Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(1),

–  като взе предвид съвместното съобщение от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г., озаглавена „Международно управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на целите за устойчиво развитие за 2030 г.“(2),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 юни 2022 г. относно дневния ред на ЕС за управление на океаните, озаглавено „Курс към устойчива синя планета“ (JOIN(2022)0028),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), включително неговата цел за създаване на съгласувана мрежа от защитени морски зони в ЕС до 2030 г., която да обхваща 30% от моретата на ЕС, както и своята резолюция от 9 юни 2021 г. по този въпрос(3),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(4),

–  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране(5) („Директива за морското пространствено планиране“),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно въздействието на морските отпадъци върху риболова(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2022 г., озаглавена „Устойчива синя икономика в ЕС: ролята на секторите на рибарството и аквакултурите“(7);

–  като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2016 г. относно решението на Япония да възобнови китолова през сезон 2015 – 2016 г.(8) и от 12 септември 2017 г. относно китолова в Норвегия(9),

–  като взе предвид проекта на Комисията в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, озаглавен „Мисия морска звезда 2030: възстановяване на нашите океани и води“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2007 г., озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575),

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между Европейския съюз и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, сключено след преговорите след изтичането на Споразумението от Котону,

–  като взе предвид ратифицирането и влизането в сила на Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море, приета през 2010 г., с която се изменя предишен инструмент, приет през 1996 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие в Ню Йорк на 25 септември 2015 г., и по-специално цел за устойчиво развитие № 14 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, която насърчава опазването и устойчивата експлоатация на океаните, моретата и морските ресурси,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид Пакта за климата от Глазгоу на РКООНИК, приет на 13 ноември 2021 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, влязла в сила на 29 декември 1993 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), подписана на 10 декември 1982 г. в Монтего Бей, Ямайка, и влязла в сила на 16 ноември 1994 г.,

–  като взе предвид мандата на Международния орган за морското дъно, създаден съгласно UNCLOS, и Споразумението от 1994 г. във връзка с прилагането на част XI от UNCLOS,

–  като взе предвид специалния доклад от 24 септември 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата при променящия се климат,

–  като взе предвид обявеното от ООН Десетилетие, посветено на океанологията в полза на устойчивото развитие (2021 – 2030 г.),

–  като взе предвид доклада за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги от май 2019 г. относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

–  като взе предвид срещата на върха „Един океан“, проведена в Брест, Франция, от 9 до 11 февруари 2022 г.,

–  като взе предвид резолюцията, приета от Асамблеята на ООН по околната среда в Найроби на 2 март 2022 г., озаглавена „Край на замърсяването с пластмаси: към международен правно обвързващ инструмент“,

–  като взе предвид резолюцията от 24 декември 2017 г. на Общото събрание на ООН за изработването на правно обвързващ международен инструмент съгласно UNCLOS относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции (БРИНЮ);

–  като взе предвид Конференцията на високо равнище на ООН в подкрепа на изпълнението на ЦУР 14 (Конференция на ООН за океаните), проведена в Лисабон от 27 юни до 1 юли 2022 г., и последващото приемане на Лисабонската декларация,

–  като взе предвид седмата конференция на високо равнище „Нашият океан“, организирана съвместно от Република Палау и Съединените щати на 13 и 14 април 2022 г.,

–  като взе предвид Конференцията на ООН за биологичното разнообразие (COP15), която ще се проведе в Монреал от 5 до 17 декември 2022 г.,

–  като взе предвид Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за прекратяване на вредните субсидии за рибарството, прието на 12-ата министерска конференция на СТО на 17 юни 2022 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Бизерте, приета на Световния морски форум през септември 2022 г.,

–  като взе предвид Специален доклад № 20/2022 на Европейската сметна палата от 26 септември 2022 г., озаглавен „Действия на ЕС за борба с незаконния риболов – въведени са системи за контрол, но те са отслабени от неравномерни проверки и санкции от страна на държавите членки“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 ноември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще“ (COM(2020)0741),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2022 г. относно европейска стратегия за енергията от възобновяеми източници в морето(10),

–  като взе предвид Специален доклад № 26/2020 на Сметната палата от 26 ноември 2020 г., озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“,

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 8 юли 2021 г. относно създаването на антарктически защитени морски зони (ЗМЗ) и опазването на биологичното разнообразие в Южния океан(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно въздействието на ветроенергийните паркове в морето и на други системи за енергия от възобновяеми източници върху риболовния сектор(12),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Европейският парламент обяви извънредна ситуация по отношение на климата и околната среда и пое ангажимент за спешно предприемане на конкретни действия, необходими за борба с тази заплаха и за нейното ограничаване, преди да е станало твърде късно; като има предвид, че загубата на биологично разнообразие и изменението на климата са взаимосвързани и взаимно си влияят отрицателно, като застрашават в еднаква степен живота на нашата планета, и поради тази причина следва за тях спешно да бъде намерено общо решение;

Б.  като има предвид, че състоянието на природата се влошава с безпрецедентни в човешката история темп и мащаб; като има предвид, че според оценките един милион видове в световен мащаб са изложени на риск от изчезване; като има предвид, че според Комисията едва 23% от видовете и 16% от местообитанията по директивите на ЕС за опазване на природата са в благоприятно състояние;

В.  като има предвид, че океанът обхваща 71% от земната повърхност, произвежда половината от кислорода ни, поглъща една трета от емисиите на CO2 и 90% от излишната топлина в климатичната система(13), а също и че играе уникална и жизненоважна роля като регулатор на климата в контекста на климатичната криза;

Г.  като има предвид, че светът преминава през криза в областта на климата и околната среда, изискваща глобални отговори, които да определят общите предизвикателства, полезни взаимодействия и области на сътрудничество;

Д.  като има предвид, че се счита, че дълбоките морета имат най-голямо биологично разнообразие на Земята с около 250 000 известни вида и много други, които все още не са открити, като най-малко две трети от морските видове в света все още не са идентифицирани(14);

Е.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки представляват най-голямото морско пространство в света, като се вземат предвид морските зони на отвъдморските държави и територии;

Ж.  като има предвид, че океаните допринасят също така за продоволствената сигурност и здравето, като осигуряват основен източник на протеини за над три милиарда души, осигуряват енергия от възобновяеми източници и минерални ресурси, създават работни места в крайбрежните общности, представляват път за транспорта на нашите стоки и улесняват интернет комуникациите;

З.  като има предвид, че понастоящем океаните са подложени на силен натиск от страна на човешките дейности, сред които прекомерен улов и вредни риболовни техники като дънни риболовни операции, замърсяване, промишлени добивни дейности и кризата с климата; това води до необратими щети, например затопляне на океаните, повишаване на морското равнище, повишаване на киселинното съдържание, намаляване на кислорода, ерозия на бреговете, замърсяване на морето, свръхексплоатация на морското биологично разнообразие, загуба и влошаване на състоянието на местообитанията и намаляване на биомасата, с последици и за здравето и безопасността на човешките и животинските популации, а също и за други организми;

И.  като има предвид, че според междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги и Междуправителствения комитет по изменение на климата морското биологично разнообразие е сериозно застрашено; като има предвид, че Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) предупреди за настоящото влошено състояние на европейската морска среда и за необходимостта от бързо възстановяване на нашите морски екосистеми, като се разгледа въздействието на човешките дейности върху морската среда; като има предвид, че ключови места в моретата, например кораловите рифове, мангровите гори и пластовете морска трева, са силно деградирали и застрашени от изменението на климата и замърсяването;

Й.  като има предвид, че непостигането на целите на Парижкото споразумение би имало огромно въздействие върху околната среда и би довело до огромни икономически разходи, включително увеличаване на вероятността за достигане на повратните точки, при които температурните равнища ще започнат да ограничават способността на природата да поглъща въглерод в океаните;

К.  като има предвид, че китовете повишават производителността на екосистемите и имат значителна роля за улавянето на въглерод от атмосферата; като има предвид, че по време на жизнения си цикъл големите китове поглъщат средно по 33 тона CO2; като има предвид, че според изчисленията на Международния валутен фонд, ако популацията на китовете се върне до равнището преди китолова, количеството на положителния за климата фитопланктон ще се увеличи значително, а това ще доведе до допълнително улавяне на стотици милиони тона CO2 годишно, което се равнява на внезапната поява на два милиарда дървета(15); като има предвид, че защитата на китовете следва да бъде приоритет в международното управление на океаните;

Л.  като има предвид, че океаните следва да бъдат признати на международно равнище като световно благо и следва да бъдат защитени с оглед на тяхната уникалност и взаимосвързаност и основните екосистемни услуги, предоставяни от тях, от които зависи оцеляването и благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения;

М.  като има предвид, че благодарение на своите географски характеристики и особености най-отдалечените региони и острови на ЕС помагат на ЕС да се възползва от геостратегическото, екологичното, икономическото и културното измерение на океаните, а също и му възлагат отговорности; като има предвид, че най-отдалечените региони и острови са сред най-засегнатите от изменението на климата, по-специално по отношение на устойчивото развитие, в сравнение с останалата част от ЕС и останалите развити държави;

Н.  като има предвид, че Европейската агенция за околна среда определи управлението на океаните като „управление и използване на световните океани и техните ресурси по начин, който ги поддържа в добро здраве, продуктивни, безопасни, сигурни и устойчиви“(16);

О.  като има предвид, че синята икономика на ЕС осигурява 4,5 милиона преки работни места и обхваща всички отрасли и сектори, свързани с океаните, моретата и бреговете, като корабоплаване, морски пътнически транспорт, рибарство и производство на енергия, както и пристанища, корабостроителници, крайбрежен туризъм и наземни аквакултури; като има предвид, че икономическите въпроси, свързани с океаните, са важен елемент от пакета за Европейския зелен пакт и плана за възстановяване, и като има предвид, че развитието на устойчива синя икономика по отношение на морските екосистеми би могло значително да стимулира икономическото развитие и създаването на работни места, по-специално в крайбрежните и островните държави и региони и в най-отдалечените региони(17);

П.  като има предвид, че на срещата на върха „Един океан“, проведена в Брест през февруари 2022 г., Франция и Колумбия поставиха началото на световна коалиция за син въглерод, а беше стартирана и коалицията с високи амбиции в областта на БРИНЮ;

1.  призовава ЕС да бъде лидер в опазването на океаните, възстановяването на морските екосистеми и повишаването на осведомеността относно първостепенната роля на океаните за поддържането на планета, пригодна за живеене за хората и животните, и относно многобройните ползи, които океаните носят за нашите общества; в този контекст счита, че е важно да подобрим отношенията си с океаните; насърчава Комисията да поощрява по-доброто интегриране на въпросите, свързани с опазването на океаните, в други области на политиката, включително на предстоящите конференции относно климата и биологичното разнообразие, по-специално COP15 и COP27;

2.  изразява разочарование от факта, че Договорът за откритото море в крайна сметка не беше приет на петата междуправителствена конференция, но същевременно признава, че е постигнат напредък; счита, че е наложително да се гарантира опазването на биологичното разнообразие извън националните юрисдикции, за да се опазват, съхраняват и възстановяват морските организми и да се използват нашите споделени океански ресурси по справедлив и устойчив начин; спешно призовава Комисията и държавите членки незабавно да възобновят преговорите по Договора за откритото море, за да приемат амбициозен подход към преговорите за договор за БРИНЮ, гарантиращ амбициозна, ефективна и ориентирана към бъдещето международна рамка, която е от първостепенно значение за постигането на целта за опазване на най-малко 30% от океаните и моретата в световен мащаб;

3.  подчертава, че конференцията на страните по договора следва да има пълни правомощия да приема ефективни планове за управление и мерки за ЗМЗ, и изразява твърдо убеждение, че механизмите за неучастие от какъвто и да е вид биха подкопали усилията за опазване на морската среда; освен това подчертава, че договорът следва да включва също така справедлив и безпристрастен механизъм за достъп до и споделяне на ползите от морските генетични ресурси, както и да предоставя подходящо финансиране в подкрепа на основните функции на договора, а също и финансова, научна и техническа подкрепа за държавите, които се нуждаят от това, чрез изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии; призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за включване на концепцията за океана като общо благо в преамбюла на бъдещите декларации и международните договори, по-специално БРИНЮ;

4.  подчертава, че предстоящите конференции по въпросите на климата (COP27) и биологичното разнообразие (COP15) ще бъдат от решаващо значение, за да се гарантира централно място на океаните в борбата срещу изменението на климата и пълно постигане на целите на Парижкото споразумение и Конвенцията за биологичното разнообразие; признава, че доброто състояние на нашите океани и морета е изключително важно, за да се запази тяхната роля в смекчаването на последиците от изменението на климата и за да останем в рамките на температурната цел на Парижкото споразумение; отново призовава ЕС по време на COP15 да настоява за амбициозна глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. с цели за спиране и обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие, включително чрез правно обвързващи глобални цели за възстановяване и опазване на най-малко 30% до 2030 г.;

Подобряване на управлението на океаните в ЕС и в международен план

5.  счита, че борбата с влошаването на състоянието на океаните изисква значителни съвместни усилия; призовава за глобално, системно, интегрирано и амбициозно управление;

6.  повтаря своя призив към Комисията и държавите членки да подкрепят международен мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми(18);

7.  подчертава, че е важно в европейските политики да се направи преглед на връзките между земята и моретата, включително изтичането на азот и фосфор в резултат на интензивното селско стопанство, както и замърсяването с пластмаси; подчертава освен това, че е важно да се гарантира интегрирането на подхода „Едно здраве“, като се признават връзките между здравето на хората, животните и околната среда;

8.  отново изразява своята загриженост, че секторната подкрепа, предоставяна чрез споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство, често не носи пряка полза за местното рибарство и крайбрежните общности в трети държави; отново призовава Комисията да гарантира, че тези споразумения са в съответствие с ЦУР, задълженията на ЕС в областта на околната среда и целите на общата политика на ЕС в областта на рибарството; настоятелно призовава ЕС да увеличи прозрачността, събирането на данни (по-специално относно улова, регистрацията на кораби и условията на труд) и изискванията за докладване в споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство, както и да създаде централизирана социално-икономическа база данни за всички кораби на ЕС, независимо от това къде извършват дейност;

9.  подчертава необходимостта от включване на съображения за трудовите права и правата на човека в морето в рамките на управлението на световните океани; призовава Комисията да положи целенасочени усилия за насърчаване на стандарти за достоен труд в световната риболовна индустрия, като признава връзката между трудовите злоупотреби и нарушенията на правата на човека и неустойчивите, разрушителни риболовни практики, по-специално незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов;

10.  призовава Съвета и неговите ротационни председателства да разработят и приложат дългосрочна стратегическа визия за въпросите на морското дело, за да превърнат ЕС в световен лидер в устойчивото развитие на нашите океани, и по-специално в опазването на океаните и техните екосистеми, с цел справяне с настоящите кризи в областта на околната среда и климата;

11.  отново изтъква принципа на съгласуваност на политиките за развитие, с който са се ангажирали ЕС и неговите държави членки и който има за цел да сведе до минимум противоречията и да изгради полезни взаимодействия между различните политики на ЕС; във връзка с това подчертава ключовата роля на политиките на ЕС за развитие, които следва да помогнат на държавите партньори да постигнат горепосочените общи цели за океаните и човечеството;

12.  подчертава значението на защитата на популациите от китове както от гледна точка на биологичното разнообразие, така и от гледна точка на климата; решително подкрепя продължаването на всеобщия мораториум върху китолова за търговски цели и забраната на международната търговска дейност с китови продукти; призовава Япония, Норвегия и Исландия да прекратят китоловните си операции; призовава ЕС да се справи с животозастрашаващите рискове, пред които са изправени китовете и другите китоподобни, включително удари от кораби, заплитане в рибарски мрежи, носени във водата пластмасови отпадъци и шумово замърсяване;

Гарантиране на опазването в условия на кризи, свързани с климата и околната среда

13.  потвърждава, в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие, силната си подкрепа за целите на ЕС за защита на най-малко 30% от морските зони на ЕС и за строга защита на най-малко 10% от морските зони на ЕС; очаква новият закон на ЕС за възстановяване на природата да гарантира възстановяването на увредените морски екосистеми, като се има предвид, че здравите морски екосистеми могат да опазват и възстановяват биологичното разнообразие и да смекчават изменението на климата, като предоставят множество екосистемни услуги; отново призовава за цел за възстановяване на най-малко 30% от сушата и моретата на ЕС, цел, която излиза отвъд просто защитата;

14.  отново изразява пълната си подкрепа за създаването на две нови защитени морски зони (ЗМЗ), обхващащи над 3 милиона км² в източната част на Антарктика и морето Уедъл(19); призовава Комисията и държавите членки да увеличат значително усилията си за постигането на тази цел;

15.  подкрепя кандидатурата на ЕС за статут на наблюдател в Арктическия съвет; призовава за засилена защита на Арктическия регион, включително забрана на проучванията за нефт и, възможно най-скоро, на проучванията за газ;

16.  отново изразява подкрепата си за забрана на всички вредни за околната среда добивни промишлени дейности, като минното дело и добива на изкопаеми горива, в защитените морски зони; повтаря призива си ЕС да стартира и финансира програми за научни изследвания за картографиране на богатите на въглерод морски местообитания във водите на ЕС, което да послужи като основа за определянето на такива зони като строго защитени морски зони, с цел опазване и възстановяване на морските въглеродни поглътители в съответствие с РКООНИК, както и за опазване и възстановяване на екосистемите, по-специално тези на морското дъно, в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия, като те бъдат защитени от човешки дейности, които биха могли да нарушат водния стълб и да отделят въглерод в него, като например дънни риболовни операции;

17.  отново изтъква, че риболовът и аквакултурите в световен мащаб трябва да са екологично устойчиви и да се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за приноса към продоволственото снабдяване; подчертава, че събирането на научни и социално-икономически данни е от основно значение за устойчивото управление на рибарството; изразява съжаление, че неотдавнашният Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1614 на Комисията от 15 септември 2022 г. беше приет при липса на достатъчно данни и консултации със заинтересованите страни; настоятелно призовава Комисията да преразгледа решението си с оглед на предстоящото становище на Международния съвет за изследване на морето, което ще бъде публикувано през ноември 2022 г., и след като бъде направена оценка на социално-икономическото въздействие;

18.  подчертава, че е съществено да се рационализира интегрирането на крайбрежните екосистеми със син въглерод (мангрови гори, приливни солени блата и морски треви) в Европейския зелен пакт, и насърчава Комисията да продължи да работи за определяне на надеждни, прозрачни и научно обосновани методологии за правилно отчитане на поглъщанията на въглерод и емисиите от тези екосистеми по начин, който не вреди на други цели в областта на биологичното разнообразие;

19.  подчертава, че най-отдалечените региони и островите са от съществено значение за справяне с предизвикателствата, свързани с океаните, и призовава ЕС да засили ролята си в намирането на решения за адаптиране към изменението на климата, опазване на морското биологично разнообразие и преход към устойчива синя икономика, включително чрез насърчаване на основани на екосистемите решения; призовава ЕС да интегрира по-добре най-отдалечените региони в стратегиите за океаните, включително в рамките на интегрираната морска политика;

20.  припомня значението и неотложността на намаляването и избягването на морските отпадъци, тъй като пластмасовите отпадъци представляват 80% от цялото морско замърсяване, а според Програмата на ООН за околната среда(20) пластмасите в океаните са около 75 –199 милиона тона и могат да се утроят до 2040 г., ако няма значими действия; приветства текущата работа по преговорите за глобален договор относно замърсяването с пластмаси и призовава държавите – членки на ООН, да постигнат амбициозно и ефективно споразумение не по-късно от 2024 г.; подчертава необходимостта от справяне със замърсяването с пластмаси чрез намаляване на отпадъците при източника, намаляване на използването и потреблението на пластмаси като приоритет и увеличаване на кръговостта; освен това изразява подкрепата си за действия по почистване; насочва вниманието към икономиката на пластмасите и експоненциалното нарастване на производството ѝ през последните десетилетия; призовава за системен подход с цел правилно справяне със замърсяването с пластмаси в околната среда, включително пластмасовите микрочастици; призовава за международни мерки, за да се сложи край на ядрените и военните отпадъци в океаните, и за практически решения за ограничаване на тяхното съществуващо въздействие върху околната среда и здравето;

21.  приветства наскоро приетото Споразумение на СТО относно субсидиите в областта на рибарството, което всички страни следва бързо да ратифицират, но изразява съжаление, че не е постигнато споразумение за ограничаване на субсидиите, които увеличават прекомерния улов и свръхкапацитета на флота; призовава Комисията незабавно да постигне допълнително споразумение в рамките на СТО; подчертава, че риболовът трябва да се извършва по устойчив начин, като се гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема е сведено до минимум, и се избягва влошаване на състоянието на околната среда, което е една от целите на общата политика в областта на рибарството; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия срещу свръхкапацитета и прекомерния улов, включително да забранят субсидиите, които допринасят за свръхкапацитета и прекомерния улов;

22.  припомня, че ННН риболовът и прекомерният улов представляват значителна заплаха за устойчивото рибарство и издръжливостта на морските екосистеми; приветства ангажимента на Комисията да следва подход на „нулева толерантност“ към ННН риболова, но отбелязва със загриженост заключението на Специален доклад № 20/2022 на Сметната палата, че ефективността на въведените системи за контрол за борба с незаконния риболов е намалена поради неравномерното прилагане на проверки и санкции от страна на държавите членки; призовава държавите членки да подобрят прилагането на Регламента на ЕС за ННН риболова(21), да предприемат последващи действия във връзка с препоръките на Сметната палата и да гарантират възпиращи санкции срещу незаконния риболов;

23.  изразява загриженост също така относно случаите на ННН риболов извън водите на ЕС; призовава за силна глобална система от възпиращи санкции и многостранен подход за борба с ННН риболовa; подчертава, че е необходимо да се ограничи използването на удобни флагове и смени на флага и да се реши проблемът с трансбордирането в морето; призовава Комисията ефективно да насърчава прозрачност относно действителните собственици на корпоративните структури и призовава ЕС, в по-общ план, да засили изграждането на капацитет за борба с корупцията чрез насърчаване на сътрудничество между националните агенции, засилване на международното сътрудничество, подобряване на надзора върху агенциите в областта на рибарството в развиващите се държави с подкрепата на ЕС и подкрепа за регионалните центрове за мониторинг, контрол и наблюдение и работни групи;

Насърчаване на устойчива синя икономика

24.  отчита, че доброто състояние на нашите океани е от съществено значение за дългосрочната устойчивост на много дейности – от рибарството и туризма до научните изследвания и корабоплаването; приветства потенциала на напълно устойчивата синя икономика за устойчиво развитие и създаване на работни места и подчертава, че е от съществено значение да се подкрепят тези сектори да станат по-устойчиви и да се адаптират към новите стандарти на Европейския зелен пакт;

25.  призовава Комисията и държавите членки да приложат изцяло Директивата за морското пространствено планиране, като вземат предвид всички морски икономически дейности, включително рибарството, съоръженията за производство на енергия в морето, морските транспортни маршрути, схемите за разделяне на трафика, развитието на пристанищата, туризма и аквакултурите чрез интегриран и екосистемен подход, гарантиращ защита на морските екосистеми; отново заявява, че са необходими допълнителни усилия за последователното прилагане на директивата, която призовава държавите членки да прилагат „екосистемен подход“ при планирането, за да дадат пример за въвеждането на морско пространствено планиране в световен мащаб;

26.  припомня, че освен CO2 и NO2 декарбонизацията на морския транспорт следва да включва емисиите на метан, като се има предвид, че за 20-годишен период метанът е над 80 пъти по-силен от CO2, което го превръща във втория по важност парников газ, допринасящ за около една четвърт от глобалното затопляне, наблюдавано днес;

27.  посочва, че саждите са както замърсител на въздуха, така и атмосферен замърсител с краткотраен живот, който се образува заедно с праховите частици по време на изгарянето, със значителен ефект на затопляне, и са вторият най-голям фактор за затоплянето на климата, причинено от кораби; подчертава значението на опазването на Арктика, по-специално от емисии от корабоплаването и прахови частици, и припомня, че в съвместно съобщение от 13 октомври 2021 г. ЕС се ангажира да „задава посока на усилията за постигане на корабоплаване с нулеви емисии и нулево замърсяване в Северния ледовит океан, в съответствие с нашите цели, изложени в Зеления пакт, и с пакета „Подготвени за цел 55“(22); призовава ЕС да даде тласък на международно равнище и да работи за приемането на конкретни мерки за постигане на корабоплаване с нулеви емисии и нулево замърсяване в Арктика;

28.  изразява загриженост относно подводния шум, причинен от морския транспорт, забиването на пилони и други морски дейности, както и относно сблъсъците на китоподобни с кораби, които имат отрицателно въздействие върху морските екосистеми и благосъстоянието на морските видове; призовава Комисията да набележи и предложи мерки за справяне с тези проблеми;

29.  подчертава, че океаните са уязвими по отношение на сондажите в открито море за добив на изкопаеми горива; подчертава, че използването на изкопаеми горива ще допринесе допълнително и ще ускори изменението на климата; счита, че ЕС трябва да си сътрудничи с международните партньори, за да се постигне справедлив преход на прекратяване на сондажите в открито море за добив на изкопаеми горива;

30.  отново заявява своята позиция относно Регламента за мониторинг, докладване и проверка (MRV)(23) и Директивата за схемата за търговия с емисии(24) за създаване на фонд за океаните за подобряване на енергийната ефективност на корабите и за подкрепа на инвестициите, насочени към подпомагане на декарбонизацията на морския транспорт, като например задвижване с вятърна енергия, включително в морския транспорт на къси разстояния и пристанищата;

31.  подчертава необходимостта от бързо внедряване на устойчиви проекти за енергия от възобновяеми източници в морето, като същевременно се взема предвид тяхното въздействие върху екосистемите, включително мигриращите видове, и екологичните, социалните и икономическите последици; подчертава, че Европа би имала полза от изграждането на силен вътрешен пазар за енергия от възобновяеми източници в морето, за да може допълнително да разшири своето технологично лидерство в тази област и по този начин да създаде нови глобални възможности за износ за европейската индустрия;

32.  подчертава, че ЕС следва да даде пример, като приеме амбициозни правни изисквания за декарбонизация на морския транспорт и превръщането му в по-устойчив, като същевременно подкрепя и настоява за мерки, които са поне съпоставими по амбиция, в рамките на международни форуми като Международната морска организация; това ще даде възможност на сектора на морския транспорт постепенно да премахне своите емисии на парникови газове в световен мащаб и в съответствие с Парижкото споразумение; подчертава, че в случай че Международната морска организация приеме такива мерки, Комисията следва да проучи тяхната амбиция и цялостна екологосъобразност, включително общата им амбиция спрямо целите по Парижкото споразумение, целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г. и постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; счита, че ако бъде сметнато за необходимо, Комисията следва да направи последващи предложения до Парламента и Съвета, които запазват екологосъобразността и ефективността на действията на ЕС в областта на климата и признават суверенитета на ЕС да регулира своя дял от емисиите от международни корабни плавания в съответствие със задълженията по Парижкото споразумение;

33.  приветства ролята на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР); настоятелно призовава Комисията, в рамките на преговорите за конвенция за РОУР, да гарантира, че одобрените мерки за управление и опазване са в съответствие с амбициите или са по-амбициозни от установените в общата политика в областта на рибарството, като предоставят хармонизирани правила на флота на ЕС, независимо от географската зона, в която извършват дейност, и осигуряват еднакви условия на конкуренция за всички флоти, извършващи дейност съгласно тези международни конвенции; призовава Комисията да насърчи създаването на нови РОУР и да предложи амбициозни мандати за подобряване на защитата на рибните популации и устойчивото управление на рибните ресурси, за намаляване на изхвърлянето на улов и за подобряване на наличните данни, спазването и прозрачността на процеса на вземане на решения; насърчава по-широко използване на механизмите за общ допустим улов и за квоти, по-специално в преговорите за конвенция за РОУР и в споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство, за да се гарантира ефективно опазване на рибните ресурси в световен мащаб;

34.  подчертава, че е необходимо да се вземат изцяло предвид социалните потребности, свързани с прехода към устойчива синя икономика; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят преквалификацията и повишаването на квалификацията на съществуващата работна сила, както и привличането на нови хора към работната сила с необходимите умения за устойчиви икономически практики;

35.  призовава Комисията да извърши и доразвие съществуващите социално-икономически анализи на предизвикателствата, пред които са изправени рибарските общности в ЕС, с оглед на определянето на подходящи мерки за подкрепа и диверсификация, за да се гарантира справедлив и равноправен преход;

Повишаване на осведомеността, насърчаване на научните изследвания и знанията

36.  подчертава необходимостта от подкрепа за научните изследвания и иновациите в областта на адаптирането на океаните към изменението на климата и енергията от морски възобновяеми източници, за да се превърне ЕС в защитник на „зелените“ плавателни съдове, риболовни кораби и пристанища; подчертава, че следва да се осигури финансиране и за дълбоководните екосистеми и биологичното разнообразие; призовава за решителни действия за справяне със замърсяването от кораби и незаконното изхвърляне на отпадъци; призовава ЕС да играе водеща роля в създаването на зелени коридори и връзки между зелените пристанища по света с цел укрепване и разширяване на екологичния преход в морския сектор; призовава за решителни действия за справяне със замърсяването от кораби и незаконното изхвърляне на отпадъци;

37.  счита, че разработването и производството на устойчиви корабни горива следва да се увеличи експоненциално през следващите години и че ЕС и неговите държави членки следва да инвестират в научни изследвания и производство на устойчиви морски горива, тъй като те представляват както екологична, така и промишлена възможност; призовава Комисията да проучи възможността за създаване на изследователски център на ЕС за устойчиви корабни горива и технологии, който би спомогнал за координиране на усилията на заинтересованите страни, участващи в разработването на устойчиви корабни горива;

38.  изразява подкрепата си за Десетилетието на ООН, посветено на океанологията в полза на устойчивото развитие, и за „Мисия морска звезда 2030: възстановяване на нашите океани и води до 2030 г.“ на Комисията, която има за цел да ускори събирането на знания и данни и възстановяването на океаните и да насърчи цикличната визия за възстановяване на океаните, моретата и реките чрез конкретни и регионални пилотни проекти;

39.  признава необходимостта от включване на научните общности с цел координиране на усилията за устойчиво бъдеще на океаните, което улеснява нови начини за производство и споделяне на знания; поради това призовава ЕС да се застъпи за създаването на Международна експертна група за устойчивост на океаните въз основа на модела на Междуправителствения комитет по изменение на климата, за да се положат основи за бъдещото управление и ръководство на океаните;

40.  подкрепя усилията на междуправителствената Коалиция за високи амбиции за природата и хората под ръководството на Коста Рика, Франция и Обединеното кралство; приветства членството на Комисията в тази коалиция; припомня ангажимента на ЕС за постигане на опазване и устойчиво използване на океаните и морските ресурси, както е посочено в ЦУР 14 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2. (2) ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 9. (3) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25. (4) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19. (5) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135. (6) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 14. (7) Приети текстове, P9_TA(2022)0135. (8) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 123. (9) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 30. (10) ОВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 66. (11) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 214. (12) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 88. (13) Действия на ООН в областта на климата, „The ocean – the world’s greatest ally against climate change“ (Океанът – най-големият съюзник в света срещу изменението на климата). (14) „Marine Biodiversity and Ecosystems Underpin a Healthy Planet and Social Well-Being“ (Морското биологично разнообразие и морските екосистеми са от основно значение за здравето на планетата и социалното благоденствие), UN Chronicle, бр. 1 и 2, том LIV – „Our Ocean, Our World“ (Нашият океан, нашият свят), май 2017 г. (15) Международен валутен фонд, „A strategy to protect whales can limit greenhouse gases and global warming“ (Чрез стратегия за защита на китовете биха могли да се ограничат парниковите газове и глобалното затопляне), декември 2019 г. (16) Европейска агенция за околна среда, „Ocean governance“ (Управление на океаните), 5 май 2022 г. (17) както се потвърждава в резолюцията на Парламента от 3 май 2022 г., озаглавена „Устойчива синя икономика в ЕС: ролята на секторите на рибарството и аквакултурите“; (18) Вж. доклада на Комисията, озаглавен „EU Blue Economy Report 2022“ (Доклад на ЕС за синята икономика за 2022 г.), 3 май 2022 г. (19) Съгласно резолюцията на Европейския парламент от 8 юли 2021 г. относно създаването на защитени морски зони (ЗМЗ) и опазването на биологичното разнообразие в Южния океан. (20) Вж. Координационния орган за моретата в Източна Азия на Програмата на ООН за околната среда (COBSEA), „Marine Litter and Plastic Pollution“ (Морски отпадъци и замърсяване с пластмаси), и обобщението на Програмата на ООН за околната среда, „From pollution to solutions: a global assessment of marine litter and plastic pollution (От замърсяване към решения: глобална оценка на морските отпадъци и замърсяването с пластмаси), 2021 г. (21) OВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1. (22) Съвместно съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 октомври 2021 г., озаглавено „По-силен ангажимент на ЕС за мирен, устойчив и благоденстващ Арктически регион“, стр. 9 (JOIN(2021)0027). (23) Позиция от 16 септември 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел подходящо съобразяване с глобалната система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите (OВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 217). (24) OВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3.