Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2021 г. (2021/2182(INI))

P9_TA(2022)0039 A9-0354/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21 и 36 от него,

–  като взе предвид Устава на ООН, Конвенцията на ООН по морско право, Заключителния акт от Хелзинки от 1 август 1975 г. и последващите го документи, както и Парижката харта за нова Европа от 19—21 ноември 1990 г.,

–  като взе предвид доклада на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) от 16 юни 2021 г., озаглавен „Доклад за ОВППС — нашите приоритети през 2020 г.“ (HR(2021)0094),

–  като взе предвид Резолюция 1325 (2000) от 31 октомври 2000 г. на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид препоръката си относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия от 16 септември 2021 г.(1) и резолюцията си относно положението на украинската граница и в окупираните от Русия територии на Украйна от 16 декември 2021 г.(2),

–  като взе предвид съвместните декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от 10 юли 2016 г. и 8 юли 2018 г.,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно положението в Хонконг, включително резолюциите от 8 юли 2021 г. относно Хонконг, по-специално случая на вестник „Епъл дейли“(3) и от 19 юни 2020 г. относно закона на КНР за националната сигурност по отношение на Хонконг и необходимостта ЕС да защити високата степен на автономност на Хонконг(4),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0354/2021),

А.  като има предвид, че Парламентът има задължението и отговорността да упражнява демократичен надзор и контрол върху общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и върху общата политика за сигурност и отбрана и следва както да получава необходимата информация по прозрачен и навременен начин, така и да притежава ефективните средства за пълноценно и ефективно изпълнение на тази функция;

Б.  като има предвид, че неотдавнашните международни събития и многоизмерни предизвикателства, както и бързо променящата се геополитическа среда, ускориха съществуващите тенденции, засягащи най-важните аспекти на ОВППС на ЕС, разкриха уязвимостта на ЕС към външните събития и натиск, подчертаха необходимостта от по-силни, по-амбициозни, надеждни, стратегически и обединени действия на ЕС на международната сцена и поставиха акцент върху необходимостта ЕС да може самостоятелно да определя свои собствени стратегически цели и да развива способности за тяхното преследване;

В.  като има предвид, че тези събития и предизвикателства включват безпрецедентната пандемия от COVID-19, започнала в Ухан, Китай; променящата се роля на САЩ на световната сцена, усилията на Русия за разрушаване на европейската архитектура за сигурност и продължаващите нападения срещу Украйна и окупацията на територии в Грузия и Украйна, хибридните атаки срещу държавите — членки на ЕС, например инструментализирането на мигрантите, насочени към оспорване на демократичните основи на ЕС; непрекъснатото нарушаване на международното право от страна на Беларус; нарастващата настъпателност на Китайската комунистическа партия и други авторитарни и тоталитарни режими; неотдавнашния бърз срив на държавните структури в Афганистан и последвалото превземане на страната от талибаните; напрежението в Индийския и Тихия океан, особено в Южно- и Източнокитайско море, както и в Тайванския проток; разпространението на оръжия за масово унищожение; поставянето под съмнение на споразуменията за контрол над въоръженията; изменението на климата; финансовите престъпления; задълбочаването на регионални конфликти, довели до разселване на население; конкуренцията за природни ресурси; недостига на енергия и вода; нефункциониращите държави; тероризма; организираната транснационална престъпност; кибератаките; и кампаниите за дезинформация;

Г.  като има предвид, че тези съществуващи тенденции са резултат от промени в глобалния баланс на силите в посока към многополюсен свят на засилена геополитическа конкуренция, което затруднява глобалното управление и предоставянето на международни обществени блага във време, когато те са все по-необходими;

Д.  като има предвид, че светът навлезе в нова ера на „безмирие“, време на нарастваща геополитическа несигурност с умножаващи се регионални конфликти и конкуренция между великите сили със значителни последици за сигурността на ЕС;

Е.  като има предвид, че продължаващото военно струпване на руски военни сили по границата на Украйна и в нейните незаконно окупирани територии, както и в Беларус и Калининградска област представлява правдоподобна и сериозна заплаха за сигурността на Украйна и Европа; като има предвид, че всякакви по-нататъшни военни действия и хибридни нападения от страна на Руската федерация следва да доведат до приемането на тежки икономически и финансови санкции в тясно сътрудничество със Съединените щати, НАТО и други партньори;

Ж.  като има предвид, че вредното въздействие на изменението на климата върху сигурността на ЕС става все по-очевидно;

З.  като има предвид, че по прогнози повече от половината от нарастването на световното население до 2050 г. ще бъде в Африка, където се очаква да живеят 1,3 милиарда от допълнителните 2,4 милиарда души на планетата; като има предвид, че концентрацията на този растеж в някои от най-бедните държави, в съчетание с последиците от изменението на климата, ще доведе до поредица от нови предизвикателства, които, ако не бъдат овладени незабавно, ще имат изключително проблематични последствия както за въпросните държави, така и за ЕС; като има предвид, че в доклада на Конференцията на ООН за търговия и развитие от 2019 г.(5) се посочва, че са необходими допълнителни 2,5 трилиона щатски долара годишно за изпълнение на ангажиментите съгласно Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;

И.  като има предвид, че ЕС трябва да действа на световната сцена с единно и съгласувано, въз основа на обща стратегическа култура, за да развива водещата си роля и да съживи и реформира многостранното сътрудничество, воден от своите ценности, а именно демокрацията, принципите на правовата държава, социалната справедливост, основните права, включително равенството между половете и подкрепата за свободата в световен мащаб, както и от своята визия за устойчиво и приобщаващо бъдеще;

Й.  като има предвид, че широко мнозинство от гражданите на ЕС и коментарите, получени до момента чрез цифровата платформа на Конференцията за бъдещето на Европа, подкрепят една по-силна роля на ЕС и общ европейски подход по въпросите на външната политика и политиката на сигурност и желаят да видят по‑последователна и ефективна външна политика и политика на сигурност на ЕС;

1.  подчертава, че за да постигне стратегическата цел да развие своята водеща роля в световен мащаб, ЕС следва да оформя своята ОВППС въз основа на следните шест действия:

Поемане на водеща роля в укрепването на многостранните партньорства по глобални приоритети, и по-специално партньорството с ООН, и в защитата и насърчаването на правата на човека в световен мащаб

2.  приветства нарастващата амбиция на ЕС и инициативите му да поеме водеща роля в насърчаването на глобални партньорства по основни приоритети и в укрепването на основания на правила и ценности многостранен ред чрез реформа на най-важните институции и организации, за да се повиши тяхната ефективност и да се увеличи тяхната издръжливост, и чрез по-добро използване на съществуващите механизми и институции за многостранно глобално управление; отбелязва, че тези инициативи дават възможност на международната общност, ръководена от международното право, да се справя ефикасно с глобалните предизвикателства, като изменението на климата, пандемиите, енергийната криза и терористичните заплахи, и да противодейства на влиянието на злонамерени авторитарни участници; отново посочва, че външната политика и политиката на сигурност на ЕС трябва да осигурят постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г.;

3.  подчертава необходимостта от развитието на истинско стратегическо партньорство между ЕС и ООН относно действията в областта на климата и правата на човека и в контекста на управлението на кризи; призовава държавите членки и правителствата по целия свят да предоставят повече правомощия, ресурси и капацитет за намеса на органите на ООН; изразява съжаление поради факта, че Китай и Русия не допускат Съвета за сигурност на ООН да осъжда потисническите режими за действията им, възпрепятстват единните международни действия в отговор на различни кризи и възпират изпълнението на решенията на Г-7 на равнище ООН; отново изразява силна подкрепа за Международния наказателен съд и призовава ЕС и държавите членки да предоставят подходяща финансова подкрепа, за да може Международният наказателен съд да изпълнява задачите си;

4.  подчертава необходимостта ЕС да защитава и насърчава демокрацията в световен мащаб, като дава пример, включително като осигури стриктно спазване на принципите на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона във всички държави членки; призовава ЕС да насърчава съюз на демокрациите по света; настоява, че е необходимо да се обединят ресурсите, да се обменят най-добри практики, да се координират общи действия и да се разработват общи стратегии по отношение на борбата със злонамерената намеса и дезинформацията от страна на авторитарни държави и техни представители, враждебни неправителствени участници и организации, както и от страна на недемократични участници в рамките на демократичните общества; счита, че за постигането на успех в това отношение ЕС и неговите държави членки следва да насърчават, чрез тясно сътрудничество с НАТО, наред с другото, подход в борбата с хибридните заплахи, който обхваща всички нива на управление и цялото общество, в съчетание с амбициозна програма за подкрепа на демокрацията с акцент върху опазването и насърчаването на свободата на словото и независимостта на медиите; изразява във връзка с това пълна подкрепа за срещите на върха за демокрация с домакин САЩ, които са съсредоточени върху конкретни действия за защита на всеобщите права на човека, предотвратяване на отстъплението от демокрацията и борба с корупцията;

5.  призовава ЕС да развие своя инструментариум за борба с външната намеса, пропаганда и операции за оказване на влияние, включително като създаде нови инструменти, които позволяват налагането на финансови санкции на извършителите, и като укрепи съответните структури, и особено стратегическите комуникационни работни групи на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); приветства текущото преразглеждане на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, прилаган в Комисията; подчертава, че е необходимо ЕС да повиши видимостта на своята дейност чрез по-добра, по-стратегическа комуникация на външните си действия сред собствените си граждани, но и извън ЕС;

6.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото отстъпление от демокрацията и пречките за упражняването на правата на човека във все по-голям брой трети държави, включително нападенията срещу политическите права и почтеността на изборите; отново потвърждава значението на непрекъснатата подкрепа от ЕС за изборните процеси по света чрез мисии за наблюдение на избори, наред с другото, и припомня основната роля на Парламента в това отношение; подчертава, че е важно да се осигури най-висока степен на защита на местните наблюдатели на избори; призовава ЕС да засили допълнително сътрудничеството си в областта на наблюдението на избори с всички партньори в тази сфера, като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и организациите, подписали Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори и Кодекса за поведение на международните наблюдатели на избори;

7.  насърчава ЕС да продължи да развива водещата си роля в защитата и насърчаването на свободата, демокрацията и правата на човека в рамките на многостранни форуми, и по-специално ООН; счита, че ЕС следва да осигури прозрачното и ефективно използване на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека (Закона „Магнитски“ на ЕС), включително като разшири обхвата на режима, така че той да обхваща също свързаните с корупция престъпления; отново изтъква, че ЕС следва да прилага по-добре разпоредбите относно правата на човека в сключените от него международни споразумения; припомня политическия характер на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, който е част от интегрирания и всеобхватен политически подход на ЕС;

8.  настоява за пълното прилагане и систематичното интегриране на принципа на равенството между половете и на Третия план за действие на ЕС относно равенството между половете (GAP III) във всички външни действия на ЕС, на всички нива на ангажираност и във всички съответни дейности и концепции, в т.ч. след приключването на срока на действие на GAP III; призовава ЕС и държавите членки да поемат ръководна роля в изпълнението на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; настоятелно призовава ЕСВД да подобри географския си баланс, за да има подходящо национално представителство, отразяващо многообразието на държавите членки, както е посочено в член 27 от Правилника за длъжностните лица(6);

9.  призовава за ефективно прилагане на концепцията за посредничество на ЕС за мир от 2020 г. с цел утвърждаване на позицията на ЕС като влиятелен глобален участник, който инвестира в предотвратяване на конфликти и посредничество, и като водещ участник в насърчаването и прилагането на мира на международно равнище; припомня сравнителното предимство на ЕС спрямо действията на отделните държави членки в областта на предотвратяването и разрешаването на конфликти; подчертава ключовата роля на Парламента в тази област чрез парламентарната дипломация; признава ролята на младежките организации за изграждането на мирни общества и за насърчаването на култура на мир, толерантност и междукултурен и междурелигиозен диалог;

10.  отново призовава за по-голяма подкрепа за стратегията на ЕС за морска сигурност, тъй като свободата на корабоплаване поставя все повече предизвикателства както в световен мащаб, така и в съседните държави; подчертава, че свободата на корабоплаване следва да бъде зачитана във всеки един момент; призовава ЕС да постави по-силен акцент върху гарантирането на свободата на корабоплаването и върху мерките, насочени към деескалация и предотвратяване на въоръжени конфликти и военни инциденти в морето;

11.  призовава за амбициозна програма на ЕС за сътрудничество с най-важните партньори в подкрепа на свободата на религията и убежденията извън ЕС и за разглеждане на проблема, свързан с преследването заради религия и убеждения; отбелязва, че подкрепата за свободата на религията и убежденията допринася за насърчаването на траен мир и следователно за справяне с много от предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговите държави партньори; настоятелно призовава Комисията да назначи възможно най-скоро нов специален пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на религията и убежденията;

12.  приветства усилията на ЕС като световен лидер в борбата срещу изменението на климата и настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да предложат нови инициативи, като придаването на международен характер на Европейския зелен пакт, както и инициативи за действия в отговор на свързаните с климата рискове за сигурността и за справяне с въздействието на изменението на климата на местно равнище, особено за уязвимите групи от населението и тежко засегнатите общности; счита, че ЕС следва да подкрепя амбициозни цели за намаляване на CO2 в трети държави, и подчертава необходимостта дипломацията по въпросите на климата да играе решаваща роля; очаква прилагането на Европейския зелен пакт да има значителни геополитически последици и да повлияе на отношенията на ЕС с някои от неговите партньори, например чрез справяне със зависимостта на ЕС от доставките на изкопаеми горива от Русия;

13.  приветства подхода и глобалната водеща роля на ЕС в предоставянето на ваксини срещу COVID-19 и в справянето със социалните и икономическите последици от пандемията чрез механизма COVAX и глобалния пакет за възстановяване на „Екипа Европа“; призовава ЕС да предложи стабилна глобална здравна стратегия, която да включва глобалните усилия и усилията на ЕС за осигуряване на по-добра готовност в световен мащаб и ефективна реакция при предстоящи кризи и за обезпечаване на безплатен, справедлив, финансово достъпен и справедлив достъп до ваксини в целия свят; отново подчертава, че е необходимо ЕС да повиши своята независимост в областта на здравеопазването и да диверсифицира своите вериги за доставки, за да престане да разчита на авторитарни и тоталитарни режими; приветства партньорството между ЕС и САЩ във връзка с глобалната кампания за ваксиниране срещу COVID-19;

14.  признава, че технологиите, свързаността и потоците от данни са важно измерение на външните отношения и на споразуменията за партньорство на ЕС и че те имат значителни геополитически последици; настоятелно призовава ЕС да развие глобални партньорства за установяването на справедливи, открити и ръководени от ценности норми и стандарти за основано на правила, етично и ориентирано към човека използване на технологиите при зачитане на неприкосновеността на личния живот на отделните ползватели, и по-специално що се отнася до изкуствения интелект и управлението на интернет чрез поставянето на кибердипломацията в основата на своите външни действия; подчертава, че е необходимо ЕС да осигури сътрудничество и координация между демокрациите в това отношение и да осигури зачитането на международното и хуманитарното право, когато предприема действия във връзка с конфликти; подчертава специфичната заплаха, която новите цифрови технологии могат да представляват за защитниците на правата на човека и други лица чрез контролирането, ограничаването и подкопаването на тяхната дейност, както наскоро показаха разкритията за софтуера „Пегас“; призовава ЕС да поеме инициативата за насърчаване на мораториум върху износа на технологии за шпионски софтуер, използван за репресивни цели, и за приемането на стабилна международна регулаторна рамка в тази област; призовава ЕС и държавите членки да осигурят надлежна проверка на правата на човека и подходяща проверка на износа на европейски технологии за наблюдение и техническа помощ в съответствие с Регламента за изделията с двойна употреба(7); призовава ЕС и държавите членки да си сътрудничат с правителствата на трети държави, за да се сложи край на репресивните законодателни практики и законодателство по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма; подчертава необходимостта ЕС да запази правата на личността; поради това подчертава, че системите за оценяване на гражданите не са в съответствие с основните ценности на ЕС; подчертава, че подобни политики и инструменти за наблюдение не следва при никакви обстоятелства да се въвеждат и използват в ЕС; поради това подчертава, че ЕС трябва да работи за ограничаване и противодействие на транснационалния обхват на цифровите репресии; отбелязва, че износът на отбранителни технологии и въоръжения е от компетентността на държавите членки;

15.  отново заявява, че ЕС следва да разработи и прилага глобална стратегия за свързаност като продължение на настоящата стратегия за свързаност между ЕС и Азия и като стратегически отговор за укрепване на влиянието му в много региони на света, например Латинска Америка, Африка и Азия; приветства следователно амбициозната и многостранна инициатива „Global Gateway“ (Глобален портал), представена от Комисията на 1 декември 2021 г., чиято цел е да се инвестира, наред с другото, в цифрови мрежи и качествена инфраструктура с партньори по целия свят, справедливо и устойчиво, и която обещава по-стабилни партньорства без създаване на зависимост; подчертава, че Комисията следва да обвърже проектите за свързаност с трети държави със спазването на строги социални и трудови права, прозрачност, правата на човека, надлежна проверка, оперативна съвместимост, добро управление и демократични стандарти, както и с етичното използване на технологиите, както на национално равнище, така и в чужбина; отбелязва в това отношение, че Комисията следва да разработи стратегия за подобряване на достъпа на своите партньори до надеждни и безопасни технологии; подчертава, че инвестициите в свързаност трябва да подкрепят икономическата устойчивост и декарбонизация на икономиката, съвместима с Парижкото споразумение; изисква повече усилия за прилагане на партньорствата на ЕС за свързаност и насърчава Комисията да разработи тези проекти за свързаност съвместно и в сътрудничество с единомислещи партньори; би приветствал установяването на партньорство за свързаност с Африканския съюз (АС) на следващата среща на върха между АС и ЕС;

16.  приветства глобалната инициатива на Г-7 „Build Back Better World“ и настоятелно призовава ЕС да играе активна роля в по-нататъшното ѝ развитие, включително чрез набелязване на връзки и по взаимно подсилващ се начин със стратегията „Global Gateway“ (Глобален портал);

Подобряване на видимостта и на процеса на вземане на решения на ЕС и пълноценно и по-ефективно използване на инструментите на твърдата и на меката сила на ЕС, включително чрез въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения относно външната политика на ЕС

17.  отново заявява, че ЕС се нуждае преди всичко от единство и от по-силна и действителна политическа воля на своите държави членки за съвместно договаряне и насърчаване на общи цели на външната политика на ЕС и сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната на ЕС, насочени към прилагане на целите, ценностите, принципите и нормите на член 21 от ДЕС; подчертава необходимостта от създаване на съюз за сигурност и отбрана, който да служи като отправна точка за прилагане на обща политика за европейска отбрана в съответствие с разпоредбата, предвидена в член 42, параграф 2 от ДЕС;

18.  подчертава, че външната политика на ЕС трябва да притежава свои собствени инструменти по въпросите на външните работи, правата на човека и сигурността и отбраната; припомня, че постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) е заложено в Договора от Лисабон, но беше установено едва през 2017 г.; призовава следователно държавите членки и Съвета да имат смелостта да използват възможно най-ефективно всички инструменти на външната политика, предвидени в Договорите;

19.  подчертава необходимостта ЕС, в сътрудничество с държавите членки, да увеличи способността си да действа ефикасно, навременно, проактивно и независимо, и да формира реакцията на ЕС по отношение на текущите и предстоящите предизвикателства; подчертава спешната необходимост ЕС да създаде механизъм за автоматичен обмен на информация и разузнавателни данни между държавите членки и ЕС по въпросите на външните работи и сигурността, които възникват извън ЕС, включително относно тероризма, който продължава да бъде заплаха за европейските ценности и сигурност и изисква прилагането на многоизмерен подход; приветства текущия процес на стратегическия компас като отправна точка за постигане на напредък в изграждането на Европейски съюз за сигурност и отбрана и за стратегическата автономност на ЕС по отношение на неговата сигурност и отбрана, както и за развитието на култура на обща европейска стратегическа сигурност и отбрана, ръководена от общи за държавите членки ценности и цели и от общо разбиране за заплахите и зачитане на специфичните политики на държавите членки в областта на сигурността и отбраната; очаква стратегическият компас да спомогне за оформянето на общо виждане за сигурността и отбраната на ЕС с оглед на постигането на стратегическа автономност; подчертава, че резултатът следва да бъде отразен в преразгледана версия на Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г., в която се вземат предвид основните заплахи, предизвикателства и възможности и се предлагат пътища за ЕС да играе по-активна глобална роля; изтъква освен това, че тези констатации следва да представляват основата за преразглеждане на други документи, като плана за развитие на способностите от 2018 г.;

20.  подчертава значението на правата на човека като неразделна част от инструментариума на ЕС по въпросите на външните работи и изтъква неговата допълняемост; насърчава ЕС да съгласува действията си с държавите партньори с оглед на защитата на правата на човека и прилагането на санкции с цел увеличаване на тяхното въздействие; припомня, че съгласуваното и единно прилагане на ограничителните мерки във всички държави членки е предварително условие за доверието във външната политика на ЕС и нейната ефикасност; настоятелно призовава Комисията, като пазител на Договорите, и Съвета и заместник-председателя/върховен представител, като отговарящи за единството, съгласуваността и ефикасността на външната политика на ЕС, да гарантират, че действията на национално равнище в отговор на неспазването на приетите от ЕС ограничителни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи; призовава ЕС във връзка с това да гарантира ефективността и пълното спазване на ограничителните мерки на ЕС, наложени в отговор на агресията на Русия спрямо Украйна и предприетото от Русия незаконно анексиране на Крим; настоятелно призовава ЕС да поддържа тясна координация и сътрудничество със САЩ при използването на санкции, когато преследват общи цели на външната политика и политиката на сигурност, като същевременно се избягват възможни нежелани последици за интересите на двете страни;

21.  подчертава освен това, че след като бъде приет от Съвета, стратегическият компас следва да има значителна добавена стойност за ОВППС на ЕС и за общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и следва допълнително да задълбочи солидарността между държавите членки; приветства факта, че стратегическият компас се основава на общ анализ на заплахите и предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки, набелязва настоящите и бъдещите пропуски в способностите — както институционални, така и по отношение на активите — и предоставя ясна пътна карта за запълване на тези пропуски; отново заявява намерението на Парламента да участва в този процес, по-специално чрез упражняване на правото си на контрол и чрез установяването на процедура за редовен преглед; очаква окончателният тест на стратегическия компас и стратегическата концепция на НАТО да бъдат съгласувани помежду си, така че да се осигури укрепена съвместна работа и споделяне на тежестта и да се набележат начини за укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО; отново изтъква принципа на единен комплект въоръжени сили; изисква държавите членки да постигнат, след завършването на стратегическия компас, обща стратегическа култура, както и амбициозно общо разбиране на член 42, параграф 7 от ДЕС и на член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на връзката им с член 5 от Северноатлантическия договор; очаква стратегическият компас да бъде в състояние да предостави повече възможности за партньорските държави, включително Източното партньорство, свързани с повишаването на устойчивостта спрямо съвременните заплахи и предизвикателства за сигурността; счита, че настоящата агресивна външна политика и политика на сигурност на Русия следва да бъде посочена в този документ като сериозна заплаха за сигурността на европейския континент;

22.  припомня, че Договорите предвиждат възможността за подобряване на процедурите за вземане на решения в областта на ОВППС; припомня член 31, параграф 2 от ДЕС, съгласно който Съветът може да взема някои решения по въпроси на ОВППС чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, и клаузата за преход, съдържаща се в член 31, параграф 3 от ДЕС, която предвижда възможност за постепенно преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство на решения в областта на ОВППС, които нямат военни последици или последици в областта на отбраната, но укрепват солидарността и взаимопомощта на ЕС в случай на кризи; подчертава, че вземането на решения с единодушие възпрепятства способността на ЕС да действа, и поради това настоятелно призовава държавите членки да използват гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения във връзка с ОВППС; отново призовава по-специално за въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на изявления по международни въпроси, свързани с правата на човека, и на решения, свързани с правата на човека, въвеждането и прилагането на санкции съгласно глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека и за всички решения относно гражданските мисии на ОПСО; подчертава, че гъвкавостта и способността на ЕС да действа по широк кръг от външнополитически въпроси могат да се подобрят чрез използване на членове 31 и 44 от ДЕС;

23.  призовава за по-активни консултации между ЕС и НАТО на равнището на Комитета по политика и сигурност и Северноатлантическия съвет;

24.  отново призовава за установяването на нови форми на сътрудничество, например Европейския съвет за сигурност, с цел да се разработи интегриран подход към конфликтите и кризите; подчертава, че съставът и възможните правомощия на това сътрудничество следва да бъдат проучени; припомня, че текущата Конференция за бъдещето на Европа предоставя подходяща рамка за формулирането на новаторски предложения в това отношение; призовава Конференцията да бъде по-амбициозна по отношение на външното измерение на политиките на ЕС, включително в областта на сигурността и отбраната, например чрез създаването на редовни многонационални въоръжени части и въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на решения относно външната политика на ЕС; отбелязва обаче, че новите институционални рамки сами по себе си няма да решат структурните и политическите предизвикателства, пред които е изправена ОПСО; отново призовава за създаването на Съвет на министрите на отбраната;

25.  подчертава, че собствените инструменти на ЕС следва да включват създаването на Европейско дипломатическо училище, където дипломатите от ЕС да се обучават от самото начало и да постигат единомислие относно общите ценности и интереси на ЕС, като се изгражда истински дух на колективна солидарност, определен от обща дипломатическа култура от европейска гледна точка; призовава за цялостно изпълнение на пилотния проект „Към създаването на Европейско дипломатическо училище“, който може да проправи пътя за създаването на посоченото училище и който следва да включва утвърждаването на процес на подбор за постъпване в ЕСВД и в делегациите на ЕС; подчертава значението на укрепването на дипломатическото представителство на ЕС в трети държави и полагането на усилия за пълноценно дипломатическо представителство в многостранните организации като цяло и в ООН в частност; подчертава, че по-стабилното представителство на ЕС в трети държави и многостранни организации значително ще насърчи така необходимото единство между институциите на ЕС и държавите членки, когато става въпрос за справяне с глобалните предизвикателства в областта на ОВППС;

26.  подчертава, че цялостният подход към ОВППС изисква установяването на полезни взаимодействия между всички налични активи на ЕС в областта на външната дейност; във връзка с това подчертава основната роля и сравнителното предимство на Европейския парламент в дипломацията на ЕС, по-специално чрез междупарламентарните отношения и широкото участие на Парламента чрез програми за подкрепа на демокрацията, изпълнявани съвместно с трети лица; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да признаят Парламента като неразделна част от „Екипа Европа“ и да отразят това в оперативните структури; изтъква, че културата се превърна в полезен дипломатически инструмент и в основна част от меката сила на ЕС; подчертава, че културата има голям потенциал за насърчаване на ценностите на ЕС;

27.  призовава ЕСВД и Съвета да предприемат стъпки за преразглеждане на обхвата и мандатите на специалните представители и специалните пратеници на ЕС и за гарантиране на прозрачност и всеобхватна оценка на ефективността и добавената стойност на тези длъжности, както беше поискано от Парламента в неговата препоръка от 13 март 2019 г.(8); настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят препоръката на Парламента във възможно най-кратък срок;

28.  приветства усилията на Комисията за засилване на капацитета за прогнозиране на ЕС, включително по отношение на ОВППС, както беше посочено във втория годишен доклад за стратегическо прогнозиране „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“; предлага да се предприемат междуинституционални дейности за прогнозиране на политическо равнище с цел включване на прогнозирането в изготвянето на политиките и подобряване на подготвеността на ЕС по отношение на предстоящите предизвикателства, като предизвиканите от климата кризи и конфликти, и укрепване на способността му да оформя регионалното и глобалното развитие;

29.  подчертава, че външното измерение на бюджета на ЕС трябва да бъде подходящо финансирано и подготвено за незабавна реакция на настоящите, възникващите и бъдещите предизвикателства; настоява, че бюджетът за външна дейност следва да се съсредоточи върху приоритетни области, както географски, така и тематично, и върху области, в които действията на ЕС могат да донесат най-голяма добавена стойност;

Постигане на европейски суверенитет чрез последователна взаимосвързаност на външната и вътрешната дейност на ЕС, като се съчетава способността да се действа самостоятелно, ако е необходимо, с готовността да се преследва стратегическа солидарност с единомислещи партньори

30.  призовава ЕС да увеличи своя стратегически суверенитет в конкретни области, които са от основно значение за продължаващото превъзходство на Съюза на международната сцена, като насърчаването на ценностите на ЕС, основните права, справедливата търговия, икономиката, сигурността и технологиите, социалната справедливост, екологичния и цифровия преход, енергетиката и ролята му в справянето с настъпателността на авторитарните и тоталитарните режими; подчертава необходимостта от последователна взаимосвързаност между външните дейности и вътрешните политики на ЕС; отново призовава за създаването на Европейски съюз за сигурност и отбрана, който да служи като отправна точка за прилагане на обща европейска отбрана в съответствие с разпоредбата, предвидена в член 42, параграф 2 от ДЕС, и който ще осигури възможност на ЕС да действа самостоятелно, за да защитава своите интереси в областта на сигурността, когато е необходимо, и ще допринесе за превръщането на ЕС в по-способен и надежден стратегически партньор за неговите съюзници, включително НАТО и САЩ; призовава за засилване и рационализиране на сътрудничеството в областта на отбраната например по въпроси, свързани с отбранителното оборудване;

31.  подчертава, че автономността на ЕС в областта на сигурността и отбраната означава разработване, координиране и бързо разгръщане на надеждни и оперативно съвместими стратегически способности, необходими за ефективното управление на кризи; защита на ЕС и на неговите граждани; обучение на основните партньори; ефективно сътрудничество, вземане на решения и разделение на труда, на възможностите за разработване и производство между държавите членки при пълна солидарност и на равнище ЕС, и на равнище други международни организации, като ООН и НАТО; както и способността да взема решения и да действа самостоятелно и независимо, ако е необходимо и в съответствие със собствените си интереси, принципи и ценности, посочени в член 21 на ДЕС, по-точно като се утвърждава като ефективен участник на световно равнище, и при пълно спазване на международното право; подчертава, че следва да се даде приоритет на изграждането на силни и надеждни съюзи, партньорства и многостранни договорености и на изграждането на стратегическа солидарност с единомислещи държави; подчертава, че този подход следва допълнително да укрепва сътрудничеството с партньорите, по-специално в рамките на НАТО; отбелязва, че тези подобрени европейски стратегически възможности и структури следва да бъдат съвместими и допълващи се с НАТО; приветства в това отношение изявлението на председателя на Комисията за среща на върха по въпросите на европейската отбрана в рамките на френското председателство на Съвета; подчертава, че до края на 2021 г. ЕС и НАТО ще представят съвместна декларация за сътрудничество; призовава за създаването на капацитет за бързо развръщане, както беше представен от заместник‑председателя/върховен представител, като първа стъпка към създаването на редовни многонационални въоръжени части на ЕС; подчертава, че тези сили трябва да осигурят добавена стойност в сравнение с бойните групи на ЕС, които никога не са развръщани; поради това призовава Съвета и Комисията да направят оценка и да разработят варианти за създаването на редовни многонационални въоръжени части на ЕС, финансирани както от Европейския механизъм за подкрепа на мира, така и от бюджета на ЕС, като се използват в пълна степен текущите възможности, предлагани от договорите за ЕС;

32.  признава НАТО като непрекъснатата основа на общата европейска сигурност и отбрана и насърчава съюзниците от двете страни на Атлантика да затвърдят своя ангажимент към НАТО като основна институция за отбраната на евро‑атлантическата зона; отново призовава съюзниците да поддържат и спазват договорените изисквания за споделяне на тежестта, включително разходи за отбрана с цел 2% от БВП, както беше договорено на срещата на върха на НАТО в Нюпорт през 2014 г.;

33.  призовава държавите членки да приведат своята политика за износ на оръжие въз основа на разпоредбите на Обща позиция 2008/944/ОВППС от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(9), и да приемат стриктно прилагане на всички критерии; отново призовава заместник-председателя/върховен представител да даде приоритет на неразпространението, разоръжаването и контрола на оръжията, тъй като някои режими за контрол са атакувани от злонамерени правителствени участници, а други биват пренебрегвани до голяма степен и се разработват и разгръщат нови технологии, които имат потенциала да бъдат квалифицирани не само като новаторски, но и като революционни за военното дело;

34.  подчертава необходимостта Съюзът да продължи да развива и укрепва своя технологичен, оперативен и цифров суверенитет и опит чрез утвърждаването на силна европейска отбранителна промишленост и пазар, развитието на европейската отбранителна технологична и индустриална база, повече съвместна научноизследователска и развойна дейност в областта на военното дело, обществени поръчки, обучение, поддръжка, общ подход към сигурността на доставките и по-амбициозно сътрудничество с демократични съюзници; подчертава необходимостта да се отделя специално внимание на нововъзникващите революционни технологии, мерките за киберсигурност и киберотбраната, защитата и устойчивостта на критичните инфраструктури и сигурните доставки на основни технологични компоненти като микропроводници; припомня възможностите, предлагани от съществуващите инструменти и механизми като ПСС, Европейския фонд за отбрана и координирания годишен преглед на отбраната; призовава държавите членки да използват тези инструменти и механизми в пълната им степен; приветства първите покани за представяне на предложения на Европейския фонд за отбрана, който е основен инструмент за укрепване на европейската сигурност и отбрана, както и на стратегическия суверенитет на ЕС;

35.  изразява загриженост във връзка с технологичната зависимост на ЕС от външни доставчици, и по-конкретно от недемократични държави; изразява загриженост поради зависимостта на Европа от чуждестранни инструменти за обезпечаването на нейната киберсигурност; призовава институциите на ЕС да изградят общоевропейски консенсус относно необходимостта от запазване на европейската независимост в различни основни технологични области и от предлагането на прагматичен и автономен подход за избягване на зависимости и геополитическа принуда в критични технологични отрасли; подчертава по-конкретно стратегическото значение на 5G и на подводната кабелна инфраструктура;

36.  подчертава, че общата политика в областта на киберотбраната и значителните способности за киберотбрана са основни елементи за разработването на задълбочен и подобрен Европейски съюз за сигурност и отбрана; подчертава спешната необходимост от разработване и укрепване както на общите способности за военна киберотбрана, така и на способностите на отделните държави членки в тази област; подчертава необходимостта всички институции на ЕС и държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат на всички нива за изготвянето на стратегия за киберсигурност; призовава ЕСВД да осигури подходящи нива на киберсигурност за своите активи, помещения и дейности, включително нейното седалище и делегациите на ЕС;

37.  подчертава, че европейският сектор на космическото пространство е основен фактор за постигането на автономност на ЕС, както и за просперитета и сигурността на неговите общества; изразява силна загриженост, че космическото пространство бързо се превръща в политическа сцена, която отразява геополитическата конкуренция на Земята, както и в нова технологична граница, и има потенциала бързо да се превърне във военна сцена, ако не бъдат въведени подходящи международни правни инструменти; подкрепя инициативите, насочени към засилване на космическата политика на ЕС, включително амбициозната нова космическа програма на ЕС, която трябва да се стреми да защитава текущите и бъдещите европейски космически активи; настоява ЕС да приведе в съответствие политическите и финансовите ангажименти със своите амбиции в космическата област; призовава за по-силен ангажимент на ЕС за разработването на всеобхватен международен космически регламент с цел предотвратяване на използването на космическото пространство като оръжие; подкрепя Сателитния център на Европейския съюз при предоставянето на лицата, вземащи решения, ранни предупреждения за възможни кризи и световна ситуационна осведоменост;

По-нататъшно разработване на регионалните стратегии, включително дипломатическа и икономическа ангажираност и сътрудничество в областта на сигурността

38.  приветства заключенията на Срещата на върха на Западните Балкани, проведена в Бърдо край Кран в рамките на словенското председателство на Съвета; отново изразява подкрепа за перспективата за европейска интеграция на държавите от Западните Балкани и отново призовава съответно за ускоряване на процеса на разширяване и за предоставяне на ясен път за държавите, стремящи се към присъединяване към ЕС; призовава държавите членки най-накрая да изпълнят своето обещание и подчертава спешната необходимост от незабавно провеждане на първите междуправителствени конференции с Албания и Северна Македония, както и от осигуряване либерализиране на визовия режим за Косово; настоява процесът на разширяване да продължи да се основава категорично на изпълнението на всички приложими критерии от страна на държавите кандидатки, както са определени от Европейския Съвет, със силен акцент върху укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и на малцинствата, както и върху насърчаването на помирението и икономическия напредък в Западните Балкани, като предпоставки за траен мир, стабилност и просперитет; подчертава необходимостта от подобрено сътрудничество за преодоляването на общите предизвикателства; подчертава необходимостта от извличане на поуки относно политиката на разширяване, както и от повишена видимост и по-нататъшни инвестиции в региона за засилване на обществената осведоменост и съответно на доверието в ЕС и неговата ангажираност; призовава за диалог на ЕС с държавите от Западните Балкани за откриване на решения на проблеми, които възпрепятстват по-нататъшните реформи, включително изпълнението на 14-те основни приоритета в Босна и Херцеговина и осигуряване на прилагането на Дейтънското мирно споразумение; подчертава значението на европейската интеграция на тези партньорски държави за стабилността и сигурността на континента като цяло; призовава ЕС да подкрепи гражданското общество в Западните Балкани при насърчаването и популяризирането на европейските ценности; приветства работата на военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea), която допринася за мира, стабилизацията и европейската интеграция на Босна и Херцеговина; отново припомня факта, че тази операция продължава да играе важна роля за сигурността и стабилността на Босна и Херцеговина и на региона; подчертава, в контекста на възможното бъдещо разширяване, необходимостта от по-ефикасен процес на вземане на решения на ниво ЕС; категорично осъжда противоконституционните отцепнически действия на органите на Република Сръбска, насочени към създаването на паралелни институции в областта на медицината и медицинските изделия, правосъдието, отбраната, сигурността и данъчното облагане, като по този начин се подкопават държавните структури на Босна и Херцеговина и се излага на екзистенциална заплаха нейното единство и териториална цялост; осъжда отрицателната роля на регионалните участници и руската външна намеса; призовава Съвета да наложи целенасочени санкции на Милорад Додик и на неговите съюзници за корупционните му дейности, продължаващата дестабилизация на страната и подкопаването на суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина;

39.  подчертава, че новоприетият Инструмент за предприсъединителна помощ за периода 2021 — 2027 г. (ИПП III) следва да подкрепя дългосрочни инвестиции в европейското бъдеще на региона и че подобрената обвързаност с условията на инструмента следва да се използва ефективно за постигане на конкретни резултати; приветства силната обвързаност с условията, свързани с демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава в рамките на модернизирания ИПП III; приветства икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани и призовава за неговото незабавно прилагане за улесняване на дългосрочното възстановяване и икономически растеж на региона и неговата устойчива свързаност, доближавайки Западните Балкани до единния пазар на ЕС;

40.  отново потвърждава категоричната си подкрепа за държавите от Източното партньорство, и по-специално по отношение на тяхната независимост, суверенитет и териториална цялост в рамките на международно признатите им граници, както и зачитането на волята на народа да решават своето бъдеще и външна политика, без външна намеса; призовава за пълно прилагане на Споразуменията за асоцииране с Грузия, Молдова и Украйна и на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство с Армения; подчертава необходимостта от продължаване на преговорите по Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Азербайджан в съответствие с условията, определени от Европейския парламент в неговата препоръка от 4 юли 2018 г. относно преговорите във връзка с всеобхватното споразумение между ЕС и Азербайджан(10); настоятелно призовава държавите от Източното партньорство, и по-специално тези, които са избрали да следват пътя на демокрация и европейска интеграция, да осигурят зачитането на основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава и да продължат да прилагат необходимите социални, икономически и политически реформи; приветства съвместното съобщение на Комисията от 18 март 2020 г., озаглавено „Политиката за Източното партньорство след 2020 г. Повишаване на устойчивостта — Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички“ (JOIN(2020)0007); отново заявява, че подкрепата на ЕС за по‑нататъшна интеграция зависи от постигането на конкретен напредък по тези реформи; подкрепя принципа на ЕС на обвързаност с условия и диференциация, в т.ч. предоставянето на стимули; подчертава, че успехът на държавите от Източното партньорство може да бъде демонстриран и консолидиран само чрез процеса на интеграция към ЕС и това може да също така да покаже на руския народ какви социално-икономически ползи могат да донесат реформите от европейски тип; призовава Комисията и Съвета да използват предстоящата среща на върха на Източното партньорство, за да изпратят силно послание на подкрепа на партньорите на ЕС; призовава лидерите на ЕС да гарантират, че с финансирането, осигурено по линия на предложения през юни 2021 г. икономически и инвестиционен план, петте дългосрочни цели и десетте нови цели за 2025 г. ще допринесат реално за социалното и икономическото възстановяване от пандемията от COVID-19, ще укрепят икономическите връзки и ще установят търговски връзки между ЕС и партньорските държави;

41.  осъжда прякото и непрякото участие на Русия и други външни участници във въоръжени конфликти, както и в хибридни атаки, окупации и разполагане на военни сили в региона или по нейните граници с региона; подчертава, че непрекъснатата заплаха в близост до ЕС изисква физическото присъствие в региона както на ЕС, така и на НАТО; подкрепя укрепването на сътрудничеството между ЕС и държавите от Източното партньорство в областта на сигурността и отбраната, по-конкретно що се отнася до мирното разрешаване на регионални конфликти, предприемането на действия срещу хибридни заплахи, кибератаки, кампании за дезинформация и пропаганда, спирането на вмешателството на трети страни в демократичните процеси и увеличаването на обществената устойчивост; потвърждава сближаването на тримата асоциирани партньори с ОВППС и подкрепя засиленото сътрудничество в областта на ОПСО, включително участието в ПСС, ако са изпълнени условията;

42.  изразява дълбока загриженост във връзка със ситуацията в Беларус; осъжда възможно най-категорично актовете на насилие срещу мирни протестиращи и призовава за незабавното и безусловно освобождаване и сваляне на всички обвинения срещу всички лица, задържани по политически причини, преди и след т.нар. президентски избори от 9 август 2020 г.; отново заявява, че не признава Александър Лукашенко за президент на Беларус; призовава Съвета да приложи незабавно и в тясно сътрудничество с международните партньори възможно най-строгите и широкообхватни санкции срещу всички беларуски извършители на изборни измами, насилие и репресии в Беларус, както и срещу лица и образувания, които организират или допринасят за дейности, улесняващи незаконното преминаване на външните граници на ЕС; призовава Съвета да продължи да се стреми към международна координация, насочена към засилване на изолацията на диктатора и неговия режим; категорично осъжда използването на хибридни атаки от режима на Лукашенко срещу ЕС, включително използването на незаконните мигранти по външните граници на ЕС и инструментализацията на човешки същества за политически цели, в нарушение на международните норми; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да реагират бързо на възникващи заплахи в съответствие с правото на ЕС и с международните задължения и да адаптират своите политики в областта на ОВППС и на миграцията и убежището към новите предизвикателства; изразява солидарност с държавите членки, изправени пред подобни заплахи; изразява загриженост във връзка широкомащабното разполагане на руски войски в Беларус, счита това за заплаха за европейската сигурност и за суверенитета на Беларус и призовава за незабавно оттегляне и зачитане на въпросния суверенитет; подчертава, че непоколебимо подкрепя демократична Беларус и изтъква значението на по‑активния диалог с представители на гражданското общество и демократичната опозиция на Беларус; подчертава значението на Платформата на Европейския парламент за борба срещу безнаказаността в Беларус и насърчава използването на всички налични правни средства за изправяне на Лукашенко и на членовете на неговия режим пред правосъдието;

43.  подчертава необходимостта от повишена ангажираност на ЕС и държавите членки в Южен Кавказ за постигане на стабилност и просперитет в региона, както и за противодействие на влиянието и вмешателството на регионални сили; приветства ангажимента на председателя на Европейския Съвет за облекчаване на политическата криза в Грузия; разглежда този акт като израз на лидерската роля на ЕС и призовава за прилагане на подобен подход при кризисни и конфликтни ситуации в региона на Източното партньорство и извън него; подкрепя териториалната цялост на Грузия и осъжда окупацията на грузински територии от Русия, включително Абхазия и региона на Цхинвали/Южна Осетия; припомня на Русия за нейните международни задължения съгласно споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС в рамките на френското председателство; призовава Русия да действа конструктивно и да създаде условия за постигането на напредък на международните дискусии в Женева; призовава Русия да спре да нарушава правата на човека в окупираните територии на Грузия и припомня на Руската федерация нейното правно задължение като силата, упражняваща „ефективен контрол“, както е отбелязано в решението на Европейския съд по правата на човека по делото Грузия/Русия (II)(11); осъжда провокациите на окупационните сили, включително отвличането на грузински граждани, убийства, незаконни задържания и постоянното изграждане на гранични съоръжения; призовава ЕС, неговите държави членки и заместник-председателя/върховен представител да предприемат активни действия за намирането на трайно решение между Армения и Азербайджан относно Нагорни Карабах и да предотвратят по-нататъшна ескалация на напрежението в региона, по-специално като настоятелно призоват Азербайджан и Армения да разгледат следвоенните въпроси, включително определянето на границите и освобождаването на всички останали военнопленници; припомня, че групата „Минск“ на ОССЕ продължава да бъде единственият международно признат формат за разрешаване на този конфликт въз основа на принципите на териториална цялост, неизползване на сила, самоопределяне и равни права, както и мирно разрешаване на конфликтите; призовава тя бързо да се върне към ролята си на посредник;

44.  отново категорично осъжда агресивните политики на Русия срещу Украйна, и по-специално безпрецедентното военно присъствие по границите на Украйна, в окупирания Донбас и незаконно анексирания Крим, както и в Беларус, продължаващата финансова и военна подкрепа за незаконни въоръжени формации в Донбас, незаконната окупация на Автономна република Крим и град Севастопол, блокадата на Азовско море и непрекъснатите кибернетични и други хибридни атаки срещу Украйна; подчертава, че съсредоточаването на военни сили от страна на Русия представлява заплаха за мира, стабилността и сигурността в Европа; призовава руското правителство да изтегли силите си от украинските граници и да престане да заплашва съседите си; подчертава, че продължаването на руската агресия срещу Украйна ще доведе до тежки политически, икономически и финансови санкции срещу Руската федерация, нейната икономика и лицата, отговорни за вземането на решения; приветства създаването на Международната кримска платформа и призовава институциите на ЕС, държавите членки и единомислещите партньори активно да участват в тази инициатива, насочена към възстановяване на териториалната цялост на Украйна; отново изразява подкрепа за Меджлиса на народа на кримските татари като единствен международно признат представителен орган на кримските татари и приветства украинските граждани, и по-конкретно кримските татари, за непреклонната им позиция в окупиран Крим; призовава за възстановяването на Минския процес за прекратяване на военния конфликт в Източна Украйна; подкрепя непрекъснатите призиви за увеличена и надеждна военна помощ и помощ в областта на сигурността за Украйна в сектора на сигурността и за военните реформи и обмисля предоставянето на военно обучение за офицери от украинските военни сили; признава първото заседание от кибердиалога между ЕС и Украйна и призовава за увеличена помощ от ЕС за Украйна в областта на киберсигурността; приветства обсъждането на военно-учебна мисия на ЕС в Украйна и изразява подкрепата си;

45.  категорично осъжда широко разпространените актове на насилие, избухнали след мирни протести в Казахстан през януари 2022 г.; призовава органите на Казахстан да предприемат цялостно и независимо международно разследване на нарушенията на правата на човека и на основните свободи, извършени по време на безредиците;

46.  подчертава неотложния характер на настоящия диалог относно сигурността в Европа между Съединените щати, техните европейски съюзници и Русия; настоява, че ЕС трябва да бъде неразделна част от тези обсъждания, за да се запазят независимостта, суверенитетът и териториалната цялост на всички европейски държави, да се насърчат мерките за изграждане на доверие и да се намали напрежението на европейския континент; подчертава същевременно, че ако Руската федерация нахлуе в Украйна, ЕС трябва да бъде подготвен, съгласувано със Съединените щати и други съюзници и близки партньори, да наложи широкообхватни санкции срещу Русия;

47.  отново заявява, че съгласно член 49 от ДЕС Грузия и Украйна имат перспективи за присъединяване към ЕС и могат да кандидатстват за членство в Съюза, при условие че спазват всички критерии от Копенхаген, както и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазват принципите на правовата държава; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да признаят перспективата на Грузия и Украйна за членство, която се счита за изключително важна за сигурността и стабилността на държавите, както и движеща сила за тях да продължат да прилагат вътрешни реформи;

48.  приветства съвместното съобщение на Комисията и заместник‑председателя/върховен представител от 9 февруари 2021 г. относно обновеното партньорство с държавите от южното съседство(12) и подкрепя мира, стабилността, просперитета и демократичните принципи в региона; призовава Комисията да приложи изцяло инициативите, очертани в посоченото съвместно съобщение; изразява съжаление поради факта, че 25 години след началото на процеса от Барселона все още не е постигната целта за изграждане на споделено пространство на просперитет, стабилност и свобода с държавите от южното съседство; въпреки това отново призовава за амбициозен преглед на цялата европейска политика за съседство по отношение на финансирането и помощта, предоставяни на чуждестранни държави в съседство с ЕС, за да се гарантира, че партньорите от нашето съседство напредват с реформите и поемат ангажимент за тесен диалог и сътрудничество с ЕС, като същевременно се осигуряват специално разработени политики;

49.  припомня ангажимента на ЕС във връзка с мирния процес в Близкия изток и сключването на споразумение между двете страни, включително по въпроси, свързани със споразумението за окончателния статут, като се вземе под внимание по-специално необходимостта да се запазят условията на място за мирно двудържавно решение въз основа на границите от 1967 г., като Йерусалим е столица и на двете държави и се обезпечи сигурността на Държавата Израел, както и независима, демократична, териториално свързана и жизнеспособна Палестинска държава, които да живеят една до друга в условия на мир и сигурност, въз основа на правото на самоопределение и при пълно зачитане на международното право; призовава, в този дух, за възобновяване на реалните усилия за мир, насочени към постигане на осезаеми резултати между двете страни, с подкрепата на международната общност; призовава ЕС да увеличи своя ангажимент за съживяване на мирния процес между израелци и палестинци, включително чрез мерки за изграждане на доверие, регионален диалог и засилено трансатлантическо сътрудничество в региона, както и чрез по-добро използване на влиянието му спрямо двете страни; подчертава, че продължава да бъде необходимо да се осигурява подкрепа за предоставянето на жизненоважни услуги на милионите палестински бежанци в Близкия изток; призовава следователно за продължаване на подкрепата на ЕС и международната подкрепа — както политическа, така и финансова — за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA);

50.  призовава за прекратяване на действията, които биха могли да подкопаят приложимостта на място на двудържавното решение, по-конкретно изграждането на израелски селища и разрушаването на палестински домове и инфраструктура в окупирания Западен бряг на река Йордан, включително в южен Йерусалим; призовава за политическо решение за прекратяване на блокадата на Ивицата Газа и облекчаване на хуманитарната криза в нея, заедно с необходимите гаранции по отношение на сигурността за предотвратяване на насилие срещу Израел; решително осъжда тероризма; подчертава значението на изборите в Палестина за възстановяване на демократичната легитимност на народната подкрепа за политическите институции в Палестина;

51.  отбелязва първата годишнина от Авраамовите споразумения и подчертава тяхното значение за мира, стабилността и сътрудничеството в региона; призовава Комисията и Съвета да подкрепят нормализирането на отношенията между Израел и арабските държави посредством прилагането и удължаването на Авраамовите споразумения като важен принос за постигането на дълготраен мир в Близкия Изток; потвърждава важната роля на САЩ;

52.  изразява сериозна загриженост относно положението в Ливан и настоятелно призовава правителството на Ливан да действа, ръководено от своята мисия, по надежден и отговорен начин, без външно вмешателство; подчертава особената отговорност на Хизбула и на други фракции в потушаването на народното движение в Ливан през 2019 г. и за политическата и икономическата криза в Ливан; призовава Иран да се въздържа от намеса във вътрешните работи на Ливан и призовава за зачитане на суверенитета и политическата независимост на Ливан; решително осъжда изстрелването на ракети от страна на Хизбула от южните части на Ливан към райони с цивилно население в Израел; отхвърля всякаква роля за президента Башар ал Асад в Сирия след конфликта, като се позовава на Решение 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН; приветства и подкрепя наказателните разследвания, насочени към Башар ал Асад и неговите сподвижници, във връзка с използването на химически оръжия и ги държи отговорни за множество военни престъпления; препоръчва на държавите членки да разширят списъка на лицата, обект на целеви санкции, така че да включат служители на гражданската и военна администрация на режима на Асад, които със сигурност са участвали във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и други сериозни нарушения; отново призовава Комисията да представи план за действие на ЕС срещу безнаказаността, който да включва специален раздел за Сирия; подчертава, че този план за действие следва да се стреми да координира и хармонизира по-добре ресурсите и усилията на държавите членки за наказателно преследване на военните престъпници в ЕС;

53.  остава сериозно загрижен във връзка с все по-настъпателната външна политика на турското правителство, която многократно поражда противоречия между страната и ЕС като цяло, отделните негови държави членки и със съседни държави; отбелязва, че според доклада на Комисията за Турция за 2021 г. от 19 октомври 2021 г.(13), през август 2021 г. Турция е поддържала много ниско ниво на привеждане в съответствие с ОВППС от приблизително 14%; припомня влошаващото се от дълго време положение с правата на човека и демокрацията в Турция; отбелязва, че финансирането от ЕС за Турция ще бъде предмет на правилата за обвързаност с условия, включително спазването на принципите на Устава на ООН, международното право и европейските ценности и принципи; призовава за възобновяване на дипломатическия диалог за намиране на устойчиви решения на споровете в източната част на Средиземно море; потвърждава, че Турция ще продължи да бъде държава от основен стратегически интерес за ЕС и че е необходимо да се увеличи ангажираността в областите от общ интерес, като се постави специален акцент върху определени области на политиките като изменението на климата, борбата с тероризма, миграцията, сигурността и икономиката; приветства в това отношение наскоро проведения за пръв път в историята диалог на високо равнище по въпросите на миграцията и сигурността и изразява признателност, че Турция прие милиони сирийски мигранти и бежанци; заключава, че понастоящем перспективата за присъединяване на Турция към ЕС е нереалистична; поради това твърдо настоява, че ако наблюдаваната отрицателна тенденция не бъде спешно и последователно обърната, Комисията следва да препоръча, в съответствие с рамката за преговори от октомври 2005 г., преговорите за присъединяване с Турция официално да бъдат временно преустановени, за да могат двете страни да преразгледат по реалистичен начин и чрез структуриран диалог на високо равнище целесъобразността на настоящата рамка и нейната способност да функционира или да проучат възможни нови и алтернативни всеобхватни модели за бъдещите отношения; припомня, че ЕС е готов да използва всички инструменти, с които разполага, включително санкции, за да защити своите интереси и интересите на своите държави членки, и да запази регионалната стабилност;

54.  подчертава значението на пълното прилагане на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, включително Протокола за Ирландия и Северна Ирландия и Споразумението за търговия и сътрудничество; подчертава значението на протокола за поддържане на мира и стабилността, както и за целостта и правилното функциониране на европейския единен пазар; приветства стъпките за създаване на парламентарна асамблея за партньорство за членове на Европейския парламент и членове на парламента на Обединеното кралство, както е предвидено в споразумението; остава отворен за по-нататъшно развитие и укрепване на рамката за сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, която би могла да доведе до споразумение относно външната политика за сигурност и отбрана и въпроси от общ интерес; подчертава в това отношение значението на тясното сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в рамките на международни форуми, по-специално ООН, като се имат предвид множеството общи ценности и интереси и географската близост;

55.  подчертава необходимостта от укрепване на трансатлантическото сътрудничество между ЕС и САЩ въз основа на равноправно партньорство, основано на споделени ценности и цели и на принципа на партньорство по отношение на лидерските позиции и отговорността, при зачитане на автономията, интересите и стремежите на другата страна; приветства в този контекст изявлението „Към обновено трансатлантическо партньорство“ от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ през 2021 г., което предоставя добра основа за амбициозна трансатлантическа програма; напълно подкрепя и се ангажира да търси полезни взаимодействия и общи цели в областта на външната политика и сигурността чрез по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в рамките на трансатлантическия диалог между ЕС и САЩ за справяне с много от основните глобални предизвикателства, като изменението на климата и заплахата, която представляват авторитарните и тоталитарните режими; приветства създаването на Трансатлантическия съвет за търговия и технологии; препоръчва срещите на високо равнище между ЕС и САЩ да се провеждат редовно, за да се дава постоянен тласък на най-високо равнище на жизненоважното трансатлантическо сътрудничество; отново изразява подкрепа за създаването на Трансатлантически политически съвет, оглавяван от ръководителите на външната политика на двете страни; подчертава, че силните трансатлантически връзки също така изискват от ЕС да развие допълнително своите способности за действие; подчертава необходимостта ЕС бързо да се адаптира към променящата се роля на САЩ на световната сцена, за да защити своите жизненоважни интереси и да преследва целите на външната си политика; подчертава, че ЕС и САЩ трябва да координират своите усилия за борба с тероризма и радикализацията и да гарантират, че полаганите усилия са подкрепени от необходимите ресурси; призовава ЕС и САЩ да си сътрудничат в предприемането на действия спрямо постоянните и нарастващи заплахи по отношение на защитата и опазването на културното наследство, особено в зоните на конфликт;

56.  подчертава, че отношенията на ЕС с Африка са от първостепенно значение, с цел да се отговори на потребностите на партньорските държави и да се развие огромният им потенциал, както и да се преследват общи интереси; подчертава, че тези отношения със съседния на ЕС континент следва да отразяват обща съдба и следва да се съсредоточат върху създаването на надеждна перспектива, по‑специално за най-новите поколения; приветства съвместното съобщение от 9 март 2020 г. на Комисията и заместник-председателя/върховен представител, озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“(14), и отново призовава да се излезе извън рамките на отношенията донор — получател и да се благоприятства истинското партньорство, в основата на което стои човешкото развитие и защитата на природните ресурси; във връзка с това настоява, че е необходимо да призове Комисията и заместник-председателя/върховен представител да задълбочат разискванията с африканските партньори на ЕС — както с отделните държави, така и с регионалните организации, като регионалния икономически механизъм и регионалните икономически общности, съставляващи Африканския съюз; подчертава значението на подкрепата за Африканския съюз и неговите регионални компоненти в техните усилия за създаване на ефективна архитектура за сигурност с цел предотвратяване и управление на конфликти посредством, наред с другото, цялостна подкрепа за привеждане в действие на африканските резервни сили и техните регионални компоненти; призовава за стриктно изпълнение на целите за устойчиво развитие във всички области на отношенията между ЕС и Африка; приветства сключването през април 2021 г. на Споразумението, заменящо Споразумението от Котону, и укрепването на връзките на ЕС с държавите от Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн , както и засиленото сътрудничество в рамките на многостранни форуми по Програмата за устойчиво развитие и действията по отношение на климата; изразява загриженост във връзка със забавянето на напредъка по подписването на Споразумението, заменящо Споразумението от Котону; отбелязва споразуменията за обратно приемане с африкански държави;

57.  изразява дълбока загриженост във връзка с рязко нарастващата несигурност в Сахел, която засяга сигурността и условията на живот на безброй граждани, както и във връзка с големия брой нападения на ислямистки бойци с тежко отражение върху стабилността в региона, особено за Мали и Буркина Фасо; призовава ЕС и Г-5 от Сахел да се намесят, за да предотвратят срив на сигурността в по-широкия регион; приветства в това отношение подновеното партньорство между НАТО и Мавритания, която е основният регионален съюзник на ЕС и чиито сили са на първа линия в борбата с тероризма в региона; осъжда присъствието в Африка на частни военни и охранителни дружества, и по-специално подкрепяната от Кремъл руска група „Вагнер“, която извърши масови нарушения на правата на човека, действайки в подкрепа на интересите на недемократични държави, за сметка на невинни цивилни и сигурността, стабилността и благоденствието на разкъсваните от войната африкански държави; настоява, че е необходимо да се актуализира стратегията ЕС — Африка чрез интегриран подход, който може да гарантира сигурност и развитие, за да се постигне стабилност в контекста на тревожното положение в Сахел, като се вземат предвид събитията, наблюдавани през 2021 г., както и нарастващата нестабилност там и значимото въздействие на събитията в региона не само за Африка, но и за ЕС и неговите държави членки; подчертава в този контекст необходимостта от сътрудничество за стратегия в областта на отбраната, развитието и изграждането на мира, за да се противодейства на възхода на джихадистите в Сахел и в други части на Африка;;

58.  изразява дълбока загриженост във връзка със събитията в Русия и отново заявява интереса на ЕС да се поддържат свободата, стабилността и мирът на европейския континент и отвъд него; счита, че ЕС следва да си сътрудничи и да се координира тясно с НАТО и други партньори за възпиране на Русия от предприемането на дестабилизиращи и подривни действия в Европа, и по-специално в балтийските държави и Източна Европа, включително чрез вмешателство в избори, кампании за дезинформация и подкрепа за крайнодесни партии; подчертава необходимостта руските органи да заплатят по-висока цена за репресиите срещу собствените им граждани; изразява съжаление, че руски военни сили продължават да окупират части от Украйна и Грузия в нарушение на международното право, че те все още присъстват в Република Молдова и че Русия продължава да дестабилизира мира и сигурността в региона, както и активно да използва хибридни мерки срещу демокрациите в Европа; изразява безпокойство поради вмешателството на Русия в региона на Западните Балкани, което се осъществява чрез хибридни тактики, включващи кампании за дезинформация с цел да се подкопае ролята на ЕС и ангажираността на отделните държави за европейско бъдеще; подчертава необходимостта ЕС да отстоява единна позиция в този контекст, включително относно прилагането на санкции; ето защо призовава Комисията за по-тясна координация на нейната стратегия за Русия с държавите членки, за да може ЕС да представлява единен фронт пред заплахите от Русия; подчертава, че Парламентът препоръчва ЕС да преразгледа, заедно с държавите членки, политиката на ЕС спрямо Русия и да разработи цялостна стратегия на ЕС спрямо нея; настоятелно призовава ЕС да разработи стратегия за бъдещите отношения на ЕС с демократична Русия, която да демонстрира ясно на народа на Русия ползите, които биха донесли такива отношения; подчертава, че не може да има съществена промяна в отношенията с Русия, докато тя провежда агресивни политики спрямо ЕС и неговите съседи; отново заявява, че ЕС трябва ясно да покаже, че ако Русия продължава текущата си политика спрямо Беларус, ЕС ще трябва да въведе допълнителни мерки за ограничаване и възпиране спрямо Русия; изразява загриженост относно повтарящите се нарушения от страна на Русия на споразуменията и стандартите за контрол на въоръженията, което води до провал на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие (INF), както и относно нарушенията от страна на Русия на Конвенцията за забрана на химическото оръжие поради използването на нервни агенти за военни цели, както на собствена територия, така и на територията на ЕС; подчертава необходимостта от оказване на натиск върху Руската федерация за спазване на международното право и договори; изразява съжаление относно факта, че Русия използва енергийните си ресурси като геополитически инструмент за натиск, по‑специално доставките ѝ на газ за държавите членки през Украйна, и призовава енергийната зависимост от Русия да бъде сведена до минимум чрез насърчаване на диверсификацията на енергийните източници и маршрути, включително чрез спиране на изпълнението на проекта „Северен поток II“; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да укрепят европейската енергийна сигурност, особено с оглед на настоящия скок на цените на газа и електроенергията; настоятелно призовава ЕС да установи по-тесни връзки с народа на Русия, включително чрез разработване на ясно определена цел за сътрудничество, която следва да е съсредоточена не само върху традиционното, селективно сътрудничество с Кремъл, но и върху „стратегическо“ и по-динамично сътрудничество с руското гражданско общество;

59.  подчертава, че Арктика е от стратегическо и геополитическо значение за ЕС, и изтъква ангажимента на ЕС да бъде отговорен участник, който се стреми към дългосрочно устойчиво и мирно развитие на региона; подчертава уникалната сложност на предизвикателствата, пред които е изправен региона на Арктика, която изисква повече ангажираност и решения от ЕС, като се вземат също така предвид знанията и волята на жителите на Арктика, включително коренното население; приветства в това отношение съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител от 13 октомври 2021 г. за по‑силен ангажимент на ЕС за мирен, устойчив и благоденстващ Арктически регион(15); призовава заинтересованите страни да реагират на изключително тревожните въздействия и последици от изменението на климата в Арктика; подчертава, че перспективата за милитаризация на Арктика носи значителни рискове за сигурността във и отвъд региона, и изразява загриженост относно възможността въпросите на глобалната сигурност да засегнат и Арктика и относно постепенното и значително съсредоточаване на военни сили от страна на Русия в Арктика, както и относно въздействието на мащабни китайски инициативи за развитие и инфраструктура и амбиции в региона; отбелязва, че Арктика играе решаваща роля за сигурността на Европа като цяло; подчертава, че ЕС трябва да има ясно виждане за своята роля във връзка с проблемите на сигурността в Арктика, наред с доброто сътрудничество с НАТО; подчертава значението на спазването на международното право и споразумения за запазване на Арктика като област с ниско напрежение; призовава да се отдели повече внимание на първия арктически оптичен кабел, като част от нервната система на интернет, който все по-често бива обект на международни разузнавателни операции; насърчава членовете на Арктическия съвет да разгледат въпроса за нарастващата милитаризация и да търсят платформи за адекватно справяне с този проблем както с членове на Арктическия съвет, така и с други участници; застъпва се за увеличени усилия от страна на ЕС за получаване на статут на наблюдател към Арктическия съвет с цел по-силно геополитическо влияние;

60.  подчертава, че за ЕС Китай е партньор за сътрудничество и преговори, но е също така конкурент в увеличаващ се брой области, както и системен противник; отново призовава, както е подчертано в неговата резолюция от 16 септември 2021 г. относно нова стратегия ЕС — Китай(16), ЕС да разработи по-решителна, цялостна и съгласувана стратегия ЕС — Китай, която да обединява всички държави членки и да оформя отношенията с все по-решителния и интервенционистки Китай в интерес на ЕС като цяло; подчертава, че тази стратегия следва да насърчава основан на правила многостранен ред, в центъра ѝ бъде поставена защитата на ценностите и интересите на ЕС и да се основава на трите принципа на сътрудничество, когато това е възможно, на конкуренция, когато това е необходимо, и на противопоставяне, когато това се налага; призовава за по-тясно сътрудничество между демократичните държави с цел справяне с нарастващата настъпателност и репресивност на Китайската комунистическа партия (ККП);

61.  застъпва се решително за пълноценното участие на Тайван като наблюдател в заседанията, механизмите и дейностите на международните организации и за по задълбочено сътрудничество между ЕС и Тайван, включително двустранно инвестиционно споразумение; призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията спешно да започнат извършването на оценка на въздействието, обществена консултация и подготвително проучване за Двустранно инвестиционно споразумение с органите на властта на Тайван в подготовка за преговори за задълбочаване на двустранните икономически връзки; отбелязва със сериозна загриженост неотдавншната демонстрация на сила и ескалиращото напрежение в регионални горещи точки като Южнокитайско и Източнокитайско море и Тайванския проток; изразява силна загриженост за продължаващите военни маневри на Китай в Тайванския проток, включително насочените към Тайван или извършващи се в опознавателната зона за противовъздушна отбрана на Тайван; призовава Китайската народна република (КНР) да спре тези демонстрации на военна сила, които представляват сериозни заплахи за мира и стабилността в целия Тайванския проток и Индийско‑Тихоокеанския регион; отново заявява, че отношенията между Китай и Тайван следва да се развиват конструктивно чрез диалог; подчертава, че се противопоставя на всякакви едностранни действия, които могат да подкопаят статуквото в Тайванския проток; подчертава, че никаква промяна в отношенията между страните на двата бряга на протока не трябва да се извършва против волята на тайванските граждани; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да поемат проактивна роля в работата с единомислещи международни партньори за опазване на мира и стабилността в Тайванския проток и да установят партньорства с демократичното правителство на Тайван;

62.  решително осъжда продължаващите нарушения на правата на човека в Китай, по‑специално срещу етнически и религиозни малцинства, насочени предимно срещу уйгурите мюсюлмани, християните и тибетците, но осъжда също така репресиите срещу демокрацията и свободите в Макао и Хонконг, включително чрез налагането през 2020 г. на драконовския закон за националната сигурност; осъжда агресивното поведение на Китай в Южнокитайско и Източнокитайско море, което засяга свободата на корабоплаването, както и ревизионистичната позиция на Китай в Източна Азия, довела до редица гранични сблъсъци с неговите съседи;

63.  отново осъжда остро неоснователните и произволни санкции, наложени от китайските органи спрямо редица европейски физически лица и организации, включително петима членове на ЕП; отново призовава китайското правителство да отмени тези изцяло необоснованите рестриктивни мерки;

64.  осъжда действията на КНР в Хонконг и подчертава, че продължаващото подкопаване на автономията на Хонконг не само противоречи на задълженията на Китай по силата на подписаните от него двустранни договори и на международното право, но и поставя под въпрос ролята на Пекин като надежден партньор; потвърждава ангажимента си за целенасочени санкции съгласно глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека срещу китайските длъжностни лица, участвали в нарушения на правата на човека в Хонконг и Синцзян, и освен това настоятелно призовава Съвета да приеме целенасочени санкции, включително прилагането на забрани за пътуване и замразяване на активи, срещу лица и субекти в Хонконг и КНР за сериозните нарушения на правата на човека и международното право в Хонконг; призовава държавите членки, които все още имат договори за екстрадиция с Китай и Хонконг, да преустановят индивидуалните екстрадиции, когато екстрадирането на дадено лице го излага на риск от изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, когато това лице би било обект на обвинения по политически причини, както и в други ситуации, когато етнически малцинства, представители на продемократичната опозиция в Хонконг и дисиденти като цяло биха били обект на преследване, и когато това би било в нарушение на задълженията на ЕС съгласно Европейската конвенция за правата на човека;

65.  подчертава, че е важно ЕС да се присъедини към своите трансатлантически партньори за провеждането на независимо външно разследване за произхода на вируса на COVID-19, появил се в Ухан, Китай, с оглед на търсенето на толкова необходимите отговори и информация за възможно предотвратяване на бъдещи световни бедствия, които имат пряко въздействие върху външната политика и политиката за сигурност;

66.  осъжда принудата, упражнявана от ККП срещу Литва и други държави – членки на ЕС, и негови партньори и призовава за повече солидарност с държавите, обект на принуда от ККП, включително чрез сътрудничество с демократичните съюзници на ЕС в отварянето на неговите пазари за икономики, страдащи от икономическата принуда на ККП; приветства решението на Комисията да заведе дело пред Световната търговска организация срещу Китай в защита на Литва;

67.  приветства обявените от председателя на Комисията планове за представяне на ново съвместно съобщение относно партньорство с региона на Персийския залив; призовава ЕС да представи последователна стратегия за балансиран ангажимент на ЕС в региона, като насърчаването на регионалната сигурност и сътрудничество бъде основна стратегическа цел; отбелязва, че това ангажиране следва да се стреми да изгради полезни взаимодействия с регионалните участници, като Багдадската конференция за сътрудничество и партньорство, включително чрез повишаване на подкрепата на ЕС за инициативи за диалог чрез неофициалната дипломация с участието на академичните среди, гражданското общество, религиозни лидери и други участници; е насърчен от деескалацията на напрежението между Иран и Саудитска Арабия и призовава и двете държави бързо да приключат процеса на възстановяване на пълноценни дипломатически отношения; отново заявява, че приоритетът на ЕС е да се възобнови Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) като въпрос на сигурност за Европа и региона; припомня, че СВПД остава единственият начин за спиране на будещите безпокойство ядрени дейности на Иран; поздравява заместник‑председателя/върховен представител и ЕСВД за ролята им на посредници между САЩ и Иран в усилията за възобновяване на СВПД; призовава САЩ и Иран да се стремят към съдържателни преговори, с оглед възстановяване на спазването на СВПД; настоява, че пътят към възобновяване на СВПД съчетава пълното възстановяване на задълженията на Иран по СВПД с отмяната на всички санкции на САЩ, свързани със СВПД; отбелязва необходимостта от предприемане на действия и противопоставяне на по‑широките злонамерени и дестабилизиращи действия на Иран в Близкия Изток и извън него, включително на територията на държавите членки; подчертава, че всяко споразумение с Иран трябва да включва достатъчни гаранции, че Иран няма да бъде в състояние да придобие ядрени оръжия; изразява дълбока загриженост, че Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) докладва за липса на достъп до нейните съоръжения и обекти за контрол и наблюдение в Иран, което силно затруднява нейната способност да проверява и наблюдава ядрените дейности на Иран, както и поради факта, че проблемите с гаранциите останаха неразрешени през последните две години; осъжда нарушенията на правата на човека от страна на Иран спрямо собствения му народ, неговата програма за балистични ракети и терористичните дейности в региона;

68.  подчертава, че положението в Афганистан е предупредителен сигнал към ЕС да направи преоценка на международния подход към изграждането на нации в чужбина и да преработи стратегически интегрирания подход към външните си политики, да увеличи своя дял от отговорността за световната сигурност и да се стреми към по-голям суверенитет в своята външна политика и политика на сигурност; изразява загриженост във връзка с драматичното хуманитарно, политическо и икономическо положение и положението във връзка със сигурността в Афганистан, по-конкретно предвид факта, че един от всеки трима афганистанци е заплашен от тежък глад; призовава Комисията и ЕСВД да увеличат хуманитарната помощ и да използват всички налични инструменти, за да се гарантира, че афганистанците, изложени на риск, имат достъп до защита; подчертава необходимостта режимът на талибаните да носи отговорност и за защитата на човешкия живот и имущество, както и за възстановяването на сигурността, обществения ред и обществените услуги; отново заявява, че афганистанските жени и момичета, професионалистите, свързани с афганистанското гражданско общество, защитниците на правата на човека, политическите активисти, журналистите, академичните дейци, артистите, религиозните и етническите малцинства и другите групи, изложени на риск, както всички хора в Афганистан, заслужават да живеят в условия на безопасност, сигурност и достойнство и да имат пълен достъп до образование и до обществения живот, и приветства широката международна подкрепа за техните права и свободи; призовава за по-нататъшно евакуиране на изложените на риск афганистанци, най-вече жени съдии, защитници на правата на човека, журналисти, местен персонал и други лица, които са изложени на риск поради дейностите си за насърчаване на демокрацията и основните свободи; призовава ЕС да запази постигнатото през последните 20 години и да гарантира, че Афганистан няма да се превърне отново в сигурно убежище за терористични групи; призовава ЕС да извърши задълбочен преглед и да извлече поуки от 20‑годишния ангажимент в Афганистан и незабавно да разработи всеобхватна, основана на извлечените поуки стратегия на ЕС за Афганистан и съседните държави; подчертава значението на сътрудничеството със съседните държави и с държавите от региона, за да се гарантира глобална сигурност и регионална стабилност, като същевременно се има предвид, че не всички съседи на Афганистан и регионални сили споделят същите цели като ръководената от САЩ коалиция; във връзка с това изтъква важната роля, която някои държави изиграха при завръщането на европейски граждани в родината им и при евакуацията на афганистански граждани в затруднено положение, по-специално чрез упражняването на значителен дипломатически натиск спрямо силите на талибаните;

69.  приветства подновения ангажимент на ЕС към Индийско-Тихоокеанския регион и признаването на нарастващото му значение за интересите на ЕС, както се заявява в съвместното съобщение на заместник-председателя/върховен представител и Комисията от 16 септември 2021 г. относно стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион(17), както и заключенията на Съвета от 19 април 2021 г. по същата тема; застъпва се за по-силно сътрудничество с държави от региона, по-конкретно Япония, Асоциация на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Австралия, Нова Зеландия и Корея; потвърждава силната геополитическа конкуренция и териториалните спорове в региона, подхранвани до голяма степен от нарастващата настъпателност на Китай по отношение на неговите съседи; призовава всички страни да се придържат към принципите на международното право, и най-вече Конвенцията на ООН по морско право; подчертава необходимостта от стратегически дългосрочен ангажимент в Индийско-Тихоокеанския регион и от установяването на всеобхватни стратегически механизми за двустранен и многостранен диалог с индо-тихоокеанските държави и техните общества, и по-конкретно с единомислещи държави като, наред с другото, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия; подчертава значението на сигурността и стабилността в региона на Индийския и Тихия океан за просперитета и сигурността в ЕС; отбелязва нововъзникващите партньорства в региона, например създаването на тристранния военен съюз между Австралия, Обединеното кралство и САЩ (AUKUS) и изразява съжаление относно факта, че това партньорство е създадено с ниско равнище на координация;

70.  подчертава нарастващото регионално и геополитическо влияние на Индия; подчертава, че е необходим по-голям политически ангажимент за укрепване на партньорството между ЕС и Индия и за разгръщане на пълния потенциал на двустранните отношения; отново заявява необходимостта от по-задълбочено партньорство, което следва да се основава на споделени ценности и пълно зачитане на правата на човека; признава, че Индия е основен партньор за ЕС, като се има предвид нейната позиция и водеща роля във важни области; подчертава, че съседството с Индия и Индийско-Тихоокеанския регион все повече се превръщат в пространство, където експанзионистичните политики и амбициите на Китай пораждат все по-големи стратегически, геополитически, икономически и търговски предизвикателства;

71.  призовава за задълбочаване и подобряване на сътрудничеството с партньорите на ЕС в Латинска Америка; счита, че укрепването на отношенията с Латинска Америка и Карибския регион е изключително важно за геополитическата стратегия на ЕС в света; подчертава необходимостта Съюзът да укрепи връзките, които обединяват ЕС с държавите от Латинска Америка и Карибския регион, по‑специално с оглед на защитата на основания на правила многостранен ред; призовава ЕС да използва всички налични инструменти, за да задълбочи своето сътрудничество с партньорите от Латинска Америка и Карибския регион; настоятелно призовава ЕС да възстанови позицията си на предпочитан партньор на държавите от Латинска Америка с оглед на другите геополитически участници, които заемат все по-значима позиция в региона, особено в резултат на пандемията от COVID-19 и ваксинната дипломация; призовава ЕС и държавите членки да приложат по-решителни политики спрямо авторитарните режими, които се възползваха от своите отношения с ЕС и премахнаха, нарушиха или директно потиснаха правата и свободите на своите граждани;

Засилване на демократичния надзор, контрол и отчетност и на парламентарното измерение на ОВППС на ЕС

72.  подчертава специфичния принос на Европейския парламент към външната политика и политиката на сигурност на ЕС чрез неговите активи в областта на парламентарната дипломация, например чрез неговата гъста мрежа от постоянни междупарламентарни органи, политическия му диалог с длъжностни лица по целия свят и неговите дейности в подкрепа на демокрацията, за посредничество и за наблюдение на избори; се позовава на констативната командировка в Украйна през януари и февруари 2022 г. като пример за способността за реагиране на своята парламентарна дипломация; потвърждава, че Парламентът следва да използва в пълна степен своите надзорни и бюджетни правомощия при вземането на решения от Съюза на международната сцена; подчертава значението на програмите на Парламента за подкрепа на демокрацията, които имат силен потенциал за укрепване на ролята на ЕС по света чрез ангажиране на основни политически заинтересовани страни и улесняване на устойчивото демократично управление в държави извън ЕС;

73.  подчертава, че политическият и техническият диалог между парламентите е от решаващо значение и трябва да бъде добре координиран с действията на органите на изпълнителната власт; подчертава следователно значението на безпрепятствения обмен на цялата необходима информация между институциите в областта на ОВППС, включително обмена на важна поверителна информация, в интерес на ефективността на външната дейност на ЕС като цяло и за по-голяма отчетност на ОВППС;

74.  призовава Комисията и държавите членки да направят възможен и засилят парламентарния контрол върху външната дейност на ЕС, включително чрез продължаване на редовните консултации със заместник-председателя/върховен представител и Комисията; подчертава, че този контрол играе важна роля за гарантирането на правилното функциониране на европейската демокрация и общественото доверие; подчертава, че подобен контрол може да послужи за отправна точка към по-силна институционална роля за Парламента в ОВППС; призовава за бързото приключване на преговорите за замяна на Междуинституционалното споразумение от 2002 г. относно достъпа на Парламента до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана(18); призовава за координация между службите за сигурност и информационните служби на държавите членки;

75.  подчертава значението на парламентарните асамблеи като пространства за сътрудничество и институционален диалог и техния ценен принос за европейските външни действия по въпроси на сигурността, както и необходимостта от насърчаване на тяхната дейност и гарантиране на тяхното правилно функциониране и развитие; призовава за засилване на контрола на Парламента върху работата на делегациите на ЕС за представянето на ценностите и принципите на ЕС в чужбина, както и за стремеж интересите на ЕС да се постигат, без да бъде пренебрегван подхода на зачитане на правата на човека; подчертава необходимостта делегациите на ЕС да разполагат с всички необходими и подходящи ресурси и способности да действат ефективно по тези задачи;

76.  призовава за пълноценно използване на по-активното участие на Европейския парламент в програмирането на Глобална Европа и на ИПП III; приветства въвеждането на двугодишен геополитически диалог на високо равнище за инструментите за външно финансиране като инструмент с решаващ означение не само за контрол, но и за активно оформяне на приоритетите на външната политика на ЕС; подчертава, че тези геополитически диалози целят да се даде на Парламента възможност да предостави ориентация, стратегическо управление и насочване за програмирането и прилагането в рамките на тематичните и географски приоритети на Глобална Европа и ИПП III; настоява обаче, че за да може да извършва съдържателна проверка, Парламентът следва да получи съответните подготвителни документи своевременно и с подходящо ниво на детайлност; призовава за подобрена прозрачност при изпълнението на финансовите инструменти чрез създаване на единна обща прозрачна публична база данни за проекти и действия;

77.  припомня на Съвета за правото на Парламента да бъде информиран относно всички етапи на процедурите, свързани с преговорите и сключването на международни споразумения, и неговия прерогатив да предостави или откаже съгласието си за подобни споразумения; е решен да използва тези правомощия, съгласно определеното в Договорите, с цел да гарантира прозрачност и демократичен контрол по отношение на международните споразумения, договорени от името на ЕС, както и за прилагането на Европейския механизъм за подкрепа на мира, както беше посочено в неговата препоръка от 28 март 2019 г.(19), включително по отношение на взаимното допълване с други инструменти на ЕС в областта на външната дейност;

78.  отново посочва, че е крайно време да се преразгледа декларацията за политическата отчетност от 2010 г., за да се подобри тази основа за отношенията между Парламента и заместник-председателя/върховен представител;

o
o   o

79.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0383. (2) Приети текстове, P9_TA(2021)0515. (3) Приети текстове, P9_TA(2021)0356. (4) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стp. 71. (5) Конференцията на ООН за търговия и развитие, Trade and Development Report 2019 – Financing a Global Green Deal (Доклад за търговията и развитието от 2019 г. — Финансиране на световен зелен пакт), 2019. (6) OВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1. (7) Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (OB L 206, 11.6.2021 г., стр. 1). (8) Препоръка на Европейския парламент от 13 март 2019 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно правомощията и мандата на специалните представители на ЕС (ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 146). (9) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99. (10) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 158. (11) Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2021 г., Грузия/Русия (II). (12) JOIN(2021)0002. (13) SWD(2021)0290. (14) JOIN(2020)0004. (15) JOIN(2021)0027. (16) Приети текстове, P9_TA(2021)0382. (17) JOIN(2021)0024. (18) ОВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 1. (19) Препоръка на Европейския парламент от 28 март 2019 г. до Съвета и до заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно предложението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, подкрепено от Комисията, към Съвета за решение на Съвета за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира (ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 141).

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана – годишен доклад за 2021 г. (2021/2183(INI))

P9_TA(2022)0040 A9-0358/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно военната мобилност(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи,

–  като взе предвид своята позиция от 26 ноември 2019 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана – годишен доклад(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно износа на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната(8),

–  като взе предвид своята позиция от 28 април 2021 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Съюза, на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, и на Споразумението между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно процедурите за сигурност при обмен и защита на класифицирана информация(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана(11),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092(12),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 година за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета(13),

–  като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 14 ноември 2016 г., и заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г. относно прилагането на Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, в които се определя ново равнище на амбиция за ЕС в областта на сигурността и отбраната,

–  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседавали в рамките на Съвета на 19 ноември 2018 г. относно създаването на Граждански пакт в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно младежта, мира и сигурността от 7 юни 2018 г. и относно младежта във външната дейност от 5 юни 2020 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2020 г. относно стратегическия преглед за 2020 г. на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

–  като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 26 февруари 2021 г. относно сигурността и отбраната,

–  като взе предвид заключенията на Света от 16 април 2021 г. относно обновено партньорство с Южното съседство – нова програма за Средиземноморието,

–  като взе предвид заключенията на Европейски съвет от 16 април 2021 г. относно „Интегрирана стратегия на Европейския съюз за Сахел“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г., 18 май 2017 г., 17 юли 2017 г., 25 юни 2018 г., 17 юни 2019 г., 10 декември 2019 г., 17 юни 2020 г., 12 октомври 2020 г., 20 ноември 2020 г., 7 декември 2020 г. и 10 май 2021 г. относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 октомври 2021 г. относно операция EUFOR Althea,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 октомври 2021 г. относно хибридните атаки, извършвани от беларуския режим, при които мигрантите се използват като инструмент,

–  като взе предвид новата стратегическа програма за периода 2019 – 2024 г., приета от Европейския съвет на 20 юни 2019 г.

–  като взе предвид съвместната декларация на членовете на Европейския съвет и на държавите – членки на групата на петте държави от Сахел („Г-5 от Сахел“), от 28 април 2020 г.,

–  като взе предвид концепцията на Съвета за интегриран подход към изменението на климата и сигурността, приета на 5 октомври 2021 г.,

–  като взе предвид пътната карта на Съвета за изменението на климата и отбраната от 9 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада относно годишния преглед на отбраната на Европейската агенция по отбрана, представен на Съвета на заседанието му от 20 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки(14),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки(15),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528(16),

–  като взе предвид Решения (ОВППС) 2021/748, 2021/749, 2021/750 на Съвета от 6 май 2021 г. относно участието на Канада, Кралство Норвегия и Съединените американски щати в проект „Военна мобилност“ по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1143 на Съвета от 12 юли 2021 г. за военна мисия на Европейския съюз за обучение в Мозамбик (EUTM Мозамбик),

–  като взе предвид глобалната стратегия, озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представена от заместник-председателя/върховен представител на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 март 2014 г., озаглавено „За отворено и сигурно общо морско пространство: елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност“ (JOIN(2014)0009),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

–  като взе предвид речите на председателя Фон дер Лайен за състоянието на Съюза от 2020 г. и 2021 г. и придружаващите ги писма за намеренията,

–  като взе предвид годишната работна програма на Европейския фонд за отбрана за 2021 г., приета от Комисията на 30 юни 2021 г.,

–  като взе предвид Преглед № 09/2019 на Европейската сметна палата от 12 септември 2019 г. относно европейската отбрана,

–  като взе предвид Северноатлантическия договор,

–  като взе предвид съвместните декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписани на 8 юли 2014 г. и на 10 юли 2018 г.,

–  като взе предвид шестия доклад от 17 май 2021 г. за напредъка в прилагането на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид общия набор от 74 предложения за прилагането на Съвместната декларация от Варшава, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ „Към обновено трансатлантическо партньорство“ от 15 юни 2021 г.,

–  като взе предвид незаконното нахлуване и анексиране на Крим от страна на Русия,

–  като взе предвид нарушаването на въздушното пространство и морските граници на държави членки от страна на Русия,

–  като взе предвид нарастващото икономическо и военно присъствие на Китай в държави от Средиземноморието и Африка,

–  като взе предвид заплахата от вътрешен и чуждестранен тероризъм, предимно от групировки като ИДИЛ,

–  като взе предвид новите технологии като изкуствен интелект, космически способности и квантова изчислителна техника, които представляват нови възможности за човечеството, но създават и нови предизвикателства в областта на отбранителната и външната политика, които изискват ясна стратегия и консенсус между съюзниците,

–  като взе предвид Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 1975 г.,

–  като взе предвид Конвенциите на ООН по морско право,

–  като взе предвид заключителното комюнике на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) от 8 септември 2021 г.,

–  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 16 за насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0358/2021),

A.  като има предвид, че през 2020 г. пандемията от COVID-19 хвърли светлина върху нарастването на заплахите за планетата и уязвимостта на Съюза вследствие на външните му зависимости; като има предвид, че пандемията разшири понятието за сигурност и стратегическа автономност, за да обхване опасения, свързани със здравето, технологиите и икономиката;

Б.  като има предвид, че Европа е изправена пред бързо и трайно влошаване на стратегическата си среда; като има предвид, че тероризмът продължава да бъде основна заплаха; като има предвид, че държавите изразяват своите амбиции за повече мощ и преследват експанзионистични стратегии, включващи използването на военна сила; като има предвид, че резултатът от тези стратегии води до риск от милитаризация на морето, космическото пространство, Арктика или на киберпространството, както и до възобновяване на надпреварата във въоръжаването;

В.  като има предвид, че разпространението на кибератаки срещу стратегически инфраструктури по време на кризата с COVID-19, както и неотдавна скандалът с шпионския софтуер „Пегас“ са примери, които обосновават бързото разработване на мерки за защита срещу всички най-нови форми на киберзаплахи и най-напредналите техники за шпионаж; като има предвид, че ЕС пое ангажимент да инвестира 1,6 милиарда евро в способността за реагиране и внедряването на инструменти за киберсигурност за публичните администрации, предприятията и частните лица, и да развива сътрудничеството между обществения и частния сектор в тази област;

Г.  като има предвид, че Парламентът, като форум за изразяване на европейската демокрация, представлява мишена; като има предвид, че цифровизацията на дейностите поради дистанционната работа по време на пандемията от COVID-19 само засили нашата уязвимост по отношение на съществуващите заплахи;

Д.  като има предвид, че чрез военните способности на своите държави членки ЕС има общ бюджет от 395 милиарда евро, който го поставя на второ място в света; като има предвид, че способностите на Европа са фрагментирани и страдат от дублиране, пропуски и липса на оперативна съвместимост;

Е.  като има предвид, че нарастващата сложност на заплахите е свързана с технологичното развитие, с цифровизацията на обществата и с интегрирането на световната икономика; като има предвид, че в резултат на това се увеличават хибридните заплахи, съчетаващи военни и/или невоенни средства, като например дезинформация, използване на миграцията за шантаж, кибератаки или икономически натиск, които противоречат на европейските интереси и ценности и са нарастваща заплаха за сигурността на ЕС, на неговите предприятия, публични услуги и граждани;

Ж.  като има предвид, че за справяне с рисковете от кризи, които се увеличават по границите на Съюза или в областите, в които той има интереси, държавите членки поеха ангажимент да предоставят способности за бързо реагиране в съответствие с приоритетните цели (Headline Goals) на ЕС, по-специално бойните групи; като има предвид, че тези групи страдат от множество ограничения в политическо, организационно и финансово отношение; като има предвид, че поради тази причина те така и не са разгръщани;

З.  като има предвид, че безпрецедентното натрупване на руски сили във и около Украйна, свързано с исканията, отправени от Кремъл, би могло — ако не се противодейства — да доведе до връщане на сферите на влияние в Европа и да намали амбициите на източните партньори на ЕС, като Украйна и Грузия, да се присъединят към НАТО;

И.  като има предвид ангажимента на международната общност, и по-специално на ЕС, в Сахел и особено в Мали; като има предвид, че малийската хунта прие и вече използва руски военни инструктори и наемници, свързани с т.нар. група „Вагнер“, за участие във военни дейности в Мали; като има предвид насилията, които тази фирма е извършвала навсякъде, където се е намесвала;

Й.  като има предвид, че оттеглянето от Афганистан и връщането на власт на талибаните водят до повишаване на риска от тероризъм за региона, но и извън него; като има предвид, че ЕС разположи мисия в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) по линия на полицейската мисия на Европейския съюз (EUPOL Афганистан от 2007 до 2016 г.), и отпусна 17 милиарда евро на Афганистан; като има предвид, че по време на оттеглянето държавите членки разчитаха на Съединените щати, които разположиха 6000 войници, за да осигурят безопасността на летището на Кабул в много кратък срок, което даде възможност да бъдат евакуирани намиращи се в опасност европейски и афганистански граждани; като има предвид, че в тази ситуация ЕС не беше в състояние да осъществи въздушен мост, нито да координира своите собствени евакуации; като има предвид, че ако Съюзът трябваше да проведе операция, сходна на евакуацията от Кабул, в настоящото положение той не би бил в състояние да вземе бързо решения, да разположи войски, да проведе с успех евакуации и въздушни мостове ефективно и бързо; като има предвид, че следователно Съюзът и неговите държави членки трябва спешно да извлекат всички поуки от афганистанската криза, за да укрепят способността на ЕС да действа самостоятелно при сходни обстоятелства; както има предвид, че стратегическият компас следва да даде възможност за определяне на равнището на амбиция на Съюза, по специално по отношение на поуките, извлечени от неуспеха в Афганистан;

Разработване на доктрина за сигурност и отбрана на ЕС, като се използва стратегическият компас за импулс на стратегическата автономност

1.  Подчертава, че ЕС е изправен пред:

счита, че нестабилността и непредвидимостта по границите на Съюза и в близкото му съседство (Северна Африка, Близък изток, Кавказ, Балканите, Източното Средиземноморие, както и в по-отдалечените съседни региони (Сахел, Африканския рог и т.н.), заедно с руската агресия срещу Украйна и Грузия, представляват както пряка, така и непряка заплаха за сигурността на континента; подчертава неразривната връзка между вътрешната и външната сигурност; признава, че активната ангажираност по отношение на съседните държави е в интерес на Европейския съюз; подчертава значението на стабилността в Западните Балкани; отбелязва със загриженост нарастващата милитаризация на Кримския полуостров и опитите на Руската федерация за дестабилизиране на Черноморския регион;

2.  решително осъжда натрупването на руски военни сили във и около Украйна, както и искането на Кремъл за спиране на по-нататъшното разширяване на НАТО и за промяна на европейската архитектура за сигурност въз основа на остаряла идея за „сфери на влияние“; подчертава факта, че всяка демократична държава е свободна да избира своите съюзи и във връзка с това решително подкрепя стремежите на Украйна и Грузия към Запада, включително членството им в НАТО и бъдещото присъединяване към ЕС;

3.  отбелязва, че 2020 г. беше доминирана от пандемията от COVID-19 и многобройните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на Съюза, които разкриха недостатъчната ни координация и зависимостта ни от останалата част от света; подчертава, че ЕС трябва да извлече поуки от това, по-специално с оглед на укрепването на цифровия и технологичния суверенитет и цялостната стратегическа автономност в качеството си на международен участник, както и на способността и готовността си да взема решения и да действа самостоятелно, ако е необходимо, по въпросите на външните работи, сигурността и отбраната и да прави преоценка на своите зависимости от участници, които не споделят същите ценности; отново заявява необходимостта Съюзът също така да засили своята автономност в областта на здравеопазването;

4.  приветства започването на работата по стратегическия компас – безпрецедентно начинание за стратегически размисъл, което трябва да приключи през март 2022 г.; подчертава, че разработването на стратегическия компас е отправна точка за прилагането на обща европейска отбрана в съответствие с разпоредбите на член 42, параграф 2 от ДЕС, както и за определянето на ОПСО, и че той следва да представлява важна стъпка към истински Европейски съюз за отбрана, който отчита специфичното конституционно положение на някои държави членки; счита, че стратегическият компас следва да развие по-голямо сближаване в областта на сигурността и отбраната; подчертава, че в един силно многополюсен свят с нарастваща конкуренция между суперсили общата тежест на Съюза може да допринесе за гарантиране на сигурността на членовете на ЕС и че е необходима стабилна политика на ЕС в областта на отбраната, за да може ЕС да разполага със средствата, за да работи ефективно за осигуряването на мира, сигурността на хората, демокрацията и устойчивото развитие; подчертава, че Европейският съюз за отбрана ще бъде част от заявената цел на ЕС за постигане на стратегическа автономност; отбелязва, че в този контекст отговорът на предизвикателствата пред външната сигурност на Съюза и неговите държави членки се състои преди всичко в утвърждаването и практическото прилагане на капацитет за по-добра оценка на кризисни ситуации, по-бързо вземане на решения и по-солидни действия, когато обстоятелствата го налагат, самостоятелно, когато е необходимо, за да се защитят неговите интереси и ценности, като същевременно се зачитат съюзите и партньорствата; отбелязва, че това би довело до по-голяма съгласуваност на Съюза в областта на сигурността и отбраната; счита, че съществува спешна необходимост от развиване на истински Европейски съюз за сигурност и отбрана, който обхваща всички аспекти, инструменти, бюджети и способности в областта на военната и гражданската сигурност, както и целия цикъл на конфликта – от предотвратяването до стабилизирането след конфликт, и който се основава на съвременно, прогресивно и стабилно понятие за „сигурност на хората“, в което се взема предвид необходимостта от сигурност на гражданите на ЕС, местното население, и сигурността и стабилността на държавните институции; призовава настоятелно ЕС за укрепване на институционалния му капацитет за предотвратяване на конфликти, за медиация, диалог и деескалация;

5.  подчертава значението на това стратегическият компас да бъде съчетан с 360-градусов анализ на заплахите; подчертава, че стратегическият компас трябва да бъде амбициозният отговор на ЕС на този анализ, чиито резултати трябва да бъдат обект на редовен и реалистичен преглед с цел да се разработи механизъм за непрекъсната оценка на заплахите и парламентарно консултиране;

6.  подчертава, че стратегическият компас трябва да даде възможност за укрепване на капацитета на ЕС да действа като все по-надежден стратегически партньор и световен фактор за мир, който укрепва и защитава основана на правила международна система и многостранно сътрудничество, както и способността му да действа самостоятелно при необходимост; подчертава, че този процес трябва да бъде редовно актуализиран и да определя амбициозен курс с цел да бъде реалистичен и оперативен и да включва график за изпълнението на решенията и механизмите за мониторинг; подчертава, че учението трябва да даде възможност на Съюза да постигне последователен и ефективен напредък към последователна политика в областта на отбраната, обща стратегическа култура, общо разбиране за стратегическите предизвикателства пред ЕС и капацитета за предвиждане на заплахите, както и да осигури бърза и координирана реакция, бъдещи сценарии за намеса и капацитет за автономна устойчивост, така че ЕС да е в състояние да мобилизира ресурси въз основа на солидарност, в съответствие с Договорите, когато дадена държава членка е застрашена и когато международният мир, сигурност и стабилност са поставени под въпрос извън ЕС, и в крайна сметка да гарантира защитата на европейските граждани, интереси и ценности; припомня, че съществуващото равнище на амбиция на ЕС в областта на сигурността и отбраната, определено в заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г., включва реагирането на външни конфликти и кризи, изграждането на способностите на партньорите, както и „защита на Съюза и неговите граждани“; подчертава значението на интегрирания подход като основа за реакцията на ЕС при конфликти и кризи;

7.  подчертава, че е важно Парламентът, и по-специално неговата подкомисия по сигурност и отбрана, да получава от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) редовно актуализирана информация и доклади относно прилагането на стратегическия компас, след като той бъде одобрен през март 2022 г.;

Мисии и операции по линия на ОПСО през 2020 г. – оценка и препоръки

8.  припомня, че понастоящем ЕС разгръща единадесет граждански мисии и седем военни мисии и операции; припомня, че само три от тях са операции с изпълнителен мандат; Операция ATALANTA в Сомалия на Военноморските сили на Европейския съюз (EUNAVFOR), операция IRINI в Средиземноморието на EUNAVFOR (EUNAVFOR MED IRINI) и военните сили на ЕС в Босна и Херцеговина (EUFOR ALTHEA); подчертава глобалния ангажимент на Съюза в Сахел и в Африканския рог посредством шест цивилни мисии (мисията на ЕС за изграждане на капацитет в Мали (EUCAP Сахел Мали), EUCAP Сахел Нигер, EUCAP Сомалия) и шест военни мисии (мисията на Европейския съюз за обучение в Мали (EUTM Мали), EUTM Сомалия, EUNAVFOR ATALANTA, EUNAVFOR MED IRINI); отбелязва, че тези мисии и операции все още не са осъществили пълния си потенциал и страдат от въздействието на пандемията от COVID-19, което засегна тяхната дейност и ограничи тяхната ефективност; предлага бюджетът, планирането и оборудването на мисиите и операциите на ЕС по линия на ОПСО да бъдат оценени в светлината на поуките, извлечени от COVID-19, и следователно обмисля преглед на резултатите и евентуално адаптиране на техния мандат като част от стандартния стратегически преглед на дадена мисия;

9.  подчертава значението за Съюза на устойчивата стабилност, сигурността на хората и просперитета в съседните държави; отбелязва, че военните мисии по линия на ОПСО вече почти изцяло се насочват към обучение на въоръжените сили (EUTM), без изпълнително измерение и с ограничена подкрепа; счита, че без да се засяга неизпълнителното измерение на тези мисии, мандатът следва да бъде засилен, като се наблегне на осигуряването на менторство, за да се позволи на европейските съветници да проверяват възможно най-точно на място дали програмите за обучение са били изпълнени правилно и са в съответствие с оперативните нужди на местните въоръжени сили;

10.  подчертава, че доставката на оръжия под егидата на Европейския механизъм за подкрепа на мира следва да бъде в пълно съответствие с Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право и да включва ефективни разпоредби за прозрачност;

11.  изразява съжаление във връзка с действията на водачите на преврата в Мали; изразява дълбока загриженост относно недостатъчното присъствие на основни държавни услуги на територията на Мали и в Сахел като цяло; изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на сигурността в региона; изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията на генералния секретар на ООН, в които се изброяват сериозни минали и текущи нарушения на правата на човека и сериозни нарушения на международното хуманитарно право, включително предполагаеми военни престъпления, извършени от въоръжени групировки, включително терористични групи, малийски въоръжени сили и други въоръжени сили на Г-5 от Сахел; изразява дълбоко съжаление във връзка с безнаказаността в това отношение и подчертава, че тези продължаващи престъпления също така подкопават европейските и международните усилия за създаване на сигурна и безопасна среда и за борба с въоръжените групировки и терористите; подчертава нарастващото участие на враждебни участници в регион, който е от жизненоважно значение за нашата сигурност, което би могло да застраши общата цел на ЕС и Мали за сигурността на хората, мира, стабилността и устойчивото развитие в страната, където други участници, които не споделят непременно същите етични принципи като тези на ЕС и неговите държави членки, са готови да запълнят пропуските в способностите, независимо от спазването на международните стандарти в областта на върховенството на закона или военното право; изразява дълбоката си загриженост във връзка с нарастващото влияние на чуждестранните частни военни дружества и евентуалните планове на малийското правителство да започне сътрудничество с частно руско военно дружество, а именно близката до Кремъл група „Вагнер“, относно обучението на своите въоръжени сили; посочва, че подобно сътрудничество е несъвместимо със сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с ЕС, по-специално с EUTM Мали, и следователно би наложило ЕС да преразгледа своята ангажираност в Мали; настоятелно призовава органите на Мали да се въздържат от контакти с групата „Вагнер“ и да не позволяват на нейни служители да влизат на малийска територия; подчертава в по-общ план необходимостта от внимателно наблюдение на действията на частните охранителни дружества и военните дружества, които увеличават своя глобален отпечатък в уязвими области, включително Африка, Латинска Америка и Източна Европа, и припомня, че е важно Парламентът да бъде информиран по този въпрос;

12.  отбелязва обявяването на реорганизацията на френските военни действия в Сахел съвместно и при консултиране с нашите международни и африкански партньори; подчертава, че това развитие следва да се осъществява в тясно сътрудничество с всички международни партньори, по-специално европейските, които присъстват в Сахел; приветства трайното ангажиране на ЕС и на държавите членки за стабилизирането на държавите Г-5 от Сахел, по-специално чрез подкрепата за съвместните сили на Г-5 от Сахел, чрез засилване на мисиите по линия на ОПСО на ЕС и нарастващото участие на въоръжените сили на европейските държави членки в оперативните сили „Такуба“;

13.  приветства адаптирането на новия разширен мандат на мисията на Европейския съюз за обучение в Мали (EUTM Мали); призовава за засилване на структурното сътрудничество и подкрепа без изпълнителни правомощия за въоръжените сили и за ускоряване на процеса на регионализация, който дава възможност на мисията да предоставя военна помощ на въоръжените сили на държавите от Г-5, и по-специално на Буркина Фасо и Нигер, което ще има последици за международните, европейските и африканските партньори; подчертава възможностите, предлагани от Европейския механизъм за подкрепа на мира, що се отнася до доставката на оборудване за обучение на въоръжените сили на Мали, които ще бъдат от съществено значение за укрепване на действието и ефективността на европейските действия; изразява убеждение, че ЕС трябва бързо и ефективно да увеличи капацитета си за предоставяне на оборудване, така че мисиите по EUCAP и EUTM да не загубят доверието от страна местните органи, при условие че тези сили за сигурност спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и са под демократичен контрол;

14.  призовава държавите членки да дадат значителен принос за консултативната дейност на EUTM Мали и да изпратят персонал, който може да допринесе за това; напомня, че в Сахел процесът на регионализация на ОПСО трябва да продължи да укрепва сътрудничеството и координацията с международните участници, както и с държавите – членки на ЕС, ангажирани в региона, посредством текущи инициативи, като например Партньорството за сигурност и стабилност в Сахел (P3S); подчертава, че ЕС предоставя и силна подкрепа за привеждането в действие на съвместните сили на Г-5 от Сахел и свързания с тях полицейски компонент; приветства новата интегрирана стратегия на Европейския съюз за Сахел, която включва по-широк подход, съсредоточен върху укрепването на управлението, и в която се подчертава специално необходимостта от засилване на държавното присъствие и на публичните служби в държавите от региона; подчертава положените от EUCAP Сахел Мали усилия в подкрепа на разполагането на малийските сили за сигурност в централните части на Мали; подчертава усилията на EUCAP Сахел Нигер за помощта ѝ, оказана при разработването на национална политика за отбрана и сигурност на Нигер; припомня, че регионализацията на действията по линия на ОПСО е насочена към подкрепа на интегрирания подход на ЕС към Сахел и че във връзка с това действията на регионалнотo консултативно и координационно звено (RACC) трябва да продължат; счита, че регионализираният подход към ОПСО в Сахел е от значение, но изисква по-ясна организация и координация между настоящите граждански и военни мисии по линия на ОПСО, местните участници и други международни организации, като мироопазващата мисия на ООН – Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSMA) – и операциите, ръководени от френските военни; настоятелно призовава за значително усилие за оказване на подкрепа на Буркина Фасо, като се имат предвид интензивността на заплахите, пред които е изправена тази държава с ограничен капацитет; припомня, че за да бъдат трайно ефективни, военните действия и ответните мерки в областта на сигурността трябва да бъдат придружени от конкретни и видими мерки за предоставяне на основни услуги за населението; подчертава, че е важно да може да се подкрепят по-активно крайбрежните държави от Гвинейския залив, за да могат да противодействат на нарастващата терористична заплаха, пред която са изправени; подчертава, че е необходимо да се обърне специално внимание на нарастващата нестабилност в регионите на Сахел, Западна Африка и Африканския рог, както и на важните последици от случващото се в тези региони не само за африканския континент, но и за Европейския съюз;

15.  приветства текущите дискусии относно участието на Мозамбик и Индия в мисии и операции по линия на ОПСО в Африка; приветства активното включване на Грузия в усилията по линия на ОПСО, и по-специално участието ѝ в мисиите за обучение в Централноафриканската република и в Мали;

16.  отбелязва, че положението със сигурността в Сомалия е много тревожно и е извор на дестабилизация в целия Африкански рог и дори извън него; подчертава факта, че Ал-Шабаб продължава да е една от най-мощните терористични организации, свързани с Ал-Кайда, и че това следва да стимулира държавите членки да обмислят по-активното си участие в европейските мисии и операции в този стратегически регион и предоставянето на необходимите за тях активи; подчертава, че укрепването на рамката на мисията EUTM Сомалия с консултативен капацитет в командните структури позволява да се упражнява значително влияние върху начина на провеждане на операциите в рамките на многостранната военна помощ; подчертава, че EUNAVFOR ATALANTА, EUCAP и EUTM Сомалия представляват съгласуван пакет в подкрепа на стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог; приветства решаващата роля на операция ATALANTА в борбата срещу пиратството и трафика в Африканския рог, чрез която успешно се защитават корабите на Световната програма за изхранване, както и ролята на EUCAP Сомалия при консултиране на федералните и регионални органи на Пунтленд и Сомалиленд относно развитието на дейности на бреговата охрана и на морската полиция; подчертава, че ангажираността на ЕС в региона на Африканския рог продължава да е важна за укрепването на капацитета на сомалийските сили за сигурност и отбелязва също така необходимостта от подобряване на тяхната ефективност; приветства и допълнително насърчава участието на единомислещи партньори с цел гарантиране на безопасни водни пътища в Аденския залив и Индийския океан; призовава за интегриран подход за справяне с проблемите на развитието и управлението, които са в основата на пиратството;

17.  отбелязва със загриженост влошаващото се политическо положение и положението със сигурността в Централноафриканската република; призовава за възстановяване на приобщаващия диалог между правителството, демократичната опозиция и гражданското общество, и за възобновяване на мирното споразумение; изразява съжаление, че от 2018 г. насам президентът на Централноафриканската република се е обърнал към групата „Вагнеp“ – частно военно дружество, близко до Русия, което е отговорно за военни престъпления и тежки нарушения на правата на човека в Централноафриканската република; изразява загриженост относно въздействието на това решение върху жизнеспособността и ефективността на мисията за обучение на централноафриканските войски; осъжда увеличаването на заплахите и враждебните инциденти, предизвикани от някои местни и чуждестранни въоръжени сили, включително чуждестранни дружества в областта на сигурността, насочени срещу Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSCA), и кампаниите за дезинформация, насочени срещу действията на ЕС; приветства и напълно подкрепя създаването на консултативна мисия на Европейския съюз в Централноафриканската република (EUAM RCA); приветства и изцяло подкрепя действията на EUTM, по-специално обучението на офицерите и подофицерите на централноафриканските въоръжени сили (FACA) и нейния принос за цялостния процес на реформиране на сектора на сигурността (РСС), координиран от MINUSCA; подчертава необходимостта от комуникация с населението относно целите и напредъка на мисията; подчертава, че е важно в рамките на стратегическия преглед, който ще се извърши през първата половина на 2022 г., да се оцени реалният капацитет на ЕС да отговори на нуждите на централноафриканските въоръжени сили (FACA) по отношение на оборудване; настоява, че подкрепата в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира за звената, сформирани от EUTM, трябва да бъде обвързана с условието органите на Централноафриканската република да насърчават положителното развитие на политическата, вътрешната и регионалната ситуация;

18.  припомня стратегическото значение на Мозамбикския пролив; приветства ангажимента на държавите членки и на върховния представител/заместник-председател да реагират на нарастващата терористична заплаха в Кабо Делгадо и изразява загриженост във връзка с риска от разрастване на тази заплаха в района; приветства решението на Съвета за започване на военната мисия на Европейския съюз за обучение в Мозамбик (EUTM Мозамбик); отбелязва използването на Европейския механизъм за подкрепа на мира за покриване на общите разходи на EUTM Мозамбик и за предоставяне на военно оборудване; призовава Съвета и ЕСВД да използват по най-добрия начин Европейския механизъм за подкрепа на мира и да се възползват от този опит за бъдещото му подобряване и разширяване; отбелязва, че EUTM изпълнява специфична цел, а именно обучаването на специални сили за борба с ислямистките бунтове в региона Кабо Делгадо, включително джихадистките движения Ансар-ал-Суна; призовава за нейното разгръщане възможно най-скоро предвид ситуацията; настоятелно призовава държавите членки да допринасят за сформирането на силите за мисията по-справедливо; подчертава необходимостта от всеобхватна дългосрочна и последователна стратегия за Мозамбик, която освен това трябва да се бори срещу ислямистките бунтове, за да се справи с недостатъците в управлението и нуждите за развитието с цел постигане на устойчиво решение на конфликта; подчертава необходимостта да се гарантира, че правителствените сили спазват международното хуманитарно право и че извършителите на извънсъдебни екзекуции, изтезания, грабежи и други злоупотреби се изправят пред съда;

19.  приветства категоричната ангажираност на Съвета с операция EUFOR Althea, заявена в неговите заключения от 18 октомври 2021 г., и tподновяването на операция Althea през 2020 г. и пренасочването на нейния мандат в подкрепа на органите на Босна и Херцеговина с цел поддържане на безопасна и сигурна среда, както и чрез третия стратегически преглед на операцията, представен през юни 2021 г.; припомня, че тази мисия проправя пътя към мира, стабилизацията и европейската интеграция на Босна и Херцеговина, и че тя все още играе ключова роля за сигурността и стабилността на Босна и Херцеговина и региона; припомня, че опитът и поуките, извлечени от тази мисия, имат значителна стойност за всички настоящи и бъдещи военни и граждански мисии и операции по линия на ОПСО; изразява тревога във връзка с възможните противоконституционни и сепаратистки действия на сръбския член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик, които подкопават Дейтънското мирно споразумение и следователно сигурността и мира в региона като цяло; подчертава, че все още е необходимо поддържането на достатъчни способности за подкрепление „над хоризонта“, за да се даде възможност за бързо реагиране в случай на влошаващо се положение със сигурността; отбелязва, че тази мисия би могла да бъде подобрена чрез сигурни информационни и комуникационни канали до столиците на държавите членки, подобряване на събирането на разузнавателни данни от открити източници и на способностите за анализ; подчертава, че е важно да се продължи второстепенната дейност по разминиране и колективното обучение на въоръжените сили на Босна и Херцеговина; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите ангажименти по отношение на сформирането на сили за Althea; очаква с нетърпение участието на Украйна в мисията Althea; отчита важното сътрудничество между ЕС и НАТО в Западните Балкани, по-специално чрез мисията EUFOR Althea, чийто оперативен щаб е разположен във Върховната щабквартира на съюзните сили на НАТО в Европа (SHAPE) благодарение на споразумението „Берлин плюс“;

20.  отбелязва със задоволство резултатите от Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Грузия); одобрява удължаването ѝ за срок от две години; подчертава необходимостта от по-нататъшно обмисляне на ангажиментите по линия на ОПСО в региона; решително осъжда незаконната окупация и милитаризация от страна на Русия на грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, при нарушение на международното право, което представлява сериозна заплаха за региона на Източното партньорство и за цяла Европа; изразява загриженост относно влошаващото се положение със сигурността в окупираните територии на Грузия и относно дейностите на Руската федерация, които дестабилизират мира и сигурността в региона на Източното партньорство; настоятелно призовава ЕС да продължи да иска от Русия да участва конструктивно в международните дискусии в Женева и да изпълни своите задължения съгласно Споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС, по-специално да изтегли всички свои военни сили от окупираните територии в Грузия и да позволи безпрепятствен достъп на Мисията за наблюдение на ЕС до цялата територия на Грузия; осъжда незаконните задържания и отвличания на грузински граждани и засилените дейности за създаване на граница по административната гранична линия; изразява загриженост относно кампаниите за дезинформация, насочени срещу мисията EUMM Грузия, и призовава за укрепване на нейния капацитет за мониторинг, анализ и стратегическа комуникация; отново потвърждава категоричната си подкрепа за държавите от Източното партньорство, и по-специално по отношение на тяхната независимост, суверенитет и териториална цялост в рамките на международно признатите им граници; насърчава ЕС да засили участието си в мирното разрешаване на конфликти в целия регион на Източното партньорство; отново призовава ЕС да гарантира, че свързаното със сигурността измерение на държавите от Източното партньорство е отразено по подходящ начин в стратегическия компас, и да обмисли създаването на поредица от пактове за сигурност – рамки за увеличаване на инвестициите и помощта в областта на сигурността, военното сътрудничество, разузнаването и сътрудничеството в киберпространството – с Грузия, Молдова и Украйна като асоциирани държави, за да бъде укрепена тяхната издръжливост и сигурност;

21.  отбелязва укрепването на консултативната мисия на EС в Ирак с добавянето на компонент за подпомагане при изпълнението на реформата в сектора на вътрешната сигурност към прилагането на национални стратегии за борба и предотвратяване на тероризма (включително борба с насилствения екстремизъм) и организираната престъпност, с конкретна връзка с управлението на границите, с финансовата престъпност и по-специално корупцията, изпирането на пари и трафика на ценности на културното наследство;

22.  призовава ЕС да преодолее последователните и нарастващи заплахи за опазването и защитата на културното наследство и да пресече контрабандата с произведения на културата, особено в зони на конфликт; отбелязва, че в Ирак лишаването на някои общности от тяхното културно наследство и исторически корени ги прави по-уязвими спрямо радикализацията; припомня, че EUAM Ирак е единствената мисия или операция по линия на ОПСО, в чийто мандат е включен компонент за опазване на културното наследство, с цел да се предостави помощ и образование на местните партньори при справянето с предизвикателства в областта на сигурността, свързани с опазването и защитата на културното наследство; призовава Съвета и ЕСВД да включат подобен компонент в другите мисии и операции;

23.  насърчава разполагането на членове на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Либия) в Триполи, откъдето тя ще осъществява дейността си; предлага тази мисия, ангажирана с подкрепа на либийските органи за разбиване на организираните престъпни мрежи, замесени в контрабандата на мигранти, трафика на хора и тероризма, в областта на управлението на границите, да продължава да проучва, в рамките на регионална стратегия, възможностите за подкрепа на ръководеното от ЕС развитие на граничния капацитет на държавите от Сахел във връзка с мисиите по линия на ОПСО в Сахел (по-специално EUCAP Сахел Нигер); изразява загриженост за съдбата на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците в Либия; призовава за закриване на центровете за задържане на мигранти от либийските органи и милиции;

24.  приветства стартирането на операцията по линия на ОПСО в Средиземноморието – EUNAVFOR MED IRINI и нейното подновяване до 31 март 2023 г.; подчертава ключовата ѝ роля в прилагането на оръжейното ембарго спрямо Либия в съответствие с Резолюция 2526 (2020) на Съвета за сигурност на ООН; подчертава, че изграждането на капацитет е пречка пред трафика на хора и оръжия; Отбелязва факта, че през 2020 г. EUNAVFOR MED IRINI е получила много откази за провеждане на проверки, дори на турски кораби; призовава за прозрачна комуникация от страна на ЕСВД по този въпрос; отбелязва, че до момента EUNAVFOR MED разполага с много малко ресурси, поради което способностите ѝ са силно ограничени; изразява загриженост във връзка с факта, че НАТО, която действа в района чрез операция операция „Морски страж“, не си сътрудничи ефективно чрез засилено сближаване на сътрудничеството или чрез споделяне на информация и ресурси; подчертава стратегическото значение на публичното съобщаване на информация за мисията и качванията ѝ на борда, приятелските подходи и проверките, включително отказите; подчертава международните задължения за издирване и спасяване на бедстващи в морето хора в пълно съответствие с морското право; призовава за това ЕС да играе значителна роля в Средиземноморието, след като се превърна във фактор, способен да гарантира стабилността на региона; приветства резултатите от звеното на ЕС за връзка и планиране (EULPC) за предоставяне на експертен опит в областта на сигурността, разузнаването и планирането на участниците от ЕС в Брюксел и на място или по море (делегация на ЕС, EUBAM, EUNAVFOR MED) и на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL);

25.  изразява съжаление относно цялостната дестабилизираща роля на Турция в много проблемни области в ЕС и съседните му държави, която застрашава мира, сигурността и стабилността в региона; изразява изключителна загриженост и категорично осъжда незаконните дейности и заплахите от военни действия срещу държави – членки на ЕС, и по-специално Гърция и Кипър, извършвани от Турция в Източното Средиземноморие, и обявените от нея нови незаконни дейности в морските зони на Кипър и Гърция; отбелязва усилията за намаляване на напрежението, но изразява съжаление относно провокативните действия, заплахите от агресия срещу операция MED IRINI от страна на турски военни кораби в нарушение на международното право и суверенните права на държавите – членки на ЕС; отново заявява готовността на Съюза да използва всички инструменти и възможности, с които разполага, включително в съответствие с член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС, за да защити своите интереси и интересите на своите държави членки, както и за да поддържа регионалната стабилност;

26.  приветства работата на консултативната мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Украйна); отбелязва, че ЕСВД се нуждае от доклад за оценка относно сектора на професионалното военно обучение в Украйна и приветства продължаващата работа за подготвяне на евентуален ангажимент на ЕС в Украйна въз основа на него и за допълване на усилията на Украйна и на международните партньори за реформа на професионалното военно обучение в държавата;

27.  призовава за съживяване на гражданското измерение на ОПСО чрез изпълнението на 22-те ангажимента по Гражданския пакт в областта на ОПСО; подчертава, че стратегическият компас трябва да определи амбицията за обновяване на гражданското измерение на ОПСО и че пакт 2.0 следва да бъде приет своевременно; подкрепя идеята, че стратегическият компас следва да очертае основните аспекти на гражданското измерение на ОПСО, включително развитието на граждански способности след 2023 г.; подкрепя идеята, че стратегическите приоритети за гражданското измерение на ОПСО следва да бъдат свързани с процеса на годишен преглед на Пакта; подчертава необходимостта от по-силна връзка между ОПСО, правосъдието и вътрешните работи и действията, ръководени от Комисията, когато е целесъобразно и при надлежно зачитане на различните задачи и процедури както на политиките, предвидени в Договора, така и на другите съответни участници в управлението на кризи, за да се увеличи приносът на ОПСО към отговора на Съюза на предизвикателствата в областта на сигурността; призовава ЕС да обмисли и да предприеме действия във връзка с настоящите процедури за разгръщане на мисии, с цел процесът на вземане на решения да бъде по-бърз и ефикасен; счита, че ЕС следва да продължи своята цялостна оценка на гражданските мисии EUCAP Сахел Мали, EUCAP Сахел Нигер, EUCAP Сомалия и EUAM RCA от гледна точка на техния мандат, бюджет и човешки ресурси, като гарантира, че те отговарят на реалните нужди и с оглед благоприятстването на тяхната оперативна способност и ефективност;

28.  признава приноса на мисиите и операциите по линия на ОПСО за сигурността и стабилността на мира, но посочва продължаващата структурна слабост и продължителните процеси на вземане на решения за гражданските и военните мисии и операции по линия на ОПСО; подчертава, че е важно на военните мисии да се предоставят по-гъвкави и стабилни мандати, които са съобразени със ситуацията на място; призовава за промени във връзка със структурите и процедурите на ОПСО, за да могат мисиите да бъдат разгръщани по-бързо, по-гъвкаво и по-съгласувано; подчертава спешната нужда за по-голяма свързаност между съществуващите европейски специални операции и военните мисии или операции по линия на ОПСО, по-специално, когато става въпрос за справяне с неотложна криза или за гарантиране на достъпа до оспорваните стратегически райони; подчертава, че всеки бъдещ мандат трябва да има ясна всеобхватна стратегия за излизане от кризата, съчетана със списък на ресурсите, необходими за тази цел; подчертава необходимостта всички мисии, и по-специално военните мисии, да работят с местните жители за изграждане на капацитет в разумен срок, с цел да се даде възможност за устойчиво излизане от кризите;

29.  подчертава необходимостта от редовна, систематична и прозрачна оценка на мисиите и операциите по линия на ОПСО въз основа на подходящи стратегически и оперативни критерии; призовава заместник-председателя/върховен представител да започне процес на извличане на поуки по отношение на миналите и текущите мисии, операции и действия, и да обърне внимание на това какви политически, институционални и социално-икономически условия трябва да бъдат изпълнени, за да може действията за сигурност и отбрана ефективно да подкрепят изграждането на траен мир и укрепването на устойчиви и демократични структури на управление; счита, че е необходимо да се делегират повече оперативни отговорности при провеждането и управлението на мисиите и операциите на военното им командване; в по-общ план призовава военните структури на ЕС да бъдат системно свързвани с всички политики и инструменти, които оказват въздействие върху оперативната ангажираност на европейските въоръжени сили, и по-специално с работата на програмния комитет на Европейския фонд за отбрана;

30.  изразява дълбока загриженост относно слабото генериране на военни сили в рамките на операциите и мисиите и много настоятелно призовава държавите членки да се справят възможно най-скоро с този проблем; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят на мисиите и операциите по линия на ОПСО необходимия персонал, обучение и способности за изпълнение на техните мандати и за повишаване на бдителността и устойчивостта им при по-малко благоприятни условия; подчертава във връзка с това проекта „Група на ключовите държави към EUFOR за операции за реакция при кризи“ към ПСС, който понастоящем се обсъжда и който има за цел да подобри процеса на набиране на сили; същевременно изразява съжаление, че до момента само шест държави членки участват в този проект по линия на ПСС; призовава Съвета и Комисията да използват пълноценно Европейския механизъм за подкрепа на мира и възможностите за финансиране от бюджета на ЕС, предвидени в Договорите, за да улеснят генерирането на военни сили, както и тяхното разгръщане; подкрепя участието на трети държави в операции и мисии по линия на ОПСО при зачитане на европейските интереси и ценности; счита, че това участие следва да се разшири, когато и където е приложимо;

31.  изразява загриженост относно нарастващото манипулиране на информация, дезинформация и хибридни заплахи, произтичащи по-специално от Русия и Китай, но също така и от други участници, което засяга няколко театъра на действия и мисии и операции по линия на ОПСО пряко, дестабилизира цели региони и делегитимизира мисиите на ЕС в чужбина; призовава за спешно структуриране на реакцията на мисиите и операциите по линия на ОПСО спрямо тези заплахи; подчертава в тази връзка необходимостта от съвместни усилия от страна на ЕС, държавите членки и държавите партньори, включително предвид необходимостта от готовност за посрещането на хибридни заплахи, кибератаки и химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) рискове; приветства създаването на резерв за реагиране при кризи за ХБРЯ инциденти; настоятелно призовава ЕСВД да предостави конкретна подкрепа за мисиите и операциите по линия на ОПСО посредством стратегическа комуникация;

32.  призовава за укрепване на командните структури на ЕС, по-специално Военния секретариат на ЕС (ВСЕС) и Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC), които трябва да получат на разположение необходимия персонал, оборудване и средства във възможно най-кратък срок, както и да бъдат в състояние да обменят класифицирана информация по сигурен начин, включително с държавите членки и мисиите или операциите; във връзка с това изразява съжаление относно отлагането на преминаването на MPCC към втори етап и призовава държавите членки да изпълнят изцяло своите ангажименти, за да го направят възможно; подчертава, че е важно MPCC да се превърне възможно най-скоро в истинска структура за командване и контрол (щаб), способна да изпълнява функция по стратегическо, ориентирано към бъдещето и предварително планиране за ръководене на операции и европейски мисии с реактивността и гъвкавостта, изисквани от стратегическия контекст, и да укрепва стратегическата оперативна автономност на европейците;

33.  изтъква, че участието на жените в мисиите по линия на ОПСО допринася за ефективността на мисиите и засилва доверието в ЕС като защитник на равните права на жените и мъжете в световен мащаб; призовава за по-систематично прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (ЖМС) и на Резолюция 2250 на Съвета за сигурност на ООН относно младежта, мира и сигурността (ММС), както и за укрепване на програмата на ЕС за ЖМС и ММС; призовава за съдържателно интегриране на принципа на равенство между половете във формулирането на ОПСО, по-специално чрез по-добър баланс между половете в персонала и ръководството на мисиите и операциите по линия на ОПСО и специално обучение на изпратения по места персонал; призовава за мерки за гарантиране на работна среда, свободна от сексуален и основан на пола тормоз; отново призовава за включването на анализ на равенството между половете в новите инструменти на ОПСО, включително в Европейския фонд за отбрана (ЕФО) и Европейския механизъм за подкрепа на мира; приветства факта, че всички граждански мисии по линия на ОПСО вече са определили съветник по въпросите на равенството между половете, и призовава военните мисии по линия на ОПСО да направят същото; насърчава държавите – членки на ЕС, да предлагат жени като кандидати за съществуващите вакантни длъжности; изразява съжаление във връзка с това, че броят на жените, работещи в мисии по линия на ОПСО и особено в рамките на военни операции, продължава да бъде много нисък; настоятелно призовава ЕСВД да насърчава необходимостта от конкретна цел за увеличаване на броя на жените в мисиите и операциите на ЕС за управление на кризи; настоятелно призовава държавите членки да потърсят начини за укрепване на политиките за набиране и задържане на персонал и да насърчават участието на жените в миротворческите и мироопазващите мисии; подчертава необходимостта от включване на нов бюджетен ред на ЕС, който да финансира длъжността на съветниците по въпросите на равенството между половете във военните мисии по линия на ОПСО;

34.  очаква съвместното съобщение относно стратегически подход в подкрепа на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци, обявено в речта за състоянието на Съюза през 2020 г., като навременно преразглеждане на концепцията на ЕС от 2006 г. за подкрепа на мерки, свързани с разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (ДРР); подчертава приоритетното значение на реформирането на сектора на сигурността (РСС), главно за мисиите ни по линия на ОПСО; ето защо призовава Комисията и ЕСВД да разширят предстоящото съвместно съобщение относно разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци в реформирането на сектора на сигурността и изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (CBSD), за да постигнат последователен, съгласуван и изцяло обновен подход на Съюза към подпомагането на сигурността в трети държави; призовава за съгласуваност между инструментите на ОПСО и помощта на ЕС за развитие;

Предвиждане и управление на кризи

35.  приветства капацитета на европейските армии да си сътрудничат в служба на гражданите при борбата срещу пандемията през 2020 г.; счита, че ценният принос на въоръжените сили по време на пандемията от COVID-19 показа, че е важно да се използват военните активи и способности на държавите членки в подкрепа на Механизма за гражданска защита на Съюза; насърчава ЕС и държавите членки сериозно да обмислят и да използват пълноценно подробните договорености за прилагането на член 44 от ДЕС, за да се даде възможност на Съюза да реагира бързо, ефективно и с необходимата гъвкавост спрямо кризите със сигурността с изразено колективно измерение на ЕС, включително като се разрешава предоставянето на последващ мандат на ad-hoc операция, провеждана от група държави членки; приветства положителната обединяваща и координираща роля на въздушните сили по време на пандемията от COVID-19, по-специално трансферите за медицинско лечение и доставки на оборудване между държавите членки, както и полезните взаимодействия, създадени с инфраструктурите и активите на съюзниците от НАТО за въздушен транспорт и транспортиране на основно оборудване; приветства по-специално ролята на Европейското командване на въздушния транспорт EATC (EATC) в евакуирането, транспортирането на пациенти и осигуряването на медицински доставки по време на пандемията; насърчава като цяло въздушната военна мобилност, включително транспортирането, зареждането с гориво във въздуха и авиомедицинската евакуация в Европа, гарантираща ефективността и ефикасността на усилията на военновъздушния транспорт в Европа; във връзка с това приканва държавите членки да обмислят съвместното разработване на това стратегическо оборудване за отбрана и насърчава създаването на военно звено на ЕС за извънредни ситуации с цел улесняване на трансграничното използване на военни логистични способности за справяне с извънредни ситуации, за да се даде възможност за по-добра координация, взаимодействие и солидарност при предоставянето на помощ за операции за гражданска подкрепа;

36.  подкрепя защитаваната от върховния представител/заместник-председател амбиция за създаване на „сили за бърза намеса“, които следва да включват многонационална сухопътна бригада от около 5000 военни, както и компоненти от въздушни, морски и специални части, които да могат да бъдат мобилизирани при извънредни ситуации в областта на сигурността; припомня, че понастоящем на ЕС му липсва наземен, морски и въздушен експертен опит и способности, необходими, за да провежда операции за първо влизане, които да възстановяват сигурността на даден театър на действия; счита, че на първо време е реалистично и необходимо държавите членки да постигнат съгласие, в рамките на стратегическия компас, относно обстоятелствата, които биха направили необходимо мобилизирането на такава сила и да се споразумеят относно един или няколко оперативни сценария, включително в извънредно кратки срокове; припомня обаче, че в продължение на повече от 15 години съществуване бойните групи на ЕС никога не са били използвани, по-специално поради липсата на политически консенсус между държавите членки и сложността на изпълнението и финансирането, въпреки възможността за тяхното разполагане по няколко повода; припомня необходимостта те да бъдат оперативни чрез провеждане на редовни полеви учения; изразява съжаление относно липсата на ангажираност от страна на държавите членки към тези бойни групи както от политическа, така и от практическа гледна точка; изразява съжаление, че само една бойна група, ръководена от Италия, е била активна през 2021 г.; изразява загриженост относно слабостта на планирането за 2022 г. и 2023 г. и призовава за неговото преразглеждане; призовава държавите членки да увеличат своята ангажираност спрямо военния капацитет на ЕС; посочва, че концепцията за сили за бързо разгръщане следва да предостави добавена стойност в сравнение с бойните групи на ЕС; поради това призовава Съвета и Комисията да извършат задълбочена оценка, да проучат и разработят варианти за създаване на постоянна сила, която да бъде постоянно установена и да провежда ученията си заедно; счита, че новите „сили за бърза намеса“ следва или да бъдат резултат от амбициозна реформа на бойните групи, или напълно да ги заменят, за да се избегне по-нататъшно дублиране на способности в ОПСО на ЕС; споделя равнището на амбиция, определено от върховния представител/заместник-председател по отношение на надеждността на военните инструменти на ЕС, по-специално на ad hoc инструментите; призовава Съвета и ЕСВД да проучат как най-добре да организират разгръщането на бойните групи на ЕС или на новите „сили за бърза намеса“, прилагането на член 44 от ДЕС и все още неизползвания оперативен компонент на ПСС; очаква, че определянето на тези елементи трябва да даде възможност на ЕС и на неговите държави членки да реагират с военни средства бързо и ефективно на кризи в съседните държави и да изпълняват мисиите, определени в член 43, параграф 1 от ДЕС, познати също като „задачи от Петерсберг“;

37.  подчертава значението на точните и навременни разузнавателни данни за подпомагане на вземането на решения и гарантиране на сигурността на мисиите и операциите, както и за подобряване на борбата с насочените срещу тях кампании за оказване на влияние и за дезинформация; призовава ЕСВД да изгради разузнавателен капацитет за театрите на операциите чрез създаване на разузнавателни звена във всички мисии и операции по линия на ОПСО, които да предоставят разузнавателна информация в реално време на Центъра на ЕС за анализ на разузнавателна информация (EU IntCen), на ВСЕС и на способностите за планиране и провеждане на граждански операции (CPCC), за да се подпомага вземането на решения; подчертава в по-общ план, че работата на EU IntCen и на дирекцията за разузнаване на ВСЕС (EUMS INT) зависи от готовността на държавите членки да обменят информация и призовава за увеличаване на финансовите и техническите ресурси на EU IntCen; изразява съгласие с анализа от председателя на Европейската комисия в нейната реч за състоянието на Съюза за 2021 г., че ЕС трябва да подобри сътрудничеството в областта на разузнаването; подчертава значението на ситуационната осведоменост и на координацията между националните разузнавателни служби и приветства призива на председателя на Комисията за създаване на съвместен център на ЕС за ситуационна осведоменост – ключов инструмент за подобряване на стратегическото прогнозиране и стратегическата автономност на ЕС;

38.  приветства създаването на Европейския механизъм за подкрепа на мира през 2020 г.; припомня, че този механизъм ще може да осигури на Съюза способността за по-бърза и по-ефективна реакция спрямо настоящите предизвикателства пред сигурността, поради което призовава той бързо да бъде приведен в действие; подчертава, че необходимото оборудване, включително, когато е уместно и необходимо, смъртоносно оборудване, и обучение трябва да се предостави в съответните театри на операции, като се отчита географският баланс в характера на механизма, при пълно спазване на осемте критерия на Обща позиция 944, правата на човека и хуманитарното право, при провеждане на всеобхватна предварителна оценка на риска и постоянно наблюдение от равнището на ЕС над доставките на военни технологии за участници от трети държави, както и при ефективни разпоредби за прозрачност; подчертава, че ЕСВД трябва да следи отблизо и да гарантира проследимостта и правилното използване на материалите, предоставени на нашите партньори в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира, като се има предвид 360-градусовият подход на този механизъм; посочва, че механизмът не е свързан само с предоставяне на оборудване на партньорите, а функционира и като възможност за финансиране на общите разходи на военните операции в рамките на ОПСО, която следва да се използва в необходимата степен; поема ангажимент да осигури съгласуваност и взаимно допълване между мисиите и операциите по линия на ОПСО, финансовия инструмент на Съюза ИСРМС и Европейския механизъм за подкрепа на мира; отново призовава за създаването на ново административно подразделение в рамките на ЕСВД, което да управлява този нов инструмент; подчертава необходимостта от използване на стратегическия компас за разработване на ясна визия за начина, по който държавите членки искат да използват Европейския механизъм за подкрепа на мира в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

39.  приветства пътната карта на ЕСВД от ноември 2020 г. за изменението на климата и отбраната, в която се определят конкретни действия, насочени към все по-важната връзка между изменението на климата и сигурността; подчертава все по-честото настъпване на природни бедствия, глобални пандемии или предизвикани от човека бедствия, които подобно на киберзаплахите и хибридните заплахи се добавят към съществуващите предизвикателства пред сигурността и поради това нуждаят от допълнителни ресурси; насърчава ЕС и неговите държави членки да развиват способностите си за справяне с тези нови предизвикателства; подчертава, че при справянето с тези нови предизвикателства по отношение на сигурността не следва да се отклоняват ресурси от традиционните, конвенционални способности за сигурност и отбрана;

40.  счита, че използването като инструмент на миграционните потоци през източните външни граници на ЕС, съчетано с кампаниите за дезинформация, е вид комбинирана хибридна война, целяща да сплаши и дестабилизира ЕС; призовава Съюза да разработи подходящо законодателство, предоставящо необходимите гаранции за ефективна реакция и отговор на използването на миграцията като инструмент за политически цели от страна на трети държави, за да гарантира ефективна защита на външните граници на ЕС и защита на правата и достойнството на човека, както и да приеме мерки за предотвратяване на незаконните преминавания; отново заявява солидарността си с Латвия, Литва и Полша пред използването от страна на режима на Лукашенко на миграцията като инструмент за дестабилизиране на ЕС;

Един по-устойчив Съюз: осигуряване на достъп до оспорваните стратегически пространства и засилване на взаимопомощта и сигурността между държавите членки

Защита на свободата на движение по море

41.  посочва, че в контекста на настоящите геополитически напрежения по море Съюзът трябва да защитава универсалните ценности и принципи, Устава на ООН, международното право като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), многостранния подход и международното сътрудничество и да защитава интересите си, като гарантира свободата на корабоплаване, безопасността на морските комуникационни линии и морската инфраструктура; припомня, че морските интереси на Съюза са тясно свързани с благосъстоянието, просперитета и сигурността на неговите граждани и че приблизително 90% от външната търговия на Съюза и 40% от неговата вътрешна търговия се транспортират по море; подчертава компетентностите и правомощията, по-специално нормативните, на Европейския съюз в областта на издръжливостта;

42.  отново подчертава необходимостта от засилване на ролята на Съюза като фактор, който създава международна морска сигурност; призовава Съюза да надгражда и развива своите военноморски операции по линия на ОПСО, за да разполага със силна платформа за по-нататъшно развитие на по-постоянен оперативен ангажимент на международно равнище; призовава да се разгледа възможността за организиране на редовни военноморски учения, които следва да съчетават, когато е възможно, управлявани от пилоти и безпилотни активи, с цел подобряване на оперативната съвместимост; счита, че е много важно Съюзът да поддържа стабилна и сигурна среда в заобикалящите го морета; отбелязва със загриженост, че в координирания годишен преглед на отбраната се признава, че има „съществени пропуски“ по отношение на способностите, свързани с морското командване и контрол, разузнавателните данни, наблюдението и разузнаването; приветства шестте проекта по линия на ПСС, насочени към развиване на морски способности, както и съвместните програми за развитие на военноморските способности; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между Съюза и НАТО за възприемане на ефективен общ подход към заплахите в областта на морската сигурност, като например трансграничната и организираната престъпност, включително мрежите на организираната престъпност, извършващи трафик на хора, оръжия и наркотици, контрабандата и незаконния риболов;

43.  приветства в този контекст стартирането на концепцията за координирано морско присъствие и на пилотен проект в Гвинейския залив; призовава тази концепция, основана на анализ на потребностите, който включва възможността да се допринесе за намаляване на напрежението в региона, да бъде разширена, така че да обхване и други области от интерес, по-специално Индийско-Тихоокеанския регион, за да се гарантира и защити международната позиция и ценности на Европа; призовава тази концепция и съответните текущи мисии да бъдат оценявани и разисквани в Парламента; призовава също така Комисията да обърне специално внимание на аспектите, свързани със сигурността и отбраната, в предстоящата актуализация на своето съобщение относно международното управление на океаните, предвидена за 2022 г.; призовава морските държави членки да укрепват военноморския си капацитет, за да противодействат както на асиметричните, така и на конвенционалните заплахи за морската сигурност, свободата на корабоплаване и синята икономика на ЕС; призовава ЕС да актуализира своята стратегия за морска сигурност до 2022 г.; приветства стартирането в началото на 2020 г. на Европейската мисия за морска осведоменост в Ормузкия проток (EMASOH) и подкрепя двойната ѝ цел: „да се гарантира безопасна навигационна среда и да се намали настоящото регионално напрежение“; приветства „глобалното и координирано“ стратегическо преразглеждане на EUNAVFOR ATALANTA, EUTM Сомалия и EUCAP Сомалия, които се удължават, за да бъдат обхванати всички аспекти на сигурността;

Борба с хибридните заплахи

44.  осъжда злонамерените действия, извършвани срещу държавите членки, като хибридни атаки, които използват миграцията като инструмент; призовава Съюза и държавите членки да подобрят своите способности за идентифициране на хибридните заплахи; настоява ЕС и държавите членки да реагират решително и по координиран начин на всяка нова злонамерена, незаконна и дестабилизираща дейност в киберпространството, като използват изцяло инструментите, с които ЕС разполага, и се координират със своите партньори; призовава държавите членки да подобрят националните способности за киберотбрана; призовава ЕС да работи за създаването на правен инструмент за реагиране на хибридни заплахи и за да развие всеобхватен киберкапацитет, който да включва защитени мрежите, комуникации и обмен на информация, обучение и учения, включително и чрез проекти по линия на ПСС, и за подходящо използване на инструментариума за кибердипломация на ЕС; призовава за спешно преразглеждане на политическата рамка за киберотбрана с цел увеличаване на капацитета на ЕС и неговите държави членки за предотвратяване, възпиране и реагиране, като се чрез укрепване на тяхната позиция, ситуационна осведоменост, инструменти и процедури; подчертава, че е необходимо всички институции на ЕС и държавите – членки на ЕС, да си сътрудничат на всички равнища за изграждането на стратегия за киберсигурност, чиято основна цел следва да бъде по-нататъшното укрепване на устойчивостта и развиването на общи, а също така и по-добри национални, стабилни граждански и военни киберспособности и сътрудничество, за да се отговори на трайни предизвикателства в областта на сигурността; ето защо приветства речта за състоянието на Съюза за 2021 г. и обявената в нея европейска политика за киберотбрана; приветства засиленото сътрудничество между държавите членки за киберотбрана в рамките на ПСС, включително екипите за бързо реагиране при кибератаки; припомня, че успешното изпълнение на мисиите и операциите на ЕС зависи във все по-голяма степен от непрекъснатия достъп до сигурно киберпространство и следователно изисква стабилни и издръжливи оперативни способности в киберпространството, както и адекватни реакции на атаките срещу военни инсталации, мисии и операции; признава, че до известна степен киберотбраната е по-ефективна, ако съдържа и някои офанзивни средства и мерки, при условие че използването им е в съответствие с международното право; изразява безпокойство от зависимостта на ЕС и на държавите членки от чужди инструменти, с които да гарантират киберсигурността си; подчертава необходимостта да се насърчава култура на киберсигурност в европейските публични частни организации, включително чрез въвеждане на специални курсове и учебни програми по тази тема; отбелязва важната обучителна дейност, водена в областта на киберотбраната от Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО), и приветства в това отношение създаването на Платформата за образование, обучение, оценка и учения в областта на киберсигурността (ETEE); подчертава, че ЕКСО следва да се ползва от структурно финансиране от Съюза, за да може да увеличи своя принос за укрепване на уменията на ЕС в областта на киберотбраната, особено като се има предвид нарасналата нужда от киберексперти от най-високо равнище; отчита нарастващото значение на способностите за кибернетично и автоматизирано разузнаване; подчертава, че те създават заплахи за всички държави членки и институции на ЕС; настоятелно призовава всички институции и държави – членки на ЕС, да продължат да подобряват своите кибернетични и автоматизирани технологии и допълнително насърчава сътрудничеството по тези технологични новости; препоръчва да се проучат възможностите за насърчаване на изграждането на киберспособности на нашите партньори, като например разширяване на мандата на мисиите на ЕС за обучение, така че да включва и аспекти на киберотбраната или стартиране на граждански кибернетични мисии; приветства налагането на санкции срещу руските, китайските и севернокорейските извършители на кибератаки, включително WannaCry, NotPetya и „Операция Cloud Hopper“;

45.  призовава ЕСВД да създаде набор от инструменти на ЕС, в съответствие с европейския план за действие за демокрация, чиято цел е не само да се сложи акцент върху повишаването на издръжливостта на държавите членки и на заинтересованите страни спрямо дезинформацията, но и да определят задължителни изисквания за социалните платформи и да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения, както и да се подобри способността на ЕС да укрепва борбата срещу дезинформацията и умишленото злонамерено поведение, за да ги идентифицира, да открива извършителите им, да им противодейства и да ги санкционира;

46.  настоява, предвид развитието на тази заплаха и необходимостта от адаптиране на нашите институции, в европейските институции, включително в Парламента, да бъдат въведени мерки за консолидиране на вътрешните способности; подчертава значението на междуинституционалната координация, въведена чрез екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU); настоятелно призовава европейските институции, и по-специално Комисията, да предоставят необходимите човешки ресурси за укрепването на CERT-EU; настоятелно призовава в тази връзка заместник-председателя/върховен представител и/или държавите членки да увеличат финансовите и човешките ресурси, за да засилят способността на ЕС да се защитава срещу кибератаки;

47.  призовава за засилване на оперативната взаимопомощ между държавите членки; подчертава колко е важно да се провеждат допълнителни учения въз основа на сценарии за управление на кризи; настоятелно призовава държавите членки след завършването на стратегическия компас да постигнат амбициозно общо разбиране по член 42, параграф 7 от ДЕС и член 222 от ДФЕС, включително относно задействането на член 222 от ДФЕС и член 42, параграф 7 от ДЕС при хипотетичен сценарий на кибератака; подчертава в тази връзка, че условията за задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС и условията за изискваната помощ никога не са били ясно дефинирани, и призовава за по-оперативно прилагане на този инструмент;

Запазване на суверенитета на Съюза в космическото и въздушното пространство

48.  призовава Съюза да разработи стратегия за космическа отбрана, за да се запази автономният и безпрепятствен достъп на ЕС и неговите държави членки до космическите активи по всяко време; настоява, че е необходимо да се насърчи създаването на обща европейска стратегическа култура на сигурност и отбрана в космоса, да се намалят стратегическите зависимости и да се подобри оперативното управление на европейските космически програми, като в крайна сметка целта е стратегическа автономност във всички останали области; подкрепя инициативите, насочени към засилване на космическата политика на ЕС, включително амбициозната нова космическа програма на Съюза, която трябва да се стреми да защитава европейските космически активи от настоящето и миналото; насърчава Съюза да засили ситуационната си осведоменост и подкрепата за георазузнавателната дейност, като укрепи своя експертен капацитет чрез Сателитния център на ЕС (SATCEN) и този на държавите членки, за да осигури връзката между ОПСО и космическата програма на ЕС чрез „Галилео“, и по-конкретно публично регулирана услуга (ПРУ) и „Коперник“, да се възползва от възможностите за инвестиции (по-специално по „Хоризонт Европа“ и Европейския фонд за отбрана) и да проучи други възможни полезни взаимодействия между космическите дейности и отбраната (включително способностите); подчертава, че е важно Съюзът да разполага с автономен достъп до космическото пространство и да има свои собствени ракети носители; настоява, че Съюзът следва да поеме водеща роля в укрепването на все по-оспорваната сфера на международното космическо право; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават активно международните инициативи за разоръжаване в космическото пространство;

49.  предупреждава, че космическото пространство има потенциала бързо да се превърне в арена на военни действия, ако не бъдат въведени подходящи международни правни инструменти; настоява, че ЕС следва да поеме водеща роля в укрепването на все по-оспорваната сфера на международното космическо право, да се стреми да предотврати разполагането на оръжия в космоса, като работи за създаването на всеобхватен международен правен инструмент, и да изгражда съюзи, международно сътрудничество и многостранни решения в това отношение;

50.  приветства предложението за нов европейски проект за сигурна свързаност, включващ квантови сателити; призовава за бързо завършване на този проект, така че да се повиши нивото на сигурност на телекомуникациите в Съюза; подчертава нарастващия риск от кибератаки и физически атаки срещу европейските сателити и тези на държавите членки; настоява, че е необходимо да се предотвратяват такива атаки и да се създадат защитни механизми срещу тях;

51.  изразява безпокойство от непрекъснатото увеличаване на космическите отпадъци, особено на ниска орбита, които излагат на риск нашите спътникови способности, както и от увеличаването на броя на микросателитите; подчертава, че новите мега съзвездия от сателити допълнително увеличават риска от сблъсък; приветства текущата работа по разработване на европейска политика за управление на космическия трафик и призовава за засилване на преговорите, за да се постигнат международни решения на този въпрос; счита, че едно от конкретните постижения от такава политика следва да доведе до подобряване на капацитета за наблюдение на космическите отпадъци; предлага на SATCEN да бъде възложено да анализира и изготви доклад относно безопасността и/или аспектите на уязвимост на спътниците на ЕС и държавите членки спрямо космически отпадъци, кибератаки и пряка ракетна атака;

52.  отбелязва важната работа, извършена от SATCEN на ЕС; изразява съжаление, че за финансиране на мисиите по SATCEN не може да се ползва дългосрочното програмиране на бюджета на ЕС, и подчертава, че SATCEN на ЕС трябва да се ползва от ползва от структурно финансиране от Съюза, за да може да запази своя принос към действията на Съюза, по-специално за да предоставя сателитни изображения с висока резолюция в подкрепа на мисиите и операциите по линия на ОПСО; счита, че нуждите от технологично развитие на SATCEN следва да бъдат взети предвид в работната програма на Европейския фонд за отбрана (ЕФО); предлага да се създаде общност за анализиране на геокосмическите данни в рамките на ПСС; счита, че SATCEN трябва да играе основна роля в този контекст; предлага Парламентът и SATCEN да подпишат споразумение, което да позволява на Парламента да има достъп до услугите за изображения и анализ на центъра, които той счита за полезни за получаване на информация, за разработване на своите позиции и за вземане на решения, при пълно спазване на процедурите на SATCEN за поверителност и сигурност;

53.  настоява, че трябва да се запази свободата на въздушния трафик; призовава Съюза да се защитава срещу всяка заплаха за гражданското въздухоплаване и всяко незачитане на неговото въздушно пространство и да защитава безопасността на международното въздухоплаване в сътрудничество с мисията на НАТО за полицейска охрана на въздушното пространство и с партньорите на ЕС; призовава заместник-председателя/върховен представител да започне работа за оценка на целесъобразността от разширяване на концепцията за координирано морско присъствие, така че тя да обхване и въздушната среда;

Защита на стратегическата инфраструктура

54.  подчертава новите заплахи, пред които е изправена Европа, включително икономическа принуда, кампании за дезинформация, намеса в избори и кражба на интелектуална собственост; отбелязва, че тези заплахи обикновено не задействат член 5 от Договора за НАТО или член 42, параграф 7 от ДЕС, но че на подобни заплахи следва да се дава отговор; призовава за засилена европейска координация за оценка, анализ и предотвратяване на по-нататъшни хибридни атаки от страна на някои международни фактори; призовава съществуващите инструменти на ЕС да бъдат приведени в действие, така че да допринасят по-ефективно за предотвратяването и борбата с хибридните заплахи и за защитата на критичната инфраструктура и функционирането на нашите демократични институции, както и за обезпечаване на веригите ни на доставки, като същевременно се вземат предвид настоящите структури и новата възможност да се изпълняват колективни контрамерки като част от по-широк инструментариум за борба с хибридните заплахи; подчертава неотложната необходимост европейските институции, агенции и други органи да развият способностите си за стратегическа комуникация, да се снабдят със сигурни комуникационни системи и капацитет за бързо реагиране при атаки и да увеличат значително своята издръжливост;

55.  призовава Съюза да приложи на практика поуките, извлечени от ученията на основа на сценариите по член 42, параграф 7 от ДЕС, и да разработи гъвкав и необвързващ анализ за неговото задействане, за да се засили взаимопомощта и солидарността между държавите членки;

56.  подчертава, че оптичните кабели са гръбнакът на нашите цифрови икономики в интернет в световен мащаб, през който преминават 97% от целия интернет трафик; подчертава, че макар че тези кабели са централен и незаменим елемент от критичната инфраструктура на ЕС и следователно от голямо геополитическо значение, те наскоро станаха обект на саботаж или чужди шпионски операции; счита, че ЕС следва да даде приоритет на сигурността и защитата на тези кабели; призовава ЕС да въведе програма на ЕС за сигурност на оптичните кабели, включително проучвания, координиране, разработване на политики, докладване, разследване и наблюдение на инцидентите, координация със съответните участници, разработване на политика и обучение на бреговата охрана; отбелязва, че нашите модерни икономики като цяло, но и по-специално секторите на отбраната и на сигурността са силно зависими от полупроводниците; приветства в тази връзка съобщението на председателя на Комисията, че следва да се решава недостигът на полупроводници чрез засилване на научните изследвания, проектирането и производството в ЕС посредством Европейски законодателен акт за чиповете; категорично подчертава в този контекст ролята на европейския сектор на отбраната и сигурността за ЕС, тъй като той осигурява средствата за гарантиране на безопасността на европейските граждани, както и устойчивото икономическо развитие на Съюза; приветства усилията на ЕС за постигане на тези цели и създаването на Европейски алианс за суровините (ERMA);

Развиване на гражданските и военните способности, подобряване на процесите и развитието и осигуряване на тяхната съгласуваност

57.  отбелязва, че пандемията разкри нашите уязвимости, слабите ни места и текущите предизвикателства; отбелязва, че ЕС не разполагаше с пълния капацитет и способности, за да гарантира безопасната и координирана евакуация на своите граждани от Афганистан по време на хаотичната военна евакуация на международното летище в Кабул; поради това призовава за подробна оценка; призовава за политическа воля да се действа и по време на извънредни ситуации и кризи по бърз, ефективен и ясен начин, както и за намаляване на стратегическите зависимости на Европа, включително когато те засягат капацитета на Европа за военни действия; припомня целта за укрепване на стратегическата автономност на Европейския съюз, така че той да може да бъде надежден стратегически партньор, който е взискателен и способен да защитава своите интереси и ценности; приветства в тази връзка работата и инициативите на Комисията и дейностите на ЕСВД;

58.  приветства напредъка, постигнат при създаването на възможност за разработване на нови европейски военни способности във връзка с Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) и Подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната (PADR), чрез укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), която е от решаващо значение за постигане на стратегическа автономност; подчертава, че е важно да има една силна, конкурентоспособна и иновативна ЕОТИБ в съчетание с възникването на пазар на ЕС за отбранително оборудване, който изцяло спазва правилата на вътрешния пазар и Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие; призовава Комисията да извлече полезните поуки от тези инструменти за ЕФО с цел постигането на оперативни резултати; приветства приемането на Регламента за ЕФО и неговите ясни правила; припомня изключително чувствителния и стратегически характер на научните изследвания в областта на отбраната както за конкурентоспособността на промишлеността, така и за стратегическата автономност на ЕС; счита, че за да се запази конкурентоспособността на ЕОТИБ, е необходимо да се подкрепи достъпът на нейните дружества до банково и небанково финансиране; подчертава, че отбранителното производство до голяма степен e с двоен характер и обслужва и гражданския сектор; призовава Комисията да гарантира, че европейската екомаркировка, като същевременно насърчава промишлеността да бъде по-екологосъобразна, запазва конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост, особено като се има предвид, че тя играе важна роля за стратегическата автономност на ЕС;

59.  насърчава създаването на ефикасно управление, включващо Комисията и държавите членки, за управление на проектите както на държавно, така и на секторно равнище; препоръчва на Комисията да проучи същевременно възможностите за намаляване на бюрократичната тежест с цел да улесни участието на предприятията, по-специално малките и средните предприятия (МСП), в проекти по ЕФО; насърчава инициативи като Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), ПСС и ЕФО да улесняват участието на МСП чрез увеличаване на усилията в подкрепа на инкубацията и капиталовите инвестиции; препоръчва да се създаде съвместен механизъм за полево изпитване на способностите, разработени в рамките на EDIDP и ЕФО, за да се улесни интегрирането на тези способности в националните армии; приветства разпоредбите на Директивата относно обществените поръчки в областта на отбраната (Директива 2009/81/ЕО), целящи да укрепят сътрудничеството при отбранителните обществени поръчки, и призовава държавите членки да използват пълноценно усилията за развойна дейност, предприемани по ЕФО, както и да гарантират постигането на подходящо равнище на икономии от мащаба;

60.  настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за противодействие на разпокъсаността на вътрешния пазар на ЕС за продукти от областта на отбраната, която все още води до ненужни дублирания и до умножаване на елементите на неефективност в разходите за отбрана на държавите членки;

61.  изразява съжаление относно намаляването на сумите, разпределени по МФР за ЕФО и военната мобилност, което прави още по-необходима съгласуваността между инициативите на Съюза в областта на отбраната (ПСС, Координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), ЕФО и Механизма за свързване на Европа (МСЕ)); във връзка с това подчертава ролята на Европейската агенция по отбрана (EDA); припомня заключенията от първия КГПО и по-специално колко е важно да се повиши съгласуваността между инициативите за определяне на приоритетите при европейските способности и националните процеси на планиране, особено в дългосрочен план, за да се отговори действително на нуждите на въоръжените сили; призовава Съвета и Комисията да интегрират още повече препоръките от КГПО в бъдещите работни програми на ЕФО и проекти по линия на ПСС, за да се подобри съгласуваността между тези инструменти; припомня в тази връзка, че държавите членки носят крайната отговорност за постигане на целта за съгласуваност на европейските способности, по-специално в идентифицираните в доклада от КГПО области; припомня също така значението на ангажимента на държавите членки, поет в различни рамки, за поддържане на постоянен темп на инвестиции в отбраната и за използване на възможностите на ЕФО за стимулиране на нови инвестиции; подчертава, че адекватните равнища на финансови ресурси, персонал и активи са от съществено значение, за да се гарантира, че Съюзът има силата и способността да насърчава мира и сигурността в своите граници и по света; призовава за увеличаване на бюджета за ЕФО след 2027 г.;

62.  отбелязва стартирането на Фонда на НАТО за иновации в областта на нововъзникващите и революционните технологии, който беше подписан от 16 държави – членки на ЕС, и от Обединеното кралство; подчертава, че този фонд се занимава с теми, които са обхванати и от ЕФО, и поради това призовава всички участващи държави – членки на ЕС, да осигурят взаимно допълване с ЕФО, за да се избегне ненужно дублиране; подчертава в тази връзка необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство по въпросите на сигурността и отбраната;

63.  призовава държавите – членки на ЕС, които са съюзници в НАТО, да се стремят да гарантират, че националните им бюджети за отбрана възлизат на най-малко 2% от техния БВП;

64.  подчертава, че ПСС и ЕФО са преди всичко инструменти в услуга на Съюза и неговите държави членки; подчертава, че ПСС и ЕФО трябва да дадат възможност за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки, носещо висока европейска добавена стойност; следователно припомня целите за укрепване на стратегическата автономност на Съюза, повишаване на оперативните способности на европейските сили и оперативната съвместимост на отбранителните системи, намаляване на разпокъсаността на цялостната картина на европейските способности и на европейския пазар в областта на отбраната за тези инициативи, подкрепа за конкурентоспособността на ЕОТИБ, укрепване на стратегическата автономност, технологичния суверенитет, подобряване на оперативния капацитет и намаляване на разпокъсаността на европейския отбранителен пазар;

65.  изразява съжаление за натрупаното закъснение при преразглеждането на решението относно управлението на ПСС; припомня необходимостта от разработване на финансови стимули; припомня, че участието на трети държави в отделни проекти по линия на ПСС трябва да се решава поотделно за всеки отделен случай, когато това участие е в стратегически интерес на Съюза, особено за предоставянето на технически експертен опит или допълнителни способности, и да се осъществява при строго определени условия и въз основа на установена и ефективна реципрочност; отправя искане да участва изцяло във вземането на решение за отваряне на всеки проект по линия на ПСС за участие на трети страни; приветства ранните етапи на проекта за военна мобилност и призовава за бързото осъществяване на следващите етапи; приветства участието на Съединените щати, Норвегия и Канада в проекта за военна мобилност; приветства двустранните партньорства за диалог по въпросите на сигурността и отбраната, по-специално с Канада и Норвегия – две държави, които имат значителен принос за мисиите и операциите по линия на ОПСО;

66.  подчертава, че ЕФО трябва да насърчава изграждането и консолидирането на европейски промишлени сектори и европейски промишлени лидери и да укрепва конкурентоспособността на МСП чрез многогодишна програмна логика, включваща разработването на пътни карти за технологиите и способностите, така че да се осигури необходимата необходимата предсказуемост, която е абсолютно необходима за сложните дългосрочни проекти, и да се използват полезните взаимодействия между цивилния и отбранителния сектор; поради това настоява, че е необходимо да се установят полезни взаимодействия с различни политики на Съюза, и по-специално „Хоризонт Европа“ и Европейската космическа програма, за да се даде възможност за ефективно съсредоточаване на ресурсите на ЕФО върху военните в тесен смисъл въпроси; приветства плана за действие на Комисията за полезни взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост, с който се насърчават иновациите при изделията с двойна употреба; призовава Съюза и Комисията систематично да вземат предвид приноса на ЕОТИБ за стратегическата автономност на Съюза във всички негови политики; призовава Комисията да представи също така специфична промишлена стратегия за ЕОТИБ;

67.  приветства факта, че стратегическият преглед на ПСС доведе до намаляване на броя на проектите, които сега са с по-ясно изразен фокус, и до увеличаване на политическия мониторинг; припомня на държавите членки, че е важно да спазват поетите в тази рамка ангажименти, за да направят проектите по-ефикасни и да достигнат пълен оперативен капацитет в предвидените срокове, а именно преди 2025 г.; поради това очаква, че следващият стратегически преглед ще включва и задълбочена оценка, която трябва да доведе до постигането на резултати от проектите по линия на ПСС;

68.  подкрепя предложението на Комисията за освобождаване от ДДС на отбранителното оборудване, проектирано и разработено в рамките на ЕС, което е положителна мярка, целяща стандартизиране на практиките на световно равнище и насърчаване на европейската стратегическа автономност;

69.  счита, че съвкупността от способности по линия на стратегическия компас следва да има следните цели:

70.  подчертава, че цифровата сфера предоставя възможности, но и създава значителни заплахи от злонамерени действия на държавни и недържавни участници срещу нашата сигурност и нашите демокрации, като по този начин се заличават линиите, очертани от правото за въоръжените конфликти, и че тази сфера не познава граници; счита, че е необходимо да се работи допълнително, за да се гарантира достъпът на европейците до този оспорван понастоящем сектор и да се развие култура на сигурност и солидарност между европейците, както и ефективни инструменти за постигането на тази цел; призовава да се обърне специално внимание на въздействието на нововъзникващите технологии, за да се гарантира, че те се прилагат и използват в целия Съюз, за да се улеснят научните изследвания и иновациите и да се повиши устойчивостта на Съюза, като същевременно се има предвид необходимостта от контрол върху тяхното използване, и по-конкретно:

71.  ето защо призовава ЕС да поеме водеща роля в глобалните усилия за създаване на всеобхватна регулаторна рамка за разработването и използването на оръжия, основани на ИИ; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Европейския съвет да приемат съвместна позиция относно автономните оръжейни системи, която да гарантира пълноценен контрол от страна на човека върху критичните функции на оръжейните системи; настоява, че е необходимо да се започнат международни преговори за правно обвързващ инструмент, с който напълно да се забранят автономните оръжия; подкрепя работата по смъртоносните автономни оръжейни системи в рамките на Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО), която понастоящем е единственият международен форум, на който се обсъждат тези въпроси;

72.  приветства подновения ангажимент на държавите членки към Общата позиция, изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета, и подчертава колко е важно да се оценяват задълбочено заявленията за разрешение за износ на технологии и военно оборудване в съответствие с определените в нея критерии; отбелязва, че Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета и съответните заключения от 16 септември 2019 г. отразяват все по-ясно разбиране сред държавите членки, че е необходима още по-голяма прозрачност и конвергенция на национално и европейско равнище в областта на износа на оръжие; приветства положените усилия за увеличаване на прозрачността и публичния и парламентарния контрол върху износа на оръжие; призовава за съвместни усилия за подобряване на оценките на риска, проверките на крайните потребители и проверките след доставката;

73.  изразява твърдото си становище, че тъй като ЕС е все по-амбициозен в областта на отбраната, съществува необходимост от по-голяма конвергенция и последователност в политиките на държавите членки в областта на износа на оръжие; призовава държавите членки да спазват изцяло Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, както е изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета, и строго да прилагат четвъртия критерий относно регионалната стабилност; призовава за въвеждането на механизъм за консултации между държавите членки, за да се оцени спазването на общата позиция;

74.  отбелязва съвместните усилия на някои държави членки да развиват основни бъдещи способности извън рамката на ЕС, по-специално бъдещата система за въздушен бой (Future Air Combat System, FCAS) и основната система за бойни действия по суша (Main Ground Combat System, MGCS); подчертава, че тези проекти са важни за засилване на европейските военни способности като цяло; подчертава резултатите от първия КГПО, които посочват като целева област за сътрудничество модернизирането и придобиването на основни бойни танкови системи; препоръчва на съответните държави членки да проучат допълнителни възможности за сътрудничество и финансиране на европейско равнище, по-специално ЕФО, за да използват в пълна степен потенциала за иновации на европейската отбранителна промишленост и да постигнат по-големи икономии от мащаба; счита в този контекст, че ръководеният от Обединеното кралство проект „Tempest“, в който участват и държави – членки на ЕС, е ненужно дублиране на FCAS, и поради това насърчава участващите и в двата проекта държави да ги съчетаят, за да постигнат икономии от мащаба, както и за да гарантират оперативна съвместимост между ЕС и Обединеното кралство; подчертава в тази връзка необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство по въпросите на сигурността и отбраната, укрепване на партньорствата в областта на отбраната и подкрепа за автономността на държавите партньори;

Укрепване на партньорствата в областта на отбраната и подкрепа за суверенитета на държавите партньори

Защита на многостранното сътрудничество в областта на контрола върху оръжията, разоръжаването и неразпространението на оръжия

75.  призовава да се поддържа укрепването и запазването на структурата за контрол върху въоръженията в Европа в един контекст на постепенна ерозия на този контрол, белязана от оттеглянето на Русия и на Съединените щати от Договора за „Открито небе“; призовава за активна подкрепа и усилване на режимите и форумите за разоръжаване във всички аспекти: универсален обхват, подкрепа за прилагането, политическа и институционална подкрепа, както и финансова подкрепа; призовава ЕС да обърне специално внимание на ядрения, радиологичния, биологичния и химичния (ХБРЯ) риск в контекста на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), с особен акцент върху режима на забрана и конвенционалните задължения съгласно Конвенцията за забрана на химическото оръжие и борбата срещу безнаказаността;

76.  приветства удължаването на срока на действие на новия Договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (нов договор СТАРТ) и изразява съжаление поради прекратяването на Договора за унищожаване на ракетите със среден и по-малък обсег на действие; отбелязва разпространението на хиперзвуковите ракети; счита, че Европейският съюз следва да допринася за предотвратяването на международна надпревара във въоръжаването с хиперзвукови ракети; потвърждава отново пълната си подкрепа за ангажимента на ЕС и неговите държави членки към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) като крайъгълен камък на режима за неразпространение на ядреното оръжие и ядрено разоръжаване; отново призовава за приемане на конкретни и ефективни мерки по време на Десетата конференция за преглед на ДНЯО; настоява, че е необходимо да се гарантира, че ЕС играе силна и конструктивна роля за развитието и укрепването на основаните на правила глобални усилия за неразпространение и за контрол над въоръженията и архитектура за разоръжаване;

77.  отново заявява своята трайна подкрепа за Съвместния всеобхватен план за действие като възможно най-доброто средство за получаване на увереност за неразпространение на ядрени оръжия в Иран; приветства възобновяването на преговорите и призовава всички страни да се върнат към пълно спазване; призовава Съюза да гарантира, че задълженията по Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО) се спазват от всички страни, и да се бори срещу безнаказаността; призовава ЕС и неговите държави членки да се стремят към сключване на протокол към Конвенцията за забрана на биологичните оръжия за създаване на механизми за проверка;

Засилване на диалога, партньорствата и сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната

78.  подчертава, че ЕС следва да възприеме стратегически подход към своите взаимноизгодни партньорства – подход, основан, наред с другото, на защитата на неговите интереси и на целта му за постигане на стратегическа автономност; подчертава, че е в интерес на ЕС да действа съвместно с партньори, при пълно зачитане на съюзните отношения с тях, като стратегическата автономност представлява част от многостранната рамка;

79.  призовава за по-нататъшно засилено сътрудничество с международните организации и по-специално с ООН, включително между мисиите по линия на ОПСО и мироопазващите операции, особено в съвместните театри на операции; подчертава значението на сътрудничеството с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на сигурността;

80.  подчертава необходимостта от укрепване на трансатлантическото сътрудничество между ЕС и САЩ въз основа на равностойно партньорство, основано на споделени ценности и цели, при зачитане на автономността, интересите и стремежите на другата страна; приветства установяването на стратегически диалог между ЕС и САЩ в областта на сигурността и отбраната с цел да се допринесе за взаимно изгодни и балансирани трансатлантически отношения; приветства по-специално текущите или предстоящите диалози между ЕС и САЩ относно Китай, Русия и Индийско-Тихоокеанския регион; подчертава оперативното измерение на партньорството при същевременно гарантиране на запазването на стратегическата автономност на ЕС, по-специално по отношение на правилата на САЩ относно международната търговия с оръжие (ITAR); приветства значението на този формат за справяне с хибридните заплахи; във връзка с това приветства участието на трети държави в Европейската агенция по отбрана посредством административни споразумения, при условие че то бива придружено от правно обвързващи взаимноизгодни мерки и гаранции, позволяващи да се защитят интересите на ЕС и неговите държави членки в областта на отбраната и сигурността; изразява съжаление заради недостатъчните консултации и информация от страна на съюзниците на ЕС относно изтеглянето от Афганистан и относно тристранния пакт за сигурност AUKUS; подчертава, че това още веднъж следва да припомни на ЕС неотложната нужда да се постигнат резултати в отбраната на Съюза, за да гарантира способността му да бъде глобален фактор за мир;

81.  посочва, че необходимото сътрудничество с НАТО, залегнало в член 42, параграф 2 от Северноатлантическия договор, трябва да се развива при надлежно отчитане на специфичните характеристики и роли на НАТО и на ЕС, като напълно се зачита автономността за вземане на решения на двете организации; призовава за по-силна НАТО, подкрепяна от по-силен Европейски съюз (европейския стълб в рамките на НАТО), и би желал да настъпи ясно осезаемо развитие в партньорството между ЕС и НАТО, по-специално предвид нарастващата хибридност на заплахите, като се включват също и параметри, които не са пряко свързани с военната област, при стратегическата конкуренция в мирно време; отчита, че за новите заплахи на европейска територия, като например дезинформация, кражба на интелектуална собственост, икономическа принуда или киберсаботаж, Европейският съюз укрепва способностите си, за да стане фактор за сигурност; подчертава, че настоящата стратегическа ситуация изисква безрезервна подкрепа от НАТО за европейските инициативи в областта на отбраната, включително по отношение на способностите, при спазване на прерогативите на всяка от организациите; припомня колко е важно да се прилага изцяло споразумението „Берлин плюс“ и да се даде възможност за предаване на класифицирани документи между двете организации; счита, че паралелната работа по стратегическия компас на ЕС и очакваната актуализация на стратегическата концепция на НАТО представлява уникална възможност за установяване на ясни приоритети и съгласуваност, както и да се набележат допълнителни полезни взаимодействия за засилване на трансатлантическата връзка и по-нататъшно сътрудничество между ЕС и НАТО; в този контекст призовава новата стратегическа концепция на НАТО да взема предвид и да бъде съгласувана със стратегическия компас на ЕС; признава ролята на НАТО като крайъгълен камък на колективната сигурност за онези държави членки, които са членки и на НАТО; отбелязва с безпокойство обаче, че дълбоките и трайни различия с една от съюзните държави от НАТО, която не е членка на ЕС, възпрепятстват сътрудничеството между двете организации и подкопават солидарността между държавите членки, по-специално в стратегическия район на Източното Средиземноморие; очаква новата съвместна декларация на ЕС и НАТО;

82.  отбелязва потенциалното експоненциално увеличение на заплахите от екстремисти след оттеглянето на НАТО и последвалото превземане на властта от талибаните в Афганистан; призовава за задълбочен размисъл за поуките от Афганистан и за активна стратегия в региона, така че да се смекчат последиците от това, че Афганистан е нова безопасна среда за развитие на екстремизъм и тероризъм; отново потвърждава, че трябва да се положат всички усилия да се гарантира сигурността и човешките права на афганистанците и да им се даде защита от насилие, преследване и убийства; подчертава необходимостта от продължаване на евакуациите, по-специално на хората, които са работили за ЕС; отбелязва, че изтеглянето от Афганистан открои необходимостта ЕС да увеличи своя дял от отговорността за глобалната сигурност и да дава съществен принос за укрепването на способностите и капацитета;

83.  призовава за по-тесни отношения с демократичните държави в Индийско-Тихоокеанския регион и в конкретни тематични сектори (киберсигурност, хибридни заплахи, морска сигурност, контрол над въоръженията и др.), както и с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и с партньорите от Латинска Америка; подчертава свързаните със сигурността предизвикателства в Индийско-Тихоокеански регион, който е от значителен интерес за ЕС; отбелязва с нарастващо безпокойство непрекъснато увеличаващото се натрупване на въоръжения и военна амбиция на Китай, и по-специално информацията за изпитването на хиперзвукова ракета и все по-честите нарушения на опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван; призовава всички засегнати страни да разрешават разногласията си по мирен начин и да намаляват напрежението, както и да се въздържат от предприемане на едностранни действия за промяна на статуквото; призовава всички страни да се придържат към принципите на международното право, най-вече Конвенцията на ООН по морско право; подчертава нарастващото значение на дезинформацията, произхождаща от Индийско-Тихоокеанския регион, която заплашва да подкопае дейностите на ЕС в региона, и поради тази причина призовава Съвета и Комисията да се борят с това предизвикателство по подобен начин както с дезинформацията с произход от източния флаг на ЕС; със сериозна загриженост отбелязва неотдавнашната демонстрация на сила и ескалацията на напрежението в регионални горещи точки като Южнокитайско и Източнокитайско море и Тайванския проток; подчертава, че мирът и стабилността в Индийско-Тихоокеанския регион са от голямо значение за ЕС и неговите държави членки; изразява дълбока загриженост относно продължаващите военни маневри на Китай в Тайванския проток, включително тези, които са насочени към Тайван или се провеждат в опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван; призовава КНР да спре това военно дрънкане на оръжие, представляващо сериозна заплаха за мира и стабилността в Тайванския проток и в Индийско-Тихоокеанския регион; отново подчертава необходимостта от диалог, без да се използват тактики на принуда или дестабилизиране от която и да е от двете страни; подчертава своето противопоставяне на всяко едностранно действие, което може да подкопае статуквото в Тайванския проток, както и че всяка промяна в отношенията между двете страни на протока не трябва да се извършва срещу волята на гражданите на Тайван; подчертава, че все по-войнственото поведение на Китай спрямо определени държави и територии е причина за безпокойство; подчертава, че ЕС следва да извърши оценка на възможните последици от регионален конфликт за сигурността на ЕС, в която следва също така да се прецени как Съюзът следва да реагира на влошаването на положението със сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион и извън него; приветства текущата дискусия относно участието на Япония в мисиите на ЕС за обучение в Мали и Мозамбик и относно участието на Индия в африкански операции и мисии по линия на ОПСО;

84.  приветства подписването на Споразумението за стратегическо сътрудничество във военната област и областта на отбраната между Гърция и Франция като положителна стъпка към европейска стратегическа автономност и създаването на истински и функциониращ Европейски съюз за отбрана; призовава за засилено сътрудничество с държавите партньори в Средиземноморието за борба с екстремизма, тероризма, незаконната търговия с оръжия и трафика на хора;

85.  подчертава геополитическото значение на това Съюзът да поеме основната отговорност за своята регионална стабилност, сигурност и просперитет и да предотвратява процесите на дестабилизация в съседните си райони на изток, на юг и в Арктика; отчита нарастващата политическа, икономическа, екологична, свързана със сигурността и стратегическа стойност на Северния полярен кръг; настоятелно призовава държавите членки да продължат сътрудничеството си с Арктическия съвет по всички въпроси, които са от интерес за ЕС, както и да разработят всеобхватна стратегия за региона; отбелязва нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността в Арктика, породени от променящата се среда и нарастващия геополитически интерес в региона; подчертава необходимостта от включване на политиката на ЕС за Арктика в ОПСО; подчертава, че ЕС трябва да има ясна визия за ролята си по въпросите на сигурността в Арктика, както и да поддържа ефективно сътрудничество с НАТО; подчертава, че Арктика трябва да остане зона на мирно сътрудничество и предупреждава да не се увеличава милитаризацията на региона;

86.  потвърждава значението на участието по линия на ОПСО в източното съседство; подкрепя задълбочаването на военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността с държавите от Източното партньорство, за да се запази стабилността по границите на Съюза; повтаря призива си за развиване на по-активна роля за ЕС в мирното разрешаване на продължаващите конфликти и в предотвратяването на всякакви бъдещи конфликти в региона; призовава да се оказва подкрепа на държавите от Източното партньорство и за включване на заинтересованите държави от това партньорство в дейностите на Европейския център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи; призовава за създаването на платформа за сътрудничество между стратегическата комуникация на ЕС и Източното партньорство за решаване на въпроси, свързани с борбата срещу дезинформацията, за да се укрепи издръжливостта на държавите от Източното партньорство;

87.  признава приноса на Грузия, Република Молдова и Украйна за мисиите и операциите по линия на ОПСО; подкрепя по-тясното сътрудничество в областта на отбраната и сигурността с тези ценени партньори;

88.  отново категорично осъжда агресивното поведение на Русия спрямо Украйна, и по-специално значителното натрупване на военна сила по границите на Украйна и в Донбас, в окупирания Кримски полуостров и в Беларус, продължаващата финансова и военна подкрепа за въоръжени групи в Донбас, незаконната окупация на Автономна република Крим и град Севастопол, блокадата на Азовско море и редицата кибернетични и други хибридни атаки срещу Украйна; подчертава, че натрупването на военна сила и нееднократните нарушения на примирието от страна на Русия представляват заплаха за мира, стабилността и сигурността в Европа; призовава руското правителство да изтегли силите си от украинските граници и да престане да заплашва съседите си; припомня, че споразуменията в Нормандския формат и Минск I и II са единствените дипломатически инициативи, които имат за цел да сложат край на военните действия между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти в Донецк и Луганск, и призовава за подкрепа на усилията за възобновяване на преговорите в Нормандския формат и за постигане на осезаеми резултати; приветства значителните усилия за поддържане на интензивно сътрудничество между ЕС, неговите държави членки и Съединените щати, както и между държавите членки във връзка с това положение; призовава за засилена и убедителна военна помощ и помощ в областта на сигурността за Украйна в съответствие с нейните потребности, включително чрез мобилизиране на Европейския механизъм за подкрепа на мира; насърчава държавите членки да увеличат двустранната си военна помощ и помощ в областта на сигурността за Украйна; отчита провеждането на първото заседание от кибердиалога между ЕС и Украйна и е готов да подкрепи, ако е необходимо, увеличаване на помощта от ЕС за Украйна в областта на киберсигурността; приветства започването на диалог между ЕС и Украйна относно киберсигурността и насърчава подобно ангажиране с други заинтересовани държави от Източното партньорство;

89.  изразява съжаление относно липсата на партньорство между Обединеното кралство и ЕС поради липсата на интерес у британското правителство въпреки уверенията, дадени в политическата декларация, определяща рамката за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство; подчертава необходимостта от споразумение за сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в областта на външната политика и сигурността, за да могат да се справят по-добре с общите глобални предизвикателства пред сигурността; призовава правителството на Обединеното кралство да започне преговори за установяване на тясно сътрудничество във външната политика, сигурността, отбраната и развитието на способности; призовава за по-тясно сътрудничество и засилено партньорство със съответните африкански организации, например Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Комисията за развитие на Южна Африка (SADC), Г-5 Сахел и Панафриканския парламент, като се насърчава по-голяма роля на парламентите в Африка; освен това призовава ЕС да спазва ангажиментите си от Четвъртата среща на високо равнище между ЕС и Африка за подкрепа на икономическата и политическата стабилност и оказване на допълнителна помощ за повишаване на капацитета на африканските резервни сили; предвид цикличния характер на конфликтите в региона подчертава, че е нужна повече политическа ангажираност за връзки с правителствата, подпомагани от ЕС, за да се гарантира по-голяма прозрачност, да се води борба с корупцията, да се постигне приобщаване и да се работи с гражданите в усилията да се ограничи бързото нарастване на въоръжените и етническите конфликти в Африка;

90.  призовава за сътрудничество в областта на обучението и изграждането на военен капацитет с партньорски държави, отслабени от конфликти или регионални заплахи или станали обект на враждебна външна намеса;

91.  отчита ролята на увеличения поток от незаконни парични средства към данъчни убежища и риска, който те представляват за увеличаване на милитаризацията, финансиране на терористични дейности и влошаване на нестабилността в световен мащаб; призовава за повече действия за ограничаване на изпирането на пари и за овластяване на партньорите, по-специално в Африка и Латинска Америка, чрез механизми за ограничаване на съмнителните финансови трансакции, включващи органите в данъчните убежища;

Подобряване на европейското управление на ОПСО

92.  приветства факта, че Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ (ГД DEFIS) започна да функционира; приветства съобщението, че в началото на 2022 г. ще се проведе европейска среща на върха по въпросите на отбраната, както и факта, че председателят на Европейския съвет обяви 2022 г. за година на европейската отбрана; очаква, че двете инициативи ще дадат нов тласък за по-нататъшното развитие на Европейския съюз за отбрана; приканва гражданите, академичните среди, организациите на гражданското общество и частния сектор да изразят очакванията си относно структурата на ОПСО, програмата за мира, отбраната и сигурността, стратегическия компас, както и за ролята на ЕС в света в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа; призовава институциите на ЕС да възприемат тези очаквания, като ги превърнат в конкретни предложения и действия; подчертава колко е важно да се подобрят инструментите, с които разполага гражданското общество, за да се гарантира пълноценното му участие във формулирането и надзора на дипломацията в областта на отбраната; призовава за създаването на пълноценна комисия по сигурност и отбрана в Парламента и за формалното установяване на Съвет на министрите на отбраната на ЕС;

93.  припомня ролята на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; призовава държавите членки да преценят дали да не се извърши реформа на процеса на вземане на решения, а именно на член 31 от ДЕС, като се разшири гласуването с квалифицирано мнозинство, така че да обхване външната политика и политика на сигурност на ЕС в свързаните с ОПСО области, и да разгледат въпроса за пълноценно използване на „клаузите за преход“ и обхвата на членовете, които укрепват солидарността и взаимопомощта в ЕС по време на кризи;

94.  припомня, че с Парламента следва да се провеждат предварителни консултации и той да бъде надлежно информиран относно планирането, изменението и възможността за прекратяване на мисиите по линия на ОПСО; подчертава необходимостта от активно участие на Европейския парламент в оценката на мисиите и операциите по линия на ОПСО с цел да се увеличи тяхната прозрачност и политическата и обществена подкрепа за тях; счита, че следва надлежно да бъдат взети под внимание неговите препоръки; изразява решимост да изпълнява пълноценно ролята си на наблюдател по отношение на инструмента „Глобална Европа“, по-специално неговото измерение, свързано с мира и сигурността, и при изпълнението на Европейския фонд за отбрана;

95.  подчертава необходимостта от развиване на все по-тясно сътрудничество с националните парламенти по въпросите на ОПСО, за да се засилят отчетността и контролът и да се укрепи дипломацията в областта на отбраната;

96.  настоява, че Парламентът следва да бъде редовно информиран и консултиран относно изпълнението на ПСС, като се имат предвид необходимите връзки между ПСС и различните финансови инструменти на ОПСО, по-специално Европейския фонд за отбрана, върху които Европейският парламент упражнява контрол;

97.  настоява, че са важни ефективните връзки между различните управленски структури на ЕС (Комисията, ЕСВД, ЕАО и др.) и че е необходимо да се укрепват добрите отношения с Европейския парламент като единствен орган, представляващ гражданите на Съюза, в съответствие с приложимите разпоредби на Договорите;

98.  ще обръща особено внимание на това спецификата на военната сфера да бъде по-добре отразявана в правото на ЕС; в тази връзка припомня, че Парламентът подкрепя запазването на статута на военните, който отговаря на много специфичните изисквания на тази професия и представлява гаранция за ефективността на въоръжените сили във всяка от държавите членки; призовава за запазването на капацитета за интервенция на разузнавателните служби, тъй като тези служби не могат да изпълняват задачата си по защита на националната сигурност, без да запазят достъпа си до данните от свързаността, които да се предоставят изцяло, като превантивна мярка, за достатъчно дълъг срок и под надзора на националните съдилища и на Европейската конвенция по правата на човека; отбелязва приемането от Съвета на неговия общ подход относно пакета за Единно европейско небе; припомня необходимостта да се запази суверенитетът на държавите членки и свободата на действие на европейските въоръжени сили; във връзка с предоставянето на услуги припомня императивите на националната сигурност, свързани с достъпа до данни и надеждността и целостта на данните, и подчертава факта, че включването на военни предпазни клаузи в регулаторните норми на ЕС следва да даде възможност да се отговори на това двойно предизвикателство;

o
o   o

99.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на председателя на Европейската комисия и на компетентните членове на Комисията, като члена на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС, работещи в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110. (2) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 22. (3) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 71. (4) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 54. (5) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 41. (6) OВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 47. (7) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 202. (8) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стp. 54. (9) ОВ C 506, 15.12.2021 г., стр. 159. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0346. (11) Приети текстове, P9_TA(2021)0412. (12) ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 149. (13) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1. (14) ОВ L 129 I, 17.5.2019 г., стр. 13. (15) OВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57. (16) ОВ L 102, 24.3.2021 г., стр. 14.

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област – годишен доклад за 2021 г. (2021/2181(INI))

P9_TA(2022)0041 A9-0353/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 17 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и резолюция 43/29, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 22 юни 2020 г., относно предотвратяването на геноцида,

—   като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид Декларацията от 25 ноември 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, провъзгласена с резолюция 36/55 на Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г.,

–   като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, приета с консенсус на 10 декември 1998 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и двата факултативни протокола към нея, приети на 25 май 2000 г.,

–  като взе предвид Договора на ООН за търговията с оръжие относно износа и оценката на износа и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие,

–  като взе предвид Декларацията от Пекин от септември 1995 г.,

–  като взе предвид следните конвенции на Съвета на Европа: за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината (CETS № 164), приета на 4 април 1997 г., и протоколите към нея, за борба с трафика на хора (CETS № 197), приета на 16 май 2005 г., и за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201), приета на 25 октомври 2007 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-долу „Истанбулска конвенция“) от 11 май 2011 г., която не всички държави членки са ратифицирали,

–  като взе предвид Протокол № 6 на Съвета на Европа към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителните мерки срещу тежките нарушения и погазването на правата на човека(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа(3),

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г., приет от Съвета на 18 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид призива на генералния секретар на ООН за действие за правата на човека,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2015 г. относно подкрепата на ЕС за правосъдие в условията на преход,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека през 2020 г. и заключенията на Съвета от 22 февруари 2021 г. относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека през 2021 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юли 2020 г. относно приоритетите на ЕС в ООН и 75-ата сесия на Общото събрание на ООН, септември 2020 – септември 2021 г., и заключенията на Съвета от 12 юли 2021 г. относно приоритетите на ЕС в ООН по време на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН, септември 2021 – септември 2022 г.,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на 25 септември 2015 г., и по-специално цели 1, 4, 5, 8 и 10 от нея,

–  като взе предвид резолюции 1325, 1820, 1888, 1889, 1960, 2106, 2122 и 2242 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН от 28 май 2019 г., с които се създава Международен ден за възпоменание на жертвите на актове на насилие, основани на религиозна принадлежност или убеждения, и от 19 декември 2017 г., установяваща Международен ден на възпоменание и почит към жертвите на тероризма,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване от 17 май 2019 г. и относно упражняването на тези права в условията на цифровата ера,

–  като взе предвид информационната бележка на специалния докладчик на ООН относно правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване във връзка със стратегически съдебни спорове, насочени срещу участието на обществеността, и правото на свобода на събрания и сдружаване,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно утвърждаването и защитата на правото на свобода на убеждение и на изразяване от 28 май 2019 г. и относно неблагоприятното въздействие на неблагоприятното въздействие на индустрията за осъществяване на наблюдение върху свободата на изразяване,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за 2021 – 2025 г. (GAP III),

–  като взе предвид Стратегията на ЕС за правата на детето (2021 – 2024 г.),

–  като взе предвид коментара на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 27 октомври 2020 г., озаглавен „Време е да се предприемат действия срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“,

–  като взе предвид преразгледаните насоки на Съвета от 16 септември 2019 г. за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията от 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 април 2020 г. относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19 (JOIN(2020)0011),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно нов пакт за миграцията и убежището (COM(2020)0609),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0698),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 февруари 2021 г. относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество (JOIN(2021)0003),

–  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно насоки на ЕС и мандат на специалния пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област – годишен доклад за 2019 г.(7), както и предходните си резолюции по предишни годишни доклади,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно последиците от изменението на климата върху правата на човека и ролята на защитниците на околната среда по този въпрос(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно определянето на основаното на пола насилие като нова област на престъпност по смисъла на член 83, параграф 1 от ДФЕС(10),

–  като взе предвид всички свои резолюции, приети през 2020 и 2021 г. относно нарушенията на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава (известни като „резолюции по неотложни въпроси“), в съответствие с член 144 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2020 г. беше присъдена на демократичната опозиция в Беларус и през 2021 г. беше присъдена на Алексей Навални,

–  като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“ в Речника към резюметата на законодателството на ЕС,

–  като взе предвид Рамката на ЕС за политиката относно подкрепа за правосъдие в условията на преход,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0353/2021),

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, както се посочва в член 2 от ДЕС; като има предвид, че никой не трябва да бъде преследван или подлаган на тормоз по какъвто и да било начин заради участието си в дейности за защита и насърчаване на правата на човека или демокрацията; като има предвид, че заглушаването на гласове, изразяващи несъгласие, и ограничаването на общественото участие и достъпа до информация имат пряко въздействие върху правата на човека и демокрацията;

Б.  като има предвид, че сериозните заплахи за мултилатерализма и международното право, на които сме свидетели понастоящем, са такива, че изискват от ЕС да играе още по-ангажирана роля в насърчаването и защитата на правата на човека по света; като има предвид, че политиките и действията на ЕС в областта на правата на човека следва да водят до по-настоятелни, решителни и ефективни действия с помощта на всички инструменти, с които той разполага; като има предвид, че ЕС следва постоянно да проучва най-добрите начини за ефективни действия, като използва най-подходящите инструменти за справяне с нарушенията и погазването на правата на човека по света, и за тази цел следва да извършва редовна оценка на своя инструментариум в областта на правата на човека;

В.  като има предвид, че Европейският парламент има ключова позиция като институция на ЕС, която открито и решително защитава правата на човека и основните свободи, и на ревностен поддръжник на защитниците на правата на човека от цял свят;

Г.  като има предвид, че Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г. е пътна карта за приоритетите на ЕС в областта на правата на човека, която следва да бъде в центъра на всички външни политики на ЕС; като има предвид, че за да се постигне ефективен напредък в областта на правата на човека по света, ЕС трябва да гарантира съгласуваност между различните си вътрешни и външни политики;

Общи предизвикателства и инструменти на политиката

1.  изразява изключителна загриженост във връзка с наблюдаваните по света предизвикателства пред правата на човека и демокрацията, които водят до отслабване на защитата на демократичното управление и институции и на универсалните права на човека, както и до ограничаване на пространството за гражданското общество; подчертава връзката между принципите на правовата държава, демокрацията и нарушенията на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да положат по-съгласувани усилия за справяне с предизвикателствата, свързани с правата на човека по света, както индивидуално, така и в сътрудничество с единомислещи международни партньори, включително ООН; призовава ЕС и неговите държави членки да бъдат водещи с примера си и да действат като истински световен лидер в насърчаването и защитата на правата на човека, равенството между половете и принципите на правовата държава и да се противопоставят категорично на атаките срещу принципите на универсалност, неотменимост, неделимост, взаимозависимост и взаимосвързаност на правата на човека;

2.  подчертава значението за тази цел както на новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС), така и на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.; припомня, че използването на гласуването с квалифицирано мнозинство по въпросите на правата на човека в Съвета би довело до по-ефективна и проактивна външна политика и политика на сигурност на ЕС и би засилило сътрудничеството по въпроси от ключов стратегически интерес за ЕС, същевременно отразявайки неговите основни ценности; подчертава необходимостта от постигане на общи позиции и консенсус между държавите членки; подчертава значението на това държавите членки да поемат отговорност за Плана за действие на ЕС и да докладват публично за своите действия съгласно този стратегически документ; насърчава националните и регионалните парламенти, националните институции по правата на човека и местните организации на гражданското общество да се ангажират със своите органи на равнището на държавите членки относно техния принос за провеждането на външната политика на ЕС в областта на правата на човека;

3.  изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващия брой нелиберални демокрации и автократични режими, които са мнозинство в света за първи път от 20 години насам и които се стремят да потискат собствените си народи и да отслабят свободата, демократичното управление и международните норми; призовава ЕС и държавите членки да използват пълноценно инструментите, с които разполагат, включително своите икономически лостове, при взаимните търговски отношения, за да разгърнат по-амбициозна подкрепа за свободата, доброто управление, принципите на правовата държава и демократичните институции, както и за да помогнат за осигуряването на пространство за гражданското общество по цял свят;

4.  призовава ЕС да продължи да засилва своето сътрудничество със Съединените щати и други единомислещи демократични партньори, за да подкрепят свободата и демокрацията в световен мащаб и да дадат отпор на авторитарните и тоталитарните режими; призовава за приемането на нови международни инструменти и инструменти за защита на демокрацията; призовава Комисията да направи преглед, да актуализира и доразвие програмите на ЕС за изграждане на държавност, за да повиши тяхната ефикасност и да подобри устойчивостта на постигнатите резултати;

5.  подчертава, че амбициозният ангажимент и реториката на външната политика на ЕС в областта на правата на човека изисква тя да бъде последователна и да служи за пример, за да се избегне подкопаване на доверието в нея, когато се противопоставя на глобалния упадък на демокрацията; за тази цел призовава ЕС да обърне особено внимание на оценката и предотвратяването на всякакви нарушения, свързани със собствените му политики, проекти и финансиране в трети държави, и да гарантира тяхната прозрачност, за да се избегнат непоследователни подходи към сходни ситуации в областта на правата на човека в световен мащаб, както и да създаде механизъм за подаване на жалби за лицата, чиито права може да са били нарушени от дейности на ЕС;

6.  подчертава значението на подкрепата на ЕС за посредничеството и изборните процеси чрез помощта му за местните наблюдатели и чрез мисиите за наблюдение на избори, в които Парламентът играе активна роля; подчертава значението на осигуряването на най-високо равнище на защита за местните наблюдатели на избори и призовава за допълнителна подкрепа в това отношение; подчертава необходимостта от ефективни последващи действия във връзка с докладите и препоръките от тези мисии, за да се укрепят демократичните стандарти и да се улеснят бъдещите мирни демократични преходи и развитието в съответните държави; припомня инструментите на Парламента за политическо посредничество, които биха могли да бъдат доразвити, за да подпомагат този цялостен подход; подчертава важността на това заместник-председателят на Комисията/върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължат да представят на Европейския парламент съгласно установената практика своевременно и в съответната форма докладите, изготвяни от проучвателните мисии;

7.  призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с национални и международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и организациите, подкрепили Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори, за да се установят ефективно пречките пред изборната кампания на всеки кандидат, изборните измами, нередностите при гласуването и преследването на свободни медии заради отразяването от тях на изборните процеси;

8.  подчертава, че Европейският парламент следва да се стреми към по-ефективна комуникация във връзка със защитата на правата на човека, включително като превежда своите резолюции по неотложни въпроси относно нарушенията на правата на човека на местните езици на съответните държави и съответно ги публикува и разпространява;

Тематична програма „Права на човека и демокрация“

9.  припомня, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава е хоризонтална цел в целия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа, както е посочено в член 3 (цели) от регламента; подчертава значението на тематичната програма „Права на човека и демокрация“, приета в рамките на ИССРМС – Глобална Европа, за защитата на правата на човека и насърчаването на свободата и демокрацията по света;

10.  отново заявява, че диверсификацията и максимизирането на условията и механизмите за финансиране на участниците от гражданското общество в рамките на ИССРМС са ключови елементи и следва да бъдат насърчавани, като се вземат предвид особеностите на тези участници и се гарантира, че не се ограничава нито тяхното поле за действие, нито броят на потенциалните партньори, в допълнение към продължаването на работата за по-голяма автономност на гражданското пространство в съответствие с принципа за последователност на политиките за развитие; призовава равнището и гъвкавостта на финансирането за гражданското общество и защитниците на правата на човека по тематичната програма на ИССРМС за правата на човека и демокрацията, включително за ProtectDefenders.eu и Европейския фонд за демокрация, да отразяват сериозността на днешната антилиберална реакция и свиването на пространството на гражданското общество в световен мащаб;

11.  призовава за по-голяма прозрачност по отношение на разпоредбите, свързани с правата на човека, във финансовите споразумения по ИССРМС и за изясняване на механизма и критериите за прекратяване на действието на подобни споразумения в случай на нарушаване на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава или при тежки случаи на корупция; призовава Комисията да се въздържа стриктно от отпускането на бюджетна подкрепа за правителства на трети държави като оперативен начин за предоставяне на помощ в държави, в които се наблюдават широкоразпространени нарушения на правата на човека и репресии срещу защитниците на правата на човека;

12.  приветства стратегическия диалог между Комисията и Парламента относно всички компоненти на ИССРМС и призовава Комисията изцяло да вземе предвид приноса на Парламента по отношение на приоритетите в областта на правата на човека както в тематичната програма, така и във всички географски програми; подчертава, че пълното въздействие на инструмента може да бъде постигнато само ако програмата за правата на човека бъде включена във всички външни политики и програми на ЕС, ако е съгласувана с неговите вътрешни политики и ако ЕС бива възприеман като надежден международен участник, ангажиран със защитата и напредъка в областта на правата на човека;

13.  приветства работата на Европейския фонд за демокрация в подкрепа на гражданското общество и свободните медии в държавите от южното и източното съседство на ЕС, както и в Западните Балкани; призовава Комисията да увеличи механизмите за вторично отпускане на безвъзмездна помощ в рамките на програмите на ЕС за подкрепа на демокрацията, за да подкрепя подходите за подпомагане на демокрацията „от долу нагоре“ и да гарантира, че по-малките инициативи на регионално или местно равнище също могат да се възползват от подкрепата на ЕС;

14.  отново заявява своята подкрепа за работата на европейските политически фондации в подкрепа и овластяване на следващото поколение политически лидери в държавите в съседство на ЕС и извън него;

Специален представител на ЕС за правата на човека

15.  приветства приноса на специалния представител на ЕС за правата на човека за защитата и напредъка в областта на правата на човека по света; подчертава важната роля на специалния представител на ЕС за повишаване на ефективността на политиките на ЕС в областта на правата на човека чрез ангажиране с трети държави, сътрудничество с единомислещи партньори за постигане на напредък по програмата за правата на човека и повишаване на вътрешната и външната съгласуваност на политиките на ЕС в тази област; потвърждава, че назначаването на специален представител на ЕС следва да подлежи на предварително изслушване в Парламента;

16.  отбелязва, че следва да се засили мандатът на специалния представител на ЕС и видимостта на неговата роля, за да има той значимо въздействие върху правата на човека; подчертава, че специалният представител на ЕС разполага с гъвкав мандат, който би могъл да бъде адаптиран към променящите се обстоятелства; счита, че позицията на специалния пратеник на ЕС би могла да стане по-ефективна чрез засилване на комуникационните дейности и разработване на по-публичен профил, наред с другото, като се публикуват изявления за обществеността, изразяващи подкрепа за защитниците на правата на човека, които са изложени на риск, включително носителите и финалистите на наградата „Сахаров“, както и за защитниците на правата на човека, лишени от свобода за дълъг период от време, като по този начин се спомага за защитата на физическата им неприкосновеност и за тяхната съществена работа; подчертава колко е важно специалният представител на ЕС да си сътрудничи тясно с другите специални представители на ЕС по държави и региони с оглед цялостно включване на правата на човека в регионалните политики на ЕС;

17.  препоръчва специалният представител на ЕС да обърне специално внимание на държавите и темите, разглеждани в месечните резолюции на Парламента по неотложни въпроси относно нарушенията на правата на човека, както и на всички нарушения на правата на човека, особено извършените в условията на авторитарни режими;

18.  призовава Комисията, заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да гарантират политическа подкрепа и подходящи човешки и финансови ресурси за специалния представител на ЕС и неговия екип;

19.  насърчава специалния представител на ЕС да полага дипломатически усилия за засилване на подкрепата на ЕС за международното хуманитарно право и международното правосъдие; отново призовава за специален представител на ЕС по този въпрос;

Диалози на ЕС за правата на човека

20.  признава, че диалозите на ЕС за правата на човека имат потенциала да насърчават правата на човека и демокрацията в двустранните отношения с трети държави, но подчертава, че за да бъдат ефективни, те трябва да бъдат провеждани по ориентиран към резултатите начин и въз основа на ясни критерии за оценка на техните резултати; изразява съжаление във връзка с факта, че преработените насоки на ЕС относно диалозите за правата на човека с партньорски/трети държави, макар и да установяват конкретни цели, не определят показатели, които биха позволили извършването на подходяща оценка; призовава ЕСВД да извършва такива оценки за всеки диалог в съответствие с насоките на ЕС, като включва последващи действия по отделни случаи, повдигнати както в контекста на диалозите за правата на човека, така и от Парламента; счита, че непостигането на конкретни резултати относно диалога за правата на човека с трети държави ще изисква допълнителна оценка на начина на водене на двустранните отношения;

21.  отново заявява ангажимента, поет в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за даването на гласност за отделни случаи, свързани със защитници на правата на човека в риск, по време на диалозите на ЕС за правата на човека с партньори/трети държави, и подчертава необходимостта последователно да се гарантира повдигането на тези въпроси при такива случаи; очаква ЕСВД да обръща специално внимание на отделните случаи, повдигнати от Парламента, по-специално в резолюциите му по неотложни въпроси, както и на носителите и финалистите на наградата „Сахаров“, които са изложени на риск, и да докладва за предприетите действия;

22.  подчертава, че диалозите следва да бъдат един от инструментите на всеобхватния ангажимент на ЕС в областта на правата на човека и че те не следва да се разглеждат като заместител на дискусиите относно правата на човека на форуми на високо равнище с всички съответни участници и по-специално със стратегическите партньори на ЕС; призовава ЕСВД да споделя достатъчно рано информацията относно предвидени диалози – както двустранни, така и в рамките на международни форуми – с комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека на Парламента и с организации на гражданското общество;

23.  подчертава, че всички участници от гражданското общество, включително независимите организации на гражданското общество, верските организации, профсъюзите, водените от общностите организации и защитниците на правата на човека, следва да играят жизненоважна роля в диалозите като дават своя принос както за самите диалози, така и за оценката на резултатите от тях; подчертава, че когато е възможно и целесъобразно, ЕС и неговите държави членки следва да гарантират истински, достъпни и приобщаващи консултации и участие на подобни организации в рамките на официални и неофициални диалози, както и проучвателни разговори; призовава ЕСВД и Комисията да подобрят комуникацията и прозрачността по отношение на гражданското общество; за тази цел призовава ЕСВД и Комисията да укрепят и увеличат видимостта на фокусните точки по въпросите на правата на човека в географските подразделения на своите седалища и да засилят подкрепата за гражданското общество, включително техническата подкрепа, особено в държави, в които потисническите режими се стремят да попречат на работата на гражданското общество;

24.  подчертава, че диалозите за правата на човека са предвидени като основна част от инструментариума на външната политика на ЕС и че следователно те не могат да бъдат самоцел; отново заявява, че съгласно член 21 от ДЕС ценностите, на които се основава Съюзът, трябва да ръководят всички аспекти на неговите външни политики; поради това призовава ЕСВД и Съвета да постигнат по-добър баланс между дипломацията, интересите и ценностите, който да е в по-голяма степен в съответствие с целите в областта на правата на човека, които са в основата на външната дейност на ЕС, като поставят по-голям акцент върху дългосрочната перспектива; поради това отново заявява, че зачитането на правата на човека трябва да бъде базисно условие за подкрепата на ЕС за трети държави;

Мултилатерализъм и международно правосъдие

25.  отбелязва, че през 2020 г. беше отбелязана 75-ата годишнина на Организацията на обединените нации – важен универсален форум за изграждане на международен консенсус относно мира и сигурността, устойчивото развитие и зачитането на правата на човека и международното право; призовава ЕС и неговите държави членки да запазят своята жизненоважна подкрепа за ООН и да продължат усилията си да изразяват единна позиция в рамките на ООН и други многостранни форуми; обръща внимание на предизвикателствата пред всеобщото упражняване на правата на човека и подчертава необходимостта от по-приобщаващи и ефективни мултилатерализъм и международно сътрудничество; подчертава жизненоважната роля на органите на ООН като форум за постигане на напредък в областта на мира, разрешаването на конфликти и защитата на правата на човека и призовава за засилени действия и ресурси в тази област; приветства призива на генералния секретар на ООН за действие в областта на правата на човека;

26.  изразява съжаление относно продължаващата практика на двойни стандарти от страна на някои държави при третирането на положението с правата на човека в световен мащаб; осъжда увеличаващия се брой опитите за подкопаване на функционирането на органите на ООН, по-специално на Съвета по правата на човека, чрез поставяне под въпрос на универсалния характер на правата на човека, и за възпрепятстване на основания на правила международен ред; изразява съжаление във връзка с факта, че държави, в които на власт са автократични режими и в които се извършват повтарящи се нарушения на правата на човека, са станали част от Съвета по правата на човека, и изразява съжаление във връзка с явното незачитане на техните задължения в областта на правата на човека и слабите резултати по отношение на сътрудничеството с механизмите на ООН, установени чрез Съвета по правата на човека; във връзка с това призовава за основна реформа на Съвета по правата на човека, включително определяне на ясни критерии за неговите членове; призовава ЕСВД, по-специално, да предприеме и ръководи усилията за координирана позиция на ЕС и държавите членки относно членството в Съвета на ООН по правата на човека, което би насърчило по-голяма прозрачност в изборния процес, по-специално чрез публично оповестяване на вота на държавите членки и чрез представяне на обосновка за този вот; подчертава освен това необходимостта от истински конкурентен процес, като се гарантира, че трите регионални блока, в които участват държавите членки, предлагат повече кандидати, отколкото места, и като се подобри отчетността на кандидатите чрез проверка на техните доброволни ангажименти и резултати по отношение на сътрудничеството със Съвета по правата на човека, органите по договорите на ООН и специалните процедури;

27.  решително осъжда всички нападения срещу мандатоносителите по специалните процедури на ООН и независимостта и безпристрастността на техните мандати; подчертава, че държавният суверенитет не може да се използва като претекст за избягване на мониторинга върху правата на човека от страна на международната общност, тъй като съгласно Устава на ООН и Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН всички държави, независимо от своите политически, икономически и културни системи, имат задължението и отговорността да насърчават и защитават всички права на човека и основни свободи за всички, а Съветът на ООН по правата на човека следва да разглежда ситуации на нарушаване на правата на човека;

28.  призовава държавите членки и демократичните партньори на ЕС решително да противодействат на тези опити и да засилят реакцията си при сериозни нарушения на международните права на човека; призовава Съвета и държавите членки да работят за реформиране на многостранните институции, така че те да станат по-устойчиви и способни да вземат решения, които да са по-последователни и приспособими;

29.  подчертава необходимостта от адекватно финансиране за всички органи на ООН в областта на правата на човека, по-специално органите по договорите и специалните процедури; за тази цел призовава генералния секретар на ООН да предостави подходящи ресурси от бюджета на ООН и настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да увеличат своите доброволни вноски;

30.  подчертава необходимостта от извършване на безпристрастен, справедлив и прозрачен преглед на заявленията за предоставяне на консултативен статут в Икономическия и социален съвет на ООН от страна на неправителствени организации (НПО); подкрепя призива на ЕС за одобряване на дълго забавяните заявления от някои НПО;

31.  осъжда репресиите и действията за сплашване спрямо около 240 отделни членове на гражданското общество, защитници на правата на човека и журналисти в 45 държави заради сътрудничеството им с ООН през последната година, както докладва генералният секретар на ООН; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни действия срещу подобни репресии, включително чрез постъпки в световен мащаб спрямо засегнатите държави, и да предприемат всички възможни мерки, за да помогнат за осигуряването на безопасни и отворени пространства за взаимодействие на отделни лица и организации на гражданското общество с ООН и неговите представители и механизми;

32.  отново изразява силната си подкрепа за Международния наказателен съд (МНС) като единствената международна институция, способна да преследва някои от най-жестоките престъпления в света и да въздаде правосъдие за техните жертви; подчертава независимостта и безпристрастността на МНС; призовава ЕС и държавите членки да предоставят подходяща финансова подкрепа, за да се даде възможност на МНС да изпълнява своите задачи; подкрепя универсалността на Римския статут и призовава ЕС да включи специална клауза относно неговото ратифициране и достъп в споразуменията, които ще бъдат сключвани с трети държави; изисква от ЕС да засили ангажираността си с държавите, които все още не са се присъединили към Римския статут; решително осъжда всяко нападение срещу персонала или срещу независимостта на МНС; счита, че опитите за подкопаване на доверието и съществената роля на МНС представляват атаки срещу мултилатерализма и следва да бъдат оспорвани като такива от ЕС и неговите държави членки, включително когато произхождат от близки държави партньори; подчертава, че МНС се нуждае от пълен достъп до държавите, които разследва, за да може да изпълнява своите задачи; подчертава потенциала на други иновативни инструменти за подвеждане под отговорност на извършителите на международни престъпления, включително универсална юрисдикция в съдебните системи на национално равнище; подчертава в този контекст текущите дискусии в Комисията на ООН по международно право относно имунитета на държавните служители и призовава за последващи действия във връзка с това; призовава ЕС да продължи да укрепва изграждането на капацитет на национално равнище в трети държави, като същевременно подкрепя международните наказателни трибунали и механизми, както и платформите и организациите, посветени на борбата срещу безнаказаността, като например Коалицията за МНС;

33.  призовава отново за действия за борба с безнаказаността и насърчаване на отчетността в регионите и държавите, засегнати от конфликти; отбелязва приемането от Парламента и Съвета на пилотния проект за Европейска обсерватория за борба с безнаказаността; във връзка с това призовава Комисията и ЕСВД да прилагат подобни инструменти за оправомощаване и подкрепа на жертвите чрез достъп до правни средства за защита и обезщетения, включително когато става въпрос за корупция;

Конкретни предизвикателства във връзка с правата на човека

COVID-19

34.  подчертава, че COVID-19 значително засили последните тенденции на нелиберални демокрации и автократични режими, които отслабват демокрацията; изразява съжаление относно злоупотребата с епидемиологичната криза от страна на тези режими с цел допълнително ограничаване на свободата на изразяване на мнение, свободата на събранията и свободата на религията и убежденията чрез ограничаване на функционирането на демократичните институции и потискане на несъгласието, включително ограничаване на свободата на медиите както онлайн, така и офлайн, и целенасочени кампании за оклеветяване срещу критиците и лицата, подаващи сигнали за нередности; освен това изразява съжаление във връзка с факта, че тези режими също така извършват дискриминация спрямо маргинализираните групи от населението, по-специално коренното население и други малцинства, масово използват инструменти за наблюдение, кампании за дезинформация, ограничения на достъпа до информация, по-специално от плуралистични и независими медии чрез общо спиране на интернет, ограничаване на скоростта на честотната лента и блокиране на съдържание, прилагане на спешни мерки без ясни критерии за тяхното отменяне, ограничения върху демократичното упражняване на избори и използване на селективен достъп до здравеопазване като средство за дискриминация срещу определени части от населението;

35.  признава важната роля, която играят защитниците на правата на човека, като реагират на COVID-19 с поемането на множество нови роли в допълнение към ежедневната си работа по правата на човека, независимо от значителните и непропорционални рискове, пред които са изправени; със загриженост отбелязва, че правителства по цял свят са използвали пандемията като възможност за конкретни целенасочени действия срещу защитниците на правата на човека, като отказват да ги освободят от затвора, удължават задържането им в изолация, ограничават посещенията в затвора и осъждат защитници на човешките права въз основа на изфабрикувани обвинения на съдебни заседания при закрити врата;

36.  подчертава, че пандемията от COVID-19 се отрази отрицателно върху икономическите и социалните права в повечето държави по света, докато здравната и последващата икономическа криза предизвикаха нарастване на неравенството в рамките на и между държавите; осъжда продължаващите опити на органите да отказват да предоставят жизненоважна информация на международни разследващи органи относно произхода и разпространението на COVID-19; подчертава, че силното отрицателно въздействие на COVID-19 засегна непропорционално групите в уязвимо положение, включително жените, ЛГБТИК лицата, бедните, децата, хората с увреждания, мигрантите, бежанците, лицата, търсещи убежище, религиозните малцинства, малцинствата от гледна точка на убеждения и други малцинства, неформалните работници и лицата, лишени от свобода или задържани, наред с други; подчертава, че групите в уязвимо положение са също така засегнати в по-голяма степен от отрицателните икономически и социални последици от пандемията, както и от ограниченията в достъпа до здравеопазване и образование; отбелязва със загриженост увеличаването на броя на изказванията, проповядващи нетолерантност, дискриминация и омраза срещу определени групи в уязвимо положение, по-специално малцинствени групи, както и ограниченията на основните свободи;

37.  подчертава, че ЕС следва да увеличи подкрепата си за справяне с отрицателните последици от COVID-19, особено за групите в уязвимо положение; за тази цел призовава ЕС спешно да увеличи усилията си за премахване на тревожното неравновесие в световното разпространение на ваксини, като по този начин изпълни предишния си ангажимент да подкрепи ваксината срещу COVID-19 като световно обществено благо, наред с другото, чрез технологичен трансфер и увеличаване на местното производство, включително чрез Платформа за достъп до технологии на СЗО във връзка с COVID-19, за да се гарантира, че ваксините са на разположение, достъпни са и са на приемливи цени за максимален брой хора; подчертава, че е важно да се подкрепи укрепването на системите за образование и здравеопазване, за да станат те устойчиви на бъдещи заплахи; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансирането за предоставяне на основни обществени здравни услуги; подчертава в този контекст значението на социалната закрила; призовава за по-голяма подкрепа за иновативни технологии за тази цел и приветства реакцията на „Екип Европа“; признава правото на физическо и психично здраве, което в много държави все още е обект на стигматизиране и дискриминация, и подчертава, че пандемията от COVID-19 разкри огромно пренебрегване при предоставянето на грижи за психичното здраве;

Защитници на правата на човека

38.  приветства важната работа, извършена от всички защитници на правата на човека по света, понякога на най-жестока цена, и използва тази възможност да признае приноса на всички защитници на правата на човека в движението за правата на човека; отново заявява, че защитниците на правата на човека често са единствените партньори, които могат да извършват мониторинг на място и защита на правата на човека в някои територии, като например окупирани или анексирани територии, особено в определени зони на замразен конфликт, където както международната общност, така и ЕС имат ограничен капацитет за ангажиране;

39.  изразява сериозна загриженост относно несигурното положение на защитниците на правата на човека и изразява съжаление относно факта, че те са жертви на нарастващо насилие, включително целенасочени убийства; посочва, че някои държави имат особено тревожни резултати, когато става въпрос за преследване, тормоз, сплашване, отвличане и извънсъдебни убийства на защитниците на правата на човека; подчертава особено тежкото положение на защитниците на човешките права на жените, на трудовите и екологичните права и на правата на коренното население, което беше допълнително утежнено от COVID-19; изразява съжаление относно засиленото използване на техники като тормоз, кампании за криминализиране и оклеветяване, произволни арести и неограничено задържане при нечовешки условия, за да бъдат принудени да замълчат защитниците на правата на човека, често въз основа на зле формулирани обвинения в тероризъм; отново призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки в трети държави да проучат развитието и предизвикателствата относно правото да насърчават и защитават правата на човека, да търсят, получават и отговарят на информация за положението на защитниците на правата на човека, редовно да ги посещават в затвора, да наблюдават съдебните им процеси и да се застъпват за техния достъп до правосъдие и защита; призовава допълнително ЕС и неговите държави членки да разработят стратегия за амбициозни действия на ЕС за справяне с нарастващия брой нападения срещу защитници на правата на човека;

40.  призовава спешно за създаването на схема за целия ЕС за издаване на краткосрочни визи за временно преместване на защитници на правата на човека, по-специално чрез включване на инструкции в Ръководството на ЕС за издаване на визи и изменение на правните инструменти за визите, по-специално Визовия кодекс; изразява съжаление относно липсата на напредък по този въпрос през изминалата година и настоятелно призовава за преразглеждане по съдържателен начин на една по-координирана политика на ЕС относно издаването на спешни визи за защитници на правата на човека от страна на държавите членки;

41.  призовава Европейският парламент да получи по-голям надзор върху действията на делегациите на ЕС по отношение на нарушенията и злоупотребите с правата на човека в трети държави и да се предприемат конкретни и решителни мерки, в случай че те не могат да изпълнят тези отговорности; подчертава необходимостта да се гарантира, че делегациите на ЕС могат да разчитат на всички необходими и подходящи ресурси и възможности, за да действат ефективно в случай на проблеми с правата на човека в трети държави;

42.  решително осъжда убийствата на защитници на правата на човека по света и изисква справедливост и отчетност за тези нападения на най-високото равнище на вземане на решения; подчертава, че повечето от тези защитници на правата на човека са били ангажирани със защитата на своята земя и околната среда и защитата на правата на коренното население; отново призовава да се гарантира пълното спазване на принципа на свободно, предварително и информирано съгласие в съответствие с Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи; подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до правосъдие в целия свят с оглед на борбата с ширещата се безнаказаност на такива убийства; отбелязва обаче, че са необходими по-големи усилия не само за обезщетяване и правна защита, но и за превенция чрез укрепване на националните планове за закрила на защитниците на правата на човека в трети държави, наред с други мерки;

Свобода на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване

43.  подчертава, че последните разкрития, като скандалът с NSO Pegasus, потвърждават, че шпионажът срещу защитници на правата на човека и журналисти, наред с другото, е изключително тревожен въпрос и изглежда, потвърждава опасностите от злоупотреба с технологиите за наблюдение с цел подкопаване на правата на човека; призовава за насърчаване на безопасно и отворено пространство и по-голям капацитет за организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и други засегнати лица, за да бъдат защитени от кибернаблюдение и намеса; подчертава необходимостта от по-стабилно национално и международно регулиране в тази област;

44.  изразява сериозната си загриженост относно конкретните ограничения на свободата на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване и подчертава необходимостта от гарантиране и зачитане на тези свободи; отново заявява специфичните предизвикателства пред свободата на убеждение и на изразяване и тяхната връзка със свободата на информация, включително достъп до независима и надеждна информация, както онлайн, така и офлайн;

45.  отбелязва, че независимата журналистика и наличието на надеждни медийни канали никога не са били толкова жизненоважни за поддържането на безопасни, здрави и добре функциониращи общества, както са днес, и подчертава необходимостта от повече обществена подкрепа за независимата журналистика по цял свят; осъжда увеличаването на правния тормоз и рестриктивното законодателство като средство за заглушаване на критичните гласове, например чрез стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността и криминализирането на клеветата онлайн и офлайн, които се използват за сплашване на журналисти, лица, подаващи сигнали за нередности, и защитници на правата на човека, за да прекратят своите разследвания и разкрития за корупция и други въпроси от обществен интерес в много държави; припомня необходимостта да се осигури прозрачност на собствеността върху медиите, включително акционерите, предвид ролята ѝ за гарантирането на плурализма на медиите;

46.  отново заявява специфичните предизвикателства пред свободата на сдружаване, породени от ограничаващо законодателство, като например антитерористично, антиекстремистко и антикорупционно законодателство срещу организациите на гражданското общество, и последващите рискове от обременяващи изисквания за регистрация, финансиране и докладване като форми на държавен контрол, както и други мерки като потушаването на демонстрации посредством използването на сила, тормоз и произволно задържане; осъжда подобна злоупотреба със законодателни и полицейски правомощия или мерки за сигурност с цел ограничаване на правото на протест; подчертава, че десетки демонстрации бяха потушени през 2020 г. и 2021 г., като това включваше убийството на протестиращи и произволното задържане на стотици мирни демонстранти, много от които бяха подложени на изтезания и малтретиране и бяха принудени да плащат големи глоби по съдебни процеси без гаранции за минимални производствени стандарти; осъжда нарушенията на правото на колективно договаряне, консултиране и участие на работниците и профсъюзите;

47.  изразява сериозната си загриженост относно ограничаването на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има значими последици за правото на образование; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят дипломатическите си усилия чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕСВД и Комисията да преразгледат съществуващите механизми за подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека с цел изграждане на капацитет за тяхното идентифициране и подпомагане, включително предоставяне на извънредна защита и подкрепа в случаи, включващи атаки срещу академичната свобода; призовава Комисията да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Европейския междууниверситетски център за правата на човека и демократизацията и Световния център за правата на човека като водещи инициативи на подкрепата на ЕС за образованието в областта на правата на човека в световен мащаб;

48.  осъжда зачестяващата практика авторитарни държави да поемат домакинството на големи спортни или културни мероприятия с цел да засилят международната си легитимност, докато продължават да потискат вътрешното несъгласие; призовава ЕС и държавите членки да се ангажират с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество във връзка с условията за тяхното участие в подобни мероприятия, включително зимните Олимпийски игри в Пекин през 2022 г.; призовава за разработването на политическа рамка на ЕС за спорта и правата на човека;

Право на безопасна и здравословна околна среда

49.  признава, че изменението на климата е една от най-големите заплахи за човешките права на нашето поколение и на бъдещите поколения, като създава особено сериозен риск за основните права на живот, здраве, храна, жилище и подходящ стандарт на живот за отделния човек и за общностите; подчертава, че правителствата имат задължения по отношение на правата на човека и устойчивото развитие; осъзнава тясната връзка между правата на човека, здравословната околна среда, биологичното разнообразие и борбата с изменението на климата, и приветства призива на ООН за световно признаване на правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда; подчертава жизненоважната роля на защитниците на човешките права в областта на околната среда, на местното и на коренното население за опазването на тази околна среда, въпреки заплахите от насилие, отправяни често към тях от лицата, отговорни за и печелещи от вредни за околната среда практики; насърчава ЕС и държавите членки да поощряват признаването на екоцида като международно престъпление съгласно Римския статут на МНС и изисква от Комисията да проучи релевантността на екоцида за правото на ЕС и дипломацията на ЕС; призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни инициативи за борба с безнаказаността на екологичните престъпления в световен мащаб;

50.  подчертава задълженията и отговорностите на държавите и другите отговорни лица, включително предприятията, за смекчаване на последиците от изменението на климата, предотвратяване на отрицателното му въздействие върху правата на човека и влошаването и загубата на биологично разнообразие, както и за насърчаване на подходящи политики, които са достатъчно амбициозни и недискриминационни и които предвиждат участието на гражданите и достъпа до ефективни средства за правна защита и са съизмерими със задълженията в областта на правата на човека; настоятелно призовава ЕС да се стреми към противодействие на последиците от световната криза в областта на климата, наред с другото, чрез въвеждане на ефективни и устойчиви действия в областта на политиката, и да се придържа към целите на Парижкото споразумение; отново призовава ЕС и неговите държави членки да укрепят връзката между правата на човека и околната среда в цялата си външна дейност, както и да осигурят ефективна защита за защитниците на човешките и екологичните права;

51.  обръща особено внимание на връзката между експлоатацията на ресурсите и финансирането на конфликти, войни и насилие и признава, че последиците за околната среда от изменението на климата могат да изострят миграцията и принудителното разселване;

52.  подчертава, че коренното население често е първата жертва на обезлесяването, което застрашава тяхното право на земя, наред с други права, и достъп до жизненоважни ресурси; подчертава в това отношение правото да се определят и установяват приоритети и стратегии за самостоятелното им развитие и за използването на техните земи, територии и други ресурси; припомня, че безнаказаността на нарушаването на правата на коренното население е движеща сила за обезлесяването, и поради това счита за изключително важно поемането на отговорност за тези нарушения;

Права на жените, овластяване на жените и равенство между половете

53.  подчертава решаващото значение на постигането на напредък в областта на правата на жените и приветства Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за периода 2021 – 2025 г. (GAP III) като знак за ангажимента на ЕС в тази област; приветства важната роля на жените политически лидери и граждански активисти в политическите, социалните и екологичните движения и изразява съжаление във връзка с факта, че жените често стават обект на насилие вследствие както на своя пол, така и на своята дейност, като дори заплащат за тях с живота си;

54.  припомня, че Конвенцията от Истанбул, като първия общоприложим договор за борба с насилието срещу жени и момичета и домашното насилие, установява еталона за международните стандарти, които трябва да бъдат допълнително ратифицирани и прилагани;

55.  признава непропорционалното въздействие, което пандемията оказва върху жените, особено увеличаването на основаното на пола насилие в резултат на ограничителните мерки; изразява съжаление относно факта, че жените, включително в ЕС, продължават да съставляват по-голямата част от жертвите на насилие, основано на пола, като домашно насилие и сексуално насилие и злоупотреба, включително генитално осакатяване на жени, и са изложени на дискриминация в политическия и професионалния живот, както и в достъпа до образование и здравеопазване; подчертава, че предоставянето на грижи, защита и достъп до правосъдие за жертвите на основано на пола насилие и трафик е намаляло значително в резултат на пандемията; призовава ЕС да насърчава разработването на планове и протоколи за спешна помощ както в ООН, така и в държавите партньори, с цел адаптиране на програмите за подпомагане към обстоятелствата на пандемията, последиците от нея и бъдещите кризи; приветства съвместните усилия и инвестиции на ЕС, заедно с ООН, за стартиране на инициативата Spotlight, насочена към премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета;

56.  изразява съжаление относно факта, че цялостният напредък по отношение на правата на жените е далеч под равнището на ангажиментите на страните от ООН, включени в Пекинската конвенция от 1995 г., и изразява загриженост във връзка с тенденцията за отстъпление от постигнатия напредък; изразява изключителна загриженост относно влошаването на правото на всяко лице на пълен контрол върху въпросите, свързани със сексуалността му, както и върху сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП), без принуда и дискриминация, особено по отношение на безопасния и свободен достъп до аборт; осъжда всички опити за отстъпление от съществуващите права и защити в областта на СРЗП, както и законодателството, политиките и практиките, които продължават да отричат или ограничават тези права в много държави по света; подчертава, че достъпът до СРЗП и правото на образование, информация, семейно планиране, съвременни противозачатъчни методи, безопасен и законен аборт и майчино, предродилно и следродилно здравеопазване трябва да бъдат гарантирани за всички хора; призовава ЕС и държавите членки да потвърдят неотменимите права на жените на неприкосновеност на тялото, на достойнство и самостоятелно вземане на решения, да отстояват универсалния характер и неделимостта на всички права на човека във всякакъв контекст и да насърчават СРЗП като част от своите международни ангажименти и в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие;

57.  изразява дълбока загриженост във връзка с използването на сексуално и основано на пола насилие като средство за водене на война; подчертава, че сексуалните престъпления и основаното на пола насилие се считат съгласно Римския статут на Международния наказателен съд за военни престъпления, престъпления срещу човечеството или деяния, съставляващи геноцид или изтезания; призовава за съгласувани действия за прекратяване на използването на сексуалното насилие като средство за водене на война; призовава ЕС да се бори срещу безнаказаността за нарушения на сексуалните и репродуктивните права в ситуации на конфликт и подкрепя правата на жените и момичетата на истина, ефективни правни средства за защита и обезщетения за нарушения на тези права;

58.  подчертава, че оценките, публикувани от Световната здравна организация, сочат, че приблизително една от всеки три жени (30%) по света е била подложена през живота си на физическо и/или сексуално насилие от страна на интимния партньор, или на сексуално насилие от човек, който не е неин партньор; подчертава, че повечето от случаите на такова насилие е насилие от страна на интимния партньор; подчертава факта, че 137 жени биват убивани всеки ден от член на тяхното семейство; призовава ЕС и участниците в световен мащаб категорично да осъдят насилието от страна на интимния партньор и да използват всички налични инструменти за предотвратяване на насилието от страна на интимния партньор, за защита на жертвите и за наказателно преследване на извършителите; осъжда престъпленията, извършени срещу момичета и жени в семейството във връзка с поведение, възприемано като неподходящо, с цел възстановяване на предполагаемата репутация на семейството;

59.  отбелязва, че през 2020 г. се наблюдава значително влошаване на положението на жертвите на трафик, повечето от които са жени, тъй като те изпаднаха в още по-уязвимо положение поради пандемията от COVID-19; приветства стартирането на стратегията на ЕС за борба с трафика на хора (2021 – 2025 г.); подчертава особената необходимост от засилване на борбата срещу трафика на хора и организираните престъпни групи, участващи в него; подчертава, че идентифицирането на жертвите на трафика на хора стана още по-сложно по време на пандемията от COVID-19; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си в областта на международното съдебно сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането, с цел предотвратяване на трафика и идентифициране на жертвите, като се избягва тяхното инкриминиране и им се предоставя необходимата здравна и психологическа подкрепа, в тясно сътрудничество със Службата на ООН по наркотиците и престъпността, НПО и организациите на гражданското общество, занимаващи се със защитата на жертвите;

60.  осъжда комерсиалната практика на сурогатно майчинство – световен феномен, който излага жените по целия свят на експлоатация и трафик на хора, като е насочен по-специално към финансово и социално уязвими жени; подчертава сериозното му въздействие върху жените, правата на жените, здравето на жените и равенството между половете и подчертава трансграничните му последици; призовава за европейска правна рамка за справяне с отрицателните последици от комерсиалното сурогатно майчинство;

Права на детето

61.  припомня, че няма граници за правата на детето, и призовава за систематичен и съгласуван подход за насърчаване и защита на правата на детето в Европа и извън нея, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и Програмата до 2030 г.;

62.  отново призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за премахване на всички форми на злоупотреба с деца; приветства приетата наскоро Стратегия на ЕС за правата на детето (2021 – 2024 г.), подчертава обаче, че децата продължават да бъдат жертви на насилие, ранни и принудителни бракове, насилствено обръщане в друга вяра, проституция, детска порнография и педофилия, сексуално насилие, включително генитално осакатяване, трафик, принудителното отделяне от родителите, детски труд и набиране на деца войници и продължават да страдат от липса на достъп до образование и здравеопазване, както и от недохранване и бедност, особено при хуманитарни кризи и въоръжени конфликти; подчертава, че 2021 г. е международната година за премахване на детския труд; призовава правата на детето и Програмата на ООН за децата и въоръжените конфликти да бъдат интегрирани във всички външни политики на ЕС; настоятелно призовава ЕС да гарантира, че неговите политики за търговия и развитие са напълно съгласувани, за да се премахне детският труд; подчертава във връзка с това многостранния пилотен диалог относно устойчивото производство на какао; призовава държавите членки да спазват своите отговорности по отношение на защитата на децата на чуждестранни бойци, които са граждани на ЕС;

63.  призовава ЕС да включи правата на детето и защитата на децата във всички външни политики на ЕС, включително в контекста на диалозите за правата на човека, международните и търговските споразумения, Инструмента за предприсъединителна помощ и Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа; подчертава необходимостта от проследяване на всички интервенции на ЕС, които са от значение за децата, и от гарантиране на пълното прилагане на подход за ненанасяне на вреда по отношение на правата на децата;

Трафик на хора и принудителен труд

64.  осъжда всички форми на трафик на хора, принудителен труд и съвременно робство в множество различни групи от населението, включващи жени, деца, имигранти и квалифицирани работници, наред с други; припомня на държавите членки необходимостта да се преследват и осъждат участниците в такива дейности както в държавите им на произход, така и когато извършват международен трафик на групи от хора; изтъква необходимостта от задълбочен контрол и проверка на зачитането на правата на човека и трудовите права по отношение на вноските, направени с цел заплащане на основни услуги в трети държави, изисквани от тях, за да се предотврати предоставянето на услугите при условия, които са несигурни и нарушават правата на човека; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки на многонационални форуми да застанат начело на действия за изкореняване на всякакъв вид трафик на хора, принудителен труд и съвременно робство, които, освен че са отвратителни престъпления, пораждат миграционни потоци в несигурни условия, водещи до голяма уязвимост и страдание; като се има предвид сериозността на тези нарушения, призовава ЕС да включи специална клауза за осъждане и несъвместимост на всички форми на трафик на хора, принудителен труд и съвременно робство сред множество различни групи от населението, включващи жени, имигранти и квалифицирани работници, наред с други, както в действащите, така и в бъдещите споразумения с трети държави;

Нетърпимост и дискриминация

65.  отново осъжда категорично дискриминацията, ксенофобията, нетърпимостта, преследването и убийствата, свързани с раса, етническа принадлежност, националност, социална класа, увреждане, каста, религия, убеждения, възраст, сексуална ориентация и полова идентичност, които продължават да бъдат основен проблем в много държави; подчертава дълбоко непропорционалното въздействие на пандемията от COVID-19 върху расовата и етническата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост; приветства стартирането на Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 – 2025 г., в който се признават не само индивидуалните и социалните измерения, но също така и структурният характер на това явление; подчертава, че въпреки 20-годишната работа след приемането на Декларацията и Програмата за действие от Дърбан през 2001 г. расизмът, дискриминацията, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост продължават да бъдат тежък проблем в много държави по света и призовава за подход на нулева толерантност към тези явления; призовава правителствата, регионалните организации, гражданското общество и други заинтересовани страни да удвоят усилията си за ефективно прилагане на декларацията и да разработят и изпълняват планове за действие за борба с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост; призовава ЕС да организира в сътрудничество с единомислещи партньори и международни организации, като ОССЕ, ООН, Африканския съюз, Организацията на американските държави (ОАД) и Съвета на Европа, световна среща на върха срещу расизма относно борбата с расизма и дискриминацията по целия свят;

66.  изразява съжаление относно факта, че коренното население продължава да се сблъсква с широко разпространена и системна дискриминация и преследване по целия свят, включително принудително разселване, произволни арести и убийства на защитници на правата на човека и на земята; отново призовава ЕС, неговите държави членки и техните партньори в международната общност да приемат всички необходими мерки за признаване, защита и насърчаване на правата на коренното население, включително на техните езици, земи, територии и ресурси, и за създаване на механизъм за подаване на жалби относно нарушения и злоупотреби; приветства работата на гражданското общество и НПО по тези въпроси; посочва назначаването на постоянен докладчик по въпросите на коренното население в рамките на Парламента с цел наблюдение на положението на коренното население по отношение на правата на човека; насърчава държавите да ратифицират разпоредбите на Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи; препоръчва ЕС и неговите държави членки да включат позовавания на коренното население и правата, съдържащи се в Декларацията на ООН за правата на коренното население, в относимите и новосъздаваните рамки за надлежна проверка;

67.  отбелязва с голяма загриженост мащаба и последиците от кастовите йерархии, дискриминацията, основана на кастов признак, и продължаващите нарушения на правата на човека въз основа на кастова принадлежност, включително лишаването от достъп до съдебната система или до заетост, продължаващата сегрегация, бедност и стигматизация, както и обусловените от кастовата система пречки за упражняване на основните права на човека и улесняване на човешкото развитие; отново призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят инициативи на равнището на ООН и в съответните трети държави за премахване на дискриминацията, основана на кастов признак;

Правата на ЛГБТИК

68.  решително осъжда нарушенията на правата на човека, дискриминацията, преследването и заплахите за живота и убийствата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и куиър (ЛГБТИК) лица по света, които се изостриха от използването на COVID-19 като извинение за репресии срещу защитниците на ЛГБТИК и за хомофобско и трансфобско клеветничество; призовава ЕС да играе водеща роля в защитата на ЛГБТИК лицата на международни форуми, включително като работи за декриминализиране на сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики и за премахване на гениталното осакатяване на интерсексуални лица, така наречената „трансформираща терапия“, и принудителната стерилизация на транссексуалните лица; приветства факта, че Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК за периода 2020 – 2025 г. съдържа ангажимента на ЕС да включи въпросите, свързани с ЛГБТИК, в своята външна политика, включително подкрепата по ИССРМС – Глобална Европа, и Инструмента за предприсъединителна помощ; призовава ЕС и държавите членки да прилагат изцяло и последователно насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на човешките права на ЛГБТИК лицата във всички свои външни политики;

Правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията

69.  подкрепя изцяло правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, на убеждения или на отказ от такива, както и на правото на изповядване, на промяна или на отказ от своята вяра или убеждения без страх от насилие, преследване или дискриминация; подчертава значението на предприемането на мерки срещу преследването въз основа на религия или убеждения и осъжда преследването, на което са подложени на тези основания малцинства по целия свят; призовава държавите членки и ЕСВД да обърнат специално внимание на тези случаи и да реагират на тях по съответен начин; осъжда злоупотребата със законите за богохулство с цел продължаване на дискриминацията и изразява съжаление относно използването на религията и религиозните институции в ущърб на правата на човека посредством преследване, включително с правни средства, на убеждения или на религиозни малцинства и общности, жени, ЛГБТИК лица и други лица в уязвимо положение; отново осъжда всеки опит от страна на органите или правителствата да отхвърлят или да се намесват в избора на религиозни или верски водачи; подчертава, че държавите носят отговорността да насърчават и защитават човешките права на лицата, принадлежащи към малцинства по убеждения или религиозни малцинства; подчертава значението на инициативите на гражданското общество в това отношение;

70.  призовава Комисията и Съвета да приложат амбициозни програми за защита на свободата на религията и убежденията в световен мащаб, включително насърчаване и подкрепа на международните усилия за събиране на доказателства за прояви на жестокост, изправяне на извършителите пред съда, постигане на ефективност на наказателните присъди и обезщетяване на жертвите; призовава Съвета, Комисията, ЕСВД и държавите членки да работят с трети държави за приемане на мерки за предотвратяване на и борба с престъпленията от омраза;

71.  отбелязва, че длъжността специален пратеник на ЕС за насърчаване на свободата на религията и убежденията извън ЕС остава незаета в продължение на общо повече от година; отново призовава Съвета и Комисията да извършат възможно най-скоро прозрачна и всеобхватна оценка на ефективността и добавената стойност на позицията на специалния пратеник, да предоставят на специалния пратеник подходящи ресурси и да подкрепят по подходящ начин неговия институционален мандат, капацитета и задълженията му;

Национални, етнически и езикови малцинства

72.  припомня задълженията на държавите да защитават правата на своите национални, етнически, културни, религиозни и езикови малцинства в рамките на съответните си територии; призовава Комисията да подкрепя защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинства по целия свят, включително в рамките на тематичната си програма „Права на човека и демокрация“;

73.  призовава правителствата на държавите – партньори на ЕС, да зачитат основните права на човека на националните, етническите и езиковите малцинства, включително тяхната култура, език, религия, традиции и история, с цел опазване на техните култури и на многообразието; отново изтъква необходимостта тези правителства да изпълняват задълженията и ангажиментите, които са поели съгласно международните договори и споразумения; изразява съжаление относно всякакви опити за незачитане на основните права и правата на човека на етническите и езиковите малцинства чрез тяхното принудително асимилиране;

Правото на участие в свободни и честни избори

74.  подчертава, че правото на участие в държавното управление, по-специално чрез избори, освен че само по себе си е право на човека, е неразривно свързано с редица други права на човека, чието упражняване е от съществено значение за съдържателния изборен процес и е в основата на демократичните правителства;

75.  решително осъжда подкопаването на демократичните ценности в редица трети държави и предизвикателствата пред интегритета на изборите, насилието, свързано с изборите, злоупотребата с административни ресурси от управляващите партии, ограничителните мерки спрямо политическите опоненти, цензурата и заплахите за независимите медии, както и увеличаването на дезинформацията; настоятелно призовава ЕС да се насочи вниманието си към и да противодейства на тази изключително тревожно ситуация и да представи конкретни и ефективни предложения, като отново потвърди готовността си да поеме ръководна роля за утвърждаването на демократичните ценности и на свободните и честни избори в трети държави;

76.  изразява съжаление относно факта, че авторитарните и нелибералните режими се отдалечават от пътя на зрелите демокрации, всеобщите права на човека и демократичните стандарти, като създават невярно впечатление за легитимност чрез фалшиви изборни процеси, които не са нито свободни, нито честни, нито прозрачни; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят насърчаването от страна на Съюза на демократичната устойчивост в трети държави, като използват всички инструменти, с които разполагат;

77.  призовава за установяване на защитата на демократичните и изборните процеси като основна грижа в световен мащаб и за разработване на ефективна рамка за реакции на всякакви видове намеса в изборните процеси, в тясно сътрудничество с международни организации като ОССЕ;

Корупция и права на човека

78.  счита, че корупцията улеснява, затвърждава и институционализира нарушенията на правата на човека и засяга непропорционално най-уязвимите и маргинализирани лица и групи в обществото; настоятелно заявява, че ЕС и неговите държави членки трябва да се справят с корупцията като такава във външната си дейност, като прилагат най-високи стандарти за прозрачност по отношение на финансирането си за трети държави, както и като подкрепят организациите на гражданското общество за борба с корупцията, журналистите и лицата, сигнализиращи за нередности, същевременно насърчавайки създаването на ефективни институции за борба с корупцията и приемането на стабилни регулаторни рамки, и като предприемат действия по отношение на юрисдикциите, практикуващи строга поверителност, и данъчните убежища;

79.  призовава ЕС да приеме инструменти срещу авторитарни лидери и подкрепящите ги финансово лица, включително срещу лицата, участващи в изборни измами, за разкриване и замразяване на незаконни активи, както и да насърчава прилагането на универсална юрисдикция в случаите на груби нарушения на правата на човека;

80.  осъзнава факта, че ЕС не може да служи като добър пример в борбата срещу корупцията, докато някои от неговите държави членки и някои субекти със седалище в ЕС демонстрират неблагоприятни резултати в тези области; очаква Комисията и държавите членки да предприемат конкретни действия срещу нарушенията в тези области; препоръчва Парламентът, Комисията и държавите членки да предоставят значителна подкрепа на организациите на гражданското общество за борба с корупцията, журналистите и лицата, подаващи сигнали за нередности;

81.  подчертава необходимостта от разработване на принципи и работа за международно признато правно определение на корупция на високо равнище, включително нейния системен характер, като престъпление в националното и международното право;

82.  призовава за справяне с продължаващите случаи на безнаказаност по отношение на корупцията на високо равнище чрез по-строго прилагане на законодателните актове за борба с корупцията, за да се гарантира отчетност на извършителите на схеми за корупция на високо равнище; призовава за проучване на всеобхватни подходи, включително реформи в международните правосъдни институции, като например разширяване на юрисдикцията на МНС;

Глобален режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (Глобален режим на санкции на ЕС – Закон „Магнитски“ на ЕС)

83.  приветства приемането на Глобалния режим на санкции на ЕС за нарушения на правата на човека (Глобален режим на санкции на ЕС – Закон „Магнитски“ на ЕС) като съществено допълнение към инструментариума на ЕС в областта на правата на човека и външната политика, което укрепва ролята на ЕС като глобален фактор в областта на правата на човека, като му позволява да предприема ограничителни мерки срещу юридически и физически лица, участващи в тежки нарушения на правата на човека по света; поздравява Съвета за приемането на първите целеви санкции в рамките на режима и призовава Съвета да приеме допълнителни мерки, ако е необходимо; счита, че прилагането на Глобалния режим на санкции на ЕС нито възпрепятства, нито изключва приемането на други инструменти на ЕС за защита на правата на човека, които могат да бъдат съчетани и допълващи; осъжда всички произволни или необосновани репресивни мерки срещу ЕС или други образувания в отговор на решенията на ЕС съгласно Глобалния режим на санкции на ЕС; изразява съжаление относно факта, че Съветът е решил да прилага гласуване с единодушие, и отново призовава за въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство при приемането на санкции по въпроси, свързани с правата на човека;

84.  отново отправя своето искане за разширяване на обхвата на Глобалния режим на санкции на ЕС, така че той да включва корупционни действия, за да се гарантира предприемането на ефективни целенасочени действия срещу икономическите и финансовите действащи лица, способстващи за извършването на злоупотреби с правата на човека; изтъква алтернативната възможност Комисията да представи законодателно предложение за приемане на нов режим на тематични санкции за противодействие на сериозни корупционни действия, определени въз основа на Конвенцията на ООН срещу корупцията; подчертава необходимостта от ефективна стратегия за прилагане на Глобалния режим на санкции на ЕС в съответствие както с другите външни политики на ЕС, по-специално в областта на правата на човека, така и със съществуващите международни рамки за санкции; подчертава, че Глобалният режим на санкции на ЕС трябва да зачита принципа да не се засяга неблагоприятно общото население на държавата, към която е насочен, в съответствие с международното наказателно право и международното хуманитарно право; припомня, че съгласуваното и единно прилагане на ограничителните мерки във всички държави членки е предварително условие за достоверността и ефикасността на външната дейност на ЕС; приветства съобщението на Комисията, че до края на 2021 г. ще извърши преглед на практиките, подкопаващи санкциите, и на съществуващите задължения за докладване на държавите членки относно тяхното прилагане и изпълнение; настоятелно призовава Комисията, като пазител на Договорите, и ЗП/ВП, като отговарящ за единството, съгласуваността и ефикасността на външната политика на ЕС, да гарантират, че действията на национално равнище в отговор на неспазването на приетите от ЕС ограничителни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи;

Миграция и убежище

85.  отново потвърждава неотменимите човешки права на мигрантите, бежанците и принудително разселените лица и призовава ЕС и неговите държави членки да ги спазват изцяло и да ги включат в сътрудничеството си с трети държави както по отношение на установяването на високи правни стандарти, така и – което е също толкова важно, тяхното привеждане в действие, за да се гарантира ефективната защита на тези права на практика; припомня, че в своята външна и извънтериториална дейност, споразумения и сътрудничество в областта на миграцията, границите и убежището ЕС и неговите държави членки трябва да спазват и защитават правата на човека, по-специално залегналите в Хартата на основните права, включително правото на живот, правото на свобода и правото на убежище, особено индивидуалната оценка на молбите за убежище;

86.  отново призовава Комисията да извърши преглед на въздействието върху правата на човека на сътрудничеството с трети държави в областта на миграцията, включително предварителна оценка и оценка на механизмите за мониторинг, и да извърши прозрачни предварителни оценки на риска относно въздействието върху правата на мигрантите, бежанците и принудително разселените лица на всяко формално, неформално или финансово сътрудничество на ЕС с трети държави; освен това призовава за по-голяма прозрачност и за адекватно равнище на парламентарен контрол и демократичен надзор върху дейността му в тази област; подчертава рисковете, свързани с неформалните договорености относно връщането и обратното приемане, които не подлежат на съдебен контрол и поради това не дават възможност за ефективна правна защита при нарушения на правата на човека, извършени спрямо мигранти и лица, търсещи убежище; ето защо отново призовава ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС са в строго съответствие с международното право в областта на правата на човека, правото относно бежанците и морското право, по-специално с Конвенцията за статута на бежанците; настоятелно заявява, че правата на човека трябва да бъдат включени и спазването им да бъде наблюдавано във всички дейности на Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището;

87.  призовава ЕС и неговите държави членки да се справят с първопричините за миграцията и да подкрепят и насърчават развитието, да инвестират в образованието и да предоставят пряка помощ за подобряване на възможностите за живот, което би могло да допринесе за по-стабилни и устойчиви общества; във връзка с това призовава Комисията да проучи най-добрите методи за взаимодействие с трети държави; изисква от ЕС и неговите държави членки да подкрепят правото на бежанците и на лицата, търсещи убежище, да се завръщат в родните си места, след като преследването или насилието, предизвикало разселването им, е отстранено, при зачитане на принципа на забрана за връщане;

88.  призовава Комисията да изготви законодателни предложения с цел да предостави на държавите членки необходимите гаранции, за да реагират ефективно на инструментализирането на миграцията от трети държави; призовава държавите партньори и международните организации да гарантират въвеждането на правни рамки и да удвоят усилията си за сътрудничество по проблема с контрабандата на мигранти, като гарантират защитата на мигрантите и предотвратяването на тяхната експлоатация;

89.  осъжда броя на смъртните случаи по миграционните маршрути и отново призовава за установяването на координиран европейски подход, с цел да се подпомогне и гарантира бърз и ефективен процес на идентификация на починалите по техния път към ЕС; изразява съжаление относно факта, че някои потенциално търсещи убежище лица са били върнати на границата или са били експулсирани към места, където животът им е бил в опасност, в нарушение на международното право, и по-специално правото на убежище; осъжда нападенията срещу НПО, които помагат на мигрантите; призовава ЕС и държавите членки да въведат пълна прозрачност по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да гарантират, че такова сътрудничество не облагодетелства – пряко или непряко – държавни субекти, участващи в нарушения на правата на човека; настоятелно подчертава необходимостта от определяне на рамки за защита на мигрантите, по-специално чрез отваряне на сигурни и законни маршрути за мигранти и подобряване на достъпа до хуманитарни визи, както и от подобряване на тяхното прилагане; призовава Европейския парламент да упражнява надзор върху споразуменията в областта на миграцията;

Международно хуманитарно право

90.  подчертава, че всеобщото зачитане на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека е от изключително значение, и призовава страните във въоръжените конфликти по света да гарантират пълен, навременен и безпрепятствен достъп на агенциите за хуманитарна помощ до уязвимото население и райони и да защитават цивилното население, по-специално жените и децата, както и хуманитарните и медицинските работници, както е гарантирано в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях; подчертава, че е важно да се допринесе за създаването на хуманитарни коридори за извънредни ситуации, включително такива, свързани с риск или непосредствен риск от ескалиране до широко разпространени и сериозни нарушения на правата на човека;

91.  отново заявява, че ЕС и неговите държави членки следва активно да подкрепят призива на генералния секретар на ООН и на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в целия свят, включително чрез ефективни мерки за борба с незаконната търговия с оръжие и повишаване на прозрачността и отчетността по отношение на износа на оръжие от държавите членки; изразява съжаление относно факта, че пандемията от COVID-19 и последиците от нея увеличиха политическото насилие, засилиха конкуренцията между въоръжените групировки и изостриха ситуации на напрежение, поддържани от дълго време, като същевременно оставиха жертвите по-незащитени; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на свързаното с конфликти сексуално насилие в този контекст, въпреки че през 2020 г. бе отбелязана 20-ата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността;

92.  припомня своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(11) и изразява трайната си загриженост във връзка с използването им извън международната правна рамка; отново призовава ЕС спешно да разработи правно обвързваща рамка за използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, за да се гарантира, че държавите членки, в съответствие със своите правни задължения, не извършват незаконни целенасочени убийства и не улесняват такива убийства от страна на трети държави; призовава освен това Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти за научноизследователска и развойна дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати; призовава за извършването на оценки на въздействието в областта на правата на човека по отношение на бъдещи проекти за разработване на безпилотни летателни апарати; припомня своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи(12) и настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и държавите членки да забранят разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия без пълноценен контрол от страна човека върху критичните функции за избиране и атакуване на цели; настоятелно призовава за започване на международни преговори относно правно обвързващ инструмент, с който да се забранят смъртоносните автономни оръжия без разумен човешки контрол; настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки да приемат обща позиция за международни преговори по този въпрос;

Съществуването на войни и конфликти по света и тяхното въздействие върху правата на човека

93.  подчертава многостранната заплаха за упражняването на правата на човека, породена от съвременните въоръжени конфликти, в които освен държавите често участват недържавни елементи и терористични организации и които имат катастрофални хуманитарни последици; подчертава нарушенията и злоупотребите с правата на човека, извършени от частни военни и охранителни дружества; подчертава, че жертвите на нарушения на правата на човека имат много ограничен достъп до правосъдие на територии като такива, които са окупирани или анексирани, включително в зони на замразен конфликт, където развити правни и институционализираните структури за защита на правата на човека или липсват, или са неподходящи; отново призовава ЕС да засили реакцията си на конфликтите, за които той следва да разработи цялостно свои собствени инструменти и да може автономно да ги прилага, също и в сътрудничество с държавите партньори и регионалните организации, включително чрез силен акцент върху хуманитарната помощ, предотвратяването на конфликти, международното правосъдие, посредничеството, а също така помирението, справянето с първопричините за конфликтите и предоставянето на необходимата подкрепа за международните миротворчески и мироопазващи мисии, както и мисиите на ЕС в рамките на общата политика за сигурност и отбрана и подпомагането на операциите за възстановяване след конфликти и прилагане на силна интеграция и контрол на правата на човека и солидна перспектива за равенство между половете;

94.  приветства новата концепция за посредничество на ЕС за мир, която разширява набора от инструменти на ЕС за управление на кризи, така че да обхване по-широката цел за преобразуване на конфликти, и насърчава разработването на допълнителни инструменти за диалог и капацитет в тази област; отново призовава държавите членки да спомогнат за ограничаване на въоръжените конфликти и сериозните нарушения на правата на човека или на международното хуманитарно право, като спазват стриктно разпоредбите на член 7 от Договора на ООН за търговията с оръжие относно износа и оценката на износа и Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, включително когато става дума за каквото и да било прехвърляне на оръжие и оборудване за наблюдение и разузнаване, което би довело до риск държавата вносител или недържавните участници да извършат или да улеснят извършването на нарушения на правата на човека или на международното хуманитарно право; отново призовава за по-строг контрол в целия ЕС върху износа на оръжие от ЕС, за по-строг контрол върху крайната употреба на изнасяните оръжия и за засилена координация на националните решения относно износа на оръжие;

95.  призовава ЗП/ВП и Съвета да обърнат специално внимание на положението с правата на човека в окупираните или анексираните територии и да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на сериозни нарушения на правата на човека на място; настоятелно заявява, че е важно да се гарантира съгласуваността на политиката на ЕС по отношение на ситуации на окупация или анексиране на територия; припомня, че международното хуманитарно право следва да направлява политиката на ЕС във всички подобни ситуации, включително в случаи на продължителна окупация; подчертава отговорността на корпорации със седалище в ЕС да прилагат най-строги политики за надлежна проверка към всяка икономическа или финансова дейност в тези територии или с тях, и да гарантират стриктно спазване на международното право и на политиките на санкции на ЕС, когато е приложимо за тези ситуации;

Правосъдие в условията на преход

96.  призовава за насърчаване на процесите на правосъдие в условията на преход, които оправомощават гражданското общество, жертвите, маргинализираната и уязвимата част от населението, жените, децата, младежите и живеещите както в селските, така и в градските райони; насърчава създаването на връзки между постоянни структури като националните съдебни системи, националните институции, мрежите за предотвратяване на жестокости и инициативите за правосъдие в условията на преход; подчертава необходимостта на жертвите и засегнатите общности да се предоставят инструменти, пространство и достъп до информация;

Комплексна проверка и корпоративна отговорност

97.  подчертава, че ЕС има уникална възможност да упражни влияние върху предприятията с цел защита на правата на човека на световно равнище с предстоящото обвързващо законодателство на ЕС относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност, задължаващо дружествата да идентифицират, предотвратяват, съобщават, отчитат и отстраняват ефективно потенциални и/или действителни неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление в цялата си верига за създаване на стойност, да предвидят режими на гражданска отговорност и достъп до правосъдие за жертвите и да гарантират отчетност; призовава законодателството да се прилага за всички големи предприятия, регулирани от правото на държава членка, установени на територията на Съюза или извършващи дейност на вътрешния пазар, както и за малките и средните предприятия (МСП), регистрирани за борсова търговия, и за МСП във високорискови сектори, като се отдава дължимото внимание на принципа на пропорционалност; подчертава необходимостта от установяване и прилагане на административни проверки и санкции, така че законодателството да бъде ефективно и да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за предприятията; счита, че е необходимо стратегиите за надлежна проверка на дружествата да бъдат определяни и прилагани чрез съдържателни и редовни консултации със заинтересованите страни и на обществеността да бъде предоставен достъп до тях; приветства пълното влизане в сила на Регламента на ЕС за таксономията(13) през 2020 г. и на Регламента на ЕС за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони(14) през 2021 г. като конструктивни стъпки в тази област;

98.  подчертава, че по приблизителни преценки две трети от защитниците на правата на човека, убити по света през последната година, са били ангажирани със защитата на своята земя и околната среда и защитата на правата на коренното население, често в контекста на икономическа дейност; подчертава все по-важната необходимост, изразена от защитниците на правата на човека, ЕС да прилага задължително законодателство за дружествата за надлежна проверка на правата на човека;

99.  отново призовава за борба и премахване на принудителния труд и други форми на нарушения на правата на човека във веригите на доставки, включително нарушения на екологичните права, правата на коренното население и трудовите права и заплахи и нападения срещу защитници на правата на човека; призовава институциите на ЕС да дават пример и да извършват задълбочени оценки на надлежната проверка на търговци, включително подизпълнители, от държави извън ЕС; призовава Комисията и Съвета да забранят всякакъв внос на продукти, произведени в резултат на тежки нарушения на правата на човека, включително принудителен труд, на равна основа; призовава европейските дружества да изпълняват корпоративната си отговорност, като извършват задълбочен преглед на своите вериги на доставки, за да гарантират, че не участват в нарушения на правата на човека;

100.  отбелязва, че 2021 г. бележи десетата годишнина на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека – истинска рамка, чиито насоки, по-специално тези от третия стълб, насочени към достъпа до средства за правна защита и зачитането на защитниците на правата на човека, предоставят съществена структура за сътрудничество с трети държави в областта на превенцията, както и на достъпа на жертвите до механизми за подаване на съдебни и извънсъдебни жалби и за правна защита; припомня, че е важно всички държави да прилагат изцяло ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и призовава държавите – членки на ЕС, които все още не са приели национални планове за действие относно бизнес правата, да направят това възможно най-скоро; подчертава необходимостта от създаване на международен обвързващ инструмент за регулиране на дейностите на транснационалните корпорации и други дружества в международното право в областта на правата на човека; насърчава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно в работата на междуправителствената работна група на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека; счита, че това е необходима стъпка към утвърждаването и защитата на правата на човека;

Значението на силни клаузи за правата на човека в международните споразумения

101.  отново отправя своя призив за систематично включване на приложими клаузи за правата на човека във всички международни споразумения между ЕС и държави извън ЕС, включително в споразуменията за свободна търговия, споразуменията за асоцииране и самостоятелните споразумения за защита на инвестициите; призовава за подобряване на използването на тези клаузи, включително чрез създаването на специални механизми за мониторинг и решаване на проблеми; призовава тези клаузи да бъдат прилагани чрез ясни критерии и да бъдат наблюдавани с участието на Парламента, гражданското общество и съответните международни организации; подчертава, че установяването на специфични критерии би могло да накара ЕС да проучи възможността за въвеждане на пропорционалност в санкциите за неспазване; подчертава, че нарушенията на споразуменията следва да пораждат ясни последици, включително, като крайна мярка, спиране на споразумението или оттегляне на ЕС от него за най-тежките и продължаващи случаи на нарушения на правата на човека; препоръчва включването на механизми за мониторинг на правата на човека във всички споразумения за търговия и чуждестранни инвестиции, както и на механизми за подаване на жалби, за да се гарантират ефективни средства за правна защита на засегнатите граждани и местните заинтересовани страни;

Търговията и Общата схема от преференции (ОСП)

102.  подчертава силната връзка между търговията и правата на човека и стимулиращата роля на достъпа до търговия за поддържане на обвързаността с условия относно правата на човека за трети държави; отбелязва неотдавнашното предложение на Комисията за преразгледан Регламент за ОСП(15), което представлява възможност за допълнително укрепване на тази връзка; подчертава необходимия принос на ОСП за постигането на целите на Европейския зелен пакт, наред с другите политики, и предлага да се проучи възможността на устойчивите стоки да се предлага преференциално третиране; подчертава, че достъпът до статут по ОСП+ зависи от спазването на международните конвенции и от напредъка в областта на правата на човека, и призовава за строго прилагане на обвързаност с условия по отношение на държавите партньори, включително за оттегляне на статута по ОСП+, ако има основания за това; призовава Комисията да използва ясни и прозрачни критерии, когато оценява спазването на задълженията по ОСП+;

103.  подчертава необходимостта от непрекъснат ангажимент и диалог между ЕС и всички заинтересовани страни в държавите бенефициенти, най-вече организациите на гражданското общество и профсъюзите, както и за допълнително подобряване на прозрачността и мониторинга, за да се гарантира, че ОСП изпълнява своите цели за устойчиво развитие и добро управление;

Цифрови технологии

104.  подчертава важната роля на цифровите технологии, особено по време на пандемията от COVID-19; подчертава, че тези технологии ще продължат да се прилагат в целия свят в периода след пандемията и че те следва да бъдат регулирани по подходящ начин, за да се увеличи силата им, като същевременно се избягват отрицателните въздействия върху правата на човека; подчертава по-специално значението на ефективните гаранции за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните в свързаните със здравеопазването системи за масово наблюдение, както и на тяхното пропорционално използване, което също така следва да бъде ограничено във времето; подчертава очевидните рискове технологиите за наблюдение да бъдат използвани некоректно срещу защитници на правата на човека, представители на опозицията, журналисти, гражданското общество и други, не на последно място тъй като такива технологии представляват сериозна пречка за защитата на правата на човека, риск за неприкосновеността на личния живот и свободата на изразяване, както и сериозна заплаха за демократичните институции; призовава ЕС спешно да разработи стабилна регулаторна рамка в тази област, за да се гарантира, че използването на тези технологии е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират пълна надлежна проверка на правата на човека и коректно проучване на износа на европейски технологии за наблюдение и техническа помощ; призовава ЕС и неговите държави членки да установят отношения с правителствата на трети държави, за да сложат край на репресивните законодателни практики по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма; призовава ЕС да поеме инициативата за насърчаване на незабавен, глобален мораториум върху продажбата, трансфера и използването на технологии за шпионски софтуер;

105.  отбелязва ползите от увеличеното използване на изкуствен интелект, но подчертава, че технологиите трябва да се разработват, внедряват и използват под значим човешки надзор, при пълна прозрачност и като се гарантира отчетност и недискриминация, по-специално за да се избегнат както отклонения при автоматизираните решения, така и нарушения на защитата на данните;

106.  подчертава жизненоважната роля на социалните платформи за насърчаването на свободата на изразяване и на организация, но подчертава необходимостта от подходящи предпазни мерки за предотвратяване на манипулирането, необоснованото ограничаване или поддържането на съдържание на потребителите, включително автоматизираната цензура, от една страна, и на разпространението на слово на омразата, фалшиви новини, дезинформация и умишлено вредно съдържание, от друга страна; призовава ЕС да предложи начини за улесняване на работата на защитниците на правата на човека онлайн и да поощрява признаването на виждането, че дебатът за правата на човека следва да се насърчава и защитава при всички обстоятелства; приветства приемането на новите правила на ЕС за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба;

107.  изтъква, че демокрацията е изправена пред нарастващи заплахи чрез прикрито външно финансиране, дезинформация и друга намеса онлайн, и подчертава факта, че в авторитарните държави интернет и киберпространството често са единствената зона без държавен контрол и цензура на защитници на правата на човека, свободни медии и продемократична опозиция; призовава Комисията и Съвета да засилят реакцията и работата на ЕС за създаване на международни механизми за защита от дезинформация, кибератаки и други хибридни заплахи, произтичащи от злонамерени чуждестранни субекти, които се стремят да подкопаят устойчивостта на обществото и демократичните процеси в целия ЕС, в съседните ни държави и извън тях; подчертава необходимостта от по-голяма обществена подкрепа за проучване на нови начини за противодействие на разпространението на фалшиви новини;

Смъртно наказание, изтезания и други форми на малтретиране

108.  отново се противопоставя категорично на смъртното наказание с оглед на неговия жесток и необратим характер и призовава ЕС да увеличи усилията си в застъпничеството за всеобщо премахване на смъртното наказание; подчертава, че през 2020 г. се появи положителна тенденция към приемане на мораториум върху екзекуциите с оглед на пълното премахване на смъртното наказание, като 123 държави гласуваха в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН по този въпрос; въпреки това изразява изключителна загриженост във връзка с рязкото увеличаване на броя на екзекуциите в някои държави; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да защитават премахването на смъртното наказание на всички международни форуми и да мобилизират възможно най-широка подкрепа за тази позиция;

109.  изразява съжаление относно факта, че изтезанията и нечовешкото или унизително отношение продължават да бъдат широко разпространени в много държави, и призовава ЕС да увеличи усилията си за изкореняване на тези практики, като същевременно подкрепя жертвите и насърчава механизми за търсене на отговорност от извършителите; настоятелно призовава държавите, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея; признава значението на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека в борбата срещу изтезанията и другите форми на малтретиране; осъжда възможно най-остро нарушенията на правата на човека в местата за задържане, за които се съобщава, и призовава за системно разследване на всички твърдения за нарушения;

o
o   o

110.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) ОВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1. (2) ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1. (3) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1. (4) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 15. (5) OВ C 411, 27.11.2020 г., стp. 30. (6) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 202. (7) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 94. (8) ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 11. (9) OВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 111. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0388. (11) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110. (12) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 86. (13) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13. (14) OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1. (15) Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на обща схема от тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2021)0579).

Препоръка на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно корупцията и правата на човека (2021/2066(INI))

P9_TA(2022)0042 A9-0012/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC), която влезе в сила на 14 декември 2005 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, Препоръката на Съвета от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването, Препоръката от 1996 г. за данъчно приспадане на подкупите за чужди длъжностни лица, както и други свързани с тях инструменти,

–  като взе предвид доклада на ОИСР от 2010 г., озаглавен „Заетост след работа в публичния сектор: Добри практики за предотвратяване на конфликт на интереси“,

–  като взе предвид Конвенцията от 1997 г. за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., приет от Съвета на Европейския съюз на 18 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети на 2914-ото заседание на Съвета по общи въпроси от 8 декември 2008 г.,

–  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР), изложени в резолюцията на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, включително ЦУР 16, която обхваща усилията за борба с корупцията,

–  като взе предвид доклада на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 8 ноември 2013 г., озаглавен „Политика за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в дейността на Европейската инвестиционна банка“ (наричана по-долу „политика на ЕИБ за борба с измамите“),

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: Прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“,

–  като взе предвид изданието от 2011 г. на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и стандартите в борбата с корупцията, разработени от нея,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно бизнеса и правата на човека,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (т.нар. закон „Магнитски“ на ЕС)(3),

–  като взе предвид глобалния режим на Обединеното кралство за санкции срещу корупцията от 2021 г. и неговите Общи принципи за обезщетяване на пострадали в чужбина (включително засегнати държави) по дела за подкупи, корупция и икономическа престъпност,

–  като взе предвид приемането на нови обвързващи разпоредби от френския парламент за възстановяване на собствеността върху конфискувани откраднати активи на хората в държавите на произход,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно устойчивото корпоративно управление(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно последиците от изменението на климата върху правата на човека и ролята на защитниците на околната среда по този въпрос(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно последиците от избухването на COVID-19 за външната политика(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(11),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма(12), както и пакета от законодателни предложения на Европейската комисия за укрепване на правилата на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикувани на 20 юли 2021 г.,

–  като взе предвид член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно областите на престъпност с трансгранично измерение, включително корупцията, в които ЕС може да установява общи правила чрез директиви,

–  като взе предвид Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз(13),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета(14),

–  като взе предвид Наказателната конвенция относно корупцията и Гражданската конвенция относно корупцията, както и други правни инструменти и политически препоръки по този въпрос, приети от органите на Съвета на Европа, включително относно съвместни правила срещу корупцията при финансирането на политически партии и в предизборни кампании, както и резолюции (98) 7 и (99) 5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа съответно от 5 май 1998 г. и 1 май 1999 г. относно създаването на Групата държави срещу корупцията (GRECO),

–  като взе предвид Резолюция (97) 24 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 6 ноември 1997 г. относно двадесетте ръководни принципа за борба с корупцията,

–  като взе предвид изявлението на GRECO от 15 април 2020 г. относно рисковете от корупция и полезните законови препратки в контекста на COVID-19,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации(15),

–  като взе предвид политическата декларация, озаглавена „Нашият общ ангажимент за ефективно справяне с предизвикателствата и прилагане на мерки за предотвратяване на и борба с корупцията и укрепване на международното сътрудничество“, приета от Общото събрание на ООН на 2 юни 2021 г. по време на неговата специална сесия срещу корупцията, както и приноса на ЕС към заключителния документ от специалната сесия на Общото събрание на ООН относно корупцията от 17 декември 2019 г.,

–  като взе предвид доклада от 17 юни 2020 г. на работната група на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, озаглавен „Свързване на бизнеса и правата на човека и антикорупционните програми“,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 17 декември 2015 г., както и резолюцията на Съвета по правата на човека относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 29 септември 2016 г.,

–  като взе предвид доклада от 21 април 2020 г. на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ) относно предизвикателствата и най-добрите практики, прилагани от държавите при интегрирането на правата на човека в техните национални стратегии и политики за борба с корупцията, включително тези, насочени към недържавни участници, като например частния сектор,

–  като взе предвид доклада от 15 април 2016 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека относно най-добрите практики за противодействие на отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на всички права на човека, както и окончателния доклад от 5 януари 2015 г. на Консултативния комитет на Съвета на ООН по правата на човека относно въпроса за отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на правата на човека,

–  като взе предвид проекта за насоки на СВКПЧ относно рамката за правата на човека във връзка с възстановяването на активи,

–  като взе предвид инициативата на ООН „Глобален договор“ за стратегии и мерки, основани на универсалните принципи на правата на човека, заетостта, околната среда и борбата с корупцията,

–  като взе предвид препоръките на Специалната група за финансови действия,

–  като взе предвид ежегодния индекс за възприятие на корупцията, разработен от организацията „Трансперънси Интернешънъл“,

–  като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0012/2022),

А.  като има предвид, че корупцията улеснява, затвърждава и институционализира нарушенията на правата на човека и възпрепятства спазването и прилагането на правата на човека; като има предвид, че корупцията е престъпление, посочено в член 83, параграф 1 от ДФЕС, което изисква общо определение и подход поради неговия особено сериозен характер и трансгранично измерение;

Б.  като има предвид, че корупцията засяга непропорционално най-уязвимите и маргинализирани лица и групи в обществото, като нарушава правото на недискриминация и ги лишава, по-специално жените, от равен достъп до политическо участие, основни и обществени услуги, правосъдие, природни ресурси, работни места, образование, здравеопазване и жилищно настаняване; като има предвид, че корупцията изостря бедността и неравенството чрез присвояване на богатство и обществени блага, като същевременно вреди на опазването на природната среда и екологичната устойчивост;

В.  като има предвид, че корупцията е сложно и глобално явление, което съществува във всички държави по света въпреки техните икономически и политически системи; като има предвид, че борбата с корупцията изисква международно сътрудничество и е неразделна част от международните ангажименти за спазване на правата на човека, опазване на планетата и гарантиране, че всички хора се радват на мир и просперитет най-късно от 2030 г. нататък в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 16 за насърчаване на справедливи, мирни и приобщаващи общества, което ангажира международната общност по-специално да засили възстановяването и връщането на откраднати активи;

Г.  като има предвид, че корупцията обикновено включва злоупотреба с власт, липса на отчетност, възпрепятстване на правосъдието, използване на неправомерно влияние, институционализиране на дискриминацията, клиентелизъм, обсебване на държавата от частни интереси, непотизъм, поддържане на клептокрации и нарушаване на пазарните механизми, наред с другото, и се улеснява от недостатъчна прозрачност и достъп до информация; като има предвид, че надигащият се авторитаризъм и появата на недемократични режими осигурява плодородна почва за корупция, като борбата с нея изисква международно сътрудничество с единомислещите демокрации; като има предвид, че корупцията прави държавите уязвими към чуждо зловредно влияние и допълнително вреди на демократичните институции;

Д.  като има предвид, че държави, общности, дружества или отделни лица могат да станат жертви на корупция, особено тези, които участват в усилията за разследване, докладване, наказателно преследване на корупцията и съдебните процеси срещу нея, които са изложени на повишен риск и се нуждаят от ефективна защита; като има предвид, че съобщаването за корупция е водеща причина за убийството на журналисти и че според Комитета за защита на журналистите през 2021 г. петима журналисти, разследващи корупция, са били убити до октомври; като има предвид, че защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, от ответни действия с цел отмъщение и осигуряването на ефективна правна защита и безопасни процедури за подаване на сигнали от тях в публичния и частния сектор са неразделна част от борбата с корупцията; като има предвид, че всички мерки за борба с корупцията трябва да са в съответствие със стандартите за правата на човека;

Е.  като има предвид, че корупцията подкопава управлението и качеството на обществените услуги, вреди на ефикасността и ефективността на демократичните институции, управлението на предприятията, принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване и демократичните принципи, отслабва принципите на правовата държава, подкопава общественото доверие и възпрепятства устойчивото развитие, което води до безнаказаност на извършителите, незаконно обогатяване на управляващите и заграбване на властта с цел избягване на наказателно преследване; като има предвид, че липсата на независима съдебна система подкопава зачитането на принципите на правовата държава; като има предвид, че корупцията е основен катализатор и фактор за конфликти, особено в развиващите се страни, и дестабилизира усилията за изграждане на мира, като причинява масови нарушения на правата на човека, а в някои случаи и загуба на човешки живот; като има предвид, че незаконните финансови потоци от развиващите се държави се улесняват и насърчават от предвиждащи поверителност на операциите юрисдикции и данъчни убежища, както и от финансови и правни субекти, много от които са установени в Европа; като има предвид, че разследването и наказателното преследване на такива престъпления остава ограничено;

Ж.  като има предвид, че корупционните практики в политиката, като например изборните измами, незаконното финансиране на политически кампании и политически партии и връзкарство подкопават гражданските и политическите права на участие в обществени дела и на гласуване и избиране на публични длъжности и подкопават доверието в политическите партии, избраните представители, демократичните процеси и правителствата, като по този начин подкопават демократичната легитимност и общественото доверие в политиката; като има предвид, че при липсата на ефективно регулиране финансирането на политическите кампании и финансирането на партиите са особено изложени на риск от корупция и се използват по целия свят, особено от частни субекти и чуждестранни държави, за упражняване на влияние и намеса в избори, кампании за референдуми и социални дебати; като има предвид, че някои чуждестранни държави и недържавни участници използват корупцията като инструмент на външната политика за възпрепятстване на напредъка към функциониращи демокрации и все по-често прилагат стратегии за обсебване на елита от частни интереси и съвместно избиране на държавни служители както в ЕС, така и по света, с оглед на отстояване на техните интереси в законодателните и политическите процеси;

З.  като има предвид, че в някои държави продължаващата криза, свързана с COVID-19, изостри свързаните с корупцията нарушения на правата на човека, тъй като държавите с по-високи нива на корупция са изправени пред по-голям брой смъртни случаи, свързани с COVID-19, а най-уязвимите общности са непропорционално засегнати; като има предвид, че корупцията ограничава упражняването на правата на човека, основните свободи и справедливия стандарт на живот, тъй като подкопава способността на държавите да предоставят и да разпределят справедливо обществени здравни услуги или ваксини; като има предвид, че фармацевтичните продукти и медицинските изделия са особено уязвими по отношение на корупцията; като има предвид, че много правителства злоупотребиха със свързаните с COVID-19 извънредни правомощия, за да концентрират властническите си правомощия и за да засилят репресиите срещу журналисти, лица, подаващи сигнали за нередности, и организации на гражданското общество, работещи за разкриването на корупция;

И.  като има предвид, че външното доверие в ЕС зависи също така от ефективни действия за борба с корупцията в неговите държави членки и на равнището на ЕС; като има предвид, че няколко държави — членки на ЕС заемат челно място в индекса за данъчна непрозрачност на мрежите за данъчна справедливост за 2020 г., който класира юрисдикциите според равнището им на поверителност и мащаба на офшорните дейности; като има предвид, че в държавите членки бяха документирани недостатъци в прегледите, извършени от Световния форум на ОИСР относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели и Специалната група за финансови действия; като има предвид, че държавите — членки на ЕС следва да увеличат прозрачността на собствеността върху медиите;

Й.  като има предвид, че действащите в някои държави членки режими за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции се използват неправомерно за целите на изпирането на пари или укриването на средства, получени от корупционни дейности; като има предвид, че много държави членки имат правила за предотвратяване на неправомерното влияние и на корупцията от страна на законотворци и държавни служители, включително за бивши публични служители, които играят основна роля в предотвратяването, разкриването и мониторинга на корупционни дейности, но тези правила се прилагат само частично, докато хармонизираните правила на равнището на ЕС са недостатъчни и се нуждаят от укрепване;

К.  като има предвид, че в своята политическа декларация от 2 юни 2021 г. Общото събрание на ООН призна своята отговорност и необходимостта от предприемане на спешни действия срещу корупцията и се ангажира да удвои усилията за превенция и да следва многостранен подход срещу корупцията, особено в контекста на пандемията от COVID-19;

Л.  като има предвид, че ЕС подкрепя трети държави в борбата им срещу корупцията не само чрез техническа помощ, дипломатически действия и финансова подкрепа, както и чрез многостранни форуми, но и чрез законодателството на ЕС и определянето на стандарти на ЕС и чрез насоки и рамки за външна дейност;

М.  като има предвид, че Съветът пое ангажименти за борба с корупцията в Плана за действие на ЕС в областта на правата на човека за периода 2020—2024 г. посредством всеобхватна помощ чрез подкрепа за реформата на публичната администрация, ефективни стратегии за борба с корупцията и правни рамки, включително защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и на свидетелите, специализираните органи, парламентите, независимите медии и организациите на гражданското общество, както и чрез подкрепа за ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC); като има предвид, че външното доверие в ЕС зависи също така от ефективни действия за борба с корупцията в неговите държави членки;

Н.  като има предвид, че частният сектор и стопанските предприятия, по-специално мултинационалните дружества и банковите субекти, могат да играят ключова роля в борбата с корупцията в световен мащаб и в намаляването на въздействието ѝ върху правата на човека; като има предвид, че банковите субекти могат значително да допринесат за разкриването на изпиране на пари, финансиране на тероризма и други незаконни дейности, свързани с корупцията, като по този начин подчертават значението на установяването на плодотворни отношения на сътрудничество между държавните институции и частния сектор;

О.  като има предвид, че задължителното законодателство за корпоративна надлежна проверка е абсолютно необходимо средство за предотвратяване, справяне и ефективно отстраняване на нарушенията на правата на човека и нарушенията във връзка с околната среда в световен мащаб по цялата верига на доставки и не следва да засяга отрицателно малките и средните предприятия (МСП); като има предвид, че разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията следва да бъдат част от задълженията за надлежна проверка, предвидени в предстоящото предложение на Комисията по този въпрос;

П.  като има предвид, че режимите на ЕС на санкции по държави вече позволяват целенасочени мерки срещу лица и образувания, отговорни за подкопаването на демокрацията и принципите на правовата държава, включително сериозни финансови нарушения във връзка с публични средства, доколкото действията са обхванати от Конвенцията на ООН срещу корупцията; като има предвид, че приемането на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (Закон „Магнитски“ на ЕС) е съществено допълнение към набора от инструменти на ЕС; като има предвид, че Парламентът многократно е отправял искания за разширяване на обхвата му, така че да включва изрично корупционни действия, с цел ефективна борба с всички нарушения на правата на човека, независимо от естеството на престъплението, и за създаване на допълнителен режим в случай че корупционните действия не бъдат включени в преразглеждането на настоящия режим; като има предвид, че Съединените щати, Канада и Обединеното кралство също са приели подобни режими на санкции с цел борба с корупцията;

1.  препоръчва на Съвета и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка съответно на Съвета и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(1) ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 2. (2) ОВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1. (3) Приети текстове, P9_TA(2021)0349. (4) OВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 11. (5) OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 94. (6) OВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 111. (7) OВ C 425, 20.10.2021 г., стр. 63. (8) OВ C 337, 20.9.2018 г., стp. 82. (9) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125. (10) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 59. (11) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 2. (12) OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43. (13) ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39. (14) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 122. (15) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно справянето с нетарифните и неданъчните бариери в рамките на единния пазар (2021/2043(INI))

P9_TA(2022)0043 A9-0336/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“ (COM(2020)0093),

–  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ (COM(2020)0094),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2020 г., озаглавено „Нова програма за потребителите – повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване“ (COM(2020)0696),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 март 2021 г., озаглавено „Общ път към безопасно и трайно отваряне“ (COM(2021)0129),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно укрепването на единния пазар:„ “бъдещето на свободното движение на услуги(1), както и становището на Комитета по заетост и социални въпроси по този въпрос,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1724 от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012(2) („Регламента за единната цифрова платформа“),

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите – Доклад относно пречките пред единния пазар и план за действие относно прилагането на единния пазар (COR 2020/02355),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно а) съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ (COM(2020)0094) и б) съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“ (COM(2020)0093) (EESC 2020/01412),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавен „Предприятията на единния пазар: практически пречки и бариери“ (SWD(2020)0054),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 септември 2020 г., озаглавен „Оценка на Регламента за вертикално групово освобождаване“ (SWD(2020)0172),

–  като взе предвид изследването от юли 2020 г. на Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, озаглавено „Териториални ограничения на предлагането в сектора на търговията на дребно в ЕС“,

–  като взе предвид изследването от февруари 2018 г. на Съюза на Бенелюкс, озаглавено „Териториални ограничения на предлагането в търговията на дребно в Белгия, Нидерландия и Люксембург“,

–  като взе предвид изследването от ноември 2020 г. на Тематичния отдел към Европейския парламент по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, озаглавено „Правни пречки в държавите членки пред правилата на единния пазар“,

–  като взе предвид изследването от октомври 2020 г. на Отдела на Европейския парламент за подкрепа на икономическото управление, озаглавено „Контекст за есенното издание на европейския семестър през 2020 г. – европейският семестър от парламентарна перспектива“,

–  като взе предвид изследването от февруари 2021 г. на Тематичния отдел към Европейския парламент по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, озаглавено „Въздействието на COVID-19 върху вътрешния пазар“,

–  като взе предвид изследването от февруари 2019 г. на Тематичния отдел към Европейския парламент по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, озаглавено „Принос към растежа: единният пазар на услуги – осигуряване на икономически ползи за гражданите и предприятията“,

–  като взе предвид специален доклад 05/2016 на Европейската сметна палата от 14 март 2016 г., озаглавен “Осигурила ли е Комисията ефективно изпълнение на Директивата за услугите?“,

–  като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от април 2019 г., озаглавено „Картографиране на цената на „отказа от Европа““,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно пакета за единния пазар(3),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0336/2021),

А.  като има предвид, че единният пазар осигурява 56 милиона работни места в Европа и генерира 25% от БВП на ЕС; като има предвид, че хранително-вкусовата промишленост е най-големият производствен сектор в ЕС, що се отнася до работните места и добавената стойност;

Б.  като има предвид, че устойчивото развитие и високите нива на социални и екологични стандарти са предварителни условия за производителност, която е съвместима с целите за устойчиво развитие на Програмата на ООН до 2030 г. и с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

В.  като има предвид, че защитата и насърчаването на социалните, трудовите и синдикалните права, включително на колективно договаряне, справедливо възнаграждение и добри условия на труд, са неразделна част от изграждането на добре функциониращ, справедлив, приобщаващ и устойчив единен пазар, който предоставя качествени стоки и услуги; като има предвид, че икономическите свободи за предоставяне на стоки и услуги следва да нямат предимство пред или да подкопават основните права, включително социалните, трудовите и синдикалните права;

Г.  като има предвид, че извършването на цялостна оценка на нетарифните бариери пред единния пазар, особено в хранително-вкусовата промишленост, би могло да се използва като стимул за действия с цел преодоляването на тези пречки;

Д.  като има предвид, че всяка оценка на пречките пред единния пазар следва да се основава, наред с другото, на опита и възприятията на предприятията, работниците и потребителите, които до известна степен взаимодействат всеки ден с единния пазар, както и на целта на правилата на единния пазар; като има предвид, че съществуващите пречки пред единния пазар засягат непропорционално или дори санкционират МСП и микропредприятията и възпрепятстват техните трансгранични дейности;

Е.  като има предвид, че функционирането на единния пазар, ефективното прилагане на действащото законодателство на ЕС и премахването на пречките са отговорност както на Комисията, така и на държавите членки;

Ж.  като има предвид, че много пречки, засягащи единния пазар, произтичат от неправилно или непълно прилагане на законодателството на ЕС, от липса на подходящо транспониране на правото на ЕС в националните нормативни уредби, от липса на подходящи мерки на правото на ЕС, насочени към преодоляване на съществуващите пречки, от възпрепятстване на достъпа до необходимата информация или от едностранни мерки на политиката, предприемани от държавите членки; като има предвид, че ненужната регулаторна намеса на равнището на ЕС може също така да окаже неблагоприятно въздействие върху единния пазар чрез създаване на пречки като високи разходи за привеждане в съответствие или правна несигурност за отделните потребители;

З.  като има предвид, че разпокъсаността, рестриктивните национални разпоредби, неадекватното или неправилно прилагане, бюрокрацията и свръхрегулирането, както и липсата гарантиране на изпълнението или на подходящи мерки в правото на ЕС за преодоляване на пречките, могат да имат отрицателни последици както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, като лишават гражданите от работни места, потребителите – от избор, а предприемачите – от възможности;

И.  като има предвид, че нетарифните бариери (НТБ) са несъразмерни и дискриминационни регулаторни действия, които водят до поемането на тежест или разходи от дружество, стремящо се да навлезе на даден пазар, и които не се поемат от дружествата, вече установени на пазара, или разходи за чуждестранни дружества, които не се поемат от местни дружества, без да се накърняват правото на държавите членки да регулират и преследването на законните цели на обществената политика като опазването на околната среда и защитата на правата на потребителите и трудовите права; като има предвид, че Парламентът разгледа нетарифните бариери в своята резолюция от 26 май 2016 г.(4);

Й.  като има предвид, че „свръхрегулиране“ означава „практики, в резултат на които държавите членки въвеждат допълнителни необосновани административни изисквания, които не са свързани със законодателните цели и които могат да застрашат гладкото функциониране на вътрешния пазар“; като има предвид обаче, че свръхрегулирането следва да се разграничава от определянето на по-високи стандарти, които надхвърлят минималните стандарти в целия ЕС за опазване на околната среда и защита на потребителите, здравеопазване и безопасност на храните;

К.  като има предвид, че настоящата Комисия все още не е представила всеобхватен законодателен пакет от мерки за преодоляване на неуспехите при упражняването на основните свободи на единния пазар извън правоприлагането, различни от цифровите инициативи; като има предвид, че Комисията отдаде приоритет на необходимостта от по-добро прилагане на действащото законодателство в областта на единния пазар, наред с редица цифрови и екологични инициативи, които проправят пътя за двойния преход;

Л.  като има предвид, че разработването и прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар винаги трябва да гарантира подходящото участие на социалните партньори и на организациите на гражданското общество;

М.  като има предвид, че Парламентът и Съветът отхвърлиха някои от предложенията от пакета за услугите от 2016 г.;

Н.  като има предвид, че значително мнозинство от предприятията смятат, че единният пазар не е достатъчно интегриран; като има предвид, че разпокъсаността на правилата за трансгранична търговия сериозно засяга предприятията и потребителите в рамките на целия вътрешен пазар;

О.  като има предвид, че въпреки усилията, положени в миналото чрез множество програми и приложения, търговците все още често срещат трудности при намирането на информация относно правилата и процедурите за трансгранично предоставяне на услуги и продажба на стоки;

П.  като има предвид, че 71% от МСП, които са се опитали да използват действащата система за взаимно признаване за нехармонизирани стоки, са получили решение за отказ на достъп до пазара, както и че наскоро извършеното преразглеждане на разпоредбите, които уреждат действието на тази система, цели улесняване на нейното прилагане за дружествата, като се урежда по-добре процесът на вземане на решения на национално равнище;

Р.  като има предвид, че Директивата относно признаването на професионалните квалификации(5) е ключов инструмент за гарантиране на правилното функциониране на единния пазар, но липсата на инструменти за автоматично признаване на квалификациите и уменията между държавите членки възпрепятства мобилността на специалистите и по този начин създава необосновани пречки;

С.  като има предвид, че единният пазар на ЕС е непрекъснато еволюиращ проект и много бързото обществено и технологично развитие може да създаде нови пречки пред единния пазар, което да възпрепятства цялостното му изграждане;

Т.  като има предвид, че цифровизацията и използването на ИИ и новите технологии имат потенциала да добавят значителна стойност към единния пазар, като спомагат за намаляване на съществуващите пречки и тежести и създават условия за нови бизнес възможности и пълноценно функциониране на цифровия единен пазар в полза на потребителите и предприятията; като има предвид, че използването на нови технологии и изкуствен интелект може да бъде от полза за преодоляването на някои пречки пред цифровия единен пазар;

У.  като има предвид, че липсата на хармонизация и недостатъчната минимална стандартизация водят до допълнителни разходи и намаляват безопасността на продуктите на единния пазар, като същевременно намаляват европейската конкурентоспособност на международните пазари;

Ф.  като има предвид, че за уредбата на единния пазар е от решаващо значение за постигането на необходимото равновесие между икономическите свободи, социалните права, интересите на потребителите, работниците и предприятията, както и общия интерес;

Х.  като има предвид, че наскоро в комисията по петиции (PETI) на Парламента бяха внесени няколко петиции, свързани с нетарифни бариери, например петиции № 0179/2021 и 0940/2020;

Ц.  като има предвид, че кризата с COVID‑19 беше шок както за производството, така и за потреблението, и промени вътрешните и трансграничните дейности, като оказа въздействие върху потребителите, предприятията, работниците и предоставянето на услуги; като има предвид, че някои от тези последици могат да бъдат временни, но други ще окажат трайно влияние върху формата и потребностите на единния пазар; като има предвид, че реакцията спрямо пандемията ускори преминаването към цифрови услуги; като има предвид, че кризата показа значението на европейската интеграция, силните институции и регулирането; като има предвид, че произволните практики за възлагане на обществени поръчки, прилагани по време на пандемията от COVID, дълбоко засегнаха вътрешния пазар и създадоха сериозни заплахи за прозрачността; като има предвид, че в настоящата трудна ситуация е необходимо да се премахнат не само ограниченията, свързани с COVID-19, но и необоснованите дългогодишни пречки пред вътрешния пазар, за да се подобри и задълбочи единният пазар, който е един от начините за излизане от кризата;

Положението на единния пазар и неговите цели на политиката

1.  приветства пакета за управление на единния пазар от март 2020 г., чиято цел е да се подобри прилагането и гарантирането на изпълнението на европейското законодателство първоначално чрез представяне на преглед на съществуващите и предстоящите инициативи; счита също така, че все още съществуват слабости в законодателството и гарантирането на изпълнението, които възпрепятстват правилното функциониране на единния пазар; счита по-специално, че липсват инициативи за усъвършенстване на единния пазар на услуги;

2.  подкрепя съобщението на Комисията относно дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар, и по-специално предложенията за укрепване на СОЛВИТ като инструмент за разрешаване на спорове във връзка с единния пазар, увеличаване на ролята на Комисията за подпомагане на държавите членки при правилното, пълно и навременно транспониране на правото на ЕС с цел осигуряване на хармонизирано тълкуване и избягване на свръхрегулиране, създаване на инструмент за преодоляване на пречките пред единния пазар в рамките на единната цифрова платформа, предоставяне на възможност на гражданите и предприятията да съобщават анонимно относно регулаторните пречки, с които се сблъскват при упражняването на своите права на вътрешния пазар;

3.  посочва, че цената на неправилното прилагане се заплаща както от предприятията, така и от потребителите, и насърчава Комисията да отдава приоритет на подходящи действия по гарантиране на изпълнението;

4.  изтъква усилията да се гарантира, че правилното функциониране на единния пазар върви ръка за ръка с усилията за постигане на основните цели на ЕС относно устойчивото развитие и социалната пазарна икономика, както и на високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда;

5.  подчертава, че единният пазар продължава да бъде едно от най-големите достижения на Европейския съюз; поради това настоятелно призовава Комисията да насочи ресурси към въпросите, засягащи единния пазар, по‑специално необоснованите нетарифни бариери (НТБ), които възпрепятстват реализирането на пълния потенциал на единния пазар за потребителите, работниците и предприятията, и по-специално МСП, като създават ненужни и несправедливи пречки пред свободното движение на стоки и услуги;

6.  признава, че за ефективното премахване на тези бариери и за по-нататъшното задълбочаване на интеграцията на единния пазар вероятно ще бъдат необходими по-строг мониторинг, включително от страна на държавите членки, регулаторна предпазливост, опростяване на прилагането на настоящата нормативна уредба на ЕС и по-силен политически акцент върху единния пазар;

7.  признава фундаменталното значение на политиката за защита на потребителите като фактор, който укрепва единния пазар и допринася за неговата интеграция;

8.  призовава Комисията да използва ресурсите на програмата за единния пазар, за да укрепи управлението на единния пазар и да подобри неговото функциониране, по-специално по отношение на нетарифните бариери;

9.  призовава държавите членки да зачитат целостта на единния пазар чрез по-добър обмен на информация и координиране на прилагането на правото на ЕС със съдействието на Комисията, да се въздържат, доколкото е възможно, от въвеждане на отклоняващи се национални правила и да търсят решения на европейско равнище, да прилагат насоките за по-добро регулиране за въвеждането на национални правила, да предоставят подходящи оценки на въздействието и да подкрепят заинтересованите лица, така че те да могат да допринасят по подходящ начин за процеса на вземане на решения, както и да прилагат всички правила по обоснован, пропорционален и недискриминационен начин;

10.  подчертава, че пълното постигане на целите на Зеления пакт и на европейските програми в областта на цифровите технологии зависи най-вече от ефективното функциониране на единния пазар и от подходящия обществен ред, който е ключов фактор за пазарната ефективност и иновациите и един от няколкото инструмента за модернизиране на европейските икономики; поради това счита, че недостатъците на единния пазар заслужават същото внимание като Зеления пакт и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа; подчертава, че другите европейски политики следва да вземат предвид правилата на единния пазар и трябва да зачитат неговите принципи; отново потвърждава своя ангажимент за изграждане и гарантиране на стабилен, устойчив и благоприятен за потребителите, работниците и предприятията вътрешен пазар;

11.  изразява съжаление, че редица нетарифни бариери биха могли да възпрепятстват целите на промишлената стратегия на ЕС, по-специално връщането на производството и укрепването на устойчивостта на европейската икономика; подчертава, че наличието на стабилен интегриран единен пазар, в който НТБ са премахнати, е предварително условие, за да се постигнат целите на промишлената стратегия на ЕС;

12.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че техните действия са пропорционални и в строго съответствие с легитимните цели на обществения ред, например общественото здраве, околната среда, обществените услуги и общия интерес; изразява съжаление обаче, че някои държави членки все още се позовават на обществения интерес, за да изолират своите вътрешни пазари; подчертава освен това, че изисквания като необосновани териториални ограничения, ненужни езикови изисквания и тестове за икономическа необходимост създават необосновани бариери в рамките на единния пазар, и призовава Комисията да подобри мониторинга на държавите членки в тази насока, включително задълженията за правна нотификация;

13.  изразява съжаление относно факта, че според изследване на Парламента броят на производствата за установяване на нарушение срещу държавите членки в областта на единния пазар се е увеличил между 2017 г. и 2019 г., като е достигнал 800 през 2019 г., което е най-високото равнище от 2014 г. насам;

Пречки пред свободното движение на стоки и услуги

14.  посочва, че Комисията и заинтересованите лица са установили група от основни необосновани пречки пред трансграничните дейности, сред които:

15.  отбелязва, че вече са докладвани конкретни примери за горепосочените пречки от страна на дружества от ЕС, които извършват дейност на вътрешния пазар, включително, например, изисквания към чуждестранните доставчици на услуги да регистрират дружество в търговски и дружествен регистър на дадена приемаща държава членка, дори ако те изпращат работници на територията на приемащата държава членка само временно и не разполагат с инфраструктура там, от която да извършват обичайни, устойчиви и непрекъснати дейности;

16.  подчертава, че най-ефективният начин да се намали разпокъсаността на единния пазар е да се полагат усилия за хармонизиране, когато това е възможно; подчертава, че това хармонизиране обаче следва да не води до по-голяма регулаторна тежест за дружествата;

17.  подчертава, че спазването на принципите на правовата държава укрепва целостта на единния пазар, и припомня на държавите членки техните задължения за правна нотификация;

18.  подчертава, че нетарифните бариери, наред с другото, оказват сериозно въздействие върху сектора на услугите и по този начин върху други сектори на икономиката, подкрепяни от сектора на услугите; подчертава освен това, че Комисията е установила 24 специфични ограничения в 13 сектора, които нарушават правилата, установени с Директивата за услугите(6), като някои от тях са дискриминационни или представляват изисквания за установяване или гражданство; отбелязва, че целта на проучването е била да се документира наличието или липсата на ограничения, както и че оценката на пропорционалността на ограниченията е била извън обхвата на проучването и че при проучването не е било оценено дали съответното ограничение е обосновано или пропорционално;

19.  признава, че докладът показва малък спад в равнището на бариерите в почти всички оценени сектори, което налага допълнителна оценка от страна на Комисията; подчертава обаче, че според картографирането на Комисията намаляването на бариерите в различните сектори на услугите е бавно в периода от началото на прилагането на Директивата за услугите през 2006 г. до 2017 г., както и че за сектора на търговия на дребно картографираните бариери дори са нараснали в периода между 2011 г. и 2017 г., с което е бил заличен постигнатият напредък;

20.  изразява съжаление, че някои от установените ограничения съгласно Директивата за услугите са резултат от правната несигурност, която Директивата предизвика след влизането си в сила по отношение на своя обхват, по-специално за МСП в сектора на туризма;

21.  посочва, че обществените услуги се ползват със специална закрила по отношение на правилата на вътрешния пазар поради ролята във връзка с обществения интерес, която те изпълняват, и поради това правилата, определени от публичните органи за тяхното правилно функциониране, не представляват нетарифни бариери; посочва във връзка с това, че социалните услуги и здравните услуги попадат извън обхвата на Директивата за услугите;

22.  призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за премахване на бариерите за търговията на дребно и да действат експедитивно, когато бъдат установени нови бариери; призовава Комисията да изготви насоки относно пропорционалността на процедурите за издаване на разрешителни за търговия на дребно, за да се повишат правната сигурност и предвидимостта за сектора на търговията на дребно, както и да представи нов план за действие за европейския сектор на търговията на дребно до средата на 2022 г.;

23.  припомня, че значителен брой проблеми с трансграничното предоставяне на услуги се дължат на административни практики, а не на несъвместимост с правото на ЕС;

24.  призовава Комисията да продължи да разработва насоки за предприемане на мерки във връзка с недостатъчно добре функциониращото законодателство; посочва, че липсата на общо тълкуване на законодателството на ЕС, улесняващо свободното движение на работници, би могло да доведе до липса на правна яснота и бюрократична тежест за дружествата и работниците, предоставящи услуги в различни държави членки; призовава Комисията да подпомогне държавите членки в процеса на транспониране, за да се гарантира подход, който е хармонизиран в по-голяма степен;

25.  изразява съжаление, че процедурата по уведомяване съгласно Директивата за услугите и системата за нотифициране TRIS (информационна система за техническите предписания) не се използват в достатъчна степен(7); подчертава, че това накърнява способността на Комисията да гарантира, че новите законодателни актове в областта на услугите са в съответствие с Директивата за услугите; призовава държавите членки да изпълняват задълженията си за нотифициране съгласно Директивата за услугите; призовава Комисията да представи до средата на 2022 г. план за действие за подобряване на настоящата рамка; във връзка с това отбелязва намерението на Комисията да актуализира Ръководството за прилагане на Директивата за услугите, за да включва аспекти, произтичащи от най-новата съдебна практика, и да подобри гарантирането на прилагането на директивата;

26.  подчертава, че пречките могат да произтичат също така от ограничените възможности на националните администрации да предоставят услуги на други езици и от недостига на подходящи умения и инфраструктура; призовава държавите членки да гарантират, че информацията и документите, свързани с достъпа до пазара, са налични не само на официалния език на съответната държава членка, но и на английски език или на езика, който е най-широко използван в местната икономика;

27.  призовава Комисията и държавите членки да приемат удобни, конкретни и готови за използване инструменти, с които националните органи да предприемат мерки за коригиране на неправилните практики и нарушенията и да гарантират изпълнението на правилата на вътрешния пазар;

28.  припомня, че дадена държава членка може да се позове на обществения ред, общественото здраве или обществената сигурност само когато може да докаже наличието на действителна, достатъчно сериозна заплаха, засягаща някой от основните интереси на обществото; поради това счита за неприемлива всяка форма на спонсорирана от държавата дискриминация, например срещу хора с увреждания или основаваща се на икономическо положение, националност, възраст, расов или етнически произход, религия или убеждения, професия, пол или сексуална ориентация (включително ЛГБТИК-фобия); счита, че подобна дискриминация може да ограничи свободите на вътрешния пазар и по този начин да създаде нетарифна бариера, засягаща свободното движение на стоки и услуги, тъй като възпрепятства производителите на стоки и доставчиците на услуги да доставят еднакви стоки и услуги по еднакъв начин в целия ЕС, а потребителите – да се възползват от достиженията на единния пазар;

29.  приветства значителните подобрения по отношение на свободното движение на стоки през последните години благодарение на регламенти като Регламент (ЕС) 2018/302(8) (Регламент относно блокирането на географски принцип), Регламент (ЕС) 2019/1020(9) (Регламент относно надзора на пазара и съответствието на продуктите) и най-вече благодарение на Регламент (ЕС) 2019/515(10) (Регламент относно взаимното признаване на стоки); припомня, че принципът на взаимно признаване се прилага само за нехармонизираните стоки, и подчертава колко е важна хармонизацията „от горе надолу“, за да се гарантира високо равнище на безопасност на продуктите и на защита на потребителите; счита, че цялостното прилагане на принципа на взаимно признаване и на инструментите, определени наскоро с Регламент (ЕС) 2019/515, ще доведе действително до напредък в програмата на единния пазар, особено в областите, в които продължават да бъдат налице затруднения;

30.  счита, че приемането и изпълнението на Регламента относно блокирането на географски принцип до момента е от полза за потребителите, като улеснява трансграничните покупки; припомня обаче, че продължават да съществуват определени пречки, по-специално по отношение на предоставянето на аудио-визуални услуги и съдържание, и че това намира израз в отслабване на увереността на потребителите при трансграничното пазаруване онлайн; призовава Комисията, в рамките на доклада за оценка, предвиден за 2022 г., да предложи начини за премахване на неоснователното и неефективно блокиране на географски принцип и да се стреми към изграждането на хармонизиран цифров единен пазар;

31.  подчертава съществуването на дискриминационни и антиконкурентни практики, например териториални ограничения на доставките, които възпрепятстват развитието на единния пазар и накърняват потенциалните ползи от него за потребителите; призовава Комисията да представи подходящи мерки за премахване на териториалните ограничения на доставките и по този начин да се намалят пречките пред трансграничната търговия с цел да се изгради напълно функциониращ единен пазар;

32.  приветства факта, че хармонизирането на квалификациите чрез взаимно признаване вече е допринесло за разрастването на единния пазар по отношение на няколко професии; изразява съжаление обаче, че постигането на допълнителен напредък е сериозно ограничено от административните пречки, наложени от държавите членки; подчертава, че взаимното признаване на дипломи, квалификации, умения и компетентност между държавите членки ще засили свободното движение на работници и услуги, и настоятелно призовава държавите членки да разширят обхвата на взаимното признаване, за да включва всички възможни степени на образование и обучение, и да подобрят или да въведат необходимите процедури за извършването на това разширяване на обхвата възможно най-скоро;

33.  припомня специфичния статус, с който се ползват регулираните професии в рамките на единния пазар, и тяхната роля за предприемане на мерки във връзка с обществения интерес, но също така подчертава, че този специфичен статус следва да не се използва за запазването на неоснователни бариери, водещо до фрагментирането на единния пазар;

34.  насърчава Комисията да премахне ненужните ограничения на професионалните квалификации и да продължи да бъде бдителна, като започва процедури за нарушения в случаите, когато държавите членки не спазват законодателството на ЕС относно признаването на квалификациите;

35.  припомня, че Директивата за професионалните квалификации се основава на принципа на еднакво третиране и на забрана на дискриминацията, основаваща се на гражданството;

36.  призовава Комисията и държавите членки непрекъснато да повишават осведомеността сред предприятията и работниците, които може да не са запознати достатъчно добре с взаимното признаване и други приложими правила, улесняващи трансграничните дейности;

37.  призовава за популяризиране на Европейската квалификационна рамка и за улесняване на нейното прилагане в целия Европейски съюз с цел тя ще се превърне в широко приет инструмент за признаване;

38.  изразява съжаление относно недостатъчния достъп до информация във връзка с трудовата мобилност в секторите на услугите и изразява загриженост във връзка с тежките процедури в определени държави членки за получаване на съществени документи и продължаващите проблеми с навременното предоставяне на формуляр А1 на гражданите; подчертава, че достъпът до информация, например относно националните колективни трудови договори, когато това е приложимо и от значение, съгласно изискванията в Директива 2014/67/ЕС(11), следва да бъде подобрен, за да се улесни спазването от страна на предприятията и предоставянето на съответната информация на работниците; настоява, че тази информация следва да бъде достъпна чрез единния цифров портал; призовава Комисията и Европейския орган по труда да предприемат подходящи мерки, за да се подобри достъпът до информация;

39.  настоятелно призовава Комисията да въведе планирания цифров формуляр за декларацията относно командироването на работници през първото тримесечие на 2022 г., както е посочено в нейната актуализация на новата промишлена стратегия от 2020 г., като създаде опростена, лесна за ползване и оперативно съвместима цифрова форма, която отговаря на потребностите на европейските дружества и по-специално на МСП;

40.  припомня, че достъпът до информация е от фундаментално значение и трябва да бъде улеснен във възможно най-голяма степен за ползвателите; счита, че мерките, предприети в рамките на законодателния пакет за стоките с цел да се подобри достъпът до информация относно приложимите правила и задължения за предприятията, представляват положително развитие в рамките на процеса на улесняване на трансграничната търговия, като същевременно се запазва високо равнище на защита на потребителите; призовава за заделянето на достатъчно ресурси за създаването на обслужване на едно гише;

41.  отбелязва нарастващия брой разпоредби относно достъпа на градски превозни средства, които се прилагат както за частните, така и за търговските превозни средства; изисква от Комисията да извърши оценка по въпроса дали е необходима координация на равнище ЕС;

42.  подчертава, че правилното функциониране на единния пазар е от ключово значение, за да се гарантира достатъчно количество на доставки на висококачествени продукти на достъпни цени, включително продукти на хранително-вкусовата промишленост, в целия ЕС;

43.  подчертава колко е важно да се повишат динамиката и устойчивостта на системите за доставки на ЕС, включително на регионално и местно равнище, и да се укрепват късите, интелигентни и интегрирани вериги за доставки, за да се гарантира непрекъснатост на доставките на продукти в целия ЕС;

44.  подчертава необходимостта да се гарантира, че единният пазар е хармонизиран във възможно най-голяма степен чрез единен и обхващащ целия ЕС подход към етикетирането, който би могъл да премахне пречките пред функционирането на единния пазар и да гарантира, че информацията, предоставяна на потребителите, продължава да бъде ясна, прозрачна, проследима и разбираема;

45.  приветства приемането на преразгледаната Директива за нелоялните търговски практики(12) и стимулите на Комисията за тази цел и подкрепя работата и констатациите на Съвместния изследователски център, които без изключение са насочени към предприемане на мерки с цел решаване на проблема с двойните стандарти за качество;

Цифровизация и използване на ИИ за преодоляване на пречките пред единния пазар

46.  подчертава колко е важно да има пълноценно функциониращ цифров единен пазар, който носи ползи за потребителите и предприятията, и изисква МСП да бъдат подкрепяни, за да се справят с пречките и трудностите при своята цифрова трансформация;

47.  счита, че цифровизацията и нововъзникващите технологии като ИИ могат да допринесат за постигането на целите на ЕС и да задълбочат вътрешния пазар; подчертава, че ако тези технологии се използват правилно, те могат да бъдат положителни и преобразуващи и да допринесат за преодоляването на редица предизвикателства с цел премахването на пречките пред единния пазар;

48.  призовава Комисията да извърши допълнителна оценка на възможността да разрешава и насърчава използването на цифрови решения, които могат да спомогнат за предоставянето на задължителна информация за продуктите или опаковките, без да е необходимо да се увеличава размерът на опаковките или да се преопаковат продуктите;

49.  приветства предложенията на Комисията за законодателен акт за цифровите услуги (COM(2020)0825) и за законодателен акт за цифровите пазари (COM(2020)0842) и призовава Европейската комисия и държавите членки да приемат уредби, които са съгласувани с другите политики на вътрешния пазар и на ЕС; счита, че е от изключително значение за дружествата, и по-специално МСП и потребителите, да разполагат с ясен, хармонизиран и стабилен набор от правила;

50.  приветства плана на Комисията за създаване на единно информационно звено за контакт с контролните органи относно нехранителни продукти;

51.  призовава съответните органи на ЕС и национални органи да предприемат подходящи мерки за създаването на единен образец за официалните национални уебсайтове и да ги направят съвместими с единната цифрова платформа, за да се улесни достъпът до съответната информация между различните държави членки;

52.  признава, че ограниченият капацитет на администрацията да предоставя висококачествени услуги в трансграничен контекст е причина за възникването на многобройни пречки; счита, че цифровизацията на обществените услуги и наличието на цялостен капацитет за електронното управление продължават да бъдат от съществено значение за премахването на някои от обременяващите нетарифни бариери; призовава Комисията да насърчава използването на цифрови инструменти и настоятелно призовава държавите членки да се ангажират изцяло с цифровизацията на обществените услуги; подчертава колко е важно да се разработят и използват оперативно съвместими инструменти за електронно управление с отворен код, за да се насърчава разработването на съвместими в международен план процедури за електронно управление; във връзка с това припомня, че ключовите разпоредби относно единния цифров портал трябваше да са влезли в сила във всички държави – членки на ЕС, до 12 декември 2020 г.; подчертава колко са важни принципите за „цифрови услуги по подразбиране“ и за еднократност, които ще спестят на гражданите и предприятията време и пари, особено ако се прилагат по-широко; приветства предложението за добавяне на инструмент във връзка с пречките пред единния пазар в рамките на единния цифров портал;

53.  изразява съжаление, че прилагането на единния цифров портал напредва бавно; призовава държавите членки да отделят достатъчно ресурси за бързото въвеждане на единния цифров портал по удобен за МСП начин, като предоставят насочена към потребителите информация относно правилата на единния пазар и административните процедури, за да го превърнат във виртуално пространство за обслужване на едно гише във възможно най-голяма степен; призовава държавите членки и Комисията да разширят обхвата на единния цифров портал, така че да включва всички отнасящи се до предприятията административни процедури;

54.  подчертава, че Мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (SOLVIT) има голям потенциал да се превърне в основния неформален инструмент за решаване на проблеми за предприятията и потребителите в случаи на неправилно прилагане на правото на ЕС; приветства предложението на Комисията да превърне SOLVIT в инструмента, който се използва по подразбиране за решаването на спорове в рамките на единния пазар; счита, че това изисква по-значимо повишаване на осведомеността относно съществуването на тези инструменти за решаване на спорове;

55.  отбелязва, че въпреки дейностите за повишаване на осведомеността от страна на Комисията и държавите членки много граждани и предприятия все още не знаят за съществуването на SOLVIT; подчертава, че Комисията и държавите членки следва да предприемат допълнителни мерки за повишаване на нейната популярност;

56.  отбелязва, че SOLVIT се основава по-скоро на препоръки, отколкото на закони, и не може да взема правно обвързващи решения; подчертава, че могат да бъдат извършени значителни подобрения в дейността на SOLVIT;

57.  отбелязва, че много центрове на SOLVIT все още не разполагат с достатъчно персонал, ресурси и подходящо обучение за персонала, а следователно и с необходимите знания; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че центровете на SOLVIT разполагат с подходящи ресурси, за да функционират в съответствие с искането на Комисията в съобщение COM(2017)0255;

58.  насочва вниманието към факта, че необоснованите, непропорционални и дискриминационни контролни практики, прилагани от държави членки, включително прекомерни глоби или достъп до конкурентни данни на дружества, също са форма на пречки в рамките на вътрешния пазар; отбелязва, че европейските дружества редовно докладват примери за такива практики чрез SOLVIT, чрез петиции, внесени в комисията по петиции, или чрез жалби до Европейската комисия;

59.  подчертава, че е необходимо достижимо и достъпно звено за контакт за европейските граждани, предприятия и техните представители, за да могат те да насочват вниманието към предприетите от държавите членки мерки, които възпрепятстват единния пазар на ЕС; подчертава необходимостта от навременно предприемане на последващи действия във връзка с тези жалби с цел да се премахват необоснованите пречки пред единния пазар във възможно най-кратък срок;

60.  припомня, че секторът на международните автомобилни превози на товари е обект на редица нетарифни бариери, ограничаващи достъпа до националните пазари, които ограничават неговата конкурентоспособност;

61.  подчертава колко е важно хармонизирането на стандартите за вътрешния пазар и подчертава, че е важно да се осигури по-значимото участие на заинтересованите лица и предприятията в процеса на хармонизация, за да се избегнат ненужни пречки пред достъпа до единния пазар на ЕС;

Гарантиране на изпълнението и мониторинг на съответствието

62.  приветства по принцип Работната група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар (РГПЕП), която има за цел да оцени съответствието на националното право с правилата на единния пазар и да отдава приоритет на най-неотложните пречки, да предприема мерки за преодоляване на свръхрегулирането и да обсъжда хоризонтални въпроси, свързани с правоприлагането; посочва, че РГПЕП следва не само да установява проблемите, но и да предлага възможни решения; призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-значимото включване на заинтересованите лица в работата на РГПЕП;

63.  припомня, че до момента планът на Комисията за по-активно гарантиране на прилагането на правото на ЕС чрез РГПЕП, която проведе първото си заседание през април 2020 г., има ограничени резултати; изразява съжаление, че методите на работа на РГПЕП не са прозрачни; призовава Комисията и държавите членки да повишат степента на прозрачност в работата на РГПЕП и да включат заинтересованите лица в своите заседания, както и да гарантират, че РГПЕП публикува на уебсайта на Комисията списъци с участниците, дневния ред и протоколите от своите заседания; призовава Комисията да представи конкретни резултати от работата на РГПЕП до края на 2022 г. и да ги предостави на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Парламента, както и на Съвета по конкурентоспособност в съответствие със съобщението си от 10 март 2020 г. относно дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар (COM(2020)0094);

64.  призовава Комисията да представя редовно (поне веднъж на всеки три години) доклад относно нетарифните бариери, да разшири по прозрачен начин обхвата на съществуващото информационно табло за единния пазар и да състави списък с производствата за установяване на нарушение и на националните разпоредби, за които се подозира, че противоречат на правото на ЕС;

65.  призовава Комисията и държавите членки последователно, бързо и строго да извършват оценка по въпроса дали националните правила възпрепятстват вътрешния пазар и ако това е така, да извършат оценка по въпроса дали те са необходими, пропорционални и обосновани, както се изисква в Директива (ЕС) 2015/1535 относно предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и в Директива (ЕС) 2018/958(13) относно достъпа до регулирани професии; отбелязва, че липсват подходящи оценки на въздействието и добре разяснени обосновки, особено по отношение на националните правила за продуктите и услугите; призовава Комисията да взема бързо решения по жалбите, за да гарантира, че съответните проблеми от гледна точка на крайния ползвател се разглеждат бързо и се решават ефикасно;

66.  припомня, че през целия регулаторен жизнен цикъл държавите членки и Комисията трябва да споделят отговорността за гарантирането на съответствието с правилата на единния пазар, като вземат предвид и Парижкото споразумение и Европейския стълб на социалните права, както и гарантирането на прилагането на правата на гражданите, включително правата на работниците и потребителите; подчертава необходимостта от хармонизиране в целия ЕС на правилата относно честотата и качеството проверките и другите дейности по надзор на пазара, по-специално по отношение на безопасността на продуктите, както и от насърчаване на инструменти за обмен на информация между националните органи с цел да се укрепи сътрудничеството в тази сфера;

67.  призовава всяка държава членка да гарантира, че всички компетентни органи в рамките на нейната юрисдикция разполагат с всички минимални правомощия, както и с необходимия бюджет и персонал, за да гарантират правилното прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар;

68.  посочва колко са важни пропорционалният надзор, инспекциите и санкционирането от страна на компетентните органи на икономическите оператори (без значение в коя държава членка са установени те), които не спазват законодателството; подчертава, че е от фундаментално значение не само да се използват инструментите за сътрудничество в областта на надзора на пазара между националните органи и Комисията, но и да се разработят нови инструменти, за да се осигури предварително предупреждение за проблеми с неспазване на законодателството, застрашаващи безопасността на потребителите, по-специално чрез осигуряване на засилен надзор на европейско равнище;

69.  подчертава колко е важно да има по-висока степен на хармонизация, което включва ефективно и ефикасно сътрудничество в областта на правоприлагането между компетентните органи с цел откриване, разследване и разпореждане на преустановяването или забраната на нарушенията;

70.  подчертава колко е важен мониторингът и поради това приветства информационното табло за единния пазар като инструмент за наблюдение на резултатите; подчертава необходимостта от периодично провеждане на дебат относно резултатите от информационното табло на най-високо политическо равнище, като се гарантира политически ангажимент за предприемане на мерки с цел преодоляване на установените пречки, не само от гледна точка на бизнеса, но и по отношение на предизвикателствата, с които се сблъскват работниците, потребителите и гражданите, като надлежно се вземат предвид съображенията, свързани със социалната политика и политиката за опазване на околната среда;

71.  приветства изграждането на капацитет за националните публични администрации, специалистите в областта на обществените поръчки, съдиите и други практикуващи юристи, за което е възможно финансиране по Програмата за подкрепа на реформите;

Пречки пред единния пазар поради ответните мерки във връзка с COVID-19

72.  припомня, че в първоначалната реакция от страна на държавите членки и на Комисията спрямо пандемията не бяха взети предвид потребностите на единния пазар, и припомня сериозното въздействие, което това оказа върху свободното трансгранично движение на стоки, хора и услуги; счита, че ще бъде необходима допълнителна оценка на въздействието на пандемията върху единния пазар, за да се извлекат заключения от кризата с COVID-19;

73.  призовава държавите членки в случай на влошаване на пандемичната ситуация да приложат изцяло насоките на Комисията относно упражняването на свободното движение на работници по време на епидемията от COVID-19 и съобщението на Комисията, озаглавено „Към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на контрола по вътрешните граници“ (C(2020)3250), за да се даде възможност на работниците, по-специално на транспортните, пограничните, командированите и сезонните работници, както и на доставчиците на услуги да преминават границите и да имат безпрепятствен достъп до работното си място;

74.  приветства пакета за възстановяване NextGenerationEU, насоките на ЕС за управление на границите, зелените ленти за преминаване, цифровия COVID сертификат на ЕС за улесняване на свободното движение и допълнителните мерки, които имат за цел да се създадат условия за нормалното функциониране на единния пазар;

75.  изразява съжаление, че някои държави членки са въвели допълнителни ограничения за пътуване, например карантина за някои притежатели на цифровия COVID сертификат на ЕС; отбелязва, че тези ограничения са особено обременяващи за трансграничните и командированите работници и за водачите на камиони;

76.  припомня, че е важно да се гарантира, че мерките във връзка с COVID-19 не засягат потока от продукти, особено храни, в рамките на ЕС, включително когато става въпрос за територии, които не са свързани с континентална Европа;

77.  отбелязва, че освен до криза в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга пандемията от COVID-19 доведе до определени ограничения между и в рамките на държавите членки, което оказа опустошително въздействие върху производството на храни;

78.  счита, че устойчивото развитие, справедливият преход, социалното приобщаване и създаването на качествени работни места трябва да проправят пътя към възстановяване;

79.  приветства предложението на Комисията да представи инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации; призовава Комисията да разработи този инструмент като правно обвързващ структурен инструмент за гарантиране на свободното движение на хора, стоки и услуги в случай на бъдещи кризи;

80.  призовава Комисията и държавите членки активно да използват извлечените поуки и да разработят план за реагиране при извънредни ситуации, чиято цел следва да бъде да се осигури съвместна реакция и да се гарантира във възможно най-голяма степен свободното движение на услуги, стоки и хора, особено трансгранични работници; припомня необходимостта от своевременно уведомяване от страна на държавите членки за националните мерки, които ограничават свободното движение на стоки и услуги;

81.  приветства предложението на Комисията за регламент относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (COM(2020)0727), и по-специално нейното предложение за създаване на механизъм за контрол на ограниченията върху износа на медицинско оборудване на вътрешния пазар;

82.  подчертава неотложната необходимост от разширяване на достъпа до цифрови услуги и технологии, които при извънредни ситуации са от съществено значение за безпрепятственото функциониране на единния пазар и за достъпа на гражданите и предприятията до обществени услуги чрез решения, основаващи се на електронното управление; отчита цифровото изключване и липсата на достъп до интернет като едни от най-значимите нетарифни бариери пред цифровата трансформация на единния пазар на ЕС;

o
o   o

83.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 14. (2) OВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1. (3) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 39. (4) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 105. (5) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22). (6) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36). (7) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1). (8) Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар (ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1). (9) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1). (10) Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка (OВ L 91, 29.3.2019 г., стр. 1). (11) Директива 2014/67/EС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11). (12) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22). (13) Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 25).

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел (2020/2026(INL))

P9_TA(2022)0044 A9-0007/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 114 и 352 от ДФЕС,

–  като взе предвид член 11 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 12 от нея,

–  като взе предвид член 11 от Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид своето становище(1) относно предложението на Комисията за регламент относно устава на европейското сдружение(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 1987 г. относно сдруженията с нестопанска цел в Европейските общности(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(4),

–  като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите(5),

–  като взе предвид становището на ЕИСК, озаглавено „Неизползваният потенциал на филантропията в Европа (проучвателно становище по искане на румънското председателство)“,

–  като взе предвид съвместните насоки относно свободата на сдружаване (CDL-AD(2014)046), приети от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ),

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по култура и образование и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0007/2022),

А.  като има предвид, че член 63 от ДФЕС във връзка с членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския Съюз (наричана по-нататък „Хартата“) закрепва свободата на сдружаване на всички равнища и защитава организациите с нестопанска цел срещу всякакви дискриминационни, ненужни и необосновани ограничения по отношение на финансирането на техните дейности;

Б.  като има предвид, че за целите на настоящата резолюция понятието „организация с нестопанска цел“ следва да се разбира като отразяващо множеството форми на организации с нестопанска цел в Съюза, както такива с членски състав, така и такива без членски състав, например сдружения, благотворителни организации, организации, чието имущество е предназначено за преследването на конкретна цел, като например фондации, и други подобни организации;

В.  като има предвид, че Европейският съд по правата на човека призна, че държавата има положително задължение да гарантира упражняването на правото на свобода на сдружаване, и установи в своето решение от 21 октомври 2005 г. по дело Ouranio Toxo и други с/у Гърция(6), че „истинското и ефективно зачитане на свободата на сдружаване не може да бъде сведено само до задължението на държавата да не се намесва“; като има предвид, че в решението си по дело C-78/18(7) Съдът на Европейския съюз (Съдът) постанови, че свободата на сдружаване включва не само възможността за учредяване или прекратяване на сдружение, но и възможността сдружението да функционира между тези два момента;

Г.  като има предвид, че организациите с нестопанска цел са от основно значение за представляването на интересите на гражданите и гражданското общество, включително чрез предоставяне на услуги в често нерентабилни области на социалния сектор, насърчаване на участието в социалния живот и защита на правата на малцинствата; като има предвид освен това, че те играят ключова роля за предвиждане и справяне със социално-икономическите предизвикателства, както и за преодоляване на празнината в услугите и икономическите дейности, наред с националните, регионалните и местните органи на управление;

Д.  като има предвид, че организациите с нестопанска цел често използват и насърчават свободата на изразяване, по-специално във връзка с насърчаването на обществения интерес, подкрепят активното участие в демократичния живот и функционират като училища по демокрация;

Е.  като има предвид, че кризата с COVID-19 подчерта жизненоважната роля на организациите с нестопанска цел за подпомагане на хората, изправени пред многобройни трудности, като по този начин се гарантира социалното сближаване; като има предвид, че техният статут обаче претърпя сътресения в резултат от кризата, предизвикана от COVID-19, по-специално поради прекъсването на техните дейности и възникването на нови потребности и задачи;

Ж.  като има предвид, че европейската демокрация зависи от способността на гражданското общество и представителните организации да функционират свободно и трансгранично; като има предвид, че съществената роля на гражданското общество и представителните организации за принос към демокрацията се счита за основна ценност на Съюза, както се признава по-специално в член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и изисква наличието на открит, прозрачен и структуриран диалог;

З.  като има предвид, че организациите с нестопанска цел са неразделна част от гражданското общество на ЕС и включват благотворителни организации, като например фондации, които допринасят за и улесняват работата на физическите лица и организациите с нестопанска цел в името на обществения интерес;

И.  като има предвид, че надеждната статистическа информация за организациите с нестопанска цел е оскъдна или не е леснодостъпна;

Й.  като има предвид, че европейските устави на европейските дружества, европейските кооперативни дружества и европейските партии не са пригодени да осигуряват трансгранично сътрудничество на организациите с нестопанска цел;

К.  като има предвид, че дружествата, търговските предприятия и обединенията по икономически интереси имат възможност да сформират европейско обединение по икономически интереси;

Л.  като има предвид, че публичните органи могат да създават европейски групи за териториално сътрудничество;

М.  като има предвид, че европейският устав за сдружение следва да бъде отворен за организации и граждани, които желаят да участват в обмен и взаимно обучение през границите,

Н.  като има предвид, че призивът на Парламента за национални статистически регистри за участниците в социалната икономика не обхваща организации извън социалната икономика;

О.  като има предвид, че днес много организации с нестопанска цел играят пълноценна роля в икономиката и в развитието на вътрешния пазар, като участват редовно в някои икономически дейности; като има предвид, че обемът на трансграничните финансови потоци между сдруженията или организациите с нестопанска цел се е увеличил значително през последното десетилетие;

П.  като има предвид, че в днешно време се повиши осведомеността сред създателите на политики и гражданското общество за потенциала на организациите с нестопанска цел относно предоставянето на услуги, ангажираността на гражданите и социалните иновации; като има предвид, че потенциалът им вероятно е неизползван в широк спектър от области като образование, култура, здравеопазване, социални услуги, научни изследвания, помощ за развитие, хуманитарна помощ и подготвеност за бедствия;

Р.  като има предвид постоянно нарастващия социално-икономически потенциал на организациите с нестопанска цел в Европейския съюз при предоставяне на възможности за заетост в широк кръг сектори;

С.  като има предвид, че организациите с нестопанска цел играят ключова роля в подпомагането на хората за активно участие в демократичния живот;

Т.  като има предвид, че по-голямата част от дейностите на организациите с нестопанска цел се извършват на национално равнище, въпреки че все по-голям брой такива организации извършват трансгранична дейност, като по този начин се засилва социалното сближаване между държавите членки на обществено равнище, особено в граничните региони, които обхващат почти 40% от територията на Съюза;

У.  като има предвид, че трансграничните организации с нестопанска цел по-специално допринасят значително за постигането на целите на Съюза и за развиването на много и разнообразни дейности от общ интерес с транснационално значение, което е от полза за общия интерес в различни области; като има предвид, че това включва, но не се ограничава до защитата и насърчаването на основните права и ценности, опазването на околната среда, образованието, културата, социалната дейност и помощта за развитие;

Ф.  като има предвид, че независимо от нарастващия брой трансгранични организации с нестопанска цел в Европейския съюз няма хармонизирана общоевропейска законодателна рамка, която да им позволява да осъществяват дейността си и да се организират по подходящ начин на трансгранично равнище;

Х.  като има предвид, че понастоящем, при липсата на регламент на Съюза, който да урежда организациите с нестопанска цел, техните трансгранични дейности се характеризират с културни, съдебни и политически различия, които произтичат от националното право;

Ц.  като има предвид, че Парламентът подчерта още през 1987 г. в своята резолюция от 13 март 1987 г. относно сдруженията с нестопанска цел в Европейските общности, че е необходимо приемането на подходящ европейски регламент за европейските организации с нестопанска цел;

Ч.  като има предвид, че организация, която се ползва от европейски устав или от общи европейски минимални стандарти, следва да действа в полза на насърчаването и прилагането на общите ценности на Съюза, залегнали в Договорите и в Хартата;

Актуално положение

1.  отбелязва, че на равнището на Съюза липсва правна форма за организациите с нестопанска цел, която да позволява представителството на интересите на гражданското общество да бъде поставено наравно с това на търговските предприятия и обединенията по икономически интереси, за които отдавна е установена правна форма на равнището на Съюза;

2.  отбелязва, че правните, културните, политическите и икономическите различия между държавите членки продължават да правят трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел много сложни и че настоящото административно и фискално третиране на трансграничните дейности на тези организации води до по-високи разходи за операциите, отколкото на национално ниво;

3.  подчертава, че настоящата правна рамка на равнището на Съюза и на национално равнище е недостатъчна за установяване и подкрепа на силно общоевропейско гражданско общество, от чието съществуване демокрацията се нуждае; поради това счита за необходимо въвеждането на нова правна форма, а именно европейско сдружение, както и правила за учредяването, прозрачността, отчетността и управлението на това европейско сдружение;

4.  подчертава, че е важно по отношение на европейското сдружение да се гарантира координация на равнището на Съюза, да се избегне разпокъсаността и да се подкрепи хармонизиран подход в целия Съюз чрез определен за целта Съвет за европейските сдружения; за тази цел призовава Комисията да проучи различните възможности и да представи предложение за най-подходящата форма и статут на такъв Съвет за европейските сдружения, в който да са представени всички държави членки и който има ясно определени правомощия за вземане на решения;

5.  счита, че законодателство на Съюза в подкрепа на организациите с нестопанска цел е необходимо също и с цел завършването на вътрешния пазар;

6.  подчертава, че макар свободата на движение и на установяване да е заложена в Договорите, основното право на сдружаване все още не е напълно подкрепено и насърчено в различните юрисдикции на държавите членки поради липсата на подходящи организационни форми и липсата на равно третиране на съществуващите форми в целия Съюз, което, от една страна, възпрепятства транснационалните дейности и проекти, трансграничните задачи и мобилността на гражданското общество и, от друга страна, създава правна несигурност;

7.  изразява съжаление относно липсата на инструмент за допълнително улесняване на свободата на движение за организациите с нестопанска цел, независимо от държавата членка по мястото на тяхното установяване или по мястото на пребиваване на техните членове, по-специално чрез премахване на правните и административните пречки;

8.  подчертава, че поради липсата на сближаване на практиките организациите с нестопанска цел, които извършват дейност в целия Съюз, често са изправени пред необосновани ограничения, като например такси, формалности, административни и други пречки, което излага на риск ежедневните им дейности и възпира тези организации да разширяват своите задачи отвъд границите; подчертава, че такива пречки водят също до значително увеличаване на натовареността в работата поради необходимостта да се следват множество различни административни процедури в повече от една държава членка;

9.  изразява съжаление от факта, че в редица държави членки организациите с нестопанска цел бяха изключени от схемите за облекчения в отговор на пандемията;

10.  подчертава, че липсата на сближаване на практиките води също така до неравнопоставени условия на конкуренция поради различните пазарни условия и други пречки, пред които са изправени организациите с нестопанска цел в различните държави членки, например при откриване на банкови сметки, набиране и отчитане на чуждестранни средства, достъп до публични мерки и схеми за организации от обществена полза, възползване от някои режими на преференциално финансово или данъчно третиране или при наемане на персонал, по-специално при трансгранично наемане на персонал, което следва да бъде улеснено в съответствие с принципа на свободно движение на работниците;

11.  призовава Комисията да проучи различните режими за дейност на организациите с нестопанска цел в държавите членки и да изготви сравнителен анализ;

12.  посочва, че организациите с нестопанска цел допринасят за иновациите, научните изследвания, икономическото развитие и създаването на работни места, по-специално, но не само в социалния сектор, сектора на предприемачеството, технологичния сектор и сектора на културата;

13.  признава приноса на организациите с нестопанска цел за някои стратегически цели на Съюза, например борбата с кризата в областта на климата, справянето с цифровата трансформация и възстановяването от пандемията от COVID-19; подчертава, че постигането на тези цели ще бъде невъзможно без приноса на гражданското общество, което популяризира тези въпроси в цяла Европа, по-специално по отношение на прилагането на необходимите политики на местно и национално равнище и на равнището на Съюза, като се зачитат интересите и правата на засегнатите лица;

14.  изразява съжаление, че данните са оскъдни или остарели; изисква от държавите членки да предоставят редовно групирани данни, а от Комисията — да създаде надеждни и редовно актуализирани статистически ресурси въз основа на установена методология, гарантираща прозрачност и съпоставимост, както и да даде възможност тези данни да бъдат включени в Евростат за статистиката относно трансграничните дейности и приноси; посочва, че според поръчаното от ЕИСК проучване от 2017 г. „Последни развития на социалната икономика в Европейския съюз“ от общо 13,6 милиона платени длъжности в кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения, фондации и подобни структури в Европейския съюз 9 милиона се дължат на заетост в сдружения и фондации, което ги превръща във водещ източник на заетост в този сектор; подчертава факта, че това показва също така значението на наличието на повече данни, които се отнасят до област, която е по-широка от социалната икономика;

15.  изразява съжаление, че Комисията и държавите членки не са предложили законодателство за осигуряване на благоприятна среда, в която организациите с нестопанска цел да могат да допринасят за функционирането на вътрешния пазар и да бъдат гарантирани свободното движение на капитали през границите, и че не е създаден устав за европейско сдружение въпреки многократните опити и многобройните призиви от страна на гражданското общество и Парламента;

16.  приветства предстоящия план за действие в областта на социалната икономика и счита, че тъй като в социалната икономика работят само някои организации с нестопанска цел, планът за действие трябва да включва препоръки относно начините за преодоляване на трансграничните пречки и трябва да бъде допълнен от отделни законодателни инициативи, насочени към подпомагане на организациите с нестопанска цел;

17.  счита, че поради специфичния си характер предложените правни инструменти не трябва да имат въздействие върху регулирането на политическите партии; освен това припомня, че Съюзът зачита статута на църквите и религиозните организации и общности, както и на философските и неконфесионалните организации съгласно националното право; подчертава, че това не изключва възможността от обхвата на тези предложени инструменти да се възползват организации, чиито ценности и цели се основават на религиозни, философски или неконфесионални идеи, като например основани на вероизповеданието благотворителни организации; изтъква, че на синдикалните организации в няколко държави членки е предоставен специален благоприятен статут и поради това синдикалните организации следва да бъдат изключени от обхвата на предложените инструменти; посочва, че лицата, които желаят да учредят сдружение, са свободни да се възползват от разпоредбите на предложения регламент и да приемат формата на европейско сдружение; отбелязва, че предложената директива относно минималните стандарти следва да се прилага за всички организации с нестопанска цел в Съюза;

Защита на гражданското общество и свободата на сдружаване

18.  изразява загриженост във връзка с пречките, пред които са изправени организациите с нестопанска цел в целия Съюз, и с различията, произтичащи от националните законови, подзаконови или административни практики или политики, посочва, че това може да окаже отрицателно въздействие върху гражданското общество, да ограничи неоправдано основните права, особено свободата на сдружаване, на изразяване на мнение и на информация, и да разубеди организациите с нестопанска цел да разширяват дейността си отвъд границите;

19.  отчита надлежно възможностите, които цифровизацията и интернет предоставят за улесняване на упражняването на правото на свобода на сдружаване, например възможността регистрацията и учредяването на организации с нестопанска цел да бъдат извършени по-лесно и достъпно онлайн;

20.  подчертава, че организациите с нестопанска цел са от основно значение за демокрацията и разработването на политики на всички равнища; те насърчават и работят за общественото благо, те са част от механизмите за взаимозависимост и взаимоограничаване на трите власти, необходими за прилагането на принципите на правовата държава, и те са движещи сили за гражданска ангажираност; приветства участието на гражданското общество в застъпничеството за обществения интерес, в активизма и в активния социален живот;

21.  отново заявява, че организациите с нестопанска цел са свободни да участват в дебати по политически или обществени въпроси посредством своите цели или дейности; осъжда опитите за ограничаване на гражданското пространство по политически причини, както и отричането, отказа или оспорването на статута им на организации от обществена полза въз основа на предполагаема или реална политическа дейност, когато техните дейности не са предназначени да облагодетелстват конкретна партия или да заменят партийната политика на конкретна партия; счита, че подобни случаи са опасни за европейската демокрация;

22.  подчертава значението на независимостта на организациите с нестопанска цел и необходимостта да се осигури благоприятна среда за тях, като се зачита тяхното многообразие и се формира разбиране, че организациите в обществена полза допринасят както за предоставянето на услуги на място, така и за застъпването за общественото благо и за наблюдение на публичните политики;

23.  припомня значението на независимата, безпристрастна, професионална и отговорна журналистика за информиране относно дейностите на организациите с нестопанска цел както в частните, така и в публичните медии, както и значението на достъпа до плуралистична информация като ключови стълбове на демокрацията; изразява загриженост относно кампаниите за оклеветяване и злоупотребата с предявяването на съдебни искове, използвани срещу субекти, ангажирани с публично участие, включително организации с нестопанска цел, в няколко държави членки от лица, заемащи изборни длъжности, публични органи или публично контролирани субекти, както и от частни лица и образувания; подчертава факта, че на 11 ноември 2021 г. Парламентът прие резолюция относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността(8);

24.  поддържа становището, че регулирането чрез правна рамка ще бъде от полза за европейското гражданско общество само ако организациите с нестопанска цел могат да използват подходящо и леснодостъпно финансиране както на национално, така и на европейско равнище; посочва, че публичното финансиране, както и частното финансиране на организациите с нестопанска цел е важно, тъй като те имат по-ограничен достъп до приходи от доходоносни дейности; подчертава в този контекст съществуването на програма „Граждани, равенство, права и ценности“, която е насочена, наред с другото, към организациите с нестопанска цел; посочва, че съгласно Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета(9) безвъзмездните средства от Съюза включват съфинансиране, което може да бъде предоставено под формата на собствени средства, приходи, генерирани от дейността или работната програма, или финансови вноски или вноски в натура от трети лица; счита, че по-специално в случая на организациите с нестопанска цел с много ограничени финансови ресурси следва да се обмисли ограничение на изискването за собствен капитал, а непаричните вноски да се отчитат като такива, при условие че подобно третиране няма да наруши конкуренцията при достъпа до финансиране; отбелязва, че често средствата от Съюза на разположение за организациите с нестопанска цел изискват съфинансиране, което от своя страна означава, че бенефициерът трябва да привлече част от необходимите средства от други източници; посочва, че изискването за твърде висок дял на собствените ресурси би било в ущърб на организациите с нестопанска цел, тъй като те може да не са в състояние да наберат тези средства, в резултат на което някои организации ще бъдат изключени; следователно счита, че следва да се направи оценка на ограничението на дела на съфинансирането и че трябва да се вземат предвид различни средства, които могат да бъдат остойностени, като времето, отделено от доброволци, или вноските в натура;

25.  изтъква, че е важно организациите с нестопанска цел да предоставят съответната информация на обществеността; освен това обръща внимание на факта, че прозрачността по отношение на финансирането трябва да се счита за такава от обществен интерес, когато организациите с нестопанска цел имат значително влияние върху обществения живот и обществения дебат;

26.  счита, че въвеждането на статут на европейски сдружения ще предостави възможност на националните и местните организации да се ангажират по-тясно по европейските въпроси и да участват във взаимно обучение и трансграничен обмен и че това ще ги подкрепя при достъпа до финансиране на равнището на Съюза; призовава Комисията и държавите членки да предоставят на разположение на участниците в гражданското общество достатъчно средства, да увеличат достъпността на тези средства и допълнително да опростят процедурите, за да улеснят достъпа до средства за участниците от гражданското общество, включително за малките и местните организации;

27.  счита освен това, че предложеното законодателство трябва да бъде допълнено от мерки за подпомагане на редовен, пълноценен и структуриран диалог с гражданското общество и представителните организации в съответствие с член 11 от ДЕС; във връзка с това призовава Комисията да направи оценка на възможността за разработване на статут на участие за организациите в обществена полза на равнището на Съюза;

28.  подчертава, че произволната и политически мотивирана дискриминация въз основа на целите и дейностите на организациите с нестопанска цел, както и въз основа на източниците на финансиране, възпрепятства свободата на сдружаване и следователно представлява заплаха за свободата на изразяване;

Признаване на сдруженията, организациите с нестопанска цел и статута в обществена полза в целия Съюз

29.  признава, че в законодателството на национално равнище и в правните традиции на държавите членки съществуват различни подходи за определяне или признаване на организации с нестопанска цел с членски състав и без членски състав, както и за определяне, признаване и предоставяне на статут в обществена полза; подчертава, че въпреки тези различия съществува общо разбиране за необходимостта от европейски минимални стандарти и от предоставяне на възможност на организациите с нестопанска цел да придобиват правосубектност;

30.  призовава Комисията да признае и насърчи общественополезните дейности на организациите с нестопанска цел чрез хармонизиране на статута в обществена полза в рамките на Съюза; подчертава, че националните закони и административни практики, уреждащи организациите с нестопанска цел, включително тяхното учредяване, регистрация, дейности, финансиране, финансово и данъчно третиране или мерки за данъчни облекчения, както и трансграничните дейности, не следва да дискриминират въз основа на мястото на установяване на организацията, нито да дискриминират която и да е група или физическо лице на каквото и да е основание;

31.  призовава Комисията да обмисли приемането на предложение за улесняване на взаимното признаване на организации в обществена полза, освободени от данъчно облагане, включително благотворителни организации във всяка държава членка, ако са признати за освободени от данъчно облагане организации в обществена полза в една от държавите членки за целите на данъчното облагане;

32.  подчертава факта, че уреждането на статута и установяването на минимални стандарти за организациите с нестопанска цел на равнището на Съюза могат да спомогнат за създаването на равнопоставени условия на конкуренция, като по този начин улеснят завършването на вътрешния пазар;

33.  настоятелно призовава Комисията да разработи конкретна и всеобхватна стратегия за укрепване на гражданското общество в Съюза, включително чрез въвеждане на мерки за улесняване на дейностите на организациите с нестопанска цел на всички равнища;

34.  изисква от Комисията да представи въз основа на член 352 от ДФЕС предложение за регламент за създаване на устав за европейско сдружение, в съответствие с препоръките, отправени в настоящата резолюция и в част І от приложението към нея;

35.  изисква от Комисията да представи въз основа на член 114 от ДФЕС предложение за Директива относно общи минимални стандарти за организациите с нестопанска цел в Съюза, с оглед създаване на равнопоставени условия на конкуренция на организациите с нестопанска цел чрез създаването на минимални стандарти, позволяващи на гражданското общество да се възползва от свободите и основните права, както и да допринася за укрепването на европейската демокрация, в съответствие с препоръките, отправени в настоящата резолюция и в част II от приложението към нея;

36.  изисква от Комисията да използва резултатите от сравнителния анализ, извършен съгласно параграф 11, за да придружи по подходящ начин предложението за регламент, съдържащо се в част I от приложението към настоящата резолюция, и предложението за директива, съдържащо се в част II от приложението към настоящата резолюция, надлежно заедно със списък на националните форми на организации, които следва да се считат за обхванати съгласно член 3, параграф 2 от предложението, съдържащо се в част I от приложението, и съгласно член 1 от предложението, съдържащо се в част II от приложението;

o
o   o

37.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки съответно на Комисията и на Съвета.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Част I

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно устав на европейското сдружение

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 352 от него,

като има предвид, че:

(1)  трансграничните проекти и други форми на сътрудничество, включващи по-специално гражданското общество, допринасят решително за постигането на целите на Съюза, включително за насърчаването на неговите ценности и за развитието на много различни дейности с транснационално значение, които са от полза за общия интерес в редица области.

(2)  Европейското трансгранично сътрудничество между гражданите и представителните сдружения е от съществено значение за създаването на всеобхватно европейско гражданско общество, което е важен елемент на европейската демокрация и европейската интеграция в съответствие с членове 11 и 15 от Договора за Европейския съюз.

(3)  Преследвайки своите цели, много сдружения играят значителна роля в икономиката и в развитието на вътрешния пазар, като участват редовно в икономическа дейност.

(4)  Директива …/… на Европейския парламент и на Съвета („Директивата относно минималните стандарти“) има за цел сближаване на законодателствата на държавите членки с цел осигуряване на минимални стандарти и благоприятна среда, която улеснява организациите с нестопанска цел при извършването на тяхната дейност.

(5)  Сдруженията са свързващият елемент, което обединява нашето общество. Те играят ключова роля в подпомагането, насърчаването и оправомощаването на хората да участват активно в демократичния и социалния живот на Съюза, особено на хората, изправени пред изключване и дискриминация, и те могат да имат основополагащо значение в процеса на изграждане на политики на Съюза.

(6)  Съюзът следва да предостави на сдруженията, които представляват форма на организация, общопризната във всички държави членки, подходящ правен инструмент, който е в състояние да насърчава техните транснационални и трансгранични дейности, както и да допринася за гражданския диалог на равнището на Съюза.

(7)  Въвеждането на форма на организация на равнището на Съюза би улеснило всички сдружения при осъществяването на техните трансгранични цели и дейности в рамките на вътрешния пазар.

(8)  Член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) защитават организациите с нестопанска цел от дискриминационни или необосновани ограничения на достъпа до ресурси и свободното движение на капитали в рамките на Съюза. Това се отнася и до способността за търсене, набавяне и използване на ресурси както от местен, така и от чуждестранен произход, което е от съществено значение за съществуването и функционирането на всяко юридическо лице. В съответствие с решението на Съда на Европейския съюз от 18 юни 2020 г. по дело C-78/18, Комисия/Унгария(10) ограничения могат да бъдат налагани само за законни цели, като например в интерес на националната сигурност, обществената безопасност или обществения ред, и следва да бъдат пропорционални на целта за защита на тези интереси и да представляват ограничителни средства с най-малка степен на намеса за постигане на желаната цел. Това се отнася, наред с другото, до ограниченията, произтичащи от правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат в съответствие с принципите на необходимост и на пропорционалност, като се вземат предвид по-специално задълженията за оценка на риска съгласно международното право и правото на Съюза. Поради това държавите членки не могат да прилагат неразумни, прекомерно инвазивни или водещи до прекратяване на дейността мерки, включително изисквания за докладване, които създават прекомерна или скъпоструваща тежест за организациите.

(9)  Физически и юридически лица могат да създават европейски дружества въз основа на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета(11), европейски кооперативни дружества въз основа на Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета(12) и европейски партии въз основа на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета(13). Нито един от тези инструменти обаче не предвижда възможност сдруженията да си сътрудничат трансгранично.

(10)  Регламент (EО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета(14) предвижда създаването на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС). Такива групи се формират предимно от държавни или местни органи или други публичноправни субекти. Следователно не са обхванати неправителствените участници от гражданското общество и гражданите.

(11)  Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), уредено в Регламент (ЕИО) № 2137/85(15), позволява съвместното извършване на някои дейности, като същевременно запазва независимост по отношение на своите членове. ЕОИИ обаче не отговаря на специфичните потребности на сдруженията на гражданското общество.

(12)  Поради това е необходимо да се установи подходяща хармонизирана регулаторна рамка на равнището на Съюза, която да позволява създаването на европейски сдружения със собствена правосубектност и да уреди трансграничното учредяване и функциониране на тези сдружения.

(13)  Политическите партии и синдикалните организации, както и църквите и другите религиозни общности и философските или неконфесионалните организации следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент поради липсата на компетентност на Съюза за регулиране на техния статут и поради факта, че те имат специален статут съгласно националното право. Поради тези причини те следва да бъдат третирани различно от други сдружения, които нямат такъв статут, като религиозни благотворителни организации с нестопанска цел или организации за борба с дискриминацията, включително в рамките на пазара на труда.

(14)  Настоящият регламент не следва да засяга правата на работниците и синдикалните права, включително съществуващите права и защита в контекста на производства по несъстоятелност и преструктуриране, сливания, прехвърляния на предприятия, както и по отношение на информацията и заплатите. Работодателите следва да изпълняват задълженията си независимо от формата, под която осъществяват дейност.

(15)  Важно е да се гарантира, че е налице координация на равнището на Съюза, за да се избегне разпокъсване и да се подкрепи хармонизиран подход в целия Съюз за прилагането на настоящия регламент. Във връзка с това в настоящия регламент следва да се предвиди определянето на Съвет за европейските сдружения в рамките на или във връзка с Комисията и/или съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза.

(16)  Съветът за европейските сдружения следва да кани на заседанията си представител на Агенцията за основните права, когато те се отнасят за свободата на сдружаване или свободата на изразяване, в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета(16).

(17)  С настоящия регламент следва да се въведат конкретни срокове за административните процедури, включително по регистрацията и процеса на предоставяне на статут в обществена полза. При оценката на изпълнението и прилагането на настоящия регламент Комисията следва по-специално да следи как тези срокове се прилагат на практика.

(18)  За целите на проверката на изискванията, предвидени в член 6, националните органи за сдруженията може да поискат имената и адресите на членовете учредители. Самоличността на учредителите и членовете на организациите с нестопанска цел, които са физически лица, може да представлява чувствителна информация, поради което държавите членки следва да гарантират, че всички изисквания, водещи до обработването на такива лични данни, не накърняват Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(17) (Общ регламент относно защитата на данните), и по-специално член 9 от него.

(19)  Европейското сдружение може да пожелае да въведе разграничения между различните категории членове, за да предостави право на глас само на пълноправните членове, като същевременно признава асоциираните членове, които подкрепят каузата, без право на глас, и/или почетните членове, освободени от задължението за плащане на членски внос, но с право на глас. Категоризацията на членовете не следва да води до неоправдана дискриминация, по-специално въз основа на гражданството.

(20)  Тъй като приложното поле на настоящия регламент е ограничено до сдруженията с нестопанска цел, ДФЕС не предоставя никакво друго правно основание освен предвиденото в член 352.

(21)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаването на европейско сдружение, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат, поради гореизложените причини, да бъдат постигнати по-добре на равнището на ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Предмет и общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  Настоящият регламент установява условията и процедурите, уреждащи учредяването, управлението, регистрацията и регулирането на юридическите лица под формата на европейско сдружение.

2.  Европейското сдружение е независим и самоуправляващ се трансграничен субект, установен постоянно на територията на Съюза по силата на доброволно споразумение между физически или юридически лица за постигането на обща нестопанска цел.

3.  Европейското сдружение определя свободно своите цели, както и дейностите, необходими за тяхното постигане.

4.  Целите на европейското сдружение зачитат и подкрепят насърчаването на целите и ценностите, на които се основава Съюзът, съгласно предвиденото в членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз.

5.  Европейското сдружение е основано на членство и свободно определя състава на своите членове. Това може да включва определянето на специални изисквания за членовете въз основа на разумни и обективни критерии и при спазване на принципа на недискриминация.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)  „с нестопанска цел“ означава, че основната цел не е реализирането на печалба, въпреки че могат да се извършват икономически дейности. Когато се реализира печалба, тя се инвестира в организацията за постигане на нейните цели, а не се разпределя между членовете, учредителите или други частни лица. Предоставянето на статут в обществена полза съгласно член 21 не е необходимо условие, за да се счита, че организацията има нестопански характер. Въпреки това, в случай че е предоставен статут в обществена полза, целта на организацията се счита за нестопанска;

б)  „независимо“ означава, че сдружението е свободно от всякаква неправомерна намеса на държавата и че не е част от държавна или административна структура. В този смисъл нито получаването на правителствено финансиране, нито участието в консултативен орган към правителството изключва възможността дадено сдружение да се счита за независимо, при условие че това финансиране или участие не засяга автономията на функционирането и на вземането на решения на сдружението;

в)  „самоуправляващо се“ означава, че сдружението има институционална структура, която му позволява да изпълнява всички свои вътрешни и външни организационни функции и му позволява да взема важни решения по независим начин;

г)  „обществена полза“ означава подобряване на благосъстоянието на обществото или на част от него, което носи полза за общия интерес на обществото;

д)  „трансгранично“ означава, че сдружението преследва целта за транснационално или трансгранично сътрудничество в рамките на Съюза или че членовете учредители на сдружението са от най-малко две държави членки, което означава, че те са граждани на или пребивават в държава членка, ако са физически лица, или имат седалище в държава членка, ако са юридически лица;

е)  „член“ означава физическо или юридическо лице, което доброволно и съзнателно е поискало да се присъедини към дадено сдружение, за да подкрепя неговите цели и дейности, и което е било прието в сдружението въз основа на устава на сдружението. Когато сдружението е учредено в резултат на преобразуване или сливане, може безспорно да се предположи, че е налице желание за членство.

Член 3

Правила, приложими за европейските сдружения

1.  За европейското сдружение се прилагат правилата в настоящия регламент и в неговия устав. По въпроси, неуредени в настоящия регламент, европейското сдружение се урежда от правото на държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение.

2.  Държавите членки определят правния субект или категорията правни субекти, които се считат за съпоставими с европейско сдружение за целите на определянето на приложимото право съгласно параграф 1, по начин, който е в съответствие с разпоредбите и целите на настоящия регламент.

Член 4

Национален орган за сдруженията

1.  Държавите членки определят независим публичен орган („национален орган за сдруженията“) и информират за това Съвета за европейските сдружения, посочен в член 5, както и Комисията. Националният орган за сдруженията отговаря за регистрацията на европейските сдружения в съответствие с член 10 и за наблюдението на прилагането на настоящия регламент в пълно съответствие с основните права и свободи на европейските сдружения, както е предвидено в Договорите и в Хартата.

2.  Всеки национален орган за сдруженията допринася за последователното прилагане на настоящия регламент в рамките на целия Съюз. За тази цел националните органи за сдруженията сътрудничат помежду си, включително в рамките на Европейския съвет за сдруженията в съответствие с членове 5 и 22.

Член 5

Съвет за европейските сдружения

1.  С настоящото се определя Съветът за европейските сдружения.

2.  Съветът за европейските сдружения се подпомага от секретариат.

3.  Съветът за европейските сдружения се състои от по един представител на всеки национален орган за сдруженията и трима представители на Комисията.

4.  Съветът за европейските сдружения действа независимо при изпълнението на своите задачи и упражняването на своите правомощия.

5.  За да гарантира последователното прилагане на настоящия регламент, Съветът за европейските сдружения:

а)  разработва в сътрудничество с Комисията и националните органи за сдруженията общи формуляри или други инструменти в подкрепа на електронната регистрация на европейските сдружения в съответствие с член 10;

б)  създава и управлява цифровата база данни на европейските сдружения на равнището на Съюза като инструмент за информационни и статистически цели, както и за подпомагане на структурирания граждански диалог по въпроси, свързани със Съюза;

в)  обработва заявленията за регистрация, прекратяване и други съответни решения, отнасящи се до европейските сдружения, за целите на публикуването в Официален вестник на Европейския съюз, както е предвидено в настоящия регламент;

г)  оценява адекватността на определянето на съпоставимите правни субекти от страна на държавите членки съгласно член 3, параграф 2;

д)  приема, разглежда и проследява жалби, свързани с прилагането на настоящия регламент, без да се засягат задачите на националните органи за сдруженията;

е)  взема решения по жалби, когато е уместно, чрез своя апелативен комитет в съответствие с членове 10 и 11;

ж)  разглежда всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, и се консултира със заинтересованите страни и съответните участници и експерти по своя собствена инициатива или по искане на някой от своите членове или на Комисията;

з)  издава насоки и препоръки и идентифицира най-добри практики за националните органи за сдруженията и европейските сдружения, за да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент;

и)  предоставя на Комисията становища и препоръки по своя собствена инициатива или по искане на някой от своите членове или на Комисията след консултации със заинтересованите страни, участници и експерти по всеки въпрос, свързан с европейските сдружения или с мерки, произтичащи от Директивата относно минималните стандарти;

й)  предоставя на Комисията становища и препоръки относно структурните и оперативните фондове, предназначени за финансиране на гражданското общество, организацията на гражданския диалог, както и за защита и насърчаване на правата и ценностите на Съюза, залегнали в ДЕС, ДФЕС и Хартата, с оглед поддържане и подпомагане на развитието на отворени, основани на правата, демократични, равноправни и приобщаващи общества, основани на принципите на правовата държава;

к)  насърчава сътрудничество и ефективен двустранен и многостранен обмен на информация и добри практики между националните органи за сдруженията;

л)  насърчава общите програми за обучение и улеснява обмена на персонал между националните органи за сдруженията.

6.  Съветът за европейските сдружения се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета и докладва ежегодно за своите дейности на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

7.  Обсъжданията в Съвета за европейските сдружения и между неговите членове се уреждат с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(18).

8.  Съветът за европейските сдружения приема свой процедурен правилник и определя своите методи на работа.

9.  Съветът за европейските сдружения може да кани на заседанията си представители на съответните европейски агенции и независими експерти, по-специално от академичните среди и гражданското общество, и редовно се консултира с тях.

ГЛАВА II

Учредяване и регистрация

Член 6

Учредяване

1.  Европейското сдружение се учредява:

а)  чрез споразумение между най-малко трима учредители; членовете учредители са от най-малко две държави членки, което означава, че те са граждани или пребивават в държава членка, ако са физически лица, или имат седалище в държава членка, ако са юридически лица; или

б)  в резултат на преобразуване в европейско сдружение на съществуващ правен субект, учреден съгласно законодателството на държава членка, който отговоря на същите условия като тези в буква а) и чието седалище се намира на територията на Съюза; или

в)  в резултат на сливане между най-малко две съществуващи европейски сдружения; или

г)  в резултат на сливане между най-малко едно съществуващо европейско сдружение и най-малко един правен субект, принадлежащ към категориите, определени съгласно член 3, параграф 2; или

д)  в резултат на сливане между най-малко два правни субекта, определени съгласно член 3, параграф 2, които са учредени съгласно законодателството на държави членки и чието седалище се намира на територията на Съюза, при условие че, взети заедно, тези правни субекти имат най-малко трима членове и че тези членове са от най-малко две различни държави членки.

2.  Държава членка може да предвиди, че правен субект от определените съгласно член 3, параграф 2, чието седалище е извън територията на Съюза, може да участва в учредяването на европейско сдружение, при условие че такъв правен субект е учреден в съответствие с правото на държава членка, седалището му е в същата държава членка и той поддържа доказуема и трайна икономическа, социална или културна връзка с тази държава членка.

3.  Европейско сдружение се учредява въз основа на писмено споразумение между всички членове учредители или въз основа на писмен протокол, който документира учредителното заседание и е подписан от всички членове учредители и е надлежно проверен, ако националното законодателство за учредяването на сдружения изисква такава проверка.

4.  Напускането на европейско сдружение от страна на член учредител не води автоматично до прекратяване на дейността или на съществуването на европейското сдружение, при условие че то продължава да осъществява дейността си въз основа на споразумението между лица, чийто брой е най-малко посоченият в параграф 1, буква а).

5.  Нито учредяването на европейско сдружение, нито каквито и да били процеси на преструктуриране могат да се използват за подкопаване на правата на работниците или на синдикалните организации или на условията на труд. В съответствие с приложимите колективни трудови договори и националното право и правото на Съюза задълженията по отношение на работниците и кредиторите продължават да се изпълняват, като работниците, доброволците, синдикалните организации и представителите на работниците биват надлежно информирани и консултирани. Колективните трудови договори и правата на представителство на работниците в управителните съвети се зачитат и запазват, когато е приложимо.

Член 7

Членство

Европейските сдружения са свободни да предвиждат различен режим за пълноправните членове и за другите категории членове. Уставът на европейското сдружение определя правата и задълженията на всяка категория членове, по-специално по отношение на правото им на глас.

Член 8

Устав

1.  Членовете учредители изготвят и подписват устава на европейското сдружение в момента на учредяването му или на учредителното му събрание.

2.  Уставът съдържа най-малко следната информация относно европейското сдружение:

а)  наименование, предшествано или следвано от абревиатурата „EA“;

б)  точна декларация на целите, нестопанския характер и, когато е приложимо, описание на общественополезните цели;

в)  седалище и адрес на управление;

г)  активи към момента на учредяването;

д)  наименование, седалище и адрес на управление на членовете учредители, когато те са юридически лица;

е)  условия и процедури за приемане, изключване и оттегляне на членове;

ж)  права и задължения на членовете, различните категории членове, когато има такива, и права и задължения на членовете от всяка категория;

з)  правила, уреждащи броя на членовете на съвета на директорите, състава, назначаването и освобождаването на съвета на директорите, условия за започване на производство от името на сдружението срещу членове на съвета на директорите, както и правила, уреждащи работата, правомощията и отговорностите на съвета на директорите, включително правомощията за представителство в отношенията с трети лица;

и)  правила, уреждащи работата, правомощията и отговорностите на общото събрание, както е посочено в член 16, включително изискванията за мнозинство и кворум;

й)  правила, уреждащи правата и задълженията на членовете, включително правото на глас и правото на внасяне на предложения;

к)  основания и процедури за доброволно прекратяване на европейското сдружение;

л)  изричен ангажимент от страна на европейското сдружение да зачита ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС;

м)  дали разполага с учредителен капитал и ако разполага, размера на този капитал;

н)  периодичността на свикване на общото събрание; както и

о)  дата на приемане на устава и процедура за неговото изменение.

Член 9

Седалище

1.  Седалището на европейско сдружение се намира на територията на Съюза на мястото, посочено в неговия устав. Седалището се намира на мястото, където е разположено централното управление на европейското сдружение или се извършва основното място на дейност в Съюза.

2.  В случай на учредяване на европейско сдружение чрез преобразуване съгласно член 6, параграф 1, буква б), членовете му решават дали седалището на европейското сдружение да остане в държавата членка, в която е регистриран първоначалният правен субект, или да бъде преместено в друга държава членка.

3.  В случай на учредяване на европейско сдружение чрез сливане съгласно член 6, параграф 1, букви в), г) или д) членовете му решават в коя държава членка, в която са регистрирани сливащите се дружества, ще се намира седалището на европейското сдружение.

Член 10

Регистрация

1.  В срок от 30 дни от датата на учредяване на европейското сдружение, както е предвидено в член 6, параграф 3, учредителите подават заявление за регистрация до националния орган за сдруженията.

2.  Националният орган за сдруженията, след като провери дали заявителите отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент, взема решение относно регистрацията на европейското сдружение в срок от 30 дни след получаване на заявлението.

3.  Държавата членка не налага допълнителни изисквания за регистрация освен предвидените в настоящия регламент.

4.  Ако заявлението бъде прието от националния съвет за сдруженията, този орган регистрира европейското сдружение в съответния национален регистър и съобщава решението си в срок от 15 дни на Съвета за европейските сдружения, който включва европейското сдружение в цифровата база данни на европейските сдружения, създадена съгласно член 5, параграф 5, буква б). В рамките на същия срок националният съвет за сдруженията съобщава решението си и на Службата за публикации на Европейския съюз, която впоследствие осигурява незабавното публикуване на информацията в Официален вестник на Европейския съюз.

5.  Ако в рамките на 30 дни след изпращането на заявлението за регистрация заявлението бъде отхвърлено или по него не бъде взето решение, заявителят може, в рамките на 15 дни от получаването на решението за отхвърляне или при изтичането на 30-дневния срок за вземане на решение, да обжалва пред апелативния комитет, учреден по член 11.

Апелативният комитет взема решение по заявлението за регистрация в срок от 30 дни от внасяне на обжалването.

Ако апелативният комитет одобри заявлението за регистрация или не се произнесе с решение по него в срок от 30 дни, националният съвет за сдруженията пристъпва към регистрацията в срок от 15 дни от приемането или неприемането на решение.

Всяко решение за отхвърляне на заявление за регистрация се съобщава на заявителите и включва надлежно обосновани основания за отхвърлянето.

6.  От момента на включването в съответния национален регистър съгласно параграф 4 регистрацията на европейско сдружение поражда действие на територията на Съюза.

7.  Регистрацията се извършва чрез обичайните формуляри за регистрация или други инструменти, посочени в член 5. Процедурата по регистрация е електронна и достъпна и позволява на заявителите да използват официалния език или един от официалните езици на държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение. Таксите за регистрация не са по-високи от таксите, приложими за субектите, посочени в член 3, параграф 2, и не надвишават административните разходи, нито представляват ненужна финансова тежест, при спазване на принципа на пропорционалност. Националните сдружения дават възможност за регистрация по неелектронен път.

8.  При получаване на заявление от европейско сдружение за предоставяне на статут в обществена полза, националният орган за сдруженията оценява заявлението от гледна точка на изискванията, определени в настоящия регламент. Националният съвет за сдруженията не налага други изисквания освен предвидените в настоящия регламент.

9.  В срок от 15 календарни дни от получаване на заявлението за предоставяне на статут в обществена полза, националният съвет за сдруженията приема обвързващо решение по заявлението. Този срок може да бъде удължен с 15 дни в надлежно обосновани случаи, когато оценката на заявлението изисква допълнително разглеждане или е поискано становище от Съвета на европейските сдружения. Националният съвет за сдруженията незабавно информира европейското сдружение за продължителността и основанията за всяко удължаване на първоначалния 15-дневен срок.

10.  Ако заявлението за предоставяне на статут в обществена полза бъде прието от националния съвет за сдруженията, този орган регистрира посоченото решение в съответния национален регистър и съобщава решението си в срок от 15 дни на Съвета на европейските сдружения, който пристъпва към включване на статута в обществена полза на европейското сдружение в цифровата база данни на европейските сдружения, създадена съгласно член 5, параграф 5, буква б). В рамките на същия срок националният орган за сдруженията съобщава решението си и на Службата за публикации на Европейския съюз, която след това осигурява незабавното публикуване на информацията в Официален вестник на Европейския съюз.

11.  От момента на включването в съответния национален регистър съгласно параграф 10, приетото относно статута в обществена полза решение поражда действие на територията на Съюза.

12.  Когато заявлението за предоставяне на статут в обществена полза е отхвърлено или по него не е взето решение в рамките на срока, посочен в параграф 9, заявителят може, в срок от 15 дни от получаване на решението за отхвърляне, да обжалва пред апелативния комитет или, при изтичане на срока за вземане на решение, да отнесе заявлението до апелативния комитет, създаден съгласно член 11.

Апелативният комитет взема решение в срок от 15 дни от внасянето на жалбата или от препращането на заявлението, или в срок от 30 дни в надлежно обосновани случаи.

Ако апелативният комитет одобри заявлението за предоставяне на статут в обществена полза или не се произнесе с решение по него в срока, предвиден за това в първа алинея, националният орган за сдруженията пристъпва към предоставянето на статут в обществена полза в срок от 15 дни от приемането или неприемането на решение.

Всяко решение за отхвърляне на заявление за регистрация се съобщава на заявителите и включва надлежно обосновани основания за отхвърлянето.

13.  Учредителите на европейско сдружение могат да решат да подадат едновременно заявление за регистрация и за предоставяне на статут в обществена полза, като в този случай решението по двете искания се счита за единствено и се прилагат по-дългите срокове.

Член 11

Апелативен комитет

1.  До ... [... [... месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Съветът за европейските сдружения създава апелативен комитет, съставен от по един представител от всяка държава членка и един представител на Комисията. Представителят на Комисията е председател.

2.  Комисията осигурява секретариата на Съвета за европейските сдружения.

3.  Апелативният комитет се свиква от председателя му, а решенията му се приемат с абсолютно мнозинство от неговите членове.

Член 12

Преместване на седалището

1.  Седалището на европейско сдружение може да бъде преместено в друга държава членка в съответствие с настоящия член. Държавите членки гарантират, че няма пречки пред прехвърлянето на активи и документи, принадлежащи на европейското сдружение, което премества седалището си. Това преместване не поражда необходимостта от промени в статутите на европейското сдружение освен предвидените в този член или от прекратяване на съответното европейско сдружение или създаване на ново юридическо лице, като такова преместване не засяга и правата и задълженията, съществуващи преди преместването, като се изключат тези, свързани със самото преместване.

2.  Предложението за преместване се изготвя от управителния съвет на европейското сдружение и се публикува в съответствие с националните правила на държавата членка, в която се намира седалището.

3.  Предложението за преместване по параграф 2 включва следните уточнения:

а)  предвиденото седалище и предложеното наименование в държавата членка по местонахождение;

б)  наименование и адрес в държавата членка по произход;

в)  предложения изменен устав, включително новото наименование на европейското сдружение, когато е приложимо;

г)  предложен график за преместването; както и

д)  очакваните правни и икономически последици от преместването.

4.  Не се допуска вземането на решение за преместване за срок от два месеца след публикуването на предложението. Решенията за преместване се уреждат от условията, предвидени за изменение на устава на европейското сдружение.

5.  Кредиторите и титулярите на други права спрямо европейското сдружение, възникнали преди публикуването на предложението за преместване, имат право да изискат от европейското сдружение да им предостави подходящи гаранции. Предоставянето на такива гаранции се урежда от националното законодателство на държавата членка, в която се е намирало седалището на европейското сдружение преди преместването. Държавите членки могат да разширят прилагането на настоящата разпоредба, за да включат задълженията, натрупани от европейското сдружение към публични субекти преди датата на преместването.

6.  Компетентният орган в държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение, издава удостоверение, с което потвърждава, че действията и формалностите, необходими преди преместването, са били надлежно извършени.

7.  Новата регистрация не се извършва, докато не бъде представено удостоверението, предвидено в параграф 8. Преместването на седалище на европейско сдружение и произтичащите от това изменения в неговия устав влизат в сила от деня, в който е регистрирано преместването в съответствие с член 10.

8.  Държава членка може, по отношение на европейски сдружения със седалище на нейна територия, да откаже преместването на седалището, в случай че е подадено официално възражение от определен компетентен орган в рамките на двумесечния срок, посочен в параграф 6. Такова възражение може да бъде подадено, ако се основава единствено на съображения, свързани с обществената сигурност, и се съобщава на националния орган за сдруженията на държавата членка по местоназначение и на Съвета за европейските сдружения.

9.  Ако преместването на седалището бъде отказано съгласно параграф 8, европейското сдружение може, в срок от 15 дни от получаване на решението за отхвърляне, да подаде жалба пред апелативния комитет, създаден съгласно член 11. Апелативният комитет взема решение в срок от 15 дни, или в срок от 30 дни – в надлежно обосновани случаи, когато оценката на заявлението изисква допълнително разглеждане.

10.  Ако апелативният комитет одобри преместването или не се произнесе по този въпрос в срока, предвиден за това в параграф 11, националният орган за сдруженията на компетентната държава членка одобрява преместването в срок от 15 дни от приемането или неприемането на решение.

Всяко решение за отказ на преместване се съобщава на заявителите и се придружава от надлежно обосновани основания за решението.

11.  Ако преместването на седалището е станало окончателно, националният орган за сдруженията на държавата членка, в която се е намирало седалището на европейското сдружение преди преместването, съобщава тази информация в срок от 15 дни на националния орган за сдруженията на държавата членка, в която европейското сдружение възнамерява да премести седалището си, и на Съвета за европейските сдружения. Не по-късно от 15 дни след получаване на тази информация от националния орган за сдруженията по местоназначение, държавата членка вписва европейското сдружение в съответния национален регистър. Съветът за европейските сдружения гарантира, че подробностите за преместването се публикуват в цифровата база данни на европейските сдружения, както и в Официален вестник на Европейския съюз, не по-късно от 15 дни след получаване на съобщението от държавата членка, където е било седалището на европейското сдружение преди преместването. Преместването на седалището на европейското сдружение поражда действие и може да се противопостави на трети лица, считано от датата, на която европейското сдружение бъде вписано в националния регистър на държавата членка, в която се намира новото му седалище.

12.  Европейско сдружение, което е в процес на закриване, прекратяване на дейността, ликвидация, несъстоятелност, спиране на плащанията или други подобни производства, не може да премества седалището си.

Член 13

Правосубектност

1.  Европейското сдружение придобива правосубектност във всички държави членки след регистрацията си като европейско сдружение в съответния национален регистър.

2.  След уведомлението за регистрация, но преди включването в съответния национален регистър, европейското сдружение може да упражнява правата си като юридическо лице, ако използва в наименованието си „европейско сдружение в процес на учредяване“ и в съответствие с националните правила за предварителен контрол, приложими към националните сдружения в държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение по време на учредяването. Ако преди придобиването на правосубектност са предприети действия от името на европейското сдружение и последното не поеме задълженията, произтичащи от тези действия, физическите или юридическите лица, които предприемат тези действия, носят солидарна отговорност за тях, освен ако в приложимите национални правила на държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение, не е предвидено друго за периода на учредяване.

3.  Считано от... [датата на влизане в сила на настоящия регламент,] само европейските сдружения, създадени и регистрирани съгласно настоящия регламент, могат да включват наименованието „европейско сдружение“ в своето название в официалния език или езици на държавата членка, в която са установени. Те имат право да направят това при вписване в съответния национален регистър съгласно член 10.

4.  В качеството си на юридически лица европейските сдружения имат правоспособност да упражняват от свое име правомощията, правата и задълженията, необходими за постигането на техните цели, при същите условия като юридическо лице сред тези, определени съгласно член 3, параграф 2 и учредени в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение.

5.  Вследствие на придобиването на юридическа правосубектност европейското сдружение придобива правото и способността:

а)  да сключва договори и да извършва други правни действия, включително да придобива движимо и недвижимо имущество;

б)  да набира средства в подкрепа на своите дейности с нестопанска цел;

в)  да получава дарения и завещания;

г)  да наема персонал;

д)  да бъде страна по съдебни производства; както и

е)  да има достъп до финансови услуги.

Член 14

Управление и органи

1.  Европейското сдружение свободно определя своите вътрешни управленски структури и управление в устава си, при спазване на разпоредбите на настоящия регламент. Тези структури и управление във всички случаи са в съответствие с демократичните принципи и основните ценности на Съюза.

2.  Европейското сдружение се ръководи от най-малко два органа – управителният съвет и общото събрание.

3.  Управителният съвет или общото събрание могат да създават други управителни органи при условията и в съответствие с процедурите, установени в настоящия регламент и в устава на европейското сдружение.

Член 15

Управителен съвет

1.  Управителният съвет управлява европейското сдружение в интерес на това сдружение и при преследване на неговите цели, както е предвидено в устава на европейското сдружение.

2.  Управителният съвет се назначава от общото събрание в съответствие с устава. Информацията относно състава на управителния съвет се предоставя на националния орган за сдруженията в срок от 6 месеца от датата на избирането му. Националният орган за сдруженията информира за това Съвета за европейските сдружения. Всички промени в състава се оповестяват по същия начин. Тази информация се оповестява публично от европейското сдружение.

3.  За член на управителния съвет не може да бъде избирано, нито могат да му се предоставят права или да му се възлагат задължения по управление или представителство съгласно параграф 6 по-долу лице, което е лишено от правото да изпълнява функции в управителен съвет или друг подобен управителен или надзорен орган на юридическо лице поради:

а)  приложимо спрямо това лице право на Съюза или национално право;

б)  право на Съюза или национално право, приложимо спрямо правните субекти, определени съгласно член 3, параграф 2 в държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение; или

в)  съдебно или административно решение, постановено или признато в дадена държава членка.

4.  В рамките на функциите, възложени им с настоящия регламент и с устава на европейското сдружение, всички членове на управителния съвет имат еднакви права и задължения.

5.  Управителният съвет може да делегира управленски правомощия или отговорности на комитети, съставени от един или повече членове на европейското сдружение. Уставът или общото събрание приемат условията за упражняването на посоченото делегиране.

6.  Управителният съвет може да провежда редовни и извънредни заседания. В рамките на редовните си заседания управителният съвет заседава на интервали, определени в устава на европейското сдружение, и най-малко два пъти годишно, за да обсъжда отчетите, дейностите и предвидимите перспективи за проектите на европейското сдружение.

7.  Веднъж годишно управителният съвет изготвя доклад за отчетите и дейностите на европейското сдружение, който предава на националния съвет за сдруженията и на Европейския орган за сдруженията. Този годишен доклад се оповестява публично и от европейското сдружение.

8.  Без да се засяга член 22, параграф 2 и доколкото той се прилага за субектите, посочени в член 3, параграф 2, управителният съвет изготвя веднъж годишно финансов отчет по сметките на европейското сдружение, в който се посочват приходите, генерирани от икономически дейности, и средства като кредити и банкови заеми, дарения или безвъзмездно получаване на парични средства или имущество през предходната календарна година, както и бюджетна прогноза за следващата финансова година. В съответствие с националното законодателство държавите членки могат да изискват от управителния съвет да оповестява финансовия отчет на компетентния орган и на членовете на сдружението. В такъв случай членовете могат да поискат от управителния съвет да предостави допълнителна информация, включително относно източниците на финансиране. Членовете могат да направят това само когато, след проверката на годишния финансов отчет, е възникнала такава необходимост с оглед целите на прозрачността и отчетността и при условие че това е пропорционално. За тази цел от европейското сдружение се изисква да води пълни и точни записи относно всички финансови сделки, съгласно посоченото в член 23, параграф 1.

9.  Членовете на управителния съвет имат право да представляват европейското сдружение в отношенията с трети лица и в съдебни производства, в границите и при условията, определени в устава му. Когато правомощието да представлява европейското сдружение в отношенията с трети лица е предоставено на двама или повече членове, тези лица упражняват посоченото правомощие колективно.

10.  Всички действия, извършени от членовете на управителния съвет от името на европейското сдружение, обвързват сдружението в отношенията с трети лица, при условие че не надхвърлят правомощията, предоставени на управителния съвет от приложимото право или законосъобразно предоставени на управителния съвет от устава на европейското сдружение.

Член 16

Общо събрание

1.  Общото заседание на европейското сдружение, в което участват всички членове, се нарича общо събрание.

2.  Управителният съвет свиква общото събрание в съответствие с устава на европейското сдружение.

3.  Членовете се уведомяват за общото събрание не по-късно от 15 дни преди датата, определена за общото събрание.

4.  Общото събрание може да бъде свикано от управителния съвет по всяко време по негова инициатива или по искане на най-малко една четвърт от членовете. Уставът може да определи по-нисък праг.

5.  Общото събрание може да се провежда с присъствено, онлайн или чрез комбиниране на двата начина участие на членовете, без това да засяга действителността на общото събрание или действителността на приетите решения. Управителният съвет решава по кой от трите формата да се провежда всяко общо събрание, освен ако мнозинството от членовете на сдружението не предложи друг формат.

6.  В искането за общо събрание се посочват причините за свикването му и точките, които трябва да бъдат включени в дневния ред.

7.  Всеки член има право на информация и достъп до документи в съответствие с правилата, определени в устава, преди всяко общо събрание.

8.  Всеки член има право да участва в общото събрание, да се изказва и да внася предложения.

9.  Правото на глас и на внасяне на предложения на членовете в общото събрание се упражнява в съответствие с устава на европейското сдружение, съгласно член 8, параграф 2, буква й).

10.  Членовете могат да определят друг член, който да ги представлява на общото събрание преди събранието, съгласно процедура, която следва да бъде установена в устава на европейското сдружение. Един член не може да представлява повече от двама други членове.

11.  Освен ако не е предвидено друго, решенията на общото събрание по обикновени въпроси се приемат с мнозинство от гласовете на присъстващите или представляваните членове. Гласовете се разпределят в съответствие с правилата, определени в устава на европейското сдружение.

Член 17

Клонове на сдружението и водещи членове

1.  Дадено европейско сдружение може да има местни клонове. Клоновете не се считат за субекти, притежаващи отделна правосубектност, но могат да организират и управляват дейности от името на сдружението, при спазване на изискванията в неговия устав.

2.  Управителния съвет на европейското сдружение може да определя клонове или членове, които са юридически лица, които да бъдат водещи участници в прилагането и изпълнението на проекти на европейското сдружение. Държавите членки позволяват на клонове или на членове да изпълняват проекти под тяхна юрисдикция като водещи участници в европейското сдружение.

Член 18

Изменения на устава

1.  Всички изменения на устава на европейското сдружение се обсъждат на свикано за тази цел общо събрание.

2.  Членовете се уведомяват за общите събрания с цел обсъждане и вземане на решение относно предложените изменения на устава на европейското сдружение най-малко 30 календарни дни преди датата, определена за събранието. Уведомлението включва посочените предложения.

3.  Общото събрание има правомощието да внася изменения в устава, ако присъстват или са представени най-малко половината от членовете на европейското сдружение плюс един от тях.

4.  Изменения в устава на европейското сдружение се приемат, ако най-малко две трети от присъстващите или представлявани членове на общото събрание гласуват „за“.

5.  Изменения в заявената цел на европейското сдружение се приемат, ако най-малко три четвърти от присъстващите или представляваните членове на общото събрание гласуват „за“.

6.  Текстът на приетия устав се предоставя в срок от 6 месеца от датата на приемането му на националния орган за сдруженията, който информира за това Съвета за европейските сдружения. Тази информация се оповестява публично от европейското сдружение и се съобщава на Съвета за европейските сдружения за включване в европейската база данни, посочена в член 5, параграф 5, буква б).

Глава III

Разпоредби относно третирането на европейските сдружения в държавите членки

Член 19

Принцип за недопускане на дискриминация

1.  Забранява се каквото и да било дискриминационно третиране на европейско сдружение.

2.  Европейските сдружения се третират по същия начин като равностойните национални субекти, определени в съответствие с член 3, параграф 2.

Член 20

Статут в обществена полза

1.  Възможно е предоставянето на статут в обществена полза на европейско сдружение, ако са изпълнени следните кумулативни условия:

а)  целта и дейностите на организацията преследват общественополезна цел, която служи на благосъстоянието на обществото или на част от него и следователно е от полза за общественото благо, освен когато тази цел и тези дейности са насочени по системен и пряк начин в полза на структурите на конкретна политическа партия. Следните цели, наред с другото, се считат за насочени към обществена полза:

i)  изкуство, култура или опазване на историческото наследство;

ii)  опазване на околната среда и действия във връзка с изменението на климата;

iii)  насърчаване и защита на основните права и ценностите на Съюза, включително демокрацията, принципите на правовата държава и премахването на всякаква дискриминация, основана на пол, раса, етническа принадлежност, религия, увреждания, сексуална ориентация или други основания;

iv)  социална справедливост, социално приобщаване и предотвратяване или облекчаване на бедността;

v)  хуманитарна подкрепа и хуманитарна помощ, включително помощ при бедствия;

vi)  помощ за развитие и сътрудничество за развитие;

vii)  закрила, помощ и подкрепа за уязвими групи от населението, включително деца, възрастни хора, хора с увреждания, лица, търсещи или ползващи се от международна закрила, и бездомни лица;

viii)  защита на животните;

ix)  наука, научни изследвания и иновации;

x)  образование, обучение и участие на младежите;

xi)  насърчаване и защита на здравето и благосъстоянието, включително предоставяне на медицински грижи;

xii)  защита на потребителите; както и

xiii)  любителски спортове и тяхното популяризиране.

б)  положителният финансов резултат от каквато и да е икономическа или друга носеща приходи дейност, реализиран от организацията с нестопанска цел, се използва единствено за насърчаване на общественополезните цели на организацията;

в)  в случай че дейността на организацията бъде прекратена, да бъдат предвидени законови гаранции, че всички активи ще продължат да служат на общественополезни цели; и

г)  членовете на ръководните структури на организацията, които не са наети като служители, не могат да получават възнаграждение, надхвърлящо съответните надбавки за разходи.

2.  Европейските сдружения могат да подадат заявление до националния орган за сдруженията на държавата членка, в която се намира седалището им, за да бъде признат приносът им за обществената полза, в съответствие с изискванията, посочени в параграф 1.

3.  Националният орган за сдруженията взема решение по заявлението за статут в обществена полза съгласно процедурата, посочена в член 10, параграф 8 и 9.

4.  Държавите членки третират европейското сдружение, на което е предоставен статут в обществена полза, по същия начин като юридическите лица, на които е предоставен съответстващ статут в рамките на тяхната юрисдикция.

Член 21

Принцип на национално третиране

Европейските сдружения са обвързани с разпоредбите на националното право, приложими спрямо правните субекти, определени съгласно член 3, параграф 2, в държавата членка, в която се намира седалището им.

Член 22

Принцип на безпристрастно третиране

Европейските сдружения не подлежат на различно третиране от страна на държавите членки единствено въз основа на политическата целесъобразност на техните цел, област на дейност или източници на финансиране.

Глава IV

Финансиране и отчетност

Член 23

Набиране на средства и свободно използване на активи

1.  Европейските сдружения могат да привличат, получават, разполагат или да даряват всякакви ресурси, включително финансови, в натура и материали, и да искат и получават човешки ресурси от какъвто и да е източник, било то публични органи, частни лица или частни образувания в която и да е държава членка и в трети държави.

2.  Европейските сдружения са обвързани от разпоредбите на правото на Съюза и приложимото национално право относно данъчното облагане, митниците, валутния обмен, изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и на правилата, уреждащи финансирането на избори и политически партии, приложими по отношение на правните субекти, определени съгласно член 3, параграф 2 в държавата членка, в която се намира седалището им.

3.  Европейските сдружения подлежат на задължения за докладване и публично оповестяване в съответствие с националното законодателство, включително по отношение на състава на управителния съвет, разпоредбите на устава, финансирането и финансовите отчети, доколкото такива задължения отговарят на целта от общ интерес да се гарантира, че европейските сдружения функционират по прозрачен начин и са отговорни, и доколкото такива задължения са необходими и пропорционални.

Спазването на задълженията, посочени в първа алинея, не води до това европейските сдружения да бъдат подлагани на по-строги правила от тези, приложими за равностойните национални субекти, определени съгласно член 3, параграф 2, и за субектите със стопанска цел. Такива задължения за отчитане и публично оповестяване не водят до различия в третирането или ограничаване на правата и задълженията на европейското сдружение, независимо от целесъобразността на целта му или източниците на финансиране.

Член 24

Счетоводство и одит

1.  Европейските сдружения водят пълни и точни записи относно всички финансови сделки.

2.  Европейските сдружения изготвят най-малко веднъж годишно:

а)  годишните си отчети;

б)  консолидираните си отчети, ако има такива;

в)  прогнозен бюджет за следващата финансова година; както и

г)  годишен отчет за дейността.

Управителния съвет предава годишния отчет за дейността и финансовия отчет на националния орган за асоцииране в съответствие с член 14, параграфи 7 и 8.

3.  Годишният отчет за дейността на съдържа най-малкото:

а)  информация за дейностите на европейското сдружение през референтната година;

б)  информация за предвидимите перспективи, ако има такава; и

в)  описание на начина, по който общественополезната цел е била насърчавана през предходната година, ако съответният статут е бил предоставен на европейското сдружение.

4.  Годишните счетоводни отчети на европейските сдружения и, когато е приложимо, техните консолидирани годишни отчети подлежат на одит съгласно разпоредбите, приложими за правните субекти, определени съгласно член 3, параграф 2 в държавата членка, в която се намира седалището на съответното европейско сдружение. Одитът се извършва най-малко веднъж на четири години и не повече от веднъж на всеки две години.

5.  Докладът, изготвен след посочения в параграф 4 одит, се оповестява по начина, предвиден от правото на държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение.

6.  Органите на държавите членки не изискват от европейските сдружения да предоставят достъп до информация за своите членове, които са физически лица, освен ако това не е необходимо за целите на публично наказателно разследване за престъпления, наказуеми с максимално наказание лишаване от свобода до не по-малко от една година и след решение на независим съд или трибунал.

7.  Националният орган за сдруженията предоставя двугодишен преглед със съответната информация за всички одити, посочени в параграф 4, на Европейския съвет за сдруженията, който осигурява публикуването на доклада в Официален вестник на Европейския съюз, както и на своя уебсайт.

8.  Правилата за счетоводство и одит, приложими за европейските сдружения, не са по-малко благоприятни от правилата, приложими за предприятията при прилагането на Директива 2006/43/ЕО(19) или Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(20).

9.  Настоящият член се прилага, без да се засягат по-благоприятните съответни национални разпоредби в държавата членка, в която се намира седалището.

Глава V

Сътрудничество с държавите членки и отговорност

Член 25

Сътрудничество с държавите членки

1.  Националният орган за сдруженията на държавата членка, извършила регистрацията, се консултира своевременно с националните органи на сдруженията на други държави членки по всички съществени въпроси, свързани със законосъобразността и отговорността на дадено европейско сдружение, и информира за това Съвета за европейските сдружения.

2.  Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, националните органи за сдруженията ежегодно предоставят преглед на всяка информация, имаща отношение към решенията относно европейските сдружения на територията на тяхната държава членка. Това включва списък на случаите, при които са започнати наказателни разследвания срещу европейски сдружения, включително когато е поискано разкриването на списъка на членовете съгласно член 24, параграф 6.

3.  Ако Съветът за европейските сдружения счете, че даден национален орган за сдруженията не е спазил настоящия регламент, той предоставя на Комисията цялата необходима информация. Комисията анализира тази информация и предприема подходящи действия.

4.  Европейските сдружения разполагат с ефективни средства за правна защита с цел оспорване на решения, взети от националния орган за сдруженията, които ги засягат, включително възможността за получаване на съдебен контрол върху такива решения.

Член 26

Отговорност на европейските сдружения и на членовете на техния управителен съвет

1.  Отговорността на европейските сдружения се урежда от разпоредбите, приложими за правните субекти, определени съгласно член 3, параграф 2 в държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение.

2.  Членовете на управителния съвет на европейско сдружение са солидарно отговорни за загубите или вредите, понесени от европейското сдружение в резултат на неизпълнение на задълженията, произтичащи от техните функции. Отговорността обаче не е солидарна за вреди, претърпени от европейското сдружение, когато е доказано, че е налице нарушение на специфични задължения, свързани само с функциите на отделен член.

3.  Уставът определя условията за образуване на производство от името на европейското сдружение срещу членове на управителния съвет.

Глава VI

Разпускане, несъстоятелност, ликвидация

Член 27

Доброволно разпускане

1.  европейското сдружение може да бъде доброволно разпуснато:

а)  с решение на управителния съвет в съответствие с разпоредбите на устава на европейското сдружение, със съгласието на общото събрание; или

б)  с решение на общото събрание; това решение може да бъде оттеглено от общото събрание преди официалното влизане в сила на разпускането или ликвидацията на европейското сдружение.

2.  Европейското сдружение информира националния орган за сдруженията за всяко решение за доброволно разпускане съгласно параграф 1 не по-късно от 15 дни след приемането на това решение.

3.  Националният орган за сдруженията незабавно заличава европейското сдружение от съответния национален регистър и уведомява Съвета за европейските сдружения, както и Службата за публикации на Европейския съюз, за разпускането на европейското сдружение съгласно параграф 1 не по-късно от 15 дни, след като е узнал за разпускането. Веднага след това уведомление Европейският орган за сдруженията публикува известие за разпускането на управителния съвет на европейското сдружение в Официален вестник на Европейския съюз и заличава европейското сдружение от цифровата база данни на Съюза, а Службата за публикации публикува известие за разпускането на европейското сдружение в Официален вестник на Европейския съюз.

4.  Разпускането на европейското сдружение поражда действие в целия Съюз, считано от датата на заличаване на сдружението от съответния национален регистър.

Член 28

Принудително разпускане

1.  Европейско сдружение може да бъде разпуснато с окончателно решение на съд на държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение, ако:

а)  седалището на европейското сдружение се намира или е преместено извън територията на Съюза;

б)  условията за учредяване на европейското сдружение, определени в настоящия регламент, вече не са изпълнени; или

в)  дейностите на европейското сдружение са престанали да бъдат съвместими с целите и ценностите на Съюза или представляват сериозна заплаха за обществената сигурност.

2.  Когато се взема решение за разпускане съгласно параграф 1, букви а) или б), Европейският орган за сдруженията предоставя на европейското сдружение разумен срок, за да отстрани нередностите, преди решението да породи действие.

3.  Заявителите имат достъп до ефективни средства за правна защита, за да обжалват решение за разпускане пред компетентни апелативни съдилища или трибунали.

4.  Националният орган за сдруженията незабавно заличава европейското сдружение от съответния национален регистър и уведомява Съвета за европейските сдружения, както и Службата за публикации на Европейския съюз, за принудителното разпускане на европейското сдружение не по-късно от 15 дни, след като решението е станало окончателно. Веднага след това уведомление Съветът за европейските сдружения заличава европейското сдружение от цифровата база данни на Съюза, а Службата за публикации публикува известие за разпускането на европейското сдружение в Официален вестник на Европейския съюз.

5.  Разпускането на европейското сдружение поражда действие в целия Съюз, считано от датата на заличаване на сдружението от съответния национален регистър.

Член 29

Ликвидация и несъстоятелност

1.  При разпускането на европейско сдружение се извършва неговата ликвидация. Тази ликвидация се урежда от правото, приложимо към правните субекти, определени съгласно член 3, параграф 2 в държавата членка, в която се намира седалището на европейското сдружение.

2.  Европейското сдружение запазва способността си по смисъла на член 13 до приключването на ликвидацията му.

Член 30

Преглед и оценка

До ... [пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията представя на Съвета и на Европейския парламент доклад за прилагането на настоящия регламент и предложения за изменения, когато е подходящо.

Глава VII

Член 31

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила на [...] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Част II

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно общи минимални стандарти за организациите с нестопанска цел в Съюза (Директива относно минималните стандарти)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Свободата на сдружаване е основно право, признато от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и конституциите на държавите членки, и е от решаващо значение за функционирането на демокрацията, тъй като представлява съществено условие за упражняването на други основни права от физическите лица, включително правото на свобода на изразяване.

(2)  Организациите с нестопанска цел се ползват със защита на определени права, включително основни права, в собствено качество, въз основа на съответната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съда на ЕС“) и на Европейския съд по правата на човека.

(3)  Организациите с нестопанска цел имат ключов принос за постигането на целите от обществен интерес и за постигането на целите на Съюза, включително чрез насърчаване на активното участие в икономическите, демократичните и социалните дейности на нашите общества.

(4)  Днес организациите с нестопанска цел, в изпълнение на своите цели, играят пълноценна роля в нашите икономики и в развитието на вътрешния пазар, включително като участват в различни дейности от национално и транснационално значение и редовно участват в икономически дейности.

(5)  По-специално, организациите с нестопанска цел са основните двигатели на развитието на третия сектор, който според оценките осигурява заетост на около 13 % от работната сила в цяла Европа, въз основа на резултатите от проекта „Приносът на третия сектор към социално-икономическото развитие на Европа“ за периода 2014–2017 г., координиран от Института за социални изследвания (ISF) в Осло(21).

(6)  Организациите с нестопанска цел са основен участник в разработването и прилагането на политиките на Съюза в подкрепа на вътрешния пазар, както се вижда от участието им в различни експертни групи, като например Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата за доставки на храни.

(7)  В докладите, включително от Агенцията на ЕС за основните права, се посочват множество пречки, произтичащи от националните законови и подзаконови актове, административните практики или практиките, уреждащи учредяването, регистрацията, дейността, финансирането и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел, които засягат способността на юридическите или физическите лица или на групи от такива лица, независимо от тяхната националност, да учредяват, регистрират или управляват организации с нестопанска цел в целия Съюз.

(8)  Европейският икономически и социален комитет призова държавите членки да създадат благоприятна среда за благотворителност в съответствие със свободите и основните права в Съюза, с които се насърчават благотворителните и гражданските действия, приносът на частни лица за общественополезни каузи и създаването на благотворителни организации(22). Ето защо е важно да се засили взаимното допълване между работата на публичните институции и благотворителните организации и да се гарантира, че националното законодателство и политиката на Съюза улесняват даряването на частни ресурси за общото благо чрез свободното движение на капитали, съчетано с принципа на недискриминация и равно данъчно третиране на европейските благотворителни организации, за да се разгърне потенциалът на трансграничните дарения и инвестиции за общото благо.

(9)  Независимо от нарастващия брой трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел в Съюза, понастоящем няма единна правна рамка, която да им позволява да осъществяват дейността си и да се организират по подходящ начин на трансгранично равнище.

(10)  Като се има предвид значението на организациите с нестопанска цел, от съществена важност е тяхното създаване и функциониране да бъдат ефективно улеснени и защитени в законодателството на държавите членки.

(11)  В Препоръка CM/Rec(2007)14 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правния статут на неправителствените организации в Европа държавите членки вече признаха ролята на организациите с нестопанска цел, и по-специално на неправителствените организации, като съществен елемент от приноса на гражданското общество за прозрачността и отчетността на демократичното управление и определиха минималните стандарти, които трябва да се спазват по отношение на създаването, управлението и общите дейности на тези организации.

(12)  Съвместните насоки относно свободата на сдружаване (CDL-AD(2014)046), приети от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), дават насоки на законодателите във връзка с въвеждането на международните стандарти в областта на правата на човека във вътрешното законодателство.

(13)  Необходимо е на равнището на Съюза да се надграждат съществуващите стандарти в съответствие със свободата на сдружаване и свободното движение на капитали за организациите с нестопанска цел, за да се гарантират еднакво равнище на защита и равни условия за всички организации с нестопанска цел, установени в Съюза, за да се осигури благоприятна среда, в която тези организации могат да допринасят безпрепятствено за функционирането на вътрешния пазар.

(14)  Настоящата директива следва да сближи законодателствата на държавите членки по отношение на някои аспекти на учредяването, регистрацията, дейността, финансирането, отчитането и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел.

(15)  Настоящата директива следва да не засяга правилата на държавите членки относно данъчното облагане на организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия. При транспонирането на нейните разпоредби държавите членки следва да съзнават необходимостта да не въвеждат и да не прилагат разпоредби в областта на данъчното право, които засягат регистрацията, дейността, финансирането и трансграничното движение на организациите с нестопанска цел по начин, който заобикаля буквата или духа на правилата, установени в настоящата директива.

(16)  Настоящата директива следва да не засяга наказателното право на държавите членки. При транспонирането на нейните разпоредби държавите членки следва да съзнават необходимостта да не въвеждат и да не прилагат наказателноправни разпоредби, които специално регулират или засягат регистрацията, дейността, финансирането и трансграничното движение на организациите с нестопанска цел по начин, който заобикаля буквата или духа на правилата, установени в настоящата директива.

(17)  Настоящата директива следва да се прилага за организации с нестопанска цел, установени в Съюза, които са предназначени за доброволчески сдружения на физически или юридически лица, както и за организации, които не са основани на членство и чиито активи са предназначени за постигането на конкретна цел, като например фондации, създадени за неопределен период от време, които преследват основна цел, различна от постигането на печалба, и които са независими и самоуправляващи се. Фактът, че на дадена организация не е предоставена правосубектност, не следва да я изключва от защитата, предвидена в настоящата директива.

(18)  Когато се определя дали дадена организация има нестопанска цел в съответствие с настоящата директива, преките бенефициери на организации, които имат за цел да предоставят услуги за грижи за лица със специфични социални нужди или здравословни условия, не следва да се считат за частни лица.

(19)  Политическите партии следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива, доколкото тяхната дейност не е свързана само с преследването на общи интереси, дейности или цели, а е насочена към колективно постигане и упражняване на политическа власт.

(20)  От обхвата на настоящата директива следва да се изключат профсъюзите и профсъюзните сдружения. Това изключване не следва да се използва от държавите членки за обосноваване на ограничаване на прерогативите и правата на профсъюзите, признати в националното право, правото на Съюза или международното право, или в инструментите в областта на правата на човека, по-специално Европейската социална харта на Съвета на Европа и съответните конвенции и препоръки на Международната организация на труда и съответната съдебна практика ;

(21)  Настоящата директива не следва да засяга компетентността на държавите членки по отношение на статута на религиозните, философските и неконфесионалните организации, както е посочено в член 17 от ДФЕС. В това отношение организациите с предимно религиозна, философска и неконфесионална цел, като църкви и религиозни или нерелигиозни общности, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива. Това обаче не следва да се използва от държавите членки за изключване от приложното поле на настоящата директива на други организации, чиито ценности и цели се основават на религиозни, философски или неконфесионални убеждения, като например религиозни благотворителни организации с нестопанска цел.

(22)  Следва да има презумпция за наличието на законен интерес от достъп до механизъм за подаване на жалби и до административна и съдебна защита за лица, които са или са били пряко свързани с организация с нестопанска цел, като например нейните учредители, директори, членове на персонала, но също и всички лица, които имат процесуална легитимация във връзка с производства, свързани с дейността на организацията с нестопанска цел. Тази презумпция следва да съществува и за бенефициерите на дейностите на организацията с нестопанска цел, когато тези бенефициери може да не са членове, а да получават или да са получавали услуги, или да са били обект на решения на организацията, които са засягали тяхното ежедневие, като например пациенти или лица, настанени в заведения или приюти, управлявани от организации с нестопанска цел, или получатели на дарения с благотворителна цел, като храна или облекло.

(23)  Националните институции по правата на човека са независими институции, създадени със закон и в съответствие с Парижките принципи, приети през 1993 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации, и имат мандат да защитават и утвърждават правата на човека на национално равнище в съответствие с международните норми и стандарти в областта на правата на човека.

(24)  Свободата на организациите с нестопанска цел да определят своите цели и дейности произтича от международните и регионалните стандарти в областта на правата на човека. Това предполага също така свободата на тези организации да определят обхвата на дейността си, независимо дали са местни, регионални, национални или международни, и да бъдат членове на други организации, федерации и конфедерации на организации.

(25)  Информацията за самоличността на учредителите и членовете на организации с нестопанска цел, които са физически лица, може да представлява чувствителна информация. Поради това държавите членки следва да гарантират, че всички изисквания, водещи до обработването на такива лични данни, не накърняват Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(23) (Общ регламент относно защитата на данните), и по-специално член 9 от него;

(26)  Всяко лице следва да бъде свободно да решава дали да се присъедини към организация с нестопанска цел или да остане неин член, а организациите следва да могат свободно да определят своите правила за членство, при спазване единствено на принципа на недискриминация. Членството в организация с нестопанска цел не следва да представлява основание за налагане на санкции или ограничителни мерки, освен ако основанието за тях произтича от прилагането на наказателноправни норми.

(27)  Правилата относно организациите с нестопанска цел следва да бъдат в съответствие с принципа на недискриминация. Това включва задължението на държавите членки да гарантират, че никое лице или група лица, които желаят да създадат сдружение, няма да бъдат неоснователно облагодетелствани или поставени в неравностойно положение по отношение на друго лице или група лица.

(28)  Прилагането на правилата относно организациите с нестопанска цел следва да се извършва от регулаторни органи, които действат безпристрастно, независимо и своевременно в съответствие с правото на добра администрация. Решенията и актовете, засягащи упражняването от организациите с нестопанска цел на техните права и задължения, следва да подлежат на независим контрол, включително съдебен контрол.

(29)  Опростяването и облекчаването на бюрокрацията и регулаторните изисквания, зачитането на самоуправлението на организациите с нестопанска цел, гарантирането, че тези изисквания не са ненужно обременяващи, рационализирането на правилата за учредяване, регистриране и отписване, както и модернизирането на свързаните процедури и системи са необходими, за да се осигури благоприятна среда за дейността на организациите с нестопанска цел в целия Съюз и да се повишат прозрачността и доверието в сектора. За тази цел в настоящата директива следва да бъдат установени общи задължения по отношение на опростяването на административните правила, както и специфични задължения по отношение на някои аспекти на регулаторната рамка.

(30)  Организациите с нестопанска цел, които допринасят за обществената полза, играят особено важна роля и поради това следва да им бъде предоставено благоприятно третиране във всички държави членки при еднакви условия.

(31)  В съответствие с принципите на необходимост и на пропорционалност на ограниченията на правото на сдружаване, забраната и разпускането на организации с нестопанска цел следва винаги да бъдат крайна мярка и никога да не са в резултат на леки нарушения, които могат да бъдат коригирани или отстранени.

(32)  Следва да се установи набор от правила за равно третиране при трансгранични преобразувания и сливания относно организациите с нестопанска цел с цел улесняване на мобилността на организациите с нестопанска цел в рамките на Съюза.

(33)  Свободата на сдружаване е основно право и въпреки че законодателството на държавите членки може да не признава сдруженията, които не са официално учредени, това не следва да засяга правото на такива сдружения да съществуват и да действат на тяхна територия.

(34)  Организациите с нестопанска цел се ползват от правото да съществуват и да развиват дейност в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и Хартата, дори когато регистрацията им е била произволно отказана от органите на тяхната държава членка на установяване.

(35)  Организациите с нестопанска цел следва да имат свободата да търсят, получават и използват финансови, материални и човешки ресурси, независимо дали са местни, чуждестранни или международни, за да осъществяват дейността си. Организациите с нестопанска цел в целия Съюз съобщават за все по-труден достъп до ресурси, включително публично финансиране, и във все по-голям брой държави членки съществуват опасения по отношение на пропорционалността на строгите правила, които се приемат относно достъпа на организациите с нестопанска цел до чуждестранно финансиране. Благотворителните организации съобщават и за трудности при предоставянето в някои случаи на дарения или безвъзмездни средства. Поради това е необходимо да се установят принципи и стандарти относно финансирането на организациите с нестопанска цел, включително по отношение на достъпа до и използването на частни ресурси и публично финансиране, извършването на икономически дейности и задължението да не се ограничава неправомерно трансграничното финансиране в съответствие със залегналите в Договорите правила относно свободното движение на капитали.

(36)  Член 63 от ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата защитават организациите с нестопанска цел от дискриминационни, ненужни и необосновани ограничения на достъпа до ресурси и свободното движение на капитали в рамките на Съюза. Това се отнася и до способността за търсене, набавяне и използване на ресурси както от местен, така и от чуждестранен произход, което е от съществено значение за съществуването и функционирането на всяко юридическо лице. В съответствие с решението на Съда на ЕС от 18 юни 2020 г. по дело C-78/18, Европейска Комисия/Унгария(24) ограничения могат да бъдат налагани само в интерес на националната сигурност, обществената безопасност или обществения ред, и следва да бъдат пропорционални на целта за защита на тези интереси и да представляват ограничителни средства с най-малка степен на намеса за постигане на желаната цел. Това се отнася, наред с другото, до ограниченията, произтичащи от правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат в съответствие с принципите на необходимост и на пропорционалност, като се вземат предвид по-специално задълженията за оценка на риска съгласно международното право и правото на Съюза. Поради това държавите членки следва да не прилагат неразумни, с прекомерна степен на намеса или водещи до разстройване на дейността мерки, включително изисквания за докладване, които създават прекомерна или скъпоструваща тежест за организациите. С оглед да се отговори на обществения интерес от осигуряването на прозрачност, по-специално по отношение на организации, които имат влияние върху обществения живот и обществения дебат, организациите с нестопанска цел следва да подлежат на изисквания за докладване и задължения за публично оповестяване по отношение на техните представители и членовете на органите им за управление, разпоредбите на устава им и тяхното финансиране. Такива задължения за отчитане и публично оповестяване не следва да водят до ограничаване на правата и задълженията на организациите с нестопанска цел.

(37)  В практиката на Съда на ЕС се признава прилагането на принципа на свободното движение на капитали за цели от обществен интерес и Съдът на ЕС тълкува основните свободи, залегнали в ДЕС и ДФЕС, като изискване принципът на недискриминация да се прилага за донори и организации от обществен интерес в Съюза, включително по отношение на данъчното третиране на субектите от обществен интерес и техните донори(25). Следователно когато националното законодателство продължава да дискриминира или да прилага скъпи и обременяващи процедури към неместните организации, това е в противоречие с правото на Съюза.

(38)  Организациите с нестопанска цел и техните членове следва да се ползват изцяло от правото на неприкосновеност на личния живот и на поверителност. Въпреки че защитата, предоставена от правилата на Съюза и националните правила относно обработването на лични данни, вече се прилага за организации с нестопанска цел, следва да се установят минимални гаранции, по-специално по отношение на поверителността на членството на организации с нестопанска цел и публичното оповестяване на поверителна и чувствителна информация. Държавите членки следва да забраняват всякакви форми на наблюдение на организациите с нестопанска цел извън наказателноправната рамка.

(39)  С организациите с нестопанска цел следва да се провеждат консултации своевременно и по съдържателен начин относно въвеждането, прегледа и прилагането на всяко законодателство, политики и практики, които засягат тяхната дейност, включително по отношение на транспонирането и изпълнението на разпоредбите на настоящата директива. За тази цел трябва да се провежда редовен и прозрачен граждански диалог на всички равнища на управление.

(40)  Настоящата директива не засяга правата на работниците, в т.ч. съществуващите права в контекста на несъстоятелност и по отношение на заплатите. От работодателите се изисква да изпълняват задълженията си независимо от формата, под която осъществяват дейност.

(41)  Настоящата директива въвежда минимални стандарти и държавите членки следва да могат да въведат или запазят по-благоприятни разпоредби относно организациите с нестопанска цел, при условие че тези разпоредби не са в противоречие с произтичащите от настоящата директива задължения. Транспонирането на настоящата директива при никакви обстоятелства не следва да предоставя основания за намаляване на равнището на защита, което вече се предоставя на организациите с нестопанска цел съгласно националното право в областите на нейното приложение.

(42)  В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Организациите с нестопанска цел допринасят все повече за развитието на вътрешния пазар, включително чрез участие в трансгранични и транснационални дейности. Поради това член 114 от ДФЕС е подходящото правно основание за приемането на мерките, необходими за установяването и функционирането на вътрешния пазар.

(43)  Настоящата директива зачита, насърчава и защитава основните права и принципи, които обвързват Съюза и неговите държави членки съгласно член 6 от ДЕС, както са признати по-специално в Хартата. Настоящата директива има за цел конкретно да приложи член 12 от Хартата относно правото на свобода на сдружаване и член 11 от Хартата относно правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, които следва да се тълкуват в контекста на съответните разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека. Поради това е от съществено значение разпоредбите на настоящата директива да се изпълняват и прилагат в съответствие със задължението да не се ограничава неоснователно и да се улеснява упражняването на правото на свобода на сдружаване, на изразяване на мнение и на информация, както и да се гарантира пълното зачитане на други основни права и принципи, включително, наред с другото, на правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на недискриминация, правото на добра администрация, правото на ефективни правни средства за защита и правото на защита.

(44)  Тъй като целите на настоящата директива, а именно определянето на минимални стандарти за организациите с нестопанска цел, установени в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от настоящата директива могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Цел

Настоящата директива има за цел да осигури общ набор от мерки за организациите с нестопанска цел, установени в Съюза, за да се създаде благоприятна среда, в която е възможно тези организации да допринасят за функционирането на вътрешния пазар. Тя има за цел да сближи законодателните, нормативни и административни разпоредби на държавите членки по отношение на някои аспекти на целите и дейностите, регистрацията, дейността, финансирането, отчитането и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага за организациите с нестопанска цел, установени в Съюза.

2.  Съгласно настоящата директива понятието „организация с нестопанска цел“ се отнася до доброволни и постоянни сдружения на физически или юридически лица с общ интерес, дейност или цел, както и до организации, които не се основават на членство и чиито активи са предназначени за постигането на конкретна цел, като например фондации, които независимо от формата, под която са установени сдруженията или организациите:

а)  преследват първостепенна цел, различна от реализирането на печалба, което означава, че ако от дейността на организацията се реализират печалби, те не могат да бъдат разпределяни като такива между нейните членове, учредители или други частни лица, а трябва да се инвестират за постигането на нейните цели;

б)  са независими, в смисъл че организацията не е част от правителство или административна структура и не е обект на неоправдана намеса от страна на държавата или търговски интереси. Финансиране от правителството не изключва възможността организацията да се счита за независима, ако не се засяга независимостта на функционирането и вземането на решения на организацията;

в)  се управляват самостоятелно, в смисъл че организацията има институционална структура, която ѝ позволява да упражнява изцяло своите вътрешни и външни организационни функции и да взема важни решения по независим начин и без неоправдана намеса от страна на държавата или други външни участници.

3.  Настоящата директива се прилага за организации с нестопанска цел, които отговарят на критериите, установени в параграф 2, независимо дали са основани на членство или не и дали са регистрирани или им се предоставя правосубектност съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени.

4.  От обхвата на настоящата директива се изключват политическите партии.

5.  От обхвата на настоящата директива се изключват профсъюзите и профсъюзните сдружения.

6.  Организациите с предимно религиозна, философска или неконфесионална цел са изключени от приложното поле на настоящата директива. Това изключение обаче не се прилага за други организации, които не преследват такава специална цел, а чиито ценности и цели се основават на религиозни, философски или неконфесионални убеждения.

Член 3

Връзка с други разпоредби от правото на Съюза

1.  Държавите членки прилагат разпоредбите на настоящата директива в съответствие с правилата на Договорите относно правото на свобода на установяване и на свободно движение на услуги, както и със съответните актове на Съюза, уреждащи упражняването на тези права, включително Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(26) относно услугите на вътрешния пазар.

2.  Настоящата директива не засяга правото на Съюза и националното право за защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679, както и съответните разпоредби на националното право.

Глава II

Общи задължения

Член 4

Минимални стандарти

1.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, установени в Съюза, се ползват от минималните гаранции, предвидени в настоящата директива.

2.  Ограничения на предвидените в настоящата директива минимални гаранции са допустими само ако са необходими и пропорционални с оглед на постигането на признати от правото на Съюза цели от общ интерес или с оглед на необходимостта да се защитят правата и свободите на други лица.

3.  Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да въвеждат или запазват по-благоприятни разпоредби относно организациите с нестопанска цел, при условие че тези разпоредби не са в противоречие с произтичащите от настоящата директива задължения.

Член 5

Недискриминация

1.  Държавите членки гарантират, че техните закони и административни практики, регулиращи организациите с нестопанска цел, включително по отношение на тяхното учредяване, регистрация, операции, финансиране, финансово и данъчно третиране или мерки за данъчни облекчения и трансгранични дейности, не дискриминират въз основа на мястото на установяване на организацията с нестопанска цел.

2.  Държавите членки гарантират, че националните законови и подзаконови актове или административни практики, уреждащи организациите с нестопанска цел, включително тяхното учредяване, регистрация, дейност, финансиране и трансгранични дейности, не дискриминират никоя група или физическо лице на каквото и да било основание, като възраст, рождение, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, здравословно състояние, статут на имиграция или на пребиваване, език, национален, етнически или социален произход, политически или други мнения, физическо или психическо увреждане, имотно състояние, раса, религия, убеждения или друг статут.

Член 6

Опростяване на административните правила

1.  Държавите членки опростяват във възможната степен националните законови и подзаконови актове или административни практики, уреждащи учредяването, регистрацията, дейността, финансирането, задълженията за докладване и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел, с цел да се гарантира защитата на свободата на сдружаване на всички равнища и да се премахнат всякакви пречки и необоснована дискриминация, които засягат способността на юридическите или физическите лица или на групи от такива лица, независимо от тяхната националност, да учредяват, регистрират или управляват организации с нестопанска цел на територията на държавата членка, включително например като се даде възможност за достъп до банкови и финансови услуги, както и да се гарантират безопасни и сигурни канали за трансгранични дарения и разпределение на активи както в рамките на Съюза, така и извън него.

2.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, имат достъп до схеми за електронна идентификация за целите на провеждането на административни процедури в съответствие със съответните разпоредби на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета(27) (Регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги).

Член 7

Право на добра администрация

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че прилагането на националните законови и подзаконови актове или административни практики, уреждащи учредяването, регистрацията, дейността, финансирането, задълженията за отчитане и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, се извършва от определен за целта регулаторен орган, чиито правомощия и функции са ясно определени от закона и се упражняват в съответствие с правото на добра администрация, включително по отношение на правото на заинтересованото лице неговите дела да бъдат разглеждани безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организациите с нестопанска цел, за които е установено, че са в нарушение на националните законови и подзаконови актове или административни практики, уреждащи учредяването, регистрацията, дейността, финансирането, задълженията за докладване и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел, получават подходящо уведомление за предполагаемото нарушение и им се дава достатъчна възможност за коригиране на нарушенията от административен характер.

3.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че разпоредбите и практиките за контрол и надзор на организациите с нестопанска цел са предвидени от закона и са пропорционални на легитимните цели, които те преследват. Това задължение включва гарантиране, че тези разпоредби и практики по правило не са по-строги от приложимите за частните предприятия и че тяхното прилагане не води до намеса във вътрешното управление на организациите с нестопанска цел и не води до неоправдана административна или финансова тежест за съответните организации.

4.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че контролът и регистрацията на организациите с нестопанска цел се извършват от определени за целта надзорни органи, чиито правомощия и функции са ясно определени от закона и се упражняват независимо в съответствие с правото на добра администрация, включително по отношение на основанията за евентуални проверки на място и одити, процедурите, продължителността и обхвата на проверките на място и на одитите и правомощията на проверяващите и одитиращите служители.

5.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на обществеността е предоставена изчерпателна, достъпна и лесно разбираема информация относно националните законови и подзаконови актове или административни практики, уреждащи учредяването, регистрацията, дейността, финансирането, задълженията за отчитане и трансграничните дейности на организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, както и относно компетентността, процедурите и функционирането на компетентните регулаторни и надзорни органи.

Член 8

Право на ефективна правна защита

1.  Държавите членки гарантират, че всички лица със законен интерес, свързан с учредяването, регистрацията, дейността, финансирането, задълженията за докладване и трансграничните дейности на организации с нестопанска цел, установени, регистрирани или извършващи дейност на територията на държава членка, имат достъп до ефективни механизми за подаване на жалби пред компетентен независим орган, като например омбудсман или националната институция по правата на човека, за да търсят помощ за отстояване на своите права, и имат достъп до ефективни административни и съдебни средства за защита с цел преразглеждане на актовете или решенията, които засягат упражняването на техните права и задължения. Тези лица включват организации с нестопанска цел, техните учредители, директори, членове на персонала и бенефициери на дейностите на организациите с нестопанска цел.

2.  Държавите членки гарантират, че всяко обжалване или оспорване на решение за забрана или за разпускане на организация с нестопанска цел, за спиране на дейността ѝ или за блокиране на нейните активи по правило има отлагателно действие по отношение на такова решение, освен ако такъв суспензивен ефект води до възпрепятстване на прилагането на наказателноправни разпоредби.

3.  Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че на организациите с нестопанска цел, притежаващи правосубектност, се предоставя статут на страна с процесуална легитимация пред националните съдилища, включително, когато е приложимо, като трето лице в качеството му на встъпваща страна – свидетел по заварени съдебни производства.

4.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които не притежават правосубектност, могат да бъдат представлявани от определени за целта физически лица пред компетентните национални органи и съдилища с цел достъп до средствата за правна защита, посочени в настоящия член.

Глава III

Регулаторна рамка

Член 9

Цели и дейности

1.  Държавите членки гарантират, че свободата на действащите на тяхна територия организации с нестопанска цел да определят своите цели и да извършват дейностите, необходими за постигането на тези цели, може да бъде ограничавана само по изключителни причини, свързани с обществената сигурност. Те премахват всички пречки или ограничения, засягащи способността на организациите с нестопанска цел да преследват такива цели и да извършват такива дейности.

2.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел на тяхна територия са свободни да определят обхвата на своите дейности, независимо дали са на местно, регионално, национално или международно равнище.

3.  Държавите членки гарантират, че всички формалности, предвидени в техните законови, подзаконови и административни актове и практики, които уреждат учредяването и дейността на организациите с нестопанска цел на тяхна територия, не съставляват неоправдана финансова и административна тежест. По отношение на организациите без членски състав това включва възможността за законно учредяване на такива организации чрез дарение или завет.

4.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел на тяхна територия могат да бъдат членове на друга организация с нестопанска цел, федерация или конфедерация, установени или регистрирани на тяхна територия или на територията на друга държава членка, и гарантират, че това членство не води до никакви неблагоприятни последици за съответната организация.

Член 10

Членство

1.  Държавите членки гарантират, че всяко физическо или юридическо лице може да подаде заявление за членство, когато е възможно от гледна точка на правната форма, в организация с нестопанска цел, която е установена, регистрирана или действаща на тяхна територия, съгласно устава и устройствения акт на тази организация, както и да упражнява свободно членските права при спазване на устава на организацията и на регулаторните ограничения.

2.  Държавите членки гарантират, че не се прилагат никакви санкции или ограничителни мерки вследствие на членството в организация с нестопанска цел, която е установена, регистрирана или действаща на тяхна територия съгласно националните законови и подзаконови актове или административни практики, освен когато тези последици са резултат от прилагането на наказателноправни разпоредби.

3.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, са свободни да вземат решения относно състава на членството в тях. Това може да включва определянето на специални изисквания към членовете въз основа на разумни и обективни критерии.

Член 11

Устав

1.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, са свободни да приемат свои устави, устройствени актове и вътрешни правила, включително правила относно вътрешната им управленска структура и назначаването на техните управителни съвети и представители.

2.  Държавите членки гарантират, че националните законови и подзаконови актове или административни практики, уреждащи устава на организациите с нестопанска цел, не изискват от организациите с нестопанска цел да предоставят в устава си информация, различна от:

а)  наименованието и адреса (седалището) на организацията;

б)  целите и дейностите на организацията;

в)  правилата за управление на организацията, правомощията на управителните ѝ органи и, по целесъобразност, определянето на лица, които имат право да действат от нейно име;

г)  правата и задълженията на членовете на организацията;

д)  датата на приемане на устава и наименованието и адреса на седалището на учредителите, ако те са юридически лица;

е)  процедурата за изменение на устава; както и

ж)  процедурите за разпускане на организацията или за сливането ѝ с друга организация с нестопанска цел.

3.  От организациите с нестопанска цел може да се изисква да разкриват и оповестяват публично, в устава си или чрез годишен доклад, допълнителна информация за своите дейности, функциониране, членовете на органите на управление, представителите на управителните органи и финансиране, доколкото това отговаря на целта от общ интерес по отношение на целите и дейностите на организацията.

Член 12

Правосубектност

1.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел на тяхна територия са свободни да решават дали да придобият правосубектност, независимо от това, че държавите членки могат да предвидят при кои правно-организационни форми организацията придобива правосубектност.

2.  Когато организация с нестопанска цел е придобила правосубектност, държавите членки гарантират, че правосубектността на организацията може да бъде ясно разграничена от тази на нейните членове, учредители или на други юридически лица, свързани с тази организация.

3.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че регистрацията, когато такава се изисква, или завършеният учредителен акт са достатъчни като условие, за да могат организациите с нестопанска цел да придобият правосубектност.

4.  Държавите членки гарантират, че издаването на предварително разрешение никога не е предварително условие за придобиването на правосубектност от организация с нестопанска цел и за упражняването на съответната ѝ дееспособност.

5.  Държавите членки гарантират, че сътрудничеството между групи физически или юридически лица, които нямат за цел придобиването на правосубектност, не се счита за организация с нестопанска цел с правосубектност единствено с цел да бъдат подчинени на националните законови и подзаконови актове или административни практики, и по този начин да регулират или накърняват техните действия, финансиране и трансгранични дейности, освен ако са налице основания да се твърди, че организацията с нестопанска цел е престъпна организация по смисъла на националното право.

Член 13

Регистрация

1.  Държавите членки гарантират, че официалната регистрация не е предварително условие или пречка за учредяването или дейността на организациите с нестопанска цел, които са установени или действащи на тяхна територия.

2.  Държавите членки гарантират, че процедурите за регистрация на организации с нестопанска цел на тяхна територия са достъпни, лесни за спазване и прозрачни.

3.  Държавите членки гарантират, че формалностите, предвидени в националните законови и подзаконови актове или административни практики във връзка с регистрацията на организациите с нестопанска цел, установени на тяхна територия, не съставляват неоправдана административна тежест. Това задължение включва предвиждане на механизъм за мълчаливо одобрение, което се счита за дадено в случай на бездействие на регистриращия орган след изтичането на 30 дни от подаване на заявлението за регистрация, и въздържане от въвеждането на изисквания за пререгистрация и за подновяване на регистрацията.

4.  Държавите членки гарантират, че таксите, приложими за регистрацията на организации с нестопанска цел, не надвишават административните разходи за това и в никакъв случай не съставляват неоправдана финансова тежест, като се спазва принципът на пропорционалност.

5.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организациите с нестопанска цел, установени на тяхна територия, могат да бъдат регистрирани по електронен път, като същевременно гарантират, че регистрацията е възможна и чрез използване на неелектронни средства.

6.  Държавите членки гарантират, че личното явяване пред съд или друг компетентен национален орган за целите на регистрацията на организация с нестопанска цел се изисква само когато е необходимо да се определи самоличността на заявител.

7.  Държавите членки гарантират, че заявителите, които пребивават или имат седалище в друга държава членка и от които се изисква да се явят пред съд или друг компетентен национален орган за целите на регистрацията на организация с нестопанска цел, могат да изпълнят това изискване, като се явят пред компетентния съд или друг компетентен орган в държавата членка, в която пребивават, и че това явяване ще се счита за достатъчно за целите на регистрацията в държавата членка по регистрация.

8.  Държавите членки поддържат база данни на регистрираните организации с нестопанска цел, която е достъпна за обществеността, включително статистическа информация за броя на приетите и отхвърлените заявления, при надлежно спазване на принципите на защита на данните и на правото на неприкосновеност на личния живот.

Член 14

Статут в обществена полза

1.  Държавите членки гарантират, че организация с нестопанска цел, установена или регистрирана в държава – членка на Съюза, може да подаде заявление да бъде призната за организация с нестопанска цел, която допринася за обществената полза, и да получи съответния статут, както е предвидено в националните законови и подзаконови актове или административни практики, единствено въз основа на декларираната или фактическата си цел, структура и дейности, свързани с територията на държавата членка, предоставяща статута.

2.  Държавите членки приемат националните законови и подзаконови актове или административни практики, които са необходими, за да се позволи на организациите с нестопанска цел да бъдат признати за организации с нестопанска цел, които допринасят за обществената полза, и им предоставят съответен статут, ако са изпълнени следните кумулативни условия:

а)  целта и реалните дейности на организацията преследват общественополезна цел, която служи на благосъстоянието на обществото или на част от него, и следователно е от полза за общественото благо, освен когато това преследване е системно и пряко насочено в полза на структурите на конкретна политическа партия. Следните цели, наред с другото, се считат за насочени към обществена полза:

i)  изкуство, култура или опазване на историческото наследство;

ii)  опазване на околната среда и действия във връзка с изменението на климата;

iii)  насърчаване и защита на основните права и ценностите на Съюза, включително демокрацията, принципите на правовата държава, премахването на всякаква дискриминация, основана на пол, раса, етническа принадлежност, религия, увреждания, сексуална ориентация или други основания;

iv)  социална справедливост, социално приобщаване и предотвратяване или облекчаване на бедността;

v)  хуманитарна подкрепа и хуманитарна помощ, включително помощ при бедствия;

vi)  помощ за развитие и сътрудничество за развитие;

vii)  закрила, помощ и подкрепа за уязвими групи от населението, включително деца, възрастни хора, хора с увреждания, лица, търсещи или ползващи се от международна закрила, и бездомни лица;

viii)  защита на животни;

ix)  наука и научни изследвания и иновации;

x)  образование, обучение и участие на младежите;

xi)  насърчаване и защита на здравето и благосъстоянието, включително предоставяне на медицински грижи;

xii)  защита на потребителите;

xiii)  любителски спортове и тяхното популяризиране.

б)  финансовият положителен резултат от каквато и да е икономическа или друга носеща приходи дейност, реализиран от организацията с нестопанска цел, се използва единствено за насърчаване на общественополезните цели на организацията;

в)  в случай на разпускане на организация с нестопанска цел да бъдат предвидени законови гаранции, че всички нейни активи ще продължат да служат на общественополезни цели;

г)  членовете на ръководните структури на организацията, в които не участват нейни служители, не могат да получават възнаграждение, а единствено подходящо обезщетение за разходи.

3.  Държавите членки гарантират, че на организация с нестопанска цел, призната като такава, която допринася за обществената полза, и на която е предоставен съответен статут съгласно националните законови и подзаконови актове или административни практики, този статут може да бъде отнет само ако компетентният регулаторен орган е представил достатъчно доказателства, че организацията с нестопанска цел вече не отговаря на условията, установени в параграф 2.

Член 15

Прекратяване на дейността, забрана и разпускане

1.  Държавите членки гарантират, че съществуването на организация с нестопанска цел може да бъде прекратено единствено с решение на нейните членове или със съдебно решение.

2.  Държавите членки гарантират, че принудително прекратяване на дейността, забрана или разпускане на организация с нестопанска цел може да настъпи единствено вследствие на нарушения на националното право, които не могат да бъдат коригирани или отстранени.

3.  Държавите членки гарантират, че принудително прекратяване на дейността, забрана и разпускане на организация с нестопанска цел могат да бъдат последица единствено от несъстоятелност, неизвършване на дейност за продължителен период от време или тежко нарушение, противоречащо на обществената сигурност, както е признато от правото на Съюза.

4.  Държавите членки гарантират, че отделни нарушения на учредители, директори, служители или членове на организация с нестопанска цел, когато не действат от името на организацията, по правило не водят до принудително прекратяване на дейността, забрана или разпускане на организацията.

5.  Защитата, предвидена в настоящия член, се прилага и при спиране на дейността на организация с нестопанска цел, когато спирането може да доведе до блокиране на дейността на организацията, равнозначно на нейното прекратяване.

Глава IV

Равно третиране и мобилност

Член 16

Равно третиране

1.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, действащи в тяхната юрисдикция, които са установени или регистрирани в друга държава членка, се третират еднакво с организациите с нестопанска цел, установени или регистрирани в тяхната юрисдикция, включително по отношение на достъпа до услуги, като банкови услуги, на издаването на разрешения и, когато е приложимо, на финансовото и данъчното третиране при условията на приложимите национални законови и подзаконови актове и административни практики, както и по отношение на достъпа до финансиране за дейности, които се извършват в юрисдикцията на държавата членка или са в полза на общественото благо на държавата членка.

2.  За целите на параграф 1 държавите членки не изискват от организациите с нестопанска цел, установени или регистрирани в друга държава членка, но действащи в тяхната юрисдикция, да представят каквото и да било друго доказателство освен доказателство за установяването или регистрацията като организация с нестопанска цел в друга държава членка.

Член 17

Принцип на безпристрастно третиране

Държавите членки гарантират, че националните правила, уреждащи режима на организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, не водят до неоправдана дискриминация, основана единствено на политическата целесъобразност на целта, сферата на дейност или източниците на финансиране на организацията.

Член 18

Трансгранична мобилност и приемственост

1.  Държавите членки премахват всички пречки, които накърняват упражняването на правото на свободно установяване, на свободно движение на услуги и на свободно движение на капитали на тяхна територия от организации с нестопанска цел, установени или регистрирани в друга държава членка. Това не засяга правото на държавите членки да изискват, при предоставянето на официален статут на организация с нестопанска цел, тази организация да е придобила правосубектност или да е включена в национален регистър в съответствие със законодателството на държавата членка, в която е установена и/или възнамерява да извършва дейност.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организация с нестопанска цел, регистрирана в друга държава членка, има правото:

а)  да премести седалището си на тяхна територия, без да е необходимо да учредява или да се регистрира като ново юридическо лице;

б)  да има достъп до опростена процедура за регистрация, която включва признаване на информацията и документацията, които вече са били предоставени от организацията с нестопанска цел на държавата членка, в която тя е била регистрирана преди това.

Член 19

Трансгранични преобразувания и сливания

1.  Държавите членки гарантират, че организация с нестопанска цел, установена или регистрирана на тяхна територия, може да се преобразува или да се слее с друга организация с нестопанска цел, установена или регистрирана в друга държава членка, без това сливане или преобразуване да води до принудително прекратяване на дейността, забрана или разпускане, или до спиране на дейността на организацията.

2.  Държавите членки гарантират, че в случай на преобразуване или сливане по смисъла на параграф 1 преобразуващата или сливащата се организация с нестопанска цел е свободна да открие бюро или да започне дейност в държавата членка по местоназначение.

3.  Държавите членки определят правноорганизационната форма на преобразуваната или сляла се организация въз основа на принципа на еквивалентност.

4.  Държавите членки гарантират, че ако организацията с нестопанска цел, която е възникнала в резултат от преобразуване или сливане по параграф 1, не спази условията и изискванията, установени в националните законови и подзаконови актове или административни практики на приемащата държава членка, на същата организация се дава разумен срок за предприемане на необходимите мерки за узаконяване на нейното положение.

5.  Държавите членки гарантират, че нито трансграничното преобразуване, нито сливанията подкопават правата на работниците или профсъюзите или условията на труд. Те гарантират, че в съответствие с приложимите колективни трудови договори и националното право и правото на Съюза задълженията на работодателите по отношение на работниците и кредиторите продължават да се изпълняват, като работниците, доброволците, профсъюзите и представителите на работниците биват надлежно информирани и консултирани. Колективните трудови договори и правата на представителство на работниците в управителните съвети се зачитат и запазват, когато е приложимо.

Глава V

Финансиране

Член 20

Набиране на средства и свободно използване на активи

1.  Държавите членки премахват всички пречки, които накърняват способността на организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, да привличат, получават, да се разпореждат със или да даряват ресурси, включително финансови, непарични и материални, или да привличат или получават човешки ресурси от или към всякакъв източник, включително местни, чуждестранни или международни образувания, било то публични органи, частни лица или частни образувания.

2.  Държавите членки гарантират, че националните законови и подзаконови актове или административни практики не водят до различно третиране на организациите с нестопанска цел въз основа на източниците или на предназначението на тяхното финансиране.

3.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел имат право да притежават в собственост и да се разпореждат свободно с имущество и активи при условията на националното законодателство, приложимо за подобни субекти под тяхна юрисдикция.

4.  Държавите членки свеждат до минимум административната тежест по отношение на трансграничното разпределение на активите и дават възможност на организациите с нестопанска цел да генерират печалби за реинвестиране в благотворителни проекти.

Член 21

Публично финансиране

1.  Държавите членки гарантират, че публичното финансиране се предоставя и разпределя на организациите с нестопанска цел чрез ясни, прозрачни и недискриминационни процедури.

2.  Параграф 1 се прилага и за финансирането от Съюза, отпускано от държавите членки в рамките на споделеното управление по реда и при условията на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета(28).

Член 22

Трансгранично финансиране

1.  В съответствие с правилата на Съюза относно свободното движение на капитали държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, не са поставени в неблагоприятно положение като последица от набирането или получаването на финансиране от физически или юридически лица, пребиваващи или установени в Съюза или в ЕИП, но извън тяхната територия.

2.  В съответствие с правилата на Съюза относно свободното движение на капитали държавите членки гарантират, че физическите или юридическите лица не са поставени в неблагоприятно положение като последица от предоставянето на финансиране на организации с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност извън тяхната територия.

Член 23

Стопански дейности

Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, са свободни да извършват всякакви позволени от закона икономически, стопански или търговски дейности, при условие че тези дейности подпомагат пряко или косвено техните нестопански цели, при спазване на изискванията за лицензиране или на регулаторните правила, които са общоприложими за съответните дейности съгласно националните законови и подзаконови актове и административни практики.

Член 24

Докладване и прозрачност на финансирането

1.  Държавите членки гарантират, че задълженията за докладване и прозрачност, приложими за организациите с нестопанска цел съгласно националните законови и подзаконови актове и административни практики, не са ненужно обременяващи и са пропорционални на размера на организацията и на обхвата на нейните дейности, като се взема предвид стойността на нейните активи и приходи.

2.  За целите на параграф 1 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че задълженията за докладване и прозрачност, приложими за организациите с нестопанска цел съгласно националните законови и подзаконови актове и административни практики за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, включително тези, с които се изпълняват задължения съгласно правото на Съюза и международни задължения, се основават на целенасочена и актуална основана на риска оценка на сектора и на съответните организации и не водят до непропорционални изисквания или до неоправдано ограничаване на достъпа на организациите с нестопанска цел до финансови услуги.

3.  Съгласно член 11, параграф 3 организациите с нестопанска цел докладват ежегодно за отчетите си и оповестяват публично тези доклади. Тези доклади включват информация за финансирането, получено през предходната календарна година, информация за произхода и стойността на финансирането, кредити, банкови заеми и дарения или безвъзмездни парични средства или имущество.

4.  Държавите членки гарантират, че задълженията за докладване и прозрачност, приложими за организациите с нестопанска цел съгласно националните законови и подзаконови актове и административни практики, не водят до разлика в третирането на тези организации или ограничения на правата или задълженията им въз основа на източниците на финансиране на организацията или на техните цели или дейности.

Глава VI

Поверителност

Член 25

Поверителен характер на членството

1.  Когато организацията с нестопанска цел е с членски състав, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че информацията относно членовете може да остане поверителна.

2.  Държавите членки гарантират, че информация за физически лица – членове на организация с нестопанска цел, може да бъде достъпна за компетентен държавен орган само когато такъв достъп е необходим за целите на публично наказателно разследване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок, не по-малък от една година, и след решение на независим съд.

Член 26

Поверителна и чувствителна информация

1.  Държавите членки гарантират, че националните законови и подзаконови актове и административни практики не изискват от организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, да разкриват публично поверителна и чувствителна информация, като например лични данни, свързани с персонала, доброволците, членовете, учредителите или донорите на организацията.

2.  Държавите членки гарантират, че организациите с нестопанска цел, които са създадени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, имат достъп до ефективни средства за правна защита с цел предотвратяване на или получаване на обезщетение за незаконно придобиване, използване или разкриване на тяхна поверителна или чувствителна информация.

3.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че защитата срещу незаконно придобиване, използване или разкриване на поверителна или чувствителна информация на организации с нестопанска цел съгласно настоящия член се прилага по отношение на проверки на място, одити и всякакви други контролни дейности, извършвани от компетентните органи.

Член 27

Надзор

Държавите членки гарантират, че не подлагат организациите с нестопанска цел на неоправдано и непропорционално наблюдение, по-специално на техните операции или комуникации, или на тези на учредителите на организацията, на членовете на управителните ѝ структури, на други членове, на персонал, на доброволци, на донори или на други свързани с нея частни лица, освен когато това е оправдано от съображения за обществена сигурност.

Глава VII

Заключителни разпоредби

Член 28

По-благоприятно третиране и клауза за запазване на равнището на защита

1.  Държавите членки могат да приемат или запазят разпоредби, които предоставят на организациите с нестопанска цел, които са установени, регистрирани или развиват дейност на тяхна територия, по-благоприятно третиране от предписаното в настоящата директива.

2.  Изпълнението на настоящата директива не може да бъде основание за намаляване на равнището на защита, което е вече предоставено съгласно националното право, правото на Съюза или международното право, включително по отношение на основните права, в областите на нейното приложение.

Член 29

Транспониране

1.  До ... [1 година след датата на влизане в сила на настоящата директива] държавите членки приемат и публикуват мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

2.  Държавите членки се консултират своевременно, по прозрачен и съдържателен начин с организациите с нестопанска цел, които вече са установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, относно транспонирането и прилагането на разпоредбите на настоящата директива.

Член 30

Докладване, оценка и преглед

1.  Държавите членки предоставят на Комисията цялата имаща отношение информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива. Въз основа на предоставената информация Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението и прилагането на настоящата директива не по-късно от три години след крайния срок за нейното транспониране.

2.  Като взема предвид доклада си, представен съгласно параграф 1, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на въздействието на националното право, с което се транспонира настоящата директива, не по-късно от три години след срока за транспонирането ѝ. В доклада се прави оценка на начина, по който действа настоящата директива, и се разглежда необходимостта от допълнителни мерки, включително, когато е целесъобразно, от изменения с оглед по-нататъшна хармонизация на националното право, приложимо за организациите с нестопанска цел.

3.  Комисията огласява публично и в леснодостъпна форма посочените в параграфи 1 и 2 доклади.

Член 31

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

(1) Законодателна резолюция, съдържаща становището на Европейския парламент относно предложението на Комисията за Регламент (ЕИО) на Съвета относно устава на европейското сдружение (ОВ C 42, 15.2.1993 г., стр. 89). (2) Предложение на Комисията за Регламент (ЕИО) на Съвета относно устава на европейското сдружение (COM(1991)0273 — SYN 386). (3) ОВ C 99, 13.4.1987 г., стр. 205. (4) OВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 2. (5) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 187. (6) Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 октомври 2005 г., Ouranio Toxo и други с/у Гърция, № 74989/01, ECLI:CE:ECHR:2005:1020JUD007498901. (7) Решение на Съда от 18 юни 2020 г. по дело Комисия/Унгария, C-78/18, ECLI:EU:C:2020:476, точка 113. (8) Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2021 г. относно укрепването на демокрацията и свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (2021/2036(INI)). (9) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1). (10) Решение на Съда на Европейския съюз от 18 юни 2020 г. по дело Европейска комисия/Унгария, C-78/18, ECLI:EU:C:2020:476. (11) Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1). (12) Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) (ОВ L 207, 18.8.2003 г., стр. 1). (13) Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1). (14) Регламент (EО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 19). (15) Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) (ОВ L 199, 31.7.1985 г., стр. 1). (16) Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1). (17) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). (18) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43). (19) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87). (20) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (OB L 182, 29.6.2013 г., стр. 19). (21) https://cordis.europa.eu/project/id/613034/reporting. (22) Становище на Европейския икономически и социален комитет, „Неизползваният потенциал на филантропията в Европа“, SOC/611. (23) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). (24) Решение на Съда на Европейския съюз от 18 юни 2020 г. по дело Европейска комисия/Унгария, C-78/18, ECLI:EU:C:2020:476. (25) Stauffer: C-386/04 Centro di Musicologia Walter Stauffer/Finanzamt München für Körperschaften [2006 г.] ECR I-8203; Hein-Persche: C-318/07 Hein Persche/Finanzamt Lüdenscheid [2009 г.] ECR I-359 и Missionswerk: C-25/10 Missionswerk Werner Heukelbach eV/Belgien [2011 г.] 2 C.M.L.R. 35. (26) Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36). (27) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73). (28) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно овластяването на европейската младеж: заетост след пандемията и социално възстановяване (2021/2952(RSP))

P9_TA(2022)0045 B9-0091/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2, член 3 и член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 14, 15, 32 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 1, 3 и 4,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, подписана и ратифицирана от ЕС и всички негови държави членки(1), и по-специално член 27 от нея относно работата и заетостта,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно гаранцията за младежта(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно последствията от COVID-19 за младежта и спорта(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно правото на информиране на Парламента във връзка с текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно възгледите на Парламента за текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост, извършвана от Комисията и Съвета(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно Европейската гаранция за децата(8),

–  като взе предвид своята позиция от 8 юни 2021 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+)(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(10),

–  като взе предвид доклада на Международната организация на труда от 21 октомври 2021 г., озаглавен „Младежка заетост по време на COVID-19“,

–  като взе предвид доклада на Срещата на европейската младеж през 2021 г., озаглавен „Доклад за младежките идеи за Конференцията за бъдещето на Европа“,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската година на младежта (EYY) 2022 г.,

–  като взе предвид доклада на Eurofound от 9 ноември 2021 г., озаглавен „Въздействие на COVID-19 върху младите хора в ЕС“,

–  като взе предвид доклада на Европейския младежки форум от 17 юни 2021 г., озаглавен Beyond Lockdown: the „pandemic scar“ on young people (Отвъд ограничителните мерки: „белегът на пандемията“ върху младите хора)(11),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на Европейския съюз и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта: Стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019 – 2027 г.(12), по-специално частта относно европейските цели за младежта,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 12 октомври 2021 г. относно заетостта и социалното развитие в Европа, озаглавен „Към силна социална Европа след кризата с COVID-19: намаляване на различията и преодоляване на въздействието върху разпределението“,

–  като взе предвид Препоръката на Съвета от 30 октомври 2020 г., озаглавена „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2021 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост(15),

–  с като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно справедливи условия на труд, права и социална закрила за работещите през платформи – нови форми на заетост, свързани с развитието на цифровите технологии(16),

–  като взе предвид доклада на Срещата на европейската младеж през 2021 г., озаглавен „Доклад за младежките идеи за Конференцията за бъдещето на Европа“,

–  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно овластяването на европейската младеж: заетост след пандемията и социално възстановяване (O-000075 – B9‑0002/2022 и O-000077 – B9‑0003/2022),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

A.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказа опустошително въздействие върху свързаното със заетостта и социалното положение на младите хора в Европа, като възможностите за личностно развитие намаляха или временно бяха преустановени, равнището на заетост спадна и следователно броят на незаетите с работа, учене или обучение млади хора нарасна; като има предвид, че личните доходи на младите хора са намалели значително, а рискът от бедност и социално изключване се е увеличил; като има предвид, че шансовете им за бъдещо участие на пазара на труда са изложени на риск; като има предвид, че са необходими незабавни действия, за да се гарантират и подобрят бъдещето и благосъстоянието на младите хора; като има предвид, че процентът на младежката безработица е 15,9% – 2,5 пъти по-висок от процента на общата безработица;

Б.  като има предвид, че се очаква нивото на бедност да се увеличи като резултат от пандемията от COVID-19; като има предвид, че в държавите, които бяха особено силно засегнати по време на финансовата криза през 2007 – 2008 г., отново се наблюдава повишаване на младежката безработица над средното равнище; като има предвид, че жените, младите хора, възрастните хора, хората с увреждания и големите семейства са по-силно застрашени от тази тенденция; като има предвид, че икономическата прогноза на Комисията за есента на 2022 г. показва обещаващи цифри със спад в безработицата и очаквано възстановяване на пазарите на труда през 2022 г. до равнищата отпреди пандемията; като има предвид, че кризата продължава да засяга по-специално младите хора; като има предвид, че през първото тримесечие на 2021 г. броят на младите работници е намалял, както и като има предвид, че през 2022 г. и 2023 г. се очаква да бъдат създадени 3,4 милиона работни места(17) и ще бъде от съществено значение да се гарантира участието на младите хора в тези нови възможности за заетост; като има предвид, че понастоящем все по-голям брой млади хора разчитат на това да живеят в дома на родителите си, за да се защитят от бедност; като има предвид, че 29% от домакинствата, в които съжителстват три поколения, са изложени на риск от бедност, а 13% изпитват сериозни лишения;

В.  като има предвид, че групите държави преди кризата с COVID-19 до голяма степен продължават да съществуват, включително по отношение на процента на незаетите с работа, учене или обучение;

Г.  като има предвид, че през 2020 г. процентът на незаетите с работа, учене или обучение сред жените е средно 1,3 пъти по-висок, отколкото при мъжете; като има предвид, че разликата в равнищата на незаетите с работа, учене или обучение при жените и мъжете е особено висока в източноевропейските държави поради семейните отговорности; като има предвид, че вероятността за попадане в категорията на незаетите с работа, учене или обучение намалява все повече с повишаването на образователната степен; като има предвид, че в южните и средиземноморските държави делът на дълготрайно безработните лица и обезкуражените работници е по-висок в групата на незаетите с работа, учене или обучение;

Д.  като има предвид, че младите хора са основата за устойчив икономически и социален просперитет за Европа и са ключов приоритет за ЕС, както се потвърждава от Европейската стратегия за младежта и засилената гаранция за младежта, и следователно заслужават приоритетни мерки за тяхната подкрепа, защита, насоки и приобщаване, както и създадени за тях възможности;

Е.  като има предвид, че загубите на работни места в резултат на пандемията от COVID-19 бяха по-високи във възрастовата група 15 – 24 години, отколкото във възрастовата група 25 – 29 години, по-специално сред жените; като има предвид, че младите хора бяха особено засегнати от факта, че работното време беше намалено повече от заетостта като цяло; като има предвид, че броят на безработните отразява само малка част от загубените работни места по време на кризата с COVID-19, тъй като много млади хора, загубили своята работа, често не отговарят на условията за обезщетения при безработица или друг вид подпомагане на доходите;

Ж.  като има предвид, че подобряването на гражданското участие на младите хора е цел на стратегията на ЕС за младежта (2019 – 2027 г.);

З.  като има предвид, че процентът на нестандартна заетост е много висок сред младите хора, като 43,8% от младите хора в ЕС извършват временна работа;

И.  като има предвид, че през септември 2021 г. председателят г-жа Фон дер Лайен обяви предложение за определяне на 2022 г. за EYY, за да се помисли за перспективите на младите хора в Европа и да се постави акцент върху европейските, националните, регионалните и местните политики и законодателните предложения, които създават възможности за младите хора в целия ЕС; като има предвид, че това предложение следва да предостави истински и ефективен стимул за подобряване на условията на труд на младите хора в ЕС;

Й.  като има предвид, че психичното здраве на младите хора се влоши значително по време на пандемията, като проблемите, свързани с психичното здраве, се удвоиха в няколко държави членки в сравнение с равнищата от преди кризата; като има предвид, че през пролетта на 2021 г. 64% от младите хора във възрастовата група 18 – 34 години бяха изложени на риск от депресия отчасти вследствие на липсата на перспективи за заетост, образование и на финансови перспективи в дългосрочен план, както и в резултат на самота и социална изолация; като има предвид, че девет милиона юноши в Европа (на възраст 10 – 19 години) живеят с психични разстройства, като повече от половината от случаите са свързани с тревожност и депресия; като има предвид, че влошаването на психичното здраве може да бъде отдадено на прекъсването на достъпа до услуги в областта на психичното здраве и повишаването на работната натовареност, както и на кризата на пазара на труда, която засегна непропорционално младите хора; като има предвид, че 19% от момчетата на възраст 15 – 19 години в ЕС страдат от психични разстройства, следвани от повече от 16% от девойките на същата възраст; като има предвид, че самоубийствата са втората водеща причина за смърт сред младите хора в Европа;

К.  като има предвид, че децата, които растат в условия на недостиг на ресурси и несигурна семейна среда, е по-вероятно да изпаднат в бедност и социално изключване с трайни последици за своето развитие и по-нататъшно съзряване, да нямат достъп до адекватни умения и да разполагат с ограничени възможности за заетост, което води до един порочен кръг на междупоколенческа бедност; като има предвид, че Съюзът може да играе ключова роля в цялостната борба срещу детската бедност и социалното изключване на децата; като има предвид, че целта на Европейската гаранция за децата е да предотвратява и да се бори с бедността и социалното изключване чрез гарантиране на свободен и ефективен достъп за децата в нужда до ключови услуги, например образование и грижи в ранна детска възраст, образователни и училищни дейности, здравеопазване, здравословно хранене и поне едно здравословно ястие през всеки учебен ден, както и подходящо жилищно настаняване;

Л.  като има предвид, че публикувано през септември 2021 г. глобално проучване, ръководено от университета в Бат и проведено в 10 държави, показа, че почти 60% от младите хора заявяват, че се чувстват много или изключително обезпокоени от извънредното положение по отношение на климата, като повече от 45% от интервюираните посочват, че чувствата им по отношение на климата се отразяват на ежедневния им живот, а три четвърти заявяват, че считат бъдещето за плашещо; като има предвид, че 83% изразяват съгласие, че не сме се погрижили за планетата, а 65% считат, че правителствата не са оправдали надеждите на младите хора;

М.  като има предвид, че гражданското участие предлага доказани ползи за благосъстоянието на хората чрез разширяване на социалната им мрежа, предоставяне на повече възможности за икономическа, социална и физическа активност и намаляване на риска от развиване на психични разстройства;

Н.  като има предвид, че в контекста на последиците от пандемията цяло поколение млади хора на изкуството и работещи в сферата на културата ще изпитват затруднения да намерят мястото си в нашите общества; като има предвид, че хората на изкуството и работещите в сферата на културата и творчеството обикновено имат нетипични модели на работа и често им липсва подходяща социална закрила, особено в трансграничен контекст, което често води до изключването им от плащанията на пенсии, здравни грижи и обезщетения за безработица; като има предвид, че липсата на колективно договаряне за самостоятелно заетите хора на изкуството и за работещите в областта на културата и творчеството допълнително подкопава тяхната позиция на пазара на труда и води до липса на адекватна социална закрила;

О.  като има предвид, че хората на изкуството и специалистите в областта на културата от малцинствени групи, включително жените, младите хора, представителите на етнически и географски малцинства, хората с уязвим социално-икономически произход, хората с увреждания и ЛГБТИК+ лицата, имат по-ограничен достъп до художествени и културни кариери и са най-силно засегнати от последиците от пандемията;

П.  като има предвид, че Европейският социален фонд плюс (ЕФС+) е основният европейски фонд, който има за цел подобряване на достъпа на младите хора до заетост, насърчаване на равния достъп до и завършването на качествено и приобщаващо образование и обучение чрез общо и професионално образование и обучение до висше образование, включително чрез насърчаване на ученето през целия живот и улесняване на мобилността с учебна цел, както и чрез насърчаване на социалната интеграция на младите хора в риск от бедност и социално изключване, в т.ч. най-нуждаещите се млади хора;

Р.  като има предвид, че основният елемент на NextGenerationEU – Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) – представлява инструмент на ЕС от историческо значение за подпомагане на държавите членки да смекчат икономическото и социалното въздействие на COVID-19 чрез реформи и инвестиции в шест стълба, един от които е посветен на реформите и инвестициите в децата и младите хора;

С.  като има предвид, че трудовото и социалното приобщаване на младите хора се отнася до равния им достъп до качествена, стабилна и носеща приходи заетост, до достойно и финансово достъпно жилищно настаняване и подходящо хранене, качествени услуги на здравеопазване и профилактика, включително опазване на психичното здраве и минимални стандарти на цифрова инфраструктура; като има предвид, че инициативите за образование и развитие на умения, доброволчеството, качествените стажове и програмите за учене през целия живот са от съществено значение за гарантиране на равни възможности и достъп до пазарите на труда, като същевременно позволяват на младите хора да започнат своя живот в зряла възраст със сигурност;

Т.  като има предвид, че предишната финансова криза показа, че ако на младите хора не бъдат осигурени качествени стажове и работни места – въз основа на писмени споразумения и достойни условия на труд, включително заплата, гарантираща жизнен минимум, професионални консултации, ориентиране и допълнително обучение – отново ще възникне висок риск те да бъдат принудени да приемат несигурни работни места, да напуснат страната си, за да си намерят работа, или да се запишат за образование или обучение, въпреки че всъщност търсят постоянна работа на пълно работно време;

У.  като има предвид, че е известно, че инвестициите в младите хора, по-специално инвестициите със социално въздействие, оказват положително въздействие върху заетостта и участието на младите хора в обществото и водят до измерима социална и финансова възвръщаемост на инвестираните средства, насърчавайки икономическото развитие, като същевременно постигат социални цели; като има предвид, че съществуващите инструменти и механизми трябва да бъдат прилагани в еднаква степен, а новите инструменти следва да бъдат допълнително разгледани;

Ф.  като има предвид, че политическите бариери в областта на труда и социалното приобщаване на младите хора могат да доведат до дублиране на разходите, ако координацията между държавите членки и съответните заинтересовани страни е в своето начало и няма постоянни структури, които могат да координират различните участници, да постигат максимален ефект, да гарантират, че няма пропуски в обхвата, и да насърчават иновациите;

Х.  като има предвид, че съществуващите инициативи и политики, като например засилената гаранция за младежта, Европейският младежки диалог и Европейският корпус за солидарност, както и нови предложения, като например ALMA (Aim, Learn, Master, Achieve – стреми се, учи, овладей, постигай), трябва да достигнат до младите хора и да се справят с предизвикателствата, свързани с младежта, през 2022 г., като например младежката безработица; като има предвид, че тези инициативи и политики следва да включват активни и пасивни политики на пазара на труда, ефективен достъп до мерки за социално приобщаване и до социални, здравни и жилищни услуги за младите хора; като има предвид, че Европейският център за развитие на професионалното обучение заключи, че не всяко „чиракуване“ и възможности за обучение са с високо качество и че не всички „чираци“ имат право на заетост или права на социална закрила; като има предвид, че в своята резолюция от 8 октомври 2020 г. Парламентът изрази загриженост относно качеството на предложенията, предлагани в рамките на засилената гаранция за младежта, и подчерта, че стажовете и възможностите за работа, предоставяни в рамките на нови и съществуващи програми и инициативи, трябва да бъдат платени и ограничени по продължителност и количество, така че младите хора да не бъдат блокирани в безкрайни повтарящи се стажове и използвани като евтина или дори безплатна работна ръка без социална закрила и пенсионни права; като има предвид, че проучванията показват, че настоящото поколение млади хора намират първата си истинска работа в началото на тридесетте си години;

Ц.  като има предвид, че непрекъснатото развитие на нови хоризонтални умения сред младите хора, като например цифрови умения, както и развитието на умения с икономически потенциал, като например екологосъобразни или предприемачески умения, е от ключово значение за един здрав, приобщаващ и ориентиран към бъдещето европейски пазар на труда, и следва да създаде достъп за всеки млад европеец до качествена заетост; като има предвид, че същото се отнася за професионалното образование, търговските и житейските умения; като има предвид, че 40% от работодателите не могат да намерят хора с необходимите умения, за да запълнят своите свободни работни места; като има предвид, че ЕС трябва да преодолее всички форми на несъответствие между търсените и предлаганите умения, за да използва ефективно своя човешки капитал; като има предвид, че младежката безработица се е превърнала в сериозен икономически и обществен проблем в много държави на ЕС(18); като има предвид, че на всички следва да се предостави достъп до подходяща цифрова инфраструктура и обучение по цифрови умения, за да се преодолеят различията по отношение на цифровата грамотност сред младите хора и да се гарантират равни възможности за всички в образователната система и на пазара на труда; като има предвид, че за създаването на здравословен живот и равновесие между професионалния и личния живот за младите хора също толкова важни са и социалните умения като критично мислене, работа в екип и междукултурно общуване;

Ч.  като има предвид, че участието на младите хора в работата с младежта, социалните движения, младежките организации и социалното предприемачество е от ключово значение за създаването на нови решения; като има предвид, че участието на частни субекти, дружества и стопанския сектор е необходимо, за да се подобри преходът от образование към пазара на труда и да се осигури непрекъснат достъп до обучение за повишаване на квалификацията и преквалификация и учене през целия живот за младите хора;

Ш.  като има предвид, че дискриминацията срещу младите хора като цяло продължава да бъде проблем в ЕС, като млади жени и млади хора от уязвими групи често са изправени пред дискриминация на основата на техния пол, етнически произход (например роми), сексуална ориентация и идентичност, увреждане или неблагоприятен социално-икономически произход и са изложени на много по-голям риск от безработица, бедност сред работещите и социално изключване;

Щ.  като има предвид, че младите хора в Европа и техните представители и организации, включително професионалните съюзи, са активни в организирането на пълноценно участие на младежите и в изготвянето на политически препоръки с решения за подобряване на трудовата и социалната интеграция, включително чрез участието им като част от Конференцията за бъдещето на Европа; като има предвид, че те трябва да се считат за основни партньори при съвместното създаване, изпълнението и оценяването на EYY и след това;

AA.  като има предвид, че възможностите за заетост за много от горепосочените групи, особено за младите хора с увреждания и младежите, принадлежащи към ромските или пътуващите общности, са силно ограничени от трудности при достъпа до висококачественото образование, от което се нуждаят, за да бъдат подходящо подготвени за съвременния пазар на труда;

АБ.  като има предвид, че младите хора са жизненоважен актив за възстановяването и развитието на всички региони на ЕС, по-специално на най-отдалечените региони; като има предвид, че в Майот половината от населението е на възраст под 18 години, докато във Френска Гвиана един от двама жители е на възраст под 25 години;

АВ.  като има предвид, че през 2016 г. една трета от управителите на земеделски стопанства в ЕС са били на възраст 65 или повече години и едва 11% от управителите на земеделски стопанства в ЕС са били млади земеделски стопани на възраст под 40 години;

АГ.  като има предвид, че селскостопанският сектор и земеделските стопанства в ЕС представляват гръбнакът на нашата икономика; като има предвид, че за да се гарантира продоволствена сигурност и да се допринесе за екологичния преход, е от решаващо значение младите хора да бъдат привлечени в селското стопанство;

АД.  като има предвид, че обезлюдяването на селските райони и масовото изселване на младите хора в градските райони показват, че е необходимо да се намерят решения и да се вземат предвид краткосрочни, средносрочни и дългосрочни стратегии за задържане на младите хора в селските райони;

АЕ.  като има предвид, че на твърде много млади хора с увреждания се предлага работа само в защитени работни места, докато в някои държави членки не им се предлагат същите права на работници и на заплата като на хората на отворения пазар на труда;

АЖ.  като има предвид, че в доклада за младежките идеи за Конференцията за бъдещето на Европа, изготвен по време на Срещата на европейската младеж през 2021 г. се стига до заключението, че:

1.  приветства факта, че председателят г-жа Фон дер Лайен определи 2022 г. за EYY; счита, че 2022 г. следва да предостави допълнителен стимул за правилното и цялостно изпълнение на европейската стратегия за младежта чрез амбициозни действия за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, по-специално поради отрицателните последици от продължаващата пандемия от COVID-19, и чрез конкретното прилагане на други съществуващи инструменти, например засилената гаранция за младежта за борба с безработицата и социалните последици от COVID-19; призовава Комисията и Съвета да гарантират, че всички политики, насочени към младите хора, са междусекторни и отчитат многообразието на младите хора в цяла Европа и предизвикателствата, пред които те са изправени; счита, че EYY следва да допринесе за цялостното изпълнение на принципи 1 и 3 на Европейския стълб на социалните права;

2.  подчертава, че извънредното положение във връзка с COVID-19 вече доведе до загуба на работните места за много хора, и по-специално млади хора, които по-често се оказват на несигурно работно място, по-вероятно е да работят на временни договори или на непълно работно време и са без спестявания; във връзка с това приветства плановете на Комисията за укрепване на гаранцията за младежта и призовава Комисията и държавите членки да превърнат борбата с младежката безработица в приоритет;

3.  отбелязва с голяма загриженост високото равнище на младежката безработица в редица държави членки и нестабилността на трудовите договори на младите работници, особено в сектори, които са засегнати сериозно от COVID-19; призовава за засилен инструмент за гаранция за младежта с цел намаляване на дълготрайната и младежката безработица с най-малко 50% до 2030 г., който да включва и критерии за създаване на качествени работни места в съответствие с цел № 8 за устойчиво развитие от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие; счита, че е време засилената гаранция за младежта да стане задължителна и приобщаваща за всички държави членки, като бъдат включени активни мерки за осведомяване, насочени към дългосрочно неработещи, неучещи и необучаващи се лица и млади хора в неравностойно социално-икономическо положение, като например младите хора с увреждания, младите ЛГБТИК+ лица и младите хора от ромски произход;

4.  приветства включването на психичното здраве като един от приоритетите в целите за младежта, както е посочено в рамките на EYY, и призовава Комисията да превърне и психичното здраве в приоритет в предстоящата стратегия на ЕС за полагане на грижи; подчертава, че трябва да се обърне внимание на връзката между социално-икономическите фактори като безработицата, жилищната несигурност, психичното здраве и благосъстояние, за да се гарантира цялостен и широкообхватен подход към психичното здраве на равнището на ЕС; подчертава, че несигурността относно бъдещето, включително въздействието на изменението на климата, има пагубно въздействие върху психичното здраве на младите хора; призовава следователно държавите членки да превърнат психичното здраве в неразделна част от социално-икономическото възстановяване на ЕС от пандемията и приоритет в областта на здравословните условия на труд, по-специално в образователната среда и в работната среда; призовава грижите за психичното здраве да станат достъпни и финансово достъпни за всички възрастови групи, по-специално за младите хора и децата, както и за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването, като се предоставя подходяща подкрепа за уязвимите групи млади хора; призовава Комисията да проведе задълбочено проучване относно различните причини за психологическа болка сред младите хора в Европа;

5.  подчертава жизненоважната роля, която младите хора трябва да играят в оформянето на политиките в областта на заетостта и социалните политики в Европа; приветства диалога на ЕС по въпросите на младежта и работата с младежта и младежките организации, които доближават ЕС до младите хора, при условие че процесите на участие на младежта биват последвани от конкретни инициативи от вземащите решения; насърчава популяризирането на принципа на съвместно управление при разработването на политики за младежта, съгласно който младите хора и представителите на младежта са включени в процеса на разработване; призовава Комисията да признае положителното въздействие на третия сектор, включително младежките организации, и възможностите за неформално и самостоятелно учене, които те предоставят чрез възможности като доброволческа дейност и участие на младежта, както и официално да признае знанията и уменията, придобити от младите хора чрез третия сектор, за да се помогне на младите хора да укрепят перспективите си на пазара на труда; насърчава признаването на гражданската ангажираност като ценен професионален опит в процеса на наемане на работа; призовава Комисията да обмисли подпомагането на проекта за европейските младежки столици като продължение на EYY; призовава Комисията и държавите членки, когато се предлагат нови инициативи във всички области на политиката, да вземат предвид клауза за младежта, в която се оценява въздействието на инициативите върху младите хора;

6.  подчертава, че е необходимо държавите членки да продължат да инвестират достатъчно средства от ЕСФ+ в мерки за подкрепа на младежката заетост; подчертава, че следователно държавите членки трябва да заделят поне 15% от своите средства по ЕСФ+ при споделено управление за целенасочени действия и структурни реформи за подкрепа на качествената заетост за младите хора; припомня необходимостта от обвързваща, по-ефективна и приобщаваща гаранция за младежта с ясна рамка за критерии за качество, която да осигурява платени стажове, чиракуване и практики за всички хора, които не са заети с работа, учене или обучение;

Инвестиране в младото поколение

7.  призовава Комисията и Съвета да използват напълно и оптимално наличното финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., без да се засягат вече създадените програми по ЕСФ+, вследствие на структурните проблеми във връзка с младежката безработица и бедността; припомня, че най-отдалечените региони са особено засегнати от тези проблеми и следователно се нуждаят от специална подкрепа; във връзка с това приветства наличието на средства по линия на МВУ за мерки, насочени към децата и младите хора, и очаква това да доведе до създаването на значителни възможности за младите хора в Европа; призовава за включване на социалните партньори и младежките организации в наблюдението и оценяването на националните планове за възстановяване и устойчивост; призовава държавите членки да гарантират, че Фондът за справедлив преход и ЕСФ+ подкрепят интегрирани планове на местно равнище за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията, по-специално за най-уязвимите групи, засегнати от прехода;

8.  призовава държавите членки да гарантират взаимно допълване между мерките по МВУ и други програми на ЕС, например Европейската гаранция за младежта, Европейската гаранция за децата и националните инвестиции и мерки за насърчаване на уменията, образованието, обучението и интегрирането на пазара на труда, в съответствие със собствените си потребности и специфични национални условия; призовава Комисията да продължи да наблюдава инвестициите и разходите по свързаните с младежта приоритети в рамките на Next GenerationEU, МВУ ЕСФ+ с активното участие на Парламента; припомня възможността, предоставена от компонента на InvestEU за социални инвестиции и умения, за генериране на инвестиции със социално въздействие; отбелязва повишаващото се внимание към концепцията за облигации за социално въздействие и договори за социални резултати, насочени към младите хора, като същевременно се включва и частният сектор в тяхното проектиране и изпълнение;

9.  приветства увеличаването на подпомагането за млади земеделски стопани в следващата обща селскостопанска политика;

10.  приветства разширяването на обхвата на засилената гаранция за младежта, така че да покрива възрастовата група 15 – 29 години; припомня, че засилената гаранция за младежта следва да осигурява реални възможности за заетост, а не стажове с ниско качество или безкрайно обучение;

Интеграция на младите хора на пазара на труда

11.  отбелязва със загриженост, че гаранцията за младежта до момента не е постигнала напълно целите си, и призовава за засилени мерки, включително пълно използване на предоставените от ЕСФ+ възможности, за насърчаване на заетостта чрез активна намеса за интеграция на пазара на труда и създаването на устойчиви позиции за началото на кариерата, които гарантират това, че младите хора имат достъп до социална сигурност и справедливо възнаграждение; призовава Комисията да изиска от държавите членки да представят актуализирани схеми за засилена гаранция за младежта и да въведат рамка с ясни и обвързващи стандарти за качество за предоставяните предложения в рамките на инициативите с цел да се насърчат положителните и устойчиви резултати за младите хора и да бъде успешен преходът им към пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да насърчават дружествата да играят активна роля в засилената гаранция за младежта; припомня, че една от целите на ЕСФ+ е да насърчава балансирано участие на половете на пазара на труда чрез мерки, които, наред с другото, имат за цел да гарантират равни условия на труд, по-добро равновесие между професионалния и личния живот и достъп до грижи за децата, включително образование и грижи в ранна детска възраст; припомня освен това, че освен това ЕСФ+ следва да има за цел осигуряването на здравословна и подходящо адаптирана работна среда, за да се преодолеят здравните рискове, свързани с променящите се форми на заетост и нуждите на застаряващата работна сила;

12.  припомня, че партньорствата със заинтересованите страни са ключов елемент на засилената гаранция за младежта, но че понастоящем не съществува официален орган или механизъм на равнището на ЕС за тяхното участие в наблюдението и прилагането на схемите по гаранцията за младежта; призовава Комисията да следи прилагането на схемите по засилената гаранция за младежта посредством Комитета по заетостта (EMCO) и редовно да докладва на EMCO относно изпълнението и резултатите от схемите по гаранцията за младежта, като информира Парламента; приканва Комисията да създаде работна група за прилагането на засилената гаранция за младежта, която да обединява съответните заинтересовани страни, включително гражданските партньори, младежките организации и социалните партньори, в работата на ЕМСО с цел улесняване на координацията и обмена на най-добри практики между ЕС и националните органи, заедно с гражданските партньори и младежките организации, както и да прави редовна оценка на нейното въздействие и да предлага препоръки за подобряване;

13.  призовава държавите членки да гарантират, че публичните служби по заетостта (ПСЗ) работят с местните органи, сектора на образованието, младежките организации и частния сектор чрез Европейската мрежа на ПСЗ, за да насърчават качествената, стабилна и добре заплатена заетост и да засилват съобразена с нуждите подкрепа за обучение, търсене на работа и консултации за младите хора, и насърчава държавите членки да осигурят необходимото на ПСЗ, за да предоставят ресурси и обучение за запазване на психичното здраве въпреки несигурния икономически климат и в целия ход на предизвикателствата на търсенето на работа;

14.  препоръчва да се засили акцентът върху заетостта на системите в областта на психичното здраве, по-специално като се подчертае положителният принос, който качествената заетост може да има за възстановяването на психичното здраве;

15.  призовава държавите членки да улеснят достъпа на младите хора до платени, качествени и приобщаващи стажове и чиракуване; призовава за засилване на схемите за мониторинг, като се гарантира, че младите хора получават подходящ и качествен първоначален трудов опит, възможности за повишаване на квалификацията и нови умения или квалификации; осъжда практиката на неплатени стажове като форма на експлоатация на млади работници и нарушение на техните права и призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с Парламента и при зачитане на принципа на субсидиарност, да предложат обща правна рамка за гарантиране на справедливо възнаграждение за стажовете и чиракуванията с цел избягване на практики на експлоатация; осъжда практиката на договори без задължения за определен брой часове и призовава държавите членки да предоставят подкрепа на работодателите, които осигуряват стажове и чиракуване за млади хора с увреждания;

16.  призовава Комисията да преразгледа съществуващите европейски инструменти, като например Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване, и да включи критерии за качество на предложенията за младите хора, включително принцип за справедливо възнаграждение за стажантите и практикантите, достъп до социална закрила, устойчива заетост и социални права;

Трудова мобилност и умения за бъдещето

17.  призовава Комисията да гарантира, че новата инициатива ALMA подпомага младите хора, по-специално младите хора, които са незаети с работа, учене или обучение (NEET), при намирането на възможност за временен качествен трудов стаж в друга държава членка; подчертава, че програмата ALMA трябва да отговаря на стандарти за качество, спазващи трудовите права на младите хора, като например достойно възнаграждение, добри условия на труд и достъп до социална закрила;

18.  подчертава, че цифровите умения са от съществено значение за младите хора и всички отрасли в 21-ви век, и приканва Комисията и държавите членки да обмислят разработването на постоянен, сертифициран и безплатен достъп за младите хора до онлайн и офлайн курсове за цифрови умения и грамотност на всички езици на ЕС в партньорство с публични субекти и частни дружества; призовава за създаването на пространства за обмен относно електронното обучение и електронното преподаване; настоява ЕС и държавите членки да разработят повече програми, като например eTwinning и Електронната платформа за учене на възрастни в Европа; отбелязва, че в много държави членки трябва да се преодолеят сериозни ограничения по отношение на достъпа до хардуер, помещения, подходящи обучаващи и адекватна цифрова инфраструктура; припомня следователно необходимостта от свързване на достъпа до онлайн курсове със засилените инициативи за справяне с недостатъците при достъпа до интернет и цифрови инструменти, за да може никой да не бъде изоставен, и настоява, че курсовете следва да бъдат разработени по достъпен начин, така че да се избегне изключването на младите хора с увреждания;

19.  подчертава значението на развитието на екологосъобразни умения и качествени възможности за заетост в неутрална по отношение на климата, енергийно ефективна и кръгова икономика, особено в регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход, например тези, които са в много голяма степен зависими от селскостопанския сектор, и тези, които участват в борбата с изменението на климата, производството на енергия от възобновяеми източници, намаляването на въглеродните емисии, повишаването на енергийната ефективност, управлението на отпадъците и водите, подобряването на качеството на въздуха и възстановяването и опазването на биологичното разнообразие; призовава работодателите да осигурят повишаване на квалификацията и/или преквалификация на работната си сила и да подобрят осигуряването на по-ефективно чиракуване в съответствие с Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване;

20.  приканва Комисията да предложи през 2022 г. нови инструменти и инициативи, насочени към развитие на младежкото предприемачество и социални инвестиции сред младите хора в плана за действие за социалната икономика;

21.  изразява съжаление относно недостатъчната връзка между реформите и инвестициите в образованието и обучението с мерки, които гарантират приобщаването на младите хора към пазара на труда, особено на незаетите с работа, учене или обучение; насърчава гъвкави, приобщаващи, достъпни и отворени учебни пътеки чрез индивидуални сметки за обучение и микроквалификации за младите хора, специалистите, работещи с младежи, обучаващите и специалистите, включително чрез умения и компетентности, придобити посредством неформално образование и информално учене; подчертава, че укрепването на професионалното ориентиране от ранна възраст и подкрепата за равния достъп до информация и консултации за учащите се и възрастните учащи могат да помогнат на младите хора да изберат подходящи образователни и професионални пътеки, водещи до възможности за заетост, подходящи за тях;

22.  отново призовава Комисията и Съвета да продължат да насърчават развитието на професионалното образование и обучение (ПОО) и да поощряват по-добре търговските умения, като работят за избягването на негативните представи за неформалното образование, които са широко разпространени в редица държави членки, чрез повишаване на привлекателността на ПОО посредством комуникационни и информационни кампании, посредством програми, центрове за търговски умения на младите хора, специални екосистеми за ПОО в местните общности, двойни образователни системи и дългосрочна мобилност за чираци; във връзка с това приветства инициативата за създаване на европейски центрове за високи постижения в областта на ПОО с цел осигуряване на висококачествени професионални умения и подкрепа на предприемачески дейности; призовава Комисията и държавите членки да създадат самостоятелно пространство за ПОО и европейски статут за чиракуване; отново посочва, че стажовете следва да бъдат част от образователното и професионалното развитие и следователно трябва да включват педагогическо измерение; подчертава колко е важно да се подобрят механизмите за трансгранично признаване на умения и квалификации и настоява за насърчаване и подкрепа за практики като солидарността между поколенията и наставничеството, за да се намалят неравенствата и да се гарантира подкрепа за младите хора;

23.  насърчава добавянето на дейности, свързани с гражданско участие, към дейностите, които работодателите считат за полезни за личностното и професионалното развитие на служителите, по-специално на младите служители;

24.  подчертава, че защитата на минималната работна заплата се е доказала като ефективно средство за преодоляване на бедността сред работещите; подчертава, че в някои държави членки младите работници на практика получават възнаграждение под законоустановената минимална работна заплата поради текущи различия, като така се продължава положение на структурна дискриминация въз основа възрастта; призовава държавите членки да гарантират равно третиране на младите хора на пазара на труда, включително по отношение на законоустановената минимална работна заплата, в предложението за директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020)0682);

25.  подчертава, че в много държави членки младите хора не могат да получат пълен достъп до схемите за минимален доход или са напълно изключени от тях поради критерии за допустимост, основани на възрастта; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за улесняване на достъпа на младите хора до тези схеми в предстоящата препоръка на Съвета относно минималния доход;

Борба с изключването на младите хора и предотвратяване на „изгубено“ поколение

26.  призовава Комисията да разработи препоръка за гарантиране на това, че стажовете, чиракуването и назначенията на работа се считат за професионален опит и следователно предоставят достъп до социални придобивки; призовава за намаляване на минималния период на вноски, необходим за достъп до социални обезщетения; приветства инициативата на Комисията за създаване на експертна група на високо равнище, която да проучи бъдещето на социалната държава и основните предизвикателства, пред които са изправени младите хора при използването на социална закрила;

27.  призовава Комисията да проучи осъществимостта на сливането на съществуващите платформи на Европейския младежки портал, Европейския паспорт на уменията (Европас) и Европейския портал за професионална мобилност (EURES) в единно цифрово пространство с цел предоставяне на информация и възможности на всички млади европейци относно обучение, работни места, стажове, предложения за професионално образование и обучение, финансова помощ, програми за мобилност, консултации относно започването на стопанска дейност, програми за наставничество, схеми за доброволчество, права, свързани с европейското гражданство, достъп до култура и др.; предлага единната платформа да централизира приложенията за различни предложения и програми и да предоставя препратки към всички възможности, които ЕС предлага на младите европейци в зависимост от тяхното лично положение; приветства създаването на обслужване на едно гише в редица държави членки и подкрепя такова обединяване на офлайн услуги, което е от решаващо значение за достигането до бенефициерите и за това да им се предоставят насоки и помощ, и подкрепя създаването на такова обслужване във всички държави членки, в различни градове, с цел да се достигне до най-уязвимите групи млади хора;

28.  призовава Комисията да гарантира, че новата инициатива ALMA помага на младите хора, по-специално на незаетите с работа, учене или обучение, да получат достъп до социално приобщаване и приобщаване към пазара на труда в рамките на своите държави на произход, като намерят качествена временна работа и квалификационен стаж, който зачита стандартите за качество в подкрепа на правата на младите хора в друга държава членка, като справедливо възнаграждение и достъп до социална закрила; подчертава, че съпровождането и предлагането на насоки на младите хора преди, по време на и след участието в програмата е от ключово значение; подчертава, че ALMA трябва да насърчава реалната мобилност и програмите за развитие на качествени умения, професионалното обучение или заетостта за всички участници, включително младите хора с увреждания или младите хора в неравностойно положение, и трябва да включва стратегия за приобщаване, разработена с приноса на организациите на гражданското общество и социалните партньори, за да се гарантира равен достъп, да се предотврати дискриминацията и да се преодолеят пречките, които биха могли да възникнат, както и за да не се превърне ALMA в инструмент, създаващ несигурни условия на заетост за младите хора; отбелязва, че следва да се предостави подкрепа на националните ПСЗ за изпълнението на тази инициатива посредством бюджетния ред по ЕСФ+ в координация с частни и публични партньори и при създаване на полезни взаимодействия с европейското пространство за образование; настоятелно призовава Комисията да гарантира добавената стойност на ALMA в допълнение към съществуващите възможности по линия на програмата „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност и да гарантира, че виртуалното учене и сътрудничество продължават да бъдат съчетавани с физическа мобилност по линия на ЕСФ+; призовава Комисията да оцени дали ALMA може да бъде включена като един от компонентите за мобилност на засилената гаранция за младежта;

29.  счита, че благосъстоянието на младите хора е споделена отговорност на публичните и частните участници; призовава Комисията и държавите членки да работят с европейските и националните работодатели за прилагане на препоръките относно корпоративната социална отговорност (КСО), за да се помогне на уязвимите млади хора и да се включат разпоредби за младежта в бъдещите инициативи във връзка с КСО;

30.  припомня факта, че младите жени са изложени на повишен риск от дискриминация на работното място(19), влошен от междусекторни неравенства, безработица, това да бъдат самотен родител и да полагат неформални дългосрочни грижи, което често ги изключва от работната сила или може да ги държи под прага на бедността; призовава Съвета и Комисията да разгледат ориентировъчни минимални цели за подпомагане и специални схеми за помощ за млади жени, изложени на риск, в инициативите в областта на младежта и заетостта от 2022 г. нататък; призовава Комисията да работи с държавите членки за интегриране на националните планове за действие във връзка с гаранцията за децата с мерки за трудова интеграция на национално, регионално и местно равнище в подкрепа на младите самотни родители;

31.  отново подчертава значението на достъпа до достойно и финансово достъпно жилищно настаняване и персонализирани социални услуги за младите хора, по-специално за онези от тях, принадлежащи към уязвими групи, включително младите хора с увреждания и тези от големи семейства; изисква от Комисията да работи с държавите членки по въпросите на жилищното настаняване на първо място за младежки програми, допълнени от услуги в областта на заетостта, социалната и здравната подкрепа; подчертава значението на частните и публичните инвестиции в социална инфраструктура за младите хора; приветства стартираната от Комисията европейска платформа за борба с бездомничеството и нейната крайна цел да сложи край на бездомничеството до 2030 г. и потенциала, който тя представлява за младите хора; призовава държавите членки и Комисията да предприемат мерки и да прилагат програми за млади хора, които са навършили 18 години и са изложени на риск от бездомничество, особено за уязвими групи като бездомните ЛГБТИК+ лица; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че засилената гаранция за младежта допринася за преодоляване на бездомничеството сред младежите, което се увеличава в много държави от ЕС;

32.  насърчава Комисията да отстрани основните пречки, които не позволяват на младите хора да започнат да се занимават със селско стопанство, като например достъп до земя, финансиране, знания и иновации;

33.  отбелязва със загриженост влошаването на условията за младите хора като цяло и в частност за много уязвими млади хора, които вече страдат от дългосрочна безработица и социално изключване, като например младите роми, младите хора с увреждания, младите членове на общностите на ЛГБТИК+ и младите мигранти, и призовава за координиран подход при създаването и предлагането на възможности за тях по отношение на социалното приобщаване в рамките на засилената гаранция за младежта, ЕСФ+ и Механизма за възстановяване и устойчивост;

34.  призовава европейските институции и държавите членки да гарантират недискриминационно формулиране на всички политики, насочени към младите хора, като се вземат под внимание многообразието на младите хора в Европа и предизвикателствата, пред те които са изправени;

o
o   o

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) ОВ C 316, 6.8.2021 г., стр. 2. (3) ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 101. (4) OВ C 465, 17.11.2021 г., стр. 82. (5) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 184. (6) ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 31. (7) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 90. (8) ОВ C 506, 15.12.2021 г., стр. 94. (9) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 186. (10) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17. (11) Moxon, D., Bacalso, C, и Șerban, A. M., Beyond the pandemic: The impact of COVID-19 on young people in Europe (Отвъд пандемията: Въздействието на COVID-19 върху младите хора в Европа), Европейски младежки форум, Брюксел, 2021 г. (12) ОВ C 456, 18.12.2018 г., стр. 1. (13) OВ C 372, 4.11.2020 г., стр. 1. (14) Приети текстове, P9_TA(2021)0430. (15) OВ C 465, 17.11.2021 г., стр. 110. (16) Приети текстове, P9_TA(2021)0385. (17) Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“, Европейска икономическа прогноза – есен 2021 г., Европейска комисия, 2021 г. (18) Eichhorst, W., Hinte H. и Rinne, U., Документ за политиката № 65 на Института за изследване на бъдещето на труда (IZA): Youth Unemployment in Europe: What to Do about It? (Младежка безработица в Европа: какво да се направи по въпроса?), Intereconomics, 2013, 48 (4), стр. 230 – 235. (19) Baptista, I., Marlier, E. и др., Social protection and inclusion policy responses to the COVID-19 crisis - An analysis of policies in 35 countries (Отговори в областта на социалната закрила и политиката на приобщаване по отношение на породената от COVID-19 криза – Анализ на политиките в 35 държави), Европейска мрежа за социална политика, Брюксел 2021 г.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (COM(2020)0571– C9-0301/2020 – 2020/0262(COD))

P9_TA(2022)0046 A9-0114/2021

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0571),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, и по-специално член 153, параграф 2, буква б) във връзка с член 1, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0301/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 февруари 2021 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 22 декември 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0114/2021),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента и Съвета, приложено към настоящата резолюция, което ще бъде публикувано в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт;

3.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 февруари 2022 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2022/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2022/431.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета във връзка с обхвата на Директива 2004/37/ЕО

[да се публикува в серия L непосредствено след законодателния акт]

Европейският парламент и Съветът споделят общото разбиране, че опасните лекарствени продукти, които съдържат вещества, които отговарят на критериите за класификация като канцерогенни (категория 1A или 1B), мутагенни (категория 1A или 1B) или токсични за репродукцията вещества (категория 1A или 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, попадат в обхвата на Директива 2004/37/ЕО. Всички изисквания на Директива 2004/37/ЕО се прилагат съответно за опасните лекарствени продукти.

Изявление на Комисията  План за действие и законодателни предложения

Задълженията, наложени на Комисията в член 18а, трети параграф по отношение на представянето на план за действие и представянето на законодателно предложение, не могат да противоречат на институционалните прерогативи на Комисията и правото ѝ на инициатива, произтичащо пряко от Договорите.

Член 18а, трети параграф се позовава на член 16 от Директива 2004/37/ЕО, в който се установява задължение за определяне на гранични стойности въз основа на наличната информация, включително научни и технически данни, по отношение на всички вещества, за които това е възможно. При прилагането на тази разпоредба Комисията се приканва също така да представи плана за действие, посочен в член 18а, трети параграф. От съображения за прозрачност този план за действие ще се състои от списък със следващите 25 нови или преразгледани вещества, които ще бъдат научно оценени. Оценките на включените в списъка вещества ще бъдат част от установената процедура, включително консултации със социалните партньори, становището на ККБЗРМ и оценката на въздействието за своевременно изготвяне на всички необходими законодателни предложения.

(1) OВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 63.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (10542/1/2021 – C9-0423/2021 – 2017/0114(COD))

P9_TA(2022)0047 A9-0006/2022

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10542/1/2021 – C9‑0423/2021),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 октомври 2017 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1 февруари 2018 г.(2),

–  като взе предвид становището на Комисията (COM(2021)0693),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2017)0275),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 74, параграф 4 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид член 67 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A9-0006/2022),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) OВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 188. (2) ОВ C 176, 23.5.2018 г., стр. 66. (3) Приети текстове от 25.10.2018 г., P8_TA(2018)0423.

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно приоритетите на ЕС за 66-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (2022/2536(RSP))

P9_TA(2022)0048 B9-0099/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид 66-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените и нейната приоритетна тема „постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета в контекста на изменението на климата и политиките и програмите за намаляване на рисковете за околната среда и рисковете от бедствия“, както и проекта на заключения от нея,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 15 септември 1995 г. и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, принципа „да не се пренебрегва никой“, и по-специално цел за устойчиво развитие (ЦУР) 1, насочена към изкореняването на бедността, ЦУР 3, насочена към гарантирането, че хората могат да живеят в добро здраве, ЦУР 5, насочена към постигането на равенство между половете и подобряването на условията на живот за жените, ЦУР 8, насочена към постигането на устойчив икономически растеж, и ЦУР 13, насочена към предприемането на спешни действия за борба срещу изменението на климата и неговото въздействие,

–  като взе предвид споразумението, прието на 12 декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКOОНИК) в Париж (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно 25-ата годишнина от Международната конференция за населението и развитието (МКНР25) (среща на високо равнище в Найроби)(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно жените, равенството между половете и справедливостта в областта на климата(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС(3),

–  като взе предвид плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за периода 2021 – 2025 г. (GAP III),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г. от 5 март 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените(4),

–  като взе предвид заключенията относно равенството между половете и изменението на климата, приети на 26-ата конференция на страните (COP26) по РКООНИК, проведена в Глазгоу от 31 октомври до 6 ноември 2021 г.,

–  като взе предвид член 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на ЕС, залегнал в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права; като има предвид, че следователно интегрирането на принципа на равенство между половете е важен инструмент за включването на този принцип във всички политики, мерки и действия на ЕС, в т.ч. политиката на сближаване;

Б.  като има предвид, че на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин през 1995 г. 189 правителства по света, включително Европейският съюз и неговите държави членки, се ангажираха да работят за постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета;

В.  като има предвид, че Пекинската платформа за действие от 1995 г. ясно определи връзката между пола, околната среда и устойчивото развитие и потвърди, че жените играят стратегическа роля в развитието на устойчиви и екологично стабилни модели на потребление и производство и че е необходимо те да участват на равни начала при вземането на решения за околната среда на всички равнища;

Г.  като има предвид, че целите за устойчиво развитие (ЦУР) признават връзката между постигането на равенство между половете и всички ЦУР, включително ЦУР 13 относно изменението на климата, и предвиждат възможност за справяне с първопричините за неравенството между половете и по този начин за укрепване на устойчивостта на жените спрямо изменението на климата;

Д.  като има предвид, че неравенството между половете, съчетано с климатичните и екологичните кризи и бедствия, е едно от най-големите предизвикателства на нашето време и че трансграничното му измерение засяга цялата планета и оказва непропорционално въздействие върху жените в цялото им многообразие, особено върху тези, които са изправени пред комбинирана дискриминация, намират се в маргинализирано положение или живеят в условия на конфликт;

Е.  като има предвид, че жените в цялото им многообразие са в по-уязвимо положение и са изправени пред по-големи рискове и тежести поради последиците от изменението на климата и екологичните и природните бедствия по различни причини – от неравния им достъп до ресурси, образование, възможности за работа и права на земевладение до преобладаващите социални и културни норми и различните ситуации на комбинирана дискриминация;

Ж.  като има предвид, че безпрецедентната криза, причинена от пандемията от COVID-19, и нейните многостранни последици за обществото, включително задълбочаването на вече съществуващите социални неравенства и неравенства между половете, може да окаже отрицателно въздействие върху изпълнението на ефективни действия в областта на климата, съобразени с равенството между половете;

З.  като има предвид, че изменението на климата е в световен мащаб, но има по-разрушителни последици за държавите и общностите, които са най-малко отговорни за глобалното затопляне; като има предвид, че лицата, които разполагат с по-малко финансови ресурси за адаптиране, ще бъдат засегнати най-силно и ще пострадат в най-голяма степен от последиците от изменението на климата;

И.  като има предвид, че изменението на климата води до увеличаване на миграцията, тъй като, когато природната среда стане негодна за живот, хората са принудени да напуснат временно или постоянно домовете си; като има предвид, че от 2010 г. насам всяка година средно 21,5 милиона души са разселени поради свързани с климата бедствия; като има предвид, че според данни на ООН жените и момичетата представляват 80% от хората, разселени поради изменението на климата, и са най-силно засегнати от екстремните температури и природните бедствия;

Й.  като има предвид, че неблагоприятните последици от изменението на климата и тяхното отрицателно отражение върху социално-икономическото положение могат да доведат до тежки нарушения на основните права на жените и момичетата, особено за вътрешно разселените лица, мигрантите и лицата, търсещи убежище, като например повишен риск от сексуално и основано на пола насилие, експлоатация и трафик на хора, принудителни бракове, отнемане на органи и последици, произтичащи от ограничения достъп до здравеопазване, включително услуги в областта на репродуктивното и психичното здраве;

К.  като има предвид, че равенството между половете и правата на жените са част от правата на човека и са предварително условие за устойчиво развитие, за ефективно управление на предизвикателствата, свързани с климата, за мир и стабилност в областта на околната среда и за постигане на справедлив преход в условия на равноправие, така че никой да не бъде изоставен; като има предвид, че всички действия в областта на климата трябва да включват междусекторни перспективи за равенство между половете и да гарантират равно участие на жените в цялото им многообразие в органите за вземане на решения на всички равнища;

Л.  като има предвид, че неравностойното участие на жените в процесите на вземане на решения и на пазара на труда утежнява неравенствата и често възпрепятства пълноценния принос и участието на жените при изготвянето, планирането и изпълнението на политиките, свързани с изменението на климата, рисковете за околната среда и рисковете от бедствия;

М.  като има предвид, че справедливият преход, съобразен с равенството между половете, има потенциал да създава достойни работни места за жените; като има предвид, че жените все още са изправени пред структурни и културни пречки пред участието във всички аспекти на осъществяването на енергийния и климатичния преход; като има предвид, че по отношение на заетостта енергийният сектор продължава да бъде сред икономическите сектори в световен мащаб с най-слаб баланс между половете;

Н.  като има предвид, че жените, особено самотните родители, жените, които са подложени на комбинирана дискриминация, и жените над пенсионна възраст, са непропорционално засегнати както от изменението на климата, така и от бедността; като има предвид, че жените в цялото си многообразие също така е по-вероятно да бъдат засегнати от енергийна бедност в определен момент от живота си; като има предвид, че екологичният преход следва също така да отчита социалните и свързаните с пола измерения;

О.  като има предвид, че многобройни дребни земеделски стопанства са собственост на жени, които ще бъдат непропорционално засегнати от изменението на климата и от по-екстремните метеорологични явления, което ще доведе до недостиг на храна и вода и ще ги изложи на по-голям риск от недохранване;

П.  като има предвид, че Парижкото споразумение (COP 21) предвижда, че като част от изпълнението на споразумението страните по него следва да вземат под внимание своите съответни задължения по отношение на, наред с другите въпроси, правата на човека и равенството между половете, когато предприемат действия в отговор на изменението на климата;

Р.  като има предвид, че жените трябва да играят по-голяма роля в областта на изменението на климата като лидери, избрани представители, специалисти и фактори за промяна в технически план; като има предвид, че жените все още са недостатъчно представени в органите за вземане на решения във връзка с изменението на климата на национално равнище в държавите – членки на ЕС, и на равнище ЕС, включително Европейския парламент, и представляват едва 32% от работната сила в областта на енергията от възобновяеми източници в световен мащаб(5);

С.  като има предвид, че свързаното с пола измерение на изменението на климата е признато в стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.; като има предвид, че GAP III включва за първи път приоритетна област относно изменението на климата и околната среда; като има предвид, че политиката на ЕС в областта на климата може да има значително въздействие върху защитата на правата на човека и насърчаването на съобразени с равенството между половете политики в областта на климата в световен мащаб;

Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета в контекста на изменението на климата и политиките и програмите за намаляване на рисковете за околната среда и рисковете от бедствия

1.  отправя следните препоръки към Съвета:

o
o   o

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на специалните представители на ЕС за правата на човека.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0315. (2) OВ C 458, 19.12.2018 г., стp. 34. (3) OВ C 404, 6.10.2021 г., стp. 202. (4) Приети текстове, P9_TA(2021)0314. (5) Кратък обзор на EPRS, Beijing Platform for Action: 25-year review and future priorities, 27 февруари 2020 г., на разположение на следния адрес: https://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document/EPRS_BRI(2020)646194

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно последните събития, свързани с правата на човека във Филипините (2022/2540(RSP))

P9_TA(2022)0049 RC-B9-0097/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Филипините, по-специално резолюциите от 15 септември 2016 г.(1), 16 март 2017 г.(2), 19 април 2018 г.(3) и 17 септември 2020 г.(4),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно правата на човека,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Съвместната програма на ООН за правата на човека във Филипините, подписана от правителството на Филипините и ООН на 22 юли 2021 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение за медиите на ЕС и Филипините от 5 февруари 2021 г. след първия подкомитет по въпросите на доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

–  като взе предвид Закон № 11479 на Република Филипини от 3 юли 2020 г., познат също като Закон за борба с тероризма,

–  като взе предвид изявлението относно Филипините, направено от Мишел Башле, върховен комисар на ООН по правата на човека, на 48-ата сесия на Съвета по правата на човека на 7 октомври 2021 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения; като има предвид, че чрез ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество Европейският съюз и Филипините отново потвърдиха общия си ангажимент към принципите на добро управление, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, насърчаването на социалното и икономическото развитие и насърчаването на мира и сигурността в региона;

Б.  като има предвид, че след избирането на президента Родриго Дутерте през май 2016 г. и началото на „войната срещу наркотиците“ във Филипините се наблюдават ужасяващ брой извънсъдебни екзекуции и нарушения на правата на човека;

В.  като има предвид, че през юни 2020 г. върховният комисар на ООН по правата на човека докладва, че убийствата, свързани с кампанията на правителството за борба с наркотиците, са „широко разпространени и систематични“; като има предвид, че според организации на гражданското общество по време на нападения в рамките на борбата срещу наркотиците са били убити между 12 000 и 30 000 души, докато според органите 6 200 смъртни случая се дължат на полицейски действия по време на тези нападения; като има предвид, че президентът Дутерте е насърчил изрично полицията да извършва извънсъдебни екзекуции и ѝ е обещал безнаказаност, като същевременно полицейски служители, участващи в такива практики, са били повишени; като има предвид, че президентът Дутерте е обещал да продължи своята кампания за борба с наркотиците до изтичането на текущия си президентски мандат през юни 2022 г.;

Г.  като има предвид, че най-малко 146 защитници на правата на човека и най-малко 22 журналисти са били убити от юни 2016 г. насам и до момента няма осъдителни присъди по нито един от тези случаи;

Д.  като има предвид, че атаките срещу упражняването на правото на свобода на сдружаване са били системни; като има предвид, че между юни 2019 г. и август 2021 г. 16 профсъюзни дейци бяха арестувани и задържани, като 12 бяха принудени да се напуснат профсъюза си; като има предвид, че при администрацията на президента Дутерте са извършени 50 извънсъдебни екзекуции на профсъюзни дейци; като има предвид, че създадената атмосфера на страх сериозно подкопава способността на работниците да упражняват правата си, защитени от Конвенция № 87 на Международната организация на труда (МОТ); като има предвид, че правителството използва пандемията, за да оправдае бездействието, и отложи тристранната мисия на високо равнище на МОТ в страната;

Е.  като има предвид, че приписването от страна на органите на връзки между организации или отделни лица и комунистически групи, известно като „набелязване в червено“, продължава да води до убийства, заплахи, неоправдани арести, тормоз спрямо защитници на правата на човека, опоненти, профсъюзни активисти, защитници на околната среда и журналисти, които се опитват да разкрият твърдения за извънсъдебни екзекуции и други нарушения на правата на човека; като има предвид, че Законът за борба с тероризма, приет през 2020 г., институционализира „набелязването в червено“;

Ж.  като има предвид, че на 9 декември 2021 г. Върховният съд потвърди законосъобразността на по-голямата част от Закона за борба с тероризма, приет от администрацията на президента Дутерте, който дава на силите за сигурност правомощието да арестуват и задържат заподозрени лица за срок до 24 дни без заповед и без повдигане на обвинения;

З.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 допълнително ускори влошаването на положението с правата на човека във Филипините, особено по отношение на свободата на изразяване, почтеността на медиите и предвидимото правоприлагане, и оказа сериозно въздействие върху способността на медиите и гражданското общество да документират подобни нарушения; като има предвид, че най-уязвимите общности в градските райони са сериозно засегнати от действията на полицията и използването на насилие от страна на военните за налагането на карантина;

И.  като има предвид, че в последния си доклад относно Филипините от 7 октомври 2021 г. върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле подчерта, че в цялата страна се извършват продължаващи и тежки нарушения и злоупотреби с правата на човека и че основните стандарти в областта на правата на човека биват пренебрегвани;

Й.  като има предвид, че през октомври 2020 г. Съветът на ООН по правата на човека подчерта, че е важно правителството на Филипините да гарантира търсенето на отговорност за злоупотребите и нарушенията на правата на човека, да провежда независими, пълни и прозрачни разследвания на тези нарушения и да преследва по съдебен ред всички, които са извършили тежки престъпления;

К.  като има предвид, че на 15 септември 2021 г. подготвителният състав на МНС обяви, че е упълномощил прокуратурата да започне разследване на престъпления срещу човечеството, включително убийства, извършени в контекста на „войната срещу наркотиците“ под управлението на президента Дутерте, както и на тези, за които се твърди, че са извършени от 2011 до 2016 г. в град Давао от т.нар. Отряд на смъртта на Давао;

Л.  като има предвид, че през март 2018 г. по инициатива на президента Дутерте Филипините се оттеглиха от МНС, след като МНС започна предварително следствие по жалба, подадена срещу г-н Дутерте във връзка с големия брой убийства в рамките на кампанията за борба с наркотиците;

М.  като има предвид, че в контекста на предстоящите избори през май 2022 г. има сведения за нарастващи кампании за оклеветяване, омраза и дезинформация и за увеличаване на броя на „армиите от тролове“ във филипинското киберпространство; като има предвид, че във Филипините социалните медии са основният източник на информация; като има предвид, че такива нападения са насочени по-специално към жените и малцинствените групи; като има предвид, че наскоро над 300 профила в социалните медии бяха заличени поради нарушаване на правилата за спамиране и манипулиране; като има предвид, че в опит да се бори срещу онлайн злоупотребите филипинският парламент прие закон, който изисква от потребителите на социалните медии да регистрират своята юридическа самоличност при създаването на нови профили; като има предвид, че съществуват основателни опасения, че правителството може да злоупотребява с този закон, за да атакува журналисти и гражданското общество; като има предвид, че филипинските органи не са поканили ЕС да проведе мисия за наблюдение на избори;

Н.  като има предвид, че на 2 март 2021 г. Камарата на представителите на Филипините прие на трето четене проектозакон № 7814, който според комисаря по правата на човека за Филипините „предвижда презумпции за вина на лица, обвинени в нелегален трафик на наркотици и финансиране, защитаване, прикриване и/или участие в такъв трафик“, и с който се прави „опит за връщане на смъртното наказание“;

О.  като има предвид, че приемането на проектозакона за закрила на защитниците на правата на човека, приет от Камарата на представителите, все още висящо в Сената;

П.  като има предвид, че според профила на отделните държави по отношение на въпросите на равенството между половете от 2021 г., изготвен от делегацията на ЕС във Филипините, патриархалните норми в политиката, културата и обществото също са кодифицирани и подсилени във филипинските закони и политики, което става възможно благодарение на постоянното доминиращо присъствие на мъжете сред законодателите и в рамките на органите, определящи политиките; като има предвид, че действащите закони, като например преразгледаният Наказателен кодекс и Семейният кодекс, все още включват разпоредби, които дискриминират жените;

Р.  като има предвид, че лауреатът на Нобеловата награда за мир Мария Реса, журналист и съосновател на новинарския уебсайт Rappler, беше арестувана през 2019 г. по обвинения за кибер-клевета и осъдена на 15 юни 2020 г.; като има предвид, че през 2021 г. журналистите Орландо Диной и Рейнанте Кортес бяха убити от неидентифицирани въоръжени лица;

С.  като има предвид, че сенатор Лейла Де Лима все още е в затвора след пет години без съдебен процес и по изфабрикувани обвинения; като има предвид, че сенатор Де Лима беше задържана на дискриминационни основания, тъй като беше обект на преследване заради политическите си възгледи, както и заради статута си на защитник на правата на човека и като жена, както и че през тези години на предварително задържане тя е била лишена от избирателните си права и от възможността да следи заседанията на Сената дистанционно; като има предвид, че сенатор Де Лима, която обяви намерението си да се кандидатира отново в Сената, няма да има същите права и възможности да проведе предизборната си кампания, както другите кандидати;

Т.  като има предвид, че Филипините са държава бенефициер по Общата схема от преференции плюс (ОСП +); като има предвид, че това означава, че Филипините трябва да прилагат ефективно 27 международни конвенции относно правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление; като има предвид, че през 2020 г. 26% от общия износ на Филипините за ЕС (1,6 милиарда евро) са се ползвали с преференциално третиране по тази схема;

1.  остро осъжда хилядите извънсъдебни убийства и други тежки нарушения на правата на човека, свързани с „войната срещу наркотиците“; призовава за решителен отговор от страна на ЕС;

2.  отново призовава правителството на Филипините незабавно да прекрати всички форми на насилие и нарушения на правата на човека, насочени срещу лица, заподозрени в престъпления, свързани с наркотици, включително извънсъдебни екзекуции, произволни арести, изтезания и други злоупотреби, и да разтури частните и подкрепяните от държавата паравоенни групировки, замесени във „войната срещу наркотиците“;

3.  осъжда всички заплахи, тормоз, сплашване и насилие срещу лицата, които се стремят да разкрият твърдения за извънсъдебни екзекуции и други нарушения на правата на човека в страната; осъжда практиката на правителствени служители да „набелязват в червено“ активисти, журналисти и критици, с което ги излагат на потенциална вреда, и във връзка с това призовава за премахването на Националната оперативна група за прекратяване на местния комунистически въоръжен конфликт (NTF-ELCAC), която отговаря за набелязването в червено;

4.  призовава органите да сложат край на набелязването в червено на организации и физически лица, включително защитници на правата на човека и на околната среда, журналисти, профсъюзни активисти, както и църковни служители и хуманитарни работници; изисква от правителството да освободи всички защитници на правата на човека, политически дисиденти и журналисти, които са били задържани несправедливо, и незабавно да оттегли всички политически мотивирани обвинения срещу тях;

5.  призовава органите да зачитат правото на свобода на изразяване и да осигурят възможност на журналистите да работят без страх; призовава за прекратяване на преследването на Мария Реса, Френчи Ме Кумпио и всички други независими журналисти;

6.  отново призовава органите на Филипините да сложат край на политическия тормоз над сенатор Лейла де Лима, да разпоредят незабавното ѝ и безусловно освобождаване и да подложат на справедливо съдебно преследване лицата, за които е установено, че са отговорни за нейното произволно задържане и за други нарушения на правата на човека, извършени срещу нея, като например основани на пола нападения и нарушения на правото ѝ на справедлив съдебен процес; призовава ЕС да продължи да следи отблизо делото срещу сенатор Де Лима;

7.  решително осъжда унизителните, сексистки и женомразки изказвания на президента Дутерте по адрес на жени и лица, които се определят като принадлежащи към общността на ЛГБТИК+ лицата, и настоятелно го призовава да се въздържа от подбуждане към насилие срещу тях;

8.  призовава органите на Филипините незабавно да проведат безпристрастни, прозрачни, независими и задълбочени разследвания на всички извънсъдебни екзекуции, включително на случаите на Жори Поркия, Рандал „Ранди“ Ечанис и Сара Алварес, на насилственото изчезване и смъртта на Елена Тихамо, както и на предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, така че извършителите да бъдат подложени на наказателно преследване; призовава органите на Филипините да осигурят подлагането на разследвания и наказателно преследване на всички висши полицейски служители и политици, когато има основателни подозрения, че те носят пряка отговорност и/или отговорност като командващи или висшестоящи за престъпления съгласно международното право и за други тежки нарушения и злоупотреби с правата на човека;

9.  изисква от филипинските органи незабавно да се консултират със синдикалните организации относно обвързана със срокове пътна карта за прилагане на заключенията от доклада на МОТ за виртуален обмен относно Филипините, както и да приемат тристранна мисия на високо равнище на МОТ във Филипините преди Конференцията на МОТ през 2022 г. за наблюдение на изпълнението на заключенията на МОТ от 2019 г.;

10.  подчертава, че лицата, отговорни за нарушения на националното право и на международното право в областта на правата на човека, трябва да бъдат подведени под отговорност, независимо от техния ранг или длъжност, в рамките на справедливи съдебни процеси пред граждански съдилища;

11.  отново потвърждава, че се противопоставя на смъртното наказание, и припомня, че наказателното законодателство трябва винаги да се основава на презумпцията за невиновност;

12.  призовава Филипините да изменят или отменят законодателни разпоредби, които продължават да бъдат дискриминационни по отношение на жените, и да насърчават и защитават правата на жените;

13.  подчертава, че І-ви подготвителен състав на Международния наказателен съд е уважил искането на прокурора за започване на разследване на престъпления от компетентността на Съда, за които се твърди, че са извършени на територията на Филипините между 1 ноември 2011 г. и 16 март 2019 г. по време на кампанията „война срещу наркотиците“;

14.  изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на правителството на Филипините да се оттегли от Римския статут; призовава правителството да отмени това решение; насърчава Международния наказателен съд (МНС) да продължи да разследва предполагаемите престъпления срещу човечеството в контекста на убийствата по време на „войната срещу наркотиците“; призовава правителството на Филипините да сътрудничи изцяло на прокуратурата на МНС при разследването на положението във Филипините, а така също спешно да подобри и да финансира по-добре националните инструменти, гарантиращи безопасността на свидетелите и медиаторите;

15.  призовава правителството да измени Закона за борба с тероризма и правилата и разпоредбите за неговото прилагане, за да ги приведе в съответствие с международните стандарти за борба с тероризма;

16.  счита, че без публично и прозрачно оповестяване на всички констатации и без активното участие на независими организации за защита на правата на човека и организации на гражданското общество капацитетът на Съвместната програма на ООН за утвърждаване и защита на правата на човека във Филипините да наблюдава положението с правата на човека в страната е отслабен и вероятно няма да доведе до необходимите средства за правна защита;

17.  настоятелно призовава Филипините да приложат изцяло Закона за правата на коренното население и да спазват задълженията си съгласно международното право за защита на правата на човека на коренното население, включително по време на въоръжен конфликт; изразява възмущението си от практиката на паравоенни групировки на трафик на деца, набиране на деца за войници и участие в конфликти в страната и настоятелно призовава всички участващи страни да преустановят подобни практики;

18.  изразява опасение, че по време на предстоящите избори и кампании допълнително ще бъдат нарушени и ограничени политическите права онлайн и офлайн; призовава всички кандидати да се въздържат от използването на кампании за дезинформация и „армии от тролове“ и да се ангажират за провеждането на честни и основани на факти кампании, като по този начин се предотвратява по-нататъшното разделение във филипинското общество и политика; призовава филипинските органи да си сътрудничат тясно с дружествата в областта на социалните медии, за да се предотвратяват манипулации, спамиране и всякакви други опити за опровергаване на обществения дискурс;

19.  призовава филипинските органи да увеличат усилията си за гарантиране на честни и свободни избори и на нетоксична среда за провеждането на онлайн и офлайн кампании; във връзка с това изразява съжаление, че филипинските органи не са поканили ЕС да проведе мисия за наблюдение на избори; призовава правителството на Филипините да гарантира безопасна, свободна и справедлива предизборна кампания и да предприеме мерки за осигуряване на достъп на всички до изборните ресурси; призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите — членки на ЕС, да подкрепят изпращането на международна мисия за наблюдение на изборите и да оказват пълна подкрепа на независимите местни наблюдатели на изборите, да се срещат редовно с тях и да следят отблизо всички инциденти, за които се съобщава по време на предизборната кампания, включително като обсъждат тези въпроси непосредствено с филипинските органи;

20.  изразява съжаление във връзка с влошаващото се положение с правата на човека във Филипините под ръководството на президента Дутерте и се надява да бъде свидетел на свободни и честни избори, които да доведат до ново демократично правителство, което да отстоява правата на човека, да разследва и преследва по съдебен ред извършени в миналото нарушения на правата на човека и да се присъедини към Римския статут;

21.  призовава Комисията да определи ясни, публични, обвързани със срокове референтни показатели, така че Филипините да изпълняват задълженията си в областта на правата на човека по схемата ОСП +, и настоятелно призовава Комисията да започне незабавно процедурата, която би могла да доведе до временно премахване на преференциите по ОСП +, в случай че няма значително подобрение и желание за сътрудничество от страна на филипинските органи;

22.  отново призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да следи отблизо положението във Филипините и да докладва редовно на Европейския парламент;

23.  призовава държавите членки да се въздържат от всякакъв износ на оръжия, технологии за наблюдение и друго оборудване, което филипинските органи биха могли да използват за вътрешни репресии;

24.  призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите членки в страната да дадат предимство на оказването на подкрепа на гражданското общество и да използват всички налични инструменти, за да засилят подкрепата си за дейността на защитниците на правата на човека и на околната среда;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата на държавите членки, на президента, правителството и Конгреса на Филипините, на правителствата на държавите – членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на върховния комисар на ООН по правата на човека, на генералния секретар на ООН и на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия.

(1) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 123. (2) OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 113. (3) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 104. (4) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 133.

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно смъртното наказание в Иран (2022/2541(RSP))

P9_TA(2022)0050 RC-B9-0105/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Иран,

–  като взе предвид насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (т.нар. „закон „Магнитски“ на ЕС“),

–  като взе предвид изявлението от 30 януари 2022 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно присъдата срещу Наргес Мохамади,

–  като взе предвид сборника с принципи на ООН от 1988 г. за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен,

–  като взе предвид изявленията на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека от 18 март 2021 г. с искане за незабавното освобождаване на д-р Ахмадреза Джалали и от 25 ноември 2020 г. с призив към Иран да спре екзекуцията му,

–  като взе предвид становището на работната група на Съвета на ООН по правата на човека относно произволното задържане, прието на нейното заседание на 20 — 24 ноември 2017 г., относно Ахмадреза Джалали (Ислямска република Иран),

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че премахването на смъртното наказание в целия свят остава една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че според ООН между 1 януари и 1 декември 2021 г. най-малко 275 души са били екзекутирани в Иран, включително най-малко двама ненавършили пълнолетие правонарушители и десет жени; като има предвид, че Иран е с най-голям брой екзекуции на глава от населението в света; като има предвид, че иранските органи са издали смъртни присъди по обвинения, свързани с протести, и са изпълнили екзекуции на лица, срещу които са били повдигнати обвинения във връзка с широкомащабни протести, без обаче да проведат прозрачно разследване на сериозните твърдения за използване на прекомерна и смъртоносна сила от страна на служители по сигурността срещу протестиращите; като има предвид, че затворниците в Иран често са подлагани на изтезания, което поражда загриженост, че им се налага смъртно наказание във основа на неверни признания за престъпления, които те не са извършили;

В.  като има предвид, че Иран налага и изпълнява смъртно наказание срещу ненавършили пълнолетие лица в нарушение на задълженията на държавата съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето; като има предвид, че между 2009 г. и септември 2020 г. са докладвани най-малко 67 екзекуции на ненавършили пълнолетие правонарушители; като има предвид, че през януари 2022 г. в Иран 85 ненавършили пълнолетие правонарушители очакват изпълнението на смъртна присъда;

Г.  като има предвид, че смъртното наказание се прилага непропорционално по отношение на етническите и религиозните малцинства, и по-специално белуджи, кюрди, араби и бахайци; като има предвид, че наказателният кодекс криминализира хомосексуалността и че смъртното наказание се използва за преследване на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите, интерсексуалните и куиър лицата (ЛГБТИК); като има предвид, че жените са обект на смъртно наказание в резултат на дискриминационния характер на няколко закона, които ги засягат пряко;

Д.  като има предвид, че според „Репортери без граници“ след екзекуцията на Рухола Зам на 12 декември 2020 г. Иран стана държавата, екзекутирала повече журналисти от всяка друга държава в света; като има предвид, че Иран все още е една от най-репресивните държави в света по отношение на журналистите, а тормозът над журналисти и медии е безмилостен;

Е.  като има предвид, че шведско-иранският гражданин д-р Ахмадреза Джалали, учен в Свободния университет в Брюксел и в Университета на Източен Пиемонт, беше осъден на смърт по фалшиви обвинения в шпионаж през октомври 2017 г. след явно несправедлив съдебен процес въз основа на признания, извлечени чрез изтезания; като има предвид, че той периодично е подлаган на строг тъмничен режим в затвора Евин;

Ж.   като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на нечовешки и унизителни условия, особено в затвора Евин, както и липса на подходящ достъп до медицински грижи по време на задържане, в нарушение на минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода;

З.  като има предвид, че и други граждани на ЕС са произволно задържани в Иран; като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство, като по този начин ограничава достъпа на чуждестранните посолства до гражданите им с двойно гражданство, които са задържани в страната;

И.  като има предвид, че Мохамад Джавад, шампион по бокс, беше осъден на смърт през януари 2022 г., след като беше обвинен в „разпространяване на корупцията по Земята“; като има предвид, че Навид Афкари, борец, който заяви, че е бил измъчван, за да направи неверни признания, беше екзекутиран през септември 2020 г.; като има предвид, че техните присъди са пряко свързани с мирното упражняване на правото им на свобода на изразяване на мнение и на събранията;

Й.   като има предвид, че присъдите срещу Мохамад Джавад и Навид Афкари са част от засилените репресии срещу спортисти в Иран;

К.  като има предвид, че Наргес Мохамади, лауреат на наградата „Пер Ангер“ в челните редици на кампанията срещу смъртното наказание в Иран, наскоро беше осъдена на още осем години затвор и 70 удара с камшик;

Л.  като има предвид, че Насрин Сотудех, известен адвокат по правата на човека, която, наред с други усилия, води кампания за постепенно премахване на смъртното наказание и работи активно с млади затворници, осъдени на смърт за престъпления, които са извършили на възраст под 18 години, беше осъдена на 33 години и шест месеца затвор през март 2019 г.; като има предвид, че Насрин Сотудех получи наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2012 г. от Европейския парламент като признание за нейната изключителна работа в защита на правата на човека;

М.  като има предвид, че масовите насилствени изчезвания и екзекуциите по бързата процедура на политически дисиденти, извършени през 1988 г., все още не са били обект на разследване и никой не е подведен под отговорност за тях;

Н.  като има предвид, че ЕС прие ограничителни мерки спрямо Иран през 2011 г. в отговор на нарушенията на правата на човека, в т.ч. замразяване на активи и забрана за издаване на визи на лица и образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, както и забрана на износа за Иран на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии или за наблюдение на телекомуникациите; като има предвид, че тези мерки се актуализират редовно и действието им е продължено до 13 април 2022 г.;

О.  като има предвид, че откакто Ебраим Раиси встъпи в длъжност като президент през август 2021 г., се наблюдава значително увеличение на броя на екзекуциите, включително на жени;

П.  като има предвид, че по сведения всяка година 400 – 500 жени биват брутално убивани в Иран при т.нар. „убийства на честта“; като има предвид, че съгласно иранския наказателен кодекс „убийствата на честта“ са разрешени при определени обстоятелства без санкции; като има предвид, че жените и мъжете често се сблъскват с липса на правосъдие за престъпления, извършени срещу тях в името на „честта“; като има предвид, че на 5 февруари 2022 г. Мона Хейдари беше обезглавена от съпруга си, който след това е минал по улиците на югозападния град Ахваз с отрязаната ѝ глава; като има предвид, че през май 2020 г. Ромина Ашрафи, на 13 години, беше обезглавена от баща си със сърп, докато е спяла;

Р.  като има предвид, че Държавният департамент на САЩ посочи, че през последните години Иран продължава да бъде най-голямата държава спонсор на тероризма в света, като предоставя политическа, финансова, оперативна и логистична подкрепа на различни групи, включени както в списъка на ЕС на терористичните организации, така и в списъка на САЩ на чуждестранните терористични организации;

1.  припомня, че решително се противопоставя на смъртното наказание при независимо какви обстоятелства; призовава правителството на Иран да въведе незабавен мораториум върху изпълнението на смъртното наказание като стъпка към премахването и замяната на всички смъртни присъди;

2.  призовава органите на Ислямска република Иран спешно да изменят член 91 от Ислямския наказателен кодекс на Иран, за да забранят изрично постановяването на смъртно наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години, при независимо какви обстоятелства и без право на преценка на съдиите за налагане на смъртно наказание или доживотен затвор без възможност за освобождаване;

3.  изразява най-дълбоки съболезнования на семействата, приятелите и колегите на всички невинни жертви;

4.  подчертава, че е необходимо да се гарантира безопасна и благоприятна среда, в която е възможно да се защитават и насърчават правата на човека без страх от репресии, наказания или сплашване; решително подкрепя стремежите на иранския народ, който желае да живее в свободна, стабилна, приобщаваща и демократична държава, която спазва своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека и основните свободи;

5.  настоятелно призовава иранските органи незабавно да оттеглят всички обвинения срещу д-р Ахмадреза Джалали, да го освободят и обезщетят и да спрат да заплашват семейството му в Иран и Швеция;

6.  отново настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите — членки на ЕС, да направят всичко възможно, за да предотвратят екзекуцията на д-р Ахмадреза Джалали;

7.  настоятелно призовава иранските органи да си сътрудничат без допълнително забавяне с посолствата на държавите членки в Техеран за изготвянето на изчерпателен списък на лицата с двойно гражданство на ЕС и Иран, които понастоящем са задържани в ирански затвори;

8.  призовава всички държави членки съвместно да направят публични изявления и да предприемат дипломатически инициативи за наблюдение на несправедливи съдебни процеси и посещения в затворите, където са задържани защитници на правата на човека и други лица, лишени от свобода заради убежденията си, включително граждани на ЕС в Иран, в съответствие с Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; призовава всички обвинения срещу всички произволно задържани граждани на ЕС да бъдат оттеглени незабавно;

9.  призовава иранските органи да освободят всички политически затворници, включително защитниците на правата на човека, и по-специално видната защитничка на правата на човека Наргес Мохамади, политическия журналист Мехди Махмудян, който наскоро беше осъден на още седем месеца затвор във връзка с работата му срещу смъртното наказание, и лауреата на наградата „Сахаров“ Насрин Сотудех;

10.  изразява съжаление за систематичното използване на изтезания в иранските затвори и призовава за незабавното прекратяване на всички форми на изтезания и малтретиране на задържаните лица; осъжда практиката на отказване на достъп до телефонни обаждания и семейни посещения на задържаните лица; изразява дълбока загриженост относно невъзможността на задържаните да получат достъп до процесуално представителство по време на разпитите;

11.  решително осъжда постоянното влошаване на положението с правата на човека в Иран, особено за лицата, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, поради системна политическа, икономическа, социална и културна дискриминация; изразява съжаление за тревожната ескалация на използването на смъртното наказание срещу протестиращи, дисиденти, защитници на правата на човека и членове на малцинствени групи;

12.  призовава иранските органи да разгледат всички форми на дискриминация срещу лица, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, включително белуджи, кюрди, араби, бахайци, християни и ЛГБТИК, и незабавно и безусловно да освободят всички лица, лишени от свобода заради упражняване на правото си на свобода на религията, убежденията или сексуалната ориентация;

13.  най-решително осъжда прилагането на смъртното наказание за отношенията между лица от един и същи пол, които все още са незаконни в Иран;

14.  призовава иранските органи незабавно да отменят закона за „младежкото население и защитата на семейството“ и да гарантират достъп до обществени услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително безопасни, законни, безплатни и висококачествени услуги за аборт при всички обстоятелства; припомня, че отказването на аборт на жените е форма на насилие, основано на пола, и може да представлява изтезание или жестоко, нечовешко и унизително отнасяне; решително осъжда заплахите от страна на иранските органи за налагане на смъртно наказание за аборт и призовава по-специално иранските органи незабавно да отменят тази разпоредба; призовава ЕС и държавите членки да си сътрудничат с ООН за внимателното наблюдение на новия закон за „младежкото население и защитата на семейството“, неговото въздействие върху майчината смъртност и всички събития, свързани с прилагането на смъртното наказание за аборт;

15.  подчертава, че гражданите на Иран, чрез ръководени от гражданите инициативи, постоянно призовават за премахване на смъртното наказание и за прекратяване на използването му срещу защитници на правата на човека и непропорционалното му използване срещу малцинствата; подкрепя иранското гражданско общество и неговите мирни усилия за защита на правата на човека;

16.  призовава Иран да позволи посещения на Съвета на ООН по правата на човека, включително специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, и изцяло да сътрудничи на всички негови специални процедури;

17.  настоятелно призовава ЕС да повдигне въпроса за нарушенията на правата на човека в двустранните си отношения с Иран; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да гарантира, че Европейската служба за външна дейност продължава да повдига въпроси, свързани с правата на човека, в контекста на диалога на високо равнище между ЕС и Иран; отново заявява, че зачитането на правата на човека е основен елемент в развитието на отношенията между ЕС и Иран;

18.  приветства приемането от Съвета на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (закон „Магнитски“ на ЕС) като важен инструмент за ЕС за санкциониране на нарушителите на правата на човека; призовава за предприемането на целенасочени мерки, като се използва действащият режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека срещу Иран или глобалният режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (законът „Магнитски“ на ЕС) срещу ирански длъжностни лица, които са извършили тежки нарушения на правата на човека, включително екзекуции и произволни задържания на лица с двойно и чуждо гражданство в Иран, включително съдии, които са осъдили на смърт журналисти, защитници на правата на човека, политически дисиденти и активисти;

19.  счита, че ще бъдат необходими допълнителни целенасочени санкции, ако иранските органи не освободят д-р Ахмадреза Джалали, както изискват ЕС и неговите държави членки;

20.  подчертава дестабилизиращата роля на иранския режим в целия регион и осъжда факта, че иранският режим е отговорен за смъртта на многобройни цивилни лица в Сирия, Йемен и Ирак;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, на върховния водач и на президента на Ислямска република Иран, както и на членовете на Меджлиса на Иран.

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно политическата криза в Буркина Фасо (2022/2542(RSP))

P9_TA(2022)0051 RC-B9-0104/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции, и по-специално резолюциите от 19 декември 2019 г. относно нарушения на правата на човека, включително на религиозните свободи, в Буркина Фасо(1) и от 16 септември 2020 г. относно сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността в региона на Сахел, Западна Африка и Африканския рог(2),

–  като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС от 26 януари 2022 г. относно последните събития в Буркина Фасо,

–  като взе предвид изявлението от 24 януари 2022 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно Буркина Фасо,

–  като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 9 февруари 2022 г. относно положението в Буркина Фасо,

–  като взе предвид окончателното комюнике от извънредната среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) относно политическото положение в Буркина Фасо от 28 януари 2022 г.,

–  като взе предвид протокола на ECOWAS относно демокрацията и доброто управление,

–  като взе предвид окончателното комюнике, прието от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС) на неговото 1 062-ро заседание от 31 януари 2022 г. относно положението в Буркина Фасо,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),

–  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС от 11 март 2021 г. относно демокрацията и зачитането на конституциите в държавите от ЕС и АКТБ,

–  като взе предвид съвместната декларация на членовете на Европейския съвет и държавите – членки на групата на петте държави от Сахел (Г-5 от Сахел), от 28 април 2020 г.,

–  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 16 за насърчаване на справедливи, мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Конституцията на Република Буркина Фасо,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

–  като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за закрила и помощ на вътрешно разселените лица в Африка,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 24 януари 2022 г. военните сили на Буркина Фасо, ръководени от подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба, и самопровъзгласилото се Патриотично движение за защита и възстановяване, свалиха от власт избраното правителство, оглавявано от президента Рок Марк Кристиан Каборе; като има предвид, че по-късно Конституционният съд на Буркина Фасо обяви подполковник Дамиба за новия фактически държавен глава;

Б.  като има предвид, че малко преди преврата президентът Каборе спечели втори мандат на демократичните избори, проведени през 2020 г.; като има предвид, че той беше принуден да обяви оттеглянето си като президент и да подаде оставка; като има предвид, че след преврата той е задържан от въоръжените сили и има ограничен контакт с външни лица; като има предвид, че Народното движение за напредък – партията на президента Каборе, даде уверения на 26 януари 2022 г., че Каборе е в президентска вила под домашен арест и има осигурени лекарски грижи;

В.  като има предвид, че при вземането на властта военната хунта обяви суспендирането на конституцията и разпускането на правителството и националното събрание; като има предвид, че действието на конституцията беше възстановено на 31 януари 2022 г.; като има предвид, че подполковник Дамиба обяви в изявление по телевизията, че Буркина Фасо ще спазва международните си ангажименти;

Г.  като има предвид, че завземането на властта от страна на военните беше посрещнато с голяма предпазливост и относителна снизходителност от страна на гражданското общество в Буркина Фасо;

Д.  като има предвид, че АС, ECOWAS и Постоянният съвет на Международната организация на франкофонията суспендираха Буркина Фасо след военния преврат; като има предвид, че ECOWAS и ООН изпратиха междуведомствена делегация с искане за кратък преход и освобождаване на президента Каборе; като има предвид, че на 3 февруари 2022 г. ECOWAS реши да не налага нови санкции на Буркина Фасо, но поиска от новите органи на държавата да представят „разумен график за възстановяване на конституционния ред“;

Е.  като има предвид, че на 8 февруари 2022 г. беше създаден технически комитет с невоенни участници, който да очертае параметрите на прехода; като има предвид, че комитетът разполага с две седмици, за да предложи проект на харта за прехода; като има предвид, че работата на техническия комитет трябва да се съсредоточи върху възстановяването на териториалната цялост, укрепването на мира чрез постепенното завръщане на вътрешно разселените лица, доброто управление и възстановяването на конституционния ред;

Ж.  като има предвид, че Патриотично движение за защита и възстановяване заяви, че превратът е в отговор на влошаващото се положение със сигурността в страната; като има предвид, че правителството на Буркина Фасо започна процес на реформа в сектора на сигурността през 2017 г. със създаването на национален съвет за отбрана и сигурност с цел модернизиране на сектора на сигурността и борба с корупцията в него; като има предвид, че недоволството и критиките от страна на цивилното население, опозицията и военните по отношение на неспособността на президента Каборе да се справи с корупцията и ефективно да приложи решения на огромните предизвикателства за сигурността, социалните и икономическите предизвикателства в страната, породени от разпространението на насилствени нападения от терористични групи, нарастваха;

З.  като има предвид, че положението със сигурността в Сахел е пряко следствие от дестабилизирането на региона и разпространението на оръжия след намесата в Либия през 2011 г.;

И.  като има предвид, че между 2016 г. и 2021 г. националният бюджет за отбрана и сигурност нарасна от 240 милиона евро на 650 милиона евро, което представлява увеличение с над 170%; като има предвид, че тези разходи не успяха да подобрят условията на живот, нито оперативния капацитет на войниците, отчасти поради силно разпространеното лошо финансово управление;

Й.  като има предвид, че през последните шест години хиляди хора загубиха живота си поради джихадистки и бунтовнически нападения; като има предвид, че за две години над 1000 училища бяха затворени и много хора избягаха от домовете си, за да избегнат насилието; като има предвид, че през юни 2021 г., при най-смъртоносното нападение от 2015 г. насам в селата Солхан и Тадарят загинаха 174 души; като има предвид, че на 4 ноември 2021 г. в джихадистко нападение срещу жандармерийския гарнизон в Ината в северната част на Буркина Фасо бяха убити 53 от 120-та войници, очакващи логистични доставки и подкрепа, включително хранителни дажби; като има предвид, че „Human Rights Watch“ докладва за екзекуции по бързата процедура на стотици заподозрени лица от силите за сигурност и проправителствените милиции, и като има предвид, че на практика нито едно от тези нападения не е разследвано и срещу никого не е започнато наказателно преследване;

К.  като има предвид, че нарастващата несигурност доведе до протест на огромен брой хора по улиците през ноември 2021 г.; като има предвид, че правителството спря интернет, с което увеличи недоволството на населението и привлече критики от страна на организациите за защита на правата на човека и гражданските движения в страната;

Л.  като има предвид, че на 22 януари 2022 г., когато граждани протестираха срещу влошаването на сигурността в страната, избухнаха насилствени демонстрации в Уагадугу и Бобо-Диуласо, двата най-големи града в Буркина Фасо; като има предвид, че завземането на властта от военните настъпи два дни след сблъсъка между полицейските части за борба с безредиците и антиправителствените демонстранти в столицата Уагадугу;

М.  като има предвид, че ескалиращото насилие доведе до това, че положението в Буркина Фасо се превърна в една от най-бързо изострящите се кризи, свързани с разселването и защитата на населението в света, като най-малко 1,6 милиона души бяха разселени; като има предвид, че над 19 000 жители на Буркина Фасо са избягали в Кот д’Ивоар, Мали, Нигер и Бенин; като има предвид, че през миналата година броят на вътрешно разселените лица нарасна до над 1,5 милиона души, което представлява увеличение с 50%; като има предвид, че регионът на Сахел преживява безпрецедентно обезлюдяване на селските райони, тъй като хората, които са принудително разселени, се местят в градски райони, където са изправени пред нови рискове; като има предвид, че сред вътрешно разселените лица заплахите за жените и младите хора са особено тежки, включително сексуална и трудова експлоатация, основано на пола насилие, насилствено набиране и трафик; като има предвид, че жените от Буркина Фасо, които имат два пъти по-малко възможности за достъп до образование, отколкото мъжете, са най-силно засегнати от крайна бедност в страната;

Н.  като има предвид, че извънредната ситуация в областта на климата оказва видимо и дълбоко вредно въздействие върху региона на Сахел, което води до суша, загуба на реколта, разселване, конфликти, свързани със земя и ресурси, продоволствена несигурност и бедност; като има предвид, че липсата на достъп до образование, възможности за заетост и доходи стимулира вербуването за екстремистки организации и джихадистки движения и по този начин подклажда регионалната нестабилност;

О.  като има предвид, че неотдавнашният преврат, и по-специално влошаващото се положение в Мали, оказаха въздействие върху положението в Буркина Фасо; като има предвид, че неотдавнашният преврат е също така четвъртият преврат в Западна Африка за по-малко от две години; като има предвид, че нарастващият брой преврати отразява сериозна криза в политическите системи на Западна Африка;

П.  като има предвид, че Г-5 от Сахел, съвместно отбранително усилие на Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер, по-специално подкрепено от ЕС и АС, координира действията в областта на регионалното развитие и сигурността с цел борба с тероризма и постигане на стабилност в региона, но не съумя да убеди местното население в своята ефективност;

Р.  като има предвид, че група руски военни изпълнители писа до ръководителите на преврата в Буркина Фасо с предложение да обучава армията на страната в борбата ѝ срещу джихадистите;

1.  осъжда и изразява загриженост относно преврата, извършен от въоръжените сили срещу демократично избраното правителство на Буркина Фасо; подчертава, че е наложително спешно възстановяване на конституционния ред, включително незабавно възстановяване на гражданското управление;

2.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на президента Каборе и на всички останали правителствени длъжностни лица;

3.  приветства обявяването на създаването на техническия комитет, който ще очертае следващите стъпки в процеса на преход; отбелязва публичните декларации на подполковник Дамиба, в които той се ангажира възможно най-скоро да възстанови нормалния конституционен живот в страната и тя да продължи да спазва международните се ангажименти; призовава военното ръководство да изпълнява международните ангажименти на Буркина Фасо, включително пълно спазване на правата на човека и борба с терористичните организации в тясно партньорство с международната общност;

4.  отново изразява подкрепата си за ECOWAS и Африканския съюз в усилията им да действат като медиатори при тази криза; призовава международната общност, включително Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията, да продължат да поддържат диалог с органите на Буркина Фасо, за да се гарантира своевременен и демократичен преход към гражданско правителство; призовава органите на Буркина Фасо и техническия комитет да определят ясни срокове и процеси, за да проведат възможно най-скоро приобщаващи и прозрачни избори;

5.  подчертава, че е необходим истински и честен национален диалог, включващ всички сектори на гражданското общество, за да се очертае ясна бъдеща визия за демокрация в Буркина Фасо;

6.  настоятелно призовава всички партии в Буркина Фасо да подкрепят свободата на печата, за да се гарантира, че местните и международните медийни организации могат свободно да вършат своята работа, включително да документират положението на вътрешно разселените лица и операциите на силите за сигурност;

7.  насърчава Националния координационен съвет за успешен преход (CNRT) да наблюдава органите и да изисква те да гарантират закрилата на защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество при упражняването на техния мандат, включително осъждането на нарушенията на правата на човека, полицейското насилие и прекомерната употреба на сила; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат своята закрила и подкрепа за защитниците на правата на човека в Буркина Фасо и когато е целесъобразно, да улеснят издаването на спешни визи и да предоставят временно убежище в държавите – членки на ЕС;

8.  припомня, че несправянето с безнаказаността за минали жестокости от страна на службите за сигурност и милициите възпрепятства усилията за мир в Буркина Фасо; призовава органите на Буркина Фасо да защитават правата на заподозрените, арестувани при операции за борба с тероризма, и да гарантират подвеждането под отговорност на извършителите на нарушения на правата на човека; отбелязва, че самоназначеното правителство без демократичен мандат подкопава усилията за укрепване на принципите на правовата държава и отчетността;

9.  отново заявява, че защитата и безопасността на цивилното население е една от ключовите задачи на всяко правителство, и подчертава, че в Буркина Фасо следва да бъдат предприети допълнителни мерки за подобряване на защитата на цивилното население;

10.  настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да продължат да дават приоритет на подкрепата за съдебната реформа и реформата в сектора на сигурността в Буркина Фасо, за да се гарантира, че се предоставят достатъчно ресурси и техническа помощ за цялостна реформа на сектора на сигурността, прозрачно и конструктивно сътрудничество между гражданско правителство и военните и подновени усилия за справяне с корупцията;

11.  призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата и хуманитарната помощ, за да отговорят на неотложните нужди на населението на Буркина Фасо, и по-специално на разселените лица и бежанците в съседните държави;

12.  призовава органите на Буркина Фасо да преразгледат клаузата за имунитет в устава на специалните части, нова военна единица, създадена през май 2021 г., която гласи, че членовете на специалните части не могат да бъдат изправени пред съда за каквито и да било действия, предприети по време на техните операции, и по този начин нарушава правата на жертвите на правосъдие и обезщетение;

13.  призовава държавите – членки на ЕС, да изпълняват своите международни задължения за прилагане на система за щателна проверка и проследяване при износа на оръжия за държави извън ЕС, както е предвидено в Договора за търговията с оръжие, за да се избегне злоупотребата с тях и подклаждането на нарушения на правата на човека;

14.  изразява загриженост относно цялостното състояние на демокрацията в региона и призовава всички участници, както на местно, така и на международно равнище, да обмислят поуките, извлечени от различните преврати, и начини за по-добра подкрепа и насърчаване на демократичните процеси в региона;

15.  продължава твърдо да вярва, че намесата на групата „Вагнер“ в Западна Африка противоречи на целта за осигуряване на мир, сигурност и стабилност в Буркина Фасо и за гарантиране на защитата на нейния народ; призовава дейностите на групата „Вагнер“ и други частни военни дружества в Африка да бъдат обсъдени задълбочено на предстоящата среща на високо равнище ЕС – Африка;

16.  подчертава, че тероризмът и нестабилността в целия регион на Сахел представляват предизвикателство и подкопават консолидирането на демокрацията и принципите на правовата държава; припомня, че справянето с първопричините за екстремизма и военните усилия за възстановяване на правителствения контрол в целия регион са от съществено значение за укрепване на обществената легитимност на демократично избраните правителства;

17.  изразява особена загриженост относно въздействието на заплахите за сигурността върху ефективността на хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие; настоятелно призовава държавите членки и международната общност да увеличат хуманитарната си помощ за Буркина Фасо, по-специално чрез предоставянето на храна, вода и медицински услуги; призовава органите да подкрепят и улесняват работата на хуманитарните организации в Буркина Фасо, за да се гарантира безпрепятствен хуманитарен достъп и да им се даде възможност да отговорят на нуждите на разселените лица;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на органите на Република Буркина Фасо, на секретариата на Г-5 от Сахел, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на Панафриканския парламент, на Икономическата общност на западноафриканските държави, както и на Африканския съюз и неговите институции.

(1) ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 45. (2) OВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 24.