Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(2),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директивата за местообитанията)(3),

–  като взе предвид Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция)(4),

–  като взе предвид Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на Европейската комисия,

–  като взе предвид известието на Комисията от 12 октомври 2021 г., озаглавено „Ръководство относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията“ (C(2021)7301),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в много части на Европа разширяването на районите на разпространение или реколонизацията на някои едри хищници, включително и по-специално вълци и мечки, отсъствали дълго време от тези територии, ги поставя в конфликт с човешките дейности, особено екстензивната паша на овце и едър рогат добитък; като има предвид, че съществуват значителни разходи за пасищните животновъди поради нападения срещу техните стада, както и големи различия между държавите членки и регионите по отношение на мерките (а в някои случаи и липса на такива) за подпомагане на земеделските стопани и публичните средства, които се предоставят за компенсация и адаптиране;

Б.  като има предвид, че законодателни действия като Директивата на ЕС за местообитанията и международни договори като Бернската конвенция допринесоха за възстановяването на популациите на едри хищници, в това число на сивия вълк, кафявата мечка, евроазиатския рис и росомахата; като има предвид, че през 2012 г. броят на едрите хищници в континентална Европа включва 9 000 европейски риса, 17 000 кафяви мечки, 1 250 росомахи и 12 000 вълка; като има предвид, че според оценка, извършена през 2018 г.(5), броят на вълците се е увеличил значително през последните 10 години и е достигнал 17 000, докато броят на другите видове остава сходен; като има предвид освен това, че въз основа на най-добрите налични данни през 2022 г. общият брой на вълците в ЕС-27 вероятно ще бъде от порядъка на 19 000 и вероятно ще надхвърли 21 500 в географска Европа(6); като има предвид, че през последните 10 години в Европа е установено увеличение с над 25% на разпространението на вълците според оценка от 2022 г. на природозащитния статус на вълка (Canis lupus) в Европа(7); като има предвид, че Международният съюз за опазване на природата (IUCN) е класифицирал 3 от 9 популации на вълци, 3 от 10 популации на кафяви мечки и 3 от 11 популации на евроазиатски рис в Европа като видове с най-слабо застрашен природозащитен статус; като има предвид, че и двете популации на росомахи в Европа продължават да бъдат застрашени и че иберийският рис все още е застрашен;

В.  като има предвид, че популацията на вълците може да нараства експоненциално с приблизително 30% годишно;

Г.  като има предвид, че отрицателното въздействие на нападенията върху селскостопанските животни от нарастващата популация на вълците се увеличава; като има предвид, че вълците все по-често се намират в много голяма близост до хората, по-специално в гъсто населените райони;

Д.  като има предвид, че само в Австрия броят на селскостопанските животни, убити от вълци, се увеличи с 230%, достигайки до 680 през 2021 г.; като има предвид, че подобно развитие на положението с нападенията от вълци може да се наблюдава и в други държави членки: през 2020 г. броят на убитите селскостопански животни възлиза на 11 849 във Франция, 3 959 в Германия, 616 в Чехия, 139 в Белгия и 98 в региона Южен Тирол в Италия;

Е.  като има предвид, че бързото нарастване на популацията на вълците и нападенията срещу селскостопанските животни затрудняват националните администратори да действат ефективно и решително с инструментите, с които разполагат понастоящем;

Ж.  като има предвид, че земеделските стопани, изправени пред явлението нападения от едри хищници, се чувстват отчаяни, неразбрани и безсилни; като има предвид, че нападенията от едри хищници вече са довели до човешки жертви;

З.  като има предвид, че повечето популации на едри хищници в Европа са трансгранични; като има предвид, че отделните популации могат да имат широк географски ареал на разпространение, в който влизат части от различни държави, в рамките на ЕС и извън него, което води до ситуации, при които една и съща популация в един регион може да се счита за имаща благоприятен природозащитен статус, докато в съседен регион тя може да бъде класифицирана като нуждаеща се от строга защита;

И.  като има предвид, че подходите за наблюдение се различават значително, което води до непоследователно качество и количество на данните за равнищата на популациите на едрите хищници;

Й.  като има предвид, че по линия на програмата LIFE вече са финансирани множество проекти за смекчаване на конфликтите с дивата флора и фауна и се насърчава дългосрочното съвместно съществуване с едри хищници; като има предвид, че между 1992 г. и 2019 г. бяха изразходвани средно 3,6 милиона евро годишно за проекти, насочени към мерки за смекчаване на щетите от едрите хищници чрез програмата LIFE, а още 36 милиона евро бяха отпуснати за текущи проекти, предоставящи специфични за контекста насоки относно ефективността на мерките за смекчаване, например електрически огради, активно пастирство и използване на кучета за охрана на селскостопанските животни в множество различни региони на ЕС; като има предвид, че съществува необходимост от допълнителни проекти в регионите и относно видовете едри хищници, които все още не са разгледани;

К.  като има предвид, че домашните животни, особено по пасищата и в откритите пасищни системи, са изложени на по-висок риск от нападения (в зависимост от въведените мерки и тяхната ефективност) поради нарастващото присъствие на едри хищници; като има предвид, че това е особено вярно в планинските и слабо населените региони, в които пашата е необходима за опазването на тези приоритетни местообитания; като има предвид, че в някои гъстонаселени райони с малко на брой видове естествена плячка за едрите хищници може да съществува и по-голям риск за домашните животни;

Л.  като има предвид, че обществените нагласи към едрите хищници се различават значително в различните държави и сред различните групи по интереси, по-специално в регионите, в които едрите хищници са отсъствали за по-дълъг период от време; като има предвид, че страхът от нападения и липсата на достатъчна подкрепа от страна на органите, за да се избегнат щетите, могат да доведат до незаконно убиване на защитени видове;

М.  като има предвид, че секторите на овцевъдството и козевъдството, които са най-уязвими на нападения от едри хищници, вече от няколко десетилетия са подложени на икономически натиск поради по-широкообхватни социално-икономически причини; като има предвид, че този уязвим сектор може да осигури добавена стойност за околната среда чрез екстензивна паша, допринасяйки за поддържането на биологичното разнообразие в открити ландшафти в много райони с природни ограничения или ниска плодородност, например алпийските пасища, и спомагайки за борбата с явления като ерозията и горските пожари;

Н.  като има предвид, че традиционните планински и ливадни пасищни системи все по-често биват изоставяни вследствие на екологични, селскостопански и социално-икономически предизвикателства;

О.  като има предвид, че в някои региони на ЕС проекти по LIFE показват, че превантивните мерки за избягване на конфликти, свързани със съвместното съществуване, са успешни методи за намаляване на щетите от едрите хищници; като има предвид обаче, че ефективността на тези мерки би могла да бъде повлияна от географските обстоятелства и местните условия; като има предвид, че тези мерки могат да доведат до увеличаване на труда и до разходи за земеделските стопани, особено в регионите, в които едрите хищници се завръщат или разширяват своята територия; като има предвид, че превантивните мерки за избягване на конфликти, свързани със съвместното съществуване, могат да бъдат съчетани, за да се повиши ефективността; като има предвид, че плащанията на компенсации, които се регулират на национално равнище, се различават в рамките на ЕС и невинаги се постигат пълно компенсиране на понесените щети;

П.  като има предвид, че загубата и нараняванията на селскостопански и домашни животни поради нападения от едри хищници причиняваг не само икономическа вреда на земеделските стопани и животновъдите, но водят и до значителни емоционални последици за техните собственици;

Р.  като има предвид, че традиционните животновъдни практики с висока степен на защита на селскостопанските животни от хищници, например използването на пастири, кучета за охрана на селскостопанските животни и прибирането им за през нощта, за да се гарантира прякото и непрекъснато наблюдение на тревопасните животни, се използват в Европа от векове, но постепенно се прекратяват поради много по-малкия брой нападения от хищници; като има предвид, че пълното връщане към тези стари практики в някои региони може да се окаже трудно поради промяната в земеползването с по-многофункционален подход в земеделските райони, нарасналото значение на туризма и настоящия социално-икономически натиск, пред който е изправено селското стопанство в ЕС, със значително намаляване на броя на земеделските стопани и с по-ниски от средните заплати; като има предвид, че ще трябва да се намерят иновативни решения, за да се приспособи съвременното селско стопанство към присъствието на вълци;

С.  като има предвид, че е необходимо конструктивно съвместно съществуване между едрите хищници и животновъдството, при което, от една страна, природозащитният статус на едрите хищници да може да продължи да се развива благоприятно, а от друга, на земеделските стопани да бъдат предоставени инструменти и достатъчно финансиране за справяне с нападенията над селскостопански животни и тяхното предотвратяване; като има предвид, че всички управленски решения следва да се основават на научни и надеждни данни и да вземат предвид екологичните, социалните и икономическите перспективи; като има предвид, че ще са необходими допълнителни дискусии между заинтересованите страни и земеделските стопани в областите, в които едрите хищници са отсъствали десетилетия, и че ще са необходими допълнителни усилия по отношение на споделянето на най-добри практики в подкрепа на прилагането на превантивни мерки и получаването на достъп до финансиране; като има предвид, че засиленото присъствие на едри хищници може да има положително въздействие върху функционирането и устойчивостта на екосистемите, опазването на биологичното разнообразие и екологичните процеси, като допринася, наред с другото, за регулирането на популациите на дивите копитни животни; като подчертава също така, че особено в националните паркове наличието на едри хищници допринася за свързаната с отдиха стойност на горите и за все по-нарастващия природосъобразен туризъм;

Т.  като има предвид, че през октомври 2021 г. Комисията издаде нови насоки относно строгата защита на животинските видове съгласно Директивата за местообитанията, включително вълците, с цел да помогне на държавите – членки на ЕС, да подобрят прилагането на Директивата за местообитанията на място и по-специално да гарантират пълното, ясно и точно транспониране на член 16 от нея;

1.  отбелязва положителните резултати от политиките в областта на биологичното разнообразие по отношение на възстановяването на едрите хищни видове в ЕС и отбелязва тяхното въздействие върху функционирането и устойчивостта на екосистемите, опазването на биологичното разнообразие и екологичните процеси, както и върху животновъдството; подчертава, че е важно да се гарантира балансирано съвместно съществуване между хората, селскостопанските животни и едрите хищници, по-специално в селските райони, и подчертава необходимостта да се признае, че промените в равнищата на популациите на определени видове могат да доведат до редица екологични, селскостопански и социално-икономически предизвикателства; признава, че член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията вече съдържа гъвкавост за ефективни действия във връзка с тези полезни взаимодействия и компромисни варианти и се счита за пригоден за целта; отбелязва, че тези възможности за гъвкавост следва да бъдат проучени допълнително;

2.  изразява съжаление относно въздействието, което нападенията от едри хищници оказват върху доброто състояние на животните, включително наранявания, аборти, намалена плодовитост, загуба на животни или цели стада, както и смъртни случаи на кучета пазачи, и призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно, за да предотвратят страданието и увреждането на селскостопанските животни;

3.  призовава Комисията да продължи да оценява напредъка в постигането на благоприятен природозащитен статус на видовете въз основа на научни доказателства, за да оценява и наблюдава надлежно обхвата и размера на популациите на едрите хищници, включително тяхното въздействие върху природата и биологичното разнообразие; подчертава необходимостта да се вземе предвид високата трансгранична мобилност на видовете, тъй като природозащитният статус на различните популации на едни и същи видове може да се различава в отделните региони; призовава Комисията и държавите членки да засилят още повече трансграничното сътрудничество и подчертава, че наблюдението следва да бъде координирано чрез хармонизирана методология, като се вземат предвид транснационалните популации и (био)географските региони, когато е приложимо; призовава Комисията да задели средства за проучвания на биологичното разнообразие, например в рамките на „Хоризонт Европа“, насочени към актуализиране на картите за разпределението и гъстотата на едрите хищници; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки използват подходящи методи за наблюдение за всеки от различните видове едри хищници, които да позволят събирането на висококачествени, съпоставими и стандартизирани данни за ефективна оценка на равнищата на популациите;

4.  приветства факта, че точката „Предложение за изменение: прехвърляне на вълка (Canis lupus) от приложение II в приложение III към Конвенцията“ е включена в дневния ред на 42-рото заседание на Постоянния комитет на Бернската конвенция; подчертава, че природозащитният статус на вълка на общоевропейско равнище оправдава смекчаването на защитения му статут и следователно приемането на предложеното изменение;

5.  признава, че нападенията от едри хищници се увеличават в цяла Европа, че вече са довели до човешки жертви и че са оказали отрицателно въздействие върху животновъдите; подчертава, че е важно държавите членки също така да събират информация и да съобщават за щетите, причинени от нападенията от едри хищници; подчертава, че доброто наблюдение на тенденциите при настъпването на щети за животновъдите е основно предварително условие за успешни политики, но че държавите членки използват различни методи за проучване и наблюдение; изтъква значението на стандартизираните формати за отчитане и подчертава, че това следва да се прилага в еднаква степен за наблюдението на ефективността на програмите за смекчаване на щетите, включително компенсирането и предотвратяването; призовава за това резултатите от наблюдението и използваната методология да се предоставят на разположение на обществеността своевременно и в условия на прозрачност; подчертава, че Комисията следва да координира събирането на данни и да извършва анализите;

6.  подчертава значението на подобряването на наблюдението на здравето на дивата флора и фауна, по-специално по отношение на кръстосването между кучетата и вълци, което следва да се открива проактивно на ранен етап; призовава за стандартизирана политика за идентифициране на хибридните животни и прозрачен подход, включително общ трансграничен обмен на ДНК проби на вълци между научноизследователските институции;

7.  призовава Комисията и държавите членки да подпомагат регионите, изправени пред нарастващи конфликти във връзка със съвместното съществуване, с цел изясняване как да се използва по подходящ и отговорен начин гъвкавостта, която вече съществува съгласно член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията; отбелязва осъвремененото ръководство на Комисията относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията, публикувано на 12 октомври 2021 г.(8); подчертава, че е отговорност на Комисията да изяснява съществуващите насоки и да актуализира по целесъобразност своите насоки, включително относно тълкуването на членове 12 и 16, и насърчава държавите членки да използват по-добре съществуващите насоки и да действат ефективно за предотвратяване, смекчаване и компенсиране на щетите, причинявани от едрите хищници, вземайки предвид трансграничните популации, както и да създадат ефективна правна и институционална рамка за подпомагане на земеделските стопани и животновъдите да направят възможно това съвместно съществуване;

8.  призовава Комисията да извършва редовни оценки на научните данни, за да се даде възможност за изменение на защитения статут на вида веднага след като бъде постигнат желаният природозащитен статус, в съответствие с член 19 от Директивата за местообитанията;

9.  поради това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да направят така, че различните заинтересовани страни, включително участниците в селските райони, да имат възможности за обсъждане на въздействието на едрите хищници; настоятелно ги призовава да предоставят информация относно практическите решения и възможностите за финансиране за превантивни мерки срещу нападенията над селскостопански животни, както и да проведат ясна кампания за повишаване на осведомеността; подчертава значението на разработването на платформи на заинтересованите страни относно съвместното съществуване с едрите хищници на равнището на ЕС, на национално равнище и на местно равнище, като например Платформата на ЕС за съвместно съществуване между хората и едрите хищници, както и значението на насърчаването на диалога, обмена на опит и сътрудничеството, за да се преодоляват конфликтите между хората и защитените видове; призовава Комисията да подкрепи разработването на координирани подходи в държавите членки;

10.  призовава Комисията да докладва относно въздействието на присъствието на едри хищници в Европа върху жизнеспособността на животновъдството, биологичното разнообразие, селските общности и селския туризъм, включително приемствеността между поколенията в селското стопанство, в контекста на социално-икономическите фактори, които оказват въздействие върху жизнеспособността на животновъдството; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на въздействието, което нападенията от едри хищници оказват върху доброто състояние на животните, както и върху благосъстоянието, доходите и увеличаването на разходите за труд и материалните разходи на земеделските стопани, като също така отчитат дали са били приложени превантивни мерки и доколко тези мерки са били ефективни;

11.  призовава Комисията и държавите членки да разработят солидна и всеобхватна оценка на всички значими заплахи и натиск върху отделните видове едри хищници и техните местообитания на европейско равнище и във всяка държава членка, независимо дали става въпрос за естествени причини или за антропогенни фактори; призовава държавите членки и Комисията също така да картографират приоритетните зони за свързване на популациите на едрите хищници и да определят най-важните екологични коридори, пречки пред разпространението, пътни участъци с висока смъртност и други важни особености на ландшафта, свързани с разпокъсаността на разпространението на едрите хищници, за да се избегне разпокъсването на местообитанията;

12.  подчертава, че животновъдните стопанства в планинските райони, включително и по-специално в Алпийския регион, са особено уязвими по отношение на увеличаващите се щети, причинявани от едрите хищници; припомня, че стопанствата в тези райони често са малки, поемат високи допълнителни разходи и трябва да бъдат защитавани и насърчавани, тъй като могат да спомагат за защитата на планинските ландшафти и за опазването на биологичното разнообразие в негостоприемните региони; посочва, че е особено необходимо да се опазват, съгласно Директивата за местообитанията, зони като богатите на видове Nardus тревни съобщества върху силикатни субстрати в планински области и алпийските и субалпийските варовикови тревни съобщества; отбелязва, че при създаването на тези местообитания в тях е имало диви хищници, и посочва, че основен фактор за опазването на тези зони е екстензивната паша, например за едър рогат добитък и коне или за наблюдавани от хора стада; призовава Комисията да защитава и опазва традиционните селскостопански практики като пасищното животновъдство, модела на наблюдаваната от хора паша, практиката на сезонната паша, призната от ЮНЕСКО, и начина на живот на пасищните животновъди чрез решителни действия и конкретни решения; признава, че някои от тези практики могат да бъдат обхванати от предложения списък на възможните селскостопански практики, финансирани от екосхеми;

13.  призовава Комисията и държавите членки да отчетат, че наличните понастоящем превантивни мерки, включително огради и кучета пазачи, които са успешни в някои региони на ЕС, могат да представляват допълнителна финансова и трудова тежест за земеделските стопани, невинаги са подкрепяни с финансиране от ЕС или с национално финансиране и имат различна степен на ефикасност и ефективност в зависимост от местните условия(9)(10); във връзка с това подчертава, че финансовата подкрепа за предприемането на превантивни мерки следва да бъде придружена от консултантска подкрепа, за да се гарантира цялостното и навременно прилагане на тези мерки; подчертава, че при прилагането на превантивни мерки и при предвиждането на дерогации е необходимо да се отчитат характерът на терена, географските особености, историята на съвместното съществуване с големи хищници и други първостепенни фактори като туризма, който често е от основно значение за съответните райони; призовава Комисията и държавите членки да признаят, в случаите на разрастване на популациите на едрите хищници, значението на проактивното разработване и прилагане на стратегии за смекчаване на щетите в съответствие с Директивата за местообитанията и въз основа на научни доказателства;

14.  призовава Комисията редовно да извършва оценка на напредъка в постигането на природозащитния статус на видовете на равнището на биогеографските региони и/или популациите в целия ЕС и настоява Комисията да разработи без забавяне процедура за оценяване, за да се даде възможност за изменение на защитения статут на популациите в определени региони веднага след като бъде постигнат желаният природозащитен статус, в съответствие с член 19 от Директивата за местообитанията;

15.  призовава Комисията и държавите членки да определят и подкрепят, въз основа на научни данни, най-добрите осъществими превантивни мерки за намаляване на нападенията и на щетите от нападенията над селскостопански животни от едри хищници, като вземат предвид регионалните и местните характеристики на държавите членки, и да подкрепят земеделските стопани да кандидатстват за тези превантивни мерки, за да се разпространяват и разрастват успешните подходи; призовава също така за тяхното ефективно включване в консултантските услуги в областта на селското стопанство; призовава за увеличаване на финансирането по линия на програмата LIFE за проекти, насочени към постигане на съвместно съществуване с едрите хищници, като същевременно се запази финансирането за защитата на видовете; призовава да се приоритизират малки по мащаб проекти, насочени към споделяне и развиване на най-добри практики относно съвместното съществуване с едрите хищници, и призовава Комисията да определи подходящи изисквания за оценяване и отчитане на ефективността на мерките за смекчаване на щетите, проучвани в рамките на проекти, финансирани от ЕС, като например чрез програмата LIFE, като се дава приоритет на обективни и количествени методи за оценка;

16.  призовава държавите членки да изготвят и прилагат всеобхватни планове за действие за видовете или планове за опазване и/или управление, когато такива още не са налице, като вземат предвид гъстотата на населението, ландшафтните структури, стадното животновъдство, природозащитния статус, другите значими човешки дейности и популациите на диви копитни животни;

17.  подчертава необходимостта от редовно наблюдение на популациите на едрите хищници с цел стратегическо планиране на действията за опазване, прилагане на превантивни схеми за намаляване на конфликтите и оценка на резултатите от всички действия; отбелязва, че наблюдението следва да се основава на надеждна методология, че то следва да насърчава и улеснява участието на различните заинтересовани страни и че резултатите от него следва да се съобщават редовно на обществото и на основните групи заинтересовани страни;

18.  призовава Комисията и държавите членки да определят подходящи и дългосрочни възможности за финансиране за подходящи превантивни мерки и подходящо компенсиране на земеделските стопани не само за всички понесени загуби и за всички разходи в резултат на нападения от едри хищници, но и за приложените мерки за смекчаване на щетите, за да се гарантира съвместното съществуване на едрите хищници и устойчивите животновъдни практики; подчертава, че схемите за компенсиране, разработени така, че животновъдството и наличието на едри хищници да не означава загуба на печалба за земеделските стопани, следва да покриват преките и непреките разходи, свързани с нападенията от хищници, и че в тях следва да са включени превантивни мерки с цел най-голяма ефективност; подчертава значението на справедливото и цялостно компенсиране на всички загуби на селскостопански животни, причинени от едри хищници, включително хибридни видове; призовава държавите членки и регионите да подобрят достъпа до финансови компенсации; призовава Комисията да отчете факта, че нарастващият брой нападения от едри хищници означава, че ресурсите, предназначени за защита на домашните животни и за изплащане на компенсации, също се увеличават; изразява съжаление, че компенсациите, изплащани на животновъдите след нападение, са различни в отделните държави членки; призовава Комисията да разгледа възможността за изменение на своите насоки за селското стопанство с цел улесняване на компенсирането на щетите, причинени от едри хищници, под формата на държавна помощ;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и на Съвета.

(1) OВ C 67, 8.2.2022 г., стp. 25 (2) OВ C 356, 4.10.2018 г., стp. 38 (3) OВ L 206, 22.7.1992 г., стp. 7. (4) OВ L 38, 10.2.1982 г., стp. 3 (5) Червен списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), „Canis lupus (сив вълк)“, според данните от 23 ноември 2022 г. (6) Инициатива за едрите хищници за Европа – специализирана група към Комисията по оцеляване на видовете на IUCN за Постоянния комитет на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, „Assessment of the conservation status of the Wolf (Canis lupus) in Europe“ (Оценка на природозащитния статус на вълците (Canis lupus) в Европа), 2 септември 2022 г. (7) https://rm.coe.int/inf45e-2022-wolf-assessment-bern-convention-2791-5979-4182-1-2/1680a7fa47Пак там, стр. 2. (8) Известие на Комисията от 12 октомври 2021 г., озаглавено „Ръководство относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитаниятата“ (C(2021)7301). (9) Cortés, Y. et al., „A decade of use of damage prevention measures in Spain and Portugal“ (Десет години използване на мерки за предотвратяване на щети в Испания и Португалия), Carnivore Damage Prevention News, 2020 г. (10) Oliveira, T. et al., „The contribution of the LIFE program to mitigating damages caused by large carnivores in Europe“ (Приносът на програмата LIFE за смекчаване на щетите, причинявани от едри хищници в Европа), Global Ecology and Conservation, Том 31, 2021 г.