Европейският парламент,

–  като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/692 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно европейското пространство за образование: общ холистичен подход(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2022 г. относно ролята на културата, образованието, медиите и спорта в борбата срещу расизма(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 април 2022 г. относно прилагането на мерки за гражданско образование(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2022 г. относно изпълнението на новата европейска програма за култура и стратегията на ЕС за международните културни отношения(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020 – 2025 г. (COM(2020)0565).

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2016 г., озаглавено „Подпомагане на предотвратяването на радикализацията, водеща до насилнически екстремизъм“ (COM(2016)0379),

–  като взе предвид заключенията на Европейска културна конвенция от 19 декември 1954 г.(9),

–  като взе предвид проучването, проведено за комисията по култура и образование, озаглавено „Европейска историческа памет: политики, предизвикателства и перспективи“(10),

–  като взе предвид проучването, проведено за комисията по култура и образование, озаглавено „Европейска идентичност“(11)

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0402/2023),

A.  като има предвид, че сложното, свързано с конфликти и оспорвано минало на Европа представлява както предизвикателство, така и възможност за европейска интеграция, като отчита, че добре информираното историческо съзнание засилва взаимното разбиране и толерантността;

B.  като има предвид, че несправедливостите, основани на пола, убежденията и етноса, са били част от европейската история в продължение на много векове, включително под формата на антисемитизъм и антициганизъм, с последици за Европа и останалата част от света;

C.  като има предвид, че осъзнатият подход към историята и историческите неправди спомага справянето с различни форми на толерантност и неравенство и изграждането на по-приобщаващи общества;

D.  като има предвид, че историята никога не бива да бъде релативизирана, изопачавана или фалшифицирана за политически цели;

E.  като има предвид, че отричането на историята и други форми на предубедени тълкувания на историята представляват сериозна заплаха, която подклажда недоверие и конфликти между народите и нациите и подкопава усилията за насърчаване на историческата справедливост и помирение;

F.  като има предвид, че разглеждането на миналото изисква максимална безпристрастност и обективност както сред учените историци, така и в политическата сфера;

G.  като има предвид, че историческата памет включва определена степен на субективност, като се има предвид, че изборът на това какво да се помни и как да се тълкува миналото непременно включва ценностни преценки;

H.  като има предвид, че макар да съществуват „исторически факти“, основани на професионална историческа работа, включително изследователска работа, обучение и опазването на исторически източници и места от историческо значение, не съществува една-единствена монолитна, неоспорима и трайна „историческа истина“, която една конкретна група или нация може да монополизира и да претендира за себе си ексклузивно или да използва за отричане на съществуването на други народи, нации или държави;

I.  като има предвид, че интердисциплинарните подходи и контекстуализирането са съществени елементи за образованието по история, което трябва да бъде свързано с образованието по европейско гражданство, както и с програмите за обмен и мобилност;

J.  като има предвид, че насърчаването на критично историческо съзнание без оглед на границите чрез образователни и други средства е от основно значение, за да могат европейците да разберат и да се помирят с миналото си, да се справят уверено с настоящето и да работят за общо бъдеще;

K.  като има предвид, че европейското историческо съзнание се разглежда като индивидуална, както и като колективна способност и умение за разбиране, критично оценяване и рефлективно извличане на поуки от историята, което улеснява признаването на неразривната връзка и взаимозависимостта между миналото, настоящето и бъдещето;

Разглеждане на миналото на Европа като риск и възможност

1.  признава, че разнообразните и често противоречиви истории на европейските нации и държави правят всяко усилие за разглеждане на историята на политическо ниво трудно и потенциално опасно начинание, както и че опитите за насочване на паметта и тълкуването на миналото винаги се оказват предизвикателство;

2.  подчертава потенциала на принципа historia magistra vitae (историята като учител на живота) и счита особено трагичните периоди и тъмните елементи на историята на Европа не само за силно напомняне за минали грешки, чието повторение трябва да се избягва, но и за призив за съвместна работа за демократични и приобщаващи общества в Съюза и в световен мащаб;

3.  счита, че отговорното, основано на доказателства и критично отношение към историята, с акцент върху общите европейски ценности, е задължително условие за всеки демократичен политически орган, за да се повиши осведомеността на настоящите и бъдещите поколения за постиженията и грешките на миналото, да се засили свързан с размисъл върху себе си обществен дискурс и да се насърчат разбирателството и помирението в рамките на определени социални групи, нации и държави и между тях;

Политика от миналото в Европейския съюз — критична оценка

4.  подчертава необходимостта от честна оценка на „политиката на ЕС от миналото“, чрез която той се стреми да добави легитимност на европейския проект, да укрепи европейското чувство за принадлежност и да насърчи мирното съвместно съществуване на народите на континента, като признава в еднаква степен постиженията и съществуващите недостатъци и като наблюдава начините, по които гражданите са насърчавани да разглеждат миналото;

5.  отчита множеството минали и настоящи инициативи на европейско равнище за насърчаване на обща европейска историческа памет, включително Деня в памет на жертвите на Холокоста, Европейския ден в памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, създаването на специално направление за паметта за миналото в предишната програма „Европа за гражданите“ и настоящата програма „Гражданство, равенство, права и ценности“, както и различни резолюции на Парламента, като например тези от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма и от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа;

6.  изразява загриженост, че продължава да съществува латентна конкуренция и частична несъвместимост между различни рамки на паметта и култури на възпоменание в Европа, включително между Западна и Източна Европа, но също и между страни и нации в рамките на определени части от континента; подчертава, че всички европейски държави имат съвпадащ и различаващ се опит, който принадлежи към обща европейска история; отчита престъпленията, извършени от нацистките, фашистките и комунистическите тоталитарни режими, както и от колониализма, и ролята, която тези престъпления са изиграли за формирането на историческите възприятия в Европа; подчертава необходимостта от преодоляване на съществуващите регионални и идеологически разделения в историческата осведоменост между европейските държави и народи с оглед на изграждането на обща основа за диалог, както и за взаимно разбирателство и уважение;

7.  признава, че ужасите на миналото служат като „мит за негативна основа“ и дават силно чувство за цел на европейския проект за мир, но въпреки това отчита, че загрижеността на Съюза основно с разказа на история за себе си ex negativo (с оглед на негативното) носи риск от подхранване на телеологическа и опростенческа черно-бяла схема на историята, която потенциално възпрепятства напълно информираното разбиране за сложното минало на Европа и намалява стимулите за оспорване на стереотипите и „свещените крави“ от националната история;

Към информирано историческо съзнание в Европа

8.  признава необходимостта от по-широко и по-цялостно разбиране на европейската история за появата на критично и свързано с размисъл върху себе си европейско историческо съзнание, по-специално чрез разширяване на фокуса на настоящите инициативи за европейска памет за миналото, като бъдат взети предвид също групи, които до този момент са били недостатъчно представени, и като се насърчават иновативни начини за преподаване на история;

9.  подчертава, че е важно да се изостави европейската „култура на паметта“, която е предимно ориентирана „отгоре надолу“ и се занимава с определянето на това, което европейците следва да си спомнят, към „култура на паметта“ „отдолу нагоре“, водена от гражданите, основана на общи европейски принципи и ценности, съсредоточена върху развитието на способност за критично преразглеждане на миналото на местно, регионално, национално и европейско равнище, с участието на организации на гражданското общество;

10.  признава решаващото значение на разглеждането на миналото на Европа на основата на европейските основни ценности, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и етичните и философските традиции, които стоят в основата на тези ценности, и на създаването на отворена сфера на дискусии, която също така дава възможност за разглеждане на трудни елементи от националната история и осигурява взаимно разбирателство и помирение както в рамките на европейските нации, така и между тях, както и между европейските нации и останалата част от света;

11.  счита, че свободата на преподаване, обучение и провеждане на научни изследвания, включително свободният достъп до архиви и източници, наред със свободното творческо изразяване, е предпоставка за генерирането и разпространението на безпристрастни и основани на доказателства знания в демократичните общества, както и за критичен поглед по-специално към историята; призовава Комисията и държавите членки да гарантират свободите, които понастоящем са изложени на риск, особено поради случаи на присвояване на закони за паметта, включително чрез механизма на ЕС за принципите на правовата държава;

12.  изтъква жизненоважната роля на образованието и призовава държавите членки да актуализират настоящите си учебни програми и методологии за преподаване в училищата с оглед на изместване на акцента от националната към европейската и световната история и за да се даде възможност за по-силен акцент върху наднационалното историческо разбиране, по-специално като се даде възможност за множество гледни точки по отношение на историята и като се насърчават съответни стилове на преподаване, които благоприятстват размисъла и дискусията повече от трансфера на знания и които се ръководят от общата цел учениците да научат „как да мислят“, а не „какво да мислят“;

13.  подчертава жизненоважното значение на изучаването на европейската интеграция, историята, институциите и основните ценности на Съюза и европейското гражданство за възникването на европейско чувство за принадлежност; призовава към преподаването на европейска история и европейска интеграция, която трябва да се разглежда в глобален контекст, и образованието по европейско гражданство да се превърне в неразделна част от националните образователни системи; признава усилията, положени на равнището на ЕС за подобряване на знанията за Съюза и неговата история, включително така наречените действия по инициативата „Жан Моне“; призовава Комисията и държавите членки да работят, включително по линия на работната група по въпросите на равенството и ценностите към европейското пространство за образование, с цел постигане на резултати, които са насочени конкретно към развитието на европейското историческо съзнание, и съвместно да разработят „наръчник на ЕС“ в учебните дейности, предоставящ общи насоки и безпристрастни факти и цифри за преподаването на европейска история;

14.  счита, че шовинизмът, стереотипите, свързани с пола, властовите асиметрии и структурните неравенства са дълбоко вкоренени в европейската история, и изразява съжаление относно липсата на достатъчно мултикултурен и съобразен с пола подход при преподаването на история; счита, че е от съществено значение да се обърне внимание на маргинализацията на жените и други слабо представени обществени групи в историята, и призовава държавите членки да предвидят по-силен съответен акцент в националните учебни програми;

15.  подчертава необходимостта от интердисциплинарно и междусекторно преподаване по история, което прилага иновативна и ориентирана към учащия педагогика, като например интерактивни подходи, подходи за разказване на истории и извличане на поуки за всички поколения, използва всеобхватен набор от източници, технологии и учебни материали, включително трансгранични и транснационални учебници по история и устно разказвана история, и насърчава аналитични умения и умения за критично мислене;

16.  признава централната роля на учителите за генерирането и предаването на компетентности, необходими за разбиране и критична оценка на историческите факти, и подчертава, че е важно учителите не само да получават подходящо обучение, но и да участват в непрекъснато професионално развитие, включително дейности за партньорско обучение и споделяне на най-добри практики както на национално, така и на транснационално равнище; подчертава в този контекст добавената стойност на академиите за учители по програма „Еразъм +“;

17.  призовава държавите членки да осигурят специални материали за преподаване и обучение (по история), което да даде възможност на учителите да се насочат по-добре спрямо транснационалните аспекти на историята и многобройните й аспекти, обучава ги в подходяща дидактика и принципи на съвременното преподаване и се ангажира преди всичко с изграждането на способни на самооценка млади хора;

18.  подчертава, че събирането на данни и сравняването и оценката на методите и инструментите за преподаване на история има голяма стойност, и приветства работата както на специализираните правителствени, така и на неправителствените организации, работещи в тази област, включително Обсерваторията на Съвета на Европа за преподаване на история в Европа и EUROCLIO; подчертава необходимостта повече държави — членки на ЕС, да участват в Обсерваторията;

19.  признава потенциала на музеите, които се занимават критично с оспорваната история на Европа, като инструмент за учене за миналото и за изграждане на историческа осведоменост, по-специално „Дом на европейската история“ като водещ проект, за който следва да се предоставят достатъчно ресурси, за да се гарантира по-широко достигане до европейската общественост;

20.  подчертава значението на опазването на богатото европейско културно и историческо наследство и мемориални обекти, по-специално като средство за установяване на критично историческо съзнание, при условие че с тях не се злоупотребява за идеологически цели, и подчертава ролята, която Знакът за европейско наследство и независимите институции, популяризиращи европейското наследство – както материално, така и нематериално – могат да играят в това отношение; насърчава държавите членки да увеличат усилията си за определяне и защита на местата на демократичната памет, особено тези, свързани с по-слабо представените групи; подчертава потенциала на Europeana да служи като цифрова библиотека, архив, музей и образователна платформа на Европа;

21.  признава потенциала на цифровите медии и нарастващото равнище на цифровизация в образованието, като същевременно изразява дълбоката си загриженост относно все по-честата злоупотреба с цифрови канали за политическа манипулация и разпространение на дезинформация, включително по отношение на историята, както се подчертава от руския исторически ревизионизъм, придружаващ агресивната война на Русия срещу Украйна; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за укрепване на медийната и цифровата грамотност и да предоставят на учителите и учениците подходящи умения и инструменти, които улесняват основаното на факти преподаване на история и им дават възможност да идентифицират, контекстуализират и анализират традиционните и съвременните исторически източници;

22.  подчертава, че възможностите за трансгранична мобилност с учебна цел, предоставяни от европейските програми и други схеми за мобилност, благоприятстват обмена на идеи и насърчават трансверсалните знания, както и междукултурното разбирателство, като спомагат за премахване на националните бариери и осигуряват по-добро разбиране на миналото и настоящето;

23.  призовава Комисията и държавите членки да укрепят наличните понастоящем инструменти на европейско равнище с цел насърчаване на критично и самооценъчно европейско историческо съзнание, по-специално програмата „Еразъм +“, която подкрепя мобилността и междукултурното обучение като ключови инструменти за повишаване на разбирането на други култури и нации, и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, която предоставя подкрепа за транснационални проекти за историческа памет и насърчава гражданската ангажираност;

24.  отправя искане към европейските институции, държавите членки, държавите кандидатки за членство и бъдещите такива, образователните институции и участниците от гражданското общество да увеличат усилията си за насърчаване на помирението и въздържане от всеки опит за инструментализиране на историята за политически цели и за борба с ревизионизма и отричането на историята както в Европейския съюз, така и извън него; припомня значението на тези аспекти за бъдещите разширявания на Съюза;

Перспективи: наследството от миналото и бъдещето на ЕС

25.  подкрепя идеала за „култура на паметта“ и историческо съзнание, основано на споделени европейски ценности и практики, при разглеждането на миналото, като същевременно се избягва ненужно уеднаквяване или опростяване на историята;

26.  изразява надежда, че въз основа на критичната самооценка, свързана с историята и историческата отговорност на национално равнище, може да се появи истински европейски рефлективен дискурс относно миналото на континента, като с историята не се злоупотребява за властнически политически цели, и изразява надеждата си, че „общност на съдби“ сред европейските народи ще се появи от общата историческа работа;

27.  предвижда колективни спомени, които в крайна сметка да допринесат за и да се слеят в европейска публична сфера, като различаващите се култури на памет се допълват взаимно, а не са в конкуренция, а отношенията с историята се превърнат във въпрос на граждански, а не на политически действия;

o
o   o

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 171, 6.5.2021 г., стр. 25. (2) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25. (3) ОВ L 156, 5.5.2021 г., стр. 1. (4) OВ C 205, 20.5.2022 г., стр. 17. (5) ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 15. (6) ОВ С 434, 15.11.2022 г., стр. 31. (7) ОВ C 177, 17.5.2023 г., стр. 78. (8) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 208. (9) Вж. https://rm.coe.int/168006457e. (10) Проучване – „Европейска историческа памет: политики, предизвикателства и перспективи“ (второ издание), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на Съюза, Тематичен отдел по структурни политики и политика на сближаване, април 2015 г. (11) Проучване – „Европейска идентичност“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на Съюза, Тематичен отдел Б — Структурни политики и политики на сближаване, април 2017 г.