Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2022/2182(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0283/2023

Внесени текстове :

A9-0283/2023

Разисквания :

PV 19/10/2023 - 5
CRE 19/10/2023 - 5

Гласувания :

PV 19/10/2023 - 10.5
CRE 19/10/2023 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2023)0376

Приети текстове
PDF 204kWORD 60k
Четвъртък, 19 октомври 2023 г. - Страсбург
Приемственост между поколенията в земеделските стопанства на бъдещето в ЕС
P9_TA(2023)0376A9-0283/2023

Резолюция на Европейския парламент от 19 октомври 2023 г. относно приемствеността между поколенията в земеделските стопанства на бъдещето в ЕС (2022/2182(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 39 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013(2),

–  като взе предвид изследването на своята комисия по земеделие и развитие на селските райони към Парламента, озаглавено „The Future of the European Farming Model: Socio-economic and territorial implications of the decline in the number of farms and farmers in the EU“ (Бъдещето на европейския земеделски модел: социално-икономическо и териториално въздействие на спада в броя на земеделските стопанства и земеделските стопани в ЕС), публикувано от Тематичния отдел за структурни политики и политика на сближаване на Генерална дирекция за вътрешни политики на Съюза през април 2022 г.,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 април 2021 г., озаглавен „Evaluation of the impact of the CAP on generational renewal, local development and jobs in rural areas“ (Оценка на въздействието на ОСП върху приемствеността между поколенията, местното развитие и работните места в селските райони) (SWD(2021)0078),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013(3),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика(4),

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие на ООН,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2022 г., озаглавена „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2021 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“ (COM(2021)0345),

–  като взе предвид резултатите от преброяването на земеделските стопанства от 2020 г., публикувани от Евростат,

–  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно начина, по който ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно бъдещето на прехраната и селското стопанство(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2020 г., озаглавено „Препоръки към държавите членки във връзка с техния стратегически план за общата селскостопанска политика“ (COM(2020)0846),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2023 г., озаглавено „Оптимално използване на талантите в регионите на Европа“ (COM(2023)0032),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г. относно стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г., озаглавена „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“(10),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени (COM(2020)0241),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 януари 2021 г. относно застаряването на населението – Насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията (COM(2021)0050),

–  като взе предвид публикуваното през 2020 г. от Съвместния изследователски център проучване на Комисията, озаглавено „Земеделски стопани на бъдещето“,

–  като взе предвид доклада, озаглавен „The challenge of land abandonment after 2020 and options for mitigating measures“ (Предизвикателствата, свързани с изоставянето на земя след 2020 г. и възможности за смекчаващи мерки), публикуван от Тематичния отдел за структурни политики и политика на сближаване към Генерална дирекция за вътрешни политики на Съюза през 2020 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на селяните и други хора, работещи в селските райони, приета от Съвета по правата на човека на 28 септември 2018 г.,

–  като взе предвид Декларацията за младежта, приета на 67-ата конференция на Отдела на ООН за връзки с обществеността/Неправителствени организации (DPI/NGO) на 22 и 23 август 2018 г.,

–  като взе предвид Обща препоръка № 34 (2016 г.) на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно правата на жените в селските райони, приета на 7 март 2016 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник на дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0283/2023),

А.  като има предвид, че през 2020 г. по-голямата част (57,6 %) от управителите на земеделски стопанства (независимо от пола) са били на възраст най-малко 55 години и че едва 12 % от управителите на стопанства са били на възраст под 40 години, като близо половината от тях са били между 35 и 39-годишна възраст; като има предвид, че в много държави членки относително висок дял от земеделските стопани са на 65 или повече години, като средно трима управители на земеделски стопанства са над 65 години за всеки земеделски стопанин под 40 години (2016 г.); като има предвид, че предизвикателството, свързано с приемствеността между поколенията, е особено сериозно в онези държави членки, в които делът на младите земеделски стопани е по-нисък от средния, като същевременно делът на земеделските стопани в надпенсионната възраст е по-висок от средния;

Б.  като има предвид, че в почти всички региони на ЕС се наблюдава стабилно увеличаване на средния размер на земеделските стопанства и концентрация на производството в по-малко на брой и по-големи земеделски стопанства, което засяга по различен начин различните видове производство; като има предвид, че броят на земеделските стопанства в ЕС-27 е намалял с около 37 % между 2005 г. и 2020 г., с низходяща тенденция и с най-голям спад на броя на малките стопанства(11); като има предвид, че концентрацията на земя и намаляването на броя на земеделските стопанства и земеделските стопани като цяло водят до опростяване, с по-малко продуктово разнообразие и по-голяма загуба на биологично разнообразие;

В.  като има предвид, че доходите от селскостопанска дейност остават под средните за останалата част от икономиката в почти всички държави членки, като възлизат на 47 % от брутния размер на заплатите в икономиката на ЕС; като има предвид, че земеделските стопанства с управители на възраст до 40 години генерират най-ниските средни доходи на равнище ЕС и че земеделските стопанства, управлявани от жени, генерират по-ниски доходи от тези, управлявани от мъже(12);

Г.  като има предвид, че през 2020 г. малко над две трети (68,4 %) от управителите на земеделски стопанства в 9,1 милиона дружества в ЕС са били мъже;

Д.  като има предвид, че 72,3 % от управителите на земеделски стопанства в ЕС през 2020 г. са имали само практически опит и едва 10,2 % са били завършили пълен курс на обучение в областта на селското стопанство, а останалите 17,5 % са били завършили само основно обучение в тази сфера; като има предвид, че младите земеделски стопани са с по-висока образователна степен що се отнася до цялостно обучение в сферата на селското стопанство (21,4 % спрямо 3,6% за земеделски стопани над 65 г.) и са завършили актуални професионални курсове на обучение, в това число такива в областта на нови и иновативни земеделски практики;

Е.  като има предвид, че земеделието остава предимно семейна дейност, тъй като през 2020 г. почти 9 от 10 (86,1 %) лица, работещи редовно в селското стопанство в ЕС, са били собственици на земеделски стопанства или членове на техните семейства; като има предвид, че липсата на приемственост между поколенията може да доведе до изоставяне на земя;

Ж.  като има предвид, че земеделската земя има някои уникални характеристики, тъй като нейната площ и местоположение са фиксирани, а нейното плодородие може да бъде подобрено или намалено от практиките на земеделските стопани;

З.  като има предвид, че приемствеността между поколенията изисква млади хора с опит в селското стопанство да продължат да работят в тази професионална област, като се насърчават и нови участници в сектора;

И.  като има предвид, че мерките за приемственост между поколенията в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) невинаги са подходящи за прехвърляне на земеделски стопанства на лица, които не са членове на семейството;

Й.  като има предвид, че вносът на селскостопански продукти с по-нисък стандарт спрямо произведените в ЕС е и пречка пред възможността за определяне на справедливи цени и получаване на пазарна възвращаемост;

К.  като има предвид, че отдалечеността е значим елемент на трудност в селските райони, който засяга множество аспекти на живота, което означава, че планинските райони имат належаща нужда от съгласуван процес на приемственост между поколенията в селскостопанския сектор;

Анализ на контекста

1.  подчертава, че приемствеността между поколенията е от ключово значение за бъдещата социална, икономическа и екологична устойчивост на селските райони, продоволствената сигурност на ЕС и опазването на селския ландшафт, по-специално за бъдещето на селското стопанство, включително за разнообразието на устойчиви селскостопански системи и за традиционния модел на семейните земеделски стопанства;

2.  посочва, че ниското равнище на приемственост между поколенията в селското стопанство, въпреки че е част от по-голяма тенденция на демографски спад, е обща грижа на ЕС по отношение на сектора и на обществото като цяло, като засяга по-специално отдалечените селски райони;

3.  подчертава не само значението на селското стопанство за социално-икономическото развитие на най-отдалечените региони, но и ограниченията пред сектора в тези региони, дължащи се на техните конкретни географски, климатични и почвени условия; отбелязва съответно, че тези постоянни трудности намаляват привлекателността на сектора за новите поколения в тези региони;

4.  подчертава, че младите земеделски стопани и новите участници е по-вероятно да въведат иновативни бизнес идеи, да насърчават по-кратки хранителни вериги, да прилагат нови технологии и производствени методи и да въвеждат устойчиви селскостопански практики, включително агроекологични практики и биологично земеделие;

5.  припомня, че подкрепата за приемствеността между поколенията в селското стопанство е цел на ОСП за периода 2023 – 2027 г. и че за тази цел държавите членки трябва да отделят най-малко 3 % от своя пакет за директни плащания преди прехвърляне на средства, което представлява подобрение спрямо предходните програмни периоди;

6.  подчертава, че справедливият и достоен доход, устойчивият и стабилен поминък, справедливо разпределеното пряко подпомагане от ЕС, положителният образ на селското стопанство, предвидимата правна рамка, качеството на живот на земеделските стопани и техните семейства и доброто равновесие между професионалния и личния живот са от съществено значение за привличането на млади земеделски стопани и нови хора в сектора;

Предизвикателства и ресурси за приемствеността между поколенията

7.  отбелязва, че цената и наличността на земя, като цяло ниската рентабилност на селскостопанските дейности, административните изисквания и имиджа на сектора бяха определени като основни пречки, за да стане дадено лице земеделски стопанин(13); обръща внимание на факта, че други фактори, като например липсата на собствен капитал, трудният достъп до заеми, до технически услуги и до мерки за подкрепа, както и последиците от изменението на климата, също могат да представляват важни пречки пред участието на млади и нови земеделски стопани в селскостопанския сектор;

8.  подчертава, че ограничената наличност и разходите за отдаване под аренда или закупуване на земя са основни пречки за младите земеделски стопани, особено за тези, които не произхождат от семейство, което се занимава със селско стопанство; припомня, че наследяването в рамките на семейството все още е преобладаваща форма на започване на селскостопанска дейност;

9.  изтъква, че страхът от пенсиониране, дължащ се основно на недостатъчните защитни механизми за пенсионерите, по-конкретно ниски пенсии, често кара по-възрастните земеделски стопани да използват директните плащания като форма на подпомагане след пенсионирането и да забавят прехвърлянето на земята;

10.  отбелязва, че в своите решения Съдът на Европейския съюз признава специфичния характер на селскостопанската земя, както и набор от обществени интереси и цели, които може да обосноват въвеждането от държавите членки на мерки за регулация на пазара на земя;

11.  подчертава несъответствието, което може да е налице между пазарната стойност на земеделско стопанство и неговата действителна рентабилност;

12.  посочва, че има два до три пъти по-голяма вероятност заявленията на младите земеделски стопани за заеми за започване или разширяване на селскостопанска дейност да бъдат отхвърлени, по-специално поради това, че са възприемани като рискова инвестиция поради липсата на кредитна история и активи, които да предоставят като обезпечение, особено за малките и семейните земеделски стопанства; посочва, че за младите земеделски стопани става все по-трудно да получават заеми, за да инвестират в земеделска земя;

13.  подчертава, че земеделието е не само работа, а и начин на живот, тясно свързан с природата и силно чувство за принадлежност към селската общност и за принос към обществото, което носи ползи за обществото като цяло, но все още не е напълно признато; подчертава, че селското стопанство предлага разнообразен набор от възможности за професионално развитие;

14.  изразява съжаление, че младите хора в много селски райони, особено младите жени, са изправени пред значителни и специфични ежедневни предизвикателства, особено по отношение на образованието и обучението, достъпа до качествени работни места и жилища на достъпни цени, социалната изолация, инфраструктурата и обществения транспорт, здравеопазването и цифровата свързаност, особено в отдалечените, планинските и най-отдалечените региони и по-слабо развитите селски райони;

15.  отбелязва значението на програмата от специфични мерки за отдалечените региони и за районите с островен характер за селскостопанския сектор в най-отдалечените региони, тъй като тя спомага за опазване на производствените равнища, за продоволствената сигурност и по-специално, за доходите на земеделските стопани в тези региони, като същевременно се насърчава привлекателността на сектора сред младите хора; изразява съжаление обаче относно недостатъчното финансиране на тази програма(14), което трябва да бъде надлежно коригирано в следващата многогодишна финансова рамка;

16.  признава положителния ефект от мерките на ОСП по отношение на младите земеделски стопани, засягащи техния брой, и по-специално по отношение на младите земеделски стопани в по-периферните селски райони(15); посочва обаче, че административната тежест е прекомерна и че настоящата структура на ОСП може да играе роля за продължаващото съществуване на пречките пред навлизането на млади и нови земеделски стопани в сектора, като допринася за увеличаване на цената и намаляване на наличието на обработваема земя, както и за концентрацията на стопанствата;

17.  подчертава положителния принос на проектите и инициативите LEADER за насърчаването на социалното приобщаване, справянето с предизвикателствата, с които се сблъскват младите хора и стимулирането на процъфтяващи местни икономики в селските райони, а именно чрез приоритизирането на младите хора в критериите за подбор и създаването на местни младежки групи за действие;

Пътища за насърчаване на приемствеността между поколенията в селското стопанство

18.  признава сложния и многопластов характер на процеса на приемственост между поколенията, който се влияе от фактори, свързани с личната сфера на земеделския стопанин, включително образование, характеристиките на стопанството, политическата рамка и мерките за подкрепа, както и по-широкия социално-икономически контекст и перспектива, като всичко това следва да бъде отчетено при разработването на политиките както на равнище ЕС, така и на национално равнище;

19.  призовава държавите членки да разработят съгласувани и дългосрочни стратегии за насърчаване на приемствеността на поколенията и повишаване на привлекателността на работата в селскостопанския сектор, съчетавайки различни мерки по допълващ се начин, като например финансова подкрепа, включително помощ за създаване на стопанства, по-широки данъчни облекчения и стимули, по-специално за прехвърляне на земя, адекватни пенсии и социална закрила; освен това призовава държавите членки да подобрят връзките между политиките на ЕС и националните и регионалните политики и стратегии, включително своите национални стратегически планове;

20.  призовава Комисията да насърчава споделянето на добри практики и иновативни идеи между държавите членки в тази област по отношение на разработването на мерки, насочени към младите земеделски стопани, с акцент върху увеличаване на ефективността, опростяването и достъпността и намаляване на бюрокрацията; призовава държавите членки да създадат система за обслужване на едно гише, за да улеснят административните процедури в най-подходящата териториална област;

21.  подчертава създадените с новия механизъм на ЕС за насърчаване на таланти възможности във връзка с подпомагането на регионите и селските райони, засегнати от ускорен спад в броя на населението в работоспособна възраст, в обучаването, задържането и привличането на хората, уменията и знанията, които са им необходими за справяне с последиците от демографските промени, и насърчаване на устойчивостта и конкурентоспособността на тези региони;

22.  подчертава, че за приемственост между поколенията са необходими и младото, и по-възрастното поколение, и следователно трябва да се насърчават сътрудничеството и диалога между поколенията;

23.  призовава държавите членки да предоставят в своите схеми за консултантски услуги в областта на селското стопанство достъп до посредник при наследяването на земеделски стопанства, който може да предоставя насоки по време на прехвърлянето на стопанства, а именно относно диалога между поколенията, рамките за правни, данъчни и кадастрални услуги, възможностите за финансова подкрепа, установяването на стъпки за създаване на стопанство с оценка на земеделските стопанства и осигуряването на по-нататъшно проследяване; отбелязва, че това е от съществено значение за трансфера на знания, умения и собственост върху земеделския бизнес от едно поколение на следващото;

24.  призовава държавите членки да оценяват и насърчават иновативни модели на сътрудничество между поколенията, като например партньорства, услуги за съвместна обработка на земя или стартиране на съвместни земеделски предприятия, за да се насърчат младите земеделски стопани да започнат дейност и да се улесни прехвърлянето на земя и оборудване и трансферът на селскостопанско ноу-хау, включително за проекти извън контекста на семейните земеделски стопанства;

25.  припомня потенциала в тази връзка на мерките за сътрудничество в рамките на стратегическите планове по ОСП и изразява съжаление, че едва пет държави членки са използвали тази възможност; призовава Комисията и държавите членки да осигурят благоприятна административна рамка, която да улеснява възприемането на новаторски подходи, като черпи от опита, натрупан с вече съществуващите схеми; приканва държавите членки да обменят добри практики относно правото на пробен период за земеделските стопани, които желаят да станат партньори в съвместно управлявано земеделско стопанство, което предлага по-голяма гъвкавост в организацията на личния и професионалния живот;

26.  насърчава държавите членки да разработят механизми за улесняване на прехода към пенсиониране, а именно предпенсионни схеми, и да подкрепят взаимноизгодното прехвърляне на стопанства на млади земеделски стопани;

27.  подчертава значението на опазването на земеделската земя и целите за устойчиво производство на храни; призовава Комисията да започне проучване относно въздействието на конкурентните начини на използване на земеделските земи, например урбанизацията и енергията, наред с други, върху количеството и качеството на наличната земеделска земя, върху сигурността, свързана с дългосрочно ползване, и цените и концентрацията на земята, както и върху причините за изоставянето на селскостопански земи, като същевременно направи оценка на въздействието на всички съответни области на политиката на ЕС в това отношение, в това число ОСП;

28.  призовава проблемът с усвояването на земя да бъде разгледан по подходящ начин от Комисията и държавите членки, по-специално като част от законодателството за здравето на почвите, като същевременно се спазва принципът на субсидиарност, за да се ограничи загубата на земеделска земя;

29.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават основан на биоикономиката модел като добра система, която може да допринесе за увеличаването на доходите на земеделските стопани; призовава също така за изтъкване на ролята на екосистемните услуги, свързани с животновъдството, тъй като те може да допринасят за екологосъобразен въглероден цикъл;

30.  подчертава, че законодателство в областта на селско стопанство с ниски въглеродни емисии може да предостави положителен стимул за гарантиране на по-добро заплащане за земеделските стопани, особено за най-младите, посредством мерки за улавяне на въглерод и за намаляване на емисиите в земеделските стопанства;

31.  призовава Комисията да направи оценка, съвместно с държавите членки и техните региони, на възможността за действие на равнището на ЕС, включително чрез законодателни инструменти и насърчаване на обмена на добри практики, за да се подобри функционирането на националните пазари на земеделска земя, да се улесни достъпът на младите земеделски стопани до земя и да се допринесе за справяне с проблемите, свързани с концентрацията на земя и заграбването на земя;

32.  призовава Комисията да направи оценка на ефективността на нормативната уредба на пазара на земеделска земя в държавите членки за улесняване на навлизането на млади земеделски стопани в сектора, на потенциала на тези регламенти и тяхното въздействие върху конкурентоспособността на земеделските стопанства(16);

33.  призовава държавите членки да регулират пазарите на земеделска земя и използването на земеделска земя, за да насърчават достъпа на младите земеделски стопани до земя чрез покупка, отдаване под аренда или други форми на достъп, като използват всички налични средства, които са подходящи на местно равнище, като например преференциални права в полза на младите земеделски стопани, контрол на цените за продажба и отдаване под аренда, гаранции за дългосрочно ползване, тавани за придобиване или задължения за поддържане на селскостопанската дейност, като същевременно се дава приоритет на устойчивото производство на храни и се води борба с прекомерната концентрация на земя и заграбването на земя; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че няма нелоялна конкуренция между корпоративните образувания, като например инвестиционните фондове, и младите земеделски стопани по отношение на достъпа до земя;

34.  подчертава, че отдаването под аренда на земя е жизнеспособна алтернатива, позволяваща достъп до земя с по-малка инвестиция на ресурси за започване на дейност; призовава държавите членки да приемат политики за насърчаване на условия за дългосрочно отдаване под аренда, като освобождаване от данъци, като по този начин се предостави сигурност на владението и време за инвестиране, което потенциално ще подобри и здравето на почвите в дългосрочен план;

35.  призовава държавите членки да гарантират прозрачността на пазара на земя в селските райони, като същевременно поддържат актуална публична информация относно пазарите на земя и планирането и собствеността на земята, съобщават за продажбите на земя и за цените за отдаване под аренда и наблюдават прехвърлянето на земя и концентрацията на земя;

36.  призовава Комисията да създаде обсерватория на ЕС за земеделската земя като част от Обсерваторията за селските райони и като оползотворява максимално всички съществуващи инструменти за събиране на данни по-конкретно от държавите членки, която да наблюдава и да споделя по-специално тенденциите и цените за продажба и отдаване под аренда на земя, арендаторските режими, концентрацията на земя както и промените в използването на земеделската земя и изоставянето на земя; подчертава значението на тази обсерватория за повишаване на прозрачността на сделките със земеделска земя в ЕС;

37.  насърчава държавите членки да разработят и подкрепят банки за земя и да създадат национални планове, насочени към улесняване на схемите за поземлена мобилност с цел насърчаване на прехвърлянето на земя между поколенията и подобряване на активния достъп на младите земеделски стопани до земя, и насърчава Комисията да ги подкрепя в това отношение; призовава държавите членки да насърчават сдруженията или кооперациите, които работят със земеделските стопани и купуват земя и я отдават под аренда на земеделски стопани, като дават приоритет на младите земеделски стопани, и да изготвят опис на наличната земеделска земя, която е публична собственост; приканва държавите членки да създадат система за подпомагане на младите земеделски стопани при придобиването на земя, а именно чрез по-ниски лихвени проценти и помощ при първата вноска по заема;

38.  подчертава, че признаването на значението на земеделските стопани в рамките на веригата за създаване на стойност на селскостопански и хранителни продукти е съществено условие за създаване на достатъчни доходи в сектора на селското стопанство; призовава Комисията да извърши допълнителен анализ на прилагането от страна на държавите членки на Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти(17); насърчава държавите членки да осигурят по-голяма защита на земеделските стопани чрез въвеждане на ефективни и възпиращи санкции за нелоялни практики в рамките на веригата за създаване на стойност на селскостопански и хранителни продукти;

39.  отбелязва, че ефективната и устойчива система за обществен транспорт е едно от необходимите условия за регионално икономическо развитие, териториално сближаване и развитие на регионалния потенциал, и подчертава необходимостта от осигуряване на необходимото финансиране за развитието и поддържането на транспортни връзки, тъй като това би могло да насърчи по-възрастното поколение да остане по-дълго в селското стопанство и да привлече млади хора от регионалните центрове да работят в селските райони;

40.  приканва държавите членки да изградят ефективни застрахователни системи, пригодени за специфичния характер на селскостопанския сектор, за да подпомагат земеделските стопани в случай на природни бедствия; счита, че такива механизми ще предоставят по-голяма финансова и правна сигурност на земеделските стопани, като улеснят младите земеделски стопани при създаването на земеделско стопанство;

41.  подчертава, че публичната подкрепа е от основно значение за справяне с финансовите проблеми, които засягат младите земеделски стопани, по-специално за жените и малките земеделски стопанства; подчертава необходимостта от подпомагане на младите земеделски стопани при достъпа до информация относно възможностите за финансиране, разработването на бизнес планове и получаването на достъп до гаранции и заеми, както и от предоставяне на безплатни консултации със специалисти за тази цел;

42.  призовава държавите членки да предоставят помощ за новосъздадени предприятия и инвестиционна помощ за млади земеделски стопани през целия бюджетен период на ОСП и да се оползотворят максимално всички възможности за подкрепа на младите земеделски стопани; подчертава необходимостта от предоставяне на достъп до възможности за обучение, по-специално в областта на междуличностните и цифровите умения, възможностите за диверсификация на стопанската дейност, управлението и устойчивите методи в областта на селското стопанство, като се вземат предвид специфичните нужди на новите участници;

43.  отбелязва факта, че държавите членки като цяло са разпределили повече от минимално необходимите средства за подпомагане на младите земеделски стопани(18) в своите национални стратегически планове;

44.  призовава държавите членки да използват по подходящ начин допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост, съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2021/2115, с цел подпомагане на младите земеделски стопани;

45.  призовава Комисията, при подготовката на новия програмен период, да стимулира финансови мерки по програма LEADER, с което да се насърчи приемствеността между поколенията, свързана със земеделските стопанства;

46.  подчертава необходимостта от постоянни инвестиции в инфраструктурата в подкрепа на селскостопанския сектор, като например водната и транспортната инфраструктура, както и необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност на земеделските стопанства с цел намаляване на производствените разходи;

47.  подчертава значението на предоставянето на адаптирани консултантски услуги и услуги за обучение, по-специално в подкрепа на младите земеделски стопани, новите участници и селскостопанските работници, още при определянето на бизнес идеята и през следващите години, като тези услуги следва да се пригодят към техните потребности, възможности и потенциал; подчертава потенциала на диверсифицирането на моделите на консултации с цел по-добро обхващане на многообразието на земеделските стопани (напр. учене от връстници, схеми за менторинг), тъй като това може да играе съществена роля при предаването на знания;

48.  подчертава значението на интегрирането в схемите за обучение, наред с другото, на съдържание относно междуличностните умения, комуникацията, лидерството, психичното здраве и благосъстоянието, в допълнение към техническото, бизнес и цифровото съдържание; счита, че обучението във връзка с устойчиви производствени методи, иновативни практики и нови технологии следва да бъде засилено, за да се насърчат младите хора да ги възприемат и да се повиши капацитетът за положителен отговор на настоящите и бъдещите предизвикателства и възможности;

49.  насърчава младите земеделски стопани да се възползват максимално от възможностите, предлагани от наличните инициативи за изграждане на социални контакти; призовава Комисията и държавите членки, заедно с регионалните и местните органи, да гарантират приобщаващ достъп и участие в селските райони и да насърчат обмена между европейските училища в сферата на селското стопанство;

50.  отново потвърждава значението на програмата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата с цел да се помогне на децата да се хранят здравословно, като същевременно се запознават със селскостопанските дейности и се разпалва интересът на младото поколение към селското стопанство, с което се създава положителен имидж на сектора; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да засилят образователните мерки;

Млади земеделски стопани на бъдещето

51.  настоява, че младите земеделски стопани и младежта в селските райони трябва да бъдат ангажирани и да им се дава възможност да участват активно в политическия живот и процесите на вземане на решения, в това число чрез подкрепа на организациите на младите земеделски стопани на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС, за да се гарантира, че техните специфични потребности се отчитат и че политиките подкрепят ефективно тяхното развитие; призовава държавите членки да включат по-осезаемо местните жители и техните общности в намирането на решения, които насърчават приемствеността между поколенията;

52.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на потребностите, предизвикателствата и потенциала на младите жени в селското стопанство и да се борят с неравенството между половете; посочва, че е важно да се създаде благоприятна среда за жените предприемачи в селските райони, като се вземат предвид правните и политическите аспекти, например за съвместна обработка на земя, да се гарантира по-добър достъп до информация, знания и възможности за обучение и да се улесни достъпът до финансови ресурси;

53.  призовава Комисията да представи съобщение относно жените в земеделието, в което да се анализират и насърчават добрите практики в държавите членки и да се посочват свързаните с пола пречки пред приемствеността в селскостопанския сектор;

54.  подчертава, че младите земеделски стопани на настоящето и бъдещето ще бъдат най-силно засегнати от въздействието на изменението на климата и от загубата на биологично разнообразие, но че те също така са по-добре подготвени да се възползват от възможностите, предлагани от и допринасящи за екологичния и цифровия преход, и да се превърнат в основен фактор в тях;

55.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид измерението на младите земеделски стопани хоризонтално при разработването на политики и инструменти за финансиране; подчертава ролята на ОСП за подкрепата на младите земеделски стопани, но счита, че тя не е достатъчна за справяне с предизвикателствата, свързани с приемствеността между поколенията в селскостопанския сектор в ЕС;

56.  призовава Комисията да идентифицира специфичните нужди на младите земеделски стопани и да гарантира, че те са отразени в оценките на въздействието на новите политики, както и да наблюдава последиците от тяхното прилагане върху перспективите за младите земеделски стопани; счита, че това следва да включва критерии, обхващащи въздействието върху приемствеността между поколенията, икономическата жизнеспособност, достъпа до земя, административната тежест, финансовия натиск и опазването на природните ресурси за селскостопанска дейност; призовава Комисията да докладва на Съвета и на Парламента относно тази оценка и резултатите от нея;

57.  подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да обединят усилията си, за да гарантират устойчив поминък за младите земеделски стопани; подчертава, че добрите и атрактивни доходи и условия на живот за младите земеделски стопани зависят, наред с друго, от по-високото оценяване на техния труд в агрохранителните вериги, от етичните пазарни практики и от дългосрочните договори;

58.  насърчава политиците, училищата, медиите, земеделските стопани и местните асоциации да работят заедно за изграждане на положителен имидж на земеделието и селските райони и да повишат тяхната привлекателност за младите хора при техния избор на бъдещ начин на живот; подчертава, че са необходими по-активни инициативи на равнището на ЕС за информиране относно ролята на земеделските стопани в производството на храни и екологичните услуги, като същевременно се подчертава голямото разнообразие от селскостопански професии и широкия спектър от умения, необходими за професията;

59.  подчертава необходимостта от насърчаване на селскостопанската професия сред новите поколения и от гарантиране на по-добро разбиране на реалността в селскостопанския сектор; припомня, че приемствеността между поколенията не може да бъде постигната без привличане на нови хора извън селскостопанския сектор, а именно чрез стимулиране на посещенията в земеделските стопанства; настоятелно призовава държавите членки да инициират и прилагат програми, които ще помогнат за привличане на студенти в селскостопански специалности във висшите учебни заведения, заведенията за напреднало обучение и други образователни институции с цел увеличаване на броя на студентите, които избират да специализират в областта на селското стопанство;

60.  подчертава, че е необходимо да се прилага непрекъснато професионално развитие в селското стопанство, както и ниво на квалификация, еквивалентно на това при други професии, за да се даде на младите земеделски стопани професионален статус и да се подобрят техните умения и квалификации;

61.  призовава Комисията да обърне повече внимание на податливите на кризи селскостопански сектори, тъй като страхът от евентуални често възникващи кризи възпира младите хора от участие в някои селскостопански сектори, като пример за това е млекопреработвателният сектор; настоятелно призовава Комисията да повиши ефективността на предвиждането на кризи и на механизмите за превенция, за да се избегне настъпването на кризи в бъдеще в рамките на отделни държави членки или на равнището на ЕС, като се посочва кризата с млякото в периода 2014 – 2016 г., която накара множество млекопроизводители да се откажат от производството на мляко и възпря младите хора от навлизане в сектора;

62.  призовава по-специално за подкрепа на иновативни бизнес идеи на млади земеделски стопани, които възникват не само във връзка с класическото първично производство, но и с дейности по преработване и предлагане на пазара и операции нагоре и надолу по веригата, свързани с първичното производство;

63.  препоръчва държавите членки да насърчават снабдяването със селскостопански хранителни продукти, произведени от местни млади земеделски стопани, с което да се насърчава участието на младите земеделски стопани в развитието на кратки вериги на доставки;

64.  настоява, че приемствеността между поколенията трябва да продължи да бъде основен приоритет в бъдещия програмен период, по-специално за ОСП, съгласно която трябва да получи задължителна и увеличена подкрепа;

65.  призовава държавите членки, когато разработват стратегии за насърчаване на приемствеността между поколенията, да вземат предвид специфичните потребности и изисквания на младите земеделски стопани и новите земеделски стопани по цялостен начин, по-специално потребностите на тези, които не са от семейства, занимаващи се със селско стопанство; освен това призовава държавите членки и регионите да превърнат политиките си за приемственост между поколенията в стимул за своите национални или регионални стратегии в областта на селското стопанство;

66.  отбелязва, че решението за влизане в земеделския сектор се взема преди етапа на прехвърляне на земеделското стопанство, към който са насочени повечето от настоящите политически инструменти; поради това счита, че обществените политики следва да са насочени към нуждите на земеделските стопани преди да създадат своето земеделско стопанство;

67.  приканва всички заинтересовани страни от веригата за създаване на стойност да превърнат приемствеността между поколенията в селскостопанския сектор в стратегически приоритет, като предложат подходящи стимули, допълващи обществената подкрепа;

68.  счита, че следва да се насърчават различни възможности в обществените политики на европейско и на национално равнище за улесняване на процеса на прехвърляне на земеделски стопанства, като например използване на съществуващите земеделски стопанства като инкубатори за новосъздадени предприятия или нови модели на стопанска дейност, което да позволи постепенно прехвърляне на земя и активи от земеделските стопани на техните наследници;

69.  подчертава, че приемствеността между поколенията в селскостопанския сектор е демографско предизвикателство, което разчита също така на способността на ОСП да насърчава активните земеделски стопани, да насочва подкрепа към тях и да наблюдава разрастването на земеделските стопанства;

70.  счита, че младите земеделски стопани следва да могат постепенно да развиват своята стопанска дейност и поради това препоръчва да се преразгледа настоящият срок за подпомагане на достъпа в рамките на ОСП и да се направи оценка на съществуващите административни и правни пречки; подчертава положителната роля на поетапното създаване на земеделско стопанство и призовава за премахване на съществуващите правни пречки в тази област;

71.  подчертава ролята на кооперациите и организациите на земеделските стопани за подпомагане на младите земеделски стопани да преодолеят пречките пред създаването на земеделско стопанство, за предоставяне на услуги за ориентиране и за засилване на участието им в политическия диалог; настоява, че е необходимо да се гарантира представителството на младите земеделски стопани в тези организации и да се осигури балансирано представителство на половете в техните управителни органи, като подчертава, че тези сдружения са ключов начин за включване на жените в селскостопанската дейност; подчертава основната роля на организациите на младите земеделски стопани;

72.  подчертава значението на насърчаването на младите земеделски стопани да се присъединят към сдружения и насърчава държавите членки да поощряват сътрудничеството между земеделските стопанства чрез кооперации, които споделят оборудване за производство и/или преработка, като по този начин намаляват финансовите ресурси, необходими на младите земеделски стопани, понижават производствените разходи, и насърчават съвместни маркетингови инициативи и мерки за подобряване на стойността на техните продукти;

73.  подчертава въздействието и потенциала на цифровите технологии за дейностите и бизнес възможностите на младите земеделски стопани и че е необходим силен политически ангажимент на всички равнища на изпълнение на политиката, за да се гарантира високоскоростна широколентова инфраструктура и свързаност със специален акцент върху цифровото приобщаване;

74.  обръща внимание на различното равнище на цифрови умения в селските и в градските райони и на по-високия риск от изключване на малките земеделски стопанства и най-отдалечените региони от цифровата трансформация; посочва необходимостта от предприемане на мерки, за да се гарантира, че всички земеделски стопани се ползват от цифровата трансформация;

75.  във връзка с това подчертава необходимостта от подпомагане на младите земеделски стопани при адаптирането им към цифровите технологии и развиването на цифрови умения, което може да им помогне да осъществят по-добре своите планове за създаване на земеделско стопанство, да подкрепят устойчивото селско стопанство и да предвиждат бъдещите условия за производство и очакванията на потребителите и обществото;

76.  подчертава важното значение на надеждния достъп до интернет за качеството на живот на младите земеделски стопани в селските райони, по-конкретно за преодоляване на социалната изолация, за достъп до възможности за образование и обучение, както и за предоставяне на услуги;

77.  настоява, че е необходимо да се гарантират добри условия на труд и живот и социална закрила за младите селскостопански работници, като се обърне специално внимание на жените, сезонните работници и работниците мигранти;

78.  призовава за по-силен акцент върху създаването на качествени работни места в селскостопанския сектор, гарантиращи права и стабилно и достойно заплащане и условия на труд, както и за ефективна и интензивна борба с бедността и социалното изключване в селските райони;

79.  призовава държавите членки да насърчават и подобряват системи за заместване на земеделските стопани или на заетите в земеделието в случай на болест или злополука или с цел гарантиране на по-добро равновесие между професионалния и личния живот на земеделските стопани;

80.  настоява, че селските райони трябва да могат да осигурят подходящи условия на живот за младите и новите земеделски стопани и техните семейства, а именно устойчив поминък, кариерни възможности, по-добра мобилност, достъп до по-добро образование, здравеопазване, услуги в областта на отдиха и културата и по-широка цифрова свързаност;

81.  припомня, че продуктите на европейските земеделски стопани се конкурират от продукти с произход от чужди държави, които не отговарят на европейските стандарти, наложени на европейските производители, по-специално стандартите, приети с цел опазване на околната среда и здравето на потребителите; подчертава, че стандарт, наложен изключително на европейските производители, предоставя предимство на онези, които не са задължени да го спазват;

82.  призовава Комисията да прекрати нелоялната конкуренция, като забрани чуждестранните продукти, които не отговарят на екологичните стандарти, наложени на европейските земеделски стопани;

o
o   o

83.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.
(2) ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1.
(3) ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 187.
(4) ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159.
(5) ОВ C 177, 17.5.2023 г., стр. 35..
(6) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 228.
(7) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 14.
(8) ОВ С 76, 9.3.2020 г., стр. 62.
(9) ОВ C 184, 5.5.2022 г., стр. 2.
(10) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25.
(11) Изследване „The Future of the European Farming Model: Socio-economic and territorial implications of the decline in the number of farms and farmers in the EU“ (Бъдещето на европейския земеделски модел: социално-икономическо и териториално въздействие на спада в броя на земеделските стопанства и земеделските стопани в ЕС), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, април 2022 г.
(12) Европейска комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, „EU Farm Economic Overview – FADN 2018“ (Икономически обзор на земеделските стопанства в ЕС – СЗСИ 2018 г.), юни 2021 г.
(13) Европейска комисия, „Резултати от обществената консултация относно реформата на ОСП“, 2017 г.
(14) Доклад на Комисията от 7 декември 2021 г. за изпълнението на схемата за специфични мерки в областта на селското стопанство за най-отдалечените региони на Съюза (POSEI) (COM(2021)0765).
(15) Работен документ на службите на Комисията от 8 април 2021 г., озаглавен „Evaluation of the impact of the CAP on generational renewal, local development and jobs in rural areas“ (Оценка на въздействието на ОСП върху приемствеността между поколенията, местното развитие и работните места в селските райони) (SWD(2021)0078).
(16) Vranken, L. et al., „Agricultural land market Regulations in the EU Member States“ (Нормативна уредба на пазара на земеделска земя в държавите – членки на ЕС), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.
(17) Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 59).
(18) Европейска комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, „Одобрени 28 стратегически плана по ОСП за периода 2023 – 2027 г. – Обобщен преглед за 27 държави членки – факти и числа“, април 2023 г.

Последно осъвременяване: 8 февруари 2024 г.Правна информация - Политика за поверителност