Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането във връзка с глобална, основана на пазара мярка, за оператори на въздухоплавателни средства, установени в Съюза (COM(2021)0567 – C9-0323/2021 – 2021/0204(COD))

P9_TA(2022)0428 A9-0145/2022

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2021)0567),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0323/2021),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Ирландия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 октомври 2021 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 април 2022 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 11 ноември 2022 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по транспорт и туризъм,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0145/2022),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 декември 2022 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2023/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането във връзка с глобална, основана на пазара мярка, за оператори на въздухоплавателни средства, установени в Съюза

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2023/136.)

(1) ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 140. (2) ОВ C 301, 5.8.2022 г., стр. 116. (3) Тази позиция заменя измененията, приети на 8 юни 2022 г. (Приети текстове, P9_TA(2022)0231).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета относно въвеждане на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводен транспорт и Регламент (ЕО) № 851/2006 на Комисията за определяне съдържанието на различните позиции в счетоводните форми, указани в приложение I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета (COM(2022)0381 – C9-0294/2022 – 2022/0232(COD))

P9_TA(2022)0429 A9-0286/2022

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0381),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0294/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 октомври 2022 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 7 декември 2022 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0286/2022),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 декември 2022 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2023/... на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета относно въвеждане на счетоводна система за разходи по инфраструктурата във връзка с железопътния, автомобилния и вътрешноводен транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 851/2006 на Комисията за определяне съдържанието на различните позиции в счетоводните форми, указани в приложение I към Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2023/144.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Директива 89/629/ЕИО на Съвета (COM(2022)0465 – C9-0310/2022 – 2022/0282(COD))

P9_TA(2022)0430 A9-0287/2022

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0465),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0310/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 октомври 2022 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 7 декември 2022 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0287/2022),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 декември 2022 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2023/... на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Директива 89/629/ЕИО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2023/145.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 389/2012 по отношение на обмена на съхраняваната в електронните регистри информация за икономическите оператори, които движат акцизни стоки между държавите членки за търговски цели (COM(2022)0539 – C9-0367/2022 – 2022/0331(CNS))

P9_TA(2022)0431 A9-0276/2022

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2022)0539),

–  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9‑0367/2022),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0276/2022),

1.  одобрява предложението на Комисията;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно предложението за регламент на Съвета относно прилагането на членове 93, 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории държавна помощ в секторите на железопътния транспорт, вътрешния воден транспорт и мултимодалния транспорт (COM(2022)0327 – C9-0290/2022 – 2022/0209(NLE))

P9_TA(2022)0432 A9-0285/2022

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2022)0327),

–  като взе предвид член 109 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9‑0290/20222),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0285/2022),

1.  одобрява предложението на Комисията;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A5547-127 (ACS-GMØØ6-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D084951/01 - 2022/2930(RSP))

P9_TA(2022)0433 B9-0548/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A5547-127 (ACS-GMØØ6-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D084951/01),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

–  като взе предвид гласуването в Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, посочено в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, от 27 октомври 2022 г., на което не беше представено становище,

–  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

–  като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 4 май 2022 г. и публикувано на 20 юни 2022 г.(3),

–  като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)(4),

–  като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

A.  като има предвид, че с Решение за изпълнение 2012/81/ЕС(5) на Комисията се разрешава пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A5547-127 („генетично модифицирана соя“); като има предвид, че в обхвата на това разрешение попада също така пускането на пазара на продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана соя, предназначени за същата употреба, както всеки друг вид соя, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че на 10 декември 2020 г. BASF SE, със седалище в Германия, подаде до Комисията заявление от името на BASF Agricultural Solutions Seed US LLC, със седалище в Съединените щати, за подновяване на това разрешение;

В.  като има предвид, че на 4 май 2022 г. ЕОБХ прие положително становище във връзка с подновяването на разрешението за генетично модифицирана соя, което беше публикувано на 20 юни 2022 г.;

Г.  като има предвид, че генетично модифицираната соя придава поносимост към хербициди, съдържащи амониев глуфосинат;

Липса на оценка на добавъчните хербициди

Д.  като има предвид, че в Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013(6) на Комисията се изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е особено важно за растенията, устойчиви на хербициди;

Е.  като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, устойчиви на хербициди(7); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираната соя ще бъде изложена на по-високи и многократни дози глуфосинат и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества и продукти на тяхното разграждане („метаболити“);

Ж.  като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(8); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.(9);

З.  като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми и следователно не се предприема като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат в съответното генетично модифицирано растение, както и съставът, а и оттам и токсичността на метаболитите, могат да бъдат повлияни от самата генетична модификация;

Забележки на държавите членки

И.  като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ забележки по време на тримесечния период на консултации(10); като има предвид, че тези критични забележки включват факта, че липсва информация за токсикологичната оценка и фенотипната характеристика, необходими за финализиране на оценката на риска за околната среда, че в токсикологичната оценка има слабости, като например неясното третиране с хербициди и липсата на информация за замърсяването с чужд генетичен материал, и че в докладите за наблюдение на генетично модифицираната соя за периода на разрешението има съществени недостатъци;

Спазване на международните задължения на Съюза

Й.  като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на Организацията на обединените нации (ООН) относно правото на прехрана се посочва, че опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето, особено в развиващите се страни(11); като има предвид, че цел 3.9 от целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) е до 2030 г. значително да се намалят смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване(12); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифицирана соя би увеличило търсенето на тази култура, която е предназначена да бъде третирана с глуфосинат, като по този начин ще увеличи експозицията на работниците и околната среда в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците и на околната среда е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди;

К.  като има предвид, че макар употребата на глуфосинат да не е разрешена в Съюза от края на юли 2018 г., данните показват, че от 2020 г. той е изнасян от Съюза за Бразилия, Аржентина, Съединените щати, Канада и Япония(13), където отглеждането на генетично модифицирана соя е разрешено(14);

Л.  като има предвид, че обезлесяването е основна причина за намаляване на биологичното разнообразие; като има предвид, че емисиите от земеползването и промените в него, дължащи се предимно на обезлесяване, са втората по значимост причина за изменението на климата след изгарянето на изкопаеми горива(15); като има предвид, че ЦУР 15 на ООН включва целта за спиране на обезлесяването до 2020 г.(16); като има предвид, че горите имат мултифункционална роля, която подпомага постигането на повечето ЦУР на ООН;

M.  като има предвид, че производството на соя е основна причина на обезлесяването в районите на река Амазонка, Серадо и Гран Чако в Южна Америка; като има предвид, че 97% и 100% от соята, отглеждана съответно в Бразилия и Аржентина, е генетично модифицирана(17); като има предвид, че по-голямата част от генетично модифицираната соя, разрешена за отглеждане в Бразилия и Аржентина, също е разрешена за внос в Съюза;

Н.  като има предвид, че Съюзът като страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие носи отговорността да гарантира, че дейностите в рамките на неговата юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави(18);

О.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза съгласно ЦУР на ООН, Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие;

Недемократичен процес на вземане на решения

П.  като има предвид, че при гласуването на 27 октомври 2022 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство на държавите членки;

Р.  като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи;

С.  като има предвид, че по време на осмия си мандат Парламентът прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Парламентът вече прие 29 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска;

Т.  като има предвид, че макар да признава недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО;

У.  като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки(19);

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(20), е да се гарантира основа за обезпечаването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях и на интересите на околната среда и на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение и да внесе нов проект в комитета;

4.  отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и ЦУР на ООН; отново призовава проектите на актове за изпълнение да бъдат придружени от обяснителен меморандум, в който да се обяснява как в тези текстове се спазва принципът за „ненанасяне на вреда“(21);

5.  приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта да се взема предвид устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО(22); същевременно изразява дълбоко разочарование, че след това Комисията е продължила да разрешава вноса в Съюза на ГМО въпреки текущите възражения от страна на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки са гласували против;

6.  отправя искане към Комисията да не разрешава вноса на устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури поради повишената употреба на добавъчни хербициди и свързаните с това рискове за биологичното разнообразие, безопасността на храните и здравето на работниците;

7.  очаква от Комисията спешно и своевременно, за да бъде завършено в рамките на настоящия парламентарен мандат, да изпълни ангажимента си(23) да представи предложение, с което да гарантира, че забранените в Съюза опасни химикали не се произвеждат за износ;

8.  призовава Комисията незабавно да преустанови вноса на генетично модифицирана соя, отглеждана в Бразилия и Аржентина, като при необходимост използва член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, докато не бъдат въведени ефективни правно обвързващи механизми за предотвратяване на пускането на пазара на Съюза на продукти, свързани с обезлесяването и свързаните с това нарушения на правата на човека;

9.  подчертава, че в измененията, приети от Европейския парламент на 17 декември 2020 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011(24), които бяха одобрени от Парламента като основа за преговори със Съвета, се посочва, че Комисията не трябва да разрешава ГМО, когато няма подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки за това; настоява Комисията да зачита тази позиция и призовава Съвета да продължи работата си и спешно да приеме общ подход по това досие;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1. (2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. (3) Научно становище на експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми относно оценката на генетично модифицираната соя A5547-127 за подновяване на разрешение съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 (заявление EFSA-GMO-RX-020), EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2022,20(6):7340, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2022.7340 (4) ––––––––––––––––––––––––––––– През осмия си мандат Парламентът прие 36 резолюции, в които възразява срещу разрешаването на ГМО. Освен това през деветия си мандат Парламентът прие следните резолюции:Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZHG0JG (SYN-ØØØJG-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 11).Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A2704-12 (ACS-GMØØ5-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 15).Резолюция на Европейския парламент от 10 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × MON 88017 × 59122 × DAS-40278-9 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 89034, 1507, MON 88017, 59122 и DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 20).Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 2).Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 89788 (MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 7).Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и подкомбинации MON 89034 × NK603 × DAS-40278-9, 1507 × NK603 × DAS-40278-9 и NK603 × DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 12).Резолюция на Европейския парламент от 14 ноември 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × 1507 × 5307 × GA21 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три, четири или пет от отделните събития Bt11, MIR162, MIR604, 1507, 5307 и GA21, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 208, 1.6.2021 г., стр. 18).Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 323, 11.8.2021 г., стр. 7).Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и NK603, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1111 на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 2).Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя SYHT0H2 (SYN-ØØØH2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 8).Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 87460 × MON 89034 × MIR162 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две, три или четири от отделните събития MON 87427, MON 87460, MON 89034, MIR162 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 415, 13.10.2021 г., стр. 15).Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87751 × MON 87701 × MON 87708 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 36).Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 87427 × MON 89034 × MIR162 × MON 87411 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от отделните събития MON 87427, MON 89034, MIR162 и MON 87411, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 43).Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604 (SYN-IR6Ø4-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 49).Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 88017 (MON-88Ø17-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 56).Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 (MON-89Ø34-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 63).Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 66).Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 74).Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 45).Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-81419-2 × DAS–44406–6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 52).Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица 1507 × MIR162 × MON810 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития 1507, MIR162, MON810 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 59).Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt 11 (SYN-BTØ11-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 66).Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя GMB151 (BCS-GM151-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 22).Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за подновяване на разрешението за пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 (BCS-GHØØ2-5), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 29).Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB811 (BCS-GH811-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 48).Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана маслодайна рапица 73496 (DP-Ø73496-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 55).Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87769 × MON 89788, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ C 434, 15.11.2022 г., стр. 42).Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2022 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DP4114 × MON 810 × MIR604 × NK603 и генетично модифицирана царевица, съвместяваща две или три от единичните събития DP4114, MON 810, MIR604 и NK603, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0257).Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2022 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2022/797 на Комисията от 19 май 2022 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 × DAS-40278-9 и нейната подкомбинация T25 × DAS-40278-9, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA(2022)0258). (5) Решение за изпълнение 2012/81/ЕС на Комисията от 10 февруари 2012 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя A5547-127 (ACS-GMØØ6-4), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 40, 14.2.2012 г., стр. 10). (6) Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията от 3 април 2013 г. относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията (ОВ L 157, 8.6.2013 г., стр. 1). (7) Вж. например Bonny, S., „Genetically Modified Herbicide-Tolerant Crops, Weeds, and Herbicides: Overview and Impact“ („Устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, плевели и хербициди – преглед и въздействие“), Environmental Management, януари 2016 г.; 57(1), стр. 31—48, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26296738, и Benbrook, C. M., „Impacts of genetically engineered crops on pesticide use in the U.S. - the first sixteen years“ („Въздействия на културите, продукт на генно инженерство, върху употребата на пестициди в САЩ – първите шестнадесет години“), Environmental Sciences Europe; 28 септември 2012 г., том 24(1), https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/2190-4715-24-24 (8) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1). (9) https://ec.europa.eu/food/plant/pesticides/eu-pesticides-database/active-substances/?event=search.as (10) Забележки на държавите членки, достъпни чрез портала OpenEFSA: https://open.efsa.europa.eu/ (11) https://www.ohchr.org/EN/Issues/Food/Pages/Pesticides.aspx (12) https://indicators.report/targets/3-9/ (13) Информация, намерена при търсене на „glufosinate“ („глуфосинат“) тук: https://echa.europa.eu/information-on-chemicals/pic/export-notifications?p_p_id=exportnotifications_WAR_echapicportlet&p_p_lifecycle=0&p_p_state=normal&p_p_mode=view&_exportnotifications_WAR_echapicportlet_summaryDetails=summaryTab&_exportnotifications_WAR_echapicportlet_viewTab=searchTab (14) https://www.isaaa.org/gmapprovaldatabase/event/default.asp?EventID=166 (15) Съобщение на Комисията от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“, (COM(2019)0352), стp. 1. (16) Вж. цел 15.2: https://www.un.org/sustainabledevelopment/biodiversity/ (17) International Service for the Acquisition of Agri-biotech Applications (Международна служба за придобиване на агро-биотехнологични приложения), „Global status of Commercialized Biotech/GM crops in 2017: Biotech Crop Adoption Surges as Economic Benefits Accumulate in 22 Years“ („Общ статус на пуснатите на пазара биотехнологични/генномодифицирани култури през 2017 г.: увеличаване на използването на биотехнологични култури – икономически ползи, натрупани за 22 години“), информационен брой на ISAAA № 53 (2017 г.), стр. 16 и 21, https://www.isaaa.org/resources/publications/briefs/53/download/isaaa-brief-53-2017.pdf. (18) Конвенция на ООН за биологичното разнообразие, член 3: https://www.cbd.int/convention/articles/?a=cbd-03 (19) Съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 (член 6, параграф 3) Комисията „може“, а не „трябва“ да предоставя разрешение, ако в апелативния комитет не е постигнато квалифицирано мнозинство от държавите членки в подкрепа. (20) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1). (21) Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2), параграф 102. (22) https://tillymetz.lu/wp-content/uploads/2020/09/Co-signed-letter-MEP-Metz.pdf (23) Както е посочено в приложението към съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите“, COM(2020)0667, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM:2020:667:FIN (24) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 257.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за предоставяне на разрешение на Съюза за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (D084293/01 – 2022/2929(RSP))

P9_TA(2022)0434 B9-0549/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на регламент за изпълнение на Комисията за предоставяне на разрешение на Съюза за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (D084293/01),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди(1), и по-специално член 44, параграф 5, първа алинея от него,

–  като взе предвид становището на Постоянния комитет по биоцидите, представено на 26 септември 2022 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители(2),

–  като взе предвид член 11 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3),

–  като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.  като има предвид, че в проекта на регламент за изпълнение на Комисията се предвижда, че на дружеството Nutrition & Biosciences Netherlands B.V. се предоставя разрешение на Съюза номер EU-0023657-0000 за предоставяне на пазара и употреба на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ от продуктов тип 6 съгласно описанието в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012 за консервиране на обезводнен суров нефт и рафинирани продукти (средни и леки дестилатни горива);

Б.  като има предвид, че Комисията е поела ангажимент да преследва като цел нулево замърсяване с оглед на постигането на нетоксична околна среда, за да спомогне за по-добрата защита на гражданите и околната среда от опасни химикали, и да насърчи иновациите с оглед на разработването на безопасни и устойчиви алтернативи;

В.  като има предвид, че целта на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители(4) („Стокхолмска конвенция“) и Протокола от Орхус за устойчивите органични замърсители(5) е защитата на човешкото здраве и околната среда от устойчиви органични замърсители („УОЗ“); като има предвид, че Регламент (ЕС) 2019/1021 беше приет, за да бъде изпълнено задължението на Съюза съгласно посочената конвенция и съответния протокол;

Г.  като има предвид, че в становището от 5 март 2020 г.(6) на Комитета по биоцидите („КБ“) към Европейската агенция по химикали („ECHA“) е включено становище на малцинството от страна на Германия, в което се заключава, че употребата на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ като консерванти в горивата противоречи на националното законодателство на тази държава членка (10-а Федерална наредба за контрол на емисиите, параграф 2, алинеи 1 и 2), което забранява горивата за пътните моторни превозни средства да съдържат добавки с хлорни или бромни съединения, както и пускането на пазара на добавки, които съдържат хлор или бром, тъй като тези съединения водят до образуване на диоксини по време на изгарянето на горивата; като има предвид по-специално, че тази група биоциди съдържа халогенирани органични съединения (CMIT-MIT), които могат да доведат до образуването на диоксини по време на изгарянето на горивата;

Д.  като има предвид, че диоксините и фураните (PCDD/PCDF) принадлежат към категорията УОЗ, обхванати от Стокхолмската конвенция, и че са включени като вещества, които са предмет на разпоредби за намаляване на изпусканията в приложение III към Регламент (ЕС) 2019/1021; като има предвид, че експозицията на хората на диоксини и диоксиноподобни вещества се свързва с широк кръг токсични ефекти, включително канцерогенност, хлоракне, последици за репродукцията, развитието и нервно-психическото развитие, имунотоксичност и ефекти върху развитието на тироидните хормони, черния дроб и зъбите(7);

Е.  като има предвид, че през януари 2019 г. Съюзът публикува своя трети план за изпълнение за справяне с УОЗ(8); като има предвид, че съгласно този план за изпълнение „изпусканията на непреднамерено произведени странични продукти, включени в приложение В (диоксини, фурани, полихлорирани бифенили (ПХБ), пентахлоробензен (PeCB), хексахлоробензен (HCB) и от декември 2016 г. – полихлорирани нафталени), подлежат на непрекъснато свеждане до минимум, като крайната цел е, по възможност, пълното им премахване“;

Ж.  като има предвид, че Комисията реши да отговори на опасенията във връзка с образуването на диоксини, като поиска становище от ECHA съгласно член 75, параграф 1, втора алинея, буква ж) от Регламент (ЕС) № 528/2012, за да оцени степента на образуване на диоксини и цялостния принос към емисиите на диоксини поради употребата на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ в горивата, използвани за автомобилен и воден транспорт, и да изясни равнището на рисковете от употребата на тази група биоциди за здравето на хората и за околната среда поради експозицията на диоксини чрез околната среда с цел да определи дали тези рискове могат да се считат за приемливи или не;

З.  като има предвид, че в своя мандат за искане на становище от ECHA Комисията подчертава необходимостта да се поясни дали разрешаването на тази група биоциди би било в съответствие с целите, посочени в Регламент (ЕС) 2019/1021;

И.  като има предвид, че в своето становище от 5 юли 2021 г.(9) относно искането съгласно член 75, параграф 1, втора алинея, буква ж) ECHA стигна до заключението, че въз основа на настоящото равнище на знания за употребата на C(M)IT/MIT като консервант в нефта и горивата не е възможно да се направят изводи за мащаба на потенциалния принос на употребата на C(M)IT/MIT в горивата по отношение на емисиите и експозицията на диоксини или за рисковете за здравето на хората или за околната среда, свързани с употребата на хлорни добавки като C(M)IT/MIT в горивата;

Й.  като има предвид, че въпреки заключението на ECHA Комисията счита, че отказът на разрешение на Съюза за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ няма да доведе до значително намаляване на емисиите на диоксини в сравнение с неговото предоставяне, а оттам и че това разрешение би било в съответствие със задълженията на Съюза съгласно Стокхолмската конвенция и Регламент (ЕС) 2019/1021;

К.  като има предвид, че обосновката на Комисията е, че вследствие на амбициите на Европейския зелен пакт(10) и Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета(11) за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. общото количество гориво, което би могло да бъде третирано с групата биоциди и да бъде изгаряно в двигателите или отоплителните системи, се очаква да намалее значително през следващите десетилетия, което от своя страна ще доведе до съответното намаляване на образуването на диоксини, свързани с употребата на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“;

Л.  като има предвид, че в своето становище от 5 юли 2021 г. ECHA посочва, че „от писмените източници няма съмнение, че моторните превозни средства, задвижвани с горива, които съдържат хлор, са източници на емисии на диоксини и фурани“ и че противно на посочената в съображение К обосновка на Комисията, „въпреки че все още е незначителен в сравнение с преобладаващите понастоящем източници, относителният принос на непромишлените дифузни източници [за емисиите на диоксини и фурани], включително на транспорта, […] вероятно ще се увеличи.“;

М.  като има предвид, че в своето становище от 5 юли 2021 г. ECHA също така посочва, че „въпреки че емисиите от транспорта са незначителни в сравнение с преобладаващите понастоящем източници, следва да се отбележи, че тяхното относително значение по отношение на относителната експозиция на хората може да бъде по-голямо поради пространственото им разпределение в гъсто населените градски райони, в близост до населението и жизнената среда и с по-малко разреждане на емисиите.“;

Н.  като има предвид, че научната несигурност относно равнището на рисковете от употребата на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ за здравето на хората и за околната среда поради експозицията на диоксини чрез околната среда не дава възможност да се достигне до заключение за това дали разрешаването на тази група биоциди би било в съответствие със Стокхолмската конвенция и с Регламент (ЕС) 2019/1021;

О.  като има предвид, че Дания и Белгия, в съответствие с член 44, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) № 528/2012,отправиха искане до Комисията разрешението на Съюза за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ да не се прилага на съответните им територии въз основа на съображенията, посочени в член 37, параграф 1, букви а) и в), тъй като наличието на халогенирани органични съединения като C(M)IT/MIT в горивото може да доведе до образуване на диоксини по време на изгарянето на горивата; като има предвид, че в съответствие със същата разпоредба Германия отправи искане до Комисията да адаптира условията на това разрешение на нейната територия въз основа на същите съображения, така че да не бъде позволена употребата на тази група биоциди за консервиране на горива за пътни моторни превозни средства, които не са предназначени за движение по релси, освен с цел научни изследвания, развойна дейност или анализ;

П.  като има предвид, че Комисията счита, че исканията, отправени от Дания, Белгия и Германия, са „обосновани по съображения за опазването на околната среда и защитата на здравето и живота на хората съгласно член 37, параграф 1, букви а) и в) от [Регламент (ЕС) № 528/2012], тъй като наличието на халогенирани органични съединения като C(M)IT/MIT в горивото може да доведе до образуване на диоксини по време на изгарянето на горивата“;

Р.  като има предвид, че съществува очевидно противоречие между решението на Комисията да предостави разрешение за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“, като се има предвид, че това разрешение е съвместимо с целите на Стокхолмската конвенция и Регламент (ЕС) 2019/1021, както е посочено в съображение 9 от проекта на регламент за изпълнение на Комисията, и неприлагането или адаптирането на това разрешение в определени държави членки поради неговото потенциално отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, произтичащо от образуването на диоксин, посочено в съображения 10 – 14 от проекта на регламент за изпълнение на Комисията;

С.  като има предвид, че исканията, отправени от Дания, Белгия и Германия в съответствие с член 44, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) № 528/2012, разрешението на Съюза за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ да не се прилага или условията на това разрешение да бъдат адаптирани на съответните им територии бяха отправени също и на основание, че съществуват алтернативи на запазването на горива без халогенирани съединения(12);

Т.  като има предвид, че в член 5, буква в) от Стокхолмската конвенция се предвижда, че за да намали общите изпускания, произтичащи от антропогенни източници, за всяко от химичните вещества или препарати, включени в приложение В към посочената конвенция, с цел тяхното трайно намаляване и където е възможно, за пълното им отстраняване, всяка страна трябва като минимум, където се счита за необходимо, да налага изисквания за използване на заместители или на модифицирани материали, продукти и процеси за предотвратяване образуването и изпускането на химичните вещества и препарати, включени в това приложение;

У.  като има предвид, че в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1021 държавите членки се задължават да предвидят мерки „за идентифициране, характеризиране и свеждане до минимум с цел елиминиране, където е възможно и във възможно най-кратки срокове, на крайните емисии на вписаните в приложение III вещества“, и, когато се преценява за целесъобразно, „се поставя изискване за употребата на заместващи или видоизменени вещества, смеси, изделия и процеси с цел да се предотврати образуването и изпускането на веществата, изброени в [това] приложение“;

Ф.  като има предвид, че съгласно становището на КБ от 5 март 2020 г. един от коформулантите на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ е бил идентифициран като потенциално притежаващ свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система; като има предвид обаче, че не е било възможно да се достигне до заключение относно това дали този коформулант отговаря на научните критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2017/2100 на Комисията(13); като има предвид, че по отношение на коформуланта, идентифициран като потенциално притежаващ свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, eCA (Франция) ще задейства процедура по Регламента REACH в съответствие с параграф 31, буква б) от документ CA-March18-Doc.7.3.b-final, озаглавен „Прилагане на научните критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, в контекста на разрешаването на биоциди“;

1.  счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 528/2012;

2.  счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕС) 2019/1021 и с изискванията на Стокхолмската конвенция;

3.  счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията за предоставяне на разрешение на Съюза за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ не е пропорционален с оглед на:

4.  счита, че поради това Комисията не е трябвало да предоставя разрешение за групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ или най-малко е трябвало да изиска от заявителя да предостави повече данни за степента на образуване на диоксини и за цялостния принос към емисиите на диоксини поради употребата на тази група биоциди в горивата, използвани за автомобилен и воден транспорт, и да изясни равнището на рисковете от употребата на тази група биоциди за здравето на хората и за околната среда поради експозицията на диоксини чрез околната среда, с цел Комисията да определи дали тези рискове могат да се считат за приемливи или не предвид целите на Стокхолмската конвенция;

5.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да внесе нов проект в комисията;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OB L 167, 27.6.2012 г., стр. 1. (2) ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45. (3) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. (4) ОВ L 209, 31.7.2006 г., стр. 3. (5) ОВ L 81, 19.3.2004 г., стр. 37. (6) Становище на КБ от 5 март 2020 г. относно разрешението на Съюза за групата биоциди: CMIT/MIT SOLVENT BASE, Продуктов тип: 6, ECHA/BPC/246/2020. (7) Световна здравна организация (2019 г.): Предотвратяване на заболявания чрез здравословна среда: Експозицията на диоксини и диоксиноподобни вещества: сериозен проблем за общественото здраве, https://www.who.int/publications/i/item/WHO-CED-PHE-EPE-19.4.4 (8) Доклад на Комисията от 4 януари 2019 г. за преглед и актуализиране на втория план за изпълнение на задълженията на Европейския съюз в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители, COM(2018)0848, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018DC0848&qid=1670496047885&from=BG (9) Становище на КБ от 5 юли 2021 г. относно искане съгласно член 75, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) № 528/2012 за оценка на емисиите на диоксини от употребата на групата биоциди „CMIT/MIT SOLVENT BASED“ в горивата, използвани в автомобилния и корабния транспорт (ECHA/BPC/283/2021). (10) Съобщение на Комисията от 11 декември 2019 г. „Европейският зелен пакт“, COM(2019)0640. (11) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1). (12) Например: глутаралдехид и диморфолинометан са одобрени за продуктов тип 6; продуктите от реакцията на параформалдехид и 2-хидрокси пропиламин (съотношение 3:2) (MBO), 1,2-бензизотиазол-3(2H)-он (BIT), (етилендиокси)диметанол, 2-Октил-2H-изотиазол-3-он (OIT), 2-метил-2Н-изотиазол-3-он (MIT), цинков пиритион, 2,2′,2″-(Хексахидро-1,3,5-триазин-1,3,5- триил)триетанол, натриева сол на пиридин-2-тиол-1-оксид са включени в програмата за преглед. (13) Делегиран регламент (ЕС) 2017/2100 на Комисията от 4 септември 2017 г. за установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 301, 17.11.2017 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. към равни права за хората с увреждания (2022/2026(INI))

P9_TA(2022)0435 A9-0284/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 2, 9, 10, 19 и 48, член 67, параграф 4, членове 153, 165, 168 и 174 и член 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 3, 6, 14, 15, 20, 21, 23, 24, 25, 26, 34, 35, 40, 41 и 47 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принцип 1 от него относно образованието, обучението и ученето през целия живот, принцип 2 относно равенството между половете, принцип 3 относно равните възможности, принцип 4 относно активната подкрепа за заетостта, принцип 5 относно сигурната и гъвкава заетост, принцип 6 относно заплатите, принцип 10 относно здравословната, безопасна и добре приспособена работна среда и защитата на личните данни, принцип 11 относно грижите и подкрепата за децата, принцип 14 относно минималния доход и принцип 17 относно интеграцията на хората с увреждания,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид Общите коментари относно КПХУ, които представляват меродавните насоки за нейното прилагане, и по-специално Общ коментар № 2 от 22 май 2014 г. относно достъпността, Общ коментар № 3 от 25 ноември 2016 г. относно жените и момичетата с увреждания, Общ коментар № 4 от 25 ноември 2016 г. относно правото на приобщаващо образование, Общ коментар № 5 от 27 октомври 2017 г. относно независимия живот и включването в общността, Общ коментар № 6 от 26 април 2018 г. относно равенството и недискриминацията и Общ коментар № 7 от 9 ноември 2018 г. относно участието на хората с увреждания, включително децата с увреждания, чрез техните представителни организации, в прилагането и мониторинга на Конвенцията,

–  като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагане от страна на Европейския съюз и за представителството му в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(2),

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на ЕС и списъка с въпроси, представен от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания на 20 април 2022 г. преди представянето на втория и третия периодичен доклад на Европейския съюз,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели за устойчиво развитие, по-специално изричните позовавания на уврежданията, включени в цели 1 и 2 относно премахването на бедността и глада, цел 3 относно здравето, цел 4 относно образованието, цел 8 относно растежа и заетостта, цел 10 относно намаляването на неравенството, цел 11 относно достъпността на населените места и цел 17 относно събирането на данни,

–  като взе предвид докладите на службата „ООН – Жени“ относно жените и момичетата с увреждания, по-специално нейния доклад от 1 юли 2021 г., озаглавен „COVID-19, gender, and disability checklist: preventing and addressing gender-based violence against women, girls, and gender non-conforming persons with disabilities during the COVID-19 pandemic“ (Контролен списък по въпросите на COVID-19, половете и уврежданията: предотвратяване и преодоляване на основаното на пола насилие срещу жени, момичета и лица, които не съответстват на стереотипите за пол, по време на пандемията от COVID-19)(3),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

–  като взе предвид стратегическата проверка на Европейския омбудсман относно начина, по който Комисията гарантира, че хората с увреждания имат достъп до нейните уебсайтове,

–  като взе предвид мярката на Съвета за създаване на преразгледаната рамка на равнище ЕС в съответствие с изискванията на член 33, алинея 2 от КПХУ,

–  като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2019 г., озаглавен „Права на практика на хората с увреждания да гласуват в изборите за Европейски парламент“(4),

–  като взе предвид стратегическата проверка на Европейския омбудсман относно начина, по който Комисията упражнява мониторинг на средствата на ЕС, използвани за насърчаване на правото на хората с увреждания и възрастните хора да водят независим живот,

–  като взе предвид доклада относно основните права за 2021 г. и доклада за 2022 г. на Агенцията на ЕС за основните права,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2019 г., озаглавено „Изготвяне на програмата на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2020 – 2030 г.“(5),

–  като взе предвид индекса за равенството между половете на Европейския институт за равенство между половете за 2021 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021 – 2027 г.) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1295/2013(7),

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(8),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор(9),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия(10),

–  като взе предвид Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения(11),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(12),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи(13),

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(14),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2019/786 на Комисията от 8 май 2019 г. относно санирането на сгради(15),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 декември 2020 г., озаглавен „Цифровизация на правосъдието в ЕС – Инструментариум от възможности“ (SWD(2020)0540),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 октомври 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие за ромите“ (COM(2020)0620),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0698),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.“ (COM(2021)0101), и по-специално посочените в него шест водещи инициативи,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2022 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г.“ (COM(2022)0234),

–  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, по-специално член 15 от нея относно правото на лицата с увреждания на независимост, социална интеграция и участие в живота на обществото,

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно посоченото предложение(16),

–  като взе предвид Препоръката на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране за хора с увреждания(17),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата(18),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2019 г. относно приобщаващите пазари на труда: подобряване на заетостта на хората в уязвимо положение на пазара на трудa(19),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 9 декември 2021 г., озаглавен „Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“ (SWD(2021)0373),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2022 г. относно прилагането на мерки за приобщаване в рамките на програмата „Еразъм+“ за периода 2014 – 2020 г.(20),

–  като взе предвид своята позиция от 3 май 2022 г. относно предложението за регламент на Съвета за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори и за отмяна на Решение на Съвета (76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом) и на Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 април 2022 г. относно закрилата от страна на ЕС на децата и младите хора, бягащи от войната в Украйна(22),

–  като все предвид своята резолюция от 19 май 2022 г. относно социалните и икономическите последици за ЕС от войната на Русия в Украйна – укрепване на капацитета на ЕС за действие(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието, основано на пола: кибернасилие(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно защитата на лицата с увреждания чрез петиции: извлечени поуки(27),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно Европейската гаранция за децата(28),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите с оглед на Конвенцията за правата на хората с увреждания(29),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2020 г. относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID-19(30),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(31),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г.(32),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2017 г. относно системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях(33),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания(34),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „European structural and investment funds and people with disabilities in the European Union“ (Европейските структурни и инвестиционни фондове и хората с увреждания в Европейския съюз), публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 3 ноември 2016 г.(35),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Inclusive education for learners with disabilities“ (Приобщаващо образование за учащи се с увреждания), публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 15 септември 2017 г.(36),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „The protection role of the Committee on Petitions in the context of the implementation of the UN Convention on the Rights of Persons with Disabilities“ (Защитната роля на комисията по петиции в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания), публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 9 октомври 2015 г.(37), и актуализациите му от 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,

–  като взе предвид задълбочения анализ, озаглавен „The European Accessibility Act“ (Европейският акт за достъпността), публикуван от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 15 август 2016 г.(38),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Transport and tourism for persons with disabilities and persons with reduced mobility“ (Транспорт и туризъм за хора с увреждания и лица с намалена подвижност), публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 8 май 2018 г.(39),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „The Post-2020 European disability strategy“ (Европейската стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г.), публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 15 юли 2020 г.(40),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „The implementation of the 2015 Concluding Observations of the CRPD Committee by the EU“ (Изпълнението на заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2015 г. от страна на ЕС), публикувано от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП на 2 декември 2021 г.(41),

–  като взе предвид командировката, проведена от ad hoc делегацията на Европейския парламент на 15-тата конференция на държавите – страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания, между 14 – 16 юни 2022 г. в Ню Йорк от името на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по петиции,

–  като взе предвид Специален доклад 10/2021 на Европейската сметна палата от 26 май 2021 г., озаглавен „Интегриране на принципа на равенство между половете в бюджета на ЕС – време е да превърнем думите в дела“(42),

–  като взе предвид целта на стратегията „Европа 2020“ по отношение на бедността, Декларацията от Порто, съобщението на Комисията от 4 март 2021 г., озаглавено „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021)0102), и неговата цел за 2030 г. във връзка с борбата срещу бедността и социалното изключване,

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(43),

–  като взе предвид регламентите за определяне на правилата за програмите за финансиране от Съюза по линия на многогодишната финансова рамка, и по-специално Европейския социален фонд, Инициативата за младежка заетост, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, програмата „Еразъм“ и Фонда за справедлив преход, които всички осигуряват финансова помощ от ЕС за подобряване на положението на хората с увреждания,

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2018/951 на Комисията от 22 юни 2018 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството(44),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 февруари 2017 г., озаглавен „Доклад относно напредъка в изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.“ (SWD(2017)0029),

–  като взе предвид инициативата за пилотен проект на Комисията за периода 2016 – 2028 г. в осем държави членки относно карта на ЕС за хора с увреждания и проучването от май 2021 г. за оценка на изпълнението на пилотното действие относно картата на ЕС за хора с увреждания и свързаните с нея ползи,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 ноември 2020 г., озаглавен „Оценка на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.“ (SWD(2020)0289),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 19 март 2021 г. относно прилагането на Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход („Директива за расовото равенство“) и на Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равното третиране в областта на заетостта“) (COM(2021)0139),

–  като взе предвид изготвения от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) преглед на политиките от 21 март 2022 г., озаглавен „People with disabilities and the COVID-19 pandemic: Findings from the Living, working and COVID-19 e-survey“ (Хората с увреждания и пандемията от COVID-19: резултати от електронното проучване „Живот, работа и COVID-19“),

–  като взе предвид изследователския доклад на Eurofound от 19 април 2021 г., озаглавен „Disability and labour market integration: Policy trends and support in EU Member States“ (Увреждания и интеграция на пазара на труда: политически тенденции и подкрепа в държавите – членки на ЕС),

–  като взе предвид изготвения от Eurofound преглед на политиките от 30 ноември 2018 г., озаглавен „The social and employment situation of people with disabilities“ (Социалното положение и положението със заетостта на лицата с увреждания),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата(45),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции,

–  като взе предвид писмото на комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0284/2022),

А.  като има предвид, че според наличните данни в ЕС има приблизително 87 милиона души с някаква форма на увреждане, включително над 24 милиона души с тежки увреждания;

Б.  като има предвид, че според Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. повече от 1 милион деца и възрастни с увреждания на възраст под 65 години и повече от 2 милиона възрастни на възраст 65 и повече години живеят в институции; като има предвид, че съществува връзка между увеличаването на броя на хората с увреждания и застаряването на европейското население и че това следва да бъде взето предвид в политиките на ЕС;

В.  като има предвид, че според Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. работещи са 50,8% от хората с увреждания в сравнение със 75% от хората без увреждания; като има предвид, че според Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. оценката на стратегията за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. „определи заетостта като един от петте основни приоритета на политиките за бъдещи действия“;

Г.  като има предвид, че хората с увреждания, живеещи в ЕС, продължават да се сблъскват с дискриминация, включително отказ на подходящо жилищно настаняване, тормоз и форми на множествена и комбинирана дискриминация във всички сфери на своя живот, включително социално-икономически ограничения, социална изолация, малтретиране и насилие, включително основано на пола насилие, принудителна стерилизация и аборт, липса на достъп до общностни услуги, ниско качество на жилищното настаняване, институционализация, неадекватно здравеопазване и лишаване от възможността да допринасят за обществото и да участват активно в него(46);

Д.  като има предвид, че само 22 от 27-те държави членки са подписали и ратифицирали Факултативния протокол към КПХУ(47); като има предвид, че в няколко резолюции Парламентът е наблюдавал, насърчавал и призовавал за пълното прилагане на КПХУ, както и за повишаване на осведомеността относно залегналите в нея права; като има предвид, че Парламентът също така е подчертавал необходимостта Факултативният протокол към КПХУ да бъде ратифициран както от държавите членки, които все още не са направили това, така и от ЕС, тъй като това предоставя възможност за разглеждане на индивидуални или системни случаи на дискриминация;

Е.  като има предвид, че основата за достъпна и приобщаваща хората с увреждания Европа е съюз, в който всички държави членки признават статута на лице с увреждания и позволяват на хората с увреждания да се ползват изцяло от свободата си на движение; като има предвид, че хората с увреждания в цялото си многообразие имат право да се ползват от основните си права при равни условия; като има предвид, че пълноценното и ефективно участие на хората с увреждания във всички сфери на живота и обществото е от решаващо значение, за да могат те да упражняват основните си права;

Ж.  като има предвид, че Комисията не е предприела ефективни действия за гарантиране на правната хармонизация с КПХУ; като има предвид, че досега не е имало нито преглед на съществуващото законодателство и политика, нито преразглеждане на насоките за оценката на въздействието преди внасянето на предложение за законодателен акт;

З.  като има предвид, че липсата на общо определение на ЕС за понятието „увреждане“ представлява сериозна пречка за кодификацията на оценката на уврежданията и за взаимното признаване на националните решения по въпроси, свързани с уврежданията, и по-специално на правото на достъп до конкретни съоръжения и услуги в областта на социалната сигурност;

И.  като има предвид, че наличието на надеждни и дезагрегирани данни за хората с увреждания на равнище ЕС е много ограничено;

Й.  като има предвид, че Комисията представи амбициозна програма в рамките на Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.;

К.  като има предвид, че според Агенцията на ЕС за основните права липсва ефективно изпълнение и прилагане на съществуващото законодателство на ЕС относно правата на хората с увреждания; като има предвид, че законите на ЕС не обхващат формите на множествена и комбинирана дискриминация и че все още има пропуски в мониторинга на случаите на дискриминация;

Л.  като има предвид, че институциите на ЕС следва да подсилят структурирания процес за консултации с хората с увреждания и представителните им организации, като гарантират правото на информация и достъпността на тези процеси, както от гледна точка на цифровата достъпност на онлайн платформите, така и на предоставяните срокове за обратна връзка, и като гарантират, че се търси принос на етапите от законодателния процес, на които този принос все още може да бъде от значение; като има предвид, че все още липсва прозрачност относно начина, по който този принос се обработва и отразява в окончателните предложения; като има предвид, че държавите членки и държавите извън ЕС, по-специално страните кандидатки, също следва да направят повече в това отношение;

М.  като има предвид, че хората с увреждания, които са лишени от дееспособност или са с ограничена дееспособност, може да не са в състояние да упражняват основните си права, включително правото на достъп до правосъдие, правото да гласуват и да се кандидатират за изборни длъжности, правото да решават къде да живеят и правото да сключват всякакъв вид договори;

Н.  като има предвид, че достъпът до правосъдие е съществен аспект на принципите на правовата държава и основно право и предварително условие за ползването на други човешки права, като например равенството пред закона и зачитането на правото на справедлив процес; като има предвид, че член 13 от КПХУ задължава страните по нея да гарантират на хората с увреждания „ефективен достъп до правосъдие ... наравно с всички останали“ чрез „предоставяне на процедурни ... мерки за подкрепа“, като изисква да бъде предвидено подходящо обучение за работещите в сферата на съдопроизводството;

O.  като има предвид, че наличието на увреждане само по себе си не оправдава лишаването от дееспособност на хората с увреждания; като има предвид, че всяка мярка, ограничаваща тяхната дееспособност, трябва да бъде съобразена със състоянието им и пропорционална на нуждите им и следва да се прилага само при определени условия и с определени гаранции;

П.  като има предвид, че според доклада на Европейския икономически и социален комитет от 2019 г., озаглавен „Права на практика на хората с увреждания да гласуват в изборите за Европейски парламент“, близо 800 000 граждани на ЕС са били лишени от правото си да гласуват в изборите за Европейски парламент поради увреждания или психични проблеми и милиони граждани на ЕС нямат възможност да гласуват в изборите за Европейски парламент в резултат на технически пречки или липсата на подходящи организационни решения, които не отговарят на нуждите, произтичащи от едно или няколко увреждания;

Р.  като има предвид, че в 14 държави членки хората с увреждания под настойничество или попечителство нямат право да гласуват(48); като има предвид, че те могат да упражняват правото си да се кандидатират на избори за Европейски парламент само в седем държави членки; като има предвид, че това е в явно противоречие с членове 39 и 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че множество пречки пред достъпността все още не позволяват на хората с увреждания да участват в изборите;

С.  като има предвид, че пандемията оказа сериозно въздействие върху психологическото благосъстояние на децата и младите хора, особено тези с увреждания; като има предвид, че пандемията от COVID-19 също така засегна живеещите в институции хора с увреждания повече от другите с оглед на обичайната практика за забрана на посещенията в тези институции; като има предвид, че държавите членки трябва да увеличат усилията си за подобряване на условията на живот на хората с увреждания по време на бъдещи пандемии;

Т.  като има предвид, че ЕС следва да гарантира по-добре правата и нуждите на хората с увреждания в здравните си политики, например свързаните с COVID-19 политики, стратегиите за психичното здраве и Европейския план за борба с рака;

У.  като има предвид, че Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 – 2030 г. отразява една основана на правата на човека програма за устойчиво развитие, която е приобщаваща и достъпна за хората с увреждания, и изисква всички политики за намаляване на риска от бедствия да включват перспектива за хората с увреждания и да насърчават приобщаващо и информирано с оглед на риска вземане на решения въз основа на разпространението на дезагрегирана по вид увреждане информация;

Ф.  като има предвид, че технологията на изкуствения интелект (ИИ) има потенциала по-конкретно да опрости ежедневието на хората със зрителни, слухови, двигателни и когнитивни увреждания, като им дава възможност за по-лесен достъп до култура, изкуство, спорт, работа и социални дейности и им позволява да водят по-независим живот;

Х.  като има предвид, че за хората с увреждания има най-малко три пъти по-голяма вероятност да бъдат подложени на физическо, сексуално и емоционално насилие в сравнение с хората без увреждания; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени на повишен риск от насилие, основано на пола; като има предвид, че за жените с увреждания има до десет пъти по-голяма вероятност да бъдат подложени на сексуално насилие(49), включително принудителна стерилизация, и че законодателството на ЕС относно равенството между половете не взема изцяло предвид техните права и нужди;

Ц.  като има предвид, че признаването на пресечната точка между насилие, пол и увреждания, с която се сблъскват жените и момичетата с увреждания, е от основно значение за приемането на приобщаващи стратегии за реакция; като има предвид, че много хора с увреждания може също така да нямат достъп до сексуално образование, което иначе би им помогнало да идентифицират и предотвратяват злоупотребите, и като има предвид, че те срещат по-големи пречки при достъпа до правосъдие и подаването на сигнали за насилие; като има предвид, че за жените с увреждания има по-голяма вероятност да се сблъскат с бедност и изолация в сравнение с мъжете с увреждания или хората без увреждания;

Ч.  като има предвид, че задържаните лица с увреждания продължават да се сблъскват с нарушения на основните им права в редица държави членки; като има предвид, че задържаните лица с увреждания, чиито увреждания не са признати или не са взети под внимание в достатъчна степен, се сблъскват с позорни условия на задържане; като има предвид, че държавите членки твърде често нарушават основните права на задържаните лица, като не вземат под внимание техните нужди;

Ш.  като има предвид, че творците в областта на културата, като например авторите, изпълнителите и хората на изкуството с увреждания, имат по-затруднен достъп до професионални и непрофесионални художествени и културни дейности, както и по-малко възможности за развитие на дългосрочни кариери в секторите на културата и творчеството; като има предвид, че те често са изключени от политиката и финансирането в секторите на културата и творчеството, тъй като не се отчитат, например, ограничената мобилност или предизвикателствата, породени от бюрократичните процедури за финансиране;

Щ.  като има предвид, че Съюзът трябва да предостави на избягалите от война деца с увреждания допълнителна подкрепа за посрещане на техните нужди; като има предвид, че според неговата резолюция относно закрилата от страна на ЕС на децата и младите хора, бягащи от войната в Украйна, която беше приета през април 2022 г., повече от 100 000 деца живеят в специализирани заведения за грижи и пансиони в Украйна, а половината от тях са с увреждания;

АА.  като има предвид, че според проучване на Eurofound между 2011 г. и 2016 г. разликата в броя на завършилите висше образование между хората със и без увреждания се е увеличила от 7% на 9%; като има предвид, че едва 29,4% от хората с увреждания са завършили висше образование в сравнение с 43,8% от хората без увреждания; като има предвид, че ограниченията по отношение на достъпа до образование за хората с увреждания водят до по-слабо участие в образователни дейности и обучение и до риск от социално и икономическо изключване;

АБ.  като има предвид, че ЕС, неговите институции и неговите държави членки са страни по КПХУ и са задължени изцяло да прилагат залегналите в нея основни права, включително член 27 относно работата и заетостта; като има предвид, че правата, залегнали в КПХУ, далеч не са реалност за милиони хора с увреждания в ЕС, не на последно място поради недостатъците в Директивата за равно третиране в областта на заетостта;

АВ.  като има предвид, че в КПХУ се признава правото на труд на хората с увреждания наравно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна; като има предвид, че всеки има право на навременна и съобразена с нуждите помощ за подобряване на перспективите си за заетост или самостоятелна заетост, включително правото да получава подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация, както се посочва в принцип 4 от Европейския стълб на социалните права; като има предвид, че хората с увреждания в голяма степен са изключени от отворения пазар на труда и че им се отказва правото да се трудят наравно с останалите или се сблъскват със сериозни затруднения при постигането на равен достъп и равни условия в рамките на пазара на труда; като има предвид, че според проучване на Eurofound основните пречки пред заетостта на хората с увреждания включват стереотипи, свързани с уврежданията, бюрократични трудности при достъпа до наличните услуги, липса на стратегическа визия в управлението, недостатъчен мониторинг на изпълнението на политиките, ограничени ресурси за обучение на работодателите и липса на специализирана подкрепа;

АГ.  като има предвид, че хората с увреждания следва да имат достъп до индивидуализирана подкрепа и адаптиране на работното място; като има предвид, че хората с увреждания имат право на подпомагане на доходите, което да им осигурява възможност за достоен живот, услуги, които да им позволяват да участват на пазара на труда и в обществото, и работна среда, приспособена към техните нужди. като има предвид, че неравностойното положение на хората с увреждания далеч надхвърля сферата на заетостта; като има предвид, че социалното и финансовото положение на хората с увреждания в ЕС е значително по-лошо от това на хората без увреждания и е синоним на структурно или образователно неравностойно положение и дискриминация; като има предвид, че мерките за подкрепа, насочени към области, различни от заетостта, например намаляване на бедността, достъп до жилищно настаняване и грижи за деца, достъпен обществен транспорт и лична помощ, също играят ключова роля за предоставянето на възможности на хората с увреждания да получат достъп до и да продължат да бъдат част от работната сила;

АД.  като има предвид, че в Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. се предлага създаването до края на 2023 г. на европейска карта за хора с увреждания, която да бъде признавана във всички държави членки;

АЕ.  като има предвид, че технологичните иновации, като например етичните и ориентираните към човека системи с ИИ, имат потенциала да разработват ефективни, достъпни и недискриминационни процеси за наемане на работа, но че неприобщаващото технологично развитие би могло да представлява риск от добавяне на нови пречки и форми на дискриминация за хората с увреждания; като има предвид, че член 9 от КПХУ изисква достъпна информация и достъп до комуникационните технологии и системи на равни начала; като има предвид, че 64,3% от хората с увреждания на възраст над 16 години имат интернет връзка у дома в сравнение с 87,9% от хората без увреждания;

АЖ.  като има предвид, че според проучване на Eurofound подкрепата за предприемачеството и самостоятелната заетост под формата на насоки, обучение и финансова помощ може да предостави възможности за хората с увреждания да бъдат активни на отворения пазар на труда, като по този начин се премахват стимулите за зависимостта им единствено от обезщетения за инвалидност; като има предвид, че тази подкрепа трябва да бъде добре насочена и обезпечена с необходимите ресурси;

АЗ.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 изостри съществуващите пречки и неравенства за всички лица с увреждания; като има предвид, че според проучването на Eurofound по време на пандемията средно 71% от респондентите с увреждания са били изложени на риск от депресия, а 25% от респондентите с увреждания са посочили, че не са имали достъп до услуги в областта на психичното здраве, като тези проценти са двойно по-високи, отколкото при хората без увреждания; като има предвид, че според проучване на Eurofound локдауните и ограниченията поради пандемията от COVID-19 са засегнали особено силно младите хора с увреждания на възраст между 18 и 29 години, като 51% от респондентите съобщават, че са се чувствали самотни – дял, който е с 19% по-голям, отколкото при младите хора без увреждания; като има предвид, че плановете за връщане на работа са от решаващо значение за работниците, страдащи от проблеми с психичното здраве;

АИ.  като има предвид, че десетилетие след като ЕС стана страна по КПХУ равнището на институционализация остава непроменено; като има предвид, че в цяла Европа най-малко 1,4 милиона души все още живеят в институции – брой, който остава непроменен след приемането на Конвенцията; като има предвид, че според проучването на Европейската мрежа за независим живот от 2020 г. 24 от 43 държави, представени в Съвета на Европа, не разполагат със стратегия за деинституционализация, а за 18-те държави, които разполагат с такава, 88% от респондентите описват тази стратегия като неадекватна или нуждаеща се от подобрение;

АЙ.  като има предвид, че 33 държави в Съвета на Европа предоставят някакъв вид лична помощ, но че 97% от респондентите посочват, че достъпът до такава или е недостатъчен, или се нуждае от подобрение;

АК.  като има предвид, че настоящата законодателна рамка не установява задължение за държавите членки да определят орган за равно третиране, който да защитава жертвите на дискриминация, основана на увреждане;

АЛ.  като има предвид, че през 2008 г. Комисията представи предложение за разширяване на обхвата на защитата срещу дискриминация извън сферата на заетостта, според предвиденото в Директивата за равно третиране в областта на заетостта, която забранява дискриминацията, основана на увреждане, възраст, сексуална ориентация и религия или убеждения в областта на заетостта и професиите; като има предвид, че новата директива ще направи принципа на равенството приложим за образованието и достъпа до стоки и услуги и до социална закрила, в т.ч. социална сигурност и здравни грижи; като има предвид, че предложението все още не е прието и от 14 години е блокирано в Съвета, тъй като за неговото приемане се изисква единодушие;

АМ.  като има предвид, че всички държави – членки на ЕС, са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето, с което се задължават да я спазват, и като има предвид, че в член 3 параграф 3 от Договора за Европейския съюз се поставя целта ЕС да насърчава защитата на правата на децата; като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира, че институциите на ЕС и държавите членки трябва да защитават правата на детето, когато прилагат правото на ЕС; като има предвид, че Парламентът прие с голямо мнозинство своята резолюция относно Европейската гаранция за децата, в която настоятелно се иска да се гарантира достъп на всички деца до приобщаващо образование от ранна детска възраст до юношеска възраст, включително за ромските деца, децата с увреждания, децата без гражданство и децата мигранти, както и децата, които живеят в условията на извънредна хуманитарна ситуация;

АН.  като има предвид, че достъпът до качествена заетост, образование и обучение, до здравеопазване, до социална закрила, включително на трансгранично равнище, и до подходящо жилищно настаняване, подкрепата за независимия начин на живот и равните възможности за участие в развлекателни дейности и в живота на общността са от съществено значение за качеството на живот на хората с увреждания, за намаляване на бедността и уязвимостта и за подкрепа на приобщаващия и устойчив растеж; като има предвид, че националните схеми за минимален доход следва да гарантират равен достъп за хората с увреждания; като има предвид, че хората с увреждания следва също така да имат достъп до целева помощ за допълнителните си разходи, свързани с уврежданията, с други думи тези разходи не следва да се покриват само от доходите;

Независим живот и включване в общността

1.  припомня, както е посочено в член 19 от КПХУ, че хората с увреждания имат право да водят независим живот и да получават подходящи услуги в рамките на общността; счита, че това право може да бъде напълно гарантирано единствено ако на национално, регионално и местно равнище се разработят политики и законодателство, които предлагат алтернативи на институциите, и те се ръководят от европейските стандарти; призовава Комисията и държавите членки възможно най-скоро да премахнат заведенията за институционална грижа за хората с увреждания, както е посочено в Общ коментар № 5 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно КПХУ, и да осъществят преминаване от институционална и друга сегрегирана среда към система, която позволява социално участие и в която услугите биват предоставяни в достъпна общност, като се отчитат изцяло индивидуалните нужди, воля и предпочитания на хората с увреждания, включително грижи в рамките на общността, както предлага Комисията в Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.; подчертава, че стереотипите, дискриминацията въз основа на увреждания и погрешните схващания, които не позволяват на хората с увреждания да водят независим живот, трябва да бъдат премахнати и трябва да се насърчава приносът им към обществото; подчертава, че достъпът до пазара на труда е от основно значение, за да могат хората с увреждания да водят независим живот и да участват пълноценно в обществото;

2.  призовава държавите членки да приемат стратегии за деинституционализация и да гарантират, че техните закони, политики и програми за деинституционализация са в съответствие с концепцията за независим живот, заложена в КПХУ; призовава Комисията да използва референтни показатели за измерване на напредъка в това отношение; призовава също така Комисията да изпълни поетия в Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. ангажимент за предоставяне на насоки на държавите членки до 2023 г. относно подобряването на независимия начин на живот и приобщаването в общността; призовава държавите членки да включат конкретни цели с определени срокове в своите стратегии за деинституционализация, да ги финансират по подходящ начин и да разработят механизми за гарантиране на ефективна координация между съответните органи от различни административни сектори и равнища; изразява съжаление по повод на липсата на достъпни жилища на приемливи цени, което е голяма пречка пред независимия живот; подчертава, че независимият живот в рамките на общността трябва да се укрепва и постига като алтернатива на институционалните рамки в съответствие с Общ коментар № 5 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно КПХУ;

3.  счита, че услугите за подкрепа в рамките на общността и благоприятните условия на живот предоставят по-добро качество на живот за хората с увреждания; призовава Комисията и държавите членки да възприемат ориентиран към хората подход и необходимата подходяща подкрепа, за да осигурят пълно приобщаване на хората с увреждания;

4.  призовава Комисията и държавите членки да работят за изготвянето на общи определения на основните термини, свързани с прилагането на КПХУ, като например „достъпност“, „участие“ и „живот в общността“, като средство за засилване на сближаването сред държавите членки и подобряване на мобилността в рамките на ЕС на хората с увреждания, както и за взаимно признаване на деинституционализацията и методите за нейното прилагане;

5.  призовава Комисията и Евростат да разгледат пропуските, в т.ч. разликата в заетостта и заплащането, в наличието, надеждността и съпоставимостта на данните във връзка с условията на живот на хората с увреждания в Европа;

6.  настоява финансовите средства на ЕС да имат за цел да насърчават приобщаваща и достъпна среда, услуги, практики и устройства, като се следва подход на универсален дизайн и се насърчава деинституционализацията, включително решителна подкрепа за личната помощ и независимия начин на живот;

7.  приветства съобщението на Европейската сметна палата за предстоящ одит относно ефективността на финансовия принос на ЕС за осигуряване на равни права на хората с увреждания; настоятелно призовава Комисията да подобри мониторинга си върху използването на средствата на ЕС в тази област на политиката, включително да обмисли преустановяването, оттеглянето и възстановяването на плащанията, ако е нарушено задължението за зачитане на основните права; подчертава, че сегрегираната среда, независимо от големината ѝ, не следва да бъде финансирана със средства на ЕС и че тези средства винаги следва да бъдат достъпни за хората с увреждания; освен това настоятелно призовава Комисията да гарантира подходящи последващи действия във връзка със заключенията и препоръките, предоставени от Европейската сметна палата в нейния специален доклад относно бюджетирането, съобразено с равенството между половете; подчертава, че според доклада бюджетирането, съобразено с равенството между половете представлява средство за постигане на равенство между половете, а действията за постигане на равенство между половете трябва да вземат предвид основанията за дискриминация, включително уврежданията;

8.  припомня, че в Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021 – 2027 г.(50) се посочва, че Европейският социален фонд и Европейският фонд за регионално развитие трябва да се използват по начин, който е в съответствие с политиките на ЕС за социално приобщаване; поради това призовава за по-строги разпоредби за забрана на инвестирането на средства от ЕС в заведения за институционална грижа;

9.  приветства проверката по собствена инициатива на Европейския омбудсман относно начина, по който Комисията упражнява мониторинг на средствата на ЕС, използвани за насърчаване на правото на хората с увреждания и възрастните хора да водят независим живот; подчертава, че в заключенията Европейският омбудсман призовава Комисията да предостави по-ясни насоки на държавите членки и на собствените си служители относно необходимостта от насърчаване на деинституционализацията и как това може да бъде постигнато в контекста на използването на средствата на ЕС;

Равенство и недискриминация: неотложната необходимост от хоризонтална директива за борба с дискриминацията

10.  подчертава, че съгласно КПХУ ЕС следва да включи перспективата за хората с увреждания във всички свои политики, програми и стратегии; подкрепя препоръките на КПХУ и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията за гарантиране на тяхното надлежно спазване; счита, че хармонизирането на законодателството на ЕС с КПХУ е съществено важно, за да се гарантира равенство и недискриминация; подчертава ролята на рамката на ЕС за КПХУ в този процес;

11.  приветства съответната работа на Европейския омбудсман като част от рамката на ЕС за КПХУ, насочена към защита, насърчаване и мониторинг на прилагането на КПХУ от страна на институциите на ЕС;

12.  призовава държавите – членки на ЕС, които все още не са подписали и ратифицирали Факултативния протокол към КПХУ, да направят това;

13.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за насърчаване на равни права за хората с увреждания извън ЕС, по-специално във връзка със страните кандидатки; подчертава в този контекст необходимостта Съюзът да повдигне по време на преговорите за присъединяване въпроса за реформи с цел подобряване на положението на хората с увреждания;

14.  призовава Комисията да актуализира предложението за директива на ЕС за равно третиране в светлината на позицията на Парламента, като обхване също така комбинираната дискриминация и изрично забрани дискриминацията при комбинация на всички основания, изброени в Хартата на основните права; призовава председателството на Съвета да даде приоритет на тази директива и да я обсъди на най-високо политическо равнище; подчертава необходимостта от конкретни мерки за насърчаване на приемането на директивата, а ако директивата не бъде приета, от алтернативни законодателни мерки за справяне с дискриминацията;

15.  приветства приемането от Комисията на амбициозната ѝ Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. и призовава Комисията да наблюдава и гарантира нейното изпълнение от страна на държавите членки; подчертава необходимостта от ясна роля на рамката на ЕС за КПХУ в прегледа на Стратегията и от систематично и активно участие в този преглед на хората с увреждания и техните представителни организации на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище; призовава Комисията да разработи тези мерки в координация и комуникация с хората с увреждания и всички участващи организации, като се започне от мрежата в Парламента за КПХУ;

16.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и в съответствие със стандартите на ЕС и придружаващите ги национални законодателства, да събира дезагрегирани и надеждни данни и статистики, включително като гарантира, че статистиките за целия ЕС съдържат данни, дезагрегирани по вид увреждане, и включват броя на лицата, настанени в институции, с цел да се разработят подходящи и ефективни политики за гарантиране на достъпно, приобщаващо и равноправно общество за всички хора с увреждания в ЕС, независимо от районите, в който живеят, били те градски, селски или отдалечени;

17.  призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността, по-специално на децата и младите хора, и да проведат ясно структурирани консултации с участието и включването на пряко засегнатите лица и организациите на гражданското общество, които ги представляват, за да се добие реална представа за уврежданията на всички равнища в обществото;

18.  счита, че е необходим обмен на добри практики на европейско равнище относно успешни проекти за включване на хора с увреждания във всички области, както и кампании за информиране на обществеността относно начините за постигане на тази цел, в съответствие с член 27 от Конвенцията за правата на хората с увреждания;

19.  призовава държавите членки надлежно да отчитат уникалното положение на авторите, изпълнителите и хората на изкуството с увреждания при разработването на всички съответни политики, програми за финансиране и дейности и да премахнат всички пречки пред гарантирането на равни права и равни възможности за всички хора в секторите на културата и творчеството, по-специално чрез въвеждане на мерки, които дават възможност за равен достъп, участие и представителство на всички творци в областта на културата;

20.  призовава Комисията да гарантира, че бъдещото законодателство на ЕС в областта на изкуствения интелект (ИИ) включва възможно най-широк кръг от ползватели и прави достъпа до системи с ИИ лесен и достъпен за хората с увреждания в съответствие с Европейския акт за достъпността;

21.  припомня на държавите членки целта за устойчиво развитие 11.7 на ООН – осигуряване до 2030 г. на всеобщ достъп до безопасни, приобщаващи и достъпни публични и зелени площи, по-специално за децата и жените, хората с увреждания и възрастните хора;

Хората с увреждания, които в най-голяма степен са изложени на риск

22.  осъжда факта, че някои лица с увреждания са изложени в по-голяма степен на риск да станат жертви на някакъв вид дискриминация и насилие, например жените и момичета, децата, възрастните хора, бездомните хора, задържаните, мигрантите и бежанците, расово обособените хора и хората с определен етнически произход, като например ромите, както и ЛГБТИК+; призовава Комисията и държавите членки да се справят със специфичните предизвикателства и проблеми, свързани с правата и потребностите на тези хора, чрез целенасочени мерки, за да се гарантира достъп до правосъдие и до услуги за подпомагане, подкрепа и закрила на жертвите и да се премахнат пречките за подаване на сигнали за дискриминация и насилие;

23.  подчертава, че хората с увреждания, и по-специално жените с увреждания, продължават да се сблъскват с множествена и комбинирана дискриминация, основана на тяхното увреждане и на техните пол, раса, етническа принадлежност, възраст, религия или убеждения, сексуална ориентация, миграционен статус или социално-икономически произход; подчертава, че жените и момичетата с увреждания са изложени в особена степен на основано на пола насилие и че основаното на пола насилие, на което са подложени жените и момичетата с увреждания, може да включва физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие; изразява загриженост, че жените с увреждания често са подлагани на основано на пола насилие от партньори или членове на семейството; призовава Комисията и държавите членки да гарантират въвеждането и достъпността на механизми за съобщаване на случаи на насилие срещу хора с увреждания, както и на услуги за подпомагане на жертвите;

24.  признава важната роля на полагащите грижи лица в живота на хората с увреждания и пречките, пред които са изправени при извършването на своята работа; подчертава, че правната, финансовата и социалната зависимост на хората с увреждания, и по-специално на жените, от лицата, които полагат грижи за тях, ги поставя в по-уязвимо положение; изразява загриженост във връзка със съобщените случаи за насилие над хора с увреждания от страна на лица, които следва да се грижат за тях, било то в домовете им или в заведения за институционална грижа;

25.  отбелязва, че в Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. Комисията се ангажира да обърне специално внимание на жените с увреждания, за които съществува от два до пет пъти по-голяма вероятност да станат жертви на насилие, отколкото за другите жени(51); призовава Комисията да включи и отчита положението на жените с увреждания във всички политики и мерки на ЕС;

26.  изразява дълбока загриженост по повод на факта, че на жените и момичетата с увреждания твърде често се отказва достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, по-специално до гинекологични услуги, че им се отказва и информирано съгласие относно използването на контрацептиви и че те даже са изложени на риск от принудителна стерилизация(52); призовава държавите членки да приложат законодателни мерки, които да гарантират физическата неприкосновеност и свободата на избор и на самоопределение по отношение на сексуалния и репродуктивния живот на лицата с увреждания;

27.  приветства предложението на Комисията за директива за борба с насилието над жени и домашното насилие, както и ангажимента и стъпките, предприети от някои държави членки в това отношение; призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни конкретни мерки за борба с насилието, основано на пола, които да включват предоставянето на целенасочена подкрепа за хората с увреждания; освен това настоятелно призовава Комисията и държавите членки да организират специални обучения и дейности за повишаване на осведомеността, насочени към системите за борба срещу основаното на пола насилие, които следва да гарантират участието на жените с увреждания и следва да им предоставят информация за правата им; счита, че Комисията и държавите членки трябва да проучат по-задълбочено уникалната пресечна точка на пола и уврежданията, за да се гарантира правилното разбиране на и справяне със сложните аспекти на основаното на пола насилие срещу жени и момичета с увреждания;

28.  настоятелно призовава държавите членки да разпределят достатъчно човешки и финансови ресурси за рамката, определена в член 33, параграф 2 от КПХУ, за да се гарантира, че националните органи за равно третиране изпълняват ефективно и ефикасно своите задачи; настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепата, която е необходима в тази връзка;

29.  приветства и подкрепя предстоящата правна инициатива на Комисията за минимални стандарти за органите за равно третиране, която ще насърчава държавите членки да разширят мандата на органите за равно третиране с цел защита на жертвите на дискриминация, основана на увреждане; приканва Комисията да представи амбициозно законодателно предложение без забавяне;

30.  настоятелно призовава Съвета да приключи процеса на ратифициране от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул на основата на широко приемане без каквито и да било ограничения и да пледира за нейното ратифициране от всички държави членки, тъй като тя е основен инструмент за борба с насилието срещу жени и момичета с увреждания;

31.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предотвратят изолацията на жените с увреждания в цялото им многообразие чрез хоризонтални и структурни мерки, например образование и дейности за повишаване на осведомеността сред жените с увреждания, както и сред техните семейства и лицата, полагащи грижи за тях;

32.  изразява загриженост относно положението на задържаните лица с увреждания в държавите членки, независимо от техния вид увреждане; изразява съжаление по повод на факта, че уязвимото положение на задържаните лица с увреждания не се взема изцяло под внимание в някои държави членки; призовава държавите членки да гарантират, че на задържаните лица с увреждания се осигурява необходимата инфраструктура, включително адекватно обезпечаване на техните специфични потребности, както и че се гарантират достъпност и разумни улеснения; призовава също така Комисията и институциите на ЕС да предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазване и защита на основните права на лицата, лишени от свобода, и по-специално на тези, които са в уязвимо положение, като например лицата с умствени заболявания и лицата с увреждания, включително приемането на общи европейски стандарти относно задържането във всички държави членки;

33.  призовава държавите членки да гарантират правото на образование на всички деца с увреждания, като следят те да имат равен достъп до приобщаващо и качествено образование от ранна детска до юношеска възраст, по-специално чрез създаването на специално адаптирана инфраструктура и организирането на специализирани обучения на преподавателския и придружаващия персонал; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на достъпността на училищните услуги за децата с увреждания; подчертава, че децата с увреждания продължават да са непропорционално представени в специализираните институции, остават в тях за дълги срокове или за постоянно и се сблъскват с високи нива на дискриминация и пренебрегване;

34.  подчертава, че хората с увреждания са изложени на по-голям риск да станат жертви на реч на омразата и на престъпления от омраза; приветства предложението на Комисията за разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, така че да той да включва речта на омразата и престъпленията от омраза;

Равнопоставеност пред закона

35.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни мерки за премахване на ограниченията върху дееспособността, които възпрепятстват предвидените в Договорите права на хората с увреждания, включително като предприемат действия за замяна на вземането на решения от други лица с подкрепено вземане на решения в целия ЕС, зачитайки самостоятелността, волята и предпочитанията на отделните лица;

36.  призовава държавите членки да приложат специални програми, които ще дадат възможност за преминаване от лишаване от дееспособност на лицата с умствени увреждания към схеми за подкрепено вземане на решения;

37.  приветства факта, че за първи път през 2022 г. в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието бяха взети под внимание специфичните нужди на хората с увреждания по отношение на достъпа до правосъдие;

38.  призовава Комисията и държавите членки да вземат необходимите мерки за премахване на всички пречки, включително културните, възпрепятстващи достъпа до правосъдие на хората с увреждания, чрез преодоляване на липсата на осведоменост относно уврежданията и КПХУ в правосъдните служби, включително отпускане на необходимото финансиране за обучение на работещите в системата на правосъдието, за да се подобри достъпността на информацията и да се осигури професионална подкрепа за жертвите с увреждания, по-специално когато жертвата зависи юридически, финансово или социално от насилника; отбелязва, че механизмите за подаване на жалби, както съдебни, така и извънсъдебни, следва да станат по-достъпни за хората с увреждания; призовава също така Комисията и държавите членки да включат осведомеността относно уврежданията и множествената и комбинираната дискриминация в критериите за наемане на персонал, по-специално на служителите в правосъдната система и местата за лишаване от свобода, които се занимават с хора с увреждания;

39.  подчертава, че съоръженията и услугите трябва да бъдат достъпни, за да се гарантира равен достъп до правосъдие и подходяща помощ на тези, които срещат затруднения при упражняването на своята дееспособност; припомня, че затрудненията в комуникацията могат да имат сериозни последици по отношение на достъпа на задържаните лица с увреждания до информация в достъпни формати и до дейности, съобразени с техните увреждания; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да осигурят финансово приемлив, безопасен и ефективен достъп до правосъдие за хората с увреждания и да гарантират, че на всички етапи от процеса се обезпечава помощ и достъпна комуникация и информация;

40.  припомня, че многократните премествания и липсата на непрекъснатост на грижите, както и липсата на персонал в правосъдната система и местата за лишаване от свобода, включително медицински персонал с подходящо обучение за оказване на помощ на задържани лица с увреждания, задълбочават уязвимостта и изолацията на тези задържани лица;

41.  призовава Комисията да създаде програма за финансиране на покриването на съдебните разноски по съдебни производства, при които правителствата на държавите членки са обвинени в дискриминиране на хора с увреждания; предлага това финансиране да може да се осигурява от съществуващия Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+);

42.  призовава Комисията и Eurofound да съберат надеждни данни и осигурят задълбочено проучване на въздействието на ограниченията на дееспособността върху живота на хората с увреждания, включително хората с психосоциални увреждания;

Участие в политическия и обществения живот: принципът „Нищо за нас да не става без нас“

43.  призовава ЕС и държавите членки да изменят европейското избирателно право, както и всяко съответно национално законодателство, за да гарантират, че всички хора с увреждания могат да гласуват и да се кандидатират на изборите наравно с останалите; подчертава, че решенията за лишаване от дееспособност поради увреждане, взети от държавата членка по произход, не следва да лишават гражданите на Съюза от правото да могат да бъдат избирани в държавата членка по пребиваване, ако законодателството на тази държава членка гарантира това право за всички лица с увреждания без ограничения; призовава Комисията, по-специално с оглед на следващите европейски избори през 2024 г., да работи с държавите членки, за да се обезпечи правото на независимо и тайно гласуване и да се гарантира, че хората с увреждания имат равни възможности да водят изборни кампании; подчертава, че в много случаи няма инфраструктура, която да позволява на хората с увреждания да упражнят демократичното си право на глас; във връзка с това призовава държавите членки да гарантират, че избирателните секции са достъпни за хората с увреждания; отново приветства за тази цел разпоредбите в законодателната резолюция на Европейския парламент от 3 май 2022 г. относно политическите права на хората с увреждания;

44.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат хората с увреждания в цялото им многообразие и независимо от произхода им в процеса на вземане на решения в ЕС; счита, че лидерските позиции на хората с увреждания следва да се насърчават допълнително чрез по-големи инвестиции в организациите на хората с увреждания, за да се улесни тяхното пълноценното участие и да се увеличи влиянието им върху процеса на вземане на решения;

45.  призовава европейските, националните, регионалните и местните политически партии да осигурят по-широко представителство на хората с увреждания в избирателните списъци; призовава определените избирателни органи на държавите членки да събират данни за достъпността на избирателните секции (включително сведения дали секциите са адаптирани, така че да отговарят на потребностите на хората с увреждания) и да представят тази информация на Комисията, Съвета и Европейския парламент най-късно една година след провеждането на избори за Европейски парламент;

46.  изразява твърдото убеждение, че премахването на пречките чрез насърчаване и приемане на мерки за достъпност и специални формати за комуникация, например лесни за четене версии, брайлова азбука и жестов език, би било важна крачка към това хората с увреждания да могат наистина да участват в политическия и обществения живот; подчертава необходимостта цифровите услуги да станат по-достъпни за хората с увреждания;

47.  отчита развитието на новите технологии и потенциала им за хората с увреждания; насърчава Комисията да инвестира в разработването на приложенията на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), които дават възможност за комуникация и превод с използване на жестов език и брайлова азбука;

48.  призовава Комисията допълнително да подобри и насърчи аспектите на програма „Творческа Европа“, които стимулират приобщаването, за да се увеличи участието в областта на културата в целия Съюз като част от напредъка към по-приобщаващо общество, по-специално за хората с увреждания, като се насърчава тяхното активно участие в творческите процеси и в привличането на аудитория;

Необходимост от план за прилагане за управлението на риска от бедствия, което е приобщаващо за хората с увреждания, на равнището на ЕС

49.  призовава Комисията и държавите членки да засилят участието на хората с увреждания и представителните им организации в процеса на вземане на решения при създаването, управлението, обезпечаването с ресурси и изпълнението на политики и програми за намаляване на риска от бедствия; призовава за интегриране на перспективата за хората с увреждания в реакцията на Съюза при управлението на кризи;

50.  счита, че тези програми следва да включват интегриране в различни сектори и равнища на управление и да определят конкретни цели и срокове за създаване на план за действие за намаляване на риска от бедствия, който е приобщаващ за хората с увреждания, за да се изпълни Рамковата програма от Сендай;

51.  подчертава, че политиките и програмите на ЕС трябва да бъдат подкрепени с дезагрегирани фактически данни; подчертава необходимостта от подкрепа и финансиране за научните изследвания, за да се разберат по-добре последиците от бедствията за хората с увреждания и тяхната способност да се справят с тях;

52.  призовава държавите членки и Комисията да подобрят комуникацията си при кризи и да осигурят използването на формати, които позволяват на хората с увреждания да имат достъп до съответната информация; отбелязва със загриженост заключенията на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно съществените недостатъци в тази област по време на пандемията от COVID-19;

53.  отбелязва, че хората с увреждания са сред най-маргинализираното и изложено на риск население във всяка засегната от криза общност; подчертава освен това, че като последица от войната лицата с увреждания в ситуации на въоръжен конфликт са изложени на агресивни нападения и насилствено разселване, продължават да бъдат пренебрегвани в рамките на хуманитарните действия за цивилното население, озовало се в зони на сражения, и често са оставяни по домовете или в изоставени села в продължение на дни или седмици, с ограничен достъп до храна или вода; припомня в тази връзка значението на Стратегията на ЕС за правата на детето, Гаранцията за децата, Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г., както и на всички съществуващи правни инструменти на ЕС, включително Директивата за временната закрила(53), чрез които се предоставя подкрепа на държавите членки да отговорят на специфичните потребности на бежанците с увреждания и да им осигурят необходимата защита и грижи;

Свобода на движение и взаимно признаване: необходимост от разширяване на предимствата на картата на ЕС за хора с увреждания

54.  подчертава наложителната нужда от взаимно определяне, диагностициране и признаване на статута на хората с увреждания във всички области в целия ЕС и настоятелно призовава Комисията да ускори работата си в това отношение, за да се гарантира признаването на статута на хората с увреждания при пътуване в целия ЕС и да се осигури свободата на движение на хората с увреждания във всички държави членки;

55.  приветства обявената от Комисията информация в нейното писмо за намеренията от 2022 г. до Парламента, че през 2023 г. тя ще представи законодателно предложение за европейска карта за хора с увреждания, което също е включено в работната програма на Комисията за 2023 г.;

56.  изразява твърдото убеждение, че картата на ЕС за хора с увреждания следва да се основава на задължителен законодателен акт на ЕС, който следва да обхваща различни области, а не само културата, развлекателните дейности и спорта; подчертава, че картата за хора с увреждания също така следва по подразбиране да може да се използва за националните, регионалните и местните обществени услуги, например транспорта, че за нея следва да има специален уебсайт и достъпна онлайн база данни на ЕС, налична на всички езици на ЕС, включително специални формати за комуникация, например лесни за четене версии, брайлова азбука и жестов език; освен това изисква от Комисията да обсъди въпроса за финансиране по линия на ЕСФ+ на управлението на прилагането на картата на ЕС за хора с увреждания;

57.  изразява твърдо убеждение, че хората с увреждания и техните представителни организации трябва да бъдат активно включени в прилагането на картата на ЕС за хора с увреждания и комуникацията относно тази карта; счита, че на първо място това изисква преглед на настоящото законодателство и политики и трябва да бъде подкрепено от стабилен процес на повишаване на осведомеността, да бъде последвано от специални анализи на въздействието въз основа на дезагрегирани данни и да доведе до конкретни мерки за изпълнение;

Насърчаване на приобщаващи общообразователни учебни заведения и гарантиране на качествено и достъпно здравеопазване

58.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат в съответствие с КПХУ мерки за улесняване на достъпа до и ползването на приобщаващо, висококачествено образование за всички учащи с увреждания, включително електронно обучение и учене през целия живот, и да включат специални показатели във връзка с уврежданията от стратегията „Европа 2020“ при преследването на целта в областта на образованието; подчертава, че е важно да се гарантира равен достъп до образование в класните стаи за учениците и студентите, включително в рамките на образованието в ранна детска възраст, независимо от това дали те имат увреждане; призовава държавите членки да увеличат инвестициите в програмата „Еразъм +“ и да използват възможностите за финансиране, предлагани от нея;

59.  изразява съжаление във връзка с недостатъчните инвестиции от страна на някои държави членки в структури, предназначени за хората с увреждания, които се нуждаят от специални грижи от специалисти, като в някои случаи това принуждава тези хора, особено младите хора в училищна възраст, да напускат семейството си, за да имат достъп до подходящи структури в други държави членки;

60.  призовава Комисията да гарантира, че цифровата среда е достъпна за всички; отбелязва, че субтитрирането на живо, лесната за четене информация, преводът на жестов език и създаването на достъпни уебсайтове са от съществено значение за предоставянето на образование и информация на хората с увреждания;

61.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат бързи действия, за да гарантират, че на хората с увреждания, включително с психосоциални увреждания, се осигуряват, безплатно или на достъпни цени, същите по обхват, качество и стандарти здравни грижи и програми, които се осигуряват за останалите хора, включително достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и до инициативи в рамките на Европейския план за борба с рака;

62.  настоятелно препоръчва със средства от ЕС да се подкрепя развитието на приобщаващи за хората с увреждания услуги в държавите членки; предлага Комисията да обмисли разработването на стандарти за достъпност на оборудването за скрининг;

63.  счита, че достъпните кампании в областта на общественото здраве и комуникацията относно профилактиката, скрининга и лечението на заболяванията трябва да включват хората с увреждания и да се разпространяват в различни достъпни формати като жестов език, брайлова азбука и лесни за четене версии;

64.  призовава държавите членки да гарантират приемствеността на грижите и подкрепата, които често пъти спират след завършване на училищното образование, което затруднява осъществяването на прехода към пазара на труда и води до нарушаване на възможностите за подкрепа за достъпа до заетост и на способността за независим живот;

65.  призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания имат равни възможности на пазара на труда, равен достъп до приобщаваща общообразователна система и здравни услуги, както и равен достъп до транспорт, като премахнат основните пречки за социалния живот и включат принципите на универсалния дизайн при инвестициите в инфраструктура и цифрови технологии в целия ЕС;

66.  призовава Комисията да разработи всеобхватна и междусекторна европейска стратегия за психичното здраве като подходяща последваща мярка по отношение на Европейската рамка за действие в областта на психичното здраве и за усъвършенстване на Компаса на ЕС за действие за психично здраве и благоденствие; отбелязва, че тази стратегия следва да има за цел да се изисква от държавите членки да интегрират грижите за психичното здраве и физическите грижи предвид тясната връзка между двете, включително като се поставя специален акцент върху хората с увреждания, да предоставят ефективни грижи въз основа на данните и правата на човека и да увеличат броя на предлаганите услуги, така че повече хора да могат да имат достъп до лечение; призовава държавите членки да включат по-специално в съответните фондове на ЕС подобряването на невропсихиатричните услуги за деца и младежи, които бяха засегнати в по-голяма степен от мерките, приети вследствие на пандемията и довели до нарастване на социалните трудности, бедността и психическото страдание с драматични последствия;

67.  призовава Комисията да преразгледа Директивата за трансграничното здравно обслужване, за да я приведе в съответствие с КПХУ и да гарантира ефективен достъп до качествено трансгранично здравно обслужване за лицата с увреждания;

Насърчаване на приобщаваща заетост

68.  подчертава, че упражняването на правото на труд от страна на хората с увреждания(54) е тясно свързано с мерките за справяне с пряката и непряката дискриминация, бедността и пречките в областта на здравеопазването, образованието, обучението, жилищното настаняване, грижите, подкрепата, личната мобилност, достъпността на застроената среда, сегрегацията и институционализацията; поради това насърчава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни и конкретни мерки за насърчаване на равенството, многообразието и хоризонталното приобщаване за хората с увреждания и техните семейства във всички части на обществото, наред с другото, чрез лична помощ, независим живот, социална закрила, повишаване на осведомеността и среда без пречки; припомня, че интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда е не само от съществено значение за социалното приобщаване и равните възможности, но също така предлага значителни икономически възможности за финансовата независимост на хората с увреждания и е от полза за цялата икономика;

69.  призовава Европейския орган по труда да работи с националните инспекции по труда за прилагане на съществуващото законодателство; препоръчва инспекторите по труда да наблюдават публичните и частните работодатели, за да се гарантира спазването на трудовите права на хората с увреждания;

70.  призовава Комисията и държавите членки да приемат цялостен политически подход, основан на жизнения цикъл, за да подкрепят превенцията на дискриминацията и да гарантират ефективно задържане на работа и приобщаване на пазара на труда на хората с увреждания; призовава Комисията и държавите членки изцяло да прилагат и интегрират КПХУ във всички законодателни и политически мерки и мерки за финансиране, по-специално по отношение на социалното приобщаване и приобщаването на пазара на труда на хората с увреждания; призовава ЕС и всички държави членки да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

71.  приветства ориентационния дебат от 16 юни 2022 г. между министрите на заетостта и социалните въпроси относно заетостта на хората с увреждания, начините за премахване на възпиращите фактори за наемане на работа на хора с увреждания и действията за насърчаване на тяхната интеграция на пазара на труда; очаква конкретни последващи действия от страна на държавите членки;

72.  подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на положението със заетостта на хората с увреждания, принадлежащи към етнически малцинства, например мигранти, бежанци, роми и хора от африкански произход;

73.  подчертава, че е необходимо да се установи основан на правата на човека подход като рамка, в която обществото да обсъжда въпросите за уврежданията, и че подкрепата за хората с увреждания трябва да бъде съответно адаптирана; изтъква значението на цялостно определение и прилагане на достъпността и подчертава нейната стойност като абсолютно необходима основа, за да имат лицата с увреждания равни възможности, признати в КПХУ и в съответствие с Общ коментар № 2 на Комитета за правата на хората с увреждания относно КПХУ, като се вземат под внимание многообразните потребности на лицата с увреждания и се насърчава универсалният дизайн като принцип на ЕС(55);

74.  призовава Комисията да започне преразглеждането на Директивата за равно третиране в областта на заетостта възможно най-скоро, и по-специално по отношение на хармонизирани минимални стандарти за разумни улеснения за работниците с увреждания, за да се хармонизира напълно тази директива с разпоредбите на КПХУ и да се въведе основан на участието процес с цел гарантиране на прякото и пълноценно участие на организациите, представляващи хората с увреждания;

75.  подчертава значението на активното включване на хората с увреждания и техните семейства и представителни организации в разработването и прилагането на всички мерки, които ги засягат; подчертава, че е важно на работното място да се отчитат въпросите, свързани с уврежданията, и изтъква ролята на социалния диалог и обучението за работодателите в това отношение; призовава държавите членки да предприемат активни мерки, за да осигурят недискриминация за всички и да гарантират, че хората с увреждания могат да упражняват своите трудови и синдикални права при равни условия с всички останали;

76.  подчертава, че тормозът на работното място, включително сексуалният тормоз и ответните действия с цел отмъщение поради подаването на сигнали, затрудняват достъпа до работа и заетост, задържането на работа и равните възможности за професионално развитие, по-специално за жените с увреждания(56), както и че са необходими конкретни действия в държавите членки за предотвратяване, противодействие и санкциониране на тормоза срещу лица с увреждания;

77.  счита, че схемите за подпомагане на доходите, помощта за инвалидност и активната подкрепа на заетостта се допълват взаимно за насърчаването на пълното и ефективно участие на хората с увреждания на пазара на труда, тъй като трудовите възнаграждения не заместват покриването на допълнителните разходи, свързани с уврежданията; поради това призовава държавите членки да отделят подпомагането на доходите, активната подкрепа на заетостта и помощта за инвалидност(57), за да гарантират, че правилата за допустимост са възможно най-приобщаващи, и да покриват допълнителните разходи, свързани с уврежданията, да водят борба с бедността на работещите и да осигурят равенство, достойнство и автономност на хората с увреждания; насърчава държавите членки да въведат подобни решения, така че лицата, полагащи грижи за хора с увреждания, да получават доходи в допълнение към обезщетенията, свързани с полагането на грижи;

78.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че държавите членки зачитат принципа на равно третиране и равно заплащане за труд с равна стойност за всички работници; настоява също така, че на работниците с увреждания в защитени предприятия следва най-малкото да се гарантират права и статут, равностойни на трудовите права на хората, работещи на отворения пазар на труда; счита, че тези защитени предприятия следва да възприемат индивидуализиран подход и в границите на възможното да се използват само като временен вариант за ограничен период от професионалния живот на хората с увреждания; счита също така, че защитените предприятия следва да имат за цел да насърчават развитието на умения и да подкрепят прехода към отворения пазар на труда; настоява, че хората с увреждания, работещи в такава среда, следва да бъдат защитени чрез съществуващите правни рамки, обхващащи социалната закрила и условията на труд, което включва и защита на минималната работна заплата при условия на равноправност с останалите, в съответствие с член 27 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; призовава държавите членки да разработват, при зачитане на правата на хората с увреждания, приобщаващи модели на защитена и подпомагана заетост, които да служат като мерки за ефективно приобщаване и последващ преход към отворения пазар на труда; подчертава, че за хората с увреждания е важно да намерят качествена заетост, която да съответства на техните умения и амбиции, и че обучението, повишаването на квалификацията и преквалификацията на хората с увреждания следва да осигуряват реални способности и умения; призовава държавите членки да направят оценка на ефективността на съществуващите защитени предприятия по отношение на предоставянето на хората с увреждания на умения за намиране на работа на отворения пазар на труда; призовава Комисията да наблюдава този процес;

79.  отбелязва, че кризата, свързана с COVID-19, доведе до увеличаване на дистанционната работа и че работата от разстояние би могла да спомага за насърчаване на заетостта на хората с увреждания като форма на улеснение във връзка с увреждането и като инструмент за постигане на по-голямо равновесие между професионалния и личния живот, както и за намаляване на пречките на пазара на труда, свързани с болки и умора; предупреждава обаче, че работодателите не бива да използват работата от разстояние, за да избегнат осигуряването на разумни улеснения или създаването на приобщаваща култура на работното място за работниците с увреждания(58), тъй като това може да води до изолирането им и да окаже въздействие върху психичното им здраве; подчертава, че бъдещите политики за работа от разстояние следва да се разработват в контекста на правата на хората с увреждания и че следва хората с увреждания да са включени, когато тези политики се разработват,, когато се договарят нови колективни споразумения относно работата от разстояние и когато дружествата преразглеждат своите политики за работа от разстояние, за да се гарантира, че те са благоприятни за хората с увреждания; припомня, че са необходими равен достъп до образование и обучение за хората с увреждания, придобиване от тях на цифрови умения и достъпност на съответната цифрова инфраструктура както в градските, така и в селските и в отдалечените райони, за да се даде възможност на хората да се възползват от новите възможности за заетост, създадени от цифровизацията; подчертава, че разумните улеснения са право на работниците с увреждания, и счита, че действията и програмите за повишаване на осведомеността относно уменията и способностите на хората с увреждания и грамотността по отношение на разумните улеснения за работодателите от частния и публичния сектор следва да бъдат насърчавани от публичните органи, за да се преодолее дискриминацията, даваща преимущество на хората без увреждания, и да се гарантира, че отговорните лица разполагат с инструментите, необходими за наемане, подкрепа и задържане на работа на работниците с увреждания;

80.  отбелязва, че насърчаването на правата на възрастните хора е тясно свързано с постигането на равни права за хората с увреждания, тъй като вероятността от увреждания е по-голяма при възрастните хора и над 46% от хората на възраст 60 или над 60 години имат увреждания; подчертава, че с оглед на демографските промени, и по-специално застаряването на населението, е необходимо да се отговори на новите предизвикателства, свързани с по-големия брой увреждания вследствие на застаряването на работната сила и по-големия брой служители с хронични заболявания; подчертава значението на разработването на политики, включително гъвкаво работно време, за да се помогне на работниците с увреждания да се интегрират по-добре на пазара на труда, както и значението на услугите за полагане на грижи за хора с увреждания, включително стандартите за обучение на персонала и стандартите за лична помощ;

81.  призовава държавите членки да наблюдават спазването на принципи № 2 и № 3 на Европейския стълб на социалните права, които предвиждат равно третиране и равни възможности по отношение на участието на пазара на труда, реда и условията за наемане на работа и напредъка в кариерата на мъжете и жените независимо от расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; призовава за мониторинг на приемането на мерките в рамките на КПХУ;

82.  призовава държавите членки да предоставят съобразена с индивидуалните потребности подкрепа за хората с увреждания по отношение на достъпа до развитие на умения, професионално образование и обучение и заетост, за да се гарантират приобщаващи и активни политики по заетостта; насърчава службите по заетостта и публичния и частния сектор да въведат персонализирани мерки за подобряване на пригодността за заетост и задържането на работа на хората с увреждания на пазара на труда, за да се спазва КПХУ, както и да обменят най-добри практики относно наемането на работа на хора с увреждания чрез Европейската мрежа на публичните служби по заетостта; призовава държавите членки да предоставят насоки, обучение и финансова помощ в подкрепа на създаването на работни места, набирането на работници, предприемачеството и самостоятелната заетост за хората с увреждания, включително чрез ЕСФ+; подчертава положителната роля, която социалната икономика може да играе за заетостта на хората с увреждания; призовава държавите членки да създадат стимули за насърчаване на хората с увреждания да създават развиват дейности, генериращи доходи;

83.  счита, че мерките за подкрепа на пазара на труда трябва да вземат предвид уврежданията и индивидуализираните отговори на политиката в подкрепа на приобщаването на хората с увреждания в сферата на заетостта; призовава държавите членки да подкрепят съответствието между търсенето и предлагането на работни места, професионалното профилиране, паралелната трудова заетост и обучение, приобщаването на работното място, обучението на работното място, професионалното развитие и наставничеството, както и приобщаващото и достъпно професионално образование и обучение, за да се подпомогне необходимата интеграция и задържане на хората с увреждания на работното място; подчертава, че мерките за подобряване на приобщаването и заетостта на хората с увреждания няма да бъдат наистина ефективни, ако не се преодолеят свързаните с уврежданията стереотипи и стигматизация на работното място и в обществото като цяло; подчертава в тази връзка значението на повишаването на осведомеността и на обучението на преподавателите, работодателите и служителите, както и на широката общественост, за справяне с дискриминацията, даваща преимущество на хората без увреждания, за промяна на нагласите и за гарантиране на истински приобщаващи общества;

84.  подчертава, че ниското равнище на активност на хората с увреждания възпрепятства социалноикономическото приобщаване, което трябва да бъде подобрено чрез европейски и национални програми, насочени към предоставянето на възможност за активен живот и обучението на лицата, изключени от пазара на труда; подчертава, че въпреки че подкрепата и насърчаването на участието на пазара на труда на хората с увреждания е от решаващо значение, трябва също така да бъдат въведени подходящи и приобщаващи механизми за социална закрила, за да се гарантира, че е налице подкрепа за всички хора с увреждания;

85.  отново призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на ключовите тенденции за бъдещето на труда от гледна точка на уврежданията, за да се набележат и предприемат конкретни действия, така че пазарът на труда да стане по-приобщаващ и да се намали цифровото разделение; подчертава значението на по-доброто използване на иновативните технологии, за да се осигурят еднакви условия и да се премахнат пречките пред образованието, обучението и заетостта, и по-специално в рамките на цифровия пазар на труда, както и за да се помогне на хората с увреждания да получават достъп до цифрови инструменти и софтуер, които са абсолютно необходими, за да могат те да водят независим живот; подчертава необходимостта от защита на хората с увреждания от основаваща се на ИИ дискриминация при вземането на решения за назначаване на работа, подбор, повишаване в длъжност и прекратяване на трудовите правоотношения; призовава държавите членки да направят курсовете за обучение за цифрови умения по-достъпни за групите хора, които са изложени на риск от изключване, наред с другото, хората с увреждания и възрастните хора, за да се интегрират те по-добре в социалния живот и на пазара на труда и да им се осигури по-добър достъп до електронни услуги и администрация;

86.  решително подкрепя научните изследвания, социалните инвестиции и целенасочените инициативи на равнище ЕС за програми и услуги с доказана ефективност при подкрепата на дългосрочната интеграция на пазара на труда на хората с увреждания, като се обръща специално внимание на хората, страдащи от нарушение от аутистичния спектър; предлага държавите членки да възложат проучване на модели и програми, за които все още не съществува доказателствена база, както и да финансират иновации в предоставянето на услуги, като например ИИ, прилаган в помощните технологии(59);

87.  призовава държавите членки, и по-специално националните координатори, в своите многогодишни национални стратегии в рамките на Европейската гаранция за децата да обърнат специално внимание на нуждите на децата с увреждания и да гарантират ефективен и безплатен достъп до качествени услуги, по-специално до приобщаващо образование; призовава ги да осигурят ефективен достъп до здравословно хранене и подходящо жилищно настаняване за всички деца бежанци с увреждания на равни начала с децата в приемащите държави в съответствие с Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета, за да се гарантира, че националните интегрирани мерки вземат предвид комбинираното неравностойно положение; призовава в тази връзка държавите членки и Комисията спешно да увеличат финансирането за Европейската гаранция за децата със специален бюджет от най-малко 20 милиарда евро; насърчава всички държави членки в тази връзка да заделят повече от минималните средства по ЕСФ+ при споделено управление за подкрепа на дейности в рамките на Европейската гаранция за децата; призовава отново държавите членки да прилагат подобрената Гаранция за младежта, за да се гарантират предложения с високо качество, включително справедливо възнаграждение, достъп до социална закрила и работна среда, адаптирана към потребностите на хората с увреждания;

88.  призовава държавите членки да прилагат Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, с която се въвежда платен отпуск от пет работни дни годишно за лицата, полагащи грижи; настоява, че следва да се предвидят специални договорености за отпуска за полагане на грижи, отпуска по бащинство, родителския отпуск и гъвкавото работно време за родителите в особено неравностойно положение, като например тези с увреждания или родителите на деца с увреждания или с дългосрочни заболявания, без това да води до неблагоприятни действия от страна на работодателя;

89.  призовава държавите членки да гарантират по-добри условия на труд и живот, включително чрез адекватни минимални заплати и мерки за прозрачност на заплащането, за да се намали разликата в заплащането на хората с увреждания и да се постигне приобщаващ и устойчив растеж на пазара на труда; подчертава значението на бързото приемане на директивата относно минималните работни заплати и прозрачността в заплащането, която трябва изцяло да се прилага за хората с увреждания;

90.  призовава Комисията да разработи и популяризира европейска правна рамка за приобщаващите предприятия, за да се създават постоянни работни места за хората с увреждания.

o
o   o

91.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) ОВ C 340, 15.12.2010 г., стр. 11. (3) https://reliefweb.int/report/world/covid-19-gender-and-disability-checklist-preventing-and-addressing-gender-based (4) https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-02-19-153-bg-n.pdf (5) ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 41. (6) ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14. (7) ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 34. (8) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (9) ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1. (10) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69. (11) ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36. (12) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (13) ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79. (14) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (15) ОВ L 127, 16.5.2019 г., стр. 34. (16) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68. (17) ОВ L 167, 12.6.1998 г., стр. 25. (18) ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14. (19) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-14646-2019-INIT/bg/pdf (20) Приети текстове, P9_TA(2022)0265. (21) Приети текстове, P9_TA(2022)0129. (22) ОВ C 434, 15.11.2022 г., стр. 50. (23) Приети текстове, P9_TA(2022)0219. (24) ОВ C 81, 18.2.2022 г., стр. 43. (25) OВ C 251, 30.6.2022 г., стр. 2. (26) ОВ C 184, 5.5.2022 г., стр. 88. (27) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 129. (28) ОВ C 506, 15.12.2021 г., стр. 94. (29) ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 48. (30) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 6. (31) ОВ C 316, 6.8.2021 г., стр. 2. (32) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 8. (33) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 94. (34) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 164. (35) Проучване – „European structural and investment funds and people with disabilities in the European Union“ (Европейските структурни и инвестиционни фондове и хората с увреждания в Европейския съюз), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В – Граждански права и конституционни въпроси, 3 ноември 2016 г. (36) Проучване – „Inclusive education for learners with disabilities“ (Приобщаващо образование за учащи се с увреждания), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В – Граждански права и конституционни въпроси, 15 септември 2017 г. (37) Проучване – „The protection role of the Committee on Petitions in the context of the implementation of the UN Convention on the Rights of Persons with Disabilities“ (Защитната роля на комисията по петиции в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В – Граждански права и конституционни въпроси, 9 октомври 2015 г. (38) Задълбочен анализ – „The European Accessibility Act“ (Европейският акт за достъпността), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В – Граждански права и конституционни въпроси, 15 август 2016 г. (39) Проучване – „Transport and tourism for persons with disabilities and persons with reduced mobility“ (Транспорт и туризъм за хора с увреждания и лица с намалена подвижност), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, 8 май 2018 г. (40) Проучване – „The Post-2020 European disability strategy“ (Европейската стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г.), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В – Граждански права и конституционни въпроси, 15 юли 2020 г. (41) Проучване – „The implementation of the 2015 Concluding Observations of the CRPD Committee by the EU“ (Изпълнението на заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2015 г. от страна на ЕС), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел В – Граждански права и конституционни въпроси, 2 декември 2021 г.; (42) https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=58678 (43) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (44) ОВ L 167, 4.7.2018 г., стр. 28. (45) ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14. (46) Съвместен брифинг за Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с прегледа на прилагането на КПХУ от ЕС, достъпен на адрес https://equineteurope.org/wp-content/uploads/2022/02/02-14-Joint-Briefing-CRPD-Equality-and-intersectional-issues-faced-by-persons-with-disabilities-in-the-European-Union.pdf (47) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=1138 (48) Доклад за правата на човека в Европа на Европейския форум на хората с увреждания от 2022 г. (49) Фонд на ООН за населението (ФНООН) и Women Enabled International, „Women and Young Persons with Disabilities: Guidelines for Providing Rights-Based, Gender-Responsive Services to Address Gender-Based Violence and Sexual and Reproductive Health and Rights “ (Жените и младите хора с увреждания: Насоки за предоставяне на основани на права и съобразени с пола услуги за справяне с основаното на пола насилие и сексуалното и репродуктивното здраве и права), 2018 г., https://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/UNFPA-WEI_Guidelines_Disability_GBV_SRHR_FINAL_19-11-18_0.pdf (50) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159). (51) Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. (COM(2021)0101), стp. 16. (52) https://www.edf-feph.org/content/uploads/2022/09/Final-Forced-Sterilisarion-Report-2022-European-Union-copia_compressed.pdf (53) Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (OВ L 212, 7.8.2001 г., стp. 12). (54) Член 27 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. (55) В член 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания „универсален дизайн“ се определя като „дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн. Понятието „универсален дизайн“ не изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи лица с увреждания, когато това се налага“. (56) „Europe 2020 data & People with disabilities – tables“ (Данни за Европа за 2020 г. и хората с увреждания – таблици) (EU SILC 2017), Stefanos Grammenos, Centre for European Social and Economic Policy (Център за европейска социална и икономическа политика), 27 декември 2019 г. (57) Специален докладчик на ООН за правата на хората с увреждания, „Report of the Special Rapporteur on the rights of persons with disabilities“ (Доклад на специалния докладчик за правата на хората с увреждания), представен на 70-ата сесия на Общото събрание на ООН, 7 август 2015 г. (58) Schur, L.A., Ameri, M. and Kruse, D., Telework After COVID: A ‘Silver Lining’ for Workers with Disabilities? (Работата от разстояние след COVID: лъч на надежда за хората с увреждания?), Journal of Occupational Rehabilitation, том 30, № 4, 2020 г., стр. 521 – 536. (59) European Platform for Rehabilitation, „Artificial intelligence and service provision for people with disabilities – An analytical paper“ (Изкуственият интелект и предоставянето на услуги за хората с увреждания – Аналитичен документ), 2022 г.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г. (2021/2254(INI))

P9_TA(2022)0436 A9-0269/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2021 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“ (COM(2021)0345),

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и целите за устойчиво развитие,

–  като взе предвид Парижкото споразумение, постигнато на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата,

–  като взе предвид членове 39 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата)(2),

–  като взе предвид Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013(4),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика(5),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно начина, по който ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно бъдещето на прехраната и селското стопанство(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2018 г. относно справяне със специфичните потребности на селските, планинските и отдалечените райони(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2022 г. относно ролята на политиката на сближаване за насърчаване на иновативния и интелигентен преход и регионалната свързаност на ИКТ(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно Европейската стратегия за горите – перспективи(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот(15),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2021 г., озаглавено „План за действие при извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност по време на криза“ (COM(2021)0689),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2021 г., озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.“ (COM(2021)0572),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 февруари 2022 г., озаглавено „Осми доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г.“ (COM(2022)0034),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени (COM(2020)0241),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 януари 2021 г. относно застаряването на населението – Насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията (COM(2021)0050),

–  като взе предвид Декларацията от Корк 2.0, озаглавена „По-добър живот в селските райони“ и приета от страните по Европейската конференция за развитие на селските райони, която се проведе в Корк през септември 2016 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Блед за по-интелигентно бъдеще на селските райони в ЕС, подписана в Блед, Словения, на 13 април 2018 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на селяните и други хора, работещи в селските райони, приета от Съвета по правата на човека на 28 септември 2018 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 3 май 2022 г. относно план за действие на ЕС за биологичното земеделие(16),

–   като взе предвид Обща препоръка № 34 (2016 г.) на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно правата на жените в селските райони, приета на 7 март 2016 г.,

–  като взе предвид принцип 20 на Европейския стълб на социалните права,

–   като взе предвид проучването, поискано от комисията по земеделие и развитие на селските райони на Парламента и озаглавено „Бъдещето на европейския модел на земеделие: социално-икономически и териториални последици от спада в броя на стопанствата и земеделските стопани в ЕС“, което беше публикувано от Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване през април 2022 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 март 2021 г., озаглавено „План за действие за развитието на биологичното производство“ (COM(2021)0141),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2022 г. относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност във и извън ЕС с оглед на руското нашествие в Украйна(17),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 април 2021 г., озаглавен „Evaluation of the impact of the CAP on generational renewal, local development and jobs in rural areas“ (Оценка на въздействието на ОСП върху приемствеността между поколенията, местното развитие и работните места в селските райони) (SWD(2021)0078),

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 26 януари 2022 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС“(18),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 март 2022 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС“(19),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по регионално развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0269/2022),

А.  като има предвид, че селските райони представляват около 83% от общата територия на ЕС и в тях живеят около 137 милиона души (30% от населението на ЕС); като има предвид, че селските райони на ЕС са от голямо значение като места за производство на храни, гори и производство на енергия, по-специално енергия от възобновяеми източници, както и за изпълнението на Европейския зелен пакт, неутралността по отношение на климата и целите за устойчиво развитие; като има предвид, че селските райони, и по-специално отдалечените и по-слабо развитите селски райони, планинските райони, островите и най-отдалечените региони, са изправени пред специфични дългосрочни нерешени предизвикателства и липса на признание за уникалния им потенциал за развитие и иновации;

Б.  като има предвид, че общият дял на населението в селските райони намалява леко на равнище ЕС през последното десетилетие и значително през последните 50 години поради застаряването и емиграцията (урбанизацията); като има предвид, че делът на хората на възраст над 65 години като цяло е най-висок в селските райони и се очаква да нарасне в бъдеще; като има предвид, че до 2050 г. населението вероятно ще намалее в четири пети от селските райони на ЕС, като отдалечените селски райони се очаква да загубят още повече жители;

В.  като има предвид, че съгласно член 174 от ДФЕС Съюзът трябва да има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони, като се обръща специално внимание на някои региони, по-специално селските райони; като има предвид, че за да се постигне устойчиво развитие, селските територии трябва да получават подходяща финансова подкрепа;

Г.  като има предвид, че средното равнище на заетост в селските райони на ЕС се е променило благоприятно в периода 2012 – 2020 г., макар че съществуват различия между отделните държави членки и вариации в качеството на предлаганите работни места; като има предвид, че делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, е по-висок в селските райони, отколкото в големите и малките градове;

Д.  като има предвид, че условията на труд на значителна част от работниците, заети в селскостопанския сектор на ЕС, са изключително трудни и несигурни, характеризиращи се с ниско заплащане, дълго работно време, недеклариран труд, висока честота на злополуки и заболявания и плачевни жилищни условия;

Е.  като има предвид, че достъпът до водоснабдителни услуги, канализация, пътна свързаност, здравеопазване, образование, широколентов интернет и други основни услуги е от съществено значение за развитието на селските райони; като има предвид, че домакинствата в някои селски райони все още нямат достъп до важни основни услуги, по-специално услуги за водоснабдяване и канализация, като същевременно продължават да съществуват различия между държавите членки(20); като има предвид, че транспортната инфраструктура и връзки бяха определени от гражданите като основни потребности в селските райони;

Ж.  като има предвид, че свръхвисокоскоростните широколентови връзки са достъпни само за един на всеки шестима жители на селските райони; като има предвид, че съществува значителна разлика между селските и градските райони по отношение на основните цифрови умения, като 28% от възрастните, живеещи в селски райони, имат основни или по-високи от основните цифрови умения, в сравнение с 62% от възрастните, живеещи в градове (2019 г.); като има предвид, че все още продължават да съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на свързаността с интернет, докато в някои държави членки до 25% от домакинствата в селските райони все още нямат достъп до интернет(21);

З.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права; като има предвид, че в селските райони продължават да съществуват значителни неравенства между половете, като жените страдат от по-високи равнища на безработица, несигурни договори и неформални условия на труд и също така са недостатъчно представени в органите за вземане на решения, като например селскостопанските кооперативи, профсъюзите и местните органи на управление;

И.  като има предвид, че броят на земеделските стопанства в ЕС-27 е намалял с 32% между 2003 г. и 2016 г., като най-значителен е спадът сред малките стопанства под пет хектара (38%); като има предвид, че през 2016 г. в ЕС е имало 10,5 милиона стопанства, по-голямата част от които (92%) са били семейни стопанства; като има предвид, че до 2040 г. ЕС може да загуби още 6,4 милиона стопанства, в резултат на което ще останат приблизително 3,9 милиона стопанства в целия ЕС, което представлява изключително намаление с 62% в сравнение с 2016 г.;

Й.  като има предвид, че през 2016 г. на всеки земеделски стопанин на възраст под 35 години е имало повече от шестима земеделски стопани на възраст над 65 години(22), което прави застаряването на земеделските стопани в ЕС едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени селските райони; като има предвид, че делът на младите земеделски стопани – жени е особено нисък;

К.  като има предвид, че в животновъдните стопанства в ЕС са заети около 4 милиона души и че те са основният бенефициер на помощ по втория стълб на общата селскостопанска политика (ОСП) за стопанствата в необлагодетелствани райони, които съставляват 50% от използваната земеделска площ в ЕС;

Л.  като има предвид, че тематичните групи на Европейската мрежа за развитие на селските райони се доказаха като ефективен инструмент за публично-частни териториални партньорства; като има предвид, че освен това тези групи успяха да осигурят единен форум за разглеждане на въпроси, свързани с териториалното съживяване, иновациите, подхода „отдолу нагоре“ и интегрирания подход в селското стопанство и развитието на селските райони, децентрализираното управление, интеграцията в мрежа и сътрудничеството;

М.  като има предвид, че една от целите на ОСП за настоящия програмен период е насърчаването на заетостта, растежа, равенството между половете, включително участието на жените в селското стопанство, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони;

Н.  като има предвид, че бяха изразени опасения относно отрицателните последици от миннодобивните дейности върху водите, защитените зони и околната среда, както и екологичните щети, които те могат да причинят на околностите и на други източници на препитание, потенциално засягайки доходите, здравето и качеството на живот на хората(23);

Предизвикателства и възможности за по-силни, устойчиви и приобщаващи селски райони

1.  подчертава историческото, географското, икономическото и социалното многообразие на селските райони в целия ЕС; припомня, че селските райони в близост до градски центрове, крайбрежни, трансгранични или планински райони, в най-отдалечените региони и в слабо населените райони са изправени пред различни предизвикателства, които изискват съобразени с конкретните нужди целенасочени решения, които да се изпълняват в сътрудничество с местните участници;

2.  подчертава, че политиките и действията на равнище ЕС, в съчетание с националните, регионалните и местните политики и действия с адаптиран към местните условия подход, са от ключово значение за осигуряване на просперитета и благосъстоянието на европейските граждани в селските райони, както и за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени, а именно намаляване и застаряване на населението, по-висок риск от бедност и социално изключване и по-малко възможности за качествени работни места; припомня, че БВП на глава от населението в селските райони е значително под средното за ЕС;

3.  подчертава освен това, че селските райони нямат достъп до висококачествени услуги от общ интерес, като например водоснабдителни услуги, канализация, пътна свързаност, здравеопазване, грижи за деца и качествено образование и обучение, и че те са слабо свързани, с ограничени възможности за транспорт и липса на високоскоростен широколентов достъп, както и други основни услуги, като например пощенски и банкови услуги, в допълнение към недостатъчното качество и наличност на жилища, натиска върху климата и околната среда, разликите в равенството между половете и ограничените възможности за иновации и достъп до технологично развитие; изтъква, че отдалечеността е важен елемент от трудностите в селските райони;

4.  подчертава, че демографският спад и застаряването на населението ще засегнат всички региони, но най-вече селските райони, поради пренасочването на населението към градските райони и емиграцията на младите хора, което ще окаже отрицателно въздействие върху техния потенциал за растеж, качество на живот, развитие на умения и достъп до услуги; отбелязва, че публичните политики не успяха да обърнат тенденцията на обезлюдяване в селските райони;

5.  подчертава централната роля, която селските райони могат да играят за справяне с обществените, икономическите и екологичните предизвикателства чрез предоставяне на екосистемни услуги с цел смекчаване на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, гарантиране на устойчивото и достатъчно производство на храни, включително биологични храни, опазване на материалното и нематериалното селско наследство и предоставяне на уникални културни пейзажи за отдих и развлечения, както и развитие на кръгова икономика и допринасяне за справедлив, екологичен и цифров преход;

6.  подчертава във връзка с това полезните взаимодействия между селските общности, опазването на околната среда, продоволствената сигурност и осведомеността относно хуманното отношение към животните; подчертава необходимостта от адекватна подкрепа за земеделските стопани и обезщетяването им за предоставянето на обществени блага и екосистемни услуги, допринасящи за икономическата жизнеспособност на селските райони;

7.  обръща внимание на нарастващото недоволство сред населението в селските райони, което чувства, че нуждите му не се отчитат в достатъчна степен при вземането на политически решения, и се чувства недостатъчно представено, което създава благоприятна почва за гражданска и политическа неангажираност, която на свой ред изисква да ѝ се обърне внимание и която би могла да доведе до развитието на различни форми на лишаване от демократични права; настоява, че съчетанието от все по-рязкото разделение между селските и градските райони, географската отдалеченост и липсата на основни услуги само изостря това недоволство; счита, че участието на младите хора в живота на местните общности може да допринесе за забавянето на миграцията на младите хора от селските райони;

8.  отбелязва факта, че гражданите на ЕС все още имат силно доверие в регионалните и местните органи на управление, както се вижда от проучванията на Евробарометър, и подчертава значението на ангажираността на тези равнища на управление за съживяването на подкрепата за европейския проект в селските райони;

9.  подчертава, че селските райони са особено уязвими на последиците от кризи, като например пандемията от COVID-19, войната в Украйна и изменението на климата, но също така са способни да предложат нови възможности и решения в отговор на подобни кризи и да играят ключова роля за гарантиране на продоволствената сигурност, продоволствената самодостатъчност и независимостта от изкопаеми горива или внос на енергия, ако разполагат с подходяща рамка за подкрепа;

10.  подчертава, че пандемията от COVID-19 доведе до нови типове поведение по отношение на живота, работата и взаимодействието, в т.ч. дистанционната работа, което създава нови възможности с множество положителни външни въздействия за съживяването на селските райони; отбелязва, че гражданите разбраха, че селските райони могат да предложат решения за тази криза;

Дългосрочна визия за селските райони на ЕС

11.  приветства съобщението на Комисията относно дългосрочна визия за селските райони на ЕС; изразява съгласие с общите ѝ цели и счита, че тя е изключително ценна възможност за координирани и засилени действия по отношение на настоящето и бъдещето на селските райони, разглеждайки новите възможности за социално, икономическо и екологично обновяване; подчертава, че е важно да се гарантира, че фондовете и политиките на ЕС се допълват взаимно в подкрепа на селските райони и че информацията е достъпна за местните заинтересовани страни;

12.  подчертава, че развитието на селските райони трябва да остане на челно място в дневния ред на ЕС, и призовава предстоящите председателства на Съвета на Европейския съюз да преследват изцяло тази амбиция и да изразят в заключенията си необходимостта от действия в полза на селските територии;

13.  отбелязва предложението за план за действие за селските райони, който следва да се превърне в динамичен инструмент за бъдещи действия, с конкретни резултати, в подкрепа на интегрирани стратегии за устойчиво развитие в съответствие с принципа на партньорство; призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок приоритет на неговото изпълнение, като определят ясни количествени обвързващи цели за изпълнение, да се уверят, че той е придружен от необходимите ресурси цели за ефективно изпълнение и да постигнат целта за по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.;

14.  изразява съгласие относно необходимостта от общо, общоевропейско определение на функционалните селски райони, което включва разграничението между селски и крайградски райони и признава сложността, многообразието и особеностите на тези райони;

15.  настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с националните, регионалните и местните заинтересовани страни, бързо да разработи и приведе в действие такова определение; счита, че това определение би могло да се използва за сравняване на развитието на европейските селски райони и за осигуряване на база за по-целенасоченото прилагане на политиките и мерките в тези територии; приканва Комисията да разработи обща методология, като същевременно включи достатъчна гъвкавост, за да се отговори на специфичните характеристики и потребности на държавите членки;

16.  подкрепя разработването на пакт за селските райони, като подчертава значението на приобщаващото участие на местните, регионалните и националните заинтересовани страни в неговото управление, включително гражданското общество, за успешния резултат от инициативата;

17.  счита, че пактът за селските райони се нуждае от конкретни цели, резултати, системи за многостепенно управление и мониторинг, редом с ясни институционални отговорности; счита, че пактът за селските райони следва да служи като платформа за обмен на добри практики между селските райони и да ги подкрепя при използването на наличните инструменти, допринасяйки за полезните взаимодействия, взаимното допълване и съгласуваността на интервенциите на ЕС и улеснявайки стратегическата автономност на ЕС;

18.  приветства обявяването на обсерватория за селските райони с цел подобряване на събирането и анализа на данни за селските райони; счита, че това е валиден инструмент за информиране, разработване и мониторинг на по-добри публични политики, както и за наблюдение на напредъка в изпълнението на дългосрочната визия и бъдещите политики и стратегии на ЕС за селските райони, включително плана за действие на ЕС за селските райони;

19.  счита, че обсерваторията на селските райони следва да бъде възможност за установяване на пропуските в данните и подобряване на базите данни, особено по отношение на разбитите по полов признак данни, за насърчаване на по-подробен статистически подход и за разработване на показатели на подходящо географско равнище, за да се обхванат потребностите на населението; подчертава необходимостта от достатъчно финансиране и ресурси, прозрачност и ясна пътна карта с времеви рамки и цели;

20.  подчертава, че е важно да се прилага механизъм за проверка на въздействието върху селските райони за инициативите на ЕС, за да се оцени съгласуваността и взаимното допълване на политиките на ЕС и потенциалното им въздействие върху селските райони; настоятелно призовава държавите членки да насърчават разработването и прилагането на ефективни механизми за проверка на въздействието върху селските райони на национално равнище, като оценяват въздействието на предложеното законодателство в селските райони, за да се гарантира, че то е подходящо за целта, и призовава Комисията да им окаже съдействие за тази цел; счита, че механизмите за проверка на въздействието върху селските райони следва да бъдат задължителни, и подчертава значението на включването на местните и регионалните органи в определянето и прилагането на механизми за проверка на въздействието върху селските райони, както и в тяхното управление на европейско и национално равнище;

Път за бъдещето на селските райони за 2040 г.

21.  настоява, че жителите на селските райони трябва да се ползват, както всички други граждани, от справедливи условия за постигане на професионалните, социалните и личните си цели, с особен акцент върху по-уязвимите групи, и настоява да се прилага Европейският стълб на социалните права;

22.  подчертава, че селските общности трябва да имат равен достъп до услуги от общ интерес, за да се гарантират приобщаващи и справедливи условия на живот и благосъстояние, по-специално здравни услуги, образование, обучение за повишаване на квалификацията и преквалификация и учене през целия живот, социални грижи, грижи за деца и възрастни хора, свързаност и мобилност и жилищно настаняване, както и пощенски и банкови услуги, места за социални срещи и културни дейности и инфраструктура;

23.  подчертава в тази връзка значението на публичните инвестиции и публично-частните партньорства, както и на подобряването на трансграничното сътрудничество и сътрудничеството между селските и градските райони; посочва потенциала на децентрализираните и многофункционалните центрове за услуги и на специално обновените сгради с променено предназначение, както и на иновативните подходи за предоставяне на услуги;

24.  счита, че следва да се обърне специално внимание на уязвимите групи, живеещи в селски райони, като например хората с увреждания, възрастните хора и мигрантите, по-специално сезонните работници, като се гарантира, че се обръща внимание на техните специфични потребности и същевременно се насърчава социалното приобщаване; призовава Комисията да продължи да хармонизира практиките между държавите членки по отношение на приобщаването на хората с увреждания;

25.  подчертава, че целенасочените интервенции в подкрепа на младите хора и насърчаването на ефективна приемственост между поколенията следва да бъдат приоритет, за да се насърчи постоянното присъствие на младите хора в селските райони и да се противодейства на демографския спад; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на преодоляването на основните предизвикателства и премахването на съществуващите пречки, като например достъпа до висше образование и трансфера на знания, възможностите за заетост, придобиването на бизнес умения и достъпа до земя и капитал; подчертава необходимостта от висококачествени селскостопански образователни системи за обучението на млади специалисти; изтъква в тази връзка важната роля на младите земеделски стопани за модернизиране на селското стопанство на ЕС и за създаване на повече възможности в селските райони; подчертава необходимостта от подкрепа за успешната им интеграция, по-специално чрез улесняване на закупуването и вземането под аренда на земеделска земя, и във връзка с това отбелязва потенциала на инкубаторите за земеделски стопанства;

26.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и засилят мерки, в съответствие с Европейския стълб на социалните права, за подобряване на правата, условията на труд, безопасността, здравето и социалната защита на работниците в селските райони, включително условията на живот и труд на сезонните работници и работниците мигранти, като едновременно с това осигурят съгласуваност между областите на политиката, които засягат този въпрос;

27.  подчертава, че Европейският зелен пакт, включително стратегията „От фермата до трапезата“ и цифровата трансформация, могат да разкрият нови възможности в селските райони, нова динамика за по-устойчиво бъдеще и възможности за устойчиви работни места; посочва, че е необходимо да се гарантира справедлив и приобщаващ преход, да се насърчава икономическата жизнеспособност на селските райони и териториалното и социалното сближаване, както и да се предоставят подходяща подкрепа и ресурси за справяне с предизвикателствата в това отношение, по-специално в контекста на настоящата криза;

28.  подчертава централната роля, която селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и устойчивото горско стопанство играят в селските райони за предлагане на работни места и за осигуряване на висококачествени, разнообразни храни и устойчиво произведена биомаса; настоява, че селското стопанство, което е социално, екологически и икономически устойчиво, в т.ч. агроекологията и биологичното земеделие, което осигурява справедливи доходи за земеделските стопани, е от решаващо значение за жизнеспособността на тези територии;

29.  насочва вниманието към важната роля на малките и средните земеделски стопанства и семейните стопанства за поддържане на населението в селските райони и опазване на управлението на земята и ландшафта, и заявява, че те следва да се ползват от подкрепа, за да се гарантират подходящи условия на живот и да се ограничи намаляването на броя на земеделските стопанства; подчертава, че земеделските стопани в отдалечените и селските райони, особено дребните земеделски стопани, все още нямат достатъчен достъп до технологии;

30.  отчита значението на подкрепата за инициативи за сътрудничество в областта на селското стопанство и социалната икономика като инструмент за развитие на селските райони; обръща внимание на ролята на кооперативите в хранително-вкусовата промишленост за екологичната, икономическата и социалната устойчивост на селските райони, а именно че те добавят стойност към продуктите, създават заетост и диверсифицират местната икономика; призовава настоятелно Комисията и държавите членки да насърчават и популяризират кооперативите в селските райони;

31.  подчертава значението на насърчаването на схемите за качество на ЕС, по-специално географските указания, като средство за подобряване на качеството и справедливото разпределение на икономическата стойност в рамките на хранителните вериги и в крайна сметка за поддържане на селското население на територията на ЕС;

32.  подчертава, че нелоялните търговски практики все още са сериозен проблем в селскостопанския сектор, и подчертава факта, че са необходими допълнителни стъпки, за да се гарантира по-добро разпределение на стойността по веригата; припомня потенциала на късите вериги на доставки за сближаване на потребителите и производителите, предоставяне на по-добро възнаграждение за земеделските стопани и намаляване на парниковите газове в производствения цикъл на храните; подчертава, че следва да се вземе предвид въздействието върху селските райони на споразуменията за свободна търговия;

33.  отбелязва, че е необходимо справедливо разпределение на директните плащания, за да се гарантира балансираното развитие на регионите и селските райони; подчертава значението на плащанията по ОСП за райони с природни ограничения за запазването на устойчиви дейности в тези райони; призовава държавите членки да насърчават силни териториални мрежи на ОСП за развитие на селските райони с цел координиране на всички заинтересовани страни в областта на развитието на селските райони;

34.  посочва, че екстензивното, основаващо се на постоянно затревени площи животновъдство, горско-пасищното животновъдство или екстензивното биологично животновъдство, които често включват пасища с висока екологична стойност и застрашени селскостопански видове и породи, особено в отдалечените планински райони, са ключови характеристики на европейските селски райони, които трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани;

35.  посочва значението на достъпа до съобразени с конкретните нужди инвестиции, научни изследвания и иновации за устойчивото селско стопанство; отбелязва успеха на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост и призовава за продължаване и разширяване на този иновативен подход „отдолу нагоре“ за предоставяне на адаптирани решения, разработени от местните заинтересовани страни, както и на други многостранни партньорства за иновации в селските райони и центрове за иновации; счита, че иновациите следва да бъдат съвместими с традиционните практики и знания, особено тези, които са адаптирани към характеристиките на всеки район;

36.  припомня, че едрите хищници, особено вълците, могат да окажат въздействие върху жизнеспособността на стопанствата, особено в някои видове екстензивно управлявани земеделски земи, богати на биологично разнообразие; отбелязва, че това подчертава необходимостта да се гарантира балансирано съвместно съществуване на хората и тези животни в селските райони; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни действия, за да гарантират това съвместно съществуване, така че да не се застрашава устойчивото развитие и динамиката на селските райони, и по-специално да се запазят традиционните селскостопански практики като пасищното животновъдство; припомня отговорността на Комисията да оценява напредъка в постигането на природозащитен статус и, когато е целесъобразно, да изменя статуса на защита на видовете, ако бъде постигнат желаният природозащитен статус; настоятелно призовава Комисията да насърчи дискусия относно едрите хищници с участници от селските райони, да предостави информация относно възможностите за финансиране на превантивни мерки срещу нападане на добитъка и да насърчи координирани подходи във всички държави членки;

37.  подчертава, че диверсификацията и иновациите в икономиката на селските райони, с по-териториален подход въз основа на местния потенциал и местните особености, са от решаващо значение за извличането на възможности от цифровия и екологичния преход; призовава държавите членки да въведат мерки в подкрепа на справедливия преход и диверсификацията на икономиката на селските райони, както и да подкрепят създаването на качествени работни места в селските райони; подчертава потенциала на биорайоните, екорегионите, въглеродното земеделие и екотуризма за диверсификацията на икономиката в селските райони; припомня, че устойчивото селско, горско и рибно стопанство могат също да предложат възможности за стопанска диверсификация в селските райони;

38.  отчита, че туризмът може да представлява важен източник на доходи за селските общности, и подчертава потенциала на диверсифицираните модели на устойчив туризъм; посочва често недостатъчно използвания потенциал на любителския риболов и риболовния туризъм за привличане на туристи през цялата година; призовава за усилия за укрепване на мястото на селския туризъм, като например винения туризъм, в стратегиите за разнообразяване на селската икономика, заедно със селскостопанския и хранителния сектор;

39.  отчита значението на устойчивото управление на дивеча от социална, икономическа и културна гледна точка и от гледна точка на опазването на биологичното разнообразие за бъдещето на селските райони;

40.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни действия за разработване и прилагане на мерки за борба с неравенството между половете, и по-специално при заплащането и пенсиите; подчертава, че интегрирането на принципа на равенство между половете следва да се прилага на всички равнища на създаване на политики, като се гарантира изпълнението на стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г., и по-специално в селските райони;

41.  изразява съжаление, че работата на жените в селските райони, и по-конкретно в селското стопанство, все още не е надлежно призната; посочва, че жените в селските райони са засегнати в по-голяма степен от скрита безработица и участие в неформалната икономика, което допринася за по-честата емиграция от селските райони на млади жени; подчертава необходимостта от целенасочени мерки за преодоляване на специфичните предизвикателства, пред които те са изправени на пазара на труда, и за подобряване на достъпа им до подходящи услуги, включително широки услуги за здравеопазване, със специален акцент върху приобщаването на най-уязвимите групи; отново подчертава значението на положителното равновесие между професионалния и личния живот, като във връзка с това приветства предстоящата европейска стратегия за полагане на грижи;

42.  настоява, че е необходимо да се подобри участието на жените във вземането на решения и политическото участие в селските райони; призовава държавите членки да насърчават равенството между половете и да стимулират равното участие във всички селски организации, сдружения и публични институции, на ръководните длъжности, в собствеността на предприятията и в достъпа до качествени работни места; подчертава необходимостта от целенасочено обучение и развитие на уменията, както и от благоприятна среда, улеснен достъп до финансови ресурси и насърчаване на предприемачеството сред жените в селските райони;

43.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават включването на жените в селското стопанство, по-специално като проучат възможността за подпомагане на съвместната собственост на европейските земеделски стопанства; изисква работата на жените в селскостопанските дейности, особено работата на помагащите съпруги и партньорки в селското стопанство, да бъде напълно призната чрез предоставяне на правно признаване и пълен достъп до социалноосигурителни права; подчертава ролята на жените в селските райони за преминаването към устойчиво селско стопанство и за екологичния преход;

44.  подчертава централната роля на селските райони в прехода към неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, включително устойчиви биоикономика и горско стопанство; призовава Комисията и държавите членки да създадат условия за възприемането на инициативи от страна на местните участници, като например създаването на енергийни общности в селските райони, като се допринася за приемането на възобновяемите енергийни източници на местно равнище;

45.  подчертава, че инициативите в селските райони, като например развитието на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, трябва да допринасят ефективно за икономическата, социалната и екологическата жизнеспособност на тези райони и да вземат предвид необходимостта от обществено приемане на местно равнище; настоява, че целите на производството на храни и защитата на зоните с висока екологична стойност, като например зоните по „Натура 2000“, следва да бъдат приоритет;

46.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят селските райони за разширяване на устойчивото производство на енергия от възобновяеми източници, включително чрез премахване на съществуващите пречки, децентрализиране на системите за производство и съхранение, подсилване на енергийните мрежи и обучение на квалифицирани специалисти, както и да насърчават използването на възобновяеми енергийни източници като начин за принос към енергийната автономност, диверсификацията на доходите и борбата срещу енергийната бедност и изменението на климата; отбелязва, че е важно да се увеличи кръговостта на стопанствата;

47.  отбелязва значението на микрогенерирането на енергия в стопанствата; подчертава, че земеделските стопани не трябва да бъдат поставяни в неравностойно положение, когато доставят електроенергия в мрежата, поради използването на публични безвъзмездни средства, включително по линия на ОСП;

48.  подчертава, че селските райони са изложени на по-висок риск от социално изключване и енергийна бедност поради по-дългите разстояния, които трябва да бъдат покрити, и свързани с мобилността ограничения в много селски райони; подчертава освен това, че тези рискове са свързани както с инфраструктурата, така и с услугите; посочва, че са необходими достъпни, публични, екологосъобразни и иновативни решения и инвестиции за мобилност в селските райони с цел постигане на справедлив растеж и териториално сближаване в хармония с устойчивия енергиен преход;

49.  призовава за приобщаващо планиране на инфраструктурата, което да не пренебрегва нито един регион, а именно чрез засилване на публичните инвестиции и чрез бързо прилагане на фондовете на ЕС и националните фондове, които допринасят за свързаността в селските райони, чрез подкрепа и развитие на интегрирани и интермодални транспортни системи и даване на приоритет на изолирани и несвързани райони в трансевропейската транспортна мрежа;

50.  подчертава, че цифровият преход създава нови възможности за селските райони, които са достъпни само ако е налице адекватно, стабилно, високоскоростно и достъпно широколентово покритие, което не е завършено във всички селски райони; подчертава, че развитието на цифровите технологии увеличава привлекателността на селските райони, намалява проблемите, свързани с отдалечеността, подобрява достъпа до услуги и улеснява цифровизацията в селското стопанство; призовава за създаването на местни високоскоростни „цифрови центрове“, пригодени за дистанционна работа;

51.  предупреждава за рисковете от увеличаване на цифровото разделение в селските райони в резултат на липсата на 5G покритие и призовава държавите членки да мобилизират всички налични инструменти, за да подобрят пълното разгръщане на 5G мрежите и да премахнат административните пречки, със специална подкрепа от фондовете за политиката на сближаване на ЕС и плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост, но също така и от частни инвестиции; подчертава необходимостта от своевременно преразглеждане на съответните насоки за държавната помощ за селските райони, които не се обслужват от пазара;

52.  насочва вниманието към факта, че сравнителната липса на цифрови умения в селските райони може да попречи на селските общности да се възползват от възможностите на цифровизацията и да възпрепятства развитието на малките и средните предприятия (МСП);

53.  призовава за мерки на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище, които да гарантират цифрово приобщаване, особено в контекста на застаряването на населението, и да насърчават адаптирани цифрови умения, като същевременно подкрепят благоприятна среда за иновации и разработване на съобразени с конкретните нужди цифрови решения; посочва потенциала на цифровите инструменти за устойчиво селско стопанство и интелигентно земеделие за развитието на местни къси верига на доставки и за повишаване на привлекателността на селскостопанския сектор за младите земеделски стопани;

54.  счита, че интелигентните села следва да се разглеждат като водещ проект на плана за действие на ЕС за селските райони с цел по-добро насърчаване на неговото развитие след 2020 г.; подчертава значението на балансираните публично-частни партньорства в този контекст; посочва потенциала на технологиите за интелигентни градове, които следва да бъдат адекватно финансирани, и счита, че цифровата платформа „Пазар на интелигентните градове“(24) би могла да служи като модел за по-нататъшно развитие на екосистемата на интелигентните села; подчертава, че методът за развитие на селската икономика на инициативата LEADER и инструментите за финансиране на водено от общностите местно развитие (ВОМР) следва да се използват и за по-нататъшното развитие на интелигентни села;

55.  отбелязва, че селските общности все още са изправени пред предизвикателства, свързани с достъпа до основни услуги и икономически възможности, и изпитват известна степен на несъгласуваност по отношение на планирането, свързана с разделението между селските и градските райони; подчертава, че инвестициите в опазването на околната среда, в инфраструктурата на селските райони и в здравеопазването и образованието в селските райони са от решаващо значение за устойчивото развитие на селските райони; призовава Комисията и държавите членки да установят минимални критерии за благосъстояние, които следва да бъдат гарантирани по отношение на населението на определени райони;

Първи стъпки за определяне на визия и стратегия за селските райони

56.  изразява съжаление относно късното публикуване на съобщението на Комисията, което попречи на пълното му интегриране в законодателните инструменти и планирането на сегашната програмна рамка; призовава Комисията да гарантира, че интегрираното и водено от общността териториално измерение на селските райони се разглежда по подходящ начин от всички държави членки, и да оцени неговото прилагане и въздействие в стратегическите планове на общата селскостопанска политика, програмите на политиката на сближаване, програмите на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и плановете за възстановяване и устойчивост;

57.  настоятелно призовава държавите членки да разгледат специфичните предизвикателства пред селските територии и техните общности по време на изпълнението на програмите по настоящата многогодишна финансова рамка, като предоставят и улеснят достъпа до необходимите инвестиции за социално приобщаване, икономически и екологични показатели и създаване на работни места, за да се насърчи конкурентоспособността, да се даде възможност за справедлив цифров и екологичен преход и да се повиши привлекателността на селските райони и качеството на живота там; призовава Комисията да наблюдава показателите в програмите на ЕС и да оценява тяхното съответствие с целите на дългосрочната визия за селските райони на ЕС;

58.  приветства плана REPowerEU, който може да играе ключова роля за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, по-специално от руски произход, и подчертава евентуалните многобройни възможности за селските райони в това отношение, но изразява силна загриженост във връзка с предложенията за значително увеличаване на възможността за прехвърляне на ресурси от фондовете със споделено управление, с потенциално неблагоприятни последици за средносрочното и дългосрочното планиране на политиките за справедлив екологичен и цифров преход, включително за селските райони;

59.  призовава държавите членки да използват ефективно различните възможности за финансиране с оглед и на подобряването на перспективите за МСП, като се има предвид тяхната основна роля за създаването на заетост в селските райони, и призовава Комисията да наблюдава и оценява дали нейната подкрепа достига до селските райони и е от полза за техните общности; подчертава значението на подкрепата за предприемачеството, социалната икономика и социалните иновации, включително сребърната икономика, особено когато те допринасят за прилагането на Европейския стълб на социалните права;

60.  призовава държавите членки да използват по-добре всички налични инструменти за подкрепа на селските райони, в т.ч. данъчни стимули за физически лица и предприятия, които желаят да се установят в селски райони, насочени към улесняване на създаването на работни места и стимулиране на установяването на нови жители, както и да насърчават частни дружества да популяризират дистанционната работа, като целта е активна борба с обезлюдяването; приканва Комисията да разгледа други възможности за подкрепа в рамките на държавната помощ в селски райони с много ниска гъстота на населението;

61.  изразява съжаление по повод на продължаващите пречки пред многофондовия подход въпреки неговата стойност, които възпрепятстват въвеждането на интегриращи подходи в селските райони, и изисква ясни насоки относно неговото прилагане; призовава Комисията в началото на 2023 г. да представи законодателно предложение за разширяване на възможността на подхода с „водещ фонд“ и включването в него на мерки за намеса, съфинансирани от повече от един фонд със споделено управление, както и да го опрости още повече, като уточни, че правилата на водещия фонд трябва да се прилагат в тяхната цялост; приканва Комисията успоредно с това да проучи алтернативи на многофондовите подходи за интегрирано териториално развитие;

62.  призовава Комисията да подобри полезните взаимодействия и координацията между инструментите на ЕС за финансиране, например политиката на сближаване, ОСП и инструмента за възстановяване NextGenerationEU, а също и с националните инструменти, с цел успешно развитие на селските райони в ЕС; настоятелно призовава Комисията в началото на 2023 г. да представи целенасочено законодателно предложение, което да позволи прехвърлянето на ресурси между всички фондове със споделено управление при подкрепата на териториалните стратегии за селските райони и засилването на взаимодействието между фондовете и програмите;

63.  призовава Комисията и държавите членки да се стремят към по-нататъшно опростяване и намаляване на административната тежест, по-специално чрез координиране на своите вътрешни администрации, за да се избегне дублирането на задачи, по-специално за по-малките проекти и микрофинансирането, които са от ключово значение за селските райони; отбелязва, че някои селски райони не са в състояние да се възползват от наличните възможности за финансиране поради липса на информация и проблеми, свързани с капацитета, и се нуждаят от подкрепа за коригиране на това положение; счита, че прилагането на опростени варианти за разходите е ефективна мярка за постигане на административно опростяване;

64.  подчертава ролята, която трябва да играят всички политики и фондове на ЕС, както при споделено, така и при пряко управление, в подкрепа на селските райони, като включват свързано със селските райони измерение при разработването на мерки и интервенции, и подчертава, че е необходима съгласуваност на политиките; призовава Комисията да разработи механизъм за оценка и наблюдение на приноса на всеки фонд за селските райони;

65.  призовава Комисията да обърне специално внимание на прилагането на член 174 от ДФЕС и да гарантира, че всички политики на ЕС прилагат принципа за „ненанасяне на вреда на сближаването“, особено в селските райони;

66.  припомня, че политиката на сближаване на ЕС, която има за цел да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, е от жизненоважно значение за селските райони, по-специално за тези, които изискват специално внимание; отбелязва, че в съответствие с разпоредбите на политиката на сближаване ЕС трябва да обърне специално внимание на справянето с предизвикателствата пред необлагодетелстваните региони и райони;

67.  подчертава заключенията на проучването на Комисията относно ефективността на LEADER при предоставянето на решения за справяне с икономическите, социалните и свързаните с развитието предизвикателства и възможности на местно равнище и при приноса за решения във връзка с устойчивото развитие на селските райони;

68.  призовава държавите членки да подкрепят ВОМР, включително LEADER, като насърчават участието в местни групи за действие и същевременно улесняват и насърчават многофондови подходи и гарантират ефективна автономност на местните групи за действие по отношение на техния състав и вземане на решения; счита, че същественото заделяне на помощ за ВОМР в рамките на всички съответни фондове на равнище ЕС, подобно на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), би допринесло за по-силни интегрирани стратегии и по-устойчиво, адаптивно териториално развитие;

Принцип на партньорство, управление и овластяване на селските райони

69.  подчертава, че овластяването на селските общности, по-специално в най-отдалечените, островните и слабо населените и по-слабо населените райони, ще насърчи по-голямо социално сближаване, иновации и предприемачество, както и по-силно чувство за принадлежност и идентичност, и че това ще изисква по-големи усилия за изграждане на капацитет за създаване и изпълнение на проекти; подчертава, че селските общности са от решаващо значение за сближаването в ЕС и поради това следва да бъдат подкрепяни, за да се насърчи балансираното социално-икономическо развитие; припомня специфичния характер на най-отдалечените региони, както е посочено в член 349 от ДФЕС, и подчертава, че селските райони в най-отдалечените региони са подложени на допълнителни ограничения, включително в това отношение;

70.  призовава за ефективно прилагане на принципа на субсидиарност с повече основани на общността, децентрализирани и възходящи политики и мерки за подкрепа, включващи местни участници, сред които земеделските стопани и местните организации, органите и гражданското общество, и поради това настоява, че те трябва да имат активна роля от вземането на решения до разработването, изпълнението и оценката на политиките, за да се определят по най-добрия начин нуждите на всяка територия;

71.  отбелязва, че макар законодателството на ЕС да предвижда подходи и партньорства за многостепенно управление, в някои държави членки има съпротива срещу тяхното прилагане по съдържателен начин; призовава държавите членки да подкрепят тези подходи, като възлагат отговорността на съответното местно равнище на управление и гарантират политическа ангажираност и силна координация на политиките и инвестициите на всички равнища на управление; призовава Комисията да поддържа пряк и структуриран диалог с различните равнища на управление, участващи в управлението на политиките на ЕС със силно въздействие върху селските райони;

Оформяне на облика на бъдещето след 2027 г.

72.  отбелязва намерението на Комисията до средата на 2023 г. да направи преглед на действията, предприети от ЕС и държавите членки по отношение на селските райони, и да изготви публичен доклад на тази основа в началото на 2024 г.; счита, че тази оценка би могла да играе ключова роля, по-специално чрез определяне на областите, в които все още са необходими засилена подкрепа и финансиране, и би могла да проправи пътя към стратегия за селските райони от средносрочния преглед и към план за действие за селските райони през програмния период 2028 – 2034 г.; поради това приканва Комисията да включи пряко в тази оценка всички съответни заинтересовани страни и управляващи органи;

73.  приканва Комисията да проучи алтернативни политически стратегии и подходи за разпределяне на финансирането през следващия програмен период, включително разглеждане на възможността за една национална стратегия, в координация с регионалните и местните органи, и за един регламент за всички фондове със споделено управление, а също и на възможността за нови начини да се укрепят принципът на партньорство и подходите за многостепенно управление, насърчаващи действително интегрираното териториално развитие в селските райони;

74.  призовава за силно измерение на селските райони в бъдещите регламенти в областта на политиката на сближаване, което следва да включва специално финансиране за тази цел; предлага Комисията да започне проучване, след обществена консултация, относно възможността за разпределяне на дял от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за селските райони, в допълнение към други полезни инвестиции, като се обръща специално внимание на регионите със специфични географски характеристики като планините, отдалечените райони, островите и най-отдалечените региони;

75.  припомня, че бъдещето и благоденствието на селските райони са от първостепенно значение за продоволствената сигурност, автономността и адаптивността на Европа, а също и за устойчивия енергиен микс, който допринася за енергийната независимост на ЕС, както ясно показаха неотдавнашната пандемия от COVID-19 и руското нашествие в Украйна; подчертава, че системите на хранително-вкусовата промишленост дадоха възможност за непрекъснат достъп до качествени храни по време на тези кризи, като същевременно разкриха нови възможности за съкращаване на веригите за доставки на храни и за местно производство на храни и фуражи, по-специално на протеинови култури;

76.  призовава дългосрочната визия да бъде развита в конкретна и измерима истинска стратегия за селските райони на равнище ЕС, включително стратегически диалог за сътрудничество с градските райони, както и да се координира приносът на всички фондове и политики на ЕС за селските райони; подчертава, че тази стратегия трябва да бъде напълно интегрирана в бъдещите програмни периоди; призовава всички държави членки да разработят стратегии за селските райони на национално и регионално равнище, като определят начините и средствата, необходими за справяне с проблемите, пред които са изправени селските райони;

77.  призовава Комисията своевременно да направи оценка на потенциалното въздействие на отделянето на ЕЗФРСР от общите разпоредби за фондовете със споделено управление, определени в Регламент (ЕС) 2021/1060, върху развитието на интегрирани териториални подходи в селските райони, да направи оценка на необходимите цялостни подходи за развитие в селските райони и да извлече поуки за следващите програмни периоди с оглед на евентуалното им включване;

Селските райони извън ЕС

78.  счита, че ЕС има силен интерес от изграждането не само на трансгранични партньорства, но и на партньорства отвъд собствените си граници – с цел насърчаване на по-проспериращи селски общества и икономики с дългосрочни взаимни ползи; подчертава, че не само сътрудничеството и обменът на знания са важни в този процес, но и че трябва да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

79.  подчертава значението на връзките за стратегическо сътрудничество между Африка, Латинска Америка и Европа, които се основават на напредъка, постигнат в Програмата за действие на Африка – Европа за трансформиране на селските райони, в която се определят инициативи, насочени към устойчиво укрепване на хранително-вкусовия сектор и селските територии на Африка; във връзка с това подчертава факта, че ще бъде запазена бдителност предвид променящата се роля на Китай и нарастващото стратегическо влияние върху африканския континент, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Китай(25);

80.  подчертава, че е важно да се извличат взаимни поуки и да се използва потенциалът на примерите за успех на някои селски райони; за тази цел призовава за допълнителни възможности за обмен и за създаването на платформи в селските райони и между тях с цел насърчаване на сближаването, солидарността и обмена в рамките на целия ЕС;

o
o   o

81.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 433, 22.12.2020 г., стр. 11. (2) OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1. (3) ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1. (4) ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 187. (5) ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159. (6) ОВ L 166, 11.5.2021 г., стр. 1. (7) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 228. (8) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 14. (9) OВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38. (10) OВ C 76, 9.3.2020 г., стp. 62. (11) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 15. (12) ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 37. (13) OВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 37. (14) ОВ C 184, 5.5.2022 г., стр. 2. (15) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25. (16) Приети текстове, P9_TA(2022)0136. (17) OВ C 361, 20.9.2022 г., стр. 2. (18) ОВ C 270, 13.7.2022 г., стр. 18. (19) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 137. (20) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=SDG_6_-_Clean_water_and_sanitation#Sanitation (21) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_CI_IN_H__custom_2784346/default/table?lang=en (22) Обяснение на специфичните цели на ОСП – Структурна промяна и приемственост между поколенията, https://agriculture.ec.europa.eu/system/files/2019-11/cap-briefs-7-structural-change_en_0.pdf (23) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2022/729156/IPOL_STU(2022)729156_EN.pdf (24) https://smart-cities-marketplace.ec.europa.eu/?lang=bg (25) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 40.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно плана за действие за насърчаване на пътническия железопътен транспорт на дълги разстояния и трансграничния пътнически железопътен транспорт (2022/2022(INI))

P9_TA(2022)0437 A9-0242/2022

Европейският парламент,

—  като взе предвид Европейския зелен пакт и последващия пакет „Подготвени за цел 55“;

—  като взе предвид четвъртия законодателен пакет в областта на железопътния транспорт,

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 1995 г., озаглавена „Към справедливо и ефективно ценообразуване в транспортната политика – варианти за интернализиране на външните разходи за транспорт в Европейския съюз“ (COM(1995)0691),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(1) („Европейски акт за достъпността“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789),

—  като взе предвид Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС(3) („Регламент за TEN-T“),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2021/1187 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. относно оптимизирането на мерките за постигане на напредък по осъществяването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно преразглеждането на насоките за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно железопътната безопасност и сигнализация: оценка на актуалното състояние във връзка с внедряването на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS)(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“,

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2021/2316 на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2021 г. относно Европейска година на младежта (2022 г.)(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/782 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт(8) („Регламент за правата на пътниците, използващи железопътен транспорт“),

—  като взе предвид проучването на Комисията от октомври 2021 г., озаглавено „Трансгранични пътнически железопътни услуги на дълги разстояния“,

—  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0242/2022),

А.  като има предвид, че новата стратегия за устойчива и интелигентна мобилност определя крайъгълния камък за удвояване на високоскоростния железопътен транспорт до 2030 г. и за утрояване на високоскоростния железопътен транспорт до 2050 г.;

Б.  като има предвид, че между 2001 г. и 2018 г. обемът на пътническите потоци във високоскоростния железопътен транспорт почти се е удвоил, което доказва, че има търсене на високоскоростни влакове, когато предлагането е налице(9);

В.  като има предвид, че на летищата в ЕС се забелязва значително увеличение на закъсненията(10); като има предвид, че се прогнозира значителен недостиг на капацитет (за около 1,5 милиона полета до 2040 г.), ако не бъдат приети спешни корективни действия(11); като има предвид, че задръстванията по пътищата струват на ЕС приблизително 110 милиарда евро годишно (1% от БВП на ЕС)(12);

Г.  като има предвид, че високоскоростният железопътен транспорт носи множество ползи, като например намаляване на смъртните случаи, на задръстванията и емисиите, а така също оказва положително икономическо въздействие чрез подобряване на достъпността, съкращаване на времето за пътуване и създаване на възможности за заетост;

Д.  като има предвид, че са предприети важни законодателни стъпки за завършването на единното европейско железопътно пространство;

Е.  като има предвид, че финансирането на Европейската система за управление на железопътното движение по железопътната линия и на борда играе ключова роля за гарантиране на повишен темп на внедряване и повишена безопасност и оперативна съвместимост в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като същевременно се постига напредък в изграждането на действително оперативно съвместимо европейско железопътно пространство;

Ж.  като има предвид, че завършването на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) – при запазване на капацитета за развитие на второстепенни мрежи – е от решаващо значение за въвеждането на по-устойчиви видове транспорт, по-специално на железопътния транспорт, както и за насърчаване на мултимодалната свързаност между градовете, регионите, периферните райони и островите в ЕС;

З.  като има предвид, че все още съществуват технологични пречки пред оперативната съвместимост на влаковете между държави от ЕС;

И.  като има предвид, че интелигентното издаване на билети за мултимодален транспорт представлява ключов инструмент за насърчаване на по-широкото използване на железопътния и мултимодалния транспорт; като има предвид, че железопътната мрежа и железопътните гари могат да играят основна роля за интегрирането на други видове транспорт в първата/последната миля;

Й.  като има предвид, че Европейската година на железопътния транспорт (2021 г.) предостави възможности за насърчаване на прехода към превръщането на железопътния транспорт в гръбнака на пътническия транспорт в целия Съюз, за подобряване на обслужването на гражданите и за постигане на напредък в развитието на мрежата TEN-T в държавите членки;

К.  като има предвид, че Европейската година на младежта (2022 г.) е възможност за засилване на тази динамика чрез действия, насочени към младите хора;

Л.  като има предвид, че понастоящем градските възли не са достатъчно интегрирани в настоящата мрежа TEN-T; като има предвид, че съществуват много пропуски по отношение на инфраструктурата за последната миля на товарния транспорт, както и на мултимодалните връзки за пътниците;

1.  приветства плана за действие на Комисията и подкрепя предложените цели за повишаване на привлекателността, конкурентоспособността и ефективността на железопътния транспорт;

2.  приветства основните цели, преследвани в рамките на този план за действие, по-специално:

3.  приветства създаването на трансгранични пилотни услуги и призовава Комисията да набележи възможно най-скоро ресурси за тази цел, както и ясен график с подходящи етапи и цели;

По-добро прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на железопътния транспорт и ускоряване на оперативната съвместимост

4.  приветства ускоряването на работата за гарантиране на пълното прилагане на четвъртия железопътен пакет и техническите спецификации за оперативна съвместимост;

5.  подчертава, че пълното внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение чрез постигането на целите в преразгледаното законодателно предложение за Регламента за TEN-T ще спомогне за създаването на цифрово единно европейско железопътно пространство, като се гарантира бъдещото развитие на повишен мрежов капацитет, на безопасни, сигурни и ефективни железопътни транспортни услуги за връзки на дълги разстояния и трансгранични връзки;

6.  подчертава, че насърчаването на железопътния транспорт на дълги разстояния трябва да бъде придружено от интеграцията му в различни междурегионални, регионални, градски и крайградски железопътни мрежи, както и с други видове транспорт и TEN-T, с което ще се подобри мобилността „от врата до врата“; подчертава, че това ще бъде от решаващо значение за повишаване на привлекателността на железопътните и мултимодалните пътнически транспортни услуги;

7.  подчертава значението на ускоряването на изграждането на нови железопътни линии и на по-нататъшното насърчаване на завършването на инфраструктурни проекти, включително мостове, свързващи островите с континента, за да се попълнят липсващите връзки и да се подобри интеграцията на островите с морските магистрали;

8.  приветства предложението на Комисията при преразглеждането на Регламента за TEN-T да се ускори внедряването на Европейската система за управление на железопътното движение в целия Съюз, като същевременно се определи краен срок за извеждане от експлоатация на наследените системи от клас Б;

9.  освен това подчертава, че регулаторната предвидимост, включително по отношение на техническите спецификации за оперативна съвместимост, е ключов фактор за увеличаване на инвестициите, необходими на публичните и частните заинтересовани страни за постигане на целите за внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение и на оперативна съвместимост на равнището на ЕС и на национално равнище;

10.  подчертава, че е важно да се осигури синхронизираното внедряване на релсовите системи и на бордовите устройства и че е необходимо да се подобри управлението на Европейската система за управление на железопътното движение, за да се гарантира това синхронизирано внедряване както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, включително чрез рационализиране и ускоряване на процедурите;

11.  подчертава необходимостта от осигуряване на бързо, достатъчно и ефикасно финансиране и предоставяне на средства в подкрепа на инвестициите, които следва да включват компетентните органи, което ще позволи възможно най-бързо внедряване на бордови устройства на Европейска система за управление на железопътното движение и други стандарти за ТСОС(14) в обществените услуги;

12.  приветства ролята на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA), която е един от стълбовете на железопътната политика на Европейския съюз; посочва, че ERA трябва да получи адекватно финансиране, за да може да предоставя подкрепа за целите за завършване на TEN-T, особено по трансграничните участъци;

13.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи инициативи за по-нататъшно подобряване на привлекателността на инвестициите в Европейската система за управление на железопътното движение;

14.  призовава да се положат усилия за разширяване на координираните графици, които вече са въведени в някои държави членки, до равнището на ЕС, за да се допринесе за лесно и безпроблемно пътуване на всички граждани на ЕС през границите;

Укрепване на инфраструктурата за пътнически железопътен транспорт

15.  счита, че навременното завършване на мултимодалните непрекъснати коридори на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. ще бъде първата стъпка към по-нататъшната интеграция на мрежата, че това е наложително и трябва да включва премахването на участъците с недостатъчен капацитет и на липсващите връзки, както и завършването на трансграничните участъци; подкрепя завършването на планираните високоскоростни железопътни връзки в разширената основна мрежа до 2040 г.; счита, че приоритетните инвестиции следва също така да бъдат насочени към развитието на трансгранични високоскоростни железопътни връзки на дълги разстояния, особено в области, в които понастоящем липсва високоскоростна железопътна инфраструктура; подчертава, в контекста на преразглеждането на насоките за TEN-T, значението на свързването на столиците на ЕС чрез достъпни и ефективни високоскоростни железопътни услуги и на повишаването на качеството на инфраструктурата; подчертава, че новите високоскоростни линии са ефективен инструмент за повишаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт;

16.  подчертава изключителното значение на изграждането на нова инфраструктура, за да се отговори на търсенето на високоскоростни влакове; припомня, че удвояването на високоскоростния железопътен трафик до 2030 г. ще изисква най-малко 75% увеличение на настоящата дължина на мрежата от 11 526 км(15);

17.  подчертава ролята на TEN-T, на висококачествените железопътни връзки и мултимодалния транспорт за подкрепата на икономическия растеж и приобщаването, особено в изолираните региони и районите със значителни структурни различия; поради това приканва Европейската комисия да приеме действия и проекти в подкрепа на по-добрата свързаност на местния устойчив и железопътен мултимодален транспорт в периферните и крайбрежните райони с по-ниски маржове за развитие;

18.  изразява съжаление относно ограниченото финансиране от ЕС чрез Механизма за свързване на Европа за 2021—2027 г. (МСЕ II), което покрива около 5% от общите инвестиции, необходими за завършването на основната мрежа TEN-T(16);

19.  подчертава необходимостта от подобряване на използването на средства на ЕС извън рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и кохезионните фондове, включително МСЕ, NextGenerationEU, Механизма за възстановяване и устойчивост, програмата Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) или финансирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за осигуряване на мащабни висококачествени инвестиции в устойчива и ефективна транспортна инфраструктура, включително липсващи високоскоростни железопътни връзки.

20.  подчертава, че като се има предвид, че понастоящем само 44% от жителите на граничните райони на ЕС имат достъп до железопътни услуги(17) и че често няма подходящи мултимодални транспортни решения, за да може TEN-T да изпълнява ролята си за насърчаване на социално-икономическото и териториалното сближаване на вътрешния пазар на ЕС, е необходима интелигентна свързаност с основната мрежа на TEN-T и по-нататъшно интегриране на различните национални мрежи, включително селските, отдалечените, островните, периферните и други необлагодетелствани райони, за да се подкрепи тяхното социално-икономическо развитие;

21.  подчертава значението на трансграничните железопътни връзки със Западните Балкани, Украйна и Молдова; отбелязва, че наличието на ефективен и бърз механизъм за преминаване на външните граници на ЕС е от съществено значение за осигуряването на безпрепятствена свързаност на железопътния пътнически транспорт между ЕС и държавите, обхванати от процеса на разширяване, и държавите от Източното партньорство;

22.  приветства обещаващите алтернативи, които предлагат влакове, задвижвани с водород и с акумулаторни батерии, когато електрификацията на даден железопътен участък не е възможна;

23.  подкрепя акцента на Комисията върху завършването на мултимодални центрове „първа/последна миля“ в градските възли, като по този начин се укрепват железопътните връзки с въздушния, морския и автомобилния транспорт; припомня обаче, че по-малките и по-слабо населените градски възли следва да имат ефективни връзки с мултимодални центрове и терминали, разположени на разумно разстояние;

24.  призовава Комисията и държавите членки да засилят стратегическата роля на железопътните гари в рамките на интегрирана и устойчива система за мобилност, по-специално чрез подкрепа за модернизацията на малките гари;

25.  приветства укрепването на ролята на Европейската железопътна агенция като сертифициращ и разрешаващ орган по отношение на подвижния състав, за да се гарантират гладки и навременни процеси, по-специално за трансграничните връзки, както и консолидиране и намаляване на броя на националните правила; насърчава както Европейската железопътна агенция, така и държавите членки да ускорят сътрудничеството си във връзка със спецификациите на подвижния състав, движещ се по всички видове междурелсия;

Наличност на достатъчно подвижен състав

26.  призовава за изясняване и опростяване на правилата за държавна помощ за публичното финансиране на оперативно съвместим подвижен състав за трансграничния транспорт и свързаните с него обслужващи съоръжения, както и за услуги, свързани с железопътната инфраструктура, в преразгледаните насоки за железопътния транспорт, включително наличните инструменти за финансиране на такива превозни средства и прилагането на Протокола от Люксембург за железопътния подвижен състав;

27.  призовава железопътните дружества да планират достатъчно поръчки за високоскоростен подвижен състав в съответствие с целите на Комисията за удвояване на високоскоростния железопътен трафик до 2040 г.; също така посочва, че подвижният състав за нощни влакове се нуждае от навременно планиране, за да се улесни „възраждането“ на нощните влакове; насочва освен това вниманието върху факта, че трябва да се осигури достатъчна наличност на подвижен състав за предстоящото планирано възстановяване на регионалните трансгранични железопътни връзки;

28.  поддържа становището, че подобряването на безопасността на железопътния транспорт е важно, но следва да бъде съпроводено от равностойно равнище на технологична и механична безопасност във влаковете, използвани ежедневно за превоз на хора и стоки;

29.  насърчава Комисията, с оглед на заявените от нея намерения, да продължи проучването и оценката на възможността за създаване на европейски резерв от подвижен състав и да продължи обсъжданията с ЕИБ относно начините за прилагането му;

30.  подчертава необходимостта от ясни изисквания и спецификации за оперативна съвместимост и допълнителни инвестиции в подвижен състав;

31.  подчертава, че тези инвестиции са особено важни, когато подвижният състав е преоборудван с многосистемните приложения, необходими за осъществяване на трансгранични и международни операции в повече от една държава;

32.  изразява съжаление, че изготвянето на спецификациите за подвижния състав, движещ се по всички видове междурелсия, е отложено за следващото преразглеждане на ТСОС, което води до забавяне с три години; настоятелно призовава държавите членки да дадат приоритет на сътрудничеството с Европейската железопътна агенция, за да се насърчи разработването на спецификации за подвижен състав, движещ се по всички видове междурелсия;

33.  припомня, че Платформата за зелени инвестиции в железопътния транспорт, стартирана неотдавна от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), е ключова инициатива за подкрепа и стимулиране на публичните и частните инвестиции в железопътни проекти; насърчава железопътните оператори, управителите на инфраструктура, транспортните органи и други заинтересовани страни да се присъединят към платформата, за да отговорят на специфичните нужди на пазара;

34.  призовава за иновативни инициативи в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) и микропредприятията; подчертава значението на отчитането на местните, регионалните и националните потребности с цел засилване и стимулиране на бизнес средата за МСП и обвързването ѝ с новата индустриална политика на равнището на ЕС;

35.  призовава Комисията да наблюдава прилагането на превоза на велосипеди в трансграничните пътнически влакове, както е предвидено в Регламента за правата на пътниците в железопътния транспорт;

Привеждане на обучението и сертифицирането на машинистите и железопътния персонал в съответствие с бъдещите нужди

36.  подчертава, че липсата на хармонизация на сертифицирането на машинистите може да възпрепятства тяхната мобилност между държавите членки и развитието на пътническите услуги на дълги разстояния, по-специално в трансграничните участъци;

37.  отбелязва значението на езиковия въпрос за машинистите, участващи в трансгранични пътувания, и призовава Комисията да насърчава разработването на цифрови езикови инструменти като финансово достъпно решение за подпомагане за преодоляване на езиковите бариери и за преодоляване на съществуващите пропуски;

38.  подчертава освен това необходимостта от насърчаване на единен за целия ЕС работен език, а именно английски, за машинисти, обслужващи железопътни връзки за превоз на пътници на дълги разстояния и трансгранични пътнически железопътни връзки, които не говорят езиците на държавите членки, през които се преминава по време на пътуването;

39.  подкрепя езиковото обучение на железопътния персонал, за да се гарантира, че той може да обслужва правилно всички пътници;

40.  подчертава значението на ясна европейска стратегия за уменията за премахване на трайните технически и оперативни пречки, които възпрепятстват трансграничното движение;

41.  подчертава значението на новата промишлена стратегия за Европа за подпомагането на преквалификацията и повишаването на квалификацията на машинистите, особено в областта на новите цифрови умения; подчертава освен това, че е важно да се гарантират равнища на заетост и равни възможности за всички;

42.  припомня, че в Директива (ЕС) 2016/798(18) относно безопасността на железопътния транспорт се предвижда специално сертифициране на придружаващия влаков персонал; счита, че е необходим квалифициран персонал не само за подобряване на железопътните услуги, но преди всичко за гарантиране на безопасността на железопътния транспорт във всички негови аспекти;

43.  призовава за допълнителни инициативи за насърчаване на жените да упражняват професии в железопътния сектор;

44.  призовава за допълнителни инициативи, които да предоставят на младите хора и на работната сила на МСП съответните умения и познания;

По-ефективно използване на мрежите

45.  подчертава, че е важно да се гарантира по-добро използване на мрежата, особено по TEN-T, и призовава за мерки за улесняване на пътникопотока, включително създаване на транзитни и крайни възли по високоскоростните маршрути, както и за повишаване на привлекателността на нощните влакове; посочва, че тези стъпки изискват тясно сътрудничество по линиите със смесен трафик при проектирането на режимите за превоз на пътници и товари, за да се предотвратят участъци с недостатъчен капацитет и задръствания по релсовите пътища, които влошават ефективността на цялата мрежа;

46.  подчертава, че наличието на капацитет и липсата на участъци с недостатъчен капацитет е от основно значение за ефективното използване на мрежата и за увеличаване на дела на железопътния транспорт;

47.  насърчава държавите членки да осигурят многогодишна перспектива при финансирането на своята инфраструктура, за да се даде възможност за планирана и координирана в международен план поддръжка и развитие на инфраструктурата, да се намалят временните ограничения на капацитета и да се подобри надеждността на международния железопътен транспорт;

48.  насърчава Комисията да използва „индекса за свързаност“, който тя понастоящем разработва, за точното определяне на инфраструктурните инвестиции, необходими за гарантиране на мрежовия ефект;

49.  подчертава ролята на цифровизацията, необходимостта от подходяща киберсигурност и по-добра координация, по-специално за трансграничното железопътно движение; във връзка с това подчертава необходимостта от по-добра координация по отношение на начина, по който капацитетът се управлява в мрежите на държавите членки, с оглед подобряване на използването на наличния капацитет; поради това призовава за по-голяма хармонизация на процедурите и критериите за планиране и разпределяне на капацитета, както и за пълна оперативна съвместимост на цифровите инструменти; отправя искане към Комисията да разгледа възможността за създаване на координационни механизми за по-добро интегриране на трансграничното железопътно движение в националния трафик и следователно за по-ефективно управление на железопътния капацитет както за пътническите, така и за товарните влакове;

50.  подчертава, че е необходимо по-ефективно трансгранично разпределение на релсовите пътища;

Подходящо ценообразуване за достъп до релсов път

51.  приветства предстоящите планове на Комисията да публикува насоки за определяне на таксите за достъп до релсов път и да насърчава намаляването на таксите за достъп до релсов път при създаването на трансгранични услуги, както и прозрачността при тяхното изчисляване;

52.  отново подчертава значението на таксите за достъп до релсов път като решаващ фактор, който оказва влияние върху железопътния пазар; призовава Комисията в предстоящите насоки да предложи препоръки за специални инфраструктурни такси за нощните влакове;

53.  подчертава значението на справедливо и подходящо ценообразуване за достъп до релсов път за всички оператори, като същевременно се гарантира равно третиране на традиционните оператори и новите участници и се осигурява подходящо финансиране на инфраструктурните мрежи;

54.  подчертава, че таксуването за достъп до релсов път е важен източник на приходи за управителите на инфраструктура, и припомня, че едно от изчисленията на таксите за релсов път се основава на недостига, причинен от липсата на достатъчен инфраструктурен капацитет(19);

Удобно за потребителя издаване на билети и достъп до железопътната система

55.  отчита, че повишаването на привлекателността на услугите за железопътен превоз на пътници на дълги разстояния изисква:

56.  призовава за това в билетите за железопътен транспорт да се посочва ясно информация за отпечатъка на CO2 от резервираното пътуване, която вече е публично достъпна (например чрез уебсайтове като EcoPassenger), за да се насърчи допълнително преминаването към друг вид транспорт чрез добре информирано планиране на мобилността;

57.  очаква с нетърпение предложението на Комисията относно услугите за мултимодална цифрова мобилност, което има за цел да подобри още повече достъпа, наличността и обмена на данни за пътуванията, както и да улесни сключването на справедливи търговски споразумения, като и двете теми са от съществено значение за всички участници на пазара; подчертава необходимостта от сътрудничество между железопътните предприятия и продавачите на билети, за да се подобри продажбата на билети, като се установят справедливи, разумни и недискриминационни условия за обмен на данни чрез машинночетими формати въз основа на отворени стандарти, чрез приложно-програмни интерфейси със специални разпоредби в случай на смущения и/или отмяна на услуги;

58.  подчертава, че е важно да се гарантират справедливи, леснодостъпни, финансово приемливи и изгодни цени на билетите за всички категории пътници, включително за най-уязвимите, както и достъпност до платформите и доставчиците на билети, по-специално за пътниците в напреднала възраст, както и за хората с намалена подвижност;

59.  подчертава необходимостта от всеобхватен подход с ясни етапи на изпълнение, за да се постигне по-лесен достъп до мултимодални връзки въз основа на оперативно съвместими решения, които са подходящи за целта;

60.  призовава Комисията да продължи да наблюдава спазването на новия Регламент за правата на пътниците в железопътния транспорт;

Еднакви условия на конкуренция с другите видове транспорт

61.  счита, че следва да се проучат всички възможни пътища за осигуряване на еднакви условия на конкуренция с другите видове транспорт; приветства обявлението на Комисията, че ще направи оценка на освобождаването от ДДС на международните железопътни услуги в целия ЕС, както и преразглеждането и опростяването на правилата за държавните помощи;

62.  подчертава, че пътниците следва да разполагат с прозрачна информация, за да направят по-устойчив избор, и че инициативата за отчитане на емисиите от транспорта „CountEmission EU“ би могла да спомогне за създаването на рамка за сравнение на емисиите;

63.  призовава държавите членки да оптимизират използването на публични средства за подобряване на обществения транспорт, например железопътния, който може да превозва голям брой пътници и да отговори на постоянно нарастващото търсене на транспортни услуги;

Задължения за обществени услуги за насърчаване на устойчив трансграничен и/или мултимодален колективен транспорт

64.  подчертава жизненоважната роля, която железопътният транспорт играе за поддържането на функционирането на транспорта дори при кризи, като приема огромен поток от пътници в кратки срокове;

65.  подчертава, че договорите за обществени услуги, в допълнение към ясното подобряване на недискриминационната пазарна рамка за услуги с търговска цел, могат да играят решаваща роля за насърчаване на непрекъснатостта на трансграничните услуги за европейските граждани и за подобряване на връзките с интересни дестинации, като например туристически и исторически дестинации, чрез предоставяне на железопътни услуги, които спомагат за поддържането на гъста, редовна, надеждна и качествена железопътна мрежа, дори и до по-непривлекателни дестинации;

66.  счита, че задълженията за предоставяне на обществени услуги в допълнение към подобрена и справедлива пазарна рамка могат да насърчат използването на железопътен транспорт, включително в пътническия превоз на дълги разстояния, по-специално в случай на неефективност на пазара по трансгранични маршрути, по-специално в маршрутите на „последната миля“, евентуално в комбинация с други рентабилни сегменти на мрежата;

Мобилизиране на потенциала на младите хора

67.  призовава Комисията и държавите членки да запазят инерцията, набрана през Европейската година на железопътния транспорт (2021 г.), в рамките на Европейската година на младежта (2022 г.), като насърчават младите хора да пътуват с влак и ги привличат към професии в железопътния сектор, който е изправен пред недостиг на умения, подхранван от иновациите и цифровизацията, чрез осигуряване на адекватни равнища на заплащане и условия на труд;

68.  счита, че единната европейска високоскоростна железопътна мрежа е важна за свързването на хората, включително на младите хора; счита, че достъпът до образование и работни места ще подобри сближаването в Европа;

69.  приветства планираните от Комисията инициативи за улесняване на предоставянето на трансгранични нощни влакови услуги и освен това насърчава железопътните предприятия да използват пълния потенциал на нощните влакове;

o
o   o

70.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (2) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 32. (3) OВ L 348, 20.12.2013 г., стp. 1. (4) ОВ L 258, 20.7.2021 г., стр. 1. (5) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 47. (6) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 2. (7) OВ L 462, 28.12.2021 г., стp. 1. (8) OВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 1. (9) Европейска комисия, Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, EU transport in figures: statistical pocketbook 2021 (Транспортът в ЕС в цифри: статистически наръчник, 2021 г.), Служба за публикации, 2021 г. (10) https://www.eurocontrol.int/press-release/european-aviation-facing-serious-capacity-challenges-now-and-future (11) https://www.eurocontrol.int/sites/default/files/2020-01/eurocontrol-nm-user-forum-2020-airport-perspective-schiphol.pdf (12) https://www.eca.europa.eu/lists/ecadocuments/ap19_07/ap_urban_mobility_en.pdf (13) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640). (14) Техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) определят техническите и оперативните стандарти за осигуряване на оперативната съвместимост на железопътната система на Европейския съюз. ТСОС за подсистемата „Телематични приложения“ (TAP) се отнася до приложенията за пътнически услуги, включително системите за предоставяне на информация на пътниците преди и по време на пътуването, за резервации и плащания, управлението на багажа и управлението на връзките между влаковете и с други видове транспорт. (15) Общност на европейските железници и инфраструктурни дружества (CER), информационен фиш A TEN-T to making modal shift and the European Green Deal a real (TEN-T за превръщането в реалност на прехода към други видове транспорт и на Европейския зелен пакт), Брюксел, декември 2021 г. (16) Пак там. (17) Medeiros, E. и др., Boosting cross-border regions through better cross-border transport services. The European case (Стимулиране на трансграничните региони чрез по-добри трансгранични транспортни услуги. Случаят Европа Примери от практиката относно транспортната политика, 9 (2021 г.), март 2021 г. (18) Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт (преработен текст) (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 102). (19) Европейска комисия, Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“, Long-distance cross-border passenger rail services: final report (Трансгранични пътнически железопътни услуги на дълги разстояния: окончателен доклад), Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2022 г. относно цифровото разделение: социалните различия, породени от цифровизацията (2022/2810(RSP))

P9_TA(2022)0438 B9-0550/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 3, и член 6 от Договора за Европейския съюз,

–  като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 9, 10, 12, 14, 16, 19, 26, 36, член 67, параграф 4, член 114, параграф 3, член 153, член 165, член 169, параграф 1 и член 174 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 3, 8, 11, 21, 26, 34, 38 и 52 от нея,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и по-специално член 14 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, по-конкретно принципи 3, 17 и 20 от него,

–  като взе предвид определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за „цифрово разделение“, което се отнася до разликата между хората, домакинствата, предприятията и географските райони на различни социално-икономически равнища както по отношение на възможностите им за достъп до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), така и по отношение на използването на интернет за широк спектър от дейности(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на единния цифров пазар(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар(3) (ДПУ2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор(4),

–  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация(5),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(6),

–  като взе предвид проучването на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2020 г. относно платежните нагласи на потребителите в еврозоната (SPACE),

–  като взе предвид статията в брой 5, 2022 г. на Икономическия бюлетин на ЕЦБ, озаглавен „Гарантиране на свободата на избор на плащане: достъпът до пари в брой в еврозоната“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: европейският път към цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118),

–  като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2021 г. за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ (COM(2021)0574),

–  като взе предвид доклада от май 2022 г. за окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа,

–  като взе предвид разискванията относно петиция № 1123/2021 по време на заседанието на комисията по петиции от 17 май 2022 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно защитата на лицата с увреждания чрез петиции: извлечени поуки(7),

–  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие, чието постигане ще доведе до намаляване на цифровото разделение,

–  като взе предвид член 227, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че комисията по петиции е получила петиция, в която се изразява основателна загриженост относно невъзможността за достъп до основни банкови услуги, като например потвърждаване на плащане или достъп до лична банкова сметка, без наличието на мобилен телефон, въпреки че няма правно задължение за притежаване на такова устройство; като има предвид, че съществува разделение между хората, които все по-често използват цифрови платежни средства, и тези, които не могат или не са склонни да ги използват; като има предвид, че настоящата петиция повдига по-широкия въпрос за въздействието на цифровизацията върху гражданите, клиентите и ползвателите на публични и частни услуги;

Б.  като има предвид, че парите в брой са най-често използваният в еврозоната платежен инструмент; като има предвид, че според последните данни на ЕЦБ общият брой на банкоматите в еврозоната е намалял с 4,2% до 0,28 милиона през 2021 г.(8); като има предвид, че успоредно с това се наблюдава намаляване на броя на банковите клонове на глава от населението в еврозоната; като има предвид, че в националните планове за възстановяване и устойчивост са заделени 127 милиарда евро за цифрови реформи и инвестиции(9); като има предвид, че държавите членки постигнаха напредък в усилията си за цифровизация по време на пандемията от COVID-19, но все още се борят за намаляване на пропуските в цифровите умения и в цифровата трансформация на малките и средните предприятия;

В.  като има предвид, че комисията по петиции е получила петиция, в която се изразява загриженост, че повечето доставчици на услуги предоставят информация само онлайн и често чрез канали, съвместими само със смартфони, което поставя възрастните хора, хората с увреждания, хората с ниски доходи, лицата без цифрови умения и хората с ограничен достъп до интернет в неравностойно положение;

Г.  като има предвид, че въпреки че цифровизацията и подходящото използване на цифровите инструменти донесоха много икономически и обществени ползи и възможности, възникнаха редица етични, правни и свързани със заетостта предизвикателства, които могат да причинят сериозни неблагоприятни последици или да навредят на отделни лица и на обществото като цяло; като има предвид, че потенциалът на новите технологии е нееднозначен, тъй като в зависимост от начина, по който се използват и регулират, те могат или да спомогнат за създаването на по-приобщаващо общество и да намалят неравенствата, или да засилят съществуващите неравенства и да създадат нови форми на дискриминация;

Д.  като има предвид, че цифровизацията оказва дълбоко въздействие върху ежедневния социален, икономически, политически и културен живот на гражданите, работниците и потребителите и засяга всички сфери на обществото; като има предвид, че цифровизацията е в основата на редица социални различия, като се появява ново цифрово разделение не само между добре свързаните градски райони и селските и отдалечените райони, но и между хората, които могат да се възползват в пълна степен от обогатено, достъпно и сигурно цифрово пространство с широк набор от услуги, и тези, които не могат да направят това; като има предвид, че все по-широкото използване на цифрови плащания, включително карти, цифрови портфейли или мобилни приложения, води до това, че някои търговци на дребно вече не приемат пари в брой;

Е.  като има предвид, че намаляващото използване на парични трансакции може да доведе до влошаване на паричната инфраструктура и следователно да намали достъпа на хората до пари в брой; като има предвид, че е необходимо незабавно да се отстранят пропуските в достъпа до пари в брой и да се предостави свобода на избор на плащане;

Ж.  като има предвид, че прекомерното използване на технологични устройства може да влоши психическите и физическите здравословни явления като изолацията, свързаните с технологиите проблеми с пристрастяването, лишаването от сън, емоционалното изтощение, тревожността и синдрома на професионалното изчерпване;

З.  като има предвид, че цифровизацията може да окаже неблагоприятно въздействие върху хората, които не разполагат с достатъчно цифрови умения или нямат достъп до интернет връзка или до цифрови устройства; като има предвид, че това може да задълбочи социалните различия, като намали възможностите на някои работници да получат качествена заетост; като има предвид, че е необходимо да се повдигне въпросът за отрицателното въздействие на цифровизацията на обществените и частните услуги върху работниците и хората, като например възрастните хора и хората с увреждания, гражданите с ниски доходи, гражданите в неравностойно социално положение или безработните, мигрантите и бежанците или хората в селските и отдалечените райони;

И.  като има предвид, че понастоящем показателят на ЕС за цифровите умения е едва 56%; като има предвид, че целите на ЕС в областта на цифровите технологии имат за цел този показател за уменията да нарасне до 80% до 2030 г.(10); като има предвид, че пандемията изостри съществуващите неравенства, включително цифровото разделение, поради което е наложително да се гарантира, че всички европейски граждани и предприятия могат да се възползват от цифровата трансформация за по-добър, по-безопасен и по-проспериращ живот; като има предвид, че пандемията показа последиците от цифровото разделение в образованието, като някои учители и ученици се оказаха изключени от цикъла, тъй като не разполагат с достатъчно технологии и цифрови умения и не разполагат с достъп до оборудване;

Й.  като има предвид, че изчисленията сочат, че 87 милиона души в ЕС имат някаква форма на увреждане(11); като има предвид, че достъпността на онлайн формулярите често се пренебрегва, така че потребителите, които разчитат на екран четец, може дори да не са в състояние да открият бутона „Изпращане“; като има предвид, че достъпността на уебсайтовете следва да бъде гарантирана, така че всички, включително хората с увреждания, да могат да възприемат, разбират, да се ориентират в и да взаимодействат с интернет;

К.  като има предвид, че ефективната защита на личните данни, неприкосновеността на личния живот и активите, сигурността на мрежите и електрониката, както и усещането на гражданите, че техните данни, неприкосновеност на личния живот и активи са защитени и сигурни, са от основно значение, за да се гарантира доверието на гражданите и да им се даде възможност да преодолеят нежеланието си да използват цифрови услуги;

Л.  като има предвид, че в предложението за Европейска декларация относно цифровите права и принципи от 26 януари 2022 г. (COM(2022)0027) се подчертава, че всеки следва да може ефективно да избира кои цифрови услуги да използва въз основа на обективна, прозрачна и надеждна информация;

М.  като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа разгледа цифровото образование, като препоръча ЕС да положи усилия технологиите да станат по-достъпни за по-възрастното поколение чрез насърчаване на програми и инициативи, например под формата на уроци, съобразени с техните потребности; като има предвид, че ЕС следва да гарантира правото на използване на цифровизацията за тези, които желаят това, и да предложи алтернативи за тези, които не го желаят;

Н.  като има предвид, че 5,3% от децата в училищна възраст в Европа са лишени от цифрови технологии, като се наблюдават големи различия между държавите от ЕС(12), а най-засегнати са децата, чиито семейства живеят в бедност или в тежки материални лишения, които не могат да си позволят да имат компютър и/или интернет връзка;

1.  изразява загриженост относно продължаващото цифрово разделение, тъй като то далеч не е преодоляно и поставя значителни предизвикателства във връзка с използването на интернет и мобилните телефони, както и по отношение на предоставянето на обществени и частни услуги единствено чрез цифрови канали; припомня, че цифровизацията може да създаде социално-икономически различия между хората и между държавите, тъй като изисква инвестиции и инфраструктура, които са много скъпи за по-слабо развитите региони и селските райони; призовава за внимателно проучване на потребностите на хората по отношение на развитието на цифровите технологии и иновациите, особено на нуждите на уязвимите групи, за да се оцени как те могат да се възползват от тези нови технологии; подчертава, че цифровият преход трябва да се осъществи по начин, който е от полза за всички;

2.  изразява съжаление относно факта, че много хора или не използват редовно цифрови услуги, или се чувстват несигурни при извършването на онлайн трансакции, тъй като това може да има значително неблагоприятно въздействие върху личния им живот, икономическото и социалното им положение и основните им права, включително защитата на личните им данни и други въпроси, свързани с киберсигурността; изразява съжаление във връзка със съществуването на пречки, които по-специално не позволяват на уязвимите граждани, хората с по-ниски образователни постижения, възрастните хора, хората с увреждания, хората със затруднения в ученето и хората с ниски доходи да участват пълноценно в свят, в който основни услуги като банкови или административни услуги са цифрови, тъй като те рискуват да бъдат изключени от обществото и да пропуснат икономически възможности; подчертава, че е важно да се даде възможност на всички да се адаптират към промените, предизвикани от цифровизацията, особено чрез ранно цифрово образование, актуализирани учебни програми за цифрово образование, учене през целия живот или преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се преодолее цифровото изключване, да се преодолее цифровото разделение в обществото и да се даде възможност за приобщаване на всички граждани;

3.  подчертава, че използването на различни платежни услуги варира значително в рамките на ЕС, както и в рамките на самите държави членки; отбелязва, че много граждани все още разчитат на пари в брой като единствена възможност за плащане;

4.  признава, че безкасовите плащания и ДПУ2 донесоха редица предимства на единния пазар, включително намаляване на измамите, икономически ползи за малките предприятия и наличието на по-широка гама от продукти; призовава Комисията да проучи, по време на цялостния преглед на прилагането и въздействието на ДПУ2, как да се повиши допълнително сигурността на цифровите плащания и да се води борба с измамите с плащания, включително онлайн измамите, както и да се гарантира защитата на потребителите, като същевременно се вземат предвид специфичните потребности на гражданите и се гарантира, че всеки има избор на методи на плащане; подчертава значението на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, особено за хората, които не са запознати със сигурността на данните онлайн; подчертава, че трябва да бъдат включени разпоредби, за да се гарантират лесни за ползване софтуерни интерфейси за възможности за цифрови плащания, високи стандарти за защита на данните и оперативна съвместимост на данните, удобство за потребителите и ефективен достъп до пари в брой;

5.  подчертава, че регулаторната рамка на ЕС трябва да гарантира, че цифровизацията е ориентирана към човека и че основните права се зачитат изцяло в цифровата икономика, по-специално за работниците;

6.  припомня, че демократичният живот и обществените услуги онлайн трябва да бъдат приобщаващи и напълно достъпни за всички и че технологичната дискриминация е форма на бедност и социално изключване, която лишава някои граждани от основни ресурси за развитие и генериране на богатство; подчертава, че всеки следва да се възползва от най-висококачествената цифрова среда с лесни за ползване, ефикасни и персонализирани услуги и инструменти, предлагащи високи стандарти за сигурност и неприкосновеност на личния живот, като същевременно се осигурят гаранции срещу всяка потенциална дискриминация по отношение на достъпа до основни услуги, изискващи използването на цифрови умения;

7.  подчертава, че много ежедневни услуги следва да предлагат нецифрово решение, за да се отговори на нуждите на гражданите, които нямат умения или знания да използват онлайн услуги, които желаят да използват услуги офлайн или които нямат достъп до цифрови устройства и приложения; във връзка с това настоява за поддържане на еднакви условия на конкуренция между онлайн и офлайн света; призовава публичните администрации и дружествата да бъдат приобщаващи и да проектират своите онлайн услуги по разбираем начин, така че те да могат да бъдат достъпни и използвани от хора от всички възрасти и образователни степени, така че да се спомогне за преодоляване на пропуските в нашите общества, които продължават да съществуват поради неравния достъп до технологии;

8.  подчертава необходимостта от справяне с цифровото разделение и финансовото изключване на уязвимите социални групи, така че цифровата трансформация да не пренебрегва никого, по-специално тези, които са изложени на най-голям риск от липса на цифровите умения, от които се нуждаят, за да се възползват максимално от потенциала на цифровизацията на публичните и частните услуги, така че да се даде възможност за приобщаване на всички граждани в цифровото общество, независимо от техните доходи, социално положение, географско местоположение, здраве или възраст; подчертава, че тъй като хората в най-несигурно положение е най-вероятно да разчитат на административни процедури за достъп до финансовите си права, следва да се въведат повече инициативи за улесняване на достъпа до технологии, включително програми за цифрова грамотност, и отново подчертава значението на образованието и непрекъснатото обучение за развиване на уменията, необходими в цифровата ера, и за борба с цифровото изключване;

9.  изразява загриженост относно намаляването на физическото присъствие на обществени услуги, особено в селските райони и покрайнините на градовете; подчертава изключителното значение на поддържането на физически помещения за всички обществени услуги в допълнение към развитието на онлайн услугите; призовава да се предприемат стъпки за насърчаване на специфична защита на достъпа до основни услуги за всички, без дискриминация въз основа на недостатъчното овладяване на технологиите; застъпва се за ориентиран към човека модел на обслужване на клиентите, при който никой да не бъде пренебрегнат; подчертава, че по отношение на достъпа до обществени услуги в цифрова форма е важно да се премине от подхода, при който част от административната работа се прехвърля на потребителя и това прехвърляне на тежестта е придружено от прехвърляне на отговорност и задължение за ползвателя да се научи как да използва цифровите технологии, да бъде автономен и да отговаря на очакванията на администрацията за образцов ползвател;

10.  призовава за модел на предоставяне на обществени услуги, основан на свободата на избор на всеки ползвател по отношение на начина, по който взаимодейства с администрацията, и подчертава необходимостта от действия за подобряване на проектирането и разгръщането на обществени сайтове, за да се преодолеят проблемите, свързани с достъпността, и да се осигури необходимата правна, техническа и административна подкрепа, от която се нуждаят потребителите, за да използват тези сайтове независимо;

11.  признава, че прилагането на този модел на обществени услуги изисква човешки, технически и икономически ресурси, и припомня, че фондовете на ЕС, по-специално средствата по линия на NextGenerationEU, биха могли да бъдат голяма възможност за осъществяване на този преход;

12.  осъзнава последиците от задълбоченото установяване на идентичността на клиента за потребителите, които нямат мобилен телефон; призовава това установяване на идентичността да обхване и други средства, като например електронна поща, телефонни обаждания или човешко внимание на гише; изразява съжаление, че ДПУ2 не предоставя на потребителите пряко право да поискат алтернативен метод за удостоверяване на идентичността; призовава Комисията да вземе предвид рисковете от дискриминация срещу възрастните хора и други уязвими групи в своята оценка на разпоредбите на ДПУ2;

13.  подчертава важността на общия европейски подход по отношение на етичните аспекти на цифровизацията; приветства проекта за Декларация на ЕС относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие от януари 2022 г. и подчертава, че Комисията и държавите членки следва да гарантират, че технологичните решения зачитат правата на хората и че цифровата трансформация не пренебрегва никого, като основната цел е изкореняването на цифровото разделение;

14.  припомня, че социално-демографските фактори оказват значително влияние върху равнищата на цифровите умения, като например над две трети от младите хора, лицата с високи равнища на формално образование и студентите във висшето образование имат поне основни цифрови умения; отбелязва обаче, че само около една трета от лицата на възраст 55—74 години, пенсионерите и неактивните лица имат поне основни цифрови умения; освен това отбелязва, че разликата между цифровите умения сред хората, живеещи в селски и градски райони, все още е значителна(13); отбелязва, че цифровата свързаност е ключов фактор за преодоляване и намаляване на цифровото разделение между гъсто и слабо населените райони, и призовава Комисията спешно да обърне внимание на съществуващото цифрово разделение в една актуализирана политика на сближаване;

15.  подчертава значението на преодоляването на цифровото разделение, по-специално чрез насърчаване на основни и специализирани умения със специален акцент върху най-уязвимите групи от хора, както и на развитието на системи за образование и обучение, включително учене през целия живот, преквалификация и повишаване на квалификацията; припомня, че не всеки може да придобие цифрова грамотност, и подчертава, че не трябва да има дискриминация въз основа на цифровите умения на хората; отново заявява, че принципът на цифрова ефективност не може да оправдае изключването на хората от достъп до основни услуги;

16.  призовава да се положат усилия, за да се гарантира, че цифровата трансформация гарантира нови цифрови права за всички, произтичащи от необходимостта от достъп до цифрови медии във всички области, за да се избегне цифровото разделение между териториите, хората от различни области, среди и възрасти, особено като се има предвид разделението между половете и потребностите на възрастните хора, които, за разлика от младите хора, често са по-слабо запознати с използването на новите технологии;

17.  счита, че новите технологии могат да допринесат за преодоляване на цифровото разделение, което засяга около 87 милиона европейци, страдащи от някакъв вид увреждане, за да се подкрепи тяхното включване в икономиката и достъпът им до основни услуги; изразява убеждение, че използването на цифрови технологии може да намали пречките, пред които са изправени хората с увреждания, за да навлязат на пазара на труда, като например изпълнението на работни задачи, комуникацията, взаимодействията или гъвкавостта;

18.  отбелязва, че цифровото разделение има важни последици за имигрантите, тъй като дискриминацията може да се задълбочи, ако е налице непълен или недостатъчен достъп до обществени и частни онлайн услуги и до цифрови медии(14);

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OECD, ‘Understanding the Digital Divide’ (Разбиране на цифровото разделение), 2001 г. (2) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 65. (3) ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35. (4) ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1. (5) ОВ L 69, 13.3.2018 г., стр. 23. (6) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (7) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 129. (8) Статистика на ЕЦБ за непаричните плащания за 2021 г. (9) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), доклад за 2022 г. (10) Digital Economy and Society Index 2021. (11) Евростат, Статистически данни за функционалните ограничения и ограниченията на възможностите за действие. Вж. също: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Functional_and_activity_limitations_statistics (12) DigiGen, ‘The impact of technological transformations on the Digital Generation’ (Въздействието на технологичните трансформации върху цифровото поколение), 2021 г. (13) „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), 2022 г.:Човешки капитал“. (14) ‘Divides – Impact of the digital divide on the foreign population(„Разделения — Въздействие на цифровото разделение върху чуждестранното население“)‘, 2018 г.)