Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2021/2097(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0011/2022

Внесени текстове :

A9-0011/2022

Разисквания :

PV 09/03/2022 - 18
CRE 09/03/2022 - 18

Гласувания :

PV 10/03/2022 - 9
CRE 10/03/2022 - 9

Приети текстове :

P9_TA(2022)0075

Приети текстове
PDF 198kWORD 62k
Четвъртък, 10 март 2022 г. - Страсбург
Европейска рамка за данъка, удържан при източника
P9_TA(2022)0075A9-0011/2022

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2022 г. относно Европейската рамка за данъка, удържан при източника (2021/2097(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 12, 45, 49, 58, 63, 64, 65, 113, 115 и 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 11 ноември 2011 г. за Директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки (COM(2011)0714),

–  като взе предвид Директива 2011/96/ЕC на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки(1) (Директива за дружествата майки и дъщерните дружества),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар(2), и Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави(3),

–  като взе предвид Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки(4) (Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти),

–  като взе предвид Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане(5),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености(6),

–  като взе предвид предложенията на Комисията от 25 октомври 2016 г. относно обща основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016)0685) и от 25 октомври 2016 г. относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (COM(2016)0683), пакета за данъчното облагане на цифровия сектор(7) и позицията на Парламента по този въпрос,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавено „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021)0251),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 11 септември 2012 г., относно предложението за Директива на Съвета относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества от различни държави членки(8),

–  като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(9),

–  като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с всяка от горепосочените резолюции на Парламента(10),

–  като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 23 септември 2020 г. относно Cum/Ex, Cum/Cum и схемите за възстановяване на данък, удържан при източника,

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 19 октомври 2009 г. процедурите за данъчни облекчения във връзка с данъка, удържан при източника(11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г., озаглавено „Двойно данъчно облагане в рамките на единния пазар“ (COM(2011)0712),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за гражданите и предприятията – нов план за действие“ (COM(2020)0590),

–  като взе предвид Кодекса за поведение на Комисията от 2017 г. във връзка с данъка, удържан при източника,

–  като взе предвид доклада на Европейския банков орган от 11 май 2020 г. относно Cum-Ex, Cum-Cum и схемите за възстановяване на данък, удържан при източника,

–  като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 23 септември 2020 г. относно преразглеждането на РПЗ,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 24 март 2017 г., озаглавен „Ускоряване на съюза на капиталовите пазари: преодоляване на националните пречки пред капиталовите потоци“ (COM(2017)0147),

–  като взе предвид изследването на Данъчната обсерватория на ЕС от 2021 г., озаглавено „Revenue effects of the global minimum tax: country-by-country estimates“ (Ефект на глобалния минимален данък върху приходите: оценка по държави),

–  като взе предвид доклада на Данъчната обсерватория на ЕС от 22 ноември 2021 г., озаглавен „New Forms of Tax Competition in the European Union: An empirical investigation“ (Нови форми на данъчна конкуренция в Европейския съюз: емпирично изследване),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(12),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 януари 2021 г., озаглавен „Насоки за държавите членки — планове за възстановяване и устойчивост“ (SWD(2021)0012),

–  като взе предвид изявлението от 1 юли 2021 г. на приобщаващата рамка на Г-20/Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) за решение, основано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката,

–  като взе предвид проекта за данъчно сътрудничество и подобряване на спазването на данъчното законодателство (TRACE) на ОИСР,

–  като взе предвид първоначалната оценка на въздействието на Комисията от 28 септември 2021 г. относно инициативата, озаглавена „Нова система на ЕС за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на данъчните злоупотреби в областта на данъците, удържани при източника“,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 06 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно скандала със сделките Cum-Ex: финансови престъпления и пропуски в настоящата правна рамка(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г., озаглавена „Прилагане на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени“(18),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0011/2022),

А.  като има предвид, че държавите членки продължават да губят данъчни приходи поради вредни данъчни практики и че приблизителните оценки на загубите поради избягването на корпоративни данъци варират от 36–37 милиарда евро(19) до 160–190 милиарда евро годишно(20);

Б.  като има предвид, че според независими изследвания(21) държавите – членки на ЕС, колективно губят повече приходи от корпоративен данък от други държави – членки на ЕС, отколкото от трети държави;

В.  като има предвид, че високите потоци на плащания на авторски и лицензионни възнаграждения, лихви или дивиденти през определена юрисдикция показват, че печалбите биват пренасочвани единствено с цел намаляване на данъчната тежест;

Г.  като има предвид, че структурите за агресивно данъчно планиране могат да бъдат групирани в три основни канала: i) изплащане на авторски и лицензионни възнаграждения (роялти), ii) изплащане на лихви и (iii) трансферно ценообразуване(22), което показва значението на потоците от пасивни приходи по отношение на избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане;

Д.  като има предвид, че приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) постигна съгласие по основните компоненти на реформата, основана на два стълба, на международната данъчна система с цел справяне с предизвикателствата, произтичащи от цифровизацията на икономиката, включително минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15%;

Е.  като има предвид, че според оценки на Данъчната обсерватория на ЕС изпълнението на стълб II от споразумението ОИСР/Г-20 ще доведе до непосредствени ползи в размер на 63,9 милиарда евро под формата на данъчни приходи за 27-те държави членки;

Ж.  като има предвид, че данъците, удържани при източника, могат да намалят риска от отклонение от данъчно облагане и от избягване на данъци, но могат също така да доведат до двойно данъчно облагане; като има предвид, че тези данъци представляват източник на приходи за държавите членки за финансиране на публичните разходи и са ефективен инструмент за осигуряване на национална данъчна основа и за борба с прехвърлянето на печалби към юрисдикции с ниски данъчни ставки;

З.  като има предвид, че на равнище ЕС и на равнището на държавите членки промените в системата за удържане на данък при източника следва да бъдат интегрирани със съществуващите и предстоящите разпоредби срещу избягването на данъци, като например прилагането на горепосоченото споразумение от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

И.  като има предвид, че схемите Cum-Ex и Cum-Cum включват възстановяване на данък върху дивидентите, удържан при източника, на който бенефициентите не са имали право, и съгласно оценките тези схеми са наложили общи разходи на данъкоплатците в размер на около 140 милиарда евро между 2000 г. и 2020 г.; като има предвид, че повечето от тези възстановявания се считат за незаконни и разкритията представляват най-големият досега скандал с данъчните измами в Европейския съюз;

Й.  като има предвид, че сложните, продължителни, свързани с големи разходи и нестандартизирани процедури за възстановяване увеличават риска от данъчни измами и схеми за избягване на данъци, както се вижда от разкритията Cum-Ex, като същевременно увеличават административната тежест за трансграничните инвестиции, особено за малките и средните предприятия (МСП) и инвеститорите на дребно, и могат да възпират трансграничните инвестиции и да създават пречки пред пазарната интеграция и напредъка на съюза на капиталовите пазари;

К.  като има предвид, че позицията на Европейския парламент относно съюза на капиталови пазари е изложена в резолюцията на Парламента от 8 октомври 2020 г., озаглавена „Допълнително развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори(23); като има предвид, че ЕС продължава да бъде ангажиран със завършването на съюза на капиталовите пазари и с насърчаването на истински европейски пазар, който да стимулира трансграничните инвестиции; като има предвид, че Комисията обяви целта за облекчаване на свързаната с данъчното облагане тежест по отношение на трансграничните инвестиции като една от основните задачи в съобщението си от 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите – нов план за действие“;

Л.  като има предвид, че в миналото Комисията е въвела незадължителни мерки за облекчаване на процедурите за подаване на заявления за възстановяване на данъци, включително кодекс за поведение относно данъка, удържан при източника, и препоръка относно опростяването на процедурите за искане на трансгранично облекчение на данъка, удържан при източника, които са довели само до ограничени резултати; като има предвид, че пакетът TRACE на ОИСР(24) също не се прилага широко;

М.  като има предвид, че Комисията е изчислила общите разходи за процедурите за възстановяване на данъка, удържан при източника, на около 8.4 милиарда евро през 2016 г., което се дължи главно на пропуснатите данъчни облекчения, разходите за процедури за възстановяване на данъци и алтернативните разходи(25), което прави перспективата за трансгранични инвестиции по-малко привлекателна;

Н.  като има предвид, че както Директивата за лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения (IRD), така и Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества (PSD) освобождават някои трансгранични плащания, които се извършват в рамките на ЕС и са свързани с лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и дивиденти, от данък, удържан при източника, с цел премахване на двойното данъчно облагане;

О.  като има предвид, че на 26 февруари 2019 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе по няколко дела, засягащи датския режим за данъка, удържан при източника, по отношение на дивидентите и лихвите, изплащани от датски дружества на дружества в други държави — членки на ЕС, с важни последствия за прилагането на Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти и Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества; като има предвид, че тези дела потвърждават значението на надеждната информация относно крайните собственици и относно икономическата същност от страна на получателите на пасивни доходи;

П.  като има предвид, че съгласно съображение 3 от Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти „необходимо е да се гарантира, че плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения се облагат с данъци еднократно в една държава членка“;

Р.  като има предвид, че преговорите относно преразглеждането на Директивата за лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения са в застой в Съвета от 2012 г. насам поради различията във вижданията на държавите членки относно възможността за включване на ефективна минимална данъчна ставка за авторски и лицензионни възнаграждения и лихви; като има предвид, че Комисията счита, че транспонирането на стълб 2 на споразумението от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби следва да проправи пътя за приемане на внесеното предложение за преработване на текста на Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти(26);

С.  като има предвид, че Комисията се ангажира да предложи законодателна инициатива за въвеждане на обща, стандартизирана система на равнище ЕС за облекчения във връзка с данъка, удържан при източника, придружена от механизъм за обмен на информация и сътрудничество между данъчните администрации(27);

Т.  като има предвид, че високите стандарти на сътрудничество между държавите членки по отношение на данъчното облагане в рамките на Договорите и европейската правна рамка продължават да бъдат от решаващо значение за защитата и запазването на целостта на единния пазар;

Прекратяване на практиките за прехвърляне на печалби

1.  отбелязва, че въпреки постоянните усилия системата на облагането с данъци, удържани при източника, между държавите членки остава до голяма степен разпокъсана по отношение на ставките и процедурите за данъчни облекчения, което създава пропуски и правна несигурност; отбелязва освен това, че с настоящата система се злоупотребява с цел прехвърляне на печалби, дава се възможност за агресивно данъчно планиране и се създава нежеланият ефект от двойното данъчно облагане в допълнение към пречките пред трансграничните инвестиции в рамките на единния пазар;

2.  приветства значителния напредък, постигнат през последните години в борбата срещу вредните данъчни практики, както на равнището на ЕС, така и на международно равнище, като същевременно подчертава, че е необходимо по-добро прилагане на съществуващите закони и, с оглед на нарастващите доказателства за прехвърляне на печалби, вредната данъчна конкуренция и измамите, особено след разкритията Cum-Ex, както и че може да са необходими законодателни действия, наред с усилията за справяне с основаните на данъчно облагане пречки пред трансграничните инвестиции;

3.  приветства споразумението, постигнато в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20, относно реформа, основана на два стълба, включително глобална минимална ефективна данъчна корпоративна ставка; счита, че това е важна стъпка към прекратяване на практиката на прехвърляне на печалби към юрисдикции с ниски данъчни ставки, намаляване на вредната данъчна конкуренция между териториите и гарантиране, че дружествата плащат своя справедлив дял от данъците във всяка юрисдикция; отбелязва факта, че споразумението съдържа клаузи за изключения и изключение „de minimis, както и че обхватът е съсредоточен върху многонационалните предприятия с общ консолидиран оборот от най-малко 750 милиона евро;

4.  изразява задоволство, че 137 държави и юрисдикции подкрепиха приобщаващото рамково споразумение на ОИСР/Г-20 относно реформа, основана на два стълба; приветства със задоволство факта, че всички членки на Г-20, всички членки на ОИСР и всички държави – членки на EС, са част от споразумението; приветства факта, че Комисията представи законодателно предложение за прилагането на стълб II в съответствие със споразумението малко след като ОИСР разработи своите примерни правила; призовава Съвета да приеме бързо тези предложения, като същевременно отчита позицията на Парламента, за да може правилата да влязат в сила през 2023 г.; счита, че поставянето на долна граница на данъчната конкуренция е част от изпълнението на международното споразумение;

5.  припомня, че удържането на данъци при източника може да бъде защитна мярка, която държавите членки вземат срещу държавите, включени в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; изисква от Комисията да обмисли представянето на законодателно предложение, което да засили координираните защитни мерки срещу включените в списъка държави, като се има предвид, че дискреционното прилагане от страна на отделните държави членки е било по-малко ефективно от очакваното; подчертава във връзка с това, че трябва да бъде взето предвид и изпълнението на споразумението ОИСР/Г-20 , а именно Стълб II;

6.  изразява отново своето искане Комисията да представи законодателно предложение за общ за целия ЕС данък, удържан при източника, за да се гарантира, че плащанията, генерирани в рамките на Съюза, се облагат поне веднъж преди напускане на територията на Съюза(28); настоятелно призовава Комисията да включи строги мерки за борба със злоупотребите в това предложение;

7.  отбелязва, че една проста, последователна и справедлива данъчна система е ключов фактор за повишаване на конкурентоспособността на ЕС; изразява съжаление, че свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби все още продължават и биват улеснявани от липсата на общи разпоредби за данъка, удържан при източника, върху изходящите плащания към трети държави, както и от липсата на общи правила и процедури, които гарантират по-ефективно данъчно облагане на потоците на дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения и лихви в рамките на ЕС, включително евентуална минимална данъчна ставка; подчертава, че справянето с прехвърлянето на печалби следва да бъде една от основните задачи на ЕС през идните години;

8.  припомня, че Комисията, в контекста на европейския семестър и оценката на националните планове за възстановяване и устойчивост, установи, че са необходими повече реформи за справяне с агресивното данъчно планиране в шест държави членки, в които липсата или ограниченото прилагане на събиране на данъци, удържани при източника, върху изходящите плащания е вероятно да бъде обект на злоупотреби с цел агресивно данъчно планиране и използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба;

9.  призовава Комисията да настоява за изпълнението на препоръките в контекста на европейския семестър и оценката на националните планове за възстановяване и устойчивост по отношение на агресивното данъчно планиране, и по-специално плащанията на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и дивиденти;

10.  подчертава, че действащият режим съгласно Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти и Директивата относно данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества, съчетан с липсата на общи правила и процедури, които да гарантират данъчното облагане на потоците от дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения в рамките на ЕС, може да осигурява възможности за тези потоци да напускат ЕС, без да бъдат облагани с данък, към трети юрисдикции с ниски данъчни ставки, което води до значителни загуби на приходи; подчертава необходимостта от справяне с този проблем поне чрез правила за борба срещу свиването на данъчната основа;

11.  призовава Комисията и държавите членки да създадат обща и стандартизирана рамка за данъка, удържан при източника, която намалява сложността за инвеститорите, блокира практиката на използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба и гарантира, че всички дивиденти, лихви, капиталови печалби, плащания за авторски и лицензионни възнаграждения, плащания за професионални услуги и съответните договорни плащания, генерирани в ЕС, се облагат с ефективна ставка;

12.  припомня своята позиция, приета на първо четене на 11 септември 2012 г., относно преразглеждането на Директивата за лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения; изразява съжаление, че преразглеждането на тази директива е блокирано в Съвета от 2012 г. насам поради различията във вижданията сред държавите членки относно възможността за включване на ефективна минимална данъчна ставка за авторски и лицензионни възнаграждения и лихви; настоятелно призовава Съвета да възобнови бързо и да приключи преговорите по Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти в контекста на прилагането на Стълб II;

13.  отбелязва, че липсата на ефективна минимална данъчна ставка върху изплащането на дивиденти на акционерите е създала среда, която може да бъде благоприятна за избягване на данъчно облагане; призовава Комисията да анализира този въпрос и да направи оценка на най-добрите законодателни варианти за справяне с него, включително възможността за преразглеждане на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества;

14.  припомня, че неотдавнашно проучване(29) показва големи разлики в прилагането на данъка, удържан при източника, в държавите – членки на ЕС, като ставките могат да варират между 0% и 35%, и посочва факта, че ставките за данъка, удържан при източника, в данъчните споразумения често са по-ниски от стандартните ставки;

15.  насърчава всички държави членки да приключат ратифицирането на многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (MLI); призовава Комисията да включи тези стандарти на MLI в реформата на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и в своите критерии;

16.  насърчава държавите членки да направят преглед на всички действащи данъчни споразумения, подписани с трети държави, за да се гарантира спазването на новите световни стандарти; изисква от Комисията да предложи на държавите членки пропорционални мерки, що се отнася до техните съществуващи двустранни данъчни споразумения, за да се гарантира, че те включват общи правила за борба със злоупотребите;

17.  приканва Комисията да направи оценка на разработването на насоки на ЕС за договаряне на данъчни споразумения между държави членки и развиващи се държави в контекста на правилото за облагане с данък („Subject to Tax Rule“), съдържащо се в Стълб 2;

Засилване на борбата срещу арбитража на дивиденти

18.  припомня, че през октомври 2018 г. разследване разкри, че 11 държави членки са загубили до 55,2 милиарда евро данъчни приходи в резултат на схемите Cum-Ex и Cum-Cum; припомня, че през октомври 2018 г. разследване разкри, но според нови оценки от разследване, публикувано през 2021 г., размерът на загубата на публични приходи е определен на приблизително 140 милиарда евро за периода между 2000 г. и 2020 г.; изразява загриженост, че тези схеми продължават да се използват за сметка на публичните финанси на ЕС; изразява загриженост относно възможното съществуване на други схеми с подобно вредно въздействие, като например Cum-fake; отбелязва, че през юли 2021 г. германският съд в Карлсруе постанови , че схемите Cum-Ex са незаконни и следователно представляват данъчна измама;

19.  отбелязва проучването и окончателния доклад на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейския банков орган (ЕБО) относно схемите Cum-Ex, Cum-Cum и схемите за възстановяване на данъка, удържан при източника, както беше поискано от Парламента; призовава Комисията да направи оценка на евентуални решения за справяне с тези схеми, а именно възможността за обвързване на исканията за възстановяване на данъци с разпределението на дивиденти, по-специално чрез уникален идентификатор и/или чрез поверяване на един-единствен субект във всяка държава членка на отговорността за събирането на данъка, удържан при източника, и за издаването на съответното данъчно удостоверение, за да се гарантира, че не могат да се извършват многократни възстановявания на данъци за едно разпределение и че данъчните администрации лесно разкриват злоупотреби с процедурите за възстановяване на данъци;

20.  подчертава, че разкритията Cum-Ex са оказали въздействие върху целостта на пазара и доверието на инвеститорите; призовава Комисията да размишлява над заключенията от окончателния доклад на ЕОЦКП относно прегледа на Регламента относно пазарната злоупотреба (РПЗ), за да анализира дали регламентът е бил нарушен, и да обмисли дали в това отношение са необходими изменения на Регламента относно пазарната злоупотреба; подчертава, че европейските органи, включително ЕБО и ЕОЦКП, трябва да изпълняват своите надзорни отговорности;

21.  призовава Комисията да предложи мерки за засилване на сътрудничеството и взаимната помощ между данъчните органи, органите за надзор на финансовите пазари и, когато е целесъобразно, правоприлагащите органи, що се отнася до разкриването и наказателното преследване на схеми за възстановяване на данъка, удържан при източника; подчертава препоръката(30) на ЕОЦКП към Комисията за премахване на съществуващите правни ограничения за обмена на информация между органите за надзор на финансовите пазари и данъчните органи; призовава Комисията да предостави правно основание за обмена на имаща значение информация между тези органи, по-специално за сигнализиране за подозрителни дейности, в предстоящите законодателни предложения;

22.  споделя загрижеността на ЕОЦКП, че схемите за възстановяване на данък, удържан при източника, рядко се ограничават до границите(31) на ЕС, и поради това подчертава значението на продължаващото международно сътрудничество по този въпрос;

23.  подчертава усилията на Комисията и инициативите на Парламент за засилване на сътрудничеството по данъчните въпроси между държавите членки, като един такъв пример е програмата „Фискалис“;

24.  подчертава, че въпреки че Директива 2014/107/ЕС улесни обмена на информация, съществуват други пречки пред разкриването на схеми Cum-Ex и Cum-Cum, включващи забавяния при уреждането на сделки с ценни книжа, обхвата на обмена на информация относно капиталовите печалби и недостатъчния спонтанен обмен на информация; припомня препоръките от своята резолюция от 16 септември 2021 г., озаглавена „Прилагане на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени;

25.  подчертава, че ролята на посредниците следва да бъде взета под внимание, и призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи мерки за предотвратяване на тяхната роля за улесняване на данъчните злоупотреби и избягването на данъци; припомня, че Директива (ЕС) 2018/822 („ДАС 6“) въведе задължителни правила за оповестяване на трансгранични договорености, с които се създава задължение за посредниците да докладват за потенциално вредни данъчни договорености; призовава Комисията да оцени до каква степен тези правила са допринесли за разкриването на вредни данъчни договорености, като например схеми cum-cum и cum-ex, и до каква степен те са имали възпиращ ефект;

26.  призовава Комисията да разшири задължителния обмен на информация, така че той да обхваща схемите за арбитраж на дивиденти и цялата информация относно капиталовите печалби, включително предоставяне на дивиденти и възстановяване на данъка върху капиталовата печалба; освен това призовава Комисията да направи оценка на въздействието от разширяването на обхвата на изискванията за докладване, така че то да обхване трансграничните договорености за управление на активите на клиенти, които са физически лица, като се вземе предвид административната тежест, която ще бъде създадена; подчертава в тази рамка значението на точната и пълна информация за действителните собственици;

Премахване на пречките пред трансграничните инвестиции в единния пазар

27.  приветства горещо намерението на Комисията да представи до края на 2022 г. предложение за създаване на обща и стандартизирана система за данъците, удържани при източника, придружена от механизъм за обмен на информация и сътрудничество между данъчните администрации на държавите членки; настоятелно призовава Комисията, при цялостно зачитане на компетенциите на ЕС, да се стреми да се справя с различията в ставките на данъка, удържан при източника, в ЕС;

28.  изисква в това предложение да се разгледа необходимостта от хармонизирано прилагане, което би заменило данъчните споразумения между държавите членки; призовава Комисията да предоставя насоки относно разпоредбите на споразуменията, които биха могли да бъдат използвани от държавите членки в техните двустранни споразумения с трети държави;

29.  припомня ангажимента на Комисията за завършване на съюза на капиталовите пазари; във връзка с това призовава Комисията да изготви до 2022 г. оценка на въздействието от прилагането на мерките, включени в плана за действие, стартиран през 2019 г.;

30.  отбелязва, че препоръката на Комисията за прилагане на добре функциониращи процедури за освобождаване от данък, удържан при източника или, когато това не е възможно, за създаване на бързи и стандартизирани процедури за възстановяване, която вече беше направена като част от препоръката на Комисията от 19 октомври 2009 г. относно процедурите за данъчни облекчения във връзка с данъка, удържан при източника, все още не е изпълнена по задоволителен начин от държавите членки;

31.  настоятелно призовава Комисията да предложи обща и стандартизирана процедура на ЕС за възстановяване на данъка, удържан при източника, за всички държави членки; подчертава, че такова хармонизиране би било особено полезно за инвеститорите на дребно, които често биват възпирани от завършване на процедурите за възстановяване на средства поради прекомерната тежест, причинена от посочените несъответствия, както и че по този начин то ще доведе до подобрение на еднаквите условия на конкуренция;

32.  призовава Комисията да въведе, наред с другото и като част от тази хармонизация, правила относно освобождаванията и приспаданията, както и стандартизиран формат и процедура за искания за възстановяване, както и да започне да се справя със съществуващата липса на единно определение за понятието „действителен собственик“, липсата на съгласуване на сроковете за искане и възстановяване, както и езиковите бариери; подчертава значението на предотвратяването на възможността за измами в новата рамка;

33.  смята, че възстановяването на данъци, удържани при източника, продължава да се извършва предимно на хартиен носител, което е не само по-бавно и по-обременително за данъкоплатците, с което допълнително се усложнява процесът за чуждестранните инвеститори, но и по-податливо за извършване на измами; подчертава, че добре функциониращите, лесни за използване, бързи, стандартизирани и цифрови процедури за възстановяване на данъка, удържан при източника, и подобреното сътрудничество между националните данъчни администрации могат да доведат до намаляване на административната тежест, на несигурността при трансграничните инвестиции и на отклонението от данъчно облагане, като същевременно биват ускорявани процедурите както за инвеститорите, така и за данъчните органи, като по този начин представляват подобрение по отношение на статуквото;

34.  отдава дължимото внимание на потенциала на технологията на разпределения регистър (DLT) за повишаване на ефективността на системата за удържане на данъци във всяка държава, но и за улесняване на безпроблемните процедури между различните национални системи и за предотвратяване на измами; във връзка с това призовава Комисията да отчита съществуващите цифрови решения в държавите членки, да прави оценка на начините за използване на технологиите на блоковата верига за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, при пълно зачитане на правилата на ЕС за защита на данните, както и да обмисли създаването на пилотен проект; подчертава обаче, че технологиите сами по себе си не могат да се справят напълно с проблемите, произтичащи от липсата на обща рамка;

35.  посочва, че Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества и Директивата относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения постепенно премахнаха данъците, удържани при източника, върху плащанията на дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани дружества в ЕС, които достигат определени прагове, с цел намаляване на риска от двойно данъчно облагане; отбелязва, че данъците, удържани при източника, продължават да се увеличават за инвеститорите под тези прагове и че в този случай процедурите за освобождаване от данъци или данъчни облекчения се уреждат от спогодби за избягване на двойното данъчно облагане;

36.  приветства варианта, очертан от Комисията, за създаване на напълно развита обща система на ЕС за облекчение на облагането с данък, удържан при източника, която би могла да бъде надеждно решение в дългосрочен план; подчертава, че преминаването към този вид система не може да бъде в ущърб на борбата срещу данъчните злоупотреби или да улеснява, пряко или косвено, прехвърлянето на печалби към юрисдикции с ниски данъчни ставки или двойно необлагане; подчертава, че при всички обстоятелства спазването от страна на държавата членка на местоназначение на законодателството на ЕС за изпълнение на споразумението, постигнато от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20, трябва да бъде предварително условие за данъчни облекчения при източника;

37.  припомня принципа на ОИСР за облагане на стопанската дейност там, където тя се извършва; призовава Комисията и държавите членки да анализират други възможности, като например алтернативна система за „освобождаване по местопребиваване“, при която всички данъци, удържани при източника, платени на държавата членка на източника, ще бъдат компенсирани чрез данъчен кредит от държавата членка на пребиваване, в която е деклариран доходът, като се гарантира, че няма да възникне двойно данъчно облагане и се ограничава рискът от злоупотреби;

38.  отбелязва инициативата на ОИСР относно данъчните спогодби и подобряването на тяхното спазване (TRACE), която дава възможност на упълномощени посредници да възстановяват данък, удържан при източника, върху портфейлни инвестиции; напомня, че само една държава членка е въвела пакета относно данъчните спогодби и подобряването на тяхното спазване (TRACE); насърчава другите да оценят резултатите, що се отнася до намаляването на административната тежест, въздействието върху данъчните приходи и рисковете от измами;

o
o   o

39.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 8.
(2) ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1.
(3) ОВ L 144, 7.6.2017 г., стр. 1.
(4) ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49.
(5) ОВ L 359, 16.12.2014 г., стр. 1.
(6) ОВ L 139, 5.6.2018 г., стр. 1.
(7) Пакетът се състои от съобщението на Комисията от 21 март 2018 г., озаглавено „Време е да установим стандарт за модерно, справедливо и ефикасно данъчно облагане на цифровата икономика“ (COM(2018)0146), предложението от 21 март 2018 г. за директива на Съвета за определяне на правилата относно корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (COM(2018)0147), предложението от 21 март 2018 г. за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги, начисляван върху приходите от предоставянето на някои цифрови услуги (COM(2018)0148) и препоръката на Комисията от 21 март 2018 г. във връзка с корпоративното данъчно облагане на значително цифрово присъствие (C(2018)1650).
(8) OВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 196.
(9) OВ C 369, 11.10.2018 г., стp. 132.
(10) Съвместните последващи действия от 16 март 2016 г. относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза и резолюциите на специалната комисия TAXE 1, последващите действия от 16 ноември 2016 г. във връзка с резолюцията на Европейския парламент относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, последващите действия от април 2018 г. във връзка с препоръката на комисията PANA, последващите действия от 26 март 2019 г. във връзка с резолюцията относно скандала със сделките Cum-Ex и последващите действия от 27 август 2019 г. във връзка с резолюцията на комисията TAX3.
(11) ОВ L 279, 24.10.2009 г., стр. 8.
(12) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.
(13) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51.
(14) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.
(15) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 102.
(16) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8.
(17) ОВ С 456, 10.11.2021 г., стр. 177.
(18) Приети текстове, P9_TA(2021)0392.
(19) Доклад на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавен „Годишен доклад данъчното облагане за 2021 г.“.
(20) Dover, R. и др., „Осигуряване на прозрачност, координация и сближаване в политиките за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз, част I: Оценка на мащаба на агресивното корпоративно данъчно планиране“, Европейски парламент, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за европейска добавена стойност, септември 2015 г.
(21) Thomas Tørsløv, Ludvig Wier, L., i Gabriel Zucman, The Missing Profits of Nations (Липсващите печалби на държавите), работен документ, април 2018 г., достъпен на: https://www.nber.org/papers/w24701.
(22) https://ec.europa.eu/taxation_customs/system/files/2018-03/taxation_papers_71_atp_.pdf
(23) ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 89.
(24) Встъпително изявление на Пол Гисби (Accountancy Europe) в рамките на публично изслушване в подкомисията по данъчни въпроси (FISC) в Европейския парламент на 27 октомври 2021 г.
(25) Доклад на Комисията от 24 март 2017 г., озаглавен „Ускоряване на съюза на капиталовите пазари: преодоляване на националните пречки пред капиталовите потоци“ (COM(2017)0147).
(26) Съобщение на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавено „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021)0251).
(27) План за действие на Комисията за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване.
(28) Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, параграф 26.
(29) Van ’t Riet M. и A. Lejour, „A Common Withholding Tax On Dividend, Interest And Royalties In The European Union“ (Общ данък, удържан при източника по отношение на дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения в Европейския съюз).
(30) Окончателен доклад на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 23 септември 2020 г. относно преразглеждането на РПЗ, точка 624.
(31) Пак там, точка 617.

Последно осъвременяване: 17 юни 2022 г.Правна информация - Политика за поверителност