Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (COM(2022)0457 – C9-0309/2022 – 2022/0277(COD))
(Обикновена законодателна процедура – първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0457),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0309/2022),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид мотивираните становища, внесени от Парламента на Кралство Дания, Бундесрата на Федерална република Германия, Сената на Френската република и Държавното събрание на Унгария в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се посочва, че проектът за законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2022 г.(1),
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 март 2023 г.(2),
– като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 19 януари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,
– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0264/2023),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите)
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1083.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза (COM(2021)0206 – C9-0146/2021 – 2021/0106(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2021)0206),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 16 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0146/2021),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейската централна банка от 29 декември 2021 г.(1),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 септември 2021 г.(2),
— като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 2 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, проведени съгласно член 58 от Правилника за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0188/2023),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект)
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1689.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове, както и на директиви (ЕС) 2015/2302, (ЕС) 2019/2161 и (ЕС) 2020/1828 (COM(2023)0649 – C9-0384/2023 – 2023/0376(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0649),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0384/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 февруари 2024 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по транспорт и туризъм,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0060/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове, както и на директиви (ЕС) 2015/2302, (ЕС) 2019/2161 и (ЕС) 2020/1828
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(2) беше приета с цел да се гарантира, че потребителите в рамките на Съюза имат достъп до висококачествени процедури за алтернативно решаване на спорове (АРС) за решаване на договорните спорове, произтичащи от продажбата на стоки или предоставянето на услуги от установени в Съюза търговци на потребители, пребиваващи в Съюза. В нея се предвижда наличието на процедури за АРС за всички видове потребителски спорове на национално равнище и трансгранични потребителски спорове в рамките на Съюза, като се гарантира, че процедурите за АРС отговарят на минималните стандарти за качество. С нея се въвежда изискване за държавите членки да наблюдават работата на структурите за АРС. За да се повиши осведомеността на потребителите и да се насърчи използването на АРС, в директивата също така се предвижда, че от търговците следва да се изисква да информират своите потребители за възможността да уредят спора си по извънсъдебен път чрез процедури за АРС.
(2) През 2019 г. Комисията прие доклад относно прилагането на Директива 2013/11/ЕС и на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета(3), в който се посочва, че Директива 2013/11/ЕС е довела до увеличаване на покритието на потребителските пазари в целия Съюз с качествени структури за АРС. В доклада обаче се посочва също, че в някои сектори и държави членки използването на процедурите за АРС от страна на потребителите и предприятията изостава. Една от причините за това е ниското равнище на осведоменост на търговците и потребителите относно тези процедури в държавите членки, в които те са въведени едва отскоро. Друга причина е липсата на доверие у потребителите и търговците в нерегулираните структури за АРС. От данните, предоставени от националните компетентни органи в началото на 2022 г., както и от извършената през 2023 г. оценка на прилагането на Директива 2013/11/ЕС е видно, че използването е останало относително стабилно (с изключение на леко увеличение на случаите, свързано с пандемията от COVID-19). Повечето заинтересовани страни, с които бяха проведени консултации в контекста на тази оценка, потвърдиха, че липсата на осведоменост и разбиране за процедурите за АРС от страна на потребителите, слабото участие на търговците, пропуските в обхвата на АРС в някои държави членки, високите разходи и сложните национални процедури за АРС, както и различията в правомощията на структурите за АРС са често срещани фактори, които възпрепятстват използването на процедурите за АРС. При трансграничното АРС съществуват допълнителни пречки, като езика, липсата на познания по приложимото право, както и специфични трудности при достъпа за уязвимите потребители.
(2a) За да се разгърне пълният ѝ потенциал и да се постигнат резултати за потребителите, настоящата директива следва да изисква участието на въздушните превозвачи, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 261/2004, да бъде задължително, при условие че това не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Причината за това е, че в редица проучвания се подчертава големият брой жалби на потребители в сектора на транспорта и туризма, особено в областта на правата на пътниците във въздушния транспорт. [Изм. 1]
(2б) Структурите за АРС следва да предоставят на компетентните органи списък на търговците, които системно и неправомерно отказват да се съобразяват с резултатите от процедурите за АРС. Освен това държавите членки следва да гарантират, че когато не се съобразяват с резултата от процедура за АРС, от търговците се изисква да предоставят на другите страни по процедурата за АРС писмено обяснение. [Изм. 2]
(3) Тъй като поне две от пет онлайн трансакции, извършени от потребители, пребиваващи в Съюза, са с търговци, установени в трети държави, обхватът на Директива 2013/11/ЕС следва да бъде разширен, за да се даде възможност на търговците от трети държави, които желаят да участват в процедура за АРС, да го направят. Никакви процедурни пречки не следва да възпрепятстват потребителите, пребиваващи в Съюза, да решават спорове срещу търговци, независимо от тяхното място на установяване, ако търговците приемат да следват процедура за АРС чрез структура за АРС, установена в държава членка. В съответствие с приложимото право на Съюза потребителят следва да може да започне процедура в държавата членка, в която пребивава. Следва да не е възможен достъп до процедури за АРС в държава членка, в която нито потребителят пребивава, нито търговецът е установен. [Изм. 3]
(4) Сложността на потребителските спорове претърпя значителни изменения след приемането на Директива 2013/11/ЕС. Цифровизацията на стоките и услугите, нарастващото значение на електронната търговия и цифровата реклама при сключването на потребителски договори доведоха до увеличаване на броя на потребителите, изложени на подвеждаща онлайн информация и манипулативни интерфейси, които не им позволяват да вземат информирани решения за покупка. Поради това е необходимо да се поясни, че договорните спорове, произтичащи от продажбата на стоки или услуги, включват цифровото съдържание и цифровите услуги, и да се разшири приложното поле на Директива 2013/11/ЕС отвъд тези спорове, така че потребителите да могат също така да търсят обезщетение за практики, които им причиняват вреди на преддоговорен етап, независимо далипри условие че по-късно се обвързват с договор, или на следдоговорен етап. [Изм. 4]
(5) Освен това Директива 2013/11/ЕС следва да обхваща и правата на потребителите, произтичащи от законодателството на Съюза, което урежда отношенията между потребители и търговци, когато не съществуват отношения от договорен характер, по отношение на правото на достъп и заплащане за стоки и услуги, без дискриминация въз основа на гражданството, местопребиваването или мястото на установяване, както е предвидено в членове 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета(4), или на каквото и да е основание, както е посочено в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; правото на откриване и прехвърляне на банкови сметки, както е предвидено в членове 9, 10, 11 и 16 от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(5), и на недискриминация, както е предвидено в член 15 от посочената директива; правото на получаване на прозрачна информация относно условията за таксуване на дребно за повиквания и SMS съобщения при роуминг, както е предвидено в членове 13, 14 и 15 от Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета(6), правото на прозрачност при ценообразуването на въздухоплавателните тарифи и такси, предвидено в член 23 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета(7). Поради това следва да се предвиди, че споровете, които възникват във връзка с такива категории права на потребителите, могат да се разглеждат в рамките на процедури за АРС. [Изм. 5]
(5a) Държавите членки следва да вземат под внимание препоръката на Комисията от 17 октомври 2023 г. относно изискванията за качество на процедурите за решаване на спорове, предлагани от онлайн места за търговия и търговски сдружения на Съюза. Комисията следва да бъде насърчена да допълни настоящата директива с регламент относно изискванията за качество на процедурите за решаване на спорове, предлагани от онлайн места за търговия и търговски сдружения на Съюза. [Изм. 6]
(6) Държавите членки следва да имат правото да прилагат процедури за АРС и по отношение на спорове, свързани с други извъндоговорни права, произтичащи от правото на Съюза, включително правата, произтичащи от членове 101 и 102 от ДФЕС, или правата на ползвателите, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета(8). Това не засяга прилагането на тези правила от страна на публичните органи.
(7) Когато възникне спор между доставчик на онлайн платформа и получател на тази услуга във връзка с дейностите на този доставчик по модериране на незаконно или вредно съдържание на неговата платформа, по отношение на този спор се прилага член 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета(9) относно извънсъдебното уреждане на спорове в съответствие с член 2, параграф 4 от посочения регламент, като се има предвид, че в него се определят по-подробни правила във връзка с такива спорове.
(8) Определенията за „спор на национално равнище“ и „трансграничен спор“ следва да бъдат съответно адаптирани, за да се отрази разширяването на обхвата на Директива 2013/11/ЕС.
(9) За да се гарантира, че процедурите за АРС са подходящи за цифровата ера, в която комуникацията се осъществява онлайн, включително в трансграничен контекст, е необходимо да се гарантират бързи и справедливи процеси за всички потребители. Държавите членки следва да гарантират, че установените на тяхна територия структури за АРС са компетентни да осигуряват процедури за решаване на спорове между търговци, установени извън Съюза, и потребители, пребиваващи на тяхна територия.
(10) Държавите членки следва да гарантират, че АРС осигурява възможност за потребителите при поискване да започват и следват процедури за АРС и офлайн. Следва да се гарантира също така, че когато се предоставят цифрови инструменти, те могат да се използват от всички потребители, включително уязвимите потребители или тези с различно равнище на цифрова грамотност. Държавите членки следва да гарантират, че при поискване страните по споровете, по-специално потребителите, винаги имат достъп до преразглеждане на автоматизираните процедури от физическо лице, което следва да бъде независимо и безпристрастно. [Изм. 7]
(10a) За да се повиши доверието на потребителите и търговците и да се увеличи участието им в процедурите за АРС, от основно значение е да се гарантира, че функционирането и работата на структурите за АРС са с добро качество. В този смисъл експертният опит и знанията на персонала на структурата за АРС следва да бъдат редовно осъвременявани. Ето защо структурите за АРС следва да предоставят редовно обучение на физическите лица, отговарящи за процедурите за АРС, за да се гарантира, че техните знания се осъвременяват непрекъснато. [Изм. 8]
(11) Държавите членки следва също така да създадат възможност структурите за АРС, разполагащи с достатъчно знания, да обединяват подобни случаи срещу конкретен търговец, когато физическите лица, отговарящи за процедурите за АРС, притежават достатъчно знания и експертен опит, за да се справят със случая. Това ще спомогне да се направят резултатите от АРС последователни по отношение на потребителите, изложени на същата незаконна практика, и по-рентабилни за структурите за АРС и за търговците. Потребителите следва да бъдат съответно информирани и да имат възможност да откажат обединяването на споровете си. [Изм. 9]
(12) Държавите членки следва също така да не допускат въвеждането на непропорционални правила по отношение на причините, на които дадена структура за АРС може да се позове, за да откаже разглеждането на спор, като например задължението да се използва системата на дружеството за пренасочване след първи отрицателен контакт със службата за разглеждане на жалби или задължението да се докаже, че е установен контакт с конкретна част от следпродажбеното обслужване на дружеството.
(13) Съгласно Директива 2013/11/ЕС държавите членки могат да въвеждат национално законодателство, което да направи задължително участието на търговците в АРС в сектори, които държавите считат за подходящи, в допълнение към секторното законодателство на Съюза, в което се предвижда задължително участие на търговците в АРС. За да се насърчи участието на търговците в процедурите за АРС и да се осигурят надлежни и бързи процедури за АРС, от търговците следва да се изисква, особено в случаите, когато тяхното участие не е задължително, да отговарят в рамките на определен срок, който не следва да надвишава 15 работни дни, на отправените от структурите за АРС запитвания относно това дали възнамеряват да участват в предложената процедура. Удължаване на този срок може да бъде предоставено за сложни спорове или в резултат на извънредни обстоятелства, като например период на висока активност или външна криза. [Изм. 10]
(13a) С цел да се гарантира, че потребителите могат да разчитат на пълна независимост и безпристрастност, както е предвидено в настоящата директива, при взаимоотношенията си с различните видове структури за АРС, включително такива, в които физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изключително от отделните търговци, често наричани също „вътрешни“ структури за АРС, тези структури за АРС следва да имат достъп само до данни, свързани единствено със случая и изрично предоставени от търговеца или потребителя. [Изм. 11]
(14) За да се облекчат изискванията за предоставяне на информация и докладване и за да се спестят разходи за структурите за АРС, националните компетентни органи и търговците, изискванията за докладване и информация следва да бъдат опростени, а обемът от информация, която структурите за АРС предоставят на компетентните органи, следва да бъде намален. [Изм. 12]
(14a) За предпочитане е процедурите за АРС да бъдат безплатни за потребителя. В случай че бъдат начислени разходи, то те не следва да надхвърлят символична такса. Освен това, за да бъдат процедурите за АРС по-достъпни и привлекателни за потребителите, тези такси следва да подлежат на възстановяване. Важно е да се уточни, че е необходимо такова възстановяване на разходите да се извършва от държавите членки при пълно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, а не от други субекти, като например другата страна в процедурата за АРС. [Изм. 13]
(14б) В много държави членки потребителите все още не са достатъчно информирани за съществуването на структурите за АРС и предлаганите от тях услуги. За да се повиши осведомеността на потребителите относно структурите за АРС и търговците, участващи в процедури за АРС, търговците следва да предоставят информация за АРС по ясен, видим, разбираем и леснодостъпен начин. Когато търговецът има уебсайт, той следва да представи на него информацията. Търговците следва също така да предоставят такава информация в общите си условия и в издаваните от тях фактури. За да се улесни комуникацията, търговците следва да предоставят електронен адрес, който позволява на потребителите да се свързват с тях, включително за целите на процедурите за АРС. [Изм. 14]
(14в) Бързото сътрудничество между различните участници в прилагането на правата на потребителите е от решаващо значение за гарантиране на цялостната последователност и съгласуваност на системата за правоприлагане в областта на защитата на потребителите. В случаите, когато до знанието на структурите за АРС е била сведена нелоялна търговска практика, тези структури следва да докладват на своите национални компетентни органи или на организация на потребителите, ако имат основателни причини да подозират, че е била използвана нелоялна търговска практика и условия. [Изм. 15]
(15) С цел предоставяне на ефективна помощ на потребителите и търговците при трансгранични спорове е необходимо да се гарантира, че държавите членки създават звена за контакт за АРС с ясно определени задачи. Европейските потребителски центрове са в добра позиция да изпълняват такива задачи, тъй като са специализирани в предоставянето на помощ на потребителите по въпроси, свързани с техните трансгранични покупки, но държавите членки следва да могат да избират и други органи със съответен експертен опит. Държавите членки следва да съобщят определените звена за контакт за АРС следва да бъдат съобщени на Комисията и да гарантират, че те разполагат с подходящи бюджетни и човешки ресурси. Потребителите следва да имат право да извършват трансгранична процедура за АРС на официален език на държавата членка, в която пребивават. [Изм. 16]
(15a) За да се гарантира процесуална почтеност, потребителите, участващи в трансгранични спорове, следва да се обръщат към звеното за контакт за АРС, определено от местопребиваването на потребителя, като по този начин се обезсърчава избирателният подбор на звена за контакт за АРС за удобство или изгодни резултати. [Изм. 17]
(15б) При трансгранични спорове структурите за АРС следва да използват правото на Съюза като отправна точка за разрешаването на споровете. Независимо от това, както при вътрешни, така и при трансгранични спорове, структурите за АРС следва винаги да вземат предвид средствата за защита, налични в Съюза, и приложимото национално право. [Изм. 18]
(16) Въпреки факта, че процедурите за АРС са замислени да бъдат прости, потребителите могат да получават помощ от трето лице по свой избор в хода на процедурите за АРС. Държавите членки следва да гарантират, че подобна помощ се предоставя добросъвестно, за да се създадат условия за справедлива процедура и пълна прозрачност, по-специално по отношение на евентуалните такси, изисквани в замяна на помощта. Освен това държавите членки се насърчават да обхванат и микропредприятията и самостоятелно заетите лица, като им предоставят предимствата на потребителските системи за АРС, за да се гарантира, че тези предприятия имат достъп до евтини и качествени системи за алтернативно решаване на спорове при уреждането на договорни спорове. [Изм. 19]
(16a) Не всички структури за АРС имат експертните познания да се справят с извъндоговорни въпроси, по-специално нелоялни търговски практики и условия. Поради това процедурите на структурите за АРС в тази област следва да бъдат ограничени до нелоялни търговски практики и условия с личен обхват и следователно да обхващат само въпроси, при които щети или загуби, материални или нематериални, са настъпили директно за потребителя. Освен това само структурите за АРС, които могат да демонстрират необходимите експертни познания в съответната област, обхващаща съответния икономически сектор в неговата цялост, като например секторен омбудсман, следва да бъдат упълномощени да предприемат такива процедури. Структурите за АРС понякога избират да се отклонят от строгите законови разпоредби, за да основат своите решения на принципите на справедливост. Това означава, че структурите за АРС могат да изберат решения, които по тяхна преценка съответстват на усещането за това какво е морално или етично правилно в конкретна ситуация, като се отклоняват от стриктното спазване на законовите разпоредби. Използването на принципите на справедливост обаче не следва да бъде приемливо, когато става въпрос за нелоялни търговски практики, които не подлежат на компромиси или медиирани резултати, тъй като засягат обществения ред и основите на защитата на потребителите. [Изм. 20]
(16б) Средствата, използвани от организациите на потребителите и сдруженията на търговците за публично оповестяване на изготвяния от Комисията списък на структурите за АРС могат да включват съответни предавания, свързани със защитата на потребителите и техните права. [Изм. 21]
(17) За да се гарантира, че потребителите могат лесно да намерят подходяща структура за АРС, особено в трансграничен контекст, Комисията следва да разработи и поддържа цифров интерактивен инструмент, който да предоставя информация за основните характеристики на структурите за АРС, практическа информация за това как да се възползват от процедурите за АРС в трансграничен контекст, както и връзки към уебстраниците на структурите за АРС, за които Комисията е уведомена, позволяващи потребителите да бъдат насочвани към компетентен орган, който да разреши техните спорове. Когато това е целесъобразно, Комисията следва да осигури координация между този цифров интерактивен инструмент и други цифрови инструменти на ЕС и национални цифрови инструменти. [Изм. 22]
(18) Поради това Директива 2013/11/ЕС следва да бъде съответно изменена.
(19) Тъй като Регламент (ЕС) № 524/2013 трябва да бъде отменен с отделен акт, вследствие на тази отмяна е необходимо също така да се изменят директиви (ЕС) 2015/2302(10), (ЕС) 2019/2161(11) и (ЕС) 2020/1828(12) на Европейския парламент и на Съвета,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Изменения на Директива 2013/11/ЕС
Директива 2013/11/ЕС се изменя, както следва:
-1. Член 1 се заменя със следното:"
„Член 1
Предмет
Целта на настоящата директива е да допринесе чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите за правилното функциониране на вътрешния пазар, като гарантира, че потребителите могат по желание да подават жалби срещу търговци до структури, предлагащи безпристрастни, прозрачни, ефективни, независими, бързи и справедливи процедури за алтернативно решаване на спорове.
Участието на въздушните превозвачи, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 261/2004, в процедурите за АРС е задължително, без да се засяга правото на страните на достъп до съдебната система.
Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, които налагат задължителното участие в подобни процедури в икономически сектори, различни от посочените в алинея втора, при условие че това законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.“ [Изм. 23]
"
1. В член 2 параграф 1 се заменя със следното:"
„1. Настоящата директива се прилага по отношение на процедурите за извънсъдебно решаване на спорове между потребители, пребиваващи в Съюза, и търговци, предлагащи стоки или услуги, включително цифрово съдържание и цифрови услуги, на тези потребители, чрез намесата на структура за АРС, която предлага или налага решение или събира заедно страните с цел да улесни намирането на решение по взаимно съгласие относно едно от следните:
а)
договорни задължения, произтичащи от договори за продажба, включително за предоставяне на цифрово съдържание, или договори за услуги;, включително преддоговорни и следдоговорни задължения, и по-специално във връзка с:
i)
нелоялните търговски практики и условия;
ii)
преддоговорната информация;
iii)
правата на пътниците и пътуващите;
iv)
средствата за правна защита в случай на несъответствие на продукти и цифрово съдържание; както и
v)
достъпа до доставки; [Изм. 24]
б)
права на потребителите, приложими при извъндоговорни и преддоговорни ситуации, които са предвидени в правото на Съюза относно: [Изм. 25]
i)
нелоялните търговски практики и условия,недискриминацията въз основа на гражданство или местопребиваване; [Изм. 26]
ii)
задължителната преддоговорна информация,достъпа до услуги; [Изм. 27]
iii)
недискриминацията въз основа на гражданство или местопребиваване,правото на смяна на доставчика; както и [Изм. 28]
iv)
достъпа до услуги и доставкинелоялните търговски практики, които не попадат в обхвата на буква а), подточка i), при условие че:
1)
структурата за АРС е структура със секторно покритие с необходимите познания относно нелоялните търговски практики;
2)
структурата за АРС разполага с подходящи ресурси и финансиране;
3)
нелоялната практика е довела до материални или нематериални вреди за потребителя; както и
4)
структурата прилага приложимото право, когато се занимава с нелоялни търговски практики. [Изм. 29]
v)
средствата за правна защита в случай на несъответствие на продукти и цифрово съдържание, [Изм. 30]
vi)
правото на смяна на доставчика, и [Изм. 31]
vii)
правата на пътниците и пътуващите. [Изм. 32]
Държавите членки могат да прилагат предвидените в настоящата директива процедури за АРС и за категории спорове, различни от изброените в първа алинея, буква б).“
"
2. В член 4, параграф 1 букви д) и е) се заменят със следното:"
„д) „спор на национално равнище“ означава спор между потребител и търговец, свързан с договорни задължения и/или права на потребителите, предвидени в правото на Съюза, както е посочено в член 2, параграф 1, когато потребителят пребивава в същата държава членка, в която е установен търговецът;
е)
„трансграничен спор“ означава спор между потребител и търговец, свързан с договорни задължения и/или права на потребителите, предвидени в актовете на Съюза, както е посочено в член 2, параграф 1, когато потребителят пребивава в държава членка, различна от държавата членка, в която е установен търговецът, или когато потребителят пребивава в държава членка, а търговецът е установен извън Съюза;“
"
2a. В член 4 се вмъква следната буква:"
„a)„нелоялна търговска практика“ означава всяка подвеждаща търговска практика по смисъла на приложение I към Директива 2005/29/ЕО.“ [Изм. 33]
"
3. Член 5 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното:"
„1. Държавите членки улесняват достъпа на потребителите до процедури за АРС и гарантират, че споровете, които попадат в обхвата на настоящата директива и в които участва търговец, установен на тяхна съответна територия, или търговец, който не е установен на територията на никоя държава членка, но предлага стоки или услуги, включително цифрово съдържание и цифрови услуги, на потребители, пребиваващи на съответната си територия, могат да бъдат отнесени до структура за АРС, отговаряща на изискванията, посочени в настоящата директива.; Държавите членки могат да улеснят достъпа на самостоятелно заетите лица или микропредприятията до процедурите за АРС.“ [Изм. 34]
"
б) в параграф 2 букви а)—г) се заменят със следното:"
„-a)поддържат актуален уебсайт, който предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС; [Изм. 35]
a)
гарантират, че потребителите могат да подават жалби и необходимите подкрепящи документи онлайн по проследим начин и че при поискване потребителите могат също така да подават тези документи и да имат достъп до тях в нецифров формат;
aa)
гарантират, че потребителите могат да подават жалби в държавата членка, в която пребивават; [Изм. 36]
б)
предлагат цифрови процедури за АРС чрез леснодостъпни и приобщаващи инструменти;
в)
предоставят на страните по спора правото да поискат резултатът от процедурата за АРС да бъде преразгледан от физическо лице, когато процедурата е била извършена с автоматизирани средства, гарантират, че страните по спора имат достъп до преразглеждане от физическо лице, което е независимо и безпристрастно; [Изм. 37]
г)
могат да обединяват подобни случаи срещу конкретен търговец в една процедура, при условие че съответният потребител е информиран и не възразява срещу товае изразил изричното си съгласие с това обединяване и че в съответствие с член 6 физическите лица, отговарящи за процедурите за АРС, разполагат с достатъчно знания, за да се справят със случая;“; [Изм. 38]
"
в) в параграф 4 буква а) се заменя със следното:"
„а) потребителят не е опитал да се свърже с въпросния търговец, за да обсъдят жалбата и най-напред да се опитат да решат проблема директно с търговеца, без да се въвеждат непропорционални правила относно формата на тези контакти;“;
"
г) добавя се следният параграф 8:"
„8. Държавите членки гарантират, че търговците, установени на тяхна територия, с които се е свързала структура за АРС от тяхната собствена държава членка или от друга държава членка, уведомяват тази структура за АРС дали приемат да участват в предложената процедура, като отговарят в разумен срок, който не надвишава 15 работни дни. Удължаване на този срок до най-много 20 работни дни. обаче може да бъде предоставено в случай на сложни спорове или в резултат на извънредни обстоятелства, като например период на висока активност или външна криза.“ [Изм. 39]
"
3a. Член 6 се изменя както следва:
a) параграф 1, буква а) се заменя със следното:"
„a)да притежават необходимите познания и умения в областта на алтернативното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания в областта на правото, включително международното частно право, когато се занимават с трансгранични случаи;“ ;
"
б) в параграф 3 се вмъква следната буква:"
„aа)когато даден спор се разглежда от структура за АРС и физическите лица, отговарящи за решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изключително от отделния търговец, структурата за АРС има достъп само до данни, свързани единствено със случая и изрично предоставени от търговеца или потребителя;“;
"
в) параграф 6 се заменя със следното:"
„6.За целите на параграф 1, буква а) държавите членки гарантират, че структурите за АРС предоставят редовно обучение на физическите лица, отговарящи за АРС, по-специално в областта на потребителското право и друго относимо секторно законодателство. Компетентните органи осъществяват надзор на програмите за обучение, съставени от структурите за АРС, въз основа на информацията, представена им съгласно член 19, параграф 3, буква ж).“ [Изм. 40]
"
4. Член 7, параграф 2 се изменя, както следва:
а) в уводната си част първото изречение се заменя със следното:"
„Държавите членки гарантират, че структурите за АРС осигуряват на своите уебсайтове, на траен носител при поискване, както и чрез други средства, които считат за подходящи, публичен достъп до изготвяните на две години доклади за дейността.“
"
б) буква з) се заличава. [Изм. 41]
4a. Член 8 се изменя, както следва:
a) буква в) се заменя със следното:"
„в) процедурата за АРС е безплатна или е достъпна на символична цена за потребителите, а в случай че на потребителите се начислява символична такса, тази такса подлежи на възстановяване от националните органи при разрешаване на спора;“;
"
б) вмъква се следната буква:"
„га) по искане на потребителя страните имат достъп до процедурата с възможност за провеждане на физическо заседание;“ [Изм. 42]
"
4б. Вмъква се следният член:"
„Член 11a
Държавите членки гарантират, че когато не се съобразяват с резултата от процедура за АРС, независимо дали резултатът от тази процедура е обвързващ, от търговците се изисква да предоставят на другите страни по процедурата за АРС писмено обяснение.“ [Изм. 43]
"
5. В член 13 параграф 3 се заличава.2 се заменя със следното:"
„2.Информацията по параграф 1 се предоставя:
a)
на уебсайта на търговеца, ако има такъв, по ясен, забележим, разбираем и лесно достъпен начин;
б)
в общите условия към договора за продажба или за предоставяне на услуги между търговеца и потребителя; както и
в)
във фактурите, издадени от търговеца.
2а. Търговците предоставят електронен адрес, който позволява на потребителите да се свързват с тях, включително единствено за целите на процедурите за АРС.“ [Изм. 44]
"
6. Член 14 се заменя със следното:"
„Член 14
Помощ за потребителите
1. Държавите членки гарантират, че по отношение на трансграничните спорове потребителите и търговците могат да получават помощ за достъп до структурата или структурите за АРС, компетентни да разгледат техния трансграничен спор.
1a. Държавите членки гарантират, че потребителите могат да извършват трансгранични процедури за АРС на официалния език на държавата членка, в която пребивават. [Изм. 45]
2. Всяка държава членка определя звено за контакт за АРС, което отговаря за задачата, посочена в параграф 1. Всяка държава членка съобщава на Комисията наименованието и координатите за връзка на своето звено за контакт за АРС. Държавите членки поверяват отговорността за дейността на звената за контакт за АРС на своите центрове, принадлежащи към мрежата на европейските потребителски центрове, или ако това не е възможно — на потребителски организации или на друг орган, който се занимава със защита на потребителите и гарантират, че те разполагат с достатъчен бюджет и човешки ресурси. [Изм. 46]
2a. Потребителите и търговците, участващи в трансгранични спорове, използват звеното за контакт за АРС, определено въз основа на местопребиваването на потребителя и структурата за АРС на държавата членка, в която той пребивава. [Изм. 47]
3. Звената за контакт за АРС спомагат за комуникацията между страните и компетентната структура за АРС, което може да включва по-специално:
а)
помощ при подаването на жалбата и в зависимост от случая, на съответната документация;
аa)
подпомагане на страните и структурите за АРС, когато е необходимо, с превод на информация, документация или процесуалноправни правила; [Изм. 48]
б)
предоставяне на страните и на структурите за АРС на обща информация относно правата на потребителите в ЕС;
бa)
предоставяне на страните и структурите за АРС на подходяща информация относно законодателството за защита на потребителите на държавата членка; [Изм. 49]
в)
предоставяне на страните на разяснения относно процедурните правила, прилагани от конкретните структури за АРС;
г)
информиране на жалбоподателя за други средства за правна защита, ако даден спор не може да бъде решен чрез процедура за АРС.
4. Държавите членки могат да предоставят на звената за контакт за АРС правото да оказват посочената в настоящия член помощ на потребители и търговци и при свързване със структури за АРС във връзка със спорове на национално равнище.
5. Държавите членки гарантират, че всички участници, оказващи помощ на потребители при трансгранични спорове или спорове на национално равнище, действат добросъвестно, за да позволят на страните по спора да постигнат споразумение за доброволно уреждане на спора и да предоставят относима информация на потребителите при пълна прозрачност, включително информация относно процедурните правила и всички приложими такси..“
"
6a. В член 15 параграф 2 се заменя със следното:"
„2.Държавите членки гарантират, че съответните потребителски организации и сдружения на търговците предоставят публичен достъп на своите страници в интернет и в брошурите си, както и чрез други подходящи средства по тяхна преценка, до списъка на структурите за АРС, посочен в член 20, параграф 4.“ [Изм. 50]
"
6б. В член 17 параграф 2 се заменя със следното:"
„2. Сътрудничеството включва по-конкретно взаимен обмен на информация относно практиките в конкретни стопански сектори, срещу които нееднократно са подавани жалби от потребители. Когато е целесъобразно, то включва и задължение за структурите за АРС да насочват потребителите, в случаите, в които те съобщават за нелоялни търговски практики, към националните органи, посочени в параграф 1. Освен това, когато е целесъобразно, то включва и задължение за структурите за АРС да докладват на тези национални компетентни органи за нелоялни търговски практики и условия, когато узнаят за тях. То включва също така предоставянето на техническа оценка и информация от страна на тези национални власти на структурите за АРС, ако тази оценка или информация е необходима за разглеждането на отделни спорове и вече е налична.“ [Изм. 51]
"
6в. В член 17 се добавя следният параграф 5:"
„5.Когато нелоялна търговска практика бъде сведена до знанието на структура за АРС от потребител, принципът на поверителност не се прилага. Ако има основателни причини да подозира, че е била използвана такава практика, структурата за АРС уведомява националния компетентен орган за това и, ако е необходимо, го държи в течение за резултата от спора.“ [Изм. 52]
"
6г. В член 18 параграф 1 се заменя със следното:"
„1.Всяка държава членка посочва компетентен орган, който да изпълнява функциите, посочени в членове 19 и 20. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи разполагат с необходимите ресурси, включително с достатъчно бюджетни и други ресурси, като достатъчен брой компетентни служители, експертен опит, процедури и други механизми за правилното изпълнение на техните задължения. Физическите лица, работещи за компетентните органи, следва да бъдат безпристрастни и независими от структурите за АРС, които те контролират. Всяка държава членка може да определи повече от един компетентен орган. В такъв случай тя определя един от избраните компетентни органи за единно звено за контакт с Комисията. Всяка държава членка съобщава на Комисията компетентния орган или, когато е приложимо, компетентните органи, в т.ч. единното звено за контакт, които е определила.“ [Изм. 53]
"
6д. В член 19, параграф 3 буква г) се заменя със следното:"
„г)процента на спазване, ако е известен, на решенията, произтекли от процедурите за АРС и търговците, които системно и неправомерно отказват да се съобразяват с резултатите от процедурите за АРС;“ [Изм. 54]
"
7. В член 19, параграф 3 се заличават букви е), ж) и з). [Изм. 55]
8. В Член 20 се добавя следният параграфизменя както следва:
a) в параграф 2 след втора алинея се добавя следната алинея:"
„Компетентните органи извършват редовни проверки на функционирането и дейностите на структурите за АРС, за да наблюдават съответствието с изискванията на настоящата директива.“;
"
б) добавя се следният параграф:"
„8. Комисията разработва и поддържа лесен за ползване цифров интерактивен инструмент, който предоставя обща информация относно правната защита на потребителите, практическа информация за това как потребителите могат да се възползват от процедурите за АРС в трансграничен контекст и връзки към уебстраниците на структурите за АРС, за които Комисията е уведомена в съответствие с параграф 2 от настоящия член., насочващи потребителите към компетентен орган, който да разреши техните спорове.
Когато подобни цифрови инструменти са налични на национално равнище, те следва да предоставят връзка към цифровия инструмент на Комисията, за да бъдат информирани потребителите при трансграничен проблем.“ [Изм. 56]
"
8a. Член 21 се заменя със следното:"
„Член 21
Санкции
Държавите членки определят правила за санкциите, които се прилагат при нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, по-специално съгласно член 5, параграф 8 и член 13, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.“ [Изм. 57]
"
9. В член 24 се добавя следният параграф 4:"
„4. До [въведете дата] държавите членки съобщават на Комисията наименованията и координатите за връзка на звената за контакт за АРС, определени в съответствие с член 14, параграф 2.“.
"
Член 2
Изменение на Директива (ЕС) 2015/2302
В член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 буква ж) се заменя със следното:"
„ж) информация за наличните вътрешни процедури за разглеждане на жалби и за алтернативните механизми за решаване на спорове (АРС) съгласно Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и когато е приложимо — информация за структурата за АРС, в чийто обхват попада търговецът;“.
"
Член 3
Изменение на Директива (ЕС) 2019/2161
В член 5 от Директива (ЕС) 2019/2161 буква б) се заменя със следното:"
„б) подаване на жалба до компетентния европейски потребителски център, в зависимост от участващите страни.“.
"
Член 4
Изменение на Директива (ЕС) 2020/1828
В приложение I към Директива (ЕС) 2020/1828 точка 44 се заличава.
Член 5
Транспониране
1. До [дд/месец/година — 1 година след влизането в сила] държавите членки приемат и публикуват мерките, необходими, за да се съобразят с член 1 от настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.
Те прилагат тези мерки от [дата].
2. До [дд/месец/година… 1 година след влизането в сила на Регламент xx/.... [предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕС) № 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове] държавите членки приемат и публикуват мерките, необходими, за да се съобразят с членове 2, 3 и 4 от настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.
Те прилагат тези мерки от [въведете дата].
3. Когато държавите членки приемат мерките, предвидени в параграфи 1 и 2, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
4. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 6
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 7
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).
Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).
Регламент (EС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60I, 2.3.2018 г., стр. 1).
Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).
Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 115, 13.4.2022 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).
Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 г. за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (ОВ L 265, 12.10.2022 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).
Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 1).
Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 7).
Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 135, 23.5.2023 г., стр. 1).
Прекратяване на европейската платформа за ОРС
118k
43k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕС) № 524/2013 и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/2394 и (ЕС) 2018/1724 във връзка с прекратяването на европейската платформа за онлайн решение на спорове (ОРС) (COM(2023)0647 – C9-0380/2023 – 2023/0375(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0647),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0380/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 февруари 2024 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0058/2024),
1. приема своята позиция на първо четене, която съвпада с предложението на Комисията;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно отнемането и конфискацията на активи (COM(2022)0245 – C9-0186/2022 – 2022/0167(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0245),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 82, параграф 2, член 83, параграфи 1 и 2 и член 87, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0186/2022),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2022 г.(1),
– като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 18 януари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по правни въпроси и на комисията по бюджети,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0199/2023),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването и конфискацията на активи
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2024/1260.)
Използване на Информационната система за вътрешния пазар и единния цифров портал за целите на някои изисквания, определени в Директивата относно европейските трансгранични сдружения
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) 2018/1724 по отношение на използването на Информационната система за вътрешния пазар и единния цифров портал за целите на някои изисквания, определени в Директива (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета относно европейските трансгранични сдружения (COM(2023)0516) (COM(2023)0515 – C9-0327/2023 – 2023/0314(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0515),
– като взе предвид член 294, параграф 2, член 21, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0327/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 януари 2024 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0006/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) 2018/1724 по отношение на използването на Информационната система за вътрешния пазар и единния цифров портал за целите на някои изисквания, определени в Директива (ЕС).../... на Европейския парламент и на Съвета относно европейските трансгранични сдружения (COM(2023)0516)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2 и член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) С Директива (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета относно европейските трансгранични сдружения (COM(2023)516)(3) се определят мерки за координиране на условията за създаване и функциониране на „европейски трансгранични сдружения“ (ECBA) с цел улесняване на ефективното упражняване на свободата на движение на сдруженията с нестопанска цел, действащи на вътрешния пазар.
(2) Съгласно член 3028, параграф 2 от Директива COM(2023)516 административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи на държавите членки се осъществяват чрез Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета(4). Поради тази причина в ИСВП следва да бъдат създадени необходимите процедури за административно сътрудничество и процедурите за обмен на информация между компетентните органи. [Изм. 1]
(3) В съответствие с членове 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(5) единната цифрова платформа предоставя достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми на граждани на Съюза, физически лица, пребиваващи в държава членка, и юридически лица със седалище в държава членка. Оперативната част и приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1724 следва да бъдат изменени с настоящия регламент, за да се гарантира, че обхватът не се разбира като ограничен до гражданите и предприятията и засяга юридически лица, различни от предприятия, като например ECBA. [Изм. 2]
(4) Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(6), с който беше създадена единната цифрова платформа, предвижда общи правила за предоставянето онлайн на информация, процедури и услуги за оказване на помощ, които са от значение за функционирането на вътрешния пазар. Процедурите, обхванати от настоящия регламент, следва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724, за да се гарантира, че всяко ECBA може да се възползва изцяло от онлайн процедури и от трансграничния автоматизиран обмен на удостоверителни документи в съответствие с принципа на еднократност. Тези процедури обхващат подаването на заявление за регистрация на ECBA и процедурата за преместване на седалището на ECBA.
(5) Поради това регламенти (ЕС) № 1024/2012 и (ЕС) 2018/1724 следва да бъдат съответно изменени,
(5a) В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 31 октомври 2023 г., [Изм. 3]
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012
В приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 се добавя следната нова точка 16:"
„16. Директива (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета относно европейските трансгранични сдружения (COM(2023)516)*: член 19, параграф 2, член 19, параграф 4, член 23, параграф 5, член 23, параграф 6, член 23, параграф 7, член 24, параграф 3, член 25, параграф 6 и член 27.“.
____________________
* (Препратка към ОВ).“
"
Член 2
Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1724
Регламент (ЕС) 2018/1724 се изменя, както следва:
1) В член 1, параграф 1 буква а) се заменя със следното:"
„а) създаването и функционирането на единна цифрова платформа, с която на гражданите, предприятията и юридическите лица, различни от предприятия, се осигурява лесен достъп до висококачествена информация, до ефикасни процедури и до ефективни услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми във връзка с правилата на Съюза и националните правила, приложими за гражданите, предприятията и юридическите лица, различни от предприятия, които упражняват или възнамеряват да упражняват правата си, произтичащи от правото на Съюза в областта на вътрешния пазар по смисъла на член 26, параграф 2 ДФЕС;.“
"
2) В член 1, параграф 1 буква б) се заменя със следното:"
„б) използването на процедури от трансгранични потребители и прилагането на принципа на еднократност във връзка с процедурите, изброени в приложение II към настоящия регламент, и процедурите, предвидени в директиви 2005/36/ЕО, 2006/123/ЕО, 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и …/…*;“.
____________________
„* Директива на Европейския парламент и на Съвета от ... относно европейските трансгранични сдружения (препратка към ОВ)..“
"
3) В член 2, параграф 2 буква в) се заменя със следното:"
„в) информация и хипервръзки към услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми, които са изброени в приложение III или посочени в член 7 и които гражданите, предприятията и юридическите лица, различни от предприятия, могат да използват, ако имат въпроси или проблеми, свързани с правата, задълженията, правилата или процедурите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф..“
"
4) В член 14 параграф 1 се заменя със следното:"
„1. За целите на обмена на удостоверителни документи за онлайн процедурите, изброени в приложение II към настоящия регламент, и за процедурите, предвидени в директиви 2005/36/ЕО, 2006/123/ЕО, 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и …/…/…, Комисията, в сътрудничество с държавите членки, установява техническа система за автоматизиран обмен на удостоверителни документи между компетентните органи в различни държави членки (наричана по-долу „техническата система“)..“
"
5) Приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1724 се изменя, както следва:
а) Заглавието се заменя със следното:"
„Списък на областите на информация от значение за гражданите, предприятията и юридическите лица, различни от предприятия, със седалище в държава членка, при упражняване на техните права във връзка с вътрешния пазар, посочени в член 2, параграф 2, буква а)..
"
aa) в „Области на информация, свързани с предприятията“ буква Й. се заменя със следното:"
„Области на информация, свързани с предприятията:
Област
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРАВАТА, ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ПРАВИЛАТА
Й. Започване, извършване и приключване на стопанска дейност
1. регистриране, преобразуване или прекратяване на стопанска дейност (регистрационни процедури и правни форми за извършването на стопанска дейност)
2. преместване на седалището на предприятие в друга държава членка.
2а. задължения на кредиторите и права на работниците във връзка с преместването на седалището на предприятие в друга държава членка
3. права върху интелектуалната собственост (подаване на заявка за патент, регистриране на търговска марка, чертеж или дизайн, получаване на лиценз за възпроизвеждане)
4. справедливост и прозрачност при търговските практики, включително права на потребителите и гаранции във връзка с продажбата на стоки и услуги
5. предлагане на онлайн услуги за трансгранични плащания при продажбата на стоки и услуги онлайн
6. права и задължения, произтичащи от договорното право, включително лихви за забава
7. производства по несъстоятелност и ликвидация на дружества
8. кредитно застраховане
9. сливания на дружества или продажба на предприятие
10. гражданска отговорност на членовете на управителния съвет или директорите на дружество
11. правила и задължения във връзка с обработването на лични данни
[Изм. 4]
"
б) Добавят се следните области на информация:"
„Области на информация, свързани с юридически лица, различни от предприятия, със седалище в държава членка:
AA. Създаване, управление и закриване на юридическо лице, различно от предприятие
1. регистриране, промяна на правната форма или закриване на юридическо лице, различно от предприятие (процедури по регистрация и правни форми)
2. преместване на седалището на юридическо лице, различно от предприятие, в друга държава членка
2а. задължения по отношение на кредиторите и правата на работниците във връзка с преместването на седалището на юридическо лице, различно от предприятие, в друга държава членка
3. права върху интелектуалната собственост (подаване на заявка за патент, регистриране на търговска марка, чертеж или дизайн, получаване на лиценз за възпроизвеждане)
4. справедливост и прозрачност при търговските практики, включително права на потребителите и гаранции във връзка с продажбата на стоки и услуги
5. предлагане на онлайн услуги за трансгранични плащания при продажбата на стоки и услуги онлайн
6. права и задължения, произтичащи от договорното право, включително лихви за забава
7. производства по несъстоятелност и ликвидация на юридически лица, различни от предприятия
8. кредитно застраховане
9. сливания или продажби на юридическо лице, различно от предприятие
10. гражданска отговорност на членовете на управителния съвет или директорите на юридическо лице, различно от предприятие
11. правила и задължения във връзка с обработването на лични данни
AБ. Наети лица
1. условия на труд, предвидени в законов или подзаконов нормативен акт (включително работно време, платен отпуск, право на отпуск, права и задължения във връзка с извънреден труд, медицински прегледи, прекратяване на договори, уволнения и съкращения)
2. социалноосигурителни права и задължения в Съюза (регистрация като работодател, регистрация на служители, уведомяване на служител за изтичането на срока на договор, плащане на социалноосигурителни вноски, права и задължения във връзка с пенсии)
3. наемане на работа на работници в други държави членки (командироване на работници, правила относно свободното предоставяне на услуги, изисквания по отношение на пребиваването на работниците)
4. равно третиране (правила за забрана на дискриминация на работното място, правила за равно заплащане за мъжете и жените и равно заплащане на наети лица на срочни или на безсрочни трудови договори)
5. правила относно представителството на персонала
AВ. Данъци
1. ДДС: информация относно общите правила, ставките и освобождаванията от данък, регистриране по ДДС и заплащане на данъка, възстановяване на заплатен данък
2. акцизи: информация относно общите правила, ставките и освобождаванията, регистрация за целите на акцизите и плащане на акцизи, възстановяване на заплатен акциз
3. мита и други данъци и такси, налагани върху вноса
4. митнически процедури за внос и износ съгласно Митническия кодекс на Съюза
5. други данъци: плащане, ставки, данъчни декларации
AГ. Стоки
1. получаване на маркировка „CE“
2. правила и изисквания относно продуктите
3. определяне на приложимите стандарти, технически спецификации и сертифициране на продукти
4. взаимно признаване на продукти, спрямо които не се прилагат спецификации на Съюза
5. изисквания по отношение на класирането, етикетирането и опаковането на опасни химични вещества
6. продажби от разстояние и извън търговския обект: информация, която трябва да се предоставя предварително на клиентите, писмено потвърждение на договор, отказ от договор, доставяне на стоките, други специфични задължения
7. дефектни продукти: права на потребителите и гаранции, следпродажбени отговорности, способи за обезщетяване на увредено лице
8. сертифициране, етикетиране (EMAS, енергийни етикети, екопроектиране, екомаркировка на ЕС)
9. рециклиране и управление на отпадъците
AД. Услуги
1. получаване на лицензи, разрешения или разрешителни за създаването и работата на юридически лица, различни от предприятия
2. уведомяване на властите за трансгранични дейности
3. признаване на професионални квалификации, включително професионално образование и обучение
AЕ. Финансиране на юридическо лице, различно от предприятие
1. получаване на достъп до финансиране на равнището на Съюза, включително програми на Съюза за финансиране и безвъзмездни средства
2. получаване на достъп до финансиране на национално равнище
3. инициативи, насочени към юридически лица, различни от предприятия (обмен, програми за наставничество и др.)
AЖ. Обществени поръчки
1. участие в тръжни процедури за обществени поръчки: правила и процедури
2. представяне на оферта онлайн в отговор на покана за представяне на оферти
3. съобщаване на нередности във връзка с тръжната процедура
AЗ. Здравословни и безопасни условия на труд
1. задължения във връзка със здравето и безопасността по отношение на различните видове дейности, включително предотвратяване на рисковете, информация и обучение
“ [Изм. 5]
"
Член 3
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за IMI“) (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
Принудително лицензиране с оглед управлението на кризи и изменение на Регламент (EО) № 816/2006
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно принудителното лицензиране с оглед управлението на кризи и за изменение на Регламент (EО) № 816/2006 (COM(2023)0224 – C9-0151/2023 – 2023/0129(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0224),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 114 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0151/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 септември 2023 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по международна търговия,
– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0042/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно принудителното лицензиране с оглед управлението на кризи и за изменение на Регламент (EО) № 816/2006
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 114 и 207 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Кризите изискват въвеждането на извънредни, бързи и, адекватни и пропорционални мерки, които могат да осигурят средства за справяне с последиците от кризата, без да се засягат ненужно и непропорционално правата на гражданите или защитата на правата на интелектуална собственост на предприятията. В този контекст използването на патентовани продукти или процеси може да се окаже незаменимо за справяне с последиците от кризата. Споразуменията за доброволно лицензиране обикновено са достатъчни, за да се лицензират патентните права върху тези продукти и да се позволят доставките им на територията на Съюза. Доброволните споразумения са най-адекватното, бързо и ефективно решение за използване на патентовани продукти, включително и за увеличаване на производството при кризи. Доброволни споразумения обаче може да не са налични винаги или да са налични само при неподходящи условия, като например дълги срокове на доставка. В такива случаи принудителното лицензиране може да предостави решение за достъп до патентовани продукти, по-специално продукти, необходими за справяне с последствията от кризи. [Изм. 1]
(2) Поради това ЕС следва да има възможността да разчита на принудително лицензиране в контекста на механизмите за действие при криза или извънредна ситуация на равнището на, които имат трансгранично действие в Съюза и включват две или повече държави членки, за да се отговори адекватно на нуждите, определени от обществения интерес. Задействането на режим на криза или извънредна ситуация или обявяването на криза или извънредно положение цели да елиминира пречките пред свободното движение на стоки, услуги и хора при кризи и недостига на стоки и услуги от особено значение при криза. В случаите, когато достъпът до патентовани продукти и процеси от особено значение при криза не може да бъде постигнат чрез доброволно сътрудничество, принудителното лицензиране може да помогне за премахване на всички свързани с патенти пречки и по този начин да гарантира доставките на продукти или услуги, необходими за справяне с криза или извънредна ситуация. Ето защо е важно, в контекста на споменатите механизми за действие при кризи, Съюзът да може да разчита на ефикасна и ефективна схема за принудително лицензиране на равнището на Съюза, която е еднакво приложима в рамките на Съюза. Това би гарантирало функциониращ вътрешен пазар, осигуряващ доставките и свободното движение на продукти от критично значение при криза, подлежащи на принудително лицензиране на вътрешния пазар. [Изм. 2]
(3) Възможността да се използват принудителни лицензи при национални извънредни ситуации или при други обстоятелства от изключителна спешност е изрично предвидена в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост („Споразумението ТРИПС“)(4).
(4) Всички държави членки са въвели в националното си законодателство рамки за принудително лицензиране на патенти. Националните законодателства обикновено позволяват принудително лицензиране на основание обществен интерес или в случай на извънредна ситуация. Съществуват обаче различия между държавите членки по отношение на основанията, условията и процедурите, при които може да бъде предоставен принудителен лиценз. Това води до фрагментирана, неоптимална и некоординирана система, която пречи на Съюза да разчита ефективно на принудителното лицензиране при справяне с трансгранична кризи.
(5) Националните системи за принудително лицензиране действат само на територията на съответната държава. Те са предназначени да отговарят на нуждите на населението на издаващата държава членка и да задоволяват обществения интерес на тази държава членка. Този ограничен териториален обхват на националната система за принудително лицензиране се подсилва от факта, че по отношение на продуктите, произведени по силата на принудителен лиценз, няма изчерпване на патентното право. Поради това схемите за принудително лицензиране не предоставят адекватно решение за трансгранични производствени процеси и следователноза продуктите, произведени по силата на принудителен лиценз, няма функциониращ вътрешен пазар. Освен факта, че издаването на множество национални принудителни лицензи е голямо препятствие за трансграничните доставки в рамките на единния пазар, то крие и риск от противоречиви и непоследователни решения между държавите членки. Следователно настоящата рамка за принудително лицензиране изглежда неадекватна за справяне с реалностите на вътрешния пазар и присъщите му трансгранични вериги на доставка. Тази неоптимална рамка за принудително лицензиране не позволява на Съюза да разчита на допълнителен инструмент, когато е изправен пред кризи, по-специално и когато доброволни споразумения не са налични или те са неадекватнии не могат да бъдат постигнати в рамките на четири седмици. Във време, когато Съюзът и неговите държави членки се стремят да подобрят устойчивостта си на кризи, е необходимо да се осигури оптимална система за принудително лицензиране с оглед управлението на кризи, която да използва пълноценно предимствата на вътрешния пазар и да позволява на държавите членки да се подкрепят взаимно при кризи. [Изм. 3]
(6) Поради това е необходимо да се създаде принудителен лиценз за управление на кризи или извънредни ситуации на равнището на Съюза. При тази система Комисията следва да бъде оправомощена да издава принудителен лиценз, който е валиден в целия Съюз и който позволява производството и разпространението на продукти, необходими за справяне с криза или извънредна ситуация в Съюза („принудителен лиценз на Съюза“).
(6a) Комисията може да издаде принудителен лиценз на Съюза за продукт, свързан с извънредна ситуация или криза, само когато титулярят, на когото е била дадена възможност да започне преговори с потенциален лицензополучател, не е постигнал споразумение в рамките на четири седмици. [Изм. 4]
(7) През последните години Европейският съюз прие няколко механизма за действие при криза, за да подобри своята устойчивост на кризи или извънредни ситуации, засягащи Съюза. Неотдавнашните механизми включват инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации (SMEI), създаден с Регламент (ЕС) № XXX/XX [COM(2022) 459] и Регламент (ЕС) 2022/2371, съгласно който Комисията може да признае извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Съюза. В случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Съюза може да се задейства рамка от мерки за гарантиране на доставките на медицински мерки за противодействие от значение при криза съгласно Регламент (ЕС) 2022/2372. Освен това, в случай на значителен недостиг на полупроводници поради сериозни прекъсвания в доставките им, Комисията може да задейства етап на криза чрез актове за изпълнение съгласно Регламент (ЕС) № XXX/XXX (Законодателен акт за интегралните схеми) [COM(2022) 46].
(8) Тези механизми осигуряват задействане на режим на извънредна ситуация или криза и имат за цел да предоставят средства за справяне с извънредни ситуации в Съюза. Като се дава на Комисията възможност да предоставя принудителен лиценз, когато е задействан режим на криза или извънредна ситуация чрез правен акт на Съюза, се постига необходимото синергично взаимодействие между съществуващите механизми за действие при кризи и схемата за принудително лицензиране за целия Съюз. В такъв случай определянето дали е налице криза или извънредна ситуация зависи единствено от правния акт на Съюза, който е в основата на механизма за действие при кризи, и включеното в него определение за криза. От съображения за правна сигурност механизмите за действие при кризи, които се квалифицират като извънредни или изключително спешни мерки на равнището на Съюза и които могат да задействат издаването на принудителен лиценз на Съюза, следва да бъдат изброени в приложение към настоящия регламент.
(9) За да се осигури оптимална ефективност на принудителния лиценз на Съюза като инструмент за справяне с кризи, той следва да бъде предоставен по отношение на издаден патент или полезен модел, публикувана заявка за патент или сертификат за допълнителна закрила. Принудителният лиценз на Съюза следва да се прилага еднакво за национални патенти, европейски патенти и европейски патенти с единно действие.
(10) Системите за полезни модели защитават нови технически изобретения, които не отговарят на изискванията за патентоспособност, като предоставят изключително право, чрез което да се попречи на други лица, за ограничен период от време, да използват защитените изобретения с търговска цел без съгласието на титулярите на правата. Определението за полезни модели варира в различните държави и не всички държави членки имат уредба относно системи за полезни модели. По принцип полезните модели са подходящи за защита на изобретения, които правят малки подобрения или модификации на съществуващи продукти, или които имат кратък търговски живот. Въпреки това, подобно на патентите, полезните модели могат да защитават изобретения, които биха могли да се окажат необходими за справяне с криза, и поради това следва да бъдат включени в обхвата на принудителния лиценз на Съюза.
(11) Принудителният лиценз на Съюза за патент следва да обхване сертификата за допълнителна закрила, ако такава закрила се предоставя, когато патентът изтече през периода на действие на този принудителен лиценз. Това би позволило принудителният лиценз върху патент да постигне своя ефект, ако продуктите от особено значение при криза вече не са защитени с патент, но са защитени чрез сертификат за допълнителна закрила след изтичането на патента. Той следва да се прилага самостоятелно и за сертификата за допълнителна закрила, когато лицензът е издаден след изтичането на срока на действие на патента.
(12) Принудителният лиценз на Съюза следва да се прилага и за публикувани заявки за патент за национални патенти и за европейски патенти. Тъй като издаването на патент след публикуването на заявката за патент може да отнеме години, ограничаването на обхвата само до изобретения, защитени с издаден патент, може да попречи на ефективната и навременна реакция при криза. При кризи решенията могат да дойдат от най-съвременните технологии. Освен това някои национални патентни законодателства, както и Европейската патентна конвенция, предвиждат защита на заявителите на патенти по отношение на използването на изобретенията им без тяхно съгласие и съответната възможност такива заявители да лицензират използването на техните права по заявка за патент. За да се гарантира, че принудителният лиценз на Съюза върху публикувана заявка за патент остава в действие и след издаването на патента, принудителният лиценз на Съюза за публикувани заявки за патент следва да се разшири до вече предоставения патент, доколкото продуктът от особено значение при криза все още попада в обхвата на претенциите.
(13) Следва да се поясни, че настоящият регламент не засяга правото на Съюза в областта на авторското право и сродните му права, включително директиви 96/9(5), 2009/24/(6), директиви 2001/29/ЕО(7), 2004/48/ЕО(8) и (EС) 2019/790(9) на Европейския парламент и на Съвета, с които се установяват специални правила и процедури, които следва да останат незасегнати.
(14) Когато е издаден принудителен лиценз, регулаторната защита на данните може, ако все още е в сила, да попречи на ефективното използване на принудителния лиценз, тъй като възпрепятства разрешаването на генерични лекарствени продукти. Това би довело до сериозни отрицателни последици за принудителните лицензи на Съюза, предоставени за справяне с криза, тъй като би могло да възпрепятства достъпа до лекарствените продукти, необходими за справяне с кризата. Поради тази причина фармацевтичното законодателство на Съюза (вж. член 80, параграф 4 от Директива (ЕС) № XXX/XX [COM(2023)192]) предвижда временно спиране на изключителността на данните и пазарната защита, когато е издаден принудителен лиценз за справяне с извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Такова спиране е разрешено само по отношение на предоставения принудителен лиценз и неговия получател и трябва да отговаря на целите, териториалния обхват, срока и предмета на предоставения принудителен лиценз. Временното спиране означава, че изключителността на данните и пазарната защита нямат ефект по отношение на лицензополучателя на принудителния лиценз, докато този лиценз е в сила. След изтичане на срока на действие на принудителния лиценз изключителността на данните и пазарната защита възобновяват действието си. Спирането не следва да води до удължаване на първоначалния срок на регулаторната защита на данните.
(15) С цел осигуряване на възможно най-голяма съгласуваност със съществуващите механизми за действие при кризи и техните изисквания, свързани с обществения интерес и с друго законодателство на Съюза, определението за „продукт от особено значение при криза“ следва да се основава на определението, прието в инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации (SMEI), но следва да бъде по-общо, за да обхване продукти, свързани с различни видове кризи или извънредни ситуации. [Изм. 5]
(16) Принудителният лиценз на Съюза разрешава използването на защитено изобретение без съгласието на титуляря на правата. Следователно той трябва да се предоставя само по изключение с цел защита на обществения интерес, като механизъм за краен случай и при условия, които отчитат интересите на титуляря на правата. Това включва ясно определяне на обхвата, срока на действие и териториалното покритие на лиценза, при стриктна съгласуваност с продължителността на кризата и целта, за която е бил издаден принудителният лиценз. В контекста на механизъм за действие при кризи на равнището на Съюза режимът на криза или режимът на извънредна ситуация се задейства или обявява за ограничен период от време. Когато принудителен лиценз на Съюза се предоставя в такава рамка, срокът на действие на лиценза не надхвърля продължителността на задействания или обявения режим на криза или извънредна ситуация и по принцип не следва да надвишава 12 месеца, освен ако не се налага подновяване поради продължаване на обстоятелствата, довели до издаването на лиценза. За да се гарантира, че принудителният лиценз изпълнява своята цел, както и своите условия, използването на изобретението следва да бъде разрешавано само на квалифицирано лице, способно да произведе продукта от особено значение при криза и да плати разумно възнаграждение на титуляря на правата. [Изм. 6]
(17) Когато обмисля предоставянето на принудителен лиценз на Съюза, Комисията следва да бъде подпомагана от консултативен орган, за да може да вземе добре информирано решение. Консултацията с консултативния орган следва да започне в началото на обсъжданията относно необходимостта от издаване на принудителен лиценз по съответния инструмент. Дискусиите дали има нужда от принудителен лиценз на Съюза често започват още в хода на работата на консултативния орган, участващ в контекста на съответните механизми за действие при криза или извънредна ситуация на равнището на Съюза. В такъв случай не е необходимо Комисията да свиква консултативния орган, а по-скоро бързо да посочи, че този орган също има компетентността да оцени необходимостта от принудително лицензиране на равнището на Съюза и условията за това. Разяснение по отношение на компетентността на консултативния орган следва да бъде дадено на ранен етап от процеса, веднага след като Комисията изрази конкретно съображение за използване на принудително лицензиране на равнището на Съюза.
(18) Участието на консултативен орган има за цел да гарантира цялостна, задълбочена и конкретна оценка на ситуацията, като се вземат предвид индивидуалните особености на всяка ситуация. Поради това е важно консултативният орган да има правилния състав, експертен опит и процедури, за да подпомогне Комисията при вземането на решение дали да предостави принудителен лиценз на Съюза и при какви условия. Механизмите на Съюза за действие при кризи обикновено включват създаването на консултативен орган, който да гарантира координацията на действията на Комисията и съответните органи и агенции, на Съвета и на държавите членки. Във връзка с това е създадена консултативна група към инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации. В Регламент (ЕС) 2022/2371 се предвижда Съвет по здравни кризи, а съгласно Регламент (ЕС) № XXX/XXX (Законодателен акт за интегралните схеми) [COM/2022) 46] Комисията разчита на Съвета по полупроводниците. Тези консултативни органи имат правилния състав, опит и процедури за справяне с кризите и извънредните ситуации, за които са създадени. Когато принудителното лицензиране се обсъжда в контекста на такъв антикризисен инструмент, като се разчита на консултативния орган, създаден за конкретния инструмент, Комисията има възможност да бъде адекватно консултирана и да избегне дублиране на консултативни органи, което води до несъответствия между процесите. Компетентните консултативни органи и съответните механизми за действие при кризи следва да бъдат изброени в приложение към настоящия регламент. Комисията следва да гарантира, че осигурява участие и кани представители на други органи на равнището на Съюза, имащи отношение към кризата, като наблюдатели на съответните заседания на консултативния орган, за да се осигури съгласуваност с мерките, прилагани чрез други механизми на Съюза. Важно е Комисията да кани като наблюдатели национални представители от всички национални органи, компетентни за издаването на принудителни лицензи съгласно националното патентно законодателство. В случай че механизмът за действие при криза на равнището на Съюза не предвижда консултативен орган, Комисиятаконсултативният орган следва да създадебъде създаден ad hoc консултативен орган за предоставянето на принудителен лиценз на Съюза („ad hoc консултативен орган“)от Комисията и следва да се състои от представители на институциите и органите на държавите членки, които да упражняват компетентността да предоставят национални принудителни лицензи съгласно националното законодателство. [Изм. 7]
(19) Ролята на консултативния орган е да консултира Комисията, когато възникнат дискусии относно необходимостта да се разчита на принудително лицензиране на равнището на Съюза. Той следва да предостави на Комисията необвързващо становище. Основните му задачи включват подпомагане на Комисията, когато се определя необходимостта да се заложи на принудително лицензиране на равнището на Съюза и когато се определят условията за такова лицензиране. Когато консултативният орган вече е създаден, следва да се прилага съществуващият процедурен правилник. Що се отнася до ad hoc консултативните органи, те следва да се състоят от по един представител на всяка държава членкапредставители на националните компетентни органи, за да предоставят на Комисията информация и сведения относно ситуацията на национално равнище, включително информация за производствения капацитет, потенциалните лицензополучатели, и ако е приложимо, предложения за доброволни решения. Освен това консултативният орган следва да има функцията да събира и анализира съответните данни, както и да осигурява съгласуваност и сътрудничество с други имащи отношение към кризата органи на равнището на Съюза и на национално равнище, за да се осигури адекватен, координиран и съгласуван отговор на кризата на равнището на Съюза. [Изм. 8]
(20) Комисията следва да издаде принудителния лиценз на Съюза с оглед на необвързващото становище на консултативния орган. На лицата, по-специално на лицензополучателя и на титуляря на правата, чиито интереси могат да бъдат засегнати от принудителния лиценз на Съюза, следва да се даде възможност в разумен срок да представят своите коментари на консултативния орган при получаване на досието и анализите, представени пред или проведени от консултативния орган, както и да им бъде предоставена всяка друга имаща отношение информация, необходима за оценката на евентуалните последици от предложения принудителен лиценз на Съюза върху техните права върху интелектуалната собственост. Тези елементи следва да дадат възможност на Комисията да разгледа индивидуалните особености на ситуацията и да определи на тази основа подходящите условия на лиценза, включително подходящо възнаграждение, което лицензополучателят трябва да плати на титуляря на правата. За да се избегне свръхпроизводство на продукти, произведени по силата на принудителен лиценз на Съюза, Комисията следва също така да вземе предвид всички съществуващи принудителни лицензи на национално равнище. [Изм. 9]
(21) Комисията следва да гарантира, че титулярят на правата има право да бъде изслушан преди приемането на принудителния лиценз на Съюза. Поради това Комисията следва да информира съответния титуляр на права, когато е възможно индивидуално, без неоправдано забавяне, че може да бъде предоставен принудителен лиценз на Съюза. Участието на титуляря на правата следва да е възможно, след като в съответния консултативен орган вече има обсъждания на напреднал етап относно предоставянето на принудителен лиценз на Съюза. [Изм. 10]
(22) Когато бъде информиран за обсъждания на напреднал етап по предоставянетоКато се има пред, че за патентованите продукти или процеси е най-подходящо да се използват доброволни споразумения във време на криза, преди всяко решение на Комисията за издаване на принудителен лиценз на Съюза, титулярятна титуляря на правата следва да има възможността да предложи доброволносе предоставя подходяща възможност за договаряне на такова споразумение, ако обстоятелствата на кризата или извънредната ситуация в Съюза, включително. Срок от четири седмици следва да е достатъчен, за да се даде възможност за добронамерени и съдържателни преговори, като се вземе предвид спешността на ситуацията, позволяват това. Титулярят на правата следва също така да получи възможност да коментира нуждата от принудителен лиценз на Съюза и условията на лиценза, включително възнаграждението, ако той бъде издаден. За тази цел титулярят на правата следва да може да предостави на Комисията писмени или устни коментари и всякаква информация, която той смята за полезна, за да позволи на Комисията да направи справедлива, изчерпателна и задълбочена оценка на ситуацията. Комисията следва да осигури на титуляря на правата разумен период от време за предоставяне на коментари и информация, като вземе предвид постигането на баланс между обществения интерес и положението му, както и като вземе предвид и спешността на ситуацията. Коментарите на титуляря на правата следва, когато е приложимо, да бъдат предадени своевременно от Комисията на компетентния консултативен орган. За да може с Комисиятада бъде споделяна поверителна информация, Комисията осигурява безопасна среда за споделянето на тази информация и следва да предприеме мерки за запазване на поверителността на документите, предоставени от титуляря на правата в контекста напроцедурата. След предоставяне на принудителен лиценз на Съюза Комисията следва да уведоми титуляря на правата възможно най-скоро. [Изм. 11]
(23) Започването на процедуратапроцедура по принудително лицензиране следва да бъде оповестено чрез официално съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Това съобщение следвапърво да включва информация относно дискусиите по предоставянето на принудителен лиценз на Съюза в контекста на механизъм за действие при криза или извънредна ситуация на равнището на Съюза. Съобщението следва също така да помогне на Комисията при идентифициранетоустановяването на съответните права върху интелектуална собственост, съответните титуляри на права, както и потенциални лицензополучатели, с участието на националните органи, компетентни за издаването на принудителни лицензи съгласно националното патентно законодателство. То следва да бъде оповестено чрез официално съобщение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 12]
(24) Подпомагана от консултативния орган, Комисията следва да положи максимални усилия, за да идентифицира в решението си патента, заявката за патент, сертификата за допълнителна закрила или полезния модел, свързани с продуктите от особено значение при криза, както и титулярите на тези права върху интелектуална собственост. При определени обстоятелства идентифицирането на правата върху интелектуална собственост и на съответните титуляри на правата може да изисква продължителни и сложни проучвания. В такива случаи пълното идентифициране на всички права върху интелектуална собственост и на техните титуляри може сериозно да подкопае ефективното използване на принудителния лиценз на Съюза за бързо справяне с кризата или извънредната ситуация. Следователно, когато идентифицирането на всички тези права на интелектуална собственост или на титулярите на правата би забавило значително предоставянето на принудителния лиценз на Съюза, Комисията следва да може първоначално да посочи в лиценза само непатентното наименование на продукта, за който се иска лиценз. Въпреки това Комисията следва възможно най-скоро да определи всички приложими и относими права върху интелектуална собственост и техните титуляри и съответно да измени акта за изпълнение. В изменения акт, преди да предостави принудителния лиценз. В акта за изпълнение следва също така да се посочат необходимите защитни мерки и възнаграждението, което да бъде изплатено на всеки идентифициран титуляр на права. [Изм. 13]
(25) Когато титулярят на правата и някои титуляри на правата не могат да бъдат идентифицирани в разумен период от време, Комисията не следва да има право по изключение да предоставипредоставя принудителен лиценз на Съюза, като се позове само на непатентното наименование на продукта от особено значение при криза, когато това е абсолютно необходимо предвид спешността на ситуацията. Независимо от това, след предоставянето на принудителния лиценз на Съюза, Комисията следва да идентифицира съответните титуляри на права, да ги уведоми и да се консултира с тях възможно най-бързо, включително като разчита на мерки за публикуване и на националните служби за интелектуална собственост. [Изм. 14]
(26) Принудителният лиценз на Съюза следва също така да включва информация, позволяваща идентифицирането на продукта от особено значение за кризата, за който е предоставен, както и подробности за лицензополучателя, на когото е предоставен принудителният лиценз на Съюза, включително подробности относно описанието, името или марката на продукта; кодовете на стоките, под които се класифицират продуктите от особено значение за кризата, както е определено в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета; подробности за лицензополучателите (а където е приложимо и производителите), на които е предоставен принудителният лиценз, включително техните имена, фирма или регистрирана търговска марка, техните данни за контакт, техния уникален идентификационен номер в държавата, в която са установени, и когато е наличен, техния регистрационен и идентификационен номер на икономически оператор (EORI). Когато това се изисква съгласно законодателството на Съюза, следва да бъде включена друга информация, като тип, референтен номер, модел, партида или сериен номер, или уникален идентификатор на цифров продуктов паспорт.
(27) Лицензополучателят следва да плати адекватно възнаграждение на титуляря на правата, както е определено от Комисията. Размерът на възнаграждението следва да се определи, като се вземевземат предвид общите брутни приходи, генерирани от лицензополучателя чрез съответните дейности, определени в принудителния лиценз на Съюза, икономическата стойност на експлоатацията, разрешена съгласно лиценза, за лицензополучателя и за държавите членки, засегнати от кризата, евентуалната обществена подкрепа, получена от титуляря на правата за разработване на изобретението, степента, до която разходите за разработка са амортизирани, както и хуманитарните обстоятелства, свързани с предоставянето на принудителния лиценз на Съюза. Освен това Комисията следва също така да вземе предвид коментарите, направени от титуляря на правата, и оценката, направена от консултативния орган, по отношение на размера на възнаграждението. Във всеки случай възнаграждението не следва да надвишава 4 % от общите брутни приходи, генерирани от лицензополучателя чрез действията съгласно принудителния лиценз на Съюза. Този процент е същият като процента, предвиден в Регламент 816/2006. В случай на принудителен лиценз, предоставен въз основа на публикувана патентна заявка, която в крайна сметка не завърши с издаване на патент, титулярят на правата няма да има основание да получи възнаграждение по принудителния лиценз, тъй като предметът за получаване на възнаграждението не се е осъществил. При такива обстоятелства титулярят на правата следва да възстанови възнаграждението, което е получил по силата на принудителния лиценз. [Изм. 15]
(28) Абсолютно задължително е продуктите, произведени по принудителен лиценз на Съюза, да достигат само до вътрешния пазар. Следователно принудителният лиценз на Съюза следва да налага ясни условия на лицензополучателя по отношение на дейностите, разрешени съгласно лиценза, включително техния териториален обхват. Титулярят на правата следва да може да оспорва действията и начините на използване на правата, засегнати от принудителния лиценз на Съюза, които не отговарят на условията на лиценза, като нарушение на неговите права върху интелектуална собственост в съответствие с Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10). За да се улесни мониторингът на разпространението на продукти, произведени съгласно принудителен лиценз на Съюза, включително контролът от страна на митническите органи, лицензополучателят следва да гарантира, че тези продукти имат специални характеристики, които ги правят лесноразпознаваеми и различими от продуктите, предлагани на пазара от титуляря на правата.
(29) Принудителен лиценз на Съюза в контекста на механизъм за действие при криза или извънредна ситуация на равнището на Съюза следва да се предоставя само за доставките на продукти от особено значение при криза на вътрешния пазар. Поради това следва да се забрани износът на продукти, произведени по принудителен лиценз на Съюза.
(30) Митническите органи следва да гарантират, чрез подход на анализ на риска, че продукти, произведени по силата на принудителен лиценз на Съюза, не се изнасят. За да се идентифицират такива продукти, основният източник на информация за такъв митнически анализ на риска следва да бъде самият принудителен лиценз на Съюза. Следователно информацията за всеки акт за изпълнение, предоставящ или изменящ принудителен лиценз на Съюза, следва да бъде въведена в електронната митническа система за управление на риска (CRMS), посочена в член 36 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията(11). Когато митническите органи установят продукт, по отношение на който има съмнения, че забраната за износ не се спазва, те следва да спрат износа на този продукт и незабавно да уведомят Комисията. Комисията следва да стигне до заключение относно спазването на забраната за износ в рамките на 10 работни дни, но следва да има възможност да изиска от митническите органи да продължат временното спиране, когато това е необходимо. За да подпомогне своята оценка, Комисията може да се консултира със съответния титуляр на права. Когато Комисията заключи, че забраната за износ не се спазва за даден продукт, митническите органи следва да откажат износа му.
(31) Правната валидност на акта за изпълнение, с който се предоставя принудителен лиценз на Съюза, или на всеки последващ акт за изпълнение следва да подлежи на съдебен контрол.
(32) Отношенията между титуляря на правата и лицензополучателя следва да се ръководят от принципа на добросъвестността. Титулярят на правата и лицензополучателят следва да работят за успеха на принудителния лиценз на Съюза и да си сътрудничат, когато е необходимо, за да гарантират, че принудителният лиценз на Съюза ефективно и ефикасно изпълнява своята цел. Комисията може да действа като фактор за постигане на добросъвестно сътрудничество между титуляря на правата и лицензополучателя, като се вземат предвид интересите на всички страни. В това отношение Комисията следва също така да има правото да предприеме допълнителни мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че принудителният лиценз изпълнява своята цел и че необходимите стоки от особено значение при криза могат да бъдат предоставяни в Съюза. Такива допълнителни мерки могат да включват изискване на допълнителна информация, която се смята за необходима за постигане на целта на принудителния лиценз. Тези мерки следва винаги да включват адекватни защитни мерки, за се да гарантира защитата на законните интереси на всички страни.
(32a) Когато е целесъобразно, Комисията следва да задължи титуляря на правата да разкрива търговските тайни, които са строго необходими за постигане на целта на принудителния лиценз на Съюза. В такива случаи титулярите следва да получават подходящо възнаграждение. Възможно е подробно описание на начина на създаване на изобретението да не е достатъчно и пълно, за да позволи на лицензополучателя да използва ефективно това изобретение. Това би могло да включва, без да изброяването да е изчерпателно, цялостния трансфер на необходимите технологии, експертни познания, данни, проби и референтни продукти, които са от съществено значение за производството и получаването на разрешение за пускане на пазара в сътрудничество с лицензополучателя, като се вземат предвид интересите както на титуляря, така и на лицензополучателя. В случаите, когато тази допълнителна информация и ноу-хау са необходими, като част от тях са неразкрита търговска тайна, разкриването на тази необходима търговска тайна, с оглед постигането единствено на целта за упражняване на принудителния лиценз на Съюза съгласно настоящия регламент, следва да се счита за законно по смисъла на член 3, параграф 2 и член 5 от Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета. Въпреки че настоящият регламент изисква разкриването на търговски тайни само когато те са строго необходими за постигане на целта на принудителния лиценз на Съюза, той следва да се тълкува по такъв начин, че да се запази защитата на търговските тайни съгласно Директива (ЕС) 2016/943. Комисията следва да изисква от лицензополучателите да въведат всички подходящи мерки, основателно определени от титуляря, включително договорни, технически и организационни мерки, за да гарантират поверителността на търговските тайни, по-специално по отношение на трети страни, и защитата на законните интереси на всички страни. За тази цел титулярите следва да установят търговските тайни преди разкриването. Тези подходящи мерки могат да се състоят от образци на договорни условия, споразумения за поверителност, протоколи за стриктен достъп, технически стандарти и прилагане на кодекси за поведение. Когато лицензополучателят не успее да приложи мерките, които се изискват за спазване на поверителността на търговските тайни, Комисията следва да може да откаже или да преустанови разкриването на търговски тайни, докато ситуацията не бъде коригирана от лицензополучателя. Всяко използване, получаване или разкриване на търговски тайни, което не би било необходимо за постигане на целта на принудителния лиценз на Съюза или което е осъществено след изтичането на срока на принудителния лиценз на Съюза, следва да се счита за незаконно по смисъла на посочената директива. [Изм. 16]
(32б) Настоящият регламент следва да гарантира, че Комисията има правомощието да задължи титулярите на права да предоставят цялата необходима информация, за да се улесни бързото и ефективно производство на продукти от особено значение при криза, като фармацевтични продукти и други свързани със здравето продукти. Тази информация следва да включва подробности относно ноу-хау, особено когато това е от съществено значение за ефективното прилагане на принудителното лицензиране. Въпреки че лицензирането на патенти само по себе си може да е достатъчно, за да се даде възможност на други производители бързо да произвеждат обикновени фармацевтични продукти, в случай на по-сложни фармацевтични продукти, като например ваксини по време на пандемия, то често е недостатъчно. Когато това е от съществено значение за прилагането на принудителния лиценз, друг производител също ще се нуждае от достъп до ноу-хау. [Изм. 17]
(33) За да реагира по подходящ начин на кризисните ситуации, Комисията следва да бъде упълномощена да преразглежда условията на принудителния лиценз на Съюза и да ги адаптира към променените обстоятелства. Това следва да включва промяна на принудителния лиценз, за да се посочи пълният списък на правата и титулярите на правата, обхванати от принудителния лиценз, когато те не са били напълно идентифицирани първоначално. Това следва да включва и прекратяване на лиценза, ако обстоятелствата, довели до него, престанат да съществуват и е малко вероятно да се появят отново. Когато взема решение за преразглеждане на принудителния лиценз на Съюза, Комисията може да решиследва да се консултира с компетентния консултативен орган за тази цел, както и с титулярите на права и лицензополучателите. Ако Комисията възнамерява да промени основни компоненти на принудителния лиценз на Съюза, като неговия срок или възнаграждението по него, или ако самата промяна може да бъде предмет на отделен принудителен лиценз, тя следва да бъде задължена да се консултира с консултативния орган. [Изм. 18]
(34) За да се предотврати и спре злоупотребата с принудителния лиценз на Съюза, следва да бъдат въведени специални предпазни мерки, които да позволяват на Комисията да предприема действия. В допълнение към възможността за прекратяване на принудителния лиценз на Съюза, Комисията следва да бъде упълномощена да налага глоби и периодични имуществени санкции на титуляря на правата и на лицензополучателя, с цел изпълнение на задълженията по настоящия регламент. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и не следва да бъдат в противоречие с обичайните мерки за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, както е предвидено в Директива 2004/48/ЕО. [Изм. 19]
(35) Спазването на съответните задължения, наложени съгласно настоящия регламент, следва да подлежи на принудително изпълнение чрез глоби и периодични имуществени санкции. За тази цел следва да се определят подходящи нива на глоби и периодични имуществени санкции и налагането им следва да бъде предмет на подходящи давностни срокове в съответствие с принципите на пропорционалност иneи ne bis in idem. Всички решения, взети от Комисията съгласнопо силата на настоящия регламент, подлежат на контрол от Съда на Европейския съюз в съответствие с ДФЕС. Съдът на Европейския съюз следва да разполага с неограничена юрисдикция по отношение на акта за изпълнение, с който се предоставя принудителния лиценз, както и на решенията относно глобите и периодичните имуществени санкции в съответствие с член 261 от ДФЕС. [Изм. 20]
(36) Когато за целите на справяне с криза е бил предоставен принудителен лиценз на национално равнище, държавата членка или нейният компетентен орган следва да бъде задължен да уведоми Комисията за предоставянето на лиценза и за специфичните условия, свързани с него, тъй като това позволява на Комисията да добие представа за националните принудителни лицензи в държавите членки и да вземе предвид тези принудителни лицензи, когато разглежда принудителен лиценз на Съюза, и по-специално когато определя условията за такъв лиценз.
(37) Възможността за принудителен лиценз на равнището на Съюза следва да бъде на разположение не само за доставките на пазара на Съюза, но и за целите на износа, при определени условия, за държави с проблеми в областта на общественото здраве, вече регулирани в Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета(12). Съгласно посочения регламент предоставянето на такива принудителни лицензи се решава и извършва на национално равнище от компетентните органи на държавите членки, които са получили съответно заявление от лице, което възнамерява да произвежда и продава фармацевтични продукти, обхванати от патент или допълнителна закрила за износ за отговарящи на критериите трети държави. Регламент (ЕО) № 816/2006 разрешава принудително лицензиране, обхващащо производството на продукти в няколко държави членки, само чрез национални процедури. В контекста на трансграничен производствен процес ще са необходими различни национални принудителни лицензи. Това може да доведе до тежък и продължителен процес, тъй като би изисквало стартирането на различни национални процедури, които евентуално са с различен обхват и условия. За да се постигнат синергии и ефикасен процес, както при механизмите на Съюза за действие при кризи, следва също така да е наличен принудителен лиценз на Съюза в контекста на Регламент (ЕО) № 816/2006. Това следва да бъде допълнително подпомогнато чрез преразглеждане на условията за издаване на принудителни лицензи за износ, за да бъде приведено изцяло в съответствие със Споразумението ТРИПС и неговия пълен спектър от възможности за гъвкавост. Принудителният лиценз за износ на Съюза ще улесни производствотоизползването на този механизъм и цялото производство на съответните продукти в няколко държави членки и ще осигури решение на равнището на Съюза, за да се избегне ситуация, при която ще са необходими няколко принудителни лиценза за един и същ продукт в повече от една държава членка, за да могат лицензополучателите да произвеждат и изнасят продуктите както е планирано. Всяко лице, което възнамерява да подаде заявление за принудителен лиценз в съответствие със, за целите на и в обхвата на Регламент (ЕО) № 816/2006, следва да има възможност да поиска с едно заявление принудителен лиценз съгласно настоящия регламент, валиден за целия Съюз, ако в противен случай това лице, разчитайки на националните схеми за принудителни лицензи на държавите членки, би трябвало да кандидатства за множество принудителни лицензи за един и същ продукт от особено значение при криза в повече от една държава членка, за да реализира предвидените дейности по производството и продажбата за износ съгласно Регламент (ЕО) № 816/2006. Ето защо Регламент (ЕО) № 816/2006 следва да бъде съответно изменен. [Изм. 21]
(38) За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на издаването, допълването, изменението или прекратяването на принудителен лиценз на Съюза, определянето, при липсата на споразумение между титуляря на правата и лицензополучателя, на възнаграждението, което трябва да се плати на титуляря на правата, процедурните правила за ad hoc консултативния орган и характеристиките, позволяващи идентифицирането на продуктите, произведени по силата на принудителен лиценз на Съюза. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(13). Процедурата по консултиране следва да се използва за приемането на актове за изпълнение за издаване, допълване, изменение или прекратяване на принудителен лиценз на Съюза и актове за изпълнение за определяне на възнаграждението. Изборът на процедурата по консултиране е оправдан, като се има предвид, че тези актове за изпълнение биха били приети в контекста на процедура със значително участие на държавите членки чрез консултация с консултативния орган. За приемането на актове за изпълнение за установяване на процедурни правила за ad hoc консултативния орган и актове за изпълнение за установяване на характеристиките, позволяващи идентифицирането на продуктите, произведени по принудителен лиценз на Съюза, следва да се използва процедурата по разглеждане. [Изм. 22]
(39) Комисията следва да приеме незабавно приложими актове за изпълнение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с издаването, изменението или прекратяването на принудителен лиценз на Съюза или определянето на възнаграждението, това се изисква по наложителни причини за спешност.
(40) Принудителното лицензиране на Съюза с оглед управлението на кризи е инструмент за краен случай, който се използва само при изключителни обстоятелства. Следователно оценката следва да се извършва само когато Комисията е предоставила принудителен лиценз на Съюза. Докладът за оценка следва да бъде представен до последния ден от третата година след предоставянето на принудителния лиценз на Съюза, за да се даде възможност за адекватна и обоснована оценка на настоящия регламент. [Изм. 23]
(40a) Въпреки че приложението следва да бъде актуализирано с всеки бъдещ законодателен акт във връзка с режим на извънредна или кризисна ситуация, Комисията следва все пак да наблюдава положението и да прецени дали списъкът в приложението е бил надлежно актуализиран. Ако изглежда, че този списък вече не е актуален, Комисията следва да извърши оценка на последиците от него. Във всеки случай Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета своята оценка, придружена по целесъобразност от законодателни предложения за изменение на приложението. Въпреки че Комисията следва да извършва тази оценка на всеки две години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, се очаква, че предвид бързите промени в настоящото положение на европейско и на световно равнище Комисията следва да извърши тази оценка без ненужно забавяне в случай на извънредни заплахи за обществената безопасност или за националната сигурност. [Изм. 24]
(41) Тъй като е необходим период от време, за да се гарантира, че е създадена рамката за правилното функциониране на системата за принудително лицензиране на Съюза, прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено,.
(41a) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се осигури достъп до патентовани продукти от особено значение при криза с цел справяне с кризите на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради фрагментираната уредба на принудителното лицензиране в Съюза и недостатъчния териториален обхват на принудителното лицензиране на национално равнище, а тъй като обхватът и последиците на необходимото решение могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, [Изм. 25]
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
Целта на настоящия регламент е да се гарантира, че по време на кризи Съюзът има достъп до продукти от особено значение приможе да се издаде временен и неизключителен принудителен лиценз на Съюза, за да се защити общественият интерес в контекста на трансгранична криза. За тази цел или извънредни ситуации в Съюза. С настоящия регламент се определят правила относно процедурата и условията за предоставяне като крайна мярка на принудителен лиценз на Съюза за права върху интелектуална собственост, които са необходими за доставянето на държавите членки на продукти от особено значение при криза в контекста на механизъм за действие при криза или извънредна ситуация на равнището на Съюза. За тази цел, ако в рамките на четири седмици между титуляря и лицензополучателя не бъде постигнато предварително доброволно споразумение, Комисията може да издаде принудителен лиценз на Съюза. [Изм. 26]
Член 2
Приложно поле
1. С настоящия регламент се установява принудително лицензиране на равнището на Съюза на следните права върху интелектуална собственост, които са в сила в една или повече държави членки:
а) патенти, включително публикувани заявки за патенти;
б) полезни модели; или
в) сертификати за допълнителна закрила;
2. Настоящият регламент не засяга правилата, определени от други правни актове на Съюза, уреждащи авторското право и сродните му права, включително Директива 2001/29, Директива 2009/24 и правата sui generis, предоставени от Директива 96/9/ЕО относно правната защита на базите данни.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
-a) „режим на криза или режим на извънредна ситуация“ означава, в зависимост от случая, режим на криза или на извънредна ситуация, изброени в приложението към настоящия регламент, които са били задействани или обявени в контекста на механизъм на Съюза за кризи или извънредни ситуации, изброени в същото приложение, в съответствие с един от актовете на Съюза, посочени в него; [Изм. 27]
а) „продукти от особено значение при криза“ означава продукти или процеси, които са незаменими за реагиране на криза или извънредна ситуация или за справяне с въздействието на криза или извънредна ситуация в Съюза и за които издаването на принудителен лиценз е единственото средство, с което да се гарантира достатъчна и навременна наличност и доставка на тези продукти или процеси, съгласно определеното от Комисията чрез насоките на консултативния орган в съответствие с член 6; [Изм. 28]
б) „относими дейности“ означава действията на производство, използване, предлагане за продажба, продажба или внос;
в) „титуляр на права“ означава притежател на някое от правата върху интелектуална собственост, посочени в член 2, параграф 1;
г) „защитено изобретение“ означава всяко изобретение, защитено от някое от правата върху интелектуална собственост, посочени в член 2, параграф 1;
д) „принудителен лиценз на Съюза“ означава принудителен лиценз, предоставен от Комисията за използване на защитено изобретение на продукти от особено значение при криза, за която и да е от относимите дейности в Съюза;
е) „митнически органи“ означава митнически органи съгласно определението в член 5, точка 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(14);
Член 4
Принудителен лиценз на Съюза
Комисията може да издаде принудителен лиценз на Съюза, когато при режим на криза или режим на извънредна ситуация, изброени в приложението към настоящия регламент, е бил задействан или обявен в съответствие с един от актовете на Съюза, изброени в същото приложениев случай че в срок от четири седмици между титуляря на правата и потенциалния лицензополучател не е постигнато доброволно споразумение с цел да се гарантира доставката на продукти от особено значение при криза. [Изм. 29]
Член 5
Общи условия на принудителен лиценз на Съюза
1. Принудителният лиценз на Съюза, който може да бъде издаден от Комисията в съответствие с член 4, независимо от задълженията по член 10: [Изм. 30]
а) не дава изключителни права и не може да се преотстъпва, освен на тази част от предприятието или репутацията, която е негов ползвател;
б) има обхват и срок, които са ограничени до целтастрого ограничение по отношение на обхвата, областта на употреба, необходимите количества и продължителността, която е в тясно съответствие с конкретната цел, за която е предоставен принудителният лиценз, и до е строго обвързан с обхвата и продължителността на режима на криза или режима на извънредна ситуация, при който се предоставя в рамките на който е предоставенСъюза; [Изм. 31]
в) е строго ограничен до относимите и надлежно обосновани дейности, свързани с продукти от особено значение при криза в Съюза; [Изм. 32]
г) се предоставя само срещу заплащане на адекватно възнаграждение на титуляря на правата, определено в съответствие с член 9; [Изм. 33]
д) е строго ограничен до териториятаточно определена територия на Съюза; [Изм. 34]
е) се предоставя само на лице, за което се смята, че е в състояние да използва защитеното изобретение по начин, който позволява правилното извършване на относимите дейности, свързани с продукти от особено значение при криза, и в съответствие със задълженията, посочени в член 10.;
еa) ясно посочва, че лицензополучателят поема всички отговорности или гаранции, свързани с производството и разпространението на продукти от особено значение при криза, като изключва титуляря на правата от искове, свързани с отговорността за продукта. [Изм. 35]
2. Принудителният лиценз на Съюза за изобретение, защитено с публикувана заявка за патент, обхваща патент, издаден въз основа на тази заявка, при условие че издаването на този патент стане в рамките на срока на валидност на принудителния лиценз на Съюза.
3. Принудителният лиценз на Съюза за изобретение, защитено с патент, обхваща сертификат за допълнителна закрила, издаден във връзка с този патент, при условие че преходът от патентна защита към защита, предоставена от сертификат за допълнителна закрила, стане в рамките на срока на валидност на принудителния лиценз на Съюза.
Член 6
Консултативен орган
1. Когато Комисията обмисля предоставянето на принудителен лиценз на Съюза, тя се консултира с консултативен орган без неоправдано забавяне.
2. Консултативният орган, посочен в параграф 1, е консултативният орган, компетентен за механизма за действие при криза или извънредна ситуация на равнището на Съюза, посочен в приложение I към настоящия регламент („компетентният консултативен орган“). За целите на настоящия регламент компетентният консултативен орган, който трябва да действа в обществен интерес, подпомага и консултира Комисията по отношение на следните задачи: [Изм. 36]
а) събирането на относима към кризата информация, проучването на пазара и анализа на тези данни;
аa) оценката дали е спазено задължението да се даде възможност на титуляря на правата да започне преговори за доброволно споразумение, което да се постигне в рамките на четири седмици, както е посочено в член 4; [Изм. 37]
б) анализа на относимата към кризата информация, събрана от държавите членки или Комисията, и обобщените данни, получени от други органи, имащи отношение към кризата, на равнището на Съюза и на международно равнище;
бa) определянето на продукти от особено значение при криза; [Изм. 38]
в) улесняването на обмена и споделянето на информация с други компетентни органи и други органи, имащи отношение към кризата, на равнището на Съюза и на национално равнище, както и на международно равнище, когато е целесъобразно;
г) идентифицирането на правата, защитаващи продукта от особено значение при криза;
д) установяването дали има нужда от предоставяне на принудителен лиценз на Съюза;
е) идентифицирането и консултирането на представителите на титулярите на права или техните представители, както и на потенциалните лицензополучатели, и консултирането с други заинтересовани страни и икономически оператори и с, включително отрасъла, академичните среди и гражданското общество; [Изм. 39]
ж) установяването, ако е уместно, дали са изпълнени критериите за прекратяване или изменение на принудителния лиценз на Съюза, посочени в член 15.
3. Консултативният орган действа в тясно сътрудничество и координация, когато е целесъобразно, с други имащи отношение органи, свързани с кризата, и със службите за интелектуална собственост на равнището на Съюза и на национално равнище.
4. За целите на настоящия регламент Комисията:
а) осигурява участие и кани представители на други органи, имащи отношение към кризата, на равнището на Съюза като наблюдатели на съответните заседания на консултативния орган, за да се осигури съгласуваност с мерките, прилагани чрез други механизми на Съюза; както и
аa) кани представители на Европейския парламент като наблюдатели на съответните заседания на консултативните органи, когато е възможно, съгласно приложимите законодателни актове, посочени в приложението; [Изм. 40]
б) може да покани представители на Европейския парламентнационалните органи, компетентни за издаването на принудителни лицензи съгласно националното законодателство, представители на икономически оператори, титуляри на права, потенциални лицензополучатели, организации на заинтересовани страни, социални партньори и експерти да присъстват на заседанията на консултативния орган като наблюдатели. [Изм. 41]
5. При липсата на съществуващ компетентен консултативен орган задачите, посочени в параграф 2, се изпълняват от ad hoc консултативен орган, създаден от Комисията („ad hoc консултативен орган“). Комисията председателства ad hoc консултативния орган и осигурява неговия секретариат. Ad hoc консултативният орган се състои от представители на институциите и органите на всяка държава членка има право да бъде представена в ad hoc консултативния орган, които упражняват компетентността да предоставят национални принудителни лицензи съгласно националното законодателство. [Изм. 42]
6. Комисията приема акт за изпълнение, с който определя процедурния правилник на ad hoc консултативния орган, посочен в параграф 5. В процедурния правилник се посочва, че ad hoc консултативният орган не може да бъде създаден за период, надвишаващ продължителността на кризата или извънредната ситуация. В процедурния правилник се посочва, че ad hoc консултативният орган прилага строги предпазни мерки, за да се избегнат всякакви потенциални конфликти на интереси и да се гарантира отчетност и прозрачност. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 3. [Изм. 43]
Член 7
Процедура за предоставяне на принудителен лиценз на Съюза
1. Компетентният или, съответно, ad hoc консултативният орган, посочен в член 6, предоставя на Комисията становище без неоправдано забавяне. Това становище се издава в съответствие с процедурния правилник на консултативния орган и съдържа оценка на необходимостта от принудителен лиценз на Съюза и условията за такъв лиценз. В становището се взема предвид следното:
а) естеството на кризата или извънредната ситуация;
б) обхватът на кризата или извънредната ситуация и очакванията за нейното развие;
бa) правата и интересите на титуляря на правата и на потенциалния лицензополучател; [Изм. 44]
бб) съществуващите национални принудителни лицензи, за които е докладвано на Комисията в съответствие с член 22, за да се избегне припокриване или ситуация на свръхпроизводство; [Изм. 45]
в) недостигът на продукти от особено значение при криза и съществуването на други средства освен принудителен лиценз на Съюза, които биха могли адекватно и бързо да коригират този недостиг.
2. Становището на консултативния орган не е обвързващо за Комисията. Комисията може да определи срок, в който консултативният орган да представи своето становище. Срокът трябва да е разумен и подходящ с оглед на обстоятелствата на ситуацията, като се отчита по-специално спешността на въпроса.
2a. Комисията взема под внимание във възможно най-голяма степен мнението на консултативния орган. Когато Комисията не се съобрази със становището на консултативния орган, тя разяснява на консултативния орган причините за своето решение, без да се засягат правомощията на Комисията съгласно параграфи 7 и 8 от настоящия член. [Изм. 46]
3. Преди предоставянето на принудителен лиценз на Съюза Комисиятаиздаването на становище, консултативният орган дава възможност на титуляря на правата и на лицензополучателя да коментират в разумни срокове следното: [Изм. 47]
а) възможността бързо да се постигне доброволно лицензионно споразумение с производителите относно правата върху интелектуална собственост за целите на производството, използването и разпространението на продуктите от особено значение при криза и изпълнението на условията, посочени в член 4, параграф 1а, за провеждането за тази цел на съдържателни преговори; [Изм. 48]
б) необходимостта от предоставяне на принудителен лиценз на Съюза;
в) условията, при които Комисията възнамерява да предостави принудителен лиценз на Съюза, включително размера на възнаграждението.
4. Комисията идентифицира и уведомява титуляря на правата и лицензополучателя възможно най-скоро за факта, че може да бъде предоставен принудителен лиценз на Съюза. Когато идентифицирането на титулярите на права е възможно и не води до значително забавяне, Комисията ги уведомява индивидуално титулярите на права. [Изм. 49]
5. Когато Комисията разглежда възможността за издаване на принудителен лиценз на Съюза, тя без неоправдано забавяне публикува известие, за да информира обществеността за започването на процедурата по настоящия член. Това известие също така включва — при наличие и ако това е уместно — информация относно предмета на принудителния лиценз и покана за представяне на коментари в съответствие с параграф 3. Известието се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
6. Когато преценява дали трябва да бъде предоставен принудителен лиценз на Съюза, Комисията взема предвид следното:
а) становището, посочено в параграф 2;
б) правата и интересите на титуляря на правата и на лицензополучателя;
в) съществуващи национални принудителни лицензи, докладвани на Комисията в съответствие с член 22. [Изм. 50]
7. Когато Комисията установи, че изискванията за принудителен лиценз на Съюза са изпълнени, тя го предоставя чрез акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 24, параграф 2. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с последиците от кризата, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 4. В случай на процедура по член 24, параграф 4 актът за изпълнение остава в сила за период, не по-дълъг от 12 месеца.
8. При приемането на акта за изпълнение Комисията гарантира защитата на поверителната информация. Като съблюдава поверителността на информацията, Комисията гарантира, че всяка информация, на която се е позовала за целите на своето решение, е разкрита в степен, която позволява да се разберат фактите и съображенията, довели до приемането на акта за изпълнение.
Член 8
Съдържание на принудителния лиценз на Съюза
1. В принудителния лиценз на Съюза се посочва следното:
а) патентът, заявката за патент, сертификатът за допълнителна закрила или полезният модел, за който е предоставен лицензът, или, когато идентифицирането на тези права би забавило значително предоставянето на лиценза — непатентното наименование на продуктите, които ще бъдат произвеждани по лиценза; [Изм. 51]
б) титулярят на правата, при условие че може да бъде идентифициран с разумни усилия, като се вземат предвид обстоятелствата, включително спешността на ситуацията; [Изм. 52]
(3) уникален идентификационен номер в държавата, в която е установен лицензополучателят;
(4) регистрационен и идентификационен номер на икономическите оператори (EORI), когато има такъв;
г) срокът, за който се предоставя принудителният лиценз на Съюза;
д) възнаграждението, което трябва да се плати на титуляря на правата, определено в съответствие с член 9;
е) непатентното наименование на продукта от особено значение при криза, който ще се произвежда съгласно принудителния лиценз на Съюза, и неговият код на стоката (код по КН), под който се класира продуктът от особено значение при криза, както е определено в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета;
ж) подробностите, посочени в член 10, параграф 1, букви в), г) и д), позволяващи идентифицирането на продукта от особено значение при криза, произведен съгласно принудителния лиценз на Съюза, и когато е приложимо, всяко друго специфично изискване съгласно законодателството на Съюза, приложимо спрямо продуктите от особено значение при криза и позволяващо идентифицирането им;
з) мерки, допълващи принудителния лиценз, както е посочено в член 13а, включително, които са необходими за постигане на целта на принудителния лиценз, задължението на титуляря на правата да разкрива търговски тайни на лицензополучателя, когато са изпълнени условията, предвидени в член 13а, параграфи 2 и 3. [Изм. 53]
2. Чрез дерогация от параграф 1, буква д) Комисията може да определи възнаграждението след предоставянето на лиценза чрез акт за изпълнение, когато това определяне изисква допълнително проучване и консултация. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с правилата, посочени в член 7, параграф 6, букви а) и б), член 7, параграфи 7 и 8.
Член 9
Възнаграждение
1. Лицензополучателят заплаща адекватно възнаграждение на титуляря на правата. Размерът на възнаграждението се определя от Комисията и се посочва в принудителния лиценз на Съюза.
1a. Титулярят на правата получава възнаграждението в рамките на предварително определен срок, договорен с Комисията. [Изм. 54]
2. Възнаграждението не може да надвишава 4 % отсе определя въз основа на общите брутни приходи, генерирани от лицензополучателя чрез относимитесъответните дейности, обхванати в рамките на принудителния лиценз на Съюза. [Изм. 55]
3. При определяне на възнаграждението Комисията взема предвид следното:
а) икономическата стойност на относимите дейности, разрешени съгласно принудителния лиценз на Съюза.
б) дали титулярят на правата е получил обществена подкрепа за разработване на изобретението.
в) степента, до която разходите за разработка са амортизирани от титуляря на правата.
г) когато е приложимо, хуманитарните обстоятелства, свързани с предоставянето на принудителния лиценз на Съюза.
гa) възможното разкриване на търговски тайни в съответствие с член 13а, параграфи 2 и 3, както и съответните ограничения на защитата на търговските тайни съгласно Директива (ЕС) 2016/943; това разкриване е свързано с подходящо обезщетение за титуляря на правата. [Изм. 56]
4. Ако публикуваната заявка за патент, за която е издаден принудителен лиценз, впоследствие не доведе до издаване на патент, титулярят на правата възстановява на лицензополучателя възнаграждението, платено съгласно настоящия член.
Член 10
Задължения, които трябва да бъдат изпълнявани от лицензополучателя
1. Лицензополучателят има право да използва защитеното изобретение, обхванато от принудителния лиценз на Съюза, само при следните задължения:
а) броят на продуктите от особено значение при криза, произведени по силата напринудителния лиценз на Съюза, не надвишава определените количества и необходимото за задоволяване на нуждите на Съюза; [Изм. 57]
б) относимите дейности се извършват единствено за доставките на продуктите от особено значение при криза на пазара на Съюза;
в) продуктите, произведени по принудителния лиценз на Съюза, са ясно идентифицирани чрез специално етикетиране или маркировка, като произведени и пуснати на пазара съгласно настоящия регламент;
вa) подробен списък на продуктите, произвеждани по принудителен лиценз на Съюза; [Изм. 58]
вб) третира информацията, получена във връзка с принудителния лиценз на Съюза, в условия на максимална поверителност, като по-специално не предоставя търговски тайни на трета страна без съгласието на Комисията, която следва да информира титуляря на правата и да се консултира с него в тази връзка; [Изм. 59]
вв) прилага всички необходими мерки за запазване на поверителността на търговските тайни на притежателя на правата, както е разпоредено от Комисията съгласно член 13а, параграф 3; [Изм. 60]
вг) не използва търговски тайни, разкрити съгласно член 13а, параграф 2, извън срока на принудителния лиценз на Съюза или за други цели, различни от тези, които се считат за законно използване съгласно член 13а, параграф 2; [Изм. 61]
г) продуктите, произведени по принудителния лиценз на Съюза, могат да бъдат разграничени от продуктите, произведени и пуснати на пазара от титуляря на правата или по доброволен лиценз, предоставен от титуляря на правата, чрез специално опаковане, оцветяване или оформяне, при условие че това разграничение е осъществимо и не оказва значително влияние върху цената на продуктите;
д) опаковката на продуктите, произведени по принудителния лиценз на Съюза, и всяка свързана маркировка или листовка показват, че продуктите са предмет на принудителен лиценз на Съюза съгласно настоящия регламент, и ясно уточняват, че продуктите са изключително за разпространение в Съюза и не са предназначени за износ;
е) преди пускането на пазара на продуктите, произведени съгласно принудителния лиценз на Съюза, лицензополучателят предоставя на уебсайт следната информация:
(1) количествата продукти, произведени по принудителния лиценз на Съюза, по държави членки на производство;
(2) количествата продукти, доставени по принудителния лиценз на Съюза, по държави членки на доставка;
(3) отличителните характеристики на продуктите по принудителния лиценз на Съюза.
Адресът на уебсайта се съобщава на Комисията. Комисията съобщава адреса на уебсайта на държавите членки.
2. В случай на неизпълнение от страна на лицензополучателя на задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, Комисията може:
а) незабавно да прекрати принудителния лиценз на Съюза в съответствие с член 14, параграф 3; или [Изм. 62]
б) да наложи глоби илии периодични санкции на лицензополучателя в съответствие с членове 15 и 16. [Изм. 63]
3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в сътрудничество със съответните национални органи на държавите членки може, по искане на титуляря на правата или по собствена инициатива и въз основа на достатъчно доказателства за злоупотреба, да поиска достъп до сметки и документация, водени от лицензополучателя, за целите на проверка дали съдържанието и условията на принудителния лиценз на Съюза и разпоредбите на настоящия регламент като цяло са спазени. [Изм. 64]
4. Комисията е оправомощена да приема актове за изпълнение за установяване на правила за специфичното етикетиране или маркиране, посочено в параграф 1, буква в), и за опаковането, оцветяването и оформянето, посочено в буква г), както и правила за тяхното използване, и където е приложимо, за тяхното позициониране върху продукта. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.
Член 11
Забрана за износ
Износът на продукти, произведени по силата на принудителен лиценз на Съюза, е забранен.
Член 12
Митнически контрол
1. Прилагането на настоящия член не засяга други правни актове на Съюза, уреждащи износа на продукти, по-специално членове 46, 47 и 267 от Регламент (ЕС) № 952/2013(15).
2. Митническите органи разчитат на принудителния лиценз на Съюза и неговите изменения, за да идентифицират продуктите, които могат да попаднат в забраната, посочена в член 11. За тази цел информацията за риска по отношение на всеки принудителен лиценз на Съюза и всяко негово изменение се въвежда в съответната митническа система за управление на риска. Митническите органи вземат под внимание такава информация за риска, когато извършват проверки на продукти, поставени под митнически режим „износ“ в съответствие с членове 46 и 47 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
3. Когато митническите органи идентифицират продукт, който може да попада под забраната, предвидена в член 11, те спират неговия износ. Митническите органи незабавно уведомяват Комисията за спирането и предоставят цялата съответна информация, за да ѝ дадат възможност да установи дали продуктът е произведен по силата на принудителен лиценз на Съюза. За да оцени дали спрените продукти отговарят на принудителния лиценз на Съюза, Комисията може да се консултира със съответния притежател на права.
4. Когато износът на продукт е спрян в съответствие с параграф 3, продуктът се допуска за износ, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности съгласно правото на Съюза или националното право, свързани с такъв износ, и е изпълнено едно от следните условия:
а) Комисията не е поискала от митническите органи да запазят спирането в срок от 10 работни дни, след като е била уведомена за него;
б) Комисията е информирала митническите органи, че продуктът не се произвежда по силата на принудителен лиценз на Съюза.
5. Когато Комисията стигне до заключението, че продукт, произведен по силата на принудителен лиценз на Съюза, не е в съответствие със забраната, установена в член 11, митническите органи не разрешават допускането му за износ. Комисията информира съответния титуляр на права за това неспазване.
6. Когато допускането на продукта за износ не е било разрешено:
а) когато е целесъобразно с оглед на контекста на кризата или извънредната ситуация, Комисията може да изиска от митническите органи да задължат износителя да предприеме конкретни действия за своя сметка, включително доставка на определени държави членки, ако е необходимо, след като приведе продуктите в съответствие с правото на Съюза.
б) във всички останали случаи митническите органи могат да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират разпореждането със съответния продукт съгласно националното законодателство, съобразено с правото на Съюза. Прилагат се съответно членове 197 и 198 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Член 13
Отношения между титуляря на правата и лицензополучателя
1. В отношенията помежду си титулярят на правата и лицензополучателят, на когото е предоставен принудителен лиценз на Съюза, действат и си сътрудничат добросъвестно при изпълнението на правата и задълженията съгласно настоящия регламент.
2. В съответствие със задължението за добросъвестност титулярят на правата и лицензополучателят полагат максимални усилия за постигане на целта на принудителния лиценз на Съюза, като се съобразяват взаимно с интересите си, както и с обществения интерес. [Изм. 65]
Член 13a
Допълнителни мерки към принудителния лиценз на Съюза
1. Когато е необходимо, Комисията взема решение по мотивирано искане от титуляря на правата или лицензополучателя или по собствена инициатива за допълнителни мерки, с които принудителният лиценз на Съюза се допълва, за да се гарантира постигането на целта му, както и за да се улесни и гарантира доброто сътрудничество между титуляря на правата и лицензополучателя.
2. Когато е строго необходимо, Комисията изисква на лицензополучателя да бъдат разкрити търговските тайни на притежателя на правата, доколкото това е необходимо, за да му се предостави необходимото ноу-хау за постигане на целта, за която е предоставен принудителният лиценз на Съюза съгласно настоящия регламент. Законното използване на търговските тайни от страна на лицензополучателя е строго ограничено до производството на продукти от особено значение при криза с оглед на изпълнението на целта, за която е бил предоставен принудителният лиценз на Съюза.
3. Когато от титуляря на правата се изисква да разкрие своите търговски тайни в съответствие с параграф 3, преди разкриването на търговски тайни Комисията разпорежда на лицензополучателя да въведе всички подходящи технически и организационни мерки, които титулярят на правата основателно счита за необходими за запазване на поверителността на търговските тайни, по-специално по отношение на трети страни, включително, когато е целесъобразно, използването на образци на договорни условия, споразумения за поверителност, строги протоколи за достъп, технически стандарти или прилагането на кодекси за поведение. Ако лицензополучателят не успее да приложи необходимите мерки, изисквани от Комисията, Комисията може да откаже или, в зависимост от случая, да преустанови разкриването на търговски тайни, докато ситуацията бъде коригирана от лицензополучателя.
4. Като компенсация за разкриването на търговските им тайни, на титулярите на права се предоставя подходящо възнаграждение в съответствие с Директива (ЕС) 2016/943.
5. Когато Комисията обмисля приемане на допълнителни мерки, посочени в параграфи 1 и 2, тя може да се консултира с консултативния орган, посочен в член 6.
6. Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2, се приемат в съответствие с правилата, посочени в член 7, параграф 6, букви а) и б) и член 7, параграфи 7 и 8. [Изм. 66]
Член 14
Преразглеждане и прекратяване на принудителния лиценз на Съюза
1. Комисията преразглежда принудителния лиценз на Съюза при мотивирано искане от титуляря на правата или лицензополучателя или по собствена инициатива, и когато е необходимо, променя спецификациите, посочени в член 8, чрез акт за изпълнение. Когато е необходимо, принудителният лиценз на Съюза се променя, за да се посочи пълният списък на правата и титулярите на правата, обхванати от принудителния лиценз.
2. Когато е необходимо, Комисията взема решение по мотивирано искане от титуляря на правата или лицензополучателя или по собствена инициатива за допълнителни мерки, с които принудителният лиценз на Съюза се допълва, за да се гарантира постигането на целта му, както и за да се улесни и гарантира доброто сътрудничество между титуляря на правата и лицензополучателя. [Изм. 67]
3. Принудителен лиценз на Съюза може да бъде прекратен от Комисията чрез акт за изпълнение, когато обстоятелствата, довели до него, престанат да съществуват и е малко вероятно да се появят отново или когато лицензополучателят не спазва задълженията, установени в настоящия регламент.
4. Когато Комисията обмисля промяна, приемане на допълнителни мерки, както е посочено в параграф 2, или прекратяване на принудителния лиценз на Съюза, тя може да се консултира с консултативния орган, посочен в член 6, както и с титулярите на права и лицензополучателите. [Изм. 68]
4a. Когато обмисля прекратяване на принудителния лиценз на Съюза, Комисията гарантира, че се въвежда достатъчно дълъг преходен период. [Изм. 69]
5. При прекратяване на принудителния лиценз на Съюза Комисията може да изиска от лицензополучателя в рамките на разумен срок да организира пренасочването или разпореждането по друг начин с всички стоки, които се намират в негово владение, под негово попечителство, власт или контрол, по начин, определен от Комисията след консултация с титуляря на правата и за сметка на лицензополучателя.
6. Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1, 2 и 3, се приемат в съответствие с правилата, посочени в член 7, параграф 6, букви а) и б), член 7, параграфи 7 и 8. [Изм. 70]
Член 15
Глоби
1. Комисията може с решение да наложи на лицензополучателя или титуляря на правата глоби, които не надвишават 6 % от съответния общ оборот през предходната финансова година, когато умишлено или по небрежност:
а) лицензополучателят не спазва задълженията си по член 9, параграф 1 или член 10, параграф 1;
б) титулярят на правата или лицензополучателят не спазва принципа на добросъвестност и сътрудничество, посочен в член 13; или
в) титулярят на правата или лицензополучателят не спазва някое задължение, произтичащо от допълнителните мерки, допълващи принудителния лиценз на Съюза, посочени в член 8, параграф 1, буква з) и член 14, параграф13а, параграфи 1 и 2, както е посочено в съответния акт за изпълнение. [Изм. 71]
вa) лицензополучателят не спазва забраната, посочена в член 11. [Изм. 72]
2. При определяне на размера на глобата се вземат предвид тежестта, предишните случаи и продължителността на нарушението.
Член 16
Периодични имуществени санкции
1. С решение Комисията може да налага на лицензополучателя или на титуляря на правата периодични имуществени санкции, които не надвишават 5 % от съответния им среднодневен оборот за предходната финансова година и се изчисляват от датата, определена с решението, като целта е да принуди:
а) лицензополучателя да сложи край на нарушението на своите задължения по член 10, параграф 1;
б) лицензополучателя и титуляря на правата да сложат край на нарушението по член 13; или
в) титуляря на правата или лицензополучателя да спазва всяко задължение, произтичащо от допълнителните мерки, допълващи принудителния лиценз на Съюза, посочени в член 8, параграф 1, буква з) и член 14, параграф13а, параграфи 1 и 2, както е посочено в съответния акт за изпълнение. [Изм. 73]
вa) лицензополучателя да прекрати нарушение на забраната, посочена в член 11. [Изм. 74]
2. Когато лицензополучателят или титулярят на правата изпълни задължението, с оглед на което е наложена периодичната имуществена санкция, Комисията може да определи окончателния размер на периодичната имуществена санкция на стойност, по-ниска от тази, която би възникнала според първоначалното решение.
Член 17
Давностен срок за налагане на глоби и периодични имуществени санкции
1. Правомощията, предоставени на Комисията по членове 15 и 16, имат давностен срок от пет години.
2. Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. В случай на продължаващи или повторни нарушения срокът започва да тече от датата на прекратяване на нарушението.
3. Всяко действие, предприето от Комисията или от компетентен орган на държавите членки с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността за налагане на глоби или периодични имуществени санкции.
4. С всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок. Давностният срок за налагането на глоби или периодични имуществени санкции обаче изтича най-късно в деня, в който е изтекъл период, два пъти по-дълъг от давностния срок, без Комисията да е наложила глоба или периодична имуществена санкция. Този срок се удължава със срока, през който давността е спряла да тече съгласно параграф 5.
5. Давностният срок за налагането на глоби или периодични имуществени санкции спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на висящо производство пред Съда на Европейския съюз.
Член 18
Давностен срок за привеждане в изпълнение на глоби и периодични имуществени санкции
1. Правомощията на Комисията за привеждане в изпълнение на решенията, взети по членове 15 и 16, са с давностен срок от пет години.
2. Срокът започва да тече в деня, в който решението стане окончателно.
3. Давностният срок за изпълнение на санкциите се прекъсва:
а) с нотифицирането на решение за изменение на първоначалния размер на глобата или на периодичната имуществена санкция или за отказ на такова изменение;
б) при всяко действие на Комисията или на държава членка, действаща по искане на Комисията, целящо привеждане в изпълнение на плащането на глобата или периодичната имуществена санкция.
4. С всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок.
5. Давностният срок за принудително изпълнение на санкциите се спира, докато:
а) тече срок за плащане;
б) изпълнението на принудителното плащане е спряно съгласно решение на Съда на Европейския съюз или решение на национален съд.
Член 19
Право на изслушване и на достъп до преписката
1. Преди да приеме решение съгласно член 15 или 16, Комисията дава възможност на лицензополучателя или притежателятитуляря на правата да бъде изслушан и да участва пълноценно в процедурата относно предполагаемото нарушение, което подлежи на глоба или периодични имуществени санкции. [Изм. 75]
2. Лицензополучателят или титулярят на правата може да представи своите забележки по предполагаемото нарушение в разумен срок, определен от Комисията, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
2a. Комисията отговаря на коментарите, направени от лицензополучателя или титуляря на правата, а в случай на отхвърляне на коментарите представя обосновка в рамките на разумен срок, който не надвишава 7 дни. [Изм. 76]
3. Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище.
4. Правото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство. Те имат право на достъп до преписката на Комисията при условията на договорено разкриване, при спазване на законния интерес на лицензополучателя или титуляря на правата, или на друго лице, заинтересовано от защитата на тяхната търговска информация с чувствителен характер и търговски тайни, при пълно съответствие с действащото законодателство относно защитата на данните и търговските тайни. Комисията има правомощието да приема решения, в които се определят условията за разкриване в случай на несъгласие между страните. Правото на достъп до преписката на Комисията не може да обхваща поверителна информация и вътрешни документи на Комисията, на други компетентни органи или на други публични органи на държавите членки. По-специално правото на достъп не обхваща кореспонденцията между Комисията и тези органи. Нищо в настоящия параграф не възпрепятства Комисията да оповестява и използва информация, необходима за доказване на нарушение. [Изм. 77]
5. В случай че Комисията сметне за необходимо, тя може да изслуша и други физически или юридически лица. Заявленията за изслушване от страна на такива лица се удовлетворяват, когато те докажат достатъчен интерес.
Член 20
Публикуване на решения
1. Комисията публикува решенията, които приема съгласно членове 15 и 16. При публикуването се посочват наименованията на страните и основното съдържание на решението, включително всички наложени глоби или санкции.
2. При публикуването се вземат предвид правата и законните интереси на лицензополучателя, притежателя на правата или трети страни при защитата на тяхната поверителна информация.
Член 21
Контрол от страна на Съда на Европейския съюз
В съответствие с член 261 и член 263 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена компетентност за контрол наима пълна юрисдикция да преразглежда решения, с които Комисията е наложила глоби или периодични имуществени санкции. Той може да отменя, намалява или увеличава наложените глоби или периодични имуществени санкции.: [Изм. 78]
1) е предоставила принудителен лиценз. Той може да отменя или изменя сроковете и условията му; [Изм. 79]
2) е наложила глоби или периодични имуществени санкции. Той може да отменя, намалява или увеличава наложените глоби или периодични имуществени санкции. [Изм. 80]
Член 22
Докладване на националните принудителни лицензи
Когато бъде издаден национален принудителен лиценз в обществен интерес или с цел справяне с национална криза или извънредна ситуация, държавата членка нотифицира Комисията за предоставянето на лиценза и за свързаните с него специални условия. Предоставената информация включва следното: [Изм. 81]
а) целта на националния принудителен лиценз и правното му основание в националното право;
б) името и адреса на лицензополучателя;
в) продукта, предмет на лиценза, и доколкото е възможно, съответните права на интелектуална собственост и титулярите на правата;
г) възнаграждението, платимо на титуляря на права;
д) количеството продукти, които ще бъдат доставени по лиценза;
е) срока на действие на лиценза.
Член 23
Изменения на Регламент (ЕО) № 816/2006
Регламент (ЕО) № 816/2006 се изменя, както следва:
-a) член 6, параграф 2 се заменя със следното:"
„2.Ако лицето, което подава заявление за предоставяне на принудителен лиценз, е депозирало множество заявления за същия продукт пред органите, то трябва да го отбележи във всяко едно заявление, като указва съответните количества и държавите вносителки.“; [Изм. 82]
"
-аа) в член 6, параграф 3 буква в) се заменя със следното:"
„в)очакваните количества фармацевтични продукти, които заявителят има намерение да произвежда на основание принудителния лиценз;“; [Изм. 83]
"
-аб) в член 3, параграф 3 буква д) се заменя със следното:"
„д)при необходимост доказателство, че са направени усилия за провеждане на предварителни преговори с титуляря на правата в съответствие с член 9;“; [Изм. 84]
"
-ав) в член 6, параграф 3 буква е) се заменя със следното:"
„е)доказателство, че е изпратено специално заявление от:
i)
оторизираните представители от страната/ите вносителка/и; или
ii)
неправителствена организация, действаща с изричното разрешение на една или няколко държави вносителки; или
iii)
органи на Организацията на обединените нации или други международни здравни организации, действащи с изричното разрешение на една или няколко страни вносителки, както и очакваното количество от продукта.“; [Изм. 85]
"
-аг) член 7 се заменя със следното:"
„Член 7
Права на титуляря на правата
Компетентният орган нотифицира своевременно на титуляря на правата заявлението за предоставяне на принудителен лиценз. Преди да издаде принудителния лиценз, компетентният орган може да даде на титуляря на правата възможност да представи своето становище относно заявлението и да предостави на компетентната власт цялата полезна информация относно това заявление.“; [Изм. 86]
"
-ад) в член 9 параграф 1 се заменя със следното:"
„1.Заявителят трябва да предостави доказателства на компетентния орган, че е положил усилия да получи разрешение от титуляря на правата, и че тези усилия не са постигнали резултат в срок от тридесет дни преди депозирането на заявлението.“; [Изм. 87]
"
-ае) в член 10 параграф 1 се заменя със следното:"
„1.издаденият лиценз не може да се преотстъпва, освен на тази част от предприятието или организацията, която е негов ползвател, и не дава изключителни права. В него се уточняват специалните условия, посочени в параграфи 2 – 9, на които трябва да отговаря титулярят на лиценза.;“ [Изм. 88]
"
-аж) в член 10 параграф 2 се заменя със следното:"
„2.Очакваните количества на продукта/ите, произведени въз основа на лиценза, не трябва да надвишават количествата, които са необходими, за да се отговори на нуждите на цитираната/ите в заявлението държава/и, като се взема предвид количеството на продуктите, произведени по силата на други издадени преди това принудителни лицензи.“; [Изм. 89]
"
-аз) в член 10 параграф 8 се заменя със следното:"
„8.Компетентният орган може по собствена инициатива, ако това е позволено от националното му право, да поиска от титуляря на правата доказателство за извършения износ на продукта под формата на заверена от съответния митнически орган декларация за износ и доказателство за вноса, предоставено от един от органите, предвидени в член 6, параграф 3, буква е).“; [Изм. 90]
"
а) Добавя се следният член 18а:"
„Член 18a
Принудителен лиценз на Съюза
1. Комисията може също така да издаде принудителен лиценз за патенти, свързани с, когато дейностите по производството и продажбатана фармацевтични продукти за износ се извършват на територията на различни държави членки и поради това за един и същ продукт са необходими принудителни лицензи в повече от една държава членкав държавите с проблеми в областта на общественото здраве. [Изм. 91]
2. Всяко лице може да подаде заявление за принудителен лиценз съгласно параграф 1. Заявлението трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 6, параграф 3, и да посочва държавите членки, които да бъдат обхванати от принудителния лиценз.Заявката съдържа следната информация:
а)
името и координатите за контакт на заявителя и на всеки агент или представител, който е определен от заявителя да действа от негово име пред компетентния орган;
б)
непатентованото наименование на фармацевтичния/ите продукт/и, който заявителят има намерение да произвежда и продава с цел износ на основание принудителния лиценз;
в)
очакваните количества фармацевтични продукти, които заявителят има намерение да произвежда на основание принудителния лиценз;
г)
държавата/ите вносителка/и;
д)
при необходимост доказателство, че са направени усилия за провеждане на предварителни преговори с титуляря на правата в съответствие с член 9;
е)
доказателство, че е изпратено специално заявление от:
i)
упълномощените представители от държавата/ите вносителка/и; или
ii)
неправителствена организация, действаща с изричното разрешение на една или няколко държави вносителки; или
iii)
органи на Организацията на обединените нации или други международни здравни организации, действащи с изричното разрешение на една или няколко държави вносителки.“ [Изм. 92]
3. ПринудителниятВ принудителния лиценз, предоставен в съответствие с параграф 1, трябва да отговаря на условията, посочени в член 10, и в него да се посочва, че е приложим за цялата територия на Съюза. и е предмет на следните условия:
а)
издаденият лиценз не може да се преотстъпва, освен на тази част от предприятието или организацията, която ползва този лиценз, и не дава изключителни права. Той съдържа специфичните условия, посочени в настоящия параграф;
б)
очакваните количества на продукта/ите, произведени въз основа на лиценза, не трябва да надвишават количествата, които са необходими, за да се отговори на нуждите на цитираната/ите в заявлението държава/и, като се взема предвид количеството на продуктите, произведени по силата на други издадени преди това принудителни лицензи;
в)
срокът на валидност на лиценза трябва да бъде посочен;
г)
лицензът е строго ограничен до всички дейности, необходими за производството на въпросния продукт за износ, както и до разпространението му в посочената/ите в заявлението държава/и; нито един продукт, който е произведен или внесен по силата на принудителния лиценз, не може да се предлага за продажба или пуска на пазара в държава, различна от посочената в заявлението, освен ако държавата вносителка използва възможностите, предвидени в алинея 6, точка i) от решението, да изнася към държави, които са страни по регионално търговско споразумение и в които също така съществува въпросният проблем от областта на общественото здраве;
д)
продуктите, които са произведени по силата на лиценза, трябва да бъдат ясно идентифицирани чрез етикет или специална маркировка, която указва, че са произведени на основание настоящия регламент. Продуктите трябва да се отличават от продуктите, произведени от титуляря на правата, по своята специална опаковка или оцветяване, или специална форма, при условие че това разграничаване е осъществимо и не оказва значително влияние върху цената. На опаковката и цялата свързана с нея документация трябва да има указание, че продуктът е произведен по силата на принудителния лиценз на основание настоящия регламент, като се уточнява наименованието на компетентния орган и всеки идентификационен номер или знак и се указва ясно, че продуктът е предназначен изключително за износ и за разпространение в съответната/ите държава/и вносителка/и. Информацията относно характеристиките на продукта се предоставят на разположение на митническите органи на държавите членки;
е)
преди изпращането в посочената/ите в заявлението държава/и вносителка/и, титулярят на лиценза трябва да направи достъпна на интернет страница следната информация:
i)
количествата, предоставени в рамките на лиценза, и държавите вносителки, на които тези количества са доставени;
ii)
отличителните характеристики на въпросния/ите продукт/и. Адресът на интернет страницата се съобщава на компетентния орган;
ж)
ако продуктът/ите, влизащ/и в обхвата на принудителния лиценз, са патентовани в посочените в заявлението държави вносителки, те могат да бъдат изнасяни само ако тези държави издадат принудителен лиценз за вноса, продажбата или разпространението на тези продукти;
з)
компетентният орган може по собствена инициатива, ако това е позволено от националното му право, да поиска от титуляря на правата доказателство за извършения износ на продукта под формата на заверена от съответния митнически орган декларация за износ и доказателство за вноса, предоставено от един от органите, предвидени в член 18а, параграф 2, буква д);
и)
лицензополучателят е отговорен за изплащането на адекватно възнаграждение на титуляря на правата, определено от компетентния орган въз основа на следните изисквания:
i)
при национални извънредни ситуации или други обстоятелства от изключителна спешност или в случаи на публична нетърговска употреба, възнаграждението се определя на максимум 4 % от цялата цена, която трябва да се изплати от държавата вносителка или от нейно име;
ii)
във всички останали случаи възнаграждението се определя, като се има предвид, от една страна, икономическата стойност на ползването, което е разрешено на заинтересованата/ите държава/и вносителка/и в рамките на лиценза, а от друга страна – хуманитарните или нетърговските обстоятелства, свързани с предоставянето на лиценза;
й)
условията по лиценза не трябва да нарушават начина на разпространение в държавата вносителка. Разпространението например може да се извършва от всеки един от органите, предвидени в член 18а, параграф 2, буква е), чрез прилагане на търговски или нетърговски принципи, включително и безвъзмездно.“ [Изм. 93]
4. В случай на заявление, посочено в параграф 2 от настоящия член, компетентният орган, посочен в членове 1—11, 16 и 17, е Комисията.
5. Комисията има правомощието да приема актове за изпълнение, с които да:
а)
предоставя принудителен лиценз;
б)
отхвърля заявление за принудителен лиценз;
в)
изменя или прекратява принудителния лиценз.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 18б, параграф 2. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с последиците от проблемите в областта на общественото здраве, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 18б, параграф 3.“; [Изм. 94]
"
б) Добавя се следният член 18б:"
„Член 18б
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет („комитет по принудителното лицензиране“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.“.
"
Член 24
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.
Член 25
Оценка
До последния ден на третата година след предоставянето на принудителния лиценз на Съюза в съответствие с член 7 Комисията представя на Съвета, на Европейския парламент и на Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на прилагането на настоящия регламент.
До ... [две години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки две години след това Комисията извършва оценка на това дали списъкът в приложението е актуален с оглед на приемането на бъдещи законодателни актове във връзка с режим на извънредна ситуация или на криза. Ако списъкът на приложението вече не е актуален, Комисията извършва оценка на последиците от това. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета своята оценка, придружена по целесъобразност от законодателни предложения за изменение на приложението. [Изм. 95]
В случай на извънредни заплахи за обществената безопасност или за националната сигурност Комисията извършва оценката съгласно параграф 1а без ненужно забавяне. [Изм. 96]
Член 26
Влизане в сила и прилагане [Изм. 97]
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Той се прилага от [първия ден на месеца, следващ изтичането на периода от дванадесет месеца след датата на влизане в сила]. [Изм. 98]
Съставено в … на […] година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Режимите на криза или извънредна ситуация, посочени в член 4, и компетентните консултативни органи, посочени в член 6, параграф 2, са изброени по-долу:
Механизъм за реакция при кризи или извънредни ситуации на Европейския съюз
Режим на криза или извънредна ситуация
Компетентен консултативен орган
1. Регламент XXX/XX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета [COM(2022) 459]
Режим на извънредна ситуация на единния пазар, задействан чрез акт за изпълнение на Съвета [член 14 от Регламент XXX/XX] [COM(2022) 459]
Консултативна група [член 4 от Регламент XXX/XX] [COM(2022) 459]
2. Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС.
Извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Съюза, официално призната чрез акт за изпълнение на Комисията [член 23 от Регламент (ЕС) 2022/2371]
Комитет за здравна сигурност [член 4 от Регламент (ЕС) 2022/2371]
3. Регламент (ЕС) 2022/2372 на Съвета от 24 октомври 2022 година относно рамка от мерки за гарантиране на доставките на медицински мерки за противодействие от значение при криза в случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Съюза
Рамка за извънредни ситуации, задействана с приемането на регламент на Съвета [член 3 от Регламент (ЕС) 2022/2372]
Съвет по здравни кризи [член 5 от Регламент (ЕС) 2022/2372]
4. Регламент XXX/XX за установяване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците [COM(2022) 46]
Етап на криза, задействан от акт за изпълнение на Комисията [член 18 от Регламент XXX/XX] [COM(2022) 46]
Европейски съвет по полупроводниците [член 23 от Регламент XXX/XXX] [COM(2022) 46]
5. Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010.
Извънредна ситуация на равнището на Съюза,обявена от Комисията [член 12 от Регламент (ЕС) 2017/1938]
Координационна група по природния газ [член 4 от Регламент (ЕС) 2017/1938]
Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16)
Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).
Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стp. 92).
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157 30.4.2004 г., стр. 45).
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).
Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве (OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на играчките и за отмяна на Директива 2009/48/ЕО (COM(2023)0462 – C9-0317/2023 – 2023/0290(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0462),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0317/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 декември 2023 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0044/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на играчките и за отмяна на Директива 2009/48/ЕО
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(3) беше приета, за да се гарантира високо ниво на безопасност на играчките и тяхното свободно движение на вътрешния пазар.
(2) Децата са особено уязвима група от населението. От основно значение е да се осигури високо ниво на безопасност на децата, когато играят с играчки. Децата, включително децата с увреждания, следва да бъдат адекватно защитени от възможните рискове, произтичащи от играчките, по-специалновключително от химичните вещества, които те може да съдържат. Същевременно играчките, които отговарят на изискванията, следва да могат да се движат свободно на вътрешния пазар без допълнителни изисквания. [Изм. 1]
(3) В оценката на Комисията на Директива 2009/48/ЕО се заключава, че тя отговаря на целите си и като цяло е ефективна за осигуряване на защитата на децата. Установени са обаче и редица недостатъци, които се проявяват при практическото прилагане на Директивата след нейното приемане през 2009 г. По-специално при оценката са констатирани някои недостатъци по отношение на възможните рискове, произтичащи от вредни химични вещества в играчките. В оценката се заключава, че на пазара на Съюза все още има много несъответстващи на изискванията и опасни играчки.
(4) В Стратегията за устойчивост в областта на химикалите(4) се призовава за засилване на защитата на потребителите от най-вредните химични вещества и за разширяване на общия подход към вредните химични вещества (въз основа на общи превантивни забрани), за да се гарантира, че потребителите, уязвимите групи от населението и околната среда са неизменно защитени. По-специално в Стратегията е поет ангажимент за по-стриктни разпоредби в Директива 2009/48/ЕО по отношение на защитата от рисковете, породени от най-вредните химични вещества и възможното комбинирано въздействие на химичните вещества.
(5) Тъй като правилата, определящи изискванията за играчките, по-специално съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието, трябва да се прилагат еднакво в целия Съюз и да не дават възможност за различно прилагане от страна на държавите членки, Директива 2009/48/ЕО следва да бъде заменена с регламент.
(6) Играчките са предмет и на Регламент (ЕС) 2023/988 относно общата безопасност на продуктите(5), който се прилага допълнително по въпроси, които не са обхванати от специфичното секторно законодателство за потребителските продукти. По-специално раздел 2 от глава III и глава IV във връзка с онлайн продажбите, глава VI относно Системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти и Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway) и глава VIII относно правото на информация и правна защита се прилагат и за играчките. Поради това настоящият регламент не включва специфични разпоредби относно продажбите от разстояние и онлайн продажбите, докладването на инциденти от страна на икономическите оператори и правото на информация и правна защита, а по-скоро изисква от икономическите оператори, които предоставят информация по въпроси за безопасността на играчките, да информират органите и потребителите в съответствие с процедурите, определени в Регламент (ЕС) 2023/988.
(7) В Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(6) са определени правилата за акредитация на органите за оценяване на съответствието и са установени основните принципи относно маркировката „СЕ“. Посоченият регламент следва да се прилага за играчките, за да се гарантира, че играчките, за които е осигурено свободно движение на стоки в рамките на Съюза, отговарят на изискванията, осигуряващи високо ниво на защита на здравето и безопасността на хората, и по-специално на децата.
(8) С Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(7) се установяват общи принципи и референтни разпоредби, предназначени да се прилагат в секторното продуктово законодателство, за да може да се изготвя по последователен начин. Поради това настоящият регламент следва да бъде изготвен, доколкото е възможно, в съответствие с тези общи принципи и референтни разпоредби.
(9) С настоящия регламент следва да се определят съществени изисквания за играчките, за да се гарантира високо ниво на защита на здравето и безопасността на децата при употреба на играчки, както и свободното движение на играчки в Съюза. Настоящият регламент следва да се прилага, като се отчита надлежно принципът на предпазливост. [Изм. 2 не се отнася до българския текст]
(10) За да се улесни прилагането на настоящия регламент от страна на производителите и националните органи, неговият обхват следва да бъде ясно определен. Той следва да се прилага за всички продукти, проектирани или предназначени за употреба при игра от деца под 14-годишна възраст. Даден продукт може да се счита за играчка, дори ако не е предназначен изключително за игра и има други допълнителни функции. Доколко даден продукт има стойност за игра, зависи от употребата, предвидена от производителя, или от употребата на продукта, която е разумно предвидима от родител или лице, осъществяващо надзор. Същевременно е необходимо да се изключат от обхвата му някои играчки, които не са предназначени за домашна употреба, като например оборудване на обществени детски площадки или автоматични игрални машини за обществено ползване, или други играчки, оборудвани с двигатели с вътрешно горене или с парни двигатели, тъй като такива играчки може да представляват рискове за здравето и безопасността на децата, които не са обхванати от настоящия регламент. Освен това следва да се предостави списък на продуктите, които могат да бъдат объркани с играчки, но не следва да се считат за играчки по смисъла на настоящия регламент.
(11) Настоящият регламент се прилага към играчките, които са нови за пазара на Съюза при пускането им на пазара, т.е. нови играчки, произведени от производител, установен в Съюза, или играчки, внесени от трета държава, независимо от това дали са нови или втора употреба. Безопасността на други продукти втора употреба попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета(8).
(12) За да се осигури адекватна защита на децата и другите лица, настоящият регламент следва да се прилага за всички форми на доставка на играчки, включително продажби от разстояние, както е посочено в член 6 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(9).
(13) Съществените изисквания за безопасност на играчките следва да гарантират защита от всички съответни рискове за здравето и безопасността, породени от играчките, за ползвателите или трети страни. Специалните изисквания за безопасност следва да обхващат физически и механични характеристики, възпламенимост, химични свойства, електрически свойства, хигиена и радиоактивност, за да се гарантира, че безопасността на децата е адекватно осигурена срещу тези конкретни опасности. Тъй като е възможно да съществуват или да предстои да бъдат разработени играчки, които представляват опасност и не са обхванати от никое специално изискване за безопасност, е необходимо да се запази общо изискване за безопасност, за да се гарантира защитата на децата по отношение на такива играчки. Безопасността на играчките следва да се определя във връзка с предвидената употреба на продукта, като същевременно се допуска и предвидимата му употреба, при отчитане на поведението на децата, които по принцип не проявяват същата степен на предпазливост като средностатистическия възрастен ползвател. Общите изисквания за безопасност и специалните изисквания за безопасност следва да формират заедно съществените изисквания за безопасност на играчките.
(14) Използването на цифровите технологии доведе до нови опасности при играчките. Радиоиграчките трябва да отговарят на съществените изисквания за защита на неприкосновеността на личния живот, а играчките, свързани с интернет, трябва да включват предпазни мерки за киберсигурност и защита от измами в съответствие с Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10). Играчките, които включват изкуствен интелект, трябва да отговарят на Регламент (ЕС) …/… [СП: да се въведе номера на Регламента за определяне на хармонизирани изисквания относно изкуствения интелект](11). Поради това нетези играчки следва да се определятотговарят на стандартите за безопасност, сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането. Специални изисквания за безопасност по отношение на киберсигурността, защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот или други опасности, произтичащи от внедряването на изкуствен интелект в играчките. Защитата на здравето на децата обаче не следва да се свежда само до липсата на заболяване или увреждане, и използването на цифровите технологии може да породи рискове за децата, които надхвърлят физическото им здраве. За да се гарантира, че децата са защитени от всякакви рискове, произтичащи от използването на цифрови технологии в играчките, общите изисквания за безопасност следва да гарантират психологическото и психическото здраве, както и благополучието и когнитивното развитие на децатабъдат разгледани в специалното законодателство. [Изм. 3]
(14a) Съгласно Регламент (ЕС) .../... [ОВ да се въведе серийният номер на Регламента за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект] играчките, съдържащи системи с ИИ като защитни елементи, се считат за високорискови ИИ. Освен това съгласно Законодателния акт за киберустойчивост играчките, свързани с интернет, които имат социални интерактивни функции (напр. говорене или заснемане) или които имат функции за проследяване на местоположението, се считат за важни продукти с цифрови елементи (клас I). Въз основа на тези регламенти такива играчки изискват оценяване на съответствието от трета страна, освен ако производителят не е приложил съответните хармонизирани стандарти. [Изм. 4]
(14б) При оценката на безопасността следва да се вземе предвид рискът за здравето, породен от цифрово свързаните играчки, когато е целесъобразно, включително всеки риск за психическото здраве. Следователно при оценката на безопасността на цифрово свързани играчки, които е вероятно да окажат въздействие върху децата, производителите следва да гарантират, че продуктите, които предоставят на пазара, отговарят на най-високите стандарти за безопасност, сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането в най-добрия интерес на децата. [Изм. 5]
(15) Играчките следва да отговарят на изисквания за физически и механични характеристики, които предпазват децата от физически наранявания при употреба на играчките, и не следва да създават риск от задавяне или задушаване на децата. За да се защитят децата от риска от увреждане на слуха, следва да се определят максимални стойности, като се вземат предвид изследванията и препоръките на медицински експерти както за импулсния шум, така и за продължително произвеждания шум от играчките, проектирани да произвеждат шум. Играчките или техните части, както и опаковките им, за които разумно може да се очаква, че ще влязат в контакт с храни или ще отделят съставките си в храни при нормални или предвидими условия на употреба, са предмет на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета(12). Освен това е целесъобразно да бъдат определени специални изисквания за безопасност, за да бъдат обхванати потенциалните специфични опасности, създавани от играчките, поставени в храни, тъй като обвързването на играчка и храна би могло да създаде риск от задавяне, който е различен от рисковете, които играчката сама по себе си представлява, поради което не е обхванат от никакви конкретни мерки на равнището на Съюза. Играчките следва също така да осигуряват достатъчна защита по отношение на възпламенимостта или електрическите характеристики, по-специално за да се предотвратят изгаряния или токови удари. Освен това играчките следва да отговарят на определени стандарти за хигиена, за да се избегнат микробиологични рискове или други рискове от инфекция или замърсяване. [Изм. 6]
(16) Химичните вещества, които са класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR вещества), химичните вещества, които засягат ендокринната система, дихателната система или които са токсични за определен орган или са подвижни, устойчиви, биоакумулиращи и токсични, са особено вредни за децата и за околната среда и следва да бъдат специално разгледани по отношение на играчките. Като се има предвид съществената роля на ендокринната система в човешкото развитие, ранното излагане на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, през критични периоди, като ранното детство, може да доведе до неблагоприятни ефекти дори при много ниски дози и да повлияе на здравето на по-късен етап от живота. Респираторните сенсибилизатори могат да доведат до увеличаване на случаите на астма в детска възраст, а невротоксичните вещества са особено вредни за развиващия се детски мозък, който по своята същност е по-уязвим към токсични увреждания, отколкото мозъкът на възрастните. Устойчивостта и биоакумулацията водят до непрекъсната експозиция и следователно увеличават риска от неблагоприятни последици. Някои токсични химикали са също подвижни в околната среда. Децата следва да бъдат адекватно защитени и от алергенни вещества и определени метали. Изискванията за химичните вещества, определени в Директива 2009/48/ЕО, трябва да бъдат актуализирани и да станат по-строги. Играчките трябва да отговарят на общото законодателство за химикалите, по-специално на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета(13). За да се осигури допълнителна защита на децата, които са уязвима група потребители, и на други лица, тази правна рамка следва да бъде допълнена с общи забрани за играчките, обхващащи определени опасни химикали, класифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета(14). Тези общи забрани следва да се прилагат за CMR вещества, вещества, които действат като нарушаващи функциите на ендокринната система, за човешкото здраве и за околната среда, респираторни сенсибилизатори и вещества, които са насочени към определен орган или са подвижни, устойчиви, биоакумулиращи и токсични и отговарят на критериите да, веднага щом тези вещества бъдат класифицирани като опасни съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008(15) или са класифицирани като такива. За да се гарантира безопасността на играчките, присъствието на забранените вещества следва да се допуска като следи, но само ако наличието им в такива количества е технологично неизбежно при добрите производствени практики и ако играчката е безопасна. [Изм. 7]
(17) За да се осигури гъвкавост в случаите, Когато безопасността на децата не е застрашена и когато това е необходимо за предоставянето на определени играчки на пазара, следва да еняма подходящи алтернативни вещества или смеси, може да бъде възможно да се направи дерогацияизключение от общите забрани за химични вещества и смеси в играчките. ДерогациитеИзключенията от общите забрани, разрешаващи употребата на забранени вещества и смеси, следва да бъдат с определен срок, с общо приложение и следва да са възможни само когато употребата на съответното вещество или смеси се счита за безопасна за децата, когато отстраняването или заместването на такива забранени вещества чрез промени в дизайна или други материали или компоненти не е технически възможно, когато няма техническиняма търговски приложими алтернативи за веществото или сместа, когато е представен план за заместване по искане на Европейската агенция по химикали (ECHA) и когато употребата на веществото или сместа не е забранена в потребителски изделия съгласно Регламент(ЕО) № 1907/2006. Оценката на безопасността на веществото в играчкитетова вещество следва да се извърши от съответните научни комитети в Европейската агенция по химикали (ECHA), за да се осигури последователност и ефикасно използване на ресурсите при оценка на химичните веществавеществата и смесите в Съюза. [Изм. 247]
(18) Икономическите оператори, браншовите организации или другите заинтересовани страни следва да имат възможност да подават в ECHA искане за оценка на разрешена употреба по отношение на определено вещество, предмет на обща забрана. ECHA следва да изготвя и предоставя на разположение формàта и носителя за подаване на искания за оценка. Освен това от съображения за прозрачност и предвидимост ECHA следва да издава технически и научни ръководства по такива искания за оценка.
(19) Употребата на никел в неръждаемата стомана и в компонентите, които пренасят електрически ток, е счетена за безопасна при играчките от Научния комитет по здравни, екологични и възникващи рискове и следва да бъде разрешена. Други вещества, които са необходими за пренос на електрически ток, следва да бъдат разрешени в играчките, за да се даде възможност за производство на електрически играчки, ако тези вещества са напълно недостъпни за дете, играещо с играчката, и следователно не представляват риск.
(20) Тъй като батериите се регулират от Регламент (ЕС) …/… [СП: да се въведе номера на Регламента относно батериите и отпадъците от батерии](16), изискванията по отношение на химичните вещества в играчките не следва да се прилагат за батериите, включени в играчките. Въпреки това играчките, които съдържат батерии, следва да бъдат проектирани по такъв начин, че децата да нямат достъп до тях. В случаите, когато поради естеството, размера или формата на играчката или на малките електронни елементи, съдържаща се в нея, не би било възможно играчката да бъде проектирана по такъв начин, че вътрешната батерия да бъде отстранима и сменяема от крайния ползвател, като същевременно се гарантира безопасността на детето и безопасната непрекъсната употреба на играчката, играчката може да бъде проектирана така, че батерията да може да бъде отстранена и заменена от независими оператори. [Изм. 8]
(21) Съществуващите гранични стойности за някои химични вещества и съответстващите им методи за изпитване са доказали, че са подходящи за защита на децата по отношение на тези вещества и следва да бъдат запазени. С оглед адаптирането към новите научни познания, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да преразглежда тези гранични стойности, когато е необходимо, съобразно принципа на предпазните мерки и подхода „Едно здраве“. Граничните стойности за арсен, кадмий, хром VI, живак, олово и органичен калай, които са особено токсични и които поради това не следва да се използват съзнателно в играчките, следва да бъдат определени в размер, равен на половината от стойностите, считани за безопасни от съответния научен орган, за да се гарантира, че в играчките има само следи, които са съвместими с добрите производствени практики. Употребата на хром VI, кадмий, живак и олово – силно токсични елементи – не следва да се разрешава в детските играчки, освен ако тяхното наличие е технически неизбежно съгласно добрата производствена практика и техните остатъчни вещества не надвишават границата на откриване в хомогенния материал. [Изм. 248
(21a) Оловото е естествен токсичен метал, който при хората може да причини рак на белите дробове, мозъка, стомаха и бъбреците. То може да попадне в питейната вода, когато водопроводните материали, които съдържат олово, корозират, особено когато водата има висока киселинност или ниско съдържание на минерали, което разяжда тръбите и фитингите. Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета(17) определя разпоредби по отношение на съдържанието на олово във водата, предназначена за консумация от човека. Следователно не може да се изключи възможността играчките, за производството на които се използва вода, да съдържат минимални остатъчни вещества от олово поради водата, използвана в производствения процес. Когато не е възможно тези остатъчни вещества да се отстранят посредством наличните методи за филтриране или абсорбция, те следва да се считат за технически неизбежни съгласно добрата производствена практика. [Изм. 249]
(22) Директива 2009/48/ЕО включва гранични стойности за някои вещества в играчките, предназначени за деца на възраст под 36 месеца или предназначени за поставяне в устата. Установено е, че тези вещества представляват риск и за по-големите деца, тъй като те може да бъдат изложени на такива химикали при контакт с кожата или вдишване. Поради това тези гранични стойности следва да се прилагат за всички играчки. След приемането на граничните стойности за бисфенол А в Директива 2009/48/ЕО се появиха нови научни данни. През април 2023 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) направи повторна оценка на рисковете за общественото здраве от излагането чрез храната на бисфенол А, като заключи, че излагането на бисфенол А е опасна за здравето на потребителите във всички възрастови групи. ЕОБХ определи нова приемлива дневна доза на бисфенол А, която е значително по-ниска от предишната. С оглед на тези научни доказателства бисфенол А следва да попадне в обхвата на общата забрана за CMR вещества в играчките.
(22a) Перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) са голямо семейство от над 10 000 синтетични химични вещества. От появата им в края на 40-те години на миналия век PFAS се използват във все по-широка гама от потребителски продукти. Излагането на най-добре проучените PFAS се свързва с редица неблагоприятни последици за здравето, включително заболявания на щитовидната жлеза, чернодробни увреждания, затлъстяване, диабет и по-слабо въздействие на рутинните ваксинации, както и повишен риск от рак на гърдата, бъбреците и тестисите. Играчките следва да не съдържат перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS). [Изм. 9]
(23) За да се осигури адекватна защита от конкретни химични вещества в случай на нови научни познания, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове за определяне на специфични гранични стойности за всяко химично вещество, използвано в играчките. Ако това е оправдано в случаите на играчките, при които има висока степен на излагане на тяхното въздействие, в тези делегирани актове следва да се установяват специфични гранични стойности за играчките, предназначени за деца под 36 месеца, и в други играчки, предназначени да бъдат слагани в устата, като се вземат предвид изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 1935/2004, и разликите между играчките и материалите, които са в контакт с храна, или предметите, от които може да възникнат рискове поради орален контакт чрез използването им като материал, предназначен за контакт с храни. Ароматите в играчките крият специални рискове за човешкото здраве. Поради това следва да се определят специфични правила за използването на аромати в играчките и за етикетирането на ароматите. На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове за изменение на тези правила, за да се даде възможност за адаптирането им към научно-техническия напредък.
(24) Когато опасностите, които дадена играчка може да представлява, не може да бъдат напълно премахнати на етапа на проектирането, остатъчният риск следва да бъде отстранен чрез свързана с продукта информация, насочена към лицата, осъществяващи надзор над децата, под формата на предупреждения, като се вземат предвид възможностите на тези лица да вземат необходимите предпазни мерки. За да гарантира, че информацията е ефективно показана, производителят може да добави QR-код, който предоставя хипервръзка към информацията за продукта в цифров вид, но във всички случаи следва да включва предупреждения върху играчката, на прикрепен етикет или върху опаковката. [Изм. 10]
(25) За да се предотврати злоупотребата с предупреждения с цел заобикаляне на приложимите изисквания за безопасност, предупрежденията, предвидени за определени категории играчки, не следва да се допускат, ако противоречат на предвидената употреба на играчката. За да се гарантира, че лицата, осъществяващи надзор, са наясно с всички рискове, свързани с играчката, е необходимо да се гарантира, че предупрежденията са лесноразбираеми, четливи и видими. [Изм. 11]
(25a) За да се гарантира осведомеността за всички рискове, свързани с играчката, особено в случаите, когато покупката се извършва чрез продажби от разстояние и онлайн продажби, следва да се гарантира, че онлайн предупрежденията са ясно четливи и незабавно видими. [Изм. 12
(26) Икономическите оператори следва да действат отговорно и в пълно съответствие с нормативните изисквания, приложими при пускането или предоставянето на играчки на пазара.
(27) За да се осигури високо ниво на защита на здравето и безопасността на децата и за да се гарантира лоялна конкуренция на вътрешния пазар, икономическите оператори следва да носят отговорност за съответствието на играчките с настоящия регламент, като се отчитат съответните им функции във веригата на доставка.
(28) Тъй като някои задачи може да бъдат изпълнени само от производителя, е необходимо да се направи ясно разграничение между задълженията на производителя и последващите оператори по веригата на дистрибуция. Освен това е необходимо да се направи ясно разграничение между задълженията на вносителя и дистрибутора, тъй като вносителят въвежда играчки от трети държави на пазара на Съюза. Вносителят следва да се увери, че тези играчки са в съответствие с приложимите изисквания на Съюза.
(29) С цел да се улесни комуникацията между икономическите оператори, органите за надзор на пазара и потребителите или другите крайни ползватели, производителите и вносителите следва да посочат освен пощенския адрес и уебсайт, електронен адрес или друг цифров адрес за контакт.
(30) Производителят, разполагащ с подробни познания за процеса на проектиране и производство, е отговорен за съответствието на играчката с изискванията на настоящия регламент и може най-добре да проведе пълната процедура за оценяване на съответствието на играчките. Поради това оценяването на съответствието следва да остане задължение единствено на производителя.
(31) За да се улесни изпълняването на задълженията на производителите съгласно настоящия регламент, на последните следва да бъде разрешено да определят упълномощен представител, който да изпълнява конкретни задачи от тяхно име. Освен това, за да се осигури ясно и пропорционално разпределение на задачите между производителя и упълномощения представител, е необходимо да се определи списък със задачи, които производителите следва да имат право да възлагат на упълномощения представител. Също така, за да се гарантира прилагането и спазването на настоящия регламент, когато производител, установен извън Съюза, назначава упълномощен представител, пълномощието следва да включва задачите, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020.
(32) Икономическите оператори, които вземат участие във веригата на доставка и дистрибуция, следва да предприемат подходящите мерки, за да гарантират, че играчките, които пускат на пазара, не застрашаватпредставляват рискове за безопасността и здравето на децата при нормални и разумно предвидими условия на употреба, и че пускат на пазара само играчки, които отговарят на съответното законодателство на Съюза. [Изм. 13]
(33) Необходимо е да се гарантира, че играчките от трети държави, въвеждани на пазара на Съюза, отговарят на всички приложими изисквания на Съюза, и по-конкретно, че производителите са провели подходящи процедури за оценяване на съответствието по отношение на тези играчки. Поради това вносителите следва да гарантират, че играчките, които пускат на пазара, отговарят на приложимите изисквания, че процедурите за оценяване на съответствието са били извършени и че маркировката на продукта и документацията, изготвена от производителите, са на разположение за проверка от компетентните органи за надзор на пазара.
(34) Когато пускат играчка на пазара, вносителите следва да посочват върху играчката името си и адрес за връзка. Следва да се предвидят изключения в случаи, в които размерът или естеството на играчката не позволяват такова посочване, включително когато вносителите би трябвало да отворят опаковката, за да поставят името и адреса си върху продукта. В такива случаи името и адресът следва да бъдат посочени върху опаковката или в придружаващ документ.
(35) Тъй като дистрибуторът предоставя играчка на пазара, след като играчката е била пусната на пазара от производителя или вносителя, дистрибуторът следва да действа с дължимата грижа, за да гарантира, че неговите действия спрямо играчката не се отразяват неблагоприятно върху съответствието на играчката с настоящия регламент.
(36) Дейността на дистрибуторите и вносителите е в непосредствена връзка с пазара и поради това следва да бъдат включени в задачите по надзор на пазара, изпълнявани от компетентните национални органи, и от тях следва да се изисква да участват активно в тези задачи и да предоставят на тези органи цялата необходима информация, свързана със съответната играчка.
(37) Икономическите оператори, които пускатВсяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара играчка под свое собствено име или търговска марка или изменят дадена играчка по начин, който може да наруши нейното съответствие с приложимите изисквания на настоящия регламент, следва да бъдат считани за нейни производителибъде считано за неин производител за целите на настоящия регламент и следва да поематпоеме задълженията на производителитепроизводител. [Изм. 14]
(37a) Местата за търговия онлайн играят решаваща роля във веригата на доставки, тъй като дават възможност на икономическите оператори да достигнат до голям брой клиенти. Като се има предвид важната им роля за посредничеството при продажбата на играчки между икономическите оператори и клиентите, местата за търговия онлайн следва да поемат отговорност за вземането на мерки по отношение на продажбата на играчки, които не отговарят на изискванията на настоящия регламент, и следва да си сътрудничат с органите за надзор на пазара. В Директива № 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се осигурява общата рамка за електронната търговия и се определят някои задължения за онлайн платформите. В Регламент (ЕС) 2022/2065 се урежда отговорността и отчетността на доставчиците на посреднически услуги онлайн по отношение на незаконното съдържание, включително по отношение на продукти, които не са в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 15]
(38) Осигуряването на проследимостта на играчките по цялата верига на доставка, в съответствие с Регламент 2023/988, спомага за опростяване на надзора на пазара и за увеличаване на ефикасността му. Съществуването на ефикасна система за проследяване улеснява органите за надзор на пазара в задачата им за проследяване на икономическите оператори, които предоставят на пазара несъответстващи играчки. [Изм. 16]
(39) За да се улесни оценяването на съответствието с изискванията на настоящия регламент, е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие за играчките, които отговарят на хармонизиранитеприложимите хармонизирани стандарти, приети съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и публикувани(18) и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 17]
(40) При липса на съответни хармонизирани стандарти на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове за изпълнение задопълване на настоящия регламент чрез определяне на общи спецификации за съществените изисквания за безопасност на настоящия регламент, при условие че по този начин надлежно се съблюдава ролята и функциите на организациите за стандартизация, като резервно решение по изключение за улесняване на задължението на производителя да спазва съществените изисквания, когато процесът на стандартизация е блокиран или когато има забавяне при установяването на подходящи хармонизирани стандарти. [Изм. 18]
(41) Маркировката „CE“, указваща съответствието на дадена играчка, е видимата последица от цял един процес, включващ оценяване на съответствието в широк смисъл. Основните принципи, уреждащи маркировката „СЕ“, са установени в Регламент (ЕО) № 765/2008. В настоящия регламент следва да бъдат определени специфични правила, които регулират нанасянето на маркировката „СЕ“ по отношение на играчките. За да се улесни пазарният надзор по отношение на играчките, тези правила следва да осигуряват достатъчна видимост на маркировката „СЕ“.
(42) Производителите следва да създадат цифров продуктов паспорт, за да предоставят информация за съответствието на играчките с настоящия регламент и с всяко друго законодателство на Съюза, приложимо към играчките. ПродуктовиятТе следва да поддържат актуален цифровия продуктов паспорт в съответствие с всички разумни усилия и да внасят всички необходими промени, когато е необходимо. Цифровият продуктов паспорт следва да замени ЕС декларацията за съответствие съгласно Директива 2009/48/ЕО, Директива 2014/53/ЕС и съгласно всяко друго законодателство на Съюза, приложимо за детските играчки. Той следва също и да включва елементите, необходими за оценяване на съответствието на играчката с приложимите изисквания и хармонизирани стандарти или други спецификации или елементи. За да се улеснят проверките на играчките от страна на органите за надзор на пазара и да се даде възможност на участниците във веригата на доставки и на потребителите да получат достъп до информация за играчката и относно каналите за комуникация, информацията в продуктовияцифровия продуктов паспорт следва да бъде предоставена в цифров вид и по пряко достъпен начин чрез носител на данни, поставен върху етикета на играчката, нейната опаковка или придружаващата документация. В зависимост от правата на достъп, органите за надзор на пазара, митническите органи, икономическите оператори и потребителите следва да имат незабавен достъп до информациятасъответната информация за играчката чрез носителя на данни. [Изм. 19]
(43) За да се избегне дублиране на инвестиции в цифровизацията от всички участници, в това число производителите, органите за надзор на пазара и митническите органи, когато друго законодателство на Съюза изисква продуктов паспорт за играчките, следва да има един-единствен продуктов паспорт, който да съдържа информацията, изисквана съгласно настоящия регламент и другото законодателство на Съюза. Освен това продуктовиятцифровият продуктов паспорт следва да бъде напълно оперативно съвместим с всички продуктови паспорти, изисквани съгласно друго законодателство на Съюза. [Изм. 20]
(44) По-специално в Регламент (ЕС) …/… [СП: да се въведе номерът на Регламента относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти] на Европейския парламент и на Съвета(19) също така се определят изискванията и техническите спецификации за цифров продуктов паспорт, създаването на централен регистър на Комисията, в който да се съхранява информацията от паспорта, и междусистемната връзка на този регистър с митническите ИТ системи. В средносрочен план в обхвата на посочения регламент може да бъдат включени играчките, като по този начин ще се изисква цифров продуктов паспорт за тях. Ето защо в бъдеще следва да е възможно в продуктовияцифровия продуктов паспорт да се включва по-точна информация, по-специално информация, свързана с екологичната устойчивост, като например отпечатъка върху околната среда на продукта, информация, полезна за целите на рециклирането, рециклираното съдържание в даден материал, информация за веригата на доставка и друга подобна информация. Поради това продуктовиятцифровият продуктов паспорт за играчките, създаден съгласно настоящия регламент, следва да отговаря на същите изисквания и технически елементи като определените в Регламент (ЕС) …/… [СП: да се въведе номерът на Регламента относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти], включително на техническите, семантичните и организационните аспекти на комуникацията от край до край и обмена на данни. [Изм. 21]
(45) Тъй като продуктовиятцифровият продуктов паспорт трябва да замени ЕС декларацията за съответствие, от основно значение е да се уточни, че със създаването на цифров продуктов паспорт за дадена играчка и с нанасянето на маркировката „СЕ“ производителят декларира, че играчката е в съответствие с изискванията на настоящия регламент и че той поема цялата отговорност за това. [Изм. 22]
(46) Когато в цифров вид се предоставя информация, различна от елементите, изисквани за продуктовияцифровия продуктов паспорт, е необходимо да се поясни, че различните видове информация трябва да се предоставят отделно и ясно разграничени една от друга, но чрез един носител на данни. Това ще улесни работата на органите за надзор на пазара и също така ще осигури яснота на потребителите по отношение на различните видове информация, които са достъпни за тях в цифров формат. [Изм. 23]
(46a) По-голямата част от производителите на играчки, за които се прилагат изискванията на настоящия регламент, са микро-, малки и средни предприятия (МСП), за които изготвянето на цифров продуктов паспорт е значително предизвикателство от административна и оперативна гледна точка. Поради това Комисията следва да предостави на МСП допълнителна подкрепа, за да им помогне да спазват новите изисквания, определени в настоящия регламент. За тази цел Комисията следва да публикува практически насоки и специално разработени насоки за МСП. По-конкретно следва да се създаде пряк канал за комуникация с експерти, който да им помогне да извършват оценки на безопасността и да изготвят цифров продуктов паспорт за произвежданите от тях детски играчки. [Изм. 24]
(47) По отношение на играчките се прилага глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020, с която се установяват правилата за контрол върху продуктите, въвеждани на пазара на Съюза. Органите, отговарящи за контрола, които в почти всички държави членки са митническите органи, трябва да го осъществяват въз основа на анализ на риска, както е посочено в членове 46 и 47 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(20), в законодателните актове за неговото прилагане и в съответните насоки. Ето защо настоящият регламент не изменя по никакъв начин глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020 и начина, по който органите, отговорни за контрола на продуктите, въвеждани на пазара на Съюза, се организират и изпълняват своите дейности.
(48) В допълнение към рамката за контрол, установена с глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020, митническите органи следва да могат автоматично да проверяват дали съществува цифров продуктов паспорт за внасяните играчки, по отношение на които се прилага настоящият регламент, с цел да се засили контролът по външните граници на Съюза и да се предотврати въвеждането на пазара на Съюза на играчки, които не отговарят на изискванията. [Изм. 25]
(49) Когато играчките, идващи от трети държави, са поставени под митническия режим на допускане за свободно обращение, икономическият оператор следва да предостави на митническите органи номера на продуктовияцифровия продуктов паспорт за тези играчки. Номерът на продуктовияцифровия продуктов паспорт следва да съответства на единния идентификационен код на продукта, който се съхранява в регистъра на продуктовите паспорти, създаден съгласно член 12 от [СП: да се въведе номера на Регламент (ЕС) …/… относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти] („регистърът“). Митническите органи следва да извършват автоматична проверка на продуктовия паспорт, представен за тази играчка, за да се гарантира, че за свободно обращение се допускат само играчките с валидно позоваваневалиден номер на единен идентификационен код на продукта, включен в регистъра. За извършването на тази автоматична проверка следва да се използва междусистемната връзка между регистъра и митническите ИТ системи, както е предвидено в [член 13 от Регламент (ЕС) …/… относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти]. [Изм. 26]
(50) Когато в регистъра се съхранява друга информация, освен единния идентификационен код на продукта и единния идентификационен код на оператора, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема делегирани актове, позволяващи на митническите органи да проверяват съгласуваността между тази допълнителна информация и информацията, предоставена от икономическия оператор на митниците, с цел да се осигури съответствието на играчките, поставени под митнически режим на допускане за свободно обращение с настоящия регламент.
(51) Чрез информацията, включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт, се подобрява и улеснява управлението на риска от страна на митническите органи и се осигурява по-целенасочен контрол на външните граници на Съюза. Поради това митническите органи следва да имат възможност да извличат и използват информацията, включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт и регистъра, за изпълнение на задачите си съгласно законодателството на Съюза, включително за управление на риска в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013. [Изм. 27]
(52) Целесъобразно е да се предвиди публикуването на известие в Официален вестник на Европейския съюз, в което се посочва датата, на която започва да функционира междусистемната връзка между регистъра и системата на ЕС за „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“, посочена в член 13 от [СП: да се въведе номера на Регламент (ЕС) …/… относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти], за да се улесни публичният достъп до тази информация. Подобно публикуване следва да бъде предоставено в случай, че бъдат въведени в действие допълнителни митнически информационни системи. [Изм. 28]
(53) Автоматичната проверка от страна на митниците на номерата на продуктовитецифровите продуктови паспорти на играчките, въвеждани на пазара на Съюза, не следва да замества или променя отговорностите на органите за надзор на пазара, а само да допълва цялостната рамка за контрол на продуктите, въвеждани на пазара на Съюза. Регламент (ЕС) 2019/1020 следва да продължи да се прилага за играчките, за да се гарантира, че органите за надзор на пазара извършват проверки на информацията, съдържаща се в продуктовите паспорти, проверки на играчките на пазара в съответствие с посочения регламент, както и — в случай на спиране на допускането в свободно обращение от органите, определени за контрол по външните граници на Съюза — да определят съответствието на играчките и произтичащите от тях рискове съгласно глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020. [Изм. 29]
(54) Децата ежедневно са изложени на въздействието на широк спектър от различни химични вещества, идващи от различни източници, които имат отрицателно въздействие като отделни вещества или смеси, но също така и при комбинирано излагане. Постигнат е значителен напредък при запълването на някои пропуски в знанията относно комбинираното въздействие на тези химични вещества. Безопасността на химичните вещества обаче понастоящем обикновено се оценява чрез оценка на отделни вещества, а в някои случаи и на смеси, умишлено добавени за конкретни употреби. Необходими са допълнителни усилия, за да се разберат по-добре последиците от комбинираното въздействие на химикалите. За да се осигури най-висока степен на защита на децата и околната среда като цяло, най-вредните вещества следва да бъдат забранени като цяло в играчките, за да се гарантира, че децата няма да бъдат изложени на въздействието им в играчките. Специфичните гранични стойности за химични вещества в играчките следва да отчитат комбинираното излагане на едно и също химично вещество от различни източници. Освен това от производителите следва да се изисква да извършват анализ на различните опасности, които играчката може да представлява, и оценка на потенциалното излагане на такива опасности и като част от оценката на химичните опасности, да вземат предвид известните кумулативни или синергични въздействия на химичните вещества, съдържащи се в играчката, за да се гарантира, че са взети предвид рисковете от едновременното излагане на множество химични вещества. Освен това играчките трябва да отговарят на общото законодателство за химикалите, по-специално на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета. Настоящият регламент не променя задълженията за оценка на безопасността на самите химични вещества или смеси, които може да се прилагат в съответствие с посочения регламент. [Изм. 250]
(54a) За да се осигурят подходящ експертен опит, подкрепа и задълбочени научни оценки, за Европейската агенция по химикали следва да се осигури подходящо и стабилно финансиране. [Изм. 30]
(55) Производителите следва да подготвят техническата документация, описваща всички съответни аспекти на играчките, включително оценката на безопасността на всички опасности, които играчката може да представлява, и начина, по който те са били отстранени, за да могат органите за надзор на пазара да изпълняват ефективно своите задачи. От производителя следва да се изисква да предостави тази техническа документация на националните органи при поискване или на нотифицираните органи в контекста на съответната процедура за оценяване на съответствието.
(56) За да се осигури съответствие на играчките със съществените изисквания, е необходимо да бъдат предвидени подходящи процедури за оценяване на съответствието, които да бъдат прилагани от производителите. Вътрешният производствен контрол, който се основава на отговорността на производителя за извършване на оценяване на съответствието, е подходящ в случаи, в които производителят е спазил хармонизираните стандарти, чиито референтни данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, или общите спецификации, обхващащи всички специални изисквания за безопасност на играчката. Когато не съществуват такива хармонизирани стандарти или общи спецификации, играчката следва да бъде подложена на проверка от трета страна, в случая — ЕС изследване на типа. Същото следва да важи, ако един или повече подобни стандарти са били публикувани с ограничения в Официален вестник на Европейския съюз или пък производителят не е спазил подобни стандарти или спецификации изцяло или ги е спазил отчасти. Производителят следва да предостави играчката за ЕС изследване на типа, когато счита, че естеството, проектът, конструкцията или предназначението на играчката се нуждаят от проверка от трета страна.
(57) Тъй като е необходимо да се осигурят еднакво високи резултати от работата на органите, извършващи оценяване на съответствието на играчките, в целия Съюз и тъй като всички те следва да изпълняват функциите си еднакво добре и при равни конкурентни условия, следва да бъдат установени изисквания по отношение на органите за оценяване на съответствието, които искат да бъдат нотифицирани, за да извършват услуги по оценяване на съответствието съгласно настоящия регламент.
(58) Ако орган за оценяване на съответствието докаже съответствие на играчката с критериите, установени в хармонизираните стандарти, следва да се смята, че тойиграчката отговаря на съответните изисквания, определени в настоящия регламент. [Изм. 31]
(59) Системата, установена в настоящия регламент, следва да се допълни със системата за акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008. Тъй като акредитацията е важно средство за проверка на компетентността на органите за оценяване на съответствието, тя следва да бъде използвана за целите на нотифицирането. По-специално прозрачната акредитация, предвидена в Регламент (ЕО) № 765/2008, осигуряваща необходимото ниво на доверие в сертификатите за съответствие, следва да бъде единственото средство за доказване на техническата компетентност на органите за оценяване на съответствието.
(60) Органите за оценяване на съответствието често възлагат части от своите дейности, свързани с оценяването на съответствието, на подизпълнители, или използват свои поделения за тази цел. За да се запази нивото на защита, изисквано за пускането на играчките на пазара на Съюза, от основно значение е подизпълнителите и поделенията, извършващи оценяване на съответствието, да отговарят на същите изисквания като нотифицираните органи във връзка с изпълнението на задачи по оценяване на съответствието. Следователно е важно оценката на компетентността и работата на органите, които ще бъдат нотифицирани, както и наблюдението на вече нотифицираните органи, да обхващат също и дейностите, извършвани от подизпълнители и поделения. По-специално следва да се избягва прекомерното използване на поделения и подизпълнители по начин, който би поставил под въпрос компетентността на нотифицирания орган или неговия надзор от страна на нотифициращия орган.
(61) За да се осигури съпоставимо ниво на качеството при извършване на оценяване на съответствието на играчките, е необходимо не само да се утвърдят изискванията, които трябва да изпълнят органите за оценяване на съответствието, искащи да бъдат нотифицирани , но и паралелно с това да бъдат установени изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от нотифициращите органи и другите органи, участващи в оценката, нотифицирането и наблюдението на нотифицираните органи.
(62) Тъй като нотифицираните органи могат да предлагат своите услуги в целия Съюз, е целесъобразно да се даде възможност на другите държави членки и на Комисията да повдигат възражения относно нотифициран орган. Следователно е важно да се определи срок, през който всякакви съмнения или опасения относно компетентността на органите за оценяване на съответствието да бъдат разсеяни, преди те да започнат да функционират като нотифицирани органи. Чрез актове за изпълнение Комисията следва да поиска от нотифициращата държава членка да предприеме необходимите коригиращи мерки по отношение на нотифициран орган, който не отговаря на изискванията за нотифицирането му.
(63) В интерес на конкурентоспособността е от основно значение нотифицираните органи да прилагат процедурите за оценяване на съответствието, без да се създава ненужна тежест за икономическите оператори. По същата причина, както и за да се гарантира еднаквото третиране на икономическите оператори, трябва да се осигури последователност в техническото прилагане на процедурите за оценяване на съответствието. Това може да се постигне най-добре посредством съответната координация и сътрудничество между нотифицираните органи. Тази координация и сътрудничество следва да са съобразени с правилата на Съюза в областта на конкуренцията.
(64) Надзорът на пазара е основно средство, доколкото осигурява правилно и еднакво прилагане на законодателството на Съюза. В Регламент (ЕС) 2019/1020 е предвидена рамката за надзор на пазара на продуктите, по отношение на които се прилага законодателството на Съюза за хармонизация, включително играчките. Тъй като настоящият регламент заменя Директива 2009/48/ЕО, към играчките продължават да се прилагат правилата за надзор на пазара и контрол на продуктите, които се въвеждат на пазара на Съюза, установени в Регламент (ЕС) 2019/1020, включително специфичното изискване, установено в член 4 от посочения регламент, че играчките се пускат на пазара само ако има установен в Съюза икономически оператор, който отговаря за задачите, определени в същия член. Следователно държавите членки следва да организират и осъществяват надзор на пазара на играчките в съответствие с този регламент.
(65) В Директива 2009/48/ЕО се предвижда предпазна процедура, позволяваща на Комисията и на другите държави членки да разглеждат основателността на мярка, предприета от държава членка по отношение на играчки, които тя е счела за несъответстващи. Тази процедура гарантира, че заинтересованите страни са информирани относно планираните мерки по отношение на играчките, представляващи риск за здравето или безопасността на хората, и че тези играчки се третират последователно от всички органи за надзор на пазара в Съюза. Поради това тя следва да бъде запазена.
(66) Когато държавите членки и Комисията постигнат съгласие по въпроса дали е обоснована дадена мярка, предприета от държава членка, следва да не се изисква допълнителна намеса на Комисията. Когато има възражения срещу такава мярка, чрез актове за изпълнение Комисията следва да определя дали е оправдана национална мярка по отношение на дадена играчка.
(67) Опитът от прилагането на Директива 2009/48/ЕО показва, че наличните на пазара нови играчки, които при пускането си на пазара са отговаряли на приложимите специални изисквания за безопасност, в определени случаи са представлявали риск за децата и следователно не отговарят на общите изисквания за безопасност. Следва да се предвидят разпоредби, за да се гарантира, че органите за надзор на пазара предприемат действия по отношение на всяка играчка, представляваща риск за децата, дори когато тя е в съответствие със специалните изисквания за безопасност. Чрез актове за изпълнение Комисията следва да определя дали е оправдана национална мярка по отношение на съответстващи на изискванията играчки, за които дадена държава членка счита, че представляват риск за здравето и безопасността на децата или други лица.
(67a) Съгласно член 20 от Регламент (ЕС) 2023/988 от производителите се изисква да уведомяват за всеки случай на нараняване в резултат на използването на даден продукт като използват Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Business Gateway). Въз основа на тази информация Комисията следва да оцени необходимостта и осъществимостта на общоевропейска база данни за нараняванията, която би могла да предостави допълнителна информация и знания на икономическите оператори, съответните заинтересовани страни и експерти, с цел да се оцени ефективността на специфичната регулаторна рамка на Съюза за детските играчки. [Изм. 32]
(68) За да се вземат предвид научно-техническият напредък или новите научни доказателства, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за изменение на настоящия регламент чрез адаптиране на специфичните предупреждения, които трябва да се поставят върху играчките, приемане на специални изисквания относно химичните вещества в играчките и предоставяне на дерогации за включване на конкретни употреби, разрешени в играчките, на вещества, които са предмет на общи забрани.
(69) За да се вземе предвид научно-техническият напредък, както и нивото на цифрова готовност на органите за надзор на пазара и на децата и лицата, осъществяващи надзор над тях, на Комисията следва също така да бъдат предоставени правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на настоящия регламент по отношение на информацията, която трябва да бъде включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт, и информацията, която трябва да бъде включена в регистъра на продуктовитецифровите продуктови паспорти. [Изм. 33]
(70) С цел да се улесни работата на митническите органи по отношение на играчките и спазването от тяхна страна на изискванията, определени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с допълването на настоящия регламент чрез определяне на допълнителната информация, съхранявана в регистъра, която да бъде контролирана от митническите органи, и във връзка с изменението на списъка с кодовете на стоки и продуктовите описания, които да се използват за митническия контрол в съответствие с настоящия регламент въз основа на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Европейския парламент и на Съвета(21).
(71) Когато приема делегирани актове съгласно настоящия регламент, от особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище и на равнище на заинтересованите страни, и тези консултации да се провеждат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(22). По-конкретно, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти имат систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. [Изм. 34]
(72) За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да установява подробни технически изисквания към продуктовияцифровия продуктов паспорт за играчки и за да определя дали конкретен продукт или група продукти трябва да се счита за играчка за целите на настоящия регламент. В извънредни случаи, когато е необходимо да се вземат мерки срещу нововъзникващи рискове, които не са обхванати по подходящ начин от специалните изисквания за безопасност, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема актове за изпълнение за определяне на конкретни мерки срещу играчки или категории играчки, предоставяни на пазара, които представляват риск за децата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(23). [Изм. 35]
(73) Държавите членки следва да предвидят санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
(74) За да се даде достатъчно време на производителите и другите икономически оператори за приспособяване към изискванията, установени с настоящия регламент, е необходимо да се предвиди преходен период, през който играчките в съответствие с Директива 2009/48/ЕО, могат да бъдат пускани на пазара. Освен това периодът, през който вече пуснатите на пазара играчки в съответствие с посочената директива могат да продължат да се предоставят на пазара след влизането в сила на настоящия регламент, следва да бъде ограничен.
(75) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да се осигури високо ниво на безопасност на играчките с оглед обезпечаване на здравето и безопасността на децата, като същевременно се гарантира функционирането на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради нейния мащаб и въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, той може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Цел и предмет [Изм. 36]
СЦелта на настоящия регламент се установяват правила за безопасността на играчките, като се гарантирае да подобри функционирането на вътрешния пазар, като същевременно осигурява високо равнище на защита на потребителите и високо ниво на защита на здравето и безопасността на децата и другите лица, както и за свободното движение на играчките в Съюза. [Изм. 37]
С настоящия регламент се определят правила относно безопасността на играчките и свободното движение на играчки в Съюза, като по този начин се допринася за укрепването на вътрешния пазар. [Изм. 38]
Член 2
Приложно поле
1. Настоящият регламент се прилага за продуктите, които са проектирани или предназначени за използване предимно при игра или с друга цел от деца под 14-годишна възраст („играчките“).
За целите на настоящия регламент се счита, че даден продукт е предназначен за използване при игра от деца под 14-годишна възраст или от деца от друга конкретна възрастова група под 14-годишна възраст, когато родител или лице, осъществяващо надзор, може основателно да предположи на базата на функциите, размерите и характеристиките на този продукт, че той е предназначен за използване при игра от деца от съответната възрастова група. [Изм. 39]
2. Настоящият регламент не се прилага за продуктите, посочени в приложение I.
3. Преди прилагането на настоящия регламент съгласно член 56 и когато е необходимо да се вземат мерки по съществуващи рискове за безопасността след прилагането на настоящия регламент,На Комисията се предоставят правомощияе оправомощена да приема актове за изпълнение за определяне дали определени продукти или категории продукти отговарят на критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и следователно могат или съответно не могат да бъдат считани за играчки по смисъла на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 50, параграф 2. [Изм. 40]
3a. Настоящият регламент се прилага, като се отчита надлежно принципът на предпазливост. [Изм. 41]
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
(1) „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на играчка за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;
(2) „пускане на пазара“ означава предоставянето на играчка на пазара на Съюза за първи път;
(3) „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда играчка или което възлага проектирането или производството на играчка и предлага тази играчка на пазара със своето име или търговска марка;
(4) „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи с оглед на задълженията на производителя съгласно настоящия регламент; [Изм. 42]
(5) „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза играчка от трета държава;
(6) „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определена играчка на пазара;
(7) „доставчик на услуга за обработка на поръчки“ означава доставчик на услуга за обработка на поръчки съгласно определението в член 2 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020; [Изм. 43]
(8) „икономически оператор“ означава производителят, упълномощеният представител, вносителят, дистрибуторът и доставчикът на услуга за обработка на поръчки или всяко друго физическо или юридическо лице, обвързано със задължения във връзка с производството на продукти или предоставянето им на пазара в съответствие с настоящия регламент; [Изм. 44]
(9) „доставчик на онлайн място за търговия“ означава доставчик на посредническа услуга, използващ онлайн място за търговия съгласно определението винтерфейс, който позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци за продажба на продукти в съответствие с член 3, точка 14 от Регламент (ЕС) 2023/988; [Изм. 45]
(10) „хармонизиран стандарт“ означава хармонизиран стандарт съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012;
(11) „законодателство на Съюза за хармонизация“ означава законодателството на Съюза, включено в приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1020, и всяко друго законодателство на Съюза, с което се хармонизират условията за предлагане на пазара на продукти, по отношение на които се прилага посоченият регламент;
(11a) „предназначени за ползване от“ означава, че един родител или лице, осъществяващо надзор, е в състояние да прецени с оглед на функциите, размерите и характеристиките на играчката, че тя е предвидена за употреба от деца от посочената възрастова група; [Изм. 46]
(12) „маркировка „CE“ означава маркировка, чрез която производителят указва, че играчката е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Съюза за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне;
(12a) „съществени изисквания за безопасност“ означава „общи изисквания за безопасност“, посочени член 5, параграф 2, заедно със специалните изисквания за безопасност, определени в приложение II; [Изм. 47]
(13) „модел играчка“ означава група играчки, които отговарят на следните условия:
а) за тях отговаря един и същ производител;
б) те имат еднакво проектиране и технически характеристики;
в) произвеждат се от еднакви материали и чрез едни и същи производствени процеси;
г) обозначени са с номер на типа или друг елемент, който позволява идентифицирането им като група;
(13a) „цифров продуктов паспорт“ означава набор от специфични за даден продукт данни, който включва информацията, посочена в приложение VI, и който е достъпен по електронен път чрез носител на данни; [Изм. 48]
(14) „носител на данни“ означава символ на линеен баркод, двуизмерен символ или друг носител за автоматично събиране на данни за идентифициране, който може да бъде прочетен от устройствосъгласно определението в член 2, параграф 1, точка 30 от Регламент (ЕС).../...) [ОВ въведете сериен номер на Регламента за изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти]; [Изм. 49]
(15) „единен идентификационен код на продукта“ означава уникален низ от знаци за идентифициране на играчките, който също така дава възможност за интернет връзка към продуктовия паспорт;единен идентификационен код съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 31 от Регламент (ЕС).../...) [ОВ въведете сериен номер на Регламента за изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти]; [Изм. 50]
(16) „единен идентификационен код на оператора“ означава уникален низ от знаци за идентифициране на участниците във веригата на стойността на играчките;единен идентификационен код на оператора съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 32 от Регламент (ЕС).../...) [ОВ въведете сериен номер на Регламента за изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти]; [Изм. 51]
(17) „допускане за свободно обращение“ означава митническият режим, определен в член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013;
(18) „митнически органи“ означава митническите органи съгласно определението в член 5, точка 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013;
(19) „система на ЕС за митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ означава системата, посочена в член 4 от Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета(24);
(20) „оценяване на съответствието“ означава процес, който доказва дали са изпълнени съществените изисквания за безопасност, свързани с дадена играчка; [Изм. 52]
(21) „орган за оценяване на съответствието“ означава орган, осъществяващ дейности по оценяване на съответствието, включително калибриране, изпитване, сертификация и контрол;
(22) „акредитация“ означава акредитация съгласно определението в член 2, точка 10 от Регламент (ЕО) № 765/2008;
(23) „национален орган по акредитация“ означава национален орган по акредитация съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 765/2008;
(24) „опасност“ означава потенциален източник на увреждане;
(25) „риск“ означава комбинацията от вероятността от настъпване на опасност и степента на сериозност на увреждането причинено от тази опасност;
(26) „изземване“ означава всяка мярка, целяща да постигне връщане на играчка, която вече е била предоставена на крайния ползвател;
(27) „изтегляне“ означава всяка мярка, целяща предотвратяване на предоставянето на пазара на играчка, която е във веригата на доставка;
(28) „орган за надзор на пазара“ означава орган за надзор на пазара, определен от дадена държава членка съгласно определението в член 3, параграф 4член 10 от Регламент (ЕС) 2019/1020 като отговарящ за организирането и извършването на надзор на пазара на територията на тази държава членка; [Изм. 53]
(28a) „нотифициращ орган“ означава орган, определен от държава членка съгласно настоящия регламент като отговарящ за оценката и нотифицирането на органите за оценяване на съответствието на територията на същата държава членка; [Изм. 54]
(29) „функционална играчка“ означава играчка, която извършва определени действия и се употребява по същия начин като продукт, уред или съоръжение, предназначени за употреба от възрастни, която създава същото равнище на риск като продукта, използван от възрастни, и може да представлява умален модел на такъв продукт, уред или съоръжение; [Изм. 55]
(30) „играчка, предназначена за ползване във вода“ означава играчка, предназначена за употреба в плитки води, която може да носи или поддържа дете над водата;
(31) „играчка за стимулиране на определена активност“ означава играчка за домашна употреба, при която подкрепящата структура остава неподвижна по време на извършване на дейността и която е предназначена детето да извършва някоя от следните дейности: катерене, скачане, люлеене, пързаляне, въртене, пълзене или лазене или комбинации от тях;
(32) „химическа играчка“ означава играчка, предназначена за пряк контакт с химични вещества и смеси, която да се използва по подходящ за дадена възрастова група начин и под надзора на възрастен; [Изм. 56]
(33) „игра за развиване на обонянието“ означава играчка, чиято цел е да помогне на детето да се научи да разпознава или комбинира различни миризми или аромати; [Изм. 57]
(34) „козметичен комплект“ означава играчка, чиято цел е да помогне на детето да се научи да приготвя продукти като парфюми, сапуни, кремове, шампоани, балсами, пяна за вана, пасти за зъби, както и гланцове, червила и други гримове;
(35) „игра за развиване на вкусовото възприятие“ означава играчка, чиято цел е да позволи на детето да приготвя сладкиши или блюда чрез използването на хранителни съставки, включително течности, прахообразни вещества и аромати без употребата на източник на топлина; [Изм. 58]
(36) „вещество, пораждащо безпокойство“ означава вещество, пораждащо безпокойство, съгласно определението в член 2, точка 28 от Регламент (ЕС) …/… [относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти].[Изм. 59]
Член 4
Свободно движение
1. Държавите членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват поради причини, свързани със здравето и безопасността, или поради други аспекти в обхвата на настоящия регламент предоставянето на пазара на играчки, които са в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 60]
2. На търговски панаири, изложения и демонстрации или подобни прояви държавите членки не възпрепятстват показването на играчка, която не е в съответствие с настоящия регламент, при условие че с видим знак ясно е обозначено, че тя не отговаря на разпоредбите на настоящия регламент и че няма да се предоставя на пазара, докато не бъде приведена в съответствие.
По време на панаири, изложения и демонстрации икономическите оператори предприемат подходящи мерки, за да осигурят защитата на лицата.
Член 5
Съществени изисквания към продуктите за безопасност [Изм. 61]
1. Играчките се пускат на пазара само ако отговарят на съществените изисквания за безопасност, които включват изискванията за безопасност, посочени в параграф 2 („общи изисквания за безопасност“), и изискванията за безопасност, определени в приложение II („специални изисквания за безопасност“).
2. Играчките не представляват риск за безопасността или здравето на ползвателите или на трети лица, включително за психологическото и психическото здраве, благополучието и когнитивното развитие на децата, при употреба по предназначение или по предвидим начин, като се има предвид поведението на децата. [Изм. 62]
При оценката на риска, посочен в първа алинея, когато е целесъобразно, и като полага разумни максимални усилия, производителят на цифрово свързани играчки взема предвид и всеки риск за психическото здраве, както и за когнитивното развитие на децата, който може да възникне, когато тези играчки се използват в съответствие с предвидената им употреба. [Изм. 63]
Производителят прилага втора алинея по начин, който е пропорционален на способността му да оценява адекватно тези рискове. [Изм. 64]
Когато се оценява рискът, посочен в първа алинея, се отчитат уменията на ползвателите и когато е целесъобразно, на лицата, осъществяващи надзор. Когато дадена играчка е предназначена за употреба от деца на възраст под 36 месеца или от други определени възрастови групи, се отчитат уменията на ползвателите в тази конкретна възрастова група.
3. Играчките, пуснати на пазара, отговарят на съществените изисквания за безопасност през предвидимия им период на употреба.
Член 6
Предупреждения
1. Когато е необходимо, за да се осигури безопасната им употреба и да се гарантира здравето на децата, върху играчките се нанася общо предупреждение, посочващо съответните ограничения за ползвателя. Ограниченията по отношение на ползвателите включват най-малко минималната или максималната възраст на ползвателя и когато е подходящо, необходимите умения на потребителя, максимално тегло или минимално тегло на ползвателя и необходимостта да се осигури надзор от възрастен по време на употребата. [Изм. 65]
2. Върху следните категориикатегориите играчки се нанасят предупреждения в съответствие с правилата за всяка категория, посочени в приложение III:, има предупреждения. [Изм. 66]
а) играчки, които не са предназначени за употреба от деца на възраст под 36 месеца; [Изм. 67]
б) играчки за стимулиране на определена активност; [Изм. 68]
е) играчки, предназначени за ползване във вода; [Изм. 72]
ж) играчки, поставени в храни; [Изм. 73]
з) имитации на защитни маски и каски; [Изм. 74]
и) играчки, предназначени за връзване над люлка, детско креватче или детска количка посредством връзки, въжета, ластици или ремъци; [Изм. 75]
й) опаковки за аромати в игрите за развиване на обонянието, козметичните комплекти и игрите за развиване на вкусовото възприятие. [Изм. 76]
Върху играчките не се нанасят едно или повече от предупрежденията, посочени в приложение III, ако те противоречат на предвидената употреба на играчката поради нейните функции, размери и характеристики.
3. Производителят нанася предупрежденията по ясно видим, лесно четим и разбираем по еднозначен начин върху играчката, върху прикрепен етикет или върху опаковката ѝ, а когато е уместно, в инструкциите за употреба, които придружават играчката. Малките Играчки, продавани без опаковка, носят съответното предупреждение, прикрепено към тях, ако повърхността на играчката позволява. Ако това не е възможно, предупрежденията се поставят върху етикета. Производителят може да добави QR-код, който предоставя хипервръзка към инструкциите в цифров вид, но във всички случаи нанася предупреждения върху играчката, на прикрепен етикет или върху опаковката. [Изм. 77]
Предупрежденията, които определят решението за покупка на играчката, са ясно видими за потребителя преди покупката, включително в случаите, когато покупката се извършва чрез продажби от разстояние и онлайн. Предупрежденията са с достатъчен размер, за да се гарантира тяхната видимост, че те са незабавно видими и четливи онлайн. Комисията приема актове за изпълнение за определяне на критериите, свързани с видимостта и четливостта на предупрежденията, включително за онлайн продажби, 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. [Изм. 78]
4. Етикетите и инструкциите за употреба привличат вниманието на децата или на лицата, осъществяващи надзор върху тях, върху опасностите и рисковетеприсъщите опасности и рискове за здравето и безопасността на децата, които могат да възникнат при употребата накато се има предвид възрастовата група на децата, за която са предназначени играчките, както и върху начините за избягването на подобни опасности и рискове. [Изм. 79]
ГЛАВА II
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОПЕРАТОРИ
Член 7
Задължения на производителите
1. Когато пускат играчки на пазара, производителите гарантират, че те са проектирани и произведени в съответствие със съществените изисквания за безопасност.
2. Преди да пуснат играчките на пазара, производителите изготвят необходимата техническа документация в съответствие с член 23 и провеждат приложимата процедура за оценяване на съответствието съгласно член 22 или възлагат нейното провеждане.
Когато съответствието на играчка с приложимите изисквания, определени в настоящия регламент, е доказано посредством процедурата, посочена в първа алинея, преди играчката да бъде пусната на пазара, производителите:
а) създават цифров продуктов паспорт за играчката в съответствие с член 17; [Изм. 80]
б) поставят носителя на данни върху играчката или върху етикет, прикрепен към играчката, в съответствие с член 17, параграф 5; [Изм. 81]
в) нанасят маркировката „СЕ“ в съответствие с член 16, параграф 1;
г) качват единния идентификационен код на продукта и единния идентификационен код на оператора на играчката в регистъра на продуктовитецифровите продуктови паспорти, посочен в член 19, параграф 1, както и всяка друга допълнителна информация, определена с делегиран акт, приет в съответствие с член 46, параграф 2. [Изм. 82]
3. Производителите съхраняватподдържат актуална техническата документация и продуктовияцифровия продуктов паспорт за период от 10 години след пускането на пазара на играчкатапоследната бройка от даден модел играчка, обхваната от посочената документация и цифровия продуктов паспорт. [Изм. 83]
4. Производителите гарантират, че съществуват процедури, чрез които играчки, които са част от серийно производство, остават в съответствие с настоящия регламент. Промените в проекта или характеристиките на играчките и промените в хармонизираните стандарти, посочени в член 13, или в общите спецификации по член 14, чрез позоваване на които е декларирано съответствието на играчката или чрез чието прилагане е проверено съответствието ѝ, се вземат предвид по подходящ начин.
Когато се счете за подходящо, с оглед на рисковете, свързани с дадена играчка, производителите считат, че това е необходимо за защита на за здравето и безопасността на потребителите, тепроизводителите провеждат изпитвания на проби от предлаганите на пазара играчки. [Изм. 84]
5. Производителите гарантират, че играчките съдържат нанесен тип, партиден или сериен номер, или номер на модела, или друг елемент, който позволява тяхната идентификация или, когато размерът или естеството на играчката не позволяват това, че необходимата информация е представена върху опаковката или в документ, който придружава играчката.
6. Производителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския иили електронния адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, върху играчката или, когато това не е възможноосъществимо, върху неговата опаковка или, в документ, придружаващ играчката, или в цифровия продуктов паспорт. Производителите посочват едно-единствено място, където може да бъде осъществена връзка с тях. [Изм. 85]
7. Производителите гарантират, че играчката е придружена от инструкции за употреба и информация за безопасност на език (езици), лесноразбираем(и) от потребителите и другите крайни ползватели, включително от лица с увреждания, ако това е осъществимо, и както е(са) и определен(и) от съответната държава членка. Инструкциите и информацията са ясни, разбираеми и четливи. [Изм. 86]
8. Когато производителите считат или имат основание да смятат, въз основа на информацията, с която разполага съответният производител, че играчка, която са пуснали на пазара, не е в съответствие с настоящия регламент, те незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат играчката в съответствие, да я изтеглят или да я изземат, както е целесъобразно. [Изм. 87]
Когато производителите считат или имат основание да смятат, въз основа на информацията, с която разполага съответният производител, че дадена играчка представлява риск, те незабавно предоставят информация за това на: [Изм. 88]
а) органите за надзор на пазара на държавите членки, в които са предоставили играчката, чрез Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway), посочен в член 26 от Регламент (ЕС) 2023/988, като предоставят подробна информация, по-специално за всяко несъответствие и за всички предприети коригиращи мерки и за количеството играчки, ако има такива, които все още са в обращение на пазара, по държави членки; и [Изм. 89]
б) потребителите или другите крайни ползватели в съответствие с член 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, или и двата.
9. При обосновано искане от компетентен национален орган производителите му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на играчката, на език, който е лесноразбираем за този орган. Те си сътрудничат с този орган по негово искане при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с играчките, които те са пуснали на пазара.
10. Производителите гарантират, че другите икономически оператори, икономическият оператор, посочен в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1020, и доставчиците на онлайн местата за търговия в рамките на съответната верига на доставки са своевременно информирани за всяко несъответствие, което производителите са установили. [Изм. 90]
11. Производителите оповестяват публично канали за комуникация, като телефонен номер, електронен адрес, специален раздел на своя уебсайт или друг канал за комуникация, който позволява на потребителите или другите крайни ползватели да подават жалби относно безопасността на играчките и да информират производителите за всеки инцидент или проблем с безопасността, с който са се сблъскали с такива играчки. За целта производителите вземат предвид нуждите от достъпност за лицата с увреждания. Каналът за комуникация включва връзка към раздела на портала Safety Gate, посочен в член 34, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2023/988, за предаване на информация за детски играчки, които могат да представляват риск за здравето и безопасността на потребителите. [Изм. 91]
12. Производителите разследват жалбите и информацията, посочени в параграф 11, и водят вътрешен регистър на тези жалби и тази информация, както и на изтеглянията от пазара и всички други коригиращи мерки, предприети за привеждане на играчките в съответствие с настоящия регламент.
13. Вътрешният регистър, посочен в параграф 12, съдържа само лични данни, които са необходими на производителя, за да разследва жалбата или информацията, посочени в параграф 11. Тези данни се съхраняват само докато са необходими за целите на разследването и във всеки случай за не повече от пет години след въвеждане на данните в регистъра.
Член 8
Упълномощени представители
1. Производителят може да упълномощи писмено упълномощен представител. Когато производителите прекратят пълномощието на своя упълномощен представител, те информират органа за надзор на пазара. Производител, установен в Съюза, може също да определи упълномощен представител. [Изм. 92]
2. Задълженията, предвидени в член 7, параграф 1, и задължението за изготвяне на техническа документация, посочено в член 7, параграф 2, не са част от пълномощието на упълномощения представител.
3. Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени в пълномощието от страна на производителя, и предоставя копие от пълномощието на органите за надзор на пазара при поискване от тяхна страна. Пълномощието позволява на упълномощения представител да извършва най-малко следното:
а) да съхранява техническата документация на разположение на националните органи за надзор и да гарантира, че продуктовиятцифровият продуктов паспорт е на разположение в съответствие с член 17, параграф 2 за период от 10 години след пускането на пазара на играчкатапоследната бройка от модела играчка, обхваната от тези документи; [Изм. 93]
б) при обосновано искане от страна на компетентен национален орган да му предостави цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадена играчка на официален език, който е разбираем за същия орган; [Изм. 94]
в) да сътрудничи на компетентните национални органи по тяхно искане при всяко действие, предприето за отстраняване по ефективен начин на рисковете, свързани с играчките, обхванати от пълномощиетописменото пълномощие. [Изм. 95]
вa) информира компетентните национални органи за всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с играчките, попадащи в обхвата на пълномощията му, чрез уведомление в Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway), когато информацията все още не е била предоставена от производителя или по указание на производителя. [Изм. 96]
4. Когато производител, който не е установен в Съюза, определя упълномощен представител, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, писменото пълномощие включва задачите, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020.
Член 9
Задължения на вносителите
1. Вносителите пускат на пазара само играчки, които отговарят на изискванията на настоящия регламент.
2. Преди да пуснат на пазара играчки, вносителите гарантират, че:
а) производителят е приложил подходящата процедура за оценяване на съответствието и е изготвил техническата документация, посочена в член 7, параграф 2;
б) играчката се придружава от инструкции за употреба и информация за безопасност в съответствие с член 7, параграф 7 на език(ци), лесноразбираем(и) за потребителите или другите крайни ползватели и определен(и) от съответната държава членка; [Изм. 97 не се отнася до българския текст]
в) производителят е създал цифров продуктов паспорт в съответствие с член 7, параграф 2; [Изм. 98]
г) играчката съдържа носител на данни се прикрепя в съответствие с член 17, параграф 5; [Изм. 99]
д) относимата информация за продуктовияцифровия продуктов паспорт е включена в регистъра на продуктовитецифровите продуктови паспорти в съответствие с член 19, параграф 1; [Изм. 100]
е) върху играчката е нанесена маркировката „СЕ“ в съответствие с член 16;
ж) производителят е изпълнил изискванията, определени в член 7, параграфи 5 и 6.
Когато вносителите считат или имат основание да смятат, въз основа на информация, с която разполага съответният вносител, че дадена играчка не съответства на съществените изисквания за безопасност, те не пускатинформират производителя и се въздържат от пускане на играчката на пазара, докато производителят не я приведене бъде приведена в съответствие. [Изм. 101]
Когато вносителите считат или имат основание да смятат, въз основа на информацията, с която разполага съответният вносител, че дадена играчка представлява риск, те незабавно предоставят информация за това на: [Изм. 102]
а) производителя;
б) органите за надзор на пазара чрез Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway), посочен в член 26 от Регламент (ЕС) 2023/988;
в) потребителите или другите крайни ползватели в съответствие с член 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, или и двата.[Изм. 103]
3. Вносителите посочват своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския и електронния адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, върху играчката или, когато това не е възможно, върху нейната опаковка или в документ, придружаващ играчката.
4. Вносителите гарантират, че докато отговарят за дадена играчка, условията на съхранение или транспортиране на играчката не застрашават нейното съответствие със съществените изисквания за безопасност.
5. Когато с оглед на рисковете, свързани с дадена играчка, вносителите считат, че това е необходимо за защита на здравето и безопасността на потребителите или другите крайни ползватели, те провеждат изпитвания на проби от предлаганите на пазара играчки.
6. Когато вносителите считат или имат основание да смятат, че дадена играчка, която са пуснали на пазара, не съответства на приложимото законодателство на Съюза за хармонизация, те незабавно предприемат необходимите коригиращи мерки, за да приведат играчката в съответствие, да я изтеглят или да я изземат, ако това е целесъобразно.
Когато вносителите считат или имат основание да смятат, че дадена играчка, която са пуснали на пазара, представлява риск за здравето и безопасността на потребителите и другите крайни ползватели, те незабавно информират за това производителя и компетентните национални органи на държавите членки, в които са предоставили на пазара играчката, като изпращат подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки и информират потребителите или други крайни ползватели в съответствие с член 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, или и двете. [Изм. 104]
7. В продължение на 10 години след пускането на играчкатапоследната бройка от даден модел играчка на пазара вносителите съхраняват единния идентификационен код на продукта за играчката на разположение на органите за надзор на пазара и гарантират, че при поискване техническата документация, посочена в член 23, може да им бъде предоставена. [Изм. 105]
8. При обосновано искане от компетентен национален орган вносителите му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадена играчка, на език, лесноразбираем за този орган. Те си сътрудничат с този орган по негово искане при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с играчките, които те са пуснали на пазара.
9. Вносителите проверяват дали производителят е осигурил обществен достъп до каналаканалите за комуникация по член 7, параграф 11 за потребителите или другите крайни ползватели, така че последните да могат да подават жалби относно безопасността на играчките и да предоставят информация за всеки инцидент или проблем, свързан с безопасността, с който са се сблъскали във връзка с играчката. Ако канали за комуникация не са наличнине е налице такъв канал, вносителите гоги осигуряват, като вземат предвид нуждите от достъпност за лицата с увреждания. [Изм. 106]
10. Вносителите разследват жалбите и информацията, посочени в параграф 9 от настоящия член, които са получили чрез канал за комуникация, предоставен от производителя, или чрез канал за комуникация, предоставен от самите вносители, и които се отнасят до играчките, които те са предоставили на пазара. Вносителите завеждат тези жалби, както и изземванията и всички други коригиращи мерки, предприети за привеждане на играчките в съответствие с настоящия регламент, в регистъра, посочен в член 7, параграф 12, или в своя вътрешен регистър.
Вносителите информират своевременно производителя, дистрибуторите и когато е относимо, доставчиците на онлайн местата за търговия за провежданото разследване и за резултатите от него. [Изм. 107]
11. Личните данни, които се съдържат във вътрешния регистър на вносителите, посочен в параграф 10, са само тези лични данни, които са необходими на вносителя, за да разследва жалбата или информацията, посочена в параграф 9. Тези данни се съхраняват само докато са необходими за целите на разследването и във всеки случай за не повече от пет години след въвеждане на данните в регистъра.
Член 10
Задължения на дистрибуторите
1. Когато предоставят дадена играчка на пазара, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на изискванията на настоящия регламент.
2. Преди да предоставят на пазара играчка, дистрибуторите проверяват дали са изпълнени следните условия:
а) играчката се придружава от инструкции за употреба и информация за безопасност на език(ци), лесноразбираем(и) за потребителите или другите крайни ползватели и определен(и) от съответната държава членка, в която играчката ще бъде предоставена на пазара; [Изм. 108]
б) играчката съдържа носител на данни в съответствие с член 17, параграф 5 и върху нея е нанесена маркировката „СЕ“ в съответствие с член 16; и
в) производителят и вносителят са спазили изискванията, посочени съответно в член 7, параграф 2, втора алинея, член 7, параграфи 5, 6 и 11 и член 9, параграф 3.
Когато дистрибуторите считат или имат основание да смятат, въз основа на информация, с която разполага съответният дистрибутор, че дадена играчка не съответства на съществените изисквания за безопасност, те не предоставятинформират производителя и се въздържат от предоставяне на играчката на пазара, докато производителят не я приведене бъде приведена в съответствие. [Изм. 109]
Когато дистрибуторите считат или имат основание да смятат, въз основа на информацията, с която разполага съответният дистрибутор, че дадена играчка представлява риск, те незабавно предоставят информация за това на:[Изм. 110]
а) производителя или вносителя;
б) органите за надзор на пазара чрез Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway), посочен в член 26 от Регламент (ЕС) 2023/988;
в) потребителите или другите крайни ползватели в съответствие с член 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, или и двата.[Изм. 111]
3. Дистрибуторите гарантират, че докато отговарят за дадена играчка, условията на съхранение или транспортиране не застрашават съответствието ѝ със съществените изисквания за безопасност.
4. Когато дистрибуторите считат или имат основание да смятат, въз основа на информацията, с която разполага съответният дистрибутор, че дадена играчка, която са предоставили на пазара, не съответства на настоящия регламент, те се уверяват, че незабавно са предприети необходимите коригиращи мерки, за да приведат играчката в съответствие, да я изтеглят или да я изземат, ако е целесъобразно. [Изм. 112]
Когато дистрибуторите считат или имат основание да смятат, че дадена играчка, която са предоставили на пазара, представлява риск, те незабавно информират за това производителя или вносителя, според случая, и органите за надзор на пазара на държавите членки, в които са предоставили на пазара играчката, като изпращат подробни данни, по-специално за несъответствието с изискванията и за всякакви предприети коригиращи мерки и информират потребителите или други крайни ползватели в съответствие с член 35 или 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, или и двете. [Изм. 113]
5. При обосновано искане от компетентен национален орган дистрибуторите му предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на дадена играчка, на език, лесноразбираем за този орган. При искане от страна на този орган те си сътрудничат с него при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с играчките, които са предоставили на пазара.
Член 11
Случаи, при които задълженията на производителите се прилагат и към вносителите и дистрибуторите към други лица [Изм. 114]
Вносител или дистрибуторФизическо или юридическо лице се счита за производител за целите на настоящия регламент и е носител на задълженията на производителя по член 7, когато този вносител или дистрибутортова физическо или юридическо лице пуска на пазара играчка със своето име или търговска марка или променя играчка, която вече е пусната на пазара, по такъв начин, че съответствието с приложимите изисквания по настоящия регламент може да бъде засегнато. [Изм. 115]
Член 12
Идентификация на икономическите оператори
1. При поискване от органите за надзор на пазара икономическите оператори трябва да са в състояние да посочат:
а) всеки икономически оператор, който им е доставил играчка;
б) всеки икономически оператор, на когото са доставили играчка.
2. Икономическите оператори трябва да са в състояние да предоставят информацията по параграф 1 за период от 10 години, след като играчката е била пусната на пазара, ако се касае за производители, и за период от 10 години, след като играчката им е била доставена в случаи на други икономически оператори.
ГЛАВА IIA
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОНЛАЙН МЕСТАТА ЗА ТЪРГОВИЯ
Член 12a
За целите на настоящия регламент доставчиците на онлайн места за търговия спазват изискванията, посочени в член 22 от Регламент (ЕС) 2023/988. [Изм. 116]
ГЛАВА III
СЪОТВЕТСТВИЕ НА ИГРАЧКИТЕ
Член 13
Презумпция за съответствие на играчките [Изм. 117]
Счита се, че играчките, които съответстват на хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, отговарят на съществените изисквания за безопасност, до степента, до която тези изисквания са обхванати от тези стандарти или части от тях.
Член 14
Общи спецификации
1. По презумпция играчките, които са в съответствие с общите спецификации, посочени в параграф 2 от настоящия член, или части от тях, отговарят на съществените изисквания за безопасност, до степента, до която тези изисквания са обхванати от тези общи технически спецификации или части от тях.
2. Чрез делегирани актове за изпълнение, с които се допълва настоящият регламент, Комисията може да установява общи спецификации за съществените изисквания за безопасност, само когато са изпълнени следните условия: [Изм. 118]
(a) няма хармонизиран стандарт, който да обхващасъгласно член 10, параграф 1 от Регламент 1025/2012 Комисията е поискала от една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят или да преразгледат европейски стандарти за тези изисквания, данните за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, или стандартът не отговаря на изискванията, които има за цел да обхване; и:
i) искането не е било прието; или
ii) хармонизираните стандарти, отговарящи на посоченото искане, не са предоставени в срока, определен в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012; или
iii) хармонизираните стандарти не съответстват на искането; и [Изм. 119]
(б) съгласно член 10, параграф 1 отв съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 в Официален вестник на Европейския съюз не е публикувано позоваване на хармонизирани 1025/2012 Комисията е поискала , от една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят или да преразгледат европейски стандарти за тези, които обхващат изисквания към продуктите, и не се очаква да се публикува подобно позоваване в разумен срок.и е изпълнено едно от следните условия: [Изм. 120]
(1) искането не е било прието от нито една от европейските организации за стандартизация, до които е било изпратено; [Изм. 121]
(2) искането е било прието от поне една от европейските организации за стандартизация, до които е било изпратено, но исканите европейски стандарти:
а) не са приети в рамките на срока, определен в искането;
б) не са съобразени с искането; или
в) не съответстват напълно на изискванията, които имат за цел да обхванат. [Изм. 122]
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 3. [Изм. 123]
2a. При изготвянето на делегирания акт, посочен в параграф 2, Комисията взема предвид становищата на съответните органи и експертни групи. [Изм. 124]
3. Когато данните на хармонизиран стандарт се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, Комисията преценява дали актовете за изпълнениеделегираните актове, посочени в параграф 2 от настоящия член, които обхващат същите съществени изисквания за безопасност, трябва да бъдат отменени или изменени. [Изм. 125]
Член 15
Основни принципи за маркировката „СЕ“
Върху играчките, предоставени на пазара, се нанася маркировката „СЕ“.
За маркировката „СЕ“ се прилагат общите принципи, установени в член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
Член 16
Правила и условия за нанасянето на маркировката „СЕ“
1. Маркировката „CE“ се нанася върху самата играчка, върху прикрепен етикет на играчката или върху опаковката на играчката, така че да бъде видима, четлива и незаличима.
Чрез дерогация от първа алинея, в случаи на малки играчки и играчки, съставени от малки части обаче маркировката „СЕ“ може да бъде нанесена върху листовка, придружаваща играчката.
Чрез дерогация от първа алинея, в случай на играчки, продавани на стелаж в магазина, когато технически е невъзможно да се постави маркировката „СЕ“ на всяка отделна играчка, маркировката „СЕ“ може да бъде нанесена върху стелажа, при условие че стелажът първоначално е бил използван като опаковка за играчката.
Когато маркировката „СЕ“, прикрепена към играчката, не е видима през опаковката, тя се нанася върху самата опаковка.
2. Маркировката „СЕ“ се нанася преди пускането на играчката на пазара.
3. Когато е приложимо в съответствие с член 6 маркировката „СЕ“ може да бъде последвана от пиктограма или друго предупреждение, с което се посочва специален риск или употреба.
4. Държавите членки доразвиват съществуващите механизми, за да гарантират правилното прилагане на режима, уреждащ маркировката „СЕ“, и предприемат подходящи действия в случай на неправилна употреба на тази маркировка.
ГЛАВА IV
ЦИФРОВ ПРОДУКТОВ ПАСПОРТ [Изм. 126]
Член 17
Цифров продуктов паспорт [Изм. 127]
1. Преди да пуснат играчка на пазара, производителите създаватизготвят цифров продуктов паспорт за тази играчка. ПродуктовиятЦифровият продуктов паспорт отговаря на изискванията, определени в настоящия член и в член 18 и в друго съответно хармонизирано законодателство на Съюза, изискващо ЕС декларация за съответствие, и заменя всички изисквани ЕС декларации за съответствие. [Изм. 128]
2. ПродуктовиятЦифровият продуктов паспорт: [Изм. 129]
а) отговаря на конкретен модел играчка;
б) указва, че е доказано съответствието на играчката с изискванията, определени в настоящия регламент и в друго хармонизирано законодателство на Съюза, изискващо декларация за съответствие, и по-специално със съществените изисквания за безопасност; [Изм. 130]
в) съдържа най-малко информацията, посочена в част I от приложение VI;
г) е актуален;
д) е на разположение на езика(ци), изискван(и) от държавата членка, в която играчката се предоставя на пазара;
е) в зависимост от правата на достъп, е достъпен за потребителите или другите крайни ползватели, органите за надзор на пазара, митническите органи, нотифицираните органи, Комисията и другите икономически оператори в съответствие с параграф 2а и като се отчита необходимостта от защита на поверителната търговска информация и търговските тайни в съответствие с Директива (ЕС) 2016/943; [Изм. 131]
ж) е наличен за срок от 10 години след пускането на играчкатапоследната бройка от модела играчка на пазара, също и в случай на несъстоятелност, ликвидация или прекратяване на дейността на територията на Съюза на икономическия оператор, който е създал продуктовияцифровия продуктов паспорт; [Изм. 132]
з) е достъпен посредством носител на данни;
и) отговаря на специфичните и техническите изисквания, определени по смисъла на параграф 10, за да се улесни проверката на съответствието на продукта от страна на компетентните национални органи. [Изм. 133]
2a. Посочените в параграф 2, буква е) от настоящия член права на достъп включват:
a) информацията, достъпна за потребителите или другите крайни ползватели, посочена в приложение VI, част I, букви в), г), и), й), йа), йб) и йв) и когато е приложимо, в приложение VI, част II, букви а) и б);
б) информацията, достъпна само за органите за надзор на пазара, митническите органи, нотифицираните органи и Комисията, посочена в приложение VI, част I, букви а) – й) и когато е приложимо, в приложение VI, част II, букви а) и б); [Изм. 134]
3. В допълнение към информацията, посочена в параграф 2, продуктовиятцифровият продуктов паспорт може да съдържа информацията по част II от приложение VI. [Изм. 135]
4. Чрез създаването на продуктовияцифровия продуктов паспорт производителят поема отговорността за съответствието на играчката с настоящия регламент и с всяко друго законодателство на Съюза, приложимо за играчките. [Изм. 136]
5. Носителят на данни присъства физически върху играчката или върху етикет, прикрепен към играчката, в съответствие с акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 10. В случай на малки играчки и играчки, съставени от малки части, като друга възможност носителят на данни може да бъде прикрепенсе прикрепя към опаковката. Той е ясно видим за потребителя преди всяка покупка и за органите за надзор на пазара, в това число в случаите, когато играчката се предоставя чрез продажби от разстояние. [Изм. 137]
6. Когато съгласно друго законодателство на Съюза информацията за играчката трябва да бъде достъпна чрез носител на данни, за предоставянето на информацията, изисквана съгласно настоящия регламент и другото законодателство на Съюза, се използва един носител на данни.
7. Когато съгласно друго законодателство на Съюза, приложимо за играчките, се изисква цифров продуктов паспорт, се създава един цифров продуктов паспорт за играчките, съдържащ информацията, посочена в настоящия регламент, както и всякаква друга информация, предвидена по отношение на продуктовияцифровия продуктов паспорт от другото законодателство на Съюза. [Изм. 138]
8. Чрез дерогация от параграф 2, буква в), когато изискванията за информация относно веществата, пораждащи безпокойство, в играчките, са установени в делегиран акт, приет в съответствие с член 4 от Регламент …/… [СП: да се въведе Регламента за екопроектиране на устойчиви продукти], информацията, посочена в част I, буква к) от приложение VI към настоящия регламент, вече не се изисква. [Изм. 139]
9. В допълнение към информацията, посочена в параграфи 6 и 7, икономическите оператори може да предоставят достъп до друга информация чрез носителя на данни, посочен в параграф 5. В такива случаи тази информация се отделя ясно от информацията, изисквана съгласно настоящия регламент и когато е приложимо, съгласно друго законодателство на Съюза.
10. Комисията е оправомощена да приема акт за изпълнение, в койтоделегирани актове в съответствие с член 47 за допълване на настоящия регламент, в които се определят специфичните иосновните техническите изисквания, свързани с продуктовияцифровия продуктов паспорт за играчките, до... [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент]. Тези изисквания обхващат по-специално следното: [Изм. 140]
а) видовете носители на данни, които ще се използват;
б) оформлението на носителя на данни и неговото местоположение;
в) техническите елементи на паспорта, за които трябва да се използват определени европейски или международни стандарти;
г) участниците, които може да въвеждат или актуализират информацията в продуктовияцифровия продуктов паспорт, включително, когато е необходимо, да създават нов паспорт, в това число производителите, нотифицираните органи, компетентните национални органи и Комисията или всяка организация, действаща от тяхно име, и видовете информация, които те може да въвеждат или актуализират. [Изм. 141]
Тези делегирани актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 5046, параграф 32. [Изм. 142]
Член 18
Техническо проектиране и функциониране на продуктовияцифровия продуктов паспорт [Изм. 143]
1. ПродуктовиятЦифровият продуктов паспорт е напълно оперативно съвместим с продуктовитецифровите продуктови паспорти, изисквани съгласно друго законодателство на Съюза, във връзка с техническите, семантичните и организационните аспекти на комуникацията от край до край и обмена на данни. [Изм. 144]
2. Цялата информация, включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт, се основава на отворени стандарти, разработени с оперативно съвместим формат, включително за целите на предаването на информация чрез Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway) и портала Safety Gate, посочени в членове 27 и 34 от Регламент 2023/988. Тяи е машинно четима, структурирана и може да е обект на търсене, в съответствие със съществените изисквания, определени в Регламент.../... [Регламент за екопроектирането на устойчиви продукти]. Цифровият продуктов паспорт се проектира и функционира по достъпен начин и включва принципа на сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането. [Изм. 145]
3. Потребителите или другите крайни ползватели, икономическите оператори и другите съответни участници имат безплатен достъп до продуктовияцифровия продуктов паспорт в зависимост от съответните им права на достъп съгласно законодателството на Съюза. [Изм. 146]
3a. От потребителите не се изисква да изтеглят и инсталират софтуер, да се регистрират или да предоставят парола, за да получат достъп до цифровия продуктов паспорт. [Изм. 147]
4. Данните, включени в продуктовияцифровия продуктов паспорт, се съхраняват от икономическия оператор, отговорен за създаването му, или от оператори, упълномощени да действат от негово име. [Изм. 148]
5. Когато данните, включени в продуктовияцифровия продуктов паспорт, се съхраняват или обработват по друг начин от оператор, упълномощен да действа от името на икономическия оператор, пускащ на пазара играчката, на този друг оператор не се разрешава да продава, използва повторно или обработва такива данни, изцяло или частично, извън степента, необходима за предоставяне на съответните услуги за съхранение или обработване. [Изм. 149]
6. Икономическите оператори не могат да проследяват, анализират или използват каквато и да е информация за употребата за цели, различни от тези, които са абсолютно и строго необходими за предоставяне на информацията в продуктовияцифровия продуктов паспорт онлайн. [Изм. 150]
Член 19
Регистър на продуктовитецифровите продуктови паспорти [Изм. 151]
1. Преди да пуснат играчка на пазара и след приемането на делегирани актове в съответствие с член 17, параграф 10 от настоящия регламент, икономическите оператори качват в регистъра, създаден съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) …/… [СПОВ: да се въведе номераномерът на Регламента относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти] („регистъра“), единния идентификационен код на продукта и единния идентификационен код на оператора за играчката. [Изм. 152]
2. Комисията, органите за надзор на пазара и митническите органи имат ефикасен достъп до информацията, съхранявана в регистъра, посочен в параграф 1, за изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент. [Изм. 153]
Член 20
Митнически контрол, свързан с продуктовияцифровия продуктов паспорт [Изм. 154]
1. По отношение на играчките, въвеждани на пазара на Съюза, се прилагат проверките и другите мерки, предвидени в настоящия член.
2. Деклараторите по смисъла на член 5, точка 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013 включват единния идентификационен код на продукта в митническата декларация за допускане за свободно обращение на всяка играчка.
3. Митническите органи проверяват дали единният идентификационен код на продукта, посочен от декларатора в съответствие с параграф 2 от настоящия член, съответства на единния идентификационен код на продукта, включен в регистъра в съответствие с член 19, параграф 1.
4. В допълнение към проверката, посочена в параграф 3 от настоящия член, митническите органи проверяват съответствието между информацията, предоставена на митниците от декларатора, и другата информация, съхранявана в регистъра и посочена в делегирания акт по член 46, параграф 3.
5. Проверките по параграфи 3 и 4 от настоящия член се извършват по електронен път и автоматично, като се използва междусистемната връзка между регистъра, посочен в член 19, параграф 1, и системата на ЕС за митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати, посочена в [член 13 от [СП: да се въведе номера на Регламент (ЕС) …/… относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти].
6. Параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член се прилагат от деня, в който започне да функционира междусистемната връзка между регистъра и системата на ЕС за митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати, посочена в [член 13 от [СП: да се въведе номера на Регламент (ЕС) …/… относно изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти].
Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие за това, като посочва датата, на която започва да функционира междусистемната връзка.
7. Митническите органи може да извличат и използват информацията за играчката, включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт и в регистъра, за изпълнение на задълженията си съгласно законодателството на Съюза, включително за управление на риска в съответствие с членове 46 и 47 от Регламент (ЕС) № 952/2013. [Изм. 155]
8. Проверките и другите мерки, предвидени в настоящия член, се извършват въз основа на списъка с кодовете на стоки и продуктовите описания, посочен в приложение VII.
9. Проверките и мерките, предвидени в настоящия член, не засягат прилагането на други правни актове на Съюза, уреждащи допускането за свободно обращение на продукти, включително членове 46, 47 и 134 от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и проверките, посочени в глава VII от Регламент (ЕС) 2019/1020.
Член 20a
Помощ за МСП
1. Комисията предоставя всеобхватна помощ, в сътрудничество със съответните национални органи, на МСП, от които се изисква да създадат цифров продуктов паспорт за играчки, като им предоставя съобразени с конкретните нужди насоки как ефективно да създадат и управляват цифров продуктов паспорт за играчки и инструмент за автоматичен превод за езиците, посочени в член 17, параграф 2, буква д).
Това подпомагане, посочено в първа алинея, се предоставя не по-късно от... [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].
2. Комисията оценява възможността за създаване на онлайн инструмент за предоставяне на МСП на основната информация и функции, необходими за създаването на цифров продуктов паспорт за техните продукти. [Изм. 156]
ГЛАВА V
ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Член 21
Оценка на безопасността
1. За да докажат, че дадена играчка отговаря на съществените изисквания за безопасност, преди да я пуснат на пазара, производителите извършват оценка на безопасността, включваща анализ на опасностите, които играчката може да представлява, както и оценка на потенциалното излагане на тези опасности.която най-малкото:
a) обхваща всички опасности от химично, физическо, механично, електрическо, възпламенимо, хигиенно и радиоактивно естество, както и потенциалното излагане на тези опасности;
б) по отношение на химичните опасности се взема предвид възможното излагане на отделните химични вещества и всички известни допълнителни опасности от комбинираното излагане на различните химични вещества, съдържащи се в играчката, като се вземат предвид задълженията съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 и условията, определени в него;
в) се актуализира при наличие на съответна допълнителна информация.
Оценката на безопасността се включва в техническата документация, посочена в член 23. [Изм. 157]
2. По-специално оценката на безопасността:
а) обхваща всички опасности от химично, физическо, механично, електрическо, възпламенимо, хигиенно и радиоактивно естество, както и потенциалното излагане на такива опасности;
б) по отношение на химичните опасности се взема предвид възможното излагане на отделните химични вещества и всички известни допълнителни опасности от комбинираното излагане на различните химични вещества, съдържащи се в играчката, като се вземат предвид задълженията съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 и условията, определени в него;
в) се актуализира при наличие на съответна допълнителна информация.
Оценката на безопасността се включва в техническата документация, посочена в член 23. [Изм. 158]
Член 22
Процедури за оценяване на съответствието
1. Производителите използват процедурите за оценяване на съответствието, посочени в параграфи 2 и 3.
2. Ако производителят е приложил хармонизирани стандарти, чиито референтни данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, или общи спецификации, които обхващат всички приложими изисквания за безопасност за играчката, той прилага процедурата за вътрешен производствен контрол, установена в част I от приложение IV.
3. Производителят използва процедурата за ЕС изследване на типа, посочена в част II от приложение IV, заедно с процедурата за съответствие с типа, посочена в част III от същото приложение, в следните случаи:
а) когато не съществуват хармонизирани стандарти, чиито данни номера са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, или общи спецификации, които обхващат всички приложими изисквания за безопасност по отношение на играчката;
б) когато съществуват хармонизирани стандарти или общи спецификации като посочените в буква а), но производителят не ги е приложил или ги е приложил частично;
в) когато един или повече от хармонизираните стандарти, посочени в буква а), са били публикувани с ограничения, в случай че ограниченията са относими към въпросната играчка; [Изм. 159]
г) когато производителят счита, че естеството, проектът, конструкцията или предназначението на играчката се нуждаят от проверка от трето лице.
4. Сертификатът за ЕС изследване на типа, издаден в съответствие с част II, точка 6 от приложение IV, подлежи на преразглеждане по всяко време, когато това е необходимо, по-специално в случай на промени в производствения процес, в суровините или в компонентите на играчката, и при всяко положение веднъж на всеки пет години.
Член 23
Техническа документация
1. Техническата документация съдържа всички съответни данни или подробности относно средствата, използвани от производителя за осигуряване на съответствието на играчката със съществените изисквания за безопасност. Тя съдържа по-специално документите, изброени в приложение V.
2. Техническата документация се изготвя на един от официалните езици на Съюза.
3. При обосновано искане от страна на органа за надзор на пазара на държава членка производителят предоставя превод на съответните части от техническата документация на езика на държавата членка.
Когато орган за надзор на пазара поиска от производителя техническата документация или превод на части от нея, органът може да определи срок от 30 дни за представянето ѝ, освен ако е оправдан по-кратък срок поради сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността.
4. Ако производителят не спазва изискванията, определени в параграфи 1, 2 и 3, органът за надзор на пазара може да изиска провеждането на изпитване от нотифициран орган в рамките на определен срок и за сметка на производителя, за да се провери съответствието със съществените изисквания за безопасност.
ГЛАВА VI
НОТИФИЦИРАНЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Член 24
Нотификация
Държавите членки нотифицират Комисията и другите държави членки за органите, оправомощени да изпълняват задачи по оценяване на съответствието като трета страна съгласно настоящия регламент.
Член 25
Нотифициращи органи
1. Държавите членки определят нотифициращ орган, отговорен за установяването и провеждането на необходимите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието за целите на настоящия регламент, както и за наблюдението на тези нотифицирани органи, включително съответствието с разпоредбите на член 30.
2. Държавите членки могат да решат, че оценката и наблюдението съгласно параграф 1 се провеждат от национален орган по акредитация, по смисъла на и в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.
3. Когато нотифициращият орган делегира или възлага по друг начин провеждането на оценката, нотификацията или наблюдението, посочени в параграф 1 от настоящия член, на орган, който не е правителствена структура, този орган е правен субект и отговаря mutatis mutandis на изискванията, установени в член 26. Освен това този орган разполага с механизми за покриване на отговорността, произтичаща от неговата дейност.
4. Нотифициращият орган поема пълната отговорност за задачите, изпълнявани от органа, посочен в параграф 3.
Член 26
Изисквания, свързани с нотифициращите органи
1. Нотифициращият орган се създава по такъв начин, че да няма конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието.
2. Нотифициращият орган е организиран и работи по такъв начин, че да бъдат запазени обективността и безпристрастността на неговата дейност.
3. Нотифициращият орган е организиран по такъв начин, че всяко решение, свързано с нотифицирането на органа за оценяване на съответствието, да бъде взето от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката.
4. Нотифициращият орган не предлага и не извършва дейности, осъществявани от органите за оценяване на съответствието, или консултантски услуги с търговска цел или на конкурентна основа, но той все пак предоставя на икономическите оператори, ако това бъде поискано, информация относно процедурите за оценяване и органите за оценяване на съответствието. [Изм. 160]
5. Нотифициращият орган запазва поверителността на получената информация.
6. Нотифициращият орган разполага с достатъчен брой компетентен персонал и подходящи ресурси за ефикаснотоза правилното изпълнение на своите задачи. [Изм. 161]
7. Нотифициращият орган наблюдава естеството и обема на задачите, изпълнявани от поделенията или подизпълнителите на нотифицираните органи в съответствие с член 30.
Член 27
Задължение за предоставяне на информация относно нотифициращите органи
Държавите членки информират Комисията за своите процедури за оценка и нотифициране на органите за оценяване на съответствието и за наблюдението на нотифицираните органи, както и за всякакви промени в тази връзка.
Комисията прави тази информация обществено достояние.
Член 28
Изисквания, свързани с нотифицираните органи
1. За целите на нотификацията по настоящия регламент органите за оценяване на съответствието отговарят на изискванията, предвидени в параграфи 2—11. Те се акредитират в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.
2. Органите за оценяване на съответствието се създават съгласно националното право на съответната държава членка и притежават юридическа правосубектност.
3. Органът за оценяване на съответствието е трета страна, независима от организацията или от играчката, които оценява.
Орган, който принадлежи към стопанска асоциация или професионална федерация, представляващи предприятия, участващи в проектирането, производството, доставката, сглобяването, използването или поддръжката на играчките, които той оценява, може да се счита за такъв орган за целите на първа алинея, при условие че са доказани неговата независимост и липсата на конфликт на интереси.
4. Органът за оценяване на съответствието, неговите ръководители и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не могат да бъдат проектант, производител, снабдител, лице, което монтира, купувач, собственик, ползвател или структура по поддръжка на играчките, които се оценяват, нито упълномощени представители на някое от тези лица. Това не изключва употребата на оценяваните играчки, които са необходими за дейностите на органа за оценяване на съответствието или употребата на тези играчки за лични цели.
Органът за оценяване на съответствието, неговите ръководители и персонал, отговорен за изпълнение на задачите по оценяване на съответствието, не вземат пряко участие в проектирането, производството, предлагането на пазара, монтирането, използването или поддръжката на тези играчки, нито представляват лицата, ангажирани в тези дейности. Те не се включват в никаква дейност, която може да е в противоречие с с тяхната независима преценка и почтено поведение по отношение на дейностите по оценяване на съответствието, за които са нотифицирани. Това се прилага по-конкретно към консултантските услуги.
Органите за оценяване на съответствието гарантират, че дейността на свързаните с тях подизпълнители и поделения не влияе върху поверителността, обективността и безпристрастността на тяхната дейност по оценяване на съответствието.
5. Органите за оценяване на съответствието и техният персонал осъществяват дейностите по оценяване на съответствието с най-висока степен на професионално почтено поведение и необходимата техническа компетентност в определената област и са напълно освободени от всякакъв натиск и облаги, най-вече финансови, които могат да повлияят на тяхната преценка или на резултатите от техните дейности по оценяване на съответствието, особено по отношение на лица или групи лица с интереси от резултатите от тези дейности.
6. Органът за оценяване на съответствието трябва да бъде в състояние да осъществява задачите по оценяване на съответствието, предвидени за него от приложение IV и по отношение на които органът е бил нотифициран, независимо дали тези задачи се изпълняват от самия орган за оценяване на съответствието или от негово име и на негова отговорност.
По всяко време и за всяка процедура за оценяване на съответствието, както и за всеки вид или категория играчки, за които органът за оценяване на съответствието е нотифициран, той разполага или има на разположение следното:
а) персонал с технически знания и достатъчен и подходящ опит за изпълнение на задачите за оценяване на съответствието;
б) описания на процедурите, в съответствие с които се извършва оценяването на съответствието, гарантиращи прозрачността и възможността за повтаряне на тези процедури;
в) подходящи политики и процедури, които да позволяват разграничение между задачите, които изпълнява като нотифициран орган, и всички други дейности;
г) процедури за изпълнение на неговите дейности, които надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора в който осъществява дейност и неговата структура, степента на сложност на съответната технология на играчката и масовия или сериен характер на производството.
Органът за оценяване на съответствието разполага със средстватас ресурсите, необходими за ефикасно изпълнение на технически и административни задачи, свързани с дейностите по оценяване на съответствието, по подходящ начин, както и с достъп до нужното оборудване или съоръжения. [Изм. 162]
7. Персоналът, отговорен за провеждането на дейностите по оценяване на съответствието („персонал, отговорен за оценките“), разполага със следното:
а) добро техническо и професионално обучение, обхващащо цялата дейност по оценяване на съответствието, във връзка с която е нотифициран органът за оценяване на съответствието;
б) задоволителнозадълбочено познаване на изискванията за оценките, които извършва, и подходящи правомощия за осъществяване на такива оценки; [Изм. 163]
в) подходящитезадълбочени знания и разбиране на изискванията, определени в настоящия регламент, на приложимите хармонизирани стандарти, посочени в член 13 от настоящия регламент, и на общите спецификации, посочени в член 14 от настоящия регламент; [Изм. 164]
г) способността да изготвя сертификати, записи и доклади, доказващи, че оценките са били направени.
8. Осигурява се безпристрастността на органите за оценяване на съответствието, техните ръководители и на персонала, отговорен за оценките.
Възнаграждението на ръководителите и на персонала, отговорен за оценките, на органа за оценяване на съответствието не зависи от броя на извършените оценки или от резултатите от тях.
9. Органите за оценяване на съответствието сключват застраховка за покриване на отговорността им, освен ако отговорността се поема от държавата членка съгласно нейното национално законодателство, или държавата членка е пряко отговорна за оценяване на съответствието.
10. Персоналът на органа за оценяване на съответствието спазва задължение за служебна тайна по отношение на цялата информация, получена при изпълнение на своите задачи съгласно приложение IV, освен по отношение на компетентните органи на държавата членка, в която се осъществява дейността му. Осигурява се защита на правата на интелектуална собственост и търговските тайни в съответствие с Директива (ЕС) 2016/943. [Изм. 165]
11. Органите за оценяване на съответствието участват във или гарантират, че персоналът, отговорен за оценките, е информиран за съответните дейности по стандартизация, и в дейностите на координационната група на нотифицираните органи, създадена съгласно член 40, и прилагат като общи насоки административните решения и документи, издадени в резултат от работата на тази група.
Член 29
Презумпция за съответствие на нотифицираните органи
Когато органът за оценяване на съответствието доказва своето съответствие с критериите, определени в съответните хармонизирани стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че той отговаря на изискванията, посочени в член 28, доколкото приложимите хармонизирани стандарти обхващат тези изисквания.
Член 30
Поделения и възлагане на подизпълнители от нотифицираните органи
1. В случаите, в които нотифициран орган възлага конкретни задачи, свързани с оценяване на съответствието, на подизпълнители или използва поделенията си, той гарантира, че подизпълнителят или поделението отговаря на изискванията, посочени в член 28, и информира нотифициращия орган за това.
2. Нотифицираните органи поемат пълната отговорност за задачите, изпълнявани от подизпълнители или поделения, без значение къде са установени те.
3. Нотифицираните органи могат да преразглеждат задачите, изпълнявани от подизпълнителите или поделенията, във всичките им елементи.
4. Дейностите могат да бъдат възлагани на подизпълнител или на поделения само със съгласието на клиента.
5. Нотифицираните органи съхраняват на разположение на нотифициращия орган съответните документи относно оценката на квалификацията на подизпълнителя или на поделението и работата, извършена от тях съгласно приложение IV.
Член 31
Заявление за нотифициране
1. Органът за оценяване на съответствието подава заявление за нотифициране по настоящия регламент до нотифициращия орган на държавата членка, в която е установен.
2. Заявлението по параграф 1 се придружава от описание на дейностите по оценяване на съответствието и играчките, за които този орган твърди, че е компетентен, както и от сертификат за акредитация, издаден от национален орган по акредитация, който удостоверява, че органът за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, посочени в член 28.
Член 32
Процедура по нотифициране
1. Нотифициращите органи могат да нотифицират само органи за оценяване на съответствието, които отговарят на изискванията, определени в член 28.
2. Нотифициращите органи нотифицират Комисията и другите държави членки за органите за оценяване на съответствието, като използват средство за електронно нотифициране, създадено и поддържано от Комисията.
3. Нотифицирането включва всички подробности за дейностите по оценяване на съответствието, както и съответния сертификат за акредитация. Нотифицирането включва и информация за всички задачи, които ще се изпълняват от поделения и подизпълнители.
4. Съответният орган може да изпълнява дейностите на нотифициран орган само ако в срок от два месеца след нотифицирането не са направени възражения от Комисията или от другите държави членки.
Само такъв орган се счита за нотифициран орган за целите на настоящия регламент.
5. Нотифициращият орган информира Комисията и другите държави членки за всякакви последващи промени, свързани с нотифицирането.
Член 33
Идентификационни номера и списък на нотифицираните органи
1. Комисията определя идентификационен номер на всеки нотифициран орган.
Тя определя само един идентификационен номер дори когато същият орган е нотифициран съгласно няколко акта на Съюза.
2. Комисията прави обществено достояние списъка с органите, нотифицирани съгласно настоящия регламент, включително определените им идентификационни номера и дейностите, за които те са били нотифицирани.
Комисията осигурява актуализирането на списъка.
Член 34
Промени в нотификацията
1. Когато нотифициращият орган е констатирал или е бил информиран, че даден нотифициран орган вече не отговаря на изискванията, определени в член 28, или че не е в състояние да изпълнява задълженията си, нотифициращият орган ограничава, спира действието или оттегля нотификацията, според случая, в зависимост от сериозността на неспазването на изискванията или на неизпълнението на задълженията. Той незабавно информира Комисията и другите държави членки за това.
2. В случай на ограничаване, спиране на действието или оттегляне на нотификацията, или в случай че нотифицираният орган преустанови дейността си, нотифициращата държава членка предприема подходящите мерки, за да гарантира, че досиетата на този орган се обработват от друг нотифициран орган или се съхраняват на разположение на отговорните нотифициращи органи и на органите за надзор на пазара, при искане от тяхна страна.
Член 35
Оспорване на компетентността на нотифицирани органи
1. Комисията проучва всички случаи, в които има съмнения или пред нея са изразени съмнения относно компетентността на нотифицирания орган или в непрекъснатото изпълнение от страна на нотифицирания орган на изискванията и възложените му отговорности.
2. Нотифициращият орган представя пред Комисията, при поискване, цялата информация, свързана с основанията за нотификацията или за поддържане на компетентността на съответния орган.
3. Комисията следи за това цялата чувствителна информация, получена по време на разследванията, да бъде третирана като поверителна.
4. Когато Комисията констатира, че нотифицираният орган не отговаря на изискванията за нотифицирането му, чрез акт за изпълнение тя изисква от нотифициращия орган да предприеме необходимите коригиращи мерки, включително, ако е необходимо, оттегляне на нотификацията.
Член 36
Задължения на нотифицираните органи при осъществяване на дейността им
1. Нотифицираният орган осъществява оценяване на съответствието съгласно процедурата за оценяване на съответствието, предвидена в приложение IV.
2. Нотифицираните органи извършват дейностите по оценяване на съответствието, предвидени в настоящия регламент, по пропорционален начин, като се избягва ненужната тежест за икономическите оператори. Те осъществяват своите дейности по настоящия регламент, като надлежно отчитат размера на дадено предприятие, сектора, в който осъществява дейност, неговата структура, степента на сложност на съответната технология на играчката и масовия или серийния характер на производството.
При изпълнение на своите дейности нотифицираните органи спазват степента на взискателност и нивото на защита, изисквани за съответствието на играчката с настоящия регламент.
3. Когато нотифициран орган установи, че играчката не отговаря на съществените изисквания за безопасност, на изискванията в съответните хармонизирани стандарти, когато се прилагат такива стандарти, или на изискванията в съответните общи спецификации, посочени в член 14, в случай че се прилагат такива спецификации, той изисква от този производител да предприеме подходящи коригиращи мерки и не издава сертификата за ЕС изследване на типа, посочен в част II, точка 6 от приложение IV.
4. Когато в процеса на наблюдение за съответствие след издаването на сертификат за ЕС изследване на типа нотифицираният орган установи, че дадена играчка вече не отговаря на изискванията, той изисква от производителя да предприеме подходящи коригиращи мерки и спира действието или отнема сертификата за ЕС изследване на типа, ако това се налага.
5. Когато не са предприети коригиращи мерки или те не дадат необходимия резултат, нотифицираният орган ограничава, спира действието или отнема сертификатите за ЕС изследване на типа, в зависимост от случая.
6. Когато нотифицираният орган е информиран от орган за надзор на пазара, че дадена играчка, за която нотифицираният орган е издал сертификат за ЕС изследване на типа, не отговаря на съществените изисквания за безопасност, той отнема сертификата за ЕС изследване на типа по отношение на тази играчка.
Член 37
Обжалване на решенията на нотифицираните органи
Нотифицираният орган гарантира наличието на прозрачна и достъпна процедура за обжалване на неговите решения.
Член 38
Задължения на нотифицираните органи за предоставяне на информация
1. Нотифицираните органи информират нотифициращите органи за следното:
а) всякакъв отказ, ограничаване, спиране на действието или отнемане на сертификат за ЕС изследване на типа;
б) всякакви обстоятелства, които влияят върху обхвата и условията за тяхното нотифициране;
в) всички искания за получаване на информация, получени от органите за надзор на пазара относно дейности по оценяване на съответствието;
г) при поискване — дейностите по оценяване на съответствието, извършени в обхвата на тяхната нотификация, и всякакви други извършени дейности, включително презгранични и възлагане на подизпълнители.
2. Нотифицираните органи предоставят на другите органи, нотифицирани съгласно настоящия регламент и осъществяващи подобни дейности по оценяване на съответствието, чийто предмет са същите играчки, съответната информация по проблеми, свързани с отрицателни, и при поискване — положителни резултати от оценяването на съответствието.
3. При обосновано искане от страна на орган за надзор на пазара нотифицираните органи му предоставят цялата информация и документация, свързана с всеки сертификат за ЕС изследване на типа, който са издали или отнели, или свързана с всеки отказ за издаване на такъв сертификат, включително протоколи от изпитвания и техническата документация, посочена в член 23.
Член 39
Обмен на опит
Комисията създава организация за обмен на опит между националните органи на държавите членки, отговорни за политиката на нотификация.
Член 40
Координация на нотифицираните органи
Комисията осигурява установяването и правилното функциониране на подходяща координация и сътрудничество между органите, нотифицирани съгласно настоящия регламент, под формата на секторна група или групи на нотифицирани органи.
Нотифицираните органи участват в работата на такава група или групи пряко или чрез определени представители.
ГЛАВА VII
НАДЗОР НА ПАЗАРА
Член 41
Процедура при играчки, представляващи риск на национално равнищеНационални мерки по отношение на играчките, които не са в съответствие със специалните изисквания за безопасност [Изм. 166]
1. Когато органите за надзор на пазара на държава членка имат основателна причина да считат, че дадена играчка в приложното поле на настоящия регламент представлява риск за здравето или безопасността на лицадецата, те извършват оценка по отношение на съответната играчка, която обхваща всички изисквания, предвидени в настоящия регламент. Те незабавно информират съответния икономически оператор, в съответствие с член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/1020, за започнатата от тях процедура и за евентуалния риск, който са установили в играчката, и дават възможност на икономическия оператор да реагира. За тази цел съответните икономически оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара с всякакви необходими средства. [Изм. 167]
Когато в процеса на тази оценка органът за надзор на пазара установи, че за дадена играчка не са спазени изискванията, определени в настоящия регламент, той без забавяне изисква от съответния икономически оператор да предприеме подходящи коригиращи действия в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020 в разумен срок, определен от органа за надзор на пазара, и като взема предвид естеството на риска.
Органите за надзор на пазара информират съответния компетентен нотифициран орган за това.
2. В случаите, в които органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само до националната територия, те информират Комисията и другите държави членки за резултатите от оценката и за действията, които те са изискали съответният икономически оператор да предприеме.
3. Икономическият оператор гарантира, че са предприети подходящи коригиращи действия по отношение на всички съответни играчки, които той предоставя на пазара в целия Съюз.
4. Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в посочения в параграф 1, втора алинея срок, органите за надзор на пазара предприемат подходящи временни мерки, за да забранят или ограничат предоставянето на играчката на националния им пазар или за изтеглянето ѝ от пазара, или за нейното изземване.
Органите за надзор на пазара информират Комисията и другите държави членки незабавно за тези мерки.
5. Информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на несъответстващата играчка, включително единния идентификационен код на продукта, произхода на играчката, естеството на предполагаемото несъответствие и съпътстващия риск, естеството и продължителността на предприетите на национално равнище мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. По-специално органите за надзор на пазара посочват дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини:
а) невъзможност играчката да спази съществените изисквания за безопасност;
б) недостатъци на хармонизираните стандарти, посочени в член 13;
в) недостатъци в общите спецификации, посочени в член 14.
6. Органите за надзор на пазара на държавите членки, различни от започналата процедурата съгласно настоящия член държава членка, информират без забавяне Комисията и другите държави членки за всички приети мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на съответната играчка, и — в случай на несъгласие с нотифицираната национална мярка — за своите възражения.
7. Когато в срок от 3 месеца от получаването на информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, не е повдигнато възражение нито от орган за надзор на пазара на държава членка, нито от Комисията, във връзка с временна мярка, предприета от държава членка, тази мярка се смята за оправдана.
8. Органите за надзор на пазара на другите държави членки гарантират, че по отношение на съответната играчка незабавно се предприемат подходящи ограничителни мерки, като например изтегляне на играчката от техния пазар, и информират Комисията и другите държави членки за тези мерки.
9. Информацията, посочена в параграфи 2, 4, 6 и 8 от настоящия член, се съобщава чрез информационната и комуникационната система, посочена в член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1020. Това съобщениеуведомление не засяга задължението на органите за надзор на пазара да нотифицират мерките, предприети срещу продукти, представляващи сериозен риск, в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2019/1020, както и да прилагат стриктно член 19 от същия регламент, като се има предвид уязвимостта на децата към дефектни, опасни и фалшифицирани продукти.
Член 42
Предпазна процедура на Съюза
1. Когато при приключването на процедурата, предвидена в член 41, параграфи 3 и 4, срещу дадена мярка на държава членка са повдигнати възражения или когато Комисията има основания да счита, че национална мярка може да противоречи на законодателството на Съюза, Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и със съответния икономически оператор(и) и оценява националната мярка.
На основата на резултатите от тази оценка Комисията приема акт за изпълнение, с който определя дали националната мярка е оправдана или не.
Адресати на решението на Комисията са всички държави членки, като Комисията го съобщава незабавно на тях и на съответния икономически оператор(и).
2. Ако се прецени, че националната мярка е оправдана, всички държави членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят изтеглянето или изземването на несъответстващата играчка от пазара им, и информират Комисията за това.
Ако се прецени, че националната мярка не е оправдана, съответните държави членки я оттеглят.
3. Когато се прецени, че националната мярка е оправдана и несъответствието на играчката се дължи на недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 13 от настоящия регламент, или в общите спецификациите, посочени в член 14 от настоящия регламент, Комисията прилага процедурата, предвидена в член 11 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, или изменя общите спецификации по целесъобразност.
Член 43
Формално несъответствие
1. Без да се засяга член 41, когато орган за надзор на пазара направи една от следните констатации по отношение на дадена играчка, той изисква от съответния икономически оператор да прекрати въпросното несъответствие:
а) маркировката „CE“ е нанесена в нарушение на член 15 или член 16;
б) маркировката „СЕ“ не е нанесена;
в) продуктовиятцифровият продуктов паспорт не е изготвен в съответствие с член 17; [Изм. 169]
г) носителят на данни, чрез който е достъпен продуктовиятцифровият продуктов паспорт, не е поставен в съответствие с член 17, параграф 5; [Изм. 170]
д) техническата документация, посочена в член 23, не е налице или не е пълна.
2. Когато несъответствието, посочено в параграф 1, продължи, съответният орган за надзор на пазара предприема подходящи мерки да ограничи или да забрани предоставянето на играчката на пазара, или да осигури изземването или изтеглянето ѝ от пазара.
Член 44
Национални мерки по отношение на играчките, които са в съответствие със специалните изисквания за безопасност, но които представляват риск
1. Когато орган за надзор на пазара, след като извърши оценката съгласно член 41, параграф 1, установи, че въпреки че предоставената на пазара играчка е в съответствие със специалните изисквания за безопасност, тя представлява риск за здравето и безопасността на хората, той изисква от съответния икономически оператор да предприеме всички подходящи мерки в разумен срок, определен от органа за надзор на пазара, като вземе предвид естеството на риска, за да гарантира, че когато играчката бъде предоставена на пазара, тя вече няма да представлява този риск, да изтегли играчката от пазара или да я изземе.
2. Икономическият оператор гарантира, че са предприети коригиращи действия по отношение на всички съответни играчки, които икономическият оператор е предоставил на пазара в целия Съюз.
3. Органът за надзор на пазара на държавата членка незабавно информира Комисията и другите държави членки за констатациите си и за всякакви последващи действия, предприети от икономическия оператор. Тази информация включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифициране на съответната играчка, включително единния идентификационен код на продукта, произхода и веригата на доставка на играчката, естеството на риска и естеството и продължителността на предприетите национални мерки.
4. Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и съответния икономически оператор(и) и оценява предприетите на национално равнище мерки. Въз основа на резултатите от тази оценка Комисията приема акт за изпълнение, с който определя дали националната мярка е оправдана, и когато е необходимо, предлага подходящи мерки.
Адресати на решението на Комисията са всички държави членки, като тя го съобщава незабавно на тях и на съответния икономически оператор(и).
5. Информацията, посочена в параграф 3 от настоящия член, се съобщава чрез информационната и комуникационната система, посочена в член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1020. Това уведомление не засяга задължението на органите за надзор на пазара да нотифицират мерките, предприети срещу продукти, представляващи сериозен риск, в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2019/1020.
Член 45
Действия на Комисията по отношение на играчките, които представляват риск
1. Когато на Комисията стане известно, че дадена играчка или конкретна категория играчки, предоставени на пазара, представляват риск за здравето и безопасността на хората, но въпреки това отговарят на специалните изисквания за безопасност, или пораждат съмнения относно това съответствие, тя е оправомощена да приема актове за изпълнение за определяне на мерки, с които да гарантира, че играчката или категорията играчки, когато са предоставени на пазара, вече не представляват този риск, да ги изтегли от пазара или да ги изземе, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:
а) от предварителните консултации с отделните органи за надзор на пазара става ясно, че техните подходи за справяне с риска се различават;
б) като се вземе предвид естеството на риска, към него не може да се приложат други процедури, предвидени в настоящия регламент.
2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 3. При надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със защитата на здравето и безопасността на хората, на Комисията се предоставят правомощия да приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 50, параграф 4.
ГЛАВА VIII
ДЕЛЕГИРАНИ ПРАВОМОЩИЯ И ПРОЦЕДУРА НА КОМИТЕТ
Член 46
Делегирани правомощия
1. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на приложение VI по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставяна в продуктовияцифровия продуктов паспорт, с цел адаптирането му към научно-техническия напредък и според степента на цифрова подготвеност на органите за надзор на пазара, ползвателите и лицата, осъществяващи надзор. [Изм. 171]
2. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на член 19, параграф 1, като определя, че в регистъра трябва да се съхранява допълнителна информация от информацията, посочена в приложение VI, или информация за несъответствието на играчката, когато са предприети мерки в съответствие с член 41, параграф 2 или 4 и член 44, параграф 1.
Когато приема делегираните актове в съответствие с първа алинея, Комисията взема предвид следните критерии:
а) съгласуваността с други относими актове на Съюза, когато е уместно;
б) необходимостта да се даде възможност за проверка на автентичността на продуктовияцифровия продуктов паспорт; [Изм. 172]
в) относимостта на информацията за подобряване на ефикасността и ефективността на проверките за наблюдение на пазара и митническия контрол на играчките;
г) необходимостта да се избегне непропорционална административна тежест за икономическите оператори.
3. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за допълване на настоящия регламент, като определя коя от информацията, съхранявана в регистъра, трябва да бъде контролирана от митническите органи в допълнение към информацията, посочена в член 20, параграф 3.
4. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на приложение VII към настоящия регламент с цел адаптиране на списъка с кодовете на стоки и продуктовите описания, които да се използват за целите на член 20, параграф 8. Тези адаптации се основават на списъка, посочен в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87.
5. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на приложение III, за да бъде приведено в съответствие с научно-техническия напредък.
6. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на част В от допълнението към приложение II с цел разрешаване за определен период от време на определена употреба в играчките на конкретно вещество или смес, която е забранена съгласно част III, точка 4 от приложение II, или за ограничаване на определена употреба, която е била разрешена. При оценката на исканията за изключение и неговата продължителност Комисията взема предвид наличието на алтернативи и всички потенциални неблагоприятни въздействия върху новаторството. Във връзка с цялостното въздействие на изключението по целесъобразност се прилагат съображения, свързани с жизнения цикъл. Шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на част В от допълнението към приложение II по отношение на никела, за да определи срока на валидност на изключението за това вещество от общата забрана съгласно част III, точка 4 от приложение II. Комисията обосновава всяко предоставено изключение и го прави обществено достояние по леснодостъпен и удобен за ползване начин. [Изм. 251]
7. Употребата в играчките на вещество или смес, забранени съгласно част III, точка 4, букви а), б), гб), гв), гг) и гд) от приложение II, може да бъде разрешена само когатоне се разрешава, освен ако не са изпълнени всички изброени по-долу условия: [Изм. 174]
а) Европейската агенция по химикали (ECHA) е установила тяхната безопасност, по-специално с оглед на излагането, включително общото поради липсата на възможност за излагане от други източници, ипри разумно предвидими условия на употреба в съответствие с член 5, параграф 2, алинея първа, като се отчита по-специално уязвимостта на децата; [Изм. 175]
аa) отстраняването или заместването чрез промени в дизайна или използването на други материали или компоненти без такива вещества или смеси не е технически възможно; [Изм. 176]
б) няма подходящи алтернативни вещества или смеси, както е установено от ECHA въз основа на анализ на алтернативите;
в) веществото или сместа не са забранени за употреба в потребителски изделия по силата на Регламент (ЕО) № 1907/2006.
7a. Употребата в играчките на вещество или смес, забранени съгласно част III, точка 4, букви в), г) и га) от приложение II, не се разрешава, освен ако не са изпълнени всички изброени по-долу условия:
a) Европейската агенция по химикали (ECHA) е установила неговата/нейната безопасност, по-специално с оглед на излагането, включително общото излагане от всички потенциални източници, както и всички известни допълнителни опасности от комбинираното излагане на различните вещества и смеси, съдържащи се в играчката, и като се отчита по-специално уязвимостта на децата;
б) отстраняването или заместването чрез промени в дизайна или използването на други материали или компоненти без такива вещества или смеси не е технически възможно;
в) няма подходящи алтернативни вещества или смеси, както е установено от ECHA въз основа на анализ на алтернативите;
г) веществото или сместа не са забранени за употреба в потребителски изделия по силата на Регламент (ЕО) № 1907/2006. [Изм. 177]
7b. Изключенията от общата забрана в съответствие с параграфи 7 и 7а са с определен срок. Срокът на валидност на всяко изключение подлежи на преглед и може да бъде подновен за всеки отделен случай за всяко вещество или смес. [Изм. 252]
8. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за изменение на части А и Б от допълнението към приложение II с цел адаптирането им към научно-техническия напредък чрез:
а) въвеждане на условия за наличието на вещества или смеси в играчките, и по-специално на гранични стойности за определени вещества или смеси в играчките, включително гранични стойности за следи от забранени вещества или смеси, както е посочено в част III, точка 4 от приложение II;
б) промяна на условията или граничните стойности за наличието на вещества и смеси в играчките.
9. За целите на параграфи 6 и 7– 8 Комисията извършва системни и редовни оценки на наличието на опасни химични вещества или смеси в играчките. При тези оценки Комисията взема предвид докладите на органите за надзор на пазара и научните доказателства, представени от държавите членки и заинтересованите страни. [Изм. 178]
Член 47
Упражняване на делегираните правомощия
1. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. ПравомощиятаПравомощието да приема делегирани актове, посоченипосочено в член 46, се предоставятпредоставя на Комисията за неопределенсрок от пет години, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от 9 месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 179]
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 46, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира ссъс съответните заинтересовани страни и експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. [Изм. 180]
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегирани актове, приети съгласно член 46, влизат в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от дватри месеца след нотифицирането на съответния акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с дватри месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 181]
Член 48
Искания за оценка за целите на член 46, параграф 6
1. Исканията за оценка на вещество или смес, забранени съгласно част III, точка 4 от приложение II, за целите на член 46, параграф 6 се подават до ECHA, като се използват форматът и инструментите за подаване, посочени в параграф 3 от настоящия член. До исканията се предоставя обществен достъп по леснодостъпен и удобен за ползване начин. [Изм. 182]
2. Без да се засяга втора алинея от настоящия параграф, всяко лице, което подава искане за оценка по параграф 1, може да поиска определена поверителна търговска информация да не бъде оповестявана публично, в съответствие с относимото законодателство на Съюза. Искането за поверителност се придружава от обосновка защо оповестяването на информацията би могло да навреди на търговските интереси на лицето, подало искането за оценка, или на всяка друга заинтересована страна.
Следната информация, с която ECHA разполага, е обществено достъпна безплатно и в лесен за ползване формат:
а) името на юридическото лице, което подава искането;
б) наименованието на веществото или сместа, за които има искане за изключение;
в) вида на играчката или на компонента на играчката;
г) плана за заместване, когато това е релевантно. [Изм. 183]
3. Преди ... [първия ден от месеца, следващ 1 месец след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ECHA изготвя и оповестява публично формат и инструменти за подаване на искания за оценка, посочени в параграф 1, както и техническо и научно ръководство за начина на подаване на такива искания. [Изм. 184]
Член 49
Становища от ECHA
1. За целите на член 46, параграф 6 ECHA предоставя на Комисията становища относно употребата в играчки на вещества или смеси, които са забранени съгласно част III, точка 4 от приложение II, когато до нея е подадено искане за оценка в съответствие с член 48, параграф 1. В своите становища ECHA оценява дали критериите, посочени в член 46, параграф 6, втора алинея, букви а) и б)7 и член 46, параграф 7а, са изпълнени за конкретна употреба. [Изм. 185]
1a. Комисията издава насоки за начина на извършване на тази оценка, по-специално по отношение на наличието на алтернативни вещества или смеси и начините за справяне с въздействието на комбинираното излагане съгласно настоящия регламент. [Изм. 186]
2. ECHA може да поиска от лицето, подало искането за оценка, или от всяка трета страна да предостави допълнителна информация в рамките на определен срок. ECHA взема под внимание всяка информация, предоставена от трети страни. ECHA може също така да поиска от лицето, подало искането за оценка, да представи план за заместване, когато счете това за необходимо за определянето на подходящ срок на валидност на изключението. [Изм. 187]
3. Становищата, посочени в параграф 1, се изпращат на Комисията и се оповестяват публично по леснодостъпен и удобен за ползване начин в срок до 12 месеца от получаването на искането за оценка. [Изм. 188]
4. Този срок може да бъде удължен еднократно със срок до 6 месеца, ако ECHA трябва да поиска информация от трета страна или ако до ECHA са подадени голям брой искания за оценка съгласно член 48, параграф 1.
5. ECHA преразглежда своите становища относно употребата в играчки на веществата или смесите, изброени в част В от допълнението към приложение II, най-малко на всеки пет години от датата на влизане в сила на делегиран акт, приет в съответствие с член 46, параграф 6.
6. Комисията изисква от ECHA становище относно употребата в играчки на веществата или смесите, изброени в част В от допълнението към приложение II, веднага щом на Комисията стане известнастанат известни нова научна информация или технически развития, които, която може да повлияеповлияят на разрешената употреба на конкретно вещество или смес в играчки. [Изм. 189]
7. За целите на член 46, параграф 7параграфи 7, 7а и 8 Комисията може да поиска от ECHA становище относно безопасността на конкретно вещество или смес в играчките, в което се отчита общото излагане на веществото или сместа от други източници и уязвимостта на децата. [Изм. 190]
8. При изготвяне на становище в съответствие с разпоредбите, посочени в настоящия член, ECHA предоставя публичен достъп до информацията за началото на оценката, приемането на становището, както и за всички междинни стъпки в процедурата за оценка. По-специално ECHA предоставя публичен достъп до проектостановищата и предоставя възможност на всяка заинтересована страна да коментира тези становища в срок от най-малко четири седмици.
8a. На ECHA се предоставят подходящи ресурси в подкрепа на нейната дейност. [Изм. 191]
Член 50
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитет по безопасността на играчките. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.
ГЛАВА IX
ПОВЕРИТЕЛНОСТ И САНКЦИИ
Член 51
Поверителност
1. Компетентните национални органи, нотифицираните органи и Комисията спазват поверителността на следната информация и данни, получени при изпълнение на техните задачи в съответствие с настоящия регламент: [Изм. 192]
а) личните данни;
б) поверителна търговска информация и търговски тайни на физическо или юридическо лице, включително права върху интелектуална собственост, освен ако разкриването е в обществен интерес.
бa) ефективното прилагане на настоящия регламент, по-конкретно за целите на разследванията, проверките или одитите. [Изм. 193]
2. Без да се засяга параграф 1, информацията, обменена на поверителна основа между компетентните национални органи и между компетентните национални органи и Комисията, не се разкрива, без да се вземе предвид становището на предоставилия тази информация компетентен национален орган.
3. Параграфи 1 и 2 не засягат правата и задълженията на Комисията, държавите членки и нотифицираните органи по отношение на обмена на информация и разпространението на предупреждения, нито задълженията съгласно наказателното право на засегнатите лица да предоставят информация.
4. Държавите членки и Комисията може да обменят поверителна информация с регулаторните органи на трети държави, с които са сключили двустранни или многостранни споразумения относно поверителността.
Член 52
Санкции
Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. До … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки уведомяват Комисията за тези правила и незабавно ѝ съобщават за всички последващи техни изменения.
ГЛАВА IXA
ИЗМЕНЕНИЯ
Член 52a
Изменение на Директива 2014/53/ЕС
В член 10, параграф 3 от Директива 2014/53/ЕС се добавя следният текст:"
„Ако радиосъоръжението е в играчка, цифровият продуктов паспорт, въведен с Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от... относно безопасността на играчките, включва и елементите, посочени в приложения VI и VII към настоящата директива.“ [Изм. 194]
"
ГЛАВА X
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 53
Отмяна
Директива 2009/48/ЕО се отменя, считано от … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].
Позоваванията на отменената Директива 2009/48/ЕО се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VIII.
Член 54
Преходни разпоредби
1. Играчките, пуснати на пазара в съответствие с Директива 2009/48/ЕО преди … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент], може да продължат да се предоставят на пазара до … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 4250 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 195]
1a. Играчките, които са пуснати на пазара в съответствие с Директива 2009/48/ЕО и са в съответствие с настоящия регламент, няма да се считат за несъответстващи само поради липсата на цифров продуктов паспорт, при условие че същата информация, която се съдържа в паспорта, се предоставя от производителя при поискване от страните, които имат право на достъп до цифровия продуктов паспорт съгласно настоящия регламент. [Изм. 196]
2. Глава VII от настоящия регламент се прилага с необходимите изменения вместо членове 42, 43 и 45 от Директива 2009/48/ЕО за играчките, които са били пуснати на пазара в съответствие с посочената директива преди … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент], включително играчките, за които вече е започнала процедура съгласно член 42 или 43 от Директива 2009/48/ЕО преди … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 3050 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 197]
3. Сертификатите за ЕС изследване на типа, издадени в съответствие с член 20 от Директива 2009/48/ЕО, остават валидни до … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 4224 месеца след датата на влизане в силаприлагане на настоящия регламент], освен ако срокът им на валидност изтече преди тази дата. [Изм. 245]
Член 55
Оценка и преглед
1. До … г. [СП: да се въведе датата = първия ден от месеца, следващ 6068 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на прилагането на настоящия регламент. Комисията представя доклад за основните констатации на Европейския парламент и на Съвета. В този доклад се оценява:
1) дали с настоящия регламент, и по-специално с разпоредбите на глава IV, е постигната целта да се гарантира високо ниво на защита на здравето и безопасността на децата, както и оценка на възможността за включване на адаптивни играчки в обхвата на настоящия регламент;
2) въздействието на регламента върху безопасността на ползвателите на играчки и правилното функциониране на вътрешния пазар, както и се съдържа подробно обобщение на въздействията върху предприятията, включително оперативните разходи и конкурентоспособността, по-специално за МСП;
3) наличието на хром, кадмий, живак и олово в детските играчки и тяхното въздействие върху безопасността на ползвателите на играчките. [Изм. 199]
2. Когато Комисията счете за целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на съответните разпоредби на настоящия регламент.
Член 56
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от … г. [СП: да се въведе датата = първия ден на месеца, следващ 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].
Въпреки това член 2, параграф 3, член 17, параграф 10, членове 24—40 и членове 46—52 се прилагат от … г. [СП: да се въведе датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 200]
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в … на […] година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРОДУКТИ, ЗА КОИТО НЕ СЕ ПРИЛАГА НАСТОЯЩИЯТ РЕГЛАМЕНТ
Част I — Играчки, изключени от обхвата на настоящия регламент
1. Оборудване на детски площадки за обществено ползване.
2. Автоматични игрални машини за обществено ползване, независимо дали се задействат с монети или по друг начин.
3. Детски превозни средства с двигатели с вътрешно горене.
4. Играчки с парни двигатели.
Част II— Продукти, които не се считат за играчки по смисъла на настоящия регламент
1. Предмети за украса за празници и чествания.
2. Продукти за колекциониране, при условие че върху продукта или върху неговата опаковка е нанесено видимо и четливо указание, че той е предназначен за лица над 14-годишна възраст. Примери в тази категория може да бъдат:
а) детайлни умалени модели;
б) комплекти за сглобяване на детайлни умалени модели;
в) кукли в народни носии и декоративни кукли, както и други подобни артикули;
г) копия на играчки с историческа стойност; и
д) репродукции на истински огнестрелни оръжия.
3. Спортно оборудване, в това число ролкови кънки, ролери и други превозни средства, като скейтбордове и тротинетки, предназначени за деца с телесно тегло над 20 kg. [Изм. 201]
4. Велосипеди с максимална височина на седалката повече от 435 mm, измерена като вертикално разстояние от земята до горната част на седалката, когато седалката е в хоризонтално положение и е спусната в най-ниска позиция.
5. Тротинетки и други превозни средства, предназначени за спортуване или за придвижване по обществени пътища. [Изм. 202]
6. Превозни средства с електрическо захранване, предназначени за придвижване по обществени пътища или по тротоари.
7. Водно оборудване, предназначено за гмуркане в дълбочинни води, и детски учебни съоръжения за плуване, като надуваеми пояси и други помощни изделия.
8. Пъзели с повече от 500 елемента.
9. Газово и сигнално оръжие и лъкове с дължина над 120 cm, с изключение на водни пушки и водни пистолети.
10. Фойерверки, включително ударни капси, които не са специално предназначени за играчки.
11. Продукти и игри, изстрелващи предмети с остри краища, като например комплекти стрелички за играта „Дартс“ с метални върхове.
12. Функционални образователни продукти, като например електрически фурни, ютии или други функционални продукти, работещи с електрозахранване с номинално напрежение над 24 волта, които се продават изключително с образователна цел и се използват под надзора от възрастен.
13. Продукти, предназначени за образователни цели в учебни заведения или за други педагогически занимания под надзора на преподавател, като например специализирано оборудване за конкретното обучение.
14. Електронно оборудване, като например персонални компютри и конзоли за игра, използвани за достъп до интерактивен софтуер, и свързаните с тях периферни устройства или компоненти, освен ако електронното оборудване или свързаните периферни устройства или компоненти са специално проектирани и предназначени за деца и имат собствена игрова стойност , катоса играчки, както например специално проектираните за играчки персонални компютри, клавиатури, джойстикове или волани. [Изм. 203]
15. Интерактивен софтуер, предназначен за развлекателни цели и забава, като например компютърни игри и техните средства за съхраняване на данни.
16. Залъгалки за бебета.
17. Предмети, излъчващи светлина, които привличат вниманието на децата.
18. Електрически адаптери за играчки.
19. Модни аксесоари за деца, които не са предназначени за използване при игра.
19а. Книги, предназначени за деца на възраст над 36 месеца, изработени изцяло от хартия или картон, без допълнителни материали или компоненти. [Изм. 204]
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Част I - Физически и механични характеристики
1. Играчките, техните части, а за фиксираните играчки — средствата за закрепяне, трябва да притежават съответната механична якост и при необходимост — устойчивост на натиск, за да издържат напрежението, на което се подлагат при употреба, без да се чупят или деформират, създавайки по този начин риск от физически наранявания.
2. Достъпните ръбове, издатини, въжета, кабели и връзки на играчките трябва да се проектират и произвеждат така, че доколкото е възможно, да се сведе до минимум рискът от физическо нараняване при допир с тях.
3. Играчките трябва да се проектират и произвеждат така, че да не създават риск за здравето и безопасността или да има само минимален риск, произтичащ от тяхната употреба, който може да бъде причинен от движението на подвижните им части.
4. а) Играчките и техните части не трябва да създават риск от удушаване.
б) Играчките и техните части не трябва да създават риск от задушаване чрез прекъсване на притока на въздух вследствие на външно запушване на дихателните пътища през устата или носа.
в) Играчките и техните части трябва да са с такива размери, че да не създават никакъв риск от задушаване чрез прекъсване на притока на въздух вследствие на вътрешно запушване на дихателните пътища от предмети, заседнали в устата или фаринкса или застанали на входа на долните дихателни пътища.
г) Играчките, предназначени за употреба от деца на възраст под 36 месеца, техните съставни части, както и отделящите се от тях части трябва да са с такива размери, че да не съществува риск от поглъщането или вдишването им. Това важи също и за другите играчки, предназначени за поставяне в устата, и за техните съставни части и всичките им отделящи се части.
д) Търговските опаковки на играчките не трябва да създават риск от удушаване или задушаване чрез външно запушване през устата или носа на дихателните пътища.
е) Играчките, поставени в храни или смесени с храни, трябва да са самостоятелно опаковани. При доставката тази опаковка трябва да бъде с такива размери, че да не е възможно поглъщането и/или вдишването ѝ.
ж) Опаковките на играчките, посочени в букви д) и е), със сферична, яйцевидна или елипсовидна форма, и техните отделими части, както и цилиндричните опаковки със заоблени краища трябва да бъдат с такива размери, че да не е възможно прекъсване на въздушния поток поради засядането им в устата или фаринкса или на входа на долните дихателни пътища.
з) Забраняват се играчките, стабилно прикрепени към хранителен продукт така, че за да се достигне до тях, е необходимо хранителният продукт да бъде изконсумиран. Частите от играчките, прикрепени по друг начин директно към хранителния продукт, трябва да отговарят на изискванията, посочени в букви в) и г).
5. Играчките, предназначени за ползване във вода, трябва да се проектират и произвеждат така, чe доколкото е възможно, при използването им по препоръчителния начин да запазват способността си да плават и да поддържат детето на повърхността на водата.
6. Играчките, в които може да се влиза и които следователно представляват затворено пространство за намиращите се в тях, трябва да имат изход, който да се отваря лесно отвътре.
7. Играчките, които служат за придвижване на техните ползватели, трябва да имат, доколкото е възможно, спирачна система, подходяща за типа играчка, лесна за употреба и съизмерима със създадената чрез нея кинетична енергия. Тази система не трябва да създава риск от изхвърляне и физическо нараняване на ползвателите или трети лица.
Максималната проектна скорост на електрически задвижваните играчки за возене трябва да е ограничена, за да се намали рискът от нараняване.
8. Формата и съставът на предметите, изстрелвани от играчки, проектирани за тази цел, както и кинетичната енергия, която те развиват при изстрелване от играчката, не трябва да създават риск от физическо увреждане на ползвателя или трети лица.
9. Играчките трябва да се произвеждат така, че:
а) максималната и минималната температура на достъпните им повърхности да не създават опасност от увреждане на тъканта при допир;
б) течностите и газовете, съдържащи се в играчките, не трябва да достигат температури или налягане, които при отделянето им поради счупване или друго неправилно функциониране на играчките могат да предизвикват изгаряне, попарване или други физически наранявания.
10. Играчките, които са проектирани да издават звуци, трябва да се проектират и произвеждат по начин, съобразен с максималните стойности за импулсен и непрекъснат шум, така, че звукът, издаван от тях, да не уврежда слуха на децата. Граничните стойности се определят чрез делегиран акт, докато максималните стойности не надвишават определените в Директива 2003/10/ЕИО. [Изм. 205]
11. Играчките за стимулиране на определена активност трябва да се произвеждат така, че да се намали, доколкото е възможно, рискът от сблъсък или заклещване на части от тялото или прищипване на облекло, както и от падане, удар и удавяне. По-конкретно всяка повърхност на такава играчка, достъпна за едно или повече деца, трябва да се проектира така, че да понесе теглото им.
Част II - Възпламенимост
1. Играчките не трябва да представляват опасен възпламеним елемент в обкръжението на детето. Следователно те трябва да са съставени от материали, които изпълняват едно или повече от следните условия:
а) не се запалват при пряко излагане на пламък или искра, или друг потенциален източник на огън;
б) не са лесновъзпламеними (пламъкът изгасва веднага щом изчезне източникът на запалването му);
в) ако бъдат запалени, горят бавно и не създават възможност за бързо разпространение на пламъка;
г) независимо от химическия ѝ състав играчката се проектира така, че да се забави механически процесът на изгаряне.
Възпламенимите материали в играчката не трябва да създават риск от запалване на другите материали, използвани в нея.
2. При играчките, които отговарят и на двете условия по-долу, не трябва да съдържат вещества или смеси, които могат да станат възпламеними вследствие на отделянето на негорими летливи техни съставки:
а) играчки, които, за да изпълнят основното си предназначение, съдържат вещества или смеси, отговарящи на критериите на някой от следните класове или категории на опасност, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008:
1) класове на опасност 2.1—2.4, 2.6 и 2.7, клас на опасност 2.8, типове А и В;
2) класове на опасност 2.9, 2.10 и 2.12, клас на опасност 2.13, категории 1 и 2;
3) клас на опасност 2.14, категории 1 и 2, клас на опасност 2.15, типове A—F; класове на опасност 3.1—3.6, 3.7 вредни ефекти върху половата функция и оплодителната способност или върху развитието;
4) клас на опасност 3.8 ефекти, различни от наркотичните ефекти;
5) класове на опасност 3.9,и 3.10, и 3.11; [Изм. 206 и 253]
6) класкласове на опасност 4.1, 4.2, 4.3 и 4.4; [Изм. 254]
7) клас на опасност 5.1;
б) и играчки, съдържащи материали и оборудване за химични опити, сглобяване на модели, получаване на пластмасови или керамични отливки, емайлиране, фотография или сходни дейности.
3. Играчките, различни от ударни капси за игра, не трябва да са избухващи или да съдържат елементи или вещества, избухващи при употреба, както е посочено в член 5, параграф 2, първа алинея.
4. Играчките, и по-специално химическите игри и играчки, не трябва да съдържат вещества или смеси, които:
а) при смесване в резултат на химическа реакция или нагряване могат да избухнат;
б) смесени с оксидиращи вещества могат да избухнат; или
в) съдържат летливи съставки, запалими във въздушна среда, и могат да образуват възпламеними или експлозивни смеси пари/въздух.
Част – III Химични свойства
1. Играчките трябва да се проектират и произвеждат така, че да се избегнат рисковете от вредните въздействия върху човешкото здраве, дължащи се на излагане на действието на химичните вещества или смеси, от които играчките са съставени или които съдържат, когато се употребяват при условията, посочени в член 5, параграф 2, първа алинея.
Играчките трябва да отговарят на изискванията на съответното законодателство на Съюза относно някои категории продукти или относно ограниченията за някои вещества и смеси. Играчките или техните части, както и опаковките им, за които може разумно да се очаква, че ще влязат в контакт с храни или ще отделят съставките си в храни при нормални или предвидими условия на употреба, трябва да отговарят също на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004.
2. Играчките, които сами по себе си са вещества или смеси, трябва да отговарят също на изискванията на Регламент (ЕО) № 1272/2008, както и на изискванията за етикетиране, определени в Регламент (ЕО) № 1223/2009. [Изм. 207]
3. Играчките трябва да отговарят на специалните изисквания и условия за химичните вещества, посочени в част А от допълнението, и на изискванията за етикетиране, определени в част Б от допълнението.
4. Забранена е употребата в играчки, компоненти на играчки или в отделни на микроструктурно равнище части на играчки на вещества или смеси, отговарящи на критериите, определени в член 57 от настоящия регламент, и идентифицирани в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, класифицирани в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, или отговарящи на критериите за класифициране в някоя от следните категории: [Изм. 208]
а) канцерогенност, мутагенност за зародишните клетки или токсичност за репродукцията (CMR), категория 1A, 1B или 2;
б) нарушаване на функциите на ендокринната система, категория 1 или 2, във връзка със здравето на човека и околната среда; [Изм. 209]
в) специфична токсичност за определени органи, категория 1, при еднократно или повтарящо се излагане;
г) респираторна сенсибилизация, категория 1;
га) кожна сенсибилизация, категория 1; [Изм. 210]
гб) устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества; [Изм. 211]
гв) много устойчиви, много биоакумулиращи вещества; [Изм. 212]
гг) устойчиви, подвижни и токсични вещества; [Изм. 213]
гд) много устойчиви, силно подвижни вещества. [Изм. 214]
4а. Забранена е употребата на перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS) и на бисфеноли в играчки, компоненти на играчки или в отделни на микроструктурно равнище части на играчки. Детските играчки, предназначени за употреба от деца под 36 месеца, както и други детски играчки, предназначени да бъдат поставяни в устата, не съдържат каквито и да било аромати. [Изм. 215]
5. Непредвиденото наличие на вещество или смес, посочено в точка 4, което се дължи на примеси от естествени или синтетични съставки или на производствения процес и което е технически неизбежно при добрата производствена практика, се разрешава, при условие че въпреки това наличие играчките остават в съответствие с общите изисквания за безопасност.
6. Чрез дерогация от точка 4 веществата или смесите, забранени по тази точка, може да се използват в играчките, ако са изброени в част В от допълнението, при посочените в нея условия.
7. Точки 4 и 6 не се прилагат за:
а) материалите, които отговарят на условията, определени за конкретни вещества в част А от допълнението, по отношение на тези вещества;
б) батериите в играчките; или
в) компонентите за играчки, необходими за електроннитеелектронни или електрическитеелектрически функции на играчката, когато веществото или сместа са напълно недостъпни за децата, включително чрез вдишване, когато играчката се използва съгласно посоченото в член 5, параграф 2, първа алинея. [Изм. 216]
8. Козметичните играчки, като козметиката за кукли или за деца, слаймът, боята за рисуване с пръсти или глината за моделиране, трябва да отговарят на изискванията за състав и етикетиране, определени в Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета(25). [Изм. 217]
Част IV — Електрически характеристики
1. Играчките не трябва да се захранват от източник на електричество с номинално напрежение, превишаващо 24 волта постояннотоково (DC) или еквивалентното променливотоково (AC), и техните достъпни части не трябва да са подложени на напрежение 24 волта DC и еквивалентното АС.
Вътрешното напрежение на играчката не трябва да надвишава 24 волта DC или еквивалентното AC напрежение, освен ако е гарантирано, че съществуващата комбинация от напрежение и ток не пораждат риск за здравето и безопасността или поражение от електрически ток, дори ако играчката е счупена. [Изм. 218 не се отнася до българския текст.]
2. Частите от играчки, които са свързани към или може да влязат в контакт с източник на електрозахранване, който може да причини поражение от електрически ток, и кабелите или другите електропроводници трябва да са достатъчно добре изолирани и механично защитени, за да предотвратяват подобно поражение.
3. Електрическите играчки трябва да се проектират и произвеждат така, че при максималните температури на всички техни достъпни части да не се допуска изгаряне при допир.
4. При предвидими условия на грешка играчките трябва да осигуряват защита срещу електрически опасности, произтичащи от източник на електрическа енергия.
5. Електрическите играчки трябва да осигуряват адекватна защита срещу опасност от пожар.
6. Електрическите играчки трябва да се проектират и произвеждат така, че електрическите, магнитните и електромагнитните полета и другите лъчения, генерирани от играчката, да са ограничени до необходимото за действието ѝ, и да функционират безопасно в съответствие с общопризнатите норми, като се вземат предвид специфичните мерки на Съюза.
7. Играчките със система за електронно управление трябва да се проектират и произвеждат така, че играчката да функционира безопасно дори при нарушаване функционирането на електронната система поради повреда в нея или поради външно въздействие.
8. Играчките трябва да се проектират и произвеждат така, че да не създават опасности за здравето или рискове от нараняване на очите или кожата под въздействието на лазери, светодиоди или какъвто и да е друг тип лъчение.
9. Електрическите адаптери за играчките не са неразделна част от тях.
Част V –Хигиена
1. Играчките трябва да се проектират и произвеждат по такъв начин по отношение на тяхната хигиена и чистота, че да не представляват никакъв риск от инфекции, болести или заразяване.
2. Играчките, предназначени за употреба от деца на възраст под 36 месеца или предназначени за поставяне в устата, трябва да се проектират и произвеждат така, че да могат да бъдат почиствани. За тази цел текстилните играчки трябва да могат да се перат, освен ако съдържат механизъм, който може да бъде повреден при изпиране. Играчките трябва да отговарят на изискванията за безопасност включително и след почистването им в съответствие с разпоредбите на настоящата точка и инструкциите на производителя. [Изм. 219]
3. Играчките с достъпни воднисти материали трябва да се проектират и произвеждат по такъв начин, че да се гарантира, че не представляват микробиологичен риск.
Част VI – Радиоактивност
Играчките трябва са съблюдават всички съответни мерки, приети съгласно глава III от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.
Допълнение
Специфични условия за наличието на определени химични вещества или смеси в играчките
Част А. Вещества, за които се прилагат специфични гранични стойности
1. Следните допустими граници на миграция от играчки, компоненти на играчки или отделни на микроструктурно равнище части на играчки не трябва да се превишават:
Химичен елемент
Mg/kg в суха, трошлива, прахообразна или гъвкава материя от играчката
Mg/kg в течна или лепкава материя от играчката
Mg/kg в остъргана от играчката материя
Алуминий
2 250
560
28 130
Антимон
45
11,3
560
Арсен
3,8
0,9
47
Барий
1 500
375
18 750
Бор
1 200
300
15 000
Кадмий
1,3
0,3
17
Хром (III)
37,5
9,4
460
Хром (VI)
0,02
0,005
0,053
Кобалт
10,5
2,6
130
Мед
622,5
156
7 700
Олово
2,0
0,5
23
Манган
1 200
300
15 000
Живак
7,5
1,9
94
Никел
75
18,8
930
Селен
37,5
9,4
460
Стронций
4 500
1 125
56 000
Калай
15 000
3 750
180 000
Органичен калай
0,9
0,2
12
Цинк
3 750
938
46 000
[Изм. 257]
Тези гранични стойности не се прилагат за играчките или за компонентите на играчки, или за отделните на микроструктурно равнище части на играчки, които поради своята достъпност, функции, обем или маса очевидно изключват всякакъв риск при смучене, близане, поглъщане или продължителен контакт с кожата при употреба по смисъла на член 5, параграф 2, първа алинея.
1а. Детските играчки не съдържат хром (VI), кадмий, живак и олово, освен ако тяхното наличие е технически неизбежно съгласно добрата производствена практика и не надвишава границата на откриване в хомогенния материал. [Изм. 255]
2. Забранява се използването на нитрозамини и нитрозиращи вещества във всички играчки.Миграциятав играчките, предназначени за употреба от деца на възраст под 36 месеца, или в другитези вещества от играчки, предназначени да се поставят в устата, ако миграциятакомпоненти на играчки или отделни на тези вещества е равна или по-висока отмикроструктурно равнище части от играчките не надвишава 0,01 mg/kg за нитрозамини и 0,1 mg/kg за нитрозиращи вещества. [Изм. 256]
3. Следните гранични стойности в играчките, компонентите на играчки или отделните на микроструктурно равнище части на играчки не трябва да се превишават:
Вещество
CAS №
Гранична стойност и условия за прилагане
TCEP
115-96-8
5 mg/kg (гранична стойност на съдържанието)
TCPP
13674-84-5
5 mg/kg (гранична стойност на съдържанието)
TDCP
13674-87-8
5 mg/kg (гранична стойност на съдържанието)
Формамид
75-12-7
20 μg/m3 (гранична стойност на емисията) след максимален период от 28 дни, считано от началото на изпитването за установяване на емисията от предназначени за играчки материали от пенопласт, съдържащи повече от 200 mg/kg (прагова стойност въз основа на съдържанието)
1,2-бензизотиазол-3(2H)-он
2634-33-5
5 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) във воднисти материали за играчки в съответствие с методите, посочени в стандарти EN 71-10:2005 и EN 71-11:2005
Реакционна маса на: 5-хлоро-2-метил-4-изотиазолин-3-он [ЕС № 247-500-7] и 2-метил-2H-изотиазол-3-он [ЕС № 220-239-6] (3:1)
55965-84-9
1 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) във воднисти материали за играчки
5-хлоро-2-метил-изотиазолин-3(2H)-он
26172-55-4
0,75 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) във воднисти материали за играчки
2-метилизотиазолин-3(2H)-он
2682-20-4
0,25 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) във воднисти материали за играчки
Фенол
108-95-2
5 mg/l (допустима граница на миграция) в полимерни материали в съответствие с методите, посочени в стандарти EN 71-10:2005 и EN 71-11:2005.
10 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) като консервант в съответствие с методите, посочени в стандарти EN 71-10:2005 и EN 71-11:2005.
Формалдехид
50-00-0
1,5 mg/l (допустима граница на миграция) в полимерни материали за играчки
0,062 mg/m3 (гранична стойност на емисията) в дървени материали за играчки
30 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) в текстилни материали за играчки
30 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) в кожени материали за играчки
30 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) в хартиени материали за играчки
10 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) в материали за играчки на водна основа
Анилин
62-53-3
30 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) след редукционно разкъсване на азовръзки в текстилен материал и кожен материал за играчки
10 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) като свободен анилин в бои за рисуване с пръсти
30 mg/kg (гранична стойност на съдържанието) след редукционно разкъсване на азовръзки в бои за рисуване с пръсти
4. Играчките не трябва да съдържат следните алергенни аромати, освен ако наличието им в играчката не е технически неизбежно съгласно добрата производствена практика и не надвишава 100 10 mg/kg: [Изм. 221]
№
Име на алергенния аромат
CAS номер
(1)
Масло от бял оман (Inula helenium)
97676-35-2
(2)
Алил изотиоцианат
57-06-7
(3)
Бензил цианид
140-29-4
(4)
4-трет-бутилфенол
98-54-4
(5)
Масло от хеноподий
8006-99-3
(6)
Цикламенов алкохол
4756-19-8
(7)
Диетилмалеат
141-05-9
(8)
Дихидрокумарин
119-84-6
(9)
2,4-дихидрокси-3-метилбензалдехид
6248-20-0
(10)
3,7-диметил-2-октен-1-ол (6,7-дихидрогераниол)
40607-48-5
(11)
4,6-диметил-8-трет-бутилкумарин
17874-34-9
(12)
Диметил цитраконат
617-54-9
(13)
7,11-диметил-4,6,10-додекатриен-3-он
26651-96-7
(14)
6,10-диметил-3,5,9-ундекатриен-2-он
141-10-6
(15)
Дифениламин
122-39-4
(16)
Етилов акрилат
140-88-5
(17)
Смокиново листо, сурово или в препарат
68916-52-9
(18)
Транс-2-хептенал
18829-55-5
(19)
Транс-2-хексенал диетил ацетал
67746-30-9
(20)
Транс-2-хексенал диметил ацетал
18318-83-7
(21)
Хидроабиетилов алкохол
13393-93-6
(22)
4-етокси-фенол
622-62-8
(23)
6-изопропил-2-декахидронафталенол
34131-99-2
(24)
7-метоксикумарин
531-59-9
(25)
4-метоксифенол
150-76-5
(26)
4-(p-метоксифенил)-3-бутен-2-он
943-88-4
(27)
1-(p-метоксифенил)-1-пентен-3-он
104-27-8
(28)
Метил транс-2-бутеноат
623-43-8
(29)
6-метилкумарин
92-48-8
(30)
7-метилкумарин
2445-83-2
(31)
5-метил-2,3-хександион
13706-86-0
(32)
Масло от корени на Costus (Saussurea lappa Clarke)
8023-88-9
(33)
7-етокси-4-метилкумарин
87-05-8
(34)
Хексахидрокумарин
700-82-3
(35)
Ексудат от Перуански балсам, суров (Myroxylonpereirae (Royle) Klotzsch)
Част Б. Вещества, за които се прилагат специфични изисквания за етикетиране
1. Имената на следните алергенни аромати трябва да се посочват върху играчката, върху прикрепен етикет, върху опаковката или в придружаваща листовка, както и в продуктовияцифровия продуктов паспорт, ако тези алергени са добавени към играчката, когато те са в играчката или в някой от нейните компоненти в концентрации, надвишаващи 100 10mg/kg: [Изм. 222]
Базово масло от кори на Citrus sinensis (синоним на Aurantium dulcis)
97766-30-8; 8028-48-6
(52)
Масла от Cymbopogon citratus/schoenlanthus
89998-14-1; 8007-02-01; 89998-16-3
(53)
Масло от листа на Eucalyptus spp.
92502-70-0; 8000-48-4
(54)
Масло от листа/цвета на Eugenia caryophyllus
8000-34-8
(55)
Jasminum grandiflorum/officinale
84776-64-7; 90045-94-6; 8022-96-6
(56)
Juniperus virginiana
8000-27-9; 85085-41-2
(57)
Плодово масло от Laurus nobilis
8007-48-5
(58)
Масло от листа Laurus nobilis
8002-41-3
(59)
Масло от семена на Laurus nobilis
84603-73-6
(60)
Lavandula hybrida
91722-69-9
(61)
Lavandula officinalis
84776-65-8
(62)
Mentha piperita
8006-90-4; 84082-70-2
(63)
Mentha spicata
84696-51-5
(64)
Narcissus spp.
Други
(65)
Pelargonium graveolens
90082-51-2; 8000-46-2
(66)
Pinus mugo
90082-72-7
(67)
Pinus pumila
97676-05-6
(68)
Pogostemon cablin
8014-09-03; 84238-39-1
(69)
Розово масло (Rosa spp.)
Други
(70)
Santalum album
84787-70-2; 8006-87-9
(71)
Терпентиново масло
8006-64-2; 9005-90-7;
8052-14-0
2. Използването на ароматите, посочени в точки 41—55 от таблицата в част А, точка 4, и на ароматите, посочени в точки 1—10 от таблицата в точка 1 от настоящата част, се разрешава в игрите за развиване на обонянието, козметичните комплекти и игрите за развиване на вкусовото възприятие при следните условия:
а) ароматите са ясно означени на опаковката на играчката и върху опаковката е нанесено предупреждението по точка 11 от приложение III;
б) когато е приложимо, получените от тях продукти, създадени от детето в съответствие с инструкциите на производителя, отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1223/2009; и
в) когато е приложимо, ароматите отговарят на съответното законодателство на Съюза относно храните.
Подобни игри за развиване на обонянието, козметични комплекти и игри за развиване на вкусовото възприятие не трябва да се използват от деца на възраст под 36 месеца и трябва да отговарят на изискванията на точка 2 от приложение III.
Част В. Разрешени употреби на вещества, подлежащи на общи забрани съгласно част III, точка 4 от приложение II
Вещество или смес
Класификация
Разрешена употреба
Дати на прилагане [Изм. 258]
Никел
Carc 2
В играчки и елементи на играчки, изработени от неръждаема стомана.
В елементи на играчки, предназначени за провеждане на електрически ток.
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И ОЗНАЧЕНИЯ ЗА НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ ИГРАЧКИ
1. Общи правила — представяне
Всички предупреждения се предхождат от думата „Предупреждение“ или, като друга възможност, от обща пиктограма, като например, например следната пиктограма, която се поставя на видно място: [Изм. 223]
2. Играчки, които не са предназначени за употреба от деца на възраст под 36 месеца
Играчките, които могат да представляват опасност за деца на възраст под 36 месеца, имат нанесено изрично предупреждение, като например: „Неподходящо за деца под 36 месеца“ или „Неподходящо за деца под тригодишна възраст“, или предупреждение под формата на следната пиктограма:
Пиктограмата е с размер най-малко 10 mm диаметър и съдържа червен кръг на бял фон и черен текст и лице. Тези предупреждения трябва да са придружени от кратко описание на конкретната опасност, поради която се налагат предпазни мерки, като то може да бъде включено в инструкцията за употреба. [Изм. 224]
Тази точка не се прилага за играчките, които поради своята функция, размери, характеристики или свойства или поради други важни причини са очевидно неподходящи за деца на възраст под 36 месеца.
3. Играчки за стимулиране на определена активност
Върху играчките за стимулиране на определена активност се нанася следното предупреждение:
„За употреба само в домашни условия“.
Играчките за стимулиране на определена активност, окачени на напречни греди, както и други играчки за стимулиране на определена активност, когато е подходящо, трябва да се придружават задължително от инструкции, в които изрично се обръща внимание на необходимостта да се извършват проверки и поддръжка на основните части (въжета, сглобки, застопоряване и др.) през известни периоди от време и се включва предупреждение, че при пропуск да се извършат тези проверки играчката съществува риск от падане или преобръщане.
Освен това се дават и инструкции за правилно сглобяване на играчката, като се посочва кои части създават опасности, когато не са правилно сглобени. Дава се конкретна информация относно подходящата за поставянето на играчката повърхност.
4. Функционални играчки
Върху функционалните играчки се нанася следното предупреждение:
„Да се употребява само под пряк надзор от възрастен“.
Освен това в инструкцията за употреба на функционалните играчки се включва указание за работа с тях, както и за предпазните мерки, които трябва да се предприемат от страна на ползвателя, с предупреждение, че неспазването на тези мерки го излага на опасност — обикновено свързвана с уреда или продукта, чийто умален модел или копие е самата играчка. Тези опасности се посочват в предупреждението. Посочва се също така, че играчката не трябва да бъде достъпна за деца под определена възраст, указана от производителя.
5. Химически играчки
Без да се засяга прилагането на разпоредбите на приложимото законодателство на Съюза относно класифицирането, опаковането и етикетирането на някои вещества или смеси, инструкциите за употреба на играчки, съдържащи опасни вещества или смеси, съдържат предупреждение за опасното естество на съответните вещества или смеси и описание на предпазните мерки за избягване от страна на ползвателя на свързани с тях опасности. Тези предпазни мерки се описват накратко и са свързани с типа на играчката. Посочва се също първата помощ, която да бъде оказана при сериозни инциденти в резултат на употребата на този вид играчки. Освен това се указва, че играчките не трябва да бъдат достъпни за деца под определена възраст, която се определя от производителя.
В допълнение към инструкциите от първа алинея върху опаковката на химическите играчки се нанася предупреждение със следния текст:
„Неподходящо за деца под …(26) години. Да се употребява само под пряк надзор от възрастен“.
6. Кънки, ролкови кънки, ролери, скейтбордове, тротинетки и детски велосипеди
Когато кънки, ролкови кънки, ролери, скейтбордове, тротинетки и детски велосипеди се предлагат за продажба като играчки, върху тях се нанася следното предупреждение:
„При употреба следва да се носят лични предпазни средства. Да не се използват по платното за движение на превозни средства“.
В инструкциите за употреба се включва предупреждение, че употребата на играчката изисква специални умения и трябва се използва с повишено внимание, за да се избегнат падания или сблъсъци, предизвикващи наранявания на ползвателя или на трети лица. Посочват се също така и препоръчителните лични предпазни средства (каски за глава, ръкавици, наколенници, лакътници и др.).
7. Играчки, предназначени за ползване във вода
Върху играчките, предназначени за ползване във вода, се нанася следното предупреждение:
„Да се използва само във вода с дълбочина под ръста на детето и под надзора на възрастен“.
8. Играчки, поставени в храни
Върху опаковката на храни, в които е поставена играчка или върху опаковката на храни, смесени с играчки, се нанася следното предупреждение: [Изм. 225]
„Опаковката съдържа играчка. Препоръчителен надзор от възрастен“.
9. Имитации на защитни маски и каски
Когато имитациите на защитни маски и каски се предлагат за продажба като играчки, върху тях се нанася следното предупреждение:
„Тази играчка не осигурява защита“.
10. Играчки, предназначени за връзване над люлка, детско креватче или детска количка посредством връзки, въжета, ластици или ремъци
Върху опаковката на играчките, предназначени за връзване над люлка, детско креватче или детска количка посредством връзки, въжета, ластици или ремъци, се нанася по траен начин следното предупреждение:
„Отстранете тази играчка, когато детето започва да се опитва да се повдигне на своите ръце и колене в положение за пълзене, за да се избегне възможно нараняване чрез заплитане“.
11. Опаковки за аромати в игрите за развиване на обонянието, козметичните комплекти и игрите за развиване на вкусовото възприятие
Върху опаковките за ароматите в игрите за развиване на обонянието, козметичните комплекти и игрите за развиване на вкусовото възприятие, които съдържат ароматите, посочени в точки 41—55 от таблицата в част А, точка 4 от допълнението към приложение II, и ароматите, посочени в точки 1—10 от таблицата в част Б, точка 1 от посоченото допълнение, се нанася следното предупреждение:
„Съдържа аромати, които могат да причинят алергии“.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Част I — Модул A: Вътрешен производствен контрол
1. Вътрешен производствен контрол е процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията, определени в точки 2, 3 и 4, и осигурява и декларира на своя отговорност, че съответната играчка отговаря на изискванията на настоящия регламент.
2. Техническа документация
Производителят изготвя техническата документация. Документацията позволява да се оцени съответствието на продукта с приложимите изисквания и включва съответния анализ и оценка на риска/рисковете. Техническата документация определя точно приложимите изисквания и обхваща дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на играчката. Техническата документация съдържа най-малко елементите, определени в приложение V.
3. Производство
Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите продукти с техническата документация, посочена в точка 2, и с изискванията на настоящия регламент.
4. Маркировка „СЕ“ и цифров продуктов паспорт [Изм. 226]
4.1. Производителят нанася маркировката „CE“ върху всяка отделна играчка, която отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент.
4.2. Производителят съставя цифров продуктов паспорт за модел играчка и гарантира, че заедно с техническата документация той остава на разположение в продължение на 10 години след пускането на продуктапоследната бройка от модела играчка на пазара. ПродуктовиятЦифровият продуктов паспорт идентифицира играчката, за която е съставен. [Изм. 227]
5. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точка 4 може да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
Част II — Модул В: ЕС изследване на типа
1. ЕС изследването на типа е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, при която нотифициран орган изследва техническия проект на играчката и проверява и удостоверява, че техническият проект отговаря на изискванията на настоящия регламент.
2. ЕС изследване на типа може да бъде извършено по един от следните начини:
а) изследване на образец от крайния продукт, представителен за предвиденото производство (изследване на типа произведен продукт);
б) оценка на пригодността на техническия проект на играчката чрез изследване на техническата документация и подкрепящи доказателства по точка 3 с изследване на образци, които са представителни за очакваното производство от една или повече основни части на играчката (комбинация от изследване на типа произведен продукт и проекта на типа);
в) оценка на пригодността на техническия проект на играчката чрез изследване на техническата документация и подкрепящите доказателства по точка 3, без изследване на образец (изследване на проекта на типа).
3. Производителят подава заявлението за ЕС изследване на типа само до един нотифициран орган по свой избор.
Това заявление трябва да включва:
а) името и адреса на производителя, а в случаите когато заявлението е подадено от упълномощен представител, също така и неговото име и адрес;
б) писмена декларация, че същото заявление не е подавано до друг нотифициран орган;
в) техническата документация, която трябва да позволява да се оцени съответствието на продукта с приложимите изисквания на настоящия регламент и трябва да включва съответен анализ и оценка на риска (рисковете), включително оценката на безопасността, посочена в член 21; тя трябва да определи точно приложимите изисквания и да обхване дотолкова, доколкото е необходимо за нуждите на оценяването, проекта, производството и действието на играчката и тя трябва съдържа най-малко елементите, посочени в приложение V;
г) представителни образци за предвиденото производство. Нотифицираният орган може да изисква допълнителни образци, ако такива са необходими за осъществяване на програмата за изпитания;
д) подкрепящите доказателства за пригодност на решението за техническия проект; трябва да се посочат всички използвани документи, по-специално в случаите, когато съответните хармонизирани стандарти и/или технически спецификации не са били приложени изцяло; и трябва да се включват резултатите от изпитванията, проведени от съответната лаборатория на производителя или от друга изпитвателна лаборатория от негово името и на негова отговорност.
4. Нотифицираният орган:
По отношение на играчката:
4.1. изследва техническата документация и подкрепящите доказателства, за да оцени пригодността на техническия проект.
По отношение на образеца:
4.2. удостоверява, че образецът е произведен в съответствие с техническата документация и определя елементите, проектирани в съответствие с приложимите разпоредби на съответните хармонизирани стандарти и/или общи спецификации, както и елементите, проектирани, без да се приложат съответните разпоредби за тези стандарти;
4.3. провежда подходящи изследвания и изпитвания или организира тяхното провеждане с цел да провери дали в случаите, когато производителят е избрал да приложи решенията от съответните хармонизирани стандарти и/или общи спецификации, същите са били приложени правилно;
4.4. провежда подходящи изследвания и изпитвания или организира тяхното провеждане с цел да провери дали в случаите, когато решенията от съответните хармонизирани стандарти и/или общи спецификации не са приложени, решенията, избрани от производителя, отговарят на съответните съществени изисквания на законодателния инструмент;
4.5. съгласува с производителя мястото, където ще се проведат изследванията и изпитванията.
5. Нотифицираният орган съставя доклад за оценката, в който описва действията, предприети съгласно точка 4, и получените резултати. Без оглед на задълженията си по отношение на нотифициращите органи, нотифицираният орган разгласява изцяло или отчасти съдържанието на доклада само със съгласието на производителя.
6. Когато типът отговаря на изискванията на настоящия регламент, нотифицираният орган издава на производителя сертификат за ЕС изследване на типа. Сертификатът за ЕС изследване на типа съдържа позоваване на настоящия регламент, цветно изображение и ясно описание на играчката, в това число нейните размери, и списък на проведените изпитвания, като се посочва съответният протокол от изпитването. Сертификатът съдържа името и адреса на производителя, мястото на производство, заключенията от изследването, условията (ако има такива) за неговата валидност и необходимите данни за идентификация на одобрения тип. Сертификатът може да съдържа приложения.
Сертификатът и приложенията към него съдържат цялата необходима информация, за да може съответствието на произведените продукти да бъде оценено спрямо изследвания тип и да се даде възможност за осъществяването на контрол по време на експлоатация.
Когато типът не отговаря на приложимите изисквания на настоящия регламент, нотифицираният орган отказва да издаде сертификат за ЕС изследване на типа и съответно информира подалия заявлението, като подробно мотивира отказа си.
7. Нотифицираният орган следи за евентуални промени в общоприетото ниво на технически познания, които промени показват, че одобреният тип може вече да не отговаря на настоящия регламент, и преценява дали такива промени изискват по-нататъшни проучвания. Ако това е така, нотифицираният орган информира производителя.
Производителят информира нотифицирания орган, у когото се намира техническата документация, отнасяща се до сертификата за ЕС изследване на типа, за всички промени на одобрения тип, които могат да повлияят на съответствието на играчката със съществените изисквания на настоящия регламент или на условията за валидност на сертификата. Такива промени изискват допълнително одобрение под формата на допълнение към оригиналния сертификат за ЕС изследване на типа.
8. Всеки нотифициран орган информира своите нотифициращи органи за сертификатите за ЕС изследване на типа и/или за допълнения към тях, които е издал или отнел, и периодично или при поискване предоставя на нотифициращите органи списък на сертификатите и/или допълненията към тях, които е отказал да издаде, спрял е действието им или по друг начин е ограничил.
Всеки нотифициран орган информира останалите нотифицирани органи за сертификатите за ЕС изследване на типа и/или за допълнения към тях, които е отказал, отнел, спрял е действието им или по друг начин е ограничил , а при поискване — и за сертификатите и/или допълненията към тях, които е издал.
Държавите членки, Комисията и останалите нотифицирани органи могат, при поискване, да получат копие от сертификатите за ЕС изследване на типа и/или от допълненията към тях. При поискване държавите членки и Комисията могат да получат копие от техническата документация и резултатите от проведените от нотифицирания орган изследвания. Нотифицираният орган съхранява копие от сертификата за ЕС изследване на типа, неговите приложения и допълнения, както и техническото досие, включващо документацията, представена от производителя, до изтичане на валидността на сертификата.
9. Производителят съхранява на разположение на националните органи копие от сертификата за ЕС изследване на типа, неговите приложения и допълнения заедно с техническата документация в продължение на 10 години след пускането на играчкатапоследната бройка от модела играчка на пазара. [Изм. 228]
10. Упълномощеният представител на производителя може да подава заявлението по точка 3 и да изпълнява задълженията по точки 7 и 9, при условие че са посочени в пълномощието.
Част III — Модул В: Съответствие с типа въз основа на вътрешен производствен контрол [Изм. 229]
1. Съответствие с типа въз основа на вътрешен производствен контрол е тази част от процедурата за оценяване на съответствието, чрез която производителят изпълнява задълженията си по точки 2 и 3 и осигурява и декларира, че продуктите са в съответствие с типа, както е описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и отговарят на изискванията на законодателния инструмент, приложими към тях.
2. Производство
Производителят взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите продукти с одобрения тип, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и с изискванията на законодателния инструмент, приложими към тях.
3. Маркировка „СЕ“ и цифров продуктов паспорт [Изм. 230]
3.1. Производителят нанася маркировката „СЕ“ върху всеки отделен продукт, който е в съответствие с типа, описан в сертификата за ЕС изследване на типа, и който отговаря на приложимите изисквания на законодателния инструмент.
3.2. Производителят създава цифров продуктов паспорт за модел играчка и гарантира, че той остава на разположение в продължение на 10 години, след като играчкатапоследната бройка от модела играчка е била пусната на пазара. Цифровият продуктов паспорт идентифицира играчката, за която е съставен. [Изм. 231]
4. Упълномощен представител
Задълженията на производителя по точка 3 може да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ТЕХНИЧЕСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ
(посочена в член 23)
1) Подробно описание на проекта и производството, включително списък на компонентите и материалите, използвани в играчката, както и информационни листове за безопасност на използваните вещества и смеси, предоставени от доставчиците на химичните вещества;
2) оценка(и) на безопасността, извършена в съответствие с член 21;
3) описание на следваната процедура за оценяване на съответствието;
4) адреси на производствените обекти и складове;
5) копия от документите, които производителят е представил на нотифицирания орган, когато е относимо; [Изм. 232]
6) протоколите от изпитванията и описание на средствата, чрез които производителят осигурява съответствие на продукцията с хармонизираните стандарти, ако производителят е следвал процедурата за вътрешен производствен контрол, посочена в член 22, параграф 2; и
7) копие от сертификата за ЕС изследване на типа, описание на средствата, чрез които производителят осигурява съответствие на продукцията с типа на продукта, както е посочено в сертификата за ЕС изследване на типа, и копия от документите, които производителят е представил на нотифицирания орган, в случай че производителят е представил играчката за ЕС изследване на типа, и е спазил процедурата за съответствие с типа, посочена в член 22, параграф 3.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ЦИФРОВ ПРОДУКТОВ ПАСПОРТ [Изм. 233]
Част I — Информация, която трябва да бъде включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт [Изм. 234]
а) Единен идентификационен код на продукта за играчката;
б) име и адрес на производителя или на неговия упълномощен представител, както и единният идентификационен код на оператора;
в) име и адрес на икономическия оператор, отговорен за изпълнение на задачите, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020, както и единен идентификационен код на оператора;
г) предмет на паспорта (идентификация на играчката, позволяваща проследяване, включително цветно изображение с достатъчна яснота, за да може да се идентифицира играчката); [Изм. 235]
д) код на стоката, под който е класифицирана играчката в момента на създаване на паспорта, както е посочено в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета(27);
е) позоваване на всички законодателни актове на Съюза, на които отговаря играчката;
ж) позоваване на използваните хармонизирани стандарти или позоваване на общите спецификации, по отношение на които се декларира съответствие;
з) когато е приложимо: името и номера на нотифицирания орган, който е участвал в процедурата за оценяване на съответствието и е издал сертификат, както и номер на сертификата;
и) маркировката „CE“;
й) списък на алергенните аромати, които присъстват в играчката и за които се прилагат специфични изисквания за етикетиране, както е посочено в част Б, точка 1 от допълнението към приложение II;
йа) канал за комуникация, предвиден в член 7, параграф 11; [Изм. 236]
йб) ако играчката съдържа радиосъоръжение, информацията, предвидена в приложение VI от Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета; [Изм. 237]
йв) връзка към Портала за нотификации от предприятия относно безопасността на продукти (Safety Business Gateway) и към раздела на портала Safety Gate, посочен в член 27 и член 34, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2023/988, за предаване на информация за детски играчки, които могат да представляват риск за здравето и безопасността на потребителите. [Изм. 238]
к) всички вещества, пораждащи безпокойство, които се съдържат в играчката. [Изм. 239]
Част II — Информация, която може да бъде включена в продуктовияцифровия продуктов паспорт [Изм. 240]
а) Информация и предупреждения относно безопасността.
б) Указания за употреба.
ба) Изображение или рисунка на играчката. [Изм. 241]
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
СПИСЪК С КОДОВЕТЕ НА СТОКИ И ПРОДУКТОВИТЕ ОПИСАНИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЧЛЕН 20, ПАРАГРАФ 8
1
ex 3604; пиротехнически играчки
2
ex 61, ex 62 Карнавални костюми за деца под 14 години, с изключение на стоки, класирани в 6111, 6112, 6115, 6116, 6209, 6211, 6212, 6213, 6216
3
ex 8711, ex 8712, ex 8714 Велосипеди за деца, със или без двигател, и части за тях
4
ex 9503 Велосипеди с три колела, тротинетки, автомобилчета с педали и подобни играчки на колела; колички за кукли; кукли; други играчки; умалени модели и подобни модели за забавление, със или без механизъм; пъзели (картинни мозайки) от всякакъв вид
5
ex 9505 Артикули за празненства, карнавали и други развлечения, включително артикулите за илюзионисти и артикулите-сюрпризи
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Директива 2009/48/ЕО
Настоящият регламент
Член 1
Член 1
Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 2
Член 2, параграф 2
Член 3, параграф 1
Член 3, параграф 1
Член 3, параграф 2
Член 3, параграф 2
Член 3, параграф 3
Член 3, параграф 3
Член 3, параграф 4
Член 3, параграф 4
Член 3, параграф 5
Член 3, параграф 5
Член 3, параграф 6
Член 3, параграф 6
Член 3, параграф 7
Член 3, параграф 8
Член 3, параграф 8
Член 3, параграф 10
Член 3, параграф 9
—
Член 3, параграф 10
Член 3, параграф 22
Член 3, параграф 11
Член 3, параграф 20
Член 3, параграф 12
Член 3, параграф 21
Член 3, параграф 13
Член 3, параграф 26
Член 3, параграф 14
Член 3, параграф 27
Член 3, параграф 15
—
Член 3, параграф 16
Член 3, параграф 12
Член 3, параграф 17
—
Член 3, параграф 18
Член 3, параграф 29
Член 3, параграф 19
Член 3, параграф 30
Член 3, параграф 20
—
Член 3, параграф 21
Член 3, параграф 31
Член 3, параграф 22
Член 3, параграф 32
Член 3, параграф 23
Член 3, параграф 33
Член 3, параграф 24
Член 3, параграф 34
Член 3, параграф 25
Член 3, параграф 35
Член 3, параграф 26
—
Член 3, параграф 27
Член 3, параграф 24
Член 3, параграф 28
Член 3, параграф 25
Член 3, параграф 29
—
Член 4, параграф 1
Член 7, параграф 1
Член 4, параграф 2
Член 7, параграф 2
Член 4, параграф 3
Член 7, параграф 3
Член 4, параграф 4
Член 7, параграф 4
Член 4, параграф 5
Член 7, параграф 5
Член 4, параграф 6
Член 7, параграф 6
Член 4, параграф 7
Член 7, параграф 7
Член 4, параграф 8
Член 7, параграф 8
Член 4, параграф 9
Член 7, параграф 9
Член 5, параграф 1
Член 8, параграф 1
Член 5, параграф 2
Член 8, параграф 2
Член 5, параграф 3
Член 8, параграф 3
Член 6, параграф 1
Член 9, параграф 1
Член 6, параграф 2
Член 9, параграф 2
Член 6, параграф 3
Член 9, параграф 3
Член 6, параграф 4
Член 9, параграф 2, буква б)
Член 6, параграф 5
Член 9, параграф 4
Член 6, параграф 6
Член 9, параграф 5
Член 6, параграф 7
Член 9, параграф 6
Член 6, параграф 8
Член 9, параграф 7
Член 6, параграф 9
Член 9, параграф 8
Член 7, параграф 1
Член 10, параграф 1
Член 7, параграф 2
Член 10, параграф 2
Член 7, параграф 3
Член 10, параграф 3
Член 7, параграф 4
Член 10, параграф 4
Член 7, параграф 5
Член 10, параграф 5
Член 8
Член 11
Член 9
Член 12
Член 10, параграф 1
Член 5, параграф 1
Член 10, параграф 2
Член 5, параграф 2
Член 10, параграф 3
Член 5, параграф 3
Член 11, параграф 1, първа алинея
Член 6, параграф 1
Член 11, параграф 1, втора алинея
Член 6, параграф 2
Член 11, параграф 2
Член 6, параграф 3
Член 11, параграф 3
—
Член 12
Член 4, параграф 1
Член 13
Член 13
Член 14
—
Член 15
—
Член 16, параграф 1
Член 15, първа алинея
Член 16, параграф 2
Член 15, втора алинея
Член 16, параграф 3
—
Член 16, параграф 4
Член 4, параграф 2
Член 17, параграф 1
Член 16, параграф 1
Член 17, параграф 2
Член 16, параграфи 2 и 3
Член 18
Член 21
Член 19, параграф 1
Член 22, параграф 1
Член 19, параграф 2
Член 22, параграф 2
Член 19, параграф 3
Член 22, параграф 3
Член 20
—
Член 21, параграф 1
Член 23, параграф 1
Член 21, параграф 2
Член 23, параграф 2
Член 21, параграф 3
Член 23, параграф 3
Член 21, параграф 4
Член 23, параграф 4
Член 22
Член 24
Член 23, параграф 1
Член 25, параграф 1
Член 23, параграф 2
Член 25, параграф 2
Член 23, параграф 3
Член 25, параграф 3
Член 23, параграф 4
Член 25, параграф 4
Член 24, параграф 1
Член 26, параграф 1
Член 24, параграф 2
Член 26, параграф 2
Член 24, параграф 3
Член 26, параграф 3
Член 24, параграф 4
Член 26, параграф 4
Член 24, параграф 5
Член 26, параграф 5
Член 24, параграф 6
Член 26, параграф 6
Член 25
Член 27
Член 26, параграф 1
Член 28, параграф 1
Член 26, параграф 2
Член 28, параграф 2
Член 26, параграф 3
Член 28, параграф 3
Член 26, параграф 4
Член 28, параграф 4
Член 26, параграф 5
Член 28, параграф 5
Член 26, параграф 6
Член 28, параграф 6
Член 26, параграф 7
Член 28, параграф 7
Член 26, параграф 8
Член 28, параграф 8
Член 26, параграф 9
Член 28, параграф 9
Член 26, параграф 10
Член 28, параграф 10
Член 26, параграф 11
Член 28, параграф 11
Член 27
Член 29
Член 28
—
Член 29, параграф 1
Член 30, параграф 1
Член 29, параграф 2
Член 30, параграф 2
Член 29, параграф 3
Член 30, параграф 4
Член 29, параграф 4
Член 30, параграф 5
Член 30, параграф 1
Член 31, параграф 1
Член 30, параграф 2
Член 31, параграф 2
Член 30, параграф 3
—
Член 31, параграф 1
Член 32, параграф 1
Член 31, параграф 2
Член 32, параграф 2
Член 31, параграф 3
Член 32, параграф 3
Член 31, параграф 4
—
Член 31, параграф 5
Член 32, параграф 4
Член 31, параграф 6
Член 32, параграф 5
Член 32, параграф 1
Член 33, параграф 1
Член 32, параграф 2
Член 33, параграф 2
Член 33, параграф 1
Член 34, параграф 1
Член 33, параграф 2
Член 34, параграф 2
Член 34, параграф 1
Член 35, параграф 1
Член 34, параграф 2
Член 35, параграф 2
Член 34, параграф 3
Член 35, параграф 3
Член 34, параграф 4
Член 35, параграф 4
Член 35, параграф 1
Член 36, параграф 1
Член 35, параграф 2
Член 36, параграф 2
Член 35, параграф 3
Член 36, параграф 3
Член 35, параграф 4
Член 36, параграф 4
Член 35, параграф 5
Член 36, параграф 5
Член 36, параграф 1
Член 38, параграф 1
Член 36, параграф 2
Член 38, параграф 2
Член 37
Член 39
Член 38
Член 40
Член 39
—
Член 40
—
Член 41, параграф 1
Член 38, параграф 1
Член 41, параграфи 2 и 3
—
Член 42, параграф 1
Член 41, параграф 1
Член 42, параграф 2
Член 41, параграф 2
Член 42, параграф 3
Член 41, параграф 3
Член 42, параграф 4
Член 41, параграф 4
Член 42, параграф 5
Член 41, параграф 5
Член 42, параграф 6
Член 41, параграф 6
Член 42, параграф 7
Член 41, параграф 7
Член 42, параграф 8
Член 41, параграф 8
Член 43, параграф 1
Член 42, параграф 1
Член 43, параграф 2
Член 42, параграф 2
Член 43, параграф 3
Член 42, параграф 3
Член 44
—
Член 45, параграф 1
Член 43, параграф 1
Член 45, параграф 2
Член 43, параграф 2
Член 46
—
Член 47, параграф 1
Член 47, параграф 1
Член 47, параграф 2
—
Член 48
—
Член 49
Член 51
Член 50
—
Член 51
Член 52
Приложение I
Приложение I
Приложение II, част I
Приложение II, част I
Приложение II, част II
Приложение II, част II
Приложение II, част III, 1—2
Приложение II, част III, 1—2
Приложение II, част III, 3
Приложение II, част III4
Приложение II, част III, 6
Допълнение към приложение II, част В
Приложение II, част III, 7
—
Приложение II, част III, 8
Допълнение към приложение II, част А, точка 2
Приложение II, част III, 9
Член 46, параграф 8
Приложение II, част III, 10
Приложение II, част III, 8
Приложение II, част III, 11
Допълнение към приложение II, част А, точка 4 и част Б, точка 1
Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, 30.6.2009 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).
Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).
Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 135, 23.5.2023 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).
Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).
СП: да се въведе в текста номера на регламента и да се посочи номерът, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на същия регламент в бележката под линия.
Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4).
Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стp. 1).
Регламент (EО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стp. 1).
СП: да се въведе в текста номера на регламента и да се посочи номерът, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на същия регламент в бележката под линия.
Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (преработен текст) (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
СП: да се въведе в текста номера на Регламента за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО… и да се въведе номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на същия регламент в бележката под линия.
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст) (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).
Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за създаване на среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише и за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013(ОВ L 317, 9.12.2022 г. стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).
Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
Изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (COM(2023)0420 – C9-0233/2023 – 2023/0234(COD))
(Обикновена законодателна процедура – първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0420),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0233/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 октомври 2023 г.(1),
– след консултация с Комитета на регионите,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони,
– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0055/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(-1) Предотвратяването и управлението на отпадъците за всички видове отпадъци е изключително важен инструмент на политиката в стремежа към опазване на околната среда и човешкото здраве в Съюза. Тъй като държавите членки се стремят непрекъснато да подобряват своите програми за предотвратяване и управление на отпадъците, от жизненоважно значение е йерархията на отпадъците да се прилага стриктно. [Изм. 1]
(1) В Европейския зелен пакт и в плана за действие относно кръговата икономика(4) се отправя призив за засилени и ускорени действия на ЕС и на държавите членки за осигуряване на екологична устойчивост на секторите на текстилните изделия и храните, тъй като те представляват водещи сектори с голямо потребление на ресурси, причиняващи значителни отрицателни външни ефекти за околната среда. В тези сектори недостигът на финансиране и технологичните пропуски, наред с другото, възпрепятстват напредъка към преход към кръгова икономика и декарбонизация. Секторите на храните и на текстилните изделия са съответно първият и четвъртият сектор с най-голямо потребление на ресурси(5) и те не се придържат напълно към основните принципи на Съюза за управление на отпадъците, определени в йерархията на отпадъците, според която се изисква приоритизиране на предотвратяването на отпадъците, последвано от подготовка за повторна употреба и рециклиране. Необходими са системни решения на тези предизвикателства с подход, основан на жизнения цикъл, с особено внимание към хранителните и текстилните продукти.е принципи на Съюза за управление на отпадъците, определени в йерархията на отпадъците, според която се изисква приоритизиране на предотвратяването на отпадъците, последвано от подготовка за повторна употреба и рециклиране. Необходими са системни решения на тези предизвикателства с подход, основан на жизнения цикъл. [Изм. 2]
(2) Съгласно Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия(6),, , за отдалечаването от преобладаващия понастоящем линеен начин, по който текстилните продукти се проектират, произвеждат, използват и изхвърлят, са необходими значителни промени, като е особено необходимо да се ограничи бързата мода. Съгласно визията на Стратегията за 2030 г. потребителите следва да се възползват по-дълго от висококачествени текстилни изделия на достъпни цени. Според стратегията е важно производителите да носят отговорността за отпадъците, които техните продукти създават, и в нея се апелира за установяване на хармонизирани правила на Съюза за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия с екомодулация на таксите. В стратегията е предвидено, че основната цел на тези правила е да се създаде икономика за събиране, сортиране, повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, както и да се предоставят на производителите стимули да гарантират, че техните продукти са проектирани в съответствие с принципите на кръговост. За тази цел в нея се предвижда значителен дял от приноса на производителите към схемите за разширена отговорност на производителя да бъде предназначен за мерки за предотвратяване на отпадъците и за тяхната подготовка за повторна употреба. В стратегията също така е подкрепена необходимостта от засилени и по-иновативни подходи за устойчиво управление на биологичните ресурси с цел да се увеличат кръговият характер и оползотворяването на хранителните отпадъци и повторната употреба на текстил на биологична основа. [Изм. 3]
(2a) Според брифинга на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Пластмасови микрочастици от текстилни изделия в Европа“(7) , до 35 % от пластмасовите микрочастици в световен мащаб, изпускани във водните, сухоземните и морските екосистеми, са от синтетични текстилни изделия. Пластмасовите отпадъци, които нарушават водните, сухоземните и морските екосистеми, могат да бъдат събирани по подходящ начин, рециклирани и в крайна сметка да получат нов живот за насърчаване на пълноценна кръгова икономика, както и за повишаване на обществената осведоменост за разпространението на най-добри практики. [Изм. 4]
(3) Като взеха предвид отрицателното въздействие на хранителните отпадъци, държавите членки поеха ангажимент да предприемат мерки за насърчаване на предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и в частност подцел 12.3 от ЦУР, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) на 25 септември 2015 г., и по-специално на включената в нея цел за намаляване наполовина до 2030 г. на разхищаването на храни в световен мащаб и на хранителните отпадъци в търговията на дребно и в потреблението и намаляване на загубите на храни по веригите на производството и доставките, включително загубите след прибиране на реколтата. Тези мерки бяха насочени към предотвратяването и намаляването на хранителните отпадъци в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата. [Изм. 5]
(4) Като последващо действие след Конференцията за бъдещето на Европа Комисията пое ангажимент да осигури възможност на гражданските панели да провеждат обсъждания и да отправят препоръки преди определени ключови предложения. В този контекст от декември 2022 г. до февруари 2023 г. беше свикан европейски граждански панел, за да изготви списък с препоръки(8) относно начините за ускоряване на действията за намаляване на хранителните отпадъци в Съюза. Тъй като над половината от хранителните отпадъци, образувани в Съюза, се генерират от домакинствата, идеите на гражданите относно предотвратяването на хранителните отпадъци са от особено значение. Гражданите препоръчаха три основни насоки на действие, сред които засилване на сътрудничеството във веригата за създаване на стойност в областта на храните, инициативи на предприятията за производство на храни и подкрепа за промяна на поведението на потребителите. Препоръките на групата ще продължат да подкрепят работната програма на Комисията във връзка с предотвратяването на хранителните отпадъци и може да послужат като насока за подпомагане на държавите членки при постигането на целите за намаляване на хранителните отпадъци.
(5) С Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(9) от приложното поле на Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета(10) беше изключен въглеродният диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации в съответствие с изискванията на Директива 2006/12/ЕО. Разпоредбата в Директива 2009/31/ЕО за изменение на Директива 2006/12/ЕО обаче не беше включена в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11), с която бе отменена Директива 2006/12/ЕО. Следователно, за да се гарантира правна сигурност, в настоящата директива са включени измененията на Директива 2009/31/ЕО относно изключването на въглеродния диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации, от приложното поле на Директива 2008/98/ЕО.
(5a) Дървесината е ценен ресурс и се насърчава, тя да се добави към списък на материалите, подлежащи на разделно събиране, с цели за повторна употреба и рециклиране. [Изм. 6]
(6) Необходимо е в Директива 2008/98/ЕО да бъдат включени определенията на понятията „производител на текстилни продукти“, „онлайн платформа“ и „организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия“, за да бъдат изяснени обхватът на тези понятия и свързаните с тях задължения.
(7) Държавите членки до известна степен са разработили материали и са провели кампании за потребителите и стопанските субекти в областта на храните, насочени към предотвратяването на хранителните отпадъци; тези материали и кампании обаче са насочени главно към повишаване на осведомеността, а не към предизвикване на и съществени промени на храненето, включително промяна в поведението. За да се достигне пълният потенциал за намаляване на хранителните отпадъци и да се осигури напредък с течение на времето, трябва да бъдат разработени интервенции за промяна на поведението, съобразени със специфичните ситуации и потребности в държавите членки, и те да бъдат напълно интегрирани в националните програми за предотвратяване на хранителните отпадъци. Следва също да се отдаде значение на регионалните кръгови решения, в това число на публично-частните партньорства и ангажираността на гражданското общество, както и на приспособяването към специфични регионални нужди, като например на най-отдалечените региони или острови. [Изм. 7]
(8) Въпреки нарастващата осведоменост за отрицателното въздействие и последиците от хранителните отпадъци, политическите ангажименти, поети на равнището на ЕС и на държавите членки, и мерките на Съюза, приложени след плана за действие относно кръговата икономика от 2015 г., образуването на хранителни отпадъци не намалява в достатъчна степен, за да се постигне значителен напредък по отношение на подцел 3 на цел на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) 12. За да се осигури значителен принос към постигането на подцел 3 на ЦУР 12, мерките, които държавите членки трябва да предприемат, следва да бъдат засилени, за да се постигне напредък в прилагането на настоящата директива и на други подходящи мерки за намаляване на образуването на хранителни отпадъци.
(9) За да се постигнат резултати в краткосрочен план и да се даде на стопанските субекти в областта на храните, на потребителите и на публичните органи необходимата перспектива в по-дългосрочен план, следва да бъдат поставени количествено определени цели за намаляване на образуването на хранителни отпадъци, които трябва да бъдат постигнати от държавите членки до 2030 г.
(10) Като се има предвид поетият от Съюза ангажимент за постигане на амбицията, посочена в подцел 3 на ЦУР 12, с Определянето на целите за намаляване на хранителните отпадъци, които държавите членки трябва да постигнат до 2030 г., в съответствие с ангажимента на Съюза към амбицията, определена в цел 12.3 от ЦУР, следва да се осигури силен политически стимул за предприемане на действия и да се осигури значителен принос към глобалните цели. Въпреки това, като се има предвид правно обвързващият характер на тези цели, те следва да бъдат пропорционални, постижими и осъществими и да отчитат ролята на различните участници във веригата за доставки на храни, както и техния капацитет, (по-специално на микро- и малките предприятия). Следователно при установяването на правно обвързващи цели следва да се приложи поетапен подход, като се започне с равнище, което е по-ниско от определеното съгласно ЦУР, с оглед да се осигурят последователен отговор от страна на държавите членки и осезаем напредък към постигането на цел 12.3.[Изм. 8]
(10a) Разликите в силата на договаряне между доставчиците и купувачите на селскостопански и хранителни продукти продължават да съществуват във веригите за доставки на храни в целия съюз. Такъв е особено случаят в селскостопанския сектор, тъй като специфичното естество на селскостопанските продукти и свързаната с него необходимост от бързото им изхвърляне нарушават равенството между договарящите се страни от самото начало. Поради това следва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че най-често срещаните нелоялни търговски практики, засягащи доставчиците на селскостопански продукти, особено при доставката на нетрайни продукти, няма да се увеличат в резултат на обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци. [Изм. 9]
(10b) Европейският икономически и социален комитет и Европейският механизъм за готовност и реагиране при кризи в областта на продоволствената сигурност отчетоха приноса на опаковките за намаляване на хранителните отпадъци и за гарантиране на снабдяването с храни и на продоволствената сигурност. [Изм. 10]
(11) За намаляването на хранителните отпадъци на етапите на производството и потреблението са необходими различни подходи и мерки и в него участват различни групи заинтересовани страни. Следователно следва да се предложи една цел за етапа на преработването и промишленото производство и друга за търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, ресторантите и заведенията за хранене и домакинствата. Намаляването на разхищението на храни във всеки един момент по веригата за доставки на храни води до значително положително въздействие върху околната среда. [Изм. 11]
(12) Като се има предвид взаимозависимостта между етапите на разпространение и потребление във веригата за доставки на храни, по-специално влиянието на практиките в търговията на дребно върху поведението на потребителите и връзката между потреблението на храна в дома и извън него, е препоръчително да се определи една обща цел за тези етапи от веригата за доставки на храни. Определянето на отделни цели за всеки от тези етапи би добавило ненужна сложност и би ограничило гъвкавостта на държавите членки при съсредоточаването върху специфичните области, които предизвикват загриженост. За да се избегне ситуация, в която общата цел води до прекомерна тежест за определени оператори, държавите членки ще бъдат посъветвани да вземат предвид принципа на пропорционалност при определянето на мерките за постигане на общата цел.
(13) Демографските промени оказват значително влияние върху количеството консумирана храна и образуваните хранителни отпадъци. Поради това общата цел за намаляване на хранителните отпадъци, приложима за търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, ресторантите и заведенията за хранене, и домакинствата, следва да бъде изразена като процентна промяна в количеството на хранителните отпадъци на глава от населението, за да се вземе предвид демографското изменение.
(14) Въз основа на хармонизираната методика, изложена в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията(12), първата година, за която са събрани данни за количествата на хранителните отпадъци, е 2020 г. Следователно 2020 г. следва да се използва като базова година за определяне на целите за намаляване на хранителните отпадъци. На държавите членки, които могат да докажат, че са извършвали измервания на хранителните отпадъци преди 2020 г., като са използвали методи, съответстващи на Делегирано решение (ЕС) 2019/1597, следва да се разреши да използват по-ранна базова година.
(14a) За да се насърчи еднаквото и последователно тълкуване на данните и докладването относно хранителните отпадъци сред участниците във веригата за доставки на храни и органите на държавите членки, Комисията следва да предоставя всеобхватни насоки, отнасящи се до методиката за измерване на хранителните отпадъци. [Изм. 12]
(14b) Хармонизираната методология, установена в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597(13) на Комисията, дава възможност за използването на различни методи за отчитане. За да се гарантира, че бъдещите данни са научно обосновани, висококачествени и сравними, е необходимо да се установят и прилагат ясни и последователни методи за измерване в държавите-членки и минимални изисквания за качество за еднакво измерване на хранителните отпадъци. [Изм. 13]
(15) За да се гарантира, че поетапният подход към постигането на глобалната цел постига своите цели, равнищата, определени за правно обвързващите цели за намаляване на хранителните отпадъци, следва да бъдат прегледани и преразгледани, ако е уместно, за да се вземе предвид напредъкът, постигнат от държавите членки с течение на времето. Това би позволило евентуално коригиране на целите с оглед приносът на Съюза да се увеличи и да бъде допълнително приведен в съответствие с подцел 3 на ЦУР 12, която трябва да бъде постигната до 2030 г., както и да се предоставят насоки за по-нататъшния напредък след тази дата.
(16) За да се осигури по-добро, по-своевременно и по-равномерно прилагане на разпоредбите, свързани с предотвратяването на хранителните отпадъци, за да се предвидят евентуални слабости в прилагането и да се даде възможност за предприемане на действия преди крайните срокове за постигането на целите, системата от доклади за ранно предупреждение, въведена през 2018 г., следва да бъде разширена така, че да обхване целите за намаляване на хранителните отпадъци.
(16a) Държавите членки следва да предприемат мерки за насърчаване на решения, като например по-ясно етикетиране на датата върху хранителните продукти, и за улесняване на използването на обозначения на датите в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета(14), за да се избегне объркването на потребителите по отношение на обозначаването на датите. [Изм. 14]
(17) В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е от съществено значение производителите, които пускат на пазара на Съюза определени текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, да поемат отговорност за тяхното управление след излизането им от употреба, както и за удължаването на срока на използването им, като предоставят на пазара използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки за повторна употреба. С оглед изпълнение на принципа „замърсителят плаща“ е целесъобразно да се определят задълженията за управление на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които включват всеки производител, вносител или дистрибутор, който независимо от използваната техника на продажба, включително чрез договори от разстояние, както са определени в член 2, алинея 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(15), предоставя за първи път на професионална основа тези продукти на пазара на територията на държава членка под собственото си име или търговска марка. От производителите, обхванати от разширената отговорност на производителя, следва да бъдат изключени микропредприятията, за които такава отговорност би наложила диспропорционална финансова и административна тежест, и самостоятелно заетите шивачи, произвеждащи продукти по поръчка, с оглед на намалената им роля на пазара на текстилни изделия, както и тези, които пускат на пазара използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки или изделия и продукти, получени от използвани или отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, с цел да се подкрепи повторната употреба, включително чрез поправка, обновяване и вторично използване, при което се променят определени функционалности на оригиналния продукт, в рамките на Съюза. Микропредприятията обаче следва да имат право да участват в организации, компетентни в областта на отговорността на производителя. [Изм. 15]
(18) Съществуват големи различия в начина, по който се създава или се планира да се създаде разделно събиране на текстилни изделия, независимо дали чрез схеми за разширена отговорност на производителя, или чрез други подходи. Когато се разглеждат схемите за разширена отговорност на производителя, също съществуват големи различия, като например по отношение на обхванатите в тях продукти и отговорността на производителите, както и на моделите на управление. Поради това правилата относно разширената отговорност на производителя, установени в Директива 2008/98/ЕО, следва като цяло да се прилагат по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя за производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки. Към тях обаче следва да бъдат добавени допълнителни специфични разпоредби, свързани с характеристиките на текстилния сектор, по-специално високия дял на малките и средните предприятия (МСП) сред производителите, ролята на социалните предприятия и значението на повторната употреба за повишаването на устойчивостта на веригата за създаване на стойност в областта на текстилните изделия. Те също така следва да бъдат по-подробни и хармонизирани, за да се избегне създаването на разпокъсан пазар, който би могъл да окаже отрицателно въздействие върху сектора, особено върху микропредприятията и МСП, за събиране, третиране и рециклиране, както и за да се предоставят ясни стимули за проектирането на устойчиви текстилни продукти и политики и да се улеснят пазарите на вторични суровини. В този контекст държавите членки се насърчават да помислят дали да не предоставят разрешения на множество организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, тъй като конкуренцията между такива организации може да доведе до по-големи ползи за потребителите, увеличаване на иновациите, по-ниски разходи, подобряване на равнищата на събираемост и увеличаване на възможностите за избор на производителите, които искат да сключат договор с такива организации.
(18a) Според Европейската агенция за околна среда понастоящем по-малко от 1 % от всички отпадъци от облекло се използват за производството на ново облекло с цел затваряне на веригата. Днес повечето текстилни изделия не са проектирани за кръговост. 78 % от всички текстилни продукти се нуждаят от разглобяване преди рециклирането на текстил в текстил. За да се гарантират инвестициите в кръгови текстилни изделия, следва да се определят цели за предотвратяването, събирането, сортирането, повторната употреба и повторната употреба на местно равнище, както и рециклирането и рециклирането „до влакно“ на текстилни изделия, за да се подпомогнат и стимулират технологичното развитие и инвестициите в инфраструктура, както и стремежът към екопроектиране на текстилните изделия. Общото количество образувани текстилни отпадъци, обхващащи облеклото и обувките, домашния текстил, техническия текстил и постиндустриалните отпадъци и отпадъците преди потреблението, се оценява на 12,6 милиона тона. Това включва фракциите, които се изхвърлят по време на производството на текстил, на етапа на търговията на дребно и от домакинствата и търговските предприятия(16). [Изм. 16]
(19) Домакинският текстил и облеклото съставляват най-големият дял от потреблението на текстил в Съюза и допринасят най-много за неустойчивите модели на свръхпроизводство и свръхпотребление. Домакинският текстил и облеклото също така са в центъра на всички съществуващи системи за разделно събиране в държавите членки, заедно с други облекла, аксесоари и обувки след употреба, които не са съставени основно от текстил. Следователно в обхвата на създадената схема за разширена отговорност на производителя следва да бъдат включени домакинските текстилни продукти и другите облекла, аксесоари за облекло и обувки. За да се осигури правна сигурност за производителите по отношение на продуктите, за които се прилага разширената отговорност на производителя, включените в обхвата продукти следва да бъдат идентифицирани чрез посочване на кодовете по Комбинираната номенклатура съгласно приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета(17). [Изм. 17]
(20) Секторът на текстилните изделия е ресурсоемък. Въпреки че по отношение на производството както на суровини, така и на текстилни изделия, и тъй като 73% от облеклата и домашният текстил в Европа произхождат от внос(18), по-голямата част от натиска и въздействието, свързани с потреблението на облекло, обувки и домакински текстил в Съюза, се проявяват в трети държави, те засягат и Съюза поради въздействията си върху климата и околната среда в световен мащаб. Следователно предотвратяването, подготовката за повторна употреба и рециклирането на текстилни отпадъци може да спомогне за намаляване на глобалния екологичен отпечатък на сектора, включително в Съюза. Освен това съществуващото в момента неефективно по отношение на ресурсите управление на текстилните отпадъци не е в съответствие с йерархията на отпадъците и води до вреди за околната среда както в Съюза, така и в трети държави, включително чрез емисии на парникови газове от изгаряне и депониране. [Изм. 18]
(21) Целта на разширената отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките е да се осигури висока степен на защита на околната среда и здравето в Съюза, да се създаде икономика за събиране, сортиране, повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, по-специално рециклиране „до влакно“, както и да се създадат стимули за производителите да гарантират, че техните продукти са проектирани в съответствие с принципите на кръговост. Производителите на текстил и обувки следва да финансират разходите за събиране, сортиране за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, както и за рециклиране и други видове третиране на събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия и обувки, включително на непродадените потребителски продукти, считани за отпадъци, които са били доставени на територията на държавите членки след влизането в сила на настоящата директива за изменение, за да се гарантира, че задълженията за разширена отговорност на производителя не се прилагат със задна дата и са в съответствие с принципа на правна сигурност. Тези производители следва също така да финансират разходите за извършване на проучвания на състава на събраните смесени битови отпадъци, за подкрепяне на научноизследователската и развойната дейност в областта на технологиите за сортиране и рециклиране, особено цифрови решения, за докладване за разделното събиране, повторната употреба и другите видове третиране, и за предоставяне на информация на крайните ползватели относно въздействието и устойчивото управление на текстилните изделия. Производителите следва също така да финансират разработването на операции за повторна употреба и поправка. [Изм. 19]
(22) Производителите следва да носят отговорност за създаването на системи за събиране на всички използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки и за гарантирането, че те впоследствие се подлагат на сортиране за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, за да се увеличи максимално наличността на употребявани дрехи и обувки и да се намалят обемите за видовете третиране на отпадъци, които са по-ниско в йерархията на отпадъците. Гарантирането, че текстилните продукти могат да се използват и се използват повторно за по-дълго време, е най-ефективният начин да се намали значително тяхното въздействие върху климата и околната среда. То следва също така да даде възможност за устойчиви и кръгови модели на стопанска дейност като повторна употреба, отдаване под наем и поправка, услуги за обратно приемане и търговия на дребно на стоки втора употреба, като се създават нови екологични качествени работни места и възможности за спестяване на разходи за гражданите. От съществено значение е производителите да носят отговорността за отпадъците, които техните продукти създават, за да се отдели производството на текстилни отпадъци от растежа на сектора. Следователно производителите следва да носят отговорност и за рециклирането, по-специално като дават приоритет на увеличаването на рециклирането „до влакно“ и на други дейности по оползотворяване и обезвреждане.
(23) Производителите и организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да финансират увеличаването на рециклирането на текстил, по-специално рециклирането „до влакно“, което позволява рециклирането на по-голямо разнообразие от материали и създава източник на суровини за производството на текстил в Съюза. Също така е важно производителите да подкрепят финансово научните изследвания и иновациите в технологичното развитие на решения за автоматично сортиране и сортиране по състав, които позволяват разделянето и рециклирането на смесени материали и отстраняването на замърсители от отпадъците, за да се осигурят висококачествени решения за рециклиране „до влакно“ и усвояване на съдържанието на рециклираните влакна. За да се улесни спазването на настоящата директива, държавите членки следва да осигурят на икономическите оператори от текстилния сектор, особено на малките и средните предприятия, достъп до информация и помощ, които следва да бъдат под формата на насоки, финансова подкрепа, достъп до финансиране, специализирано управление и материали за обучение на персонала или организационна и техническа помощ. Ако подкрепата се финансира с държавни средства, включително когато се финансира изцяло от вноски, наложени от публичния орган на съответните предприятия, тя може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС; в такива случаи държавите членки трябва да гарантират съответствие с правилата за държавна помощ. Мобилизирането на частни и публични инвестиции в кръговия характер и декарбонизацията на текстилния сектор също така са в центъра на вниманието на няколко програми за финансиране и пътни карти на Съюза, като Центрове за кръговост и конкретни покани за представяне на предложения по „Хоризонт Европа“. Необходимо е също така да се направи допълнителна оценка на осъществимостта на определянето на цели на Съюза за рециклирането на текстилни изделия, за да се подкрепят и стимулират технологичното развитие и инвестициите в инфраструктура за рециклиране, както и стремежът към екопроектиране за рециклиране.
(24) От 1 януари 2025 г. използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки следва да се събират отделно от другите потоци отпадъци, като метали, хартия и картон, стъкло, пластмаса, дърво и биологични отпадъци, за да се запазят възможността за повторната им употреба и потенциалът за висококачественото им рециклиране. Като се има предвид въздействието върху околната среда и загубата на материали в резултат на това, че използваните и отпадъчните текстилни изделия не се събират разделно и следователно не се третират по екологосъобразен начин, мрежата за събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки следва да покрива цялата територия на държавите членки, включително най-отдалечените региони, да е близо до крайния потребител и да не е насочена само към области и продукти, в които събирането носи печалба. Мрежата за събиране следва да бъде организирана в сътрудничество с други участници, активни в секторите за управление на отпадъците и повторна употреба, като общини и социални предприятия. С оглед на значителните ползи за околната среда и климата, свързани с повторната употреба, основната и вторичната цел на мрежата за събиране следва да бъде съответно събирането на годни за повторна употреба и рециклиране текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки. Тъй като потребителят не е обучен да прави разлика между годни за повторна употреба и годни за рециклиране артикули, в системите за събиране следва, включително за целите на логистичната ефективност, да се предвиждат съдове за събиране, в които се събират заедно както използваните, така и отпадъчните артикули. Високите равнища на събираемост ще доведат до висока ефективност при повторната употреба и качествено рециклиране във веригите на доставките на текстил, ще насърчат навлизането на качествени вторични суровини и ще подпомогнат инвестиционното планиране в инфраструктура за сортиране и обработка на текстил. С цел да се провери и подобри ефективността на мрежата за събиране и на информационните кампании, следва редовно да се провеждат изследвания на състава на събраните смесени битови отпадъци най-малко на ниво 2 по NUTS, за да се определи количеството отпадъци от текстил и обувки в тях. Освен това информацията за ефективността на системите за разделно събиране и постигнатото годишно равнище на разделно събиране следва да се изчислява и да се оповестява ежегодно от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя.
(25) С оглед на ключовата роля на социалните предприятия и субектите от сферата на социалната икономика в съществуващите системи за събиране на текстил и на техния потенциал за създаване на местни, устойчиви, основани на участие и приобщаващи модели на стопанска дейност и качествени работни места в Съюза, в съответствие с целите на плана за действие на ЕС за социалната икономика(19) въвеждането на схеми за разширена отговорност на производителя следва да поддържа и подкрепя дейностите на социалните предприятия и субектите в сферата на социалната икономика, участващи в управлението на използвани и отпадъчни текстилни изделия. Следователно тези субекти следва да се разглеждат като партньори в системите за разделно събиране, които подкрепят увеличаването на подготовката за повторна употреба и повторната употреба и поправката и създават качествени работни места за всички и по-специално за уязвимите групи. [Изм. 20]
(26) Производителите и организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да участват активно в предоставянето на информация на крайните потребители, по-специално на потребителите, че използваните и отпадъчните текстилни изделия и обувки следва да се събират разделно, че съществуват системи за събиране и че крайните ползватели играят важна роля в осигуряването на предотвратяване на образуването на отпадъци и на оптимално за околната среда управление на текстилните отпадъци. В предоставяната информация следва да се включват послания за наличието на договорености за повторна употреба на текстилни изделия и обувки и за ползите за околната среда от устойчивото потребление, както и за екологичното, здравното и социалното въздействие на отрасъла за текстилно облекло. Крайните потребители следва също така да бъдат информирани за важната им роля да правят информиран, отговорен и устойчив избор при потреблението на текстил и да осигуряват оптимално за околната среда управление на отпадъците от текстил и обувки. Тези изисквания за предоставяне на информация се прилагат в допълнение към изискванията за предоставяне на информация на крайните ползватели във връзка с текстилните продукти, определени в Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти(20) и в Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета(21). За оповестяването на информация на всички крайни потребители следва да се използват съвременни информационни технологии. Информацията следва да се предоставя както чрез традиционни средства, като плакати на закрито и на открито и кампании в социалните медии, така и чрез по-иновативни средства, като електронен достъп до уебсайтове, предоставен чрез QR кодове и цифровия продуктов паспорт. [Изм. 21]
(27) За да се увеличат кръговият характер и екологичната устойчивост на текстилните изделия и да се намалят неблагоприятното въздействие върху климата и околната среда, с Регламент …/... [СП добавете поредния номер и институциите за Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти и допълнете бележката под линия](22) ще бъдат разработени обвързващи изисквания за екопроектирането на текстилни продукти, с които, в зависимост от това какво според оценката на въздействието е полезно за повишаване на екологичната устойчивост на текстила, ще бъдат уредени дълготрайността, възможността за повторна употреба, ремонтопригодността и възможността за рециклиране „до влакно“ на текстилните изделия и задължителното съдържание на рециклирани влакна в текстилните изделия. С него също така ще бъде уредено наличието на вещества, пораждащи безпокойство, за да се осигури възможност за свеждането им до минимум и проследяването им с оглед да се намали образуването на отпадъци и да се подобри рециклирането, както и да се предотврати и намали изхвърлянето на синтетични влакна в околната среда, за да се намали значително изпускането на пластмасови микрочастици. В същото време модулацията на таксите за разширена отговорност на производителя е ефективен икономически инструмент за стимулиране на по-устойчивото проектиране на текстилните продукти, водещо до подобрено кръгово проектиране. За да се осигури силен стимул за екопроектиране, като същевременно се вземат предвид целите на вътрешния пазар и съставът на текстилния сектор, който се състои основно от МСП, е необходимо да се хармонизират критериите за модулация на таксите за разширена отговорност на производителя въз основа на най-подходящите параметри за екопроектиране, за да се осигури възможност за третиране на текстилните изделия в съответствие с йерархията на отпадъците, както и на дела на изпускането на пластмасови микрочастици. Модулацията на таксите в съответствие с критериите за екопроектиране следва да се основава на изискванията за екопроектиране и методиките за измерването им, приети съгласно Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти за текстилните продукти или съгласно друго законодателство на Съюза, с което са установени хармонизирани критерии за устойчивост и методи за измерване за текстилни продукти, и то само когато такива критерии са приети. Целесъобразно е на Комисията да бъдат предоставени правомощия да приема хармонизирани правила за модулация на таксите, за да се осигури съответствието на критериите за модулация на таксите с тези изисквания към продуктите. [Изм. 22]
(27a) Въвеждането на цифров продуктов паспорт като инструмент за значително подобряване на проследимостта на текстилните продукти по цялата им верига за създаване на стойност може да даде възможност на потребителите да правят информиран избор чрез осигуряване на по-добър достъп до информация за продуктите относно управлението на края на жизнения цикъл. Това би дало също така възможност на икономическите оператори да проследяват точно количеството генерирани текстилни отпадъци, ще се подпомогнат държавите членки при изпълнението и мониторинга на задълженията за разделно събиране на текстилни изделия за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 23]
(28) С цел да се извършва мониторинг дали производителите изпълняват задълженията си, свързани с техните финансови и организационни задължения за осигуряване на управлението на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които те предоставят на пазара за първи път на територията на дадена държава членка, е необходимовсяка държава членка дасъздаде и управлява регистър на производителите и те да бъдат задължени да се регистрират. Изискванията за регистрация и нейният формат следва да бъдат хармонизирани в целия Съюз във възможно най-голяма степен, така че да се улесни регистрацията, по-специално когато производителите предоставят текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки на пазара за първи път в различни държави членки. Информацията в регистъра следва да бъде публично достъпна за субектите, които имат роля в проверката на спазването на задълженията за разширена отговорност на производителя и тяхното прилагане. [Изм. 24]
(29) Тъй като 99 % от предприятията в текстилният сектор са малки и средни предприятия, прилагането на схема за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките следва да има за цел да се намали във възможно най-голяма степен административната тежест. Поради това отговорностите на производителите следва да се изпълняват колективно чрез организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, които поемат отговорността от тяхно име. Организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да получават разрешение от държавите членки и следва да докажат, наред с другото, че разполагат с финансови средства за покриване на разходите, възникнали в резултат на разширената отговорност на производителя, както и че изпълняват тази отговорност.
(30) Член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета(23) задължава определени доставчици на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, които предлагат текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки на потребители, намиращи се в Съюза, преди да позволят на производител да използва техните услуги, да получат определена идентификационна информация от този производител и декларация от страна на производителя, че се задължава да предлага само продукти или услуги, които са в съответствие с приложимите правила на правото на Съюза. За да се гарантира ефективното осигуряване на спазването на задълженията за разширена отговорност на производителя, следва да се уточни, че доставчиците на онлайн платформи, по отношение на които се прилага глава 3, раздел 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065, следва да получават от тези производители информация относно регистрацията в регистъра на производителите на текстилни изделия, който държавата членка е длъжна да създаде съгласно настоящата директива, както и относно регистрационния(те) номер(а) на производителя в този регистър, и декларация от страна на производителя, че се задължава да предлага само текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, по отношение на които се прилагат изискванията за разширена отговорност на производителя, установени с настоящата директива. Правилата за осигуряване на спазването, определени в глава IV от Регламент (ЕС) 2022/2065, се прилагат по отношение на доставчиците на такива платформи във връзка с тези правила за проследимост.
(31) За да се осигури третирането на текстилните изделия в съответствие с йерархията на отпадъците, посочена в Директива 2008/98/ЕО, организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, следва да гарантират, че всички разделно събрани текстилни изделия и обувки се подлагат на дейности по сортиране, при които се генерират артикули, годни за повторна употреба, които отговарят на нуждите както на получаващия пазар на използван текстил, така и на получаващия пазар на суровини за рециклиране в Съюза и в световен мащаб. С оглед на по-големите ползи за околната среда, свързани с удължаването на срока на използването на текстилните изделия, повторната употреба следва да бъде основната цел на дейностите по сортиране, последвана от сортирането за рециклиране, когато артикулите са професионално оценени като негодни за повторна употреба. Тези изисквания за сортиране следва да бъдат разработени от Комисията приоритетно като част от хармонизираните критерии на Съюза за прекратяване на статута на отпадък за годни за повторна употреба текстилни изделия и рециклирани текстилни изделия, включително при първоначалното сортиране, което може да се извършва в пункта за събиране. Тези хармонизирани критерии следва да доведат до последователност и високо качество на събраните фракции, както и на потоците материали за сортиране, дейностите по оползотворяване на отпадъци и вторичните суровини в трансграничен мащаб, което на свой ред следва да улесни разширяването на веригите за създаване на стойност на повторната употреба и рециклирането. Използваните дрехи, професионално оценени като годни за повторна употреба от операторите в областта на повторната употреба, или социалните предприятия и субектите в сферата на социалната икономика в пункта за събиране от крайните ползватели , не следва да се смятат за отпадъци. В случай че повторната употреба или рециклирането не са технически възможни, следва да се прилага йерархията на отпадъците, като се избягва депонирането, когато е възможно, по-специално на биоразградими текстилни изделия, които са източник на емисии на метан, и се прилага оползотворяване на енергията, когато се прилага изгаряне.
(32) Износът на използвани и отпадъчни текстилни изделия извън ЕС непрекъснато се увеличава, като на посочения износ се дължи най-големият дял от пазара за повторна употреба на текстилни изделия след употреба, образувани в ЕС. С оглед на значителното увеличение на събраните текстилни отпадъци след въвеждането на разделното събиране, е важно до 2025 г. да се увеличат усилията за борба с незаконните превози за трети държави на отпадъци, представени като различни от отпадъци изделия, с цел да се осигури висока степен на опазване на околната среда. Въз основа на Регламент …/… [СП добавете институциите и поредния номер и допълнете бележката под линия за Регламента относно превозите на отпадъци](24) и с оглед на целта за осигуряване на устойчиво управление на текстилните изделия след употреба и за предотвратяване на незаконните превози на отпадъци, следва да се предвиди всички разделно събрани използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки да бъдат сортирани преди да бъдат превозени. Освен това следва да се предвиди, че всички разделно събрани използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки се смятат за отпадъци и по отношение на тях се прилага законодателството на Съюза относно отпадъците, включително относно превозите на отпадъци, докато не бъдат сортирани от обучен сортировач от името на оператор, осъществяващ повторна употреба и рециклиране, и докато изпълнят условията за статус за край на отпадъка. Сортирането следва да се извършва в съответствие с хармонизираните изисквания за сортиране, с които се осигурява висококачествена годна за повторна употреба фракция, която отговаря на нуждите на получаващия пазар на използван текстил в ЕС и в световен мащаб, и като се установят критерии за разграничаване между използвани стоки и отпадъци. Превозваните използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки следва да бъдат придружени от информация, която показва, че тези артикули са резултат от дейност по сортиране или подготовка за повторна употреба и че артикулите са подходящи за повторна употреба и отговарят на националните правила на държавата на местоназначение. В същото време следва да се признае, че не всички годни за повторна потреба дрехи, които се изнасят, се ползват повторно в държавите получатели, като те могат да бъдат изхвърлени без да са били ползвани, което претоварва системите за управление на отпадъците на държавите получатели. Следва да се даде приоритет на допълнителните мерки за намаляване на износа на текстилни изделия втора употреба чрез максимална повторна употреба на местно равнище. [Изм. 25]
(33) За да могат да постигнат целите, определени в настоящата директива, държавите членки следва да преразгледат своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци, за да включат нови мерки, в които участват множество партньори от публичния и частния сектор, включително производители, дистрибутори, доставчици, търговци на дребно и доставчици на услуги в сектора на храненето, както и участници от сферата на социалната икономика и екологични и потребителски организации, с координирани действия, насочени към конкретни горещи точки, както и към преодоляването на нагласите и поведението, които водят до разхищение на храни. При изготвянето на тези програми държавите членки биха могли да почерпят идеи от препоръките, изготвени от Гражданския панел относно хранителните отпадъци. [Изм. 26]
(34) Ясната отчетност и управлението на мерките за предотвратяване на хранителните отпадъци са от съществено значение за осигуряването на ефективно координиране на действията за стимулиране на промяната и за постигането на целите, определени в настоящата директива. Поради това, че програмата е обща за много органи, и поради разнообразието от заинтересовани страни, участващи в борбата с хранителните отпадъци в държавите членки, има нужда от определен компетентен орган, който да отговаря за цялостната координация на действията на национално равнище.
(35) На равнището на Съюза следва да се увеличи степента на подробност на информацията относно управлението на битовите текстилни изделия след употреба, за да се осъществява по-ефективен мониторинг на повторната употреба на продуктите, включително на повторната употреба и на подготовката за повторна употреба на текстилни изделия, в това число с оглед на потенциалното определяне на целите за ефективност в бъдеще. Данните за повторната употреба и подготовката за повторна употреба представляват ключови потоци от данни за мониторинга на прекъсването на връзката между образуването на отпадъци и икономическия растеж и на прехода към устойчива, приобщаваща и кръгова икономика. Поради това тези потоци от данни следва да се управляват от Европейската агенция за околна среда.
(35a) От решаващо значение е Комисията и държавите членки да продължат да разработват, подкрепят и разширяват съществуващите информационни и образователни кампании относно предотвратяването и управлението на отпадъците и да въвеждат нови такива. Въпреки че общата осведоменост във всички сектори относно значението на предотвратяването на отпадъци и правилното управление на отпадъците се подобрява, все още е необходим допълнителен напредък. [Изм. 27]
(36) Предоставянето на правомощия за приемане на делегирани актове, посочено в член 9, параграф 8 от Директива 2008/98/ЕО, по отношение на общата методика и минималните изисквания за качеството с оглед на еднаквото измерване на количествата на хранителните отпадъци следва да бъде преместено, с незначително преработване, в нов член, който се занимава конкретно с предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци.
(36a) За да се улесни последователното тълкуване на изискванията за данни и докладване на хранителните отпадъци от страна на националните органи, като същевременно се избегне ненужната административна тежест за операторите във веригата за доставки на храни, Комисията следва да приеме насоки за тълкуване на делегираните актове по примера на Насоките за съставяне и докладване на данни за битовите отпадъци(25) или Насоките за съставяне и докладване на данни за опаковките и отпадъците от опаковки(26). [Изм. 28]
(37) С цел кодовете по Комбинираната номенклатура, изброени в Директива 2008/98/ЕО, да бъдат приведени в съответствие с кодовете, изброени в приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на измененията на приложение IVв към Директива 2008/98/ЕО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават системно достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(38) За да се осигурят еднакви условия за прилагане на Директива 2008/98/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на хармонизиран формат за регистрация в регистъра въз основа на изискванията за предоставяне на информация, посочени в член 22б, параграф 4, по отношение на критериите за модулация на таксите за прилагането на член 22в, параграф 3, буква а), и по отношение на методиката за изчисляване и проверка на равнището на разделно събиране, посочена в член 22в, параграф 6, буква в). Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(27).
(39) Поради това Директива 2008/98/ЕО следва да бъде съответно изменена.
(39a) Важно е прилагането на Директива 1999/31/ЕО(28) на Съвета от страна на държавите членки да бъде значително и бързо подобрено, тъй като вредите за околната среда в Съюза, включително трансгранични проблеми, се причиняват от разпространението и появата на незаконни депа за отпадъци и депа в различни държави членки, като например депа, които не отговарят на стандартите и изискванията, определени в посочената директива. Поради това е целесъобразно Комисията да оцени, преразгледа и когато е целесъобразно, да представи законодателно предложение за изменение на Директива 1999/31/ЕО на Съвета. Важно е в оценката да се оценят начините за укрепване на разпоредбите за прилагане. [Изм. 29]
(40) Доколкото целите на настоящата директива, а именно увеличаването на екологичната устойчивост на управлението на хранителните и текстилните отпадъци и гарантирането на свободното движение на вътрешния пазар на използвани и отпадъчни текстилни изделия, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и въздействията им могат да бъдат постигнати само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел за субсидиарност,.
(40a) Важно е да се подчертае необходимостта Комисията да продължи усилията си за привеждане на управлението на отпадъците в съответствие с принципите на кръговата икономика и да обмисли целенасочено преразглеждане, насочено към отпадъците от здравеопазването, особено фармацевтичните отпадъци от частните домакинства. наред с това, важно е отпадъчните материали в здравеопазването да се намалят, използват повторно и рециклират, за да се сведе до минимум тяхното въздействие върху околната среда и изчерпването на ресурсите, като същевременно се опазва общественото здраве; Това би спомогнало за подчертаване на ангажимента на Съюза за отговорно управление на отпадъците и превръщането на здравните заведения и промишлеността в ключов партньор в по-широките усилия на Комисията за намаляване на отпадъците и насърчаване на устойчивостта. [Изм. 30]
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Изменения
Директива 2008/98/ЕО се изменя, както следва:
1) В член 2, параграф 1 буква а) се заменя със следното:"
„а) газови отпадъци, отделяни в атмосферата, и въглероден диоксид, уловен и пренесен с цел съхранение в геоложки формации, и съхранен в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*;
________________
* Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).;“
"
2) В член 3 се вмъкват следните параграфи:"
„4б. „производител на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв“ означава всеки производител, вносител или дистрибутор, или друго физическо или юридическо лице, с изключение на тези, които доставят на пазара използвани текстилни продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, получени от такива използвани или отпадъчни продукти или техни части, предприятия, които наемат по-малко от 10 души и чиито общ годишен оборот и балансова стойност на активите не надвишава 2 милиона евро, и самостоятелно заети шивачи, произвеждащи продукти по поръчка, които, независимо от използваната техника за продажба, включително чрез договори от разстояние съгласно определението в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, или:
а)
са установени в държава членка и произвеждат текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, със своето име или търговска марка, или организират тяхното проектиране или производство и ги доставят за първи път със своето име или търговска марка на територията на тази държава членка;
б)
са установени в държава членка и препродават на територията на тази държава членка, със своето име или търговска марка, текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, произведени от други производители, посочени в буква а), върху които не фигурира името, марката или търговската марка на производителя;
в)
са установени в държава членка и доставят за първи път в тази държава членка на професионална основа текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, от друга държава членка или от трета държава; или
г)
продават текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, чрез средства за комуникация от разстояние директно на крайни ползватели, включително частни домакинства или различни от частни домакинства, в държава членка и са установени в друга държава членка или в трета държава;
4в. „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за разпространение или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;
4г. „организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя“ означава юридическо лице, което финансово или финансово и оперативно организира изпълнението на задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите;
4д. „онлайн платформа“ означава онлайн платформа съгласно определението в член 3, буква и) от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета**;
4е. „потребител“ означава физически лица, които действат за цели извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;
8а. „социално предприятие“ означава частноправен субект, който предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески начин и в съответствие с принципите и характеристиките на социалната икономика и който има социални или екологични цели като причина за своята търговска дейност; социалните предприятия могат да бъдат учредени в различни правни форми; [Изм. 31]
________________
* Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
** Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).;“
"
3) В член 9, параграф 1, букви ж) и з) и параграфи 5, 6 и 8 се заличават.
4) Вмъква се следният член 9a:"
„Член 9a
Предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци
1. Държавите членки предприемат подходящи мерки за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци, по продължение на цялата верига на доставки на храни, в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата. Тези мерки включват, но не са ограничени до, следното: [Изм. 32]
а)
разработване и подкрепа на интервенции за промяна на поведението с цел намаляване на хранителните отпадъци, както и на информационни кампании за повишаване на осведомеността относно предотвратяването на хранителните отпадъци, както и производството на храни; [Изм. 33]
б)
идентифициране и справяне с неефективността във функционирането на веригата за доставки на храни и подпомагане на сътрудничеството между всички участници, като същевременно се осигурява справедливо разпределение на разходите и ползите от мерките за предотвратяване, които може да включват:
—
популяризирането на плодове и зеленчуци с външни дефекти, които не съответстват на пазарните стандарти на ЕС или ИКЕ на ООН, но все още са подходящи и безопасни за местна или директна консумация, както е посочено в Делегиран регламент (ЕС) 2023/2429 на Комисията* („грозни“ плодове и зеленчуци); и
—
справяне с пазарните практики, които причиняват разхищение на храни, включително посочените в Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета**; [Изм. 34]
в)
насърчаване на даряването на храни и други формигарантиране на преразпределение на продукти за консумация от човека, като се дава приоритет на храните за употреба от хората пред фуражните продукти и преработката в нехранителни продукти; [Изм. 35]
г)
подкрепа за обучение и развитие на умения, включително в местни органи, както и улесняване на достъпа до възможности за финансиране, по-специално за малките и средните предприятия и участниците от сферата на социалната икономика.; [Изм. 36]
гa)
насърчаване и популяризиране на иновациите и технологичните решения, които допринасят за предотвратяване на разхищаването на храни, като например интелигентни опаковки, предназначени за удължаване на срока на годност или за поддържане или подобряване на състоянието на опакованите храни в съответствие с Регламент (ЕО) № 450/2009 на Комисията***, особено по време на транспортиране и съхранение, и по-ясно етикетиране на датата на хранителните продукти и лесни за ползване инструменти за намаляване на объркването и улесняване на използването на маркировки на датите, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011, което допринася за предотвратяване на ненужното изхвърляне на хранителни продукти, които все още са безопасни за консумация. [Изм. 37]
Държавите членки гарантират, че всички съответни участници във веригата на доставки участват пропорционално на своя капацитет и роля в образуването на хранителни отпадъци и в предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци по веригата за доставки на храни, със специален акцент върху предотвратяването на непропорционалното въздействие върху малките и средните предприятия. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че икономическите оператори предоставят за даряване непродадени храни, които са безопасни за консумация от човека. [Изм. 38]
2. Държавите членки наблюдават и оценяват прилагането на своите мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци, включително съответствието с целите за намаляване на хранитехранителните отпадъци, посочени в параграф 4, като измерват количествата на хранителните отпадъци въз основа на методиката, въведена в съответствие с параграф 3. [Изм. 39]
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да допълва с цел изменение на Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията и допълване на настоящата директива по отношение на определянето на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци. [Изм. 40]
3a. Методиката, методите за измерване и данните, използвани за измерване на нивата на хранителните отпадъци, посочени в параграф 3, се правят публично достояние. [Изм. 41]
4. Държавите членки предприемат необходимите и подходящи мерки, за да постигнат до 31 декември 2030 г. следните цели за намаляване на хранителните отпадъци на национално равнище:
а)
да се намали образуването на хранителни отпадъци в преработката и производството с 10 %поне 20% в сравнение с количеството, образувано средно на година през периода междупрез 2020 г.; и 2022 г. [Изм. 42]
б)
да се намали образуването на хранителни отпадъци на глава от населението общо при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата, с 30 %поне 40% в сравнение с количеството, образувано средно на година през периода междупрез 2020 г. и 2022 г. [Изм. 43]
5. Когато държава членка може да предостави данни за базисна година преди 2020 г., които са събрани с помощта на методи, съпоставими с методиката и минималните изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци, посочени в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията, може да се използва по-ранна базисна година. Тази по-ранна референтна година се прилага и за двете цели, посочени в параграф 4, букви а) и б). Държавата членка уведомява Комисията и другите държави членки за своето намерение да използва по-ранна базисна година в рамките на 18 месеца от влизането в сила на настоящата директива и предоставя на Комисията данните и методите за измерване, използвани за събирането им, и ги публикува. [Изм. 44]
6. Когато Комисията прецени, че данните не отговарят на условията, посочени в параграф 5, в рамките на 6 месеца от получаването на уведомление, направено в съответствие с параграф 5, тя приема решение, с което изисква от държавата членка да използва като базисна година или 2020 г., или година, различна от предложената от държавата членка.
7. До 31 декември 2027 г. Комисията преразглежда целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., посочени в параграф 4, с оглед, ако е целесъобразно, да ги промени и/или да разшири обхвата им до други етапи от веригата за доставки на храни, както и да обмисли поставянето на нови цели за периода след 2030 г. За тази цел Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.
7a. Държавите членки се насърчават да координират действията си за предотвратяване на разхищението на храни и да обменят най-добри практики. [Изм. 45]
7б. До 31 декември 2025 г. Комисията извършва оценка на подходящите равнища за определяне на цели за намаляване на всички първични хранителни отпадъци, включително на зрели храни, оставени несъбрани или използвани в стопанствата. За тази цел Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение. [Изм. 46]
7в. До 31 декември 2027 г. Комисията извършва оценка на възможността за въвеждане на обвързваща цел от най-малко 30% по отношение на член 9а, параграф 4, буква а) и най-малко 50% по отношение на член 9а, параграф 4, буква б), която трябва да бъде постигната до 2035 г., и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, който може да бъде придружен от подходящо законодателно предложение за изпълнение на тази цел. [Изм. 47]
__________________________
* Делегиран регламент (ЕС) 2023/2429 на Комисията от 17 август 2023 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на пазарните стандарти за сектора на плодовете и зеленчуците, някои преработени плодови и зеленчукови продукти и сектора на бананите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1666/1999 на Комисията и регламенти за изпълнение (ЕС) № 543/2011 и (ЕС) № 1333/2011 на Комисията (ОВ L, 2023/2429, 3.11.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2023/2429/oj).
** Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 59).
*** Регламент (ЕО) № 450/2009 на Комисията от 29 май 2009 г. относно активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни (ОВ L 135, 30.5.2009 г., стр. 3).“
"
4a) В член 10 се вмъква следният параграф:"
„2а. Държавите членки се насърчават, когато е целесъобразно, да въведат предварително сортиране на смесените битови отпадъци, за да се предотврати изпращането за изгаряне или депонирането на отпадъци, които могат да бъдат оползотворени за подготовка за повторна употреба или рециклиране.“ [Изм. 48]
"
4б) В член 10 параграф 4 се заменя със следното:"
„4. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че отпадъците, които се събират разделно с цел тяхната подготовка за повторна употреба и рециклиране съгласно член 11, параграф 1 и член 22, не се изгарят или депонират, с изключение на отпадъците от последващите действия по третирането на разделно събраните отпадъци, за които изгарянето дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4.“ [Изм. 49]
"
5) В член 11, параграф 1 третото изречениетретата алинея се заменя със следното:"
„При спазване на член 10, параграфи 2 и 3, държавите членки въвеждат разделно събиране най-малкото за хартия, метал, пластмаса и стъкло, а от 1 януари 2025 г.; и за текстил, като се насърчават също да установят разделно събиране за дърво.“ [Изм. 50]
"
5a) В член 11 след третата алинея се вмъква следната алинея:"
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че е налице достатъчна инфраструктура за разделно събиране на отпадъци, която е леснодостъпна за всички видове отпадъци, и когато е целесъобразно, увеличават броя на пунктовете за разделно събиране на отпадъци. Когато за подобряване са необходими общински системи за събиране на отпадъци, държавите членки правят това без ненужно забавяне.“ [Изм. 51]
"
6) В член 11б параграф 1 се заменя със следното:"
„1. Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклади относно напредъка във връзка с постигането на целите по член 9а, параграф 4, член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3 не по-късно от три години преди всеки от посочените в тези разпоредби срокове.;“
"
7) Вмъкват се следните членове 22а—22г:"
„Член 22а
Схеми за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия
1. Държавите членки гарантират, че производителите носят разширена отговорност на производителя по отношение на домакинските текстилнитекстилните продукти, облеклото, аксесоарите за облекло и обувки, облеклото и аксесоарите за облекло, изброени в приложение IVв („текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки“), които те предоставят на пазара за първи път на територията на държава членка, в съответствие с членове 8 и 8а. [Изм. 52]
1a. До 31 декември 2024 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 38а за допълване на настоящата директива по отношение на определянето на допълнителни правила за установяване на разширена отговорност на производителя за личните предпазни средства, както е посочено в Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета*. [Изм. 53]
1б. До 31 декември 2027 г. държавите членки гарантират, че производителите на килими и матраци, както е посочено в част 2а (нова) от приложение IVв, чийто основен състав е текстил, които предоставят тези килими и матраци на пазара за първи път на територията на държава членка, носят разширена отговорност на производителя в съответствие с членове 8 и 8а. Държавите членки могат да решат да създадат отделна схема за разширена отговорност на производителя специално за тези изделия. [Изм. 54]
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да изменяразшири обхвата на приложение IVв и да измени приложение IVв към настоящата директива с цел да се приведат кодовете по Комбинираната номенклатура, изброени в приложение IVв към настоящата директива, в съответствие с кодовете, изброени в приложение 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87* на Съвета**. [Изм. 55]
3. Държавите членки определят по ясен, приобщаващ и балансиран начин, в съответствие с член 8а, параграф 1, буква а), ролите и отговорностите на съответните участници, които участват в прилагането, мониторинга и проверката на схемата за разширена отговорност на производителя по параграф 1. Държавите членки гарантират, че всички относими участници са включени пълноценно в процеса на вземане на решения по схемата за разширена отговорност на производителя. Тези относими участници включват:
a)
производители, които пускат продукти на пазара на държавата членка;
б)
организации, изпълняващи от тяхно име задължения за разширена отговорност на производителя;
в)
частни или публични оператори в областта на отпадъците;
г)
местни органи;
e)
операторите, осъществяващи повторна употреба и подготовка за повторна употреба;
д)
социални предприятия, включително местни социални предприятия. [Изм. 56]
4. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, покриват разходите за следното:
а)
събирането на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и последващото управление на отпадъците, което включва следното:
(1)
събиране на тези използвани продуктитекстилни изделия за повторна употреба и разделно събиране на отпадъчните продукти за подготовкатекстилни изделия за подготвяне за повторна употреба и рециклиране в съответствие с членове 22в и 22г,; [Изм. 57]
(2)
транспортиране на събраните товари по точка 1 за последващо сортиране за повторна употреба, за подготовкаподготвяне за повторна употреба и за дейности по рециклиране в съответствие с член 22г,; [Изм. 58]
(3)
сортиране, подготовкаподготвяне за повторна употреба, рециклиране и други дейности по оползотворяване и обезвреждане на събраните товари по точка 1,; [Изм. 59]
(4)
събиране, транспортиране и третиране по точки 1 и 2 на отпадъците, образувани от социални предприятия и от други оператори, които не се занимават с отпадъци, които са част от системата за събиране, посочена в член 22в, параграфи 5 и 11; [Изм. 60]
б)
извършването на проучвания на състава на събраните смесени битови отпадъци в съответствие с член 22г, параграф 6;
в)
предоставянето на информация, включително посредством целесъобразни информационни кампании и комуникационна дейност относно за устойчиво потребление, предотвратяване на отпадъци, повторна употреба, подготовка за повторна употреба, рециклиране, друго оползотворяване и обезвреждане на текстилни изделия и обувки в съответствие с член 22в, параграфи 13, 14 и 17; [Изм. 61]
г)
събирането на данни и докладването на компетентните органи в съответствие с член 37;
д)
оказването на подкрепа за научноизследователска и развойна дейност за подобряване на процесите на сортиране и рециклиране в съответствие с йерархията на отпадъците, посочена в член 4, по-специално с оглед на увеличаване на рециклирането „до влакно“, без да се засягат правилата на Съюза за държавните помощи.; [Изм. 62]
дa)
операции по повторна употреба и ремонт, включително научноизследователска и развойна дейност за тяхното подобряване. [Изм. 63]
5. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, покриват разходите, посочени в параграф 4 от настоящия член, във връзка с използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, оставени в пунктовете за събиране, създадени в съответствие с член 22в, точки 5 и 11, когато такива продукти са били предоставени на пазара за първи път на територията на държава членка след [СП добавете датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение], включително употребявани и отпадъчни текстилни изделия, събрани чрез частни системи за обратно приемане и след това смесени с текстилни изделия, събрани в съответствие с член 22в, параграф 5. [Изм. 64]
6. Разходите, които подлежат на покриване съгласно параграф 4, не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне, в съответствие с йерархията на отпадъците, на посочените в този параграф услуги, и се определят по прозрачен начин между съответните участници. [Изм. 65]
6a. Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, се уверяват, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, са регистрирани в регистъра на производителите, посочен в член 22б, в държавата членка, в която се намира потребителят, преди да пуснат продукти от тези производители на своите платформи. [Изм. 66]
7. За целите на спазването на член 30, параграф 1, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2022/2065 държавите членки гарантират, че доставчиците на онлайн платформи, по отношение на които се прилага глава 3, раздел 4 от посочения регламент, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, които предлагат текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, на потребители, намиращи се в Съюза, получават следната информация от производителите:
а)
информация за регистрацията в регистъра на производителите по член 22б в държавата членка, в която се намира потребителят, и регистрационния номер или номера на производителя в този регистър;
б)
декларация от страна на производителя, с която той се задължава да предлага само текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, по отношение на които са спазени изискванията за разширена отговорност на производителя по параграфи 1 и 4 от настоящия член и по член 22в, параграф 1, в държавата членка, в която се намира потребителят.
8. Държавите членки гарантират, че схемите за разширена отговорност на производителя, определени в параграф 1 от настоящия член, са създадени до [СП добавете дата — тридесетосемнадесет месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение] в съответствие с членове 8, 8а и 22а—22г. [Изм. 67]
Член 22б
Регистър на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки
1. Държавите членки създават регистър на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, за да наблюдават спазването от тези производители на член 22а и член 22в, параграф 1.
Държавите членки гарантират, че регистърът осигурява връзки към други национални регистри, за да се улесни регистрацията на производителите във всички държави членки. Регистърът е леснодостъпен и безплатен за обществеността онлайн. [Изм. 68]
2. Държавите членки гарантират, че от производителите се изисква да се регистрират в регистъра по параграф 1. За тази цел държавите членки изискват от производителите да подадат заявление за регистрация във всяка държава членка, в която предоставят на пазара за първи път текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв.
2a. Държавите членки информират останалите държави членки за връзката към националния регистър в срок от 30 дни от стартирането на този регистър. [Изм. 69]
3. Държавите членки разрешават на производителите да предоставят на пазара за първи път на тяхна територия текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, само когато производителите или, в случай на упълномощаване, техните упълномощени представители за целите на разширената отговорност на производителя са регистрирани в тази държава членка.
4. В заявлението за регистрация се включва следната информация:
а)
име, търговска марка и марки, когато има такива, под които производителят извършва дейност в държавата членка, и адрес на производителя, включително пощенски код и място, улица и номер, държава, телефонен номер, ако има такъв, интернет адрес и имейл адрес, и наименование на единно звено за контакт;
б)
национален идентификационен код на производителя, включително номера му в търговския регистър или еквивалентен официален регистрационен номер и европейски или национален данъчен идентификационен номер;
в)
кодовете по Комбинираната номенклатура на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, които производителят възнамерява да предостави на пазара за първи път на територията на тази държава членка;
г)
име, пощенски код, място, улица и номер, държава, телефонен номер, интернет адрес, адрес на електронна поща и национален идентификационен код на организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, номер в търговски регистър или в еквивалентен официален регистър, данъчен идентификационен номер на Съюза или национален данъчен идентификационен номер на организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, и правомощията на представлявания производител;
д)
декларация от производителя или от организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, в която се посочва, че предоставената информация е вярна.
5. Държавите членки гарантират, че задълженията по настоящия член могат да бъдат изпълнени от името на производителя от организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя.
Когато даден производител е определил организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, задълженията съгласно настоящия член се изпълняват от посочената организация mutatis mutandis, освен ако държавата членка не е посочила друго.
6. Държавите членки правят необходимото компетентният орган:
а)
да приема заявленията за регистрацията на производителите, посочени в параграф 2, чрез електронна система за обработка на данни, за която на видно място се предоставя подробна информация на уебсайта на компетентните органи; [Изм. 70]
б)
да извършва регистрации и да предоставя регистрационен номер в срок от максимум 12 седмици от момента на получаване на информацията, посочена в параграф 4;
в)
да може да определя подробни разпоредби по отношение на изискванията и процеса на регистрация, без да добавя съществени изисквания към посочените в параграф 4;
г)
да може да начислява на производителите основани на разходите и пропорционални такси за обработката на заявленията, посочени в параграф 2.
7. Компетентният орган може да откаже да регистрира производител или да оттегли регистрацията му, когато информацията, изложена в параграф 4, и свързаните с нея документни доказателства не са предоставени или не са достатъчни, или когато производителят вече не отговаря на изискванията, определени в параграф 4, буква г).
8. Държавите членки изискват от производителя или, когато е приложимо, от организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, да уведомява компетентния орган без неоправдано забавяне за всички промени в информацията, съдържаща се в регистрацията в съответствие с параграф 4, буква г), и за всяко окончателно прекратяване по отношение на предлагането на пазара за първи път на територията на държавата членка на текстилните и обувните продукти, посочени в регистрацията. Даден производител се изключва от регистъра на производителите, ако престане да съществува.
9. Когато Информацията в регистъра на производителите не е публично достъпна, машинночетима, даваща възможност за сортиране и търсене, като се спазват отворените стандарти за използване от трети лица. Държавите членки гарантират, че доставчиците на онлайн платформи, които позволяват на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, получават безплатен достъп до регистъра. [Изм. 71]
9a. Не по-късно от 31 декември 2026 г. Комисията оценява осъществимостта на създаването на регистър за целия Съюз на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв. Тази оценка обхваща потенциалните ползи, предизвикателства и административен капацитет, необходим за прилагането на такъв регистър в целия Съюз. [Изм. 72]
10. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на хармонизирания формат за регистрация в регистъра въз основа на изискванията за предоставяне на информация, посочени в параграф 4 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.
Член 22ба
Насоки за докладване за дружествата
Комисията разработва подробни насоки за производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, за да докладват по електронен път на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, необходимата информация, посочена в член 22в, параграф 13 и член 22в, параграф 17. Тези насоки включват най-малко:
a)
ясни инструкции относно графика за докладване, за да се насърчи своевременното подаване и анализ на данните;
б)
спецификации относно структурата и формата на докладването на данни, за да се осигури на организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя уеднаквяване, последователност и лесно консолидиране на данните. [Изм. 73]
Член 22в
Организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия
1. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, определят организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, която да изпълнява от тяхно име задълженията им за разширена отговорност на производителя, посочени в член 22а.
2. Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, които възнамеряват да изпълняват задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производителите в съответствие с член 8а, параграф 3, член 22а, член 22б, член 22г и настоящия член, да получат разрешение от компетентен орган. Процесът на издаване на разрешение включва:
а)
ясни критерии за квалификацията и компетентността на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, включително като се гарантира, че те разполагат с необходимия експертен опит в управлението на отпадъците, устойчивостта и оценката на въздействието върху околната среда;
б)
подробни процедури за разрешаване на спорове или въпроси, които могат да възникнат между организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, и производители, включително механизми за обжалване на решения. [Изм. 74]
3. Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, да гарантират, че финансовият принос, който им плащат производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв:
а)
се основава на теглото и количеството на съответните продукти и, по отношение на текстилните продукти, изброени в част 1 от приложение IVв, се модулира въз основа на изискванията за екопроектиране, приети съгласно Регламент .../... на Европейския парламент и на Съвета [СП добавете поредния номер на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти, когато бъде приет]***, които са най-подходящи за предотвратяването на текстилни отпадъци и за третирането на текстилни изделияотпадъци в съответствие с йерархията на отпадъците, и на съответните методики за измерване за тези критерии, приети в съответствие с посочения регламент или въз основа на друго право на Съюза за установяване на хармонизирани критерии за устойчивост и методи за измерване по отношение на текстилните продукти, и с които се гарантират увеличаването на екологичната устойчивост и кръговостта на текстилните изделия; [Изм. 75]
б)
е коригиран така, че да се вземат предвид всички приходи на организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителите, от повторна употреба, от подготовка за повторна употреба или от стойността на вторичните суровини от рециклирани отпадъчни текстилни изделия;
в)
осигурява еднакво третиране на производителите, независимо от техния произход или размер, без да се създава непропорционална тежест за производителите, включително за малките и средните предприятия, произвеждащи малки количества текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв.
4. Когато е необходимо, за да се избегне изкривяване на вътрешния пазар и да се осигури съгласуваност с изискванията за екопроектиране, приети съгласно член 4 във връзка с член 5 от Регламент .../... [СП добавете поредния номер на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти, когато бъде приет], Комисията може да приема актове за изпълнение, в които се определят критериите за модулация на таксите за прилагането на параграф 3, буква а) от настоящия член. Този акт за изпълнение не се отнася до точното определяне на равнището на приноса и се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива. [Изм. 76]
5. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, създават система за разделно събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, независимо от тяхното естество, състава на техните материали, тяхното състояние, наименование, марка, търговска марка или произход, на територията на държавата членка, където те предоставят тези продукти на пазара за първи път. Системата за разделно събиране:
а)
предлага събирането на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки на субектите, посочени в параграф 6, буква а), и осигурява необходимите практически мерки за събирането и транспортирането на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, включително безплатното предоставяне на подходящи контейнери за събиране и транспортиране до свързаните пунктове за събиране („свързани пунктове за събиране“);
б)
осигурява безплатното събиране, с приспособим график, който се адаптира към търсенето, на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, събрани в свързаните пунктове за събиране, с честота, която е пропорционална на обхваната площ и на обема на тези използвани и отпадъчни текстилни продукти и обувки, които обикновено се събират чрез тези пунктове за събиране; [Изм. 77]
в)
осигурява безплатното събиране на образуваните от социални предприятия и от други оператори, които не се занимават с отпадъци, отпадъци от такива текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, които се събират чрез свързани пунктове за събиране и насърчава пълната координация между социалните предприятия и организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя. [Изм. 78]
По отношение на всяко координиране между организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, продължават да се прилагат правилата на Съюза в областта на конкуренцията.
6. Държавите членки гарантират, че системата за събиране по параграф 5:
а)
се състои от пунктове за събиране, създадени от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, и от операторите по управление на отпадъците от тяхно име в сътрудничество с един или повече от следните субекти: социални предприятия и субекти от сферата на социалната икономика, дистрибутори, публични органи или трети страни, извършващи събиране от тяхно име на използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и други пунктове за доброволно събиране;
б)
обхваща цялата територия на държавата членка, като се вземат предвид числеността и гъстотата на населението, очакваният обем на използваните и отпадъчните текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, изброени в приложение IVв, достъпността и близостта до крайните ползватели, без да се ограничава до области, където събирането и последващото управление на тези продукти носи печалба;
в)
поддържа устойчиво увеличение на равнището на разделно събиране, за да се постигнат технически осъществими количества, като се вземат предвид добрите практики.
7. Държавите членки гарантират, че равнището на събираемост, посочено в параграф 6, буква в), се изчислява в съответствие с параграфи 8 и 9.
8. Равнището на разделно събиране, посочено в параграф 6, буква в), се изчислява като процент, получен като теглото на отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, събрани в съответствие с параграф 5 през дадена календарна година в дадена държава членка, се раздели на теглото на такива отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се образуват и събират като смесени битови отпадъциса били пуснати на пазара в дадената година в държавата членка. [Изм. 79]
9. До ... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] Комисията приема акт за изпълнение, с койтоделегирани актове, с които определя методиката за изчисляване и проверка на равнището на разделно събиране, посочено в параграф 6, буква в) от настоящия член. Този акт за изпълнениеПосоченият делегиран акт се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 238а. [Изм. 80]
10. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, нямат право да отказват на местни публични органи, както и на социални предприятия и на други оператори, осъществяващи подготовка за повторна употреба и повторна употреба, да участват в системата за разделно събиране, създадена съгласно параграф 5. [Изм. 81]
11. Без да се засягат параграф 5, букви а) и б) и параграф 6, буква а), държавите членки гарантират, че на социалните предприятия е позволено да поддържат и управляват свои собствени отделни пунктове за събиране и че им се предоставя равно или преференциално третиране на мястото на пунктовете за разделно събиране. Държавите членки гарантират, че местните публични органи, социалните предприятия и субектите в сферата на социалната икономика, които са част от свързаните пунктове за събиране в съответствие с параграф 6, буква а), не са задължени да предават събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложениетоприложение IVв, на организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя. [Изм. 82]
12. Държавите членки гарантират, че по отношение на пунктове за събиране, създадени в съответствие с параграфи 5, 6 и 11, не се прилагат изискванията за регистрация илии разрешение съгласно настоящата Директива. [Изм. 83]
13. Държавите членки гарантират, че в допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 2, организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, предоставят на крайните ползватели, по-специално на потребителите, следната информация относно устойчивото потребление, повторната употреба и управлението след излизането от употреба на текстила и обувките по отношение на текстилните, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, които производителите предоставят на територията на дадена държава членка:
а)
ролята на потребителите за приноса за предотвратяване на отпадъците, включително всички най-добри практики, по-специално чрез насърчаване на устойчиви модели на потребление и насърчаване на добра грижа за продуктите по време на употреба;
б)
наличните договорености за повторна употреба и поправка на текстилни изделия и обувки, включително местоположенията на пунктовете за събиране и как правилно да се даряват текстилни изделия; [Изм. 84]
в)
ролята на потребителите за приносаправилния принос към разделното събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия и обувки; [Изм. 85]
г)
въздействието върху околната среда, човешкото здраве, както и върху социалните права и правата на човека на производството на текстилни изделия, по-специално на практиките на бързата мода и свързаното с нея потребление, на рециклирането и другото оползотворяване и обезвреждане, на неподходящото изхвърляне на отпадъци от текстил и обувки, като нерегламентираното изхвърляне или изхвърляне в смесените битови отпадъци.
14. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, редовно предоставят на мястото на продажба информацията, посочена в параграф 13, че информациятакато тя е актуална и се предоставя чрездостъпна чрез, но не само, следните средства: [Изм. 86]
а)
публично достъпен и лесен за ползване уебсайт или друго средство за електронна комуникация; [Изм. 87]
б)
информация на обществено достъпни места и в пункта за събиране; [Изм. 88]
в)
общностна ангажираност чрез образователни програми и кампании; [Изм. 89]
г)
поставяне на указателни табели на лесноразбираем език или езици за ползвателите и потребителите.
15. Когато в дадена държава членка множество организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, са получили разрешение да изпълняват задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите, държавите членки гарантират, че те покриват цялата територия на държавата членка със системата за разделно събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, като се цели еднакво качество на услугата на цялата територия. Държавите членки, включително тези, където само една организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, е упълномощена да изпълнява задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производители, възлагат на компетентния орган или на независима трета страна да наблюдава дали организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, изпълняват задълженията си по координиран начин и в съответствие с правилата на Съюза в областта на конкуренцията. [Изм. 90]
16. Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, да гарантират поверителността на данните, с които разполагат, по отношение на информацията, представляваща изключителна собственост на отделни производители, или на информацията, пряко свързана с отделни производители или с техни упълномощени представители. Тази поверителност се поддържа посредством процесите на обработване, съхранение и докладване на данните, с въведени надеждни мерки за сигурност и стандарти за защита на данните, с цел предотвратяване на неразрешен достъп или на потенциални нарушения на сигурността на данните. [Изм. 81]
17. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорността на производителя, публикуват на своите уебсайтове в допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 3, буква д):
а)
най-малко всяка година, при спазване на търговската и промишлената тайна, информацията относно количеството продуктии теглото на продуктите, пуснати на пазара, равнището на разделното събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, включително на непродадените такива продукти и количествата текстилни отпадъци, събрани от социални предприятия, относно процентите на повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране, като се уточнява отделно процентът на рециклиране „до влакно“, постигнати от организацията, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, и относно процентите на другото оползотворяване, обезвреждане и износ; [Изм. 92]
б)
информация относно процедурата за подбор на операторите по управление на отпадъците, избрани в съответствие с параграф 18.;
бa)
ясни и кратки данни относно въздействията върху околната среда на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, включително въздействието върху околната среда и човешкото здраве, по-специално по отношение на практиките на бързата мода и свързаното с нея потребление, рециклирането и другото оползотворяване, и обезвреждането. В тази информация следва също да се обръща внимание на неподходящото изхвърляне на отпадъци от текстил и обувки, като например нерегламентираното изхвърляне или изхвърляне в смесените битови отпадъци, и на предприетите мерки за ограничаване на тези въздействия. [Изм. 93]
18. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорностотговорността на производителя, осигуряват прозрачна и недискриминационна процедура за подбор, основана на операторите по управление на отпадъците въз основа на ясни, справедливи и прозрачни критерии за възлагане, без да налагат непропорционална тежест на малките и средните предприятия, за възлагане на услуги за управление на отпадъци на операторите по управление на отпадъците, посочени в параграф 6, буква а (МСП), икато се вземат предвид оперативните реалности на операторите по управление на отпадъците за извършване на последващо третиранеи се гарантира равноправен достъп до услуги по управление на отпадъците. [Изм. 94]
19. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, изискват от производителите да докладват данни относно текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, предоставени на пазара на годишна база.
Член 22г
Управление на текстилните отпадъци
1. Държавите членки осигуряват до 1 януари 2025 г. и при спазване на член 10, параграфи 2 и 3 разделното събиране на текстилни изделия за повторна употреба, подготовкаподготвяне за повторна употреба и рециклиране. [Изм. 95]
2. Държавите членки гарантират, че инфраструктурата за събиране, товарене и разтоварване, транспортиране и складиране и дейностите по тях, както и друготовсички други процеси по манипулиране на текстилните отпадъци, включително при последващи дейности по сортиране и третиране, са адекватно защитени от метеорологичнитенеблагоприятни метеорологични условия и от други потенциални източници на замърсяване, като например замърсители, химикали или опасни материали, за да се предотвратят увреждането и кръстосаното замърсяване на събраните текстилни изделияпродукти и отпадъчни текстилни продукти. Разделно събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия подлежат на строг и професионален процес на проверка в пункта за разделно събиране, за да се открият и отстранят. При тази проверка се откриват и отстраняват нецелевите артикули или материали или, както и веществата, които са източникпотенциални източници на замърсяване. [Изм. 96]
3. Държавите членки гарантират, че използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно в съответствие с член 22в, параграф 5, се смятат за отпадъци при събирането.
По отношение на текстилните изделия, различни от продуктите, изброени в приложение IVв, както и на непродадените текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, държавите членки гарантират, че различните фракции текстилни материали и текстилни артикули се съхраняват отделно в точката на образуване на отпадъци, когато такова разделяне улеснява последващата повторна употреба, подготовкаподготвяне за повторна употреба или рециклиране. Това разделяне се извършва ефикасно, за да се постигнат максимално възстановяване на ресурсите и екологични ползи, включително рециклирането „до влакно“, когато технологичният напредък позволява това., и по икономически ефективен начин. [Изм. 97]
4. Държавите членки гарантират, че използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно в съответствие с член 22в, параграф 5, се подлагат на дейности по сортиране, за да се осигури третирането им в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в член 4, параграф 1.
5. Държавите членки гарантират, че дейностите по сортиране на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързни с текстил продукти и обувки, които се събират разделно в съответствие с член 22в, параграф 5, отговарят на следните изисквания:
а)
дейността по сортиране е за получаване на текстилни изделия за повторна употреба и подготовка за повторна употреба;
б)
при дейностите по сортиране за повторна употреба текстилните артикули се сортират с подходяща степен на детайлност, което позволява сортиране по артикули, като фракциите, годни за директна повторна употреба, се разделят от тези, които трябва да бъдат подложени на допълнителни дейности подопълнителна подготовка за повторна употреба, насочени към конкретен пазар за повторна употреба, като се прилагат актуални критерии за сортиране, подходящи за приемащия пазар; [Изм. 98]
в)
артикулите, които са оценени като неподходящи за повторна употреба, се сортират за рециклиране и, когато технологичният напредък позволява това, по-специално за рециклиранев съответствие с йерархията на отпадъците, установена в член 4, параграф 1, приоритет се дава на осъвременяването и повторното производство пред рециклирането „до влакно“; [Изм. 99]
г)
крайният продукт от дейностите по сортиране и последващо оползотворяване, предназначен за повторна употреба, отговаря на критериите, съгласно които престава да се смята за отпадък, както е посочено в член 6.
Държавите членки може да създадат механизми за редовно следене и проверяване на дейностите по сортиране, за да се гарантира съответствието с изискванията, установени в а), б), в) и г ). [Изм. 100]
5a. Сортирането следва принципа за близост, като приоритет са дава на сортирането на местно равнище и на свеждането до минимум на въздействията върху околната среда от транспорта. [Изм. 101]
6. До 31 декември 2025 г. и на всеки 53 години след това държавите членки извършват проучване на състава на събраните смесени битови отпадъци, за да определят дела и състава, в съответствие с приложение IVв, на отпадъците от текстил в тях. Държавите членки гарантират, че въз основа на получената информация компетентните органи могат да изискват от организациите, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, да предприемат коригиращи действия за увеличаване на мрежата си от пунктове за събиране и да провеждат информационни кампании в съответствие с член 22в, параграфи 13 и 14. Държавите членки гарантират, че резултатите от тези проучвания са публично достъпни. [Изм. 102]
7. Държавите членки гарантират, че с цел разграничаване между използвани и отпадъчни текстилни изделия пратките с използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, за които се подозира, че са отпадъци, могат да бъдат проверяванисе проверяват от компетентните органи на държавите членки за съответствие с минималните изисквания, посочени в параграфи 8 и 9 за превозите на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и да бъдат наблюдавани съответно. [Изм. 103]
8. Държавите членки гарантират, че организираните на професионална основа превози на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки отговарят на минималните изисквания за документация, посочени в параграф 9, и са придружени най-малко от следната информация:
а)
копие на фактурата и договора, свързани с продажбата или прехвърлянето на собственост върху текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, в които се посочва, че те са предназначени за директна повторна употреба и че са годни за директна повторна употреба;
б)
доказателства за извършването на предварителна дейност по сортиране в съответствие с настоящия член и, когато има такива, критериите, приети съгласно член 6, параграф 2, под формата на копие от записите за всяка бала в пратката и протокол, съдържащ цялата информация за протокола съгласно параграф 9;
в)
декларация от физическото или юридическото лице, което е във владение на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки и организира на професионална основа транспортирането на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, че нито един от материалите в пратката не представлява отпадък съгласно определението в член 3, параграф 1;
г)
подходяща защита срещу повреда по време на транспортирането, натоварването и разтоварването, по-специално посредством достатъчно здрава опаковка и подходящо подреждане на товара, като се гарантира запазването на целостта и качеството на текстилните изделия за повторна употреба през целия процес на транспортиране. [Изм. 104]
9. Държавите членки гарантират, че превозите на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки отговарят на следните минимални изисквания за водене на отчетност:
а)
протоколът за дейностите по сортиране или подготовкаподготвяне за повторна употреба е прикрепен надеждно, но не постоянно върху опаковката; [Изм. 105]
б)
протоколът съдържа следната информация:
(1)
цялостно описание на артикула или артикулите, включени в балата, в което е отразена най-подробната детайлност на сортиране, на която текстилните артикули са били подложени по време на дейностите по сортиране или подготовкаподготвяне за повторна употреба. Това описание включва, без да се ограничава до,, като тип дрехи, размер, цвят, пол, състав на материалите и други подходящи характеристики, които допринасят за ефикасна повторна употреба и рециклиране; [Изм. 106]
(2)
наименованието и адреса на дружеството, което отговаря за окончателното сортиране или подготовкаподготвяне за повторна употреба, като се гарантират прозрачността на процеса и отчетността за качеството на артикулите. [Изм. 107]
10. Държавите членки гарантират, че когато компетентните органи в дадена държава членка установят, че предвидена пратка с използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки се състои от отпадъци, разходите за подходящите анализи, проверки и съхранение на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, за които се подозира, че са отпадъци, могат да бъдат начислявани на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, на трети страни, действащи от тяхно име, или на други лица, организиращи превоза.
10a. В съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета****, изменен с Регламент (ЕС) ... / ... на Европейския парламент и на Съвета [СП, моля добавете позоваване на преразглеждането на регламента относно превозите на отпадъци, когато бъде прието]*****, текстилните отпадъци не следва да бъдат смесвани с използвани текстилни продукти. [Изм. 108]
10б. Държавите членки гарантират, че превозът на употребявани текстилни продукти до трети държави е в съответствие с националното законодателство на тези трети държави, свързано с опазването на околната среда, обществения ред, обществената безопасност или здравеопазването. [Изм. 109]
10в. До 31 декември 2025 г. Комисията разработва проучване, за да оцени прилагането на критериите за прекратяване на статута на отпадък, определени в член 6 от настоящата директива, по отношение на пластмасовите полимери, които обичайно се срещат в твърди морски отпадъци, включително и полиамид.
По целесъобразност Комисията приема актове за изпълнение за установяване на подробни мерки за еднакво прилагане на критериите за прекратяване на статута на отпадък на морските отпадъци, за целия Съюз, като същевременно взема предвид най-добрите практики, вече установени от държавите членки. [Изм. 110]
Член 22га
Цели за намаляване на текстилните отпадъци
1. До 30 юни 2025 г. Комисията извършва оценка на подходящите равнища за задаване на цели за 2032 г., за намаляване на текстилните отпадъци, които включват равнища на степени на събиране, подготовка за повторна употреба, повторна употреба, рециклиране на текстилни изделия и поетапно премахване на депонирането на текстилни изделия. Оценката включва също така анализ на равнището на износа на използвани текстилни изделия за трети държави и на разширяването на отговорността на производителите върху този износ. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, когато е целесъобразно, от законодателно предложение. [Изм. 111]
__________________________
* Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 51).
** Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
*** Регламент …/… (ОВ ….., стр. ) [СП добавете данните за публикуването на Регламента за екопроектирането на устойчиви продукти];
**** Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
***** Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) № 2020/1056 (COM(2021)709 final).“
"
8) В член 29 параграф 2а се заличава;
9) Вмъква се следният член 29a:"
„Член 29а
Програми за предотвратяване на отпадъци
1. До [СП добавете дата — две години след влизането в сила на настоящата директива за изменение] държавите членки преразглеждат и адаптират своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци с оглед постигане на целите, предвидени в член 9а, параграф 4. Тези програми съдържат най-малко мерките, посочени в член 9, параграф 1 и член 9а, параграф 1, и, когато е приложимо, мерките, изброени в приложения IV и IVa.
2. Всяка държава членка определя компетентните органи, отговорни за координирането на мерките за намаляване на хранителните отпадъци, прилагани с цел постигане на целта, посочена в член 9а, параграф 4, и съответно информира Комисията до [СП добавете датата — в рамките на три месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение]. Впоследствие Комисията публикува тази информация на съответния уебсайт на ЕС.;“
"
10) Член 37 се изменя, както следва:
а) в параграф 3 първата алинея се заменя със следното:"
„Всяка година държавите членки съобщават на Европейската агенция за околна среда данните относно изпълнението на член 9, параграф 4, и данните, посочени в член 22в, параграф 17, буква а). От държавите членки не се изисква да докладват количествени данни за повторната употреба на текстилни изделия съгласно член 9, параграф 4. Всяка година държавите членки съобщават на Комисията данните относно изпълнението на член 9а, параграф 2.;“
"
б) параграф 7 се заменя със следното:"
„7. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта, в който се докладват данните, посочени в параграфи 1, 3, 4 и 5 от настоящия член. За целите на докладването на данни относно прилагането на член 11, параграф 2, букви а) и б) държавите членки използват формàта, установен в Решение за изпълнение на Комисията от 18 април 2012 г. относно въпросника към докладите на държавите членки за прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците. За целите на докладването на данни относно хранителните отпадъци, при разработването на формàта за докладване на данни се взема предвид методиката, разработена в съответствие с член 9а, параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива.;“
"
(11) Член 38 се изменя, както следва:
а) параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"
„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 22а, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години считано от [СП добавете дата — осемнадесет месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегираните правомощия се продължават мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 22а, параграф 2, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.;“
"
б) параграф 6 се заменя със следното:"
„6. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 22а, параграф 2, член 27, параграф 1, член 27, параграф 4, член 38, параграф 2 и член 38, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.;“
"
11a) Добавя се следният член:"
„Член 42а
Оценка и преглед на Рамковата директива за отпадъците
Не по-късно от 31 декември 2026 г. Комисията извършва оценка на настоящата директива. Комисията представя доклад за направените констатации на Европейския парламент и на Съвета. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.“ [Изм. 112]
"
11b) Добавя се следният член:"
„Член 42б
Оценка и преглед на Директива 1999/31/ЕО
Не по-късно от 31 декември 2026 г. Комисията извършва оценка на Директива 1999/31/ЕО на Съвета. Комисията представя доклад за направените констатации на Европейския парламент и на Съвета. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.“ [Изм. 113]
"
(12) Вмъква се приложение IVв, съдържащо се в приложението към настоящата директива.
Член 2
Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [СП добавете дата — осемнадесетдванадесет месеца след влизането в сила на настоящата директива за изменение]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. [Изм. 114]
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в …
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ IVв
Продукти, които попадат в обхвата на разширената отговорност на производителя по отношение на определени текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки
Част 1
Домакински Tекстилни продукти и текстилни облекла и допълнения за облекла, които попадат в обхвата на член 22а
Код по КН
Описание
61 — всички изброени в главата кодове
Облекла и допълнения за облекла, трикотажни или плетени
62 — всички изброени в главата кодове
Облекла и допълнения за облекла, трикотажни или плетени
6301
Одеяла (с изключение на 6301 10 00)
6302
Спално бельо, покривки и кърпи за маса, за тоалет или за кухня
6303
Пердета, завеси и щори за вътрешно обзавеждане; драперии и волани за легла
6304
Други артикули за обзавеждане, с изключение на тези от № 9404
6309
Артикули и облекла, употребявани
6504
Шапки, плетени или изработени чрез съединяване на ленти от всякакви материали, дори гарнирани
6505
Шапки от трикотаж или конфекционирани от дантели, филц или други текстилни продукти, на парчета (но не на ленти), дори гарнирани; мрежи и филета за коса от всякакви материали, дори гарнирани:
Част 2
Обувки и облекла и допълнения за облекла, основният материал в състава на които не е текстил в обхвата на член 22а
Код по КН
Описание
4203
Облекла и допълнения към облеклото, от естествена или възстановена кожа (с изключение на облекла и допълнения за облекла, и техните части, и артикулите от глава 95, напр. кори, защитаващи тибията, маски за фехтовка)
6401
Непромокаеми обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси, чиято горна част не е свързана с външното ходило чрез шиене или нитове, пирони, винтове, цапфи или подобни приспособления, нито е образувана от различни части, сглобени по същите начини
6402
Други обувки с външни ходила и горна част от каучук или пластмаси
6403
Обувки с външни ходила от каучук, от пластмаси, от естествена или възстановена кожа и горна част от естествена кожа
6404
Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа и горна част от текстилни материали
6405
Други обувки
[Изм. 115]
Текстилни продукти, които попадат в обхвата на член 22а
Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията от 3 май 2019 г. за допълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци (ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 77).
Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията от 3 май 2019 г. за допълнение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на количествата хранителни отпадъци (ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 77).
Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 272, 18.10.2011 г., стр. 1).
Европейска комисия, Евростат, Насоки за съставяне и докладване на данни за битовите отпадъци в съответствие с Решения за изпълнение (ЕС) 2019/1004 и (ЕС) 2019/1885 на Комисията и Съвместния въпросник на Евростат и ОИСР, (редакция 2023 г.) https://ec.europa.eu/eurostat/documents/342366/351811/Guidance+on+municipal+waste+data+collection/
Европейска комисия, Евростат, Насоки за съставяне и докладване на данни за опаковките и отпадъците от опаковки съгласно Решение 2005/270/ЕО (версия от 2023 г.) https://ec.europa.eu/eurostat/documents/342366/351811/PPW+-+Guidance+for+the+compilation+and+reporting+of+data+on+packaging+and+packaging+waste.pdf/297d0cda-e5ff-41e5-855b-5d0abe425673?t=1621978014507
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1)
Единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (преработен текст)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава-членка (COM(2022)0655 – C9-0163/2022 – 2022/0131(COD))
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0655),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 79, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0163/2022),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 октомври 2022 г.(1),
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 ноември 2022 г.(2),
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),
– като взе предвид писмото от 23 март 2023 г., изпратено от комисията по правни въпроси до комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в съответствие с член 110, параграф 3 от своя Правилник за дейността,
— като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 20 декември 2023 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 110 и член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0140/2023),
А. като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (преработен текст)
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2024/1233.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно европейските презгранични сдружения (COM(2023)0516 – C9-0326/2023 – 2023/0315(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0516),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 50 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0326/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 януари 2024 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид писмото от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,
– като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0062/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно европейските презгранични сдружения
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 50 и 114 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) В съответствие с член 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. За постигането на тази цел в член 50 от ДФЕС се предвижда Европейският парламент и Съветът да действат, като приемат директиви, с цел постигане на свобода на установяване по отношение на конкретна дейност. Освен това в член 114 от ДФЕС се предвижда, че Европейският парламент и Съветът трябва да приемат мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(2) Премахването на пречките пред осъществяването на дейност от страна на сдруженията с нестопанска цел във всички държави членки е от съществено значение за постигането на свобода на установяване за тях, както и на други основни свободи, например свободата на предоставяне и получаване на капитал и свободата на предоставяне и получаване на услуги в рамките на вътрешния пазар. Чрез сближаване на националните правни разпоредби, отнасящи се до упражняването на тези свободи, настоящата директива обслужва целта за подобряване на функционирането на вътрешния пазар. При това директивата също така обслужва целта за задълбочаване на европейската интеграция, гарантиране на еднакво отношение чрез повишаване на социалната справедливост и благоденствието на гражданите на ЕС и улесняване на действителното упражняване на свободата на събранията и свободата на сдружаване в целия Съюз. [Изм. 1]
(3) На 17 февруари 2022 г. Европейският парламент прие Резолюция с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел(3).
(4) На 9 декември 2021 г. Европейската комисия прие План за действие за социалната икономика(4). В Плана за действие Комисията представи конкретни мерки за създаване на възможности за субектите на социалната икономика за започване на дейност и разрастване и за осигуряване на по-голяма видимост на социалната икономика и нейния потенциал. Европейският парламент приветства Плана за действие в своята резолюция, публикувана на 6 юли 2022 г.(5)
(5) Във връзка с Плана за действие за социалната икономика Комисията препоръча конкретни мерки в подкрепа на социалната икономика, при която на хората, социалните и екологичните каузи се дава предимство пред печалбите. В предложението за Препоръка на Съвета относно разработването на рамкови условия за социалната икономика от 13 юни 2023 г.(6) са включени препоръки за държавите членки за изготвяне и изпълнение на стратегии за социалната икономика. В същия ден Комисията публикува и два работни документа на службите, за да се подобрят познанията за съответните данъчни правила за субектите на социалната икономика(7) и презграничните дарения за обществено полезни инициативи(8).
(6) Сред правните форми, налични в нестопанския сектор и социалната икономика, предпочетеният от голямото мнозинство вариант е сдружение с нестопанска цел. Освен че допринасят за постигане на целите на Съюза и изпълнение на задачи от обществен интерес, сдруженията с нестопанска цел имат важен принос за функционирането на вътрешния пазар, тъй като редовно извършват широк диапазон от нестопански и стопански дейности, например като предлагат услуги в секторите на социалните услуги и здравеопазването, съобщителните и информационните дейности, застъпничеството, културата, опазването на околната среда, образованието, отдиха и развлеченията, спорта, а също така популяризират научните и технологичните достижения. Това е така, когато осъществяването на стопанска дейност е основната дейност или цел на сдруженията с нестопанска цел, както и в други случаи. [Изм. 2]
(6a) Въпреки че повечето дейности на организациите с нестопанска цел понастоящем се извършват на национално равнище, все по-голям брой такива организации извършват презгранична дейност, като по този начин се укрепва социалното сближаване между държавите членки и се задълбочава вътрешният пазар. За да се гарантира, че социално-икономическият потенциал на сдруженията с нестопанска цел и свързаните с тях субекти и техният принос за европейската интеграция се използват пълноценно, всички пречки, които възпрепятстват презграничното функциониране на техните дейности, следва да бъдат премахнати. [Изм. 3]
(7) Пълноценно функциониращ вътрешен пазар за дейностите на сдруженията с нестопанска цел е от ключово значение за поощряването на икономическия растеж и социалното развитие във всички държави членки. Понастоящем пречките в рамките на вътрешния пазар и липсата на хармонизация предотвратяват възможността за разрастване на дейността на сдруженията с нестопанска цел отвъд техните национални граници, тъй като те често се сблъскват с неоправдани ограничения, като по този начин затрудняват ефективната работа на вътрешния пазар. Усилията за изграждане на напълно ефективен и функциониращ вътрешен пазар изискваизискват пълна свободнасвобода на установяване за всички дейности, които допринасят за постигане на целите на Съюза, като по този начин се засили сближаването и сътрудничеството в целия Съюз. [Изм. 4]
(8) За да се създаде истински вътрешен пазар за стопанската дейност на сдруженията с нестопанска цел, е необходимо да се премахнат всички неоправдани ограничения върхуи пречки за свободата на установяване, свободното движение на услуги, свободното движение на стоки и свободното движение на капитали, които все още се прилагат съгласно законите на някои от държавите членки. Тези ограничения създават правна несигурност, обезкуражават и възпрепятстват сдруженията с нестопанска цел да извършват презгранична дейност, не на последно място защото им налагат конкретна потребност да разпределят ресурси за ненужни административни дейности или дейности за спазване на изискванията, което има силно възпиращ ефект с оглед на техния нестопански характер. Поради това държавите членки не следва да прилагат ограничителни или водещи до прекратяване на дейността мерки, които могат да доведат до прекомерна или скъпоструваща тежест за организациите с нестопанска цел. Свободата на сдружаване включва не само възможността за създаване или прекратяване на сдружение, но и възможността това сдружение да действа без неоправдано вмешателство от страна на държава членка. Тя включва също така възможността да се търсят, осигуряват и използват ресурси, което е от съществено значение за функционирането на всяко сдружение. По-конкретно член 63 и член 65 от ДФЕС във връзка с членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) установяват свободата на сдружаване на всички равнища и защитават организациите с нестопанска цел срещу всякакви дискриминационни, ненужни и неоправдани ограничения по отношение на свободното движение на капитали. Този принцип е доразвит от Съда на ЕС в неговата съдебна практика, включително в решението му от 10 юни 2020 г. по дело C-78/18 Комисия/Унгария(9). [Изм. 5]
(9) Тези пречки произлизат от несъответствия в националните правни уредби на държавите членки. Правната уредба, в рамките на която сдруженията с нестопанска цел извършват дейността си в Съюза, e на национално равнище, без хармонизация на равнището на Съюза. Понастоящем сдруженията с нестопанска цел не получават еднакво признаване на своята правосубектност и правоспособност в целия Съюз и често трябва да спазват различни административни процедури в редица държави членки, например да се регистрират повторно в друга държава членка или дори да създадат ново юридическо лице, за да започнат дейност в държава членка, различна от държавата, в която са установени. Уреждането на основните елементи на мобилността на сдруженията с нестопанска цел в рамките на Съюза все още не е достатъчно, което води до правна неяснота за всички сдружения с нестопанска цел, извършващи презгранична дейност. Например, когато сдружение с нестопанска цел възнамерява да премести седалището си в друга държава членка, това е свързано с несигурност. В частност, липсата на възможност за преместване на седалището без преминаване през производство по ликвидация възпрепятства сдруженията с нестопанска цел да извършват дейност, да се преместват и да се реорганизират презгранично в рамките на Съюза. Националните правила се различават и често не осигуряват ясни решения и ред за осъществяване на презгранично преместване и стопански дейности от сдруженията с нестопанска цел. [Изм. 6]
(9a) Разнородността на националните законодателства и липсата на сближаване на практиките също водят до неравнопоставени условия на конкуренция поради различните пазарни условия и различните пречки, пред които са изправени организациите с нестопанска цел в различните държави членки, например при откриването на банкови сметки, набирането и осчетоводяването на средства, включително чуждестранни средства, при възползването от публични мерки и схеми за подпомагане и при проверката и спазването на изискванията по отношение на задълженията за прозрачност. [Изм. 7]
(10) Възможността за достъп и ефективно насочване на средства и капитали през границите е необходима, за да се улесни дейността на сдруженията с нестопанска цел на вътрешния пазар. Сътрудничеството и обменът на най-добри практики между сдружения с нестопанска цел от различни държави може да спомогне за повишаване на ефективността и въздействието на техните действия на европейско равнище. Чрез насърчаване на общи стандарти и подход на сближаване може да се намали бюрокрацията и да се насърчи презграничната финансова подкрепа по по-безпрепятствен и ефикасен начин. Това включва възнаграждения за извършването на стопански дейности, но също така дарения, наследство или други видове финансиране. Различните нормативни уредби и съществуващите ограничения в държавите членки по отношение на получаването и набирането на дарения и други подобни вноски под каквато и да било форма водят до разпокъсване на вътрешния пазар и представляват пречка за неговото функциониране. [Изм. 8]
(11) В законодателството на някои държави членки са определени изисквания за гражданство или законно пребиваване за членовете на сдруженията с нестопанска цел или за членовете на техния изпълнителен орган. Подобни изисквания следва да бъдат премахнати, за да се защити упражняването на свободата на установяване и свободата на сдружаване на гражданите на ЕС, което ще насърчи активното участие на гражданите на Съюза в различни сдружения с нестопанска цел, независимо от държавата им на гражданство или пребиваване. [Изм. 9]
(11a) Като се има предвид тяхното особено естество и нестопанската им цел, голяма част от дейността на сдруженията с нестопанска цел може да бъде организирана по нетърговски начин и поради това да е от нестопанско естество. [Изм. 10]
(12) Свободата на сдружаване е от ключово значение за функционирането на демокрацията, тъй като представлява основно условие за упражняването на други основни права от физическите лица, включително правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация. Свободата на сдружаване е основно право и това е потвърдено от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОП) и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Освен това съществената роля на гражданското общество и представителните организации за принос към демокрацията на всички равнища се счита на за основна ценност на Съюза, както се признава по-специално в член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и изисква наличието на открит, прозрачен и редовен диалог. Следователно това означава също, че рамките за този диалог следва да се използват за изпълнението и прилагането на настоящата директива. [Изм. 11]
(13) Ето защоВажно е да се гарантира сближаване на равнището на Съюза и да се избягва ненужното фрагментиране. Следователно е необходимо въвеждане на хармонизирани правила, с помощта на които да се улесни осъществяването на презгранична дейност от страна на сдруженията с нестопанска цел. Действащите национални правила за презграничните сдружения следва да се хармонизират, така че да позволяват на тези сдружения с нестопанска цел да приемат правна форма, която е предназначена специално за улесняване на дейностите в презграничен план. Тази правна форма следва да бъде предвидена във вътрешния правен ред на държавите членки чрез приспособяване на съответните правила за сдруженията с нестопанска цел. Тази правна форма, обозначавана като „европейско презгранично сдружение“, или („ЕПГС“), следва да бъде автоматично призната от всички държави членки и чрез нейното въвеждане следва да се помогне на сдруженията с нестопанска цел да преодолеят пречките, пред които са изправени на вътрешния пазар, като същевременно се зачитат традициите на държавите членки по отношение на сдруженията с нестопанска цел. Това са важни стъпки към задълбочаването и в крайна сметка към завършването на вътрешния пазар. [Изм. 12]
(13a) Понастоящем сдруженията с нестопанска цел не се признават автоматично, когато извършват дейност в държава, различна от тази, в която са установени, и често трябва да учредяват нов субект, при което са засегнати около 310 000 сдружения в ЕС и други 185 000 субекти, които биха могли да участват в презгранични дейности в опростена рамка. Уставът на ЕПГС следва да улеснява презграничните дейности на сдруженията с нестопанска цел и тяхната мобилност. Придружаващото удостоверение следва да им предоставя това автоматично признаване и да им дава възможност да развиват изцяло дейността си в други държави членки, като по този начин се възползват в пълна степен от предимствата на вътрешния пазар. [Изм. 13]
(14) Освен това осигуряването на възможност на сдруженията с нестопанска цел да се ползват в пълна степен от свободата на установяване в Съюза чрез единствена регистрация, която би важала в целия Съюз, и автоматично признаване на тяхната правосубектност е пряко свързано с – и необходимо за – функционирането на вътрешния пазар и възможността действително да се ползват от произтичащите от тази свобода права.
(15) На синдикалните организации и сдруженията на такива организации следва не да бъде позволено да учредяват ЕПГС, тъй като те имат особен статут в националното право. Следва обаче да е възможно такива организации да станат членове, без да имат статут на учредители на ЕПГС, ако те изберат това. [Изм. 14]
(16) На политическите партии и сдруженията на политически партии също следва да не бъде позволено да учредяват ЕПГС, тъй като те се ползват с особен статут в рамките на националното право и правото на Съюза, както е предвидено в Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета(10). [Не се отнася до българския текст.]
(17) На Църквите и другите религиозни организации, и на философските и неконфесионалните организации по смисъла на член 17 от ДФЕС, както и на сдруженията на такива субекти имат специален статут в националното право, който не, също следва да небъде неблагоприятно засегнат от настоящата директива. Следователно на тези субекти също така следва да бъде позволено да учредяват ЕПГС поради липсата на компетентност на Съюза за правно уреждане на техния статут и поради факта, че те имат особен статут в националното правоили да стават техни членове, ако те изберат това. [Изм. 16]
(18) Учредяването на EПГС следва да бъде резултат от споразумение между физически лица, които са граждани на Съюза или законно пребиваващи граждани на трети държави, или юридически лица, установени в Съюза, с изключение на лица, които са били осъдени за престъпления, свързани с изпиране на пари, съответните първоначални престъпления(11) или финансиране на тероризма или са обект на мерки, които забраняват дейността им в някоя от държавите членки на същото основание. Във връзка с това следва да се гарантира пропорционално равнище на отчетност, публично докладване и прозрачност на финансирането и структурата на управление. С оглед на нестопанската цел на ЕПГС, когато ЕПГС е съставено от юридически лица, те също следва да имат нестопанска цел. [Изм. 17]
(19) Нестопанската цел на ЕПГС следва да означава, че когато чрез стопанска дейност се създава печалба, тя следва да се използва единствено за постигане на целите, определени в устава на ЕПГС, и не може да се преразпределя пряко или непряко между неговите членове, включително членовете на управителните му органи, нито между неговите учредители или други частни лица. В това отношение преките бенефициери на организации, които имат за цел да предоставят услуги за полагане на грижи за лица със специфични социални потребности или здравословни състояния, не следва да се считат за частни лица. Ето защо следва да има „заключване на имуществото“, което предполага, че не може да се извършва разпределение на имуществото (активите) към членовете, дори в случай на прекратяване. При прекратяване остатъчните активи следва да бъдат прехвърлени без облага, например на други сдружения с нестопанска цел или на местен орган, за да се използват за сходна, които имат същата цел. [Изм. 18]
(20) В общество, в което властват плурализмът, недискриманацията, търпимостта, справедливостта, солидарността и равенството между мъжете и жените, ЕПГС следва да работят за постигането на цели, които са съвместими с ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), а именно зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, както и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Освен това следва да не бъде възможно ЕПГС да се използват за финансиране на тероризма, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци, изпиране на пари или за всякакви престъпления или незаконни цели.
(20a) Ценностите на Европейския съюз, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, следва да се зачитат както при целта, така и при упражняването на дейността на ЕПГС, навсякъде и по всяко време. За тази цел уставът на ЕПГС следва да включва декларация, че той ще зачита тези ценности в своите цели и при осъществяването на своите дейности. [Изм. 19]
(21) Презграничният елемент на ЕПГС е централен. Ето защо ЕПГС следва да извършва или в устава си да има записана определена цел поне отчасти дейността му да се извършва презгранично в рамките на Съюза, в най-малко две държави членки, и да има учредители с връзки в най-малко две държави членки, или въз основа на гражданство или пребиваване – за физическите лица, или въз основа на местоположението на седалището им – за юридическите лица. Понятието „презграничен“ съгласно настоящата директива не засяга това понятие в други законодателни актове на Съюза. [Изм. 20]
(22) За да се направи така, че ЕПГС да изпълняват целите, за които са създадени, степента на хармонизация на характеристиките и правата на ЕПГС следва да бъде съразмерна с мащаба и обхвата на установените проблеми, пред които са изправени сдруженията с нестопанска цел при започване на презгранична дейност.
(23) Хармонизирането в целия Съюз на ключовите характеристики на правосубектността и правоспособността на ЕПГС и автоматичното им признаване във всички държави членки, както и на реда за регистрация, без държавите членки да определят различни правила по тези въпроси, е съществено условие за осигуряване на условия на равнопоставеност за всички ЕПГС, което се изисква от единния пазар и създава правна сигурност. Това може да доведе до намаляване на разходите, подобрен достъп до единния пазар за сдруженията, повишено предлагане и качество на услугите и продуктите, по-добро сътрудничество и да насърчи иновациите. Аспектите на дейността на ЕПГС, които не се хармонизират с настоящата директива, следва да бъдат уредени от националните правила, които се прилагат за най-близкиясъответния най-близък вид сдружения с нестопанска целили за най-често употребяваната правна форма насдружения с нестопанска цел в националното право. Това се прилага например по отношение на националните правила относно потенциалното придобиване на статут в обществена полза или прилагането на трудовото законодателство в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се извършват съответните дейности и операции. Тези субекти, независимо какво е наименованието им във вътрешния правен ред, следва във всички случаи да бъдат основани на членство и самоуправление, да имат нестопанска цел и да притежават правосубектност. В този контекст „самоуправляващо се“ означава, че сдружението има институционална структура, която му позволява да изпълнява всички свои вътрешни и външни организационни функции и му позволява да взема важни решения по независим начин. За да се обезпечи прозрачност и правна сигурност, държавите членки следва да уведомяват Комисията и комитета за EПГС за съответната правна форма на сдружение с нестопанска цел, която е най-близка или най-често употребявана в националното право, както и за правилата, приложими за тази правна формаза тези правила. [Изм. 21]
(23a) Сдруженията вече имат право да придобиват статут в обществена полза във всички държави членки, въпреки че изискванията и последиците от придобиването на такъв статут са много различни. Този преференциален статут, независимо от точното му наименование, води до редица ползи. По отношение на признаването или предоставянето на статут в обществена полза съществуват различни подходи в националните правила в целия Съюз. В някои държави членки този правен статут е свързан например с данъчни привилегии или достъп до публично финансиране и сдруженията могат да решат да придобият такъв статут в допълнение към правната си форма, при условие че отговарят на специфични изисквания и в зависимост от юрисдикцията, в която извършват дейност. Например субекти, законно учредени под формата на сдружение, могат да придобият правния статут и наименованието на организации с нестопанска цел, организации с общественополезна цел, неправителствени организации, организации на гражданското общество, организации от третия сектор, благотворителни организации, при условие че отговарят на правните изисквания за такъв статут и наименование. Настоящата директива не следва да засяга този преференциален статут и следва да насърчава дейностите на сдруженията, независимо от този статут съгласно националните правила. Комисията обаче следва да прецени в бъдеще дали е целесъобразно да се доразвие законодателството за регулиране на този статут на равнището на Съюза. [Изм. 22]
(24) За да се направи така, че държавите членки да разполагат с подходящи средства за борба с финансирането на тероризма, и да се осигури прозрачност за определени движения на капитали, Правилата, приложими към ЕПГС съгласно настоящата директива, следва да не засягат мерките, които държавите членки приемат по причини, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за предотвратяване на злоупотребите със сдружения с нестопанска цел и за осигуряване на прозрачност за определени движения на капитали, в контекста на борбата срещу финансирането на тероризма и изпирането на пари, когато това се изисква от правото на Съюза или когато се изисква от националното право в съответствие с правото на Съюза. Тези мерки следва да бъдат законосъобразни и подходящи, да не надхвърлят строго необходимото и въздействието на мярката върху ЕПГС следва да бъде пропорционално на преследваната цел. За да се гарантира спазването на тези гаранции, прилагането на тези мерки следва да се основава на оценка на всеки отделен случай от компетентните органи на държавата членка. [Изм. 23]
(25) За да се премахнат правните и административните пречки пред сдруженията с нестопанска цел, извършващи дейност в повече от една държава членка, и да се обезпечи функционирането на вътрешния пазар, всички държави членки следва автоматично да признават правосубектността и правоспособността на ЕПГС. Правосубектността и правоспособността следва да се получават при регистрацията на ЕПГС в държава членка.
(26) ЕПГС следва да разполагат със свободата да вземат решение относно своя правилник за дейността. Всякакво ограничение на тази свобода, наложено от държава членка, следва да се прилага по общ и недискриминационен начин, да бъде предвидено със закон, да бъде обосновано с наложителна причина, свързана с обществения интерес, да бъде подходящо за постиганетои ограничено до строго необходимото, като въздействието на мярката върху ЕПГС следва да е пропорционално на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане. [Изм. 24]
(27) Членове 52, 62 и 65 от ДФЕС и относимата съдебна практика се прилагат и по отношение на ЕПГС. В тези разпоредби от ДФЕС се предвижда обосновката на мерките, ограничаващи свободата на установяване, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали, на основания, включващи обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Освен това понятието „наложителни причини, свързани с обществения интерес“, на което се прави позоваване в някои от разпоредбите на настоящата директива, е развито от Съда на Европейския съюз в неговата практика. Мерки на държавите членки, които биха могли да възпрепятстват упражняването на тези свободи, предвидени в Договора, или да го направят по-малко привлекателно, следва да бъдат разрешени само когато използването им може да бъде обосновано с целите, посочени в Договора, или с наложителни причини, свързани с обществения интерес и признати от правото на Съюза. Макар че няма изчерпателно определение, Съдът е потвърдил, че за обосновка може да послужат различни причини, например свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, поддържането на ред в обществото, целите на социалната политика, защитата на получателите на услуги, на потребителите, на и работниците или защитата на кредиторите, ако са спазени другите условия. Във всички случаи тези мерки трябва да са законово установени, подходящи за постигането на въпросната цел и да не надхвърляти ограничени до строго необходимото за нейното постигане, като въздействието на мярката върху ЕПГС трябва да е пропорционално на преследваната цел. Това е от особено значение, тъй като много сдружения работят в областите от обществен интерес, посочени в настоящото съображение. [Изм. 25]
(28) За да се осигури общ целесъобразен подход към управлението в целия Съюз, ЕПГС следва да имат орган за вземане на решения (върховен орган), т.е. орган, в който се събират всички членове – в някои държави членки обичайно наричан „общо събрание“. ЕПГС следва също така да имат изпълнителен орган, в някои държави членки обичайно наричан „изпълнителен комитет“ или „съвет на директорите“ / „управителен съвет“; изпълнителният орган следва да отговаря за администрацията, управлението и ръководството на ЕПГС. Той следва също така да обезпечава спазването на устава на ЕПГС и на правните задължения, като същевременно представлява ЕПГС в отношенията с трети страни и в съдебни производства. Изпълнителният орган на ЕПГС следва да се състои от най-малко три лица, независимо дали са физически лица, или юридически лица със свои представители.
(29) За да се направи така, че ЕПГС да могат действително да извършват дейността си, и да се гарантира отношение, еднакво с отношението към сдруженията с нестопанска цел по силата на националното право, отношението към ЕПГС следва да не бъде по-неблагоприятно в сравнение с това към вида сдружения с нестопанска цел, които са най-близкисъответно с най-близката или най-често употребяваната правна форма до ЕПГС във вътрешния правен ред на държавата членка по произход, където те осъществяват дейност. [Изм. 26]
(30) В съответствие с принципа запринципите за равенство и недопускане на дискриминация и за да се гарантира свободата на сдружаване, при изпълнението и прилагането на настоящата директива следва да не се допуска дискриминация спрямо никоя група или физическо лице, на каквито и да било основания, като място на раждане, възраст, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, здравословно състояние, имиграционен статут или статут на пребиваване, генетични характеристики, език, национален, етнически или социален произход, политически или всякакви други възгледи, принадлежност към национално малцинство, физическо увреждане, психични или поведенчески разстройства, имотно състояние, раса, религия или убеждения или друго положение. [Изм. 27]
(31) С цел улесняване на сътрудничеството между държавите членки, както и между тях и Комисията, държавите членки следва да определят компетентен орган, който да отговаря за прилагането на разпоредбите за транспониране на настоящата директива (наричан по-нататък „компетентният орган“), и да информират за това Комисията и комитета за ЕПГС. Компетентните органи следва да поддържат тесни връзки с Комисията и комитета за ЕПГС. Комисията следва да публикува списъка сна компетентните органи на публичен уебсайт и да го актуализира без ненужно забавяне при настъпване на промени. За да се осигури изчерпателен преглед на правното уреждане на ЕПГС в държавите членки, те следва да уведомят Комисията за наименованията и задачите на другите органи, които са различни от компетентните органи и които са създадени или определени за целите на националните правила, приложими за вида сдружения с нестопанска цел, които са най-близкисъответно с най-близката или най-често употребяваната до ЕПГС правна форма в националното право, в съответните случаи. [Изм. 28]
(32) В съответствие с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от ХОП и член 13 от ЕКПЧ решенията на компетентните органи, вземани при прилагането на националните разпоредби за изпълнение на настоящата директива, следва да подлежат на съдебен контрол. Тази възможност за съдебен контрол следва да бъде на разположение на ЕПГС, както и на всяко друго физическо или юридическо лице, за решенията на компетентните органи по отношение на ЕПГС, в т.ч. в случаите на бездействие. Правото на съдебен контрол включва правото на безпристрастно разглеждане на делото в открито заседание, в разумен срок, пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден по силата на закон съгласно националното право на съответната държава членка, при спазване на член 47 от ХОП на Съюза.
(33) С оглед на тяхната нестопанска цел на ЕПГС следва да се даде право да кандидатстват за финансиране от публични или частни източници в държавата членка или държавите членки, в които извършват дейност, без дискриминация. Поради това спрямо EПГС следва да се прилагат същите правила като правилата, приложими за съответната най-близка или най-често употребявана правна форма. Следва да няма ограничения по отношение на правото на ЕПГС да получават и предоставят финансиране, освен ако ограничението е предвидено със закон, обосновано e с наложителна причина, свързана с обществения интерес или когато държавата членка може да докаже, че ЕПГС грубо и многократно нарушава чрез своите дейности ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, когато това ограничение, подходящо e за постигането на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане и е в съответствие с правото на Съюза, подходящо е и е строго ограничено до необходимото, и когато въздействието на ограничението върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 29]
(34) За да се гарантира, че ЕПГС се ползват от предимствата на вътрешния пазар в пълна степен, те следва да могат да предоставят и получават услуги, както и да търгуват със стоки, без намеса от държавите членки. Ограничение следва да може да се наложи само ако е предвидено със закон, обосновано e с наложителни причини, свързани с обществения интерес, подходящо е за постигането на преследваната цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Това следва да не засяга разпоредбите на други нормативни актове на Съюза. Тук следва да се включват разпоредбите на нормативни актове на Съюза, с които се подсилват основните свободи, например установените в Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12), с които се обезпечава свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и разпоредбите на други нормативни актове на Съюза, с които се уреждат конкретните стопански дейности, извършвани от ЕПГС.
(35) За да се създаде истински вътрешен пазар за сдруженията с нестопанска цел, е необходимо да се премахнат някои ограничения върху свободата на установяване, свободното движение на услуги и свободното движение на капитали, които все още се прилагат съгласно законите на някои от държавите членки. Затова държавите членки следва да не налагат никакви дискриминационни изисквания въз основа на гражданството на членовете на ЕПГС или на изпълнителния му орган, освен съгласно предвиденото в настоящата директива. Държавите членки също така следва да не поставят изискване за физическото присъствие на членовете по време на провеждане на заседанията, за да бъдат те законни. За да се даде възможност на ЕПГС да се възползват от предимствата на вътрешния пазар в пълна степен, държавите членки следва да не изискват от ЕПГС седалището им да бъде в същата държава членка, в която се намира централното им управление или основното им място на дейност. Държавите членки следва да не налагат общи забрани за извършването на стопанска дейност от ЕПГС, нито да им разрешават започване на стопанска дейност само ако е свързана с цел, която е предвидена в устава им.
(35a) В съответствие с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване е важно да се гарантира, че държавите членки не ограничават правото на участие на сдруженията в обществения живот и обществения или политическия дебат, което би могло да се отнася например до организирането или участието в застъпничество за обществения интерес или мирни събрания. Подобно участие в обществения или политическия дебат обаче не следва да е предназначено да облагодетелства която и да е конкретна политическа партия или политически кандидат. [Изм. 30]
(36) ЕПГС следва да възниква с регистрацията му. За да бъде регистрирано, ЕПГС следва да има най-малко трима учредители. Учредители на ЕПГС следва да може да бъдат както юридически лица с нестопанска цел, установени в Съюза, така и физически лица, които са граждани на ЕС или законно пребивават на територията на Съюза. Следва също така да е възможно сдружения с нестопанска цел да се преобразуват в ЕПГС в една и съща държава членка.
(36a) Възможностите, предлагани от цифровизацията, следва да се използват пълноценно от държавите членки, за да се улесни упражняването на свободата на сдружаване и на установяване, както и за да се намалят административната тежест и разходите за привеждане в съответствие. За да се улесни процесът на регистрация, включително в случай на сливания и преобразувания, държавите членки следва да гарантират, че заявлението за регистрация може да бъде подадено онлайн. Това следва да важи и за исканията за преместване на седалището и за уведомяване за промяна на информацията, която е част от удостоверението за ЕПГС. Цифровите средства следва също така да бъдат насърчавани, за да се улеснят и ускорят, когато е възможно, административните процедури и сътрудничеството. [Изм. 31]
(37) За да се направи така, че ЕПГС да могат за извършват дейност презгранично и при спазване на принципа на пропорционалността, от тях следва да се изисква да се регистрират само веднъж, в държавата членка по произход, за да придобият правосубектност и правоспособност. За да се осигури автоматично признаване на тази регистрация в целия Съюз, е необходимо да се хармонизира редът за регистрация. Това се отнася по-специално за документите и информацията, необходими за подаването на заявление за регистрация на ЕПГС, както и за проверките, които трябва да бъдат извършвани.
(38) Държавите членки следва да имат право да изискват от всяко регистрирано ЕПГС да подаде декларация, да предостави информация, да поиска или да получи разрешения или да започне определени дейности само когато тези изисквания i) се прилагат по общ и недискриминационен начин, ii) са предвидени със закон, iii) са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, iv) са подходящи за постиганетои ограничени до строго необходимото, като въздействието на мярката върху ЕПГС следва да е пропорционално на преследваната цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Тези изисквания може да са свързани например с особеностите на някои сектори, като здравеопазването. Когато държавите членки предвиждат такива допълнителни процедури, тази информация следва да бъде обществено достъпна по ясен, леснодостъпен и разбираем начин, за да се гарантира,, така че всяко ЕПГС да може да изпълни тези изисквания. [Изм. 32]
(39) За предотвратяване на измами и гарантиране на надеждността на съответния регистъра е важно държавите членки да проверяват самоличността на учредителите и законните представители на ЕПГС. Проверката на самоличността е особено важна, по-специално ако подаването на заявление за регистрация се извършва по електронен път. Поради разнообразието от практики в държавите членки конкретните методи за проверка на самоличността следва да останат в правомощията на съответната държава членка. Този подход предоставя необходимата гъвкавост да се вземат предвид конкретните традиции, специфичните особености и процедурите на всяка държава членка, като същевременно се гарантира, че се спазват стандартите за сигурност и автентичност на равнището на Съюза. [Изм. 33]
(40) При зачитане на свободата на установяване и свободата на сдружаване регистрацията на ЕПГС следва да бъде отказвана, когато формалните изисквания за регистрация, предвидени в настоящата директива, не са спазени, когато заявлението не е пълно или когато целите, описани в устава, противоречат на правото на Съюза или на националното право, което е в съответствие с правото на Съюза. Освен това регистрацията трябва да бъде отказвана, ако заявлението не отговаря на основните изисквания по настоящата директива за учредяване на ЕПГС, а именно за нестопанската цел, за минималния брой на учредителите и за презграничния елемент, изразяващ се в извършването или поставянето на цел за извършване на дейност в най-малко две държави членки и наличие на учредители с връзки с най-малко две държави членки. Всеки отказ да се регистрира ЕПГС следва да бъде в писмен вид и да съдържа изложение на мотивите от страна на компетентния орган. [Изм. 34]
(41) Държавите членки следва да бъдат задължени да определятсъздадат регистър или да използват съществуващ национален регистър за целите на регистрацията и за целите на поддържането и публикуването на информация за ЕПГС. Този регистър следва да съдържа информация за ЕПГС и подадените документи. Тъй като информацията, съхранявана в регистъра, може да губи актуалността си, държавите членки следва да предвидят, че ЕПГС трябва да уведомяват компетентния орган за всички настъпили промени в информацията за ЕПГС, а съхраняваната в регистъра информация да се актуализира. На държавите членки следва да бъде разрешено да използват свои съществуващи национални регистри за целите на настоящата директива. За да се осигури прозрачност, особено по отношение на членовете на всяко ЕПГС и кредиторите му, в съответните случаи, удостоверението за ЕПГС и информацията за ликвидацията и прекратяването на ЕПГС следва да бъдат обществено достъпни за срок от най-много 6 месеца следдо края на финансовата година, следваща прекратяването на ЕПГС. С помощта на решенията за оперативна съвместимост, разработени при съставянето на Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за високо ниво на оперативна съвместимост на публичния сектор в целия Съюз(13), може да се продължи подкрепата за държавите членки за осигуряване на презгранична оперативна съвместимост на регистрите им. За да се направи така, че дори след прекратяването на дадено ЕПГС да има информация за съществуването му, всички вписани и съхранявани в регистъра данни следва да бъдат запазвани за срок от 2поне 5 години след прекратяването. Всички национални или европейски изисквания относно автентичността, надеждността и подходящата правна форма на документите или информацията, които трябва да бъдат подадени в случай на онлайн регистрация на съответната най-близка или най-често използвана правна форма, следва да се прилагат и за ЕПГС. [Изм. 35]
(42) Регламенти (ЕС) 2016/679(14) и (ЕС) 2018/1725(15) на Европейския парламент и на Съвета се прилагат по отношение на обработването на лични данни, извършвано в контекста на настоящата директива, включително обработването на лични данни за поддържане на националния регистър или регистри на ЕПГС и техните законни представители, за достъп до лични данни в тези регистри и за обмен на лични данни в контекста на административно сътрудничество и взаимопомощ между държавите членки съгласно настоящата директива, когато е приложимо, чрез Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета(16), и воденето на регистри в съответствие с настоящата директива.
(43) За да се даде възможност на ЕПГС да използват цялостно предимствата на вътрешния пазар и тъй като правата на мобилност са пряко свързани с функционирането на вътрешния пазар и необходими за него, ЕПГС следва да могат да преместват седалището си от една държава членка в друга. Преместването на седалището следва да не води до прекратяването на ЕПГС в държавата членка по произход или до създаването на ново юридическо лице в новата държава членка по произход, нито да засяга активите или пасивите му, в т.ч. договорните условия, или кредитите, правата или задълженията на ЕПГС, които са съществували преди преместването. При преместване държавите членки следва да обезпечават защитата на интересите на кредиторите на ЕПГС, ако има такива. За да се обезпечи защитата на наетите лица на ЕПГС, от ЕПГС следва да се изисква своевременно да ги информират за всяко предложено преместване и да им дадат възможност да се запознаят с проекта на условията на преместването. Други разпоредби на съюзното и националното право, отнасящи се до защитата на наетите лица, например Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(17), може също да бъдат приложими.
(44) За хармонизиране на реда за преместване на седалището на ЕПГС, държавите членки следва да предвидят, че решенията за преместване трябва да се вземат от органа за вземане на решения на съответното ЕПГС. ЕПГС следва да подават искането заедно с относимите документи до компетентния орган на държавата членка, в която се прави преместването, и едновременно с това да осведомяват компетентния орган на своята държава членка по произход, когато подават искането за преместване. В случай на преместване, един от относимите документи е доклад, в който се разясняват гаранциите за кредиторите и наетите лица, ако това е приложимо съгласно правото на Съюза или националното право. Държавите членки следва да гарантират, че изготвянето на такъв доклад не налага прекомерна административна тежест. В съответните случаи предложеният устав на ЕПГС следва да бъде изменен според изискванията на националното право на държавата членка, в която това ЕПГС иска да се премести.След преместване на седалището ЕПГС става ЕПГС съгласно националното право на новата държава членка по произход. За да се избегне дублирането, вследствие на тази промяна на приложимото право, произтичаща от преместването на седалището, компетентният орган на новата държава членка по произход следва да не проверява всеки елемент, който вече е бил проверен по време на регистрацията в предишната държава членка и хармонизиран по силата на настоящата директива. Компетентният орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да премести седалището си, следва да отхвърли искането за преместване единствено ако не са изпълнени изискванията на националните правни разпоредби за транспониране на настоящата директива и следва да не издава отказ на друго основание. В частност, компетентният орган следва да не отхвърля искането на основание неспазване на изискванията по националното право, които не биха могли да бъдат основание за отказ на регистрацията по силата на член 19. За да се улесни прехвърлянето на седалището на ЕПГС на вътрешния пазар, компетентният орган на новата държава членка по произход следва да издава актуализирано удостоверение по член 21, параграф 2, като адаптира единния регистрационен номер и двубуквения код на държавата членка, където се премества седалището, и съответния пощенски адрес и седалище, както и други елементи според случая. [Изм. 36]
(45) В съответствие със свободата на събранията и свободата на сдружаване ЕПГС следва да бъде прекратявано само по решение на неговите членове или по решение на компетентния орган на държавата членка по произход. Когато прекратяването на ЕПГС е резултат от решение на неговите членове, то следва да бъде взето с две трети от гласовете, представляващи поне половината от всички членове, на извънредно заседание. ЕПГС може да бъде прекратено принудително с решение на компетентния орган на държавата членка по произход на ЕПГС, в краен случай, като крайна мярка. Следователно принудителното прекратяване следва да се случва само когато ЕПГС не действа в съответствие с нестопанската си цел, или когато дейността му е заплаха за обществения ред, или когато членовете на изпълнителния органсе установи, че чрез своите дейности ЕПГС грубо и многократно нарушава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, при условие че прекратяването е предшествано от оценка на риска, че е законово предвидено, подходящо и строго необходимо, и че прекратяването на ЕПГС са били осъдени за особено тежко престъпление или самото ЕПГС е било осъдено за престъпление, ако в националното право се предвижда такава възможносте пропорционално на преследваната цел. В този случай компетентният орган следва да изпрати до ЕПГС официално подробно мотивирано писмо с опасенията си и да изслуша ЕПГС, за да му даде възможност да отговори или да коригира ситуацията в рамките на разумен срок от време. Всяко решение за принудително прекратяване следва да бъде надлежно обосновано и да включва подробна писмена обосновка. [Изм. 37]
(46) Прекратяването на ЕПГС следва да води до неговата ликвидация. Ликвидацията на ЕПГС следва да се извършва при спазване на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност(18), по силата на който се изисква приложимото право за производството по несъстоятелност и последиците от него да бъде правото на държавата членка, на чиято територия е открито производството. В съответствие с нестопанската цел на ЕПГС всички активи на прекратено ЕПГС следва да бъдат прехвърляни на юридическо лице с нестопанска цел, което извършва дейност, подобна на тази наедна от дейностите, извършвани от прекратеното ЕПГС, или прехвърляни на местен орган на властта, който следва да ги използва за дейност или за преследването на цел, която е подобна на дейносттаедна от дейностите или целите на прекратеното ЕПГС. [Изм. 38]
(47) За да се осигури възможност за ЕПГС да доказват, че са се регистрирали в дадена държава членка, и още повече да се облекчат презграничните процедури и да се опростят и намалят формалностите, като последна стъпка от процеса на регистрация компетентните органи следва да издават удостоверение (наричано по-нататък „удостоверението за ЕПГС“), което да съдържа основната информация за регистрацията, в т.ч. наименованието на сдружението, последвано или предшествано от съкращението „ЕПГС“ЕПГС, адреса на неговото седалище и адрес и имената на законните му представители. За да се улесни използването на удостоверението в различните държави членки без допълнителни промени или разходи за спазване на изискванията, Комисията следва да установи стандартизиран образец на всички езици на Съюза. Ето защо, с цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за съставяне на стандартизиран образец, в т.ч. по отношение на техническите изисквания за образеца. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(19). Съответните актове за изпълнение следва да се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета. [Изм. 39]
(48) Държавите членки следва да определят какво представлява „особено тежко престъпление“, като то може да включва тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, подправяне на платежни средства, компютърни престъпления и организирана престъпност. [Изм. 40]
(49) За да се даде на държавите членки възможност за ефикасно изпълнение на правните разпоредби на настоящата директива, отнасящи се до административното сътрудничество, и за улесняване на това сътрудничество, държавите членки следва да използват Информационната система за вътрешния пазар (IMI). В частност, компетентните органи следва да използват IMI, за да уведомяват компетентните органи на другите държави членки за възникването на ново ЕПГС, в т.ч. когато сдружение с нестопанска цел се преобразува в ЕПГС. Когато компетентен орган получи заявление за регистрация, той следва да се свърже чрез IMI с компетентните органи на държавата членка или държавите членки, в които са били издадени тези документи, за да провери например дали са законосъобразни. При преместване на седалището на ЕПГС компетентният орган на новата държава членка по произход следва да уведоми компетентните органи на другите държави членки за това преместване и да актуализира в IMI относимата информация. При прекратяване – доброволно или принудително – компетентният орган също трябва да уведоми компетентните органи на другите държави членки за това прекратяване и да актуализира в IMI относимата информация.
(49a) В съответствие с правото на добра администрация и принципите на ефикасност и ефективност на публичните администрации транспонирането на настоящата директива следва да насърчава опростяването на административните правила и намаляването на административните разходи и тежест. Поради това държавите членки следва да гарантират, че административните процедури и задължения на ЕПГС могат да се подават онлайн и че тези процедури са лесно достъпни. Държавите членки следва да предоставят цялата необходима информация и да осигуряват подкрепа относно административните процеси, свързани с ЕПГС. [Изм. 41]
(49б) С оглед на наблюдението на прилагането на настоящата директива Комисията следва да бъде подпомагана от комитета за ЕПГС, съставен от представители на държавите членки. В съответствие с принципите на Съюза и по-специално с член 2 от ДЕС съставът на комитета следва да бъде балансиран. Комитетът следва да включва в своята работа, когато е целесъобразно, други съответни органи и комитети на Съюза и заинтересовани страни , като например Агенцията на Европейския съюз за основните права и организации с нестопанска цел. Следва да се осигури публичен достъп до информация за работата на комитета в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. [Изм. 42]
(49в) Настоящата директива предприема важна стъпка за доизграждането на единния пазар и за по-нататъшното му отваряне за нестопанския сектор. С оглед на това Комисията се приканва да оцени в допълнение към настоящата директива възможните ползи и осъществимостта на допълването ѝ с мерки за подкрепа на редовен, съдържателен и структуриран диалог с гражданското общество и представителните организации, както и на подобна европейска регулаторна рамка по отношение на фондациите. [Изм. 43]
(50) Тъй като целите на настоящата директива, а именно подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез отстраняване на пречките от правен и административен характер за сдруженията с нестопанска цел, извършващи дейност в повече от една държава членка, не може да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, а може да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(51) В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 27 юни 2023 г.,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Глава 1
Общи разпоредби
Член 1
Предмет
По силата на настоящата директива се определят мерки за координиране на условията за учредяване на ЕПГС и за извършване на дейност от тяхна страна с цел улесняване на действителното упражняване от страна на сдруженията с нестопанска цел на правата им, свързани със свободата на установяване, свободното движение на капитали, свободата на предоставяне и получаване на услуги и свободното движение на стоки на вътрешния пазар.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „държава членка по произход“ е държавата членка, в която ЕПГС е установило или преместило седалището си;
б) „приемаща държава членка“ е държава членка, която е различна от държавата членка по произход и в която ЕПГС извършва дейност;
в) „нестопанска цел“ означава, че – независимо дали дейността на сдружението е от стопанско естество, или не – цялата евентуално създадена печалба се използва само за осъществяване на целите на ЕПГС, определени в устава му, и не може да се разпределя между членовете му, включително членовете на неговите управителни органи, нито между учредители или други частни страни пряко или непряко; [Изм. 44]
г) „сдружение с нестопанска цел“ е юридическо лице съгласно националното право, което се основава на членство, самоуправление, има нестопанска цел и притежава правосубектност; [Изм. 45]
д) „удостоверение за ЕПГС“ е удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата членка по произход и служещо за доказателство за регистрацията, правосубектността и правоспособността на ЕПГС.; [Изм. 46]
дa) „особено тежко престъпление“ означава едно от престъпленията, изброени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета при строго тълкуване от държавите членки и прилагане по недискриминационен начин. [Изм. 47]
Член 3
Европейско презгранично сдружение (ЕПГС)
1. Всяка държава членка установява в правната си система правната форма европейско презгранично сдружение (ЕПГС). Държавите членки предвиждат, че ЕПГС е юридическо лице, основано на членство, учредено чрез доброволно споразумение от физически лица, които са граждани на Съюза или пребивават законно в ЕС, или от юридически лица с нестопанска цел, законно установени в Съюза, с изключение на:
а) синдикални организации, и политически партии, религиозни организации и сдружения на такива субекти; [Изм. 48]
б) лица, които са били осъдени за следните престъпления: изпиране на пари, съответните първоначални престъпления или финансиране на тероризма;
в) лица, на които са наложени мерки, забраняващи им да извършват дейност в държава членка и свързани с изпиране на пари, съответните първоначални престъпления или финансиране на тероризма.
2. Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС има нестопанска цел и че цялата евентуална печалба на ЕПГС се използва само за осъществяване на целите, описани в устава му, и не се разпределя между членовете мув съответствие с член 2, параграф 1, буква в). [Изм. 49]
3. Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС извършва или в устава му е записана целта да извършва дейност в най-малко две държави членки и/или да има учредители с връзки с най-малко две държави членки – или въз основа на гражданство или законно пребиваване, за физическите лица, или въз основа на местоположението на седалището им, за юридическите лица.:
a) въз основа на гражданство или законно пребиваване за физическите лица; или [Изм. 51]
б) въз основа на местоположението на седалището им в случай на юридически лица. [Изм. 52]
4. Държавите членки предвиждат, че преди или след наименованието на ЕПГС трябва да се поставя съкращението „ECBA“.
5. Държавите членки предвиждат, че седалището на ЕПГС трябва да се намира в Съюза.
Член 4
Правила, приложими към ЕПГС
1. Държавите членки предвиждат, че по всички въпроси, хармонизирани с настоящата директива, по отношение на всяко ЕПГС се прилагат мерките за транспониране на настоящата директива в държавата членка, в която това ЕПГС е регистрирано или извършва дейност.
2. По други въпроси, свързани с учредяването на ЕПГС или извършването на дейност от тяхна страна, всяка държава членка предвижда, че по отношение на ЕПГС се прилагат националните правила, приложими по отношение на вида сдружения с нестопанска цел, които са най-близки до ЕПГСс най-близка или най-често употребявана правна форма в националното право. [Изм. 53]
3. Правилата, приложими по отношение на ЕПГС съгласно настоящата директива, не засягат мерките, приети от държавите членки по причини, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за предпазване от риска от използване на сдруженията с нестопанска цел за злоупотреби и за осигуряване на прозрачност на определени движения на капитали, когато това се изисква от правото на Съюза или националното право, което е в съответствие с правото на Съюза, когато тези мерки са законово установени, са подходящи за постигането на преследваната цел, не надхвърлят строго необходимото и въздействието на тези мерки върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. Прилагането на тези мерки се основава на оценка на всеки отделен случай от компетентните органи на държавата членка. [Изм. 54]
4. До [две години... [една година след влизането на настоящата директива в сила] и след консултация със заинтересованите лица, включително сдружения с нестопанска цел, всяка държава членка определя правната форма на сдруженията с нестопанска цел, които във вътрешния ѝ правен ред са най-близкис най-близка или най-често употребявана правна форма до ЕПГС съгласно параграф 2 от настоящия член, и уведомява Комисията и посочения в член 30 комитет за EПГС за това и за националните правила, които се прилагат за сдруженията с тази правна форма. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и комитета за EПГС за всякакви промени, настъпили по отношение на определените правни форми и на приложимите за тях правила. Държавите членки и Комисията осигуряват обществен достъп до предоставената информация, посочена в настоящия параграф. [Изм. 55]
4a. Учредяването на EПГС, включително чрез преобразувания или сливания, както и преместване на седалище не се използват за подкопаване на правата на работниците или синдикалните права, представителството, консултациите или условията на труд, нито правата на кредиторите, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и национално право, както и в съответствие с колективните трудови договори. [Изм. 56]
Член 5
Правосубектност и правоспособност
1. Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС придобива правосубектност и правоспособност при своята регистрация по реда на член 19. Всички държави членки признават правосубектността и правоспособността на ЕПГС, които са регистрирани в друга държава членка, без допълнителни процедури или оценки или без да изискват допълнителна регистрация. [Изм. 57]
2. Държавите членки гарантират, че всяко ЕПГС има правото най-малко да сключва договори и извършва правни действия, да бъде страна по съдебни производства, да притежава движима и недвижима собственост, да извършва стопански дейности, да наема на работа персонал, да получава, да набира и да се разпорежда с дарения и други средства от всякакъв вид, произхождащи от всеки законен източникв съответствие с член 13, да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки и да кандидатства за публично финансиране. EПГС има право да прави това в съответствие с настоящата директива и без да е необходимо да се регистрира в държава членка, различна от държавата членка по произход, или да изпълнява допълнителни административни изисквания, различни от изискваните съгласно определената правна форма в съответствие с член 4, параграф 4. [Изм. 58]
Член 6
Устав
1. С изключение на правилата, установени в параграф 2 от настоящия член и в членове 3, 7 и 8, държавата членка по произход не може да определя правила, ограничаващи правото на всяко EПГС да определя своя правилник за дейността, включително правила относно вътрешните структури за управление и ръководство, освен ако тези ограничителни правила:
а) са предвидени със закон;
б) са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес; както и [Изм. 59]
в) са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на ограничителните разпоредби за ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 60]
2. Държавите членки предвиждат, че в уставауставът на всяко ЕПГС трябва да се включисе представя в писмен вид, внася се в съответствие с формалните изисквания, приложими за юридическото лице, определено съгласно член 4, параграф 4 и включва следната информация: [Изм. 61]
а) наименованието на ЕПГС;
б) подробно описание на задачите му и, изявление за нестопанската му цел и описание на презграничното му измерение; [Изм. 62]
бa) декларация, че ЕПГС ще зачита ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, в своите цели и при осъществяването на своите дейности; [Изм. 63]
в) имената и адресите на учредителите, когато те са физически лица, и имената на законните представители и седалището на учредителите, когато те са юридически лица;
г) когато даден учредител е юридическо лице – подробно описание или копие на устава му и подробно описание на нестопанската му цел; [Изм. 64]
д) седалището и адреса на ЕПГС;
е) активите на ЕПГС към момента на регистрацията му;
ж) условията и реда за приемане, изключване и оттегляне на членове;
з) правата и задълженията на членовете;
и) разпоредбите, уреждащи състава, работата, правомощията и отговорностите на органа за вземане на решения и изпълнителния орган;
й) разпоредбите, уреждащи броя, назначаването, освобождаването, правомощията и отговорностите на членовете на изпълнителния орган; [Изм. 65]
к) изискванията относно мнозинството и кворума, приложими по отношение на органа за вземане на решения;
л) редът за изменение на устава;
м) срокът на съществуване на ЕПГС, ако е с ограничен срок;
н) начинът за разпореждане с активите на ЕПГС в случай на прекратяване.; както и [Изм. 66]
нa) датата на приемане на устава. [Изм. 67]
Член 7
Управление
1. Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС трябва да има орган за вземане на решения и изпълнителен орган.
2. Държавите членки предвиждат, че самоИзпълнителният орган на ЕПГС се състои от най-малко три лица, от които най-малко две лица са физически лица, които са граждани на Съюза или законно пребивават в Съюза, иили юридически лица с нестопанска цел, установени в Съюза, посредством представителите си, имат право да бъдат членове на изпълнителния орган на ЕПГС. Изпълнителният орган на ЕПГС се състои от най-малко три лица. [Изм. 68]
3. Държавите членки предвиждат, че физически лица, които са осъдени за извършено особено тежко престъпление, не може да бъдат членове на изпълнителния орган или представители на юридическо лице, което е член на изпълнителния орган, в случай че участието на това лице в изпълнителния орган би представлявало заплаха за обществения ред. [Изм. 69]
Член 8
Членство
-1. Независимо от критериите за учредяване на EПГС, посочени в член 3, параграф 1, критериите за членство в EПГС се уреждат от неговия устав. [Изм. 70]
1. Държавите членки предвиждат, че всеки член на ЕПГСEПГС има право на един глас, освен ако EПГС не реши да позволи диференциация, включително чрез разграничаване между пълноправни членове, които могат да гласуват, и асоциирани членове, които не могат да гласуват. Във всички случаи всяко диференциране на правата на глас се посочва в устава. [Изм. 71]
2. Държавите членки предвиждат, че членовете на ЕПГС не носят лична отговорност за действията или бездействията на ЕПГС.
Глава 2
Права и забранени ограничения
Член 9
Еднакво отношение
Всяка държава членка гарантира, че в никой аспект от дейността на ЕПГС отношението към тях не е по-неблагоприятно в сравнение с отношението към сдруженията с нестопанска цел в националното право, определени по силата на член 4, параграф 4.
Член 10
Недопускане на дискриминация
Държавите членки гарантират, че при прилагането на настоящата директива публичните органиЕПГС не са подложени на дискриминация и че националните законови, подзаконови и административни актове, уреждащи ЕПГС, не дискриминират никоя група или физическо лице на каквито и да било основания, като място на раждане, възраст, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, здравословно състояние, имиграционен статут или статут на пребиваване, генетични характеристики, език, национален, етнически или социален произход, политически или други възгледи, физическо увреждане или психични и поведенчески разстройства, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, раса, религия или убеждения или друго положение. [Изм. 72]
Член 11
Съдебен контрол
Държавите членки гарантират достъп до ефективни механизми за обжалване в съответствие с националното законодателство и предвиждат, че за всички решения на компетентните органи на тяхна територия, засягащи правата и задълженията на ЕПГС или правата и задълженията на други лица във връзка с дейността на ЕПГС, подлежат на действителен съдебен контролсе прилагат ефективни правни средства за защита, в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. [Изм. 73]
Член 12
Единствена регистрация
1. Държавите членки предвиждат, че от ЕПГС се изисква да се регистрира еднократно. Регистрацията се извършва по реда на членове 18 и 19.
2. Без да се засягат членове 9 – 11, държавите членки не изискват от регистрираните ЕПГС да подават декларация, да предоставят информация или да искат или получават разрешения за започване на определени дейности, освен ако тези изисквания: [Изм. 74]
а) са предвидени със закон;
б) са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес; както и [Изм. 75]
в) са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на изискванията върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 76]
3. Параграф 1 не се отнася до изискванията за подаване на декларация, за предоставяне на информация или за искане или получаване на разрешения за започване на определени дейности, които са предвидени в правни разпоредби на Съюза или в национални разпоредби за изпълнение на правни разпоредби на Съюза.
Член 13
Финансиране
1. Държавите членки предвиждат всяко ЕПГС, независимо от държавата членка по регистрация, да има свободен и недискриминационен достъп до финансиране от публичен източник, в съответствие с общите принципи на правото на ЕС.
2. Без да се засягат членове 9 – 11, държавите членки не налагат никакви ограничения по отношение на правото на ЕПГС да предоставя или получава финансиране, в т.ч. дарения, от всякакви законни източници, освен доколкото тези ограничения: [Изм. 77]
а) са предвидени със закон;
б) са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, или когато държавата членка може да докаже, че ЕПГС грубо и многократно нарушава чрез своите дейности ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС; както и [Изм. 78]
в) са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на ограниченията върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 79]
Член 14
Предоставяне на услуги и търговия със стоки
1. Държавите членки гарантират, че ЕПГС имат свободата да се установяват, да предоставят и получават услуги и да се ползват от свободното движение на стоки на вътрешния пазар в съответствие с правото на ЕС.
2. Без да се засягат разпоредбите на други правни актове на Съюза, както и членове 9 – 11 от настоящата директива, държавите членки не налагат никакви ограничения на дейностите по параграф 1, освен ако тези ограничения: [Изм. 80]
а) са предвидени със закон;
б) са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес; както и [Изм. 81]
в) са подходящи за постигане на преследваната цел и, не надхвърлят строго необходимото за постигането на тазии въздействието на ограниченията върху ЕПГС е пропорционално на преследваната цел. [Изм. 82]
Член 15
Забранени ограничения
Държавите членки гарантират, че по отношение на ЕПГС не се налага нито едно от следните изисквания:
а) изисквания, основаващи се пряко или косвено на гражданство или място на пребиваване на физическите лица, които са членове на ЕПГС или на неговия изпълнителен орган, с изключение на предвиденото в настоящата директива;
б) изискване за физическото присъствие на членовете на ЕПГС, на неговия изпълнителен орган или на неговия орган за вземане на решения по време на провеждане на заседанията, за да бъдат те законни;
в) изискване централното му управление или основното му място на дейност да бъде в същата държава членка, в която е седалището му;
г) изискване, при което приемащата държава членка обвързва признаването на ЕПГС, регистрирано в друга държава членка, с условие за взаимност по отношение на признаването на неговите ЕПГС в съответната друга държава членка;
д) изискване, съгласно което ЕПГС трябва да е било регистрирано в държавата членка по произход за определен период от време, за да може да извършва дейност в приемащата държава членка;
е) изискване за получаване на разрешение или одобрение от орган на държава членка като условие за получаване на дарения от източник в Съюза;
ж) следните ограничения върху извършването на стопанска дейност, независимо дали редовно, или нередовно, освен ако такава забрана би позволила достъп на ЕПГС до различен преференциален статут: [Изм. 83]
i) общи забрани за извършване на стопанска дейност;
ii) разрешаване на ЕПГС да извършва стопанска дейност само ако тази дейност е свързана с целите, описани в неговия устав;
iii) поставяне на изискване осъществяването на стопанска дейност да не е главната цел или дейност на EПГС;
жa) ограничения или допълнителни изисквания по отношение на участието по въпроси от сферата на обществения дебат, независимо дали се провеждат редовно или нередовно. [Изм. 84]
Глава 3
Възникване и регистрация
Член 16
Възникване
1. Държавите членки предвиждат, че ЕПГС възниква с регистрацията му.
2. Държавите членки предвиждат, че ЕПГС трябва да има най-малко трима учредители.
3. Държавите членки предвиждат, че учредителите трябва да изразят намерението си да учредят ЕПГС илиучредяването на ЕПГС се осъществява чрез писмено споразумение помежду си,между всички учредители или чрез споразумение, постигнато написмен протокол, който документира учредителното събрание на ЕПГС и записано в протокола; за целта това споразумение или този протокол трябва да бъдат, подписан е от всички учредители и е надлежно подписани от учредителитепроверен, ако в националното право се изисква това за юридическото лице, определено съгласно член 4, параграф 4. [Изм. 85]
Член 17
Преобразуване на сдруженияюридически лица с нестопанска цел в ЕПГС [Изм. 86]
1. Държавите членки предвиждат, че сдружениятасъществуващите образувания с нестопанска цел, които са законно установени в Съюза, можедържава членка и отговарят на изискванията на настоящата директива, могат да се преобразуват в ЕПГС в рамките на същата държава членка. [Изм. 87]
2. Държавите членки предвиждат, че всяко преобразуване трябва да бъде одобрено от органа за вземане на решения на преобразуващото се лице.
3. Държавите членки предвиждат, че преобразуването не води до прекратяване на преобразуващото се сдружение с нестопанска цел или до загуба или прекъсване на правосубектността му.[Не се отнася до българския текст.]
4. Държавите членки предвиждат, че всички активи и пасиви трябва да се прехвърлят на нововъзникналото ЕПГС.
5. Държавите членки предвиждат, че преобразуването поражда действие от момента на регистрацията на нововъзникналото ЕПГС по реда на член 19.
6. Държавите членки предвиждат, че вписването на сдружението с нестопанска цел, което се е преобразувало, се заличава от всички регистри.
Член 17a
Сливане на съществуващи образувания с нестопанска цел в ЕПГС
1. Държавите членки гарантират, че две или повече съществуващи образувания с нестопанска цел, които са законно установени в една или повече държави членки, могат да се сливат в ЕПГС, когато:
a) при прекратяване без ликвидация на едно или повече образувания с нестопанска цел прехвърлят всичките си активи и пасиви на друго съществуващо ЕПГС, което е придобиващото ЕПГС; или
б) при прекратяване без ликвидация на едно или повече образувания с нестопанска цел прехвърлят всичките си активи и пасиви на EПГС, което то или те учредяват и което се превръща в новоучредено ЕПГС.
2. Държавите членки предвиждат, че всяко сливане трябва да бъде одобрено от органите за вземане на решения на сливащото се образувание с нестопанска цел.
3. Държавите членки предвиждат, че сливанията не водят до прекратяване или загуба или прекъсване на правосубектността на придобиващото ЕПГС и че правната приемственост не се засяга в случай на сливане, при което се учредява ново ЕПГС.
4. Държавите членки предвиждат, че всички активи и пасиви трябва да се прехвърлят на придобиващото или новоучреденото ЕПГС, в зависимост от случая.
5. Държавите членки предвиждат, че сливането поражда действие, в зависимост от случая, при регистрацията на новоучреденото ЕПГС в съответствие с член 19 или от датата, от която сделките на придобитите EПГС се третират за счетоводни цели като тези на придобиващото EПГС.
6. Държавите членки предвиждат, че записаният капитал на сливащите се образувания с нестопанска цел, с изключение, евентуално, на придобиващото ЕПГС, се заличава от всички регистри. [Изм. 89]
Член 18
Заявление за регистрация
1. Държавите членки предвиждат, че заявление за регистрация на ЕПГС се подава до компетентния орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да установи седалището си. Заявлението се подава в същата форма, която юридическото лице, определено съгласно член 4, параграф 4, трябва да използва и се придружава от посочените по-долу документи и информация, предоставени на официален език на упоменатата държава членка по произход или на друг език, разрешен съгласно нейното законодателство: [Изм. 90]
а) наименованието на ЕПГС;
б) устава на ЕПГС;
в) пощенския адрес и предвиденото седалище, както и адреса на електронната поща; [Изм. 81]
г) имената и адресите и всякаква друга информация, необходима в съответствие с приложимото национално законодателство за установяване на самоличността на лицата, упълномощени да представляват EТГС в отношенията с трети страни и в съдебни производства, както и сведение дали тези лица могат да го правят самостоятелно, или се изисква да действат заедно;
д) писменото споразумение между учредителите или протокола от учредителното събрание, съдържащ такова споразумение, надлежно подписан(о) от учредителите, или решението за преобразуване по член 17 или решението за сливане по член 17а; [Изм. 92]
е) декларация от членовете на изпълнителния орган, в която заявяват, че не са лишени от право на участие като членове на управителните органи на подобни сдружения с нестопанска цел или на търговски дружества.
Държавите членки не може да изискват други документи или информация, различни от изброените в настоящия параграф.
2. Независимо от параграф 3 държавите членки предвиждат, че за целите на регистрацията заявлението се смята за пълно, когато съдържа документите и информацията по параграф 1.
3. Като изключение от параграф 1, втората алинея държавите членки може да приемат правила, с които на компетентния орган се разрешава да изисква документи или информация като допълнение към посочените в параграф 1, чрез писмено решение, адресирано до лицето, което е упълномощено да представлява ЕПГС по член 18, параграф 1, буква г), като в решението се посочва надлежно обосновано опасение, че целите, описани в устава на EПГС, биха били в противоречие с правото на Съюза, включително с ценностите на Съюза, както са залегнали в член 2 от ДЕС, или с националните правни разпоредби, съответстващи на правото на Съюза. [Изм. 93]
4. Държавите членки предвиждат, че заявленията за регистрация на ЕПГС, включително в случай на преобразувания и сливания, могат може да се подават онлайн. [Изм. 94]
Член 19
Ред за регистрация
1. Държавите членки гарантират, че регистрацията на ЕПГС се извършва в рамките на 30 дни от подаването на пълното заявление и е в сила навсякъде в Съюза.
2. Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка по произход уведомява незабавно компетентните органи на всички останали държави членки за всяка нова регистрация на ЕПГС.
3. Когато информацията, предоставена за целите на регистрацията, е непълна или съдържа явни грешки, компетентният орган иска от ЕПГС да допълни или поправи тази информация в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която компетентният орган се е свързал с лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г).
4. Независимо от параграф 1 от настоящия член държавите членки предвиждат, че при получаване на пълно заявление по параграф 1 от настоящия член компетентният орган проверява заявлението за регистрация на ЕПГС и го отхвърля само в следните случаи:
а) когато заявлението не отговаря на изискванията по член 3;
б) когато заявлението не е било допълнено или поправено в срока, определен в параграф 3 от настоящия член;
в) когато не е било възможно да се провери самоличността на законните представители на ЕПГС или е било установено, че данните за самоличността им са подправени;
г) когато компетентният орган – след като е взел решението по член 18, параграф 3 и е разгледал всички документи и цялата информация, представени в отговор на това решение – прецени, че целите, описани в устава на ЕПГС, биха били в противоречие с правото на Съюза, включително с ценностите на Съюза, както са залегнали в член 2 от ДФЕС, или с националните правни разпоредби, съответстващи на правото на Съюза; [Изм. 95]
д) когато лице, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г), или член на изпълнителния орган е бил(о) осъден(о) за особено тежко престъпление и когато това може да представлява заплаха за обществения ред. В такива случаи на EПГС се предоставя разумен срок за коригиране на ситуацията. [Изм. 96]
Всяко решение, с което регистрацията се отказва, трябва да бъде в писмен вид, с надлежно изложение на мотивите и адресирано до лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г).
5. Когато компетентният орган реши да отхвърли заявлението или не вземе решение в рамките на 30 дни от подаването на пълното заявление, държавите членки гарантират, че това решение или липсата на такова решение подлежи на действителен съдебен контрол.
5a. Държавите членки публикуват процедурата за регистрация на единната цифрова платформа, създадена с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(20). [Изм. 97]
Член 20
Регистър
1. Всяка държава членка създаваопределя национален регистър и компетентен публичен орган за целите на регистрацията на ЕПГС по реда на член 19 и информира Комисията за това. [Изм. 98]
2. Държавите членки предвиждат, че следните документи и информация трябва да се съхраняват в регистъра и да бъдат актуални:
а) уставът на ЕПГС;
аa) годишните доклади на ЕПГС, изготвени в съответствие с националното право, приложимо за юридическото лице, определено в съответствие с член 4, параграф 4; [Изм. 99]
б) копие на удостоверението за ЕПГС по член 21;
в) имената и адресите и всякаква друга информация, необходима в съответствие с приложимите национални правни разпоредби за установяване на самоличността на лицата, упълномощени да представляват EТГС в отношенията с трети страни и в съдебни производства, както и сведение дали тези лица могат да го правят самостоятелно, или се изисква да действат заедно;
г) ликвидацията и прекратяването на ЕПГС.
3. Държавите членки предвиждат, че регистрираните ЕПГС трябва да уведомят компетентния орган на своята държава членка по произход относно промените в информацията, съхранявана в регистъра, в срок от 30 дни от настъпването на тези промени.
4. Държавите членки предвиждат, че следната информация трябва да бъде обществено достъпна в онлайн версия на регистъра:
а) удостоверението за ЕПГС по член 21;
б) ликвидацията на ЕПГС;
в) прекратяването на ЕПГС.
5. Държавите членки предвиждат, че документите и информацията по параграф 4 трябва да бъдат обществено достъпни за не повече от 6 месеца следдо края на финансовата година следваща прекратяването на ЕПГС. [Изм. 100]
6. Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва да се съхраняват в регистъра за не повече от 25 години след прекратяването на ЕПГС. [Изм. 101]
Член 21
Съдържание на удостоверението за ЕПГС
1. Държавите членки предвиждат, че компетентните органи трябва да издадат удостоверението за ЕПГС в цифров вид и на хартиен носител в срок от 5 дни от регистрацията на ЕПГС. Държавите членки предвиждат, че удостоверението за ЕПГС се признава за доказателство за регистрацията на ЕПГС, за неговата правосубектност и правоспособност. Удостоверението за ЕПГС съдържа следната информация: [Изм. 102]
а) единния регистрационен номер на ЕПГС и двубуквения код на държавата членка по произход;
б) датата на регистрация на ЕПГС;
в) датата на всяко преместване на седалището на ЕПГС;
г) наименованието на ЕПГС;
д) седалището и пощенския адрес, както и адреса на електронната поща на ЕПГС;
е) целите на ЕПГС, установени в устава му.
2. Когато бъдат уведомени от лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г), че информацията, изброена в параграф 1 от настоящия член, се е променила, държавите членки издават актуализирано удостоверение за ЕПГС в цифров вид и на хартиен носител в срок от 5 дни от уведомлението за тези промени.
3. За да се улесни използването на удостоверението за ЕПГС във всички държави членки, да се хармонизира форматът му и да се намали административната тежест за компетентните органи на държавите членки и за ЕПГС, Комисията определя образец за удостоверението за ЕПГС и техническите изисквания към него посредством акт за изпълнение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3029а, параграф 26. [Изм. 103]
Глава 4
Мобилност
Член 22
Преместване на седалището
1. Държавите членки предвиждат, че всяко ЕПГС има право да премести седалището си от една държава членка в друга.
2. Държавите членки предвиждат, че преместването по параграф 1 не води до прекратяване на ЕПГС или до създаването на ново юридическо лице в държавата членка, в която се премества седалището. Държавите членки предвиждат, че преместването на седалището не засяга активите или пасивите на ЕПГС, съществуващи отпреди преместването, в т.ч. договорните условия, кредитите, правата и задълженията.
3. Държавите членки предвиждат, че преместването поражда действие на датата на регистрация на ЕПГС в държавата членка по произход, в която се премества седалището.
4. Като изключение от параграф 1 от настоящия член държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да премести седалището си, не разрешава преместването в следните случаи:
а) когато ЕПГС не спазва изискванията по член 3, параграф 1, 2 или 3;
б) когато е било взето решение по член 24, параграф 2 или когато е било издадено мотивирано известие по член 25, параграф 3;
в) когато има неприключилоЕПГС е обявено в несъстоятелност или е в производство по несъстоятелност; [Изм. 104]
г) когато лицата, упълномощени да представляват ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г), член на изпълнителния орган или самото ЕПГС, ако в националното законодателство е предвидена такава възможност, са обект на съдебно производство за особено тежко престъпление и когато това би представлявало опасност за обществения ред. В такива случаи, когато представителят или членът на изпълнителния орган е бил заменен или когато производството е приключило без осъдителна присъда, държаватав предишната държава членка по произходпредприема действия за преместване на седалището. [Изм. 105]
Член 23
Ред за преместване на седалището
1. Без да се засягат разпоредбите в сила, които са по-благоприятни за наетите лица въз основа на националното право или правото на Съюза, държавите членки предвиждат, че наетите лица на ЕПГС, което желае да премести седалището си, трябва да бъдат осведомени за възможното преместване и да им бъде дадено право – своевременно, най-малко един месец преди извънредното заседаниезаседанието по параграф 2 – да прегледат проекторешението за одобряване на преместванетоискането за преместване на седалището по параграф 23 и да изразят своето мнение. [Изм. 106]
1a. Държавите членки предвиждат подходяща система за защита на интересите на кредиторите, за да се гарантира, че кредиторите на ЕПГС, чиито вземания са съществували преди публикуването на искането за преместване, посочено в параграф 3а, могат да изискват от ЕПГС да им предостави подходящи гаранции. Предоставянето на такива гаранции се урежда от правото на държавата членка, в която е било седалището на ЕПГС преди преместването. Системата за защита на кредиторите, предвидена в съответствие с член 86й от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета(21), се прилага mutatis mutandis. [Изм. 107]
2. Държавите членки предвиждат, че решението за преместването на седалището трябва да бъде прието отна заседание на органа за вземане на решения на ЕПГС на извънредно заседание. Това решение се взема с две трети от гласовете, представляващи поне половината от всички членове. [Изм. 108]
3. Държавите членки предвиждат, че органът за вземане на решения на ЕПГС трябва да подаде искане за преместване на седалището до компетентния орган на държавата членка, в която желае да премести седалището си, и осведомява за това искане компетентния орган на своята държава членка по произход. Искането включва следното:
а) решението на органа за вземане на решения на СПГС, с което се одобрява преместването;
б) удостоверението за ЕПГС;
в) предвиденият адрес и седалище на ЕПГС в държавата членка, в която се премества то;
г) устава на ЕПГС, в който в съответните случаи се посочва новото му наименование;
д) предложената дата на преместване;
е) изявление, в което подробно се разясняват гаранциите за кредиторите и наетите лица, ако това е приложимо съгласнокоито ЕПГС е въвело в съответствие с правото на Съюза или, националното право и колективните трудови договори. [Изм. 109]
3a. Държавите членки гарантират, че искането за преместване на седалището може да бъде подадено онлайн и че всяко искане се публикува на публично достъпен уебсайт. [Изм. 110]
4. Държавите членки може да приемат правила, с които на компетентния орган на държавата членка, в която ЕПГС желае да премести седалището си, се разрешава да изисква документи или информация като допълнение към посочените в параграф 3, чрез писмено решение, адресирано до лицето, което е упълномощено да представлява ЕПГС по член 18, параграф 1, буква г), като в решението се посочва надлежно обосновано опасение, че целите, описани в устава на EПГС, биха били в противоречие с националното право на тази държава членка, когато тези документи или информация са необходими за разглеждане на въпроса.
5. Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка, в която ЕПГС възнамерява да премести седалището си, има правомощията да вземе решение по искането за преместване. Този компетентен орган има право да отхвърли искането само в следните случаи:
а) когато изискванията по параграф 2 не са спазени;
б) когато искането не съдържа всички елементи, изисквани по силата на параграф 3;
в) когато е настъпил един от случаите по член 22, параграф 4;
г) когато компетентният орган – след като е взел решение по реда на настоящия параграф и е разгледал всички документи и цялата информация, представени в отговор на това решение – прецени, че целите, описани в устава на ЕПГС, биха били в противоречие с националните правни разпоредби, съответстващи на правото на Съюза.
6. Компетентният орган приема решението по параграф 5 от настоящия член в срок от 30 дни от получаването на искането за преместване на седалището по параграф 3.
7. Независимо от разпоредбата в параграф 6 държавите членки предвиждат, че преместването трябва да се извърши в срок от 30 дни от подаването на пълно заявление.
8. Когато информацията, предоставена за целите на преместването, е непълна или съдържа явни грешки, компетентният орган иска от ЕПГС да допълни или поправи тази информация в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 15 дни от датата, на която компетентният орган се е свързал с лицето, упълномощено да представлява ЕПГС съгласно член 18, параграф 1, буква г).
9. Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на новата държава членка по произход трябва да регистрира ЕПГС и да актуализира удостоверението за ЕПГС по отношение на сведенията, изброени в член 21, параграф 1.
10. Държавите членки предвиждат, че компетентният орган на държавата членка по произход след преместването на седалището трябва незабавно да уведоми компетентните органи на останалите държави членки за това преместване. При получаване на уведомлението компетентният орган на предишната държава членка по произход заличава вписването на ЕПГС в регистъра.
Глава 5
Прекратяване
Член 24
Доброволно прекратяване
1. Държавите членки предвиждат, че ЕПГС може да бъде прекратено единствено по решение на неговите членове и само в следните случаи:в съответствие с неговия устав. [Изм. 111]
а) когато целта на ЕПГС бъде постигната; [Изм. 112]
б) с изтичането на срока, за който е учредено; [Изм. 113]
в) по всякаква друга причина в съответствие с устава му. [Изм. 114]
2. Държавите членки предвиждат, че органът за вземане на решения на ЕПГС има право да вземе решение за прекратяване на ЕПГС единствено с две трети от гласовете, представляващи най-малко половината от всички членове, на извънредно заседание.
Държавите членки предвиждат, че при ликвидация на ЕПГС по член 28 компетентният орган заличава вписването на ЕПГС в регистъра само когато ликвидацията е приключена и относимата информация в IMI е актуализирана по съответния начин.
Член 25
Принудително прекратяване
1. Като изключение от член 26, параграф 1 държавите членки предвиждат, че ЕПГС може да бъде прекратено принудително единствено от компетентния орган на държавата членка по произход при обстоятелствата и според условията, предвидени в настоящия член.
2. Държавите членки можемогат да предвидят принудително прекратяване на ЕПГС, при условие че прекратяването се предхожда от оценка на риска, че е предвидено от закона, подходящо е за постигане на преследваната цел, не надхвърля строго необходимото и че прекратяването е пропорционално на преследваната цел и само въз основа на само по една от следните причини: [Изм. 115]
а) неспазване от страна на ЕПГС на нестопанската му цел;
б) сериозна заплаха за обществения ред или обществената сигурност, породена от дейността на ЕПГС; или [Изм. 116]
бa) с тези дейности грубо и многократно се нарушават ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС; [Изм. 117]
в) постановяване на присъда за особено тежко престъпление на ЕПГС или членовете на изпълнителния му орган., извършено в името, от името или в интерес на ЕПГС; или [Изм. 118]
вa) присъда за тежко престъпление на член на изпълнителния орган за особено тежко престъпление, извършено след учредяването на ЕПГС, когато участието на такова лице в изпълнителния орган би представлявало заплаха за обществения ред. [Изм. 119]
3. Когато компетентният орган се опасява, че съществува една от причините по параграф 2 от настоящия член, той изпраща до ЕПГС подробно мотивирано известие в писмен вид, в което изразява опасенията си и му дава разумен срок за отговор на тези опасения, както и за коригиране на ситуацията. [Изм. 120]
4. Държавите членки предвиждат, че когато компетентният орган – след като надлежно е разгледал отговорите на ЕПГС съгласно параграф 3 от настоящия член – прецени, че ЕПГС трябва да бъде прекратено, защото съществуването на една от причините по параграф 32 от настоящия член е било потвърдено и това не е било коригирано, той приема писмено решение за тази цел, което официално се предоставя на ЕПГС. Решение за прекратяване на ЕПГС може да се вземе само когато няма по-малко ограничителни мерки, с които да може да се преодолеят опасенията на компетентния орган. [Изм. 121]
5. Държавите членки предвиждат, че решението по параграф 4 от настоящия член трябва да съдържа надлежно изложение на мотивите и включва подробна писмена обосновка, потвърдена чрез съдебно решение, когато е приложимо, в съответствие с националното право и да подлежи на действителен и независим съдебен контрол в съответствие с член 11, и да не поражда действие преди приключването на производството за съдебен контрол. [Изм. 122]
6. Държавите членки предвиждат, че компетентният орган трябва да осведоми ЕПГС за решението си и своевременно да заличи вписването му от регистъра само след като решението по параграф 4 е породило действие и след като ликвидацията на ЕПГС по член 26 е била приключена. Компетентният орган уведомява компетентните органи на държавите членки за относимата информация.
Член 26
Ликвидация при прекратяване
1. Държавите членки предвиждат, че прекратяването на ЕПГС по реда на членове 24 и 25 води до неговата ликвидация.
2. Държавите членки предвиждат, че всички активи на прекратеното ЕПГС, останали след удовлетворяване на финансовите интереси на евентуалните кредитори, се прехвърлят на юридическо лице с нестопанска цел, извършващо дейност, подобна на дейносттаедна от дейностите на прекратеното ЕПГС, или че активите се прехвърлят на местен орган на властта, който е длъжен да ги използва за дейност или за постигането на цел, подобна на дейността, осъществяванаедна от дейностите или целите, осъществявани от прекратеното ЕПГС. [Изм. 123]
Глава 6
Прилагане и административно сътрудничество
Член 27
Компетентни органи
1. Всяка държава членка определя компетентен орган (наричан „компетентният орган“), който да отговаря за прилагането на и надзора съгласно настоящата директива. [Изм. 124]
2. Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията на компетентните органи, определени съгласно параграф 1. Комисията публикува списък с определените компетентни органи на публично достъпен уебсайт и го актуализира, когато е уместно. [Изм. 125]
3. Държавите членки уведомяват Комисията за наименованията и задачите на другите компетентни органи, които са създадени или определени за целите на националните правила, приложими за вида сдружения с нестопанска цел, коитоюридическото лице във вътрешния правен ред на съответната държава членка са най-близки до ЕПГС и които, така както са определени като такива по реда на член 4, параграф 4, ако е приложимо. [Изм. 126]
Член 28
Административно сътрудничество
1. Компетентните органи на държавите членки си сътрудничат и си оказват взаимна помощ по ефективен и ефикасен начин във връзка с прилагането на разпоредбите на настоящата директива.
2. Административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи по членове 17 и 18, член 19, параграфи 2 и 4, член 23, параграфи 5, 6 и 7, член 24, параграф 3, член 25, параграф 6 и член 27 се осъществяват по реда на Регламент (ЕС) № 1024/2012.
3. Държавите членки предвиждат, че записваната в IMI информация се актуализира редовно, и се осведомяват взаимно за промените в предишната информация, съобщена по реда на Регламент (ЕС) № 1024/2012.
Член 29
Докладване и преглед
-1. На годишна основа държавите членки споделят с Комисията и комитета на EПГС, посочен в член 30, доколкото е възможно чрез цифрови инструменти, списък на ЕПГС, регистрирани на тяхна територия, обобщени данни за тези ЕПГС, както и информация по отношение на:
a) всички мерки, приети или актуализирани от държавите членки на основания, свързани с обществения ред и обществената сигурност, за предотвратяване на риска от злоупотреба със сдружения с нестопанска цел и за гарантиране на прозрачност по отношение на някои движения на капитали, както е посочено в член 4, параграф 3,
б) национални правила, ограничаващи правото на EПГС да определя своя правилник за дейността, както е посочено в член 6, параграф 1,
в) случаи, в които на ЕПГС са наложени допълнителни изисквания за регистрация в съответствие с член 12, параграф 2,
г) случаи, в които на EПГС са наложени ограничения върху финансирането в съответствие с член 13, параграф 2,
д) случаи, в които на EПГС са наложени ограничения върху предоставянето на услуги и търговията със стоки в съответствие с член 14, параграф 2,
е) случаи, в които са поискани допълнителни документи или информация в съответствие с член 18, параграф 3,
ж) случаи, в които е отказана регистрация в съответствие с член 19, параграф 4,
з) случаите, в които преместването на седалището е било отказано в съответствие с член 22, параграф 4 или член 23, параграф 5, и
и) случаи на принудително прекратяване в съответствие с член 27.
Комисията публикува списъка на всички регистрирани ЕПГС на публично достъпен уебсайт. [Изм. 128]
1. В срок до [седемпет години след крайния срок за транспониране] и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно транспонирането и прилагането на настоящата директива. За тази цел Комисията може да поиска от държавите членки да споделят, доколкото е възможно чрез цифрови инструменти, обобщени данни за ЕПГС, регистрирани на тяхната територия.Докладът се предшества от консултация със съответните заинтересовани страни, включително ЕПГС и други съответни организации с нестопанска цел, и включва по-специално: [Изм. 129]
a) преглед на броя и географското разпределение на ЕПГС в ЕС; [Изм. 130]
б) оценка на адекватността и ефективността на директивата с оглед на преследваните цели, включително оценка на въздействието на настоящата директива върху функционирането на вътрешния пазар; [Изм. 131]
в) оценка на съответните правни, технически и икономически промени, засягащи сдруженията с нестопанска цел; и [Изм. 132]
г) оценка на възможните ползи и осъществимостта на хармонизирането на равнището на Съюза на изискванията за прозрачност и признаването и предоставянето на статут в обществена полза, по-специално на ЕПГС. [Изм. 133]
По целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на настоящата директива. [Изм. 134]
Член 29a
Комитет за EПГС
1. Комисията се подпомага от комитет, наречен комитет за ЕПГС. Този комитет е комитет по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Комитетът изготвя свой процедурен правилник и приема и организира свои собствени оперативни договорености.
2. Комитетът наблюдава прилагането на настоящата директива, по-специално по отношение на разпоредбите, които се позовават на член 29, параграф -1. Той насърчава обмена на информация, опит и най-добри практики, както и координацията на подходите на политиката между националните правителства, компетентните органи и Комисията.
3. Комитетът може да изготвя доклади, да изготвя становища, да разработва насоки или да извършва други задачи в рамките на своите правомощия и при необходимост поддържа редовни контакти и обмен с други съответни органи и комитети, както и със съответните заинтересовани страни.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
5. Комисията ежегодно информира Съвета и Европейския парламент за работата на комитета. [Изм. 135]
Глава 7
Заключителни разпоредби
Член 30
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. [Изм. 136]
Член 31
Транспониране
1. Държавите членки приемат и публикуват, включително онлайн, законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до [21 години от влизането ѝ в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. [Изм. 137]
1a. Държавите членки предоставят информация на организациите с нестопанска цел, установени, регистрирани или действащи на тяхна територия, и се консултират с тях преди и по време на транспонирането и прилагането на разпоредбите на настоящата директива, както и при преразглеждането на съответните национални разпоредби. [Изм. 138]
2. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, съгласно параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. [Изм. 139]
3. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 32
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 33
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Устав за европейски трансгранични асоциации и организации с нестопанска цел. Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел (2020/2026(INL)) (2022/C 342/17) (OВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 225).
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Изграждане на икономика, която работи за хората: план за действие за социалната икономика“, COM(2021) 778 final.
Работен документ на службите на Комисията, „Недискриминационно данъчно облагане на благотворителните организации и техните дарители: принципи, извлечени от съдебната практика на ЕС“, SWD(2023) 212 final.
Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1).
Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22).
Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1).
Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност – Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно представителството на служителите (OJ L 80, 23.3.2002 г., стр. 39).
Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 19).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
*Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
*Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46).
Изисквания за докладване в областта на автомобилния транспорт и въздухоплаването: регламент
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 80/2009, (ЕС) № 996/2010 и (ЕС) № 165/2014 по отношение на някои изисквания за докладване в областта на автомобилния транспорт и въздухоплаването (COM(2023)0591 – C9-0390/2023 – 2023/0361(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0591),
– като взе предвид член 294, параграф 2, член 91 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0390/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 декември 2023 г.(1),
– след консултация с Комитета на регионите,
– като взе предвид поетия с писмо от 31 януари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид членове 52, 59 и 40 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0033/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 80/2009, (ЕС) № 996/2010 и (ЕС) № 165/2014 по отношение на някои изисквания за докладване в областта на автомобилния транспорт и въздухоплаването
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1230.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2009/12/ЕО, 2009/33/ЕО и (ЕС) 2022/1999 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/67/ЕО на Съвета по отношение на някои изисквания за докладване в областта на автомобилния транспорт и въздухоплаването (COM(2023)0592 – C9-0387/2023 – 2023/0362(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0592),
– като взе предвид член 294, параграф 2, член 91, член 100, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0387/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 декември 2023 г.(1),
– след консултация с Комитета на регионите,
– като взе предвид поетия с писмо от 31 януари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид членове 52, 59 и 40 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид писмото на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0034/2024)
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2009/12/ЕО, 2009/33/ЕО и (ЕС) 2022/1999 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/67/ЕО на Съвета по отношение на някои изисквания за докладване в областта на автомобилния транспорт и въздухоплаването
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2024/1254.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за минимални почивки по време на работа и за дневните и седмичните почивки в сектора на случайния превоз на пътници (COM(2023)0256 – C9-0178/2023 – 2023/0155(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0256),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0178/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 септември 2023 г.(1),
– след консултация с Комитета на регионите,
– като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 9 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,
– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0370/2023),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за минимални почивки по време на работа и за дневните и седмичните почивки в сектора на случайния превоз на пътници и по отношение на правомощията на държавите членки да налагат санкции за нарушения на Регламент (ЕС) № 165/2014, извършени в друга държава членка или в трета страна
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1258.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на Митнически орган на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 952/2013 (COM(2023)0258 – C9-0175/2023 – 2023/0156(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0258),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 33, 207 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0175/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 януари 2024 г.(1),
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол,
– като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0065/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на Митнически орган на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент (ЕС) 2022/2399 [Изм. 1]
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 33, 114 и 207 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Съюзът и функционирането на вътрешния пазар се основават на митническия съюз. В интерес както на икономическите оператори, така и на митническите органи в Съюза с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(3) за създаване на Митнически кодекс на Съюза („Кодекса“) в един акт беше обединено митническото законодателство, което се съдържаше в няколко различни законодателни акта, обхващащи общите правила и процедури за осигуряване на прилагането на тарифните и други мерки, въведени на равнището на Съюза във връзка с търговията със стоки между Съюза и държави или територии извън митническата територия на Съюза, както и разпоредбите, свързани със събирането на вземания при внос. Митническите органи на държавите членки са отговорни за привеждането в действие на тези правила в своите оперативни задачи, сред които прилагане на митническите режими, извършване на анализ на риска и контрол и налагане на санкции в случай на митнически нарушения.
(2) При изпълнението на Регламент (ЕС) № 952/2013 се проявиха слабости в няколко области, като например: недостатъчни/неефективни действия за осигуряване на защитата на Съюза и на неговите граждани от приложими за стоките нефинансови рискове, установени от политики на Съюза, различни от митническото законодателство; капацитета на митническите органи да обработват ефективно нарастващия обем стоки, внасяни от трети държави чрез дистанционни продажби (сделки при електронната търговия); капацитета на архитектурата на информационните системи, създадена по силата на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел цифровизация на митническите процеси, да върви в крак с техническия прогрес, и по-специално с технологиите, базирани на използването на данни; липсата на ефективни управленски структури на митническия съюз, което води до различаващи се практики и нееднакво прилагане на правилата в държавите членки. Тези слабости водят до възникването на пречки пред правилното функциониране на митническия съюз, а оттам и на вътрешния пазар, поради вътрешни и външни рискове и заплахи.
(3) Уместно е в митническото законодателство да се отчита бързото развитие на моделите на световната търговия, технологиите, моделите на стопанска дейност, както и нуждите на заинтересованите страни, включително на предприятията, потребителите и гражданите. Поради това се налага в Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат направени голям брой изменения. За постигане на по-голяма яснота посоченият регламент следва да бъде отменен и заменен. [Изм. 2]
(4) С цел да се осигурят ефективни средства за постигане на целите на митническия съюз следва да бъдат преразгледани и, опростени и хармонизирани редица правила и процедури, уреждащи начините, по които стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза или се извеждат от нея. Следва да се осигури съвременен, интегриран набор от оперативно съвместими електронни услуги за събиране, обработване и обмен на информацията, необходима за привеждането в действие на митническото законодателство (Център за митнически данни на Европейския съюз, „Център за митнически данни на ЕС“). Следва да бъде създаден Митнически орган на Европейския съюз („Митнически орган на ЕС“), който да осигури централизиран оперативен капацитет за координираното управление на митническия съюз в конкретни области. [Изм. 3]
(5) След приемането на Регламент (ЕС) № 952/2013 ролята на митническите органи претърпя развитие и обхваща във все по-голяма степен прилагането на законодателството на Съюза и националното законодателство, с което се определят изискванията по отношение на стоките, подлежащи на митнически надзор, и по-специално нефинансовите изисквания по отношение на стоките, без спазването на които тези стоки не може да се въвеждат и допускат за обращение на вътрешния пазар. През годините тези нефинансови задачи се увеличиха експоненциално, успоредно с нарастващите очаквания на предприятията и гражданите на Съюза по отношение на безопасността, сигурността, достъпността за хората с увреждания, устойчивостта, здравето и живота на хората, животните и растенията, околната среда, защитата на правата на човека и ценностите на Съюза. Предстои да бъдат въведени нови инструменти, като например цифровия паспорт на продуктите, за да се гарантира, че другото законодателство, прилагано от митническите органи във връзка с продуктите, продължава да удовлетворява тези очаквания. Поради това е необходимо да бъдат отразени нарастващите брой и сложност на нефинансовите рискове, като в мисията на митническите органи бъде включено специално позоваване на защитата на всички тези обществени интереси и, когато е приложимо, на националното законодателство, в тясно сътрудничество с други органи. Също толкова важно е да се отбележи, че значителен обем стоки, обработени в големи пристанища и летища, се трансбордират, идват от и са предназначени за други континенти, без да навлизат на пазара на Съюза. Не винаги е необходимо такива стоки да отговарят на същите стандарти на Съюза за безопасност и за продукти, които се изискват за стоките, влизащи на вътрешния пазар. [Изм. 4]
(6) С оглед на развитието на тяхната роля и на моделите на стопанска дейност, в които те работят, и за да могат митническите органи да „действат като едно цяло“ и да допринасят за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, е необходимо да се опише по-прецизно мисията, която митническите органи трябва да изпълняват, като се укажат по-точно техните цели и задачи.
(7) Някои определения, които са установени в Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид по-широкото приложно поле на настоящия регламент, да бъдат приведени в съответствие с установените в други актове на Съюза, както и да бъде изяснена терминологията, която има различни значения в различните сектори. В митническото законодателство следва да бъдат добавени нови определения, за да се изяснят ролята и отговорностите на някои участници в митническите процеси. С цел да се засили митническият надзор, по силата на новите определения вносителят и износителят, тоест всяко лице, участващо в дистанционни продажби на стоки, следва да станат отговорни пред митниците за съответствието на стоките с изискванията, включително по отношение на финансовите и нефинансовите рискове, в съответствие със законодателството относно съответствието на продуктите. Що се отнася до новото понятие „считано за вносител лице“, новите определения следва да гарантират, че в някои случаи — в контекста на онлайн продажба от място извън Съюза — за вносител се счита икономическият оператор, а не потребителят, и той поема съответните отговорности, и следва да гарантират, че съответният икономически оператор е спазил относимото законодателство, прилагано от митническите органи, когато стоките влизат или излизат от митническата територия на Съюза, и предоставя, съхранява и прави достъпна съответната документация за това спазване. Следва да бъдат въведени нови определения и по отношение на по-широкия обхват на разпоредбите относно митническия надзор, управлението на риска и митническия контрол. [Изм. 5]
(8) Освен традиционната си роля да събират мита, ДДС и акцизи и да прилагат митническото законодателство, митническите органи играят решаваща роля и при принудителното изпълнение на друго законодателство на Съюза, и, когато е приложимо, на друго национално законодателство по въпроси, свързани с митниците. Следва да бъде въведено определение на това „друго законодателство, прилагано от митническите органи“, за да се изгради ефективна рамка за уреждането на прилагането и надзора на тези специфични изисквания по отношение стоките в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(4) относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и в рамките на специфичния митнически контрол и процедури, установени съгласно настоящия регламент. Такива забрани и ограничения могат да бъдат обосновани, inter alia, с опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето и живота на хората, животните и растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, и защитата на индустриалната или търговската собственост и други обществени интереси, включително контрола по отношение на прекурсорите на наркотични вещества, стоките, нарушаващи определени права върху интелектуална собственост, и паричните средства. Понятието „друго законодателство, прилагано от митническите органи“, следва да включва и мерки на търговската политика, наред с друготовключително многостранни споразумения в областта на околната среда, и мерки за опазването и управлението на рибните запаси, както и ограничителни мерки, приети на основание член 215 от ДФЕС. Разликите в националните списъци със забрани и ограничения създават значителни трудности за субектите, извършващи внос в множество държави членки. За да улесни търговията и функционирането на митниците, Съюзът следва да работи за постепенното хармонизиране на националните списъци със забрани и ограничения. Освен това следва да се приемат хармонизирани определения на правните термини, използвани за предвиждане на забрани и ограничения, за да се избегнат различни тълкувания от държавите членки. [Изм. 6]
(9) От съображения за по-голяма правна яснота някои правила относно митническите решения следва да бъдат изменени. Първо, целесъобразно е да се поясни, че компетентният митнически орган за вземане на митническо решение е този по мястото на установяване на заявителя, тъй като установяването се превръща в основен принцип, съгласно който определени икономически оператори, при определени условия и в предварително определени крайни срокове, които подлежат на преразглеждане, могат да се възползват от опростяванията, въведени с настоящия регламент, и да плащат мита на мястото, където са установени. Второ, от съображения за пълнота и правна яснота следва да бъде включен и крайният срок от максимум 30 дни, в който заявителят трябва да представи допълнителна информация на митническите органи в случаите, в които последните считат, че заявлението за издаване на решение не съдържа цялата необходима информация.
(10) Следва да се изяснят последиците, в случай че митнически орган не вземе решение въз основа на заявление в рамките на определените срокове. Следва да бъде установен и принципът, съгласно който се приема, че в такъв случай решението въз основа на заявлението е отрицателно и че заявителят може да подаде жалба в съответствие с общото правило относно митническите решения. За да се гарантира, че търговията няма да бъде парализирана в случай на широкомащабна повреда на централизираните електронни системи, Комисията и Митническия орган на ЕС следва да работят с държавите членки по процедури за непрекъснатост на дейността. [Изм. 7]
(11) Както беше изтъкнато от Европейската сметна палата(5) и в оценката на изпълнението на Регламент (ЕС) № 952/2013, желателно е също така да се преодолее липсата на единство при мониторинга на спазването на критериите и задълженията, определени в решенията на митническите органи, чрез засилване на съответните разпоредби. От една страна, титулярите на решения следва не само да спазват задълженията, определени в съответното решение, но и да извършват постоянен мониторинг на спазването им и да осигурят вътрешна организация, при която тези дейности по [вътрешен] мониторинг да могат да предотвратяват, да ограничават или да отстраняват всички евентуални грешки в техните митнически процеси. От друга страна, митническите органи следва да извършват редовен мониторинг на спазването на митническите решения от страна на титулярите на такива решения, по-специално когато те са установени в продължение на по-малко от 3 години и следователно е по-вероятно да представляват риск, за да се гарантира, че въпросното лице спазва задълженията, установени с митническите решения. Това е от особено значение, когато тези лица се ползват от специален статус, като например статуса на одобрен икономически оператор (ОИО) или на доверен и проверен търговец („Trust and Check trader“), който им осигурява редица улеснения в митническите процеси. Освен това, с цел да се подсили управлението на риска на равнището на Съюза, митническите органи следва да уведомяват Митническия орган на ЕС за всички решения, взети въз основа на заявление, и да информират този орган относно дейностите по мониторинг, така че тази информация да може да се взема предвид за целите на управлението на риска.
(12) В допълнение към решенията, отнасящи се до обвързваща тарифна информация (решения ОТИ), или решенията, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (решения ОИП), приемани от митническите органи въз основа на заявление и при определени условия, в митническото законодателство чрез Делегиран регламент (ЕС) .../.... на Комисията(6) бяха въведени решения, отнасящи се до обвързваща информация за определяне на стойността (решения ОИОС). В интерес на ползвателите на митническото законодателство е целесъобразно правилата относно тези три вида решения, отнасящи се до обвързваща информация, да бъдат установени в един и същ правен акт.
(13) Правата и задълженията на лицата, носещи отговорност за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, следва да бъдат по-ясно определени. Първото задължение на лицата, извършващи редовни митнически операции, следва да продължи да бъде да са регистрирани при митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени. За целия митнически съюз следва да бъде валидна една регистрация, но тя следва да бъде актуална. Поради това икономическите оператори следва да имат задължението да информират митническите органи за всяка промяна в регистрационните си данни. Лицата, които носят отговорност за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза и извеждани от нея, са отговорни за всички рискове, които тези стоки носят за безопасността и сигурността на гражданите, както и за всички рискове за здравето и живота на хората, животните или растенията, за околната среда или за потребителите. Следва да се определят и задълженията на вносителя, по-специално задължението да е установен на митническата територия на Съюза, както и изключенията от това задължение. Те следва да са съобразени със съществуващите правила за декларатора, съгласно които се изисква той да е установен в Съюза. По подобен начин следва да се определят и задълженията на износителя.
(14) Задълженията на считаните за вносители лица, които се различават от задълженията, приложими по отношение на [останалите] вносители, също следва да бъдат изяснени. По-специално следва да се изясни, че понятието „считано за вносител лице“ е създадено с цел ефективно и ефикасно събиране на мита. Считаното за вносител лице обикновено не притежава стоките и прехвърлянето на собствеността върху стоките става между вносителя и клиента. Следователно считаното за вносител лице често ще зависи от точността на информацията, предоставена от вносителите преди или най-късно при последната стъпка, за да може да осигури правилно третиране на митата (задълженията за плащане и отчитане) по сделката. Следва също така да се предвиди, че считаното за вносител лице следва да представя на митническите органи не само данните, необходими за допускане за свободно обращение на продаваните стоки, но също и информацията, която считаното за вносител лице трябва да събере за целите на ДДС. Тази информация е описана подробно в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета(7). [Изм. 8]
(15) Икономическите оператори, които отговарят на определени критерии и условия, за да бъдат считани от митническите органи за изрядни и надеждни търговци, могат да получат статус на ОИО и благодарение на него да се ползват от улеснения в митническите процеси. Макар да гарантира, че търговците, през които преминава по-голямата част от търговията на Съюза, са надеждни, режимът за ОИО страда от някои слабости, изтъкнати при оценката на Регламент (ЕС) № 952/2013 и в констатациите на Европейската сметна палата. За да се отговори на тези опасения, по-специално на опасенията, свързани с различаващите се национални практики и предизвикателствата по отношение на мониторинга на спазването на изискванията от страна на ОИО, правилата следва да бъдат изменени, за да се въведе задължение митническите органи да извършват мониторинг на спазването на изискванията поне веднъж на всеки 3 години. Това задължение следва да бъде наблюдавано и от новия митнически орган на ЕС. [Изм. 9]
(16) Промените в митническите процеси и в начина на действие на митническите органи налагат ново партньорство с икономическите оператори, а именно режима на доверените и проверени търговци. Критериите и условията за получаване на статус на доверен и проверен търговец следва да надграждат критериите за ОИО, но и да гарантират, че търговецът се счита за прозрачен за митническите органи. Поради това е целесъобразно от операторите със статус на доверени и проверени търговци да се изисква да предоставят на митническите органи достъп до електронните си системи, в които се съдържат данни за спазването на изискванията и движението на стоките им, при условие че този достъп е пропорционален и строго необходим. Прозрачността следва да се съпровожда от определени предимства, а именно възможността за вдигане на стоките от името на митниците без необходимост от активната им намеса, освен когато се изисква предварително одобрение за вдигане съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи, и за отлагане на плащането на митническото задължение. Тъй като този режим на работа следва постепенно да замени режима, основан на митнически декларации, е целесъобразно да се установи задължение на митническите органи да преразгледат съществуващите разрешения за ОИО за митнически опростявания до края на преходния период.[Изм. 10]
(17) Промените в митническите процеси налагат и изясняване на ролята на митническите представители. Както прякото, така и косвеното представителство следва да продължат да бъдат възможни, но следва да се уточни, че косвеният представител на вносител или износител поема всички задължения на вносителите или износителите, не само задължението за плащане или обезпечаване на митническото задължение, но и спазването на друго законодателство, прилагано от митническите органи. По тази причина митническите представители трябва да пребивават на митническата територия на Съюза, където представляват дадени вносители или износители, за да се осигури подходяща отчетност за финансовите и нефинансовите аспекти. Следователно използването на косвен митнически представител, установен в Съюза, е достъпна и пропорционална алтернатива за вносителите и износителите, които нямат търговско присъствие в Съюза. Освен това митническите представители, установени в трети държави, могат да продължат да предоставят услугите си в Съюза, когато представляват лица, за които не се изисква да бъдат установени на митническата територия на Съюза. Идентифицирането на надеждни митнически представители е предизвикателство за икономическите оператори, и по-специално за микро-, малките и средните предприятия. [Изм. 11]
(17a) Важно е също така да се признаят специфичните предизвикателства пред микро-, малките и средните предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(8) при изпълнението на митническите изисквания и как това може да бъде улеснено чрез пряко и косвено представителство. Това е особено вярно, когато микро-, малко или средно предприятие не притежава статус на доверен и проверен търговец. Те следва да продължат да могат да се ползват от косвено представителство. Комисията и Митническият орган на ЕС следва да оценят как функционира тази договореност въз основа на информацията, получена от компетентните органи. Комисията следва да представи резултатите от оценката под формата на доклад до Европейския парламент и до Съвета. Въз основа на този доклад Комисията следва да реши дали да предложи законодателно решение за специфичен режим за по-добро определяне на отношенията между микро-, малките и средните предприятия и митническите представители с оглед на улесняване на търговията и осигуряване на справедлив баланс на отговорностите. [Изм. 12]
(18) С цел да се осигури еднаква степен на цифровизация и да се установят еднакви условия на конкуренция за икономическите оператори във всички държави членки, следва да бъде създаден Център за митнически данни на ЕС като набор от централизирани, сигурни и киберустойчиви електронни услуги и системи за митнически цели. Центърът за митнически данни на ЕС следва да гарантира качеството, целостта, проследимостта и невъзможността за отричане на обработваните в него данни, така че нито изпращачът, нито получателят да не могат по-късно да оспорят съществуването на обмена на данни. Центърът за митнически данни на ЕС следва да спазва съответните разпоредби относно обработването на лични данни и киберсигурността. Комисията и държавите членки следва да разработят съвместно Центъра за митнически данни на ЕС. На Комисията следва също така да бъдат възложени управлението, привеждането в експлоатация и поддръжката на Центъра за митнически данни на ЕС, които тя може да делегира на друг орган на Съюза.
(18a) Преди Центърът за митнически данни на ЕС да започне да функционира пълноценно, Комисията следва да може да планира и установи пилотна фаза за изпитване на функционалните възможности, които са от значение за Центъра. Пилотната фаза следва да бъде доброволна за митническите органи, другите органи и икономическите оператори. [Изм. 13]
(19) В съответствие с неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейския съюз(9) е целесъобразно да се поясни, че автоматизираният обмен на информация между икономическите оператори и митническите органи чрез Центъра за митнически данни на ЕС не изключва отговорността на тези органи или на тези оператори във връзка със съответните митнически процеси. Дори когато участието на митническите органи е ограничено до тази електронна комуникация чрез Центъра за митнически данни на ЕС, следва да се счита, че дадена мярка е приета от тези органи все едно Центърът за митнически данни на ЕС е действал от името на посочените органи.
(20) Центърът за митнически данни на ЕС следва да създаде възможност за обмен на данни с други системи, платформи или среди с цел повишаване на качеството на данните, използвани от митническите органи при изпълнение на техните задачи, както и за обмен на съответните митнически данни с други органи, с цел повишаване на ефективността на контрола на вътрешния пазар. В съответствие с подхода, изложен в Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета(10) и в Европейската рамка за оперативна съвместимост(11), Центърът за митнически данни на ЕС следва да насърчава трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост в Европа. Центърът следва да използва потенциала на съществуващите източници на информация за риска, налични на равнището на Съюза, като системите за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти (Safety Gate), Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS), портала за защита на ПИС. Чрез него следва да се подкрепи развитието на стратегическото и оперативното сътрудничество, включително обмена на информация и оперативната съвместимост между митниците и други органи, структури и служби в рамките на съответните им компетенции. В допълнение Центърът за митнически данни на ЕС следва да предоставя широк спектър от усъвършенствани методи за анализ на данни, включително чрез използване на изкуствен интелект. Този анализ на данни следва да бъде инструмент за анализ на риска, икономически анализ и прогнозен анализ, за да се предвидят възможните рискове при пратките, които се движат в посока към или от Съюза. За да се осигури по-добър надзор на търговските потоци и рационализиран начин на сътрудничество с органи, различни от митническите, Центърът за митнически данни на ЕС следва да може да използва рамката за сътрудничество на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, а в случаите, когато тази рамка не може да бъде използвана, да предлага на тези органи специализирана услуга, чрез която те да могат да получават съответните данни, да предоставят и обменят информация с митническите органи и да гарантират спазването на секторните изисквания. Това ще бъде необходимо, ако другите органи не разполагат с електронна система, която може да бъде свързана с тази на Центъра за митнически данни на ЕС.
(21) Успоредно с Центъра за митнически данни на ЕС държавите членки може да разработят свои собствени приложения, които да използват данни от Центъра. За тази цел и за да се съкрати времето за пускане на пазара, държавите членки може да възложат на Митническия орган на ЕС финансирането и мандата за разработване на такива приложения. В този случай Митническият орган на ЕС следва да разработи приложенията в полза на всички държави членки. Това може да стане чрез създаване на приложения с отворен код, като се спазва рамката за споделяне и повторно използване.
(22) Центърът за митнически данни на ЕС следва да дава възможност за следния поток от данни. Икономическите оператори следва да могат да подават или да предоставят на разположение в него всички относими данни, необходими за изпълнението на митническото законодателство. Тези данни следва да се обработват на равнището на Съюза и да се обогатяват с обхващащ целия ЕС анализ на риска. Получените в резултат на това данни следва да се предоставят на митническите органи на държавите членки, които да ги използват за изпълнение на своите задължения. И накрая, резултатът от контрола, извършен след извличането на данни от Центъра за митнически данни на ЕС, следва да бъдат докладвани обратно в този център за данни.
(23) Данните, подавани в Центъра за митнически данни на ЕС, са до голяма степен нелични данни, предоставяни от икономическите оператори относно стоките, с които те търгуват. Независимо от това данните ще включват и лични данни, по-конкретно имена на лица, действащи за сметка на даден икономически оператор или даден орган. С цел да се гарантира, че личните данни и търговската информация са еднакво защитени, е целесъобразно с настоящия регламент да се установят специфични правила за достъп, правила за поверителност и условия за използване на Центъра за митнически данни на ЕС. По-специално следва да се определи кои субекти, в допълнение към засегнатите лица, Комисията, митническите органи и Митническия орган на ЕС, може да имат достъп до данните, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, или да ги обработват, като се постигне равновесие между нуждите на тези субекти и необходимостта да се гарантира, че личните и поверителните данни, събрани за митнически цели, се използват за допълнителни цели само в минимално необходимата степен.
(23a) Без да се засягат правилата за защита на данните, и най-вече правилата относно чувствителните митнически данни и чувствителните търговски данни, неличните данни следва да се предоставят на трети лица за конкретни цели, при наличие на подходяща обосновка и при поискване. На икономическите оператори следва да се даде възможност да не допускат подобно оповестяване. [Изм. 14]
(24) За да се гарантира, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да упражнява правомощията си за разследване във връзка с измами, които засягат интересите на Съюза, е целесъобразно тя да разполага с достъп до данните в Центъра за митнически данни на ЕС, който е много сходен с достъпа на Комисията. Поради това OLAF следва да има право да обработва данните в съответствие с условията, свързани със защитата на данните в относимото законодателство на Съюза, включително Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(12) и Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета(13). С цел да се гарантира, че Европейската прокуратура може да провежда своите разследвания по въпроси, свързани с митниците, тя следва да има право да поискана достъп до данните в Центъра за митнически данни на ЕС. и право да обработва тези данни. За да се запазят функциите, които се изпълняват в националните информационни системи на държавите членки, данъчните органи на държавите членки следва да получат възможност да обработват данни директно в Центъра за митнически данни на ЕС или да извличат данни от Центъра за митнически данни на ЕС и да ги обработват чрез различни средства. Органите, отговарящи за безопасността на храните в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета(14), и органите, отговарящи за надзора на пазара в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, следва в това си качество да разполагат с подходящите услуги и инструменти в Центъра за митнически данни на ЕС, така че те да могат да използват относимите митнически данни, за да допринасят за принудителното изпълнениеосигуряване на прилагането на относимото законодателство на Съюзаи за сътрудничеството с митническите органи с цел да се сведат до минимум рисковете от въвеждане в Съюза на несъответстващи на изискванията продукти. Целесъобразно е Европол да разполага с достъп при поискване до данните в Центъра за митнически данни на ЕС, за да може да изпълнява своите задачи, както са предвидени в Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета(15). Всички други структури и органи на равнището на Съюза и на национално равнище, включително Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), следва да разполагат с достъп до нелични данни, съдържащи се в Центъра за митнически данни на ЕС. [Изм. 15]
(24a) Съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета(16) компетентните митнически органи следва без ненужно забавяне да докладват на Европейската прокуратура за всяко престъпно деяние, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3 от посочения регламент. Компетентните митнически органи следва да се въздържат от предприемане на мерки, които биха могли да застрашат поверителността на наказателните разследвания на същите факти на компетентния национален съдебен или правоприлагащ орган или на Европейската прокуратура, когато това бъде поискано от тези органи. [Изм. 16]
(25) Правилата и разпоредбите относно достъпа до Центъра за митнически данни на ЕС и обмена на информация не следва да засягат Митническата информационна система („МИС“), създадена с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета, и задълженията за докладване съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската гранична и брегова охрана.
(26) Комисията следва да определи реда и условията за достъп на всички тези органи в правилата за прилагане, след като направи оценка на съществуващите гаранции, въведени от всеки орган или категория органи, за осигуряване на правилното обработване на личните данни и на търговските данни с чувствителен характер.[Изм. 17]
(27) Целесъобразно е Центърът за митнически данни на ЕС да съхранява личните данни за максимален срок от 10 години. Този срок е оправдан с оглед на възможността митническите органи да уведомяват за митническото задължение до 10 години след като са получили необходимата информация за дадена пратка, както и за да се гарантира, че Комисията, Митническият орган на ЕС, OLAF, Европейската прокуратура, митниците и органите, различни от митниците, могат да извършват сверяват информацията в Центъра за митнически данни на ЕС с информацията, съхранявана в други системи и обменяна с посочените системи. Освен това този срок следва да бъде съобразен с периода на съхранение, изискван съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи, когато това законодателство е от значение за митническия контрол. Целесъобразно е също така в случаите, когато личните данни са необходими за целите на съдебни и административни производства, разследвания и последващ контрол, срокът на съхранение да спира да тече, за да се избегне заличаването на личните данни и невъзможността те да бъдат използвани за посочените цели. [Изм. 18]
(28) Защитата на личните и други данни в Центъра за митнически данни на ЕС следва да включва и правила относно ограничаването на правата на субектите на данни. Поради това е целесъобразно митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС да могат да ограничават правата на субектите на данни, когато това е необходимо, за да се гарантира, че дейностите по правоприлагане, анализът на риска и митническият контрол не са застрашени. Освен това такива ограничения биха могли да се прилагат, когато е необходимо, и за целите на защитата на съдебни или административни производства вследствие на дейности по принудително изпълнение. Ограниченията следва да бъдат надлежно обосновани с оглед на дейностите и прерогативите на митниците и да са ограничени до времето, необходимо за запазването на тези прерогативи.
(29) Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета или Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета в рамките на съответното им приложно поле.
(30) В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на […] г.11 юли 2023 г. Европейският надзорен орган по защита на данните припомня въз основа деветте си препоръки, че критериите за риск, които трябва да се използват за подбор на лица чрез автоматизираната обработка, когато това води до индивидуални решения, следва да се основават на обстоятелства, които са надеждни и пряко свързани с обективни фактори, не водят до пряк или косвен риск от дискриминация, като дискриминация на основата на раса, етнически произход, религия, политическа ориентация, сексуална ориентация, и не следва да са прекалено обширни. [Изм. 19]
(30a) За да се създаде обща рамка за митническия съюз, е необходимо средата на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише („среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише“) да бъде интегрирана в Митническия кодекс на Съюза. Поради това Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета(17) следва да бъде отменен и средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише да бъде добавена към настоящия регламент. [Изм. 20]
(30б) За постигане на изцяло цифрова среда и ефикасен процес на оформяне на стоките за всички страни, участващи в международната търговия, е необходимо да се установят общи правила за хармонизирана и интегрирана среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише. Тази среда следва да включва Центъра за митнически данни на ЕС и немитническите системи на Съюза, посочени в приложение Iа към настоящия регламент. Центърът за митнически данни на ЕС следва да може да обменя информация с немитническите системи на Съюза в съответствие със средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. Средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише следва да бъде разработена, като се вземат под внимание възможностите за надеждно идентифициране и удостоверяване на автентичността, предлагани от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета(18), и с принципа на еднократност, когато е целесъобразно, както се потвърждава в Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(19). За въвеждането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише е необходимо да се създаде, въз основа на пилотния проект, система за обмен на сертификати, а именно електронната система на Европейския съюз „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ (EU CSW-CERTEX), която свързва Центъра за митнически данни на ЕС и немитническите системи, управляващи определени немитнически формалности. Необходимо е също така да се интегрира Центърът за митнически данни на ЕС в средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише и да се установи набор от правила за цифрово административно сътрудничество в рамките на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. [Изм. 21]
(30в) Средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише следва да бъде съгласувана и да стане оперативно съвместима във възможно най-голяма степен с други съществуващи или бъдещи системи, свързани с митниците, например със системата за централизирано оформяне съгласно настоящия регламент. Когато е целесъобразно, следва да се търсят полезни взаимодействия между единната европейска среда за морско информационно обслужване, създадена с Регламент (ЕС) 2019/1239 на Европейския парламенти на Съвета(20), и средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. [Изм. 22]
(30г) Необходимо е средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише да включва решения, които обезпечават висока степен на киберсигурност, за да се предотвратяват, доколкото е възможно, атаки, които биха могли да нарушат митническите и немитническите системи или да навредят на сигурността на търговията или на икономиката на Съюза. Стандартите за киберсигурност следва да бъдат проектирани така, че да се развиват със същия темп като регулаторните изисквания за мрежова информационна сигурност. При разработването, експлоатацията и поддържането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише Комисията и държавите членки следва да се съобразяват със съответните насоки относно киберсигурността, издадени от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA). [Изм. 23]
(30д) Обменът на цифрова информация чрез EU CSW-CERTEX следва да обхваща немитническите формалности на Съюза, определени в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, чието прилагане е възложено на митническите органи. Немитническите формалности на Съюза включват всички операции, които се извършват от физическо лице, икономически оператор или партньорски компетентен орган във връзка с международното движение на стоки, включително частта от движението между държавите членки, когато това се изисква. С тези формалности се налагат различни задължения за вноса, износа или транзита на определени стоки и тяхната проверка чрез митнически контрол е от основно значение за ефективното функциониране на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. EU CSW-CERTEX следва да обхваща цифровизираните формалности, предвидени в законодателството на Съюза и управлявани от партньорски компетентни органи в електронни немитнически системи на Съюза, съхраняващи предоставяната от всички държави членки съответна информация, изисквана за оформяне на стоките. Поради това е целесъобразно да се определят немитническите формалности на Съюза и съответните немитнически системи на Съюза, които следва да бъдат предмет на цифрово сътрудничество чрез EU CSW-CERTEX. По-специално определението за немитнически системи на Съюза следва да бъде широко и да обхваща различните ситуации и правни формулировки в правните актове на Съюза, които дадоха възможност или ще дадат възможност за създаването и използването на тези системи. Освен това е целесъобразно да се уточнят датите, до които специфичната немитническа система на Съюза, обхващаща немитническа формалност на Съюза и Центъра за митнически данни на ЕС, следва да бъде свързана с EU CSW-CERTEX. Тези дати следва да са отражение на датите, определени в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, за изпълнението на конкретната немитническа формалност на Съюза, за да се даде възможност за изпълнение чрез средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. По-специално EU CSW-CERTEX следва първоначално да обхваща санитарните и фитосанитарните изисквания, правилата, регламентиращи вноса на биологични продукти, екологичните изисквания по отношение на флуорсъдържащите парникови газове и озоноразрушаващите вещества и формалностите, свързани с вноса на културни ценности. [Изм. 24]
(30е) EU CSW-CERTEX следва да улесни обмена на информация между Центъра за митнически данни на ЕС и немитническите системи на Съюза. Съответно когато даден икономически оператор подаде митническа декларация или декларация за реекспорт, изискваща спазването на немитнически формалности на Съюза, митническите органи и партньорските компетентни органи следва да могат автоматично и ефективно да обменят помежду си и да проверяват изискваната информация за процеса по митническо оформяне. Подобряването на цифровото сътрудничество и координацията между митническите органи и партньорските компетентни органи следва да доведе до по-интегрирани, по-бързи и по-прости безхартиени процеси по оформяне на стоките и по-успешно прилагане и спазване на немитническите формалности на Съюза. [Изм. 25]
(30ж) В сътрудничество с държавите членки Комисията следва да разработи, свърже и експлоатира EU CSW-CERTEX, включително предоставянето на държавите членки на подходящо обучение относно нейното функциониране и прилагане. За да може да предоставя подходящи, хармонизирани и стандартизирани услуги за обслужване на едно гише на равнището на Съюза за немитническите формалности на Съюза, Комисията следва да свърже всяка немитническа система на Съюза с EU CSW-CERTEX. Комисията следва да отговаря за свързването на Центъра за митнически данни на ЕС с EU CSW-CERTEX, при необходимост с помощта на Митническия орган на ЕС. [Изм. 26]
(31) Изграждането на слой за управление на риска в областта на митниците на равнището на Съюза е от основно значение, за да се осигури хармонизирано прилагане на митническия контрол в държавите членки. Понастоящем съществува обща рамка за управление на риска, включваща възможността да се определят общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска в сферата на финансовия риск, приложими за извършване на митнически контрол, но тя има съществени недостатъци. За да се преодолее липсата на хармонизирано прилагане на митническия контрол и на хармонизирано управление на риска, която вреди на финансовите и нефинансовите интереси на Съюза и на държавите членки, е целесъобразно да се преразгледат правилата с цел да се установи по-солиден подход за управление на риска, насочен както към финансовите, така и към нефинансовите рискове. Това включва справяне със структурните предизвикателства при управлението на финансовите рискове, откривани от Европейската сметна палата. По-конкретно е целесъобразно да се опише кои дейности се включват в управлението на риска в областта на митниците, като се използва цикличен подход. Важно е също така да се определят ролите и отговорностите на Комисията, на Митническия орган на ЕС и на митническите органи на държавите членки. От съществено значение е и да се предвиди, че Комисията може да установява общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска, както и да определя конкретни области, попадащи в обхвата на друго законодателство, прилагано от митническите органи, които заслужават да им се отдаде приоритет при общото управление на риска и контрола, без да се подкопава сигурността. Това изисква тясно сътрудничество с компетентните органи, отговорни за спазването на друго законодателство, прилагано от митниците, със специален акцент върху сътрудничеството с органите за надзор на пазара. [Изм. 27]
(32) Поради това е целесъобразно да се въведат дейности и разпоредби за управление на риска на равнището на Съюза, за да се обезпечи събирането на равнището на Съюза на изчерпателни данни, свързани с управлението на риска, в това число резултатите и оценката на всички мерки за контрол. В управлението на риска на равнището на Съюза се предвижда общ анализ на риска и отправянето на съответните препоръки за контрол от Съюза към митническите органи. Тези препоръки за контрол следва да бъдат изпълнявани или следва да се посочват причините, поради които не са били изпълнени. В съответствие с принципа „изпълнение или обяснение“ тези препоръки за контрол следва да бъдат изпълнени или да бъдат представени основателни причини за неизпълнението им. Следва да се създаде рамка, която да дава сигурност в ситуации, при които е допустимо отклонение от тези препоръки, например когато предимство имат други неотложни приоритети. Следва да се предвиди и възможност за издаване на указание, че стоките, предназначени за Съюза, не могат да бъдат натоварвани или превозвани. Анализът на рисковете и заплахите на равнището на Съюза следва да се основава на постоянно актуализирани данни на равнището на Съюза и следва да посочва мерките и контрола, които да се извършват на граничните контролно-пропускателни пунктове за въвеждане на и извеждане от територията на Съюза. Особено в контекста на сътрудничеството с правоприлагащите органи и органите по сигурността следва, когато е възможно, управлението на риска на равнището на Съюза да допринася за стратегическите анализи и оценки на заплахите, изготвяни на равнището на Съюза, както и да се основава на такива анализи и оценки, включително онези, извършвани от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), за да има принос към ефикасното и ефективно предотвратяване на престъпността и борбата с нея. Тежко или повтарящо се нарушение на друго законодателство, прилагано от митниците и открито от митниците или други компетентни органи, следва да има отражение върху рисковия профил на вносителите, износителите или считаните за вносители лица. [Изм. 28]
(33) Процесът на поставяне на стоки под митнически режим трябва да бъде преразгледан, за да се отразят новите роли и отговорности на лицата, участващи в режима. Съответно отговорността за предоставяне на информация на митническите органи трябва да бъде поета от лицето, което отговаря за стоките: от вносителя, износителя или титуляря на режима транзит, а не от декларатора. Те следва да осигурят или да предоставят на разположение на митническите органи достъп до данните веднага щом те станат налични и във всички случаи преди вдигането на стоките за целите на даден митнически режим, за да се даде възможност на митническите органи да извършат анализ на риска и да предприемат подходящи мерки. Тъй като считаните за вносители лица при електронната търговия имат по-голям обем сделки и задължение да изчисляват митническото задължение в момента на продажбата, а не в момента, в който стоките са вдигнати, е целесъобразно да се адаптира моментът за изпълнение на задължението им за докладване. Поради това считаните за вносители лица следва да предоставят данни за своите продажби на стоки, предназначени за внос, най-късно в деня, следващ деня на приемането на плащането. За разлика от това при надлежно обосновани обстоятелства митническите органи следва да са в състояние да разрешат на доверените и проверени търговци да попълват данните относно своите вдигнати стоки на по-късен етап, тъй като тези търговци постоянно споделят данни за своите сделки с митниците и следва да се считат за надеждни. Примери за такива обстоятелства са невъзможността да се определи окончателната митническа стойност на стоките в момента на вдигането им, тъй като те са свързани с фючърсен договор, или необходимостта да се получат съответните придружаващи документи, без те да окажат влияние върху изчисляването на митническото задължение.
(34) За да се опрости митническият процес за въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, като същевременно се гарантира, че има само едно лице, което отговаря за тези стоки, различните участници във веригата на доставки следва да предоставят своята част от относимата информация за съответните стоки и да я обвързват с конкретната пратка. Стоките следва да се въвеждат само ако има установен в Съюза вносител, който поема отговорност за тези стоки. Вносителят следва да предоставя на митниците информация за стоките и за митническия режим, под който те следва да бъдат поставени, на възможно най-ранен етап, по възможност преди стоките да пристигнат физически. Информация от името и за сметка на вносителя следва да може да бъде предоставяна и от доставчик на услуги или митнически агент, но вносителят остава отговорен за осигуряване на спазването от страна на стоките на изискванията по отношение на финансовите и нефинансовите рискове. Превозвачите, които действително въвеждат стоките, следва също да предоставят някаква информация за стоките преди натоварването или пристигането („предварителна информация за товарите“) и следва да свързват своята информация с информацията на вносителя, когато такава е била подадена предварително, без непременно да имат достъп до всички данни, предоставени от вносителя. Освен това, за да се вземат предвид по-сложните вериги на доставки и транспортни мрежи, може да се изисква от други лица да попълват информацията за стоките, предназначени за внос на митническата територия на Съюза. Вносителят, превозвачът или всяко друго лице, което подава информация на митниците, следва да бъде задължено да я промени, когато узнае, че информацията вече не е вярна, но преди митническите органи да са установили нередности, върху които биха искали да упражнят контрол.
(35) Митническите органи, отговорни за мястото на първо въвеждане на стоките, следва да извършват анализ на риска въз основа на наличната информация за тези стоки и да имат право да предприемат широк набор от мерки за смекчаване на риска, ако установят риск, включително да поискат извършване на контрол от друг митнически орган или от други органи преди натоварването или при пристигането на стоките на митническата територия на Съюза. Превозвачът обикновено е в най-добра позиция да знае кога са пристигнали стоките, така че той следва да уведоми митниците за това пристигане, като по целесъобразност използва единната европейска среда за морско информационно обслужване съгласно Регламент (ЕС) 2019/1239. Въпреки това, за да се вземат предвид по-сложните вериги на доставки и транспортни мрежи, може да се изисква от други лица да уведомят митническите органи за пристигането на стоките за целите на анализа на риска. С цел да се гарантира, че митническите органи разполагат с предварителна информация за товарите за всички стоки, въвеждани на митническата територия на Съюза, превозвачът следва да не може да разтоварва стоки, за които няма информация, освен ако митническите органи не са поискали от превозвача да представи стоките или ако е налице извънредна ситуация, налагаща разтоварването на стоките. За разлика от това, с цел да се улесни процесът на вдигане на стоки, за които митническите органи разполагат с подходяща предварителна информация за товарите, от превозвача не следва да се изисква да представя стоките пред митницата във всички случаи, а само когато митническите органи поискат това или когато това се изисква съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи. [Изм. 29]
(36) Следва да се счита, че несъюзните стоки, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, са на временно складиране от момента, в който превозвачът уведоми за тяхното пристигане, до поставянето им под митнически режим, освен ако вече са поставени под режим транзит. За да се осигури подходящ митнически надзор, това положение следва да бъде ограничено във времето. То не следва да продължава повече от 10 дни, освен при изключителни обстоятелства. Ако на вносителя се налага да съхранява стоките за по-продължителен период от време, той следва да ги постави в митнически склад, където те могат да се съхраняват без ограничение във времето. Поради това, ако са изпълнени съответните изисквания, съществуващите разрешения за съоръжения за временно складиране следва да се преобразуват в разрешения за митнически склад.
(37) Необходимо е да продължат съществуването си правилата, с които се определя дали стоките са съюзни или несъюзни и дали статусът на съюзни стоки може да се предполага или трябва да се доказва, особено когато стоките напускат временно митническата територия на Съюза.
(38) Веднага след като митническите органи разполагат с информацията, необходима за съответния режим, въз основа на анализ на риска те следва да решат дали да извършат допълнителен контрол на стоките, да ги вдигнат, да ги откажат или да спрат вдигането им или да оставят да изтече съответното време, за да могат стоките да се считат за вдигнати. Митническите органи следва, когато е необходимо, да извършват тези действия в сътрудничество с други органи. Съответно митническите органи следва да откажат вдигането на стоките, когато разполагат с доказателства, че стоките не отговарят на приложимите правни изисквания. Когато митническите органи трябва да се консултират с други органи, за да определят дали стоките отговарят на изискванията, те следва да спрат вдигането поне докато бъде проведена консултацията. В тези случаи последващото решение на митническите органи относно стоките следва да зависи от отговора на другите органи. За да се избегне блокирането както на търговците, така и на органите в случаите, в които заключението относно спазването на изискванията от страна на стоките отнема известно време, митническите органи следва да имат възможност да вдигнат стоките, при условие че търговецът продължи да ги информира за местонахождението на стоките в продължение на максимум 15 дни. И накрая, за да се осигури правна сигурност за търговците, които са предоставили информацията навреме, без митническите органи да са длъжни да реагират на всяка пратка, стоките, които не са били подбрани за контрол в разумен сроквъзможно най-скоро и най-късно в срок до 30 календарни дни, следва да се считат за вдигнати. Комисията следва да бъде упълномощена да определи този срок в делегирани правила, като го съобрази, когато е необходимо, с вида на транспорта или вида на граничните пунктове.[Изм. 30]
(39) Доколкото доверените и проверени търговци предоставят на митниците пълен достъп до своите системи, отчетност и операции и се считат за надеждни, те следва да са в състояние да вдигат своите стоки под надзора на митническите органи, но без да изчакват тяхната намеса. Съответно доверените и проверени търговци следва да могат да вдигат стоките за всякакъв режим на въвеждане в момента на получаване на стоките на крайното им местоназначение или за всякакъв режим на извеждане на мястото на доставка на стоките. Тъй като доверените и проверени търговци се считат за прозрачни, пристигането и/или доставката следва да бъдат надлежно регистрирани в Центъра за митнически данни на ЕС. Тези оператори следва да бъдат задължени да информират митническите органи при възникване на проблем, така че въпросните органи да могат да вземат окончателно решение относно вдигането. Когато системите за вътрешен контрол на доверените и проверени търговци са достатъчно надеждни, митническите органи следва да са в състояние, в сътрудничество с други органи, да разрешават на търговците да извършват определени проверки самостоятелно. Въпреки това митническите органи следва да продължат да разполагат с възможността да извършват контрол върху стоките по всяко време. Статус на доверен и проверен търговец не следва да се предоставя на лица с повтарящи се или тежки нарушения на друго законодателство на ЕС, прилагано от митниците. [Изм. 31]
(40) Целесъобразно е да се предвидят мерки за уреждане на прехода от система, основана на митнически декларации, към система, основана на предоставяне на информация в Центъра за митнически данни на ЕС. По време на преходния период операторите следва да имат възможност да подават митнически декларации, за да декларират намерението си да поставят стоките под митнически режим. Въпреки това, веднага щом бъдат налични възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС, на операторите следва да се предостави и възможността да осигуряват или да предоставят на разположение на митническите органи достъп до информация чрез Центъра за митнически данни на ЕС, а митническите органи следва повече да не разрешават на никой оператор да подава заявление за опростявания във връзка с митническата декларация. В края на преходния период всички разрешения следва да престанат да бъдат валидни, тъй като митническите декларации вече няма да съществуват.
(41) В член 29 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се изисква продуктите, идващи от трети държави, да се считат за намиращи се в свободно обращение, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита или вземания с равностоен на мито ефект са били начислени. Въпреки това допускането за свободно обращение не следва да се разбира като доказателство за спазването на друго законодателство, прилагано от митническите органи, когато с последното се налагат специфични изисквания за стоките, които ще се продават или потребяват на вътрешния пазар.
(42) Процедурата по извеждане на стоки извън митническата територия на Съюза следва да бъде рационализирана и опростена, подобно на процедурата по въвеждане. Съответно е целесъобразно да се изисква там за стоките да отговаря лице, установено в Съюза, т.е. износителят. Износителят следва да осигури или да предостави на разположение на митническите органи относимата информация преди извеждането на стоките от Съюза, като посочи дали предназначените за износ стоки са съюзни или несъюзни и адаптира необходимата информация. За да се опрости процесът и да се избегнат потенциални пропуски в законодателството, понятието „износ“ следва да включва извеждането на несъюзни стоки, като по този начин то обхваща и понятието „реекспорт“, което досега беше регламентирано като отделно понятие.
(43) За да се гарантира правилното управление на риска във връзка със стоките, извеждани от митническата територия на Съюза, от митническото учреждение, отговорно за износа, следва да се изисква да извършва анализ на риска въз основа на информацията за стоките и да предприеме или да поиска предприемането на подходящи мерки преди извеждането на стоките. Тези мерки следва да включват искане за извършване на контрол от митническото учреждение, отговорно за мястото на изпращане на стоките, и от митническото учреждение на напускане и, ако е необходимо, от други органи, в допълнение към мерките, предвидени при вдигането на стоките за митнически режим, които са приложими и когато стоките са предназначени за поставяне под режим износ.
(44) За да се гарантира, че и режимите със суспендиране на митата са прозрачни, е целесъобразно да се рационализират разпоредбите относно изискванията за разрешенията за специални режими. По-специално, от съображения за яснота и правна сигурност, условията за определяне на това дали е необходимо становище на равнището на Съюза, за да се прецени дали издаването на разрешение би могло да засегне неблагоприятно интересите на производителите от Съюза, т.нар. проверка на икономическите условия, следва да бъдат кодифицирани, вместо да се уреждат в делегирани правила. Освен това, тъй като въздействието върху интересите на производителите от Съюза може да зависи от количеството на стоките, които са поставени под специалния режим, Митническият орган на ЕС следва да има право да предложи определен праг, под който се счита, че няма отрицателно въздействие върху интересите на производителите от Съюза.
(45) В член 9 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по Рейн се съдържа позоваване на приложение (Рейнския манифест), което улеснява движението на стоки по река Рейн и свързаните с нея притоци, като те се считат за поставени под митнически режим транзит през националните граници на пет държави членки(21). Според информация от митническите администрации Рейнският манифест вече не се използва на практика като митнически транзитен режим в държавите, граничещи с река Рейн. Вместо това стоките по река Рейн и нейните притоци вече се превозват, като се използва режимът съюзен транзит, установен с Кодекса, посредством новата компютъризирана система за транзита (NCTS). Следователно е целесъобразно да се премахне позоваването на Рейнския манифест в случаите, когато движението на стоки се разглежда като външен транзит или като съюзен транзит.
(46) С цел да се повиши прозрачността относно лицето, отговорно за спазването на задълженията във връзка с режим съюзен транзит, както и тези във връзка със съдържанието и рисковете, свързани с пратката, е целесъобразно от титуляря на режим транзит да се изисква да разкрива най-малко информация относно вносителя или износителя, който е причина за движението, относно транспортното средства и относно идентификацията на стоките, поставени под този режим. Такава информация би позволила на митническите органи да упражняват по-ефективен надзор върху съответния режим съюзен транзит и да извършват анализ на риска. Режимът съюзен транзит следва да бъде задължителен, освен ако стоките са поставени под друг митнически режим непосредствено след въвеждането им на митническата територия на Съюза или извеждането им от нея. В случай че вносителят или износителят все още не е известен, държателят на стоките следва да се счита за вносител или износител на стоките и следва да носи отговорност за плащането на митата и другите данъци и вземания. Режимът съюзен транзит следва да бъде заменен с митнически надзор, ако стоките се внасят или изнасят от доверен и проверен търговец.
(47) С изменение на приложение 6 към Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР („Конвенция ТИР“)(22), влязло в сила на 1 юни 2021 г., беше изменена обяснителна бележка 0.49 с цел на икономическите оператори, отговарящи на определени изисквания, да се предостави възможността да станат „одобрени изпращачи“ — с подобни на съществуващите улеснения, предоставяни на икономическите оператори, признати за „одобрени получатели“. Поради това е необходимо да бъде включена тази нова възможност, установена с Конвенцията ТИР, за да се приведе митническото законодателство на Съюза в съответствие с посоченото международно споразумение.
(48) Прилагането на стандартните правила за изчисляване на митата при сделките чрез електронна търговия в много случаи би довело до непропорционална административна тежест както за митническите администрации, така и за икономическите оператори, по-специално по отношение на събирането на приходите. В интерес на изготвянето на ясно и ефективно данъчно и митническо третиране на стоките, внасяни от трети държави чрез сделки при електронната търговия („дистанционни продажби на внасяни стоки“), законодателството на Съюза трябва да бъде изменено, за да се премахне прагът, под който стоките с незначителна стойност, която не надвишава прага от 150 EUR на пратка, са освободени от мита при внос в съответствие с Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета(23), и да се въведе опростено тарифно третиране на дистанционните продажби на внасяни стоки от трети държави в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2658/87(24) на Съвета (Комбинирана номенклатура). В светлината на тези предложени изменения Някои правила на Кодекса относно тарифното класиране, произхода и митническата стойност следва да бъдат изменени, за да се предвидят опростяванията, които се прилагат на доброволна основа от считаното за вносител лице при определяне на митото при сделка по модела „дружество-потребител“, определяна като дистанционна продажба за целите на ДДС. Опростяванията следва да се състоят във възможността дължимото мито да се изчисли чрез прилагане на една от новите „групи“ тарифи в Комбинираната номенклатура спрямо стойност, изчислена по по-опростен начин. Съгласно опростените правила за сделките при електронната търговия по модела „дружество-потребител“ за митническа стойност следва да се счита нетната покупна цена без ДДС, която обаче включва общите разходи за транспорт до крайното местоназначение на продукта, и не следва да се изисква произход. Ако обаче считаното за вносител лице желае да се възползва от преференциални тарифни ставки, като докаже за стоките статус на стоки с произход, лицето може да направи това, като приложи стандартните процедури. [Изм. 32]
(49) Понастоящем митническите задължения се събират от държавата членка, в която е подадена митническата декларация. Търговецът избира дали да направи това в държавата на първо въвеждане, или да използва режим транзит и да плати митата в друга държава членка. През 2025 г. тази система ще се промени с въвеждането на информационна система за централизирано оформяне, която ще позволи на одобрените икономически оператори да подават митническата декларация в държавата членка, в която са установени. С оглед на това развитие е целесъобразно да се изменят правилата за определяне на мястото на възникване на митническото задължение, така че вносните мита да се плащат на държавата членка, в която е установен вносителят, тъй като това е мястото, където митническият орган може да има най-пълна информация за отчетността, операциите и търговското поведение на икономическите оператори, по-специално когато на тези икономически оператори е предоставен статус на доверени и проверени търговци. Въпреки това е целесъобразно митническото задължение на операторите, които не са доверени и проверени търговци, да възниква на мястото, където стоките се намират физически, поне докато не бъде направена оценка на модела на надзор.
(50) В случай на сделки при електронна търговия е от съществено значение да се гарантира, че митническото задължение се плаща правилно от онлайн посредниците, като например интернет платформите, които управляват онлайн продажбата на стоки на частни потребители. Поради това е уместно да се поясни, че считаното за вносител лице е лицето, отговорно за митническото задължение, което ще възникне в момента, когато купувачът се разплати с оператора, извършващ дейност в областта на електронната търговия, който в повечето случаи е интернет платформа. За да се опрости тежестта, свързана с това задължение, считаното за вносител лице може да бъде упълномощено да определя дължимото вносно мито и периодично да изплаща своите митнически задължения, а митническите органи следва да могат да извършват вземане под отчет само с едно вписване за целите на бюджета на Съюза.
(51) Целесъобразно е да се подобри механизмът, насочен към по-ефикасен надзор на прилагането на ограничителните мерки по отношение на стоковия поток, които могат да бъдат приети от Съвета в съответствие с член 215 от ДФЕС. В такъв случай Митническият орган на ЕС следва да оказва подкрепа на Комисията и на държавите членки, за да се гарантира, че тези мерки не се заобикалят. Митническите органи следва да гарантират, че са предприели всички необходими стъпки за спазване на мерките, и следва да информират Комисията и Митническия орган на ЕС за това.
(52) Следва да се създаде механизъм за управление на кризи, който да се използва за справяне с потенциални кризи в митническия съюз. Липсата на такъв механизъм на равнището на Съюза беше откроена в Плана за действие в областта на митниците(25). Поради това следва да се създаде механизъм, който да включва Митническия орган на ЕС като водещ участник в подготовката, координирането и наблюдението на изпълнението на практическите мерки и договорености, които Комисията реши да въведе при възникване на криза. Митническият орган на ЕС следва да поддържа постоянна готовност за реакция при кризи през целия период на кризата. Митническият орган на ЕС следва да докладва на Комисията, Европейския парламент и Съвета относно прилагането на практическите мерки и договорености. [Изм. 33]
(53) Съществуващата рамка за управление на митническия съюз не разполага с ясна структура за оперативно управление и не отразява развитието на митниците от създаването им през 1968 г. до днес. Съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 дейностите, свързани с управлението на рисковете при търговските потоци, като например прилагането и вземането на решения относно контрола на място, са отговорност на националните митнически органи. Интензивността на външния граничен трафик на стоки не е еднаква в целия Съюз. Въпреки сътрудничеството между националните митнически администрации, което съществува от създаването на митническия съюз и което е довело до обмен на най-добри практики, експертен опит и разработване на общи насоки, то не е довело до разработването на хармонизиран подход и оперативна рамка. Понастоящем в държавите членки съществуват различни практики, които отслабват митническия съюз. Няма налице централизиран капацитет за анализ на риска, нито общ поглед върху приоритизирането на риска, координираните действия и контрол от страна на митниците са ограничени и липсва рамка за сътрудничество между различните органи, обслужващи единниявътрешния пазар. Един централизиран оперативен слой на Съюза, който да обединява експертния опит и ресурсите и да взема съвместни решения, следва да отстрани тези слабости в области като управление на данните, управление на риска и обучение, за да може митническият съюз да действа „като едно цяло“. Поради това е целесъобразно да бъде създаден Митнически орган на ЕС. Създаването на този нов орган е от решаващо значение, за да се гарантира ефикасното и адекватно функциониране на митническия съюз, да се координират на централизирано равнище митническите действия и да се подпомагат дейностите на митническите органи. [Изм. 34]
(54) Митническият орган на ЕС следва да бъде управляван и да работи въз основа на принципите на съвместното изявление и общия подход на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно децентрализираните агенции от 19 юли 2012 г.(26).
(55) Критериите, които следва да бъдат взети предвид, за да се допринесе за процеса на вземане на решение за избор на седалище на Митническия орган на ЕС, следва да бъдат увереността, че органът може да бъде създаден на място след влизането в сила на настоящия регламент, достъпността на местоположението и наличието на подходящи учебни заведения за децата на членовете на персонала, както и подходящ достъп до пазара на труда, социална сигурност и медицински грижи както за децата, така и за съпрузите на членовете на персонала. С оглед на съвместния характер на повечето от дейностите на Митническия орган на ЕС, и по-специално на тясната връзка, която ще съществува между информационните системи, които Комисията ще поддържа през преходния период, докато Митническият орган на ЕС изгради и започне да управлява Центъра за митнически данни на ЕС, седалището следва да се намира на място, което позволява такова тясно сътрудничество с Комисията, с органите на регионите на Съюза, които имат най-голямо значение за международната търговия, и със съответните органи на Съюза и международни органи (например Световната митническа организация, с цел да се улесни практическото взаимно обогатяване по конкретни въпроси). С оглед на тези критерии Митническият орган на ЕС следва да бъде разположен в […].
(55a) Държавите членки и Комисията носят отговорността да гарантират, че митническите органи разполагат с необходимите ресурси и са обучени и оборудвани така, че да могат да изпълняват своята мисия, включително имат подходящи правомощия за разследване. [Изм. 35]
(55б) Митниците се нуждаят от сериозни инвестиции, по-специално с оглед на достатъчен брой подходящо обучен персонал, за да се осигури функционирането на митническите системи на Съюза, които са изправени пред експоненциално нарастване на натовареността, като се има предвид, че без необходимите инвестиции в персонал цифровите решения не могат да реализират пълния си потенциал. Ето защо инвестициите в цифрови системи следва да осигурят достатъчно финансиране за персонала и неговото обучение, за да се изискват необходимите умения за най-съвременно оборудване, технологии за анализ на големи информационни масиви, откриване и контрол, и по този начин да се гарантира, че митническият контрол се провежда еднакво в целия ЕС. [Изм. 36]
(56) Държавите членки и, Комисията и Европейският парламент следва да бъдат представени в управителния съвет с цел да се гарантира ефективната дейност на Митническия орган на ЕС. При определянето на състава на управителния съвет, включително при избора на неговия председател и заместник-председател, следва да се зачитат принципите на балансирано участие на представители на двата пола, опита и квалификацията. Като се има предвид изключителната компетентност на Съюза в областта на митническия съюз и тясната връзка между митниците и други области на политиката, е целесъобразно неговият председател да се избира измежду представителите на Комисията. С оглед на ефективната и ефикасна дейност на Митническия орган на ЕС управителният съвет следва по-специално да приеме единен програмен документ, включващ годишно и многогодишно програмиране, да упражнява функциите си във връзка с бюджета на Органа, да приеме финансовите правила, приложими за Органа, да назначи изпълнителен директор и да установи процедури, по реда на които изпълнителният директор взема решения, свързани с оперативните задачи на Органа. Управителният съвет следва да се подпомага от изпълнителен съвет и от консултативен орган, представляващ потребителски организации, стопански асоциации и други имащи отношение недържавни участници. [Изм. 37]
(56a) Митническият орган на ЕС следва да създаде Митническия консултативен съвет, който следва да подпомага изпълнителния му съвет. Следва да му бъде възложено да предоставя съвети относно изпълнението на технически действия и решения, включително управление на риска и приоритетни области на контрол, по въпроси, свързани с прилагането и стандартизацията, включително дейностите по хармонизиране или необходимостта от адаптиране на правилата, да предоставя съвети относно митническите измерения на друго законодателство, прилагано от митническите органи, и да предоставя съвети в контекста на всякакви други дейности на Органа. Митническият консултативен съвет следва да полага усилия за постигане на балансирано представителство на заинтересованите лица от гледна точка на търговските и нетърговските интереси, а в рамките на категорията на търговските интереси — по отношение на МСП и други предприятия. [Изм. 38]
(57) За да се гарантира ефективната му дейност, на Митническия орган на ЕС следва да бъде предоставен автономен бюджет, с приходи от общия бюджет на Съюза и от всяка доброволна финансова вноска от държавите членки. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства Митническият орган на ЕС следва също така да може да получава допълнителни приходи чрез споразумения за финансов принос или споразумения за безвъзмездни средства, както и такси за публикации и всякакви други услуги, предоставяни от Митническия орган на ЕС.
(58) За изпълнението на мисията си митническите органи си сътрудничат тясно и редовно с органите за надзор на пазара, органите за санитарен и фитосанитарен контрол, правоприлагащите органи, органите за управление на границите, структурите за опазване на околната среда, експертите в областта на културните ценности и много други органи, отговарящи за секторните политики. Като се има предвид развитието на единниявътрешния пазар и променящата се роля на митниците, увеличаването на забраните и ограниченията и електронната търговия, е необходимо това сътрудничество да бъде структурирано и засилено на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище. Вместо сътрудничество, насочено към отделни пратки или конкретни събития по веригата на доставки, следва да се създаде структурирана рамка за сътрудничество между митническите органи и други органи, отговарящи за съответните области на политиката. Подобна рамка за сътрудничество следва да включва следните аспекти: разработване на законодателство и на нуждите на политиката в конкретна област, обмен и анализ на информация, изграждане на цялостна стратегия за сътрудничество под формата на съвместни стратегии за надзор, и, накрая, сътрудничество в областта на оперативното изпълнение, мониторинга и контрола. Комисията следва също така да улесни прилагането на част от другото законодателство, прилагано от митническите органи, като изготви списък на законодателството на Съюза, налагащо изисквания към стоките, подлежащи на митнически контрол, с цел защита на обществени интереси, като здравето и живота на хората, животните или растенията, потребителите и околната среда. [Изм. 39]
(59) С цел по-голяма и по-ефективна рамка за сътрудничество между митническите органи и другите партньорски органи, в списъка на услугите, предлагани от митническите органи, следва ясно да се определи възможната роля на митниците при прилагането на други относими политики по границите на Съюза. Освен това прилагането на рамката за сътрудничество следва да подлежи на мониторинг от страна на Митническия орган на ЕС. Митническият орган на ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с Комисията, OLAF, други относими агенции и органи на Съюза, като Европол, Европейската прокуратура и Frontex, както и със специализирани агенции и мрежи в съответните области на политиката, като например Мрежата на ЕС за съответствието на продуктите. [Изм. 40]
(60) В един все по-свързан свят митническата дипломация и международното сътрудничество са важни аспекти в работата на митническите органи навсякъде по света. Международното сътрудничество следва да предвижда възможност за обмен на митнически данни въз основа на международни споразумения или автономно законодателство на Съюза чрез подходящи и сигурни средства за комуникация, при спазване на поверителността на информацията и защитата на личните данни, например чрез Центъра за митнически данни на ЕС. Правната уредба не следва да нарушава правомощията на държавите членки по отношение на двустранните или многостранните ангажименти с трети държави по национални задачи. [Изм. 41]
(61) Въпреки факта, че митническото законодателство е хармонизирано чрез Кодекса, в Регламент (ЕС) № 952/2013 беше включено само задължение за държавите членки да предвидят санкции за неспазване на митническото законодателство и изискване тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Следователно държавите членки имат правото да изберат своите митнически санкции, които се различават значително в отделните държави членки и подлежат на развитие във времето. Следва да бъде определена обща рамка, с която да се установи минимално ядро от митнически нарушения и ненаказателни санкции. Неспазването на задълженията на вносителя, износителя и считаното за вносител лице следва да бъде включено в списъка на митническите нарушения. Такава рамка е необходима, за да се преодолеят липсата на единно прилагане и значителните различия между държавите членки в прилагането на санкции срещу нарушения на митническото законодателство, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, пропуски в законодателството и търсене на митнически пунктове с по-изгодни правила. Рамката следва да се състои от един общ списък на действията или бездействията, които следва да се считат за митнически нарушения във всички държави членки. При определяне на приложимата санкция митническите органи следва да определят дали тези действия или бездействия са извършени умишлено или поради явна небрежност. Санкциите и задълженията, налагани на икономическите оператори, следва да бъдат пропорционални на ролята им в процеса на сделката, като се осигурява справедливост и яснота при тяхното прилагане. Комисията, държавите членки и Митническият орган на ЕС следва редовно да обменят най-добри практики относно одита и санкциите, за да подобряват сближаването при прилагането на санкции. [Изм. 42]
(62) Необходимо е да се установят общи разпоредби за смекчаващите фактори, както и за отегчаващите обстоятелства във връзка с митническите нарушения. Давностният срок за образуване на производство за митническо нарушение следва да бъде установен в съответствие с националното право и следва да бъде между 5 и 10 години, така че да се предвиди общо правило, основано на давностния срок за уведомяване за митническо задължение. Компетентната юрисдикция следва да бъде тази, в която е извършено нарушението. Необходимо е сътрудничество между държавите членки в случаите, когато митническото нарушение е извършено в повече от една държава членка; в такива случаи държавата членка, която първа започва производството, следва да си сътрудничи с другите митнически органи, засегнати от същото митническо нарушение.
(63) Необходимо е да се установи минимално общо ядро от митнически нарушения чрез определянето им въз основа на задълженията, предвидени в настоящия регламент, и на идентични задължения, предвидени в други части на митническото законодателство.
(64) Необходимо е също така да се установи едно общо минимално ядро от ненаказателни санкции, като се предвидят минимални размери на паричните глоби, възможност за отмяна, спиране или изменение на митническите разрешения, включително за одобрените икономически оператори и доверените и проверени търговци, както и отнемане на стоките. Минималните размери на паричните глоби следва да зависят от това дали митническото нарушение е извършено умишлено или не и дали то оказва или не въздействие върху размера на митата и другите вземания, както и върху забраните или ограниченията. Това минимално общо ядро от ненаказателни санкции следва да се прилага, без да се засяга националният правен ред на държавите членки, в който могат да бъдат предвидени наказателни санкции. Държавите членки, Комисията и Митническият орган на ЕС следва да си сътрудничат за постепенно повишаване на съгласуваността на ненаказателните санкции и тяхното прилагане в целия Съюз. [Изм. 43]
(65) Резултатите от дейността на митническия съюз следва да се оценяват поне веднъж годишно, за да може Комисията, с помощта на държавите членки, да определи подходящи насоки на политиката, като този доклад за оценка следва да се публикува. Събирането на информация от митническите органи следва да бъде формализирано и задълбочено, тъй като по-изчерпателното докладване би подобрило съпоставителния анализ и би спомогнало за уеднаквяване на практиките и за оценка на въздействието на решенията в областта на митническата политика. Следователно е целесъобразно да се въведе правна рамка за оценка на резултатите от дейността на митническия съюз. За да се осигури достатъчна степен на подробност на анализа, измерването на резултатите от дейността следва да се извършва не само на национално равнище, но и на равнище гранични контролно-пропускателни пунктове. Митническият орган на ЕС следва да подпомага Комисията при процеса на оценка, като събира и анализира данните в Центъра за митнически данни на ЕС и изяснява как митническите дейности и операции подкрепят постигането на стратегическите цели и приоритети на митническия съюз и допринасят за изпълнението на мисията на митническите органи. По-специално Митническият орган на ЕС следва да определя основните тенденции, силни и слаби страни, пропуски и потенциални рискове и да предоставя на Комисията препоръки за подобрение. В контекста на сътрудничеството по-специално с правоприлагащите органи и органите по сигурността Митническият орган на ЕС следва да участва, от оперативна гледна точка, и в стратегическите анализи и оценки на заплахите, извършвани на равнището на Съюза, включително онези, извършвани от Европол и Frontex. [Изм. 44]
(66) Съгласно принципа на пропорционалност за постигането на основните цели за ефективно функциониране на митническия съюз и изпълнение на общата търговска политика е необходимо и целесъобразно да се установят правилата и режимите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели съгласно разпоредбите на член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.
(67) С цел допълване или изменение на определени несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка със следното:
—
по отношение на специалните данъчни територии — по-подробни разпоредби на митническото законодателство, за да се разгледат конкретни обстоятелства, свързани с търговията със съюзни стоки, в която участва само една държава членка;
—
по отношение на митническите решения — условията, сроковете, изключенията, реда и условията за мониторинг, спиране, отмяна и обезсилване, свързани с прилагането, издаването и управлението на такива решения, включително онези, отнасящи се до обвързваща информация;
—
минималните изисквания за данните и специфичните случаи на регистрация на икономически оператори при митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени;
—
вида и честотата на дейностите по мониторинг, опростяванията и улесненията, предоставяни на одобрения икономически оператор;
—
вида и честотата на дейностите по мониторинг на доверения и проверен търговец;
—
по отношение на митническия представител — условията, при които това лице може да предоставя услуги на митническата територия на Съюза, случаите, в които не се прилага изискването за установяване на тази територия и в които митническите органи не изискват доказателства за упълномощаване;
—
категориите субекти на данни и категориите лични данни, които може да бъдат обработвани в Центъра за митнически данни на ЕС;
—
по-подробни правила във връзка с митническия статус на стоките;
—
вида на данните и сроковете за предоставяне на такива данни за целите на поставянето на стоки под митнически режим;
—
разумния срок, след който се счита, че митническите органи са вдигнали стоките, когато не са ги подбрали за контрол; [Изм. 45]
—
по отношение на митническите декларации: случаите, в които митническа декларация може да бъде подадена чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни; условията за предоставяне на разрешение за подаване на опростени декларации; сроковете за подаване на допълнителни декларации и случаите, в които има освобождаване от задължението за подаване на такива декларации; случаите на анулиране на митническа декларация от митническите органи; условията за предоставяне на разрешения за централизирано оформяне и вписване в отчетността на декларатора;
—
условията и процедурата за отнемане на стоки;
—
по отношение на предварителната информация за товарите: допълнителните данни, които трябва да бъдат предоставени, сроковете, случаите, в които има освобождаване от задължението за подаване на такива данни, специфичните случаи, при които данните могат да бъдат предоставени от множество лица, условията, при които лице, което осигурява или предоставя на разположение информацията, може да ограничи видимостта на своята самоличност до едно или повече други лица, които също подават данни;
—
по отношение на въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза: сроковете, в рамките на които трябва да се извърши анализ на риска и да се предприемат необходимите мерки; специфичните случаи и другите лица, от които може да се изисква да уведомят действителната митница на първо въвеждане за пристигането на пратките, в случай на отклоняване; условията за определяне и одобряване на места, различни от определеното митническо учреждение, за представяне на стоките; условията за определяне или одобряване на места, различни от митническите складове, за поставяне на стоките на временно складиране;
—
данните, които трябва да се осигурят или предоставят на разположение на митническите органи за целите на освобождаването на стоките за свободно обращение;
—
случаите, в които стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, и в които стоките, за които са били приложени мерките, предвидени по линия на общата селскостопанска политика, могат да бъдат освободени от вносни мита;
—
по отношение на предварителната информация за заминаване при напускане на митническата територия на Съюза: минималната предварителната информация за заминаване и сроковете, в които предварителната информация за заминаване трябва да бъде осигурена или предоставена на разположение преди извеждането на стоките, специфичните случаи, в които има освобождаване от задължението за осигуряване или предоставяне на разположение на предварителната информация за заминаване, и информацията, която трябва да бъде съобщена при напускането на стоките;
—
по отношение на напускането на стоките — сроковете, в които трябва да се извърши анализ на риска и да се предприемат необходимите мерки; данните, които трябва да се осигурят или да се предоставят на разположение на митническите органи за поставяне на стоките под режим износ;
—
по отношение на специалните режими: данните, които трябва да се осигурят или да се предоставят на разположение на митническите органи за поставяне на стоките под такива режими; изключенията от условията за издаване на разрешение за специални режими; случаите, в които икономическото естество на усъвършенстването дава основание на митническите органи да преценят дали издаването на разрешение за режим активно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, без да искат становището на Митническия орган на ЕС; списъка на стоките, считани за чувствителни; срока за приключване на специален режим; случаите и условията, при които вносителите и износителите могат да движат стоки, поставени под специален режим, различен от транзит, или в свободна зона; обичайните операции за стоките, поставени под режим митническо складиране или режим усъвършенстване; по-подробните правила, свързани с еквивалентните стоки;
—
по отношение на транзита: специфичните случаи, в които съюзните стоки се поставят под режим външен транзит; условията за издаване на разрешения за одобрен изпращач и одобрен получател за целите на ТИР; допълнителните изисквания за данните, които трябва да бъдат предоставени от титуляря на режима съюзен транзит;
—
по отношение на складирането: минималните данни, които трябва да бъдат предоставени от оператора на митнически склад или свободна зона; условията за издаване на разрешение за управление на митнически складове;
—
по отношение на временния внос: изискванията за пълно или частично освобождаване от мита, предвидени в митническото законодателство, които трябва да бъдат изпълнени, за да се използва режимът за временен внос;
—
правилата за определяне на непреференциалния произход на стоки и правилата за преференциалния произход;
—
условията за предоставяне на разрешение за опростявания при определянето на митническата стойност в конкретни случаи;
—
по отношение на митническото задължение: по-подробни правила за изчисляването на размера на вносните или износните мита, приложими за стоки, за които възниква митническо задължение в контекста на специален режим; специфичния срок, в който мястото на възникване на митническото задължение не може да бъде определено, ако стоките са били поставени под митнически режим, който не е бил приключен, или когато временното складиране не е приключило правилно; по-подробни правила, свързани с уведомяването за митническо задължение; правила за
—
спирането на срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и за определяне на периода на спиране; правилата, които Комисията трябва да спазва при вземането на решение за възстановяване и опрощаване на митническото задължение; списъка с нарушенията, които не оказват значително въздействие върху правилното прилагане на временното складиране или на съответния митнически режим, за погасяването на митническото задължение;
—
по отношение на обезпеченията: специфичните случаи, в които не се изисква обезпечение за стоки, поставени под режим временен внос, правилата за определяне на формата на обезпечението, различна от всяко платежно средство, признато от митническите органи, и от задължението, поето от поръчителя; правилата относно формите за предоставяне на обезпечение и правилата, приложими към поръчителя; условията за издаване на разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение; сроковете за освобождаване на обезпечение;
—
по отношение на митническото сътрудничество — всяка друга допълнителна мярка, която трябва да бъде предприета от митническите органи, за да се гарантира спазването на законодателство, различно от митническото; условията и процедурите, съгласно които дадена държава членка може да бъде оправомощена да започне преговори с трети държави за обмен на данни за целите на митническото сътрудничество;
—
да заличава или изменя дерогациите за определяне на митническото учреждение, компетентно за надзора върху поставянето на стоките под митнически режим, и на мястото на възникване на митническото задължение, в светлината на оценката, която Комисията трябва да направи относно ефективността на митническия надзор, както е установено в настоящия регламент.
(68) От особена важност е по време на подготвителната работа по делегираните актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(27).
(69) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел: да приема процедурните правила за използването на решение, отнасящо се до обвързваща информация, след като валидността му е изтекла или е било отменено; да приема процедурните правила за уведомяването на митническите органи, че приемането на такива решения е спряно, и за отмяната на това спиране; да приема решения, с които се иска от държавите членки да отменят решение, отнасящо се до обвързваща информация; да приема реда и условията за прилагане на критериите за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор или на доверен и проверен търговец; да определя електронните системи, платформи или среди, с които се свързва Центърът за митнически данни на ЕС; да определя правилата за достъп до конкретни услуги и системи на Центъра за митнически данни на ЕС, включително конкретните правила и условия за защитата, безопасността и сигурността на личните данни и случаите, в които този достъп е ограничен; да определя мерки относно управлението на наблюдението от страна на митниците; да приема процедурните правила относно отговорностите на съвместните администратори за обработването на данни, извършвано чрез услуга или система на Митническия център за данни на ЕС; да приема процедурните правила за определяне на компетентните митнически учреждения, различни от митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен вносителят или износителят; да приема мерки относно проверката на информацията, проверката и вземането на проби от стоките, резултатите от проверката, както и относно идентификацията; да приема мерки за прилагане на последващ контрол по отношение на операции, които се извършват в повече от една държава членка; да определя пристанищата или летищата, където трябва да се извършат митническия контрол и формалностите върху ръчния и регистрирания багаж; да приема мерки за осигуряване на хармонизираното прилагане на митническия контрол и управлението на риска, включително обмена на информация, установяването на общи критерии и стандарти за риска и общи приоритетни области на контрол, както и дейности по оценка в тези области; да уточни процедурните правила за предоставянето и проверката на доказателството за митническия статус на съюзните стоки; да уточни процедурните правила за изменение и анулиране на информацията за поставяне на стоките под митнически режим; да приема процедурните правила за определянето на компетентните митнически учреждения и за подаването на митническа декларация, когато се използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни; процедурните правила за подаването на стандартна митническа декларация и за представянето на придружаващите документи; процедурните правила за подаването на опростена декларация и на допълнителна декларация; процедурните правила за подаването на митническа декларация преди представянето на стоките пред митницата, за приемането на митническата декларация и за поправката на митническата декларация след вдигането на стоките; да определя процедурните правила за централизирано оформяне и за освобождаване от задължението за представяне на стоките в контекста на централизираното оформяне; процедурните правила за вписване в отчетността на декларатора; процедурните правила за разпореждане със стоки; процедурните правила за предоставянето на информация, която удостоверява, че условията за освобождаване от вносни мита на върнати стоки са изпълнени и за предоставянето на доказателства, че условията за освобождаване от вносни мита на продуктите от морски риболов и други продукти, извлечени от морето, са изпълнени; да определя процедурните правила за напускането на стоките; да приема процедурните правила за предоставяне, поправка и анулиране на предварителната информация за заминаване и за подаване, поправка и анулиране на обобщената декларация за напускане; да приема процедурни правила за възстановяване на ДДС на физически лица, неустановени в Съюза; да определя процедурните правила за уведомлението за пристигане на плавателно или въздухоплавателно средство и за превозването на стоките до подходящото място; процедурните правила за подаване, поправка и анулиране на декларацията за временно складиране и за движението на стоките на временно складиране; да приема процедурните правила за издаване на разрешение за специални режими, за проверка на икономическите условия и за издаване на становище на Митническия орган на ЕС, в което се прави преценка на това дали издаването на разрешение за режим активно или пасивно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите от Съюза; да приема процедурните правила за приключването на специален режим; процедурните правила за прехвърлянето на права и задължения и за движението на стоки, поставени под специален режим; процедурните правила за използването на еквивалентни стоки в контекста на специалните режими; процедурните правила за прилагането на разпоредбите на международните инструменти за транзит в рамките на митническата територия на Съюза; процедурните правила за поставянето на стоки под режим съюзен транзит и при приключването на този режим, за действието на опростяванията на този режим и за митническия надзор на стоките, които преминават през територията на трета държава под режим външен съюзен транзит; процедурните правила за поставянето на стоки под режим митническо складиране или под режим свободна зона и за движението на стоки, поставени в митнически склад; да приема мерки за еднаквото управление на тарифните квоти и тарифните тавани и за управлението на митническото наблюдение във връзка с допускането за свободно обращение или износа на стоки; да приема мерки за определяне на тарифното класиране на стоките; да определя процедурните правила за предоставяне и проверка на доказателството за непреференциален произход; да приема процедурните правила, с които да се улесни установяването в Съюза на преференциалния произход на стоките; да определя мерки за определянето на произхода на конкретни стоки; да предостави временна дерогация от правилата за преференциален произход на стоките, за които се прилагат преференциални мерки, приети едностранно от Съюза; да уточнява процедурните правила за определяне на митническата стойност на стоките; да определя процедурните правила за предоставяне на обезпечение, за определянето на размера му, за мониторинга и освобождаването на обезпечения, както и за отмяна и прекратяване на поръчителството; да уточнява процедурните правила за временна забрана на използването на общи обезпечения; да приема мерки за осигуряване на взаимна помощ между митническите органи при възникване на митническо задължение; да уточнява процедурните правила за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, за информацията, която трябва да бъде предоставяна на Комисията, и за решенията, които Комисията трябва да приема относно възстановяването или опрощаването на мита; да приема мерки за установяване на криза и за задействането на механизма за управление на кризи; да приема процедурните правила за предоставяне на държава членка на разрешение да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация и за управлението на това решение; да приема решения по подадено от държава членка заявление за разрешение да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация; да уточнява структурата на рамката за измерване на резултатите от дейността на митническия съюз и информацията, която държавите членки следва да предоставят на Митническия орган на ЕС за целите на измерването на резултатите; да определя правилата относно преизчисляването на суми в друга валута. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(28).
(70) Процедурата по консултиране следва да бъде използвана за приемането на: актове за изпълнение, с които от държавите членки се иска да отменят решения, отнасящи се до обвързваща информация, ако тези решения засягат само една държава членка и имат за цел да се гарантира спазването на митническото законодателство; актове за изпълнение, с които се определят конкретните подробности за достъпа на органи, различни от митническите, до конкретни услуги и системи на Центъра за митнически данни на ЕС; актове за изпълнение по подадено от държава членка заявление за разрешение да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация, тъй като те засягат само една държава членка; актове за изпълнение за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, ако тези решения засягат пряко лицето, подало съответното заявление за възстановяване или опрощаване.
(71) В надлежно обосновани случаи, когато това се изисква от наложителни причини за спешност, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение във връзка с: мерките за осигуряване на еднакво прилагане на митническия контрол, включително обмена на информация за риска и анализа на риска, общите критерии и стандарти за риска, мерките за контрол и общите приоритетни области на контрол; решения по подадено от държава членка заявление за разрешение да започне на преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация; мерки за определяне на тарифното класиране на стоките; мерки за определяне на произхода на конкретни стоки; мерки за установяване на подходящ метод за определяне на митническата стойност или на критерии, които да се използват за определяне на митническата стойност на стоките в специфични ситуации; мерки за временна забрана на използването на общи обезпечения; установяване на кризисна ситуация и приемане на подходящи мерки за справяне с нея или за смекчаване на отрицателните ѝ последици; решения за предоставяне на правомощия на държава членка да преговаря и сключва двустранно споразумение с трета държава за обмен на информация.
(72) Комисията следва да положи всички усилия, за да осигури влизането в сила на делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, достатъчно време преди началната дата на прилагане на Кодекса, за да се даде възможност за своевременното му изпълнение от държавите членки.
(73) Разпоредбите, отнасящи се до Митническия орган на ЕС, с изключение на член 238, следва да се прилагат от 1 януари 2028 г. До тази дата Митническият орган на ЕС следва да изпълнява задачите си, като използва съществуващите електронни системи за обмен на митническа информация, разработени от Комисията. Разпоредбите относно опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби и относно считаното за вносител лице следва да се прилагат от 1 януари 2028 г.
(74) През 2032Считано от 1 януари 2029 г. икономическите оператори можеследва да имат правото да започнат да използват на доброволна основа възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС. До края на 203731 декември 2032 г. Центърът за митнически данни на ЕС следва да бъде напълно разработен и всички икономически оператори да го използват. Надзор върху доверените и проверени търговци и считаните за вносители лица ще се осъществява от държавата членка, в която са установени. По силата на дерогация и при условия на преразглеждане операторите, които не са нито доверени и проверени търговци, нито считани за вносители лица, ще останат под надзора на митническия орган на държавата членка, в която се намират стоките физически. До 31 декември 2035 г. Комисията следва да извърши оценка на двата модела за надзор, включително на тяхната ефективност при откриване и предотвратяване на измами. В оценката следва да се разгледат и аспектите на косвеното данъчно облагане. Въз основа на тази оценка Комисията следва да има правото да реши с делегиран акт и дали двата модела следва да продължат да се прилагат, или митническият орган, отговорен за мястото на установяване на търговеца, следва да вдига стоките във всички случаи. Мястото на възникване на митническото задължение също следва да се определя в съответствие с определянето на отговорния митнически орган, [Изм. 46]
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Дял I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Глава 1
Обхват на митническото законодателство и мисия на митниците
Член 1
Предмет и обхват
1. С настоящия регламент се създава Митнически кодекс на Съюза („Кодексът“). В него се уреждат общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.
С настоящия регламент се създават също така Митнически орган на Европейския съюз („Митническият орган на ЕС“) и правилата, общите стандарти и рамка за управление за създаването на Центъра за митнически данни на Европейския съюз („Центъра за митнически данни на ЕС“).
1a. С настоящия регламент се създава среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише („среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише“), която осигурява интегриран набор от оперативно съвместими електронни услуги на равнището на Съюза с цел подкрепа на взаимодействието и подобряване на обмена на информация между Центъра за митнически данни на ЕС и немитническите системи на Съюза, посочени в приложение Ia.
С него се определят правила за цифрово административно сътрудничество и обмен на информация чрез оперативно съвместими набори от данни в рамките на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. [Изм. 47]
2. Без да се засягат международното право, международните конвенции и законодателството на Съюза в други области, Кодексът се прилага еднакво на цялата митническа територия на Съюза.
3. Определени разпоредби на митническото законодателство могат да се прилагат извън митническата територия на Съюза в рамките на законодателство, уреждащо специфични области, или на международни конвенции.
4. Определени разпоредби на митническото законодателство, включително опростяванията, които то предвижда, се прилагат за търговията със съюзни стоки между части от митническата територия на Съюза, за които се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета(29) или Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета(30), и части от тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат, или за търговията между части от тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат.
Член 2
Мисия на митническите органи
С цел постигане на хармонизирано прилагане на митническия контрол, за да се способства митническият съюз да действа като едно цяло и да се допринесе за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, митническите органи отговарят за защитата на финансовите и икономическите интереси на Съюза и на неговите държави членки, за гарантирането на сигурността и безопасността и за осигуряването на принос към другите политики на Съюза, насочени към защита на гражданите и жителите, потребителите, околната среда и цялостните вериги на доставки, за защитата на Съюза от незаконна търговия, за улесняването на законната стопанска дейност и за надзора върху международната търговия на Съюза, така че да се допринесе за справедливата и отворена търговия и за общата търговска политика.
Митническите органи въвеждат мерки, особено такива, насочени към:
а) осигуряване на ефикасното и правилното събиране на митата и другите вземания; [Изм. 48]
б) гарантиране, че на митническата територия на Съюза не се въвеждат стоки, представляващикоито са предназначени за движение на вътрешния пазар, но представляват риск за безопасността или сигурността на гражданите на Съюза и неговите жители, чрез установяване на подходящи мерки за контрол на стоките и веригите на доставки; [Изм. 49]
бa) гарантиране, че на митническата територия на Съюза не се въвеждат стоки, представляващи риск за сигурността на гражданите на Съюза и неговите жители, чрез въвеждане на подходящи мерки за контрол на стоките и веригите на доставки; [Изм. 50]
в) допринасяне за защитата на здравето и живота на хората, животните или растенията, на околната среда, на потребителите, както и на други обществени интереси, защитени от друго законодателство, прилагано от митническите органи, в тясно сътрудничество с други органи, като се гарантира, че на митническата територия на Съюза не се въвеждат, нито от нея се извеждат стоки, излагащи на риск горепосоченото;
г) защита на Съюза от нелоялна, несъответстваща на изискванията и незаконна търговия, включително фалшифицирани стоки и стоки, които не отговарят на изискванията на друго законодателство, прилагано от митническите органи, чрез строг мониторинг на икономическите оператори, секторите и веригите на доставки и чрез минимален набор от основни митнически нарушения и санкции; [Изм. 51]
д) подпомагане на законнатацялата законна стопанска дейност чрез поддържане на подходящ баланс между митническия контрол и улесняването на законната търговия и опростяване на митническите процеси и режими. чрез създаване на възможност за надежден анализ на риска в реално време, включително чрез системите за изкуствен интелект, посочени в член 29, параграф 1, буква г); [Изм. 52]
дa) насърчаване на ефективността на разходите чрез избягване на дублиране и чрез насърчаване на ефективността на митническите процеси и на ефективното използване на съответните ресурси на равнището на Съюза и на национално равнище; [Изм. 53]
дб) събиране, анализ и обмен на относима информация в подкрепа на вземането на решения въз основа на обективни данни; [Изм. 54]
дв) допринасяне за подобряването на цялостното осигуряване на изпълнението на правните актове на Съюза в други области, като защитата на безопасността и сигурността на гражданите, жителите и потребителите, околната среда и веригите на доставки; [Изм. 55]
дг) осигуряване, когато е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС)2024/2747 на Европейския парламент и на Съвета(31), на потока от стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 6 от посочения регламент. [Изм. 56]
Член 3
Митническа територия
1. Митническата територия на Съюза включва следните територии, в това число техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство:
а) територията на Кралство Белгия,
б) територията на Република България,
в) територията на Чешката република,
г) територията на Кралство Дания с изключение на Фарьорските острови и Гренландия,
д) територията на Федерална република Германия с изключение на остров Хелголанд и територията на Бьосинген (Договор от 23 ноември 1964 г. между Федерална република Германия и Конфедерация Швейцария),
е) територията на Република Естония,
ж) територията на Ирландия,
з) територията на Република Гърция,
и) територията на Кралство Испания с изключение на Сеута и Мелила,
й) територията на Френската република с изключение на френските отвъдморски страни и територии, за които се прилагат разпоредбите на част четвърта от ДФЕС,
к) територията на Република Хърватия,
л) територията на Италианската република с изключение на община Ливиньо,
м) територията на Република Кипър съгласно разпоредбите на Договора за присъединяване от 2003 г.,
н) територията на Република Латвия,
о) територията на Република Литва,
п) територията на Великото херцогство Люксембург,
р) територията на Унгария,
с) територията на Република Малта,
т) територията на Кралство Нидерландия в Европа,
у) територията на Република Австрия,
ф) територията на Република Полша,
х) територията на Португалската република,
ц) територията на Румъния,
ч) територията на Република Словения,
ш) територията на Словашката република,
щ) територията на Република Финландия и
аа) територията на Кралство Швеция.
2. Следните територии, включително техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство, които се намират извън територията на държавите членки, се считат за част от митническата територия на Съюза, като се имат предвид приложимите за тях конвенции и договори:
а) ФРАНЦИЯ
Територията на Княжество Монако съгласно Митническата конвенция, подписана в Париж на 18 май 1963 г. (Journal officiel de la République française (Официален вестник на Френската република) от 27 септември 1963 г., стр. 8679);
б) КИПЪР
Територията на суверенните базови зони Акротири и Декелия на Обединеното кралство, определени съгласно Договора относно създаването на Република Кипър, подписан в Никозия на 16 август 1960 г. (Серия договори на Обединеното кралство, № 4 (1961) Cmnd. 1252.
Член 4
Делегиране на правомощия
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 за допълнение и изменение на настоящия регламент чрез уточняване на разпоредбите на митническото законодателство, които се прилагат към търговията със съюзни стоки, посочена в член 1, параграф 4. В посочените актове може да се включват разпоредби за специалните случаи, свързани с търговията със съюзни стоки с участието само на една държава членка.[Изм. 57]
Глава 2
Определения
Член 5
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „митнически органи“ означава митническите администрации на държавите членки, отговорни за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени разпоредби от митническото законодателство;
2) „митническо законодателство“ означава законодателството, съставено от всяко едно от следните:
а) Кодекса и разпоредбите за неговото допълнение или изпълнение, приети на равнището на Съюза или на национално равнище;
б) Общата митническа тарифа;
в) законодателството относно системата на Съюза за освобождаване от мита;
г) митническите разпоредби, съдържащи се в международните споразумения, доколкото са приложими в Съюза. Това включва, наред с другото, съответните многостранни споразумения в областта на околната среда, по които Съюзът и държавите членки са страна, доколкото те уреждат съответствието на стоките; [Изм. 58]
д) Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета(32) и разпоредбите за неговото изменение, допълнение или изпълнение;
3) „друго законодателство, прилагано от митническите органи“, означава законодателството, различно от митническото законодателство, приложимо към стоките, които се въвеждат, извеждат или преминават през митническата територия на Съюза, или стоките, предназначени да бъдат пуснати на пазара на Съюза, в чието изпълнение участват митническите органи;
4) „мерки на търговската политика“ означава — като част от другото законодателство, прилагано от митническите органи — мерките, приети съгласно член 207 от ДФЕС, различни от временните или окончателните антидъмпингови мита, изравнителните мита или защитните мерки под формата на повишени мита за конкретни стоки и включващи по-конкретно специални мерки за наблюдение и защитни мерки под формата на разрешения за внос или износ;
5) „лице“ означава физическо лице, юридическо лице и всяко сдружение на лица, което не е юридическо лице, но е с призната правоспособност да извършва правни действия съгласно правото на Съюза или националното право;
6) „икономически оператор“ означава лице, което в рамките на своята стопанска дейност участва в дейности, обхванати от митническото законодателство;
7) „установено на митническата територия на Съюза“ означава:
а) в случаите на физическо лице — с обичайно местопребиваване на митническата територия на Съюза;
б) в случаите на юридическо лице или сдружение на лица — със седалище, централно управление или постоянно установена стопанска дейност на митническата територия на Съюза;
бa) в случай на юридическо лице с повече от едно място на установяване на митническата територия на Съюза, то се регистрира съгласно член 19, като следва реда по буква б); [Изм. 59]
8) „постоянно установена стопанска дейност“ означава определено място на стопанска дейност, на което постоянно са налице необходимите човешки и технически ресурси и посредством което определено лице извършва изцяло или частично свързаните с митниците операции;
9) „митническо решение“ означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай и който има правни последици за заинтересованото лице или лица;
10) „митнически режим“ означава всеки един от следните режими, под които могат да бъдат поставени стоките съгласно Кодекса:
а) допускане за свободно обращение;
б) специални режими;
в) износ;
11) „митнически формалности“ означава всички операции, които трябва да бъдат извършени от дадено лице и от митническите органи с цел спазване на митническото законодателство;
12) „вносител“ означава всяко лице, което има правомощия да определя и което е определило, че стоки от трета държава са предназначени да бъдат въведени на митническата територия на Съюза или, освен ако е предвидено друго, всяко лице, което се определя като считано за вносител лице;
13) „считано за вносител лице“, означава всяко лице, участващо в дистанционни продажби на стоки, предназначени за внос от трети държави на митническата територия на Съюза, което е упълномощено да използвавключително лицата, които са упълномощени да използват специалния режим, предвиден в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО; [Изм. 60]
14) „износител“ означава всяко лице, което има правомощия да определи и е определило, че стоките са предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза;
15) „митнически представител“ означава всяко лице, определено от друго лице да изпълнява действията и формалностите, изисквани съгласно митническото законодателство, във взаимоотношенията на това лице с митническите органи;
16) „данни“ означава всяко цифрово и нецифрово представяне на актове, факти или информация, както и всяка съвкупност от такива актове, факти или информация, включително под формата на документ, звукозапис, видеозапис или аудио-визуален запис;
17) „митническо наблюдение“ означава събиране и анализиране на информация във връзка със стоките, които се въвеждат,, извеждат или преминават през митническата територия на Съюза, с цел да се извършва мониторинг на тези движения на равнището на Съюза и да се гарантира еднаквото прилагане на митническия контрол, спазването на митническото законодателство и на другото законодателство, прилагано от митническите органи, и да се допринесе за анализа и управлението на риска;
18) „риск“ означава вероятността да настъпи събитие и въздействието му във връзка със стоките, движени между митническата територия на Съюза и държави извън тази територия, и във връзка с наличието в рамките на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки, което:
а) би изложило на опасност финансовите или икономическите интереси на Съюза и на неговите държави членки;
б) би представлявало заплаха за сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители; или [Изм. 61]
бa) представлява заплаха за общественото здраве в рамките на Съюза; или [Изм. 62]
в) би попречило на правилното прилагане на мерки на Съюза или национални мерки;
19) „икономически анализ“ означава оценката или количественото определяне на дадена политика или икономическо явление, за да се разбере как икономическите фактори влияят върху функционирането на дадена политика, географска област или някоя група лица с оглед на вземането на по-добри решения за бъдещето;
20) „управление на риска“ означава системното установяване на риска, включително определяне на профилите на рискови икономически оператори, подозрителни сделки, и прилагането на всички необходими мерки за ограничаване на излагането на риск; [Изм. 63]
21) „митнически надзор“ означава дейността на митническите органи с цел да се гарантира спазването на митническото законодателство и, когато е целесъобразно, другото законодателство, прилагано от митническите органи, или да се допринесе по друг начин за управлението на рисковете, свързани с тези стоки и техните вериги на доставки;
22) „митнически контрол“ означава конкретни действия, извършвани от митническите органи с цел да се гарантира спазването на митническото законодателство и другото законодателство, прилагано от митническите органи, или с цел да се допринесе по друг начин за управлението на рисковете, свързани със стоките и техните вериги на доставка;
23) „проверки на случаен принцип“ означава митнически контрол, основан на принципите за формиране на случайна извадка по отношение на съвкупността, която представлява интерес;
24) „държател на стоките“ означава лицето, което има физически контрол върху стоките;
25) „превозвач“ означава:
а) във връзка с въвеждането, лицето, което въвежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките на митническата територия на Съюза. При все това:
i) в случай на комбиниран транспорт „превозвач“ означава лицето, управляващо транспортното средство, което след като е въведено на митническата територия на Съюза, се движи самостоятелно като активно транспортно средство;
ii) при превоз по море или въздух, в случаите на плавателен съд по съвместна договореност или по договор, „превозвач“ означава лицето, което сключва договора и издава коносамент или въздушна товарителница за действителното превозване на стоките на митническата територия на Съюза;
б) във връзка с напускането, лицето, което извежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките извън митническата територия на Съюза. При все това:
i) в случай на комбиниран транспорт, когато активното транспортно средство, напускащо митническата територия на Съюза, превозва само друго транспортно средство, което след пристигането на активното транспортно средство на местоназначението му ще се движи самостоятелно като активно транспортно средство, „превозвач“ означава лицето, което ще управлява транспортното средство, което ще се движи самостоятелно, след като напускащото митническата територия на Съюза транспортно средство пристигне на местоназначението си;
ii) при превоз по море или въздух, в случаите на плавателен съд по съвместна договореност или по договор, „превозвач“ означава лицето, което сключва договора и издава коносамент или въздушна товарителница за действителното превозване на стоките извън митническата територия на Съюза;
26) „анализ на риска“ означава обработването на данни, информация или документи, включително лични данни, с цел идентифициране или количествено определяне на възможни рискове, като се използват, когато е уместно, аналитични методи и изкуствен интелект съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕС) /.../... на Европейския парламент и на Съвета(33);
27) „сигнал за риск“ означава указване на възможен риск въз основа на операции по автоматизирано обработване, чрез които се извършва анализ на риска, основан на данни, информация или документи;
28) „резултат от анализа на риска“ означава, в случай на сигнал, определянето — въз основа на автоматичен процес или на допълнителна човешка оценка на сигнала за риск, на това дали се счита, че съществува, или че не съществува риск;
29) „препоръка за контрол“ означава становището на митнически орган или на Митническия орган на ЕС за това дали и — ако да — кога, къде и от кой митнически орган трябва да се извърши митнически контрол, включително посочването на възможни допълнителни действия, различни от митнически контрол;
30) „решение за контрол“ означава отделният акт, с който митническите органи решават дали да се извърши, или да не се извърши контрол;
31) „резултат от контрола“ означава предварителният и окончателният резултат от контрола, включително указаните допълнителни действия, ако има такива, и компетентните органи, които имат отношение към резултата или действието, ако има такива;
32) „обща приоритетна област на контрол“ означава подбор на конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори с цел през определен период те да бъдат подложени на по-задълбочен анализ на риска и на по-засилени мерки за смекчаване и митнически контрол, без да се засяга другият контрол, който обичайно се извършва от митническите органи;
33) „общи критерии и стандарти за риск“ означава параметри за анализ на риска за дадена област на риск и съпътстващите стандарти относно практическото прилагане на критериите;
34) „стратегия за надзор“ означава подход за справяне с конкретен риск, който има за цел по пропорционален и ефективен начин да се постигне равновесие между усилията за оперативен митнически надзор и мерките за смекчаване на риска по цялата верига на доставки;
35) „пратка“ означава стоки, превозвани от един изпращач до един получател с едно и също транспортно средство, включително мултимодално, и идващи от една и съща територия или трета държава, които са от един и същ вид, клас или с едно и също описание или са опаковани заедно, съгласно един и същ договор за превоз;
36) „митнически статус“ означава статусът на стоките като съюзни или несъюзни стоки;
37) „съюзни стоки“ означава стоките, които попадат в една от следните категории:
а) стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от трети държави;
б) стоките, въведени на митническата територия на Съюза от трети държави и допуснати за свободно обращение;
в) стоките, получени или произведени на митническата територия на Съюза само от стоките по буква б) или от стоките по букви а) и б);
38) „несъюзни стоки“ означава стоките, различни от посочените в точка 46, или стоките, които са загубили своя митнически статус на съюзни стоки;
39) „вдигане на стоки“ означава актът, чрез който митническите органи или други лица за тяхна сметка предоставят стоките за целите, предвидени в митническия режим, под който са предназначени да бъдат поставени стоките;
40) „обобщена декларация за въвеждане“ означава действието, с което дадено лице информира митническите органи в установената форма, по установения начин и в установения конкретен срок, че определени стоки ще бъдат въведени на митническата територия на Съюза;
41) „обобщена декларация за напускане“ означава действието, с което дадено лице информира митническите органи в установената форма, по установения начин и в установения конкретен срок, че определени стоки ще бъдат изведени от митническата територия на Съюза;
42) „декларация за временно складиране“ означава действието, с което дадено лице обявява в установената форма и по установения начин, че определени стоки са на временно складиране;
43) „митническа декларация“ означава действието, с което дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва по целесъобразност конкретни мерки, които да бъдат приложени;
44) „декларатор“ означава лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление;
45) „декларация за реекспорт“ означава действието, с което дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си да изведе несъюзни стоки от митническата територия на Съюза, с изключение на онези, които са в режим свободна зона или са на временно складиране;
46) „уведомление за реекспорт“ означава действието, с което дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си да изведе от митническата територия на Съюза несъюзни стоки, които са в режим свободна зона или са на временно складиране;
47) „дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети държави“, означава дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети държави или трети територии съгласно определението в член 14, параграф 4, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО;
48) „производител“ означава:
а) производителят на продукта съгласно другото законодателство, приложимо за този продукт; или
б) производителят по отношение на селскостопанските продукти съгласно определението в член 38, параграф 1 от ДФЕС или по отношение на суровините; или
в) ако няма производител съгласно посоченото в букви а) и б), физическото или юридическото лице или сдружението на лица, което е произвело продукта или е възложило производството на продукта и което предлага този продукт на пазара под името или търговската марка на това лице;
49) „доставчик на продукт“ означава всяко физическо или юридическо лице или сдружение на лица във веригата на доставки, което произвежда даден продукт изцяло или частично, независимо дали като производител, или при други обстоятелства;
50) „временно складиране“ означава положението на несъюзни стоки, временно оставени на съхранение под митнически надзор за периода между момента, в който превозвачът уведомява за тяхното пристигане на митническата територия, и поставянето им под митнически режим;
51) „преработени продукти“ означава стоките, поставени под режим усъвършенстване, които са били подложени на операции по усъвършенстване;
52) „операции по усъвършенстване“ означава всяко едно от следните действия:
а) обработката на стоки, включително тяхното монтиране, комплектуване или сглобяване с други стоки;
б) преработката на стоки;
в) унищожаването на стоки;
г) поправката на стоки, включително пълното възстановяване и поставянето в изправност на тези стоки;
д) използването на стоки, които не се съдържат в преработените продукти, но позволяват или улесняват производството им, дори ако се изразходват изцяло или частично в процеса (спомагателни производствени материали);
53) „титуляр на режим транзит“ означава лицето, което подава декларацията за транзит или предоставя информацията, необходима за поставяне на стоките под този режим, или за чиято сметка се подава тази декларация или се предоставя тази информация;
54) „рандеман“ означава количеството или процентът преработени продукти, получени от усъвършенстването на определено количество стоки, поставени под режим усъвършенстване;
55) „трета държава“ означава държава или територия извън митническата територия на Съюза;
56) „опростено тарифно третиране за дистанционни продажби“ означава опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, изложено в член 1, параграфи 4 и 5 и в част първа, раздел II, буква Ж от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87;
57) „митническо задължение“ означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита и всякакви други вземания, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство; [Изм. 64]
58) „длъжник“ означава всяко лице, което е отговорно за заплащане на митническото задължение;
59) „вносни мита“ означава митата, дължими при вноса на стоки;
60) „износни мита“ означава митата, дължими при износа на стоки;
61) „възстановяване“ означава възстановяване на размера на платените вносни или износни мита;
62) „опрощаване“ означава освобождаването от задължението за заплащане на размера на неплатените вносни или износни мита;
63) „комисиона за покупка“ означава възнаграждение, платено от вносител на агента му за услугата да го представлява при покупката на остойностявани стоки;
64) „криза“ означава природно или причинено от човека събитие или положениеот изключително естество и мащаб, което внезапносе случва в рамките на Съюза или извън него, което застрашава безопасността, сигурността, здравето и живота на гражданите, икономическите оператори и персонала на митническите органи и което налага предприемането на спешни мерки по отношение на въвеждането, извеждането или транзита на стоки.; [Изм. 65]
64a) „звено за реакция при кризи“ означава звено за контакт в рамките на Митническия орган на ЕС, което координира усилията на ЕС за реакция при кризи в рамките на митническия съюз; [Изм. 66]
64б) „микро-, малки и средни предприятия“, или „МСП“ означава микро-, малки и средни предприятия съгласно определението в член 2 от Препоръка 2003/361/EО на Комисията; [Изм. 67]
64в) „други вземания“ означава всички вземания, наложени в допълнение към мита, ДДС, такси за митнически формалности и куриерски такси; [Изм. 68]
64г) „краен клиент“ означава физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в Съюза, на което даден продукт е предоставен от продавач или пазар; [Изм. 69]
64д) „национална среда за митническо обслужване на едно гише“ означава набор от електронни услуги, създаден от държава членка с цел предоставяне на възможност за обмен на информация между електронните системи на нейния митнически орган, партньорските компетентни органи и икономическите оператори; [Изм. 70]
64е) „партньорски компетентен орган“ означава орган на държава членка или Комисията, оправомощени да извършват определена функция във връзка с изпълнението на съответните немитнически формалности на Съюза; [Изм. 71]
64ж) „немитническа формалност на Съюза“ означава всички операции, които трябва да бъдат извършени от икономически оператор или от партньорски компетентен орган за международното движение на стоки, както е предвидено в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство; [Изм. 72]
64з) „немитнически придружаващ документ“ означава всеки изискван документ, издаден от партньорски компетентен орган или изготвен от икономически оператор, или всяка изисквана информация, предоставена от икономически оператор, за да се удостовери, че немитническите формалности на Съюза са изпълнени; [Изм. 73]
64и) „управление на количествата“ означава дейността по мониторинг и управление на количеството стоки, разрешено от партньорските компетентни органи в съответствие със законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, въз основа на информацията, предоставена от митническите органи; [Изм. 74]
64й) „немитническа система на Съюза“ означава електронна система на Съюза, създадена със законодателството на Съюза, използвана за постигане на целите на законодателството на Съюза или посочена в законодателството на Съюза за съхраняване на информация относно изпълнението на съответната немитническа формалност на Съюза; [Изм. 75]
64к) „регистрационен и идентификационен номер на икономически оператор (EORI номер)“ означава „регистрационен и идентификационен номер на икономически оператор (EORI номер)“ съгласно определението в член 1, точка 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията(34); [Изм. 76]
Глава 3
Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство
Раздел 1
Общи принципи
Член 6
Решения, взети въз основа на заявление
1. Когато лице подаде заявление за издаване на решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, то трябва да представи цялата информация, изисквана от компетентните митнически органи, за да могат те да вземат това решение.
Заявление за издаване на решение може също да бъде подадено от няколко лица и решение може да бъде взето по отношение на няколко лица съгласно условията, предвидени в митническото законодателство.
Освен когато е предвидено друго, компетентният митнически орган е органът на мястото на установяване на заявителя.
2. Своевременно и не по-късно от 3014 календарни дни от получаване на заявлението за решение митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление. [Изм. 77]
Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея.
Когато митническите органи изискват допълнителна информация от други относими компетентни национални или международни органи, за да оценят заявлението, те информират заявителя и го уведомяват в срок от 15 календарни дни за решението си. [Изм. 78]
Когато митническите органи установят, че заявлението не съдържа цялата необходима информация, те изискват от заявителя да представи относимата допълнителна информация в разумен срок, който не надвишава 30 календарни дни. Дори когато митническите органи са изискали допълнителна информация от заявителя, те решават дали заявлението е пълно и може да бъде прието, или е непълно и се отхвърля, в срок, който не надвишава 60 календарни дни от датата на първото заявление. Ако в рамките на този срок митническите органи не уведомят изрично заявителя, че дали заявлението е пълно и е прието, заявлението се счита за прието в края на 60-те календарни дни. [Изм. 79]
3. Освен когато е предвидено друго, компетентният митнически орган взема решение съгласно посоченото в параграф 1 не по-късно от 12090 календарни дни от датата на приемане на заявлението и своевременно уведомява заявителя. [Изм. 80]
Когато митническите органи не са в състояние да спазят срока за вземане на решение, те уведомяват заявителя за това преди изтичането на този срок, като посочват причините и отбелязват необходимия им допълнителен срок за вземане на решение. Освен когато е предвидено друго, този допълнителен срок не надвишава 30 календарни дни.
Без да се засяга втората алинея, митническите органи могат да удължат срока за вземане на решение съгласно предвиденото в митническото законодателство, когато заявителят поиска удължаване, за да отстрани нередовностите с цел да гарантира изпълнението на условията и критериите, които се изискват за вземане на благоприятно решение. Съответните нередовности и срокът, необходим за отстраняването им, се съобщават на митническите органи, които вземат решение за удължаването на срока.
Когато митническите органи не вземат решение в сроковете, определени в първа, втора и трета алинея, заявителят може да счита искането си за отхвърлено и може да обжалва това отрицателно решение. Заявителят може също така да информира Митническия орган на ЕС, че митническите органи не са взели решение в съответните срокове. В такъв случай се получава автоматично уведомление чрез Центъра за митнически данни на ЕС.
Комисията приема ясни насоки относно процесите за разглеждане на решения в случай на техническа неизправност на инфраструктурата на централизираните електронни системи на ЕС, по-специално Центъра за митнически данни на ЕС. [Изм. 82]
4. Освен ако в решението или в митническото законодателство е предвидено друго, решението поражда действие от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил. С изключение на случаите, предвидени в член 17, параграф 2, приетите решения се изпълняват от митническите органи, считано от тази дата.
5. Освен ако е предвидено друго в митническото законодателство, решението е безсрочно.
6. Преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил („право на изслушване“). След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.
Първата алинея не се прилага в следните случаи:
а) когато засяга решение, отнасящо се до обвързваща информация, посочено в член 13, параграф 1;
б) в случай на отказ от ползването на тарифна квота, когато е достигнат определеният за нея обем, както е посочено в член 145, параграф 4, първа алинея;
в) когато естеството или равнището на определена заплаха за сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители, здравето на хората, животните или растенията, околната среда или потребителите налагат това;
г) когато решението е насочено към осигуряване на изпълнението на друго решение, въз основа на което на заявителя е предоставена възможността да изрази своята гледна точка, без да се засяга правото на засегнатата държава членка;
д) когато това би повлияло на изхода от разследване, започнало с цел борба с измамите;
е) в други специфични случаи. [Изм. 83]
7. Всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото на обжалване, предвидено в член 16.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, чрез определяне на:
а) изключенията при определянето на компетентното митническо учреждение, посочено в параграф 1, трета алинея от настоящия член;
б) условията за приемането на заявлението, посочени в параграф 2 от настоящия член;
в) случаите, в които срокът за вземане на конкретно решение, включително възможното удължаване на този срок, се различава от сроковете, посочени в параграф 3 от настоящия член;
г) посочените в параграф 4 на настоящия член случаи, в които решението поражда действие от дата, различна от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил;
д) посочените в параграф 5 от настоящия член случаи, в които решението не е валидно за неопределено време;
е) продължителността на срока, посочен в параграф 6, първа алинея от настоящия член;
ж) специфичните случаи, посочени в параграф 6, втора алинея, буква е) от настоящия член. [Изм. 84]
9. ЧрезКомисията приема актове за изпълнение, с които Комисията определя процедурата за: [Изм. 85]
а) подаването и приемането на заявлението за решение, посочено в параграфи 1 и 2;
аa) насоки относно процесите за разглеждане на решения в случай на техническа неизправност на инфраструктурата на централизираните електронни системи на ЕС; [Изм. 86]
б) вземането на посоченото в настоящия член решение, включително по целесъобразност във връзка с правото на изслушване и консултирането с други засегнати държави членки.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 7
Управление на решения, взети въз основа на заявление
1. Титулярят на решението изпълнява задълженията, произтичащи от това решение.
2. Титулярят на решението извършва непрекъснат мониторинг на изпълнението на условията и критериите, както и на спазването на задълженията, произтичащи от решенията, и когато е приложимо, установява вътрешен контрол, който е в състояние да предотвратява, открива и коригира незаконни или нередовни сделки.
3. Титулярят на решението уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването на решението, която може да повлияе върху продължаването на действието или върху съдържанието на това решение.
4. Митническите органи извършват редовен мониторинг на това дали титулярят на решението продължава да изпълнява относимите критерии и да спазва относимите задължения, по-специално на способността на титуляря на решението чрез подходящ вътрешен контрол да предотвратява грешки, да реагира на тях и да ги отстранява. Въз основа на тази дейност по мониторинг митниците правят оценка на рисковия профил на титуляря на решението, когато това е уместно. Когато титулярят на решението е установен на митническата територия на Съюза преди по-малко от 3 години, митническите органи го подлагат на строг мониторинг през първата година след вземане на решението.
5. Митническите органи информират Митническия орган на ЕС за решенията, взети въз основа на заявление, и за всички дейности по мониторинг, които извършват в съответствие с параграф 4. Митническият орган на ЕС взема под внимание тази информация за целите на управлението на риска.
6. До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи документират решенията си в съществуващите електронни системи за обмен на информация, разработени от държавите членки и Комисията. Държавите членки и Комисията имат достъп до тези решения и до свързаната с тях информация в тези системи.
7. Без да се засягат разпоредбите, установени в други области и определящи случаите, при които решенията са нищожни или загубили валидността си, митническите органи, взели решението, могат по всяко време да го обезсилят, отменят или изменят, когато то не съответства на митническото законодателство. Митническите органи информират Митническия орган на ЕС за такова обезсилване, отмяна и изменение на митнически решения.
8. В специфични случаи митническите органи извършват следното:
а) преразглеждат решението;
б) спират решение, което няма да бъде обезсилено, отменено или изменено.
9. Митническият орган, компетентен да вземе решението, спира решението, вместо да го обезсилва, отменя или изменя, когато:
а) този митнически орган счита, че вероятно са налице достатъчно основания за обезсилване, отмяна или изменение на решението, но все още не разполага с всички необходими елементи, за да постанови обезсилване, отмяна или изменение;
б) този митнически орган счита, че условията за решението не са спазени или че титулярят на решението не изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението, и е целесъобразно да му се предостави време да вземе мерки, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията;
в) титулярят на решението поиска такова спиране, защото това лице временно не е в състояние да спазва условията, посочени в решението, или да изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението.
В случаите посочени в параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решението, за мерките, които това лице възнамерява да вземе, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията, както и за времето, което му е необходимо, за да вземе тези мерки.
10. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, чрез определяне на:
а) подробните правила за мониторинг на решение, посочено в параграфи 2—4 от настоящия член;
б) специфичните случаи и правилата за преразглеждане на решенията, посочени в параграф 8 от настоящия член.
Член 8
Валидност на решенията в целия Съюз
Освен когато в решението се предвижда неговото действие да е ограничено до една или няколко държави членки, свързаните с прилагането на митническото законодателство решения са валидни на цялата митническа територия на Съюза.
Член 9
Обезсилване на благоприятни решения
1. Митническите органи обезсилват решение, което е благоприятно за титуляря на решението, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) решението е взето въз основа на невярна или непълна информация;
б) титулярят на решението е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна;
в) решението би било различно, ако информацията е била вярна и пълна.
2. Титулярят на решението се уведомява за неговото обезсилване.
3. Обезсилването поражда действие от датата, на която първоначалното решение е породило действие, освен ако в решението е посочено друго в съответствие с митническото законодателство.
4. ЧрезКомисията приема актове за изпълнение, с които Комисията определя правилата за обезсилване на благоприятни решения. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 87]
Член 10
Отмяна и изменение на благоприятни решения
1. Благоприятно решение се отменя или изменя когато — в случаите извън посочените в член 9:
а) едно или повече от условията за вземането му не са били или вече не са изпълнени; или
б) при заявление от титуляря на решението.
2. Освен когато е предвидено друго, благоприятно решение, отнасящо се до няколко лица, може да бъде отменено само по отношение на лицето, което не изпълни задължение, наложено му по силата на това решение.
3. Титулярят на решението се уведомява за неговата отмяна или изменение.
4. По отношение на отмяната или изменението на решението се прилага член 6, параграф 4.
В изключителни случаи обаче, когато законните интереси на титуляря на решението налагат това, митническите органи могат да отложат датата, от която отмяната или изменението на решението поражда действие, с не повече от една година. Тази дата се посочва в решението за отмяна или за изменение.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, чрез определяне на:
а) посочените в параграф 2 случаи, в които благоприятно решение, отнасящо се до няколко лица, може да бъде отменено и по отношение на лица, различни от лицето, което не изпълни задължение, наложено му по силата на това решение;
б) изключителните случаи, в които митническите органи могат да отложат датата, от която отмяната или изменението на решението поражда действие, в съответствие с втората алинея от параграф 4.
6. ЧрезКомисията приема актове за изпълнение, с които Комисията определя процедурните правила за отмяна или изменение на благоприятни решения. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 88]
Член 11
Решения, взети без предварително заявление
Освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 6, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 7, параграф 7 и членове 8, 9 и 10 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без заинтересованото лице да е подало предварително заявление.
Член 12
Ограничения, приложими към решенията относно стоки, поставени под митнически режим или на временно складиране
Освен ако заинтересованото лице поиска това, отмяната, изменението или спирането на благоприятно решение не засяга стоките, които към момента на пораждане на действие на отмяната, изменението или спирането вече са били поставени и все още са под митнически режим или са на временно складиране по силата на решението, което се отменя, изменя или спира.
Раздел 2
Обвързваща информация
Член 13
Решения, отнасящи се до обвързваща информация
1. Въз основа на подадено заявление митническите органи вземат решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация („решения ОТИ“), или решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода („решения ОИП“), както и решения, отнасящи се до обвързваща информация за определяне на стойността („решения ОИОС“).
Такова заявление не се приема в следните случаи:
а) когато заявлението се подава или вече е било подадено в същото или друго митническо учреждение от титуляря на решението или за негова сметка:
i) за решенията ОТИ — по отношение на същите стоки;
ii) за решенията ОИП — по отношение на същите стоки и при същите обстоятелства, определящи придобиването на произход;
iii) за решенията ОИОС — по отношение на стоки при същите обстоятелства, определящи митническата стойност;
б) когато заявлението не е свързано с намерение за използване на решение, отнасящо се до обвързваща информация, или до друго намерение за използване на митнически режим.
2. Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, са обвързващи само по отношение на тарифното класиране или определянето на произхода или митническата стойност на стоките:
а) за митническите органи спрямо титуляря на решението само по отношение на стоките, за които митническите формалности са извършени след датата, на която решението поражда действие;
б) за титуляря на решението спрямо митническите органи само от датата, на която титулярят на решението получи или се счита, че е получил уведомление за решението.
3. Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, са валидни за срок от 3 години от датата, на която решението поражда действие.
4. За прилагането на решение, отнасящо се до обвързваща информация, в контекста на определен митнически режим, титулярят на решението трябва да може да докаже:
а) за решение ОТИ — че въпросните стоки съответстват във всяко едно отношение на описаните в решението;
б) за решение ОИП — че въпросните стоки и обстоятелствата, определящи придобиването на произхода, съответстват във всяко едно отношение на стоките и обстоятелствата, описани в решението;
в) за решение ОИОС — че обстоятелствата, определящи митническата стойност на въпросните стоки, съответстват във всяко едно отношение на обстоятелствата, описани в решението.
Член 14
Управление на решения, отнасящи се до обвързваща информация
1. Решението ОТИ престава да бъде валидно преди края на срока, посочен в член 13, параграф 3, когато то вече не отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:
а) приемането на изменение на номенклатурите, посочени в член 145, параграф 2, букви а) и б);
б) приемането на мерките, посочени в член 146, параграф 4.
В такива случаи решението ОТИ престава да бъде валидно, считано от датата на прилагане на това изменение или тези мерки.
2. Решението ОИП престава да бъде валидно преди края на срока, посочен в член 13, параграф 3, в който и да е от следните случаи:
а) когато бъде приет правно обвързващ акт на Съюза или Съюзът сключи споразумение, което става приложимо на неговата територия, и решението ОИП вече не съответства на въведеното ново законодателство, считано от датата на прилагане на акта или споразумението;
б) когато решението ОИП не съответства или вече не съответства на Споразумението относно правилата за произход, установени в Световната търговска организация (СТО), или на консултативните становища, информацията, насоките и подобни актове, засягащи определянето на произхода на стоките, за да се осигури еднакво тълкуване и прилагане на посоченото споразумение, считано от датата на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз. [Изм. 89]
3. Решението ОИОС престава да бъде валидно преди края на срока, посочен в член 13, параграф 3, в следните случаи:
а) когато приемането на правно обвързващ акт на Съюза прави решението ОИОС несъответстващо на изискванията на този акт, считано от датата на прилагане на този акт;
б) когато решението ОИОС вече не съответства на член VII от Общото споразумение за митата и търговията или със Споразумението от 1994 г. за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумението на СТО за определяне на митническата стойност) или на решенията, приети за тълкуване на посоченото споразумение от Комитета по митническата стойност, считано от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
4. Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, не престават да бъдат валидни с обратно действие.
5. Чрез дерогация от член 7, параграф 7 и член 9 митническите органи обезсилват решенията, отнасящи се до обвързваща информация, единствено когато са издадени въз основа на невярна или непълна информация от заявителите.
6. Митническите органи отменят решенията, отнасящи се до обвързваща информация, в съответствие с член 7, параграф 7 и член 10. Тези решения обаче не се отменят по заявление на титуляря на решението.
7. Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, не подлежат на изменение.
8. Митническите органи отменят решенията ОТИ, когато те вече не са съвместими с тълкуването на номенклатурите, посочени в член 145, параграф 2, букви а) и б), в резултат на което и да е от следните:
а) обяснителните бележки, посочени в член 9, параграф 1, буква а), второ тире от Регламент (ЕИО) № 2658/87, считано от датата на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз;
б) решение на Съда на Европейския съюз, считано от датата на публикуване на диспозитива на решението в Официален вестник на Европейския съюз;
в) решения относно класирането, мнения за класиране или изменения на обяснителните бележки към Номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, приети от организацията, съставена от Конвенцията, с която се учредява Съвет за митническо сътрудничество, подписана на 15 декември 1950 г. в Брюксел, считано от датата на публикуване на съобщението на Комисията в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз;
9. Решенията ОИП и ОИОС се отменят, когато те вече не са съвместими с решение на Съда на Европейския съюз, считано от датата на публикуване на диспозитива на съдебното решение в Официален вестник на Европейския съюз.
10. Когато решение, отнасящо се до обвързваща информация, престане да бъде валидно в съответствие с параграф 1, буква б) или с параграфи 2 или 3, или е отменено в съответствие с параграфи 6, 8 или 9, решението може все пак да се използва по отношение на обвързващи договори, които се основават на решението и са сключени преди то да е престанало да бъде валидно или да е било отменено. Това удължено използване не се прилага, когато дадено решение ОИП е издадено за стоки, предназначени за износ.
Удълженото използване, посочено в първата алинея, не надвишава 6 месеца от датата, на която решението, отнасящо се до обвързваща информация, е престанало да бъде валидно или е било отменено. При все това с мярката по член 146, параграф 4, мярката по член 151 или мярката по член 158 може да се изключи удълженото използване или да се определи по-кратък срок. В случая на продукти, за които е подаден сертификат за внос или за износ при извършване на митническите формалности, срокът от 6 месеца се заменя от срока на валидност на сертификата.
За да се възползва от удълженото използване на решение, отнасящо се до обвързваща информация, титулярят на това решение подава заявление до митническия орган, който е взел решението, в срок от 30 дни от датата, на която то е престанало да бъде валидно или е било отменено, като посочва количествата, за които се иска срок на удължено използване, и държавата членка или държавите членки, в които стоките ще бъдат оформени митнически в срока на удълженото използване. Този митнически орган взема решение за удълженото използване и уведомява титуляря незабавно и не по-късно от 30 дни от датата, на която е получил цялата необходима информация, за да може да вземе това решение.
а) се спира вземането на решения, отнасящи се до обвързваща информация, по отношение на стоки, за които не е гарантирано правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода или определяне на митническата стойност; или
б) спирането, посочено в буква а), се отменя.
12. Комисията може да приема решения, с които изисква държавите членки да отменят определено решение ОТИ, ОИП и ОИОС, за да се осигури правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода на стоките или определяне на митническата стойност. Преди да приеме такова решение, Комисията съобщава мотивите, на които възнамерява да основе решението си, на титуляря на решението ОТИ, ОИП или ОИОС, на когото се дава възможност да изрази гледната си точка в рамките на определения срок, считано от датата, на която това лице получи съобщението или се счита, че го е получило.
13. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата за вземане на решенията, посочени в параграф 12 от настоящия член, специално по отношение на съобщаването на засегнатите лица на мотивите, на които Комисията възнамерява да основе решението си, и на срока, в който тези лица могат да изразят своята гледна точка.
14. ЧрезКомисията приема актове за изпълнение Комисията приема, с които установява процедурните правила за: [Изм. 90]
а) за използването на решение, отнасящо се до обвързваща информация, след като то е престанало да бъде валидно или е било отменено, в съответствие с параграф 10;
б) съгласно които Комисията уведомява митническите органи в съответствие с параграф 11, букви а) и б).
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
15. Комисията приема чрез актове за изпълнение решениятапод формата на решения, с които от държавите членки се изисква да отменят решенията, посочени в параграф 12. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 2. [Изм. 91]
Раздел 3
Жалби
Член 15
Решения, вземани от правораздавателен орган
Членове 16 и 17 не се прилагат за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган или от митническите органи, когато действат като правораздавателни органи.
Член 16
Право на обжалване
1. Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.
Всяко лице, което е подало заявление до митническите органи за издаване на решение и което не е получило решение по заявлението си в срока, посочен в член 6, параграф 3, също има право на обжалване.
2. Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:
а) първоначално — пред митническите органи или пред правораздавателен или друг орган, определен за тази цел от държавите членки;
б) впоследствие — пред по-висша независима инстанция, която може да бъде правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно действащите разпоредби в държавите членки.
3. Жалбата се подава в държавата членка, където е взето решението или където е подадено заявление за издаване на решение.
4. Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.
Член 17
Спиране на изпълнението
1. Подаването на жалба не спира изпълнението на обжалваното решение.
2. Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.
3. В случаите по параграф 2, когато в резултат на обжалваното решение възниква задължение за плащане на вносни или износни мита, спирането на изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически затруднения за длъжника.
Раздел 4
Такси и разходи
Член 18
Забрана на таксите и разходите
1. Митническите органи не налагат такси за извършването на митнически контрол или за друга форма на прилагане на митническото законодателство в рамките на официалното работно време на компетентните митнически учреждения.
2. Митническите органи могат да налагат такси или да изискват покриване на разходите за предоставяне на специфични услуги, по-специално:
а) присъствие на митнически служители извън официалното работно време или на място извън митническите учреждения — при поискване; [Изм. 92]
б) анализи или експертни доклади относно стоките и пощенски такси за връщане на стоките на заявителя, по-специално по отношение на решения, взети съгласно член 13, или предоставянето на информация в съответствие с член 39;
в) проверка на стоките или вземане на проби от тях с цел проверка или унищожаване на стоки, когато са направени разходи, различни от тези за ангажиране на митнически служители;
г) когато поради естеството на стоките или потенциалния риск се налагат извънредни мерки за контрол. [Изм. 93]
Дял II
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ЛИЦАТА С ОГЛЕД НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Глава 1
Регистрация
Член 19
Регистрация
1. Икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени, за да получат регистрационен и идентификационен номер на икономически оператор (EORI номер). Когато е възможно, тази регистрация включва и електронната идентификация на оператора в националните схеми за електронна идентификация, посочени в Регламент (ЕС) № 910/2014.
2. Регистрираните икономически оператори информират митническите органи за всяка промяна в данните си за регистрация, по-специално когато това води до промяна в тяхното място на установяване.
3. В специфични случаи икономическите оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където първо подадат декларация или заявление за решение.
4. За лица, които не са икономически оператори, не се изисква да се регистрират при митническите органи, освен ако е предвидено друго.
Когато за посочените в първата алинея лица се изисква да се регистрират, се прилага следното:
а) когато те са установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където са установени;
б) когато не са установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където първо подадат декларация или подадат заявление за решение.
5. В специфични и надлежно обосновани случаи митническите органи анулират регистрацията. [Изм. 94]
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) минималните изисквания за данните във връзка с посочената в параграф 1 регистрация;
б) специфичните случаи, посочени в параграф 3.
в) посочените в параграф 4, първа алинея случаи, в които за лица, които не са икономически оператори, се изисква да се регистрират при митническите органи;
г) посочените в параграф 5 специфични случаи, когато митническите органи анулират регистрация;
д) митническия орган, отговорен за регистрация.
7. Чрез актове за изпълнение Комисията установява митническите органи, които отговарят за регистрацията, предвидена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 2.
Глава 2
Вносител и считано за вносител лице
Член 20
Вносители
1. Вносителят изпълнява следните задължения:
а) осигурява, съхранява и предоставя на разположение на митническите органи, веднага щом е налична и във всички случаи преди вдигането на стоките, цялата информация, изисквана по отношение на складирането или митническия режим, под който трябва да бъдат поставени стоките в съответствие с членове 88, 118, 132 и 135, или за целите на приключването на режим пасивно усъвършенстване.
б) осигурява правилното изчисляване и плащане на митата и всички други приложими вземания;
в) гарантира, че стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, отговарят на относимото друго законодателство, включително Регламент (ЕС) 2023/988, прилагано от митническите органи, и осигурява, съхранява и предоставя на разположение подходяща документация, свидетелстваща за това съответствие; [Изм. 95]
г) всяко друго задължение на вносителя, предвидено в митническото законодателство.
2. Вносителят е установен на митническата територия на Съюза.
3. Чрез дерогация от параграф 2 не се изисква следните вносители или лица да са установени на митническата територия на Съюза:
а) вносител, който поставя стоки под режим транзит или под режим временен внос;
б) вносител, който въвежда останалите стоки на временно складиране;
в) лица, които понякога поставят стоки под митнически режими, при условие че митническите органи считат такова поставяне за обосновано;
г) лица, които са установени в държава, чиято територия е в непосредствена близост до митническата територия на Съюза, и които представят стоките пред съседно на тази територия гранично митническо учреждение, при условие че държавата, в която са установени лицата, предоставя реципрочно предимство на лицата, установени на митническата територия на Съюза;
д) считано за вносител лице, което се представлява от косвен представител, установен на митническата територия на Съюза.
Член 21
Считани за вносители лица
1. Чрез дерогация от член 20, параграф 1, буква a) считаните за вносители лица осигуряват или предоставят на разположение информацията относно дистанционните продажби на стоки, предназначени за внос на митническата територия на Съюза, най-късно в деня след датата, на която е прието плащането, и при всички случаи преди вдигането на стоките.
2. Без да се засяга информацията, необходима за допускане на стоките за свободно обращение в съответствие с член 88, параграф 3, буква а), посочената в параграф 1 от настоящия член информация съдържа най-малкото изискванията, установени в член 63в, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.
3. Когато стоки, които преди това са били внесени от считано за вносител лице в рамките на дистанционни продажби, са върнати на адреса на първоначалния изпращач или на друг адрес извън митническата територия на Съюза, считаното за вносител лице анулира информацията относно допускането за свободно обращение на тези стоки и осигурява или предоставя на разположение доказателство за извеждането на стоките от митническата територия на Съюза.
Глава 3
Износител
Член 22
Износители
1. Износителят изпълнява следните задължения:
а) осигурява, съхранява и предоставя на разположение на митническите органи, веднага щом е налична и във всички случаи преди вдигането на стоките, цялата необходима информация по отношение на митническия режим, под който трябва да бъдат поставени стоките в съответствие с член 99 и член 140, или с цел приключване на режим временен внос;
б) осигурява правилното изчисляване и събиране на митата и всички други вземания, ако е приложимо;
в) гарантира, че стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, и осигурява, съхранява и предоставя на разположение подходяща документация, свидетелстваща за това съответствие;
г) всяко друго задължение, предвидено в митническото законодателство.
2. Износителят е установен на митническата територия на Съюза.
3. Чрез дерогация от параграф 2 не се изисква следните износители да са установени на митническата територия на Съюза:
а) износител, който поставя стоки под режим транзит, приключва режим временен внос или изнася стоки, които са били на временно складиране;
б) лица, които понякога поставят стоки под митнически режими, при условие че митническите органи считат това за обосновано;
в) лица, които са установени в държава, чиято територия е в непосредствена близост до митническата територия на Съюза, и които представят стоките пред съседно на тази територия гранично митническо учреждение, при условие че държавата, в която са установени лицата, предоставя реципрочно предимство на лицата, установени на митническата територия на Съюза.
Глава 4
Одобрен икономически оператор и доверени и проверени търговци
Член 23
Заявление и разрешение за одобрен икономически оператор
1. Лице, което пребивава, учредено е или е регистрирано на митническата територия на Съюза и което отговаря на критериите, предвидени в член 24, може да подаде заявление за получаване на статус на одобрен икономически оператор.
Митническите органиМитническият орган на ЕС, след като оцени одита на компетентния национален орган, при необходимост след консултация с други органи, предоставятпредоставя едното или двете от посочените по-долу разрешения: [Изм. 96]
а) одобрен икономически оператор за митнически опростявания, което позволява на титуляря да се възползва от опростявания в съответствие с митническото законодателство; или
б) одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност, което дава на титуляря улеснения, свързани със сигурност и безопасност.
2. Едновременно могат да бъдат притежавани и двете разрешения по параграф 1, втора алинея.
3. Посочените в параграф 1 лица спазват задълженията, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3. Митническите органи следят дали операторът спазва непрекъснато критериите и условията за статуса на одобрен икономически оператор в съответствие с член 7, параграф 4.
Митническите органи извършват най-малко на всеки 3 години задълбочен мониторинг на дейностите и вътрешната отчетност на одобрените икономически оператори.
4. Статусът на одобрен икономически оператор се признава, при спазване изискванията на параграф 5 от настоящия член и член 24, от митническите органи във всички държави членки.
5. Въз основа на признаването на статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания и при условие че са изпълнени изискванията, отнасящи се до конкретен вид опростяване, предвидено в митническото законодателство, митническите органи разрешават на оператора да се ползва от това опростяване. При предоставянето на статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания митническите органи не преразглеждат критериите, които вече са били проверени при предоставянето на статуса. [Изм. 97]
6. Одобреният икономически оператор, посочен в параграф 1, се ползва от повече улеснения в сравнение с другите икономически оператори по отношение на митническия контрол в зависимост от вида на даденото разрешение, включително от по-малък физически и документен контрол. Статусът на одобрен икономически оператор следва да се счита за благоприятен за целите на управлението на риска в областта на митниците.
7. Митническите органи предоставят предимства, произтичащи от статуса на одобрен икономически оператор, на лица, установени в трети държави, които спазват условията и изпълняват задълженията, определени в съответното законодателство на тези страни или територии, доколкото тези условия и задължения са признати от Съюза за еквивалентни на наложените на одобрените икономически оператори, установени на митническата територия на Съюза. Това предоставяне на предимства се основава на принципа на реципрочност, освен ако е решено друго от Съюза, и е подкрепено от международно споразумение на Съюза, от относими и обвързващи партньорства или от законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика. [Изм. 98]
8. Създава се съвместен механизъм, чрез който да се осигури непрекъснатост на стопанските процеси при смущения в търговските потоци, предизвикани от повишена степен на тревога във връзка със сигурността, затваряне на граници и/или природни бедствия, опасни извънредни ситуации или други мащабни инциденти, така че митническите органи да могат в рамките на възможното да улеснят и ускорят транспортирането на приоритетни товари на одобрени икономически оператори.
8a. Когато е необходимо, Комисията може да приема насоки с цел подпомагане на МСП при подаването от тяхна страна на заявления за статус на одобрен икономически оператор и доверен и проверен търговец, като отчита уникалните предизвикателства, пред които са изправени МСП, и същевременно запазва целостта и сигурността на външнотърговските процеси. Полагат се непрекъснати усилия за опростяване на процедурите и по-лесен достъп до тях за МСП, като се гарантират улесняване и насърчаване на жизненоважната им роля във външната търговия на ЕС. [Изм. 99]
9. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) вида и честотата на дейностите по извършване на мониторинг, както от лицата, посочени в параграф 1, така и от митническите органи, посочени в параграф 3;
б) опростяванията за одобрените икономически оператори, посочени в параграф 5;
в) улесненията, посочени в параграф 6.
10. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за консултациите във връзка с определянето на статуса на одобрени икономически оператори, посочен в параграф 1, втора алинея, включително сроковете за отговор. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 24
Предоставяне на статус на одобрен икономически оператор
1. Критериите за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор са следните:
а) липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство, на другото относимо законодателство, посочено в член 20, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, и на правилата за данъчно облагане, и липсата на тежки престъпления; нарушенията и престъпленията, които трябва да се вземат под внимание, са тези, свързани с икономическата и стопанската дейност; [Изм. 100]
б) доказателство от заявителя за високо равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци посредством система за управление на търговската и в съответните случаи на транспортната отчетност, което позволява подходящ митнически контрол, и доказателства, че несъответствията са били ефективно отстранени; заявителят гарантира, че неговите отговорни служители са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;
в) платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което му позволява да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност;
г) по отношение на разрешението, посочено в член 23, параграф 1, точка a) — практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност;
д) по отношение на разрешението, посочено в член 23, параграф 1, буква б) — подходящи стандарти за сигурност, безопасност и съответствие, адаптирани към осъществяваната дейност. Стандартите се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на международната верига на доставки, включително що се отнася до физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и търговските партньори.
2. Чрез актове за изпълнениеНа Комисията се предоставя правомощието да приема редът и условиятаделегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълване на настоящия регламент чрез определяне на подробниред и условия за прилагане на критериите, предвидени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 101]
Член 25
Предоставяне на статус на доверен и проверен търговец („Trust and Check trader“)
1. Вносител или износител, койтоЛице, което пребивава или е регистриранрегистрирано на митническата територия на Съюза, отговаря на критериите, предвидени в параграф 3, и е извършвализвършвало редовни митнически операции в хода на своята стопанска дейност в продължение на най-малко 32 години, може да подаде заявление за получаване на статус на доверен и проверен търговец до митническия орган на държавата членка, в която е установенустановено. [Изм. 102]
2. Митническите органи предоставятМитническият орган на ЕС предоставя статуса след консултация с други органи, ако това е необходимо, и след като са получили достъп дое получил и оценил съответните данни на заявителя за последните 32 години с цел да извършатизвърши оценка на спазването на критериите по параграф 3. [Изм. 103]
3. Митническите органи предоставятСлед като оцени одита на компетентния национален орган, Митническият орган на ЕС предоставя статус на доверен и проверен търговец на лице, което отговаря на всички посочени по-долу критерии: [Изм. 104]
а) липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство, на друго относимо законодателство, прилагано от митническите органи съгласно член 20, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, и на правилата за данъчно облагане, и липсата на тежки престъпления; нарушенията и престъпленията, които трябва да се вземат под внимание, са тези, свързани с икономическата и стопанската дейност; [Изм. 105]
б) доказателство от заявителя за високо равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци посредством система за управление на търговската и на транспортната отчетност, което позволява подходящ митнически контрол, и доказателства, че несъответствията са били ефективно отстранени; заявителят осигурява условия неговите отговорни служители да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;
в) платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което е достатъчно, за да може да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност. По-специално през последните 3 години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или вземания, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки, включително ДДС и дължими акцизи във връзка с вътресъюзни операции; [Изм. 106]
г) практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с вида и обема на осъществяваната дейност, включително отговорните служители да са инструктирани за начина, по който да си взаимодействат с митническите органи чрез Центъра за митнически данни на ЕС;
д) подходящи стандарти за сигурност, безопасност и съответствие, включително стандарти за безопасност на продуктите, адаптирани към вида и обема на осъществяваната дейност. Стандартите, включително изискване заявителят да участва в задължителното обучение, предоставяно от компетентните органи във връзка с вида дейност; тези стандарти за сигурност, безопасност и съответствие се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на международната верига на доставки, включително що се отнася до физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и търговските партньори; [Изм. 107]
е) разполага с електронна система, включително системи, управлявани от доставчик - трето лице, която осигурявана митническите органи или импо изключение предоставя на разположение на митническите органи в реално време всичкивъзможност за достъп до подходящи и относими данни за движението на стоките и спазването от страна на посоченото в параграф 1 лице на всички изисквания, приложими по отношение на тези стоки, включително свързаните с безопасността и сигурността, което включва при целесъобразност споделяне в Центъра за митнически данни на ЕС, в съответствие с подробните ред и условия за прилагане на критериите за такъв достъп, определени в делегираните актове, посочени в параграф 10, буква б), на: [Изм. 108]
i) митническата отчетност;
ii) счетоводната система;
iii) търговската и транспортната отчетност;
iv) системата му за проследяване и логистичната му система, с която се идентифицират стоките като съюзни или несъюзни и — когато е целесъобразно — се указва тяхното местоположение;
v) лицензиите и предоставените разрешения в съответствие с друго законодателство, прилагано от митническите органи;
vi) пълната отчетност, необходима за проверка на точността на установяване на митническите задължения.
По изключение от буква е) и независимо от задълженията, свързани със статуса на вносител или със статуса на считано за вносител лице, малките и средните предприятия могат да предоставят на митническите органи данни за съответствието чрез цифров продуктов паспорт. [Изм. 109]
4. Посочените в параграф 1 лица изпълняват задълженията, определени в член 7, параграфи 2 и 3. Митническите органи следят дали операторът спазва непрекъснато критериите и условията за статуса на одобрен икономически оператор в съответствие с член 7, параграф 4.
Митническите органи извършват най-малко на всеки 32 години задълбочен мониторинг на дейностите и вътрешната отчетност на доверения и проверен търговец. Довереният и проверен търговец информира митническите органи за всички промени в корпоративната си структура, собственост, платежоспособност, модели на търговия или всякакви други значими промени в своето положение и дейности. Ако някоя от тези промени оказва значително въздействие върху статуса на доверен и проверен търговец, митническите органи преразглеждат този статус. Митническите органи могат да спрат действието на това разрешение до вземането на решение относно преразглеждането. [Изм. 110]
5. Когато доверен и проверен търговец промени своята държава членка на установяване, митническите органи на получаващата държава членка може да преразгледат разрешението за доверен и проверен търговец след консултация с държавата членка, която първоначално е предоставила статуса, и след получаване на предишната отчетност на операторите. По време на преразглеждането митническите органи на държавата членка, предоставила първоначалното разрешение, може да спрат неговото действие. [Изм. 111]
ДоверениятКогато доверен и проверен търговец промени държавата членка на своето установяване, той информира митническите органи на получаващата държава членка за всички промени в корпоративната си структура, собственост, платежоспособност, модели на търговия или всякакви други значими промени в своето положение и дейности, ако някоя от тези промени оказва въздействие върху статуса на доверен и проверен търговец. [Изм. 112]
5a. Митническите органи на получаващата държава членка могат, като се консултират с държавата членка, която първоначално е предоставила на търговеца статус на доверен и проверен търговец, да преразгледат въпроса дали някоя от тези промени оказва въздействие върху неговия статус на доверен и проверен търговец. Ако е необходимо, митническите органи на получаващата държава членка могат да спрат действието на първоначалното разрешение. Такова спиране се съобщава в Центъра за митнически данни. Най-късно до три години след като довереният и проверен търговец е променил държавата членка на своето установяване или след като митническите органи на получаващата държава членка са преразгледали статуса на доверения и проверен търговец, както и на всеки три години след това митническите органи на получаващата държава членка извършват задълбочен мониторинг на дейностите на доверения и проверен търговец и на неговата вътрешната отчетност, посочена в параграф 4. [Изм. 113]
6. Когато доверен и проверен търговец е заподозрян в участиеучаства в измамна дейност във връзка с неговата икономическа или стопанска дейност или в сериозно нарушение на друго относимо законодателство, прилагано от митническите органи съгласно член 20, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, неговият статус се спира от митническите органи. Това спиране се съобщава в Центъра за митнически данни. [Изм. 114]
Когато митническите органи са спрели, обезсилили или отменили действието на разрешение за доверен и проверен търговец в съответствие с членове 7, 9 и 10, те вземат необходимите мерки, за да гарантират, че действието на разрешенията, посочени в параграф 7 от настоящия член, и улесненията, посочени в параграф 8 от настоящия член, също е спряно, обезсилено или отменено.
7. Митническите органи могат да разрешатразрешават на доверените и проверени търговци: [Изм. 115]
а) да предоставят част от данните за своите стоки след вдигането на тези стоки, в съответствие с член 59, параграф 3;
б) да извършват някои проверки и да вдигат стоките при получаването им на мястото на стопанска дейност на вносителя, собственика или получателя и/или при доставка от мястото на стопанска дейност на износителя, собственика или изпращача, в съответствие с член 61;
в) да считат, че осигуряват необходимите гаранции за правилното протичане на операциите за целите на получаването на разрешения за специалните режими в съответствие с членове 102, 103, 109 и 123;
г) периодично да определят митническото задължение, съответстващо на общия размер на вносните или износните мита във връзка с всички стоки, вдигнати от този търговец, в съответствие с член 181, параграф 4;
д) да отлагат плащането на митническото задължение в съответствие с член 188.;
дa) извършване на централизирано оформяне в съответствие с член 72; [Изм. 116]
дб) вписване в отчетността на декларатора в съответствие с член 73. [Изм. 117]
7a. Митническите органи полагат всички усилия, за да приведат в съответствие практиката си за издаване на разрешенията, посочени в параграф 7, с практиката на други митнически органи, за да се осигури единен подход в целия Съюз. Митническият орган на ЕС координира работата на митническите органи и следи за такъв еднакъв подход, така че разрешенията да могат да бъдат предоставяни автоматично при определянето като доверен и проверен търговец. [Изм. 118]
8. Доверените и проверени търговци се ползват от повече улеснения в сравнение с другите икономически оператори по отношение на митническия контрол в зависимост от даденото разрешение, включително от по-малък физически и документен контрол. Статусът на доверен и проверен търговец се отчита като положителен аспект за целите на управлението на риска в областта на митниците. [Изм. 119]
9. Чрез дерогация от член 110, когато вносителят или износителят на стоките, които се въвеждат на митническата територия или я напускат, има статус на доверен и проверен търговец, се счита, че стоките са под режим суспендиране на мита и остават под митнически надзор до крайното им местоназначение, без да трябва да бъдат поставени под режим транзит. Довереният и проверен търговец носи отговорност за плащането на митата, другите данъци и другите вземания в държавата членка на установяване и където е дадено разрешението.
10. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнениедопълване на настоящия регламент чрез определяне на вида и честотата на дейностите по извършване на мониторинг, посочени в параграф 4 от настоящия член.: [Изм. 120]
a) чрез определяне на правилата за провеждане на консултация с другите органи, посочени в параграф 2, с оглед определянето на статуса на доверен и проверен търговец; [Изм. 121]
б) чрез определяне на подробните ред и условия за прилагането на критериите, посочени в параграф 3; [Изм. 122]
в) чрез определяне на вида и честотата на дейностите по мониторинг, посочени в параграф 4; [Изм. 123]
г) чрез определяне на правилата за преразглеждане на статуса на доверен и проверен търговец, както е посочено в параграф 5. [Изм. 124]
11. Чрез актове за изпълнение Комисията приема:
а) правилата за извършването на консултация с други органи за определянето на статуса на доверен и проверен търговец, посочени в параграф 2;
б) реда и условията за прилагане на критериите, посочени в параграф 3;
в) правилата за извършването на консултация с митническите органи, посочени в параграф 5. [Изм. 125]
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 126]
11a. Комисията и държавите членки създават система за подкрепа за изграждане на капацитет и споделяне на най-добри практики с оглед нейното използване от търговци, които са микро-, малки и средни предприятия и които са получили или са подали заявление за статус на доверен и проверен търговец. [Изм. 127]
Член 26
Преходни разпоредби за одобрени икономически оператори за митнически опростявания
1. До датата, посочена в член 265, параграф 4, Митническите органи могат да предоставят на лицата, които отговарят на критериите, статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания и да им разрешат да се ползват от някои опростявания и улеснения в съответствие с митническото законодателство. [Изм. 128]
2. До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи разглеждат валидните разрешения за митнически опростявания на одобрените икономически оператори, за да проверят дали на титулярите им може да бъде предоставен статус на доверени и проверени търговци. Ако това не е възможно, статусът на одобрени икономически оператори за митнически опростявания и опростяванията, посочени в член 23, параграф 5, се отменят. [Изм. 129]
3. До преразглеждането на разрешението или до датата, посочена в член 265, параграф 3, в зависимост от това кое настъпи по-рано, признаването на статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания продължава да е валидно, освен ако се прилагат членове 9 и 10 относно обезсилването, отмяната или изменението на решения. [Изм. 130]
Глава 5
Митническо представителство [Изм. 131 -Не се отнася до българския текст]
Член 27
Митнически представители
1. Всяко лице може да определи свой митнически представител.
Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.
Косвен митнически представител, действащ от свое име, но за сметка на вносител или износител, се счита за вносител или износител за целите съответно на членове 20 и 22.
2. Митническият представител е установен на митническата територия на Съюза.
Освен ако е предвидено друго, това изискване не се прилага, когато митническият представител действа за сметка на лица, за които не се изисква да са установени на митническата територия на Съюза.
3. Митническият представител със статус на доверен и проверен търговец се признава за такъв само когато действа като косвен представител. Когато действа като пряк представител, митническият представител може да бъде признат за доверен и проверен търговец, ако такъв статус е предоставен на лицето, от чието име и за чиято сметка действа въпросният представител.
3a. За срок от пет години, считано от 1 януари 2029 г., митническият представител, действащ като пряк представител, също може да бъде признат за доверен и проверен търговец, ако лицето, от чието име и за чиято сметка действа този представител, е микро- или малко предприятие. [Изм. 132]
4. Комисията определя в съответствие с правото на Съюза условията, при които митническият представител може да предоставя услуги на митническата територия на Съюза.
5. Държавите членки прилагат условията, определени в съответствие с параграф 4, спрямо митническите представители, които не са установени на митническата територия на Съюза.
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) случаите, в които не се прилага освобождаването от изискването по параграф 2, втора алинея;
б) условията, при които митническият представител можеима право да предоставя услуги на митническата територия на Съюза, посочени в параграф 4. [Изм. 133]
Член 28
Упълномощаване на представители
1. Във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено.
Счита се, че лицата, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, действат от свое име и за своя сметка.
2. Митническите органи могат да изискат от лицата, които заявяват, че действат като митнически представители, да представят доказателство, че са упълномощени от представляваното лице.
В специфични случаи митническите органи не изискват представянето на такова доказателство.
3. Митническите органи не изискват от лице, което действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности, да представя всеки път доказателства за упълномощаване, при условие че това лице е в състояние да представи такива доказателства по искане на митническите органи.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на случаите, в които митническите органи не изискват доказателства за упълномощаването, посочени в параграф 2 от настоящия член.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията приема правилата за предоставянето и доказването на упълномощаването, посочено в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Дял III
ЦЕНТЪР ЗА МИТНИЧЕСКИ ДАННИ НА ЕС
Член 29
Функции и цел на Центъра за митнически данни на ЕС
1. Центърът за митнически данни на ЕС предоставя сигурен и устойчив на киберзаплахи набор от електронни услуги и системи за използване на данни, включително лични даннии други данни за митнически цели. Той осигурява следните функции: [Изм. 134]
а) дава възможност за електронно изпълнение на митническото законодателство;
б) гарантира качеството, целостта, сигурността, проследимостта и невъзможността за отричане на обработваните в него данни, включително поправката на тези данни; [Изм. 135]
в) гарантира спазването на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(35) и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета(36), що се отнася до обработването на лични данни;
вa) гарантира спазване на разпоредбите на Регламент (EС) 2023/2841 на Европейския парламент и на Съвета(37); [Изм. 136]
г) създава възможност за и гарантира анализ на риска, икономически анализ и анализ на данни, митнически опростявания и улесняване на търговията, включително чрез използването на системи с изкуствен интелект в съответствие със [Законодателен акт 2021/0106 (COD) за изкуствения интелект](38); [Изм. 137]
д) създава възможност за оперативната съвместимост на тези услуги и системи с други електронни системи, платформи или среди с цел сътрудничество в съответствие с дял XIII;
дa) извършва бизнес и техническо преобразуване на данни, за да се създаде възможност за обмен на данни с немитническите системи на Съюза, изброени в приложение Ia, чрез система на ЕС „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ (EU CSW-CERTEX); [Изм. 138]
дб) създава възможност за оперативна съвместимост с Европейската единна среда за морско информационно обслужване с цел предоставяне и изпълнение на митническите формалности, посочени в приложението към Регламент (ЕС) 2019/1239; [Изм. 139]
е) интегрира системата на Европейския съюз за обслужване на едно гише: обмен на сертификати, създадена с член 4 от Регламент (ЕС) 2022/2399; [Изм. 140]
ж) създава възможност за обмена на информация с трети държави;
з) създава възможност за митническо наблюдение на стоките и допринася за осигуряване на прилагането на друго законодателство, прилагано от митническите органи. [Изм. 141]
2. Действията, които лицата, Комисията, митническите органи, Митническият орган на ЕС или други органи извършват чрез функциите, изброени в параграф 1, продължават да бъдат действия на тези лица, на Комисията, на митническите органи, на Митническия орган на ЕС или на други органи, дори и да са били автоматизирани.
3. Комисията изгражда, въвежда и поддържа Центъра за митнически данни на ЕС, включително осигурява публичен достъп до техническите спецификации за обработването на данните в него, и установява рамка за качество на данните и създава обществено звено за контакт за спешни заявки или заплахи за сигурността, засягащи Центъра за митнически данни на ЕС. Митническият орган на ЕС осигурява неговата експлоатация и поддръжка. [Изм. 142]
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение на посочените в параграф 1 функции, за да се вземат предвид новите задачи, възложени на органите по член 31 от настоящия регламент чрез законодателен акт на Съюза, или адаптиране на тези функции към променящите се нужди на посочените органи при изпълнението на митническото или на друго законодателство, прилагано от митническите органи.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя:
а) техническите условия за поддържане и експлоатацията на електронните системи, които държавите членки и Комисията са разработили съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно Регламент (ЕС) 2022/2399 във връзка с Регламент (ЕС) 2023/2841 и с Директива (ЕС) 2022/2555, включително насоките, издадени от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA); [Изм. 143]
б) работна програма за постепенното извеждане от употреба на тези системи.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 29a
Пилотна фаза на Центъра за митнически данни на ЕС
1. Преди датата, посочена в член 265, параграф 3, Комисията може да установи пилотна фаза за използването на Центъра за митнически данни на ЕС. Пилотната фаза е доброволна и има за цел да изпита функционалните възможности на Центъра за митнически данни на ЕС.
2. Комисията си сътрудничи с Митническия орган на ЕС, митническите органи и други органи, както и със съответните заинтересовани лица по време на планирането и организацията на пилотната фаза.
3. За целите на параграф 1 Комисията приема актове за изпълнение, определящи следното:
a) техническите условия за планирането и организацията;
б) функционалните възможности, които трябва да се приложат и изпитат;
в) точната продължителност на пилотната фаза.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 144]
Член 30
Национални приложения за използване на данните от Центъра за митнически данни на ЕС
1. Държавите членки можеполагат всички усилия, за да разработват приложения, необходими за свързването към Центъра за митнически данни на ЕС с цел подаване на данни към този център и обработване на постъпващи от него данни, в случай че тези приложения все още не съществуват. [Изм. 145]
1a. Държавите членки гарантират, че заявленията, посочени в параграф 1, спазват разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета(39), по-специално по отношение на мерките за управление на риска, свързан с киберсигурността. Държавите членки обхващат митническата инфраструктура в своята национална стратегия за киберсигурност. [Изм. 146]
2. Държави членки може да поискат от Митническия орган на ЕС да разработи посочените в параграф 1 приложения. В този случай разработването се финансира от тези държави членки.
3. Когато Митническият орган на ЕС разработи приложение в съответствие с параграф 2, той го предоставя на всички държави членки.
Член 31
Цели на обработването на лични данни и други данни в Центъра за митнически данни на ЕС и EU CSW-CERTEX [Изм. 147]
1. Лица може да имат достъп до данните, включително до личните и чувствителните търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, които са били предадени от тези лица или за тяхна сметка, адресирани са до тези лице или са предназначени за тях. Този достъп се осъществява изключително с цел:
а) да се изпълнят задълженията за докладване на това лице съгласно митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи, включително с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза; както и
б) да се докаже дали това лице спазва митническото законодателство и друго законодателство, прилагано от митническите органи.
2. Всеки митнически орган може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за следните цели:
а) да изпълнява задачите си във връзка с прилагането на митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи, включително с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза, и за проверка на спазването на това законодателство;
б) да изпълнява задачите си във връзка с контрола и управлението на риска, съгласно разпоредбите на дял IV;
в) да изпълнява необходимите за сътрудничеството задачи съгласно предвидените в дял XIII условия.
За да се гарантира ефективността на митническия контрол, всички национални митнически органи може да получават и да обработват данните, получени в резултат на митническия контрол, когато са открити несъответстващи на изискванията стоки. [Изм. 148]
3. Митническият орган на ЕС може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за следните цели:
а) да изпълнява задачите си за управление на риска в областта на митниците съгласно разпоредбите на дял IV, глава 3;
б) да изпълнява задачите си съгласно разпоредбите на дял XII, глава 2;
в) да изпълнява задачите, свързани със сътрудничеството, съгласно разпоредбите на дял XIII.
Без да се засяга Директива (ЕС) 2016/943, и след датата, посочена в член 265, параграф 4, митническите органи на държавите членки или Митническият орган на ЕС предоставят при поискване митнически данни, които са нелични и нечувствителни търговски данни. Икономическите оператори имат възможност да поискат в декларациите елементи на данните, като например, но не само, наименованията на дружествата, адресите, стойността на стоките, номера на материалите и описанието на стоките да се считат за чувствителни търговски данни. Ако бъде отправено такова искане, митническите органи на държавите членки или Митническият орган на ЕС не се съобразяват с искането за оповестяване на митническите данни и не предоставят тези данни. [Изм. 149]
4. Комисията може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за следните цели:
а) да изпълнява задачите си във връзка с управлението на риска съгласно разпоредбите на дял IV, глава 3;
б) да изпълнява задачите си във връзка с тарифното класиране на стоките, техния произход, тяхната стойност и наблюдението им от страна на митниците в съответствие с дялове I и IX;
в) да изпълнява задачите си във връзка с ограничителните мерки и управлението на кризи в съответствие с дял XI;
г) да изпълнява задачите си във връзка с Митническия орган на ЕС в съответствие с дял XII;
д) да изпълнява необходимите за сътрудничеството задачи съгласно предвидените в дял XIII условия;
е) да анализира и оценява резултатите от дейността на митническия съюз в съответствие с дял XV, глава 1;
ж) да наблюдава изпълнението и да гарантира еднаквото прилагане на митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи, включително с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза;
з) да изготвя статистически данни и други анализи съгласно предвиденото в законодателството на Съюза, за които са необходими данните в Центъра за митнически данни на ЕС.
зa) да допринася за осигуряване на прилагането на друго относимо законодателство на Съюза. [Изм. 150]
Комисията обработва данни само доколкото те са необходими и полезни за постигане на целите, посочени в настоящия параграф. [Изм. 151]
5. Европейската служба за борба с измамите („OLAF“) може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за изпълнението на нейните дейности по митнически въпроси съгласно член 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета при свързаните с обработването на данни условия, определени в горепосочените регламенти.
6. Европейската прокуратура може при поискване да получи достъп до и да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за извършването на нейните задачи съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета(40), доколкото разследваното от Европейската прокуратура поведение засяга митниците и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член. [Изм. 152]
7. Данъчните органи на държавите членки могат да обработват данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза във връзка със съответните стоки, и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член. [Изм. 153]
8. Компетентните органи, определени в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета(41), може да получат достъп до данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за принудителното изпълнение на законодателството на Съюза, уреждащо пускането на пазара или безопасността на храните, фуражите и растенията, и за сътрудничеството с митническите органи с цел свеждане до минимум на риска от въвеждане на несъответстващи на изискванията продукти в Съюза и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член. [Изм. 154]
9. Органите за надзор на пазара, определени от държавите членки в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2019/1020, могат да обработват данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за принудителното изпълнение на законодателството на Съюза, уреждащо пускането на пазара или безопасността на продуктите, и за сътрудничество с митническите органи за свеждане до минимум на риска от въвеждане на несъответстващи на изискванията стоки в Съюза и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член. [Изм. 155]
10. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) може при поискване да получи достъп до данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за изпълнение на задачите ѝ в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета, доколкото тези задачи засягат свързани с митниците въпроси и при условията, определени в акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 14 от настоящия член. [Изм. 156]
11. Други национални органи и органи на Съюза, включително Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), могат да обработват нелични данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, при условията, определени в акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 14 от настоящия член: [Изм. 157]
а) за да изпълняват своите задачи, свързани с изпълнението на митническите формалности;
б) за да изпълняват задачите, поверени им по силата на законодателството на Съюза;
в) за да изпълняват своите задачи, свързани с извършването на дейностите по управление на риска на равнището на Съюза, посочени в член 52.
12. До датата, посочена в член 265, параграф 3, Комисията, OLAF, Европейската прокуратура и Митническият орган на ЕС, след като бъде създаден, ще могат, изключително за посочените в параграфи 4, 5 и 6 цели, да обработват данни, включително лични данни от съществуващите електронни системи за обмен на информация, разработени от Комисията съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013. [Изм. 158]
13. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение на параграфи 2—4, за да се разяснят и допълнят определените в тях цели с оглед на променящите се нужди при изпълнението на митническото законодателство или друго законодателство.
13a. Във връзка с обработването на лични данни в EU CSW-CERTEX, Комисията е съвместен администратор по смисъла на член 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725, а митническите органи и партньорските компетентни органи на държавите членки, отговарящи за изброените в приложение Ia немитнически формалности на Съюза, са съвместни администратори по смисъла на член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. [Изм. 159]
14. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата и ред за достъпа до данните или за обработването на данните, включително личните и чувствителните търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, от страна на посочените в параграфи 6—11 органи. При определянето на тези правила и ред и по отношение на всеки орган или категория органи Комисията:
а) прави оценка на съществуващите гаранции, прилагани от съответния орган, за да се гарантира, че данните се обработват в съответствие с целта;
б) гарантира пропорционалността и необходимостта от обработването във връзка с целта;
в) определя конкретните категории данни, до които органът може да има достъп или които може да обработва;
г) прави преценка на необходимостта съответният орган да определи специално звено, лице или лица за контакт или да предостави допълнителни гаранции;
д) прави оценка на необходимостта от ограничаване на последващото споделяне на данните;
е) определя условията и реда за исканията за достъп до данни, включително лични или чувствителни търговски данни, както и кои от съвместните администратори ще предоставят достъп до Центъра за митнически данни на ЕС.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 161]
Член 32
Лични данни в Центъра за митнически данни на ЕС
1. Личните данни на следните категории субекти на данни могат да бъдат обработвани в Центъра за митнически данни на ЕС изключително и доколкото е необходимо за посочените в член 31 цели:
а) субектите на данни, регистрирани или подали заявление за регистрация като икономически оператори в съответствие с член 19;
б) субектите на данни, които са икономически оператори и епизодично участват в дейности, обхванати от митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи; [Изм. 162]
в) субектите на данни, които са икономически оператори и чиято лична информация се съдържа в придружаващите документи по член 40 или във всички допълнителни доказателства, необходими за изпълнението на задълженията, наложени с митническото законодателство или с друго законодателство, прилагано от митническите органи; [Изм. 163]
г) субектите на данни, които са икономически оператори и чиито лични данни се съдържат в данните, събрани за целите на управлението на риска съгласно член 50, параграф 3, буква а); [Изм. 164]
д) оправомощените служители на митническите органи, на органи, различни от митническите органи, или на всеки друг относим орган или оправомощен орган, чиято лична информация е необходима, за да се осигури подходящ контрол и надзор на достъпа до информацията в Центъра за митнически данни на ЕС;
е) служителите или оправомощените трети страни, които действат от името на Комисията, Митническия орган на ЕС или други органи на Съюза, на които е предоставен достъп до Центъра за митнически данни на ЕС.
2. В съответствие с член 31 в Центъра за митнически данни на ЕС може да се обработват следните категории лични данни:
а) личните данни в образеца на митнически данни на ЕС, посочен в член 36;
б) личните данни, включени в данните, събрани за целите на управлението на риска съгласно член 50, параграф 3, буква а);
в) личните данни, необходими за осигуряване на подходяща идентификация на служителите, които са оправомощени да обработват данни в Центъра за митнически данни на ЕС, посочени в параграф 1, букви д) и е).
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение или допълнение на категориите субекти на данни и категориите лични данни, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, за да се отчита развитието на информационните технологии и с оглед на напредъка на информационното общество.
Член 33
Срок на съхранение на личните данни в Центъра за митнически данни на ЕС
1. Личните данни в Центъра за митнически данни на ЕС могат да се съхраняват посредством конкретна услуга за максимален срок от 10 години, считано от датата, на която тези данни са записани в услугата. Предвидените в член 48 случаи и разследванията, започнати от OLAF, Европейската прокуратура или от органите на държавите членки, откритите от Комисията производства за установяване на неизпълнение на задължения и административните и съдебните производства, включващи лични данни, имат суспензивно действие върху срока на съхранение, що се отнася до тези данни.
2. След изтичането на предвидения в параграф 1 срок личните данни се изтриват или се анонимизират, според обстоятелствата.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата за анонимизиране на личните данни след изтичането на срока на съхранение. [Изм. 165]
Член 34
Роли и отговорности във връзка с личните данни, обработвани в Центъра за митнически данни на ЕС
1. Митническите органи на държавите членки, Комисията и Митническият орган на ЕС се считат за съвместни администратори за обработването на лични данни в Центъра за митнически данни на ЕС за целите на управлението на риска и сътрудничеството, както е посочено в член 31, параграф 2, букви б) и в), член 31, параграф 3, букви а) и в) и член 31, параграф 4, букви а) и д).
2. Всеки отделен митнически орган се счита за администратор във връзка с личните данни, които обработва за целите, посочени в член 31, параграф 2, буква а).
3. Комисията се счита за единствен администратор във връзка с личните данни, които обработва за целите, посочени в член 31, параграф 4, букви в), г) и е)—ж).
4. До датата, определена в член 265, параграф 3, Комисията, OLAF, Европейската прокуратура и Митническият орган на ЕС се считат за единствени администратори във връзка с обработването на данните, посочени в член 31, параграф 12.
5. Посочените в параграф 1 съвместни администратори:
а) работят заедно за своевременна обработка на искането или исканията, отправени от субекта или субектите на данни, и за да улеснят упражняването на правата на субектите на данни;
б) си оказват съдействие по въпроси, свързани с установяването и справянето с нарушения на сигурността на данните във връзка със съвместното обработване;
в) обменят относимата информация, необходима за информиране на субектите на данни съгласно глава III, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, глава III, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и глава III от Директива (ЕС) 2016/680, когато е приложимо;
г) гарантират и защитават сигурността, целостта, наличието и поверителността на личните данни, обработвани съвместно съгласно член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 33 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и член 25 от Директива (ЕС) 2016/680, когато е приложимо.
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя съответните роли и отношения между съвместните администратори и субектите на данни в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1725. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 35
Ограничаване на правата на субекта на данни
1. Когато упражняването от даден субект на данни на правото на достъп и правото на ограничаване на обработването, посочени в членове 15 и 18 от Регламент (ЕС) 2016/679 и членове 17 и 20 от Регламент (ЕС) 2018/1725, или съобщаването за нарушение на сигурността на данните, посочено в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725, би застрашило текущо разследване във връзка с физическо лице в областта на митниците, извършването на митнически контрол или управлението на конкретен риск, установен във връзка с физическо лице в областта на митниците, митническите органи, Митническият орган на ЕС и Комисията могат — в съответствие с член 23, параграф 1, букви в), д), е) и з) от Регламент (ЕС) 2016/679, а Комисията и Митническият орган на ЕС могат — в съответствие с член 25, параграф 1, букви а), в), д) и ж) от Регламент (ЕС) 2018/1725, да ограничат изцяло или частично тези права, стига ограничаването да е необходимо и пропорционално.
2. Преди прилагането на ограниченията по параграф 1 митническите органи, Комисията и Митническият орган на ЕС правят оценка на тяхната необходимост и пропорционалност за всеки отделен случай, като отчитат потенциалните рискове за правата и свободите на субекта на данни.
3. Когато в контекста на своите задачи обработват лични данни, получени от други организации, митническите органи, Митническият орган на ЕС или Комисията, действащи като администратор или съвместен администратор, се консултират с тези организации относно потенциалните основания за налагане на посочените в параграф 1 ограничения, както и относно необходимостта и пропорционалността на такива ограничения, преди да приложат ограничение по параграф 1.
4. Когато митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС ограничават изцяло или частично посочените в параграф 1 права, те предприемат следните стъпки:
а) в отговора си на искането уведомяват съответния субект на данни за наложеното ограничение и за основните причини за него, както и за възможността за подаване на жалба пред националните органи за защита на данните или пред Европейския надзорен орган по защита на данните или за търсене на защита по съдебен ред пред национален съд или пред Съда на Европейския съюз. и
б) отразяват основанията за ограничението, като включват оценка на неговата необходимост и пропорционалност, както и причините, поради които предоставянето на достъп би застрашило управлението на риска и митническия контрол.
Предоставянето на информацията, посочена в първа алинея, буква а), може да бъде отложено, пропуснато или отказано в съответствие с член 25, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725 или когато предоставянето на тази информация би било в ущърб на целите на ограничението.
5. Митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС включват раздел в съобщенията за защита на личните данни, публикувани на техните уебсайтове/интранет, в който на субектите на данни се предоставя обща информация относно възможността за ограничаване на правата на субектите на данни.
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя гаранциите за предотвратяване на злоупотреби и незаконен достъп или предаване на лични данни, по отношение на които се прилагат или могат да бъдат приложени ограничения. Тези гаранции включват определянето на ролите, отговорностите и процедурните стъпки, както и надлежния мониторинг на ограниченията и периодичен преглед на прилагането им, който се извършва най-малко на всеки 6 месеца. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 36
Образец на митнически данни на ЕС
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящият регламент, за да се определят данните, необходими за изпълнението на посочените в член 31, параграфи 1—4 цели. Тези изисквания за данните съставляват образеца на митнически данни на ЕС.
Член 37
Технически средства за сътрудничество
1. Комисията, Митническият орган на ЕС и митническите органи използват Центъра за митнически данни на ЕС при обмена с други органи и органите на Съюза, посочени в член 31, параграфи 6—9 и 11, в съответствие с настоящия регламентрегламент.Комисията, Митническият орган на ЕС и митническите органи използват Приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) при обмена на информация с Европол. [Изм. 166]
2. За другите формалности и системи на Съюза, изброени в приложението към Регламент (ЕС) 2022/2399, Центърът за митнически данни на ЕС осигурява оперативна съвместимост чрез средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, създадена с посочения регламент.
3. Когато органи, различни от митническите органи, от или органите на Съюза или от органи от трети държави, използват електронни средства, създадени със законодателството на Съюза, използвани за постигане на целите на това законодателство или посочени в него, сътрудничеството може да се осъществи чрез оперативна съвместимост на тези електронни средства с Центъра за митнически данни на ЕС. [Изм. 167]
4. Когато органи, различни от митническите органи, включително органи от трети държави, не използват електронни средства, създадени със законодателството на Съюза, използвани за постигане на целите на това законодателство или посочени в него, тези органи могат да използват специфичните услуги и системи на Центъра за митнически данни на ЕС в съответствие с член 31. [Изм. 168]
5. Чрез актове за изпълнение Комисията приема правилата за техническите условия за целите на оперативната съвместимост и връзката, посочени в параграфи 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 4.
Член 38
Обмен на допълнителна информация между митническите органи и икономическите оператори
1. Митническите органи и икономическите оператори могат да обменят всякаква информация, която не се изисква изрично по митническото законодателство, по-специално с цел взаимно сътрудничество за откриване и противодействие на риска. Този обмен може да се извършва въз основа на писмено споразумение и може да включва достъп на митническите органи до електронните системи на икономическите оператори.
2. Освен ако двете страни са се договорили друго или е предвидено друго в действащите разпоредби, всяка информация, предоставена от едната на другата страна в процеса на сътрудничеството по параграф 1, е поверителна.
Член 39
Предоставяне на информация от митническите органи
1. Всяко лице може да поиска от митническите органи информация относно прилагането на митническото законодателство. Митническите органи могат да отхвърлят такова искане, когато то не е свързано с действително предвиждана дейност, спадаща към международната търговия със стоки.
2. Митническите органи поддържат редовен диалог с икономическите оператори и другите органи, свързани с международната търговия със стоки. Те насърчават прозрачността, като предоставят свободен достъп — по възможност безплатно и по интернет — до митническото законодателство, общите административни разпоредби и формулярите за заявления.
2a. Един всеобхватен и удобен за ползване цифров интерфейс също предоставя достъп до цялата информация, свързана с автономните мерки, включително тарифи, квоти, санкции и ембарго, с цел да се подобри спазването на тези мерки от страна на дружествата. Това също така насърчава по-голяма съгласуваност между различните автономни мерки. [Изм. 169]
Член 40
Информация и придружаващи документи
1. При осигуряването или предоставянето на разположение на данни и информация, необходими за конкретния митнически режим, под който са поставени или предназначени да бъдат поставени стоките, лицата осигуряват или предоставят на разположение цифрови копия на оригиналните документи на хартиен носител, използвани за получаването на посочените данни и информация, когато съществуват такива документи на хартиен носител.
2. До датата, посочена в член 266, параграф 3, при подаването на митническа декларация придружаващите документи, изисквани за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, за който стоките са декларирани, са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи към момента на подаването.
3. Счита се, че придружаващите документи за приложимите немитнически формалности на Съюза, изброени в приложението към Регламент (ЕС) 2022/2399, са осигурени или предоставени на разположение или са на съхранение при декларатора, ако митническите органи са в състояние да получат необходимите данни от съответните немитнически системи на Съюза чрез системата на Европейския съюз „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ в съответствие с член 10, параграф 1, букви а) и в) от посочения регламент.
4. При необходимост придружаващи документи се предоставят и от лица за целите на управлението на риска в областта на митниците и митническия контрол, .
5. Без да се засяга другото законодателство, прилагано от митническите органи, митническите органи могат да разрешат на икономическите оператори да съставят посочените в параграф 3 придружаващи документи.
6. Освен ако за конкретни документи е посочено друго, заинтересованите лица съхраняват за целите на митническия контрол документите и информацията за срок от най-малко 3 години, на всякакъв носител, достъпен и приемлив за митническите органи. Този срок започва да тече:
а) от края на годината, в която са вдигнати стоките;
б) в случай на стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употребата — от края на годината, в която тези стоки престават да подлежат на митнически надзор;
в) в случай на стоки, поставени под друг митнически режим, или стоки на временно складиране — от края на годината, в която съответният митнически режим е приключен или временното складиране е завършило.
7. Без да се засягат разпоредбите на член 182, параграф 4, когато при митническия контрол във връзка с митническо задължение се установи, че съответното вземане под отчет следва да се поправи и заинтересованото лице е уведомено за това, документите и информацията се съхраняват за срок от 3 години след изтичане на срока, предвиден в параграф 6 от настоящия член.
8. Когато е подадена жалба или е започнато административно или съдебно производство, документите и информацията се съхраняват за срока, предвиден в параграф 1, или до приключване на процедурата по обжалване или на административното или съдебното производство, в зависимост от това кое настъпва най-късно.
Дял IIIa
СРЕДА НА ЕС ЗА МИТНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ НА ЕДНО ГИШЕ
Член 40a
Създаване на среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише
1. Създава се среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише. Тя включва Центъра за митнически данни на ЕС, посочен в член 29, и немитническите системи на Съюза, посочени в приложение Ia.
2. Комисията свързва взаимно Центъра за митнически данни на ЕС с немитническите системи на Съюза в срок до датите, посочени в приложение Ia, и създава възможност за обмен на информация относно посочените в него немитнически формалности на Съюза.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 за изменение на приложение Ia във връзка с немитническите формалности на Съюза, съответните им немитнически системи на Съюза, установени в законодателството на Съюза, различно от митническото законодателство, и датата за осъществяване на взаимната свързаност, посочена в параграф 2 от настоящия член.
Член 40б
Цифрово сътрудничество между правителствата за немитническите формалности на Съюза
1. За всяка от немитническите формалности на Съюза, изброени в приложение Iа, EU CSW-CERTEX създава възможност да бъде обменяна информация между Центъра за митнически данни на ЕС и съответните немитнически системи на Съюза за следните цели:
a) предоставяне на съответните данни на митническите органи, за да извършват необходимата проверка на тези формалности в съответствие с настоящия регламент по автоматизиран начин;
б) предоставяне на съответните данни на партньорските компетентни органи, за да извършват управление на количествата по отношение на разрешените стоки в немитническите системи на Съюза въз основа на стоките, декларирани пред митническите органи и които същите органи са разрешили да бъдат вдигнати;
в) улесняване и подпомагане на интегрирането на процедурите между митническите органи и партньорските компетентни органи, за напълно автоматизираното изпълнение на формалностите, необходими за поставянето на стоките под митнически режим или за техния реекспорт, както и за сътрудничеството във връзка с координацията на контрола в съответствие с член 43, параграф 3 от настоящия регламент;
г) осигуряване на възможност за всяко друго автоматизирано предаване на данни между митническите органи и съответните партньорски компетентни органи, изисквано от законодателството на Съюза за установяване на немитнически формалности на Съюза, без да се засяга използването на тези данни на национално равнище.
2. За всяка от немитническите формалности на Съюза, изброени в приложение Iа, EU CSW-CERTEX осигурява следните функции:
a) съгласуване на митническата и немитническата терминология, когато е възможно, и идентифициране на митническия режим или реекспорта, за които може да се използва придружаващият документ, въз основа на административното решение на партньорския компетентен орган, посочен в придружаващия документ; и
б) преобразуване, когато е необходимо, на формата на данните, необходими за изпълнение на съответните немитнически формалности на Съюза, във формат на данни, съвместим с митническата декларация или декларацията за реекспорт и обратно, без да се променя съдържанието на данните.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на елементите на данните, които да се обменят чрез EU CSW-CERTEX в съответствие с параграф 1 от настоящия член.
Член 40в
Цифрово сътрудничество между правителствата за немитническите формалности на Съюза
1. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя кои от изброените в приложение Iа немитнически формалности на Съюза отговарят на следните критерии:
a) налице е до известна степен припокриване на данните, които трябва да бъдат предоставени на митническите органи, и данните, които трябва да бъдат включени в немитническите придружаващи документи, изисквани за немитническите формалности на Съюза, изброени в приложение Iа;
б) броят на немитническите придружаващи документи, издадени в Съюза за конкретната формалност, не е незначителен;
в) съответната немитническа система на Съюза, посочена в приложение Iа, може да идентифицира икономическите оператори посредством техния EORI номер;
г) приложимото законодателство на Съюза, различно от митническото законодателство, позволява изпълнението на конкретната формалност чрез Центъра за митнически данни на ЕС в съответствие с член 11.
2. Когато е установено, че дадена немитническа формалност на Съюза отговаря на критериите по параграф 1, икономическите оператори могат да предоставят в Центъра за митнически данни на ЕС интегриран набор от данни, съдържащ цялата съответна информация, изисквана за изпълнението на приложимите митнически формалности и немитническите формалности на Съюза съвместно.
3. За интегрирания набор от данни, посочен в параграф 2, се счита, че съставлява представянето на данните, изисквани от партньорските компетентни органи за немитническите формалности на Съюза, изброени в приложение Iа.
Член 40г
Използване на EORI от партньорските компетентни органи
При изпълнение на задълженията си партньорските компетентни органи имат достъп до EORI номера за целите на валидирането на съответните данни за икономическите оператори.
Член 40д
Национални координатори за средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише
Всяка държава членка определя национален координатор за средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише. Националният координатор изпълнява следните задачи в подкрепа на прилагането на настоящия регламент:
a) действа като национално звено за контакт за Комисията по всички въпроси, свързани с прилагането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише; и
б) насърчава и подкрепя на национално равнище сътрудничеството между митническите органи и националните партньорски компетентни органи.
Член 40е
Мониторинг и докладване
1. Комисията редовно наблюдава функционирането на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, като взема предвид, наред с друго, информацията, която е от значение за целите на мониторинга и е предоставена от държавите членки.
2. До 31 декември 2027 г. и всяка година след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент. Този доклад включва преглед на немитническите формалности на Съюза, включени в законодателството на Съюза и законодателните предложения на Комисията.
3. До 31 декември 2027 г. и на всеки три години след това докладът, посочен в параграф 2, включва и информация относно мониторинга и оценката, извършени съответно съгласно параграфи 1 и 2, включително въздействието върху икономическите оператори, и по-специално върху малките и средните предприятия. [Изм. 170]
Дял IV
МИТНИЧЕСКИ НАДЗОР, МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Глава 1
Митнически надзор
Член 41
Митнически надзор
1. Стоките, предназначени за въвеждане на митническата територия на Съюза или за извеждане от нея, се поставят под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол.
2. Стоките, въведени на митническата територия на Съюза, остават под такъв надзор толкова дълго, колкото е необходимо, за да се определи митническият им статус. [Изм. 171]
3. Несъюзните стоки остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статус или докато бъдат изведени от митническата територия на Съюза или унищожени.
4. От въвеждането им на митническата територия на Съюза съюзните стоки подлежат на митнически надзор до потвърждаване на митническия им статус, освен когато са поставени под режим специфична употреба.
5. Съюзните стоки, поставени под режим специфична употреба, подлежат на митнически надзор в следните случаи:
а) когато стоките са подходящи за повторна употреба — за срок не по-дълъг от 2 години от датата на първата им употреба за целите, предвидени за освобождаване от мита или за прилагане на намалени ставки на митата;
б) докато стоките бъдат използвани за целите, предвидени за освобождаване от мита или за прилагане на намалени ставки на митата;
в) докато стоките бъдат изведени от митническата територия на Съюза, бъдат унищожени или бъдат изоставени в полза на държавата;
г) докато стоките бъдат използвани за целите, различни от предвидените за освобождаване от мита или намалени ставки на митата и бъдат платени приложимите вносни мита.
6. Съюзните стоки, вдигнати за износ или поставени под режим пасивно усъвършенстване подлежат на митнически надзор до извеждането им от митническата територия на Съюза, изоставянето им в полза на държавата или унищожаването им или до анулирането на митническата декларация или на съответните данни за износа.
7. Съюзните стоки, поставени под режим вътрешен транзит, подлежат на митнически надзор до пристигането им по местоназначение в рамките на митническата територия на Съюза.
8. Държателят на стоките, поставени под митнически надзор, може по всяко време, с разрешението на митническите органи, да провери стоките или да вземе проби, особено с цел да определи тарифното класиране, митническата стойност или митническия статус на стоките.
Член 42
Компетентни митнически учреждения
1. Освен когато в друго законодателство, прилагано от митническите органи, е предвидено друго, държавите членки определят местоположението и компетентността на своите митнически учреждения.
2. Държавите членки определят подходящо и обосновано официално работно време на тези учреждения, като отчитат естеството на трафика и на стоките и митническите режими, под които стоките трябва да бъдат поставени, така че да не възпрепятстват и нарушават потоците на международния трафик.
3. Компетентното митническо учреждение за осъществяване на надзор върху поставянето на стоките под митнически режим е митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен вносителят или износителят.
Чрез дерогация от първата алинея компетентното митническо учреждение за осъществяване на надзор върху поставянето на стоките под митнически режим във връзка с вносители и износители, различни от доверените и проверени търговци и считаните за вносители лица, е митническото учреждение, отговорно мястото, където митническата декларация е била подадена или е щяла да бъде подадена в съответствие с член 63, параграф 4, освен в случаите на промяна на метода за предоставяне на информация съгласно член 63, параграф 2.
4. Митническото учреждение, отговорно за мястото на установяване на доверения и проверен търговец или на считаното за вносител лице:
а) упражнява надзор върху поставянето на стоките под съответния митнически режим;
б) извършва митнически контрол за проверка на предоставената информация и иска допълнителни придружаващи документи, ако е необходимо;
в) когато е оправдано, изисква от митническото учреждение, отговорно за мястото на изпращане или за крайното местоназначение на стоките, да извърши митнически контрол;
г) изисква от митническото учреждение, отговорно за мястото, където стоките се въвеждат или напускат стоките, да извърши митнически контрол, когато е налице риск, пораждащ необходимост от действие веднага щом стоките пристигнат на митническата територия на Съюза или преди да я напуснат;
д) извършва митническите формалности за събиране размера на вносното или износното мито, съответстващо на митническото задължение.
5. Митническото учреждение, отговорно за мястото на изпращане или за крайното местоназначение на стоките, или съгласно параграф 4, буква г) за мястото, където стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, извършва митническия контрол, поискан от митническото учреждение, отговорно за мястото на установяване на вносителя, и предоставя на посоченото митническо учреждение резултатите от този контрол, без да се засягат неговите собствени проверки, отнасящи се до стоки, въведени на митническата територия на Съюза или изведени от нея.
6. Компетентните митнически учреждения имат достъп до информацията, необходима за осигуряване на правилното прилагане на законодателството.
7. Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила за определяне на компетентните митнически учреждения, различни от учрежденията, посочени в параграф 3, включително митническите учреждения на въвеждане и митническите учреждения на напускане, и процедурните правила за сътрудничество между митническите учреждения, посочени в параграф 5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 2
Митнически контрол
Член 43
Митнически контрол
1. Без да се засягат разпоредбите на глава 3 от настоящия дял, митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим, включително проверки на случаен принцип.
2. Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на автентичността, целостта, точността и пълнотата на данните, предоставени от всяко лице, и на наличието, автентичността, точността и валидността на документите, проверка на счетоводната и търговската отчетност и източниците на данни на икономическите оператори, проверка на транспортните средства, проверка на багажа и другите стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия. Когато е необходимо, митническият контрол включва обработване на електронните данни, включително източника на данните, предоставени на Центъра за митнически данни на ЕС.
3. Когато други органи следва да извършват контрол, различен от митническия контрол, по отношение на едни и същи стоки, митническите органи в тясно сътрудничество с тези други органи полагат усилия за извършването на този контрол по възможност по същото време и на същото място, където се извършва митническият контрол (едно гише), като митническите органи имат координираща роля.
Член 44
Проверка на предоставените данни
1. За целите на проверката на точността на данните, предоставени на митническите органи от лица, митническите органи могат:
а) да извършват проверка на данните и придружаващите документи, включително достъпа до източниците на данни, държани от икономическите оператори или съхранявани от тяхно име от доставчици на услуги;
б) да изискват предоставянето на други документи или данни, включително данни, държани от икономическите оператори или съхранявани от тяхно име от доставчици на услуги;
в) да изискват достъп до електронната отчетност на лицето;
г) да извършват проверка на стоките;
д) да вземат проби за анализ или за подробно изследване на стоките.
2. Митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките, за да извършват проверка на стоките, да вземат проби или за проверка на транспортните средства, на които се намират стоките.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките относно проверката на информацията, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 45
Проверка и вземане на проби от стоките
1. Транспортирането на стоките до местата, където трябва да се извършат проверки и където да се вземат проби, включително и всички операции, необходими за извършването на проверки или вземането на проби, се извършва от вносителя, износителя или превозвача или на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на вносителя или износителя.
2. Вносителят, износителят или превозвачът има право да присъства или да бъде представляван при проверката на стоките и вземането на пробите. Митническите органи, когато имат достатъчно основания, могат да изискват вносителят, износителят или превозвачът да присъства или да бъде представляван при проверката на стоките или при вземането на пробите или да осигурят необходимото съдействие за улесняването на проверката или вземането на проби.
3. Когато пробите са взети в съответствие с действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, свързани с тях, но поемат разходите за техния анализ или изследване.
4. Когато обект на проверката или вземането на проби са само част от стоките, резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото количество стоки в същата пратка.
Въпреки това вносителят или износителят може да поиска допълнителна проверка или вземане на проби от стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на взетите проби не са валидни за останалата част от засегнатите стоки. Искането се удовлетворява, при условие че стоките не са вдигнати или, ако са вдигнати, вносителят или износителят докаже, че не са били променяни по никакъв начин.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките относно проверката и вземането на проби от стоките, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 46
Резултати от проверката
1. Резултатите от проверката на данните, предоставени от вносителя, износителя или превозвача, се използват за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който се поставят стоките.
2. Когато предоставените данни не са проверени, параграф 1 се прилага въз основа на данните, предоставени от вносителя или износителя.
3. Резултатите от проверката, направена от митническите органи, имат еднаква доказателствена сила на цялата митническа територия на Съюза.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките относно резултатите от проверката, посочена в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 47
Мерки за идентификация
1. Митническите органи или, когато е уместно, икономическите оператори, одобрени за целта от митническите органи, вземат необходимите мерки за идентификация на стоките, когато това се изисква, за да се осигури спазването на разпоредбите, уреждащи съответния митнически режим, под който са предназначени бъдат поставени стоките.
Тези мерки за идентификация имат еднакво правно действие на цялата митническа територия на Съюза.
2. Средствата за идентификация, поставени върху стоките, опаковката или върху транспортните средства, могат да бъдат премахвани или унищожавани само от митническите органи или от други лица, одобрени за целта от митническите органи, освен ако в случай на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила премахването или унищожаването им е наложително с цел опазване на стоките или транспортните средства.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя кои мерки представляват посочените в настоящия член мерки за идентификация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 48
Последващ контрол
1. За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките:
а) да проверяват точността и пълнотата на предоставените данни и наличието, автентичността, точността и валидността на всеки придружаващ документ;
б) да проверяват счетоводната отчетност на икономическия оператор и друга отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки;
в) да извършват проверка на стоките и да вземат проби, ако това все още е възможно;
г) да получават достъп до системите на операторите, за да извършват проверка на спазването на задължението за осигуряване или предоставяне на разположение данни на Центъра за митнически данни на ЕС.
2. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на вносителя или износителя или на държателя на стоките, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките, които се прилагат по отношение на посочения в параграф 1 контрол, включително в случаите, когато операциите се провеждат в повече от една държава членка, както и относно прилагането на одит и други подходящи методики с оглед на този контрол. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с член 262, параграф 4.
Член 49
Вътресъюзни полети и преминавания по море
1. Митнически контрол или формалности по отношение на ръчния и регистрирания багаж на лица, които вземат вътресъюзен полет или предприемат вътресъюзно преминаване по море, се извършват само ако митническото законодателство предвижда такъв контрол или формалности.
2. Параграф 1 се прилага, без да се засяга следното:
а) сигурността и безопасността;
б) контролът, свързан с друго законодателство, прилагано от митническите органи.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя пристанищата или летищата, където се извършват митническият контрол и митническите формалности по отношение на следното:
а) ръчния и регистрирания багаж на лица, които:
i) вземат полет с въздухоплавателно средство, което пристига от несъюзно летище и което след междинно кацане на съюзно летище продължава полета си към друго съюзно летище;
ii) вземат полет с въздухоплавателно средство, което извършва междинно кацане на съюзно летище, преди да продължи към несъюзно летище;
iii) използват морска линия, обслужвана от един и същ плавателен съд и включваща последователни етапи на заминаване, посещение или приключване на плаването в несъюзно пристанище;
iv) се намират на борда на развлекателен плавателен съд или на въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели;
б) ръчен и регистриран багаж:
i) пристигащ на съюзно летище на борда на въздухоплавателно средство, идващо от несъюзно летище, и трансфериран на това съюзно летище на друго въздухоплавателно средство, продължаващо по вътресъюзен полет;
ii) натоварен на съюзно летище на въздухоплавателно средство по вътресъюзен полет за трансфериране на друго съюзно летище на въздухоплавателно средство, чието направление е несъюзно летище.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 3
Управление на риска в областта на митниците
Член 50
Общи принципи
1. Митническите органи определят, въз основа на управление на риска и предимно на автоматизиран анализ на риска, дали стоките, икономическите оператори и веригите на доставки ще бъдат подложени на митнически контрол или на други мерки за смекчаване и — ако случаят е такъв — къде и кога ще се осъществи този контрол и другите мерки за смекчаване.
2. Комисията, Митническият орган на ЕС и митническите органи използват управлението на риска в областта на митниците, за да правят разграничение между нивата на всички видове рискове, свързани със стоките, икономическите оператори и веригите на доставки в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.
3. Управлението на риска в областта на митниците включва най-малко следните дейности, организирани, когато е уместно, на циклична основа:
а) събиране, обработване, обмен и анализиране на относимите данни, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително относимите данни от компетентни органи, различни от митническите органи; [Изм. 172]
б) идентифициране, анализиране, оценка или прогнозиране на рискове, включително въз основа на статистически и прогнозни методи и проверки на случаен принцип;
в) разработване на необходимите мерки за управление на рисковете, включително установяване на общи приоритетни области на контрол, общи критерии и стандарти за риска, както и на стратегии за надзор;
г) предписване и предприемане на действия, включително подбиране на подходящи мерки за смекчаване и митнически контрол;
д) събиране на обратна информация относно изпълнението на дейности по управление на риска и контрол;
е) мониторинг и преглед на дейностите по управление на риска и контрол с оглед на тяхното подобряване.
4. Мерките за смекчаване на риска може да включват следното:
а) инструктиране на превозвача или износителя стоките да не се натоварват или превозват;
б) искане на допълнителна информация или действие;
в) установяване на ситуации, в които може да е подходящо действие от страна на друг митнически орган;
г) изготвяне на препоръки за най-подходящото място и мерки за извършване на контрол;
д) определяне на маршрута, който следва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.
4a. Когато вземат решения, свързани с управлението на риска в областта на митниците, посочено в параграф 2, митническите органи вземат предвид всяко неспазване от страна на вносител, износител или считан за вносител субект на друго законодателство, прилагано от митническите органи, което е част от националното право, за което компетентните органи са уведомили митническите органи. Това несъответствие се взема предвид за целите на рисковия профил на съответния вносител, износител или считано за вносител лице. [Изм. 173]
Член 51
Роли и отговорности
1. Комисията може да установиустановява общи приоритетни области на контрол и общи критерии и когато е необходимо, стандарти за риска за всеки вид риск, включително, но не само, за рисковете, свързани с финансови интереси. [Изм. 174]
2. Без да се засяга параграф 6, буква е) от настоящия член и член 43, Комисията може да определи конкретни области в сферата на друго законодателство, прилагано от митническите органи, които налагат приоритетно третиране за целите на управлението на риска и на контрола в областта на митниците.
3. Комисията може:
а) да дава насоки за политиката на Митническия орган на ЕС относно проектите за управление на риска и стратегиите за надзор;
б) да поиска от Митническия орган на ЕС да извърши периодична или ad hoc оценка на изпълнението на всякакви дейности по управление на риска;
в) да поиска от Митническия орган на ЕС да изготви стратегия за надзор за всеки риск и да извърши оценки на заплахите.
4. За посочените в параграфи 1—3 цели Комисията може да събира, обработва и анализира данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително от органи, различни от митническите органи.
5. Митническият орган на ЕС извършва дейности по управление на риска на равнището на Съюза въз основа на насоките за политиката в областта на митниците, посочени в параграф 3, буква а), и на приоритетите, посочени в параграф 2. Той:
а) събира, обработва и анализира данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително от органи, различни от митническите органи;
б) оказва съдействие на Комисията при определяне на общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска въз основа на оперативни знания и технически експертен опит в областта на управлението на риска;
в) когато е отправено искане в съответствие с параграф 3 — разработва стратегии за надзор, когато е целесъобразно с органи, различни от митническите, и извършва оценки на заплахите;
г) обменя за целите на настоящия дял относими данни с митническите органи и с други органи, когато е възможно чрез Центъра за митнически данни на ЕС, в съответствие с член 53;
д) разработва и осъществява общ анализ на риска за генериране на сигнали за риск, резултати от анализа на риска и, когато е подходящо, отправя към митническите органи препоръки за контрол и указва други подходящи мерки за смекчаване, включително за прилагането на общите приоритетни области на контрол и общите критерии и стандарти за риска, установени от Комисията, и за справяне с кризисни ситуации;
е) информира OLAF, когато установи или подозира случаи на измама и ѝ предоставя цялата необходима информация, свързана с тези случаи. Европол също бива информиран в рамките на неговия мандат. [Изм. 175]
5а. Митническият орган на ЕС може да покани Европол да допринася за анализа на рисковете, посочен в параграф 5, буква д), за установяване на общи приоритетни области за контрол и общи критерии и стандарти за риск в рамките на мандата на Европол. [Изм. 176]
6. Митническите органи, като използват данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници:
а) събират, обработват и анализират данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително от органи, различни от митническите органи;
б) изпълняват национални дейности по управление на риска, включително анализ на риска, сътрудничество и обмен на информация относно управлението на риска със съответните национални органи, и предприемат мерки за смекчаване;
в) прилагат национални процеси, необходими за прилагането на общите критерии и стандарти за риска и общите приоритетни области на контрол;
г) прилагат сигналите за риск, резултатите от анализа на риска и препоръките за контрол от Митническия орган на ЕС;
д) отправят препоръки за контрол и указват на митническите органи на други държави членки други подходящи мерки за смекчаване;
е) вземат решения за контрол;
ж) извършват проверки в съответствие с глава 2 от настоящия дял и с всички приложими общи критерии и стандарти за риск;
з) предоставят обосновка на Митническия орган на ЕС в случай на неизпълнение на препоръка за контрол.
7. Митническият орган на ЕС информира Комисията за своите дейности по управление на риска и за резултата от тях на тримесечна основа и, когато е необходимо или Комисията поиска — на ad hoc основа. Той предоставя на Комисията цялата необходима информация във връзка с това.
8. До датата, определена в член 265, параграф 1, Комисията може да изпълнява задачите по управление на риска на Митническия орган на ЕС, посочени в настоящия член.
8a. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълване на настоящия регламент чрез определяне коя информация трябва да включва обосноваването на неизвършването на контрол, посочен в параграф 6, буква з). [Изм. 177]
Член 52
Общи критерии и стандарти за риска
1. Общите критерии и стандарти за риска включват всяко едно от следните:
а) описание на рисковете;
б) факторите или показателите за риска, които трябва да се използват при подбора на стоките или икономическите оператори, които да се подложат на митнически контрол;
в) естеството на митническия контрол, който да бъде предприет от митническите органи;
г) прилагането на анализа на риска и мерките за смекчаване във веригата на доставки, включително исканията за информация или за действие и указание да не се товари или превозва;
д) продължителността на прилагане на митническия контрол, посочен в буква в).
2. При установяването на общите критерии и стандарти за риска се отчита всяко едно от следните:
а) пропорционалността спрямо риска;
б) неотложността на извършването на необходимия контрол;
в) логично очакваното въздействие върху търговския поток и върху ресурсите за контрол на отделните държави членки.
Член 53
Информация от значение за управлението на риска и контрола
1. Цялата информация за риска, сигналите, резултатите от анализа на риска, препоръките за контрол, решенията за контрол и резултатите от контрола се записват в оперативния процес, за който се отнасят, и в Центъра за митнически данни на ЕС, независимо дали се основават на национален, или на общ анализ на риска, и дали се основават на подбор на случаен принцип. Митническите органи споделят информация за риска помежду си, с Митническия орган на ЕС и, с Комисията и с Европол в рамките на мандата на Европол. [Изм. 178]
2. Митническите органи, Митническият орган на ЕС и Комисията имат право да обработват посочените в параграф 1 от настоящия член елементи съобразно със своята роля и отговорности, посочени в членове 51 и 54.
3. Когато е възможно, Митническият орган на ЕС използва Центъра за митнически данни на ЕС, за да събира или взаимодейства с всякакви други източници на данни, документи или информация, за които Митническият орган на ЕС, Комисията или даден митнически орган са посочили, че са от значение за управлението на риска.
4. До датата, определена в член 265, параграф 1, Комисията изпълнява задачите на Митническия орган на ЕС, посочени в настоящия член.
Член 54
Оценка на управлението на риска в областта на митниците
1. Комисията, в сътрудничество с Митническия орган на ЕС и митническите органи, оценява поне веднъж на всеки 2 годинигодишно прилагането на управлението на риска и публикува всяка оценка с цел непрекъснато подобряване на неговата оперативна и стратегическа ефективност и ефикасност;. В допълнение към това, когато счита за необходимо, Комисията може да организира на текуща основа извършването на дейности по оценка. [Изм. 179]
2. За тази цел Митническият орган на ЕС събира и анализира относимата информация и извършва всички необходими дейности. Той може да поиска периодични или ad hoc доклади във връзка с това от една или повече държави членки.
3. За тази цел и за целите на изпълнението на ролята и отговорностите си по настоящия дял Комисията може да обработва всяка относима информация, налична чрез Центъра за митнически данни на ЕС, и може да поиска допълнителна информация от Митническия орган на ЕС и от националните органи.
4. При установяването на общи критерии за риска и общи приоритетни области на контрол Комисията взема предвид по целесъобразност оценките, извършени съгласно настоящия член.
Член 55
Предоставяне на изпълнителни правомощия
1. Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки за осигуряване на хармонизираното прилагане на митническия контрол и управлението на риска, включително обмена на информация, установяването на общи критерии и стандарти за риска и общи приоритетни области на контрол, посочени в настоящия член. Тези мерки се отнасят най-малко до следните елементи:
а) информацията, която трябва да се запише в Центъра за митнически данни на ЕС във връзка с управлението на риска и контрола, включително по отношение на информацията за риска, резултатите от анализа на риска, препоръките за контрол, решенията за контрол и резултатите от контрола, както и правото на достъп и обработване на тази информация;
б) процедурните мерки във връзка с преходните мерки за използване или достъп до съществуващи митнически информационни системи, процедурните мерки за управление на оперативната съвместимост между Центъра за митнически данни на ЕС и други системи;
в) процедурните мерки във връзка с прилагането на изискването за докладване в контекста на последващия контрол и проверките на случаен принцип;
г) договореностите относно сътрудничеството, включително обмен на информация, между Митническия орган на ЕС и определени други институции, органи и служби на Съюза, както и други национални компетентни органи;
д) установяването на отговорния митнически орган в случай на специфични процеси на управление на риска, които могат да засягат повече от една държава членка;
е) процедурните аспекти на контрола, включително последващия контрол, които засягат повече от една държава членка, и предоставянето на разположение на резултатите от проби и друг контрол между съответните митнически органи;
ж) договореностите за споделяне на информация за риска между митническите органи, Митническия орган на ЕС и Комисията;
з) общите приоритетни области на контрол и общите критерии и стандарти за риска, посочени в член 51, параграфи 1 и 2 и член 52, включително реда и условията за тяхното незабавно прилагане, когато това е необходимо.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
2. При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, включително реда и условията за тяхното незабавно прилагане с цел да се отговори ефективно на кризите или инцидентите, които представляват непосредствен риск за безопасността и сигурността, надлежно обосновани от необходимостта бързо да се актуализира общото управление на риска и да се адаптират обменът на информация, общите критерии и стандарти за риска и общите приоритетни области на контрол спрямо изменението на рисковете, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.
Дял V
ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ
Глава 1
Митнически статус на стоките
Член 56
Презумпция за митнически статус на съюзни стоки
1. Приема се, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки.
2. В специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже.
3. В специфични случаи, стоките, изцяло получени на митническата територия на Съюза, нямат митнически статус на съюзни стоки, ако са получени от стоки на временно складиране или стоки, поставени под режим външен транзит, режим складиране, режим временен внос или режим активно усъвършенстване.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнени нае настоящия регламент чрез определяне на:
а) специфичните случаи, в които определената в параграф 1 презумпция не се прилага;
б) условията за предоставяне на улеснение при установяването на доказателства за митническия статус на съюзни стоки;
в) специфичните случаи, в които стоките по параграф 3 нямат митнически статус на съюзни стоки.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за предоставянето и проверката на доказателството за митническия статус на съюзни стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 57
Загуба на митнически статус на съюзни стоки
Съюзните стоки придобиват статус на несъюзни стоки в следните случаи:
а) когато са изведени от митническата територия на Съюза, доколкото не се прилагат правилата за вътрешен транзит;
б) когато са били поставени под режим външен транзит, режим складиране или режим активно усъвършенстване, доколкото това е разрешено от митническото законодателство;
в) когато са били поставени под режим специфична употреба и впоследствие са изоставени в полза на държавата, или са унищожени и са останали отпадъци;
г) когато декларацията за допускане за свободно обращение е анулирана след вдигане на стоките.
Член 58
Съюзни стоки, които временно напускат митническата територия на Съюза
1. В случаите, посочени в член 112, параграф 2, букви б), в), г) и д), стоките запазват митническия си статус на съюзни стоки само когато този статус е установен при условията и чрез средствата, предвидени в митническото законодателство.
2. В определени случаи съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които митническият статус на стоките, посочени в параграф 2 от настоящия член, не се променя.
Глава 2
Поставяне и вдигане
Член 59
Поставяне на стоките под митнически режим
1. Вносителите, износителите и титулярите на режима, които възнамеряват да поставят стоки под митнически режим, осигуряват или предоставят на разположение данните, необходими за съответния режим, веднага щом те са налични и във всеки случай преди вдигането на стоките.
2. Считаните за вносители лица осигуряват или предоставят на разположение информацията относно дистанционните продажби на стоки, предназначени за внос на митническата територия на Съюза, най-късно в деня след датата, на която е прието плащането, и във всеки случай преди вдигането на стоките.
3. Чрез дерогация от параграф 1, при надлежно обосновани обстоятелства, свързани с придружаващата документация или определянето на крайната стойност на стоките, митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци да осигурят част от данните, различни от предварителната информация за товарите, след вдигането на стоките. Вносителят или износителят осигурява пропуснатата информация в рамките на определен срок.
4. Стоките се поставят под митническия режим при тяхното вдигане. Освен когато е предвидено друго, датата на вдигане се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са поставени стоките, и за всички други формалности при внос или износ.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на данните и информацията, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, и специфичните данни, които може да се осигурят след вдигането на стоките, както и сроковете за осигуряването на тези данни, посочени в параграф 3 от настоящия член.
Член 60
Вдигане на стоките
1. Митническите органи, отговорни за поставянето на стоките под митнически режим в съответствие с член 42, параграф 3, решават да вдигнат стоките, като отчитат резултата от анализа на риска на предоставените от вносителя и износителя данни и, когато е приложимо, резултатите от всеки извършен контрол.
2. Стоките се вдигат, при положение че са изпълнени следните условия:
а) отговорен за стоките е вносител, отговорно лице или износител; [Изм. 180]
б) на митническите органи е осигурена или предоставена на разположение всяка поискана от тях информация и минималната информация, необходима за конкретния режим;
в) изпълнени са условията за поставяне на стоките под съответния режим съгласно членове 88, 118, 132 и 135 ;
г) стоките не са подбрани за никакъв контрол.
3. Митническите органи отказват вдигането във всеки от следните случаи:
а) когато не са изпълнени условията за поставяне на стоките под съответния режим, включително всякакви немитнически формалности на Съюза, определени в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2022/2399, които се отнасят за стоките;
б) когато те разполагат с каквито и да било доказателства, че стоките не отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, освен ако това законодателство изисква предварителна консултация с други органи; [Изм. 181]
бa) когато друго законодателство изисква консултация с други органи;
в) когато те разполагат с доказателства, че предоставените данни не са точни. [Изм. 182]
4. Митническите органи спират вдигането във всеки от следните случаи:
а) когато имат основания да смятат, че стоките не отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, или че представляват сериозен риск за здравето и живота на хората, животните или растенията, или за околната среда, или за друг обществен интерес, включително финансов интерес; или
б) когато това е поискано от другите органи по силата на друго законодателство, прилагано от митническите органи.
5. Когато вдигането е спряно в съответствие с параграф 4, митническите органи се консултират с другите органи, ако това се изисква от относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, и:
а) отказват вдигането, ако това е поискано от другите органи по силата на друго законодателство, прилагано от митническите органи; или
б) вдигат стоките, ако няма основания да се смята, че не са изпълнени други изисквания и формалности, изисквани от другото законодателство, прилагано от митническите органи, което се отнася до такова вдигане и:
i) другите органи са одобрили вдигането или
ii) другите органи не са отговорили в рамките на срока, определен в относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, или [Изм. 183]
iii) другите органи уведомят митническите органи, че е необходимо повече време, за да се прецени дали стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, при условие че те не са поискали да продължат спирането и вносителят, отговорното лице или износителят осигури на митническите органи пълна проследимост на тези стоки в продължение на 15 дни, считано от уведомлението на другите органи или докато другите органи направят преценка и съобщят резултата от своя контрол на вносителя, отговорното лице или износителя, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо. Митническите органи предоставят на другите органи данни за проследимостта. [Изм. 184]
6. Без да се засяга относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, се счита, че митническите органи са разрешили вдигането на стоките, когато не са ги подбрали за никакъв контрол, в най-кратък срок и най-късно в рамките на разумен срок30 календарни дни, след като: [Изм. 185]
а) стоките на считаните за вносители лица са пристигнали на митническата територия на Съюза; или
б) стоките на вносителите са пристигнали до крайното си местоназначение; или
в) износителят е изпратил предварителна информация за заминаване.
7. Когато митническите органи са спрели вдигането на стоките съгласно параграф 4 или са отказали вдигането на стоките съгласно параграф 3 или параграф 5, буква а), те вписват решението си и, ако е приложимо, всякаква друга необходима съгласно правото на Съюза информация в Центъра за митнически данни на ЕС. Тази информация се предоставя разположение на на другите митнически органи.
8. Когато митническите органи са отказали да вдигнат стоките съгласно параграф 3 или параграф 5:
а) ако другите органи не са възразили, стоките могат впоследствие да бъдат поставени под друг митнически режим с указание, че преди това им е било отказано да бъдат поставени под друг митнически режим;
б) ако другите органи са възразили срещу поставянето на стоките под един или повече митнически режима, митническите органи вписват тази информация в Центъра за митнически данни на ЕС и действат по съответния начин.
9. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на разумните срокове, посочени в параграф 6 от настоящия член. [Изм. 186]
Член 61
Вдигане на стоките от името на митническите органи от доверени и проверени търговци
1. Чрез дерогация от член 60, параграф 1, митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци да вдигат стоките за тяхна сметка при получаване на тези стоки на мястото на стопанска дейност на вносителя, собственика или получателя или при изпращане от мястото на стопанска дейност на износителя, собственика или изпращача, при условие че на митническите органи са осигурени или предоставени на разположение необходимите данни за съответния режим и информация в реално време за пристигането или изпращането на стоките.
2. Без да се засягат разпоредбите на член 43, митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци да извършват определени проверки на стоките под митнически надзор. В случаите, когато стоките са предмет на друго законодателство, прилагано от митническите органи, митническите органи се консултират с другите органи, преди да предоставят такова разрешение, и могат да съгласуват с тях план на проверките.
3. Когато посоченият в параграф 2 доверен и проверен търговец има основания да смята, че стоките не отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, той незабавно уведомява митническите органи и, когато е приложимо, другите органи. В този случай митническите органи вземат решение относно вдигането.
4. Митническите органи могат да изискат по всяко време от доверения и проверен търговец да представи стоките за контрол в митническо учреждение или там, където е било предвидено да бъдат вдигнати стоките.
5. Когато митническите органи са установили нов значителен финансов риск или друга специфична ситуация във връзка с разрешение за вдигане за тяхна сметка, те могат да преустановят за определен срок възможността за вдигане за тяхна сметка и да уведомят доверения и проверен търговец. В тези случи митническите органи вземат решение относно вдигането на стоките.
Член 62
Поправка и анулиране на информация за поставяне на стоките под митнически режим
1. Вносителят и износителят извършват един или повече поправки на данните, осигурени във връзка с поставянето на стоките под митнически режим, когато узнаят, че относимата информация е променена в техните регистри, или когато митническият орган ги инструктира да направят това или ги уведоми за проблем с точността, пълнотата или качеството на данните, освен ако митническите органи са съобщили, че възнамеряват да проверят стоките или че са установили, че осигурените данни са неточни, или че стоките вече са били представени пред митницата.
2. Вносителят и износителят анулират данните, осигурени за поставянето на стоките под митнически режим, веднага щом разберат, че стоките няма да бъдат въведени на митническата територия на Съюза или изведени от нея. Митническите органи анулират данните, осигурени за поставянето на стоките под митнически режим, ако 200 дни след датата, на която е била осигурена или предоставена на разположение информацията, стоките не са били въведени на митническата територия на Съюза или не са били изведени от нея.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за поправката и анулирането на информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 3
Преходни разпоредби
Член 63
Митническо деклариране на стоки
1. До датата, посочена в член 265, параграф 4, всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.
2. От датата, посочена в член 265, параграф 4, във връзка с поставянето на стоките под митнически режим вносителите, износителите и титулярите на режим транзит могат да подават митническа декларация или да осигуряват или предоставят на разположение относимата информация, която е подходяща за въпросния режим, като използват Центъра за митнически данни на ЕС. От датата, посочена в член 265, параграф 3, във връзка с поставянето на стоките под митнически режим вносителите, износителите и титулярите на режим транзит осигуряват или предоставят информацията, която е подходяща за въпросния режим, като използват Центъра за митнически данни на ЕС.
3. В специфични случаи митническа декларация може да бъде подадена чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.
4. Митническата декларация може да бъде подадена на едно от посочените по-долу места, в зависимост от обстоятелствата:
а) митническото учреждение, отговорно за мястото на първо пристигане на стоките на митническата територия на Съюза; или
б) митническото учреждение, отговорно за мястото на разтоварване на стоките, пристигащи по море или въздух;
в) получаващото митническо учреждение за режим транзит, ако стоките са въведени на митническата територия на Съюза под режим транзит;
г) митническото учреждение, отговорно за мястото, където се намират стоките, предназначени да бъдат поставени под режим транзит;
д) митническото учреждение, отговорно за мястото на установяване на одобрен икономически оператор за митнически опростявания, който има разрешение да прилага централизирано оформяне;
е) митническото учреждение, отговорно за мястото, където се намират стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза;
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които митническа декларация може да бъде подадена със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя:
а) процедурата за подаване на митническата декларация в случаите, посочени в параграф 3;
б) правилата за определяне на компетентните митнически учреждения, различни от учрежденията, посочени в параграф 4, включително митническите учреждения на въвеждане и митническите учреждения на напускане.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 64
Стандартна митническа декларация
1. Стандартните митнически декларации съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.
2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за подаване на стандартната митническа декларация, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 65
Опростена декларация
1. До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи могат да приемат лице да постави стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от изискваните данни или придружаващите документи, посочени в член 40.
2. До датата, посочена в член 265, параграф 4, митническите органи могат да разрешават редовното използване на опростена декларация.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на разрешението, посочено в параграф 2 от настоящия член.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за подаване на опростена декларация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 66
Допълнителна декларация
1. В случай на опростена декларация съгласно член 65 или на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 73 деклараторът подава пред компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим.
В случай на опростена декларация съгласно член 65 необходимите придружаващи документи са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.
Допълнителната декларация може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.
2. Освобождаването от задължение за подаване на допълнителна декларация се отнася за следните случаи:
а) когато стоките са поставени под режим митническо складиране;
б) в други специфични случаи.
3. Митническите органи могат да отменят изискването за подаване на допълнителна декларация, когато се прилагат следните условия:
а) опростената декларация се отнася до стоки, чиито стойност и количество са под статистическия праг;
б) опростената декларация вече съдържа цялата информация, необходима за съответния митнически режим;
в) опростената декларация не е направена с вписване в отчетността на декларатора.
4. Опростената декларация по член 65, вписването в отчетността на декларатора по член 73 и допълнителната декларация се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с член69, и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора.
5. За целите на член 169 за място, където трябва да бъде подадена допълнителната декларация, се счита мястото, където е подадена митническата декларация.
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) срока, посочен в параграф 1, първа алинея, в рамките на който трябва да се подаде допълнителната декларация;
б) срока, посочен в параграф 1, втора алинея, в рамките на който придружаващите документи трябва да са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи;
в) специфичните случаи, в които има освобождаване от задължението за подаване на допълнителна декларация в съответствие с параграф 2, буква б).
7. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за подаване на допълнителната декларация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 67
Подаване на митническа декларация
1. До датата, посочена в член 265, параграф 3, без да се засяга член 66, параграф 1, митническа декларация може да бъде подадена от всяко лице, което може да предостави цялата информация, изисквана за прилагането на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките са декларирани. Това лице трябва също да може да представи или да осигури представянето на митницата на съответните стоки.
Въпреки това, когато приемането на митническата декларация води до определени задължения за дадено лице, тази декларация се подава от това лице или от негов представител.
2. Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, митническата декларация за допускане за свободно обращение на стоки, предназначени за внос на митническата територия на Съюза под специалния режим за дистанционни продажби, определен в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО за дистанционните продажби, се подава от считаното за вносител лице или за негова сметка.
3. Деклараторът е установен на митническата територия на Съюза.
4. Чрез дерогация от параграф 3 не се изисква следните декларатори да са установени на митническата територия на Съюза:
а) лицата, които подават митническа декларация за транзит или временен внос;
б) лицата, които инцидентно подават митническа декларация, включително за специфична употреба или за активно усъвършенстване на стоките, при условие че митническите органи считат това за оправдано;
в) лицата, които са установени в държава, чиято територия е в непосредствена близост до митническата територия на Съюза, и които представят стоките, за които се отнася митническата декларация, пред съседно на тази територия гранично митническо учреждение, при условие че държавата, в която са установени лицата, предоставя реципрочно предимство на лицата, установени на митническата територия на Съюза;
г) считаните за вносители лица, участващи в дистанционни продажби на стоки под специалния режим, определен в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО, които са предназначени за внос на митническата територия на Съюза, при условие че определят косвен представител.
5. Автентичността на митническите декларации се удостоверява.
Член 68
Подаване на митническа декларация преди представянето на стоките
1. Митническата декларация може да бъде подадена преди очакваното представяне на стоките пред митницата. Ако стоките не бъдат представени в срок от 30 дни от датата на подаването на митническата декларация, то тя се счита за неподадена.
2. Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила за подаване на митническа декларация, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 69
Приемане на митническа декларация
1. Митническите декларации, които отговарят на условията, предвидени в настоящата глава, и на разпоредбите на член 40, се приемат незабавно от митническите органи, при положение че стоките, за които се отнасят, са представени пред митницата.
2. Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките, и за всички други формалности при внос или износ.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за приемане на митническата декларация, включително прилагането на тези правила в случаите, посочени в член 72. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 70
Поправка на митническа декларация
1. По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.
2. Не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са:
а) информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките;
б) установили, че данните в митническата декларация са неверни;
в) разрешили вдигането на стоките.
3. По заявление на декларатора, в срок от 3 години от датата на приемане на митническата декларация, поправката на митническата декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поправка на митническата декларация след вдигането на стоките в съответствие с параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 71
Анулиране на митническа декларация
1. По заявление на декларатора митническите органи анулират приетата митническа декларация в който и да е от следните случаи:
а) когато са убедени, че стоките незабавно ще бъдат поставени под митнически режим;
б) когато са убедени, че поради особени обстоятелства поставянето на стоките под митническия режим, за който са декларирани, вече не е оправдано.
Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да проверят стоките, заявление за анулиране на митническата декларация се приема само след извършване на проверката.
2. Чрез дерогация от параграф 1 в конкретни случаи митническите органи може да анулират митническата декларация без предварително заявление от страна на декларатора.
3. Митническата декларация не се анулира след вдигането на стоките, освен ако е предвидено друго.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на конкретните случаи, в които митническата декларация се анулира от митническите органи, както е посочено в параграф 2 от настоящия член, и след вдигането на стоките, както е посочено в параграф 3 от настоящия член.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за анулиране на митническата декларация след вдигането на стоките, посочена в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 72
Централизирано оформяне
1. До датата, посочена в член 265, параграф 4, при подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подаде в митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установено лицето, митническа декларация за стоки, които са представени пред митницата в друго митническо учреждение.
Изискването за разрешението по първата алинея може да бъде отменено, когато митническата декларация е подадена и стоките са представени пред митнически учреждения, за които отговаря един митнически орган.
2. Заявителят за разрешението по параграф 1 е одобрен икономически оператор за митнически опростявания, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а).
3. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация:
а) упражнява надзор върху поставянето на стоките под съответния митнически режим;
б) извършва митнически контрол за проверка на митническата декларация;
в) когато е оправдано, изисква от митническото учреждение, на което са представени стоките, да извърши определен митнически контрол за проверка на митническата декларация; и
г) извършва митническите формалности за събиране на размера на вносното или износното мито, съответстващо на митническото задължение.
4. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация, и митническото учреждение, на което са представени стоките, обменят необходимата информация за проверка на митническата декларация и за вдигане на стоките.
5. Без да се засягат неговите собствени проверки, отнасящи се до стоки, въведени на митническата територия на Съюза или изведени от нея, митническото учреждение, на което са представени стоките, извършва митническия контрол, посочен в параграф 3, буква в), и предоставя на митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация, резултатите от този контрол.
6. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация, вдига стоките, като взема предвид:
а) резултатите от осъществения от него контрол за проверка на митническата декларация,
б) резултатите от контрола, извършен от митническото учреждение, на което стоките са представени за проверка на митническата декларация, и от контрола на стоки, въведени или изведени на/от митническата територия на Съюза.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на разрешението, посочено в параграф 1, първа алинея от настоящия член.
8. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за централизираното оформяне, посочена в настоящия член, включително относимите митнически формалности и контрол. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 73
Вписване в отчетността на декларатора
1. До датата, посочена в член 265, параграф 4, при подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подава митническа декларация, включително опростена декларация, под формата на вписване в отчетността на декларатора, при условие че данните от тази декларация са на разположение на митническите органи в електронната система на декларатора в момента на подаването на митническата декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора.
2. Митническата декларация се счита за приета в момента, в който стоките са вписани в отчетността.
3. Митническите органи могат, при подадено заявление, да освободят от задължението за представяне на стоките. В този случай стоките се считат за вдигнати в момента на вписването в отчетността на декларатора.
Такова освобождаване може да се даде, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) деклараторът е одобрен икономически оператор за митнически опростявания, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а);
б) естеството и потокът на съответните стоки го позволяват и са известни на митническия орган;
в) надзорното митническо учреждение има достъп до цялата информация, която счита за необходима, за да може да упражни правото си на проверка на стоките при възникнала необходимост;
г) в момента на вписването в отчетността стоките вече не са предмет на другото законодателство, прилагано от митническите органи, освен ако в разрешението не е предвидено друго.
Въпреки това в специфични ситуации надзорното митническо учреждение може да изиска стоките да бъдат представени.
4. Условията, при които се разрешава вдигането на стоките, са посочени в разрешението.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на посоченото в параграф 1 от настоящия член разрешение.
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за вписване в отчетността на декларатора, включително относимите митнически формалности и контрол, както и посоченото в параграф 3 освобождаване от задължението за представяне на стоките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 74
Изтичане на валидността
Разрешенията за опростени декларации, централизирано оформяне и вписване в отчетността на декларатора изтичат на датата, посочена в член 265, параграф 3.
Глава 4
Разпореждане със стоки
Член 75
Разпореждане със стоки
В случай че по някаква причина стоките не могат да останат на временно складиране, митническите органи предприемат незабавно всички необходими мерки за разпореждане със стоките в съответствие с членове 76, 77 и 78.
Член 76
Унищожаване на стоки
1. Когато имат достатъчно основания за това, митническите органи могат да изискат унищожаването на представените пред тях стоки и съответно информират за това вносителя, износителя и държателя на стоките. Разходите по унищожаването са за сметка на вносителя или износителя.
2. Когато унищожаването трябва да се извърши на отговорността на притежател на решение за право върху интелектуална собственост съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета(42), то се извършва от митническите органи или под техен надзор.
3. Когато митническите органи преценят, че е необходимо и пропорционално, те могат да задържат или унищожат или по друг начин да направят неизползваем даден продукт, който не им е бил представен и който представлява риск за здравето и безопасността на крайните потребители. Разходите по тази мярка са за сметка на вносителя или износителя.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за унищожаването на стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 77
Мерки, които трябва да бъдат предприети от митническите органи
1. Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане, продажба, даряване за хуманитарни цели или унищожаване, в следните случаи:
а) когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство относно въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор;
б) когато стоките не могат да бъдат вдигнати по една от следните причини:
i) проверката на стоките не е могла да започне или завърши в определения от митническите органи срок по причини, които се дължат на оператора;
ii) не са предоставени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим или за вдигането им под този режим;
iii) не е направено плащане или не е предоставено обезпечение в определения срок, което е трябвало да бъде направено или предоставено по отношение на вносните или износните мита, в зависимост от случая,
iv) стоките не отговарят на условията за вдигане, определени в член 60;
в) когато стоките не са преместени в разумни срокове след вдигането им;
г) когато след вдигането на стоките се установи, че не са били изпълнени условията за такова вдигане; или
д) когато стоките са изоставени в полза на държавата съгласно член 78.
2. Несъюзните стоки, които са изоставени в полза на държавата, задържани са или са отнети, се считат за поставени под режим митническо складиране. Те се вписват в отчетността на оператора на митническия склад или, когато се държат от митническите органи — в отчетността на тези органи.
Когато митническите органи вече са получили данни за стоките, предназначени за унищожаване, изоставяне в полза на държавата, задържане или отнемане, в отчетността се включва позоваване на тези данни.
3. Разходите по мерките, посочени в параграф 1, се поемат:
а) в случая по параграф 1, буква а) — от превозвача, вносителя или титуляря на режим транзит или от лице, което е отклонило стоки от митнически надзор;
б) в случаите по параграф 1, букви б), в) и г) — от вносителя, износителя или титуляря на режим транзит;
в) в случая по параграф 1, буква д) — от лицето, което е изоставило стоките в полза на държавата.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията и процедурата за отнемане на стоки.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за продажба на стоките от митническите органи, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 78
Изоставяне
1. Несъюзни стоки и стоки под режим специфична употреба могат, с предварително разрешение от митническите органи, да бъдат изоставени в полза на държавата от титуляря на режима или, когато е приложимо, от държателя на стоките.
2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за изоставяне на стоките в полза на държавата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Дял VI
ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА
Глава 1
Предварителна информация за товарите
Член 79
Въвеждане на стоките
Стоки могат да бъдат въведени на митническата територия на Съюза само ако превозвачът или други лица са осигурили или предоставили на разположение на компетентните митнически органи предварителната информация за товарите, посочена в член 80.
Член 80
Предварителна информация за товарите
1. Превозвачите, въвеждащи стоки на митническата територия на Съюза, осигуряват или предоставят на разположение предварителна информация за товарите за всяка пратка на очакваното митническо учреждение на първо въвеждане в рамките на определени срокове.
2. Предварителната информация за товарите включва най-малко вносителя, който отговаря за стоките, уникалния референтен номер на пратката, изпращача, получателя, описание на стоките, тарифното класиране, стойността, крайното местоназначение на стоките, данните за маршрута, естеството и идентификацията на транспортното средство, с което се въвеждат стоките, и транспортните разходи. Предварителната информация за товарите се предоставя преди пристигането на стоките на митническата територия на Съюза. Митническите органи или Митническият орган на ЕС могат да изискват допълнителна информация за целите на въвеждането. [Изм. 187]
3. Вносителят може да предостави част от предварителната информация за товарите в рамките на определения съгласно параграф 1 срок. Когато вносителят вече е осигурил или е предоставил на разположение част от изискваната предварителна информация за товарите, превозвачът свързва своята допълнителна информация с информацията на вносителя.
4. Вносителят бива уведомяван когато превозвач свързва информацията за дадена пратка с негова по-ранна информация.
5. В специфични случаи, когато цялата предварителна информация за товарите, посочена в параграфи 1 и 2, не може да бъде получена от превозвача или вносителя, тя може да бъде изискана от други лица, които притежават тази информация и съответните права да я предоставят.
6. Задължението, посочено в параграф 1, не се прилага за:
а) транспортните средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза без да спират в тази територия;
б) стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза; както и
в) в други случаи, когато това е надлежно обосновано от вида на стоките или съответния трафик или когато това се изисква от международни споразумения.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) очакваното учреждение на първо въвеждане, посочено в параграф 1;
б) допълнителните данни, които трябва да се предоставят като предварителна информация за товарите, посочени в параграф 2;
в) сроковете, посочени в параграфи 1 и 3;
г) специфичните случаи и другите лица, от които може да бъде изискано да предоставят предварителна информация за товарите, както е посочено в параграф 5;
д) случаите, в които задължението за осигуряване или предоставяне на разположение на предварителна информация за товарите може да бъде отменено по причини, надлежно обосновани от вида на стоките или съответния трафик, както е посочено в параграф 6, буква в);
е) условията, при които лице, което осигурява или предоставя на разположение информация може да ограничи видимостта на своята идентификация до едно или повече лица, които също подават данни, без да се засяга използването на всички данни за митнически надзор.
8. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставяне и получаване на предварителната информация за товарите, посочена в параграфи 1—5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
9. До датата, определена в работната програма, посочена в член 26529, параграф 35, буква б), обобщената декларация за въвеждане, подадена в съответствие с правилата и изискванията за данните, предвидени в Регламент (ЕС) № 952/2013, които се прилагат за електронните системи, разработени от държавите членки и Комисията съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се счита за предварителна информация за товарите. [Изм. 188]
Член 81
Анализ на риска във връзка с предварителната информация за товарите
1. Без да се засягат дейностите на Митническия орган на ЕС, определен в дял XII, митническото учреждение на първо въвеждане гарантира, в рамките на определени срокове, че се извършва анализ на риска, главно за целите на сигурността и безопасността и, когато е възможно, за други цели, въз основа на предварителната информация за товарите и друга информация, осигурена или предоставена чрез Центъра за митнически данни на ЕС, и предприема необходимите мерки, основани на резултати от този анализ на риска.
2. Митническото учреждение на първо въвеждане може да предприеме подходящите мерки за смекчаване, включително:
а) инструктиране на превозвача стоките да не се натоварват или превозват;
б) искане на допълнителна информация или действие;
в) установяване на ситуации, в които може да е подходящо действие от страна на друг митнически орган;
г) изготвяне на препоръки за най-подходящите място и мерки за извършване на контрол.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на сроковете, в които трябва да се извърши анализът на риска и да се предприемат необходимите мерки, посочени в параграф 1 от настоящия член, както и мерките за смекчаване, посочени в параграф 2 от настоящия член.
4. До датата, посочена в член 265, параграф 3, анализът на риска се извършва въз основа на обобщената декларация за въвеждане.
Член 82
Поправка и анулиране на предварителната информация за товарите
1. Превозвачът информира съответните митнически органи за отклонения, засягащи маршрута на товара, посочен в предварителната информация за товарите.
2. Вносителят и превозвачът извършват една или повече поправки на данните в предварителната информация за товарите, когато узнаят, че относимата информация е променена в техните регистри, или когато митническият орган изиска от тях или ги инструктира да направят това поради проблем с точността, пълнотата или качеството на данните, освен ако митническите органи са информирали превозвача, че възнамеряват да проверят стоките или че са установили, че предварителната информация за товарите е неточна, или че стоките вече са били представени пред митницата.
3. Превозвачът анулира възможно най-бързо предварителната информация за товарите за стоки, които не са въведени на митническата територия на Съюза. Митническите органи анулират предварителната информация за товарите за тези стоки 200 дни след датата, на която информацията е била осигурена или предоставена на разположение.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поправка на предварителната информация за товарите, посочена в параграф 2, и процедурата за анулиране на предварителната информация за товарите, посочена в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 83
Уведомление за пристигане
1. Превозвачът уведомява действителното митническо учреждение на първо въвеждане за пристигането на транспортно средство, което влиза на митническата територия на Съюза, и за пратките, които се превозват с него.
2. В специфични случаи, когато не всички данни за пратките може да бъдат получени от превозвача, е възможно от следващ превозвач или други лица, които притежават тези данни и съответните права да ги предоставят, да се изиска да уведомят действителното митническо учреждение на първо въвеждане за пристигането на пратките.
3. Информацията относно пристигането на транспортното средство и пратките може да бъде осигурена или предоставена на разположение на митническите органи чрез средства, различни от Центъра за митнически данни на ЕС. В тези случаи осигурената или предоставената на разположение чрез тези други средства информация се предава на Центъра за митнически данни на ЕС.
4. Когато пристигането на транспортното средство и пратките в него не са обхванати от посоченото в параграф 1 уведомление, Превозвачът уведомява за пристигането на стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза по море или по въздух и които остават на борда на същите транспортни средства за превоз, на митническата територия само на пристанището или на летището, където те са разтоварени или претоваренисе разтоварват или претоварват. [Изм. 189]
5. Чрез дерогация от параграф 4, превозвачът не уведомява за стоки, въведени на митническата територия на Съюза, които са разтоварени и отново натоварени на същото транспортно средство по време на превоза, за да се даде възможност за разтоварване или натоварване на други стоки на същото пристанище или летище.
6. Превозвачът не разтоварва на митническата територия на Съюза стоките, за които на митницата не е осигурена или предоставена на разположение минимална предварителна информация за товарите, освен ако митническите органи са поискали от превозвача да ги представи в съответствие с член 85.
7. Чрез дерогация от параграф 6, митническите органи може да позволят на превозвача да разтовари стоките в случай на непосредствена опасност, налагаща незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на посочените в параграф 2 специфични случаи и други лица, от които може да бъде изискано да уведомят действителното митническо учреждение на първо въвеждане за пристигането на пратките.
9. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата относно уведомлението за пристигане, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
9a. До датите, определени в работната програма, посочена в член 29, параграф 5, буква б), представеното уведомление за пристигане и уведомлението за представяне пред митническите органи, посочени в член 85, параграф 1 в съответствие с правилата и изискванията за данните, предвидени в Регламент (ЕС) № 952/2013, се прилагат във връзка с електронните системи, разработени от държавите членки и Комисията съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се считат съответно за уведомление за пристигане на транспортното средство и за пратките, които се превозват с него. [Изм. 190]
Член 84
Превозване до подходящото място
1. Превозвачът, който въвежда стоките на митническата територия на Съюза, ги превозва незабавно по определен от митническите органи маршрут и съгласно техните разпореждания, ако има такива, до определеното от митническите органи митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от тези органи.
2. Когато поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила превозвачите не могат да спазят задължението по параграф 1, те незабавно уведомяват митническите органи за ситуацията и за точното местоположение на стоките.
3. Митническите органи определят мерките за осъществяване на митническия надзор на стоките, посочени в параграф 1, или на плавателния съд или на въздухоплавателното средство, както и на стоките, които се намират на това средство, при обстоятелствата, посочени в параграф 2, и когато е уместно — мерките за осигуряване на превоза им до митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона.
4. В свободна зона стоките се въвеждат директно по море или по въздух, или ако се въвеждат по земя, без да преминават през друга част от митническата територия на Съюза, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава.
5. Митническият орган може да подложи на митнически контрол стоки, които все още се намират извън митническата територия на Съюза, в резултат на сключено споразумение със съответната трета държава. Митническите органи третират тези стоки по същия начин, както стоки, въведени на митническата територия на Съюза.
6. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 е възможно да се прилагат специални правила по отношение на стоките, превозвани в гранични зони или по тръбопроводи и електропроводи, по отношение на трафика с несъществено икономическо значение или на стоките, пренасяни от пътници, при условие че не се създават пречки пред осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.
7. Параграф 1 не се прилага за транспортните средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия.
8. Членове 83 и 85 не се прилагат в случаите, когато съюзни стоки, които се движат без промяна на техния митнически статус в съответствие с член 58, параграф 2, са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза.
Член 85
Представяне пред митницата
1. Когато това се изисква от митническите органи или от друго законодателство, прилагано от митническите органи, превозвачът представя пред митницата стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, при тяхното пристигане в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона.
2. Без да се засяга член 80, параграф 5, митническите органи изискват от превозвача да представи стоките и да предостави посочената в член 80 предварителна информация за товарите, когато тази информация не е била предоставена на по-ранен етап. [Изм. 191]
3. Стоките, представени пред митницата, не могат да бъдат премествани от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез установяване на условията за определяне и одобряване на местата, различни от определеното митническо учреждение, посочено в параграф 1.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурата във връзка с представянето на стоките пред митницата, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 86
Временно складиране на стоки
1. Несъюзните стоки са на временно складиране от момента, в който превозвачът извърши уведомление за тяхното пристигане на митническата територия на Съюза, до поставянето им под митнически режим или до уреждане на положението им от митническите органи в съответствие с параграф 6.
2. Стоките, пристигащи на митническата територия под режим транзит, са на временно складиране след представянето им на получаващото митническо учреждение на митническата територия на Съюза в съответствие с правилата, уреждащи режим транзит в дял VIII, глава 2, до поставянето им под друг митнически режим или до уреждане на положението им от митническите органи в съответствие с параграф 6.
3. Стоките на временно складиране се съхраняват само в митнически складове или, когато е оправдано, на други места, определени или одобрени от митническите органи.
4. Операторът, отговарящ за временното складиране или митническия склад, осигурява запазването на стоките на временно складиране, но не може да изменя или променя техния външен вид или технически характеристики.
5. Несъюзните стоки на временно складиране се поставят под митнически режим не по-късно от 390 дни след уведомлението за тяхното пристигане или не по-късно от 6 дни след уведомлението за тяхното пристигане в случай на одобрен получател съгласно посоченото в член 116, параграф 4, буква б), освен ако митническите органи не изискат стоките да бъдат представени. В изключителни случаи този срок може да бъде удължен. [Изм. 192]
6. В случай че по надлежно обоснована причина стоките не могат да останат на временно складиране, митническите органи предприемат незабавно всички необходими мерки за разпореждане със стоките в съответствие с глава 4 от настоящия дял.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез установяване на условията за определяне или одобряване на местата, посочени в параграф 3 от настоящия член, и случаите, в които посоченият в параграф 5 от настоящия член срок може да бъде удължен.
7a. До датата, посочена в член 265, параграф 3, декларацията за временно складиране се подава в съответствие с правилата и изискванията за данни, определени в Регламент (ЕС) № 952/2013, и с актовете за изпълнение и делегираните актове, предвидени в него. [Изм. 193]
Член 87
Преходна разпоредба във връзка с разрешенията за операции в съоръжения за временно складиране
До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи преразглеждат разрешенията за управление на съоръжения за временно складиране, за да проверят дали на техните титуляри може да бъде издадено разрешение за митническо складиране. В случай че това не е възможно, разрешенията за управление на съоръжения за временно складиране се отменят.
Глава 2
Допускане за свободно обращение
Член 88
Обхват и въздействие
1. Несъюзните стоки, предназначени за пускане на пазара на Съюза или за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на Съюза, се допускат за свободно обращение.
2. Допускането за свободно обращение не се счита за доказателство за съответствие с относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.
3. Условията за допускане на стоки за свободно обращение са следните:
а) на митническите органи са осигурени или са предоставени на разположение изискваните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, производителя, доставчика на продукта, когато той е различен от производителя, отговорния икономически оператор в Съюза съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 и член 16 от Регламент (ЕС) 2023/XXXX на Европейския парламент и на Съвета(43), стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, уникалния референтен номер на пратката и нейното местоположение, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи;
б) всички дължими вносни мита или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки, да бъдат платени или обезпечени, освен ако стоките са предмет на искане за тарифна квота или вносителят е доверен и проверен търговец;
в) стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза; както и
г) стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение и изменение на настоящия регламент чрез определяне на данните, осигурени или предоставени на разположение на митническите органи за целите на допускането на стоките за свободно обращение, посочено в параграф 3, буква а) от настоящия член.
Член 89
Прилагане на мерките на търговската политика по отношение на режими активно и пасивно усъвършенстване
1. Когато преработени продукти, получени при активно усъвършенстване, са допуснати за свободно обращение и изчисляването на размера на вносното мито е извършено в съответствие с член 168, параграф 3, се прилагат мерките на търговската политика, приложими за допускането за свободно обращение на стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване.
2. Параграф 1 не се прилага по отношение на отпадъците и остатъците.
3. Когато преработени продукти, получени при активно усъвършенстване, са допуснати за свободно обращение и изчисляването на размера на вносното мито е извършено в съответствие с член 167, параграф 1, мерките на търговската политика, приложими за тези стоки, се прилагат само когато стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване, подлежат на такива мерки.
4. Мерките на търговската политика не се прилагат за преработените продукти, допуснати за свободно обращение след пасивно усъвършенстване, когато:
а) преработените продукти запазват съюзния си произход по смисъла на член 148;
б) пасивното усъвършенстване включва поправка, включително системата за стандартен обмен, посочена в член 143; или
в) след пасивното усъвършенстване последват други операции по усъвършенстване в съответствие с член 139.
Глава 3
Освобождаване от вносни мита
Член 90
Обхват и въздействие
1. Несъюзни стоките, които, след като са били първоначално изнесени като съюзни стоки извън митническата територия на Съюза, са върнати в нея и декларирани за допускане за свободно обращение в рамките на срок от 3 години, се освобождават от вносни мита по заявление на заинтересованото лице.
Първата алинея се прилага дори когато върнатите стоки представляват само част от стоките, изнесени преди това от митническата територия на Съюза
2. При особени обстоятелства срокът от 3 години, посочен в параграф 1, може да бъде удължен.
3. Когато преди износа им от митническата територия на Съюза върнатите стоки са били допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, освобождаването от мита по параграф 1 се разрешава само ако тези стоки бъдат допуснати за свободно обращение за същата специфична употреба.
Когато специфичната употреба, за която се предвижда въпросните стоки да бъдат допуснати за свободно обращение, вече не е същата, размерът на дължимите вносни мита се намалява с размера, заплатен при първоначалното им допускане за свободно обращение. Когато последният е по-голям от дължимия за допускането на върнатите стоки за свободно обращение, не се разрешава възстановяване.
4. Когато съюзни стоки са загубили своя статус съгласно член 57 и впоследствие са допуснати за свободно обращение, се прилагат параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.
5. Освобождаване от вносни мита се разрешава само за стоки, които са върнати в същото състояние, в което са били изнесени.
6. Освобождаването от вносни мита се основава на информация, която удостоверява, че условията за освобождаване са изпълнени.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на случаите, в които стоките се считат за върнати в същото състояние, в което са били изнесени, както е посочено в параграф 5 от настоящия член.
8. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставянето на информацията, посочена в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 91
Стоки, които са се възползвали от мерки, предвидени по линия на общата селскостопанска политика
1. Освобождаването от вносни мита съгласно член 90 не се разрешава за стоки, които са се възползвали от мерките, предвидени по линия на общата селскостопанска политика, включващи износа им от митническата територия на Съюза, освен ако в специфични случаи е предвидено друго.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, посочени в параграф 1 от настоящия член.
Член 92
Стоки, които са били поставени първоначално под режим активно усъвършенстване
1. Член 90 се прилага за преработените продукти, които първоначално са били реекспортирани от митническата територия на Съюза след режим активно усъвършенстване.
2. По заявление на вносителя и при предоставянето на необходимата информация размерът на вносните мита за стоките по параграф 1 се определя съгласно член 168, параграф 3. Датата на реекспорт се счита за датата на допускане за свободно обращение.
3. Освобождаването от вносни мита, предвидено в член 90, не се разрешава за преработените продукти, които са били изнесени съгласно член 109, параграф 2, буква в), освен ако се гарантира, че стоките няма да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване.
Член 93
Продукти от морски риболов и други продукти, извлечени от морето
1. Без да се засяга член 148, параграф 1, при допускането им за свободно обращение се разрешава освобождаване от вносни мита на:
а) продуктите от морски риболов и другите продукти, извлечени от териториалното море на трета държава от плавателни съдове, регистрирани или под отчет единствено в държава членка и плаващи под нейното знаме;
б) продуктите, получени от продуктите, посочени в буква а), на борда на кораби фабрики, отговарящи на условията, предвидени в тази буква.
2. Освобождаването от вносни мита, посочено в параграф 1, се основава на доказателства, че установените в същия параграф условия са изпълнени.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставяне на доказателствата, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Дял VII
СТОКИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА
Глава 1
Напускане на стоките и режим износ
Член 94
Напускане на стоките
1. Стоките могат да напуснат митническата територия на Съюза само ако износителят или други лица са осигурили или предоставили на разположение на компетентните митнически органи предварителната информация за заминаване, посочена в член 95.
2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно формалностите, които трябва да се извършат преди и при напускането на стоките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 95
Предварителна информация за заминаване
1. Износителите, които желаят да извеждат стоки от митническата територия на Съюза, предоставят минимална предварителна информация за заминаване в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.
2. Посоченото в параграф 1 задължение не се прилага в следните случаи:
а) за транспортните средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия;
б) в други специфични случаи, когато това е обосновано от вида на стоките или трафика или когато това се изисква от международните споразумения;
в) за стоките, придвижени временно извън митническата територия на Съюза в съответствие с член 58.
3. В минимална предварителна информация за заминаване по параграф 1 се посочва дали стоките са:
а) съюзни стоки, предназначени да бъдат поставени под режим износ;
б) съюзни стоки, предназначени да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване;
в) съюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, след като са били поставени под режим специфична употреба;
г) съюзни стоки, предназначени да бъдат доставени освободени от ДДС или акциз с цел снабдяване със запаси на самолети или кораби, независимо от местоназначението на самолета или кораба, за които се изисква доказателство за такава доставка;
д) съюзни стоки, предназначени да бъдат поставени под режим вътрешен транзит; или
е) несъюзни стоки, предназначени да бъдат изнесени, след като са били на временно складиране или са били поставени под митнически режим.
4. Превозвачът може да натовари на митническата територия на Съюза само стоките, за които на митническото учреждение на напускане е осигурена или предоставена на разположение минимална предварителна информация за заминаване.
5. Превозвачът извежда от митническата територия на Съюза стоките в същото състояние, в което са били, когато е осигурена или предоставена на разположение предварителната информация за заминаване.
6. Когато износителят не е предоставил предварителната информация за заминаване или предоставената предварителна информация за заминаване не съответства на въпросните стоки, превозвачът я предоставя на митническото учреждение на напускане в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.
7. Необходимите данни в предварителната информация за заминаване незабавно се осигуряват или предоставят на разположение на митническото учреждение на напускане.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение или изменение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) минималната предварителна информация за заминаване, която трябва да бъде предоставена, като се вземе предвид режимът, под който ще бъдат поставени стоките, и това дали стоките са съюзни или несъюзни;
б) срока, посочен в параграфи 1 и 6, в който трябва да се осигури или предостави на разположение предварителната информация за заминаване, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, като се отчита видът на трафика и транспортното средство;
в) специфичните случаи, в които не се прилага задължението за осигуряване или предоставяне на разположение на предварителна информация за заминаване, посочени в параграф 2, буква б);
г) информацията, която трябва да се съобщи при напускане на стоките, посочена в параграф 8.
9. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставяне и получаване на предварителна информация за заминаване и потвърждението за напускане, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
10. До датата, посочена в член 265, параграф 3, обобщената декларация за напускане, декларацията за износ, декларацията за реекспорт и уведомлението за реекспорт се считат за предварителната информация за заминаване.
Член 96
Поправка и анулиране на предварителна информация за заминаване
1. Износителят или превозвачът може да извърши една или повече поправки на данните в предварителната информация за заминаване, след като тя е осигурена или предоставена на разположение.
Не са възможни поправки, след като митническите органи:
а) са информирали за намерението си да извършат проверка на стоките;
б) са установили един или повече неточни или непълни елементи от данни в информацията;
в) вече са разрешили вдигането на стоките за напускане.
2. Износителят или превозвачът анулира възможно най-бързо предварителната информация за заминаване за стоките, които не са изведени от митническата територия на Съюза. Митническите органи анулират предварителната информация за заминаване за тези стоки след изтичането на 150 дни от датата, на която информацията е била осигурена или предоставена на разположение.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поправка на предварителната информация за заминаване, посочена в параграф 1, първа алинея, и процедурата за анулиране на предварителната информация за заминаване, посочена в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 97
Анализ на риска във връзка с предварителната информация за заминаване
1. Без да се засягат дейностите на Митническия орган на ЕС, изложени в дял IV, митническото учреждение на напускане гарантира, в рамките на определен срок, че се извършва анализ на риска, главно за целите на сигурността и безопасността и, когато е възможно, за други цели, въз основа на предварителната информация за заминаване и на друга информация, осигурена или предоставена на разположение чрез Центъра за митнически данни на ЕС, и предприема необходимите мерки, основани на резултатите от този анализ на риска.
2. Митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен износителят, може да предприеме подходящи мерки за смекчаване, включително:
а) инструктиране на износителя или превозвача стоките да не се натоварват или превозват;
б) искане на допълнителна информация или действие;
в) установяване на ситуации, в които може да е подходящо действие от страна на друг орган;
г) изготвяне на препоръки за най-подходящите място и мерки за извършване на контрол;
д) определяне на маршрута, който трябва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.
3. Митническото учреждение на напускане извършва също така анализ на риска, когато превозвачът предоставя информацията относно стоките съгласно член 95, параграф 6.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на сроковете, в които трябва да се извърши анализът на риска и да се предприемат необходимите мерки въз основа на резултатите от анализа на риска, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, както и мерките за смекчаване, посочени в параграф 2 от настоящия член.
Член 98
Представяне и потвърждение на напускане
1. Когато предварителната информация за заминаване не е предоставена в рамките на определения срок или когато това се изисква от митническите органи или от другото законодателство, прилагано от митническите органи, превозвачът представя на митническото учреждение на напускане стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, преди тяхното заминаване.
2. Превозвачът потвърждава пред митническите органи, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза.
Член 99
Режим износ
1. Съюзните и несъюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ.
2. Условията за поставяне на стоки под режим износ са следните:
а) на митническите органи е осигурена или предоставена на разположение минималната информация, която трябва да включва най-малко износителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, стойността, произхода, тарифното класиране, описанието на стоките и тяхното местоположение;
б) всички дължими износни мита или други вземания са платени или обезпечени; и
в) стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.
3. Стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат, когато е уместно, на:
а) възстановяване или опрощаване на вносните мита;
б) плащане на възстановявания при износ;
в) формалностите, изисквани за други вземания, съгласно действащите разпоредби.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение и изменение на настоящия регламент чрез определяне на данните, които трябва да бъдат осигурени или предоставени на разположение на митническите органи за поставяне на стоките под режим износ, съгласно посоченото в параграф 2, буква а).
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за възстановяване на ДДС на физическите лица, които не са установени в Съюза, съгласно посоченото в параграф 3, буква б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 100
Освобождаване от износни мита на временно изнесени съюзни стоки
Без да се засяга член 140, съюзните стоки, които са временно изнесени от митническата територия на Съюза, се ползват от освобождаване от износни мита, при условие че бъдат внесени отново.
Дял VIII
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
Глава 1
Общи разпоредби
Член 101
Приложно поле
1. Стоките могат да бъдат поставени под всеки един от следните специални режими:
а) транзит, който включва външен и вътрешен транзит;
б) складиране, който включва митническо складиране и свободни зони;
в) употреба за специфични цели, който включва временен внос и специфична употреба;
г) усъвършенстване, който включва активно и пасивно усъвършенстване.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение и изменение на настоящия регламент чрез определяне на данните, осигурени или предоставени на разположение на митническите органи за поставяне на стоки под специални режими.
Член 102
Разрешение
1. Вносителите или износителите, които възнамеряват да поставят стоки под специален митнически режим, трябва да имат разрешение от митническите органи за следното:
а) използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба,
б) управлението на съоръжения за складиране за митническото складиране на стоки, с изключение на случаите, когато управител на съоръженията за складиране са самите митнически органи.
В разрешението се определят условията за използването на тези режими или за управлението на тези съоръжения за складиране.
2. Освен когато е предвидено друго, митническите органи издават разрешението, посочено в параграф 1, само когато са изпълнени следните условия:
а) титулярят на разрешението е установен на митническата територия на Съюза, освен ако е предвидено друго във връзка с режим временен внос или, в изключителни случаи, във връзка с режим специфична употреба или активно усъвършенстване;
б) титулярят на разрешението осигурява необходимите гаранции за правилното протичане на операциите; счита се, че довереният и проверен търговец е изпълнил това условие, доколкото дейността, свързана с въпросния специален режим, е взета предвид в разрешението, посочено в член 25;
в) митническите органи считат за необходимо, когато титулярят на разрешението не е доверен и проверен търговец, да бъде предоставено обезпечение за потенциалното митническо задължение или другите вземания, свързани с поставянето на стоките под специалния режим;
г) митническите органи са в състояние да извършват митнически надзор, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима;
д) ако разрешението се отнася за временен внос, титулярят на разрешението използва стоките или урежда тяхното използване;
е) ако разрешението се отнася за режим усъвършенстване, титулярят на разрешението провежда операциите по усъвършенстване на стоките или урежда тяхното провеждане;
ж) разрешението за режим усъвършенстване няма да засегне неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза („проверка на икономическите условия“).
3. Освен ако е обосновано по друг начин от икономическото естество на усъвършенстването, с цел да се прецени дали издаването на разрешение за режим активно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, преди да приемат своето решение относно разрешението, митническите органи, издаващи разрешението, искат становището на Митническия орган на ЕС, ако:
а) вносното мито, приложимо при допускане за свободно обращение на преработените продукти, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, в съответствие с член 168, параграфи 3 и 4; както и
б) налице са доказателства, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза да бъдат засегнати неблагоприятно. Счита се, че такива доказателства са налице, когато за стоки, предназначени да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване, би се прилагала мярка на селскостопанската политика, временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха допуснати за свободно обращение;
4. С цел да се прецени дали издаването на разрешение за режим пасивно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, преди да приемат своето решение относно разрешението, митническите органи искат становището на Митническия орган на ЕС, когато са налице доказателства, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза на стоки, които се считат за чувствителни, да бъдат засегнати неблагоприятно, и стоките не са предназначени за поправка.
5. Когато бъде поискано в съответствие с параграфи 3 и 4, Митническият орган на ЕС може да достигне до едно от следните становища:
а) издаването на разрешението не засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза;
б) издаването на разрешението засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза;
в) издаването на разрешението за надлежно обосновано и подложено на мониторинг количество стоки, което е определено в становището, не засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза.
Становището на Митническия орган на ЕС се взема предвид от митническите органи, издаващи разрешението, както и от всички други митнически органи, работещи с подобни разрешения. Митническите органи, издаващи разрешението, може да не вземат под внимание становището, прието от Митническия орган на ЕС, при условие че изложат мотивите си за това свое решение.
6. Митническите органи, издаващи разрешението, осигуряват или предоставят на разположение разрешенията в Центъра за митнически данни на ЕС. Когато разрешенията за специални режими съдържат търговска информация с чувствителен характер, достъпът до съдържащите се в тях данни е ограничен.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, за да се определят:
а) изключенията от условията, посочени в параграфи 2;
б) случаите, посочени в параграф 3, в които икономическото естество на усъвършенстването дава основание на митническите органи да преценят дали издаването на разрешение за режим активно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, без да искат становището на Митническия орган на ЕС;
в) списъкът на стоките, считани за чувствителни, посочени в параграф 4.
8. Чрез актове за изпълнение Комисията определя:
а) процедурните правила за издаване на разрешението за режимите, посочено в параграф 1;
б) процедурните правила, съгласно които Митническият орган на ЕС представя своето становище; както и
в) количеството и правилата за мониторинг на прага, посочен в параграф 5.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
9. До датата, посочена в член 265, параграф 1, на равнището на Съюза се извършва проверка на икономическите условия, посочена в параграф 2, буква е), организирана от Комисията. До тази дата, когато се прави позоваване на становището на Митническия орган на ЕС съгласно настоящата глава, се има предвид проверката на равнището на Съюза, както е предвидено в параграф 5 от настоящия член.
Член 103
Разрешения с обратна сила
1. Митническите органи издават разрешение с обратна сила, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) налице е доказана икономическа необходимост;
б) заявлението не е свързано с опит за въвеждане в заблуждение;
в) въз основа на счетоводната отчетност или отчетността заявителят е доказал, че:
i) всички изисквания на режима са изпълнени;
ii) когато е целесъобразно, стоките могат да бъдат идентифицирани за съответния период;
iii) счетоводната отчетност или отчетността дават възможност за контрол на режима;
г) всички необходими за уреждане на положението на стоките формалности могат да се извършат, включително при необходимост и анулиране на съответните предишни отчетности;
д) на заявителя не е издадено разрешение с обратна сила в рамките на 3 години от датата, на която е прието заявлението;
е) становището на Митническия орган на ЕС не се изисква, за да се прецени дали издаването на разрешение би засегнало неблагоприятно основните интереси на производителите в Съюза, освен когато дадено заявление се отнася за подновяване на разрешение за същия вид операции и стоки;
ж) заявлението не се отнася до управление на съоръжения за складиране за митническото складиране на стоки;
з) когато заявлението се отнася до подновяване на разрешение за същия вид операции и стоки, заявлението се подава в рамките на 3 години след изтичане на срока на първоначалното разрешение.
2. Митническите органи могат да издадат разрешение с обратна сила и когато стоките, които са били поставени под митнически режим, вече не са налични към момента на приемане на заявлението за такова разрешение.
Член 104
Отчетност
1. Титулярят на разрешението, вносителят или износителят, както и всички лица, извършващи дейности по складиране, обработка или усъвършенстване на стоки или покупка или продажба на стоки в свободни зони, водят подходяща отчетност във форма, одобрена от митническите органи, и осигуряват или предоставят на разположение тази отчетност в Центъра за митнически данни на ЕС.
Отчетността съдържа информацията и данните, които позволяват на митническите органи да упражняват надзор върху съответния режим, особено по отношение на идентификацията на стоките, поставени под този режим, техния митнически статус и техните движения.
2. Счита се, че довереният и проверен търговец изпълнява задължението, изложено в параграф 1.
Член 105
Приключване на специален режим
1. В случаите, различни от режим транзит, и без да се засяга митническият надзор във връзка със специфичната употреба, предвидена в член 135, специален режим се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или преработените продукти се поставят под следващ митнически режим, са изведени от митническата територия на Съюза или са унищожени, без да са останали отпадъци, или са изоставени в полза на държавата съгласно член 78.
2. Митническите органи приключват режим транзит, когато са в състояние да установят, сравнявайки данните, които са осигурени и предоставени на разположение на отправното митническо учреждение, и данните, които са осигурени и предоставени на разположение на получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил правилно.
3. Митническите органи вземат всички необходими мерки за уреждане на положението на стоките, по отношение на които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.
4. Приключването на режима се извършва в определен срок, освен ако е предвидено друго.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на срока, посочен в параграф 4.
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за приключването на специален режим, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 106
Прехвърляне на права и задължения
1. Митническите органи могат да разрешат на титуляря на разрешение за специален режим, различен от режим транзит, да прехвърли изцяло или частично правата и задълженията си по отношение на стоките, поставени под този специален режим, на вносител или износител, който също отговаря на условията за съответния режим.
2. Титулярят на разрешението, който прехвърля своите права и задължения, информира митническите органи за прехвърлянето и за приключването на режима, освен ако митническите органи са дали разрешение и на вносителя или износителя, на когото са прехвърлени правата и задълженията.
3. Когато прехвърлянето на права и задължения засяга повече от една държава членка, митническите органи, които дават разрешение за прехвърлянето, се консултират със съответните други държави членки.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за прехвърляне на правата и задълженията на титуляря на разрешението по отношение на стоки, поставени под специален режим, различен от режим транзит. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 107
Движение на стоки
1. В специфични случаи вносителите и износителите могат да придвижват стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, или в свободна зона, между различни места на митническата територия на Съюза.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на случаите и условията, при които вносителите и износителите могат да придвижват стоки съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за движението на стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, или в свободна зона, съгласно посоченото в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 108
Обичайни операции
1. Стоките, поставени под режим митническо складиране или усъвършенстване, или в свободна зона, могат да бъдат подложени на обичайни операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряването на външния им вид или търговско качество или подготвянето им за разпространение или препродажба.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на обичайните операции за стоките, посочени в параграф 1 от настоящия член.
Член 109
Еквивалентни стоки
1. Еквивалентни стоки са съюзни стоки, които се складират, използват или усъвършенстват вместо стоките, поставени под специален режим.
При режим пасивно усъвършенстване еквивалентни стоки са несъюзни стоки, които се усъвършенстват вместо съюзните стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване.
Освен когато е предвидено друго, еквивалентните стоки трябва да имат същия осемцифрен код по Комбинираната номенклатура, същото търговско качество и същите технически характеристики като стоките, които заместват.
2. Митническите органи разрешават, при подадено заявление и при условие че се гарантира правилното протичане на режима, особено по отношение на митническия надзор:
а) използването на еквивалентни стоки под режим митническо складиране, свободна зона, специфична употреба и усъвършенстване;
б) използването на еквивалентни стоки под режим временен внос, в специфични случаи;
в) при режим активно усъвършенстване, износа на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки, преди вноса на стоките, които те заместват;
г) при режим пасивно усъвършенстване, вноса на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки, преди износа на стоките, които те заместват.
Счита се, че довереният и проверен търговец е изпълнил условието за осигуряване на правилното протичане на режима, доколкото дейността, свързана с използването на еквивалентни стоки за съответния режим, е взета предвид в разрешението, посочено в член 25.
3. Използването на еквивалентни стоки не се разрешава в следните случаи:
а) когато се извършват само обичайни операции под режим активно усъвършенстване съгласно определението в член 108;
б) когато се прилага забрана за възстановяване на или освобождаване от вносни мита по отношение на стоките без произход, използвани в производството на преработени продукти, поставени под режим активно усъвършенстване, за които е издадено или съставено доказателство за произход съгласно преференциално споразумение между Съюза и определени трети държави или групи такива държави;
в) когато това би довело до неоснователно облагодетелстване от вносни мита или когато това е предвидено в законодателството на Съюза.
4. В случаите, посочени в параграф 2, буква в), и когато преработените продукти биха подлежали на облагане с износни мита, ако не се изнасяха в контекста на режим активно усъвършенстване, титулярят на разрешението предоставя обезпечение, за да гарантира плащането на износните мита, в случай че несъюзните стоки не бъдат внесени в срока, посочен в член 138, параграф 3.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, за да се определят:
а) изключенията, посочени в параграф 1, трета алинея;
б) условията, при които еквивалентни стоки се използват в съответствие с параграф 2;
в) специфичните случаи, когато еквивалентни стоки се използват под режим временен внос, посочени в параграф 2, буква б);
г) случаите, когато използването на еквивалентни стоки не е разрешено в съответствие с параграф 3, буква в);
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за използването на еквивалентни стоки, разрешени в съответствие с параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 2
Транзит
Раздел 1
Общи правила
Член 110
Обхват
1. Стоките се поставят под режим транзит при въвеждането им на митническата територия, освен ако вече са били поставени под режим транзит, посочен в членове 111 и 112, или под друг митнически режим, в рамките на срока, определен в член 86, параграф 4.
2. Счита се, че държателят на стоките е вносителят или износителят на стоките и той носи отговорност за плащането на митата и другите данъци и вземания, освен ако митническите органи разполагат данни за друг вносител или износител.
3. Стоките, поставени под режим съюзен транзит, остават под този режим, докато бъдат поставени под друг митнически режим.
Член 111
Външен транзит
1. Под режим външен транзит несъюзните стоки могат да бъдат придвижвани от една до друга точка на митническата територия на Съюза, без да подлежат на:
а) вносни мито или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки;
б) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.
2. В специфични случаи съюзните стоки се поставят под режим външен транзит.
3. Движението на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява по един от следните начини:
а) под режим външен съюзен транзит;
б) в съответствие с Конвенцията ТИР, при условие че движението:
i) е започнало или завършило извън митническата територия на Съюза;
ii) се извършва между две точки на митническата територия на Съюза, като се преминава през територията на трета държава;
в) в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция, когато се извършва транзитно движение;
г) под покритието на формуляр 302, предвиден в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., и формуляр 302 на ЕС;
д) чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, когато стоките се превозват от или за титуляри на права и задължения по тези актове.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които съюзни стоки трябва да се поставят по режим външен транзит.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за прилагане на митническата територия на Съюза на параграф 3, букви б)—д), като взема предвид потребностите на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 112
Вътрешен транзит
1. Под режим вътрешен транзит и при условията, предвидени в параграф 2, съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през трета държава, без това да променя митническия статус на стоките.
2. Движението на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява по един от следните начини:
а) под режим вътрешен съюзен транзит, при условие че такава възможност е предвидена в международно споразумение;
б) в съответствие с Конвенцията ТИР;
в) в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция, когато се извършва транзитно движение;
г) под покритието на формуляр 302, както е предвидено в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., и формуляр 302 на ЕС;
д) чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, когато стоките се превозват от или за титуляри на права и задължения по тези актове.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за прилагане на митническата територия на Съюза на параграф 2, букви б)—д), като взема предвид потребностите на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 113
Единна територия за целите на транзита
Когато стоките се придвижват от една точка на митническата територия на Съюза до друга в съответствие с Конвенцията ТИР, Конвенцията АТА или Истанбулската конвенция, под покритието на формуляр 302, формуляр 302 на ЕС или чрез пощенската система, за целите на такъв транспорт се счита, че митническата територия на Съюза представлява единна територия.
Член 114
Изключване на лица от операции ТИР
1. Когато митническите органи на държава членка решат да изключат дадено лице от операции ТИР съгласно член 38 от Конвенцията ТИР, това решение се прилага на цялата митническа територия на Съюза, а карнетите ТИР, подадени от това лице, не се приемат от никое митническо учреждение.
2. Държавата членка съобщава решението си, посочено в параграф 1, заедно с датата на прилагането му, на останалите държави членки, на Комисията и на Митническия орган на ЕС.
Член 115
Одобрен изпращач и одобрен получател за целите на ТИР
1. При подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице, наричано „одобрен получател“, да получава на одобрено място стоки, които се движат в съответствие с Конвенцията ТИР, така че режимът да завършва в съответствие с член 1, буква г) от Конвенцията ТИР.
2. При подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице, наричано „одобрен изпращач“, да изпраща до одобрено място стоки, които се движат в съответствие с Конвенцията ТИР, така че режимът да започва в съответствие с член 1, буква в) от Конвенцията ТИР.
За целите на първата алинея на одобрения изпращач се разрешава да използва специален тип пломби в съответствие с член 116, параграф 4, буква в).
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на разрешенията, посочени в параграфи 1 и 2.
Раздел 2
Съюзен транзит
Член 116
Задължения на титуляря на режим съюзен транзит и на превозвача и получателя на стоките, придвижвани под режим съюзен транзит
1. Титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за всяко едно от следните:
а) предоставяне на данни, даващи възможност на митническите органи да упражняват надзор върху стоките, включително най-малко идентификацията на стоките, поставени под този режим, транспортното средство, вносителя или износителя, митническия статус и движенията;
б) представяне на стоките в непроменено състояние и на изискваните данни пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентификация на стоките;
в) спазване на митническите разпоредби за режима;
г) предоставяне на обезпечение, за да се гарантира плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващи на всяко митническо задължение или на други вземания, които биха могли да възникнат по отношение на стоките, освен ако в митническото законодателство е предвидено друго.
2. Задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва, когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на разположение в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство.
3. Превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се движат под режим съюзен транзит, също е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхната идентификация.
4. При подадено заявление митническите органи могат да разрешат всяко едно от следните опростявания по отношение на поставянето на стоките под режим съюзен транзит или приключването на този режим:
а) статус на одобрен изпращач, който позволява на титуляря на разрешението да поставя стоки под режим съюзен транзит, без да ги представя пред митническите органи;
б) статус на одобрен получател, който позволява на титуляря на разрешението да получава на одобрено място стоки, придвижвани под режим съюзен транзит, и да приключва режима в съответствие с параграф 2;
в) използване на специален тип пломби, когато се изисква пломбиране с цел да се гарантира идентификацията на стоките, поставени под режим съюзен транзит;
г) използване на електронен транспортен документ за поставяне на стоки под режим съюзен транзит, при условие че съдържа необходимата информация и е на разположение на митническите органи в отправната и получаващата държава, за да се даде възможност за митнически надзор на стоките и за приключване на режима.
5. Митническите органи извършват най-малко веднъж на всеки 3 години задълбочен мониторинг на дейностите на одобрения изпращач и на одобрените получатели, за да се прецени дали спазват изискванията за разрешението.
6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на изискванията за данните, определени в параграф 1, букви а) и б), и условията за издаване на разрешенията, посочени в параграф 4.
7. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:
а) поставянето на стоки под режим съюзен транзит и приключването на този режим;
б) действието на опростяванията, посочени в параграф 4.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 117
Стоки, преминаващи през територия на трета държава под режим външен съюзен транзит
1. Режимът външен съюзен транзит се прилага за стоките, преминаващи през трета държава, ако е изпълнено едно от следните условия:
а) такава възможност е предвидена в международно споразумение;
б) превозът през тази трета държава се извършва под покритието на единен транспортен документ, изготвен на митническата територия на Съюза.
2. В случая, посочен в параграф 1, буква б), действието на режим външен съюзен транзит се спира, докато стоките са извън митническата територия на Съюза.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за митническия надзор на стоки, преминаващи през територията на трета държава под режим външен съюзен транзит. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 3
Складиране
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 118
Обхват
1. Под режим складиране на митническата територия на Съюза могат да бъдат складирани несъюзни стоки, без да подлежат на:
а) вносни мита;
б) други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;
в) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.
2. Условията за поставяне на стоки под режим складиране са следните:
а) на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, производителя, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи по отношение на тези стоки, освен ако е предвидено друго; и
б) установено е, че стоките отговарят на другото законодателство, прилагано от митническите органи. [Изм. 194]
3. Съюзни стоки могат да бъдат поставени под режим митническо складиране или режим свободна зона в съответствие с другото законодателство, прилагано от митническите органи, или с цел възползване от решение, даващо право на възстановяване или опрощаване на вносни мита. Съюзни стоки могат да се въвеждат, складират, движат, използват, усъвършенстват или изразходват в митнически склад или в свободна зона. В тези случаи стоките не се считат за поставени под режим складиране.
4. Вносителят поставя несъюзните стоки, въведени в митнически склад или в свободна зона, под подходящия режим складиране.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поставяне на съюзни стоки под режим митническо складиране или режим свободна зона съгласно посоченото в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 119
Информация за складирането
1. Операторът на митнически склад или свободна зона е задължен да осигурява или предоставя на разположение на митническите органи минималните данни, необходими за прилагането на разпоредбите, уреждащи складирането на намиращите се в тях стоки, по-специално данните, посочени в член 118, параграф 2, буква а), митническия статус на стоките, поставени под режим складиране, и последващите движения на тези стоки. След като функциите на Центъра за митнически данни на ЕС, определени в член 29, започнат да функционират пълноценно, от оператора се изисква да предоставя достъп до тези данни чрез Центъра за митнически данни на ЕС. [Изм. 195]
2. Когато вносителят или превозвачът вече е осигурил или е предоставил на разположение цялата или част от информацията, посочена в параграф 1, операторът на митническия склад или свободната зона свързва своята допълнителна информация с информацията на вносителя или превозвача.
3. Операторът не трябва да приема стоки, минималната информация за които не е осигурена или предоставена на разположение на митниците.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на минималната информация, посочена в параграф 1 от настоящия член.
Член 120
Поправка и анулиране на информация за складирането
1. Операторът на митнически склад или свободна зона може да извърши една или повече поправки на данните в информацията за стоките в неговото съоръжение, след като тя е била осигурена или предоставена на разположение, освен ако митническите органи са информирали оператора, че възнамеряват да проверят стоките или че са установили, че информацията за стоките е неточна.
2. Вносителят, превозвачът или операторът на митническия склад или свободната зона анулира възможно най-бързо информацията за стоките, които не са въведени на митническата територия на Съюза. Митническите органи анулират информацията за тези стоки 30 дни след датата, на която информацията е била осигурена или предоставена на разположение.
Член 121
Продължителност на режим складиране
1. Времето, през което стоките могат да останат под режим складиране, е неограничено.
2. При изключителни обстоятелства митническите органи могат да определят срок, в който трябва да бъде приключен режим складиране, особено когато видът и естеството на стоките може, в случай на дългосрочно складиране, да представляват заплаха за здравето на хората, животните и растенията или за околната среда.
Раздел 2
Митническо складиране
Член 122
Складиране в митнически складове
1. Под режим митническо складиране несъюзните стоки могат да бъдат складирани в помещения или на други места, одобрени за този режим от митническите органи и намиращи се под митнически надзор („митнически складове“).
2. Митническите складове може да се ползват за митническо складиране на стоки от всички вносители („обществен митнически склад“) или за складиране на стоки, внесени от титуляря на разрешение за митническо складиране („частен митнически склад“).
Член 123
Разрешение за управление на митнически складове
1. Управлението на митнически склад изискват разрешение от митническите органи, освен ако операторът на митническия склад е самият митнически орган. В разрешението се определят условията за управлението на митническия склад.
2. Разрешението по параграф 1 се издава само на лица, които отговарят на следните условия:
а) установени са на митническата територия на Съюза;
б) осигуряват необходимите гаранции за правилното протичане на операциите;
в) счита се, че довереният и проверен търговец изпълнява това условие, доколкото управлението на митническия склад е взето предвид в разрешението, посочено в член 25;
г) предоставят обезпечение за потенциалното митническо задължение.
3. Разрешението, посочено в параграф 1, се издава само когато митническите органи са в състояние да упражняват митнически надзор, без да се налага да въвеждат административен ред, който е непропорционален на съответните икономически потребности.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на посоченото в параграф 1 от настоящия член разрешение.
Член 124
Движение на стоки в митнически склад
1. Митническите органи може да разрешат на оператор на митнически склад да придвижва стоките при следните условия:
а) възможността за движение на стоките е предвидена в разрешението за митнически склад;
б) операторът на митническия склад е одобрен икономически оператор или доверен и проверен търговец;
в) информацията относно движенията се вписва в отчетността на оператора и се осигурява или предоставя на разположение на митническите органи при тръгване и при пристигане на стоките.
2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за движението на стоките в митнически склад, посочено в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 125
Усъвършенстване в митнически склад
Митническите органи могат, когато е налице икономическа необходимост и митническият надзор не се засяга неблагоприятно, да разрешат стоките под режим митническо складиране впоследствие да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване или специфична употреба, за да бъдат усъвършенствани в митническия склад, при спазване на условията, предвидени за тези режими.
Член 126
Митнически надзор
Титулярят на разрешението носи отговорността да гарантира, че стоките под режим митническо складиране не се отклоняват от митнически надзор.
Раздел 3
Свободни зони
Член 127
Определяне на свободни зони
1. Държавите членки могат да определят части от митническата територия на Съюза като свободни зони.
Държавите членки определят точно територията и входните и изходните пунктове на всяка свободна зона.
2. Държавите членки информират Комисията за своите свободни зони, които са действащи.
3. Свободните зони са оградени.
Периметърът и входните и изходните пунктове на свободните зони подлежат на митнически надзор.
4. Лицата, стоките и транспортните средства, които влизат в свободната зона или я напускат, могат да бъдат обект на митнически контрол.
Член 128
Сгради и дейности в свободните зони
1. За строителството на сгради в свободна зона се изисква предварително одобрение от митническите органи.
2. Съобразно митническото законодателство в свободните зони се разрешават всякакви дейности с промишлен или търговски характер, или извършването на услуги. За извършването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.
3. Митническите органи могат да забранят или да ограничат дейностите, посочени в параграф 2, предвид естеството на въпросните стоки или изискванията за митническия надзор или изискванията за сигурност и безопасност.
4. Митническите органи могат да забранят извършването на дейност в свободните зони на лица, които не осигуряват необходимите гаранции за спазване на митническите разпоредби.
Член 129
Несъюзни стоки в свободни зони
1. Докато се намират в свободната зона, несъюзните стоки могат да бъдат допуснати за свободно обращение или поставени под режим активно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба при условията, предвидени за тези режими.
В тези случаи стоките не се считат за поставени под режим свободна зона.
2. Без да се засягат разпоредбите, приложими за доставките или за продоволственото складиране, и доколкото съответният режим го позволява, параграф 1 не изключва използването или изразходването на стоки, които при допускане за свободно обращение или временен внос не биха подлежали на вносни мита или на мерки, предвидени по линия на общата селскостопанска или общата търговска политика, или на мерки, с които се забранява използването на тези стоки в Съюза.
За такова използване или изразходване е необходимо на митницата да бъде осигурена или предоставена на разположение подходящата информация.
Член 130
Извеждане на стоки от свободна зона
Стоките могат да бъдат изведени от свободна зона само ако са поставени под друг митнически режим.
Член 131
Митнически статус
1. По заявление на заинтересованото лице митническите органи установяват митническия статус на съюзни стоки на следните стоки:
а) съюзни стоки, въведени в свободна зона;
б) съюзни стоки, претърпели операции по усъвършенстване в свободна зона;
в) стоки, допуснати за свободно обращение в свободна зона.
2. Когато стоки са изведени от свободна зона в друга част на митническата територия на Съюза или са поставени под митнически режим, те се считат за несъюзни стоки, освен когато митническият им статус на съюзни стоки е доказан.
3. Въпреки това, за целите на прилагането на износните мита и на лицензите за износ или на мерките за контрол на износа, предвидени по линия на общата селскостопанска или общата търговска политика, тези стоки се считат за съюзни стоки, освен ако се установи, че те нямат митнически статус на съюзни стоки.
Глава 4
Употреба за специфични цели
Раздел 1
Временен внос
Член 132
Обхват
1. Под режим временен внос на митническата територия на Съюза несъюзни стоки, предназначени за износ, могат да бъдат обект на употреба за специфични цели, с пълно или частично освобождаване от вносни мита и без да подлежат на:
а) други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;
б) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.
2. Режимът временен внос може да се използва единствено когато са изпълнени следните условия:
а) стоките не са предназначени да претърпят каквато и да е промяна, освен нормална амортизация при тяхното използване;
б) възможно е да се гарантира, че стоките, поставени под този режим, могат да бъдат идентифицирани, освен когато, предвид естеството на стоките или тяхното предназначение, отсъствието на мерки за идентификация няма да доведе до злоупотреби с режима или, в случая по член 109, когато може да се провери изпълнението на условията, установени по отношение на еквивалентните стоки;
в) когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102 и минималните данни са осигурени или предоставени на разположение на митниците преди вдигането на стоките, като тези данни трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, производителя, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, както и тяхното предназначение;
г) изискванията за пълно или частично освобождаване от мита, предвидени в митническото законодателство, са изпълнени.
д) стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза;
е) установено е, че стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи. [Изм. 196]
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) употребата за специфични цели, посочена в параграф 1 от настоящия член;
б) изискванията за пълно освобождаване от вносни мита, посочени в параграф 2, буква г) от настоящия член.
Член 133
Срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос
1. Митническите органи определят срока, в който стоките, поставени под режим временен внос, трябва да бъдат поставени под следващ митнически режим. Този срок е достатъчно дълъг за постигане на целта на разрешеното ползване.
2. Максималният срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос за същата цел и под отговорността на същия титуляр на разрешението, е 24 месеца, дори когато режимът е приключен чрез поставяне на стоките под друг специален режим и впоследствие чрез поставянето им отново под режим временен внос.
3. Когато поради изключителни обстоятелства разрешеното използване не може да се постигне в рамките на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2, митническите органи могат да удължат тези срокове в разумни граници, при обосновано заявление от страна на вносителя.
4. Общият срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос, не надвишава 10 години, освен в случай на непредвидени обстоятелства.
Член 134
Размер на вносните мита при временен внос с частично освобождаване от вносни мита
1. Размерът на вносните мита за стоки, поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита, се определя на 3 % от размера на вносните мита, които биха били дължими за тези стоки, ако на датата на поставяне под режим временен внос са били допуснати за свободно обращение.
Този размер се дължи за всеки месец или част от месец, през който стоките са били поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита.
2. Размерът на вносните мита не превишава размера на митата, които биха били дължими, ако стоките бяха допуснати за свободно обращение на датата, на която са били поставени под режим временен внос.
Раздел 2
Специфична употреба
Член 135
Режим специфична употреба
1. Под режим специфична употреба могат да се допускат за свободно обращение стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото, която е предвидена в законодателството на Съюза, при условие че вносителят насочи стоките за употреба за специфични цели.
2. Условията за поставяне на стоки под режим специфична употреба са следните:
а) когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102;
б) на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, производителя, доставчика на продукта, когато той е различен от производителя, отговорния икономически оператор в Съюза съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 и член 16 от Регламент (ЕС) 2023/XXXX(44), стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, уникалния референтен номер на пратката и нейното местоположение, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи по отношение на тези стоки;
в) всички дължими вносни мита или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки, са платени или обезпечени, освен ако стоките са предмет на искане за усвояване на тарифна квота;
г) стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза;
д) стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.
3. Когато стоките са на производствен етап, който икономически би дал възможност само за предвидената специфична употреба, митническите органи могат да определят в разрешението условията, при които стоките се считат за използвани за целите, предвидени в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или прилагане на намалени ставки на митата.
4. Когато стоките са подходящи за повторна употреба и митническите органи считат това за уместно с оглед предотвратяването на злоупотреби, митническият надзор продължава за срок, не по-дълъг от 2 години от датата на първата им употреба за целите, предвидени в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или прилагане на намалени ставки на митата.
5. Митническият надзор за режим специфична употреба завършва в който е да е от следните случаи:
а) когато стоките са използвани за целите, предвидени в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или прилагане на намалени ставки на митата;
б) когато стоките са изведени от митническата територия на Съюза, унищожени са или са изоставени в полза на държавата;
в) когато стоките са използвани за целите, различни от предвидените в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или намалени ставки на митата, и са платени приложимите вносни мита.
6. Когато се изисква рандеман, за режим специфична употреба се прилага член 136.
7. Отпадъците и остатъците в резултат на обработката или усъвършенстването на стоките съгласно предвидената специфична употреба и загубите, дължащи се на естествена загуба, се считат за стоки, насочени за предвидената специфична употреба.
8. Отпадъците и остатъците в резултат на унищожаването на стоки, поставени под режим специфична употреба, се считат за поставени под режим митническо складиране.
Глава 5
Усъвършенстване
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 136
Рандеман
С изключение на случаите, в които рандеманът е определен в законодателство на Съюза, уреждащо специфични области, митническите органи определят или рандеман, или осреднен рандеман за операцията по усъвършенстване, или, когато е приложимо, посочват метода за определянето му.
Рандеманът или осредненият рандеман се определя на базата на действителните обстоятелства, при които се извършват или трябва да се извършат операциите по усъвършенстване. Когато е уместно, този рандеман може да бъде съответно променен по реда на член 10.
Раздел 2
Активно усъвършенстване
Член 137
Обхват
1. Без да се засяга член 109, под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат на:
а) вносни мита или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки;
б) мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.
2. Условията за поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване са следните:
а) когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102 за една от употребите, посочени в параграф 3 от настоящия член;
б) на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, производителя, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките и тяхното местоположение, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи;
в) стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза.
3. Вносителите могат да използват режим активно усъвършенстване за всяко от следните:
а) поправка на стоките, предназначени да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване;
б) унищожаване на стоките, предназначени да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване;
в) производство на преработени продукти, в които могат да бъдат идентифицирани стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, без да се засяга използването на спомагателни производствени материали;
г) подлагане на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, на операции с цел да се осигури съответствието им с техническите изисквания за допускането им за свободно обращение;
д) подлагане на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, на обичайни операции в съответствие с член 108;
е) производство на преработени продукти от стоки, еквивалентни на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, в съответствие с член 109.
Член 138
Срок за приключване
1. Митническите органи определят срока, в който режимът активно усъвършенстване се приключва съгласно член 105.
Този срок започва да тече от датата, на която несъюзните стоки са поставени под режима, като се отчита времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстване и за приключване на режима.
2. Митническите органи могат да удължат в разумни граници срока, определен съгласно параграф 1, при обосновано заявление от страна на титуляря на разрешението.
В разрешението може да се уточни, че срок, който започва да тече през определен месец, тримесечие или полугодие, изтича съответно на последния ден на следващия месец, следващото тримесечие или полугодие.
3. При предварителен износ в съответствие с член 109, параграф 2, буква в) в разрешението се посочва срокът, в който несъюзните стоки се декларират за режим активно усъвършенстване, като се отчита времето, необходимо за доставка и транспорт до митническата територия на Съюза.
Срокът, посочен в първата алинея, се определя в месеци и не надвишава 6 месеца. Той започва да тече от датата на приемане на декларацията за износ на преработените продукти, получени от съответните еквивалентни стоки.
4. По искане на титуляря на разрешението 6-месечният срок, посочен в параграф 3, може да бъде удължен след изтичането му, при условие че общият срок не надвишава 12 месеца.
Член 139
Временен износ за последващо усъвършенстване
При подадено заявление митническите органи могат да разрешат някои или всички стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, или преработените продукти, да бъдат временно изнесени с цел последващо усъвършенстване извън митническата територия на Съюза, в съответствие с условията, определени за режим пасивно усъвършенстване.
Раздел 3
Пасивно усъвършенстване
Член 140
Обхват
1. Под режим пасивно усъвършенстване съюзни стоки могат да се изнасят временно от митническата територия на Съюза, за да се подложат на операции по усъвършенстване. Получените от тези стоки преработени продукти могат да бъдат допуснати за свободно обращение с пълно или частично освобождаване от вносни мита по заявление от титуляря на разрешението или на друго лице, установено на митническата територия на Съюза, ако това лице е получило съгласието на титуляря на разрешението и са изпълнени условията на разрешението.
2. Условията за поставяне на стоки под режим пасивно усъвършенстване са следните:
а) когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102 и с настоящия член;
б) на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко износителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките;
в) всички дължими износни мита или други вземания са платени или обезпечени;
г) стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи;
3. Митническите органи не издават разрешение за режим пасивно усъвършенстване за която и да е от следните съюзни стоки:
а) износът на които води до възстановяване или опрощаване на вносни мита;
б) които преди износа са били допуснати за свободно обращение с освобождаване от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба, докато не се изпълнят целите на специфичната употреба, освен когато тези стоки трябва да бъдат поправени;
в) чийто износ води до предоставяне на възстановявания при износ;
г) за които, по линия на общата селскостопанска политика при износ, се предоставя финансово предимство, различно от възстановяванията по буква в).
4. Митническите органи определят срока, в който временно изнесените стоки трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Съюза под формата на преработени продукти и допуснати за свободно обращение, за да могат да се възползват от пълно или частично освобождаване от вносни мита. Митническите органи могат да разрешат удължаване в разумни граници на определения срок при обосновано заявление от страна на титуляря на разрешението.
Член 141
Безплатна поправка или замяна на стоки
1. Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че поправката или замяната на стоките е извършена безплатно поради наличието на договорно или законово гаранционно задължение или производствен или материален дефект, или поради това, че стоките не отговарят на спецификациите, които купувачът е поискал от продавача на стоките.
2. Параграф 1 не се прилага, когато производственият или материалният дефект на стоката е взет предвид при първото ѝ допускане за свободно обращение.
Член 142
Стоки, поправени или променени съгласно международни споразумения
1. Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя на преработените продукти, които са получени от стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че:
а) стоките са били поправени или променени в трета държава, с която Съюзът е сключил международно споразумение, предвиждащо такова освобождаване; и
б) са изпълнени условията за освобождаване от вносни мита, предвидени в споразумението по буква а).
2. Параграф 1 не се прилага по отношение на преработените продукти, получени от еквивалентни стоки по член 109, и по отношение на заместващите продукти, посочени в членове 143 и 144.
Член 143
Система на стандартен обмен
1. Системата на стандартен обмен позволява заместването на преработен продукт с внесен продукт („заместващ продукт“), при условията на параграфи 2—5.
2. При подадено заявление митническите органи разрешават прилагането на системата на стандартен обмен, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на дефектни съюзни стоки, които не попадат в обхвата на мерките по линия на общата селскостопанска политика или на специфичните разпоредби, приложими за определени стоки, получени при преработката на селскостопански продукти.
3. Заместващите продукти трябва да имат същия осем цифров код по Комбинираната номенклатура, същото търговско качество и същите технически характеристики като дефектните стоки, ако тези стоки са били поправени.
4. Когато дефектните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да са били употребявани.
Въпреки това митническите органи имат право да отменят изискването, посочено в първата алинея, ако заместващият продукт е доставен безплатно или поради договорно или законово гаранционно задължение, или поради производствен или материален дефект.
5. Разпоредбите, приложими за преработените продукти, се прилагат и за заместващите продукти.
Член 144
Предварителен внос на заместващи продукти
1. Митническите органи разрешават, при определени от тях условия и по заявление на заинтересованото лице, заместващите продукти да бъдат внесени преди износа на дефектните стоки.
При предварителен внос на заместващ продукт се предоставя обезпечение за размера на вносното мито, който би следвало да се плати, ако дефектните стоки не бъдат изнесени съгласно параграф 2.
2. Дефектните стоки се изнасят в срок от 2 месеца от датата на приемане от митническите органи на декларацията за допускане за свободно обращение на заместващите продукти.
3. Когато поради изключителни обстоятелства дефектните стоки не могат да бъдат изнесени в срока по параграф 2, митническите органи могат да разрешат удължаване на този срок в разумни граници при обосновано заявление от страна на титуляря на разрешението.
Дял IX
ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ, ПРОИЗХОД И СТОЙНОСТ НА СТОКИТЕ
Глава 1
Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоките
Член 145
Обща митническа тарифа и митническо наблюдение
1. Дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа.
Други мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответните случаи съгласно тарифното класиране на тези стоки.
2. Общата митническа тарифа включва всяко едно от следните:
а) Комбинираната номенклатура на стоките, установена с Регламент (ЕИО) № 2658/87;
б) всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на Комбинираната номенклатура, с която се добавят допълнителни подразделения към нея и която е установена с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области с оглед на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;
в) конвенционалните или нормалните автономни мита, които се прилагат за стоките, включени в Комбинираната номенклатура;
г) преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени трети държави или групи трети държави;
д) преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени трети държави или групи трети държави;
е) автономните мерки, които предвиждат намаляване или освобождаване от мита за определени стоки;
ж) благоприятното тарифно третиране, установено за определени стоки поради естеството им или специфичната им употреба, в рамките на мерките по букви в)—е) или з);
з) други мерки, предвидени в законодателството на Съюза в областта на селското стопанство, търговията или друга област, които се основават на тарифното класиране на стоките, по-специално временни или окончателни антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки.
3. Когато съответните стоки отговарят на условията, включени в мерките по параграф 2, букви г)—ж), тези мерки може да се прилагат вместо предвидените в буква в) от посочения параграф. Такива мерки може да се прилагат с обратно действие, при условие че се изпълняват сроковете и условията, установени в съответната мярка или в посочения регламент, и при условие че:
а) в тях е предвидено прилагане с обратно действие, що се отнася до мерките, определени в букви г) и д);
б) третата държава или групата трети държави също предоставят възможност за прилагане с обратно действие, що се отнася до мерките, определени в буква г).
4. Когато прилагането на мерките по параграф 2, букви г)—ж) или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти или други квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа.
При тарифни тавани прилагането се прекратява с правен акт на Съюза.
5. Митническите органи отказват прилагането на опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, когато въз основа на относими и обективни данни установят, че дистанционната продажба на стоки, внасяни от трети държави, е предназначена за лица, различни от посочените в член 14, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС.
6. За целите, посочени в член 31, параграф 4, Комисията може да постави под митническо наблюдение допускането за свободно обращение, износа и поставянето на стоки под определени специални режими.
7. Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките за еднаквото управление на тарифните квоти и други квоти, както и тарифните тавани и други тавани по параграф 4, и за управлението на митническото наблюдение, посочено в параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 146
Тарифно класиране на стоки
1. За целите на прилагането на Общата митническа тарифа „тарифно класиране“ на стоки е определянето на една от подпозициите или допълнителните подразделения на Комбинираната номенклатура, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.
2. За целите на прилагането на нетарифни мерки „тарифно класиране“ на стоки е определянето на една от подпозициите или допълнителните подразделения на Комбинираната номенклатура или на всяка друга номенклатура, установена с разпоредби на Съюза и основаваща се изцяло или частично на Комбинираната номенклатура или добавяща допълнителни подразделения към нея, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.
3. Подпозицията или допълнителното подразделение, определени съгласно параграфи 1 и 2, се използват за целите на прилагането на мерките, отнасящи се за тази подпозиция.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи тарифното класиране на стоките съгласно параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
При наличието на надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с необходимостта бързо да се осигури правилното и еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.
Глава 2
Произход на стоките
Член 147
Непреференциален произход на стоките
Правилата за определянето на непреференциалния произход на стоките в членове 148 и 149 се използват за целите на прилагане на:
а) Общата митническа тарифа, с изключение на мерките по член 145, параграф 2, букви г) и д);
б) мерки, различни от тарифните мерки, установени с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области във връзка с търговията със стоки; както и
в) други мерки на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките.
Член 148
Придобиване на произход
1. За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.
2. За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен етап от производството.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата, съгласно които се счита, че стоките, непреференциалният произход на които е необходимо да бъде определен за целите на прилагането на мерките на Съюза, посочени в член 147, са изцяло получени само в една държава или територия или че са претърпели последната си, съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен етап от производството в дадена държава или територия, в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член.
Член 149
Доказателство за непреференциален произход
1. Когато вносителят е посочил произход на стоките съгласно митническото законодателство, митническите органи могат да изискат доказателство за произхода на стоките.
2. Когато се представя доказателство за произход на стоките съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза, уреждащо специфични области, митническите органи имат право в случай на основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства, за да се уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в относимото законодателство на Съюза.
3. Когато изискванията на търговията налагат това, в рамките на Съюза може да бъде издаден документ, доказващ произхода в съответствие с действащите правила за произход в държавата или територията на получаване или съгласно всякакъв друг метод за определяне на държавата, на чиято територия стоките са били изцяло получени или са претърпели последната си съществена трансформация.
4. Когато вносителят е избрал да прилага опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби съгласно посоченото в член 156, параграф 2, митническите органи не изискват от вносителя да доказва произхода на стоките.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурните правила за представянето и проверката на доказателството за произход. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 150
Преференциален произход на стоките
1. За да се ползват от мерките по член 145, параграф 2, букви г) и д), или от нетарифните преференциални мерки, стоките трябва да отговарят на условията на правилата за преференциален произход по параграфи 2—5 от настоящия член.
2. В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, съдържащи се в споразуменията, които Съюзът е сключил с определени трети държави или с групи такива държави, правилата за преференциалния произход се установяват в тези споразумения.
3. В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени трети държави или групи такива държави, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата относно преференциалния произход. Тези правила се основават или на критерия, че стоките са изцяло получени, или на критерия, че стоките са резултат от достатъчна преработка или обработка.
4. В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, приложими за търговията между митническата територия на Съюза и Сеута и Мелила, посочени в протокол 2 към Договора за присъединяване от 1985 г., правилата за преференциалния произход се приемат в съответствие с член 9 от същия протокол.
5. В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в преференциалните споразумения в полза на отвъдморските държави и територии, асоциирани със Съюза, правилата за преференциалния произход се приемат в съответствие с член 203 от ДФЕС.
6. По собствена инициатива или по искане на държава или територия бенефициер Комисията може, за определени стоки, да предостави на тази държава или територия временна дерогация от правилата относно преференциалния произход, посочени в параграф 3.
Временната дерогация се обосновава с един от следните мотиви:
а) вътрешни или външни фактори временно лишават държавата или територията бенефициер от способността да спазва правилата относно преференциалния произход;
б) държавата или територията бенефициер има нужда от време, за да се подготви за спазването на тези правила.
7. Искане за дерогация се отправя до Комисията от съответната държава или територия бенефициер. В искането се излагат мотивите, както е посочено във втората алинея, обосноваващи искането на дерогацията, и се съдържат подходящи придружаващи документи.
8. Временната дерогация се ограничава до продължителността на въздействието на вътрешните или външни фактори, които са причина за нея, или до срока, необходим на държавата или територията бенефициер да осигури спазването на правилата.
9. Когато се предостави дерогация, съответната държава или територия бенефициер спазва всички установени изисквания относно информацията, която трябва да бъде осигурена на Комисията във връзка с използването на дерогацията и управлението на количествата, за които тя е била предоставена.
10. Когато вносителят е избрал да прилага опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, той не може да се ползва от мерките, посочени в член 145, параграф 2, букви г) и д), или от нетарифните преференциални мерки.
11. Чрез актове за изпълнение Комисията приема:
а) процедурните правила относно преференциалния произход на стоките за целите на мерките, посочени в параграф 1;
б) мерките, с които предоставя на държава или територия бенефициер временната дерогация, посочена параграф 6.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 151
Определяне на произхода на конкретни стоки
Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема мерки за определяне на произхода на конкретни стоки в съответствие с правилата за произход, приложими за тези стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно от необходимостта бързо да се осигури правилното и еднакво прилагане на правилата за произход, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.
Глава 3
Стойност на стоките за митнически цели
Член 152
Обхват
Митническата стойност на стоките за целите на прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 153и 157.
Член 153
Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност
1. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана в съответствие с членове 154 и 155.
2. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
3. Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните:
i) ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза;
ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани;
iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата стойност на стоките;
б) продажбата или цената не зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на остойностяваните стоки;
в) никаква част от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция;
г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла върху цената.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на митническата стойност в съответствие с параграфи 1 и 2, включително тези за коригиране на действително платена или подлежаща на плащане цена и за прилагането на условията, посочени в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 154
Елементи на договорната стойност
1. При определяне на митническата стойност съгласно член 153 към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:
а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи:
i) комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката;
ii) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и
iii) разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали;
б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена:
i) материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки;
ii) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;
iii) материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; както и
iv) инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки;
в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена;
г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и
д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза:
i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и
ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.
2. Всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.
3. При определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на митническата стойност в съответствие с настоящия член, включително тези за коригиране на действително платената или подлежаща на плащане цена. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 155
Елементи, които не се включват в митническата стойност
1. При определянето на митническата стойност съгласно член 153 не се включва никое от следните:
а) разходите за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им на митническата територия на Съюза;
б) разходите за строителство, монтиране, сглобяване, поддръжка или техническа помощ, предприети след въвеждане на митническата територия на Съюза на внасяните стоки, като например съоръжения, машини или оборудване;
в) разходите за лихви по финансови споразумения, сключени от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо дали кредитът е предоставен от продавача или от друго лице, при условие че финансовото споразумение е в писмена форма и при необходимост купувачът може да докаже, че са изпълнени следните условия:
i) такива стоки са действително продадени на цена, декларирана като действително платената или подлежащата на плащане цена;
ii) изискваният лихвен процент не е по-висок от приетия при подобни сделки в държавата, в която и по времето, по което е било осигурено финансирането;
г) разходите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Съюза; комисионите за покупка;
д) вносните мита или други задължения, дължими в Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките;
е) независимо от член 154, параграф 1, буква в) — плащанията, направени от купувача за правото да разпространява или препродава внасяните стоки, ако тези плащания не са условие за продажбата за износ в Съюза на внасяните стоки.
2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на митническата стойност в съответствие с настоящия член, включително тези за коригиране на действително платената или подлежаща на плащане цена. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 156
Опростявания
1. При подадено заявление митническите органи могат да разрешат следните суми да се определят въз основа на специални критерии, когато те не подлежат на количествена оценка към датата, на която е приета митническата декларация:
а) сумите, които трябва да бъдат включени в митническата стойност в съответствие с член 153, параграф 2; и
б) сумите, посочени в членове 154 и 155.
2. Когато вносителят е избрал да прилага опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, член 155, параграф 1, буква а), не се прилага и в митническата стойност се включват както разходите за транспорт на внасяните стоки до мястото, на което стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза, така и разходите за транспорт след тяхното въвеждане на тази територия.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на посоченото в параграф 1 разрешение.
Член 157
Вторични методи за определяне на митническата стойност
1. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 153, тя се определя, като се прилагат последователно букви а)—г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако вносителят или износителят или, когато е приложимо, деклараторът поиска това.
а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение на митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и остойностяваните стоки;
б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение на митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и остойностяваните стоки;
в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или
г) изчислената стойност, която се състои от сбора на:
i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки;
ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като остойностяваните стоки, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;
iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 154, параграф 1, буква д).
3. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
в) настоящата глава.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определянето на митническата стойност на стоките, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 158
Определяне на стойността на стоките в специфични ситуации
Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема мерки за установяване на подходящ метод за определяне на митническата стойност или на критерии, които да се използват за определянето на митническата стойност на стоките в специфични ситуации. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно с необходимостта бързо да се осигури правилното и еднакво прилагане на правилата за определяне на митническата стойност на стоките, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.
Дял X
МИТНИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
Глава 1
Възникване на митническо задължение
Раздел 1
Митническо задължение при внос
Член 159
Допускане за свободно обращение и временен внос
1. За вносителя възниква митническо задължение към момента на допускането на стоките за режим свободно обращение, режим специфична употреба или режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита.
2. Длъжник е вносителят. В случай на косвено представителство длъжници и солидарно отговорни за митническото задължение са вносителят и лицето, за чиято сметка действа вносителят. Това лице е отговорно за плащането на всички други приложими такси. [Изм. 197]
Когато осигурената или предоставената на разположение информация за целите на режимите, посочени в параграф 1, води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, лицето, което е предоставило тази информация и е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.
3. Когато по отношение на дистанционните продажби на стоки, предназначени за внос от трети държави или територии за краен потребител на митническата територия на Съюза, се прилага дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО, длъжникът е считаното за вносител лице, за което възниква митническо задължение при приемане на плащането за дистанционната продажба. Считаното за вносител лице е отговорно и за плащането на всички други приложими такси. [Изм. 198]
Член 160
Специални разпоредби по отношение на стоките без произход
1. За износителя възниква митническо задължение към момента на вдигането на продуктите за износ, когато:
а) в преференциално споразумение между Съюза и определени трети държави или групи такива държави се предвижда, че преференциалното тарифно третиране на продукти с произход от Съюза изисква стоките без произход, използвани в тяхното производство, да подлежат на плащане на вносни мита; и
б) е издадено или съставено доказателство за произход за тези продукти.
2. Износителят изчислява размера на вносното мито, съответстващ на задължението, все едно че стоките без произход, които са били използвани в производството на изнасяните продукти, са били допуснати за свободно обращение на същата дата.
3. В случай на косвено представителство длъжници и са солидарно отговорни за митническото задължение са износителят и лицето, за чиято сметка действа износителят.
Член 161
Възникване на митническо задължение при неизпълнение
1. За стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, митническо задължение при внос възниква при неизпълнение на което и да е от следните:
а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия;
б) едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза;
в) условие, уреждащо поставянето на несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита или намаляването на ставките на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.
2. Митническото задължение възниква в един от следните моменти:
а) в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява;
б) в момента на поставяне на стоки под митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията за поставянето на стоките под този режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставките на вносните мита поради специфичната употреба на стоките, не е било изпълнено.
3. В случаите по параграф 1, букви а) и б) длъжникът е едно от следните лица:
а) лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение;
б) лицето, което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено, и което е действало за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни задължението, или което е участвало в действието, довело до неизпълнението на задължението;
в) лицето, което е придобило или държало въпросните стоки и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае в момента на придобиването или получаването на стоките, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено.
4. В случаите по параграф 1, буква в) длъжникът е лицето, от което се изисква да изпълни условията, уреждащи поставянето на стоките под митнически режим или освобождаването от мита или намаляването на ставки на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.
Когато на митническите органи е предоставена изискваната съгласно митническото законодателство информация, свързана с условията, уреждащи поставянето на стоките под този митнически режим, и такава информация води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, лицето, предоставило информацията и е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.
Член 162
Приспадане на платени вносни мита
1. Когато съгласно член 161, параграф 1 възниква митническо задължение по отношение на стоки, допуснати за свободно обращение с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, размерът на вносните мита, платен при допускането на стоките за свободно обращение, се приспада от размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение.
Първата алинея се прилага, когато митническото задължение възниква по отношение на остатъци и отпадъци, получени от унищожаването на такива стоки.
2. Когато съгласно член 159, параграф 1 или член 161, параграф 1 възниква митническо задължение по отношение на стоки, поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита, платеният при частичното освобождаване размер на вносните мита се приспада от размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение.
Раздел 2
Митническо задължение при износ
Член 163
Износ и пасивно усъвършенстване
1. За износителя възниква митническо задължение към момента на вдигане на стоките, подлежащи на облагане с износни мита, за режим износ или режим пасивно усъвършенстване.
2. Длъжник е износителят. В случай на косвено представителство длъжници и солидарно отговорни за митническото задължение са износителят и лицето, за чиято сметка действа износителят.
3. Когато предоставената информация за поставяне на стоките под режим износ води до несъбиране или частично събиране на дължимите износни мита, лицето, което е предоставило информацията и е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.
Член 164
Възникване на митническо задължение при неизпълнение
1. За стоки, подлежащи на облагане с износни мита, митническото задължение при износ възниква при неизпълнение на едно от следните:
а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство за напускането на стоките;
б) условията, при които е разрешено извеждането на стоките извън митническата територия на Съюза с пълно или частично освобождаване от износни мита.
2. Митническото задължение възниква в един от следните моменти:
а) в момента, в който стоките действително се извеждат от митническата територия на Съюза без предоставяне на митническите органи на информация за такъв износ;
б) в момента, в който стоките достигнат местоназначение, различно от това, за което е разрешено тяхното извеждане от митническата територия на Съюза с пълно или частично освобождаване от износни мита;
в) при невъзможност на митническите органи да определят момента по буква б) — в момента, в който изтича срокът, определен за представяне на доказателство, че условията за предоставяне на това освобождаване са изпълнени.
3. В случаите по параграф 1, буква а) длъжникът е едно от следните лица:
а) лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение;
б) лицето, което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че съответното задължение не е изпълнено, и което е действало за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни това задължение;
в) лицето, което е участвало в действието, довело до неизпълнението на задължението, и което е знаело или според обстоятелствата е следвало да знае, че необходимата информация не е била предоставена или, когато е приложимо, че не е била подадена митническа декларация, а такава е следвало да бъде подадена.
4. В случаите по параграф 1, буква б) длъжник е лицето, от което се изисква да изпълни условията, при които е било разрешено извеждането на стоките от митническата територия на Съюза с пълно или частично освобождаване от износни мита.
Раздел 3
Общи разпоредби за митническото задължение при внос и износ
Член 165
Митническо задължение в случай на забрани и ограничения
1. Митническото задължение при внос или износ възниква дори когато то се отнася за стоки, които са обект на друго законодателство, прилагано от митническите органи при вноса или износа, без значение на техния вид.
2. Въпреки това митническо задължение не възниква:
а) при неправомерно въвеждане на митническата територия на Съюза на подправени парични знаци;
б) при въвеждането на митническата територия на Съюза на упойващи и психотропни вещества, различни от тези, които с оглед използването им за медицински или научни цели са обект на строг надзор от страна на компетентните органи.
3. За целите на санкциите, приложими към митническите нарушения, митническото задължение се счита за възникнало, когато в настоящия регламент или в законодателството на държава членка се предвижда, че санкциите се определят въз основа на вносни или износни мита или наличието на митническо задължение.
Член 166
Повече от един длъжник
Когато за плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на едно митническо задължение, са отговорни няколко лица, те са солидарно отговорни за заплащането на съответния размер на митото.
Член 167
Общи правила за изчисляване на размера на вносните и износните мита
1. Размерът на вносните или износните мита се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките. Правилата за изчисляване на митата са тези, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки.
2. Когато не е възможно да се определи точно моментът на възникване на митническото задължение, се взема предвид моментът, в който митническите органи констатират, че стоките се намират в ситуация, при която възниква митническо задължение.
Когато обаче информацията, с която разполагат митническите органи, им позволява да установят, че митническото задължение е възникнало в момент преди този, в който са направили посочената констатация, митническото задължение се счита за възникнало в най-ранния момент, за който може да бъде установена такава ситуация.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на посочените в настоящия член правила за изчисляване на размера на вносните или износните мита, приложими за стоки, за които възниква митническо задължение в контекста на специален режим.
Член 168
Специални правила за изчисляване на размера на вносните мита
1. Когато по отношение на стоки, поставени под митнически режим или на временно складиране на митническата територия на Съюза, са направени разходи за складиране или за обичайни операции по тези стоки, такива разходи или увеличаването на стойността не се вземат предвид при изчисляването на размера на вносните мита, в случай че вносителят или износителят или, когато е приложимо, деклараторът представи задоволително доказателство за тези разходи.
Въпреки това митническата стойност, количеството, естеството и произходът на използваните в операциите несъюзни стоки се вземат предвид при изчисляването на размера на вносните мита.
2. Когато тарифното класиране на стоки, поставени под митнически режим, се променя в резултат на обичайни операции на митническата територия на Съюза, по искане на вносителя или, когато е приложимо, декларатора се прилага първоначалното тарифно класиране на стоките, поставени под този режим.
3. Когато възниква митническо задължение по отношение на преработени продукти, получени под режим активно усъвършенстване, по искане на вносителя размерът на вносните мита, съответстващ на това задължение, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване.
4. Когато преработените продукти са получени в резултат на последващи режими активно усъвършенстване, вносителят може само да поиска задължението да бъде определено въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под първия режим активно усъвършенстване.
5. В специфични случаи размерът на вносните мита се определя съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член без искане на вносителя или износителя или, когато е приложимо, декларатора, за да се избегне заобикаляне на тарифните мерки, посочени в член 145, параграф 2, буква з).
6. Когато възниква митническо задължение за преработени продукти в резултат на режим пасивно усъвършенстване, или за заместващи продукти съгласно член 143, параграф 1, размерът на вносните мита се изчислява въз основа на разходите за операцията по усъвършенстване, извършена извън митническата територия на Съюза.
7. Когато възниква митническо задължение съгласно член 161 или член 164 от настоящия регламент, ако неизпълнението, довело до възникването на митническо задължение, не представлява опит за въвеждане в заблуждение, се прилага и следното:
а) благоприятното тарифно третиране на стоките съгласно митническото законодателство; или
б) освобождаването или пълното или частично освобождаване от вносни или износни мито съгласно член 145, параграф 2, букви г), д), е) и ж) или членове 90, 91, 92 и 93 или членове 140, 141, 142, 143 и 144; или
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на посочените в настоящия член правила за изчисляване на размера на вносните или износните мита, приложими за стоки, за които възниква митническо задължение в контекста на специален режим, и на специфичните случаи, посочени в параграф 5.
Член 169
Място на възникване на митническото задължение
1. Митническото задължение възниква на мястото, където е установен вносителят или износителят.
Чрез дерогация от първата алинея, във връзка с вносители и износители, различни от доверените и проверени търговци и считаните за вносители лица, митническото задължение възниква на мястото, където митническата декларация е била подадена или е щяла да бъде подадена в съответствие с член 63, параграф 4, освен в случаите на промяна на метода за предоставяне на информация съгласно член 63, параграф 2.
Във всички останали случаи митническото задължение възниква на мястото, където са настъпили събитията, довели до неговото възникване.
Когато не е възможно да се определи това място, митническото задължение възниква на мястото, където митническите органи констатират, че стоките се намират в ситуация, при която възниква митническо задължение.
2. Когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, или когато временното складиране не е завършило правилно, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим, или на мястото, където са въведени на митническата територия на Съюза под този режим или където са били на временно складиране.
3. Когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение би могло да е възникнало на няколко места, за място на възникване на митническото задължение се приема мястото, където то е възникнало за първи път.
4. Ако митнически орган установи, че съгласно член 161 или член 164 е възникнало митническо задължение в друга държава членка и размерът на вносните или износните мита, съответстващ на това задължение, е по-малък от 10 000 EUR, се приема, че митническото задължение е възникнало в държавата членка, в която е установено неговото възникване.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на сроковете, посочени в параграф 2.
Глава 2
Обезпечаване на потенциално или съществуващо митническо задължение
Член 170
Общи разпоредби
1. Освен ако е посочено друго, настоящата глава се прилага за обезпеченията за митнически задължения, които са възникнали, но чието плащане е отсрочено („съществуващи митнически задължения“), и за обезпеченията, които се изискват, в случай че може да възникне митническо задължение („потенциални митнически задължения“).
2. Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение, това обезпечение покрива размера на вносното или износното мито и другите вземания, дължими във връзка с вноса или износа на стоките, когато:
а) обезпечението се използва за поставянето на стоките под режим съюзен транзит; или
б) обезпечението може да се използва в повече от една държава членка.
Обезпечението, прието или одобрено от митническите органи, е валидно на цялата митническа територия на Съюза за целта, за която е дадено.
3. Обезпечението се предоставя от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник или, ако митническите органи го разрешат, от всяко друго лице.
4. Без да се засяга член 178, митническите органи изискват предоставяне само на едно обезпечение по отношение на конкретни стоки.
Обезпечението, предоставено за конкретни стоки, независимо дали осигурената или предоставената на разположение информация относно тези стоки е вярна, се прилага за размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение и другите вземания по отношение на тези стоки.
Ако обезпечението не е било освободено, то може също така да се използва в рамките на обезпечения размер за събиране на вносните или износните мита и другите вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки.
5. По заявление на лицето, посочено в параграф 3, митническите органи могат да разрешат съгласно член 176, параграфи 1 и 2, предоставянето на общо обезпечение за покриване на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение по отношение на две или повече операции, декларации или митнически режими.
6. Митническите органи извършват мониторинг на обезпечението.
7. Обезпечение не се изисква в който и да е от следните случаи:
а) от държавните, регионалните и местните органи на управление или други органи, уредени от публичното право, по отношение на дейности, в които участват като публични органи.
б) при превоз на стоки по Рейн, рейнския воден път, Дунав или дунавския воден път;
в) при превоз на стоки чрез фиксирана транспортна инсталация;
г) специфични случаи, в които стоките са поставени под режим временен внос;
д) за стоки, превозвани по море или по въздух между пристанища или между летища на Съюза.
8. Митническите органи могат да отменят изискването за предоставяне на обезпечение, когато размерът на вносните или износните мита, които трябва да бъдат обезпечени, не надвишава като стойност статистическия праг от 1000 EUR.
9. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които не се изисква обезпечение за стоки, поставени под режим временен внос, посочен в параграф 7, буква г).
10. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за предоставянето и за извършването на мониторинг на обезпечението по настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 171
Референтен размер на задължителното обезпечение
1. Когато митническите органи трябва да изискат обезпечение и могат да установят точния размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания към момента, в който се изисква обезпечението, този точен размер се покрива от обезпечението.
Когато не е възможно да се установи точният размер, обезпечението се определя в размер, равен на най-високия определен от митническите органи размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания, които са възникнали или биха могли да възникнат.
2. Без да се засяга член 176, при предоставено общо обезпечение за размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническите задължения, и на другите вземания, чийто размер се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническите задължения, и на другите вземания.
Член 172
Референтен размер на предпазното обезпечение
Когато предоставянето на обезпечение не е задължително, но митническите органи не са сигурни, че размерът на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания ще бъде платен в рамките на определения срок, те изискват обезпечение в размер, който не може да надвишава посоченият в член 171.
Член 173
Предоставяне на обезпечение
1. Обезпечението може да бъде предоставено чрез:
а) всяко платежно средство, признато от митническите органи, в евро или във валутата на държавата членка, в която се изисква обезпечението;
б) поръчителство;
в) друг вид обезпечение, което дава същата сигурност, че размерът на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания, ще бъде платен.
2. Обезпечение под формата на паричен депозит или някакво друго платежно средство се предоставя в съответствие с действащите разпоредби в държавата членка, където се изисква това обезпечение.
Когато обезпечението се предоставя чрез някакво платежно средство, признато от митническите органи, митническите органи не дължат лихва по него.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на формата на обезпечението, посочена в параграф 1, буква в).
Член 174
Избор на обезпечение
Лицето, което е длъжно да предостави обезпечение, е свободно да избира вида му от посочените в член 173, параграф 1.
Въпреки това митническите органи имат право да откажат да приемат избрания вид обезпечение, когато то е несъвместимо с правилното функциониране на съответния митнически режим.
Митническите органи имат право да изискват избраният вид на обезпечението да не се променя за определен период от време.
Член 175
Поръчител
1. Поръчителят, посочен в член 173, параграф 1, буква б), е трето лице, пребиваващо. регистрирано или установено на митническата територия на Съюза. Той трябва да бъде одобрен от митническите органи, които изискват обезпечението, освен когато този поръчител е кредитна институция, финансова институция или застрахователно дружество, лицензирана или лицензирано в Съюза съгласно действащите разпоредби на Съюза.
2. Поръчителят се ангажира в писмена форма да заплати обезпечения размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания.
3. Митническите органи имат право да откажат да одобрят предложения поръчител или предложения вид обезпечение, когато преценят, че поръчителят или обезпечението не обезпечава по сигурен начин в рамките на предписания период плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания.
4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата относно формите за предоставяне на обезпечение или приложимите правила по отношение на поръчителя, посочен в настоящия член.
5. Чрез актове за изпълнение Комисия определя процедурните правила относно отнемането и отмяната на поръчителството, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 176
Общо обезпечение
1. Митническите органи могат да дадат посоченото в член 170, параграф 5 разрешение само на лица, които отговарят на следните условия:
а) установени са на митническата територия на Съюза;
б) отговарят на критериите, определени в член 24, параграф 1, буква а);
в) ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на съоръжения за временно складиране или отговарят на критериите, определени в член 24, параграф 1, буква г).
2. Митническите органи могат да разрешат на икономически оператор, който отговаря на критериите, определени в член 24, параграф 1, букви б) и в), на икономически оператор, който отговаря на критериите, определени в член 25, параграф 3, букви б) и в), и на доверените и проверени търговци да предоставят общо обезпечение за потенциални митнически задължения и други вземания с намален размер или да получат освобождаване от обезпечение. [Изм. 199]
3. При подадено заявление митническите органи могат да разрешат на одобрен икономически оператор за митнически опростявания, на икономически оператор, който отговаря на критериите, определени в член 25, параграф 3, букви б) и в), и на доверен и проверен търговец да предоставят общо обезпечение за съществуващи митнически задължения и други вземания с намален размер или за доверен и проверен търговец — освобождаване от обезпечение. [Изм. 200]
4. Общото обезпечение с намален размер, посочено в параграф 3, е равностойно на предоставянето на обезпечение.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за даване на разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за получаване на освобождаване от обезпечение, посочено в параграф 2параграфи 2 и 3. [Изм. 201]
6. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на размера на обезпечението, включително намаления размер, посочен в параграф 2параграфи 2 и 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4. [Изм. 202]
Член 177
Временни забрани за използването на общи обезпечения
1. В контекста на специалните режими или временно складиране Комисията може да вземе решение за временна забрана за използването на което и да е от следните:
а) общото обезпечение с намален размер или освобождаването от обезпечение по член 176, параграф 2;
б) общото обезпечение по член 176 по отношение на стоките, за които е установено, че са свързани с измама в голям размер.
2. Когато се прилага параграф 1, буква а) или б), използването на общо обезпечение с намален размер или освобождаване от обезпечение или използването на общото обезпечение, посочено в член 176, може да бъде разрешено, ако заинтересованото лице отговаря на всяко едно от следните условия:
а) лицето е в състояние да покаже, че не е възникнало митническо задължение по отношение на въпросните стоки в хода на операциите, извършени от него през 2-те години, които предхождат решението, посочено в параграф 1;
б) когато са възникнали митнически задължения през 2-те години, които предхождат решението, посочено в параграф 1, заинтересованото лице е в състояние да покаже, че тези задължения са били погасени напълно от длъжника, длъжниците или поръчителя в определения срок.
За да получи разрешение за използване на общо обезпечение, върху което е наложена временна забрана, заинтересованото лице трябва да отговаря и на критериите, определени в член 24, параграф 1, букви б) и в).
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно временните забрани, свързани с използването на общи обезпечения, посочени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
При наличието на причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно от необходимостта бързо да се засили защитата на финансовите интереси на Съюза и на неговите държави членки, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.
Член 178
Допълнително или заместващо обезпечение
Когато митническите органи установят, че представеното обезпечение не осигурява или вече не е надеждно или достатъчно да осигури заплащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания в предвидените срокове, те изискват от някое от лицата, посочени в член 170, параграф 3, или допълнително обезпечение, или заместване на първоначалното обезпечение с ново — по избор на това лице.
Член 179
Освобождаване на обезпечението
1. Митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново.
2. Когато митническото задължение или съответното друго вземане е частично погасено или може да възникне само за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице, освен когато тази сума не оправдава това.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на сроковете за освобождаване на обезпечението.
4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за освобождаване на обезпечението, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 3
Събиране, плащане, възстановяване и опрощаване на вносните или износните мита
Раздел 1
Определяне на размера на вносните или износните мита, уведомяване за митническото задължение и вземане под отчет
Член 180
Определяне на размера на вносните или износните мита
1. Вносителят и износителят изчисляват размера на дължимите вносни или износни мита. При вдигането на стоките се счита, че митническите органи приемат размера на дължимите вносни или износни мита, изчислен от вносителя и износителя, без да се засяга последващият контрол. Ако посоченото лице не изчисли размера или митническите органи не са съгласни с размера, изчислен от това лице, митническите органи, отговорни за мястото, където е възникнало или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 169, определят размера на дължимите вносни или износни мита веднага щом разполагат с необходимата информация.
2. Чрез дерогация от параграф 1, до посочената в член 265, параграф 3 дата, когато е подадена митническа декларация, митническите органи могат да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен в митническата декларация, без да се засяга последващият контрол. Ако митническите органи не са съгласни с този размер, те определят размера на дължимите вносни или износни мита веднага щом разполагат с необходимата информация.
3. Когато размерът на дължимите вносни или износни мита не представлява цяло число, размерът може да бъде закръглян.
Когато размерът, посочен в първата алинея, е изразен в евро, закръглянето към по-голям или по-малък размер не може да превишава най-близкото цяло число.
Вносителите и износителите, установени в държава членка, чиято парична единица не е еврото, могат или да прилагат mutatis mutandis разпоредбите на втората алинея, или да се отклонят от тази алинея, при условие че правилата, приложими за закръгляването, не оказват по-голямо финансово въздействие от правилото, предвидено във втората алинея.
Член 181
Уведомяване за митническото задължение
1. При вдигането на стоките се счита, че митническите органи са уведомили вносителя или износителя за митническото задължение.
2. Когато митническите органи са определили размера на дължимите вносни или износни мита, те уведомяват за него длъжника в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение в съответствие с член 169.
Уведомяването, посочено в първата алинея, не се извършва в който и да е от следните случаи:
а) когато до окончателното определяне на размера на вносните или износните мита е наложено временно антидъмпингово мито, временно изравнително мито или временна защитна мярка;
б) когато размерът на дължимите вносни или износни мита превишава размера, определен въз основа на решение, издадено съгласно член 13;
в) когато първоначалното решение да не се извършва уведомяване за митническото задължение или да се уведоми за по-малък от дължимия размер на вносните или износните мита е взето въз основа на общи разпоредби, които впоследствие са обявени за недействителни със съдебно решение;
г) когато митническото законодателство освобождава митническите органи от изискването да уведомят за митническото задължение.
3. Когато митническите органи трябва да уведомят за размера на дължимите вносни или износни мита в съответствие с параграф 2, митническите органи уведомяват длъжника за митническото задължение, когато са в състояние да определят този размер и да вземат решение по него.
Въпреки това, когато уведомяването за митническото задължение би могло да попречи на наказателно разследване, митническите органи могат да отложат уведомяването до момент, в който то вече не би пречило на наказателното разследване дори ако това разследване се провежда в друга държава членка. Ако това бъде поискано от публичен орган, който е компетентен за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване, включително Европейската прокуратура, митническите органи, към които е отправено искането, отлагат уведомлението. [Изм. 203]
4. Митническите органи могат да разрешат на доверен и проверен търговец да изчисли митническото задължение, съответстващо на общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на този оператор от името на митническите органи за период, който не надвишава 31 календарни дни, и да го съобщи на митническите органи с разбивка на размерите за всяка конкретна пратка стоки. Ако митническите органи не са съгласни с изчисления и съобщен размер, те определят размера на дължимите вносни или износни мита.
5. Чрез дерогация от параграф 1, когато дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО се прилага към дистанционните продажби на стоки, предназначени за внос от трети държави, на клиент на митническата територия на Съюза, митническите органи могат да разрешат на лицето, считано за вносител, да изчисли и съобщи митническото задължение, съответстващо на общия размер на вносните мита, свързани с всички стоки, вдигнати за това считано за вносител лице в рамките на един месец, до края на следващия месец, с разбивка на сумите, свързани с всяка конкретна пратка стоки. С това съобщение може да бъде поправена или анулирана информацията, която считаното за вносител лица е предоставило в съответствие с член 59, параграф 2. Ако митническите органи не са съгласни с изчисления и съобщен размер, те определят размера на дължимото вносно или износно мито. Счита се, че митническите органи са уведомили за митническото задължение, когато не са изразили несъгласие със съобщението в разумен срок след представянето му от страна на търговеца.
6. До датата, посочена в член 265, параграф 3, когато е подадена митническа декларация, при условие че плащането е обезпеченo, митническите органи могат да разрешат уведомяването за митническото задължение, съответстващо на общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на едно и също лице в определен период, да бъде извършено в края на този период. Срокът, определен от митническите органи, не надвишава 31 дни.
7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:
а) случаите, посочени в параграф 2, втора алинея, буква г), когато митническите органи са освободени от изискването да уведомяват за митническото задължение.
б) разумния срок за разглеждане на липсата на несъгласие съгласно посоченото в параграф 5;
в) информацията, която трябва да бъде предоставена в съобщението на считаното за вносител лице по параграф 5.
Член 182
Краен срок за митническо задължение
1. Митническите органи не уведомяват длъжника за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.
2. Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, тригодишният срок, определен в параграф 1, се удължава най-малко на 5 години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство.
3. Сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато:
а) в съответствие с член 16 е подадена жалба;
б) такова спиране се прилага, считано от датата на подаване на жалбата, и продължава за времето на производството по обжалването; или
в) в съответствие с член 6, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага, считано от датата на съобщението, до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си.
4. Когато митническото задължение става отново изискуемо съгласно член 193, параграф 7, сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се считат за спрени от датата на подаване на заявлението за възстановяване или опрощаване на мита съгласно член 198 до датата на издаване на решението за възстановяване или опрощаване.
Член 183
Вземане под отчет
1. Митническите органи, посочени в член 180, вземат под отчет в съответствие с националното законодателство размера на дължимите вносни или износни мита, за който е уведомено в съответствие с член 181.
Задължението на митническите органи, посочено в първата алинея, не се прилага в случаите, посочени в член 181, параграф 2, втора алинея.
2. Митническите органи не са длъжни да вземат под отчет размера на вносните или износните мита, които съгласно член 182 съответстват на митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен.
3. Държавите членки определят практическите процедури за вземане под отчет на размера на вносните или износните мита. Тези процедури може да се различават според това дали митническите органи, предвид обстоятелствата, при които е възникнало митническото задължение, имат сигурността, че съответните суми ще бъдат платени.
Член 184
Момент на вземане под отчет
1. Митническите органи вземат под отчет размера на дължимите вносни или износни мита в рамките на 14 дни от вдигането на стоките, освен когато стоките са поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита.
2. Чрез дерогация от параграф 1 митническите органи могат да вземат под отчет общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на доверен и проверен търговец в определен срок, в съответствие с член 181, параграф 4, само с едно вписване в края на този срок.
Това вземане под отчет се извършва в рамките на 14 дни от изтичането на определения срок.
3. Чрез дерогация от параграф 1 общият размер на вносните мита за всички стоки, вдигнати на считано за вносител лице в рамките на един месец, в съответствие с член 181, параграф 5, може да бъде взет под отчет само с едно вписване до края на следващия месец, съдържащо разбивка на сумите, свързани с всяка конкретна пратка стоки.
4. До датата, посочена в член 265, параграф 3, когато е подадена митническа декларация, при условие че плащането е обезпечено, митническите органи могат да разрешат митническото задължение, съответстващо на общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на едно и също лице в определен срок, който не може да надвишава 31 дни, да бъде извършено уведомяване в края на този срок.
Това вземане под отчет се извършва в рамките на 14 дни от изтичането на определения срок.
5. Когато стоките могат да бъдат вдигнати при определени условия, които уреждат или определянето на размера на дължимите вносни или износни мита, или тяхното събиране, вземането под отчет се извършва в рамките на 14 дни от деня, в който е определен размерът на дължимите вносни или износни мита или е установено задължението за плащане на тези мита.
Когато обаче митническото задължение се отнася за временно антидъмпингово мито, временно изравнително мито или временна защитна мярка, размерът на дължимите вносни или износни мита се взема под отчет в срок от два месеца от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на регламента за установяване на окончателното мито.
6. Когато митническо задължение възникне при условия, които не са обхванати от параграф 1, размерът на дължимите вносни или износни мита се взема под отчет в срок от 14 дни от датата, на която митническите органи са в състояние да определят размера на въпросните вносни или износни мита и да вземат решение.
7. Параграф 6 се прилага по отношение на размера на вносните или износните мита, които трябва да бъдат събрани или които остава да бъдат събрани, когато размерът на дължимите вносни или износни мита не е бил взет под отчет съгласно параграфи 1—6 или е бил определен и взет под отчет размер, по-нисък от дължимия.
8. Сроковете за вземане под отчет, посочени в параграфи 1—6, не се прилагат при непредвидими обстоятелства или в случаи на непреодолима сила.
9. Вземането под отчет може да бъде отложено в случая, посочен в член 181, параграф 3, втора алинея, до момент, в който уведомяването за митническото задължение вече не засяга наказателно разследване, дори ако това разследване се провежда в друга държава членка. [Изм. 204]
Член 185
Предоставяне на изпълнителни правомощия
Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки, за да осигури оказването на взаимопомощ между митническите органи при възникване на митническо задължение.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Раздел 2
Плащане на размера на вносните или износните мита
Член 186
Общи срокове за плащане и спиране на срока за плащане
1. Длъжникът плаща размерите на вносните или износните мита, съответстващи на митническото задължение, за което е уведомен в съответствие с член 181, в определения от митническите органи срок.
Без да се засяга член 17, параграф 2, този срок не може да надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на митническото задължение.
Митническите органи могат да удължат този срок по заявление на длъжника, когато размерът на дължимите вносни или износни мита е бил определен при последващ контрол по член 48. Без да се засяга член 190, параграф 2, това удължаване не може да надвишава необходимото на длъжника време за предприемане на подходящите мерки, за да изпълни задълженията си.
2. Чрез дерогация от параграф 1 длъжникът плаща размера на вносните мита, съответстващ на митническо задължение, за което е уведомен в съответствие с член 181, параграф 5, най-късно до изтичането на крайния срок, в който трябва да бъде извършено уведомяването за митническото задължение.
3. Когато длъжникът ползва някое от улесненията за плащане, посочени в членове 188—190, плащането се извършва в срока или сроковете, посочени във връзка с тези улеснения.
4. Срокът за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, се спира в който и да е от следните случаи:
а) при подаване на заявление за опрощаване на мита в съответствие с член 198;
б) когато стоките следва да бъдат отнети, унищожени или изоставени в полза на държавата;
в) когато митническото задължение е възникнало съгласно член 161 и има повече от един длъжник.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата за спирането на срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, посочено в параграф 3, и чрез определяне на периода на спиране.
Член 187
Плащане
1. Плащането се извършва в брой или по друг начин с подобен погасяващ ефект, включително чрез прихващане, в съответствие с националното законодателство.
2. Плащането може да се извърши от трето лице вместо длъжника.
3. Длъжникът може да плати целия размер на вносните или износните мита или част от него, без да чака изтичането на срока, който му е определен за плащане.
Член 188
Отсрочване на плащането
По заявление на заинтересованото лице и при предоставяне на обезпечение митническите органи разрешават отсрочване на плащането на дължимите мита по един от следните начини:
а) отделно за всеки размер на вносните или износните мита, взет под отчет в съответствие с член 184, параграф 1 или член 184, параграф 7;
б) за общия размер на всички вносни или износни мита, взети под отчет в съответствие с член 184, параграф 1, за определен от митническите органи период, който не може да бъде по-дълъг от 31 дни;
в) за общия размер на всички вносни или износни мита, взети под отчет с едно вписване в съответствие с член 184, параграфи 2, 3 и 4.
Когато разрешават отсрочване на плащането на дължимото мито, както е посочено в параграф 1, митническите органи не изискват предоставянето на обезпечение, когато заявителят е доверен и проверен търговец, който има разрешение да се ползва от освобождаване от обезпечение в съответствие с член 176, параграф 3. [Изм. 205]
Член 189
Срокове, за които може да бъде отсрочено плащането
1. Плащането може да бъде отсрочено по член 188 за 30 дни.
2. Когато отсрочването на плащането се извършва в съответствие с член 188, буква а), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който е извършено уведомяването на длъжника за митническото задължение.
3. Когато отсрочването на плащането се извършва в съответствие с член 188, буква б), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който изтича периодът за обобщаване. Той се намалява с брой дни, равен на половината от броя на дните, включени в периода за обобщаване.
4. Когато отсрочването на плащането се извършва в съответствие с член 188, буква в), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който изтича определеният период за вдигането на въпросните стоки. Той се намалява с брой дни, равен на половината от броя на дните, включени в съответния срок.
5. Когато сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, са с нечетен брой дни, броят на дните, с които се намалява 30-дневният срок съгласно посочените параграфи, е равен на половината от най-близкото по-малко четно число.
6. Когато сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, са в седмици, държавите членки могат да предвидят плащането на размера на вносните или износните мита, което е било отсрочено, да се извърши най-късно в петък на четвъртата седмица, следваща въпросната седмица.
Когато тези срокове са в месеци, държавите членки могат да предвидят плащането на размера на вносните или износните мита, което е било отсрочено, да се извърши не по-късно от 16-я ден от месеца, следващ въпросния месец. Тези срокове не могат да бъдат удължавани, дори ако краят им съвпада с официален празник.
Член 190
Други улеснения за плащане
1. Митническите органи могат да предоставят на длъжника улеснения за плащането, различни от отсрочване на плащането, при условие че е предоставено обезпечение.
2. Когато се предоставят улеснения по параграф 1, върху размера на вносните или износните мита се начислява лихва.
За държавите членки, чиято парична единица е еврото, лихвеният процент е равен на лихвения процент, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, който Европейската централна банка е приложила към основните си операции по рефинансиране, извършени на първия ден от месеца, в който е бил падежът, увеличен с един процентен пункт.
За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, лихвеният процент е равен на процента, приложен на първия ден от въпросния месец от националната централна банка за основните й операции по рефинансиране, увеличен с един процентен пункт, или — за държавите членки, в които не се обявява лихвен процент на националната централна банка — равен на най-близкия по естество лихвен процент, приложен на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на съответната държава членка, увеличен с един процентен пункт.
3. Митническите органи могат да не изискват обезпечение или да не начисляват лихва, когато въз основа на документирана оценка на положението на длъжника е установено, че това би довело до сериозни икономически или социални затруднения.
4. Митническите органи не начисляват лихва, когато размерът за всяка една операция по събиране е по-малък от 10 EUR.
Член 191
Принудително събиране
Когато размерът на дължимите вносни или износни мита не е платен в определения срок, митническите органи осигуряват плащането на този размер, като използват всички възможности, които са им предоставени от законодателството на засегнатата държава членка.
Член 192
Лихва за забава
1. Върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане.
За държавите членки, чиято парична единица е еврото, процентът на лихвата за забава е равен на лихвения процент, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, който Европейската централна банка е приложила към основните си операции по рефинансиране, извършени на първия ден от месеца, в който е бил падежът, увеличен с два процентни пункта.
За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, процентът на лихвата за забава е равен на процента, приложен на първия ден от въпросния месец от националната централна банка за основните й операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, или — за държавите членки, в които не се обявява лихвен процент на националната централна банка — на най-близкия по естество лихвен процент, приложен на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на съответната държава членка, увеличен с два процентни пункта.
2. Когато митническото задължение е възникнало въз основа на член 161 или член 164, или когато уведомяването за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването.
Процентът на лихвата за забава се определя в съответствие с параграф 1.
3. Митническите органи могат да не начисляват лихва за забава, когато въз основа на документирана оценка на положението на длъжника е установено, че нейното начисляване би създало сериозни икономически или социални затруднения.
4. Митническите органи не начисляват лихва за забава, когато размерът за всяка една операция по събиране е по-малък от 10 EUR.
Раздел 3
Възстановяване и опрощаване
Член 193
Възстановяване и опрощаване
1. Съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, митническите органи възстановяват или опрощават размерите на вносните или износните мита на което и да е от следните основания:
а) надвзети размери на вносните или износните мита;
б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора;
в) грешка на компетентните органи;
г) в интерес на справедливостта;
д) анулиране на данните, въз основа на които е установено митническото задължение за съответните стоки, или, когато е приложимо, на съответната митническа декларация.
2. Митническите органи възстановяват или опрощават размера на вносните или износните мита, посочени в параграф 1, когато той е равен на 10 или повече евро, освен ако заинтересованото лице поиска възстановяването или опрощаването на по-малък размер.
3. Когато митническите органи считат, че следва да се разреши възстановяване или опрощаване въз основа на членове 196 и 197, засегнатата държава членка предава досието на Комисията за вземане на решение във всеки един от следните случаи:
а) когато митническите органи считат, че особените обстоятелства се дължат на неизпълнение от страна на Комисията на нейните задължения;
б) когато митническите органи считат, че Комисията е допуснала грешка по смисъла на член 196;
в) когато обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследване на Съюза, проведено съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 или съгласно друго законодателство на Съюза или споразумение, сключено от Съюза с държави или групи държави, в които е предвидена възможност за провеждане на такива разследвания на Съюза;
г) когато размерът на сумата, която може да подлежи на плащане от заинтересованото лице във връзка с една или повече операции по внос и износ, е равен на или надвишава 500 000 EUR в резултат на грешка или особени обстоятелства.
Независимо от първата алинея досиетата не се предават в нито един от следните случаи:
а) когато Комисията вече е приела решение по случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка;
б) когато Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.
4. При спазване на правилата относно компетентността за вземане на решение, когато служебно митническите органи установят в сроковете, посочени в член 198, параграф 1, че размерът на вносните или износните мита подлежи на възстановяване или опрощаване съгласно членове 194, 196 или 197, те пристъпват по своя собствена инициатива към възстановяване или опрощаване.
5. Не се разрешава възстановяване или опрощаване, в случай че положението, довело до уведомяване за митническото задължение е в резултат на въвеждане в заблуждение от страна на длъжника.
6. Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи, освен в случаите, посочени в параграф 1, букви а) и в).
В тези случаи обаче възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи, ако митническите органи възстановят размера на вносните или износните мита без неоправдано забавяне, след като са установили, че размерът подлежи на възстановяване. В случай че митническите органи не възстановят този размер без неоправдано забавяне и длъжникът започне производство с цел възстановяване, лихвата се заплаща за периода от датата на плащане на тези мита до датата на възстановяването им.
Освен това лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.
В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 190.
7. Когато митническите органи са разрешили неоснователно възстановяването или опрощаването, първоначалното митническо задължение става отново изискуемо, доколкото не е изтекъл срокът по член 182.
В този случай лихвите, изплатени по силата на параграф 6, втора алинея, се възстановяват от лицето.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата, които тя трябва да спазва при вземането на решение, посочено в параграф 3, и по-специално във връзка със следното:
а) условията за приемането на досието;
б) срока за вземане на решение и спирането на този срок;
в) съобщаването на мотивите, на които Комисията възнамерява да базира решението си, преди да вземе решение, което би било неблагоприятно за заинтересованото лице;
г) уведомяването за решението;
д) последствията от невземането на решение или от неуведомяването за такова решение.
9. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за възстановяване и опрощаване и за решението, посочено в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 2.
Когато становището на комитета, посочен в член 262, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 262, параграф 6.
Член 194
Надвзети вносни или износни мита
1. Възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение, превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на член 181, параграф 1, букви в) и г).
2. Когато заявлението за възстановяване или опрощаване се основава на наличието към момента на допускане на стоките за свободно обращение на намалена или нулева ставка на вносното мито за стоките в рамките на тарифна квота, тарифен таван или други благоприятни тарифни мерки, възстановяване или опрощаване се разрешава само при условие че към момента на подаване на заявлението то е било придружено от необходимите документи и е изпълнено едно от следните условия:
а) при тарифна квота — нейният обем не е бил изчерпан;
б) в останалите случаи — нормално дължимата ставка на митото не е била възвърната.
Член 195
Дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора
1. Митническите органи възстановяват или опрощават размера на вносното мито, когато са изпълнени следните условия:
а) уведомяването за митническо задължение се отнася за стоки, които вносителят е отхвърлил, тъй като в момента на вдигането им те са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, въз основа на който са били внесени;
б) стоките не са били използвани, освен в рамките на първоначалната употреба, необходима за установяване на дефектите им или на несъответствието им с договора;
в) стоките са изведени от митническата територия на Съюза или по заявление на заинтересованото лице митническите органи са разрешили стоките да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване, включително за унищожаване, или под режим външен транзит, митническо складиране или свободна зона.
2. Митническите органи не възстановяват или опрощават размера на вносните мита във всеки един от следните случаи:
а) преди да бъдат допуснати за свободно обращение стоките са поставени под специален режим за изпитване, освен ако бъде установено, че фактът, че стоките са дефектни или не съответстват на условията на договора, не би могъл да бъде констатиран при обичайни условия при извършването на такива изпитвания;
б) дефектното естество на стоката е било взето предвид при определянето на условията на договора, по-специално цената, преди стоките да бъдат поставени под митнически режим, включващ възникването на митническо задължение;
в) стоките са продадени от заявителя, след като е установено, че са дефектни или че не съответстват на условията на договора.
3. За дефектни стоки се считат и стоките, повредени преди вдигането им.
Член 196
Грешки на митническите органи
1. В случаи, различни от посочените в член 193, параграф 1, буква д) и в членове 194, 195 и 197, митническите органи възстановяват или опрощават размера на вносните или износните мита, когато в резултат на грешка от тяхна страна са уведомили за размер, съответстващ на митническото задължение, по-малък от дължимия, ако са изпълнени следните условия:
а) длъжникът, според обстоятелствата, не би могъл да открие тази грешка;
б) длъжникът е действал добросъвестно.
2. Когато не са изпълнени условията, определени в член 194, параграф 2 , митническите органи извършват възстановяване или опрощаване в случаите, когато неприлагането на намалената или нулевата ставка на митото е в резултат на грешка от тяхна страна и данните, въз основа на които стоките са били вдигнати, или когато е приложимо, митническата декларация за допускане за свободно обращение са съдържали всички елементи и са били придружени от всички документи, необходими за прилагането на намалената или нулевата ставка.
3. Когато преференциалното третиране на стоките се предоставя въз основа на система за административно сътрудничество, включваща органите на трета държава, ако издаденият от тези органи сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не би могла да бъде открита според обстоятелствата по смисъла на параграф 1, буква а).
Издаването на сертификат с невярно съдържание обаче не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден въз основа на невярно представяне на фактите от страна на износителя, с изключение на случаите, когато е очевидно, че органите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.
Счита се, че длъжникът е действал добросъвестно, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции се е погрижил да гарантира, че всички условия за преференциалното третиране са изпълнени.
Длъжникът не може да се позове на добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейския съюз известие, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на правилното прилагане на преференциалния режим от държавата или територията бенефициер.
Член 197
В интерес на справедливостта
1. В случаи, различни от посочените в член 193, параграф 1, буква д) и в членове 194, 195 и 196, митническите органи възстановяват или опрощават размера на вносните или износните мита в интерес на справедливостта, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника.
2. Посочените в параграф 1 особени обстоятелства се установяват, когато е видно, че длъжникът се намира в изключително положение в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност, и че при отсъствието на такива обстоятелства той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита.
Член 198
Процедура за възстановяване и опрощаване
1. Заявления за възстановяване или опрощаване в съответствие с член 193 се подават до митническите органи в следните срокове:
а) в случай на надвзети размери на вносните или износните мита, грешка на компетентните органи или в интерес на справедливостта — преди изтичането на 3 години от датата на уведомяването за митническото задължение;
б) в случай на дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора — преди изтичането на една година от датата на уведомяването за митническото задължение;
в) в случай на анулиране на данните или, когато е приложимо, на митническата декларация, въз основа на която стоките са били вдигнати — преди изтичането на една година от датата на анулиране на тези данни или на тази митническа декларация, освен ако е посочено друго в правилата, приложими за анулирането.
Срокът, посочен в първа алинея, букви а) и б), се удължава, когато заявителят представи доказателства, че поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила е бил възпрепятстван да подаде заявление в определения срок.
2. Когато въз основа на изтъкнатите основания митническите органи не са в състояние да предоставят възстановяване или опрощаване на размера на вносните или износните мита, те са длъжни да разгледат основателността на заявлението за възстановяване или опрощаване в контекста на останалите основания за възстановяване или опрощаване, посочени в член 193.
3. При обжалване по член 16 на уведомяването за митническо задължение съответният срок, определен в параграф 1, първа алинея, както и разглеждането на заявленията за опрощаване и възстановяване и свързаните с тях срокове, спират да текат, считано от датата на подаване на жалбата, за срока на производството по обжалване.
4. Когато митнически орган разрешава възстановяване или опрощаване в съответствие с членове 196 и 197, засегнатата държава членка информира Комисията за това.
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за информиране на Комисията съгласно параграф 4, както и информацията, която трябва да бъде предоставена. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 4
Погасяване на митническо задължение
Член 199
Погасяване
1. Без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническо задължение, при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:
а) когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно член 181;
б) чрез плащане на размера на вносните или износните мита;
в) при условията на параграф 5, чрез опрощаване на размера на вносните или износните мита;
г) когато по отношение на стоки, вдигнати за митнически режим, пораждащ задължението за плащане на вносни или износни мита, са анулирани данните, въз основа на които е извършено вдигането, или митническата декларация;
д) когато стоки, подлежащи на облагане с вносни или износни мита, са отнети или задържани и по същото време или впоследствие са отнети;
е) когато стоки, подлежащи на облагане с вносни или износни мита, са унищожени под митнически надзор или са изоставени в полза на държавата;
ж) когато липсата на стоките или неизпълнението на задълженията, произтичащи от митническото законодателство, е резултат от пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на стоките по причина, свързана с естеството на стоките, или поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, или е вследствие на нареждане на митническите органи; за целите на настоящата буква стоките се считат за безвъзвратно загубени, когато употребата им е станала невъзможна за когото и да е;
з) когато митническото задължение е възникнало съгласно член 161 или член 164 и са изпълнени следните условия:
i) неизпълнението, породило възникването на митническото задължение, не е оказало значително въздействие върху правилното управление на временното складиране или съответния митнически режим и не е представлявало опит за въвеждане в заблуждение;
ii) впоследствие са извършени всички необходими формалности за уреждане на положението на стоките;
и) когато стоките, допуснати за свободно обращение без мита или с намалена ставка на вносните мита поради специфичната им употреба, са били изнесени с разрешението на митническите органи;
й) когато митническото задължение е възникнало съгласно член 160 и формалностите, извършени с цел получаване на преференциално тарифно третиране съгласно този член, са отменени;
к) когато при условията на параграф 6 митническото задължение е възникнало съгласно член 161 и са представени задоволителни за митническите органи доказателства, че стоките не са били използвани или изразходвани, а са били изведени от митническата територия на Съюза.
2. Независимо от това, в случаите, посочени в параграф 1, буква д), за целите на санкциите, приложими за митнически нарушения, митническото задължение не се счита за погасено, докато съгласно настоящия регламент или законодателството на държава членка се предвижда, че вносните или износните мита или съществуването на митническо задължение представляват основа за определяне на санкциите.
3. Когато съгласно параграф 1, буква ж) се погасява митническо задължение по отношение на стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, остатъците и отпадъците, получени при унищожаването на стоките, се считат за несъюзни стоки.
4. Разпоредбите в сила по отношение на стандартните норми за безвъзвратна загуба в резултат на естеството на стоките се прилагат, когато заинтересованото лице не докаже, че действителните загуби надхвърлят тези, изчислени чрез прилагането на стандартната норма за конкретните стоки.
5. Когато за плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, са отговорни няколко лица и е разрешено опрощаване, митническото задължение се погасява само по отношение на лицето или лицата, на които е разрешено опрощаването.
6. В случая, посочен в параграф 1, буква к), митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за въвеждане в заблуждение.
7. Когато митническото задължение е възникнало съгласно член 161, то се погасява по отношение на лицето, чието поведение не е представлявало опит за въвеждане в заблуждение и което е допринесло в борбата с измамите.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на списъка с неизпълненията, които не оказват значително въздействие върху правилното прилагане на временното складиране или на съответния митнически режим съгласно посоченото в параграф 1, буква з), точка i).
Член 200
Прилагане на санкции
Когато митническото задължение се погасява въз основа на член 199, параграф 1, букваз), държавите членки запазват правото си да прилагат санкции за неспазване на митническото законодателство.
Дял XI
ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ И МЕХАНИЗЪМ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ
Глава 1
Ограничителни мерки
Член 201
Роля на Митническия орган на ЕС и на митническите органи
1. Митническият орган на ЕС допринася за правилното прилагане на ограничителните мерки, приети в съответствие с член 215 от ДФЕС, като извършва мониторинг на тяхното изпълнение в областите, попадащи в неговата компетентност, и като предоставя, въз основа на преглед и разрешение от страна на Комисията, подходящи насоки на митническите органи.
2. Митническите органи предприемат всички необходими стъпки, за да се съобразят с ограничителните мерки, като вземат предвид насоките на Митническия орган на ЕС.
Член 202
Докладване
1. Митническият орган на ЕС докладва на Комисията редовно и всеки път, когато това е необходимо, за изпълнението на ограничителните мерки от страна на митническите органи, както и в случай на нарушаване на тези мерки.
2. Митническите органи информират Митническия орган на ЕС, Комисията и националните органи на държавите членки, компетентни за изпълнението на санкциите, за всяко подозрение и всеки случай на заобикаляне на ограничителните мерки, както и за мерките за смекчаване, които са приели в това отношение.
Глава 2
Механизъм за управление на кризи
Член 203
Изготвяне на протоколи и процедури
1. Митническият орган на ЕС изготвя процедури и протоколи, които могат да бъдат задействани в съответствие с член 204, параграф 1, в случай на:
а) криза на границата на една или повече държави членки, която оказва въздействие върху митническите процеси;
б) криза в друг сектор, която изисква действие от страна на митническите органи в сътрудничество с относимите органи;
в) с оглед на осигуряване на бърза, ефективна и пропорционална реакция на съответното положение.
2. Протоколите и процедурите може да обхващат по-специално:
а) прилагането на общи критерии за риска, общи приоритетни области на контрол и рискови профили, подходящи мерки за смекчаване и митнически контрол;
б) рамка за сътрудничество, която дава възможност за временно преразпределение на митнически служители и оборудване за митнически контрол от една държава членка в друга.
бa) бързи линии за преминаване по границите, за да бъдат свеждани до минимум закъсненията и резервните копия в товарните потоци; [Изм. 207]
бб) избягването на търговски ограничения по отношение на стоки от особено значение при криза, както е определено в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/2747. [Изм. 208]
Член 204
Задействане на механизма за управление на кризи
1. По своя инициатива или въз основа на искане, отправено от една или повече държави членки или от Митническия орган на ЕС, Комисията може да приеме акт за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграфи 4 и 5 от настоящия регламент, като вземе предвид протоколите и процедурите, посочени в член 203, иопределящи подходящите и необходими мерки и договорености, които следва да се прилагат за справяне с кризисна ситуация или за смекчаване на отрицателните последици, произтичащи от нея. [Изм. 209]
2. Митническият орган на ЕС координира и упражнява надзор върху прилагането и изпълнението на подходящите мерки и договорености от страна на митническите органи и докладва на Комисията относно резултатите от това изпълнение. [Изм. 210]
3. Митническият орган на ЕС създава звено за реакция при кризи, което е постоянно на разположение през цялата продължителност на кризата. Комисията може да подпомага Митническия орган на ЕС на етапа на планирането и при създаването на такова звено за реакция при кризи. Звеното за реакция при кризи се финансира от бюджета, предоставен на Митническия орган на ЕС. [Изм. 211]
4. Митническите органи изпълняват и прилагат мерките и договореностите, приети съгласно настоящия член, и докладват на Митническия орган на ЕС за тяхното изпълнение и прилагане.
4a. Митническият орган на ЕС координира и упражнява надзор върху изпълнението на подходящите мерки и договорености от страна на митническите органи и докладва на Комисията, Европейския парламент и Съвета относно резултатите от тяхното изпълнение. [Изм. 212]
Дял XII
МИТНИЧЕСКИЯТ ОРГАН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Глава 1
Принципи
Член 205
Правен статут
1. Митническият орган на ЕС е орган на Съюза и има юридическа правосубектност.
2. Във всяка една от държавите членки Митническият орган на ЕС се ползва с най-широката правосубектност, предоставяна на юридическите лица съгласно националното им законодателство. По-специално той може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да бъде страна по съдебни производства.
3. Митническият орган на ЕС се представлява от своя изпълнителен директор.
Член 206
Седалище
Седалището на Митническия орган на ЕС е в [...].
Изборът на местоположение на седалището на Митническия орган на ЕС се прави в съответствие с обикновената законодателна процедура въз основа на следните критерии:
a) не се засяга изпълнението на задачите и упражняването на правомощията на Митническия орган на ЕС, организацията на неговата управленска структура, функционирането на основната му организация или основното финансиране на неговите дейности;
б) гарантира се, че Митническият орган на ЕС е в състояние да наема висококвалифицирания и специализиран персонал, от който се нуждае, за да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, предвидени в настоящия регламент;
в) гарантира се, че Митническият орган на ЕС може да бъде създаден на място след влизането в сила на настоящия регламент;
г) гарантира се подходящ достъп до мястото, наличие на подходящи образователни заведения за децата на членовете на персонала, подходящ достъп до пазара на труда, социална сигурност и медицински грижи както за децата, така и за съпрузите;
д) предлагат се подходящи възможности за обучение;
е) осигурява се възможност за тясно сътрудничество с институциите, органите и агенциите на Съюза;
ж) осигурява се възможност за тясно сътрудничество с институциите, органите и агенциите на Съюза;
з) гарантира се устойчивост и цифрова сигурност и свързаност, що се отнася до физическата инфраструктура и инфраструктурата на информационните технологии и условията на труд. [Изм. 213]
Член 207
Мисия и цели на Митническия орган на ЕС
1. Митническият орган на ЕС допринася за осъществяването на мисията на митническите органи, както е изложена в член 2.
Митническият орган на ЕС експлоатира и поддържа информационните системи, използвани за осъществяването на митническия съюз, като Центъра за митнически данни на ЕС, както е посочено в дял III. [Изм. 214]
2. Без да се засягат съответните отговорности на Комисията, на OLAF и на държавите членки, Митническият орган на ЕС работи за постигането на следните цели:
а) Митническият орган на ЕС допринася за оперативното управление на митническия съюз, като съответно координира и упражнява надзор върху оперативното сътрудничество между митническите органи и събира и предоставя технически експертен опит за повишаване на ефикасността и постигането на резултати;
б) Митническият орган на ЕС разработва, управлява и поддържа информационни технологии за изпълнение на процедурите, предвидени в настоящия регламент, и допринася за оптималното използване на наличните данни за целите на митническия надзор, контрола и управлението на риска;
в) Митническият орган на ЕС оказва подкрепа на митническите органи за постигане на еднакво прилагане на митническото законодателство, по-специално с цел да се гарантира, че митническият контрол и управлението на риска се извършват по хармонизиран начин;
г) Митническият орган на ЕС допринася за принудителното изпълнение на друго законодателство на Съюза, прилагано от митническите органи. [Изм. 215 -Не се отнася до българския текст]
гa) Митническият орган на ЕС си сътрудничи с други институции, органи, служби и агенции на Съюза в области, в които техните дейности са свързани с управлението на стоките, пресичащи външната граница; [Изм. 216]
гб) Митническият орган на ЕС въвежда задължителен специален режим за събиране на мита при дистанционни продажби на стоки, внесени от трети територии или трети държави. Този задължителен специален режим е приведен в съответствие със специалния режим, определен в членове 361–369 от Директива 2006/112/ЕО. [Изм. 217]
Глава 2
Задачи
Член 208
Основни задачи
1. Митническият орган на ЕС изпълнява задачи във връзка с управлението на риска в съответствие с дял IV, глава 3.
2. Митническият орган на ЕС изпълнява задачи във връзка с ограничителните мерки и механизма за управление на кризи в съответствие с дял XI.
2a. Митническият орган на ЕС подкрепя Комисията и държавите членки, за да им дава възможност за упражняване на по-ефективен надзор върху прилагането на ограничителните мерки, които могат да бъдат приети от Съвета в съответствие с член 215, параграф 2 от ДФЕС, върху потока на стоки, за да се гарантира, че тези мерки не се заобикалят. [Изм. 218]
3. Митническият орган на ЕС извършва дейности по изграждане на капацитет и предоставя оперативна подкрепа и осигурява координация на митническите органи и Комисията. По-специално той изпълнява следните задачи: [Изм. 219]
а) осъществява диагностика и извършва мониторинг на граничните контролно-пропускателни пунктове и други места за контрол, разработва общи стандарти и издава препоръки за най-добри практики; [Изм. 220]
аa) разработва общи стандарти и издава препоръки за най-добри практики и наблюдава тяхното прилагане, особено по отношение на прилагането на Митническия кодекс на Съюза; [Изм. 221]
б) измерва резултатите от дейността на митническия съюз и подпомага Комисията при оценката ѝ на резултатите от дейността на митническия съюз, включително измерването на оперативните разходи на митническите органи за извършване на тяхната дейност, в съответствие с дял XV, глава 1; [Изм. 222]
в) изготвя минимално общо съдържание за обучение на митническите служители в Съюза и извършва мониторинг на използването му от митническите органи, включително съдържанието за обучението, посочено в член 25, параграф 3, буква д), което бива хармонизирано, както и относно технологията за анализ на големи информационни масиви и откриване и контрол; [Изм. 223]
г) допринася за създаването на система за признаване в Съюза на университети и други училища, които предлагат програми за обучение и образование в областта на митниците;
д) координира и оказва подкрепа за създаването от държавите членки на специализирани центрове за високи постижения за целите на целия Съюз в области от значение за митниците, по-специално обучението и митническите лаборатории;
е) улеснява и координира научноизследователските и развойни дейности в областта на митниците и редовно информира Центъра за иновации на ЕС за вътрешна сигурност относно неговите дейности; [Изм. 224]
ж) разработва и разпространява оперативни наръчници за практическото прилагане на митническите процеси и работни методи и разработва общо стандарти в това отношение, включително общи насоки относно правоприлагането; [Изм. 225]
жa) издава препоръки към митническите органи за прилагането на дял IV; [Изм. 226]
з) издава становище относно това дали издаването на разрешение за специални режими би засегнало неблагоприятно интересите на производителите в Съюза в съответствие с член 102, параграфи 3, 4 и 5;
и) работи в сътрудничество с органи на Съюза и национални органи, различни от митническите, в съответствие с член 240, параграф 9;
иa) оказване на подкрепа на Комисията за разработване и изпълнение на оперативна стратегия за дейностите, свързани с разпределението, финансирането и снабдяването с оборудване за контрол, включително оценка на нуждите, съвместно придобиване и съвместно ползване на оборудване; [Изм. 227]
й) координира и подпомага оперативното сътрудничество между митническите органи и между митническите органи и други органи на национално равнище в съответствие с дял XIII;
к) организира и координира дейностите по съвместен контрол, посочени в член 241;
л) предоставя подкрепа и експертен опит на Комисията за разрешаване на сложни случаи, свързани с тарифното класиране, определянето на стойността и произхода, както и за мониторинг и прилагане на решенията, взети в тази връзка.
лa) изготвя опростени насоки и наръчници за малките предприятия и микропредприятията и подкрепя тяхното разбиране относно митническото законодателство и митническите формалности на Съюза; [Изм. 228]
Митническият орган на ЕС подпомага Комисията, по нейно искане, при извършваното от нея управление на отношенията с трети държави и международни организации, свързани с въпроси, обхванати от настоящия регламент. [Изм. 229]
4. Митническият орган на ЕС извършва дейностите по управление и обработване на данни, необходими за изпълнението на неговите задачи и за разработването на националните приложения, посочени в член 30 от настоящия регламент.
Член 209
Други задачи [Изм. 230]
Комисията може да повери на Митническия орган на ЕС следните задачи за изпълнението на програмите за финансиране в областта на митниците: [Изм. 231]
а) дейности, свързани с разработването, експлоатацията и поддръжката на информационните системи, използвани за осъществяването на митническия съюз, като например Центъра за митнически данни на ЕС, както е посочено в дял III; [Изм. 232]
б) оказване на подкрепа на Комисията за разработване и изпълнение на оперативна стратегия за дейностите, свързани с разпределението, финансирането и снабдяването с оборудване за контрол, включително оценка на нуждите, съвместно придобиване и съвместно ползване на оборудване.[Изм. 232]
Член 210
Допълнителни задачи
На Митническия орган на ЕС може да бъдат възложени допълнителни задачи в областта на свободно движение, вноса и износа на стоки от трети държави, ако това е предвидено в относими правни актове на Съюза. Когато на Митническия орган на ЕС са възложени или поверени такива задачи, за тяхното изпълнение се осигуряват и съответните финансови и човешки ресурси.
Глава 3
Организация на Митническия орган на ЕС
Член 211
Административна и управленска структура
Административната и управленската структура на Митническия орган на ЕС се състои от:
а) управителен съвет, който изпълнява функциите, определени в член 215;
б) изпълнителен съвет, който изпълнява функциите, определени в член 217;
в) изпълнителен директор, който изпълнява отговорностите, определени в член 219;
г) заместник изпълнителен директор, който изпълнява отговорностите, определени в член 221, ако управителният съвет реши да създаде такава длъжност.
гa) Митнически консултативен съвет, който изпълнява функциите, посочени в член 221а. [Изм. 234]
Раздел 1
Управителен съвет
Член 212
Състав на управителния съвет
1. Управителният съвет се състои от по един представител от всяка държава членка и, двама представители на Комисията и един експерт, определен от Европейския парламент, като всички имат право на глас. [Изм. 235]
2. Управителният съвет включва и един член, определен от Европейския парламент, без право на глас. [Изм. 236]
3. Всеки член на управителния съвет има заместник. Той представлява члена на управителния съвет в негово/нейно отсъствие.
4. Членовете на управителния съвет и техните заместници се назначават въз основа на техните познания в областта на митниците, като се вземат предвид съответните им управленски, административни и бюджетни умения или опита им в областта на политиките относно митническия съюз. Всички страни, представени в управителния съвет, полагат усилия да ограничат текучеството на своите представители, за да се осигури непрекъснатост на работата му. Всички страни се стремят да постигнатгарантират постигането на балансирано представителство на половете в управителния съвет. [Изм. 237]
5. Мандатът на членовете и техните заместници е 4 години. Този срок може да бъде удължен за срок със същата продължителност. [Изм. 238]
5a. Мандатът на членовете и техните заместници е 4 години. Този срок може да бъде удължен за срок със същата продължителност. [Изм. 239]
5б. Всеки член и всеки заместник подписва писмена декларация в момента на встъпването си в длъжност, в която заявява, че не се намира в положение на конфликт на интереси. Всеки член и всеки заместник актуализира своята декларация, когато има промяна в обстоятелствата във връзка с наличието на конфликт на интереси или поне веднъж годишно. Органът публикува декларациите и актуализациите на своя уебсайт. [Изм. 240]
Член 213
Председател на управителния съвет
1. Управителният съвет избира председател измежду представителите на Комисията и заместник-председател измежду останалите си членове с право на глас.
2. Заместник-председателят автоматично замества председателя, ако последният е възпрепятстван да изпълнява своите задължения.
3. Мандатът на председателя и на заместник-председателя е 4 години. Той може да бъде подновен еднократно. Ако обаче по време на мандата им те престанат да бъдат членове на управителния съвет, мандатът се прекратява автоматично на същата дата.
Член 214
Заседания на управителния съвет
1. Председателят свиква заседанията на управителния съвет.
2. Изпълнителният директор участва в разискванията без право на глас.
3. Управителният съвет провежда най-малко две редовни заседания годишно. Освен това той провежда заседания по инициатива на своя председател, по искане на Комисията или по искане на най-малко една трета от своите членове.
4. Управителният съвет може да покани на своите заседания като наблюдател всяко лице, чието мнение може да представлява интерес.
5. Членовете на управителния съвет и техните заместници могат, при спазване на неговия процедурен правилник, да бъдат подпомагани по време на заседанията от съветници или експерти.
6. Когато в дневния ред е включен въпрос от поверителен характер или конфликт на интереси, управителният съвет обсъжда този въпрос и взема решение по него без присъствието на засегнатия член. Това не засяга правото на държавите членки, на Европейския парламент и на Комисията да бъдат представлявани от заместник. В процедурния правилник може да бъдат заложени подробни правила за прилагането на настоящата разпоредба. [Изм. 241]
7. Митническият орган на ЕС осигурява секретариата на управителния съвет.
Член 215
Функции на управителния съвет
1. Управителният съвет:
а) дава общи насоки за дейностите на Митническия орган на ЕС;
б) приема с мнозинство от две трети от членовете с право на глас годишния бюджет на Митническия орган на ЕС и упражнява други функции във връзка с бюджета на Митническия орган на ЕС съгласно глава 4;
в) оценява и приема консолидирания годишен отчет за дейността за дейностите на Митническия орган на ЕС, който включва преглед на изпълнението на задачите му и цялостната му ефективност за постигане на целите на митническата политика, и изпраща отчета и оценката му до 1 юли всяка година на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата. Консолидираният годишен отчет за дейността се оповестява публично;
г) приема финансовите правила, приложими за Митническия орган на ЕС, в съответствие с член 222;
д) приема стратегия за борба с измамите, пропорционална на риска от измами, като се отчитат разходите и ползите от мерките, които ще бъдат изпълнени;
е) приема и прави публично достъпни правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси по отношение на своите членове; и публикува ежегодно на своя уебсайт декларацията за интереси на членовете на управителния съвет; [Изм. 242]
ж) приема и редовно актуализира плановете за комуникации и разпространение на информация, посочени в член 232, въз основа на анализ на потребностите;
з) приема и прави публично достъпен своя процедурен правилник; [Изм. 243]
и) в съответствие с параграф 2 упражнява по отношение на персонала на Митническия орган на ЕС правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на органа по назначаването и от Условията за работа на другите служители на органа, оправомощен да сключва трудови договори(45) (наричани по-нататък „правомощия на органа по назначаването“);
й) приема правила за прилагане на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица;
к) създава, когато е целесъобразно, структура за вътрешен одит;
л) приема правилата за сигурност на Митническия орган на ЕС по смисъла на член 233;
м) назначава изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор, ако е създадена такава длъжност, и при необходимост удължава техния мандат или ги освобождава от длъжност в съответствие с член 217;
н) назначава счетоводител, който може да е счетоводителят на Комисията, към когото се прилагат Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители и който е напълно независим в изпълнението на задълженията си;
о) взема всички решения относно създаването на вътрешните структури на Митническия орган на ЕС и, когато е необходимо, относно тяхното изменение, като взема под внимание потребностите на Митническия орган на ЕС във връзка с дейността, както и доброто управление на бюджета;
п) разрешава сключването на работни договорености в съответствие с член 240, параграф 9;
пa) изготвя и приема процедурния правилник на Митническия консултативен съвет; [Изм. 244]
р) създава работни и експертни групи и приема техните процедурни правилници;
с) приема проекта на единен програмен документ, посочен в член 223, преди представянето му на Комисията за становище;
т) като взема предвид становището на Комисията, приема единния програмен документ на Митническия орган на ЕС с мнозинство от две трети от членовете с право на глас и в съответствие с член 216;
у) приема стратегия за повишаване на ефективността и за осъществяване на полезни взаимодействия;
ф) приема стратегия за сътрудничество с трети държави и/или международни организации;
х) приемане на стратегия за системите за организационно управление и за вътрешен контрол.
1a. Управителният съвет може да създава работни и експертни групи, които да го подпомагат при изпълнението на задачите му, включително при подготовката на решенията му и наблюдението на тяхното изпълнение. [Изм. 245]
2. В съответствие с член 110 от Правилника за персонала управителният съвет приема на основание член 2, параграф 1 от посочения правилник и член 6 от Условията за работа решение, с което делегира на изпълнителния директор съответните правомощия на орган по назначаването и определя условията, при които посоченото делегиране на правомощия може да бъде спряно. Изпълнителният директор има правото от своя страна да делегира тези правомощия на други лица.
3. Когато изключителни обстоятелства налагат това, управителният съвет може да спре с решение делегирането на правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор, както и пределегирането на правомощия, извършено от изпълнителния директор, и да ги упражнява сам или да ги делегира на някой от членовете си или на служител, различен от изпълнителния директор.
Член 216
Правила за гласуване в управителния съвет
1. Без да се засяга член 215, параграф 1, букви б), м) и т), управителният съвет взема решения с абсолютно мнозинство от своите членове с право на глас.
2. Решението, посочено в член 215, параграф 1, букви б), в), д), е), й), м), н), о) и т), може да бъде взето само ако представителите на Комисията са гласували положително. За целите на вземане на решенията, посочени в член 215, параграф 1, буква т), съгласието на представителите на Комисията се изисква единствено по отношение на елементите на решението, които не са свързани с годишната и многогодишната работна програма на Митническия орган на ЕС. [Изм. 246]
3. Всеки член с право на глас разполага с един глас. При отсъствие на член с право на глас неговият заместник може да упражни правото му на глас.
4. Председателят участва в гласуването.
5. Изпълнителният директор не участва в гласуването.
6. В процедурния правилник на управителния съвет се определят по-подробно условията и реда за гласуване, по-специално условията, при които даден член може да действа от името на друг член.
Раздел 2
Изпълнителният съвет
Член 217
Изпълнителен съвет
1. Управителният съвет се подпомага от изпълнителен съвет.
2. Изпълнителният съвет:
а) упражнява надзор върху подготвителната работа за решенията, които трябва да бъдат приети от управителния съвет;
б) осигурява заедно с управителния съвет подходящи последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, направени вследствие на вътрешни или външни одитни доклади и оценки, както и вследствие на разследвания на OLAF и на Европейската прокуратура, както и прилага подходящи процедури за докладване на подозрения за престъпно поведение на Европейската прокуратура; [Изм. 247]
в) упражнява надзор върху изпълнението на решенията на управителния съвет с оглед на засилването на надзора върху административното и бюджетното управление.
3. Когато е необходимо при спешни случаи, изпълнителният съвет може да взема определени временни решения от името на управителния съвет, по-специално във връзка със следните въпроси:
а) въпроси, свързани с административното управление, включително спиране на делегирането на правомощия на орган по назначаването, и бюджетни въпроси;
б) когато е установена кризисна ситуация съгласно посоченото в дял XI, и тя изисква незабавно действие или адаптиране на дейностите на Митническия орган на ЕС.
4. Изпълнителният съвет се състои от двамата представители на Комисията в управителния съвет и трима други членове, назначени от управителния съвет измежду неговите членове с право на глас, и с цел да се гарантира баланс между половете. Председателят на управителния съвет е председател и на изпълнителния съвет. Изпълнителният директор взима участие в заседанията на изпълнителния съвет, но няма право на глас. Решенията на изпълнителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията във връзка с параграф 2, буква б) могат да се вземат само ако единият от представителите на Комисията гласува положително. [Изм. 248]
5. Мандатът на членовете на изпълнителния съвет е 4 години и може да бъде подновяван. Мандатът на членовете на изпълнителния съвет изтича, когато те престанат да бъдат членове на управителния съвет.
6. Изпълнителният съвет провежда най-малко едно редовно заседание на всеки три месеца. В допълнение той се свиква по инициатива на председателя или по искане на неговите членове.
7. Управителният съвет установява процедурния правилник на изпълнителния съвет.
Раздел 3
Изпълнителният директор
Член 218
Назначаване, освобождаване от длъжност и удължаване на мандата
1. Изпълнителният директор се назначава като срочно нает служител на Митническия орган на ЕС в съответствие с член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители.
Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет въз основа на своите качества, доказани административни и управленски умения и съответна компетентност и опит, от списък с най-малко трима кандидати, предложени от Комисията, след открита и прозрачнав съответствие със следната процедура за подбор.: [Изм. 249]
a) въз основа на кратък списък, гарантиращ баланс между половете, съставен и публикуван от Комисията след покана за представяне на кандидатури и прозрачна процедура за подбор, от кандидатите се изисква да се явят пред компетентната комисия на Европейския парламент и пред Съвета и да отговорят на въпроси; [Изм. 250]
б) Европейският парламент и Съветът представят след това становищата си и заявяват предпочитанията си; [Изм. 251]
в) управителният съвет назначава изпълнителния директор, като взема предвид тези становища. [Изм. 252]
За целите на сключването на договора с изпълнителния директор Митническият орган на ЕС се представлява от председателя на управителния съвет.
2. Мандатът на изпълнителния директор е 5 години. Своевременно преди изтичането на този срок Комисията извършва оценка, при което се взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред Митническия орган на ЕС.
3. По предложение на Комисията, в което се взема предвид оценката, посочена в параграф 2, управителният съвет може еднократно да удължи мандата на изпълнителния директор за не повече от 5 години. Управителният съвет уведомява Европейския парламент и Съвета за намерението си да удължи мандата на изпълнителния директор. Преди управителният съвет да вземе решение за удължаване на мандата, от изпълнителния директор може да бъде поискано да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси. [Изм. 253]
4. Изпълнителен директор, чийто мандат е бил удължен, не може да участва в друга процедура за подбор за същата длъжност в края на целия период.
5. Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност единствено с решение на управителния съвет по предложение на Комисията. Европейският парламент и Съветът се информират за причините. [Изм. 254]
6. Управителният съвет взема решения относно назначаването, удължаването на мандата и освобождаването от длъжност на изпълнителния директор и на заместник изпълнителния директор с мнозинство от две трети от своите членове с право глас.
Член 219
Задачи и отговорности на изпълнителния директор
1. Изпълнителният директор управлява Митническия орган на ЕС. Изпълнителният директор се отчита пред управителния съвет.
2. Без да се засягат правомощията на Комисията и на управителния съвет, изпълнителният директор е независим при изпълнение на задачите си и не може да търси, нито да приема указания от правителства или други органи.
3. Изпълнителният директор докладва на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на своите задължения и относно цялостната дейност на Митническия орган на ЕС, когато бъде поканен да направи това. Европейският парламент или Съветът могат да поканят във всеки един момент изпълнителния директор да участва в изслушване по който и да е въпрос, свързан с дейността на Агенцията. [Изм. 255]
4. Изпълнителният директор е законният представител на Митническия орган на ЕС.
5. Изпълнителният директор е отговорен за изпълнението на задачите, възложени на Митническия орган на ЕС с настоящия регламент. По-конкретно изпълнителният директор:
а) гарантира ежедневнотоустойчивото и ефикасно ежедневно управление на Митническия орган на ЕС; [Изм. 256]
б) изпълнява решенията, приети от управителния съвет;
в) изготвя проекта на единния програмен документ, посочен в член 223, и го представя на управителния съвет след консултация с Комисията;
г) привежда в действие единния програмен документ, посочен в член 223, и докладва на изпълнителния съвет и на управителния съвет относно неговото привеждане в действие;
д) изготвя консолидирания годишен отчет за дейностите на Митническия орган на ЕС и го представя на управителния съвет за оценка и приемане;
е) изготвя план за действие въз основа на заключенията от вътрешните или външните одитни доклади и оценки, както и въз основа на разследвания на OLAF и на Европейската прокуратура, и предоставя доклади за напредъка — два пъти годишно на Комисията и редовно на изпълнителния съвет и на управителния съвет, както и, когато е приложимо, гарантира докладване на подозрения за престъпно поведение на Европейската прокуратура, когато е приложимо; [Изм. 257]
ж) без да се засягат правомощията на Европейската прокуратура и на OLAF за водене на разследвания, защитава финансовите интереси на Съюза чрез прилагане на вътрешни превантивни мерки срещу измамите, корупцията и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки, чрез възстановяване на недължимо платени суми при установени нередности и, когато е целесъобразно, чрез налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции;
з) изготвя вътрешна стратегия за борба с измамите, стратегия за повишаване на ефективността и за осъществяване на полезни взаимодействия, стратегия за сътрудничество с трети държави и/или международни организации, както и стратегия за системите за организационно управление и вътрешен контрол за Митническия орган на ЕС и ги представя на управителния съвет за одобрение;
и) изготвя проект за финансовите правила, приложими по отношение на Митническия орган на ЕС, и го представя на Управителния съвет за приемане след консултация с Комисията;
й) изготвя предварителни проекти на разчет на приходите и разходите на Митническия орган на ЕС в съответствие с член 224 и изпълнява бюджета му;
к) по отношение на персонала на Митническия орган на ЕС упражнява правомощията на орган по назначаването, посочени в член 215, параграф 1, буква и), доколкото тези правомощия са му делегирани в съответствие с член 215, параграф 2;
л) взема решения във връзка с вътрешните структури на Митническия орган на ЕС, включително, когато е необходимо, относно изпълнението по заместване на функции, които може да обхващат ежедневното управление на Митническия орган на ЕС, и когато е необходимо, взема решения за тяхното изменение, като отчита потребностите, свързани с дейностите на Митническия орган на ЕС и доброто бюджетно управление;
м) води преговори и, след одобрение от управителния съвет, подписва споразумение за седалището на Митническия орган на ЕС и, когато е приложимо, подобни споразумения с приемащите държави членки, на чиято територия се намират местните представителства;
н) изготвя практическите ред и условия за изпълнението Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(46) и ги представя на управителния съвет за приемане;
о) насърчава многообразието и се стреми да осигури баланс между половете по отношение на набирането на персонал на Митническия орган на ЕС;
п) стреми се да набира персонал на възможно най-широка географска основа, като има предвид, че критериите за набиране на персонал трябва да се основават единствено на качества.
Член 220
Заместник изпълнителен директор
1. Управителният съвет може да реши да създаде длъжност заместник изпълнителен директор, който да подпомага изпълнителния директор.
2. В случай че управителният съвет реши да създаде длъжност заместник изпълнителен директор, разпоредбите на член 217 се прилагат съответно за заместник изпълнителния директор.
Член 221
Задачи и отговорности на заместник изпълнителния директор
Ако бъде създадена длъжност заместник изпълнителен директор, заместник изпълнителният директор подпомага изпълнителния директор в управлението на Митническия орган на ЕС и в изпълнението на задачите, посочени в член 218. Ако изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, или ако длъжността му е свободна, заместник изпълнителният директор заема неговото място.
Член 221a
Митнически консултативен съвет
1. Митническият орган на ЕС създава Митнически консултативен съвет, който да подпомага Изпълнителния съвет.
2. На Митническия консултативен съвет се възлага да предоставя експертни съвети:
a) относно изпълнението на технически действия и решения, включително управление на риска и приоритетни области на контрол;
б) по въпроси, свързани с прилагането и стандартизацията, включително дейностите по хармонизиране или необходимостта от адаптиране на правилата;
в) да дава експертни съвети за митническите измерения на друго законодателство, прилагано от митническите органи;
г) при поискване да предоставя съвети по целесъобразност в контекста на всякакви други дейности на Органа.
3. Митническият консултативен съвет се състои от представители и сдружения на всички съответни заинтересовани страни в работата на Митническия орган на ЕС; Неговият състав се определя от Управителния съвет.
4. Управителният съвет назначава четирима от членовете на Митническия консултативен съвет, един от които е неговият председател, да участват със статут на наблюдател в Управителния съвет. Те представляват възможно най-широко различните становища, представени в Митническия консултативен съвет. Първоначалният мандат на длъжността е 48 месеца и може да бъде удължен.
5. Преди решенията на управителния съвет се провеждат редовни консултации с Митническия консултативен съвет. Това може да се осъществява чрез използване на ad hoc експертни работни групи. Управителният съвет не е обвързан по никакъв начин със становището на Митническия консултативен съвет.
6. Митническият консултативен съвет провежда най-малко едно редовно заседание на всеки шест месеца. Освен това той може да заседава по искане на Митническия орган на ЕС или на изпълнителния съвет. [Изм. 258]
Глава 4
Съставяне и устройство на бюджета на Митническия орган на ЕС
Член 222
Общи разпоредби
Финансовите правила, приложими за Митническия орган на ЕС, се приемат от управителния съвет след консултация с Комисията. Те не могат да се отклоняват от Делегиран регламент (ЕС) 2019/715(47) на Комисията, освен ако специфичните изисквания за функционирането на Митническия орган на ЕС го налагат и ако Комисията е дала предварителното си съгласие.
Член 223
Единен програмен документ
1. Всяка година изпълнителният директор изготвя проект на единен програмен документ, съдържащ по-специално многогодишното и годишното програмиране в съответствие с разпоредбите, изложени в Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията, и със съответната разпоредба от финансовите правила на Митническия орган на ЕС, приети съгласно член 222 от настоящия регламент, като взема предвид насоките на Комисията. Годишното и многогодишното програмиране е в съответствие с митническата политика и общите приоритети на митническия съюз.
2. До 31 януари на годината, предхождаща програмния период, управителният съвет предава проекта на единния програмен документ на Комисията, Европейския парламент, на Съвета и на Европейската сметна палата.
3. До 30 ноември всяка година управителният съвет приема единния програмен документ. Той предава на Европейския парламент, Съвета и Комисията единния програмен документ, както и всяка по-късна негова актуализирана версия. Единният програмен документ става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза и, ако е необходимо, се коригира съответно.
4. В годишната работна програма са заложени подробни цели и очаквани резултати, включително показатели за резултатите от дейността. Тя съдържа също така описание на дейностите, които ще се финансират, и количеството на финансовите и човешките ресурси, разпределени за всяка дейност. Годишната работна програма е съгласувана с многогодишната работна програма, посочена в параграф 5. В нея се посочват ясно добавените, променените или отменените задачи в сравнение с предходната финансова година. Управителният съвет внася изменения в приетата годишна работна програма, когато на Митническия орган на ЕС бъде възложена нова задача от обхвата на настоящия регламент. Всяко съществено изменение на годишната работна програма се приема в съответствие със същата процедура, по която е приета първоначалната годишна работна програма. Управителният съвет може да делегира на изпълнителния директор правомощие за внасяне на несъществени изменения в годишната работна програма.
5. В многогодишната работна програма е заложено общото стратегическо програмиране, включително целите, очакваните резултати и показателите за резултатите от дейността. За всяка дейност в нея също така се посочва индикативното разпределение на финансовите и човешките ресурси, които се считат за необходими за постигането на поставените цели. Стратегическото програмиране се актуализира, когато това е целесъобразно, и показва приноса на Митническия орган на ЕС за постигането на политическите приоритети на Съюза.
Член 224
Съставяне на бюджета
1. Всяка година изпълнителният директор изготвя предварителен проект на разчет на приходите и разходите на Митническия орган на ЕС за следващата финансова година, включващ щатното разписание, и го изпраща на управителния съвет. Информацията, съдържаща се в предварителния проект на разчет, е в съответствие с проекта на единния програмен документ, посочен в член 223, параграф 1.
2. Въз основа на предварителния проект на разчет, посочен в параграф 1, управителният съвет приема проект на разчет на приходите и разходите на Митническия орган на ЕС за следващата финансова година.
3. До 31 януари всяка година управителният съвет изпраща на Комисията проекта на разчет на приходите и разходите на Митническия орган на ЕС.
4. Комисията изпраща проекта на разчет на бюджетния орган заедно с проекта за общ бюджет на Европейския съюз.
5. Въз основа на проекта на разчет Комисията вписва в проекта за общ бюджет на Европейския съюз прогнозите, които счита за необходими за щатното разписание и за размера на вноската за сметка на общия бюджет, който Комисията представя пред бюджетния орган в съответствие с членове 313 и 314 от ДФЕС.
6. Бюджетният орган разрешава бюджетните кредити за вноската от общия бюджет на Съюза за Митническия орган на ЕС.
7. Бюджетният орган приема щатното разписание на Митническия орган на ЕС.
8. Управителният съвет приема бюджета на Митническия орган на ЕС. Този бюджет става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза. При необходимост бюджетът на Митническия орган на ЕС се коригира съответно.
Член 225
Устройство на бюджета
1. За всяка финансова година се изготвя прогноза за всички приходи и разходи на Митническия орган на ЕС, която се отразява в бюджета на Митническия орган на ЕС. Финансовата година съвпада с календарната година.
2. Бюджетът на Митническия орган на ЕС е балансиран по отношение на приходите и разходите.
3. Без да се засягат другите ресурси, приходите на Митническия орган на ЕС се състоят от:
а) вноска на Съюза, вписана в общия бюджет на Съюза;
б) всички доброволни финансови вноски от държавите членки;
в) възможно финансиране от Съюза под формата на споразумения за финансов принос или безвъзмездни средства в съответствие с финансовите правила на Митническия орган на ЕС, посочени в член 222, и с разпоредбите на съответните инструменти за подкрепа на политиките на Съюза;
г) таксите, получени за публикации и услуги, предоставени от Митническия орган на ЕС.
4. Разходите на Митническия орган на ЕС включват възнагражденията на персонала, административните, инфраструктурните разходи и оперативните разходи.
5. Бюджетните задължения за дейности, свързани с широкомащабни проекти с продължителност, надхвърляща една финансова година, могат да се разделят на няколко годишни вноски.
Член 226
Изпълнение на бюджета на Митническия орган на ЕС
1. Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Митническия орган на ЕС.
2. Всяка година изпълнителният директор изпраща на бюджетния орган цялата информация, необходима осъществяване на задълженията, които има бюджетният орган за оценка.
Член 227
Представяне на отчетите и освобождаване от отговорност
1. До 1 март на следващата финансова година (година N+1) счетоводителят на Митническия орган на ЕС изпраща предварителните отчети за финансовата година (година N) на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата.
2. До 31 март на година N+1 Митническият орган на ЕС изпраща доклада за бюджетното и финансовото управление за година N на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата.
3. До 31 март на година N+1 счетоводителят на Комисията изпраща на Сметната палата предварителните отчети на Митническия орган на ЕС, консолидирани с отчетите на Комисията.
4. При получаване на забележките на Сметната палата по предварителните отчети на Митническия орган на ЕС съгласно член 246 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046(48) на Европейския парламент и на Съвета, счетоводителят на Митническия орган на ЕС изготвя окончателните отчети на Митническия орган на ЕС за посочената година. Изпълнителният директор ги изпраща на изпълнителния съвет за становище. Това становище се приема от управителния съвет.
5. До 1 юли на година N+1 счетоводителят на Митническия орган на ЕС изпраща окончателните отчети за година N на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата, заедно със становището, прието от управителния съвет.
6. Окончателните отчети за година N се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз до 15 ноември на година N+1.
7. Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки до 30 септември на година N+1. Изпълнителният директор изпраща този отговор и на управителния съвет.
8. По искане на Европейския парламент изпълнителният директор му представя всяка информация, необходима за безпроблемното протичане на процедурата по освобождаване от отговорност за финансова година N, в съответствие с член 261, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.
9. По препоръка на Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство, преди 15 май на година N+2 Европейският парламент освобождава изпълнителния директор от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година N.
Член 228
Борба с измамите
1. С цел борба с измамите, корупцията и други незаконни дейности в рамките на Митническия орган на ЕС, разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 се прилагат без ограничения.
2. Митническия орган на ЕС се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от OLAF(49), в срок от шест месеца, считано от [XXX], и приема подходящите разпоредби, приложими към неговия персонал, като използва образеца в приложението към посоченото споразумение.
3. Европейската сметна палата разполага с правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза чрез Митническия орган на ЕС.
4. OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка с безвъзмездни средства или договор, финансирани от Митническия орган на ЕС(50).
5. Без да се засягат параграфи 1, 2, 3 и 4, в договорите, споразуменията и решенията за предоставяне на безвъзмездни средства и в решенията на Митническия орган на ЕС за безвъзмездно финансиране се съдържат разпоредби, с които Европейската сметна палата и OLAF изрично се упълномощават да извършват такива одити и разследвания съгласно съответните им компетенции. Работните договорености с компетентните органи на трети държави и с международни организации обхващат съдействието и сътрудничеството на тези органи и международни организации във връзка с одитите и разследванията, извършвани от Сметната палата и OLAF.
6. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да извършва дейности по разследване и наказателное отговорна за разследването и наказателното преследване на измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета(51). Митническият орган на ЕС или съответните национални компетентни органи докладват без ненужно забавяне на Европейската прокуратура за всяко престъпно поведение, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3 от посочения регламент. [Изм. 259]
Глава 5
Разпоредби относно персонала
Член 229
Общи разпоредби
По отношение на персонала на Митническия орган на ЕС се прилагат Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз и правилата, приети чрез споразумение между институциите на Съюза за целите на прилагането на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители.
Член 230
Командировани национални експерти и други служители
1. Митническият орган на ЕС може да използва командировани национални експерти или други служители, които не са наети от Митническия орган на ЕС.
2. Управителният съвет приема решение за определяне на правилата за командироване на национални експерти в Митническия орган на ЕС.
Член 231
Привилегии и имунитети
По отношение на Митническия орган на ЕС и неговия персонал се прилага Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Глава 6
Общи и заключителни разпоредби
Член 232
Прозрачност и комуникация
1. По отношение на документите, държани от Митническия орган на ЕС, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001. В срок от шест месеца от датата на първото си заседание управителният съвет приема подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001.
2. Обработването на лични данни от Митническия орган на ЕС се подчинява на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725. В срок от шест месеца от датата на първото си заседание управителният съвет определя мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2018/1725 от Митническия орган на ЕС, включително мерки относно назначаването на длъжностно лице по защита на данните на Митническия орган на ЕС. Тези мерки се определят след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните.
3. Митническият орган на ЕС може да предприема комуникационни дейности по своя собствена инициатива и в своята област на компетентност. Отделянето на ресурси за комуникационните дейности не може да бъде в ущърб на ефективното изпълнение на задачите на Митническия орган на ЕС. Комуникационните дейности се осъществяват съгласно съответните планове за комуникация и разпространение на информация, приети от управителния съвет.
Член 233
Правила за сигурност за защита на класифицираната информация и на чувствителната некласифицирана информация
1. Митническият орган на ЕС приема свои собствени правила за сигурност, които се основават на принципите и правилата, предвидени в правилата за сигурност на Комисията, отнасящи се до защитата на класифицираната информация на Европейския съюз (КИЕС) и чувствителната некласифицирана информация, включително, inter alia, разпоредби относно обмена на такава информация с трети държави и обработването и съхранението на такава информация, предвидени в решения (ЕС, Евратом) 2015/443(52) и (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията(53). За всяка административна договореност относно обмена на класифицирана информация с компетентните органи на трета държава или, ако няма такава договореност, за всяко извънредно предоставяне ad hoc на КИЕС на такива органи е необходимо предварителното одобрение на Комисията.
2. Управителният съвет приема правилата за сигурност на Митническия орган на ЕС след одобрение от Комисията. При преценката на предложението за правила за сигурност Комисията гарантира, че те са съвместими с решения (ЕС, Евратом) 2015/443 и (ЕС, Евратом) 2015/444.
3. Членовете на управителния съвет, изпълнителният директор, участващите в работните групи ad hoc външни експерти и членовете на персонала на Митническия орган на ЕС спазват изискванията за поверителност съгласно член 339 от ДФЕС дори след като са престанали да изпълняват задълженията си.
4. Митническият орган на ЕС може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите членки и, когато е целесъобразно — със съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза, на информация, която е от значение за неговите задачи. Всички сключени за тази цел административни договорености относно обмена на класифицирана информация на ЕС (КИЕС) или, при отсъствие на такава договореност, всяко извънредно ad hoc предоставяне на КИЕС се осъществяват след предварително одобрение от Комисията.
Член 234
Езиков режим
1. По отношение на Митническия орган на ЕС се прилагат разпоредбите, предвидени в Регламент № 1(54) на Съвета.
2. Управителният съвет взема решение, с което се определя вътрешният езиков режим на Митническия орган на ЕС.
3. Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Митническия орган на ЕС, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.
Член 235
Оценка
1. Не по-късно от [СП: моля, въведете дата = 5четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки 5четири години след това Комисията гарантира, че в съответствие с насоките на Комисията се извършва оценка на резултатите от дейността на Митническия орган на ЕС по отношение на неговите цели, мандат, задачи, управление и местоположение(я).
2. По-конкретно при оценката се разглеждат евентуалната необходимост от изменение на мандата на Митническия орган на ЕС и финансовите последици от такова изменение. [Изм. 260]
3. При всяка втора оценка, посочена в параграф 1, се оценяват резултатите, постигнати от Митническия орган на ЕС, като се вземат предвид неговите цели, мандат, задачи и управление, включително се прави преценка на това дали продължаването на дейността на Митническия орган на ЕС все още е оправдано с оглед на тези цели, мандат, управление и задачи. [Изм. 261]
4. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно констатациите от оценката, посочена в параграф 2. Констатациите от оценката се оповестяват публично.
Член 236
Отговорност на Митническия орган на ЕС
1. Договорната отговорност на Митническия орган на ЕС се урежда от правото, приложимо към въпросния договор.
2. Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася с решение на основание на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от Митническия орган на ЕС.
3. В случай на извъндоговорна отговорност Митническият орган на ЕС, в съответствие с основните принципи, които са общи за правото на държавите членки, поправя вредите, причинени от негови отдели или служители при изпълнението на техните задължения.
4. Съдът на Европейския съюз е компетентен по спорове, свързани с обезщетения за вредите, посочени в параграф 3.
5. Личната отговорност на персонала на Митническия орган на ЕС към него се урежда от разпоредбите, съдържащи се в Правилника за длъжностните лица или в Условията за работа на другите служители, които са приложими за тях.
6. Финансовата отговорност на Съюза и на държавите членки за дългове на Митническия орган на ЕС се ограничава до вече направената от тях вноска за административните разходи.
Член 237
Споразумение за седалището и условия за функциониране
1. Необходимите договорености за помещенията, които ще бъдат предоставени на Митническия орган на ЕС в приемащата държава членка, и за съоръженията, които ще бъдат предоставени на разположение от тази държава членка, както и конкретните правила, приложими в приемащата държава членка за изпълнителния директор, членовете на управителния съвет, персонала на Митническия орган на ЕС и членовете на техните семейства, се определят в споразумение за седалището между Митническия орган на ЕС и държавата членка, в която се намира седалището, сключено след одобрение от Управителния съвет и не по-късно от ...[СП: моля, въведете дата = две години след датата на влизането в сила на настоящия регламент].
2. Държавата членка, която приема Митническия орган на ЕС, осигурява възможно най-добрите условия за надлежното функциониране на Митническия орган на ЕС, в това число многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.
3. Когато изключителни обстоятелства налагат това, изпълнителният директор може да реши да създаде местно представителство в друга държава членкапредставителства в други държави членки с цел изпълнение на задачите на Митническия орган на ЕС по по-ефикасен, ефективен и съгласуван начин. [Изм. 262]
Преди да реши да създаде местно представителство, изпълнителният директор получава предварителното съгласие на Комисията, на управителния съвет и на засегнатата държава членка. Решението се основава на подходящ анализ на разходите и ползите, който показва по-специално добавената стойност на това решение. В решението се уточнява обхватът на дейностите, които ще се извършват в местното представителство, така че да се избегнат ненужни разходи и дублиране на административните функции на Митническия орган на ЕС.
Член 238
Начало на дейностите на Митническия орган на ЕС
1. Митническият орган на ЕС се създава, считано от 2026 г., и ще започне да функционира пълноценно най-късно през, считано от 1 януари 2028 г. [Изм. 263]
2. Комисията отговаря за създаването и първоначалната дейност на Митническия орган на ЕС, докато той придобие оперативен капацитет да изпълнява собствения си бюджет. За тази цел:
а) докато изпълнителният директор не поеме своите задължения след назначаването си от управителния съвет в съответствие с член 218, Комисията може да определи свое длъжностно лице, което да действа като временен изпълнителен директор и да изпълнява задълженията, възложени на изпълнителния директор;
б) чрез дерогация от член 215, параграф 1, буква и) и до приемането на решение, както е посочено в член 215, параграф 2, временният изпълнителен директор упражнява правомощията на орган по назначаването;
в) Комисията може да предоставя помощ на Митническия орган на ЕС, по-специално чрез командироване на свои длъжностни лица за осъществяване на дейностите на Митническия орган на ЕС под ръководството на временния изпълнителен директор или на изпълнителния директор;
г) временният изпълнителен директор може да разрешава всички плащания, извършвани с бюджетните кредити, вписани в бюджета на Митническия орган на ЕС, и може да сключва договори, в това число договори за наемане на персонал, след приемането на щатното разписание на Митническия орган на ЕС.
Дял XIII
МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 239
Вътрешно митническо сътрудничество
1. Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 515/97, митническите органи си сътрудничат помежду си, с Комисията и с Митническия орган на ЕС в съответствие с митническото законодателство и с всяко друго законодателство на Съюза, в което се предвижда такова сътрудничество, с оглед на осигуряването на правилното и еднакво прилагане на това законодателство и за да се подпомогне изпълнението на тяхната мисия, както е изложена в член 2.
2. Митническите органи могат временно да предоставят митнически служители на разположение за работа в митническите органи на друга държава членка. Митническият орган на ЕС бива информиран и може да координира такива назначения.
3. Митническите органи могат да извършват съвместен контрол в допълнение към този, предвиден в член 241. Митническите органи информират Митническия орган на ЕС за такъв съвместен контрол.
4. Комисията, OLAF и Митническият орган на ЕС могат да обменят данни, свързани със сътрудничеството, посочено в настоящия дял, включително информация за риска. Митническият орган на ЕС следи за ефективното използване на тази информация в своите дейности по управление на риска в съответствие с настоящия дял и дял XII.
Член 239a
Платформа за докладване на стоки
1. Митническият орган на ЕС създава платформа относно докладването на стоки („Платформата“), която да дава възможност на властите, предприятията, потребителите и гражданите да докладват за стоки, които влизат на вътрешния пазар и не спазват стандартите за съответствие и/или не отговарят на относимото законодателство на Съюза.
2. Платформата се създава като онлайн платформа, тя е леснодостъпна, разбираема и налична на всички официални езици на Съюза.
3. Митническият орган на ЕС оценява информацията, получавана чрез платформата, и ако е необходимо, уведомява един или повече митнически органи на една или повече държави членки, в които докладваната стока е пусната на пазара. Митническият орган оценява само докладваните стоки, които са пуснати на вътрешния пазар в една или повече държави членки.
4. Уведоменият митнически орган, посочен в параграф 3, си сътрудничи с други органи на национално равнище, включително, но не само, с органите за надзор на пазара, санитарните и фитосанитарните органи, правоприлагащите органи и данъчните органи, когато прилага мерки за премахване на докладваната стока от вътрешния пазар. Уведоменият митнически орган докладва за тези мерки на Митническия орган на ЕС в срок до 30 календарни дни след предприемането на мярката.
5. Митническият орган на ЕС гарантира, че всички относими данни, свързани с докладваните стоки, са налични в Центъра за митнически данни на ЕС. Митническият орган на ЕС може да изисква от митническите органи да представят относими данни за тази цел. [Изм. 264]
Член 240
Рамка за сътрудничество с други органи
1. Митническите органи си сътрудничат с други органи на национално равнище, включително, но не само, с органите за надзор на пазара, санитарните и фитосанитарните органи, правоприлагащите органи и данъчните органи, в областта на друго законодателство, прилагано от митническите органи, събирането на мита и данъци и други области, в които се налага сътрудничество. Когато е целесъобразно, митническите органи си сътрудничат и с компетентните органи, експертни групи, агенции, служби или мрежи, координиращи дейностите на други органи на равнището на Съюза. Когато е целесъобразно, митническите органи си сътрудничат и с други относими страни на равнището на ЕС, посочени в параграф 9, а засегнатите митнически органи уведомяват Митническия орган на ЕС за това.
2. Сътрудничеството, посочено в параграф 1, се осъществява редовно и структурирано. То е насочено към постигането по-специално на следните цели:
а) принос към развитието на законодателството в областите на политиката, които са от значение за митниците, и проследяване на това развитие;
б) обмен на данни, по-специално на данни от значение за управлението на риска в съответствие с дял IV, глава 3;
в) разработване на съгласувани и координирани стратегии за надзор във връзка с управлението на риска при стоките в областите на отговорност както на митническите органи, така и на други органи, в съответствие с дял IV, глава 3;
г) оперативното изпълнение, включително извършването на съвместен контрол в съответствие с член 241.
гa) обмен на умения и най-добри практики чрез съвместни обучения за това как да се откриват несъответстващи продукти, включително актуализиране на всяко друго законодателство на Съюза, с което се определят изисквания за съответствие, като например тези, свързани с безопасността и устойчивостта на продуктите. [Изм. 265]
3. Митническият орган на ЕС, без да се засягат правомощията на Комисията и след нейното предварително одобрение, сключва работни договорености за разработване и актуализиране на рамката за сътрудничество, посочена в параграф 1, с участието на други заинтересовани страни, посочени в параграф 9, като предоставя насоки за нейното практическо изпълнение, нейните цели и ключовите области на сътрудничество, в съответствие с параграф 2 от настоящия член и дял III от настоящия регламент.
3a. Митническите органи незабавно предупреждават компетентните органи на Съюза и националните органи за всяко предполагаемо нарушение на законодателството на Съюза и изпращат уведомление в Центъра за митнически данни на ЕС. [Изм. 266]
4. Когато даден митнически орган си сътрудничи с друг орган в различна държава членка, той уведомява митническия орган на посочената държава членка. Когато сътрудничеството включва повече от две държави членки, участващите митнически органи уведомяват Митническия орган на ЕС, който може да предостави оперативна подкрепа и да осигури координация в съответствие с член 208.
5. Държавите членки докладват ежегодно на Митническия орган на ЕС относно прилагането на рамката за сътрудничество. Митническият орган на ЕС взема предвид констатациите от това докладване в своите дейности по мониторинг, посочени в член 208, параграф 3, буква а), и в задачите си по измерване на резултатите от дейността, посочени в член 208, параграф 3, буква б).
6. До датата, посочена в член 238, параграф 1, Комисията може да изпълнява задачите на Митническия орган на ЕС, както е посочено в параграф 3.
7. Митническият орган на ЕС може да си сътрудничи с други органи на национално равнище, както и с Комисията и други институции, служби, агенции, мрежи и органи на Съюза, за да допринесе за постигането на целите, посочени в параграф 2, и за рамката за сътрудничество, посочена в параграф 3.
За тази цел Митническият орган на ЕС може, с разрешението на управителния си съвет и след одобрение от страна на Комисията, да установява работни договорености с органи на Съюза или други органи на национално равнище. Тези административни договорености не създават правни задължения и определят естеството, степента и начина на осъществяване на предвиденото сътрудничество.
8. Митническият орган на ЕС работи в тясно сътрудничество с OLAF и Европейската прокуратура, когато е налице измама или подозрение за измама в някоя от дейностите по сътрудничество. [Изм. 267]
9. Митническият орган на ЕС може да разработи рамка за оперативно сътрудничество с други органи на ЕС, включително Европол и Frontex, в съответствие с параграфи 2, 4 и 5, и може да участва във и да допринася за стратегическите анализи и оценките на заплахите, циклите на политиката, програмите за иновации, дейностите по обучение, мрежите и други дейности, които са от значение за изпълнението на неговите задачи и са организирани от тези други органи.
Член 241
Съвместен контрол
1. Митническият орган на ЕС планира, организира и координира съвместния контрол, извършван от митническите органи, по целесъобразност в сътрудничество с други органи и агенции, включително Европол, в съответствие с член 240, параграф 9. [Изм. 268]
2. За тази цел Митническият орган на ЕС следва приоритетите на митническата политика и осигурява необходимите връзки и координация с дейностите за борба с измамите на OLAF и Европейската прокуратура и с националните митнически разследвания, както и наказателните разследвания на Европейската прокуратура или други компетентни национални органи. [Изм. 269]
3. За да се даде възможност на Митническия орган на ЕС да изготви доклад и да извърши оценка, митническите органи предоставят на Митническия орган на ЕС обратна информация относно дейностите и проверките, които са извършили в контекста на съвместния контрол.
Член 242
Действия, които трябва да бъдат предприети от митническите органи
1. В съответствие с другото законодателство, прилагано от митническите органи, митническите органи могат да предприемат всяка от следните мерки:
а) да събират специфични данни за всички пратки, включително чрез автоматизирани проверки на немитническите формалности на Съюза, при условие че тези данни се съхраняват в централен регистър на Съюза;
б) да предоставят статистически данни, анализи и тенденции, по-специално в областта на рисковете;
в) да улесняват и координират контрола от страна на други органи;
г) да извършват контрол на определени пратки, избрани въз основа на управлението на риска в съответствие с дял IV, като вземат предвид анализа, посочен в буква б);
д) да се консултират с други органи преди вдигането на стоките в съответствие с член 60;
е) да предприемат всички необходими мерки по отношение на несъответстващи на изискванията стоки, включително отнемане, продажба или унищожаване на тези стоки;
ж) да изпълняват рамката за сътрудничество, посочена в член 240;
з) да предупреждават други органи за рискове от значение за тяхната работа, както и докладване на съмнения за измами и престъпления; [Изм. 270]
и) да предприемат последващи действия, когато движението на стоките нарушава друго законодателство, прилагано от митническите органи;
й) всяко друго допълващо действие.
2. Всяка държава членка може да определи специализиран митнически граничен контролно-пропускателен пункт по отношение на друго законодателство, прилагано от митническите органи. Затрудненията в резултат на такова задължение да се премине през специализиран митнически граничен контролно-пропускателен пункт не трябва да бъдат несъразмерни на преследваната цел от гледна точка на икономическите оператори, като надлежно се вземат предвид обстоятелствата, които може да обосноват това задължение.
3. Държавата членка уведомява Митническия орган на ЕС за определянето на пункт, посочено в параграф 2, а Митническият орган на ЕС публикува и актуализира списък на тези специализирани гранични контролно-пропускателни пунктове.
4. С цел улесняване на идентификацията, прилагането и принудителното изпълнение на друго законодателство, прилагано от митническите органи, Комисията изготвя и редовно актуализира интегриран списък на законодателството на Съюза, в което се определят целящи защита на обществените интереси изисквания, приложими към стоките, подлежащи на митнически контрол, и го публикува на своя уебсайт.
5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на всякакви други допълващи действия, посочени в параграф 1, буква й).
Член 243
Международно митническо сътрудничество
Митническият орган на ЕС може, без да се засягат правомощията на Комисията и след нейното предварително одобрение, да сключва работни договорености с органите на трети държави и международни организации. Тези договорености оправомощават Митническия орган на ЕС да обменя информация с органите на трети държави и с международни организации, включително най-добри практики, и да провежда съвместни дейности. Тези договорености не създават правни задължения за Съюза. [Изм. 271]
Член 244
Обмен на данни с трети държави
1. Комисията, митническите органи и Митническият орган на ЕС могат да обменят и споделят данни с митническите органи и други органи на трети държави за целите на митническото сътрудничество, когато в международно споразумение на Съюза, в митническото законодателство, в законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика или общата външна политика и политика на сигурност, както и в друго законодателство на Съюза, прилагано от митническите органи, се предвижда такъв обмен и е гарантирано, че предаването на лични данни е в съответствие с разпоредбите на глава V от Регламент (ЕС) 2018/1725 или съответно на глава V от Регламент (ЕС) 2016/679.
Комисията бива информирана за обмена на данни между митническите органи и Митническия орган на ЕС и между митническите органи и други органи на трети държави.
2. Обменът, посочен в параграф 1, може да засяга по-специално следните категории данни:
а) елементи от данни, фигуриращи в решения, взети от митническите органи, или в подобни решения, взети в трети държави, отнасящи се до обвързваща информация, статус на одобрен икономически оператор, определяне на митническата стойност, митнически статус на стоки или специални режими;
б) елементи от данните, фигуриращи в декларациите, уведомленията и доказателствата за митническия статус на стоките, както и в придружаващите документи, подадени или до митническите органи на държавите членки или до Комисията, или до органите на трети държави, компетентни по митническите въпроси, или издадени от тези органи;
в) данни относно установените рискове, направените констатации и получените резултати от митническите органи на държавите членки или Комисията, от една страна, и органите на трети държави, компетентни по митническите въпроси, от друга страна, в хода на извършването на техния анализ на риска и контрол.
3. Обменът, посочен в параграф 1, се извършва с помощта на подходящи и сигурни средства за комуникация, при поискване или по собствена инициатива, и при спазване на поверителните данни и защита на личните данни в съответствие с членове 31, 35 и параграф 1 от настоящия член.
4. Обменът, посочен в параграф 1, не засяга обмена на информация, извършван по силата на разпоредбите за административна взаимопомощ, съдържащи се в споразуменията между Съюза и трети държави, и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 517/97.
5. На държава членка може да бъде предоставено правомощието в съответствие с процедурите и условията, предвидени в делегиран акт, приет в съответствие с параграф 6, да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение относно обмена, посочен в параграф 1, или да запази съществуващо споразумение. Такова двустранно споразумение ще престане да се прилага при влизането в сила на споразумение, предвиждащо обмен на митническа информация между Съюза и съответната трета държава.
6. На Комисията се предоставя правомощието да приеме делегиран акт в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията и процедурите, съгласно които на дадена държава членка може да бъде предоставено правомощието да започне преговорите, посочени в параграф 5. Тези условия и процедури включват уведомяване на Комисията и всички останали държави членки от съответната държава членка за възможното съдържание на двустранното споразумение и оценка от страна на Комисията на въздействието му върху правото на Съюза и бъдещите преговори на равнището на Съюза, включително дали съдържанието му се ограничава до изпълнението на задължения, произтичащи от правото на Съюза или от международното право. В делегирания акт се предвижда също така мониторинг на изпълнението на тези споразумения.
7. На Комисията се предоставят изпълнителни правомощия да приема, в срок от 9060 дни от получаването на уведомлението Комисията решава чрез, акт за изпълнение, с който се решава дали да разреши на държавата членка да сключи двустранното споразумение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 2. [Изм. 272]
При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такова разрешение, надлежно обосновани от необходимостта бързо да се даде възможност за искания обмен на информация, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.
Дял XIV
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МИТНИЧЕСКИТЕ НАРУШЕНИЯ И ОТНОСНО НЕНАКАЗАТЕЛНИТЕ САНКЦИИ
Глава 1
Общи разпоредби
Член 245
Предмет
В настоящия дял е установен списък на митническите нарушения и на ненаказателните санкции за тези нарушения. Той не възпрепятства държавите членки да предприемат по-строги мерки, като предвидят административни или наказателни санкции в съответствие с националното си законодателство. Той не засяга и другите нарушения, предвидени в законодателството на Съюза.
Член 246
Общи изисквания
1. Действията или бездействията, посочени в член 252, представляват митнически нарушения.
2. Подбудителството или помагачеството за действие или бездействие, посочено в член 252, представлява митническо нарушение.
Опитът за извършване на действие или бездействие, посочено в член 252, представлява митническо нарушение.
3. Държавите членки сами определят дали нарушенията, посочени в член 252, са извършени умишлено или поради очевидна небрежност или явна грешка.
4. Техническите или несъществените грешки не се считат за митническо нарушение, освен ако митническият орган може да установи, че те са били извършени умишлено или в резултат на очевидна небрежност или явна грешка.
5. В случай на действие или бездействие, което е довело до митническо нарушение, посочено в член 252, извършено като реакция на необичайни и непредвидими обстоятелства, независещи от засегнатото лице, чиито последици не са могли да бъдат избегнати въпреки цялата положена дължима грижа, отговорността на извършилото го лице се изключва.
Член 247
Смекчаващи обстоятелства
1. Когато лицето, отговорно за действие или бездействие, което е довело до митническо нарушение, посочено в член 252, представи доказателство, че е действало добросъвестно, това се взема предвид при определяне на санкцията, посочена в член 254.
2. За намаляването на санкцията, която да се приложи за митническото нарушение, се вземат предвид следните обстоятелства:
а) засегнатите стоки не са предмет на другото законодателство, прилагано от митническите органи;
б) митническото нарушение няма въздействие върху определянето на размера на митата и другите данъци, които трябва да се платят;
в) лицето, отговорно за митническото нарушение, оказва ефективно съдействие на митническия орган.
вa) сложността на основната сделка, броят на подобни сделки. [Изм. 273]
Член 248
Отегчаващи обстоятелства
За увеличаването на санкцията, посочена в член 254, която да се приложи за митническите нарушения, се вземат предвид следните обстоятелства:
а) лицето, отговорно за митническото нарушение, вече е било санкционирано за друго митническо нарушение или е извършило продължаващи и повторни митнически нарушения;
б) митническото нарушение има значително въздействие върху друго законодателство, прилагано от митническите органи;
в) митническото нарушение има значително финансово въздействие върху събирането на мита или други вземания;
г) митническото нарушение представлява заплаха за сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители.
Член 249
Давностен срок
1. Държавите членки определят давностния срок за образуване на производство във връзка с митническо нарушение, посочено в член 252, на период от 5 до 10 години от датата, на която е извършено действието или бездействието.
2. Държавите членки гарантират, че в случай на продължаващи или повторни митнически нарушения давностният срок започва да тече от деня, в който действието или бездействието, представляващо митническото нарушение, бъде преустановено.
3. Държавите членки гарантират, че давностният срок се прекъсва с всяко действие на компетентния орган, за който въпросното лице е уведомено, свързано с разследване или съдебно производство във връзка със същото митническо нарушение. Давностният срок започва да тече в деня на действието, с което е бил прекъснат.
4. Държавите членки гарантират, че образуването или продължаването на всякакви производства във връзка с митническо нарушение, посочено в член 252, се прекратяват след изтичането на срок от осем години от деня, посочен в параграф 1 или 2.
5. Държавите членки гарантират, че давностният срок за принудителното изпълнение на решение за налагане на санкция е три години. Този срок започва да тече от деня, в който посоченото решение стане окончателно.
6. Държавите членки определят случаите, в които давностните срокове, посочени в параграфи 1, 4 и 5, спират да текат.
Член 250
Юрисдикция
Държавите членки упражняват юрисдикция по отношение на митническите нарушения, посочени в член 252, в съответствие с националното право и когато това нарушение е извършено изцяло или частично на територията на тази държава членка.
Член 251
Сътрудничество между държавите членки
1. Когато митническите нарушения, посочени в член 252, са извършени в повече от една държава членка и компетентен орган на държава членка пръв образува производство във връзка с това нарушение, този компетентен орган си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки, засегнати от същото митническо нарушение срещу едно и също лице за едни и същи факти.
2. Комисията извършва мониторинг на сътрудничеството между държавите членки в съответствие с параграф 1.
Глава 2
Митнически нарушения на Съюза и ненаказателни санкции
Член 252
Митнически нарушения на Съюза
1. Следните действия или бездействия се считат за митнически нарушения:
а) неизпълнение от страна на титуляря на решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, на задълженията, произтичащи от това решение, и на задължението му да информира незабавно митническите органи за всяко обстоятелство, възникнало след вземането на решението от тези органи, което може да повлияе върху продължаването на действието му или върху съдържанието му, в съответствие с дялове I и II;
б) неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на митниците в съответствие с настоящия регламент, включително неподаване на митническа декларация;
в) предоставяне на непълна, неточна, невалидна, неавтентична, фалшива или подправена информация или документи на митниците;
г) неизпълнение на задължението на отговорното лице да съхранява документите и информацията, свързани с изпълнението на митническите формалности;
д) отклоняване на стоки от митнически надзор;
е) неизпълнение на задълженията, свързани с митническите режими, от страна на отговорното лице;
ж) неплащане на вносните или износните мита от задълженото лице в срока, предписан в съответствие с дял X, глава 3.
жa) неспазване на задълженията на вносителя и считаното за вносител лице съгласно членове 20 и 21. [Изм. 274]
2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, държавите членки могат да предвидят допълнителни действия и бездействия, които представляват митнически нарушения.
3. В срок от 180 дни от датата на прилагане на настоящия член държавите членки уведомяват Комисията за действащите национални разпоредби, както е предвидено в параграф 2 от настоящия член, и незабавно я уведомяват за всяко тяхно последващо изменение.
Член 253
Общи изисквания за санкциите
1. Без да се засягат санкциите, предвидени в член 254, държавите членки могат да предвидят допълнителни санкции за митническите нарушения, посочени в член 252, както и всички необходими мерки, за да се гарантира прилагането на тези санкции. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Комисията, държавите членки и Митническият орган на ЕС редовно обменят най-добри практики и приложими методики за одит и изчисляване на санкции, за да подобрят сближаването и съгласуваността на санкциите в целия Съюз. Комисията редовно оценява ефективността на санкциите за постигане на целите на митническите органи, предвидени в член 2, и дали са необходими действия. [Изм. 275]
2. В срок от 180 дни от датата на прилагане на настоящия член държавите членки уведомяват Комисията за действащите национални разпоредби, както е предвидено в параграф 1 от настоящия член, и незабавно я уведомяват за всяко тяхно последващо изменение.
Член 254
Минимални ненаказателни санкции
Когато се прилагат санкции за митническите нарушения, посочени в член 252, те са под най-малко една или няколко от следните форми, като се гарантира, че санкциитевсяка държава членка предвижда санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи, и се вземат предвид смекчаващите обстоятелства, посочени в член 247, и отегчаващите обстоятелства, посочени в член 248: [Изм. 276]
а) парична глоба от страна на митническите органи, включително, когато е целесъобразно, споразумение, приложено вместо наказателна санкция и изчислено въз основа на следните минимални суми или проценти:
i) когато митническото нарушение има въздействие върху митата и другите вземания, паричната глоба се изчислява въз основа на размера на избегнатите мита и други вземания, както следва:
1) когато митническото нарушение е извършено умишлено, паричната глоба се състои от сума, чийто размер е между 100% и 200% от размера на избегнатите мита и други вземания;
2) в останалите случаи паричната глоба се състои от сума, чийто размер е между 30% и 100% от размера на избегнатите мита и други вземания;
ii) когато не е възможно да се изчисли паричната глоба в съответствие с точка i), паричната глоба се изчислява въз основа на митническата стойност на стоките, както следва:
1) когато митническото нарушение е извършено умишлено, паричната глоба се състои от сума, чийто размер е между 100 % и 200 % от размера на митническата стойност на стоките;
2) в останалите случаи паричната глоба се състои от сума, чийто размер е между 30 % и 100 % от размера на митническата стойност на стоките;
iii) когато митническото нарушение не е свързано с конкретни стоки, паричната глоба се състои от сума в размер между 150 EUR и 150 000 EUR;
б) отмяна, спиране или изменение на митнически решения, издадени на заинтересованото лице, когато въпросното решение е засегнато от нарушението;
в) отнемане на стоките и транспортните средства.
Държавите членки вземат решение относно използването на постъпленията от прилагането на ненаказателни санкции, освен когато те са определени като собствен ресурс в съответствие с член 311, алинея трета от ДФЕС. [Изм. 277]
Актовете или решенията относно санкциите, приложени при митническо нарушение, се регистрират в Центъра за митнически данни на ЕС заедно с резултатите от митническия контрол.
Дял XV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава 1
Измерване на резултатите от дейността на митническия съюз
Член 255
Обхват и цели
1. Комисията прави оценка и анализ на резултатите от дейността на митническия съюз поне веднъж годишно. Това включва измерване на митническите дейности, извършвани от митническите органи на държавите членки, и, когато е възможно, на държавите кандидатки, на национално равнище и на равнище гранични контролно-пропускателни пунктове, както и редовен мониторинг на равнището на разходите на националните митнически органи при изпълнението на техните дейности. Това измерване може да се опира на вече съществуващите инструменти, разработени от Комисията и държавите членки за тази цел. [Изм. 278]
2. Митническият орган на ЕС подпомага Комисията при изпълнението на тази задача. За да подпомага Комисията при оценката ѝнейната оценка на резултатите от дейността на митническия съюз,. За тази цел Митническият орган на ЕС посочва по какъв начин с митническите дейности и операции се подпомага постигането на стратегическите цели и приоритети на митническия съюз и се допринася за мисията на митническите органи, определена в член 2. По-специално Митническият орган на ЕС установява основните тенденции, силните и слабите страни, пропуските и, потенциалните рискове, подпомага Комисията при събирането на съответните данни относно равнищата на разходите, направени от националните митнически органи, за да се гарантира тяхното функциониране, и дава на Комисията препоръки за подобрение. [Изм. 279]
Член 256
Определяне на рамката и изготвяне на годишен доклад
1. Митническият орган на ЕС, в сътрудничество с митническите органи, изготвя доклади и други видове документи за осъществяване на целите, определени в член 255.
2. Държавите членки предоставят на Митническия орган на ЕС данни, съдържащи информация както на национално равнище, така и на равнището на отделните гранични контролно-пропускателни пунктове. Въз основа на данните, получени от митническите органи, Митническият орган на ЕС изготвя годишен доклад, съдържащ факти и цифри за изминалата година за всеки митнически орган на национално равнище и на равнище граничен контролно-пропускателен пункт.
3. Митническият орган на ЕС предава проекта на годишния доклад на Комисията за одобрение.
4. Комисията прави проверка на доклада и след това го предава на държавите членкиЕвропейския парламент и на Съвета за информация. [Изм. 280]
5. Чрез актове за изпълнение Комисията определя данните, посочени в параграф 2, както и степента на тяхната поверителност, и структурата на рамката за измерване на резултатите от дейността. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Глава 2
Мониторинг, оценка и докладване
Член 257
Мониторинг
Комисията редовно извършва мониторинг на изпълнението на настоящия регламент, като взема предвид, наред с другото, информацията и анализа, които са от значение за целите на мониторинга и които са осигурени или са предоставени на разположение от митническите органи и Митническия орган на ЕС в Центъра за митнически данни на ЕС.
Член 258
Оценка и докладване
1. До ... [СП: моля, въведете дата = 53 години след влизането в сила] и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент с оглед на преследваните от него цели и представя доклад за това на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет. [Изм. 281]
Докладът включва:
а) преглед на напредъка, който държавите членки са постигнали във връзка с изпълнението на настоящия регламент;
б) оценка на ефективността, ефикасността, съгласуваността, целесъобразността и добавената стойност за Съюза на настоящия регламент, по-специално по отношение на целите, посочени в член 2.
бa) преглед на дезагрегираните разходи, направени от Съюза и от държавите членки, за прилагането на настоящия регламент, включително в сравнение с разходите, направени към датата на влизане в сила на настоящия регламент. [Изм. 282]
2. По искане на Комисията и в съответствие с глава 1 от настоящия дял държавите членки предоставят информация относно изпълнението на настоящия регламент, която е необходима за изготвянето на доклада, посочен в параграф 2.
Глава 3
Преизчисляване на суми в друга валута и срокове
Член 259
Преизчисляване на суми в друга валута
1. Компетентните органи публикуват и/или предоставят на разположение в интернет приложимия обменен курс, ако се налага преизчисляване на суми в друга валута по една от следните причини:
а) когато елементите, използвани за определяне на митническата стойност на стоките, са изразени във валута, различна от тази на държавата членка, където се определя митническата стойност;
б) когато за определяне на тарифното класиране на стоките и размера на вносните и износните мита, включително стойностните прагове в Общата митническа тарифа, се прилага равностойността на еврото в национални валути.
2. Когато преизчисляването на суми в друга валута е необходимо поради причини, различни от посочените в параграф 1, равностойността на еврото в национални валути, която се прилага в рамките на митническото законодателство, се определя най-малко веднъж годишно.
3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата за преизчисляване на суми в друга валута за целите, посочени в параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.
Член 260
Срокове, дати и крайни срокове
1. Освен ако е предвидено друго, когато в митническото законодателство е определен срок, дата или краен срок, нито срокът може да бъде удължаван или съкращаван, нито датата или крайният срок — изменяни.
2. Прилагат се правилата, приложими за сроковете, датите и крайните срокове, определени в Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета(55), освен ако в митническото законодателство е предвидено друго.
Глава 4
Делегиране на правомощия и процедура на комитет
Член 261
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
3. Делегирането на правомощия, посочено в членове 4, 6, 7, 10, 14, 19, 23, 24, 25, 27, 28, 29, 31, 32, 40а, 40б, 51, 56, 58, 59, 60, 63, 65, 66, 71, 72, 73, 77, 80, 81, 83, 85, 86, 88, 90, 91, 95, 97, 99, 101, 102, 105, 107, 108, 109, 111, 115, 116, 119, 123, 132, 148, 150, 156, 167, 168, 169, 170, 173, 175, 176, 179, 181, 186, 193, 199, 242, 244, 265, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. Тя не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 283]
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно членове 4, 6, 7, 10, 14, 19, 23, 24, 25, 27, 28, 29, 31, 32, 40а, 40б, 51, 56, 58, 59, 60, 63, 65, 66, 71, 72, 73, 77, 80, 81, 83, 85, 86, 88, 90, 91, 95, 97, 99, 101, 102, 105, 107, 108, 109, 111, 115, 116, 119, 123, 132, 148, 150, 156, 167, 168, 169, 170, 173, 175, 176, 179, 181, 186, 193, 199, 242, 244, 265, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. ТозиПосоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 284]
Член 262
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по митническия кодекс. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
5. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.
6. Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура и има позоваване на настоящия параграф, тази процедура се прекратява без резултат само когато, в крайния срок, определен за предаване на становището, председателят на комитета вземе съответното решение.
Глава 5
Заключителни разпоредби
Член 263
Отмяна
1. Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент (ЕС) 2022/2399 се отменятсе отменя. [Изм. 285]
2. Позоваванията на Регламент (ЕС) № 952/2013 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.
3. От датата, посочена в член 265, параграф 4, се счита, че позоваванията на митническата декларация се отнасят за предоставянето на данните, необходими за поставяне на стоките под митнически режим, като се използват възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС.
4. От датата, посочена в член 265, параграф 4, се счита, че позоваванията на декларатора се отнасят за превозвача, вносителя, износителя или титуляря на транзитния режим, според случая.
Член 264
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 265
Прилагане
1. Членове 205—237 се прилагат от 1 януари 20282026 г. [Изм. 286]
2. Следните разпоредби се прилагат от 1 март 20282026 г.: [Изм. 287]
а) разпоредбите относно опростеното тарифно третиране, установени в член 145, параграфи 5, 6 и 7 и член 147, буква a) точка ii);
б) разпоредбите относно опростеното тарифно третиране при дистанционни продажби, установени в член 149, параграф 4, член 150, параграф 10 и член 156, параграф 2;
в) разпоредбите относно считаните за вносители лица, установени в член 20, параграф 3, буква д), член 21, член 59, параграф 2, член 60, параграф 6, буква а), член 67, параграф 2, член 67, параграф 4, буква г) и член 159, параграф 2, член 181, параграф 5 и член 184, параграф 3.
3. Функциите на Центъра за митнически данни на ЕС, посочени в член 29, ще започнат да функционират пълноценно най-късно на 31 декември 20372032 г. [Изм. 288]
4. От 1 март 2032януари 2029 г. икономическите оператори могат да започнат да изпълняват задълженията си за докладване съгласно настоящия регламент, като използват Центъра за митнически данни на ЕС. [Изм. 289]
5. Митническите органи преразглеждат разрешенията, издадени съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013, от 1 януари 2035 г. до 31 декември 2037 г.
6. Преди 31 декември 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ оценка на централизираното оформяне, посочено в член 72. Ако е целесъобразно, Комисията може да представи законодателно предложение с оглед на осигуряването на справедливо разпределение на правата и задълженията на държавите членки във връзка с изчисляването и отговорността за митническото задължение при внос. Този доклад се прави публично достояние. [Изм. 290]
7. До 31 декември 20352031 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета и публикува доклад, в който оценява по-специално: [Изм. 291]
а) ефективността на митническия надзор върху доверените и проверени търговци от страна на митническите органи на държавата членка на установяване и на въвеждането на разпоредбите, уреждащи мястото на възникване на митническото задължение;
б) ефективността на митническия надзор върху икономическите оператори, различни от доверените и проверени търговци;
в) възможното въздействие на измененията, предвидени в параграф 8.
8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение на настоящия регламент, ако е целесъобразно, с оглед на доклада, посочен в параграф 7, чрез заличаване или изменение на дерогациите, предвидени в член 42, параграф 3, втора алинея и член 169, параграф 1, втора алинея.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в … на […] година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ Ia
Немитническа формалност на Съюза
Съкращение
Немитническа система на Съюза
Съответно законодателство на Съюза
Дата на прилагане
Единен здравен документ за въвеждане на животни
ЕЗДВ-A
TRACES
Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета
3 март 2025 г.
Единен здравен документ за въвеждане на продукти
ЕЗДВ-P
TRACES
Регламент (ЕС) 2017/625
3 март 2025 г.
Единен здравен документ за въвеждане на фуражи и храни от неживотински произход
ЕЗДВ-D
TRACES
Регламент (ЕС) 2017/625
3 март 2025 г.
Единен здравен документ за въвеждане на растения и растителни продукти
ЕЗДВ-PP
TRACES
Регламент (ЕС) 2017/625
3 март 2025 г.
Сертификат за инспекция
КНИ
TRACES
Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета(56)
3 март 2025 г.
Озоноразрушаващи вещества (лицензия)
ОРВ
Система за лицензиране на ОРВ 2
Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета(57)
3 март 2025 г.
Флуорсъдържащи парникови газове
ФПГ
Портал за ФПГ и система за лицензиране на флуоровъглеводороди
Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета(58)
3 март 2025 г.
Разрешение за внос на движими културни ценности
ICG-L
TRACES
Регламент (ЕС) 2019/880 на Европейския парламент и на Съвета(59)
3 март 2025 г.
Декларация на вносителя за движими културни ценности
ICG-S
TRACES
Регламент (ЕС) 2019/880
3 март 2025 г.
Общо описание на движимите културни ценности
ICG-D
TRACES
Регламент (ЕС) 2019/880
3 март 2025 г.
Немитническа формалност на Съюза
Съкращение
Немитническа система на Съюза
Приложимо законодателство на Съюза, различно от митническото законодателство
Свързване чрез
Разрешително за внос за целите на прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията
Прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT)
TRACES
Регламент (EО) № 2173/2005 на Съвета
3 март 2025 г.
Режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба
DuES
система за електронно лицензиране
Регламент (ЕС) 2021/821
3 март 2025 г.
Сертификат за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора
Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)
TRACES
Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета
1 октомври 2025 г.
Информационна и комуникационна система за надзор на пазара
ICSMS
ICSMS
Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета
16 декември 2025 г.
[Изм. 292]
ПРИЛОЖЕНИЕ
Таблица на съответствието
Регламент (ЕС) 952/2013
Настоящият регламент
Член 1
Член 1
Член 3
Член 2
Член 4
Член 3
Член 2
Член 4
Член 5
Член 5
Член 22
Член 6
Член 23
Член 7
Член 26
Член 8
Член 27
Член 9
Член 28
Член 10
Член 29
Член 11
Член 30
Член 12
Член 33
Член 13
Член 34
Член 14
Член 43
Член 15
Член 44
Член 16
Член 45
Член 17
Член 52
Член 18
Член 9
Член 19
—
Член 20
—
Член 21
—
Член 22
Член 38
Член 23
Член 39
Член 24
—
Член 25
—
Член 26
Член 18
Член 27
Член 19
Член 28
—
Член 29
—
Член 30
—
Член 31
—
Член 32
—
Член 33
—
Член 34
—
Член 35
—
Член 36
—
Член 37
Член 13
Член 38
Член 14
Член 39
Членове 51 и 163
Член 40
Член 134, параграф 1, първото изречение и член 158
Член 41, параграф 1
Член 134, параграф 1, втора алинея
Член 41, параграф 2
Член 134, параграф 1, четвърта алинея
Член 41, параграф 3
Член 158, параграф 3
Член 41, параграф 6
Член 134, параграф 2
Член 41, параграф 7
Член 159, параграфи 1 и 2
Член 42, параграфи 1 и 2
Член 46, параграф 1
Член 43, параграфи 1 и 2
Член 47, параграф 1
Член 43, параграф 3
Член 188, параграф 1
Член 44, параграф 1
Член 189
Член 45, параграфи 1, 2, 3
Член 190, параграф 1
Член 45, параграф 4
Член 191
Член 46
Член 192
Член 47
Член 48
Член 48, параграфи 1 и 2
Член 49
Член 49
Член 46, параграф 4, втора алинея
Член 50, параграф 2
Член 46, параграфи 6 и 7
Член 52
Член 153
Член 51
Член 154
Член 52
—
Член 53
—
Член 54
—
Член 55
Член 153
Член 56
Член 154
Член 57
Член 155
Член 58
—
Член 59
Член 194, параграф 1, първа алинея
Член 60, параграф 2
Член 61
Член 129
Член 62, параграфи 1 и 2
Член 158, параграфи 1 и 2
Член 63, параграфи 1 и 3
Член 159, параграф 3
Член 63, параграф 4
Член 162
Член 64
Член 166
Член 65
Член 167
Член 66
Член 170
Член 67
Член 171
Член 68
Член 172
Член 69
Член 173
Член 70
Член 174
Член 71
Член 179
Член 72
Член 182
Член 73
—
Член 74
—
Член 75
Член 197
Член 76
Член 198
Член 77
Член 199
Член 78
Член 127, параграф 1
Член 79
Член 127, параграф 3, първа алинея и параграф 4, първа алинея
Член 80, параграф 1
Член 127, параграф 2
Член 80, параграф 6
Член 128
Член 81, параграф 1
Член 129
Член 82
Член 133
Член 83
Член 135
Член 84
Член 139
Член 85
Член 147, параграфи 1 и 2
Член 86, параграфи 2 и 3
—
Член 87
Член 201, параграф 1
Член 88, параграф 1
Член 201, параграф 2
Член 88, параграф 3
Член 202
Член 89
Член 203
Член 90
Член 204
Член 91
Член 205
Член 92
Член 208
Член 93
—
Член 94
Член 263, параграфи 1 и 2 и членове 270, 271 и 274
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст) (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).
[ОВ: моля, въведете в текста номера на] Делегиран регламент (ЕС) 2023/... на Комисията от дд ММ 2023 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 по отношение на решенията, отнасящи се до обвързваща информация в областта на определянето на митническата стойност, и на решенията, отнасящи се до обвързваща информация за произхода [и добавете в тази бележка под линия номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на този делегиран регламент].
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 077, 23.3.2011 г., стр. 1).
[ОВ: моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ COM(2022) 720 final — 2022/0379 (COD)), както и номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ в тази бележка под линия.] Регламент (ЕС) ../... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за високо ниво на оперативна съвместимост на публичния сектор в целия Съюз (Акт за оперативно съвместима Европа) [COM(2022) 720 final — 2022/0379 (COD)] (ОВ L .., …..2023 г., стр. .).
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите „Европейска рамка за оперативна съвместимост — стратегия за прилагане“ (COM(2017) 134 final).
Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).
Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за създаване на среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише и за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 (ОВ L 317, 9.12.2022 г. стр. 1).
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).
Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2019/1239 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на единна европейска среда за морско информационно обслужване и за отмяна на Директива 2010/65/ЕС (OВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 64).
Режимът се основава на Акта за корабоплаването по река Рейн, подписан в Манхайм на 17 октомври 1868 г., и протокола, който беше приет от Централната комисия за корабоплаването по Рейн на 22 ноември 1963 г. Манхаймската конвенция за корабоплаването по Рейн засяга Белгия, Германия, Франция, Нидерландия и Швейцария като държави, граничещи с река Рейн, които се считат за единна област за целите на акта.
Изменения в Митническата конвенция за международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР от 1975 г.) — В съответствие с уведомлението от страна на депозитаря C.N.85.2021.TREATIES-XI.A.16 от 1 юни 2021 г. влизат в сила следните изменения на Конвенция ТИР за всички договарящи страни (ОВ L 193/1, 1.6.2021, стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (ОВ L 324, 10.12.2009 г., стр. 23).
Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет „Преминаване към следващото ниво на Митническия съюз: план за действие“, 28.9.2020 г. (COM(2020) 581 final).
Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (преработен текст) (ОВ L 58, 27.2.2020 г., стр. 4).
Регламент (ЕС) 2024/2747 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2024 г. за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации на вътрешния пазар и с устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ L, 2024/2747, 8.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2747/oj).
Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за създаване на среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише и за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 (ОВ L 317, 9.12.2022 г. стр. 1).
Предложение за Регламент (ЕС) …/20.. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза [COM(2021) 206 final] [(2021/0106(COD)].
Делегиран регламент (ЕС) № 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).
Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (OJ L, 2023/2841, 18.12.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2841/oj).
Регламент (ЕС) …./.. на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L…,../../….г., стр. .). [ОВ: моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ COM(2021) 206 final, 2021/0106(COD), както и номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на този регламент в бележката под линия.].
Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива за МИС 2) (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80).
Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 15—34).
Регламент (ЕС) № 2023/… на Европейския парламент и на Съвета от ../../2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/357/ЕИО на Съвета и Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L… ).
Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията от 18 декември 2018 г. относно рамковия финансов регламент за органите, създадени по силата на ДФЕС и Договора за Евратом и посочени в член 70 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 122, 10.5.2019 г., стр. 1).
Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).
Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).
Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 1).
Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 195).
Регламент (ЕС) 2019/880 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за въвеждането и вноса на движими културни ценности (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 1).
Изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (COM(2023)0402 – C9-0246/2023 – 2023/0237(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0402),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0246/2023),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейската централна банка от 28 септември 2023 г.(1),
– като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 21 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0386/2023),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/3018.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на техните емисии и дълготрайност на акумулаторната батерия (Евро 7) и за отмяна на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 (COM(2022)0586 – C9-0375/2022 – 2022/0365(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0586),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0375/2022),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2023 г.(1),
– като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 8 януари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по транспорт и туризъм,
– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0298/2023),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на техните емисии и дълготрайност на акумулаторната батерия (Евро 7), за изменение на Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията, Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията, Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1362 на Комисията
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1257.)
Тази позиция заменя измененията, приети на 9 ноември 2023 г. (Приети текстове, P9_TA(2023)0394).
Временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за украинските продукти съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС, Евратом и Украйна
147k
46k
Изменения, приети от Европейския парламент на 13 март 2024 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за украинските продукти съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (COM(2024)0050 – C9-0021/2024 – 2024/0028(COD))(1)
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Текст, предложен от Комисията
Изменение
Изменения 23 и 26 Предложение за регламент Съображение 11
(11) Необходимо е да се предвиди възможността — при условие че след надлежно обосновано искане от държава членка или по собствена инициатива Комисията извърши оценка в контекста на редовното наблюдение на въздействието на настоящия регламент — за предприемане на всички необходими мерки по отношение на вноса на всички продукти, попадащи в обхвата на настоящия регламент, който оказва неблагоприятно въздействие върху пазара на Съюза или пазара на една или няколко държави членки на сходни или пряко конкурентни продукти. Налице е особено несигурно положение на пазарите на месо от домашни птици, яйца и захар, което може да навреди на селскостопанските производители от Съюза, ако вносът от Украйна се увеличи. Целесъобразно е да се въведе автоматична защитна мярка по отношение на яйцата, домашните птици и захарните продукти, която да се активира, ако количествата, внесени съгласно настоящия регламент, надвишат средната аритметична на количествата през 2022 г. и 2023 г.
(11) Необходимо е да се предвиди възможността — при условие че след надлежно обосновано искане от държава членка или по собствена инициатива Комисията извърши оценка в контекста на редовното наблюдение на въздействието на настоящия регламент — за предприемане на всички необходими мерки по отношение на вноса на всички продукти, попадащи в обхвата на настоящия регламент, който оказва неблагоприятно въздействие върху пазара на Съюза или пазара на една или няколко държави членки на сходни или пряко конкурентни продукти. Налице е особено несигурно положение на пазарите на зърнени култури, месо от домашни птици, яйца, захар и пчелен мед, което може да навреди на селскостопанските производители от Съюза, ако вносът от Украйна се увеличи. Целесъобразно е да се въведе автоматична защитна мярка по отношение на пшеницата, ечемика, овеса, царевицата, яйцата, домашните птици, захарните и пчелните продукти, която да се активира, ако количествата, внесени съгласно настоящия регламент, надвишат средната аритметична на количествата през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
Изменения 24 и 28 Предложение за регламент Член 4 – параграф 7
Ако през периода от 6 юни до 31 декември 2024 г. кумулативният обем на вноса на яйца, домашни птици или захар след 1 януари 2024 г. достигне съответната средна аритметична на обемите внос, регистрирани през 2022 г. и 2023 г., в срок от 21 дни и след като информира Комитета по защитните мерки, създаден с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/478, Комисията:
7. Ако през периода от 6 юни до 31 декември 2024 г. кумулативният обем на вноса на обикновена пшеница, пшенично брашно и гранули, ечемик, ечемичено брашно и гранули, овес, царевица, царевично брашно и гранули, ечемичен едрозърнест и дребнозърнест грис, обработени по друг начин зърна от житни растения, пчелен мед, яйца, домашни птици или захар след 1 януари 2024 г. достигне съответната средна аритметична на обемите внос, регистрирани през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., в срок от 14 дни и след като информира Комитета по защитните мерки, създаден с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/478, Комисията:
a) въвежда отново за този продукт съответната тарифна квота, спряна по силата на член 1, параграф 1, буква б), до 31 декември 2024 г.; както и
a) въвежда отново за този продукт съответната тарифна квота, спряна по силата на член 1, параграф 1, буква б), до 31 декември 2024 г.; както и
б) въвежда, считано от 1 януари 2025 г., или тарифна квота, равна на пет дванадесети от посочената средна аритметична, или съответната тарифна квота, спряна с член 1, параграф 1, буква б), като се взема по-високата от двете стойности.
б) въвежда, считано от 1 януари 2025 г., или тарифна квота, равна на пет дванадесети от посочената средна аритметична, или съответната тарифна квота, спряна с член 1, параграф 1, буква б), като се взема по-високата от двете стойности.
Ако през периода от 1 януари до 5 юни 2025 г. кумулативният обем на вноса на яйца, домашни птици или захар за периода след 1 януари 2025 г. достигне пет дванадесети от съответната средна аритметична на обемите внос, регистрирани през 2022 г. и 2023 г., Комисията — в срок от 21 дни и след като информира Комитета по защитните мерки — въвежда отново за този продукт съответната тарифна квота, спряна с член 1, параграф 1, буква б).
Ако през периода от 1 януари до 5 юни 2025 г. кумулативният обем на вноса на обикновена пшеница, пшенично брашно и гранули, ечемик, ечемичено брашно и гранули, овес, царевица, царевично брашно и гранули, ечемичен едрозърнест и дребнозърнест грис, обработени по друг начин зърна от житни растения, пчелен мед, яйца, домашни птици или захар за периода след 1 януари 2025 г. достигне пет дванадесети от съответната средна аритметична на обемите внос, регистрирани през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., Комисията — в срок от 14 дни и след като информира Комитета по защитните мерки — въвежда отново за този продукт съответната тарифна квота, спряна с член 1, параграф 1, буква б).
За целите на настоящия параграф понятията „яйца“, „домашни птици“ и „захар“ се отнасят до всички продукти, обхванати от тарифните квоти в допълнението към приложение I-А към споразумението за асоцииране съответно за яйца и албумини, месо от домашни птици и продукти от такова месо, както и захари, а средната аритметична се изчислява, като сумата на обемите внос през 2022 г. и 2023 г. се раздели на две.
За целите на настоящия параграф понятията „обикновена пшеница, пшенично брашно и гранули“, „ечемик, ечемичено брашно и гранули“, „овес“, „царевица, царевично брашно и гранули“, „ечемичен едрозърнест и дребнозърнест грис“, „обработени по друг начин зърна от житни растения“, „пчелен мед“, „яйца“, „домашни птици“ и „захар“ се отнасят до всички продукти, обхванати от тарифните квоти в допълнението към приложение I-А към споразумението за асоцииране съответно за обикновена пшеница, пшенично брашно и гранули, ечемик, ечемичено брашно и гранули, овес, царевица, царевично брашно и гранули, ечемичен едрозърнест и дребнозърнест грис, обработени по друг начин зърна от житни растения, пчелен мед, яйца и албумини, месо от домашни птици и продукти от такова месо, както и захари, а средната аритметична се изчислява, като сумата на обемите внос през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. се раздели на три.
Въпросът е отнесен обратно до компетентната комисия за междуинституционални преговори съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А9-0077/2024).
Временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за продукти от Молдова съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС, Евратом и Молдова
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за продукти от Република Молдова съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна (COM(2024)0051 – C9-0022/2024 – 2024/0029(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2024)0051),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0022/2024),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид поетия с писмо от 8 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид писмото на комисията по земеделие и развитие на селските райони,
– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A9‑0079/2024),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 март 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за продукти от Република Молдова съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1501.)
Европейски семестър за координация на икономическите политики – 2024 г.
165k
53k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики – 2024 г. (2023/2063(INI))
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,
– като взе предвид Протокол № 1 към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,
– като взе предвид Протокол № 2 от ДЕС и ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
– като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,
– като взе предвид Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и целите за устойчиво развитие,
– като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(1),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(2),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(3),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(4),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(5),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(6),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(7),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(8),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(9) (наричан по-нататък „Регламентът за МВУ“),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г., озаглавено „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021)0102),
– като взе предвид Социалния ангажимент от Порто от 7 май 2021 г. на Съвета, Комисията, Парламента и социалните партньори,
– като взе предвид оценката на Европейския фискален съвет от 28 юни 2023 г. относно подходящата фискална позиция за еврозоната през 2024 г.,
– като взе предвид годишния доклад на Европейския фискален съвет от 4 октомври 2023 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС (COM(2022)0583),
– като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2023 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ефективната координация на икономическите политики и многостранния бюджетен надзор и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (COM(2023)0240),
– като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2023 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (COM(2023)0241),
– като взе предвид предложението на Комисията от 26 април 2023 г. за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (COM(2023)0242),
– като взе предвид Декларацията от Гранада, приета на 6 октомври 2023 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2023 г., озаглавено „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2024 г.“ (COM(2023)0901),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 ноември 2023 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2024 година“ (COM(2023)0902), и препоръката на Комисията от 21 ноември 2023 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2023)0903),
– като взе предвид предложението за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета от 21 ноември 2023 г. (COM(2023)0904),
– като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от есента на 2023 г., публикувана на 15 ноември 2023 г.,
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становището на комисията по бюджети,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0063/2024),
А. като има предвид, че европейският семестър играе съществена роля за координирането на икономическите, бюджетните, структурните и социалните политики и политиките в областта на заетостта, с което се гарантира макроикономическата стабилност на Икономическия и паричен съюз;
Б. като има предвид, че според прогнозата на Комисията от зимата на 2024 г. икономическата активност през 2023 г. се е увеличила само с 0,5% както в ЕС, така и в еврозоната, в условията на висока инфлация и по-строги условия за финансиране, след силно възстановяване през 2022 г.; като има предвид, че очакваният растеж на БВП е намален до 0,9% (от 1,3 %) в ЕС и до 0,8% (от 1,2%) в еврозоната за 2024 г.; като има предвид, че все още се очаква през 2025 г. икономическата активност да се нарасне с 1,7% в ЕС и 1,5% в еврозоната;
В. като има предвид, че пазарът на труда в ЕС продължи да функционира добре през първата половина на 2023 г. въпреки забавянето на икономическия растеж; като има предвид, че според прогнозата на Комисията от есента на 2023 г. обаче недостигът на работна ръка продължава да бъде остър в много сектори и професии, по-специално в областите, свързани с разрастването и прилагането на технологии с нулеви нетни емисии и технологии с ниски емисии; като има предвид, че безработицата достигна рекордно ниско равнище в ЕС като цяло с различия между държавите членки; като има предвид, че по данни на Евростат през декември 2023 г. младежката безработица достигна 14,7% в ЕС и 14,4% в еврозоната;
Г. като има предвид, че според прогнозата на Комисията от зимата на 2024 г. се очаква инфлацията да спадне от 6,3% през 2023 г. до 3,0 % през 2024 г. и до 2,5 % през 2025 г. в ЕС и от 5,4 % през 2023 г. до 2,7 % през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г. в еврозоната; като има предвид, че фискалната политика трябва да подкрепя паричната политика за намаляването на инфлацията и гарантирането на фискалната устойчивост, като същевременно се предоставя достатъчно възможност за допълнителни инвестиции и се подпомага дългосрочният растеж;
Д. като има предвид, че инфлацията засяга по различен начин групите по доходи, а групите с ниски доходи страдат непропорционално; като има предвид, че инфлацията би могла да създаде истинска криза, свързана с разходите за живот, за някои сегменти от населението, като създаде предизвикателства пред социалното сближаване;
Е. като има предвид, че се очаква съотношението на дълга към БВП да спадне до 83,1% в ЕС за 2023 г.(90,4% в еврозоната); като има предвид, че се очаква съотношението на дълга към БВП да спадне незначително в ЕС до около 82,7% през 2024 г. и 82,5% през 2025 г.; като има предвид, че се очаква съотношението на дълга към БВП в еврозоната да намалее до около 89,7% през 2024 г. и до 89.5 % през 2025 г.; като има предвид, че равнищата на дълга се различават значително сред отделните държави членки; като има предвид, че високите съотношения на дълга към БВП в съчетание с високите лихвени проценти и несигурната макроикономическа ситуация могат да застрашат дългосрочната устойчивост на дълга и икономическата стабилност;
Ж. като има предвид, че според есенната прогноза на Комисията от 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет в ЕС и еврозоната се очаква да спадне до 3,2% от БВП през 2023 г. и да намалее допълнително до 2,8% от БВП през 2024 г. и до 2,7% през 2025 г.; като има предвид, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж бе деактивирана в края на 2023 г.; като има предвид, че Комисията обяви, че ще представи на Съвета предложение да инициира основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби;
З. като има предвид, че през 2023 г. и 2024 г. се очаква съвкупната фискална позиция да бъде рестриктивна с 0,5% от БВП и през двете години основно поради почти пълната отмяна на свързаните с кризата мерки в енергетиката;
И. като има предвид, че бързият, решителен и координиран политически отговор позволи на икономиката на ЕС да се възстанови и да се справи със социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна и да прокара пътя си в произтичащата от нея енергийна криза; като има предвид, че икономиката отбеляза забавяне през 2023 г.; като има предвид, че перспективите остават белязани от голяма несигурност и рискове, свързани с развитието на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток;
Й. като има предвид, че тези разрушителни геополитически събития изведоха на преден план необходимостта Европейският съюз да укрепи допълнително своята отворена стратегическа автономност и да запази конкурентоспособността си на световния пазар, като същевременно гарантира, че никой не е пренебрегнат;
К. като има предвид, че финансирането от ЕС допринесе за макроикономическата мощ на равнището на ЕС и повишава вътрешната и външната устойчивост на ЕС във времена на криза, като същевременно подкрепя държавите членки при финансирането на необходимите инвестиции в приоритетите на ЕС за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства;
Л. като има предвид, че след значително свързана с кризата разширяване между 2020 г. и 2022 г. фискалната позиция в еврозоната се очаква да бъде рестриктивна през 2023 г. и 2024 г.; като има предвид, че фискалната позиция следва да остане гъвкава в условията на голяма несигурност;
М. като има предвид, че нетните публични инвестиции като процент от БВП спаднаха рязко в ЕС след финансовата криза в резултат на пандемията от COVID-19, като в някои случаи достигнаха отрицателни равнища; като има предвид, че това съотношение все още не се е възстановило напълно; като има предвид, че успехът на неутралните по отношение на климата политики и цифровата трансформация се основават на общ европейски подход и изискват мерки както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки; като има предвид, че бъдещата устойчивост на ЕС е тясно свързана с увеличаването на публичните и частните инвестиции за устойчив растеж и амбициозна програма за структурни реформи; като има предвид, че е задължително да се удовлетвори потребността от своевременна стратегия за гарантиране на подходящи равнища на публичните инвестиции след изтичането на срока на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) през 2026 г.; като има предвид, че постигането на целите на Европейския зелен пакт и на Парижкото споразумение изисква значителни публични и частни инвестиции;
Н. като има предвид, че държавите членки трябва да разполагат с необходимите механизми за контрол и одит, за да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава и да се защитават финансовите интереси на ЕС, и по-специално да се предотвратяват измамите, корупцията и конфликтите на интереси и да се осигури прозрачност; като има предвид, че е от значение държавите членки да изпълнят съответните способстващи специфични за всяка държава препоръки (СДП) в това отношение;
Икономически перспективи за ЕС
1. изразява загриженост относно икономическата ситуация, продължаващата несигурност, слабия растеж, конкурентоспособност и производителност в ЕС; отбелязва със загриженост непрекъснатото въздействие на цените на енергията и инфлацията върху покупателната способност на домакинствата, което води до повишен риск от бедност, включително енергийна бедност, за много европейци, и върху способността на дружествата от ЕС да постигат добри резултати, включително малките и средните предприятия (МСП); призовава държавите членки да предприемат по-нататъшни стъпки за преодоляване на тези трудности и да приложат целенасочени мерки за гарантиране на лоялната конкуренция на единния пазар и реагиране на продължаващия инфлационен натиск;
2. отбелязва, че много от държавите членки са засегнати от структурни предизвикателства, които възпрепятстват потенциала им за растеж; подчертава, че справянето със структурните предизвикателства е от решаващо значение за устойчивото възстановяване и непрекъснатия растеж и че провеждането на реформи за преодоляване на структурните уязвимости е от ключово значение не само за подобряване на способността за устояване и справяне със съществуващите предизвикателства, но и за осъществяване на двойния преход по устойчив и справедлив начин; подчертава, че амбициозните структурни реформи продължават да бъдат от съществено значение за укрепване на икономическата база на ЕС, за насърчаване на създаването на предприятия и предприемачеството и за укрепване на конкурентоспособността, производителността и цялостния потенциал за растеж на ЕС;
3. подчертава, че липсата на публични и частни инвестиции в някои държави членки възпрепятства потенциала за социално балансиран и устойчив растеж; счита, че предвидимите правила, еднаквите условия на конкуренция и намалените разходи за спазване на правилата са основни фактори за привличането на инвестиции; подчертава, че тези инвестиции са от решаващо значение за способността на ЕС да се справи със съществуващите предизвикателства, включително справедливия екологичен и цифров преход, както и че те ще повишат неговата устойчивост и дългосрочна конкурентоспособност по време на предстоящите предизвикателства; счита, че тези инвестиции следва да бъдат придружени от реформи за повишаване на растежа и устойчивостта; обръща внимание на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, които са необходими, наред с другото, за да стане ЕС независим от вносните изкопаеми горива и да се ограничи инфлацията, дължаща се на цените на енергията; отбелязва рестриктивната фискална позиция, очаквана през 2023 г. и 2024 г.; подчертава, че рестриктивният подход не би следвало да бъде за сметка на инвестициите, които следва да бъдат увеличени в целия Съюз;
4. изтъква, че допълнителното задълбочаване на единния пазар и премахването на пречките пред инвестициите, включително чрез реформи, с които се рационализират и цифровизират планирането, издаването на разрешения и други административни процедури, би спомогнало за стимулиране на частните инвестиции; отново подчертава, че промишлената политика, както и задълбочените и интегрирани капиталови пазари на ЕС и иновациите, също могат да дадат своя принос чрез подкрепа на инвестициите, запазване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб и смекчаване на рискове, свързани с прекомерната зависимост от ограничен брой държави извън ЕС за ключови технологии, суровини и промишлени ресурси;
5. приканва държавите членки да провеждат прегледи на разходите като редовна част от (много)годишната бюджетна процедура, което би помогнало за подобряване на ефективността и качеството на публичните разходи; подкрепя препоръката на Комисията в Годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г., държавите членки да отменят възможно най-скоро свързаните с кризата мерки и във възможно най-кратък срок постепенно да премахнат субсидиите за изкопаеми горива; подчертава, че както приходите, така и разходите на правителствата са от съществено значение, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси; призовава държавите членки да предприемат действия за справяне с данъчните измами, избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и изпирането на пари; приветства в това отношение споразумението относно пакета за борба с изпирането на пари;
6. подкрепя оценката на Комисията, че рисковете, свързани с големия дълг и различията в цените, остават актуални, по-специално в държави членки, в които за обслужването на дълга са необходими големи предоговаряния на погасяването на дълга или където частният сектор е изправен пред рязко увеличение на лихвените плащания;
7. призовава държавите членки в еврозоната да проучат всички средства за приключване на преразглеждането на Договора за европейския механизъм за стабилност, така че да бъде въведен общият предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране, което би засилило допълнително устойчивостта на еврозоната;
Европейският семестър и МВУ
8. припомня, че Европейският семестър е установената рамка за координиране на бюджетните, икономическите и социалните политики и политиките по заетостта в целия Съюз в съответствие с Договорите, включително Европейския стълб на социалните права, като по този начин се гарантира неговата макроикономическа стабилност, устойчивата конвергенция на икономическите показатели на държавите членки и социалното сближаване в ЕС; призовава за по-голяма национална ангажираност с Европейския семестър от страна на държавите членки, например чрез техните местни и регионални органи; отбелязва, че промишленият план на Зеления пакт от 2023 г. е част от стратегията на ЕС за растеж;
9. споделя становището, че специфичните за всяка държава препоръки за 2024 г. трябва да бъдат съсредоточени върху специфични критерии; подчертава, че те трябва също така да служат за насърчаване на стабилен и приобщаващ икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и макроикономическата стабилност, насърчаване на екологичния и цифровия преход и гарантиране на социална справедливост и справедливост между поколенията; отчита различията по отношение на националните прогнози за ръста на БВП, инфлацията, безработицата, баланса на сектор „Държавно управление“, брутния публичен дълг и баланса по текущата сметка и отбелязва, че те показват необходимостта от гъвкави подходи, основани на конкретната реална ситуация във всяка една държава членка; във връзка с това призовава Комисията да обвърже по-тясно специфичните за всяка държава препоръки със съответните доклади по държави; призовава за ефективно наблюдение на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и съответните реформи, както и на напредъка във връзка с намаляването на установения недостиг на инвестиции; подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки трябва да вземат предвид социалната уязвимост и безработицата; отбелязва намаляващия брой на специфичните за всяка държава препоръки в социалната област въз основа на набора от социални показатели;
10. приветства гъвкавостта при адаптирането на МВУ, например в контекста на REPowerEU, въз основа на поуките, извлечени от неговото прилагане; подчертава, че ключовите етапи и целите в националните планове за възстановяване следва да бъдат в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки и че държавите членки следва да разгледат поне значителна част от специфичните за всяка държава препоръки като част от своите национални планове за възстановяване и устойчивост; подчертава успеха на МВУ; припомня, че успехът и ефективността на финансираните проекти ще се измерват чрез тяхното въздействие върху икономиката и заетостта, и призовава за бързо, прозрачно и ефективно изпълнение на тези проекти; подчертава във връзка с това, че спазването на Регламента за МВУ и правилното прилагане са от решаващо значение за надеждността на МВУ;
11. отбелязва ролята на МВУ за преодоляване на глобалните предизвикателства, произтичащи от екологичния преход и цифровата трансформация на икономиката; подчертава, че реформите и инвестициите в рамките на плановете за възстановяване и устойчивост допринасят за целите на Регламента за МВУ в областта на климата и зачитат принципа за ненанасяне на значителни вреди; призовава държавите членки да извлекат максимални ползи от тази възможност и да използват МВУ за трансформиране на своите икономики и повишаване на тяхната по-конкурентоспособност; припомня, че е важно да се провери дали средствата достигат до реалната икономика и МСП, и подчертава значението на отчетността и прозрачността за органите, които получават финансиране от ЕС;
12. подчертава значението на частните и публичните инвестиции в контекста на икономическото възстановяване и управлението на двойния преход; припомня, че МВУ не замества специфичната роля на националните публични инвестиции; отново изтъква необходимостта от гарантиране на качество, прозрачност и отчетност на публичните инвестиции и националните стратегии за постигане на съответствие с целите на двойния преход; подчертава, че тези национални стратегии за двойния преход следва да допълват МВУ и други европейски инвестиционни инструменти;
13. подкрепя рационализирането на програмите на политиката на сближаване на ЕС с нуждите от инвестиции, установени в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и в специфичните за всяка държава препоръки; припомня, че политиката на сближаване служи на по-широк набор от цели от МВУ и може да допълва мерките, договорени в рамките на МВУ; призовава участието на заинтересованите страни, включително от страна на социалните партньори, организациите на гражданското общество и стопанския сектор, да бъде включено по съпоставим начин в изготвянето и изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост, както и за програмите на политиката на сближаване;
14. подчертава, че координацията между съответните органи, включително между националните правителства и регионалните и местните органи, е от съществено значение за управлението на МВУ и за преодоляването на административните пречки и бюрокрацията;
15. отбелязва предварителното политическо споразумение, постигнато между съзаконодателите на 10 февруари 2024 г. относно реформата на рамката за икономическо управление на ЕС, което има за цел да гарантира ефективната координация на икономическите политики и устойчивата конвергенция на икономическите и социалните показатели на държавите членки;
16. приветства поуките, извлечени от решенията за проектиране за управлението на МВУ; отбелязва, че реформата на рамката за икономическо управление не предоставя механизми на ЕС за финансови стимули за подкрепа и насърчаване на реформите на националните политики и инвестиции; подчертава, че осигуряването на необходимото равнище на публични инвестиции е от решаващо значение за постигането на основните цели на реформата на рамката за икономическо управление и за откликването на настоящите и бъдещите приоритети на Съюза. изразява загриженост, че някои държави членки няма да имат финансовия капацитет сами да финансират справедливия екологичен и цифров преход;
17. подчертава ролята на Европейския парламент в рамката на ЕС за икономическо управление и се застъпва за по-голяма ангажираност на Европейския парламент в Европейския семестър, като същевременно се зачитат изцяло правомощията, установени от Договорите; отчита диалога между Комисията и държавите членки във връзка с техните индивидуални структурни планове във фискалната област; подчертава необходимостта всички държави членки да бъдат третирани еднакво; подчертава, че увеличаването на дискреционните правомощия на Комисията в процеса на разработване на средносрочните структурни планове във фискалната област трябва да бъде придружено от по-голямо спазване на правилата под контрола на Европейския фискален съвет, както и от повишена отчетност и увеличаване на потока от информация към Европейския парламент; признава, че икономическият диалог като част от Европейския семестър полага полезна основа за отчетност; счита, че правилната отчетност би изисквала Европейският парламент да разполага с инструменти, които да му позволяват да налага последици въз основа на своята оценка на изпълнението на европейския семестър в съответствие с Договорите;
o o o
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2025 година, раздел III – Комисия (2023/2220(BUI))
– като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид преразгледания Регламент (EC, Евратом) 2024/765 на Съвета от 29 февруари 2024 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(1) (преразглеждане на МФР),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2496 на Съвета от 15 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(2),
– като взе предвид своята позиция от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(3),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(4) и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията в този контекст(5), както и свързаните едностранни декларации(6),
– като взе предвид своя междинен доклад относно предложението за междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.(7),
– като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2024 г. относно проекта на регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027(8),
– като взе предвид своята резолюция от 10 май 2023 г. относно въздействието върху бюджета на ЕС за 2024 г. на увеличаващите се разходи по заеми по линия на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване(9),
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2022 г. относно подобряването на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: устойчив бюджет на ЕС, адаптиран към новите предизвикателства(10),
– като взе предвид предложението на Комисията от 16 май 2022 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (COM(2022)0223),
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(11),
– като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(12),
– като взе предвид предложението на Комисията от 22 декември 2021 г. за решение на Съвета за изменение на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2021)0570) и своята позиция от 23 ноември 2022 г. относно предложението(13),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19(14),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(15),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), и своята резолюция от 15 януари 2020 г. в отговор на това съобщение(16),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата),
– като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),
– като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права от 13 декември 2017 г.(17) и своята резолюция от 19 януари 2017 г. по този въпрос(18), плана за действие на Комисията от 4 март 2021 г. относно прилагането на Европейския стълб на социалните права и Декларацията от Порто относно социалните въпроси, приета от членовете на Европейския съвет през май 2021 г.,
– като взе предвид Европейската стратегия за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.,
– като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Интегриране на принципа на равенство между половете в бюджета на ЕС – време е да превърнем думите в дела“, от 2021 г.,
– като взе предвид целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 1 февруари 2023 г., озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ (COM(2023)0062),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/795 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) и за изменение на Директива 2003/87/ЕО и на регламенти (ЕС) 2021/1058, (ЕС) 2021/1056, (ЕС) 2021/1057, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) 2021/1060, (ЕС) 2021/523, (ЕС) 2021/695, (ЕС) 2021/697 и (ЕС) 2021/241(19),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/792 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на на механизъм за Украйна(20);
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2024 година(21) и общите декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, които са поместени в приложение,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 12 март 2024 г. относно бюджетните насоки за 2025 година (6195/2024),
– като взе предвид член 93 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид писмата от комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0068/2024),
Ориентиран към хората бюджет на ЕС за 2025 г.: инвестиции, насочени към подобряване на живота на хората и повишаване на конкурентоспособността на Съюза
1. посочва категорично, че във времена на геополитически и институционални промени, финансов натиск, изменение на климата и обществени предизвикателства надеждният, стабилен, гъвкав и инвестиционно ориентиран бюджет на ЕС продължава да бъде от основно значение за изпълнението на политиките на Съюза и да играе ключова роля за посрещането на увеличаващите се нужди на хората, без никой да бъде изоставен в процеса на екологичен и цифров преход, за осигуряването на просперитет и сигурност за хората и за повишаването на конкурентоспособността на икономиката на ЕС;
2. подчертава трудните обстоятелства във връзка с бюджетната процедура за 2025 г., която се провежда в момент на голямо международно напрежение и несигурност, както и в година на избори, когато Парламентът и Комисията ще трябва да управляват прехода между парламентарните мандати; напълно осъзнава сериозните, но неизбежни ограничения във връзка с графика, и призовава всички участници да ги вземат надлежно предвид с конструктивна нагласа;
3. изразява дълбоко съжаление относно факта, че Съветът не успя да постигне споразумение относно преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) преди края на 2023 г.; поради това отбелязва, че е трябвало да стартира бюджетната процедура при липсата на сигурност относно няколко ключови елемента във финансовото програмиране за 2025 г., и е напълно наясно с изключително ограничените, за съжаление, а в някои случаи и отрицателни маржове под таваните на МФР;
4. счита, че резултатът от преразглеждането на МФР е под първоначалните стремежи на ЕП; подчертава, че преразглеждането на Регламента за МФР е съществена предпоставка за осигуряване на средносрочна финансова подкрепа за Украйна, с цел да се увеличи финансирането за целенасочени политически приоритети, включително насърчаването на стратегическата автономност на ЕС, и да се запазят програмите на Съюза и гъвкавостта на бюджета, като се вземат предвид по-високите от прогнозираните лихвени проценти, и следователно разходите по заемите на Съюза, които надхвърлят планираното равнище; отбелязва, че годишната бюджетна процедура за 2025 г. ще бъде първата процедура, основана изцяло на преразгледания регламент за МФР;
5. припомня, че съвместната декларация, договорена от трите институции като част от споразумението за МФР от 2020 г., съгласно която разходите за покриване на разходите за финансиране по линия на NGEU „се стремят да не намаляват разходите по програмите и фондовете“, все още се прилага и служи като отправна точка за бюджетния орган, по-специално за мобилизиране на инструмента EURI за покриване на поне част от недостига на разходи по заеми по линия на NGEU; следователно иска да гарантира обезпечаването на всички програми с достатъчно средства и запазването на гъвкавостта и капацитета за реагиране на бюджета в хода на годишната бюджетна процедура; настоява върху факта, че Комисията трябва да предоставя надеждна, навременна и точна информация относно разходите по заеми по линия на NGEU и относно очакваните плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост в хода на бюджетната процедура;
6. призовава Съвета и Комисията да прилагат изцяло Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза; подчертава по-специално, че спазването на принципите на правовата държава е основна предпоставка за достъп до средствата на ЕС; подчертава, че не може да се изплащат средства, ако държавите членки не спазват всички съответни изисквания; изтъква отново, че системните проблеми във връзка с принципите на правовата държава, като например нарушаването на принципа на разделение на властите или неотдавнашните опити в някои държави членки да се посяга на независимостта на съдебната власт, представляват явни рискове за финансовите интереси на ЕС и за защитата на неговия бюджет, и призовава Комисията да не допуска отстъпление от постиженията в областта на принципите на правовата държава; отново призовава Комисията спешно да гарантира, че спрените средства на ЕС ще достигнат до гражданите, предприятията, регионалните и местните власти, неправителствените организации и всички други заинтересовани страни чрез органите на местното самоуправление и организациите на гражданското общество, в съответствие с механизма за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава;
7. подчертава, че погасяването на разходите по заеми по линия на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI) е правно задължение на ЕС и недискреционна разходна позиция в бюджета на ЕС; отбелязва, че разходите по заеми зависят от темпа на плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), както и от пазарните колебания в доходността на облигациите, и следователно са непредвидими и нестабилни по своята същност; потвърждава позицията си, че разходите по заеми по линия на EURI е трябвало да бъдат поставени изцяло в специален инструмент на EURI над таваните на МФР с оглед на възстановяването на известен марж във функция 2б и защитата на бюджетното пространство в Инструмента за гъвкавост и Единния инструмент за маржовете; ще се стреми да гарантира, че прилагането на каскадния механизъм на EURI в преразгледаната МФР няма да доведе до договорености, които причиняват ненужни съпътстващи загуби за програмираните разходи или наличностите в рамките на нетематичните специални инструменти;
8. припомня, че според прогнозите европейската икономика(22) ще нарасне много слабо (0,9% през 2024 г. и 1,7% през 2025 г.), докато инфлацията се очаква да остане значително над равнището от 2%, което се използва като автоматичен дефлатор за МФР (3,0% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г.); признава, че това означава продължаваща загуба на покупателна способност за бюджет, който трябва да остане балансиран и който е ограничен от абсолютни стойности; подчертава много ниската изискуема ставка за собствения ресурс на база брутен национален доход (БНД) през последните години (0,46% в проектобюджета за 2024 г.) в резултат на комбинирания ефект от инфлацията, ниските равнища на бюджетните кредити за плащания и по-високите приходи от някои други собствени ресурси; припомня позицията си, че отстъпките и другите корекционни механизми следва да бъдат окончателно премахнати и че дотогава брутните намаления на националните вноски на база БНД следва да подлежат на фиксиран дефлатор в размер до 2% годишно;
9. изразява съжаление относно липсата на напредък в Съвета по реформата на системата на собствените ресурси; припомня своята позиция относно изменените предложения на Комисията, която подкрепя въвеждането на нови собствени ресурси; счита, че въвеждането на нови истински източници на приходи в съответствие с пътната карта в междуинституционалното споразумение би послужило за покриване на допълнителната бюджетна тежест, произтичаща от заемите по линия на NextGenerationEU, и по този начин би защитило маржовете и механизмите за гъвкавост, което от своя страна би улеснило вземането на бюджетни решения относно непредвидени нужди, както и нови инициативи за стратегическо прогнозиране; освен това настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за идентифициране на свежи, нови и за предпочитане същински собствени ресурси и други източници на приходи за бюджета на Съюза извън МИС;
10. изразява съжаление относно факта, че капацитетът за реагиране на непредвидени събития или за стартиране на нови инициативи е сериозно засегнат от бюджетния недостиг, и възнамерява да коригира тази ситуация, доколкото е възможно и като взема предвид и нарасналите очаквания на гражданите на ЕС; припомня, че е необходимо да се създаде допълнителен специален инструмент над таваните на МФР, който да позволява на бюджета на ЕС да се приспособява по-добре и да реагира бързо на кризи и на техните социални и икономически последици;
11. изразява решимост, въпреки тези многобройни ограничения, да поддържа съгласувана и единна позиция, която отразява неговите установени политически приоритети и институционални интереси, включително повишаване на конкурентоспособността на Съюза, намаляване на стратегическите зависимости, ускоряване на внедряването на чиста енергия, гарантиране на постигането на целите за интегриране на въпросите, свързани с климата и биологичното разнообразие, укрепване на капацитета му за сигурност и отбрана, както и принос към екологичния и цифровия преход, като същевременно се сведат до минимум отрицателните въздействия върху водещите програми и се увеличат максимално страничните ползи от икономическия растеж за всички хора в ЕС;
Безпристрастен, справедлив и приобщаващ бюджет, който предлага по-добри възможности за всички граждани на ЕС и гарантира икономически растеж
12. отбелязва, че финансово достъпният начин на живот и социалното сближаване продължават да бъдат постоянни предизвикателства във всички държави – членки на ЕС, и техните региони, и припомня ролята на висококачествените и достъпни обществени услуги в това отношение; желае да засили приобщаващия характер и достъпността на финансирането, когато това е целесъобразно и в съответствие със съответните критерии за допустимост, и да увеличи максимално възможностите за финансиране чрез привличане на съществуващи средства; счита, че социалното измерение на разходите на ЕС, като необходима характеристика за тяхната легитимност, следва да се продължи да бъде хоризонтален критерий за всички области на политиката;
13. подчертава, че бюджетът на ЕС е преди всичко инвестиционен бюджет с ефект на ливъридж, който може да стимулира постигането на целите на Съюза и разработването на политики, като допълва националните политики и по този начин отговаря на нуждите на всички хора в ЕС; припомня значението на Механизма за възстановяване и устойчивост за повишаване на устойчивостта на Съюза и за смекчаване на социално-икономическите последици от миналите и настоящите кризи; счита, че не следва да се пестят усилия, за да се гарантира, че тези два основни източника на финансиране от ЕС се изразходват ефективно и без по-нататъшно забавяне;
14. изразява твърда решимост да използва бюджета на ЕС, за да постигне осезаема и видима промяна за гражданите, за икономиката на единния пазар и за постигането на целите на Зеления пакт чрез подкрепа за създаването на качествени работни места в авангардни отрасли, адаптиране на пазара на труда към бъдещето чрез развитие на уменията и схеми за насърчаване на талантите, борба с безработицата, повишаване на европейската конкурентоспособност и повишаване на отбранителната готовност на Съюза; счита, че технологичната автономност и устойчивият растеж са от ключово значение за постигането на дългосрочните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата; отново призовава за поддържането на подходящо финансиране в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) като гръбнак на европейската икономика, стартиращите предприятия и младите хора, земеделските стопани, учителите и транспортните работници; подчертава необходимостта от допълнително подобряване на енергийната и транспортната инфраструктура и инвестиране в модернизирането на общественото здравеопазване и социалните услуги, социалното и териториалното сближаване и приобщаване, както и в подкрепата за уязвимите, отдалечените и селските общности, включително интелигентните села; посочва, че бюджетът трябва да гарантира екологичния преход, като същевременно подкрепя качественото селско стопанство и гарантира достъп до качествено здравеопазване и образование;
15. подчертава значителното въздействие на научните изследвания и иновациите върху конкурентоспособността, дългосрочния растеж и заетостта в Европейския съюз; припомня дългогодишната инициатива за увеличаване на интензивността на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в ЕС до 3% от БВП; признава съществуващата разлика между целта и реално предоставеното финансиране; подчертава, че водещата роля на Европа в областта на технологиите е от съществено значение за прилагането на Зеления пакт и на здравния съюз, тъй като създава висококвалифицирани работни места в Съюза по цялата верига на стойността и укрепва високите постижения в областта на научните изследвания и иновациите в ЕС; изразява дълбока загриженост, че наличните средства покриват само малка част от всички подадени кандидатури, което води до привличане на много повече кандидати по програмите от възможния брой, както и до това изследователи да напускат Съюза за конкурентни региони;
16. подчертава, че трябва да се осигурят устойчиви и дългосрочни решения за успешна борба със структурните демографски предизвикателства, както и за намаляване на изтичането на мозъци от по-слабо развитите региони и градове на ЕС; изтъква необходимостта от финансови средства за съживяване на регионите, засегнати от намаляване на населението, чрез инвестиции в социални и демографски политики, които подкрепят семействата, както и от предоставяне на адекватна подкрепа за застаряващото население в Европа по отношение на достъпа до здравеопазване, мобилност и обществени услуги;
17. настоява, че чрез „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност следва да бъде мобилизирано максимално възможно финансиране с цел насърчаване на ученето и предприемачеството и подобряване на уменията, формалното, неформалното и информалното образование и пригодността за заетост на младите хора, както и насърчаване на социалното приобщаване; отново подчертава необходимостта да се гарантира, че и двете програми гарантират равни възможности, като се обръща специално внимание на хората в неравностойно положение в целия ЕС и асоциираните държави; поддържа становището си, че безвъзмездните средства за мобилност по „Еразъм+“ трябва да бъдат допълнително подкрепени, за да се покрие увеличението на разходите за живот и да се гарантира достъпност, равни възможности и приобщаващо участие, по-конкретно, като се увеличи минималният размер на безвъзмездните средства за участник до подходящо равнище;
18. подчертава значението на прилагането на Европейския стълб на социалните права и призовава Комисията да започне да обмисля методология за проследяване на социалните разходи в бюджета на ЕС през следващия програмен период; подчертава решаващата роля на бюджета на ЕС за приноса към инициативи, които засилват социалния диалог, укрепват социалните действия на местно и регионално равнище и осигуряват достъп на всички до жизненоважни ключови услуги; отново подчертава необходимостта от европейска стратегия за възрастните хора с конкретни действия за борба с маргинализацията, самотата и изолацията; припомня освен това необходимостта от пълно прилагане на Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г., за да се подобрят условията им на живот в Съюза; подчертава случая с европейските превозвачи, които се сблъскват с различни предизвикателства във всяка държава членка – от нарастващите разходи до недостига на капацитет, както и необходимостта от гъвкавост и по-добри условия на труд; подчертава необходимостта от засилване на съществуващите правила за тяхната защита и от разпределяне на допълнителни ресурси за наблюдение на условията на труд във всички държави членки; подчертава в това отношение ползите от разработването на ИТ инструменти на равнище ЕС, които да спомогнат за по-доброто изпълнение на бюрократичните изисквания и стандартизирането на сертификатите;
19. призовава Комисията и държавите членки да заделят подходящи ресурси за ефективното прилагане на правилата на ЕС относно координирането на системите за социална сигурност, за да се улесни трудовата мобилност и прехвърлянето на социални обезщетения; призовава средствата на ЕС да се използват за разработване на системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност и за подпомагане на по-нататъшната цифровизация на системите за социална сигурност с цел справедлива трудова мобилност;
20. признава, че технологиите и изкуственият интелект (ИИ) бързо променят картината в сферата на заетостта; подчертава икономическия потенциал, който ориентираните към човека надеждни технологии с ИИ могат да осигурят за икономическия растеж на Европа, като същевременно подобрят живота на гражданите в редица области като здравеопазването, селското стопанство, енергетиката, транспорта и сигурността; призовава това да бъде отразено в програмите и политиките на ЕС чрез отпускането на подходящи финансови средства; подчертава необходимостта от подобряване на основните цифрови умения на гражданите, за да се отговори на нуждите на предприятията и да се подготвят гражданите срещу дезинформацията; подкрепя мерките на ЕС, които допълват националните стратегии за заетостта в областта на преквалификацията и мобилността на равнище ЕС по координиран начин, оползотворявайки потенциала на тези промени за процъфтяваща и адаптивна работна сила, включително чрез насърчаване на преквалификацията и мобилността, като по този начин се гарантира плавен преход към нови и нововъзникващи сектори на заетост;
21. изразява тревога във връзка с нарастващия брой екстремни метеорологични явления, като например тежки пожари, наводнения и други природни бедствия, свързани с влошаващото се изменение на климата в цяла Европа; поради това подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за механизма за гражданска защита на ЕС и призовава за по-добро консолидиране на капацитета на ЕС за реагиране при извънредни ситуации чрез укрепване на съвместните екипи за медицинска и спешна намеса; призовава Комисията да гарантира, че ресурсите могат да бъдат предоставени бързо и чрез ФСЕС и РСП;
22. подчертава значението на отпускането на подходящо финансиране за дейностите, определени в Регламента относно програма „ЕС в подкрепа на здравето“; признава, че цената на лекарствата и здравните технологии оказва значително въздействие върху способността на пациентите да имат достъп до тях; подчертава, че недостъпните разходи за лекарства представляват реална пречка пред лечението, и призовава за прилагането на специфични мерки с цел справяне с тези предизвикателства; призовава в това отношение за по-добра координация на равнище ЕС и за съвместно възлагане на обществени поръчки за лекарства, за да се намалят разходите; подчертава значението на борбата с детските болести със специален акцент върху редките болести; подчертава по-специално значението на европейския план за борба с рака; призовава за амбициозен бюджет на клъстера „Здравеопазване“ по програма „Хоризонт Европа“, за да се гарантира, че ЕС може да реагира ефективно на бъдещи здравни кризи, да помогне за укрепването на здравните системи и да подобри физическото и психическото здраве на хората, като направи здравните грижи по-достъпни и по-евтини; признава, че сърдечносъдовите болести продължават да бъдат водещата причина за смърт в ЕС; счита, че решаването на проблема със сърдечносъдовите болести чрез инвестиране в действия, насочени към персонализираната медицина и електронното здравеопазване, е от ключово значение, тъй като това ще повиши стандартите за профилактика и лечение и ще осигури равен достъп на всички граждани до здравеопазване; подчертава необходимостта да се предотврати недостигът на лекарства, с който се сблъскаха някои държави членки през последните години; признава, че неравенствата в здравеопазването трябва да бъдат намалени, за да се осигури справедливо здравеопазване за всички жени, включително достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, и напомня, че е от съществено значение здравето на жените да остане приоритет на политиката и научните изследвания;
23. припомня необходимостта от справяне с недостига на умения, проблема с изтичането на мозъци и взаимовръзката между нуждите и уменията на пазара, също и от гледна точка на ситуацията в различните региони на ЕС; счита, че за да може работната сила в ЕС да остане конкурентоспособна в бъдеще, е необходимо да се определят ключови области за обучение и преквалификация, особено за насърчаване на уменията в екологичната и цифровата сфера; подчертава, че са необходими допълнителни инвестиции за модернизиране на образователните системи на Съюза, създаване на схеми за насърчаване на талантите и стимулиране на младите предприемачи; призовава за ускоряване на реализацията на Европейската година на уменията и на европейското пространство за образование; призовава Комисията бързо да приложи решенията, определени като ключови по време на Европейската година на уменията, като подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество с предприятията, включително оценката на въздействието на ЕС от гледна точка на младежта и забраната на неплатените стажове; съгласно препоръките, приети на Конференцията за бъдещето на Европа, припомня значението на създаването на европейски план за образованието, включващ финансови ресурси с цел подкрепа на качественото образование и обучението на учителите, както и намаляване на дела на преждевременно напускащите училище;
24. подчертава добавената стойност на програмите за финансиране в областта на демокрацията и правата и ценностите и припомня значението, което бюджетът на ЕС има за утвърждаването на европейските ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, културата и правата на гражданите, за изграждането на устойчиви общества и за подкрепата на ключовите принципи на демокрацията, правовата държава, солидарността, приобщаването, справедливостта, недискриминацията и равенството, включително равенството между половете; желае средствата за съответните бюджетни редове и органи да бъдат увеличени с цел справяне с поляризацията, нарастването на политическия екстремизъм и ниското доверие в институциите, насърчаване на демокрацията на участието, предотвратяване на отстъплението от демокрацията, подкопаването на принципите на правовата държава, свиващото се пространство за организациите на гражданското общество, работещи в тази област на местно и национално равнище и на равнището на Съюза, и инструментализирането на евроскептицизма; призовава за осигуряване на достатъчно средства от ЕС за програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ и подчертава ценната работа, свършена в рамките на направлението „Ценности на Съюза“, което предоставя пряко финансиране на организациите на гражданското общество, както и направленията „Дафне“ и „Равенство и права“; отново заявява, че следва да бъдат отделени необходимите ресурси за борба с основаното на пола насилие и за подпомагане на правата и достъпа до безопасни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, за организациите за защита на правата на жените, както и за инициативите и органите на ЕС за борба с дискриминацията срещу жените; призовава Комисията да улесни достъпа до програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, както и да гарантира гъвкавостта на процеса на вторично отпускане на безвъзмездни средства на местните организации и организациите по места от операторите в държавите членки, за да се гарантира, че финансирането достига до тези, които работят най-близо до гражданите;
25. призовава Комисията да увеличи подкрепата на Съюза за защита на гражданите, малцинствата и религиозните общности и обществените пространства от терористични заплахи, за борба с радикализацията и терористичното съдържание онлайн и за противодействие на рязкото нарастване на речта на омразата, антисемитизма, омразата срещу мюсюлманите и расизма в цяла Европа и по света;
26. подчертава все по-нарастващите заплахи и опасности, произтичащи от организираните и целенасочени кампании за дезинформация срещу Европейския съюз от страна на чуждестранни заинтересовани страни; изисква финансиране за програмата „Хоризонт Европа“ и за дейности под ръководството на Комисията и ЕСВД за борба с широкомащабното разпространение на дезинформация и за разработване на по-ефективни ответни мерки; призовава Съюза и държавите членки да използват средствата на ЕС за дейности, насочени към повишаване на медийната грамотност сред гражданите; призовава за увеличаване на финансирането за противодействие на речта на омразата и терористичното съдържание онлайн; подчертава необходимостта от укрепване на журналистическата свобода и медийния плурализъм чрез подходящи ресурси, в съответствие с приложимите разпоредби, и от подкрепа за журналистите, включително разследващите журналисти, защитниците на правата на човека и членовете на гражданското общество, изправени пред ответни действия, като например стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността; призовава за подходяща подкрепа за сектора на културата, включително за насърчаването на трансграничното разпространение на европейски филми, музика и видеоигри; поради това призовава за увеличаване на финансирането за програмата „Творческа Европа“;
Бюджет, който изпълнява стратегическите приоритети
27. подчертава значението на намаляването на стратегическите зависимости на Съюза в ключови сектори; приветства новия регламент за STEP, но изтъква необходимостта от структурен отговор на инвестиционните нужди на стратегическите отрасли, за да се улесни идентифицирането, разработването и разширяването на революционните технологии; изразява съжаление, че съществуващото равнище на финансиране по програма „Хоризонт Европа“ е недостатъчно в това отношение, и призовава за увеличаване на финансирането за „Хоризонт Европа“ и други ключови програми на Съюза в тази област, като например InvestEU, за да се постигне целта за отворена стратегическа автономност; счита, че зависимостта на ЕС по отношение на снабдяването с ресурси e повод за нарастващо безпокойство; призовава за допълнителни инвестиции на ЕС в изграждането на неговата отворена стратегическа автономност, като се осигури ускоряване на използването на възобновяеми енергийни източници, ускоряване на процесите на издаване на разрешителни, декарбонизация на сградите, достъп до суровини от критично значение и разработване на устойчиви вериги за създаване на стойност за промишлените екосистеми на ЕС, особено в ключови области като здравеопазването и отбраната; изисква подходящо финансиране, за да се гарантира непрекъснатото развитие на настоящите европейски водещи програми в космическия сектор, включително „Коперник“, „Галилео“/EGNOS и европейската инициатива за спътникови комуникации (GOVSATCOM) и за информираност за ситуацията в космоса (SSA);
28. счита, че цифровият преход предлага множество възможности за подобряване на цифровата инфраструктура и свързаността и за развиване на цифрови умения; посочва значението на програмата „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ – Цифрови технологии), както и на плана за действие в областта на цифровото образование в това отношение; отново изтъква необходимостта от образователна програма в областта на ИИ, кодирането и роботиката, предназначена за учители и учащи и финансирана чрез съответните програми; подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да подкрепя адекватно етичното и недискриминационно използване на ИИ, особено в секторите на образованието и културата; припомня необходимостта финансираните от ЕС програми да продължат да инвестират в подобряването на цифровата грамотност в обществото и в преодоляването на цифровото разделение, включително неравенството между половете в областта на цифровите технологии, в образованието и ученето през целия живот;
29. подчертава централната роля на бюджета на ЕС за изпълнението на Европейския зелен пакт и за справянето с изменението на климата чрез намаляването на емисиите, увеличаването на използването на енергия от възобновяеми източници, създаването на кръгова икономика, опазването на екосистемите и обръщането на тревожната тенденция на загуба на биологично разнообразие, като същевременно се запазва конкурентоспособността и се създават екологични работни места, както и растеж в рамките на ЕС; подчертава централната роля, която програмата LIFE играе за изпълнението на Европейския зелен пакт, постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, в съответствие с Европейския закон за климата и Парижкото споразумение; изразява дълбока загриженост във връзка със сериозните последици от изменението на климата, включително под формата на недостиг на вода;
30. подчертава, че загрижеността във връзка със сигурността на енергийните доставки и високите цени на енергията превръщат енергийната бедност във въпрос от решаващо значение и създават предизвикателства за европейската промишленост, по-специално за МСП; във връзка с това подчертава необходимостта от стимулиране на инвестициите на ЕС за текущия преход на ЕС към неутралност по отношение на климата, включително за енергийната ефективност, научните изследвания и иновациите в областта на устойчивите нисковъглеродни и безвъглеродни технологии, и по-специално в областите с положително въздействие върху намаляването на разходите за живот на домакинствата, като например подобряването на енергийната ефективност на сградите и внедряването на възобновяеми енергийни източници; отбелязва огромните нужди от инвестиции за декарбонизация на транспорта и непрекъснатото увеличение на цените на строителството и суровините; признава стратегическата стойност на разширяването на TEN-T към източното съседство и засилената свързаност със стратегическите партньори на ЕС; подчертава значението на програмата МСЕ – Транспорт и нейната положителна роля за постигането на целите на Зеления пакт и прехода към чиста енергия;
31. подчертава, че бюджетът за 2025 г. трябва да бъде приведен в съответствие с целите на политиката и международните ангажименти на Съюза; подчертава необходимостта от непрекъсната работа за постигане на целите за интегриране на въпросите за климата и биологичното разнообразие в бюджетните разходи на Съюза, заложени в МИС, като част от по-широката цел Съюзът да стане неутрален по отношение на климата най-късно до 2050 г.; припомня разпоредбата в МИС за набелязване на съответните мерки, които да бъдат предприети, в случай че периодичният преглед покаже недостатъчен напредък към постигането на приложимите цели; изразява загриженост във връзка с оценката на Комисията, че целта за заделяне на 10% от общите разходи за сферата на биологичното разнообразие през 2026 и 2027 г. най-вероятно няма да бъде постигната, както и за липсата на ясен път за постигане на договорените цели; призовава Комисията да наблюдава прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди и да предприема необходимите корективни мерки, когато това е необходимо;
32. подчертава значението на Европейската инициатива за градовете и на адекватното ѝ финансиране за постигането на всички нейни цели; призовава за повече пряко финансиране за местните органи с цел укрепване на изграждането на капацитет, техническата подкрепа и обмена на най-добри практики; призовава за увеличаване на ресурсите за съответните агенции, което трябва да съответства на работното натоварване, произтичащо от програмата на Зеления пакт на ЕС, по-специално пакета „Подготвени за цел 55“;
33. изтъква съществения принос на земеделските стопани и рибарите за обществото и следователно подчертава ключовата значимост на общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството за продоволствената сигурност и по-голямата автономност на ЕС в производството на висококачествени храни; подчертава ролята на ОСП за гарантиране на устойчиви и достойни доходи за земеделските стопани в ЕС, по-специално за дребните и младите земеделски стопани; призовава за конкретни мерки за справяне с първопричините за недоволството на земеделските стопани в целия ЕС, и по-специално призовава за незабавни ресурси и мерки, за да се помогне на земеделските стопани да се справят с въздействието на инфлацията, разходите за гориво, новите производствени стандарти и промените в световния пазар на храни; подчертава необходимостта да се подпомогнат новите и младите земеделски стопани, гарантирайки по този начин приемствеността между поколенията, като същевременно се преодолява недостигът на работна ръка и умения в хранително-вкусовия сектор; посочва, че европейските земеделски стопани са изправени пред много предизвикателства, по-специално прекомерна бюрокрация и административна тежест, нарастващо регулаторно припокриване, недостиг, както и трудни условия на труд; подчертава необходимостта от по-добро справяне с въздействието на нарастващата честота и интензивност на наводненията, сушите и горските пожари върху секторите чрез специални мерки за подкрепа; призовава за адекватни доходи за всички в селскостопанските сектори; подчертава необходимостта от подходяща подкрепа за научните изследвания и иновациите и от спазване на трудовите стандарти, както и от подходящи инвестиции, за да се предложат алтернативни източници на доходи и за да се улесни преходът към по-устойчива и финансово достъпна продоволствена система, по-специално чрез иновации, запазвайки доходите на земеделските стопани, като същевременно се избягва ситуация, при която европейските земеделски стопани са изправени пред нелоялна конкуренция от внос, който не отговаря на нашите стандарти; очаква в стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство да бъдат разгледани всички съответни въпроси, включително превантивните аспекти;
34. отново заявява, че всички програми, политики и дейности на ЕС следва да се изпълняват по начин, който насърчава равенството между половете при постигането на техните цели; приветства в това отношение работата на Комисията по бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на методологията ѝ за проследяване на равенството между половете с цел измерване на въздействието на разходите на Съюза върху равенството между половете, както е предвидено в междуинституционалното споразумение; призовава Комисията да покаже резултатите от тази методология за бюджета за 2025 г., придружени от систематично събиране, докладване и оценка на разбити по полов признак данни;
Ориентиран към бъдещето бюджет за един променящ се свят
35. отново подчертава, че е необходимо да се прилага политика в областта на миграцията и убежището, основавана на солидарност, споделена отговорност и зачитане на правата на човека, в съответствие с ценностите на Съюза и международните ангажименти; подчертава, че ефективното, хуманно и справедливо управление и защита на външните граници на Съюза са от ключово значение за гарантиране на неговата сигурност и на гладкото и ефективно прилагане на политиката на Съюза в областта на миграцията и убежището, по-специално за да се подготви влизането в сила на новия пакт за миграцията и убежището, включително по отношение на ефективните, безопасни и достойни процедури за приемане, интеграция, връщане и обратно приемане; подчертава жизненоважната роля, която фондът „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и Инструментът за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ИУГВП) играят в това отношение; припомня необходимостта от запазване на свободното движение на хора в рамките на Съюза; припомня, че Румъния и България се присъединиха към Шенгенското пространство за пътуване без граници през март 2024 г., и отново изтъква значението на спешното приключване и привеждане в действие на пълно присъединяване, включващо сухопътните и железопътните връзки; ще се стреми да увеличи максимално наличните средства в бюджета за 2025 г. за тези цели; счита, че ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество със своите съседи и трети държави на произход и транзитно преминаване, за да стимулира стабилното, устойчиво и приобщаващо развитие и за да се справи с първопричините за миграцията, като по този начин предотвратява незаконната миграция и защитава уязвимите лица от мрежите за контрабанда и трафик на хора, както и от смъртни случаи в морето; подчертава по-специално нарастващите отговорности на агенциите, отговарящи за наблюдението и управлението на границите, подкрепата за държавите членки при изпълнението на техните задачи в рамките на общата европейска система за убежище и спазването на основните права; изтъква необходимостта от подходящо финансиране, персонал и обучение на персонала за всички агенции, работещи в областта на сигурността, правосъдието, правоприлагането, убежището и миграцията, както и управлението на границите, за да могат да изпълняват мандата си; призовава да се обръща специално внимание на точното внедряване и управление на широкомащабните информационни системи на ЕС, които допринасят за обстановката по отношение на сигурността на Съюза;
36. подчертава, че обстановката по отношение на сигурността в съседните на ЕС региони продължава да бъде много неустойчива; продължава да поставя силен акцент върху европейските способности в областта на сигурността и отбраната, за да се отговори по-добре на безпрецедентните геополитически предизвикателства; счита, че бюджетът на ЕС е от съществено значение в контекста на една обща отбранителна стратегия на ЕС и засилената координация в областта на сигурността и отбраната между държавите членки; желае да укрепи своите най-успешни и подходящи програми, като например Европейския фонд за отбрана, и агенциите си, за да насърчи европейския суверенитет; желае да подчертае полезните взаимодействия и ефективността на инвестициите на равнище ЕС в сферата на отбраната, особено в областта на военната мобилност, защитата и оперативната съвместимост на инфраструктурата; подчертава необходимостта да се разгледат въпроси като дезинформацията, която е нарастващо предизвикателство за политиката и сигурността, особено след руската война срещу Украйна, киберпрестъпността или организираната престъпност с трансгранично измерение;
37. отново осъжда войната на Русия срещу Украйна и подчертава, че войната на Русия срещу Украйна върна войната в съседството на Европейския съюз и засегна веригите на доставки, търговските и икономическите отношения; отново изразява пълната си подкрепа за Украйна в борбата за нейната свобода и демокрация; изразява съжаление относно ужасното въздействие върху живота, страданията на украинския народ, както и значителните икономически и социални последици за хората в Европа, причинени от непровокираната и неоправдана руска агресивна война; счита, че бюджетът за 2025 г. следва да допринесе за смекчаване на въздействието на кризата, свързана с издръжката на живота, и инфлацията; припомня, че някои държави членки, по-специално тези на първа линия, и уязвимите сектори на икономиката продължават да бъдат изложени в особено голяма степен на последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна и заслужават подкрепа в области като селското стопанство или инфраструктурата, но също и военната мобилност в духа на солидарност на ЕС;
38. остава решен да помогне и окаже подкрепа на Украйна чрез предложения механизъм за Украйна, който ще предоставя подкрепа под формата на безвъзмездни средства и заеми за укрепването, възстановяването и реконструкцията на Украйна, макрофинансова помощ, възходяща социална, икономическа и екологична конвергенция и публични инвестиции, както и за пътя ѝ към присъединяване към ЕС; подчертава неотложността и възможността за съчетаване на подкрепата за Украйна и усилията за възстановяване с конструктивен предприсъединителен процес, който насърчава реформите и постепенното сближаване с достиженията на правото на ЕС; припомня, че хуманитарната помощ за Украйна няма да бъде покрита от механизма, и поради това подчертава, че в този контекст ще трябва да бъдат предоставени достатъчно ресурси за хуманитарна помощ и в бюджета за 2025 г.;
39. счита, че подкрепата за държавите от Западните Балкани продължава да бъде важна с оглед на разширяването на ЕС, и приветства изготвения от Комисията нов план за растеж за Западните Балкани като добра стъпка за по-нататъшно подпомагане на държавите от Западните Балкани в икономическата им конвергенция с единния пазар на ЕС; подчертава значението на устойчивата подкрепа за страните кандидатки за осъществяване на необходимите реформи, свързани с присъединяването, по-специално по отношение на принципите на правовата държава, борбата с корупцията и демокрацията, и за повишаване на тяхната устойчивост, както и за предотвратяване и противодействие на хибридните заплахи;
40. приветства решението за предоставяне на Украйна и Република Молдова на статут на страни кандидатки и настоява, че е необходимо да се мобилизират необходимите средства в подкрепа на процеса им на присъединяване; подчертава, че разпределението на средства за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) и съответните бюджетни редове в рамките на ИССРМС – Глобална Европа през 2025 г. следва да катализира сътрудничеството с Молдова, както и с Грузия, в съответствие със споразумението относно преразглеждането на МФР;
41. подчертава, че Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа е изключително важен инструмент за позицията на Съюза като водеща световна сила и за изпълнението на ролята му на мирна стабилизираща сила в целия свят, подсилвайки по този начин геополитическите интереси на Съюза в света; настоява, че финансовият му резерв е изчерпан и следва да бъде спешно подсилен със средства;
42. подчертава освен това значението на програмата на ИССРМС за подкрепата за глобалните предизвикателства, за насърчаването на правата на човека, свободите и демокрацията, както и за изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество и за изпълнението на международните ангажименти на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие в рамките на всеобхватна система за мониторинг и контрол;
43. изразява съжаление, че Комисията не е поставила по-ефективни условия за плащанията към трети държави като средство за налагане на геополитическите интереси на Съюза, по-специално във връзка с неговите миграционни политики, опасенията в областта на отбраната, както и във връзка с правата на човека; призовава Комисията да определи конкретни условия и етапни цели за плащанията си към трети държави в съответствие с конкретните политически интереси на Съюза и да суспендира без неоправдано забавяне съответната част от плащанията, ако дадена трета държава не изпълни определените условия; очаква всички отговорни кандидати за членове на Комисията при изслушванията си да се ангажират с такива по-строги условия за отпускане на средства от бюджета на ЕС на трети държави, основани на интересите на Съюза.
44. подчертава значението на увеличаването на средствата по бюджетните редове за южното и източното съседство с цел да се подкрепят политическите, икономическите и социалните реформи в регионите, да се предостави помощ на бежанците, по-специално чрез осигуряване на непрекъснато, увеличено и предвидимо финансиране за съответните участници и агенции, съизмеримо с равнището на нуждите с цел да се достигне до хората на място чрез разумен механизъм за разпределение, който е в пълно съответствие с правилата на ЕС за предотвратяване на незаконното използване на европейски средства;
45. припомня, че хуманитарната помощ на ЕС за цивилното население в крайна нужда е абсолютно необходима и допринася за изграждането на стабилност и мир в засегнатите региони и че предоставянето на спешно необходими основни услуги и хуманитарна помощ трябва да бъде гарантирано и да не бъде възпрепятствано в съответствие с международните решения, придружени от обичайните процедури за скрининг и мониторинг; очаква финансовите нужди от хуманитарна помощ да продължат да се увеличават вследствие на войните, нарастващата геополитическа нестабилност, продължаващата крайна бедност и зачестилите природни бедствия; счита, въз основа на тези предположения, че ЕС ще трябва значително да засили хуманитарната помощ, за да отговори на нарасналите нужди на място, по-специално за нуждаещите се хора в региона на Близкия изток;
46. отново заявява, че осъжда недвусмислено бруталните терористични нападения, извършени от Хамас срещу Израел и неговия народ на 7 октомври 2023 г., и изразява дълбока скръб за невинните жертви и от двете страни; подчертава, че бюджетът на Съюза трябва да продължи да предоставя подкрепа за изграждането на мир и стабилност в региона, за борба срещу омразата, политическия екстремизъм и фундаментализма и за насърчаване на правата на човека;
47. припомня своята резолюция, приета на 18 януари 2024 г., в която се признава ролята на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), която понастоящем осигурява подслон за над един милион вътрешно разселени лица и е най-голямата платформа за предоставяне на хуманитарна помощ за населението на Ивицата Газа, където цялото население е изправено пред влошаващи се хуманитарни условия, включително недостиг на подслон, чиста вода, храна и медицинска помощ; поради това отново подчертава значението на непрекъснатото и предвидимо финансиране от ЕС; приветства факта, че ООН незабавно започна разследване вследствие на сериозните твърдения, касаещи лица, които са били част от персонала на UNRWA и за които се твърди, че са участвали в терористичните нападения срещу Израел на 7 октомври 2023 г., както и предоставената информация и предприетите незабавни действия от страна на агенцията, по-специално за незабавно прекратяване на съществуващите договори; отбелязва призива на Комисията за външен одит, чрез който да се направи преглед на оценката по стълбове на системите за контрол на ООН и който е одобрен от UNRWA; подкрепя прилаганите от Комисията системи за контрол, мониторинг и надзор, като припомня, че при използването на средства на ЕС от бенефициентите трябва да се спазват правилата и гаранциите на ЕС и международното право; във връзка с това приветства факта, че извършеният от Комисията преглед на помощта от ЕС за Палестина стигна до заключението, че проверките и съществуващите ефективни предпазни мерки функционират добре и че до момента не са открити доказателства за отклоняване на средства за непредвидени цели, също както и оценката на риска и свързаните с нея допълнителни мерки;
Насърчаване на изпълнението на програмите
48. припомня пълната подкрепа на Парламента за политиката на сближаване при изпълнението на политическите приоритети на ЕС и засилването на икономиката на Съюза, като допринася за справедлив, приобщаващ и устойчив растеж и развитие, насърчава икономическата и социалната конвергенция между държавите членки и техните региони, подкрепя екологичния и цифровия преход и стимулира иновациите и заетостта; отново изразява убеждението си, че целите на политиката на сближаване могат да бъдат постигнати само ако забавянията в изпълнението на програмите бъдат преодолени незабавно и по спешност; счита, че подобен подход за ускоряване на усвояването и изпълнението би бил също така най-ефективният начин добавената стойност на разходите на ЕС да стане видима и осезаема за хората в ЕС; припомня необходимостта от увеличаване на техническата помощ, за да се насърчи още повече капацитетът на държавите членки за усвояване;
49. подчертава, че бюджетните средства на ЕС трябва да достигнат до гражданите и МСП в ЕС; припомня, че опростяването на административните процедури, лесните за ползване и изчерпателни уебсайтове и портали, намаляването на бюрокрацията и създаването на звена за обслужване на едно гише са от съществено значение, за да станат програмите на ЕС по-достъпни за местните и регионалните власти, организациите на гражданското общество, младите предприемачи и МСП;
50. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да ускорят изпълнението на оперативните програми в рамките на фондовете със споделено управление и да гарантират бързо изпълнение на бюджета, по-специално на кохезионните фондове; отбелязва, че делът на неусвоените средства по програмите за периода 2014 – 2020 г. следва да бъде преразпределен за държавите членки, за да продължи намаляването на регионалните различия; призовава за бързо изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост, включително оценка от страна на Комисията по отношение на процеса на изпълнение, пречките и резултатите; изразява загриженост, че непълното изпълнение, освен ако не бъде смекчено бързо, ще доведе до криза с плащанията, т.е. несъответствие на нуждите от плащания и наличното пространство под тавана на плащанията в МФР през 2026 г. и 2027 г.;
51. счита, че надлежната проверка, отчетността и зачитането на ценностите на Съюза следва да се прилагат за всички бенефициенти на средства на ЕС и партньори по изпълнението, за да се защитят финансовите интереси на ЕС и да се избегне неправомерна намеса; отново подчертава значението на ефективните и прецизни органи за мониторинг и контрол, които разкриват, разследват, преследват по наказателен ред и подвеждат под съдебна отговорност за престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, тъй като средствата, изразходвани за борба с корупцията, носят огромна нетна възвръщаемост за ЕС; поради това счита, че тези органи следва да разполагат с достатъчно ресурси и подходящ персонал, за да могат да изпълняват задачите си по най-ефективния начин; подчертава в същия дух, че е необходим адекватен надзор от страна на ЕС, за да се гарантира, че финансовият сектор работи в полза на гражданите и потребителите; изисква, с оглед на здравословния, приобщаващ и устойчив финансов сектор, ресурсите за европейските органи и агенции за финансов надзор, които са натоварени с надзорни задачи или с разработването на технически регулаторни стандарти в това отношение, да бъдат изцяло адаптирани, за да се вземат предвид всички нови регулаторни задачи, свързани с изпълнението на тези цели на политиката;
52. призовава всички участници да положат допълнителни усилия с цел да се насърчи изпълнението на проектите и усвояването на допустимото финансиране и по този начин да се намалят извънредните непогасени бюджетни задължения (RAL); счита, че 2024 г. и 2025 г. следва да се използват за идентифициране и отстраняване на пречките, които възпрепятстват по-ефективното изпълнение; призовава за адекватни бюджетни средства с цел ускоряване на изпълнението на програмите чрез изграждане на допълнителен капацитет и техническа помощ за държавите членки, особено за тези, които срещат по-големи трудности при усвояването, включително за средствата от МВУ, както и за мерки за ускоряване на справедливите, конкурентни и ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки и тръжни процедури с цел стимулиране на усилията за изпълнение;
53. подчертава значението на ефективната комуникация и видимостта на политиките и програмите на ЕС за повишаване на осведомеността относно добавената стойност, която ЕС носи на гражданите, предприятията и партньорите; призовава да се осигурят подходящи средства за тази цел;
54. припомня, че надлежното изпълнение на добре разработени програми е възможно само с подкрепата на специализирана администрация; подчертава съществената работа, извършвана от органите и децентрализираните агенции, и счита, че те трябва да разполагат с подходящ персонал и достатъчно ресурси, за да могат да изпълняват своите задачи; подчертава, че техните задачи се развиват в съответствие с политическите приоритети, като например екологичния и цифровия преход, и подчертава, че новите отговорности, както и удължаването на техните мандати, трябва да бъдат пропорционално придружени от нови ресурси;
o o o
55. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската сметна палата.
Европейска комисия, „Икономическа прогноза от зимата на 2024 г.: Забавено възстановяване на растежа на фона на по-бързото намаляване на инфлацията“, 2023 г.
По-тесни връзки между ЕС и Армения и необходимостта от мирно споразумение между Азербайджан и Армения
157k
56k
Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2024 г. относно по-тесни връзки между ЕС и Армения и необходимостта от мирно споразумение между Азербайджан и Армения (2024/2580(RSP))
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Армения, Азербайджан и положението в Нагорни Карабах,
– като взе предвид Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Декларацията от Алма-Ата от 21 декември 1991 г.,
– като взе предвид Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна(1) (СВЗП), което влезе изцяло в сила на 1 март 2021 г.,
– като взе предвид обръщението на министър-председателя на Армения Никол Пашинян пред пленарното заседание на Европейския парламент на 17 октомври 2023 г.,
– като взе предвид заключенията от втория диалог на високо равнище между ЕС и Армения в областта на политиката и сигурността от 15 ноември 2023 г.,
– като взе предвид факта, че Армения стана страна по Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) на 1 февруари 2024 г.,
– като взе предвид доклада относно изпълнението на партньорството с Армения от 9 февруари 2024 г.,
– като взе предвид резултатите от петото заседание на Съвета за партньорство ЕС – Армения, проведено на 13 февруари 2024 г.,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че отношенията между ЕС и Армения се основават на общи ценности, като демокрация, принципи на правовата държава, права на човека и основни свободи, регионално сътрудничество и активно участие в рамката за Източното партньорство, с цел да се допринесе за регионалното сътрудничество и стабилност;
Б. като има предвид, че Европейският съвет възложи на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията да проучат начини за укрепване на всички аспекти на отношенията между ЕС и Армения;
В. като има предвид, че на 17 октомври 2023 г. в речта си пред Европейския парламент министър-председателят на Армения Никол Пашинян призова за поемане на съвместен ангажимент за по-нататъшно укрепване на отношенията между ЕС и Армения и подчерта, че „Република Армения е готова да се доближи до Европейския съюз, доколкото Европейският съюз счита това за възможно“;
Г. като има предвид, че на 9 март 2024 г. министърът на външните работи на Армения Арарат Мирзоян публично обмисли възможността Армения да подаде заявление, за да стане кандидат за присъединяване към Европейския съюз;
Д. като има предвид, че Армения преживя важни политически промени през последните години, като правителството се ангажира да гарантира функционирането на демократичните институции и да използва СВЗП между ЕС и Армения като модел за реформи с цел модернизиране на страната въпреки значителните предизвикателства; като има предвид, че според индекса за демокрация за 2023 г. на „The Economist“ Армения е водещата демокрация в региона;
Е. като има предвид, че като замрази членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност, Армения се стреми да намали зависимостта си от Руската федерация в областта на сигурността и да включи нови участници в своя микс за сигурност, например чрез засилено военно сътрудничество с Франция, Гърция и други държави – членки на ЕС; като има предвид, че на арменска земя все още се намират хиляди руски войници; като има предвид, че предполагаемата готовност на Русия да гарантира сигурността на Армения се оказа несъществуваща; като има предвид, че Армения все още е член на Евразийския икономически съюз; като има предвид, че Армения стана страна по Римския статут на Международния наказателен съд;
Ж. като има предвид, че Руската федерация се опитва да подкопае демократичната легитимност на Армения и разпространява хаос и дестабилизация чрез непрекъснати опити за вмешателство, включително кампании за дезинформация;
З. като има предвид, че икономиката на Армения все още до голяма степен зависи от Русия, на която се падат около 35% от външната търговия на Армения, и че нейната зависимост е особено осезаема в стратегическия сектор на енергетиката; като има предвид, че министър-председателят Никол Пашинян призова за увеличаване на помощта по линия на икономическия и инвестиционен план на ЕС; като има предвид, че икономическият и инвестиционен план досега е мобилизирал около 500 милиона евро под формата на междусекторни инвестиции; като има предвид, че ЕС продължава да бъде основният партньор за реформи и най-големият донор на помощ в Армения; като има предвид, че на 5 октомври 2023 г. Комисията обяви допълнителни 5,25 милиона евро под формата на спешна помощ, увеличено финансиране за програмата EU4Peace, допълнителни годишни програми, предназначени за бюджетна подкрепа, и техническа помощ за справяне с проблеми като въздушната безопасност и ядрената безопасност;
И. като има предвид, че новата програма за партньорство между ЕС и Армения, която бе договорена по време на петия Съвет за партньорство ЕС – Армения, ще приоритизира – въз основа на общи ценности – укрепването на устойчивостта на Армения и диверсифицирането на нейната икономика, засилването на сътрудничеството в областта на сигурността и увеличаването на инвестициите като ключ към икономическо сътрудничество;
Й. като има предвид, че неотдавна публикуваният доклад относно изпълнението на партньорството очертава напредъка, постигнат от Армения в прилагането на СВЗП, включително по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията, създаването на министерство на вътрешните работи и реформата на полицейската служба в Армения, с подкрепата на ЕС;
К. като има предвид, че Русия продължава да има достъп до стоки от ЕС с ограничен достъп чрез вериги на доставки, преминаващи през трети държави, включително Армения; като има предвид, че след въвеждането на санкции на ЕС срещу Русия износът от Армения за Русия се утрои през 2022 г. и се удвои между януари и август 2023 г.; като има предвид, че специалният пратеник на ЕС за санкциите, г-н Давид О’Съливан, не изрази загриженост относно сътрудничеството на арменските органи с ЕС за предотвратяване на заобикалянето на санкциите и даде положителна оценка на цялостното сътрудничество с Армения;
Л. като има предвид, че на 19 септември 2023 г., след деветмесечна блокада на Лачинския коридор, пренебрегвайки ангажиментите си, включени в споразумението за прекратяване на огъня от ноември 2020 г., и решението на Международния съд, Азербайджан започна офанзива срещу останалите части на Нагорни Карабах , които все още не бяха под негов контрол; като има предвид, че над 100 000 арменци трябваше да избягат от Нагорни Карабах, което доведе до почти пълното изчезване на арменското население, живеещо там от векове; като има предвид, че това може да е равносилно на етническо прочистване; като има предвид, че непризнатите фактически органи на Нагорни Карабах престанаха да съществуват на 1 януари 2024 г., след като под натиск се съгласиха да бъдат разпуснати; като има предвид, че в Азербайджан все още са задържани редица арменци, включително бившите лидери на Нагорни Карабах; някои от тях са интервюирани и са обект на общественото любопитство в противоречие с Женевските конвенции от 1929 г.; като има предвид, че арменците от Нагорни Карабах загубиха своите имоти и вещи, докато бягаха от военната офанзива на Азербайджан, и оттогава не са успели да ги възстановят;
М. като има предвид, че на 13 февруари 2024 г. Комисията обяви отпускането на допълнителна хуманитарна помощ в размер на 5,5 милиона евро в подкрепа на арменците, разселени от региона на Нагорни Карабах, в допълнение към сумата от 12,2 милиона евро, обявена през септември 2023 г.;
О. като има предвид, че ЕС напълно подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Армения и Азербайджан и активно подкрепя усилията за постигане на устойчиво мирно споразумение между Армения и Азербайджан с мирни средства и при зачитане на правата на засегнатото население;
П. като има предвид, че Армения и Азербайджан започнаха преки преговори за евентуално мирно споразумение, което би могло да отвори нова глава в техните двустранни отношения; като има предвид, че продължава да има разногласия по някои въпроси, свързани с определянето и обозначаването на границите, както и с практическите условия за уреждане на транспортните връзки между самия Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван; като има предвид, че Азербайджан изисква коридор през Армения, свързващ континентален Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван, който да бъде контролиран от руски гранични войски без арменски митнически или гранични проверки, пренебрегвайки по този начин суверенитета на Армения; като има предвид, че предложеният от Армения „Кръстопът на мира“ включва връзки между континентален Азербайджан и Нахичеван с арменски гранични и митнически проверки;
Р. като има предвид, че като жест на добра воля Армения не се противопостави на организирането на COP29 в Баку; като има предвид, че на 28 януари 2024 г. министър-председателят на Армения Никол Пашинян предложи да бъде подписан пакт за ненападение с Азербайджан; като има предвид, че междувременно положението със сигурността продължава да бъде напрегнато, както е видно от инцидента от 13 февруари 2024 г., при който четирима арменски войници бяха убити, а един беше ранен от азербайджански огън в южната арменска провинция Сюник;
С. като има предвид, че министър-председателят Пашинян коментира на 15 и 16 февруари 2024 г., че Азербайджан е отхвърлил последните предложения на Армения за определяне / обозначаване на границите, и сподели своя анализ, че Азербайджан би могъл да се готви да започне „военни операции в някои райони на границата с цел това да се превърне в широкомащабна война срещу Република Армения“; като има предвид, че министър-председателят Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев се срещнаха в Мюнхен на 17 февруари 2024 г. с посредничеството на германския канцлер Олаф Шолц, за първи път след нападението на Азербайджан срещу Нагорни Карабах през септември 2023 г.;
Т. като има предвид, че в Нагорни Карабах се намират множество църкви, джамии, каменни кръстове и гробища; като има предвид, че след като по време на войната през 2020 г. Азербайджан умишлено нанесе значителни щети на арменското културно наследство, Международният съд посочи в своето постановление от 7 декември 2021 г.(2), че Азербайджан трябва „да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване и наказване на актове на вандализъм и оскверняване, засягащи арменското културно наследство, включително, но не само, църкви и други места за богослужение, паметници, забележителности, гробища и артефакти“; като има предвид, че през последните седмици азербайджанските органи премахнаха паметници и разрушиха емблематични сгради, свързани с арменското културно наследство в Нагорни Карабах, включително сградата на местния парламент;
У. като има предвид, че азербайджанското ръководство продължава да прави иредентистки изявления по отношение на суверенната територия на Армения; като има предвид, че азербайджанската армия продължава да окупира приблизително 170 км2 от суверенната територия на Армения;
Ф. като има предвид, че гражданската мисия на ЕС в Армения (EUMA) по линия на общата политика за сигурност и отбрана беше разгърната през февруари 2023 г., с мандат да наблюдава и да докладва за развитието на положението по арменско-азербайджанската граница; като има предвид, че EUMA има право да действа само от арменската страна на границата, тъй като Азербайджан отказва да допусне мисията до своята страна от границата; като има предвид, че намиращите се в Армения руски военнослужещи съзнателно поставят пречки пред изпълнението на мандата на EUMA; като има предвид, че EUMA е обект на дезинформация от страна на азербайджанските органи и контролираните от правителството медии; като има предвид, че през декември 2023 г. Съветът по външни работи на ЕС постигна съгласие да увеличи присъствието на място от 138 на 209 служители;
Х. като има предвид, че Армения многократно е отправяла молба към ЕС да я включи сред бенефициерите на Европейския механизъм за подкрепа на мира; като има предвид, че няколко държави членки решиха да увеличат подкрепата си за Армения, като предоставят военна помощ, за да помогнат на страната да реформира армията си и да възпре нови военни актове на агресия срещу международно признатата ѝ територия;
1. отчита и приветства факта, че Армения категорично подчерта желанието си за укрепване и приоритизиране на отношенията с Европейския съюз; счита, че Европейският съюз следва да отговори положително и да се възползва в пълна степен от тази потенциална геополитическа промяна и да помогне на Армения да се включи по-активно в общността на демокрациите;
2. призовава за устойчиво изпълнение на наскоро договорената програма за партньорство между ЕС и Армения, като подчертава необходимостта от активно преследване и постигане на амбициозните съвместни приоритети за сътрудничество; счита, че солидното партньорство между ЕС и Армения е логична стъпка към съгласуването с избора на Армения в полза на демокрацията, принципите на правовата държава, борбата с корупцията и зачитането на основания на правила международен ред;
3. приветства ангажимента на Армения за прилагане на СВЗП и постигнатия от нея напредък в изпълнението на пътната карта на споразумението; приветства факта, че арменското правителство признава това споразумение като стратегически модел за ключови реформи в Армения; насърчава Комисията и държавите членки да започнат работа по пътна карта за постигане на амбициозно подобряване на отношенията между ЕС и Армения; счита, че опитът, произтичащ от споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Украйна, Грузия и Република Молдова, следва да служи като добра основа, по-специално във връзка с постепенната секторна интеграция с единния пазар, което следва да осигури осезаеми ползи на макро- и микроравнище за Армения;
4. посочва отново, че съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз всяка европейска държава може да кандидатства да стане член на Европейския съюз, при условие че спазва критериите от Копенхаген и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазва принципите на правовата държава; счита, че ако Армения проявява интерес да кандидатства за статут на страна кандидатка и продължи своя път на устойчиви реформи за укрепване на демокрацията си, това би могло да постави началото на фаза на трансформация в отношенията между ЕС и Армения; призовава Комисията и Съвета активно да подкрепят желанието на Армения за засилено сътрудничество с ЕС, не само в областта на икономическото партньорство, но и в политическия диалог, междуличностните контакти, секторната интеграция и сътрудничеството в сферата на сигурността;
5. подкрепя Армения в продължаващите ѝ усилия за осъществяване на реформите и укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление; подчертава важната роля на гражданското общество в изпълнението на реформите; призовава Армения да продължи сътрудничеството си с ЕС в това отношение и призовава ЕС да увеличи подкрепата си в тези области, по-специално техническата помощ и обмена на експертен опит; насърчава активното участие на Армения в политиката за Източното партньорство като средство за стимулиране на добросъседските отношения в Южен Кавказ;
6. признава, че влиянието на Руската федерация върху арменската икономика продължава да бъде високо, и насърчава Армения да проявява бдителност за евентуално заобикаляне на санкциите на ЕС в страната; напълно осъзнава равнището и разнообразието на заплахите, които Руската федерация може да се опита да използва срещу Армения, за да я санкционира за нейния независим политически и стратегически избор; счита, че ЕС трябва да бъде готов да предостави бърза помощ за Армения с цел смекчаване на неблагоприятните последици от подобни враждебни мерки;
7. отбелязва, че през последните 10 години обемът на двустранната търговия между Армения и ЕС се увеличава; насърчава Армения, ЕС и неговите държави членки, както и европейските дружества и инвеститори, да предприемат необходимите стъпки за по-нататъшно укрепване на икономическите и търговските отношения; приветства успеха на икономическия и инвестиционен план и насърчава ЕС и Армения да продължат да привличат публични и частни инвестиции за насърчаване на устойчивото развитие в Армения;
8. отчита неотложната необходимост от засилване на сътрудничеството между ЕС и Армения в областта на сигурността и отбраната, докато Армения преосмисли членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност; призовава ЕС да отговори положително на искането на Армения за подкрепа чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира и да предостави подкрепа на арменските военни сили; отбелязва добавената стойност от провеждането на редовен диалог между ЕС и Армения относно политиката и сигурността, като рамкова платформа за всички въпроси, свързани със сигурността; призовава за започване на проучване за оценка на хибридните заплахи, което ще помогне на Армения да идентифицира основните уязвимости и да разработи целенасочени решения; приветства предприетите от няколко държави членки действия за предоставяне на отбранителна военна подкрепа на Армения и настоятелно призовава държавите членки да обмислят подобни инициативи;
9. приветства решението на Армения да суспендира участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност, след като не ѝ беше оказана помощ срещу военната агресия, и да се стреми към по-надеждна архитектура за сигурност; подкрепя официалното искане на Армения към Руската федерация да изтегли своите гранични служители от федералните служби за сигурност от националното летище на Армения;
10. признава неизползвания потенциал на преките контакти между народите на ЕС и на Армения; призовава да бъде признат напредъкът, постигнат от Армения при прилагането на споразуменията за облекчаване на визовия режим и за реадмисия; счита, че е време да започне диалог за либерализиране на визовия режим с Армения;
11. приветства сключването на споразумението между ЕС и Република Армения, което ще позволи трансфера на оперативни лични данни между Евроюст и компетентните органи на Армения като част от съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси; подчертава, че е важно да продължи задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и Армения с цел борба с престъпността и тероризма и защита на сигурността на Съюза, което е от полза и за двете страни;
12. изразява подкрепата си за дейностите на мисията EUMA и подчертава нейната важна роля; призовава нейният мандат да бъде удължен след 2025 г. и персоналът ѝ да бъде допълнително увеличен; отново изразява разочарованието си от отказа на Азербайджан да позволи на мисията да действа от неговата страна на границата, както и от повтарящите се кампании за оклеветяване, провеждани от Азербайджан срещу EUMA; изразява съжаление относно факта, че разположените в Армения руски гранични служители попречиха на EUMA да достигне село Неркин Ханд, където неотдавна, на 13 февруари 2024 г., четирима арменски войници бяха убити от азербайджанските сили след предполагаемо нараняване на азербайджански войник; осъжда подстрекателската реторика, използвана от азербайджански длъжностни лица срещу ЕС, неговите държави членки, EUMA и арменските органи;
13. подчертава, че ЕС следва да бъде готов да наложи санкции на лица и субекти, които застрашават суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Армения;
14. призовава Азербайджан действително да започне всеобхватен и прозрачен диалог с арменците в Нагорни Карабах, за да се гарантира зачитането на техните права и тяхната сигурност, включително правото им да се завърнат и живеят в домовете си достойно и безопасно, в присъствието на международни наблюдатели, да се ползват от правата си на земя и собственост, да запазят своята идентичност и да се ползват изцяло от своите граждански, културни, социални и религиозни права; призовава Азербайджан да освободи и да се ангажира с широка амнистия за всички жители на Нагорни Карабах и Армения, които продължават да бъдат задържани от Азербайджан; призовава за пълно, незабавно и ефективно изпълнение на всички постановления на Международния съд по делото относно прилагането на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (Армения срещу Азербайджан);
15. отново осъжда нахлуването на азербайджанските военни сили в международно признатата територия на Армения и продължаващата окупация на части от нея; отново отправя искането си за изтегляне на войските на Азербайджан от цялата суверенна територия на Армения; отхвърля и изразява дълбока загриженост относно иредентистките и подстрекателски изявления на президента на Азербайджан и на други азербайджански държавни служители, които застрашават териториалната цялост и суверенитета на Армения, включително и изявленията, с които се иска осигуряването на екстериториален коридор, свързващ Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван; предупреждава Азербайджан срещу всякакъв потенциален военен авантюризъм срещу основната част на Армения; подчертава, че въпросите за свързаността на Азербайджан с неговия екскклав Нахичеван следва да бъдат решени при пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Армения;
16. потвърждава категоричната подкрепа на Европейския съюз за суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите на Армения; решително подкрепя нормализирането на отношенията между Армения и Азербайджан въз основа на принципите за взаимно признаване на териториалната цялост и неприкосновеността на границите, базирани на Декларацията от Алмати от 1991 г., определянето на границите според съответните карти на Генералния щаб на СССР, предоставени на двете страни, и деблокиране на регионалната комуникация чрез зачитане на суверенитета и юрисдикцията на двете държави, въз основа на реципрочност и равенство;
17. изразява подкрепата си за възобновяването на преговорите между Армения и Азербайджан по всички нерешени въпроси с цел сключване на мирен договор и призовава двете страни да останат изцяло ангажирани с трайното и мирно уреждане на дългогодишния спор чрез диалог и преговори; счита, че това споразумение трябва да бъде договорено добросъвестно и да се основава на признаването на суверенитета, териториалната цялост и неизползването на сила; призовава за по-силен ангажимент на ЕС за продължаване на улесняването на всеобхватен и устойчив мир в полза на всички хора в региона; призовава Турция и други съюзници на Азербайджан да се въздържат от подклаждане на войнственото поведение на Баку и да упражняват своето влияние в полза на бързото приключване на мирните преговори; настоятелно призовава Азербайджан да закрие т.нар. „Парк на военните трофеи“ в Баку, открит на 12 април 2021 г., тъй като той подкопава усилията за изграждане на взаимно доверие между Армения и Азербайджан;
18. изразява категорично несъгласие с тона на някои неотдавнашни изявления на лидерите на Комисията и на Европейския съвет, които поздравяват президента на Азербайджан Алиев за преизбирането му, без да споменават липсата на демокрация в Азербайджан, и които подвеждащо окачествяват Азербайджан като надежден партньор; потвърждава, че тези изявления не отразяват позицията на Европейския съюз и никога не е трябвало да бъдат правени с оглед на извършеното от Азербайджан етническо прочистване в Нагорни Карабах; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската служба за външна дейност да продължат преговорите за подновено споразумение за партньорство под условие, т.е. ако Азербайджан е демонстрирал действителна готовност да зачита правата и опасенията за сигурността на арменците от Карабах и е допринесъл за значителен напредък към всеобхватно и устойчиво мирно споразумение с Армения;
19. изразява сериозна загриженост относно неспособността за опазване на културното, религиозното и историческото наследство на арменското население в Нагорни Карабах, в нарушение на постановлението на Международния съд от 7 декември 2021 г.; осъжда всички случаи на разрушаване, вандализъм и оскверняване на обекти, като припомня вековното арменско присъствие в Нагорни Карабах; призовава азербайджанските органи да опазват, да защитават и да популяризират богатото и разнообразно наследство на региона; настоятелно призовава ЮНЕСКО да предприеме незабавни действия за опазване и защита на изложеното на риск арменско културно наследство в Нагорни Карабах; призовава за засилване на сътрудничеството между Армения и ЕС по отношение на мониторинга на системното унищожаване на арменското културно наследство (църкви, манастири, гробища, паметници, дворци и др.) от Азербайджан, най-вече чрез участието на Сателитния център на ЕС;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента, правителството и парламента на Република Армения, на президента, правителството и парламента на Република Азербайджан, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на обединените нации и на Съвета на Европа.
Постановление на Международния съд от 7 декември 2021 г. относно искането за посочване на временни мерки за прилагането на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (Армения срещу Азербайджан).