Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 („Регламента за МФР“)(1) и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията в този контекст(2), както и съответните едностранни декларации(3),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(4),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(5) („МИС“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7) („Финансовия регламент“),

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2023 година, приет на 23 ноември 2022 г.(8),

–  като взе предвид предложението от 16 май 2022 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (COM(2022)0223),

–  като взе предвид предложението от 22 април 2022 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (COM(2022)0184),

–  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права от 13 декември 2017 г.(9) и съобщението на Комисията от 4 март 2021 г. относно плана за действие на Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2022 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2023 година(10),

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол, приет на 8 септември 2022 г., одобрен на месечната сесия на Парламента от 12 до 15 септември 2022 г.;

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2022 г. относно предложението от 2021 г. за преразглеждане на многогодишната финансова рамка(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2022 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2022 на Европейския съюз за финансовата 2022 година — финансиране за покриване на разходи за прием на хора, бягащи от Украйна(12),

–  като все предвид своята резолюция от 19 май 2022 г. относно социалните и икономическите последици за ЕС от войната на Русия в Украйна — укрепване на капацитета на ЕС за действие(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2021 г. относно преразглеждането на Финансовия регламент с оглед на влизането в сила на многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.(14);

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година(15),

–  като взе предвид своята позиция от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет на 17 — 21 юли 2020 г.(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(19),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2022 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 31 май 2022 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2022 г.,

–  като взе предвид Версайската декларация от 11 март 2022 г. след неформалната среща на държавните и правителствените ръководители,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 октомври 2022 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2023 г.“ (COM(2022)0548),

–  като взе предвид доклада от август 2022 г. на Световната банка, Правителството на Украйна и Комисията, озаглавен „Ukraine Rapid Damage and Needs Assessment“ (Бърза оценка на щетите и потребностите на Украйна),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2022 г., озаглавено „Подпомагане и възстановяване на Украйна“ (COM(2022)0233),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа, представени на 9 май 2022 г.,

–  като взе предвид Специален доклад 09/2022 на Европейската сметна палата, озаглавен „Разходи от бюджета на ЕС в областта на климата за периода 2014 — 2020 година — Действителните стойности са по-ниски от докладваните“,

–  като взе предвид Специален доклад 22/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Финансиране за устойчиво развитие — необходими са повече последователни действия от страна на ЕС за пренасочване на финансиране към инвестиции, свързани с устойчивото развитие“,

–  като взе предвид Специален доклад 10/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Интегриране на принципа на равенство между половете в бюджета на ЕС — време е да превърнем думите в дела“,

–  като взе предвид целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование и комисията по конституционни въпроси,

–  като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид писмата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0281/2022),

А.  като има предвид, че съгласно член 311 от ДФЕС Съюзът трябва да си осигурява средствата, необходими за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики; като има предвид, че в многогодишната финансова рамка (МФР) се определят бюджетните приоритети на Съюза за седем години и че в нея се предвиждат финансовите ресурси за неговите политики, програми и потребности; като има предвид, че МФР е ограничена от тавана за собствените ресурси;

Б.  като има предвид, че след приемането на действащата МФР през декември 2020 г. политическият, икономическият и социалният контекст се промениха до неузнаваемост, като се започне с безпрецедентния мащаб и драматичните последици на пандемията от COVID-19, която все още не е приключила;

В.  като има предвид, че непровокираното и неоправдано нашествие на Русия в Украйна доведе до тежка хуманитарна криза и предизвика огромно икономическо и социално сътресение с несигурна продължителност в целия свят; като има предвид, че държавните и правителствените ръководители описаха войната като „тектонично разместване на пластовете в европейската история“, а Комисията заяви, че „непредвидени[те] нужди, породени от войната в Европа, надхвърлят значително наличните средства в настоящата многогодишна финансова рамка“, поради което е необходимо да бъдат осигурени нови източници на финансиране;

Г.  като има предвид, че Съюзът и неговите граждани подкрепят Украйна от самото начало на войната, демонстрирайки солидарност с украинците в борбата им за защита на демокрацията срещу авторитаризма, като предложиха подслон на над 8 милиона украинци, а на 4 милиона предоставиха временна закрила; като има предвид, че ЕС, държавите членки и европейските финансови институции предоставиха на Украйна помощ в размер на над 19 милиарда евро; като има предвид, че в допълнение към хуманитарната и военната помощ Съюзът подкрепи Украйна в областта на здравеопазването, енергетиката и селското стопанство и улесни търговията, по-специално чрез създаването на коридори на солидарността, за да се помогне на Украйна да изнася селскостопански стоки; като има предвид, че ще бъде необходима допълнителна помощ за поддържане на основните услуги и основната инфраструктура в страната;

Д.  като има предвид, че 21,9% от населението на ЕС е изложено на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че енергийната бедност със сигурност ще се задълбочи вследствие на руското нашествие в Украйна; като има предвид, че съчетанието от повишаващи се цени на енергията и рязко покачваща се инфлация води до криза, свързана с издръжката на живота, като застрашава оцеляването на предприятията, особено на малките и средните предприятия (МСП), и тласка повече хора към бедност;

Е.  като има предвид, че хората с право очакват Съюзът и неговият бюджет да отговарят своевременно и ефективно на променящите се потребности и да им предоставя необходимата подкрепа, особено при кризи;

Ж.  като има предвид, че бюджетът на ЕС играе, и трябва да продължи да играе, централна роля за постигането на политическите приоритети на Съюза, включително за успеха на екологичния и цифровия преход за всички, проправянето на пътя за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., насърчаването на приобщаващо и социално възстановяване, насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж, повишаването на конкурентоспособността, иновациите, стратегическата автономност и енергийната независимост, предоставянето на подкрепа за уязвимите групи и МСП, насърчаването на устойчивото развитие, без да се пренебрегва никой и като се гарантират сближаване и конвергенция във възходяща посока, осигуряването на по-стабилен Европейски здравен съюз след кризата, предизвикана от COVID-19, защитаването и насърчаването на принципите на правовата държава, ценностите на ЕС и основните права и равенството между половете във и извън Съюза, допринасянето за по-големи възможности за всички и осигуряването на по-силен Съюз за неговите граждани, способен да изпълни своите отговорности в световен план и да се справя с кризи във връзка с климата и биологичното разнообразие и с последиците от тях;

З.  като има предвид, че в своята работна програма за 2023 г. Европейската комисия определя редица нови политически инициативи с потенциално значително отражение върху бюджета, по-специално предложената Европейска водородна банка, пакета от мерки за подпомагане на МСП и Европейския фонд за суверенитет;

И.  като има предвид, че комбинираният ефект от многобройните кризи, ниските тавани на МФР и тромавите процедури, свързани с приемането или преразглеждането на МФР, доведе до „галактика“ от ad hoc инструменти извън бюджета на ЕС, както и до по-голямо използване на външни целеви приходи, които не са предмет на бюджетната процедура, най-вече в случая на Next Generation EU; като има предвид, че единствено бюджетната процедура изисква пълното участие на Парламента и гарантира, че той може да упражнява контрол върху бюджета; като има предвид, че двете подразделения на бюджетния орган следва да имат еднаква роля, както е предвидено в ДФЕС; като има предвид, че Парламентът следва винаги да играе пълноценна роля в тази нова бюджетна среда, за да се гарантират демократична отчетност и прозрачност за остатъка от действащата МФР;

Й.  като има предвид, че МИС определя специфични условия за сътрудничество и диалог по бюджетните въпроси между Парламента, Съвета и Комисията; като има предвид, че следва да се предприемат допълнителни стъпки за подобряване на прозрачността, отчетността и наличието на информация относно всички разходи в подкрепа на изготвянето на политиките на ЕС;

К.  като има предвид, че в съответствие с едностранната си декларация като част от споразумението от декември 2020 г. относно МФР за периода 2021 — 2027 г. Комисията включи в работната си програма за 2023 г. ангажимент за извършване на преглед на МФР през второто тримесечие на 2023 г., който може да включва преразглеждане;

Л.  като има предвид, че позицията на Парламента относно собствените ресурси ще бъде изложена в предстояща резолюция;

Нови предизвикателства и сътресения, разкриващи недостатъци в действащата МФР

1.  призовава Комисията да предложи преразглеждане на действащата МФР, съсредоточено предимно върху справянето с последиците от войната срещу Украйна и осигуряването на Съюза на подходяща гъвкавост за реагиране при кризи;

2.  подчертава, че институциите на ЕС споделят становището, че след непровокираното и необосновано нашествие в Украйна ЕС следва да предостави възможно най-силна хуманитарна, социална, икономическа и финансова помощ на Украйна, като същевременно работи за преодоляването на тежките икономически и социални последици от кризата в рамките на Съюза и предоставя необходимата подкрепа на всички засегнати; подчертава в този контекст общите цели на Съюза за изпълнение на Европейския зелен пакт, цифровия преход и Европейския стълб на социалните права, задълбочаване на сътрудничеството и координацията в областта на отбраната, увеличаване на неговата стратегическа автономност и енергийна независимост и сигурност, намаляване на енергийната бедност, обезпечаване на продоволствената сигурност в световен мащаб и справяне с предизвикателствата, породени от високата инфлация;

3.  подчертава, че един силен Съюз, изграден върху солидарност и сътрудничество и способен да се справи с настоящите предизвикателства и да смекчи въздействието на кризата, свързана с издръжката на живота, за хората и предприятията, изисква общоевропейски решения, за да се гарантират еднакви условия за всички държави членки по отношение на способността им да подкрепят хората и предприятията, като по този начин се запазва целостта на вътрешния пазар и се предотвратяват неговата разпокъсаност или изкривяване; във връзка с това подчертава значението на трансграничните проекти, които са от основно значение за изграждането на суверенен, стратегически и автономен Съюз;

4.  подчертава, че най-малкото в краткосрочен план за справяне с последиците от войната срещу Украйна са необходими широкомащабна хуманитарна помощ в Украйна и финансова подкрепа за държавите членки, приемащи и подпомагащи установяването на хора, бягащи от конфликта; припомня, че за съответните програми не са предвидени ресурсите, които тази безпрецедентна ситуация изисква; счита освен това, че в дългосрочен план Съюзът следва да играе водеща роля за възстановяването на Украйна чрез подход „да изграждаме отново, но по-добре“ след края на войната, като се осигурят добро управление, зачитане на принципите на правовата държава и добро финансово управление; призовава Комисията да направи оценка на ролята, която бюджетът на ЕС следва да играе в международните усилия за възстановяване;

5.  приветства решението за предоставяне на Украйна и на Молдова на статут на страни кандидатки; подчертава, че това решение включва дългосрочен финансов и бюджетен ангажимент — и координиран подход в политиката — за подкрепа на реконструкцията, възстановяването и необходимите реформи, специфични за всяка държава, какъвто беше случаят с други страни кандидатки;

6.  изразява съжаление, че важни нови политически инициативи, представени след приемането на действащата МФР, бяха придружени от предложения за пренасочване на финансови средства от основни политики и цели на ЕС или за промяна на предназначението им в рамките на тези политики и цели; счита, че непрекъснатите преразпределяния не са жизнеспособен начин за финансиране на приоритетите на Съюза и че те съставляват на практика промяна на одобрената МФР;

7.  посочва широкото използване на специалните инструменти през първите две години от изпълнението на МФР; отбелязва, че Инструментът за гъвкавост беше мобилизиран за разходи по функция 6 („Съседните региони и светът“) през 2022 г., и трябва да бъде мобилизиран за значителни по размер разходи по същата функция и по функции 2б („Устойчивост и ценности“) и 5 („Сигурност и отбрана“) през 2023 г.; посочва, че съгласно предложението за отбраната от юли 2022 г.(20) през 2024 г. трябва да бъдат мобилизирани допълнителни бюджетни кредити чрез специални инструменти;

8.  подчертава, че резервът за солидарност и спешна помощ (SEAR) беше почти напълно изчерпан през 2021 г. и че той беше напълно усвоен през 2022 г., след като чрез него се предостави комбинация от хуманитарна помощ и подкрепа на държавите членки за справяне с природни и причинени от човека бедствия; посочва, че разширяването на обхвата на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (фонд „Солидарност“), така че да включва извънредни ситуации в областта на общественото здраве, в съчетание с нарасналия мащаб и честота на природните бедствия, хуманитарната криза в Украйна и последвалия прилив на голям брой бежанци в ЕС, постави SEAR под изключителен натиск; очаква освен това, че драматичните последици от безпрецедентните горски пожари през лятото на 2022 г. след големите наводнения и горски пожари през лятото на 2021 г. ще породят необходимост от значителна финансова подкрепа, включително от SEAR;

9.  припомня, че МФР се увеличава ежегодно въз основа на дефлатор от 2%, прилаган към цените от 2018 г.; подчертава, че нарастващите цени на енергията и изключителната нестабилност на енергийния пазар, причинени главно от решението на Русия да намали доставките на газ, подхранват рязко покачваща се инфлация със сериозно въздействие върху хората и предприятията; изразява дълбока загриженост, че подобни неочаквано високи равнища на инфлация поставят МФР под сериозен натиск, допълнително намаляват покупателната ѝ способност и свиват оперативния и административния ѝ капацитет в контекст, в който общото ѝ равнище вече е по-ниско спрямо предходните МФР като дял от брутния национален доход (БНД) на ЕС; подчертава, че на практика това означава, че могат да бъдат финансирани по-малко на брой проекти и действия на Съюза, като по този начин се оказва отрицателно въздействие върху бенефициентите и върху способността на Съюза да постига общите си политически цели;

10.  припомня освен това, че въпреки исканията на Парламента Инструментът на Европейския съюз за възстановяване (EURI) да бъде над таваните, разходите за рефинансиране се възстановяват с бюджетни кредити в рамките на таваните на МФР, което оказва допълнителен натиск върху МФР и застрашава финансирането за вече одобрени програми, особено в контекст на нарастващи лихвени проценти и разходи за получаване на заеми по Next Generation EU; посочва в това отношение недискреционното увеличение на бюджетните кредити по бюджетния ред за EURI с 280 милиона евро в одобрения бюджет за финансовата 2023 година в сравнение с проектобюджета, като по този начин се черпят средства от Единния инструмент за маржовете и се намалява капацитетът на бюджета да реагира на нововъзникващи потребности;

11.  отбелязва постоянно отправяното искане бюджетът на ЕС да служи като гаранция за допълнителна макрофинансова помощ, особено за държавите, които са пряко засегнати от войната; приветства жизненоважната подкрепа на Съюза чрез макрофинансова помощ; подчертава, че в случай на неизпълнение или оттегляне на националните гаранции, бюджетът на ЕС гарантира в крайна сметка всички заеми по макрофинансовата помощ и следователно поема значителни и по същество непредвидими условни задължения;

12.  подчертава по тази причина, че действащата МФР вече достига предела на възможностите си по-малко от две години след като беше приета — ситуация, която е утежнена от непредвидимите събития през 2022 г.; посочва, че тя просто няма капацитета, от гледна точка на размер, структура или правила, да реагира бързо и ефективно на множество кризи от подобен мащаб, нито да финансира подобаващо новите общи политически амбиции на ЕС и бързото прилагане на необходимите общоевропейски решения; изразява дълбока загриженост, че действащата МФР не осигурява на Съюза възможност да реагира на евентуални бъдещи кризи и потребности и да изпълнява стратегическата си роля на международната сцена;

13.  заключава, че необходимостта от спешно преразглеждане на МФР е извън всякакво съмнение и че подходът на „продължаване на обичайната практика“ в никакъв случай няма да бъде достатъчен за справяне с множеството предизвикателства и съответно би могъл да подкопае доверието в Съюза;

Преодоляване на недостига на финансиране — по-голям финансов капацитет с по-голяма прозрачност и демократична отчетност

14.  призовава следователно Комисията не само да извърши задълбочен преглед на функционирането на действащата МФР, но и да представи законодателно предложение за всеобхватно, амбициозно преразглеждане на Регламента за МФР и неговото приложение възможно най-скоро и не по-късно от първото тримесечие на 2023 г.; подчертава, че преразглеждането на МФР не трябва да води до намаляване на предварително разпределените национални пакети или програми на ЕС;

15.  изразява твърдо убеждение, че преразглеждането трябва да вземе предвид увеличаващите се потребности и изчерпването на средствата по МФР, за да може Съюзът да осигури необходимите решения; настоява също така, че с преразглеждането трябва да се преодолеят най-сериозните недостатъци при функционирането на МФР, да се осигури ново финансиране за новите политически приоритети и да се предоставят на Съюза необходимите инструменти, за да посреща ефективно нови предизвикателства и кризи;

16.  подчертава необходимостта от подобрена МФР, за да се осигури по-силен и по-гъвкав бюджет на ЕС, който отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и демократична отчетност; поради това изисква увеличаване на таваните на МФР, както и увеличаване и подобряване на бюджетната гъвкавост;

17.  изразява готовност да участва в пълноценни преговори със Съвета и Комисията относно преразглеждането на МФР въз основа на досегашната практика и МИС, с което институциите поеха ангажимент да се стремят да определят конкретни условия за сътрудничество и диалог по време на цялата процедура, водеща до приемането на съществено преразглеждане на МФР;

18.  настоява, че принципът на единство, при който всички позиции от приходите и разходите на Съюза се отразяват в бюджета, е както изискване на Договора, така и основна предпоставка за отчетност, демократична легитимност и прозрачност на публичните финанси на ЕС; подчертава необходимостта от значително по-голям парламентарен контрол върху всички разходи на ЕС, включително извънбюджетните инструменти, фондовете и общите програми за получаване и отпускане на заеми; отново изтъква, че всички нови инструменти следва да попадат в сферата на компетентност на бюджетния орган;

19.  подчертава в този контекст, че преразглеждането на МФР следва да върви ръка за ръка с преразглеждането на Финансовия регламент, който следва директно да въведе необходимите промени на правилата, уреждащи изготвянето и изпълнението на бюджета на ЕС; по тази причина счита, че е необходимо да се разшири обхватът на предложеното целево преразглеждане на Финансовия регламент, за да се вземат под внимание всички имащи отношение аспекти;

20.  подчертава значението на хоризонталните принципи, които са в основата на МФР и всички свързани политики на ЕС, по-специално по отношение на постигането на целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие и насърчаването на равенството между половете; настоява, че преразглеждането трябва да запази тези принципи в основата на МФР и да изпълни ангажимента на Съюза за гарантиране на справедливо, стабилно, устойчиво и социално справедливо възстановяване за всички, включително прилагането на преразгледаната рамка за 2030 г. за целите на Съюза в областта на климата, енергетиката и околната среда с цел ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.;

21.  отново потвърждава дългогодишната си позиция, че новите политически инициативи, цели и задачи, финансирани от бюджета на ЕС, трябва да бъдат финансирани чрез допълнителни нови средства, а не чрез преразпределяне на бюджетни кредити за сметка на добре установени, вече съществуващи програми или политики на Съюза, одобрени от законодателя;

Функция 1: Единен пазар, иновации и цифрова сфера

22.  призовава за увеличаване на тавана на функция 1 на основание, че маржовете са недостатъчни за посрещане на по-големите потребности и защото се противопоставя на използването на одобрени програмни пакети за финансиране на нови инициативи;

23.  подчертава, че много от наскоро заявените политически амбиции — по-специално в областта на енергетиката и стратегическата и промишлената автономност — и новите политически инициативи от януари 2021 г. насам (законодателния акт за интегралните схеми, сигурната свързаност, Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, инициативата „Нов европейски Баухаус“) ще породят допълнителни разходи по функция 1;

24.  подчертава ключовата роля, която финансирането по линия на „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, програмата „Единен пазар“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) играе за насърчаването на иновациите, предоставянето на подкрепа за предприятията и стимулирането на екологичния и цифровия преход;

25.  очаква предложението на Комисията за новия Европейски фонд за суверенитет, предназначен да обезпечи стратегическата автономност на Съюза и да намали зависимостта от трети държави в ключови сектори; счита, че е от съществено значение предложението да отговаря на реалните потребности, да се основава на ясна оценка на разходите и недостига на инвестиции и да осигурява нови средства; настоява, че всеки такъв нов фонд следва да се създава в съответствие с обикновената законодателна процедура и да бъде част от МФР, като по този начин се осигури пълен надзор от страна на Парламента; счита, че таваните на МФР следва да бъдат коригирани, за да се вземат предвид бюджетните кредити за фонда;

Функция 2а: Сближаване

26.  призовава договореното финансиране по функция 2а да не бъде подкопавано и то да бъде запазено за утвърденото си предназначение; приканва Комисията да прецени дали то е достатъчно, за да се отговори на възникващите потребности в областта на политиката на сближаване;

27.  подчертава, че временната и краткосрочната гъвкавост, въведена във фондовете на политиката на сближаване чрез поредицата от предложения за Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), помогна на държавите членки да се справят бързо с въздействието на войната срещу Украйна, следвайки модела на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс, които дадоха възможност за действие на ЕС в началото на пандемията от COVID-19;

28.  приветства амбицията на Съюза да увеличи усилията си за борба срещу тревожните равнища на детска бедност и да допринесе за изкореняването на детската бедност чрез наскоро създадената Европейска гаранция за децата; отправя обаче предупреждение, че настоящите кризи изостриха и ще изострят още повече сегашното влошаващо се положение на децата, живеещи в бедност или изложени на риск от бедност, и че ще имат дълготрайни последствия; отново призовава за спешно увеличаване на финансирането за Европейската гаранция за децата със специален бюджет от най-малко 20 милиарда евро за периода 2021 — 2027 г. и настоява това да стане част от преразгледаната МФР и от засилен ЕСФ+; освен това призовава Комисията да предостави, а държавите членки да използват пълноценно всички налични ресурси за ефективно прилагане на Гаранцията за децата, включително ЕСФ+, Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) и Механизма за възстановяване и устойчивост;

29.  подчертава, че въпреки че мерките в отговор на криза са необходими и полезни, политиката на сближаване не е инструмент за реакция при кризи; изразява загриженост, че политиката на сближаване все повече се използва за укрепване на други политики и за компенсиране на недостатъците в областта на бюджетната гъвкавост или в механизмите за реакция при кризи в МФР; счита, че съществуващата възможност за трансфер на средства от политиката на сближаване към други програми на ЕС в размер до 5% от първоначално разпределените средства осигурява достатъчна гъвкавост;

30.  подчертава, че преразглеждането на МФР не трябва да води до намаляване на предварително разпределените национални пакети; подчертава, че споразумението относно МФР за периода 2021 — 2027 г. и относно пакета за политиката на сближаване беше прието късно и че съчетано с кризата, предизвикана от COVID-19, това доведе до бавно започване на процеса на програмиране и до прекъсването на проекти, но не поради самата политика; призовава Комисията да увеличи усилията за административно опростяване; подчертава, че забавеното начало по никакъв начин не поставя под въпрос централната роля и добавената стойност на политиката на сближаване като основна инвестиционна политика и инструмент за конвергенция на Съюза;

Функция 2б: Устойчивост и ценности

31.  призовава бюджетният ред, предназначен за погасяване на разходите по заемите по линия на EURI, да бъде заличен от функция 2б и записан извън функциите, както и тези разходи да бъдат отчитани над таваните на МФР;

32.  изразява съжаление, че разходите за заеми по линия на EURI и погасяването на дълга са включени като бюджетен ред в рамките на функция 2б за периода 2021 — 2027 г., наред с водещи програми като „Еразъм+“, „ЕС в подкрепа на здравето“, „Творческа Европа“ и „Граждани, равенство, права и ценности“;

33.  подчертава, че разходите за лихви и погасяването на дълг зависят от развитието на пазара, не са дискреционни разходи, не следват логиката на таваните на разходите и никога не следва да се конкурират с разходните програми; припомня, че всяко задействане на Инструмента за спешна подкрепа зависи също така от наличието на неразпределен марж под тавана на тази функция; отбелязва със загриженост, че рязко нарастващите лихвени проценти засягат емитентите на държавни дългови инструменти; предупреждава, че разходите за финансиране напоследък са се увеличили чувствително поради трудните пазарни условия и че има значителна несигурност по отношение на дългосрочните лихви; настоява поради това, че статуквото крие значителни рискове за разходите по програмите и капацитета на МФР да реагира на възникващи потребности;

34.  подчертава жизненоважното значение на програмата EU4Health и на програмите на Съюза в областта на образованието, културата, младежта и ценностите за подкрепата на съответните сектори след пандемията и за борбата с дезинформацията; подчертава, че Европейският социален фонд плюс е един от основните двигатели за укрепване на социалното измерение на Съюза; изразява съжаление, че финансовият профил на „Еразъм+“, като програма със сравнително стабилно годишно търсене, се характеризира със силно съсредоточено в края на програмата финансиране в настоящата МФР;

Функция 3: Природни ресурси и околна среда

35.  призовава таванът на функция 3 да бъде коригиран възможно най-скоро, за да бъде напълно съобразен със Социалния фонд за климата, като същевременно договореното финансиране по функция 3 не следва да бъде подкопавано и предназначението му следва да бъде запазено;

36.  отново заявява своята позиция, че Социалният фонд за климата трябва да бъде изцяло включен в бюджета на ЕС и в МФР, без това да има отрицателно въздействие върху други програми и фондове по тази функция, като се има предвид значението на обезпечаването на продоволствената сигурност и на изпълнението на Зеления пакт; припомня на другия клон на бюджетния орган задължението му да зачита единството на бюджета;

37.  подчертава значението на общата селскостопанска политика (ОСП) за осигуряването на надеждна подкрепа за земеделските стопани с цел повишаване на продоволствената сигурност; припомня, че промените в плащанията по ОСП се отразяват на способността на земеделските стопани да устояват на инфлационния натиск и увеличението на цените на суровините и да гарантират продоволствената сигурност; подчертава, че дребните и младите земеделски стопани са особено уязвими и засегнати от ограничените възможности за инвестиции; отново изтъква ключовата роля на програмата LIFE в подкрепа на действията в областта на климата и опазването на околната среда;

Функция 4: Миграция и управление на границите

38.  призовава за увеличаване на тавана на функция 4, за да се отразят настоящите реалности и реалните потребности от финансиране на политиките и програмите на Съюза в областта на управлението на миграцията и границите;

39.  подчертава, че войната срещу Украйна и последващото решение за задействане на Директивата за временната закрила ще наложат по-дългосрочен финансов ангажимент за подкрепа на държавите членки, което ще доведе до неочаквани искания към фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), инструмента за управление на границите и визите (ИУГВ) и ще създаде допълнителни отговорности за децентрализираните агенции по функция 4; изразява освен това загриженост, че поредицата от предложения на Комисията за разширяване на мандата на агенциите подкопават финансовия пакет на Инструмента за управление на границите и визите;

Функция 5: Сигурност и отбрана

40.  призовава следователно за увеличаване на тавана на функция 5;

41.  призовава за бързо преразглеждане на МФР с цел увеличаване на инструментите на ЕС в областта на отбраната, като Европейския фонд за отбрана, военната мобилност и бъдещите механизми за съвместно възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната на ЕС, а именно Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки и Европейската инвестиционна програма в областта на отбраната, при условие че те подсилват отбранителната технологична и индустриална база на ЕС и гарантират европейска добавена стойност;

42.  отбелязва, в светлината на твърде различния геополитически контекст, предложението на Комисията за Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки за периода 2022—2024 г. и намерението ѝ да представи предложение за Европейска инвестиционна програма в областта на отбраната за периода след това, с цел въвеждане на съвместно възлагане на обществени поръчки и управление на жизнения цикъл на военните способности; подчертава, че необходимите разходи за засилване на сътрудничеството и инвестициите в областта на отбраната не могат да бъдат покрити в рамките на тавана на функция 5; подчертава необходимостта от инвестиции за укрепване на политиката за сигурност и финансиране на технологичните иновации в постоянно променящата се обстановка в областта на сигурността;

Функция 6: Съседните региони и светът

43.  призовава за увеличаване на тавана на функция 6, за да се покрият изцяло настоящите и прогнозните бъдещи потребности във външната дейност на Съюза и да се създаде достатъчен капацитет за реагиране при кризи и нововъзникващи потребности;

44.  изразява съжаление поради факта, че дори преди войната срещу Украйна наличните средства по функция 6 бяха крайно недостатъчни и че оттогава натискът върху тази функция се е увеличил значително; подчертава, че продължаващото финансиране за нуждите на бежанците от Сирия, Ирак и други държави не беше включено в бюджетите на МФР или Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа) и поради това за него е следвало да се използват нови бюджетни кредити със съответно увеличение на тавана на функция 6, а не преразпределяния;

45.  отбелязва бързото влошаване на международния контекст от началото на настоящата МФР както в съседните държави така и отвъд тях вследствие на продоволствената, енергийната и икономическата криза и последиците от изменението на климата, които драстично увеличиха натиска върху функция 6; отбелязва, че в допълнение към многократното прибягване до Инструмента за гъвкавост, резервът на ИССРМС — Глобална Европа се изчерпва много бързо и се използва отвъд основната си цел за реагиране на нововъзникващите предизвикателства и приоритети, по-специално за провизиране на макрофинансова помощ; счита, че укрепването на реакцията при кризи е от съществено значение предвид множеството глобални предизвикателства;

46.  подчертава, че хуманитарната помощ по функция 6 достига крайния си предел, което изисква многократни увеличения на средствата; настоява, че засиленото финансиране за хуманитарна помощ и стълба за бързо реагиране на ИССРМС — Глобална Европа е от съществено значение, ако Съюзът иска не само да предоставя помощ на Украйна, но и да гарантира подкрепа за общностите и регионите в нужда и да изпълни амбицията си да бъде водещ донор на хуманитарна помощ; подчертава, че допълнителните нужди в Украйна не трябва да водят до отклоняване на пари от други географски региони в нужда, особено от източното и южното съседство, или от тематични приоритети;

47.  подчертава значението на предоставянето на по-нататъшна подкрепа на Украйна чрез макрофинансова помощ; подчертава, че за заемите за Украйна се изисква много по-висок процент на провизиране от стандартните 9% поради повишения риск от неизпълнение; отбелязва в този контекст предложенията на Комисията от 9 ноември 2022 г.(21); подчертава, че пътят напред е да се премине от ad hoc към структурен подход;

48.  подчертава, че решението за предоставяне на Украйна и Молдова на статут на страна кандидатка ще означава предоставяне на подкрепа по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) вместо по ИССРМС –Глобална Европа, което потенциално налага преразглеждане на съответното правно основание; настоява, че е необходимо подкрепата за други страни кандидатки, особено в Западните Балкани, да се запази на сегашното ѝ равнище;

49.  призовава Комисията да гарантира, че Съюзът изпълнява международните си ангажименти в областта на климата, и по-специално да осигури средства за международното финансиране на борбата с изменението на климата и съответните програми по ИССРМС – Глобална Европа;

Функция 7: Европейска публична администрация

50.  призовава разходите по функция 7 да бъдат определени на равнище, което да гарантира, че ЕС разполага с ефективна и ефикасна администрация;

51.  настоява на институциите, органите и агенциите на Съюза да бъдат предоставени достатъчно средства, за да се гарантира ефективното изпълнение и прилагане на цялото законодателство и всички политики на Съюза в съответствие с променящите се задачи; припомня значението на осигуряването на подходящи ресурси за една подсилена рамка за киберсигурност за институциите, органите и агенциите на Съюза;

52.  призовава за бързото приемане на целевото преразглеждане на Финансовия регламент по отношение на третирането на лихвите за забава при просрочено възстановяване на отменени или намалени глоби в областта на конкуренцията, за да се избегне натиск върху разходите по функция 7; посочва, че Парламентът е приел позицията си и е готов за преговори; насърчава Съвета да разгледа това предложение с предимство и да започне преговори с Парламента;

Бюджетни кредити за плащания

53.  припомня, че бюджетните кредити за плащания произтичат пряко от поетите задължения, и че следователно всяко увеличение на таваните за поетите задължения по функции трябва да бъде придружено от съответно увеличение на тавана за плащанията за същата или следващите години;

54.  отбелязва закъсненията в изпълнението на програмите и призовава Комисията да направи анализ на риска във връзка с потенциалното въздействие върху тавана на плащанията като част от прегледа и да направи необходимите предложения при преразглеждането на МФР, за да се избегне криза при плащанията, която би засегнала сериозно бенефициентите на бюджета на ЕС;

55.  предупреждава също така за риска, който използването на външни целеви приходи, изложени на колебанията на пазара, като заместител на бюджетни кредити по МФР може да представлява за изпълнението на плащанията;

Собствени ресурси

56.  посочва, че МФР и собствените ресурси са взаимосвързани; подчертава в този контекст необходимостта от устойчиви и стабилни приходи за бюджета на ЕС; припомня, че в правно обвързващото МИС Парламентът, Съветът и Комисията поемат ангажимент да следват пътна карта към въвеждането на достатъчно нови собствени ресурси за покриването поне на изплащането на дълга на Next Generation EU;

57.  отново изразява дългогодишната си позиция, че е необходима реформа на собствените ресурси, за да се съгласува по-добре приходната част на бюджета на ЕС с по-широките политически приоритети на ЕС; очаква следователно обхватът, моделът и съставът на кошницата от нови собствени ресурси не само да осигурят допълнителни потоци от приходи, но и да спомогнат за решаването на належащи политически въпроси в икономическа среда, характеризираща се с инфлация и високи цени на енергията;

58.  призовава Съвета да постигне бърз напредък по предложенията от декември 2021 г. за нови собствени ресурси; подчертава, че според пътната карта се очаква новите собствени ресурси, произтичащи от предложенията за реформирана схема за търговия с емисии и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, да бъдат въведени на 1 януари 2023 г.; подчертава, че новият собствен ресурс, основан на приобщаващия рамков стълб I на ОИСР/Г-20, също трябва да бъде въведен до същата дата;

59.  очаква предложенията на Комисията за втора група нови собствени ресурси, които трябва да бъдат готови през третото тримесечие на 2023 г.; изразява увереност, че бързите и решителни действия за реформиране на собствените ресурси ще осигурят по-специално силен кредитен рейтинг на ЕС, който остава задължително условие предвид многобройните предизвикателства; призовава също така Комисията, предвид нарасналите потребности от финансиране, да мисли отвъд МИС и да провери необходимостта от нови, новаторски и истински собствени ресурси;

Гъвкавост и реакция при кризи в бюджета на ЕС: от ad hoc действия към системна и дългосрочна готовност

60.  подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да разполага с необходимата гъвкавост и бюджетно „пространство“, за да може да реагира на кризи и да се адаптира към нововъзникващи и нарастващи потребности; подчертава необходимостта от преразглеждане на инструментите за реакция при кризи и гъвкавост, за да се гарантира, че те са с необходимия размер, могат да бъдат задействани бързо и остават изцяло от компетентността на двата клона на бюджетния орган;

61.  счита, че рязкото повишаване на инфлацията и нейният верижен ефект върху покупателната способност на бюджета на ЕС допълнително ограничиха необходимото пространство и оказаха въздействие върху програмите, които той финансира; призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на временен механизъм за корекция за отклоняване от автоматичния дефлатор от 2% в случай на инфлационни шокове;

62.  настоява отменените бюджетни кредити да остават в бюджета и да бъдат разпределяни от бюджетния орган в рамката на годишната бюджетна процедура; подчертава необходимостта от съответни промени във Финансовия регламент; посочва, че равнището на отменените бюджетни кредити само за научни изследвания е било значително в началото на настоящата МФР; подчертава, че със запазването на отменените бюджетни кредити в бюджета ще бъде постигната допълнителна бюджетна гъвкавост;

63.  припомня, че специалните инструменти са извън таваните на МФР, като по този начин се гарантира известна гъвкавост и способност за реакция при кризи, и че те трябва да се мобилизират само след на решение на бюджетния орган; посочва широкото използване на специалните инструменти през първите две години от изпълнението на МФР;

64.  счита, че специалните инструменти са ограничени както от недостига на ресурси, така и от липсата на гъвкавост при проектирането, което възпрепятства тяхната способност да служат като ефективни инструменти за реакция при кризи; поради това подчертава, че преразглеждането е наложително с оглед на разширяване на потенциала на съществуващите разпоредби за гъвкавост; изразява съжаление относно решението за сливане на Резерва за спешна помощ (EAR) и фонд „Солидарност“ на ЕС в настоящата МФР, което доведе до сериозни недостатъци и за намаляване на общото налично финансиране наполовина;

65.  призовава годишните бюджетни кредити за Инструмента за гъвкавост да бъдат увеличени от 915 милиона евро на 2 милиарда евро; призовава освен това резерва за солидарност и спешна помощ (SEAR) да бъде разделен на две направления — резерв за спешна помощ (EAR) и фонд „Солидарност“, а годишните бюджетни кредити да бъдат увеличени от общо 1,2 милиарда евро за SEAR на 1 милиард евро за всяко направление по цени от 2018 г.; счита, че това ще предостави жизненоважни допълнителни ресурси за реакция на настоящи и нововъзникващи потребности, по-специално с оглед на засилването и увеличаването на екстремните метеорологични явления и с оглед на световното хуманитарно положение;

66.  изисква годишният таван на бюджетните кредити за поети задължения и на бюджетните кредити за плащания за използване на Единния инструмент за маржовете (SMI) да бъде премахнат;

67.  подчертава освен това, че различните специални инструменти подлежат на различни правила за пренос и призовава за хармонизирането на тези правила, така че сумите да могат да се използват до година n+3 за всички специални инструменти, като по този начин се създава допълнителна гъвкавост; настоява сумите, срокът за усвояването на които е изтекъл след година n+3, да бъдат предоставени отново в рамките на Инструмента за гъвкавост или Единния инструмент за маржовете;

68.  настоява, че освен укрепването на съществуващите специални инструменти, е необходимо да се създаде допълнителен постоянен специален инструмент над таваните на МФР, така че бюджетът на ЕС да може да се приспособява по-добре и да реагира бързо на кризи и на техните социални и икономически последици; призовава Комисията да гарантира, че този общ кризисен инструмент може да бъде задействан ефективно и бързо при възникване на необходимост;

69.  подчертава, че политиката на сближаване е един от ключовите приоритети на Съюза, има дългосрочни инвестиционни цели, свързани със стратегическата програма на ЕС, и по-специално Европейския зелен пакт и Програмата в областта на цифровите технологии, и не следва да се използва за попълване на финансирането за други политики;

Оценка на новите елементи в настоящата МФР и подготовка за периода след 2027 г. в подкрепа на по-устойчив бюджет на ЕС

70.  посочва, че настоящата МФР и МИС включват редица нови елементи в сравнение с предишни програмни периоди, които следва да бъдат внимателно разгледани като част от междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР;

71.  счита, че макар новата структура на МФР с функции, които групират разходи по групи политики, да е по-опростена и да улеснява управлението на бюджета в рамките на Комисията, на номенклатурата – с намален брой бюджетни редове и понякога с един-единствен бюджетен ред, който обхваща широк спектър от разходи, какъвто и случаят с фонда „Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF) и инструмента за управление на границите и визите – ѝ липсва нужната детайлност и прозрачност и тя ограничава значително надлежния надзор и решенията от страна на бюджетния орган; очаква Комисията да направи преглед на промените в структурата и номенклатурата преди новия период на МФР;

72.  приветства положителното въздействие на регламента върху общия режим на обвързаност с условия за защитата на бюджета на ЕС и счита, че той вече е действал като ефективен възпиращ фактор срещу нарушенията на принципите на правовата държава при използването на средствата на ЕС; подчертава ясната връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на ЕС и призовава Комисията да гарантира стриктно прилагане на Регламента относно обвързаността с условия; отбелязва, че всяко подобряване на МФР за периода 2021—2027 г. следва да има за цел укрепване на защитата на принципите на правовата държава и финансовите интереси на Съюза; настоява освен това на задължението за спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз при изпълнението на бюджета на ЕС;

73.  подчертава отново необходимостта от по-голяма прозрачност на разходите на ЕС и призовава за въвеждането на задължителна единна оперативно съвместима база данни, която да позволи мониторинг на преките и крайните бенефициери на средствата на ЕС в машинночетим формат и по този начин да предоставя ясен преглед на всички получатели на финансиране от ЕС; приветства предложението на Комисията в преработения текст на Финансовия регламент от 16 май 2022 г. като разумна отправна точка за създаването на оперативно съвместима цифрова система за одитни и контролни цели; отбелязва, че Комисията е предложила тези промени да влязат в МФР след 2027 г.; подчертава обаче, че е възможен и желателен един по-амбициозен преход; подчертава освен това необходимостта информацията да стане по-лесно достъпна за обществеността;

74.  припомня целите, свързани с климата и биологичното разнообразие, определени в МИС; припомня на Комисията нейното задължение съгласно МИС да прави редовен преглед на напредъка в усилията за интегриране на въпросите, свързани с климата, и да проверява дали целите са постигнати или се изпълняват в срок; призовава Комисията да наблюдава прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди и да предприема необходимите корективни мерки, ако и когато е необходимо;

75.  подчертава необходимостта от значително подобряване на методиките за интегриране на въпросите, свързани с климата и биологичното разнообразие, и от гарантиране, че разходите за климата и биологичното разнообразие са наистина допълнителни, когато се отчитат спрямо съответните минимални цели за разходите, в съответствие с предложенията на Европейската сметна палата и Европейския парламент;

76.  очаква по-амбициозни финансови ангажименти в настоящата и предстоящата МФР в съответствие с глобалния ангажимент на ЕС за справяне с изменението на климата и спиране на загубата на биологично разнообразие; очаква всички ангажименти и поети задължения за международно финансиране на борбата с изменението на климата да бъдат изцяло планирани в съответствие с глобалните преговори; призовава Комисията да гарантира постигането на договорените цели в областта на интегриране на биологичното разнообразие за 2026 г. и 2027 г.; отправя искане към Комисията да оцени как целите в областта на климата и биологичното разнообразие могат да бъдат по-добре интегрирани в МФР за периода след 2027 г., за да се гарантира, че Съюзът изпълнява своите ангажименти;

77.  заявява отново, че програмите следва да се изпълняват по начин, който насърчава равенството между половете при постигането на техните цели; приветства в това отношения работата на Комисията по нова класификация за измерване на въздействието на разходите на Съюза върху равенството между половете; счита, че класификацията следва да осигурява точно и всеобхватно представяне на въздействието на програмите върху равенството между половете; призовава класификацията да бъде разширена, така че да обхване всички програми по МФР, и да бъде по-добре интегрирана в рамката на МФР; подчертава в това отношение необходимостта от систематично събиране и анализ на групирани по полов признак данни; очаква всички свързани с половете доклади да се основават на обемите, а не на бройката на дейностите;

78.  призовава Комисията да проследява изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) във всички съответни програми на МФР съгласно МИС и следователно да разработи надеждна методология за проследяване на свързаните с ЦУР разходи и социалните разходи в рамките на бюджета на ЕС;

79.  припомня, че настоящата МФР беше придружена от Next Generation EU – безпрецедентен инструмент за стимулиране на възстановяването след пандемията; счита, че този инструмент досега е бил успешен и следва да бъде изцяло приложен;

80.  счита, че Съюзът играе все по-важна роля за предоставянето на подкрепа за защита на заетостта и компенсиране на доходите в кризисни ситуации и за гарантиране на справедлив преход към въглеродно неутрално общество; подчертава в този контекст важната роля на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) за предоставянето на подкрепа за схемите за временна заетост и работниците в държавите членки и за смекчаването на рисковете от безработица; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на SURE и на начина, по който той може да се използва за бъдещи действия на Съюза в контекста на социалните кризи;

81.  посочва, че много от неотдавнашните потребности от разходи в области като икономическото и социалното възстановяване, политиките, свързани с изменението на климата, и финансирането, свързано с кризата с Украйна, не следват традиционната логика на предвидимост на средносрочните инвестиции; счита, че разходите по Социалния фонд за климата и за отбрана, реакция при кризи и спешна намеса са случаи, при които има ясна обосновка за действия на ЕС; очаква тази тенденция към по-диверсифицирана структура на разходите да продължи с напредването на обхвата и задълбочеността на сътрудничеството в ЕС; подчертава поради това необходимостта от правилно изградена и приспособима МФР, така че моделът на бюджета на ЕС да не възпрепятства ЕС да поема нови задачи и функции без да пренасочва ресурси от договорени програми и приоритети;

82.  подчертава, че много от недостатъците и пропуските в настоящата МФР се коренят в нейната логика и модел, при които предвидимостта на разходите е водеща при вземането на решения относно структурата и сумите и ограничава гъвкавостта;

83.  изразява съжаление за постепенното намаляване на бюджета на ЕС като процент от брутния национален доход (БНД) на ЕС и прекомерния акцент върху ограничаването на общите разходи до приблизително 1% от БНД на ЕС; счита, че това е попречило на Съюза да постигне своите съгласувани амбиции и го е лишило от способността да реагира на кризи и нововъзникващи нужди, като същевременно гарантира демократична отчетност;

84.  настоява, че следващата МФР следва да разполага с необходимите средства да се справя изцяло и гъвкаво с разнородни политически приоритети и потребности от разходи и да осигурява устойчивост в случай на кризи; счита, че повишаването на тавана на собствените ресурси би създало бюджетно „пространство“ за реагиране на кризи и нововъзникващи нужди, като същевременно се гарантира предвидимост на разходите; поради това призовава Комисията да направи преглед на цялата структура на МФР, включително продължителността на програмните периоди, като част от по-дългосрочен размисъл върху бюджета на ЕС за периода след 2027 г. с оглед на променящите се потребности от разходи;

85.  изразява съжаление относно факта, че след необходимото въвеждане на Next Generation EU и SURE Комисията многократно е предлагала използването на извънбюджетни инструменти, по-специално съгласно член 122 от ДФЕС, които не изискват контрол от страна на Парламента и по този начин подкопават прозрачността и отчетността на публичните разходи; счита във връзка с това, че едно ежегодно разискване на пленарно заседание в Парламента относно финансите на ЕС като цяло, включително извънбюджетните инструменти, ще бъде важна стъпка към повишаване на прозрачността и отчетността;

86.  възнамерява да наблюдава съвсем отблизо изпълнението на споразумението относно бюджетния контрол по отношение на нови предложения, основани на член 122 от ДФЕС, което е част от споразумението за МФР; припомня, че такива предложения често пъти имат чувствителни последици за бюджета, които могат да окажат въздействие върху развитието на разходите на ЕС; е решен да гарантира подходящата роля и участието на Парламента в този процес като един от клоновете на бюджетния орган на ЕС;

87.  подчертава, че тенденцията към увеличено използване на външни целеви приходи не е задоволително решение, тъй като отслабва ролята на бюджетния орган (Парламента и Съвета), като по този начин подкопава демократичния контрол и намалява прозрачността на финансите на ЕС; изисква правно издържани решения, които създават условия за осигуряването на целеви, еднократни или основани на потребностите допълнителни средства, които имат същите предимства като целевите приходи (т.е. не се отчитат спрямо таваните), но същевременно подлежат на пълен контрол от страна на бюджетния орган; припомня подкрепата си за принципа на универсалност.

88.  подчертава, че текущото преразглеждане на Финансовия регламент следва да адаптира правилата относно бюджетните инструменти към настоящите обстоятелства, при които външните целеви приходи, операциите по получаване и отпускане на заеми, доверителните фондове и инструментите по член 122 от ДФЕС се използват по-често, въпреки че често заобикалят общностния метод и следователно контрола на бюджетния орган и по този начин намаляват проследимостта на средствата и отчетността;

89.  посочва по-специално декларацията относно преоценката на външните целеви приходи и разпоредбите за получаване и отпускане на заеми във Финансовия регламент, която беше договорена по време на преговорите по МФР; счита, че външните целеви приходи, както и активите и пасивите, свързани с операциите по получаване и отпускане на заеми, следва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС и да бъдат приемани от бюджетния орган като част от този бюджет;

90.  повтаря дългогодишното си искане всички инструменти на ЕС, покриващи разходи на равнището на ЕС, включително доверителните фондове, да бъдат изцяло включени в бюджета в съответствие с Договора, като по този начин се гарантира прозрачност, пълен демократичен контрол и защита на публичните финанси и финансовите интереси на ЕС; настоява обаче, че интегрирането на тези инструменти в бюджета на ЕС не трябва да води до намаляване на финансирането за други политики и програми на ЕС;

91.  посочва Модернизационния фонд и Фонда за иновации (Инвестиционния фонд за климата) като важни примери в това отношение; призовава Комисията да предложи пълното им включване в МФР за периода след 2027 г. със съответната почти автоматична корекция на таваните;

92.  подчертава, че изискването за единодушие за приемането на регламента за МФР възпрепятства необходимите решения в процеса на преразглеждане; призовава Комисията да надгражда работата на Конференцията за бъдещето на Европа по бюджета; счита, в съответствие с предложенията на Конференцията, че за приемането на Регламента за МФР и за Решението за собствените ресурси следва да се прилага обикновената законодателна процедура така че Парламентът да придобие пълните бюджетни прерогативи, с които се ползват националните парламенти; счита освен това, че изготвянето на МФР следва да бъде процес „отдолу нагоре“, основан на широко участие на заинтересованите страни;

93.  припомня, че клаузата за преход, посочена в член 312, параграф 2 от ДФЕС, позволява приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство, и призовава Европейския съвет да я задейства с цел ускоряване на процеса на вземане на решения;

o
o   o

94.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11. (2) ОВ С 444 I, 22.12.2020 г., стр. 1. (3) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 252. (4) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1. (5) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (6) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1. (7) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1. (8) Приети текстове, P9_TA(2022)0403. (9) ОВ С 428, 13.12.2017 г., стр. 10. (10) Приети текстове, P9_TA(2022)0366. (11) Приети текстове, P9_TA(2022)0309. (12) Приети текстове, P9_TA(2022)0254. (13) Приети текстове, P9_TA(2022)0219. (14) ОВ C 224, 8.6.2022 г., стр. 37. (15) ОВ C 184, 5.5.2022 г., стр. 179. (16) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 240. (17) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 110. (18) ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 31. (19) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 179. (20) Предложение от 19 юли 2022 г. за регламент за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки (COM(2022)0349). (21) COM(2022)0595, COM(2022)0596, COM(2022)0597.