Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, втора алинея, член 4, параграф 3 и членове 5, 6, 7, 11 и 49 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членовете от него относно спазването, защитата и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Съюза, включително членове 70, 258, 259, 260, 263, 265 и 267,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-конкретно решенията по дела C-156/21 Унгария/Парламент и Съвет на Европейския съюз(1) и C-157/21 Полша/Парламент и Съвет на Европейския съюз(2) относно мерките за защита на бюджета на Съюза,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2021 г. „Доклад относно върховенството на закона за 2021 г.: Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2021)0700),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(3),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(5) (Регламент за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета(6),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид инструментите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи и препоръките и докладите от всеобщия периодичен преглед на ООН, както и съдебната практика на органите по договорите на ООН и специалните процедури на Съвета по правата на човека,

–  като взе предвид препоръките и докладите на Бюрото за демократични институции и права на човека, на Върховния комисар по националните малцинства, на представителя по въпросите на свободата на медиите и на други органи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската социална харта, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Европейския комитет за социални права, конвенциите, препоръките, резолюциите, становищата и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Управителния комитет за борба с дискриминацията, за многообразие и за приобщаване, Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа,

–  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз от 23 май 2007 г. и заключенията на Съвета от 8 юли 2020 г. относно приоритетите на ЕС за сътрудничеството със Съвета на Европа в периода 2020 – 2022 г.,

–  като взе предвид мотивираното предложение на Комисията за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша, представено в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС (COM(2017)0835),

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 – 2025 г., озаглавен „Съюз на равенство“, обявен на18 септември 2020 г. (COM(2020)0565),

–  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 9 ноември 2021 г., озаглавен „Antisemitism: Overview of antisemitic incidents recorded in the European Union“ (Антисемитизъм: преглед на свързаните с антисемитизъм инциденти, регистрирани в Европейския съюз през 2010 – 2020 г.),

–  като взе предвид доклада на Агенцията на ЕС за основните права от 22 септември 2021 г., озаглавен „Protecting civic space in the EU“ („Защита на гражданското пространство в ЕС“), и другите ѝ доклади, данни и инструменти, по-специално информационната система на Европейския съюз за основните права (EFRIS),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно решението на Комисията за прилагане на член 7, параграф 1 от ДЕС във връзка с положението в Полша(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 април 2018 г. относно необходимостта от създаване на Инструмент за европейски ценности за подкрепа на организации на гражданското общество, които насърчават основните ценности в рамките на Европейския съюз на местно и национално равнище(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно необходимостта от всеобхватен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС относно Полша и Унгария(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2020 г. относно въздействието на мерките във връзка с COVID-19 върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно положението с основните права в Европейския съюз – годишен доклад за периода 2018 – 2019 г.(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г.(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно създаването на насоки за прилагане на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно нарушения на правото на ЕС и на правата на ЛГБТИК гражданите в Унгария в резултат на правните промени, приети от унгарския парламент(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2021 г. относно правата на ЛГБТИК в ЕС(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно свободата на медиите и по-нататъшното влошаване на положението с принципите на правовата държава в Полша(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно европейските медии в цифровото десетилетие: план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2021 г. относно кризата с принципите на правовата държава в Полша и върховенството на правото на ЕС(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно първата годишнина от фактическата забрана на абортите в Полша(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2021 г. относно оценката на превантивните мерки за предотвратяване на корупцията, неправомерните разходи и злоупотребите със средства на ЕС и с държавни средства в случая на извънредни фондове и области на разходи, свързани с кризи(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2021 г. относно основните права и принципите на правовата държава в Словения, по-специално забавянето при номинирането на европейски прокурори(27),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2022 г. относно чуждестранната намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз, включително дезинформацията(28),

–  като взе предвид Специален доклад № 09/2021 от 3 юни 2021 г. на Европейската сметна палата, озаглавен „Дезинформация, която засяга ЕС – въпреки предприетите действия, тя все още не е овладяна“,

–  като взе предвид Специален доклад № 01/2022 на Европейската сметна палата от 10 януари 2022 г., озаглавен „Подкрепа от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани – въпреки положените усилия, основните проблеми продължават да съществуват“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по бюджетен контрол, комисията по правни въпроси, комисията по бюджети, комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0139/2022),

А.  като има предвид, че Съюзът се основава на заложените в член 2 от ДЕС общи ценности на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства – ценности, които са общи за държавите – членки на ЕС, и които държавите – кандидатки трябва да спазват, за да се присъединят към Съюза, като част от критериите от Копенхаген, и които не могат да бъдат пренебрегвани или тълкувани по различен начин след присъединяването; като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава и основните права са взаимно подсилващи се ценности и че тяхното подкопаване може да представлява системна заплаха за Съюза и за правата и свободите на неговите граждани; като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е обвързващо за Съюза като цяло и неговите държави членки на всички равнища на управление, в т.ч. за поднационалните структури;

Б.  като има предвид, че принципът на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС, задължава Съюза и държавите членки да си съдействат при изпълнението на произтичащите от Договорите задължения при пълно взаимно зачитане, а държавите членки да предприемат всякакви общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза;

В.  като има предвид, че годишният цикъл на преглед на спазването на принципите на правовата държава допълва по удачен начин наличните инструменти за съхраняване на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, чрез доклад, в който се разглежда ситуацията във всички държави – членки на ЕС, въз основа на четири стълба с пряко отражение върху зачитането на принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че без конкретни препоръки и ефективни последващи действия докладът относно върховенството на закона може да не успее да предотврати, разкрие и ефективно и своевременно да се справи със системните предизвикателства и отстъплението от принципите на правовата държава, наблюдавани през последните години в няколко държави – членки на ЕС;

Д.  като има предвид, че държавите членки въведоха извънредни мерки в отговор на пандемията от COVID-19; като има предвид, че за да бъдат законосъобразни, те трябва да зачитат принципите на необходимост и пропорционалност при ограничаването на основните права или основни свободи; като има предвид, че в някои държави членки се наблюдава отрицателна тенденция по отношение на принципите на правовата държава, тъй като правителствата използваха извънредните мерки като претекст за отслабване на демократичния принцип на взаимозависимост и взаимоограничаване;

Е.  като има предвид, че е необходимо да се укрепят и рационализират съществуващите механизми и да се разработи единен всеобхватен механизъм на ЕС за ефективна защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както и да се гарантира, че ценностите по член 2 от ДЕС се зачитат в целия Съюз, също така и от държавите кандидатки, макар и с различни режими за наблюдение, така че държавите членки да бъдат възпрепятствани да изработват национални закони, които противоречат на защитата на член 2 от ДЕС;

Ж.  като има предвид, че правото на свобода на изразяване на мнение, на информация и на участие на обществеността са сред крайъгълните камъни на демокрацията;

З.  като има предвид, че експертният комитет на Съвета на Европа за борба с изказванията, подбуждащи към омраза, изготви проект на препоръка на Комитета на министрите относно борбата с изказванията, подбуждащи към омраза, който предоставя необвързващи насоки за справяне с явлението и се очаква да бъде приет през 2022 г.(29); като има предвид, че новосъздаденият експертен комитет за борба с престъпленията от омраза е натоварен със задачата да изготви до края на 2023 г. проект на препоръка на Комитета на министрите относно престъпленията от омраза;

И.  като има предвид, че програма „Граждани, равенство, права и ценности“ дава възможност за пряка гъвкава подкрепа за участниците от гражданското общество, които насърчават и защитават ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, на местно, национално и европейско равнище;

Доклад относно върховенството на закона за 2021 г.: общи съображения

1.  приветства втория годишен доклад на Комисията относно върховенството на закона; отбелязва, че Парламентът редовно използва този годишен доклад като източник на информация и данни при обсъждането на положението с принципите на правовата държава в конкретна държава членка; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията не е изпълнила изцяло препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г., по-специално разширяването на обхвата на нейното докладване, така че да обхване всички ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, разграничението между системни и индивидуални нарушения, както и по-задълбочена и прозрачна оценка, включително предприемането на действия в отговор на нарушенията; счита, че тези препоръки продължават да са актуални и отново ги отправя;

2.  приветства факта, че функционирането на съдебните системи, уредбата за борба с корупцията, медийният плурализъм и някои институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, включително до известна степен гражданското пространство, са включени в обхвата на годишния доклад на Комисията; изразява съжаление обаче, че не всички въпроси, свързани с принципите на правовата държава, са разгледани достатъчно обстойно и задълбочено в доклада за 2021 г.; предлага Комисията да анализира въпросите, свързани с принципите на правовата държава, през призмата на всички ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, и основните права, описани в Хартата; призовава в годишния доклад да се включат други важни елементи от списъка на критериите за принципите на правовата държава, изготвен от Венецианската комисия през 2016 г., като например предотвратяване на злоупотреба с власт, равенство пред закона и недискриминация и достъп до правосъдие, включително аспекти от правото на справедлив съдебен процес; отново призовава Комисията да включи в бъдещите си доклади оценка на условията в затворите;

3.  отбелязва със задоволство, че докладът съдържа отделна глава за всяка държава; приветства усилията на Комисията да работи съвместно с националните правителства, националните парламенти и с Европейския парламент, както и с гражданското общество и други национални участници; призовава държавите членки да сътрудничат проактивно на Комисията и да оповестяват публично своите писмени становища, така че да се даде възможност на независими експерти и групи на гражданското общество да проверяват фактите и да реагират на тях и да се гарантира пълна прозрачност; насърчава Комисията да продължи да задълбочава анализа и приканва Комисията да осигури подходящи ресурси за това, в т.ч. човешки ресурси, с цел да достигне до широк и разнообразен кръг от заинтересовани лица; счита, че следва да се отдели повече време и да се отдаде повече важност на посещенията на Комисията в отделните държави, особено по места; призовава Комисията да повиши осведомеността за тези посещения сред обществеността, за да насърчи културата на зачитане на принципите на правовата държава на национално равнище; приветства посещенията на Комисията в националните парламенти с цел представяне на констатациите от доклада;

Методология

4.  подчертава факта, че всички държави членки се разглеждат съгласно едни и същи показатели и методика, без дискриминация срещу която и да е държава членка; призовава Комисията да доразвие своите показатели, използвани за оценяване на положението с принципите на правовата държава в държавите членки; призовава Комисията да установи годишна Седмица на ценностите на ЕС, провеждана всеки септември, по време на която докладът се представя едновременно на Европейския парламент и на националните парламенти и се включва по по-добър начин в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, в доклада на Агенцията на ЕС за основните права относно основните права и в мониторинга на медийния плурализъм; счита, че докладът относно принципите на правовата държава понастоящем служи като описателно документиране на положението в държавите членки, но че той следва да бъде аналитичен и предписателен инструмент, за да отговаря на своите цели за предотвратяване и смекчаване; подчертава, че задълбоченият анализ на актуалното състояние в държавите членки изисква цялостен анализ и оценка на принципите на правовата държава в държавите членки; подчертава, че съществува риск най-тежките нарушения на принципите на правовата държава да бъдат омаловажени, когато се изреждат пропуски или нарушения с различен характер или интензитет; настоятелно призовава Комисията да приложи диференциращ подход в доклада си, като разграничава по-ясно и по-разбираемо системните и съзнателни нарушения на принципите на правовата държава от единичните нарушения;

5.  изразява съжаление във връзка с факта, че в доклада не се отчита ясно съзнателният процес на отстъпление от принципите на правовата държава в държавите, обект на текущите процедури по член 7, параграф 1 от ДЕС, а именно Полша и Унгария, и не се установяват недостатъци в областта на принципите на правовата държава в редица държави членки; призовава Комисията да поясни, че когато ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, се нарушават систематично, съзнателно, тежко и постоянно в рамките на даден период от време, държавите членки може да не изпълняват всички критерии, които характеризират демокрацията, и да се превърнат в авторитарни режими;

6.  изразява съжаление във връзка с факта, че се наложи няколко държави членки, и по-специално Унгария и Полша, да бъдат посочени неколкократно от Комисията в обобщаващия доклад като повод за загриженост, и че от публикуването на доклада не са постигнати осезаеми подобрения; припомня, че от юни 2021 г. насам Парламентът също е разглеждал положението с принципите на правовата държава в Унгария, Полша и Словения в своите пленарни резолюции; припомня освен това, че групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента и комисията по бюджетен контрол на Парламента също разгледаха проблеми в няколко държави членки; подчертава, че след изпращането на няколко ad hoc делегации в някои от тези държави членки е станало ясно, че положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права в тези държави членки е много по-лошо от описаното в доклада на Комисията; счита, че с цел по-добро идентифициране на държавите, които отстъпват от принципите на правовата държава, Комисията следва да извършва по-всеобхватна оценка на едни и същи елементи във всички глави по държави;

7.  призовава Комисията да приключва всяка глава по държави с оценка на резултатите на държавите членки във връзка с отделните стълбове на доклада, като посочва до каква степен са изпълнени условията по Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава; поради това призовава Комисията да разработи, в допълнение към качествената оценка, индекс на принципите на правовата държава за различните стълбове, основан на обективна, достъпна, прозрачна, разбираема и недискриминационна система за представяне и сравнителен анализ, извършван от независими експерти, което би могло да сигнализира за степента на зачитане на принципите на правовата държава в държавите членки;

8.  счита, че в годишния доклад следва да се идентифицират хоризонтални тенденции, включително евентуални системни уязвимости, на равнището на ЕС; изисква от Комисията да посочва случаите, когато мерки или практики, подкопаващи принципите на правовата държава в дадена държава членка, се превръщат или рискуват да се превърнат в пример за подражание от други; подчертава, че целенасоченото таргетиране на права на малцинствени групи в някои държави членки предизвика и създаде импулс другаде, както е видно от уронването на правата на жените, ЛГБТИК лицата и други малцинствени групи; призовава Комисията освен това да подчертае отрицателното въздействие, което нарушенията на принципите на правовата държава могат да имат върху Съюза като цяло;

9.  счита, че докладът следва да надхвърля годишните снимки и да предоставя еволюционен и динамичен поглед върху зачитането на или отстъплението от принципите на правовата държава в съдебните системи на всички държави членки; посреща със задоволство усилията в доклада за 2021 г., да се направи съпоставка със ситуацията, описана в доклада за 2020 г.; счита, че е необходимо да се определят ясно положителните и отрицателните тенденции по отношение на положението във връзка с принципите на правовата държава и да се извърши анализ на причините за тях;

10.  счита, че би било желателно да има отделна нова глава относно институциите на Съюза, в която да се прави оценка на положението във връзка с разделението на властите, отчетността и принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване;

Оценка и препоръки

11.  счита, че в доклада за 2021 г. можеше да се предоставят по-ясни оценки, като се посочи дали е имало пропуски, риск от тежко нарушение или действително нарушение на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, по всеки от стълбовете, анализирани в главите за отделните държави; приканва Комисията да включи оценка на всички мерки в областта на принципите на правовата държава, приложени през предходната година, придружена от анализ на тяхната ефективност и възможностите за подобрение; призовава за по-интегриран анализ на взаимовръзките между четирите стълба и на това как съчетанието от недостатъци може да представлява нарушение или риск от нарушение на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС; отново подчертава значението на използването на пряк и недвусмислен език и на ясното подчертаване на разглеждания проблем в съответствие с позицията на Комисията;

12.  поздравява намерението на Комисията да включи в доклада за 2022 г. специфични за всяка държава препоръки; призовава Комисията да придружи тези препоръки със срокове за изпълнение, цели и предложения за конкретни действия; призовава Комисията да включи в последващите доклади информация относно напредъка, постигнат в изпълнението на нейните препоръки, и освен това да я включи в структурирания диалог с Парламента през цялата година; призовава Комисията да гарантира, че в нейните годишни доклади относно върховенството на закона се поставя акцент и върху специфичните за всяка държава препоръки в рамките на Европейския семестър, по-специално върху тези, свързани с независимостта на съдебната власт и прокуратурата, борбата срещу корупцията и гарантирането на прозрачност и почтеност;

13.  препоръчва на Комисията да посочи към всяка от своите препоръки неизчерпателен списък с подходящи инструменти, които институциите на ЕС да използват, в случай че недостатъците не бъдат отстранени; призовава Комисията да не се колебае да използва тези инструменти, особено когато липсва доверие, че препоръките ще бъдат изпълнени своевременно, или при наличието на риск от по-нататъшно влошаване, без да изчаква следващия годишен цикъл на докладване;

Обхват

14.  изразява съжаление във връзка с факта, че нито докладът за 2020 г., нито докладът за 2021 г. обхващат изцяло ценностите на демокрацията и основните права, залегнали в член 2 от ДЕС, които са непосредствено засегнати, когато държавите започнат да отстъпват от принципите на правовата държава; отново изтъква неразривната връзка между принципите на правовата държава, демокрацията и основните права;

Съдебни системи

15.   подчертава, че съдебната отчетност, независимостта на прокуратурата и на съдебната власт, както и изпълнението на съдебните решения са ключови елементи на върховенството на закона; изразява съжаление относно сериозните и структурни проблеми по отношение на независимостта на съдебната власт в някои държави членки; подчертава основната роля на юридическите професии за гарантиране на защитата на основните права и за укрепване на принципите на правовата държава; призовава държавите членки да защитават съдиите и прокурорите от политически нападения и натиск, целящи да подкопаят тяхната работа, и настоява, че държавите членки трябва да спазват изцяло правото на Съюза и международното право, що се отнася до независимостта на съдебната власт; призовава Комисията да включи конкретни препоръки в своя доклад за 2022 г., за да гарантира независимостта на съдебната власт във всички държави членки, както и да включи в годишния доклад независимостта на адвокатите и адвокатските колегии, тъй като те са от съществено значение за независимите съдебни системи;

16.  припомня, че правото на Съюза има предимство пред националното право, независимо от начина, по който са организирани националните съдебни системи; призовава Комисията да следи отблизо решенията на националните съдилища относно предимството на правото на ЕС пред националното законодателство, и по-специално несъвместимостта между някои членове на Договорите и националните конституции; настоятелно призовава Комисията да гарантира конкретни, незабавни и подходящи отговори на отказите за прилагане и спазване на решенията на Съда на ЕС и да докладва на Парламента относно действията, предприети във връзка с това;

17.  подчертава важната роля на съдебните съвети за запазването на независимостта на съдебната власт; посочва, че редица държави членки имат дълготрайни проблеми по отношение на състава на своите съдебни съвети и назначаването на съдиите, които понякога са уязвими на неоправдана политическа намеса; насърчава държавите членки систематично да изискват становището на Венецианската комисия, в случай че тя се стреми да адаптира състава и функционирането на тези органи, и да предприемат последващи действия във връзка с тези препоръки; счита, че е необходимо Комисията да прави оценка на тези последващи действия в годишния доклад;

18.  изтъква, че прокуратурата е ключов елемент в борбата срещу престъпността, корупцията и злоупотребата с власт; подчертава необходимостта от въвеждане на предпазни мерки с цел запазването на независимостта на прокуратурата и на отделните прокурори, така че те да бъдат свободни от неоправдан политически натиск, особено от страна на правителството, като в същото време отговарят на необходимите условия за отчетност, за да се предотвратяват злоупотреби и небрежност; изразява пълната си солидарност и пълната си подкрепа за всички жертви на престъпления;

19.   посочва, че стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО), не само подкопават сериозно правото на ефективен достъп до правосъдие за жертвите на тези производства, и съответно принципите на правовата държава, но и представляват злоупотреба със съдебните системи и правните рамки на държавите членки, по‑специално като възпрепятстват способността на държавите членки да преодоляват успешно съществуващите предизвикателства, като продължителността на производствата и качеството на съдебните системи, както и да се справят с управлението на натовареността на съдебната система и изоставането в разглеждането на делата;

Рамка за борба срещу корупцията

20.  отново заявява, че корупцията е сериозна заплаха за демокрацията, европейските фондове и принципите на правовата държава; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващото се равнище на корупция и влошаване, наблюдавано в някои държави членки, продължаващите случаи на корупция, в които са замесени високопоставени длъжностни лица и политици, и проникването на организираната престъпност в икономиката и публичния сектор; приветства информацията по този въпрос, включена в доклада относно върховенството на закона за 2021 г., и призовава в бъдещите доклади да се предостави повече яснота по въпроса дали са били засегнати средства на ЕС;

21.   настоятелно призовава Комисията да актуализира и засили политиката и инструментите на Съюза за борба срещу корупцията, включително чрез предвиждане на единно определение за престъплението корупция и чрез създаване на общи стандарти и референтни показатели и гарантиране на правилното им изпълнение и прилагане; припомня, че е важно държавите членки да се ангажират с Европейската прокуратура и да подкрепят активно нейните задачи; призовава държавите членки, които все още не са направили това, да се присъединят към Европейската прокуратура; приветства изпращането от Комисията на официални уведомителни писма до почти всички държави членки за липсата на транспониране на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности(30);

Свобода на изразяване на мнение и на информация, свобода и плурализъм на медиите

22.  припомня, че свободата и плурализмът на медиите, включително висококачествените, устойчиво и прозрачно финансирани и независими новинарски медии, както традиционни, така и цифрови, независимите журналисти, проверители на факти и изследователи, както и силните обществени медии, са от съществено значение за демокрацията, те са гаранция срещу злоупотребата с власт и са най-доброто средство за противодействие на дезинформацията; изразява загриженост относно политическата независимост на медиите в някои държави членки, тъй като редакционните линии отразяват силната поляризация на политическата сцена;

23.  изразява тревога във връзка с все по-враждебната среда, в която работят журналисти и представители на медиите в много държави членки, особено когато работата им е съсредоточена върху злоупотребата с власт, корупцията, нарушенията на основните права и престъпните дейности; припомня, че журналистите и медиите все по-често са обект на сплашване, заплахи (включително в социалните медии), наказателни обвинения, физически нападения, инциденти с насилие и убийства в някои държави членки; осъжда стратегиите за потискане, използвани от правителствата на някои държави членки, като използването на ССПНСУО и кампании за оклеветяване, както и нарастването на държавния контрол върху публичните медии, гражданското общество и академичните институции, което води до автоцензура и все по-голямо влошаване на медийната и академичната свобода; припомня, че към момента на нейното убийство срещу разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция се водеха 47 граждански и наказателни дела за клевета, много от които продължават да се водят срещу семейството ѝ; предупреждава, че тези недопустими събития могат да окажат възпиращ ефект върху свободата на словото и свободата на пресата, и не следва да бъде допуснато превръщането им в прецедент както в рамките на Съюза, така и в страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в Съюза;

24.  изразява съжаление, че докладът за 2021 г. не отразява сериозността на тези тенденции, особено във връзка с държавния контрол, стратегическите съдебни дела и кампаниите за оклеветяване от страна на някои държави членки; настоятелно призовава Комисията да подобри главите, свързани с медиите, като предвиди оценка на ефикасността и ефективността на националните рамки за защита на свободата и плурализма на медиите и за прозрачността на собствеността върху медиите, да въведе законодателство на Съюза срещу използването на ССПНСУО, като установи минимални стандарти, и да представи в предстоящия законодателен акт за свободата на медиите амбициозна правна рамка за противодействие на нарастващото политизиране на медиите в някои държави членки; подчертава, че докладът следва да включва задълбочена оценка на независимостта на органите на държавите членки за регулиране на аудиовизуалните медийни услуги, които съгласно правото на Съюза трябва да бъдат независими от съответните правителства; призовава Комисията да осигури допълнително и по-гъвкаво финансиране за независимата разследваща журналистика в Съюза;

25.  подчертава значението на независимите в редакционно отношение обществени медии за осигуряване на висококачествено, безпристрастно и безплатно отразяване на обществените въпроси, особено по време на избори; призовава държавите членки да осигурят стабилно, открито, прозрачно, устойчиво и подходящо финансиране за обществените медии на многогодишна основа, за да се гарантира тяхното качество и независимост от правителствен, политически, икономически и друг натиск; изразява съжаление, че обществените медии са пропуснати в годишния доклад; призовава Комисията в своите бъдещи доклади да прави задълбочен преглед на обществените медии;

26.  отбелязва, че фалшивите новини и произтичащата от тях невярна информация, насочена към гражданите на ЕС, представляват заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава в Съюза, тъй като разпространяването на дезинформация поляризира и отслабва нашата демокрация; приветства направеното от Комисията описание в годишния доклад на политическия натиск и влияние върху медиите и призовава Комисията да дава по-ясно описание на систематичните кампании за дезинформация и външна намеса, целящи намаляване на общественото доверие в държавните институции и в независимите медии; признава, че глобалните онлайн платформи могат да имат огромно разрушително въздействие върху медийния сектор; подчертава във връзка с това, че действащото законодателство не предвижда изцяло справедлива среда в онлайн екосистемата, като например по отношение на борбата срещу дезинформацията, както и за алгоритмична отчетност; счита, че приемането на съответното законодателство, по-специално на Законодателния акт за цифровите услуги и на Законодателния акт за цифровите пазари, беше стъпка в правилната посока, но е необходимо да се направи повече в рамките на Европейския законодателен акт за медиите, за да се създадат справедливи условия в контекста на цифровата трансформация на медийния сектор и на разпространението на онлайн платформите;

27.  подчертава, че свободата на медиите е тясно свързана с артистичната и академичната свобода; изразява съжаление по повод на факта, че в някои държави членки свободата на изразяване, свободата на изкуствата и свободата на събранията са сериозно стеснени и ограничени; подчертава, че независимостта на образователните системи е застрашена, когато не е гарантирана автономната организационна структура на техните институции; призовава Комисията да включи в своя доклад относно върховенството на закона всички аспекти на свободата на изразяване;

Демокрация и взаимозависимост и взаимоограничаване

28.  отстоява позицията, че принципът на разделение на властите е от съществено значение за ефективното функциониране на държавата, включително за ефективното, независимо, безпристрастно и ефикасно функциониране на съдебните системи в целия Съюз, и изисква институциите да се въздържат от упражняване на натиск върху съдиите и прокурорите, особено от страна на политически и икономически кръгове;

29.  подчертава, че честните и свободни избори са сред абсолютните минимални стандарти за функционираща демокрация и че всеки изборен процес в Съюза следва да протича без неоправдано влияние и без нередности; подчертава, че в случай че ОССЕ установи, че изборите не са проведени по справедлив и свободен начин, трябва да се предприемат конкретни действия, включително по реда на процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, когато бъде установен риск от манипулиране на избори в държава членка, независимо дали от страна на държавни, чуждестранни или частни участници;

30.  припомня, че упражняването на основните свободи, включително правото на публично изразяване на критика, е основен елемент на свободното и демократично общество; изразява загриженост относно свиващото се гражданско пространство в различни държави членки, проявяващо се в използването на ССПНСУО срещу медии и журналисти, защитници на правата на човека, участници от гражданското общество и политически опоненти, както и в тяхното наблюдение; приветства ангажимента на Комисията да предложи директива срещу злоупотребата с предявяването на съдебни искове срещу журналисти и защитници на правата, и подчертава, че обхватът трябва да бъде достатъчно голям, за да обхване всички защитници на правата, включително отделни активисти;

31.  подчертава, че незаконното използване на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер от държавите членки срещу журналисти, адвокати, политици от опозицията и други лица представлява пряка заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; призовава Комисията да направи оценка на злоупотребата със средства за наблюдение и нейното въздействие върху демократичните процеси в рамките на Съюза, както и на наличието на потенциални нарушения на ценностите по член 2 от ДЕС и по Хартата;

32.  счита, че положението във връзка с гражданското пространство в държавите членки оправдава включването на отделна глава в доклада и създаването на „индекс за европейското гражданско пространство“ предвид централното значение на гражданското общество за поддържането на напълно демократично и приобщаващо общество, основано на зачитането на правата на човека, и като се имат предвид предизвикателствата, пред които е изправено гражданското общество в различни държави членки, включващи законодателни и административни мерки, ограничен достъп до финансиране и кампании за оклеветяване;

33.  препоръчва на Комисията да развие четвъртия стълб на годишния доклад относно „други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване“ в стълб относно демокрацията и принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, като направи оценка на елементи като потенциални заплахи за демократичните процеси в Съюза и държавите членки, включително манипулиране на избори;

Въздействие на мерките във връзка с COVID-19 върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права

34.  припомня силното въздействие на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, включително режимите на извънредно положение и декрет-законите, върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в рамките на Съюза, по-специално в областите на правосъдието, свободата на медиите и борбата срещу корупцията;

35.  изразява съжаление по повод на характера и прекомерното използване на извънредни мерки по време на пандемията от COVID-19, заедно с липсата на последващ контрол върху тези мерки от страна на някои национални парламенти, и дори затварянето на парламентите в много държави членки, което увеличи правомощията на правителствата и доведе до липса на отчетност и прозрачност в действията на изпълнителната власт;

36.  припомня, че пандемията от COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху достъпа до правосъдие и върху ефективността на националните съдилища, включително частичното затваряне на национални съдилища; подчертава, че извънредната ситуация, наложена от пандемията, показа, че е налице спешна необходимост от модернизиране на съдебните производства и от въвеждане на цифрови елементи с цел повишаване на ефективността на съдебните системи и улесняване на достъпа до правна помощ и информация;

37.  приветства факта, че докладът включва раздел относно въздействието на пандемията от COVID-19 върху принципите на правовата държава; подчертава, че мониторингът на използването и пропорционалността на тези мерки следва да продължи, докато не бъдат отменени всички мерки без изключения; отбелязва във връзка с това риска от злоупотреба със средства от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост; отново заявява, че тези средства могат да бъдат разпределени едва след като въпросните опасения бъдат напълно преодолени; настоятелно призовава Комисията своевременно да оцени дали мерките, предприети от държавите членки, действително са били ограничени във времето, необходими и пропорционални, като същевременно се спазват принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване; приканва Комисията да изготви препоръки, за да помогне на държавите членки да смекчат отрицателното въздействие на пандемията в областите на правосъдието, борбата срещу корупцията и свободата на медиите;

Основни права и равенство

38.  подчертава със загриженост факта, че правата на жените и лицата в уязвимо положение, включително хората с увреждания, децата, религиозните малцинства, особено сега, когато в Европа се наблюдава нарастване на антисемитизма, антиромските нагласи и омразата срещу мюсюлманите, ромите, хората с произход от Африка и Азия и други лица, принадлежащи към етнически и езикови малцинства, мигрантите, лицата, търсещи убежище, бежанците, ЛГБТИК лицата и възрастните хора, по-специално хората, живеещи в маргинализирани места, все още не се зачитат изцяло в целия Съюз и продължават да бъдат обект на дискриминационни практики; подчертава очевидната връзка между влошаващите се стандарти за принципите на правовата държава и нарушенията на основните права и на правата на малцинствата, като например използването на прекомерна сила от страна на правоприлагащите органи по време на протести, както и по границите на Съюза; припомня, че при някои обстоятелства държавите членки умишлено са прибягнали до мерки, които пораждат въпроси от гледна точка на принципите на правовата държава, като например законодателство, прието чрез ускорени процедури без обществени консултации или дори, в изключителни случаи, конституционни промени като начин за легитимиране на дискриминационни политики, които в противен случай не биха могли да бъдат предмет на законодателен процес, като например разпоредби, които са специално насочени срещу ЛГБТИК лицата, или налагането на почти пълна забрана на абортите; припомня, че държавите членки носят отговорност към лицата в уязвимо положение и че следва да им осигуряват безопасност и защита от дискриминация; настоятелно повтаря призива си към Комисията да включи в обхвата на бъдещите доклади задълбочена оценка на продължаващите нарушения на основните права в целия Съюз, включително на равенството и правата на лицата, които принадлежат към малцинства; призовава институциите на Съюза междувременно да прочетат годишните доклади относно върховенството на закона в светлината на докладите относно основните права, публикувани от Агенцията на ЕС за основните права;

39.  изразява съжаление, че някои държави членки не са включили изцяло и правилно в националното си законодателство Рамковото решение на Съвета относно расизма и ксенофобията(31) и че разпоредбите на Директивата за равенството на расите(32) все още не се прилагат изцяло във всички държави членки; препоръчва да се обърне повече внимание на политически и медийни прояви, подхранващи омраза срещу малцинствата, и на прякото въздействие, което те оказват при приемането на дискриминационни закони или практики, подкопаващи принципите на правовата държава за всички, включително в областта на политиките за борба с тероризма и за сигурност, в светлината на резолюцията относно Джордж Флойд(33), приета от Парламента през 2020 г.;

40.  изразява особена загриженост относно влошаването на положението със сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права на жените в някои държави членки, включително налагането на силно рестриктивни закони относно абортите, както и продължаващите систематични атаки срещу основните права на ЛГБТИК лицата, подсилени от влошаващото се положение във връзка с принципите на правовата държава в няколко държави членки; изразява съжаление, че тези тенденции не са отразени последователно в доклада на Комисията относно върховенството на закона; призовава Комисията да разглежда тези въпроси систематично във всички съответни доклади по държави и в обобщаващия доклад;

41.  приветства производствата за установяване на неизпълнение на задължения, започнати от Комисията по отношение на Унгария и Полша като част от пакета от мерки от юли 2021 г. за установяване на неизпълнение на задължения, засягащи зачитането на правата на човека на ЛГБТИК лицата и нарушения на правото на Съюза; отбелязва, че за първи път Комисията започва производства за установяване на неизпълнение на задължения с конкретната цел защита на правата на ЛГБТИК лицата;

42.  отбелязва със загриженост многобройните доклади за значителни и систематични нарушения на основните права на мигранти и лица, търсещи убежище, в целия Съюз и по‑специално по външните му граници; изразява съжаление във връзка с приемането от няколко държави членки на национално законодателство, което сериозно ограничава правата на търсещите убежище лица и в някои случаи дори представлява заплаха за принципа на забрана за връщане и правото на ефективни правни средства за защита; изразява съжаление, че въпреки призивите на Парламента Комисията не финализира своята оценка на съвместимостта с правото на Съюза на редица национални законодателни мерки в областта на убежището и миграцията; отново заявява, че зачитането на основни права като правото на убежище и правото на ефективни правни средства за защита, е неразделна част от правилното функциониране на принципите на правовата държава;

Източници

43.  призовава Комисията да задълбочи редовния, приобщаващ и структуриран диалог с правителствата и националните парламенти, НПО, националните институции за правата на човека, омбудсманите, органите по въпросите на равенството, професионалните сдружения и други заинтересовани страни, и призовава за повече прозрачност от страна на Комисията относно критериите, които се използват при подбора на информацията от тези заинтересовани страни при изготвянето на нейните годишни доклади; счита, че организациите на гражданското общество следва да бъдат активно ангажирани във всички фази на цикъла на преглед чрез прозрачен процес, основан на ясни критерии; подчертава, че ако консултациите бъдат структурирани по теми, то това би могло да повиши ефективността на процеса и да увеличи обема на получената ценна обратна връзка; приветства факта, че въпросникът в рамките на консултацията сега дава възможност на заинтересованите страни да предоставят информация за аспекти извън обхвата, предвиден от Комисията, и призовава Комисията при необходимост да адаптира структурата на националните доклади; призовава Комисията да преразгледа и подобри онлайн инструментите за участие на заинтересованите страни и да бъде гъвкава по отношение на предоставяното пространство;

44.  счита, че в миналото времето, определено за провеждане на консултации с гражданското общество, е било или твърде ограничено, или несполучливо избрано и че то следва да бъде адаптирано по подходящ начин и да бъде гъвкаво, така че приносът на гражданското общество да може да бъде цялостен и всеобхватен; посочва, че това е затруднило заинтересованите страни да подготвят и планират своето участие и своите дейности за повишаване на осведомеността, като се имат предвид и ограниченията на техния капацитет и финансови ресурси, особено когато консултациите съвпадат с периода на годишните отпуски; приканва Комисията да въведе възможност за целогодишни консултации за гражданското общество, вместо да се фокусира предимно върху ограничени във времето покани за участие; приветства факта, че Комисията позволява многоезично подаване на информация на всички официални езици на Съюза; призовава Комисията да определи и публикува предварително графика си за предстоящия доклад, като определи дати за отделните етапи, включително график на посещенията в държавите, както и датата на публикуване на доклада; отбелязва, че процесът на консултации може да бъде допълнително конкретизиран, и насърчава Комисията да предоставя обратна връзка за действията, предприети в резултат на приноса на гражданското общество;

45.  насърчава Комисията да гарантира адекватно проследяване в рамките на процедурата по изготвяне на годишния доклад на действията, предприети във връзка с петиции и други сигнали и данни, предоставени от отделни граждани за нарушения на принципите на правовата държава; счита, че с оглед на укрепването на културата на зачитане на принципите на правовата държава и на диалог между институциите на ЕС и гражданите следва да се създават форуми и структури за участие, за да се идентифицират тенденциите и да се осигури по-голяма видимост на заплахите, недостатъците и нарушенията на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, в целия Съюз;

46.  припомня, че Комисията следва да продължи да взема предвид относимата информация от компетентни източници и признати институции по систематичен начин; припомня, че констатациите на съответните международни органи, като органите под егидата на ООН, ОССЕ и Съвета на Европа, следва да се вземат предвид; призовава Комисията да отчита в по-голяма степен данните и констатациите от съответните индекси, като например тези по проекта за показателите за управлението на света (The Worldwide Governance Indicators, WGI), Индекса за върховенство на закона на World Justice Project или проекта Varieties of Democracy (V-Dem);

47.  приветства съгласието, постигнато в Съвета за изменение на мандата на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), като стъпка напред; призовава Комисията да използва случая и да покани FRA да направи препоръки относно методологията и да проведе сравнителни изследвания за добавяне на повече подробности в ключови области от годишния доклад, като се има предвид, че правото на справедлив съдебен процес, свободата на изразяване на мнение и други основни права са неразривно свързани с принципите на правовата държава, в допълнение към досегашния принос на FRA, например чрез информационната система на ЕС за основните права (EFRIS) и нейните доклади относно пространството на гражданското общество;

48.  счита, че сътрудничеството със Съвета на Европа и други международни организации е от особено значение за утвърждаването на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в ЕС; призовава Комисията да анализира систематично данните за неизпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека и становищата на органите по договорите на ООН относно конкретни съобщения;

Механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права

49.  изразява съжаление във връзка с нежеланието на Комисията и Съвета да се отзоват на призива на Парламента в резолюцията му от 7 октомври 2020 г. за създаването на съвместен механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да обхване изцяло ценностите, посочени в член 2 от ДЕС; отново призовава Комисията и Съвета да започнат незабавно преговори с Парламента за сключване на междуинституционално споразумение;

50.  припомня своята позиция относно ангажирането на група от независими експерти, които да съветват трите институции, в тясно сътрудничество с FRA; отправя искане към своето Бюро, предвид нежеланието, проявено от Комисията и Съвета, да организира процедура за възлагане на обществена поръчка за създаване на такава експертна група под егидата на Парламента в съответствие с ангажимента, поет в резолюцията на Парламента от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г., която да съветва Парламента относно спазването на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, в различните държави членки и да даде пример за това как една такава група би могла да работи на практика;

51.  отново призовава Комисията да разгледа възможностите за по-всеобхватно и амбициозно преразглеждане на Регламента за FRA(34); поради това призовава Комисията да проучи в дългосрочен план пълния потенциал за развитие на FRA в съответствие с принципите за статута на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека (Парижките принципи), за да може тя да се превърне в напълно независим орган, предоставящ безпристрастни и публично достъпни позиции по специфични за всяка страна ситуации в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; подчертава, че този процес следва да върви ръка за ръка с увеличаване на наличните ресурси;

Взаимно допълване с други инструменти в областта на принципите на правовата държава

52.  отново изтъква, че годишният доклад трябва да може да служи като важен източник и референтен документ за вземането на решение дали да се задействат един или повече от съответните инструменти, например член 7 от ДЕС, Регламентът за обвързаността с условия за защита на демокрацията, други инструменти, налични съгласно финансовото законодателство на ЕС и приложимите специфични за секторите и финансови правила с цел ефективна защита на бюджета на ЕС, уредбата за укрепване на принципите на правовата държава или производствата за установяване на неизпълнение на задължения, включително бързите производства, заявленията за постановяване на временни мерки, подавани в Съда на ЕС, и действията във връзка с неизпълнението на решенията на Съда на ЕС; призовава Комисията изрично да обвърже тези инструменти с установени или възможни проблеми, свързани с принципите на правовата държава, в доклада; призовава институциите незабавно да задействат такива средства и инструменти, включително механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава, с цел предоставяне на проактивна подкрепа за спазването на принципите на правовата държава и справяне с отстъпленията от демокрацията в Съюза, тъй като докладът на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г. съдържа многобройни и подробно описани примери на нарушения на принципите на правовата държава, които попадат в обхвата на Регламента относно обвързаността с условия; отново призовава Комисията да създаде пряка връзка между годишните доклади относно върховенството на закона, заедно с други източници относно върховенството на закона, и механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава;

53.  припомня, че производствата за установяване на неизпълнение на задължения са основният инструмент за защита и отстояване на правото на ЕС и общите ценности, залегнали в член 2 от ДЕС; отбелязва със загриженост, че броят на производствата за установяване на неизпълнение на задължения, образувани от Комисията, бележи рязък спад от 2004 г. насам; изразява учудване от факта, че производствата за установяване на неизпълнение на задължения не се задействат систематично поне веднага след като съответното нарушение бъде документирано в годишния доклад; изразява съжаление относно нежеланието на Комисията да наблюдава активно и систематично прилагането на правото на ЕС и да се възползва пълноценно от възможностите, които производствата за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки предоставят като най-подходящия инструмент за ефективно и незабавно разрешаване на проблемите; отбелязва, че това нежелание доведе до призиви към държавите членки да подават искове срещу други държави членки в съответствие с член 259 от ДФЕС; изразява загрижеността си, че превантивната функция на производствата за установяване на неизпълнение на задължения намалява, ако те не се използват систематично и навременно; призовава за включване в доклада на преглед на всички действия по правоприлагане, предприети от Комисията по отношение на всяка държава членка, включително на висящите производства за установяване на неизпълнение на задължения, както и на състоянието на спазването на определенията и решенията на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека, данните от който да бъдат отразени подробно в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието;

54.  припомня важността на преюдициалните заключения относно спазването на принципите на правовата държава; счита, че съответната съдебна практика на Съда на ЕС е спомогнала за по-нататъшното определяне на принципите на правовата държава и би могла да помогне на Комисията да доусъвършенства своите показатели, спрямо които да оценява положението със спазването на принципите на правовата държава в държавите членки;

55.  изразява загриженост, че някои държави членки, включително Унгария и Полша, продължават да не изпълняват решения на националните си съдилища, Съда на ЕС и Европейския съд за правата на човека, което допринася за подкопаването на принципите на правовата държава; подчертава, че неизпълнението на съдебни решения може да доведе до липса на средства за правна защита при нарушения на правата на човека; подчертава, че това може да създаде сред обществеността усещане, че съдебните решения могат да бъдат пренебрегвани, като по този начин се подкопава независимостта на съдебната система и общото доверие в силата на справедливото правораздаване; призовава Комисията да продължи да докладва в съответните глави по държави относно изпълнението на съдебните решения от държавите членки в случаи на частично или непълно изпълнение; насърчава Комисията да работи с органите на управление, за да се намерят подходящи решения за пълно прилагане, и да актуализира информацията ежегодно; припомня, че неизпълнението на решението на Съда на ЕС по делото Coman & Hamilton(35) накара ищците да се обърнат към Европейския съд по правата на човека за правна защита;

56.  припомня значението на Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава в случаите, в които нарушенията на принципите на правовата държава засягат или има сериозен риск да засегнат доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза; приветства решенията на Съда на ЕС от 16 февруари 2022 г. и неговите заключения, че Съюзът действително има правомощия по отношение на зачитането на принципите на правовата държава в държавите членки и че механизмът за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава е в съответствие с правото на Съюза, и за отхвърляне на исковете, заведени от Унгария и Полша срещу Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава; отново призовава Комисията да предприеме незабавни действия съгласно регламента – инструмент, който е в сила от януари 2021 г.;

57.  счита, че годишният доклад е най-подходящият документ за включване на специален раздел за провеждането на съответния анализ в съответствие с Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава; отбелязва факта, че на 27 април 2022 г. Комисията най-накрая започна официалната процедура срещу Унгария съгласно Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава, като изпрати писмено уведомление; настоятелно призовава Комисията да започне процедурата, предвидена в член 6, параграф 1 от посочения регламент, най-малкото също и в случая на Полша; припомня, че приложимостта, целта и обхватът на регламента са ясно определени и не е необходимо да бъдат подкрепяни с допълнителни разяснения; осъжда решението на Комисията да продължи да изготвя насоки дори след решението на Съда на ЕС, което потвърди законосъобразността и валидността на регламента; призовава Комисията да гарантира, евентуално чрез законодателно предложение, че прилагането на член 6 от Регламента за обвързаността с условия за спазване на принципите на правовата държава не засяга пряко или косвено гражданите, като се има предвид, че лицата, отговорни за нарушенията на принципите на правовата държава, са правителствени представители или държавни ръководители и че местни публични институции или частни субекти могат да имат директен достъп до средствата, оставащи в консолидирания бюджет на Съюза; призовава Комисията да прилага по-стриктно Регламента за общоприложимите разпоредби и Финансовия регламент за справяне с дискриминационното използване на средства на ЕС, по-специално политически мотивираното им използване, и да проучи пълния потенциал на тези инструменти и Регламента за обвързаността с условия за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, като по този начин се гарантира, че средствата на Съюза не се използват за инициативи, които не са в съответствие с ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, като същевременно се зачитат интересите на крайните бенефициери, които не са държавни субекти;

58.  изразява загриженост във връзка с констатациите в доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г., че в някои държави спонсорираният от държавата тормоз и сплашване на организациите на ЛГБТИК се отразява на възможностите им за достъп до финансиране; призовава Комисията да направи по-задълбочена оценка на въпроса и да гарантира чрез необходимите средства, че принципът за недопускане на дискриминация, който урежда достъпа до средства на Съюза, се спазва изцяло навсякъде в Съюза; счита, че тези констатации потвърждават дългогодишната позиция на Парламента, че обхватът на доклада относно върховенството на закона следва да бъде разширен, така че да включва всички ценности по член 2 от ДЕС;

59.  изразява дълбоко съжаление във връзка с неспособността на Съвета да постигне значим напредък по настоящите процедури по член 7, параграф 1 от ДЕС; настоятелно призовава Съвета да гарантира, че по текущите процедури по член 7 се провеждат изслушвания най-малко веднъж на всяко председателство, и да разглежда новите рискове, засягащи принципите на правовата държава, демокрацията и основните права; подчертава, че не е необходимо единодушие в Съвета, за да се установи очевиден риск от тежко нарушение на ценностите на Съюза съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС, нито да се отправят конкретни препоръки към въпросните държави членки и да се посочат срокове за изпълнението на тези препоръки; отново отправя своя призив към Съвета да направи това, като подчертава, че всякакво по-нататъшно забавяне на такова действие би представлявало нарушение на принципите на правовата държава от страна на самия Съвет; настоява ролята и правомощията на Парламента да бъдат зачитани;

60.  отбелязва обсъжданията по държави, провеждани в Съвета по общи въпроси въз основа на годишните доклади на Комисията относно върховенството на закона в рамките на годишния диалог на Съвета относно принципите на правовата държава; предлага тези обсъждания първо да се фокусират върху държавите членки с най-неотложни проблеми, свързани с принципите на правовата държава, вместо да се следва азбучен ред; подчертава, че повишената прозрачност би засилила диалога по принципите на правовата държава в рамките на Съюза, и поради това приканва Съвета за публично провеждане на обсъжданията по държави, както и за подробни публични заключения;

61.  решително осъжда органите на държавите членки, които отказват да участват в годишния диалог на Комисията по принципите на правовата държава; счита, че всеки такъв отказ дава достатъчно основания на Комисията за ускоряване и по-нататъшно задълбочаване на разглеждането на положението със спазването на принципите на правовата държава в съответните държави; изразява твърдото си убеждение, че цикълът относно принципите на правовата държава може да бъде ефективен само ако принципът на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 от ДЕС, се спазва и прилага в еднаква степен от европейските институции и държавите членки;

62.  настоятелно призовава Комисията да участва активно в обществените дебати на местно, регионално и национално равнище и да инвестира повече в повишаването на осведомеността относно ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, и приложимите инструменти, включително относно годишния доклад, особено в държавите, които предизвикват сериозна загриженост; подчертава значението на стратегическата комуникация за противодействие на антидемократичните наративи и за опровергаването им чрез по-добро разясняване на действията на Съюза; призовава Комисията следователно да организира комуникационни кампании относно значението на зачитането на принципите на правовата държава; призовава Комисията да стартира специална програма в подкрепа на иновативни инициативи с цел насърчаване на формалното образование, по-специално сред практикуващите юристи, както и неформалното образование по отношение на принципите на правовата държава и демократичните институции сред гражданите на ЕС от всички възрасти;

63.  поема ангажимент да участва в редовни консултации с правителствата и парламентите на държавите членки относно констатациите в годишния доклад; призовава държавите членки да гарантират, че техни представители на възможно най-високо равнище участват в обмена на мнения с Парламента относно принципите на правовата държава; изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на полския Сейм да се срещне с делегация на Европейския парламент, съставена от представители на различни комисии, през февруари 2022 г. и липсата на отговор на официалната покана, което е в пряко противоречие с член 9 от Протокол (№ 1) към Договорите на ЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз;

64.  подчертава, че вътрешните слабости по отношение на зачитането на принципите на правовата държава могат да имат пагубно въздействие върху доверието във външната политика на Съюза, по-специално по отношение на неговите непосредствени съседи и държави кандидатки и потенциални кандидатки за членство в Съюза;

65.  подчертава, че спазването на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на равнище ЕС също следва да бъдат оценено самостоятелно; поема ангажимент да изиска за тази цел проучване на Венецианската комисия относно ключовите принципи на демокрацията в управлението на Съюза, по-специално разделението на властите, отчетността и принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване;

o
o   o

66.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Съвета на Европа и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, C-156/21, ECLI:EU:C:2022:97. (2) Решение от 16 февруари 2022 г., Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, C-157/21, ECLI:EU:C:2022:98. (3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (4) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69. (5) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1. (6) OВ L 156, 5.5.2021 г., стр. 1. (7) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 162. (8) ОВ C 129, 5.4.2019 г., стр. 13. (9) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 117. (10) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 66. (11) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 45. (12) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 91. (13) ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 63. (14) ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 2. (15) ОВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 36. (16) ОВ C 425, 20.10.2021 г., стр. 107. (17) OВ C 81, 18.2.2022 г., стр. 27. (18) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 146. (19) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 218. (20) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 218. (21) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 151. (22) Приети текстове, P9_TA(2021)0428. (23) Приети текстове, P9_TA(2021)0439. (24) Приети текстове, P9_TA(2021)0451. (25) Приети текстове, P9_TA(2021)0455. (26) Приети текстове, P9_TA(2021)0502. (27) Приети текстове, P9_TA(2021)0512. (28) Приети текстове, P9_TA(2022)0064. (29) Проект за текст на препоръка на Комитета на министрите относно борбата с изказванията, подбуждащи към омраза, достъпен на https://rm.coe.int/draft-recommendation-on-combating-hate-speech-public-consultation-v-18/native/1680a2ef25; Информация се съдържа на: https://www.coe.int/en/web/committee-antidiscrimination-diversity-inclusion/-/the-cdadi-finalised-important-deliverables-at-its-fourth-plenary-meeting. (30) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17). (31) Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55). (32) Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22). (33) Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно протестите срещу расизма след смъртта на Джордж Флойд (ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 63). (34) Междинен доклад от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 168/2007 за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (COM(2020)0225). (35) Решение на Съда на ЕС от 5 юни 2018 г. по дело C-673/16, Relu Adrian Coman и др. срещу Inspectoratul General pentru Imigrări и Ministerul Afacerilor Interne, C-673/16, ECLI:EU:C:2018:385.