Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюцията си от 7 април 2022 г. относно заключенията от заседанието на Европейския съвет от 24 – 25 март 2022 г., включително последните събития в контекста на войната срещу Украйна и санкциите на ЕС срещу Русия и тяхното прилагане(1),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2022 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2022 г., озаглавено „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ (COM(2022)0108),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ (Определяне на потребностите на Европа от възстановяване) (SWD(2020)0098),

–  като взе предвид доклада за регионалните икономически перспективи на Международния валутен фонд (МВФ) от 22 април 2022 г., озаглавен „Европа: Войната забавя възстановяването на Европа“,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2022 г. относно въздействието на войната срещу Украйна върху жените(3),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно прегледа на макроикономическата законодателна уредба с цел подобряване на въздействието върху реалната икономика на Европа и постигане на повече прозрачност при вземането на решения и демократичната отчетност(5),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че от 24 февруари 2022 г. насам Русия води незаконна, непровокирана и неоправдана агресивна война срещу Украйна;

Б.  като има предвид, че руското нашествие в Украйна представлява значителна хуманитарна криза, засягаща милиони хора, която неизбежно ще доведе до сериозни икономически сътресения за ЕС с неопределена продължителност и мащаб;

В.  като има предвид, че най-важните последици от войната в Украйна са загубените животи и хуманитарната криза, свързана с огромния брой обсадени и разселени хора; като има предвид, че до 5 май 2022 г. по данни на Върховния комисар на ООН за бежанците над 5,7 милиона души са избягали от Украйна, като над 85% от тях понастоящем са приети в държава от ЕС; като има предвид, че бремето, свързано с хуманитарната криза, се поема до голяма степен от държавите членки, граничещи с Украйна;

Г.  като има предвид, че въздействията върху околната среда, причинени от конфликта в резултат на бомбардировки, изтичане на нефт/газ и инциденти в химически заводи и ядрени електроцентрали, предизвикват сериозна загриженост сред населението както в Украйна, така и в ЕС; като има предвид, че ЕС трябва да съдейства за защита от щети на околната среда, причинени от войната, и за отстраняването им, както и за санкциониране на екологичните престъпления, тъй като те неминуемо ще имат дълготрайни последици;

Д.  като има предвид, че Русия взе едностранно решение да прекъсне доставките на газ за България и Полша; като има предвид, че все повече държави – членки на ЕС, вече изразиха подкрепата си за прилагането на пълно енергийно ембарго спрямо Русия, за да се избегне това изнудване;

Е.  като има предвид, че санкциите оказват сериозно въздействие върху руската икономика (според МВФ – свиване на БВП с 8,5% и инфлация от 21,3% през 2022 г.); като има предвид, че европейските покупки на изкопаеми горива от Русия, за които Русия получава до 800 милиона евро на ден, продължават да осигуряват на режима средства, които спомагат за финансирането на войната; като има предвид, че Комисията представи амбициозен план за забрана на вноса на руски нефт за срок от шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината;

Ж.  като има предвид, че икономическият контекст, съчетан с последиците от необходимите санкции, ще има сериозно въздействие върху социалното и икономическото положение, наред с другото, върху пазарите на труда и условията на живот в ЕС; като има предвид, че съществува риск предизвиканата от войната криза да засегне отрицателно растежа и заетостта, включително поради последиците за финансовите пазари, недостига на енергия и допълнителния натиск върху цените на енергията, постоянните затруднения във веригата на доставки и спада на доверие;

З.  като има предвид, че инфлацията на потребителските цени в ЕС достигна равнища, невиждани от 70-те години на миналия век насам в много държави, като през април 2022 г. възлиза на 7,5% – най-високото равнище след въвеждането на единната валута – скок, дължащ се главно на покачването на цените на енергията от изкопаеми горива; като има предвид, че това доведе до повишаване на цените на селскостопанските продукти; като има предвид, че според последната прогноза на ЕЦБ за еврозоната инфлацията (ХИПЦ) се очаква да спадне от средно 5,1% през 2022 г. до 2,1% през 2023 г. и до 1,9% през 2024 г.;

И.  като има предвид, че нарастващата инфлация и по-специално бързото нарастване на цените на храните и енергията в ЕС засягат най-уязвимите групи от населението, като допълнително увеличават неравенството и утежняват бедността и енергийната бедност; като има предвид, че не се предвижда заплатите да се увеличават толкова бързо, колкото нараства инфлацията, и поради това работниците губят покупателна способност, а през следващите няколко месеца условията им на живот може да се влошат; като има предвид, че това ще окаже също така по-голям натиск върху капацитета на социалната политика, както и върху автоматични стабилизатори като националните схеми за безработица; като има предвид, че Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), приет от Комисията, беше успешен;

Й.  като има предвид, че съгласно Световните икономически перспективи на Международния валутен фонд (МВФ) от април 2022 г. се предвижда световният растеж да се забави с приблизително 6,1% през 2021 г. до 3,6% през 2022 г. и 2023 г., което е с 0,8 и 0,2 процентни пункта по-ниско за 2022 г. и 2023 г., отколкото се предвиждаше през януари; като има предвид, че се очаква растежът в еврозоната да намалее от предвидените 5,3% през 2021 г. до 2,8% през 2022 г. и 2,3% през 2023 г.;

К.  като има предвид, че според предложението на Комисията за съвместен доклад за заетостта за 2022 г. широкото използване на мерки за запазване на работните места по време на пандемията е допринесло за сравнително ограниченото увеличение на безработицата през 2021 г. – едва 0,4% през 2021 г. в сравнение с увеличение от 6% през 2020 г.(6);

Л.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) срещат повече трудности при получаването на финансиране, отколкото големите предприятия; като има предвид, че административните процедури затрудняват особено много достъпа на МСП до публични средства; като има предвид, че всички условия за достъп на МСП до финансова подкрепа следва да отчитат необходимото опростяване на процедурите;

М.  като има предвид, че Европа е изправена пред нововъзникващи предизвикателства като увеличаване на неравенствата между поколенията, намалени социални, здравни, икономически и екологични възможности и ресурси, териториални различия и неравен достъп до основни социални и здравни услуги, работни места, бизнес възможности и социална инфраструктура; като има предвид, че през 2020 г. в ЕС 96,5 милиона души бяха изложени на риск от бедност или социално изключване, което се равнява на 21,9% от населението на ЕС; като има предвид, че през последното десетилетие бедността и социалното изключване са намалели; като има предвид, че е необходимо те да продължават да намаляват; като има предвид, че намаляването на неравенствата е споделена отговорност на ЕС и на държавите членки; като има предвид, че следва да се справим с основните причини за дългосрочните икономически и социални неравновесия;

Н.  като има предвид, че около 34 милиона европейци са съобщили за невъзможност да поддържат домовете си достатъчно топли, а в проучване, проведено в целия ЕС през 2019 г., 6,9% от населението на Съюза са заявили, че не могат да си позволят да отопляват дома си достатъчно.

О.  като има предвид, че стабилните системи за социална закрила са от съществено значение за социалната устойчивост по време на криза; като има предвид, че основната социална последица в Европа е увеличаването на разходите за живот и финансовата достъпност на стоките и услугите, което излага на риск правата на човека, като достъп до храна, жилищно настаняване, облекло и образование, благоприятни условия на труд и защита срещу безработица, както и достъп до медицински грижи;

П.  като има предвид, че планът за действие на Европейския стълб на социалните права постави на ЕС цел да намали броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона и прие серия от предложения, за да постигне тази цел до 2030 г.; като има предвид, че в настоящия контекст постигането на целта става по-трудно предвид прогнозираното увеличение на бедността и на безработицата през следващите месеци; като има предвид, че системите за социална закрила са подложени на силен натиск да смекчат социалните последици от кризата, да окажат подкрепа на бежанците и да осигурят на всички достойни условия на живот, както и достъп до качествени основни услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване;

Р.  като има предвид, че според изчисленията на Международната агенция по енергетика през 2022 г. свръхпечалбите възлизат на 200 милиарда евро(7); като има предвид, че Агенцията също така заяви, че временни фискални мерки по отношение на неочакваните печалби биха могли да бъдат предоставени за публични приходи с цел частично компенсиране на по-високите сметки за енергия; като има предвид, че през март 2022 г. Комисията предложи насоки относно въвеждането на временни данъчни мерки по отношение на неочакваните печалби(8);

С.  като има предвид, че войната на Русия в Украйна показа решимостта, единството и силата на ЕС за защита на демократичните ценности; като има предвид, че тя също така показа необходимостта от икономически, социални и институционални реформи на ЕС с цел справяне с глобалните последици от военната агресия на Русия; като има предвид, че е абсолютно необходимо да се запазят впечатляващите досега единство и солидарност на Съюза за използването на всички налични невоенни инструменти за прекратяване на руската агресия срещу Украйна и чрез колективни средства да се преодолеят непосредствените последици в рамките на ЕС, както и чрез поддържане на текущата законодателна програма с цел подобряване на социалната, икономическата и екологичната устойчивост на Съюза – въпреки желанието на Путин да ни разедини и да провали тези усилия;

Т.  като има предвид, че е необходимо да се гарантира функционирането на социалната пазарна икономика и единния пазар, включително по време на криза, за да се реализира пълният им потенциал в полза на европейските потребители и да се допринесе за повишаване на производителността, конкурентоспособността на европейските предприятия и за създаването на качествени работни места;

У.  като има предвид, че Комисията представи конкретни мерки, за да може REPowerEU да стане реалност;

Ф.  като има предвид, че ЕС трябва да се превърне в реална сила на световната сцена с капацитет да действа и да взема решения самостоятелно, по-специално по отношение на отбраната, енергетиката, селското стопанство, аквакултурите и промишлеността;

Х.  като има предвид, че достъпът до сексуално и репродуктивно здраве и права също става все по-труден за бежанците, пристигащи в ЕС; като има предвид, че ЕС се ангажира да утвърждава, защитава и реализира правото на всеки човек и на всяко момиче и жена да имат пълен контрол и да вземат свободно и отговорно решения относно въпросите, свързани с тяхната сексуалност и сексуални и репродуктивни права, без дискриминация, принуда и насилие, основано на пола;

Общи съображения

1.  застава солидарно до украинския народ и признава, че активната война на самата граница на ЕС има тежки социални и икономически последици за Европа; осъзнава напълно, че демокрацията и свободата не могат да бъдат изразени с никаква парична стойност или обществено удобство; отново осъжда най-категорично противозаконната, непровокирана и неоправдана военна агресия срещу Украйна и нашествието в страната, извършвани от Руската федерация, както и участието на Беларус в тях;

2.  подчертава, че руската военна агресия срещу Украйна и обоснованите санкции на ЕС срещу Русия и Беларус засягат икономическото възстановяване на ЕС след пандемията и застрашават сериозно неговата стратегия за възстановяване и устойчивост, както и целостта на единния пазар;

3.  подчертава, че настоящата война срещу Украйна изостри и без това тежката криза с цените на енергията в цяла Европа, която оказва пряко отрицателно въздействие върху покупателната способност на всички граждани на ЕС и върху МСП; припомня, че настоящите високи цени на газа и електроенергията засягат повечето държави членки, макар и в различна степен и по различно време, и че настоящият скок на цените изисква бърза намеса с цел да се идентифицират, избегнат и предотвратят социално-икономическите последици чрез координирани ответни мерки на икономическата и социалната политика;

4.  подчертава значението на осигуряването на енергиен суверенитет и независимост от руските доставки, както и на по-голяма стратегическа автономност и енергийна сигурност чрез модернизиране и осигуряване на съществени инвестиции в енергийната инфраструктура на ЕС, включително в междусистемните връзки и трансграничната инфраструктура, производството на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

5.  изразява убедеността си в необходимостта от по-нататъшно укрепване на капацитета за солидарност на Съюза по време на криза; призовава Комисията и Съвета да бъдат в готовност, в случай че неблагоприятните последици от кризата не могат да бъдат преодолени в достатъчна степен чрез съществуващите програми, и да реагират решително, единно, бързо и солидарно със засегнатите от тази нова тежка криза, за да помогнат на домакинствата и предприятията, и по-специално на МСП; подчертава, че решителният, координиран и основан на солидарност европейски отговор е от съществено значение за ограничаване на разпространението на кризата посредством идентифициране, предотвратяване и смекчаване на причинените от нея икономически и социални последици и следователно поддържане на подкрепата на европейските граждани по отношение на предприетите срещу Русия действия и по отношение на други действия, необходими за подкрепа на украинците в тяхната отбрана; призовава институциите на ЕС да предоставят на Украйна статут на страна кандидатка за членство в ЕС в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз и въз основа на заслуги;

6.  подчертава пълната си подкрепа за Украйна и украинския народ; подчертава значението на одобряването от Европейския съвет на петте пакета от санкции срещу Русия и призовава за тяхното бързо и ефективно прилагане; призовава държавите членки спешно да приемат шестия пакет от санкции, включващ забрана за внос на руски петрол, както беше предложено от Комисията; отново призовава за незабавно и пълно ембарго върху вноса от Русия на нефт, въглища, ядрено гориво и газ, както и да се изоставят напълно проектите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“; призовава за спешно приемане на мерки за овладяване на щетите от санкциите, за да се гарантира, че работниците и домакинствата няма да понесат тежестта на тези политически решения;

7.  подкрепя глобалните усилия за оказване на помощ на Украйна, по-специално чрез Г-7, и призовава за облекчаване на дълга на Украйна; изисква от Комисията и държавите членки да ръководят работата по създаването на доверителен фонд за солидарност с Украйна и стратегията за възстановяване на Украйна след войната; припомня дългогодишната си позиция, че Парламентът трябва да участва пълноценно в създаването и надзора на доверителните фондове на ЕС и в процеса на вземане на оперативни решения, свързани с тях;

8.  призовава Съвета да разшири списъка на лицата, пряко засегнати от санкциите на ЕС, включително руските олигарси, като вземе предвид списъка с 6 000 лица, представен от фондацията на Навални; призовава за разширяване на обхвата на санкциите, наложени от ЕС на свързаните с Русия медийни структури, извършващи дейност в ЕС, и по-специално на свързаната с ГРУ „информационна агенция“ InfoRos;

9.  отбелязва, че бивши политици като Еско Ахо, Франсоа Фийон и Волфганг Шюсел наскоро са се оттеглили от постовете си в руски фирми, и настоятелно изисква и други, като Карин Кнайсъл и Герхард Шрьодер, да направят същото; освен това призовава Съвета да разшири списъка на лицата, които са обект на санкции от страна на ЕС, като включи в него европейските членове на управителните съвети на големи руски компании и политиците, които продължават да получават руски пари;

Справяне с икономическата и социалната криза по координиран начин

10.  изразява убеденост, че ефикасен отговор в краткосрочен план е да се допринесе за намаляване на високите цени на енергията за домакинствата и предприятията и да се запазят покупателната способност, качествената заетост и обществените услуги, като същевременно се продължи прилагането на Европейския зелен пакт и на справедливия, цифров и екологичен преход, както и да се укрепи планът за действие на Европейския стълб на социалните права; призовава за укрепване на вътрешния енергиен пазар, за да се премахнат зависимостите на ЕС, без да се създават нови;

11.  отново подчертава значението на диверсификацията на енергийните ресурси, технологии и маршрути за доставка, като се избягва изпадането в зависимост от един доставчик, в допълнение към изготвянето на широкомащабен план за публични и частни инвестиции в областта на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и устойчивите дългосрочни публични инвестиции за справяне с изменението на климата и с проблема с енергийните доставки; ето защо призовава Комисията да засили координацията на планирането и финансирането за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, по-специално зелен водород; призовава за бързо прекратяване на използването на субсидиите за изкопаеми горива;

12.  отново посочва оценката на Комисията относно необходимостта от допълнителни ежегодни публични инвестиции в размер на трицифрени милиарди(9), за да се отговори на предизвикателствата и възможностите в областта на цифровата трансформация, екологичния и справедлив преход и икономическото и социалното възстановяване; поради това подчертава, че увеличеното равнище на инвестиции трябва да се стабилизира и да се засили възходящото сближаване в ЕС за дълги години напред;

13.  призовава Комисията и държавите членки да обвържат публичните инвестиции и финансовата подкрепа, включително публичната финансова подкрепа за предприятията, предоставяна в рамките на гъвкавостта на правилата за държавна помощ, със съответните изисквания, свързани с целите на публичната политика, по-специално социални, екологични и финансови изисквания, които следва да бъдат изпълнени от бенефициерите, докато получават публична подкрепа, като същевременно се гарантира лоялна и открита конкуренция, еднакви условия на конкуренция между нашите дружества и зачитане на основните принципи, на които се основава нашият единен пазар;

14.  признава, че смекчаването на въздействието на увеличенията на цените на енергията върху уязвимите домакинства ще бъде от решаващо значение за ограничаване на равнищата на бедност; призовава държавите членки да бъдат ефективни и целенасочени в увеличаването на социалните разходи, включително в подпомагането на доходите, за смекчаване на въздействието на повишаването на цените на енергията, особено за домакинствата с ниски доходи, и за финансиране на публични политики за повишаване на енергийната ефективност и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници; подчертава, че за да се запази покупателната способност на домакинствата, при нарастването на заплатите трябва да се отчитат дългосрочната инфлация и ръстът на производителността;

15.  присъединява се към призива на Съвета към Комисията да представи предложения за ефективно справяне с проблема с прекомерните цени на електроенергията, като същевременно се запази целостта на единния пазар; припомня настоящите краткосрочни варианти, представени от Комисията (пряка подкрепа за потребителите чрез ваучери, данъчни облекчения или чрез „модел на доставчик на агрегирани услуги/един-единствен купувач“, държавна помощ, данъчно облагане, пределни цени и регулаторни мерки, като например договори за разлики), за да се намали въздействието на изключително високите цени върху гражданите и предприятията, като същевременно се овладее верижният ефект на пазарите на електроенергия; изразява загриженост относно потенциалните пазарни злоупотреби; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на цените на природния газ върху функционирането на пазара на електроенергия, по-специално върху определящата роля на цената на газа в крайната цена;

16.  изразява дълбока загриженост относно последиците от войната на Русия срещу Украйна за продоволствената сигурност на ЕС; подчертава неотложната необходимост от засилване на подхода на ЕС към продоволствената сигурност и когато е необходимо, от увеличаване на устойчивия производствен капацитет, за да се намали цялостната зависимост на продоволствената система на ЕС и да се изгради по-голяма устойчивост във веригата за доставка на храни; изтъква сериозните последици за хранително-вкусовия сектор поради сериозното увеличение на производствените разходи, както е посочено в резолюцията на Парламента от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна; предупреждава, че ограниченията върху износа, обявени от много държави, могат да доведат до повишаване на цените, да дестабилизират пазарите, да допринесат за глада и да подхранват спекулативни практики;

Интеграция на временно разселените лица от Украйна

17.  подчертава, че войната в Украйна и последвалото увеличение на разходите за живот и рискът от безработица биха могли допълнително да влошат положението на семействата, бежанците, жените, децата, които са изложени на риск от бедност и социално изключване, или на тези, които се нуждаят от достъп до качествени грижи, ако не бъдат приложени подходящи допълнителни мерки за защита; призовава Комисията и държавите членки да съсредоточат усилията си върху прилагането на Европейската гаранция за децата, като осигурят достъп до безплатни качествени услуги за деца, бягащи от Украйна, при равни условия с тези на връстниците им от ЕС в приемащите страни, и спешно да увеличат финансирането на Европейската гаранция за децата с подходящ бюджет;

18.  счита, че пълният достъп на всички до здравно обслужване трябва да бъде гарантиран във всички държави членки, особено за жените и момичетата, които са били жертви на военни престъпления и са бежанци в ЕС; призовава държавите членки да помагат на временно разселените украински жени, за да се гарантира всеобщ достъп до качествено сексуално и репродуктивно здравеопазване без дискриминация, принуда и злоупотреба, да се обърне внимание на въпроса за правните средства за защита и да се предотвратят нарушенията на правата на човека, които ги засягат; приветства съобщението на Комисията за предоставянето на 1,5 милиона евро за специален проект в подкрепа на Фонда на ООН за населението за подпомагане на жените и момичетата в Украйна чрез предоставяне на услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

19.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица, на отделените от семействата си деца и на децата от институционални заведения в Украйна, за да се гарантира, че техните непосредствени нужди са удовлетворени, че те са идентифицирани и се проследяват по подходящ начин и че данните им се споделят между държавите членки с цел събирането им със семействата им или по-късната им реинтеграция в украинското общество, като същевременно се гарантира тяхната защита от злоупотреби и трафик, особено що се отнася до младите жени и момичетата;

20.  подчертава, че кризата с COVID-19 показа изключително важния принос на работниците мигранти в подкрепа на европейските икономики; предупреждава обаче, че много често работниците мигранти се сблъскват с лоши условия на труд и живот, липса на социална закрила, лишаване от правото на свобода на сдружаване и от трудови права, дискриминация и ксенофобия, и изразява загриженост относно докладваните случаи на трудова експлоатация на хора, идващи от Украйна; призовава Комисията и държавите членки да разгледат тези случаи и да гарантират, че трудовите права на украинските работници са защитени и че тяхната интеграция се извършва при пълно зачитане на закона, равенството и правото на недискриминация; счита, че синдикатите и организациите на гражданското общество в целия ЕС трябва да бъдат подкрепяни, включително при извършване на действия за защита на основните трудови и социални права на бежанците, за организиране и обединяване в профсъюзи на работниците бежанци и за тяхното овластяване;

21.  призовава Комисията също така да предостави финансова помощ на държавите членки, които спазват принципите на правовата държава, за приемането на бежанците и за социалната им интеграция и интеграцията им на пазара на труда, включително за услуги за полагане на грижи, жилищно настаняване, храна, материална помощ, програми за обучение и публични служби по заетостта; подчертава необходимостта от предлагане на специализирана защита и грижи на хората с увреждания, идващи от Украйна; призовава държавите членки да подкрепят националните органи, центровете за прием, образование и заетост, НПО и благотворителните организации при използването на инструмента на ЕС за профилиране на уменията на гражданите на трети държави;

22.  посочва, че системите за психично здраве в Европа следва да бъдат по-добре финансирани и че достъпът до грижи може да е труден за населението като цяло и следва да бъде подобрен; подчертава, че той е още по-труден за бежанците и другите мигранти; счита, че значителното увеличаване на финансирането за клинични услуги в областта на психичното здраве би било от решаващо значение в подкрепа на бежанците за справяне с травмите, както и увеличаването на финансирането за неклинични подходи в партньорство с училищата, общностните организации и други;

Нов пакет за устойчивост за Европа

Пакет за социална устойчивост за хората

23.  подчертава, че се очаква икономическото и социалното положение в ЕС да продължи да се влошава през следващите месеци поради комбинация от още по-високи цени на енергията и следователно по-високи разходи за отопление и по-високата инфлация за други стоки и услуги; отново заявява, че рисковете за здравето следва да продължат да бъдат наблюдавани; счита за важно ЕС да действа изпреварващо и да въведе политическа рамка и конкретни инициативи за държавите членки, които следва да бъдат насочени към подпомагане на най-уязвимите слоеве от населението им до лятото на 2022 г.; подкрепя призива на Съвета към държавите членки и Комисията с оглед на следващия зимен сезон спешно да създадат необходимите механизми за солидарност и компенсация и да работят заедно по общи мерки;

24.  призовава за временен европейски пакет за социална устойчивост, който да координира набор от мерки и средства за укрепване на системите за социално подпомагане и социална закрила в ЕС, включително продължаването и рефинансирането на SURE, докато социално-икономическите последици от войната продължават да оказват отрицателно въздействие върху пазара на труда, и социален спасителен механизъм с увеличена публична подкрепа за съществуващите инструменти, насочени към най-бедните в нашето общество; освен това призовава за бързото приемане на Социалния фонд за климата; призовава за засилване на инвестициите в социални мерки в областта на климата; призовава държавите членки да обмислят временно спиране на националните схеми за индексация на наемите, когато е приложимо;

25.  призовава Комисията да организира продължение на Социалната среща на високо равнище в Порто с участието на институциите на ЕС и социалните партньори, за да се обсъдят предизвикателствата на извънредната ситуация, пред която сме изправени с нарастващата инфлация и социалните последици от нея, по-специално по отношение на условията на живот, справедливото преразпределение на богатството между различните групи в обществото и достойните заплати, и да работи за актуализиране на плана за действие на Европейския стълб на социалните права, за да се гарантира изпълнението на поставените цели чрез евентуално приемане на допълнителни предложения, когато е необходимо, и/или финансови средства;

26.  подчертава, че Комисията ще представи препоръка на Съвета относно рамка за схемите за минимален доход, с цел да се гарантира правото на достоен живот, изкореняване на бедността и решаване на въпросите, свързани с адекватността и обхвата, включително клауза за запазване на равнището на защита, тъй като това е спешно необходимо; припомня, че Комисията препоръчва схеми за минимален доход в своите специфични за всяка държава препоръки и посочва, че не всички държави членки са поставили своите схеми над прага на бедността; освен това призовава за приемането на схеми за помощи за придобиване на квалификация, които да се предоставят на нуждаещите се лица, които желаят да се запишат за професионално обучение или да получат висше образование, за да се покрият разходите им за образование и основните им потребности;

27.  припомня, че младите хора са особено засегнати от кризата с COVID-19 по отношение на заетостта, образованието, обучението и психическото благосъстояние; изразява загриженост, че икономическите последици от настоящата криза, произтичаща от руската агресия в Украйна, ще оставят много повече млади хора в Европа без работа, което ще има дълготрайни социално‑икономически последствия;

28.  припомня, че правото на адекватно жизнено равнище, включително на жилищно настаняване, е включено във Всеобщата декларация за правата на човека; предупреждава, че жилищният пазар в Европа ще бъде подложен на още по-голям натиск и поради това призовава Комисията и държавите членки да работят за осигуряване на достъп до достойни жилища на достъпни цени за всички чрез националните планове за жилищно настаняване на достъпни цени, включени в националните програми за реформи; приветства в този контекст Европейската платформа за борба с бездомничеството;

29.  предупреждава за въздействието на продължаващата война върху световните вериги за доставка на храни и цените на храните, както и за последиците за покупателната способност; подчертава, в контекста на увеличаващите се цени на храните, увеличената минимална сума за мерки за социално приобщаване в новия Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+), както и трите процента над нея за мерки по линия на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и насърчава държавите членки да предоставят повече от минималните суми съгласно ЕСФ+;

Пакет за икономическа устойчивост за предприятията

30.  повтаря призива си за съгласувани действия на ЕС за справяне с икономическите и социалните последици от войната на Русия срещу Украйна и от наложените санкции; предлага изготвянето на пакет за икономическо подпомагане за предприятията, с икономически, бюджетни и законодателни елементи, за МСП и за публичните инвестиции, без това да излага на риск целите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.; счита, че подобен пакет следва най-малкото да предвижда:

31.  подчертава неотдавнашните заключения на Съвета, в които държавите членки и Комисията се приканват да продължат да използват по най-добрия начин набора от мерки за държавната помощ, включително новата временна рамка за държавната помощ при кризи; подчертава в тази връзка отсъствието на каквито и да било условия за устойчивост и социални условия в рамката за държавната помощ, представена от Комисията; настоява институциите на ЕС и държавите членки да гарантират, че публичната финансова подкрепа, предоставяна на дружествата с цел борба с икономическите последици от пандемията и войната, е обвързана с условието финансирането да се използва в полза на работниците и служителите, както и с условието дружествата получатели да се въздържат от изплащане на премии на своето ръководството, от отклонение от данъчно облагане, изплащане на дивиденти или предлагане на схеми за обратно изкупуване на акции, докато получават такава подкрепа;

32.  приветства предстоящото приемане от Комисията на инструмента за спешна помощ в областта на единния пазар; настоятелно призовава Комисията да включи в контекста на тази законодателна рамка разпоредби, предвиждащи стрес тестове на устойчивостта на предприятията, сходни на стрес тестовете за финансовите институции, които да очертаят, оценят и предоставят възможности за реакции на рискове, свързани с техните вериги на доставки, включително вторични ефекти, както и на социални, екологични и политически рискове;

33.  припомня значението на добре функциониращия единен пазар като гръбнак на икономиката на ЕС; подчертава, че руското нашествие в Украйна разкри редица предизвикателства, свързани с устойчивостта на търсенето и предлагането в ЕС, които засягат неговата промишленост и фрагментират единния пазар; изисква от Комисията да представи нови предложения за насърчаване на частните участници да инвестират в ЕС, и по-специално за укрепване на единния пазар на услуги, за постигане на напредък по отношение на съюза на капиталовите пазари и банковия съюз и за използване на нови форми на публично-частни партньорства, в които държавата поема ограничени финансови рискове, за да привлече повече инвестиционни дейности от частния сектор, като например схемите за подкрепа на МСП във връзка с COVID-19;

Укрепване на капацитета на ЕС за действие

34.  подчертава, че в европейския отговор на кризата, причинена от пандемията от COVID-19, европейските граждани почувстваха, че ЕС ги защитава и открива перспективи, по-специално чрез създаването на програмата SURE и инструмента за възстановяване NextGenerationEU; подчертава, че нито фондът на NextGenerationEU, неговият компонент, фондът за възстановяване и устойчивост, нито гъвкавостта по настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) за 2021 – 2027 г. са достатъчни за пълно покриване на финансовите потребности, породени от войната в Украйна; припомня, че тези инструменти не са замислени нито предназначени за справяне с новите предизвикателства, произтичащи от руската агресия и нашествие, и същевременно за запазване на инвестициите в програмите и политиките на ЕС, включително за важни приоритети като справедливия, екологичния и цифровия преход;

35.  подчертава необходимостта от оптимално използване на съществуващите възможности за финансиране и гъвкавост и други разпоредби, предвидени в Регламента за многогодишната финансова рамка и Финансовия регламент; изразява обаче убеждението си, че в бюджета на ЕС трябва да се предвиди допълнителна гъвкавост, включително пълното използване на отменени бюджетни кредити, за да може да се реагира на непредвидени и неотложни потребности; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на функционирането на настоящата МФР и да представи законодателно предложение за цялостно преразглеждане на МФР възможно най-скоро и не по-късно от първото тримесечие на 2023 г.; очаква това преразглеждане да вземе предвид дългосрочните последици от войната в Украйна и предприетите спешни мерки;

36.  припомня своята готовност за мобилизиране на всички налични бюджетни инструменти на ЕС с оглед предоставяне на възможно най-голяма финансова подкрепа на хората, бягащи от войната в Украйна, и предупреждава, че това мобилизиране не следва да бъде в ущърб на съществуващите програми и действия; призовава Комисията да установи допълнителните неразпределени ресурси, по-специално от предишни програмни дейности, които могат да бъдат мобилизирани в подкрепа на Украйна и за справяне с последиците от войната;

37.  приветства плана, очертан от Комисията в рамките на нейната нова програма REPowerEU, за постигане на независимост на Европа от руските изкопаеми горива много преди 2030 г., като се започне с газа, в светлината на руското нашествие в Украйна; приканва Комисията да проучи как тази програма би могла да се използва заедно с националните планове за възстановяване и устойчивост за увеличаване на инвестициите в енергийния преход, включително финансирането на многонационални проекти в областта на енергийната сигурност;

38.  призовава за бързо изпълнение на националните планове за възстановяване и устойчивост, по-специално в областта на енергетиката, както на национално, така и на европейско равнище; изразява твърдото си убеждение, че това следва да увеличи стратегическата автономност на ЕС;

39.  припомня, че не са сключени договори за заеми за над 200 милиарда евро; поради това отправя искане към държавите членки да използват оставащите финансови ресурси, заделени за заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), за покриване на отрицателните икономически и социални разходи, произтичащи от войната в съответствие с Регламента за механизма за възстановяване и устойчивост;

40.  отбелязва заключенията на МВФ, че фискалната политика е по-подходяща от паричната за справяне с нови сътресения и че автоматичните фискални стабилизатори следва да се оставят да функционират свободно, като същевременно се разпределят допълнителни разходи, наред с другото, за хуманитарна помощ за бежанците и за трансфери към домакинства с ниски доходи и целева подкрепа за уязвими, но жизнеспособни дружества;

41.  отбелязва съобщението на Комисията относно насоки за фискалната политика за 2023 г.(10) и нейния призив за поддържане на подкрепяща фискална позиция, като същевременно се поддържа и готовност да се реагира на променящата се икономическа ситуация; очаква от Комисията да представи набор от мерки на фискалната политика за реагиране на икономическите сътресения и рязкото увеличаване на равнищата на бедност; очаква освен това в този контекст общата клауза за дерогация да продължи да се прилага, докато основанието за прилагането ѝ продължава да съществува; счита, че връщането към фискалните правила при настоящите обстоятелства може да има нежелани последици за икономиката на ЕС и за способността на държавите членки да се справят с настоящата криза;

42.  възползва се от възможността, сред продължаващите глобални геополитически предизвикателства като пандемията от COVID-19 и нашествието на Русия в Украйна, да преосмисли икономическото управление на ЕС, така че да се повиши устойчивостта му на сътресения и кризи, както и да се засили социалното и енергийното му измерение; приканва Комисията да преразгледа общия икономически отговор на настоящата криза с цел ефективно справяне с икономическите и социалните неравенства на фона на огромни инвестиционни потребности;

43.  призовава Комисията да започне преглед на фискалните правила на ЕС; отбелязва, че при прегледа на рамката за икономическо управление трябва да се вземат предвид последиците от пандемията, войната и последиците за енергийния преход;

44.  призовава за създаването на нов специален Европейски фонд (Фонд за стратегическа автономност на Европа) за финансиране на трансграничната енергийна инфраструктура, като същевременно се избягва зависимост от изкопаемите горива, и на производството на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност, като се укрепва пътят към Европейския зелен пакт, както и киберсигурността, промишлената конкурентоспособност, кръговата икономика, продоволствената сигурност и устойчивото развитие, като по този начин се гарантира автономността на Европа и се защитават качествените обществени услуги през следващите десетилетия; настоява всеки такъв нов фонд да се създава в съответствие с обикновената законодателна процедура, да функционира под пълния надзор на Европейския парламент и да се управлява пряко от Комисията; подчертава, че неговият общ размер следва да бъде определен въз основа на ясна оценка на разходите и недостига на инвестиции; изисква целият фонд да се основава на поуките, извлечени от инструмента за възстановяване NextGenerationEU;

45.  подчертава, че успоредно с това са необходими допълнителни нови собствени ресурси на ЕС, за да се покрият поне разходите за погасяване по инструмента за възстановяване NextGenerationEU (главница и лихви) и да се осигури устойчиво финансиране на бюджета на ЕС на дългосрочна основа, за да се избегне финансирането на нови приоритети на ЕС в ущърб на съществуващи програми и политики на ЕС; изразява решимост да следи отблизо изпълнението на договорената и правно обвързваща пътна карта за собствените ресурси от декември 2020 г.; настоятелно призовава Съвета да ускори преговорите по първата кошница от собствени ресурси на ЕС, която включва приходите от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, схемата за търговия с емисии и дял от печалбите на най-големите и най-печелившите мултинационални дружества с оглед на постигането на споразумение преди приключването на бюджетната процедура за 2023 г.; отново отправя своето искане за въвеждане на втората кошница от нови собствени ресурси без по-нататъшно забавяне, включително данък върху финансовите сделки, и настоятелно призовава Комисията да представи предложение преди декември 2023 г.; подчертава необходимостта от предприемане на допълнителни действия, ако предложените нови собствени ресурси не бъдат приети или не генерират очакваното равнище на приходи за бюджета на ЕС; изтъква значението, в този контекст, на редовния диалог относно собствените ресурси между трите институции;

46.  подчертава, че както се посочва от Европейският съвет, временното данъчно облагане или регулаторната интервенция по отношение на извънредните печалби може да бъде полезен източник на национално финансиране; призовава Комисията и държавите членки да координират разработването на схеми за данъчно облагане на извънредни печалби или други регулаторни мерки, които да се използват за смекчаване на социалните и икономическите последици за ЕС на войната в Украйна;

47.  подчертава неотложната необходимост от бързо прилагане на споразумението по стълб 2 на ОИСР относно минимално ефективно данъчно облагане, в допълнение към прилагането на стълб 1, фокусиран върху по-справедливото разпределение на печалбите и данъчните права между страните по отношение на най-големите многонационални предприятия, включително тези в цифровия сектор(11);

48.  отново посочва неотложната необходимост за борба с укриването на данъци, избягването на плащането данъци и агресивното данъчно планиране чрез по-нататъшни реформи, включително на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) в съответствие с препоръките на Парламента; призовава Съвета да постигне споразумение по предложенията на Комисията за преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията(12) и за директива за установяване на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни дружества за данъчни цели(13) в съответствие със становището на Парламента по този въпрос;

49.  приветства проучването за осъществимост, поискано от Комисията във връзка със съставянето на регистър на активите на ЕС в резултат на конкретно искане от страна на Парламента; отбелязва, че подобен механизъм би могъл да предостави на публичните органи своевременен достъп до информация относно собствеността върху активи и стоки с висока стойност в целия ЕС и по този начин да им позволи ефективно да ограничават опитите за заобикаляне на целеви финансови санкции и да водят борба с изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; освен това счита, че Комисията следва да изиска от юрисдикции извън ЕС да оповестяват информация относно собствеността на активите на санкционирани физически лица и образувания в рамките на техните юрисдикции;

50.  отново призовава за използване на рамката на преговорите по законодателния пакет за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да се запълнят съществуващите пропуски, които дават възможност да се прикриват структурите на действителните собственици, и за да се гарантира, че всички съответни активи, държани от включени в списъка руски олигарси в ЕС, се конфискуват в съответствие с правната рамка на ЕС; признава усилията на работната група „Freeze and Seize“ на Комисията в това отношение;

o
o   o

51.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2022)0121. (2) Приети текстове, P9_TA(2022)0099. (3) Приети текстове, P9_TA(2022)0206. (4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (5) OВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 191. (6) Предложение на Комисията от 24 ноември 2021 г. за съвместен доклад за заетостта за 2022 г. (COM(2021)0743). (7) https://www.iea.org/reports/a-10-point-plan-to-reduce-the-european-unions-reliance-on-russian-natural-gas (8) Съобщение на Комисията от 8 март 2022 г., озаглавено „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ (COM(2022)0108). (9) Работен документ на службите на Комисията от 27 май 2020 г., относно определяне на потребностите на Европа от възстановяване (SWD(2020)0098), стр.16. (10) Съобщение на Комисията от 2 март 2022 г., озаглавено „Насоки за фискалната политика за 2023 г.“ (COM(2022)0085). (11) Вж. отговора, даден от члена на Комисията Джентилони на 15 февруари 2022 г. на въпрос с искане за писмен отговор E‑005563/2021 относно данъчните приходи на държавите членки и на ЕС след споразумението на ОИСР. (12) Предложение на Комисията за директива на Съвета от 14 юли 2021 г. относно преструктурирането на правната рамка на Съюза за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (COM(2021)0563). (13) Предложение на Комисията за директива на Съвета от 22 декември 2021 г. за определяне на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели (COM(2021)0565).