Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно изтезанията и наказателното преследване на украинските непълнолетни лица Тигран Оганисян и Микита Ханханов от страна на Руската федерация (2023/2735(RSP))

P9_TA(2023)0240 RC-B9-0268/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Русия и Украйна,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 24 май 2023 г. разследващата комисия на Руската федерация обвини Тигран Оганисян и Микита Ханханов, и двамата родени през 2006 г., в предполагаемо планиране на саботаж на железопътната линия в Бердянск; като има предвид, че съгласно член 281 от Наказателния кодекс на Русия ги заплашват до 20 години лишаване от свобода и че те не са получили подходяща правна помощ;

Б.  като има предвид, че наказателното преследване на Оганисян и Ханханов идва след месеци на брутални разпити от страна на руските органи, които започнаха на 30 септември 2022 г. и включваха подлагане на тези непълнолетни лица на побои и електрошокови изтезания с цел изтръгване на признания, както и тормоз на техните семейства;

В.  като има предвид, че многобройни доклади сочат, че руските органи продължават да потискат украинските деца, които са най-уязвимите жертви на агресивната война на Русия;

Г.  като има предвид, че според платформата „Деца на войната в Украйна“ в резултат на руското нашествие са загинали най-малко 488 украински деца, както се съобщава и от УНИЦЕФ, като поне 1 016 деца са ранени, около 19 500 са депортирани в Русия, а 3 924 са изчезнали; като има предвид, че неотдавнашният доклад на Московския механизъм потвърди това явление;

1.  изисква незабавното прекратяване на производството и отхвърляне на всички обвинения срещу Оганисян и Ханханов и тяхното незабавно освобождаване; призовава Международния комитет на Червения кръст да улесни безопасното им завръщане в контролираната от Украйна територия; призовава специалния представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на насилието над деца да разследва случая; призовава лицата, които стоят зад наказателното преследване, да бъдат добавени към списъка със санкции на ЕС; призовава за освобождаването на всички украински граждани, които са незаконно задържани от Русия;

2.  осъжда целенасочените нападения на Русия срещу украински деца чрез прилагането на различни мерки, включително принудителни прехвърляния в рамките на временно окупираната от Русия украинска територия, незаконно депортиране в Русия и Беларус, незаконни осиновявания и опити за налагане на „превъзпитание“; отново призовава Комисията и Съвета да приемат пакет от мерки на ЕС и на Украйна за закрила на децата, бягащи или засегнати от войната;

3.  осъжда нападенията, преследването и изтезанията на деца в ситуации на въоръжен конфликт и преките нападения срещу обекти, защитени съгласно международното право, включително училища и болници;

4.  призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да засилят усилията за предотвратяване и прекратяване на тежките нарушения срещу деца, засегнати от въоръжен конфликт; подчертава значението на постигането на напредък по програмата за децата и въоръжените конфликти във външната дейност на ЕС и в политиките за сигурност и за борба с тероризма, както и важността от интегрирането на тази програма в операциите на общата политика за сигурност и отбрана, в реформите в сектора на сигурността и при посредничеството;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Службата на специалния представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на насилието над деца, на Международния комитет на Червения кръст, на правителството на Руската федерация и на органите на Беларус.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно хуманитарната ситуация в Судан, по-конкретно смъртта на децата, попаднали в капана на бойните действия (2023/2736(RSP))

P9_TA(2023)0241 RC-B9-0291/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Судан,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи към нея,

–  като взе предвид Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето,

–  като взе предвид Женевската конвенция,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че суданските военни сили и Силите за бърза подкрепа продължават да водят ожесточена борба за власт, като нарушават международното хуманитарно право;

Б.  като има предвид, че следващото от това насилие отне живота на хиляди невинни граждански лица, доведе до разселването на над 1,2 милиона души и принуди близо 500 000 души да избягат в съседни държави, застрашавайки стабилността в региона;

В.  като има предвид, че до някои части на Хартум се допуска само ограничен хуманитарен достъп; като има предвид, че конфликтът продължава в други части на страната, и по-специално Дарфур;

Г.  като има предвид, че хуманитарните работници не са в състояние да извършват доставки за цивилното население, засегнато от конфликта; като има предвид, че медицинските заведения бяха обект на нападения, като много от тях са затворени;

Д.  като има предвид, че над 13,6 милиона деца в Судан спешно се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че преди настоящата криза около 3 милиона деца страдаха от недохранване; като има предвид, че в сиропиталището „Мигома“ в Хартум 70 деца починаха поради недохранване, обезводняване и инфекции;

1.  решително осъжда продължаващото насилие между враждуващите въоръжени фракции в Судан; изразява съжаление, че те не спазват договореното хуманитарно прекратяване на огъня, както и във връзка с нападенията срещу хуманитарни работници и инфраструктура, целенасочените действия срещу цивилни лица и набирането и участието на деца в конфликта; осъжда използването на сексуално насилие и призовава за необходимата подкрепа за оцелелите и за подвеждането на извършителите под съдебна отговорност;

2.  призовава всички страни незабавно да прекратят всички военни действия, да осигурят неограничен хуманитарен достъп и да се върнат към преговорите за договаряне на мирно споразумение; напълно подкрепя всички регионални и международни усилия за намиране на мирно решение; приветства всички регионални и международни усилия за посредничество в Джеда и Адис Абеба и от страна на Междуправителствения орган за развитие;

3.  призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че след постигането на окончателно споразумение за прекратяване на огъня следва процес на демократична реформа с цел установяване на отдавна обещаваното гражданско правителство, за което поеха ангажимент всички участници, включително военните сили; призовава ги спешно да обмислят налагането на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, чрез глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека;

4.  припомня на всички фракции техните задължения съгласно международното право; призовава във връзка с това за спешното създаване на хуманитарни коридори и за пълното възстановяване на основните обществени услуги;

5.  призовава ЕС и неговите държави членки да имат готовност да предоставят незабавна подкрепа и хуманитарна помощ на засегнатите от конфликта, включително вътрешно разселените лица и лицата, търсещи убежище в други държави, включително чрез предоставяне на временни документи за пътуване;

6.  изразява дълбока благодарност към хуманитарните работници за важната им работа и осъжда всички нападения срещу тях;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Судан, Суданските сили за бърза подкрепа, Африканския съюз, генералния секретар на ООН и Панафриканския парламент.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно влошаването на положението с основните свободи в Хонконг, и по-специално случая с Джими Лай (2023/2737(RSP))

P9_TA(2023)0242 RC-B9-0276/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Хонконг и Китай,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че след като китайският режим наложи Закона за националната сигурност (ЗНС) на 30 юни 2020 г., основните свободи, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт в Хонконг тревожно се влошиха; като има предвид, че КНР наруши изцяло принципа „една държава — две системи“, китайско-британските и китайско-португалските съвместни декларации и Международния пакт за граждански и политически права;

Б.  като има предвид, че от февруари 2021 г. Джими Лай е задържан по скалъпени обвинения и е обвинен съгласно ЗНС в тайни съглашения с чуждестранни сили и в измами; като има предвид, че се очаква съдебният процес срещу него да започне през септември 2023 г. и че го застрашава евентуална доживотна присъда; като има предвид, че на британския му адвокат е отказано разрешение да го представлява на съдебния процес; като има предвид, че няколко независими медии, като „Епъл дейли“ и „Стенд нюз“, бяха принудени да прекратят своята дейност;

В.  като има предвид, че политическите затворници обикновено остават в затвора през продължителен период на предварително задържане при много трудни условия, докато много от тях имат сериозни здравословни проблеми; като има предвид, че такъв е случаят с видни представители на продемократичния лагер, като Джими Лай, Албърт Хо, Бени Тай, Чоу Хан-Тун, Ли Чук-Ян, Джошуа Уонг и Сид Хо;

1.  настоятелно призовава правителството на Хонконг незабавно и безусловно да освободи и оттегли всички обвинения срещу Джими Лай и всички други продемократични представители и активисти, които са упражнили свободата си на изразяване, както и своите основни и човешки права;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка с г-жа Чоу Хан-Тун, която по време на 34-часовата си гладна стачка е била поставена под строг тъмничен режим, и за г-н Албърт Хо, чиято гаранция е била отхвърлена на произволни правни основания и който е болен от рак;

3.  отново призовава Съвета да въведе целенасочени санкции в рамките на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека срещу Джон Ли и всички други длъжностни лица от Хонконг и КНР, отговорни за продължаващите репресии срещу правата на човека в Хонконг;

4.  изразява загриженост относно извънтериториалното прилагане на ЗНС; призовава органите да престанат да възпрепятстват работата на всички журналисти; призовава органите да отменят ЗНС;

5.  призовава ЕСВД да подкрепи по подходящ начин Службата на ЕС в Хонконг за засилване на наблюдението на съдебни процеси в координация с представителствата на държавите — членки на ЕС, и единомислещи държави, наблюдение на правата на човека чрез оповестяване на публични изявления, както и създаване на координационно звено за правата на човека, предназначено за защитниците на правата на човека, и повдигане на въпроса за техните случаи пред органите на всички равнища; призовава ЕСВД и Службата на ЕС да докладват за най-значимите съдебни процеси; призовава Службата на ЕС да поиска посещение в затвора;

6.  осъжда опитите на китайските органи да атакуват общностите на хонконгската диаспора в ЕС; отново призовава всички държави – членки на ЕС, да прекратят договорите за екстрадиция с КНР и Хонконг;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на институциите на ЕС, правителството и парламента на КНР, както и на главния изпълнителен директор и Законодателния съвет на Специалния административен район Хонконг.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно състава на Европейския парламент (2021/2229(INL) – 2023/0900(NLE))

P9_TA(2023)0243 A9-0214/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 14, параграф 2 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 106а, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет от 28 юни 2018 г. за определяне на състава на Европейския парламент(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент(2),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 3 май 2022 г. относно предложението за регламент на Съвета за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори и за отмяна на Решение на Съвета 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом и на Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към това решение(3) („законодателна резолюция от 3 май 2022 г. относно реформата на европейското избирателно право“),

–  като взе предвид Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия на Съвета на Европа,

–  като взе предвид членове 46, 54 и 90 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0214/2023),

А.  като има предвид, че съставът на Европейския парламент трябва да отговаря на критериите, определени в член 14, параграф 2, първа алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС), а именно броят на представителите на гражданите на Съюза да не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя, като представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава членка и никоя държава членка не получава повече от деветдесет и шест места;

Б.  като има предвид, че Парламентът има право на инициатива относно състава на Европейския парламент;

В.  като има предвид, че съгласно член 14, параграф 2 от ДЕС Европейският парламент трябва да се състои от представители на гражданите на Съюза;

Г.  като има предвид, че в член 10 от ДЕС, наред с другото се предвижда, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация, като в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент;

Д.  като има предвид, че в законодателната резолюция на Парламента от 3 май 2022 г. относно реформата на европейското избирателно право се предлага създаването на избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза;

Е.  като има предвид, че създаването на потенциален избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза, налага Актът за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори да бъде изменен;

Ж.  като има предвид, че определянето на броя на местата в потенциален избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза, попада в обхвата на решението на Европейския съвет относно състава на Европейския парламент въз основа на член 14, параграф 2 от ДЕС, докато разпоредбите, необходими за неговото създаване, се основават на член 223, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

З.  като има предвид, че разпределението на местата между държавите членки през настоящия и предходния законодателен мандат не беше резултат от постоянна система за изчисляване, а от политически преговори; като има предвид, че в резултат на това настоящият метод на разпределение на местата между държавите членки не съответства автоматично на принципа на регресивна пропорционалност; като има предвид, че един постоянен механизъм за изчисляване, отразяващ данните за населението в държавите – членки на Съюза, би гарантирал спазването на този принцип в бъдеще;

И.  като има предвид, че решението на Европейския съвет за определяне на състава на Европейския парламент трябва да бъде готово достатъчно време преди изборния ден, за да се даде възможност на държавите членки да приемат необходимите правни разпоредби за организиране на изборите за Европейски парламент за парламентарния мандат 2024 – 2029 г.;

1.  отбелязва, че настоящото разпределение на местата в Европейския парламент в съответствие с Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет е приложимо за парламентарния мандат 2019 – 2024 г.; подчертава следователно, че е необходимо да се приеме незабавно ново решение относно състава на Европейския парламент за парламентарния мандат 2024 – 2029 г.;

2.  признава, че редица държави членки считат, че системата на гласуване в Съвета трябва да се вземе предвид при вземането на решение относно разпределението на местата в Европейския парламент;

3.  посочва, че в съответствие с предложението на Парламента за регламент на Съвета, приложено към неговата законодателна резолюция от 3 май 2022 г. относно реформата на европейското избирателно право, 28-те допълнителни места за членове на ЕП, избрани в избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза, следва да бъдат установени ефективно едва след изборите, произведени след влизането в сила на преразгледаното европейско избирателно право, заедно с необходимите разпоредби за избирателния район, обхващащ цялата територия на Съюза;

4.  силно подчертава необходимостта от наличието в бъдеще на постоянна система, основана на ясна математическа формула, която да разпределя местата в Европейския парламент по обективен, справедлив, траен и прозрачен начин, като се спазва принципът на регресивна пропорционалност, определен в член 1 от Решение (ЕС) 2018/937; счита, че на настоящия етап не е политически жизнеспособно Парламентът да предлага такава постоянна система, тъй като тя се нуждае от допълнително обсъждане и следва да бъде въведена достатъчно време преди изборите за Европейски парламент; призовава комисията по конституционни въпроси да възобнови работата си по такава постоянна система в рамките на настоящия парламентарен мандат, включително като проучи възможността за участие на Евростат;

5.  счита, че всяко по-нататъшно забавяне на работата на Съвета по изменението на европейското избирателно право би било в противоречие с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС, тъй като се очаква решението на Съвета да окаже въздействие върху изборите за Европейски парламент и може да повлияе на неговия състав;

6.  подчертава неотложната необходимост Европейският съвет да приеме решението относно състава на Европейския парламент, така че държавите членки да могат своевременно да приемат необходимите вътрешни разпоредби, които да им позволят да организират изборите за Европейски парламент за парламентарния мандат 2024 – 2029 г.; подчертава, че поради това Парламентът се ангажира да пристъпи бързо към процедурата на одобрение в дух на взаимно лоялно сътрудничество;

7.  приема и представя на Европейския съвет приложеното предложение за решение на Европейския съвет за определяне на състава на Европейския парламент въз основа на правото му на инициатива, предвидено в член 14, параграф 2 от ДЕС; посочва, че такова решение може да бъде прието само с одобрението на Парламента, и поради това отправя искане към Европейския съвет незабавно да го информира, ако възнамерява да се отклони от представеното предложение, и да го информира по какъв начин;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата законодателна резолюция и приложеното към нея предложение на Европейския съвет и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ

за определяне на състава на Европейския парламент

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 14, параграф 2 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Европейския парламент(4),

като взе предвид одобрението на Европейския парламент(5),

като има предвид, че:

(1)  Член 14, параграф 2, първа алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя критериите за състава на Европейския парламент, а именно че броят на представителите на гражданите на Съюза не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя, представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава членка, и никоя държава членка не получава повече от деветдесет и шест места.

(2)  Член 10 от ДЕС предвижда, наред с другото, че функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация, като в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент, а държавите членки се представляват в Съвета от техните правителства, които от своя страна са демократично отговорни пред националните парламенти или пред гражданите си.

(3)  Следователно член 14, параграф 2 от ДЕС се прилага в контекста на по-широката институционална уредба, установена в Договорите, която включва също разпоредбите относно по-широката институционална уредба на решения в Съвета.

(4)  Следва да се определи подходящ брой представители в Европейския парламент, които да бъдат избрани в избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза, при условие че бъде прието правното основание за този избирателен район,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

При прилагането на член 14, параграф 2 от ДЕС, се спазват следните принципи:

–  общият брой на местата в Европейския парламент не надвишава 750, плюс председателя,

–  разпределението на местата между държавите членки е регресивно пропорционално с минимален праг от шест места и максимален праг от 96 места за държава членка, като същевременно отразява във възможно най-голяма степен размера на съответното население на държавите членки,

–  регресивната пропорционалност се определя, както следва: съотношението между населението и броя на местата, определени за всяка държава членка, преди да се закръглят нагоре или надолу до най-близкото цяло число, варира в зависимост от съответното население, така че всеки член на Европейския парламент от държава членка с по-многобройно население да представлява повече граждани, отколкото всеки член на Европейския парламент от държава членка с по-малобройно население, и обратно, колкото по-многобройно е населението на дадена държава членка, толкова по-голям да бъде броят на местата в Европейския парламент, на които тя има право.

Член 2

Общото население на държавите членки се изчислява от Комисията (Евростат) въз основа на данни, предоставени от държавите членки, и в съответствие с метод, определен с Регламент (ЕС) № 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета(6).

Член 3

1.  Броят на представителите в Европейския парламент, избрани във всяка държава членка за парламентарния мандат 2024 – 2029 г., се определя, както следва:

2.  В допълнение към броя на членовете на Европейския парламент, избирани във всяка държава членка, както е определен в параграф 1, и при условие че влезе в сила регламент за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори и за отмяна на Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета и Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към посоченото решение, в който се предвижда създаването на избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза, на първите избори след това събитие 28 представители в Европейския парламент се избират в избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза, както е предвидено в посочения регламент.

Член 4

Достатъчно време преди началото на парламентарния мандат 2029 – 2034 г., в съответствие с член 14, параграф 2 от ДЕС, Европейският парламент представя на Европейския съвет предложение за актуализирано разпределение на местата в Европейския парламент.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в ...,

За Европейския съвет

Председател

(1) ОВ L 165 I, 2.7.2018 г., стр. 1. (2) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 83. (3) ОВ C 465, 6.12.2022 г., стр. 171. (4) Предложение, прието на ... (все още непубликувано в Официален вестник). (5) Одобрение от ... (все още непубликувано в Официален вестник). (6) Регламент (ЕС) № 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно европейската демографска статистика (ОВ L 330, 10.12.2013 г., стр. 39).

Препоръка на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. до Съвета и до Комисията вследствие на разследването на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с разследването на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (2023/2500(RSP))

P9_TA(2023)0244 B9-0260/2023

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 4, 6 и 21 от него,

—  като взе предвид членове 16, 223, 225 и 226 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“’), и по-специално членове 7, 8, 11, 17, 21, 41, 42 и 47 от нея,

—  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(3),

—  като взе предвид Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета(4) („Директива за киберпрестъпността“);

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба(5) („Регламента за изделията с двойна употреба“),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки,(6) изменено с Решение (ОВППС) 2021/796 на Съвета от 17 май 2021 г.(7),

—  като взе предвид Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори(8),

—  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 06 март 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент(9),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2022/480 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2022 г.относно създаването на анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение и относно определянето на предмета на разследването, както и на правомощията, числения състав и мандата на комисията(10),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС(11) („Директивата за борба с изпирането на пари“),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2022 г. за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (COM(2022)0457),

—  като взе предвид член 12 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-37/20(12) относно Директивата за борба с изпирането на пари, според което е невалидна разпоредбата, съгласно която информацията относно действителните собственици на дружества, учредени на територията на държавите членки, е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост,

—  като взе предвид член 17 от Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и Ръководните принципи на Организацията на обединените нации за бизнеса и правата на човека(13),

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле от 19 юли 2022 г., озаглавено „Използване на шпионски софтуер за наблюдение на журналисти и защитници на правата на човека“,

—  като взе предвид коментара на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека Дуня Миятович от 27 януари 2023 г., озаглавен „Шпионският софтуер, предполагащ висока степен на намеса, е заплаха за същността на правата на човека“(14),

—  като взе предвид Предварителните бележки относно съвременния шпионски софтуер, изготвени от Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 15 февруари 2022 г.(15),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално членове 8, 10, 13, 14 и 17 от нея, както и протоколите към тази конвенция,

—  като взе предвид оценката на Европол от 2021 г. на заплахата от тежката и организираната престъпност (SOCTA), озаглавена „Корумпиращо влияние: Инфилтрацията и подкопаването на европейската икономика и общество от организираната престъпност“),

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2017 г., озаглавен „Наблюдение от разузнавателните служби: гаранции и средства за защита на основните права в ЕС“, както и актуализациите, представени на 28 февруари 2023 г. пред анкетната комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (PEGA),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ (US NSA), органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното въздействие върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието(16) и вътрешните работи, и по-специално съдържащите се в тази резолюция препоръки относно укрепването на сигурността на информационните технологии в институциите, органите и агенциите на ЕС,

—  като взе предвид Становище 24/2022 от 11 ноември 2022 г. на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно Европейския законодателен акт за свободата на медиите,

—  като взе предвид речника за зловредния и шпионския софтуер, изготвен от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA),

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия е оценила въздействието върху правата на човека, преди да предостави подкрепа на африканските държави за развитие на способностите за наблюдение (случай 1904/2021/MHZ),

—  като взе предвид изявлението от 2 февруари 2023 г. на г-жа Ирен Хан, специалния докладчик на ООН по правото на свобода на убеждение и на изразяване, и г-н Фернан де Варен, специален докладчик на ООН по въпросите на малцинствата, в което се отправя искане за разследване на твърденията за използване на програма за шпионаж, насочена срещу каталонските лидери(17);

—  като взе предвид доклада на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) относно демократичния контрол върху службите за сигурност(18) и нейното становище, озаглавено „Полша - Становище относно Закона от 15 януари 2016 г. за изменение на Закона за полицията и някои други закони“(19),

—  като взе предвид доклада на анкетната комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (A9‑0189/2023),

—  като взе предвид член 208, параграф 12 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че благодарение на усилията, положени от CitizenLab, „Амнести Интернашънъл“ и множество разследващи журналисти, беше разкрито, че правителствени органи в няколко държави, както държави – членки на ЕС, така и трети държави, са използвали Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение срещу журналисти, политици, служители на правоприлагащите органи, дипломати, адвокати, бизнесмени, участници от гражданското общество и други субекти за политически и дори престъпни цели; като има предвид, че подобни практики са изключително тревожни и и че те демонстрират риска от злоупотреба с технологиите за наблюдение с цел подкопаване на основните права на човека, демокрацията и изборните процеси;

Б.  като има предвид, че всеки път, когато в доклада се споменава понятието „шпионски софтуер“, то означава „Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение“, както е определено в решението на Парламента за създаване на комисията PEGA;

В.  като има предвид, че е установено, че държавни участници умишлено са използвали шпионски софтуер по подвеждащ начин, като са използвали шпионски софтуер, който може да се прикрие като законна програма, файл или съдържание („троянски кон“), например фалшиви съобщения от публични институции; като има предвид, че в някои случаи телефонните оператори са били използвани от публичните органи за предаване на зловредно съдържание на устройството на лицето, „взето на прицел“; като има предвид, че шпионският софтуер може да бъде внедряван чрез използване на уязвимости „от същия ден“, без взаимодействие на целевия обект със заразеното съдържание, и че този шпионски софтуер може да премахва всички следи от присъствието си при деинсталиране, както и да анонимизира връзката между операторите от разстояние и сървъра;

Г.  като има предвид, че в зората на мобилната комуникация подслушването се извършваше чрез прехващане на разговори, а по-късно и на текстови съобщения в техния обикновен формат;

Д.  като има предвид, че появата на криптирани приложения за мобилна комуникация доведе до възникването на сектора на шпионския софтуер, който използва съществуващите уязвимости в оперативните системи на смартфоните, за да инсталира софтуер, въвеждащ на шпионски софтуер в телефона, включително чрез заразявания с „нулево кликване“ без знанието на ползвателя и без каквото и да било действие от негова страна, което позволява извличането на данни преди криптиране; като има предвид, че подобен шпионски софтуер с „нулево кликване“ (тоест за чието активиране не са необходими действия на ползвателя), поради начина, по който е проектиран, затруднява ефективния и съдържателен контрол на използването му;

Е.  като има предвид, че информацията за уязвимости в софтуерните системи е предмет на търговия непосредствено между заинтересованите страни или с посредничеството на брокери; като има предвид, че тази търговия включва недържавни участници и престъпни организации;

Ж.  като има предвид, че придобиването, търговията със и трупането на уязвимости „от същия ден“ подкопават из основи интегритета и сигурността на комуникациите, както и сигурността на гражданите на ЕС в киберпространството;

З.  като има предвид, че наблюдението чрез шпионски софтуер следва да остане изключение и винаги да подлежи на ефективно, обвързващо и съдържателно предварително съдебно разрешение от безпристрастен и независим съдебен орган, който трябва да гарантира, че мярката е необходима, пропорционална и строго ограничена до случаи, засягащи националната сигурност, тероризма и тежката престъпност; като има предвид, че с техниките за надзор може да се злоупотребява в среда, в която не се прилагат на практика принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване;

И.  като има предвид, че всяко наблюдение с шпионски софтуер трябва да се контролира от независим орган за последващ надзор, който трябва да гарантира, че всяко разрешено наблюдение се извършва при спазване на основните права и в съответствие с условията, определени от Съда на Европейския съюз (Съд на ЕС), Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Венецианската комисия; като има предвид, че този орган за последващ надзор следва да разпореди незабавно прекратяването на наблюдението, ако се установи, че то е несъвместимо с горепосочените права и условия;

Й.  като има предвид, че наблюдението с шпионски софтуер, което не отговаря на изискванията, установени в правото на Съюза и в съдебната практика на Съда на ЕС и на ЕСПЧ, противоречи на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, и на основните права, залегнали в Хартата, и по-специално на членове 7, 8, 11 и 17, 21 и 47 от нея, с които се признават конкретните права, свободи и принципи, като например зачитане на личния и семейния живот, защита на личните данни, свобода на изразяване и информация, право на собственост, право на недискриминация, както и правото на ефективни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, както и презумпция за невиновност;

К.  като има предвид, че правата на засегнатите лица са определени в Хартата и международните конвенции, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на справедлив съдебен процес, както и в правилата на Съюза относно правата на заподозрените и обвиняемите; като има предвид, че тези права са потвърдени от съдебната практика на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека;

Л.  като има предвид, че въздействието на целенасоченото наблюдение върху жените може да бъде особено тежко, тъй като органите на управлението могат да използват засиления социален контрол, на който са подложени жените, за да използват като оръжие лични и интимни данни, извлечени чрез шпионски софтуер, за клеветнически кампании;

М.  като има предвид, че от свидетелските показания на взетите на прицел лица става ясно, че дори на хартия да съществуват средства за правна защита и граждански права, те в повечето случаи се обезсилват поради пречки от страна на държавните органи, отсъствието или неприлагането на правото на взетите на прицел лица да бъдат информирани, както и административните пречки за отделните лица, които трябва да доказват, че са били обект на наблюдение; като има предвид, че дори при системи, които предлагат бързи и открити процедури, естеството на шпионския софтуер затруднява в много голяма степен доказването на авторството и естеството и степента, до която дадено лице е било обект на наблюдение;

Н.  като има предвид, че съдилищата не са приели криминалистичните доказателства на независими експерти, а само доказателства, основани на проверка на органите, сигурността или правоприлагането, за които се твърди, че са в основата на дадена атака; като има предвид, че това поставя взетите на прицел лица в парадоксална ситуация и ги лишава от реална възможност за доказване на заразяване с шпионски софтуер;

О.  като има предвид, че полското правителство е отслабило и премахнало институционалните и правните гаранции, включително подходящите процедури за надзор и контрол, което на практика оставя лицата, които са били взети на прицел, без никакви съдържателни средства за правна защита; като има предвид, че шпионският софтуер за наблюдение Pegasus е бил незаконно използван за политически цели за шпиониране на журналисти, политици от опозицията, адвокати, прокурори и действащи лица от гражданското общество за политически цели;

П.  като има предвид, че унгарското правителство е отслабило и премахнало институционалните и правните гаранции, включително подходящите процедури за надзор и контрол, което на практика оставя лицата, взети на прицел, без никакви съдържателни средства за правна защита; като има предвид, че шпионският софтуер за наблюдение Pegasus е бил незаконно използван за политически цели за шпиониране на журналисти, политици от опозицията, адвокати, и дейци на гражданското общество;

Р.  като има предвид, че официално беше потвърдено, че член на Европейския парламент (член на ЕП) от Гърция и гръцки журналист са били както подслушвани от Гръцката национална разузнавателна служба (ΕΥΠ), така и взети на прицел с шпионския софтуер Predator; като има предвид, че бивш служител на Метавселена с гражданство на САЩ и Гърция в Мета беше подслушван едновременно от ΕΥΠ и взет на прицел с шпионския софтуер Predator, чието използване е незаконно съгласно гръцкото право; като има предвид, че според съобщения в медиите депутати от опозицията и правителствената партия в Гърция, партийни активисти и журналисти също така са били обект на шпионскиσ софтуер Predator или конвенционално подслушване от ΕΥΠ или и двете; като има предвид, че гръцкото правителство отрича да е закупило или използвало Predator, но е много вероятно той да е бил използван от или от името на лица, много близки до кабинета на министър-председателя; като има предвид, че гръцкото правителство призна, че е предоставило лицензи за износ на Intellexa за продажба на шпионския софтуер Predator на репресивни правителства, като например Мадагаскар и Судан; като има предвид, че правителството реагира на скандала със законодателни изменения, които още повече ограничават правата на „мишената“ да бъде информирана след извършването на наблюдение и допълнително възпрепятстват работата на независимите органи;

С.  като има предвид, че разкритията установиха две категории мишени на шпионския софтуер в Испания; като има предвид, че първата включва министър-председателя и министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и други високопоставени длъжностни лица; като има предвид, че втората категория е част от това, което организацията Citizen Lab нарича „CatalanGate“, и тя включва 65 целеви лица, включително политически фигури от регионалното правителство на Каталония, членове на прокаталонското движение за независимост, членове на ЕП, адвокати, представители на академичните среди и представители на гражданското общество; като има предвид, че през май 2022 г. испанските органи признаха, че са взели на прицел 18 лица с разрешение на съда, въпреки че досега не са разкрили заповедите или друга информация, позовавайки се на националната сигурност, когато отчитат използването за наблюдение на шпионски софтуер в Испания; като има предвид, че се твърди, че 47 други лица също са били обект на наблюдение, но не са получили друга информация, освен от Citizen Lab;

Т.  като има предвид, че в Кипър не са потвърдени предположения за случаи на заразяване с шпионски софтуер; като има предвид, че Кипър е важен европейски експортен център за сектора на наблюдението и привлекателно място за дружества, продаващи технологии за наблюдение;

У.  като има предвид, че съществуват сериозни индикации, наред с другото, че правителствата на Мароко и Руанда са следили граждани на Съюза с шпионски софтуер, включително президента на Франция, министър-председателя, министъра на отбраната и винистъра на вътрешните работи на Испания, тогавашния министър-председател на Белгия, бившия председател на Комисията и бивш министър-председател на Италия, както и Карин Канимба, дъщерята на Пол Русесабагина;

Ф.  като има предвид, че може спокойно да се предположи, че всички държави членки са закупили или използвали една или повече шпионски софтуерни системи; като има предвид, че повечето правителства в Европейския съюз ще се въздържат от незаконно използване на шпионски софтуер, но рискът от злоупотреба е много вероятен при отсъствието на солидна правна, включваща гаранции и надзор, и с оглед на техническите предизвикателства при откриването и проследяването на тези случаи на заразяване;

Х.  като има предвид, че повечето правителства и парламентите на държавите членки не са предоставили на Европейския парламент съдържателна информация за правните рамки, регулиращи използването на шпионски софтуер в техните държави членки, извън вече публично известната, въпреки задължението за това съгласно член 3, параграф 4 от Решението на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 6 март 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване; като има предвид, че е трудно да се направи оценка на прилагането на законодателството на Съюза и на гаранциите, надзора и средствата за правна защита, което не позволява адекватна защита на основните права на гражданите;

Ц.  като има предвид, че член 4, параграф 3 от ДЕС гласи, че „по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите“;

Ч.  като има предвид, че няколко ключови фигури от сектора на шпионския софтуер са придобили малтийско гражданство, което улеснява техните дейности в рамките на Съюза и извън ЕС;

Ш.  като има предвид, че голям брой разработчици и доставчици на шпионски софтуер са или са били регистрирани в една или повече държави членки; като има предвид, че примерите включват NSO Group с корпоративно присъствие в Люксембург, Кипър, Нидерландия и България; дружеството майка на Intellexa, а именно Thalestris Limited, присъства в Ирландия, Гърция, Швейцария и Кипър; DSIRF в Австрия; QuaDream в Кипър; Amesys и Nexa Technologies във Франция; Tykelab и RCS Lab в Италия; и FinFisher (понастоящем нефункциониращ) в Германия;

Щ.  като има предвид, че Европейският съюз не участва във Васенаарската договореност за контролиране на износа на конвенционалните оръжия, изделията и технологиите с двойна употреба; като има предвид, че всички държави членки, с изключение на Кипър, участват във Васенаарската договореност, въпреки че Кипър е подал искане за присъединяване към Васенаарската договореност преди много време; като има предвид, че Кипър е обвързан от Регламента за изделията и технологиите с двойна употреба;

АА.  като има предвид, че режимът(20) на Израел за износ се прилага по принцип за всички израелски граждани, дори когато извършват дейност от ЕС; като има предвид, че Израел не е страна, участваща във Васенаарската договореност, но въпреки това твърди, че прилага нейните стандарти;

АБ.  като има предвид, че износът на шпионски софтуер от Съюза за държави извън ЕС е уреден в Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба, който беше преразгледан през 2021 г.; като има предвид, че през септември 2022 г. Комисията публикува своя първи доклад за изпълнението(21);

АВ.  като има предвид, че някои производители на шпионски софтуер, които изнасят за трети държави, се установяват в Съюза, за да придобият добро реноме, докато търгуват с шпионски софтуер с репресивни режими; като има предвид, че се осъществява износ от Съюза за репресивни режими или недържавни участници в нарушение на правилата на ЕС за износ;

АГ.  като има предвид, че понастоящем Amesys и Nexa Technologies са подсъдими във Франция за износ на технологии за наблюдение за Либия, Египет и Саудитска Арабия; като има предвид, че има сведения, че дружествата от Intellexa, установени в Гърция, изнасят продуктите си за Бангладеш, Судан, Мадагаскар и поне една арабска държава; като има предвид, че софтуерът на FinFisher се използва от десетки държави по целия свят, включително Ангола, Бахрейн, Бангладеш, Египет, Етиопия, Габон, Йордания, Казахстан, Мианмар, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Турция и разузнавателните служби на Мароко, които са обвинени от „Амнести Интернашънъл“ и Forbidden Stories, че използват шпионския софтуер Pegasus срещу журналисти, защитници на правата на човека, представители на гражданското общество и политици; като има предвид, че не е известно дали са били издадени лицензи за износ на шпионски софтуер за всички тези държави; като има предвид, че бившите ръководители на FinFisher са обвинени от прокуратурата в Мюнхен за износ на технологии за наблюдение за Турция без лиценз за износ;

АД.  като има предвид, че броят на участниците в изложенията на оръжия и ISSWorld, които са представяли на пазара способностите на шпионския софтуер, показва преобладаването на доставчици на такъв софтуер и свързани с него продукти и услуги от трети държави, значителен брой от които са със седалище в Израел (напр. NSO Group, Wintego, Quadream и Cellebrite), и разкрива известни производители в Индия (ClearTrail), Обединеното кралство (BAe Systems и Black Cube) и Обединените арабски емирства (DarkMatter), а черният санкционен списък на САЩ, в който са включени производители на шпионски софтуер, намиращи се в Израел (NSO Group и Candiru), Русия (Positive Technologies) и Сингапур (Computer Security Initiative Consultancy PTE LTD.), допълнително подчертава разнообразието по отношение на произхода на такива производители; като има предвид, че изложението се посещава и от широк кръг европейски публични органи, включително местни полицейски сили;

АЕ.  като има предвид, че член 4, параграф 2 от ДЕС предвижда, че националната сигурност остава изключителна отговорност на всяка държава членка;

АЖ.  като има предвид обаче, че Съдът на ЕС постанови (C-623/17), че „макар държавите членки да са тези, които определят основните интереси на своята сигурност и предприемат подходящи мерки, за да гарантират вътрешната и външната си сигурност, единствено фактът, че национална мярка е приета за защита на националната сигурност, не може да доведе до изключване на приложимостта на правото на Съюза и да освободи държавите членки от необходимостта от спазване на това право“;

АЗ.  Като има предвид, че Съдът на ЕС е постановил (дело C‑203/15), че „член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и безразборно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства“;

АИ.  като има предвид, че Съдът на ЕС постанови (C-203/15), че „член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза“;

АЙ.  като има предвид, че съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) показва недвусмислено, че всяко наблюдение трябва да се извършва в съответствие със закона, да служи на законна цел и да бъде необходимо и пропорционално; като има предвид, че освен това правната рамка трябва да предоставя точни, ефективни и всеобхватни гаранции относно възможностите за разпореждане, изпълнение и евентуално обжалване на мерките за наблюдение, които трябва да подлежат на адекватен съдебен контрол и ефективен надзор(22);

АК.  като има предвид, че Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция № 108), наскоро модернизирана като Конвенция № 108+, се прилага за обработката на лични данни за целите на държавната (националната) сигурност, включително отбраната; като има предвид, че всички държави членки са страни по тази конвенция;

АЛ.  като има предвид, че важните аспекти на използването на шпионски софтуер за наблюдение с цел предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления и изпълнение на наказателни санкции, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, попадат в обхвата на правото на ЕС;

АМ.  като има предвид, че в Хартата се определят условията за ограничаване на упражняването на тези права, а именно ограничението трябва да е предвидено със закон, да зачита основното съдържание на засегнатите права и свободи, да спазва принципа на пропорционалност и да бъде налагано само ако ограниченията са необходими и ако действително отговарят на признати от Европейския съюз цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора; като има предвид, че когато се използва шпионски софтуер, степента на намеса в правото на неприкосновеност на личния живот е толкова сериозна, че лицето на практика е лишено от него и използването невинаги може да се счита за пропорционално, независимо дали мярката може да се смята за необходима за постигане на законните цели на една демократична държава;

АН.  като има предвид, че в Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации се предвижда, че държавите членки трябва да гарантират поверителния характер на комуникациите; като има предвид, че внедряването на средства за наблюдение представлява ограничение на правото на защита на крайното оборудване, предвидено в Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации; като има предвид, че тези ограничения биха поставили националните закони относно шпионския софтуер в обхвата на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, подобно на националните закони за съхраняване на данни; като има предвид, че честото внедряване на натрапчиви технологии за шпионски софтуер не би било съвместимо с правния ред на Съюза;

АО.  като има предвид, че съгласно международното право дадена държава има право да разследва потенциални престъпления само в рамките на своята юрисдикция и трябва да прибягва до помощта на други държави, когато разследването трябва да се проведе в други държави, освен ако не съществува основание за провеждане на разследване в други юрисдикции поради международно споразумение или, в случая на държави членки, в правото на Съюза;

АП.  като има предвид, че заразяването на устройство с шпионски софтуер и последващото събиране на данни се извършва чрез сървърите на доставчиците на мобилни услуги; като има предвид, че тъй като безплатният роуминг в рамките на Съюза доведе до това лица понякога да имат договори за мобилни услуги от държави членки, различни от тази, в която пребивават, понастоящем в правото на Съюза няма правно основание за събирането на данни в другата държава членка чрез използването на шпионски софтуер;

АР.  като има предвид, че бившият специален докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на изразяване Давид Кей(23) и настоящият специален докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на изразяване на мнение Ирене Кан(24) призоваха за незабавен мораториум върху използването, прехвърлянето и продажбата на инструменти за наблюдение, докато не бъдат въведени строги гаранции за правата на човека, които да регулират практиките и да гарантират, че правителствата и недържавните участници използват тези инструменти по законен начин;

АС.  като има предвид, че има случаи, в които дружества за шпионски софтуер, по-специално Intellexa, са продали не само самата технология за прехващане и извличане, но и цялата услуга, наричана също така „хакерски атаки като услуга“ или „активно киберразузнаване“, предлагаща пакет от технологични методи за наблюдение и прехващане, както и обучение на персонала и техническа, оперативна и методологична подкрепа; като има предвид, че тази услуга би могла да позволи на дружеството да контролира цялата операция по наблюдение и да обобщава данните от наблюдението; като има предвид, че тази практика прави почти невъзможно упражняването на надзор и контрол от съответните органи; като има предвид, че това затруднява спазването на принципите на пропорционалност, необходимост, легитимност, законност и адекватност; като има предвид, че тази услуга не е разрешена от израелската агенция за износ в областта на отбраната (DECA); като има предвид, че Кипър е използван за заобикаляне на съществуващите ограничения съгласно израелското право с цел предоставяне на хакерски атаки като услуга;

АТ.  като има предвид, че държавите членки трябва да спазват съответно Директива 2014/24/ЕС и Директива 2009/81/ЕО относно обществените поръчки и обществените поръчки в областта на отбраната; като има предвид, че държавите членки трябва да обосновават по подходящ начин дерогациите по член 346, параграф 1, буква б) от ДФЕС, тъй като в директивата от 2009 г. изрично се отчитат чувствителните характеристики на поръчките в областта на отбраната, и да спазват Споразумението за държавните поръчки на СТО, изменено на 30 март 2012 г.(25), ако са страни по него;

АУ.  като има предвид, че ЕНОЗД подчерта, че държавите членки трябва да зачитат Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която определя ограничения за дейностите по наблюдение за целите на националната сигурност; освен това като има предвид, че когато се използва за целите на правоприлагането, наблюдението трябва да е в съответствие с правото на ЕС, и по-специално с Хартата на основните права на ЕС и с директивите на ЕС, като например Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните;

АФ.  като има предвид, че има сведения, че големи финансови институции са се опитали да насърчават производителите на шпионски софтуер да се въздържат от прилагане на подходящи стандарти за правата на човека и надлежна проверка и да продължават да продават шпионски софтуер на автократични режими;

АХ.  като има предвид, че в програмата „Хоризонт 2020“ Израел сенарежда на трето място сред асоциираните държави по отношение на цялостното участие в програмата; като има предвид, че Споразумението за „Хоризонт Европа“ с Израел разполага с общ бюджет за периода 2021–27 г. в размер на 95,5 милиарда евро(26); като има предвид, че чрез някои от тези европейски програми са предоставени средства на израелски военни дружества и дружества в областта на сигурността(27);

АЦ.  като има предвид, че основният законодателен инструмент за политиките на Съюза за развитие е Регламент (ЕС) 2021/947(28) („Регламент за Глобална Европа“) и че финансирането от Съюза може да се предоставя чрез видовете финансиране, предвидени във Финансовия регламент; като има предвид, че помощта може да бъде спряна в случай на влошаване на състоянието на демокрацията, правата на човека или принципите на правовата държава в трети държави;

1.  подчертава неоспоримото значение на защитата на неприкосновеността на личния живот, правото на достойнство, на частен и семеен живот, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на събранията и сдруженията, правото на справедлив съдебен процес, по-специално в един все по-цифров свят, в който все по-голяма част от дейностите ни се извършват онлайн;

2.  изразява твърдата си позиция, че нарушенията на тези основни права и свободи са от ключово значение по отношение на зачитането на общите правни принципи, установени в Договорите и в други източници, и отбелязва, че самата демокрация е изложена на риск, тъй като използването на шпионски софтуер за политици, гражданското общество и журналисти има възпиращ ефект и сериозно засяга правото на мирни събрания, свободата на изразяване на мнение и участието на обществеността;

3.  решително осъжда използването на шпионски софтуер от правителствата на държавите членки и членовете на правителствени органи или държавни институции за целите на наблюдението, изнудването, сплашването, манипулирането и дискредитирането на членове на опозицията, критици и гражданското общество, което води до премахването на демократичния контрол и свободата на печата, манипулирането на избори и подкопаването на върховенството на закона чрез вземане на прицел на съдии, прокурори и адвокати за политически цели;

4.  изтъква, че това незаконно използване на шпионски софтуер от националните правителства и правителствата на държави извън ЕС пряко и непряко засяга институциите на Съюза и процеса на вземане на решения, като по този начин подкопава целостта на демокрацията в Европейския съюз;

5.  отбелязва със сериозна загриженост фундаменталната неадекватност на сегашната управленска структура на Съюза, що се отнася до реагирането на атаките срещу демокрацията, основните права и върховенството на закона отвътре в Съюза, както и отсъствието на предприемани от множество държави действия; отбелязва, че когато те са застрашени в една държава членка, целият Съюз е изложен на риск;

6.  подчертава, че цифровите стандарти, регулиращи технологичното развитие в Съюза, трябва да зачитат основните права;

7.  заема твърдата позиция, че износът на шпионски софтуер от Съюза за диктатури и потиснически режими с лоша репутация в областта на зачитането на правата на човека, където такива инструменти се използват срещу активисти за правата на човека, журналисти и критици на правителството, е тежко нарушение на основните права, залегнали в Хартата, и грубо нарушение на правилата на Съюза за износ;

8.  освен това изразява загриженост относно незаконното използване на шпионски софтуер и незаконната търговия с него от страна на държавите членки, които, взети като цяло, превръщат Съюза в дестинация за сектора на шпионския софтуер;

9.  изразява загриженост относно извършването на атаки срещу високопоставени личности, защитници на правата на човека и журналисти в Съюза с шпионски софтуер от държави извън ЕС;

10.  изразява също така загриженост относно очевидното нежелание да се разследват злоупотребите с шпионски софтуер, както в случаите, когато заподозреният е държава членка, така и когато става въпрос за правителствен орган на държава извън ЕС; отбелязва много бавния напредък и липсата на прозрачност в съдебните разследвания на злоупотреби с шпионски софтуер срещу правителствени ръководители и министри от държави – членки на ЕС, и срещу Комисията, както и срещу представители на гражданското общество, журналисти или политически опоненти;

11.  отбелязва, че правната рамка на някои държави членки не предоставя достатъчно точни, ефективни и всеобхватни гаранции относно механизмите за разпореждане, изпълнение и евентуално обжалване на мерките за наблюдение; отбелязва, че тези мерки трябва да служат на законна цел и да бъдат необходими и пропорционални;

12.  счита, че неспособността на правителствата на държавите членки, на Съвета и на Комисията да оказват пълно съдействие на разследването и да споделят цялата имаща значение и съдържателна информация, за да помогнат на анкетната комисия да изпълни задачите, посочени в мандата ѝ; признава, че част от тази информация може да бъде предмет на строги правни изисквания за тайна и поверителност; счита, че колективният отговор на Съвета е напълно неадекватен и противоречи на принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от ДЕС;

13.  стига до заключението, че нито държавите членки, нито Съветът, нито Комисията са показали какъвто и да било интерес за извличане на максимални ползи от едно цялостно разследване на злоупотребите с шпионски софтуер, като по този начин са защитавали съзнателно правителствата на Съюза, които нарушават правата на човека в ЕС и извън Съюза;

14.  стига до заключението, че в Полша са извършени тежки нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза;

15.  призовава Полша:

16.  настоятелно призовава Комисията да направи оценка на съвместимостта на полския закон от 2018 г. за защитата на личните данни, обработвани във връзка с предотвратяването и борбата с престъпността с Директивата на ЕС относно правоприлагането в областта на защитата на данните и, ако е необходимо, да започне производство за установяване на нарушение;

17.  стига до заключението, че в Унгария са извършени съществени нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза;

18.  призовава Унгария:

19.  стига до заключението, че в Гърция са извършени нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза;

20.  призовава Гърция:

21.  заключава, че като цяло регулаторната рамка в Испания е в съответствие с изискванията, определени в Договорите; посочва обаче, че са необходими някои реформи и че прилагането на практика трябва да бъде в пълно съответствие с основните права и да гарантира защитата на участието на обществеността;

22.  ето защо призовава Испания:

23.  стига до заключението, че има доказателства за лошо администриране при прилагането на Регламента на ЕС за изделията с двойна употреба, което изисква внимателна проверка;

24.  призовава Кипър:

25.  счита, че положението в някои други държави членки също е повод за безпокойство, по-специално предвид наличието на доходоносен и разрастващ се сектор на шпионския софтуер, който се възползва от добрата репутация, единния пазар на Съюза и свободното движение в него, което позволява на някои държави членки като Кипър и България да се превърнат в център за износ на шпионски софтуер за потиснически режими по света;

26.  счита, че неуспехът или отказът на някои национални органи да гарантират подходяща защита на гражданите на Съюза, включително регулаторни пропуски и подходящи правни инструменти, показва с необходимата яснота, че е нужно да се предприемат действия на равнището на Съюза, за да се гарантира спазването на буквата на Договорите и на законодателството на Съюза, така че да се зачита правото на гражданите да живеят в безопасна среда, в която биват зачитани човешкото достойнство, личният живот, личните данни и собствеността на гражданите, в съответствие с Директива 2012/29/ЕС, според която всяка жертва на престъпление има право на подкрепа и защита според неговите или нейните индивидуални нужди;

27.  заключава, че са възникнали сериозни пропуски при прилагането на правото на Съюза, когато Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) са предоставили подкрепа на държави извън ЕС, включително, но не само, 10 такива държави от региона на Сахел, за да им се даде възможност да развият капацитет за наблюдение(29);

28.  заема позицията, че търговията и използването на шпионски софтуер трябва да бъдат строго регулирани; признава обаче, че законодателният процес може да отнеме време, като същевременно злоупотребите трябва да бъдат прекратени незабавно; призовава за приемането на условия за законна употреба, продажба, придобиване и трансфер на шпионски софтуер; настоява, че за да продължат да използват шпионски софтуер, държавите членки трябва да изпълнят всяко едно от следните условия до 31 декември 2023 г.:

29.  счита, че изпълнението на тези условия трябва да бъде оценено от Комисията до 30 ноември 2023 г.; освен това счита, че констатациите от оценката се публикуват в публично достъпен доклад;

30.  подчертава, че въпреки че борбата с тежката престъпност и тероризма и признаването, че способността тя да се води е жизненоважна за държавите членки, защитата на основните права и демокрацията е от съществено значение; подчертава също така, че използването на шпионски софтуер от държавите членки трябва да е пропорционално, да не е произволно, а извършването на наблюдение трябва да се разрешава само в изчерпателно посочени предварително определени обстоятелства; счита, че ефективните предварителни механизми за осигуряване на съдебен контрол са от съществено значение за защитата на личните свободи; потвърждава отново, че правата на човека не могат да бъдат застрашавани от разрешаването на безпрепятствен достъп до наблюдение; подчертава, че способността на съдебната система да осъществява пълноценен и ефективен последващ надзор в областта на исканията за наблюдение за целите на националната сигурност също е важна, за да се гарантира, че непропорционалното използване на шпионски софтуер от страна на правителства може да бъде оспорвано;

31.  подчертава, че използването на шпионски софтуер за целите на правоприлагането следва да бъде пряко регулирано чрез мерки, основани на глава 4 от дял 5 от ДФЕС относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси; подчертава, че конфигурацията на шпионския софтуер, който се внася в ЕС или се пуска на пазара по друг начин, следва да се регулира чрез мярка, основана на член 114 от ДФЕС; отбелязва, че използването на шпионски софтуер за целите на националната сигурност може да бъде регулирано само непряко чрез, например, основните права и правилата, свързани със защитата на данните;

32.  счита, че поради транснационалното и европейското измерение на използването на шпионски софтуер е необходим координиран и прозрачен контрол на равнището на ЕС, за да се гарантира не само защитата на гражданите на ЕС, но и валидността на доказателствата, събрани чрез шпионски софтуер в трансгранични случаи, и че съществува ясна необходимост от общи стандарти на ЕС, основани на глава 4 от дял 5 от ДФЕС, уреждащи използването на шпионски софтуер от органите на държавите членки, в съответствие със стандартите, определени от Съда на ЕС, Европейския съд по правата на човека, Венецианската комисия и Агенцията за основните права(30); счита, че тези стандарти на ЕС следва да обхващат най-малко следните елементи:

33.  призовава държавите членки да проведат обществени консултации със заинтересованите страни, да гарантират прозрачност на законодателния процес и да включват стандартите и гаранциите на ЕС при изготвянето на ново законодателство в областта на използването и продажбата на шпионски софтуер;

34.  подчертава, че само шпионски софтуер, който е разработен така, че да позволява и улеснява функционалността на шпионски софтуер в съответствие със законодателната рамка, както е посочена в параграф 32, може да бъде пускан на вътрешния пазар, разработван или използван в Съюза; потвърждава, че такъв регламент относно пускането на пазара на шпионски софтуер, проектиран да спазва принципите на правовата държава, въз основа на член 114 от ДФЕС, следва да предостави на гражданите на Съюза високо равнище на защита; счита за неоправдано, че докато Регламентът за изделията и технологиите с двойна употреба предоставя на гражданите на държави извън ЕС защита срещу износ на шпионски софтуер от ЕС от 2021 г. насам, на гражданите на ЕС не се предлага равностойна защита;

35.  счита, че само технологии за прихващане и извличане могат да бъдат продавани от дружества в ЕС и придобивани от държавите членки, а не „хакерски операции като услуга“, които включват техническа, оперативна и методологична подкрепа за технологиите за наблюдение и предоставят на доставчика достъп до непропорционално количество данни, което е несъвместимо с принципите на пропорционалност, необходимост, легитимност, законност и адекватност; призовава Комисията да направи съответните законодателни предложения във връзка с това;

36.  подчертава, че шпионски софтуер може да бъде предлаган на пазара само за продажба и използване от публични органи (въз основа на изчерпателен списък), чиито инструкции включват разследвания на престъпления или защита на националната сигурност, за които използването на шпионски софтуер може да бъде разрешено; счита, че агенциите за сигурност следва да използват шпионски софтуер само когато са изпълнени всички препоръки на Агенцията за основните права(31);

37.  подчертава задължението да се използва версия на шпионски софтуер, която е проектирана по такъв начин, че да свежда до минимум достъпа до всички данни, съхранявани в устройството и да го ограничава до строго необходимото за целите на разрешеното разследване;

38.  стига до заключението, че когато държава членка е закупила шпионски софтуер, придобиването му трябва да може да бъде одитирано от независим и безпристрастен одитен орган с подходящо разрешение;

39.  подчертава, че всички субекти, които пускат шпионски софтуер на вътрешния пазар, следва да спазват строги изисквания за надлежна проверка, а дружествата, които кандидатстват в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставчици, следва да преминат през процес на проверка, който включва реакцията на дружеството при нарушения на правата на човека, извършени с неговия софтуер, и дали технологията разчита на данни, събрани при недемократични и неправомерни практики на наблюдение; подчертава, че компетентните национални надзорни органи следва да докладват ежегодно на Комисията за спазването на изискванията;

40.  подчертава, че дружествата, които предлагат технологии или услуги за наблюдение на държавни участници, следва да оповестяват пред компетентните национални надзорни органи естеството на лицензите за износ;

41.  държавите членки следва да определят период на прекъсване, с който временно да не се допуска бивши служители на държавни органи или агенции да работят за дружества, предлагащи шпионски софтуер;

Необходимост от определяне на границите на „националната сигурност“.

42.  изразява загриженост във връзка с необоснованото позоваване на „националната сигурност“ като основание за внедряването и използването на шпионски софтуер, както и за осигуряване на секретност и липса на отчетност; приветства изявлението на Комисията, което съответства на съдебната практика на Съда на ЕС(32), че позоваването на националната сигурност само по себе си не може да се тълкува като пълно освобождаване от прилагането на правото на ЕС и следва да изисква ясна обосновка и призовава Комисията да се придържа към това изявление в случаите, когато има данни за злоупотреба; счита, че в едно демократично прозрачно общество, което спазва принципите на правовата държава, подобни изключения в името на националната сигурност ще бъдат по-скоро изключение, отколкото правило;

43.  счита, че понятието „национална сигурност“ трябва да се разграничава с по-ограничения си обхват в сравнение с понятието „вътрешна сигурност“, което е с по-широк обхват и включва предотвратяването на рискове за гражданите, и по-специално прилагането на наказателното право;

44.  изразява съжаление за трудностите, произтичащи от липсата на общо правно определение за „национална сигурност“, в което да се посочват критериите за определяне на правния режим, който да се прилага по въпросите на националната сигурност, и което ясно да очертава областта, в която може да се прилага такъв специален режим;

45.  счита, че използването на шпионски софтуер представлява ограничаване на основните права; освен това счита, че когато дадено понятие се използва в правен контекст, водещ до прехвърляне на права и налагане на задължения (и по-специално ограничения на основните права на физическите лица), то трябва да бъде ясно и предвидимо за всички засегнати от него лица; припомня, че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите трябва да бъде предвидено в закон; следователно е на мнение, че е необходимо ясно определение на понятието „национална сигурност“ подчертава, че независимо от точното разграничаване, областта на националната сигурност трябва да подлежи на независим, обвързващ и ефективен надзор в своята цялост;

46.  подчертава, че когато органите се позовават на „националната сигурност“ като основание за използването на шпионски софтуер, те следва в допълнение към рамката, установена в параграф 29, да демонстрират спазване на законодателството на ЕС, включително спазване на принципите на пропорционалност, необходимост, легитимност, законност и адекватност; подчертава, че обосновката следва да е леснодостъпна и да се предостави на национален надзорен орган за оценка;

47.  отново заявява в този контекст, че всички държави членки са подписали Конвенция № 108+, която установява стандартите и задълженията за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, включително за целите на националната сигурност; посочва, че Конвенция № 108+ е обвързваща европейска рамка, която се занимава с обработването на данни от разузнавателните служби и службите за сигурност; настоятелно призовава държавите членки незабавно да ратифицират тази конвенция, както и да започнат да прилагат нейните стандарти в националното законодателство и да действат съответно;

48.  подчертава, че изключения и ограничения за ограничен брой разпоредби на Конвенцията са допустими само когато те са в съответствие с изискванията, посочени в член 11 от Конвенцията, който гласи, че при прилагането на Конвенция № 108+ всяко конкретно изключение и ограничение трябва да бъде предвидено от законодателството, да зачита същността на основните права и свободи и да бъде доказано, че то „представлява необходима и пропорционална мярка в демократичното общество“ на едно от основанията, изброени в член 11(33) и че такива изключения и ограничения не трябва да пречат на независимия и ефективен преглед и надзор в рамките на националното законодателство на съответната страна по Конвенцията;

49.  освен това отбелязва, че в Конвенция № 108+ се подчертава, че надзорът „има правомощия за разследване и намеса“; счита, че ефективният преглед и надзор предполагат обвързващи правомощия в случаите, когато въздействието върху основните права е най-голямо, особено по отношение на етапите на достъп, анализ и съхранение на обработването на лични данни;

50.  счита, че липсата на обвързващи правомощия на надзорните органи в областта на националната сигурност е несъвместима с критерия, определен в Конвенция № 108+, че това представлява „необходима и пропорционална мярка в демократичното общество“;

51.  посочва, че Конвенция №108+ допуска много ограничен брой изключения по отношение на член 15 от конвенцията, но не позволява такива изключения, по-специално по отношение на параграф 2 [задължения за повишаване на осведомеността], параграф 3 [консултации относно законодателни и административни мерки], параграф 4 [искания и жалби от физически лица], параграф 5 [независимост и безпристрастност], параграф 6 [необходими ресурси за ефективното изпълнение на задачите], параграф 7 [периодично докладване], параграф 8 [поверителност], параграф 9 [възможност за обжалване] и параграф 10 [липса на правомощия по отношение на органите, когато действат в качеството си на съдебни органи];

По-добро изпълнение и прилагане на съществуващото законодателство

52.  подчертава недостатъците на националните правни рамки и необходимостта от по-добро прилагане на съществуващото законодателство на Съюза, за да се противодейства на тези недостатъци; определя следните закони на Съюза като подходящи, но неправилно прилагани и/или изпълнявани: Директивата относно борбата с изпирането на пари, Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните, правилата за възлагане на обществени поръчки, Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба, съдебната практика (решения относно наблюдението и националната сигурност) и Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Комисията да проучи и докладва за недостатъците в прилагането и изпълнението и да представи пътна карта за отстраняването им най-късно до 1 август 2023 г.;

53.  счита, че правилното прилагане и стриктното изпълнение на правната рамка на Съюза за защита на данните, особено на Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните, Общия регламент относно защитата на данните и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, са изключително важни; счита, че също толкова важно е пълното прилагане на съответните решения на Съда на ЕС, което все още липсва в няколко държави членки; припомня, че Комисията има централна роля в прилагането на правото на ЕС и осигуряването на неговото еднакво прилагане в целия Съюз и следва да използва всички налични инструменти, включително процедури за установяване на нарушения в случаите на трайно неспазване;

54.  призовава Васенаарската договореност да стане обвързващо споразумение за всички нейни участници, с цел да се превърне в международен договор;

55.  призовава Кипър и Израел да станат държави, участващи във Васенаарската договореност; припомня на държавите членки, че трябва да се положат всички усилия, за да се даде възможност на Кипър и Израел да се присъединят към Васенаарската договореност;

56.  подчертава, че Васенаарската договореност следва да включва рамка за правата на човека, която да обхваща лицензирането на технологии за шпионски софтуер, оценката и прегледа на съответствието на дружествата, произвеждащи такива технологии, и забраната от страна на участниците на закупуването на технологии за наблюдение от държави, които не са част от договореността;

57.  подчертава, че в светлината на разкритията за използването на шпионски софтуер Комисията и държавите членки следва да проведат задълбочено разследване на лицензите за износ, издадени за използването на шпионски софтуер по линия на Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба и че Комисията следва да сподели резултатите от тази оценка с Парламента;

58.  подчертава необходимостта от проследимост и отчетност на износа на шпионски софтуер и припомня, че дружествата на ЕС следва да могат да изнасят само шпионски софтуер, който притежава достатъчно характеристики за проследимост, за да се гарантира, че винаги може да се определи кой носи отговорността;

59.  подчертава, че Комисията трябва редовно да проверява и надлежно да прилага преработения Регламент за изделията с двойна употреба, за да се избегне „пазаруването на режими на износ“ в целия Съюз, какъвто понастоящем е случаят в България и Кипър, и следва да разполага с подходящи ресурси за тази задача;

60.  призовава Комисията да гарантира достатъчен капацитет на персонала на звената, отговарящи за надзора и прилагането на Регламента за изделията и технологиите с двойна употреба;

61.  призовава за изменения на Регламента за изделията и технологиите с двойна употреба, за да се поясни в член 15, че не трябва да се издават лицензи за износ на изделия с двойна употреба, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за вътрешни репресии и/или извършване на сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право; призовава за пълно прилагане на проверки на спазването правата на човека и за надлежни проверки в процеса на лицензиране и за допълнителни подобрения, като например средства за правна защита на жертвите на злоупотреби с правата на човека и прозрачно отчитане на извършената надлежна проверка;

62.  призовава за изменения на Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба, за да се гарантира забрана на транзита в случаите, когато изделията са или могат да бъдат предназначени за вътрешни репресии и/или извършване на сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право;

63.  подчертава, че при бъдещо изменение на Регламента за изделията и технологиите с двойна употреба следва да се предвиди определените национални органи, отговарящи за одобряването и отказа на лицензи за износ на изделия с двойна употреба, да предоставят подробни доклади, включващи информация за въпросните изделия с двойна употреба, броя на заявленията за лицензи, наименованието на държавата на износ, описание на дружеството износител и дали това дружество е дъщерно дружество, описание на крайния ползвател и местоназначението, стойността на лиценза за износ, причините за одобряването или отказа на лиценза за износ, подчертава, че тези доклади следва да се публикуват на всеки три месеца; призовава за създаването на специална постоянна парламентарна комисия с достъп до класифицирана информация от Комисията за целите на парламентарния надзор;

64.  подчертава, че при бъдещо изменение на Регламента относно изделията и технологиите с двойна употреба трябва да бъде премахнато изключението от изискването за предоставяне на информация на Комисията на основания търговска чувствителност, отбрана и външна политика или национална сигурност; счита, че вместо това, за да се предотврати предоставянето на чувствителна информация на държави извън ЕС, Комисията може да реши да класифицира определена информация в своя годишен доклад;

65.  подчертава, че определението за „изделия за кибернаблюдение“ в преработения Регламент за изделията с двойна употреба не може да се тълкува ограничително, а следва да включва всички технологии в тази област, като например оборудване за прихващане или заглушаване на мобилни телекомуникации, софтуер за проникване, системи или оборудване за наблюдение на IP мрежови комуникации, софтуер, специално разработен или модифициран за наблюдение или анализ от страна на правоприлагащите органи, лазерно акустично детекторно оборудване, инструменти от сферата на криминалистиката, които извличат необработени данни от компютърно или комуникационно устройство и заобикалят проверките за идентификация или оторизация на устройството, електронни системи или оборудване, предназначени за наблюдение и мониторинг на електромагнитния спектър за целите на военното разузнаване или сигурността, както и безпилотни летателни апарати, способни да извършват наблюдение;

66.  призовава за допълнително европейско законодателство, което да изисква от корпоративните участници, произвеждащи и/или изнасящи технологии за наблюдение, да включват рамки за правата на човека и надлежна проверка в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

Международно сътрудничество за защита на гражданите

67.  призовава за съвместна стратегия на ЕС и САЩ в областта на шпионския софтуер, която да включва общ положителен и/или черен списък на доставчици на шпионски софтуер, чиито инструменти са били използвани неправомерно или съществува риск да бъдат използвани неправомерно за злонамерено проследяване на правителствени служители, журналисти и представители на гражданското общество, и които действат срещу външната политика и политиката за сигурност на Съюза, от чужди правителства с лоша репутация в областта на правата на човека, на които (не) е разрешено да продават на публични органи, общи критерии за доставчиците, които да бъдат включени в единия или другия списък, договореност за общи доклади на ЕС и САЩ за сектора, общ контрол, общи задължения за надлежна проверка на доставчиците и криминализиране на продажбата на шпионски софтуер на недържавни участници;

68.  призовава Съвета по търговия и технологии ЕС—САЩ да проведе широки и открити консултации с гражданското общество за разработването на съвместната стратегия и стандарти на ЕС и САЩ, включително положителен и/или черен списък;

69.  призовава за започване на преговори с други държави, по-специално с Израел, за създаване на рамка за търговията с шпионски софтуер и лицензи за износ, включително правила за прозрачност, списък на допустимите държави по отношение на правата на човека и мерки за надлежна проверка;

70.  отбелязва, че за разлика от САЩ, където NSO бързо беше включена в черния списък и президентът на САЩ подписа указ, в който се посочва, че САЩ не трябва да използват оперативен търговски шпионски софтуер, който представлява значителен риск за контраразузнаването или риск за сигурността на правителството на САЩ или значителен риск от неправилна употреба от чуждестранно правителство или чуждестранно лице, на равнището на ЕС не са предприети достатъчно действия по отношение на вноса на шпионски софтуер и прилагането на правилата за износ;

71.  стига до заключението, че правилата на Съюза за износ и тяхното прилагане трябва да бъдат засилени за защита на правата на човека в държави извън ЕС и трябва да бъдат предоставени необходимите инструменти за ефективно прилагане на техните клаузи; припомня, че ЕС следва да се стреми да обедини силите си със САЩ и други съюзници в регулирането на търговията с шпионски софтуер и за използването на така комбинираната пазарна мощ за налагането на промяна и определянето на строги стандарти за прозрачност, проследимост и отговорност за използването на технологии за наблюдение, което следва да завърши с инициатива на равнището на ООН;

Уязвимости от същия ден

72.  призовава за регулиране на откриването, споделянето, коригирането и изграждането на защита срещу уязвимости, както и на процедури за оповестяване, с които да се допълни основата, установена в Директива (EС) 2022/2555(34) (Директивата МИС 2) и предложението за законодателен акт за киберустойчивост(35);

73.  счита, че изследователите трябва да могат да проучват уязвимостите и да споделят резултатите си без да носят гражданска и наказателна отговорност, съгласно, наред с другото, Директивата за киберпрестъпността и Директивата за авторското право;

74.  призовава основните участници в сектора да създават стимули за изследователите да участват в проучвания на уязвимостите, като инвестират в планове за тяхното коригиране, практики за разкриване на информация в рамките на сектора и споделянето ѝ с гражданското общество и организират програми с награден фонд за откриване на уязвимости;

75.  призовава Комисията да увеличи своята подкрепа и финансиране за наградния фонд за откриване на уязвимости и други проекти, които имат за цел да търсят уязвимости в сигурността и да ги отстраняват, и да въведе координиран подход за задължително оповестяване на уязвимости между държавите членки;

76.  призовава за забрана на продажбата на уязвимости в дадена система за всякакви цели, различни от укрепването на сигурността на тази система, и за задължение за оповестяване на резултатите от всички изследвания на уязвимости по координиран и отговорен начин, който насърчава обществената безопасност и свежда до минимум риска от експлоатация на уязвимости;

77.  призовава обществените и частните образувания да създадат публично достъпно звено за контакт, където уязвимостите да бъдат докладвани по координиран и отговорен начин, а организациите, които получат информация за такива в своите системи, да действат незабавно за отстраняването им; счита, че когато има намерено решение, организациите следва да бъдат упълномощени да въведат подходящите мерки с цел да се осигури бързо и гарантирано внедряване като част от координирания и отговорен процес на разкриване;

78.  счита, че държавите членки следва да заделят достатъчно финансови, технически и човешки ресурси за научни изследвания в областта на сигурността и за отстраняване на уязвимостите;

79.  призовава държавите членки да разработят процедури за равнопоставеност по отношение на уязвимостите, определени със закон, които да определят, че уязвимостите трябва да бъдат разкривани по подразбиране, а не да се експлоатират, и че всяко решение за отклонение от това изискване трябва да бъде изключение и да се оценява съгласно изискванията за необходимост и пропорционалност, включително да се прецени дали инфраструктурата, засегната от уязвимостта, се използва от голяма част от населението и подлежи на строг надзор от независим надзорен орган, както и на прозрачни процедури и решения;

Телекомуникационни мрежи

80.  подчертава, че лицензът на всеки доставчик на услуги, за когото е установено, че улеснява незаконния достъп до национална и/или международна мобилна инфраструктура за сигнализация от всички поколения (понастоящем 2G до 5G), следва да бъде отнет;

81.  подчертава, че процедурите, по които може да бъдат създадени нови телефонни номера по целия свят от злонамерени лица следва да бъдат по-добре регулирани, за да е по-трудно да се укрие всяка незаконна дейност;

82.  подчертава необходимостта доставчиците на далекосъобщителни услуги да гарантират, че разполагат с капацитета да откриват потенциални злоупотреби с достъпа, контрола или ефективното крайно използване на инфраструктурата за сигнализация, придобити от трети страни чрез търговски или други споразумения в държавата членка, в която извършват дейност;

83.  призовава държавите членки да гарантират, че компетентните национални органи, в съответствие с разпоредбите на Директивата МИС 2, оценяват равнището на устойчивост на доставчиците на телекомуникационни услуги срещу неразрешени прониквания;

84.  призовава доставчиците на телекомуникационни услуги да предприемат решителни и видими мерки за противодействие на различните форми на симулиране без разрешение на генерирането на телекомуникационен трафик от елемент на мрежата с цел получаване на незаконен достъп до данни или услуги, предназначени за законните им ползватели, и на други дейности, които включват манипулиране на обичайните операции на елементи на мобилната мрежа и инфраструктура с цел наблюдение от злонамерени участници, включително държавни участници, както и престъпни групи;

85.  призовава държавите членки да предприемат действия, за да гарантират, че държавни участници извън ЕС, които не зачитат основните права, нямат контрол върху стратегическа инфраструктура и не могат ефективно да използват или да оказват влияние върху решенията, свързани със стратегическа инфраструктура в рамките на Съюза, включително телекомуникационна инфраструктура;

86.  призовава държавите членки да отдават приоритет на по-големите инвестиции в областта на защитата на критична инфраструктура, като например националните телекомуникационни системи, за да се преодоляват пропуски в защитата срещу нарушаването на неприкосновеността на личния живот, изтичането на данни и неразрешените прониквания и да се защитят основните права на гражданите;

87.  призовава компетентните национални органи активно да насърчават укрепването на способностите на доставчиците, както и на способностите за реагиране, за да подкрепят по-добре установяването на лицата, които са обект на незаконно следене, уведомяването и докладването на инциденти и за да се осигури постоянна измерима сигурност и намаляване на използването на пропуските в сигурността от злонамерени участници извън ЕС и местни злонамерени участници;

Неприкосновеност на личния живот в електронната среда

88.  призовава за бързо приемане на Регламента за неприкосновеността на личния живот в електронната среда по начин, който напълно отразява съдебната практика относно ограниченията за националната сигурност и необходимостта от предотвратяване на злоупотребата с технологии за наблюдение, като укрепва основното право на неприкосновеност на личния живот и осигурява надеждни гаранции и ефективно правоприлагане; посочва, че обхватът на законното прихващане не следва да надхвърля приложното поле на Директива 2002/58/EО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации;

89.  призовава за защита на всички електронни комуникации, съдържание и метаданни срещу злоупотреба с лични данни и лични комуникации от страна на частни дружества и държавни органи; отбелязва, че цифровите инструменти за безопасност още при проектирането, като например криптирането от край до край, не следва да бъдат отслабвани;

90.  призовава Комисията да извърши оценка на прилагането от държавите членки на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации в целия ЕС и да започне производства за установяване на нарушение, когато са налице нарушения;

Ролята на Европол

91.  отбелязва, че с писмо до председателя на комисията PEGA от април 2023 г. Европол уведомява комисията, че се е свързал с Гърция, Унгария, България, Испания и Полша, за да провери за наличието на висящи или планирани наказателни разследвания или други проверки съгласно приложимите разпоредби на националното законодателство, които биха могли да бъдат подкрепени от Европол; подчертава, че предлагането на помощ на държавите членки не представлява образуване, провеждане или координиране на наказателно разследване, както е посочено в член 6;

92.  призовава Европол да използва пълноценно новопридобитите си правомощия по силата на член 6, параграф 1а от Регламент (ЕС) 2022/991, които му позволяват да предлага на компетентните органи на съответните държави членки да започнат, проведат или координират наказателно разследване, когато това е приложимо; отбелязва, че съгласно член 6 държавите членки могат да отхвърлят подобно предложение;

93.  призовава всички държави членки да се ангажират с това Европейският парламент и Съветът да включат Европол в разследвания на твърдения за незаконно използване на шпионски софтуер на национално равнище, особено, когато е било направено предложение съгласно член 6, параграф 1а от Регламент (ЕС) 2022/991;

94.  призовава държавите членки да създадат регистър в рамките на Европол на националните операции на правоприлагащите органи, включващи използването на шпионски софтуер, като всяка операция следва да бъде идентифицирана с код, а използването на шпионски софтуер от правителствата да бъде включено в годишния доклад на Европол за оценка на заплахата от организираната престъпност в интернет;

95.  счита, че е необходимо да започне обсъждане за ролята на Европол в случаите, когато националните органи не предприемат или отказват да предприемат разследвания, а са налице очевидни заплахи за интересите и сигурността на ЕС;

Политиките на Съюза в подкрепа на развитието

96.  призовава Комисията и ЕСВД да въведат по-строги механизми за контрол, за да гарантират, че помощта за развитие от Съюза, включително даряването на технологии за наблюдение и обучение за използване на софтуер за наблюдение, не финансира и не улеснява инструменти и дейности, които биха могли да накърнят принципите на демокрацията, доброто управление, правовата държава и зачитането на правата на човека, и които представляват заплаха за международната сигурност или основните интереси в областта на сигурността на Съюза и неговите членове; отбелязва, че оценките на Комисията относно спазването на правото на Съюза, и по-специално на Финансовия регламент, следва да съдържат конкретни критерии за контрол и механизми за прилагане за предотвратяване на подобни злоупотреби, включително временно спиране на конкретни проекти при установяване на нарушение на тези принципи;

97.  призовава Комисията и ЕСВД да включат във всяка оценка на въздействието върху правата на човека и основните права процедура за мониторинг за потенциална злоупотреба с наблюдението, която изцяло да отчита член 51 от Хартата на основните права в рамките на една година [след публикуването на препоръките на PEGA]; подчертава, че тази процедура трябва да бъде представена на Парламента и на Съвета и че тази оценка на въздействието трябва да бъде извършена преди предоставянето на всяка подкрепа за държави извън ЕС;

98.  призовава ЕСВД да докладва относно злоупотреби с шпионски софтуер срещу защитници на правата на човека в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията

Финансови разпоредби на Съюза

99.  подчертава, че зачитането на правата на човека от страна на финансовия сектор трябва да бъде засилено; подчертава, че препоръките на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека 10+ трябва да бъдат транспонирани в правото на Съюза и че Директивата относно дължимата грижа следва да се прилага изцяло във финансовия сектор, за да се гарантира зачитането на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава в него;

100.  изразява загриженост във връзка с последиците от решението на Съда на ЕС относно Директива (EС) 2018/843 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма(36), съгласно което информацията за действителните собственици на търговски дружества и правни субекти, установена в национален или публично достъпен регистър на действителните собственици, е обявена за невалидна(37); подчертава, че предвид решението на Съда на ЕС, бъдещата директива следва да предвижда възможно най-голяма обществена достъпност, така че да стане по-трудно да се крият покупките или продажбите на шпионски софтуер чрез посредници и брокерски дружества;

Проследяване на действията, предприети във връзка с резолюции на Парламента

101.  призовава за незабавно предприемане на действия във връзка с резолюцията на Парламента от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи; подчертава, че съдържащите се в нея препоръки трябва да бъдат изпълнени в спешен порядък;

102.  подчертава, че въпреки факта, че надзорът върху дейността на разузнавателните служби следва да се основава както на демократична легитимност (силна правна рамка, предварително разрешение и последваща проверка), така и на адекватни технически възможности и експертен опит, по-голямата част от настоящите надзорни органи на ЕС и САЩ изпитват остра нужда и от двете, и по-специално от техническите възможности;

103.  призовава, както вече постъпи в случая с „Ешелон“, всички национални парламенти, които все още не са го направили, да въведат съдържателен надзор над разузнавателните дейности от страна на парламентаристи или експертни органи със законни правомощия за провеждане на разследвания; призовава националните парламенти да осигурят на тези надзорни комисии/органи достатъчно ресурси, технически опит и правни средства, в това число правото на провеждане на посещения на място, за да могат ефективно да контролират разузнавателните служби;

104.  призовава за създаването на група на високо равнище, която да предложи по прозрачен начин и в сътрудничество с парламентите, препоръки и по-нататъшни мерки, които да бъдат предприети с цел засилване на демократичния контрол, в това число на парламентарния надзор, върху разузнавателните служби и за засилено сътрудничество при надзора в ЕС, по-специално по отношение на неговото трансгранично измерение;

105.  счита, че тази група на високо равнище следва да:

106.  изразява намерението си да организира конференция с националните надзорни органи — както парламентарни, така и независими;

107.  призовава държавите членки да ползват най-добрите практики, за да се подобри достъпът на техните надзорни органи до информация относно разузнавателните дейности, включително до класифицирана информация и информация от други служби, и да установят правомощията за извършване на проверки на място, стабилен набор от правомощия за разпит, адекватни ресурси и технически опит, пълна независимост от съответните правителства и задължение за докладване пред съответните им парламенти;

108.  призовава държавите членки да развиват сътрудничество между надзорните органи;

109.  призовава Комисията да представи предложение за процедура за проучване за надеждност на Съюза за всички длъжностни лица в Съюза, тъй като в сегашната система, при която се разчита на проучването за надеждност, предприето от държавата членка на гражданството, се предвиждат различни изисквания и продължителност на процедурите в рамките на националните системи, което води до различно третиране на членовете на Парламента и техните служители в зависимост от тяхната националност;

110.  припомня разпоредбите на Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага, по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност, които разпоредби следва да се използват за подобряване на надзора на равнището на ЕС;

Научноизследователски програми на Съюза

111.  призовава за прилагане на по-строги и ефективни механизми за контрол, за да се гарантира, че фондовете за научни изследвания на Съюза не финансират или улесняват инструменти, включително шпионски софтуер и инструменти за наблюдение, които нарушават ценностите на ЕС; отбелязва, че оценките на съответствието с правото на Съюза следва да съдържат конкретни критерии за контрол, за да се предотвратят подобни злоупотреби; призовава за прекратяване на финансирането по фондовете Съюза за научни изследвания на субекти, които участват или са участвали в пряко или непряко улесняване на нарушения на правата на човека чрез инструменти за наблюдение;

112.  подчертава, че финансирането от ЕС за научни изследвания, като например споразуменията по „Хоризонт Европа“ с държави извън ЕС, не трябва да бъдат използвани за допринасяне за разработването на шпионски софтуер и еквивалентни технологии;

Лаборатория на Съюза за технологии

113.  призовава Комисията да инициира незабавно създаването на независимо управляван европейски интердисциплинарен научноизследователски институт с фокус върху научноизследователската и развойната дейност в областта на информационните и комуникационните технологии, основните права и сигурността; подчертава, че този институт следва да работи с експерти и представители на академичните среди и гражданското общество, както и да бъде отворен за участие на експерти и институции на държавите членки;

114.  подчертава, че институтът би допринесъл за подобряването на осведомеността, вменяването на отговорност при кибератака и отчетността в Европа и извън нея, както и за увеличаване на базата от таланти в Европа и нашето разбиране за начина, по който доставчиците на шпионски софтуер разработват, поддържат, продават и предоставят своите услуги на трети страни;

115.  счита, че на института следва да бъде възложено да открива и разкрива незаконно използване на софтуер за целите на незаконното наблюдение, да предоставя достъпна и безплатна правна и технологична подкрепа, включително проверка на смартфони за лица, които подозират, че са обект на наблюдение с шпионски софтуер, и инструментите, необходими за откриване на шпионски софтуер, да извършва криминалистични аналитични изследвания за съдебни разследвания и редовно да докладва относно използването и злоупотребата с шпионски софтуер в ЕС, вземайки предвид технологичните актуализации; счита, че този доклад следва да се предоставя ежегодно и да се изпраща на Комисията, Парламента и Съвета;

116.  препоръчва създаването от Комисията на лаборатория на Съюза за технологии в тясно сътрудничество с екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU) и Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), като при нейното създаване се проведат консултации със съответните експерти, за да се почерпи опит от най-добрите практики в академичната област;

117.  подчертава важността да се осигури подходящо финансиране на лабораторията на Съюза за технологии;

118.  препоръчва на Комисията да предложи схема за сертифициране за анализ и удостоверяване на криминалистични материали;

119.  призовава Комисията да подкрепи капацитета на гражданското общество в световен мащаб с цел укрепване на устойчивостта срещу атаки с шпионски софтуер и предоставянето на помощ и услуги на гражданите;

Принципите на правовата държава

120.  подчертава, че последиците от незаконното използване на шпионски софтуер са много по-силно изразени в държавите членки, в които органите, които обикновено са натоварени с разследването и предоставянето на правна защита на жертвите и гарантирането на подвеждането под отговорност, са завладяни от държавата, и че когато съществува криза в областта на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт е застрашена, не може да се разчита на националните органи;

121.  ето защо призовава Комисията да осигури ефективно прилагане на своя инструментариум в областта на върховенството на закона, по-специално чрез:

Фонд на Съюза за съдебни дела

122.  призовава за създаването, без неоправдано забавяне, на фонд на Съюза за съдебни дела, който да покрива действителните съдебни разходи и да дава възможност на жертвите на шпионски софтуер да търсят адекватна правна защита, включително компенсации за незаконно използване на шпионски софтуер спрямо тях, в съответствие с подготвителното действие, прието от Парламента през 2017 г., за създаване на Фонд на ЕС за финансово подпомагане за съдебни дела, свързани с нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Институции на ЕС

123.  изразява загриженост във връзка с липсата на действия от страна на Комисията досега и я призовава да използва пълноценно всички свои правомощия като пазител на Договорите и да проведе цялостно и задълбочено разследване на злоупотребата и търговията с шпионски софтуер в Съюза;

124.  настоятелно призовава Комисията да проведе цялостно разследване на всички твърдения и подозрения за използване на шпионски софтуер срещу нейни служители и да докладва на Парламента, а при необходимост и на компетентните правоприлагащи органи;

125.  призовава Комисията да създаде специална работна група, с участието на националните изборни комисии, посветена на защитата в целия Съюз на изборите за Европейски парламент през 2024 г.; припомня, че не само външната, но и вътрешната намеса представляват заплаха за европейските изборни процеси; подчертава, че в случай на злоупотреба с широко разпространени инструменти за наблюдение, като например Pegasus, изборите могат да бъдат засегнати;

126.  отбелязва, че анкетната комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (PEGA) е получила колективен отговор от Съвета на запитванията на Европейския парламент до всяка отделна държава членка едва в навечерието на публикуването на проектодоклада, приблизително 4 месеца след писмата от Парламента; изразява дълбока загриженост от липсата на действия от страна на Европейския съвет и Съвета на ЕС и призовава за провеждане на специална среща на върха на Европейския съвет предвид мащаба на заплахата за демокрацията в Европа;

127.  призовава Съвета на ЕС да разгледа актуалните събития, свързани с използването на шпионски софтуер и неговите последици за ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС по време на изслушванията, организирани съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС;

128.  призовава Съвета да отправи към Европейския парламент постоянна покана за участие в заседанията на Комитета по сигурността на Съвета, както е предвидено в член 17, параграф 2 от правилата за сигурност на Съвета от 2013 г.;

129.  заема позицията, че Парламентът следва да разполага с пълни правомощия за разследване, включително по-добър достъп до класифицирана и некласифицирана информация, правомощие да призовава свидетели, официално да изисква от тях да дават показания под клетва и да предоставят исканата информация в определени срокове; отново изразява позицията на Парламента в предложението му от 23 май 2012 г. за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията(39), призовава Съвета незабавно да предприеме действия по това предложение за регламент, за да се предвиди надлежно право за предприемане на разследване от страна на Европейския парламент;

130.  признава усилията на Парламента за откриване на заразявания с шпионски софтуер; счита обаче, че защитата на персонала следва да бъде засилена, като се вземат предвид привилегиите и имунитетите на лицата, които са били шпионирани; припомня, че всяка атака срещу политическите права на член на ЕП е атака срещу независимостта и суверенитета на институцията, както и срещу правата на избирателите;

131.  призовава Бюрото на Парламента да приеме протокол за случаите, в които членове или служители на Парламента са станали пряк или косвен обект на наблюдение с шпионски софтуер, и подчертава, че всички случаи трябва да бъдат докладвани от Парламента на компетентните правоприлагащи органи; подчертава, че Парламентът следва да предоставя правна и техническа помощ в такива случаи;

132.  решава да поеме инициативата за стартиране на междуинституционална конференция, в рамките на която Парламентът, Съветът и Комисията трябва да се стремят към реформи в управлението, които да укрепят институционалния капацитет на Съюза да реагира адекватно на атаки срещу демокрацията и принципите на правовата държава отвътре и да гарантират, че Съюзът разполага с ефективни наднационални методи за прилагане на Договорите и вторичното законодателство в случай на неспазване от страна на държавите членки;

133.  призовава за бързо приемане на предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (COM(2022)0122) и за неговото незабавно изпълнение и строго прилагане след това с цел да се намали рискът от заразяване с шпионски софтуер на устройства и системи, използвани от персонала на институциите на ЕС и политиците;

134.  призовава ЕС да се присъедини към Конвенция № 108+;

135.  призовава Европейския омбудсман да инициира разисквания в рамките на Европейската мрежа на омбудсманите относно последиците от неправилната употреба на широко разпространени инструменти за наблюдение за демократичните процеси и правата на гражданите; призовава мрежата да разработи препоръки за ефективни и съдържателни средства за правна защита в целия ЕС;

Законодателни действия

136.  призовава Комисията без забавяне да представи законодателни предложения въз основа на настоящата препоръка;

o
o   o

137.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на държавите членки, на Съвета, на Комисията и на Европол.

(1) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. (2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89. (4) ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8. (5) ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1. (6) OB L 129 I, 17.5.2019 г., стр. 13. (7) OB L 174 I, 18.5.2021 г., стр. 1. (8) ОВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 5. (9) ОВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1. (10) ОВ L 98, 25.3.2022 г., стр. 72. (11) ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43. (12) Решение на Съда (голям състав) от 22 ноември 2022 г., C-37/20, WM и Sovim SA срещу Luxembourg Business Registers, ECLI:EU:C:2022:912. (13) https://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf (14) https://www.coe.int/en/web/commissioner/-/highly-intrusive-spyware-threatens-the-essence-of-human-rights (15) https://edps.europa.eu/system/files/2022-02/22-02-15_edps_preliminary_remarks_on_modern_spyware_en_0.pdf (16) ОВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 104. (17) https://www.ohchr.org/en/press-releases/2023/02/spain-un-experts-demand-investigation-alleged-spying-programme-targeting (18) https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2015)010-e (19) https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2016)012-e (20) Закон за контрол на износа в областта на отбраната 5766-2007, Министерство на отбраната на Израел. (21) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM%3A2022%3A434%3AFIN&qid=1662029750223. (22) https://www.echr.coe.int/documents/fs_mass_surveillance_eng.pdf (23) „Наблюдението и правата на човека“, доклад на специалния докладчик относно насърчаването и защитата на правото на свобода на убеждение и на изразяване, A/HRC/41/35, 2019 г. (24) Служба на върховния комисар на ООН по правата на човека, „Скандалът с шпионския софтуер: експертите на ООН призовават за мораториум върху продажбата на „животозастрашаващи“ технологии за наблюдение“. (25) https://www.wto.org/english/tratop_e/gproc_e/gpa_1994_e.htm. (26) https://research-and-innovation.ec.europa.eu/news/all-research-and-innovation-news/israel-joins-horizon-europe-research-and-innovation-programme-2021-12-06_en. (27) https://webgate.ec.europa.eu/dashboard/extensions/CountryProfile/CountryProfile.html?Country=Israelhttps://elbitsystems.com/products/comercial-aviation/innovation-rd/. (28) Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1). (29) Решение по дело 1904/2021/MHZ, достъпно на https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/163491. (30) Агенция на Европейския съюз за основните права, Surveillance by intelligence services: fundamental rights safeguards and remedies in the EU – Volume II Summary, 2017 г., (Наблюдение от разузнавателните служби: гаранции и средства за правна защита на ЕС в областта на основните права - том II - Обобщено съдържание 2017 г.), (31) https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2017-surveillance-intelligence-services-vol-2-summary_bg.pdf. (32) Решение от 6 октомври 2020 г., по дело C-623/17 Privacy International срещу Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs and Others, EU:C:2020:790, точка 44 и решения от 6 октомври 2020 г., съединени дела C-511/18, C-512/18 и C-520/18, La Quadrature du Net and Others v Premier ministre and Others., EU:C:2020:791, точка 99: „[...] единствено фактът, че национална мярка е приета за защита на националната сигурност, не може да доведе до изключване на приложимостта на правото на Съюза и да освободи държавите членки от необходимостта от спазване на това право.“ (33) Тази оценка е предвидена в съдебната практика на ЕСПЧ, в която тежестта на доказване е прехвърлена върху държавата/законодателя. Относимата съдебна практика на ЕСПЧ включва: Roman Zakharov v. Russia (Жалба № 47143/06), 4 декември 2015 г.; Szabó and Vissy v. Hungary (Жалба № 37138/14), 12 януари 2016 г.; Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (жалби №№ 58170/13, 62322/14 и 24969/15), 25 май 2021 г. и Centrum för rättvisa v. Sweden (Жалба № 35252/08), 25 май 2021 г. (34) Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80). (35) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2022 г. относно хоризонталните изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 (COM(2022)0454). (36) Решение на Съда от 22 ноември 2022 г., по съединени дела C-37/20 и C-601/20, ECLI:EU:C:2022:912. (37) Съд на ЕС. Съобщение за медиите № 188/22, Решение на Съда по съединени дела C-37/20 и C-601/20. (38) „The Global Principles on National Security and the Right to Information“ (Общи принципи на националната сигурност и правото на информация), юни 2013 г. (39) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 41.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно европейски ден на жертвите на световната криза в областта на климата (2023/2740(RSP))

P9_TA(2023)0245 B9-0296/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижко споразумение),

–  като взе предвид шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата, обобщаващия доклад към него, и по-специално най-новите и най-изчерпателни научни доказателства за вредните последици от изменението на климата, представени в доклада,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г.(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата)(2), и целта на Европейския съюз за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата(3),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че изменението на климата оказва широко разпространено и повсеместно въздействие върху екосистемите, хората, населените места, инфраструктурата, селското стопанство и веригите за доставки на храни и оказва натиск върху природните и човешките системи в целия свят, включително в Европа, за адаптиране към новите екстремни метеорологични и климатични явления;

Б.  като има предвид, че изменението на климата води до по-непредвидими метеорологични явления, включително по-чести и интензивни горещи вълни, горски пожари и наводнения, до заплахи за храните, безопасността и сигурността на водата, както и до появата и разпространението на инфекциозни болести, които се засилват и причиняват все повече човешки жертви както в световен мащаб, така и в Европа;

В.  като има предвид, че е правилно да се почете паметта на жертвите на климатичната криза и същевременно да се повиши осведомеността за нарастващата загуба на човешки живот, въздействието върху физическото и психичното здраве, нарастващите заплахи за поминъка и хуманитарните кризи, причинени от изменението на климата, които водят до разселването на хора от техните домове;

Г.  като има предвид, че Европейският зелен пакт и Общата програма на Европейския съюз за действие имат за цел да опазват, съхраняват и увеличават природния капитал на Съюза, както и да защитават здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия;

Д.  като има предвид, че е необходимо също така да се повиши осведомеността относно конкретните действия, които могат да бъдат предприети за предотвратяване, подготовка и реагиране при такива бедствия; като има предвид, че следва да се изрази признание на лицата, ангажирани в тази дейност;

Е.  като има предвид, че създаването на ежегоден „Ден на ЕС на жертвите на световната климатична криза“ би спомогнало за повишаване на осведомеността по тези въпроси;

1.  призовава за създаването на „Ден на ЕС на жертвите на световната климатична криза“ и призовава ЕС да отбелязва този ден всяка година на 15 юли, считано от 2023 г.;

2.  приканва Съвета и Комисията да подкрепят тази инициатива с оглед на съвместното ѝ приемане от трите институции;

3.  предлага на Съвета и на Комисията да си сътрудничат с Парламента във връзка с този ежегоден „Ден на ЕС на жертвите на световната климатична криза“, със съвместни инициативи за почитане на паметта на жертвите на световната климатична криза в Европа и, чрез Европейската служба за външна дейност, в света, във връзка с повишаването на осведомеността сред заинтересованите страни и широката общественост относно конкретните стъпки, които те могат да предприемат, за да допринесат за предотвратяването на тези бедствия, както и да бъдат по-добре подготвени и да реагират на климатични бедствия;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, както и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22. (2) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1. (3) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 156.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно подкрепа за присъединяването на Украйна към Конвенцията от 2 юли 2019 г. за признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански или търговски дела (2023/2689(RSP))

P9_TA(2023)0246 B9-0267/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 24 и 29 от Конвенцията от 2 юли 2019 г. за признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански или търговски дела („Конвенция за съдебните решения“)

–  като взе предвид въпроса до Комисията и Съвета относно присъединяването на Украйна към Конвенцията от 2 юли 2019 г. за признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански или търговски дела,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2023 г. относно една година от руската инвазия и агресивната война срещу Украйна(1) и своята резолюция от 1 март 2022 г. относно руската агресия срещу Украйна(2),

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно подкрепата за присъединяването на Украйна към Конвенцията от 2 юли 2019 г. за признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански или търговски дела (O‑00000024/2023 – B9‑0025/2023),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по правни въпроси,

А.  като има предвид, че уставната цел на Хагската конференция по международно частно право („Хагската конференция“) е да работи за постепенното уеднаквяване на правилата на международното частно право;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз стана страна по Хагската конференция на 3 април 2007 г.;

В.  като има предвид, че Конвенцията за съдебните решения улеснява ефективното международно движение на съдебни решения по граждански или търговски дела, като по този начин осигурява правна сигурност и предвидимост за страните, участващи в трансгранични сделки, както и яснота дали и до каква степен дадено съдебно решение ще бъде признато и изпълнено в друга юрисдикция; като има предвид, че като гарантира признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения, Конвенцията за съдебните решения следва да подобри достъпа до правосъдие чрез намаляване на законоустановените срокове, разходите и рисковете при трансгранични ситуации;

Г.  като има предвид, че съгласно член 24 от Конвенцията за съдебните решения всяка трета държава може да се присъедини към Конвенцията; като има предвид, че такова присъединяване създава договорни отношения между две договарящи страни само ако никоя от тях не уведоми депозитаря, че присъединяването не води до установяване на договорни отношения с другата; като има предвид, че такова уведомяване трябва да бъде направено в срок от 12 месеца след датата, на която е направено уведомяването за присъединяване;

Д.  като има предвид, че съгласно настоящата практика Комисията не започва официална процедура в съответствие с член 218, параграф 6 от ДФЕС за конвенциите, които съдържат механизъм за липса на възражения, а само информира Съвета и Парламента за искането на дадена трета държава да се присъедини към даден инструмент от Хага;

Е.  като има предвид, че съгласно добре установената съдебна практика едно международно споразумение не може да засегне разпределението на правомощията, определено в Договорите, поради което фактът, че на международно равнище е предвидена процедура на мълчаливо съгласие за улесняване на присъединяването на трети държави към даден инструмент, не следва да има последици за вътрешния процес на вземане на решения в ЕС;

Ж.  като има предвид, че Европейският съюз се присъедини към Конвенцията за съдебните решения на 29 август 2022 г.;

З.  като има предвид, че Украйна е подписала и ратифицирала Конвенцията за съдебните решения;

И.  като има предвид, че на 24 април 2023 г. Съветът постигна съгласие за установяване на договорни отношения с Украйна в рамките на Конвенцията за съдебните решения;

Й.  като има предвид, че ако Съюзът приеме присъединяването на Украйна към Конвенцията за съдебните решения, последната ще влезе в сила на 1 септември 2023 г. и ще се прилага между двете страни;

1.  отново заявява своята непоколебима солидарност и ангажираност към народа и правителството на Украйна и своята подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници;

2.  приветства положителните оценки, направени от Комисията и Съвета с цел установяване на договорни отношения с Украйна в рамките на Конвенцията за съдебните решения;

3.  подкрепя присъединяването на Украйна към Конвенцията за съдебните решения;

4.  отбелязва, че настоящата резолюция не засяга процедурата, предвидена в член 218, параграф 6 от ДФЕС, която следва да се следва по въпроси, свързани с определянето на позицията на ЕС относно присъединяването на трети държави към конвенциите на Хагската конференция;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и на Съвета.

(1) Приети текстове, P9_TA(2023)0056. (2) ОВ C 125, 18.3.2022 г., стр. 2.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно устойчивото възстановяване и интеграция на Украйна в евроатлантическата общност (2023/2739(RSP))

P9_TA(2023)0247 RC-B9-0270/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна, по-специално след ескалацията на агресивната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г.,

–  като взе предвид подписаното през 2014 г. Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна(1), и свързаната с него задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия между Европейския съюз и Украйна,

–  като взе предвид кандидатурата на Украйна за членство в ЕС от 28 февруари 2022 г. и последващото предоставяне на статут на страна кандидатка от Европейския съвет на 23 юни 2022 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация след 24-тата среща на най-високо равнище между ЕС и Украйна на 3 февруари 2023 г. в Киев,

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ от 3 април 2008 г.,

–  като взе предвид изявлението на лидерите на Г-7 от 27 юни 2022 г. относно подкрепата за Украйна и последното до момента изявление на лидерите на Г-7 от 19 май 2023 г.,

–  като взе предвид изявлението заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и на члена на Комисията, отговарящ за управлението на кризи – Янез Ленарчич, от 6 юни 2023 г. относно разрушаването на язовир Каховка,

–  като взе предвид заключителния документ от Конференцията за възстановяване на Украйна (URC2022), проведена в Лугано на 4 и 5 юли 2022 г., и предстоящата URC2023 в Лондон на 21 и 22 юни 2023 г.,

–  като взе предвид резултатите от Международната експертна конференция по възстановяването, реконструкцията и модернизацията на Украйна, проведена в Берлин на 25 октомври 2022 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че откакто на 24 февруари 2022 г. Русия започна своята непровокирана, необоснована и незаконна агресивна война срещу Украйна, геополитическата ситуация в Европа се промени из основи; като има предвид, че тази агресивна война представлява грубо и явно нарушение на Устава на ООН и на основните принципи на международното право; като има предвид, че престъпленията, извършени от Русия срещу Украйна, които включват престъплението агресия, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, които могат да представляват геноцид, налагат да се подведат изцяло под отговорност правителствените служители, военните лидери, медийните пропагандисти и другите извършители на престъпления в съответствие с международното право; като има предвид, че Украйна и нейните граждани са непоколебими в съпротивата си срещу агресивната война на Русия и успешно защитиха страната си, макар и с високата цена на цивилни и военни жертви, разрушена гражданска и критична инфраструктура и унищожени природна среда и обекти на културното наследство; като има предвид, че една трета от украинското население е избягало от домовете си и че по прогнозни данни брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е понижил с поне една трета през 2022 г.; като има предвид, че действията на Русия в Украйна през последните 16 месеца продължават да застрашават мира и сигурността в Европа и по света;

Б.  като има предвид, че Украйна, като независима и суверенна държава, притежава основното право да определя собственото си бъдеще; като има предвид, че това включва свободата да избира съюзите, към които да се присъединява, да утвърждава свои собствени политики и да преследва националните си интереси в съответствие с волята на своя народ; като има предвид, че съществуването на силна, стабилна и независима Украйна е от жизненоважно значение за стабилността на евроатлантическата зона и е от решаващо значение за насърчаването на световния мир и стабилност и за отстояването на принципите на демокрацията и международното право;

В.  като има предвид, че Украйна е държава – кандидатка за членство в ЕС, и получи огромна подкрепа от ЕС във всички области; като има предвид, че Украйна постигна осезаем напредък в осъществяването на ключови реформи и демонстрира ясен ангажимент към интеграцията в ЕС и НАТО; като има предвид, че през октомври 2023 г. Комисията ще представи доклад относно напредъка на Украйна в изпълнението на седемте препоръки, посочени в становището на Комисията от 17 юни 2022 г. относно кандидатурата на държавата за членство в ЕС; като има предвид, че се очаква Европейският съвет на заседанието си през декември 2023 г. да вземе решение относно готовността на Украйна за членство в ЕС и по-нататъшните стъпки по нейния европейски път;

Г.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, заедно с международните партньори и съюзниците от НАТО, предоставят значителна военна подкрепа, за да помогнат на Украйна да упражни законното си право на самозащита срещу агресивната война, водена от Русия;

Д.  като има предвид, че с декларацията от срещата на най-високо равнище на НАТО в Букурещ съюзниците приветстваха евроатлантическите стремежи на Украйна и изразиха съгласие, че тя ще стане член на НАТО; като има предвид, че всеки кръг от разширяването на НАТО се основава на принципа, че той следва да повиши сигурността за държавите, които вече са членове на организацията; като има предвид, че на предстоящата среща на най-високо равнище на НАТО във Вилнюс през юли 2023 г. ще трябва да се разгледа въпросът какви последващи действия да се предприемат във връзка с изявлението за подкрепа на членството на Украйна, направено в Букурещ през 2008 г.;

Е.  като има предвид, че заплахите за международния мир ще нараснат значително, ако Украйна не победи, тъй като това непоправимо ще увреди основите на международния ред, като същевременно ще насърчи враждебни автокрации по целия свят да имитират империалистичното поведение на Русия и да извършват подобни актове на агресия;

Ж.  като има предвид, че язовирът „Каховка“, разположен на река Днепър в окупираната и контролираната от Русия Херсонска област в Южна Украйна, беше умишлено взривен вследствие на терористичен акт на 6 юни 2023 г.; като има предвид, че взривът доведе до мащабно разрушаване на язовирната стена, което доведе до наводнения надолу по течението в посока към Херсон; като има предвид, че пробивът в язовирната стена причини няколко смъртни случая, доведе до принудителната евакуация на местното цивилно население, разруши инфраструктура, домове и дивата природа и доведе до замърсяване на водата с промишлени химикали и нефт; като има предвид, че по приблизителни оценки на Украйна десетки хиляди души остават блокирани в засегнатия район, а стотици хиляди са останали без достъп до безопасна питейна вода; като има предвид, че вследствие на наводненията са разместени противопехотни мини, което породи сериозни опасения за безопасността; като има предвид, че десетки хиляди хектари земеделска земя са увредени и че източването на язовир „Каховка“ ще остави без напояване 584 000 хектара земеделска земя; като има предвид, че огромният язовир осигуряваше вода за охлаждането на атомната електроцентрала (АЕЦ) „Запорожие“ и че намаляването на водното равнище представлява допълнителна заплаха за нея;

З.  като има предвид, че според втората бърза оценка на щетите и потребностите, извършена от правителството на Украйна, Групата на Световната банка, Комисията и Организацията на обединените нации и публикувана на 23 март 2023 г., прогнозните разходи за реконструкция и възстановяване в Украйна са нараснали до най-малко 383 милиарда евро; като има предвид, че тази сума ще се увеличи допълнително, тъй като още инфраструктура е повредена или унищожена, както е видно от неотдавнашното разрушаване на язовира „Каховка“; като има предвид, че междуведомствената платформа за координация на донорите за Украйна започна дейност на 26 януари 2023 г., като обедини високопоставени длъжностни лица от Украйна, ЕС, държавите от Г-7 и международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и Световната банка; като има предвид, че платформата има за цел да действа като катализатор за мобилизиране на международните ангажименти, които са необходими, за да се отговори на нуждите на Украйна;

1.  отново заявява своята непоколебима солидарност със и отдава почит на смелите хора и лидери на Украйна, които смело защитават суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната си;

2.  отново осъжда по най-категоричен начин непровокираната, незаконна и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна, както и намесата в нея от страна на беларуския режим; призовава Русия незабавно да прекрати всички военни дейности в Украйна и да изтегли напълно и безусловно всички сили, марионетни организации и военно оборудване от цялата международно призната територия на Украйна, да прекрати принудителното депортиране на украински цивилни граждани и да освободи всички задържани и депортирани украинци, особено деца;

3.  отново потвърждава своята решимост да продължи да подкрепя Украйна до пълното възстановяване и установяване на контрол по отношение на международно признатите ѝ граници и по време на целия процес на устойчиво възстановяване и реконструкция на Украйна; признава устойчивостта и решимостта, демонстрирани от украинския народ в стремежа му към демократични ценности, усилия за реформи и стремежи за интеграция в евроатлантическата общност на нациите;

4.  осъжда най-категорично разрушаването от страна на Русия на язовира „Каховка“ на 6 юни 2023 г., което доведе до мащабни наводнения, причини екологично бедствие и екоцид в Украйна и представлява военно престъпление; отново заявява, че всички лица, отговорни за такива военни престъпления, включително за разрушаването на стената на язовира, ще бъдат подведени под отговорност в съответствие с международното право; приветства бързото задействане на Механизма на ЕС за гражданска защита; призовава Комисията и държавите членки да помогнат с всичко от първа необходимост в наводнената област, по-специално с оборудване и машини за оказване на помощ, питейна вода и храна; изразява тревога, че разрушаването на язовира „Каховка“ може също така да застраши безопасността на АЕЦ „Запорожие“; подкрепя разследването на Международния наказателен съд относно разрушаването на язовира „Каховка“;

5.  изразява продължаваща загриженост относно положението в АЕЦ „Запорожие“, която е незаконно окупирана и контролирана от Руската федерация; изисква на персонала на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да бъде предоставен незабавен достъп до всички съоръжения в АЕЦ „Запорожие“; подкрепя усилията за поддържане на постоянно присъствие на МААЕ в АЕЦ „Запорожие“; подчертава, че е важно да се укрепи международната рамка за защитата на ядрените съоръжения, предназначени за мирни цели, включително при въоръжени конфликти; отново изразява дълбока загриженост относно дългосрочното въздействие на конфликта в по-широк план върху околната среда; припомня и осъжда предишните актове на екоцид от страна на Русия срещу флората и фауната на Украйна, включително изсичането на украински гори, минирането на големи площи и отравянето на въздуха и на водните ресурси;

6.  подчертава, че мирът, който ще бъде постигнат чрез победата на Украйна, трябва да бъде гарантиран чрез интегрирането на Украйна в НАТО и ЕС; в този контекст отново заявява своята подкрепа за решението на Европейския съвет да предостави на Украйна статут на държава – кандидатка за членство в ЕС; изразява надежда за положителна препоръка от Комисията след изпълнението на седемте стъпки, посочени в становището на Комисията относно кандидатурата на Украйна за членство в ЕС; призовава Съвета и Комисията да определят ясен път за започване на преговорите за присъединяване на базата на поетапен подход, съсредоточен върху осигуряването на осезаеми ползи за украинското общество и граждани още от началото на процеса; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят Украйна, така че преговорите за присъединяване към ЕС да могат да започнат тази година, и отбелязва, че това може да бъде последвано от междуправителствена конференция в същия срок; отново потвърждава ангажимента си за членство на Украйна в Европейския съюз, което представлява геостратегическа промяна и инвестиция в обединена и силна Европа;

7.  отново призовава за иновативно, допълващо и гъвкаво взаимодействие между текущата работа по прилагането на действащото Споразумение за асоцииране и процеса на преговори за присъединяване, като по този начин се дава възможност за постепенна интеграция на Украйна в единния пазар и секторните програми на ЕС, включително за достъп до средства на ЕС в съответните области; настоятелно призовава държавите членки да се въздържат от всякакви едностранни действия, които ще ограничат достъпа на Украйна до единния пазар на ЕС;

8.  подчертава, че процесът на присъединяване към ЕС трябва да се осъществи в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз, въз основа на спазването на съответните процедури и при условие че са изпълнени установените критерии, по-специално критериите от Копенхаген за членство в ЕС, и че присъединяването продължава да бъде основан на достойнства процес, който изисква приемането и изпълнението на съответните реформи, по-специално в областта на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, пазарната икономика и прилагането на достиженията на правото на ЕС; настоятелно призовава Украйна да отдаде приоритет на укрепването на принципите на правовата държава, продължаването на реформата на съдебната система и борбата с корупцията, тъй като напредъкът в тези области ще определи не само напредъка ѝ по пътя към Европа, но и успеха на нейната реконструкция и възстановяване; изразява твърдо убеждение, че наличието на ясна перспектива за членство на Украйна в ЕС въз основа на нейните достойнства е в интерес на самия Съюз от политическа и икономическа гледна точка и от гледна точка на сигурността;

9.  насърчава ЕС и държавите членки да предоставят по-голяма подкрепа и помощ на Украйна по пътя ѝ към присъединяване, включително по отношение на техническия експертен опит, изграждането на капацитет и провеждането на институционалните реформи, необходими за изпълнение на критериите за членство; подчертава, че самият Съюз трябва да предприеме реформите, необходими с оглед на бъдещите разширявания;

10.  приветства решението на срещата на най-високо равнище на Съвета на Европа от 17 май 2023 г. в Рейкявик да се създаде регистър за вредите, причинени от агресивната война на Русия срещу Украйна, като една от първите стъпки към международен механизъм за обезщетения за жертвите на агресивната война на Русия; призовава останалите членове на Съвета на Европа да се присъединят към споразумението възможно най-скоро; в този контекст отново призовава институциите на ЕС и държавите членки да постигнат амбициозен напредък в работата си за създаване на правно основание за конфискацията на руски публични активи за целите на финансирането на реконструкцията на Украйна и изплащане на обезщетения на жертвите на руската агресия; подчертава убеждението си, че след приключването на войната Русия трябва да бъде задължена да изплаща наложените ѝ репарации, за да се гарантира, че тя ще допринесе значително за реконструкцията на Украйна;

11.  подчертава колко е важно пакетът за реконструкция на Украйна да бъде обвързан с подготовката на страната за присъединяване към ЕС и текущите вътрешни реформи; отново заявява, че увредената инфраструктура и промишлен капацитет следва да бъдат изградени наново в съответствие с принципа „да изграждаме отново, но по-добре“ и с целите на Европейския зелен пакт, за да се насърчават икономиката без въглеродни емисии и цифровата икономика и да се превърне Украйна в модерна европейска социална държава и пазарна икономика;

12.  подчертава необходимостта да се отдаде приоритет на всеобхватен пакет на ЕС за възстановяване на Украйна, който следва да бъде съсредоточен върху непосредственото, средносрочното и дългосрочното подпомагане, реконструкция и възстановяване на страната; призовава пакетът за възстановяване да бъде подкрепен с надеждно и адекватно финансиране от ЕС, съответстващо на нуждите, и очаква предложенията на Комисията относно междинното преразглеждане на настоящата многогодишна финансова рамка и относно финансирането на усилията за възстановяване на Украйна през следващите години чрез механизма за възстановяване на Украйна, след като бъде създаден;

13.  признава работата, извършена от Украйна, ЕС, Г-7, международните финансови институции и други единомислещи партньори за разработване на план за възстановяване и реконструкция за Украйна; приветства и подкрепя по-специално седемте ръководни принципа на Декларацията от Лугано; призовава Комисията, заедно с международните партньори на ЕС и Украйна, да свика друга конференция на високо равнище, посветена на процеса на реконструкция и възстановяване на Украйна, която да се основава на резултатите от международните конференции в Лугано и Берлин през 2022 г. и предстоящата международна конференция в Лондон, и която да допринесе за по-тясно обвързване на процеса на възстановяване с процеса на европейска интеграция на Украйна; приветства намерението на ЕС да играе водеща роля, по-специално чрез междуведомствената платформа за координация на донорите, договорена с Украйна, Г-7, международните финансови институции и други ключови партньори; подчертава необходимостта Европейският парламент да участва като наблюдател; подчертава колко са важни добрата координация и правилно разпределение на работата между донорите и Украйна; подчертава необходимостта да се гарантира, че процесът на реконструкция остава изцяло в ръцете на Украйна, с активното участие на организациите на гражданското общество и местните органи; настоятелно призовава ЕС, държавите членки и международните финансови институции да предоставят обвързани с условия безвъзмездни средства, а не заеми;

14.  подчертава, че разминирането и разчистването от неексплодирали боеприпаси са предпоставки за реконструкцията на Украйна, включително нейното селскостопанско производство, което е от жизненоважно значение за икономиката на страната и за световната продоволствена сигурност; припомня, че голяма част от територията на Украйна понастоящем е замърсена с мини и неексплодирали боеприпаси; подчертава факта, че настоящите усилия за разминиране и разчистване не са достатъчни с оглед на необходимостта от такива дейности; подчертава, че разминирането и разчистването от неексплодирали боеприпаси трябва да бъдат ускорени, за да може да се предостави помощ с необходимия мащаб на онези части от страната, които са най-силно засегнати от руската агресия; подчертава, че за тези усилия ще бъде необходимо всеобхватно дългосрочно финансиране;

15.  призовава украинското правителство да продължи да укрепва местното самоуправление и да включи успеха на реформата за децентрализация в цялостната структура на процесите на укрепване, възстановяване и реконструкция на Украйна, като, наред с другото, предостави на местните органи важна роля при вземането на решения относно проекти за реконструкция; насочва вниманието към Асоциацията на украинските градове и Европейския алианс на градовете и регионите за възстановяване на Украйна, който започна дейност на 30 юни 2022 г. като средство за картографиране на местните и регионалните потребности в Украйна;

16.  изразява убеждение, че процесът на реконструкция и възстановяване на Украйна трябва твърдо да се основава на принципите на социална справедливост и приобщаване, равенство между половете, устойчивост и екологосъобразна трансформация, ангажираност на местно равнище, прозрачност и отчетност и следва да бъде придружен от ефективни механизми за наблюдение на неговото изпълнение; подчертава колко е важно наличието на прозрачна управленска структура, отчетност и добро финансово управление; подчертава необходимостта от използване на оценки на въздействието върху околната среда за бъдещи проекти за реконструкция, особено в защитени зони като тези в планинската верига на Карпатите;

17.  предупреждава бъдещите усилия за реконструкция да не се използват за изменение на законодателството по такъв начин, че да се облагодетелстват определени запазени интереси за сметка на еднаквите условия на конкуренция и прозрачността; призовава президента Зеленски да не подписва проектозакон 5655 относно дейностите за градско развитие;

18.  освен това подчертава необходимостта да се вземат предвид опасенията, нуждите и експертният опит на вътрешно разселените лица и бежанците, тъй като тяхната реинтеграция в местните общности ще бъде от решаващо значение за укрепването на социалната и институционалната устойчивост на Украйна и за засилването на единството в страната; припомня очертаващото се предизвикателство да се предприемат действия за смекчаване на страданията на украинските жертви и ветерани от войната, много от които ще срещнат трудности при пълното си реинтегриране в социалния живот след края на войната, особено тези, които са били задържани, изтезавани, изнасилени или малтретирани по друг начин от руските окупационни сили; отново заявява, че за много от тях ще е необходима дългосрочна психологическа и медицинска рехабилитация и помощ за реинтеграция;

19.  отново изразява своята позиция, че представителите на местното самоуправление и гражданското общество в Украйна трябва да участват активно в процеса на възстановяване и реконструкция и че този процес трябва да отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и отчетност; призовава да се обърне специално внимание на потребностите и очакванията на младите хора и уязвимите групи;

20.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да запазят единната позиция на ЕС и да окажат засилен натиск върху Русия и нейните съюзници, включително чрез допълнителни пакети от санкции, насочени към стратегическо отслабване на военния капацитет на Русия; осъжда поведението на държавите, субектите и физическите лица, които помагат на Русия да избегне последиците от санкциите на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да разработят механизъм за предотвратяване на заобикалянето на санкциите; призовава Комисията и държавите членки да разширят обхвата на санкциите, за да включат пълна забрана във всички държави членки на пускането на пазара и рязането на диаманти с произход от Русия или реекспортирани от Русия, както и за понижаване на тавана за цените на руски нефт; отново призовава европейските дружества да оттеглят дейността си от Русия; призовава държавите членки да предприемат специални мерки с цел да се предотврати попадането в Русия на високотехнологични продукти, които се изнасят за държави извън ЕС; призовава държавите членки да извършват много стриктно наказателно преследване на физическите лица или субектите, участващи в заобикалянето на санкциите на ЕС; призовава за засилване на ограничителните мерки срещу режима в Беларус, които не отразяват санкциите, наложени на Русия, въпреки многобройните призиви в тази насока, въпреки че режимът в Беларус предоставя постоянна политическа, финансова, оперативна и логистична подкрепа на Москва в нейната агресия срещу Украйна и участва в съвместни хибридни действия срещу ЕС, например използването на миграцията като оръжие, с цел дестабилизиране на ЕС и отслабване на подкрепата за Украйна

21.  подчертава, че подкрепата на ЕС далеч надхвърля гражданския сектор, като обхваща и мащабна подкрепа във военната област; призовава ЕС, държавите членки и единомислещите партньори да засилят военното сътрудничество с Украйна, включително чрез предоставяне на засилени способности, обучение и изграждане на капацитет, с цел засилване на отбранителните способности на Украйна до равнището, което е необходимо за освобождаването на международно признатата територия на Украйна и за възпиране на по-нататъшна агресия; отново изразява подкрепата си за тези мерки и за тяхното значително разширяване и отново подчертава необходимостта да се използва пълноценно Европейският механизъм за подкрепа на мира в това отношение;

22.  подчертава, че с успешното спиране на руската агресия украинската армия се е доказала като една от най-закалените в битки и опитни армии в света; признава и приветства значителния принос на Украйна за сигурността на евроатлантическата зона и за защитата на нейните ценности чрез противопоставянето на агресивната война на Русия; припомня рисковете, свързани с оставянето на Украйна в „сива зона“ по отношение на сигурността, което би насърчило Русия да поддържа враждебните действия в дългосрочен план;

23.  призовава съюзниците от НАТО да спазят ангажимента си по отношение на членството на Украйна в НАТО и очаква на предстоящите срещи на най-високо равнище във Вилнюс и Вашингтон да се проправи пътят за отправяне на покана към Украйна да се присъедини към НАТО, както и процесът на присъединяване да започне след края на войната и да приключи възможно най-скоро; призовава ЕС, държавите членки, съюзниците от НАТО и единомислещите партньори да работят в тясно сътрудничество с Украйна за разработване на временна рамка за гаранции за сигурност, която да бъде приложена веднага след войната, до постигането на пълноправно членство в НАТО; подчертава факта, че интеграцията на Украйна в НАТО и ЕС ще повиши регионалната и глобалната сигурност, ще насърчи стабилността и ще укрепи връзките на сътрудничество и споделени ценности между Украйна и евроатлантическата общност;

24.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да засилят стратегическата комуникация и да предоставят съответната информация относно взаимните ползи и възможности, които предлага разширяването както за Украйна, така и за държавите членки, за да се увеличи допълнително подкрепата и да се подобри разбирането на процеса на присъединяване; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да подобрят видимостта на финансирането от ЕС и неговите осезаеми резултати в Украйна; настоява, че гражданското общество в ЕС и Украйна следва да играе активна роля в изпълнението на тези цели;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, президента, правителството и Върховната рада на Украйна, генералния секретар на НАТО и председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, президента, правителството и Парламента на Руската федерация, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) ОВ L 161, 29.5.2014 г., стр. 3.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно положението в Никарагуа (2023/2743(RSP))

P9_TA(2023)0248 RC-B9-0272/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюциите от 16 декември 2021 г. относно положението в Никарагуа(1), от 9 юни 2022 г. относно инструментализирането на правосъдието за репресивни цели в Никарагуа(2) и от 22 септември 2022 г. относно Никарагуа, и по-специално задържането на епископ Роландо Алварес(3),

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и неговия говорител относно Никарагуа, и по-специално изявленията от 4 август 2022 г. относно закриването на радиостанции и спирането на работата на организации на гражданското общество в Никарагуа, от 10 февруари 2023 г. относно освобождаването на политически затворници, от 16 февруари 2023 г. относно отнемането на гражданството на политически опоненти и от 18 април 2023 г. относно петата годишнина от националните протести,

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна(4),

–  като взе предвид регламентите и решенията на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека в Никарагуа, както и решението на Съвета от 13 октомври 2022 г. за продължаване на тези санкции до 15 октомври 2023 г.(5),

–  като взе предвид доклада на групата на ООН от експерти по правата на човека относно Никарагуа (GHREN) от 2 март 2023 г.,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека от 9 май 2022 г. и 2 юни 2023 г.,

–  като взе предвид решението от 8 февруари 2023 г. на първо наказателно отделение на Апелативния съд в Манагуа относно депортирането на 222 държавни предатели и изявлението от 15 февруари 2023 г. на председателстващия магистрат на Апелативния съд в Манагуа относно обвинението на 94 държавни предатели,

–  като взе предвид изявленията на Междуамериканската комисия по правата на човека, и по-специално изявленията от 13 февруари 2023 г., в които се приветства освобождаването на политически затворници в Никарагуа, но се отхвърля произволното лишаване от гражданство, от 17 февруари 2023 г., в което се осъжда ескалацията на нарушенията на правата на човека в Никарагуа, и от 18 април 2023 г., с което се отбелязват пет години от началото на кризата с правата на човека в Никарагуа,

–  като взе предвид докладите на Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., правилата на ООН за минималните стандарти за третиране на лишените от свобода лица от 2015 г. (правила „Нелсън Мандела“), правилата на ООН за третиране на лишените от свобода жени и мерките, които не са свързани с лишаване от свобода, по отношение на жените правонарушители от 2010 г. (Правила от Банкок) и Виенската конвенция от 1969 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Американската конвенция за правата на човека от 1969 г. (Пакта от Сан Хосе),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че от 2018 г. насам никарагуанският режим извършва систематично, многократно и произволно лишаване от свобода, тормоз и сплашване на кандидати за президент, опозиционни лидери и религиозни лидери, както и студентски лидери и лидери в селските райони, коренно население, ЛГБТИ лица, журналисти, защитници на правата на човека, организации на гражданското общество, представители на бизнеса и всички други отправящи критика гласове в страната; като има предвид, че положението в Никарагуа продължава да се влошава;

Б.  като има предвид, че нарушенията и посегателствата срещу правата на човека, извършени от април 2018 г. насам, не са изолирано явление, а по-скоро продукт на динамичен процес за премахване на разделението на властите и демократичните гаранции и за пълно концентриране на властта в ръцете на президента и на вицепрезидента на Република Никарагуа;

В.  като има предвид, че на 9 февруари 2023 г. режимът на Ортега – Мурильо депортира 222 произволно задържани политически затворници в САЩ, включително политически фигури, кандидати на президентските избори през 2021 г., журналисти, защитници на правата на човека и демонстранти от протестите през 2018 г.; като има предвид, че всички те бяха обявени за „държавни предатели“ и бяха лишени от гражданството си;

Г.  като има предвид, че епископ Роландо Алварес отказа да бъде прогонен от Никарагуа и за наказание на 10 февруари 2023 г. беше осъден на 26 години затвор и лишаване от гражданство и политически права вследствие на осъждането му по обвинения в „измяна“, „подкопаване на националния интегритет“ и „разпространяване на фалшиви новини“; като има предвид, че Роландо Алварес понастоящем се намира в затвора Ла Модело и не са му разрешени никакви посещения от 25 март 2023 г. насам; като има предвид, че репресиите срещу църквата продължават, въпреки ролята ѝ на посредник в националния диалог през 2018 г., с експулсирането на монахини и задържането на няколко свещеници и църковни служители; като има предвид, че през април Ватикана закри посолството си в Никарагуа, след като режимът на страната предложи суспендиране на дипломатическите отношения;

Д.  като има предвид, че освен Роландо Алварес към 30 април 2023 г. най-малко 46 политически затворници, включително някои, които са задържани от 2018 г. насам, са все още в затвора при неприемливи условия след съдебни процеси при закрити врата, при които не са спазени основните гаранции за справедлив съдебен процес; като има предвид, че тази рамка на държавни репресии е въведена с явното съгласие на съдебната система;

Е.  като има предвид, че на 15 февруари 2023 г. още 94 политически опоненти бяха лишени от гражданството си и имуществото им беше иззето, след като бяха обвинени в заговор за подкопаване на националния интегритет и в разпространяване на невярна информация; като има предвид, че около една трета от тях са все още в Никарагуа;

Ж.  като има предвид, че няколко държави предложиха националност, гражданство или временна закрила на никарагуанските граждани, които бяха лишени от гражданство от режима на Даниел Ортега и Росарио Мурильо; като има предвид, че Испания предложи гражданство на 222-та изгнаници;

З.  като има предвид, че през май 2023 г. беше съобщено, че 63 души в цялата страна са били произволно задържани и обвинени в „заговор за подкопаване на националния интегритет“ и „разпространяване на фалшиви новини“, като режимът използва тези обвинения, за да заглуши критиците си;

И.  като има предвид, че на 9 и 11 май 2023 г. Върховният съд на Никарагуа постанови, че 26 адвокати и нотариуси, които критикуват режима, включително някои от най-изтъкнатите защитници на правата на човека в страната, вече не могат да практикуват право в Никарагуа;

Й.  като има предвид, че от април 2018 г. насам правителството на Никарагуа е закрило над 3 300 организации и фондации с нестопанска цел, включително женски организации и организации, свързани с католическата църква, като остави безброй хора без достъп до предоставяните от тях услуги или помощ; като има предвид, че правният статут на няколко университета беше отнет, за да заглуши несъгласието на студентите; като има предвид, че някои медии също бяха принудени да преустановят дейността си;

К.  като има предвид, че на 9 юни 2023 г. правителството на Никарагуа конфискува имущество, принадлежащо на 222-та политически затворници, които са били принудени да напуснат страната през февруари, след като са били осъдени за „извършване на действия срещу суверенитета, независимостта и самоопределението на нацията“;

Л.  като има предвид, че както заявява върховният комисар на ООН за бежанците, отнемането на гражданството на защитници на правата на човека и дисиденти на произволни основания нарушава международното право, по-специално член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 г.; като има предвид, че Никарагуа е страна по всички горепосочени инструменти;

М.  като има предвид, че GHREN публикува първия си доклад относно положението в Никарагуа, в който се описва как служители на полицията и на националната система на местата за лишаване от свобода и членове на подкрепящи режима въоръжени групировки са извършвали извънсъдебни екзекуции, произволни задържания и актове на физически и психологически изтезания, включително, наред с другото, сексуално и основано на пола насилие, в контекста на арестуването, разпитването и задържането на политически опоненти;

Н.  като има предвид, че на 28 септември 2022 г. режимът в Никарагуа взе необосновано решение за експулсиране на ръководителя на делегацията на ЕС в Никарагуа и прекъсна дипломатическите връзки с Кралство Нидерландия; като има предвид, че ЕС реагира реципрочно, като обяви ръководителя на мисията на Република Никарагуа пред ЕС за persona non grata;

О.  като има предвид, че през 2022 г. се увеличи потокът от никарагуанци, мигриращи към други държави в резултат на политически, социални, свързани с правата на човека и икономически кризи; като има предвид, че от 2018 г. насам над 192 000 никарагуанци са избягали в Коста Рика като лица, търсещи убежище, или като бежанци; като има предвид, че тази тенденция би могла да подкопае системата за убежище на Коста Рика и да наложи прекомерна тежест на мрежите за подкрепа в страната;

П.  като има предвид, че откакто започна незаконната, непровокирана и неоправдана руска агресивна война срещу Украйна, режимът на Ортега – Мурильо систематично подкрепя руския режим в резолюциите на ООН; като има предвид, че Русия подкрепи Никарагуа с военно оборудване и продължава да поддържа военно присъствие в страната; като има предвид, че няколкото меморандума, подписани между Русия и Никарагуа, засилват ясните доказателства за силните отношения и общата подкрепа между режима на Ортега – Мурильо и режима на Путин;

1.  решително осъжда повсеместното извършване от страна на никарагуанския режим на системни и умишлени нарушения на правата на човека срещу населението по чисто политически причини; подчертава, че тези нарушения представляват престъпления срещу човечеството, както заявява GHREN; осъжда използваните от режима практики за заглушаване на населението; отново потвърждава своята солидарност и непрекъсната и непоколебима подкрепа за населението на Никарагуа;

2.  отбелязва освобождаването на 222 политически затворници, но осъжда решението на никарагуанския режим за тяхното депортиране, отнемане на тяхното гражданство и техните граждански и политически права, замразяването на техните активи и конфискацията на тяхното имущество; припомня на никарагуанските органи, че произволното лишаване от гражданство е забранено от международното право, и ги призовава да отменят незабавно тези мерки и да прекратят политически мотивираното преследване и репресии срещу дисиденти и защитници на правата на човека;

3.  изразява загриженост относно състоянието на гражданска смърт, в което се намират лицата, които са били лишени от гражданството си, но са останали в Никарагуа; призовава правителството на Никарагуа да гарантира живота и неприкосновеността на защитниците на правата на човека, които остават в Никарагуа, включително, наред с останалите, Вилма Нунес де Ескорсия;

4.  изразява загриженост относно положението на намиращите се в Никарагуа роднини на депортираните лица и положението на тези, които остават в страната и биват преследвани, както и техните семейства; подчертава, че е необходимо да се улеснят процесите на събиране на семейството; подчертава освен това, че е важно да се наблюдава благосъстоянието на 222-та никарагуанци, които са били първоначално депортирани в САЩ, и на тези, които са били лишени от гражданството си;

5.  призовава да се предоставят доказателства, че епископ Роландо Алварес е жив; отново призовава за незабавното му и безусловно освобождаване и за освобождаването на всички произволно задържани политически затворници, опозиционни активисти, защитници на правата на човека и околната среда, членове на католическата църква и журналисти, за отмяна на проведените производства и произнесените срещу тях присъди, както и за безопасното връщане на всички бежанци и лица в изгнание;

6.  осъжда продължаващото психологическо и физическо насилие, което полицейските и затворническите органи упражняват над всички задържани и на което са подложени особено жените и членовете на общността на ЛГБТИ, както и положението на задържане в изолация на някои от тях без достъп до техните адвокати, семейства или медицински грижи; изисква семействата да бъдат информирани за здравословното състояние на задържаните си близки; припомня на никарагуанския режим за отговорността му да гарантира, че условията на задържане са в съответствие с международните задължения в областта на правата на човека и със стандарти като правилата на ООН за минимални стандарти за третиране на лишените от свобода лица (правилата на Нелсън Мандела);

7.  изразява загриженост относно манипулирането на наказателното право и използването на съдебната система като инструмент за инкриминиране на упражняването на граждански и политически права, както и свободата на религията и убежденията; призовава за отмяна на ограничителните закони, приети от 2018 г. насам, които неправомерно навлизат в гражданското и демократичното пространство; призовава никарагуанските органи да защитават и зачитат правата на човека и да позволяват на никарагуанския народ да упражнява своите граждански и политически права; настоятелно призовава никарагуанските органи да предоставят на международни организации и организации на гражданското общество неограничен достъп до страната;

8.  призовава никарагуанския режим да спре произволното закриване на неправителствени организации и организации на гражданското общество и да възстанови устава на всички организации, политически партии, религиозни организации, медийни сдружения и медии, университети и организации за защита на правата на човека, чиято дейност е била произволно прекратена, както и да върне всички техни незаконно конфискувани имоти, активи, документи и оборудване и да възстанови техния законен правен статут;

9.  призовава ЕС и неговите държави членки да включат конкретни гаранции за спазването на правата на човека по отношение на разпределените европейски средства, включително когато тези средства се разпределят чрез многостранни и финансови институции като Централноамериканската банка за икономическа интеграция, и да извършват строг мониторинг, за да се гарантира, че тези средства не допринасят за укрепването на никарагуанския режим;

10.  подчертава и приветства ключовата роля на гражданското общество, защитниците на правата на човека и околната среда, католическата църква и журналистите в Никарагуа; призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да засилят редовния си диалог с тях, да укрепят механизмите за подкрепа на жизненоважната им работа и да следят отблизо положението на място, включително като наблюдават съдебните процеси и посещават опозиционни лидери и правителствени критици, които са в затвора или под домашен арест; призовава ЕС и неговите държави членки да използват всички инструменти, с които разполагат, включително визите, за да улеснят мобилността на защитниците на правата на човека и други лица в риск и да гарантират непрекъснатостта на тяхната работа;

11.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да увеличат подкрепата си за членовете на никарагуанската опозиция, които понастоящем са в изгнание, както и да поддържат тясното си сътрудничество и подкрепа за държавите, приемащи значителен брой мигранти, бягащи от никарагуанския режим, по-специално Коста Рика; изисква от Комисията и държавите членки да създадат и улеснят, чрез своите агенции за сътрудничество за развитие, специални програми за подкрепа на образователното развитие на никарагуанските младежи и студенти, които са били лишени от правото си на образование;

12.  призовава ЕС да подкрепи и да участва активно във всяка перспектива за съдържателен национален диалог и да продължи да настоява за задължителни условия за диалог, включително освобождаването на произволно задържаните политически затворници, възстановяването на правовата държава и свободите, преустановяването на репресиите и страха, възстановяването на правния статут на политическите партии и организации, които са били произволно обявени за незаконни, връщането на изгнаниците без изключение и с пълни гаранции, завръщането в страната на международните организации по правата на човека и провеждането на свободни, честни и прозрачни избори;

13.  призовава никарагуанския режим да изпълни препоръките, отправени от GHREN в нейния доклад, както и препоръките, отправени от върховния комисар на ООН по правата на човека; настоятелно призовава институциите на Никарагуа да премахнат безнаказаността за тежки нарушения и посегателства срещу правата на човека и да осигурят на жертвите достъп до правосъдие и пълно обезщетение; приветства подновяването на мандата на GHREN и изисква ЕС и неговите държави членки да продължат да подкрепят жизненоважната ѝ работа;

14.  обръща внимание на продължаващото инструментализиране на съдебната система и съучастието на съдиите в това; отново призовава съдии и прокурори бързо да бъдат включени в списъка на лицата, санкционирани от ЕС, а списъкът на санкционираните физически и юридически лица да бъде разширен, така че да включва Даниел Ортега и неговото вътрешно обкръжение;

15.  подчертава, че предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) е възможност за отстояване на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, и призовава всички участници да спазват тези принципи; посочва, че това няма да бъде възможно без действително прозрачното, всеобхватно и съдържателно включване на гражданското общество; призовава за изявление от срещата на високо равнище между ЕС и CELAC, в което да се изиска надлежно зачитане на правата на човека и в двата региона, по-специално в Никарагуа; припомня, че с оглед на Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и консолидира тези принципи; отново отправя искането си да бъде задействана „демократичната клауза“ от Споразумението за асоцииране с оглед на настоящите обстоятелства;

16.  призовава държавите членки да доразвият събраните от GHREN доказателства относно престъпленията срещу човечеството, извършени от никарагуанските органи, и да подкрепят прекратяването на безнаказаността в Никарагуа, включително чрез започване на официални разследвания и предприемане на правни действия срещу отговорните лица чрез упражняването на универсална юрисдикция; насърчава държавите членки да изправят Никарагуа пред Международния съд заради нарушаването на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по която Никарагуа е страна;

17.  осъжда безусловната подкрепа на никарагуанския режим за агресивната война на Русия срещу Украйна и изразява загриженост относно руската военна помощ, целяща по-нататъшни репресии срещу никарагуанското население; изразява съжаление относно нарастващата изолация на Никарагуа от международната общност; осъжда агресивната реторика на никарагуанските органи; отново заявява, че принципът на универсалност на правата на човека е крайъгълният камък на международното право;

18.  отново отправя призив за незабавната екстрадиция на Алесио Казимири в Италия;

19.  изисква от Председателския съвет да разреши изпращането на мисия за установяване на фактите с цел наблюдение на положението в Никарагуа;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, временното председателство на Общността на латиноамериканските и карибските държави, Ватикана и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) ОВ C 251, 30.6.2022 г., стр. 134. (2) ОВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 100. (3) ОВ С 125, 5.4.2023 г., стр. 76. (4) ОВ L 346, 15.12.2012 г., стр. 3. (5) ОВ L 268, 14.10.2022 г., стр. 22.

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно поуките, извлечени от досиетата „Пандора“ и други разкрития (2022/2080(INI))

P9_TA(2023)0249 A9-0095/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид Специален доклад № 03/2021 на Европейската сметна палата от 26 януари 2021 г., озаглавен „Обмен на данъчна информация в ЕС: солидна основа, пропуски в изпълнението“,

–  като взе предвид годишния доклад на Европейската сметна палата от 27 октомври 2022 г., озаглавен „Годишен доклад относно агенциите на ЕС за финансовата 2021 година“,

–  като взе предвид решението на Европейския омбудсман от 16 май 2022 г. относно начина, по който Европейската комисия се справя със ситуации на „кадрови въртележки“ между държавния и частния сектор, в които участват нейни служители (OI/1/2021/KR),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2022 г. с предложения до Комисията относно гражданството и пребиваването чрез инвестиционни схеми(1),

–  като взе предвид Специален доклад № 13/2021 на Европейската сметна палата от 28 юни 2021 г., озаглавен „Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г., озаглавена „Всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма – план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформиране на списъка на ЕС на данъчните убежища(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“)(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2021 г. относно досиетата „Пандора“: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно институции и органи в рамките на Икономическия и паричен съюз: предотвратяване на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация(7),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по развитие и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0095/2023),

А.  като има предвид, че досиетата „Пандора“ представляваха масово изтичане на данни, което Международният консорциум на разследващите журналисти започна да публикува на 3 октомври 2021 г., като документира действителните собственици на корпоративни образувания, установени в юрисдикции, които са обект на поверителност;

Б.  като има предвид, че 2,94 терабайта данни изтекоха към Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и бяха споделени с медийни партньори по света; като има предвид, че някои от досиетата датират от 70-те години на ХХ-ти век, но повечето от досиетата, разгледани от ICIJ, са създадени между 1996 г. и 2020 г.; като има предвид, че според сведенията новото изтичане на данни засяга над 330 политически фигури и държавни служители от почти 100 държави, включително 35 настоящи или бивши държавни или правителствени ръководители;

В.  като има предвид, че досиетата „Пандора“ разкриха как лица с висока нетна стойност на активите, включително политически изобличени лица, престъпници, държавни служители и знаменитости, биват подпомагани от посредници като банки, счетоводители и адвокатски кантори при учредяването на сложни корпоративни структури, регистрирани в юрисдикции, практикуващи строга поверителност, или данъчни убежища, в тясно сътрудничество с офшорни професионални доставчици на услуги, с цел предпазване на доходите и активите от данъчно облагане, налагане на санкции и други правни задължения и изпиране на пари и финансиране на тероризма;

Г.  като има предвид, че за съжаление, редица лица, отговорни за вземането на решения на високо равнище в ЕС, фигурират в досиетата „Пандора“;

Д.  като има предвид, че дейностите, разкрити в досиетата „Пандора“, включват злоупотреби с фиктивни дружества, фондации и тръстове за следните цели: анонимно закупуване на имущество и луксозни стоки и извършване на инвестиции и прехвърляне на пари между банкови сметки за незаконни цели, избягване на данъци и извършване на финансови престъпления, включително изпиране на пари и финансиране на тероризма;

Е.  като има предвид, че досиетата „Пандора“ са най-новото значително изтичане на данни, което разкрива вътрешните дела на офшорния финансов свят, след случаите „Люкс лийкс“ през 2014 г., „Суис лийкс“ през 2015 г., „Досиетата от Панама“ през 2016 г., „Досиетата от рая“ през 2017 г., „Мавриций лийкс“ през 2019 г., „Луанда Лийкс“ и досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN) през 2020 г., както и „Писмата Люкс“ през 2021 г.;

Ж.  като има предвид, че съгласно проучванията(8), размерът на финансовото богатство, държано в данъчни убежища през 2017 г., възлиза на 7 900 милиарда евро; като има предвид, че тази сума е равностойна на 8% от световния брутен вътрешен продукт; като има предвид, че в резултат на това се наблюдава загуба на данъчни приходи в размер на около 155 милиарда евро годишно в световен мащаб;

З.  като има предвид, че разкритията, съдържащи се в „Досиетата от Панама“ и „Суис лийкс“, показват, че 0,01 % от най-богатите хора държат около 50% от своето богатство в данъчни убежища, като те укриват около 25% от дължимите данъци чрез прикриване на активи и инвестиционни доходи в чужбина, което също така превръща данъчните измами във въпрос, свързан с неравенството(9);

И.  като има предвид, че практиките, описани в досиетата „Пандора“, допълнително засилват социалните и икономическите неравенства в нашите общества и подкопават значително доверието на гражданите във върховенството на закона и в нашата икономическа и демократична система; като има предвид, че насърчаването на социалната и икономическата справедливост е все по-важно в кризата, пред която понастоящем е изправен ЕС, дължаща се на агресивната война срещу Украйна, и последвалата криза, свързана с разходите за живот;

Й.  като има предвид, че данъчните престъпления са предикатни престъпления за изпирането на пари съгласно правото на ЕС и международните стандарти; като има предвид, че въпреки че не всички дейности, докладвани в досиетата „Пандора“, са незаконни или престъпни, те представляват избягване на данъци и злоупотреба с корпоративната тайна;

К.  като има предвид, че страните по Програмата за действие от Адис Абеба, заключителният документ на Третата международна конференция за финансиране на развитието се ангажираха да подобряват управлението на приходите чрез модернизирани, прогресивни данъчни системи и по-ефективно събиране на данъците, както и да засилват международното сътрудничество в областта на данъчното облагане;

Л.  като има предвид, че корпоративният подоходен данък съставлява по-голям дял от данъчните приходи и брутния вътрешен продукт в развиващите се страни, отколкото в богатите държави(10); като има предвид, че загубите, дължащи се на глобалното корпоративно данъчно облагане в развиващите се страни, се оценяват на между 6 и 13% от общите данъчни приходи в сравнение с 2 до 3% в държавите — членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)(11);

М.  като има предвид, че през октомври 2021 г. в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби беше постигнато съгласие по основано на два стълба решение за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката; като има предвид обаче, че някои развиващи се държави изразиха загриженост относно това глобално споразумение за корпоративно данъчно облагане или дори отказаха да го подкрепят (например Кения и Нигерия);

Н.  като има предвид, че според „Tax Transparency in Africa 2022: Africa Initiative Progress Report” (Данъчна прозрачност в Африка за 2022 г.: доклад за напредъка на инициативата за Африка), незаконните финансови потоци за континента се оценяват на между 50 и 80 милиарда долара (48-77 милиарда евро) годишно за континента;

О.  като има предвид, че през 2019 г. групата на Африка в ООН призова за конвенция на ООН относно данъчното облагане като важен инструмент за справяне с незаконните финансови потоци; като има предвид, че през февруари 2021 г. групата на високо равнище относно международната финансова отчетност, прозрачността и почтеността за постигане на Програмата до 2030 г. (групата FACTI) също включи предложение за данъчна конвенция на ООН като ключова препоръка в своя окончателен доклад;

П.  като има предвид, че Комисията и Съветът не са изпълнили изцяло препоръките на Парламента във връзка с досиетата „Пандора“, съдържащи се в неговата резолюция от 21 октомври 2021 г. относно досиетата „Пандора“: последици за усилията за борба с изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

Р.  като има предвид, че са стартирани редица европейски законодателни инициативи за справяне с вредните данъчни практики, които привличат лица с висока нетна стойност на активите или лица с луксозни активи;

С.  като има предвид, че въпреки десетилетието на данъчни скандали и законодателни реформи в ЕС, напредъкът на световно равнище за ограничаване на корпоративната тайна и офшорните данъчни измами и избягване на данъци е недостатъчен, както се вижда от досиетата „Пандора“; като има предвид, че липсата на прозрачност, включително чрез международен обмен на информация, е основна причина за свързаните с данъците незаконни финансови потоци;

Т.  като има предвид, че постигнатото през октомври 2021 г. решение, основано на два стълба, в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби поставя акцент върху справянето с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката; като има предвид, че развиващите се страни, включително Африканският форум за данъчна администрация, критикуват решението за пренебрегване на техните интереси и за това, че не са преодолени в достатъчна степен специфичните пропуски, които ограничават правата на данъчно облагане на африканските държави;

Общи съображения

1.  отчита, че журналистите и лицата, сигнализиращи за нередности, играят важна роля в разследването и разкриването на потенциални нарушения на данъчното право, както и на случаи на корупция, организирана престъпност и изпиране на пари; счита, че е необходимо да се защити допълнително поверителността на източниците на разследващата журналистика, включително на лицата, подаващи сигнали за нередности; приветства факта, че разследващите журналисти са разкрили сложна система от данъчни убежища, фиктивни корпорации и офшорни сметки, чиито действителни собственици са лица от висок обществен интерес;

2.  подчертава значението на защитата на свободата на журналистите да докладват по въпроси от обществен интерес, без да са изправени пред заплахата от скъпоструващи правни действия, включително когато получават поверителни, тайни или ограничени документи, набори от данни или други материали, независимо от техния произход;

3.  приветства предложението на Комисията за директива за защита на лицата, които се ангажират с публично участие, от явно неоснователни или свързани с тормоз съдебни производства(12), известна също като Директива за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността; припомня огромната финансова и психологическа тежест, която стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, оказват върху работата на журналистите и работещите в медиите, които също така създават „смразяващ“ ефект и водят до автоцензура; подчертава, че една силна директива на ЕС за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, трябва да предполага ясни разпоредби относно механизмите за преждевременно уволнение и ефективни санкции срещу инициаторите на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, включително от паричен характер; подчертава, че една ефективна рамка за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, не може да съществува при отсъствието на координирани допълнителни мерки, предприемани на национално равнище; призовава държавите членки да приемат законодателство за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

4.  подчертава, че разследващите журналисти и работещите в медиите често са подложени на силен финансов натиск и срещат големи трудности при получаването на финансови ресурси за проекти, разследващи данъчни престъпления, корупция или организирана престъпност; призовава Комисията да проучи допълнителни начини за увеличаване на наличното финансиране за медийния сектор, включително чрез създаване на специален постоянен фонд за разследваща журналистика;

5.  подчертава многобройните случаи, които станаха известни неотдавна, при които е използван шпионски софтуер за извършване на наблюдение на журналисти в ЕС, и посочва, че те будят изключителна тревога;

6.  изразява съжаление поради факта, че журналисти като Петер Рудолф де Врис, Дафне Каруана Галиция и Ян Куциак бяха убити във връзка с извършвани от тях журналистически разкрития; подчертава уязвимостта към заплахи и нападения срещу независими журналисти и работещи в медиите поради отсъствието на силна европейска законодателна рамка за тяхната защита; приветства Препоръка (ЕС) 2021/1534 на Комисията от 16 септември 2021 г. относно гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз(13); въпреки това подчертава, че това може да се счита само за отправна точка, и призовава за спешни действия за установяване на обвързващи мерки за гарантиране на защитата на журналистите и работещите в медиите в целия Съюз;

7.  отбелязва, че Швейцария преразгледа своя Федерален закон за банките и спестовните банки относно банковата тайна в рамките на приемането на общия стандарт за предоставяне на информация (ОСПИ) за обмен на информация относно финансовите отчети; изразява съжаление обаче, че банковата тайна остава в сила за информация, която не попада в обхвата на ОСПИ; изразява загриженост, че правилата за банковата тайна в Швейцария все още се прилагат за юрисдикции, които не са част от ОСПИ, и за швейцарски граждани, включително швейцарски журналисти, което обяснява защо на швейцарските журналисти първоначално не е било разрешено да съобщават за досиетата „Пандора“ или да бъдат част от консорциума за разследване; приветства всяка бъдеща реформа на член 47 от швейцарския Федерален закон за банките и спестовните банки, за да се гарантира подходяща свобода на печата;

8.  изразява съжаление поради факта, че 24 държави членки не са транспонирали и съобщили за транспонирането на Директивата(14) за лицата, сигнализиращи за нарушения, в определения срок; приветства факта, че Комисията е започнала производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу най-малко 19 държави членки за това, че не са транспонирали директивата; посочва, че въвеждането и прилагането на съществуващите правила са от решаващо значение; изразява съжаление относно широкото използване на споразумения за поверителност за служителите в корпоративния сектор без предоставяне на точни правни консултации; призовава държавите членки, които все още не са сторили това, да транспонират директивата в националното си право в спешен порядък; призовава Комисията да използва всички инструменти, с които разполага, за да се справи с нетранспонирането на тази директива от държавите членки;

9.  очаква с нетърпение доклада на Комисията, който предстои да бъде публикуван през декември 2023 г., относно прилагането на Директивата на ЕС от 2019 г. за лицата, сигнализиращи за нередности; призовава Комисията да се консултира със заинтересованите страни, когато е целесъобразно, относно начините за подобряване на директивата;

10.  подчертава факта, че незаконните финансови потоци са въпрос на глобално управление; настоятелно призовава ЕС да покаже силна политическа воля и решимост в борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци с цел защита на единния пазар, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките в интерес на развитието, залегнал в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

11.  подчертава факта, че практиките, разкрити в досиетата „Пандора“, оказват особено сериозно въздействие върху фискалното пространство и публичните разходи, по-специално в развиващите се страни, и подкопават принципите на правовата държава и доверието в световната финансова система за повишаване на жизнения стандарт в развиващите се страни по света; подчертава необходимостта от работа в рамките на глобалните международни форуми;

12.  подчертава международния ангажимент за значително намаляване на незаконните финансови инструменти до 2030 г., както е посочено в Програмата за действие от Адис Абеба и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; отбелязва, че използването на съществуващите официални фондове за развитие за субсидиране на частни инвестиции може да бъде свързано с компромиси по отношение на тяхната ефективност при изпълнението на целите за устойчиво развитие;

13.  отбелязва редица международни инициативи относно автоматичния обмен на информация за целите на спазването на данъчното законодателство, както и общия стандарт за предоставяне на информация на ОИСР за автоматично докладване на информация относно офшорните финансови сметки на чуждестранни лица в тяхната юрисдикция на местопребиваване и работата на съвместната международна работна група на ОИСР относно мрежата за споделено разузнаване и сътрудничество, в която понастоящем участват 19 държави — членки на ЕС;

14.  подчертава, че данъчната прозрачност и обменът на информация са от съществено значение за пресичането на незаконните финансови потоци и за по-голямо мобилизиране на вътрешни ресурси, което е от особено значение за постигането на целите за устойчиво развитие и на Програма 2063 на Африканския съюз, особено в настоящия контекст, характеризиращ се с нарастващ дълг, въздействието на пандемията от COVID-19 и последиците от войната в Украйна за африканските икономики;

15.  призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни в борбата срещу незаконните финансови потоци и данъчните измами от страна на дружества от ЕС и мултинационални дружества, както и да гарантира, че данъците се плащат там, където се създават реалната икономическа стойност и печалбите, за да се спре свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

16.  подчертава, че през 2019 г. групата на Африка в ООН призова за конвенция на ООН относно данъчното облагане за да се помогне за справянето с незаконните финансови потоци; счита, че един всеобщ междуправителствен орган под егидата на ООН с мандат да се занимава с всички аспекти на незаконните финансови потоци би могъл да спомогне за включването на всички развиващи се страни в процеса на вземане на решения по данъчни въпроси и би могъл да бъде ефективен инструмент за борба с избягването на данъци, неправилното фактуриране в търговията, прехвърлянето на печалби и всички форми на незаконни търговски и фискални дейности на световно равнище;

17.  призовава ЕС да подкрепи създаването на рамкова конвенция на ООН в областта на данъчното облагане с цел укрепване на международното сътрудничество и управление в областта на данъчното облагане и свързаните с търговията незаконни финансови потоци; подчертава необходимостта от въвеждане на прозрачно и приобщаващо вземане на решения, при което всички държави да могат да преговарят като равни;

18.  припомня, че избягването на данъци измества данъчната тежест от по-големите предприятия към по-малките и средните предприятия, както и към потреблението чрез данък върху доходите на физическите лица и данък върху добавената стойност, което е особено проблематично в най-слабо развитите държави, където МСП, микропредприятията и неформалните търговци съставляват по-голямата част от икономическата дейност и са по-уязвими при значително намалени доходи и несигурност; припомня, че огромните финансови загуби за развиващите се страни, предизвиквани от укриването на данъци, е един от основните фактори, които сериозно влошават задлъжнялостта на много от тях;

19.  изразява съжаление във връзка с факта, че редица високопоставени лица в ЕС, отговорни за вземането на решения, бяха включени в досиетата „Пандора“ и неотдавнашните медийни разследвания, включващи твърдения за незаконно придобито имущество, интереси в дружества за изкопаеми горива или активи в данъчни убежища; посочва в допълнение към това, че имената в досиетата „Пандора“ включват политически лидери в развиващи се страни, които са силно зависими от помощта на Европейския съюз;

20.  счита, че поради правилото за единодушие, заложено в ДФЕС, за приемане на данъчно законодателство в ЕС, лицата, отговорни за вземането на решения на високо равнище, обвинени в неправомерни действия, може да имат значително по-голям ефект за блокиране на законодателството за борба с отклонението от данъчно облагане или избягването на данъци или за определяне на ефективността на резултатите от него;

21.  припомня, че правителствените министри и законодателите имат основното задължение да спазват закона в най-пълна степен и винаги да действат в съответствие с духа на закона; посочва, че неизпълнението на това задължение подкопава общественото доверие в правителството, което е основа на държавата; посочва, че членовете на семействата на видни политически личности могат да участват в случаи на измама и отклонение от данъчно облагане и следователно са обект на законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

22.  подчертава, че е важно да се гарантират високи стандарти на почтеност, честност и отговорност сред държавните служители в ЕС и в държавите членки, както и насърчаването, в рамките на тази среда, на дух на чувство за дълг и лична порядъчност; припомня задължението на членовете на Европейския парламент да оповестяват всички „финансови интереси, които биха могли да повлияят на изпълнението на задълженията на члена на ЕП“;

23.  призовава държавите членки да гарантират, че те разполагат с мерки и системи с достатъчни човешки и финансови ресурси, изискващи от публичните длъжностни лица да декларират всички имащи връзка с темата външни дейности, заетост, инвестиции, активи и значителни подаръци или облаги, които могат да доведат до конфликт на интереси по отношение на техните функции; подчертава значението на наличието на системи за докладване и проверка на тази информация и за независима оценка на конфликтите на интереси, когато такива възникват, както и за осигуряване на възпиращи санкции в случаи на неспазване на задълженията за оповестяване;

24.  отбелязва член 12 от Регламент № 31 (ЕИО)(15), който забранява на държавните служители в ЕС действия или поведение, които биха могли да повлияят неблагоприятно на тяхната длъжност;

Роля на посредниците за улесняване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци

25.  посочва, че съгласно проучване, извършено през 2018 г., така наречените четири големи счетоводни дружества – PwC, EY, Deloitte и KPMG – представляват 87% от световния пазарен дял на данъчните консултации(16); подчертава заплахата, която подобен фактически олигопол може да представлява за самия пазар на счетоводни и консултантски услуги, както и за потенциалното влияние, което тези дружества могат да оказват върху данъчните разпоредби; призовава Комисията да извърши проучване относно пазара на данъчни консултации, за да разполага с актуална информация относно пазарния дял на големите счетоводни дружества;

26.  изразява съжаление относно факта, че както стана ясно от досиетата „Пандора“(17), PwC, заедно с други големи счетоводни дружества, е изиграла централна роля в подпомагането на руските олигарси с инвестициите им на Запад чрез мрежите си от офшорни фиктивни дружества(18); подчертава, че такива мрежи може би възпрепятстват прилагането на санкциите на ЕС срещу руски лица; изразява съжаление относно липсата на видими разследвания на посредническия сектор в ЕС след публикуването на досиетата „Пандора“ и санкциите на ЕС срещу руските олигарси; призовава органите в държавите членки да разследват всички нарушения от страна на тези дружества;

27.  посочва, че в контекста на агресията на Русия срещу Украйна и нейните хибридни действия срещу държави от ЕС, разследванията на активите и инвестициите на руските олигарси следва да бъдат основен приоритет, тъй като са от стратегическо значение за сигурността на ЕС;

28.  посочва, че проучванията сочат(19), че дружествата за професионални услуги в световен мащаб (GPSF) изпълняват ролята на „центрове за професионално развитие“, като 68% от специалистите в областта на трансферното ценообразуване в многонационални корпорации са работили преди това в глобално дружество за професионални услуги; призовава Комисията да предоставя информация относно случаи на „кадрова въртележка“ между дружествата за професионални услуги в световен мащаб и наемането на служители на данъчните органи в такива дружества; призовава държавите членки да гарантират приемането на правила срещу „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“, включително периодите на прекъсване („охлаждане“), по отношение на длъжностните лица в данъчните администрации, като това се придружава от подходящи механизми за гарантирано прилагане;

29.  изразява загриженост във връзка с неотдавнашното „отпътуване“ на бившия директор на ОИСР по данъчните въпроси към частния сектор; призовава държавите членки и Комисията да окажат натиск върху ОИСР да спазва собствените си препоръки от 2010 г. относно принципите за прозрачност и почтеност при лобиране и да въведе ясни периоди на прекъсване и строга политика относно ситуациите на „кадрови въртележки между публичния и частния сектор“; призовава държавите членки също така да спазват тези стандарти по отношение на международните организации, в които членуват, за да се избягват конфликти на интереси и кадрова въртележка между държавния и частния сектор;

30.  призовава Комисията и държавите членки допълнително да анализират и, когато е целесъобразно, да разглеждат потенциалните конфликти на интереси, произтичащи от предоставянето на правни консултации, данъчни консултации и одиторски услуги при консултиране както на корпоративни клиенти, така и на публични органи; отново призовава Комисията да обмисли въвеждането на мерки за ясно отделяне на счетоводните дружества от доставчиците на финансови или данъчни услуги, както и от всички консултантски услуги, като начин за справяне с конфликтите на интереси;

31.  изразява загриженост във връзка с продължаващия скандал с изтичането на данъчна информация от страна на PwC Австралия, при който партньор на PwC, участвал в разработването на закони, предназначени да спомагат за решителното предотвратяване на многонационалното избягване на данъци в Австралия, според твърденията е споделил поверителна информация с колеги, които са спечелили бизнес на гърба на неговите насоки; призовава Комисията и органите на държавите – членки на ЕС, да си сътрудничат със своите австралийски партньори и да преценят дали подобни случаи на конфликт на интереси са се случили в ЕС;

32.  подчертава настоящата забрана одиторите да предоставят консултантски услуги, включително данъчни консултации(20), на предприятия от обществен интерес; приветства наскоро обявеното разделяне на дейностите на едно от четирите големи счетоводни дружества на отделни дружества за одит и консултации, с което се показва, че такова разделение е постижимо(21);

33.  подчертава доклада на Сметната палата, в който се заключава, че използването на външни консултанти от Комисията „е породило потенциални рискове от прекомерна зависимост, конкурентно предимство, концентрация на доставчици и евентуални конфликти на интереси“, както и че „Комисията не следи, не управлява и не ограничава в достатъчна степен тези рискове на корпоративно равнище“(22); призовава Комисията изпълни всички препоръки на Сметната палата; призовава Комисията да оценява надлежно всички рискове от конфликти на интереси в процеса на възлагане на договори на частни дружества и да гарантира диверсифицирани източници на консултации; подчертава, че е важно публичните органи да разполагат с вътрешни ресурси и експертен опит, за да изпълняват своите функции;

34.  подчертава ограниченията на саморегулирането на сектора на нефинансовите посредници; приветства факта, че Комисията подготвя нови законодателни инициативи относно регулирането на посредниците чрез акт, осигуряващ рамката на дейностите на способстващите фактори, за да се справи с ролята на способстващите фактори, участващи в улесняването на отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че рамката включва строго правоприлагане срещу посредници, които създават и управляват схеми, позволяващи укриване на данъци и агресивно данъчно планиране, както и улесняващи и допринасящи за укриването на богатство и активи; в този контекст настоятелно призовава Комисията да продължи да подобрява обмена на информация между данъчните администрации на държавите членки и сътрудничеството на световната сцена; очаква предложението на Комисията, което следва да бъде целенасочено и пропорционално;

35.  подчертава предложението на Комисията за Директива относно административното сътрудничество (DAC8), което разширява автоматичния обмен на предварителни трансгранични данъчни становища в DAC6, така че то да обхваща физически лица с висока нетна стойност на активите; подчертава значението на честното и справедливо сътрудничество между националните данъчни органи, за да може системата за обмен на информация да бъде ефективна;

36.  приветства факта, че с Директивата относно административното сътрудничество (DAC6) вече е въведен задължителен режим на оповестяване за определени трансгранични данъчни споразумения; отбелязва, че е завършена повече от една пълна година на отчитане; призовава Комисията да анализира дълбочината и обхвата на отчитането и да установи възможните недостатъци; призовава Комисията да информира Европейския парламент за своите констатации;

37.  настоява, че избягването на данъци облагодетелства само малцина; отбелязва констатацията на ОИСР, че свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) засягат всички държави и че „по-голямата зависимост на развиващите се страни от корпоративния подоходен данък означава, че те страдат непропорционално от свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“(23), което подхранва вътрешното неравенство;

Вредни практики при некорпоративните данъчни режими

38.  отбелязва факта, че както показаха досиетата „Пандора“, схемите за защита на активите на физически лица с висока нетна стойност на активите от държавните органи чрез корпоративни офшорни услуги станаха много сложни; отбелязва, че разкритията са показали как богати хора плащат малко или никакви данъци, като променят местожителство си за данъчни цели и като преразпределят капитали през границите,

39.  обръща внимание на въздействието на новите технологии (напр. криптоактиви), които създават нови предизвикателства в областта на избягването на данъци и изпирането на пари, за които може да са необходими нови, подходящи и целенасочени разпоредби;

40.  подчертава, че свиването на данъчната основа се улеснява от факта, че изходящите дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения (роялти) и лихви не подлежат на облагане с данък, удържан при източника, и че няма общи правила и процедури, които да гарантират ефективното данъчно облагане на потоците в рамките на ЕС; припомня неотдавнашните изследвания, които показват големи различия сред държавите членки при прилагането на данъци, удържани при източника, като ставките варират между 0 % и 35 %; посочва факта, че ставките, прилагани за данъка, удържан при източника, в двустранните данъчни спогодби често са по-ниски от стандартните ставки; призовава Комисията и държавите членки да координират рамка за данък, удържан при източника, която гарантира, че всички дивиденти, лихви и роялти се облагат поне веднъж с минимална ефективна данъчна ставка;

41.  отбелязва, че скандалите със спекулативните сделки с дивиденти, още известни като схеми „cum-ex“ и „cum-cum“, бяха едни от най-големите скандали за данъчни измами в историята на ЕС, които струваха 140 милиарда евро на държавите - членки на ЕС. подчертава, че наличието на хармонизирана система на ЕС за удържане на данък при източника ще спомогне за предотвратяването на данъчните измами, двойното данъчно облагане и двойното данъчно необлагане; поради това отново заявява необходимостта от обща система за удържане на данъците при източника;

42.  отбелязва успоредно с това тенденция държавите, и по-специално държавите – членки на ЕС, да приемат правни рамки, предназначени да привличат физически лица с висока нетна стойност на активите, чуждестранни пенсионери и висококвалифицирани работници да инвестират или живеят на тяхна територия, по-специално като им предоставят щедри данъчни облекчения и освобождавания, които не се прилагат за гражданите на съответната държава, в допълнение към предлагането на „златни визи“ и продажбата на възможности за гражданство; посочва, че тези видове възможности може да са облагодетелствали руските олигарси, на които оттогава са наложени целенасочени санкции;

43.  заявява отново своята загриженост, че схемите за предоставяне на гражданство или местожителство въз основа на финансови инвестиции, известни също като „златни паспорти“, са неприемливи от етична, правна и икономическа гледна точка и пораждат редица сериозни рискове за сигурността на гражданите на Съюза, като например рискове, произтичащи от изпирането на пари и корупцията;

44.  настоятелно призовава Комисията да предостави подробна информация относно напредъка, постигнат от държавите членки при отмяната или отнемането на гражданството или разрешението за пребиваване на руски или беларуски граждани, които са получили своя статут срещу инвестиции;

45.  изразява особена загриженост от видимото краткосрочно увеличение от 14 милиарда щатски долара на трансгранични депозити, държани в държави, предлагащи гражданство и пребиваване чрез инвестиционни схеми, което предполага използването на тези схеми като регулаторен арбитраж за заобикаляне на разкриването, наложено съгласно Шестата директива относно административното сътрудничество (ДАС6)(24);

46.  отбелязва, че правителствата обикновено използват два инструмента за привличане на данъкоплатци и на мобилни данъчни основи за данъчното облагане на доходите на физическите лица и имуществото: (най-добри) данъчни ставки и преференциални данъчни режими, насочени към чужденци с високи доходи и богатство;

47.  отбелязва нарастващия брой данъчни режими в държавите – членки на ЕС, които имат за цел да привличат чуждестранни „цифрови номади“, физически лица с висока нетна стойност на активите или пенсионери; отбелязва, че някои данъчни режими представляват значителен потенциал за злоупотреби, което подкопава данъчните основи на други държави; подчертава, че според проучване, извършено от данъчната обсерватория на ЕС(25), множество държави членки имат специфични данъчни режими, предназначени да привличат чуждестранни доходи или богатства, които според изследователите представляват различна степен на вредност;

48.  отбелязва, че според данъчната обсерватория тези видове преференциални схеми генерират загуба на приходи в размер на над 4,5 милиарда евро годишно за ЕС като цяло; изразява съжаление, че някои държави членки прекратяват схемите за „златен паспорт“, като същевременно създават специални данъчни режими за доходи и богатство, притежавани или придобивани от чуждестранни граждани;

49.  изразява загриженост, че съществува значителна възможност за вредна конкуренция в тази област и за увеличаване на социалните и икономическите неравенства, тъй като породената от данъци мобилност е висока сред данъкоплатците, които са богати по отношение на доходи и богатство(26), докато немобилните лица, тенериращи доходи, плащат пропорционално по-високи данъци отколкото мобилните хора, генериращи доходи;

50.  призовава Комисията, без да се засягат нейните правомощия съгласно Договорите, да направи оценка на въздействието на тези данъчни режими върху единния пазар и приходите на държавите членки, както и на всички вредни данъчни практики, които нарушават конкуренцията извън областта на корпоративното данъчно облагане в ЕС;

51.  подчертава потенциалното въздействие на дистанционната работа върху разпределянето на права на данъка върху доходите на физическите лица и на статута на местно лице за данъчни цели в ЕС; призовава Комисията да предприеме необходимите законодателни мерки, за да гарантира правна сигурност и данъчна справедливост за трансграничните работници и самостоятелно заетите лица в ЕС в това отношение; отбелязва, че данъкът върху доходите на физическите лица е най-големият източник на данъчни приходи за повечето държави - членки на ЕС;

52.  призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля в ОИСР, и по-специално в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20, за създаване на еднакви условия на конкуренция в областта на данъчното облагане на капиталовите печалби и да ограничат вредните данъчни практики, насочени към привличането на доходи, богатство и активи, притежавани или придобити от чуждестранни лица или в чужбина;

53.  подчертава, че като се имат предвид единният пазар и свободата на движение на капитали в рамките на ЕС, различията в данъчното облагане на капиталовите печалби в ЕС(27) могат да доведат до прехвърляне на богатството и избягване на данъци в държавите членки;

54.  отбелязва, че с недвижимите имоти се извършват широко разпространени злоупотреби за целите на изпирането на пари и данъчните измами, както се вижда от досиетата „Пандора“; отбелязва освен това, че данъчното облагане на недвижимите имоти в ЕС изобщо не е координирано; отбелязва със загриженост рязкото увеличение на цените на недвижимите имоти в ЕС и финансиализацията на жилищата; изразява загриженост относно потенциално нарушаващото въздействие на режимите, предвиждащи фондове за инвестиции в недвижими имоти с ниски данъци; призовава Комисията да направи оценка на въздействието, предизвикано от липсата на координация на данъчното облагане на недвижимите имоти в ЕС, както и да направи оценка на въздействието на режимите с ниски данъци върху финансиализацията на жилищния сектор; припомня важната роля на националните цифрови поземлени регистри за засилване на борбата срещу данъчните престъпления в целия ЕС;

Недобросъвестно използване на фиктивни дружества и „непрозрачни“ структури и борба с укриването и избягването на данъци в юрисдикции, които заемат видно място в досиетата „Пандора“

55.  припомня, че данъчните престъпления се признават за предикатно престъпление на изпирането на пари, което често е свързано с организираната престъпност, корупцията и финансирането на тероризма; подчертава, че основното предизвикателство, установено за прилагането на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма(28), е липсата на пряка приложимост на тези правила и разпокъсаността, произтичаща от различаващите се национални подходи; приветства предложения законодателен пакет за борба с изпирането на пари; подчертава значението на засилването на координацията между националните правни рамки за преодоляване на пропуските и подобряването на надзора чрез създаването на Европейски орган за борба с изпирането на пари с подходящи ресурси и правомощия;

56.  отбелязва, че някои юрисдикции, като например Обединеното кралство, са въвели контролен механизъм за случаи на „необяснима“ поява на богатство, насочен към разкриване на приходи от престъпна дейност; подчертава, че този механизъм включва съдебна заповед, с която от лице, за което има основание да се подозира, че е замесено в тежко престъпление или е свързано с лице, замесено в тежко престъпление, се изисква да обясни естеството и степента на своя интерес към конкретно имущество и да обясни как е придобито имуществото, когато има разумни основания да се подозира, че известният законно получен доход на съответното лице би бил недостатъчен, за да му позволи да придобие това имущество; приканва Комисията да направи оценка на въздействието и осъществимостта на подобна мярка на равнището на Съюза, за да се даде възможност на правоприлагащите органи да разследват по-добре произхода на незаконно придобитите активи и да си възстановяват приходите от престъпна дейност, като същевременно се гарантират пропорционалността и правата на обвиняемите;

57.  отбелязва липсата на прозрачност от страна на Комисията и членовете на ЕП по отношение на постигнатия напредък в замразяването и изземването на активите на санкционираните лица; настоятелно призовава държавите членки и органите на ЕС да полагат реални усилия за възстановяване на парични средства с незаконен произход; призовава Комисията да публикува списък на активите, които са били замразени или конфискувани след руското нашествие в Украйна; приветства предложението на Комисията от 2022 г. относно възстановяването и конфискацията на активи;

58.  призовава Комисията да използва пълноценно преразгледаната методология за идентифициране на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849 и след собствена задълбочена оценка и когато е приложимо, като взема предвид оценките на Специалната група за финансови действия (FATF), да не се колебае да включва в списъка на високорисковите трети държави юрисдикции, които не са посочени в списъците на FATF;

59.  подчертава значението на укрепването на инструментите за достъп на органите до информация относно собствеността върху конкретни активи с висока стойност и по този начин до ефективно ограничаване на усилията за заобикаляне на целенасочените финансови санкции и за борба с изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

60.  отбелязва, че въпреки прилагането на европейското и националното законодателство относно прозрачността на действителните собственици, както е докладвано от неправителствени организации(29), качеството на данните в някои публични регистри на ЕС се нуждае от подобрение; настоятелно призовава държавите членки да отделят подходящи ресурси, включително достатъчен персонал и технологии, за обработване и пълноценно използване на данните; призовава Комисията да издаде насоки или да предоставя подкрепа на държавите членки и докладващите органи, за да се гарантира качеството на съдържащите се в регистрите данни;

61.  припомня значението на прозрачността на информацията относно действителните собственици по света; припомня, че прозрачността по отношение на собствеността и контрола върху дружествата, тръстовете и други правни субекти е от решаващо значение за воденето на борба с незаконните финансови потоци; отбелязва, че в досиетата „Пандора“ са посочени примери за физически лица, които заобикалят прозрачността по отношение на действителните собственици в държавите членки; изразява обаче съжаление във връзка със забавянето на създаването на Системата за взаимно свързване на регистрите на действителните собственици (Beneficial Ownership Registers Interconnection System — BORIS) в ЕС поради технически трудности; изразява съжаление относно факта, че забавянията в държавите членки и цялостната липса на координация в процеса на изпълнение подкопават ефективността на една функционираща система за взаимно свързване, и призовава всички участници спешно да се справят с това забавяне; подчертава, че достъпът до адекватна, точна и актуална информация за действителните собственици и проверките на юридическите лица е ценен инструмент в борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

62.  приветства преразглеждането на Препоръка № 24 от Специалната група за финансови действия (FATF), която изисква от държавите да предотвратяват злоупотребата с юридически лица с цел изпиране на пари или финансиране на тероризма; подчертава, че отсега нататък държавите следва да изискват информацията за действителните собственици да се съхранява от публичен орган или структура, функционираща като регистър на действителните собственици или алтернативен ефикасен механизъм;

63.  подчертава, че напредъкът в борбата с използването на анонимни дружества може да бъде възможен само ако информацията относно действителните собственици е лесно и своевременно достъпна във всички юрисдикции и ако органите могат да използват тази информация и да извършват кръстосана проверка на данните за целите на разследването;

64.  приветства освен това факта, че Специалната група за финансови действия извършва преглед на Препоръка № 25 относно прозрачността и информацията за действителните собственици на правните договорености; във връзка с това счита, че подобно на вече предвиденото в правото на ЕС, тази препоръка следва да определи, че тръстовете или други подобни правни договорености следва да бъдат регистрирани и че достъпът до информация за действителните собственици на тръстове е поне толкова всеобхватен, колкото понастоящем се определя от правото на ЕС;

65.  отбелязва решението на Съда на ЕС по свързани дела C-37/20 и C-601/20 от 22 ноември 2022 г. относно достъпа на широката общественост до информация относно действителните собственици, както е предвидено в 5-ата директива на ЕС относно борбата с изпирането на пари, което Съдът счете за невалидно, с изключение на онези, които могат да претендират за законен интерес от получаване на достъп до информацията; призовава държавите членки, които са премахнали достъпа до данни за действителните собственици за звената за финансово разузнаване (ЗФР), компетентните органи и задължените субекти в резултат на решението, да ги възстановят незабавно;

66.  отново заявява заключенията си относно факта, че, както се посочва в досиетата „Пандора“, някои американски щати, като например Южна Дакота, Аляска, Уайоминг, Делауер и Невада, са се превърнали в центрове за финансова и корпоративна тайна; изразява съжаление относно липсата на видим напредък или политическа воля в тези щати за осъществяване на необходимите реформи след разкритията;

67.  приветства приемането на първото окончателно правило относно отчитането на действителните собственици съгласно Закона за корпоративната прозрачност на САЩ; изразява съжаление относно липсата на политическа воля в САЩ за споделяне на информация относно финансовите сметки на граждани, които не са граждани на САЩ; отново призовава САЩ да се присъединят възможно най-скоро към общия стандарт на ОИСР за предоставяне на информация и призовава Комисията и държавите членки да започнат нови преговори със САЩ в рамките на ОИСР, за да се постигне цялостна реципрочност в рамките на съвместно договорен и засилен стандарт за предоставяне на информация;

68.  припомня, че в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие, се оценява дали дадена юрисдикция има поне рейтинг „до голяма степен в съответствие“ с ОСПИ съгласно Световния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели; призовава Съвета да извърши повторна оценка на САЩ в контекста на списъка на ЕС, по-специално по отношение на критериите за данъчна прозрачност;

69.  призовава Конгреса на САЩ да приеме законопроекта за създаване на нови органи за борба с изпирането на пари и рисковете за сигурността от страна на предприятията, който би изисквал нефинансовият/посредническият сектор да изпълнява задължения за надлежна проверка на своите клиенти, както се препоръчва от стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF);

70.  отбелязва, че е възможно фиктивните дружества да бъдат използвани неправомерно за агресивно данъчно планиране или отклонение от данъчно облагане; приветства предложението на Комисията за директива на Съвета за определяне на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели и за изменение на Директива 2011/16/ЕС(30); изразява съжаление относно факта, че въпреки постигнатия напредък по техническите въпроси, Съветът по икономически и финансови въпроси не обсъди текста на заседанието си от 16 май 2023 г. и няма да бъде постигнато споразумение по време на шведското председателство; призовава Съвета бързо да приеме предложението без по-нататъшно забавяне, като вземе предвид становището на Парламента; подчертава, че установяването на нови стандарти за прозрачност във връзка с неправомерното използване на фиктивни дружества ще помогне да се гарантира, че данъчните органи могат по-лесно да откриват злоупотребите с тях; призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават глобалното регулиране на задължителните изисквания за търговска същност на дружествата като инструмент за предотвратяване на избягването на данъци;

71.  отбелязва със загриженост, че последните резултати от партньорската проверка на Глобалния форум относно правоприлагането на стандарт за автоматичен обмен на финансова информация (CRS) и, за първи път, резултатите от първите прегледи на ефективността на практическото прилагане на CRS показват, че рамката, въведена от редица държави членки, се нуждае от подобрение, за да отговаря изцяло на изискванията(31); призовава Комисията да вземе предвид резултатите от партньорската проверка при своя мониторинг на прилагането на директивите за административно сътрудничество (DAC) в държавите членки;

72.  отбелязва одобрението на Съвета относно разширяването на обхвата на Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията; подчертава, че преразглеждането на този Кодекс за поведение въвежда понятието „данъчни характеристики с общо приложение“, които ще се считат за вредни, ако водят до двойно данъчно необлагане или двойно или многократно използване на данъчни облекчения, както беше поискано от Парламента; приканва групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) да използва в неговата цялост преразгледания си мандат;

73.  приветства факта, че включването в списъка на ЕС на данъчните юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели, даде възможност за по-добро законодателство и данъчни практики в някои развиващи се страни чрез техническо сътрудничество и политически диалог с цел справяне с установените данъчни проблеми;

74.  изразява съжаление обаче във връзка с нежеланието на Съвета да постигне съгласие по предстоящия критерий за прозрачност по отношение на крайните действителни собственици, чието укриване беше обща характеристика на схемите, изложени в „Досиетата Панама“, и ключов фактор, допринасящ за продължаването и успеха на тези схеми;

75.  призовава отново за разширяване на обхвата на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), по-специално така че той да включва преференциалните режими за данъчно облагане на доходите или капитала на физическите лица или режимите на данъка върху доходите и имуществото на физическите лица, които са считани за вредни;

76.  в допълнение към това, припомня резолюциите на Парламента относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища и относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“); призовава Съвета да възобнови обсъжданията относно цялостна реформа на Кодекса и да изпълни препоръките на Парламента, по-специално да обърне внимание на факта, че няколко отделни държави членки разполагат с по-всеобхватни черни списъци, отколкото на ЕС като цяло, което показва, че на равнището на ЕС биха могли да се прилагат по-строги критерии;

77.  призовава Съвета да включи по-специално като самостоятелен критерий автоматичното включване в списъка на юрисдикции извън ЕС с нулева ставка на корпоративния данък или без данъци върху печалбите на дружествата или физическите лица; отбелязва със загриженост, че е възможно държави извън ЕС да отменят неотговарящи на изискванията данъчни режими, но да ги заменят с нови, които са потенциално вредни за ЕС;

78.  изразява съжаление относно липсата на демократична отчетност в процеса на изготвяне на „списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели“; припомня, че понякога Съветът изглежда се ръководи от дипломатически или политически мотиви, а не от обективни оценки, когато решава да премести държави от „сивия списък“ в „черния списък“ и обратно; подчертава, че това подкопава надеждността, предсказуемостта и полезността на списъците; призовава за провеждане на консултации с Парламента при изготвянето на списъка и за задълбочено преразглеждане на критериите за проверка;

79.  подчертава, че досиетата „Пандора“ допълнително напомнят за необходимостта от повишаване на ефективността на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие, така че той да служи не само като инструмент за подпомагане на субектите и органите на ЕС да идентифицират рискови субекти и да предприемат предпазни мерки, но също така активно да насърчават и да си сътрудничат с държавите за извършване на реформи с цел спазване на международните данъчни стандарти;

80.  подчертава, че въпреки че трябва да се състави списък и че защитните мерки трябва да се прилагат без колебание, когато е целесъобразно, ЕС трябва да се ангажира с по-системни и прозрачни процедури за сътрудничество и консултации с развиващите се държави, които не разполагат с подходящи данъчни практики, преди да се прилагат каквито и да било принудителни мерки, особено по отношение на това да се гарантира, че на органите на тези държави вече са били предоставени знания и възможности за изграждане на капацитет;

81.  приветства споразумението на ОИСР/Г-20 от октомври 2021 г. относно реформата на международните правила за корпоративно данъчно облагане; посочва, че след като бъде приложен, Стълб II от споразумението ще въведе глобална минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15%, приложима за дружества с годишни приходи над 750 милиона евро, което следва да спомогне за намаляване на използването на данъчни убежища в световен мащаб; подчертава значението на прилагането на ефективна данъчна ставка от 15%, както е договорено в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 на равнището на ЕС;

82.  припомня, че предстоящият глобален минимален корпоративен данък ще определи фиксирана базова линия за корпоративно данъчно облагане, като по този начин ще се води борба с избягването на корпоративното данъчно облагане; приветства постигнатия напредък и насърчава усилията за надграждане върху него; призовава произтичащият от това фискален капацитет да се използва за изграждане на по-издръжливи, устойчиви и равнопоставени общества; призовава за международно сътрудничество относно минималния корпоративен данък и за въвеждане на по-добри мерки за прозрачност, за да се улесни наказателното преследване на лицата, извършващи данъчни измами; подчертава, че многонационалните корпорации следва да плащат данъци в държавите, в които извършват своите икономически дейности и където се създава стойност; смята, че разпределението на правата на данъчно облагане между държавите трябва да бъде справедливо, равноправно и в съответствие с целта за намаляване на неравенствата между държавите; призовава държавите — членки на ЕС, да изпълнят тази амбиция и да дадат политическата си подкрепа за този глобален проект;

83.  посочва, че няколко държави членки са запазили системи за преференциално корпоративно данъчно облагане, което може би е довело до загуби на данъчни приходи в размер на милиарди за други държави членки; призовава за повече прозрачност по отношение на преференциалните данъчни системи, както и за по-голяма данъчна солидарност между държавите — членки на ЕС; освен това отбелязва, че определени непропорционални входящи и изходящи потоци от преки чуждестранни инвестиции и пасивни доходи преминават през няколко държави членки и че тези потоци отразяват поне отчасти „фантомни“ инвестиции, както ги наричат изследователите от МВФ(32), които може би целят да спомагат за избягване на данъчното облагане и за изпиране на пари.

84.  призовава Комисията да продължи да наблюдава държавите членки, които способстват за агресивно данъчно планиране, да докладва на Европейския парламент по този въпрос, да представя специфични за всяка държава препоръки за борба с агресивното данъчно планиране и да упражнява натиск върху тези държави членки, така че те да прилагат реформите.

85.  настоява, че за да извърши бъдещите законодателни реформи на данъчната политика, които са необходими за ефективно справяне с проблемите, подчертани в досиетата „Пандора“, Комисията следва да проучи всички възможности, предлагани от ДФЕС, за да направи вземането на решения по-ефикасно;

86.  подчертава, че въпреки че международното сътрудничество е от съществено значение за прекратяване на избягването на данъци и е от жизненоважно значение за постигането на справедливи и ефективни национални данъчни системи, държавите членки следва да могат да предприемат едностранни мерки за защита на своята данъчна основа в рамките на своя данъчен суверенитет и правото на ЕС, като например по-специално налагане на невъзможност за приспадане или ограничено приспадане на разходите (лихви, авторски и лицензионни възнаграждения (роялти) и плащания за услуги), приемане на мерки за удържане на данък, ограничаване на освобождаването от данъчно облагане на дяловите участия или налагане на специални изисквания за документация;

o
o   o

87.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Конгреса на САЩ, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Специалната група за финансови действия.

(1) ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 97. (2) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 92. (3) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 177. (4) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 120. (5) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 167. (6) ОВ C 184, 5.5.2022 г., стр. 141. (7) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 113. (8) Габриел Зукман, „The Hidden Wealth of Nations: the scourge of tax havens“ (Скритото богатство на народите – бичът на данъчните убежища), Издателство на Чикагския университет, Чикаго, 2015 г.; https://www.taxobservatory.eu/publication/european-tax-evasion-in-the-light-of-the-pandora-papers (9) Анет Алщадстер, Нилс Йохансен, Габриел Цукман, „Tax Evasion and Inequality“ („Отклонение от данъчно облагане и неравенство“)’, American Economic Review, Vol. 109, № 6, 2019 г., стр. 2073-2103. (10) „Corporate tax remains a key revenue source, despite falling rates worldwide“ (Корпоративният данък продължава да бъде основен източник на приходи въпреки намаляващите ставки в световен мащаб), https://www.oecd.org/tax/corporate-tax-remains-a-key-revenue-source-despite-falling-rates-worldwide.htm (11) Доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), озаглавен „Tackling Illicit Financial Flows for Sustainable Development in Africa“ (Борба с незаконните финансови потоци за устойчиво развитие в Африка), 2020 г., стр. 21, https://unctad.org/system/files/official-document/aldcafrica2020_en.pdf. (12) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2022 г. относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“) (COM(2022)0177). (13) ОВ L 331, 20.9.2021 г., стр. 8. (14) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17). (15) Регламент № 31(ЕИО), 11(ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 45, 14.6.1962 г., стр. 1385). (16) „Global tax advisory revenues top $20bn“ Accountancy Daily, (Цялостните данъчни консултантски приходи надвишават 20 милиарда щатски долара), 28 януари 2019 г. (17) „The oligarch’s accountants: How PwC helped a Russia steel baron grow his offshore empire“, (Счетоводителите на олигарха: Как PwC помогна на руския стоманен барон да увеличи своята офшорна империя), Международен консорциум на разследващите журналисти, Pandora Papers, 11 април 2022 г. (18) „How Western Firms Quietly Enabled Russian Oligarchs“, (Как западни фирми способстваха тихомълком на руските олигарси), The New York Times, 9 март 2022 г. (19) Christensen, R.C., „Transnational Infrastructural Power of Professional Service Firms“,(Транснационална инфраструктурна сила на фирмите за професионални услуги), SocArXiv, 9 септември 2022 г. (20) Член 5 от Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77). (21) https://www.theguardian.com/business/2022/sep/08/ernst-young-splits-into-separate-audit-and-advisory-businesses (22) Специален доклад № 17/2022 на Европейската сметна палата, озаглавен „Външни консултанти в Европейската комисия“. (23) „BEPS Project Explanatory Statement“ (Изложение на мотивите за проекта относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби), стр. 4, https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/9789264263437-en.pdf?expires=1677755281&id=id&accname=ocid194994&checksum=811ACCCE3426A6CAC2528C8DD73B0628 (24) Elisa Casi, Mohammed Mardan, Rohit Reddy Muddasani, “So close and yet so far: the ability of mandatory disclosure rules to crack down on offshore tax evasion”, (Толкова близо и все пак толкова далеч: способността на задължителните правила за разкриване на информация за справяне с отклонението от данъчно облагане в офшорни зони), Работен документ 2022/116 на UNU-WIDER (World Institute for Development Economics Research), Хелзинки, https://www.wider.unu.edu/publication/so-close-and-yet-so-far-ability-mandatory-disclosure-rules-crack-down-offshore-tax (25) Godar, S., Flamant, E. и Richard, G., „New Forms of Tax Competition in the European Union“ („Нови форми на данъчна конкуренция в Европейския съюз“), ноември 2021 г., https://www.taxobservatory.eu/wp-content/uploads/2021/11/EU-Tax-Observatory-Report-3-Tax-Competition-November-2021-3.pdf (26) Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на Европейския парламент, Тематичен отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, „Harmful Practices and Competition in the Area of Personal Income and Wealth Taxation (Вредни практики и конкуренция в областта на данъчното облагане на личните доходи и благосъстоянието)“, януари 2022 г.. (27) „Capital Gains Tax Rates in Europe“ („Данъчни ставки върху капиталовите печалби в Европа“), https://taxfoundation.org/capital-gains-tax-rates-in-europe-2022/#:~:text=A%20number%20of%20European%20countries,lowest%20rates%2C%20at%2015%20percent (28) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73). (29) Например: https://www.transparency.org/en/news/open-lux-authorities-in-the-dark-over-luxembourg-private-investment-fund-beneficial-owners; https://www.transparency.org/en/news/eu-beneficial-ownership-registers-public-access-data-availability-progress-2021 (30) COM(2021)0565. (31) Държавите членки, чието цялостно определяне относно правната рамка се счита за „налице, но се нуждае от подобрение“, са Белгия, Хърватия, Естония, Унгария, Латвия, Полша. Държавите, за които общата оценка по отношение на ефективността на практика се счита за „несъответстваща“, са Хърватия. Държавите, чиято обща оценка по отношение на ефективността на практика се счита за „частично несъответстваща“, са Естония, Малта, Румъния. https://www.oecd-ilibrary.org/taxation/peer-review-of-the-automatic-exchange-of-financial-account-information-2022_36e7cded-en (32) „The Rise of Phantom Investments“ (Подемът на фантомните инвестиции), https://www.imf.org/en/Publications/fandd/issues/2019/09/the-rise-of-phantom-FDI-in-tax-havens-damgaard

Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2023 г. относно прилагането и изпълнението на целите за устойчиво развитие (2023/2010(INI))

P9_TA(2023)0250 A9-0213/2023

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция 70/1 на ООН, озаглавена „Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development“ (Да преобразим света: програма за устойчиво развитие до 2030 г.) („Програмата до 2030 г.“), приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк и установяваща целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид публикацията от 2022 г. на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН, озаглавена „SDG Good Practices: A compilation of success stories and lessons learned in SDG Implementation — SECOND EDITION“ (Добрите практики във връзка с ЦУР — Компилация от успешни примери и поуки при изпълнението на ЦУР — Второ издание),

–  като взе предвид доклада на ООН за устойчивото развитие в световен мащаб от 2019 г., озаглавен „The Future is Now: Science for Achieving Sustainable Development“ (Бъдещето е сега — Наука за постигане на устойчиво развитие),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин — Монреал, договорена на 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 — 2030 г., приета от държавите — членки на ООН, по време на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена на 18 март 2015 г.,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP21), проведена на 12 декември 2015 г. в Париж, и споразумението за ново финансиране за „загуби и вреди“ за уязвимите държави, прието на 27-ата конференция на страните по РКООНИК, проведена на 20 ноември 2022 г. в Шарм Ел-Шейх,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) за океаните и криосферата в условията на променящ се климат (Special Report on the Ocean and Cryosphere in a Changing Climate), публикуван на 24 септември 2019 г.,

–  като взе предвид шестия доклад за оценка на МКИК (AR6) от 28 февруари 2022 г. и неговия обобщаващ доклад от 20 март 2023 г.,

–  като взе предвид доклада за човешкото развитие за 2021 и 2022 г., озаглавен „Human Development Report 2021/2022: Uncertain Times, Unsettled Lives: Shaping our Future in a Transforming World“ (Несигурни времена, неуреден живот: оформяне на нашето бъдеще в един променящ се свят),

–  като взе предвид Третата международна конференция относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба от 13 до 16 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Шестата среща на върха между Европейския съюз и Африканския съюз от 17 и 18 февруари 2022 г. и свързаното с нея окончателно изявление, озаглавено „Обща визия за 2030 г.“,

–  като взе предвид преговорите за ново споразумение за партньорство между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), което да замени Споразумението от Котону,

–  като взе предвид срещата на високо равнище по въпросите на промяната в образованието, проведена на 16 — 19 септември 2022 г. в Ню Йорк,

–  като взе предвид срещата на високо равнище за ЦУР през 2023 г., която ще се проведе през септември 2023 г. по време на седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН;

–  като взе предвид срещата на върха, посветена на бъдещето, насрочена за 2024 г., за приемането на важни реформи на многостранните институции и на финансирането за устойчиво развитие на световно равнище;

–  като взе предвид доклада на ООН за устойчивото развитие от 2021 г., озаглавен „The Decade of Action for the Sustainable Development Goals“ (Десетилетието на действия в подкрепа на целите за устойчиво развитие), и доклада на ООН за устойчивото развитие от 2022 г., озаглавен „From Crisis to Sustainable Development: the SDGs as Roadmap to 2030 and Beyond“ (От криза към устойчиво развитие: ЦУР като пътна карта до 2030 г. и след това),

–  като взе предвид Доклада на ООН за 2022 г. за целите за устойчиво развитие (The Sustainable Development Goals Report 2022),

–  като взе предвид онлайн платформата за действия за ускоряване на изпълнението на ЦУР (SDG Acceleration Actions),

–  като взе предвид инициативата на генералния секретар на ООН от февруари 2023 г. „SDG Stimulus to Deliver Agenda 2030“ (Стимули във връзка с ЦУР за изпълнението на Програмата до 2030 г.),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 8 октомври 2021 г. и резолюцията от 28 юли 2022 г. на Общото събрание на ООН относно правото на човека на чиста, здравословна и устойчива околна среда,

–  като взе предвид резолюция 5/10 на Асамблеята на ООН по околната среда, озаглавена „The environmental dimension of a sustainable, resilient and inclusive post-COVID-19 recovery“ (Екологичното измерение на устойчивото, издръжливо и приобщаващо възстановяване след COVID-19), приета на 2 март 2022 г.,

–  като взе предвид инициативата на СЗО „One Health“ (Едно здраве),

–  като взе предвид проекта на споразумение в рамките на Конвенцията на ООН по морско право за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции (БРИНЮ) от 4 март 2023 г. (Договор на ООН за откритото море),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021 — 2030 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН, озаглавен „Our Common Agenda“ (Нашата обща програма), представен пред Общото събрание на ООН, и мандата, който Резолюция 76/6 от 15 ноември 2021 г. на Общото събрание на ООН дава на генералния секретар на ООН за последващи действия във връзка с неговия доклад,

–  като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, относно „Новият европейски консенсус за развитие — Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“(1),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г.(2),

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 4 декември 2019 г., озаглавен „The European environment — state and outlook 2020: Knowledge for transition to a sustainable Europe“ (Европейската околна среда — състояние и перспективи, 2020 г. — Знания за преход към устойчива Европа),

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 10 ноември 2022 г., озаглавен „Global Outlook on Financing for Sustainable Development 2023: No Sustainability without Equity“ (Глобални перспективи в областта на финансирането за устойчиво развитие през 2023 г. — Не може да се постигне устойчивост без капитал),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г., озаглавено „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“, становището от 30 октомври 2019 г., озаглавено „Никой не бива да бъде изоставен при изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“, и становището от 8 декември 2021 г., озаглавено „Обновена стратегия за финансирането за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2023 г., озаглавено „Напредък в изпълнението на ЦУР“,

–  като взе предвид инициативите Зелен пакт и Global Gateway (Глобален портал), започнати съответно на 11 декември 2019 г. и на 1 декември 2021 г.,

–  като взе предвид работните програми на Комисията за 2020 г. (COM(2020)0037), 2021 г. (COM(2020)0690), 2022 г. (COM(2021)0645) и 2023 г. (COM(2022)0548) и техните позовавания на ЦУР, и по-специално първия доброволен преглед на ЕС на изпълнението на ЦУР,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 ноември 2020 г., озаглавен „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — комплексен подход“ (SWD(2020)400),

–  като взе предвид интегрирането на ЦУР в рамката за по-добро регулиране, включително съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно достойния труд в световен мащаб за глобален справедлив преход и устойчиво възстановяване (COM(2022)0066), и по-специално посочените в него ангажименти за постигане на ЦУР,

–  като взе предвид плана за действие на Европейската комисия за социалната икономика, приет на 9 декември 2021 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 октомври 2019 г. относно икономиката на благосъстоянието(3),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 16 юни 2022 г. относно ученето, насочено към екологичния преход и устойчивото развитие;

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2021 г., озаглавени „Всеобхватен подход за ускоряване на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие — Да „изграждаме отново, но по-добре“ след кризата с COVID-19“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 юни 2022 г., озаглавени „Трансформиращата роля на образованието за устойчиво развитие и глобално гражданство като средство за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)“,

–  като взе предвид мониторинговия доклад на Евростат от 2021 г. относно напредъка към постигането на ЦУР в ЕС, публикуван на 15 юни 2021 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно действията, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ („Right2Water“)(4) и своята резолюция от 5 октомври 2022 г. относно външното измерение на достъпа до вода като право на човека(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2022 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2022 г. относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2022 г. относно плана за действие на ЕС за социалната икономика(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2022 г. относно бъдещата европейска финансова архитектура за развитие(13),

–  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия, озаглавена „Законодателни приоритети на ЕС за 2023 и 2024 година“(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2023 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(15),

–  като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз и член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета(16),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 58 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0213/2023),

А.  като има предвид, че с по-малко от седем години до крайния срок за изпълнение на Програмата до 2030 г. новият геополитически пейзаж и многобройните кризи в различни области забавиха допълнително постигането на ЦУР; като има предвид, че спешно са необходими колективни действия в нов мащаб, за да се отговори на бедността, която съсипва стотици милиони човешки животи, и да се отговори на безпрецедентните заплахи за обитаемостта на планетата, породени от взаимосвързаните кризи в областта на климата и биологичното разнообразие;

Б.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. и 17-те ЦУР, 169-те подцели и придружаващите ги показатели представляват единствената споделена в световен мащаб и политически договорена рамка за основани на факти политики, което ги прави от решаващо значение за справяне с настоящите предизвикателства и пренасочване на глобалния компас към справедлив от социална гледна точка и от гледна точка на околната среда преход, при който не се пренебрегват нито един човек или място;

В.  като има предвид, че ЦУР, които са универсални и неделими, се прилагат за всички участници, включително гражданското общество и социалните партньори и едновременно за публичния и за частния сектор; като има предвид, че тези участници следва систематично да бъдат включвани в разработването и прилагането на политиките, свързани с ЦУР;

Г.  като има предвид, че въпреки известния напредък по някои ЦУР преди кризите някои тенденции бяха междувременно обърнати; като има предвид, че според доклада за устойчиво развитие за 2022 г. на Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) за втора поредна година светът вече не отбелязва напредък по отношение на ЦУР и средният резултат на индекса за ЦУР намаля допълнително през 2021 г., като никоя държава не е на път да постигне всичките 17 ЦУР до 2030 г.;

Д.  като има предвид, че през 2020 и 2021 г. индексът на човешкото развитие отчете единствените спадове в 30-годишната история на индекса, като се заличи постигнатото през предходните пет години;

Е.  като има предвид, че Европа е на път да постигне 26 подцели по ЦУР, трябва да ускори усилията си за постигането на 64 подцели и да обърне настоящата тенденция за 15 подцели; като има предвид, че държавите от ЕС са най-близо до постигането на целите на Програмата до 2030 г., но въпреки това са отговорни за по-големи отрицателни странични ефекти, което подкопава способността на други държави да постигнат своите цели; като има предвид, че ако световното население консумира колкото ЕС, ще са необходими 2,8 планети Земя, за да се отговори на търсенето на природни ресурси, необходими за този начин на живот;

Ж.  като има предвид, че институциите на ЕС и 27-те държави — членки на ЕС, взети заедно, са най-големият донор за развиващите се държави, като на тях се падат приблизително 46% от общата официална помощ за развитие (ОПР), предоставяна от всички държави — членки на ОИСР, на развиващите се държави; като има предвид, че преди COVID-19 годишният недостиг на финансиране за ЦУР в световен мащаб се оценяваше на 2,5 трилиона щатски долара; като има предвид, че се изчислява, че пандемията е увеличила този недостиг на най-малко 3,9 трилиона щатски долара годишно;

З.  като има предвид, че фискалното пространство за съответните политики в развиващите се държави е критично намалено поради огромната и допълнително увеличаваща се задлъжнялост, като към ноември 2022 г. 37 от 69-те най-бедни държави в света са вече в затруднено положение по отношение на дълга, което ограничава капацитета им да инвестират в постигането на ЦУР; като има предвид, че фискалното пространство е допълнително намалено вследствие на външни сътресения, свързани с кумулиращите се кризи, и на липсата на благоприятна международна среда за мобилизиране на вътрешни ресурси;

И.  като има предвид, че по оценки на ООН трябва да бъдат предоставяни най-малко 500 милиарда щатски долара годишно, за да се осигурят необходимите стимули за ЦУР; като има предвид, че планът на ООН за стимулиране на изпълнението на ЦУР има за цел да се справи с високите разходи по дълга и нарастващия риск от затруднения с дълга, да увеличи значително достъпното дългосрочно финансиране за развитие и да разшири финансирането при извънредни ситуации, така че да обхване нуждаещите се държави;

Й.  като има предвид, че частният сектор ще продължи да играе решаваща роля за постигането на ЦУР;

К.  като има предвид, че Франция ще бъде домакин на международна среща на високо равнище на 22 и 23 юни 2023 г. на тема „Нов глобален финансов пакт“, за да се направи преглед на всички начини и средства за укрепване на финансовата солидарност с държавите от Южното полукълбо; като има предвид, че настоящият контекст изисква извънреден и траен отговор от страна на всички участници от ЕС и преглед на цялата система на европейската финансова архитектура за развитие;

Л.  като има предвид, че със сложните сътресения и постоянните кризи, вариращи от извънредната криза в областта на климата и биологичното разнообразие, пандемията от COVID-19 и руската агресивна война срещу Украйна до покачващите се цени на енергията, храните и торовете, нестабилните вериги на доставка, по-високата инфлация, нарастващата тежест на дълга и затягането на паричната политика, се очертава обща тенденция за „двупистово възстановяване“ между развитите икономики и развиващите се държави, характеризиращо се с голямо финансово разделение, като високите разходи по заеми за развиващите се държави са един от симптомите на несправедлива международна финансова и парична система, което влошава липсата на напредък в посока постигането на ЦУР;

М.  като има предвид, че международната система не разполага с инструменти за справяне със системна дългова криза или за ефективно улесняване на преструктурирането на дълга, които да намаляват в достатъчна степен дълговата тежест на държавите;

Н.  като има предвид, че 2023 г. е много важна година за прегледа на ЦУР и стимул за тяхното осъществяване до 2030 г., особено като се има предвид, че ЕС ще представи първия си доклад за доброволен преглед на Политическия форум на високо равнище през юли 2023 г. и на световната среща на високо равнище относно ЦУР на 19 и 20 септември 2023 г., която бележи средата на Програмата до 2030 г. и ЦУР и която обединява политически лидери и водещи интелектуалци от правителства, международни организации, частния сектор, гражданското общество, жените и младите хора и други заинтересовани лица; като има предвид, че срещата на високо равнище за ЦУР през 2023 г. ще бъде решителен момент за подновен политически ангажимент за постигането на ЦУР с цел спасяването на Програмата до 2030 г. с оглед на факта, че срещата се провежда само веднъж на четири години;

О.  като има предвид, че Комисията все още не е разработила интегрирана стратегия за изпълнението на Програмата до 2030 г. от страна на ЕС или план за финансиране на ЦУР, както беше поискано неколкократно след приемането на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие през 2015 г. от Парламента, Съвета и Европейския съвет; като има предвид, че Комисията пое ангажимент да възприеме подход, обхващащ всички нива на управление, по отношение на изпълнението на ЦУР; като има предвид, че европейска стратегия за управление, която интегрира ЦУР в хоризонтален подход, ще даде възможност за по-голяма съгласуваност между публичните политики и за по-голямата им ефикасност;

П.  като има предвид, че съвместното изявление относно законодателните приоритети за 2023 и 2024 г. поставя основната цел за ускоряване на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие чрез представените законодателни предложения;

Р.  като има предвид, че стратегията на ЕС, предложена от Комисията с цел постигане на ЦУР, следва да съдържа обхващащи целия ЕС, измерими, обвързани със срокове цели и конкретни мерки за постигане на ЦУР, които следва да включват актуализирана система за мониторинг, отчитаща вътрешното и външното въздействие на ЕС върху процеса на ЦУР;

С.  като има предвид, че ЦУР не са включени в националните планове за възстановяване и устойчивост; като има предвид по-специално, че много малко държави членки изрично са свързали националните планове за възстановяване и устойчивост с ЦУР;

Т.  като има предвид, че капацитетът за извличане на данни за попълване на показателите за ЦУР е ограничен в няколко развиващи се държави, което може сериозно да възпрепятства оценката на напредъка;

У.   като има предвид, че през 2021 г. колективната ОПР на ЕС съставляваше 0,49% от брутния национален доход (БНД) на ЕС, което продължава да бъде под договорената цел за 0,7% от БНД на държавите донори; като има предвид, че с приемането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа) с предвидени 79,5 милиарда евро в рамките на бюджета на ЕС за периода 2021 — 2027 г. ЕС може стратегически и гъвкаво да използва този единен инструмент за развитие с цел по-ефективно да подкрепя развиващите се държави;

Ф.  като има предвид, че създаването на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) осигурява отворена архитектура за публичните банки за развитие и институциите за финансиране на развитието с цел привличане на публично и частно финансиране чрез гаранции от ЕС и смесено финансиране, за да се постигне по-амбициозно приобщаващо развитие и въздействие върху околната среда;

Х.  като има предвид сериозните съмнения относно това дали новата стратегия на ЕС Global Gateway съответства на принципите за ефективност на развитието и дали тя е подходящ инструмент за преодоляване на недостига на финансиране за ЦУР;

Ц.  като има предвид, че намаляването на неравенствата (ЦУР 10) е неразривно свързано с цялостното изпълнение на Програмата до 2030 г. и с ефективните действия в областта на климата;

Ч.  като има предвид, че устойчивото мобилизиране на ресурси е от съществено значение за преобразуващите публични действия; като има предвид, че е от решаващо значение да се увеличат усилията, свързани с данъчната справедливост, справедливостта в областта на климата и справедливостта между поколенията както в развитите, така и в развиващите се държави;

Ш.  като има предвид, че политическият ангажимент на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие беше потвърден в Новия европейски консенсус за развитие от 2017 г., в който съгласуваността на политиките за развитие беше определена като „основен елемент от стратегията [на ЕС] за постигане на ЦУР и важен принос към по-широката цел за съгласуваност на политиките за устойчиво развитие“; като има предвид, че съгласуваността на политиките за устойчиво развитие е подход за интегриране на икономическото, социалното и екологичното измерение на устойчивото развитие на всички етапи от цикъла на създаване на политики, за да се насърчат полезните взаимодействия между различните области на политиката и да се установят и съгласуват евентуалните компромиси, както и да се предприемат мерки във връзка със страничните ефекти на международно равнище от политиките на ЕС;

Щ.  като има предвид, че е спешно е необходимо тясно сътрудничество между всички финансови институции за развитие, правителствата, институциите на ЕС и всички партньори, за да се гарантира, че ограничените публични средства се използват по най-ефективния и ефикасен начин, с оглед на това, че успешното мобилизиране на допълнителни средства, както публични, така и частни, е от съществено значение;

АА.  като има предвид, че по-конкретно съгласно член 208 от ДФЕС ЕС е задължен да включва целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни и външни политики, които е вероятно да засегнат развиващите се държави;

АБ.  като има предвид, че успехът на Европейския зелен пакт и ангажиментът за справедлив екологичен преход са неразривно свързани с постигането на ЦУР; като има предвид, че в глобалната оценка на междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) за 2019 г. се представят доказателства, че настоящите отрицателни тенденции в сферата на биологичното разнообразие и екосистемите ще възпрепятстват напредъка към постигането на 80% от оценяваните подцели на ЦУР, свързани с бедността, глада, здравето, водите, градовете, климата, океаните и сушата; като има предвид, че кризите в областта на климата и биологичното разнообразие са взаимосвързани и трябва да бъдат преодолени заедно и съгласувано;

АВ.  като има предвид, че външното измерение на Зеления пакт и на стратегията Global Gateway следва да дадат възможност на Европа да се представя по-добре в чужбина, като формулира зелена визия за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, опазване на природата и биологичното разнообразие, като предприеме действия за развитието на инфраструктурата и по-широките потребности за развитие, залегнали в европейските стратегически цели; като има предвид, че по този начин ЕС също така се ангажира с приобщаващи подходи, които подкрепят жените и младите хора и не пренебрегват никого;

АГ.  като има предвид, че 8-ата програма за действие на ЕС за околната среда е общата, одобрена по законен ред програма на ЕС в областта на климата и околната среда за периода до 2030 г. и основата за постигане на целите в областта на околната среда и климата, определени в Програмата на ООН до 2030 г. и нейните ЦУР, като се преследва икономика на благосъстоянието като приоритет; като има предвид обаче, че програмата за действие изисква укрепване на положителните за околната среда стимули, както и постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии, по-специално субсидиите за изкопаеми горива, на равнището на ЕС, на национално, регионално и местно равнище, без излишно забавяне;

АД.  като има предвид, че само 24% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС имат конкретен план за намаляване на своя въглероден отпечатък(17);

АЕ.  като има предвид, че образованието е основен фактор за постигането на ЦУР и е жизненоважно за хората в кризисни ситуации; като има предвид, че в наши дни стотици милиони от най-уязвимите деца, младежи и възрастни все още са изключени от възможността да получат образование; като има предвид, че свързаните с образованието цели и задачи на Програмата до 2030 г. бяха сериозно смутени и има риск учащите и обществата да останат недостатъчно подготвени за едно несигурно бъдеще;

АЖ.  като има предвид, че в световен мащаб 760 милиона души все още нямат достъп до електричество, а 2,4 милиарда души все още използват при готвене вредни за тяхното здраве и за околната среда горива;

АЗ.  като има предвид, че седем от всеки десет сгради в ЕС са енергийно неефективни, докато 11% от населението на ЕС е засегнато от енергийна бедност, което води до възможни забавяния в достъпа до основни нужди, грижи, образование и здравеопазване, по-специално за децата и младите хора; като има предвид, че сградите съставляват приблизително 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от въглеродните емисии;

АИ.  като има предвид, че 3,6 милиарда души по света живеят без безопасно управлявана канализация, а 2,3 милиарда нямат основни съоръжения за миене на ръце в жилището си; като има предвид, че десетилетието 2018 — 2028 г. беше обявено за Международно десетилетие за действие „Водата за устойчиво развитие“; като има предвид по-специално, че с Резолюция 64/292 на Общото събрание на ООН изрично беше признато правото на човека на вода и канализация; като има предвид, че в развиващите се държави и в държавите с бързо развиваща се икономика се увеличава търсенето на вода от всички сектори, по-специално за нуждите на енергетиката и селското стопанство;

АЙ.  като има предвид, че развитият свят и Китай внасят значителни количества виртуална вода, т.е. вода, използвана за производството на храни и стоки, включително от държави, страдащи от недостиг на вода;

АК.  като има предвид, че „Right2Water“ (Право на вода) беше първата успешна европейска гражданска инициатива (ЕГИ) с 1,9 милиона подписа; като има предвид, че в своята резолюция относно последващите действия във връзка с ЕГИ Парламентът изрази съжаление, че съобщението на Комисията в отговор на ЕГИ не е достатъчно амбициозно;

АЛ.  като има предвид, че според неправителствената организация „Global Witness“ над една трета от защитниците на земята и околната среда, убити в света между 2015 и 2019 г., са от коренни общности, чиито умения за управление на земята и водите са от решаващо значение за борбата с кризата, свързана с климата, и със загубата на биологично разнообразие;

АМ.  като има предвид, че съгласно подхода „Едно здраве“ съществуват доказателства, че здравето на човека зависи от здравето на планетата и че здравословната околна среда е основен стълб на устойчивото развитие и благополучието на хората;

Актуална информация за напредъка в средата на периода

1.  потвърждава, че ЦУР са обща грижа за човечеството като цяло; подчертава своя ангажимент по отношение на Програмата до 2030 г. и 17-те ЦУР с техните 169 съпътстващи измерими подцели, особено с оглед на новия влошаващ се геополитически пейзаж, като, наред с другото, руската военна агресия срещу Украйна и продължаващите кризи в областта на климата, биологичното разнообразие, здравето, дълга и продоволствената сигурност, както и все по-голямото отстъпление по отношение на правата на жените и равенството между половете и ожесточените конфликти, които продължават да засягат много части на света, и особено развиващите се държави; припомня, че е от решаващо значение да се вземе предвид силната взаимозависимост между подобни кризи;

2.  предупреждава за опасността от по-нататъшно задълбочаване на разделението при разпределението на богатството и доходите, което може да предизвика още по-голямо неравенство и бедност и вече доведе до фрагментиране на обществата в много части на развития и развиващия се свят през последните години; предупреждава също за опасността от изоставане в справянето с предизвикателствата в областта на околната среда и климата, пред които са изправени Европа и световната общност;

3.  подчертава в този контекст, че е важно да се прилага интегриран подход за ЦУР, осигуряван от единствената основана на доказателства универсална политическа пътна карта, за опазване на планетата, предотвратяване на кризата в областта на климата и осигуряване на инструменти за постигането на просперитет за всички; припомня, че в основата на Програмата до 2030 г. е заложен ангажиментът да не се пренебрегва нито един човек или място и че постигането на ЦУР следва да бъде от полза за всички държави, региони, хора и сегменти на обществото, като се постави акцент върху въпросите на равенството и недискриминацията и като се разгледат първопричините за тези проблеми, обръщайки специално внимание на хората, които са най-маргинализирани и уязвими, както и че то следва да увеличи устойчивостта на културата и правата на коренното население;

4.  подчертава, че ЦУР следва да бъдат постигнати по справедлив социален и свързан с климата начин, като същевременно се зачита справедливото разпределение на оскъдните ресурси в рамките на възможностите на планетата; отново заявява, че мирът, дипломацията и международното сътрудничество са основни условия за напредъка на света по изпълнението на ЦУР до 2030 г. и след това;

5.  подчертава факта, че в средата на срока за изпълнение на Програмата до 2030 г. водещата роля на ЕС в глобалното изпълнение на ЦУР продължава да бъде от решаващо значение и трябва да бъде убедително демонстрирана в още по-голяма степен, например чрез поемането на водеща роля за мобилизиране на достатъчно финансови ресурси в подкрепа на трансформациите, свързани с ЦУР; припомня, че 20-те години на настоящия век бяха обявени за Десетилетие на ООН за действия в областта на устойчивото развитие;

6.  подчертава необходимостта членовете на ЕС и Европейската комисия да насърчават съгласуваността на политиките и приобщаването на всички равнища на управление, като дават приоритет на ЦУР и ги включват във всички оценки на въздействието;

7.  подчертава, че 2023 г. предлага уникална възможност за набиране на скорост и предприемане на спешни преобразуващи действия, които са необходими, за да могат обществата в ЕС да се насочат решително към постигането на ЦУР; предупреждава, че последиците от бездействието и загубата на още една година ще бъдат преди всичко за сметка на най-уязвимите хора и общности; призовава всички лидери на ЕС да направят всичко възможно, за да постигнат напредък по ангажиментите, политиките и финансирането на ЕС без забавяне;

8.  припомня, че до 2050 г. ЕС трябва да започне да се съобразява изцяло с възможностите на планетата; подчертава, че това може да се постигне само ако той умножи усилията си във връзка с действията в областта на околната среда, например действията, свързани с климата и биологичното разнообразие, енергийната ефективност и зеления преход, и увеличи десетократно ресурсната си ефективност, като същевременно използва невъзобновяемите си суровини в напълно затворен цикъл, а възобновяемите — поне десеткратно, при спазване на принципите за нетоксичност и за ненанасяне на значителни вреди; подчертава, че ЕС следва не само да спре да разрушава, но и да опазва и възстановява своите естествени екосистеми, за да постигне здрави, жизнени и издръжливи екосистеми;

9.  отбелязва, че процесът на изпълнение на почти всички ЦУР изостава и че за много от показателите се наблюдават две последователни години на връщане назад(18); отново потвърждава значението на всяка ЦУР и подчертава основните предизвикателства, които продължават да съществуват, пред устойчивото развитие, по-специално във връзка с бедността (ЦУР 1), глада (ЦУР 2), здравето (ЦУР 3), образованието (ЦУР 4), равенството между половете (ЦУР 5), чистата вода и добрите санитарни условия за всички (ЦУР 6), чистата и финансово достъпна енергия (ЦУР 7), изменението на климата (ЦУР 13), живота под водата, включително океаните (ЦУР 14) и биологичното разнообразие (ЦУР 15); подчертава стратегическата роля, която могат да играят ЦУР 10 относно намаляване на неравенството и ЦУР 17 относно глобалните партньорства за изпълнението на Програмата до 2030 г. в световен план;

10.  подчертава значението на Политическия форум на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие през 2023 г. и на срещата на високо равнище за ЦУР, които трябва да се проведат в Ню Йорк, като възможност за преглед на напредъка по Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) в средата на периода; счита, че тези срещи трябва да осигурят политически насоки на високо равнище и нов тласък за по-интензивни усилия за постигане на целите до 2030 г.; във връзка с това потвърждава ЦУР, върху които се поставя акцент през 2023 г. (ЦУР 6, 7, 9, 11 и 17)(19);

11.  отново потвърждава, че достъпът до вода и канализация е основно право и че подобряването на този достъп е от решаващо значение за преследване на целите за изкореняване на бедността, социално равенство, обществено здраве, продоволствена сигурност и устойчиво развитие; припомня, че както се признава в Рамковата директива на ЕС за водите(20), водата не е просто стока, а обществено благо, което е абсолютно необходимо за живота на човека и човешкото достойнство;

12.  подчертава, че политиките в областта на водите трябва да дават приоритет на устойчивото управление на реките, езерата, влажните зони, изворите и водоносните хоризонти и да подкрепят устойчивото управление на водите в селскостопанския сектор, като ключов фактор за справяне с текущите кризи вследствие на замърсяване, обезлесяване, опустиняване, загуба на биологично разнообразие и изменение на климата; подчертава потенциалните рискове от заграбване на вода и замърсяване на водите вследствие на мащабни придобивания на земя за селското стопанство и добивната промишленост;

13.  отбелязва, че руската агресивна война срещу Украйна наруши глобалните системи за енергийни доставки и подчерта необходимостта от бързо прекратяване на зависимостта от изкопаеми горива, постепенно премахване на всички съответни субсидии и преминаване към възобновяеми енергийни източници;

14.  подчертава във връзка с това неотложната необходимост ЕС и неговите държави членки да положат съгласувани усилия за постигане на напредък по отношение на ЦУР 7, за да се осигури достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички; подчертава, че сигурността на енергийните доставки, универсалният достъп и финансовата достъпност в дългосрочен план могат да бъдат постигнати единствено чрез внедряването на енергия от възобновяеми източници;

15.  подчертава, че постигането на ЦУР 7 ще допринесе за постигането на няколко други ЦУР, включително по отношение на изкореняването на бедността, равнопоставеността на половете, изменението на климата, продоволствената сигурност, здравеопазването, образованието, устойчивите градове и селища, чистата вода и добри санитарни условия, достойните работни места, иновациите, транспорта и бежанците;

16.  подчертава, че изпълнението на ЦУР 7 следва да бъде съгласувано със справедлив, приобщаващ и равнопоставен енергиен преход с универсален достъп до енергия, зелени работни места, диверсифицирани икономики, благосъстояние на хората и овластяване на жените, местните общности и уязвимите групи, така че да не се пренебрегва никой;

17.  приветства историческото споразумение за Договор за откритото море с цел опазване на океаните, справяне с влошаването на състоянието на околната среда, борба с изменението на климата и предотвратяване на загубата на биологично разнообразие;

Управление, многостранно сътрудничество и партньорства

18.  признава значителната роля на ЕС за оформянето на Програмата до 2030 г. през 2015 г. и призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни действия и да изпълняват водеща роля в световен мащаб, като дават пример при изпълнението на ЦУР, удвоят усилията си за спазване на крайния срок и застанат начело на политическото обновяване на ЦУР на предстоящата среща на високо равнище за ЦУР, например като настояват за обвързващи цели, задължителен преглед и по-трансформиращ подход към постигането на ЦУР като цяло;

19.  приканва председателите на Парламента, Комисията и Съвета да изготвят съвместна декларация, подновяваща ангажимента на ЕС по отношение на Програмата до 2030 г.; подчертава, че ЕС трябва да задълбочи сътрудничеството и да ускори напредъка по ЦУР 17 — Партньорства за целите; отбелязва, че ЕС е в уникалната позиция да ускори напредъка по отношение на партньорствата, като се имат предвид неговите доказани резултати като застъпник на многостранното сътрудничество;

20.  подчертава ролята и ресурсите на местните и регионалните органи и преди всичко важната роля на регионите и градовете, като по оценки на ОИСР 65% от подцелите на ЦУР не могат да бъдат постигнати без тяхната координация или участие; подчертава, че многостепенното управление е една от основните ценности на ЦУР; призовава ЕС да засили взаимодействието си с гражданското общество и частния сектор;

21.  припомня, че съгласуваността на политиките за развитие е съществено изискване, за да се избегне отрицателното въздействие на политиките на ЕС върху бедните и уязвимите хора в развиващите се държави и за да се търсят и използват възможностите за постигане на полезни взаимодействия, в съответствие с принципите на Програмата до 2030 г., озаглавени „Да не се пренебрегва никой“ и „Да се посрещнат най-напред потребностите на най-нуждаещите се лица“, и с ЦУР; подчертава, че съгласуваността на политиките за развитие следва да се прилага във всички политики и във всички области, обхванати от Програмата до 2030 г. и ЦУР;

22.  призовава за съществена промяна в прилагането на съгласуваност на политиките за развитие, за да се гарантира, че въздействията върху развиващите се държави правилно се идентифицират и анализират, че отрицателните въздействия се избягват и че се използват в пълна степен възможните полезни взаимодействия с цел постигането на целите за развитие и на ЦУР;

23.  отново призовава за одит от страна на Европейската комисия, за да се гарантира последователност между нейните вътрешни и външни политики;

24.  подчертава необходимостта от по-добра комуникация относно ЦУР, тъй като не всички заинтересовани лица са запознати с рамката или дават приоритет на ЦУР на равнището на ЕС, на национално или местно равнище, поради което е необходима по-добра комуникация, за да се подсили политическият ангажимент и да се повиши осведомеността относно ЦУР на местно равнище;

25.  подчертава значението на нарастващото младо население в Южното полукълбо за устойчивото развитие; отново заявява, че достъпът до качествено образование (ЦУР 4), включително професионално обучение, е инструмент от решаващо значение, за да се осигури възможност на континента да даде права на нарастващото младо население; категорично подчертава създаването на по-силни връзки между образованието, развитието на умения и заетостта, за да се даде възможност за достъп до достоен труд на бързо променящия се пазар на труда; подчертава, че трябва да се осигури качествено образование за всички, независимо от пола, социално-икономическия статус, културния произход и религията;

26.  признава значението на образованието за глобалното гражданство и устойчивото развитие като фактор за постигането на всички цели и призовава Комисията да включи това като приоритет във всички съответни покани за финансиране;

27.  изразява съжаление поради факта, че Комисията все още не е представила всеобхватна стратегия за изпълнение на Програмата до 2030 г., въпреки призивите на Европейския парламент, Съвета на ЕС, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, независимо че остават по-малко от седем години за постигането на ЦУР и следователно е необходимо спешно изпълнение; настоява, че Комисията следва да пристъпи към приемането на подобна стратегия незабавно; счита, че тази стратегия следва да определи най-малко:

28.  подчертава, че стратегията следва да бъде редовно преразглеждана и да бъде придружена от корективни мерки в областите, в които напредъкът се счита за блокиран или недостатъчен; призовава изпълнението на ЦУР да бъде точка от дневния ред на седмичното заседание на колегиума на членовете на Комисията най-малко на всеки три месеца; настоятелно призовава бъдещото предстоящо председателство на Съвета да организира дебат на високо равнище относно начините за навременно изпълнение на ЦУР, за предпочитане в Съвета по общи въпроси на министерско равнище;

29.  подчертава, че ЦУР следва да формират гръбнака на европейските публични политики и че всички държави членки следва да повишат равнището на амбиция на своите национални отговори относно изпълнението на ЦУР;

30.  призовава Комисията да използва специфичните за всяка държава препоръки, за да измерва систематично напредъка на държавите членки и да формулира конкретни предложения за необходими промени и подобрения, включително препоръки за специфичните за всяка държава подцели за ЦУР;

31.  подчертава важната роля на Европейския парламент, както и ролята на националните парламенти и регионалните и местните органи за насърчаване на изпълнението на ЦУР чрез европейските политики и за повишаване на видимостта на целите в обществения дебат; подчертава своите контролни, законодателни и бюджетни правомощия за насърчаване на изпълнението на Програмата до 2030 г.; за тази цел призовава своите комисии да интегрират в още по-голяма степен съображенията за ЦУР в своята законодателна и незаконодателна работа;

32.  също така призовава Парламентът да назначи постоянен докладчик относно изпълнението на ЦУР, за да ги включи в законодателството на ЕС във всички комисии; приветства във връзка с това усилията, полагани от Алианса за ЦУР на Парламента; призовава председателя на Европейския парламент да назначи заместник-председател, отговарящ за ЦУР, който да насърчава ЦУР в рамките на Бюрото и да представлява Европейския парламент във външен план по отношение на ЦУР;

33.  насърчава генералния секретариат на Парламента да изготви преглед на ЦУР на Парламента, за да направи пълна оценка на неговия принос за постигането на ЦУР, следвайки подобни ангажименти от страна на други институции на ЕС; подчертава, че координацията и редовният структуриран диалог в рамките на институциите на ЕС и между тях е от съществено значение, за да се гарантира водещата роля на ЕС и да се повиши ефективността на неговите усилия за изпълнение на Програмата до 2030 г.; ето защо призовава за създаването на междуинституционална работна група, която да поеме отговорността за координиране на усилията на ЕС за постигане на ЦУР във вътрешен и световен мащаб;

34.  признава, че ЦУР трябва да бъдат укрепени чрез създаването на ефективни правни и регулаторни рамки, политики и практики на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, за да се насърчи тяхното изпълнение;

35.  припомня, че доброволните национални прегледи са крайъгълният камък на рамката за мониторинг и преглед на Програмата до 2030 г. и ключов инструмент за отчетност; приветства ангажимента на девет държави – членки на ЕС, да представят своя национален доброволен преглед на Политическия форум на високо равнище през 2023 г. и приканва всички държави членки да се включат в този процес през следващите години, както и да разгледат надлежно и да изпълнят препоръките, които ще бъдат формулирани по този повод; подчертава, че доброволните национални прегледи могат да осигурят отчетност само ако се извършват обективно по начин, съсредоточен колкото върху постиженията, толкова и върху недостатъците;

36.  призовава Комисията да насърчава държавите членки, както и трети държави, да включат социалната икономика по хоризонтален и цялостен начин в своите доброволни национални прегледи, като потвърждава ключовата роля на социалната икономика за постигането на ЦУР; счита, че 2023 г. е моментът световната общност да премине от доброволно докладване към задължително докладване; призовава ЕС да настоява за по-нататъшна стандартизация на националните и регионалните доброволни прегледи;

37.  приветства инициативата на Комисията да изготви и представи първия доклад за доброволен преглед на ЕС през 2023 г.; изтъква важността на доброволния преглед на ЕС, който следва да съдържа:

38.  припомня, че е важно да се вземат предвид регионалната и местната перспектива и приносът на гражданското общество по време на процеса на консултации; призовава Комисията да включи перспективата на социалната икономика в своя европейски доброволен преглед;

39.  подчертава, че за постигането на ЦУР Програмата до 2030 г. изисква високо равнище на обществена легитимност; отново призовава Комисията да създаде нова постоянна платформа за подход, обхващащ цялото общество, като важна иновация, за редовно и структурирано сътрудничество с организации на гражданското общество, организации в общността, частния сектор (включително МСП), профсъюзи, кооперации, академични и научноизследователски институции, регионални и местни органи на управление и маргинализирани групи, за да ги включва систематично и съдържателно в процеса на изпълнение на ЦУР;

40.  подчертава, в контекста на изпълнението на ЦУР, значението на интердисциплинарния подход и отвореността към протичащите в съвременния свят промени, повишаването на осведомеността чрез образование от ранна възраст, насърчаване на нагласи, отчитащи предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, насърчаване на участието в процесите на развитие и активното гражданско участие;

41.  подчертава значението на засиленото сътрудничество с партньорите от Южното полукълбо, по-специално с Африканския съюз и представителите на местните и регионалните правителства и на гражданското общество, с цел изпълнение на Програмата до 2030 г. в световен мащаб; отбелязва, че изпълнението на Програмата до 2030 г. ще даде възможност на държавите партньори да постигнат собствените си цели за развитие (например Програмата на Африканския съюз до 2063 г.) и ще засилят тяхната самостоятелност по пътя към справедливо и равноправно общество; подчертава в този контекст, че универсалността на ЦУР като обща програма представлява възможност за възстановяване на доверието и позициониране на ЕС като свързващ фактор между Северното и Южното полукълбо; във връзка с това подчертава необходимостта от достатъчно привеждане в съответствие със собствените усилия и местните потребности на държавите партньори, когато става въпрос за партньорства в областта на сътрудничеството за развитие;

42.  подчертава, че е наложително да се подобри ефективността и ефикасността на европейските политики за развитие, за да се ускори изпълнението на ЦУР в развиващите се държави; призовава за по-силен ангажимент на ЕС и по-голяма съгласуваност между всички политики и финансови инструменти за насърчаване на устойчивото развитие; застъпва се за редовен преглед с държавите партньори и съответните заинтересовани страни от Южното полукълбо на съвместно договорените цели за развитие с цел преодоляване на недостатъците;

43.  подчертава необходимостта от насърчаване на социалната икономика в отношенията на ЕС с трети държави, включително по време на търговските преговори; отново заявява, че търговската политика може да бъде инструмент за насърчаване на регионалната интеграция и стабилност, икономическото развитие, миграцията, борбата с изменението на климата, както и за насърчаване на мира и сигурността;

44.  признава важната роля на партньорството между АКТБ и ЕС, по-специално за насърчаване на устойчивото развитие в държавите от АКТБ и за гарантиране на съществуването на по-силни съюзи за справяне с глобалните предизвикателства; решително подкрепя подписването на новото споразумение (споразумението, заменящо Споразумението от Котону) във възможно най-кратък срок;

45.  подчертава във връзка с това, че ЕС и неговите държави членки трябва да избягват отрицателните странични ефекти, които засягат неблагоприятно Южното полукълбо, които подкопават техните усилия за постигане на ЦУР и които възникват в резултат на предишния икономически и технологичен модел на държавите членки; застъпва се за сътрудничество със световните партньори, за да се преобразуват всички отрицателни странични ефекти в непорочни кръгове;

46.  призовава всички политики на ЕС да подлежат на задължителна проверка, за да се оценят всички въздействия и разходи, засягащи изпълнението на ЦУР в Южното полукълбо, и за да се преодолеят всички отрицателни последици, включително като се предприемат действия за смекчаване на последиците и преразглеждане на законодателните актове, когато е необходимо, както и като се гарантира, че промяната в тази област е измерима;

47.  приветства постигнатото неотдавна споразумение между съзаконодателите по Регламента относно обезлесяването(21);

48.  отново призовава Комисията и Съвета да предприемат действията, изброени в неотдавнашната резолюция на Парламента относно съгласуваността на политиките за развитие, така че да се гарантира ефективното прилагане на този принцип и принципа за ненанасяне на вреда, като се обръща специално внимание на търговията, финансите, околната среда и изменението на климата, продоволствената сигурност, миграцията и сигурността;

49.  отбелязва, че снабдяването със суровини от критично значение, необходимо за енергийния преход на ЕС, често е свързано с потенциално тежки въздействия върху околната среда, както и с потенциални конфликти с местните общности и нарушения на човешките права на коренното население в Южното полукълбо;

50.  изразява особена загриженост относно значителното въздействие на някои мегапроекти в трети държави, по-специално в областта на енергетиката и добивната промишленост, върху коренното население и местните общности, и настоятелно призовава ЕС и държавите членки да поддържат високи социални и екологични стандарти в съответствие с Декларацията на ООН за правата на коренното население и Конвенция № 169 на МОТ, по-специално признаването на принципите на свободно, предварително и информирано съгласие и собственост по силата на обичая;

51.  подчертава необходимостта от разработване и насърчаване на множество решения, които всички участници в обществото могат да приложат за намаляване на въглеродния си отпечатък, като например отговорно потребление на ресурси (от вода до храна), преход към кръгова икономика, инвестиции в зелена енергия, разработване на зелени вериги за създаване на стойност в частния сектор, увеличаване на процента на екологосъобразните обществени поръчки, отдаване на приоритет и подкрепа на инвестициите в сектора на научните изследвания, насочени към биотехнологични решения, и увеличаване на процента на зелените кредити в подкрепа на прехода към нисковъглеродни предприятия;

52.  призовава ЕС да извлича опит от иновативни проекти, изпълнени в някои държави извън ЕС, като например ръководената от Африка инициатива „Велика зелена стена“, която има за цел да възстанови до 2030 г. 100 милиона хектара земя в целия Сахел, които понастоящем са с влошено качество, и да създаде възможност за разработването на проекти в областта на агроекологията и възстановяването;

53.  подчертава, че външната и търговската политика на ЕС, която засяга развиващите се държави, трябва да бъде в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие и с нейната цел за сътрудничество за развитие с цел изкореняване на бедността, като същевременно спомага за постигането на ЦУР;

54.  подчертава, че е важно да се работи за развитието на мира, справедливостта и силните институции (ЦУР 16), особено в настоящата ситуация, белязана от увеличаването на конфликтите, като войната в Украйна след незаконното нашествие на Русия;

55.  призовава държавите – членки на ЕС, и неговите глобални партньори да подкрепят научноизследователската и развойната дейност, иновативните екологосъобразни технологии, изграждането на капацитет и споделянето на знания за устойчиво, стабилно и приобщаващо възстановяване;

56.  подчертава необходимостта да се гарантира бюджетиране, съобразено с равенството между половете, равенство между половете и активно участие на жените в насърчаването на изпълнението на ЦУР, както и участието на различните малцинства и коренното население;

57.  подчертава, че приносът на жените в екологосъобразните икономически дейности е от съществено значение за постигането на справедливо устойчиво развитие и следва да бъде отчитан и оценяван; счита, че жените и момичетата също могат да се възползват от възможностите в областта на екологосъобразното предприемачество;

Данни и мониторинг

58.  отново изразява своята подкрепа за работата на Евростат във връзка с годишния мониторинг на ЦУР в ЕС; посочва, че за да се оцени напредъкът на държавите членки по отношение на ЦУР, показателите на Евростат за устойчиво развитие трябва да бъдат подобрени чрез запълване на пропуските за някои ЦУР и преодоляване на слабостите в информационните системи посредством засилване на използването на съществуващите статистически данни от различни източници и по-добро измерване на трансграничното и дългосрочното разпределително въздействие на политиките на ЕС върху териториите и конкретни маргинализирани и уязвими групи в ЕС и в световен мащаб; счита, че е от решаващо значение да се наблюдава напредъкът по всичките 169 подцели;

59.  призовава държавите членки да подобрят събирането на данни, както и да приемат показатели за ЦУР и да наблюдават тяхното изпълнение в НПВУ;

60.  посочва, че показателите на Евростат за устойчиво развитие не отразяват реалността по места, тъй като те се използват за оценка на ЦУР на национално равнище и до голяма степен зависят от данните, предоставени от националните институти; поради това счита, че местните и регионалните данни на ниво NUTS-2 също следва да се използват и да се основават на измерими и обвързани със срокове цели;

61.  подчертава, че следва да се гарантира минимално равнище на данни и статистическа разбивка, което да е в по-тясно съответствие с глобалната рамка за мониторинг на ЦУР, като обхваща, когато е целесъобразно, географското местоположение и демографските аспекти, пола, доходите, образователното равнище, възрастта, расата, етническата принадлежност, миграционния статус, уврежданията и други характеристики;

62.  призовава държавите членки да докладват по-задълбочено на ОИСР относно сътрудничеството си за развитие, така че да запълнят пропуските в данните относно външното въздействие на ЕС върху напредъка на трети държави по отношение на ЦУР и да разработят повече основани на доказателства показатели в съответствие с базирания на потреблението показател за разпространение, включен в доклада на Евростат;

63.  отбелязва освен това, че все още липсват важни основани на доказателства данни за глобалните, националните и регионалните политики за развитие в Южното полукълбо, особено по отношение на тяхното въздействие върху най-бедните и най-уязвимите и маргинализирани групи и територии;

64.  подчертава нарушаването на изготвянето и точността на данните, причинено от глобалните кризи; подчертава, че точните и надеждни данни са от решаващо значение за измерване на напредъка и установяване на пречките;

65.  изразява съжаление относно липсата на всеобхватно докладване за ОПР по ЦУР от страна на ЕС и всички държави членки;

66.  призовава за укрепване и ускоряване на изграждането на капацитет за човешки, институционални и инфраструктурни данни, особено в развиващите се държави и инструментите на ЕС за вътрешен мониторинг, като например показателя за равенство между половете или новосъздадения маркер за неравенство;

67.  призовава ЕС значително да засили техническото сътрудничество с развиващите се държави и техническата помощ за тях, за да се предприемат мерки за преодоляване на недостига на данни в световен мащаб, породен от недостатъчния капацитет за мониторинг и непоследователните методики;

68.  припомня, че изпълнението на ЦУР е споделена отговорност, която изисква действия на национално, регионално и местно равнище; подчертава в това отношение значението на доброволните прегледи на местно равнище и на доброволните прегледи на поднационално равнище като средство за по-нататъшно локализиране на ЦУР и следователно за постигане на напредък в тяхното изпълнение;

69.  призовава държавите членки да въведат всеобхватни инструменти, като например картографиране, за ефективното изпълнение на ЦУР;

70.  подчертава, че редовните всеобхватни прегледи на напредъка по отношение на ЦУР на поднационално и местно равнище могат да засилят вертикалната и хоризонталната съгласуваност, да стимулират местното участие, да улеснят партньорското обучение и споделянето на най-добри практики между регионите и градовете на световно равнище и да допринесат за цялостното изпълнение на ЦУР, и следователно препоръчва подкрепа за изпълнението на всички териториални равнища;

71.  във връзка с това приветства работата на програмата ХАБИТАТ на ООН и решително подкрепя работата на Съвместния изследователски център за локализиране на ЦУР, наред с другото, чрез проекта „Региони 2030: Мониторинг на ЦУР в регионите на Съюза – попълване на пропуските в данните“ и Европейския наръчник за доброволните прегледи на местно равнище на ЦУР;

72.  призовава за европейска платформа за доброволни прегледи на местно равнище с цел насърчаване на обмена и ученето, както и на туининг подходи в цяла Европа за ускорено изпълнение на ЦУР на местно равнище; предлага тези данни да бъдат интегрирани в политиките на сближаване на ЕС;

73.  подчертава, че корпоративното отчитане във връзка с устойчивостта и надлежните проверки, когато се подлагат на съответните одити, могат да бъдат важна рамка за насърчаване на по-голяма отчетност в частния сектор по отношение на социалното и екологичното въздействие на дружествата и техния принос за постигането на ЦУР;

74.  насърчава всички участници в обществото, включително частните субекти, да се включат в редовно доброволно отчитане относно изпълнението на ЦУР и подчертава необходимостта от финансиране на обучение за изграждане на капацитет за МСП, за да се научат как да изпълняват ЦУР в ежедневните си дейности;

75.  посочва, че все повече се осъзнава, че икономическият растеж, измерен главно чрез БВП, има слаба връзка с просперитета и благосъстоянието и че устойчивостта трябва да бъде в основата на икономическите системи;

76.  изисква ключови реформи и в методологията за измерване на икономическите резултати, които трябва да показват по подходящ начин напредъка въз основа на благосъстоянието на хората и планетата;

77.  призовава Комисията незабавно да представи обобщено информационно табло и набор от показатели „отвъд БВП“, както е посочено в Осмата програма за действие за околната среда; настоятелно призовава Комисията да разработи показатели отвъд БВП, които включват обществени и екологични фактори, и да задълбочи сътрудничеството си с международната общност;

Финансова рамка

78.  припомня широкото признаване при приемането на ЦУР на необходимостта от „преминаване от милиарди към трилиони“ по отношение на финансирането за развитие; изразява тревога поради факта, че вместо това недостигът на финансиране за ЦУР се увеличи от 2,5 трилиона щатски долара на 4 трилиона щатски долара на година(22);

79.  във връзка с това подчертава необходимостта от реформиран глобален план за финансиране на ЦУР; обръща внимание на факта, че тъй като понастоящем световният БВП надхвърля 100 трилиона щатски долара и капитализацията на световните пазари на акции и пазари с фиксиран доход е около 250 трилиона щатски долара, глобалните финансови ресурси са достатъчни за голям тласък за преодоляване на недостига на финансиране за ЦУР и следва да бъдат предоставени за тази цел, включително чрез справедливо и ефективно данъчно облагане и ефективни международни мерки срещу данъчната конкуренция, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане;

80.  подчертава важната роля на ОПР като катализатор за промяна и като лост за мобилизиране на други ресурси и припомня, че тя продължава да бъде основен източник на финансиране за най-бедните държави и продължава да играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г.; отбелязва със загриженост, че макар да са най-големият световен доставчик на ОПР, ЕС и неговите държави членки не успяха да изпълнят колективните си ангажименти за предоставяне на най-малко 0,7% от БНД като ОПР, и поради това ги призовава настоятелно да изпълнят ангажимента си;

81.  подчертава необходимостта донорите да отдават приоритет на финансирането, основано на безвъзмездни средства, особено за най-слабо развитите държави, с оглед на неустойчивата тежест на техния дълг; настоява, че ОПР, както е определена от ОИСР, следва винаги да има за основна цел насърчаването на икономическото развитие и благосъстоянието на развиващите се държави и следователно трябва да играе ключова роля във финансирането на ЦУР;

82.  подчертава, че следва да се спазват принципите на ефективност на развитието и че правата на човека трябва да се зачитат изцяло от всички участници, които се възползват от смесено финансиране и гаранции;

83.  призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност в сътрудничеството с частния сектор, така че то да бъде отворено за ефективен контрол от страна на заинтересованите страни и за парламентарен и обществен контрол;

84.  подчертава, че липсата на план за финансиране на ЦУР възпрепятства цялостния мониторинг на разходите за тяхното изпълнение в рамките на бюджета на ЕС; призовава за приемането на план на ЕС за финансиране за ЦУР в рамките на преразгледана многогодишна финансова рамка;

85.  подчертава, че Програмата до 2030 г. следва да направлява всички инструменти на ЕС за финансиране и тяхното планиране, особено МФР, ИССРМС – Глобална Европа, ЕФУР+ и основните инструменти на ЕС за финансиране на развитието, както и да проучва полезните взаимодействия с „Хоризонт Европа“, LIFE+, InvestEU и програмата „Цифрова Европа“;

86.  подчертава, че в плана за финансиране за ЦУР следва да се обърне внимание на липсата на марж по функция 6 от многогодишната финансова рамка, която не предоставя достатъчно средства за външната дейност на ЕС, за да се помогне на държавите партньори да финансират своите стратегии за ЦУР;

87.  подчертава, че важни инвестиционни стратегии на ЕС, като Global Gateway, трябва да бъдат ясно ориентирани към и напълно оценявани спрямо необходимостта от изпълнение на Програмата до 2030 г. с нейния принцип да не се пренебрегва нито един човек или място и да обхващат цялото социално, икономическо и екологично измерение; изразява загриженост, че Global Gateway няма ясен мандат за развитие и че при неговото проектиране и планиране липсва прозрачност и обществен контрол; критикува липсата на ново финансиране и зависимостта на Global Gateway от частно финансиране, за което е присъщо да избягва риска, а оттам и неспособността му да достигне първо до най-нуждаещите се лица;

88.  подчертава, че междинният преглед на ИССРМС – Глобална Европа предоставя възможност за оценка на приноса на ЕС за постигането на ЦУР в световен мащаб, и отново потвърждава подкрепата си за Програмата до 2030 г., като определя ясни и измерими ангажименти за следващите години;

89.  отбелязва първоначалната идея, очертана в Регламента за таксономията(23) Комисията да публикува доклад с оглед на разширяването на обхвата ѝ отвъд екологично устойчивите икономически дейности; подчертава обаче, че регулаторните разходи са се увеличили и че макроикономическата среда се е променила значително след приемането на Регламента за таксономията; приветства в този контекст съобщението на Комисията от 16 март 2023 г., озаглавено „Дългосрочна конкурентоспособност в ЕС – поглед отвъд 2030 г.“(24), чиято цел е рационализирането и опростяването на изискванията за докладване с 25% за всяка от тематичните области относно околната среда, цифровите технологии и икономиката, както и представянето от страна на Комисията на предложение за постигане на това до есента на 2023 г.; призовава Комисията бързо да демонстрира този ангажимент, включително като се въздържа от въвеждане на нови обременяващи изисквания, като по този начин подобри конкурентоспособността на всички предприятия в ЕС, включително малките и средните предприятия (МСП), и подсили основните условия за социална справедливост и просперитет;

90.  потвърждава водещата роля на ЕИБ в Европейския зелен пакт и устойчивата синя икономика, както и значителния ѝ принос за икономическия отговор на ЕС на пандемията от COVID-19; призовава ЕС да продължи максимално да оползотворява потенциала на ЕИБ като инструмент за повишаване на стратегическата автономност на ЕС и постигнатите от него ЦУР и за популяризиране на интересите и приоритетите на неговата външна политика в отношенията с държави извън ЕС;

91.  подчертава неотложната необходимост да се изисква от финансовите институции да определят и приемат стратегии и цели за привеждане на финансовите портфейли и други активи в съответствие с ЦУР и редовно да докладват за напредъка, наред с другото, в контекста на своите доклади от екологичен, социален и управленски характер;

92.  подчертава значението на привеждането на бюджета на ЕС в съответствие със 17-те ЦУР и съответните им подцели; приканва Комисията да проучи подробностите на специална методология за проследяване на разходите за ЦУР в бюджета на ЕС, в допълнение към вече съществуващите методологии за проследяване на климата и биологичното разнообразие; изисква да бъде извършено цялостно картографиране на финансовите пакети на настоящите и бъдещите политики, програми и фондове на ЕС, включително на инвестициите и структурните реформи, провеждани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира съгласуваност с целите на Програмата до 2030 г.;

93.  подчертава, че адекватното финансиране за постигането на ЦУР, особено в развиващите се държави, изисква цялостно преразглеждане на световната финансова структура, за да се приведат всички нейни части в съответствие с Програмата до 2030 г. за световно развитие, Парижкото споразумение за действия в областта на климата и глобалната рамка за биологичното разнообразие;

94.  призовава за бързо привеждане в действие на Фонда за загуби и щети, договорен на COP27, и за бързо насочване на новите ангажименти за финансиране там, където са най-необходими;

95.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят своя ангажимент и да работят съвместно за необходимите реформи на Международния валутен фонд, Групата на Световната банка и многостранните банки за развитие, за да се адаптират вижданията и оперативните модели на тези финансови институции, като се постави акцент върху засилването на борбата срещу бедността и нарастващото неравенство и насърчаването на справедлив и устойчив двоен преход;

96.  изразява съжаление, че в редица случаи структурните реформи, насърчавани от МВФ и Световната банка, допринесоха за отслабването на способността на развиващите се държави да насърчават публичните политики за борба с бедността и за укрепване на образователните и здравните системи;

97.  настоятелно призовава Комисията да проследява несъответствията между разходите и незабавно да определя и постепенно да премахне всички вредни за околната среда субсидии, както се изисква от Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г.;

98.  посочва необходимостта от преразглеждане на специалните права на тираж (СПТ) на МВФ към развиващите се държави и многостранните банки за развитие (МБР) с оглед на увеличаването на инвестиционния капацитет за ЦУР, без да се създава допълнителен дълг; подчертава необходимостта от подобряване на условията за кредитиране на многостранните банки за развитие, включително по-ниски лихвени проценти и дългосрочни заеми;

99.  горещо приветства инициативата „Бриджтаун“ в това отношение и призовава Комисията и държавите членки да се включат конструктивно и проактивно в съответните дискусии в рамките на международните форуми през цялата 2023 г., така че амбициозните реформи да могат да бъдат постигнати бързо;

100.  във връзка с това приветства факта, че през юни 2023 г. в Париж ще се проведе среща на високо равнище за нов глобален финансов пакт, която ще даде възможност за насърчаване на приобщаващ подход чрез обединяване на всички съответни заинтересовани страни; призовава ЕС и международните партньори да се ангажират изцяло с реални ангажименти и действия по време на тази международна среща на високо равнище, така че да улеснят достъпа на уязвимите държави до финансирането, от което се нуждаят, за да се справят с последиците от настоящите и бъдещите кризи и да изпълнят Програмата до 2030 г., както и да я превърнат във възможност за изграждане на нов договор между Севера и Юга;

101.  признава значението и потенциала на банките за развитие на държавите членки и други европейски финансови институции за развитие; подчертава неотложната необходимост от насърчаване на частния сектор в развиващите се държави, по-специално в Африка на юг от Сахара, както и трудностите, срещани при обслужването на тази област на сътрудничество за развитие;

102.  призовава за по-ефективно разпространение от Европейската инвестиционна банка на информация относно възможностите за финансиране, които могат да бъдат на разположение на предприятията в подкрепа на изпълнението на стратегическите планове за ЦУР на местно и регионално равнище;

103.  насърчава частния сектор и многостранните финансови институции да продължат да подкрепят държавите, чиито икономики са засегнати от пандемията от COVID-19, за да се постигне устойчиво, стабилно и приобщаващо възстановяване;

104.  изразява тревога от факта, че най-слабо развитите държави не бяха в състояние да финансират изпълнението на ЦУР още преди пандемията от COVID-19 и войната в Украйна и че сега се нуждаят в още по-голяма степен от финансова подкрепа; подчертава, че повече от половината от 69-те държави с ниски и средни доходи в света са изправени пред дългова криза или висок риск от такава; отбелязва с дълбока загриженост, че според ООН 25 развиващи се държави са изразходили над 20% от общите държавни приходи за обслужване на външния дълг през 2022 г., докато същевременно 16 от най-затруднените по отношение на дълга държави днес дължат над 30% от своя публичен и публично гарантиран външен дълг на частни кредитори; подчертава, че високите разходи за заеми за развиващите се държави възпрепятстват инвестициите в ЦУР;

105.  подчертава необходимостта както от усилия за бързо опрощаване на дълга в световен мащаб за развиващите се държави, прекратяване на синдрома „твърде малко, твърде късно“ и ненужното влошаване на ситуациите с дълга, така и от системни промени към базиран на правила многостранен ред, способен да предотврати нови дългови кризи;

106.  отново призовава Комисията, като се консултира с всички основни международни участници и със засегнатите държави, да изготви истинска стратегия за спасяване на развиващите се държави от прекомерна задлъжнялост; по-специално призовава за създаването на многостранен механизъм за преструктуриране на дълга под егидата на ООН;

107.  отбелязва, че общата дългова рамка все още не предоставя конкретно опрощаване на дълга, и призовава за засилена многостранна инициатива за опрощаване на дълга с ефективен механизъм за ангажиране на частни кредитори, опрощаване на дълга в замяна на постигане на ЦУР и действия в областта на климата (суапови сделки срещу дълг), мерки за улесняване на координацията между заемодатели по отношение на нови договори за заеми и приемането на автоматично спиране на обслужването на дълга в случай на предварително определени шокове;

108.  приветства факта, че генералният секретар на ООН настоява за глобална инициатива за стимули във връзка с ЦУР за изпълнението на Програмата до 2030 г., в която се призовава за допълнителна ликвидност, ефективно преструктуриране на дълга и разширяване на финансирането за развитие, с оглед на освобождаването на значително фискално пространство в развиващите се икономики и реформирането на световната международна финансова структура; призовава за колективен отговор от страна на ЕС и неговите държави членки на инициативата за стимули във връзка с ЦУР и за незабавно започване на паралелна подготовка на предложения за такъв план;

109.  посочва уместността на своята резолюция от 17 април 2018 г. относно засилване на устойчивостта на обслужването на дълга от развиващите се държави(25), която само се е увеличила, тъй като новият натиск и липсата на подходящи действия понастоящем водят до голяма нова дългова криза; отново потвърждава отправените в тази резолюция призиви за систематично разглеждане на потребностите от ресурси в контекста на правата на човека, включително правото на развитие, и приоритизирането на тези потребности, за създаване на международен механизъм за погасяване на дълга, за преобразуване на принципите на УНКТАД за насърчаване на отговорно кредитиране и получаване на заеми в правно обвързващи и приложими инструменти, за санкциониране на кредиторите, които отпускат заеми на явно корумпирани правителства или в нарушение на закона, установен от националния парламент на държавата заемодател;

110.  признава важността на мобилизирането на вътрешни ресурси в развиващите се държави, както и структурните предизвикателства, свързани с тяхното мобилизиране, и обръща внимание на факта, че това зависи от наличието на благоприятна международна среда; припомня, че незаконното изтичане на капитали и данъчните убежища оказват сериозно въздействие върху фискалното пространство на развиващите се държави и сериозно подкопават принципите на правовата държава и институционалната устойчивост в тези държави, което е съществена предпоставка за постигане на устойчиво развитие;

111.  призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля за ограничаване на практиките на отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, включително включване в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, да засилят сътрудничеството си с развиващите се държави по данъчни въпроси, за да им се даде възможност да увеличат мобилизирането на публични ресурси, и да поемат инициативата и да настояват за създаването на междуправителствена комисия на ООН за международно сътрудничество по данъчни въпроси с цел борба с незаконното изтичане на капитали и трансграничното отклонение от данъчно облагане и закриване на данъчните убежища;

112.  отново изтъква решаващата роля на публичните и частните инвестиции и публично-частните партньорства за увеличаване на инвестициите за развитие в развиващите се държави и най-слабо развитите държави, където нуждите са най-големи, за преодоляване на годишния недостиг на финансиране за ЦУР в размер на 4 трилиона щатски долара; ето защо призовава Комисията да започне задълбочени дискусии и да си взаимодейства с частния сектор с цел насърчаване на частното финансиране;

113.  същевременно също така предупреждава за свързаните с това рискове, например подкопаването на всеобщия достъп до качествени обществени услуги (като здравеопазване, образование и социална закрила или местно производство на енергия от възобновяеми източници) или свръхкомпенсирането на частните инвеститори; отбелязва във връзка с това, че цялостните доказателства за ефективността на субсидирането на частните инвестиции в развитието продължават да бъдат слаби и че към момента няма доказателства, че смесеното финансиране е оказало голямо въздействие върху постигането на ЦУР;

114.  поради това призовава ЕС да настоява за нов подход при смесеното финансиране, който се основава на целенасочено въздействие на ЦУР, справедливо разпределение на рисковете и възнагражденията, ясни механизми за отчетност и съгласувани социални и екологични стандарти в съответствие с Програмата за действие от Адис Абеба и да отдадат приоритет на партньорствата с местни предприятия от най-слабо развитите държави, които се стремят към устойчиви и приобщаващи бизнес модели;

115.  подчертава ролята на частната филантропия във финансирането за устойчиво развитие; призовава Комисията да насърчи създаването на по-добра рамка за фондациите както във вътрешните си политики, така и в отношенията си с трети държави;

116.  припомня, че развиващите се държави са исторически уязвими на външни сътресения поради ограничените възможности за износ и по-слабо диверсифицираните икономики; поради това подчертава, че едно от основните предизвикателства за развиващите се държави е да се изкачат нагоре по световната верига за създаване на стойност чрез икономическа диверсификация и да преминат от ориентиран към износа модел на производство към развитие, основано на националните и регионалните пазари; за тази цел подчертава решаващата роля на многостранните форуми и институции за постигането на напредък по тези цели, за да се използва потенциалът на устойчивостта и да се увеличи националната или регионалната автономност при производството на основни стоки и услуги;

117.  признава ролята на местните микро-, малки и средни предприятия, кооперации, приобщаващи бизнес модели и научноизследователски институти като двигатели на растежа, заетостта и иновациите на местно равнище, които от своя страна ще допринесат за постигането на ЦУР;

Секторни политики, свързани с ЦУР, които са предмет на преглед на Политическия форум на високо равнище през 2023 г.

118.  изразява съжаление, че продължават да съществуват много случаи на несъответствия в политиките в различни секторни области на ЕС, по-специално свързани с политиката в областта на храните, енергетиката, търговията и данъчното облагане, с особено тревожни отрицателни последици за развиващите се държави;

119.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират достъпа до чисто отопление и електроенергия на достъпни цени; подчертава, че намаляването на търсенето на енергия чрез повишаване на ефективността на сградите, потребителските стоки и транспорта също може да допринесе за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C съгласно ангажимента по Парижкото споразумение, като същевременно се подкрепят целите в областта на здравеопазването, образованието, бедността, заетостта и продоволствената сигурност в световен мащаб;

120.  подчертава, че понастоящем 70% от населението на ЕС живее в градовете и че се очаква през 2050 г. то да достигне почти 84%; поради това подчертава значението на устойчивото градско развитие в ЕС, включително чрез, наред с другото: преминаване към по-устойчиви видове транспорт; амбициозна вълна на саниране с цел саниране на сградния фонд на ЕС и по този начин намаляване на потреблението на енергия и емисиите, намаляване на сметките за енергия, създаване на местна заетост и гарантиране на по-безопасни и по-здравословни сгради, в които хората да живеят; както и създаването и разширяването на зелена и синя инфраструктура в градовете, която служи за намаляване на замърсяването на въздуха, водата и шумовото замърсяване, за осигуряване на защита от наводнения, суши и горещи вълни и за предоставяне на убежище за природата, както и на развлекателни съоръжения за хората;

121.  подчертава значението на постигането на всеобщ достъп до енергия за всички в Южното полукълбо; набляга върху необходимостта от подкрепа на възобновяемите децентрализирани решения като дребномащабните и независимите енергийни решения и мини-мрежите, които да достигнат до всички части на населението в развиващите се държави и особено до населението в бедните и селските райони; призовава ЕС да насочи усилията си, финансови и технически, към тези дребномащабни решения на проблема с недостига на енергия в отдалечените райони;

122.  отбелязва предложението на Комисията за сключване на нови споразумения за улесняване на устойчивите инвестиции; подчертава, че ЕС трябва да се стреми към преговори със своите партньори за разработване на споразумения за устойчива търговия и сътрудничество, които защитават правото на всяка страна да регулира и създават добавена стойност и за двете страни, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на климата и правата на човека;

123.  припомня, че загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги ще подкопае напредъка по приблизително 80% от оценените подцели за целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и призовава ЕС да обърне внимание на първопричините за загубата на биологично разнообразие и да включи задълженията за опазване, възстановяване и устойчиво използване на ресурсите в по-широки политики за развитие; припомня, че екологичното възстановяване е от решаващо значение за прилагането на подхода „Едно здраве“; подчертава, че усилията за опазване не трябва да нарушават правата на човека, по-специално правата на коренното население и местните общности; съответно призовава ЕС да разработи програма за опазване, като се консултира с местните общности, коренното население и жените, както и с други маргинализирани групи, за да допринесе действително за борбата срещу обезлесяването и загубата на биологично разнообразие;

Перспективи

124.  отново заявява, че ЦУР са единственият договорен на световно равнище и всеобхватен набор от цели във връзка с предстоящите големи предизвикателства пред развитите и развиващите се държави и поради това Програмата до 2030 г. следва да служи като насочваща светлина за справяне с настоящата несигурност; силно се застъпва за ЦУР 17 (партньорства за целите) за неотложното съживяване на глобалните партньорства, по-специално между правителствата, частния сектор и гражданското общество с оглед на изпълнението на Програмата до 2030 г.; подчертава възможността, която ЦУР предоставят, за създаване на истинска икономика на благосъстоянието, съсредоточена върху хората и планетата, и за работа за постигане на устойчив свят след 2030 г.;

125.  предлага ООН да подтикне всички държави членки да подкрепят въвеждането на конкретни срокове и планове за изпълнение, които са задължителни за подписалите държави до 2030 г. и след това; призовава освен това ООН да изготви достатъчно рано стратегия за периода след Програмата до 2030 г.;

o
o   o

126.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на генералния секретар на ООН и на председателя на Общото събрание на ООН.

(1) OВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1. (2) ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22. (3) ОВ C 400, 26.11.2019 г., стр. 9. (4) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 99. (5) ОВ С 132, 14.4.2023 г., стр. 54. (6) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 151. (7) OВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 130. (8) OВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28. (9) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25. (10) ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 181. (11) ОВ C 32, 27.1.2023 г., стр. 28. (12) OВ C 47, 7.2.2023 г., стp. 171. (13) ОВ С 167, 11.5.2023 г., стр. 57. (14) ОВ C 491, 23.12.2022 г., стр. 1. (15) Приети текстове, P9_TA(2023)0071. (16) OВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1. (17) Европейска комисия (2022 г.): Eurobarometer:EU SMEs working towards sustainability (Евробарометър: МСП в ЕС, които работят за постигане на устойчивост. (18) Доклад на ООН за устойчивото развитие от 2022 г., „From Crisis to Sustainable Development: the SDGs as Roadmap to 2030 and Beyond“ (От криза към устойчиво развитие: ЦУР като пътна карта до 2030 г. и след това). (19) ЦУР 6: чиста вода и добри санитарни условия; ЦУР 7: финансово достъпна и чиста енергия; ЦУР 9: промишленост, иновации и инфраструктура; ЦУР 11: устойчиви градове и селища; ЦУР 17: партньорства за целите. (20) Директива 2000/60/ЕО от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.). (21) Предложение за регламент за предоставянето на пазара на Съюза, както и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и влошаване на състоянието на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (COM(2021)0706). (22) Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Global Outlook on Financing for Sustainable Development 2023: No Sustainability without Equity (Глобални перспективи в областта на финансирането за устойчиво развитие през 2023 г. – Не може да се постигне устойчивост без капитал), OECD Publishing, Париж, 2022 г. (23) Регламент (ЕС) 2020/852 от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13). (24) COM(2023)0168. (25) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 46.