Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Куба,

–  като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна(1) (СПДС), подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид резултатите от третия официален диалог по правата на човека в рамките на Споразумението за политически диалог и сътрудничество, който се проведе на 26 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид резултатите от заседанието на Съвместния съвет ЕС – Куба в Хавана на 26 май 2023 г. и съвместното изявление за медиите на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-министъра на външните работи на Куба след това заседание,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител от името на Европейския съюз относно първата годишнина от демонстрациите в Куба на 11 и 12 юли 2021 г.

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

–  като взе предвид Конституцията на Куба и Наказателния кодекс на Куба,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.,

–  като взе предвид Резолюция 2506 (2023) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 22 юни 2023 г., озаглавена „Политически последици от агресивната война на Руската федерация срещу Украйна“,

–  като взе предвид доклад № 83/23 на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) от 9 юни 2023 г. по дело 14.196, озаглавен „Admissibility and merits report (publication) – Oswaldo José Payá Sardiñas et al. („Доклад за допустимостта и заслугите (публикация)“),

–  като взе предвид доклада на работната група на ООН по произволното задържане от 6 август 2021 г.,

–  като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“ в Официален вестник на Европейския съюз,

–  като взе предвид документ ARES(2021)2474104 на заместник изпълнителния директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за Северна и Южна Америка,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид докладите на организации за защита на правата на човека, като например Human Rights Watch, Фондацията за правата на човека и Организацията на защитниците на правата на затворниците,

–  като взе предвид глава IV.Б относно Куба от годишния доклад за 2020 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR),

–  като взе предвид съобщението на специалния докладчик относно съвременните форми на робството, включително причините за робството и последиците от него, и на специалния докладчик относно трафика на хора, особено на жени и деца, от 6 ноември 2019 г. до върховния комисар на ООН по правата на човека относно кубинските медицински бригади,

–  като взе предвид заключенията от последния за момента универсален периодичен преглед за Куба от 2018 г. относно кубинските медицински бригади,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в своята резолюция от 5 юли 2017 г.(2) Парламентът даде одобрението си за СПДС, като включи ясни условия, свързани с подобряване на положението с правата на човека и демокрацията в Куба, в съображения З, И, Й, Л и Т и в параграфи 7, 8, 9, 10 и 12 от нея; като има предвид, че по време на третия официален диалог по правата на човека с Куба на 26 февруари 2021 г. ЕС припомни необходимостта от спазване на международните задължения в областта на правата на човека; като има предвид, че процесът на ратификация все още не е напълно приключил и че споразумението се прилага временно;

Б.  като има предвид, че всеки политически диалог трябва да включва пряко и активно участие на представителите на независимото гражданско общество и всички политически представители на опозицията без ограничения, както се подчертава в член 36 от СПДС; като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал нарушенията на правата на човека в Куба, като е подчертавал нарушенията на разпоредбите на член 1, параграф 5, член 2, буква в), членове 5 и 22 и член 43, параграф 2 от СПДС, в които кубинското правителство се ангажира да зачита правата на човека;

В.  като има предвид, че Парламентът многократно е напомнял на ЕСВД, че участието на представители на независимото гражданско общество в политическите диалози и проектите за сътрудничество по споразумението е важен елемент от СПДС и че следва незабавно да бъде коригирано съществуващото положение, наложило се след подписването на споразумението, при което достъпът до средствата за сътрудничество и/или участието в споразумението са изключени за представителите на независимото гражданско общество, докато в същото време, напротив, само дружества, в които държавата има участие или които тя контролира, могат да участват в споразумението и да имат достъп до средства за сътрудничество;

Г.  като има предвид, че СПДС съдържа „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС, позволяващ СПДС да бъде суспендирано в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека, както е установено в параграф 11 от резолюцията на Парламента от 5 юли 2017 г. за одобряване на СПДС;

Д.  като има предвид, че одобрението на СПДС от страна на Парламента е свързано с ангажимента на Комисията и ЕСВД да гарантират установяването на редовен обмен с Парламента относно прилагането на споразумението и изпълнението на взаимните задължения, съдържащи се в него, особено на тези, които се отнасят до прилагането на всички разпоредби относно правата на човека; като има предвид, че Парламентът поиска също така ЕСВД да направи всичко възможно, за да следи отблизо положението с правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС;

Е.  като има предвид, че режимът, който постепенно беше наложен на Куба, изключва всякакви перспективи за демократични промени, тъй като в член 5 от Конституцията на Куба се посочва, че „уникалната марксистко-ленинистка комунистическа партия на Марти и Фидел в Куба“ е най-висшата политическа сила и ръководител на обществото и държавата, а членове 4 и 229 определят настоящата политическа система като необратима;

Ж.  като има предвид, че в членове 72 – 84 от Наказателния кодекс на Куба се съдържат определения за „ситуация на опасност“ и „предварителни мерки за сигурност“, заради които хиляди хора биват осъждани всяка година на лишаване от свобода за срок от една до четири години, без да е налице престъпление, и заради които над 8000 души са изпратени в затвора, а над 2500 са осъдени на принудителен труд без интерниране;

З.  като има предвид, че ЕС предлага социално-икономически и социално-политически модел, основан на стремежа към демократично общество и икономическа и социална устойчивост; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за реформи в Куба, които, в контекста на продължаващата икономическа и социална криза и кризата в областта на правата на човека, са по-необходими от всякога;

И.  като има предвид, че Парламентът трикратно е присъждал своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните семейства продължават да бъдат подлагани на тормоз, сплашвани и им се пречи да напускат страната и да участват в международни събития;

Й.  като има предвид, че в доклад № 83/23 на IACHR по дело 14.196 се заключава, че кубинската държава е пряко отговорна за смъртта на Освалдо Пая и Харолд Сеперо; като има предвид, че в доклада също така се припомня, че IACHR е установила, че нарушенията на правото на свобода на изразяване на мнение и на сдружаване са институционализирани „като политика на кубинската държава за предотвратяване на всяка критична позиция, противоречаща на режима или на политическата, трудовата, образователната и т.н. ситуация“;

К.  като има предвид, че при оценката на положението с правата на човека в Куба в годишния си доклад за 2022 г. IACHR реши да включи специална глава относно Куба (глава IV.Б), като посочва, че според IACHR положението на острова отговаря на критериите за сериозно нарушение на основните елементи и институции на представителната демокрация, предвидени в Междуамериканската демократична харта; като има предвид, че IACHR счита, че тези елементи и институции са от съществено значение за защитата на правата на човека; като има предвид, че IACHR признава, че кубинският режим е извършил масови, сериозни и системни нарушения на правата на човека, гарантирани в Американската декларация за правата и задълженията на човека, Американската конвенция за правата на човека и други приложими инструменти в областта на правата на човека;

Л.  като има предвид, че в Куба не е постигнат конкретен напредък по отношение на общите принципи и цели на споразумението за подобряване на положението с правата на човека, и че напротив кубинският режим е засилил репресиите и нарушенията на трудовите права и правата на човека, а броят на политическите затворници е нараснал; като има предвид, че СПДС не успя да постигне ключовата си цел да подобри основните свободи в Куба;

М.  като има предвид, че кубинският режим задълбочи отношенията си с режима на Путин от началото на незаконната, неоправдана и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна; като има предвид, че Куба не подкрепи нито една резолюция на ООН относно руската агресия срещу Украйна и похвали анексирането на няколко украински области; като има предвид, че беларуските и кубинските органи обявиха, че военният персонал на острова ще премине обучение в Беларус, която е най-ангажираният съюзник на руското нашествие в Украйна и с която Хавана укрепва своите политически и икономически връзки; като има предвид, че по време на посещението си в Москва през юни 2023 г. министърът на Революционните въоръжени сили на Куба Алваро Лопес Миера заяви, че разширяването на НАТО до границите на Русия е предизвикало Русия да започне своята „специална военна операция“ и че в този контекст Русия играе ключова роля в борбата срещу експанзията на фашизма в Европа;

Н.  като има предвид, че в своята резолюция от 22 юни 2023 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа признава Куба като съюзник на режима на Путин и „призовава парламентите на държавите – членки на Съвета на Европа, да се оттеглят от предстоящата ратификация на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Куба“;

О.  като има предвид, че организациите за защита на правата на човека продължават да документират продължаващите репресии срещу правото на свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване в страната, както и опитите на кубинските органи да задушат несъгласието и да преследват защитниците на правата на човека; като има предвид, че на 31 май 2023 г. в Куба е имало общо 1037 политически затворници и лица, лишени от свобода заради убежденията си, включително 35 непълнолетни лица;

П.  като има предвид, че положението с правата на човека в Куба е тревожно, особено за дисидентите и уязвимите групи от населението, като например жените, хората с африкански произход и общността на ЛГБТИК+; като има предвид, че в Куба се наблюдава увеличаване на случаите на убийство на жени;

Р.  като има предвид, че кубинският режим обвинява американското ембарго за всички икономически проблеми на острова, но равнищата на бедност в Куба са само резултат от пълния провал на икономическата и производствена система на режима; като има предвид, че кубинският режим използва икономическото положение като претекст за своите злоупотреби и като начин за получаване на подкрепа от чужди правителства, които в противен случай може да са склонни да осъдят по-енергично репресивните практики на страната;

С.  като има предвид, че тормозът и репресиите на кубинския режим отдавна се характеризират с ограничителни закони, постоянно наблюдение, цензура и тактики на сплашване, както и с постоянно разширяващи се механизми за контрол на правото на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания, а лицата, защитаващи правата на човека, са изправени пред несправедливи съдебни процеси, произволно задържане и фалшиви и неправомерни наказателни обвинения; като има предвид, че според доклада от 2021 г. на Комитета на ООН по насилствените изчезвания през 2021 г. за Куба е имало повече спешни искания за действия във връзка с насилствени изчезвания, отколкото за която и да е друга държава по света, и че тя се нарежда на трето място по общия брой на такива искания от 2012 г. насам;

Т.  като има предвид, че на 11 юли 2021 г. се проведоха най-големите протести в Куба след протеста „Малеконасо“ през 1994 г.; като има предвид, че след протестите през юли 2021 г. в Куба бяха задържани множество протестиращи, включително журналисти, многобройни противници на правителството, активисти в областта на правата на човека, хора на изкуството и млади хора;

У.  като има предвид, че кубинските органи отказаха да разрешат на дипломати от ЕС или от държави членки, на международни медии или организации за защита на правата на човека да наблюдават съдебните процеси срещу лицата, задържани по време на протестите от 11 юли 2021 г.; като има предвид, че над 100 кубински цивилни граждани, участвали в протестите от 11 юли 2021 г. и несвързани с военна служба или функция, са били съдени от военни трибунали в нарушение на международното право и са получили присъди с продължителност между 2 и 22 години лишаване от свобода;

Ф.  като има предвид, че лицата, които са били произволно лишени от свобода, са подложени на непрекъсната изолация, включително престой в наказателни килии, жестоки изтезания и нечовешко отношение без достъп до техните адвокати и до подходящо медицинско лечение, като по този начин животът им е изложен на опасност; като има предвид, че някои от тях са задържани в затвори далеч от домовете си, което пречи на семействата им да ги посещават; като има предвид, че според съобщенията над 1000 политически затворници в Куба са подложени на изтезания, включително малолетни и непълнолетни лица, млади хора и жени; като има предвид, че Организацията на защитниците на правата на затворниците е документирала в доклад от 30 май 2023 г. 181 случая на системни изтезания сред политически затворници в Куба;

Х.  като има предвид, че през октомври 2020 г. работната група по произволното задържане към Съвета на ООН по правата на човека заключи, че произволните задържания, извършени през последните десетилетия в Куба, не са изолирани случаи, а по-скоро са част от „системна практика ... в която ... кубинските държавни органи участват от десетилетия“;

Ц.  като има предвид, че в писмата на специалния докладчик относно съвременните форми на робство, включително причините и последиците от него, и на специалния докладчик относно трафика на хора, особено на жени и деца, на ООН, Human Rights Watch, Фондацията за правата на човека и други организации се осъжда фактът, че кубинските цивилни граждани, работещи в чужбина, са подложени на трафик на хора чрез принудителни по своята същност закони и разпоредби за много изрични основни свободи, като например член 176 от Наказателния кодекс за правото в областта на миграцията, Резолюция 368 на Министерство на външната търговия от 2020 г. и други; като има предвид, че кубинското правителство забранява на работниците, определени като дезертьори и нежелателни лица, да се връщат в Куба в продължение на осем години съгласно Закона за миграцията и ги категоризира като „емигранти“, при което те губят всички свои свързани с гражданството защити, права и собственост и нямат право да посещават своите деца или семейства в Куба;

Ч.  като има предвид, че Хосе Даниел Ферер остава в затвора единствено заради убежденията си и мирното упражняване на своите права на човека; като има предвид, че здравословното му състояние е нестабилно; като има предвид, че подобно на Луис Мануел Отеро Алкантара и Майкел „Осорбо“ Кастильо Перес, той е само един пример за стотиците кубинци, подложени на несправедливост и репресии от страна на собственото им правителство; като има предвид, че на 87-ата, 88-ата и 89-ата си сесия работната група на ООН по произволното задържане се произнесе по девет дела срещу Куба, сред които тези на Ферер (част от Групата на 75-ата, арестуван за участието си в протестите от 11 юли 2021 г.) и Аймара Нието (член на „Дами в бяло“, лишена от свобода в продължение на над пет години без причина);

Ш.  като има предвид, че носителят на наградата „Сахаров“ Гийермо Фариняс започна нова гладна стачка на 26 юни 2023 г. като част от кампания за безусловното освобождаване на всички политически затворници на острова;

Щ.  като има предвид, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел посети Куба на 25 май 2023 г., за да представлява ЕС на третото заседание на Съвместния съвет; като има предвид, че това посещение представляваше възможност за възобновяване на политическия диалог между ЕС и Куба и за поставяне на положението с правата на човека в Куба в центъра на дискусията; като има предвид, че ЗП/ВП умишлено не се срещна с надеждни и независими организации на гражданското общество, както и с политически затворници и/или техни семейства;

АА.  като има предвид, че по време на посещението си ЗП/ВП Борел публично заяви, че ЕС няма „нито капацитета, нито волята“ да наложи политически промени на острова;

АБ.  като има предвид, че кубинските органи систематично отказват да допуснат влизането в Куба на комисии, делегации и политически групи от Парламента, международни организации за защита на правата на човека и други независими наблюдатели на положението с правата на човека, включително специални докладчици на ООН, въпреки че необходимостта от посещения на острова е многократно подчертавана в продължение на години;

1.  припомня, че в СПДС се подчертава, че „зачитането и утвърждаването на демократичните принципи, зачитането на всички права на човека и основни свободи, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека и в основните международни инструменти за правата на човека и техните факултативни протоколи, които са приложими за страните, както и зачитането на правовата държава представляват основен елемент от настоящото споразумение“, но въпреки това кубинският режим непрекъснато пренебрегва и нарушава тези принципи и права в продължение на десетилетия, като в последно време тези нарушения ескалират; счита, че въпреки времето, изминало от влизането в сила на СПДС, положението с липсата на демокрация и свободи в Куба изобщо не се е подобрило; отбелязва, че дори напротив, положението с правата на човека на острова се е влошило и задълбочило още повече, при явно и системно нарушение на основните разпоредби на СПДС;

2.  подчертава задължението на всички страни да изпълняват задължителните разпоредби на СПДС и да спазват принципа на универсалност на правата на човека; изразява съжаление относно факта, че въпреки приемането на СПДС положението с демокрацията и правата на човека в Куба се е влошило; припомня, че СПДС съдържа „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС, позволяващ суспендиране на споразумението в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека;

3.  осъжда най-категорично системните нарушения и злоупотреби с правата на човека, извършвани от кубинския режим срещу протестиращи, политически дисиденти, религиозни лидери, активисти в областта на правата на човека и независими хора на изкуството, наред с други; настоятелно призовава кубинските органи незабавно да сложат край на политиката на репресии; осъжда липсата на религиозна свобода в Куба;

4.  призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички, които са задържани единствено заради упражняването на своите човешки права, включително правото на свобода на изразяване на мнение и на мирни събрания; призовава също за оттегляне на неправомерните наказателни обвинения и за разрешаване на лицата в изгнание да се завърнат в страната си;

5.  осъжда използването от кубинските органи на изтезания и малтретиране; призовава за бързи и безпристрастни разследвания и за незабавен достъп на задържаните лица до медицински грижи по техен избор и контакти с техните семейства;

6.  повтаря искането си за право на справедлив съдебен процес и за независимост на съдебната система, както и за гарантиране на достъп до независим адвокат на лицата, лишени от свобода;

7.  призовава държавата Куба да защитава правата на човека и да гарантира правото на мирни събрания и свободата на изразяване, без дискриминация въз основа на политически възгледи; призовава кубинските органи незабавно да прекратят мащабната цензура върху медиите и контрола върху интернет; изисква кубинските органи да зачитат правото на свобода на изразяване, на печата и на събранията; призовава кубинските органи да се вслушат в гласа на своите граждани и да започнат приобщаващ национален диалог, за да се постигне напредък в процесите на модернизация и демократизация на страната;

8.  подчертава ключовата роля на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и религиозните лидери в Куба и призовава Комисията и държавите членки да окажат подкрепа на всички жертви на нарушения на правата на човека и произволни задържания в страната;

9.  отново заявява твърдата си и безусловна подкрепа за кубинския народ, за всички защитници на правата на човека в Куба и за похвалната им ангажираност в борбата за свободи, които кубинският режим им отказва от десетилетия;

10.  изисква от кубинските органи да предоставят достъп на делегация от Европейския парламент, ЕС и държавите членки, както и на независими организации за защита на правата на човека, с цел наблюдение на съдебните процеси и осъществяване на посещения в затвора на стотици активисти и обикновени кубинци, които остават задържани заради упражняването на правото си на свобода на изразяване на мнение и на събрания;

11.  подчертава, че на кризата с правата на човека в Куба трябва да се даде пропорционален отговор от страна на ЕС и държавите членки, за да се обърне внимание на обхвата и сериозността на положението; отново призовава държавите членки, ЕСВД и нейната делегация в Куба категорично и публично да осъдят репресивната политика на кубинския режим и да увеличат подкрепата си за представителите на истинското и независимо гражданско общество, включително носителите на наградата „Сахаров“;

12.  изразява съжаление, че ЗП/ВП не е използвал посещението си в страната, за да се срещне с независими представители на гражданското общество, политически затворници или членове на техните семейства, което представлява пропусната възможност; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че ЗП/ВП е пропуснал възможността да подкрепи демокрацията чрез кубинското гражданско общество и политическите затворници и да изпрати ясно послание относно опасенията на ЕС във връзка с нарушенията на правата на човека в Куба; изразява съжаление относно контрапродуктивния ефект от оневиняването на кубинския режим, за което е допринесло посещението му; припомня, че всеки диалог между ЕС и кубинското гражданско общество и всички възможности за финансиране трябва да включват само независими организации на гражданското общество, а не НПО, финансирани и толерирани от режима, тъй като подкрепата за последните в крайна сметка се равнява на финансиране на същия този режим, който ограничава колективните основни свободи на кубинския народ; изразява дълбоко съжаление във връзка със забележката на ЗП/ВП Борел по време на посещението му в Куба, че ЕС няма „нито капацитета, нито волята да наложи промени в Куба“, въпреки че една от основните цели на СПДС е подобряване на основните свободи и стандарта на живот на кубинските граждани;

13.  изразява съжаление, че след подписването на СПДС ЕСВД е приела решението на кубинския режим да изключи независимите организации на гражданското общество от участие във всички семинари за гражданското общество ЕС – Куба като заинтересовани страни в развитието на диалога по споразумението(3), което го лишава от важна част от неговата мисия и противоречи на волята на Европейския парламент и на държавите – членки на ЕС, подписали споразумението;

14.  отново призовава Европейския съюз да задейства член 85, параграф 3, буква б) от СПДС, за да изиска незабавно заседание на съвместния комитет поради нарушенията на споразумението от страна на кубинското правителство, които съставляват „особено спешен случай“, който може да доведе до суспендиране на споразумението, а именно непрекъснатите, сериозни и съществени нарушения на демократичните принципи и незачитането на всички основни права на човека и основни свободи, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, които съставляват съществен елемент от споразумението, както е посочено в член 1, параграф 5, а също непредприемането на мерки за справяне с нарушенията въпреки многобройните призиви за това;

15.  отново призовава Съвета да приложи разпоредбите на глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека (Закона „Магнитски“ на ЕС) и да приеме санкции срещу лицата, отговорни за продължаващите нарушения на правата на човека в Куба, като се започне със санкционирането на Мигел Диас-Канел като най-висша фигура във веригата на командване на кубинските сили за сигурност, заедно с други високопоставени длъжностни лица в кубинското правителство;

16.  подчертава, че предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави е възможност за отстояване на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, и призовава всички участници да спазват тези принципи; посочва, че това няма да бъде възможно без действително прозрачното, всеобхватно и съдържателно включване на независимото гражданско общество; счита, че авторитарни режими не следва да участват в подобни срещи на високо равнище между държави, които споделят демократични ценности и зачитат правата на човека; призовава участниците в срещата на високо равнище да направят изявление, изискващо надлежно зачитане на правата на човека и в двата региона, с особен акцент върху незачитането на демокрацията и основните свободи в Куба;

17.  осъжда подкрепата на режима на Куба за руската военна агресия срещу Украйна и неговото застъпничество за Русия и Беларус; припомня декларациите на ЗП/ВП, в които се посочва, че неоказването на подкрепа на Украйна срещу руската агресия би имало последици, и изразява съжаление относно факта, че тези декларации се оказаха просто реторика и не бяха съпътствани от практически последици;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар по правата на човека на ООН и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

(1) ОВ L 337 I, 13.12.2016 г., стр. 3. (2) Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 99) (3) Преамбюл и членове 19 и 36, член 42, параграф 1, член 47, параграф 6, буква д) и член 59, параграф 2 от СПДС.