Choisissez la langue de votre document :
- bg - български
- es - español
- cs - čeština
- da - dansk
- de - Deutsch
- et - eesti keel
- el - ελληνικά
- en - English
- fr - français
- ga - Gaeilge
- hr - hrvatski
- it - italiano
- lv - latviešu valoda
- lt - lietuvių kalba
- hu - magyar
- mt - Malti
- nl - Nederlands
- pl - polski
- pt - português
- ro - română
- sk - slovenčina
- sl - slovenščina
- fi - suomi
- sv - svenska
|
 Високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза |
| |||||||
| ||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейския парламент; – като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0122), – като взе предвид член 294, параграф 2 и член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0122/2022), – като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, – като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 15 септември 2023 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, – като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по бюджети и комисията по конституционни въпроси, – като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0064/2023), 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 ноември 2023 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС, Евратом) 2023/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841.) | ||||||||
| Програма за документацията за улова на червен тон |
| ||||||||||||
| |||||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, — като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0670), — като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0336/2020), — като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 януари 2021 г.(1), — като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 13 септември 2023 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, — като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността, — като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0172/2021), 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене(2); 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя Председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 ноември 2023 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2023/... на Европейския парламент и на Съвета за установяване на програма за документиране на улова на червен тон (Thunnus thynnus) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 640/2010
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2023/2833.)
| |||||||||||||
| ДДС: данъчно задължени лица, специална схема и специален режим за деклариране и извършване на плащания във връзка с дистанционни продажби на вносни стоки |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство на технологични продукти с нулеви нетни емисии (Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии) |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Изменение 1
Предложение за (Текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3), като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4), в съответствие с обикновената законодателна процедура, като имат предвид, че: (-1) Главната средносрочна цел на европейската политика в областта на промишлеността е да се даде възможност на промишлеността на Съюза да осъществи прехода в областта на енергетиката, климата, околната среда, както и цифровия преход, като същевременно запази конкурентоспособността си на световния пазар, съхрани работните места в Европа и укрепи способността си за иновации и производство в Европа, по-специално по отношение на чистите технологии; (1) Съюзът се ангажира с ускорена декарбонизация на икономиката си и амбициозно внедряване на възобновяеми енергийни източници, за да постигне климатична неутралност или нулеви нетни емисии (емисии след приспадане на поглъщанията) до 2050 г. Тази цел е в основата на Европейския зелен пакт — актуализираната промишлена стратегия на ЕС — и е в съответствие с ангажимента на Съюза за действия в областта на климата в световен мащаб съгласно Парижкото споразумение(5). С оглед постигането на климатична неутралност Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета(6) определя обвързваща цел на Съюза в областта на климата за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. С предложения пакет „Подготвени за цел 55“(7) се цели постигане на целта на Съюза в областта на климата за 2030 г. и се преразглежда и актуализира законодателството на Съюза в това отношение. (1а) Както се посочва в промишления план на Зеления пакт, Съюзът трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че може да ускори промишлената трансформация с нулеви нетни емисии на своята територия. Настоящият регламент е част от тези мерки и има за цел подобряването на икономическата обосновка за декарбонизация на промишлеността в Европа. (1б) В интерес на стратегическата автономност на Съюза от съществено значение е да се обърне повече внимание на кръговостта и по-дългия експлоатационен срок на технологиите, за да се засили устойчивостта на европейската производствена промишленост, като същевременно се намали въздействието ѝ върху околната среда, за да се допринесе за нейната устойчива конкурентоспособност. (2) Единният пазар предоставя подходяща среда за осигуряване на достъп в необходимите мащаби и темпове до технологиите, които са необходими за постигане на амбициозните цели на Съюза в областта на климата, както и обещанието на Европейския зелен пакт да превърне декарбонизацията в устойчива конкурентоспособност. Предвид сложността и транснационалния характер на технологиите за нулеви нетни емисии, има голяма вероятност едни некоординирани национални мерки за осигуряване на достъп до тези технологии да нарушат конкуренцията и да разпокъсат единния пазар. Ето защо, за да се гарантира функционирането на единния пазар, е необходимо да се създаде обща правна рамка на Съюза за колективно справяне с това основно предизвикателство чрез по-устойчиви и по-сигурни доставки за Съюза при технологиите за нулеви нетни емисии. (2а) Всяко допълнително мобилизиране на държавна помощ следва да бъде целенасочено и временно и да е в съответствие с целите на политиката на ЕС, като например Зеления пакт и Европейския стълб на социалните права. Това финансиране следва да не води до допълнителни различия между държавите членки в съответствие с политиките на ЕС в областта на конкуренцията и сближаването. (2б) По оценки на Международната агенция по енергетика, до 2030 г. световният пазар на ключови масово произвеждани продукти в областта на технологиите за чиста енергия ще достигне годишна стойност от около 650 милиарда щатски долара, което е повече от три пъти над сегашното равнище. Промишлеността с нулеви нетни емисии в световен мащаб се разраства с все по-бързи темпове, като понякога търсенето изпреварва предлагането. Промишлеността на Съюза е част от отворена, ориентирана към износа, капиталоемка, социална пазарна икономика, която може да осигури просперитет за гражданите на Съюза само ако е конкурентоспособна на световния пазар и отворена към него. Амбициите на Съюза по отношение на промишлеността с нулеви нетни емисии следва да бъдат приведени в съответствие с тази действителност и да имат за цел да обхванат значителен пазарен дял в световен мащаб. (3) Що се отнася до външните аспекти, Съюзът ще увеличи усилията си за обединяване на силите с отворени и демократични партньори, ангажирани с Парижкото споразумение. По отношение на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, Съюзът ще търси взаимноизгодни партньорства в рамките на своята стратегия за Global Gateway, които допринасят за диверсификацията на неговата верига за доставки на суровини, за постигането на глобалните цели в областта на климата, както и за усилията на партньорските държави да осъществят двоен преход и да развият добавена стойност на местно равнище. (4) За да изпълни тези ангажименти, Съюзът трябва да ускори темпото на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, включително чрез увеличаване на дела на чистата енергия в енергийния си микс, както и чрез повишаване на енергийната ефективност и на дела на възобновяемите енергийни източници. Това ще допринесе за постигането на целите на Съюза от Плана за действие на Европейския стълб на социалните права за 2030 г. — постигане на равнище на заетост от поне 78 % и участие в обучение на поне 60 % от пълнолетните лица и ще спомогне също така екологичният преход да бъде справедлив и равноправен(8). (5) По-високите цени на енергията след неоправданата и незаконна военна агресия на Руската федерация срещу Украйна дадоха силен стимул за ускоряване на изпълнението на Европейския зелен пакт и заздрави устоите на стратегията за енергиен съюз чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива, изнасяни от Руската федерация. Планът REPowerEU(9) играе ключова роля в отговор на затрудненията и смущенията на енергийния пазар на световно равнище, причинени от нахлуването на Руската федерация в Украйна. Той има за цел да ускори енергийния преход в Европейския съюз, за да се намали потреблението на газ и електроенергия в Съюза и да се увеличат инвестициите за внедряване на енергоспестяващи и нисковъглеродни решения. В плана са заложени, наред с останалото, целите за удвояване на слънчевите ФВ мощности до 2025 г. и инсталиране на 600 GW слънчеви ФВ мощности до 2030 г.; удвояване на темпа на внедряване на термопомпи; вътрешно производство на 10 млн. тона водород от възобновяеми източници до 2030 г.; както и значително увеличаване на производството на биометан до 35 млрд. куб. м. до 2030 г. В плана се посочва също така, че постигането на целите на REPowerEU ще изисква диверсифициране на доставките на оборудване за нисковъглеродна енергия и на суровините от критично значение, намаляване на секторните зависимости, преодоляване на затрудненията по веригата на доставки и разширяване на производствените мощности на Съюза за технологии за чиста енергия. Като част от усилията си за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в генерирането на електроенергия, в промишлеността, сградите и транспорта, Комисията предлага да завиши целта в Директивата за енергията от възобновяеми източници на 45 % до 2030 г., а в Директивата за енергийната ефективност — на 13 %. По този начин общите мощности за генериране на енергия от възобновяеми източници ще достигнат 1236 GW до 2030 г. в сравнение с предвидените 1067 GW до 2030 г. в предложението от 2021 г., като това ще увеличи нуждата от акумулиране чрез акумулаторни батерии за решаване на проблемите с прекъсванията в електроенергийната мрежа. Аналогично политиките, свързани с декарбонизацията на автомобилния сектор, изложени например в Регламент (ЕС) 2019/631(10) и Регламент (ЕС) 2019/1242(11) на Европейския парламент и на Съвета, ще бъдат силен стимул за по-нататъшна електрификация на сектора на автомобилния транспорт, което ще увеличи търсенето на акумулаторни батерии. (6) Трансформацията към нулеви нетни емисии вече предизвиква огромни промишлени, икономически и геополитически промени по целия свят, които ще стават все по-явни с напредването на усилията за декарбонизация в световен мащаб. Пътят към неутрална по отношение на климата икономика с ефективно използване на ресурсите и нулеви нетни емисии разкрива големи възможности за разширяване на отраслите в Съюза, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии, като се използва силата на единния пазар чрез насърчаване на инвестициите в технологии за нулеви нетни емисии ▌ и техните вериги на доставка. Това са технологиите, необходими за постигане на целите на националните планове в областта на енергетиката и климата, които допринасят за устойчивостта и конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, като позволяват декарбонизацията на нашите икономически сектори — от енергоснабдяването до транспорта, сградите и промишлеността. Една силна промишленост с нулеви нетни емисии в Съюза може да помогне значително за ефективното постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, а също да подкрепи други цели на Европейския зелен пакт, като например създава качествена заетост и устойчив растеж чрез създаването на индустриална база, ориентирана към износа, както и към вътрешните доставки. (7) За постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката е необходимо енергийната ефективност да получи приоритет. Икономиите на енергия са най-евтиният, най-безопасният и най-чистият начин за постигане на тези цели. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място е общ принцип на енергийната политика на Съюза и е важен както от гледна точка на практическото му приложение в политиката, така и при вземането на инвестиционни решения. Ето защо е от съществено значение да се разширят производствените мощности на Съюза за енергоспестяващи технологии, като например термопомпи и интелигентни технологии за електроенергийната мрежа, които помагат на ЕС да намали и контролира потреблението си на електроенергия. (8) Целите на Съюза в областта на декарбонизацията, сигурността на енергийните доставки, цифровизацията на енергийната система и електрификацията на потреблението, например в областта на мобилността и нуждата от станции за бързо зареждане, изискват огромно разширяване на електроенергийните мрежи в Съюза, както на ниво пренос, така и на ниво разпределение. На ниво пренос са необходими уредби за постоянен ток с високо напрежение за свързване към съоръженията за възобновяеми енергийни източници в морето, докато на ниво разпределение свързването на доставчиците на електроенергия и управлението на гъвкавостта от страната на потреблението се крепят на инвестиции в иновативни технологии за електроенергийната мрежа, като например интелигентно зареждане на електрически превозни средства (EVSC), енергийно ефективна сградна и промишлена автоматизация и интелигентни регулатори, инфраструктура за модерни методи на отчитане (AMI) и домашни системи за управление на енергията (HEMS). Електроенергийната мрежа трябва да взаимодейства с много участници или устройства въз основа на ниво на наблюдаемост с предоставяне на подробни данни, и следователно на разполагаемостта на данни, за да се осигури гъвкавост, интелигентно зареждане и интелигентни сгради, като интелигентните електроенергийни мрежи и дребномащабните услуги за гъвкавост позволяват реакция от страната на търсенето и използването на възобновяеми енергийни източници. Свързването на технологиите за нулеви нетни емисии с мрежата на Съюза изисква значително разширяване на производствените мощности за електроенергийните мрежи по отношение на кабели, подстанции и трансформатори, както на сушата, така и в морето. (8а) Клъстеризацията на промишлените дейности с цел промишлена симбиоза може да сведе до минимум въздействието на дейностите върху околната среда и повишава промишлената ефективност. Такова групиране може да допринесе значително за постигането на целите на настоящия регламент. Във връзка с това: В тази връзка настоящият регламент насърчава създаването на „индустриални долини с нулеви нетни емисии“ („долини“). Тези долини следва да бъдат географски и технологично ограничени, за да се насърчи промишлената симбиоза. Долините следва да се определят от държавите членки и всяко определяне следва да бъде придружено от план с конкретни национални мерки за повишаване на привлекателността на долината като място за производствени дейности. Долините следва да се използват по-специално като инструмент за повторната индустриализация на регионите, особено за въгледобивните региони в преход. (8б) Държавите членки следва да бъдат в състояние да определят и подпомагат долините. При определянето на дадена долина държавата членка следва да изготви план, в който се посочва коя производствена дейност за нулеви нетни емисии трябва да бъде обхваната в долината (план). Държавата членка следва да извърши също така оценките на въздействието върху околната среда, които се изискват за производствените дейности за нулеви нетни емисии, планирани да се осъществяват в долината. Тези оценки на въздействието до голяма степен ограничават необходимостта предприятията да извършват такива оценки за получаването на разрешителни за производствените дейности за нулеви нетни емисии в обхвата на долината. Планът следва да включва резултатите от оценките на въздействието върху околната среда, както и националните мерки, които трябва да бъдат предприети за свеждане до минимум или смекчаване на отрицателното въздействие върху околната среда. Планът следва да включва също конкретни национални мерки в подкрепа на промишлената дейност в обхвата на долината. Тези мерки следва да включват мерки за инвестиране или стимулиране на частни инвестиции в енергийна, цифрова и транспортна инфраструктура, както и мерки за намаляване на оперативните разходи на промишлеността в долината, като например договори за разлика в цените на енергията. Други мерки, които трябва да бъдат разгледани, са мерки за укрепване на защитата на интелектуалната собственост, създаване на иновационен център в долината, както и за привличане в долината на стартиращи предприятия. За да се осигури инвестиционна сигурност за промишлеността, в плана следва да бъде посочена и продължителността на мерките за подпомагане. (9) Необходими са допълнителни политически усилия, за да се подпомогнат технологиите, които са налични на пазара и имат добър потенциал за бързо разрастване, което ще подкрепи усилията за постигане на целите на Съюза в областта на климата до 2030 г., ще внесе повече сигурност при доставките на продукти с технологии за нулеви нетни емисии и във веригите за доставки в областта на тези технологии и ще предпази или подсили цялостната устойчивост и конкурентоспособност на енергийната система на Съюза. Това включва достъп до безопасен и устойчив източник на най-добрите в своя клас горива, както е описано в съображение 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията. (10) За постигането на целите за 2030 г. е необходимо да се обърне специално внимание на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, като се има предвид и техният значителен принос за постигането на нулеви нетни емисии до 2050 г. Тези проекти играят ключова роля за отворената стратегическа автономност на Съюза, като гарантират, че гражданите имат достъп до чиста и сигурна енергия на приемливи цени. Като се има предвид тяхната роля, тези проекти следва да се ползват от още по-бързи процедури за издаване на разрешения, да получават статут на проекти с възможно най-голямо национално значение съгласно националното законодателство и да се ползват от допълнителна подкрепа за привличане на инвестиции. За да бъде признат за стратегически проект, организаторът на проекта следва да спазва приложимите задължения в областта на социалното и трудовото право, установени от правото на Съюза или националното право. (10а) Стратегическите проекти за нулеви нетни емисии следва да се изпълняват устойчиво, като разчитат на използването на социално отговорни практики, включително зачитането на правата на човека и трудовите права, чрез пълноценнна ангажираност по отношение на местните общности и чрез използването на прозрачни търговски практики с адекватни политики за съответствие, така че да се предотвратят и сведат до минимум рисковете от неблагоприятни въздействия върху правилното функциониране на публичната администрация, включително корупция и подкупи. (11) За да се гарантира, че бъдещата енергийна система на Съюза е устойчива, това разрастване следва да се извърши по цялата верига на доставки на въпросните технологии, при пълно взаимно допълване със законодателния акт за суровините от критично значение. (11а) Стратегическият план за енергийни технологии (план SET) е двигател на иновациите на Съюза в областта на енергийните технологии след 2007 г. и съобщението на Комисията от 22 ноември 2007 г., озаглавено „Европейски стратегически план за енергийните технологии (план SET) „ Към бъдеще с нисковъглеродни технологии“, както и съобщението на Комисията от 20 октомври 2023 г. относно преразглеждането на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET). По-конкретно планът SET допринесе значително за солидна база от знания в областта на енергийните технологии и беше от съществено значение за съгласуването на стратегическите приоритети в областта на научните изследвания, иновациите и внедряването на технологии за чиста енергия. За да се гарантира, че Съюзът може да постигне целите си за пълна въглеродна неутралност до 2050 г., тази база от знания трябва да бъде използвана и допълнително разширена. Поради това планът SET е незаменим инструмент за постигане на целите на настоящия регламент и представлява гръбнакът на програмата за иновации на настоящия регламент. (12) През 2020 г. Комисията прие стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система. В нея е представена визия за това как да се ускори преходът към по-интегрирана енергийна система, която да поддържа климатично неутрална икономика при най-ниски разходи във всички сектори. Тя обхваща три допълващи се и взаимно подсилващи се концепции: на първо място, енергийна система, близка до кръговата икономика, в чиято основа е енергийната ефективност; на второ място, по-широка пряка електрификация на секторите на крайно потребление; на трето място, използване на горива от възобновяеми източници и нисковъглеродни източници, включително водород ▌. Съображенията, свързани с интеграцията на енергийната система, се отнасят до решенията за пълно интегриране на цялата електроенергия, произведена от инсталации за възобновяема енергия, в по-широката енергийна система. Това означава например да се приемат технически решения, които позволяват интегрирането на излишъка от електроенергия, генерирана от инсталации за електроенергия от възобновяеми енергийни източници, включително чрез различни видове акумулиране и разширяване на планируемите източници на енергия, които не са свързани с изкопаеми горива, в мрежата, както и чрез управление на енергопотреблението. (12а) Улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) е технология, която ще допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата. Тя се състои в улавяне на въглероден диоксид (CO2) от промишлени инсталации, транспортирането му до място за съхранение и нагнетяването му в подходяща подземна геоложка формация с цел трайно съхранение. (13) При разработването на решения за промишлеността за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид е налице неуспешно координиране. Първо, макар да нарастват ценовите стимули, свързани с CO2, които системата на ЕС за търговия с емисии осигурява за промишлеността и за нейните инвестиции в улавяне на емисии на CO2, както и за икономическата състоятелност на тези инвестиции, промишлеността е изправена пред значителен риск от липса на достъпни разрешени обекти за геоложко съхраняване. Второ, инвеститорите в първоначални обекти за съхраняване на CO2 се налага да поемат непосредствените разходи по намиране, разработване и оценка на тези обекти, още преди да могат да кандидатстват за регулаторно разрешение за съхраняване. Участниците на пазара ще могат по-лесно да планират своите инвестиции, ако е налице прозрачност относно потенциалния капацитет за съхраняване на CO2 от гледна точка на геоложка пригодност на съответните райони и ако разполагат със съществуващите геоложки данни, по-специално от проучването на обекти за добив на въглеводороди. Държавите членки следва да осигуряват публичен достъп до тези данни и редовно да докладват предвидливо за напредъка в разработването на обектите за съхраняване на CO2 и съответните нужди от капацитет за нагнетяване и съхраняване по-горе за колективно постигане на целта на Съюза като цяло по отношение на капацитета за нагнетяване на CO2. Трето, проектите за съхранение на CO2 са икономически жизнеспособни само когато е налице икономическа обосновка по цялата верига за създаване на стойност, включително транспортирането. Следователно всички правни задължения за съхранение следва да бъдат придружени от ефективни политики и мерки, на нивото на Съюза и на национално ниво, за осигуряване на координация и инвестиции по цялата верига на стойността. (14) Основна пречка пред инвестициите в улавянето на въглероден диоксид, които понастоящем стават все по-изгодни от икономическа гледна точка, е наличието на действащи обекти за съхраняване на CO2 в Съюза, коeто подсилва стимулите, описани в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12). За да създаде условия за разрастването на технологиите и за да разшири водещите си производствени мощности, ЕС се нуждае от далновидно осигуряване на постоянни геоложки обекти за съхраняване на CO2, разрешени в съответствие с Директива 2009/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(13). С определянето на съюзна цел относно осигуряването на оперативен капацитет до 2030 г. за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно, в съответствие с очакваните нужди по отношение на този капацитет през 2030 г., съответните сектори могат да координират инвестициите си за създаване на верига на ЕС за стойност за нулеви нетни емисии при транспорта и съхраняването на CO2, която промишлеността може да използва за декарбонизиране на дейността си. Това първоначално внедряване ще подпомогне и по-нататъшното съхраняване на CO2 в перспектива до 2050 г. Според оценките на Комисията до 2050 г. Съюзът може да се нуждае от улавяне на до 550 млн. тона CO2 годишно, за да постигне целта за нулеви нетни емисии, включително чрез поглъщане на въглероден диоксид. Такава първоначален капацитет за съхраняване в промишлен мащаб ще намали риска от инвестиции в улавянето на емисии на CO2 като важен инструмент за постигане на климатична неутралност. С оглед на очакваните изисквания за съхранение през 2050 г. пазарът на ЕС за съхранение на CO2 ще трябва да бъде допълнен от пазар, който обхваща трети държави в Европа с голям потенциал за съхранение. Когато настоящият регламент бъде включен в Споразумението за ЕИП, съюзната цел относно осигуряване на оперативен капацитет ▌ за нагнетяване ▌ CO2 годишно ще бъде съответно коригирана. За да се гарантира постигането на целта на Съюза, държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за улесняване и стимулиране на разгръщането на проекти за улавяне и съхранение на въглерод. Тези мерки следва да могат да включват мерки за стимулиране на емитерите да улавят емисии, финансова подкрепа за инвеститорите за необходимата инфраструктура за транспортиране на CO2 до мястото на съхранение и пряко финансиране на проекти за съхранение на CO2. (15) Чрез определянето на обектите за съхраняване на CO2, които допринасят за постигането на целта на Съюза за 2030 г., като ▌ проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проекти за нулеви нетни емисии, може да се ускори и улесни развитието на обекти за съхраняване на CO2, а нарастващото промишлено търсене на обекти за съхраняване може да се насочи към обектите за съхраняване, които са най-рентабилни. Все повече газови и нефтени находища с намаляващи залежи, които биха могли да бъдат превърнати в безопасни обекти за съхраняване на CO2, са в края на своя полезен експлоатационен срок. Освен това петролната и газовата промишленост потвърди решимостта си да започне енергиен преход и разполага с активите, уменията и знанията, необходими за проучване и развитие на допълнителни обекти за съхраняване. За да бъде постигната съюзната цел относно осигуряване на оперативен капацитет до 2030 г. за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно, секторът трябва да обедини приноса на всяка една част от него, за да се гарантира, че улавянето и съхраняването на въглероден диоксид като климатично решение ще бъде на разположение преди възникване на търсене. За да се осигури навременно, общосъюзно и рентабилно развитие на обектите за съхраняване на CO2 в съответствие с целта на Съюза за капацитет за нагнетяване, притежателите на лицензии за добив на нефт и газ в Съюза следва да допринесат за постигането на тази цел пропорционално на своите производствени мощности за нефт и газ, като същевременно се подходи гъвкаво спрямо възможно сътрудничество и отчитане на приноса на трети страни. Притежателите на лицензии за добив на нефт и газ в Съюза следва да полагат всички усилия в рамките на правомощията си да направят необходимите инвестиции, за да изпълнят съответния си принос към целта за постигане на оперативния годишен капацитет за нагнетяване на CO2. Тези усилия обаче следва да подлежат на обективни търговски, финансови, технически, правни и екологични ограничения, които са извън контрола на тези дружества и които могат да доведат до това, че отделни проекти за съхранение, въпреки положените основателни и разумни в търговско отношение усилия, обективно няма да могат да бъдат завършени на време, за да се изпълнят задълженията, предвидени по силата на настоящия регламент. (15а) Необходими са допълнителни политически усилия в подкрепа на трансграничното транспортиране на CO2, тъй като Лондонският протокол първоначално забранява износа на CO2 за трайно съхранение в геоложки формации под морското дъно. Лондонският протокол беше изменен от договарящите се страни през 2009 г., за да се разреши трансграничното транспортиране на CO2 за съхранение под морското дъно, но преди да влезе в сила, изменението трябва да бъде ратифицирано от две трети от договарящите се страни. Малко вероятно е това да се случи в краткосрочен план. Необходими са допълнителни политически усилия за преодоляване на пречките пред разгръщането и създаването на вътрешен пазар за трансгранично транспортиране на CO2. (15б) Необходими са допълнителни усилия в областта на политиката, за да се гарантира, че се осъществява трансграничното планиране на инфраструктурата. Достъпността и свързаността на пълния набор от договорености за транспортиране имат решаваща роля за внедряването на проектите за улавяне и съхраняване на въглерод и за улавяне и използване на въглерод. Тези договорености обхващат кораби, шлепове, влакове и камиони, както и стационарни съоръжения за свързване и акостиране, за втечняване, буферно съхранение и конвертори на CO2 с оглед на по-нататъшното му транспортиране по тръбопроводи и със специални видове транспорт. (15в) Комисията следва да осигури непрекъснато преразглеждане и разширяване на целта относно осигуряване на капацитет за нагнетяване и съхранение на CO2 за периода след 2030 г., за да се отразят нуждите на Съюза за постигане на целта му в областта на климата до 2040 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. в съответствие със съответното законодателство на ЕС. (15г) Използването на уловен CO2 в определени производствени процеси може постоянно да съхранява CO2 и/или да допринесе за намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаеми горива. Поради това всички субекти, участващи във веригата за създаване на стойност на дейностите по нагнетяване на CO2, определени в настоящия регламент, следва да бъдат насърчавани да обмислят дали CO2, който ще се съхранява, би могъл да се съхранява постоянно в нови продукти или би могъл да подкрепи целите на Съюза за намаляване на зависимостта му от изкопаеми горива. (16) Съюзът спомогна за изграждането на световна икономическа система, основана на правила, прозрачна и отворена търговия. Той настоява за спазване и прокарване на стандартите за социална и екологична устойчивост и преход към климатична неутралност и е изцяло ангажиран с тези ценности. Съюзът има за цел да осигури еднакви условия на конкуренция, по-специално като се бори с нелоялните търговски практики и производствения свръхкапацитет, за да се осигури справедлива конкурентна среда за промишлеността на ЕС, включително чрез промишлени партньорства за нулеви нетни емисии, осигуряващи качествени работни места за работниците. (17) За да се решат въпросите, свързани със сигурността на доставките, и да се подпомогне устойчивостта на енергийната система на Съюза, както и усилията за декарбонизация и модернизация, производствените мощности за технологии за нулеви нетни емисии в Съюза трябва да нараснат. Необходимо е производителите на слънчеви фотоволтаични (ФВ) технологии в Съюза да увеличат конкурентното си предимство и да подобрят перспективите за сигурността на доставките, като се стремят до 2030 г. да достигнат поне 30 гигавата оперативни производствени мощности за слънчеви фотоволтаични уредби в цялата верига на стойността на ФВ, в съответствие с целите, заложени в Европейския алианс на промишлеността за производство на фотоволтаична енергия, който има подкрепата на Стратегията на ЕС за слънчевата енергия(14). Производителите от Съюза на вятърни генератори и термопомпи трябва да затвърдят конкурентното си предимство и да запазят или увеличат сегашните си пазарни дялове през това десетилетие в съответствие с прогнозите на Съюза за внедряване на технологии, които да отговарят на неговите цели за 2030 г. в областта на енергетиката и климата. Това означава, че през 2030 г. производствените мощности на Съюза за вятърни генератори трябва да бъдат най-малко 36 GW, а за термопомпи — най-малко 31 GW. Необходимо е производителите от Съюза на акумулаторни батерии и електролизьори да затвърдят технологичното си лидерство и да допринесат активно за формирането на тези пазари. При технологиите за акумулаторни батерии това би означавало принос за постигане на целите на Европейския алианс за акумулаторните батерии и стремеж почти 90 % от годишното търсене на акумулаторни батерии в Съюза да бъде задоволено от производители на акумулаторни батерии от Съюза, което означава производствени мощности на Съюза от поне 550 GWh през 2030 г. За производителите на електролизьори в Съюза планът REPowerEU предвижда до 2030 г. да бъдат произведени 10 млн. тона водород от възобновяеми източници на вътрешния пазар и да бъдат внесени още до 10 млн. тона водород от възобновяеми източници. За да може технологичното лидерство на Съюза да се превърне в търговско, зад което застават Комисията и Европейският алианс за чист водород в своята Съвместна декларация за електролизьорите, производителите на електролизьори в Съюза следва да увеличат допълнително капацитета си, така че до 2030 г. общата мощност на инсталираните електролизьори да достигне поне 100 GW за водород. Освен това в плана REPowerEU се поставя за цел до 2030 г. устойчивото производство на биометан да се увеличи до 35 милиарда кубични метра. Тъй като днес веригата за доставки на биометан се намира предимно в Европа, той вече допринася за устойчивостта на Съюза, което следва да се насърчава допълнително. (18) Като се вземат предвид тези цели заедно и същевременно се отчита фактът, че за някои елементи от веригата на доставките (напр. инвертори, както и слънчеви фотоелементи, полупроводникови пластини и слитъци за слънчеви фотоволтаични уредби или катоди и аноди за акумулаторни батерии) производствените мощности на Съюза са ниски, годишните производствени мощности на Съюза за технологии за нулеви нетни емисии следва да ▌ достигне поне 40 % от годишните нужди от внедряване до 2030 г. за технологиите с нулеви нетни емисии, определени в настоящия регламент. Освен това годишният производствен капацитет на Съюза за технологии с нулеви нетни емисии следва да покрива най-малко 25 % от световното търсене на съответните технологии. (19) Увеличаването на производствените мощности при технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза ще увеличи глобалното предлагане на технологии за нулеви нетни емисии и ще способства за прехода към чисто икономическо развитие в световен мащаб. Заедно с други мерки за повишаване на конкурентоспособността на Съюза, мерките за увеличаване на производствените мощности в Съюза следва да гарантират също, че Съюзът следва да играе доминираща роля в стратегически части на веригата за създаване на стойност, включително по отношение на крайните продукти, за да се осигури нивото на сигурност на доставките, от което Съюзът се нуждае за постигане на целите си в областта на климата. (20) В същото време продуктите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии ще допринасят за устойчивостта на Съюза и сигурността на доставките на чиста енергия. Сигурните доставки на чиста енергия са предпоставка за икономическото развитие, както и за обществения ред и сигурност. Продуктите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии ще ползват и други стратегически важни стопански сектори, като например земеделието и производството на храни, осигурявайки достъп до чиста енергия и машини на конкурентни цени, което допринася по устойчив начин за продоволствената сигурност на ЕС и за осигуряването на все по-голям пазар за алтернативни продукти на биологична основа чрез кръговата икономика. По същия начин постигането на амбициозните цели на Съюза в областта на климата ще доведе до икономически растеж и нарастване на социалното благосъстояние. (21) Производството на технологии за нулеви нетни емисии зависи от сложни и взаимосвързани в световен мащаб вериги за създаване на стойност. За да се запази конкурентоспособността и да се намалят настоящите стратегически зависимости от вноса на ключови продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставка, като същевременно се избегне формирането на нови зависимости, е необходимо Съюзът да продължи да укрепва своята индустриална база ▌и да стане по-конкурентоспособен и среда, която благоприятства иновациите. Съюзът трябва да създаде условия за по-бързо, по-лесно и по-предвидимо развитие на производствените мощности, като намали регулаторната и административната тежест за индустриалните дейности на своя територия и осигури еднакви условия на конкуренция с международните конкуренти. По-специално, до 2030 г. Съюзът следва да се стреми да постигне 20 % намаляване на общата регулаторна тежест за промишлеността, намаляване с 40 % на регулаторната тежест за пускането на нов продукт на вътрешния пазар и намаляване с 40 % на административната тежест за МСП и стартиращите предприятия. Тези усилия следва по-специално да се полагат в рамката за по-добро регулиране и без да се засягат екологичните и трудовите стандарти на Съюза. Комисията следва да докладва за напредъка към постигането на тези цели в своето годишно изследване относно тежестта. (21a) За да се гарантира достъпът на Съюза до сигурни и устойчиви доставки на технологиите за нулеви нетни емисии, необходими за запазване на устойчивостта на Съюза, и за да се постигнат неговите цели за неутралност по отношение на климата, вътрешният пазар трябва да бъде благоприятна среда за осъществяване на иновации в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Иновациите ще бъдат решаващ фактор за гарантиране на конкурентоспособността на Съюза, както и за постигане на целите за нулеви нетни емисии във възможно най-кратък срок. Като се има предвид бързото развитие на технологиите за нулеви нетни емисии, както и значителните регулаторни насоки, предоставени за екологичния преход, от изключително значение за постигането на целите на настоящия регламент е потенциалното въздействие на законодателството и политическите инициативи на Съюза върху иновациите да бъдат разгледани задълбочено по време на тяхната подготовка, преглед и преразглеждане чрез прилагането на принципа на иновациите, както е посочено в инструмента за по-добро регулиране № 22, както и в съобщението на Комисията от 15 май 2018 г., озаглавено „Обновена европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще“. (21б) Намаляването на регулаторната и административната тежест, както и наличието на подходяща регулаторна рамка, е от особено значение за МСП. Поради това Комисията следва да назначи представител на ЕС за МСП в качеството на съветник на своя председател. Представителят за МСП следва да разполага с мандат да гарантира, че интересите на малките и средните предприятия са отразени в достатъчна степен в политиките и правните актове на Съюза. Всяка нова Комисия следва да може да назначи представител за МСП в срок от шест месеца след назначаването си. (21в) Пътищата за преход, които се разработват вследствие на актуализираната промишлена стратегия на ЕС за 2021 г., следва да бъдат актуализирани, така че да отразяват целите на настоящия регламент, и следва да определят факторите, благоприятстващи и възпрепятстващи прехода и глобалната конкурентоспособност на европейската промишленост. (22) По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета(15) през юни 2023 г. държавите членки следва да представят актуализирани проекти на своите национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021—2030 г. Както се подчертава в насоките на Комисията за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г.(16), в актуализираните планове следва да бъдат описани целите и политиките на държавите членки за улесняване на разширяването на проектите за производство на налични на пазара нисковъглеродни технологии, оборудване и ключови компоненти на тяхната територия. В тези планове следва също така да се опишат целите и политиките на държавите членки за постигане на посоченото разширяване чрез усилия за диверсификация в трети държави и за даване на възможност на техните промишлени отрасли да улавят и съхраняват трайно емисиите на CO2 в обекти за геоложко съхраняване. Тези национални планове в областта на енергетиката и климата следва да формират основата, върху която се определя необходимостта от технологии за нулеви нетни емисии. (23) Освен това в Съобщението относно Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии(17) бе очертан всеобхватен подход за подкрепа на разрастването на технологиите за чиста енергия, който се основава на четири стълба. По първия стълб целта е изграждане на регулаторна среда, която опростява и ускорява издаването на разрешения за нови производствени и монтажни обекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и улеснява разрастването на отраслите в Съюза, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии. Вторият стълб на плана е насочен към стимулиране на инвестициите и финансирането на производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии чрез приетата през март 2023 г. преработена Временна рамка за мерките за държавна помощ при кризи и преход и чрез създаването на Европейски фонд за суверенитет за запазване на предимството на Съюза в областта на критичните и нововъзникващите технологии, свързани с екологичния и цифровия преход. Третият стълб е свързан с развитието на уменията, които са нужни за осъществяването на прехода, и с увеличаването на броя на квалифицираните работници в сектора на технологиите за чиста енергия. Четвъртият стълб е насочен към търговията и диверсификацията на веригата за доставка на суровините от критично значение. Това включва създаване на клуб за суровините от критично значение, работа с единомислещи партньори за колективно укрепване на веригите за доставки и отскубване от зависимостта от единствени доставчици на суровини от критично значение. (24) В рамките на първия стълб Съюзът следва да разработи и поддържа индустриална база за предоставяне на решения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, с което да подсигури енергийните си доставки, като същевременно не изоставя амбициозните си цели за постигане на климатична неутралност. В подкрепа на тази цел и за да се избегнат зависимости при доставките на технологии за нулеви нетни емисии, което би забавило резултатите от усилията на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове или би изложило на риск сигурността на енергийните доставки, в настоящия регламент се определят разпоредби за насърчаване на търсенето на устойчиви и издръжливи технологии за нулеви нетни емисии. (25) Директиви 2014/23/ЕС(18), 2014/24/ЕС(19) и 2014/25/ЕС(20) на Европейския парламент и на Съвета вече позволяват на възлагащите органи и възложителите, които възлагат поръчки чрез процедури за възлагане на обществени поръчки, да определят кои оферти са най-изгодни икономически не единствено въз основа на цената или разходите, но отчитайки и други критерии. Например качеството на офертата, включително нейните социални, управленски, екологични и иновативни страни. Когато възлагат обществени поръчки в областта на технологиите за нулеви нетни емисии посредством тръжни процедури, възлагащите органи и възложителите следва надлежно да оценяват приноса на офертите към устойчивото в екологичен и социален план развитие и икономическата устойчивост по редица критерии, свързани с екологичната устойчивост, иновациите, интеграцията на енергийната система и икономическата устойчивост, заложени в офертата. Възлагащите органи и възложителите трябва да гарантират, че спрямо доставчиците, установени в други държави членки, процедурите се прилагат по същия начин, както спрямо националните доставчици, и да гарантират недискриминация при определянето на критериите. (26) Критериите за социална устойчивост вече може да се прилагат съгласно съществуващото законодателство и може да включват условията на труд и колективното договаряне в съответствие с Европейския стълб на социалните права съгласно член 30, параграф 3 от Директива 2014/23/ЕС, член 18, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС и член 36, параграф 2 от Директива 2014/25/ЕС. Възлагащите органи следва да разглеждат офертите, които допринасят за социалната устойчивост, като вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за поръчки икономическите оператори спазват приложимите задължения в областта на социалното и трудовото право на съюзно и национално равнище ▌, както и колективните споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение X към Директива 2014/23/ЕС, приложение X към Директива 2014/24/ЕС и приложение XIV към Директива 2014/25/ЕС43 и предоставят привлекателна заетост. (27) Без да се засяга законодателството на Съюза, приложимо към конкретна технология, включително съгласно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти(21) и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно батериите и отпадъчните батерии(22), и освен ако в тях не е посочено друго, при оценката на екологичната устойчивост на решенията за нулеви нетни емисии, доставяни въз основа на настоящия регламент, възлагащите органи и възложителите се насърчават да вземат предвид различни елементи с въздействие върху климата и околната среда. Те може да включат например дълготрайността и надеждността на решението; лесното извършване на ремонт и поддръжка; лесното актуализиране и обновяване; лесното рециклиране и неговото качество; употребата на определени вещества; потреблението на енергия, вода и други ресурси на един или повече етапи от жизнения цикъл на продукта; теглото и обема на продукта и неговата опаковка; включването на възобновяеми материали или използвани компоненти; количеството, характеристиките и наличността на консумативи, необходими за правилната употреба и поддръжка; отпечатъка и въздействието на продукта върху околната среда през целия му жизнен цикъл; въглеродния отпечатък на продукта; изпускането на пластмасови микрочастици; емисиите във въздуха, водата или почвата, изпускани на един или повече етапи от жизнения цикъл на продукта; количеството генерирани отпадъци; условията за употреба. В съответствие със стратегията на Съюза за киберсигурност възлагащите органи за оферти съгласно настоящия регламент следва да отхвърлят оферти, които не са сертифицирани по съответната схема за сертифициране на киберсигурността. (28) В рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка с оглед на необходимостта от осигуряването на по-сигурни доставки чрез избягване на единствен източник на доставка в областта на технологиите за нулеви нетни емисии по смисъла на член 19, параграф 2 и без да се засягат международните ангажименти на Съюза, доставките следва да се смятат най-малкото за недостатъчно диверсифицирани, когато над 65 % от търсенето на конкретна технология за нулеви нетни емисии в рамките на Съюза се задоволява само от един източник. (29) За целите на създаването на схеми в полза на домакинствата, предприятията или потребителите, които да стимулират закупуването на крайни продукти с технологии за нулеви нетни емисии, и без да се засягат международните ангажименти на Съюза, доставките следва да се смятат за недостатъчно диверсифицирани, когато над 50 % от търсенето в рамките на Съюза на конкретна технология за нулеви нетни емисии се задоволява само от един източник ▌. За да се осигури последователно прилагане, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, Комисията следва да публикува годишен списък на разпределението на произхода на крайните продукти с технологии за нулеви нетни емисии, които попадат в тази категория, с разбивки по дела на доставките в Съюза с произход от различни източници през последната година, за която има налични данни. (30) С Решение 2014/115/ЕС(23) на Съвета беше одобрено по-специално изменението на Споразумението за държавните поръчки („СДП“) на Световната търговска организация. Целта на СДП е да установи многостранна рамка от балансирани права и задължения по отношение на обществените поръчки с оглед постигане на либерализация и разширяване на световната търговия. За поръчките, които попадат в обхвата на допълнение I към СДП на Съюза, както и в обхвата на други обвързващи Съюза международни споразумения в тази област, и член III:8, буква а) от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. за обществени поръчки, възлагани от правителствени агенции за продукти, закупени с цел търговска препродажба или с цел използване в производството на стоки за търговска продажба, възлагащите органи и възложителите следва да не прилагат изискванията на член 19, параграф 2а и член 19, параграф 4а, буква а) по отношение на икономическите оператори на източници на доставки, които са подписали споразуменията. (31) Прилагането на разпоредбите относно икономическата устойчивост в процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в член 19 от настоящия регламент, следва да не засяга прилагането на Регламент (ЕС) 2022/1031 на Европейския парламент и на Съвета(24), член 25 от Директива 2014/24/ЕС ▌, както и на членове 43 и 85 от Директива 2014/25/ЕС ▌ в съответствие с насоките на Комисията от 2019 г.(25) Аналогично разпоредбите относно възлагането на обществени поръчки следва да продължат да се прилагат в областта на строителството, доставките и услугите, които са предмет на член 19, включително на член 67, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС и на всички мерки за изпълнение, произтичащи от предложението за Регламент за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти и Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета(26). (32) Тежестта на критериите за приноса на офертата към устойчивото развитие и икономическата устойчивост при процедурите за възлагане на обществени поръчки е минимален праг. В рамките на този минимален праг възлагащите органи и възложителите могат свободно да разграничават тежестта на отделните критерии, без да пренебрегват напълно един от тях. Възлагащите органи и възложителите могат винаги да определят по-висок праг за един или няколко съответни критерия за приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост. Като се има предвид колко е важно да се повиши икономическата устойчивост на енергийната система на Съюза, възлагащите органи и възложителите следва да обърнат значително внимание на приноса към икономическата устойчивост. (33) С цел да се ограничи административната тежест, произтичаща от необходимостта да се вземат предвид критериите за приноса на офертата към устойчивото развитие и икономическата устойчивост, по-специално за по-малките публични купувачи и при договори с по-ниска стойност, които нямат значително въздействие върху пазара, прилагането на съответните разпоредби на настоящия регламент следва да бъде отложено за две години за публични купувачи, които не са централни органи за покупки, и за договори на стойност под 25 млн. евро. (34) За целите на прилагането на разпоредбите относно възлагането на обществени поръчки съгласно член 19 от настоящия регламент, когато даден продукт е обхванат от делегиран акт, приет съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета(27), възлагащите органи или възложителите следва да закупуват само продукти, които отговарят на задължението, установено в член 7, параграф 2 от посочения регламент. (35) На домакинствата, предприятията и крайните потребители се пада съществена част от потреблението на крайни продукти с технологии за нулеви нетни емисии в Съюза, а публичните схеми за подпомагане, които стимулират закупуването на такива продукти от домакинствата, по-специално от уязвимите домакинства и потребителите с ниски до средни доходи, са важни инструменти за ускоряване на екологичния преход. В рамките на инициативата за фотоволтаични покриви, обявена в стратегията на ЕС за слънчевата енергия(28), държавите членки следва например да създадат национални програми в подкрепа на мащабното внедряване на покривни уредби за слънчева енергия. В плана REPowerEU Комисията призова държавите членки да използват пълноценно мерките за подкрепа, които насърчават преминаването към термопомпи. Подобни схеми за подпомагане, създадени на национално равнище от държавите членки или на местно равнище от местните или регионалните органи, също следва да допринасят за подобряване на устойчивото развитие и икономическата устойчивост на отраслите в Съюза за технологии за нулеви нетни емисии. Публичните органи следва например да предоставят по-висока финансова компенсация на бенефициерите при закупуването на крайни продукти с технологии за нулеви нетни емисии, които ще допринесат в по-голяма степен за икономическата устойчивост на Съюза. Публичните органи следва да гарантират, че техните схеми са открити, прозрачни и недискриминационни, така че да допринесат за увеличаване на потреблението на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. Публичните органи следва също така да ограничат допълнителната финансова компенсация за такива продукти, за да не се забавя внедряването на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза. За да се повиши ефикасността на такива схеми, държавите членки следва да гарантират, че информацията е лесно достъпна на безплатен уебсайт както за потребителите, така и за производителите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Използването от страна на публичните органи на приноса за постигане на устойчиво развитие и икономическа устойчивост в схеми, насочени към потребителите или домакинствата, не следва да засяга правилата за държавна помощ и правилата на СТО относно субсидиите. (36) При разработването на схеми в полза на домакинствата, предприятията или потребителите, които стимулират закупуването на крайните продукти с технологии за нулеви нетни емисии, изброени в член 3 от настоящия регламент, държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдруженията, създадени от един или повече такива органи или от една или повече такива публичноправни организации, следва да гарантират спазването на международните ангажименти на Съюза, включително като осигурят, че схемите са съвместими с разпоредбите на СТО и не достигат мащаби, които сериозно да накърнят интересите на членовете на СТО. (37) ▌Една платформа за Европа с нулеви нетни емисии (платформата „Net-Zero Europe“) следва също да играе важна роля за по-ускорено изпълнение на приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост от страна на държавите членки и публичните органи в техните практики за възлагане на обществени поръчки и провеждане на търгове, а Комисията следва също да подпомага държавите членки при разработването на схеми, насочени към домакинствата, предприятията и потребителите, с цел изграждане на полезни взаимодействия и обмен на най-добри практики. Важно е както възлагащите органи или възложителите, така и дружествата производители да имат ясна представа за всеки от критериите за устойчиво развитие и икономическа устойчивост. Поради това Комисията следва, в тясно сътрудничество с платформата „Net-Zero Europe“, да приеме акт за изпълнение, в който се определят критериите за оценка на приноса за устойчивото развитие и икономическата устойчивост, като се обърне специално внимание на МСП, които следва да имат справедлива възможност да участват в значителния пазар за обществени поръчки. От първостепенно значение ще бъде съгласуваността с цялото действащо законодателство. Освен това в този акт за изпълнение следва да се изяснят дерогациите, предвидени в член 19, параграф 4. Наред с това Комисията следва да издаде, в тясно сътрудничество с платформата „Net-Zero Europe“, насоки за това как да се свържат критериите за устойчиво развитие и икономическа устойчивост със законодателството, което ще бъде прието в бъдеще. Тези насоки могат допълнително да предоставят конкретни и подробни примери и най-добри практики. За да бъдат в съответствие с всички бъдещи законодателни актове, Комисията следва да актуализира своите насоки най-малко на всеки шест месеца. (38) За да се гарантира, че обществените поръчки и търговете за внедряване на решения за възобновяеми енергийни източници действително допринасят за устойчивостта на Съюза, тези дейности трябва да бъдат предвидими за промишлеността. За да се позволи на промишлеността да адаптира производството си навреме, възлагащите органи и възложителите следва да информират пазара предварително за нуждите, които очакват да имат по отношение на обществените поръчки за продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Търговете следва също така да отразяват факта, че инфлацията, заедно с дългия период на изпълнение на проектите за внедряване на енергия от възобновяеми източници, създава значителен риск за предприятията и това може да обезкуражи предприятията да участват в търгове. За да се осигури сигурност по отношение на икономическата обосновка на тръжна оферта, държавите членки следва да гарантират, че всички търгове включват механизъм за инфлационна индексация. Освен това, когато е целесъобразно, държавите членки следва да изключват отрицателните оферти от търговете, тъй като тези оферти могат да доведат до неочаквано високи цени на енергията за клиентите на внедреното производство на енергия от възобновяеми източници. (39) Както е посочено в Съобщението относно Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, публикувано на 1 февруари 2023 г., пазарните дялове на промишлеността на Съюза са подложени на силен натиск поради субсидиите в трети държави, които нарушават еднаквите условия на конкуренция. Някои трети държави въвеждат схеми за подпомагане, целящи трайно установяване и привличане на промишленост с чисти технологии. Тази ситуация представлява конкурентно предизвикателство за Съюза да поддържа и развива собствената си промишленост. Това налага Съюзът да реагира бързо и енергично и да модернизира своята правна рамка, за да се конкурира в световен мащаб, като защитава отворената и справедлива търговия чрез пълноценно и ефективно използване на всички налични инструменти, включително инструментите за търговска защита, и чрез насърчаване на стандартите на Съюза за технологиите за нулеви нетни емисии. (39а) Като се има предвид целта на Съюза за намаляване на стратегическата зависимост от трети държави по отношение на технологиите за нулеви нетни емисии, от решаващо значение е механизмите за публична подкрепа, като обществените поръчки и търговете, да не задълбочават тази зависимост. Поради това следва да се определят ограничения по отношение на дела на продуктите в договорите за доставка с произход от трети държави, в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(29) и Директива № 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(30). Освен това Регламент (ЕС) 2022/1031 и Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета(31) следва да се използват в максимална степен, за да се гарантира, че дружествата от Съюза не са изправени пред нелоялна конкуренция по отношение на обществените поръчки. (39б) За постигането на целите на настоящия регламент е необходим специален източник на публично финансиране за подпомагане на проектите, осъществявани в съответствие с него. Това финансиране следва да гарантира, че дружествата в целия Съюз имат достъп до необходимото финансиране, независимо от фискалния капацитет на държавите членки, в които ще бъде разработен проектът. Това не е предвидено в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 — 2027 г. във вида, в който беше договорена през 2020 г. Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) отчасти осигурява необходимата подкрепа за проекти съгласно настоящия регламент. Въпреки че STEP разчита на препрограмирането и увеличаването на капацитета на съществуващи програми за подкрепа на стратегическите инвестиции, тя е също важен елемент за проверка на осъществимостта и за подготовка на нови интервенции като стъпка към създаването на Европейски фонд за суверенитет. Целта на оценката на STEP през 2025 г. е да се оцени доколко уместни са предприетите действия и тя да послужи като основа за оценка на необходимостта от разширяване на подкрепата, като се включат стратегически сектори. (40) Достъпът до публично и частно финансиране е от ключово значение за гарантиране на отворената стратегическа автономност на Съюза и за създаване на стабилна и конкурентоспособна производствена база за технологии за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставка в целия Съюз. По-голямата част от инвестициите, необходими за постигане на целите на Европейския зелен пакт, ще дойдат от частен капитал(32), привлечен от потенциала за растеж на екосистемата за нулеви нетни емисии. Ето защо добре функциониращите, задълбочени и интегрирани капиталови пазари ще бъдат от съществено значение за набирането и насочването на средствата, необходими за екологичния преход и проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Следователно е необходим бърз напредък по проекта за съюз на капиталовите пазари, за да може Съюзът да постигне целите си за нулеви нетни емисии. Програмата за устойчиво финансиране (и смесено финансиране) също играе решаваща роля за увеличаване на инвестициите в технологии за нулеви нетни емисии, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на сектора. Както е посочено в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия регламент, необходимите инвестиции възлизат на около 92 милиарда евро за периода 2023 — 2030 г., като в зависимост от различните сценарии те варират между 52 милиарда и 119 милиарда евро, което би довело до необходимост от публично финансиране в размер на 16 — 18 милиарда евро. Като се има предвид, че при тази оценка се вземат предвид само пет специфични технологии, реално необходимите инвестиции вероятно ще бъдат значително по-големи. (41) Когато само частните инвестиции не са достатъчни, ефективното внедряване на проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии може да изисква публично подпомагане под формата на държавна помощ. Такава помощ трябва да има стимулиращ ефект и да е необходима, подходяща и пропорционална. Съществуващите насоки за държавна помощ, които неотдавна бяха задълбочено преразгледани в съответствие с двойните цели на прехода, предоставят широки възможности за подкрепа на инвестициите в проекти, попадащи в обхвата на настоящия регламент, при спазване на определени условия. Държавите членки могат да играят важна роля за улесняване на достъпа до финансиране на проекти за производство на технологии за нулеви нетни емисии, като тушират пазарните несъвършенства чрез целенасочена държавна помощ. С приетата на 9 март 2023 г. Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход (ВРКП) се цели осигуряване на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар по отношение на отраслите, в които е установен риск от преместване в трета държава, както и пропорционалност на помощта що се отнася до нейния размер. Тя ще позволи на държавите членки да въведат мерки за подпомагане на нови инвестиции в производствени съоръжения в определени отрасли от стратегическо значение за постигането на нулеви нетни емисии, включително чрез данъчни облекчения. Разрешеният размер на помощта може да бъде модулиран с по-високи интензитети на помощта и тавани на размера на помощта, ако инвестицията се осъществява в подпомагани региони, за да се допринесе за постигането на целта за сближаване между държавите членки и регионите. Необходими са подходящи условия, за да се уточнят конкретните рискове от отклоняване на инвестицията извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) и за да се гарантира, че не съществува риск от преместване в рамките на ЕИП, с цел да се избегне фрагментиране на вътрешния пазар. За да наберат национални ресурси за тази цел, държавите членки могат да използват част от приходите от Схемата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), които държавите членки трябва да разпределят за цели, свързани с климата. (41а) Следва да се осигури пълен достъп до множество източници на финансиране, например неизползвани суми от Механизма за възстановяване и устойчивост, целева подкрепа от Фонда за иновации на ЕС, целеви схеми за финансиране от Европейската инвестиционна банка, както и използване във възможно най-голяма степен на всички все още неусвоени средства от МФР. Следва да се стимулират повече инвестиции от частния сектор чрез специални държавни гаранции, особено когато става въпрос за промишлени инвестиции в проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии. (42) Няколко програми на Съюза за финансиране, като Механизма за възстановяване и устойчивост, програмата InvestEU, програмите на политиката на сближаване или Фонда за иновации, също са на разположение за финансиране на инвестиции в проекти за производство на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Сегашният бюджет на ЕС не е достатъчен за подкрепа на целите на настоящия регламент, нито за осигуряване на равнопоставени условия на конкуренция между държавите членки. Поради това при преразглеждането на МФР за периода 2021 — 2027 г. следва да се предвиди европейски бюджет, който да отговаря на целта. В това отношение STEP следва също да осигури допълнителни финансови средства, частично предназначени за проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които допринасят за намаляване на стратегическите зависимости на Съюза и за конкурентоспособността на неговата промишленост. (43) С изменения Регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост(33) се предоставя допълнителна безвъзмездна подкрепа в размер на 20 милиарда евро на държавите членки за насърчаване на енергийната ефективност и замяна на изкопаемите горива, наред с другото, и чрез европейски проекти в отраслите, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии. Както е посочено в насоките на Комисията относно главите за REPowerEU(34), държавите членки се насърчават да включат в главата за REPowerEU на своите планове за възстановяване и устойчивост мерки в подкрепа на инвестициите в производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и в промишлените иновации в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета(35). (43а) С повишаването на цените по СТЕ на ЕС приходите от нея за държавите членки се увеличиха значително. За да се насърчи декарбонизацията на промишлеността на Съюза, държавите членки следва значително да увеличат дела на националните си приходи, произтичащи от СТЕ на ЕС, разпределяни за подпомагане на декарбонизацията на промишлеността и съответно следва да разпределят поне 25% от националните си приходи, произтичащи от СТЕ на ЕС, за подпомагане на целите на настоящия регламент. (44) InvestEU е водещата програма на Съюза за насърчаване на инвестициите, особено в областта на екологичния и цифровия преход, чрез предоставяне на финансиране и техническа подкрепа, например чрез механизми за смесено финансиране. Този подход допринася за привличането на допълнителен публичен и частен капитал. Освен това държавите членки се насърчават да допринасят за раздел „Държави членки“ на програмата InvestEU, за да подкрепят финансовите продукти, които са достъпни за производството в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, без да се засягат приложимите правила за държавна помощ. (45) Държавите членки могат да предоставят подкрепа от програмите на политиката на сближаване в съответствие с приложимите правила съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета(36), за да насърчават изпълнението на стратегически проекти за нулеви нетни емисии, както и на проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни във всички региони, и особено в по-слабо развитите региони, регионите в преход и териториите, финансирани от Фонда за справедлив преход, чрез инвестиционни пакети за инфраструктура, продуктивни инвестиции в иновации, производствени мощности в МСП, услуги, обучение и повишаване на квалификацията, включително подкрепа за изграждане на капацитет на публичните органи и организаторите на проекти. Приложимите проценти на съфинансиране, определени в програмите, могат да бъдат до 85% за по-слабо развитите региони и до 60 или 70% за регионите в преход в зависимост от съответния фонд и статута на региона, но държавите членки могат да надхвърлят тези тавани на равнището на съответния проект, когато това е възможно съгласно правилата за държавна помощ. Инструментът за техническа подкрепа може да помогне на държавите членки и регионите при изготвянето на стратегии за растеж с нулеви нетни емисии, подобряване на стопанската среда, намаляване на бюрокрацията и ускоряване на издаването на разрешения. Държавите членки следва да бъдат стимулирани да насърчават устойчивостта на проектите за нулеви нетни емисии чрез включването на тези инвестиции в европейските вериги за създаване на стойност, като се опират по-специално на мрежите за междурегионално и трансгранично сътрудничество. Приемането на подобни мерки следва да се разгледа по-специално що се отнася до „долините“. (46) Правното основание на Фонда за иновации също предоставя много обещаващ и икономически ефективен начин за подпомагане на разрастването на производството и внедряването на технологии за чист водород ▌и други стратегически технологии за нулеви нетни емисии в Европа, като по този начин се укрепва суверенитетът на Европа в областта на ключовите технологии за действия в областта на климата и енергийната сигурност. (47) Европейският фонд за суверенитет ще даде структурен отговор на нуждите от инвестиции. Това ще помогне на Европа да запази предимството си в областта на критичните и нововъзникващите технологии, свързани с екологичния и цифровия преход, в това число технологиите за нулеви нетни емисии. Този структурен инструмент ще се основава на опита от координирани многонационални проекти в рамките на ВПОИ и ще се стреми да подобри достъпа на всички държави членки до подобни проекти, като по този начин гарантира сближаването и предпазването на единния пазар от рискове, причинени от нееднаквия достъп до държавни помощи. [Регламентът за STEP] може да се разглежда като стъпка към създаването на Европейски фонд за суверенитет, който би могъл да допринесе за оформянето и укрепването на европейска промишлена политика чрез предоставяне на по-голямо финансиране за европейската промишленост в МФР за периода след 2027 г. (48) За да се преодолеят ограниченията на сегашните разпокъсани усилия за публични и частни инвестиции, да се улесни интеграцията и възвръщаемостта на инвестициите, Комисията и държавите членки следва да се координират по-добре и да създадат полезни взаимодействия между съществуващите програми за финансиране на равнище Съюз и на национално равнище, както и да осигурят по-добра координация и сътрудничество с промишлеността и основните заинтересовани страни от частния сектор. Платформата „Net-Zero Europe“ играе ключова роля за създаване на цялостен поглед върху наличните и подходящи възможности за финансиране и за обсъждане и координиране на подкрепата за индивидуалните нужди от финансиране на стратегически проекти за нулеви нетни емисии. Проектите, които ще се обсъждат, следва да бъдат предложените от държава членка или от Комисията. (49) За да може проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и стратегическите проекти за нулеви нетни емисии да бъдат внедрени или да се разраснат възможно най-бързо с цел да се допринесе за сигурността на доставките за Съюза на технологии за нулеви нетни емисии, е важно да се създаде сигурност при планирането и инвестициите, като се сведе до минимум административната тежест за организаторите на проекти, без да се правят компромиси с екологичните и социалните стандарти на Съюза. Поради това процесите по издаване на разрешения от държавите членки за проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за стратегически проекти за нулеви нетни емисии следва да бъдат рационализирани, като същевременно се гарантира, че тези проекти са безопасни, сигурни, екологосъобразни и отговарят на екологичните и социалните изисквания и изискванията за безопасността. Законодателството на Съюза в областта на околната среда определя общи условия за процеса и съдържанието на националните процедури за издаване на разрешения, като по този начин осигурява високо ниво на опазване на околната среда. ▌. (50) Същевременно непредвидимостта, сложността, а понякога и прекомерната продължителност на националните процедури за издаване на разрешения подкопават инвестиционната сигурност, необходима за ефективното разработване на проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Ето защо, за да осигурят и ускорят ефективното им прилагане, държавите членки следва да прилагат рационализирани и предвидими процедури за издаване на разрешения. Освен това стратегическите проекти за ▌нулеви нетни емисии следва да получат приоритетен статут на национално равнище с цел да се гарантира бързо административно разглеждане и спешно разглеждане във всички съдебни производства и процедури за уреждане на спорове, свързани с тях. Освен това държавите членки следва да обмислят възможностите за иновации в политиката в тази област. За да се гарантира, че стратегическите проекти за нулеви нетни емисии могат да бъдат третирани приоритетно, държавите членки следва да осигурят на компетентните органи подходящо оборудване и персонал. (51) Като се има предвид ролята на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии за гарантиране на сигурността на доставките за Съюза на технологии за нулеви нетни емисии, както и приносът им за отворената стратегическа автономност на Съюза и за екологичния и цифровия преход, отговорните органи за издаване на разрешенията следва да разглеждат тези проекти като проекти от обществен интерес. Въз основа на своята индивидуална оценка отговорният орган за издаване на разрешенията може да стигне до заключението, че общественият интерес, обслужван от проекта, има предимство пред обществените интереси, свързани с опазването на природата и околната среда, и че следователно проектът може да бъде разрешен, при условие че са изпълнени всички съответни условия, посочени в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(37), Директива 92/43/ЕИО на Съвета(38) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(39). (52) За да се намали сложността и да се повиши ефикасността и прозрачността, организаторите на проекти за производство на технологии за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии, следва да могат да взаимодействат с единен национален орган, отговорен за координирането на целия процес на издаване на разрешения и предоставянето на цялостно решение в рамките на приложимия срок. За тази цел държавите членки следва да определят или създадат единен национален компетентен орган („определен орган“). В зависимост от вътрешната организация на дадена държава членка следва да е възможно задачите на компетентния орган да бъдат делегирани на друг орган при същите условия. За да осигурят високо ниво на контрол в хода на издаването на разрешения и за да гарантират ефективното изпълнение на техните отговорности, държавите членки следва да осигурят достатъчно персонал и ресурси на своите ▌компетентни органи или на всеки орган, действащ от тяхно име. (52а) Държавите членки следва да отговарят за подбора на стратегически проекти за нулеви нетни емисии, за да се осигури възможност да бъдат взети под внимание стратегически съображения, особено когато става въпрос за изпълнението на НПЕК. За да се гарантира обаче, че проектите служат и на общия интерес на Съюза, включително на бюджетните интереси на Съюза, Комисията следва да има правомощието да възрази срещу решение на държава членка да определи даден проект като стратегически. Когато Комисията възрази срещу определянето, проектът следва да бъде отнесен към платформата „Net-Zero Europe“. Платформата „Net-Zero Europe“ следва да вземе окончателното решение относно статута на проекта. (53) За да се осигури яснота относно статута на разрешенията за проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за стратегически проекти за нулеви нетни емисии и да се ограничи успехът на потенциално недобронамерени съдебни спорове, като същевременно не се подкопава ефективният съдебен контрол, държавите членки следва да гарантират, че всички спорове относно процеса по издаване на разрешения се решават своевременно. За тази цел националните компетентни органи следва да гарантират, че заявителите и организаторите на проекти имат достъп до опростена процедура за постигане на споразумение и че тези проекти се разглеждат като спешни във всички съдебни производства и процедури за уреждане на спорове, които се отнасят до тях, като се гарантира зачитане на правото на защита. (54) За да се даде възможност на предприятията и организаторите на проекти, включително при трансгранични проекти, да извличат пряка полза от вътрешния пазар, без да понасят излишна допълнителна административна тежест, в Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(40) са предвидени общи правила за осигуряването на онлайн процедури, които са от значение за функционирането на вътрешния пазар. Информацията, която е необходимо да се представя на националните компетентни органи като част от процесите по издаване на разрешенията, обхванати от настоящия регламент, трябва да бъде обхваната в приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1724 след изменянето му с настоящия регламент, а съответните процедури да бъдат включени в приложение II към него, за да се гарантира, че организаторите на проекти могат да се възползват изцяло от онлайн процедурите и от техническата система, основана на принципа на еднократност. Определените органи, действащи като „обслужване на едно гише“ съгласно настоящия регламент, се включват в списъка на службите за оказване на съдействие и решаване на проблеми в приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1724. (55) Проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии преминават през продължителни и сложни процедури за издаване на разрешения, които продължават от две до седем години, в зависимост от държавата членка, технологията и сегмента на веригата за създаване на стойност. Като се има предвид размерът на необходимите инвестиции — по-специално за проектите с размери, сравними с тези на огромна фабрика, каквито са необходими за постигане на очакваните икономии от мащаба — неадекватните процеси по издаване на разрешения се явяват допълнителна пречка и често оказват неблагоприятен ефект върху увеличаването на производствените мощности в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. За да осигурят на организаторите на проекти и на други инвеститори сигурността и яснотата, които са им необходими, за да засилят разработването на проекти за производство на технологии за нулеви нетни емисии, държавите членки следва да гарантират, че процесът на издаване на разрешения за такива проекти не се простира отвъд предварително определените срокове. За стратегически проекти за нулеви нетни емисии продължителността на процеса по издаване на разрешения следва да не надвишава девет месеца за съоръжения с годишно производство над 1 GW и шест месеца за съоръжения с годишно производство под 1 GW. За ▌производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии продължителността на процеса по издаване на разрешение следва да не надвишава 12 месеца за съоръжения с годишно производство над 1 GW и девет месеца за съоръжения с годишно производство под 1 GW. За технологиите за нулеви нетни емисии, за които количественият показател GW не е от значение, като например електроенергийните мрежи и ▌CCU ▌или ▌CCU ▌, следва да се прилагат горните граници на горепосочените крайни срокове. При разширяване на съществуващи производствени линии всеки от горепосочените срокове следва да бъде намален наполовина. (56) Освен това, като се има предвид значението на проектите за производство на технологии за нулеви нетни емисии и на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии за енергийните доставки на Съюза, някои административни ограничения следва да бъдат частично отменени или опростени, за да се ускори тяхното изпълнение. (57) Оценките на въздействието върху околната среда и лицензите, изисквани съгласно правото на Съюза, включително по отношение на водите, въздуха, екосистемите, местообитанията, биологичното разнообразие и птиците, са неразделна част от процедурата по издаване на разрешение за проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и съществена предпазна мярка, за да се гарантира, че отрицателните въздействия върху околната среда са избегнати или сведени до минимум. Същевременно, за да се гарантира, че процедурите по издаване на разрешения за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии са предвидими и навременни, следва да се използват всички възможности за рационализиране на изискваните оценки и лицензи, без да се понижава нивото на защита на околната среда. Във връзка с това следва да се гарантира, че необходимите оценки са обединени, за да се предотврати ненужно припокриване, и следва да се гарантира, че организаторите на проекти и отговорните органи изрично се договарят за обхвата на обединената оценка преди извършването ѝ, за да се предотвратят ненужни последващи действия. (58) Конфликтите относно земеползването могат да създадат пречки пред изпълнението на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Добре разработените планове, включително териториалните планове и зонирането, които отчитат възможностите за осъществяване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и чиито потенциални въздействия върху околната среда са оценени, могат да спомогнат за балансиране на обществените блага и интереси, като намалят потенциала за конфликти и ускорят устойчивото внедряване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. Ето защо отговорните национални, регионални и местни органи следва да обмислят включването на разпоредби за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии при разработването на съответните планове. (59) Космическите данни и услуги, получени от космическата програма на ЕС, и по-специално от програмата „Коперник“, се използват, доколкото е възможно, за предоставяне на информация за геологията, биологията, екологията, социално-икономическото развитие и наличието на ресурси за целите на екологичните оценки и лицензите. Тези данни и услуги, и по-специално капацитетът на програмата „Коперник“ за мониторинг и проверка на антропогенните емисии на CO2, са от най-голямо значение за оценката на въздействието на промишлените проекти и въздействието на поглътителите на антропогенен CO2 върху концентрациите и потоците на парникови газове в световен мащаб. (60) Както е предвидено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета(41), Комисията следва да поиска от една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят европейски стандарти в подкрепа на целите на настоящия регламент. (61) „Водородните долини“ с промишлени приложения за крайно потребление играят важна роля за декарбонизацията на енергоемките промишлени отрасли. С плана REPowerEU бе заложено като цел удвояването на броя на „водородните долини“ в Съюза. За постигането на тази цел държавите членки следва да ускорят издаването на разрешения, да обмислят създаването на регулаторни лаборатории и да поставят като приоритет достъпа до финансиране. За да стане промишлеността в областта на технологиите за нулеви нетни емисии по-издръжлива, държавите членки следва да осигурят взаимосвързаност на „водородните долини“ през границите на Съюза. Промишлените съоръжения, които произвеждат собствена енергия и които могат да допринесат положително за производството на електроенергия, следва да се насърчават да участват в интелигентната енергийна мрежа като производители на енергия чрез опростяване на регулаторните изисквания. (62) Регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии могат да бъдат важен инструмент за насърчаване на иновациите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и обучението във връзка с регулирането. За иновациите е необходима благоприятна среда — експериментални пространства, тъй като научните резултати изискват изпитвания в контролирана реална среда. Следва да се въведат регулаторни лаборатории за изпитване на иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии в контролирана среда за ограничен период от време. Целесъобразно е да се постигне баланс между правната сигурност за участниците в регулаторните лаборатории с нулеви нетни емисии и постигането на целите в законодателството на Съюза. Тъй като регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии трябва във всички случаи да отговарят на съществените изисквания към всяка технология за нулеви нетни емисии, установени в правото на Съюза и в националното право, е целесъобразно да се предвиди, че участниците, които отговарят на изискванията за допустимост за регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии и които добросъвестно следват насоките, предоставени от компетентните органи, и условията на плана, съгласуван с тези органи, не подлежат на административни глоби или санкции. Това е оправдано, тъй като въведените предпазни мерки по принцип ще гарантират ефективното спазване на законодателството на Съюза или на държавата членка по отношение на технологията за нулеви нетни емисии, разглеждана в регулаторните лаборатории. През 2023 г., както е обявено в Новата европейска програма за иновации, Комисията ще публикува документ с насоки за регулаторните лаборатории, за да подпомогне държавите членки в подготовката на регулаторните лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии. Иновативните технологии може в крайна сметка да се окажат от съществено значение за постигане на преследваната от Съюза климатична неутралност и гарантиране на сигурността на доставките и устойчивостта на енергийната система на Съюза и съответно да попаднат сред технологиите за нулеви нетни емисии. (63) Предлага се общ сравнителен показател и индикативни цели за производството в Европейския съюз на ключови продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, за повишаване на промишлената конкурентоспособност на Съюза в световен мащаб, както и за решаване на будещите безпокойство въпроси относно зависимостта и уязвимостта, свързани с вноса, и да се гарантира постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката. (64) Една от основните цели на промишлената политика на Съюза е да се създадат условия за екологичен и цифров преход, като същевременно се запазят устойчивият растеж и конкурентоспособността на Съюза, поддържат се качествени работни места и се укрепи способността му за иновации и производство, особено по отношение на чистите технологии. Разрастването на европейските отрасли за технологии за нулеви нетни емисии, както и гарантирането на отворената стратегическа автономност на Съюза изискват значително количество допълнителни квалифицирани работници, което предполага значителна нужда от инвестиции в преквалификация и повишаване на квалификацията, включително в областта на професионалното образование и обучение. По-конкретно енергийният преход ще изисква значително увеличаване на броя на квалифицираните работници в редица сектори, включително възобновяемата енергия и съхраняването на енергия, технологиите за електроенергийната мрежа, производството на батерии, както и ИТ или интелигентни решения за оптимизиране и управление на енергийната система и други технологии за декарбонизация на промишлеността. Според някои проучвания кръговата икономика би могла да допринесе за създаването на около 700 000 работни места само в Съюза до 2030 г.(42) Поради това е изключително важно работните места в областта на технологиите за нулеви нетни емисии да станат привлекателни и достъпни, особено техническите професии, включително чрез информационни кампании на Съюза за насърчаване на техническото и професионалното образование, както и работните места, свързани с кръговата икономика, управлението на ресурсите и трансформацията и декарбонизацията на промишлеността като цяло. Освен това е необходимо да се преодолее настоящото несъответствие между уменията на работниците от Съюза и нуждите на предприятията. Според Европейския стратегически план на Комисията за енергийните технологии(43) нуждите в подсектора на водородните горивни елементи само в производството се оценяват на 180 000 добре обучени работници, техници и инженери до 2030 г. В сектора на слънчевите фотоволтаични уредби ще са необходими до 66 000 работни места само в производството. Освен това липсата на образователни програми, които да насърчават уменията, необходими за технологиите за нулеви нетни емисии, което води също до недостиг на квалифицирани служители и липса на разбиране от страна на местната администрация в някои региони на Съюза, би могло да създаде значителна пречка за устойчивото промишлено развитие. (65) Тъй като укрепването на производствените мощности при ключовите технологии за нулеви нетни емисии в Съюза няма да бъде възможно без значителна квалифицирана работна ръка, е необходимо да се въведат мерки за стимулиране на интеграцията на повече хора на пазара на труда и за повишаване на привлекателността на засегнатите от настоящия регламент отрасли и технически професии, особено за жените, тъй като балансът между половете далеч не е достигнат в насочените към технологиите професии, както и за младите хора, включително чрез подходи, основани първо на уменията, като допълнение към наемането на работа въз основа на квалификация. Освен това мерките следва да бъдат насочени и към работници от трети държави, тъй като Съюзът привлича само малък дял квалифицирани мигранти. Освен това, в съответствие с целите на Препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към климатична неутралност, е важно да се окаже конкретна подкрепа при преминаване от едно работно място на друго и с оглед на създаване на благоприятни условия за учене и обучение през целия живот на работниците в отживелите и замиращите сектори. Това означава да се инвестира в умения за всички, като в същото време се прилага целенасочен подход спрямо уязвимите групи. Това включва групите от хора, които не са заети с работа, учене или обучение (NEET), законно пребиваващите работници мигранти, както и лицата, които са изключени от пазара на труда, имат ограничен достъп до възможности за обучение или чиито работни места са застрашени от изчезване или чието съдържание и задачи са силно променени от новите технологии, особено в регионите, засегнати от въздействието на прехода с оглед на постигане на целите на Съюза за 2030 г. съгласно член 2 от Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета(44) и член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1060. Крайната цел следва да бъде създаването на качествени работни места, необходими за технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза, в съответствие с целите за заетост и обучение на Европейския стълб на социалните права, включително справедливо и адекватно заплащане, подобряване на условията на живот и труд съгласно Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета(45), достъп до социална закрила, възможности за учене през целия живот, добри условия на труд на безопасни и здравословни работни места, както и права на колективно договаряне. Всъщност повишаването на квалификацията и преквалификацията са важни инструменти, но те не гарантират качествени работни места. Недостигът на работна ръка може да се дължи и на ниски заплати, непривлекателни работни места, лоши условия на труд и липса на инвестиции в професионалното образование и обучение (ПОО). Решаването на тези проблеми и подобряването на качеството на работните места в секторите и дружествата с лоши условия на труд са важни елементи за привличането на работници и за справяне с проблема с изтичането на мозъци, който води до задълбочаване на неравенството между регионите, неравномерно развитие и неравен капацитет за стимулиране на иновациите и създаване на работни места. Въз основа на съществуващите инициативи, като Пакта на ЕС за умения, дейностите на равнището на ЕС по определяне и прогнозиране на необходимите умения, като тези на Европейския център за развитие на професионалното обучение, Eurofound и Европейския орган по труда, както и на Подробните планове за действие за секторно сътрудничество в областта на уменията, и като те се вземат изцяло предвид, целта е да се мобилизират всички участници: органите на държавите членки, включително на регионално и местно равнище, доставчиците на образование и обучение, включително университетите, изследователските университети, университетите по приложни науки и алиансите на университети, както и социалните партньори и промишлеността, МСП, стартиращите и социалните предприятия, за да се набележат необходимите умения, да се разработят програми за образование и обучение и да се прилагат в голям мащаб по бърз и оперативен начин. Стратегическите проекти за нулеви нетни емисии имат ключова роля в това отношение. Държавите членки и Комисията следва да осигурят финансова подкрепа за разгръщане на въздействието и обсега на тези проекти, като използват възможностите на бюджета на Съюза чрез инструменти като Европейския социален фонд плюс, InvestEU, Фонда за справедлив преход, Европейските фондове за регионално развитие, Механизма за възстановяване и устойчивост, Модернизационния фонд, плана REPowerEU и програмата „Единен пазар“. (66) Въз основа на местни и регионални инициативи и на предишния опит, като центровете за развитие на умения, Пакта на ЕС за умения и Европейския алианс за акумулаторните батерии или Алианса за енергия от възобновяеми източници в морето, европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии, които представляват мрежа от съответни експерти („академиите“), следва да разработят и въведат образователни и обучителни програми за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работниците, необходими за ключови вериги за създаване на стойност в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като фотоволтаичните технологии и технологиите за слънчева топлинна енергия, енергията от възобновяеми източници в морето, технологиите за чист водород и при суровините, както и CCU. Обхватът и броят на академиите следва да бъде определен от Комисията и държавите членки в рамките на платформата „Net-Zero Europe“ въз основа на съществуващи и обективни проучвания в съответствие с принципа на технологичната неутралност, както и въз основа на картографиране на настоящите и прогнозните потребности в отраслите с нулеви нетни емисии, включително в регионите в преход. Тава картографиране следва да осигури информация за настоящия и предстоящия недостиг на умения в най-важните промишлени отрасли с нулеви нетни емисии в целия Съюз и за начина, по който се предоставят възможности за обучение в тези отрасли. Картографирането следва също така да анализира първопричината за недостига на умения и работна ръка, по-специално във връзка с качеството на предлаганите работни места в отраслите с нулеви нетни емисии, например чрез оценка на условията на труд и обхвата на колективното договаряне. Освен това, въз основа на резултатите от картографирането и съществуващите проучвания и след консултация с платформата „Net-Zero Europe“, Комисията следва да отправи покана за представяне на предложения за създаване на академия по дадена технология, когато се установи критично ниво на недостиг на умения във връзка с дадена технология за нулеви нетни емисии (академия). Първоначалното финансиране от страна на Съюза следва да бъде предоставено за създаването на академиите и на условия за тяхното функциониране, така че те да постигнат финансова устойчивост три години след създаването си чрез получаване на финансови вноски от частния сектор. Необходимо е стабилно управление, за да започнат академиите да функционират във възможно най-кратък срок, така че да разработят програми за обучение в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Това следва да се осъществи, без да се накърнява определящата роля, която социалните партньори и университетите също могат да изпълняват за създаването на такива академии, какъвто беше случаят с Европейския алианс за акумулаторните батерии. Ролята на международните и интердисциплинарните университетски алианси, като Transform4Europe, следва да бъде разгледана по-специално за постигане на по-унифицирани и общи стандарти в дейностите по обучение и преквалификация или повишаване на квалификацията. Като цяло използването на вече съществуващите инфраструктури за научни изследвания и преподаване също следва да бъде приоритет. (66а) Една от целите на академиите следва да бъде да допринесат за повторната индустриализация и за декарбонизацията на Съюза, както и за неговата отворена стратегическа автономност. Академиите следва също така да обърнат внимание на необходимостта от технологии за нулеви нетни емисии, произведени в Съюза, с високи социални и климатични стандарти. Академиите следва да бъдат създадени до 31 декември 2024 г. и да предоставят учебно съдържание на възможно най-голям брой от езиците на институциите на Съюза с цел постигане на географски баланс между държавите членки. До 31 декември 2025 г. те следва да започнат да разпространяват първоначалното учебно съдържание сред съответните доставчици на образование и обучение в държавите членки, като университети, изследователски университети, университети по приложни науки и алианси на университети, предприятия, които предоставят такова образование и обучение, включително МСП, новосъздадени и социални предприятия, социални партньори, както и чрез обучение на обучаващи. Академиите следва да се стремят да осигурят възможност за обучение и образование на 100 000 учащи всяка в рамките на три години от създаването си, като се взема предвид степента на установения недостиг на умения, което може да доведе до промяна на броя на учащите в една академия. Академиите следва да допринесат за наличието на умения, необходими за технологиите за нулеви нетни емисии, включително в МСП. Учебното съдържание следва да взема под внимание вече съществуващите програми за обучение, разработени в рамките на местния пакт за умения и центровете за високи професионални постижения, и следва да бъде насочено към всички нива на образование и квалификация и към всички работници, включително чираци, по веригата за създаване на стойност в съответните сектори, като се вземат предвид всички последователни промишлени етапи — от проектирането на продукта (или услугата) до етапа на производство, включително рециклирането и повторната употреба на материалите, при отчитане на всички различни професии по веригата за създаване на стойност. Това съдържание следва да включва и модули за обучение със съответната информация относно здравословните и безопасни условия на труд за всяка конкретна технология, както и обща информация за правата на работниците и условията на труд, включително за работното време и правото на работниците на информация и консултации. При необходимост това съдържание може да бъде допълнително адаптирано от доставчиците на образование и обучение съобразно националното законодателство, приложимите колективни трудови договори и териториалните и секторните особености. Учебното съдържание следва да бъде насочено и към служителите в националните и местните администрации (особено тези, които отговарят за издаването на разрешения, оценката на въздействието и регулирането на новите технологии), като по този начин се допринася за изграждането на капацитет сред националните администрации и за намаляване на различията между държавите членки. (66б) Държавите членки следва да използват и внедряват създаденото от академиите образователно съдържание в съществуващи инструменти, например в подсилената гаранция за младежта, една от чиито цели е предоставяне на образование и обучение на NEET, и в съществуващи програми за наставничество. За да се осигури прозрачност и преносимост на уменията, както и мобилността на работниците, и за да се подкрепят усилията на държавите членки в тази насока, академиите ще разработят и въведат удостоверения, включително микроудостоверения, описващи достигнатите умения в рамките на обучението. Те следва да се издават под формата на европейски удостоверения за обучение и биха могли да бъдат интегрирани в EUROPASS, и когато е уместно, да бъдат включени в националните квалификационни рамки. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват съдържанието, разработено от академиите, в подкрепа на непрекъснатата преквалификация и повишаване на квалификацията, както и в подкрепа на съответните доставчици на образование и обучение на тяхна територия чрез национални програми и финансиране от Съюза, включително от Европейския социален фонд плюс, подсилената гаранция за младежта, Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU, Европейския фонд за регионално развитие, механизма за справедлив преход, Модернизационния фонд и инструмента за техническа подкрепа, и да подкрепят интеграцията на жените в съответствие с европейската стратегия за равенство между половете с цел преодоляване на образователните и професионалните стереотипи, свързани с пола. Европейската мрежа на службите по заетостта може да играе значителна роля за използване на учебното съдържание на програмите за обучение, предлагани от академиите за умения, за създаването и внедряването на европейски професионални профили и чрез предоставяне на информация за тях на националните органи по заетостта. (66в) Платформата „Net-Zero Europe“ следва да съдейства за насочване на работата на академиите, като гарантира, че съдържанието им е насочено към преодоляване на недостига на умения, установен при картографирането, и като осигурява надзор. Държавите членки следва да се уверят, че назначеният национален представител може да действа като мост между съответните национални министерства и компетентните органи на държавите членки, както и националните социални партньори и представителите на промишлеността. Платформата „Net-Zero Europe“ следва да събира информация за напредъка, постигнат от различните академии и да изготви до края на 2026 г. обзорен доклад относно внедряването на образователните програми, включително броя на учащите, които се ползват от програмите на академиите, с разбивка по промишлени отрасли, пол, възраст и нива на образование и квалификация. (67) При липса на специални разпоредби в правото на Съюза, въвеждащи минимални изисквания за обучение за достъп до регулирана професия или за нейното упражняване, държавата членка е компетентна да реши дали и как да регулира дадена професия. При все това националните правила, уреждащи достъпа до регулирани професии, не трябва да представляват неоправдано или несъразмерно препятствие за упражняването на тези основни права. Компетентността за регулиране на достъпа до дадена професия трябва да се упражнява съгласно принципите на недискриминация и пропорционалност в съответствие с Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета ▌. В оценката си държавите членки следва да вземат предвид всички неблагоприятни последици, които регулирането на професиите може да окаже върху наличието на обучени кадри в отраслите, които спомагат за постигането на нулеви нетни емисии, и да се стремят да ограничат в максимална степен регулирането в тези области. (68) Когато програмите за обучение, разработени от академиите, водят до издаване на удостоверения, които биха били от полза, включително за лицата, търсещи достъп до регулирана професия, държавите членки и работодателите следва да приемат тези удостоверения като достатъчно доказателство за знанията, уменията и компетенциите, които те удостоверяват, за да се улесни мобилността в професиите в отраслите, които са от стратегическо значение за постигане на нулеви нетни емисии. (68а) Приносът на технологиите с нулеви нетни емисии за целите на Съюза за декарбонизация може да се реализира само след внедряването на тези технологии. Такова внедряване вероятно ще се осъществи до известна степен в частните домакинства, но по-голямата част от декарбонизацията вероятно ще дойде от декарбонизацията на промишлените процеси. За да се гарантира, че инвестициите за такава декарбонизация се осъществяват в Съюза, което е от съществено значение за осигуряването на добри работни места и просперитет в Съюза, както и за изпълнението на целите на Съюза за декарбонизация, от решаващо значение е тя да допринася за подобряване на инвестиционния климат за промишлеността в Съюза. (69) На равнището на Съюза следва да бъде създадена платформата „Net-Zero Europe“, съставена от държавите членки и от Европейския парламент и председателствана от Комисията. Платформата „Net-Zero Europe“ може да предоставя консултации и да подпомага Комисията и държавите членки по конкретни въпроси и да представлява референтен орган, в който Комисията и държавите членки да координират действията си и да улесняват обмена на информация по въпроси, свързани с настоящия регламент. Платформата „Net-Zero Europe“ следва да продължи да изпълнява задачите, очертани в различните членове на настоящия регламент, по-специално във връзка с издаването на разрешения, включително обслужване на едно гише, стратегически проекти за нулеви нетни емисии, координация на финансирането и достъп до финансиране, достъп до пазари и умения, както и регулаторни лаборатории за иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии. Когато е необходимо, платформата „Net-Zero Europe“ следва да може да създава постоянни или временни подгрупи и да кани трети лица, като например експерти или представители на отраслите с нулеви нетни емисии. (70) Като част от промишления план на Зеления пакт Комисията обяви намерението си да сключва промишлени партньорства за нулеви нетни емисии, които обхващат технологиите за нулеви нетни емисии. Сътрудничеството чрез такива партньорства вероятно ще насърчи възприемането на технологиите за нулеви нетни емисии в световен мащаб, като се подкрепят взаимно подсилващите се партньорства между Съюза и трети държави, включително устойчиви инвестиции и техническа помощ. Промишлените партньорства за нулеви нетни емисии могат също така да допринесат за диверсификацията и устойчивостта на доставките на Съюза на технологии за нулеви нетни емисии и техните компоненти, да подобрят споделянето на информация между Съюза и неговите партньори относно разработването на технологии за нулеви нетни емисии и да подкрепят промишлените отрасли на Съюза с нулеви нетни емисии в достъпа до глобалния пазар на чиста енергия, като същевременно подкрепят зараждащите се отрасли в областта на технологиите за чиста енергия в трети държави с ясни сравнителни предимства. В рамките на платформата „Net-Zero Europe“ Комисията и държавите членки следва да координират партньорствата, да обсъждат съществуващите релевантни партньорства и процеси, като например екологични партньорства, енергийни диалози и други форми на съществуващи двустранни договорни споразумения, както и потенциалните полезни взаимодействия със съответните двустранни споразумения на държавите членки с трети държави. Споразуменията с трети държави, включително промишлените партньорства за нулеви нетни емисии, следва да отразяват основните ценности и цели на Съюза, по-специално по отношение на насърчаването на трудовите и международните екологични стандарти в тези държави. Освен това промишлените партньорства за нулеви нетни емисии следва да имат за цел да допринасят за трансформацията на промишлеността по цялата верига за създаване на стойност на предприятията в Съюза и предприятията от трети държави, като същевременно се гарантират отворени пазари и справедлива търговия. (71) Съюзът следва да се стреми да диверсифицира международната търговия и инвестициите в технологии за нулеви нетни емисии, като създава взаимно подсилващи се партньорства, основавайки се на плановете за устойчиво развитие на партньорите, съответните екологични стандарти и стандарти за правата на човека, като същевременно насърчава високи социални, трудови и екологични стандарти в световен мащаб. Това следва да се осъществява в тясно сътрудничество и партньорство със сходно мислещи държави чрез съществуващи споразумения или нови стратегически сделки. По подобен открит и балансиран начин, като се вземат предвид стратегическите интереси и нужди на Съюза и в тясно сътрудничество с партньорските държави следва да се полагат по-големи усилия за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите за разработване и внедряване на технологии за нулеви нетни емисии. (71a) В речта си за състоянието на Съюза през 2023 г. председателят на Комисията обяви, че проверката на конкурентоспособността ще бъде извършена от независим съвет. Тази работа следва да се основава на текущата дейност по отношение на регулаторната тежест, създадена от правото на Съюза и националното законодателство, и нейното въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, включително отраслите с нулеви нетни емисии. За да се улесни тази работа, с настоящия регламент се създава Европейски консултативен съвет по въпросите на прегледа и регулаторната тежест. Консултативният съвет следва да разработи научно обосновани препоръки относно въздействието на регулаторната тежест в Съюза въз основа на отделни случаи. (72) Когато съгласно настоящия регламент на Комисията се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), от особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се провеждат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(46) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. (73) Доколкото някоя от мерките, предвидени в настоящия регламент, представлява държавна помощ, разпоредбите относно тези мерки не засягат прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС. (74) Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Глава I Предмет, приложно поле и определения Член 1 Предмет 1. С настоящия регламент се установява рамката от мерки за осигуряване на координиран подход в целия Съюз към иновациите и разширяване на производствените мощности за технологии за нулеви нетни емисии, както и на компонентите, материалите и машините по веригите на доставки на тези технологии, които са абсолютно необходими за тяхното производство и функциониране в Съюза, с цел: а) подкрепа на целите на Съюза в областта на климата и целта за неутралност по отношение на климата, както е определено в Регламент (ЕС) 2021/1119; б) насърчаване на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза в международен план, за да се допринесе за създаването на качествени работни места; в) подобряване на достъпа на Съюза до сигурно и устойчиво предлагане на технологии за нулеви нетни емисии; г) укрепване на отворената стратегическа самостоятелност на Съюза; д) запазване на устойчивостта на съответните вериги на доставки на Съюза; както и е) постигане на декарбонизация на икономиката и обществото на Съюза. 2. За да се постигне общата цел, посочена в параграф 1, настоящият регламент съдържа мерки, които имат за цел да гарантират: а) намаляването на стратегическите зависимости в Съюза за стратегическите технологии за нулеви нетни емисии, както и на компонентите, материалите и машините по веригите на доставки на тези технологии, които са абсолютно необходими за тяхното производство и функциониране и които до 2030 г. достигат производствени мощности, съответстващи на: i) най-малко 40 % от годишните нужди на Съюза от внедряване на съответните технологии, необходими за постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, въз основа на технологичното внедряване, планирано в рамките на Съюз според националните планове в областта на енергетиката и климата, изготвени и представени от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999; както и ii) най-малко 25 % от търсенето в световен мащаб за съответните технологии; б) гарантираното свободно движение на технологии за нулеви нетни емисии и свързани услуги, пускани на вътрешния пазар. 3. Когато въз основа на доклада, посочен в член 35, Комисията заключи, че има вероятност Съюзът да не постигне целите, посочени в параграфи 1 и 2, тя оценява доколко е осъществимо и пропорционално да предложи мерки или да упражни правомощията си на равнището на Съюза, за да се гарантира постигането на тези цели. По-конкретно Комисията оценява възможността за установяване, чрез делегирани актове в съответствие с член 33, за допълване на настоящия регламент, на по-подробни цели за ключови технологии и компоненти, за да се гарантира тяхното постигане. Комисията разглежда платформата „Net-Zero Europe“, за да определи кои мерки или правомощия да прилага. Член 2 Обхват С изключение на членове 26 и 27 от настоящия регламент, които се прилагат за иновативните технологии за нулеви нетни емисии, настоящият регламент се прилага за технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 3а, параграф 1, както и за компонентите, материалите и машините по веригите на доставки на тези технологии, които са абсолютно необходими за тяхното производство и функциониране. Суровините, преработените материали и компонентите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) .../... [да се добави бележка под линия с позоваване на публикацията на Регламента за суровините от критично значение] и попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1781, се изключват от обхвата на настоящия регламент. Член 3 Определения 1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: а) „технологии за нулеви нетни емисии“ означава технологиите, изброени в член 3а, параграф 1; б) „компонент“ означава произведен елемент от краен продукт на технологията за нулеви нетни емисии; ба) „материали“ означава всички суровини или преработени материали, необходими за производството на компонент от технология за нулеви нетни емисии или на крайния продукт; в) „иновативни технологии за нулеви нетни емисии“ означава технологии, които включват действителна иновация, които понастоящем не са налични на вътрешния пазар и подобряват доминиращата сравнима технология за нулеви нетни емисии поне по един начин, както и всяка технология, включена в Европейския стратегически план за енергийните технологии, посочен в член 26г; ва) „други иновативни технологии“ означава технологии с потенциал да дадат възможност за преход към неутрална по отношение на климата и чиста икономика и да намалят стратегическите зависимости, включващи действителни иновации, които понастоящем не са налични на вътрешния пазар и които са достатъчно напреднали, за да бъдат изпитани в контролирана среда; вб) „иновативни технологии за нулеви нетни емисии в предпазарен стадий“ означава иновативни технологии за нулеви нетни емисии, които не са налични в търговската мрежа, но са достатъчно напреднали, за да бъдат изпитани в контролирана среда; вв) „нови търговски технологии за нулеви нетни емисии“ означава технологии за нулеви нетни емисии, които все още не са налични на широкомащабна търговска основа, имат малък пазарен дял, и които подобряват доминиращите сравними технологии поне по един начин и носят ясна степен на риск, когато са включени в обществена поръчка; вг) „обществена поръчка за технологии в предпазарен стадий“ означава поръчка за иновативни технологии с нулеви нетни емисии на етап преди пускането на пазара, включващи поделяне на риска и ползите при пазарни условия и поетапно конкурентно развитие, когато е налице ясно разграничение между развойните дейности на продуктите, предмет на поръчката, и разгръщането на търговски обеми на крайните продукти; вд) „обществени поръчки за иновативни решения“ означава обществени поръчки, за които възлагащите органи действат като стартиращ клиент за търговски иновативни технологии с нулеви нетни емисии и които могат да включват изпитвания за съответствие; г) „проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ означава планирана промишлена инсталация, разширение или промяна на предназначението на съществуващо съоръжение за производство на технологии за нулеви нетни емисии, крайни продукти или компоненти, материали или машини, без които не могат да бъдат произвеждани и да функционират технологии за нулеви нетни емисии; д) „стратегически проект за нулеви нетни емисии“ означава проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, който е избран съгласно критериите, посочени в член 10; да) „индустриална долина с нулеви нетни емисии“ или „долина“ означава специфична област на сушата, която е определена от държава членка за целта на насърчаването на изграждането или разширяването на производствени съоръжения от промишлената верига на доставки с нулеви нетни емисии; е) „процес на издаване на разрешение“ означава процес, обхващащ всички съответни административни разрешения за планиране, изграждане, разширяване и експлоатация на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, включително разрешения за строителство, химикали и свързване към мрежата, както и екологични оценки и лицензи, когато такива се изискват, и обхващащ всички административни заявления и процедури от получаването на ▌заявлението от определения орган до уведомяването за цялостното решение относно резултата от процедурата от страна на отговорния национален компетентен орган или, когато е приложимо, отговорен мрежов оператор; ж) „цялостно решение“ означава решението или съвкупността от решения, взети от органите на държавата членка, без да се включват съдилища или трибунали, с които се определя дали даден организатор на проект е упълномощен да изпълни проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, без да се засягат решенията, взети в рамките на административно производство по обжалване; з) „организатор на проект“ означава всяко предприятие или обединение от предприятия, което разработва проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проект за технологии за нулеви нетни емисии; ▌ иа) „регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии“ означава схема, която дава възможност на предприятията да изпитват иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии, в контролирана реална среда съгласно специален план, разработен и наблюдаван от компетентен орган; ▌ к) „съответен орган“ означава орган, който съгласно националното право е компетентен да издава разрешения и лицензи, свързани с планирането, проектирането и строителството на недвижими активи, включително енергийна инфраструктура; л) „процедура за възлагане на обществена поръчка“ означава всяка от следните процедури: i) всеки вид процедура за възлагане, попадаща в обхвата на Директива 2014/24/ЕС за сключването на договор за обществена поръчка или на Директива 2014/25/ЕС за сключването на договор за доставка, строителство и услуги; ii) процедура за възлагане на концесия за строителство или услуги, попадаща в обхвата на Директива 2014/23/ЕС; м) „възлагащ орган“ в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки означава „възлагащ орган“ съгласно определението в член 6 от Директива 2014/23/ЕС, член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС и член 3 от Директива 2014/25/ЕС; н) „възложител“ в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки означава „възложител“ съгласно определението в член 7 от Директива 2014/23/ЕС и член 4 от Директива 2014/25/ЕС; o) „договор“ в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки означава договор за обществена поръчка съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС, „договори“ — съгласно определението в „поръчки за доставка, строителство и услуги“ в съответствие с определението в член 2, точка 1 от Директива 2014/25/ЕС и „концесии“ — съгласно определението в член 5, точка 1 от Директива 2014/23/ЕС; п) „търг“ означава механизъм за конкурентни процедури за възлагане на обществена поръчка, които не попадат в обхвата на определението за „концесии“ съгласно член 5, точка 1 от Директива 2014/23/ЕС; р) „капацитет за нагнетяване на CO2“ означава годишното количество CO2, което може да бъде нагнетено в действащ обект на геоложка формация за съхраняване, разрешен съгласно Директива 2009/31/ЕО, включително солени водоносни хоризонти, снабден със средствата за улавянето и транспортирането на СО2 до обекта и с цел намаляване на емисиите или увеличаване на поглъщането на въглероден диоксид, по-специално от големи промишлени инсталации, и което се измерва в тонове годишно; ра) „мрежи за транспортиране на CO2“ означава мултимодална инфраструктура за транспортиране на CO2, включително мрежа от тръбопроводи, включително свързаните с тях компресорни станции, за транспортиране на CO2 до обекта за съхраняване; с) „интеграция на енергийната система“ означава решения за планиране и функциониране на енергийната система като цяло, в множество енергоносители, инфраструктури и сектори на потребление, чрез създаване на по-здрави връзки между тях с цел предоставяне на надеждни и ресурсно ефективни енергийни услуги без изкопаеми, при възможно най-ниски разходи за обществото; т) „производствени мощности“ означава общата производителност на технологиите за нулеви нетни емисии, осигурена в рамките на проект за производство. Ако проектът за производство не произвежда крайни продукти, а специфични компоненти или специфични машини, използвани основно за производството на такива продукти, тогава производствените мощности се отнасят до производителността за крайния продукт, в чието производство биха се използвали въпросните компоненти или специфични машини. Член 3a Технологии за нулеви нетни емисии 1. Технологиите за нулеви нетни емисии в приложното поле на настоящия регламент са: а) технологии, използвани за производство на енергия от възобновяеми източници, както е определено в Директива (ЕС) 2018/2001; б) технологии за ядрено делене и ядрен синтез, включително технологии, свързани с ядрения горивен цикъл; в) технологии за акумулиране на енергия; г) въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и диазотен оксид (N2O), технологии за поглъщане, улавяне, транспортиране, нагнетяване, съхранение и използване; д) технологии за транспортна инфраструктура за водород (H2); е) технологии за електролизьори и горивни елементи; ж) електрически, водородни (H2), устойчиви алтернативни горива, както са определени в Регламент (ЕС).../... (в ОВ да се включи позоваване на Регламента за устойчивите морски горива (2021/0210 (COD)), и технологии за задвижване с вятърна енергия за транспорта; з) технологии за електрическо зареждане за транспорта; и) водород (H2), устойчиви алтернативни горива съгласно определението в Регламент (ЕС).../... (в ОВ да се включи препратка към... [ReFuel – сектор „Авиация“ 2021/0205 (COD)], технологии за производство и зареждане с биометан (CH4); й) технологии за термопомпи; к) технологии за енергийна ефективност; л) технологии за разпределение на топлинна енергия и енергия от електрическата мрежа; м) технологии за управление на енергия; н) технологии за високоефективни промишлени процеси и технологии за електрификация за енергоемките отрасли и отраслите с висок въглероден интензитет; o) технологии за производство на биоматериали, включително технологии за производство на химични вещества на биологична основа; п) технологии за рециклиране. 2. В срок от шест месеца от крайния срок за нотифициране за всеки национален план в областта на енергетиката и климата съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и в срок от шест месеца от крайния срок за представяне на всяка актуализация на осъвременените национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 14, параграф 2 от посочения регламент Комисията оценява списъка на технологиите за нулеви нетни емисии, посочен в параграф 1 от настоящия член, и може да предложи делегирани актове в съответствие с член 33 от настоящия регламент за изменение на този списък, за да се гарантира, че той отразява технологичните нужди, произтичащи от националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата. Глава II. Отключващи условия за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии Раздел I. Оптимизиране на административните процедури и процесите на издаване на разрешения Член 4 Режим за обслужване на едно гише 1. До [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки определят или създават един компетентен орган (определен орган). Определенията орган отговаря за подпомагането и координирането на процеса по издаване на разрешения на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии ▌и предоставя съвети за намаляване на административната тежест в съответствие с член 5. 2. Определеният орган ▌е единственото звено за контакт за организатора на проекта в процеса по издаване на разрешение, водещ до цялостно решение за даден проект, и координира подаването на исканията по отношение на всички съответни документи и информация. 3. Отговорностите на определения орган, посочен в параграф 1, или свързаните с него задачи могат да бъдат делегирани на или изпълнявани от друг орган за конкретен проект, при условие че: а) определеният орган уведомява организатора на проекта за това делегиране; б) за всеки от проектите отговаря един орган; в) един орган координира подаването на всички съответни документи и информация. 4. На организаторите на проекти се разрешава да представят в електронен формат всички документи, свързани с процеса по издаване на разрешение. 5. Определеният орган взема предвид всички извършени валидни проучвания и разрешенията или лицензите, издадени за даден проект преди проектът да е навлязъл в процеса по издаване на разрешения в съответствие с настоящия член, и не изисква дублиращи се проучвания и разрешения или лицензи, освен ако не се изисква друго съгласно правото на Съюза. 6. Определеният орган гарантира, че заявителите имат лесен достъп до информация и опростени процедури за уреждане на спорове по отношение на процеса по издаване на разрешения и издаването на разрешения за изграждане или разширяване на проекти, включително, когато е приложимо, механизми за алтернативно решаване на спорове. 7. Държавите членки гарантират, че съответните национални органи и други компетентни органи, отговорни за отделни стъпки от процеса по издаване на разрешения, включително за всички процедурни стъпки, разполагат с достатъчен брой квалифицирани служители и достатъчни финансови, технически и технологични ресурси, включително за повишаване на квалификацията и за преквалификация, необходими за ефективното изпълнение на задачите им съгласно настоящия регламент. 8. Платформата, посочена в членове 28 и 29, периодично обсъжда прилагането на настоящия раздел и на членове 12 и 13 и споделя най-добрите практики за организиране на националните компетентни органи и за ускоряване на процедурите по издаване на разрешения. 8а. Държавите членки разглеждат възможността за увеличаване на пряката подкрепа за определения орган в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост. Комисията предоставя техническа подкрепа на определения орган и държавите членки в процеса на издаване на разрешения. 8б. Определенията орган установява и предоставя подробните изисквания и обхвата на информацията, изисквана от организатора на проекта, преди да започне процесът на издаване на разрешение. Член 5 Онлайн достъп до информация Държавите членки предоставят онлайн и по централизиран и леснодостъпен начин следната информация за административните процеси, свързани с проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии: а) процеса по издаване на разрешения; б) финансови и инвестиционни услуги; в) възможности за финансиране на равнището на Съюза и на държавите членки; г) услуги в подкрепа на дейността на предприятията, включително, но не само, деклариране на корпоративен данък, местни данъчни закони, трудово право. Член 5a Ускоряване на изпълнението 1. Държавите членки и когато е приложимо, Комисията, предприемат дейности за ускоряване и привличане на публични и частни инвестиции в проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Без да се засягат разпоредбите на член 107 и член 108 от ДФЕС, тези дейности могат да включват предоставяне и координиране на подкрепа за проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които са изправени пред трудности при достъпа до финансиране. Комисията и държавите членки гарантират, че подкрепата се предоставя на организатора на проекта в рамките на шест месеца от подаване на искането за проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. 2. Държавите членки предоставят административна и оперативна подкрепа за проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, изпълнявани на тяхна територия, за да улеснят тяхното бързо и ефективно изпълнение, като обръщат специално внимание на участващите в проектите МСП, включително чрез: а) съдействие за осигуряване на съответствие с приложимите административни задължения и задължения за докладване; б) съдействие на организаторите на проекти за допълнително повишаване на общественото одобрение на проекта; в) съдействие на организаторите на проекти по време на процеса на издаване на разрешение, по-специално за МСП. В допълнение към подкрепата, предоставяна от държавите членки, Комисията оказва съдействие за стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, както е посочено в първа алинея. За да се осъществи това, държавите членки гарантират, че съответните административни органи разполагат с достатъчно ресурси и персонал, за да отговарят в рамките на приложимите срокове на бъдещи искания. 3. До 31 декември 2024 г. Комисията предлага на Европейския парламент и на Съвета средства за координиране на различните източници на публично финансиране за проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии от Съюза и държавите членки с цел ускоряване на тяхното внедряване. Член 6 Времетраене на процедурата за издаване на разрешение 1. Продължителността на процеса по издаване на разрешение за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии не може да надвишава нито един от следните срокове: а) 9 месеца за изграждане при производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии с годишно производство под 1 GW; б) 12 месеца за изграждане при производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии с годишно производство над 1 GW. 2. За производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, чието годишно производство не се измерва в GW, продължителността на процеса по издаване на разрешение не може да надвишава 12 месеца. 3. За разширяване на производствените мощности на съществуващи производствени съоръжения сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, се намаляват наполовина. 4. В изключителни случаи, когато естеството, сложността, местоположението или размерът на предложения проект налагат това, компетентните органи могат да удължат сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, най-много с един месец преди изтичането им, като разглеждат всеки случай поотделно. Когато компетентните органи считат, че предложеният проект поражда изключителни рискове за здравето и безопасността на работниците или на населението като цяло и когато е необходимо допълнително време, за да се установи, че са въведени адекватни предпазни мерки, те могат да удължат тези срокове с още шест месеца преди изтичането им, като разглеждат всеки случай поотделно. 5. Във всеки от тези случаи определеният орган уведомява организатора на проекта за причините за удължаването и за датата, на която се очаква да бъде взето в писмен вид цялостното решение. 6. Не по-късно от един месец след получаването на заявлението за издаване на разрешение компетентните органи потвърждават заявлението или, ако организаторът на проекта не е изпратил цялата информация, необходима за обработката на заявлението, отправят искане организаторът на проекта да подаде пълно заявление в срок от 14 дни от това искане. Датата на потвърждаване на първоначалното получаване на заявлението от определения орган ▌служи за начало на процеса по издаване на разрешение. 7. Не по-късно от един месец след датата на потвърждаване на валидността на заявлението определеният орган изготвя, в тясно сътрудничество с организатора на проекта и другите заинтересовани органи, подробен график за процеса по издаване на разрешение. Графикът се публикува от определения орган ▌на уебсайт със свободен достъп. 8. Сроковете, определени в настоящия член, не засягат задълженията, произтичащи от правото на Съюза и от международното право, както и процедурите по административно обжалване и средствата за правна защита пред съд или трибунал. 9. Сроковете, определени в настоящия член за която и да е от процедурите по издаване на разрешения, не засягат каквито и да било по-кратки срокове, определени от държавите членки. 9а. Определеният орган гарантира, че липсата на отговор от страна на съответните административни органи в рамките на приложимите срокове, посочени в настоящия член, води до това конкретните междинни стъпки да се считат за одобрени, освен когато принципът на административно мълчаливо съгласие не съществува в националната правна система. Настоящият параграф се прилага и по отношение на окончателните решения за резултата от процеса. Когато окончателните решения относно резултата от процеса се взети въз основа на мълчаливо съгласие, на организатора на проекта се изпраща изрично уведомление за мълчаливо одобрение в срок от една седмица след влизането в сила на мълчаливото съгласие. Всички решения, включително уведомлението за мълчаливо съгласие, се оповестяват публично. 9б. В съответствие с настоящия регламент Комисията приема насоки за установяване на минимален набор от изисквания за издаване на разрешение, към които държавите членки следва да се придържат при проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, по-специално за да се опрости подготвителната работа на организаторите, представящи производствени проекти, като същевременно се облекчат инструкциите на администрациите за подаване на искания. Член 7 Екологични оценки и лицензи 1. Когато трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с членове 5—9 от Директива 2011/92/ЕС, съответният организатор на проекта отправя искане за становище до компетентния орган, посочен в член 4, относно обхвата и нивото на изчерпателност на информацията, която ще бъде включена в доклада за оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива. Националният компетентен орган гарантира, че становището, посочено в първа алинея, се издава във възможно най-кратък срок и в рамките на период, който не надвишава 20 дни, без изключение, от датата, на която организаторът на проекта е подал искането си, при условие че това искане включва цялата необходима документация. Компетентните органи предоставят на организатора на проекта списък с необходимата документация в началото на искането му, стремят се да рационализират процеса и да насочват организатора на проекта през цялото протичане на процеса. 2. Когато задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда произтича едновременно от Директива 2011/92/ЕС, Директива 92/43/ЕИО, Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2000/60/ЕО, Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(47), Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(48), Директива 2010/75/ЕС или Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(49), националният компетентен орган предвижда координирани или съвместни процедури за изпълнение на изискванията на това законодателство на Съюза. В рамките на координираната процедура, посочена в първа алинея, националният компетентен орган координира различните индивидуални оценки на въздействието върху околната среда на конкретен проект, изисквани в приложимото законодателство на Съюза. В рамките на съвместната процедура, посочена в първа алинея, националният компетентен орган предвижда единна оценка на въздействието върху околната среда на конкретен проект, изисквана в приложимото законодателство на Съюза. Прилагането на съвместната или координираната процедура не се отразява на съдържанието на оценката на въздействието върху околната среда. 3. Националният компетентен орган гарантира, че съответните органи издават обосновано заключение, посочено в член 1, параграф 2, буква ж), подточка iv) от Директива 2011/92/ЕС, относно оценката на въздействието върху околната среда в срок от 80 дни след получаване на цялата необходима информация, събрана съгласно членове 5, 6 и 7 от посочената директива, след проверка на нейното качество и след приключване на консултациите, посочени в членове 6 и 7 от посочената директива. 3a. В изключителни случаи, когато естеството, сложността, местоположението или размерът на предложения проект налагат това, националният компетентен орган, посочен в член 8, параграф 1, може да удължи сроковете, посочени в параграф 3 от настоящия регламент най-много с 30 дни преди изтичането им и като разглежда всеки случай поотделно. В такъв случай посоченият в член 8, параграф 1 национален компетентен орган уведомява писмено организатора на проекта за причините, налагащи удължаването, и за датата, на която се очаква да бъде взето обоснованото заключение. 4. Сроковете за консултации със заинтересованата общественост във връзка с доклада за оценка на въздействието върху околната среда, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, не надвишават 80 дни и не са по-кратки от 40 дни. В случаите, попадащи в обхвата на член 6, параграф 4, втора алинея, този срок може да бъде удължен до максимум 90 дни за всеки отделен случай. В такъв случай националният компетентен орган информира организатора на проекта за причините, които налагат удължаването. Обществената консултация започва веднага щом досието, представено от организатора на проекта, се счита за пълно от компетентния административен орган и се провежда успоредно с оценката на искането за проект от националния компетентен орган, като същевременно се спазват изискванията за консултация със заинтересованата общественост, посочени в Директива 2011/92/ЕС, и резултатите от обществената консултация се предоставят на разположение на компетентния орган. 4а. Когато даден проект би засегнал определена зона по „Натура 2000“, оценката на въздействието върху околната среда се подчинява на условията, посочени в Директива 92/43/ЕИО. 4б. Държавите членки гарантират, че техните национални компетентни органи и други органи съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС разполагат с необходимото, за да изпълняват задълженията си по настоящия член. Член 8 Планиране 1. При изготвянето на планове, включително планове за зониране, планове за териториално устройство и планове за земеползване, когато е целесъобразно, националните, регионалните и местните органи включват в тези планове разпоредби за разработването на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии, както и цялата необходима инфраструктура и индустриални долини за нулеви нетни емисии. Предимство се дава на изкуствени и застроени повърхности, промишлени обекти, изоставени промишлени терени и когато е целесъобразно, зелени площи, които не могат да се използват за земеделие и горско стопанство. За да се улесни разработването на проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, държавите членки гарантират, че всички съответни данни за пространственото планиране са достъпни онлайн в съответствие с член 5. 2. Когато плановете, които включват разпоредби за разработване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии и необходимата им инфраструктура, подлежат на оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО и съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО, тези оценки се комбинират. Когато е уместно, в тази комбинирана оценка се разглежда и въздействието върху потенциално засегнатите водни обекти и се проверява дали специфичните проекти в рамките на плана потенциално биха попречили на водния обект да постигне добро състояние или добър потенциал или биха причинили влошаване на състоянието или потенциала, посочени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО, или потенциално биха възпрепятствали постигането на добро състояние или добър потенциал на даден воден обект. Когато от съответните държави членки се изисква да оценят въздействието на съществуващи и бъдещи дейности върху морската среда, включително взаимодействията суша — море, както е посочено в член 4 от Директива 2014/89/ЕС, тези въздействия също се обхващат от комбинираната оценка. Фактът, че оценките се комбинират съгласно настоящия параграф, не засяга тяхното съдържание или качество. Комбинираните оценки се извършват така, че да не водят до удължаване на сроковете, посочени в настоящия регламент. Член 9 Приложимост на конвенциите на ИКЕ на ООН 1. С разпоредбите, определени в настоящия регламент, не се засягат задълженията по ▌Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г., и по Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, подписана в Еспо на 25 февруари 1991 г. 2. Всички решения, приети съгласно настоящия раздел и членове 12, 13, 14 и 21, се оповестяват публично по лесноразбираем начин с всички решения относно един и същ проект, които могат да бъдат извлечени от един източник. Раздел II Стратегически проекти за нулеви нетни емисии Член 10 Критерии за подбор 1. Държавите членки признават като стратегически проекти за нулеви нетни емисии проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които отчитат целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, изпълнявани в Съюза и които допринасят за постигането на целите, посочени в член 1 от настоящия регламент, и отговарят на поне един от следните критерии: а) проектът ▌допринася за технологичната и промишлената устойчивост ▌чрез: i) добавяне на производствени мощности в Съюза за технология за нулеви нетни емисии или за специфични компоненти и специфични машини, използвани предимно за производството на тези технологии, за които Съюзът зависи на повече 50 % от внос само от една трета страна; или ii) добавяне на производствени мощности или актуализиране на съществуващи производствени мощности в Съюза за технология за нулеви нетни емисии или за специфични компоненти и специфични машини, използвани предимно за производството на тези технологии, за които Съюзът изнася повече от 25 % от производството си; б) проектът ▌допринася за конкурентоспособността в Съюза и на световните пазари, както и за създаването на качествени работни места чрез осигуряване на иновации по отношение на производствения процес на технологии за нулеви нетни емисии или на компоненти или материали по веригата на доставки на тези технологии, които все още не са налични или за които не е поет ангажимент да бъдат изградени в рамките на Съюза, или чрез осигуряване на производството на най-добрата налична технология за нулеви нетни емисии, включително най-добрите налични компоненти или материали в тяхната верига на доставки, както и чрез: i) принос за конкурентоспособността на МСП; ii) въвеждане на мерки за привличане, задържане, повишаване на квалификацията или преквалификация на работната ръка, необходима при технологиите за нулеви нетни емисии, включително чрез чиракуване, стажове, продължаващо или следдипломно академично обучение в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи и със социалните партньори, включително профсъюзите; или в) проектът допринася за постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката чрез спазване на принципа за ненанасяне на значителни вреди, както и чрез: i) производство на технология за нулеви нетни емисии или специфични компоненти и специфични машини, използвани предимно за производството на тези технологии с подобрени характеристики на екологична устойчивост и ефективност или кръговост, включително цялостна нисковъглеродна, енергийна, водна и материална ефективност; ii) възприемане на производствени практики, свързани с технология за нулеви нетни емисии или специфични компоненти и специфични машини, използвани предимно за производството на тези технологии с подобрени характеристики на екологичната устойчивост и ефективност или кръговост, включително цялостна нисковъглеродна, енергийна, водна и материална ефективност и кръгови практики, както и повторно използване на отпадна топлина; или iii) добавяне на значителни производствени мощности, които ще допринесат съществено за постигането на целите на Съюза в областта на климата за 2030 г. 1а. В срок от... [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3, в който се определят насоки, гарантиращи еднакви условия за изпълнението на критериите, посочени в настоящия член. Тези насоки следва да включват най-малко конкретни насоки относно критериите, които следва да се използват за оценка на това: а) дали даден компонент или машина се използва основно за производството на технология за нулеви нетни емисии; б) дали добавените производствени мощности се отнасят до пионерни или най-добрите налични технологични производствени мощности; в) дали допълнителните производствени мощности могат да се считат за значителни. 2. Държавите членки признават за стратегически проекти за нулеви нетни емисии следните стратегически проекти за съхраняване на CO2: а) проектите за улавяне на CO2, проектите за инфраструктура за CO2, необходими за транспортирането на уловения CO2 до обектите за съхраняване на CO2 така, че: i) да отговарят на условията, установени в член 18, параграф 6, буква а); както и ii) да се стремят да улавят CO2 с цел съхранението му в обект за съхраняване на CO2 съгласно посоченото в член 16, параграф 1; б) проектите за улавяне на CO2, които: i) са свързани с обекти за съхраняване на CO2, намиращи се на територията на Съюза, в неговите изключителни икономически зони или в континенталния му шелф по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право; ii) допринасят за постигане на определените в член 18 цели; както и iii) са кандидатствали за разрешение за безопасно и постоянно съхраняване на CO2 в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. 3. Проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които ползват технология, посочена в член 3а, параграф 1, изпълняват се в „по-слабо развитите региони и регионите в преход“ и на териториите, финансирани от Фонда за справедлив преход, и които отговарят на условията за финансиране съгласно правилата на политиката на сближаване, се признават от държавите членки за стратегически проекти за нулеви нетни емисии съгласно член 11, параграф 3 по искане на организатора на проекта, без да е необходимо организаторът на проекта да подава официално заявление съгласно член 11, параграф 2. 4. Проект за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, изпълняван в Съюза, който допринася за осъществяването на целите, посочени в член 1, параграф 1, и който се ползва от иновационния фонд по линия на СТЕ на ЕС или е част от важни проекти от общоевропейски интерес, от европейските „водородни долини“ или от Европейската водородна банка, а също когато със средствата се подпомагат инвестиции в производствени мощности, ползващи технология, посочена в член 3а, параграф 1, се признава от държавите членки за стратегически проект за нулеви нетни емисии съгласно член 11, параграф 3 по искане на организатора на проекта, без да е необходимо той да подава официално заявление съгласно член 11, параграф 2. Член 11 Прилагане и признаване 1. Заявленията за признаване на проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии като стратегически проекти за нулеви нетни емисии се подават от организатора на проекта до съответната държава членка. 2. В заявлението по параграф 1 се съдържат всички изброени по-долу елементи: а) съответните доказателства, свързани с изпълнението на критериите, посочени в член 10, параграф 1 или параграф 2; б) финансово-икономически план за оценка на финансовата жизнеспособност на проекта в съответствие с целта за създаване на качествени работни места. 3. В срок от един месец държавите членки оценяват заявлението по параграф 1 в рамките на справедлив и прозрачен процес. Решението, взето в резултат на този процес, се обосновава и се съобщава на организатора на проекта, на платформата, както и на Европейския парламент. Липсата на решение от страна на държавите членки в рамките на този срок представлява одобрение на проекта. 3а. В срок от... [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] всяка държава членка публикува списък, в който се определя за кои от технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в член 3а, параграф 1, могат да бъдат благоприятни разпоредбите, свързани със стратегически проекти, признати съгласно настоящия член в съответната държава членка. 4. Комисията може да представи своето становище по одобрените проекти. В случай на отхвърляне на заявлението от държава членка, заявителят има право да подаде заявлението до Комисията, която го оценява в срок от 20 работни дни. 5. Когато след оценката си в съответствие с параграф 4 Комисията потвърди отхвърлянето на заявлението от държавата членка, тя уведомява заявителя за своето заключение чрез писмо. Когато оценката на Комисията се различава от тази на държавата членка, платформата ▌обсъжда въпросния проект и взема решение относно неговия статут. 6. Когато Комисията или държава членка установи, че стратегически проект за нулеви нетни емисии е претърпял съществени промени или че вече не отговаря на критериите, посочени в член 10 ▌, или че признаването му се основава на заявление, съдържащо невярна информация, тя информира съответния организатор на проекта. След като изслуша организатора на проекта, държавата членка може да отмени решението, с което на даден проект се предоставя статут на стратегически проект за нулеви нетни емисии. 7. Проектите, които вече не са признати за стратегически проекти за нулеви нетни емисии, губят всички права, свързани с този статут съгласно настоящия регламент. 8. Комисията създава и поддържа публично достъпен регистър на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии. Член 12 Приоритетен статут на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии 1. Организаторите на проекти и всички органи, които съгласно националното право са компетентни да издават различни разрешения и лицензи, свързани с планирането, проектирането и изграждането на недвижими активи, включително енергийна инфраструктура, гарантират, че за стратегическите проекти за нулеви нетни емисии тези процеси се извършват по възможно най-бързия начин в съответствие със законодателството на Съюза и националното право. 2. Без да се засягат задълженията, предвидени в законодателството на Съюза, държавите членки предоставят на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии статут на проекти с възможно най-голямо национално значение, когато такъв статут съществува в националното законодателство, и ги третират по съответния начин в процесите по издаване на разрешения, включително тези, свързани с екологичните оценки и ако националното право предвижда това, с териториалното устройство. 3. За стратегическите проекти за нулеви нетни емисии се смята, че допринасят за сигурността на доставките на стратегически технологии за нулеви нетни емисии в Съюза и следователно се разглеждат като проекти от обществен интерес. По отношение на въздействията върху околната среда, разгледани в член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2009/147/ЕО, стратегическите проекти за нулеви нетни емисии в Съюза се смятат за проекти от обществен интерес и може да се смятат за проекти с по-висш обществен интерес, ако са изпълнени всички условия, определени в посочените директиви. 4. Всички процедури за уреждане на спорове, искови производства, жалби и средства за правна защита, свързани със стратегически проекти за нулеви нетни емисии, пред национални съдилища, трибунали, състави, включително за медиация или арбитраж, когато са предвидени в националното право, се третират като спешни, ако и доколкото националното право предвижда такива спешни процедури и при условие че се спазват обичайно приложимите права на защита на физическите лица или на местните общности. Организаторите на стратегически проекти за нулеви нетни емисии участват в такива спешни процедури, когато е приложимо. Член 13 Времетраене на процеса по издаване на разрешение за стратегически проекти за нулеви нетни емисии 1. Продължителността на процеса по издаване на разрешения на стратегически проекти за нулеви нетни емисии не надвишава нито един от следните срокове: а) шест месеца за изграждане при стратегически проекти за нулеви нетни емисии с годишно производство под 1 GW; б) девет месеца за изграждане при стратегически проекти за нулеви нетни емисии с годишно производство над 1 GW; в) 18 месеца за всички необходими разрешения за експлоатация на обект за съхраняване в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. 2. За стратегически технологии за нулеви нетни емисии, чието годишно производство не се измерва в GW, продължителността на процеса по издаване на разрешение не надвишава девет месеца. 3. За разширяване на производствените мощности на съществуващи производствени съоръжения сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, се намаляват наполовина. 4. Националните компетентни органи гарантират, че липсата на отговор от страна на съответните административни органи в рамките на приложимите срокове, посочени в настоящия член, води до това, че конкретните междинни стъпки се считат за одобрени, освен когато конкретният проект подлежи на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета или Директива 2000/60/ЕО, Директива 2008/98/ЕО, Директива 2009/147/ЕО, Директива 2010/75/ЕС, Директива 2011/92/ЕС или Директива 2012/18/ЕС, или определянето на необходимостта от такава оценка на въздействието върху околната среда и съответните оценки все още не са извършени, или когато принципът на мълчаливото административно съгласие не съществува в националната правна система. Тази разпоредба не се прилага по отношение на окончателните решения за резултата от процеса, които трябва да бъдат изрични. Всички решения се оповестяват публично. 4а. Когато принципът на мълчаливо административно съгласие не съществува в националния правен ред и в случай на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 92/43/ЕИО, 2000/60/ЕО, 2008/98/ЕО, 2009/147/ЕО, 2010/75/ЕС, 2011/92/ЕС или 2012/18/ЕС, или при определяне на необходимостта от такава оценка на въздействието върху околната среда, липсата на отговор от страна на съответните административни органи в рамките на приложимите срокове, посочени в настоящия член, води до ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Приходите от санкцията се разпределят за проекта, засегнат от закъснението, и съответстват на пропуснатата икономическа стойност в резултат на забавянето. Член 13a „Индустриални долини“ с нулеви нетни емисии 1. За да бъдат изпълнени целите на настоящия регламент, всяка държава членка може да определи географски райони като „индустриални долини“ с нулеви нетни емисии („долини“). 2. Целите на „долините“ са: а) създаване на клъстери от промишлени дейности с нулеви нетни емисии, които водят до повишаване на ефективността за всички участващи промишлени участници; б) повишаване на привлекателността на Съюза като място за производствени дейности; в) по-нататъшно рационализиране, освен рационализирането, предвидено в други глави от настоящия регламент, на административните процедури за установяване на производствени мощности с нулеви нетни емисии. 3. При определянето на районите за изграждане на „долините“ държавите членки вземат предвид: а) необходимостта да се благоприятства многостранното използване на определените райони, за да се гарантират разширяването, повторната индустриализация или създаването на европейски промишлени клъстери; б) наличието на съответна транспортна и мрежова инфраструктура, съоръжения за съхраняване и други инструменти за гъвкавост или способността за създаване на такава инфраструктура и такива съоръжения за съхраняване; в) справедливия преход и неговите цели, по-специално по отношение на въгледобивните региони в преход; г) всички планирани или вече съществуващи проекти и планове; д) потенциала за организиране на учебни и образователни програми с цел осигуряване на умения за продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии; е) потенциала за създаване на качествени работни места и заетост на местни служители в потенциалните производствени обекти; ж) необходимостта от подбор на райони, в които изграждането или разширяването на конкретен вид или видове проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии не води до значително въздействие върху околната среда. 4. С цел да се намали до минимум въздействието върху околната среда от изграждането или разширяването на конкретен вид или видове стратегически проекти за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в „долините“, държавите членки: а) дават предимство на изкуствени и застроени повърхности, промишлени обекти, изоставени промишлени терени и, когато е целесъобразно, зелени площи, които не могат да се използват за земеделие; б) при изключителни обстоятелства създават „долини“ в райони, които са обект на мерки за възстановяване съгласно националните планове за възстановяване, изготвени съгласно Регламента относно възстановяването на природата, или определени зони по „Натура 2000“. Член 13б Определяне на „долините“ 1. Решението на държава членка за определяне на „долина“ се придружава от план (план), в който се определя: а) кои специфични производствени дейности с нулеви нетни емисии са обхванати от „долината“; б) конкретни национални мерки за повишаване на привлекателността на „долината“ като място за производствени дейности; в) резултатите от екологичната оценка, както и мерките, които държавата членка ще предприеме за смекчаване на отрицателните въздействия върху околната среда, посочени в параграф 2. 2. Като част от процеса на вземане на решения за определяне на „долина“ и преди приемането на план или планове за определяне на „долини“ държавите членки извършват екологична оценка в съответствие с Директива 2001/42/ЕО и, когато е приложимо, оценките, посочени в член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО, за конкретните производствени дейности в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, за които е предназначена индустриалната „долина“ с нулеви нетни емисии. Тези оценки следва да обхващат всички технологии и свързаните с тях производствени дейности, за които ще бъде предназначена „долината“. Въз основа на резултатите от оценките държавите членки предоставят за всеки вид проект ясни параметри за изпълнението на проектите с пропорционални правила и мерки за справяне с неблагоприятните въздействия върху околната среда. Всички изисквания за екологична оценка и мерки за смекчаване за разрешително за нови или разширени производствени мощности, които са в съответствие с изискванията на плана и приложимото право, се считат за изпълнени чрез екологична оценка, извършена съгласно настоящия параграф, и се ползват от ускорена процедура и валидиране. 3. Държавите членки предоставят становище, както е посочено в член 7, параграф 1 от настоящия регламент, както и подробен график за процедурата за издаване на разрешения, както е посочено в член 6, параграф 7, за всички дейности, предвидени в „долината“. Становището включва също така подробно описание на всички данни, информация или анализи, събрани от държавата членка при извършване на оценката, посочена в параграф 2, на които може да се позове заявителят, както и, когато е приложимо, каква допълнителна информация, данни или анализи все още се изискват от заявителя. В съответствие с член 5 всички данни, информация и анализи, събрани от държавата членка, са достъпни онлайн за заявителите. 4. Решението за определяне на „долина“ съгласно член 13а, параграф 1 и в съответствие с настоящия член включва дата на прилагане и дата на изтичане на срока на действие. Държава членка може да поднови такова решение. Държавите членки оповестяват тези решения публично. 5. За проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в „долините“ се смята, че допринасят за сигурността на доставките на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза и следователно се разглеждат като проекти от обществен интерес. По отношение на въздействията върху околната среда, разгледани в член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2009/147/ЕО, проектите за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в „долините“ се смятат за проекти от обществен интерес и може да се смятат за проекти с по-висш обществен интерес, ако са изпълнени всички условия, определени в посочените директиви. 6. Националните мерки, посочени в параграф 1, буква б), включват най-малко следните схеми за икономическо и административно подпомагане: а) гарантиране на бързото административно изграждане на „долината“; б) разработване на необходимата инфраструктура в „долината“; в) подкрепа за частните инвестиции в „долината“; г) гарантиране на подходящата преквалификация и повишаване на квалификацията на местната работна сила. 7. Публичните инвестиции, насочени към създаване на „долини“, оборудване на „долини“ с подходяща инфраструктура, преобразуване на изоставени промишлени терени и развиване на капацитета на местния резерв от умения, могат да се възползват от увеличени проценти на съфинансиране с до 10% по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Фонда за справедлив преход и Европейския социален фонд плюс, ако „долината“ се намира в по-слабо развити региони и региони в преход или в справедлив преход. ▌Член 15 Координиране на финансирането 1. В платформата „Net-Zero Europe“, установена с член 28, се прави оценка на финансовите нужди и пречките пред стратегическите проекти за нулеви нетни емисии и се събират потенциалните най-добри практики, особено за развитието на трансграничните вериги за доставки в ЕС, по-специално посредством редовен обмен и препоръки на експертната група за нулеви нетни емисии от промишлеността и със съответните промишлени алианси. 2. По искане на организатор на стратегически проект за нулеви нетни емисии платформата „Net-Zero Europe“ обсъжда и провежда консултации как може да бъде завършено финансирането на неговия проект и предоставя и съгласува подкрепа за завършването на неговия проект, по-специално с цел той да отговаря на определените в член 19, параграф 2 критерии, като взема предвид вече осигуреното финансиране и отчита най-малко следните елементи: а) допълнителни частни източници на финансиране; б) подкрепа чрез ресурси от групата на Европейската инвестиционна банка или други международни финансови институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие; в) съществуващи инструменти и програми на държавите членки, включително от национални насърчителни банки и институции; г) съответни програми за отпускане на средства и финансиране от Съюза, включително чрез STEP. 2а. До ... [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки две години след това платформата „Net-Zero Europe“ издава препоръки до Комисията с цел гарантиране на достатъчно финансиране, включително чрез бюджета на Съюза, за постигане на целите на настоящия регламент. Член 15а Финансиране на технологии за нулеви нетни емисии 1. Без да се засяга Директива 2003/87/ЕО, държавите членки докладват ежегодно относно процента на националните приходи, генерирани от продажбата на квоти чрез търг, в съответствие с дейностите, разрешени съгласно член 10, параграф 3 от посочената директива, който се използва в подкрепа на целите на настоящия регламент с оглед на постигането на най-малко 25%. 2. В съответствие с член 2 от [Регламента за STEP] стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, избрани съгласно член 10, параграф 1, букви а) или б) от настоящия регламент, се признават за изпълняващи целите на STEP и следователно отговарят на условията за получаване на печата за суверенитет съгласно член 4 от посочения регламент, както и за получаване на средства в съответствие с член 9 от посочения регламент. Глава III Капацитет за нагнетяване на CO2 Член 16 Цел на равнище Съюз за осигуряване на капацитет за нагнетяване на CO2 1. До 2030 г. трябва да се постигне капацитет за нагнетяване от най-малко 50 млн. тона CO2 годишно в обекти за съхраняване, например обекти за съхраняване в геоложки формации, разрешени съгласно Директива 2009/31/ЕО, включително изчерпани нефтени и газови находища и солени водоносни хоризонти, разположени на територията на Съюза, в неговите изключителни икономически зони или в континенталния му шелф по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право ▌, което да не бъде комбинирано с повишено извличане на въглеводороди (EHR). 2. Обектите за съхраняване, посочени в параграф 1, се проектират, така че да функционират най-малко пет години. 3. Ако е целесъобразно, до 31 декември 2026 г. Комисията предлага на Европейския парламент и на Съвета изисквания за годишния капацитет за нагнетяване на CO2, който трябва да бъде осигурен до 2035 г., 2040 г. и 2050 г., като се вземат предвид нуждите на държавите членки в целия Съюз. 4. До ... [две години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки две години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно постигнатия напредък по отношение на целта на Съюза относно годишния капацитет за нагнетяване, включително състоянието на пазара, свързан с капацитета за нагнетяване. Докладът включва преглед на географското разпределение на обектите за съхраняване в целия Съюз. 5. Докладът, посочен в параграф 4, включва оценка на адекватността на капацитета за съхраняване и нагнетяване на CO2, като се използва по-специално информацията, събрана съгласно член 17, параграф 2 и член 18, параграф 6, която: а) предоставя подробен анализ на географската и времевата адекватност между съществуващите и планираните обекти за съхраняване на CO2 и проектите за улавяне на CO2 за емисиите на CO2 от промишлени инсталации в рамките на Съюза; б) идентифицира основната инфраструктура, необходима за транспортирането и съхраняването на емисиите на CO2 от промишлени инсталации в целия Съюз; в) идентифицира конкретни възможности за използване на CO2 с цел да се допринесе за постоянното съхраняване на CO2, което би могло да доведе до намаляване на нуждите от съхраняване на CO2 или до намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаеми горива. 6. Когато докладът, посочен в параграф 4, покаже, че търсенето на капацитет за нагнетяване на CO2 е значително по-голямо или по-ниско от отразеното в целите относно капацитета, определени в параграфи 1 и 3, Комисията приема делегиран акт, за да приведе целите относно капацитета в съответствие с търсенето. 7. Когато докладът, посочен в параграф 4 от настоящия член, покаже, че пазарът не е достатъчно развит, за да осигури адекватен капацитет за нагнетяване, Комисията може да коригира приноса по член 18, като същевременно гарантира, че засегнатите субекти ще разполагат с достатъчно време, за да адаптират своите бизнес планове към новоопределените задължения. 8. Съюзът може да интегрира съседните държави в усилията си по настоящата глава, като включи разпоредбите на настоящата глава в споразуменията с тези държави или като сключи нови споразумения, които обхващат разпоредбите на настоящата глава. При включването на тези разпоредби в съществуващи споразумения или при сключването на нови споразумения споразумението гарантира, че всички стандарти и изисквания на Съюза в областта на околната среда, безопасността и сигурността, приложими за проекти по настоящата глава, се спазват в третата държава. В споразумението се определя и допълнителна пропорционална цел за нагнетяване за третата държава, както и, в съответствие с член 18, пропорционален принос за съответните субекти в третата държава. Член 17 Прозрачност на данните за капацитета за съхраняване на CO2 1. В срок от ... [три месеца от влизането в сила на настоящия регламент] държавите членки: а) предоставят публично достъпни данни за районите, в които на тяхна територия могат да бъдат разрешени обекти за съхраняване на CO2; б) задължават субектите, които притежават разрешително, както е определено в член 1, точка 3 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(50) на тяхната територия, да направят публично достъпни, без гаранции за надеждност, всички необработени геоложки данни, свързани с производствените обекти, които са били изведени от експлоатация или извеждането от експлоатация на които е било съобщено на компетентния орган, и предварителни икономически оценки на съответните разходи за осигуряване на нагнетяване на CO2 на всеки обект, включително данни за това: i) дали обектът е подходящ за устойчиво, безопасно и постоянно нагнетяване и съхраняване на CO2; ii) дали има налична транспортна инфраструктура и начини, подходящи за безопасно транспортиране на CO2 до обекта, или такива могат да бъдат изградени; в) за целите на буква а) данните включват най-малко информацията, която се изисква в Известието на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. и неговите последващи актуализации. 2. До ... [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и всяка година след това всяка държава членка представя на Комисията доклад, който се оповестява публично и в който се описват: а) картографиране на проектите за улавяне на CO2 в процес на изпълнение на нейна територия или в сътрудничество с други държави членки и оценка на съответните нужди от капацитет за нагнетяване и съхраняване и транспортиране на СО2; б) картографиране на проектите за съхраняване и транспортиране на CO2, които са в процес на изпълнение на нейна територия, включително статусът на разрешенията съгласно Директива 2009/31/ЕО, очакваните дати за окончателно инвестиционно решение (FID) и въвеждане в експлоатация; в) националните мерки за подкрепа, които са били приети, и мерките, които могат да бъдат приети за насърчаване на проектите, посочени в букви а) и б). ва) националната стратегия и целите, които са били определени за улавянето на CO2 до 2030 г., и когато е приложимо в съответствие с член 16, параграф 3 за 2035 г., 2040 г. и 2050 г.; вб) договореностите, включително двустранните споразумения, сключени с цел улесняване на трансграничното транспортиране на CO2, за да се гарантира, че субектите, които улавят CO2, имат достъп до безопасни и недискриминационни средства за транспортиране на CO2; вв) проектите за транспортиране на CO2 в процес на изпълнение и оценка на необходимия капацитет на бъдещите проекти за транспортиране на CO2, за да се отговори на съответния капацитет за улавяне и съхраняване. 2а. Ако докладът, посочен в параграф 2, покаже, че на тяхна територия не са в ход проекти за съхраняване на CO2, държавите членки докладват относно плановете за улесняване на декарбонизацията на промишлените сектори, изправени пред неизбежни емисии на CO2. Това следва да включва трансгранично транспортиране на CO2 до обекти за съхраняване, разположени в други държави членки, както и проекти за оползотворяване на CO2. Член 17a Инфраструктура за транспортиране на CO2 1. За да се улесни постигането на целта, посочена в член 16, Съюзът и неговите държави членки, в партньорство с дружествата бенефициери, гарантират извършването на необходимите инвестиции в инфраструктура за транспортиране на CO2, включително трансгранична инфраструктура. 2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че потенциалните ползватели на обектите за съхраняване могат да получат достъп до мрежите за транспортиране на CO2 и до обектите за съхраняване с цел съхраняване в геоложки формации на генериран и уловен CO2. 3. За да се сведе до минимум въздействието на транспортирането на CO2 върху околната среда, Съюзът, неговите държави членки и всички други участници се стремят да сведат до минимум необходимостта от транспортиране на CO2. 4. Държавите членки могат да създадат или да предоставят подкрепа за създаването на субекти, които имат за цел създаването на мрежи за транспортиране на CO2, включително изграждането на инфраструктура или предоставянето на плавателни съдове или други транспортни средства. Създаването на такива субекти подлежи на преглед най-малко на всеки две години. 5. До ... [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията и държавите членки изготвят обща стратегия за финансиране на инфраструктурата, посочена в параграф 1. Член 18 Принос на оторизираните производители на нефт и газ 1. Всеки субект, продаващ суров нефт, петролни продукти или природен газ в Съюза, е длъжен да допринася индивидуално и задължително за постигането на общата цел на Съюза относно наличния капацитет за нагнетяване на CO2, определен в член 16. Този индивидуален принос се изчислява пропорционално въз основа на дела на всеки субект в продажбите на суров нефт, петролни продукти и природен газ в Съюза от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2023 г. и се състои от капацитет за нагнетяване на CO2 в обект за съхраняване, разрешен в съответствие с Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и наличен за пазара до 2030 г. 1а. Субектите, посочени в параграф 1, могат да изпълнят индивидуалния си принос към общата цел на Съюза относно наличния капацитет за нагнетяване на CO2, като предоставят капацитет за нагнетяване в хранилища, разположени в държавите, посочени в член 16, параграф 8. 1б. Държавите членки предприемат необходимите мерки за улесняване и стимулиране на причинителите на емисии да улавят емисиите, за стимулиране на инвеститорите да финансират необходимата инфраструктура за транспортиране на CO2 до обекта за съхраняване, а когато е необходимо, за пряко финансиране на проекти за съхраняване на CO2. 1в. Когато CO2 се улавя и транспортира в една държава членка и се транспортира и съхранява в други държави членки, държавите членки координират мерките, посочени в параграф 1б. Комисията осигурява и улеснява тази координация чрез създаването на регионални групи за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид. 2. В срок от три месеца от влизането в сила на настоящия регламент държавите членки определят и докладват на ▌Комисията субектите, посочени в параграф 1, и техните обеми на продажби на суров нефт и природен газ за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2023 г. 3. След получаването на докладите, представени съгласно член 17, параграф 2, и след консултации с държавите членки и заинтересованите страни, Комисията определя дела на приноса на субектите, посочени в параграф 1 от настоящия член, за постигане до 2030 г. на целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване на CO2. 4. В срок от 12 месеца от влизането в сила на регламента субектите, посочени в параграф 1, представят на Комисията план, в който подробно се описва как те възнамеряват да изпълнят своя принос към постигането до 2030 г. на целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване на CO2. Тези планове: а) потвърждават приноса на субекта, изразен като целеви обем на нов капацитет за съхраняване и нагнетяване на CO2 в обект, въведен в експлоатация до 2030 г.; б) определят средствата и етапите за постигане на целевия обем. 5. За да изпълнят своите целеви обеми за наличен капацитет за нагнетяване, субектите, посочени в параграф 1, могат да извършат някое от следните действия: а) да инвестират в проекти за съхраняване на CO2 или да разработят такива проекти ▌самостоятелно или в сътрудничество; б) да сключат споразумения с други субекти, посочени в параграф 1, като по този начин вземат предвид общата цел за увеличаване на регионалния капацитет за съхраняване в целия Съюз; в) да сключат споразумения с трети лица — организатори на проекти за съхраняване, улавяне и транспортиране или инвеститори, за да изпълнят своя принос. 6. До ... [две години от влизането в сила на регламента] и всяка година след това посочените в параграф 1 субекти представят на компетентните органи на държавите членки и на Комисията доклад, в който подробно описват напредъка си по отношение на изпълнението на своя принос. В съответствие с Директива 2009/31/ЕО този доклад включва подробности относно нововъведения в експлоатация капацитет за съхраняване и степента на неговото използване, както и преглед на икономическата осъществимост на планираните капацитети за нагнетяване и препоръки към държавите членки относно допълнителните мерки, необходими за постигане на целите за нагнетяване на CO2. Комисията оповестява тези доклади публично. 6a. Комисията извършва оценка на спазването от страна на субектите, посочени в параграф 1, на изискванията на настоящата глава. В тази оценка Комисията взема предвид развитието на условия за транспортиране на CO2 до обектите за нагнетяване, както и развитието на дейности за улавяне на CO2 за постигане на търсене за нагнетяване на CO2. Ако липсва инфраструктура и/или дейности по улавяне, необходими за привеждане в действие на конкретен проект за нагнетяване, в резултат на което конкретен субект не изпълнява задълженията си по настоящия член, Комисията може да намали задължението за нагнетяване на конкретния субект за определена година. Всяко намаляване се възстановява в рамките на пет години след извършването на намаляването. 7. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 32 с цел допълване на настоящия регламент по отношение на: а) условията, при които споразуменията между субектите, посочени в параграф 1, и инвестициите в капацитет за съхраняване в обекти, притежавани от трети лица, се вземат предвид, за да се изпълни индивидуалният принос съгласно параграф 5, букви б) и в); б) съдържанието на докладите, посочени в параграф 6; ба) пропорционални и възпиращи санкции и наказания, които могат да бъдат наложени на субектите, посочени в параграф 1, които не спазват изискванията на настоящия регламент. 7а. За да допринасят за постигането на целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване на CO2, субектите, посочени в параграф 1, имат право да отчитат капацитета за нагнетяване на CO2, съответстващ на дяловете по проекта, притежавани от друг акционер, участващ в проект за съхраняване, в случай че този акционер не попада в обхвата на параграф 1. Член 18а Регулаторна рамка за пазара за уловен CO2 1. До ... [шест месеца от датата на влизане в сила на регламента] Комисията публикува насоки, в които се посочват максималните подходящи нива на чистота на CO2 и на микроелементите в рамките на потока, които трябва да бъдат определени от субект, желаещ да потвърди, че даден проект за съхраняване на CO2 допринася за целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване. 2. До ... [две години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията извършва оценка в съответствие с параграф 2 и по целесъобразност представя законодателно предложение за създаване на регулаторна рамка за пазара за улавяне, използване, съхраняване и транспортиране на CO2 в целия Съюз, с която да се допълнят правилата, посочени в Директива 2009/31/ЕО, като се определят правила относно: а) открит, справедлив и недискриминационен достъп и безопасност на мрежата за съхраняване и транспортиране на CO2; б) открит, справедлив и недискриминационен достъп за улавяне на CO2 с цел използване или съхраняване; в) функционирането и взаимосвързаността на мрежата за транспортиране на CO2 и друга инфраструктура в целия Съюз; г) икономически стимули, механизми за финансиране и финансова помощ; д) стандарти за спецификации за съхраняването и транспортирането на CO2; е) екологични стандарти; ж) гаранции за произхода на CO2; з) механизми за контрол на прилагането. 2а. Преди да приеме законодателно предложение, както е посочено в параграф 2, Комисията извършва оценка дали: а) функционирането на пазара за CO2 гарантира достатъчен достъп до капацитет за нагнетяване за неизбежните емисии на CO2; б) задълженията, посочени в член 18, параграф 1, ефективно насърчават развитието на пазара за съхраняване на CO2 в Съюза. Когато оценката съгласно настоящия параграф покаже, че пазарът не се развива в съответствие с целите на настоящия регламент, Комисията може да реши да включи правила за осигуряване на приоритетен достъп за неизбежните емисии до капацитета за нагнетяване, както и да измени настоящия регламент, за да промени задълженията, посочени в член 18, параграф 1. Комисията гарантира, че всички сектори с неизбежни емисии от промишлени процеси имат достатъчен достъп до капацитета за нагнетяване на CO2. Когато нейните оценки покажат, че пазарът не се развива в съответствие с тази цел, Комисията разработва правила за осигуряване на приоритетен достъп за неизбежните емисии от промишлени процеси до капацитета за нагнетяване на CO2. За да се улесни оценката съгласно настоящия параграф, Комисията разработва списък на секторите с неизбежни емисии от промишлени процеси от големи промишлени инсталации, за които няма възможности за пряко намаляване на емисиите след прилагането на най-добрите налични техники, въз основа на ясна методика, включваща научни доказателства, съвременното технологично равнище на съответните технологии, икономическата осъществимост, както и подходящи мерки за намаляване на емисиите по отношение на търсенето. Глава IV. Достъп до пазари Член 19 Принос към устойчивото развитие и икономическата устойчивост в процедурите за възлагане на обществени поръчки 1. Без да се засягат Споразумението за държавните поръчки (СДП) на Световната търговска организация и други международни споразумения, с които Съюзът е обвързан, както и приложимото секторно законодателство, по-конкретно регламенти (ЕС) 2022/1031 и (ЕС) 2022/2560, възлагащите органи и възложителите възлагат обществени поръчки за закупуването или използването на изброените в член 3 от настоящия регламент технологии за нулеви нетни емисии, както и по-специално чрез обществени поръчки за иновативни решения и обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, иновативни технологии за нулеви нетни емисии или други иновативни технологии, в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка на икономически най-изгодната оферта, която има най-добро съотношение цена/качество и която указва най-малкото приноса на офертата към екологичното и социалното устойчиво развитие и икономическата устойчивост, в съответствие с директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС ▌. Възлагащите органи и възложителите гарантират, че процедурата за възлагане на обществена поръчка е открита, недискриминационна и прозрачна и позволява лоялна конкуренция между всички допустими доставчици. Когато дадена технология за нулеви нетни емисии не е основният предмет на поръчката, а само част от нея и очакваната стойност на съответната част от поръчката е над праговете, определени в Директива 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС, възлагащите органи или възложителите извършват едно от следните действия: а) отделят частта, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, в една или няколко специални обособени позиции; б) изготвят отделен договор или договори за частта, свързана с технологията за нулеви нетни емисии; или в) налагат на главния изпълнител задължение за конкурентно възлагане на договор за подизпълнение за доставката на съответните продукти на технологията за нулеви нетни емисии, като прилагат Директива 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС, в зависимост от случая, и настоящия член. 2. Приносът на офертата към екологичното и социалното устойчиво развитие ▌ се основава на следните кумулативни критерии, които са обективни, прозрачни и недискриминационни: а) екологична устойчивост, надхвърляща минималните изисквания на приложимото законодателство; б) когато е необходимо да се разработи иновативно решение, въздействието и качеството на плана за изпълнение, включително мерките за управление на риска; в) когато е приложимо, приноса на офертата към интеграцията на енергийната система; г) приноса на офертата към достойното заплащане и достойните условия на труд, включително, когато е целесъобразно, предлагането на чиракуване, както и ясно определени цели по отношение на квалификацията, преквалификацията и повишаването на квалификацията, за да се повиши привлекателността на заетостта в промишлените сектори с нулеви нетни емисии. 2а. Приносът на офертата към икономическата устойчивост се основава на следните кумулативни критерии, които са обективни, прозрачни и недискриминационни: а) когато е приложимо, приноса на офертата към енергийната сигурност на Съюза; б) приноса на офертата към икономическата устойчивост на Съюза, като се взема предвид сигурността на доставките чрез отчитане на дела на продуктите с произход от един източник на доставки, определен в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013. Счита се, че предлагането не е достатъчно сигурно, когато един източник е доставил през последната година, за която са налични данни, над 50% от общото търсене в рамките на Съюза на конкретна технология за нулеви нетни емисии или компонентите, използвани предимно за производството на тези технологии; в) когато е приложимо, принос към иновациите чрез предоставяне на изцяло нови решения или подобряване на сравними най-съвременни решения. 3. Възлагащите органи и възложителите определят за приноса ▌към устойчивото развитие и икономическата устойчивост тежест от най-малко 30% от критериите за възлагане за частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, като вземат предвид по балансиран начин приноса както към устойчивото развитие, така и към икономическата устойчивост. За прилагането на критериите, посочени в параграф 2а от настоящия член, възлагащите органи или възложителите се позовават на последните данни, въведени в списъка, посочен в член 22, параграф 2 от настоящия регламент, а произходът на доставката се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013. 4. Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член възлагащият орган или възложителят не се задължава да прилага съображенията, свързани с приноса на технологиите за нулеви нетни емисии към устойчивото развитие и икономическата устойчивост, когато прилагането им би задължило явно възлагащия орган или възложителя да придобие оборудване посредством несъразмерни разходи ▌. Разликите в разходите се изчисляват само за разходите за оборудването, с изключение на свързаните услуги, и възлагащите органи и възложителите могат да ги считат за несъразмерни, когато са над 30%, в сравнение с оферта без приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост. Настоящата разпоредба не засяга възможността за изключване на необичайно ниски оферти съгласно член 69 от Директива 2014/24/ЕС и член 84 от Директива 2014/25/ЕС, ▌не засяга други критерии за възлагане на поръчките и изключване съгласно законодателството на ЕС и не засяга прерогатива на възлагащите органи да формулират технически спецификации в съответствие с член 42 от Директива 2014/24/ЕС, за да се гарантира, че прилагането на параграф 3 от настоящия член не води до възлагането на обществени поръчки за несъвместимо оборудване, което изисква неоправдано високи разходи, за да се гарантира съвместимостта със съществуващото оборудване. Платформата „Net-Zero Europe“ може да отправя препоръки към възлагащите органи и възложителите в целия Съюз относно подходящи по-високи прагове за определяне на несъразмерните разходи с оглед на пазарните обстоятелства за конкретни технологии за нулеви нетни емисии. Държавите членки могат да коригират общите си бюджети, отпуснати за процедури за възлагане на обществени поръчки, както и съответните максимални нива на офертите, за да се съобразят с прилагането на неценови критерии. 4а. Възлагащите органи прилагат следните условия за предварително класиране за процедурите за възлагане на обществени поръчки съгласно настоящия член: а) не повече от 50% от частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, измерена във финансовата стойност на оборудването, както е определено в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013, са с произход от трети държави, които не са подписали СДП; б) цялото оборудване, доставено в рамките на частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, е сертифицирано по отношение на киберсигурността, доколкото за оборудването съществува рамка на Съюза или национална рамка за сертифициране на киберсигурността; в) икономическите оператори, доставящи частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, не подлежат на мярка по Акта за международните обществени поръчки, както е определено в Регламент (ЕС) 2022/1031, и по-специално в членове 6 и 8 от него. Когато прилагането на тези условия за предварително класиране в процедура за възлагане на обществена поръчка не доведе до подходящи оферти, възлагащият орган може да стартира отново процедурата, без да прилага условията за предварително класиране, посочени в букви а) и в) от настоящия параграф. 4б. Държава членка не дискриминира и не подлага на неоправдано различие в третирането доставчик или продукти с нулеви нетни емисии от друга държава членка въз основа на критерии за устойчиво развитие и икономическа устойчивост. Член 20 Търгове за внедряване на решения за възобновяеми енергийни източници 1. Без да се засягат член 4 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета(51) и членове 107 и 108 от ДФЕС, както и международните ангажименти на Съюза, включително СДП и други международни споразумения, с които Съюзът е обвързан, държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните субекти или сдруженията, създадени от един или повече такива органи или един или повече такива публичноправни субекти, оценяват приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост, както е посочено в член 19, параграфи 2 и 2а от настоящия регламент, когато разработват критериите, използвани за класиране на офертите в рамките на търгове, чиято цел е да се подкрепи производството или потреблението на енергия от възобновяеми източници, както е определено в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001. Това не изключва възможността тези субекти да използват други неценови критерии. 2. Приносът към устойчивото развитие и икономическата устойчивост има тежест между 35% и 50% от критериите за възлагане, като се взема предвид по балансиран начин приносът както към устойчивото развитие, така и към икономическата устойчивост, без да се засяга възможността да се даде по-висока тежест на критериите в член 19, параграф 2, букви а) и б), когато това е приложимо съгласно законодателството на Съюза, както и всяко ограничение за неценовите критерии, определено съгласно правилата за държавна помощ. При подбора, проектирането и прилагането на конкретните неценови критерии като част от приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост се вземат предвид специфичните технологични характеристики и на същите се обръща ефективно внимание. 3. Държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните субекти или сдруженията, създадени от един или повече такива органи, или от един или повече такива публичноправни субекти, не са задължени да прилагат съображенията, свързани с приноса на технологиите за нулеви нетни емисии към постигане на устойчиво развитие и икономическа устойчивост, когато прилагането им би задължило тези субекти да придобият оборудване посредством несъразмерни разходи ▌. Възлагащите органи и възложителите могат да приемат, че разлики в разходите от над 10% са несъразмерни, когато разходите за подкрепата, предлагана от публичния сектор за проекта, биха били с над 15% по-високи в сравнение с процедура без приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост. Настоящият параграф не засяга прерогатива на възлагащите органи да формулират технически спецификации в съответствие с член 42 от Директива 2014/24/ЕС, за да се гарантира, че прилагането на настоящия параграф не води до възлагането на обществени поръчки за несъвместимо оборудване, което изисква неоправдано високи разходи, за да се гарантира съвместимостта със съществуващото оборудване. Държавите членки могат да коригират общите си бюджети, отпуснати за търгове за възобновяеми енергийни източници, както и съответните максимални нива на офертите, за да се съобразят с прилагането на неценови критерии. Държавите членки гарантират, че търговете включват механизъм за инфлационна индексация. Когато е целесъобразно, отрицателните оферти се изключват от търговете. 3а. Органите прилагат следните условия за предварително класиране за търговете съгласно настоящия член: а) не повече от 50% от частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, измерена във финансовата стойност на оборудването, както е определено в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013, са с произход от трети държави, които не са подписали СДП; б) цялото оборудване, доставено в рамките на частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, е сертифицирано по отношение на киберсигурността, доколкото за оборудването съществува европейска или национална рамка за сертифициране на киберсигурността; в) икономическите оператори, доставящи частта от офертата, свързана с технологията за нулеви нетни емисии, не подлежат на мярка по Акта за международните обществени поръчки, както е определено в Регламент (ЕС) 2022/1031, и по-специално в членове 6 и 8 от него. Когато прилагането на тези условия за предварително класиране в търг не доведе до подходящи оферти, възлагащият орган може да стартира отново търга, без да прилага условията за предварително класиране, посочени в букви а) и в). Член 20a Насоки на Комисията 1. До ... [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията предоставя ясни насоки за конкретното прилагане на член 19 във връзка с член 20, като предоставя: а) каталог на конкретни и специфични за всяка технология потенциални неценови критерии за търговете за възобновяеми енергийни източници, в който се прави разграничение между неценови критерии, подходящи за конкурентни тръжни процедури, и неценови критерии, подходящи като изисквания за предварително класиране в търговете за възобновяеми енергийни източници; б) методология за начина на оценяване на приноса на офертата към екологичното и социалното устойчиво развитие и икономическата устойчивост, посочен в член 19, параграф 2, букви а) и г); в) методология за начина на оценяване на разликите в разходите, посочени в член 20, параграф 3. 2. Комисията оценява приноса на неценовите критерии на настоящия регламент, които целят да осигурят стимул за иновациите, необходими за постигане на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и 2050 г., и докладва на Европейския парламент до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Ако е необходимо, Комисията променя приноса на неценовите критерии, за да насърчи производството в Съюза, като гарантира високи стандарти за околна среда и устойчивост, развива вериги за създаване на стойност в целия Съюз и повишава конкурентоспособността на предприятията от Съюза на световно равнище. Член 20б Поръчки на продукти в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни търговски решения 1. В рамките на изпълнението на своите национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки се стремят да използват поръчки в предпазарен стадий за иновативни технологии за нулеви нетни емисии и обществени поръчки за иновативни търговски технологии за нулеви нетни емисии. Поръчките на продукти в предпазарен стадий и обществените поръчки за иновативни търговски решения могат да бъдат допълнени с финансиране на равнището на Съюза в рамките на съществуващите програми на Съюза за съвместни поръчки на продукти в предпазарен стадий или обществени поръчки за иновативни търговски решения в държавите членки. 2. В националните планове в областта на енергетиката и климата, актуализациите на тези планове и докладите за напредъка по тях се съдържа подробно описание на графика на поръчките на продукти в предпазарен стадий и обществените поръчки за иновативни търговски решения и техните цели. Платформата „Net-Zero Europe“ изготвя препоръки относно проектирането на поръчките на продукти в предпазарен стадий или обществените поръчки за иновативни търговски решения. Член 21 Други форми на публична намеса 1. Без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС и член 4 от Директива (ЕС) 2018/2001(52) и в съответствие с международните ангажименти на Съюза, когато решават да създадат схеми в полза на домакинствата, предприятията или потребителите, които да стимулират закупуването на крайни продукти с технологиите за нулеви нетни емисии, изброени в член 3а, параграф 1 от настоящия регламент, държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните субекти или сдруженията, създадени от един или повече такива органи, или един или повече такива публичноправни субекти, разработват тези схеми по такъв начин, че да насърчават закупуването от бенефициерите на крайни продукти с технологии за нулеви нетни емисии с висок принос към устойчивото развитие и икономическата устойчивост, както е посочено в член 19, параграф 2 от настоящия регламент, като предоставят допълнителна пропорционална финансова компенсация. 2. Допълнителната финансова компенсация, отпусната от органите в съответствие с параграф 1 поради прилагането на критериите, посочени в член 19, параграф 2, букви б), в) и г), и член 19, параграф 2а, не надвишава 5% от цената на крайния продукт с технологии за нулеви нетни емисии за потребителя, с изключение на схемите, насочени към гражданите, живеещи в енергийна бедност, за които ограничението е 15%. 3. При изготвянето и прилагането на схема, попадаща в обхвата на параграф 1, органът се основава на открит, недискриминационен и прозрачен процес за оценка на приноса на наличните на пазара продукти към устойчивото развитие и икономическата устойчивост. Всеки краен продукт с технологии за нулеви нетни емисии има право да кандидатства за присъединяване към схемата по всяко време. Органът определя минимална оценка за продукти, които отговарят на условията за получаване на допълнителна финансова компенсация по схемата за подпомагане. 4. Държавите членки публикуват само на един уебсайт със свободен достъп цялата информация, свързана със схемите съгласно член 21, параграф 1, за всеки съответен продукт с технологии за нулеви нетни емисии. Член 22 Координация на инициативите за достъп до пазари 1. До ... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3, в който се уточняват критериите за оценка на приноса на наличните продукти, обхванати от формите на публична намеса по членове 19, 20 и 21, към постигане на устойчиво развитие и икономическа устойчивост, в съответствие с подобни разпоредби в съществуващи законодателни актове, и се установяват критериите за дерогация, както е предвидено в член 19, параграф 4. Комисията взема предвид специфичния контекст на МСП. 1а. В случай на противоречие между различните критерии за възлагане и критерии за устойчивост, определени в други законодателни актове на Съюза, Комисията предоставя насоки за начина, по който тези разпоредби съществуват съвместно. Комисията прави преглед и при необходимост актуализира своите насоки на всеки шест месеца. 2. Комисията предоставя и редовно актуализира списък на всички крайни продукти с технологии за нулеви нетни емисии, изброени в член 3, с разбивка по дела на доставките в Съюза с произход от различни трети държави през последната година, за която има налични данни. За тази цел Комисията и платформата „Net-Zero Europe“ се консултират със сдружения на заинтересовани страни от промишлеността и с участници от промишлеността. 3. В платформата „Net-Zero Europe“ се обсъждат мерките, които предприемат държавите членки за прилагане на членове 19 и 21, и се обменят най-добри практики, наред с останалото, по отношение на практическото използване на критериите, определящи приноса към устойчивото развитие и икономическата устойчивост в обществените поръчки, или на схемите за стимулиране закупуването на крайни продукти с технологии за нулеви нетни емисии. Глава V. Повишаване на уменията с цел създаване на качествени работни места Член 23 Европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии 1. Въз основа на картографирането, посочено в член 23а, Комисията подкрепя, включително чрез предоставяне на първоначално финансиране, създаването на европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии като мрежа от експерти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, целта на които е: а) разработване на учебни програми, съдържание и учебни и тренировъчни материали за обучение и образование в областта на разработването, производството, инсталирането, въвеждането в експлоатация, експлоатацията, поддръжката и рециклирането на продукти с технологии за нулеви нетни емисии и в областта на суровините, които са били установени при картографирането, както и за подпомагане на капацитета на публичните органи, компетентни да издават разрешенията и лицензите, посочени в глава II, и на капацитета на възлагащите органи, посочени в глава IV от настоящия регламент; aа) гарантиране, че разработените учебни програми улесняват придобиването и укрепването на трансверсални компетентности, които надхвърлят уменията, характерни за определена технология или конкретен сектор, за да се улесни адаптирането от един отрасъл в друг, като се даде възможност на учащите се да бъдат мобилни и приспособими към постоянно променящата се ситуация на пазара на труда и извън него; аб) гарантиране, че учебните програми съдържат подходяща и достъпна актуална информация и обучение по въпросите на здравето и безопасността, както и подходяща информация за правата на работниците и условията на труд; ав) стремеж за предоставяне на възможност за обучение и образование на 100 000 учащи на академия в рамките на три години от създаването на академиите, като насърчават професионалното обучение през целия живот и повишаването на квалификацията или преквалификацията, включително чрез чиракуване, програми за наставничество, както и краткосрочни и дългосрочни програми за обучение; б) предоставяне на възможност и насърчаване използването на учебните програми, съдържанието и материалите от доставчиците на образование и обучение в държавите членки, като например университети, изследователски университети, университети по приложни науки и алианси на университети, предприятия, които предоставят такова образование и обучение, включително МСП, стартиращи и социални предприятия, социални партньори, както и чрез обучение на обучаващи; ба) разработване на механизми за гарантиране на качеството на обучението, предлагано от доставчиците на образование и обучение в държавите членки и, когато е приложимо, в държавите, свързани с програмите на Съюза за научни изследвания и иновации, като „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, въз основа на учебните програми, съдържание и материали на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии; бб) допринасяне за дългосрочната цел за едновременна повторна индустриализация и декарбонизация на Съюза, както и за неговата отворена стратегическа автономност, и удовлетворяване на необходимостта от произведени в Съюза технологии за нулеви нетни емисии и от квалифицирани работници; в) разработване и въвеждане на удостоверения, включително микроудостоверения, за улесняване на признаването на придобитите умения, за повече универсалност при смяната на работни места и отрасли, за улесняване на трансграничната мобилност на работната ръка, както и за създаване на подходящи условия за по-добро съчетаване на кадри и качествени работни места чрез инструменти като Европейските служби по заетостта (EURES) и EURAXESS. 2. Противно на стереотипите, свързани с пола, европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии насърчават равния достъп до учебно съдържание за всички, като обръщат специално внимание на необходимостта от задействане на повече жени и млади хора, по-специално на незаетите с работа, учене или обучение (NEET), възрастните хора, работниците в професии, които са застрашени от изчезване или чието съдържание и задачи са силно променени от новите технологии, и на хората, работещи в региони в преход. Академиите за промишленост с нулеви нетни емисии насърчават многообразието и приобщаването на хора с увреждания, мигранти и лица в уязвимо положение. . Член 23a Създаване и управление на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии Чрез картографиране се установява недостигът на работна ръка и умения в ключови промишлени сектори и отрасли с нулеви нетни емисии въз основа на нуждите на промишлената трансформация и декарбонизацията и се оценява достъпът до възможности за обучение, свързани с такива технологии, на национално равнище. При картографирането се анализират първопричините за този недостиг, особено тези, които са свързани с качеството на предлаганите работни места, като по този начин се преценява дали са необходими допълнителни мерки за привличане на повече работници от всички нива на квалификация в определени отрасли. Ако въз основа на картографирането се установи критично ниво на недостиг на умения в стратегическа технология за нулеви нетни емисии, Комисията отправя покана за представяне на предложения за създаване на европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии. Членовете на академиите за промишленост с нулеви нетни емисии се състоят от няколко участници, като например отраслите, в които използването на технологии за нулеви нетни емисии е от ключово значение за техните вериги за създаване на стойност, доставчиците на образование и обучение, социалните партньори и предприятията, включително МСП. В състава на членовете, когато е възможно, се цели географски баланс между държавите членки, като същевременно се гарантира, че учебното съдържание, разработено от европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии е достъпно на различни езици, така че учебните програми да бъдат достъпни за максимален брой учащи, особено сред най-уязвимите групи. За създаването и функционирането на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2027 г. се предоставя финансов пакет в размер на най-малко 102 000 000 EUR по текущи цени. Държавите членки използват съответните фондове на Съюза, по-специално ЕСФ+, за ефективно внедряване на учебното съдържание на академиите и предоставят на Комисията информация относно размера на отпуснатите средства на Съюза за постигането на тази цел. Три години след създаването си европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии стават финансово устойчиви чрез получаване на финансови вноски от частния сектор. Платформата „Net-Zero Europe“, създадена съгласно член 28, параграф 1, наблюдава работата на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии и до 31 декември 2026 г. изготвя доклад относно въвеждането на техните програми за обучение. Незабавно след влизането в сила Комисията започва процеса на картографиране и отправя първа покана за представяне на предложения за създаване на европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии, които могат да се ползват от съществуващата работа и проекти на съответните участници и държави членки. До ... [31 декември 2024 г.] се създават европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии. До ... [31 декември 2025 г.] европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии започват да предоставят и разпространяват първото учебно съдържание. На етапа на внедряване на учебното съдържание се обръща особено внимание на регионите в промишлен преход, в които има критичен недостиг на умения, или на регионите с високо равнище на безработица, по-специално на младежка безработица. Член 24 Регулирани професии в отраслите за нулеви нетни емисии и признаване на професионалните квалификации 1. До 31 декември 2024 г. и на всеки две години след това държавите членки оценяват дали програмите за обучение, разработени от европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии, са равностойни на тези за специфичните квалификации, които изисква приемащата държава членка за достъп до регулирани дейности в рамките на професия от особен интерес за отраслите, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии, с цел едновременна повторна индустриализация и декарбонизация, с оглед на привеждането в съответствие на изискваните квалификации, обхващащи както технически, така и академични квалификации. Държавите членки гарантират, че резултатите от оценките са публични и лесно достъпни онлайн. В случай че програмите за обучение бъдат счетени за неравностойни на квалификациите, които изисква приемащата държава членка за достъп до регулирани дейности, тази държава членка обяснява на Комисията разликите и посочва по какъв начин да се постигне равностойност. 2. Ако дадена държава членка заключи, че те са равностойни, съгласно описаното в параграф 1 от настоящия член, тя, в съответствие с националното законодателство и практика, улеснява признаването на удостоверенията, издадени от доставчиците на образование и обучение въз основа на учебните програми, разработени от академиите, съгласно дял III, глава I от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(53), когато притежателят на такова удостоверение иска достъп до регулирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО, и това е от особено значение за отраслите, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии, като приема удостоверението като достатъчно доказателство за професионална квалификация. 3. Когато достъпът до професия, която е от особена важност за отраслите, които спомагат за постигане на нулеви нетни емисии, е регламентиран по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО, държавите членки полагат усилия за разработване на общ набор от минимални знания, умения и компетенции, необходими за упражняването на тази специфична професия, с цел създаване на обща рамка за обучение, както е посочено в член 49а, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за да се даде възможност за автоматично признаване на квалификациите. Платформата „Net-Zero Industry“ може също да представя предложения, както е посочено в член 49а, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО. Член 25 Платформата „Net-Zero Europe“ и умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии Платформата „Net-Zero Europe“, посочена в член 28, подпомага усвояването на умения и познания в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и тяхното наличие също сред компетентните органи и възлагащите органи, посочени в глави II и IV, като същевременно се надграждат съществуващите структури в рамките на националните системи за образование и професионално обучение: (1) подпомага Комисията при оценяването, постоянния мониторинг и прогнозирането на търсенето и предлагането на работна ръка с необходимите умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, както и на наличието и използването на съответните възможности за образование и обучение, като по целесъобразност предоставя информация за дейностите на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии; (2) следи дейността на европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии и въз основа на данните, предоставени от държавите членки и националните органи в съответствие с член 31, параграф 2, събира информация за броя на хората, които са се възползвали от учебните програми, разработени от академиите, и предоставя дезагрегирани данни по промишлени сектори, пол, възраст и нива на квалификация, насърчава полезните взаимодействия с други национални инициативи и проекти на Съюза, свързани с уменията и осигурява надзор с цел привличане на разнообразна работна ръка, включително чрез целеви комуникационни кампании; (3) съдейства за мобилизиране на заинтересованите страни, включително промишлеността, предприятията, в това число МСП, стартиращите и социалните предприятия, социалните партньори и доставчиците на образование и обучение, като например университети, изследователски университети, университети по приложни науки и алианси на университети, за въвеждане на учебните програми, разработени от европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии; (4) подпомага използването и признаването на учебните удостоверения от европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии в държавите членки с цел признаване на уменията и съчетаване на свободните позиции и кадрите с умения, наред с другото чрез отстояване на валидността и приемането на удостоверенията на целия пазар на труда в Съюза и чрез поставяне на акцент върху програмите за обучение с голяма продължителност и платеното чиракуване; (4a) наблюдава прилагането на използването и признаването на учебните удостоверения и допринася за предоставянето на решения, в случай че бъдат установени проблеми с непризнаването им; (5) подпомага разработването на европейски професионални профили, състоящи се от общ набор от знания, умения и компетенции за ключови професии в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като се основава, между другото, на програмите за обучение, разработени от европейските академии за промишленост с нулеви нетни емисии, и, когато е целесъобразно, използва терминологията, предоставена от Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), за повече прозрачност и мобилност между работните места и през границите на вътрешния пазар; (6) насърчава перспективите за професионално развитие и качествените условия на труд, включително справедливото и адекватно заплащане на работните места в отраслите за технологии за нулеви нетни емисии, както и привлекателността на техническото образование, интеграцията на пазара на труда на младежите, жените, възрастните хора и лицата в неравностойно положение в отраслите за технологии за нулеви нетни емисии, както и привличането на квалифицирани работници от трети държави чрез инструменти като „синята карта“ на ЕС за повече разнообразност на работната ръка; (6а) насърчава и подкрепя мобилността на работната сила в Съюза и публикува свободните работни места чрез мрежата EURES; (7) създава благоприятни условия за по-тясна координация и обмен на най-добри практики и ноу-хау между държавите членки и в рамките на частния сектор с цел осигуряване на повече квалифицирани кадри в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително чрез принос за политиките на Съюза и държавите членки за привличане на нови таланти от трети държави и от всички образователни нива. Глава VI. Иновации Член 26 Регулаторни лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии -1. В срок до ... [3 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки определят или създават единен национален компетентен орган, който трябва да отговаря за регулаторните лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии. Този орган е единственото звено за контакт за всяка група организации, които биха желали да поискат създаването на регулаторна лаборатория за технологиите за нулеви нетни емисии съгласно настоящия член. 1. Държавите членки и, когато е целесъобразно, местните и регионалните органи и други държави членки, могат по своя собствена инициатива да създават регулаторни лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии, които позволяват разработването, изпитването и валидирането на иновативни технологии за нулеви нетни емисии, както и на други новаторски технологии в контролирана реална среда за ограничен период от време, преди да бъдат пуснати на пазара или в експлоатация, като по този начин се натрупват регулаторен опит и способности за потенциално разрастване и по-широко внедряване. Държавите членки могат да създават регулаторни лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии в тясно сътрудничество с промишлеността и научноизследователските институти и когато това е от значение, със социалните партньори и с гражданското общество в съответствие с параграф 1 по искане на всяко дружество, разработващо иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии, което отговаря на критериите за допустимост и подбор, посочени в параграф 4, буква а), и което е било избрано от компетентните органи след процедурата за подбор, посочена в параграф 4, буква б). 2. Редът и условията за създаване и функциониране на регулаторните лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии съгласно настоящия регламент се приемат чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3. Редът и условията подкрепят, доколкото е възможно, гъвкавостта на националните компетентни органи при създаването и функционирането на техните регулаторни лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии, насърчават иновациите и натрупването на регулаторен опит и отчитат по-конкретно специалните обстоятелства и капацитета на участващите МСП и на стартиращите предприятия. Актовете за изпълнение, посочени в настоящия параграф ▌, включват общи основни принципи по следните въпроси: а) допустимост и подбор за участие в регулаторните лаборатории за технологии за нулеви нетни емисии; б) процедура за кандидатстване, участие, мониторинг, излизане от и прекратяване на регулаторните лаборатории за технологии за нулеви нетни емисии, включително план за лабораторията и доклад при излизане; в) реда и условията, приложими към участниците. 3. Участието в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии не засяга надзорните и корективните правомощия на органите, които упражняват надзор върху регулаторната лаборатория. Изпитването, разработването и валидирането на иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии се извършва под прекия надзор и ръководство на компетентните органи. Компетентните органи упражняват надзорните си правомощия по гъвкав начин в рамките на съответното законодателство, като адаптират съществуващите регулаторни практики и използват дискреционните си правомощия при изпълнението и прилагането на правните разпоредби към конкретен проект на регулаторна лаборатория за технологии за нулеви нетни емисии с цел премахване на пречките, облекчаване на регулаторната тежест, намаляване на регулаторната несигурност и подпомагане на иновациите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. 4. Когато това е необходимо за постигане на целта на настоящия член, компетентните органи разглеждат възможността за предоставяне на дерогации или изключения, доколкото това е позволено от съответното законодателство на Съюза или от националното право. Компетентните органи гарантират, че планът за лабораторията осигурява спазването на основните цели и съществените изисквания на законодателството на Съюза и на националното право. Компетентните органи гарантират, че всеки значителен риск за здравето, безопасността или околната среда, установен по време на разработването и изпитването на иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии, се съобщава публично и води до незабавно спиране на процеса на разработване и изпитване до намаляване на този риск. Когато компетентните органи считат, че предложеният проект поражда изключителни рискове за здравето и безопасността на работниците, населението или околната среда, по-специално защото е свързан с изпитване, разработване или валидиране на особено отровни вещества, те одобряват плана за регулаторна лаборатория само след като се уверят, че са въведени адекватни предпазни мерки, съизмерими с установения изключителен риск. 5. При условие че участникът(ците) спазва(т) плана за лабораторията и условията за участие, издадени в съответствие с настоящия член и както е посочено в параграф 2, и добросъвестно следва(т) насоките, дадени от органите, органите не налагат административни глоби или други санкции за нарушаване на приложимото законодателство на Съюза или на държавата членка, свързано с технологията за нулеви нетни емисии, която е обект на надзор в регулаторната лаборатория. 6. Участниците в регулаторната лаборатория за иновативни технологии за нулеви нетни емисии продължават да носят отговорност съгласно приложимото законодателство на Съюза и на държавите членки за всяка вреда, причинена на трети лица в резултат на изпитването, провеждано в рамките на регулаторната лаборатория. 7. Срокът на регулаторната лаборатория за технологии за нулеви нетни емисии може да бъде удължен по същата процедура със съгласието на националния компетентен орган. 8. Регулаторните лаборатории за технологии за нулеви нетни емисии се проектират и прилагат по начин, който позволява, когато това е целесъобразно, да се улесни трансграничното сътрудничество между националните компетентни органи. Държавите членки, които са създали регулаторни лаборатории за технологии за нулеви нетни емисии, координират дейностите си и си сътрудничат в рамките на платформата „Net-Zero Europe“ с цел обмен на съответна информация. Те докладват ежегодно на Комисията за резултатите от регулаторните лаборатории, включително за добрите практики, извлечените поуки и препоръките за тяхното създаване и, когато е приложимо, за прилагането на настоящия регламент и на друго законодателство на Съюза в рамките на регулаторната лаборатория по начин, който е адаптиран за целите на лабораторията. Член 26а Иновации за конкурентоспособност и декарбонизация Мерките в настоящия раздел имат за цел да ускорят иновациите в областта на енергийните технологии в рамките на Съюза, за да се ускори внедряването на тези технологии, за да се насърчат усилията на Съюза за декарбонизация, както и да се повиши глобалната конкурентоспособност на промишлеността на Съюза с нулеви нетни емисии с цел осигуряване на отворената стратегическа автономия чрез увеличаване на износа на тези технологии, както и националните доставки. Член 26б Принцип на иновациите Без да се засягат нейните компетенции съгласно Договорите и в съответствие с насоките за по-добро регулиране от 3 ноември 2021 г., Комисията прилага принципа на иновациите, описан в инструмента за по-добро регулиране № 22, както и в съобщението на Комисията от 15 май 2018 г., озаглавено „Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще“, по време на подготовката на нови правни актове на Съюза, както и по време на прегледа и преразглеждането на съществуващите правни актове на Съюза, за да се гарантира, че регулаторната рамка на вътрешния пазар насърчава и подкрепя иновациите. Член 26в Управителен съвет по плана SET 1. За целите на създаването и изпълнението на плана SET, посочен в член 26г, Комисията създава Управителен съвет по плана SET. Управителният съвет по плана SET отговаря за стратегическото ръководство, както и за общите решения, включително решението относно технологиите, които трябва да бъдат включени, относно плана SET и неговото изпълнение. 2. Управителният съвет по плана SET се състои от държавите членки и Комисията. Тя се председателства от представител на Комисията. Той включва структурно и постоянно участие на участници от промишлеността и научните изследвания. 3. Всяка държава членка назначава представител на високо равнище в Управителния съвет по плана SET. Когато е целесъобразно в зависимост от функцията и експертния опит, дадена държава членка може да има повече от един представител във връзка с различни задачи, свързани с работата на Управителния съвет по плана SET. Всеки член на Управителния съвет по плана SET има заместник. 4. По предложение на Комисията Управителният съвет по плана SET приема своя процедурен правилник с обикновено мнозинство на членовете си. 5. Управителният съвет по плана SET провежда редовни заседания, за да гарантира ефективното изпълнение на задачите си, посочени в настоящия регламент. При необходимост Управителният съвет по плана SET заседава по мотивирано искане на Комисията или на обикновено мнозинство от неговите членове. 6. Комисията подпомага Управителния съвет по плана SET чрез изпълнителен секретариат, който осигурява техническа и логистична подкрепа. 7. Управителният съвет по плана SET може да създава постоянни или временни подгрупи, занимаващи се със специфични въпроси и задачи. 8. Управителният съвет по плана SET кани представители на Европейския парламент да присъстват като наблюдатели на неговите заседания, включително на постоянните или временните подгрупи, посочени в параграф 7. 9. Когато е целесъобразно, Управителният съвет по плана SET или Комисията могат да канят експерти и други трети лица на заседанията на Управителния съвет по плана SET и подгрупите или да представят писмени становища. 10. Управителният съвет по плана SET предприема необходимите мерки, за да гарантира безопасното боравене със и обработване на поверителна и търговска информация с чувствителен характер. 11. Управителният съвет по плана SET полага всички необходими усилия, за да стигне до консенсус. Член 26г Европейски стратегически план за енергийните технологии 1. В срок до ... [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Управителният съвет по плана SET, посочен в член 26в, създава стратегически план за енергийните технологии (план SET). Целта на плана SET е да се гарантира съсредоточаване върху различните схеми и източници на финансиране и координация между тях на равнището на Съюза, на национално и поднационално равнище и да се подкрепя разработването на неутрални по отношение на климата енергийни технологии, както и да се осигурява стратегическо съгласуване на приоритетите за научни изследвания, иновации и внедряване на технологии за чиста енергия. 2. В плана SET се определят енергийните технологии, които са от стратегическо значение за Съюза, като се взема предвид техният принос за целите на Съюза за неутралност по отношение на климата, както и за промишлената конкурентоспособност на Съюза, и които изискват научноизследователските и иновационните дейности да достигнат степента на зрялост, необходима за пълномащабното внедряване. 3. Съветът по плана SET, посочен в член 26в, отговаря за изпълнението на плана SET. За целите на изпълнението на плана SET приема списъка на технологиите, посочени в плана SET, посредством акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 3. 4. Под ръководството на Управителния съвет по плана SET и с активното участие на съответните сектори, включително научноизследователския сектор, за всяка от енергийните технологии, посочени в плана SET, се разработват програми за научни изследвания и иновации. Тези програми представляват основата за координация между Съюза и държавите членки по отношение на финансирането на дейностите, определени в програмата, както и по отношение на технологичните инфраструктури, необходими за тези технологии. Тези дневни редове се одобряват от Управителния съвет по плана SET. 5. Комисията докладва ежегодно на Съвета и на Европейския парламент относно напредъка по плана SET. Планът SET е обект на преглед и при необходимост се преразглежда в срок от 18 месеца след всеки избор за Европейски парламент. Член 27 Мерки за МСП и за стартиращите предприятия 1. Държавите членки предприемат следните действия: а) предоставят на МСП приоритетен достъп до регулаторните лаборатории за иновативни технологии за нулеви нетни емисии, доколкото те отговарят на условията за допустимост, посочени в член 26; б) организират дейности за повишаване на осведомеността относно участието на МСП в регулаторните лаборатории; в) когато е целесъобразно, създават специален канал за комуникация с МСП, чрез който да се предоставят насоки и да се отговаря на запитвания относно прилагането на член 26. 2. Държавите членки отчитат специфичните интереси и нужди на МСП и осигуряват подходяща административна подкрепа за участието им в регулаторните лаборатории. Без да се засяга прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС, държавите членки следва да информират МСП за наличната финансова подкрепа за техните дейности в регулаторните лаборатории. 2а. Настоящият член се прилага по отношение на стартиращите предприятия Глава VII. Управление Член 28 Създаване и задачи на платформата „Net-Zero Europe“ 1. С настоящото се създава платформата „Net-Zero Europe“ (наричана по-долу „платформата“). 2. Платформата изпълнява задачите, посочени в настоящия регламент. 3. Платформата може да предоставя консултации и да подпомага Комисията и държавите членки в действията им за постигане на целите, изложени в настоящия регламент, като отчита националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999(54). 4. Комисията и държавите членки координират действията си в рамките на платформата ▌, както и със съответните трети държави, за да се подпомогне насърчаването на възприемането технологии за нулеви нетни емисии в световен мащаб, да се сътрудничи за разработването на иновативни технологии за нулеви нетни емисии, както и да се подкрепи ролята на промишлените способности на ЕС за разчистване на пречките пред глобалния преход към чиста енергия в съответствие с общите цели на настоящия регламент, произтичащи от член 1 от него. Платформата: а) обсъжда с Комисията и държавите членки и, когато е необходимо, им препоръчва начини за подобряване и насърчаване на сътрудничеството, ноу-хау и споделянето на технологии по веригата за създаване на стойност при технологиите за нулеви нетни емисии между Съюза и трети държави; aа) обсъжда с Комисията и, когато е необходимо, препоръчва на Комисията начини за гарантиране на формулирането и привеждането в съответствие на настоящия регламент с други инициативи на Съюза или временни схеми, попадащи в обхвата на промишления план на Зеления пакт; аб) наблюдава напредъка по веригите за създаване на стойност при технологиите за нулеви нетни емисии, проследява технологичните и промишлените промени и определя бъдещите нововъзникващи стратегически вериги за създаване на стойност; ав) наблюдава своевременното нотифициране за държавна помощ от държавите членки и разрешението от Комисията; аг) наблюдава исканията за достъп до безвъзмездни средства чрез фондовете и програмите на ЕС за цели, свързани с настоящия регламент, и при необходимост издава препоръки за координиране, ускорение и улесняване на процедурата; ад) оценява нуждите от инвестиции и финансиране, предоставя насоки за развитието на умения и обсъжда най-добрите практики по отношение на прилагането на глава II, раздел I, както и на членове 12 и 13, и ускоряването на сроковете за издаване на разрешения; б) обсъжда и при необходимост препоръчва на Комисията как да се преодолеят нетарифните пречки пред търговията, например чрез взаимно признаване на оценката на съответствието или чрез ангажименти за избягване на експортни ограничения; в) препоръчва на Комисията кои трети държави следва да бъдат приоритетни при сключване на промишлените партньорства за нулеви нетни емисии, като се отчита: i) потенциалният принос към сигурността на доставките предвид техните производствени мощности за технологии за нулеви нетни емисии; ii) дали има действащи споразумения за сътрудничество между дадена трета държава и Съюза; iiа) капацитет за впръскване и съхранение на CO2 на тяхна територия; ва) оценява инструментите за търговска защита с цел противодействие на всякакви мерки от трети държави, които могат да възникнат и да застрашат целите, определени в член 1. 5. Държавите членки оказват подкрепа на Комисията при изпълнението на мерките за сътрудничество, предвидени в промишленото партньорство за нулеви нетни емисии. Промишлените партньорства за нулеви нетни емисии ще имат за цел да улеснят търговията между участниците, включително чрез насърчаване на необходимите инвестиции в рамките на Съюза и в трети държави, повишаване на икономическата устойчивост и устойчивото развитие на подкрепящите вериги за създаване на стойност и гарантиране на еднакви условия на конкуренция. 5а. Платформата редовно и най-малко веднъж годишно оценява глобалната конкурентоспособност на отраслите в ЕС, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и препоръчва действия за подобряване на тази конкурентоспособност. 5б. В срок до ... [3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки три месеца след това Комисията предоставя на Платформата, както и на Консултативната група за промишленост с нулеви нетни емисии и на Европейския научен консултативен съвет за преглед и регулаторна тежест доклад относно изпълнението на проверка на конкурентоспособността. В доклада се посочва кои законодателни предложения са направени през трите месеца, обхванати от доклада, как е приложена проверката на конкурентоспособността при подготовката на тези предложения и какви промени са направени в предложенията, за да се гарантира, че те няма да нанесат ненужни вреди на конкурентоспособността на Съюза. Най-малко два пъти годишно, въз основа на приноса на Консултативната група за промишлеността с нулеви нетни емисии, платформата обсъжда изпълнението на проверката за конкурентоспособност. 5в. Платформата редовно се координира с Форума на високо равнище по въпросите на стандартизацията, за да обсъжда използването на стандартизацията в подкрепа на разработването на технологиите за нулеви нетни емисии в Европа. Член 29 Структура и функциониране на платформата „Net-Zero Europe“ 1. Платформата се състои от държавите членки, Комисията и Европейския парламент. Тя се председателства от представител на Комисията. 2. Всяка държава членка и Европейският парламент назначават представител на високо равнище в платформата. Когато е целесъобразно в зависимост от функцията и експертния опит, дадена държава членка и Европейският парламент може да имат повече от един представител във връзка с различни задачи, свързани с работата на платформата. Всеки член на платформата има заместник. 3. По предложение на Комисията платформата приема своя процедурен правилник с обикновено мнозинство от членовете си. 4. Платформата провежда редовни заседания, за да гарантира ефективното изпълнение на задачите си, посочени в настоящия регламент. При необходимост платформата заседава по мотивирано искане на Комисията или на обикновено мнозинство от нейните членове. 5. Комисията подпомага платформата чрез изпълнителен секретариат, който осигурява техническа и логистична подкрепа. 6. Платформата може да създава постоянни или временни подгрупи, занимаващи се със специфични въпроси и задачи. Платформата създава най-малко следните постоянни подгрупи: а) подгрупа за обсъждане на финансовите нужди и пречките пред стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, потенциалните най-добри практики, по-специално за развитие на трансграничните вериги за доставки в ЕС и за координиране на финансирането за стратегическите проекти за нулеви нетни емисии; б) подгрупа за обсъждане на прилагането на разпоредбите съгласно членове 6, 7 и 8; в) подгрупа за обсъждане и координиране на промишлените партньорства за нулеви нетни емисии, посочени в член 28, като се гарантира сътрудничество с други съответни координационни форуми; г) подгрупа, която да гарантира правилното функциониране на академиите за промишленост с нулеви нетни емисии съгласно глава V; д) подгрупа, посветена на регулаторните лаборатории за технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в член 26, с цел максимално увеличаване на потенциала за разпространение на ефектите в целия Съюз чрез улесняване на трансграничното сътрудничество и ограничаване на риска от нарушаване на пазара и конкуренцията. 6a. Управителният съвет заседава най-малко веднъж годишно с Управителния Съвет по плана SET, посочен в член 26в, за да обсъжда стратегическото привеждане в съответствие на прилагането на настоящия регламент с плана SET. ▌ 7а. Платформата създава консултативна група в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии. Консултативната група в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии се състои от представители на промишлените сектори, попадащи в обхвата на настоящия регламент. Най-малко една трета от членовете на консултативната група са от МСП или представляват МСП. Консултативната група в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии, по своя собствена инициатива или по искане на платформата, предоставя препоръки на платформата. Консултативната група в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии улеснява взаимодействието между платформата и консултативните органи, създадени в рамките на промишлената политика на Съюза. 8. Когато е целесъобразно, платформата или Комисията канят експерти, представляващи промишлеността, гражданското общество, академичните среди, профсъюзите и други трети лица, на заседанията на платформата и подгрупите или да представят писмени становища. 9. Платформата предприема необходимите мерки, за да гарантира безопасното боравене и обработване на поверителна и търговска информация с чувствителен характер. 10. Платформата полага всички необходими усилия, за да стигне до консенсус. 11. Платформата се координира и си сътрудничи със съществуващите промишлени алианси и ги кани да присъстват на нейните заседания, включително на заседанията на постоянните или временните подгрупи, посочени в параграф 6 от настоящия член, за да докладват за положението във връзка с целите, посочени в член 1, и да отправят препоръки относно тези цели. Член 29a Европейски научен консултативен съвет по въпросите на прегледа и регулаторната тежест 1. С настоящото се създава Европейски научен консултативен съвет по въпросите на прегледа и регулаторната тежест (наричан по-долу „Научният консултативен съвет“). 2. Научният консултативен съвет се състои от 15 старши научни експерти от широк спектър от съответни дисциплини. Членовете на научния консултативен съвет отговарят на критериите, посочени в параграф 4. 3. Най-много двама членове на научния консултативен съвет притежават гражданство на една и съща държава членка. Независимостта на членовете на научния консултативен съвет е извън всякакво съмнение. 4. След открита, справедлива и прозрачна процедура за подбор членовете на научния консултативен съвет се определят за срок от четири години, който може да бъде подновен еднократно. Подборът на членовете се основава на следните критерии: а) високи научни постижения; б) опит в извършването на научни оценки и предоставянето на научни консултации в областите на компетентност; в) експертен опит в областта на публичната администрация или в други области, свързани със задачите на съвета; г) професионален опит в интердисциплинарна среда в международен контекст. 5. Членовете на научния консултативен съвет се назначават в лично качество и предоставят становищата си напълно независимо от държавите членки и институциите на Съюза. Научният консултативен съвет избира председател измежду своите членове за срок от четири години и приема своя правилник за дейността. 6. Научният консултативен съвет подпомага работата на Комисията, Европейския парламент и държавите членки, като същевременно действа независимо при изпълнението на своите задачи, като предоставя консултативни доклади относно: а) регулаторното въздействие и тежестта на съществуващото законодателство на Съюза; б) регулаторното въздействие и тежестта на съществуващите делегирани актове и актове за изпълнение; както и в) съществуващото законодателство на държавите членки, с което се транспонират директивите на Съюза. 7. Научният консултативен съвет изготвя годишната си работна програма в условия на независимост, след като се е консултирал с Комисията. Председателят на научния консултативен съвет информира Комисията, Европейския парламент и държавите членки относно съдържанието и изпълнението на своята годишна работна програма. По искане на Европейския парламент, отделен член на Комисията или отделни държави членки, или въз основа на обосновано искане от заинтересована страна, Научният консултативен съвет може да предоставя съвети относно регулаторното въздействие и тежестта на проектите на законодателство на Съюза или в процеса на вземане на решения. 8. Консултативните доклади, посочени в параграф 5, се споделят с Европейския парламент, Комисията и държавите членки и се оповестяват публично. 9. Комисията осигурява секретариата на Научния консултативен съвет. Член 30 Връзка с националните планове в областта на енергетиката и климата Държавите членки предоставят подробности относно мерките, които ще въведат за изпълнението на целите на настоящия регламент, в своите национални планове в областта на енергетиката и климата и техните актуализации, представяни в съответствие с членове 3, 9 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, по-специално по отношение на измерение „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ на Енергийния съюз, както и при представянето на своите двугодишни доклади за напредъка в съответствие с член 17 от посочения регламент. По-специално държавите членки определят мерки за насърчаване на научните изследвания, развойната дейност и иновациите с цел постигане на целите на настоящия регламент. Глава VIII. Мониторинг Член 31 Наблюдение 1. Комисията извършва текущ мониторинг във връзка с: а) напредъка на Съюза по отношение на неговите цели, посочени в член 1, и свързаното с тях въздействие на настоящия регламент; б) напредъка по отношение на целта на равнището на Съюза за осигуряване на капацитета за нагнетяване на CO2, посочен в член 16; ба) адекватността на административния капацитет на държавите членки за изпълнение на задълженията им по настоящия регламент. 2. Държавите членки и определените от тях за тази цел национални органи събират и предоставят данните и другите доказателства, изисквани съгласно параграф 1, букви а) и б). По-специално те събират и докладват всяка година на Комисията данни относно: а) развитието при технологиите за нулеви нетни емисии и пазарните тенденции, включително средните инвестиционни разходи за производство и производствените разходи, както и пазарните цени на съответните технологии за нулеви нетни емисии; б) производствените мощности за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и свързаните с тях дейности, включително данни за заетостта и уменията и напредъка към постигането на целите за 2030 г., посочени в съображение 13; в) стойността и обема на вноса в Съюза и износа извън Съюза в областта на технологиите за нулеви нетни емисии; ва) броя на МСП, които са част от проекти за производство на технологии за нулеви нетни емисии; г) средната продължителност на процедурите за издаване на разрешения съгласно настоящия регламент; д) видовете и броя на разрешенията, издадени на национално равнище през последните 12 месеца; е) количеството завършени, спрени или отменени процедури за издаване на разрешения през последните 12 месеца и видовете пречки, които се срещат в случай на прекъсване или отмяна; ж) броя на регулаторните лаборатории, създадени през последните 12 месеца; з) количеството CO2, съхранявано постоянно под земята в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. 3. Данните включват най-малко информацията, която се изисква в Известието на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. 4. Първият доклад се изпраща на Комисията от всяка държава членка в края на месец май на годината, следваща датата на влизане в сила на настоящия регламент. Следващите доклади се изпращат до края на месец май всяка година. 5. Държавите членки предават също така данните, събрани съгласно параграф 2 от настоящия член, на националните статистически служби и на Евростат за целите на съставянето и публикуването на статистика в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета(55). Държавите членки определят националния орган, който отговаря за предаването на данните на националните статистически служби и на Евростат. 6. Въз основа на докладите, представени съгласно параграф 2 от настоящия член, Комисията наблюдава напредъка на Съюза, посочен в параграф 1, буква а) от настоящия член, и публикува съответните препоръки на годишна основа като част от годишните доклади за конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия съгласно член 35, параграф 2, буква м) от Регламент (ЕС) 2018/1999. 7. Въз основа на проектите на заявления за разрешения, подадени съгласно член 10 от Директива 2009/31/ЕО, и на докладите, представени съгласно член 17, параграф 2 и член 18, параграфи 4 и 6 от настоящия регламент, Комисията наблюдава напредъка към постигането на целта на Съюза като цяло относно капацитета за нагнетяване на CO2, посочена в параграф 1, буква б) от настоящия член, и докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета. За тази цел Комисията създава централизирана публично достъпна база данни с всички налични данни, свързани със съхраняването на CO2 в ЕС, за да допринася за картографирането на обектите за съхраняване на CO2, и следи постигането на общата цел, определена в член 16. 7а. Въз основа на докладите, посочени в член 16, параграф 2 и член 18, параграф 4 и представени от субектите, посочени в член 18, параграф 1, до 31 януари 2025 г. Комисията извършва оценка и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно ефективността на настоящия регламент, придружен от преглед, ако се счете за необходимо. Глава IX. Заключителни разпоредби ▌ Член 33 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 3, член 3, параграф 2 и в член 18, параграф 7, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [датата на прилагането]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 3, член 3, параграф 2 и член 18, параграф 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 3, член 3, параграф 2 или член 18, параграф 7, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 34 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него. Член 35 Оценка 1. До ... [три години от началната дата на прилагане на настоящия регламент] и на всеки три години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. 2. В оценката се оценява дали са постигнати целите на настоящия регламент, определени в член 1, и неговото въздействие върху бизнес ползвателите, особено МСП, и крайните потребители, както и целите на Европейския зелен пакт. 3. При оценката се взема предвид резултатът от процеса на мониторинг, както е посочено в член 31. 4. Компетентните органи на държавите членки предоставят цялата необходима информация на Комисията, с която разполагат и която Комисията може да изиска за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1. Член 36 Третиране на поверителна информация 1. Информацията, получавана в хода на прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите на настоящия регламент и е защитена от съответното законодателство на Съюза и националното право. 2. Държавите членки и Комисията гарантират защитата на търговските и производствените тайни и на друга чувствителна, поверителна и класифицирана информация, получавана и генерирана в изпълнение на настоящия регламент, включително препоръките и мерките, които трябва да бъдат предприети, в съответствие със законодателството на Съюза и съответното национално право. 3. Държавите членки и Комисията гарантират, че не се понижава нивото на класификация или декласифицира класифицираната информация, която се предоставя или обменя съгласно настоящия регламент, без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията. 4. Ако държава членка прецени, че представянето на обобщена информация в контекста на член 18 все пак може да застраши нейния интерес в областта на националната сигурност, тя може да възрази срещу представянето от страна на Комисията чрез обосновано уведомление. 5. Комисията и националните органи, техните длъжностни лица, служители и други лица, работещи под надзора на тези органи, гарантират поверителността на информацията, получавана при изпълнението на техните задачи и дейности. Това задължение се отнася и за всички представители на държавите членки, наблюдатели, експерти и други участници, които присъстват на заседанията на платформата съгласно член 29. Член 37 Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1724 Регламент (ЕС) 2018/1724 се изменя, както следва: (1) В приложение I в първата колона се добавя нова колона „С. Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“. (2) В приложение I във втората колона към реда „С. Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ се добавят следните точки:" „1. информация относно процеса на издаване на разрешения“ „2. финансови и инвестиционни услуги“ „3. възможности за финансиране на равнището на Съюза или на държавите членки“ „4. услуги в подкрепа на дейността на предприятията, включително, но не само, деклариране на корпоративен данък, местни данъчни закони, трудово право“. "(3) В приложение II, първа колона, се добавя нов ред „Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“. (4) В приложение II, втора колона, на реда „Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ се добавя следната точка:" „Процедури за всички съответни административни разрешения за планиране, изграждане, разширяване и експлоатация на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително разрешения за строителство, химикали и свързване към мрежата, както и екологични оценки и лицензи, когато такива се изискват, и обхващащи всички административни заявления и процедури.“ "(5) В приложение II, трета колона, на реда „Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ се добавя следната точка:" „Всички резултати, свързани с процедурите от потвърждаването на валидността на заявлението до уведомяването за цялостното решение за резултата от процедурата от страна на отговорния национален компетентен орган.“ "(6) В приложение III се добавя следната точка:" „(8) Националните компетентни органи, действащи като „обслужване на едно гише“ съгласно член 4 от Регламента [законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии].“ "Член 38 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на … [деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз]. Той се прилага от [датата на влизането му в сила]. До [две години след датата на прилагане на настоящия регламент] член 19, параграф 2, букви а), б) и в) се прилага само за договори, сключени от централни органи за покупки съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 16) от Директива 2014/24/ЕС и член 2, параграф 1, точка 12) от Директива 2014/25/ЕС, и за договори на стойност, равна или по-висока от 25 милиона евро. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в … За Европейския парламент За Съвета Председател Председател
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||