Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2022 г. относно създаване на европейско пространство за образование до 2025 г. — микроквалификации, индивидуални сметки за обучение и учене за устойчива околна среда (2022/2568(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и Протокол № 2 към Договорите относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
– като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права(1),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),
– като взе предвид окончателния доклад на Комисията от декември 2020 г., озаглавен „Европейски подход към микроквалификациите. Резултати от работата на консултативната група за микроквалификациите в областта на висшето образование“,
– като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно европейското пространство за образование: общ холистичен подход(2),
– като взе предвид въпросите до Комисията и Съвета относно създаване на европейско пространство за образование до 2025 г. — микроквалификации, индивидуални сметки за обучение и учене за устойчива околна среда (O-000011/2022 – B9‑0013/2022 и O‑000012/2022 – B9‑0014/2022),
– като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по култура и образование,
А. като има предвид, че в съответствие с Европейския стълб на социалните права достъпът до качествено и приобщаващо образование и учене през целия живот е основно право на човека за всички и е от съществено значение за придобиването и поддържането на умения, за пълноценното и активно участие в обществото и за гарантирането на ефективен достъп до развиващ се пазар на труда;
Б. като има предвид, че Комисията има за цел да създаде европейско пространство за образование до 2025 г.;
В. като има предвид, че промените на пазара на труда бързо правят уменията вече остарели и доведоха до нарастващо търсене на гъвкави възможности за обучение; като има предвид, че мотивацията, времето и финансирането са ключови фактори за повишаване на квалификацията и за преквалификация;
1. приветства предложенията на Комисията за разработване на европейски подход към микроквалификациите, индивидуалните сметки за обучение и ученето за екологична устойчивост като част от европейското пространство за образование до 2025 г., което би спомогнало за повишаване на гъвкавостта на учебните пътеки, би разширило възможностите за учене, би задълбочило взаимното признаване, би създало връзки с цифровия и екологичния преход и би засилило ролята на институциите за висше образование и професионално образование и обучение (ПОО) в ученето през целия живот;
2. подчертава, че микроквалификациите и индивидуалните сметки за обучение могат да бъдат важни за хората, които искат да повишат квалификацията си, да се преквалифицират и да получат официално признати квалификации, така че да не изостават от бързите промени в обществото и все по-цифровизирания пазар на труда, както и да променят пътеката си за личностно развитие или възходяща социална мобилност;
3. призовава Съвета да приеме общо определение за европейското пространство за образование на микроквалификациите и общи стандарти, които да формират основата за осигуряване на качество, признаване, прозрачност и преносимост;
4. призовава Комисията да предостави стабилен инструмент, който да мотивира държавите членки да прилагат микроквалификациите, които следва да останат доброволни; отбелязва, че понастоящем това липсва в предложението за препоръка на Съвета, и във връзка с това подчертава успешния пилотен проект на инициативата за европейските университети като модел;
5. настоява, че е важно да се осигурят лесни за ползване и редовно актуализирани национални регистри, които следва да бъдат видими и лесно достъпни чрез портал на ЕС, с цел да се гарантира качеството на микроквалификациите и микроквалификациите да бъдат достъпни в цифров формат в подкрепа на повишаването на квалификацията, преквалификацията и придобиването на нови компетентности, да се увеличи прозрачността и да се подобрят трансграничната и международната мобилност, обмен и сътрудничество;
6. подчертава, че европейските микроквалификации са особено необходими за междусекторното и трансграничното признаване на по-кратки периоди на учене, което е от основно значение за насърчаване на по-голяма мобилност в Европа; изисква от Комисията да направи оценка и да докладва относно използването на микроквалификации при признаването на уменията и компетентностите, придобити чрез европейската мобилност с учебна цел и гражданската ангажираност в рамките на програмите „Еразъм +“ и Европейски корпус за солидарност;
7. подчертава подкрепящата роля, която микроквалификациите следва да играят за свързването на самостоятелното и неформалното учене с формалното образование; настоятелно призовава за разработване и прилагане на обща рамка за признаване на уменията, компетентностите и методологиите, придобити чрез самостоятелно и неформално учене;
8. настоятелно призовава Комисията да предложи общ подход към психосоциалните и междуличностните умения в съответствие с определенията, приети от Световната здравна организация и ЮНЕСКО; подчертава, че този подход следва да почерпи вдъхновение от текущите инициативи и проекти, финансирани по програми на ЕС и от политическия доклад на Съвместния изследователски център на Комисията относно компетентностите през целия живот(3), и следва да бъде разработен в консултация с държавите членки, образователните институции, учителите и участниците на пазара на труда, за да се разгледат, наред с другото, практическите аспекти на прилагането;
9. посочва, че автоматичното взаимно признаване на микроквалификациите в рамките на европейското пространство за образование би могло да бъде стъпка към улесняване на автоматичното признаване на квалификациите в по-общ план; счита, че създаването на съгласувана европейска система за микроквалификации, която включва съответните заинтересовани страни, би било стъпка напред в укрепването на образователната сила и конкурентоспособността на Европа в световен мащаб;
10. припомня на публичните органи тяхната съществена роля за осигуряване на баланс в обучението за придобиване на умения, предлагано на възрастните, и посочва по-специално, че основните, трансверсалните, психосоциалните и междуличностните умения са също толкова важни за екологичния и цифровия преход, колкото техническите умения;
11. призовава висшите учебни заведения да разработят микроквалификации, за да предложат на учащите се социално ангажиран, висококачествен и приобщаващ опит, включително доброволческа дейност, наставничество и работа с младежите по време на тяхното обучение;
12. подчертава значението на предоставянето на ресурси за услуги за ориентиране и консултиране, за да се помогне на възрастните и на младите хора да идентифицират и сертифицират уменията и компетентностите, които вече са придобили чрез неформално учене, и да ги насочат към възможности за по-нататъшно развитие на своите набори от умения, така че микроквалификациите да се превърнат в инструменти за приобщаване, вместо да продължават или затвърждават съществуващите неравенства по отношение на достъпа до повишаване на квалификацията и преквалификация; настоява за използването на микроквалификации на равнище бакалавърска степен, за да се гарантира, че основните бенефициенти не са учащи се от групи, които вече се ползват от предимства по отношение на образованието и професионалния статус;
13. приветства факта, че индивидуалните сметки за обучение, заедно с микроквалификациите, са предназначени да направят ученето през целия живот по-приобщаващо, достъпно и финансово достъпно; припомня, че тези инициативи са предназначени за всички, независимо от възраст, пол, трудов статус, доходи или образователно равнище; подчертава необходимостта от насърчаване на нагласа за учене през целия живот сред младите хора;
14. настоява, че възможностите за избор чрез индивидуалните сметки за обучение не следва да се ограничават твърде тясно до нуждите на пазара на труда, а следва да служат за овластяване на гражданите, като им позволяват да правят индивидуален избор и създават възможности за самостоятелна заетост и предприемачество;
15. насърчава държавите членки да дадат приоритет на правата на обучение в индивидуалните сметки за обучение за нискоквалифицираните възрастни, хората с увреждания, учащите се в неравностойно положение, лицата от уязвими или маргинализирани групи, бежанците и живеещите в отдалечени или селски райони, както и да установят ясни критерии за тяхното разпределение;
16. предупреждава, че прилагането на микроквалификации и индивидуални сметки за обучение не следва да създава непредвидени пречки за възрастните учащи се, които трябва да покриват разходите за дългосрочни и/или официални образователни програми;
17. счита, че ученето за екологична устойчивост следва да бъде интегрирано в образователните програми в целия ЕС с перспектива за учене през целия живот, включително чрез европейско и глобално гражданско образование, за да се даде възможност на учащите да се превърнат в активни поддръжници на по-приобщаващи и устойчиви общества;
18. подчертава потенциалните многобройни ползи от трите инициативи, тъй като засиленото участие в програмите за обучение за възрастни е свързано с подобряване на екологичната грамотност, по-голямо гражданско участие и по-добра връзка с околната среда, чувството за благосъстояние и удовлетворението от живота;
19. подчертава значението на включването на секторите на културата и творчеството за насърчаване на нагласи, насочени към устойчиво развитие във възстановяването на икономическите реалности, пример за което са някои европейски столици на културата и новите възможности, предоставени от Новия европейски „Баухаус“;
20. настоява тези инициативи да получат отлична видимост на национално, регионално и местно равнище, включително тяхното европейско измерение и добавена стойност, така че европейците да могат ясно да идентифицират възможните ползи и да осъзнаят предимствата на европейското пространство за образование;
21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Съвместен изследователски център, Доклад за наука за политиката, LifeComp: The European Framework for Personal, Social and Learning to Learn Key Competence (Европейската рамка за личностни, социални и учебни умения за придобиване на ключова компетентност), Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020.