Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2022/0165(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0243/2022

Внесени текстове :

A9-0243/2022

Разисквания :

PV 17/10/2022 - 15
CRE 17/10/2022 - 15

Гласувания :

PV 18/10/2022 - 5.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2022)0359

Приети текстове
PDF 366kWORD 100k
Вторник, 18 октомври 2022 г. - Страсбург
Насоки за политиките по заетостта на държавите членки *
P9_TA(2022)0359A9-0243/2022

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 октомври 2022 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки (COM(2022)0241 – C9-0199/2022 – 2022/0165(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2022)0241),

–  като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9‑0199/2022),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0243/2022),

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приветства предложението на Комисията за актуализирани насоки за политиката по заетостта на държавите членки, по-специално силния акцент, който се поставя върху ситуацията след COVID-19, върху гарантирането на социалната справедливост и икономическата устойчивост на екологичния и на цифровия преход, както и върху неотдавнашните инициативи в областта на политиките в отговор на руското нашествие в Украйна; с оглед на укрепването на демократичния процес на вземане на решения отново призовава да бъде включен за участие в определянето на Интегрираните насоки на равнището на Съюза на равни начала със Съвета, в съответствие със своята законодателна резолюция от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки;

4.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

5.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

6.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение -1 (ново)
(-1)  За да се създадат полезни взаимодействия и да се стимулират амбициозни политики на равнището на държавите членки, е важно насоките относно заетостта, определени в приложението към настоящото решение, да бъдат съгласувани с водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността за 2030 г., договорени от лидерите на Съюза, институциите на Съюза, социалните партньори и представителите на гражданското общество на социалната среща на върха в Порто през 2021 г.
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 1
(1)  Държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетостта, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които са ориентирани към бъдещето и реагират на икономическите промени, с оглед на постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, балансиран растеж, високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда, установени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Като отчитат националните практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.
(1)  Съюзът трябва да работи за изготвянето на координирана стратегия за високи равнища на заетост, и по-специално за насърчаване на икономическото и социалното сближаване във възходяща посока, качествената заетост и подобряването на условията на труд, чрез подкрепа и допълване на дейностите на държавите членки, както и на приобщаващите, устойчиви и стабилни пазари на труда, които са ориентирани към бъдещето, реагират на икономическите промени и предлагат възможности за мобилност и професионален напредък, с оглед постигане на устойчиво развитие на Съюза, основано на балансиран икономически растеж и стабилност на цените, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел постигането на пълна заетост и социален прогрес, както и високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда, както е определено в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като същевременно се зачитат целите на Европейския зелен пакт за постигане на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. Като отчитат националните практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 3
(3)  В съответствие с ДФЕС Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на икономическата политика и политиката по заетостта. Като част от тези инструменти насоките за политиките по заетостта на държавите членки („насоките“), изложени в приложението към настоящото решение, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/11845 на Съвета, съставляват интегрираните насоки. Те следва да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна устойчива комбинация от икономически политики и политики по заетостта, която да доведе до положително въздействие в други области.
(3)  В съответствие с ДФЕС Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на икономическата политика и политиката по заетостта. Като част от тези инструменти насоките за политиките по заетостта на държавите членки („насоките“), изложени в приложението към настоящото решение, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/11845 на Съвета, съставляват интегрираните насоки. Те следва да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски, национални и регионални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна устойчива комбинация от икономически и социални политики и политики по заетостта, която да доведе до положително въздействие в други области за обществото, пазарите на труда и работната сила, като същевременно се избягват всякакви отрицателни социални или икономически последици и се реагира ефективно на въздействието на пандемията от COVID-19, руското нашествие в Украйна и нарастващите разходи за издръжка на живота.
__________________
__________________
5 Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27).
5 Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27).
Изменение 4
Предложение за решение
Съображение 3 a (ново)
(3a)  С оглед на по-нататъшното развитие на социалния модел на Съюза държавите членки следва да насърчават достойните заплати, да укрепват колективното трудово договаряне и да гарантират, че пазарите на труда са приобщаващи. Във връзка с това следва да се обърне специално внимание на жените и на групите в неравностойно положение, а именно децата, младите хора, възрастните хора, хората с увреждания, самотните родители, расовите и етническите малцинства, като например ромите и хората с мигрантски произход, ЛГБТИК+ лицата и хората, живеещи в необлагодетелствани региони, включително отдалечени населени места и селски райони, необлагодетелствани райони, на островите и в най-отдалечените региони.
Изменение 5
Предложение за решение
Съображение 3 б (ново)
(3б)  За да се засилят икономическият и социалният напредък и приобщаващите, конкурентоспособни и устойчиви пазари на труда в Съюза, държавите членки следва да насърчават качественото образование, обучение, преквалификацията и повишаването на квалификацията, както и ученето през целия живот, ориентираното към бъдещето дуално образование и подобрените възможности за професионално развитие чрез укрепване на връзките между образователната система и пазара на труда и признаване на уменията, знанията и компетентностите, придобити чрез неформално и самостоятелно учене.
Изменение 6
Предложение за решение
Съображение 4
(4)  Насоките са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, съществуващото законодателство на Съюза и различни инициативи на Съюза, включително Директива на Съвета от 20 юли 2001 г.6, препоръки на Съвета от 10 март 2014 г.7, 15 февруари 2016 г.8, 19 декември 2016 г.9, 15 март 2018 г.10, 22 май 2018 г.11, 22 май 2019 г.12, 8 ноември 2019 г.13, 30 октомври 2020 г.14, 24 ноември 2020 г.15, 29 ноември 2021 г.16 Препоръка на Комисията от 4 март 2021 г.17, Препоръка на Съвета от 14 юни 2021 г.18, Резолюция на Съвета от 26 февруари 2021 г.19, Съобщение на Комисията от 9 декември 2021 г.20, Решение на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 г.21 [Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз22, Предложението за препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата23, Предложението за препоръка на Съвета относно европейски подход към микроквалификациите с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост24, Предложението за препоръка на Съвета относно индивидуални сметки за обучение25, Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за контрол на прилагането26, Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на условията на труд при работа през платформа27 и Предложението за препоръка на Съвета относно ученето, насочено към екологична устойчивост28].
(4)  Насоките са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, Общите насоки на икономическите политики и съществуващото законодателство на Съюза и различни инициативи на Съюза, включително Директива на Съвета от 20 юли 2001 г.6 (Директивата за временна закрила), препоръки на Съвета от 10 март 2014 г.7, 14 юли 2015 г.7a, 15 февруари 2016 г.8, 19 декември 2016 г.9, 15 март 2018 г.10, 22 май 2018 г.11, 22 май 2019 г.12, 8 ноември 2019 г.13, 30 октомври 2020 г.14, 24 ноември 2020 г.15, 29 ноември 2021 г.16, препоръка на Комисията от 4 март 2021 г.17, препоръка на Съвета от 14 юни 2021 г.18, резолюция на Съвета от 26 февруари 2021 г.19, съобщение на Комисията от 9 декември 2021 г.20, решение на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 г.21, Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз22, предложението за препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата23, предложението за препоръка на Съвета относно европейски подход към микроквалификациите с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост24, предложението за препоръка на Съвета относно индивидуални сметки за обучение25, предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за контрол на прилагането26, Директивата на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки26а, предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на условията на труд при работа през платформа27, предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата27а и предложението за препоръка на Съвета относно ученето, насочено към екологична устойчивост28].
__________________
__________________
6 Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 0012 – 0023)
6 Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12)
7 Препоръка на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете (ОВ C 88, 27.3.2014 г., стр. 1).
7 Препоръка на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете (ОВ C 88, 27.3.2014 г., стр. 1).
Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27).
8 Препоръка на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (ОВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1).
8 Препоръка на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (ОВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1).
9 Препоръка на Съвета от 19 декември 2016 година относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1).
9 Препоръка на Съвета от 19 декември 2016 година относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните (ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1).
10 Препоръка на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1).
10 Препоръка на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1).
11 Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1).
11 Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1).
12 Препоръка на Съвета от 22 май 2019 г. относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (ОВ C 189, 5.6.2019 г., стр. 4).
12 Препоръка на Съвета от 22 май 2019 г. относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (ОВ C 189, 5.6.2019 г., стр. 4).
13 Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).
13 Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).
14 Препоръка на Съвета от 30 октомври 2020 г. относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“, и за замяна на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (ОВ C 372, 4.11.2020 г., стр. 1).
14 Препоръка на Съвета от 30 октомври 2020 г. относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“, и за замяна на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (ОВ C 372, 4.11.2020 г., стр. 1).
15 Препоръка на Съвета 24 ноември 2020 г. относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (OВ C 417, 2.12.2020 г., стр. 1).
15 Препоръка на Съвета 24 ноември 2020 г. относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (OВ C 417, 2.12.2020 г., стр. 1).
16 Препоръка на Съвета от 29 ноември 2021 г. относно подходите за смесено обучение с цел висококачествено и приобщаващо основно и средно образование (ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1—21)
16 Препоръка на Съвета от 29 ноември 2021 г. относно подходите за смесено обучение с цел висококачествено и приобщаващо основно и средно образование (ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1)
17 Препоръка (ЕС) 2021/402 на Комисията от 4 март 2021 г. за ефективна активна подкрепа за заетостта вследствие на кризата с COVID-19 (ЕАПЗ) (ОВ L 80, 8.3.2021 г., стр. 1).
17 Препоръка (ЕС) 2021/402 на Комисията от 4 март 2021 г. за ефективна активна подкрепа за заетостта вследствие на кризата с COVID-19 (ЕАПЗ) (ОВ L 80, 8.3.2021 г., стр. 1).
18 Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата (ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14).
18 Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата (ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14).
19 Резолюция на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) (2021/C66/01) (ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1—21)
19 Резолюция на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) (2021/C66/01) (ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1)
20 Съобщение COM(2021)0778 на Комисията от 9 декември 2021 г. относно изграждането на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика
20 Съобщение COM(2021)0778 на Комисията от 9 декември 2021 г. относно изграждането на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика
21 Решение (ЕС) 2021/2316 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 г. относно Европейска година на младежта (2022 г.) (OB L 462, 28.12.2021 г., стр. 1—9)
21 Решение (ЕС) 2021/2316 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 г. относно Европейска година на младежта (2022 г.) (OB L 462, 28.12.2021 г., стр. 1)
22 COM/2020/682 final
22 Все още непубликувана в Официален вестник на Европейския съюз.
23 COM/2021/801 final
23 COM(2021)0801.
24 COM/2021/770 final
24 COM(2021)0770.
25 COM/2021/773 final
25 COM(2021)0773.
26 COM/2021/93 final
26 COM(2021)0093.
26а Все още непубликувана в Официален вестник на Европейския съюз.
27 COM/2021/762 final
27 COM(2021)0762.
27a COM(2021)0568.
28 COM/2022/11 final
28 COM(2022)0011.
Изменение 7
Предложение за решение
Съображение 5
(5)  Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики и политиките по заетостта. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време интегрира принципите на Европейския стълб на социалните права и на неговия инструмент за мониторинг — набора от социални показатели, и осигурява силно сътрудничество със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Той подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие. Икономическите политики и политиките по заетостта на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка със справедливия преход на Европа към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива и цифрова икономика, да повишават конкурентоспособността, да осигуряват адекватни условия на труд, да насърчават иновациите, да утвърждават социалната справедливост и равните възможности, както и да преодоляват неравенствата и регионалните различия.
(5)  Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики, политиките по заетостта, социалните политики и политиките в областта на околната среда. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, приобщаване, справедливост и стабилност, и следва да продължи интегрирането на принципите на Европейския стълб на социалните права (наричан по-нататък „Стълбът“), включително Принцип 11 относно грижите и подкрепата за децата и на неговия инструмент за мониторинг — набора от социални показатели, и да осигурява силно сътрудничество със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Той следва да подкрепя постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 1 за изкореняване на бедността, ЦУР 4 за качествено образование, ЦУР 5 за равенство между половете, ЦУР 7 за достъпна и чиста енергия, ЦУР 8 за достоен труд и икономически растеж и ЦУР 10 за намаляване на неравнопоставеността. Приобщаващото и справедливо качествено образование и възможностите за учене през целия живот за всички следва да бъдат гарантирани и заложени в политиките по заетостта и социалните политики. Равенството между половете следва да бъде интегрирано във всички политики на Съюза. Индексът за равенство между половете би могъл да служи като един от инструментите на Европейския семестър за наблюдение на напредъка по отношение на целите във връзка със заетостта и социалните цели и за измерване на свързаното с пола въздействие на политиките в областта на заетостта и социалните политики. Икономическите политики и политиките по заетостта на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка със справедливия и равнопоставен преход на Европа към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива, социално приобщаваща и цифрова икономика, да осигуряват социално сближаване във възходяща посока, да подобряват конкурентоспособността по устойчив начин, да подкрепят МСП, включително микропредприятията, да осигуряват достойни условия на труд и стабилни системи за социална закрила, да насърчават иновациите, да утвърждават социалната справедливост и равните възможности за всички, да изкореняват бедността и да подкрепят и инвестират в децата и младите хора, както и да се борят със социалното изключване, неравенствата, комбинираната дискриминация и регионалните различия, особено по отношение на отдалечените и най-отдалечените региони. Необходимо е да се гарантира качествена и устойчива заетост в тясно сътрудничество със социалните партньори, въз основа на законодателни инициативи или преразглеждане на съществуващото законодателство, когато е необходимо, по-специално с оглед на дистанционната работа, отпуска за отглеждане на дете и отпуска, свързан с полагането на грижи, здравословните и безопасни условия на труд, изкуствения интелект (ИИ) на работното място, европейската стратегия за борба с бедността, както и обща правна рамка относно възлагането на подизпълнители, с повишена прозрачност и препоръки относно отговорността. Европейските социални партньори понастоящем обсъждат в контекста на своето рамково споразумение относно цифровизацията законодателен акт на Съюза относно правото на откъсване от работната среда. Това обсъждане следва да доведе до установяването на минимални стандарти и условия, които да гарантират, че работниците могат да упражняват ефективно своето право на откъсване от работната среда и да регулират използването на съществуващите и новите цифрови инструменти за работни цели. На равнището на Съюза следва да се въведе обща правна рамка, която да гарантира справедливо възнаграждение за практиките, стажовете и чиракуването, за да се избегне експлоатацията на младите работници и нарушаването на техните права. Държавите членки следва да гарантират достойни условия на труд и достъп до социална закрила за практикантите, стажантите и чираците.
Изменение 8
Предложение за решение
Съображение 5 a (ново)
(5a)  За да се премахнат ефективно рисковете на работното място, следва да бъдат защитени както психическото, така и физическото здраве; особено внимание следва да се обърне на излагането на работниците на вредни вещества, но също така и на продължително работно време, психосоциален натиск, лоша стойка, повтарящи се движения и повдигане на тежки товари. Подобряването на здравословните и безопасни условия на труд е от решаващо значение за осигуряването на достойни условия на труд, по-специално в контекста на демографските промени и вече съществуващата липса на квалифицирани работници. Следователно има спешна необходимост от качествена, безопасна и устойчива заетост в съответствие с резолюциите на Европейския парламент от 10 март 2022 г. относно нова стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода след 2020 г. и от 5 юли 2022 г. относно психичното здраве в цифровия свят на труда. Поради това е необходимо да се подобрят здравните услуги в областта на трудовата медицина, включително психосоциалната подкрепа и редовните доброволни прегледи за всички работници.
Изменение 9
Предложение за решение
Съображение 6
(6)  Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, необходимостта от ускоряване на енергийната независимост и гарантиране на отворената стратегическа автономия на Европа, глобализацията, цифровизацията, изкуственият интелект, увеличаването на дистанционната работа, икономиката на платформите и демографските промени трансформират европейските икономики и общества. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно и проактивно преодоляване на тези структурни развития и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни действия на политиката както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление и при изпълнение на Европейския стълб на социалните права. Подобни действия на политиката следва да включват стимулиране на устойчивите инвестиции, подновен ангажимент за подходящи последователни реформи, които насърчават икономическия растеж, създаването на качествени работни места, производителността, адекватните условия на труд, социалното и териториалното сближаване, сближаването във възходяща посока, устойчивостта и упражняването на фискална отговорност, с подкрепата на съществуващите програми на ЕС за финансиране, и по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете в областта на политиката за сближаване (включително Европейския социален фонд плюс и Европейския фонд за регионално развитие), както и Фонда за справедлив преход. Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействия върху околната среда и заетостта.
(6)  Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, необходимостта от постигане на енергийната независимост и социално справедлив екологичен преход и гарантиране на отворената стратегическа автономия на Европа, глобализацията, цифровизацията, изкуственият интелект, увеличаването на дистанционната работа, икономиката на платформите, демографските промени и въздействието на руското нашествие в Украйна дълбоко трансформират европейските икономики и общества. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно и проактивно преодоляване на тези структурни развития, както и растящата инфлация, и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики. Това изисква съгласувани, междусекторни, амбициозни и ефективни действия на политиката както на равнището на Съюза, така и на национално и регионално равнище, с участието на социалните партньори в съответствие с ДФЕС и принципа на субсидиарност, Стълба и целите, определени в Плана за действие на Комисията за прилагането на Европейския стълб на социалните права от 4 март 2021 г. („Плана за действие“), както и разпоредбите на Съюза относно икономическото управление. Подобни действия на политиката следва да включват стимулиране на устойчивите публични и частни инвестиции, конкурентоспособността и инфраструктурите, подновен ангажимент за подходящи последователни реформи, които насърчават устойчивия и приобщаващ икономически растеж, създаването на повече качествени работни места, производителността, достойните условия на труд, социалното и териториалното сближаване, социалната конвергенция във възходяща посока и икономическото благоденствие, социалната справедливост, равните възможности и приобщаването, справедливата трудова мобилност, устойчивостта и упражняването на фискална и социална отговорност, с подкрепата на съществуващите програми на ЕС за финансиране, и по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете в областта на политиката за сближаване (включително Европейския социален фонд плюс и Европейския фонд за регионално развитие), както и Фонда за справедлив преход. Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействия върху околната среда и заетостта. Задействането през март 2020 г. на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж във връзка с кризата, предизвикана от COVID-19, даде възможност на държавите членки да реагират бързо и да приемат спешни мерки за смекчаване на икономическите и социалните последици от пандемията. Специфичният характер на макроикономическото сътресение в резултат на руското нашествие в Украйна, както и настоящата криза във връзка с разходите за издръжка на живота, изискват продължаване на предоставянето на фискално пространство на държавите членки. Поради това, в съответствие със становището на Комисията, настоящият контекст оправдава удължаването на срока на действие на общата клауза за дерогация до края на 2023 г. и дезактивирането ѝ след 2024 г. Държавите членки следва да използват изцяло възможностите, предлагани от общата клауза за дерогация, с цел подкрепа на дружествата, които изпитват затруднения или липса на ликвидност, по-специално МСП, включително микропредприятията, за приемане на целеви мерки за запазване на работните места, заплатите и условията на труд и за инвестиране в хората и социалните системи. Потенциалният риск за публичните финанси, породен от нейното удължаване, както и потенциалните отрицателни социални последици от нейното дезактивиране, следва да бъдат оценени предварително. Поради това е необходимо преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж.
Изменение 10
Предложение за решение
Съображение 6 a (ново)
(6а)  Въпреки че дистанционната работа има потенциала да допринася за подобряването на равновесието между професионалния и личния живот, за намаляването на потреблението на изкопаеми горива, за подобряването на качеството на въздуха и за преодоляване на географските граници и дава възможност на изключени преди групи работници да получат достъп до пазарите на труда, тя също така носи риск от размиване на границите между професионалния и личния живот с възможни отрицателни последици за основните права на работниците и тяхното физическо и психическо здраве. По подобен начин решенията, основани на прилагане на изкуствен интелект, имат потенциала да подобряват условията на труд и качеството на живот, да улесняват достъпността за хората с увреждания и да предвиждат развитието на пазара на труда; въпреки това те пораждат потенциални опасения по отношение на неприкосновеността на личния живот, контрола върху личните данни, здравословните и безопасни условия на труд, дискриминацията при наемането на работа, както и увеличаването на расовото и половото профилиране, които следва да бъдат разгледани.
Изменение 11
Предложение за решение
Съображение 7
(7)  Европейският парламент, Съветът и Комисията прокламираха Европейския стълб на социалните права29. В него се определят двадесет принципа и права, които имат за цел да допринесат за правилното и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи и които са разпределени в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Принципите и правата дават стратегическа насока на Съюза, като гарантират, че преходът към неутралност по отношение на климата и устойчивост на околната среда, цифровизацията и демографските промени са социално справедливи. Европейският стълб на социалните права и съпътстващият го набор от социални показатели представляват референтна рамка за наблюдение на резултатите в областта на заетостта и социалните показатели на държавите членки, за стимулиране на реформите на национално, регионално и местно равнище и за съчетаване на социалното и пазарното измерение в днешната съвременна икономика, включително чрез насърчаване на социалната икономика. На 4 март 2021 г. Комисията представи план за действие за прилагането на Европейския стълб на социалните права („план за действие“), включващ амбициозни, но реалистични водещи цели и допълнителни подцели за 2030 г. в областта на заетостта, уменията, образованието и намаляването на бедността, както и преразгледания набор от социални показатели.
(7)  Европейският парламент, Съветът и Комисията прокламираха Стълба. В него се определят двадесет принципа и права, които имат за цел да допринесат за правилното и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи и които са разпределени в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Принципите и правата дават стратегическа насока на Съюза, като гарантират, че преходът към неутралност по отношение на климата и устойчивост на околната среда, цифровизацията и демографските промени са социално и географски справедливи. Стълбът и съпътстващият го набор от социални показатели представляват референтна рамка за наблюдение на резултатите в областта на заетостта и социалните показатели на държавите членки, за стимулиране на реформите на национално, регионално и местно равнище и за съчетаване на социалното и пазарното измерение в днешната съвременна икономика, включително чрез насърчаване на социалната, както и на зелената, цифровата и кръговата икономика. Планът за действие включва амбициозни, но реалистични водещи цели и допълнителни подцели за 2030 г. в областта на заетостта, уменията, образованието и намаляването на бедността, както и преразгледания набор от социални показатели. В тази връзка на равнището на Съюза и на национално и регионално равнище следва да се гарантират справедлива трудова мобилност и преносимост на правата чрез по-добра защита на мобилните работници, включително на трансграничните и сезонните работници, по-ефективни инспекции на труда и въвеждането на ефективни цифрови решения.
__________________
29 Междуинституционална прокламация относно Европейския стълб на социалните права (ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10).
Изменение 12
Предложение за решение
Съображение 8 а (ново)
(8а)  Политиките в подкрепа на семейството и социалните инвестиции в децата, които ги защитават от бедност и помагат на всички деца да получат достъп до своите права, като наличието на качествени грижи за децата и образование и обучение в ранна детска възраст, са от съществено значение за гарантиране на бъдещето на децата, устойчивото развитие на обществото и положителното демографско развитие, гарантирайки на децата здравословна и безопасна среда. Държавите членки следва да изкоренят детската бедност и да съсредоточат усилията си върху ефективното изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата1a и на националните планове за действие, приети в съответствие с нея, за да се гарантира достъп до безплатни качествени услуги за всички деца, които се нуждаят от тях, като по този начин се гарантира равен и ефективен достъп на децата до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, подходящо жилищно настаняване и здравословно хранене. За тази цел финансирането за Европейската гаранция за децата следва спешно да бъде увеличено със специален бюджет от най-малко 20 милиарда евро, за което Европейският парламент многократно настоява. Европейската гаранция за децата следва незабавно да бъде интегрирана във всички сектори на политиката, а финансирането за правата на децата следва да бъде увеличено, като се използват изцяло съществуващите политики и фондове на Съюза. Държавите членки следва допълнително да стимулират инвестициите в устойчиви и качествени работни места и да възприемат всеобхватен подход за подпомагане на родителите на деца в нужда. Предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно адекватния минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, би могло да допринесе за целта за намаляване на бедността най-малко наполовина във всички държави членки до 2030 г.
____________________
1a Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата (ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14).
Изменение 13
Предложение за решение
Съображение 8 б (ново)
(8б)  Бездомничеството е една от най-крайните форми на социално изключване, която оказва отрицателно въздействие върху физическото и психичното здраве, благосъстоянието и качеството на живот на хората, както и върху достъпа им до заетост и други икономически и социални услуги. Европейският парламент, Комисията, националните, регионалните и местните органи, както и организации на гражданското общество на равнището на Съюза се споразумяха да стартират Европейската платформа за борба с бездомничеството. С крайна цел изкореняване на бездомничеството до 2030 г., те се ангажираха да прилагат принципа „жилище преди всичко“, да насърчават предотвратяването на бездомничеството и предоставянето на достъп до подходящо, сигурно и финансово достъпно жилищно настаняване и услуги в подкрепа на бездомните хора, като същевременно въвеждат необходимите мерки на политиките и използват подходящо национално финансиране и финансиране от Съюза. Държавите членки следва също така да работят за осигуряване на достъп до достойно и финансово достъпно жилищно настаняване за всички чрез националните планове за жилища на достъпни цени, които следва да бъдат част от техните национални програми за реформи.
Изменение 14
Предложение за решение
Съображение 9
(9)  След руското нашествие в Украйна Европейският съвет, в заключенията си от 24 февруари 2022 г., осъди действията на Русия, насочени към подкопаване на европейската и световната сигурност и стабилност, и изрази солидарност с украинския народ, като подчерта нарушаването на международното право и принципите на Устава на ООН. В настоящия контекст временната закрила, предоставена с Решението на Съвета от 4 март 2022 г.30 за активиране на Директивата за временната закрила31, е необходима с оглед на масовото навлизане на бежанци и разселени лица. Това позволява на украинските бежанци да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат подходящо равнище на защита, включително права на пребиваване, достъп до и интеграция на пазара на труда, достъп до образование и обучение, достъп до жилищно настаняване, както и до системите за социална сигурност, медицински грижи, социално подпомагане или друга помощ и средства за издръжка. С участието си на европейските пазари на труда украинските бежанци могат да допринесат за укрепване на икономиката на ЕС и да подпомогнат своята страна и сънародниците си у дома. В бъдеще придобитите опит и умения може да допринесат за възстановяването на Украйна. За непридружените деца и юноши временната закрила дава право на законно настойничество и достъп до образование и грижи за децата. Държавите членки следва да включат социалните партньори в разработването, изпълнението и оценката на мерките на политиката, насочени към преодоляване на произтичащите от руското нашествие в Украйна предизвикателства, свързани със заетостта и уменията. Социалните партньори играят ключова роля за смекчаване на последиците от войната по отношение на запазването на заетостта и производството.
(9)  След руското нашествие в Украйна Европейският съвет, в заключенията си от 24 февруари 2022 г., осъди действията на Русия, насочени към подкопаване на европейската и световната сигурност и стабилност, и изрази солидарност с украинския народ, като подчерта нарушаването на международното право и принципите на Устава на ООН. В настоящия контекст временната закрила, предоставена с Решението на Съвета от 4 март 2022 г. за активиране на Директивата за временната закрила, е необходима с оглед на масовото навлизане на бежанци и разселени лица. Това позволява на украинските бежанци да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат подходящо равнище на защита, включително права на пребиваване, достъп до и интеграция на пазара на труда, достъп до образование и обучение, достъп до жилищно настаняване, както и до системите за социална сигурност, медицински грижи, социално подпомагане или друга помощ и средства за издръжка. В този контекст следва да се обърне специално внимание на хората с увреждания. С участието си на европейските пазари на труда украинските бежанци могат да допринесат за укрепване на икономиката на ЕС и да подпомогнат своята страна и сънародниците си у дома. Тъй като по-голямата част от украинските бежанци са жени и деца, държавите членки следва да осигурят достатъчна подкрепа за жилищно настаняване и грижи за децата, за да се улесни тяхното приобщаване. Държавите членки следва също така да гарантират, че прилагането от тяхна страна на Европейската гаранция за децата осигурява на децата, бягащи от Украйна, достъп до безплатни услуги с високо качество на равни начала с техните връстници от ЕС в приемащите държави. В бъдеще придобитите опит и умения може да допринесат за възстановяването на Украйна. За непридружените деца и юноши временната закрила дава право на законно настойничество и достъп до образование и грижи за децата. Държавите членки следва да включат социалните партньори в разработването, изпълнението и оценката на мерките на политиката, насочени към преодоляване на произтичащите от руското нашествие в Украйна предизвикателства, свързани със заетостта и уменията, както и признаването на квалификации. Социалните партньори играят ключова роля за смекчаване на последиците от войната по отношение на запазването на заетостта и производството. Държавите членки следва да разгледат възможността за разширяване на обхвата на закрилата, предлагана от Директивата за временната закрила, така че тя да обхване всички бежанци, и да разгледат опасенията на работодателите, свързани с наемането на работа на хора, които имат само временен статут.
__________________
__________________
30 Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.
31 Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.
31 Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).
Изменение 15
Предложение за решение
Съображение 10
(10)  Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са съобразени с националните практики на социален диалог с оглед на осигуряването на справедливи заплати, които дават възможност за достоен жизнен стандарт и устойчив растеж. Те следва също така да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите фактори, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на качествени работни места, условията на труд, бедността сред работещите, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаването и реалните доходи. В този смисъл Механизмът за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС подкрепят държавите членки при осъществяването на реформи и инвестиции, които са в съответствие с приоритетите на ЕС, като правят европейските икономики и общества по-устойчиви, гъвкави и по-добре подготвени за екологичния и цифровия преход. Нашествието на Русия в Украйна допълнително утежнява вече съществуващите социално-икономически предизвикателства вследствие на кризата с COVID-19. Държавите членки и Съюзът следва да продължат да гарантират, че социалните, трудовите и икономическите въздействия са смекчени и че преходите са социално справедливи и честни, също и с оглед на факта, че повишената отворена стратегическа автономност и ускореният екологичен преход ще спомогнат за намаляване на зависимостта от вноса на енергия и други стратегически продукти/технологии, по-специално от Русия. От съществено значение са укрепването на устойчивостта и преследването на приобщаващо и гъвкаво общество, в което хората са защитени и разполагат с лостове да предвиждат и управляват промените и в което те могат да участват активно в обществения и икономическия живот. Необходим е съгласуван набор от активни политики по заетостта, състоящи се от стимули за временно наемане на работа и преход, политики за умения и по-добри служби по заетостта, за да се подкрепят преходите на пазара на труда, включително в контекста на екологичната и цифровата трансформация, както се подчертава в Препоръка (ЕС) 2021/402 [и препоръката на Съвета за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата].
(10)  Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са съобразени с националните практики на социален диалог с оглед на осигуряването на справедливи заплати, които дават възможност за достоен жизнен стандарт, устойчив растеж и социално и териториално сближаване във възходяща посока. Те следва също така да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите фактори, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на качествени работни места, достойните условия на труд, бедността сред работещите, равенството между половете, образованието, обучението и квалификациите, общественото здраве и социалното приобщаване, а също и реалните доходи и покупателната способност. Поради това държавите членки следва да зачитат правото на колективно трудово договаряне и колективни действия, както и свободата на събранията и сдружаването, както е заложено в Хартата на основните права на Европейския съюз и съответните международни конвенции. Освен това държавите членки следва да укрепват ролята на социалните партньори, да насърчават работническите съвети, представителството на работниците и колективното трудово договаряне, както и да подкрепят висока степен на участие в синдикатите и сдруженията на работодателите, за да се гарантира приобщаващо и социално справедливо възстановяване. В този смисъл Механизмът за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС подкрепят държавите членки при осъществяването на реформи и инвестиции, които са в съответствие с приоритетите на ЕС, като правят европейските икономики и общества по-устойчиви, гъвкави и по-добре подготвени за екологичния и цифровия преход. Нашествието на Русия в Украйна допълнително утежнява вече съществуващите социално-икономически предизвикателства вследствие на кризата с COVID-19. Държавите членки и Съюзът следва да продължат да гарантират, че социалните, трудовите и икономическите въздействия са смекчени и че преходите са социално справедливи и честни, също и с оглед на факта, че повишената отворена стратегическа автономност и ускореният екологичен преход ще спомогнат за намаляване на зависимостта от вноса на енергия и други стратегически продукти/технологии, по-специално от Русия. С оглед на укрепването на устойчивостта и преследването на приобщаващо и гъвкаво общество, в което хората са защитени и разполагат с лостове да предвиждат и управляват промените и в което те могат да участват активно в обществения и икономическия живот, следва да бъдат установени временен европейски пакет за социална устойчивост, координиращ набор от мерки и средства за укрепване на системите за социално подпомагане и социална закрила в Съюза, включително продължаването и рефинансирането на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), докато социално-икономическите последици от руското нашествие в Украйна продължават да оказват отрицателно въздействие върху пазара на труда, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2022 г. относно „Социални и икономически последици за ЕС от руската война в Украйна – засилване на капацитета на ЕС за действие“, както и социален спасителен механизъм с увеличена публична подкрепа за съществуващите инструменти, насочени към най-бедните в нашето общество. Необходим е съгласуван набор от активни политики по заетостта, състоящи се от стимули за преход, придобиване на квалификации, валидиране и придобиване на компетентности, както и ориентирано към бъдещето образование, учене през целия живот, професионално образование и обучение (ПОО), повишаване на квалификацията и преквалификация и по-добри служби по заетостта, за да се подкрепят преходите на пазара на труда, включително в контекста на екологичната и цифровата трансформация, както се подчертава в Препоръка (ЕС) 2021/402 [и препоръката на Съвета за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата]. Необходима е задълбочена оценка на националните политики и схеми за подкрепа, използвани за смекчаване на последиците от пандемията от COVID-19, за да могат да се установят най-добрите практики и инструменти за бъдещо използване.
Изменение 16
Предложение за решение
Съображение 11
(11)  Дискриминацията във всичките ѝ форми следва да бъде преодоляна, равенството между половете да бъде гарантирано и да бъде подкрепена заетостта на младите хора. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване, в това число на децата и ромите, следва да бъдат намалени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи и приобщаващи системи за социална закрила32 и се премахнат пречките пред приобщаващото и ориентирано към бъдещето образование и обучение и участието на пазара на труда, включително чрез инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст, както и в цифровите и екологичните умения. Навременният и равен достъп до финансово достъпни дългосрочни грижи и здравни услуги, включително превенция и насърчаване на здравните грижи, също e от особено значение с оглед на пандемията от COVID-19, която започна през 2020 г., и в контекста на застаряващите общества. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели на работното място в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, поддържат и укрепват европейския социален модел.
(11)  Дискриминацията във всичките ѝ форми следва да бъде премахната, равенството между половете да бъде гарантирано и да бъде активно насърчавана заетостта на младите хора, особено тези в неравностойно положение. Равният достъп и възможности за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване, в това число на децата, възрастните хора, хората с увреждания и ромите, следва да бъдат премахнати, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи и приобщаващи системи за социална закрила32 и се премахнат пречките пред приобщаващото и ориентирано към бъдещето образование и обучение, ученето през целия живот, ПОО и участието на пазара на труда, включително чрез инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст, както и в цифровите и екологичните умения. Навременният, всеобщ, ефективен и равен достъп до дългосрочни грижи и здравни услуги, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. към общи европейски действия в областта на грижите, включително превенция, не на последно място на проблемите, свързани с психичното здраве на работното място, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. относно психичното здраве в цифровия свят на труда, както и насърчаването на здравните грижи, са особено необходими, включително с оглед на пандемията от COVID-19 и в контекста на застаряващите общества. Гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд и здравословно равновесие между професионалния и личния живот на работниците през цялата им кариера е предварително условие за достоен професионален живот и остаряване в добро здраве. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен, включително чрез разумни улеснения на работното място, в съответствие с Директива 2000/78/ЕО32a на Съвета и с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. С навлизането на нови икономически и бизнес модели на работното място в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да продължат да укрепват европейския социален модел, като гарантират, че всички работници имат еднакви права, достойни условия на труд и достойно заплащане. Всеки има право на справедливи, равнопоставени, здравословни и безопасни условия на труд и подходяща защита в цифровата среда и на физическото работно място, независимо от своя трудов статут, схеми на работа, продължителност на трудовото си правоотношение или размера на предприятието на неговия работодател. Освен това държавите членки следва да се борят с експлоатацията на работниците и с всички форми на несигурна заетост, включително фиктивната самостоятелна заетост, недекларирания труд, злоупотребите с нетипичните договори и договорите за нула часове, а също и да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, са в съответствие със законодателството на Съюза и националното законодателство. Държавите членки следва също така да се справят със сивата икономика чрез прехвърляне на неформалните работници към официалната икономика. Предприемачеството следва да бъде насърчавано, а професионалната мобилност – да бъде улеснена, включително чрез преносимост на социалноосигурителните права и въвеждане на ефективни цифрови решения.
__________________
__________________
32 Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила, 2019/C 387/01.
32 Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила, 2019/C 387/01 (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).
32а Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16).
Изменение 17
Предложение за решение
Съображение 12
(12)  Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки трябва да използват пълноценно ресурсите си по REACT-ЕU, установен с Регламент (ЕС) 2020/222133, който подсилва фондовете в областта на политиката за сближаване за периода 2014—2020 г. и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПННЛ) до 2023 г. и който поради настоящата украинска криза беше допълнително подсилен от Регламента за действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE)34, а така също и допълнително изменение на Регламента за общоприложимите разпоредби35 относно увеличеното предварително финансиране за REACT-EU и нов разход за единица продукт с цел да се подпомогне ускорената интеграция на хората, напускащи Украйна, в ЕС36. Освен това за програмния период 2021—2027 г. държавите членки следва да използват в пълна степен Европейския социален фонд плюс, създаден с Регламент (ЕС) 2021/105737, Европейския фонд за регионално развитие, установен с Регламент (ЕС) 2021/105838, Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/24139, и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход, създаден с Регламент (ЕС) 2021/105640, както и InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/52341, за да насърчават заетостта, социалните инвестиции, социалното приобщаване и достъпността и да подкрепят възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Държавите членки следва също така да използват пълноценно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници, установен в Регламент (ЕС) 2021/69142, за да подкрепят работниците, съкратени в резултат на големи преструктурирания, като например пандемията от COVID-19, социално-икономическите трансформации, произтичащи от по-глобални тенденции, технологичните и екологичните промени. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.
(12)  Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки трябва да използват пълноценно ресурсите си по REACT-ЕU, установен с Регламент (ЕС) 2020/222133, който подсилва фондовете в областта на политиката за сближаване за периода 2014—2020 г. и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПННЛ) до 2023 г. и който поради настоящата украинска криза беше допълнително подсилен от Регламента за действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE)34, а така също и допълнително изменение на Регламента за общоприложимите разпоредби35 относно увеличеното предварително финансиране за REACT-EU и нов разход за единица продукт с цел да се подпомогне ускорената интеграция на хората, напускащи Украйна, в ЕС36. Освен това за програмния период 2021—2027 г. държавите членки следва да използват в пълна степен Европейския социален фонд плюс, създаден с Регламент (ЕС) 2021/105737, Европейския фонд за регионално развитие, установен с Регламент (ЕС) 2021/105838, Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/24139, и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход, създаден с Регламент (ЕС) 2021/105640, както и InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/52341, за да насърчават устойчивостта и качествените заетост и социални инвестиции, да се изкоренят бедността, дискриминацията и социалното изключване, да се гарантира достъпност и да се подкрепят възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, по-специално цифровата грамотност и умения, за да се даде възможност за придобиване на знанията и квалификациите, необходими за цифрова, по-екологична и по-кръгова икономика. Държавите членки следва също така да използват пълноценно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници, установен в Регламент (ЕС) 2021/69142, за да подкрепят работниците, съкратени в резултат на големи преструктурирания, като например пандемията от COVID-19, социално-икономическите трансформации, произтичащи от по-глобални тенденции, нови световни, финансови и икономически кризи, технологичните промени и екологичните предизвикателства. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват и разглеждат в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с тясното и активното участие на парламентите на съответното равнище, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.
__________________
__________________
33 Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 30).
33 Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 30).
34 Регламент (ЕС) 2022/562 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 по отношение на Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE)
34 Регламент (ЕС) 2022/562 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 по отношение на Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE) (ОВ L 109, 8.4.2022 г., стр. 1).
35 Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159—706)
35 Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159)
36 Регламент (ЕС) 2022/613 на Европейския парламент и на Съвета от 12 април 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 по отношение на увеличено предварително финансиране със средства по линия на REACT-EU и за определяне на разход за единица продукт
36 Регламент (ЕС) 2022/613 на Европейския парламент и на Съвета от 12 април 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 по отношение на увеличено предварително финансиране със средства по линия на REACT-EU и за определяне на разход за единица продукт (ОВ L 115, 13.4.2022 г., стр. 38).
37 Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 21).
37 Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 21).
38 Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60)
38 Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60)
39 Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17—75)
39 Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17)
40 Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).
40 Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).
41 Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30).
41 Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30).
42 Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1309/2013 (ОВ L 153, 3.5.2021 г., стр. 48).
42 Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за съкратени работници (ЕФПГ) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1309/2013 (ОВ L 153, 3.5.2021 г., стр. 48).
Изменение 18
Предложение за решение
Приложение I – Насока 5 – параграф 1
Държавите членки следва активно да насърчават устойчива социална пазарна икономика и да улесняват и подкрепят инвестициите в създаването на качествени работни места, като се възползват и от потенциала, свързан с цифровия и екологичния преход, с оглед на водещата цел на ЕС до 2030 г. по отношение на заетостта. За тази цел те следва да намалят пречките, пред които са изправени предприятията при наемането на работници, да насърчават отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост, и по-специално да подкрепят създаването и разрастването на малки и средни предприятия, включително чрез достъп до финансиране. Държавите членки следва активно да способстват за развитието на социалната икономика и да използват пълния ѝ потенциал, да насърчават социалните иновации и социалните предприятия и да поощряват онези бизнес модели, които създават качествени възможности за работа и генерират социални ползи на местно равнище, по-специално в кръговата икономика и в областите, които са най-засегнати от прехода към зелена икономика поради своята секторна специализация.
Държавите членки следва активно да насърчават пълна заетост, основана на конкурентоспособна, иновативна и устойчива социална пазарна икономика, и да улесняват и подкрепят инвестициите в създаването на качествени работни места. Държавите членки следва да прилагат интелигентни, амбициозни и приобщаващи политики в областта на заетостта за предвиждане на недостига на работна ръка, за да се възползват от потенциала, свързан с цифровия и екологичния преход, и да се постигне водещата цел на ЕС до 2030 г. по отношение на заетостта. Държавите членки следва да подкрепят предприятията при наемането на хора и да насърчават ПОО, отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост, включително сред жените, младите хора, възрастните хора и други групи в неравностойно положение. По-специално те следва да подкрепят създаването и разрастването на малки и средни предприятия, включително чрез достъп до финансиране, изграждане на капацитет и насоки и целенасочени мерки за наемане на нов и задържане на съществуващия персонал. Държавите членки следва изцяло да изпълнят Плана за действие за социалната икономика и Европейския зелен пакт, както и активно да способстват за развитието на социалната, екологична и цифрова икономика и да използват пълния ѝ потенциал, да насърчават социалните иновации, да укрепват социалните предприятия и да поощряват онези бизнес модели, които създават устойчиви и качествени възможности за работа, по-специално за групите в неравностойно положение, и генерират социални ползи на местно равнище, по-специално в кръговата икономика и в секторите и областите, които се нуждаят в най-голяма степен от подкрепа за прехода към зелена и цифрова икономика.
Изменение 19
Предложение за решение
Приложение I – Насока 5 – параграф 2
След кризата с COVID-19 добре разработените схеми за непълно работно време и други подобни мерки следва също така да улесняват и подкрепят процесите на преструктуриране, като освен запазването на заетостта, когато е уместно, подпомагат модернизирането на икономиката, включително чрез свързаното с това развитие на уменията. Следва да се обмислят добре разработени стимули за наемане на работа и преход, както и мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация, за да се подкрепят създаването на работни места и преходът към друго работно място и да се преодолее недостигът на работна ръка и умения, също и с оглед на цифровата и екологичната трансформация, както и на въздействието на руското нашествие в Украйна.
След кризата с COVID-19 добре разработените схеми за непълно работно време и други подобни мерки следва да запазват заетостта, когато е възможно, и също така да улесняват и подкрепят процесите на преструктуриране, като подпомагат работниците и им предоставят възможности в прехода към устойчива икономика, включително чрез свързаното с това развитие на уменията. Следва да се обмислят добре разработени стимули за наемане на работа и преход, учене през целия живот, ПОО, както и мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация, за да се подкрепи създаването на работни места и да се управляват преходите към друго работно място, да се предвидят недостигът на работна ръка и умения и да се преодолее пропастта между образованието и пазара на труда с оглед на необходимата цифрова и екологична трансформация, както и да се ограничи въздействието на руското нашествие в Украйна и нарастващите разходи за издръжка на живота в Европа. Държавите членки следва да адаптират своите политики по заетостта и да координират на равнището на Съюза прилагането на най-добри практики по отношение на временните мерки, които защитават работниците и пазарите на труда по време на криза и включват социалните партньори в това отношение. Тези мерки биха могли да включват субсидии за заплати, подпомагане на доходите и разширяване на схемите за обезщетения при безработица, както и удължаване на платения отпуск по болест, отпуска за полагане на грижи и моделите за дистанционна работа. Държавите членки следва да подкрепят преобразуването на ключовите икономически сектори, при гарантиране на самодостатъчност и стратегическа автономия. За да се улесни справедливата трудова мобилност, следва да се обърне специално внимание на защитата на правата и работните места на мобилните работници, признаването на дипломите и укрепването на програмите за трансгранично образование и обмен. Европейският орган по труда играе важна роля, като помага на държавите членки и на Комисията да гарантират, че правилата на Съюза относно трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност се прилагат по справедлив, прост и ефективен начин.
Изменение 20
Предложение за решение
Приложение І – Насока 5 – параграф 3
Данъчното облагане следва да се измести от труда към други източници, които подкрепят повече заетостта и приобщаващия растеж и са съобразени с целите в областта на климата и околната среда, при отчитане на преразпределителния ефект на данъчната система, като същевременно се защитават приходите с цел адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа.
Националното данъчно облагане следва да подкрепя заетостта и приобщаващия растеж в съответствие с целите на политиката, посочени в член 3 от ДЕС, както и ЦУР, Парижкото споразумение и целите на Европейския зелен пакт в областта на климата и околната среда. Данъчните реформи следва да отчитат своя разпределителен ефект на данъчната система и да защитават приходите за публични инвестиции, по-специално качествени обществени услуги, социална закрила и разходи, стимулиращи устойчивия растеж.
Изменение 21
Предложение за решение
Приложение I – Насока 5 – параграф 4
Държавите членки, включително тези, в които има законоустановена минимална работна заплата, следва да насърчават колективното договаряне с оглед определянето на заплатите и да гарантират ефективно участие на социалните партньори по прозрачен и предвидим начин, като позволяват адекватно адаптиране на заплатите към развитието на производителността и насърчават справедливо заплащане, което позволява достоен стандарт на живот, с обръщане на специално внимание на групите с ниски и средни доходи с оглед засилване на възходящото социално-икономическо сближаване. Механизмите за определяне на заплатите трябва да отчитат социално-икономическите условия, включително регионалното и секторното развитие. Зачитайки националните практики и автономността на социалните партньори, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират, че всички работници имат справедливи възнаграждения, като се ползват пряко или непряко от колективни трудови договори или адекватни законоустановени минимални работни заплати, с отчитане на тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите.
Политиките, които гарантират, че заплатите дават възможност за достоен стандарт на живот, включително за групите в неравностойно положение, продължават да бъдат важни за справяне с бедността сред работещите. Държавите членки, включително тези, в които има законоустановена минимална работна заплата, следва да насърчават колективното договаряне с оглед определянето на заплатите и да гарантират ефективно участие на социалните партньори по прозрачен и предвидим начин, като позволяват адекватно адаптиране на заплатите към дългосрочното развитие на производителността и насърчават справедливо заплащане, което позволява достоен стандарт на живот за всички работници, като се обръща специално внимание на групите с ниски и средни доходи и тяхната покупателна способност с оглед засилване на възходящото социално-икономическо сближаване. Механизмите за определяне на заплатите трябва да отчитат социално-икономическите условия, включително регионалното и секторното развитие, като използват например кошница от стоки и услуги на реални цени, установени на национално равнище, или международни или национални референтни стойности. Зачитайки националните практики и автономността на социалните партньори в съответствие с Договорите, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират, че всички работници имат справедливи възнаграждения, като се ползват пряко или непряко или от колективни трудови договори, или от адекватни законоустановени минимални работни заплати, с отчитане на тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места, равенството между половете и бедността сред работещите. Без да се засяга компетентността на държавите членки да определят законоустановената минимална работна заплата и да позволяват разлики в размера и удръжки, е важно да се избегне широкото използване на разликите в размера и удръжките, тъй като има риск те да оказват отрицателно въздействие върху адекватността на работните заплати. Те гарантират, че тези разлики в размера и удръжки са съобразени с принципите на недискриминация и пропорционалност и преследват легитимна цел в съответствие с Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз1a.
______________________
1a Все още непубликувана в Официален вестник на Европейския съюз.
Изменение 22
Предложение за решение
Приложение І – Насока 5 – параграф 4 а (нов)
Получателите на средства от Съюза спазват приложимото право на Съюза и националното право в областта на социалните и трудовите права и данъчното облагане. Държавите членки следва да гарантират, че публичната финансова подкрепа, предоставяна на дружествата с цел борба с икономическите последици от пандемията и руското нашествие в Украйна, е обвързана с условието финансирането да се използва в полза на работниците и служителите, както и с условието дружествата получатели да се въздържат от изплащане на премии на своето ръководството, изплащане на дивиденти или предлагане на схеми за обратно изкупуване на акции, докато получават такава подкрепа.
Изменение 23
Предложение за решение
Приложение I – Насока 6 – параграф 1
В контекста на цифровия и екологичния преход, на демографските промени и войната в Украйна държавите членки следва да насърчават устойчивостта, производителността, пригодността за заетост и човешкия капитал, като насърчават придобиването на умения и компетентности през целия живот на хората и отговарят на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, с оглед на водещата цел на ЕС за 2030 г. по отношение на уменията. Държавите членки следва също така да адаптират своите системи за образование и обучение и да инвестират в тях, за да осигурят висококачествено и приобщаващо образование, включително професионално образование и обучение, достъп до цифрово обучение и езиково обучение (например в случая на бежанците, включително от Украйна). Държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори, доставчиците на образование и обучение, предприятията и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните слабости в системите на образованието и обучението и за подобряване на тяхното качество и значение за пазара на труда, също и с цел да се даде възможност за екологичен и цифров преход, да се преодолеят съществуващите несъответствия между уменията и изискванията на пазара на труда и да се предотврати появата на нов недостиг, по-специално за дейности, свързани с REPowerEU, като например внедряването на възобновяема енергия или обновяването на сградите. Особено внимание следва да се обърне на предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия, включително чрез инвестиране в цифровите умения на учителите и обучителите. Системите за образование и обучение следва да предоставят на всички учащи се ключови компетентности, включително основни и цифрови умения, както и трансверсални компетентности, които да положат основите за приспособимост и устойчивост през целия живот. Държавите членки следва да се стремят да укрепят предоставянето на индивидуалните права на обучение и да гарантират възможността за тяхното прехвърляне по време на преходите в професионалния живот, включително, когато е целесъобразно, чрез индивидуални сметки за обучение, както и чрез надеждна система за оценка на качеството на обучението. Държавите членки следва да използват потенциала на микроквалификациите с цел подпомагане на ученето през целия живот и пригодността за заетост. Те следва да дадат възможност на всеки човек да предвижда нуждите на пазара на труда и по-добре да се адаптира към тях, по-специално чрез непрекъсната преквалификация и повишаване на квалификациите и предоставянето на интегрирани насоки и консултации, с оглед на подкрепата на справедливи преходи за всички, подобряване на резултатите в социалната сфера, намиране на решение на недостига на работна ръка и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда, подобряване на цялостната устойчивост на икономиката на сътресения и улесняване на потенциалните корекции.
В контекста на цифровия и екологичния преход, на демографските промени и руското нашествие в Украйна, както и на нарастващите разходи за издръжка на живота, държавите членки следва да насърчават социалните права, устойчивостта, производителността, пригодността за заетост и инвестициите в работниците и хората, като насърчават придобиването на умения и компетентности през целия живот на хората и отговарят на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, с оглед на водещата цел на ЕС за 2030 г. по отношение на уменията, по-специално цифровите умения. Държавите членки следва също така да адаптират, модернизират и инвестират в своите публични системи за образование и обучение, за да осигурят висококачествено и приобщаващо образование, по-специално професионално образование и обучение, предприемачески знания, включително относно социалното предприемачество, достъп до цифрово обучение и езиково обучение (например в случая на всички бежанци, включително от Украйна), както и формално и самостоятелно учене през целия живот. Държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори, регионалните и местните органи, доставчиците на образование и обучение, предприятията и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните и възникващите слабости в системите на образованието и обучението и за подобряване на тяхното качество и значение за пазара на труда, за да продължат да подкрепят и да ускорят екологичния и цифров преход, да се преодолеят съществуващите несъответствия между уменията и изискванията на пазара на труда и остарелите работни умения, както и да се предотврати появата на нов недостиг, по-специално за дейности, свързани с REPowerEU, като например внедряването на възобновяема енергия, енергийната ефективност и основното саниране на сградите. Държавите членки следва да отговорят на нуждите на секторите и регионите със структурен недостиг на пазара на труда и на умения, наред с другото, за да се даде възможност едновременно за екологичния, технологичния и цифровия преход. Държавите членки следва да подкрепят и насърчават предприятията да инвестират в уменията на своя персонал и да осигуряват достойни условия на труд и заетост за привличане на квалифицирани работници. Освен това държавите членки следва да използват всички налични ресурси на ЕСФ+ и други програми и инструменти на Съюза, например Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), за повишаване на квалификацията на младите хора и за насърчаване на дуалните образователни системи. Особено внимание следва да се обърне на предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия, включително чрез инвестиране в цифровите умения на учителите и обучителите, както и в знанията им относно изменението на климата и устойчивото развитие. Системите за образование и обучение следва да предоставят на всички учащи се ключови компетентности, включително основни и цифрови умения, както и трансверсални формални и неформални компетентности, например комуникация и критично мислене, които да положат основите за приспособимост и устойчивост през целия живот, и следва да подготвят преподавателите за това да бъдат в състояние да предоставят тези компетентности на учащите се. За да се насърчи развитието и мобилността на учащите с оглед на целта за 2030 г. за увеличаване до 60% на годишното участие на възрастни хора в обучение, държавите членки следва да се стремят да укрепят предоставянето на индивидуалните права на обучение и да гарантират възможността за тяхното прехвърляне по време на преходите в професионалния живот, включително, когато е целесъобразно, чрез индивидуални сметки за обучение, както и чрез надеждна система за оценка на качеството на обучението. Държавите членки следва да използват потенциала на микроквалификациите с цел подпомагане на ученето през целия живот и пригодността за заетост. Те следва едновременно да гарантират, че се съхранява хуманистичната страна на образованието и че се зачитат стремежите на отделните личности. С оглед на подкрепата на справедливи преходи за всички, както и с цел предвиждане и по-добро адаптиране към нуждите на пазара на труда, от решаващо значение е държавите членки да подобрят цялостната устойчивост на икономиката. Те следва да улесняват достойните условия на труд и потенциалните корекции чрез непрекъснато повишаване на квалификацията и преквалификация, чрез укрепване на системите и услугите за социална закрила и чрез предоставяне на интегрирани насоки и консултации, а също и чрез активни политики на пазара на труда, включително с оглед на бъдещи икономически сътресения.
Изменение 24
Предложение за решение
Приложение I – Насока 6 – параграф 2
Държавите членки следва да насърчават равните възможности за всички, като се справят с неравенствата в системите за образование и обучение. По-специално на децата следва да се осигури достъп до качествено образование и грижи в ранна детска възраст в съответствие с Европейската гаранция за децата. Държавите членки следва да повишат общото равнище на квалификация, да намалят броя на преждевременно напускащите системата на образование и обучение, да подпомогнат достъпа до образование на деца от отдалечени райони, да увеличат привлекателността на професионалното образование и обучение (ПОО), достъпа до висше образование и неговото завършване, да улеснят прехода на младите хора от образование към заетост чрез качествени стажове и чиракуване, както и да увеличат участието на възрастните в продължаващото обучение, особено сред учащите в неравностойно положение и най-нискоквалифицираните. Като вземат предвид новите изисквания в обществата в условията на цифровизация, екологичен преход и застаряване на населението, държавите членки следва да засилят ученето в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение, включително чрез качествено и ефективно чиракуване, и да увеличат броя на завършилите образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) както в професионалното образование и обучение, така и във висшето образование, особено на жените. Освен това държавите членки следва да повишат значимостта на висшето образование за пазара на труда и когато е целесъобразно, за научните изследвания; да подобрят наблюдението и прогнозирането на уменията; да направят уменията по-видими, а квалификациите — съпоставими, включително и придобитите в чужбина; и да увеличат възможностите за признаване и валидиране на умения и компетентности, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да модернизират и увеличат предлагането и разпространението на гъвкаво продължаващо ПОО. Държавите членки следва също да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план, като насърчават достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, посредством прилагането на Препоръката за повишаване на уменията, включваща оценка на уменията, предлагане на образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда, и валидиране и признаване на придобитите умения.
Държавите членки следва да насърчават равните възможности за всички, като премахват неравенствата в системите за образование и обучение. По-специално на децата следва да се осигури равен достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст в съответствие с Европейската гаранция за децата и целите от Барселона. Държавите членки следва да повишат общото равнище на квалификация, да намалят броя на преждевременно напускащите системата на образование и обучение, да подпомогнат достъпа до образование на деца от групи и региони в неравностойно положение, да увеличат привлекателността на професионалното образование и обучение (ПОО), да насърчават достъпа до висше образование и неговото завършване, да улеснят прехода на младите хора от образование към заетост чрез платени приобщаващи качествени стажове и чиракуване, както и да увеличат участието на възрастните в продължаващото обучение, особено сред учащите в неравностойно положение и най-нискоквалифицираните. Като вземат предвид новите изисквания в обществата в условията на цифровизация, екологичен преход и застаряване на населението, държавите членки следва да засилят ученето в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение, включително чрез платено, приобщаващо, качествено и ефективно чиракуване, и да осигурят трайни инвестиции в ученето през целия живот, да увеличат броя на завършилите образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) както в професионалното образование и обучение, така и във висшето образование, особено на жените. Освен това държавите членки следва да повишат значимостта на висшето образование за пазара на труда и когато е целесъобразно, за научните изследвания; да засилят дуалното обучение, да подобрят наблюдението и прогнозирането на уменията; да направят уменията по-видими и да опростят процедурите за сравняване и признаване на квалификациите, включително на придобитите в чужбина; и да увеличат възможностите за признаване и валидиране на умения и компетентности, придобити извън формалното образование и обучение, включително за граждани на трети държави. Те следва да модернизират и увеличат непрекъснатото предлагане и разпространението на по-гъвкаво и приобщаващо ПОО. Държавите членки следва да подкрепят създаването на работни места и да инвестират в схеми за социална закрила, включително за хората с увреждания и работниците с трудности при повишаването на квалификацията и преквалификацията, както и да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да получат достъп до пазара на труда и до стабилна качествена заетост. В този контекст е важно държавите членки да поддържат или развиват пригодността им за заетост в дългосрочен план, като насърчават достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, посредством прилагането на Препоръката за повишаване на уменията, включваща оценка на уменията, предлагане на образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда. Правото на платен отпуск за образование за професионални цели следва да се насърчава в съответствие със съответните конвенции на Международната организация на труда (МОТ), които позволяват на работниците да посещават програми за обучение в работно време. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за насърчаване на всеобщия, ефективен и равен достъп до дистанционно учене и обучение, като вземат под внимание всички нужди на хората с увреждания, на живеещите в отдалечените райони и на родителите, по-специално самотните родители.
Изменение 25
Предложение за решение
Приложение І – Насока 6 – параграф 3
Държавите членки следва да предоставят на безработните и на неактивните лица ефективна, навременна, координирана и съобразена с нуждите им помощ въз основа на подкрепата за търсене на работа, обучение, преквалификация и достъп до други услуги за подпомагане, като обръщат специално внимание на уязвимите групи и на хората, особено засегнати от екологичния и цифровия преход. С цел значително намаляване и предотвратяване на дългосрочната и структурната безработица, възможно най-бързо, най-късно след 18 месеца безработица, следва да се приложат всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочени индивидуални оценки на безработните. Младежката безработица и проблемът с младежите, незаети с работа, учене или обучение (NEET), следва да продължат да се решават чрез превенция на преждевременното напускане на училище и структурно подобряване на прехода от училище към работа, включително чрез пълното прилагане на засилената гаранция за младежта, която следва също така да подпомогне значително възможностите за качествена младежка заетост при възстановяването след пандемията. Освен това в светлината на Европейската година на младежта 2022 г. държавите членки следва да увеличат усилията си, по-специално за да подчертаят как екологичният и цифровият преход предлагат нова перспектива за бъдещето и възможности за противодействие на отрицателните последици от пандемията върху младите хора.
Държавите членки следва да предоставят на безработните и на неактивните лица в трудоспособна възраст, и по-специално дългосрочно безработните, ефективна, навременна, координирана и съобразена с нуждите им помощ с цел подобряване на техните перспективи на пазара на труда въз основа на подкрепата за търсене на работа, обучение, преквалификация и достъп до други услуги за подпомагане, също така в областите на здравето и жилищното настаняване, като обръщат специално внимание на групите в неравностойно положение и на хората, нуждаещи се от специално подпомагане, за да се справят с екологичния и цифровия преход. Следва да се приложат всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочени индивидуални оценки на безработните, възможно най-бързо, най-късно след 18 месеца безработица, с цел значително намаляване на дългосрочната и структурната безработица, и най-късно след 8 месеца безработица за работници, които наскоро са останали без работа, с цел предотвратяване на риска от дългосрочна безработица, като се поставя специален акцент върху хората с увреждания и други групи в неравностойно положение. Държавите членки следва, с участието на социалните партньори, да улесняват прехода от едно работно място към друго с подкрепата на ЕСФ+, Фонда за справедлив преход и инициативи като плана REPowerEU. Младежката безработица, несигурната заетост на младите хора и проблемът с младежите, незаети с работа, учене или обучение (NEET), следва да продължат да се решават приоритетно чрез превенция на преждевременното напускане на училище, включително платени приобщаващи стажове, и структурно подобряване на прехода от училище към работа, включително чрез пълното и ефективно прилагане на засилената гаранция за младежта и използване на съответното финансиране от ЕС, като например ЕСФ+ и Механизма за възстановяване и устойчивост, които следва също така да подпомогнат качествена младежка заетост при възстановяването след пандемията. Освен това държавите членки следва да гарантират достойни условия на труд и достъп до социална закрила за практикантите, стажантите и чираците. Освен това в светлината на Европейската година на младежта 2022 г. държавите членки следва да увеличат усилията си, за да подчертаят как екологичният и цифровият преход предлагат нова перспектива за бъдещето и възможности за противодействие на отрицателните последици от пандемията върху младите хора. Държавите членки следва да обмислят прилагането на клауза за младежта с цел оценяване на въздействието на новите инициативи върху младите хора във всички области на политиката.
Изменение 26
Предложение за решение
Приложение І – Насока 6 – параграф 4
Държавите членки следва да се стремят към премахване на пречките и демотивиращите фактори, както и към предоставяне на стимули за участие на пазара на труда, особено за хората с ниски доходи, втория работещ член на домакинството и тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, включително хората с мигрантски произход и маргинализираните роми. С оглед на големия недостиг на работна ръка в някои професии и сектори държавите членки следва да допринесат за насърчаване на предлагането на работна ръка, по-специално чрез насърчаване на адекватно заплащане и достойни условия на труд, както и на ефективни активни политики по заетостта. Държавите членки следва също така да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.
Държавите членки следва да се стремят към премахване на пречките и демотивиращите фактори, както и към предоставяне на стимули за достъп до и участие на пазара на труда, особено за групите в неравностойно положение и тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, включително хората с увреждания, хората с мигрантски произход и маргинализираните роми. С оглед на големия недостиг на работна ръка в някои професии и сектори държавите членки следва да допринесат за насърчаване на предлагането на работна ръка, по-специално чрез насърчаване на достойно заплащане и достойни условия на труд, както и на ефективни активни политики по заетостта. Държавите членки следва също така да подкрепят достъпна работна среда за хората с увреждания и осигуряването на разумни улеснения на работното място, включително чрез целева финансова подкрепа, продукти, услуги и среда, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото. Регулираната дистанционна работа и новите технологии могат да предоставят възможности, по-специално за групите в неравностойно положение, при условие че е налице необходимата цифрова инфраструктура, която да е финансово достъпна и да е достъпна за всички. Дистанционната работа обаче не следва да освобождава работодателите от задължението да осигуряват разумни улеснения на работното място и да създават приобщаващи култури на работното място за работниците с увреждания.
Изменение 27
Предложение за решение
Приложение І – Насока 6 – параграф 5
Следва да се преодолее разликата в заетостта и заплащането на жените и мъжете. Държавите членки следва да гарантират равенство между половете и по-голямо участие на жените на пазара на труда, включително чрез осигуряването на равни възможности и кариерно развитие и премахването на пречките пред достъпа до ръководни постове на всички равнища на вземане на решения. Необходимо е да се осигури равно заплащане за еднакъв или равностоен труд, както и прозрачност на заплащането. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния, семейния и личния живот както за жените, така и за мъжете, по-специално чрез достъп до финансово достъпни и качествени дългосрочни грижи и услуги за образование и грижи в ранна детска възраст. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа, с цел да постигнат равновесие между професионалния, семейния и личния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете.
Необходимо е да се премахне съществуващото неравенство в заетостта, заплащането и пенсионните права между половете. Държавите членки следва да гарантират равенство между половете и по-голямо участие на жените на пазара на труда, включително чрез осигуряването на равни възможности, образование и кариерно развитие и премахването на пречките пред достъпа до ръководни постове на всички равнища на вземане на решения. Държавите членки следва да приложат бързо Директивата на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки. Държавите членки следва да гарантират, че периодите на отпуск по майчинство и отпуск за отглеждане на дете са адекватно оценени както по отношение на осигурителните вноски, така и на пенсионното осигуряване, за да се отрази значението на отглеждането на бъдещите поколения, особено в контекста на едно застаряващо общество. Необходимо е да се осигури по ефективен начин равно заплащане за еднакъв или равностоен труд, както и прозрачност на заплащането, в съответствие с Договорите, например посредством създаването на национални съпоставителни индекси за равно заплащане на труда на мъжете и жените в цялото им многообразие. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния, семейния и личния живот както за жените, така и за мъжете, по-специално чрез всеобщ и ефективен достъп до качествени дългосрочни грижи и услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, както и равното споделяне на отговорностите за полагане на грижи и домашните отговорности. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа, с цел да постигнат равновесие между професионалния, семейния и личния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете. Освен това те следва да гарантират достъп до качествено професионално обучение на лицата, чиято работа се изразява в полагане на грижи, и признаването на тяхната квалификация, както и подпомагане на работодателите в сектора на полагането на грижи при намирането и запазването на квалифициран персонал, като се поставя специален акцент върху достойните условия на труд. Държавите членки следва постепенно да напредват към напълно платен отпуск по майчинство и отпуск по бащинство с еднаква продължителност.
_________________________
Все още непубликувана в Официален вестник на Европейския Съюз.
Изменение 28
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 1
За да извлекат полза от динамичната и продуктивна работна сила и новите трудови и бизнес модели, държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори за постигане на справедливи, прозрачни и предвидими условия на труд, в които има равновесие между правата и задълженията. Те следва да намалят и предотвратят сегментирането на пазара на труда, да се борят с недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост и да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и компетентните институции следва да осигуряват както подходящи условия за наемане на работа, така и необходимата гъвкавост за работодателите, за да могат бързо да се адаптират към промените в икономическите условия, като защитават трудовите права и осигуряват социална закрила и запазват необходимата сигурност и здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда за всички работници. Насърчаването на използването на гъвкави схеми на работа, като например дистанционната работа, може да допринесе за по-високи нива на заетост и по-приобщаващи пазари на труда в контекста на постпандемичната среда. В същото време е важно да се гарантира, че се спазват правата на работниците по отношение на работното време, условията на труд и баланса между професионалния и личния живот. Трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, следва да се предотвратяват, включително в случая на работниците през платформа, особено ако са нискоквалифицирани, и чрез борба срещу злоупотребата с нетипични договори. В случай на неправомерно уволнение следва да се гарантират достъп до ефективно, безпристрастно разрешаване на спорове и право на правна защита, включително подходящо обезщетение.
За да извлекат полза от динамичната и продуктивна работна сила и новите трудови и бизнес модели, държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори за постигане на справедливи, прозрачни и предвидими условия на труд, в които има равновесие между правата и задълженията на работодателите и на работниците. Комисията и държавите членки следва да предприемат конкретни мерки за насърчаване и укрепване на колективното трудово договаряне и социалния диалог в това отношение. Те следва да намалят и предотвратят сегментирането на пазара на труда, да се борят с недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост и да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и компетентните институции следва да осигуряват с оглед защита на трудовите права, високо равнище на социална закрила и сигурна трудова заетост, приобщаващо назначаване на работа, здравословни и безопасни условия на труд, както и добре приспособена работна среда за всички работници. Същевременно държавите членки следва да осигурят подходяща среда за успешното развитие на предприятията и за гъвкавостта на работодателите, за да се адаптират към промените. Насърчаването на използването на гъвкави схеми на работа, договорени между работодателите и работниците или техните представители, като например дистанционната работа, може да допринесе за по-високи нива на заетост и по-приобщаващи пазари на труда в контекста на постпандемичната среда, особено за самотните родители, хората с увреждания и хората, живеещи в селски и отдалечени райони. В същото време е важно да се гарантира, че се спазват правата на работниците по отношение на работното време, условията на труд, включително безопасните и здравословни условия на труд, както и социалната закрила и баланса между професионалния и личния живот. Следва спешно да се противодейства на трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд и нелоялна конкуренция, включително в случая на работниците през платформа, особено ако са нискоквалифицирани, чрез борба срещу злоупотребата с нетипични договори. Държавите членки следва да гарантират, че всички работници се ползват от достойни условия на труд, социални права и от достъп до адекватна социална закрила. За тази цел държавите членки следва да приложат изцяло Конвенция № 81 на МОТ относно инспекцията по труда и да инвестират в ефективни инспекции по труда, като овластят компетентните органи и координират техните усилия за борба срещу трансграничните злоупотреби, в рамките на Европейския орган по труда. В случай на неправомерно уволнение следва да се гарантират достъп до ефективно, безпристрастно разрешаване на спорове и право на правна защита, включително подходящо обезщетение. Държавите членки следва да разчитат на европейските агенции и на мрежата на публичните служби по заетостта в Съюза с цел идентифициране на основани на факти най-добри практики, насърчаване на възприемането на добрия опит и улесняване на по-голяма координация на политиките по заетостта.
Изменение 29
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 2
Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят участието на пазара на труда, намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите, включително в районите в неравностойно положение. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за тези, които могат да участват на пазара на труда, особено на уязвимите групи, като например нискоквалифицираните лица, лицата с мигрантски произход, включително лицата със статут на временна закрила, и маргинализираните роми. Държавите членки следва да засилят обхвата и ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, отвореност и обхват и като установят по-добра връзка между тях и социалните услуги, обучението и подпомагането на доходите на безработните, докато търсят работа и въз основа на техните права и задължения. Държавите членки следва да повишат капацитета на публичните служби по заетостта, за да предоставят навременна и съобразена с нуждите помощ на търсещите работа, да реагират на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда и да прилагат управление, основано на резултатите, подкрепено и чрез цифровизация.
Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят участието на пазара на труда, намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите, по-специално екологичния и цифровия преход, също и в регионите и районите в неравностойно положение, включително отдалечените и селските региони, островите и най-отдалечените региони. Държавите членки следва да създадат ефективна възможност за тези, които могат да участват на пазара на труда, за намиране на качествени работни места, особено за групите в неравностойно положение като например младите и възрастните хора, хората с ниско ниво на умения, неформалните работници, хората с увреждания, лицата с мигрантски произход, включително лицата със статут на временна закрила, и маргинализираните роми. Държавите членки следва да засилят обхвата и ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, отвореност и обхват и като установят по-добра връзка между тях и социалните услуги, обучението и подпомагането за достойни доходи на безработните, докато търсят качествени работни места, въз основа на техните права и задължения. Държавите членки следва да повишат капацитета на публичните служби по заетостта, за да предоставят навременна и съобразена с нуждите помощ на търсещите работа, да реагират на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, както и на стремежите на търсещите работа, и да прилагат управление, основано на резултатите, подкрепено и чрез цифровизация. Държавите членки следва да гарантират, че тези услуги и подкрепа се предлагат онлайн и офлайн, за да бъдат достъпни за всички, включително за възрастните хора и хората с увреждания, с цел да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен.
Изменение 30
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 3
Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Обезщетенията за безработица не следва да бъдат демотивиращ фактор за бързото завръщане към заетост и следва да бъдат съпътствани от активни политики по заетостта.
Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения не трябва да представляват демотивиращ фактор за бързото връщане към заетост, както е посочено в принцип № 13 от Стълба, и следва да бъдат съпътствани от активни политики по заетостта.
Изменение 31
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 4
Мобилността на учащите се и работниците следва да бъде адекватно подкрепяна с цел повишаване на техните умения и пригодност за заетост и използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда, като същевременно се гарантират справедливи условия за всички, които извършват трансгранична дейност, и се засили административното сътрудничество между националните администрации по отношение на мобилните работници, което да се ползва от помощта на Европейския орган по труда. Мобилността на упражняващите критични професии и на трансграничните, сезонните и командированите работници следва да бъде подкрепяна при временни затваряния на границите, предизвикани от съображения, свързани с общественото здраве.
Държавите членки следва да подкрепят трудовата мобилност в целия Съюз, за да бъде преодолян недостигът на работна ръка на пазара на труда на регионално и секторно равнище, и да използват пълния потенциал на пазара на труда в Съюза, като в същото време противодействат по ефективен начин на изтичането на мозъци в определени региони. В същото време мобилността на учащите се и работниците следва да бъде подкрепяна, за да се повишат техните знания, умения и пригодност за заетост, по-специално чрез допълнително укрепване на програмата „Еразъм+“. Държавите членки следва да гарантират правата и достойните условия на труд и заетост за всички, които извършват трансгранична дейност, както и преносимостта на правата и придобивките в областта на социалната сигурност чрез подобрено административно сътрудничество между националните администрации по отношение на мобилните работници, което се ползва и от помощта на Европейския орган по труда. Справедливата трудова мобилност на упражняващите критични професии и на трансграничните работници, включително пограничните, сезонните и командированите работници следва да бъде подкрепяна, а правата им да бъдат зачитани също и при временни затваряния на границите, например за целите на здравеопазването, безопасността, мястото на установяване за данъчни цели и координирането на системите за социална сигурност.
Изменение 32
Предложение за решение
Приложение І – Насока 7 – параграф 4 а (нов)
Държавите членки следва да си сътрудничат в координирането на системите за социална сигурност по отношение на мобилните работници, включително самостоятелно заетите лица, които работят в друга държава членка. Модернизирането на системите за социална сигурност следва да благоприятства прилагането на принципите на пазара на труда на Съюза, като се осигуряват устойчиви национални системи за социална сигурност, които не допускат никакви неравенства в социалната закрила и в крайна сметка гарантират производителна работна сила. За тази цел държавите членки следва да подобрят, чрез своите национални планове в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и на други инструменти на Съюза, цифровизацията на публичните служби, за да подобрят качеството на тяхната работа, по-специално чрез пълно прилагане на системата за електронен обмен на информация за социалната сигурност. Държавите членки следва да засилят трансграничните партньорства и да популяризират и използват по-добре други подходящи европейски инструменти, като например Мрежата на европейските служби по заетостта (EURES) и мрежата на публичните служби по заетостта (PES), за да подкрепят мобилните работници, по-специално като им предоставят изчерпателна информация относно възможностите за работа и социалната закрила.
Изменение 33
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 5
Държавите членки следва също така да се стремят да създадат подходящи условия за новите форми на труд, като използват техния потенциал за създаване на работни места и същевременно гарантират, че те са в съответствие със съществуващите социални права. По този начин държавите членки следва да предоставят съвети и насоки относно правата и задълженията, приложими в контекста на нетипичните договори и новите форми на труд, като например работата чрез цифрови платформи. В това отношение социалните партньори могат да играят важна роля и държавите членки следва да ги подкрепят, за да достигнат до хората с нетипична работа и работещите през платформа и да ги представляват. Държавите членки следва също така да осигурят подкрепа за изпълнението — например насоки или специализирани обучения за инспекциите по труда — във връзка с предизвикателствата, произтичащи от новите форми на организация на труда, като например алгоритмично управление, наблюдение на данните и постоянна или полупостоянна дистанционна работа.
Държавите членки следва също така да се стремят да създадат подходящи условия за новите форми на труд, като използват техния потенциал за създаване на работни места и същевременно гарантират, че те са в съответствие със съществуващите трудови и социални права. По този начин държавите членки следва да гарантират правата и задълженията, приложими в контекста на нетипичните договори и новите форми на труд, като например работата чрез цифрови платформи, и при необходимост да предоставят съвети и насоки. В същото време държавите членки следва да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост в съответствие със Стълба. В това отношение социалните партньори могат да играят важна роля и държавите членки следва да ги подкрепят, за да достигнат до хората с нетипична работа и работещите през платформа и да ги представляват, като същевременно улесняват колективното представителство и колективните действия на лицата, които са действително самостоятелно заети. Държавите членки следва също така да осигурят подкрепа за изпълнението, включително чрез предоставяне на подходящи човешки и финансови ресурси, насоки или специализирани обучения за инспекциите по труда във връзка с предизвикателствата, произтичащи от новите форми на организация на труда, като например алгоритмично управление, наблюдение на данните и постоянна или полупостоянна дистанционна работа, както и да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
Изменение 34
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 6
Въз основа на действащите национални практики и с цел да се постигнат по-голяма ефективност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, включително в кризисни моменти като войната в Украйна, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на заетостта, социалната сфера и, по целесъобразност, в сферата на икономиката, в това число посредством подкрепа за повишаване на капацитета на социалните партньори. Държавите членки следва да насърчават социалния диалог и колективното договаряне. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.
Въз основа на действащите национални практики и с цел да се насърчават и постигнат по-голяма ефективност и интензивност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, включително в кризисни моменти като руското нашествие в Украйна, повишаващите се разходи за издръжка на живота и ускоряващото се изменение на климата, държавите членки следва да подпомагат укрепването на социалните партньори на всички равнища и да осигурят тяхното своевременно и пълноценно участие в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на заетостта, социалната сфера и, по целесъобразност, в сферата на икономиката и в областта на околната среда. Държавите членки следва да насърчават и популяризират социалния диалог и да разширяват обхвата на колективното договаряне. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.
Изменение 35
Предложение за решение
Приложение I – Насока 7 – параграф 7
Когато е уместно, и въз основа на съществуващите национални практики, държавите членки следва да вземат предвид опита на съответните организации на гражданското общество по отношение на заетостта и социалните въпроси.
Когато е уместно, и въз основа на съществуващите национални практики, държавите членки следва да вземат предвид експертните знания и опита на съответните организации на гражданското общество по отношение на заетостта и социалните и екологичните въпроси, включително организациите, осъществяващи представителство на и работещи в тясно сътрудничество с групи в неравностойно положение, които са изправени пред пречки за достъпа до пазара на труда и до качествени работни места. Освен това държавите членки следва да подкрепят организациите на гражданското общество, които предоставят социални услуги и услуги по заетостта с нестопанска цел.
Изменение 36
Предложение за решение
Приложение І – Насока 7 – параграф 7 а (нов)
Здравословните и безопасните условия на труд са от жизненоважно значение. Държавите членки следва да оказват подкрепа и да гарантират, че работодателите спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и че предоставят на работниците и на техните представители адекватна информация, извършват оценки на риска и предприемат превантивни мерки. Това следва да включва намаляване до нула на броя на трудовите злополуки с фатални последици и на случаите на професионални ракови заболявания чрез установяване, наред с другото, на задължителни гранични стойности на професионална експозиция на опасни вещества на работното място. Във връзка с това държавите членки следва да вземат предвид въздействието на професионалните психосоциални рискове, професионалните заболявания, както и рисковете, свързани с изменението на климата, като горещи вълни, суши или горски пожари, върху здравето и безопасността на работниците, по-специално в строителния сектор, селскостопанския сектор и в сектора на обществените услуги. Държавите членки следва да се справят с и да предвиждат въздействието на настоящите и бъдещите кризи върху пазара на труда, също и в контекста на извънредната ситуация в областта на климата и на отворената стратегическа автономност на Европа, като подпомагат работниците, които са временно безработни или на непълно работно време, тъй като работодателите им са принудени да преустановят своята дейност или предоставянето на своите услуги, както и като подпомогнат самостоятелно заетите лица и малките предприятия, за да могат да задържат персонала си и да запазят дейността си или предоставяните от тях услуги.
Изменение 37
Предложение за решение
Приложение I – Насока 8 – параграф 1
Държавите членки следва да работят за приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и за насърчаване на равни възможности за всички, и особено за по-слабо представените групи на пазара на труда, като вземат надлежно предвид регионалното и териториалното измерение. Те следва да гарантират равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, здравеопазването и дългосрочните грижи, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация.
Държавите членки следва да работят за социалните права и за приобщаващи, достъпни за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и стереотипи и за насърчаване на равни възможности за всички, и особено за по-слабо представените групи или за групите в неравностойно положение на пазара на труда, като вземат надлежно предвид регионалното и териториалното измерение. Те следва да гарантират равно заплащане за еднаква работа или за труд с равна стойност, лична подкрепа за търсещите работа, както и равно третиране и равни права по отношение на заетостта, социалната закрила, здравеопазването, грижите за децата, дългосрочните грижи, образованието и достъпа до жилищно настаняване и до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, социален произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация.
Изменение 38
Предложение за решение
Приложение I – Насока 8 – параграф 2
Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила, за да осигурят адекватна, ефективна, ефикасна и устойчива социална закрила за всички през всички етапи от живота, като насърчават социалното приобщаване и възходящата социална мобилност, стимулират участието на пазара на труда, подкрепят социалните инвестиции, водят борба с бедността и неравенствата, включително чрез начина на организиране на своите данъчни и осигурителни системи и оценката на разпределителните ефекти на политиките. Допълването на универсалните подходи с избирателни подходи ще повиши ефективността на системите за социална закрила. Модернизирането на системите за социална закрила следва също да има за цел да подобри тяхната устойчивост на многостранни предизвикателства.
Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила и да инвестират в тях, за да осигурят адекватна, ефективна, ефикасна и устойчива социална закрила за всички през всички етапи от живота, като насърчават социалното приобщаване и социалното сближаване във възходяща посока и възходящата социална мобилност, подкрепят и стимулират участието на пазара на труда и достъпа до качествени работни места, подкрепят социалните инвестиции, изкореняват бедността, включително бедността сред работещите, водят борба с неравенствата, включително чрез прогресивно организиране на своите данъчни и осигурителни системи и оценката на разпределителните ефекти на политиките. Допълването на универсалните подходи с целенасочени подходи ще повиши ефективността на системите за социална закрила. Държавите членки следва да подобрят издръжливостта и устойчивостта на своите системи за социална закрила спрямо многостранни предизвикателства.
Изменение 39
Предложение за решение
Приложение І – Насока 8 – параграф 3
Държавите членки следва да разработят и интегрират трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги за осигуряване на възможности, с цел да се отговори на индивидуалните потребности. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за осигуряване на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчно средства, и да способстват за социалното приобщаване, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото, включително чрез целенасочено предоставяне на социални услуги.
Държавите членки следва да разработят и интегрират трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги, с цел да се отговори на индивидуалните потребности. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за осигуряване на минимален доход, достъпен за всеки, който не разполага с достатъчно средства, с цел да се гарантира живот с достойнство, и да способстват за социалното приобщаване, като подкрепят и насърчават хората да участват активно и да се интегрират повторно на пазара на труда и в обществото, включително чрез целенасочено предоставяне на създаващи възможности блага и на социални услуги и на достъп до тях. Достъпът до системите за социална закрила следва да бъде наблюдаван и оценяван въз основа на основан на правата подход.
__________________
1a Предложение на Комисията за препоръка на Съвета относно адекватния минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, 28 септември 2022 г. https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&furtherNews=yes&newsId=10417.
Изменение 40
Предложение за решение
Приложение І – Насока 8 – параграф 4
Необходимо условие за гарантирането на равни възможности е наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена, като образование и грижи в ранна детска възраст, извънучилищни грижи, образование, обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Особено внимание следва да се обърне на борбата с бедността и социалното изключване, включително бедността сред работещите, в съответствие с водещата цел на ЕС за намаляване на бедността до 2030 г. Най-вече проблемът с детската бедност следва да се решава чрез всеобхватни и интегрирани мерки, по-специално чрез пълното прилагане на Европейската гаранция за децата.
Като се имат предвид продължаващите тревожни равнища на бедност, въздействието на кризата с COVID-19, руското нашествие в Украйна, нарастващите разходи за издръжка на живота и ускоряващото се изменение на климата, са необходими повече усилия за борба срещу бедността и социалното изключване чрез хоризонтална стратегия относно бедността сред работещите, енергийната бедност и бедността по отношение на мобилността, продоволствената бедност и бездомничеството. В този контекст следва да се обърне особено внимание на децата, възрастните хора, самотните родители, по-специално самотните майки, етническите малцинства, мигрантите и хората с увреждания. Най-вече проблемът с детската бедност следва да се решава чрез всеобхватни и интегрирани мерки, по-специално чрез пълното прилагане на Европейската гаранция за децата и увеличаване на специално заделения бюджет в размер най-малко на 20 милиарда евро, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2022 г. относно социалните и икономическите последици за ЕС от руската война в Украйна — укрепване на капацитета на ЕС за действие. Държавите членки следва да представят своите национални планове за действие във връзка с Европейската гаранция за децата с цел борба срещу детската бедност и с цел насърчаване на равните възможности, като гарантират на децата в нужда ефективен и безплатен достъп до здравеопазване, образование и училищни дейности, образование в ранна детска възраст и грижи за деца, както и ефективен достъп до подходящо жилищно настаняване и здравословно хранене в съответствие с водещата цел на ЕС за 2030 г. за намаляване с най-малко 15 милиона на броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, включително най-малко 5 милиона деца. Всички държави членки следва да изразходват повече от 5% от отпуснатите им средства по ЕСФ + за борба срещу детската бедност и за насърчаване на благосъстоянието на децата.
Изменение 41
Предложение за решение
Приложение І – Насока 8 – параграф 5
Държавите членки следва да гарантират, че всички, включително децата, разполагат с достъп до основни услуги. За хората в нужда и тези в уязвимо положение държавите членки следва да гарантират достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване. Те следва да осигурят чист и справедлив енергиен преход и да се справят с енергийната бедност като все по-значима форма на бедност, дължаща се на нарастващите цени на енергията, отчасти свързани с войната в Украйна, включително, когато е целесъобразно, чрез целеви мерки за временно подпомагане на доходите. Трябва да се прилагат и приобщаващи политики за обновяване на жилищата. Във връзка с тези услуги следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания, включително достъпността. Особено внимание следва да се отдели на бездомността. Държавите членки следва да осигурят своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи и дългосрочни грижи с добро качество, като същевременно осигуряват устойчивостта в дългосрочен план.
Държавите членки следва да гарантират, че всички, включително децата, разполагат с достъп до основни услуги с добро качество. За хората в нужда и тези в уязвимо или неравностойно положение държавите членки следва да гарантират достъп до достойно социално жилищно настаняване или социална помощ за жилищно настаняване, за да противодействат на принудителното извеждане от жилища и на последствията от него, да инвестират в достъпно жилищно настаняване за лица с намалена подвижност и да предприемат мерки за гарантиране на справедлив и приобщаващ преход по отношение на подобряването на енергийната ефективност на съществуващия жилищен фонд. Те следва да осигурят чист и справедлив енергиен преход и да се справят с енергийната бедност като все по-значима форма на бедност, дължаща се на нарастващите цени на енергията, включително, когато е целесъобразно, чрез целеви мерки за временно подпомагане на доходите и структурни инвестиции. Трябва да се прилагат и приобщаващи политики за обновяване на жилищата, за да се гарантира достъпно, финансово достъпно и съобразено със здравето жилищно настаняване, с цел да се предотврати непропорционалното нарастване на разходите за издръжка на живота на наемателите. Във връзка с тези услуги следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания, включително достъпността. Бездомничеството следва да бъде изкоренено до 2030 г. в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно борбата с бездомничеството в ЕС, като за основа се използва подходът „Жилище преди всичко“. Кризата във връзка с COVID-19 показва необходимостта от повече публични инвестиции, за да се гарантира достатъчен брой добре обучен медицински персонал и персонал за полагане на грижи и достъп до здравеопазване за всички, включително групите в неравностойно положение. Ето защо държавите членки следва да осигурят ефективен и равен достъп до устойчиви превантивни и лечебни медицински грижи в областта на общественото здравеопазване, и особено грижи за психичното здраве, и дългосрочни грижи с високо качество.
Изменение 42
Предложение за решение
Приложение І – Насока 8 – параграф 6
В съответствие със задействането на Директивата за временната закрила държавите членки следва да предлагат адекватно ниво на закрила на бежанците от Украйна, включително право на пребиваване, достъп до и интеграция на пазара на труда, достъп до образование, обучение и жилище, както и достъп до системи за социална сигурност, медицински грижи, социално подпомагане или други помощи, и средства за издръжка. На децата следва да се осигури достъп до образование и грижи в детска възраст и до основни услуги в съответствие с Европейската гаранция за децата. За непридружените деца и юноши държавите членки следва да прилагат правото на законно настойничество.
В съответствие със задействането на Директивата за временната закрила43 държавите членки следва да предлагат адекватно ниво на закрила на бежанците от Украйна, включително на ромите и гражданите на трети държави, които пребивават законно в Украйна и бягат в Европа вследствие на руското нашествие в Украйна. В това отношение следва да се предоставят право на пребиваване, достъп до и интеграция на пазара на труда, достъп до образование, езикова подкрепа, обучение и жилище, както и достъп до системи за социална сигурност, медицински и психосоциални грижи, социално подпомагане или други помощи, и средства за издръжка. На децата следва да се осигури достъп до безплатно качествено образование и грижи в детска възраст и до основни услуги на равни начала с тези за техните връстници в приемащата държава членка в съответствие с Европейската гаранция за децата. За непридружените деца и юноши държавите членки следва да прилагат правото на законно настойничество. Държавите членки следва да разгледат възможността за разширяване на обхвата на закрилата, предлагана от Директивата за временната закрила, така че тя да обхване всички бежанци, и да разгледат опасенията на работодателите, свързани с наемането на работа на хора, които имат само временен статут.
__________________
__________________
43 Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.
43 Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).
Изменение 43
Предложение за решение
Приложение І – Насока 8 – параграф 7
В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да гарантират, че пенсионните системи за работниците и самостоятелно заетите лица са адекватни и устойчиви, като предоставят равни възможности на жените и мъжете за придобиване и натрупване на пенсионни права, включително чрез допълнителни схеми, за да осигурят адекватен доход в напреднала възраст. Пенсионните реформи следва да бъдат подкрепени от политики, целящи да се намалят разликите в пенсиите между жените и мъжете, и от мерки за удължаване на професионалния живот, като например увеличаване на действителната пенсионна възраст, особено чрез улесняване на участието на възрастните хора на пазара на труда, и следва да бъдат включени в рамките на стратегиите за активен живот на възрастните хора. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори и други заинтересовани страни и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите.
В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да гарантират, че пенсионните системи за работниците и самостоятелно заетите лица са адекватни и устойчиви, като предоставят равни възможности за лицата за придобиване и натрупване на пенсионни права в рамките на обществените или професионалните схеми или на смесени схеми наред с допълнителни схеми, за да осигурят достоен доход след пенсиониране, който да бъде над прага на бедността. Пенсионните реформи следва да се основават на активен живот на възрастните хора чрез оптимизиране на възможностите за работниците от всички възрасти да работят при качествени, продуктивни и здравословни условия до навършването на законоустановената възраст за пенсиониране. В същото време работниците, които желаят да запазят активна дейност, след като достигнат възрастта за пенсиониране, следва да имат възможността да го сторят. Следва да се набележат специфични мерки в областите на демографията на работната сила, здравословните и безопасните условия на труд, образованието и обучението, управлението на уменията и компетентностите и организацията на труда с цел постигане на съобразен със здравето и продуктивен професионален живот, като се прилага междупоколенчески подход. Държавите членки следва да улесняват както младежката заетост, така и прехода на работниците към пенсионирането, заедно с предаването на знания и опит от едно поколение към следващото. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите, както и промяна във възприятията относно възрастните работници и тяхната пригодност за заетост. Освен това държавите членки следва да изготвят планове за остаряване в добро здраве, които обхващат достъпа до здравни услуги и услуги за полагане на грижи, както и стратегии за насърчаване на здравето и здравна профилактика.
Последно осъвременяване: 21 август 2023 г.Правна информация - Политика за поверителност