Европейският парламент,

–  като взе предвид член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“)(2),

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси във връзка с бъдещото финансиране на ЕС, приети през декември 2016 г.,

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(3),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(4) („МИС“),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2022 г. относно подобряването на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: устойчив бюджет на ЕС, адаптиран към новите предизвикателства(5)

–  като взе предвид предложението Комисията за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2021)0570),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Следващото поколение собствени ресурси за бюджета на ЕС“ (COM(2021)0566),

–  като взе предвид своята позиция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 1965 г. относно предложенията на Европейската комисия относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) и създаването на собствени ресурси за ЕИО(7),

–  като взе предвид Решението на Съвета от 21 април 1970 г. относно замяната на финансовите вноски от държавите членки със собствени ресурси на Общностите(8),

–  като взе предвид Договора за изменение на някои бюджетни разпоредби на Договорите за създаване на Европейските общности и на Договора за създаване на Единен съвет и единна Комисия на Европейските общности от 22 април 1970 г.(9) (Договор от Люксембург),

–  като взе предвид своите изменения, приети на 22 юни 2022 г., към предложението за директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и Регламент (ЕС) 2015/757(10),

–  като взе предвид приетите от него изменения от 22 юни 2022 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МВКГ)(11),

–  като взе предвид своята позиция от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027(12),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет, приети на 21 юли 2020 г.,

–  като взе предвид пилотния проект, озаглавен „Проучване за осъществимост за социалната повторна употреба на активите, замразени и конфискувани в резултат на санкциите на ЕС, приети след военната агресия на Русия срещу Украйна“(13),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по икономически и парични въпроси и конституционни въпроси,

–  като взе предвид писмото на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0155/2023),

А.  като има предвид, че съгласно член 311 от ДФЕС Съюзът трябва да си осигури средствата, необходими за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики и, неговият бюджет, без да се засягат други приходи, се финансира изцяло от собствени ресурси; като има предвид, че член 311 от ДФЕС предвижда също така, че Съветът трябва да се консултира с Европейския парламент, преди да приеме решение относно собствените ресурси;

Б.  като има предвид, че високото равнище на вноските въз основа на брутния национален доход (БНД) прави бюджетните решения твърде зависими от държавите членки; като има предвид, че бюджетът на Съюза се финансира също така от истински собствени ресурси чрез мита и данък добавена стойност (ДДС), които държавите членки обикновено считат за национални вноски в бюджета на Съюза;

В.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз постанови, че „упражняването от Парламента на бюджетното му правомощие в пленарно заседание представлява основен момент в демократичния живот на Европейския съюз“(14);

Г.  като има предвид, че пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси в правно обвързващото МИС ангажира институциите да запазят въпроса за финансирането на бюджета на Съюза на челно място в политическия дневен ред, за да се гарантира жизнеспособен път към рефинансиране на дълговете, натрупани в контекста на NextGenerationEU (NGEU), и предвижда, че Комисията би могла да включи във втория набор от нови собствени ресурси данък върху финансовите сделки и финансова вноска, свързана с корпоративния сектор, или нова обща основа за облагане с корпоративен данък;

Д.  като има предвид, че необходимостта от възстановяване на средствата по Next Generation EU, икономическите и социалните шокове от непровокираното и неоправдано нашествие на Русия в Украйна, силното въздействие на инфлацията върху бюджета на Съюза и засилващата се световна надпревара за оформяне на бъдещето на производството на технологии за чиста енергия, подхранвана от мащабни публични намеси от страна на световни сили, като Закона на САЩ за намаляване на инфлацията, и други нововъзникващи предизвикателства за Съюза, подчертават необходимостта от преоценка на системата на собствените ресурси на Съюза, като се използва пълният потенциал на новите истински собствени ресурси, за да се гарантира устойчиво финансиране на бюджета на Съюза в дългосрочен план;

Е.  като има предвид, че пандемията от Covid-19 имаше големи последици за социалната структура и икономиката на ЕС и поражда дългосрочни предизвикателства за нашето икономическо и социално възстановяване; счита, че пандемията разкри важните нужди от финансиране в Европа, които могат да бъдат посрещнати най-добре чрез общи действия по политиките от ключово значение;

Ж.  като има предвид, че докладът относно окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа от 9 май 2022 г. включва предложение на пленарното заседание, че „ЕС следва да вземе предвид социалното и икономическото въздействие на войната срещу Украйна и връзката между икономическото управление на ЕС и новия геополитически контекст и следва да укрепи собствения си бюджет чрез нови собствени ресурси“; като има предвид, че на Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE) европейските граждани предложиха укрепване на бюджета на Съюза чрез нови собствени ресурси(15) и че Парламентът следва да взема решенията за бюджета на Съюза, тъй като това е правото на парламентите на национално равнище(16);

З.  като има предвид, че Парламентът вече изрази своята позиция в полза на премахването на всички отстъпки и корекции, опростяването на собствения ресурс на база ДДС, единството на бюджета на ЕС и използването на глоби и такси като допълнителен приход за бюджета на ЕС;

И.  като има предвид, че през декември 2021 г. Комисията представи законодателно предложение, което ще въведе три нови категории собствени ресурси, основани съответно на схемата за търговия с емисии (СТЕ), механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МВКГ) и първия стълб на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно международното корпоративно данъчно облагане;

Й.  като има предвид, че позицията на Парламента от 23 ноември 2022 г. относно решението на Съвета за изменение на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(17) като цяло подкрепи това предложение като важна, макар и недостатъчна стъпка; като има предвид, че Съветът продължава да разглежда предложението;

К.  като има предвид, че секторното законодателство относно СТЕ и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да бъде прието през второто тримесечие на 2023 г.; като има предвид, че многостранната конвенция относно първия стълб на споразумението на ОИСР и нейното хармонизирано прилагане на равнището на Съюза все още не са приключили;

Л.  като има предвид, че се забелязват първите признаци на положителен политически ефект от собствените ресурси на база нерециклирана пластмаса;

Необходимостта от реформиране на политиката в областта на приходите на бюджета на ЕС

1.  заявява, че финансите на ЕС преминават през критичен период, в който липсата на реформи би имала силно отрицателно въздействие върху бъдещето на Европейския съюз, неговите политики, цели и доверието на гражданите и инвеститорите в Съюза;

2.  подчертава решаващото и нарастващо значение на бюджета на Съюза за постигането на неговите ключови политически цели, неговите водещи програми и неговата реакция при кризи; подчертава многобройните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, като например изграждането на неговата стратегическа автономност, по-специално в областта на промишлената политика, здравеопазването, храните, суровините, химикалите, устойчивостта, прекратяването на зависимостта от руските изкопаеми горива, насърчаването на екологичния и цифровия преход, при които никой да не бъде изоставен, мерките за борба с изменението на климата и кризата с биологичното разнообразие, изпълнението на Европейския стълб на социалните права, гарантирането на равенство между половете, завършване на изграждането на здравния съюз и енергийния съюз и финансирането на важни общи проекти като сътрудничеството за отбрана, гражданската защита и космическото пространство; припомня, че Комисията заяви, че непредвидените нужди, породени от войната в Европа, са значително по-големи от наличните средства в настоящата многогодишна финансова рамка; счита, че всички нови политики на Съюза и предизвикателства, пред които той е изправен, трябва да включват нови средства и допълнителни нови ресурси;

3.  във връзка с това отново заявява, че стабилното, надеждно и устойчиво финансиране на бюджета на Съюза изисква диверсифициран и разширен набор от собствени ресурси; изразява убеждение, че една добре планирана реформа на собствените ресурси на Съюза има огромен потенциал не само за укрепване на финансирането на бюджетните му нужди, но и за увеличаване на резултатите от политиките, подобряване на фискалното равновесие между ЕС и държавите членки и добавяне на стойност към цялостното публично финансиране;

4.  припомня, че Съюзът е длъжен да изплати главницата и лихвите по средствата, заети в рамките на плана на ЕС за възстановяване; припомня в тази връзка, че институциите на Съюза приеха „план за погасяване“ под формата на правно обвързващо междуинституционално споразумение, с което се създава пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси за покриване на разходите по заемите; припомня в този контекст, че рейтингът „ААА“ на Съюза като квазидържавен заемополучател зависи, наред с другото, от надеждността и достоверността на последващите действия на институциите във връзка с техния политически ангажимент за въвеждане на нови собствени ресурси; припомня, че разходите за погасяванията по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI) и техните колебания вече оказват отрицателно въздействие върху бюджета на Съюза и отново призовава Комисията да разгледа въпроса с EURI при средносрочното преразглеждане на МФР и да постави бюджетния ред за EURI над таваните на МФР;

5.  припомня горепосочената си позиция от 23 ноември 2022 г. относно предложението за изменение на Решението за собствените ресурси; припомня, че като цяло подкрепи инициативата за въвеждане на три нови източника на приходи въз основа на СТЕ, механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и постъпленията от първия стълб на ОИСР;

6.  изразява големите си очаквания, че със собствените ресурси, основани на СТЕ и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, дългогодишното търсене на по-добра връзка между приходната част на бюджета на Съюза и политиките в областта на околната среда и обосновката за интегриране на въпросите, свързани с климата, във всички разходни и приходни политики най-накрая ще започне да функционира; отбелязва, че секторните преговори относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и СТЕ доведоха до споразумение; приветства факта, че произтичащите от това правни текстове в Директивата за СТЕ и Регламента за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите остават напълно съвместими с предложението за собствените ресурси; призовава институциите на Съюза да направят задълбочена оценка на последиците по отношение на очакваните постъпления; настоява тези анализи да не се използват като претекст за блокиране на вземането на решения и призовава Съвета да действа възможно най-бързо при приемането на съответните правни текстове; освен това потвърждава, че в много дългосрочен план, в хода на продължаващия съгласно планираното процес на декарбонизация, приходите от зелените собствени ресурси ще намалеят;

7.  отбелязва, че настоящото позоваване в предложението за собствените ресурси на собствените ресурси от постъпленията от първия стълб на Споразумението между ОИСР/Г-20 ще трябва да бъде актуализирано в съответствие с многостранната конвенция и свързаната с нея директива на Съюза за хармонизирано прилагане на разпоредбите в държавите — членки на ЕС; изразява обаче силна загриженост, че преговорите относно реформата на стълб I на световно равнище се движат прекалено бавно;

8.  счита, че тези нови собствени ресурси са необходими, за да се избегне плащането от следващото поколение европейци на цената за погасяване на главницата и лихвите на средствата, заети по линия на Next Generation EU, или чрез увеличаване на тежестта за данъкоплатците, или чрез съкращения в редовните програми на Съюза, които засягат пряко бенефициерите и изпълнителите на проекти; изразява твърдо убеждение, че институциите на Съюза и политическите участници следва да комуникират по-ясно с гражданите относно приноса на бюджета на Съюза и неговата приходна част; отбелязва основателното искане на европейците за повече социална и данъчна справедливост; предупреждава за всеки опит за намаляване на финансирането за обикновените политики на Съюза, за да се създаде възможност за погасяване на дълга на Съюза, тъй като това би застрашило дългосрочните цели на Съюза, като например икономическото, социалното и териториалното сближаване, научните изследвания и иновациите или екологичния и цифровия преход;

9.  изразява съжаление, че настоящият начин на финансиране на бюджета на Съюза го прави зависим от национални бюджетни ограничения, което води до неоправдан натиск за намаляване на неговия, и без това скромен, общ обем и логика на „справедлива възвръщаемост“ (juste retour), която не отразява напълно принципа на солидарност в основата на интеграцията в Съюза; счита, че тази структура е една от основните причини, които възпрепятстват Съюза да изпълнява ефективно всички свои задачи и ангажименти; изразява дълбока загриженост във връзка с бавния напредък в модернизацията на системата на собствените ресурси след създаването на Европейските общности;

10.  изразява съжаление, че Съветът все още не е одобрил първия набор от нови собствени ресурси; призовава държавите членки в рамките на Съвета да приемат възможно най-скоро новите собствени ресурси от първия пакет от 14 декември 2021 г. без допълнително забавяне като въпрос с неотложен характер; изразява обаче голяма загриженост, че сумите, генерирани от новите собствени ресурси, няма да бъдат достатъчни за покриване на всички погасявания и разходи по заеми по линия на Next Generation EU (които се оценяват средно на най-малко 15 милиарда евро годишно до 2058 г.); поради това призовава Комисията да представи следващата група предложения възможно най-скоро и не по-късно от третото тримесечие на 2023 г.; настоява тези предложения да вземат предвид приоритетите на Парламент, изложени в настоящия документ;

Разнообразяване на източниците на финансиране на ЕС и намиране на нов баланс на приходите

11.  настоятелно призовава всички участници да продължат усилията си за идентифициране на нови, за предпочитане истински собствени ресурси и други източници на приходи за бюджета на Съюза, с цел пълно покриване на общите очаквани разходи за погасяване на главницата и лихвите по средствата, заети по линия на Next Generation EU, и укрепване на бюджета на Съюза, при което „догмата от 1% от БВП на ЕС“ трябва да бъде изоставена; счита, че въвеждането на нови собствени ресурси извън правно обвързващото Междуинституционално споразумение ще донесе трайни ползи не само за изпълнението на политиките на Съюза, но и за гарантирането на позицията на Съюза като надежден и интелигентен емитент на дългови инструменти;

12.  подчертава, че размерът на допълнителните собствени ресурси на Съюза трябва да бъде достатъчен не само за да се покрие обслужването на дълга, свързан с облигациите на Съюза, включително начислените лихви, но също така и за да се поддържат и улесняват необходимите европейски инвестиции след 2026 г.;

13.  счита, че приходната част на бюджета на Съюза следва да се използва стратегически за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза и за насърчаване на иновациите в ЕС, както и на социалната, фискалната и екологичната справедливост; подчертава, че „зелените“ собствени ресурси следва да се допълват от собствени ресурси на основата на данъци от корпоративния сектор от съображения за достатъчност, фискална еквивалентност (тези, които се възползват от Съюза и неговите отворени пазари, следва също така да допринасят със своя справедлив дял за неговото финансиране) и цялостна справедливост в разпределението между държавите членки и секторите;

14.  подчертава, че справянето с кризите, свързани с климата и биологичното разнообразие, поражда освен това необходимост от допълнително мобилизиране на повече ресурси и преоценка на текущите политики, предоставящи стимули, в Съюза; изразява твърдо убеждение, че приходната част на бюджета на Съюза може да се използва както за възпиране на определени отрицателни поведения, така и за предоставяне на възможност за инвестиции за постигане на екологичен преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика; подчертава значението на тези политики за постигане на целите до 2030 г. и 2050 г., по-специално за намаляването на емисиите на парникови газове и постепенното премахване на изкопаемите горива;

Корпоративно данъчно облагане (BEFIT)

15.  очаква предстоящата инициатива на Комисията „Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане“ (BEFIT) през третото тримесечие на 2023 г.; настоятелно призовава Комисията да предложи единен правилник за корпоративното данъчно облагане на ЕС, основан на основните характеристики на обща данъчна основа и на разпределението на печалбите между държавите членки чрез използване на формула или формула за разпределяне на корпоративен подоходен данък, основан на правилата на BEFIT, като нов собствен ресурс в духа на пътната карта; очаква новият подход към този собствен ресурс на база корпоративен данък да се справи с проблемите, свързани с националните различия в корпоративното данъчно облагане, които досега възпрепятстваха въвеждането на собствен ресурс в тази област, и да даде възможност за широк обхват, обхващащ повече дружества, осъществяващи дейност на единния пазар, отколкото само ограничения брой най-големи и най-печеливши многонационални дружества, които са предмет на първия стълб на Споразумението на ОИСР; предупреждава, че ако преговорите относно първия стълб на ОИСР не бъдат завършени в разумен срок, Комисията следва да обмисли други източници на приходи от големите корпорации, които извършват дейност на единния пазар;

„Справедлив граничен механизъм“ на ЕС

16.  изразява съжаление относно факта, че производствените вериги за определени продукти, които навлизат на единния пазар на ЕС, включват работници от трети държави, които не получават достойно възнаграждение и в някои случаи живеят в крайна бедност; посочва, че вносът на такива стоки в Съюза води до нелоялна конкуренция („социален дъмпинг“);

17.  поради това призовава Комисията да пристъпи към консултация със заинтересованите страни и задълбочена оценка на въздействието във връзка с евентуално законодателно предложение за „справедлив граничен механизъм“, изискващ от дружествата, които внасят стоки на единния пазар на Съюза, да плащат на работниците, наети в държави извън ЕС в тяхната глобална верига на доставки, дневна надница, която е над съответния праг на бедността и е достатъчна, за да им позволи да избегнат абсолютната бедност, както е определено от съответните международни организации; подчертава, че ако дружество внася на единния пазар на ЕС продукти, произведени от работници в държави извън ЕС, чието заплащане ги поставя под фиксирания праг на бедността в нарушение на съответното законодателство, то ще трябва да плаща такса, равняваща се на разликата между този праг и заплатата, получавана от неговите работници; счита, че постъпленията от такси, събрани в хода на прилагането на такава мярка, следва да отиват в бюджета на Съюза; очаква Комисията да предостави оценка на въздействието върху условията на труд в държави извън ЕС, както и съвместимостта на подобна мярка със съответните правила на СТО; счита, че подобна мярка би могла да повиши конкурентоспособността на дружествата, произвеждащи в Съюза, които съблюдават определени трудови стандарти, условия на труд и равнища на заплащане; приканва Комисията, когато обмисля „справедлив граничен механизъм“, да вземе предвид поуките от съществуващите сравними механизми в Съюза и в световен мащаб, като например механизма за корекция на въглеродните емисии на границите;

Данък върху финансовите сделки (ДФС)

18.  отново призовава Комисията да обхване финансовите услуги, включително финансовите сделки, във втората си кошница от собствени ресурси; следователно призовава Комисията да обмисли възможността за ДФС за целия Съюз; в този контекст настоятелно призовава Комисията и държавите членки, участващи в преговорите относно засиленото сътрудничество, да направят всичко възможно за постигането на споразумение относно данъка върху финансовите сделки преди края на юни 2023 г.; насърчава останалите държави членки да се присъединят към тях; счита, че ДФС като собствен ресурс е източник на потенциално високи приходи, което би улеснило погасяването на дълга по NextGenerationEU и би осигурил повече средства за финансиране на приоритетите на Съюза; подчертава, че всяко предложение следва да бъде придружено от задълбочена оценка на въздействието, да допринася за целите на политиките на Съюза и да следва принципа на субсидиарност на Съюза;

19.  обръща внимание на увеличаващото се обратно изкупуване на корпоративни акции (share buyback) в Съюза; призовава Комисията да направи оценка на осъществимостта на акциз върху обратното изкупуване на акции от корпорациите, тъй като това би позволило генерирането на нови ресурси, като същевременно демотивира тази все по-широко разпространена практика, която възнаграждава чуждестранните акционери за сметка на инвестициите; във връзка с това приканва Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие на такъв акциз върху единния пазар преди всяко бъдещо предложение; призовава Комисията да направи оценка, като допълнителна възможност, на обща и стандартизирана рамка за данъка, удържан при източника;

Данък върху криптовалутите

20.  предлага въвеждането на европейски данък върху криптоактивите, чиито приходи ще постъпват в бюджета на Съюза като нов собствен ресурс; посочва, че световният пазар на криптоактиви се разраства бързо (макар и нестабилно) от кризата от 2008 г. насам, като капитализацията достигна до 2 трилиона евро през май 2021 г.; отбелязва, че криптоактивите постепенно започват да се считат за истинско платежно средство и част от инвестиционните стратегии; подчертава, че регулирането и данъчното облагане на криптоактивите на равнището на Съюза е по-ефективно, отколкото на национално равнище, предвид високата им мобилност и трансграничното им измерение; подчертава във връзка с това, че един европейски данък върху криптоактивите би насърчил появата на хармонизирана данъчна рамка за криптоактивите, би бил по-съгласуван с трансграничния характер на пазара на криптоактиви и би насърчил приемането на данъчни стандарти на световно равнище;

21.  подчертава, че за криптоактивите са възможни няколко варианта за данъчно облагане, като например данък върху капиталовите печалби, произтичащи от дейностите с криптоактиви (въз основа на единна ставка на налога за всички държави членки), данък върху сделките с криптоактиви или данък върху добива и търговията с криптоактиви, определен в съответствие с тяхното потребление на електроенергия и въздействие върху околната среда; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на тези варианти върху европейския пазар на криптоактиви, да направи оценка на потенциалните приходи и да представи конкретно предложение;

Цифрова икономика

22.  подновява призива си, изказан в горепосочената позиция на Парламента от 23 ноември 2022 г., че в случай на явна липса на напредък на равнището на ОИСР по отношение на многостранната конвенция до края на 2023 г. следва да бъде представено законодателно предложение за данък върху цифровите технологии или подобна мярка, която може да бъде приета едностранно и която може да послужи като основа за собствен ресурс на Съюза с цел генериране на приходи до 2026 г.; приветства факта, че дебатите относно приноса на големите доставчици на цифрово съдържание към мрежовите разходи все още са в ход;

23.  отбелязва освен това, че разрастването на основаната на данни икономика в Европа доведе до рязко увеличаване на трафика на данни, особено по време на пандемията, и до значителни икономически ползи за големите интернет дружества и телекомуникационния сектор като цяло; отчита въздействието, което потоците от данни имат върху околната среда; призовава Комисията да идентифицира и оцени мерки за оптимизиране на този трафик на данни и за ограничаване на неговия въглероден отпечатък, включително чрез финансови стимули;

Собствени ресурси на база статистически данни

24.  вижда висока потенциална добавена стойност на собствените ресурси под формата на национални вноски, основани на статистически данни, които предоставят на държавите членки стимули и възнаграждение за енергичното прилагане на политиките на равнището на Съюза; призовава Комисията да оцени и симулира въздействието на посочените национални вноски, изчислени въз основа на статистически данни в социалната или екологичната област, при което ежегодно са налични надеждни и общи хармонизирани данни на Евростат;

25.  счита, че точният обхват и изискуемата ставка на такива основани на статистически данни национални вноски биха могли да бъдат претеглени и калибрирани по такъв начин, че да се гарантира цялостната справедливост на разпределението на следващия набор от собствени ресурси; счита, че по този начин такъв всеобхватен и добре калибриран набор от собствени ресурси би могъл да замени и да направи излишни всякакви изкуствени намаления, еднократни отстъпки или коригиращи механизми по отношение на приходите, които компрометират съгласуваността и стимулиращата сила на политиката в областта на собствените ресурси;

26.  призовава по-специално за създаването на собствен ресурс въз основа на разликата в заплащането на жените и мъжете; подчертава, че съгласно този механизъм част от вноските въз основа на брутния национален доход (БНД) ще бъде заменен по пропорционален начин с нов коефициент на разпределение, изискващ от държавите членки с по-голяма разлика в заплащането на жените и мъжете да допринасят повече от държавите членки с по-малка разлика в заплащането на жените и мъжете;

27.  призовава за проучване на възможността за въвеждане на нови собствени ресурси, свързани с видове отпадъци, различни от отпадъците от пластмасови опаковки, което, наред с другото, би стимулирало държавите членки да увеличат дела на отпадъците, предназначени за оползотворяване на материали, и по този начин да допринесат за постигането на целта за кръгова икономика;

28.  призовава за създаването на собствен ресурс на база биологични отпадъци; подчертава, че съгласно този механизъм част от вноските на база БНД ще бъдат заменени с нов коефициент на разпределение, изискващ от държавите членки, които рециклират по-малко биологични отпадъци, да допринасят повече от държавите членки, които рециклират повече биологични отпадъци; изисква от Комисията да оцени дали би могъл да се приложи също така механизъм за стимулиране на намаляването на генерирането на опасни отпадъци и за подкрепа на тяхното обезвреждане с цел улесняване на рециклирането им;

29.  призовава за създаването на собствен ресурс на база хранителни отпадъци; подчертава, че съгласно този механизъм част от вноските на база БНД ще бъдат заменени с нов коефициент на разпределение, изискващ от държавите членки, да заплащат вноски на база количеството образувани хранителни отпадъци през дадена година; счита, че този собствен ресурс ще стимулира държавите членки да осъществяват политики за мерки за намаляване на хранителните отпадъци по цялата верига на производство и на етапа на потребление;

Източници на приходи, различни от собствените ресурси

30.  отново заявява, че всички публични приходи, генерирани от прилагането на политиките на Съюза, прилагането на регламентите на Съюза или използването на финансираната от Съюза инфраструктура, следва по подразбиране и с цел взаимно използване на ползите да постъпват в бюджета на Съюза като собствен ресурс или като други приходи, по-специално когато събирането и прилагането се организират централно от институция на Съюза; призовава Комисията, при изготвянето на предложения, и Парламентът и Съветът, в качеството им на законодателни органи, да спазват този хоризонтален подход в своята законодателна дейност;

31.  настоява бюджетните приходи под формата на налози, такси — като например тези, които се събират за отмяна на визи в рамките на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), когато тя влезе в действие — таксите за извънредно количество емисии, глобите в областта на конкуренцията, санкциите за нарушения или други подобни да представляват неразделна част от годишния бюджет; признава, че по причини, свързани с Договора, тези други приходи трябва да останат допълнителни спрямо собствените ресурси съгласно член 311, които трябва да остане основният източник на финансиране за бюджета на Съюза;

32.  обръща внимание на особения случай на постъпленията, генерирани в контекста на наказателни присъди, и по-специално конфискацията на активи в случай на неспазване на санкциите на Съюза; изисква от Комисията да направи подробна оценка на начина, по който тези постъпления или санкции, събрани от органите на държавите членки, биха могли да бъдат предоставени на разположение на бюджета на Съюза като собствен ресурс; подкрепя идеята за предоставяне на постъпленията от конфискацията и монетизирането на активите, произтичащи от престъпна дейност, като собствен ресурс на Съюза; подкрепя идеята за предоставяне на постъпленията от конфискацията и монетизирането на руски активи за подпомагане и възстановяване в Украйна; предлага тези постъпления да се насочват чрез общия бюджет на Съюза и да се гарантира управленска структура, която включва украинския и Европейския парламент;

Фискалната легитимност трябва да се осигурява от избрани представители: конституционни, процедурни и исторически съображения

33.  припомня, че дебатът относно източниците на финансиране на европейската интеграция има дълга и динамична история; припомня, че член 49 от Договора от Париж от 18 април 1951 г. за създаване на Европейската общност за въглища и стомана предвижда, че „Върховният орган е оправомощен да осигурява средствата, които са му необходими за изпълнението на неговите задачи, като налага такси върху производството на въглища и стомана; [и] като сключва договори за заеми“;

34.  подчертава, че член 201 от Договора от Рим от 25 март 1957 г. за създаване на Европейската икономическа общност гласи, че „Комисията проучва условията, при които финансовите вноски на държавите членки... могат да бъдат заменени с други ресурси на самата Общност, по-специално с приходи от Общата митническа тарифа, когато последната бъде окончателно въведена“;

35.  припомня, че в заключителното комюнике от срещата на високо равнище в Хага от 2 декември 1969 г. държавните и правителствените ръководители на шестте държави се споразумяха „постепенно да заменят вноските на държавите членки със собствени ресурси [т.е. на Общностите], като вземат предвид всички интереси, свързани с целта да се постигне своевременно цялостно финансиране на бюджетите на Общностите [...] и да се засилят бюджетните правомощия на Европейския парламент“;

36.  изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки тези задължения, произтичащи от първичното право, след Договора от Люксембург през 1970 г. са въведени само два нови собствени ресурса, а именно вноската на база БНД през 1988 г. и собственият ресурс на база нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки през 2021 г.;

37.  потвърждава предимствата на собствения ресурс, изчислен на база БНД, с оглед на надеждната му балансираща функция; изразява съжаление относно трайния превес на дела на националните вноски в системата на собствените ресурси, който понастоящем възлиза на приблизително 80%; посочва скромния дял на традиционните и истинските собствени ресурси, особено митата, който понастоящем се равнява на около 13%;

38.  заключава, че настоящото финансиране на бюджета на ЕС е в разрез с намерението на основателите на Съюза и с духа на Договорите;

39.  припомня своите консултативни правомощия по отношение на Решението за собствените ресурси; изразява убеждение, че следва да бъде предоставена една по-ясно изразена роля на Европейския парламент като законодателен и бюджетен орган в съответното законодателство, както и в годишната процедура по отношение на равнищата на приходите и дълга; освен това счита, че Европейският парламент следва да играе засилена роля в процеса на вземане на решения за собствените ресурси, за да се гарантира видимостта, легитимността и демократичната отчетност на публичните финанси на Съюза;

40.  припомня, че договореностите за собствените ресурси следва да се ръководят от общите цели за опростеност, прозрачност и справедливост; отново изразява становището си, че бюджетните отстъпки и другите корекционни механизми следва да бъдат премахнати;

41.  подчертава, че спешно е необходим напредък по новите собствени ресурси извън втория набор, включен в Междуинституционалното споразумение; припомня на държавите членки, че преговорите за многостранната финансова рамка за периода след 2027 г. по същество са свързани с преговорите за собствените ресурси и достатъчната наличност на собствени ресурси; изразява готовност да използва всички свои бюджетни правомощия, за да гарантира постигането на ясен и ефективен напредък в областта на собствените ресурси;

o
o   o

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1) ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 214. (2) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1. (3) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1. (4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (5) Приети текстове, P9_TA(2022)0450. (6) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 256. (7) https://www.cvce.eu/en/obj/european_parliament_resolution_on_commission_proposals-en-9c67ed5c-af04-4eab-bf89-445996e987f1.html. (8) ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 19. (9) OВ L 2, 2.1.1971 г., стр. 1. (10) ОВ C 32, 27.1.2023 г., стр. 108. (11) ОВ C 32, 27.1.2023 г., стр. 320. (12) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 240. (13) ПП 07 23 05. (14) Решение от 2 октомври 2018 г., Република Франция/Европейски парламент, C-73/17, ECLI:EU:C:2018:787, т. 35. (15) CoFoE, предложение 16. (16) CoFoE, предложение 39. (17) Приети текстове, P9_TA(2022)0404.