Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5 относно предоставената компетентност и субсидиарността, член 10, параграф 1 относно представителната демокрация, член 10, параграф 2 относно представителството на гражданите на ЕС, член 10, параграф 3 относно правото на гражданите на ЕС да участват в демократичния живот на Съюза, член 10, параграф 4 относно ролята на европейските политически партии, член 11 относно демокрацията на участието, член 12 относно ролята на националните парламенти, член 48, параграф 3 относно обикновената процедура за преразглеждане и член 48, параграф 7 (клауза за преход) от него,

–  като взе предвид приложения към Договора от Амстердам Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз(1) и приложения към Договора от Лисабон Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност(2),

–  като взе предвид член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 41 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своите резолюции от 7 май 2009 г. относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон(3), от 16 април 2014 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти(4) и от 19 април 2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Договора относно националните парламенти(5),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (COM(2021)0734),

–  като взе предвид годишния доклад на Комисията относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и относно отношенията с националните парламенти за 2018 г. от 11 юли 2019 г. (COM(2019)0333), за 2019 от 30 юни 2020 г. (COM(2020)0272), за 2020 от 23 юли 2021 г. (COM(2021)0417) и за 2021 от 1 август 2022 г. (COM(2022)0366),

–  като взе предвид годишните доклади на Дирекцията на Европейския парламент за връзки с националните парламенти, и по-специално доклада за 2022 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти,

–  като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2021 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС за 2017 г., 2018 г. и 2019(6) г. и от 19 май 2022 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г.(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно регулаторната пригодност на Европейския съюз, субсидиарността и пропорционалността – доклад относно по-доброто законотворчество за 2017, 2018 и 2019 г.(8),

–  като взе предвид доклада на работната група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ от 10 юли 2018 г., озаглавен „Активна субсидиарност — нов начин на работа“(9),

–  като взе предвид своите резолюции от 15 януари 2020 г. относно позицията на Европейския парламент във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа(10) и от 4 май 2022 г. относно последващи действия във връзка със заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2022 г. относно призива за свикване на Конвент за преразглеждане на Договорите(12),

–  като взе предвид резолюцията от 22 ноември 2023 г. относно предложенията на Европейския парламент за изменение на Договорите(13),

–  като взе предвид член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, който предвижда организирането на междупарламентарни конференции с цел обсъждане на бюджетните политики и други въпроси, обхванати от Договора,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 март 2023 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики 2023 г.(14),

–  като взе предвид заключенията на председателството след Конференцията на председателите на парламентите в Европейския съюз, проведена в Прага на 24 и 25 април 2023 г.(15),

–  като взе предвид заключенията от пленарното заседание на 69-та Конференция на парламентарните комисии по европейските въпроси (КОСАК), проведено в Стокхолм на 14—16 май 2023 г.(16),

–  като взе предвид Декларацията от Леон относно парламентаризма, приета на „Конференцията за отбелязване на Международния ден на парламентаризма: Укрепване на парламентите за засилване на демокрацията“, проведена в Леон на 30 юни и 1 юли 2023 г.(17),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0429/2023),

А.  като има предвид, че активното участие на националните парламенти в работата на ЕС и засиленият контрол върху националните правителства от страна на националните парламенти са от основно значение за гарантиране на демократичната отчетност и легитимността на институционалната система на ЕС;

Б.  като има предвид, че националните парламенти „допринасят активно за доброто функциониране на Съюза“ (член 12 от ДЕС) и заедно с Европейския парламент играят съществена роля в укрепването на демократичната легитимност на проекта за ЕС, като засилват доверието на гражданите и допринасят за дълготрайността и устойчивостта на европейския проект;

В.  като има предвид, че съществуващите инструменти за участие на националните парламенти в европейските въпроси са до голяма степен неизвестни както сред лицата, вземащи решения, така и сред широката общественост; като има предвид, че е необходимо да се повиши осведомеността относно тези инструменти;

Г.  като има предвид, че парламентарният контрол и отчетност на националните правителства в рамките на европейските въпроси, който зависи от отделните национални практики, е основен елемент от ролята на националните парламенти в рамката на настоящия европейски договор;

Д.  като има предвид, че посочените отчетност и контрол могат да бъдат улеснени от повишената прозрачност в Съвета, особено по отношение на резултатите от гласуването и позициите на държавите членки; като има предвид, че националните парламенти и Европейският парламент следва да увеличат натиска върху Съвета да действа по-прозрачно и да се придържа към по-голяма отчетност по време на целия законодателен процес; като има предвид освен това, че достъпът до документи на други институции на ЕС дава възможност на националните парламенти да упражняват подходящ контрол;

Е.  като има предвид, че липсата на прозрачност в законодателните процеси и процесите на вземане на решения в ЕС рискува да подкопае прерогативите на националните парламенти съгласно Договорите и съответните протоколи, и по-специално тяхната роля в контрола върху националните правителства, представени в Съвета;

Ж.  като има предвид, че парламентарният плурализъм обогатява дебата на европейско равнище и следователно е от голяма полза за Съюза и за представителството на парламентарните малцинства по европейските въпроси и помага да се противодейства на мнозинствата във всеки парламент, като същевременно ги зачита изцяло и се съобразява с техния дял; като има предвид, че позициите и представителството на националните парламентарни малцинства следва да бъдат взети предвид на равнището на ЕС и биха могли да се окажат полезни, наред с другото, в бъдещ процес на преразглеждане на Договорите на ЕС, като същевременно се зачитат правомощията на националните парламенти по отношение на тяхното представителство;

З.  като има предвид, че Протокол № 2 (член 6) признава, че националните парламенти могат да се консултират с регионалните парламенти със законодателни правомощия, но ролята на регионалните парламенти до голяма степен зависи от националните разпоредби и много често остава консултативна; като има предвид, че Комисията, Съветът, държавите членки и техните национални парламенти следва да вземат предвид ролята и да насърчават участието на регионалните парламенти със законодателни правомощия, особено когато могат да бъдат засегнати изключителни регионални правомощия;

И.  като има предвид, че мнозина от членовете на Комитета на регионите упражняват изборна длъжност на регионално равнище; като има предвид, че би могло да се проведе дебат относно ролята на Комитета на регионите за приближаване на регионалните парламенти до цялостния процес на интеграция и за укрепване на европейската демокрация;

Й.  като има предвид, че националните парламенти и тяхната роля в институционалната рамка на ЕС бяха разгледани в редица предложения, съдържащи се в доклада относно окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа; като има предвид, че опитът от Конференцията за бъдещето на Европа показа ползите от съюза между националните парламенти и Европейския парламент;

К.  като има предвид, че националните парламенти играят роля при всяко преразглеждане на европейските договори, по-специално за целта за укрепване на парламентарното измерение и демократичния живот на ЕС; като има предвид, че в своята резолюция от 9 юни 2022 г. Европейският парламент призова за свикване на Конвент за преразглеждане на Договорите;

Л.  като има предвид, че европейската обществена сфера би могла да бъде насърчена от поредица от форуми относно европейския дневен ред и че тези форуми биха могли да бъдат подкрепени чрез организирането на обща „Европейска седмица“, по време на която членовете на националните и регионалните парламентарни камари да обсъждат едновременно европейски въпроси с членовете на Комисията, членовете на Европейския парламент и министрите от действащото председателство на Съвета; като има предвид, че повишаването на осведомеността сред и участието и диалогът с гражданите биха били от полза и за развитието на истинска европейска обществена сфера;

М.  като има предвид, че участието на националните парламенти в европейските въпроси следва също да бъде засилено въз основа на тематичен, основан на комисии или ad hoc подход; като има предвид, че форматът на междупарламентарните заседания на комисии следва да бъде допълнително прецизиран;

Н.  като има предвид, че националните парламенти проявяват интерес към по-тясно участие в същността на политиките и законодателството на ЕС, а не само в рамките на системата за ранно предупреждение (СРП), която се отнася изключително до субсидиарността;

О.  като има предвид, че прилагането на правото на националните парламенти за контрол върху прилагането на принципа на субсидиарност въз основа на СРП е увеличило участието на националните парламенти в процесите на вземане на решения в ЕС;

П.  като има предвид, че мотивираните становища, представени от националните парламенти, укрепват европейския законодателен процес, като оценяват спазването на принципа на субсидиарност; като има предвид, че срокът от осем седмици, предвиден в член 4 от Протокол № 1, се оказа недостатъчен за навременното наблюдение на спазването на принципа на субсидиарност и следва да бъде удължен при следващо преразглеждане на Договора;

Р.  като има предвид, че европейските политически партии играят решаваща роля за преодоляването на пропастта между ЕС и националните парламенти; като има предвид, че регулаторните пречки възпрепятстват по-съдържателния ангажимент между европейските политически партии и националните партии; като има предвид, че могат да се обмислят новаторски и по-мощни инструменти за сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент, включително по-интензивен диалог между политически семейства и групи;

С.  като има предвид, че в доклада за изпълнението от 2018 г. се препоръчва на националните парламенти да се даде възможност да представят конструктивни предложения за разглеждане от Комисията и при надлежно зачитане на правото на инициатива на Комисията;

Т.  като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа препоръча на националните парламенти и на регионалните парламенти със законодателни правомощия „да се предостави възможност да предлагат законодателна инициатива на европейско равнище“ — инструмент, който би им позволил да предложат конструктивни предложения за разглеждане от Комисията и при надлежно зачитане на правото на инициатива на Комисията, след като преди това е била осигурена подкрепата на Парламента; като има предвид, че целта за постигане на пълно право на инициатива на Европейския парламент е изтъквана многократно по време на настоящия законодателен мандат;

У.  като има предвид, че в своята резолюция от 9 юни 2022 г. Парламентът призова за установяване на общо пряко право на законодателна инициатива за Европейския парламент; като има предвид, че след предоставянето на това право процедурите за „зелен картон“ следва да бъдат насочени към Парламента;

Ф.  като има предвид, че прилагането на процедурата „червен картон“ не може да се счита за подходящ и конструктивен инструмент по отношение на целта за увеличаване на участието на националните парламенти в процеса на европейска интеграция;

Х.  като има предвид, че платформата IPEX за непрекъснат обмен на информация между националните парламенти и между националните парламенти и европейските институции следва да бъде доразвита в съответствие с нейната цифрова стратегия; като има предвид, че Европейският парламент играе важна подкрепяща роля в това отношение;

Ц.  като има предвид, че националните парламенти разполагат със съответни правомощия в областта на свободата, сигурността и правосъдието съгласно членове 70, 85 и 88 от ДФЕС и следователно следва да играят важна роля в бъдеще по отношение на политиката за сигурност и отбрана на Съюза, като се основават също така на междупарламентарната конференция относно общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана (ОВППС/ОПСО), както е установено в член 10 от Протокол №1;

Упражняване на контрол върху дейността на правителствата във връзка с европейските въпроси

1.  счита, че прилагането на правата и задълженията на националните парламенти, произтичащи от Договора от Лисабон, засили тяхната роля в европейската конституционна рамка, като по този начин осигури повече плурализъм, демократична легитимност и по-добро функциониране на Съюза;

2.  счита, че отчетността на националните правителства пред националните парламенти, както се признава в член 10, параграф 2 от ДЕС, е крайъгълният камък на ролята на националните парламентарни камари в Европейския съюз; счита, че националните парламенти са партньори в поддържането на институционалния баланс на ЕС; насърчава националните парламенти да изпълняват пълноценно своите европейски функции с цел оказване на пряко влияние и упражняване на контрол върху съдържанието на европейските политики, по-специално чрез надзор върху съответните национални правителства, чиито представители са членове на Европейския съвет; призовава членовете на националните и регионалните парламенти да насърчават европейско съзнание при вземането на решения и да признават прякото въздействие на политиките на ЕС върху техните избиратели; приветства положителния опит в сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент и счита, че националните парламенти и Европейският парламент имат потенциала да бъдат естествени съюзници в оформянето на по-силно парламентарно измерение на ЕС;

3.  призовава държавите членки да гарантират, че националните парламенти разполагат с достатъчно време, капацитет, ресурси и необходимия достъп до информация, за да изпълняват конституционната си роля да упражняват контрол и по този начин да легитимират дейността на националните правителства, когато тези правителства действат на европейско равнище; припомня значението на достъпа до информация и признава, че Съветът трябва да приеме необходимите предпазни мерки за сигурност на документите, като същевременно гарантира, че националните парламенти са в състояние да упражняват демократичен контрол върху съответните си правителства, наред с другото, чрез достъп до законодателната база данни на Съвета, при пълно зачитане на поверителността;

4.  счита, че прозрачността при методите на работа и процесите на вземане на решения от институциите на ЕС е предпоставка за това националните парламенти да могат да изпълняват ефективно своята институционална роля, произтичаща от Договорите; поради това призовава за публично оповестяване на резултатите от гласуването и на позициите на държавите членки в Съвета; освен това призовава националните парламенти да използват пълноценно съответните си правомощия, наред с другото, като адаптират вътрешната си организация, графици и процедурни правила, за да могат да го направят; ангажира се и насърчава националните парламенти да въведат по-иновативни и по-силни инструменти за сътрудничество на политическо и административно равнище, включително по-интензивни форми на обмен и диалог с европейските политически семейства и групи;

5.  насърчава засилен политически диалог между европейските институции и националните парламенти и припомня, че решенията трябва да се вземат в съответствие с конституционните правомощия, договорите на ЕС и достиженията на правото на ЕС, и при отчитане на ясното разграничаване между съответните правомощия за вземане на решения на местните, регионалните, националните и европейските органи;

6.  отбелязва, че привеждането на европейския семестър в съответствие с програмите на националните парламенти би могло да допринесе допълнително за координацията на икономическите политики, като същевременно подчертава, че при тази хармонизация не следва да се пренебрегват правомощията за самоуправление и специфичните правилници за дейността на всяка парламентарна камара;

7.  призовава за засилена роля на националните парламенти при въвеждането на период за диалог по бюджетни и икономически политики на национално равнище, по време на който националните парламенти да могат да сътрудничат, обсъждат и допринасят за европейския семестър, като дадат мандат на своите правителства в отношенията им с Комисията и със Съвета;

Изграждане на европейска обществена сфера

8.  подчертава значимостта на принципа за пропорционално представителство на членовете на различните политически партии в това отношение; следователно препоръчва делегациите на националните парламенти, действащи пред европейските институции, да отразяват политическото многообразие;

9.  отбелязва факта, че становищата на националните парламенти могат да изразяват обвързващото желание на парламентарните мнозинства във или извън рамките на СРП; все пак подкрепя идеята на националните парламентарни политически малцинства да бъде дадена възможност за изразяване на особени мнения, които после да бъдат включени като приложение към тези становища;

10.  счита, че взаимодействието с националните парламенти може да бъде косвено засилено чрез усилване на ролята на европейските политически партии; повтаря своя отдавнашен призив да се даде възможност на тези партии да се ангажират активно в политическите сфери на държавите членки и да подкрепят своите членуващи партии, когато са засегнати въпроси на ЕС; призовава за бързото приключване на преработения Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации(18), за да се даде възможност на европейските политически партии да подкрепят своите членуващи партии в кампанията за европейските избори и кампаниите за референдум по въпроси на ЕС;

11.  счита, че ежегодното провеждане на европейска седмица би позволило на членовете на Европейския парламент, на членовете на Комисията и на министрите на действащото председателство на Съвета да се изправят пред всички национални и, когато е целесъобразно, регионални парламенти, за да обсъждат и обясняват европейския дневен ред заедно с националните парламентаристи; предлага започване на дискусия относно съставянето на обща политическа декларация или рамково споразумение между националните парламенти и Европейския парламент относно организирането на предложената Европейска седмица, така че да се осигури по-последователна рамка на сътрудничество в политическо, институционално и административно равнище; счита, че предложената европейска седмица следва да извлече поуки от настоящите и предишните форуми, като например парламентарната седмица, провеждана от Конференцията за европейския семестър и МПК за стабилност, икономическа координация и управление в Европейския съюз, както и Конференцията за бъдещето на Европа; освен това счита, че провеждането на срещи на политическите семейства и привържениците между национални и европейски политически групи в рамките на междупарламентарното сътрудничество на ЕС би могло да донесе добавена стойност под формата на истински европейски политически дебат;

12.  счита по-активното участие на националните парламенти от страните кандидатки за важен инструмент за постигане на успех на стратегията за разширяване на ЕС; предлага в предложената Европейска седмица да участват представители на националните парламенти от страните кандидатки;

Подкрепа за реформата на системата за ранно предупреждение

13.  подчертава, че най-същественият прерогатив на националните парламенти, създаден с Договора от Лисабон, беше тяхната способност да контролират спазването на принципа на субсидиарност в ранните етапи на законодателните процедури на ЕС;

14.  отбелязва, че процедури като „жълт“ или „оранжев“ картон не са били широко използвани; предлага всички институции на ЕС и държавите членки да се споразумеят за общо разбиране на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен първоначално към Договора от Амстердам, относимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз и собствената практика на Комисията; счита, че развитието на това общо разбиране следва да включва всички елементи на субсидиарността и би могло да бъде насърчавано чрез нови инструменти за сътрудничество;

15.  отбелязва искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 3 от Протокол № 1; подчертава обаче, че настоящата уредба на Договора не предвижда подобно удължаване на срока; отбелязва, че като мярка за смекчаване, от 2019 г. Комисията започна да изключва празничния период в края на годината, когато определя осемседмичния срок за изпращане на мотивирани становища от националните парламенти; поради това счита, че в рамките на следващото преразглеждане на Договора следва да се обмисли възможността за въвеждане на дванадесетседмичен срок;

16.  призовава националните парламенти да включват мотивираните становища на регионалните парламенти със законодателни правомощия в своите окончателни мотивирани окончателни становища, които се изпращат до председателите на Парламента, Съвета и Комисията, когато са засегнати изключителни регионални правомощия;

17.  предлага създаването на система, наричана понякога процедура на „зелен картон“, при която поне една трета от националните парламенти могат да поискат от Комисията или от Европейския парламент, след като на последния е предоставено общо пряко право на инициатива, да представят предложения с цел оказване на положително въздействие върху европейския дебат; в тази връзка предлага Комисията или Европейският парламент да имат право на преценка дали да приемат тези предложения или да изпратят официален отговор, подчертавайки мотивите за отказа си; посочва, че подобна процедура не може да включва право на инициатива, нито право на оттегляне или изменение на законодателство, тъй като това би саботирало „метода на Съюза“ и разпределението на правомощията между органите на национално и европейско равнище, нарушавайки по този начин Договорите;

Прилагане на правото на информация

18.  отново подчертава, че съгласно член 12 от ДЕС и Протокол № 1 на националните парламенти се дава правото да получават информация директно от европейските институции; предлага правото на информиране да бъде разширено и по отношение на регионалните парламенти със законодателни правомощия;

19.  препоръчва националните парламенти да използват платформата IPEX своевременно, за да се гарантира ранно стартиране на националния механизъм за контрол; препоръчва IPEX да се използва като канал за системен обмен на информация и ранно предупреждение за проблеми във връзка със субсидиарността; приветства актуализираната версия на насоките на IPEX, одобрена на заседанието на генералните секретари през февруари 2023 г., която отразява новата версия на платформата IPEX и възможностите и инструментите, предлагани от тази нова версия;

Предвиждане на по-добро междуинституционално сътрудничество

20.  взема под внимание настоящото сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в рамките на КОСАК, в Междупарламентарната конференция относно общата външна политика и политика на сигурност, както и в рамките на член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз; отбелязва освен това по-новите форми на междупарламентарно сътрудничество, като например съвместната група за парламентарен контрол относно Европол и междупарламентарното заседание на комисии относно оценяването на Евроюст; подчертава, че подобно сътрудничество следва да се развива въз основа на принципите за консенсус, обмен на информация и провеждане на консултации, за да могат националните парламенти да упражняват контрол над съответните си правителства и администрации;

21.  отново заявява, че настоящата рамка на отношенията между Съюза и националните парламенти може да бъде опростена и хармонизирана, за да стане по-ефикасна и ефективна; в този контекст призовава за преразглеждане на ангажимента на Съюза и неговите национални парламенти в рамките на съществуващите платформи и форуми с цел укрепване на тези отношения и адаптирането им към настоящите нужди; насърчава европейските институции и регионалните парламенти със законодателни правомощия да поемат по-активен ангажимент и да установят пряко взаимодействие помежду си, като същевременно изцяло зачитат ролята и правомощията на националните парламенти;

22.  посочва, че укрепването на политическия и техническия диалог между парламентарните комисии, както и между политическите групи, както на национално, така и на европейско равнище би било много продуктивна стъпка към постигането на пълно междупарламентарно сътрудничество; предлага за тази цел повишаване на осведомеността на национално равнище относно възможните инструменти за сътрудничество; следователно предлага да се отпуснат допълнителни средства за постигането на тази цел, наред с другото, да се финансират видеоконферентни връзки, обмен на персонал или пилотни проекти;

23.  признава значението на междупарламентарните заседания на комисии, установени в членове 9 и 10 от Протокол № 1, и секторния успех на „метода на комисиите“ в междупарламентарното сътрудничество; счита, че може да бъде постигнато по-добро междуинституционално сътрудничество, ако членовете на Европейския парламент и националните парламенти придават по-голямо значение на междупарламентарните заседания на комисиите и ако са подготвени за по-тясно сътрудничество; счита, че Правилникът за дейността би могъл да бъде променен, за да се включи уредба, предвиждаща по-силни форми на сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент, при пълно зачитане на техните институционални правомощия и тяхното разпределение;

24.  препоръчва пълно ангажиране на националните парламенти в продължаващото развитие на общата политика за сигурност и отбрана; счита, че това участие следва да се насърчава в тясно сътрудничество с Европейския парламент, в съответствие с член 10 от Протокол №1 и при пълно зачитане на разпоредбите на националните конституции по отношение на политиките за сигурност и отбрана; приканва националните парламенти да обмислят по-подробно определянето на приоритетите на отбранителните способности на равнище ЕС, включително чрез съвместни междупарламентарни срещи между представители на националните парламенти и членове на Европейския парламент, в контекста на междупарламентарна конференция относно ОВППС/ОПСО и чрез политически диалог;

25.  припомня важността на засилването на сътрудничеството и диалога между националните парламенти и Европейския парламент по отношение на правото на разследване;

o
o   o

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 203. (2) ОВ С 115, 9.5.2008 г., стр. 206. (3) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 94. (4) ОВ С 443, 22.12.2017 г., стр. 40. (5) ОВ С 390, 18.11.2019 г., стр. 121. (6) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 56. (7) OВ C 479, 16.12.2022 г., стр. 18. (8) ОВ C 81, 18.2.2022 г., стр. 74. (9) „Активна субсидиарност — нов начин на работа“, доклад на работната група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“, 10 юли 2018 г. (10) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 71. (11) OВ C 465, 6.12.2022 г., стр. 109. (12) OВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 130. (13) Приети текстове, P9_TA(2023)0427. (14) Приети текстове, P9_TA(2023)0078. (15) https://parleu2022.cz/wp-content/uploads/2023/04/EUSC-Prague-Presidency-Conclusions-final-EN-1.pdf. (16) https://secure.ipex.eu/IPEXL-WEB/download/file/8a8629a88827df1e018828991e660000/Contribution%20adopted%20by%20the%20LXIX%20COSAC.pdf. (17) https://www.congreso.es/backoffice_doc/prensa/notas_prensa/99181_1688138271277.pdf. (18) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1