Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Нагорни Карабах, Азербайджан и Армения, и по-специално тези от 19 януари 2023 г. относно хуманитарните последици от блокадата в Нагорни Карабах(1), от 10 март 2022 г. относно унищожаването на културното наследство в Нагорни Карабах(2) и от 20 май 2021 г. относно военнопленниците след последния конфликт между Армения и Азербайджан(3),

–  като взе предвид съответните документи и международни споразумения, включително, но не само, Устава на Организацията на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки от 1 август 1975 г. и Декларацията от Алма-Ата от 21 декември 1991 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Женевските конвенции и последващите протоколи към тях, Римския статут на Международния наказателен съд, Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство от 16 ноември 1972 г. и Декларацията на ЮНЕСКО относно умишленото унищожаване на културното наследство от 17 октомври 2003 г.,

–  като взе предвид основните принципи на групата „Минск“ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 2009 г.,

–  като взе предвид тристранното изявление от 9 ноември 2020 г., подписано от лидерите на Русия, Армения и Азербайджан,

–  като взе предвид съвместното изявление от 19 септември 2023 г. на председателя на комисията по външни работи, председателя на Делегацията за връзки с Южен Кавказ и постоянните докладчици относно Армения и Азербайджан относно нападението на Азербайджан срещу Нагорни Карабах,

–  като взе предвид изявленията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 септември 2023 г. относно военната ескалация в Азербайджан и от 21 септември 2023 г. относно събитията в Нагорни Карабах и речта на върховния представител от 21 септември 2023 г. пред Съвета за сигурност на ООН относно Нагорни Карабах,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 29 септември 2023 г. относно разселването на хора от Нагорни Карабах,

–  като взе предвид призива на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш от 19 септември 2023 г. за незабавно прекратяване на военните действия и коментара на върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк от 26 септември 2023 г.,

–  като взе предвид определенията на Международния съд от 22 февруари 2023 г. и 6 юли 2023 г. относно искането за посочване на временни мерки за прилагането на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (Армения срещу Азербайджан),

–  като взе предвид Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, по която Армения и Азербайджан са страни, първия протокол към нея, приложим за окупираните територии, и втория протокол към нея за засилена защита на културните ценности,

–  като взе предвид изявлението от 11 ноември 2021 г. на съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ, в което отново се подчертава значението на защитата на историческите и културните обекти в региона,

–  като взе предвид окончателния доклад на Експертната комисия, създадена съгласно Резолюция 780 на Съвета за сигурност на ООН от 1992 г.,

–  като взе предвид доклада от 29 март 2023 г. относно Азербайджан, публикуван от Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта (ЕКРН) на Съвета на Европа, и меморандума от 21 октомври 2021 г. на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека относно хуманитарните последици и последиците за правата на човека след избухването на военни действия между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах през 2020 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че конфликтът в Нагорни Карабах е свързан с различни сложни исторически и геополитически обстоятелства; като има предвид, че на 19 септември 2023 г. Азербайджан започна предварително планирано, неоправдано военно нападение срещу Нагорни Карабах, което причини значителни загуби на човешки живот; като има предвид, че на 20 септември 2023 г. беше договорено прекратяване на огъня, но безопасността на цивилното население, останало в Нагорни Карабах, не е гарантирана; като има предвид, че има сведения, че стотици арменски цивилни граждани са били убити и ранени по време на военната операция на Азербайджан срещу Нагорни Карабах; като има предвид, че има сведения за изчезнали хора; като има предвид, че в споразумението за прекратяване на огъня с Азербайджан де факто управляващите органи на Нагорни Карабах се съгласиха да разпуснат своите граждански институции, както и да разоръжат силите за самоотбрана, да предадат всички оръжия и да се оттеглят от всички бойни позиции и военни постове; като има предвид обаче, че има многократни съобщения за нарушения на прекратяването на огъня;

Б.  като има предвид, че това нападение представлява грубо нарушение на правата на човека и международното право и явно нарушение на тристранното изявление за прекратяване на огъня от 9 ноември 2020 г. и на ангажиментите, поети от Азербайджан по време на преговорите с посредничеството на ЕС; като има предвид, че на 22 май 2023 г. министър-председателят на Армения Никол Пашинян изрази готовността на страната си да признае териториалната цялост на Азербайджан, включително Нагорни Карабах, в замяна на гаранции за сигурност за арменското население в региона, като част от мирния процес между двете държави;

В.  като има предвид, че над 100 000 арменци от Нагорни Карабах са били принудени да избягат в Армения след азербайджанската офанзива на 19 септември 2023 г.; като има предвид, че в резултат на това в Нагорни Карабах почти не са останали арменски жители, които са живели там от векове; като има предвид, че правителството на Азербайджан заяви, че ще гарантира правата на цивилното население, включително образователните, културните, религиозните права и избирателните права за общински избори; като има предвид, че обещанията на Азербайджан да зачита правата на местното население не бяха счетени за надеждни от арменските жители на Нагорни Карабах, които се страхуват от репресии или от загуба на свободата да използват своя език и да практикуват своята религия и обичаи; като има предвид, че има достоверни сведения за грабежи, разрушения, насилие и арести, извършвани от азербайджанските войски от началото на офанзивата; като има предвид, че няколко бивши и настоящи официални лица от Нагорни Карабах са били арестувани от Азербайджан след 19 септември 2023 г.;

Г.  като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН определя етническото прочистване като постигане на етническа хомогенност на даден район чрез използване на сила или сплашване, за да бъдат отстранени от този район хората от друга етническа или религиозна група, което е в противоречие с международното право; като има предвид, че съществува спешна необходимост да се спре и да се обърне продължаващото принудително напускане на местното арменско население, което е равносилно на етническо прочистване, и да се осигурят условия за безопасното му завръщане в Нагорни Карабах; като има предвид, че нагорно-карабахските арменци имат право да живеят по домовете си в условия на достойнство и сигурност; като има предвид, че азербайджанските органи обявиха регистрацията на всички арменски жители на Нагорни Карабах;

Д.  като има предвид, че както Азербайджан, така и Армения са обвързани от международното хуманитарно право; като има предвид, че Третата Женевска конвенция защитава военнопленниците от всички форми на изтезания и жестоко отношение; като има предвид, че подобни действия, извършени по време на въоръжен конфликт, представляват военни престъпления; като има предвид, че Четвъртата Женевска конвенция защитава цивилното население в международни въоръжени конфликти и постановява, че незаконното задържане, умишленото убийство и нечовешкото и унизително отношение към лице, което се ползва от защита, представляват военни престъпления;

Е.  като има предвид, че тази военна агресия беше предшествана от започналата на 12 декември 2022 г. деветмесечна блокада от Азербайджан на Лачинския коридор – единствения сухопътен коридор, свързващ населения предимно с арменци регион Нагорни Карабах с Армения, което лишава над 100 000 нагорно-карабахски арменци от свобода на придвижване и достъп до храна, лекарства, хигиенни продукти и други стоки, както и от установяването на контролно-пропускателен пункт на същия коридор през април 2023 г. в нарушение на тристранното изявление от ноември 2020 г., от засилването на военното присъствие около Нагорни Карабах и по протежение на границата с Армения и от агресивната и подстрекателска реторика от страна на ръководството на Азербайджан;

Ж.  като има предвид, че въз основа на тристранното изявление от 9 ноември 2020 г., което сложи край на 44-дневната война, Лачинският коридор трябваше да остане под контрола на руски мироопазващи сили, а Азербайджан трябваше да гарантира сигурността на лицата, превозните средства и товарите, движещи се по Лачинския коридор в двете посоки; като има предвид, че т.нар. мироопазващи сили на Русия не действаха съгласно мандата си, не предприеха действия срещу блокадата на Лачинския коридор от Азербайджан, нито срещу установяването на контролно-пропускателен пункт, нито срещу последната военна агресия на Азербайджан; като има предвид, че като поддържа блокадата на Лачинския коридор, Азербайджан наруши международните си задължения съгласно тристранното изявление за прекратяване на огъня от ноември 2020 г.;

З.  като има предвид, че този систематичен глад и изолация в продължение на повече от девет месеца засегнаха особено уязвимите групи в Нагорни Карабах, като например децата, възрастните хора и хората с увреждания и хората с хронични заболявания; като има предвид, че това доведе, наред с другото, до увеличаване на броя на спонтанните аборти и преждевременните раждания поради това, че бременните жени нямат достъп до подходящо хранене и предродилни грижи; като има предвид, че Азербайджан прекъсна също доставките на газ и електроенергия за региона, което оказа значително въздействие върху условията на живот в региона, включително върху функционирането на медицинските и учебните заведения; като има предвид, че поради блокадата медицинските заведения в Нагорни Карабах нямат достатъчен капацитет да оказват помощ на ранените в резултат на азербайджанското нападение;

И.  като има предвид, че с определението от 22 февруари 2023 г. Международният съд (Армения срещу Азербайджан) разпореди на Азербайджан да разреши свободно преминаване през Лачинския коридор и да предприеме всички мерки, с които разполага, за да гарантира безпрепятствено движение на хора, превозни средства и товари по Лачинския коридор в двете посоки;

Й.  като има предвид, че на 28 септември 2023 г. фактическият президент на Нагорни Карабах Самвел Шахраманян беше принуден да подпише указ за разпускане на всички структури и институции на самопровъзгласилата се републиката, считано от 1 януари 2024 г., като самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах престава да съществува;

К.  като има предвид, че ЕС предостави 5 милиона евро на Международния комитет на Червения кръст под формата на хуманитарна помощ; като има предвид, че средствата ще помогнат на разселените лица от Нагорни Карабах в Армения и на уязвимите лица в Нагорни Карабах; като има предвид, че арменското правителство поиска помощ от ЕС, за да може да се справи с притока бежанци, пристигащи от Нагорни Карабах;

Л.  като има предвид, че председателят на Европейския съвет Шарл Мишел положи основите на едно от трите направления на мирните преговори между Армения и Азербайджан;

М.  като има предвид, че в Нагорни Карабах се намират множество църкви, джамии, каменни кръстове и гробища; като има предвид, че след като по време на войната през 2020 г. Азербайджан умишлено нанесе значителни щети на арменското културно наследство, Международният съд посочи в своето постановление от 7 декември 2021 г.(4), че Азербайджан трябва „да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване и наказване на актове на вандализъм и оскверняване, засягащи арменското културно наследство, включително, но не само, църкви и други места за богослужение, паметници, забележителности, гробища и артефакти“;

Н.  като има предвид, че други държави като Турция предоставиха политическа, дипломатическа и военна подкрепа на Азербайджан, което допълнително изостри конфликта; като има предвид, че съгласно точка 9 от споразумението за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах от 2020 г. Армения трябваше да гарантира сигурността на транспортните връзки между основната част на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван – връзки, популяризирани от Азербайджан и Турция като „Зангезурски коридор“ и използвани от официални лица от двете държави по начин, който застрашава суверенитета на Армения;

О.  като има предвид, че през последните години азербайджанското ръководство неколкократно е правило иредентистки изявления по отношение на суверенната територия на Армения; като има предвид, че на няколко пъти през последните две години азербайджанската армия е окупирала различни части от суверенната територия на Армения и е бомбардирала граждански обекти на територията на Армения;

П.  като има предвид, че предишните предупреждения на Парламента относно положението не доведоха до значителна промяна в политиката на ЕС по отношение на Азербайджан; като има предвид, че продължилите три десетилетия дипломатически действия и усилия за изграждане на мира от страна на ОССЕ, ЕС и други международни участници не успяха да възпрат Азербайджан да използва военна сила;

1.  осъжда най-категорично предварително планираното и неоправдано военно нападение на Азербайджан срещу арменците в Нагорни Карабах и призовава за незабавно и пълно прекратяване на насилието срещу хората, останали в региона; подчертава, че Азербайджан беше на път да възстанови контрола си върху Нагорни Карабах чрез дипломатически преговори и че това нападение противоречи на заявените от Азербайджан намерения да работи за устойчив мир с Армения и подкопава текущите мирни преговори между Армения и Азербайджан;

2.  подчертава, че това нападение представлява грубо нарушение на международното право и правата на човека и явно нарушение на тристранното изявление за прекратяване на огъня от 9 ноември 2020 г. и на ангажиментите, поети от Азербайджан по време на преговорите с посредничеството на ЕС; припомня, че нападението беше извършено в контекста на сериозна хуманитарна криза в Нагорни Карабах, след блокадата от Азербайджан на Лачинския коридор през последните девет месеца, в нарушение на ангажиментите на Баку и на правно обвързващите разпореждания на Международния съд; припомня на Азербайджан, че използването на принудителни практики за извеждане на цивилно население от дадена територия може да представлява престъпление срещу човечеството и би могло да попадне в обхвата на Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид;

3.  изразява съжаление относно броя на жертвите и ранените в резултат на неотдавнашното нападение от страна на Азербайджан, включително след експлозията в склад за гориво на 25 септември 2023 г.; изразява своята солидарност с арменците от Нагорни Карабах, които са били принудени да напуснат домовете си и земите на своите предци; счита, че настоящото положение е равносилно на етническо прочистване, и решително осъжда заплахите и актовете на насилие, извършени от азербайджанските войски срещу населението на Нагорни Карабах; поздравява органите на Армения за усилията им да предоставят помощ и подслон на бежанците; призовава институциите на ЕС и държавите членки незабавно да предложат цялата необходима помощ на Армения за справяне с притока бежанци от Нагорни Карабах и произтичащата от това хуманитарна криза;

4.  призовава ЕС и неговите държави членки да приемат целенасочени санкции срещу лицата в азербайджанското правителство, отговорни за множеството нарушения на прекратяването на огъня и нарушения на правата на човека в Нагорни Карабах; призовава за разследване на злоупотребите, извършени от азербайджанските сили, които биха могли да представляват военни престъпления;

5.  припомня на Азербайджан, че носи пълна отговорност за безопасността и благосъстоянието на цялото население на Нагорни Карабах и трябва да бъде държан отговорен; изисква от Азербайджан да гарантира безопасността и сигурността на хората в Нагорни Карабах, като спазва Устава на ООН и всички съответни международни конвенции, принципите на международното хуманитарно право и правата на човека, международните си ангажименти и принципите на ОССЕ; призовава азербайджанските органи да позволят безопасното връщане на арменското население в Нагорни Карабах, да предложат солидни гаранции за защита на техните права и да се въздържат от подстрекателска реторика, която би могла да насърчи дискриминацията срещу арменците; припомня на азербайджанските органи, че правото на завръщане в дома е основен принцип на международното право в областта на правата на човека; призовава азербайджанските органи спешно и действително да започнат всеобхватен и прозрачен диалог с арменците в Нагорни Карабах, за да се гарантира зачитането на техните права и тяхната сигурност, включително правото им да живеят в домовете си достойно и безопасно, както и правата им на земя и собственост, да запазят своята идентичност и да се ползват изцяло от своите граждански, културни, социални и религиозни права; призовава азербайджанските органи провеждат тесни консултации със Съвета на Европа, ООН, ОССЕ и други международни организации относно най-добрите практики за гарантиране на правата на етническите арменци, като подчертава, че това е особено важно предвид особено тежкото състояние на правата на човека в Азербайджан;

6.  изисква незабавното вдигане на блокадата на Лачинския коридор, за да се гарантира предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещите се в Нагорни Карабах, както и Лачинският коридор да бъде отворен напълно, тъй като той осигурява физическа връзка на арменците в Нагорни Карабах с тяхната земя, собственост, култура и наследство; настоятелно призовава азербайджанските органи да положат всички усилия, за да гарантират, че напусналите арменци могат да получат цялата необходима информация за това как да се върнат да живеят в Нагорни Карабах и да упражняват пълноценно всички други свои права, като например право на собственост, социални придобивки, образование и др., ако решат да се завърнат;

7.  призовава ЕС и неговите държави членки спешно да работят за осигуряването на международни гаранции, обезпечаващи безопасността и благосъстоянието на арменците, които продължават да живеят в Нагорни Карабах, и за незабавното възстановяване на пълния хуманитарен достъп до региона; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат присъствието си на място и да увеличат значително хуманитарната помощ за хората, разселени от Нагорни Карабах в Армения или живеещи в Нагорни Карабах; изразява разочарование от начина, по който беше организирана и проведена първата мисия на ООН в Нагорни Карабах от 30 години насам; призовава за установяване на международно присъствие в Нагорни Карабах под егидата на Организацията на обединените нации, за да се наблюдава положението на място и да се осигури прозрачност, сигурност и доверие на жителите на Нагорни Карабах, с акцент върху хуманитарните нужди и защита и върху опазването на обектите на културното и историческото наследство; призовава за спешна замяна на руските мироопазващи сили с мироопазваща мисия на ООН в Нагорни Карабах и по протежение на международната граница между Армения и Азербайджан, за да се защитят ефективно безопасността и сигурността на арменското население на Нагорни Карабах;

8.  изразява дълбока загриженост за опазването на културното, религиозното и историческото наследство в Нагорни Карабах след масовото изселване на арменците от Нагорни Карабах; настоятелно призовава Азербайджан да се въздържа от по-нататъшно унищожаване, пренебрежително отношение или промяна на произхода на културното, религиозното или историческото наследство в региона, като има предвид разрушаването на културното, религиозното и историческото наследство от началото на конфликта в Нагорни Карабах, и вместо това го призовава да се стреми да опазва, защитава и насърчава това богато многообразие в съответствие с определението на Международния съд от 7 декември 2021 г.; изисква защитата на арменското културно, историческо и религиозно наследство в Нагорни Карабах в съответствие със стандартите на ЮНЕСКО и международните ангажименти на Азербайджан; настоява Азербайджан да разреши мисия на ЮНЕСКО в Нагорни Карабах и да ѝ предостави необходимия достъп до обектите на културното наследство, за да се установи текущото им състояние и да се пристъпи към инвентаризация;

9.  изисква опазването на имуществото на членовете на арменската общност, които са принудени да напуснат, и призовава Азербайджан да освободи и да се ангажира с широка амнистия на всички жители на Нагорни Карабах, арестувани от 19 септември 2023 г. насам, включително бивши длъжностни лица от региона, както и на всички останали, които са били арестувани преди и след 19 септември 2023 г.;

10.  отново осъжда военните нахлувания на Азербайджан в международно признатата територия на Армения; отново отправя искането си за изтегляне на войските на Азербайджан от цялата суверенна територия на Армения; отхвърля и изразява дълбоката си загриженост във връзка с иредентистките и подстрекателски изявления на президента на Азербайджан и други азербайджански държавни служители, които заплашват териториалната цялост и суверенитета на Армения, включително във връзка със „Зангезурския коридор“; предупреждава Азербайджан за всеки потенциален военен авантюризъм срещу Армения; осъжда участието на Турция във въоръжаването на Азербайджан и пълната ѝ подкрепа за офанзивите на Азербайджан през 2020 г. и 2023 г. и призовава Турция да ограничи своя съюзник Азербайджан във връзка с предприемането на подобни безотговорни действия; осъжда подкрепата, предоставена на Азербайджан от други държави по време на кризата, и призовава за прекратяване на тази подкрепа, за да се предотврати по-нататъшна ескалация; предупреждава, че Азербайджан би могъл да се окуражи от липсата на сериозни усилия за възпиране от страна на международната общност;

11.  призовава за цялостен преглед на отношенията на ЕС с Азербайджан, като се вземат предвид последните събития и влошаването на положението с правата на човека в страната; изразява съжаление във връзка с факта, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен характеризира Азербайджан като „надежден доставчик на енергия“; призовава Комисията бързо да преразгледа „стратегическото партньорство“ с Азербайджан в областта на енергетиката, като се имат предвид многократните нарушения от страна на Азербайджан на международните му ангажименти, включително ангажиментите, поети по време на преговори с посредничеството на ЕС, и обвързващите разпоредби съгласно международното право; отбелязва, че в контекста на агресията на Азербайджан срещу Армения през септември 2022 г. и неоправданото използване на сила и принудителното разселване на населението на Нагорни Карабах през септември 2023 г., както и тревожното състояние на правата на човека в страната, развитието на такова „стратегическо партньорство“ е несъвместимо с целите на външната политика на ЕС, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз; изразява убеждението си, че ЕС не може морално да приеме договарянето на бъдещо споразумение за партньорство с държава, която открито нарушава принципите на международното право, както и международните си задължения, и следователно не е нито надежден, нито доверен партньор; поради това настоятелно призовава върховния представител и ЕСВД да преустановят преговорите за подновено споразумение за партньорство, докато Азербайджан не докаже действителната си готовност да зачита правата и опасенията във връзка със сигурността на арменското население на Нагорни Карабах; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността за прекратяване на споразумението за облекчаване на визовия режим с Азербайджан и за намаляване на равнището на сътрудничество с държавата в други области, ако Азербайджан продължи да не спазва ангажиментите си; счита за неприемливи всички коментари и заплахи, отправени към членовете на ЕП от азербайджанските органи, включително от посланика на Азербайджан в ЕС;

12.  призовава за намаляване на зависимостта на ЕС от износа на газ от Азербайджан; изразява сериозна загриженост относно вноса в Азербайджан на руски газ и значителния руски дял в производството и транспортирането на азербайджански газ за ЕС, което противоречи на целта на ЕС за подкопаване на капацитета на Русия да продължи агресивната си война срещу Украйна чрез намаляване на приходите ѝ от износ на нефт и газ за ЕС; настоятелно призовава Комисията да разследва подозренията, че Азербайджан действително изнася руски газ за ЕС; призовава за спиране на целия внос на нефт и газ от Азербайджан в ЕС в случай на военна агресия срещу териториалната цялост на Армения или значителни хибридни атаки срещу конституционния ред и демократичните институции на Армения; призовава, в контекста на неотдавнашното нашествие на Азербайджан в Нагорни Карабах, за спиране на Меморандума за разбирателство относно стратегическо партньорство в областта на енергетиката между Европейския съюз и Азербайджан;

13.  осъжда бездействието на руските „мироопазващи сили“ и цялостната роля на Русия, която от десетилетия подхранва конфликта и го използва за собствените си политически изгоди;

14.  осъжда турския президент Реджеп Тайип Ердоган за използването на въоръжения конфликт в Нагорни Карабах за насърчаване на империалистична програма и на по-нататъшни нападения срещу суверенитета на Армения; настоятелно призовава Турция да възприеме конструктивен и отговорен подход по отношение на териториалната цялост на Армения и да насърчава мира в региона;

15.  поздравява арменския министър-председател Никол Пашинян за неговия ангажимент за мир; отново заявява ангажимента на ЕС да подкрепя суверенитета, демокрацията и териториалната цялост на Армения; решително осъжда увеличаващите се хибридни опити на Русия да дестабилизира политическото положение в Армения; приветства ратифицирането от страна на Армения на Римския статут на Международния наказателен съд; счита, че ЕС трябва да се възползва от възможността за потенциален геополитически вакуум, да предостави на Армения амбициозен план за сътрудничество чрез актуализиране на действащото Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство, укрепване на мястото на Армения в общността на западните демокрации и подпомогне страната да деблокира отношенията със своите съседи, по-специално с Турция;

16.  призовава ЕС да отговори положително на искането на Армения за подкрепа чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, в случай че Армения преразгледа настоящите си военни съюзи; призовава ЕС да увеличи значително своята хуманитарна и финансова помощ за Армения, която очаква пристигането на десетки хиляди бежанци; призовава ЕС, предвид прекъсването на образованието на хиляди етнически арменци, да подпомогне създаването и финансирането на стипендии за ученици и студенти, които са били евакуирани, за да могат да продължат образованието си;

17.  отново изразява подкрепа за суверенитета и териториалната цялост както на Азербайджан, така и на Армения; призовава Азербайджан да потвърди отново категоричния си ангажимент към териториалната цялост на Армения; счита, че единственият устойчив път напред е истински диалог между Азербайджан, Армения и представителите на арменците в Нагорни Карабах и призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят тези усилия; подкрепя продължаващите мирни преговори между Армения и Азербайджан, които са сериозно възпрепятствани от неотдавнашната военна операция срещу Нагорни Карабах; подчертава необходимостта от всеобхватно мирно споразумение между Армения и Азербайджан, което трябва да включва взаимно признаване на териториалната цялост, гаранции за правата и сигурността на арменското население в Нагорни Карабах и освобождаване на затворниците; подчертава, че един достоен и траен регионален мир, който поддържа суверенитета, независимостта и териториалната цялост на двете държави, е предпоставка за стабилност в съседните държави;

18.  призовава гражданската мисия на ЕС в Армения (EUMA) да следи отблизо развитието на положението в областта на сигурността на място, да предоставя прозрачно докладване на Парламента и активно да допринася за усилията за разрешаване на конфликта; призовава ЕС и неговите държави членки да укрепят мандата на EUMA, да увеличат нейната численост, да увеличат продължителността ѝ, както и да въведат наблюдатели по границата с Турция; изразява съжаление във връзка с факта, че Азербайджан никога не е позволявал разполагането на EUMA на негова територия, и призовава Азербайджан да позволи присъствието на EUMA от неговата страна на границата и в Нагорни Карабах;

19.  изразява дълбоко неудовлетворение от факта, че редовните предупреждения на Парламента относно положението в Нагорни Карабах и рисковете от катастрофален изход са пренебрегвани от Комисията и Съвета; изразява съжаление, че досега действията на ЕС не са довели до положителни резултати; изисква от ЕСВД да преразгледа действията си в Южен Кавказ и да замени персонала, натоварен с тази мисия; изразява съжаление относно бавната реакция на институциите на ЕС, като след нападението от страна на Азербайджан срещу Нагорни Карабах изминаха два дена, преди върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да направи изявление;

20.  изразява съжаление относно факта, че членове на Европейския парламент са приемали и не са декларирали пътувания до Азербайджан, посещения в региона Нагорни Карабах и луксозни хотели, организирани и платени от азербайджански длъжностни лица; повтаря призива си за по-строги правила за пътуванията на длъжностни лица, които се заплащат от чужди държави и субекти; изразява съжаление относно факта, че този ангажимент не беше изпълнен чрез решението от 13 септември 2023 г. относно изменения на Правилника за дейността на Парламента с оглед на укрепването на почтеността, независимостта и отчетността; призовава своята комисия по конституционни въпроси да предложи преразглеждане на Правилника за дейността на Парламента, за да се въведе забрана членовете на Европейския парламент да приемат пътувания и настаняване, заплащани от трети страни, включително длъжностни лица от държави извън ЕС и представители на корпоративни интереси;

21.  приканва ЕС и неговите държави членки да направят спешна преоценка на системата на ЕС за дипломация и сигурност и на геополитическите конфигурации в по-широкия регион на Южен Кавказ с оглед на новите факти на място и интересите на държави като Русия, Турция и Иран, а също така и да разработи стратегия в отговор на засилващата се тенденция на авторитарните режими да пренебрегват дипломатическите усилия и да предпочитат агресивна военна сила;

22.  изразява съжаление относно решението на унгарското правителство да блокира съвместното изявление на всички държави – членки на ЕС, с което се осъжда военната операция на Азербайджан срещу арменското население на Нагорни Карабах; настоятелно призовава Съвета да се обедини в подкрепа на по-активното участие на ЕС в защитата на правата на човека и насърчаването на мира между Азербайджан и Армения;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента, правителството и парламента на Република Азербайджан, на президента, правителството и парламента на Република Армения, на генералния директор на ЮНЕСКО, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на ООН и на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 214, 16.6.2023 г., стр. 104. (2) ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 198. (3) OB C 15, 12.1.2022 г., стр. 156. (4) Определение на Международния съд от 7 декември 2021 г. относно искането за посочване на временни мерки за прилагането на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (Армения срещу Азербайджан).