(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0516),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 50 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0326/2023),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 януари 2024 г.(1),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид писмото от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0062/2024),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C, C/2024/4061, 12.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4061/oj.

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 50 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  В съответствие с член 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За постигането на тази цел в член 50 от ДФЕС се предвижда Европейският парламент и Съветът да действат, като приемат директиви, с цел постигане на свобода на установяване по отношение на конкретна дейност. Освен това в член 114 от ДФЕС се предвижда, че Европейският парламент и Съветът трябва да приемат мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар.

(2)  Премахването на пречките пред осъществяването на дейност от страна на сдруженията с нестопанска цел във всички държави членки е от съществено значение за постигането на свобода на установяване за тях, както и на други основни свободи, например свободата на предоставяне и получаване на капитал и свободата на предоставяне и получаване на услуги в рамките на вътрешния пазар. Чрез сближаване на националните правни разпоредби, отнасящи се до упражняването на тези свободи, настоящата директива обслужва целта за подобряване на функционирането на вътрешния пазар. При това директивата също така обслужва целта за задълбочаване на европейската интеграция, гарантиране на еднакво отношение чрез повишаване на социалната справедливост и благоденствието на гражданите на ЕС и улесняване на действителното упражняване на свободата на събранията и свободата на сдружаване в целия Съюз. [Изм. 1]

(3)  На 17 февруари 2022 г. Европейският парламент прие Резолюция с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел(2).

(4)  На 9 декември 2021 г. Европейската комисия прие План за действие за социалната икономика(3). В Плана за действие Комисията представи конкретни мерки за създаване на възможности за субектите на социалната икономика за започване на дейност и разрастване и за осигуряване на по-голяма видимост на социалната икономика и нейния потенциал. Европейският парламент приветства Плана за действие в своята резолюция, публикувана на 6 юли 2022 г.(4)

(5)  Във връзка с Плана за действие за социалната икономика Комисията препоръча конкретни мерки в подкрепа на социалната икономика, при която на хората, социалните и екологичните каузи се дава предимство пред печалбите. В предложението за Препоръка на Съвета относно разработването на рамкови условия за социалната икономика от 13 юни 2023 г.(5) са включени препоръки за държавите членки за изготвяне и изпълнение на стратегии за социалната икономика. В същия ден Комисията публикува и два работни документа на службите, за да се подобрят познанията за съответните данъчни правила за субектите на социалната икономика(6) и презграничните дарения за обществено полезни инициативи(7).

(6)  Сред правните форми, налични в нестопанския сектор и социалната икономика, предпочетеният от голямото мнозинство вариант е сдружение с нестопанска цел. Освен че допринасят за постигане на целите на Съюза и изпълнение на задачи от обществен интерес, сдруженията с нестопанска цел имат важен принос за функционирането на вътрешния пазар, тъй като редовно извършват широк диапазон от нестопански и стопански дейности, например като предлагат услуги в секторите на социалните услуги и здравеопазването, съобщителните и информационните дейности, застъпничеството, културата, опазването на околната среда, образованието, отдиха и развлеченията, спорта, а също така популяризират научните и технологичните достижения. Това е така, когато осъществяването на стопанска дейност е основната дейност или цел на сдруженията с нестопанска цел, както и в други случаи. [Изм. 2]

(6a)   Въпреки че повечето дейности на организациите с нестопанска цел понастоящем се извършват на национално равнище, все по-голям брой такива организации извършват презгранична дейност, като по този начин се укрепва социалното сближаване между държавите членки и се задълбочава вътрешният пазар. За да се гарантира, че социално-икономическият потенциал на сдруженията с нестопанска цел и свързаните с тях субекти и техният принос за европейската интеграция се използват пълноценно, всички пречки, които възпрепятстват презграничното функциониране на техните дейности, следва да бъдат премахнати. [Изм. 3]

(7)  Пълноценно функциониращ вътрешен пазар за дейностите на сдруженията с нестопанска цел е от ключово значение за поощряването на икономическия растеж и социалното развитие във всички държави членки. Понастоящем пречките в рамките на вътрешния пазар и липсата на хармонизация предотвратяват възможността за разрастване на дейността на сдруженията с нестопанска цел отвъд техните национални граници, тъй като те често се сблъскват с неоправдани ограничения, като по този начин затрудняват ефективната работа на вътрешния пазар. Усилията за изграждане на напълно ефективен и функциониращ вътрешен пазар изискваизискват пълна свободнасвобода на установяване за всички дейности, които допринасят за постигане на целите на Съюза, като по този начин се засили сближаването и сътрудничеството в целия Съюз. [Изм. 4]

(8)  За да се създаде истински вътрешен пазар за стопанската дейност на сдруженията с нестопанска цел, е необходимо да се премахнат всички неоправдани ограничения върхуи пречки за свободата на установяване, свободното движение на услуги, свободното движение на стоки и свободното движение на капитали, които все още се прилагат съгласно законите на някои от държавите членки. Тези ограничения създават правна несигурност, обезкуражават и възпрепятстват сдруженията с нестопанска цел да извършват презгранична дейност, не на последно място защото им налагат конкретна потребност да разпределят ресурси за ненужни административни дейности или дейности за спазване на изискванията, което има силно възпиращ ефект с оглед на техния нестопански характер. Поради това държавите членки не следва да прилагат ограничителни или водещи до прекратяване на дейността мерки, които могат да доведат до прекомерна или скъпоструваща тежест за организациите с нестопанска цел. Свободата на сдружаване включва не само възможността за създаване или прекратяване на сдружение, но и възможността това сдружение да действа без неоправдано вмешателство от страна на държава членка. Тя включва също така възможността да се търсят, осигуряват и използват ресурси, което е от съществено значение за функционирането на всяко сдружение. По-конкретно член 63 и член 65 от ДФЕС във връзка с членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) установяват свободата на сдружаване на всички равнища и защитават организациите с нестопанска цел срещу всякакви дискриминационни, ненужни и неоправдани ограничения по отношение на свободното движение на капитали. Този принцип е доразвит от Съда на ЕС в неговата съдебна практика, включително в решението му от 10 юни 2020 г. по дело C-78/18 Комисия/Унгария(8). [Изм. 5]

(9)  Тези пречки произлизат от несъответствия в националните правни уредби на държавите членки. Правната уредба, в рамките на която сдруженията с нестопанска цел извършват дейността си в Съюза, e на национално равнище, без хармонизация на равнището на Съюза. Понастоящем сдруженията с нестопанска цел не получават еднакво признаване на своята правосубектност и правоспособност в целия Съюз и често трябва да спазват различни административни процедури в редица държави членки, например да се регистрират повторно в друга държава членка или дори да създадат ново юридическо лице, за да започнат дейност в държава членка, различна от държавата, в която са установени. Уреждането на основните елементи на мобилността на сдруженията с нестопанска цел в рамките на Съюза все още не е достатъчно, което води до правна неяснота за всички сдружения с нестопанска цел, извършващи презгранична дейност. Например, когато сдружение с нестопанска цел възнамерява да премести седалището си в друга държава членка, това е свързано с несигурност. В частност, липсата на възможност за преместване на седалището без преминаване през производство по ликвидация възпрепятства сдруженията с нестопанска цел да извършват дейност, да се преместват и да се реорганизират презгранично в рамките на Съюза. Националните правила се различават и често не осигуряват ясни решения и ред за осъществяване на презгранично преместване и стопански дейности от сдруженията с нестопанска цел. [Изм. 6]

(9a)   Разнородността на националните законодателства и липсата на сближаване на практиките също водят до неравнопоставени условия на конкуренция поради различните пазарни условия и различните пречки, пред които са изправени организациите с нестопанска цел в различните държави членки, например при откриването на банкови сметки, набирането и осчетоводяването на средства, включително чуждестранни средства, при възползването от публични мерки и схеми за подпомагане и при проверката и спазването на изискванията по отношение на задълженията за прозрачност. [Изм. 7]

(10)  Възможността за достъп и ефективно насочване на средства и капитали през границите е необходима, за да се улесни дейността на сдруженията с нестопанска цел на вътрешния пазар. Сътрудничеството и обменът на най-добри практики между сдружения с нестопанска цел от различни държави може да спомогне за повишаване на ефективността и въздействието на техните действия на европейско равнище. Чрез насърчаване на общи стандарти и подход на сближаване може да се намали бюрокрацията и да се насърчи презграничната финансова подкрепа по по-безпрепятствен и ефикасен начин. Това включва възнаграждения за извършването на стопански дейности, но също така дарения, наследство или други видове финансиране. Различните нормативни уредби и съществуващите ограничения в държавите членки по отношение на получаването и набирането на дарения и други подобни вноски под каквато и да било форма водят до разпокъсване на вътрешния пазар и представляват пречка за неговото функциониране. [Изм. 8]

(11)  В законодателството на някои държави членки са определени изисквания за гражданство или законно пребиваване за членовете на сдруженията с нестопанска цел или за членовете на техния изпълнителен орган. Подобни изисквания следва да бъдат премахнати, за да се защити упражняването на свободата на установяване и свободата на сдружаване на гражданите на ЕС, което ще насърчи активното участие на гражданите на Съюза в различни сдружения с нестопанска цел, независимо от държавата им на гражданство или пребиваване. [Изм. 9]

(11a)   Като се има предвид тяхното особено естество и нестопанската им цел, голяма част от дейността на сдруженията с нестопанска цел може да бъде организирана по нетърговски начин и поради това да е от нестопанско естество. [Изм. 10]

(12)  Свободата на сдружаване е от ключово значение за функционирането на демокрацията, тъй като представлява основно условие за упражняването на други основни права от физическите лица, включително правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация. Свободата на сдружаване е основно право и това е потвърдено от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОП) и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Освен това съществената роля на гражданското общество и представителните организации за принос към демокрацията на всички равнища се счита на за основна ценност на Съюза, както се признава по-специално в член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и изисква наличието на открит, прозрачен и редовен диалог. Следователно това означава също, че рамките за този диалог следва да се използват за изпълнението и прилагането на настоящата директива. [Изм. 11]

(13)  Ето защоВажно е да се гарантира сближаване на равнището на Съюза и да се избягва ненужното фрагментиране. Следователно е необходимо въвеждане на хармонизирани правила, с помощта на които да се улесни осъществяването на презгранична дейност от страна на сдруженията с нестопанска цел. Действащите национални правила за презграничните сдружения следва да се хармонизират, така че да позволяват на тези сдружения с нестопанска цел да приемат правна форма, която е предназначена специално за улесняване на дейностите в презграничен план. Тази правна форма следва да бъде предвидена във вътрешния правен ред на държавите членки чрез приспособяване на съответните правила за сдруженията с нестопанска цел. Тази правна форма, обозначавана като „европейско презгранично сдружение“, или („ЕПГС“), следва да бъде автоматично призната от всички държави членки и чрез нейното въвеждане следва да се помогне на сдруженията с нестопанска цел да преодолеят пречките, пред които са изправени на вътрешния пазар, като същевременно се зачитат традициите на държавите членки по отношение на сдруженията с нестопанска цел. Това са важни стъпки към задълбочаването и в крайна сметка към завършването на вътрешния пазар. [Изм. 12]

(13a)   Понастоящем сдруженията с нестопанска цел не се признават автоматично, когато извършват дейност в държава, различна от тази, в която са установени, и често трябва да учредяват нов субект, при което са засегнати около 310 000 сдружения в ЕС и други 185 000 субекти, които биха могли да участват в презгранични дейности в опростена рамка. Уставът на ЕПГС следва да улеснява презграничните дейности на сдруженията с нестопанска цел и тяхната мобилност. Придружаващото удостоверение следва да им предоставя това автоматично признаване и да им дава възможност да развиват изцяло дейността си в други държави членки, като по този начин се възползват в пълна степен от предимствата на вътрешния пазар. [Изм. 13]

(14)  Освен това осигуряването на възможност на сдруженията с нестопанска цел да се ползват в пълна степен от свободата на установяване в Съюза чрез единствена регистрация, която би важала в целия Съюз, и автоматично признаване на тяхната правосубектност е пряко свързано с – и необходимо за – функционирането на вътрешния пазар и възможността действително да се ползват от произтичащите от тази свобода права.

(15)  На синдикалните организации и сдруженията на такива организации следва не да бъде позволено да учредяват ЕПГС, тъй като те имат особен статут в националното право. Следва обаче да е възможно такива организации да станат членове, без да имат статут на учредители на ЕПГС, ако те изберат това. [Изм. 14]

(16)  На политическите партии и сдруженията на политически партии също следва да не бъде позволено да учредяват ЕПГС, тъй като те се ползват с особен статут в рамките на националното право и правото на Съюза, както е предвидено в Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета(9). [Не се отнася до българския текст.]

(17)  На Църквите и другите религиозни организации, и на философските и неконфесионалните организации по смисъла на член 17 от ДФЕС, както и на сдруженията на такива субекти имат специален статут в националното право, който не, също следва да небъде неблагоприятно засегнат от настоящата директива. Следователно на тези субекти също така следва да бъде позволено да учредяват ЕПГС поради липсата на компетентност на Съюза за правно уреждане на техния статут и поради факта, че те имат особен статут в националното правоили да стават техни членове, ако те изберат това. [Изм. 16]

(18)  Учредяването на EПГС следва да бъде резултат от споразумение между физически лица, които са граждани на Съюза или законно пребиваващи граждани на трети държави, или юридически лица, установени в Съюза, с изключение на лица, които са били осъдени за престъпления, свързани с изпиране на пари, съответните първоначални престъпления(10) или финансиране на тероризма или са обект на мерки, които забраняват дейността им в някоя от държавите членки на същото основание. Във връзка с това следва да се гарантира пропорционално равнище на отчетност, публично докладване и прозрачност на финансирането и структурата на управление. С оглед на нестопанската цел на ЕПГС, когато ЕПГС е съставено от юридически лица, те също следва да имат нестопанска цел. [Изм. 17]

(19)  Нестопанската цел на ЕПГС следва да означава, че когато чрез стопанска дейност се създава печалба, тя следва да се използва единствено за постигане на целите, определени в устава на ЕПГС, и не може да се преразпределя пряко или непряко между неговите членове, включително членовете на управителните му органи, нито между неговите учредители или други частни лица. В това отношение преките бенефициери на организации, които имат за цел да предоставят услуги за полагане на грижи за лица със специфични социални потребности или здравословни състояния, не следва да се считат за частни лица. Ето защо следва да има „заключване на имуществото“, което предполага, че не може да се извършва разпределение на имуществото (активите) към членовете, дори в случай на прекратяване. При прекратяване остатъчните активи следва да бъдат прехвърлени без облага, например на други сдружения с нестопанска цел или на местен орган, за да се използват за сходна, които имат същата цел. [Изм. 18]

(20)  В общество, в което властват плурализмът, недискриманацията, търпимостта, справедливостта, солидарността и равенството между мъжете и жените, ЕПГС следва да работят за постигането на цели, които са съвместими с ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), а именно зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, както и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Освен това следва да не бъде възможно ЕПГС да се използват за финансиране на тероризма, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци, изпиране на пари или за всякакви престъпления или незаконни цели.

(20a)   Ценностите на Европейския съюз, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, следва да се зачитат както при целта, така и при упражняването на дейността на ЕПГС, навсякъде и по всяко време. За тази цел уставът на ЕПГС следва да включва декларация, че той ще зачита тези ценности в своите цели и при осъществяването на своите дейности. [Изм. 19]

(21)  Презграничният елемент на ЕПГС е централен. Ето защо ЕПГС следва да извършва или в устава си да има записана определена цел поне отчасти дейността му да се извършва презгранично в рамките на Съюза, в най-малко две държави членки, и да има учредители с връзки в най-малко две държави членки, или въз основа на гражданство или пребиваване – за физическите лица, или въз основа на местоположението на седалището им – за юридическите лица. Понятието „презграничен“ съгласно настоящата директива не засяга това понятие в други законодателни актове на Съюза. [Изм. 20]

(22)  За да се направи така, че ЕПГС да изпълняват целите, за които са създадени, степента на хармонизация на характеристиките и правата на ЕПГС следва да бъде съразмерна с мащаба и обхвата на установените проблеми, пред които са изправени сдруженията с нестопанска цел при започване на презгранична дейност.

(23)  Хармонизирането в целия Съюз на ключовите характеристики на правосубектността и правоспособността на ЕПГС и автоматичното им признаване във всички държави членки, както и на реда за регистрация, без държавите членки да определят различни правила по тези въпроси, е съществено условие за осигуряване на условия на равнопоставеност за всички ЕПГС, което се изисква от единния пазар и създава правна сигурност. Това може да доведе до намаляване на разходите, подобрен достъп до единния пазар за сдруженията, повишено предлагане и качество на услугите и продуктите, по-добро сътрудничество и да насърчи иновациите. Аспектите на дейността на ЕПГС, които не се хармонизират с настоящата директива, следва да бъдат уредени от националните правила, които се прилагат за най-близкиясъответния най-близък вид сдружения с нестопанска целили за най-често употребяваната правна форма насдружения с нестопанска цел в националното право. Това се прилага например по отношение на националните правила относно потенциалното придобиване на статут в обществена полза или прилагането на трудовото законодателство в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се извършват съответните дейности и операции. Тези субекти, независимо какво е наименованието им във вътрешния правен ред, следва във всички случаи да бъдат основани на членство и самоуправление, да имат нестопанска цел и да притежават правосубектност. В този контекст „самоуправляващо се“ означава, че сдружението има институционална структура, която му позволява да изпълнява всички свои вътрешни и външни организационни функции и му позволява да взема важни решения по независим начин. За да се обезпечи прозрачност и правна сигурност, държавите членки следва да уведомяват Комисията и комитета за EПГС за съответната правна форма на сдружение с нестопанска цел, която е най-близка или най-често употребявана в националното право, както и за правилата, приложими за тази правна формаза тези правила. [Изм. 21]

(23a)   Сдруженията вече имат право да придобиват статут в обществена полза във всички държави членки, въпреки че изискванията и последиците от придобиването на такъв статут са много различни. Този преференциален статут, независимо от точното му наименование, води до редица ползи. По отношение на признаването или предоставянето на статут в обществена полза съществуват различни подходи в националните правила в целия Съюз. В някои държави членки този правен статут е свързан например с данъчни привилегии или достъп до публично финансиране и сдруженията могат да решат да придобият такъв статут в допълнение към правната си форма, при условие че отговарят на специфични изисквания и в зависимост от юрисдикцията, в която извършват дейност. Например субекти, законно учредени под формата на сдружение, могат да придобият правния статут и наименованието на организации с нестопанска цел, организации с общественополезна цел, неправителствени организации, организации на гражданското общество, организации от третия сектор, благотворителни организации, при условие че отговарят на правните изисквания за такъв статут и наименование. Настоящата директива не следва да засяга този преференциален статут и следва да насърчава дейностите на сдруженията, независимо от този статут съгласно националните правила. Комисията обаче следва да прецени в бъдеще дали е целесъобразно да се доразвие законодателството за регулиране на този статут на равнището на Съюза. [Изм. 22]

(24)  За да се направи така, че държавите членки да разполагат с подходящи средства за борба с финансирането на тероризма, и да се осигури прозрачност за определени движения на капитали, Правилата, приложими към ЕПГС съгласно настоящата директива, следва да не засягат мерките, които държавите членки приемат по причини, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за предотвратяване на злоупотребите със сдружения с нестопанска цел и за осигуряване на прозрачност за определени движения на капитали, в контекста на борбата срещу финансирането на тероризма и изпирането на пари, когато това се изисква от правото на Съюза или когато се изисква от националното право в съответствие с правото на Съюза. Тези мерки следва да бъдат законосъобразни и подходящи, да не надхвърлят строго необходимото и въздействието на мярката върху ЕПГС следва да бъде пропорционално на преследваната цел. За да се гарантира спазването на тези гаранции, прилагането на тези мерки следва да се основава на оценка на всеки отделен случай от компетентните органи на държавата членка. [Изм. 23]

(25)  За да се премахнат правните и административните пречки пред сдруженията с нестопанска цел, извършващи дейност в повече от една държава членка, и да се обезпечи функционирането на вътрешния пазар, всички държави членки следва автоматично да признават правосубектността и правоспособността на ЕПГС. Правосубектността и правоспособността следва да се получават при регистрацията на ЕПГС в държава членка.

(26)  ЕПГС следва да разполагат със свободата да вземат решение относно своя правилник за дейността. Всякакво ограничение на тази свобода, наложено от държава членка, следва да се прилага по общ и недискриминационен начин, да бъде предвидено със закон, да бъде обосновано с наложителна причина, свързана с обществения интерес, да бъде подходящо за постиганетои ограничено до строго необходимото, като въздействието на мярката върху ЕПГС следва да е пропорционално на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане. [Изм. 24]

(27)  Членове 52, 62 и 65 от ДФЕС и относимата съдебна практика се прилагат и по отношение на ЕПГС. В тези разпоредби от ДФЕС се предвижда обосновката на мерките, ограничаващи свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали, на основания, включващи обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Освен това понятието „наложителни причини, свързани с обществения интерес“, на което се прави позоваване в някои от разпоредбите на настоящата директива, е развито от Съда на Европейския съюз в неговата практика. Мерки на държавите членки, които биха могли да възпрепятстват упражняването на тези свободи, предвидени в Договора, или да го направят по-малко привлекателно, следва да бъдат разрешени само когато използването им може да бъде обосновано с целите, посочени в Договора, или с наложителни причини, свързани с обществения интерес и признати от правото на Съюза. Макар че няма изчерпателно определение, Съдът е потвърдил, че за обосновка може да послужат различни причини, например свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, поддържането на ред в обществото, целите на социалната политика, защитата на получателите на услуги, на потребителите, на и работниците или защитата на кредиторите, ако са спазени другите условия. Във всички случаи тези мерки трябва да са законово установени, подходящи за постигането на въпросната цел и да не надхвърляти ограничени до строго необходимото за нейното постигане, като въздействието на мярката върху ЕПГС трябва да е пропорционално на преследваната цел. Това е от особено значение, тъй като много сдружения работят в областите от обществен интерес, посочени в настоящото съображение. [Изм. 25]

(28)  За да се осигури общ целесъобразен подход към управлението в целия Съюз, ЕПГС следва да имат орган за вземане на решения (върховен орган), т.е. орган, в който се събират всички членове – в някои държави членки обичайно наричан „общо събрание“. ЕПГС следва също така да имат изпълнителен орган, в някои държави членки обичайно наричан „изпълнителен комитет“ или „съвет на директорите“ / „управителен съвет“; изпълнителният орган следва да отговаря за администрацията, управлението и ръководството на ЕПГС. Той следва също така да обезпечава спазването на устава на ЕПГС и на правните задължения, като същевременно представлява ЕПГС в отношенията с трети страни и в съдебни производства. Изпълнителният орган на ЕПГС следва да се състои от най-малко три лица, независимо дали са физически лица, или юридически лица със свои представители.

(29)  За да се направи така, че ЕПГС да могат действително да извършват дейността си, и да се гарантира отношение, еднакво с отношението към сдруженията с нестопанска цел по силата на националното право, отношението към ЕПГС следва да не бъде по-неблагоприятно в сравнение с това към вида сдружения с нестопанска цел, които са най-близкисъответно с най-близката или най-често употребяваната правна форма до ЕПГС във вътрешния правен ред на държавата членка по произход, където те осъществяват дейност. [Изм. 26]

(30)  В съответствие с принципа запринципите за равенство и недопускане на дискриминация и за да се гарантира свободата на сдружаване, при изпълнението и прилагането на настоящата директива следва да не се допуска дискриминация спрямо никоя група или физическо лице, на каквито и да било основания, като място на раждане, възраст, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, здравословно състояние, имиграционен статут или статут на пребиваване, генетични характеристики, език, национален, етнически или социален произход, политически или всякакви други възгледи, принадлежност към национално малцинство, физическо увреждане, психични или поведенчески разстройства, имотно състояние, раса, религия или убеждения или друго положение. [Изм. 27]

(31)  С цел улесняване на сътрудничеството между държавите членки, както и между тях и Комисията, държавите членки следва да определят компетентен орган, който да отговаря за прилагането на разпоредбите за транспониране на настоящата директива (наричан по-нататък „компетентният орган“), и да информират за това Комисията и комитета за ЕПГС. Компетентните органи следва да поддържат тесни връзки с Комисията и комитета за ЕПГС. Комисията следва да публикува списъка сна компетентните органи на публичен уебсайт и да го актуализира без ненужно забавяне при настъпване на промени. За да се осигури изчерпателен преглед на правното уреждане на ЕПГС в държавите членки, те следва да уведомят Комисията за наименованията и задачите на другите органи, които са различни от компетентните органи и които са създадени или определени за целите на националните правила, приложими за вида сдружения с нестопанска цел, които са най-близкисъответно с най-близката или най-често употребяваната до ЕПГС правна форма в националното право, в съответните случаи. [Изм. 28]

(32)  В съответствие с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от ХОП и член 13 от ЕКПЧ решенията на компетентните органи, вземани при прилагането на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива, следва да подлежат на съдебен контрол. Тази възможност за съдебен контрол следва да бъде на разположение на ЕПГС, както и на всяко друго физическо или юридическо лице, за решенията на компетентните органи по отношение на ЕПГС, в т.ч. в случаите на бездействие. Правото на съдебен контрол включва правото на безпристрастно разглеждане на делото в открито заседание, в разумен срок, пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден по силата на закон съгласно националното право на съответната държава членка, при спазване на член 47 от ХОП на Съюза.

(33)  С оглед на тяхната нестопанска цел на ЕПГС следва да се даде право да кандидатстват за финансиране от публични или частни източници в държавата членка или държавите членки, в които извършват дейност, без дискриминация. Поради това спрямо EПГС следва да се прилагат същите правила като правилата, приложими за съответната най-близка или най-често употребявана правна форма. Следва да няма ограничения по отношение на правото на ЕПГС да получават и предоставят финансиране, освен ако ограничението е предвидено със закон, обосновано e с наложителна причина, свързана с обществения интерес или когато държавата членка може да докаже, че ЕПГС грубо и многократно нарушава чрез своите дейности ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, когато това ограничение, подходящо e за постигането на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане и е в съответствие с правото на Съюза, подходящо е и е строго ограничено до необходимото, и когато въздействието на ограничението върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 29]

(34)  За да се гарантира, че ЕПГС се ползват от предимствата на вътрешния пазар в пълна степен, те следва да могат да предоставят и получават услуги, както и да търгуват със стоки, без намеса от държавите членки. Ограничение следва да може да се наложи само ако е предвидено със закон, обосновано e с наложителни причини, свързани с обществения интерес, подходящо е за постигането на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Това следва да не засяга разпоредбите на други нормативни актове на Съюза. Тук следва да се включват разпоредбите на нормативни актове на Съюза, с които се подсилват основните свободи, например установените в Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11), с които се обезпечава свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и разпоредбите на други нормативни актове на Съюза, с които се уреждат конкретните стопански дейности, извършвани от ЕПГС.

(35)  За да се създаде истински вътрешен пазар за сдруженията с нестопанска цел, е необходимо да се премахнат някои ограничения върху свободата на установяване, свободното движение на услуги и свободното движение на капитали, които все още се прилагат съгласно законите на някои от държавите членки. Затова държавите членки следва да не налагат никакви дискриминационни изисквания въз основа на гражданството на членовете на ЕПГС или на изпълнителния му орган, освен съгласно предвиденото в настоящата директива. Държавите членки също така следва да не поставят изискване за физическото присъствие на членовете по време на провеждане на заседанията, за да бъдат те законни. За да се даде възможност на ЕПГС да се възползват от предимствата на вътрешния пазар в пълна степен, държавите членки следва да не изискват от ЕПГС седалището им да бъде в същата държава членка, в която се намира централното им управление или основното им място на дейност. Държавите членки следва да не налагат общи забрани за извършването на стопанска дейност от ЕПГС, нито да им разрешават започване на стопанска дейност само ако е свързана с цел, която е предвидена в устава им.

(35a)   В съответствие с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване е важно да се гарантира, че държавите членки не ограничават правото на участие на сдруженията в обществения живот и обществения или политическия дебат, което би могло да се отнася например до организирането или участието в застъпничество за обществения интерес или мирни събрания. Подобно участие в обществения или политическия дебат обаче не следва да е предназначено да облагодетелства която и да е конкретна политическа партия или политически кандидат. [Изм. 30]

(36)  ЕПГС следва да възниква с регистрацията му. За да бъде регистрирано, ЕПГС следва да има най-малко трима учредители. Учредители на ЕПГС следва да може да бъдат както юридически лица с нестопанска цел, установени в Съюза, така и физически лица, които са граждани на ЕС или законно пребивават на територията на Съюза. Следва също така да е възможно сдружения с нестопанска цел да се преобразуват в ЕПГС в една и съща държава членка.

(36a)   Възможностите, предлагани от цифровизацията, следва да се използват пълноценно от държавите членки, за да се улесни упражняването на свободата на сдружаване и на установяване, както и за да се намалят административната тежест и разходите за привеждане в съответствие. За да се улесни процесът на регистрация, включително в случай на сливания и преобразувания, държавите членки следва да гарантират, че заявлението за регистрация може да бъде подадено онлайн. Това следва да важи и за исканията за преместване на седалището и за уведомяване за промяна на информацията, която е част от удостоверението за ЕПГС. Цифровите средства следва също така да бъдат насърчавани, за да се улеснят и ускорят, когато е възможно, административните процедури и сътрудничеството. [Изм. 31]

(37)  За да се направи така, че ЕПГС да могат за извършват дейност презгранично и при спазване на принципа на пропорционалността, от тях следва да се изисква да се регистрират само веднъж, в държавата членка по произход, за да придобият правосубектност и правоспособност. За да се осигури автоматично признаване на тази регистрация в целия Съюз, е необходимо да се хармонизира редът за регистрация. Това се отнася по-специално за документите и информацията, необходими за подаването на заявление за регистрация на ЕПГС, както и за проверките, които трябва да бъдат извършвани.

(38)  Държавите членки следва да имат право да изискват от всяко регистрирано ЕПГС да подаде декларация, да предостави информация, да поиска или да получи разрешения или да започне определени дейности само когато тези изисквания i) се прилагат по общ и недискриминационен начин, ii) са предвидени със закон, iii) са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, iv) са подходящи за постиганетои ограничени до строго необходимото, като въздействието на мярката върху ЕПГС следва да е пропорционално на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Тези изисквания може да са свързани например с особеностите на някои сектори, като здравеопазването. Когато държавите членки предвиждат такива допълнителни процедури, тази информация следва да бъде обществено достъпна по ясен, леснодостъпен и разбираем начин, за да се гарантира,, така че всяко ЕПГС да може да изпълни тези изисквания. [Изм. 32]

(39)  За предотвратяване на измами и гарантиране на надеждността на съответния регистъра е важно държавите членки да проверяват самоличността на учредителите и законните представители на ЕПГС. Проверката на самоличността е особено важна, по-специално ако подаването на заявление за регистрация се извършва по електронен път. Поради разнообразието от практики в държавите членки конкретните методи за проверка на самоличността следва да останат в правомощията на съответната държава членка. Този подход предоставя необходимата гъвкавост да се вземат предвид конкретните традиции, специфичните особености и процедурите на всяка държава членка, като същевременно се гарантира, че се спазват стандартите за сигурност и автентичност на равнището на Съюза. [Изм. 33]

(40)  При зачитане на свободата на установяване и свободата на сдружаване регистрацията на ЕПГС следва да бъде отказвана, когато формалните изисквания за регистрация, предвидени в настоящата директива, не са спазени, когато заявлението не е пълно или когато целите, описани в устава, противоречат на правото на Съюза или на националното право, което е в съответствие с правото на Съюза. Освен това регистрацията трябва да бъде отказвана, ако заявлението не отговаря на основните изисквания по настоящата директива за учредяване на ЕПГС, а именно за нестопанската цел, за минималния брой на учредителите и за презграничния елемент, изразяващ се в извършването или поставянето на цел за извършване на дейност в най-малко две държави членки и наличие на учредители с връзки с най-малко две държави членки. Всеки отказ да се регистрира ЕПГС следва да бъде в писмен вид и да съдържа изложение на мотивите от страна на компетентния орган. [Изм. 34]

(41)  Държавите членки следва да бъдат задължени да определятсъздадат регистър или да използват съществуващ национален регистър за целите на регистрацията и за целите на поддържането и публикуването на информация за ЕПГС. Този регистър следва да съдържа информация за ЕПГС и подадените документи. Тъй като информацията, съхранявана в регистъра, може да губи актуалността си, държавите членки следва да предвидят, че ЕПГС трябва да уведомяват компетентния орган за всички настъпили промени в информацията за ЕПГС, а съхраняваната в регистъра информация да се актуализира. На държавите членки следва да бъде разрешено да използват свои съществуващи национални регистри за целите на настоящата директива. За да се осигури прозрачност, особено по отношение на членовете на всяко ЕПГС и кредиторите му, в съответните случаи, удостоверението за ЕПГС и информацията за ликвидацията и прекратяването на ЕПГС следва да бъдат обществено достъпни за срок от най-много 6 месеца следдо края на финансовата година, следваща прекратяването на ЕПГС. С помощта на решенията за оперативна съвместимост, разработени при съставянето на Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за високо ниво на оперативна съвместимост на публичния сектор в целия Съюз(12), може да се продължи подкрепата за държавите членки за осигуряване на презгранична оперативна съвместимост на регистрите им. За да се направи така, че дори след прекратяването на дадено ЕПГС да има информация за съществуването му, всички вписани и съхранявани в регистъра данни следва да бъдат запазвани за срок от 2поне 5 години след прекратяването. Всички национални или европейски изисквания относно автентичността, надеждността и подходящата правна форма на документите или информацията, които трябва да бъдат подадени в случай на онлайн регистрация на съответната най-близка или най-често използвана правна форма, следва да се прилагат и за ЕПГС. [Изм. 35]

(42)  Регламенти (ЕС) 2016/679(13) и (ЕС) 2018/1725(14) на Европейския парламент и на Съвета се прилагат по отношение на обработването на лични данни, извършвано в контекста на настоящата директива, включително обработването на лични данни за поддържане на националния регистър или регистри на ЕПГС и техните законни представители, за достъп до лични данни в тези регистри и за обмен на лични данни в контекста на административно сътрудничество и взаимопомощ между държавите членки съгласно настоящата директива, когато е приложимо, чрез Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета(15), и воденето на регистри в съответствие с настоящата директива.

(43)  За да се даде възможност на ЕПГС да използват цялостно предимствата на вътрешния пазар и тъй като правата на мобилност са пряко свързани с функционирането на вътрешния пазар и необходими за него, ЕПГС следва да могат да преместват седалището си от една държава членка в друга. Преместването на седалището следва да не води до прекратяването на ЕПГС в държавата членка по произход или до създаването на ново юридическо лице в новата държава членка по произход, нито да засяга активите или пасивите му, в т.ч. договорните условия, или кредитите, правата или задълженията на ЕПГС, които са съществували преди преместването. При преместване държавите членки следва да обезпечават защитата на интересите на кредиторите на ЕПГС, ако има такива. За да се обезпечи защитата на наетите лица на ЕПГС, от ЕПГС следва да се изисква своевременно да ги информират за всяко предложено преместване и да им дадат възможност да се запознаят с проекта на условията на преместването. Други разпоредби на съюзното и националното право, отнасящи се до защитата на наетите лица, например Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(16), може също да бъдат приложими.

(44)  За хармонизиране на реда за преместване на седалището на ЕПГС, държавите членки следва да предвидят, че решенията за преместване трябва да се вземат от органа за вземане на решения на съответното ЕПГС. ЕПГС следва да подават искането заедно с относимите документи до компетентния орган на държавата членка, в която се прави преместването, и едновременно с това да осведомяват компетентния орган на своята държава членка по произход, когато подават искането за преместване. В случай на преместване, един от относимите документи е доклад, в който се разясняват гаранциите за кредиторите и наетите лица, ако това е приложимо съгласно правото на Съюза или националното право. Държавите членки следва да гарантират, че изготвянето на такъв доклад не налага прекомерна административна тежест. В съответните случаи предложеният устав на ЕПГС следва да бъде изменен според изискванията на националното право на държавата членка, в която това ЕПГС иска да се премести.След преместване на седалището ЕПГС става ЕПГС съгласно националното право на новата държава членка по произход. За да се избегне дублирането, вследствие на тази промяна на приложимото право, произтичаща от преместването на седалището, компетентният орган на новата държава членка по произход следва да не проверява всеки елемент, който вече е бил проверен по време на регистрацията в предишната държава членка и хармонизиран по силата на настоящата директива. Компетентният орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да премести седалището си, следва да отхвърли искането за преместване единствено ако не са изпълнени изискванията на националните правни разпоредби за транспониране на настоящата директива и следва да не издава отказ на друго основание. В частност, компетентният орган следва да не отхвърля искането на основание неспазване на изискванията по националното право, които не биха могли да бъдат основание за отказ на регистрацията по силата на член 19. За да се улесни прехвърлянето на седалището на ЕПГС на вътрешния пазар, компетентният орган на новата държава членка по произход следва да издава актуализирано удостоверение по член 21, параграф 2, като адаптира единния регистрационен номер и двубуквения код на държавата членка, където се премества седалището, и съответния пощенски адрес и седалище, както и други елементи според случая. [Изм. 36]

(45)  В съответствие със свободата на събранията и свободата на сдружаване ЕПГС следва да бъде прекратявано само по решение на неговите членове или по решение на компетентния орган на държавата членка по произход. Когато прекратяването на ЕПГС е резултат от решение на неговите членове, то следва да бъде взето с две трети от гласовете, представляващи поне половината от всички членове, на извънредно заседание. ЕПГС може да бъде прекратено принудително с решение на компетентния орган на държавата членка по произход на ЕПГС, в краен случай, като крайна мярка. Следователно принудителното прекратяване следва да се случва само когато ЕПГС не действа в съответствие с нестопанската си цел, или когато дейността му е заплаха за обществения ред, или когато членовете на изпълнителния органсе установи, че чрез своите дейности ЕПГС грубо и многократно нарушава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, при условие че прекратяването е предшествано от оценка на риска, че е законово предвидено, подходящо и строго необходимо, и че прекратяването на ЕПГС са били осъдени за особено тежко престъпление или самото ЕПГС е било осъдено за престъпление, ако в националното право се предвижда такава възможносте пропорционално на преследваната цел. В този случай компетентният орган следва да изпрати до ЕПГС официално подробно мотивирано писмо с опасенията си и да изслуша ЕПГС, за да му даде възможност да отговори или да коригира ситуацията в рамките на разумен срок от време. Всяко решение за принудително прекратяване следва да бъде надлежно обосновано и да включва подробна писмена обосновка. [Изм. 37]

(46)  Прекратяването на ЕПГС следва да води до неговата ликвидация. Ликвидацията на ЕПГС следва да се извършва при спазване на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност(17), по силата на който се изисква приложимото право за производството по несъстоятелност и последиците от него да бъде правото на държавата членка, на чиято територия е открито производството. В съответствие с нестопанската цел на ЕПГС всички активи на прекратено ЕПГС следва да бъдат прехвърляни на юридическо лице с нестопанска цел, което извършва дейност, подобна на тази наедна от дейностите, извършвани от прекратеното ЕПГС, или прехвърляни на местен орган на властта, който следва да ги използва за дейност или за преследването на цел, която е подобна на дейносттаедна от дейностите или целите на прекратеното ЕПГС. [Изм. 38]

(47)  За да се осигури възможност за ЕПГС да доказват, че са се регистрирали в дадена държава членка, и още повече да се облекчат презграничните процедури и да се опростят и намалят формалностите, като последна стъпка от процеса на регистрация компетентните органи следва да издават удостоверение (наричано по-нататък „удостоверението за ЕПГС“), което да съдържа основната информация за регистрацията, в т.ч. наименованието на сдружението, последвано или предшествано от съкращението „ЕПГС“ЕПГС, адреса на неговото седалище и адрес и имената на законните му представители. За да се улесни използването на удостоверението в различните държави членки без допълнителни промени или разходи за спазване на изискванията, Комисията следва да установи стандартизиран образец на всички езици на Съюза. Ето защо, с цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за съставяне на стандартизиран образец, в т.ч. по отношение на техническите изисквания за образеца. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(18). Съответните актове за изпълнение следва да се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 39]

(48)   Държавите членки следва да определят какво представлява „особено тежко престъпление“, като то може да включва тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, подправяне на платежни средства, компютърни престъпления и организирана престъпност. [Изм. 40]

(49)  За да се даде на държавите членки възможност за ефикасно изпълнение на правните разпоредби на настоящата директива, отнасящи се до административното сътрудничество, и за улесняване на това сътрудничество, държавите членки следва да използват Информационната система за вътрешния пазар (IMI). В частност, компетентните органи следва да използват IMI, за да уведомяват компетентните органи на другите държави членки за възникването на ново ЕПГС, в т.ч. когато сдружение с нестопанска цел се преобразува в ЕПГС. Когато компетентен орган получи заявление за регистрация, той следва да се свърже чрез IMI с компетентните органи на държавата членка или държавите членки, в които са били издадени тези документи, за да провери например дали са законосъобразни. При преместване на седалището на ЕПГС компетентният орган на новата държава членка по произход следва да уведоми компетентните органи на другите държави членки за това преместване и да актуализира в IMI относимата информация. При прекратяване – доброволно или принудително – компетентният орган също трябва да уведоми компетентните органи на другите държави членки за това прекратяване и да актуализира в IMI относимата информация.

(49a)   В съответствие с правото на добра администрация и принципите на ефикасност и ефективност на публичните администрации транспонирането на настоящата директива следва да насърчава опростяването на административните правила и намаляването на административните разходи и тежест. Поради това държавите членки следва да гарантират, че административните процедури и задължения на ЕПГС могат да се подават онлайн и че тези процедури са лесно достъпни. Държавите членки следва да предоставят цялата необходима информация и да осигуряват подкрепа относно административните процеси, свързани с ЕПГС. [Изм. 41]

(49б)   С оглед на наблюдението на прилагането на настоящата директива Комисията следва да бъде подпомагана от комитета за ЕПГС, съставен от представители на държавите членки. В съответствие с принципите на Съюза и по-специално с член 2 от ДЕС съставът на комитета следва да бъде балансиран. Комитетът следва да включва в своята работа, когато е целесъобразно, други съответни органи и комитети на Съюза и заинтересовани страни , като например Агенцията на Европейския съюз за основните права и организации с нестопанска цел. Следва да се осигури публичен достъп до информация за работата на комитета в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. [Изм. 42]

(49в)   Настоящата директива предприема важна стъпка за доизграждането на единния пазар и за по-нататъшното му отваряне за нестопанския сектор. С оглед на това Комисията се приканва да оцени в допълнение към настоящата директива възможните ползи и осъществимостта на допълването ѝ с мерки за подкрепа на редовен, съдържателен и структуриран диалог с гражданското общество и представителните организации, както и на подобна европейска регулаторна рамка по отношение на фондациите. [Изм. 43]

(50)  Тъй като целите на настоящата директива, а именно подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез отстраняване на пречките от правен и административен характер за сдруженията с нестопанска цел, извършващи дейност в повече от една държава членка, не може да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, а може да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(51)  В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 27 юни 2023 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Глава 1

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

По силата на настоящата директива се определят мерки за координиране на условията за учредяване на ЕПГС и за извършване на дейност от тяхна страна с цел улесняване на действителното упражняване от страна на сдруженията с нестопанска цел на правата им, свързани със свободата на установяване, свободното движение на капитали, свободата на предоставяне и получаване на услуги и свободното движение на стоки на вътрешния пазар.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)  „държава членка по произход“ е държавата членка, в която ЕПГС е установило или преместило седалището си;

б)  „приемаща държава членка“ е държава членка, която е различна от държавата членка по произход и в която ЕПГС извършва дейност;

в)  „нестопанска цел“ означава, че – независимо дали дейността на сдружението е от стопанско естество, или не – цялата евентуално създадена печалба се използва само за осъществяване на целите на ЕПГС, определени в устава му, и не може да се разпределя между членовете му, включително членовете на неговите управителни органи, нито между учредители или други частни страни пряко или непряко; [Изм. 44]

г)  „сдружение с нестопанска цел“ е юридическо лице съгласно националното право, което се основава на членство, самоуправление, има нестопанска цел и притежава правосубектност; [Изм. 45]

д)  „удостоверение за ЕПГС“ е удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата членка по произход и служещо за доказателство за регистрацията, правосубектността и правоспособността на ЕПГС.; [Изм. 46]

дa)   „особено тежко престъпление“ означава едно от престъпленията, изброени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета при строго тълкуване от държавите членки и прилагане по недискриминационен начин. [Изм. 47]

Член 3

Европейско презгранично сдружение (ЕПГС)

1.  Всяка държава членка установява в правната си система правната форма европейско презгранично сдружение (ЕПГС). Държавите членки предвиждат, че ЕПГС е юридическо лице, основано на членство, учредено чрез доброволно споразумение от физически лица, които са граждани на Съюза или пребивават законно в ЕС, или от юридически лица с нестопанска цел, законно установени в Съюза, с изключение на:

а)  синдикални организации, и политически партии, религиозни организации и сдружения на такива субекти; [Изм. 48]

б)  лица, които са били осъдени за следните престъпления: изпиране на пари, съответните първоначални престъпления или финансиране на тероризма;

в)  лица, на които са наложени мерки, забраняващи им да извършват дейност в държава членка и свързани с изпиране на пари, съответните първоначални престъпления или финансиране на тероризма.

2.  Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС има нестопанска цел и че цялата евентуална печалба на ЕПГС се използва само за осъществяване на целите, описани в устава му, и не се разпределя между членовете мув съответствие с член 2, параграф 1, буква в). [Изм. 49]

3.  Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС извършва или в устава му е записана целта да извършва дейност в най-малко две държави членки и/или да има учредители с връзки с най-малко две държави членки – или въз основа на гражданство или законно пребиваване, за физическите лица, или въз основа на местоположението на седалището им, за юридическите лица.:

a)   въз основа на гражданство или законно пребиваване за физическите лица; или [Изм. 51]

б)   въз основа на местоположението на седалището им в случай на юридически лица. [Изм. 52]

4.  Държавите членки предвиждат, че преди или след наименованието на ЕПГС трябва да се поставя съкращението „ECBA“.

5.  Държавите членки предвиждат, че седалището на ЕПГС трябва да се намира в Съюза.

Член 4

Правила, приложими към ЕПГС

1.  Държавите членки предвиждат, че по всички въпроси, хармонизирани с настоящата директива, по отношение на всяко ЕПГС се прилагат мерките за транспониране на настоящата директива в държавата членка, в която това ЕПГС е регистрирано или извършва дейност.

2.  По други въпроси, свързани с учредяването на ЕПГС или извършването на дейност от тяхна страна, всяка държава членка предвижда, че по отношение на ЕПГС се прилагат националните правила, приложими по отношение на вида сдружения с нестопанска цел, които са най-близки до ЕПГСс най-близка или най-често употребявана правна форма в националното право. [Изм. 53]

3.  Правилата, приложими по отношение на ЕПГС съгласно настоящата директива, не засягат мерките, приети от държавите членки по причини, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за предпазване от риска от използване на сдруженията с нестопанска цел за злоупотреби и за осигуряване на прозрачност на определени движения на капитали, когато това се изисква от правото на Съюза или националното право, което е в съответствие с правото на Съюза, когато тези мерки са законово установени, са подходящи за постигането на преследваната цел, не надхвърлят строго необходимото и въздействието на тези мерки върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. Прилагането на тези мерки се основава на оценка на всеки отделен случай от компетентните органи на държавата членка. [Изм. 54]

4.  До [две години... [една година след влизането на настоящата директива в сила] и след консултация със заинтересованите лица, включително сдружения с нестопанска цел, всяка държава членка определя правната форма на сдруженията с нестопанска цел, които във вътрешния ѝ правен ред са най-близкис най-близка или най-често употребявана правна форма до ЕПГС съгласно параграф 2 от настоящия член, и уведомява Комисията и посочения в член 30 комитет за EПГС за това и за националните правила, които се прилагат за сдруженията с тази правна форма. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и комитета за EПГС за всякакви промени, настъпили по отношение на определените правни форми и на приложимите за тях правила. Държавите членки и Комисията осигуряват обществен достъп до предоставената информация, посочена в настоящия параграф. [Изм. 55]

4a.   Учредяването на EПГС, включително чрез преобразувания или сливания, както и преместване на седалище не се използват за подкопаване на правата на работниците или синдикалните права, представителството, консултациите или условията на труд, нито правата на кредиторите, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и национално право, както и в съответствие с колективните трудови договори. [Изм. 56]

Член 5

Правосубектност и правоспособност

1.  Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС придобива правосубектност и правоспособност при своята регистрация по реда на член 19. Всички държави членки признават правосубектността и правоспособността на ЕПГС, които са регистрирани в друга държава членка, без допълнителни процедури или оценки или без да изискват допълнителна регистрация. [Изм. 57]

2.  Държавите членки гарантират, че всяко ЕПГС има правото най-малко да сключва договори и извършва правни действия, да бъде страна по съдебни производства, да притежава движима и недвижима собственост, да извършва стопански дейности, да наема на работа персонал, да получава, да набира и да се разпорежда с дарения и други средства от всякакъв вид, произхождащи от всеки законен източникв съответствие с член 13, да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки и да кандидатства за публично финансиране. EПГС има право да прави това в съответствие с настоящата директива и без да е необходимо да се регистрира в държава членка, различна от държавата членка по произход, или да изпълнява допълнителни административни изисквания, различни от изискваните съгласно определената правна форма в съответствие с член 4, параграф 4. [Изм. 58]

Член 6

Устав

1.  С изключение на правилата, установени в параграф 2 от настоящия член и в членове 3, 7 и 8, държавата членка по произход не може да определя правила, ограничаващи правото на всяко EПГС да определя своя правилник за дейността, включително правила относно вътрешните структури за управление и ръководство, освен ако тези ограничителни правила:

а)  са предвидени със закон;

б)  са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес; както и [Изм. 59]

в)  са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на ограничителните разпоредби за ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 60]

2.  Държавите членки предвиждат, че в уставауставът на всяко ЕПГС трябва да се включисе представя в писмен вид, внася се в съответствие с формалните изисквания, приложими за юридическото лице, определено съгласно член 4, параграф 4 и включва следната информация: [Изм. 61]

а)  наименованието на ЕПГС;

б)  подробно описание на задачите му и, изявление за нестопанската му цел и описание на презграничното му измерение; [Изм. 62]

бa)   декларация, че ЕПГС ще зачита ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, в своите цели и при осъществяването на своите дейности; [Изм. 63]

в)  имената и адресите на учредителите, когато те са физически лица, и имената на законните представители и седалището на учредителите, когато те са юридически лица;

г)  когато даден учредител е юридическо лице – подробно описание или копие на устава му и подробно описание на нестопанската му цел; [Изм. 64]

д)  седалището и адреса на ЕПГС;

е)  активите на ЕПГС към момента на регистрацията му;

ж)  условията и реда за приемане, изключване и оттегляне на членове;

з)  правата и задълженията на членовете;

и)  разпоредбите, уреждащи състава, работата, правомощията и отговорностите на органа за вземане на решения и изпълнителния орган;

й)  разпоредбите, уреждащи броя, назначаването, освобождаването, правомощията и отговорностите на членовете на изпълнителния орган; [Изм. 65]

к)  изискванията относно мнозинството и кворума, приложими по отношение на органа за вземане на решения;

л)  редът за изменение на устава;

м)  срокът на съществуване на ЕПГС, ако е с ограничен срок;

н)  начинът за разпореждане с активите на ЕПГС в случай на прекратяване.; както и [Изм. 66]

нa)   датата на приемане на устава. [Изм. 67]

Член 7

Управление

1.  Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС трябва да има орган за вземане на решения и изпълнителен орган.

2.  Държавите членки предвиждат, че самоИзпълнителният орган на ЕПГС се състои от най-малко три лица, от които най-малко две лица са физически лица, които са граждани на Съюза или законно пребивават в Съюза, иили юридически лица с нестопанска цел, установени в Съюза, посредством представителите си, имат право да бъдат членове на изпълнителния орган на ЕПГС. Изпълнителният орган на ЕПГС се състои от най-малко три лица. [Изм. 68]

3.  Държавите членки предвиждат, че физически лица, които са осъдени за извършено особено тежко престъпление, не може да бъдат членове на изпълнителния орган или представители на юридическо лице, което е член на изпълнителния орган, в случай че участието на това лице в изпълнителния орган би представлявало заплаха за обществения ред. [Изм. 69]

Член 8

Членство

-1.   Независимо от критериите за учредяване на EПГС, посочени в член 3, параграф 1, критериите за членство в EПГС се уреждат от неговия устав. [Изм. 70]

1.  Държавите членки предвиждат, че всеки член на ЕПГСEПГС има право на един глас, освен ако EПГС не реши да позволи диференциация, включително чрез разграничаване между пълноправни членове, които могат да гласуват, и асоциирани членове, които не могат да гласуват. Във всички случаи всяко диференциране на правата на глас се посочва в устава. [Изм. 71]

2.  Държавите членки предвиждат, че членовете на ЕПГС не носят лична отговорност за действията или бездействията на ЕПГС.

Глава 2

Права и забранени ограничения

Член 9

Еднакво отношение

Всяка държава членка гарантира, че в никой аспект от дейността на ЕПГС отношението към тях не е по-неблагоприятно в сравнение с отношението към сдруженията с нестопанска цел в националното право, определени по силата на член 4, параграф 4.

Член 10

Недопускане на дискриминация

Държавите членки гарантират, че при прилагането на настоящата директива публичните органиЕПГС не са подложени на дискриминация и че националните законови, подзаконови и административни актове, уреждащи ЕПГС, не дискриминират никоя група или физическо лице на каквито и да било основания, като място на раждане, възраст, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, здравословно състояние, имиграционен статут или статут на пребиваване, генетични характеристики, език, национален, етнически или социален произход, политически или други възгледи, физическо увреждане или психични и поведенчески разстройства, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, раса, религия или убеждения или друго положение. [Изм. 72]

Член 11

Съдебен контрол

Държавите членки гарантират достъп до ефективни механизми за обжалване в съответствие с националното законодателство и предвиждат, че за всички решения на компетентните органи на тяхна територия, засягащи правата и задълженията на ЕПГС или правата и задълженията на други лица във връзка с дейността на ЕПГС, подлежат на действителен съдебен контролсе прилагат ефективни правни средства за защита, в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. [Изм. 73]

Член 12

Единствена регистрация

1.  Държавите членки предвиждат, че от ЕПГС се изисква да се регистрира еднократно. Регистрацията се извършва по реда на членове 18 и 19.

2.  Без да се засягат членове 9 – 11, държавите членки не изискват от регистрираните ЕПГС да подават декларация, да предоставят информация или да искат или получават разрешения за започване на определени дейности, освен ако тези изисквания: [Изм. 74]

а)  са предвидени със закон;

б)  са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес; както и [Изм. 75]

в)  са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на изискванията върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 76]

3.  Параграф 1 не се отнася до изискванията за подаване на декларация, за предоставяне на информация или за искане или получаване на разрешения за започване на определени дейности, които са предвидени в правни разпоредби на Съюза или в национални разпоредби за изпълнение на правни разпоредби на Съюза.

Член 13

Финансиране

1.  Държавите членки предвиждат всяко ЕПГС, независимо от държавата членка по регистрация, да има свободен и недискриминационен достъп до финансиране от публичен източник, в съответствие с общите принципи на правото на ЕС.

2.  Без да се засягат членове 9 – 11, държавите членки не налагат никакви ограничения по отношение на правото на ЕПГС да предоставя или получава финансиране, в т.ч. дарения, от всякакви законни източници, освен доколкото тези ограничения: [Изм. 77]

а)  са предвидени със закон;

б)  са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, или когато държавата членка може да докаже, че ЕПГС грубо и многократно нарушава чрез своите дейности ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС; както и [Изм. 78]

в)  са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на ограниченията върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 79]

Член 14

Предоставяне на услуги и търговия със стоки

1.  Държавите членки гарантират, че ЕПГС имат свободата да се установяват, да предоставят и получават услуги и да се ползват от свободното движение на стоки на вътрешния пазар в съответствие с правото на ЕС.

2.  Без да се засягат разпоредбите на други правни актове на Съюза, както и членове 9 – 11 от настоящата директива, държавите членки не налагат никакви ограничения на дейностите по параграф 1, освен ако тези ограничения: [Изм. 80]

а)  са предвидени със закон;

б)  са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес; както и [Изм. 81]

в)  са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на ограниченията върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 82]

Член 15

Забранени ограничения

Държавите членки гарантират, че по отношение на ЕПГС не се налага нито едно от следните изисквания:

а)  изисквания, основаващи се пряко или косвено на гражданство или място на пребиваване на физическите лица, които са членове на ЕПГС или на неговия изпълнителен орган, с изключение на предвиденото в настоящата директива;

б)  изискване за физическото присъствие на членовете на ЕПГС, на неговия изпълнителен орган или на неговия орган за вземане на решения по време на провеждане на заседанията, за да бъдат те законни;

в)  изискване централното му управление или основното му място на дейност да бъде в същата държава членка, в която е седалището му;

г)  изискване, при което приемащата държава членка обвързва признаването на ЕПГС, регистрирано в друга държава членка, с условие за взаимност по отношение на признаването на неговите ЕПГС в съответната друга държава членка;

д)  изискване, съгласно което ЕПГС трябва да е било регистрирано в държавата членка по произход за определен период от време, за да може да извършва дейност в приемащата държава членка;

е)  изискване за получаване на разрешение или одобрение от орган на държава членка като условие за получаване на дарения от източник в Съюза;

ж)  следните ограничения върху извършването на стопанска дейност, независимо дали редовно, или нередовно, освен ако такава забрана би позволила достъп на ЕПГС до различен преференциален статут: [Изм. 83]

i)  общи забрани за извършване на стопанска дейност;

ii)  разрешаване на ЕПГС да извършва стопанска дейност само ако тази дейност е свързана с целите, описани в неговия устав;

iii)  поставяне на изискване осъществяването на стопанска дейност да не е главната цел или дейност на EПГС;

жa)   ограничения или допълнителни изисквания по отношение на участието по въпроси от сферата на обществения дебат, независимо дали се провеждат редовно или нередовно. [Изм. 84]

Глава 3

Възникване и регистрация

Член 16

Възникване

1.  Държавите членки предвиждат, че ЕПГС възниква с регистрацията му.

2.  Държавите членки предвиждат, че ЕПГС трябва да има най-малко трима учредители.

3.  Държавите членки предвиждат, че учредителите трябва да изразят намерението си да учредят ЕПГС илиучредяването на ЕПГС се осъществява чрез писмено споразумение помежду си,между всички учредители или чрез споразумение, постигнато написмен протокол, който документира учредителното събрание на ЕПГС и записано в протокола; за целта това споразумение или този протокол трябва да бъдат, подписан е от всички учредители и е надлежно подписани от учредителитепроверен, ако в националното право се изисква това за юридическото лице, определено съгласно член 4, параграф 4. [Изм. 85]

Член 17

Преобразуване на сдруженияюридически лица с нестопанска цел в ЕПГС [Изм. 86]

1.  Държавите членки предвиждат, че сдружениятасъществуващите образувания с нестопанска цел, които са законно установени в Съюза, можедържава членка и отговарят на изискванията на настоящата директива, могат да се преобразуват в ЕПГС в рамките на същата държава членка. [Изм. 87]

2.  Държавите членки предвиждат, че всяко преобразуване трябва да бъде одобрено от органа за вземане на решения на преобразуващото се лице.

3.  Държавите членки предвиждат, че преобразуването не води до прекратяване на преобразуващото се сдружение с нестопанска цел или до загуба или прекъсване на правосубектността му.[Не се отнася до българския текст.]

4.  Държавите членки предвиждат, че всички активи и пасиви трябва да се прехвърлят на нововъзникналото ЕПГС.

5.  Държавите членки предвиждат, че преобразуването поражда действие от момента на регистрацията на нововъзникналото ЕПГС по реда на член 19.

6.  Държавите членки предвиждат, че вписването на сдружението с нестопанска цел, което се е преобразувало, се заличава от всички регистри.

Член 17a

Сливане на съществуващи образувания с нестопанска цел в ЕПГС

1.   Държавите членки гарантират, че две или повече съществуващи образувания с нестопанска цел, които са законно установени в една или повече държави членки, могат да се сливат в ЕПГС, когато:

a)   при прекратяване без ликвидация на едно или повече образувания с нестопанска цел прехвърлят всичките си активи и пасиви на друго съществуващо ЕПГС, което е придобиващото ЕПГС; или

б)   при прекратяване без ликвидация на едно или повече образувания с нестопанска цел прехвърлят всичките си активи и пасиви на EПГС, което то или те учредяват и което се превръща в новоучредено ЕПГС.

2.   Държавите членки предвиждат, че всяко сливане трябва да бъде одобрено от органите за вземане на решения на сливащото се образувание с нестопанска цел.

3.   Държавите членки предвиждат, че сливанията не водят до прекратяване или загуба или прекъсване на правосубектността на придобиващото ЕПГС и че правната приемственост не се засяга в случай на сливане, при което се учредява ново ЕПГС.

4.   Държавите членки предвиждат, че всички активи и пасиви трябва да се прехвърлят на придобиващото или новоучреденото ЕПГС, в зависимост от случая.

5.   Държавите членки предвиждат, че сливането поражда действие, в зависимост от случая, при регистрацията на новоучреденото ЕПГС в съответствие с член 19 или от датата, от която сделките на придобитите EПГС се третират за счетоводни цели като тези на придобиващото EПГС.

6.   Държавите членки предвиждат, че записаният капитал на сливащите се образувания с нестопанска цел, с изключение, евентуално, на придобиващото ЕПГС, се заличава от всички регистри. [Изм. 89]

Член 18

Заявление за регистрация

1.  Държавите членки предвиждат, че заявление за регистрация на ЕПГС се подава до компетентния орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да установи седалището си. Заявлението се подава в същата форма, която юридическото лице, определено съгласно член 4, параграф 4, трябва да използва и се придружава от посочените по-долу документи и информация, предоставени на официален език на упоменатата държава членка по произход или на друг език, разрешен съгласно нейното законодателство: [Изм. 90]

а)  наименованието на ЕПГС;

б)  устава на ЕПГС;

в)  пощенския адрес и предвиденото седалище, както и адреса на електронната поща; [Изм. 81]

г)  имената и адресите и всякаква друга информация, необходима в съответствие с приложимото национално законодателство за установяване на самоличността на лицата, упълномощени да представляват EТГС в отношенията с трети страни и в съдебни производства, както и сведение дали тези лица могат да го правят самостоятелно, или се изисква да действат заедно;

д)  писменото споразумение между учредителите или протокола от учредителното събрание, съдържащ такова споразумение, надлежно подписан(о) от учредителите, или решението за преобразуване по член 17 или решението за сливане по член 17а; [Изм. 92]

е)  декларация от членовете на изпълнителния орган, в която заявяват, че не са лишени от право на участие като членове на управителните органи на подобни сдружения с нестопанска цел или на търговски дружества.

Държавите членки не може да изискват други документи или информация, различни от изброените в настоящия параграф.

2.  Независимо от параграф 3 държавите членки предвиждат, че за целите на регистрацията заявлението се смята за пълно, когато съдържа документите и информацията по параграф 1.

3.  Като изключение от параграф 1, втората алинея държавите членки може да приемат правила, с които на компетентния орган се разрешава да изисква документи или информация като допълнение към посочените в параграф 1, чрез писмено решение, адресирано до лицето, което е упълномощено да представлява ЕПГС по член 18, параграф 1, буква г), като в решението се посочва надлежно обосновано опасение, че целите, описани в устава на EПГС, биха били в противоречие с правото на Съюза, включително с ценностите на Съюза, както са залегнали в член 2 от ДЕС, или с националните правни разпоредби, съответстващи на правото на Съюза. [Изм. 93]

4.  Държавите членки предвиждат, че заявленията за регистрация на ЕПГС, включително в случай на преобразувания и сливания, могат може да се подават онлайн. [Изм. 94]

Член 19

Ред за регистрация

1.  Държавите членки гарантират, че регистрацията на ЕПГС се извършва в рамките на 30 дни от подаването на пълното заявление и е в сила навсякъде в Съюза.

2.  Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка по произход уведомява незабавно компетентните органи на всички останали държави членки за всяка нова регистрация на ЕПГС.

3.  Когато информацията, предоставена за целите на регистрацията, е непълна или съдържа явни грешки, компетентният орган иска от ЕПГС да допълни или поправи тази информация в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която компетентният орган се е свързал с лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г).

4.  Независимо от параграф 1 от настоящия член държавите членки предвиждат, че при получаване на пълно заявление по параграф 1 от настоящия член компетентният орган проверява заявлението за регистрация на ЕПГС и го отхвърля само в следните случаи:

а)  когато заявлението не отговаря на изискванията по член 3;

б)  когато заявлението не е било допълнено или поправено в срока, определен в параграф 3 от настоящия член;

в)  когато не е било възможно да се провери самоличността на законните представители на ЕПГС или е било установено, че данните за самоличността им са подправени;

г)  когато компетентният орган – след като е взел решението по член 18, параграф 3 и е разгледал всички документи и цялата информация, представени в отговор на това решение – прецени, че целите, описани в устава на ЕПГС, биха били в противоречие с правото на Съюза, включително с ценностите на Съюза, както са залегнали в член 2 от ДФЕС, или с националните правни разпоредби, съответстващи на правото на Съюза; [Изм. 95]

д)  когато лице, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г), или член на изпълнителния орган е бил(о) осъден(о) за особено тежко престъпление и когато това може да представлява заплаха за обществения ред. В такива случаи на EПГС се предоставя разумен срок за коригиране на ситуацията. [Изм. 96]

Всяко решение, с което регистрацията се отказва, трябва да бъде в писмен вид, с надлежно изложение на мотивите и адресирано до лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г).

5.  Когато компетентният орган реши да отхвърли заявлението или не вземе решение в рамките на 30 дни от подаването на пълното заявление, държавите членки гарантират, че това решение или липсата на такова решение подлежи на действителен съдебен контрол.

5a.   Държавите членки публикуват процедурата за регистрация на единната цифрова платформа, създадена с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(19). [Изм. 97]

Член 20

Регистър

1.  Всяка държава членка създаваопределя национален регистър и компетентен публичен орган за целите на регистрацията на ЕПГС по реда на член 19 и информира Комисията за това. [Изм. 98]

2.  Държавите членки предвиждат, че следните документи и информация трябва да се съхраняват в регистъра и да бъдат актуални:

а)  уставът на ЕПГС;

аa)   годишните доклади на ЕПГС, изготвени в съответствие с националното право, приложимо за юридическото лице, определено в съответствие с член 4, параграф 4; [Изм. 99]

б)  копие на удостоверението за ЕПГС по член 21;

в)  имената и адресите и всякаква друга информация, необходима в съответствие с приложимите национални правни разпоредби за установяване на самоличността на лицата, упълномощени да представляват EТГС в отношенията с трети страни и в съдебни производства, както и сведение дали тези лица могат да го правят самостоятелно, или се изисква да действат заедно;

г)  ликвидацията и прекратяването на ЕПГС.

3.  Държавите членки предвиждат, че регистрираните ЕПГС трябва да уведомят компетентния орган на своята държава членка по произход относно промените в информацията, съхранявана в регистъра, в срок от 30 дни от настъпването на тези промени.

4.  Държавите членки предвиждат, че следната информация трябва да бъде обществено достъпна в онлайн версия на регистъра:

а)  удостоверението за ЕПГС по член 21;

б)  ликвидацията на ЕПГС;

в)  прекратяването на ЕПГС.

5.  Държавите членки предвиждат, че документите и информацията по параграф 4 трябва да бъдат обществено достъпни за не повече от 6 месеца следдо края на финансовата година следваща прекратяването на ЕПГС. [Изм. 100]

6.  Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва да се съхраняват в регистъра за не повече от 25 години след прекратяването на ЕПГС. [Изм. 101]

Член 21

Съдържание на удостоверението за ЕПГС

1.  Държавите членки предвиждат, че компетентните органи трябва да издадат удостоверението за ЕПГС в цифров вид и на хартиен носител в срок от 5 дни от регистрацията на ЕПГС. Държавите членки предвиждат, че удостоверението за ЕПГС се признава за доказателство за регистрацията на ЕПГС, за неговата правосубектност и правоспособност. Удостоверението за ЕПГС съдържа следната информация: [Изм. 102]

а)  единния регистрационен номер на ЕПГС и двубуквения код на държавата членка по произход;

б)  датата на регистрация на ЕПГС;

в)  датата на всяко преместване на седалището на ЕПГС;

г)  наименованието на ЕПГС;

д)  седалището и пощенския адрес, както и адреса на електронната поща на ЕПГС;

е)  целите на ЕПГС, установени в устава му.

2.  Когато бъдат уведомени от лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г), че информацията, изброена в параграф 1 от настоящия член, се е променила, държавите членки издават актуализирано удостоверение за ЕПГС в цифров вид и на хартиен носител в срок от 5 дни от уведомлението за тези промени.

3.  За да се улесни използването на удостоверението за ЕПГС във всички държави членки, да се хармонизира форматът му и да се намали административната тежест за компетентните органи на държавите членки и за ЕПГС, Комисията определя образец за удостоверението за ЕПГС и техническите изисквания към него посредством акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3029а, параграф 26. [Изм. 103]

Глава 4

Мобилност

Член 22

Преместване на седалището

1.  Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС има право да премести седалището си от една държава членка в друга.

2.  Държавите членки предвиждат, че преместването по параграф 1 не води до прекратяване на ЕПГС или до създаването на ново юридическо лице в държавата членка, в която се премества седалището. Държавите членки предвиждат, че преместването на седалището не засяга активите или пасивите на ЕПГС, съществуващи отпреди преместването, в т.ч. договорните условия, кредитите, правата и задълженията.

3.  Държавите членки предвиждат, че преместването поражда действие на датата на регистрация на ЕПГС в държавата членка по произход, в която се премества седалището.

4.  Като изключение от параграф 1 от настоящия член държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да премести седалището си, не разрешава преместването в следните случаи:

а)  когато ЕПГС не спазва изискванията по член 3, параграф 1, 2 или 3;

б)  когато е било взето решение по член 24, параграф 2 или когато е било издадено мотивирано известие по член 25, параграф 3;

в)  когато има неприключилоЕПГС е обявено в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност; [Изм. 104]

г)  когато лицата, упълномощени да представляват ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г), член на изпълнителния орган или самото ЕПГС, ако в националното законодателство е предвидена такава възможност, са обект на съдебно производство за особено тежко престъпление и когато това би представлявало опасност за обществения ред. В такива случаи, когато представителят или членът на изпълнителния орган е бил заменен или когато производството е приключило без осъдителна присъда, държаватав предишната държава членка по произходпредприема действия за преместване на седалището. [Изм. 105]

Член 23

Ред за преместване на седалището

1.  Без да се засягат разпоредбите в сила, които са по-благоприятни за наетите лица въз основа на националното право или правото на Съюза, държавите членки предвиждат, че наетите лица на ЕПГС, което желае да премести седалището си, трябва да бъдат осведомени за възможното преместване и да им бъде дадено право – своевременно, най-малко един месец преди извънредното заседаниезаседанието по параграф 2 – да прегледат проекторешението за одобряване на преместванетоискането за преместване на седалището по параграф 23 и да изразят своето мнение. [Изм. 106]

1a.   Държавите членки предвиждат подходяща система за защита на интересите на кредиторите, за да се гарантира, че кредиторите на ЕПГС, чиито вземания са съществували преди публикуването на искането за преместване, посочено в параграф 3а, могат да изискват от ЕПГС да им предостави подходящи гаранции. Предоставянето на такива гаранции се урежда от правото на държавата членка, в която е било седалището на ЕПГС преди преместването. Системата за защита на кредиторите, предвидена в съответствие с член 86й от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета(20), се прилага mutatis mutandis. [Изм. 107]

2.  Държавите членки предвиждат, че решението за преместването на седалището трябва да бъде прието отна заседание на органа за вземане на решения на ЕПГС на извънредно заседание. Това решение се взема с две трети от гласовете, представляващи поне половината от всички членове. [Изм. 108]

3.  Държавите членки предвиждат, че органът за вземане на решения на ЕПГС трябва да подаде искане за преместване на седалището до компетентния орган на държавата членка, в която желае да премести седалището си, и осведомява за това искане компетентния орган на своята държава членка по произход. Искането включва следното:

а)  решението на органа за вземане на решения на СПГС, с което се одобрява преместването;

б)  удостоверението за ЕПГС;

в)  предвиденият адрес и седалище на ЕПГС в държавата членка, в която се премества то;

г)  устава на ЕПГС, в който в съответните случаи се посочва новото му наименование;

д)  предложената дата на преместване;

е)  изявление, в което подробно се разясняват гаранциите за кредиторите и наетите лица, ако това е приложимо съгласнокоито ЕПГС е въвело в съответствие с правото на Съюза или, националното право и колективните трудови договори. [Изм. 109]

3a.   Държавите членки гарантират, че искането за преместване на седалището може да бъде подадено онлайн и че всяко искане се публикува на публично достъпен уебсайт. [Изм. 110]

4.  Държавите членки може да приемат правила, с които на компетентния орган на държавата членка, в която ЕПГС желае да премести седалището си, се разрешава да изисква документи или информация като допълнение към посочените в параграф 3, чрез писмено решение, адресирано до лицето, което е упълномощено да представлява ЕПГС по член 18, параграф 1, буква г), като в решението се посочва надлежно обосновано опасение, че целите, описани в устава на EПГС, биха били в противоречие с националното право на тази държава членка, когато тези документи или информация са необходими за разглеждане на въпроса.

5.  Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да премести седалището си, има правомощията да вземе решение по искането за преместване. Този компетентен орган има право да отхвърли искането само в следните случаи:

а)  когато изискванията по параграф 2 не са спазени;

б)  когато искането не съдържа всички елементи, изисквани по силата на параграф 3;

в)  когато е настъпил един от случаите по член 22, параграф 4;

г)  когато компетентният орган – след като е взел решение по реда на настоящия параграф и е разгледал всички документи и цялата информация, представени в отговор на това решение – прецени, че целите, описани в устава на ЕПГС, биха били в противоречие с националните правни разпоредби, съответстващи на правото на Съюза.

6.  Компетентният орган приема решението по параграф 5 от настоящия член в срок от 30 дни от получаването на искането за преместване на седалището по параграф 3.

7.  Независимо от разпоредбата в параграф 6 държавите членки предвиждат, че преместването трябва да се извърши в срок от 30 дни от подаването на пълно заявление.

8.  Когато информацията, предоставена за целите на преместването, е непълна или съдържа явни грешки, компетентният орган иска от ЕПГС да допълни или поправи тази информация в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която компетентният орган се е свързал с лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г).

9.  Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на новата държава членка по произход трябва да регистрира ЕПГС и да актуализира удостоверението за ЕПГС по отношение на сведенията, изброени в член 21, параграф 1.

10.  Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка по произход след преместването на седалището трябва незабавно да уведоми компетентните органи на останалите държави членки за това преместване. При получаване на уведомлението компетентният орган на предишната държава членка по произход заличава вписването на ЕПГС в регистъра.

Глава 5

Прекратяване

Член 24

Доброволно прекратяване

1.  Държавите членки предвиждат, че ЕПГС може да бъде прекратено единствено по решение на неговите членове и само в следните случаи:в съответствие с неговия устав. [Изм. 111]

а)   когато целта на ЕПГС бъде постигната; [Изм. 112]

б)   с изтичането на срока, за който е учредено; [Изм. 113]

в)   по всякаква друга причина в съответствие с устава му. [Изм. 114]

2.  Държавите членки предвиждат, че органът за вземане на решения на ЕПГС има право да вземе решение за прекратяване на ЕПГС единствено с две трети от гласовете, представляващи най-малко половината от всички членове, на извънредно заседание.

Държавите членки предвиждат, че при ликвидация на ЕПГС по член 28 компетентният орган заличава вписването на ЕПГС в регистъра само когато ликвидацията е приключена и относимата информация в IMI е актуализирана по съответния начин.

Член 25

Принудително прекратяване

1.  Като изключение от член 26, параграф 1 държавите членки предвиждат, че ЕПГС може да бъде прекратено принудително единствено от компетентния орган на държавата членка по произход при обстоятелствата и според условията, предвидени в настоящия член.

2.  Държавите членки можемогат да предвидят принудително прекратяване на ЕПГС, при условие че прекратяването се предхожда от оценка на риска, че е предвидено от закона, подходящо е за постигане на преследваната цел, не надхвърля строго необходимото и че прекратяването е пропорционално на преследваната цел и само въз основа на само по една от следните причини: [Изм. 115]

а)  неспазване от страна на ЕПГС на нестопанската му цел;

б)  сериозна заплаха за обществения ред или обществената сигурност, породена от дейността на ЕПГС; или [Изм. 116]

бa)   с тези дейности грубо и многократно се нарушават ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС; [Изм. 117]

в)  постановяване на присъда за особено тежко престъпление на ЕПГС или членовете на изпълнителния му орган., извършено в името, от името или в интерес на ЕПГС; или [Изм. 118]

вa)   присъда за тежко престъпление на член на изпълнителния орган за особено тежко престъпление, извършено след учредяването на ЕПГС, когато участието на такова лице в изпълнителния орган би представлявало заплаха за обществения ред. [Изм. 119]

3.  Когато компетентният орган се опасява, че съществува една от причините по параграф 2 от настоящия член, той изпраща до ЕПГС подробно мотивирано известие в писмен вид, в което изразява опасенията си и му дава разумен срок за отговор на тези опасения, както и за коригиране на ситуацията. [Изм. 120]

4.  Държавите членки предвиждат, че когато компетентният орган – след като надлежно е разгледал отговорите на ЕПГС съгласно параграф 3 от настоящия член – прецени, че ЕПГС трябва да бъде прекратено, защото съществуването на една от причините по параграф 32 от настоящия член е било потвърдено и това не е било коригирано, той приема писмено решение за тази цел, което официално се предоставя на ЕПГС. Решение за прекратяване на ЕПГС може да се вземе само когато няма по-малко ограничителни мерки, с които да може да се преодолеят опасенията на компетентния орган. [Изм. 121]

5.  Държавите членки предвиждат, че решението по параграф 4 от настоящия член трябва да съдържа надлежно изложение на мотивите и включва подробна писмена обосновка, потвърдена чрез съдебно решение, когато е приложимо, в съответствие с националното право и да подлежи на действителен и независим съдебен контрол в съответствие с член 11, и да не поражда действие преди приключването на производството за съдебен контрол. [Изм. 122]

6.  Държавите членки предвиждат, че компетентният орган трябва да осведоми ЕПГС за решението си и своевременно да заличи вписването му от регистъра само след като решението по параграф 4 е породило действие и след като ликвидацията на ЕПГС по член 26 е била приключена. Компетентният орган уведомява компетентните органи на държавите членки за относимата информация.

Член 26

Ликвидация при прекратяване

1.  Държавите членки предвиждат, че прекратяването на ЕПГС по реда на членове 24 и 25 води до неговата ликвидация.

2.  Държавите членки предвиждат, че всички активи на прекратеното ЕПГС, останали след удовлетворяване на финансовите интереси на евентуалните кредитори, се прехвърлят на юридическо лице с нестопанска цел, извършващо дейност, подобна на дейносттаедна от дейностите на прекратеното ЕПГС, или че активите се прехвърлят на местен орган на властта, който е длъжен да ги използва за дейност или за постигането на цел, подобна на дейността, осъществяванаедна от дейностите или целите, осъществявани от прекратеното ЕПГС. [Изм. 123]

Глава 6

Прилагане и административно сътрудничество

Член 27

Компетентни органи

1.  Всяка държава членка определя компетентен орган (наричан „компетентният орган“), който да отговаря за прилагането на и надзора съгласно настоящата директива. [Изм. 124]

2.  Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията на компетентните органи, определени съгласно параграф 1. Комисията публикува списък с определените компетентни органи на публично достъпен уебсайт и го актуализира, когато е уместно. [Изм. 125]

3.  Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията и задачите на другите компетентни органи, които са създадени или определени за целите на националните правила, приложими за вида сдружения с нестопанска цел, коитоюридическото лице във вътрешния правен ред на съответната държава членка са най-близки до ЕПГС и които, така както са определени като такива по реда на член 4, параграф 4, ако е приложимо. [Изм. 126]

Член 28

Административно сътрудничество

1.  Компетентните органи на държавите членки си сътрудничат и си оказват взаимна помощ по ефективен и ефикасен начин във връзка с прилагането на разпоредбите на настоящата директива.

2.  Административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи по членове 17 и 18, член 19, параграфи 2 и 4, член 23, параграфи 5, 6 и 7, член 24, параграф 3, член 25, параграф 6 и член 27 се осъществяват по реда на Регламент (ЕС) № 1024/2012.

3.  Държавите членки предвиждат, че записваната в IMI информация се актуализира редовно, и се осведомяват взаимно за промените в предишната информация, съобщена по реда на Регламент (ЕС) № 1024/2012.

Член 29

Докладване и преглед

-1.   На годишна основа държавите членки споделят с Комисията и комитета на EПГС, посочен в член 30, доколкото е възможно чрез цифрови инструменти, списък на ЕПГС, регистрирани на тяхна територия, обобщени данни за тези ЕПГС, както и информация по отношение на:

a)   всички мерки, приети или актуализирани от държавите членки на основания, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за предотвратяване на риска от злоупотреба със сдружения с нестопанска цел и за гарантиране на прозрачност по отношение на някои движения на капитали, както е посочено в член 4, параграф 3,

б)   национални правила, ограничаващи правото на EПГС да определя своя правилник за дейността, както е посочено в член 6, параграф 1,

в)   случаи, в които на ЕПГС са наложени допълнителни изисквания за регистрация в съответствие с член 12, параграф 2,

г)   случаи, в които на EПГС са наложени ограничения върху финансирането в съответствие с член 13, параграф 2,

д)   случаи, в които на EПГС са наложени ограничения върху предоставянето на услуги и търговията със стоки в съответствие с член 14, параграф 2,

е)   случаи, в които са поискани допълнителни документи или информация в съответствие с член 18, параграф 3,

ж)   случаи, в които е отказана регистрация в съответствие с член 19, параграф 4,

з)   случаите, в които преместването на седалището е било отказано в съответствие с член 22, параграф 4 или член 23, параграф 5, и

и)   случаи на принудително прекратяване в съответствие с член 27.

Комисията публикува списъка на всички регистрирани ЕПГС на публично достъпен уебсайт. [Изм. 128]

1.  В срок до [седемпет години след крайния срок за транспониране] и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно транспонирането и прилагането на настоящата директива. За тази цел Комисията може да поиска от държавите членки да споделят, доколкото е възможно чрез цифрови инструменти, обобщени данни за ЕПГС, регистрирани на тяхната територия.Докладът се предшества от консултация със съответните заинтересовани страни, включително ЕПГС и други съответни организации с нестопанска цел, и включва по-специално: [Изм. 129]

a)   преглед на броя и географското разпределение на ЕПГС в ЕС; [Изм. 130]

б)   оценка на адекватността и ефективността на директивата с оглед на преследваните цели, включително оценка на въздействието на настоящата директива върху функционирането на вътрешния пазар; [Изм. 131]

в)   оценка на съответните правни, технически и икономически промени, засягащи сдруженията с нестопанска цел; и [Изм. 132]

г)   оценка на възможните ползи и осъществимостта на хармонизирането на равнището на Съюза на изискванията за прозрачност и признаването и предоставянето на статут в обществена полза, по-специално на ЕПГС. [Изм. 133]

По целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на настоящата директива. [Изм. 134]

Член 29a

Комитет за EПГС

1.   Комисията се подпомага от комитет, наречен комитет за ЕПГС. Този комитет е комитет по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Комитетът изготвя свой процедурен правилник и приема и организира свои собствени оперативни договорености.

2.   Комитетът наблюдава прилагането на настоящата директива, по-специално по отношение на разпоредбите, които се позовават на член 29, параграф -1. Той насърчава обмена на информация, опит и най-добри практики, както и координацията на подходите на политиката между националните правителства, компетентните органи и Комисията.

3.   Комитетът може да изготвя доклади, да изготвя становища, да разработва насоки или да извършва други задачи в рамките на своите правомощия и при необходимост поддържа редовни контакти и обмен с други съответни органи и комитети, както и със съответните заинтересовани страни.

4.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

5.   Комисията ежегодно информира Съвета и Европейския парламент за работата на комитета. [Изм. 135]

Глава 7

Заключителни разпоредби

Член 30

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. [Изм. 136]

Член 31

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват, включително онлайн, законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до [21 години от влизането ѝ в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. [Изм. 137]

1a.   Държавите членки предоставят информация на организациите с нестопанска цел, установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, и се консултират с тях преди и по време на транспонирането и прилагането на разпоредбите на настоящата директива, както и при преразглеждането на съответните национални разпоредби. [Изм. 138]

2.  Когато държавите членки приемат тези разпоредби, съгласно параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. [Изм. 139]

3.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 32

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 33

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в … на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C, C/2024/4061, 12.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/4061/oj. (2) Устав за европейски трансгранични асоциации и организации с нестопанска цел. Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел (2020/2026(INL)) (2022/C 342/17) (OВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 225). (3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“, COM(2021) 778 final. (4) Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2022 г. относно плана за действие на ЕС за социалната икономика (2021/2179(INI)). (5) Предложение за Препоръка на Съвета относно разработването на рамкови условия за социалната икономика COM(2023) 316 final. (6) Работен документ на службите на Комисията: „Относими уредби за данъчно облагане на субектите на социалната икономика“, SWD(2023) 211 final. (7) Работен документ на службите на Комисията, „Недискриминационно данъчно облагане на благотворителните организации и техните дарители: принципи, извлечени от съдебната практика на ЕС“, SWD(2023) 212 final. (8) Решение на Съда от 10 юни 2020 г., Комисия/Унгария, C-78/18, ECLI:EU:C:2020:476. (9) Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1). (10) Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22). (11) Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36). (12) COM(2022)720. (13) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). (14) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39). (15) Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1). (16) Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност – Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно представителството на служителите (OJ L 80, 23.3.2002 г., стр. 39). (17) Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 19). (18) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). (19) *Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1). (20) *Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46).