Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно хуманитарните последици от блокадата на Нагорни Карабах (2023/2504(RSP))

P9_TA(2023)0012 RC-B9-0075/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Армения и Азербайджан,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че единственият път, свързващ Нагорни Карабах с Армения и външния свят, Лачинският коридор, е блокиран от самопровъзгласили се природозащитници от Азербайджан от 12 декември 2022 г.; като има предвид, че това възпрепятства достъпа до основни стоки и услуги, включително храни, горива и лекарства, за сто и двадесетте хиляди арменци, живеещи в Нагорни Карабах, като на практика ги поставя под блокада;

Б.  като има предвид, че блокадата доведе до тежка хуманитарна криза, която значително засегна най-уязвимите групи от населението; като има предвид, че прехвърлянето на критично болни пациенти е почти невъзможно, като в резултат на това положение вече има един смъртен случай; като има предвид, че стотици семейства остават разделени;

В.  като има предвид, че тази хуманитарна криза беше допълнително утежнена от прекъсването от страна на Азербайджан на доставките на природен газ за Нагорни Карабах, което остави домовете, болниците и училищата без отопление;

Г.  като има предвид, че като поддържа блокадата на Лачинския коридор, Азербайджан нарушава международните си задължения съгласно тристранната декларация за прекратяване на огъня от 9 ноември 2020 г., съгласно която Азербайджан трябва да гарантира сигурността на лицата, превозните средства и товарите, движещи се по коридора в двете посоки;

Д.  като има предвид, че пречките пред използването на Лачинския коридор спъват мирния процес между Армения и Азербайджан и подкопават международното доверие;

1.  изразява съжаление относно трагичните хуманитарни последици от блокадата на Лачинския коридор и конфликта в Нагорни Карабах;

2.  настоятелно призовава Азербайджан да спазва и прилага тристранната декларация от 9 ноември 2020 г. и незабавно да отвори отново Лачинския коридор, за да се даде възможност за свободно движение и да се осигури достъп до основни стоки и услуги, като по този начин се гарантира сигурността в региона и се запази поминъкът на жителите;

3.  подчертава необходимостта от всеобхватно мирно споразумение, което да гарантира правата и сигурността на арменското население в Нагорни Карабах; призовава Азербайджан да защити правата на арменците, живеещи в Нагорни Карабах, и да се въздържа от подстрекателската си реторика, която призовава за дискриминация срещу арменците и се стреми да ги принуди да напуснат Нагорни Карабах;

4.  настоятелно призовава Азербайджан да се въздържа в бъдеще от подкопаване на функционирането на транспортните, енергийните и комуникационните връзки между Армения и Нагорни Карабах;

5.  решително осъжда превръщането, от страна на Азербайджан, на защитници на правата на човека и организации на гражданското общество в изкупителни жертви и призовава представителствата на ЕС и държавите членки да подкрепят тяхната работа;

6.  осъжда бездействието на руските „мироопазващи сили“; счита, че тяхната замяна с международните мироопазващи сили на ОССЕ, в рамките на мандата на ООН, следва да бъде спешно договорена;

7.  призовава на международните организации да бъде осигурен безпрепятствен достъп до Нагорни Карабах, за да направят оценка на положението и да предоставят необходимата хуманитарна помощ;

8.  призовава за изпращане на мисия на ООН или на ОССЕ с цел установяване на фактите в Лачинския коридор, за да се прецени хуманитарното положение на място;

9.  призовава за спешно възобновяване, без предварителни условия, на преговорите въз основа на принципите на Заключителния акт от Хелзинки;

10.  настоятелно призовава ЕС да се включи активно и да гарантира, че жителите на Нагорни Карабах вече не са заложници на активизма на Баку, на разрушителната роля на Русия и на бездействието на групата „Минск“;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа и на президентите, правителствата и парламентите на Армения и Азербайджан.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно щурмуването на бразилските демократични институции (2023/2505(RSP))

P9_TA(2023)0013 RC-B9-0058/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 8 януари 2023 г. хиляди крайно десни екстремисти и поддръжници на бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро щурмуваха и нанесоха щети на Националния конгрес, Върховния съд и двореца Алворада в столицата Бразилия, като призоваваха за военна намеса с цел сваляне на президента Лула да Силва; като има предвид, че бившият министър на правосъдието Андерсон Торес от правителството на бившия президент Болсонаро беше задържан, а губернаторът на федералния окръг (в който се намира и столицата Бразилия) Ибанеис Роча беше временно отстранен;

Б.  като има предвид, че крайно десните нападения срещу демократичните институции са глобално явление; като има предвид, че събитията в столицата Бразилия са явно нападение срещу бразилските демократични институции и показват ясни прилики с нападението срещу Капитолия на САЩ през 2021 г.; като има предвид, че съответно бившият президент на САЩ Доналд Тръмп и бившият президент Болсонаро изиграха важна роля в тези събития;

В.  като има предвид, че платформите на социалните медии все така не успяват да смекчат или ограничат разпространението на антидемократични кампании, транснационален фашизъм и екстремизъм, особено чрез алгоритми за насърчаване на подтикващо към омраза съдържание, дезинформация и нежелание да се премахва незаконно съдържание, и изиграха основна роля в тези събития, като засилиха агресивната реторика и насилието и улесниха мобилизацията и разпространението на дезинформация;

1.  осъжда най-категорично престъпните действия на поддръжниците на бившия президент Болсонаро и подкрепя продължаващите усилия за осигуряване на бързо, безпристрастно, надлежно и ефективно разследване с цел идентифициране, наказателно преследване и подвеждане под отговорност на всички участници, включително подбудителите, организаторите и финансовите поддръжници, както и държавните институции, които не са предприели действия за предотвратяването на тези нападения;

2.  изразява солидарност с демократично избрания президент Лула да Силва, неговото правителство и бразилските институции;

3.  изразява съжаление във връзка с опитите на бившия президент Болсонаро и някои от неговите политически поддръжници да дискредитират системата на гласуване и избирателните органи, въпреки че няма доказателства за изборна измама, и настоятелно ги призовава да приемат демократичния резултат от изборите;

4.  потвърждава връзката между разрастващите се транснационален фашизъм, расизъм, екстремизъм и наред с другото, събитията в столицата Бразилия, нападението срещу Капитолия в САЩ през януари 2021 г. и арестите през декември 2022 г. във връзка с планирано нападение срещу германския Бундестаг;

5.  подчертава, че на 13 януари 2023 г. Върховният съд одобри искане от федералните прокурори за разследване на бившия президент Болсонаро, тъй като според тях е възможно той да е допринесъл значително за извършването на престъпни и терористични актове; изразява загриженост във връзка с действията и бездействията на държавни служители, и по-специално на губернатора и на военната полиция на федералния окръг;

6.  подчертава значението на законодателните рамки, като Законодателния акт за цифровите услуги, които регулират платформите на социалните медии и технологичните дружества, за ефективна борба и предотвратяване на разпространението онлайн на реч на омразата и невярна информация, като по този начин се избягва по-нататъшна радикализация;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа и на президента, правителството и парламента на Бразилия.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно положението на журналистите в Мароко, и по-специално случая на Омар Ради (2023/2506(RSP))

P9_TA(2023)0014 RC-B9-0057/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че независимият разследващ журналист Омар Ради, който отрази протестите на „Хирак“ и скандали с корупция в държавата, е задържан от юли 2020 г. и осъден на шест години лишаване от свобода по изфабрикувани обвинения в шпионаж, както и по обвинения в изнасилване през юли 2021 г.; като има предвид, че присъдата му беше потвърдена след обжалване през март 2022 г.; като има предвид, че бяха нарушени многобройни гаранции за надлежно провеждане на съдебен процес, което направи съдебния процес несправедлив и пристрастен по своята същност; като има предвид, че тези нарушения включваха продължително предварително задържане от една година без основание и осуетяване на достъпа до неговото досие и двама ключови свидетели на защитата, които бяха възпрепятствани да се явят в съда; като има предвид, че г-н Ради обжалва пред Касационния съд; като има предвид, че той получи наградата „Репортери без граници“ за 2022 г. за свобода на печата;

Б.  като има предвид, че журналистът Тауфик Буахрин е задържан от февруари 2018 г. и е осъден след обжалване през септември 2021 г. на 15 години лишаване от свобода за сексуални престъпления; като има предвид, че имаше сериозни нарушения на гаранциите за надлежно провеждане на съдебен процес в случая на Сулейман Райсуни, който през февруари 2022 г. получи присъда лишаване от свобода за срок от пет години за сексуални престъпления след несправедлив съдебен процес;

В.  като има предвид, че положението със свободата на печата в Мароко непрекъснато се влошава, като спада до 135-то място в световния индекс за свобода на печата за 2022 г.; като има предвид, че редица журналисти, например Игнасио Кембреро, са били под цифрово наблюдение, били са сплашвани и подложени на съдебен тормоз и са осъдени на дълъг срок лишаване от свобода, например Маати Монджиб;

Г.  като има предвид, че през 2020 г. „Репортери без граници“ изразиха загриженост пред специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жени и момичета във връзка с обвиненията за злоупотреба със сексуално насилие с цел дискредитиране на журналисти – тревожна практика, осъдена също така от феминистката организация Хмиса и Асоциацията на Мароко за правата на човека;

1.  настоятелно призовава мароканските органи да зачитат свободата на изразяване и свободата на медиите, да гарантират на лишените от свобода журналисти, по-специално Омар Ради, Сулейман Райсуни и Тауфик Буахрин, справедлив съдебен процес с всички гаранции за неговото надлежно провеждане, да осигурят незабавното им временно освобождаване и да прекратят тормоза над всички журналисти, техните адвокати и семейства; настоятелно призовава органите да изпълнят своите международни задължения в областта на правата на човека в съответствие със Споразумението за асоцииране между ЕС и Мароко;

2.  решително осъжда злоупотребата с твърдения за сексуално насилие с цел възпиране на журналистите да изпълняват задълженията си; счита, че тази злоупотреба застрашава правата на жените;

3.  изразява дълбока загриженост относно твърденията, че мароканските органи са корумпирали членове на Европейския парламент; призовава за прилагането на същите мерки, които се прилагат по отношение на представителите на Катар; потвърждава отново ангажимента си да разследва изцяло и да разглежда случаите на корупция, които включват държави извън ЕС, стремящи се да купят влияние в Европейския парламент;

4.  подчертава, че в своята резолюция от 15 декември 2022 г. е призовал за създаването на специална комисия, натоварена със задачата да установи потенциалните недостатъци в правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността и корупцията и да направи предложения за реформи;

5.  настоятелно призовава мароканските органи да прекратят наблюдението на журналисти, включително чрез шпионския софтуер Pegasus на групата NSO, и да приемат и прилагат законодателство за тяхната защита; настоятелно призовава държавите членки да спрат износа на технологии за наблюдение за Мароко в съответствие с Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба;

6.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на финалиста на наградата „Сахаров“ за 2018 г. Насер Зефзафи; призовава за освобождаването на всички политически затворници; осъжда нарушенията на правата на мирни демонстранти и активисти на диаспората; изразява съжаление относно опорочените съдебни процеси и присъди на 43 демонстранти от „Хирак“, както и относно изтезанията им в затвора;

7.  призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да повдигат въпроса пред мароканските органи относно случаите на задържани журналисти и лица, лишени от свобода заради убежденията си, и да присъстват на техните съдебни процеси; призовава ЕС да използва влиянието си за конкретни подобрения на положението с правата на човека в Мароко;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, президента, правителството и парламента на Мароко.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно учредяването на трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна (2022/3017(RSP))

P9_TA(2023)0015 RC-B9-0063/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна и Русия, по-специално от 19 май 2022 г. относно борбата срещу безнаказаността на военните престъпления в Украйна(1) и от 23 ноември 2022 г. относно признаването на Руската федерация за държава спонсор на тероризма(2),

–  като взе предвид Лондонската декларация от 13 януари 1942 г.,

–  като взе предвид Устава на ООН,

–  като взе предвид Резолюция 3314 (XXIX) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1974 г. относно определението за агресия и Резолюция 377(V) (резолюция „Обединение за мир“) от 3 ноември 1950 г.,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), по-специално член 8 bis от него, измененията към него от Кампала относно престъплението агресия, както и Споразумението от 2006 г. между МНС и ЕС за сътрудничество и помощ,

–  като взе предвид резолюции 2433 (2022), 2436 (2022), 2463 (2022) и 2473 (2022) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

–  като взе предвид определението на Международния съд от 16 март 2022 г. относно твърдения за геноцид съгласно Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид резолюцията, озаглавена „Агресивната война на Руската федерация срещу Украйна и нейния народ и заплахата от нея за сигурността в региона на ОССЕ“, приета на 29-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 2 до 6 юли 2022 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление от 16 октомври 2022 г. на министрите на външните работи на Естония, Латвия и Литва, в което се призовава за учредяването на специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г., озаглавена „Агресията срещу Украйна“, и от 12 октомври 2022 г., озаглавена „Териториална цялост на Украйна: защита на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 2 ноември 2022 г., озаглавена „Доклад на Международния наказателен съд“, и от 14 ноември 2022 г., озаглавена „Осигуряване на средства за правна защита и репарации във връзка с агресията срещу Украйна“,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 октомври 2022 г. и от 15 декември 2022 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен от 30 ноември 2022 г. относно отговорността на Русия и използването на руски замразени активи, в което тя посочва необходимостта да се създаде специализиран съд за разследване и наказателно преследване на престъплението агресия на Русия срещу Украйна, подкрепен от ООН, и като взе предвид последващите изявления на високо равнище по темата на Германия, Полша и други държави,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в съответствие с Устава на ООН и принципите на международното право всички държави се ползват със суверенно равенство и в международните си отношения се въздържат от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава;

Б.  като има предвид, че от февруари 2014 г. насам Русия води незаконна, непровокирана и неоправдана агресивна война срещу Украйна, като на 24 февруари 2022 г. Русия поднови тази война с масово нашествие в Украйна;

В.  като има предвид, че агресивната война на Руската федерация срещу Украйна представлява грубо и очевидно нарушение на Устава на ООН, на основните принципи на международното право и на различни международни споразумения, например Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта за нова Европа и Меморандума от Будапеща;

Г.  като има предвид, че през това време руските сили извършиха безразборни нападения срещу жилищни райони и гражданска инфраструктура, убиха хиляди украински цивилни лица и извършиха терористични актове в цялата държава, насочени срещу гражданската инфраструктура;

Д.  като има предвид, че вече бяха убити хиляди цивилни лица, включително деца, а много други бяха изтезавани, тормозени, подложени на сексуално насилие, отвлечени или насилствено разселени; като има предвид, че това нечовешко поведение от страна на руските сили и техните марионетни сили е в пълно противоречие с международното хуманитарно право;

Е.  като има предвид, че докладваните зверства, извършени от руските въоръжени сили в Буча, Ирпин и много други украински градове по време на руската окупация, разкриват бруталността на агресивната война, водена от Руската федерация срещу Украйна, и подчертават значението на координираните международни действия за подвеждане под отговорност на извършителите на престъплението агресия и всички нарушения на международното хуманитарно право;

Ж.  като има предвид, че на 30 септември 2022 г. Русия едностранно обяви анексирането на частично окупираните от Русия украински области Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка;

З.  като има предвид, че Руската федерация е призната от Европейския парламент, много национални парламенти и асамблеи като държава спонсор на тероризма и като държава, която използва терористични средства;

И.  като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна е най-възмутителният акт на агресия, извършван от политическото ръководство на дадена държава в Европа от 1945 г. насам, и следователно изисква адекватен правен отговор на международно равнище; като има предвид, че в своите резолюции(3) Общото събрание на ООН призна „агресията на Руската федерация срещу Украйна“ като „нарушение на член 2, параграф 4 от Устава на ООН“ и че „от Руската федерация трябва да се търси отговорност за нарушенията на международното право във или срещу Украйна, включително за агресията ѝ в нарушение на Устава на Организацията на обединените нации“; като има предвид, че лицата, отговорни за извършването на престъплението агресия срещу Украйна, не трябва да остават ненаказани;

Й.  като има предвид, че агресията на Русия също беше изрично осъдена от представители на различни държави и международни организации, като Съвета на Европа, ОССЕ, ЕС, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави, Форума на тихоокеанските острови, Организацията на американските държави, Карибската общност, Северния съвет и други;

К.  като има предвид, че на 16 март 2022 г. Международният съд разпореди на Руската федерация незабавно да преустанови военните си операции на територията на Украйна;

Л.  като има предвид, че от 2 март 2022 г. прокурорът на МНС провежда разследване на положението в Украйна във връзка с минали и настоящи твърдения за престъпления, извършени от Руската федерация от 21 ноември 2013 г. насам, включително геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; като има предвид, че макар и Украйна да не е страна по МНС, тя е признала юрисдикцията на МНС и си сътрудничи с него;

М.  като има предвид, че Резолюция 3314 (XXIX) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1974 г. определя агресията като „използването на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава или по всякакъв друг начин, несъвместим с Устава на Организацията на обединените нации“ и установява, че „агресивната война е престъпление срещу международния мир“ и че „агресията поражда международна отговорност“; като има предвид, че в член 8 bis от Римския статут „престъплението агресия“ се определя като „планирането, подготовката, започването или извършването, от лице, което се намира в позиция да упражнява действителен контрол върху или да насочва политическите или военните действия на дадена държава, на акт на агресия, който по своя характер, сериозност и мащаб представлява очевидно нарушение на Хартата на Организацията на обединените нации“; като има предвид, че „акт на агресия“ означава използването на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава или по всякакъв друг начин, несъвместим с Устава на ООН; като има предвид, че съгласно Римския статут на МНС престъплението агресия се различава от военните престъпления или от престъпленията срещу човечеството; като има предвид, че престъплението агресия като цяло е „престъпление на ръководството“, тъй като може да бъде извършено единствено от онези, които имат властта да оформят политиката на агресия на дадена държава; като има предвид, че Международният военен трибунал в Нюрнберг, който се съсредоточава върху престъплението агресия, постанови през 1946 г., че агресията е „върховното международно престъпление“;

Н.  като има предвид, че агресивната война е тежко международно престъпление, особено в контекста на възможното използване на всички видове оръжия за масово унищожение, което води до катастрофални последици за световния мир и препитанието на хората, както и до тежки и дългосрочни щети за природната среда и климата;

О.  като има предвид, че по делото Barcelona Traction Международният съд посочи, че задълженията, произтичащи от забраната на актове на агресия, са задължения към международната общност като цяло, а не към отделни държави;

П.  като има предвид, че след две ad hoc декларации от страна на Украйна, МНС има юрисдикция по отношение на военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и престъплението геноцид, извършени на територията на Украйна от ноември 2013 г. насам, но в настоящата ситуация няма юрисдикция по отношение на престъплението агресия, както е определено в член 8 bis от Римския статут и в измененията от Кампала, тъй като нито Украйна, нито Руската федерация са ратифицирали Римския статут и измененията, свързани с престъплението агресия; като има предвид, че прокурорът на МНС провежда разследване на положението в Украйна от 2 март 2022 г. насам; като има предвид, че учредяването на специален трибунал за престъплението агресия няма да засегне юрисдикцията на МНС по отношение на други престъпления, а вместо това ще я допълни;

Р.  като има предвид, че Европейският парламент и парламентите на Чехия, Естония, Франция, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша приеха резолюции в подкрепа на създаването на ad hoc международен специален трибунал;

С.  като има предвид, че на 30 ноември 2022 г. Комисията представи алтернативни варианти как да се създаде механизъм за подвеждане под отговорност за престъплението агресия срещу Украйна; като има предвид, че решенията относно такъв механизъм следва да се вземат в тясно сътрудничество с Украйна;

Т.  като има предвид, че в заключенията си от 15 декември 2022 г. Европейският съвет насърчи по-нататъшните усилия, за да се гарантира търсенето на пълна отговорност за военните престъпления и да се осигури търсенето на отговорност за престъплението агресия, и прикани Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и Съвета да продължат работата в тази посока, в съответствие с правото на ЕС и международното право, като подчерта, че наказателното преследване на престъплението агресия е повод за загриженост за цялата международна общност;

У.  като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН е парализиран по отношение на положението в Украйна поради способността на Русия да налага вето върху всяко действие по същество; като има предвид, че Резолюция 377 на Общото събрание на ООН създаде прецедент, като предостави на ООН алтернативен начин за действие в случаи, когато най-малко един постоянен член на Съвета за сигурност на ООН използва своето вето, за да попречи на Съвета за сигурност да изпълнява функциите си, предвидени в Устава на ООН;

1.  отново осъжда най-категорично руската агресивна война срещу Украйна, отново изразява непоколебимата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и отново призовава Русия незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от цялата международно призната територия на Украйна;

2.  подчертава, че престъплението агресия на Русия срещу Украйна е явно и безспорно нарушение на Устава на ООН, което, в интерес на глобалната сигурност и на основания на правила международен ред, не може да остане без отговор от страна на международната общност; отново призовава Комисията, ЗП/ВП и държавите членки да подкрепят търсенето на пълна отговорност за всички престъпления, извършени от Русия и нейните съюзници и марионетни сили по време на агресивната им война срещу Украйна;

3.  подчертава неотложната необходимост ЕС и неговите държави членки, в тясно сътрудничество с Украйна и международната общност, за предпочитане чрез ООН, да настояват за създаването на специален международен трибунал за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна, извършено от политическото и военното ръководство на Руската федерация и нейните съюзници, и да намерят правно издържан общ път напред по този въпрос; счита, че създаването на такъв трибунал ще запълни голямата празнина в настоящата институционална структура на международното наказателно правосъдие и следва да се основава на стандартите и принципите, които се прилагат за Международния наказателен съд, както е предвидено в Римския статут;

4.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Украйна за търсене и изграждане на политическа подкрепа в Общото събрание на ООН и други международни форуми, включително Съвета на Европа, ОССЕ и Г-7, за създаване на специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна;

5.  счита, че създаването на специалния трибунал би допълнило усилията на Международния наказателен съд и неговия прокурор за провеждането на разследване, тъй като той ще се съсредоточи върху твърденията за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Украйна; отново изразява пълната си подкрепа за текущото разследване от страна на прокурора на МНС на положението в Украйна; подчертава, че е важно Украйна да ратифицира Римския статут на МНС и неговите изменения и официално да стане член на МНС;

6.  призовава за активно използване на публичната дипломация и стратегическата комуникация на ЕС в подкрепа на създаването на специалния трибунал;

7.  подчертава, че въпреки че точният състав и методи на работа на специалния трибунал предстои да бъдат определени, те ще трябва да спазват най-високите критерии за прозрачност и безпристрастност; счита освен това, че специалният международен трибунал трябва да има юрисдикция да разследва не само Владимир Путин и политическото и военното ръководство на Руската федерация, но също и Александър Лукашенко и политическото и военното ръководство в Беларус като подпомагаща държава, от чиято територия и с логистичната подкрепа на която Руската федерация извършва агресивната си война срещу Украйна, тъй като това попада в обхвата на определението на престъплението агресия съгласно член 8 bis от Римския статут;

8.  подчертава, че подготвителната работа на ЕС относно специалния трибунал следва да започне незабавно и да се съсредоточи върху установяването на договорености за специалния трибунал в сътрудничество с Украйна и подкрепата за украинските и международните органи при съхраняването на доказателствения материал, който ще бъде използван по делата пред бъдещия специален трибунал;

9.  призовава институциите на ЕС, по-специално Комисията и Европейската служба за външна дейност, междувременно да предоставят подкрепа за създаването на временна прокуратура и отбелязва, че създаването на тази прокуратура би било много важна практическа стъпка напред в разследването и наказателното преследване от страна на бъдещия специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна;

10.  осъжда практиката на Русия да блокира всички действия на равнището на ООН, които целят да ѝ бъде потърсена отговорност за агресивната война срещу Украйна;

11.  подчертава важната роля на специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна за търсене на правосъдие за украинския народ, за възпиране на други международни участници от имитиране на незаконната агресия на Русия и за улесняване на исковете за обезщетения и на всяко бъдещо помирение;

12.  приканва ЕС и държавите членки, както и техните партньори и съюзници, да започнат дискусия относно правната възможност за използване на суверенните активи на руската държава като обезщетение за извършените от Русия нарушения на международното право в Украйна, включително евентуално като лишат подобни активи от защитата на суверенния имунитет или като ограничат тази защита поради грубия характер на тези нарушения;

13.  изразява твърдо убеждение, че създаването на този специален трибунал за престъплението агресия би изпратило много ясен сигнал както до руското общество, така и до международната общност, че Путин и руското политическо и военно ръководство могат да бъдат осъдени за престъплението агресия, извършено в Украйна; подчертава, че създаването на този трибунал би било също така ясен сигнал за политическия и стопанския елит в Русия, че вече не е възможно Руската федерация под ръководството на Путин да се върне към отношенията на „обичайната практика“ със Запада;

14.  подкрепя препоръката на Общото събрание на ООН като първа стъпка към създаването от страна на държавите – членки на ООН, в сътрудничество с Украйна, на международен регистър на щетите, който да служи като опис за целите на бъдещи обезщетения за вреди, загуби или наранявания на всички засегнати физически и юридически лица, както и за дългосрочни, широко разпространени и тежки щети за природната среда и климата, както и за състоянието на Украйна, причинени от неправомерните действия от международен характер на Руската федерация и нейните съюзници във или срещу Украйна, както и за насърчаване и координиране на събирането на доказателства;

15.  призовава ЕС да приеме обща позиция относно престъплението агресия и относно измененията от Кампала на Римския статут на МНС относно престъплението агресия; призовава България, Дания, Франция, Гърция, Унгария и Румъния да приемат и ратифицират измененията от Кампала;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, на Международния комитет на Червения кръст, на Международния наказателен съд, на държавите от групата Г-7, на Африканския съюз, на Икономическата общност на западноафриканските държави, на Форума на тихоокеанските острови, на Организацията на американските държави, на Карибската общност, на органите на Беларус, на президента, правителството и парламента на Руската федерация и на президента, правителството и парламента на Украйна.

(1) ОВ C 479, 16.12.2022 г., стр. 68. (2) Приети текстове, P9_TA(2022)0405. (3) Резолюция на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г., озаглавена „Агресия срещу Украйна“, от 24 март 2022 г., озаглавена „Хуманитарни последици от агресията срещу Украйна“, и от 15 ноември 2022 г., озаглавена „Осигуряване на средства за правна защита и репарации във връзка с агресията срещу Украйна“.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно действията на ЕС в отговор на протестите и екзекуциите в Иран (2023/2511(RSP))

P9_TA(2023)0016 RC-B9-0066/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите от 6 октомври 2022 г. относно смъртта на Джина Махса Амини и репресиите срещу протестиращите за правата на жените в Иран(1) и от 17 февруари 2022 г. относно смъртното наказание в Иран(2), както и всички други резолюции относно положението с правата на човека в Иран,

–  като взе предвид резолюцията на Третия комитет на Общото събрание на ООН от 16 ноември 2022 г. относно правата на човека в Иран,

–  като взе предвид изявлението на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека от 10 януари 2023 г.,

–  като взе предвид изявлението на експертите на ООН от 11 ноември 2022 г., в което Иран бе призован да прекрати осъждането на смърт на мирни демонстранти,

–  като взе предвид специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно Ислямска република Иран, която се проведе на 24 ноември 2022 г., и резолюцията, приета на тази сесия,

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН от 22 септември 2022 г., 18 юни 2022 г., 13 януари 2022 г. и 11 януари 2021 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

–  като взе предвид изявлението на министрите на външните работи на държавите от Г-7 от 4 ноември 2022 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС от 12 декември 2022 г.,

–  като взе предвид санкциите срещу ирански лица и образувания, приети от Съвета на ЕС на 12 април 2021 г., 17 октомври 2022 г., 20 октомври 2022 г. и 14 ноември 2022 г., както и Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/2433 на Съвета от 12 декември 2022 г.(3),

–  като взе предвид санкциите на Ислямска република Иран срещу европейски и британски образувания и физически лица,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 7 януари 2023 г. относно екзекуциите на Мохамед Мехди Карами и Сайед Мохамед Хосейни, от 8 декември 2022 г. относно екзекуцията на Мохсен Шекари и от 15 януари 2023 г. относно екзекуцията на Алиреза Акбари,

–  като взе предвид декларацията от името на ЕС на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 септември 2022 г. относно Иран и изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 19 септември 2022 г. относно смъртта на Джина Махса Амини,

–  като взе предвид съобщението за медиите на говорителя на ЕСВД от 9 януари 2023 г., с което посланикът на Ислямска република Иран бе призован пред Европейския съюз,

–  като взе предвид изявленията на председателя на своята делегация за връзки с Иран от 22 септември 2022 г., 9 ноември 2022 г. и 13 декември 2022 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на Канада и Съединените щати от 9 декември 2022 г. относно положението с правата на човека в Иран,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (МПГПП) и неговата ратификация от страна на Иран през юни 1975 г.,

–  като взе предвид глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека,

–  като взе предвид Обща позиция 2001/931/ОВППС от 27 декември 2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания(5),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(6),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно защитниците на правата на човека и относно насилието срещу жени и момичета и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 13 септември 2022 г. иранката от кюрдски произход Джина Махса Амини, на 22 години, беше арестувана в Техеран от иранската „нравствена“ полиция по обвинения в предполагаемо неспазване на Закона за задължителното забулване; като има предвид, че Джина Махса Амини беше брутално изтезавана и че почина на 16 септември 2022 г., по време на задържането ѝ в полицията; като има предвид, че не е било проведено правилно разследване;

Б.  като има предвид, че след убийството на Джина Махса Амини в цялата страна избухнаха национални протести, в които взеха участие стотици хиляди ирански граждани, представляващи всички сегменти на обществото; като има предвид, че протестите бяха инициирани от жени, които настояваха за търсене на отговорност за смъртта на Джина Махса Амини и призоваха за прекратяване на насилието и дискриминацията срещу жените в Иран; като има предвид, че по време на протестите много жени свалиха хиджаба си или си отрязаха косата в знак на протест срещу смъртта на Джина Махса Амини; като има предвид, че протестите на жените вдъхновиха солидарността и на мъжете, като предизвикаха паниранска революция и протестно движение срещу режима; като има предвид, че в множество университети в цялата страна студентите протестират, като бойкотират класовете си и правят демонстрации срещу репресиите; като има предвид, че Джина Махса Амини беше родена в региона на Ирански Кюрдистан, масово обхванат от протестите и репресиран в отговор от страна на режима;

В.  като има предвид, че реакцията на иранските сили за сигурност и на полицията в отговор на протестите е жестока, безразборна, непропорционална и неограничена; като има предвид, че върховният лидер на Ислямска република Али Хаменей и президентът Ибрахим Раиси многократно са хвалили и насърчавали насилственото потушаване на мирните демонстрации и убийството на протестиращи от страна на паравоенните милиции „Басидж“ към Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC);

Г.  като има предвид, че според сведенията към 16 януари 2023 г. иранските сили за сигурност са избили няколко стотици мирни демонстранти, включително десетки деца, и са задържали, арестували и отвлекли над 20 000 демонстранти, сред които защитници на правата на човека, студенти, адвокати и активисти на гражданското общество, включително лица, които са граждани на ЕС и пребиваващи в Германия, Полша, Франция, Италия, Нидерландия, Испания и Швеция;

Д.  като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство, като по този начин ограничава достъпа на чуждестранните посолства до гражданите им с двойно гражданство, които са задържани в страната; като има предвид, че бившият заместник-министър на отбраната на Иран Алиреза Акбари, с британско и иранско двойно гражданство, беше осъден за шпионаж за Обединеното кралство в Иран, че той отхвърли това обвинение и бе осъден на смърт и екзекутиран; като има предвид, че шведско-иранският гражданин д-р Ахмадреза Джалали, който е специалист по спешна медицина и учен в белгийския университет Vrije Universiteit Brussel и в италианския университет Università del Piemonte Orientale, беше арестуван на 24 април 2016 г. от иранските сили за сигурност; като има предвид, че той беше осъден на смърт по фалшиви обвинения за шпионаж през октомври 2017 г. след несправедлив съдебен процес и въз основа на признание, изтръгнато чрез изтезания; като има предвид, че присъдата беше потвърдена от Върховния съд на Иран на 17 юни 2018 г.; като има предвид, че френско-иранската университетска преподавателка Фариба Аделха беше арестувана през юни 2019 г. и осъдена на пет години лишаване от свобода за „подкопаване на националната сигурност“;

Е.  като има предвид, че и други граждани на ЕС са произволно задържани в Иран, в т.ч. белгийският гражданин Оливие Вандекастеле, който беше осъден на общо 40 години лишаване от свобода и бой с камшик въз основа на редица измислени твърдения; като има предвид, че присъдата беше постановена, след като Върховният съд на Белгия обезсили спорния двустранен договор за размяна на затворници, който би позволил на иранския дипломат Асадолах Асади, осъден за опит за тероризъм в Белгия, да бъде върнат в Ислямска република Иран в замяна на свободата на Оливие Вандекастеле; като има предвид, че седем френски граждани са все още задържани в Иран, в т.ч. учителката и синдикалистка Сесил Колер и нейният партньор Жак Пари, както и Бенжамен Бриер, арестуван през май 2020 г. и осъден на осем години и осем месеца лишаване от свобода за „шпионаж“;

Ж.  като има предвид, че Иран е с най-голям брой екзекуции на глава от населението в света; като има предвид, че иранският режим наложи и изпълни смъртни присъди срещу мирни демонстранти, в т.ч. непълнолетни, вследствие на несправедливи и бързи съдебни производства, които нарушават най-основните и елементарни изисквания за справедлив съдебен процес; като има предвид, че „Амнести Интернешънъл“ откри доказателства, че иранският режим продължава да налага смъртното наказание като средство за репресии за смазване на протестите; като има предвид, че полицията и силите за сигурност на Ислямската република широко прибягват до изтезания и изнасилвания и до жестоко, нечовешко и унизително отношение към задържаните в иранските затвори;

З.  като има предвид, че „Амнести Интернешънъл“ състави списък на около 25 лица, изложени на сериозен риск от екзекуция, сред които Мохамед Гобадлу; като има предвид, че „Амнести Интернешънъл“ изразява опасения, че много повече хора биха могли да станат жертва на смъртно наказание заради участието си в протестите; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека докладва, че над 40 ирански творци са обвинени в престъпления, за които се полага смъртно наказание; като има предвид, че ирански актьори, музиканти, спортисти и други знаменитости публично подкрепиха протестите срещу режима на „духовниците“;

И.  като има предвид, че положението с правата на човека в Иран продължава да се влошава; като има предвид, че убийствата на Джина Махса Амини и други лица, както и настоящата вълна от екзекуции, са пример за продължаващата криза с правата на човека в Иран; като има предвид, че влошаването се задълбочава от системната безнаказаност на иранския режим и неговия апарат за сигурност, който позволява широко прибягване до изтезания, извънсъдебни екзекуции и други незаконни убийства; като има предвид, че иранската наказателноправна система разчита в голяма степен на принудителни признания, изтръгнати чрез изтезания и други форми на насилие; като има предвид, че премахването на смъртното наказание в целия свят остава една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Й.  като има предвид, че в грубо нарушение на разделението на властите на 6 ноември 2022 г. 227 членове на иранския парламент призоваха съдебната система да действа решително срещу лицата, задържани по време на протестите, и да използва срещу тях смъртното наказание;

К.  като има предвид, че иранската конституция предоставя равни права на етническите малцинства; като има предвид, че смъртното наказание се прилага непропорционално спрямо ЛГБТИК+ и лицата, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, по-специално белуджи, кюрди, араби, бахаи и християни; като има предвид, че от началото на убийствата и репресиите досега биват арестувани все по-голям брой защитници на правата на човека; като има предвид, че жени и момичета от челните редици на протестите, в т.ч. членове на етнически и религиозни малцинства, са били арестувани и лишени от свобода за това, че са искали прекратяването на системни дискриминационни закони, политики и практики, и са конкретно и целенасочено преследвани с такива обвинения, наказанието за които е смърт;

Л.  като има предвид, че група експерти по правата на човека, включително няколко мандатоносители по специалните процедури на ООН, направиха изявление, осъждащо убийствата и репресиите срещу протестиращите от страна на силите за сигурност в Иран; като има предвид, че експертите изразиха дълбока загриженост от „прекомерната и смъртоносна сила“, използвана срещу демонстрантите по време на протестите след смъртта на г-жа Амини, включително сексуалното насилие срещу жени и момичета, сплашването и тормоза срещу протестиращите, както и системната безнаказаност на извършителите на нарушения на правата на човека; като има предвид, че на 11 ноември 2022 г. експертите на ООН настоятелно призоваха иранския режим да спре да повдига обвинения, наказуеми със смърт, на лица, които са участвали или се предполага, че са участвали в мирни демонстрации;

М.  като има предвид, че експертите на ООН призоваха Съвета по правата на човека спешно да проведе специална сесия относно положението в Иран и да създаде международен механизъм за разследване, за да се гарантира търсенето на отговорност от виновните в Иран и да се сложи край на продължаващата безнаказаност за тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че на 24 ноември 2022 г. Съветът по правата на човека проведе специална сесия относно положението в Иран; като има предвид, че на тази специална сесия беше постигнато съгласие, че нарушенията на правата на човека в Ислямска република Иран следва да бъдат разследвани от независима международна мисия, която да събира и анализира доказателства и да работи със заинтересованите страни за установяване на фактите, свързани с тези твърдения, с цел всички извършители на тежки нарушения на правата на човека в Ислямска република Иран, включително най-висшите органи, да бъдат подведени под съдебна отговорност;

Н.  като има предвид, че на 10 януари 2023 г. Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека посочи, че използването на наказателни производства като оръжие срещу хора затова, че са упражнили основните си права, представлява убийство, извършвано на държавно равнище;

О.  като има предвид, че на 12 декември 2022 г. министрите на външните работи на ЕС приеха заключения на Съвета относно Иран; като има предвид, че в тези заключения иранските органи се призовават незабавно да премахнат възмутителната практика на налагане и изпълнение на смъртни присъди срещу протестиращи, както и незабавно да отменят неотдавнашните смъртни присъди, произнесени в контекста на продължаващите протести, и да гарантират, че на всички задържани лица се осигурява справедлив процес;

П.  като има предвид, че на 9 януари 2023 г. генералният секретар на ЕСВД призова от името на върховния представител посланика на Ислямска република Иран в Европейския съюз, за да потвърди категоричното осъждане от страна на ЕС на неотдавнашните екзекуции на Мохамед Мехди Карами и Сайед Мохамед Хосейни, които бяха арестувани и осъдени на смърт във връзка с протестите в Иран; като има предвид, че Мохсен Шекари и Маджидреза Рахнавард бяха екзекутирани поради участието им в протестите съответно на 8 и 12 декември 2022 г.;

Р.  като има предвид, че на 9 декември 2022 г. Канада и Съединените щати направиха съвместно изявление, в което осъдиха бруталните актове на насилие от страна на Ислямска република Иран срещу мирни демонстранти и продължаващите репресии срещу иранския народ, както и потисничеството и спонсорираното от държавата насилие срещу жените; като има предвид, че и двете държави приеха санкции срещу ирански длъжностни лица, свързани с нарушения на правата на човека, включително такива, извършени като част от продължаващите брутални репресии;

С.  като има предвид, че неотдавна и на няколко пъти ЕС прие ограничителни мерки, свързани с тези явни нарушения на правата на човека, по-специално срещу високопоставени лица в Корпуса на гвардейците на ислямската революция, включително замразяване на активи, забрана за пътуване до ЕС и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъка лица и образувания в отговор на тяхната роля в жестоките репресии в Иран и предоставянето от страна на Ислямска република на бойни безпилотни летателни апарати, които се използват за терористични дейности, извършвани от Руската федерация срещу Украйна; като има предвид, че списъкът на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки на ЕС в контекста на съществуващия режим на санкции на Иран в областта на правата на човека, понастоящем включва общо 126 лица и 11 организации; като има предвид, че списъкът със санкции на ЕС включва по-специално Ахмад Уахиди, министър на вътрешните работи на Иран, и Иса Зарепур, министър на информационните и комуникационните технологии на Иран, както и иранските правоприлагащи сили и провинциалните ръководители на IRGC;

Т.  като има предвид, че като реципрочно действие Министерството на външните работи на Ислямска република Иран прие мерки за противодействие в рамките на механизма за санкции, които са насочени по-специално срещу г-жа Нойман, член на Европейския парламент и председател на делегацията за връзки с Арабския полуостров, както и срещу други членове на ЕП и срещу бивши германски и френски политици; като има предвид, че в отговор на санкциите на Иран срещу членове на Европейския парламент през ноември 2022 г. Парламентът реши, че неговите делегации и комисии повече няма да си сътрудничат с иранските власти;

У.  като има предвид, че Ислямска република, по-специално чрез IRGC, участва в широкомащабни, сложни и жестоки транснационални репресии срещу активисти, дисиденти, независими журналисти и защитници на правата на човека, които са в изгнание или са от диаспората, включително на територията на ЕС, като си служи и със заплахи и тормоз на членовете на техните семейства в Иран; като има предвид, че Ислямска република както пряко, така и чрез свои хора на място избива дисиденти от диаспората, отвлича лица в Иран и замисля бомбени нападения в редица държави, включително държави – членки на ЕС;

Ф.  като има предвид, че режимът на Ислямска република умишлено прекъсва интернет връзките и мобилните връзки и сериозно ограничава платформите на социалните медии, за да осуети възможността на иранското население да организира протести; като има предвид, че режимът на санкции на ЕС във връзка с положението с човешките права в Иран включва също забрана за износ в Ислямската република на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, и на оборудване за наблюдение на телекомуникациите;

Х.  като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел в изявленията си от 8 декември 2022 г. и 7 януари 2023 г. осъди екзекуциите на Мохамед Мехди Карами и Сайед Мохамед Хосейни; като има предвид, че в изявленията му има призив към иранските власти незабавно да прекратят практиката на налагане и изпълнение на смъртни присъди срещу демонстранти; като има предвид, че в тези изявления ЕС също така призовава иранските власти незабавно да отменят неотдавна произнесените смъртни присъди и стриктно да спазват международните си задължения;

Ц.  като има предвид, че Ислямската република обвини кюрдски групировки, включително действащи в Ирак, в подстрекаване на протести в Иранския Кюрдистан; като има предвид, че под този претекст IRGC започна въоръжени нападения срещу региона на Кюрдистан в Ирак, като изби десетки лица, включително цивилни; като има предвид, че репресиите срещу протестите бяха особено жестоки в северозападната и югоизточната част на Иран, в която живеят множество представители на малцинствата на кюрдите и белуджите;

Ч.  като има предвид, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция, състоящ се от паравоенните милиции „Басидж“, силите „Кудс“ и сухопътните, военновъздушните и военноморските сили, играе централна роля в потушаването на вътрешни разногласия и във външната военна дейност; като има предвид, че според сведенията IRGC, действаща като държава в държавата, контролира две трети от иранската икономика, включително холдинги в инфраструктурната, нефтохимическата, финансовата, телекомуникационната, автомобилната и морската промишленост, както и значителни благотворителни фондове (известни като „боняд“) и широкомащабни незаконни мрежи за контрабанда;

Ш.  като има предвид, че в Иран жените и момичетата са брутално убивани при т.нар. „убийства на честта“; като има предвид, че жертвите често не получават правосъдие за престъпления, извършени спрямо тях в името на „честта“;

Щ.  като има предвид, че IRGC извършва, ръководи и допринася за терористична дейност както в страната, така и в региона; като има предвид, че руската агресия срещу Украйна доведе до задълбочаване на отношенията между Техеран и Москва;

АА.  като има предвид, че агресивната вътрешна политика на режима на моллите е въплътена и във външната политика на Ислямската република; като има предвид, че този режим допринася за дестабилизиране на целия регион на Близкия изток и отвъд него;

АБ.  като има предвид, че Ибрахим Раиси, който беше избран за президент на Иран през юни 2021 г. и който е включен в списъка със санкции на САЩ, преди това е оглавявал иранската съдебна система, въпреки наличието на добре документирани данни за сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че победата на Ибрахим Раиси беше нагласена от институциите на Ислямската република при проведените избори, които не бяха напълно свободни и честни; като има предвид, че само 7 от общо 592 кандидати получиха разрешение от Съвета на пазителите да се кандидатират за президенти; като има предвид, че сред кандидатите нямаше жени, лица от малцинствените групи или лица, които застъпват позиции, противопоставящи се на режима;

АВ.  като има предвид, че преговорите за подновяване на Съвместния всеобхватен план за действие все още не са официално прекратени; като има предвид, че все още се водят разговори във връзка с разследването на Международната агенция за атомна енергия, която откри следи от уран в три недекларирани обекта в Иран;

1.  осъжда най-категорично смъртните присъди и екзекуциите на мирни демонстранти в Иран, по-специално на Мохсен Шекари, Маджидреза Рахнавард, Мохамед Мехди Карами и Сайед Мохамед Хосейни; изисква от иранските власти незабавно и безусловно да прекратят всякакви планове за изпълнение на екзекуции и да се въздържат от нови смъртни присъди; призовава органите на Ислямска република Иран да въведат официален мораториум върху екзекуциите с цел пълно премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава иранските органи да отменят всички осъдителни присъди и смъртни наказания; отново заявява, че се противопоставя принципно и категорично на прилагането на смъртното наказание по всяко време и при всякакви обстоятелства;

2.  настоятелно призовава органите на Ислямската република да гарантират незабавното и безусловно освобождаване на всички осъдени на смърт протестиращи, включително Мохамед Боругхани, Мохамед Гобадлу, Хамид Гаре Хасанлу, Махан Садрат Марани, Хосейн Мохамади, Манучехр Мехман Наваз, Саханд Нурмохамад-Заде, Саман Сейди, Реза Аря, Салех Мирхашеми Балтаги, Саид Якуби Кордафли, Джавад Рухи, Аршиа Такдастан и Мехди Мохамадифард, Салех Мирхашеми, Маджид Каземи и Саид Ягуби; решително осъжда факта, че наказателните производства и смъртното наказание се използват от иранския режим като оръжие за потискане на инакомислието и за наказване на хората за упражняването на основните им права; призовава Ислямската република да преразгледа своя правен кодекс и да премахне moharebeh („водене на война против Бога“) и mofsed-e-filarz („оскверняване на земята“) като наказуеми престъпления;

3.  изразява своята солидарност с иранските младежи, жени и мъже, включително малцинствата, които ръководят протестите и участват в тях; изразява подкрепата си за мирното протестно движение в цялата страна срещу системното и засилващо се потисничество и тежките и масови нарушения на правата на човека и основните свободи; изразява категорична подкрепа за стремежите на иранския народ да живее в свободна, стабилна, приобщаваща и демократична държава; осъжда системната дискриминация на иранския режим срещу жените чрез законови и подзаконови актове, които сериозно ограничават техните свободи, живот и препитание;

4.  поднася своите съболезнования на семействата на всички убити, изтезавани, отвлечени и незаконно лишени от свобода лица след неотдавнашните и предишните протести в Иран;

5.  отново осъжда категорично широко разпространеното, брутално, умишлено и непропорционално използване на сила от страна на иранските сили за сигурност срещу мирни демонстранти; призовава иранските власти да сложат край на репресиите срещу собствените си граждани; припомня, че правото на мирни събрания трябва да бъде гарантирано;

6.  изисква международната общност и ЕС и неговите държави членки да използват всички контакти с органите на Ислямската република, за да изискат незабавно прекратяване на екзекутирането на демонстранти и насилствените репресии срещу протестите и безусловното освобождаване на всички лица, задържани заради упражняването на правото им на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване и на мирни събрания; призовава ЕСВД и държавите членки да продължат да търсят отговорност от иранския режим за убийствата на собствения му народ и за тежките нарушения на правата на човека;

7.  призовава иранския режим да позволи международно, безпристрастно и ефективно разследване на нарушенията на правата на човека от страна на режима, включително убийствата на Джина Махса Амини, убийствата на стотици протестиращи и изтезанията и малтретирането на произволно задържаните лица, което да бъде извършено от независим компетентен орган в сътрудничество с международни организации; изисква иранските власти да дадат ход на бързо, основано на доказателства, безпристрастно и ефективно разследване на всички убийства на протестиращи, включително изправяне на виновните пред съда; подчертава, че ЕС следва да продължи да проучва убийството на Джина Махса Амини, както и начина, по който иранските сили са реагирали на последвалите демонстрации;

8.  настоятелно призовава за незабавното освобождаване на всички лица, задържани заради участието им в мирни демонстрации, както и на всички политически затворници; призовава за налагане на целенасочени ограничителни мерки съгласно Регламент (ЕС) № 359/2011 срещу всички съдии, постановяващи присъди срещу протестиращи; настоява също така иранските власти незабавно и безусловно да оттеглят всички обвинения срещу всяко лице, което е лишено от свобода единствено заради мирното упражняване на правото си на изразяване на мнение, на сдружаване и на мирни събрания във връзка с протестите; призовава иранските власти да изпълнят международните си задължения, включително съгласно Международния пакт за граждански и политически права;

9.  приветства заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2022 г. и приемането на неотдавнашните ограничителни мерки срещу лицата, замесени в насилието спрямо протестиращи, както и срещу всички лица, свързани с „нравствената“ полиция, за които е установено, че имат съучастие във или са отговорни за смъртта на Джина Махса Амини; счита обаче, че грубото незачитане от страна на иранския режим на човешкото достойнство и демократичните стремежи на собствените му граждани, както и подкрепата му за Руската федерация, налагат допълнителни корекции в позицията на ЕС спрямо Иран;

10.  призовава ЗП/ВП и Съвета да разширят списъка със санкции на ЕС, така че той да включва всички лица и образувания, отговорни за нарушения на правата на човека, и членовете на техните семейства, включително върховния водач Али Хаменей, президента Ибрахим Раиси и главния прокурор Мохамед Джафар Монтазери, както и всички фондове („боняд“), свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, по-специално „Боняд Мостазафан“ и „Боняд Шахид ва Омур-е Джанбазан“; призовава също така ЗП/ВП, Съвета и държавите членки да разгледат възможността за налагане на санкции срещу 227-те членове на иранския парламент, които насърчиха използването на смъртни присъди; приветства текущата подготовка в Обединеното кралство за включването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в списъка на Обединеното кралство на терористични организации; решително осъжда санкциите, наложени от иранските власти срещу бивши германски и френски политици, както и срещу членове на Европейския парламент; припомня, че докато европейските парламентаристи са санкционирани от органите, междупарламентарният диалог следва да бъде преустановен;

11.  призовава Съвета и държавите членки да добавят Корпуса на гвардейците на ислямската революция и неговите спомагателни сили, включително паравоенните милиции „Басидж“ и силите „Кудс“, към списъка на ЕС на терористи и да забранят всякаква икономическа и финансова дейност, включваща предприятия и търговски дейности, свързани със, притежавани (изцяло или частично) от или изпълняващи функцията на параван за IRGC или за лица, свързани с него, независимо от държавата, в която те извършват дейност, като същевременно се избягват всякакви неблагоприятни последици за народа на Иран и за хуманитарната помощ и помощта за развитие от ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки, в сътрудничество с единомислещи партньори, да призоват настоятелно всяка държава, в която IRGC разгръща военни, икономически или информационни операции, да прекъсне и да обяви за незаконни връзките с IRGC; категорично осъжда непровокираното нападение от страна на IRGC в иракската провинция Ербил в Иракски Кюрдистан и подчертава, че подобни безразборни нападения застрашават невинни цивилни граждани и стабилността на региона;

12.  отново осъжда категорично бързо влошаващото се положение с правата на човека в Иран, за което отговорност носят единствено Ислямската република, най-високопоставените ѝ ръководители и нейните сили за сигурност, включително Корпусът на гвардейците на ислямската революция; изисква иранските органи да зачитат етническите и религиозните малцинства и основните права и свободи на ЛГБТИК+ лицата; призовава иранските органи да премахнат всички форми на дискриминация;

13.  приветства създаването на независима международна мисия за установяване на фактите относно Ислямска република Иран, упълномощена от Съвета на ООН по правата на човека с Резолюция S35/1 от 24 ноември 2022 г. да разследва нарушенията на правата на човека в Ислямска република Иран и да събира и анализира свързани с това доказателства, и призовава за бързото ѝ разполагане; настоятелно призовава органите на Ислямската република да предоставят на мисията за установяване на фактите пълен и безпрепятствен достъп за изпълнение на мандата ѝ и да се въздържат от тормоз и сплашване на лицата, които сътрудничат на мисията за установяване на фактите, или на членовете на техните семейства; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят изцяло подготовката и изпълнението на мисията за установяване на фактите; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека незабавно да отнесе случая с Иран до Съвета за сигурност на ООН при липса на сътрудничество от страна на Ислямската република;

14.  призовава иранските органи да разрешат посещения на всички специални процедури на Съвета на ООН по правата на човека и по-специално да гарантират, че на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран е разрешено да влезе в страната;

15.  изисква режимът в Иран да освободи всички защитници на правата на човека; призовава режима в Иран да преустанови целенасоченото преследване на всички защитници на правата на човека в Иран и да гарантира при всички обстоятелства, че те са в състояние да извършват своите законни дейности, свързани с правата на човека, без страх от репресии и без никакви ограничения, включително съдебен тормоз;

16.  осъжда задържането на десетки журналисти и призовава иранските органи да ги освободят незабавно; изразява дълбока загриженост във връзка с арестуването на над 80 медийни работници, включително Нилуфар Хамеди — журналистката, която първа разпространи новините за ареста и хоспитализацията на Джина Махса Амини — и призовава иранските органи незабавно да ги освободят; призовава Ислямска република да зачита свободата на изразяване на мнение и свободата на убежденията на всички, които живеят в Иран; изразява загриженост относно криминализирането на и насилието срещу медицински специалисти от страна на силите за сигурност и призовава Ислямска република Иран да предостави на цивилния медицински персонал цялата налична подкрепа, за да може той да оказва безпристрастна медицинска помощ;

17.  осъжда най-категорично системното използване на изтезания, включително на сексуално насилие като оръжие, в иранските затвори и призовава за незабавното прекратяване на всички форми на изтезания и малтретиране на всички задържани лица; категорично осъжда политиката на Ислямска република за изтръгване на принудителни самопризнания чрез изтезания, сплашване, заплахи срещу членове на семейството или други форми на принуда, както и използването на тези принудителни самопризнания за издаване на присъди срещу протестиращи; осъжда също така практиката на отказване на достъп на задържаните до телефонни обаждания и посещения от членове на семейството; изразява дълбока загриженост от невъзможността на задържаните лица да получат достъп до правна защита по време на разпитите; призовава режима в Иран да третира затворниците с необходимото уважение, като зачита тяхното достойнство и стойността им, присъщи на човешката личност; отново призовава Иран да ратифицира незабавно Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и да действа в пълно съответствие с разпоредбите, съдържащи се в нея;

18.  настоятелно призовава иранските органи незабавно да освободят всички задържани граждани на ЕС и да оттеглят всички обвинения срещу тях; решително осъжда присъдата на белгийския служител на неправителствена организация (НПО) Оливие Вандекастеле, който е осъден на 40 години лишаване от свобода, 74 удара с камшик и глоба в размер на 1 милион евро по изфабрикувани обвинения в шпионаж, както и продължаващото лишаване от свобода и смъртната присъда, издадена срещу шведския гражданин Ахмадреза Джалали, както и циничното използване от Ислямска република на заложници като средство на дипломацията с цел принудително освобождаване на осъдения терорист Асадолах Асади; призовава за незабавно и безусловно освобождаване и безопасно репатриране на Ахмадреза Джалали и Оливие Вандекастеле и на седемте френски граждани, които все още са задържани в Иран, включително Сесил Колер; осъжда най-категорично екзекуцията в Иран на иранско-британския гражданин Алиреза Акбари; освен това изразява загриженост относно публичните заплахи от страна на иранското министерство на разузнаването и сигурността срещу европейски посолства;

19.  призовава държавите членки и НПО да запазват, съхраняват и споделят всички налични доказателства, които могат да допринесат за разследванията, както и да сътрудничат и да подкрепят работата на Международния наказателен съд; настоятелно призовава иранските органи да предприемат стъпки за ратифицирането на Римския статут на Международния наказателен съд; подчертава, че продължаващите и тежки нарушения на правата на човека, извършвани от иранския режим срещу собствения му народ, застрашават преговорите по Съвместния всеобхватен план за действие;

20.  категорично осъжда продължаващата практика на Ислямската република да блокира достъпа до интернет и мобилните мрежи при провеждането на протести в страната, което възпрепятства комуникацията и свободния поток на информация за иранските граждани; подчертава, че подобни действия представляват явно нарушение на международното право; приветства различните ограничителни мерки на ЕС, приети в рамките на механизма за санкции в отговор на репресиите, по-специално тези, които са насочени срещу лица и образувания, осъществяващи дейност в областта на информационните и комуникационните технологии, и срещу лицата, отговорни за дезинформация; освен това приветства добавянето на иранския министър на информационните и комуникационните технологии към списъка със санкции на ЕС; призовава Комисията да разгледа възможността, в съответствие с принципа на необходимост, да се позволи на установените в ЕС доставчици на съобщителни услуги да предлагат безопасни средства на гражданите и пребиваващите в Иран лица;

21.  призовава държавите членки да се ангажират да предоставят на иранците възможност за достъп до свободен интернет въпреки масовата цензура на режима по отношение на интернет; предлага необходимите технически и финансови ресурси да бъдат осигурени чрез фонд на ЕС;

22.  настоятелно призовава всички държави членки да упражняват универсална юрисдикция по отношение на всички ирански длъжностни лица, които основателно са заподозрени в наказателна отговорност за престъпления съгласно международното право и други тежки нарушения на правата на човека; настоятелно призовава държавите членки, чието национално законодателство все още не предвижда привеждането в действие на принципа на универсална юрисдикция, да въведат незабавно законодателство от такова естество;

23.  призовава за разширяване на ограничителните мерки с оглед на факта, че Ислямска република Иран продължава да предоставя безпилотни летателни апарати и планира да доставя ракети земя-земя на Руската федерация, за да бъдат използвани срещу Украйна; подчертава, че Ислямската република допринася за военните престъпления в Украйна, тъй като тези оръжия се използват срещу цивилни лица и гражданска инфраструктура;

24.  призовава Комисията и Съвета да отстранят всички пропуски в изпълнението на действащите санкции, включително пропуските от финансово естество, да гарантират тяхното стриктно прилагане и да се координират тясно и да си сътрудничат с международните партньори с цел ефективно прилагане на ограничителните мерки;

25.  изразява дълбока загриженост във връзка със структурните транснационални репресии, извършвани от органите на Ислямската република, които включват шпионаж, убийства, опити за бомбени нападения, кибератаки, кампании за дезинформация и други опити за упражняване на контрол, по-специално от страна на нейните посолства и Корпуса на гвардейците на ислямската революция, срещу иранската диаспора, живееща в ЕС, което задушава свободата на словото и на изразяване на гражданите и пребиваващите в ЕС, застрашава тяхната безопасност и представлява злонамерена намеса; призовава ЕС и държавите членки да разширят защитата на иранската диаспора срещу транснационалните репресии от страна на Ислямската република; призовава ЕСВД и държавите членки да намерят начини за предоставяне на техническа помощ и подкрепа в областта на капацитета на лицата, които подпомагат иранското гражданско общество, като същевременно се гарантира ангажираността на Иран с тези дейности;

26.  осъжда неотдавнашните нападки от страна на ирански длъжностни лица срещу вестник „Шарли Ебдо“ и приветства започването на разследване на кибератаката срещу вестника след публикуването на сатирични карикатури;

27.  призовава ЕС, включително ЗП/ВП, да продължи да изразява безпокойството си във връзка с правата на човека пред иранските органи в рамките на двустранни и многостранни форуми и да използва всички планирани контакти с иранските органи за тази цел, по-специално в контекста на политическия диалог на високо равнище между ЕС и Иран; отново заявява, че зачитането на правата на човека е основен елемент в развитието на отношенията между ЕС и Иран;

28.  отново призовава всички държави членки съвместно да правят публични изявления и да предприемат дипломатически инициативи за наблюдение на несправедливи съдебни процеси и посещаване на затворите, където са задържани заложници от ЕС в Иран, защитници на правата на човека и други лица, лишени от свобода заради убежденията си; насърчава по-силната координация между посолствата на държавите – членки на ЕС, акредитирани в Техеран; настоятелно призовава всички държави членки с дипломатическо присъствие в Техеран да използват механизмите, предвидени в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за да подкрепят и предоставят помощ на осъдените на смърт лица и на лицата, които са осъдени и арестувани незаконно; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че затворниците могат да приемат посетители, и внимателно да следят условията, в които те са задържани;

29.  настоятелно призовава иранските органи да предоставят на независими наблюдатели от посолствата на държавите членки в Иран достъп до всички съдебни процеси, свързани с протестите; призовава държавите членки да наблюдават всички съдебни процеси, свързани с протестите, като обърнат специално внимание на съдебните процеси за углавно престъпление, и публично да осъждат техните недостатъци;

30.  призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки, в сътрудничество с единомислещи партньори, да разширят и засилят осезаемата подкрепа за демократичните стремежи на народа на Иран, по-специално чрез засилване на подкрепата за независими организации за правата на човека и организации на гражданското общество, както и независими медийни платформи, и чрез подкрепа за усилията на единомислещи партньори за поддържане на свързаността с интернет в Иран; насърчава демократичната опозиция на Иран да се стреми към по-голямо единство, когато това е възможно, въз основа на споделени ценности и с участието на иранците, които живеят в изгнание или са част от диаспора, за да се улесни по-нататъшната подкрепа от страна на международната общност; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят стратегическата си комуникация, насочена към иранския народ, по-специално чрез засилване на мандата на Оперативната група на ЕСВД за стратегическа комуникация с южното съседство с цел включване на Ислямската република и чрез значително увеличаване на нейното финансиране и видимост;

31.  призовава ЕС и неговите държави членки да улеснят издаването на визи за всяко лице, което има основателни опасения от преследване поради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване и на мирни събрания във връзка с демонстрациите в Иран; призовава ЕСВД да се обърне към непосредствените съседи на Иран, за да гарантира, че граничните пунктове остават отворени за активистите, бягащи от Иран, и да гарантира, че тези лица могат безопасно да кандидатстват за убежище в Европа от съответните държави;

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Ислямското консултативно събрание на Иран, на режима на Ислямска република Иран, както и на кабинета на върховния лидер на Ислямска република Иран.

(1) Приети текстове, P9_TA(2022)0352. (2) ОВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 286. (3) Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/2433 на Съвета от 12 декември 2022 г. за прилагане на Решение 2011/235/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Иран (ОВ L 318 I, 12.12.2022 г., стр. 36). (4) ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 93. (5) ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 70. (6) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка – годишен доклад за 2021 г. (2022/2153(INI))

P9_TA(2023)0017 A9-0294/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2021 г., озаглавен „Иновативен отговор“ и публикуван на 27 януари 2022 г.,

–  като взе предвид финансовия доклад на ЕИБ за 2021 г. и доклада на ЕИБ относно дейностите по финансиране и получаване на заеми за 2021 г., и двата публикувани на 5 май 2022 г.,

–  като взе предвид оперативния план на групата на ЕИБ за 2021 г., публикуван на 20 януари 2021 г.,

–  като взе предвид инвестиционния доклад на ЕИБ за 2020 – 2021 г.: Изграждане на интелигентна и екологосъобразна Европа в ерата на COVID-19, публикуван на 21 януари 2021 г.,

–  като взе предвид плана за изпълнение за пътната карта на групата на ЕИБ за климатичната банка за периода 2021 – 2025 г., приет от Съвета на директорите на ЕИБ на 14 ноември 2020 г. и публикуван на 14 декември 2020 г.,

–  като взе предвид стратегията на ЕИБ за климата, приета през ноември 2020 г. и публикувана на 15 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на групата на ЕИБ за устойчивостта за 2021 г., публикуван на 6 юли 2022 г.,

–  като взе предвид рамката на групата на ЕИБ относно екологичната и социалната устойчивост, приета на 2 февруари 2022 г.,

–  като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет на ЕИБ за 2021 г., публикувани на 21 юли 2022 г.,

–  като взе предвид доклада за дейността на ЕИБ по разследвания на измами за 2021 г., публикуван на 7 юли 2022 г.,

–  като взе предвид годишния доклад за дейността във връзка с жалбите относно възлагането на поръчки и Комитета за жалби относно възлагането на поръчки на Европейската инвестиционна банка за 2021 г., публикуван на 7 април 2022 г.,

–  като взе предвид работното споразумение, подписано от ЕИБ, Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската прокуратура на 7 декември 2021 г.,

–  като взе предвид доклада за дейността на ЕИБ относно проверките за съответствие за 2021 г., публикуван на 25 август 2022 г.,

–  като взе предвид рамката PATH на групата на ЕИБ – подкрепа за контрагентите по техния път за привеждане в съответствие с Парижкото споразумение (рамката за привеждане на контрагентите в съответствие с Парижкото споразумение), публикувана на 26 октомври 2021 г.,

–  като взе предвид политиката на групата на ЕИБ за борба с измамите, публикувана на 5 август 2021 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на Комитета на ЕИБ по етика и вътрешен контрол за 2020 г., публикуван на 8 април 2022 г., и оперативните правила на Комитета,

–  като взе предвид кодексите за поведение на персонала на групата на ЕИБ, на членовете на нейния Одитен комитет и на нейния Управителен комитет,

–  като взе предвид доклада на групата на ЕИБ относно оповестяването на информация за управлението на риска за 2021 г., публикуван на 9 август 2022 г.,

–  като взе предвид Правилника за дейността на ЕИБ,

–  като взе предвид тристранното споразумение между Европейската комисия, Европейската сметна палата (ЕСП) и Европейската инвестиционна банка (тристранното споразумение), което влезе в сила през ноември 2021 г.,

–  като взе предвид политиката за прозрачност на групата на ЕИБ, публикувана на 18 ноември 2021 г., и политиката ѝ относно подаването на сигнали за нередности, публикувана на 24 ноември 2021 г.,

–   като взе предвид новите насоки на ЕИБ за политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г., публикувани на 13 октомври 2021 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2022 г. относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка – годишен доклад за 2020 г.(1),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0294/2022),

А.  като има предвид, че групата на ЕИБ се състои от ЕИБ и ЕИФ и е най-голямата многостранна финансова институция в света и един от най-големите източници на финансиране на борбата с изменението на климата; като има предвид, че ЕИБ се фокусира върху приоритетните области на климата и околната среда, развитието, иновациите и уменията, малките и средните предприятия, инфраструктурата и сближаването; като има предвид, че ЕИФ подкрепя малките и средните предприятия с финансиране за предприемачество, растеж, иновации и научно-изследователска дейност, заетост и регионално развитие;

Б.  като има предвид, че Договорите изискват от ЕИБ да допринася за интеграцията на ЕС, както и за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар, като взема предвид целите на публичната политика, като например социалното сближаване и устойчивото развитие, с цел преодоляване на неравенствата чрез осигуряване на по-добри условия за достъп до работни места и възможности за образование, публични инфраструктури и услуги и чрез насърчаване на здравословна и устойчива околна среда;

В.  като има предвид, че ЕИБ е обвързана от Хартата на основните права на ЕС; като има предвид, че принципите за правата на човека са включени в нейните процедури и стандарти за надлежна проверка, включително публично достъпни предварителни оценки;

Г.  като има предвид, че инвестициите на ЕИБ имат капацитета да подкрепят социалния сектор, включително здравеопазването, жилищното настаняване и образованието;

Д.  като има предвид, че териториалното и социалното сближаване, устойчивото развитие и справянето с безработицата, бедността и социалното изключване следва да бъдат в центъра на дейността на ЕИБ; като има предвид, че устойчивостта трябва да бъде интегрирана във всички дейности по отпускане и получаване на заеми и консултации, тъй като задачата на ЕИБ е да насърчава устойчивия растеж в рамките на Европейския съюз и извън него; като има предвид, че подкрепата за сближаването е заложена в нейния устав и инвестициите на ЕИБ имат за цел да допринасят за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар;

Е.  като има предвид, че ЕИБ играе ключова роля като климатична банка на ЕС в борбата срещу извънредните ситуации в световен мащаб, свързани с изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие; като има предвид, че ЕИБ се ангажира да приведе всички свои дейности в съответствие с Парижкото споразумение, за да увеличи годишното финансиране за действия в областта на климата и устойчивост на околната среда до над 50% от общото кредитиране до 2025 г.; като има предвид, че тя се ангажира да инвестира най-малко 1 трилион евро във финансиране на борбата с изменението на климата през следващото десетилетие;

Ж.  като има предвид, че гаранционното споразумение с групата на ЕИБ (ЕИБ и ЕИФ) в рамките на InvestEU беше договорено през 2021 г. и в началото на 2022 г. и беше подписано на 7 март 2022 г.;

З.  като има предвид, че държавите членки могат да поверят на ЕИБ прилагането на финансови инструменти, които те използват за инвестиране на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) в допустими проекти; като има предвид, че ЕИБ може да предлага допълнително финансиране и специална консултантска подкрепа на държавите членки за инвестиране на техните средства по МВУ;

И.  като има предвид, че ЕИБ допринася за изпълнението на политическите и икономическите цели на Европейския съюз и подкрепя приоритетите на външната дейност на Съюза във всички региони по света, включително в политически чувствителни държави в региони на източното и средиземноморското съседство;

Й.  като има предвид, че ЕИБ е най-големият многостранен кредитор в съседните на ЕС региони, които обхващат държавите от източното съседство, Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка; като има предвид, че ЕИБ извършва операции извън Европейския съюз чрез мрежа от близо 30 външни офиса, намиращи се в Африка, Латинска Америка и Азия;

К.  като има предвид, че групата на ЕИБ работи в тясно сътрудничество с институциите на ЕС и други партньори в подкрепа на целите и политическите приоритети на Съюза; като има предвид, че по-специално в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. групата на ЕИБ работи съвместно с Комисията и с националните насърчителни банки и институции и финансовите институции в областта на развитието; като има предвид, че за да се постигнат принципите и целите на Парижкото споразумение до края на 2020 г., групата на ЕИБ работеше в координация с Европейската служба за външна дейност и Европейската банка за възстановяване и развитие;

Л.  като има предвид, че ЕИБ е начело на борбата с кризата с COVID-19 в Европейския съюз и положи значителни усилия да предложи допълнителна подкрепа, по-конкретно за малките и средните предприятия (МСП), чрез създаването на новия общоевропейски гаранционен фонд (ЕФПГ) с цел предоставяне на капитал за МСП, които бяха особено тежко засегнати от последиците от кризата;

М.  като има предвид, че рейтингът „ААА“ на ЕИБ е необходим, за да се гарантират подходящи пазарни източници на финансиране при най-преференциалните ставки, и следователно трябва да бъде запазен;

Н.  като има предвид, че бизнес моделът на ЕИБ изисква най-високо равнище на почтеност, прозрачност, отчетност и добро управление, както и подходящи мерки за ефективна и ефикасна борба с всички форми на изпиране на пари, финансирането на тероризма, организираната престъпност и вредните данъчни практики, както и с видовете забранени действия, посочени в наскоро преразгледаната ѝ политика за борба с измамите;

Резултати от финансовите трансакции на ЕИБ

1.  подчертава, че ЕИБ е водещ емитент и допринася непрекъснато за иновациите и развитието на капиталовите пазари, като същевременно насърчава най-строгите стандарти;

2.  отбелязва, че към 31 декември 2021 г. общият баланс на групата на ЕИБ възлиза на 568 милиарда евро, което представлява увеличение с 11,9 милиарда евро в сравнение с 31 декември 2020 г.;

3.  отбелязва, че през 2021 г. новите заеми, подписани от банката, възлизат на 65,4 милиарда евро в съответствие с целта, определена в оперативния план за 2021 г., и са близко до резултатите от предходните години (66,1 милиарда евро през 2020 г. и 63,3 милиарда евро през 2019 г.); отбелязва, че 54,3 милиарда евро от тази сума са били от собствените ресурси на банката (в сравнение с 64,6 милиарда евро през 2020 г., също от собствените ресурси на банката);

4.  посочва, че както и през предишните години най-големият дял е бил разпределен в Италия, Франция и Испания (съответно 16%, 14% и 12% от общия размер на подписаните заеми) и че както и през предишните години секторите на транспорта, глобалните заеми и енергетиката са получили най-голям дял (съответно 30,2%, 18,5% и 14,8%);

5.  отбелязва, че общият размер на отпуснатите средства възлиза на 41,4 милиарда евро през 2021 г., от които 40,4 милиарда евро от собствените ресурси на банката (през 2020 г. общият размер на отпуснатите средства възлиза на 58,3 милиарда евро, от които 56,8 милиарда евро от собствените ресурси на банката);

6.  отбелязва, че от 31 декември 2021 г. насам непогасеният обем на подписаните заеми леко е намалял до 556,4 милиарда евро (от 558,7 милиарда евро и 560,3 милиарда евро съответно през 2020 г. и 2019 г.), от които 82% са били за проекти в рамките на ЕС (82,2% през 2020 г. и 81,4% през 2019 г.); отбелязва, че портфейлът от отпуснати заеми на ЕИБ възлиза на 433,4 милиарда евро в сравнение с 444,6 милиарда евро и 447,5 милиарда евро съответно в края на 2020 г. и 2019 г.;

7.  подчертава, че горепосочената тенденция на финансиране през 2021 г. отразява засилващия се акцент на ЕИБ върху използването на средства на трети страни в Европейския съюз, като например трансакции по линия на ЕФПГ и децентрализирани финансови инструменти, които допълват собствените ресурси на ЕИБ и ѝ дават възможност да увеличи общия обем на трансакциите с по-висок риск; отбелязва, че ЕИБ приема да поема кредитен, пазарен и ликвиден риск само в съответствие със склонността си към поемане на риск и обществената си мисия;

8.  отбелязва, че през 2021 г. ЕИБ беше най-голямата многостранна банка за развитие – емитент на „зелени“ облигации и облигации за устойчиво използване на постъпленията, като потвърди отново ролята си на лидер на световните пазари на „зелени“ облигации и облигации за устойчивост, с нов рекорд от 11,5 милиарда евро в облигации за повишаване на информираността относно климата и устойчивостта (10,5 милиарда евро еквивалентни емисии в дългови продукти за устойчивост през 2020 г.); отбелязва също така, че това е увеличило дела на финансирането за устойчивост в общото му финансиране на 21% от 15% през 2020 г. (като се имат предвид както облигациите за повишаване на информираността относно климата, така и облигациите за повишаване на информираността относно устойчивостта – CAB и SAB);

9.  оценява високо доклада, озаглавен „Оценка на облигациите на ЕИБ за повишаване на информираността относно климата“, приет през март 2021 г. от Съвета на директорите на ЕИБ; разбира, че CAB и SAB постепенно ще бъдат приведени в съответствие с предстоящия стандарт на ЕС за „зелени“ облигации (EU GBS);

10.  съзнава, че ЕИБ набира дългосрочни средства чрез емитиране на облигации на международните капиталови пазари, за да отговори на нуждите си от кредитиране; отбелязва, че през 2021 г. ЕИБ набра равностойността на 55,3 милиарда евро в 21 валути;

11.  приема за сведение, че ЕИБ генерира приходи чрез финансиране на големи обеми заеми с нисък марж и че към 31 декември 2021 г. тя е отчела нетна печалба от 2,5 милиарда евро, което представлява увеличение в сравнение с 1,7 милиарда евро и 2,4 милиарда евро съответно през 2020 г. и 2019 г.;

12.  отбелязва, че тъй като печалбите се задържат в подкрепа на операциите на ЕИБ, постоянната рентабилност на банката е довела до натрупването на значителни резерви през годините; приветства факта, че резервите са се увеличили от 73,5 милиарда евро в края на 2020 г. на 76,1 милиарда евро в края на 2021 г.;

13.  отбелязва, че общият кредитен портфейл е продължил да функционира добре, като в края на 2021 г. само 0,3% от заемите са били обезценени (в сравнение с 0,4% в края на 2020 г. и 2019 г.); отбелязва, че частта на просрочените с повече от 90 дни плащания остава много ниска, като възлиза на общо 116,3 милиона евро в края на 2021 г. (в сравнение със 117,1 милиона евро и 146,0 милиона евро съответно в края на 2020 г. и 2019 г.) и както и през предходните години представлява едва 0,03% от рисковия портфейл;

14.  приветства одобряването от страна на Съвета на директорите на 15 декември 2021 г. на оперативния план на групата на ЕИБ за периода 2022 – 2024 г.; оценява факта, че новият оперативен план потвърждава привеждането на ЕИБ в съответствие с политическите приоритети на ЕС и ангажимента ѝ да засили амбицията си за цифровия и екологичния преход;

15.  отбелязва, че оперативният план отразява предвидените заеми, необходими за постигане на оперативните ѝ цели, и че Съветът на директорите е разрешил общи заеми в размер до 50 милиарда евро за 2022 г.; отбелязва освен това, че ЕИБ е обявила програма за финансиране, която се очаква да възлезе на 45 милиарда евро;

16.  призовава ЕИБ да играе активна роля в подкрепата на проекти, които допринасят за справедливия преход, като например научните изследвания, иновациите, цифровизацията, достъпа на МСП до финансиране, социалните инвестиции и уменията;

Действия във връзка с пандемията от COVID-19

17.  подчертава, че дългосрочният бюджет на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г. (1,2 трилиона евро по текущи цени), както и временният инструмент за възстановяване NextGenerationEU (NGEU) (806,9 милиарда евро по текущи цени), са безпрецедентен и уникален отговор, който цели да подпомогне поправянето на причинените от пандемията от COVID-19 икономически и социални щети и да улесни цифровия и екологичния преход;

18.  отбелязва, че през 2021 г. различните вълни на пандемията разстроиха дейността на много от клиентите на банката, включително МСП и големи дружества, както и финансови институции, което доведе до намаляване на обемите и плащанията;

19.  отбелязва, че пандемията от COVID-19 не засегна съществено качеството на кредитния портфейл на ЕИБ благодарение на нейната стратегия за управление на кредитния риск;

20.  отбелязва със задоволство, че въпреки общия контекст на несигурност на световните финансови пазари поради пандемията от COVID-19, ЕИБ продължава да поддържа стабилна ликвидна позиция и най-високия кредитен рейтинг;

21.  отбелязва, че през 2021 г. ЕИБ е одобрила 109 самостоятелни трансакции, които имаха за цел да дадат пряк отговор на кризата с COVID-19, на обща стойност 12,9 милиарда евро (от общо одобрена сума от 55,8 милиарда евро); посочва, че от началото на пандемията от COVID-19 групата на ЕИБ е одобрила почти 72 милиарда евро целева подкрепа за сектора на общественото здравеопазване, за доставката на ваксини и за предприятията, които бяха тежко засегнати от кризата;

22.  подчертава предоставената от ЕИБ чрез ЕФПГ значителна подкрепа, която допълва други действия, предприети на равнище ЕС с цел справяне с пандемията и кризите след нея; оценява факта, че тази подкрепа действа като стимул за финансовите посредници да отпускат повече заеми на дружествата и при по-добри условия, помагайки по този начин на предприятията да получат бързо достъп до изгодно финансиране, за да преодолеят свързаните с пандемията проблеми; изразява загриженост относно липсата на прозрачност по отношение на ЕФПГ, което може да доведе до почти невъзможност да се прецени дали фондът действително е бил от полза за европейската икономика;

23.  отбелязва, че ЕФПГ даде възможност на групата на ЕИБ да увеличи подкрепата си предимно за европейски МСП, като предостави до 200 милиарда евро допълнително финансиране; поздравява групата на ЕИБ за това, че нейната подкрепа е достигнала до много предприятия в целия Европейски съюз; подчертава, че от 31 декември 2021 г. насам са одобрени проекти на обща стойност 23,2 милиарда евро (от които 18,1 милиарда евро вече са подписани) и че се очаква това да мобилизира инвестиции на обща стойност 174,4 милиарда евро;

24.  оценява факта, че увеличението с 6,0 милиарда евро на резерва на ЕИБ за здравеопазване е дало възможност за инвестиции в сектора на здравеопазването и медицинската инфраструктура, както и финансиране във връзка с научни изследвания, ваксини и лечение; отбелязва, че към 31 декември 2021 г. заемите, подписани в рамките на този резерв, възлизат на 5,4 милиарда евро, част от които са свързани с научни изследвания в областта на ваксините срещу COVID-19;

Подкрепа от ЕИБ в ключови области на политиката

25.  отбелязва, че програмата InvestEU, приемник на Европейския фонд за стратегически инвестиции, трябва да бъде разгърната в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г. и че ЕИБ също така ще бъде основният партньор по изпълнението, отговарящ за управлението на 75% от общия бюджет на мандата; разбира, че през периода 2021 – 2027 г. гаранцията на InvestEU в размер на 26,2 милиарда евро, с провизиране от МФР и NGEU, се очаква да мобилизира над 372 милиарда евро допълнителни частни и публични инвестиции в Европа, главно за устойчива инфраструктура, научни изследвания, иновации, цифровизация, достъп на МСП до финансиране, социални инвестиции и умения;

26.  призовава ЕИБ да зачита приоритетите на ЕС, подкрепяни от InvestEU, и да гарантира силна защита на финансовите интереси на ЕС; очаква ЕИБ да докладва на Парламента за своите дейности и инвестиции, свързани с програмата InvestEU през 2022 г.;

27.  подчертава, че 23-те милиона по-малки предприятия в Европа представляват 99,8% от нефинансовите предприятия и осигуряват около две трети от всички работни места; подчертава, че МСП са движеща сила за икономическото развитие в целия свят и също така са основните двигатели на иновациите; разбира, че разходите за цифровизация и действия в областта на климата бяха най-високи по време на пандемията от COVID-19 и оказаха допълнителен натиск върху МСП, които получиха подкрепа от ЕИБ главно чрез пакета за финансиране във връзка с COVID-19 и ЕФПГ;

28.  приветства групата на ЕИБ, чиято финансова подкрепа през 2021 г. за над 431 000 МСП и дружества със средна пазарна капитализация запази 4,5 милиона работни места; припомня, че подкрепата на ЕИБ за МСП представлява 47% от общия обем на подписаното от ЕИБ финансиране и почти всички дейности на ЕИФ; припомня, че в абсолютно изражение финансирането на МСП през 2021 г. представлява 45 милиарда евро от общото кредитиране на групата на ЕИБ в размер на 94,9 милиарда евро, като то се предлага при благоприятни условия за финансиране под формата на по-ниски лихвени проценти и/или по-дълги срокове до падежа и консултантски услуги; призовава ЕИБ да продължи действията си и да увеличи подкрепата с допълнителен капитал за растеж, за да се даде възможност на МСП да разширят дейността си;

29.  изразява загриженост, че настоящите високи цени на енергията оказват сериозно въздействие върху конкурентоспособността на европейските МСП; призовава ЕИБ да прецени дали настоящото равнище на подкрепа за МСП е достатъчно в контекста на високите цени на енергията и нарастващите разходи за суровини и да информира Парламента относно начина, по който възнамерява да адаптира действията си за справяне с тези нови предизвикателства;

30.  отново призовава за справедливо и прозрачно географско разпределение на проектите и инвестициите с акцент върху по-слабо развитите региони, по-специално в областта на иновациите, цифровизацията и инфраструктурата, с оглед насърчаване на приобщаващия растеж и икономическата, социалната и териториалната конвергенция и сближаване; призовава ЕИБ да действа по-усърдно при справянето с повтарящите се недостатъци, които възпрепятстват определени региони или държави да се възползват в пълна степен от финансовите дейности на ЕИБ;

31.  отбелязва, че в настоящия труден контекст (кризата след пандемията и руската агресия срещу Украйна) разликата между икономическото положение и капацитета на държавите членки се задълбочи, и подчертава, че е важно да се гарантира, че най-засегнатите региони и държави се приспособяват към новите обстоятелства, така че никой да не бъде изоставен;

32.  отново призовава ЕИБ да увеличи инвестициите в революционни иновации с цел улесняване на цифровия и „зеления“ преход;

33.  поддържа становището, че всички финансови потоци на ЕИБ следва да бъдат в пълно съответствие с целта за нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г. и с увеличената цел на ЕС в областта на климата за 2030 г.; настоява, че климатичният преход трябва да бъде приобщаващ и справедлив и че екологосъобразните инвестиции трябва да бъдат жизнеспособни; припомня, че от ЕИБ се очаква да използва своите заеми, финансови инструменти, техническа помощ и консултантски услуги с цел подкрепа на гражданите и предприятията, които са изправени пред социално-икономически предизвикателства, произтичащи от прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика;

34.  отново призовава за засилване на техническата помощ и финансовите консултации за местните и регионалните органи, особено в региони с нисък инвестиционен капацитет, както и за проекти от общ интерес за няколко държави членки, които са от такъв мащаб или естество, че не могат да бъдат изцяло финансирани с различните налични средства в отделните държави членки преди одобряването на проектите, за да се подобри достъпността на финансиране от ЕИБ;

35.  отново призовава ЕИБ да извърши надлежна проверка на етапа на подготовка на всички проекти, за да включи внимателно разглеждане и зачитане на правата на човека и коренните общности, както и да разработи ясна стратегия за правата на човека, която включва оценки на риска и въздействието върху правата на човека;

36.  подчертава, че изискването финансовите посредници и корпоративните клиенти да изготвят планове за декарбонизация възможно най-скоро и най-късно до края на 2025 г. трябва да улеснява достъпа до финансиране за МСП; отбелязва обаче, че това е изключително важно изискване с оглед на амбициите на ЕИБ да стане климатичната банка на ЕС и да постигне равнище на финансирането за „зелени“ и устойчиви проекти от най-малко 50%;

37.  призовава да се постави акцент върху надеждността на краткосрочните планове за декарбонизация, за тяхното стриктно изпълнение и целите за намаляване на емисиите на парникови газове, както и за оценка, за да се установи дали те могат да бъдат включени в договорните клаузи между ЕИБ и нейните клиенти;

38.  съзнава, че действията на ЕИБ свързват климата, иновациите и развитието, и признава, че иновациите и технологиите са ключови фактори за прехода към икономика с нулеви нетни емисии; приветства партньорството между Комисията и програмата „Катализатор за революционна енергия“, което има за цел да мобилизира до 1 милиард щатски долара за периода 2022 – 2026 г., за да се ускори внедряването и пазарната реализация на иновативни технологии, които ще спомогнат за постигането на амбициите на Европейския зелен пакт и целите на Европейския съюз в областта на климата за 2030 г.;

39.  подчертава необходимостта от постигане на адекватно равнище на енергийна сигурност, за да може да се постигне бързата и стабилна независимост на европейските държави;

40.  призовава ЕИБ да увеличи финансирането с цел стимулиране на технологичния преход, предоставяне на средства на МСП за дългосрочни научни изследвания и иновации, подкрепа за развитието на умения, адаптирани към реалните нужди на пазара на труда, и насърчаване на инвестициите в цифровите умения на служителите и предприемачите, цифровата инфраструктура и изграждането на капацитет за цифровизация; подчертава, че европейските МСП изостават по отношение на внедряването на цифровите технологии, като само 55% от МСП в ЕС имат поне основно равнище на цифровизация;

41.  отбелязва докладваното увеличение на процента на подписаните от ЕИБ заеми, свързани с хоризонталната цел на публичната политика на ЕС за икономическо и социално сближаване и конвергенция, от 34,5% през 2020 г. на 41,5% през 2021 г.; приветства амбицията на ЕИБ, заложена в нейния нов документ за насоките за сближаването за периода 2021 – 2027 г., по отношение на увеличеното финансиране от страна на групата на ЕИБ, предназначено за сближаване, с насоченост на 40% от финансирането в ЕС за 2022 г. (достигащо 45% до 2025 г.), от които 20% в по-слабо развитите региони (достигащо 23% до 2025 г.); призовава ЕИБ да продължи да предоставя консултантски услуги на регионите, обхванати от политиката на сближаване, което им помага да използват по-добре наличните инвестиции;

42.  призовава ЕИБ да продължи да отдава приоритет на инвестициите в здравната инфраструктура, в обучението на персонала и в качеството на здравните услуги, за да се намали неравенството между държавите;

43.  приветства решението на Съвета на директорите на ЕИБ от септември 2021 г., с което се одобрява създаването на ЕИБ Глобал, новият клон, отговарящ от 1 януари 2022 г. за всички дейности на ЕИБ в региона, обхванат от процеса на разширяване, и държавите от източното и южното съседство на Европейския съюз, Африка на юг от Сахара, Азия, Латинска Америка, Карибския и Тихоокеанския басейн; призовава ЕИБ Глобал да се съсредоточи върху програма за справедливо и устойчиво развитие в държавите получатели, като същевременно демонстрира ясна допълняемост по отношение на развитието;отбелязва със загриженост предизвикателствата, които стоят пред проектите в държави извън ЕС, по-специално корупцията, злоупотребата със средства и това да се гарантира, че те достигат до получателите, за които са предназначени, и изпълняват принципите на ключовите области на политиката;

44.  счита, че ЕИБ Глобал следва да се ползва с оперативната автономност, необходима за успешното прилагане на политиките на ЕС, като се възприеме подходящата корпоративна култура на банка за развитие, като междувременно се възползва от правната рамка на банката и споделя същите политики и високи стандарти; призовава ЕИБ Глобал да гарантира най-високите стандарти за надлежна проверка в процесите на оценяване на проекти;

45.  подчертава решаващата роля на ЕИБ за постигането на целите на Механизма за справедлив преход и призовава за по-голямо участие и конкретни действия в това отношение;

46.  посочва, че селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство са ключови фактори за растежа и развитието в селските райони; призовава ЕИБ да предоставя по-добра помощ и да подкрепя иновациите в тези съответни сектори, които могат да допринасят значително за продоволствената сигурност; подчертава, че финансовите нужди на земеделските стопани, по-специално на младите и новите участници, са значителни и че земеделските стопани и предприятията в този сектор имат по-нисък процент на успеваемост, когато кандидатстват за финансиране; призовава ЕИБ да продължи да работи върху нови финансови инструменти, които да подобрят достъпността за селскостопанския сектор;

47.  осъжда незаконната, непровокирана и неоправдана военна агресия и нашествие на Руската федерация в Украйна; подчертава факта, че войната създаде тежка хуманитарна криза и оказа съществено въздействие върху икономическото положение и сигурността в ЕС и в неговите съседни държави, което следва да бъде широко отразено в дейностите и инвестиционните планове на ЕИБ;

48.  изразява загриженост относно енергийната зависимост и уязвимостта на Република Молдова, които се изостриха от настоящата енергийна криза; настоятелно призовава ЕИБ да подкрепя инвестициите в дългосрочната енергийна автономност и диверсификация на Република Молдова;

Съответствие, прозрачност и отчетност на ЕИБ

49.  отново заявява, че рейтингът „ААА“ на ЕИБ е необходим, за да се гарантират подходящи пазарни източници на финансиране, и трябва да бъде запазен; счита, че финансовата стабилност, доброто управление, консервативната склонност към поемане на риск, дългосрочната устойчивост и подкрепата на ЕС са съществени компоненти, както и присъщи качества на успешния ѝ бизнес модел;

50.  приема за сведение забележките и препоръките на Одитния комитет на ЕИБ към банката за 2021 г.; призовава ЕИБ да изпълни тези препоръки и да завърши изпълнението на неизпълнените препоръки от предходните години;

51.  изразява съгласие със становището на Одитния комитет на ЕИБ, че съществува необходимост от засилен мониторинг, управление и надзор на оперативните и технологичните рискове, включително киберрисковете и други нефинансови рискове;

52.  приветства акцента, който ЕИБ поставя върху стратегията за цифровизация и управлението на риска за сигурността на информацията и киберсигурността, както и приемането през май 2021 г. на стратегията на групата на ЕИБ за цифровите амбиции (ИКТ); припомня, че кибератаките могат да доведат до оперативни рискове, рискове за репутацията и правни рискове; очаква ЕИБ да приеме план за действие, който обхваща както защитата срещу кибератаки, така и възстановяването от тях, с конкретни резултати и ясни показатели, и да насърчава силна култура на киберсигурност сред служителите;

53.  отбелязва, че ЕИБ, Комисията и ЕСП подновиха тристранното споразумение на 11 ноември 2021 г.; изразява съжаление относно факта, че преразгледаното споразумение не предлага широкообхватното решение, за което Парламентът призова; приветства обаче факта, че новото споразумение позволява по-голям достъп до одитираните документи на ЕИБ и по-добро рационализиране на тези документи; отново заявява, че от ЕСП се очаква да има пълен достъп до цялата информация, свързана с операциите на ЕИБ, предназначени единствено за изпълнението на политиките на ЕС;

54.  призовава ЕИБ да гарантира, че механизмът за подаване на жалби е достъпен, ефективен и независим, за да се откриват и отстраняват евентуални нарушения на правата на човека в рамките на проекти, свързани с ЕИБ;

55.  отбелязва, че през 2021 г. механизмът на ЕИБ за подаване на жалби е регистрирал 64 нови случая (в сравнение със 77 през 2020 г.), обработил е 107 случая (в сравнение със 137 през 2020 г.) и е приключил 64 случая (в сравнение с 94 през 2020 г.); насърчава ЕИБ да следи препоръките на механизма за подаване на жалби и да полага интензивни усилия за осъществяване на контакт със заинтересованите страни с цел предлагане на специално пригодени решения;

56.  съзнава, че Дирекция „Разследване на измами“ към Главната инспекция (ГИ/РИ) на ЕИБ е вътрешен отдел, който започва разследвания на видовете неправомерно поведение, определени в политиката за борба с измамите, с цел да предоставя на групата на ЕИБ съответните факти и препоръки, които да формират основата на процеса на вземане на решения на ЕИБ;

57.  отбелязва, че предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19, са оказали въздействие за втора поредна година върху компетентния отдел на Главната инспекция при изпълнението на неговите дейности, което е довело до по-малко получени твърдения (174 през 2021 г. и 183 през 2020 г.), по-малко на брой извършени мисии за разследване (5 през 2021 г. и 10 през 2020 г.) и по-малко на брой отправени препоръки и становища (45 през 2021 г. и 52 през 2020 г. спрямо по-голям брой приключени случаи, т.е. 204 през 2021 г. и 195 през 2020 г.);

58.  отбелязва, че броят на случаите, в които твърденията са били потвърдени след разследване, е намалял рязко през 2021 г. (17 потвърдени случая от общо 67 разследвания, започнати през 2021 г., и 37 потвърдени случая спрямо 91 разследвания, започнати през 2020 г., което представлява намаление от 41% на 25%);

59.  приветства подписването на 29 октомври 2021 г. на работното споразумение между ЕИБ и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), което следва да проправи пътя към по-ефективно предотвратяване и откриване на рисковете, свързани с финансирането от групата на ЕИБ;

60.  приветства създаването на нова система за последващи действия и докладване във връзка с препоръките и становищата; изисква от ГИ/РИ на ЕИБ да докладва по-подробно на Парламента относно резултатите от разследванията си; призовава годишният доклад на ГИ/РИ на ЕИБ да обхване финансовото въздействие на разследваните от нея случаи, надхвърляйки рамките на обикновеното описание на случаите, за да предостави ценна информация за оценка на защитата на финансовите интереси, включително оценката на ЕИБ на финансовите и оперативните рискове и рисковете за репутацията, когато решава дали дадено разследване е целесъобразно;

61.  оценява непрекъснатата работа на отдела за изпреварващи прегледи за почтеност и насърчава засиленото сътрудничество между капацитета на ЕИБ за отстраняване и изключване от участие, системата на Комисията за ранно откриване и отстраняване и други съответни участници (като например базата данни на системата за управление на нередностите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и инструмента за измерване на риска ARACHNE), за да се подобрят дейностите по предотвратяване и разкриване на измами, които са от съществено значение за защитата на финансовите интереси на Съюза;

62.  припомня на ЕИБ, че нейният двойствен характер (орган на ЕС и финансова институция) прави привеждането ѝ в съответствие с правото на ЕС още по-релевантно и че подходящото управление, процеси и механизми следва да бъдат последователно разработвани, прилагани и спазвани в съответствие със стандартите и критериите на Съюза и добре интегрирани с тези, които се следват от други служби на Съюза, с които ЕИБ често си взаимодейства;

63.  приема за сведение актуализираните кодекси за поведение на Управителния комитет и на Съвета на директорите на ЕИБ от август 2021 г.; приветства въвеждането на по-дълъг период на прекъсване за членовете на Управителния комитет (24 месеца вместо 12) и за членовете на Съвета на директорите (12 месеца вместо 6); изразява съжаление обаче, че няма разпоредба, която изключва заместник-председателите от надзора и вземането на решения относно операциите в техните държави на произход, и настоява този въпрос да бъде разгледан при следващото преразглеждане;

64.  вярва, че оценките на проектите, свързани с решенията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, се изготвят в съответствие с обективни технически, финансови и икономически показатели и че качеството на проектите е решаващият фактор в тях; счита, че „пакетът за управление“, приет от Съвета на гуверньорите през август 2021 г. и включващ нови кодекси за поведение за Съвета на директорите, Управителния комитет и Одитния комитет, заедно с преразгледаните оперативни правила на Комитета по етика и вътрешен контрол, укрепва етичната рамка на ЕИБ, тъй като включва по-строги правила относно дейностите след приключване на трудовите правоотношения; отново призовава при следващото преразглеждане на кодекса за поведение на Управителния комитет да се обърне внимание на оставащите недостатъци по отношение на избягването на конфликта на интереси;

65.  изразява загриженост във връзка със слабостите на първата и втората линия на защита на ЕИФ, докладвани на Одитния комитет на ЕИБ в докладите за вътрешния одит през декември 2021 г. и януари 2022 г.; призовава ЕИБ да предприеме подходящи коригиращи действия и да информира Парламента за подобни интервенции;

66.  приветства преразгледаната политика на групата на ЕИБ за подаване на сигнали за нередности от ноември 2021 г., която също така предоставя защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, които не са служители на ЕИБ;

67.  признава, че правата на човека, приобщаването и устойчивостта са основни стълбове на дейностите и операциите на групата на ЕИБ; приветства напредъка, постигнат през 2021 г. в преразглеждането и приемането (финализирани през февруари 2022 г.) на рамката за екологична и социална устойчивост; съзнава, че новата рамка се състои от преразгледаната екологична и социална политика на групата на ЕИБ и екологичните и социалните стандарти на ЕИБ и че поуките, извлечени от жалбите, подадени до механизма за подаване на жалби и Европейския омбудсман, са надлежно включени в този преглед;

68.  счита, че една подсилена политика за борба с измамите следва да посочи ефективни начини за коригиране на неправомерното поведение и намаляване на рисковете и следва да предостави набор от инструменти, които са съвместими с регулаторната рамка, с цел успешно замразяване на проектите, които са обект на основателни подозрения, и прекратяване на договорите с клиенти, които не спазват изискванията;

69.  отново изразява загриженост във връзка с няколко случая, които OLAF приключи през 2020 г. и които се фокусират върху надбавките за образование, отпуснати неправомерно на служители на ЕИБ; приветства преразглеждането и реформата от страна на ЕИБ на системата за надбавки и коригирането на много от грешките, които OLAF откри, включително стъпките за възстановяване на неправомерните плащания; отново отправя своето искане към ЕИБ да докладва на Парламента относно резултатите от последващите действия във връзка с препоръките на OLAF;

70.  приветства приемането на преразгледаната политика за прозрачност на групата на ЕИБ на 17 ноември 2021 г. след широка обществена консултация; отбелязва, че тази политика предвижда разпоредби за проактивното публикуване на информация и документи и тяхното оповестяване при поискване; припомня значението на прозрачността за посредниците, вътрешните процедури за вземане на решения и въздействието на проектите върху околната среда и правата на човека чрез пълното им изпълнение;

71.  приканва ЕИБ да прилага по-добре политиката си за прозрачност, да изпълни препоръките на Омбудсмана от трите решения, публикувани на 21 април 2022 г., в които ЕИБ се призовава да възприеме по-амбициозен подход към практиката си за оповестяване в съответствие със законодателството на ЕС в областта на прозрачността, и да предприеме няколко стъпки за прозрачност;

72.  настоятелно призовава ЕИБ да реагира бързо на исканията на Омбудсмана, за да се даде възможност на обществеността да вижда по-лесно потенциалното въздействие върху околната среда на финансираните от нея проекти;

73.  отново призовава за повече прозрачност и отчетност пред Парламента; отново подчертава по-специално значението на засиления контрол от страна на Парламента върху решенията на Съвета на директорите на ЕИБ при по-голяма прозрачност от страна на Комисията относно позициите, които тя заема на заседанията на Съвета на директорите на ЕИБ; в тази връзка призовава да се разгледа възможността Парламентът да има статут на наблюдател на заседанията на съвета;

74.  счита, че Комисията следва да осигури повече прозрачност относно становищата си по финансираните от ЕИБ проекти, тъй като това би спомогнало да се изясни ролята ѝ по отношение на целите на политиката на Съюза;

75.  съзнава, че призивите за по-голяма прозрачност не могат да водят до намаляване на защитата на законните финансови интереси на клиентите и трябва да бъдат в рамките на съществуващите правни рамки и режима за защита на данните;

76.  приканва представителите на банката да повишат равнището на ангажираност и взаимодействие с Парламента, особено по отношение на контрола на финансовите дейности;

77.  изразява загриженост, че целите, определени в стратегията за многообразие и приобщаване за периода 2018 – 2021 г., не са напълно постигнати; призовава ЕИБ да полага конкретни усилия за подобряване на баланса между половете сред нейните служители, по-специално на управленско равнище и на равнище висши длъжностни лица;

78.  разбира, че ограниченото набиране на персонал по време на пандемията от COVID-19, специфичното естество на търсените от банката профили (в областта на управлението на риска, съответствието и ИТ, наети в много случаи от банковия сектор и специализираните сектори, при които няма непременно многообразие) и конкурентоспособността на пазара на труда в Люксембург са примери за ограниченията, които трябва да се вземат предвид при оценката на цялостната ситуация;

79.  признава дългогодишните опасения и жалби във връзка с големите разлики в заплащането между административните и професионалните категории служители; обръща внимание на високите разходи за живот в Люксембург и отбелязва, че корекционният коефициент за Люксембург е фиксиран на 100%, въпреки че би трябвало да бъде по-висок; посочва предизвикателствата, пред които са изправени служителите, наети в рамките на административната категория, и начина, по който тези предизвикателства могат да окажат отрицателно въздействие върху привлекателността на работата в ЕИБ и жизнения стандарт на нейните служители;

80.  насърчава банката да продължи да предприема действия за постигане на по-осезаем баланс между половете в рамките на своята организация;

81.  приветства факта, че ЕИБ извършва непрекъснат мониторинг на географския баланс и че данните в тази връзка се вземат предвид при текущите и бъдещите процедури за набиране на персонал;

82.  отново призовава ЕИБ да гарантира подходящо географско представителство на всички държави членки в своята администрация, като взема предвид компетенциите и заслугите на кандидатите; призовава банката всяка година да публикува разбивка по пол и националност на средните и висшите ръководни длъжности;

83.  отбелязва двете предложения за рамка относно правото на стачни действия и рамка относно признаването на профсъюзите и разбира, че Управителният комитет ще приеме тези рамки своевременно;

84.  приканва банката да докладва допълнително относно мерките за прилагане, които бяха въведени въз основа на проучването на здравето и благосъстоянието от 2021 г.; по-конкретно приканва банката да докладва относно прозрачността във вътрешното управление и вътрешните процедури за набиране на персонал, както и относно предприетите мерки за разглеждане на резултатите от „проучванията на удовлетвореността на персонала“;

Последващи действия във връзка с препоръките на Парламента

85.  призовава ЕИБ да продължи да докладва за актуалното състояние и за положението във връзка с изпълнението на предходните препоръки, отправени от Парламента в неговите годишни резолюции, особено по отношение на:

o
o   o

86.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията и призовава Съвета и Съвета на директорите на ЕИБ да проведат дебат по нея.

(1) Приети текстове, P9_TA(2022)0299.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз – борба с измамите – годишен доклад за 2021 г. (2022/2152(INI))

P9_TA(2023)0018 A9-0299/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 310, параграф 6 и член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 23 септември 2022 г., озаглавен „33-ти годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите — 2021 г.“ (COM(2022)0482) (Доклада относно ЗФИ за 2021 г.),

–  като взе предвид доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за 2021 г. и годишния доклад на Надзорния съвет на OLAF за 2021 г.,

–  като взе предвид становища на Надзорния съвет на OLAF № 1/2021 от 4 февруари 2021 г., озаглавено „Препоръки на OLAF, които не са спазени от съответните органи“, № 2/2021 от 31 май 2021 г. относно „Работни договорености между OLAF и Европейската прокуратура“, № 4/2021 от 18 октомври 2021 г., озаглавено „Предварителен проектобюджет на OLAF за 2022 г.“, и № 5/2021 от 17 декември 2021 г., озаглавено „Анализ на разследванията на OLAF с продължителност повече от 36 месеца през 2019 г.“,

–  като взе предвид годишния доклад на Европейската прокуратура за 2021 г., публикуван през март 2022 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2022 г. относно подозрения за корупция от страна на Катар и по-широката необходимост от прозрачност и отчетност в институциите на ЕС(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2223 от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на Европейската служба за борба с измамите(2) (Регламента за OLAF),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията от септември 2021 г., озаглавен „Доклад относно несъответствието в приходите от ДДС за 2021 г.“,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред(4) (Директивата за защита на финансовите интереси),

–  като взе предвид Доклад на Комисията от 6 септември 2021 г. относно прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2021)0536),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1939 от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура(5) (Регламент за Европейската прокуратура),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2019/1798 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за назначаване на европейски главен прокурор на Европейската прокуратура(6),

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2022 г. по дела C-156/21 и C-157/21 и заключенията на Съда на Европейския съюз, че механизмът за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава е в съответствие с правото на ЕС, които потвърждават целесъобразността на правното основание, съвместимостта на общия режим на обвързаност с условия с член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и принципа на правна сигурност,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 18 септември 2022 г. за решение за изпълнение на Съвета относно мерки за защита на бюджета на Съюза срещу нарушения на принципите на правовата държава в Унгария (COM(2022)0485),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(7) (Регламента относно обвързаността с условия),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2022 г., озаглавено „Насоки за прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза“(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2019 г., озаглавено „Стратегия на Комисията за борба с измамите: засилени действия за защита на бюджета на ЕС“ (COM(2019)0196),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2020 г. относно прегледа на Европейския съюз по механизма за преглед на прилагането на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (Конвенцията на ООН срещу корупцията) (COM(2020)0793),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/785 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програма на Съюза за борба с измамите и за изменение на Регламент (ЕС) № 250/2014(9),

–  като взе своята препоръка от 17 февруари 2022 г. до Съвета и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно корупцията и правата на човека(10),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 април 2021 г. относно стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021 – 2025 г. (COM(2021)0170),

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 1 септември 2021 г. по дело T-517/19, Homoki срещу Европейска комисия(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно ситуацията в областта на върховенството на закона в Европейския съюз и прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно обвързаността с условия(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2022 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба с измамите – годишен доклад за 2020 г.(13),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0299/2022),

А.  като има предвид, че органите на държавите членки управляват повече от 85 % от разходите на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), и събират традиционните собствени ресурси на ЕС (ТСР), а Комисията упражнява надзор върху двете области, определя стандартите, проверява спазването им и докладва на Парламента и на Съвета относно мерките, предприети за борба с измамите и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на ЕС, съгласно член 325, параграф 5 от ДФЕС;

Б.  като има предвид, че доброто разходване на публични средства и защитата на финансовите интереси на ЕС следва да бъдат основни елементи от политиката на ЕС, за да се повиши доверието на гражданите, като се гарантира, че парите на данъкоплатците се използват правилно и ефективно;

В.  като има предвид, че доверието в почтеността на Парламента и принципите на правовата държава са от първостепенно значение за функционирането на европейската демокрация; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че демократичните процеси не са подвластни на частни и външни интереси и че правата на гражданите се зачитат изцяло;

Г.  като има предвид, че годишният доклад за защита на финансовите интереси се основава на информация, предоставена от държавите членки, включително данни за открити нередности и измами, които се анализират, за да се определят най-рисковите области, и като има предвид, че в него се описват приетите мерки за противодействие и че той дава възможност за прилагане на по-целенасочени действия както на равнище ЕС, така и на национално равнище;

Д.  като има предвид, че от 1 януари 2021 г. се прилага и подлежи на изпълнение общият режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза; като има предвид, че всички нарушения на принципите на правовата държава в дадена държава членка, като например измами, които засягат или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на ЕС и финансовите интереси на ЕС от тази дата нататък, са предмет на този режим;

Е.  като има предвид, че регламентът относно обвързаността с условия позволява на ЕС да предприема мерки — например спирането на плащанията или прилагането на финансови корекции — за защита на бюджета от измами и защита на принципите на правовата държава;

Ж.  като има предвид, че Съдът на ЕС отхвърли исковете на две държави членки, като постанови, че регламентът относно обвързаността с условия попада в обхвата на правомощията, предоставени от финансовите правила за изпълнението на бюджета на ЕС;

З.  като има предвид, че Комисията следва да прилага същите критерии, основани на зачитането на принципите на правовата държава, по отношение на средствата, предоставени на държави извън ЕС в рамките на бюджета на ЕС, както и да възприеме безкомпромисна позиция за спиране на всякакви текущи финансови операции към такива държави в случаите, когато последните упражняват неправомерно влияние върху институциите или законодателите на ЕС;

И.  като има предвид, че през 2021 г. ЕС завърши приемането на разходните програми за периода 2021—2027 г., включително Програмата на Съюза за борба с измамите, която подкрепя борбата с измамите, като предоставя безвъзмездни средства за конкретни инициативи и дава възможност за финансиране на специализирани ИТ платформи и инструменти за улесняване на обмена на информация между държавите членки и ЕС;

Й.  като има предвид, че държавите членки споделят отговорност за защита на финансовите интереси на Съюза; като има предвид, че във връзка с безпрецедентното предоставяне на средства по линия на МВУ, те споделят и отговорността за регулиране и прилагане на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ); като има предвид, че в резултат ролята на националните органи за осигуряване на подходящо ниво на защита на финансовите интереси на ЕС значително нарасна;

К.  като има предвид, че през следващите години прилагането на МВУ ще увеличи натиска върху европейската и националните администрации, и че то съвпада с разходните програми за периода 2021—2027 г.; като има предвид, че държавите членки ще трябва да овладеят различни режими на управление, свързани с изпълнението на различните фондове, а Комисията ще трябва да увеличи капацитета си за мониторинг, при положение, че към момента е способна да наблюдава едва част от всички разходи;

Л.  като има предвид, че Комисията положи усилия в подкрепа на националните органи при разработването и оценката на НПВУ, обръщайки специално внимание на разпоредбите относно мерките за защита на ресурсите на МВУ от измами, корупция, конфликти на интереси и двойно финансиране;

М.  като има предвид, че член 22 от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(14) (Регламент за МВУ) съдържа разпоредби относно защитата на финансовите интереси на ЕС, че Регламентът за МВУ гарантира, че Комисията, OLAF, Европейската сметна палата (ЕСП) и Европейската прокуратура могат да упражняват своите правомощия и че националните органи въвеждат ефективни мерки за борба с измамите, като отчитат всеки установен риск;

Н.  като има предвид, че разнообразието от правни и административни системи в държавите членки е недостатък и че спрямо това е необходимо да се предприемат подходящи действия, за да може да се създадат по-единни, оперативно съвместими и сравними административни системи и системи за докладване в ЕС с цел ефективно предотвратяване и преодоляване на нередностите и борба с измамите и корупцията;

О.  като има предвид, че недостатъците във валидността и съпоставимостта на данните и технологиите за докладване, включително поради различните нива на цифровизация в държавите членки, продължават сериозно да подкопават качеството и надеждността на наличната информация;

П.  като има предвид, че инструментът Arachne е доброволен и въпреки че вече се използва широко в политиката на сближаване и се въвежда за селскостопанските разходи, превръщането му в задължение — както многократно беше поискано от Парламента — би било важна стъпка напред, според Комисията;

Р.  като има предвид, че данъкът върху добавената стойност (ДДС) е важен източник на приходи за националните бюджети и че собствените ресурси на база ДДС представляват около 10 % от приходите от собствени ресурси (12,3 % от общите приходи в бюджета на ЕС през 2020 г. и 11 % през 2019 г.);

С.  като има предвид, че планът за действие на Комисията за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяването (COM(2020)0312) допринася за стратегията на ЕС за опростяване и адаптиране на данъчното облагане към цифровизацията на икономиката и екологичния преход и определя борбата с измамите с ДДС като приоритет;

Т.  като има предвид, че на 1 юни 2021 г. Европейската прокуратура най-накрая започна оперативните си дейности като последен стълб на архитектурата за борба с измамите, създадена от Съюза с цел да се подобри защитата на неговите финансови интереси; като има предвид, че се очаква работното натоварване на Европейската прокуратура да се увеличи;

У.  като има предвид, че Европейската прокуратура, независимо от минималните ресурси и изключително кратките срокове, вече демонстрира своите способности и ефективността на разходите си; като има предвид, че бюджетът на Европейската прокуратура за 2021 г. беше по-малко от 45 милиона евро, докато през своята първа година на дейност съдиите от Европейската прокуратура наредиха изземването на над 250 милиона евро, което показва, че Европейската прокуратура осигурява огромна и незабавна възвращаемост на инвестициите;

Ф.  като има предвид, че познанията на Комисията относно обхвата, естеството и причините за измамите са донякъде ограничени и че много потенциални измами не се докладват чрез системата за управление на нередностите; като има предвид, че корупцията подкопава доверието на гражданите в ЕС и е в ущърб на финансовите интереси на Съюза и на икономиката на ЕС като цяло, както и че представлява сериозна заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава в ЕС;

Х.  като има предвид, че в съответствие с член 83 от ДФЕС корупцията е сред особено тежките престъпления, които имат трансгранично измерение и засягат всички държави членки в различна степен; като има предвид, че престъпните организации са особено активни в прихващането на европейски средства и са в състояние да използват различията на правните и административните системи в държавите членки, за да проникнат в тяхната икономическа, финансова, стопанска, социална и политическа структура, като по този начин накърняват икономическата свобода и свободната конкуренция;

Ц.  като има предвид, че безпрецедентното увеличение на разходите на ЕС по многогодишната финансова рамка за периода (MFF) 2021—2027 г. и плана за възстановяване NextGenerationEU (NGEU) предлага значителен потенциал за злоупотреба със средства от страна на организираната престъпност;

Ч.  като има предвид, че сътрудничеството с международните партньори е от решаващо значение за защитата на средствата на ЕС, изразходвани извън Европа, и на приходната част на бюджета на ЕС; като има предвид, че през 2021 г. OLAF сключи споразумения за административно сътрудничество с два международни партньорски органа — Главната прокуратура на Украйна и Световната митническа организация (СМО); като има предвид, че през 2021 г. OLAF организира онлайн прояви за установяване на нови оперативни контакти с разследващите органи в държави извън ЕС и за насърчаване на докладването на измами и нередности чрез делегациите на ЕС по света;

1.  приветства 33-тия годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите — 2021 г.;

2.  е наясно, че 2021 г. беше година на предизвикателства, в която въздействието на пандемията от COVID-19 наложи адаптиране на стратегиите за контрол и съсредоточаване върху превенцията чрез конкретни смекчаващи мерки и целенасочени действия за откриване на нередности и измами;

3.  припомня, че на 19 февруари 2021 г. влезе в сила МВУ, който е основният стълб на NGEU, финансиран чрез заеми на Комисията на капиталовите пазари, и чиято цел е финансиране на реформи и инвестиции в държавите членки със задна дата от началото на пандемията през февруари 2020 г;

4.  подчертава факта, че през 2021 г. операциите са били допустими за финансиране от ЕС по МФР за периода 2014—2020 г. (която ще приключи през 2024 г.), по МФР за периода 2021—2027 г. и в рамките на пакета за възстановяване NGEU;

5.  подчертава факта, че новата МФР за периода 2021—2027 г., чиито последни програми бяха приети през 2021 г., в съчетание с плана за възстановяване NGEU, предоставя на ЕС 1,8 трилиона евро, което представлява безпрецедентен обем от ресурси; подчертава факта, че Парламентът (за целите на осигуряването на освобождаване от отговорност), OLAF, ЕСП, самата Комисия и, където е приложимо, Европейската прокуратура, могат да имат достъп до съответните данни и да проверяват използването на средствата, с което да допълват и укрепват мерките за одит, заложени в приложимите регламенти;

6.  отбелязва, че парламентът и неговата комисия по бюджетен контрол следва да играят важна роля в управлението на МВУ, включително като провеждат редовни структурирани диалози, на които Комисията е поканена да обсъди прилагането на МВУ, като от Комисията се изисква да вземе предвид произтичащите становища;

7.  подчертава, че също е необходимо и се очаква съответното високо равнище на внимание и контрол, за да се гарантира, че тези средства могат да допринесат по най-добрия възможен начин за общите цели на Съюза; припомня повишения натиск върху органите, управляващи средствата на ЕС, увеличения обем на използваните ресурси и повишените рискове, свързани с тяхното управление (след въвеждането, в контекста на пандемията, на опростени и спешни процедури, които дават възможности за злоупотреби);

8.  счита, че повишаването на прозрачността, цифровизацията на борбата с измамите, както и непрекъснатото укрепване и развитие на оценката на риска от измами и управлението на риска от измами следва да се осъществяват успоредно с доброто функциониране на архитектурата на ЕС за борба с измамите;

9.  призовава за по-високи равнища на цифровизация, оперативна съвместимост на системите за данни и хармонизиране на докладването, мониторинга и одита в ЕС и за тази цел отново призовава Комисията да хармонизира определенията, за да може да бъдат получавани съпоставими данни в целия ЕС;

10.  призовава Комисията да представи законодателно предложение за административна взаимопомощ в онези области на разходване на средства от фондовете на ЕС, които до момента не предвиждат такава практика; насърчава Комисията да разработи система за обмен на информация между компетентните органи, за да се даде възможност за кръстосана проверка на счетоводни записи по отношение на трансакции между две или повече държави членки, с цел да се избегнат транснационални измами в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), така че да се гарантира междусекторен подход към защитата на финансовите интереси на ЕС;

11.  изразява загриженост относно твърде късното публикуване на годишния доклад за ЗФИ, тъй като докладът за година n се публикува едва през септември на година n + 1; разбира, че основната причина за това е фактът, че държавите членки предоставят информацията си доста късно; приканва Комисията да бъде по-проактивна при искането държавите членки да предоставят данните си по-рано, така че годишният ѝ доклад да може да бъде завършен по-рано, което би позволило по-ранното му приемане с резолюция на Парламента, в идеалния случай в рамките на година n + 1;

12.  счита, че особено предвид влизането в сила на новия регламент на OLAF, на Регламента за МВУ и на Регламента относно обвързаността с условия, както и предвид началото на оперативните дейности на Европейската прокуратура, които допълват архитектурата на ЕС за борба с измамите, е необходимо годишният доклад за защита на финансовите интереси да стане по-цялостен, за да има цялостен преглед на полезните взаимодействия между всички съответни участници, да се определят най-добрите практики и да се преодолеят недостатъците; поради това отново призовава Комисията да проучи нови начини за постигането на тази цел;

Установени нередности, свързани и несвързани с измами

13.  отбелязва, че броят на случаите на измами и нередности, докладвани от компетентните органи на ЕС и националните органи – общо 11 218 – е останал стабилен през 2021 г. спрямо 2020 г. (когато е имало общо 11 755 случая); посочва, че стойността на тези нередности е нараснала значително, повече от два пъти (+121%) от 1,46 млрд. евро през 2020 г. до 3,24 млрд. евро през 2021 г., което се дължи на малък брой големи случаи в някои държави членки; изразява дълбоката си загриженост относно увеличения мащаб на измамите и нередностите;

14.  отбелязва, че броят на установените нередности, докладвани като измами, е показателен за степента на разкриване и за способността на органите на държавите членки и на Съюза да засичат възможни измами и не е пряк показател за равнището на измамите, засягащи бюджета на Съюза или конкретна държава членка; разбира, че откриването и докладването на нередност предполага, че са били предприети корективни мерки за защита на финансовите интереси на Съюза и че, когато е уместно, са образувани наказателни производства;

15.  отбелязва със загриженост, че по-голямата част от докладваните нередности (свързани и несвързани с измама) се откриват по време на последващи проверки и това води до значително забавяне във времето между момента на извършване на нередностите и момента на докладването им на Комисията, като това забавяне е средно от две и половина до три години; изразява загриженост също така, че някои държави членки не докладват никакви нередности, което може да е признак за недостатъчни усилия за разкриване;

16.  е наясно, че голяма част от разходите на ЕС следват многогодишни цикли, като изпълнението нараства постепенно към края на програмата, така че пиковете в докладването на нередности обикновено се появяват през година n+2 или n+3 след последната година на цикъла; поради това посочва, че сравнението по години на докладването на нередности не осигурява надежден анализ на ситуацията в реално време, докато многогодишната перспектива може да намали изкривяванията; приветства подхода, възприет за смекчаване на този ефект, при който резултатите от отчетената година се сравняват със средната петгодишна стойност на ТСР и със средната стойност на разходите за съответния програмен период, с изключение на годишните разходи за пряка помощ за земеделските стопани и пазарна подкрепа; подчертава обаче, че поради разликите в нормативните уредби, регулиращи различните програмни периоди, сравнението може да се окаже безрезултатно и усилията за анализ да бъдат напразни;

17.  призовава Комисията да се съсредоточава все повече върху по-тежките въпроси, като например умишлените манипулации в критериите за възлагане на обществени поръчки в полза на определени оференти, корупцията във връзка с подбора на оференти и конфликтите на интереси като цяло, вместо малки формални грешки;

Основни заплахи

18.  изразява загриженост от нарастващата заплаха за бюджета на ЕС, породена от организираната престъпност, включително организации от мафиотски тип и олигархични структури; е наясно, че организирани престъпни групи се опитват да проникнат в законната икономика и да извършват административни нарушения с престъпни методи, които са по-вредни и по-трудни за разследване и отстраняване; отбелязва, че начинът им на действие все повече включва използване на висококвалифицирани посредници, които са в състояние да извършват изключително сложни и трудни за откриване измами със средства на ЕС, при които парите изчезват чрез сложни финансови структури, понякога с помощта на данъчни убежища, което прави проследяването и възстановяването на средствата особено трудно;

19.  отново заявява своята загриженост, че нивото на разпространение на олигархични структури е достигнало до безпрецедентни размери през последните години и че олигархичните системи често вървят ръка за ръка със широко разпространена корупция, стриктен контрол върху медиите и способност за влияние върху съдебната система и прокуратурата така, че да се прикрият евентуални престъпни дейности и да се избегне наказателно преследване;

20.  припомня, че измамите, засягащи европейските фондове, все повече придобиват транснационални измерения, че престъпните организации се възползват от хетерогенността на правните системи, за да извършват измамни дейности срещу финансовите интереси на държавите членки, както и че ЕС, в рамките на ограниченията, определени от ДФЕС, има задължението да се намесва в антикорупционните политики и е длъжен да противодейства на корупцията с мерки за борба с нея и за нейното предотвратяване; поради това призовава Комисията да направи всичко възможно за привеждане в съответствие на наказателните закони на държавите членки;

21.  припомня, че липсата на ефикасно законодателство и действия за борба срещу организираната престъпност в много държави членки осигурява благоприятна почва за нарастващия брой трансгранични дейности в области, засягащи финансовите интереси на Съюза; поради това повтаря предишните си призиви за преразглеждане на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата срещу организираната престъпност(15) и позицията си относно необходимостта от установяване на ново общо определение за организирана престъпност, съответстващо на последните развития и отчитащо използването на насилие, корупция или сплашване от страна на престъпни групи за получаване на контрола върху икономическите дейности или обществените поръчки или за оказване на влияние върху демократичния процес; призовава Комисията да популяризира добрите практики на онези страни в ЕС, които имат модерна регулаторна рамка за борба с организираната престъпност;

22.  подчертава, че навременното сътрудничество между националните правоприлагащи органи, както и между тези органи и съответните агенции и органи на ЕС, е ключов елемент от ефективния отговор на транснационалната престъпност за защита на финансовите интереси на ЕС; настоява, като част от това сътрудничество и ответни действия, да бъдат вложени усилия за насърчаване на общи политики за борба с престъпността, свързана с мафията, и да се взема пример от държавите, които са добросъвестни и с най-голям опит в тази област;

23.  подчертава, че корупцията, особено корупцията на високо равнище, включително в институциите на ЕС, е особено тежко престъпление с потенциал за разпространение отвъд географските граници, чието въздействие засяга финансовите интереси на Съюза и икономиката на ЕС като цяло и представлява сериозна заплаха за демокрацията, основните права и принципите на правовата държава в цяла Европа, и подкопава доверието на гражданите в демократичните институции в ЕС и в държавите членки;

24.  изразява възмущение, че най-малко две държави извън ЕС са били в състояние да извършват корупционни действия по високите етажи на властта и да упражняват неправомерно влияние върху членове на ЕП, което е довело до наказателни разследвания от страна на белгийските органи през декември 2022 г.; подчертава, че подобни действия застрашават принципа на демократично представителство на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС и подкопават доверието на гражданите в институциите на ЕС; във връзка с това изисква от Комисията възможно най-скоро да представи проект на междуинституционално споразумение за създаването на орган на ЕС по етика с необходимата независимост и правото да провежда собствени разследвания, както е поискано от Парламента още от септември 2021 г., с цел преодоляване на слабостите на настоящата система;

25.  счита, че е необходимо преразглеждане на Правилника за длъжностните лица, и по-специално на член 22в от него, за да бъде приведен в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза(16) („Директивата за лицата, сигнализиращи за нарушения“); призовава Бюрото междувременно незабавно да преразгледа вътрешните правила на Парламента за прилагане на член 22в от Правилника за длъжностните лица, за да го приведе в съответствие със защитата, предвидена в Директивата за лицата, сигнализиращи за нарушения;

26.  призовава Комисията да изготви годишен доклад относно корупцията, в духа на съществуващия доклад относно измамите, за да предостави задълбочен анализ на подходите, процедурите и инструментите, използвани от държавите членки в борбата им срещу корупцията и да помогне да се прецени кои области са изложени на най-голям риск, с което да се даде възможност за осъществяването на по-целенасочени действия както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

27.  подчертава ролята на Европейската прокуратура, Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Европол и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в борбата срещу корупцията; призовава за допълнително укрепване на капацитета на и сътрудничеството между Европейската прокуратура и OLAF; призовава за общи правила за борба срещу корупцията, които да са приложими за членовете на ЕП и за служителите на органите на ЕС;

28.  подчертава факта, че за да се води ефективна борба с корупцията и да се защитават финансовите интереси на Съюза, Комисията и другите институции и органи на ЕС следва да приемат приеме последователен подход към прозрачността, несъвместимостта, незаконното лобиране, ситуациите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и конфликтите на интереси, като същевременно укрепват механизмите за вътрешен контрол; призовава институциите на ЕС да приемат спешно мерки за въвеждане на практиката на минимални „периоди на прекъсване“ за висши длъжностни лица на ЕС и бивши членове на ЕП, за да се избегне явлението „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“;

29.  припомня, че отслабването на независимостта на институциите, отговарящи за наблюдението и контрола на финансите в някои държави членки, сериозно вреди на финансовите интереси на Съюза и представлява заплаха за принципите на правовата държава;

30.  счита, че засиленото и последователно ниво на защита в рамките на Съюз на журналисти и други лица, сигнализиращи за нарушения, спомага за разкриването на корупцията и противодейства на разпространението на субкултура на безнаказаност, мълчание и конспирация, и че по тази линия следва да бъдат вложени повече усилия; подчертава важната роля на медиите и разследващите журналисти в борбата срещу корупцията;

31.  счита, че офшорни дружества и организации, които в своите структури включват офшорни дружества и организации, трябва да бъдат изключени от използването на средства от ЕС;

Приходи

32.  отбелязва, че по отношение на ТСР и в сравнение със средната петгодишна стойност през 2021 г. броят на нередностите е останал стабилен, докато засегнатите суми са се увеличили с 32 % по отношение на нередностите, свързани с измама, и с 13 % по отношение на нередностите, несвързани с измама;

33.  отбелязва, че проверките на службите за борба с измамите и последващият контрол са най-успешните инструменти за разкриване съответно на нередности, свързани и несвързани с измама, и че най-честите начини на действие включват занижена стойност, неправилен произход, неправилно описание на стоките и контрабанда;

34.  отбелязва, че Китай остава страната на произход на повечето стоки, засегнати от нередности; подчертава, че редица разследвани случаи, свързани с продукти, изпратени от Китай, са емблематични за предизвикателствата, породени от китайската инициатива „Един пояс, един път“; изразява загриженост от повторното възникване на случаи на усвояване и заобикаляне на мерките за търговска защита и от трудностите при разкриването им; призовава Комисията да приеме мерки за противодействие и да ги прилага интензивно, за да се справи с нелоялната търговия;

35.  призовава ЕС и държавите членки да обединят усилията си в борбата с измамите с ДДС с липсващ търговец в рамките на Общността, които според Европол струват 50 милиарда евро годишно под формата на данъчни загуби или до 27% от годишния бюджет на ЕС; счита, че тази мярка би увеличила значително наличните ресурси за политиките на ЕС и би намалила годишните вноски на държавите членки в бюджета на ЕС;

36.  подчертава, че разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС се дължи на няколко фактора, които могат да се различават във всяка държава членка, като например липса на ресурси, ограничена цифрова ефективност на данъчните администрации или законодателни пропуски, засягащи ефективността на мерките за контрол, прилагани за противодействие на данъчните измами и избягването на данъци; отново отправя призива си към държавите членки да засилят административното сътрудничество въз основа на модела на сътрудничество между членовете на Eurofisc и многостранната система за предупреждение за борба с измамите с ДДС, с цел бързо откриване на верижни измами;

37.  подчертава факта, че Европейската прокуратура има правомощия да разследва тежки престъпления срещу общата система на ДДС, ако те са свързани с територията на две или повече държави членки и включват обща загуба от най-малко 10 млн.евро, както и че, действайки като единна транснационална прокуратура, тя осигурява безпрецедентна ефективност в борбата срещу измамите с ДДС; отбелязва по-специално, че през 2021 г. Европейската прокуратура е разследвала 91 такива случая, свързани с приблизителни загуби в размер на 2,5 млрд. евро; приветства инициативата на Комисията за втори доклад, публикуван на 16 септември 2022 г. за транспонирането на Директивата за ЗФИ (COM(2022)0466), който трябва да бъде представен през третото тримесечие на 2022 г. и който ще бъде съсредоточен върху целесъобразността на прага от 10 млн. евро за ДДС;

Разходи

38.  отбелязва, че според доклада относно ЗФИ за 2021 г. равнището на контрол и одити на разходите остава високо въпреки гъвкавостта, въведена за справяне с кризата поради пандемията от COVID-19, и че мерките, въведени за намаляване на рисковете, произтичащи от свързаните с пандемията ограничения на одитите и контрола, са стабилни и ефективни;

39.  изисква от Комисията да публикува доклади и констатации от одит преди края на периода на изпълнение, който може да отнеме няколко години; счита, че обществеността има право да бъде запозната с действията, които държавите членки трябва да предприемат, за да защитят бюджета на ЕС;

40.  отбелязва, че по отношение на селското стопанство анализът в доклада относно ЗФИ за 2021 г. потвърждава много нисък брой на докладваните измами спрямо изплатените средства за директни плащания, като най-високо равнище се наблюдава при пазарните мерки в сектора на плодовете и зеленчуците и във връзка с популяризирането на селскостопански продукти; отбелязва обаче постепенното увеличаване на нередностите, свързани с измами в областта на развитието на селските райони, свързани с програмния период 2014—2020 г.;

41.  подчертава необходимостта от стриктно прилагане на новия механизъм за предварителни условия в социалната сфера, включен в последната реформа на общата селскостопанска политика, който обвързва субсидиите със стандартите за труд и заетост; припомня ключовото значение на този нов механизъм за защитата на финансовите интереси на ЕС и изисква въвеждането на подходящи мерки по тази линия както от държавите членки, така и от Комисията;

42.  отбелязва, че по отношение на ЕСИФ, изпълняващи политиката на сближаване, броят на свързаните с измами нередности, отчетен за програмния период 2014—2020 г., остава същия като този, отчетен за програмния период 2007—2013 г., докато броят на нередностите, несвързани с измами, намалява; отбелязва със загриженост, че финансовите суми, засягащи нередности, свързани с измами в политиката на сближаване за 2021 г., в сравнение със средната петгодишна стойност за периода 2017—2021 г. са се увеличили с 186%;

43.  отбелязва със загриженост, че в случая с ЕСИФ повечето нередности, свързани с измама и касаещи етиката и почтеността, се отнасят за конфликти на интереси и подчертава значението на призива на Комисията към всички държави членки да гарантират, че разполагат със строги правила срещу конфликтите на интереси;

44.  призовава Комисията спешно да гарантира изпълнението на член 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046(17) („Финансовия регламент“) относно конфликтите на интереси, с който се забранява на лицата или националните органи, участващи в изпълнението на бюджета, да предприемат действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза; счита, че е необходимо Комисията да направи оценка на практическото въздействие на разпоредбите съгласно член 61 и да обмисли възможни бъдещи действия;

45.  отбелязва, че по отношение на ЕСИФ нарушенията на правилата за обществените поръчки са най-често докладваните нередности, несвързани с измами, но само в 4 % от тези случаи е установена измама; счита, че повишената прозрачност на обществените поръчки би осигурила по-добро управление на ресурсите; счита, че намаляването на броя на процедурите с една оферта, чрез насочване на вниманието към тях чрез последващи проверки, насърчаването на въвеждането на електронни системи за обществени поръчки и осигуряването на обучение по обществени поръчки за микро-, малки и средни предприятия ще спомогне за увеличаване на участието и улесняване на публичното наблюдение и контрол, ще увеличи конкуренцията при обществените поръчки и ще позволи по-ефективно използване на средствата на ЕС в областта на обществените поръчки, като същевременно ще намали риска от измами и нередности;

46.  отбелязва, че анализът на нередностите подчертава рисковете във връзка с екологичния преход за инвестиции в областта на енергийната ефективност, осигуряването на питейна вода, управлението на отпадъците, енергията от възобновяеми източници (по-специално слънчева енергия) и предотвратяването на риска; отбелязва, че рисковете, свързани с цифровия преход, се отнасят до услугите и приложенията за малките и средните предприятия по отношение на броя на нередностите, както и до услугите и приложенията за електронно управление по отношение на съответните финансови суми;

47.  призовава всички държави членки да поддържат високо равнище на проверки и наблюдение върху извънредните разходи и, в случай на последващ контрол, извършван за спешни процедури, да оценяват възлагането на обществени поръчки при извънредни ситуации, разглеждайки всеки отделен случай сам по себе си; призовава държавите членки накрая да завършат прехода към процедури по възлагане на електронни обществени поръчки;

48.  отбелязва, че в случаите на пряко управление броят на установените нередности, свързани с измами, е намалял от 2016 г. насам и че въпреки незначителното увеличение през 2021 г. те остават стабилни през предходните четири години, докато нередностите, несвързани с измами, продължават да намаляват, като 2021 г. е годината с най-ниски стойности както по отношение на броя на случаите, така и на съответните суми; отбелязва със задоволство, че възстановяването на средства остава на положително равнище;

49.  припомня, че прозрачността играе ключова роля в управлението на публичните средства както като възпиращ фактор, така и чрез изграждане на доверие сред гражданите; приканва Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за повишаване на прозрачността при използването на средствата, включително по отношение на информацията относно крайните бенефициенти;

50.  посочва, че анализът на риска все още има незначителен принос за разкриването на измами; отбелязва значителната и нарастваща роля на информацията от гражданското общество (включително публикуваната от медиите информация) в тази сфера; подчертава значението на защитата на тези ценни източници на информация, които често са изправени пред заплахи и дори рискуват живота си; призовава Комисията възможно най-скоро да предложи законодателство срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (SLAPPS), които често се използват за заглушаване на хората, съобщаващи за измами и нередности, както вече поиска Парламентът в своя резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество(18);

51.  счита, че пактовете за почтеност дават възможност за по-голяма прозрачност, отчетност и добро управление чрез насърчаване на подкрепяния от гражданското общество мониторинг при възлагането на обществени поръчки; призовава Комисията да насърчи използването и популяризирането на този инструмент в програмите за периода 2021—2027 г., които в момента се разработват и оценяват, като предостави подкрепа и насоки на държавите членки, за да могат те постепенно да ги включат в тези програми;

52.  отбелязва, че въпреки докладваната цифра, делът на случаите на съмнение за измама, които не са довели до осъдителна присъда, остава висок, докато делът на случаите, при които е установена измама, е нисък, което предполага необходимост от повече инвестиции в разследването и наказателното преследване на такива случаи; отбелязва, че средният процент на повдигнатите обвинения въз основа на препоръките на OLAF към държавите членки е намалял до едва 35% за периода 2017 – 2021 г.; призовава OLAF и Комисията систематично да предприемат последващи действия с държавите членки, за да установят защо предоставените препоръки не са довели до започване на съдебни производства;

53.  изтъква необходимостта от справяне с липсата на информация относно собствениците и структурата на собствеността на дружества или групи от дружества с цел да се направи настоящото разпределение на средствата по-прозрачно и да се подпомогне постигането на значителни подобрения в ефективното разкриване на нередности;

54.  изисква държавите членки да събират данни за крайните получатели на средства и да предоставят тези данни при поискване;

ИТ поддръжка

55.  приветства предложенията на Комисията относно задължителното използване на единна интегрирана ИТ система за извличане на данни и оценка на риска, относно увеличения обхват и ефективността на системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) и относно засиленото използване на цифровизацията и технологиите за повишаване на ефективността и качеството на контрола и одитите; счита, че тези мерки ще засилят отговора на повишените рискове от сериозни нередности, произтичащи от спешното предоставяне на финансиране под натиск в извънредни ситуации;

56.  подчертава, че EDES, с функциите на черен списък на ЕС, има огромен потенциал да подава сигнали относно хора и дружества, които злоупотребяват със средства на ЕС; приветства предложението на Комисията(19) за промяна на Финансовия регламент, за да се укрепи използването на EDES не само в прякото управление, а и в непрякото и споделеното управление;

57.  подчертава необходимостта използването на единната интегрирана информационна система да стане задължителна възможно най-скоро, без да се изчаква следващата МФР, както се посочва и в Становище 06/2022 на ЕСП от 27 октомври 2022 г.(20);

58.  приветства продължаващата подкрепа на Комисията за държавите членки посредством Програмата за подкрепа на структурните реформи и Инструмента за техническа подкрепа; изразява подкрепата си за финансирането на проекта CORE, чиято цел е разработването на процедура за изчисляване на корупционния риск при обществените поръчки по време на пандемията и да подобри ранното откриване на корупционен риск;

59.  приветства решението, прието от експертния комитет за координиране на предотвратяването на измамите (COCOLAF), за създаване на експертна група, посветена на използването на ИТ инструменти за защита на ресурсите на МВУ;

60.  призовава Комисията да проучи възможността за използване на изкуствен интелект за защита на финансовите интереси на ЕС;

Архитектура на ЕС за борба с измамите: вътрешни компоненти (OLAF, Европейска прокуратура, Европол, Евроюст, Комисията, ЕСП и ЕИБ)

61.  подчертава факта, че архитектурата на ЕС за борба с измамите е съставна институционална архитектура, предназначена за откриване, предотвратяване и борба с измамите и други форми на неправомерно поведение, засягащи финансовите интереси на ЕС, изградена върху многопластова мрежа за сътрудничество: първото ниво се основава на хоризонтално сътрудничество между институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, а другите слоеве се основават на вертикални отношения между органите на ЕС и националните органи, както и между органите на ЕС и международни организации;

62.  подчертава добавената стойност, която органите на ЕС придават на защитата на финансовите интереси на Съюза и на борбата с измамите, като преодоляват ограниченията на националните системи, особено по отношение на трансграничната престъпност, както показват оперативните резултати, постигнати от Европейската прокуратура и OLAF; подчертава ролята на Европейската прокуратура, Евроюст, Европол и OLAF в борбата срещу корупцията;

63.  приветства започването на дейността на Европейската прокуратура на 1 юни 2021 г. като последен компонент на архитектурата на ЕС за борба с измамите, който да бъде въведен; отбелязва, че през първото полугодие на оперативната си дейност Европейската прокуратура е получила 2 832 доклада и е започнала 576 разследвания; отбелязва, че по отношение на приходите от престъпна дейност в 12 от участващите държави членки са проведени 81 действия по събиране на вземания и че Европейската прокуратура е поискала да бъдат иззети общо 154,3 млн. евро, от които 147 млн. евро са били иззети;

64.  приветства Европейската прокуратура за създаването на нов климат на доверие за гражданите и приканва Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си, за да се даде възможност за цялостното изпълнение на мандата на Европейската прокуратура; припомня в тази връзка, от една страна, че процентът на разкриване от страна на държавите членки следва да бъде повишен, и че сътрудничеството на OLAF има основна роля в структурите на ЕС за борба с измамите; припомня също така различните критични недостатъци, установени в Регламента за Европейската прокуратура, които трябва да бъдат отстранени възможно най-скоро; приканва Комисията спешно да вземе мерки по отношение на исканията, отправени от Европейската прокуратура във връзка с нейното изпълнение на бюджета, за да може да стане напълно ефективна и независима прокуратура;

65.  отбелязва наблюденията и съображенията на европейския главен прокурор относно необходимостта за изменение на Регламента за Европейската прокуратура; призовава Комисията да се ангажира с диалог с Европейската прокуратура с цел да се определят подобренията, изисквани за повишаване на оперативната ѝ ефективност; припомня, че Европейската прокуратура е независим орган на Съюза и не следва да бъде приравнена на агенция, тъй като това би оказало въздействие върху нейната независимост и ефективност; отбелязва, че съществуват няколко други разпоредби на Регламента за Европейската прокуратура, които оказват въздействие върху дейността на Европейската прокуратура и следователно върху защитата на финансовите интереси на ЕС, и изисква от Комисията да предложи решения за подобряване на положението и да докладва на Парламента в съответствие с член 119, параграф 1 от Регламента за Европейската прокуратура;

66.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че пет държави членки все още отказват да участват в Европейската прокуратура, а именно Полша, Унгария, Швеция, Дания и Ирландия;

67.  изразява съжаление относно факта, че участието на държавите членки в Европейската прокуратура не е задължително; отново призовава оставащите държавите членки да се присъединят към Европейската прокуратура възможно най-скоро; призовава Комисията да стимулира участието в Европейската прокуратура чрез позитивни мерки;

68.  подчертава факта, че правните рамки на OLAF и на Европейската прокуратура ясно предвиждат двете служби да работят в тясно сътрудничество, като зачитат индивидуалните си мандати, правомощия и компетенции; отбелязва в тази връзка, че през 2021 г. OLAF е започнала 26 допълнителни разследвания и е провела осем подкрепящи операции; отбелязва, че OLAF е предала на Европейската прокуратура 167 досиета, свързани главно със споделеното управление (63) и преките разходи (34), като еднакъв брой от тях се отнасят до вътрешни и международни разследвания (по 25 случая); оценява факта, че в резултат на това Европейската прокуратура е започнала 85 наказателни разследвания, като тези случаи са свързани с обща загуба за бюджета на ЕС в размер на 2,2 млрд. евро; насърчава както OLAF, така и Европейската прокуратура да продължат да укрепват сътрудничеството си;

69.  отбелязва, че OLAF си сътрудничи активно с ЕСП, Евроюст и Европол; приветства съвместните усилия на OLAF и Европол за оценка на заплахите и уязвимите места на инструмента МВУ, както и сътрудничеството им с другите служби на Комисията, на които е поверен контролът върху МВУ (Главна дирекция „Икономически и финансови въпроси“ и Генералния секретариат на Комисията); оценява съвместния доклад на OLAF и Европол, озаглавен „Оценка на заплахите за Европейския инструмент за възстановяване (Next Generation EU)“;

70.  оценява работното споразумение между OLAF и Европейската прокуратура, което влезе в сила на 19 януари 2021 г.; отбелязва, че на 3 септември 2021 г. са подписани и работни споразумения за рамка за сътрудничество между Европейската прокуратура и Европейската сметна палата;

71.  е наясно, че Европейската прокуратура и групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също са подписали работни споразумения, за да се гарантира, че ЕИБ може безпроблемно да предава информация, попадаща в сферата на компетентност на Европейската прокуратура, преди да бъдат предприети действия от страна на Главния инспекторат на ЕИБ;

72.  призовава за по-тясно сътрудничество с Евроюст; приветства споделянето на експертен опит и обмена между участници в семинари и други презентации, но счита, че приносът на Евроюст следва да бъде оценен и определен в рамките на архитектурата за борба с измамите, като се изхожда от допълняемостта му с Европейската прокуратура и се потвърждават полезните взаимодействия от сътрудничеството му с OLAF;

73.  приветства стартирането на операция „Сентинел“ и форума за правоприлагане във връзка с Next Generation EU (NGEU-LEF), като второто е съвместна инициатива, ръководена от Европол и Италия, която обединява Европол, Европейската прокуратура, OLAF, Евроюст, Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането и държавите членки, предоставяйки форум за обмен на разузнавателна информация и координиране на операциите за борба с навлизането на организираната престъпност в законната икономика и за защита на пакета от стимули на NGEU, със специален акцент върху корупцията, данъчните измами, присвояването и изпирането на пари; счита, че за ефективното справяне със заплахата, която представлява организираната престъпност, обменът на най-добри практики и разработването на общи и координирани стратегии са от основно значение;

74.  припомня, че OLAF беше създадена не само за вътрешни разследвания, но и за да подпомага държавите членки при външни разследвания; припомня, че принципът на субсидиарност не позволява на OLAF да започва разследвания, когато държавите членки са в по-добра позиция за действия, но не изключва възможността OLAF да извършва анализи на повтарящи се случаи, тенденции и модели или възможността OLAF да надгражда върху подобреното в резултат от способността му за откриване на тези явления сътрудничество и успешни действия;

75.  признава изключително тясната оперативна координация между OLAF, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, Интерпол и СМО по въпроси, свързани с митниците; изразява съжаление относно слабостта на системите за предупреждение на държавите членки;

76.  е наясно, че на 18 юни 2021 г. Комисията и Европейската прокуратура са подписали административните договорености за изпълнение на задълженията за взаимно информиране и консултиране, посочени в член 103, параграф 2 от Регламента за Европейската прокуратура, съгласно които Европейската прокуратура може по-ефективно да разследва и преследва престъпления, засягащи бюджета на ЕС, а службите на Комисията могат да осигурят подходящи административни, финансови и дисциплинарни последващи действия във връзка с разследванията на Европейската прокуратура, включително обезпечителни мерки за защита на бюджета на ЕС;

77.  изразява съжаление относно факта, че през 2021 г. от общия бюджет от 44,9 млн. евро Европейската прокуратура е била принудена да върне 9,5 млн. евро (около 20%) в бюджета на ЕС, след като е поискала и получила от бюджетния орган допълнителни средства за наемане на щатни служители, но Комисията не е дала разрешение за наемането им;

78.  счита, че OLAF следва да проследява и своите действия по отправените от нея финансови препоръки, за да ги съпостави със сумите, възстановени в края на производствата от страна на Комисията, и така да допринесе за цялостното наблюдение върху възстановяването на средства;

79.  отново изразява своята загриженост във връзка с постоянния недостиг на персонал в OLAF, Европейската прокуратура, Европол и Евроюст и липсата на финансови и човешки ресурси, тъй като те се нуждаят от подходящ и предвидим бюджет, за да могат да организират и изпълняват работата си по най-добрия начин; подчертава, че тяхното работно натоварване вече се е увеличило допълнително поради приемането на NGEU и предоставянето на извънредните средства за подкрепа на Украйна; отново призовава да се гарантира подходящо ресурсно осигуряване за тези органи и агенции на ЕС и във връзка с това припомня на Комисията и на Съвета, че всяко евро, изразходвано за разследване и действия за борба с измамите, се връща в бюджета на ЕС;

80.  изисква от Комисията да увеличи финансовите и човешките ресурси на Европейската прокуратура и на OLAF, за да могат да се справят с предизвикателствата, които ще възникнат от изразходването на изключително големия фонд за възстановяване; изисква Европейската прокуратура и OLAF да избягват припокриване на работата си и закъснения в производствата; счита, че OLAF и Европейската прокуратура следва да се допълват в работата си и да съсредоточат съответните си разследвания върху онези области, в които другата институция няма компетенции;

81.  призовава Комисията да създаде механизъм за подаване на жалби от малки и средни предприятия директно до нея, когато се сблъскват със случаи на корупция на високо равнище, сериозни нарушения от страна на националните органи, незаконно или предубедено третиране по време на търгове или във връзка с разпределяне на субсидии, натиск или сплашване от престъпни структури, организирана престъпност или олигархични структури, или всякакво друго тежко нарушение на правата им;

82.  признава принципа на поверителност при разследванията на OLAF; счита все пак, че съществува всеобхватен публичен интерес и че гражданите на ЕС също имат право на достъп до докладите и препоръките, свързани с приключените разследвания на OLAF и националните процедури за последващи действия, съгласно постановеното от Съда на ЕС по дело T-517/19; поради това призовава OLAF да създаде механизъм за публикуване на докладите и препоръките, за които повече няма правно основание да се спазва принципът на поверителност;

83.  отново отправя искането си за създаване от OLAF на механизъм за предоставяне на достъп до нейните доклади и препоръки от разследвания, които често са от много голям обществен интерес, с цел увеличаване на прозрачността при същевременно спазване на поверителността на нейните разследвания;

84.  приветства инициираното от Комисията целенасочено преразглеждане на плана за действие, придружаващ стратегията на Комисията за борба с измамите, и призовава Комисията да вземе предвид предложенията, представени в настоящата и в предишни резолюции на Парламента по въпросите на защитата на финансовите интереси;

Архитектура на ЕС за борба с измамите: външни компоненти (държави членки, служба за координиране на борбата с измамите (AFCOS), национални стратегии за борба с измамите (НСБИ), Програма на ЕС за борба с измамите (UAFP), принципите на правовата държава)

85.  подчертава важната роля на държавите членки за защита на финансовите интереси на Съюза; е наясно, че съгласно новия модел на изпълнение, приет с МВУ, държавите членки носят по-голяма отговорност за предотвратяване и противодействие на измамите, корупцията, конфликтите на интереси и двойното финансиране; въпреки това счита, че европейското равнище на защита е от решаващо значение и за защитата на финансовите интереси на ЕС и че ефективното сътрудничеството между ЕС и националните органи е от съществено значение за правилното изпълнение;

86.  призовава държавите членки, които участват в Европейската прокуратура, да предоставят необходимата подкрепа на службата (посредством помощен персонал и подходящи условия на труд за европейските делегирани прокурори, достъп до бази данни, полицейски служители, бързо сътрудничество от страна на данъчните и митническите органи и др.), така че тя да може да оптимизира своята ефективност при защитата на бюджетите на ЕС и на държавите членки;

87.  насърчава държавите членки да възприемат проактивен подход за защита на финансовите интереси на Съюза, чрез използване на данни от всички налични източници, анализиране на данни и обмен на информация, включително с правоприлагащите органи и Комисията цел своевременно установяване и справяне с нововъзникващите рискове и тенденциите в измамите;

88.  приветства анализа в доклада за ЗФИ за 2021 г. и призовава националните органи да го вземат предвид в своите контролни дейности;

89.  отново заявява загрижеността си относно бюрократичната тежест за националните органи; призовава Комисията винаги да се стреми към намаляване на броя на показателите, необходими за целите на одита и контрола, когато определя кои показатели и данни са наистина уместни, необходими и пропорционални;

90.  изисква от Комисията да засили разпоредбите относно конфликт на интереси при прегледа на Финансовия регламент, така че да се включи изготвянето на бюджета от длъжностни лица;

91.  призовава Ирландия и Полша незабавно да започнат да си сътрудничат с Европейската прокуратура въз основа на съществуващите договори и законодателство за правна взаимопомощ и подчертава, че настоящата липса на сътрудничество от тяхна страна противоречи на задълженията за лоялно сътрудничество (член 13 от ДЕС) и на конкретната цел и свързаните с това задължения на държавите членки за ефективна защита на финансовите интереси на Съюза (член 325 от ДФЕС);

92.  счита, че нееднаквите и фрагментарни законодателство, контролни механизми, цифровизация на данните и системите за докладване в държавите членки представляват пречка за ефективната защита на финансовите интереси на Съюза, като това възпрепятства съпоставимостта и не дава възможност за оценка и картографиране на мащаба, естеството и причините за измамите в ЕС; подчертава, че в частност различното прилагане на Директивата за защита на финансовите интереси, в съчетание с правилата в член 25 от Регламента за Европейската прокуратура, прави невъзможно Европейската прокуратура да упражнява своята компетентност в някои държави членки (например по отношение на случаите на контрабанда и случаите, в които националното финансиране и финансирането от ЕС се припокриват), което създава пропуски в архитектурата за борба с измамите;

93.  подчертава необходимостта от пълна прозрачност при отчитането на трансферите и заемите, предвидени в рамките на МВУ, така че Европейската прокуратура и/или OLAF да преследват всички потенциални измами, засягащи финансовите интереси на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че Парламентът разполага с пълен достъп до цялата необходима информация;

94.  отбелязва, че транспонирането на Директивата за ЗФИ е предварително условие, за да може Европейската прокуратура и нейните партньори да провеждат ефективно разследвания и наказателно преследване; приветства първия доклад на Комисията относно транспонирането на директивата, публикуван на 6 септември 2021 г; изтъква, че оттогава насам, въпреки транспонирането на директивата от всички държави членки, Комисията е започнала производства за установяване на нарушение срещу 17 държави членки за неправилно транспониране на Директивата за ЗФИ(21);

95.  припомня, че са открити 18 процедури за установяване на нарушение за неправилно транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма(22); посочва, че крайният срок за транспониране на Директивата за лицата, сигнализиращи за нарушения“ е бил 17 декември 2021 г. и до тази дата само пет държави членки са я транспонирали, а още четири са приели специално законодателство през 2022 г; насърчава Комисията да предприеме всички необходими по-нататъшни стъпки, за да се гарантира ефективно съответствие от страна на държавите членки;

96.  отбелязва със загриженост, че Комисията е започнала процедура за нарушение срещу 15 държави членки за това, че не са транспонирали Директивата за лицата, сигнализиращи за нарушения;

97.  припомня че ефективната борба срещу изпирането на пари е от съществено значение за защитата на финансовите интереси на Съюза и за гарантиране на пълното възстановяване на средствата;

98.  изразява загриженост от цялостната липса на действия от страна на много държави членки, което възпрепятства създаването на по-равнопоставени условия на конкуренция в областта на борбата с измамите;

99.  е наясно, че на 1 януари 2021 г. влезе в сила Програмата на ЕС за борба с измамите (UAPF), която е приемник на програмата „Херкулес III“(23); отбелязва, че новата UAFP преструктурира и обединява ресурсите, с които се финансира програма „Херкулес III“, информационната система за борба с измамите и системата за управление на нередностите, за да се подобри координацията и взаимодействията; отбелязва, че OLAF играе водеща роля в нейното прилагане;

100.  припомня, че службите за координиране на борбата с измамите (AFCOS) са задължителни за всяка държава членка и че те следва да улесняват ефективното сътрудничество и обмена на информация с OLAF; изразява съжаление обаче относно факта, че не всички държави членки възлагат ефективно на своите AFCOS координацията на борбата с измамите и корупцията, засягащи финансовите интереси на ЕС; поддържа становището, че ефективна координация на национално равнище и на равнище ЕС може да се постигне с приемането на национална стратегия за борба с измамите (НСБИ), в която ясно се разпределят задачите и се определят процесите и отговорностите;

101.  оценява обстоятелството, че Комисията насърчава държавите членки да приемат НСБИ , което е довело до постоянно увеличаване на броя на приетите стратегии; отбелязва, че до края на 2021 г. 17 държави членки са приели или актуализирали НСБИ (в сравнение с 10 през 2019 г. и 14 през 2020 г.); отбелязва, че от 10-те държави членки, които все още не са приели НСБИ, четири съобщават, че са в процес на изготвяне или са близо до приемането на стратегия; изразява съжаление относно факта, че въпреки подобренията в сравнение с 2020 г., шест държави членки все още са далече от приемането на НСБИ;

102.  настоява, че дори в държавите членки, в които вече са приети такива стратегии, е необходимо преразглеждане, което да отразява новата среда за борба с измамите, в това число новите предизвикателства, както и развитието в системите; подчертава, че Европейската прокуратура функционира от юни 2021 г., а Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост е приет през февруари 2021 г. и има възможност да бъдат отразени значителни нови рискове, като например свързаните с пандемията от COVID-19 и изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост;

103.  отбелязва, че в доклада относно ЗФИ за 2021 г. Комисията препоръчва на държавите членки да приемат или преразгледат НСБИ, за да се вземат предвид рисковете, свързани с Механизма за възстановяване и устойчивост; е наясно, че съгласно точка 37 от Плана за действие по стратегията на Комисията за борба с измамите приемането на НСБИ от държавите членки следва да се насърчава и от службите на Комисията(24); призовава Комисията и OLAF да обмислят възможността за предоставяне на подкрепа и съвети на държавите членки по по-структуриран начин, като възприемат междусекторен подход, и за тази цел да актуализират насоките за AFCOS, първоначално формулирани през 2015 г., които вече не са подходящи за ефективно подпомагане на националните органи при разработването на добре структурирана координационна служба; изисква освен това от Комисията да предостави на органа по освобождаване от отговорност подробно обяснение относно текущата работа в тази сфера;

104.  е наясно, че в своя доклад относно ЗФИ за 2020 г. Комисията е отправила целеви препоръки към държавите членки, насочени към засилване на сътрудничеството и укрепване на рамките за вътрешен контрол; отбелязва, че е обърнато внимание на оценката и управлението на риска, събирането и анализирането на данни за нередности и измами и използването на интегрирани и оперативно съвместими информационни и мониторингови системи във връзка с изпълнението на МВУ и на дейности, финансирани от бюджета на ЕС; изразява съжаление, че не всички държави членки са изпълнили тези препоръки и отбелязва, че някои от тях системно отказват да ги изпълнят; отправя искане към Комисията да засили действията си по наблюдение на онези държави членки, които не са изпълнили препоръките относно ЗФИ;

105.  приветства приемането на Регламента относно обвързаността с условия; отново отбелязва, че той влезе в сила на 1 януари 2021 г.; приветства решенията на Съда на ЕС от 16 февруари 2022 г. относно исканията, заведени от две държави членки срещу механизма за обвързване с условия, както и заключенията на Съда на ЕС, които потвърждават, че ЕС действително разполага с компетентности по отношение на върховенството на закона в държавите членки и че механизмът за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава е в съответствие с правото на ЕС;

106.  припомня, че неефективното или ненавременното сътрудничество или липсата на сътрудничество на държавите членки с Европейската прокуратура и OLAF представлява основание за предприемане на действия съгласно Регламента относно обвързаността с условия; поради това призовава Европейската прокуратура и OLAF да докладват за всеки случай на неизпълнение на задълженията на държавите членки да предоставят информация, да оказват съдействие, да предприемат подходящи действия и обезпечителни мерки и да осигурят подходящи и навременни последващи действия във връзка с докладите и препоръките;

107.  изтъква, че Регламентът относно обвързаността с условия е постоянен инструмент, който се използва извън границите на дадена МФР и се прилага повсеместно като предварително условие за достъп до всички фондове на ЕС;

108.  припомня, че спазването на принципите на правовата държава и на член 2 от ДЕС са предварителни условия за получаване на достъп до средства, че механизмът за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава е напълно приложим за ресурсите по линия на МВУ, както изрично е предвидено в член 8 от регламента за МВУ, и че по МВУ не могат да бъдат финансирани мерки, които противоречат на ценностите на ЕС, залегнали в член 2 от ДЕС;

109.  счита, че регламентът относно обвързаността с условия е достатъчен и е в състояние да предотврати или коригира отстъплението от демокрацията, но само ако се използва своевременно при строги и ясни условия и ако впоследствие се прилага строг мониторинг на прилагането на националните коригиращи мерки;

110.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че съгласно механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава Комисията представи на Унгария, като корективни мерки, набор от 17 условия, които не са достатъчни за отстраняване на сериозните нарушения на принципите на правовата държава; изразява съжаление, че Комисията не е поискала по-съществени промени и предпазни мерки за възстановяване на независимостта на съдебната система, за намаляване на равнището на корупция и за гарантиране на адекватна защита на финансовите интереси на ЕС;

111.  поддържа становището, че спазването от страна на държавите членки на принципите на правовата държава е предпоставка за добро финансово управление като цяло и за ефикасно и ефективно управление на ресурсите на ЕС, в частност; поради това счита, че нарушаването на тези принципи представлява сериозна опасност за финансовите интереси на Съюза; приветства решенията на Съда на Европейския съюз(25), които неотдавна подчертаха ясната връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза; отново заявява, че само чрез укрепване на архитектурата на ЕС за борба с измамите може да се постигне ефективна и ефикасна защита на финансовите интереси на ЕС, която да бъде засилена чрез преодоляване на присъщите на националните системи ограничения, които са пречка за справяне с финансовите престъпления, които се превръщат във все по-транснационална форма на неправомерно поведение; счита, че единствено ефективният съдебен контрол може да гарантира спазването на правото на ЕС, както отбелязва Съдът на Европейския съюз, а именно, че разходите „не могат да бъдат напълно гарантирани при липсата на ефективен съдебен контрол, предназначен да гарантира спазване на правото на ЕС; съществуването на такъв контрол, както в държавите членки, така и на равнище ЕС, от независими съдилища и правораздавателни органи, е от съществено значение за зачитане на принципите на правовата държава“(26);

112.  подчертава отрицателните последици от корупцията за правата на гражданите; отново заявява своята препоръка ЕС да стане член на Групата държави срещу корупцията (GRECO), тъй като не съществуват правни пречки пред пълноправното му членство; поради това приканва Комисията да препоръча Съветът да сключи международно споразумение с GRECO за определяне на неговото членство; изисква от Съвета да заеме ясна позиция относно присъединяването на ЕС към GRECO, като изясни дали има конкретно противопоставяне и ако е така, от коя държава членка или държави членки;

113.  припомня, че за да се защитят ефективно финансовите интереси на ЕС, следва да бъдат въведени по-последователни и систематични правила относно прозрачността, несъвместимостта, конфликтите на интереси, незаконното лобиране и кадровата въртележка между държавния и частния сектор; подчертава необходимостта от подобряване на регистъра на ЕС за прозрачност; призовава Комисията да укрепи своите механизми за вътрешен контрол, включително посредством създаването на вътрешен механизъм за борба с корупцията за институциите на ЕС;

Външно измерение на защитата на финансовите интереси на ЕС

114.  отбелязва, че следва да се обърне по-голямо внимание на контрола на средствата за подпомагане в страни извън ЕС в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (NDICI–Глобална Европа); отбелязва, че това е особено важно в светлината на пандемията от COVID-19 и отговора на ЕС на войната в Украйна; припомня, че като цяло ЕС отделя около 10 % от бюджета си за външна дейност;

115.  призовава Комисията да актуализира системата за докладване на измами по отношение на средства, изразходвани в държави извън ЕС; отбелязва, че новата система следва да отчита специфичните проблеми, пред които е изправен ЕС, когато изразходва средства извън територията на ЕС;

116.  отбелязва, че в доклада на Сметната палата относно изпълнението на бюджета на Съюза за 2021 г. се посочва, че по отношение на NDICI–Глобална Европа (в рамките на общия бюджет на Съюза) от 67-те проверени операции 32 (48 %) са засегнати от грешки и въпреки ограничения размер на извадката, резултатите от одита потвърждават, че рискът от грешки в тази функция на МФР е висок, като за 24 от тези грешки е установено, че оказват въздействие върху бюджета на ЕС; отбелязва също така, че най-често срещаните категории грешки при „Съседните региони и светът“ (функция 6) са неизвършени разходи, недопустими разходи, липса на подкрепящи документи и грешки при възлагането на обществените поръчки;

117.  препоръчва спиране на бюджетната подкрепа в държави извън ЕС, включително държавите кандидатки, в които органите очевидно не предприемат реални действия срещу широкоразпространената корупция, като същевременно се гарантира, че помощта достига до цивилното население по алтернативни канали; призовава да се даде по-голям приоритет на борбата срещу корупцията в предприсъединителните преговори, с акцент върху изграждането на капацитет, например чрез специализирани органи за борба с корупцията; призовава Комисията да изпрати ясни сигнали на държавите кандидатки, в които отстъплението от стандартите за върховенство на закона застрашават или забавят присъединяването им към ЕС; изразява съжаление относно факта, че според Специален доклад № 01/2022 на Европейската сметна палата финансовата подкрепа от 700 милиона евро за подобряване на принципите на правовата държава в Западните Балкани, предоставена от ЕС между 2014 г. и 2020 г., е оказала слабо въздействие върху основните реформи;

118.  подчертава факта, че сътрудничеството с международните партньори е от решаващо значение за защитата на средствата на ЕС, изразходвани извън Европа, и на приходната част на бюджета на ЕС; приветства сключените от OLAF през 2021 г. споразумения за административно сътрудничество с два международни партньорски органа — Главната прокуратура на Украйна и Световната митническа организация (СМО); приветства факта, че през 2021 г. OLAF организира онлайн прояви за установяване на нови оперативни контакти с разследващите органи в държави извън ЕС и за насърчаване на докладването на измами и нередности чрез делегациите на ЕС по света;

o
o   o

119.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2022)0448. (2) ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 49. (3) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17. (4) ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29. (5) ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1. (6) ОВ L 274, 28.10.2019 г., стр. 1. (7) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1. (8) ОВ C 123, 18.3.2022 г., стр. 12. (9) ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 110. (10) ОВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 295. (11) Решение от 1 септември 2021 г., Andrea Homoki срещу Европейска комисия, T-517/19, ECLI: EU:T:2021:529. (12) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 86. (13) Приети текстове, P9_TA(2022)0300. (14) OВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17. (15) ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42. (16) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17). (17) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.) (18) ОВ C 205, 20.5.2022 г., стр. 2. (19) Предложение на Комисията от 16 май 2022 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (COM(2022)0223). (20) Становище 06/2022 (съгласно член 322, параграф 1от ДФЕС) относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ С 446, 24.11.2022 г., стр. 26). Пълният текст на становището е достъпен на адрес https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/OP22_06/OP_Recast_EN.pdf. (21) До края на 2021 г. 13 от 14-те процедури, започнати през 2019 г., са приключени. При последващата проверка за съответствие службите на Комисията са оценили съвместимостта на тези нотифицирани национални мерки за транспониране с разпоредбите и задълженията на директивата. През декември 2021 г. Комисията е започнала производства за установяване на нарушение за неправилно транспониране срещу други осем държави членки. (22) Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43). (23) Регламент (ЕС) 2021/785 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програма на Съюза за борба с измамите и за отмяна на Регламент (ЕС) № 250/2014 (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 110). (24) Работен документ на службите на Комисията от 20 септември 2021 г., озаглавен „План за действие по стратегията на Комисията за борба с измамите (СКБИ) — актуално състояние юни 2021 г.“ (SWD(2021)0262). (25) Решение от 16 февруари 2022 г., Унгария срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, C-156/21, ECLI: EU:C:2022:97 и Решение от 16 февруари 2022 г., Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, C-157/21, ECLI: EU:C:2022:98. (26) Решение от 16 февруари 2022 г., Унгария срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, C‑156/21, ECLI: EU:C:2022:97, параграф 132.

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. относно положението на дребномащабния риболов в ЕС и бъдещи перспективи (2021/2056(INI))

P9_TA(2023)0019 A9-0291/2022

Европейският парламент,

–  като взе предвид икономическия документ на Комисията в областта на морското дело № 08/2020 от 9 март 2021 г., озаглавен "Риболовният флот на ЕС през 2020 г.: Тенденции и икономически резултати“(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г. (COM(2020)0248),

–  като взе предвид членове 38 – 44 и член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид съображение 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(2), в което се посочва, че ОПОР следва да допринася за „постигане на екологична, икономическа и социална устойчивост в дългосрочен план“ и за „достоен стандарт на живот в сектора на рибарството, включително за малките по мащаб риболовни стопанства“, както и съображение (33), в което се посочва, че „достъпът до определен вид риболов следва да се основава на прозрачни и обективни критерии, включително екологични, социални и икономически“ и че „държавите-членки следва да насърчават отговорния риболов, като предоставят стимули на операторите, които осъществяват риболов, който най-малко уврежда околната среда и който осигурява най-много ползи за обществото“,

–  като взе предвид член 17 от Регламента за ОПОР, според който при разпределянето на възможностите за риболов държавите членки използват прозрачни и обективни критерии, включително от екологичен, социален и икономически характер,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета(3) (Регламент за общата организация на пазарите),

–   като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране(4),

–   като взе предвид измененията, приети от Европейския парламент на 11 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 и за изменение на регламенти (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола на рибарството(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004(6) (Регламента за ЕФМДРА),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(7) (Регламента за ЕФМДР),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система(8),

–  като взе предвид доклада на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на Комисията от 20 август 2019 г., озаглавен „Годишен икономически доклад за 2019 г. относно риболовния флот на ЕС (НТИКР 19-06)“(9),

–  като взе предвид доклада на НТИКР от 26 септември 2019 г., озаглавен „Социалните данни в сектора на рибарството на ЕС (НТИКР 19-03)“(10),

–  като взе предвид доклада на НТИКР от 8 декември 2021 г., озаглавен „Годишният икономически доклад за 2021 г. относно риболовния флот на ЕС (НТИКР 21–08)“(11),

–  като взе предвид доклада на НТИКР от 10 декември 2020 г., озаглавен „Социалното измерение на ОПОР (НТИКР 20-14)“(12),

–   като взе предвид заключенията от регионалната конференция на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно „Изграждане на бъдеще за устойчивия дребномащабен риболов в Средиземно море и Черно море“, проведена в Алжир от 7 до 9 март 2016 г.,

–  като взе предвид цел 14.б от целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), която призовава за достъп до морски ресурси и пазари за рибарите, извършващи дребномащабен и непромишлен риболов,

–  като взе предвид Доброволните насоки на ФАО за гарантиране на устойчив дребномащабен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността,

–   като взе предвид доклада на ФАО, озаглавен „Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите за 2020 г.: устойчивост в действие“,

–  като взе предвид обявената от ООН Международна година на непромишления риболов и аквакултурите 2022 г.,

–   като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда и залегналите в нея концепции, като възможностите на планетата и екологичните ограничения,

–   като взе предвид публикацията, озаглавена ‘Small-scale Fisheries in Europe: Status, Resilience and Governance’ („Дребномащабното рибарство в Европа: състояние, устойчивост и управление“)(13),

–   като взе предвид министерската декларация и пътна карта MedFish4Ever(14),

–   като взе предвид доклада за изпълнението на ЕФМДР за 2020 г.(15),

–   като взе предвид министерската декларация от 2018 г. относно регионалния план за действие за дребномащабния риболов в Средиземно море и Черно море,

–   като взе предвид изследването от 2018 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавено „Relative Effects of Fisheries Support Policies“ („Относително въздействие на политиките за подкрепа на рибарството“)(16),

–   като взе предвид научната статия, озаглавена „Small-Scale fisheries access to fishing opportunities in the European Union: Is the Common Fisheries Policy the right step to SDG14b?“ („Достъп на дребномащабния риболов до възможностите за рибарство в Европейския съюз: дали общата политика в областта на рибарството е правилната стъпка към постигането на ЦУР 14б?“)(17),

–   като взе предвид научната статия, озаглавена „Defining Small-Scale Fisheries and Examining the Role of Science in Shaping Perceptions of Who and What Counts: A Systematic Review“ („Определяне на понятието за дребномащабен риболов и изследване на ролята на науката във формирането на възприятия за това кой и какво е от значение: систематичен преглед“)(18),

–   като взе предвид проучването от 2017 г., проведено за комисията по рибно стопанство, озаглавено „Small-scale Fisheries and “Blue Growth” in the EU“ (Дребномащабното рибарство и „синият растеж“ в ЕС)(19),

–   като взе предвид изследването от 2021 г., проведено за комисията по рибно стопанство, озаглавено „Workshop on electronic technologies for fisheries – Part III: Systems adapted for small-scale vessels“(„Семинар относно електронните технологии в сектора на рибарството – част III: системи, адаптирани за дребномащабни плавателни съдове“)(20),

–   като взе предвид изследването, проведено за комисията по рибно стопанство, озаглавено „Impacts of the COVID-19 pandemic on EU fisheries and aquaculture“ („Въздействие на пандемията от COVID-19 върху рибарството и аквакултурите в ЕС“) от юли 2021 г.(21),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно иновации и диверсификация в рамките на дребномащабния крайбрежен риболов в зависимите от риболова региони(23),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството(24),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2021 г. „Към по-силно партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“(25),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно „Рибари за бъдещето: привличане на ново поколение работници към риболовната промишленост и създаване на заетост в крайбрежните общности“(26),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0291/2022),

А.  като има предвид, че регламентът за ЕФМДРА определя дребномащабния крайбрежен риболов като риболов, извършван от кораби за морски и вътрешен риболов с обща дължина под 12 метра, които не използват теглени риболовни уреди, както и от обикновени рибари, включително заетите в улова на морски мекотели, като това е единственото определение за крайбрежен риболов, което съществува в законодателството на Съюза;

Б.  като има предвид, че настоящото определение за дребномащабен риболов, съдържащо се в регламента за ЕФМДР и в регламента за ЕФМДРА, изключва определени видове плавателни средства, като тези, използващи някои традиционни съоръжения, и поради това изключване те на свой ред се затрудняват да получат финансиране от ЕС; като има предвид, че това изключение намалява и видимостта на дребномащабния риболов, и присъствието му в статистическите данни на ЕС, тъй като тези обекти не се считат за принадлежащи към сектора;

В.  като има предвид, че съществуват други, по-малко строги подходи към определението за дребномащабен, непромишлен и крайбрежен риболов, като например в Доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие за гарантиране на устойчив дребномащабен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността или в настоящите обсъждания в рамките на работната група за дребномащабния риболов към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море;

Г.  като има предвид, че в повечето държави членки определящите характеристики на дребномащабния риболов са по-широкообхватни от определението на ЕФМДРА, тъй като правителствата прилагат редица допълнителни критерии, включително по отношение на разрешените съоръжения, максимална дължина на плавателния съд, мощност на двигателя, максималната продължителност на риболовния рейс, допустимото за опериране на плавателния съд разстояние от пристанището, зоната на работа, максимално допустимото време за пътуване и собствеността на плавателните съдове;

Д.  като има предвид, че действащата ОПОР не дава подходящо определение на непромишления, дребномащабния или крайбрежния риболов, тъй като тя се основава само на дължината на плавателния съд, докато на равнище международни конвенции се дават други по-подходящи и актуализирани определения за този вид риболов; като има предвид, че европейските определения за непромишлен риболов, дребномащабен риболов и крайбрежен риболов следва да бъдат преразгледани;

Е.  като има предвид, че през 2019 г. секторът на дребномащабния риболов на ЕС-28, се състоеше от флот от 42 838 плавателни съда, което представляваше 7,5% от брутния тонаж и 5,4 % от разтоварванията на суша в държавите членки като цяло, а в него са заети 62 650 рибари, което съответства на 75% от активните риболовни кораби и 48% от екипажа; като има предвид, че широкомащабният флот представлява 19% от общия брой плавателни съдове и 67% от брутния тонаж, а в него са заети 46% от всички рибари и отговаря за 81% разтоварванията на суша, регистрирано в държавите членки; като има предвид, че флотът за далечен риболов наброява едва 259 регистрирани плавателни съда, което представлява по-малко от 1% от корабите, но 19% от брутния тонаж и 14% от общите разтоварвания на суша, регистрирани в държавите – членки на ЕС;

Ж.  като има предвид, че освен много ограничените ресурси, които се предоставят за подпомагане на плавателните съдове по линия на ЕФМДР (500 милиона евро) и като цяло ниската степен на изпълнение, дребномащабният риболов, въпреки своя размер и значение, е най-слабо подпомаганият сегмент, който получава най-малкия дял от средствата: на него се падат 38% от общия брой операции, свързани с плавателните съдове, което от своя страна представлява едва 25% от общите разходи на ЕФМДР за плавателни съдове;

З.  като има предвид, че европейският флот продължи да намалява през последните години, а през 2020 г. той отбеляза спад от 17% в стойността на разтоварената риба, 19% в заетостта и 29% в нетната печалба в сравнение с 2019 г.(27);

И.  като има предвид, че дребномащабният риболовен флот е флотът с най-ограничени финансови ресурси;

Й.  като има предвид, че типичните характеристики на дребномащабния риболов включват неговото слабо въздействие върху околната среда; неговите сезонно зависими характеристики по отношение на видовете, риболовните зони и съоръженията; малкия мащаб на производствените му операции; съобразяването му с биологичните и миграционните цикли на различните видове благодарение на присъщата си гъвкавост и високо селективното използване на съоръжения; ниските му нива на прилова и изхвърлянето на улов; и възможността му за генериране на повече приходи за 1 инвестирано евро, по-големи улови за литър използвано гориво и повече социално-икономическа стойност за килограм риба, докаран на брега;

К.  като има предвид, че трябва надлежно да се вземат предвид значителните различия между флотите, сегментите на флота, въздействието върху околната среда на различните сегменти на флота, целевите видове, риболовните съоръжения, производителността и предпочитанията при потреблението в различните държави членки, както и специалните характеристики на риболовната дейност, произтичаща от нейната социална структура, формите на маркетинг и структурните и природни неравенства между различните риболовни региони;

Л.  като има предвид, че общите характеристики на дребномащабния флот включват много стари сегменти и неподходящи технологии и подчертава необходимостта от специфична програма за подпомагане на дребномащабния риболов и силна публична финансова подкрепа за неговата модернизация и развитие, без която неговата приемственост ще бъде застрашена;

М.  като има предвид, че Регламентът за ЕФМДРА налага на държавите членки задължението да отчитат конкретните нужди на непромишления крайбрежен риболов при извършването на анализ на ситуацията по отношение на силни и слаби страни, възможности и заплахи, посочени в Регламента;

Н.  като има предвид, че през 2019 г. 64,9% от корабите в риболовния флот на ЕС-28 са били на възраст поне 25 години(28), а средната обща възраст на флота бе 29,9 години(29) и 32,5 години за дребномащабния риболовен флот, което задължително означава, че много голяма част от флота е много стара и поради това не може да гарантира най-добрите условия за експлоатация и безопасност, което увеличава рисковете и допълнително оскъпява операциите;

О.  като има предвид, че възрастовият профил на дребномащабните рибари е по-висок, отколкото при другите видове риболов, като 72% от специалистите в областта на дребномащабния риболов са на възраст над 40 години, а 11% — на възраст над 65 години;

П.  като има предвид, че ограниченото естество на съществуващите статистически данни затруднява провеждането на точен анализ на ролята на жените в рибарството; като има предвид обаче, че емпиричните доказателства показват, че жените играят значителна роля в дребномащабния риболов, като заемат по-важна роля в дейностите му в някои общности, вземат активно участие в улова на черупчести мекотели и заемат водеща роля на сушата в подготовката на дейността и оборудването, както и в продажбата и преработката на риба, най-вече в консервната промишленост;

Р.  като има предвид, че според доклада относно социалното измерение на риболова в ЕС жените представляват 5,4% от общата заетост в дребномащабния риболов (повече от два пъти по-голяма от заетостта в широкомащабния риболов и риболова в отдалечени води);

С.  като има предвид, че риболовният сектор на ЕС играе ключова роля за снабдяването на населението с риба и поддържането на равновесие на хранителните запаси в държавите членки и в ЕС като цяло;

Т.  като има предвид, че трябва да бъде гарантирано, че подкрепяната от ОПОР централизация на управлението на рибарството е съвместима с местното управление, което е от съществено значение за гарантиране на социално-икономическата жизнеспособност на сектора;

У.  като има предвид, че регионализацията е един от стълбовете на ОПОР, и че предвид различията в сектора на рибарството между отделните държави членки, децентрализираният подход е от особено значение за сектора на дребномащабния крайбрежен риболов;

Ф.  като има предвид, че съвместното управление на местно ниво е от ключово значение за гарантиране на участието на сегмента на дребномащабния риболов в процеса на вземане на решения;

Х.  като има предвид, че поради това ОПОР не предлага ясна и диференцирана законодателна подкрепа за дребномащабния риболов, която би могла да спомогне за гарантиране на неговата социално-икономическа жизнеспособност; като има предвид, че държавите членки също така не успяват да въведат ефективни мерки за този вид риболов;

Ц.  като има предвид, че в много европейски крайбрежни региони, и по-специално в Средиземно море, дребномащабният риболов и събирането на черупкови организми се извършват в пресечната точка на икономическото, социалното и екологичното измерение, като допринасят значително за социално-икономическото благосъстояние, заетостта и насърчаването на икономическото и социалното сближаване в различни крайбрежни и най-отдалечени региони, които често се сблъскват със структурни ограничения и се нуждаят от подкрепа, за да се възползват от възможностите за икономическа диверсификация;

Ч.  като има предвид, че поради това приходите от риболов не следва да се считат само за печалба, тъй като те допринасят за съхраняването на един начин на живот, който има огромна културна и историческа стойност за множество крайбрежни общности, като същевременно осигурява важна социална и икономическа предпазна мрежа; като има предвид, че в този смисъл дребномащабният риболов е решение за противодействие на увеличаващото се обезлюдяване, застаряването на населението и растящата безработица, които са основни предизвикателства за повечето от крайбрежните региони в европейските държави и острови; като има предвид, че влиянието на дребномащабния риболов върху социалното и културното наследство на крайбрежните зони е изключително и разнообразно;

Ш.  като има предвид, че дребномащабният риболов може да играе основна роля за постигането на ЦУР, както изрично се признава в цел 14.б; като има предвид, че дребномащабният риболов може също така да допринесе за други императиви на политиките, залегнали в ЦУР, като ЦУР 2 – „Край на глада“ и нейната подцел 2.3, ЦУР 5 – „Равенство между половете“ и нейните подцели 5.а и 5.б, ЦУР 8 – „Достоен труд и икономически растеж“ и нейната подцел 8.5, и ЦУР 13 – „Борба с климатичните промени“ в нейната цялост;

Щ.  като има предвид ролята на рибарите като „пазители на морето“ и приноса на риболова за набавянето на богати на протеини храни за здравословен и балансиран хранителен режим;

АА.  като има предвид, че по-голямата част от произшествията и инцидентите на риболовни кораби се дължат на човешки фактор (62,4%), а повредите в системите/оборудването са втората най-честа причина (23,2% от случаите);

АБ.  като има предвид, че при много обстоятелства дребномащабният риболов се осъществява само с един специалист на борда;

АВ.  като има предвид, че въпросите, свързани с безопасността и комфорта на флота за дребномащабен риболов не могат да бъдат разглеждани отделно от въпросите, свързани с риболовното усилие и добива на риба; като има предвид в тази връзка, че ограничението за общ тонаж, като критерий за измерване на риболовния капацитет, оказва отрицателно въздействие върху безопасността и комфорта на флота за дребномащабен риболов, тъй като ограничава стимула за смяна и модернизация на плавателните съдове или за увеличаване на наличното пространство с цел повишаване на комфорта и безопасността на екипажа и в крайна сметка на привлекателността на сектора, особено за младите хора и жените;

АГ.  като има предвид, че подобни въпроси, свързани с безопасността, не могат да се разглеждат изолирано от особеностите на флота за дребномащабен риболов в държавите членки, като например факта, че флотът може да бъде изложен на високи нива на риск в резултат на липсата на специализирани съвети за безопасност за сектора, факта, че операциите се извършват от един човек, дългото работно време или опасността от оплитане/заклещване в оборудването; като има предвид, че оперативните условия за този флот са различни; като има предвид, че част от този флот оперира от плажове или пристанища, където условията за плаване са много често несигурни; като има предвид, че в светлината на това положение следва да се обмисли адаптирането на двигателната мощност към характеристиките и условията на експлоатация на флота, без да се увеличава риболовното усилие или равнищата на улов, с цел да се направят условията за флота по-безопасни при влизане и излизане от пристанището;

АД.  като има предвид, че тези аспекти, свързани с увеличаването на мощността на двигателите поради специфични причини, свързани с безопасността, следва да се финансират чрез субсидии и при определени условия следва да бъдат подкрепяни от ЕФМДРА, при условие че не увеличават риболовното усилие или способността за риболов; като има предвид, че поради тези причини подкрепата на ЕФМДРА следва да бъде на разположение и за дейности по драгиране на пристанищата;

АЕ.  като има предвид, че дребномащабният риболов е много по-зависим от условията на морето в сравнение с широкомащабния, което в зависимост от вида и оборудването на плавателните съдове води до по-голяма нерегулярност в риболовните периоди, като се отразява на броя на работните дни в годината, през които е възможно да се излезе в морето;

АЖ.  като има предвид, че непромишленият риболов е устойчив по отношение на биологичното управление на рибните запаси и по отношение на ресурсите и селективността, както и от социална и икономическа гледна точка, като всичко това допринася за дълбоките корени на тази дейност;

АЗ.  като има предвид, че сред факторите, оказващи натиск върху рибните запаси и причиняващи преки и косвени вреди и за риболова, са най-вече замърсяването, загубата на местообитания, корабоплаването, конкуренцията за пространство и изменението на климата, чиито значими последици са повишаването на температурата на водата, повишаването на киселинното съдържание, променящите се морски течения, липсата на синхронност сред видовете и пристигането на чужди видове;

АИ.  като има предвид, че е необходимо да се увеличи капацитетът за приспособяване към изменението на климата и кризите, както и за смекчаване на последиците от тях чрез предприемане на мерки за укрепване на устойчивостта на крайбрежните общности;

АЙ.  като има предвид, че дребномащабният риболов също така има потенциал да допринесе за декарбонизацията и за по-голяма енергийна ефективност, допринасяйки в крайна сметка за усилията за смекчаване на въздействието от изменението на климата;

АК.  като има предвид, че дребномащабният риболов е от голямо значение в ЕС и особено за множество рибарски общности, наред с широкомащабния риболов в отдалечени води;

АЛ.  като има предвид, че много от причините за влошаващото се социално-икономическо положение в сектора все още не са преодолени, включително необходимостта от укрепване на позицията на рибарите по веригата на доставки;

АМ.  като има предвид, че признаването на организациите на производители, сдруженията и гилдиите на рибарите би им помогнало да получат достъп до финансови помощи, а насърчаването на активното им участие чрез съвместно управление би могло да подобри по ясен начин доходите на сектора;

АН.  като има предвид, че доходите в дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов се влияят от променливите цени и резките пазарни колебания, които са чувствителни спрямо множество външни фактори, като пандемията от COVID-19.

АО.  като има предвид, че в сектора на риболова различните системи на доходи и работни заплати са много различни и зависят в голяма степен от възможностите за риболов, които предоставя морето, като това е един от факторите, който прави сектора по-непривлекателен за новите поколения;

АП.  като има предвид, че професионалните рибари често получават ниски заплати и им се налага да се примиряват с трудни – често несигурни – условия на труд в професия, която остава най-опасната в света, докато нарастващите разходи, свързани със стартирането на риболовен бизнес, заедно с нарастващата концентрация в промишлеността, правят риболова по-малко привлекателна перспектива, особено за младите хора;

АР.  като има предвид, че пазарите често са доминирани от малък брой утвърдени продукти и че продуктите на дребномащабния риболов, които са устойчива алтернатива на силно експлоатираните биологични видове, не получават достатъчно маркетингово внимание; като има предвид, че на потребителите често не се предоставя цялостна информация относно купувания от тях продукт, системата за неговото производство или използваните риболовни съоръжения;

АС.  като има предвид, че устойчивата доходност на дребномащабния риболов е важна за увеличаване на привлекателността на сектора;

АТ.  като има предвид, че дребномащабните плавателни съдове изпитват най-големи затруднения във връзка с предизвикателствата при получаване на лицензи за риболов във водите на Обединеното кралство поради трудностите, с които се сблъскват, за да докажат риболовната си история;

АУ.  като има предвид, че предприятията, извършващи дребномащабен риболов, често са с недостатъчна капитализация или недостатъчно финансиране и имат много ограничен достъп до основни счетоводни инструменти, кредити, микрофинансиране и застраховане;

АФ.  като има предвид, че секторът на дребномащабния риболов продължава да изпитва икономически трудности и значително намаляване на приходите като резултат от сериозното повишаване на оперативните разходи, изострено от други фактори като спада на стойността на рибата при първа продажба и покачващите се цени на горивата; като има предвид, че тези и други фактори са причина дребномащабният риболов все повече да разчита на субсидии за гориво и често налагат увеличаване на риболовното усилие с цел постигане на икономическа жизнеспособност на дейността им;

АХ.  като има предвид, че ДФЕС и регламентът за ЕФМДРА предвиждат и осигуряват специфична подкрепа за най-отдалечените региони на ЕС;

АЦ.  като има предвид, че секторът на дребномащабния риболов традиционно страда от липса на организационен капацитет; като има предвид, че основните фактори, които ограничават колективните действия на дребномащабния риболов, включват големия брой участници в сектора на дребномащабния риболов, в съчетание с тяхната географска разпръснатост; естеството на стопанската дейност, което се основава предимно на малки семейни предприятия; липсата на обучен управленски персонал; и липсата на финансово подпомагане, което да позволи на организациите на дребномащабния риболов да вземат участие в процеса на вземане на решения;

АЧ.  като има предвид, че дребномащабният риболов в ЕС като цяло се пренебрегва в рамките на мониторинга и контрола, упражнявани от учените и ръководството в областта на рибарството на национално равнище и на равнище ЕС; като има предвид, че мониторингът и контролът на дребномащабния риболов следва да се подобрят, за да се демонстрира устойчивото управление на рибарството в ЕС и да се предоставят доказателства за риболовни дейности, когато се налага;

АШ.  като има предвид, че са необходими повече инвестиции за осъществяването на актуални научни изследвания относно състоянието на природните ресурси и по-специално на рибните запаси и за подобряване на тяхното разбиране с цел осигуряване на устойчивото им управление;

АЩ.  като има предвид, че управленските стратегии, основани единствено на намаляването на риболовните дни, като стратегиите, прилагани по отношение на Западното Средиземноморие, поставят на колене сектора на дребномащабния риболов; като има предвид, че подобни постоянни намалявания, заедно с вече несигурната ситуация, предизвикана от пандемията от COVID-19, има опасност да доведат до срив на голям дял от сектора, който не вече няма да може да постига минималната доходност, гарантираща оцеляването му; като има предвид, че тези намалявания повдигат и редица проблеми, като например опасения относно безопасността на борда, повишения риск от наранявания, увеличаването на незаконния риболов и социалните последици от безработицата;

БА.  като има предвид, че сдруженията на рибарите, като например гилдиите, са основни участници в продоволствените системи на някои държави членки, където те действат като субекти с нестопанска цел от социалната икономика, представляващи сектора на рибарството, по-специално на дребномащабният крайбрежен флот и събиращите миди и ракообразни, като изпълняват не само функции от общ интерес в полза на морския риболов и на работещите в сектора на рибарството, но и стопански функции, като предлагат на пазара продукти и предоставят консултантски и управленски услуги;

ББ.  като има предвид, че е необходимо да се определи политика за управление на рибните ресурси, която да зачита колективния достъп до рибните ресурси, да се основава предимно на техните биологични аспекти и да бъде под формата на система за съвместно управление на рибарството, която отчита специфичните условия на рибните ресурси и съответните морски зони, с ефективно участие на работещите в сектора;

БВ.  като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ настоява, че сдруженията, както и гилдиите, трябва да бъдат признати по силата на правото на Съюза и да бъдат избираеми за получаването на финансова помощ на равни начала с организациите на производителите; като има предвид, че към Комисията беше отправен призив да приеме инициатива в това отношение;

БГ.  като има предвид необходимостта от обучение на операторите в дребномащабния риболов, включително развитие на нови умения;

БД.  като има предвид добавената стойност, предоставяна от женския труд в сектора на дребномащабния риболов;

БЕ.  като има предвид, че секторът на дребномащабния риболов все повече се озовава в конкуренция с други дейности на синята икономика, както и с интереси в областта на възобновяемата енергия, засягащи много от дейностите по крайбрежието, на плажовете и в пристанищните зони, с което потенциално поемат контрола върху зони, които преди са били използвани почти изцяло за дребномащабен риболов, което води до разселване и до "заграбване на морски и крайбрежни зони";

БЖ.  като има предвид, че процесите на гентрификация, които се наблюдават в много от развиващите се крайбрежни зони, рискуват да направят живота в крайбрежните зони все по-трудно финансово достъпен за рибарите, заети с дребномащабен риболов, принуждавайки ги да се оттеглят далече от мястото им на работа, с което дейността им се усложнява и им създава допълнителни неудобства;

БЗ.  като има предвид, че насърчаваният от ЕС повишен акцент върху опазването има особено въздействие върху дребномащабния риболов, като пример за това е въвеждането на защитените морски зони (ЗМЗ) и мрежите от ЗМЗ, които засягат дребномащабния риболов поради ограничаването на свързаните дейности и намаляването на мобилността; като има предвид, че въздействието върху този сегмент рядко се взема предвид при разработването на тези политики — аспект, който се утежнява от факта, че участниците от сегмента не са достатъчно включени в тези процеси(30);

БИ.  като има предвид, че секторът на рибарството като цяло и особено дребномащабният риболов са недостатъчно представени при определянето на политиките за управление на рибарството и политиките за използване на морското пространство;

БЙ.  като има предвид, че съществуват различни видове рибарски организации, с различни равнища на членство, които представляват дребномащабния риболов: наред с други, от организации на производителите, до асоциации на рибари, асоциации на корабособствениците и кооперативни сдружения; като има предвид, че мнозина сред дребните корабособственици не са свързани с нито една организация; като има предвид, че постоянно заетите в риболовната промишленост са представени в синдикатите в сектора на рибарството; като има предвид, че секторът следва да определя своята организация;

БК.  като има предвид, че разбивката на съответните данни не е уместна и това затруднява достъпа до подробна информация, особено когато става въпрос за дребномащабен риболов, и възпрепятства анализа по-специално по отношение, наред с другото, на данните относно предприятия, корабособственици, професионални рибари, плавателни съдове и оборудване, условия на труд, възраст и пол;

Укрепване на дребномащабния риболов по веригата за създаване на стойност, насърчаване на по-високи доходи от риболов и предоставяне на възможности за диверсификация на доходите

1.  счита, че бъдещето на дребномащабния, крайбрежния и непромишления риболов зависи не само от дългосрочни и устойчиви мерки, но и от незабавни, съдържателни и ефективни мерки за увеличаване на маржовете на печалба на рибарите и чрез по-голямо разпределение на квотите в съответствие с научните становища; счита, че е необходимо да се увеличи организационният и търговският капацитет на сектора и привлекателността на професията, да се осигури обучение и целенасочена подкрепа за младите хора и да се подобрят условията за работа, по-специално за включването на жените на борда на плавателните съдове и в сектора като цяло, както и да се укрепи неговата позиция във веригата на доставки; ето защо призовава Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки да създаде и приложи механизми в рамките на ЕФМДРА за подпомагане на дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов, които дават възможност за справяне със специфичните проблеми в тази част на сектора;

2.  счита, че бъдещето на дребномащабния риболов изисква признаване на неговия специфичен характер в общата политика в областта на рибарството и адаптиране на настоящите инструменти, за да се отговори на нуждите на този сектор;

3.  подчертава необходимостта от общо, по-широко и по-подходящо определение на дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов; подчертава, че това определение следва да бъде прагматично, измеримо и ясно; подчертава също така, че определението следва да е резултат от подходяща оценка, като се вземат предвид характеристиките и критериите на сегмента на дребномащабния риболов, различни от дължината на плавателния съд, за да се приведе определението на ЕС за дребномащабен риболов в съответствие с действителността на сегмента, какъвто вече е случаят със съществуващите определения, включени в някои международни конвенции, като Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) или Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM);

4.  подчертава факта, че това определение следва да бъде включено в по-хоризонтален регламент, като например регламента относно ОПОР, така че да обхване законодателството на ЕС в областта на рибарството в неговата цялост; счита, че промените в определението не следва да оказват въздействие върху прилагането на ЕФМДРА за настоящия период; призовава Комисията да разгледа този въпрос в рамите на бъдещия преглед на Регламента относно ОПОР;

5.  потвърждава необходимостта от укрепване и съкращаване на веригата за създаване на стойност в сектора между производител и потребител, като по този начин се увеличат възможностите за преки продажби от рибарите на потребителите и се намали броят на посредниците, така че в идеалния случай да се достигне до етап, при който производителят да може да осъществява директни доставки на крайния потребител; подчертава необходимостта от насърчаване на маркетинговите стратегии, включително чрез насърчаване на нови канали за разпространение, и от насърчаване на механизми за подобряване на диференциацията на продуктите, така че да се получат максимални ползи за рибарите, да се увеличи рентабилността, да се подкрепят по-високите възнаграждения и да се насърчава справедливото и подходящо разпределение на добавената стойност за рибарите;

6.  с оглед по-справедливо и правилно разпределяне на добавената стойност по веригата за създаване на стойност в сектора призовава да се обмислят форми на намеса за гарантиране и насочване на цените, при които производствените разходи следва да се разглеждат като променлива, за да се постигне горната цел и да се подобрят доходите на рибарите; отново заявява, че когато има сериозни дисбаланси във веригата, държавите членки следва да имат правомощията да се намесят;

7.  подчертава факта, че дребномащабният риболов е най-слабият сегмент по веригата за създаване на стойност и че нерядко организацията, свързана с продажбата, е в полза на интересите на купувача, а не на рибарите, които имат малък или нямат никакъв контрол върху ценообразуването, а това на свой ред е причина за маргинални приходи от продадените продукти;

8.  призовава за мерки на равнището на ЕС или на държавите членки, насочени към защита или създаване на пазари на произход, като по този начин се подкрепят преференциалните къси канали за продажба на традиционни продукти; подчертава значението на популяризирането и защитата на качествата на рибата, уловена при дребномащабния риболов, като например, наред с другото, преснотата, сезонността, културното наследство и устойчивостта; призовава за по-силна подкрепа за тези продукти на търговски панаири, в малки магазини и в ресторанти, като се вземат предвид хранителните навици на населението, като начин за максимално увеличаване на стойността на местните рибни продукти и за насърчаване на местното развитие; настоява за създаването на кампании за популяризиране на местните рибни продукти, като се използват в пълна степен общата организация на пазарите и ОПОР;

9.  подчертава необходимостта от насърчаване на продуктовата диверсификация посредством инициативи, насочени към създаване на нови пазари, изтъкване на по-малко познатите и консумирани видове с цел подобряване на пазарната позиция на дребномащабния риболов, намаляване на търсенето на продукти, чиято постоянна доставка през годината може да бъде гарантирана единствено чрез внос, както и съдействие за намаляване на риболовния натиск върху свръхексплоатираните видове; отново заявява необходимостта също и от подкрепа за насърчаването на диверсификация на продуктите в консервната промишленост, а именно чрез използването на подценявани или по-малко консумирани видове;

10.  призовава за прилагане на програма за обучение за сектора на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене (HoReCa), насочена към познаване на морските продукти и добрите практики за опазване на ресурсите, по-специално за повишаване на осведомеността относно „непродажбата“ и „неконсумацията“ на видовете по време на забранения за риболов сезон;

11.  подчертава значението на изпълнението на иновативни проекти в сектора на търговията на дребно, като подчертава сътрудничеството с гилдиите на рибарите и асоциациите на дребномащабния риболов, чрез които се поддържат тесни връзки с крайния потребител;

12.  призовава държавите членки и организациите на производителите да обмислят по-добри начини за насърчаване на пускането на пазара на преработени рибни продукти с по-висока добавена стойност, включително консерви по примера на някои селскостопански продукти, и програми за външно популяризиране на рибните продукти на ЕС, включително тяхното представяне на международни съревнования и панаири;

13.  подчертава факта, че секторът на морските храни разполага с много ограничени инструменти, като например етикети, достъпни за потребителите, благодарение на които да бъдат оценени критериите за устойчивост на сегмента на дребномащабния риболов и да се насърчават продуктите, които оказват слабо въздействие върху околната среда; подчертава, че когато са налице етикети, те биха могли да се окажат неизгодни за дребномащабния риболов, тъй като достъпът до някои от необходимите данни може да бъде затруднен или може да им липсва финансов капацитет за започване на процес на сертифициране;

14.  изтъква необходимостта от амбициозно преразглеждане на регламента за ООП, за да се увеличи неговият принос за гарантиране на доходността на сектора и стабилността на пазарите, както и за подобряване на предлагането на пазара на рибните продукти и увеличаване на добавената им стойност; в този контекст подчертава значението на създаването на сертифицирани етикети за морски храни и механизми за марка на рибните продукти, както и на увеличаването на проследимостта по веригата на доставки, което от своя страна би подобрило информацията за потребителите, насърчавайки ги да купуват морски храни от местен и устойчив произход и би повишило тяхната осведоменост относно продуктите от дребномащабен риболов;

15.  призовава за улесняване на програми за подпомагане на дребномащабния риболов посредством ЕФМДРА с оглед подобряване на търговското управление и организационния капацитет, намаляване на производствените разходи, подобряване на цените при първа продажба и гарантиране на икономическа и екологична устойчивост, по-специално благодарение на един по-устойчив и съвременен флот;

16.  изтъква трудностите, които секторът на дребномащабния риболов все още изпитва и които могат да бъдат утежнени от нестабилните и растящи цени на горивата и други суровини – ситуация, която засяга най-вече по-малко конкурентните сегменти на флота, а именно дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов;

Подобряване на условията за работа и гарантиране на бъдещето на дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов

17.  приветства факта, че ЕФМДРА предоставя възможност за подкрепа на модернизацията или придобиването на по-нови двигатели с по-ниски емисии на CO2, включително двигатели, използващи нови енергийноефективни технологии и преобразуването на бензиновите двигатели; счита, че следва да се използват най-високите съществуващи проценти на съфинансиране; предупреждава, че много от тези алтернативни решения за моторизиране все още не са достатъчно развити или включват значително увеличение на брутния тонаж, като например в случая с някои електродвигатели;

18.  подчертава, че в определени региони по-голямата част от сектора на дребномащабния риболов зависи от субсидиите за горива; подчертава, че новото предложение на Комисията за директива на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Съюза за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (COM(2021)0563) чрез прекратяване на настоящото задължително освобождаване за сектора на рибарството и въвеждане на минимална данъчна ставка, излага на риск оцеляването на по-голямата част от сегмента на дребномащабния риболов, който не може да извършва дълги пътувания, за да зарежда гориво в пристанища с по-ниски цени; призовава Комисията и държавите членки да гарантират равни условия на международно равнище и следователно да продължат да освобождават риболовната промишленост от данъчното облагане на горивата; подчертава, че всеки нов подход не следва да създава тежест за дребномащабния риболов и следва да се съсредоточи върху алтернативни решения, които да позволяват на сектора да съчетае справедливия преход към целите, определени в Зеления пакт, с възможността да процъфтява икономически и да гарантира достойни условия за своите работници; счита във връзка с това и предвид настоящата изключително висока инфлация на цените на горивата, че държавите членки биха могли да предвидят извънредни мерки за предоставяне на помощ на сегмента на дребномащабния, крайбрежния и непромишления риболов за очакваното нарастване на производствените разходи, по-специално в рамките на обхвата на ЕФМДРА и националните оперативни програми;

19.  подчертава трудностите и сериозните неблагоприятни икономически и социални последици, които кризата с COVID-19 оказа върху сектора на рибарството, и значението на това държавите членки да предоставят при необходимост наличните национални средства и средства на ЕС, както и разглеждането на извънредни мерки за подпомагане на рибарите, включително работниците, за преодоляването на кризи или смущения на пазара; призовава държавите членки да използват ресурсите, предоставени чрез механизми за действие при кризи, за подкрепа на дребномащабния риболов; подчертава, че въпреки кризата секторът на дребномащабния крайбрежен риболов продължава да функционира, като предоставя на гражданите на ЕС достъп до морски храни, особено в изолираните крайбрежни региони, островите и най-отдалечените региони;

20.  настоятелно призовава държавите членки да отпускат средства от Механизма за възстановяване и устойчивост за инвестиции в дребномащабния крайбрежен флот, за да се помогне на рибарите и на лицата, извършващи спомагателни дейности, които са предимно жени, например плетачки на рибарски мрежи, помощници и опаковчици на брега и работници;

21.  настоятелно призовава Комисията да улесни, под егидата на ЕФМДРА, специфичната за сектора на дребномащабния риболов подкрепа за изграждане на инфраструктура за съхранение, замразяване и охлаждане и за поддържане на хладилната верига от лодката до крайния потребител; счита, че тази подкрепа е решаващ елемент, за да се даде възможност на сегмента на дребномащабния риболов да се възползва в пълна степен от рибните ресурси, без да се унищожават или изчерпват запасите, както и да се гарантира редовното снабдяване и доставка на пресни и висококачествени продукти за обществеността, сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга и хранително-вкусовата промишленост;

22.  счита, че подходящите условия за съхраняване в пристанищата биха могли да улеснят и гарантират съхранението на рибата и да спомогнат за търговското пласиране с оглед на увеличаването на рентабилността на рибата чрез косвено въздействие върху формирането на цените; припомня в този контекст възможностите, предвидени в ООП и от организациите на производители;

23.  счита, че ЕФМДРА и новите национални оперативни програми следва да засилят и предоставят ясна подкрепа за дребномащабния риболов, за да допринесат за гарантиране на устойчивостта и бъдещата жизнеспособност на многобройните крайбрежни общности, които са традиционно зависими от риболова, така че да се обърне внимание на специфичните проблеми на този сегмент и да се подкрепи устойчивото управление на местно равнище на съответния риболов;

24.  счита, че подкрепата, предоставяна от държавите членки при прилагането на ЕФМДРА следва да бъде използвана за преодоляване на структурните недостатъци, като по този начин се допринесе за увеличаване на доходите от риболов, насърчаване на работни места с права в сектора и гарантиране на справедливи цени за производителите, подпомагане на развитието на свързаните с риболова дейности нагоре и надолу по веригата на рибарството, допринасяне за развитието и сближаването на крайбрежните региони в рамките на устойчив риболов и бъдеще за сектора на дребномащабния риболов;

25.  подчертава, че за да се подобри степента на изпълнение на финансирането по линия на ЕФМДРА и да се гарантира достъпът на дребномащабния риболов до подкрепа, е необходимо да се разгледат и приложат мерки за рационализиране на процедурите, като по този начин се намали бюрокрацията, сложността и времето за одобрение във връзка с кандидатстването; да се измени процесът на финансиране за получаване на помощ и той да се замени със система за предварително финансиране; както и да се използват изцяло финансовите ограничения на фонда;

26.  подчертава, че ЕС не разполага с инструмент, който да позволи да се разберат размерът на инвестициите по линия на ЕФМДР и ЕФМДРА в сектора на дребномащабния риболов, броят на финансираните добри практики, постигането на конкретни резултати и начинът на работа и ефективното прилагане на ОПОР от страна на местните инициативни рибарски групи; призовава Комисията да създаде такъв инструмент като основна стъпка, за да се изясни по какъв начин да се разширят добрите практики и да се възпроизведат благоприятните методи за риболов в целия ЕС;

27.  призовава държавите членки да предоставят техническа помощ на местно равнище, за да улеснят достъпа на дребномащабните рибари до финансиране от ЕС и до национално финансиране;

28.  обръща внимание на високата средна възраст на дребномащабния риболовен флот и във връзка с това подчертава необходимостта риболовната дейност в този сегмент да стане привлекателна за младите хора и жените; подчертава необходимостта от обновяване и осъвременяване на дребномащабния флот с цел подобряване на безопасността и условията на живот на борда, подобряване на енергийната ефективност и повишаване на екологосъобразността на сегмента, като същевременно се гарантира, че няма да има увеличение на риболовния капацитет в целия риболовен флот и ще се подобри социалната и икономическата устойчивост на рибарските общности, които зависят от флота; в този контекст подчертава необходимостта от справяне със ситуации, при които плавателните съдове са остарели, което води до увеличаване на разходите за експлоатация, поддръжка и прекласифициране (икономически и екологично), което от своя страна компрометира гарантираните условия за безопасност по време на експлоатация; подчертава, че критериите за брутен тонаж за измерване на риболовния капацитет, като се включва и пространството, предназначено за съоръжения и удобства на екипажа, може да възпрепятства модернизирането на риболовните кораби и така необходимото подобряване на условията на работа на дребномащабния риболовен флот; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа тези критерии и други взаимосвързани разпоредби, за да намери решение, което да може да съчетава нуждите на работниците в дребномащабния риболов с необходимостта да се гарантира, че няма да се увеличи риболовният капацитет на флота на ЕС;

29.  отново заявява, че подкрепата за необходимото обновяване и/или модернизиране на флота е необходима за повишаване на безопасността, подобряване на условията на труд и икономическата и екологичната устойчивост на дейностите; подчертава обаче, че това следва да се постигне само без увеличаване на риболовния капацитет;

30.  счита, че пренебрегването на необходимостта от обновяване на флота, както и от поддръжка и усъвършенстване на плавателните съдове, особено, но не само, на остарели и неефективни плавателни съдове, ще застраши бъдещето на дребномащабния риболов, по-специално в най-отдалечените региони;

31.  посочва, че ЕФМДРА предоставя възможности за инвестиции в безопасността, по-добрите условия на живот и енергийните характеристики за корабите, които може да бъдат от полза и за дребномащабния крайбрежен и непромишлен флот, и че този фонд следва също така да предлага възможности за финансиране за обновяването, преструктурирането и промяната на размера на корабите, както и за закупуването на нови кораби в дребномащабния риболовен флот – особено в установените случаи, когато този флот е в напреднала средна възраст и не гарантира съществени условия за безопасност и оперативност – както и за увеличаване на мощността на двигателите, когато това е надлежно обосновано, за да се гарантират по-добри условия за безопасност на борда по време на операции и при влизане и излизане от морето, и да се увеличи времето, прекарвано в морето, при условие че не се увеличава капацитетът на риболовното усилие, по-специално в най-отдалечените региони ;

32.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че на борда на риболовните кораби се прилагат напълно стандартите и нормативната уредба на ЕС във връзка с безопасността, условията на труд и живот;

33.  подчертава, че държавите членки следва непрекъснато да работят за поддържането и модернизирането на пристанища си, за да гарантират, че уловът може да се разтоварва в условия на безопасност;

34.  подчертава социално-икономическото значение от гледна точка на заетостта и социалното сближаване на сектора на рибарството, включително дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов за най-отдалечените региони – региони, които се характеризират със структурни ограничения и по-малко възможности за икономическа диверсификация; поради това призовава за увеличаване на подкрепата на ЕС за сектора на дребномащабния риболов в тези региони;

35.  отбелязва подкрепата, предоставена по линия на ЕФМДР за сектора на рибарството в най-отдалечените региони, по-специално с оглед на предоставянето на подкрепа за допълнителните разходи, произтичащи от отдалечеността, що се отнася до продажбата на някои рибни продукти от някои от най-отдалечените региони;

36.  посочва специфичните особености на веригите за създаване на стойност в сектора на рибарството в най-отдалечените региони и твърди, че е необходимо да се обърне специално внимание за тяхното укрепване и на улесняването на достъпа им до пазарите – цел, която може да бъде постигната не само чрез възстановяване на схемата POSEI за рибарството, но и чрез създаване на подобна схема за транспорта;

37.  подчертава потенциала на туристическия риболов в тези региони като начин за привличане на млади хора в професията и диверсификация на доходите на рибарите, без да се увеличава риболовното им усилие, като се спазват ограниченията на риболовното усилие и се повишава обществената осведоменост за традициите на сектора и по отношение на моретата; подчертава необходимостта да се гарантира намаляването на бюрокрацията, свързана с тази дейност, и да се предостави подкрепа от ЕС за тези дейности;

38.  счита, че бъдещето на дребномащабния риболов изисква регламентите на ЕС да осигурят регулаторна среда, която укрепва позицията на рибарите във веригата на доставки и осигурява инвестиции за дългосрочна устойчивост, стабилност и икономическа конкурентоспособност на сектора;

39.  счита, че целите на политиката в областта на рибарството следва да включват гарантиране на снабдяването на обществеността с риба – като част от гарантирането на продоволствена сигурност и независимост – развитие на крайбрежните общности, като се гарантира, че риболовните дейности се развиват в рамките на екологичните ограничения, и насърчаване на професиите, свързани с рибарството, чрез повишаване на тяхната привлекателност; подчертава, че при прилагането на ОПОР следва също така да се признае социално-икономическата роля на дребномащабния риболов в рибарските общности, като се осигурят работни места и се подобрят условията на живот на рибарите и на работниците, изпълняващи спомагателни задачи, обикновено жени, чрез подобряване на условията на труд, подслоняване и безопасност на екипажите, за да се привлекат млади хора, както и да се постигне приемственост между поколенията в тази дейност, в рамките на гарантирана устойчивост и добро опазване на ресурсите;

40.  отново подчертава, че реалността на рибарството в ЕС е комплексна и се различава значително в отделните държави членки по отношение на съответните риболовни флотове, въздействието върху околната среда на различните сегменти на флота, риболовните уреди, рибните запаси и тяхното състояние на опазване, както и потребителските навици на населението; подчертава възможността за регионализация, когато е целесъобразно, на управлението на рибарството в рамките на ОПОР, като в същото време се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички рибари, включително в регионалните организации за управление на рибарството; отново потвърждава, че това голямо разнообразие изисква да се прилагат изключения в управлението на рибарството, които да позволяват на държавите членки и регионите да прилагат по-специализирани управленски практики, които да отчитат специфичните характеристики, да насърчават диалога, да включват сектора и крайбрежните общности в процеса на вземане на решения, в определянето и прилагането на политиките, и се основават на солидни научни познания;

41.  счита, следователно, че инициативите за управление на местно равнище чрез съвместно управление трябва да бъдат взети предвид в програмите на държавите членки по линия на ЕФМДРА;

42.  подчертава, че текущата реформа на Регламент (ЕО) № 1224/2009 за контрол в областта на рибарството следва да отчита особеностите на непромишлената риболовна дейност и да не я претоварва с бюрокрация, по-специално по отношение на геолокализацията или електронното изпращане на данните за улова; призовава за система за контрол, която да е специално разработена и приспособена към реалността и многообразието на непромишления крайбрежен флот, включително улова на миди и ракообразни или риболова без кораби, където приоритетна роля да имат пропорционалността и постепенният характер;

43.  счита, че диверсификацията на дейностите в рамките на по-широката устойчива синя икономика е важна, като включва укрепване на културата на общностите, насърчаване на страничните продукти на риболова и на продукти, които въпреки потенциала си нямат търговска стойност; счита обаче, че тези дейности не трябва да застрашават риболовната дейност или историческите права на рибарите в морето;

44.  счита, че използването на морското пространство за други икономически цели не трябва да застрашава историческите права за риболов; счита, че дребномащабният риболов следва да бъде напълно интегриран в стратегическото планиране на тези политики; счита, че подобна е ситуацията и във вътрешните води, където дребномащабният риболов се сблъсква с нарастващи конфликти относно ресурсите и използването на прясна вода, като се конкурира с отрасли с отрицателно въздействие върху крайбрежните местообитания и рибните ресурси;

45.  подчертава, че социално-икономическите и екологичните предизвикателства, произтичащи от управлението на защитените морски зони, предлагат потенциално решение за съчетаване на целите за опазване и устойчивост, от една страна, с интегрирането на сектора на дребномащабния риболов в управленските решения в рамките на защитените морски зони и в близост до тях, от друга страна; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да разработят подходи на участие в управлението на защитените морски зони, основани на биологични и социално-икономически данни, разработени, прилагани и преразглеждани съвместно със специалистите по защитените морски зони, съответните заинтересовани страни и сектора на дребномащабния риболов; призовава Комисията и държавите членки да обмислят разработването на практики за управление с участието на всички заинтересовани страни, включително с оглед на постигането на баланс между устойчивото развитие на дребномащабния риболов, и когато е приложимо – устойчивото развитие на отговорния туризъм;

46.  изтъква необходимостта от икономическа и социална защита по време на периодите, в които не се извършва риболов, и в случай на бедствия, които възпрепятстват дейността; подчертава необходимостта от механизми, предвиждащи обезщетение за пропуснатите доходи през такива периоди; подчертава, че това обезщетение следва да се взема предвид като действително отработено време за целите на изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст и за други социалноосигурителни права;

47.  счита, че ако искаме да има приемственост между поколенията, трябва да се създадат привлекателни условия за младите хора и жените, което означава да се ценят доходите от риболов, като същевременно се гарантира тяхната стабилност, и да се прилага принципът на равно заплащане за равностоен труд, да се увеличи разпределението на квоти за дребномащабния риболов в съответствие с научните становища, да се осигури обучение при условия, които надлежно отчитат разнообразието от риболовни практики, риболовни съоръжения и потребности на всяка държава членка, както и да се гарантират подходящи условия на труд и безопасност на борда; припомня, че ЕФМДРА предоставя подкрепа за обучение и професионално развитие; счита, че обучението следва да гарантира силен практически елемент, като се отчита спецификата на националния, регионалния или местния контекст, в който то се провежда; освен това счита, че следва да бъде възможно това да се съчетае с теоретично обучение, като същевременно се извлича полза от натрупаните знания на лицата, които са работили или работят в морски професии;

48.  призовава за увеличаване на финансовите и техническите ресурси за научни изследвания в областта на рибарството във всяка държава членка с оглед на развитието на дейности, насочени към рибарството и рибните ресурси, засилването и подобряването на събирането на данни и оценката на състоянието на ресурсите;

49.  призовава за увеличаване на финансовите и техническите ресурси за научноизследователска и развойна дейност в областта на рибарството в ЕС и във всяка държава членка; по-специално подчертава необходимостта от подкрепа за научноизследователските институти и лаборатории в тази област с материални и човешки ресурси с оглед на развитието на дейности, насочени към насърчаване на дребномащабния, крайбрежния и непромишления риболов и гарантиране на по-добро разбиране на различните причини за изчерпването на рибните запаси и опазването на рибните ресурси; подчертава необходимостта от участие на рибарите и сдруженията на рибарите в дейности по научно наблюдение, картографиране, събиране на данни, управление и контрол, за да се извлекат всички ползи от техните знания;

50.  призовава Комисията да започне изчерпателни действия по картографиране в целия регион с цел разработване на точен и пълен набор от изходни данни относно дребномащабния риболов с оглед измерване на икономическото и социалното въздействие на дребномащабния риболов както в количествено, така и в качествено отношение и с цел оценка на стойността на резултатите, постигнати от дребномащабния риболов; тяхното икономическо въздействие върху крайбрежните общности; и тяхното въздействие върху свързаните сектори;

51.  призовава държавите членки и Комисията да подкрепят научните изследвания в областта на практиките за увеличаване и разнообразяване на доходите на рибарските общности и риболовния сектор, включително дребномащабния риболов; счита, че резултатът от тези изследвания следва да бъде разпространен в ЕС с цел възпроизвеждане, изпълнение и насърчаване на проекти както на национално равнище, така и на равнището на ЕС;

52.  подчертава, че въпреки подобренията в обхвата на данните, на европейско равнище все още липсват изчерпателни икономически, социални и териториални статистически данни и показатели за дребномащабния риболов; подчертава, че тази липса на статистически данни не позволява правилен анализ на сегмента и поради това затруднява предприемането на подходящи законодателни действия за справяне с най-критичните проблеми, пред които е изправен дребномащабният риболов;

53.  призовава държавите членки да засилят и подобрят правилното събиране и разбивка на данните за рибарството, като получат подходящи статистически данни за улова и разтоварванията с оглед на по-добра оценка и управление на ресурсите, включително свързаните с тях дейности, социални и икономически аспекти, както и анализи на други видове търговска употреба, по-специално за дребномащабния риболов и общностите, свързани с тях;

54.  призовава Комисията да започне всеобхватно и регионално картографиране на системите за социална закрила и националното законодателство, което е в сила и е на разположение на дребномащабния риболов в държавите членки, с цел идентифициране и насърчаване на най-успешните варианти, включително законодателни и институционални механизми, които гарантират пълноценното участие на дребномащабния риболов във всички дейности, свързани с устойчивото развитие на сектора, като например разработването на алтернативни дейности, съвместното управление, финансовата подкрепа, етикетирането, проследимостта и правото на достоен труд и социална закрила;

55.  счита, че при прилагането на ОПОР държавите членки трябва да гарантират, че изпълнението на необходимите екологични цели трябва да върви ръка за ръка с определянето на социални и икономически цели и че тяхната взаимозависимост следва да бъде взета предвид от Комисията и държавите членки както при прилагането на законодателството, така и при разработването на бъдещи законодателни инициативи;

56.  подчертава, че организациите на производителите могат да изпълняват ключова роля в управлението на структурите за предлагане на пазара на продукти от дребномащабния риболов, в подобряването на достъпа до пазара за продукти от дребномащабния риболов и в увеличаването на наличността на местни хранителни продукти в рамките на крайбрежните общности; подчертава по-специално факта, че тези дейности за укрепване и насърчаване ще допринесат за поставянето на дребномащабния риболов в по-добра позиция за договаряне на цените и ще насърчат здравословната вътрешносекторна конкуренция и по-ефективното използване на собствените им структури и ресурси чрез колективни действия;

57.  във връзка с това подчертава, че е изключително важно секторът на дребномащабния риболов да разполага с по-стабилен специализиран организационен капацитет, за да укрепи позицията си по веригата за създаване на стойност; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за укрепване на преговорните позиции на дребномащабните рибари и да подкрепят, насърчават и улесняват създаването на организации на производителите, асоциации и кооперации за този сегмент като важен инструмент за подобряване на тяхната сила във веригата на доставки и за увеличаване на преговорната им позиция спрямо други участници на пазара, за да се осигурят добри маржове на печалба и по-добро управление на техните риболовни дейности;

58.  настоява, че сдруженията и гилдиите трябва да бъдат признати и да бъдат избираеми за получаването на финансова помощ на равни начала с организациите на производителите; призовава държавите членки и Комисията, по-специално в рамките на реформата на общата организация на пазарите, да предприемат инициативи в тази област с цел премахване на всяка форма на дискриминация между гилдиите и организациите на производителите;

59.  във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия по предписанията на Регламента за ООП, като създадат регионални планове за организациите на производителите в областта на дребномащабния риболов, за да се увеличи рентабилността на сектора на дребномащабния риболов и да се подобрят качеството и проследимостта на неговите продукти;

60.  подчертава колко е важно включването на дребномащабните рибари в процеса на вземане на решения на европейско, национално и местно равнище, и призовава Съвета и държавите членки да подобрят прозрачността на процеса на вземане на решения относно дребномащабния риболов, за да се гарантира отчетност; насърчава овластяването на сдруженията на дребномащабните рибари да споделят отговорността и правомощията за вземане на решения при изготвянето и изпълнението на планове за съвместно управление с национални органи в комитети за съвместно управление;

61.  подчертава, че жизнеспособността на дребномащабния риболов зависи в много голяма степен от сигурния достъп до ресурси и риболовни зони, от една страна, и до пазарите с добавена стойност, от друга; във връзка с това призовава за диференциран подход към управлението на дребномащабния риболов, който да включва приоритетен достъп до крайбрежни риболовни зони;

62.  счита, че съвместното управление е от решаващо значение за дребномащабния риболов, като позволява оптимизиране на управлението на рибните ресурси въз основа на цялостен подход, който отчита всички аспекти на устойчивостта, включително екологична, социална и икономическа устойчивост, и предполага активното участие и включване както на администрацията, така и на сектора на рибарството, научната общност и организациите на гражданското общество;

63.  подчертава слабото въздействие на рибарството върху околната среда и производството на здравословни храни от риба, тъй като не се използва изкуствено хранене, антибиотици, торове или каквито и да било химически пестициди;

64.  подчертава, че не следва да бъде създаван изкуствен конфликт между промишления и дребномащабния риболов; счита, че промишленият и дребномащабният риболов не са в конкуренция помежду си, тъй като двата вида риболов в по-голямата си част не засягат един и същи вид риба и се осъществяват в различни риболовни зони; отбелязва факта, че т.нар. дружества, извършващи промишлен риболов, също представляват семеен бизнес, който съществува от поколения и е дълбоко вкоренен в местните рибарски общности и е свързан с тях;

65.  посочва, че обявяването на 2022 г. за Международна година на непромишления риболов и аквакултурите е изключителна възможност за насочване на вниманието на световната общност към работата, която този сегмент на флота извършва в полза на продоволствената сигурност и устойчивото използване на природните ресурси, както и за осигуряването на по-голяма видимост на промишления риболов и за включването му по по-активен начин в процесите на вземане на решения;

66.  счита, че подобряването на селективността и преминаването към риболовни техники с по-малко въздействие върху околната среда е от ключово значение за оцеляването и просперитета на дребномащабния риболов;

67.  подчертава, че публичните институции следва да улеснят достъпа до финансиране на най-слабите сегменти на флота, за да се насърчат веригите за създаване на стойност и да се предотврати неефективността на пазара; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да създадат законодателни инициативи за улесняване на достъпа до официално финансиране за сектора на дребномащабния риболов; подчертава, че това следва да включва достъп както до официални кредити за капиталови разходи, така и до финансиране на риболовни операции; разработването, в партньорство с финансовите институции, на механизми и финансови продукти за средносрочни и дългосрочни инвестиции; и прилагането на официални схеми за финансиране, като например договори за производство или разписки за съхранени, с участието на рибари, търговци и публични органи;

68.  подчертава, че морското пространствено планиране (МПП) е от ключово значение за гарантиране на участието на всички заинтересовани страни при вземането на решения относно използването и опазването на морската среда; подчертава, че МПП е ключов инструмент за гарантиране на участието на дребномащабните рибари в процеса на вземане на решения;

69.  подчертава, че непрекъснатият спад на подкрепата от ЕС за сектора в рамките на последователни многогодишни финансови рамки, и по-специално съкращаването на финансирането за ЕФР/ЕФМДРА и ООП, е един от факторите, който води до влошаване на положението в сектора; следователно отново подчертава, че финансовата подкрепа на ЕС за сектора на рибарството трябва да се увеличи значително;

70.  счита, че доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за гарантиране на устойчив дребномащабен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността са ценен принос за определянето на рамка за опазване, увеличаване и насърчаване на дребномащабния риболов в контекста на политиката за управление на рибарството;

71.  призовава всички държави членки да подобрят ролята на труда на жените в риболова чрез специфични проекти, като осигурят пълно правно признаване на ролята на жените като „помощник“ и сътрудник в семейния риболовен бизнес, за да се гарантират по-големи гаранции за работа, доходи за бъдещето и социалноосигурителни обезщетения;

72.  счита, че е целесъобразно да се засили сътрудничеството с цел признаване на основното обучение, предоставяно от училища или образователни институции, които са признати от националните образователни системи на всяка държава членка или трета държава и които са международно признати;

73.  счита, че изграждането на точки на единство между различните организации, представляващи сектора, би било важен елемент в защитата на неговите искания и гарантирането, че той ще бъде надлежно взет предвид при определянето на политиките за управление на рибарството и политиките за използване на морското пространство;

74.  призовава Комисията, в контекста на политиката на сближаване, да насърчава проекти, които да допринесат за защита на крайбрежните и островните зони като зони на културното рибарско и морско наследство;

75.  подчертава, че секторът на дребномащабния риболов може да понесе, повече от останалите сегменти на флота, тежестта на въздействието на нарастващата необходимост от възобновяеми енергийни източници за постигане на целите, определени от Европейския зелен пакт; подчертава, че дребномащабният риболов ще бъде особено засегнат в случай на разселване, в резултат на инсталирането на нарастващ брой ветроенергийни паркове в морето в рамките на крайбрежните риболовни зони, тъй като може да не е в състояние да се премести в по-далечни риболовни зони или да промени риболовния си метод; във връзка с това призовава за подходящо морско пространствено планиране, за да се гарантират интересите на всички сектори и за справедливо обезщетение на дребномащабните рибари като крайна мярка;

76.  подчертава възможностите, произтичащи от възможните полезни взаимодействия между дребномащабния риболов и други сектори и по-специално с крайбрежния туризъм, който споделя същите активи и инфраструктури като сектора на дребномащабния риболов; подчертава, че подобни полезни взаимодействия биха дали възможност за диверсификация на местната икономика, биха осигурили допълнителни работни места и доходи на семействата и биха спомогнали за стабилизиране на намаляващата рентабилност и заетостта в сектора на рибарството; във връзка с това призовава за ясно определение на понятието „риболовен туризъм“, което да позволява упражняването на регулирана дейност и същевременно възможността професионалните дребномащабни рибари да се възползват пълноценно от предимствата, произтичащи от полезните взаимодействия със сектора на синята икономика;

77.  подчертава, че в сектора на дребномащабния риболов жените продължават да бъдат недостатъчно представени; подчертава, че въпреки това жените винаги са имали активна, макар и често невидима роля в сектора на дребномащабния риболов; подчертава, че тази „невидимост“ се дължи не само на културни фактори, но и на липсата на официални статистически данни за заетостта на жените в сектора на дребномащабния риболов; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят проекти, посветени на събирането на информация относно заетостта на жените, както и да дадат възможност на жените да навлязат в сектора на дребномащабния риболов и да заемат централна роля в него;

78.  счита, че гарантирането на достъпна работна среда, включително в рамките на сектора на рибарството, с оглед на повторното интегриране на пазара на труда както на активни, така и на бивши рибари и други работници в риболовната промишленост, които страдат от физически или умствени увреждания, би довело до по-висока степен на социално приобщаване и би спомогнало за създаването на повече стимули за генериране на доходи в сектора на рибарството и рибарските общности;

o
o   o

79.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Икономически документ на Комисията в областта на морското дело № 08/2020 "Риболовният флот на ЕС през 2020 г.: Тенденции и икономически резултати“, 9 март 2021 г. (2) OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22. (3) OВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1. (4) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135. (5) ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 218. (6) OВ L 247, 13.7.2021 г., стр. 1. (7) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1. (8) ОВ C 184, 5.5.2022 г., стр. 2. (9) „Годишен икономически доклад за 2019 г. относно риболовния флот на ЕС (НТИКР 19—06)“, Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Научен, технически и икономически комитет по рибарство, 20 август 2019 г.: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/ca63ab82-c3bf-11e9-9d01-01aa75ed71a1 (10) „Social data in the EU Fisheries sector“ („Социални данни в сектора на рибарството в ЕС“), Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Научен, технически и икономически комитет по рибарство, 26 септември 2019 г.: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/fd0f6774-e0dd-11e9-9c4e-01aa75ed71a1 (11) „Годишният икономически доклад за 2021 г. относно риболовния флот на ЕС (НТИКР 21—08)“, Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Научен, технически и икономически комитет по рибарство, 8 декември 2021 г.: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/77fb8e7b-58a7-11ec-91ac-01aa75ed71a1/ (12) „Социалното измерение на ОПОР (НТИКР 20-14)“, Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Научен, технически и икономически комитет по рибарство, 10 декември 2020 г.: https://stecf.jrc.ec.europa.eu/documents/43805/2672864/STECF+20-14+-+Social+dimension+CFP.pdf/a68c6c42-6b64-41fc-b5a0-b724c71aa78e (13) Pascual-Fernández, J.J., Pita, C. И Bavinck, M. (eds), Small-Scale Fisheries in Europe: Status, Resilience and Governance, MARE Publication Series, том. 23, Springer, Cham, Швейцария, 2020 г. (14) https://www.actu-environnement.com/media/pdf/news-28756-declaration-malte-surpeche-mediterranee.pdf (15) Доклад за изпълнението на ЕФМДР за 2020 г., Европейска комисия, Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“, отдел „Подпомагане на мониторинга и оценката на рибарството и аквакултурите“, септември 2021 г.: https://oceans-and-fisheries.ec.europa.eu/system/files/2021-09/emff-implementation-report-2020_en.pdf (16) Martini, R. и Innes, J., „Relative Effects of Fisheries Support Policies“, OECD Food, Agriculture and Fisheries Papers, № 115, OECD Publishing, Париж, 2018 г.: https://www.oecd-ilibrary.org/agriculture-and-food/relative-effects-of-fisheries-support-policies_bd9b0dc3-en (17) Said et al.„Small-Scale fisheries access to fishing opportunities in the European Union: Is the Common Fisheries Policy the right step to SDG14b?“, Marine Policy, том. 118, 2020 г.: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0308597X20302475 (18) Smith, H. и Basurto, X., ‘Defining Small-Scale Fisheries and Examining the Role of Science in Shaping Perceptions of Who and What Counts: A Systematic Review’, Frontiers in Marine Science, том 6, 2019 г.: https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fmars.2019.00236/full (19) Изследване – „Small-scale Fisheries and “Blue Growth” in the EU“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, 18 март 2017 г. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/573450/IPOL_STU(2017)573450_EN.pdf (20) Проучване — „Workshop on electronic technologies for fisheries – Part III: Systems adapted for small-scale vessels“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, 30 юли 2021 г.: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/690863/IPOL_STU(2021)690863_EN.pdf (21) Изследване – „Impacts of the COVID-19 pandemic on EU fisheries and aquaculture“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, 7 юли 2021 г.: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/690880/IPOL_STU(2021)690880_EN.pdf (22) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 167. (23) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 82. (24) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 20. (25) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 18. (26) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 67. (27) Съобщението на Комисията от 9 юни 2021 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2022 г. (COM(2021)0279), (28) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/FISH_FLEET_ALT__custom_1479572/default/table?lang=en (29) https://ec.europa.eu/fisheries/facts_figures_en?qt-facts_and_figures=2 (30) Виж стр.8 „Small-scale Fisheries in Europe: Status, Resilience and Governance“.