Европейският парламент,

–  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия, от 30 януари 2008 г., озаглавено „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“(1),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г., озаглавен „Инструментариум: основан на правата подход в областта на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека“ (SWD(2014)0152),

–  като взе предвид резолюцията на ООН от 21 октомври 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие в Ню Йорк на 25 септември 2015 г., както и включените в нея 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид Третата международна конференция относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба на 13 – 16 юли 2015 г., и Програмата за действие от Адис Абеба,

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, озаглавено „Нов Европейски консенсус за развитие – нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(2),

–  като взе предвид доклада на групата на високо равнище от експерти по европейската финансова архитектура за развитие от октомври 2019 г., озаглавен „Европа в света – бъдещето на европейската финансова архитектура за развитие“,

–  като взе предвид проучването за осъществимост на Съвета от 14 април 2021 г. относно вариантите за укрепване на бъдещата европейска финансова архитектура за развитие,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 юни 2021 г. относно укрепването на европейската финансова архитектура за развитие,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията от 24 март 2022 г. за подобряване на европейската финансова архитектура за развитие и доклада за напредъка за 2021 г. (COM(2022)0139),

–  като взе предвид съвместния доклад на ЕИБ и ЕБВР от 25 ноември 2021 г. относно действията, предприети в контекста на заключенията на Съвета във връзка с европейската финансова архитектура за развитие (ЕФАР),

–  като взе предвид становище № 7/2020 на Европейската сметна палата от 11 септември 2020 г., придружаващо доклада на Комисията относно изпълнението на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г., озаглавена „Нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно доклада за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция(4),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 декември 2021 г., озаглавено „Глобален портал“ (JOIN(2021)0030),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета(5),

–  като взе предвид Шестата среща на върха между Европейския съюз и Африканския съюз от 17 – 18 февруари 2022 г. и свързаното с нея окончателно изявление, озаглавено „Обща визия за 2030 г.“,

–  като взе предвид член 209 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Устава на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), който е приложен към Договорите и гласи, че ЕИБ е финансовата институция на Европейския съюз, че тя е изцяло собственост на всички 27 държави – членки на ЕС и има задачата да допринася за изпълнението на политиката на ЕС за развитие,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по бюджети и на комисията по външни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0270/2022),

А.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 задълбочи и без това значителния недостиг на финансиране за ЦУР и причини, от една страна, общ спад на средствата в размер на 700 милиарда щатски долара, а от друга, нарастване на нуждите в размер на 1 трилион щатски долара, което доведе до т.нар. „ефект на ножицата“ и поради което годишният недостиг на финансиране за ЦУР в развиващите се държави в размер на 2,5 трилиона щатски долара от периода преди пандемията се очаква да се увеличи със 70% след пандемията и да достигне 4,2 трилиона щатски долара (3,7 трилиона евро)(6);

Б.  като има предвид, че държавите с ниски и по-ниски средни доходи ще се сблъскат с годишен недостиг на финансиране в размер на 148 милиарда щатски долара до 2030 г. във връзка с постигането на ЦУР 4; като има предвид, че допълнителните разходи за затваряне на училища поради пандемията от COVID-19 заплашват да увеличат този недостиг на средства с до една трета;

В.  като има предвид, че военната агресия на Русия в Украйна драстично влоши положението с ЦУР в Украйна и съседните ѝ държави; като има предвид, че настоящата военна агресия на Русия в Украйна ще окаже въздействие върху постигането на ЦУР в световен мащаб, по-специално във връзка с борбата срещу бедността и глада, което увеличава рисковете от граждански вълнения, конфликти и незаконна миграция; като има предвид, че разрушителните последици от престъпния акт на войната на Путин отклониха в значителна степен и без това ограничените ресурси за помощ за развитие; като има предвид, че дългосрочните последици от тази война все още не са известни; като има предвид, че значителният недостиг на финансиране за ЦУР и последиците от пандемията, които бяха опустошителни за всички развиващи се държави, изискват извънреден и траен отговор от страна на всички участници от ЕС и преглед на цялата система на ЕФАР;

Г.  като има предвид, че настоящото политическо и финансово лидерство и действия на ЕС не са достатъчни за постигане на ЦУР и целите на Парижкото споразумение и за справяне с други остри глобални предизвикателства, по-специално влошаването на изменението на климата, драстично увеличената задлъжнялост на държавите партньори, последиците от пандемията от COVID-19 и ожесточените конфликти, и поради това е необходим общ международен ангажимент, за да се гарантира, че ЕФАР може да отговори на тези нововъзникващи предизвикателства;

Д.  като има предвид, че за да се постигнат ЦУР и да се преодолее пандемията от COVID-19, трябва да се осигури незабавно съгласуваност на политиките и тясно сътрудничество между всички официални институции за финансиране на развитието, техните държавни акционери, европейските институции и всички съществуващи партньори, за да се гарантира, че ограничените публични средства се използват по възможно най-ефективния и най-ефикасния начин; като има предвид, че успешното мобилизиране на допълнителен частен и публичен капитал, в допълнение към официалната помощ за развитие (ОПР) и други съществуващи форми на финансиране за развитие, е много важно и трябва да бъде приведено в съответствие с целите на политиката за развитие, по-специално с оглед на намаляване на неравенствата и бедността, като първа цел от Програмата до 2030 г.;

Е.  като има предвид, че също така с оглед на устойчивото развитие на Глобалния Юг е от първостепенно значение световните енергийни потоци да бъдат реорганизирани в бъдеще и африканският континент да играе важна роля; като има предвид, че засилването на неговата роля в устойчивото производство, потреблението и износа на енергия ще даде възможност за перспективно и устойчиво икономическо развитие и би могло да подобри условията на живот за по-голямата част от населението;

Ж.  като има предвид, че продоволствената несигурност е значителна пречка за постигането на ЦУР, особено в Африка, където двама от всеки десет души страдат от недохранване; като има предвид, че това предизвикателство ще стане още по-осезаемо в резултат на нарастването на населението; като има предвид, че в сътрудничество с държавите партньори, ЕС трябва да се справи с това предизвикателство по ефективен и устойчив начин;

З.  като има предвид, че европейските институции и 27-те държави – членки на ЕС, взети заедно, представляват най-големият донор за развиващите се държави, като на тях се падат приблизително 46% от общата официална помощ за развитие, предоставяна от всички държави – членки на ОИСР, които са донори на ОПР за развиващите се държави;

И.  като има предвид, че създаването на подхода „Екип Европа“ като глобален отговор на ЕС на пандемията от COVID-19 би могло да помогне за изготвянето на единна стратегическа рамка за координация на външния отговор на ЕС на пандемията и на други големи предизвикателства, като например последиците от военната агресия на Русия в Украйна, в подкрепа на държавите партньори; като има предвид, че този подход е обещаващ процес, който дава възможност за засилено сътрудничество между европейските институции, държавите членки и двустранните и многостранните европейски институции за финансиране на развитието, ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и непрекъснато увеличава колективната ефективност и видимостта на ЕС;

Й.  като има предвид, че влизането в сила на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС – Глобална Европа) с общ бюджет от 79,5 милиарда евро представлява историческа промяна във външната политика и политиката за развитие на ЕС, което води до рационализиране и консолидиране на разходите на ЕС за развитие и дава нов тласък на засиленото сътрудничество между европейските организации, работещи в областта на развитието; като има предвид, че ИССРМС – Глобална Европа значително променя рамката за външни инвестиции, като обединява смесено финансиране и гаранции по линия на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) – Гаранция за външна дейност (ГВД); като има предвид, че ЕФУР+ значително разширява географския обхват и финансовия пакет на своя предшественик ЕФУР и ще може да гарантира операции в размер до 53,4 милиарда евро чрез ГВД; като има предвид, че принципът „политиката на първо място“ в основата на ИССРМС – Глобална Европа представлява преход към сътрудничество, ръководено от целите на политиката, и гарантира, че използването на бюджетните гаранции на ЕС е включено в процеса на програмиране;

К.  като има предвид, че ЕФУР+, създаден в рамките на ИССРМС – Глобална Европа, предоставя финансиране за операции за смесено финансиране и операции за бюджетни гаранции, които следва да се изпълняват от допустимите партньори чрез отворен подход на сътрудничество;

Л.  като има предвид, че в член 36 от Регламента за създаване на ИССРМС – Глобална Европа се посочва конкретната роля на ЕИБ в този инструмент;

М.  като има предвид, че през последното десетилетие дружествата и финансовите институции от ЕС, извършващи дейност в развиващите се държави, все по-често се сблъскват с нелоялна конкуренция от страна на международни организации, които извършват дейност извън многостранната система за финансиране на развитието, определяща набор от международни правила и разпоредби, като например специфични изисквания за ОПР, официално подкрепяни кредити, устойчиво кредитиране и устойчивост на обслужването на дълга, субсидии за стоки, забранени за износ, и международни стандарти за борба с подкупите и корупцията;

Н.  като има предвид, че правилното функциониране на принципа на съгласуваност на политиките за развитие (СПР) и подкрепата за мобилизиране на вътрешните ресурси (МНП) са неразделна част от доброто финансово управление и целят повишаване на ефективността на помощта чрез конкретни инициативи, като например подкрепа за борбата с корупцията, развитието на прогресивни данъчни системи и борбата с избягването на данъци и данъчните измами;

О.  като има предвид, че една от препоръките в доклада на групата на високо равнище от експерти, публикуван през октомври 2019 г., е създаването на Европейска банка за климата и устойчивото развитие (ECSDB) – възможност, която държавите членки отхвърлиха веднага като твърде скъпа и отнемаща твърде много време за изпълнение в рамките на новия бюджетен период; като има предвид, че вместо това Съветът избра алтернативно решение спрямо предложенията на групата на високо равнище от експерти, наречено „Status Quo+“, което не променя из основи съществуващите структури, а призовава за тяхното подобряване; като има предвид, че решението „Status Quo+“ предвижда следните подобрения, без допълнителни разходи за държавите членки: подобряване на присъствието на ЕИБ на местно равнище и преориентиране на нейния бизнес модел по-скоро в посока към банка за развитие, постепенно разширяване на обхвата на действие на ЕБВР в Африка на юг от Сахара и увеличаване на капацитета на Комисията, на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на делегациите на ЕС;

П.  като има предвид, че държавите членки призоваха европейските банки за развитие и финансови институции да засилят сътрудничеството и координацията както помежду си, така и с други многостранни и международни финансови институции, като разчитат на силните страни и на експертния опит на всяка институция и по този начин повишават ефикасността, видимостта и въздействието на ЕФАР и насърчават допълнителното мобилизиране на частния сектор, допринасяйки същевременно за допълване и подкрепяне на ангажимента на публичния сектор;

Принципи и цели на европейската финансова архитектура за развитие

1.  отбелязва заключенията на Съвета относно укрепването на ЕФАР и пътната карта на Комисията за подобряване на европейската финансова архитектура и доклада за напредъка за 2021 г. от 24 март 2022 г. (COM(2022)0139); подчертава ключовата роля на ИССРМС – Глобална Европа, ЕФУР+ и ГВД за осигуряването на стратегическа рамка за смесено финансиране, намаляване на риска за инвестициите и гаранциите и мобилизиране на ресурси от частния сектор с подкрепа от бюджета на ЕС, особено с оглед на нарастващата геополитическа и икономическа конкуренция;

2.  подчертава, че ЕФАР следва да осигури ефикасна, ефективна, съгласувана и приобщаваща структура, подкрепена от правилото за приоритет на политиката, като принципна основа на структурата на ЕФАР и в съответствие със стратегическите интереси и ценности на ЕС; настоява всички партньори по изпълнението, които са част от ЕФАР и получават средства от бюджета на ЕС по линия на ЕФУР+, да прилагат пълния набор от стандарти, политики и процедури на ЕС в областта на социалните въпроси, правата на човека, обществените поръчки, прозрачността, околната среда и принципите на правовата държава; призовава Комисията да оценява, да наблюдава и да докладва относно спазването на тези правила на ЕС; подчертава, че основаната на принципа „политиката на първо място“ ЕФАР следва да се ръководи от принципите и целите, посочени в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., Парижкото споразумение и Програмата за действие от Адис Абеба, и следва да допринася за постигането на ЦУР; отново заявява, че проектите, включващи участници от ЕФАР, трябва да бъдат оценявани от гледна точка на климатичната, екологичната и социалната устойчивост, за да се сведат до минимум вредните въздействия и максимално да се увеличат ползите за климатичното измерение, измерението на околната среда и социалното измерение, в съответствие с ангажиментите на ЕС и неговите държави членки съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение; решително настоява операциите в рамките на новата ЕФАР да допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; в този контекст настоява също така операциите, включващи участници от ЕФАР, да не финансират сектори, които подкрепят извънредната ситуация в областта на климата, а вместо това да допринасят за прехода към устойчиво производство на енергия; припомня, че политическият ангажимент на ЕС следва да бъде интегриран в неговата многогодишна финансова рамка и да бъде изцяло отразен в европейската финансова архитектура за развитие;

3.  решително настоява, че ЕФАР трябва да засили стратегическите партньорства между Европейския съюз и неговите глобални партньори за развитие; отново заявява, че такива партньорства следва винаги да се основават на взаимно уважение и достойнство, споделени интереси и ценности, и по-специално правата на човека, равенството между половете, екологичната, социалната и климатичната отговорност, здравеопазването и сигурността, и да имат за цел намаляване на неравенствата и бедността; повтаря, че тези партньорства следва винаги да се изграждат в съответствие със и в стремеж за постигането на ЦУР; във връзка с това насочва вниманието към многостранното влияние и подкрепа за режима на Путин от страна на африканския континент и призовава ЕС и неговите държави членки да поддържат контакт с африканските държави партньори и да изграждат надеждни партньорства; призовава Комисията да ангажира организациите на гражданското общество и НПО, включително и местните организации, за създаването и осъществяването на такива партньорства; подчертава, че предпоставка за проектите за партньорство, финансирани чрез ЕФАР, е да се гарантират развитие и финансова допълняемост, както и ангажираност на държавите и ефективност на развитието; отстоява политиките и инициативите на ЕС в подкрепа на координацията и сътрудничеството между държавите членки в областта на политиката за развитие, както и действията на ЕС, които допълват и подкрепят инициативите на държавите членки; подчертава, че изкореняването на бедността (ЦУР 1), насърчаването на добро здраве и благосъстояние (ЦУР 3), гарантирането на достъп до качествено образование за всички (ЦУР 4), намаляването на неравенствата (ЦУР 10) и борбата с изменението на климата (ЦУР 13), със специален акцент върху най-маргинализираните групи и „без да се пренебрегва никой“, са особено сериозни предизвикателства в днешния свят; освен това настоява, че следва да се предприемат повече действия, за да се отговори на нуждите от инвестиции за устойчиви сектори, свързани с океана, тъй като ЦУР 14 „живот под водата“ продължава да бъде една от най-недостатъчно финансираните цели от всички ЦУР;

4.  подчертава взаимовръзката между хуманитарната помощ, сътрудничеството за развитие и мира; подчертава ролята на развитието при предотвратяването на конфликти, гарантирането на трайно излизане от конфликти и подпомагането на управлението на кризи; подчертава значението на това да продължи да се развива добре адаптиран тристранен подход с акцент върху ориентирано към хората, структурно и устойчиво дългосрочно възстановяване с цел справяне с усложненията от продължителните и предвидими кризи и ситуации на насилие; припомня, че без мир и сигурност развитието и изкореняването на бедността не са възможни, а без развитие и изкореняване на бедността не може да бъде установен траен мир и сигурност за хората или за държавата; освен това отбелязва, че липсата на сигурност изостря вече съществуващите уязвимости в развиващите се държави и увеличава недостига на финансиране за постигането на ЦУР; отбелязва факта, че сигурността, принципите на правовата държава и устойчивите институции са съществен фактор за инвестициите и за устойчивото развитие; отбелязва дейностите на местните заинтересовани страни, включително органите на местното самоуправление, организациите на гражданското общество, социалните партньори и конфесионалните организации, за решаването и управлението на конфликти, и признава техния принос за мира и сигурността; припомня, че ОПР следва винаги да се използва в съответствие с международно договорените цели за развитие и ИССРМС – Глобална Европа;

5.  подчертава ролята на колективния, съгласуван подход на ЕС, подкрепен и одобрен от всички държави – членки на ЕС, политически компетентен и съобразен с особеностите на държавата партньор и който би могъл да бъде ефективен за насърчаване на разширяването на системите за социална закрила, които са в съответствие с респективните конвенции на МОТ, и на основните обществени услуги в развиващите се държави; посочва, че подобен подход на ЕС би спомогнал за превръщането на социалната закрила в една от основите на социалния договор, като проправя пътя към повишаване на устойчивостта; счита, че смесеното финансиране е вариант от инструментариума за финансиране на развитието, който би могъл да допълни публичните инвестиции в ограничен бюджетен контекст; призовава операциите за смесено финансиране да бъдат ограничени до области, където могат да осигурят добавена стойност за местната икономика, и в този контекст призовава за внимателна оценка, особено когато те са насочени към най-слабо развитите държави, с цел да се ограничи тежестта на дълга, да се защитят основни обществени услуги като здравеопазването, образованието и социалната закрила и да не се задълбочават съществуващите неравенства;

6.  подчертава, че съгласуваността между всички политики, стратегии, инициативи и инструменти за финансиране на ЕС, по-специално новия инструмент ИССРМС – Глобална Европа, инициативата „Екип Европа“ и новата стратегия за глобален портал (Global Gateway), както и тясното съответствие със стратегията на ЕС за СПР и съгласуваността на политиките за устойчиво развитие (СПУР), са от решаващо значение за оптимизирането на глобалния отговор на ЕС за устойчив растеж, развитие и мир; счита, че ЕФАР следва да подобри видимостта на ЕС и въздействието на неговото финансиране за развитие в света, за да се гарантира, че възприеманата роля на ЕС в света съответства на мащаба на неговата подкрепа;

7.  изразява тревога от това как пандемията от COVID-19 разкри дългогодишните структурни причини за неравенствата в здравеопазването; счита, че ЕФАР следва да допринася за влагането на инвестиции в устойчиви системи за обществено здравеопазване, здравно обслужване и здравни услуги, както и в научни изследвания и разработване на нови здравни технологии, а също така и на ваксини и лечения, и следва да се насочи към заболяванията, които се срещат често в развиващите се държави; призовава да се проучи възможността за създаване на платформа за споделяне на иновации, образование и обучение, знания и експертен опит, която да подкрепя многостранните партньорства, да насърчава публично-частния диалог и да проучва иновативни бизнес решения за ускоряване на устойчивото развитие; подчертава ролята на публичните и частните инвестиции и публично-частните партньорства, както и значението на мобилизирането на вътрешни ресурси в държавите партньори и на по-ефективното използване на финансирането от ЕС за преодоляване на установения недостиг на финансиране от 2,5 трилиона щатски долара за постигането на ЦУР до 2030 г., като същевременно се укрепва доброто управление и се води борба с корупцията;

Предизвикателствата пред нас

8.  подчертава, че развиващите се и развитите държави носят споделена отговорност за постигането на ЦУР; подчертава, че финансовият принос на ЕС за устойчивото развитие в държавите партньори следва да осигурява възможност за държавите партньори да допринасят за собственото си икономическо и социално развитие и за постигането на ЦУР; подчертава първостепенното значение на националната ангажираност в този контекст; подчертава, че ЕФАР и дългоочакваната стратегия на ЕС в областта на ЦУР трябва да отразяват и да улесняват един координиран и съгласуван набор от вътрешни и външни политики и ангажименти на ЕС, включително чрез набора от съществуващите политически инструменти в областта на развитието; подчертава, че публичното и частното финансиране трябва да бъдат приведени в съответствие с целите на ЦУР и Парижкото споразумение; в този контекст изразява съжаление, че Комисията все още не е разработила интегрирана и цялостна стратегия за изпълнение на ЦУР, което представлява значително предизвикателство по отношение на амбицията да се постигне съгласуваност на политиките поради липсата на ясни, измерими и обвързани със срокове цели за целия ЕС за всички ЦУР, като референтен показател за докладване;

9.  счита, че ЕФАР следва да се основава на експертния опит и съществуващите мрежи на всички нейни различни участници (т.е. ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), европейските финансови институции за развитие и др.); признава напредъка и подобренията, постигнати по отношение на бъдещата ЕФАР след заключенията на Съвета, но отбелязва, че настоящото статукво все още се характеризира с липсата на координация и насоки за политиката, както и с разпокъсаност, дублиране и контрапродуктивна конкуренция между горепосочените участници; призовава да се положат допълнителни усилия за по-добра координация и сътрудничество, за да може настоящата система да стане по-ефективна, основана на сътрудничество и фокусирана върху гарантирането на оптимално оползотворяване на ресурсите, като се използва съответният географски, секторен и финансов експертен опит на ключовите партньори, за да се постигне по-добра възвръщаемост на парите на данъкоплатците в ЕС и по-силно въздействие върху развитието;

10.  признава необходимостта да се укрепи и подобри институционалната структура на ЕС и да се преодолее неговият „дефицит на ефективност на развитието“, както и да се намали тежката бюрократична координация и да се засили институционалната гъвкавост с цел максимално оползотворяване на потенциала на ЕФАР и увеличаване на въздействието ѝ върху развитието;

11.  призовава Комисията да работи за ефективно управление на стратегията за глобален портал, която трябва да бъде насърчавана под общото ръководство на председателя на Комисията, и в тази връзка да си сътрудничи тясно със заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, с ЕСВД, със Съвета и с Европейския парламент; подчертава, че стратегията следва да бъде съгласувана с ЕФАР и че използването на резерва за финансиране на ИССРМС – Глобална Европа за нововъзникващи предизвикателства и приоритети не е целесъобразно; настоятелно призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно своето изчисление на коефициента на ливъридж за инвестиционните операции на наскоро обявения глобален портал на ЕС;

12.  изразява загриженост за това, че основните характеристики на принципа на СПУР систематично липсват в регулаторните инициативи на ЕС; подчертава, че са необходими повече усилия за пълно прилагане на принципите на СПУР, за да се постигнат целите за ефективност на помощта; настоява, че механизмите за гарантиране на СПУР трябва да бъдат заложени в ЕФАР; призовава за извършване на повече предварителни оценки на въздействието и за създаване на система за ранно предупреждение за несъгласуваност на политиките в делегациите на ЕС; препоръчва СПУР да се използва по-систематично и ефективно от всички съответни институции на ЕС и държави членки, включително на най-високо политическо равнище, и да бъде интегрирана при разработването и изпълнението на всички политики на ЕС, за да се гарантира, че те не оказват отрицателно въздействие върху постигането на ЦУР; припомня, че механизмите на СПУР следва да се прилагат и от ЕИБ, ЕБВР, финансовите институции за развитие и техните посредници; подчертава, че за да се постигнат ЦУР, е необходимо СПУР да бъде интегрирана и разгледана по-специално във външните политики на ЕС;

13.  признава усилията на Комисията за по-добро регулиране с цел създаване на дългосрочни устойчиви инвестиции, които да насърчават здравето и благосъстоянието както на хората, така и на планетата, и които да защитават правата на човека; изисква ЕФАР да бъде в съответствие с бъдещото законодателство на ЕС за надлежна проверка и корпоративна отговорност, като гарантира корпоративно спазване на стандартите за правата на човека и зачитане на регулаторните промени, задължителна надлежна проверка и изпълнение на международните ангажименти в областта на стопанската дейност и правата на човека; подчертава, че ЕФАР трябва да отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и отчетност; призовава членовете на ЕФАР да засилят надлежната проверка на своите операции, да гарантират съдържателни консултации с местното население при изпълнението на проектите, да доразвият своя експертен опит в областта на развитието и специалния си капацитет и човешки ресурси на местно равнище, да интегрират принципа за равенство между половете и да защитават правата на човека във всички операции, да внедрят стабилни механизми за отчетност за засегнатите общности и да докладват за проблеми при своето участие и ролята на своите посредници в проекти, които са оказали отрицателно въздействие върху местното население в развиващите се държави;

14.  отново потвърждава, че всички партньори по изпълнението и финансови посредници, участващи в проекти, които са свързани с гаранции на ЕС или са финансирани от бюджета на ЕС, трябва изцяло да прилагат стандартите, политиките, правилата и процедурите на ЕС в социалната сфера, околната среда, данъчното облагане, прозрачността, борбата с измамите и корупцията; призовава Европейската сметна палата да упражнява пълен контрол върху операциите, подкрепени с гаранции от бюджета на ЕС, и редовно да докладва за тях, като обърне внимание на евентуалните недостатъци в методите си на работа, които понастоящем ѝ пречат да прави това; подчертава, че е важно своевременно да се извърши независима оценка на ЕФУР+ и на подхода „Екип Европа“, за да се оцени тяхната ефективност, резултатност и въздействие върху развитието;

15.  отбелязва, че подходът „Екип Европа“ беше създаден в отговор на пандемията от COVID-19; счита, че подходът „Екип Европа“ следва да играе ключова роля при допълнителното подобряване на стратегическото сътрудничество и глобалната координация, както и при съгласуваността и ефективността на усилията за развитие, по-специално на равнището на партньорските държави, както и на равнището на ЕС и на държавите членки, включително и на нивото на регионалното управление; очаква по-голяма насоченост и обхват на политиката, както и по-силни механизми за комуникация и видимост по отношение на инструмента ЕФУР+/ИССРМС – Глобална Европа; освен това настоява за подходящо прилагане на механизма за контрол на Европейския парламент, за да се осигури демократична легитимност за дейностите на „Екип Европа“;

16.  призовава Комисията да предложи силна политическа ориентация на ЕС за политиките за развитие и да координира ЕФАР по начин, който би позволил по-нататъшно съгласуване на дейностите на финансовите институции на ЕС за развитие в рамките на новата отворена, основана на сътрудничество, прозрачна и приобщаваща структура, за да се постигнат целите на политиката за развитие на ЕС, да се укрепят тесните партньорства с регионите и да се допринесе за тяхното развитие;

17.  подчертава, че процесът на програмиране на ИССРМС – Глобална Европа предоставя възможност за увеличаване на използването на бюджетните гаранции на ЕС, по-специално ЕФУР+; подчертава, че бъдещата финансова структура следва да дава възможност за участие на всички заинтересовани страни във финансирането на развитието, включително малки и средни организации, банки за развитие и заинтересовани страни извън ЕС; в този контекст призовава за осигуряване на стабилни еднакви условия на конкуренция при управлението на ЕФУР+ и достъпа до ресурси на ЕС; подчертава важността на подходящата рамка за управление на риска и на ефективното управление и надзора при прилагането на инструментите за финансиране на развитието; призовава Комисията да използва по-ефективно съществуващите си ресурси от гледна точка на експертния опит в банковото дело и финансовия и техническия си капацитет;

18.  приветства публикуването на първата пътна карта на Комисията за подобрена европейска финансова архитектура за развитие и на доклад за напредъка за 2021 г.; припомня, че ИССРМС – Глобална Европа изисква Комисията да оповестява пред Съвета и Парламента състава, мандата и процедурния правилник на групата за техническа оценка и да гарантира безпристрастността и отсъствието на конфликти на интереси на нейните членове; настоятелно призовава Комисията да въведе подобни мерки за гарантиране на прозрачността и безпристрастността на експертната група на високо равнище, която ще представи на Комисията препоръки за по-нататъшно ускоряване на потока от частен капитал към държавите с ниски и средни доходи;

19.  призовава Комисията да гарантира, че ЕФАР преследва целта за възстановяване на системата за многостранно финансиране на развитието, за да спомогне за прекратяването на неустойчивите практики на кредитиране на някои държави, действащи извън тази система, които не само застрашават еднаквите условия на конкуренция за ЕС и други отговарящи на изискванията държави, но също така драстично увеличават вече високия външен дълг на много развиващи се държави, които са станали още по-уязвими вследствие на пандемията от COVID-19; подчертава в този контекст, че военната агресия на Русия в Украйна допълнително влошава дълговата тежест в много развиващи се държави; подчертава, че най-слабо развитите държави не са в състояние да изпълнят ЦУР без финансова подкрепа, и поради това настоятелно призовава за мерки за облекчаване на дълга, в съответствие с ангажиментите за устойчивост;

20.  счита, че таксономията на ЕС следва да допринесе за преориентирането на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции и за въвеждане на устойчивостта сред критериите, които трябва да се вземат предвид при управлението на риска; призовава Комисията да продължи да развива таксономията на ЕС и да насърчава финансовите институции за развитие на равнището на ЕС и на ниво държави членки, както и частните организации, работещи в областта на развитието, да приведат своите дейности, и по-специално тези в развиващите се държави, в съответствие с целите за устойчиво развитие и целите на Парижкото споразумение;

Европейски и национални финансови институции

21.  отново потвърждава конкретната роля на ЕИБ в рамките на ЕС и на световно равнище, както е предвидена в член 209 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 36 от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа; подчертава важната роля на ЕИБ за осъществяването на инвестициите на ЕС и партньорството с Комисията при изпълнението на стратегията за глобален портал;

22.  потвърждава водещата роля на ЕИБ в Европейския зелен пакт и устойчивата синя икономика, както и значителния ѝ принос за икономическия отговор на ЕС на пандемията от COVID-19; призовава ЕС да продължи максимално да оползотворява потенциала на ЕИБ, като инструмент за повишаване на стратегическата автономност на ЕС и за популяризиране на интересите и приоритетите на неговата външна политика в отношенията с държави извън ЕС; призовава ЕИБ да подобри своите политики и практики, както и своята прозрачност, по-специално чрез изпълнение на препоръките, формулирани от Европейския омбудсман, за „предприемане на редица стъпки за прозрачност, за да може обществеността по-лесно да види потенциалното въздействие върху околната среда на проектите, които [тя] финансира“, както е посочено в преписки 1065/2020/PB, 1251/2020/PB и 1252/2020/PB;

23.  приветства създаването на ЕИБ Глобал, определен от ЕИБ като специален клон за развитие в рамките на Групата на ЕИБ, който функционира от 1 януари 2022 г.; призовава ЕИБ да засили присъствието си в тази област, като същевременно използва възможните полезни взаимодействия с ЕСВД, с делегациите на ЕС, с ЕБВР и с други финансови институции за развитие; посочва, че липсата на информация относно начина на финансиране на ЕИБ Глобал застрашава неговия мандат още от самото начало, включително с оглед на ангажиментите на този нов субект по отношение на целите за развитие; поради това призовава за конкретен и силен мандат за развитие на новия ЕИБ Глобал; очаква тази нова структура и нейният консултативен съвет, нейните цели и бюджетни разпоредби, организационното функциониране и специфичните цели на клона, както и неговите механизми за координация с други институции за финансово развитие, да бъдат напълно прозрачни, включително чрез проактивно публикуване на документи, чрез гарантиране на съдържателно представителство на държавите получатели и чрез редовен обмен с Европейския парламент и открит диалог със заинтересованите страни, по-специално организациите на гражданското общество и местните участници;

24.  насърчава ЕИБ да продължи да участва активно при разработването на планиране, наблюдение и оценяване на равнището на държавите, заедно с делегациите на ЕС, и чрез съфинансиране с финансови институции в областта на развитието; призовава за по-силна координация между Комисията, ЕСВД и делегациите на ЕС, с цел да се улеснят дискусиите и сътрудничеството със съответните организации на местно равнище, за да се определят проектите, които най-добре постигат целите за ефективност на развитието;

25.  насърчава ЕИБ и ЕБВР допълнително да засилят взаимното си допълване и своите бизнес модели чрез повече инициативи за взаимно доверие, тъй като нуждите са по-големи от съвместните им ресурси; призовава ЕИБ и ЕБВР да координират работата си по различни траектории и да изяснят своето разделение на труда, за да помогнат на всички банки да се съсредоточат върху съответните си основни компетентности, като по този начин се избегнат дублирането и подбиването на цените; отбелязва, че е необходимо методите на работа и инструментите на ЕИБ и ЕБВР да се адаптират към нуждите от инвестиции в Африка, по-специално за да се улеснят широкомащабните инвестиции, като същевременно се запази подкрепата на ЕС за по-малко мащабни местни проекти; посочва, че е от решаващо значение европейските инвестиции да бъдат придружавани от видимо присъствие на ЕС и от непрекъснат политически диалог; отбелязва, че ЕФАР трябва да увеличи максимално предимствата на различните структурни условия и методи на работа на съществуващите европейски банки за развитие и финансови институции, за да се повиши ефективността на приноса на ЕС за устойчивото развитие; очаква ЕИБ, ЕБВР и други европейски финансови институции за развитие да гарантират и да предоставят доказателства, под формата на предварителни оценки на въздействието, че всички проекти, и по-специално проектите за смесено финансиране, допринасят за постигането на целите на ЕС за развитие, включително и тези за най-слабо развитите държави, и че отговарят на международните стандарти в областта на правата на човека; призовава Комисията, ЕИБ, ЕБВР и европейските финансови институции за развитие да гарантират, че техните екипи за консултативна и техническа помощ са в състояние да подпомагат равенството между половете и приобщаващото развитие;

26.  призовава Комисията, държавите членки, ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие и другите европейски банки за развитие и финансови институции, включително и по-малките финансови институции в областта на развитието, да засилят своето сътрудничество, по-специално в рамките на ИССРМС – Глобална Европа и нейните цели, както и за постигане в световен мащаб на целите на Програмата до 2030 г., и да ги насърчават да обединяват ресурси и финансиране и да подобряват своята координация и комуникация по общи проекти, като използват съответния си финансов експертен опит; призовава Комисията да играе по-активна роля при предоставянето на техническа помощ за проекти и при подпомагането на финансови институции в областта на развитието, както и на други организации, работещи в областта на развитието, при координацията на дейностите; призовава за прилагане на приобщаващ подход към по-малките финансови институции на държавите членки в областта на развитието при осигуряването на достъп до финансиране в структурата на ЕС за финансиране на развитието;

27.  подчертава значението на по-ефективното използване на полезните взаимодействия и по-доброто хармонизиране на инициативите за финансиране на ЕБВР, ЕИБ и другите финансови институции в областта на развитието, насочени към съседните на ЕС държави, като се обръща специално внимание на страните – кандидатки за членство в ЕС; в контекста на продължаващата война в Украйна припомня, че европейското финансиране в съседните държави и в страните кандидатки е незаменим елемент от реформите, които са необходими за изпълнение на критериите за присъединяване, в съответствие с външнополитическите интереси на ЕС;

28.  призовава ЕИБ да работи в по-тясно сътрудничество с Африканската банка за развитие и да направи оценка на предимствата от създаването на съвместно дъщерно дружество, след изпълнението на текущия план за действие за партньорство между ЕИБ и Африканската банка за развитие; приканва ЕИБ да докладва на Парламента относно предприетите следващи стъпки; подчертава необходимостта от финансиране на дългосрочни инвестиции, които да насърчават устойчивото развитие, както и от надграждане над досегашното сътрудничество, с цел доразвиване на възможностите за устойчиво развитие на африканския континент; насърчава създаването на центрове за проекти и консултации, управлявани съвместно от ЕИБ и от Африканската банка за развитие, с цел сформиране на ефективни звена за контакти за предоставяне на консултации и иницииране на проекти за местни организации, за по-добро удовлетворяване на потребностите във връзка с местното развитие, както и за подобряване на ангажираността на местно равнище за реализацията на общи проекти за развитие; във връзка с това призовава за подкрепа на развитието на местния частен сектор в Африка, по-специално чрез предоставяне на повече средства на африканските микро-, малки и средни предприятия;

29.  в тази връзка подчертава, че по принцип са необходими ангажираност на местно равнище и основан на сътрудничество приобщаващ подход, които следва да се основават на стабилна рамка за системни консултации на местно равнище със заинтересованите страни и с бенефициентите, за да се постигне трайно въздействие върху развитието; изисква от Комисията да прецени как рамката за системни консултации на местно равнище със заинтересованите страни и с бенефициентите би могла да бъде подобрена още повече;

30.  призовава финансовите институции на държавите членки за развитие да разширят допълнително финансовото приобщаване, за да се подкрепи достъпът до устойчиво финансиране за най-нуждаещите се лица, включително и за жените, тъй като това допринася за тяхното икономическо овластяване; призовава в тази връзка ЕФАР да допринесе за пълното прилагане на третия план за действие на ЕС относно равенството между половете; припомня целта, съгласно която поне 85% от действията следва да имат като основна или значима цел равенството между половете, като най-малко 5% от тях следва да са насочени към основната цел за равенство между половете, гарантиране на права и овластяване на жените и момичетата; призовава да се предвиди задължение за събиране на разбити по полов признак данни по всички операции на ЕФАР и за включване на предварителна и последваща оценка за въздействието върху равенството между половете;

31.  насърчава всички банки и институции за развитие да поемат устойчиви ангажименти и да предвиждат смели инвестиции в съответствие с целите на политиката за развитие, които да са насочени по-специално към намаляване на неравенствата и изкореняване на бедността, а не към гарантиране на възвръщаемост на инвестициите; следователно признава, че е важно да се насърчават по-рискови инвестиции при наличието на по-трудни условия за развитие, като например в нестабилни или засегнати от конфликти държави, както и в сектори с недостатъчно покритие, като например секторите на климата, биологичното разнообразие, образованието и здравеопазването; същевременно подчертава, че е необходимо да се сведат до минимум всякакви свързани рискове за бюджета на ЕС, като например повишеното търсене на бюджетни гаранции на ЕС, и да се запази високият кредитен рейтинг на ЕИБ; насърчава финансовите институции в областта на развитието да поемат по-голям риск в своите инвестиционни програми чрез ЕФУР+, за да достигнат и до най-нестабилните икономики; във връзка с това призовава Комисията да играе по-активна роля за осигуряване на измеримо допълнително въздействие върху развитието, без това да води до нарушения на местния пазар или до нелоялна конкуренция с местните стопански субекти, както и за подпомагане при разработването на проекти, които да са приоритетно насочени към предлагането, чрез подкрепа за подготовката на проекти и чрез подпомагане на финансовите институции в областта на развитието при координацията на дейностите, като същевременно се гарантира интегрирането на по-малките финансови институции в областта на развитието;

32.  признава значението и потенциала на банките за развитие на държавите членки в рамките на структурата на ЕФАР; при все това изразява загриженост относно ролята на посредниците, които си партнират с финансовите институции в областта на развитието, по-специално по отношение на докладваните нарушения на правата на човека; подчертава важната роля, която развитието на местния частен сектор в Африка на юг от Сахара може да играе за овластяването на партньорските държави, за да могат те да поемат по пътя на устойчивото развитие;

33.  призовава Комисията да докладва ежегодно за инициативите „Екип Европа“ въз основа на количествени и качествени показатели в рамките на ИССРМС – Глобална Европа, като същевременно прави оценка на мобилизираните ресурси, планирането и въздействието на развитието, хармонизирането и прилагането на стандартите на ЕС, перспективата за интеграция в ЕС и участието на държавите членки; настоява това докладване да се споделя с Парламента и да се оповестява публично; подчертава, че Парламентът трябва да играе ключова роля при упражняването на контрол върху политическите цели и очакваните резултати от инициативите „Екип Европа“ както на общо, така и на проектно равнище, като се гарантира, че инициативите „Екип Европа“ функционират успоредно със съществуващите механизми и че допълват, а не заместват многогодишните индикативни програми;

34.  отново заявява, че институционалният контрол и надзор върху финансирането от ЕС насърчава демократичния дебат и спомага за подобряване на надеждността и прозрачността на ЕС; подчертава важната роля на Парламента и неговата роля по упражняване на контрол по линия на ИССРМС – Глобална Европа в това отношение; призовава да се поемат задължения, които да гарантират подходяща видимост във връзка с изпълнението на ЕФАР; призовава Комисията да предприема подходящи и своевременни действия при неизпълнението на тези задължения; призовава Европейската сметна палата да изготвя редовни доклади относно изпълнението на ЕФАР, които ще бъдат оповестявани публично и ще водят до политически препоръки, включително относно действията, които трябва да бъдат предприети за извършването на подобрения; изразява съжаление по повод на липсата на информация за широката общественост относно ролята на ЕС при осигуряването на подкрепа за местните общности и насърчава обезпечаването на по-добра комуникация с обществеността;

35.  призовава Комисията и институциите на ЕФАР да насърчават прозрачността при своите процедури за възлагане на обществени поръчки; припомня, че предприятията от ЕС следва да могат да се конкурират при равни условия с предприятията, установени в държави извън ЕС;

36.  подчертава, че своевременното получаване на подходяща, последователна и сравнима информация е от съществено значение за измерване на напредъка и действителните резултати и за установяване на това дали финансирането от ЕС за развитието е било ефективно и е допълвало друго финансиране; изразява съжаление относно липсата на единна рамка за докладване и измерване на резултатите със сравними показатели за ЕФУР+; насърчава Комисията да разработи такава рамка, за да направи възможно хармонизирането на управлението на резултатите; приканва Комисията да предоставя на Парламента актуална информация относно съдържанието и прилагането на тази рамка;

37.  очаква специалния доклад на Европейската сметна палата относно програмирането на помощта за развитие, в който ще се направи оценка за това дали помощта на ЕС за развитие за периода 2021 – 2027 г. се разпределя съобразно ясно определена стратегия; подчертава, че е важно да се направи оценка за допълняемостта на смесеното финансиране, за да се определи ефективността на тези инструменти за постигане на резултати в областта на развитието и целите на политиката, основани на ценностите на ЕС; приканва Европейската сметна палата да обмисли възможността за извършване на такава оценка;

Финансиране на развитието

38.  настоява държавите членки да изпълнят своя ангажимент за заделяне на 0,7% от своя брутен национален доход (БНД) за ОПР; изразява тревога за това, че през 2020 г. ОПР от развитите икономики е била средно едва 0,32% от техния БНД, тоест по-малко от половината от ангажимента за заделяне на 0,7%, който е изпълнен само от четири държави членки; подчертава, че въздействието на руската военна агресия в Украйна върху публичните разходи в международен мащаб ще окаже допълнителен натиск върху бюджетните средства за помощи, които така или иначе са ограничени; отбелязва, че държавите членки, които се присъединиха към ЕС след 2002 г., се ангажираха да се стремят да увеличат съотношението между ОПР и БНД до 0,33%; приветства усилията, които тези и други държави членки са положили досега за постепенното увеличаване на техните разходи за ОПР; насърчава тези държави да продължат по този път; подчертава важната роля на ОПР като катализатор за промяна и като средство за мобилизиране на други ресурси; счита, че ЕС следва да се стреми да запази позицията си на световен лидер по отношение на ОПР; припомня, че поне 93% от разходите по линия на ИССРМС – Глобална Европа трябва да отговарят на критериите за ОПР;

39.  подчертава значението на ангажимента на ЕС да мобилизира ресурси за действия в областта на климата и ролята на ЕИБ и на други членове на ЕФАР за постигането на напредък в тази област; отбелязва ангажиментите на Съвета за насочване на ЕФАР към изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, ЦУР и Парижкото споразумение с цел ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C; припомня целта на ИССРМС – Глобална Европа за 30% разходи за климата и очертаната в многогодишната финансова рамка цел за изразходване на 7,5% от БВП за биологичното разнообразие до 2024 г.; изразява съжаление за факта, че в пътната си карта Комисията не е поела по-конкретни ангажименти във връзка с целите на политиката в областта на климата, и очаква това да бъде поправено в предстоящ програмен документ; призовава да бъдат забранени всички операции за финансиране на сектори, които допринасят за климатичната криза, и най-вече – сектора на изкопаемите горива; отбелязва, че ЕФАР следва да бъде приобщаващ за всички региони и партньорски държави, като същевременно признава, че значителен дял от инвестициите се насочват към Западните Балкани и към източните и южните съседни държави;

40.  признава ролята на местните микро-, малки и средни предприятия, кооперации, приобщаващи бизнес модели и научноизследователски институти като двигатели на растежа, заетостта и иновациите на местно равнище, които от своя страна ще допринесат за постигането на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от опростяване на достъпа до финансиране, от по-голямо приобщаване и от осигуряване на подкрепа за по-малките организации, включително чрез подобряване на достъпността до съответните публично достъпни данни; подчертава, че следователно за местните МСП трябва да се осигури лесен достъп до финансовите услуги в рамките на ЕФАР; отбелязва, че политиките на ЕС трябва да насърчават сътрудничеството между дружествата и предприятията, и по-специално МСП, за да могат те да играят активна роля в инициативите, допринасящи за устойчивото развитие в развиващите се страни;

41.  призовава Комисията да установи връзка между възможните дейности за намаляване на риска и финансовата подкрепа за достъп до образование и професионално обучение, по-специално за създаване на подходяща инфраструктура и обучение за учителите по линия на ИССРМС – Глобална Европа, с цел улесняване на постигането на ЦУР 4;

42.  отбелязва особеното значение на инвестициите на ЕС в областта на устойчивото селско стопанство, включително и агроекологичните практики, при които липсват частни и публични инвестиции; подчертава, че местните, дребните и семейните земеделски стопанства трябва да имат достъп до финансовите услуги, и по-специално до микрофинансиране;

43.  отбелязва, че липсата на достъп до пазара поради проблеми със свързаността е една от основните пречки пред продоволствената сигурност в много региони на Африка; счита, че инвестициите на ЕС в тази област биха могли да окажат силно въздействие;

44.  отбелязва решението за двата стълба за преодоляване на данъчните предизвикателства, породени от цифровизацията и глобализацията на икономиката, договорено от членовете на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че договорената глобална минимална ставка на корпоративния данък от 15% за многонационалните предприятия се прилага ефективно; подчертава, че според някои оценки минималният данък се очаква да генерира около 150 милиарда щатски долара годишно под формата на допълнителни общи данъчни приходи;

45.  призовава Комисията да насърчава международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, за да се противодейства на отклонението от данъчно облагане, на незаконните финансови потоци и на корупцията, с цел насърчаване на целенасочено и устойчиво финансиране за развитие, което да допринася за намаляване на неравенствата и бедността;

o
o   o

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ООН.

(1) ОВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1. (2) ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1. (3) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 80. (4) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 88. (5) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1. (6) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.