Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2021/2064(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0252/2022

Внесени текстове :

A9-0252/2022

Разисквания :

PV 22/11/2022 - 24
CRE 22/11/2022 - 24

Гласувания :

PV 23/11/2022 - 4.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2022)0407

Приети текстове
PDF 176kWORD 59k
Сряда, 23 ноември 2022 г. - Страсбург
Положението в Либия
P9_TA(2022)0407A9-0252/2022

Препоръка на Европейския парламент от 23 ноември 2022 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Либия (2021/2064(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 юни 2021 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 декември 2021 г. относно отлагането на изборите,

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя/върховен представител от 11 март 2021 г. от името на Европейския съюз във връзка с одобряването на новото правителство на националното единство,

–  като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

–  като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (EUTF),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 февруари 2021 г., озаглавено „Обновено партньорство с държавите от южното съседство – Нова програма за Средиземноморието“ (JOIN(2021)0002),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк (Програмата на ООН до 2030 г.),

–  като взе предвид Парижкото споразумение, прието с решение 1/CP.21, 21-вата конференция (COP21) на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване от 18 септември 1997 г.;

–   като взе предвид Конвенцията по касетъчните боеприпаси от 30 май 2008 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето от 1 юли 1990 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 26 февруари 2011 г. и всички последващи резолюции относно оръжейното ембарго спрямо Либия,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от 29 април 2022 г., 28 юли 2022 г. и 28 октомври 2022 г. относно Либия,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар от 20 май 2022 г. относно мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL),

–  като взе предвид 23-тия доклад на главния прокурор на Международния наказателен съд до Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2022 г. съгласно Резолюция 1970 (2011),

–  като взе предвид пътната карта на ООН от 2020 г. „За подготвителен етап на цялостно решение“,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 22 юни 2020 г. за създаване на мисия за установяване на фактите относно Либия и резолюцията от 8 юли 2022 г. за удължаване на мандата ѝ с девет месеца,

–  като взе предвид докладите на независимата мисия за установяване на фактите относно Либия до Съвета на ООН по правата на човека от 29 ноември 2021 г., 23 март 2022 г., 27 юни 2022 г. и 1 юли 2022 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията(1),

–  като взе своята препоръка от 30 май 2018 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия(2),

–  като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0252/2022),

А.  като има предвид, че през последното десетилетие дълбоките разделения и конфронтации между основните заинтересовани страни в Либия, изострени допълнително от намесата на чуждестранни участници, доведоха до непрекъсната борба за власт и значително възпрепятстваха процеса на национално помирение;

Б.  като има предвид, че през ноември 2020 г. UNSMIL помогна за организирането на първия кръг на форума „Либийски политически диалог“ (LPDF) със 75 участници от Либия, представляващи пълния социален и политически спектър на либийското общество; като има предвид, че форумът постигна съгласие по пътна карта за надеждни, приобщаващи и демократични национални избори, които да се проведат на 24 декември 2021 г.; като има предвид, че през февруари 2021 г. форумът избра Абдел Хамид Дбейба да оглави временно правителство на националното единство; като има предвид, че сформирането на правителство на националното единство (ПНЕ), ободрено от Камарата на представителите на Либия в Тобрук през март 2021 г., временно сложи край на политическата безизходица и оспорваната легитимност в страната;

В.  като има предвид, че през януари 2022 г. Камарата на представителите обяви, че законният мандат на ПНЕ е изтекъл през декември 2021 г.; като има предвид, че в резултат на това Камарата на представителите назначи бившия министър на вътрешните работи Фатхи Башага за министър-председател през февруари 2022 г.; като има предвид, че лидерите на ПНЕ отхвърлиха назначаването на Башага и последвалото сформиране на ново правителство и не подадоха оставка; като има предвид, че ПНЕ продължава да бъде единственото правителство, признато от международната общност;

Г.  като има предвид, че положението в Либия се е влошило още повече след безсрочното отлагане на изборите в края на 2021 г., по-специално поради липсата на предварително споразумение относно правното основание за избори и относно критериите за проучване на кандидатите, както и поради непоставянето на приоритет върху изграждането на основни гаранции за надеждни и прозрачни избори, което задълбочи политическата безизходица и националната разпокъсаност;

Д.  като има предвид, че отлагането на изборите разочарова дълбоко над 2,8 милиона либийски граждани, които се бяха регистрирали да гласуват, и по-специално младите избиратели, и рискува да доведе още по-голяма загуба на доверие в обществените институции;

Е.  като има предвид, че въпреки факта, че преговорите с подкрепата на ООН между либийските законодателни органи, Камарата на представителите и Върховния държавен съвет, в Кайро и Женева през юни 2022 г. приключиха с безпрецедентен консенсус по редица дългогодишни проблеми, включително разпределението на местата в двете законодателни камари, разпределението на правомощията между различните изпълнителни органи и определянето на границите на провинциите, те не успяха да доведат до споразумение за широко приета конституция и избирателна правна рамка;

Ж.  като има предвид, че изборите не могат да бъдат самоцел и следва да бъдат придружени от значителни политически, икономически и институционални реформи; като има предвид, че участието на жените, организациите на гражданското общество, общините и местните заинтересовани страни е решаващо за изграждането на функционираща държава и за гарантирането на подходящо управление в Либия; като има предвид, че всички либийски партии следва да започнат истински диалог за преодоляване на продължаващата политическа безизходица и да се въздържат от използване на сила за разрешаване на различията помежду си; като има предвид, че липсата на ангажимент от страна на политическите сили в Либия за разработването на нова обща пътна карта за изборите видимо показва обща липса на интерес от изграждането на функциониращи и представителни политически институции;

З.  като има предвид, че през юли 2022 г. в цялата страна, включително в Триполи, Тобрук, Бенгази и Мисрата, се проведоха масови протести срещу лошото управление на политическите институции и влошаването на условията на живот; като има предвид, че протестиращите призоваха за незабавно провеждане на избори;

И.  като има предвид, че след протестите Президентският съвет предложи план за действие за насърчаване и запазване на единството на страната, включително парламентарни и президентски избори в рамките на конкретен срок с цел преодоляване на безизходицата;

Й.  като има предвид, че сблъсъците в Триполи между милиции, подкрепящи Дбейба, и милиции, подкрепящи Башага, доведоха до няколко смъртни случая, включително сред цивилното население, и още веднъж подчертаха нестабилното положение в страната;

К.  като има предвид, че сигурността и стабилността в Либия са тясно свързани с перспективата за преход към истинска демокрация, от която ще може да се възползва цялото население на Либия; като има предвид, че продължителната нестабилност и системната безнаказаност са важни фактори за възобновяването на военните сблъсъци, както и на масовите демонстрации в страната; като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава и търсенето на отговорност за нарушения на правата на човека са от съществено значение за политическата стабилност и трайния мир в Либия и целия регион;

Л.  като има предвид, че е изключително важно държавите членки да координират действията си и да заемат единна позиция, за да се укрепят усилията на ЕС за посредничество и да се подчертае централната роля на ООН;

М.  като има предвид, че в продължение на месеци Русия значително подкопаваше капацитета на ООН за действие, като отказа да се присъедини към консенсуса по предложенията за удължаване на мандата на UNSMIL и за назначаване на нов специален представител на ООН за Либия;

Н.  като има предвид, че след девет месеца на политическа безизходица в Съвета за сигурност на ООН генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви на 2 септември 2022 г. назначаването на Абдулай Батили от Сенегал за свой специален представител за Либия и ръководител на UNSMIL; като има предвид, че на 28 октомври 2022 г. Съветът за сигурност на ООН гласува единодушно за удължаване на мандата на UNSMIL до 31 октомври 2023 г.;

О.  като има предвид, че през ноември 2019 г. Либия подписа с Турция меморандум за разбирателство относно определянето на границите на морските юрисдикции в Средиземно море; като има предвид, че това споразумение нарушава суверенните права на трети държави и не спазва морското право и следователно не може да породи правни последици за трети държави, както се посочва от Европейския съвет; като има предвид, че на 3 октомври 2022 г. Либия и Турция подписаха споразумение относно въглеводородите въз основа на меморандума за разбирателство между Турция и Либия от 2019 г.;

П.  като има предвид, че продължаващото участие в конфликта на местни и чуждестранни въоръжени групировки, като например руската група „Вагнер“, както и на чуждестранни войски представлява заплаха за стабилността и сигурността на Либия и целия регион;

Р.  като има предвид, че всички държави, участвали в Берлинските конференции за Либия и в Парижката международна конференция за Либия, включително Русия и Турция, които имат военно присъствие в Либия, поеха ангажимент да не се намесват във вътрешните дела на Либия и подкрепиха изпълнението на план за действие за незабавното изтегляне на наемниците, чуждестранните бойци и чуждестранните войски от либийска територия;

С.  като има предвид, че напоследък бяха направени опити от страна на висши либийски военни фигури да възстановят обединената либийска армия;

Т.  като има предвид, че всеобхватната реформа в сектора на сигурността е от решаващо значение за създаването на единни, приобщаващи и отговорни либийски сили за национална сигурност, полиция и военни сили под ръководството на централна гражданска власт, като по този начин се допринася за предотвратяване на бъдещи нарушения на правата на човека, укрепване на принципите на правовата държава, прекратяване на безнаказаността и гарантиране на политическа стабилност в страната и региона; като има предвид, че събитията от края на август, за съжаление, показват друга тенденция със засилване на сраженията, водещо до военна ескалация;

У.  като има предвид, че значителното присъствие на противопехотни мини и невзривени боеприпаси, в допълнение към загубата на човешки живот, представлява сериозна пречка за икономическото и социалното възстановяване на страната;

Ф.  като има предвид, че разпространението на малки оръжия, леки въоръжения и изоставени запаси от боеприпаси увеличава нестабилността поради честото им пренасочване както на територията на Либия, така и през нейните граници, което значително подкопава регионалната и местната сигурност, тъй като осигурява достъп на местните въоръжени групировки до тези оръжия, особено в региона на Сахел;

Х.  като има предвид, че принципите на правовата държава и търсенето на отговорност за нарушения на правата на човека са от съществено значение за политическата стабилност и трайния мир; като има предвид, че липсата на стабилна съдебна система, системното нарушаване на принципите на правовата държава, произтичащата от това широко разпространена корупция и многократните нарушения на правата на човека допринасят за създаването на климат на безнаказаност в страната, който представлява значителна пречка за мирното съжителство и безопасното връщане на вътрешно разселените лица;

Ц.  като има предвид, че Либия е страната с най-големи запаси на нефт в Африка, член на Организация на страните – износителки на петрол, и един от основните доставчици на нефт на световните пазари; като има предвид, че либийската икономика разчита до голяма степен на нефтения сектор; като има предвид, че нефтодобивът често се използва от различни сили, които многократно са затваряли петролни съоръжения за политически цели; като има предвид, че практиката на ограбване и незаконният износ на суров нефт и рафинирани нефтопродукти представляват заплаха за мира, сигурността и стабилността на Либия и следователно на това трябва да се сложи край;

Ч.  като има предвид, че продължилото вече месеци частично затваряне на либийските петролни съоръжения от страна на силите, подкрепящи фелдмаршал Халифа Хафтар, което започна през април 2022 г., значително намали производството на страната, което доведе до намаляване на приходите в държавния бюджет, и имаше значителни последици отвъд границите на Либия, включително допълнително повишаване на цените на енергията, които вече бяха високи поради руското нашествие в Украйна; като има предвид, че през юли 2022 г. беше постигнато споразумение между политическите сили в Западна и Източна Либия да се възобновят производството и износът на нефт във всички блокирани нефтени находища и пристанища на Либия;

Ш.  като има предвид, че изменението на климата представлява екзистенциална заплаха за Либия – държава, която все по-често бива засегната от тежки суши и недостиг на вода; като има предвид, че в речта си на срещата на върха на ООН по въпросите на климата (COP27) в Египет председателят на Президентския съвет на Либия Мохамед ал Менфи заяви, че „изменението на климата подкопава възможностите за развитие и инвестиции и ограничава икономическия растеж“; като има предвид, че както беше припомнено от бившия специален съветник на генералния секретар на ООН за Либия Стефани Уилямс, уязвимостта на Либия по отношение на климата се утежнява също така от пълната зависимост на страната от изкопаеми горива и от повредената ѝ електрическа и водна инфраструктура;

Щ.  като има предвид, че Икономическата работна група (ИРГ) към Международния комитет за наблюдение на Либия, която се председателства съвместно от ЕС, Египет, САЩ и UNSMIL, работи съвместно с либийските органи за предоставяне на основни услуги на либийския народ, укрепване на икономическите институции, съживяване на частния сектор и подобряване на бюджетния процес; като има предвид, че ИРГ вече е постигнала значителен напредък при подпомагането на обединението на Либийската централна банка; като има предвид обаче, че консултациите по този въпрос наскоро бяха преустановени;

АА.  като има предвид, че от 2013 г. мисията на ЕС за съдействие в областта на граничния контрол в Либия (EUBAM Libya) подкрепя либийските органи за подобряване на управлението и сигурността на границите в Либия; като има предвид, че срокът на EUBAM Libya беше удължен до 30 юни 2023 г.;

АБ.  като има предвид, че EUBAM Libya, в сътрудничество със специалния представител на ЕС за Сахел, регионалното звено за консултации и координация и програмата за борба с тероризма (CT-JUST), организира регионална конференция в Тунис на 22 и 23 ноември 2022 г. относно трансграничното сътрудничество между Либия и държавите от региона на Сахел с цел подкрепа на регионалната сигурност и стабилност чрез засилване на трансграничното сътрудничество в борбата срещу трансграничната престъпност, включително тероризма и организираната престъпност;

АВ.  като има предвид, че операция IRINI на военноморските сили, ръководени от Европейския съюз (EUNAVFOR MED IRINI), започна на 31 март 2020 г. и беше продължена до 31 март 2023 г.; като има предвид, че основната ѝ задача е прилагането на оръжейно ембарго спрямо Либия, установено с Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че оръжейното ембарго на ООН е нарушавано многократно и постоянно от страна на редица участници;

АГ.  като има предвид, че на 15 януари 2021 г. IRINI и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) подписаха работно споразумение, наред с другото, за обмен на информация относно трансграничната престъпност, като например трафика на оръжие и контрабандата на хора; като има предвид, че Frontex обменя информация за действителни или потенциални извънредни ситуации в морето в либийския регион за издирване и спасяване със съответните органи и координационни центрове, включително италианските, малтийските и тунизийските центрове за координация на морските спасителни операции (MRCC), както и с либийския MRCC и съвместния координационен център за спасителни операции, финансиран от ЕС чрез Извънредния доверителен фонд за Африка и управляван от либийската брегова охрана и военноморски сили;

АД.  като има предвид, че стабилността и сигурността на Либия са от съществено значение за страните от по-широкия средиземноморски регион;

АЕ.  като има предвид, че ЕС прие обновено партньорство с държавите от южното съседство, в което акцентът се поставя върху човешкото развитие, доброто управление и принципите на правовата държава, издръжливостта, просперитета и цифровия преход, мира и сигурността, миграцията и мобилността, както и екологичния преход, издръжливостта спрямо изменението на климата, енергетиката и околната среда;

АЖ.  като има предвид, че през периода от 2021 до 2024 г. ЕС ще отпуска средно 37 милиона евро годишно за изграждането на държавни структури, за нуждите на човешкото развитие и за основни здравни услуги в Либия;

АЗ.  като има предвид, че гражданското общество в Либия трябва да играе ключова роля при определянето на бъдещето на своята страна; като има предвид, че през последните месеци се наблюдава тревожно свиване на гражданското пространство, характеризиращо се с все по-драконовски закони и правила; като има предвид, че много политически активисти, защитници на правата на човека, хуманитарни работници, журналисти, съдии и адвокати са заплашвани, отвличани, произволно задържани, изтезавани и убивани; като има предвид, че поради липсата на автономна и независима съдебна система жертвите на нарушения на правата на човека не могат да търсят защита по съдебен ред;

АИ.  като има предвид, че мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, са жертви на широко разпространени и системни нарушения на правата на човека, като например трафик на хора, произволен арест, задържане, изнудване, изнасилване, поробване и отвличане с цел изнудване и експлоатация от страна както на държавните органи, така и на въоръжени групировки;

АЙ.  като има предвид, че Либия е важна междинна спирка и начална точка за мигрантите, които се опитват да стигнат до Европа, по-специално мигранти от Африка на юг от Сахара; като има предвид, че хиляди хора са изгубили живота си, опитвайки се да прекосят Средиземно море, за да стигнат до Европа;

АК.  като има предвид, че една от целите на подкрепата на ЕС за управлението на границите в Либия е да се предотврати загубата на човешки живот в Средиземно море; като има предвид, че НПО често играят похвална роля за спасяването на човешки животи в Средиземно море; като има предвид, че драстичното намаляване на броя на плавателните съдове за издирване и спасяване има фатални последици за хората, търсещи безопасност; като има предвид, че мрежите за контрабанда на хора използват принципа на операциите за издирване и спасяване, за да печелят незаконно от хора, които бягат от жестокостите в Либия, като по този начин увеличават човешкото страдание и стават отговорни за сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че Европейският съвет изтъкна отново, че всички кораби, извършващи дейност в Средиземно море, трябва да спазват международното право и правото на ЕС; като има предвид, че както органите на ООН, така и известни НПО са документирали нарушения на правата на човека срещу хора, които се опитват да избягат от Либия по море; като има предвид, че лицата, заловени от либийската брегова охрана и свалени на брега след спасяване в морето, често са настанявани в имиграционни центрове за задържане и са подлагани на нарушения на правата на човека; като има предвид, че ЕС очаква либийските органи, включително либийската брегова охрана, с която си сътрудничи, да гарантират зачитането на правата на човека и достойнството на мигрантите, да разследват случаите на насилие и да предприемат подходящи последващи действия срещу отговорните лица; като има предвид обаче, че такива нарушения продължават да се извършват, особено поради неефективните механизми за наблюдение и отчетност;

АЛ.  като има предвид, че около 160 000 вътрешно разселени лица в Либия все още не получават достатъчно закрила и помощ;

АМ.  като има предвид, че жените и децата са изложени на по-голям риск от експлоатация, трафик, сексуално и основано на пола насилие и незаконно задържане;

АН.  като има предвид, че сексуалното и основаното на пола насилие е широко разпространено и подхранвано от безнаказаността; като има предвид, че жертвите на сексуално насилие често са маргинализирани и заклеймявани от своите семейства и общности; като има предвид, че националната правна рамка не предвижда адекватна защита на жертвите на сексуално насилие;

АО.  като има предвид, че независимата мисия на ООН за установяване на фактите относно Либия заключи в своите доклади, че има разумни основания да се счита, че в Либия са извършени и все още се извършват престъпления срещу човечеството и военни престъпления; като има предвид, че на 8 юли 2022 г. Съветът на ООН по правата на човека поднови мандата на мисията за окончателен, неподлежащ на удължаване период от девет месеца, за да представи своите заключителни препоръки;

1.  препоръчва на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, при изпълнението на политиката на ЕС относно Либия:

   (а) да гарантират, че се осигурява възможно най-голяма подкрепа за подпомаган от ООН, ръководен и реализиран от Либия приобщаващ процес на национално помирение с цел постигане на дългосрочна стабилност и сигурност и полагане на основите на мирен и демократичен преход, в който участват всички заинтересовани страни в Либия, включително жените, организациите на гражданското общество и местните власти, така че мирният процес да бъде представителен за цялото либийско население;
   (б) да продължават да си сътрудничат тясно с UNSMIL и активно да допълнително значителното удължаване на мандата ѝ след 31 октомври 2023 г., ако е необходимо, за да допринесат ефективно за конституционния процес и организацията на изборите, да наложат прекратяване на огъня, да наблюдават въпросите, свързани с правата на човека, и да предлагат техническа помощ на либийските институции; да подчертават, че предвид настоящата политическа безизходица остава изключително важно да се продължат подкрепяните от ООН преговори за пътна карта за свободни, честни и надеждни избори, и настоятелно да призоват всички заинтересовани страни в Либия да избягват грешките, допуснати в миналото, като например липсата на критерии за проверка на кандидатите, да зачитат изборните резултати и да гарантират мирен преход на властта; да се създаде мисия на ЕС за наблюдение на изборите, за да се наблюдава избирателният процес;
   (в) да укрепят дипломатическите канали с международните участници и да увеличат усилията за посредничество и постигане на единна международна стратегия за мирна, стабилна и обединена Либия; да обмислят възможността за домакинство на друга конференция за Либия и да насърчат дипломатическите усилия по т.нар. „Процедура 2“;
   (г) да увеличат дипломатическите усилия на ЕС за възстановяване на мира, стабилността и сигурността в страната и да гарантират, че държавите членки изразяват единна позиция, действат по-обединено и подкрепят общонационалните, приобщаващи и съвместни усилия за постигане на желания политически преход и необходимите за него реформи; за целта да определят приоритетно специален представител на ЕС за Либия;
   (д) да гарантират, че делегацията на ЕС в Либия има по-активна роля и че тя ще способства – след като условията за сигурност го позволят – за организирането на повече мисии на институциите на ЕС в Либия, включително на Европейския парламент, с цел допълнително укрепване на диалога между ЕС и Либия;
   (e) да гарантират, че всички споразумения или мерки за сътрудничество между Либия и ЕС или неговите държави членки са в съответствие с международното право и правото на ЕС;
   (ж) настоятелно да призоват либийските органи да се оттеглят от меморандума за разбирателство между Турция и Либия от 2019 г. относно определянето на границите на морските юрисдикции в Средиземно море и да не прилагат никоя от клаузите в последващото споразумение относно въглеводородите, подписано на 3 октомври 2022 г., което предвижда незаконни сондажни дейности в изключителните икономически зони на трети държави, включително на Кипър и Гърция;
   (з) да засилят призива, отправен по време на конференциите за Либия в Берлин и Париж, всички наемници, чуждестранни бойци и чуждестранни войски да се оттеглят от територията на Либия; настоятелно да призоват всички заинтересовани международни участници, включително Русия, Обединените арабски емирства и Турция, да не се намесват в Либия и да се съобразят с този призив, да се въздържат от подклаждане на напрежение и сблъсъци чрез пряка или спонсорирана военна намеса и незабавно да оттеглят всички наемници, които, подобно на руската група „Вагнер“, все още са в страната и представляват заплаха за стабилността на Либия и целия регион;
   (и) да увеличат подкрепата за либийските органи с цел осъществяването на всеобхватна реформа в сектора на сигурността и с цел политики в областта на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на въоръжените групировки въз основа на преброяване и проверка на личния състав на въоръжените групировки с помощта на ООН; да се стремят да гарантират, че крайната цел на тези политики е да се създадат единни, приобщаващи и отговорни сили за национална сигурност, полиция и военни сили в Либия под гражданско управление и да се даде възможност на бившите бойци да свалят оръжията и да бъдат реинтегрирани в своите общности, като по този начин се изгради по-устойчив мир;
   (й) настоятелно да призовават либийските органи да се присъединят към Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, както и към Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси; да разпределят подходящи средства от ЕС за проекти, целящи премахване на противопехотните мини и други невзривени боеприпаси, осигуряване на обучение относно риска от мини и подпомагане на жертвите на мини, включително чрез осигуряване на достъп до здравеопазване, рехабилитация, психологическа и психосоциална подкрепа, за да се предотвратят бъдещи произшествия и да се даде възможност за устойчиво икономическо и социално развитие;
   (к) да предприемат мерки във връзка с последиците за сигурността на хората и регионалната стабилност поради пренасочването на малки оръжия, леки въоръжения и боеприпаси към незаконния пазар, включително чрез подпомагане на реформите в областта на управлението на оръжията и боеприпасите и в сектора на сигурността на национално и регионално равнище;
   (л) да предоставят на либийските органи необходимата техническа помощ за осъществяване на всеобхватна реформа на съдебната система, също така за да се сложи край на структурната безнаказаност, която е широко разпространена в страната, и да се създадат условия за устойчиво помирение и мир;
   (м) да обмислят налагането на допълнителни целенасочени ограничителни мерки, включително чрез използването на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, по отношение на лицата и организациите, чиито действия причиняват сериозни нарушения на правата и свободите на човека и застрашават принципите на правовата държава;
   (н) да призоват всички участници да се въздържат от използването на нефта като инструмент за политическа конфронтация и да отворят всички кладенци и нефтени терминали; да увеличат усилията на ИРГ, за да се призоват либийските органи да гарантират справедливо, прозрачно, приобщаващо и устойчиво преразпределение на приходите от нефт, като се стремят към визия за общ икономически просперитет за всички хора в страната;
   (o) да подкрепят либийските икономически институции, да укрепват икономическото управление на страната и да насърчават икономическата диверсификация;
   (п) да се стремят към по-стабилно енергийно партньорство с Либия, което би помогнало за увеличаване на капацитета на Либия в сектора и за диверсифициране на енергийните източници на ЕС; в тази връзка да предоставят на либийските органи необходимата техническа помощ за подпомагане на страната в прехода ѝ към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика, за да се ограничат рисковете, породени от изменението на климата, които сериозно засягат страната, в съответствие с външното измерение на Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение;
   (р) да подпомогнат ценната работа на EUBAM Libya и EUNAVFOR MED IRINI, две мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), за насърчаване за устойчив мир, сигурност и стабилност; да продължават по-специално да подкрепят основната задача на IRINI по прилагане на оръжейното ембарго на Либия, наложено от ООН; да гарантират, че двете мисии реализират истинския си потенциал, което не се е случило до момента; да оборудват IRINI с необходимия технически капацитет за предотвратяване на навлизането на оръжия в Либия по суша, море или въздух и да увеличи усилията на EUBAM по южната граница на Либия;
   (с) да подновят, ако бъде счетено за необходимо, мандата на двете мисии по ОПСО, за да се допринесе за подобряване на условията на сигурност на място, включително чрез предотвратяване на трансграничните дейности, извършвани от терористи, трафиканти на хора и въоръжени групи, като например незаконен трафик на оръжия; да гарантират, че всички дейности, извършвани или подпомагани от тези две мисии, зачитат правата на човека и са в съответствие с международното право и правото на ЕС, по-специално с принципа на забраната за връщане, и да гарантират подвеждането под отговорност за евентуални нарушения; да засилят наблюдението на работата на EUBAM, за да се предотвратят нередности в нейните дейности по изпълнение на мисията; да изготвят и представят на Парламента редовни оценки на въздействието върху правата на човека и оценки на всички свои дейности; да гарантират, че всяка подкрепа за либийските институции за гранична охрана или сигурност се предоставя под условие, че се спазват международното право и правото на ЕС;
   (т) да осигурят подходящи ресурси за дейностите по издирване и спасяване по маршрута през Централното Средиземноморие, включително проактивно морско и въздушно патрулиране от страна на ЕС и неговите държави членки, за да се гарантира пълната защита на живота и достойнството на хората; да гарантират, че частните плавателни съдове, извършващи дейности по издирване и спасяване, спазват съответното международно право и право на ЕС, и си сътрудничат с компетентните органи на държавите членки и Frontex, за да се гарантира безопасността на хората, изпаднали в беда в морето; да гарантират, че спасените в морето мигранти са свалени на безопасни места на брега и че южните държави членки не са оставени сами да поемат отговорността за свалянето на брега и приемането;
   (у) да мобилизират подходящи средства на ЕС, въз основа на прегледи на предишни програми в страната, по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа в подкрепа на усилията и проектите за демократизация на Либия, насочени към укрепване на принципите на правовата държава и доброто управление, подобряване на капацитета на Либия за предоставяне на обществени услуги, подкрепа на усилията за децентрализация, насърчаване на стабилизирането в страната, подкрепа за организациите на гражданското общество, укрепване на социалното приобщаване и борбата с неравенствата, насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и младите хора, укрепване на здравната система на Либия, борба с изменението на климата и насърчаване на концепцията за сигурност на хората и приобщаващ, справедлив и устойчив растеж; да предоставят техническа помощ за тези проекти и да гарантират тяхното изпълнение от международни институции и неправителствени организации с опит, работещи в Либия; да гарантират, че тези проекти са в съответствие с приоритетите на Новата програма за Средиземноморието и Програмата на ООН до 2030 г. и спазват критериите на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; да гарантират, че всички средства на ЕС по линия на ИССРМС – Глобална Европа се предоставят под условие, че се зачитат правата на човека и международното право, и че Европейският парламент разполага с подходящи правомощия да контролира тяхното използване и да гарантира отчетност;
   (ф) да продължават да предоставят хуманитарна помощ за Либия със специален акцент върху най-уязвимите групи;
   (х) да продължават да подкрепят гражданското общество в Либия и да си сътрудничат активно с него; настоятелно да призоват либийските органи да спрат насилствените репресии срещу организациите на гражданското общество чрез арести, задържане, насилствено изчезване и мъчения, и да премахнат ограниченията за организациите на гражданското общество, които продължават да създават сериозни пречки пред свободата на изразяване, сдружаване и мирни събрания, както е гарантирано и от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран също от Либия;
   (ц) настоятелно да призоват либийските органи да премахнат визовите ограничения за членовете на чуждестранната и местната преса и да гарантират безопасността на журналистите;
   (ч) настоятелно да призоват либийските органи да отменят Закон № 19 от 2001 г. и Указ № 286 на Президентския съвет от 2019 г., които ограничават възможността на участниците от гражданското общество да извършва дейността си, както и Закон № 76 от 1972 г. относно публикациите, който ограничава свободата на изразяване; да призоват настоятелно либийските органи да престанат да криминализират основните свободи, като използват неясно формулирани членове от Либийския наказателен кодекс, като например членове 206 и 207, които предвиждат смъртно наказание; настоятелно да призоват либийските органи незабавно да освободят всички лица, които са несправедливо задържани по такива обвинения;
   (ш) да призоват либийските органи да въведат мораториум върху прилагането на смъртното наказание с цел окончателното му премахване;
   (щ) да призоват либийските органи да увеличат пълното представителство и участие на жените и да ги защитават от всички форми на насилие; да подкрепят инициативи, насочени към разработването на национален план за действие относно жените, мира и сигурността в съответствие с Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г.;
   (aa) настоятелно да призоват либийските органи да разработят и приемат мерки за прекратяване и предотвратяване на нарушенията срещу деца, както и да спазват задълженията на Либия за насърчаване и защита на правата на децата, по-специално по отношение на задълженията съгласно Конвенцията за правата на детето и Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето;
   (аб) настоятелно да призоват либийските органи да премахнат дискриминационните закони и практики срещу членове на религиозни и етнически малцинства;
   (ав) да съдействат на либийските органи за гарантиране на доброволното, безопасно и достойно завръщане на вътрешно разселените лица по домовете им и да подкрепят всички съответни заинтересовани страни, предоставящи хуманитарна помощ на вътрешно разселените лица и завърналите се лица, включително достъп до основни здравни грижи, образование и услуги за закрила;
   (аг) настоятелно да призоват либийските органи да зачитат културното, езиковото и историческото регионално многообразие, както и да премахнат ограниченията и пречките пред мирното изразяване на стремежите на местните общности за справедливи и равни права и отговорности в рамките на обединена Либия; да продължат да предоставят помощ и средства на местните общности, по-специално на маргинализираните общности, с цел насърчаване на устойчивото икономическо развитие, социалното сближаване и сигурността на хората; да продължат да развиват партньорства с либийските общини и да ги подпомогнат с цел укрепване на техните системи на местно управление и предоставяне на основни услуги, включително, но не само, образование и здравеопазване;
   (aд) настоятелно да призоват либийските органи да гарантират защита на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, и да осигурят пълен, безопасен и безпрепятствен достъп на хуманитарните организации, предоставящи помощ на тези уязвими категории хора, до местата за сваляне на брега и до всички помещения в центровете за задържане; да насърчават либийските органи да премахнат визовите ограничения за всички международни хуманитарни работници, независимо от тяхната националност; да предоставят на тези хуманитарни организации подходящи финансови ресурси, за да се гарантира ефективна хуманитарна реакция в центровете за задържане и градските райони;
   (ае) настоятелно да призоват либийските органи да подпишат и ратифицират Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и да предложат подкрепа за прилагането на съпътстващите я мерки;
   (аж) настоятелно да призоват либийските органи да сложат край на произволното задържане на имигранти и да въведат алтернативи на задържането, наред с другото чрез откриване на приемни центрове, разработване на механизми за скрининг и насочване и предлагане на възможности за жилищно настаняване; за тази цел активно да подкрепят и финансират инициативи за изменение на либийската законодателна рамка в областта на миграцията и убежището с цел привеждането ѝ в съответствие с международното право и международно признатите стандарти и принципи;
   (аз) настоятелно да призоват либийските органи да гарантират, че задържаните жени се държат в помещения с подходящо обучени жени надзирателки, а децата са отделни от несвързаните с тях възрастни;
   (аи) да продължават да насърчават либийските органи да увеличат сътрудничеството със съседните държави по отношение на създаването на безопасни и законни пътища за миграция;
   (ай) да насърчават либийските органи да увеличат сътрудничеството с други държави и с Международната организация по миграция по отношение на доброволното, безопасно и достойно завръщане на мигрантите, блокирани в Либия, в държавите ми на произход и тяхната реинтеграция в приемащите ги общества и общности;
   (ак) да насърчават преговорите от страна на държавите – членки на ЕС, за договаряне на по-амбициозна политика на ЕС в областта на миграцията и убежището, така че да не се улеснява непряко незаконното отклоняване на хора от либийските гранични служби или служби за сигурност и връщането им в нечовешки лагери в Либия, както и да не финансират и подпомагат либийските заинтересовани страни, срещу които има достоверни твърдения за сериозни нарушения и участие в трафик на хора; да укрепят безопасните и законни пътища за миграция към ЕС, включително чрез възпроизвеждане на съществуващите добри практики и увеличаване на капацитета на механизмите за транзитно преминаване при кризисни ситуации и ангажиментите на държавите членки за презаселване;
   (ал) активно да подкрепят, ако бъде счетено за необходимо, допълнително подновяване на независимата мисия на ООН за установяване на фактите относно Либия и изпълнението на препоръките, включени в нейните доклади; да гарантират, че мисията разполага с достатъчно ресурси, за да изпълни мандата си, и настоятелно да призоват либийските органи да сътрудничат изцяло на мисията и да предоставят на членовете ѝ пълен достъп за незабавно провеждане на нейните разследвания;
   (ам) да продължават да подкрепят мандата на Международния наказателен съд и неговите усилия за подвеждане под съдебна отговорност на извършителите на жестоки престъпления, включително нарушенията на международното хуманитарно право, набирането и прякото участие на деца във военни действия, насилствените изчезвания, извънсъдебните екзекуции и други форми на насилие срещу уязвимото население;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комитета на регионите.

(1) OВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 70.
(2) OВ C 76, 9.3.2020 г., стp. 206.

Последно осъвременяване: 1 март 2023 г.Правна информация - Политика за поверителност