Показалец 
Приети текстове
Сряда, 24 април 2024 г. - Страсбург
Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: добавяне на прекурсора на наркотичното вещество изопропилиденов (2-(3,4-метилендиоксифенил)ацетил)малонат (IMDPAM) и на други вещества в описа на включените в списък вещества
 Изменения на Правилника за дейността на Парламента относно обученията, насочени към предотвратяването на конфликти и тормоз на работното място, както и към доброто управление на кабинетите
 Представяне на възражения срещу делегиран акт: Нови храни - определението на „специално създадени наноматериали“
 Трансевропейска транспортна мрежа
 Опаковки и отпадъци от опаковки
 Качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа
 Инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации
 Изменение на някои регламенти с оглед на създаването на инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации
 Изменение на някои директиви по отношение на създаването на инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации
 Кодекс на шенгенските граници
 Трансграничен обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата
 Растения, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях
 Мерки за ранна намеса, условия за преструктуриране и финансиране на действията по преструктуриране (SRMR3)
 Мерки за ранна намеса, условия за преструктуриране и финансиране на действията по преструктуриране (BRRD3)
 Обхват на защитата на депозитите, използването на средствата на схемите за гарантиране на депозити, трансграничното сътрудничество и прозрачността (DGSD2)
 Дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта
 Подобряване на условията на труд при работата през платформа
 Европейско пространство на здравни данни
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията - Заявление EGF/2023/004 DK Danish Crown – Дания
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията - Заявление — EGF/2023/003 DE/Vallourec — Германия
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Заявление EGF/2024/000 TA 2024 — Техническа помощ по инициатива на Комисията
 Оттегляне на Съюза от Договора за Енергийната харта
 Мерки за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави
 Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции
 Борба с насилието над жени и домашното насилие
 Европейска карта за хора с увреждания и европейска карта за паркиране за хора с увреждания
 Европейска карта за хора с увреждания и европейска карта за паркиране за хора с увреждания по отношение на граждани на трети държави, законно пребиваващи в държава членка
 Производство и предлагане на пазара на растителен репродуктивен материал
 Производство и предлагане на пазара на горски репродуктивен материал
 Създаване на Инструмента за реформи и растеж за Западните Балкани
 Опростяване на някои правила на ОСП
 Одобряване и надзор на пазара на извънпътна подвижна техника, която се движи по обществени пътища
 Изменение на Регламент (ЕС) 2016/2031 за защитните мерки срещу вредителите по растенията
 Прозрачност и почтеност на дейностите по рейтингите от екологичен, социален и управленски характер (ЕСУ рейтинги)
  Мерки за ограничаване на прекомерните експозиции към централни контрагенти от трети държави и за подобряване на ефективността на клиринговите пазари на Съюза
 Третиране на риска от концентрация, свързан с централните контрагенти, и на риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг
 Повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия - изменение на някои регламенти
 Повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия – Директива за изменение
 Структури с акции с право на повече гласове в дружествата, които искат акциите им да бъдат допуснати до търговия на пазар за растеж на малки и средни предприятия
 Стандарти за качество и безопасност на субстанциите от човешки произход, предназначени за приложение при човека
 Управлявани услуги за сигурност
 Законодателен акт за киберсолидарност
 Статистически данни на Европейския съюз за пазара на труда във връзка с предприятията
 Изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на обхвата на правилата за бенчмарковете, използването в Съюза на бенчмаркове, изготвяни от администратор, намиращ се в трета държава, и някои изисквания за докладване
 Замърсители на повърхностните и подземните води
 Инициатива EuroHPC за новосъздадени предприятия с цел засилване на водещата роля на Европа в областта на надеждния изкуствен интелект
 Дружествено право: по-нататъшно разширяване и актуализиране на използването на цифрови инструменти и процеси
 Статистика за населението и жилищния фонд
 Изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трета държава и рисковете с екологичен, социален и управленски характер
 Изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на изискванията за кредитен риск, риск от корекция на кредитната оценка, операционен риск и пазарен риск, както и за долна граница на изчисленото капиталово изискване
 Шеста директива относно борбата срещу изпирането на пари
 Регламент относно борбата срещу изпирането на пари
 Създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма
 Текущи изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС по отношение на Унгария за укрепване на правовата държава и отражението им върху бюджета

Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: добавяне на прекурсора на наркотичното вещество изопропилиденов (2-(3,4-метилендиоксифенил)ацетил)малонат (IMDPAM) и на други вещества в описа на включените в списък вещества
PDF 125kWORD 45k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 28 февруари 2024 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета с цел добавяне на прекурсора на наркотичното вещество изопропилиденов (2-(3,4-метилендиоксифенил)ацетил)малонат (IMDPAM), както и на други вещества, в описа на включените в списък вещества (C(2024)01219 - 2024/2606(DEA))
P9_TA(2024)0314B9-0213/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2024)01219),

–  като взе предвид писмото на Комисията от 13 март 2024 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

–  като взе предвид писмото на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи до председателя на Съвета на председателите на комисии,

–  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно прекурсорите на наркотичните вещества(1), и по-специално член 15 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. за определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите(2), и по-специално член 30а и член 30б, параграф 5от него,

–  като взе предвид член 111, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за решение на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 111, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 23 април 2024 г.,

А.  като има предвид, че законодателната рамка на ЕС относно мерките за контрол на достъпа до вещества, използвани при производството на забранени наркотични вещества, трябва да се актуализира непрекъснато, за да се противодейства на разпространението на т.нар. „дизайнерски прекурсори“, които са близки по химичен състав на традиционните прекурсори на наркотични вещества, създадени с цел заобикаляне на съществуващите правила;

Б.  като има предвид, че натриевата сол на изопропилиденов (2-(3,4-метилендиоксифенил)ацетил)малонат (IMDPAM) е идентифицирана като новоразработен прекурсор на наркотични вещества, използван при производството на MDMA (3,4-метилендиоксиметамфетамин), известен като „екстази“;

В.  като има предвид, че седем естера на 2-метил-3-фенилоксиран-2-карбоксилната киселина (BMK глицидната киселина) и шест естера на 3-(1,3-бензодиоксол-5-ил)-2-метилоксиран-2-карбоксилната киселина (PMK глицидната киселина) са идентифицирани като възможни заместители на BMK глицидната киселина и PMK глицидната киселина, които са контролирани прекурсори съгласно законодателството на ЕС при производството на незаконни наркотици като MDMA, метамфетамин и амфетамин;

Г.  като има предвид, че е необходимо да се измени описът на включените в списък вещества, съдържащ се в приложение I към Регламент (ЕО) № 273/2004 и в приложението към Регламент (ЕО) № 111/2005, с оглед на това IMDPAM и идентифицираните естери на BMK глицидната киселина и PMK глицидната киселина да бъдат обхванати от хармонизираните мерки за контрол и мониторинг, предвидени в тези регламенти;

Д.  като има предвид, че мерките за контрол на достъпа до новите вещества, класифицирани съгласно Регламенти (ЕО) № 273/2004 и (ЕО) № 111/2005, следва да влязат в сила възможно най-скоро, за да се предотврати употребата на тези прекурсори на наркотични вещества за производството и пускането на пазара на забранени наркотични вещества;

Е.  като има предвид, че в пътната карта на ЕС за борба с трафика на наркотици и организираната престъпност (COM(2023)0641) Европейската комисия се ангажира да положи всички усилия, в сътрудничество с Парламента и Съвета, за ускоряване на процедурата за приемане на бъдещи делегирани актове за добавяне на допълнителни вещества в обхвата на регламенти (ЕО) № 273/2004 и (ЕО) № 111/2005;

1.  заявява, че не възразява срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 47, 18.2.2004 г., стр. 1.
(2) ОВ L 22, 26.1.2005 г., стр. 1.


Изменения на Правилника за дейността на Парламента относно обученията, насочени към предотвратяването на конфликти и тормоз на работното място, както и към доброто управление на кабинетите
PDF 141kWORD 46k
Решение на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно изменения на Правилника за дейността на Парламента относно обученията, насочени към предотвратяването на конфликти и тормоз на работното място, както и към доброто управление на кабинетите (2024/2006(REG))
P9_TA(2024)0315A9-0163/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 236 и 237 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0163/2024),

1.  решава да внесе в своя Правилник за дейността посочените по-долу изменения;

2.  решава, че тези изменения влизат в сила на 16 юли 2024 г.;

3.  възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение съответно на Съвета и на Комисията.

Текст в сила   Изменение
Изменение 1
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 10 – параграф 6 – алинея 2
Никой член на ЕП не може да бъде избран да заема мандатна длъжност в Парламента или неговите органи, да бъде определен за докладчик или да участва в официална делегация или междуинституционални преговори, ако не е подписал декларацията относно този кодекс.
Никой член на ЕП не може да бъде избран да заема мандатна длъжност в Парламента или неговите органи, да бъде определен за докладчик или да участва в официална делегация или междуинституционални преговори:
а)  ако не е подписал декларацията, потвърждаваща ангажимента му за спазване на посочения кодекс, включително завършване на специализираното обучение, организирано от Парламента, за предотвратяване на конфликти и тормоз на работното място и за добро управление на кабинетите; или
б)  ако не е завършил специализираното обучение, посочено в буква а), в нарушение на срока и условията, предвидени в посочения кодекс.
Изменения 4 и 10
Правилник за дейността на Европейския парламент
Член 176 – параграф 1 – алинея 3
Във връзка с член 10, параграф 6 председателят може само да приеме мотивирано решение по реда на настоящия член след като е установил случай на тормоз в съответствие с приложимата вътрешна административна процедура относно тормоза и предотвратяването му.
Във връзка с член 10, параграф 6, по отношение на забраната за всякакъв вид психологически или сексуален тормоз, установена в първа алинея от посочения параграф, председателят може само да приеме мотивирано решение по реда на настоящия член след като е установил случай на тормоз в съответствие с приложимата вътрешна административна процедура относно тормоза и предотвратяването му.
Изменение 6
Правилник за дейността на Европейския парламент
Приложение II – точка 5
5.   Когато е необходимо, членовете на ЕП спазват, незабавно и изцяло, действащите процедури за управление на ситуации на конфликт или случаи на (психологически или сексуален) тормоз, включително като реагират бързо на всички твърдения за тормоз. Членовете на ЕП следва да участват в предназначените за тях специализирани обучения, насочени към предотвратяването на конфликти и тормоз на работното място, както и към доброто управление на кабинетите.
5.   Когато е необходимо, членовете на ЕП оказват пълно съдействие, в съответствие с установените от Бюрото процедури, с цел управление на ситуации на конфликт или случаи на (психологически или сексуален) тормоз, включително като реагират бързо на всички твърдения за тормоз.
Членовете на ЕП, които не са го направили, следва да участват в организираното от Парламента за тях специализирано обучение, насочено към предотвратяването на конфликти и тормоз на работното място, както и към доброто управление на кабинетите. Това обучение се завършва в рамките на първите шест месеца от мандата на члена на ЕП, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. Удостоверенията на членовете на ЕП за завършване на това обучение ще бъдат публикувани на уебсайта на Парламента.

Представяне на възражения срещу делегиран акт: Нови храни - определението на „специално създадени наноматериали“
PDF 163kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно делегирания регламент на Комисията от 14 март 2024 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни по отношение на определението за „специално създадени наноматериали“ (C(2024)01612 – 2024/2691(DEA))
P9_TA(2024)0316B9-0225/2024

Европейският парламент,

–  като взе предвид делегирания регламент на Комисията от 14 март 2024 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни по отношение на определението за „специално създадени наноматериали“ (C(2024)01612),

–  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията(1), и по-специално член 31 и член 32, параграф 6 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията(2), и по-специално член 18, параграф 3 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните(3),

–  като взе предвид списъците на Съюза, установени с Регламент (ЕС) № 1129/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните(4) и Регламент (ЕС) № 1130/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните, одобрени за употреба в добавки в храните, ензими в храните, ароматизанти в храните и хранителни вещества(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 257/2010 на Комисията от 25 март 2010 г. за създаване на програма за новата оценка на одобрените добавки в храните в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните(6),

–  като взе предвид член 111, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.  като има предвид, че в член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 се предвижда, че всички хранителни съставки, които се съдържат под формата на специално създадени наноматериали, трябва ясно да се обозначават в списъка на хранителните съставки, за да се осигури информация за потребителите; като има предвид, че съответно в Регламент (ЕС) № 1169/2011 се съдържа определение за „специално създадени наноматериали“, както е установено в член 3, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/2283;

Б.  като има предвид, че член 31 от Регламент (ЕС) 2015/2283 оправомощава Комисията да коригира и адаптира посоченото в него определение за „специално създадени наноматериали“ във връзка с научно-техническия прогрес или с определенията, договорени на международно равнище, чрез делегирани актове, за да бъдат постигнати целите на посочения регламент;

В.  като има предвид, че изчерпателни списъци на Съюза бяха установени с Регламенти (ЕС) № 1129/2011 и (ЕС) № 1130/2011, като в тях се посочват добавките в храните, разрешени за употреба преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1333/2008, след проверка на тяхното съответствие със съдържащите се в него разпоредби;

Последици от определението

Г.  като има предвид, че определението в делегирания регламент на Комисията за „специално създаден наноматериал“ ще е от решаващо значение за това дали дадена храна трябва да бъде етикетирана като „[нано]“ в списъка на съставките, посочен в член 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011;

Д.  като има предвид, че делегираният регламент на Комисията има за цел да предвиди мерки за решаване на въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от настоящото определение, като въведе обективни елементи, за да се определи дали даден наноматериал е „специално създаден“ или не, например чрез замяна на „специално произведен [материал]“ с „произведен“;

Е.  като има предвид, че делегираният регламент на Комисията не допуска частиците, които не са в твърдо състояние, например мицели, липозоми или капчици в наномащаб в емулсия, и съставки, съдържащи по-малко от 50% частици с размер под 100 nm, да се считат за наноматериали в храните;

Ж.  като има предвид, че предложената прагова стойност по подразбиране от 50% или повече частици в наномащаба е произволна и защитаваща в по-малка степен от тълкуването, дадено от някои държави членки, например Франция, на определението в Регламент (ЕС) 2015/2283; като има предвид, че в посочения регламент не се разглежда прагова стойност за разпределението по размер за частици под 100 nm;

З.  като има предвид, че предложеното определение евентуално ще изключи много нановещества от приложното поле на Регламент (ЕС) № 1169/2011, които следователно няма да са предмет на задължението за етикетиране с „[нано]“; като има предвид, че Комисията посочва в обяснителния си меморандум, точка 3, че „броят на материалите, използвани в храни, които могат да съдържат определена част от наночастици, е ограничен и повечето, ако не всички, не представляват нови материали“ и че „[с]ледователно потенциалното въздействие на делегирания акт ще засегне само много ограничен брой материали“;

И.  като има предвид, че понастоящем именно добавките в храните могат да се съдържат като наноматериали в храните; като има предвид, че Френската национална агенция за здраве и безопасност (ANSES) е посочила 37 нановещества, използвани в над 900 хранителни продукти(7); като има предвид, че изпитванията, проведени от организации на потребителите и неправителствени организации (Agir pour l’Environnement(8), Que Choisir(9), 60 Millions de consommateurs(10), AVICENN(11) във Франция, Foodwatch(12) и Bund(13) в Германия, Testachats(14) в Белгия и Altroconsumo(15) в Италия и OCU(16) в Испания), многократно показаха наличието на добавки в храните със значителен процент наночастици, например използваният като оцветител в храните железен оксид (E172), използван в млечни продукти, хлебни изделия и някои зърнени закуски, може да съдържа наночастици под прага от 50%; като има предвид, че това показва, че липсата на подходящо етикетиране на определени хранителни съставки като „[нано]“ се дължи преди всичко на липсата на гарантиране на прилагането на действащото законодателство и в много по-малка степен на проблеми, свързани с тълкуването;

Й.  като има предвид, че изследване от 2020 г., възложено от Европейската агенция по химикали, показа, че гражданите искат по-добро етикетиране на продуктите за ежедневна употреба, съдържащи наноматериали(17);

Противоречия с препоръки и нов напредък в областта на науката

К.  като има предвид, че в своята резолюция от 12 март 2014 г. относно делегирания регламент на Комисията от 12 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите във връзка с определението за „специално създадени наноматериали“(18) Европейският парламент възрази срещу определение, което е сходно в много голяма степен, със същия праг от 50%, което изключва всички добавки в храните, като счита, че определението „е в противоречие с основната цел на директивата – стремежа към високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите чрез предоставяне на основа за информиран избор на крайните потребители“; като има предвид, че Европейският парламент призова Комисията да представи нов делегиран акт, в който се взема предвид неговата позиция;

Л.  като има предвид, че в своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на приложението към Регламент (ЕС) № 231/2012 за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите на титанов диоксид (E171)(19), Европейският парламент възрази срещу проект на регламент на Комисията, с който се разрешават партиди титанов диоксид (E171) за хранителни цели, съдържащи по-малко от 50% частици с размер под 100 nm;

М.  като има предвид, че Европейският орган за безопасност на храните препоръча(20) „[с] оглед на настоящата несигурност по отношение на безопасността да се обмисли по-нисък праг за броя на наночастиците, например 10%, за приложения, свързани с храни, вместо предложения понастоящем (50%) в препоръката“;

Н.  като има предвид, че академични организации, публични органи, неправителствени потребителски и екологични организации и профсъюзи се застъпиха в процеса на консултации с Комисията за определение, което да включва всички материали, независимо дали са произведени, случайни или естествени, както и праг по подразбиране от 10% или повече частици в разпределението по размер въз основа на броя;

О.  като има предвид, че от 2014 г. насам новите научни постижения и знания потвърждават, че наноматериалите могат да преминат през физиологичните бариери и често са по-опасни от веществата в микро- или макросъстояния(21);

П.  като има предвид, че ANSES публикува подробен доклад през април 2023 г.(22), в който заявява, че определението за наноматериали, посочено в препоръката на Комисията от 10 юни 2022 г.(23), което послужи като основа за преразглеждането на определението за „специално създадени наноматериали“, установено в Регламент (ЕС) 2015/2283, в специфичните за отделните сектори регламенти, особено в областта на храните, ще бъде в ущърб на предотвратяването на рисковете за здравето и околната среда; като има предвид, че ANSES подчертава, че прагът за броя на наночастиците от 50%, включен в хоризонталното определение за „[нано]“, „не се основава на солидни научни аргументи“, и препоръча да се определи по-ниска стойност за посочения праг;

Р.  като има предвид, че откриването на наночастици на хранителни съставки въз основа на праг от 10% за броя наночастиците е осъществимо, тъй като това е граничната стойност, която понастоящем се прилага от френската Генерална дирекция по въпросите на потребителите, конкуренцията и контрола на измамите в рамките на нейните контролни дейности(24);

Принцип на предпазните мерки

С.  като има предвид, че член 191, параграф 2 от ДФЕС определя принципа на предпазните мерки като един от основните принципи на Съюза;

Т.  като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

1.  възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я информира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

3.  счита, че делегираният регламент на Комисията не е съвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕС) 2015/2283 и че той превишава делегираните правомощия, предоставени на Комисията съгласно член 31 от посочения регламент;

4.  изразява съжаление, че предложеният праг от 50% не отчита научно-техническия напредък;

5.  призовава Комисията да прилага принципа на предпазните мерки, да гарантира безопасността и предоставянето на информация за потребителите и да вземе предвид подхода „Едно здраве“;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1.
(2) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
(3) ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16.
(4) OВ L 295, 12.11.2011 г., стр. 1.
(5) OВ L 295, 12.11.2011 г., стр. 178.
(6) ОВ L 80, 26.3.2010 г., стр. 19.
(7) https://www.anses.fr/fr/nanomateriaux-alimentation-premiere-application-methodologie.
(8) https://www.agirpourlenvironnement.org/communiques-presse/enquete-exclusive-des-analyses-revelent-la-presence-de-nanoparticules-dans-3980/.
(9) https://www.quechoisir.org/enquete-nanoparticules-taille-mini-doutes-maxi-n50748/.
(10) https://bibliotheque.60millions-mag.com/detail/publication/detail-top-right/561?issue_id=113421&switch_toc=archive.
(11) https://veillenanos.fr/wp-content/uploads/2023/01/Rapport-test-EN-20230113.pdf.
(12) https://www.foodwatch.org/de/potenziell-krebserregender-farbstoff-in-backzutaten-von-dr-oetker.
(13) https://www.bund.net/fileadmin/user_upload_bund/publikationen/chemie/‌nanotechnologie_in_lebensmitteln_hintergrund.pdf.
(14) https://www.test-achats.be/sante/sante-au-quotidien/produits-testes/news/nanoparticules-affichage.
(15) https://www.altroconsumo.it/alimentazione/sicurezza-alimentare/news/nanoparticelle.
(16) https://www.ocu.org/toda-la-informacion?type=magazine-articles&magazine=ocu%20compra%20maestra&year=2019.
(17) https://echa.europa.eu/-/what-do-eu-citizens-think-about-nanomaterials-.
(18) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 92.
(19) ОВ C 395, 29.3.2021 г., стр. 28.
(20) https://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/assets/corporatenanotechnology121003.pdf.
(21) https://veillenanos.fr/en/dossier/nanos-and-health/nanos-health-risks/.
(22) Становище на ANSES (2023 г.): „Определение за наноматериали: Анализ, предизвикателства и противоречия“, https://www.anses.fr/en/system/files/AP2018SA0168RaEN.pdf.
(23) Препоръка на Комисията от 10 юни 2022 г. относно определението за наноматериал (ОВ C 229, 14.6.2022 г., стр. 1).
(24) ANSES (2020 г.) : Nanomatériaux dans les produits destinés à l’alimentation. Rapport d’expertise collective, https://www.anses.fr/fr/system/files/ERCA2016SA0226Ra.pdf (стр. 86).


Трансевропейска транспортна мрежа
PDF 127kWORD 57k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕC) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) 1315/2013 (COM(2021)0812 – C9-0472/2021 – 2021/0420(COD))
P9_TA(2024)0317A9-0147/2023

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2021)0812) и измененото предложение (COM(2022)0384),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0472/2021),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Френската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 октомври 2021 г. (1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 октомври 2022 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 9 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0147/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013

P9_TC1-COD(2021)0420


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1679.)

(1) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 120.
(2) ОВ C 498, 30.12.2022 г., стр. 68.


Опаковки и отпадъци от опаковки
PDF 128kWORD 76k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО (COM(2022)0677 – C9-0400/2022 – 2022/0396(COD))
P9_TA(2024)0318A9-0319/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0677),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0400/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2023 г.(1),

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сената на Френската република, Камарата на депутатите на Италианската република и Сената на Италианската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 15 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0319/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО(3)

P9_TC1-COD(2022)0396


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

1)  Продуктите се нуждаят от подходяща опаковка, за да бъдат защитени и лесно транспортирани от мястото на производство, до мястото на използване или потребление. Предотвратяването на пречките на вътрешния пазар на опаковки е от ключово значение за функционирането на вътрешния пазар на продукти. Разпокъсаните правила и неясните изисквания водят до несигурност и допълнителни разходи за икономическите оператори.

2)  Освен това за опаковките се използват големи количества първични материали (40% от пластмасите и 50% от хартията, използвани в Съюза, са за опаковки), а опаковките представляват 36% от твърдите битови отпадъци. Високите и постоянно растящи нива на генерираните опаковки, както и ниските нива на повторна употреба и събиране, а също и слабото рециклиране, представляват значителни пречки за постигането на нисковъглеродна кръгова икономика. ▌Поради това с настоящия регламент следва да бъдат установени правила, които обхващат целия жизнен цикъл на опаковките, допринасят за ефективното функциониране на вътрешния пазар чрез хармонизиране на националните мерки и същевременно предотвратяват и намаляват неблагоприятното въздействие на опаковките и отпадъците от опаковки върху околната среда и човешкото здраве. Чрез въвеждането на мерки в съответствие с йерархията на отпадъците настоящият регламент следва да допринесе за прехода към кръгова икономика.

3)  В Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(6) се определят изисквания към държавите членки по отношение на опаковките, като например основни изисквания, свързани със състава на опаковките и свойството им да бъдат употребявани многократно и оползотворявани, както и се определят цели за оползотворяване и рециклиране.

4)  През 2014 г. при проверката за пригодност във връзка с Директива 94/62/ЕО бяха препоръчани адаптации на основните изисквания ▌, за да станат „по-конкретни и лесноприложими“ и да се засилят, тъй като се считат за ключов инструмент за постигането на по-добри екологични характеристики на опаковките.

5)  В съответствие с Европейския зелен пакт, съдържащ се в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., в новия план за действие относно кръговата икономика за по-чиста и по-конкурентоспособна Европа (ПДКИ), съдържащ се в съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., са поети ангажименти за засилване на основните изисквания за опаковките, за да може до 2030 г. всички опаковки да станат годни за повторна употреба или рециклируеми, и за обмисляне на други мерки за намаляване на (свръх)опаковането и отпадъците от опаковки, стимулиране на проектирането на опаковки за повторна употреба и рециклиране, намаляване на сложността на опаковъчните материали и въвеждане на изисквания за рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки. В него също така се подчертава необходимостта от намаляване на хранителните отпадъци. Комисията се ангажира да оцени доколко би било осъществимо въвеждането на общо за целия ЕС етикетиране, което да улеснява правилното разделяне на отпадъците от опаковки при източника.

6)  Пластмасовите опаковки са материалът с най-висока въглеродна интензивност, като по отношение на използването на изкопаеми горива рециклирането на пластмасови отпадъци е приблизително пет пъти по-добро от изгарянето с оползотворяване на енергията. Точно както е посочено в Eвропейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика, съдържаща се в съобщението на Комисията от 16 януари 2018 г., с ПДКИ стремежът е да се увеличи използването на рециклирани пластмаси и да се допринесе за по-устойчивата употреба на пластмаси. Общият бюджет и системата на собствените ресурси на Съюза допринасят за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки. От 1 януари 2021 г. с Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета(7) се въвежда национална вноска, пропорционална на количеството отпадъци от пластмасови опаковки, което не се рециклира във всяка държава членка. Този собствен ресурс представлява част от стимулите за намаляване на потреблението на пластмасови продукти за еднократна употреба, увеличаване на рециклирането и развитие на кръговата икономика.

7)  В заключенията си относно постигането на кръгово и екологично възстановяване, приети на 11 декември 2020 г., Съветът подчертава, че при преразглеждането на Директива 94/62/ЕО съществуващите разпоредби следва да се преработят в по-конкретни, ефективни и лесни за прилагане разпоредби, за да бъде стимулирана употребата на устойчиви опаковки на вътрешния пазар и да се сведе до минимум сложността на опаковките, така че да се насърчат икономически осъществимите решения, да се подобри възможността за многократна употреба и рециклиране на опаковките, както и да се сведат до минимум веществата, пораждащи безпокойство, в опаковъчните материали, особено по отношение на материалите за опаковане на храни, както и да се осигури етикетиране на опаковките по лесноразбираем начин с оглед на това да бъдат информирани потребителите за рециклируемостта на опаковките и къде да бъдат изхвърляни отпадъците от опаковките за улесняване на ▌ рециклирането.

8)  В Резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика(8) отново се изтъква целта всички опаковки да се използват повторно или да се рециклират по икономически ефективен начин до 2030 г. и Комисията се призовава да представи законодателно предложение, включващо мерки и цели за намаляване на отпадъците и амбициозни съществени изисквания в Директивата относно отпадъците от опаковки за намаляване на прекомерното опаковане, включително в електронната търговия, подобряване на рециклируемостта и свеждане до минимум на сложността на опаковките, увеличаване на рециклираното съдържание, постепенно премахване на опасни и вредни вещества и насърчаване на повторната употреба.

9)  Настоящият регламент допълва Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета(9)(10), съгласно който опаковките не се разглеждат като специфична категория продукти. Въпреки това следва да се припомни, че по отношение на конкретни продукти в делегираните актове, приети въз основа на Регламент (ЕС) 2024/...(11), може да бъдат установени допълнителни или по-подробни изисквания за опаковките, по-специално във връзка със свеждането до минимум на опаковките, в случай че проектирането или препроектирането на продуктите може да доведе до опаковки с по-малко въздействие върху околната среда.

10)  Настоящият регламент следва да се прилага за всички опаковки, пуснати на пазара в Съюза, и за всички отпадъци от опаковки, независимо от вида на опаковката или използвания материал. От съображения за правна яснота определението за опаковка съгласно Директива 94/62/ЕО следва да бъде преструктурирано, без да се променя същността му. Търговските опаковки, груповите опаковки и транспортните опаковки следва да бъдат дефинирани поотделно, за да се избегне дублиране на терминологията. Вследствие на това търговските опаковки съответстват на първичните опаковки, груповите опаковки — на вторичните опаковки, а транспортните опаковки — на третичните опаковки.

11)   Чаши, съдове за храни, пликове за сандвичи и други изделия, които могат да изпълняват функцията на опаковка, следва да не бъдат считани за опаковка, когато са проектирани и предназначени да бъдат продавани празни от крайния дистрибутор. Такива изделия следва да бъдат считани за опаковка само когато са проектирани и предназначени да бъдат пълнени на мястото на продажба, в който случай се считат за „опаковка, използвана за предоставянето на услуги“, или да бъдат продавани от краен дистрибутор, съдържащи храна или напитки, при условие че изпълняват функция на опаковка.

12)   Определението за опаковка за първично производство не следва да води до разширяване на обхвата на продуктите, считани за опаковка по смисъла на настоящия регламент. Въвеждането на определението и използването му в определението за „производител“ гарантира, че юридическото или физическото лице, което предоставя този вид опаковка за първи път, се счита за производител по смисъла на настоящия регламент, а не предприятията от първичния сектор (напр. земеделските производители), които използват този вид опаковка.

13)  Изделие, което е неразделна част от даден продукт и е необходимо, за да съдържа, поддържа или съхранява този продукт през целия му жизнен цикъл, и при което всички елементи на изделието са предназначени да се използват, потребяват или обезвреждат заедно, не следва да се счита за опаковка, като се има предвид, че неговата функция е неразривно свързана с това, че то е част от продукта. Въпреки това, предвид поведението на потребителите при изхвърлянето на пакетчетата за чай и кафе, както и на дозите за еднократна употреба за системи за кафе или чай, които на практика се изхвърлят заедно с остатъците от продукта, което води до замърсяване на потоците за компостиране и рециклиране, тези специфични изделия следва да се третират като опаковки. Това е в съответствие с целта за увеличаване на разделното събиране на биологични отпадъци, както се изисква в член 22 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12) и осигурява съгласуваност по отношение на финансовите и оперативните задължения, свързани с края на жизнения цикъл. Боите, мастилата, лаковите покрития и лепилата, нанесени директно върху даден продукт, следва да не бъдат обхванати от определението за опаковка. Въпреки това етикетите, окачени директно върху даден продукт или прикрепени към него, включително лепящите етикети, поставени върху плодове и зеленчуци, попадат в обхвата на определението за опаковка, тъй като лепилото е адхезивен материал, а не етикет. Освен това, ако даден материал в състава на единица опаковка представлява само незначителна част от единицата опаковка и в никакъв случай не повече от 5% от общата ѝ маса, такава единица опаковка не следва да се счита за съставна опаковка. Определението за съставна опаковка в настоящия регламент не следва да освобождава частично изработените от пластмаса опаковки за еднократна употреба, независимо от праговото равнище, от изискванията на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета(13) относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда.

14)   Опаковките следва да бъдат пускани на пазара само ако отговарят на изискванията за устойчивост и за етикетиране, установени в настоящия регламент. Следва да се счита, че се извършва пускане на пазара, когато опаковката е била предоставена за първи път на пазара на Съюза, доставена от произвеждащия оператор или вносителя за разпространение, потребление или използване в процеса на търговска дейност, независимо дали срещу заплащане, или безплатно. Следователно опаковките, които вече са пуснати на пазара на Съюза преди началната дата на прилагане на съответните изисквания и в запасите на дистрибуторите, включително търговците на дребно и търговците на едро, не следва да отговарят на тези изисквания.

15)  В съответствие с йерархията на отпадъците, определена в ▌ Директива 2008/98/ЕО, и ▌с концепцията за жизнения цикъл, за да се постигне най-добрият общ екологичен резултат, предвидените в настоящия регламент мерки следва да целят намаляване на количеството опаковки, пуснати на пазара като обем и тегло, и предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки, особено чрез свеждане до минимум на опаковките, избягване на опаковането, когато не е необходимо, и увеличаване на повторната употреба на опаковките. Освен това мерките са насочени към увеличаване на използването на рециклирано съдържание в опаковките, по-специално в пластмасовите опаковки, където използването на рециклирано съдържание е много слабо, чрез укрепване на системите за висококачествено рециклиране, като по този начин се увеличават равнищата на рециклиране на всички опаковки и се повишава качеството на получените вторични суровини и същевременно се намаляват другите форми на оползотворяване и крайно обезвреждане.

16)   В съответствие с йерархията на отпадъците, съгласно която обезвреждането на отпадъци чрез депа за отпадъци е най-малко предпочитаният вариант, мерките, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат насочени към намаляване на депонирането на отпадъци от опаковки.

17)  Опаковките следва да се проектират, произвеждат и пускат на пазара по такъв начин, че да позволяват повторната употреба възможно най-многократно или висококачественото рециклиране, както и да се сведе до минимум въздействието им върху околната среда през целия им жизнен цикъл и жизнения цикъл на продуктите, за които са проектирани. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да допълни настоящия регламент чрез установяване на минимален брой ротации на опаковките за многократна употреба в определени категории опаковки.

18)  В съответствие с целите на ПДКИ ▌и съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите. Към нетоксична околна среда“ („Стратегията за устойчивост в областта на химикалите“) и за да се гарантират доброто управление на химикалите през целия им жизнен цикъл и преходът към кръгова икономика без токсични вещества, както и като се има предвид значението на опаковките в ежедневието, е необходимо в настоящия регламент да се разгледа въздействието на опаковките върху човешкото здраве, върху околната среда и върху по-обширните резултати в областта на устойчивостта, включително кръговостта, в резултат на наличието на вещества, пораждащи безпокойство, през целия жизнен цикъл на опаковките — от производството до употребата и края на жизнения им цикъл, включително ▌управлението на отпадъците.

19)  Като се има предвид ▌научно-техническият прогрес, опаковките следва да се проектират и произвеждат по начин, който ограничава наличието на определени тежки метали и други вещества, пораждащи безпокойство, в състава им. Както е посочено в Стратегията за устойчиво развитие в областта на химикалите, веществата, пораждащи безпокойство, следва да се сведат до минимум и да се заменят с други, доколкото това е възможно, като постепенно се прекрати употребата на най-вредните от тях за несъществени приложения в обществото, по-специално в потребителските продукти. Съответно веществата, пораждащи безпокойство като съставки на опаковъчния материал или на който и да е от компонентите на опаковката, следва да бъдат сведени до минимум с цел да се гарантира, че опаковките, както и материалите, рециклирани от опаковки, не оказват никакво неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве или околната среда през целия си жизнен цикъл.

20)   Перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) са група от хиляди синтетични химични вещества, които се използват широко в Съюза, а също и в останалия свят, за много различни приложения. По отношение на тоновете PFAS материалът и опаковките, предназначени за контакт с храни, са един от най-значимите сектори. Всички PFAS в обхвата на настоящия регламент или са много устойчиви сами по себе си, или се разграждат до много устойчиви PFAS в околната среда. Когато биват разглеждани специално крайните точки за човешкото здраве, считани за пораждащи най-голямо безпокойство след дълготрайна експозиция на хората, т.е. канцерогенен ефект, мутагенност, токсичност за репродукцията, включително въздействие върху или посредством кърменето, както и специфична токсичност за определени органи, голям брой PFAS имат класификация за поне една от посочените пет крайни точки. Въз основа на физическите си свойства, особено на своята устойчивост, както и на установените ефекти за здравето на някои от тях, PFAS представляват опасност за околната среда и човешкото здраве.

21)   PFAS в материалите, предназначени за контакт с храни, водят неизбежно до експозиция на хората. Поради непраговия характер на опасностите от PFAS експозицията на PFAS от материали, предназначени за контакт с храни, е неприемлив риск за човешкото здраве. Поради това PFAS следва да бъдат ограничени в опаковките, предназначени за контакт с храни. За да бъде избегнато припокриването с ограниченията за употребата на PFAS, съдържащи се в други правни актове на Съюза, Комисията следва да извърши оценка на необходимостта от изменение или отмяна на настоящото ограничение.

22)   Бисфенол А (BPA) е химично съединение, използвано за производството на материали, които влизат в контакт с храни, като пластмасови съдове и прибори за сервиране за многократна употреба или облицовки за консервни кутии, главно като защитен слой. Съгласно оценка, публикувана през 2023 г. от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), експозицията на BPA, която може да възникне чрез миграция на веществото в храните и напитките и последващото им приемане от потребителите, може да изложи потребителите на риск при ниски нива.

23)   Предвид текущата процедура за бисфенол А (BPA) съгласно предоставените на Комисията правомощия по линия на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета(14) относно материалите, предназначени за контакт с храни, за всички опаковки на храни, както и за други предмети, ще важи ограничение за употребата на BPA. Предлаганото ограничение се очаква да бъде прието преди края на 2024 г. с общ преходен период 18 месеца.

24)  В съответствие с плана за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, съдържащ се в съобщението на Комисията от 12 май 2021 г., политиките на ЕС следва да се основават на принципа на превантивните действия при източника на замърсяване на околната среда. Комисията подчертава в Стратегията за устойчивост в областта на химикалите, че Регламент (ЕО) № 1907/2006(15) и Регламент (ЕО) № 1272/2008(16) на Европейския парламент и на Съвета следва да бъдат укрепени като основни стълбове за регулиране на химикалите в Съюза и следва да бъдат допълнени от последователни подходи за оценка и управление на химикалите в съществуващото секторно законодателство. Поради това веществата в опаковките и компонентите на опаковките се ограничават при източника на замърсяване и се разглеждат основно съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в дял VIII от него, с цел опазване на човешкото здраве и околната среда на всички етапи от жизнения цикъл на веществото, включително етапа на отпадък. Следователно следва да се припомни, че ▌този регламент се прилага за приемане или изменение на ограниченията за вещества, произведени за употреба или използвани в производството на опаковки или компоненти на опаковки, както и за пускането на пазара на вещества, съдържащи се в опаковки или компоненти на опаковки.

По отношение на опаковките, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1935/2004, следва да се припомни, че този регламент се прилага, за да се осигури високо ниво на защита на потребителите на опаковани храни. Възможно е веществата в опаковките, компонентите на опаковките и отпадъците от опаковки да подлежат на ограничения и по линия на други законодателни актове на Съюза, например ограниченията и забраните, установени по отношение на устойчивите органични замърсители с Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета(17).

25)  В допълнение към ограниченията, определени в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и ▌приложими за материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и към Регламент (ЕО) № 1935/2004, от съображения за последователност е целесъобразно да се запазят съществуващите ограничения за олово, кадмий, живак и шествалентен хром, съдържащи се в опаковки или компоненти на опаковки.

26)  Изключенията за нивата на концентрация на олово, кадмий, живак и шествалентен хром в опаковките или компонентите на опаковките са установени в решения 2001/171/ЕО (18) и 2009/292/ЕО на Комисията(19), приети съгласно Директива 94/62/ЕО, и следва да се запазят и съгласно настоящия регламент. Въпреки това, с цел да измени или отмени ▌тези изключения или да намали пределно допустимата концентрация за тези метали в настоящия регламент, за да ги адаптира към научно-техническия прогрес, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. Въз основа на Стратегията за устойчивост в областта на химикалите същата пределно допустима стойност за опасните вещества по принцип трябва да се прилага за първичните и рециклираните материали. Въпреки това при изключителни обстоятелства може да се налага дерогация от този принцип. В такива случаи следва да бъде обосновано определянето на различна пределно допустима стойност за рециклираните материали в сравнение с първичните въз основа на анализ на конкретния случай. При изменение на съществуващите изключения от нивата на концентрация на олово, кадмий, живак и шествалентен хром Комисията следва да вземе този принцип под внимание.

27)  Без да се засяга ограничението по отношение на PFAS, настоящият регламент не следва да дава възможност за ограничаване на употребата на вещества по причини, свързани с безопасността на химичните вещества, или по причини, свързани с безопасността на храните, освен ако е налице неприемлив риск за човешкото здраве или околната среда, включително, но не само ограниченията по отношение на олово, кадмий, живак и шествалентен хром, които вече са установени въз основа на Директива 94/62/ЕО и които следва да продължат да се разглеждат в настоящия регламент, като се има предвид, че тези ограничения се разглеждат в други законодателни актове на Съюза. Независимо от това настоящият регламент следва също да позволява ограничаване ▌, главно по причини, различни от безопасността на химичните вещества или храните, на вещества, съдържащи се в опаковките и компонентите на опаковки или използвани в процесите на производство на опаковки, които оказват отрицателно въздействие върху устойчивостта на опаковките, по-специално по отношение на тяхната кръговост, особено процесите на повторна употреба или рециклиране.

28)  Проектирането на опаковки с цел рециклиране, след като се превърнат в отпадъци от опаковки, е една от най-ефикасните мерки за подобряване ▌на кръговостта на опаковките, повишаване на равнищата на рециклиране на опаковките и използване на рециклирано съдържание в опаковките. Критериите за проектиране на опаковките с оглед на тяхното рециклиране са установени за редица формати опаковки в рамките на доброволни отраслови схеми или от някои държави членки, които са ги въвели с цел модулиране на таксите за разширена отговорност на производителя. За да се предотвратят пречките на вътрешния пазар и да се осигурят еднакви условия на конкуренция за отрасъла, както и за да се насърчи устойчивостта на опаковките, е важно да се определят задължителни изисквания по отношение на рециклируемостта на опаковките чрез хармонизиране на критериите и методиката за оценка на рециклируемостта на опаковките въз основа на методика за проектиране за рециклиране на ▌равнището на Съюза. За да бъде постигната целта, заложена в ПДКИ, а именно до 2030 г. всички опаковки да бъдат рециклируеми ▌по икономически ефективен начин, рециклируемите опаковки следва да бъдат проектирани с оглед на рециклиране на материалите и следва да бъдат определени класове на рециклируемост на опаковките въз основа на критерии за категориите опаковки, изброени в приложение II, които да бъдат изразени като клас А, В или С, така че дадена опаковка да се счита за рециклируема и съответно да бъде разрешено пускането ѝ на пазара. Когато дадена опаковка е под клас C, тя следва да се счита за технически нерециклируема и пускането ѝ на пазара следва да бъде ограничено. Опаковките обаче следва да отговарят на тези критерии едва от 1 януари 2030 г., за да се даде достатъчно време на икономическите оператори да се адаптират. От 1 януари 2038 г. опаковките следва да отговарят на клас В, за да бъдат пуснати на пазара.

29)   Рециклирането на материали съгласно определението в настоящия регламент следва да допълва определенията за „рециклиране“ и „оползотворяване на материали“ от Директива 2008/98/ЕО. Рециклирането на материали поддържа ресурсите в кръгообращение в рамките на материалната икономика и съответно не бива да включва биологичното третиране на отпадъци. Определението за рециклиране на материали следва да не засяга изчисляването на целите за рециклиране, определени за държавите членки съгласно настоящия регламент. Тези цели и тяхното изчисляване са основават на определението за „рециклиране“ съгласно Директива 2008/98/EО.

30)   Висококачественото рециклиране предполага, че рециклираните материали, въз основа на запазените си технически характеристики, са с равностойно или по-високо качество в сравнение с първоначалния материал и могат да бъдат използвани като заместител на първичните суровини за опаковки или подобни приложения. Рециклираният материал може да бъде рециклиран многократно. Събирането на правилно сортирани отпадъци от опаковки е от решаващо значение за производството на висококачествени рециклирани суровини. Разликата между рециклирането на материали и висококачественото рециклиране е, че при рециклирането на материали от опаковъчния материал се получават материали, докато при висококачественото рециклиране от опаковките се получават материали с такова качество, че могат да бъдат използвани със същия клас за качество за опаковки или други приложения, при които се запазва качеството на рециклирания материал.

31)  Тъй като оценката на проектирането за рециклиране ▌сама по себе си не гарантира, че опаковките се рециклират на практика, е необходимо да се установят единна методика и механизъм за надзор, които да гарантират, че отпадъците от опаковки се рециклират ефективно в голям мащаб, въз основа на установени, модерни начини за разделно събиране и установени процеси на сортиране и рециклиране, доказали се в оперативна среда. Следователно, считано от 2035 г., следва да се извършва нова оценка въз основа на количеството (теглото) на действително рециклирания материал от всяка от категориите опаковки в съответствие с методиката и праговете, основани на член 6. Праговете за рециклиране в голям мащаб се определят, като се има предвид целта за годишно количество рециклиран материал, определена в настоящия регламент. Както може да се очаква, през 2030 г. държавите членки вече ще са докладвали на Комисията първите данни относно рециклираните количества отпадъци от опаковки по категории опаковки съгласно задълженията, предвидени в член 56, параграф 2 , буква в) и член 56, параграф 4, за целите на мониторинга. Производителите, в случай на индивидуално изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, упълномощените организации, компетентни в областта на разширената отговорност на производителя, или операторите по управление на отпадъци от опаковки, когато публични органи отговарят за организацията на управлението на отпадъци от опаковки, следва да гарантират, че отпадъците от опаковки се събират разделно, сортират се и материалите от тях се рециклират в инсталирани инфраструктури посредством установени процеси, доказали се в оперативна среда, и следва да предоставят на произвеждащите оператори цялата техническа документация, която гарантира, че опаковките се рециклират в голям мащаб.

32)  С цел да се установят хармонизирани правила за проектирането на опаковки, така че да се гарантира рециклируемостта на опаковките, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС за определяне на подробни критерии за проектирането на опаковки за рециклиране по категории опаковки. Комисията следва също да бъде оправомощена да приема актове за изпълнение за оценка дали опаковките се рециклират в голям мащаб, включително по отношение на категориите опаковки, които не са изброени в настоящия регламент. ▌

33)  С оглед насърчаването на иновациите в областта на опаковките, е целесъобразно да се позволи за опаковките ▌, които притежават иновативни характеристики, водещи до значително подобряване на основната функция на опаковката, и които имат очевидни ползи за околната среда, да се предостави ▌допълнителен срок от пет години за изпълнение на изискванията за рециклируемост. Иновативните характеристики следва да бъдат обосновани, особено по отношение на употребата на нови материали, а планираното въвеждане на пътека за рециклиране следва да бъде обяснено в техническата документация, придружаваща опаковката. Тази информация следва да се използва, наред с другото, за изменение, когато е необходимо, на актовете за изпълнение относно критериите за проектиране за рециклиране. Икономическият оператор следва също така да уведоми Комисията и компетентния орган, преди да пусне иновативна опаковка на пазара.

34)  С оглед на защитата на здравето и безопасността на хората и животните, поради естеството на опакованите продукти и свързаните с тях изисквания, е целесъобразно изискванията за рециклируемост да не се прилагат задължително за първичните опаковки, както са определени в ▌Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета(20) и в Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(21), които са в пряк контакт с лекарствения продукт, както и външните опаковки, както са определени в посочените по-горе законодателни актове, в случаите, когато тези опаковки трябва да отговарят на специфични изисквания, за да се запази качеството на медицинските продукти.

Освен това изискванията за рециклируемост следва да не се прилагат задължително за чувствителни при контакт пластмасови опаковки на медицински изделия, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета(22), и на медицински изделия за инвитро диагностика, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета(23), за чувствителни при контакт пластмасови опаковки на храните, предназначени за кърмачета и малки деца, и на храните за специални медицински цели, обхванати от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета(24), както и за опаковките, използвани за превоза на опасни товари съгласно в Директива 2008/68/EО на Европейския парламент и на Съвета(25). Търговските опаковки, направени от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика или порцелан, също следва да бъдат освободени, без да се засяга прилагането на параграф 6аа, тъй като се пускат на пазара в много малки количества, т.е. всяка категория възлиза на по-малко от 1% от теглото на опаковките, пуснати на пазара на Съюза.

35)  Някои държави членки предприемат действия за насърчаване на рециклируемостта на опаковките чрез модулиране на таксите за разширена отговорност на производителя; подобни инициативи, предприети на национално равнище, могат да създадат регулаторна несигурност за икономическите оператори, по-специално когато те доставят опаковки в няколко държави членки. В същото време модулацията на таксите за разширена отговорност на производителя е ефективен икономически инструмент за насърчаване на по-устойчиво проектиране на опаковките, водещо до по-добри рециклируеми опаковки, като същевременно се подобрява функционирането на вътрешния пазар. Поради това е необходимо критериите за модулиране на таксите за разширена отговорност на производителя да се хармонизират въз основа на класа на рециклируемост, получен чрез оценка на рециклируемостта, без да се определят действителните размери на тези такси. Тъй като критериите следва да са свързани с критериите за рециклируемост на опаковките, е целесъобразно на Комисията да се предостави правомощие да приеме такива хармонизирани критерии едновременно с изготвянето на подробни критерии за проектиране за рециклиране по категории опаковки.

36)  За да се осигури кръговост на опаковките, те следва да се проектират и произвеждат по такъв начин, че да позволяват по-голямо заместване на първичните материали с рециклирани. Увеличеното използване на рециклирани материали подпомага развитието на кръговата икономика с добре функциониращи пазари за рециклирани материали, намалява разходите, зависимостите и отрицателните въздействия върху околната среда, свързани с използването на първични суровини, и дава възможност за по-ефективно използване на ресурсите. Що се отнася до различните опаковъчни материали, делът на рециклираните материали е най-малък при пластмасовите опаковки. За да се намери решение на тези опасения по най-подходящия начин, е необходимо да се увеличи използването на рециклирани пластмаси, като се установят задължителни цели за рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки на различни нива в зависимост от чувствителността при контакт(26) на различните приложения на пластмасовите опаковки и се гарантира, че целите ще станат задължителни до 2030 г. За да се гарантира ▌кръговост на опаковките, на постепенна основа, от 2040 г. нататък следва да се прилагат по-високи цели.

37)  Следва да се уточни, че хартиеният материал, получен в резултат на процеса на развлакняване на дървесина, следва да не се счита за попадащ в обхвата на определението за пластмаса съгласно настоящия регламент.

38)  С цел да се осигури високо ниво на защита на здравето на хората и животните в съответствие с изискванията на правото на Съюза и да се избегне всякакъв риск за сигурността на доставките и безопасността на лекарствата и медицинските изделия ▌, е целесъобразно от задължението за минимално рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки ▌да бъдат изключени първичните опаковки, както са определени в член 1, точка 23 от Директива 2019/6/ЕО и в член 2001, точка 83 от Регламент (ЕС) 2019/6, чувствителните при контакт пластмасови опаковки на медицинските изделия, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/745, ▌чувствителните при контакт опаковки на медицинските изделия за инвитро диагностика, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/746, както и чувствителните при контакт пластмасови опаковки на храните, предназначени за кърмачета и малки деца, и храните за специални медицински цели, обхванати от Регламент (ЕС) № 609/2013. Това изключване следва да се прилага и за външните опаковки на лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, както са определени в ▌ ▌Регламент 2019/6 и в Директива 2001/83/ЕО, в случаите, когато те трябва да отговарят на специфични изисквания за запазване на качеството на лекарствения продукт.

39)   За да се постигнат целите за интегриране на рециклирано съдържание, посочени в настоящия регламент, Комисията следва не по-късно от 3 години след влизането в сила на настоящия регламент да публикува преглед на състоянието на технологичното развитие и на екологичните характеристики на пластмасовите опаковки от биомаса и по целесъобразност да представи законодателно предложение с изисквания и цели по отношение на устойчивостта.

40)  За да се предотвратят пречките на вътрешния пазар и да се гарантира ефективното изпълнение на задълженията съгласно настоящия регламент, икономическите оператори следва да гарантират, че пластмасовата част на опаковките съдържа определен минимален процент рециклирано съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, за всеки вид и формат опаковки (изброени в таблица 1 от приложение II), за всяко производствено предприятие и за всяка година.

41)   Използването на производственото предприятие като основа за изчисление означава, че производственият оператор на опаковки ще разполага с известна гъвкавост при достигането на минималния процент рециклирано съдържание. Под производствено предприятие следва да се разбира само едно промишлено съоръжение, в което се произвежда опаковката.

42)  Икономическите оператори следва да бъдат насърчавани да увеличават рециклираното съдържание в пластмасовата част на опаковките. Един от начините за постигане на тази цел е да се осигури модулиране на таксите за разширена отговорност на производителя въз основа на процента на рециклираното съдържание в опаковките. Модулирането на таксите в такива случаи следва да се основава на общи правила за изчисляване и проверка на рециклираното съдържание, съдържащо се в такива опаковки. Във връзка с това на държавите членки следва да бъде позволено да запазят съществуващите системи за справедлив достъп най-напред до рециклиран материал, за да изпълнят целите за минимално съдържание на рециклиран материал, при условие че спазват изискванията на настоящия регламент. Освен това за рециклираните материали следва да се предоставя приоритетен достъп на пазарни цени, а количеството рециклирани материали, до които се дава приоритетен достъп, следва да съответства на количеството опаковки, пуснати на пазара в съответната държава членка от икономическия оператор през определен период от време.

43)  За да се осигурят еднакви условия за прилагане на правилата за изчисляване и проверка на дела на рециклираното съдържание, получено от оползотворяването на съществуващи пластмасови отпадъци след употребата, за всеки вид и формат опаковки, изброени в таблица 1 от приложение II, за всяко производствено предприятие и за всяка година, като се има предвид въздействието върху околната среда на процеса на рециклиране, и за да се установи формата на техническата документация, на Комисията следва да се предостави правомощие да приеме разпоредби за изпълнение в съответствие с ▌Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(27).

44)   За да се осигури вътрешен пазар за висококачествено рециклиране на пластмаси и използване на вторични суровини, пластмасовата част в опаковките, пуснати на пазара, следва да съдържа определен минимален процент рециклирано съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, за всеки вид и формат опаковки, изброени в таблица 1 от приложение II, изчислено за всяко производствено предприятие и за всяка година. Видът на опаковката следва да се разбира като отнасящ се до преобладаващия полимер, от който е направена опаковката, докато форматът на опаковката следва да се разбира като отнасящ се до размера и формата на конкретна единица опаковка.

45)   Високо равнище на защита на околната среда и на здравето на човека, особено по отношение на нивото на емисии във въздуха, водата и почвите, е необходимо по няколко причини. На първо място изменението на климата е световно явление, което не признава граници, и неговите последици нямат пряка връзка с източника на емисии на парникови газове — страните с ниски емисии може да изпитат последици от изменението на климата, които са несъразмерни на техния индивидуален принос за световните емисии на парникови газове. На второ място водните системи са взаимосвързани, включително посредством океанските течения, и опитът от миналото показва, че замърсяването, включително във връзка с отпадъците от пластмаси, което възниква в една част на планетата, може да се разпространи нашироко и да достигне до други океани и континенти. На трето място емисиите в почвите може да имат не само местни, но и трансгранични последици, особено когато бъдат пренесени в кръговрата на водата в природата. Насърчаването на употребата на рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки се основава на презумпцията, че самото рециклирано съдържание е произведено по екологично устойчив начин, така че въглеродният отпечатък да бъде намален и кръговата икономика да бъде стимулирана. За тази цел е необходимо да бъдат заложени някои защитни клаузи, за да се гарантира, че начинът на получаване на рециклирано съдържание не обезсмисля ползите за околната среда от употребата му в последващи пластмасови опаковки. Ето защо е необходимо да бъдат взети под внимание съответните съображения, свързани с околната среда, по недискриманицонен начин по отношение както на вътрешно произведените, така и на вносните опаковки от пластмаса. За тази цел спрямо вноса в Съюза следва да се прилагат равностойни условия по отношение на емисиите и разделното събиране, както и на критериите за устойчивост на технологиите за рециклиране.

46)  Разделното събиране на пластмасовите отпадъци е от основно значение за постигането на пряко положително въздействие върху процента на събиране, върху качеството на събрания материал и върху качеството на рециклирания материал. То дава възможност за висококачествено рециклиране и стимулира използването на качествени вторични суровини. Доближаването до „рециклиращо общество“ помага да се избегне образуването на отпадъци, както и да се употребяват отпадъците като ресурс, и по този начин се избягва блокирането на ресурси на ниските нива в йерархията на отпадъците, което има вредни последици за околната среда и не отговаря на екологосъобразното управление на отпадъците. С разделното събиране също се избягва смесването на опасни с неопасни отпадъци и се гарантира безопасността на отпадъците и на тяхното превозване, както и избягването на замърсяването, съгласно предвиденото в международните правила като Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане от 22 март 1989 г.(28), Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.(29), Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 29 декември 1972 г. („Лондонска конвенция“) и протокола от 1996 г. към нея („Лондонски протокол“), както и Анекс V към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (MARPOL), изменена с Протокола от 1978 г., отнасящ се до нея.

47)  Освен това в обсъжданията на международно равнище в рамките на различните заседания на Междуправителствения комитет за преговори по замърсяването с пластмаси за разработване на международен правно обвързващ инструмент относно замърсяването с пластмаси, включително в морската среда, под егидата на Програмата на ООН за околната среда бяха представени доказателства на международно равнище за това, че е необходимо да бъдат ускорени мерките за разделно събиране на пластмасите, така че да бъдат ограничени въздействията върху околната среда, както и че е необходимо да бъде подсилена кръговата икономика, за да бъде предотвратено образуването на отпадъци и да бъде намалена експлоатацията на природните ресурси, и също беше заявена волята на потенциалните договарящи страни да приемат мерки в тази посока. Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния(30) изисква страните да опазват околната среда от замърсяването на въздуха и да се стремят да ограничават и, доколкото това е възможно, постепенно да намаляват и предотвратяват замърсяване на въздуха, включително и трансграничното му замърсяване на далечни разстояния. Съгласно Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера(31) от страните се изисква да предприемат всички подходящи мерки за предотвратяването, ограничаването и намаляването на всякакъв вид трансгранично въздействие на замърсяването на водите. Съгласно Декларацията от Рио де Жанейро от Конференцията на ООН за околната среда и развитието от 1992 г., по принцип замърсителят следва да плаща цената на замърсяването. Следователно промишлените дейности като рециклирането на пластмаса следва да бъдат съчетани с предотвратяване на замърсяването и с мерки за неговото намаляване.

48)  Екологичните цели за насърчаване на съдържание, което е оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, изисква рециклирането на пластмасата да става по такъв начин, че да бъде сведено до минимум причиненото замърсяване. В противен случай промишленото замърсяване, което се получава в хода на рециклирането, би намалило или елиминирало добавената стойност за околната среда от това да бъде насърчавана употребата на съдържание с рециклирана пластмаса. Следва да бъдат разработени критерии за устойчивост по отношение на технологиите за рециклиране на пластмасовите отпадъци след употребата. Те следва да гарантират високо равнище на защита на околната среда и на здравето на човека, особено по отношение на нивото на емисии във въздуха, водата и почвите, както и ефективно използване на ресурсите. Съответно рециклирането следва да се извършва по екологосъобразен начин, който да води до високо качество на процесите на рециклиране и на рециклираните продукти и да гарантира високи стандарти за секторите на рециклирането. Като се гарантира подходящо ниво на устойчивост на технологиите за рециклиране и в резултат на това на рециклирания материал, стимулирането на употребата на рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки става екологично отговорна мярка. В обсъджанията по време на заседанията на Междуправителствения комитет за преговори по замърсяването с пластмаси също беше изтъкнато значението на това да се гарантира, че технологиите за рециклиране функционират по екологосъобразен начин.

49)   Методиката за оценка, проверка и удостоверяване, включително посредством одити от трети страни, на равностойността на правилата, които се прилагат спрямо рециклирано съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, което се рециклира и събира извън Съюза, следва да гарантират високо ниво на защита на околната среда и на здравето на човека, по-специално по отношение на нивото на емисиите във въздуха, водата и почвите, като се вземат предвид необходимостта да се гарантира, че рециклирането се извършва по екологосъобразен начин, възможността да се гарантира високо качество на рециклирането, нивото на стандартите за качество на секторите за рециклиране и нивото на ефективно използване на ресурсите. Тези съображения са от основно значение за постигането на кръговост на ресурсите и съответно за упражняването на по-малко натиск върху изчерпаемите природни ресурси.

50)  Следва да се припомни, че материалите, предназначени за контакт с храни, съдържащи рециклирана пластмаса, следва да отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2022/1616 на Комисията(32), който включва изисквания за технологиите за рециклиране. По отношение на пластмасовите опаковки, с изключение на тези от полиетилентерефталат (PET), е уместно достатъчно време преди датата на прилагане на съответните изисквания за рециклирано съдържание да се извърши повторна оценка на наличието на подходящи технологии за рециклиране на такива пластмасови опаковки, също и по отношение на режима на разрешаване съгласно съответните правила на Съюза, както и на внедряването на практика на такива технологии. Въз основа на тази оценка може да се окаже необходимо да се предвидят дерогации от изискванията за рециклирано съдържание за съответните специфични пластмасови опаковки, чувствителни при контакт, или да се преразгледат дерогациите. За тази цел на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС.

51)  С цел да се вземат предвид рисковете, свързани с евентуално недостатъчно предлагане на определени пластмасови отпадъци за рециклиране, което би могло да доведе до прекомерни цени или неблагоприятни последствия за здравето, безопасността и околната среда, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на временното изменение на целите за задължително рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки. При оценката на обосновката на такъв делегиран акт Комисията следва да оцени добре мотивирани искания от физически и юридически лица.

52)  При материалите, различни от пластмаса, като стъклото или алуминия, тенденцията за замяна на първичните суровини с рециклирани материали е очевидна и се очаква да продължи поради развитието на правната и икономическата среда и очакванията на потребителите. Въпреки това Комисията следва да следи отблизо използването на рециклирано съдържание в опаковъчните материали, различни от пластмаса, и да прецени доколко е целесъобразно да се предложи въвеждането на допълнителни мерки, включително определянето на цели, насочени към увеличаване на използването на рециклирано съдържание в опаковки, различни от пластмасовите опаковки.

53)  Потокът от биологични отпадъци често е замърсен с конвенционални пластмаси, а потоците материали за рециклиране често са замърсени с компостируеми пластмаси. Това кръстосано замърсяване води до загуба на ресурси, по-ниско качество на вторичните суровини и следва да бъде предотвратявано при източника. В този смисъл за компостируемите опаковки държавите членки следва да определят подходящото управление на отпадъците на своя територия. Тъй като правилният начин за обезвреждане на компостируеми пластмасови опаковки става все по-объркващ за потребителите, е оправдано и необходимо да се определят ясни и общи правила за използването на компостируеми пластмасови опаковки, които да бъдат задължителни само когато използването им носи ясни ползи за околната среда или човешкото здраве. Това важи с особена сила за случаите, когато използването на компостируеми опаковки спомага за събирането или обезвреждането на биологични отпадъци, например за продуктите, при които разделянето на съдържанието и опаковката е особено сложно, например пакетчетата за чай.

54)  При ограничени приложения на опаковки, изработени от биоразградими пластмасови полимери, съществува доказана полза за околната среда от използването на компостируеми опаковки, които постъпват в инсталации за компостиране, включително съоръжения за анаеробно разграждане при контролирани условия. Освен това, когато държавите членки прилагат разпоредбата, установена в член 22, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/98/ЕО, и разполагат с подходящи схеми за събиране на отпадъци и инфраструктура за третиране на отпадъци, следва да има ▌ гъвкавост при вземането на решение дали да се разреши използването на тяхна територия на компостируеми опаковки на дози за еднократна употреба за системи за кафе, чай или други напитки, ако тези опаковки са съставени от неметален опаковъчен материал, на много тънки пластмасови торбички за пазаруване и на тънки пластмасови торбички за пазаруване, както и на други опаковки, които държавите членки са изисквали да бъдат компостируеми преди влизането в сила на настоящия регламент. За да се избегне объркването на потребителите относно правилния начин за обезвреждане и като се има предвид ползата за околната среда от кръговостта на въглерода, всички други ▌опаковки следва да се предават за рециклиране на материали, а проектирането на такива опаковки следва да гарантира, че те не влияят на рециклируемостта на други потоци отпадъци.

55)   Освен това биоразградимите отпадъци не следва да водят до наличието на замърсители в компоста. Изискванията на стандарта EN 13432 „Опаковки — Изисквания за опаковките, оползотворявани чрез компостиране и биоразграждане — Схема за изпитване и критерии за оценка с оглед на окончателното приемане на опаковките“ следва да бъдат преразгледани по отношение на времето за компостиране, допустимите нива на замърсяване и ограничаването на отделянето на пластмасови микрочастици, за да може тези материали да се обработват в съоръжения за третиране на биологични отпадъци по целесъобразен начин. Освен това в Съюза следва да бъде установен подобен стандарт за домашното компостиране.

(56)   Както е описано в рамката на политиката на ЕС относно пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси, изложена в съобщението на Комисията от 30 ноември 2022 г., спазването на стандартите за промишлено компостиране не предполага разграждане в условията на домашно компостиране. При промишленото компостиране необходимите условия са високи температури и високи нива на влажност. При домашното компостиране, което се извършва от частни лица, включително в общности, действителните условия зависят до голяма степен от местните климатични условия и потребителските практики. Следователно съществува опасност биологичното разграждане при домашно компостиране да бъде по-бавно, отколкото при промишленото компостиране, или да не бъде завършено. По-специално домашното компостиране на пластмасови опаковки следва да се разглежда само за специфични приложения и в контекста на специфичните местни условия под надзора на съответните органи.

(57)  Когато това е оправдано и целесъобразно поради технологично и регулаторно развитие, което оказва влияние върху обезвреждането на компостируеми пластмаси, и при специфичните условия, гарантиращи, че използването на такива материали е от полза за околната среда и човешкото здраве, Комисията следва да представи, ако е целесъобразно, законодателно предложение за изменение ▌ на списъка на компостируемите опаковки.

(58)  С цел да се улесни оценяването на съответствието с изискванията за компостируемите опаковки, е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие по отношение на компостируемите опаковки в съответствие с хармонизираните стандарти, приети съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета(33). При това следва да се вземат предвид подробни технически спецификации за тези изисквания в съответствие с последните научни и технологични постижения. Параметрите, включително времето за компостиране и допустимите нива на замърсяване, следва да отразяват действителните условия в съоръженията за третиране на биологични отпадъци, включително процесите на анаеробно разграждане. Настоящият стандарт за промишленото компостиране вече няма да предвижда презумпция за съответствие, тъй като е необходимо да бъде преразгледан и заменен с актуализирана версия. Въпреки това, преди да има нов или актуализиран хармонизиран стандарт, настоящият може да се използва за насоки. По отношение на компостируемите в домашни условия опаковки Комисията следва да поиска изготвянето на европейски стандарт, ако това е целесъобразно.

(59)  Следва да се припомни, че всички опаковки, предназначени за контакт с храни, или които са в контакт с храни, включително компостируемите опаковки, трябва да отговарят на изискванията ▌ на Регламент (ЕО) № 1935/2004. Когато е целесъобразно, документацията и информацията, изисквани съгласно законодателните актове на Съюза относно материалите, предназначени за контакт с храни, също могат да се използват като част от информацията и документацията, изисквани съгласно настоящия регламент.

(60)  Опаковките следва да се проектират така, че да се сведе до минимум техният обем и тегло, като същевременно се запази способността им да изпълняват функциите на опаковка и да се създаде възможност за рециклируемост. Произвеждащият оператор, произвел опаковката, следва да оцени опаковката по критериите за ефективност, изброени в приложение IV към настоящия регламент. С оглед на целта на настоящия регламент да се намали генерирането на опаковки и отпадъци от опаковки и да се подобри кръговостта на опаковките на вътрешния пазар, е целесъобразно съществуващите критерии да бъдат доуточнени и да станат по-строги. Поради това списъкът на критериите за ефективност на опаковките, посочен в съществуващия хармонизиран стандарт EN 13428:2004 Опаковки – Специфични изисквания към производството и състава – Предотвратяване чрез намаляване при източника, следва да бъде изменен. Въпреки това, преди да има нов или актуализиран хармонизиран стандарт, като насока може да се използва съществуващият стандарт EN 13428:2004. Въпреки че маркетингът и приемането от страна на потребителите продължават да са от значение при проектирането на опаковките, те не следва да бъдат част от критериите за ефективност, оправдавайки сами по себе си допълнително тегло и обем на опаковката. Това обаче не следва да застрашава продуктовите спецификации за занаятчийски и промишлени продукти, както и за хранителни и селскостопански продукти с опаковки, които са регистрирани и защитени в рамките на схемата на ЕС за защитени географски указания като част от целта на Съюза за защита на културното наследство и традиционните производствени процеси, включително Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета(34) за виното, Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета(35) за алкохолните напитки, или са обхванати от схемите за качество, посочени в Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета(36).

Също така това не следва да застрашава проектирането на опаковки, защитени съгласно правото на Съюза или на държавите членки в областта на дизайна или търговските марки или по силата на международни споразумения, които пораждат действие в някоя от държавите членки. Изключението е обосновано само доколкото новите правила за свеждане до минимум на опаковките ще засегнат формата на опаковката по такъв начин, че търговската марка вече не може да отличава обозначената стока от стоките на друго предприятие, а дизайнът не може да запази нейната новост и оригиналност. За да се избегне рискът от злоупотреба, освобождаването следва да се прилага само за права върху търговски марки и дизайни, защитени преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. От друга страна, рециклируемостта, използването на рециклирано съдържание и повторната употреба могат да оправдаят допълнителното тегло или обем на опаковката и следва да бъдат добавени към критериите за ефективност. Опаковки с двойни стени, фалшиви дъна и други характеристики, целящи единствено да увеличат възприемания обем на продукта, не следва да се пускат на пазара, тъй като не отговарят на изискванията за свеждане до минимум на опаковането. Същото правило следва да се прилага и за излишните опаковки, които не са необходими за осигуряване на функцията на опаковка.

(61)  За да се спазят изискванията за свеждане на опаковките до минимум, следва да се обърне специално внимание на ограничаването на празното пространство в груповите и транспортните опаковки, включително опаковките за електронна търговия.

(62)  С цел да се улесни оценяването на съответствието с изискванията за свеждане на опаковките до минимум, е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие на опаковките, които съответстват на хармонизираните стандарти, приети съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012, с цел представяне на подробни технически спецификации на тези изисквания и определяне на измерими критерии за проектиране, включително, когато е целесъобразно, ограничения за максимално тегло или празно пространство за конкретни формати опаковки, както и стандартизирани проекти на опаковки по подразбиране, които отговарят на изискванията за свеждане на опаковките до минимум.

(63)  За да се насърчат кръговостта и устойчивото използване на опаковките, следва да се насърчават опаковките за многократна употреба и системите за повторна употреба. За тази цел е необходимо да се изясни понятието „опаковка за многократна употреба“ и да се гарантира, че то е свързано не само с проектирането на опаковката, което следва да позволява възможно най-голям брой ▌ ротации и да поддържа изискванията за безопасност, качество и хигиена при изпразване, разтоварване, повторно пълнене или повторно товарене, но и със създаването на системи за повторна употреба при спазване на минималните изисквания, определени в настоящия регламент. За да се улесни оценяването на съответствието с изискванията за опаковките за многократна употреба, е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие на опаковките, които отговарят на хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012, с цел представяне на подробни технически спецификации на тези изисквания и определяне на критерии и формати за опаковките за многократна употреба, включително минимален брой пътувания или ротации, стандартизирани проекти, както и изисквания за системите за повторна употреба, включително хигиенни изисквания.

(64)  Необходимо е потребителите да се информират и да им се даде възможност да обезвреждат по подходящ начин всички отпадъци от опаковки ▌. Най-подходящият начин за това е да се създаде хармонизирана система за етикетиране въз основа на състава на материалите в опаковките с оглед на сортирането на отпадъците и това да се съчетае със съответните етикети върху контейнерите за отпадъци. Необходимостта от такава хармонизирана система за етикетиране, която да може да се разпознава от всички граждани независимо от техните обстоятелства, например възраст и езикови познания, следва да бъде водещ фактор при нейното разработване. Това може да се постигне чрез използване на пиктограми с минимална употреба на език. Това би спомогнало и за свеждане до минимум на разходите за превод на използвания език, който иначе би бил необходим.

(65)   Сортирането е важна стъпка с оглед на гарантирането на по-голяма кръговост на опаковките. Следва да се насърчава подобряването на капацитета за сортиране, по-специално чрез технологични иновации, за да се даде възможност за подобряване на качеството на сортирането и съответно за подобряване на качеството на изходните суровини с оглед на рециклирането.

(66)  За да се улеснят потребителите при сортирането и обезвреждането на отпадъци от опаковки, следва да се въведе система от хармонизирани символи, които следва да се поставят както върху опаковките, така и върху контейнерите за отпадъци, като по този начин се позволи на потребителите да съпоставят символите за целите на обезвреждането. Символите следва да дават възможност за подходящо управление на отпадъците, тъй като следва да предоставят на потребителите информация за свойствата на тези опаковки по отношение на компостирането, по-специално за да се избегне объркването на потребителите, че компостируемите опаковки не са подходящи за домашно компостиране, а само за компостиране при контролирани промишлени условия, или за да се предотврати изхвърлянето на компостируеми опаковки в природата. Този подход следва да подобри разделното събиране на отпадъци от опаковки, което да доведе до по-качествено рециклиране на отпадъците от опаковки, и да се въведе определено ниво на хармонизиране на системите за събиране на отпадъци от опаковки на вътрешния пазар. Необходимо е също така да се хармонизират символите, свързани със задължителните депозитни системи за връщане, които са създадени след влизането в сила на настоящия регламент. Държавите членки могат да изискат да се използва такъв хармонизиран етикет за опаковките, подлежащи на депозитна система за връщане, установена съгласно националното законодателство преди влизането в сила на настоящия регламент. Използването на тези символи не следва да бъде задължително за транспортните опаковки, предвид това, че събирането не се извършва чрез общинските системи за събиране на отпадъци. Това не важи за опаковките за електронна търговия.

(67)  Етикетирането на рециклираното съдържание в опаковките не следва да бъде задължително, тъй като тази информация не е от решаващо значение за гарантиране на правилното третиране на опаковките в края на жизнения им цикъл. Въпреки това от произвеждащите оператори ще се изисква да изпълняват целите за рециклирано съдържание съгласно настоящия регламент и те могат да пожелаят да посочат тази информация върху опаковките си, за да информират съответно потребителите. За да се гарантира, че тази информация се съобщава по хармонизиран начин в целия Съюз, етикетът за указване на рециклираното съдържание следва да бъде хармонизиран.

(68)   Указването с етикет на съдържанието на пластмаса от биомаса в опаковките също не следва да бъде задължително, тъй като има редица условия, на които пластмасата от биомаса трябва да отговаря, за да се постигне устойчивост, и са необходими повече научни доказателства, за да се гарантира, че използването на пластмаса от биомаса през целия жизнен цикъл е в съответствие с принципите на кръговата икономика, определени в съобщението на Комисията от 30 ноември 2022 г. относно рамката на политиката на ЕС относно пластмасите от биомаса, биоразградимите и компостируемите пластмаси. Въпреки това производителите могат по желание да посочат тази информация върху своите опаковки, за да информират потребителите за съдържанието на пластмаса от биомаса в тези опаковки. За да се гарантира, че тази информация се съобщава по хармонизиран начин в целия Съюз, етикетът за указване на съдържанието на пластмаса от биомаса следва да бъде хармонизиран.

(69)  С оглед на информирането на крайните ползватели за възможността за многократна употреба, за наличието на системи за повторна употреба и местоположението на каналите за събиране на опаковки за многократна употреба, върху тези опаковки следва да има QR код или друг носител на данни, който предоставя такава информация. QR кодът или друг вид стандартизиран, отворен, цифров носител на данни следва да съдържа информация, която улеснява проследяването и изчисляването на пътуванията и ротациите, или приблизително изчисление, ако изчисляването не е възможно. Този етикет следва да бъде доброволен за системите с отворен цикъл, които нямат системен оператор. Освен това търговските опаковки за многократна употреба следва да бъдат ясно обозначени на мястото на продажба.

(70)  Върху опаковките не следва да има натрупване на етикети. За да се избегне това, когато съгласно други законодателни актове на Съюза се изисква информацията за опакования продукт да бъде достъпна в цифров вид чрез носител на данни, информацията, изисквана за опаковката съгласно настоящия регламент, и информацията, изисквана за опакования продукт, следва да бъдат достъпни чрез един и същ носител на данни. Този носител на данни следва да отговаря на изискванията на настоящия регламент или на други приложими законодателни актове на Съюза. По-специално, когато опакованият продукт е обхванат от Регламент (ЕС) 2024/...(37) или от други законодателни актове на Съюза, изискващи цифров продуктов паспорт, този цифров продуктов паспорт следва да се използва и за предоставяне на съответната информация съгласно настоящия регламент. Когато опаковката съдържа пораждащи безпокойство вещества, тя следва да бъде маркирана чрез използването на стандартизирана цифрова технология за маркиране, както е установено в актовете за изпълнение, приети от Комисията. Тази информация следва да даде възможност за насърчаване на кръговостта и да гарантира, че операторите на отпадъци имат достъп до необходимата информация относно химичния състав, за да могат да определят най-подходящия вариант за управление на отпадъците в съответствие с тяхната йерархия, като по този начин се насърчава кръговостта на опаковките.

(71)  За да се подпомогне изпълнението на целите на настоящия регламент, потребителите следва да бъдат защитени от подвеждаща и объркваща информация относно характеристиките на опаковките и подходящото им третиране в края на жизнения цикъл, за което са създадени хармонизирани етикети съгласно настоящия регламент. Може да е възможно опаковките, включени в схемата за разширена отговорност на производителя, да се идентифицират чрез съответен символ на цялата територия на тази схема само посредством QR код или друга стандартизирана цифрова технология за маркиране, за да се означи, че производителят изпълнява задълженията си, произтичащи от разширената отговорност на производителя. Този символ следва да бъде ясен и недвусмислен за потребителите или ползвателите по отношение на рециклируемостта на опаковката.

(72)   Върху опаковките, обхванати от задължителни депозитни системи за връщане, следва да има етикет, информиращ потребителите, че тези опаковки са обхванати от системата и поради това следва да се събират посредством специални канали за събиране, разрешени за тази цел от националните органи. Този етикет следва да бъде хармонизиран етикет на ЕС, установен от Комисията. Държавите членки могат да изискат да се използва такъв хармонизиран етикет за опаковките, подлежащи на депозитна система за връщане, установена съгласно националното право преди влизането в сила на настоящия регламент.

(73)   Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(38) действа като защитен механизъм, който осигурява високо равнище на защита на потребителите във всички сектори, допълвайки по-подробните изисквания в специфичното за сектора или продукта право на Съюза, освен в случай на противоречие между тази директива и други правила на Съюза, свързани със специфични аспекти на нелоялните търговски практики, когато правилата на Съюза следва да имат предимство и да се прилагат за тези специфични аспекти. Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета(39) предвижда, че поставянето на доброволен етикет за устойчивост, който не отговаря на определени изисквания, представлява нелоялна търговска практика.

(74)  За да се осигурят еднакви условия за прилагане на изискванията за етикетиране, на Комисията следва да се предоставят ▌изпълнителни правомощия, за да се подобри допълнително сортирането на отпадъците, да се установят условията за идентифициране на материалния състав на опаковките чрез стандартизирани отворени цифрови технологии и да се определят подробни хармонизирани спецификации за изискванията за етикетиране на опаковките и контейнерите за отпадъци, установени съгласно настоящия регламент. При разработването на тези спецификации Комисията следва да сведе езиковите елементи до минимум и да вземе предвид научната или друга налична техническа информация, включително съответните международни стандарти. При проектирането на хармонизираното етикетиране на опаковките, които подлежат на депозитна система за връщане, следва да се вземат предвид разликите в начислявания депозит, които могат да съществуват между държавите членки. С оглед на новата система Решение 97/129/ЕО на Комисията(40) следва да бъде отменено, считано от ... [42 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент], а неговото съдържание да бъде включено в настоящия акт за изпълнение.

(75)  Икономическите оператори следва да гарантират, че опаковките са в съответствие с изискванията на настоящия регламент. Те следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят такова съответствие във връзка със съответните си роли във веригата на доставките, за да гарантират свободното движение на опаковки на вътрешния пазар и да подобрят неговата устойчивост.

(76)  Произвеждащият оператор, който има подробни познания за процеса на проектиране и производство, е в най-добра позиция да проведе процедурата за оценяване на съответствието, предвидена в настоящия регламент. Подобно оценяване на съответствието следва да остане задължение единствено и само на произвеждащия оператор.

(77)  Следва да се гарантира, че доставчиците на опаковки или опаковъчни материали предоставят на произвеждащия оператор цялата информация и документация, необходима на произвеждащия оператор, за да докаже съответствието на опаковката и опаковъчните материали. Тази информация и документация следва да се предоставя на хартиен носител или в електронна форма.

(78)  За да се обезпечи функционирането на вътрешния пазар, е необходимо да се гарантира, че опаковките от трети държави, постъпващи на пазара на Съюза, са в съответствие с настоящия регламент, независимо дали се внасят като самостоятелна опаковка или във връзка с опакован продукт. По-специално е необходимо да се гарантира, че произвеждащите оператори са провели подходящи процедури за оценяване на съответствието по отношение на тази опаковка. Поради това вносителите следва да гарантират, че опаковките, които пускат на пазара, отговарят на тези изисквания и че документацията, изготвена от произвеждащите оператори, е на разположение за проверка от компетентните национални органи.

(79)  Когато пуска опаковка на пазара, всеки вносител следва да посочи върху опаковката своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка, както и своя пощенски адрес и ако има такива, електронните средства за комуникация, чрез които може да се осъществи връзка с него. Следва да се предвидят изключения за случаите, когато опаковката не позволява поставянето на такива обозначения.

(80)  Тъй като дистрибуторът предоставя опаковката за пазара, след като опаковката е била пусната там от произвеждащия оператор или вносителя, той следва да действа с дължимата грижа по отношение на приложимите изисквания на настоящия регламент. Дистрибуторът следва също така да гарантира, че боравенето с опаковката не се отразява неблагоприятно на нейното съответствие с тези изисквания.

(81)  Тъй като дистрибуторите и вносителите са близо до пазара и играят важна роля за гарантиране на съответствието на опаковките, те следва да бъдат включени в изпълнението на задачите по надзор на пазара, осъществявани от компетентните национални органи, и да бъдат готови да участват активно, като предоставят на тези органи цялата необходима информация, свързана със съответната опаковка.

(82)  Всеки вносител или дистрибутор, който пуска на пазара опаковка със собственото си име или търговска марка или изменя такава опаковка по начин, който може да засегне съответствието с настоящия регламент, следва да се счита за произвеждащ оператор и следва да поеме отговорност за задълженията на произвеждащ оператор.

(83)  Гарантирането на проследяемостта на опаковката по цялата верига на доставки улеснява задачата на органите за надзор на пазара да проследяват икономическите оператори, които са пуснали или предоставили на пазара несъответстващи на изискванията опаковки. Поради това от икономическите оператори следва да се изисква да съхраняват информацията за своите сделки за определен период от време.

(84)  Проблемът с прекомерното образуване на отпадъци от опаковки не може да бъде решен изцяло чрез определяне на задължения за проектирането на опаковките. За някои видове опаковки следва да се определят задължения за икономическите оператори да намалят съотношението на празното пространство, когато пълнят или по друг начин използват такива опаковки. При груповите опаковки, транспортните опаковки и опаковките за електронна търговия, използвани за доставка на продукти на крайни дистрибутори или крайни ползватели, съотношението на празното пространство следва да не надвишава 50%. В съответствие с йерархията на отпадъците и за насърчаване на иновациите при опаковките с цел намаляване на отпадъците от опаковки, следва да бъде възможно икономическите оператори, които използват търговските опаковки като опаковки за електронна търговия, да бъдат освободени от това задължение. Това задължение не се отнася за опаковките за многократна употреба.

(85)  За да се осигури високо ниво на опазване на околната среда на вътрешния пазар, както и високо ниво на безопасност на храните и хигиена на храните, и за да се улесни постигането на целите за предотвратяване на отпадъците от опаковки, следва да не се разрешава пускането на пазара на излишни опаковки или такива, които могат да бъдат избегнати. Списъкът на тези формати опаковки е представен в приложение V към настоящия регламент. С цел списъкът да се адаптира към научно-техническия прогрес, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. Комисията следва да публикува насоки, които обясняват по-подробно приложение V и съдържат примери за опаковките и информация относно изключенията от ограниченията.

(86)  За да се постигне целта за кръговост и устойчиво използване на опаковките, е необходимо да се ограничи рискът опаковките, предлагани на пазара като опаковки за многократна употреба, да не се използват повторно на практика и да се гарантира, че потребителите връщат опаковките за многократна употреба. Най-подходящият начин за постигане на тази цел е да се задължат икономическите оператори, които използват опаковки за многократна употреба, да осигурят въвеждането на система за повторна употреба, като по този начин позволят тези опаковки да циркулират, да извършват ротация и да се използват многократно. За да се осигурят максимални ползи от такива системи, следва да се определят минимални изисквания за системите с отворен и затворен цикъл. Потвърждаването на съответствието на опаковките за многократна употреба със система за повторна употреба също следва да бъде част от техническата документация на тези опаковки. Системите за повторна употреба могат да се различават по своя размер и географско покритие и да варират от по-малки системи на местно равнище до по-големи системи, които могат да обхващат територията на една или няколко държави членки.

(87)  Опаковките за многократна употреба трябва да са безопасни за ползвателите. Следователно икономическите оператори, които предлагат своите продукти в опаковки за многократна употреба, трябва да гарантират, че преди опаковката за многократна употреба да бъде използвана отново, тя подлежи на процес на обновяване, за който следва да бъдат определени изисквания.

(88)  Опаковките за многократна употреба се превръщат в отпадък по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, когато притежателят им се освободи от тях, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. Опаковките за многократна употреба при процес на обновяване обикновено не се считат за отпадъци.

(89)  За да се насърчи предотвратяването на отпадъци, следва да се въведе ново понятие „повторно пълнене“. Повторното пълнене следва да се разглежда като специфична мярка за предотвратяването на отпадъци, която подпомага и е необходима за постигането на целите за предотвратяване на отпадъците, определени в настоящия регламент.

(90)  Когато икономическите оператори предлагат възможност за закупуване на продукти чрез повторно пълнене, те следва да гарантират, че техните пунктове за повторно пълнене отговарят на определени изисквания, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите. В този контекст когато потребителите използват собствени съдове, икономическите оператори следва да информират за условията за безопасно пълнене и използване на тези съдове. За да се насърчи повторното пълнене, икономическите оператори не следва да предоставят опаковки безплатно или без да са част от депозитна система за връщане в пунктовете за повторно пълнене. Стопанските субекти следва да бъдат освободени от отговорност за проблемите, свързани с безопасността на храните, които биха могли да възникнат при използването на съдове, предоставени от потребителите.

(91)  За да се намалят нарастващият дял на опаковките за еднократна употреба и нарастващите количества образувани отпадъци от опаковки, е необходимо да се определят количествени цели за повторна употреба ▌ на опаковките в секторите, за които е преценено, че имат най-голям потенциал за намаляване на отпадъците от опаковки, а именно храните и напитките за вкъщи, едрогабаритната бяла техника и транспортните опаковки. Това беше оценено въз основа на фактори като съществуващи системи за повторна употреба, необходимост от използване на опаковки и възможност за изпълнение на функционалните изисквания по отношение на съхранението, чистотата, здравето, хигиената и безопасността. Предвид бяха взети и различията между продуктите и техните системи за производство и дистрибуция ▌. При изпълнението на тези цели следва да се вземат предвид ползите за околната среда, постигнати през целия жизнен цикъл на даден продукт. Очаква се с определянето на целите да се подкрепят иновациите и да се увеличи делът на решенията за повторна употреба и повторно пълнене. ▌Опаковките за еднократна употреба за храни и напитки, които се пълнят и употребяват в помещения в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга (HORECA), не следва да са разрешени. Потребителите следва винаги да имат възможност да купуват храни и напитки за вкъщи в опаковки за многократна употреба или в собствени съдове при условия, които не са по-неблагоприятни от условията за храните и напитките, предлагани в опаковки за еднократна употреба. Икономическите оператори, които продават храни или напитки за вкъщи, следва да предлагат на потребителите възможността да купуват храна или напитки в собствени съдове и възможността да купуват храна и напитки в опаковки за многократна употреба.

(92)  При определени условия държавите членки следва да могат да освобождават икономическите оператори от задълженията за повторна употреба за период от 5 години, който може да бъде подновяван. Тези условия следва да бъдат свързани с високите равнища на рециклиране и приложимите равнища на предотвратяване на отпадъците в държавата членка, която се ползва от освобождаване, включително с първи междинен дял на предотвратяване на отпадъците от 3% до 2028 г., както и с приемането на корпоративен план за предотвратяване и рециклиране на отпадъците от икономическите оператори.

(93)   Пускането на пазара на опаковки, за които се прилагат член 25, параграф 1 и точки 3 и 4 от приложение V към настоящия регламент, за транспортни средства, извършващи трансгранична дейност, когато на борда се предлагат кетъринг услуги, като например въздухоплавателни средства, самолети, влакове, круизни кораби, фериботи, яхти и лодки, следва да се разбира като пътуване с тези опаковки до или в рамките на Съюза. Пътуването в рамките на Съюза следва да се разбира като ситуация, при която транспортното средство заминава от и пристига на местоназначение, намиращо се в Съюза.

(94)  За да се повиши ефективността им и да се гарантира равното третиране на икономическите оператори, целите за повторна употреба ▌ следва да бъдат възложени на икономическите оператори. В случая на целите за напитките, те следва да ▌бъдат възложени ▌ на крайните дистрибутори. Някои специфични напитки, считани за бързо развалящи се, които са податливи на микробиологично разваляне, причинено от бактерии или дрожди, се нуждаят от специфична асептична технология, за да бъдат предпазени от разваляне, като същевременно се запази дълъг срок на годност. Поради това млякото и другите бързо развалящи се напитки следва да бъдат освободени от задължението за изпълнение на целите за повторна употреба на опаковките за напитки. Целите следва да бъдат изчислени като процент от продажбите, от обема или теглото, продадени в опаковки за многократна употреба в рамките на система за многократна употреба или в случая на транспортни опаковки – като процент от броя използвания. Целите следва да бъдат неутрални спрямо материалите. За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на целите за повторна употреба, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия относно методиката за тяхното изчисляване ▌ .

(95)  В някои случаи използването на транспортни опаковки за еднократна употреба не е необходимо, тъй като съществува широка гама от добре работещи алтернативи за многократна употреба. За да се гарантира, че тези алтернативи се използват ефективно, е целесъобразно да се изисква от икономическите оператори, когато транспортират продукти между различни обекти на един и същ икономически оператор или между икономическия оператор и свързаните или партньорските предприятия, да използват само транспортни опаковки за многократна употреба по отношение на формати на опаковки като палети, сгъваеми пластмасови кутии, пластмасови каси, междинни контейнери за насипни товари, както твърди, така и гъвкави, или варели. По същите причини същото задължение следва да се прилага и за икономическите оператори, които превозват продукти в рамките на една държава членка. При някои специфични транспортни опаковки, какъвто е случаят с картонените кутии, алтернативите за многократна употреба не са приложими за чувствителни при контакт продукти и се нуждаят от специално измиване между употребите, а за други приложения броят на ротациите е много малък. Поради това картонените кутии следва да бъдат освободени от задължението за постигане на целите за повторна употреба на транспортните опаковки.

(96)  Постигането на целите за повторна употреба и повторно пълнене може да се окаже предизвикателство за по-малките икономически оператори. Поради това някои икономически оператори следва да бъдат освободени от задължението да изпълняват целите за повторна употреба на опаковки, ако пускат на пазара по-малко от определен обем опаковки и отговарят на определението за микропредприятие съгласно Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(41), или ако тяхната търговска площ ▌ е под определени граници. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието в съответствие с член 290 от ДФЕС ▌да определя допълнителни изключения за други икономически оператори или да изключва конкретни формати на опаковки, обхванати от целите за повторна употреба или повторно пълнене, в случай на сериозни проблеми, свързани с хигиената, безопасността на храните или околната среда, които възпрепятстват постигането на тези цели.

(97)  За да може да се извърши проверка на съответствието с целите за повторна употреба ▌, е необходимо съответните икономически оператори да докладват на компетентните органи. Икономическите оператори следва да докладват съответните данни за всяка календарна година, считано от 1 януари 2030 г. Държавите членки следва да осигуряват публичен достъп до тези данни.

(98)   Тъй като икономическите оператори може да разполагат с няколко различни формата опаковки, постигането на целите за повторна употреба следва да се изчислява въз основа на общия брой продадени единици или общото тегло храна, или въз основа на общия брой продадени единици или общия обем напитки, предоставени на пазара.

(99)  С оглед на продължаващите високи равнища на потребление на пластмасови торбички за пазаруване, неефективното използване на ресурсите и потенциала им за изхвърляне в околната среда, е целесъобразно да се запазят разпоредбите, насочени към постигане на трайно намаляване на потреблението на пластмасови торбички за пазаруване, както вече е установено с Директива 94/62/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/720 на Европейския парламент и на Съвета(42). С оглед на настоящите различни подходи и ограничени изисквания за докладване относно пластмасовите торбички за пазаруване е трудно да се прецени дали мерките за намаляване на потреблението, предприети от държавите членки, са постигнали целта за „трайно“ намаляване на потреблението на такива торбички, както и дали те не са увеличили потреблението на други видове пластмасови торби за пазаруване. Поради това е необходимо да се хармонизира определението за трайно намаляване на потреблението и да се определи обща цел, както и да се въведат нови изисквания за докладване.

(100)  С оглед на резултатите от проучването за оценка на пластмасовите торбички за пазаруване е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване и да се оценят възможните ефекти от замяната им с много тънки пластмасови торбички за пазаруване и по-дебели пластмасови торбички за пазаруване с дебелина над 50 микрона.

(101)   Тъй като много тънките пластмасови торбички за пазаруване с дебелина под 15 микрона потенциално могат лесно да се превърнат в отпадъци и да допринесат за замърсяването на морската среда, следва да се предприемат мерки за ограничаване на пускането им на пазара с изключение на строго необходимите видове употреба. Тези пластмасови торбички не следва да се пускат на пазара като опаковки за насипни храни, освен по хигиенни причини или за опаковане на насипни мокри храни като сурово месо, риба или млечни продукти.

(102)  ▌За постигане на трайно намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване на своята територия държавите членки следва да могат да приемат мерки, които включват забраната на тези видове пластмасови торбички за пазаруване, прилагането на национални цели за намаляване на потреблението, запазването или въвеждането на икономически инструменти, както и други търговски ограничения, при условие че тези мерки са пропорционални и недискриминационни. Тези мерки могат да варират в зависимост от въздействието на тънките пластмасови торбички за пазаруване върху околната среда, след като бъдат оползотворени или обезвредени, от техните свойства по отношение на компостирането, от издръжливостта им или от конкретното им планирано предназначение. При положение че са постигнати целите, определени за пластмасовите торбички за пазаруване, държавите членки могат да приложат разпоредбите относно тези торбички чрез споразумения между компетентните органи и засегнатите икономически сектори.

(103)   Намаляването на употребата на пластмасови торбички за пазаруване не следва да води до замяната им с други опаковъчни материали. Комисията следва да наблюдава използването на други материали и да предложи цел, а ако е целесъобразно, да предложи и мерки за намаляване на потреблението на такива материали.

(104)  За да се осигури ефективно и хармонизирано прилагане на изискванията за устойчивост, определени съгласно настоящия регламент, съответствието с тези изисквания следва да се измерва чрез надеждни, точни и възпроизводими методи, които са съобразени с общопризнатите най-съвременни методи.

(105)  За да се гарантира, че няма пречки пред търговията на вътрешния пазар, изискванията за устойчивост на опаковките, включително за веществата, пораждащи безпокойство, в опаковките, компостируемите опаковки, свеждането на опаковките до минимум, опаковките за многократна употреба и системите за повторна употреба, следва да бъдат хармонизирани на равнището на Съюза. За да се улесни оценяването на съответствието с подобни изисквания, включително методите за изпитване, измерване или изчисляване, е необходимо да се предвиди презумпция за съответствие на опаковките и опакованите продукти, които отговарят на хармонизираните стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012, с цел представяне на подробни технически спецификации на тези изисквания, особено за жизнения цикъл на опаковките и опакованите продукти, да се отрази средният диапазон на потребителското поведение и да се осигури надеждност, за да се предотвратят умишленото и неумишленото им заобикаляне.

(106)  При липсата на хармонизирани стандарти използването на общи технически спецификации следва да представлява резервно решение, за да се улесни задължението на произвеждащия оператор да спазва изискванията за устойчивост, например когато е налице неоправдано забавяне при установяването на хармонизиран стандарт. Освен това прибягването към това решение следва да бъде възможно, когато Комисията е ограничила или оттеглила данните за съответните хармонизирани стандарти в съответствие с член 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1025/2012. Съответствието с общите технически спецификации, приети от Комисията чрез актове за изпълнение, също следва да води до презумпция за съответствие.

(107)  За да се осигурят еднакви условия за прилагане на прибягването до общи технически спецификации, на Комисията следва да ▌ бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определя, изменя или отменя общи технически спецификации за изискванията за устойчивост, етикетиране и системи за повторна употреба, както и да приема методи за изпитване, измерване или изчисляване. Комисията следва да вземе предвид становищата на съответните органи или експертната група и надлежно да се консултира с всички заинтересовани страни при изготвянето на проектите за актове за изпълнение.

(108)  За да се осигури съгласуваност с други законодателни актове на Съюза, процедурата за оценяване на съответствието следва да бъде модулът за вътрешен производствен контрол, включен в настоящия регламент, въз основа на модулите, включени в Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(43).

(109)  Маркировката „СЕ“ върху опаковката не следва да показва съответствието на опаковката с изискванията на настоящия регламент, а само съответствието на опакования продукт с приложимото законодателство на Съюза в областта на продуктите, ако е приложимо. Всъщност законодателството на Съюза в областта на продуктите обикновено изисква поставянето на маркировката „СЕ“ върху самия продукт или върху неговата опаковка. Изискването за поставяне на маркировка „СЕ“ върху опаковката за доказване на съответствието с изискванията на настоящия регламент може да доведе до объркване и недоразумения във връзка с въпроса дали маркировката се отнася до самата опаковка или до опакования продукт, и в крайна сметка до несигурност относно действителната безопасност и действителното съответствие на съответните опаковани продукти.

(110)  Вместо това съответствието на самата опаковка с изискванията на настоящия регламент следва да се доказва с декларацията за съответствие с изискванията на ЕС.

(111)  Произвеждащите оператори следва да изготвят декларация за съответствие с изискванията на ЕС, за да предоставят информация за съответствието на опаковката с настоящия регламент. От произвеждащите оператори може също така да се изисква съгласно други законодателни актове на Съюза да изготвят ЕС декларация за съответствие. За да се гарантира ефективен достъп до информация за целите на надзора на пазара, следва да се изработи единна декларация за съответствие с изискванията на ЕС за всички актове на Съюза. За да се намали административната тежест за икономическите оператори, тази единна декларация за съответствие с изискванията на ЕС следва да е възможно да представлява досие, съставено от съответните отделни декларации за съответствие.

(112)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(44) осигурява рамка за надзор на пазара на продукти и за контрол на продукти от трети държави. Посоченият регламент следва да се прилага за опаковките, обхванати от настоящия регламент, за да се гарантира, че опаковките, за които е осигурено свободно движение на стоки в рамките на Съюза, отговарят на изискванията, осигуряващи високо равнище на защита на обществените интереси, като човешкото здраве, безопасността и околната среда.

(113)  Управлението на отпадъците в Съюза следва да се усъвършенства с цел да се опазва, съхранява и подобрява качеството на околната среда, да се опазва човешкото здраве, да се гарантира разумното, ефективно и рационално използване на природните ресурси, да се насърчават принципите на кръговата икономика, да се засилва употребата на енергията от възобновяеми източници, да се увеличава енергийната ефективност, да се намалява зависимостта на Съюза от вносни ресурси, да се предоставят нови икономически възможности и да се допринася за дългосрочната конкурентоспособност. По-ефективното използване на ресурсите би довело също така до значителни нетни икономии за предприятията, публичните органи и потребителите в рамките на Съюза, като същевременно се намаляват общите годишни емисии на парникови газове.

(114)  Въпреки изискванията и целите за свеждане на опаковките до минимум, определени в Директива 94/62/ЕО, образуването на отпадъци от опаковки се увеличава в абсолютни стойности и на глава от населението, а тенденциите сочат по-нататъшно рязко намаляване на повторната употреба и повторното пълнене на опаковки, което се засилва от увеличеното потребление в движение и електронната търговия. С развитието на продуктите, материалите и моделите на потребление значително е нараснала употребата на опаковки за еднократна употреба, особено на пластмасови опаковки за еднократна употреба. Това е свързано с условията на търговията на дребно, по-специално по-големите дистрибуторски мрежи и производството и опаковането на продукти на високоскоростни опаковъчни линии, които оказват комбиниран натиск за намаляване на пазара на опаковките за повторна употреба и повторно пълнене.

(115)  С цел да се извършва мониторинг и да се проверява дали производителите и организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, изпълняват задълженията за разширена отговорност на производителя във връзка със събирането и третирането на отпадъците от техните продукти, е необходимо държавите членки да определят един или повече компетентни органи.

(116)  За да се осигури по-добро, по-своевременно и по-равномерно изпълнение на задълженията от държавите членки и да се предвидят евентуални слабости в изпълнението, следва да се поддържа система от доклади за ранно предупреждение, за да се откриват недостатъците и да се даде възможност за предприемане на действия преди крайните срокове за постигане на целите. Разширяването на тази система, която съгласно Директива 94/62/ЕО обхваща постигането на целите за рециклиране, следва да включва и целите за намаляване на отпадъците от опаковки, които трябва да бъдат постигнати от държавите членки до 2030 г. и 2035 г.

(117)  Тъй като управлението на опаковките и отпадъците от опаковки е важен елемент от управлението на отпадъците като цяло, държавите членки следва да посветят отделна глава на този въпрос в плановете за управление на отпадъците, изготвени в изпълнение на задължението, установено в Директива 2008/98/ЕО. Що се отнася до мерките за предотвратяване на отпадъци и за повторна употреба, те следва да бъдат включени в програмите за предотвратяване на отпадъци, които се изискват съгласно Директива 2008/98/ЕO. Тези глави следва да бъдат включени в плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на отпадъци като част от следващата им редовна оценка съгласно изискванията на Директива 2008/98/EО или по-рано.

(118)  Настоящият регламент надгражда правилата за управление на отпадъците и общите принципи, заложени в Директива 2008/98/ЕО.

(119)  Предотвратяването на отпадъци е най-ефективният начин за подобряване на ресурсната ефективност и за намаляване на въздействието на отпадъците върху околната среда. Ето защо е важно икономическите оператори да предприемат подходящи мерки за намаляване на образуването на отпадъци чрез премахване на прекомерното опаковане и на използването на определени формати опаковки, чрез удължаване на живота на опаковките, препроектиране на продуктите, така че да не се използват опаковки или да се използват по-малко опаковки, включително продажби в насипно състояние, както и чрез преминаване от опаковки за еднократна употреба към опаковки за многократна употреба.

(120)  За да се постигне амбициозно и трайно намаляване на общото образуване на отпадъци от опаковки, следва да се определят цели за намаляване на отпадъците от опаковки на глава от населението, които да бъдат постигнати до 2030 г. Постигането на целта за намаляване с 5% през 2030 г. спрямо 2018 г. следва да доведе до общо намаляване в абсолютни стойности от приблизително 19% средно за целия Съюз през 2030 г. в сравнение с базовия сценарий за 2030 г. До 2035 г. държавите членки следва да намалят образуването на отпадъци от опаковки с 10% в сравнение с 2018 г.; това се очаква да доведе до намаляване на отпадъците от опаковки с 29% в сравнение с базовия сценарий за 2030 г. За да се гарантира, че усилията за намаляване на опаковките ще продължат и след 2030 г., за 2035 г. следва да се определи цел за намаляване на опаковките с 10% спрямо 2018 г., което би означавало намаляване с 29% в сравнение с базовия сценарий, а за 2040 г. следва да се определи цел за намаляване на опаковките с 15% спрямо 2018 г., което означава намаляване с 37% в сравнение с базовия сценарий. Държавите членки, които са въвели различна система за управлението на битови отпадъци от опаковки, от една страна, и за управлението на промишлени и търговски отпадъци от опаковки, от друга страна, следва да имат възможността да запазят своята специфика.

(121)   Тъй като генерирането на търговски и промишлени отпадъци от опаковки не е свързано с потреблението на домакинствата, целите за предотвратяване на отпадъците на глава от населението не могат да се прилагат като такива за търговските и промишлените отпадъци от опаковки.

(122)  Държавите членки могат да постигнат тези цели чрез икономически инструменти и други мерки за осигуряване на стимули за прилагане на йерархията на отпадъците, включително мерки, които се прилагат чрез схеми за разширена отговорност на производителя, както и чрез насърчаване на създаването и ефективното функциониране на системи за повторна употреба и насърчаване на икономическите оператори да предлагат на крайните ползватели допълнителни възможности за повторно пълнене. Такива мерки следва да се приемат успоредно и в допълнение към други мерки по настоящия регламент, насочени към намаляване на опаковките и отпадъците от опаковки, като например изисквания за свеждане на опаковките до минимум, цели за повторна употреба и задължения за повторно пълнене, прагове по обем и мерки за постигане на трайно намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване. Всяка държава членка може да приеме разпоредби, които надхвърлят минималните цели за предотвратяване на отпадъците, определени в настоящия регламент, като спазва общите правила, установени в ДФЕС, и се съобразява с разпоредбите на настоящия регламент. При прилагането на такива мерки държавите членки следва да са наясно с риска при преминаването от по-тежки към по-леки опаковъчни материали и да отдадат приоритет на мерките, които свеждат до минимум този риск.

(123)  С оглед прилагането на принципа „замърсителят плаща“ е целесъобразно задълженията за управление на отпадъците от опаковки да се поемат от производителите. За тази цел настоящият регламент се основава на изискванията за разширена отговорност на производителя, посочени в Директива 2008/98/EО, за да гарантира, че установената схема за разширена отговорност на производителя обхваща всички разходи за управление на отпадъците от опаковки и улеснява извършването на подходящ контрол от компетентните органи. Настоящият регламент има за цел да определи ясно един производител на единица опаковка, независимо дали става въпрос за празни опаковки или за опаковки, съдържащи продукти. Като общо правило производителят следва да бъде установеният в държава членка икономически оператор, който от територията на тази държава членка предоставя опаковани продукти за първи път на пазара на държавата членка като произвеждащ оператор, вносител или дистрибутор, установен в държавата членка. Това включва всяко предложение за дистрибуция, потребление или използване, което би могло да доведе до действителна доставка. Следователно когато дружество купува опакован продукт от друга държава членка, различна от държавата членка, в която се намира, или от трета държава, и доставя този опакован продукт в държавата членка, в която се намира, това дружество следва да се счита за производител, тъй като е първото дружество, предоставящо опакования продукт от територията на тази държава членка. Що се отнася до онлайн платформите, първоначалното предлагане на даден продукт следва да се счита за предоставяне по смисъла на определението за производител. При все това, за да се сведе до минимум ненужната административна тежест за малките предприятия, които извършват пълнене на транспортни опаковки, на опаковки за многократна употреба, на опаковки за първично производство или на опаковки, използвани за предоставянето на услуги, на мястото на продажба, производителят следва да бъде произвеждащият оператор, дистрибуторът или вносителят на тези опаковки, който предоставя опаковките за първи път от територията на държавата членка, тъй като този икономически оператор е в най-добра позиция да изпълни задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

(124)  От друга страна, когато опаковката или опакованият продукт се предлага директно на крайния ползвател по силата на договори от разстояние, производителят може да бъде установен в друга държава членка или в трета държава. В тези случаи, ако производителят е установен в друга държава членка, той следва да посочи упълномощен представител за разширената отговорност на производителя в държавата членка, в която се намира крайният потребител. Когато производителят е установен в трета държава, държавите членки могат да предвидят, че посочването на упълномощен представител за разширената отговорност на производителя също е задължително, за да се избегне рискът от неизпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя. За да се гарантира спазването на принципа „замърсителят плаща“ и в контекста на спазването на разширената отговорност на производителя, е необходимо да се гарантира сигурност за това кой вид производител носи отговорност за отпадъците от опаковки, по-специално при „логистичните дружества“. Логистичните дружества са дружества, които получават стоки от трети държави и извършват дейности по обработка на внасяните стоки (например разопаковане и повторно опаковане в по-малки формати/количества, за да се съобразят с исканията на клиентите), преди да изпратят стоките без, изцяло или частично, оригиналната транспортна опаковка на своите клиенти, които могат да се намират в други държави членки. Следователно в този случай следва да бъде идентифициран производител за (оригиналните) транспортни опаковки, идващи от трети държави и оставащи в логистичното дружество, и превръщащи се в отпадъци в Съюза. Логистичното дружество обикновено не притежава стоките, но следва да се счита за производител за опаковките, идващи от трети държави, които обработва в рамките на своята дейност.

(125)   В допълнение към разходите, наложени на производителите съгласно член 40, параграф 1а от настоящия регламент и при транспонирането на Директива 2008/98/ЕО, държавите членки си запазват възможността да покриват необходимите разходи, произтичащи от дейностите по почистване, включително транспортирането и последващото третиране на отпадъците от опаковки, съдържащи се в общите отпадъци, като част от пълните разходи за управление на отпадъците от опаковки, които следва да бъдат покрити от разширената отговорност на производителя. Тези разходи не следва да надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на тези услуги, и следва да бъдат установени по прозрачен и недискриминационен начин между съответните участници.

(126)  С цел да се извършва мониторинг дали производителите изпълняват задълженията си, свързани с техните финансови и организационни задължения за осигуряване на управлението на отпадъците от опаковките, които те предоставят за първи път на пазара на дадена държава членка, е необходимо да се създаде регистър, който да бъде управляван от компетентния орган във всяка държава членка, и производителите да бъдат задължени да се регистрират.

(127)  Изискванията за регистрация следва да бъдат хармонизирани в целия Съюз във възможно най-голяма степен, за да се улесни регистрацията, по-специално когато производителите предоставят опаковки в различни държави членки. За да се осигурят еднакви условия за изпълнение на изискванията за регистрация, на Комисията следва да ▌ бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определя общ формат за регистрацията в регистъра и докладването в него, като опише подробно данните, които подлежат на докладване.

(128)  В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, залегнал в член 191, параграф 2 от ДФЕС, от съществено значение е производителите, включително участниците в електронната търговия, които пускат на пазара на Съюза опаковки и опаковани продукти, да поемат отговорност за управлението им в края на техния жизнен цикъл. Следва да се припомни, че схемите за разширена отговорност на производителя трябва да бъдат създадени, както е предвидено в Директива 94/62/ЕО, до 31 декември 2024 г., тъй като те са най-подходящото средство за постигане на тази цел и могат да окажат положително въздействие върху околната среда чрез намаляване на образуването на отпадъци от опаковки и увеличаване на разделното събиране и рециклирането. Съществуват големи различия в начина, по който те са организирани, тяхната ефективност и обхвата на отговорността на производителите. Поради това правилата относно разширената отговорност на производителя, установени в Директива 2008/98/ЕО, следва като цяло да се прилагат по отношение на схемите за разширена отговорност на производителите на опаковки и да бъдат допълвани със специфични разпоредби, когато това е необходимо и целесъобразно. Например, за да се улесни разделното събиране на отпадъци от опаковки, производителите следва да финансират етикетирането на контейнерите за отпадъци. Такова задължение ще бъде в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и общите минимални изисквания за схемите за разширена отговорност на производителя, определени в Директива 2008/98/EО.

(129)   Що се отнася до задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, настоящият регламент представлява lex specialis по отношение на Директива 2008/98/ЕО. Това означава, че разпоредбите, свързани с разширената отговорност на производителя, в настоящия регламент следва да имат предимство пред всички противоречащи им разпоредби в посочената директива. Този принцип се отнася например до изискванията за регистрация на производителите, модулирането на таксите за разширената отговорност на производителя и докладването.

(130)   В допълнение към хармонизираното изискване относно рециклируемостта за модулиране на финансовите вноски на производителите, което трябва да бъде определено в делегирани актове, приети в съответствие с настоящия регламент, на държавите членки следва да се даде разрешение да използват други критерии, като например рециклирано съдържание, възможност за многократна употреба, наличие на опасни вещества или други критерии в съответствие с Директива 2008/98/EО.

(131)  Производителите следва да имат възможност да изпълняват тези задължения колективно чрез организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, които поемат отговорността от тяхно име. Производителите или организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, следва да получават разрешение от държавите членки и следва да докажат, наред с другото, че разполагат с финансови средства за покриване на разходите, възникнали в резултат на разширената отговорност на производителя. Когато определят административните и процедурните правила за издаване на разрешения на производители за индивидуално съответствие и на организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, за колективно съответствие, държавите членки биха могли да разграничат процесите за индивидуалните производители и за организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, за да ограничат административната тежест за индивидуалните производители. Следва да се припомни, че държавите членки могат да упълномощят няколко организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, тъй като конкуренцията между тях може да доведе до по-големи ползи за потребителите. Компетентният орган следва да може да начислява основани на разходите и пропорционални такси на производителите или на упълномощените организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, за процедурата по разрешаване по отношение на изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

(132)   Когато таксата за разширена отговорност на производителя, начислявана от организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, се счита за публичен приход, както в случая на държавна организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, и с цел спазване на бюджетните правила, съгласно които публичните приходи трябва да се основават на точни данни, държавата членка може да поиска производителят да докладва информацията, посочена в части Б и В от приложение IX, на компетентния орган, отговарящ за регистъра, по-често от веднъж годишно. При държавните организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, тъй като няма упълномощаване от представлявания производител, не следва да се прилагат предвидените в настоящия регламент изисквания във връзка с това упълномощаване.

(133)  В настоящия регламент следва да се уточни как задълженията за проследимост на търговците, определени в Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета(45), включително член 30, параграфи 2 и 3 от него, ще се прилагат за доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, предлагащи опаковки на потребители в Съюза, по отношение на регистрите на производителите, създадени съгласно настоящия регламент. За целите на настоящия регламент всеки производител, който предлага опаковки чрез договори от разстояние директно на потребители, намиращи се в държава членка, независимо дали е установен в държава членка или в трета държава, следва да се счита за попадащ в обхвата на определението за търговец съгласно определението в Регламент (ЕС) 2022/2065. За да се предотврати паразитизъм по отношение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, следва да се уточни как тези доставчици на онлайн платформи следва да изпълняват тези задължения по отношение на регистрите на производителите на опаковки, създадени съгласно настоящия регламент. В този контекст доставчиците на онлайн платформи, попадащи в обхвата на глава III , раздел 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065, които позволяват на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, следва да получават от тези производители, преди да им позволят да ползват техните услуги, в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, информация за спазването от тяхна страна на правилата за разширена отговорност на производителя, установени в настоящия регламент. Правилата за проследимостта на търговците, които продават опаковки онлайн, са предмет на правилата за изпълнение, определени в Регламент (ЕС) 2022/2065.

(134)   Подобни нежелани ситуации на паразитизъм могат да възникнат по отношение на доставчиците на услуги за обработка на поръчки. Настоящият регламент съдържа някои разпоредби, целящи тяхното предотвратяване чрез подход, подобен на този в Регламент (ЕС) 2022/2065 по отношение на доставчиците на онлайн платформи.

(135)   Регистърът на производителите, създаден съгласно настоящия регламент, се счита за публичен регистър съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065. Поради това доставчиците на онлайн платформи, които дават възможност на потребителите да сключват договори от разстояние с производителите, следва да положат всички усилия да преценят дали предоставената от съответните производители информация е надеждна и пълна, по-специално като използват или проверяват свободно достъпните официални бази данни онлайн и онлайн интерфейси или като изискат от съответните търговци да предоставят надеждни подкрепящи документи в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065. Що се отнася до публично достъпните данни съгласно настоящия регламент, „полагането на всички усилия“ по смисъла на член 30, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) 2022/2065 обикновено може да изисква сверяване на информацията, предоставена от производителя, с публично достъпните данни съгласно настоящия регламент. По-специално това се прилага, ако дадена държава членка е създала онлайн интерфейс за автоматизирано съгласуване на данни съгласно настоящия регламент. Финансовите вноски, наложени на производителите съгласно член 45, параграф 2 от настоящия регламент, не следва да засягат доброволното споразумение между онлайн местата за търговия и производителите, когато онлайн местата за търговия са съгласни да приемат всички или част от тези разходи от името на производителите чрез писмено пълномощие.

(136)   Финансовите вноски, наложени на производителите съгласно член 45, параграф 2 от настоящия регламент, не следва да засягат доброволните споразумения между онлайн местата за търговия и производителите, когато онлайн местата за търговия, от името на производителите чрез писмено пълномощие, дадат съгласие да приемат всички или част от тези разходи.

(137)  Държавите членки следва да предвидят мерки за въвеждане на разширена отговорност на производителя, правила за разделно събиране на отпадъците и за етикетиране на контейнерите за отпадъци в случаите, в които в настоящия регламент не е предвидена пълна хармонизация на тези мерки. Освен това държавите членки следва да имат възможността да предвидят допълнителни изисквания за въвеждането на разширена отговорност на производителя, съгласно Директива 2008/98/ЕО и настоящия регламент, при условие че тези мерки не създават пречки на вътрешния пазар. Настоящият регламент не урежда кой оператор отговаря за събирането на отпадъци от опаковки и други национални договорни споразумения за събирането на отпадъци от опаковки.

(138)  Държавите членки следва да създадат системи за връщане и събиране на отпадъците от опаковки, така че те да се насочват към най-подходящата алтернатива за управление на отпадъци в съответствие с йерархията на отпадъците. Системите следва да бъдат отворени за участие за всички заинтересовани страни, по-специално за икономическите оператори и публичните органи, и да бъдат установени, като се вземат предвид опазването на околната среда и здравето, безопасността и хигиената на потребителите. Системите за връщане и събиране следва да се прилагат и за опаковките на вносните продукти в съответствие с недискриминационни разпоредби.

(139)   При транспонирането на член 7 от Директива 94/62/ЕО в националното право държавите членки може вече да са създали системи за разделно събиране и рециклиране на отпадъците, които са в основата на съответните национални разрешения и договорни споразумения. Държавите членки могат да продължат да използват тези системи, при условие че изпълняват правилно задълженията по настоящия регламент.

(140)  Държавите членки следва също така да предприемат мерки за насърчаване на рециклирането, което отговаря на стандартите за качество за използване на рециклираните материали в съответните сектори. Това задължение е от особено значение с оглед на минималния процент, определен за рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки.

(141)   Събирането на опаковки е решаваща стъпка, за да се гарантира кръговостта им и да се осигури силен пазар за вторични суровини. Установяването на задължително ниво на събираемост е стимул за разработване на ефективни и целенасочени системи за събиране на национално равнище и съответно за увеличаването на количеството на сортираните и потенциално рециклираните отпадъци.

(142)  Доказано е, че добре работещите депозитни системи за връщане осигуряват много високо ниво на събираемост и висококачествено рециклиране, особено на бутилките и металните кутии за напитки. За да се подпомогне постигането на целта за разделно събиране на пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба, определена в Директива (ЕС) 2019/904, и за да се насърчи постигането на още по-високи нива на събираемост и висококачественото рециклиране на метални съдове за напитки, е целесъобразно държавите членки да въведат депозитни системи за връщане. Тези системи ще допринесат за увеличаване на предлагането на висококачествени вторични суровини, подходящи за рециклиране в затворен цикъл, и за намаляване на отпадъците от опаковки за напитки.

(143)  Депозитните системи за връщане следва да бъдат задължителни за пластмасовите бутилки за напитки за еднократна употреба и за металните съдове за напитки. Държавите членки биха могли да решат да включат в тези системи и други опаковки за други продукти или изработени от други материали, по-специално стъклени бутилки за еднократна употреба, и следва да гарантират, че депозитните системи за връщане на опаковки за еднократна употреба, по-специално на стъклени бутилки за еднократна употреба за напитки, са еднакво достъпни и за опаковките за многократна употреба, когато това е технически и икономически осъществимо. Те следва да обмислят създаването на депозитни системи за връщане и на опаковки за многократна употреба. ▌ На държавите членки следва да бъде позволено да приемат, като същевременно спазват общите правила, установени в ДФЕС, и се съобразяват с разпоредбите, определени в настоящия регламент, разпоредби, които надхвърлят минималните изисквания, определени в настоящия регламент, като например начисляването на депозит на мястото на продажба в случай на потребление в заведения за обществено хранене или задължението всички крайни дистрибутори да приемат свързани с депозит опаковки, независимо от материала и формата на опаковките, които разпространяват, или от големината на търговската си площ.

(144)   В настоящия регламент следва да се вземе предвид разнообразието от депозитни системи за връщане, които съществуват в Съюза, и да се гарантира, че технологичното развитие на тези системи не е възпрепятствано, ако те отговарят на условията и критериите за увеличаване на нивата на събираемост и осигуряване на по-качествено рециклиране.

(145)  Предвид естеството на продуктите и различията в системите им за производство и дистрибуция, депозитните системи за връщане обаче следва да не бъдат задължителни за опаковките за вино, ароматизирани винени продукти и подобни на вина продукти, спиртни напитки и мляко и млечни продукти, изброени в част XVI от приложение I към ▌ Регламент (ЕС) № 1308/2013. Държавите членки обаче могат да създадат депозитни системи за връщане, които да обхващат опаковките за такива напитки, както и опаковки за други напитки и опаковки, които не са за напитки.

(146)  До 1 януари 2029 г. всички депозитни системи за връщане на пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба и метални съдове за напитки за еднократна употреба следва да отговарят на общите минимални изисквания, определени в настоящия регламент, с изключение на депозитните системи за връщане, създадени преди влизането в сила на настоящия регламент, които изпълняват целта за 90% разделно събиране към 1 януари 2029 г. Тези изисквания ще спомогнат за постигане на по-голяма последователност и по-високи нива на връщаемост в държавите членки. Те са определени въз основа на становищата на заинтересованите страни, експертния анализ и най-добрите практики от съществуващите депозитни системи за връщане. Изискванията са разработени така, че да дават възможност за иновации, като същевременно предлагат известна гъвкавост за адаптиране към условията на местно равнище.

(147)  Държавите членки с райони с голям дял на трансгранична стопанска дейност следва да гарантират, че депозитните системи за връщане позволяват събирането на опаковки от депозитни системи за връщане на други държави членки в определени събирателни пунктове и следва да се стремят да дадат възможност за връщане на депозита.

(148)  Държавите членки, които са постигнали 80% ниво на събираемост на целевите видове опаковки без депозитна система за връщане през 2026 г., могат да подадат искане да не въвеждат депозитна система за връщане.

(149)   Държавите членки могат да изберат да въведат депозитната схема за връщане на поднационално равнище, като вземат предвид съответните национални административни подразделения и специфичното положение на отвъдморските територии, при условие че докажат екологичната и икономическата ефективност на такава схема и нейното пълно съответствие с нивото на събираемост от 90% за пластмасовите бутилки за напитки за еднократна употреба и металните съдове за напитки за еднократна употреба, определено в настоящия регламент.

(150)  Като специфична мярка за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки държавите членки следва активно да насърчават решенията за повторна употреба и повторно пълнене. Те следва да подпомагат създаването на системи за повторна употреба и повторно пълнене и да извършват мониторинг на тяхното функциониране и спазване на хигиенните стандарти. Държавите членки се насърчават да предприемат и други мерки, като например създаване на депозитни системи за връщане, обхващащи форматите на опаковките за многократна употреба, използване на икономически стимули или въвеждане на изисквания към крайните дистрибутори да предоставят определен процент продукти, различни от тези, обхванати от целите за повторна употреба и задълженията за повторно пълнене, в опаковки за многократна употреба или чрез повторно пълнене, при условие че тези изисквания няма да доведат до разпокъсаност на единния пазар и да създадат пречки пред търговията.

(151)   Изискванията за събиране, сортиране, преразпределяне към машини за пълнене и почистване са от напълно различно естество за депозитните системи за връщане на опаковки за еднократна употреба и за основаните на депозит системи за повторна употреба. Поради това минималните изисквания за депозитните системи за връщане следва да не се прилагат за основаните на депозит системи за повторна употреба. Вместо тях следва да се прилагат специфични изисквания за системите за повторна употреба.

(152)  Директива 94/62/ЕО беше изменена с Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета(46), с която бяха определени цели за рециклиране за държавите членки, които трябва да бъдат постигнати до 2025 г. и 2030 г. Тези цели и правилата за тяхното изчисляване следва да бъдат запазени. Като се отчита различната отправна точка на всяка държава членка по отношение на целите за рециклиране и въпреки че в настоящия регламент са предложени мерки за улесняване на постигането на тези цели, все пак следва ▌ да бъде възможно при определени условия да се отлагат сроковете за постигане на целите за рециклиране до 2030 г. Комисията обаче следва да бъде оправомощена да отхвърля преразгледания план за изпълнение, представен от държава членка.

(153)  Съгласно Директива 94/62/ЕО от Комисията се изисква да направи преглед на целите за рециклиране на опаковки до 2030 г., за да ги запази или ако е целесъобразно, да ги повиши. Въпреки това все още не е целесъобразно да се изменят целите, определени за 2030 г., тъй като данните показват, че някои държави членки все още изпитват затруднения при изпълнението на съществуващите цели. Поради тази причина следва да се създадат мерки, насърчаващи произвеждащите оператори да пускат на пазара повече опаковки, които могат да се рециклират, и по този начин да се помогне на държавите членки да постигнат целите за рециклиране. Занапред на Комисията следва да бъдат докладвани по-подробни данни за потоците на рециклиране на опаковки и на отпадъци от опаковки. Това ще даде възможност на Комисията да направи преглед на целите и евентуално да ги запази или повиши. За да се отчете ефектът от мерките, насочени към подобряване на рециклируемостта на опаковките, прегледът не следва да се извършва по-рано от предвидената обща оценка на настоящия регламент, т.е. 7 години след влизането му в сила. По време на този преглед следва да се обърне внимание и на възможността за въвеждане на нови цели на по-подробна основа от сегашните.

(154)  Изчисляването на целите за рециклиране следва да се основава на теглото на отпадъците от опаковки, които постъпват за рециклиране. Държавите членки следва да гарантират надеждността и точността на събраните данни за рециклираните отпадъци от опаковки. Като общо правило същинското измерване на теглото на отпадъците от опаковки, които се отчитат като рециклирани, следва да се извършва на мястото, където отпадъците от опаковки постъпват за рециклиране. Въпреки това, с цел да се ограничи административната тежест, на държавите членки следва да се позволи, при спазването на строги условия и чрез дерогация от общото правило, да определят теглото на рециклираните отпадъци от опаковки въз основа на измерване на крайния продукт от всички операции по сортиране, което да се коригира със средните проценти на загуби, възникващи преди постъпването на отпадъците за рециклиране. Загубите на материали, които възникват преди постъпването на отпадъците за рециклиране, например поради сортиране или други предварителни операции, не следва да бъдат включвани в количеството на отпадъците, които се отчитат като рециклирани. Тези загуби могат да бъдат определени въз основа на електронни регистри, технически спецификации, подробни правила за изчисляване на средните проценти на загуби за различните потоци отпадъци или други еквивалентни мерки. Държавите членки следва да докладват относно тези мерки в докладите за проверка на качеството, придружаващи данните, които те докладват на Комисията относно рециклирането на отпадъци. Препоръчително е средните проценти на загуби да се определят индивидуално за отделните съоръжения за сортиране и да бъдат свързани с различните основни видове отпадъци, различните източници (като битови или търговски), различните схеми за събиране и различните видове процеси на сортиране. Средните проценти на загуби следва да се използват само в случаите, когато не са налични други надеждни данни, по-специално по отношение на превоза и износа на отпадъци. От теглото на отчетените като рециклирани отпадъци следва да не се приспадат загубите на тегло на материалите или веществата, дължащи се на процеси на физическа или химическа преработка, присъщи на дейностите по рециклиране, при които отпадъците от опаковки реално се преработват в продукти, материали или вещества.

(155)  При изчисляване на процента на рециклиране за аеробното или анаеробното третиране на биоразградимите отпадъци от опаковки, количеството отпадъци, което постъпва за аеробно или анаеробно третиране, може да се отчита като рециклирано, при условие че това третиране води до получаването на крайни продукти, които се използват като рециклирани продукти, материали или вещества. Крайните продукти от такова третиране най-често са компост или ферментационни продукти, но биха могли да се вземат предвид и някои други крайни продукти, ако те съдържат сравними количества рециклирано съдържание по отношение на количеството на третираните биоразградими отпадъци от опаковки. В други случаи, в съответствие с определението за рециклиране, преработката на биоразградими отпадъци от опаковки в материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия, да бъдат обезвредени или да бъдат използвани в операции със същата цел като оползотворяването на отпадъци освен рециклирането, следва да не се вземат предвид при оценката за постигането на целите на рециклирането.

(156)  Когато отпадъчните материали от опаковки престават да бъдат отпадък в резултат на евентуална подготвителна операция преди действителната им преработка, те следва да се отчитат като рециклирани, ако са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. Престаналите да бъдат отпадък материали, които са предназначени за използване като гориво или други средства за получаване на енергия, за насипване или обезвреждане или за употреба при дейности със същата цел като оползотворяването на отпадъци, различни от рециклирането, следва да не се вземат предвид при оценката за постигането на целите на рециклирането.

(157)   Когато установява методиката за изчисляване и проверка на процента на рециклираното съдържание, Комисията следва да извърши по отношение на съществуващите технологии за рециклиране оценка на техните икономически и екологични показатели, включително качеството на крайния продукт, наличието на отпадъци, необходимата енергия и емисиите на парникови газове, както и другите имащи отношение въздействия върху околната среда. Комисията следва също така да вземе предвид потенциала на тези технологии да се използват за подвеждащи твърдения за екологосъобразност.

(158)   Твърдения относно характеристиките на опаковките, за които в настоящия регламент са определени правни изисквания, като например рециклируемост, равнище на рециклирано съдържание и възможност за многократна употреба, следва да се правят само по отношение на свойствата на опаковките, които надвишават приложимите минимални изисквания, определени в настоящия регламент, и в съответствие с методиките и правилата, установени съгласно настоящия регламент. Те следва също да посочват дали се отнасят до единицата опаковка, част от единицата опаковка или до всички опаковки, пуснати на пазара от производителя.

(159)  На държавите членки следва да се даде възможност да вземат предвид рециклирането на метали, отделени след изгарянето на отпадъци, в съотношение, съответстващо на дела на изгорените опаковки от отпадъци, при условие че рециклираните метали отговарят на определени критерии за качество, определени в Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1004 на Комисията(47) за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни относно отпадъците в съответствие с Директива 2008/98/ЕО.

(160)  В случай на износ на отпадъци от опаковки от Съюза за рециклиране се прилага Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета(48).

(161)  Тъй като повторната употреба означава, че на пазара не се пускат нови опаковки, търговските опаковки за многократна употреба, които се пускат на пазара за първи път, и дървените опаковки, които се поправят за повторната употреба, следва да се вземат предвид във връзка с постигането на съответните цели за рециклирането на опаковки. Държавите членки следва да могат да използват тази възможност за изчисляване на коригирано равнище на целите за рециклиране, като вземат предвид максимум пет процентни пункта от средния дял през предходните три години на търговските опаковки за многократна употреба, пуснати на пазара за първи път и повторно използвани като част от система за повторна употреба.

(162)  Производителите и организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, следва да участват активно в предоставянето на информация на крайните ползватели, по-специално на потребителите, относно предотвратяването и управлението на отпадъците от опаковки. Тази информация следва да включва наличието на механизми за повторна употреба на опаковките, значението на етикетите, поставени върху опаковките, и други инструкции за изхвърлянето на отпадъци от опаковки. Производителите и организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, следва също така да информират потребителите, че опаковките, маркирани като компостируеми, означават, че опаковката е компостируема при контролирани промишлени условия в съоръжения за третиране на биологични отпадъци и не е подходяща за домашно компостиране. Опаковките не следва да се изхвърлят извън предвидените за това места. Производителите следва също така да информират, че крайните ползватели играят важна роля в осигуряването на оптимално за околната среда управление на отпадъците от опаковки. За разкриването на информация на всички крайни ползватели, както и за докладването във връзка с опаковките следва да се използват съвременни информационни технологии. Информацията следва да се предоставя или чрез традиционни средства, като плакати на закрито и на открито и кампании в социалните медии, или чрез по-иновативни средства, като електронен достъп до уебсайтове, предоставен чрез нанесени върху опаковката QR кодове.

(163)   Разделното събиране извън домовете е важен елемент, за да се повиши нивото на събираемост на опаковките и да се подобри кръговостта им. Държавите членки и стопанските субекти следва да могат да предприемат конкретни мерки за разделно събиране извън домовете, адаптирано към местоположението и навиците на потребителите.

(164)  За всяка календарна година държавите членки следва да предоставят на Комисията информация относно постигането на целите за рециклиране. За да се оцени ефективността на мерките за намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване, следва да се докладват и данни за потреблението на много тънки пластмасови торбички за пазаруване и дебели пластмасови торбички за пазаруване, за да може да се прецени дали потреблението на тези торбички се е увеличило в отговор на мерките за намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване. Предоставянето на данни за годишното потребление на много дебели торбички за пазаруване следва да бъде доброволно за държавите членки. За да може да се прецени дали задължителните депозитни системи за връщане, които трябва да бъдат създадени от държавите членки, са ефективни или дали освобождаването на държавите членки от задължението за създаване на тези системи е оправдано, е важно да се получи информация за нивото на събираемост на такива опаковки посредством докладите на държавите членки.

(165)  За да се установи методиката за оценка на рециклируемостта в голям мащаб, държавите членки следва също така да докладват данни за количеството рециклирани отпадъци от опаковки по категории опаковки и и за количествата опаковки, ▌ предоставени за първи път на пазара на държавата членка, по категории опаковки. Докладването следва да се извършва ежегодно. Комисията следва да обобщава тези данни и да ги публикува с цел мониторинг на годишното развитие във връзка с рециклираните в голям мащаб отпадъци от опаковки.

(166)  Държавите членки следва да докладват данните на Комисията по електронен път и да ѝ предоставят доклад за проверка на качеството. Освен това данните за целите за рециклирането следва да бъдат придружени от доклад, в който се описват мерките, предприети за създаване на ефективна система за контрол на качеството и проследяемост на отпадъците от опаковки.

(167)  За да се осигурят еднакви условия за изпълнение на задълженията за докладване, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия, за да може да установи правила за изчисляване и проверка на данните относно постигането на целите за рециклиране, нивата на разделно събиране на опаковки, обхванати от депозитната система за връщане, и данните, необходими за установяване на методиката за оценка на рециклируемостта в голям мащаб. Актът за изпълнение следва също така да включва правила за определяне на количеството генерирани отпадъци от опаковки, както и за определяне на формата за докладване на данните. В него следва също така да се установи методиката за изчисляване на годишното потребление на тънки пластмасови торбички за пазаруване на човек и формата за докладване на тези данни, тъй като това е необходимо, за да се подпомогне мониторингът и пълното прилагане на съществените изисквания, свързани с пластмасовите торбички за пазаруване, по-специално за да се осигури разделно и задължително докладване за различните категории пластмасови торбички за пазаруване. Този акт за изпълнение следва да замени решения (ЕС) 2018/896(49) и 2005/270/ЕО(50) на Комисията.

(168)  За да се съдейства на държавите членки и на Комисията да извършват мониторинг на осъществяването на целите, определени в настоящия регламент, държавите членки следва да създадат бази данни за опаковките и да осигурят правилното функциониране на тези бази данни.

(169)  Ефективното осигуряване на спазването на изискванията за устойчивост е от съществено значение, за да се гарантира лоялна конкуренция за реализирането на очакваните ползи и принос от настоящия регламент за постигането на целите на Съюза в областта на климата, енергетиката и кръговостта. Поради това компетентните органи следва да се стремят да контролират точността на поне част от декларациите за съответствие годишно, а Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(51), с който се определя хоризонтална рамка за надзор на пазара и контрол на продуктите, въвеждани на пазара на Съюза, следва да се прилага за опаковките, за които са определени изисквания за устойчивост съгласно настоящия регламент. Механизмите за надзор на пазара, установени с Регламент (ЕС) 2019/1020, определят изискванията за надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и предвиждат предпазни механизми за проверка на съответствието с настоящия регламент по отношение на пускането на пазара на опаковки.

(170)  Опаковките следва да се пускат на пазара само ако не представляват някой от известните рискове за околната среда и човешкото здраве. За да се постигне по-добро съответствие със специфичното естество на изискванията за устойчивост и да се гарантира, че усилията за надзор на пазара са съсредоточени върху несъответствието с тези изисквания, за целите на настоящия регламент опаковка, представляваща риск, следва да бъде определена като опаковка, която поради несъответствието си с изискване за устойчивост или поради неизпълнение от страна на отговорен икономически оператор на изискване за устойчивост може да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда или други обществени интереси, защитени от съответните изисквания.

(171)  Следва да съществува процедура, чрез която заинтересованите страни да бъдат информирани за планираните мерки по отношение на опаковки, представляващи риск. В резултат на прилагането на тази процедура органите за надзор на пазара в държавите членки, в сътрудничество със съответните икономически оператори, следва да могат да действат на ранен етап по отношение на такива опаковки. За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени ▌ изпълнителни правомощия, за да определя дали националните мерки по отношение на несъответстващите на изискванията продукти са обосновани или не.

(172)  Органите за надзор на пазара следва да имат правото да изискват от икономическите оператори да предприемат коригиращи действия въз основа на констатациите, че дадена опаковка не съответства на изискванията за устойчивост и етикетиране, или че икономическият оператор е нарушил други правила за пускане или предоставяне на пазара на опаковки. За да се осигурят еднакви условия за изпълнение на изискването към икономическите оператори да предприемат коригиращи действия, на Комисията следва да бъдат предоставени ▌ изпълнителни правомощия, за да решава дали дадена национална мярка е обоснована или не.

(173)  В случай на опасения, свързани със здравето на хората, органът за надзор на пазара следва да не оценява риска за здравето на хората или животните, произтичащ от опаковъчния материал, ако е пренесен върху опакованото съдържание на опаковъчния материал, а да предупреждава органите, компетентни за контрола на рисковете и определени съгласно Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета(52) ▌, регламенти (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746, (ЕС) 2019/6 или Директива 2001/83/ЕО.

(174)  Обществените поръчки възлизат на 14% от БВП на Съюза. За да се допринесе за целта за постигане на неутралност по отношение на климата, подобряване на енергийната и ресурсната ефективност и преход към кръгова икономика, чрез която се опазват общественото здраве и биологичното разнообразие, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение, ▌ за да изисква, когато е целесъобразно, възлагащите органи и възложителите, определени в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(53) и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(54), да приведат своите обществени поръчки в съответствие със специфични минимални задължителни изисквания за екологосъобразни обществени поръчки, които следва да бъдат определени в актове за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент. В сравнение с доброволния подход чрез задължителните изисквания следва да се гарантира максимално увеличаване на ефекта на лоста от публичните разходи с цел повишаване на търсенето на опаковки с по-добри показатели. Изискванията следва да бъдат прозрачни, обективни и недискриминационни. Изискванията може да се позовават на технически спецификации, критерии за подбор или условия за изпълнение на договорите, като не е задължително да бъде наложено кумулативното им спазване. Възлагащите органи и възложителите следва да имат възможността да приемат разпоредби, които надхвърлят минималните цели за екологосъобразни обществени поръчки, определени в настоящия регламент, като спазват общите правила, установени в ДФЕС, и се съобразяват с разпоредбите на настоящия регламент.

(175)  Изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията с настоящия регламент, които не са свързани с определяне дали мерките, предприети от държавите членки по отношение на несъответстващи на изискванията опаковки, са обосновани или не, следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(176)  За да се обезпечи функционирането на вътрешния пазар и да се създадат еднакви условия на конкуренция, е необходимо да се гарантира, че опаковките от трети държави, постъпващи на пазара на Съюза, са в съответствие с настоящия регламент, независимо дали се внасят като самостоятелна опаковка или в опакован продукт. По-специално е необходимо да се гарантира, че произвеждащите оператори са провели подходящи процедури за оценяване на съответствието по отношение на тази опаковка. Следва да се даде приоритет на сътрудничеството на пазара между органите за надзор на пазара и икономическите оператори. Ето защо, въпреки че могат да се отнасят до всички опаковки, които постъпват на пазара на Съюза, интервенциите на органите, определени съгласно член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1020, следва да се съсредоточат предимно върху опаковките, които са обект на забранителни мерки, предприети от органите за надзор на пазара. В случай че предприемат такива забранителни мерки и те не са ограничени до националната територия, органите за надзор на пазара следва да съобщават на органите, определени за контрол на опаковките, постъпващи на пазара на Съюза, подробностите, необходими за идентифицирането на такива несъответстващи на изискванията опаковки на границите, включително информация за опакованите продукти и икономическите оператори, за да се даде възможност за основан на риска подход към продуктите, постъпващи на пазара на Съюза. В такива случаи митниците се стремят да идентифицират и спрат тези опаковки на границите.

(177)  За да се оптимизира и облекчи процесът на контрол по външните граници на Съюза, е необходимо да се даде възможност за автоматизирано предаване на данни между Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS) и митническите системи. Следва да се разграничат два различни вида предаване на данни с оглед на съответните им цели. На първо място, забранителните мерки, определени от органите за надзор на пазара след идентифицирането на несъответстващи на изискванията опаковки, следва да се съобщят от ICSMS на митниците, за да се използват от органите, определени за контрол на външните граници, за идентифициране на опаковките, които могат да съответстват на такава забранителна мярка. За това първо предаване на данни следва да се използва ▌ електронната митническа система за управление на риска ▌, определена в член 36 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 на Комисията(55) ▌, без да се засяга евентуалното бъдещо развитие на митническата среда за управление на риска. На второ място, когато митническите органи идентифицират такава несъответстваща на изискванията опаковка, ще бъде необходимо управление на отделните случаи , наред с другото, за предаване на уведомлението за спирането, заключението на органите за надзор на пазара и резултата от действията, предприети от митниците. Средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише следва да подпомага второто предаване на данни между ICSMS и националните митнически системи.

(178)  За да се осигурят еднакви условия за осъществяване на взаимовръзката за комуникация между органите за надзор на пазара и митническите органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, за да определи процедурните правила и подробностите относно договореностите за изпълнение, включително функциите, елементите на данните и обработката на данните, както и правилата за обработката на лични данни, поверителността и контрола на тази взаимовръзка.

(179)  При приемането на делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС е особено важно Комисията да проведе по време на подготвителната си работа подходящи консултации, включително на експертно равнище, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(56). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. При разработването на тези делегирани актове Комисията следва да вземе предвид научната или друга налична техническа информация, включително съответните международни стандарти.

(180)  За да се гарантира, че изискванията към продуктите в Директива (ЕС) 2019/904 могат да бъдат наблюдавани и прилагани и че те подлежат на ▌подходящ надзор на пазара, Регламент (ЕС) 2019/1020 следва да бъде изменен, за да се включи Директива (ЕС) 2019/904 в неговия обхват. От 1 януари 2030 г. изискванията за ▌ съдържание на рециклирана пластмаса за пластмасовите бутилки за напитки следва да бъдат заличени от Директива (ЕС) 2019/904, тъй като този въпрос се урежда изключително от настоящия регламент. Съответните задължения за докладване също следва да бъдат заличени.

(181)   С настоящия регламент се установяват общи правила, приложими за всички опаковки. Някои пластмасови продукти за еднократна употреба, попадащи в приложното поле на Директива (ЕС) 2019/904, като пластмасовите торбички за пазаруване, чашите за напитки, съдовете за храни и напитки, включително бутилките, обаче се считат за опаковки. Директива (ЕС) 2019/904 е lex specialis по отношение на настоящия регламент. В случай на противоречие между Директива (ЕС) 2019/904 и настоящия регламент Директива (ЕС) 2019/904 следва да има предимство в рамките на своето приложно поле. Съгласно Директива (ЕС) 2019/904 от държавите членки се изисква да предприемат мерки за намаляване на потреблението на някои пластмасови продукти за еднократна употреба, включително ограничения за търговия. Такива ограничения следва да се прилагат и да имат предимство пред всички противоречащи им разпоредби в настоящия регламент. В настоящия регламент е предвидено ограничение за пускането на пазара на пластмасови продукти, изброени в приложение V, точка 3, докато Директива (ЕС) 2019/904 позволява на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да постигнат намаление на потреблението на тези пластмасови продукти за еднократна употреба. Тъй като националните мерки за изпълнение на Директива (ЕС) 2019/904 могат да са по-малко ограничителни от забрана за пускане на пазара, настоящият регламент следва да има предимство пред Директива (ЕС) 2019/904 по отношение на такива продукти, които попадат в определението за опаковка, с цел да се стимулира ограничаването на пластмасовите опаковки за еднократна употреба и да се намали количеството на такива опаковки в околната среда. Съответно държавите членки следва да не могат да приемат освобождаване от забраната в Директива (ЕС) 2019/904 относно пускането на пазара на опаковки, изработени от експандиран полистирен. За целта Директива (ЕС) 2019/904 следва да бъде съответно изменена.

(182)   Тъй като с настоящия регламент не се урежда рециклираното съдържание в пластмасовата част на опаковките преди 1 януари 2030 г., разпоредбите относно изискванията за рециклирано съдържание за пластмасови бутилки за напитки в Директива (ЕС) 2019/904 следва да останат в сила до тази дата.

(183)  За да се повиши общественото доверие в пуснатите на пазара опаковки, по-специално по отношение на спазването на изискванията за устойчивост, икономическите оператори, които пускат на пазара опаковки, които не отговарят на изискванията, или които не изпълняват задълженията си, следва да подлежат на санкции. Поради това е необходимо държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в националното си право за неспазване на настоящия регламент.

(184)   Член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) изисква от държавите членки да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, включително съдилищата на държавите членки. В това отношение държавите членки следва да гарантират, че членовете на заинтересованата общественост, които могат да включват физически или юридически лица, които са подали жалба или са съобщили за предполагаемо несъответствие на опаковки или опаковани продукти с настоящия регламент, имат достъп до правосъдие в съответствие със задълженията, които държавите членки са поели като страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. („Орхуската конвенция“).

(185)  Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент. Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество тази оценка следва да се основава на петте критерия за ефикасност, ефективност, целесъобразност, съгласуваност и добавена стойност за Съюза и следва да служи като основа за оценки на въздействието на евентуалните допълнителни мерки. Комисията следва да представи на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно прилагането на настоящия регламент и въздействието му върху екологичната устойчивост на опаковките и функционирането на вътрешния пазар.

(186)  Необходимо е да се предвиди достатъчно време, за да могат икономическите оператори да изпълнят задълженията си по настоящия регламент, а държавите членки да създадат административната инфраструктура, необходима за прилагането му. Поради това началото на прилагането на настоящия регламент следва да се отложи до дата, на която е разумно да се очаква, че тези подготвителни дейности ще бъдат приключени. Особено внимание следва да се обърне на улесняването на спазването от страна на МСП на техните задължения и изисквания съгласно настоящия регламент, включително чрез насоки, които да бъдат предоставени от Комисията за улесняване на спазването от страна на икономическите оператори, с акцент върху МСП.

(187)  За да се изпълнят тези ангажименти и да се създаде амбициозна, но хармонизирана рамка относно опаковките, е необходимо да се приеме регламент, с който да се установят изисквания за опаковките през целия им жизнен цикъл. Поради това Директива 94/62/ЕО следва да бъде отменена.

(188)  С цел да се даде възможност на държавите членки да предприемат необходимите административни мерки по отношение на организацията на процедурите за издаване на разрешения от компетентните органи, като същевременно се запази непрекъснатостта в дейността на икономическите оператори, прилагането на настоящия регламент следва да бъде отложено.

(189)  Директива 94/62/ЕО се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент. Въпреки това, за да се осигури плавен преход и непрекъснатост до приемането на нови правила от Комисията съгласно настоящия регламент и за да се осигури непрекъснатост в прилагането на системата на собствените ресурси на Съюза по отношение на собствения ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса, някои задължения по същата директива, свързани с етикетирането, целите за рециклиране и предаването на данни на Комисията, следва да останат в сила за определен период от време.

(190)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно подобряването на екологичната устойчивост на опаковките и гарантирането на свободното движение на вътрешния пазар на опаковки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и въздействията му могат да бъдат постигнати по-успешно на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност ▌, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

1.  С настоящия регламент се установяват изисквания за целия жизнен цикъл на опаковките по отношение на тяхната екологична устойчивост и етикетиране, за да се позволи пускането им на пазара. С него също така се установяват изисквания за разширена отговорност на производителя, предотвратяване на отпадъци от опаковки, като например намаляване на ненужните опаковки и повторна употреба или повторно пълнене на опаковки, както и събиране и третиране, включително рециклиране, на отпадъците от опаковки.

2.  Настоящият регламент допринася за ефективното функциониране на вътрешния пазар чрез хармонизиране на националните мерки относно опаковките и отпадъците от опаковки, за да се избегнат пречките пред търговията, нарушаването и ограничаването на конкуренцията в рамките на Съюза, като същевременно се предотвратяват или намаляват неблагоприятните въздействия на опаковките и отпадъците от опаковки върху околната среда и човешкото здраве, въз основа на високо ниво на опазване на околната среда.

3.  Настоящият регламент допринася за прехода към кръгова икономика и за постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., както е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета(57), като определя мерки в съответствие с йерархията на отпадъците в съответствие с член 4 от Директива 2008/98/ЕО.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за всички опаковки, независимо от използвания материал, и за всички отпадъци от опаковки, независимо дали тези отпадъци се използват във, или произхождат от промишлеността, други производства, търговия на дребно или дистрибуция, офиси, услуги или домакинства.

2.  Настоящият регламент се прилага, без да се засягат разпоредбите на Директива 2008/98/ЕО по отношение на управлението на опасни отпадъци, както и регулаторните изисквания на Съюза по отношение на опаковките, като например свързаните с безопасността, качеството, опазването на здравето и хигиената на опакованите продукти, или изискванията за транспортиране. Когато настоящият регламент е в противоречие с Директива 2008/68/ЕО, предимство има Директива 2008/68/ЕО.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „опаковка“ означава изделие, независимо от какви материали е изработено, което е предназначено да бъде използвано от икономически оператор за съдържане, защита, боравене, доставка или представяне на продукти на друг икономически оператор или на краен ползвател и което може да бъде разграничено по формата на опаковката въз основа на своята функция, своя материал и своето проектиране, включително:

a)  изделие, което е необходимо, за да съдържа, поддържа или съхранява продукта през целия му жизнен цикъл, без да е неразделна част от продукта, и което е предназначено да бъде използвано, консумирано или обезвредено заедно с продукта;

б)  компонент и спомагателен елемент на изделие, посочено в буква а), който е интегриран в изделието;

в)  спомагателен елемент на изделие, посочено в буква а), който е окачен директно върху или е прикрепен към продукта и който изпълнява функцията на опаковка, без да е неразделна част от продукта, и който е предназначен да бъде използван, консумиран или обезвреден заедно с продукта;

г)  изделие, което е проектирано и предназначено за пълнене на мястото на продажба с цел предоставяне на продукта на клиента, наричано още „опаковка, използвана за предоставяне на услуги“.

д)  изделие за еднократна употреба, което се продава и което се пълни или е проектирано и предназначено за пълнене на мястото на продажба, и което изпълнява функцията на опаковка;

е)  пропускливи пакетчета за чай, кафе или друга напитка или омекващи след употребата дози за еднократна употреба за система, които съдържат чай, кафе или друга напитка и които са предназначени да бъдат използвани и обезвредени заедно с продукта;

ж)  непропускливи дози за еднократна употреба за система за чай, кафе или друга напитка, които са предназначени за използване в машина и които се използват и обезвреждат заедно с продукта;

2)   „опаковка за вкъщи“ означава опаковка, използвана за предоставянето на услуги, която се пълни на обслужвано от хора място на продажба с напитки или готови храни, опаковани за превоз и непосредствена консумация на друго място, без да се налага допълнително приготвяне, и обикновено консумирани директно от опаковката;

3)   „опаковки за първично производство“ означава изделия, проектирани и предназначени да бъдат използвани като опаковки за непреработени продукти от първично производство, както е определено в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(58);

4)  „търговска опаковка“ означава опаковка, замислена като единица стока, състояща се от продукти и опаковка, предназначена за крайния ползвател на мястото на продажба;

5)  „групова опаковка“ означава опаковка, която е замислена да групира определен брой единици стока на мястото на продажба, независимо дали тази група от единици стока се продава като такава на крайния ползвател, или служи ▌като средство за улесняване на зареждането на рафтовете на мястото на продажба, или за създаване на складова или дистрибуторска единица, и която може да бъде отстранена от продукта, без това да повлияе на неговите характеристики;

6)  „транспортна опаковка“ означава опаковка, замислена за улесняване на боравенето със и транспорта на една или повече единици стока или групи от единици стока, с изключение на контейнери за автомобилен, железопътен, корабен и въздушен превоз, за да се предотврати увреждане на продукта от боравенето с него или от транспортирането;

7)  „опаковка за електронна търговия“ означава транспортна опаковка, използвана за доставката на продукти в контекста на продажба онлайн или чрез други средства за продажба от разстояние до крайния ползвател;

8)  „иновативна опаковка“ означава форма на опаковка, която е произведена с помощта на нови материали и която води до значително подобряване на една или повече функции на опаковката, като например съдържането, защитата, боравенето съсили доставката на продуктите, и до очевидни ползи като цяло за околната среда, но изключва опаковките, които са резултат от модифициране на съществуващи опаковки с основната цел да се подобри представянето на продуктите и маркетинга;

9)  „опаковка за еднократна употреба“ означава опаковка, която не е за многократна употреба;

10)  „чувствителна при контакт опаковка“ означава опаковка, която е предназначена да бъде използвана за продукти в обхвата на регламенти (EО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета(59), (EО) № 1935/2004, (EО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета(60), (EО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета(61), (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746, (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета(62), (ЕС) 2019/6, или на Директива 2001/83/ЕО или Директива 2008/68/ЕО, или за продукти, определени в членове 1 и 2 от Решение (ЕС) 2023/1809 на Комисията(63), Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(64), или Директива 2008/68/ЕО;

11)  „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на опаковка за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

12)  „пускане на пазара“ означава предоставянето на опаковка на пазара на Съюза за първи път;

13)  „икономически оператор“ означава произвеждащи оператори, доставчици на опаковки, вносители, дистрибутори, упълномощени представители, крайни дистрибутори ▌и доставчици на услуги за обработка на поръчки;

14)  „произвеждащ оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда опаковки или опакован продукт, освен когато физическо или юридическо лице възлага проектирането или производството на опаковки или на опакован продукт под собственото си име или собствената си търговска марка, независимо дали на опаковката или опакования продукт се виждат други търговски марки, в който случай произвеждащ оператор означава това физическо или юридическо лице, освен в случай на транспортни опаковки, опаковки за многократна употреба, опаковки за първично производство, групови опаковки, търговски опаковки или опаковки, използвани за предоставянето на услуги, ако физическото или юридическото лице, което възлага проектирането или производството на опаковката под собственото си име или собствената си търговска марка, попада в обхвата на определението за микропредприятие в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, което е публично достъпно на ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент] и доставчикът на опаковката се намира в същата държава членка, тогава „произвеждащ оператор“ означава доставчика на опаковката;

15)  „производител“ означава всеки произвеждащ оператор, вносител или дистрибутор, който, независимо от използваната техника на продажба, включително чрез договори от разстояние съгласно дефиницията в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(65), или:

a)  е установен в държава членка и предоставя за първи път транспортни опаковки, опаковки, използвани за предоставянето на услуги, включително опаковки за многократна употреба, използвани за предоставянето на услуги, или опаковки за първично производство от територията на тази държава членка и на нейна територия; или

б)  е установен в държава членка и предоставя за първи път продукти, опаковани в опаковки, различни от изброените в буква а), от територията на тази държава членка и на нейна територия; или

в)  е установен в държава членка или трета държава и предоставя транспортни опаковки, опаковки, използвани за предоставянето на услуги, включително опаковки за многократна употреба, използвани за предоставянето на услуги, или опаковки за първично производство или продукти, опаковани в опаковки, различни от посочените по-горе, за първи път на територията на друга държава членка директно на крайните ползватели; или

г)  е установен в държава членка и разопакова опаковани продукти, без да е краен ползвател, освен ако друго лице не е производителят в съответствие с букви а)–в);

16)  „доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, доставящо опаковка или опаковъчен материал на произвеждащ оператор ▌;

17)  „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза опаковка или опакован продукт от трета държава;

18)  „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставки, различно от произвеждащия оператор или вносителя, което предоставя опаковка или опакован продукт на пазара;

19)  „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от произвеждащия оператор да действа от негово име по отношение на определени задачи във връзка със задълженията на произвеждащия оператор съгласно настоящия регламент;

20)  „упълномощен представител за разширената отговорност на производителя“ означава физическо или юридическо лице, установено в държава членка, в която производителят предоставя опаковка или опакован продукт за първи път на пазара на държава членка, различна от държавата членка или третата държава, в която е установен производителят ▌, и което е определено от производителя в съответствие с член 8а, параграф 5, трета алинея от Директива 2008/98/ЕО да изпълнява задълженията на този производител съгласно глава VII от настоящия регламент;

21)  „краен дистрибутор“ означава физическо или юридическо лице във веригата на доставки, което доставя на крайния ползвател опаковани продукти, включително чрез повторна употреба, или продукти, които могат да бъдат закупени чрез повторно пълнене;

22)  „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън своята търговска, стопанска или професионална дейност;

23)  „краен ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в Съюза, на което даден продукт е бил предоставен било то като на потребител или като на професионален краен ползвател в процеса на неговите промишлени или професионални дейности, и което повече не предоставя този продукт на пазара във вида, в който му е бил доставен;

24)  „съставна опаковка“ означава единица опаковка, изработена от два или повече различни материала, които са част от теглото на основния опаковъчен материал и не могат да бъдат отделени ръчно и следователно представляват една цялостна единица, освен ако даден материал представлява незначителна част от дадена единица опаковка, и във всички случаи не повече от 5% от общото тегло на дадената единица опаковка, и с изключение на етикети, лакове, бои, мастила, лепила, политури; това не засяга Директива (ЕС) 2019/904;

25)  „отпадък от опаковка“ означава всяка опаковка или всеки опаковъчен материал, за която или който се прилага определението за отпадък, установено в член 3 от Директива 2008/98/ЕО, с изключение на производствените остатъци;

26)  „предотвратяване на отпадъци от опаковки“ означава мерки, които се предприемат, преди дадена опаковка или даден опаковъчен материал да се превърне в отпадък от опаковка, и които намаляват количеството на отпадъците от опаковки, така че да са необходими по-малко опаковки или изобщо да не са необходими за съдържане, защита, боравене със, доставяне или представяне на продуктите, включително мерки по отношение на повторната употреба на опаковките и мерки за удължаване на живота на опаковките, преди те да станат отпадък;

27)  „повторна употреба“ означава всяка дейност, посредством която опаковките за многократна употреба се използват отново многократно за целта, за която са били замислени;

28)  „ротация“ означава цикъла, през който опаковката за многократна употреба преминава от момента, в който е пусната на пазара заедно с продукта, който е предназначена да съдържа, защитава, доставя, представя или за боравенето с който е предназначена, до момента, в който е готова за повторна употреба в система за повторна употреба с цел да бъде доставена отново на крайните ползватели заедно с друг продукт;

29)  „пътуване“ означава преминаването на опаковката от пълнене или товарене до изпразване или разтоварване, като част от ротация или самостоятелно;

30)  „системи за повторна употреба“ означава организационни, технически ▌ или финансови договорености, заедно със стимули, които дават възможност за повторна употреба в система със затворен цикъл или в система с отворен цикъл и включват депозитни системи за връщане, които гарантират, че опаковките се събират за повторна употреба ▌;

31)  „обновяване“ означава всяка операция, посочена в приложение VI, част Б, която е необходима за възстановяване на опаковка за многократна употреба до функционално състояние с цел повторната ѝ употреба;

32)  „повторно пълнене“ означава операция, при която съд, който е собственост на крайния ползвател, изпълнява функцията на опаковка, или съд, закупен от крайния ползвател на мястото на продажба на крайния дистрибутор, се пълни от крайния ползвател или от крайния дистрибутор с един или няколко продукта, закупени от страна на крайния ползвател от крайния дистрибутор;

33)  „пункт за повторно пълнене“ означава място, където крайният дистрибутор предлага на крайните ползватели продукти, които могат да бъдат закупени чрез повторно пълнене;

34)  „сектор HORECA“ означава дейности и услуги, свързани с настаняване и хранене, съгласно NACE Rev. 2 — Статистическа класификация на икономическите дейности;

35)   „търговска площ“ означава площта, предназначена за излагане на предлаганите за продажба стоки, за плащането на тези стоки и за престоя и движението на клиентите. Това не включва пространствата, до които няма публичен достъп, като например складови пространства, или други пространства, в които не се излагат продукти, като например паркинги. В контекста на опаковките за електронна търговия пространството за съхранение и изпращане се счита за търговска площ;

36)  „проектиране за рециклиране“ означава проектиране на опаковките, включително на отделни компоненти на опаковките, което гарантира рециклируемостта на опаковките с помощта на установени процеси на събиране, сортиране и рециклиране, доказали се в оперативна среда;

37)   „рециклируемост“ означава съвместимостта на опаковките по проект с управлението и преработката на отпадъците въз основа на разделно събиране, сортиране в отделни потоци, рециклиране в голям мащаб и използване на рециклираните материали за замяна на първичните суровини;

38)  „отпадъци от опаковки, рециклирани в голям мащаб“ означава отпадъци от опаковки, които се събират разделно, сортират се и се рециклират в инсталирани инфраструктури посредством установени процеси, доказали се в оперативна среда, които за всяка категория опаковки, изброени в таблица 2 в приложение II, гарантират годишно количество рециклиран материал на равнището на Съюза, по-голямо или равно на 30% за дървесината и по-голямо или равно на 55% за останалите материали. Това включва отпадъците от опаковки, които се изнасят от Съюза за целите на управлението на отпадъците и за които може да се счита, че отговарят на изискванията на член 53, параграф 11;

39)   „рециклиране на материали“ означава всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в материали или вещества независимо дали за първоначалното им предназначение или за други цели, с изключение на биологичното третиране на отпадъци, преработването на органични материали, оползотворяването на енергия и преработването в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности;

40)   „висококачествено рециклиране“ означава процес на рециклиране, при който се произвеждат рециклирани материали, които са с качество, равностойно на качеството на оригиналните материали, въз основа на запазени технически характеристики и които се използват като заместител на първичните суровини за опаковки или за други приложения, при които качеството на рециклирания материал е запазено;

41)  „категория опаковка“ означава комбинация от материал и специфично проектиране на опаковката, която определя рециклируемостта по отношение на установени най-съвременни процеси на събиране, сортиране и рециклиране, доказали се в оперативна среда, и е от значение за определянето на критериите за проектиране за рециклиране;

42)  „интегриран компонент“ означава компонент на опаковката, който може да се различава от основната част на единицата опаковка и може да бъде от различен материал, но който е неразделна част от единицата опаковка и нейното функциониране, не е необходимо да се отделя от основната единица опаковка, за да се гарантира нейната функционалност, и обикновено се обезврежда едновременно с единицата опаковка, въпреки че не е задължително да бъде обезвреден по същия начин;

43)  „отделен компонент“ означава компонент на опаковката, който се различава от основната част на единицата опаковка, който е от различен материал, трябва да се демонтира напълно и трайно от основната единица опаковка ▌, обикновено се обезврежда преди единицата опаковка и отделно от нея и обхваща компоненти на опаковката, които могат да се отделят един от друг чрез механично напрежение по време на транспортиране или сортиране;

44)  „единица опаковка“ означава единица като цяло, включително всички интегрирани или отделни компоненти, които заедно изпълняват функция на опаковка, като например съдържане, защита, боравене, доставка, съхранение, транспортиране или представяне на продукти, и включва независими единици групови или транспортни опаковки, когато те се обезвреждат преди мястото на продажба;

45)  „вторични суровини“ означава материали, които са преминали през всички необходими проверки и сортиране, получени са чрез процеси на рециклиране и могат да заместят първичните суровини;

46)  „пластмасови отпадъци след употребата“ означава ▌отпадъци съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО, които са пластмасови и се образуват от пластмасови продукти, доставени за разпространение, консумация или употреба и пуснати на пазара на държава членка или на трета държава;

47)  „компостируема опаковка“ означава опаковка, която е биоразградима само в контролирани промишлени условия или която може да бъде подложена на биологично разграждане в такива условия, включително, ако е необходимо, чрез физическо третиране, анаеробно разграждане, което в крайна сметка води до преобразуването на опаковката във въглероден диоксид или — в отсъствието на кислород — в метан, минерални соли, биомаса и вода ▌и не възпрепятства, нито излага на риск разделното събиране и процеса на компостиране и анаеробно разграждане;

48)   „компостируема в домашни условия опаковка“ означава опаковка, която може да се разгражда биологично при неконтролирани условия, които не са съоръжения за компостиране в промишлен мащаб и чийто процес на компостиране се извършва от частни лица с цел производство на компост за собствена употреба;

49)   „пластмаси от биомаса“ означава пластмаси, произведени от биологични ресурси като изходни суровини от биомаса, органични отпадъци или вторични продукти; независимо дали са биоразградими или не;

50)  „пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба“ означава бутилки за напитки, изброени в част Е от приложението към Директива (ЕС) 2019/904;

51)  „пластмаса“ означава материал, състоящ се от полимер по смисъла на член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, включително такъв полимер, към който са добавени добавки или други вещества и който може да функционира като основен структурен компонент на опаковки, с изключение на естествени полимери, които не са били химически модифицирани;

52)  „пластмасови торбички за пазаруване“ означава торбички за пазаруване, със или без дръжка, произведени от пластмаса, които се предлагат на потребителите на мястото на продажба на продуктите;

53)  „тънки пластмасови торбички за пазаруване“ означава пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената под 50 микрона;

54)  „много тънки пластмасови торбички за пазаруване“ означава пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената под 15 микрона;

55)  „дебели пластмасови торбички за пазаруване“ означава пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената между 50 и 99 микрона;

56)  „много дебели пластмасови торбички за пазаруване“ означава пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената над 99 микрона;

57)  „контейнери за отпадъци“ означава контейнери, използвани за съхранение и събиране на отпадъци, например контейнери, кофи и чували;

58)  „депозит“ означава определена парична сума, която не е част от цената на опакован или напълнен продукт и която се събира от крайния ползвател при закупуването на такъв опакован или напълнен продукт, обхванат от депозитна система за връщане в дадена държава членка, и която може да бъде възстановена, когато крайният ползвател или друго лице, върне опаковката, свързана с депозита, в събирателен пункт, създаден за тази цел;

59)  „депозитна система за връщане“ означава система, при която при закупуване на опакован или напълнен продукт, обхванат от тази система, от крайния ползвател се събира депозит, който се възстановява, ▌когато опаковката, свързана с депозита, бъде върната чрез някой от каналите за събиране, разрешени за целта от националните органи;

60)  „техническа спецификация“ означава документ, определящ техническите изисквания, на които трябва да отговаря определен продукт, процес или услуга;

61)  „хармонизиран стандарт“ означава стандарт съгласно определението в член 2, точка 1), буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

62)  „оценяване на съответствието“ означава процес, чрез който се доказва дали са изпълнени изискванията за устойчивост, безопасност, етикетиране и информация на настоящия регламент във връзка с опаковките;

63)  „организация, компетентна в областта на отговорността на производителя“ означава юридическо лице, което финансово или финансово и оперативно организира изпълнението на задължения за разширена отговорност на производителя от името на няколко производители;

64)  „жизнен цикъл“ означава последователните и взаимосвързани етапи от живота на дадена опаковка, които се състоят от придобиване на суровини или добиването им от природни ресурси, предварително обработване, производство, съхранение, дистрибуция, употреба, ремонт, повторна употреба и излизане от употреба;

65)  „опаковка, представляваща риск“ означава опаковка, която, поради несъответствието си с изискване, установено в настоящия регламент или съгласно него, различно от изброените в член 62, параграф 1, може да окаже неблагоприятно въздействие върху околната среда, здравето или други обществени интереси, защитени чрез това изискване;

66)  „опаковка, представляваща сериозен риск“ означава ▌опаковка, представляваща риск, за която въз основа на оценка се счита, че степента на даденото несъответствие или свързаната с него вреда налага бърза намеса от страна на органите за надзор на пазара, включително в случаите, когато последиците от несъответствието не настъпват веднага;

67)  „онлайн платформа“ означава онлайн платформа съгласно определението в член 3, буква и) от Регламент (ЕС) 2022/2065;

68)  „отпадък“ означава отпадък, както е определен в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО. Опаковките за многократна употреба, изпратени за обновяване, не се считат за отпадък;

69)   „обществени поръчки“ означава обществени поръчки съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС или както е посочено в Директива 2014/25/ЕС.

Приложими са определенията за ▌„управление на отпадъци“, „събиране“, „разделно събиране“, „третиране“, „подготовка за повторна употреба“, „рециклиране“ и „схема за разширена отговорност на производителя“ ▌в член 3, точки ▌9, 10, 11, 14, 16, 17 и 21 от Директива 2008/98/ЕО ▌.

Приложими са определенията за ▌„надзор на пазара“, „орган за надзор на пазара“, „доставчик на услуги за обработка на поръчки“, „коригиращо действие“, „риск“, „изземване“ и „изтегляне“ в член 3, ▌точки 3, 4, 11, 16, 18, 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

Приложими са определенията за „вещества, пораждащи безпокойство“ и „носител на данни“ в член 2, точки 27 и 29 от Регламент (ЕС) 2024/...(66).

Примерният списък на изделията, попадащи в обхвата на определението за „опаковка“ в параграф 1, точка 1, е даден в приложение I.

Член 4

Свободно движение

1.  Опаковките се пускат на пазара само ако са в съответствие с настоящия регламент.

2.  Държавите членки не забраняват, не ограничават и не възпрепятстват пускането на пазара на опаковки, които са в съответствие с изискванията за устойчивост, етикетиране и информация, определени в членове 5 – 12.

3.  Ако държавите членки решат да запазят или въведат национални изисквания за устойчивост или изисквания за информация, които са допълнителни към установените в настоящия регламент, тези изисквания не трябва да противоречат на установените в настоящия регламент и държавите членки не трябва да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на опаковки, които отговарят на настоящия регламент, поради несъответствие с тези национални изисквания.

4.  На търговски панаири, изложения или подобни прояви държавите членки не възпрепятстват показването на опаковки, които не са в съответствие с настоящия регламент, при условие че с видим знак ясно е обозначено, че такива опаковки не са в съответствие с настоящия регламент и не се предоставят за продажба, докато не бъдат приведени в съответствие.

Глава II

Изисквания за устойчивост

Член 5

Изисквания към веществата в опаковките

1.  Пуснатите на пазара опаковки се произвеждат по такъв начин, че присъствието и концентрацията на вещества, пораждащи безпокойство, като съставки на опаковъчния материал или на който и да е от компонентите на опаковката, да бъдат сведени до минимум, включително по отношение на присъствието им в емисиите и всякакви резултати от управлението на отпадъците, като например вторични суровини, пепел или други материали за окончателно обезвреждане, и неблагоприятното въздействие върху околната среда поради микропластмасите.

2.   Комисията наблюдава за наличието на вещества, пораждащи безпокойство, в опаковките и компонентите на опаковките и по целесъобразност предприема последващи действия.

До 31 декември 2026 г. Комисията, с помощта на Европейската агенция по химикали, изготвя доклад относно наличието на вещества, пораждащи безпокойство, в опаковките и компонентите на опаковките, за да определи до каква степен те оказват отрицателно въздействие върху повторната употреба или рециклирането на материали или оказват въздействие върху химическата безопасност. В доклада може да бъдат изброени веществата, пораждащи безпокойство, в опаковките и компонентите на опаковките и да бъде указано в каква степен те биха могли да създадат неприемлив риск за здравето на човека и за околната среда.

Комисията представя доклада на Европейския парламент, на Съвета и на комитета, посочен в член 65 от настоящия регламент, като излага подробно своите констатации и разглежда подходящите последващи мерки, включително:

a)  по отношение на пораждащи безпокойство вещества в опаковъчните материали, които засягат предимно здравето на човека или околната среда – използването на процедурите, посочени в член 68, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, за приемане на нови ограничения;

б)  по отношение на пораждащи безпокойство вещества, които оказват отрицателно въздействие върху повторната употреба или рециклирането на материалите в опаковките, в които са налични – установяването на ограничения като част от критериите за проектиране за рециклиране в съответствие с член 6, параграф 4 от настоящия регламент.

Ако държава членка счита, че дадено вещество оказва отрицателно въздействие върху повторната употреба и рециклирането на материалите в опаковката, в която е налично, до 31 декември 2025 г. тя предоставя тази информация на Комисията и на Европейската агенция по химикали и се позовава на съответните оценки на риска или други данни, когато са налични такива.

3.   Държавите членки могат да поискат от Комисията да разгледа възможността за ограничаване на използването на пораждащи безпокойство вещества, които могат да окажат отрицателно въздействие върху повторната употреба и рециклирането на материалите в опаковките, в които са налични, по причини, различни от свързаните главно с химическата им безопасност, съгласно член 6, параграф 4, буква а). Държавите членки придружават тези искания с доклад, в който се посочват наименованието и употребата на веществата, както и описание на начина, по който употребата на веществата в опаковките възпрепятства рециклирането по причини, различни от свързаните главно с химическата безопасност. Комисията извършва оценка на искането и представя резултатите от нея на комитета, посочен в член 65.

4.  Без да се засягат ограниченията по отношение на химикалите, определени в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, или, когато е приложимо, ограниченията и специфичните мерки по отношение на материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, в Регламент (ЕО) № 1935/2004, сумата от нивата на концентрация на олово, кадмий, живак и шествалентен хром, произтичащи от вещества, налични в опаковките или компонентите на опаковките, не трябва да надвишава 100 mg/kg.

5.   Считано от....[18 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент], на пазара не се пускат опаковки, предназначени за контакт с храни, ако съдържат перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS) в концентрация, по-голяма или равна на следните прагови стойности, доколкото пускането на пазара на тези опаковки, съдържащи PFAS в посочената концентрация, не е забранено по силата на друг законодателен акт на Съюза:

a)  25 ppb за всяко PFAS, измерено с целеви PFAS анализ (количественото изчисление не включва полимерни PFAS);

б)  250 ppb за сбора от PFAS, измерено като сбор от целевия PFAS анализ, по избор с предварително разграждане на прекурсорите (количественото изчисление не включва полимерни PFAS); и

в)  50 ppm за PFAS (включително полимерните PFAS); ако общото количество флуор надвишава 50 mg/kg, произвеждащият оператор, вносителят или ползвателят надолу по веригата предоставя при поискване на правоприлагащите органи доказателство за флуора, измерен като съдържание на PFAS или не-PFAS.

За целите на настоящия регламент PFAS се състоят от всяко вещество, което съдържа най-малко един напълно флуориран метилов (CF3-) или метиленов (-CF2-) въглероден атом (без никакъв H/Cl/Br/I, свързан с него), с изключение на веществата, които съдържат само следните структурни елементи: CF3-X или X-CF2-X’, където X = -OR или -NRR’ и X’ = метилова група (-CH3), метиленова група (-CH2-), ароматна група, карбонилна група (-C(O)-), -OR’’, -SR’’ или –NR’’R’’’; и където R/R’/R’’/R’’’ е водороден атом (-H), метилова група (-CH3), метиленова група (-CH2-), ароматна група или карбонилна група (-C(O)-).

До... [4 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията извършва оценка на необходимостта от изменение или отмяна на настоящия параграф, за да се избегне припокриване с ограниченията или забраните за употреба на PFAS съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006, Регламент (ЕС) 2019/1021 или Регламент (ЕО) № 1935/2004.

6.  Съответствието с изискванията, определени в параграфи 4 и 5, се доказва в техническата документация, изготвена в съответствие с приложение VII.

7.  За да се вземе предвид ▌научно-техническият прогрес, Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на настоящия регламент с цел понижаване на пределно допустимата стойност на сумата от нивата на концентрация на олово, кадмий, живак и шествалентен хром, произтичащи от вещества, налични в опаковките или компонентите на опаковките, посочени в параграф 4.

8.  За да се вземе предвид научно-техническият прогрес, Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на настоящия регламент с цел определяне на условията, при които пределно допустимата стойност, посочена в параграф 4, не се прилага за рециклирани материали или за обвързани продукти, които са в затворена и контролирана верига, както и определяне на видовете опаковки или форматите опаковки въз основа на категориите опаковки, изброени в таблица 1 от приложение II, които се освобождават от изискванията, определени в същия параграф. Такива делегирани актове се мотивират въз основа на анализ на всеки отделен случай, ограничени са във времето, предвиждат подходящи изисквания за маркировка и информация и съдържат изисквания за редовно докладване, за да се гарантира, че освобождаването се преразглежда редовно. Делегираните актове, приети в съответствие с настоящия параграф, се приемат единствено с цел изменение на освобождаванията, установени в решения 2001/171/EО и 2009/292/EО на Комисията.

9.   В срок от... [7 години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията извършва анализ, за да оцени дали настоящият член и критериите за проектиране за рециклиране, определени в съответствие с член 6, параграф 4, са допринесли в достатъчна степен за свеждането до минимум на наличието и концентрацията на вещества, пораждащи безпокойство, като съставки на опаковъчните материали.

Член 6

Рециклируеми опаковки

1.  Всички опаковки, пуснати на пазара, трябва да бъдат рециклируеми.

2.  Опаковките се считат за рециклируеми, ако отговарят на следните условия:

a)  проектирани са за рециклиране на материалите, което дава възможност за използване на получените вторични суровини, които са с достатъчно качество в сравнение с първоначалния материал, така че да могат да се използват вместо първичните суровини, в съответствие в параграф 4;

б)  когато станат отпадък, могат да бъдат събирани разделно в съответствие с член 48, параграфи 1 и 3, да бъдат сортирани в отделни потоци отпадъци, без това да засяга рециклируемостта на другите потоци отпадъци, и да бъдат рециклирани в голям мащаб, въз основа на методиката, установена съгласно параграф 5.

Опаковките, които са в съответствие с делегираните актове, приети съгласно параграф 4, се считат за отговарящи на условието, посочено в буква а) от настоящия параграф.

Опаковките, които са в съответствие с делегираните актове, приети съгласно параграф 4, и с актовете за изпълнение, приети съгласно параграф 5, се считат за отговарящи и на двете условия, посочени в настоящия параграф.

Параграф 2, буква а) се прилага от 1 януари 2030 г. или две години след датата на влизане в сила на делегираните актове, посочени в параграф 4, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

Параграф 2, буква б) се прилага от 1 януари 2035 г. или пет години след датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в параграф 5, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

3.  Произвеждащият оператор, в съответствие с член 15, оценява рециклируемостта на опаковките въз основа на делегираните актове ▌ съгласно параграф 4 и актовете за изпълнение съгласно параграф 5. Рециклируемостта на опаковките се изразява в класове на рециклируемост А, В или С, описани в таблица 3 от приложение II.

Без да се засяга параграф 10, считано от 1 януари 2030 г. или 24 месеца след влизането в сила на делегираните актове съгласно параграф 4, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна, опаковките не се пускат на пазара, освен ако са рециклируеми и попадат в клас А, В или С.

Без да се засяга параграф 10, считано от 1 януари 2038 г. на пазара не се пускат опаковки освен ако са рециклируеми и попадат в клас А, В или С.

4.  До 1 януари 2028 г. Комисията, след като вземе под внимание стандартите, разработени от Европейската организация по стандартизация, приема делегирани актове за установяване на:

a)   критерии за проектиране за рециклиране и класове на рециклируемост въз основа на класовете в таблица 3 от приложение II и параметрите, изброени в таблица 4 от приложение ІI, за категориите опаковки, изброени в таблица 1 от същото приложение.

Критериите за проектиране за рециклиране и класовете на рециклируемост се разработват въз основа на преобладаващия материал, като:

i)  се отчита способността на отпадъците от опаковки да бъдат разделени на различни потоци материали за рециклиране, да бъдат сортирани и рециклирани, така че получените вторични суровини да са с достатъчно качество в сравнение с първоначалния материал и да могат да заместят първичните суровини за опаковки или други приложения при които качеството на рециклирания материал е запазено, когато това е осъществимо;

ii)  се обръща внимание на установените процеси на събиране и сортиране, доказали се в оперативна среда, и се обхващат всички компоненти на опаковките;

iii)  се вземат под внимание наличните технологии за рециклиране, техните икономически и екологични показатели, включително качеството на крайния продукт, наличието на отпадъци, нужната енергия и емисиите на парникови газове;

iv)  когато е целесъобразно, се определят веществата, пораждащи безпокойство, които оказват отрицателно въздействие върху повторната употреба и рециклирането на материалите в опаковките, в които са налични;

v)  когато е целесъобразно, се налагат ограничения за наличието на такива вещества или групи от такива вещества в опаковките или компонентите на опаковките по причини, които не са свързани предимно с химическата безопасност; тези ограничения биха могли да послужат и за намаляване на неприемливите рискове за здравето на човека или за околната среда, без да се засягат ограниченията за химикалите, предвидени в приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, или, когато е приложимо, ограниченията и специфичните мерки за материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, в Регламент (ЕО) № 1935/2004.

б)   начина, по който да бъде извършена оценката на рециклируемостта, и как да бъдат представени резултатите от нея в класове на рециклируемост за всяка единица опаковка по отношение на нейното тегло, включително конкретни критерии за материалите и ефективност на сортирането, за да се определи дали опаковката е рециклируема съгласно параграф 2;

в)   описание за всяка категория опаковки, изброена в таблица 1 от приложение II, на условията за съответствие със съответните класове на рециклируемост;

г)   рамка относно модулирането на финансовите вноски, които производителите трябва да плащат, за да изпълнят задълженията си за разширена отговорност на производителя, както е посочено в член 45, параграф 1, въз основа на класовете на рециклируемост на опаковката.

При приемането на делегираните актове, посочени в първа алинея, Комисията взема предвид резултатите от оценката, извършена съгласно член 5, параграф 2, ако има такава. Тези делегирани актове се приемат в съответствие с член 64.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на таблица 1 от приложение II, за да я адаптира спрямо научно-техническите постижения в областта на проектирането на материалите и продуктите, както и спрямо инфраструктурата за събиране, сортиране и рециклиране. На Комисията се предоставя правомощието да приема критерии за проектиране за рециклиране за допълнителни категории опаковки или да създава подкатегории в рамките на категориите, изброени в таблица 1 от приложение II.

Икономическите оператори започват да спазват новите или актуализираните критерии за проектиране за рециклиране най-късно три години след влизането в сила на съответния делегиран акт.

5.  До 1 януари 2030 г. Комисията приема актове за изпълнение:

a)  за установяване на методиката за оценка на рециклируемостта в голям мащаб по категории опаковки, изброени в таблица 2 от приложение ІI, за допълнение на таблица 3 от приложение ІI с праговете за рециклируемост в голям мащаб и, при необходимост, за актуализиране на общите класове на рециклируемост, описани в таблица 3 от приложение ІI. Тази методика се основава най-малко на следните елементи:

i)   количествата опаковки за всяка категория опаковки, изброена в таблица 2 от приложение II, които се пускат на пазара в Съюза като цяло и във всяка държава членка;

ii)  количествата рециклирани отпадъци от опаковки, получени в точката на изчисление в съответствие с акта за изпълнение, приет по силата на член 56, параграф 7, буква а) за всяка категория опаковки, изброена в таблица 2 от приложение II, в Съюза като цяло и във всяка държава членка;

б)  механизма за надзор, който гарантира, че опаковките се рециклират в голям мащаб. Този механизъм се основава най-малко на следните елементи:

i)  техническа документация, отнасяща се до количеството събрани отпадъци от опаковки, които се изпращат в съоръжения за сортиране и рециклиране;

ii)  процес на проверка, който позволява на произвеждащите оператори да получават необходимите данни от операторите надолу по веригата, за да се гарантира, че опаковките се рециклират в голям мащаб.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

Данните, посочени в букви а) и б), са налични и леснодостъпни за обществеността.

6.   Комисията прави оценка на детайлността на данните, които трябва да бъдат докладвани за методиката на рециклиране в голям мащаб. Когато е уместно, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на таблица 2 от приложение II и таблица 3 от приложение XII с цел адаптирането им към научно-техническите постижения.

7.   До 2035 г. Комисията, въз основа на развитието на технологиите за сортиране и рециклиране, може да преразгледа минималния праг, за да се считат опаковките за рециклирани в голям мащаб, и при необходимост, да представи законодателно предложение за тяхното преразглеждане.

8.   За да се повиши нивото на рециклируемост на опаковките, 18 месеца след датата на влизане в сила на делегираните актове съгласно параграф 4 и на актовете за изпълнение съгласно параграф 5 финансовите вноски, плащани от производителите за спазване на задълженията за разширена отговорност на производителя съгласно предвиденото в член 45, се модулират съгласно класовете на рециклируемост, уточнени в делегираните актове съгласно параграф 4 и актовете за изпълнение съгласно параграф 5.

При прилагането на такива критерии държавите членки вземат под внимание техническата осъществимост и икономическата жизнеспособност на рециклирането на опаковъчните материали, посочени в параграф 11, буква ж).

9.  Съответствието с изискванията, определени в параграфи 2 и 3, се доказва в техническата документация, изготвена в съответствие с приложение VII.

Когато единица опаковка включва интегрирани компоненти, оценката на съответствието с критериите за проектиране за рециклиране и с изискванията за рециклируемост в голям мащаб трябва да включва всички интегрирани компоненти. Отделно се извършва оценка за интегрираните компоненти, които могат да се отделят един от друг чрез механично напрежение по време на транспортиране или сортиране.

Когато единица опаковка включва отделни компоненти, оценката на съответствието с изискванията за проектиране за рециклиране и с изискванията за рециклируемост в голям мащаб се извършва поотделно за всеки отделен компонент.

Всички компоненти на единица опаковка трябва да бъдат съвместими с установените процеси на събиране, сортиране и рециклиране, доказали се в оперативна среда, и не трябва да пречат на рециклируемостта на основната част от единицата опаковка.

10.  Чрез дерогация от параграфи 2 и 3, считано от 1 януари 2030 г. , иновативните опаковки, които не отговарят на изискванията по параграф 2, могат да бъдат пускани на пазара за максимален срок от 5 години след края на календарната година, в която са били пуснати на пазара за първи път.

При ползването на тази дерогация икономическите оператори уведомяват компетентния орган, преди иновативната опаковка да бъде пусната на пазара, и включват цялата техническа информация, която доказва, че опаковката е иновативна. Уведомлението включва срок за изпълнение на изискванията за рециклируемост в голям мащаб по отношение на събирането и рециклирането на иновативната опаковка. Тази информация се предоставя на Комисията и националните органи, извършващи надзор на пазара.

Ако компетентният орган счита, че опаковката не е иновативна, икономическият оператор спазва критериите за проектиране за рециклиране, които са в сила.

Ако компетентният орган счита, че опаковката е иновативна, той уведомява Комисията за това.

Комисията оценява исканията на компетентните органи във връзка с иновативния характер на опаковките и актуализира или приема нови делегирани актове съгласно параграф 4 от настоящия член, когато е целесъобразно.

След изтичането на срока, посочен в първа алинея, тази опаковка се придружава от техническата документация, посочена в параграф 9, и следователно е в съответствие с изискванията, посочени в настоящия член.

Комисията наблюдава въздействието на дерогацията, посочена в първа алинея, върху количеството опаковки, пуснати на пазара. Когато е целесъобразно, Комисията приема законодателно предложение с оглед на изменението на първа алинея.

Държавите членки непрекъснато се стремят да подобряват инфраструктурата за събиране и сортиране на иновативни опаковки с очаквани ползи за околната среда.

11.  ▌Настоящият член не се прилага за:

a)  първични опаковки съгласно определението в член 1, точка 23 от Директива 2001/83/ЕО и член 4, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/6;

б)  чувствителни при контакт ▌опаковки на медицински изделия, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/745;

в)  чувствителни при контакт ▌опаковки на медицински изделия за инвитро диагностика, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/746;

г)   външни опаковки съгласно определението в член 1, точка 24 от Директива 2001/83/ЕО и член 4, точка 26 от Регламент (ЕС) 2019/6 в случаите, когато е необходимо такива опаковки да отговарят на специфични изисквания за запазване на качеството на лекарствения продукт;

д)  чувствителни при контакт опаковки на храни за кърмачета и преходни храни, преработени храни на зърнена основа и детски храни и храни за специални медицински цели съгласно определенията в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 609/2013;

е)   опаковки, използвани за превоза на опасни стоки съгласно Директива 2008/68/EО;

ж)   търговски опаковки, направени от лека дървесина, корк, текстил, каучук, керамика, порцелан или восък; за тези опаковки обаче се прилага параграф 8.

12.   До 1 януари 2035 г. Комисията прави преглед на изключенията по параграф 11, като взема предвид най-малкото развитието на технологиите за сортиране и рециклиране и практическия опит, натрупан от икономическите оператори и държавите членки. Въз основа на това тя прави оценка доколко е подходящо тяхното запазване и, ако е необходимо, представя законодателно предложение.

Член 7

Минимално рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки

1.  До 1 януари 2030 г. или три години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в параграф 8, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна, всяка пластмасова част на опаковките, пускани на пазара, трябва да съдържа следния минимален процент рециклирано съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, за всеки вид и формат опаковка, посочени в таблица 1 от приложение II, изчислен средно за завода и годината на производство:

a)  30% за чувствителни при контакт опаковки, с изключение на бутилки за напитки за еднократна употреба, изработени от полиетилентерефталат (PET) като основен компонент;

б)  10% за чувствителни при контакт опаковки, изработени от пластмасови материали, различни от PET, с изключение на пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба;

в)  30% за пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба;

г)  35% за пластмасови опаковки, различни от посочените в букви а), б) и в).

2.  До 1 януари 2040 г. всяка пластмасова част на опаковките, пускани на пазара, трябва да съдържа следния минимален процент рециклирано съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, за всеки вид и формат опаковка, посочени в таблица 1 от приложение II, изчислен като средна стойност за завода и годината на производство:

a)  50% за чувствителни при контакт ▌опаковки, с изключение на бутилки за напитки ▌за еднократна употреба, изработени от полиетилентерефталат (PET) като основен компонент;

б)   25% за чувствителни при контакт опаковки, изработени от пластмасови материали, различни от PET;

в)  65% за пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба;

г)  65% за пластмасови опаковки, различни от посочените в букви а), б) и в).

3.   За целите на настоящия член рециклираното съдържание се оползотворява от пластмасови отпадъци след употребата, които:

a)  са събрани в рамките на Съюза съгласно настоящия регламент и националните правила за транспониране на Директива (ЕС) 2019/904 и Директива 2008/98/ЕО, според приложимостта, или са събрани в трета държава съгласно стандарти за разделно събиране за насърчаване на висококачествено рециклиране, равностойни на тези, посочени в настоящия регламент, Директива (ЕС) 2019/904 и Директива 2008/98/ЕО, според приложимостта; и

б)  когато е приложимо, са рециклирани в инсталация, разположена в рамките на Съюза, за която се прилага Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(67), или са рециклирани в инсталация, разположена в трета държава, за която се прилагат правила за предотвратяване и намаляване на емисиите във въздуха, водата и почвите, свързани с операциите по рециклиране; тези правила трябва да бъдат равностойни на нормите за допустимите емисии и за равнището на екологичните характеристики, установени съгласно Директива 2010/75/ЕС, които са приложими за инсталациите, установени в Съюза и извършващи същата дейност; това условие се прилага само за онези норми и равнища, които биха били приложими за инсталация, разположена в Съюза и извършваща същата дейност, като аналогична инсталация, разположена в трета държава.

4.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на:

a)  първични опаковки съгласно определението в член 1, точка 23 от Директива 2001/83/ЕО и член 4, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/6;

б)  чувствителни при контакт пластмасови опаковки на медицински изделия, изделия, предназначени изключително за научноизследователски цели, и изделия за клинични изпитвания, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/745;

в)  чувствителни при контакт пластмасови опаковки на медицински изделия за инвитро диагностика, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/746;

г)  външни опаковки съгласно определението в член 1, точка 24 от Директива 2001/83/ЕО и член 4, точка 26 от Регламент (ЕС) 2019/6 в случаите, когато е необходимо такива опаковки да отговарят на специфични изисквания за запазване на качеството на лекарствения продукт;

д)   компостируеми пластмасови опаковки;

е)   опаковки, използвани за превоза на опасни стоки, както е предвидено в Директива 2008/68/EО;

ж)   чувствителни при контакт пластмасови опаковки за храни, предназначена за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели и опаковки за напитки или храни, обикновено използвани за малки деца, съгласно определенията в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 609/2013;

з)   опаковки на доставките, компонентите и елементите на първичните опаковки за производството на лекарствени продукти съгласно Директива 2001/83/ЕО и на ветеринарни лекарствени продукти съгласно Регламент (ЕС) 2019/6, когато такива опаковки са необходими за постигане на съответствие със стандартите за качество на лекарствения продукт.

5.  Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на:

a)   пластмасови опаковки, предназначени за контакт с храни, в случай че количеството рециклирано съдържание представлява заплаха за здравето на човека и води до несъответствие на опакованите продукти с Регламент (ЕО) № 1935/2004;

б)  която и да е пластмасова част, представляваща по-малко от 5% от общото тегло на цялата единица опаковка.

6.  Съответствието с изискванията, определени в параграфи 1 и 2, се доказва от икономическите оператори в техническата документация, изготвена в съответствие с приложение VII.

7.  ▌Финансовите вноски, плащани от производителите за изпълнение на задълженията им за разширена отговорност на производителя, определени в член 45, може да бъдат модулирани въз основа на процента на рециклирано съдържание, използвано в опаковката. При всяка такава модулация се вземат предвид критериите за устойчивост на технологиите за рециклиране и екологичните разходи за целите на рециклираното съдържание.

8.  До 31 декември 2026 г. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на методиката за изчисляване и проверка на процента на рециклираното съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, което се рециклира и събира извън Съюза при условията, посочени в параграф 3, както и на формата на техническата документация в съответствие с приложение VII. За тази цел Комисията взема предвид употребата на получените вторични суровини, които са с достатъчно качество в сравнение с първоначалния материал, така че да могат да се използват вместо първичните суровини. Методиката за проверка може да включва задължението за извършване на независим одит от трета страна на произвеждащия оператор на рециклирано съдържание в Съюза и на пластмасови опаковки, пуснати на пазара като отделна единица за продажба от другите продукти, с цел да се гарантира, че условията по параграф 3 и делегирания акт по параграф 9 са спазени.

При приемането на актовете за изпълнение Комисията извършва оценка на съществуващите технологии за рециклиране, разглеждайки отражението им върху икономиката и околната среда, включително качеството на крайния продукт, наличието на отпадъци, необходимата енергия и емисиите на парникови газове, както и другите имащи отношение въздействия върху околната среда.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

9.   До 31 декември 2026 г. Комисията, въз основа на оценката, посочена в последното изречение на параграф 8, приема делегирани актове за допълнение на настоящия регламент с критерии за устойчивост за технологиите за рециклиране на пластмаси. За целите на настоящия член рециклираното съдържание се оползотворява от пластмасови отпадъци след употребата, които са били рециклирани или във:

a)  инсталации, разположени в рамките на Съюза, използващи технологии за рециклиране, които отговарят на критериите за устойчивост, установени съгласно настоящия параграф; или във

б)  инсталации, разположени в трета държава, които използват технологии за рециклиране в съответствие със стандарти, равностойни на критериите за устойчивост, разработени съгласно делегираните актове.

10.   До 31 декември 2026 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който се установява методиката за оценка, проверка и сертифициране, включително чрез одит от трета страна, на еквивалентността на правилата, прилагани в случай че рециклираното съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, се рециклира или събира извън Съюза. При оценката се вземат предвид стандартите за опазване на околната среда и здравето на човека, включително стандартите, за да се гарантира, че рециклирането се извършва по екологосъобразен начин, стандартите за висококачествено рециклиране, като например за ефективно използване на ресурсите, и стандартите за качество за рециклиращите сектори. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

11.  До 1 януари 2029 г. или две години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в параграф 8, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна, изчисляването и проверката на процента на рециклираното съдържание, съдържащо се в опаковките, съгласно параграф 1, се извършват в съответствие с правилата, установени в акта за изпълнение, посочен в параграф 8.

12.  До 1 януари 2028 г. Комисията оценява необходимостта от дерогации от минималния процент, определен в параграф 1, букви б) и г), за специфични пластмасови опаковки, или от преразглеждане на дерогацията, установена съгласно параграф 4 за специфични пластмасови опаковки.

Въз основа на тази оценка, когато не са налични подходящи технологии за рециклиране на пластмасови опаковки, тъй като тези технологии не са разрешени съгласно съответните правила на Съюза или не са установени в достатъчна степен в практиката, като се вземат предвид всички свързани с безопасността изисквания, особено по отношение на чувствителните при контакт пластмасови опаковки, включително опаковките на храни, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на настоящия регламент с цел:

a)  предвиждане на дерогации от обхвата, сроковете или нивото на минималния процент, определен в параграф 1, букви б) и г), за специфични пластмасови опаковки; и

б)  когато е целесъобразно, изменение на списъка на дерогациите, установени в параграф 4.

13.  Когато това е обосновано от неналичността или прекомерните цени на специфични рециклирани пластмаси, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните, сигурността на хранителните доставки или околната среда, което прави спазването на минималните проценти на рециклирано съдържание, определени в параграфи 1 и 2, прекалено трудно, на Комисията се предоставя правомощието да приеме делегиран акт в съответствие с член 64 за изменение на параграфи 1 и 2 чрез съответно коригиране на минималните проценти. При оценката на обосновката на такава корекция Комисията оценява исканията на физически или юридически лица, които трябва да бъдат придружени от съответна информация и данни за състоянието на пазара на тези пластмасови отпадъци след употребата, както и от най-добрите налични доказателства относно свързаните с тях рискове за здравето на хората или животните, за сигурността на доставките на храни или за околната среда. Комисията приема такъв делегиран акт само в изключителни случаи, когато е налице сериозно неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните, сигурността на хранителните доставки или околната среда.

14.   До … [7 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент], като взема предвид развитието на технологиите и практическия опит, натрупан от икономическите оператори и държавите членки, Комисията представя доклад, в който се прави преглед на изпълнението по отношение на минималните проценти за рециклирано съдържание, определени за 2030 г. в настоящия член, и се оценява до каква степен тези проценти водят до ефективни и лесни за изпълнение решения за насърчаване на устойчиви опаковки, доколко е реалистично да бъдат постигнати процентите, определени за 2040 г., въз основа на опита с изпълнението на процентите за 2030 г. и на променящите се обстоятелства, доколко е уместно да бъдат запазени изключенията и дерогациите, предвидени в настоящия член, и дали е необходимо или целесъобразно да бъдат определени нови минимални проценти за рециклирано съдържание. По целесъобразност този доклад се придружава от законодателно предложение за изменение на настоящия член, по-специално на минималните проценти на рециклирано съдържание за 2040 г.

15.  До ... [7 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията прави преглед на ситуацията по отношение на използването на рециклирани опаковъчни материали в опаковки, различни от пластмасови, и въз основа на това оценява целесъобразността от установяване на мерки или поставяне на цели за увеличаване на използването на рециклирано съдържание в такива други опаковки, и когато е необходимо, представя законодателно предложение.

Член 8

Изходни суровини на биологична основа в пластмасови опаковки

1.   До... [3 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията прави преглед на състоянието на технологичното развитие и екологичните показатели на пластмасовите опаковки на биологична основа, като взема предвид критериите за устойчивост, определени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета(68).

2.   Въз основа на прегледа, посочен в параграф 1, Комисията представя по целесъобразност законодателно предложение с цел:

a)  определяне на изисквания за устойчивост на изходните суровини на биологична основа в пластмасовите опаковки;

б)  определяне на цели за увеличаване на използването на изходни суровини на биологична основа в пластмасовите опаковки;

в)  въвеждане на възможност за постигане на целите, определени в член 7, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент, чрез използване на пластмасови изходни суровини на биологична основа вместо рециклирано съдържание, оползотворено от пластмасови отпадъци след употребата, в случай че не са налични подходящи технологии за рециклиране на опаковки, предназначени за контакт с храни, отговарящи на изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2022/1616;

г)  изменение, когато е целесъобразно, на определението за пластмаса от биомаса, посочено в член 3, точка 49).

Член 9

Компостируеми опаковки

1.  Чрез дерогация от член 6, параграф 1, до... [36 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] опаковките, пуснати на пазара, посочени в член 3, точка 1, буква е), и лепящите етикети, прикрепени към плодове и зеленчуци, отговарят на стандартите за компостиране в промишлено контролирани условия в съоръжения за третиране на биологични отпадъци и са съвместими, когато това се изисква от държавите членки, с националните стандарти за компостиране, посочени в параграф 6.

2.  Чрез дерогация от член 6, параграф 1, когато държавите членки разрешават отпадъци със сходни свойства на биоразградимост и компостируемост да бъдат събирани заедно с биологичните отпадъци съгласно член 22, параграф 1 от Директива (ЕС) 2008/98/ЕО и са налице подходящи схеми за събиране на отпадъци и инфраструктури за третиране на отпадъци, за да се гарантира, че компостируемите опаковки постъпват в потока за управление на органични отпадъци, държавите членки могат да изискват следните опаковки да се предоставят за първи път на техния пазар само ако опаковките са компостируеми:

a)  опаковки, посочени в член 3, точка 1, буква ж), съставени от материал, различен от метал, много тънки пластмасови торбички за пазаруване и тънки пластмасови торбички за пазаруване;

б)  опаковки, различни от посочените в буква а), за които държавите членки вече са изисквали да бъдат компостируеми преди датата на прилагане на настоящия регламент.

3.  До ... [36 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] опаковките, различни от посочените в параграфи 1 и 2, включително опаковките, изработени от биоразградими пластмасови полимери и други биоразградими материали, трябва да позволяват рециклиране на материала в съответствие с член 6 и без да се засяга възможността за рециклиране на други потоци отпадъци.

4.  Съответствието с изискванията, определени в параграфи 1—3, се доказва в техническата документация, изготвена в съответствие с приложение VII.

5.  Комисията може да направи анализ дали в член 9, параграф 1 или в член 9, параграф 2, буква а) следва да бъдат включени други опаковки, когато е обосновано и подходящо предвид технологичното и регулаторното развитие, засягащо отстраняването на компостируемите опаковки, както и при условията, установени в приложение III, и по целесъобразност може да представи законодателно предложение.

6.   До ... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията изисква от европейските организации по стандартизация да изготвят или актуализират хармонизирани стандарти за определяне на подробни технически спецификации на изискванията за компостируемите опаковки. При това Комисията изиска, в съответствие с най-новите научни и технологични постижения, да бъдат взети предвид параметри като време на задържане, температури и разбъркване, които отразяват действителните условия в домашния компост и в съоръженията за третиране на биологични отпадъци, включително процесите на анаеробно разграждане. Комисията изисква тези стандарти да включват проверка дали компостируемите опаковки, подложени на биологично разлагане съгласно определените параметри, в крайна сметка водят до преобразуване във въглероден диоксид или, в отсъствието на кислород, до метан, минерални соли, биомаса и вода.

До ... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията също изисква от европейските организации по стандартизация да изготвят или актуализират хармонизирани стандарти за определяне на подробни технически спецификации на изискванията за компостируемите в домашни условия опаковки, посочени в член 9, параграф 1.

Член 10

Свеждане до минимум на опаковките

1.  До 1 януари 2030 г. произвеждащият оператор или вносителят гарантират, че опаковките, които се пускат на пазара, се проектират така, че теглото и обемът им да бъдат сведени до минимума, необходим за осигуряване на тяхната функционалност, като се вземат предвид формата и материалът, от който е направена опаковката.

2.  Произвеждащият оператор или вносителят гарантират, че опаковките, които не отговарят на критериите за ефективност, определени в приложение IV, и опаковките с характеристики, които имат за цел единствено да увеличат възприемания обем на продукта, включително двойни стени, фалшиви дъна и ненужни слоеве, не се пускат на пазара, освен ако проектирането на опаковката е защитено с промишлен дизайн на Общността съгласно Регламент (ЕО) 6/2002 на Съвета(69), с права върху дизайна, попадащи в приложното поле на Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(70), включително международни споразумения, които пораждат действие в някоя от държавите членки, или нейната форма е търговска марка, попадаща в приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета(71) или Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета(72), включително търговски марки, регистрирани по силата на международни споразумения, които пораждат действие в някоя от държавите членки, или опакованият продукт или напитка спада към географски указания, защитени със законодателни актове на Съюза, включително Регламент (ЕС) № 1308/2013 за виното и Регламент (ЕС) 2019/787 за спиртните напитки, или попада в обхвата на схеми за качество, както са посочени в Регламент (ЕС) № 1151/2012.

Освобождаването, посочено в горната алинея, се прилага само за права върху дизайна и търговски марки, защитени до ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], и само когато прилагането на изискванията по настоящия член засяга i) проектирането на опаковката по начин, който променя нейната новост или оригиналност, или ii) търговската марка така, че тя вече не може да отличава обозначената стока от стоките на други предприятия.

3.   До ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията изисква от европейските организации за стандартизация по целесъобразност да изготвят или актуализират хармонизирани стандарти за определяне на методиката за изчисляване и измерване на съответствието с изискванията за свеждане до минимум на опаковките съгласно настоящия регламент. За най-често срещаните видове опаковки и формати тези стандарти следва да определят максимално допустими граници за тегло и обем, и ако е целесъобразно, за дебелината на стените и максималното празно пространство.

4.  Съответствието с изискванията, определени в параграфи 1 и 2, се доказва в техническата документация, посочена в приложение VII, която съдържа следните елементи:

a)  обяснение на техническите спецификации, стандартите и условията, използвани за оценка на опаковката спрямо критериите за ефективност и методиката, определени в приложение IV;

б)  определяне на изискванията за проектиране, които не позволяват по-нататъшно намаляване на теглото или обема на опаковката, за всеки от тези критерии за ефективност;

в)  всички резултати от изпитвания, изследвания или други подходящи източници, като моделиране и симулация, използвани за оценка на минималния необходим обем или тегло на опаковката.

По отношение на опаковките за многократна употреба при оценката на съответствието с изискванията, определени в параграф 1, се взема предвид функцията на опаковка за многократна употреба, както е посочена в член 11, и преди всичко определените в него изисквания.

Член 11

Опаковки за многократна употреба

1.  Опаковките, пускани на пазара от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент] нататък, се считат за опаковки за многократна употреба, ако отговарят на следните условия:

a)  замислени, проектирани и пуснати на пазара с цел да се използват многократно;

б)  замислени и проектирани са така, че да извършват възможно най-много ▌ ротации при нормално предвидими условия на използване;

в)   отговарят на изискванията по отношение на здравето, безопасността и хигиената на потребителите;

г)  могат да се изпразват или разтоварват, без да бъде нанесена повреда на опаковката, която да възпрепятства по-нататъшното ѝ използване и повторната ѝ употреба;

д)  могат да се изпразват, разтоварват, пълнят повторно или презареждат, като се гарантира спазването на приложимите изисквания за безопасност и хигиена, включително изискванията за безопасност на храните;

е)  могат да се обновяват в съответствие с част Б от приложение VI, като се запазва способността им да изпълняват предназначението си;

ж)  могат да се изпразват, разтоварват, повторно пълнят или презареждат, като се запазва качеството и безопасността на опакования продукт и се дава възможност за поставяне на етикети и предоставяне на информация за характеристиките на този продукт и на самата опаковка, включително всички съответни инструкции и информация за осигуряване на безопасността, адекватната употреба, проследяемостта и срока на годност на продукта;

з)  могат да се изпразват, разтоварват, повторно пълнят или презареждат без риск за здравето и безопасността на отговорните за това лица; и

и)  отговарят на специфичните изисквания за рециклируемите опаковки, ▌определени в член 6, когато се превръщат в отпадък.

2.   До ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема делегиран акт за определяне на минимален брой за ротациите, посочени в параграф 1, буква б), за опаковките за многократна употреба – за форматите на опаковки, които най-често се използват при повторна употреба, като се вземе предвид хигиенните и други изисквания, например логистиката.

3.  Съответствието с изискванията, определени в параграф 1, се доказва в техническата документация, изготвена в съответствие с приложение VII.

Глава III

Изисквания за етикетиране, маркиране и информация

Член 12

Етикетиране на опаковките

1.  От ... [42 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] или 24 месеца след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в параграфи 6 и 7, в зависимост от това кое от двете настъпи по-късно, пусканите на пазара опаковки се маркират с етикет, съдържащ информация за материалите, от които са съставени, за да се улесни сортирането от страна на потребителите. Етикетът се основава на пиктограми и е лесно разбираем, включително за хора с увреждания. За опаковките, посочени в член 9, параграф 1, и когато е приложимо — в член 9, параграф 2, на етикета трябва да бъде указано, че материалът е компостируем, че не е подходящ за компостиране в домашни условия, както и че компостируемата опаковка не може да се изхвърля в природата. С изключение на опаковките за електронна търговия, това задължение не се прилага за транспортните опаковки, нито за опаковъчната част от депозитна система за връщане.

В допълнение към етикета, посочен в настоящия параграф, икономическите оператори може да поставят QR код или друг вид цифров носител на данни върху опаковката, който съдържа информация за местоназначението на всеки отделен компонент на опаковката, за да се улесни сортирането от страна на потребителите.

Опаковките, които са предмет на депозитните системи за връщане, посочени в член 50, параграф 1, се маркират с ясен и недвусмислен етикет. В допълнение към националния етикет опаковките може да бъдат маркирани с хармонизиран цветен етикет, установен в съответния акт за изпълнение, приет съгласно параграф 6. Държавите членки могат да изискват опаковките, които са предмет на депозитни системи за връщане, да бъдат маркирани с този хармонизиран цветен етикет, при условие че това не води до нарушения на вътрешния пазар или пречки пред търговията с продукти от други държави членки.

2.  Опаковките за многократна употреба, пускани на пазара след ... [48 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] или 30 месеца след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в параграф 6, в зависимост от това кое от двете настъпи по-късно, носят етикет, който информира ползвателите, че опаковката е за многократна употреба. Допълнителна информация за възможността за многократна употреба на опаковката, включително за наличието на местна, национална или ЕС-система за повторна употреба и информация за събирателни пунктове, се предоставя чрез QR код или друг вид стандартизиран, отворен цифров носител на данни, който улеснява проследяването на опаковките и изчисляването на пътуванията и ротациите, или приблизително изчисление, ако изчисляването не е възможно. Освен това търговските опаковки за многократна употреба трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от опаковките за еднократна употреба на мястото на продажба.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 изискването за етикет и QR код или друг вид стандартизиран, отворен цифров носител на данни не се прилага за системи с отворен цикъл, които нямат системен оператор в съответствие с приложение VI.

4.  Когато ▌ опаковка, обхваната от член 7, бъде пусната на пазара след ... [42 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] или 24 месеца след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в параграф 6, в зависимост от това кое от двете настъпи по-късно, и е маркирана с етикет, съдържащ информация за дела на рециклираното съдържание, този етикет и когато е приложимо QR код или друг вид цифров носител на данни отговарят на спецификациите, определени в съответния акт за изпълнение, приет съгласно член 12, параграф 6, и се основават на методиката съгласно член 7, параграф 8. Когато ▌опаковка е маркирана с етикет, съдържащ информация за дела на съдържанието на пластмаса от биомаса, този етикет трябва да отговаря на спецификациите, определени в съответния акт за изпълнение, приет съгласно член 12, параграф 6.

5.  Етикетите, посочени в параграфи 1—4, и QR кодът или друг вид стандартизиран, отворен цифров носител на данни, посочен в параграф 2, се поставят, отпечатват или гравират на видимо място по ясно четлив и стабилен начин върху опаковката, така че да не може лесно да се изтрият. Информацията е достъпна и за крайните ползватели преди закупуването на продукта чрез онлайн продажби. Когато това не е възможно или не е гарантирано поради естеството и размера на опаковката, те се поставят върху груповата опаковка. Когато това не е възможно или не е оправдано поради естеството и размера на опаковката или когато е уместно да се осигури недискриминационен достъп до информация за уязвими групи, по-специално за лицата с увредено зрение, етикетите, посочени в параграфи 1—4, се предоставят чрез един-единствен електронно четим код или друг вид носител на данни.

Информацията, съдържаща се върху етикетите, посочени в параграфи 1—4, и QR кода или друг вид цифров носител на данни, се предоставя на един или повече езици, които могат лесно да бъдат разбрани от крайните ползватели, определени от държавата членка, в която опаковката ще бъде предоставена на пазара.

При предоставянето на информация по електронен път в съответствие с параграфи 2—4 се прилагат следните изисквания:

a)  подходящи, релевантни лични данни се събират само за ограничената цел да се предостави на потребителя достъп до съответната информация за съответствие, посочена в параграфи 2—4 от настоящия член по отношение на член 5, параграф 1 от Регламент 2016/679/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(73);

б)  информацията не се представя заедно с друга информация, предназначена за търговски или маркетингови цели.

Когато законодателен акт на Съюза изисква информацията за опакования продукт да се предоставя чрез носител на данни, се използва само един носител на данни за предоставяне на информацията, изисквана ▌ за опакования продукт и за опаковката, като двата вида информация са лесно различими.

6.  До ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема актове за изпълнение за установяване на хармонизиран етикет и спецификации на изискванията за етикетиране и форматите, включително, когато е предвидено, и чрез цифрови средства, за етикетиране на опаковките, посочени в параграфи 1—4. При изготвянето на акта за изпълнение Комисията взема предвид особеностите на съставните опаковки. При разработването на хармонизирания етикет за опаковки, за които се прилагат депозитни системи за връщане, посочени в член 50, параграф 2, Комисията взема предвид всяка промяна, която съществува в депозита, начисляван от държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

7.  До ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема актове за изпълнение за установяване на методиката за идентифициране на материалите, от които са съставени опаковките, посочени в параграф 1, с помощта на стандартизирани отворени цифрови технологии за маркиране, включително за съставните опаковки и интегрираните или отделните компоненти на опаковките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

До 1 януари 2030 г. идентифицирането на веществата, пораждащи безпокойство, чрез стандартизирани отворени цифрови технологии също се включва и съдържа като минимум наименованието и концентрацията на пораждащото безпокойство вещество, което присъства във всеки материал в единица опаковка. Пусканите на пазара опаковки, които съдържат вещества, пораждащи безпокойство, се маркират с помощта на посочените в първа алинея технологии.

8.  Без да се засягат изискванията относно други хармонизирани етикети на ЕС, икономическите оператори не предоставят или излагат етикети, маркировки, символи или надписи, които биха могли да заблудят или объркат потребителите или други крайни ползватели по отношение на изискванията за устойчивост на опаковките, други характеристики на опаковките или възможностите за управление на отпадъците от опаковки, за които в настоящия регламент е установено хармонизирано етикетиране. Когато е целесъобразно, Комисията приема насоки с цел изясняване на аспекти, които е вероятно да подведат или объркат потребителите или други крайни ползватели.

9.  До ... [2 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] опаковките, включени в схема за разширена отговорност на производителя се идентифицират на цялата територия на държавите членки, в които се прилага тази схема или система, единствено чрез съответния символ в QR код или друга стандартизирана цифрова технология за маркиране, за да бъде обозначено, че производителят спазва задълженията си за разширена отговорност на производителя. Този символ е ясен и недвусмислен и не заблуждава потребителите или ползвателите относно възможностите за рециклиране или за многократна употреба на опаковката.

10.   Опаковките, обхванати от депозитна система за връщане, различна от посочената в член 50, параграф 1, може да бъдат идентифицирани, по силата на националното право, чрез съответен символ на цялата територия, на която се прилага тази схема или система. Този символ е ясен и недвусмислен и не заблуждава потребителите или ползвателите относно възможностите за рециклиране или за многократна употреба на опаковката в държавата членка, в която се изисква да бъде върната. Държавите членки не забраняват поставянето на етикети, свързани с депозитна система за връщане, която е въведена в друга държава членка.

11.   Настоящият член не се прилага за първичните и външните опаковки, както са определени в регламенти (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746 и (ЕС) 2019/6 и в Директива 2001/83/ЕО, ако няма място върху опаковките поради други изисквания за етикетиране, определени в гореспоменатите законодателни актове, или ако етикетирането на опаковките би могло да застраши безопасната употреба на лекарствени продукти за хуманна употреба или ветеринарни лекарствени продукти.

12.   Опаковките, посочени в параграфи 1, 2 и 4, които са произведени или внесени преди крайните срокове, посочени в тези параграфи, могат да бъдат предлагани на пазара до 36 месеца след датата на влизане в сила на изискванията за етикетиране, определени в параграфи 1, 2 и 4.

Член 13

Етикетиране на контейнерите за отпадъци за събиране на отпадъци от опаковки

1.  До ... [42 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] или 30 месеца след датата на приемане на актовете за изпълнение, посочени в параграф 2, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-късно, държавите членки гарантират, че хармонизираните етикети, които дават възможност за разделно събиране на всяка специфична за материала фракция на отпадъците от опаковки, предназначена за изхвърляне в отделни контейнери, са поставени, отпечатани или гравирани на видно място, по четлив и неизтриваем начин върху всички контейнери за събиране на отпадъци от опаковки. На контейнера за отпадъци от опаковки може да бъде поставен повече от един етикет. Това задължение не се прилага за съдове, обхванати от депозитна система за връщане.

2.   До ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема актове за изпълнение за установяване на хармонизирани етикети и спецификации на изискванията за етикетиране и форматите за етикетиране на съдовете, посочени в параграф 1. При разработването на акта за изпълнение Комисията взема предвид особеностите на системите за събиране, установени в държавите членки, както и особеностите на съставните опаковки. Етикетирането на съдовете съответства на етикетирането на опаковки, както е посочено в член 12, параграф 6, с изключение на етикетирането на опаковки, обхванати от депозитни системи за връщане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

Член 14

Твърдения

Твърдения за екологосъобразност съгласно определението в член 2, буква о) от Директива 2005/29/ЕО относно свойствата на опаковките, за които в настоящия регламент са определени правни изисквания, могат да бъдат направени по отношение на опаковките, пуснати на пазара, ако отговарят на следните изисквания:

a)  твърденията са направени само по отношение на свойства на опаковките, които надхвърлят приложимите минимални изисквания, определени в настоящия регламент, в съответствие с критериите, методиките и правилата за изчисляване, определени в него; и

б)  твърденията посочват по-конкретно дали се отнасят до единицата опаковка, част от единицата опаковка или до всички опаковки, пуснати на пазара от производителя.

Съответствието с изискванията, определени в настоящия параграф, се доказва в техническата документация, изготвена в съответствие с приложение VII.

Глава IV

Задължения на икономическите оператори, различни от задълженията в глави VI и VIII

Член 15

Задължения на произвеждащите оператори

1.  Произвеждащите оператори пускат на пазара само опаковки, които отговарят на изискванията, определени в членове 5—12.

2.  Преди да пуснат опаковката на пазара, произвеждащите оператори провеждат съответната процедура за оценяване на съответствието, посочена в член 38, или я възлагат да бъде извършена от тяхно име, и изготвят техническата документация, посочена в приложение VII.

Когато съответствието на опаковката с приложимите изисквания е доказано чрез съответната процедура за оценяване на съответствието, посочена в член 38, произвеждащите оператори изготвят декларация за съответствие с изискванията на ЕС съгласно член 39.

3.  Произвеждащите оператори съхраняват техническата документация, посочена в приложение VII, и декларацията за съответствие с изискванията на ЕС в продължение на 5 години след пускането на пазара на опаковка за еднократна употреба и 10 години след пускането на пазара на опаковка за многократна употреба.

4.  Произвеждащите оператори гарантират, че са въвели процедури, чрез които серийното производство на опаковката запазва съответствието си с настоящия регламент. Произвеждащите оператори вземат предвид по подходящ начин промените в проектирането или в характеристиките на опаковката, както и промените в хармонизираните стандарти, общите технически спецификации или други технически спецификации, чрез позоваването на които се декларира съответствието или чрез прилагането на които се проверява съответствието ▌. Когато произвеждащите оператори установят, че съответствието на опаковката може да бъде засегнато, те извършват повторно оценяване в съответствие с процедурата за оценяване на съответствието, посочена в член 38 и приложение VII, или възлагат извършването му от тяхно име.

5.  Произвеждащите оператори извършват необходимото, за да гарантират, че на произведената от тях опаковка е отбелязан нейният вид, партида или сериен номер или друг елемент, който позволява опаковката да бъде идентифицирана, или, когато естеството на опаковката не позволява това, да гарантират, че изискваната информация фигурира в документ, придружаващ опакования продукт.

6.  Произвеждащите оператори посочват върху опаковката или с QR код или друг носител на данни своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка, както и пощенския адрес и когато е възможно, електронното средство за комуникация, чрез което може да се осъществи връзка с тях. Когато това не е възможно, изискваната информация се предоставя като част от информацията чрез QR кода или друг вид цифров носител на данни, посочен в член 12, параграф 2, или носителя на данни, посочен в член 12, параграф 5, или в документ, придружаващ опакования продукт. В пощенския адрес се посочва едно-единствено място за връзка с произвеждащия оператор. Тази информация трябва да е ясна, разбираема и четлива.

7.  Произвеждащите оператори гарантират, че информацията, предоставена в съответствие с параграфи 5 и 6, е ясна, разбираема и четлива и не замества, не затъмнява или не може да бъде объркана с информацията, изисквана от друг законодателен акт на Съюза относно етикетирането на опакования продукт.

8.  Произвеждащите оператори, които считат или имат основания да считат, че дадена опаковка, която са пуснали на пазара от датата на влизането в сила на настоящия регламент, не е в съответствие с едно или повече от изискванията, определени в членове 5—12, незабавно предприемат необходимите корективни мерки, за да приведат тази опаковка в съответствие, да я изтеглят или да я изземат, в зависимост от това, което е целесъобразно. Произвеждащите оператори незабавно информират органите за надзор на пазара на държавата членка, в която са предоставили опаковката, за предполагаемото несъответствие и за всички предприети корективни мерки.

9.   Чрез дерогация от параграф 8 задължението за привеждане в съответствие, изтегляне или изземване на опаковка, за която се счита, че не е в съответствие с приложимите изисквания, определени в членове 5—12, не се прилага за опаковки за многократна употреба, пуснати на пазара преди влизането в сила на настоящия регламент.

10.  При обосновано искане от страна на национален орган произвеждащите оператори предоставят цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на опаковката, включително техническата документация, на един или повече езици, които са лесноразбираеми за този орган. Тази информация и документация се предоставя в електронен формат, а при поискване – на хартия. Съответните документи се предоставят в срок от 10 дни от получаване на искането от националния орган. Произвеждащите оператори си сътрудничат с националния орган при всяко действие, предприето за коригиране на всякакъв случай на несъответствие съобразно с изискванията, определени в членове 5—11.

11.   Параграфи 2 и 3 не се прилагат за изработени по поръчка транспортни опаковки за подлежащи на конфигуриране медицински устройства и медицински системи, проектирани за използване в промишлена и медицинска среда.

12.   В случай на транспортни опаковки, опаковки за многократна употреба, опаковки за първично производство, групови опаковки, търговски опаковки или опаковки, използвани за предоставянето на услуги, ако физическото или юридическото лице, което е възложило проектирането или производството на опаковката под собственото си име или търговска марка, попада в обхвата на определението за микропредприятие в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, което е публично достъпно на ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], и доставчикът на опаковката се намира в Европейския съюз, тогава доставчикът на опаковката се счита за произвеждащ оператор за целите на настоящия член.

Член 16

Задължения за информиране на доставчиците на опаковки или опаковъчни материали

1.  Всеки доставчик на опаковки или опаковъчни материали предоставя на произвеждащия оператор цялата информация и документация, необходима на произвеждащия оператор за доказване на съответствието на опаковките и опаковъчните материали с настоящия регламент, включително техническата документация, посочена в приложение VII и изисквана съгласно членове 5—11, на един или повече езици, които са лесно разбираеми за произвеждащия оператор. Тази информация и документация се предоставят на хартиен носител или в електронна форма.

2.  Когато е целесъобразно, документацията и информацията, предвидени в законодателните актове на Съюза, приложими към чувствителните при контакт опаковки, са част от информацията и документацията, предоставяна на произвеждащия оператор съгласно параграф 1.

Член 17

Задължения на упълномощения представител

1.  Произвеждащият оператор може да определи писмено упълномощен представител.

Задълженията определени в член 15, параграф 1, и задължението за изготвяне на техническа документация, посочено в приложение VII, и изисквано съгласно членове 5—11, не са част от пълномощието на упълномощения представител.

2.  Упълномощеният представител изпълнява задачите, определени от произвеждащия оператор в пълномощието. Пълномощието позволява на упълномощения представител да извършва най-малко следното:

a)  да съхранява декларацията за съответствие с изискванията на ЕС и техническата документация на разположение на националните органи за надзор на пазара в продължение на 5 години, след като опаковката за еднократна употреба е била пусната на пазара, и 10 години, след като опаковката за многократна употреба е била пусната на пазара;

б)  да сътрудничи на националните органи, по тяхно искане, при всякакви мерки, предприети във връзка с несъответствие на опаковката, обхваната от пълномощието на упълномощения представител;

в)  при мотивирано искане от национален орган да предостави на този орган цялата информация и документация, която е необходима за доказване на съответствието на опаковката, на един или повече езици, които са лесно разбираеми за този орган;

г)  при поискване от компетентен национален орган да предостави съответните документи в срок от 10 дни от получаването на такова искане;

д)  да прекрати пълномощието, ако произвеждащият оператор действа в противоречие със задълженията си по настоящия регламент.

Член 18

Задължения на вносителите

1.  Вносителите пускат на пазара само опаковки, които отговарят на изискванията, определени в членове 5—12.

2.  Преди да пуснат на пазара опаковка, вносителите гарантират, че:

a)  съответната процедура за оценяване на съответствието, посочена в член 38, е била проведена и произвеждащият оператор е изготвил техническата документация, посочена в приложение VII и изисквана съгласно членове 5—11;

б)  опаковката е етикетирана в съответствие с член 12;

в)  опаковката е придружена от необходимите документи;

г)  произвеждащият оператор е спазил изискванията, определени в член 15, параграфи 5 и 6.

Когато вносител счита или има основание да счита, че дадена опаковка не съответства на приложимите изисквания, определени в членове 5—12, вносителят не пуска опаковката на пазара, докато не бъде приведена в съответствие.

3.  Вносителите посочват върху опаковката своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка, както и пощенския адрес и, когато е възможно, електронното средство за комуникация, чрез което може да се осъществи връзка с тях. Когато това не е възможно, необходимата информация се предоставя чрез носителя на данни или в документ, придружаващ опакования продукт. Данните за контакт трябва да бъдат ясни, разбираеми и четливи.

4.  Вносителите гарантират, че информацията, предоставена в съответствие с параграф 3, е ясна, разбираема и четлива и не замества, не затъмнява или не може да бъде объркана с информацията, изисквана от друг законодателен акт на Съюза относно етикетирането на опакования продукт.

5.  Вносителите гарантират, че докато отговарят за дадена опаковка, условията на нейното съхранение или транспортиране не застрашават нейното съответствие с приложимите изисквания, определени в членове 5—12.

6.  Вносителите, които считат или имат основания да считат, че дадена опаковка, която са пуснали на пазара, не е в съответствие с приложимите изисквания, определени в членове 5—12, незабавно предприемат необходимите корективни мерки, за да приведат тази опаковка в съответствие, да я изтеглят или да я изземат, в зависимост от това, което е целесъобразно.

7.  Вносителите незабавно информират органите за надзор на пазара на държавите членки, в които са предоставили опаковката на пазара, за предполагаемото несъответствие и за всички предприети корективни мерки.

8.  В продължение на 5 години след пускането на пазара на опаковка за еднократна употреба и 10 години след пускането на пазара на опаковка за многократна употреба, вносителите съхраняват копие от декларацията за съответствие с изискванията на ЕС на разположение на органите за надзор на пазара и гарантират, че при поискване техническата документация, посочена в приложение VII и изисквана съгласно членове 5—11, може да бъде предоставена на тези органи.

9.  При мотивирано искане от страна на национален орган вносителите предоставят на този орган цялата необходима информация и документация за доказване на съответствието на опаковката, включително техническата документация, с приложимите изисквания, определени в членове 5—12, на един или повече езици, които са лесно разбираеми за този орган. Тази информация и документация се предоставя в електронен формат, а при поискване – на хартия. Съответните документи се предоставят в срок от 10 дни от получаване на искането от националния орган.

10.  Вносителите си сътрудничат с компетентния национален орган при всяко действие, предприето за коригиране на всякакъв случай на несъответствие съобразно с изискванията, определени членове 5—12.

Член 19

Задължения на дистрибуторите

1.  Когато предоставят опаковка на пазара, дистрибуторите действат с дължимата грижа по отношение на изискванията на настоящия регламент.

2.  Преди да предоставят дадена опаковка на пазара, дистрибуторите проверяват дали:

a)  производителят, който подлежи на задълженията за разширена отговорност на производителя за опаковката, е вписан в регистъра на производителите, посочен в член 44;

б)  опаковката е етикетирана в съответствие с член 12;

в)  произвеждащият оператор и вносителят са спазили изискванията, определени съответно в член 15, параграфи 5 и 6 и член 18, параграф 3.

3.  Когато дистрибуторът, преди да предостави опаковката на пазара, счита или има основание да счита, че опаковката не съответства на изискванията, определени в членове 5—12, или че произвеждащият оператор или вносителят не спазва тези приложими изисквания, дистрибуторът не предоставя опаковката на пазара, докато тя не бъде приведена в съответствие или докато произвеждащият оператор не спази изискванията.

Дистрибуторите гарантират, че докато отговарят за дадена опаковка, условията на нейното съхранение или транспортиране не застрашават нейното съответствие с изискванията, определени в членове 5—12.

4.   Разкритата от производителя информация не трябва да се използва от дистрибутора за други цели освен за проверка на съответствието с приложимите изисквания. Злоупотребата с такава информация от дистрибуторите за търговски цели се забранява.

5.  Дистрибуторите, които считат или имат основание да считат, че дадена опаковка, която са предоставили на пазара с опакования продукт, не съответства на приложимите изисквания, определени в членове 5—12, се уверяват, че са предприети необходимите корективни мерки, за да бъде приведена опаковката в съответствие, да бъде изтеглена или иззета, ако е целесъобразно.

Дистрибуторите незабавно информират органите за надзор на пазара на държавите членки, в които са предоставили опаковката на пазара, за предполагаемото несъответствие и за всички предприети корективни мерки.

6.  При мотивирано искане от страна на национален орган дистрибуторите предоставят на този орган цялата информация и документация, до която имат достъп и която е от значение за доказване на съответствието на опаковката с приложимите изисквания, определени в членове 5—12, на един или повече езици, които са лесноразбираеми за този орган. Тази информация и документация се предоставя в електронен формат, а при поискване – на хартия.

Дистрибуторите си сътрудничат с националния орган при всяко действие, предприето за коригиране на всякакъв случай на несъответствие съобразно с изискванията, определени в членове 5—12.

Член 20

Задължения на доставчиците на услуги за обработка на поръчки

1.   Производителите, които предлагат опаковки на потребители, намиращи се в Съюза, предоставят на доставчиците на услуги за обработка на поръчки информацията, посочена в член 45, параграф 5, букви а) и б), в момента на сключване на договора между доставчика и производителя за която и да е от услугите, посочени в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.   При получаване на информацията, посочена в параграф 1, и в момента на сключване на договора между доставчика и производителя за която и да е от услугите, посочени в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020, доставчикът на услуги за обработка на поръчки, като използва всяка свободно достъпна официална онлайн база данни или онлайн интерфейс, предоставен от държава членка или от Съюза, или публично достъпния регистрационен списък съгласно член 44, параграф 13, или чрез искания до производителя да предостави подкрепящи документи от надеждни източници, полага всички усилия, за да прецени дали информацията, посочена в параграф 1, е надеждна и пълна. За целите на настоящия регламент производителите носят отговорност за точността на предоставената информация.

Когато доставчикът на услуги за обработка на поръчки получи достатъчно данни или има основание да счита, че информацията, посочена в параграф 1, получена от съответния производител, е неточна, непълна или неактуална, този доставчик изисква от производителя незабавно или в рамките на срока, определен от правото на Съюза и националното право, да предприеме корективни действия.

Когато производителят не коригира или не допълни тази информация, доставчикът на услуги за обработка на поръчки в кратки срокове преустановява временно предоставянето на своята услуга на производителя във връзка с предлагането на опаковки или опаковани продукти на потребители, намиращи се в Съюза, докато искането не бъде изцяло изпълнено. Доставчикът на услуги за обработка на поръчки съобщава на производителя причините за временното преустановяване.

3.   Без да се засяга член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета(74), ако доставчик на услуги за обработка на поръчки преустанови временно предоставянето на своята услуга съгласно параграф 2 от настоящия член, съответният производител има право да оспори решението на доставчика на услуги за обработка на поръчки пред съд на държавите членки, в които е установен доставчикът на услуги за обработка на поръчки.

4.   Доставчиците на услуги за обработка на поръчки гарантират, че условията по време на складиране, обработване и пакетиране, адресиране или изпращане на опаковката, не застрашават съответствието на опаковката с изискванията, определени в членове 5—12.

Член 21

Случаи, при които задълженията на произвеждащите оператори се прилагат и към вносителите и дистрибуторите

За целите по настоящия регламент вносителят или дистрибуторът се считат за произвеждащ оператор и съответно трябва да изпълняват задълженията на произвеждащия оператор по член 15 в случаите, при които вносителят или дистрибуторът пускат на пазара опаковка със своето име или търговска марка или внасят изменение в опаковка, която вече е пусната на пазара, по такъв начин, който може да засяга съответствието с изискванията по настоящия регламент. В случай на транспортни опаковки, опаковки за многократна употреба, опаковки за първично производство, групови опаковки, търговски опаковки или опаковки, използвани за предоставянето на услуги, ако физическото или юридическото лице, което е възложило проектирането или производството на опаковката под собственото си име или търговска марка, попада в обхвата на определението за микропредприятие в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, което е публично достъпно на ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], и доставчикът на опаковката се намира в Европейския съюз, тогава доставчикът на опаковката се счита за произвеждащ оператор за целите на настоящия член.

Член 22

Идентификация на икономическите оператори

1.  При поискване икономическите оператори предоставят информация на органите за надзор на пазара по отношение на следното:

a)  самоличността на всеки икономически оператор, който им е доставил дадена опаковка;

б)  самоличността на всеки икономически оператор, на който те са доставили дадена опаковка.

2.  Икономическите оператори са в състояние да предоставят информацията, посочена в параграф 1, буква а), в продължение на 5 години, след като опаковката за еднократна употреба им е била доставена, и в продължение на 10 години, след като им е била доставена опаковката за многократна употреба.

Икономическите оператори са в състояние да предоставят информацията, посочена в параграф 1, буква б), в продължение на 5 години, след като са доставили опаковката за еднократна употреба, и в продължение на 10 години, след като са доставили опаковката за многократна употреба.

Член 23

Задължения на операторите по управление на отпадъци от опаковки за предоставяне на информация

Операторите по управление на отпадъци от опаковки предоставят ежегодно на компетентните органи информацията за отпадъците от опаковки, посочена в таблица 3 от приложение XII, чрез електронния регистър или електронните регистри в съответствие с член 35, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО.

Операторите по управление на отпадъци от опаковки предоставят ежегодно на производителите, в случай на индивидуално изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, или на упълномощената организация, компетентна в областта на разширената отговорност на производителя, в случай на колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, цялата информация, необходима за спазване на задълженията за предоставяне на информация, посочени в член 44, параграф 10.

По силата на националното законодателство държавите членки може да предвидят, че когато публичните органи отговарят за организацията на управлението на отпадъците от опаковки, операторите по управление на отпадъци от опаковки предоставят ежегодно на тези публични органи цялата информация, необходима за спазване на задълженията за предоставяне на информация, посочени в член 44, параграф 10, или чрез други средства за допълване на електронния регистър или регистри в съответствие с член 35, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО.

Глава V

Задължения на икономическите оператори, различни от задълженията в глава VIII

Член 24

Задължение, свързано с прекомерното опаковане

1.  До 1 януари 2030 г. или 36 месеца след влизането в сила на делегираните актове, приети съгласно втора алинея, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-късно, икономическите оператори, които пълнят опаковките при групови опаковки, транспортни опаковки или опаковки за електронна търговия, гарантират, че съотношението на празното пространство е максимум 50%.

До 3 години след влизането в сила на настоящия регламент на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за установяване на методиката за изчисляване на съотношението на празното пространство, посочено в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3. Във въпросната методика се вземат предвид специалните характеристики на опаковките, които трябва да бъдат поставени в достатъчно голямо празно пространство, за да бъдат спазени приложимите правни изисквания или да бъде предпазен продуктът, по-специално по отношение на пакетираните продукти с нестандартна форма, опаковките, съдържащи повече от една търговска опаковка или продукт, опаковките, съдържащи течни продукти, опакованите продукти, чието съдържание може лесно да бъде повредено, опакованите продукти, които може да бъдат повредени от по-големи продукти поради малките си размери, и минималното място върху транспортната опаковка, което позволява поставянето на превозните етикети.

2.  За целта на изчислението:

a)  празно пространство означава разликата между общия обем на груповите опаковки, транспортните опаковки или опаковките за електронна търговия и обема на съдържащите се в тях търговски опаковки;

б)  съотношение на празното пространство означава съотношението между празното пространство, определено в буква а) от настоящия параграф, и общия обем на груповата опаковка, транспортната опаковка или опаковката за електронна търговия.

Пространството, запълнено с пълнежни материали, като например хартиени изрезки, въздушни възглавници, балонни обвивки, пълнители с гъбна структура, пълнители от дунапрен, дървесен талаш, полистирол или парчета стиропор, се счита за празно пространство.

3.   До... [36 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] икономическият оператор, който пълни търговската опаковка, гарантира, че празното пространство е сведено до минимума, необходим за гарантиране на функционалността на опаковката, включително защитата на продукта. Съотношението на празното пространство за търговските опаковки означава разликата между общия вътрешен обем на опаковката и обема на пакетирания продукт.

За целите на оценката на съответствието с настоящия параграф пространството, запълнено с хартиени изрезки, въздушни възглавници, балонни обвивки, пълнители от дунапрен, пълнители от други видове експандирана пяна, дървесен талаш, полистирол, парчета стиропор или други пълнители, се счита за празно пространство.

Търговската опаковка за продукти, които се слягат при превоз, или когато се изисква свободно пространство за защита на хранителния продукт, или за други продукти с такива характеристики, съответствието с настоящия параграф се оценява като ниво на запълване на опаковката в момента на пълнене. Въздухът между пакетираните хранителни продукти или в тях, както и защитните газове, не се счита за празно пространство.

4.  Икономическите оператори, които използват търговските опаковки като опаковки за електронна търговия или използват опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба, се освобождават от задължението, установено в параграф 1. Въпреки това те гарантират, че тези търговски опаковки са в съответствие с изискванията, определени в член 10.

5.   До … [7 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията прави преглед на съотношението на празното пространство в параграф 1, както и на изключенията в параграф 4, и преценява възможността за въвеждане на съотношения на празното пространство за търговските опаковки, по-специално за играчките, козметичните продукти, комплектите от типа „Направи си сам“ и електронните продукти.

Член 25

Ограничения за използването на определени формати на опаковки

1.  От 1 януари 2030 г. икономическите оператори не пускат на пазара опаковки във форматите и за целите, изброени в приложение V.

2.   Държавите членки може да запазят ограниченията, приети преди 1 януари 2025 г., относно пускането на пазара на опаковки във форматите и за целите, изброени в приложение V, но изработени от материали, които не са изброени в приложение V.

3.   Определената в параграф 1 разпоредба не засяга член 9, параграф 2, буква б).

4.  Държавите членки може да освободят микропредприятията съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от точка 3 от приложение V, както е публично достъпно на ... [ датата на влизане в сила на настоящия регламент], ▌ когато е доказано, че технически е невъзможно да не се използват опаковки или да се получи достъп до инфраструктура, която е необходима за функционирането на система за повторна употреба.

5.  До... [7 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията оценява положителното въздействие върху околната среда на ограниченията и техните дерогации и взема предвид наличието на алтернативни решения за опаковане, които отговарят на изискванията за безопасност и хигиена, приложими за чувствителните при контакт опаковки. Въз основа на тази оценка Комисията преразглежда настоящата разпоредба и приложение V, за да ги адаптира към техническия и научния напредък с цел намаляване на отпадъците от опаковки и въз основа на това оценява целесъобразността на установяването на нови ограничения за използването на специфични формати на опаковки, целесъобразността на запазването на изключенията и дерогациите, посочени в настоящия член, и когато е необходимо, представя законодателно предложение.

6.   До... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията публикува насоки, като се консултира с държавите членки и Европейския орган за безопасност на храните, в които се обяснява по-подробно приложение V, включително с примери за форматите на опаковките от приложното му поле, както и всички изключения от ограниченията, и се предоставя примерен списък на плодовете и зеленчуците, изключени от приложение V, точка 2.

Член 26

Задължения по отношение на опаковките за многократна употреба

1.  Икономическите оператори, които за първи път пускат на пазара опаковки за многократна употреба на територията на държава членка, гарантират, че във въпросната държава членка е въведена система за повторна употреба на такива опаковки, която включва стимули за осигуряване на събирането и която отговаря на изискванията, определени в член 27 и приложение VI. Настоящият параграф се счита за изпълнен от съществуващите системи за повторна употреба, които вече са въведени в държавите членки.

2.  Описанието на съответствието на системата с тези изисквания се изготвя като част от техническата документация за опаковките за многократна употреба, предоставяна съгласно член 11, параграф 3. За тази цел произвеждащият оператор изисква съответните писмени потвърждения от участниците в системата, определени в приложение VI.

Член 27

Задължение, свързано със системите за повторна употреба

1.  Икономическите оператори, които използват опаковки за многократна употреба, участват в една или повече системи за повторна употреба и гарантират, че системите за повторна употреба, част от които са опаковките за многократна употреба, отговарят на изискванията, определени в част А от приложение VI.

2.  Икономическите оператори, които използват опаковки за многократна употреба, гарантират, че тези опаковки се обновяват в съответствие с част Б от приложение VI, преди да ги предложат отново за използване от крайните ползватели.

3.   Икономическите оператори, които използват опаковки за многократна употреба, могат да определят отговорни трети страни за една или повече съвместни системи за повторна употреба. Определените трети страни гарантират, че системите за повторна употреба, част от които е опаковката за многократна употреба, отговарят на изискванията, определени в част А на приложение VI.

Когато икономическите оператори са определили трета страна съгласно първа алинея от настоящия параграф, задълженията, посочени в настоящия член, се изпълняват от третите страни от тяхно име.

4.   От икономическите оператори, които използват опаковки за многократна употреба в системи със затворен цикъл, както е определено в приложение VI, се изисква да връщат опаковките в събирателния(те) пункт(ове), посочен(и) от участниците в системата и одобрен(и) от системния оператор.

Член 28

Задължения, свързани с повторно пълнене

1.  Когато икономическите оператори предлагат възможност за закупуване на продукти чрез повторно пълнене, те трябва да информират крайните ползватели за следното:

a)  видовете съдове, които могат да се използват за закупуване на продуктите, предлагани чрез повторно пълнене;

б)  хигиенните стандарти за повторно пълнене;

в)  отговорността на крайния ползвател по отношение на здравето и безопасността при употребата на съдовете, посочени в буква а).

Тази информация се актуализира редовно и се поставя на видно място в помещенията или се предоставя по друг начин на крайните ползватели.

2.  Икономическите оператори, които дават възможност за повторно пълнене, гарантират, че пунктовете за повторно пълнене отговарят на изискванията, установени в част В от приложение VI, и на всички изисквания, установени в други законодателни актове на Съюза, за продажбата на продукти чрез повторно пълнене.

3.  Икономическите оператори, които дават възможност за повторно пълнене, гарантират, че ако на крайните ползватели в пунктовете за повторно пълнене се предлагат опаковки и съдове, те не се предоставят безплатно, ако опаковката не отговаря на изискванията съгласно приложение VI, или се предоставят като част от депозитна система за връщане.

4.  Икономическите оператори могат да откажат да напълнят повторно съд, предоставен от крайния ползвател, ако крайният ползвател не спазва изискванията, обявени от икономическия оператор в съответствие с параграф 1, по-специално ако сметнат съда за нехигиеничен или неподходящ за продаваната храна или напитка. Икономическите оператори не носят отговорност за проблеми, свързани с хигиената или безопасността на храните, които могат да възникнат при използването на съдове, предоставени от крайните ползватели.

5.   Считано от 1 януари 2030 г., крайните дистрибутори с търговска площ над 400 m² се стремят да отделят 10% от тази търговска площ за пунктове за повторно пълнене както за хранителни, така и за нехранителни продукти.

Член 29

Цели за повторната употреба ▌

1.  Считано от 1 януари 2030 г., икономическите оператори, които използват транспортни опаковки или търговски опаковки за превоз на продукти на територията на Съюза, включително чрез електронна търговия, под формата на палети, сгъваеми пластмасови кутии, кутии, тави, пластмасови каси, междинни контейнери за насипни товари, кофи, варели и бидони с всякакви размери и материали, включително гъвкави формати, или опаковки за палети или ремъци за стабилизиране и защита на продуктите, поставени в палети по време на транспорт, гарантират, че най-малко 40% от използваните опаковки са опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

Считано от 1 януари 2040 г., икономическите оператори се стремят да използват най-малко 70% от тези опаковки във формат за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, икономическите оператори, които използват транспортни опаковки или търговски опаковки за превоз на изброени в параграф 1 от настоящия член продукти на територията на Съюза между различни обекти, в които операторът извършва дейността си, или между който и да е от обектите, в които операторът извършва дейността си, и обектите на всяко друго свързано предприятие или предприятие партньор, както е определено в член 3 от приложението към Препоръка 2003/361 на Комисията, във версията, публично достъпна към... [датата на влизане в сила на настоящия регламент], гарантират, че тези опаковки са опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

3.  Чрез дерогация от параграф 1, икономическите оператори, които използват изброените в параграф 1 транспортни опаковки или търговски опаковки за превоз, за да доставят продукти на друг икономически оператор в рамките на същата държава членка, гарантират, че тези опаковки са опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

4.  Задълженията, определени в параграфи 1, 2 и 3, не се прилагат за транспортни или търговски опаковки:

a)   използвани за превоза на опасни стоки, както е предвидено в Директива 2008/68/EО;

б)   използвани за превоз на големи машини, на оборудване и стоки, за които опаковките се произвеждат така, че да отговарят на индивидуалните изисквания на поръчалия ги икономически оператор;

в)  в гъвкав формат, използвани за превоз, които са в пряк контакт с храни и фуражи съгласно определението в Регламент (ЕО) № 178/2002, и хранителни съставки съгласно определението в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета(75);

г)  под формата на картонени кутии.

5.  Считано от 1 януари 2030 г., икономическите оператори, които използват групови опаковки под формата на кутии, с изключение на картонени, използвани от външната страна на търговските опаковки за групиране на определен брой продукти, така че да се създаде складова или дистрибуторска единица, гарантират, че най-малко 10% от използваните опаковки са опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

Считано от 1 януари 2040 г., икономическите оператори се стремят да използват най-малко 25% от тези опаковки във формат за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

6.  Считано от 1 януари 2030 г., крайният дистрибутор, който предоставя на потребителите на пазара на територията на държава членка алкохолни и безалкохолни напитки в търговски опаковки, гарантира, че най-малко 10% от тези продукти се предоставят в опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

Считано от 1 януари 2040 г., икономическите оператори се стремят най-малко 40% от тези продукти да се предоставят в опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба.

Крайният дистрибутор допринася в справедливо съотношение за постигането на целите чрез пакетираните продукти, произведени с неговата марка.

7.  Целите по параграф 6 не се прилагат по отношение на:

a)   напитки, които трябва да се считат за бързо развалящи се съгласно член 24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, и мляко и млечни продукти, изброени в част XVI от приложение I към Регламент (ЕС) № 1308/2013, и техните млечни аналози, попадащи под кодове по КН 2202 9911 и 2202 9915;

б)   категориите лозаро-винарски продукти от грозде, изброени в част II, точки 1, 3 – 9, 11, 12, 15, 16 и 17от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013;

в)  ароматизирани лозаро-винарски продукти, както са определени в Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета(76);

г)  продукти, подобни на лозаро-винарски продукти и ароматизирани лозаро-винарски продукти, получени от плодове, различни от грозде, и от зеленчуци, други ферментирали напитки, попадащи под код по КН 2206 00;

д)  спиртни напитки на основата на алкохол, съответстващи на позиция 2208 от Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета(77).

8.  До ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията публикува, в консултация с държавите членки, насоки, в които се предоставят по-подробни обяснения за продуктите, попадащи в обхвата на параграфи 6 и 7.

9.  Крайните дистрибутори съгласно параграф 6 приемат безплатно всички опаковки за многократна употреба от същия вид, форма и размер като опаковките, които предоставят на пазара, в рамките на тази специфична система за повторна употреба на мястото на продажба, като гарантират тяхното оползотворяване и връщане в цялата дистрибуторска верига. Крайните ползватели трябва да имат възможност да върнат опаковката на мястото, където се извършва действителното предаване на такава опаковка, или в непосредствена близост до него. Крайният дистрибутор възстановява изцяло свързаните депозити или предприема мерки за уведомяване за връщането на опаковките съгласно правилата за управление на специфичната система за повторна употреба, което може да означава възстановяване на свързаните депозити.

10.  Крайните дистрибутори се освобождават от задължението за изпълнение на целите в параграф 6, ако през една календарна година тяхната търговска площ не надвишава 100 m2. Въз основа на специалните условия за крайна дистрибуция и някои производствени сектори, дори на национално равнище, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на прага на търговската площ.

11.  Държавите членки могат да освободят крайните дистрибутори от задължението за постигане на целите по параграф 6, ако тяхната търговска площ се намира на остров с население под 2000 жители или в община с гъстота на населението под 54 души/km². Същевременно изискванията, определени в параграф 6, се прилагат за всички населени места/селищни образувания с над 5000 жители. Освен това, ако този краен дистрибутор продава продуктите, посочени в параграф 6, в опаковки за многократна употреба, той трябва да организира обратното приемане на такива опаковки в съответствие с параграф 9. В този случай, ако крайният дистрибутор има повече от една търговска площ и само една или няколко от тези площи се намират на такъв остров, съответните напитки и продукти, предоставяни на пазара на територията на държава членка в тази търговска площ, не се включват при изчисляването във връзка с постигането на целите по параграф 6.

12.  Държавите членки могат да разрешат на крайните дистрибутори да образуват групи с цел изпълнение на задълженията им по параграф 6. Тези групи не надвишават 40% от пазарния дял на съответната категория напитки и се състоят от най-много 5 крайни дистрибутори.

Тези групи могат да обхващат само категории напитки, предлагани на пазара на територията на дадена държава членка от всички членове на групата.

Ограничението до петима крайни дистрибутори не се прилага, ако те извършват дейност под една и съща марка.

Ако държавите членки предоставят възможността по настоящия параграф, информацията, предоставена от групата на органа на държавата членка, включва най-малкото:

a)  икономическите оператори, включени в групата; и

б)  икономическия оператор, определен за ръководител на групата, който ще бъде звеното за контакт.

Държавите членки могат да определят по целесъобразност допълнителни изисквания за информация, които са необходими за изпълнението на задълженията съгласно параграф 6 във връзка с настоящия параграф.

Икономическите оператори гарантират, че техните споразумения са в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС. Без да се засяга общата приложимост на правилата на Съюза в областта на конкуренцията по отношение на такива групи, всички членове на групата гарантират по-специално, че в контекста на тяхното споразумение за групиране не може да се извършва нито обмен на данни, нито обмен на информация, с изключение на информацията, посочена в член 30, параграф 2, също и във връзка с данни за бъдещи продажби.

До 1 януари 2028 г. Комисията приема делегирани актове за допълване на настоящия регламент с цел установяване и уточняване на подробните условия и изисквания за докладване, които да се прилагат по отношение на тези договорености за групиране, като взема предвид вида и количеството на опаковките, които всеки оператор пуска на пазара всяка календарна година, и мястото, където се намират икономическите оператори.

13.  Икономическите оператори се освобождават от задължението за изпълнение на целите в настоящия член, ако през дадена календарна година те:

a)  са предоставили не повече от 1000 kg опаковки на пазара на територията на държава членка; и

б)  отговарят на определението за микропредприятие в съответствие с правилата, определени в Препоръка 2003/361 на Комисията, във версията, която е публично достъпна към ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Въз основа на специалните условия за крайна дистрибуция и някои производствени сектори, дори на национално равнище, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за изменение на праговете по буква а).

14.   Държавите членки могат да освободят икономическите оператори за срок от 5 години от задълженията по настоящия член при следните условия:

a)  предоставящата освобождаването държава членка достига 5 процентни пункта над целите за рециклиране на отпадъци от опаковки по вид материал, които трябва да бъдат постигнати до 2025 г., и се очаква да достигне 5 процентни пункта над целта за 2030 г. съгласно доклада, публикуван от Комисията три години преди тази дата;

б)  предоставящата освобождаването държава членка върви по график за изпълнението на съответните цели за предотвратяване на образуването на отпадъци, определени в член 43 от настоящия регламент, и може да докаже, че е постигнала най-малко 3% предотвратяване на отпадъците до 2028 г. в сравнение с базовия сценарий от 2018 г.;

в)  икономическите оператори са приели корпоративен план за предотвратяване и рециклиране на отпадъците, който допринася за постигането на целите за предотвратяване и рециклиране на отпадъците съответно в членове 43 и 52.

Срокът от 5 години може да бъде подновен от държавата членка, когато са изпълнени условията.

15.  При условията, предвидени в член 51, държавите членки може да определят цели за икономическите оператори, които надхвърлят минималните цели, предвидени в параграфи 1, 2, 3, 5 и 6 от настоящия член, доколкото по-високите цели са необходими, за да може държавата членка да постигне една или повече от целите по член 43.

16.   При условията, предвидени в член 51, държавите членки може да определят цели за икономическите оператори, обхващащи напитките, предлагани в търговски опаковки, които не попадат в обхвата на параграф 6 от настоящия член, доколкото тези допълнителни цели са необходими, за да може държавата членка да постигне една или повече от целите по член 43.

17.   Целите, определени в настоящия член, се изчисляват за период от една календарна година.

18.   За да се вземат предвид най-новите научни и икономически данни и развитие, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 64 за допълване на настоящия регламент с цел установяването на:

a)  освобождавания за икономическите оператори в допълнение към изброените в настоящия член поради специфични икономически ограничения, срещани в конкретен сектор във връзка със спазването на целите, определени в настоящия член;

б)  изключения за специфични формати на опаковки, обхванати от целите, определени в параграфи 1, 2, 3, 5 и 6 от настоящия член, в случай на проблеми, свързани с хигиената и безопасността на храните, които възпрепятстват постигането на тези цели;

в)  изключения за специфични формати на опаковки, обхванати от целите, определени в параграфи 1, 2, 3, 5 и 6 от настоящия член, в случай на проблеми, свързани с околната среда, които възпрепятстват постигането на тези цели.

19.   До 1 януари 2034 г., като взема предвид развитието на технологиите и практическия опит, натрупан от икономическите оператори и държавите членки, Комисията представя доклад, в който се прави преглед на изпълнението на целите за 2030 г., определени в настоящия член, и се извършва оценка на степента, в която тези цели водят до ефективни и лесни за изпълнение решения за насърчаване на устойчиви опаковки, реализуемостта на постигането на набелязаните цели за 2040 г. въз основа на опита с изпълнението на целите за 2030 г. и на променящите се обстоятелства, уместността на запазването на изключенията и дерогациите, предвидени в настоящия член, анализа на жизнения цикъл на опаковките за еднократна употреба и опаковките за повторна употреба и необходимостта или целесъобразността за определянето на нови цели за повторната употреба и повторното пълнене на други категории опаковки. Оценката на Комисията включва оценка на въздействието върху заетостта. По целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на настоящия член, по-специално на целите за 2040 г. До декември 2032 г. държавите членки предоставят на Комисията данни относно оценката на въздействието върху заетостта във връзка с изпълнението на целите за повторна употреба на националната им територия. Преди да представят на Комисията оценките на въздействието върху заетостта, държавите членки информират и се консултират с националните социални партньори, представляващи работниците и работодателите в секторите, обхванати от целите за повторна употреба на опаковките.

Член 30

Правила за изчисляване на постигането на целите за повторна употреба ▌

1.  За доказване на постигането на целите, определени в член 29, параграфи 1 и 5, икономическият оператор, който използва такива опаковки, изчислява следното:

a)  броя на еквивалентните единици от всеки от форматите на опаковки, изброени в член 29, параграф 1, представляващи опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба, използвани за една календарна година;

б)  броя на еквивалентните единици от всеки от форматите на опаковки, изброени в член 29, параграф 1, различни от посочените в буква а), използвани за една календарна година.

2.  За доказване на постигането на целите, определени в член 29, параграф 6 и в член 33, крайният дистрибутор, който предоставя на пазара такива продукти на територията на държава членка, изчислява за всяка цел поотделно следното:

a)  общия брой на продадените единици или общия обем напитки ▌ в опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба, предоставени на пазара на територията на дадена държава членка за една календарна година;

б)  общия брой на продадените единици или общия обем напитки ▌, предоставени на пазара на територията на дадена държава членка по начини, различни от посочените в буква а), за една календарна година.

3.  До 30 юни 2027 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които установява подробни правила и методика за изчисляване на целите, определени в член 29.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

4.   Задължението за доказване на постигането на целите, определени в член 29, се прилага от 1 януари 2030 г. или 18 месеца след датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в параграф 3, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

Член 31

Докладване на компетентните органи относно целите за повторна употреба ▌

1.  Икономическите оператори, посочени в член 29, параграфи 1 – 8, докладват на компетентния орган, посочен в член 40 от настоящия регламент, данни относно постигането на целите, определени в член 29, за всяка календарна година.

2.  Докладът, посочен в параграф 1, се представя в срок от шест месеца след края на годината за докладване, за която са събрани данните.

3.  Първият период на докладване се отнася до календарната година, започваща на 1 януари 2030 г.

4.  Компетентните органи създават електронни системи, чрез които им се докладват данни, и посочват форматите, които да се използват.

5.  Компетентните органи могат да поискат всякаква допълнителна информация, необходима за гарантиране на надеждността на докладваните данни.

6.  Държавите членки оповестяват публично резултатите от докладите, посочени в параграф 1.

7.   До ... [24 месеца от влизането в сила на настоящия регламент] Комисията създава Европейска обсерватория за повторна употреба. Обсерваторията отговаря за наблюдението на прилагането на мерките, определени в настоящия регламент, събирането на данни относно практиките за повторна употреба и приноса за развитието на най-добри практики в областта на повторната употреба.

Член 32

Задължение за повторно пълнене за сектора на продукти за вкъщи

1.   До ... [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент]:

a)  крайният дистрибутор, който извършва своята стопанска дейност в сектора HORECA и който предоставя на пазара на територията на държава членка студени или топли напитки в опаковка за вкъщи, напълнени в съд на мястото на продажба за вкъщи, предоставя система, чрез която потребителите да могат да носят собствен съд, който да бъде напълван;

б)  крайният дистрибутор, който извършва стопанската си дейност в сектора HORECA и който предоставя на пазара на територията на държава членка в опаковка за вкъщи готова храна, предназначена за незабавна консумация без необходимост от допълнително приготвяне и обикновено консумирана от съда, предоставя система, чрез която потребителите да могат да носят собствен съд, който да бъде напълван.

2.  Крайните дистрибутори, посочени в параграф 1, не предлагат стоките, които се пълнят в съда, донесен от потребителя, на по-висока цена или при по-лоши условия от единицата стока, състояща се от същите стоки и опаковка за еднократна употреба.

Крайните дистрибутори информират крайните потребители на мястото на продажба чрез ясно видими и четливи информационни табели или знаци за възможността за получаване на стоките в съд за многократно пълнене, предоставен от потребителя.

Член 33

Предлагане на опаковки за многократна употреба в сектора на продукти за вкъщи

1.   До ... [36 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] крайният дистрибутор, който извършва своята стопанска дейност в сектора HORECA и който предоставя на пазара на територията на държава членка студени или топли напитки в опаковка за вкъщи или готова храна, предназначена за незабавна консумация без необходимост от допълнително приготвяне, напълвани в съд на мястото на продажба за вкъщи, предоставя на потребителите възможността за опаковки в рамките на система за повторна употреба.

2.  Крайните дистрибутори информират крайните потребители на мястото на продажба чрез ясно видими и четливи информационни табели или знаци за възможността за получаване на стоките в опаковки за многократна употреба.

3.  Крайните дистрибутори предлагат стоките, напълвани в опаковка за многократна употреба, на не по-висока цена или при по-лоши условия от единицата стока, състояща се от същите стоки и опаковка за еднократна употреба.

4.  Крайните дистрибутори се освобождават от прилагането на настоящия член, ако попадат в обхвата на определението за микропредприятие в Препоръка 2003/361/EО на Комисията.

5.  От 2030 г. нататък икономическият оператор се стреми да предлага 10% от продуктите във формат на опаковка за многократна употреба.

6.  При условията, предвидени в член 51, държавите членки може да определят цели за икономическите оператори, които надхвърлят минималните цели, предвидени в параграф 5 от настоящия член, доколкото по-високите цели са необходими, за да може държавата членка да постигне една или повече от целите по член 43.

Глава VI

Пластмасови торбички за пазаруване

Член 34

Пластмасови торбички за пазаруване

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на трайно намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване на своята територия.

Счита се, че е постигнато трайно намаляване, ако годишното потребление не надвишава 40 тънки пластмасови торбички за пазаруване на човек или еквивалентната цел по тегло до 31 декември 2025 г., а след това до 31 декември на всяка следваща година.

2.  Мерките, които трябва да бъдат предприети от държавите членки за постигане на целта, определена в параграф 1, отчитат въздействието върху околната среда на тънките пластмасови торбички за пазаруване, когато те се произвеждат, рециклират или обезвреждат, както и от техните свойства за компостиране, дълготрайност или предвидена специфична употреба. Чрез дерогация от член 4 тези мерки могат да включват пазарни ограничения, при условие че са пропорционални и недискриминационни.

3.  В допълнение към мерките, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки могат да предприемат мерки, като например икономически инструменти и национални целеви показатели за намаляване на потреблението, по отношение на всеки вид пластмасови торбички за пазаруване, независимо от дебелината на техните стени, в съответствие със задълженията по ДФЕС.

4.  Държавите членки могат да изключат от посоченото в параграф 1 задължение много тънките пластмасови торбички за пазаруване, които са необходими за хигиенни цели или се предоставят като търговска опаковка за насипни храни, за да се предотврати разхищението на храна.

5.   До... [7 години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията изготвя доклад относно опаковъчните материали, различни от посочените в параграфи 1 и 2, които е вероятно да окажат по-вредно въздействие върху околната среда, и когато е целесъобразно, представя законодателно предложение, в което се определят цели за намаляване и мерки за постигането на тези цели.

Глава VII

Съответствие на опаковката

Член 35

Методи за изпитване, измерване и изчисляване

За целите на съответствието и проверката на съответствието на опаковките с изискванията, определени в членове 5 – 12, 24 и 27 от настоящия регламент, изпитванията, измерванията и изчисленията се извършват с помощта на надеждни, точни и възпроизводими методи, които са съобразени с общопризнатите съвременни методи и резултатите от които се считат за такива с ниска степен на неопределеност.

Член 36

Презумпция за съответствие

1.  За изпитванията, измерванията или методите за изчисление, посочени в член 35, които съответстват на хармонизираните стандарти или на части от тях, данни за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответстват на изискванията, обхванати от тези стандарти или части от тях, предвидени в този член.

2.   Когато изпитванията, измерванията или методите за изчисление, посочени в параграф 1, се извършват от органи за оценяване на съответствието, получили акредитация в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008, се счита, че те съответстват на изискванията по параграф 1.

3.  За опаковките, които съответстват на хармонизираните стандарти или на части от тях, данни за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответстват на изискванията ▌, обхванати от тези стандарти или части от тях, предвидени в членове 5 – 12, 24 и 27.

Член 37

Общи ▌спецификации

1.  По презумпция опаковките, които са в съответствие с общите ▌спецификации, посочени в параграф 2, или с части от тях, се считат за съответстващи на изискванията, определени в членове 5 – 12 и член 27, доколкото тези изисквания попадат в обхвата на тези общи ▌ спецификации или на части от тях.

2.  Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи общи ▌спецификации за изискванията, определени в членове 5 – 12 и член 27, когато са изпълнени следните условия:

a)  в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани данни за хармонизирани стандарти, които да покриват съответните изисквания, посочени в членове 5 – 12 и член 27, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 и не се очаква публикуването на такива данни в разумен срок или съществуващият стандарт не отговаря на изискванията, които искането има за цел да покрие; и

б)  Комисията е поискала, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, от една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят или да преразгледат хармонизиран стандарт за изискванията, определени в членове 5 – 12 и член 27, и е изпълнено едно от следните условия:

i)  искането не е било прието от нито една от европейските организации за стандартизация, до които е било изпратено;

ii)  искането е било прието от поне една от европейските организации за стандартизация, до които е било изпратено, но исканите хармонизирани стандарти:

–  не са приети в рамките на срока, определен в искането;

–  не са съобразени с искането; или

–  не съответстват напълно на изискванията, които имат за цел да покрият.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

3.   Преди да изготви проект на акт за изпълнение, Комисията информира комитета, посочен в член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, че счита, че условията по параграф 2 са изпълнени.

4.  Когато хармонизиран стандарт е приет от европейска организация за стандартизация и на Комисията е предложено да публикува данните за него в Официален вестник на Европейския съюз, Комисията оценява хармонизирания стандарт в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012. Когато данните за хармонизиран стандарт се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, Комисията отменя актовете за изпълнение, посочени в параграф 2, или части от тях, които обхващат същите изисквания, определени в членове 5 – 12 и член 27▌.

5.   Когато държава членка или Европейският парламент счита, че дадена обща спецификация не отговаря напълно на изискванията, определени в членове 5 – 12 и член 27, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията прави оценка на това подробно обяснение и може, ако е целесъобразно, да измени акта за изпълнение, с който се установява въпросната обща спецификация.

Член 38

Процедура за оценяване на съответствието

Оценяването на съответствието на опаковките с изискванията, определени в членове 5 – 12, се извършва в съответствие с процедурата, определена в приложение VII.

Член 39

ЕС декларация за съответствие

1.  ЕС декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на изискванията, определени в членове 5 – 12.

2.  ЕС декларацията за съответствие се съставя по образеца, установен в приложение VIII, съдържа елементите, определени в модула, установен в приложение VII, и се актуализира редовно. Тя се превежда на езика или езиците, изисквани от държавата членка, в която опаковката се пуска или се предоставя на пазара.

3.  Когато приложимите към опаковката или опакования продукт актове на Съюза, които изискват ЕС декларация за съответствие, са повече от един, се изготвя, когато е целесъобразно, само една ЕС декларация за съответствие във връзка с всички такива актове на Съюза. В тази декларация се посочват съответните актове на Съюза и данните за публикуването им. Тя може да представлява досие, в което са включени съответните отделни ЕС декларации за съответствие.

4.  Като съставя ЕС декларацията за съответствие, произвеждащият оператор поема отговорността за съответствието на опаковката с изискванията, определени в настоящия регламент.

5.   Компетентните органи се стремят да контролират точността на поне част от декларациите за съответствие годишно, оценявани според основан на риска подход, и вземат необходимите мерки за справяне с несъответствието, като например изтегляне на несъответстващите продукти от пазара.

Глава VIII

Управление на опаковките и на отпадъците от опаковки

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 40

Компетентен орган

1.  Държавите членки определят един или повече компетентни органи, отговорни за изпълнението и прилагането на задълженията, определени в настоящата глава и в член 6, параграф 10, член 29, параграфи 1 – 8 и членове 30, 31 и 34.

2.  Държавите членки определят подробности за организацията и дейността на компетентния орган или органи, включително административни и процедурни правила, които уреждат:

a)  регистрацията на производителите в съответствие с член 44;

б)  организацията и мониторинга на изискванията за докладване съгласно член 44, параграфи 7 и 8;

в)  надзора върху изпълнението на задълженията за разширена отговорност на производителя в съответствие с член 45;

г)   разрешението във връзка с изпълнението на задълженията за разширена отговорност на производителя в съответствие с член 47;

д)  предоставянето на информация в съответствие с член 56.

3.  До ... [5  месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки уведомяват Комисията за имената и адресите на компетентните органи, определени в съответствие с параграф 1. Държавите членки информират Комисията без необосновано забавяне за всички промени в имената или адресите на тези компетентни органи.

Член 41

Доклад за ранно предупреждение

1.  Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклади относно напредъка във връзка с постигането на целите, определени в членове 43 и 52, не по-късно от три години преди всеки от определените в тези членове срокове.

2.  Докладите по параграф 1 включват следното:

a)  оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б)  списък на държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава от подходящи препоръки към съответните държави членки;

в)  примери за най-добри практики, които се използват в целия Съюз, които биха могли да дадат насоки за стъпките към постигане на целите.

Член 42

Планове за управление на отпадъците и програми за предотвратяване на отпадъците

1.  Държавите членки включват в плановете за управление на отпадъците, изисквани съгласно член 28 от Директива 2008/98/ЕО, отделна глава за управлението на опаковките и отпадъците от опаковки, включително мерки, предприети съгласно членове 48, 50 и 52 от настоящия регламент.

2.   Държавите членки включват в програмите за предотвратяване на отпадъците, изисквани съгласно член 29 от Директива 2008/98/ЕО, отделна глава за предотвратяване на опаковките, на отпадъците от опаковки и на изхвърлянето на отпадъци от опаковки, включително мерки, предприети съгласно членове 43 и 51 от настоящия регламент.

РАЗДЕЛ 2

Предотвратяване на отпадъците

Член 43

Предотвратяване на отпадъците от опаковки

1.  Всяка държава членка трябва да намали образуваните отпадъци от опаковки на глава от населението в сравнение с образуваните отпадъци от опаковки на глава от населението през 2018 г., докладвани на Комисията в съответствие с Решение 2005/270/ЕО, с най-малко:

a)  5% до 2030 г.;

б)  10% до 2035 г.;

в)  15% до 2040 г.

За да помогне на държавите членки да постигнат целите за предотвратяване на отпадъци от опаковки съгласно параграф 1, в срок до ... [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема, посредством актове за изпълнение, корекционен коефициент, за да отрази увеличаването или намаляването на туризма в сравнение с базовата година. Този корекционен коефициент се базира на дела на образуваните отпадъци от опаковки на турист и на варирането на туристите спрямо референтната година и взема предвид потенциала за намаляване на отпадъците от опаковки в туризма.

2.   Без да се засягат параграфи 1 и 3, държавите членки, които вече са въвели отделни системи за управление на отпадъците от опаковки – една система за битовите отпадъци от опаковки и друга за промишлените и търговските отпадъци от опаковки, могат да запазят тези системи.

3.   При постигането на целите, определени в параграф 1, всяка държава членка се стреми да намали количеството образувани отпадъци от пластмасови опаковки.

4.  В съответствие с общите цели на политиката на Съюза в областта на отпадъците и за да се постигнат целите, определени в настоящия член, държавите членки прилагат мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и за свеждане до минимум на въздействието на опаковките върху околната среда. В допълнение към мерките, определени в настоящия регламент, тези мерки могат да включват използването на икономически инструменти и други мерки за предоставяне на стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, като например мерките, посочени в приложения IV и IVа към Директива 2008/98/ЕО, или други подходящи инструменти и мерки, включително стимули чрез схеми за разширена отговорност на производителя и изисквания към производителите или организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, да приемат планове за предотвратяване на отпадъците. Те трябва да бъдат пропорционални и недискриминационни и разработени така, че да се избегнат пречките пред търговията или нарушаването на конкуренцията в съответствие с ДФЕС. Тези мерки не трябва да водят до преминаване към по-лек опаковъчен материал, изпълняващ целта за свеждане на отпадъците до минимум.

5.   За целите на параграф 4 и без да се засяга член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета(78), държавите членки стимулират ресторантите, столовeте, баровете, кафенетата и кетъринг услугите да сервират на своите клиенти при наличност чешмяна вода безплатно или срещу ниска такса за обслужване във формат за многократна употреба или повторно пълнене.

6.  За целите на параграф 4 държавите членки могат да въведат мерки за предотвратяване на отпадъци от опаковки, които надвишават минималните цели, определени в параграф 1, и същевременно съответстват на разпоредбите на настоящия регламент.

7.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат до 2025 г. да поискат от Комисията да използват друга базова година, различна от 2018 г., за изчисляване на целите съгласно параграф 1. Без да се засягат параграфи 4 и 6 от настоящия член, Комисията може да разреши на държавите членки да използват исканата базова година за изчисляване на целите по параграф 1, при условие че държавата членка представи обосновани доказателства:

a)  за значително увеличаване на отпадъците от опаковки през годината, която следва да се използва като база за изчисляване на целите по параграф 1;

б)  че това увеличаване се дължи единствено на промени в процедурите за докладване;

в)  че увеличаването не се дължи на увеличено потребление; и

г)  за по-добра съпоставимост на данните между държавите членки.

8.  В срок до... [7 години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията преразглежда целите, определени в параграф 1, и оценява необходимостта от включване на специфични цели за определени опаковъчни материали. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако Комисията прецени, че е целесъобразно, от законодателно предложение.

РАЗДЕЛ 3

Регистър на производителите и разширена отговорност на производителя

Член 44

Регистър на производителите

1.  До 18 месеца след влизането в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 44, параграф 14, държавите членки създават регистър, който служи за мониторинг на съответствието на производителите на опаковки с изискванията, определени в настоящата глава.

Регистърът предоставя връзки към други национални регистри на уебсайтове на производители, за да се улесни във всички държави членки регистрацията на производителите или упълномощените представители за разширената отговорност на производителя.

2.  Производителите са длъжни да се регистрират в регистъра, посочен в параграф 1. За тази цел те подават заявление за регистрация във всяка държава членка, в която предоставят опаковка или опаковани продукти на пазара на въпросната държава членка за първи път. Когато производителят е упълномощил организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, както е посочено в член 46, параграф 1, задълженията по настоящия член се изпълняват от тази организация, освен ако държавата членка, в която е установен регистърът, не е определила друго.

3.  Държавите членки могат да предвидят, че задълженията, определени в настоящия член, могат да бъдат изпълнени от името на производителите от писмено упълномощен представител за разширената отговорност на производителя.

4.  Производителите не предоставят опаковки на пазара на държава членка, ако те или, когато е приложимо, в съответствие с член 45, техните упълномощени представители за разширената отговорност на производителя, не са регистрирани в тази държава членка.

5.  Заявлението за регистрация включва информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с част А от приложение IX. Държавите членки могат да поискат допълнителна информация или документи, ако тази информация или документи са необходими за извършването на мониторинг и за осигуряването на съответствие с настоящия регламент и с правилата, приети от дадена държава членка съгласно член 40, параграф 2.

6.  Когато даден упълномощен представител за разширената отговорност на производителя представлява повече от един производител, в допълнение към информацията, която трябва да бъде предоставена съгласно параграф 5, той предоставя името и данните за контакт на всеки един от представляваните производители поотделно.

7.  Производителят или, когато е приложимо, упълномощеният представител на производителя за разширената отговорност на производителя, или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, както е посочено в националното право съгласно параграф 2 от настоящия член, докладва на компетентния орган, отговарящ за регистъра, до 1 юни за всяка пълна предходна календарна година информацията, определена в част Б от приложение IX. Държавите членки могат да въведат изискване докладването да бъде одитирано и заверено от независими одитори под надзора на компетентните органи, посочени в член 40, параграф 1, въз основа на национални стандарти, ако има такива.

8.   Производителите, които са предоставили за първи път на пазара на държава членка количество опаковки или опаковани продукти, по-малко от 10 тона за една календарна година, или, когато е приложимо, упълномощеният представител на производителя за разширената отговорност на производителя, или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, както е посочено в националното право съгласно параграф 2 от настоящия член, докладват на компетентния орган, отговарящ за регистъра, до 1 юни за всяка пълна предходна календарна година информацията, определена в част В от приложение IX.

Държавите членки може да предвидят за конкретна календарна година производителите и когато е приложимо – упълномощените представители на производителя или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, да имат правото да докладват въз основа на горната алинея само ако предоставят количество опаковки, чийто максимален праг е под 10 тона през една календарна година, при условие че в противен случай съответната държава членка няма да разполага с достатъчно точни данни за:

a)  спазването на задълженията за докладване по член 56, параграфи 1 и 2 през тази календарна година; и

б)  за да се гарантира, че базата данни по член 57 е пълна и осигурява данните по член 56, параграф 2, буква а).

9.   Когато това е необходимо от бюджетни съображения, дадена държава членка може да изиска от производителя да докладва информацията, посочена в части Б и В от приложение IX, на компетентния орган, отговарящ за регистъра по настоящия член, на всяко тримесечие.

10.   Производителите – в случай на индивидуално изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, упълномощените организации, компетентни в областта на отговорността на производителя – в случай на колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, или операторите на системи за повторна употреба – в случай че задълженията за разширена отговорност на производителя се изпълняват от системи за повторна употреба, докладват ежегодно на компетентния орган за всяка предходна календарна година информацията, посочена в част Г от приложение IX. По силата на националното право държавите членки може да предвидят, че когато за организацията на управлението на отпадъците от опаковки отговарят публични органи, тези органи докладват информацията, посочена в част Г от приложение IX.

11.  Компетентният орган, който отговаря за регистъра:

a)  приема заявленията за регистрацията на производителите, посочена в параграф 2, чрез електронна система за обработка на данни, за която се предоставя подробна информация на уебсайта на компетентните органи;

б)  извършва регистрациите и предоставя регистрационен номер в срок от максимум дванадесет седмици от момента на получаване на цялата информация, определена в параграфи 5 и 6;

в)  може да определя реда и условията по отношение на изискванията и процеса на регистрация, без да добавя съществени изисквания към определените в параграфи 5 и 6;

г)  може да начислява на производителите основани на разходите и пропорционални такси за обработката на заявленията, посочени в параграф 2;

д)  получава и наблюдава докладите, посочени в параграфи 7 и 8.

12.  Производителят или, когато е приложимо, упълномощеният представител на производителя за разширената отговорност на производителя или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, уведомява без неоправдано забавяне компетентния орган за всички промени в информацията, съдържаща се в регистрацията, и за всяко окончателно прекратяване на предоставянето за пръв път на пазара на територията на държавата членка на опаковката или на опакования продукт, посочени в регистрацията. Производителят се изключва от регистъра три години след края на календарната година, през която приключва регистрацията му, ако производителят е престанал да съществува като производител.

13.  Държавите членки гарантират, че списъкът на регистрираните производители е лесно и безплатно достъпен за обществеността. При все това поверителността на търговската информация с чувствителен характер в съответствие с приложимото право на Съюза и националното право се запазва. Списъкът на регистрираните производители е машинночетим и дава възможност за сортиране и търсене, като се спазват отворените стандарти за използване от трети страни.

14.  В срок до... [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формата за регистрацията и за докладването в регистъра и за уточняване на нивото на детайлност на данните, които трябва да се докладват, както и на видовете опаковки и категориите материали, които трябва да бъдат обхванати от докладването.

Форматът за докладване е оперативно съвместим, основан на отворени стандарти и машинночетими данни, и може да се прехвърля чрез оперативно съвместима мрежа за обмен на данни без зависимост от определен доставчик.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

Член 45

Разширена отговорност на производителя

1.  Производителите ▌ носят разширена отговорност на производителя съгласно схемите, установени в съответствие с членове 8 и 8а от Директива 2008/98/ЕО и с настоящия раздел, за опаковките или опакованите продукти, които предоставят ▌ за първи път на пазара на държава членка.

2.   В допълнение към разходите, посочени в член 8а, параграф 4, буква а) от Директива 2008/98/EО, финансовите вноски, плащани от производителя, покриват следните разходи:

a)  разходите за етикетиране на контейнерите за отпадъци за събирането на отпадъците от опаковки, както е посочено в член 13; и

б)  разходите за извършване на проучвания на състава на събраните смесени битови отпадъци съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/595 на Комисията(79) и съгласно актовете за изпълнение, които трябва да бъдат приети съгласно член 56, параграф 7, буква а) от настоящия регламент, в случай че в тези актове за изпълнение се предвижда задължение за извършване на такива проучвания.

Разходите, които трябва да бъдат покрити, се установяват по прозрачен, пропорционален, недискриминационен и ефективен от гледна точка на разходите начин.

3.  Производителят съгласно определението в член 3, точка (15), буква в) определя писмено упълномощен представител за разширената отговорност на производителя във всяка държава членка, различна от държавата членка, в която е установен, когато предоставя опаковки за първи път. Държавите членки може да предвидят производителите, установени в трети държави, да определят писмено упълномощен представител за разширената отговорност на производителя, когато предоставят за първи път опаковани продукти на тяхна територия.

4.   Държавите членки може да предвидят, когато в рамките на държавата членка се изисква автоматизирано съгласуване на данните с националния регистър, това изискване да се прилага за проверката на букви а) и б).

5.  С цел спазване на член 30, параграф 1, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2022/2065 доставчиците на онлайн платформи, попадащи в обхвата на глава III, раздел 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065, които позволяват на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, получават следната информация от производителите, предлагащи опаковки на потребители на територията на Съюза, преди да им позволят да ползват техните услуги:

a)  информация за регистрацията на производителите, посочена в член 44, в държавата членка, в която се намира потребителят, и регистрационния номер или номера на производителя в този регистър;

б)  самосертифициране от страна на производителя, с което потвърждава, че предлага само опаковки, по отношение на които са спазени изискванията за разширена отговорност на производителя, посочени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, в държавата членка, в която се намира потребителят.

Когато производител продава продуктите си чрез онлайн мястото за търговия, задълженията, посочени в член 45, параграф 2, могат да бъдат изпълнени от доставчика на онлайн платформата от името на производителите чрез писмено пълномощие.

6.   При получаване на информацията, посочена в параграф 5, и преди да позволи на производителите да използват неговите услуги, доставчикът на онлайн платформи полага всички усилия, за да прецени дали получената информация е пълна и надеждна.

Член 46

Организация, компетентна в областта на отговорността на производителя

1.  Производителите могат да възложат на организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, упълномощена в съответствие с параграф 47, да изпълнява от тяхно име задълженията за разширена отговорност на производителя. Държавите членки могат да приемат мерки, с които да направят задължително възлагането на организация, компетентна в областта на отговорността на производителя.

2.  Когато на територията на дадена държава членка няколко организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, са упълномощени да изпълняват задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите, държавата членка гарантира, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, и производителите, които не са поверили тази задача на организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, взети заедно, покриват цялата територия на държавата членка по отношение на дейностите в съответствие с член 47, параграф 3, членове 48 и 50. Държавите членки възлагат на компетентния орган или на независима трета страна да наблюдава дали организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, изпълняват координирано задълженията си.

3.  Организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, гарантират поверителността на данните, с които разполагат, по отношение на информация, представляваща изключителна собственост на отделни производители, или информация, пряко свързана с отделни производители или с техни упълномощени представители.

4.  В допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 3, буква д) от Директива 2008/98/ЕО, организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, публикуват на своите уебсайтове, поне веднъж годишно ▌, информация за количеството опаковки или опаковани продукти, предоставяни за първи път на пазара на дадена държава членка, и за равнищата на оползотворени и рециклирани материали по отношение на количеството опаковки, за които те са изпълнявали задължения за отговорност на производителя. Държавите членки може да предвидят, когато публичните органи отговарят за организацията на управлението на отпадъците от опаковки, тези органи да публикуват на своите уебсайтове поне веднъж годишно информация за равнищата на оползотворените и рециклирани материали спрямо количеството отпадъци от опаковки, образувано на територията на държавата.

5.   Организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, гарантират равно третиране на производителите, независимо от техния произход или размер, без да създават непропорционална тежест за производителите на малки количества опаковки, включително малките и средните предприятия.

Член 47

Разрешение за изпълнение на разширена отговорност на производителя

1.  Производителят, в случай на индивидуално изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, или упълномощената организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, в случай на колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, кандидатства за разрешение от компетентния орган.

2.  В своите мерки за определяне на административните и процедурните правила, посочени в член 40, държавата членка определя изискванията и подробностите на процедурата за издаване на разрешение, която може да бъде различна при индивидуално или колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя, както и условията за проверка на съответствието, включително информацията, която производителите или организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, трябва да предоставят за тази цел. Процедурата за издаване на разрешение включва изисквания за проверка на мерките, въведени за осигуряване на съответствие с изискванията, определени в параграф 3, и срокове за тази проверка, които не надвишават 18 седмици от подаването на пълното досие на заявлението. Тази проверка се извършва от компетентен орган или независим експерт, който издава доклад за резултатите от проверката. Независимият експерт е независим от компетентния орган и от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, или от производителите с разрешение за индивидуално изпълнение.

3.  Мерките, които трябва да бъдат въведени от държавите членки в съответствие с параграф 2, включват мерки, гарантиращи, че:

a)  изискванията, определени в член 8а, параграф 3, букви а)—г) от Директива 2008/98/ЕО, са спазени;

б)  мерките, въведени или плащани от производителя или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, са достатъчни, за да позволят връщането и управлението на всички отпадъци от опаковки в съответствие с член 48, параграфи 1 и 3 и член 50 безплатно за потребителите, с честота, пропорционална на обхванатата площ и обем, на отпадъците от опаковки по отношение на количеството и видовете опаковки или опаковани продукти, предоставяни за първи път на пазара на държава членка от този производител или тези производители, от чието име действа организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя;

в)  необходимите договорености, включително предварителни договорености, за тази цел са сключени с дистрибутори, публични органи или трети страни, извършващи управление на отпадъците от тяхно име;

г)  необходимият капацитет за сортиране и рециклиране е наличен, за да се гарантира, че събраните отпадъци от опаковки впоследствие се подлагат на предварително третиране и висококачествено рециклиране;

д)  изискването, определено в параграф 6, е спазено.

4.  Производителят или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, уведомява компетентния орган без необосновано забавяне за всякакви промени в информацията, съдържаща се в заявлението за разрешение, и всякакви промени в условията на разрешението или за окончателното преустановяване на дейността. Компетентният орган може да реши да измени съответното разрешение в съответствие с промените, за които е бил уведомен.

5.  Компетентният орган може да реши да отнеме съответното разрешение, по-специално ако производителят или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, вече не изпълнява изискванията по отношение на организирането на третирането на отпадъците от опаковки или не спазва други задължения по линия на схеми за разширена отговорност на производителя, установени съгласно член 8 и член 8а от Директива 2008/98/ЕO, и в съответствие с настоящия раздел, като например за докладване на компетентния орган или във връзка с уведомяването за промени, които се отнасят до условията на разрешението, или е с преустановена дейност.

6.  Производителят, в случай на индивидуално изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, и организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, определена в случай на колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, предоставят подходяща гаранция, предназначена да покрие разходите, свързани с дейностите по управление на отпадъците, дължими от производителя или организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, в случай на неизпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя, включително в случай на окончателно прекратяване на дейността или несъстоятелност. Държавите членки могат да определят допълнителни изисквания за тази гаранция. Тази гаранция може да бъде под формата на публичен фонд, който се финансира от такси на производителите и за който държава членка е солидарно отговорна.

РАЗДЕЛ 4

Системи за връщане, за събиране и депозитни системи за връщане

Член 48

Системи за връщане и събиране

1.  Държавите членки гарантират, че са създадени системи и инфраструктури за връщане и разделно събиране на всички отпадъци от опаковки от крайните ползватели, за да се гарантира, че те се третират в съответствие с членове 4, 10 и 13 от Директива 2008/98/ЕО, и за да се улесни подготовката им за повторна употреба и висококачествено рециклиране. Опаковките, които отговарят на критериите за проектиране за рециклиране, определени в делегираните актове, приети съгласно член 6, параграф 4 от настоящата директива, се събират за рециклиране. Изгарянето и депонирането на такива опаковки не се разрешава, с изключение на отпадъците, получени в резултат на последващи дейности по третиране на разделно събрани отпадъци от опаковки, чието рециклиране не е осъществимо или не води до най-добрите екологични резултати.

2.   Държавите членки гарантират, че са налице всеобхватни инфраструктури за събиране и сортиране, за да се улесни рециклирането и да се гарантира наличието на изходни суровини от пластмаса за рециклиране. Такива системи може да осигурят приоритетен достъп до рециклирани материали за употреба в приложения, при които специфичното качество на рециклирания материал се запазва или оползотворява по такъв начин, че той може да бъде допълнително рециклиран и използван по същия начин и за подобно приложение с минимална загуба на количество, качество или функция.

3.  Държавите членки могат да разрешат дерогации от задължението за връщане и разделно събиране на отпадъците, съдържащо се в параграф 1, за определени формати отпадъци, при условие че събирането на отпадъци от опаковки или фракции от такива опаковки заедно или заедно с други отпадъци не засяга капацитета на тези отпадъци от опаковки или фракции от отпадъци от опаковки да бъдат подложени на подготовка за повторна употреба, рециклиране или други дейности по оползотворяване в съответствие с членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО и генерира краен продукт от тези дейности, който е с качество, сравнимо с постигнатото чрез разделно събиране.

4.  Системите, посочени в параграф 1:

a)  са отворени за участие на икономическите оператори от съответните сектори, на компетентните публични органи и на трети страни, които извършват управление на отпадъците от тяхно име;

б)  обхващат цялата територия на държавата членка и всички отпадъци от опаковки от всички видове опаковки и дейности и отчитат броя на населението, очаквания обем и състав на отпадъците от опаковки, както и достъпността и близостта до крайните ползватели. Те включват разделното събиране на отпадъци на обществено достъпни места, в стопански помещения и жилищни райони, което е с достатъчен капацитет;

в)  са отворени за вносни продукти съгласно недискриминационни условия по отношение на подробни мерки и всякакви тарифи, наложени за достъп до системите, и всякакви други условия, и са създадени така, че да не поставят пречки пред търговията или да нарушават конкуренцията в съответствие с ДФЕС.

5.   Държавите членки може да предвидят участието на обществени системи за управление на отпадъците в организацията на системите, посочени в параграф 1.

6.  Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на рециклирането на отпадъци от опаковки, което отговаря на стандартите за качество за използване на рециклираните материали в съответните сектори.

7.   Държавите членки могат да гарантират, че отпадъците от опаковки, които не се събират разделно, се сортират преди обезвреждането или дейностите по оползотворяване на енергия, за да се отделят опаковките, проектирани за рециклиране.

Член 49

Задължително събиране

До 1 януари 2029 г. държавите членки приемат цели за задължително събиране и предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че събирането на материалите, изброени в член 52, е в съответствие с целите за рециклиране, определени в член 52, и с целите за задължително рециклирано съдържание, определени в член 7.

Член 50

Депозитни системи за връщане

1.  До 1 януари 2029 г. държавите членки предприемат необходимите мерки да гарантират, че най-малко 90% годишно от теглото на следните формати на опаковки, предоставени за първи път на пазара в конкретната държава членка през дадена календарна година, се събират разделно:

a)  пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба с вместимост до три литра; и

б)  метални съдове за напитки за еднократна употреба с вместимост до три литра.

Държавите членки може да използват количеството отпадъци от опаковки, образувано от пуснатите на пазара опаковки, за да изчислят целите, заложени в букви а) и б) и определени в акта за изпълнение по силата на член 53, параграф 2.

2.  За да постигнат целите, посочени в параграф 1, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират създаването на депозитни системи за връщане за съответните формати на опаковки, посочени в параграф 1, както и начисляването на депозита на мястото на продажба. На държавите членки може да освободят икономическите оператори от събирането на депозит, ако продуктът се консумира на територията на заведенията от сектор HORECA, при условие че опаковката, свързана с депозит, бъде отворена, продуктът бива изконсумиран и празната опаковка, свързана с депозит, бива върната на територията на заведението.

Задължението, посочено в първото изречение на първа алинея, не се отнася за опаковките за:

a)  вино и категориите лозаро-винарски продукти, изброени в част II, точки 1, 3, 8, 9, 11, 12, 15, 16 и 17 от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013, или за ароматизираните лозаро-винарски продукти, определени в Регламент (ЕС) № 251/2014;б) продукти, подобни на лозаро-винарски продукти и ароматизирани лозаро-винарски продукти, получени от плодове, различни от грозде, и от зеленчуци, и други ферментирали напитки, попадащи под код по КН 2206 00;

в)  спиртни напитки на основата на алкохол, съответстващи на позиция 2208 от Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87;

г)  мляко и млечни продукти, изброени в част XVI от приложение I към Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Държавите членки може да освободят пластмасовите бутилки за напитки за еднократна употреба и металните съдове за напитки за еднократна употреба с капацитет под 0,1 литър от участие в депозитните системи за връщане, когато такова участие не е технически осъществимо.

3.  ▌Държавите членки може да бъдат освободени от задължението по параграф 2 при следните условия:

a)  равнището на разделно събиране, изисквано съгласно член 48, параграфи 4 и 6, на съответния формат на опаковката, както е докладвано на Комисията съгласно член 56, параграф 1, буква в), е над 80% от теглото на такива опаковки, предоставени за първи път на пазара на тази държава членка през календарната 2026 година. Когато все още няма такова докладване пред Комисията, държавата членка представя мотивирана обосновка, основана на валидирани национални данни, и описание на приложените мерки, че условията за освобождаване, определени в настоящия параграф, са изпълнени;

б)  най-късно 12 месеца преди крайния срок, определен в параграф 1 от настоящия член, държавата членка уведомява Комисията за искането си за освобождаване и представя план за изпълнение, показващ стратегия с конкретни действия, включително срокове, които гарантират постигането на равнище от 90% на разделно събраните опаковки по тегло съгласно параграф 1.

4.  В срок от три месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 3, буква б), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако счете, че планът не отговаря на изискванията, установени в буква б) от посочения параграф. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от 3 месеца от датата на получаване на искането на Комисията.

5.  Ако равнището на разделно събиране на опаковките съгласно в параграф 1 в съответната държава членка спадне и остане под 90% от теглото на даден формат на опаковки, пуснати на пазара, в продължение на 3 последователни календарни години, Комисията уведомява съответната държава членка, че освобождаването вече не се прилага. депозитната система за връщане се създава до 1 януари на втората календарна година след годината, в която Комисията е уведомила съответната държава членка, че освобождаването вече не се прилага.

6.  Държавите членки се стремят да създадат и поддържат депозитни системи за връщане, по-специално за стъклени бутилки за напитки за еднократна употреба и картонени кутии за напитки ▌. Държавите членки се стремят да гарантират, че депозитните системи за връщане за форматите на опаковки за еднократна употреба, по-специално за стъклените бутилки за напитки за еднократна употреба, са еднакво достъпни и за опаковките за многократна употреба, когато това е технически и икономически осъществимо.

7.  Всяка държава членка може, при спазване на общите правила, установени в ДФЕС, и в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, да приеме разпоредби, които надхвърлят минималните изисквания, определени в настоящия член, като например възможността за включване на опаковките, изброени в параграф 2, букви а) и б), и опаковките за други продукти или направени от други материали.

8.  Държавите членки гарантират, че пунктовете и възможностите за връщане на опаковки за многократна употреба с подобно предназначение и формат като тези, установени съгласно параграф 1, са удобни и за крайните ползватели, които са длъжни да връщат опаковките за еднократна употреба в депозитна система за връщане.

9.  До 1 януари 2029 г. държавите членки гарантират, че най-малкото депозитните системи за връщане, ▌създадени съгласно параграф 2 след влизането в сила на настоящия регламент, отговарят на минималните критерии, изброени в приложение X.

Минималните критерии, изброени в приложение X, не се прилагат по отношение на депозитни системи за връщане, създадени преди влизането в сила на настоящия регламент, които постигат целта от 90%, определена в параграф 1, до 1 януари 2029 г. Държавите членки се стремят да гарантират, че съществуващите депозитни системи за връщане отговарят на минималните изисквания в приложение X при първото им преразглеждане. Ако целта от 90% не бъде постигната до 1 януари 2029 г., съществуващите депозитни системи за връщане трябва да бъдат приведени в съответствие с минималните изисквания в приложение X най-късно до 1 януари 2035 г.

До 1 януари 2038 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, оценява прилагането на настоящия член и определя начините за постигане на максимална оперативна съвместимост на депозитната система за връщане.

10.   Минималните критерии, изброени в приложение X, не се прилагат в най-отдалечените региони, признати в член 349, четвърта алинея от ДФЕС, предвид техните местни особености.

РАЗДЕЛ 5

Повторна употреба и повторно пълнене

Член 51

Повторна употреба и повторно пълнене

1.  Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на създаването на системи за повторна употреба на опаковки с достатъчно стимули за връщане и системи за повторно пълнене по екологосъобразен начин. Тези системи трябва да отговарят на изискванията, определени в членове 27 и 28 и приложение VI към настоящия регламент, и не трябва да застрашават хигиената на храните или безопасността на потребителите.

2.  Мерките, посочени в параграф 1, могат да включват:

a)  използване на депозитни системи за връщане, съответстващи на минималните изисквания в приложение X за опаковки за многократна употреба и за други формати на опаковки, освен посочените в член 50, параграф 1;

б)  използване на икономически стимули, включително изисквания към крайните дистрибутори, за таксуване на използването на опаковки за еднократна употреба и за информиране на потребителите за цената на такива опаковки на мястото на продажба;

в)  изисквания към произвеждащите оператори или крайните дистрибутори да предоставят в опаковки за многократна употреба в рамките на система за повторна употреба или за повторно пълнене определен процент продукти, различни от обхванатите от целите, определени в член 29, при условие че това не води до нарушаване на вътрешния пазар или до пречки пред търговията с продукти от други държави членки.

3.   Държавите членки гарантират, че схемите за разширена отговорност на производителя и депозитните системи заделят минимален дял от своя бюджет за финансиране на дейности за намаляване и предотвратяване на отпадъците.

РАЗДЕЛ 6

Цели за рециклиране и насърчаване на рециклирането

Член 52

Цели за рециклиране и насърчаване на рециклирането

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на следните цели за рециклиране на цялата си територия:

a)  до 31 декември 2025 г. минимум 65% от теглото на всички генерирани отпадъци от опаковки;

б)  до 31 декември 2025 г. следните минимални проценти от теглото на следните специфични материали, съдържащи се в генерираните отпадъци от опаковки:

i)  50% за пластмасата;

ii)  25% за дървесината;

iii)  70% за черните метали;

iv)  50% за алуминия;

v)  70% за стъклото;

vi)  75% за хартията и картона;

в)  до 31 декември 2030 г. минимум 70% от теглото на всички генерирани отпадъци от опаковки;

г)  до 31 декември 2030 г. следните минимални проценти от теглото на следните специфични материали, съдържащи се в генерираните отпадъци от опаковки:

i)  55% за пластмасата;

ii)  30% за дървесината;

iii)  80% за черните метали;

iv)  60% за алуминия;

v)  75% за стъклото;

vi)  85% за хартията и картона.

2.  Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, букви а) и в), държавата членка може да отложи сроковете за постигане на целите, определени в параграф 1, буква б), точки i)—vi) и буква г), точки i)—vi), с не повече от 5 години при следните условия:

a)  дерогацията от целите през периода на отлагане е ограничена до най-много 15 процентни пункта от една цел или се разделя между две цели;

б)  равнището на рециклиране за една цел не намалява под 30% в резултат от дерогацията от целите през периода на отлагане;

в)  в резултат от дерогацията от целите през периода на отлагане равнището на рециклиране за една цел, посочена в параграф 1, буква б), точки v) и vi), не намалява под 60%, а равнището на рециклиране за една цел, посочена в параграф 1, буква г), точки v) и vi), не намалява под 70%; и

г)  най-късно 24 месеца преди съответния срок, установен в параграф 1, букви б) и г) от настоящия член, държавата членка уведомява Комисията за намерението си да отложи срока и представя пред нея план за изпълнение в съответствие с приложение XI към настоящия регламент, който може да бъде комбиниран с план за изпълнение, представен съгласно член 11, параграф 3, буква б) от Директива 2008/98/ЕО.

3.  В срок от 3 месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 2, буква г), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако Комисията счете, че планът не отговаря на изискванията, установени в приложение XI. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от 3 месеца от датата на получаване на искането на Комисията. Ако Комисията счете, че планът все пак не отговаря на изискванията, посочени в приложение XI, което означава, че е малко вероятно държавите членки да успеят да постигнат целите в рамките на допълнителния период, поискан от държавата членка, но не по-дълъг от 5 години, Комисията отхвърля плана за изпълнение и държавите членки са задължени да се съобразят с целите в сроковете, определени в параграф 1, букви а) и в) от настоящия член.

4.  В срок до... [7 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията преразглежда целите, определени в параграф 1, букви в) и г), с цел тяхното увеличаване или определяне на допълнителни цели. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако Комисията прецени, че е целесъобразно, от законодателно предложение.

5.  Когато е целесъобразно, държавите членки поощряват използването на материали, които са получени от рециклирани отпадъци от опаковки за производството на опаковки и други продукти чрез:

a)  подобряване на условията на пазара за такива материали;

б)  преглед на съществуващите правила за предотвратяване на използването на такива материали.

6.  Всяка държава членка може да приеме разпоредби, които надхвърлят минималните цели, определени в настоящия член, като спазва общите правила, установени в ДФЕС, и се съобразява с разпоредбите на настоящия регламент.

Член 53

Правила относно изчисляването на постигането на целите за рециклиране

1.  Изчисляването на това дали са постигнати целите, определени в член 52, параграф 1, се извършва в съответствие с правилата, определени в настоящия член.

2.  Държавите членки изчисляват теглото на образуваните отпадъци от опаковки през дадена календарна година. Изчисляването на отпадъците от опаковки, образувани в дадена държава членка, трябва да бъде пълно.

Методиката за изчисляване на генерираните отпадъци от опаковки се основава на следните подходи:

a)  опаковките, предоставени на пазара в държавата членка през конкретната година; или

б)  количеството отпадъци от опаковки, генерирани през същата година в държавата членка.

Изчисленията въз основа на двата подхода, посочени в букви а) и б), се коригират, за да се гарантира съпоставимост, надеждност и изчерпателност на резултатите, в съответствие с изискванията и проверките, които трябва да бъдат установени съгласно акта за изпълнение, посочен в член 56, параграф 7, буква а).

3.  Държавите членки изчисляват теглото на рециклираните отпадъци от опаковки през дадена календарна година. Теглото на рециклираните отпадъци от опаковки се изчислява като теглото на опаковките, превърнали се в отпадъци, които, след като са били подложени на всички необходими дейности по проверка, сортиране и други предварителни дейности по отстраняване на отпадъчни материали, които не са обект на по-нататъшно преработване, и за да се гарантира висококачествено рециклиране, се включват в дейността по рециклиране, при което отпадъчните материали фактически се преработват в продукти, материали или вещества.

4.  Съставните опаковки и други опаковки, съставени от повече от един материал, се изчисляват и докладват за всеки материал, съдържащ се в опаковката. Държавите членки могат да предвидят дерогация от това изискване, когато даден материал представлява незначителна част от дадена единица опаковка, и във всички случаи не повече от 5% от общото тегло на дадената единица опаковка.

5.  За целите на параграф 3 теглото на рециклираните отпадъци от опаковки се измерва при включването на отпадъците в дейността по рециклиране.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, теглото на рециклираните отпадъци от опаковки може да бъде измерено при крайния продукт от всяка дейност по сортиране, при условие че:

a)  отпадъците от тези крайни продукти биват рециклирани впоследствие;

б)  теглото на материалите или веществата, които са отстранени при други дейности, предхождащи дейността по рециклирането, и не са рециклирани впоследствие, не се включва в теглото на отпадъците, отчитани като рециклирани.

6.  Държавите членки създават ефективна система за контрол на качеството и проследяемост на отпадъците от опаковки, за да гарантират, че са изпълнени условията, определени в параграфи 2 — 5. Тази система може да се състои от електронни регистри, създадени съгласно член 35, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО, от технически спецификации за изискванията относно качеството на сортираните отпадъци. Тя може също така да се състои от средни проценти на загуби на сортирани отпадъци за различни видове отпадъци и практики за управление на отпадъците, при условие че по друг начин не могат да бъдат получени надеждни данни. Средните проценти на загуби се изчисляват въз основа на правилата за изчисление, които са определени в приетия съгласно член 11а, параграф 10 от Директива 2008/98/ЕО делегиран акт.

7.  Количеството биоразградими отпадъци от опаковки, подложени на аеробно или анаеробно третиране, може да се отчита като рециклирано, когато от това третиране се образуват компост, ферментационни продукти или други крайни продукти, при които количеството рециклирано съдържание е подобно на количеството на входящите материали, и които предстои да бъдат използвани като рециклиран продукт, материал или вещество. Когато крайните продукти се използват върху земна повърхност, държавите членки могат да ги считат за рециклирани само ако тяхната употреба води до ползи за селското стопанство или до подобряване на екологичното състояние.

8.  Количеството отпадъчни материали от опаковки, които са престанали да бъдат отпадък в резултат на евентуална подготовка преди действителната им преработка, могат да се отчитат като рециклирани, ако тези материали са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества, които да бъдат използвани за първоначалната им цел или за други цели. Въпреки това крайните отпадъчни материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия, или за изгаряне, насипване или депониране, не се отчитат като рециклирани.

9.  Държавите членки могат да вземат предвид рециклирането на метали, отделени след изгарянето на отпадъци, пропорционално на дела на изгорените отпадъци от опаковки, при условие че рециклираните метали отговарят на определени критерии за качество, определени в Решение (ЕС) 2019/1004.

10.  Отпадъците от опаковки, изпращани към друга държава членка за целите на рециклиране в съответната друга държава членка, се отчитат като рециклирани само от страна на държавата членка, в която отпадъците от опаковки са събрани.

11.  Отпадъците от опаковки, изнасяни извън Съюза, се отчитат като рециклирани от страна на държавата членка, в която те са събрани, само ако са изпълнени изискванията по параграф 3 и ако, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006, износителят предостави документи, доказващи, че при превоза на отпадъци са спазени изискванията на същия регламент, включително че третирането на отпадъците от опаковки извън Съюза е било извършено при условия, които са равностойни ▌ на изискванията на съответното право на Съюза в областта на околната среда.

Член 54

Правила относно изчисляването на постигането на целите за рециклиране, включително чрез повторна употреба

1.  Държавите членки могат да решат да постигнат коригирано равнище на целите, посочени в член 52, параграф 1, за дадена година, като вземат предвид средния дял на търговските опаковки за многократна употреба, пуснати на пазара за първи път и повторно използвани като част от система за повторна употреба на опаковките през предходните три години.

Коригираното равнище се пресмята чрез изваждане:

a)  от целите, определени в член 52, параграф 1, букви а) и в), на дела на търговските опаковки за многократна употреба, посочени в първа алинея, от общия брой на търговските опаковки, пуснати на пазара, и

б)  от целите, определени в член 52, параграф 1, букви б) и г), на дела на търговските опаковки за многократна употреба, посочени в първа алинея, направени от съответния опаковъчен материал, от общия брой на търговските опаковки от този материал, пуснати на пазара.

При изчисляването на съответното коригирано целево равнище се вземат предвид не повече от пет процентни пункта от средния дял на търговските опаковки за многократна употреба.

2.  Държавите членки могат да вземат предвид количествата дървени опаковки, поправени с цел повторна употреба, при изчисляването на целите, определени в член 52, параграф 1, буква а), член 52, параграф 1, буква б), точка ii), член 52, параграф 1, буква в) и член 52, параграф 1, буква д), точка ii).

РАЗДЕЛ 7

Информация и доклади

Член 55

Информация за предотвратяване и управление на отпадъците от опаковки

1.  В допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО и в член 12 от настоящия регламент, производителите или, когато са упълномощени в съответствие с член 46, параграф 1, организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, или публичните органи, определени от държавите членки при прилагане на член 8а, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕO, предоставят на крайните ползватели, по-специално на потребителите, следната информация относно предотвратяването и управлението на отпадъците от опаковки по отношение на опаковките, които производителите доставят на територията на дадена държава членка:

a)  ролята на крайните ползватели при предотвратяването на отпадъците, включително най-добрите практики;

б)  налични мерки за повторна употреба на опаковките;

в)  ролята на крайните ползватели за принос към разделното събиране на отпадъчни материали от опаковки, включително обработката на опаковки, съдържащи опасни продукти или отпадъци;

г)  значението на етикетите и символите, поставени, маркирани или отпечатани върху опаковката в съответствие с член 12 или присъстващи в документите, придружаващи опакования продукт;

д)  въздействието върху околната среда и здравето на човека или безопасността на хората от неподходящото изхвърляне на отпадъци от опаковки, като например изхвърляне в околната среда или изхвърляне в смесени битови отпадъци, както и неблагоприятното въздействие върху околната среда на опаковките за еднократна употреба, по-специално пластмасовите торбички за пазаруване;

е)  свойствата по отношение на компостирането и подходящите варианти за управление на отпадъците за компостируемите опаковки съгласно член 9, параграф 2; потребителите се информират, че компостируемите опаковки не са подходящи за компостиране в домашни условия и че те не се изхвърлят в природата.

Задълженията по параграф 1, буква г) се прилагат от... [42 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] или началната дата на прилагане на член 12, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

2.  Информацията, посочена в параграф 1, е актуална и се предоставя чрез:

a)  уебсайт или друго средство за електронна комуникация;

б)  информиране на обществеността;

в)  образователни програми и кампании;

г)  поставяне на указателни табели на един или повече езици, които са лесноразбираеми за ползвателите и потребителите.

3.  Когато информацията се предоставя публично, поверителността на търговската информация с чувствителен характер в съответствие със съответното право на Съюза и националното право се запазва.

Член 56

Докладване на Комисията

1.  За всяка календарна година държавите членки докладват на Комисията следните данни:

a)  данни относно прилагането на член 52, параграф 1, букви а)—г) и относно опаковките за многократна употреба;

б)  годишното потребление на много тънки пластмасови торбички за пазаруване, тънки пластмасови торбички за пазаруване, дебели пластмасови торбички за пазаруване и много дебели пластмасови торбички за пазаруване на човек, поотделно за всяка категория, изброена в таблица 4 в приложение XII;

в)  равнището на разделно събиране на опаковки, обхванати от задължението за създаване на депозитни системи за връщане, определено в член 50, параграф 1.

Държавите членки могат да предоставят също данни за годишното потребление на торбички за пазаруване от други материали ▌.

2.  Държавите членки докладват за всяка ▌календарна година данни за:

a)  количеството опаковки, предоставени за първи път на пазара на територията на тази държава членка, за всяка категория опаковки, изброена в таблица 3 от приложение XII;

б)  количествата ▌събрани отпадъци от опаковки за всеки опаковъчен материал, както е посочено в член 52;

в)  количеството рециклирани отпадъци от опаковки и равнищата на рециклиране за всяка категория опаковки, изброена в таблица 3 от приложение XII.

3.  Първият период на докладване се отнася до:

a)  задълженията, установени в параграф 1, букви а) и б) и параграф 2, през втората пълна календарна година след влизането в сила на акта за изпълнение, с който се установява форматът за докладване до Комисията, в съответствие с параграф 7;

б)  задължението, установено в параграф 1, буква в), през календарната година, започваща на 1 януари 2028 г.

4.  Държавите членки предоставят данните, посочени в параграфи 1 и 2, в електронна форма в рамките на 19 месеца след края на годината на докладване, за която се събират данните. Те докладват данните по електронен път в рамките на 19 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните, във формат, установен от Комисията в съответствие с параграф 7.

5.  Данните, предоставени от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството. Този доклад за проверка на качеството се представя във формата, установен от Комисията в съответствие с параграф 7.

6.  Данните, предоставени от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за предприетите мерки съгласно член 53, параграфи 7 и 11, включително подробна информация относно средните проценти на загуби, когато е приложимо.

7.  В срок до... [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема актове за изпълнение за установяване на:

a)  правила за изчисляване, проверка и докладване на данните в съответствие с параграф 1, букви а) и в) и параграф 2, включително методиката за определяне на образуваните отпадъци от опаковки и формата за докладване;

б)  методиката за изчисляване на годишното потребление на тънки пластмасови торбички за пазаруване на човек, посочена в параграф 1, буква б), и формата за докладване;

в)   корекционния коефициент, посочен в член 43, параграф 3, за отчитане на увеличението или намалението на туризма спрямо базисната година с цел постигане на целите за предотвратяване на отпадъците от опаковки.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

8.  Държавите членки изискват от системните оператори за системите за повторна употреба и всички икономически оператори, които предоставят опаковки в държавите членки, да предоставят на компетентните органи точни и надеждни данни, позволяващи на държавите членки да изпълняват задълженията си за докладване по настоящия член, като вземат предвид, когато е уместно, конкретните проблеми, с които се сблъскват малките и средните предприятия по отношение на предоставянето на подробни данни.

Член 57

Бази данни за опаковките

1.  До 12 месеца след датата на приемане на актовете за изпълнение, посочени в член 56, параграф 7, държавите членки предприемат необходимите мерки за осигуряване създаването на бази данни относно опаковките и отпадъците от опаковки, ако още няма такива, на хармонизирана основа, за да направят възможно докладването на Комисията.

2.  Базите данни, посочени в параграф 1, включват следното:

a)  информация за размера, характеристиките и развитието на потоците от опаковки и отпадъци от опаковки на равнището на отделните държави членки;

б)  данните, изброени в приложение XII.

3.   Базите данни за опаковките са достъпни за широката общественост във формат, който е машинночетим и позволява актуализиран достъп до данни относно докладването и разходите за управление на отпадъците от опаковки, гарантира оперативната съвместимост и повторната употреба на данните. Те се предоставят посредством:

a)  уебсайт или друго средство за електронна комуникация на официалния език на съответната държава членка; или

б)  публични доклади на официалния език на заинтересованата държава членка.

Тези изисквания не засягат чувствителната търговска информация или законодателството за защита на данните.

Глава IX

Предпазни процедури

Член 58

Процедура при опаковки, представляващи риск на национално равнище

1.  Без да се засяга член 19 от ▌Регламент (ЕС) 2019/1020, когато органите за надзор на пазара на една държава членка имат достатъчно основания да смятат, че опаковките, обхванати от настоящия регламент, представляват риск за околната среда или здравето на човека, те извършват, без необосновано забавяне, оценка по отношение на съответните опаковки, обхващаща всички изисквания, установени в настоящия регламент, които са свързани с риска. Съответните икономически оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара.

За целите на параграф 1 органите, отговарящи за прилагането на настоящия регламент, предприемат последващи действия във връзка с жалби или доклади, свързани с предполагаемо несъответствие на опаковките и опакованите продукти с настоящия регламент, и проверяват дали са предприети подходящи коригиращи действия.

Когато в процеса на тази оценка органите за надзор на пазара открият, че опаковката не отговаря на изискванията, определени в настоящия регламент, те без забавяне изискват от съответния икономически оператор да предприеме подходящи и пропорционални корективни мерки в обоснован срок, определен от органите за надзор на пазара и съизмерим с естеството и, когато е уместно, със степента на несъответствието, за да приведе опаковката в съответствие с тези изисквания.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, в случай на опасения за риск за човешкото здраве, свързани с чувствителни при контакт опаковки, които са предмет на специфични законодателни актове на Съюза, насочени към защита на здравето на човека, органите за надзор на пазара не оценяват риска за здравето на хората или животните, произтичащ от опаковъчния материал, ако е пренесен върху опакованото съдържание на опаковъчния материал, а предупреждават органите, компетентни за контрола на тези рискове. Тези органи са компетентните органи, посочени в регламенти (ЕС) 2017/625, (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746, (ЕС) 2019/6 или Директива 2001/83/ЕО.

3.  Когато органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само до националната им територия, те информират Комисията и другите държави членки за резултатите от оценката и за действията, които те са изискали да бъдат предприети от икономическия оператор.

4.  Икономическият оператор гарантира, че са предприети всички подходящи корективни мерки по отношение на всички съответни опаковки, които икономическият оператор е предоставил на пазара в целия Съюз.

5.  Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи корективни мерки в срока, посочен в параграф 1, втора алинея, или несъответствието продължава, органите за надзор на пазара предприемат всички подходящи временни мерки, за да забранят или ограничат предоставянето на опаковката на националния им пазар, да я изтеглят от този пазар или да я изземат.

Органите за надзор на пазара незабавно информират Комисията и другите държави членки за тези мерки.

6.  Информацията, посочена в параграф 5, която трябва да бъде предоставена на Комисията и другите държави членки, се съобщава чрез информационната и комуникационна система, посочена в член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1020, и включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на несъответстващата опаковка, произхода на опаковката, естеството на предполагаемото несъответствие и риск, естеството и продължителността на предприетите на национално равнище мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор, и когато е приложимо, информацията, посочена в член 61, параграф 1. Органите за надзор на пазара посочват също така дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини:

a)  опаковката не отговаря на изискванията за устойчивост, определени в членове 5—11 от настоящия регламент;

б)  недостатъци в хармонизираните стандарти или общите спецификации, посочени в членове 36 и 37 от настоящия регламент.

7.  Държавите членки, различни от започналата процедурата държава членка, информират без забавяне Комисията и другите държави членки за всички приети мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на дадената опаковка, а в случай на несъгласие с приетата национална мярка — за своите възражения.

8.  Когато в срок от три месеца от получаването на информацията, посочена в параграф 4, не е повдигнато възражение нито от държава членка, нито от Комисията във връзка с временна мярка, предприета от държава членка, тази мярка се счита за обоснована.

С временните мерки може да бъде предоставен срок, по-дълъг или по-кратък от 3 месеца, за да се вземат предвид специфичните характеристики на съответните изисквания.

9.  Държавите членки гарантират, че опаковката се изтегля от техния пазар или че по отношение на опаковката или съответния произвеждащ оператор без забавяне се предприемат други подходящи ограничителни мерки.

Член 59

Предпазна процедура на Съюза

1.  Когато при приключването на процедурата, предвидена в член 58, параграфи  5 и 6, срещу дадена мярка на държава членка са повдигнати възражения или когато Комисията прецени, че национална мярка противоречи на правото на Съюза, Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и със съответния икономически оператор или оператори и оценява националната мярка. Въз основа на резултатите от тази оценка Комисията взема решение чрез акт за изпълнение дали националната мярка е обоснована или не.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

2.  Комисията адресира решението си до всички държави членки, като го съобщава незабавно на тях и на съответния икономически оператор или оператори.

Ако се прецени, че националната мярка е оправдана, всички държави членки предприемат необходимите мерки да осигурят изтеглянето от своя пазар на несъответстващата опаковка и информират Комисията за това.

Ако се прецени, че националната мярка не е обоснована, съответната държава членка оттегля тази мярка.

3.  Когато се прецени, че националната мярка е обоснована и несъответствието на опаковката се дължи на недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 36 от настоящия регламент, Комисията прилага процедурата, предвидена в член 11 от Регламент (ЕС) № 1025/2012.

4.  Когато се прецени, че националната мярка е обоснована и несъответствието на опаковката се дължи на недостатъци в общите технически спецификации, посочени в член 37, Комисията незабавно изменя или отменя съответните общи технически спецификации.

Член 60

Съответстващи опаковки, които представляват риск

1.  Когато държава членка, след като е извършила оценяване по член 58, установи, че въпреки че дадена опаковка е в съответствие с приложимите изисквания, определени в членове 5—12, тя представлява риск за околната среда или здравето на човека, тя без забавяне изисква от съответния икономически оператор да предприеме в рамките на разумен срок, определен от органа за надзор на пазара и съразмерен с естеството на риска, и когато е целесъобразно, със степента на риска, за да гарантира, че съответната опаковка, когато бъде пусната на пазара, вече няма да представлява този риск, да приведе тази опаковка в съответствие, да я изтегли от пазара или да я изземе.

2.  Чрез дерогация от параграф 1, в случай на опасения за риск за човешкото здраве, свързани с чувствителни при контакт опаковки, които са предмет на специфични законодателни актове на Съюза, насочени към защита на човешкото здраве, органите за надзор на пазара не оценяват риска за здравето на хората или животните, произтичащ от опаковъчния материал, ако е пренесен върху опакованото съдържание на опаковъчния материал, а предупреждават органите, компетентни за контрола на тези рискове. Тези органи са компетентните органи, посочени в регламенти (ЕС) 2017/625, (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746, (ЕС) 2019/6 или Директива 2001/83/ЕО.

3.  Икономическият оператор гарантира, че са предприети корективни мерки по отношение на всички съответни опаковки, които икономическият оператор е предоставил на пазара в целия Съюз.

4.  Държавата членка незабавно информира Комисията и другите държави членки за констатациите си и последващите действия, предприети съгласно параграф 1. Тази информация включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на съответната опаковка, произхода и веригата на доставка на опаковката, естеството на съпътстващия риск и естеството и продължителността на взетите национални мерки.

5.  Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и съответния икономически оператор или оператори и оценява взетите национални мерки. Въз основа на резултатите от тази оценка Комисията приема акт за изпълнение, с който определя дали националната мярка е оправдана, и когато е необходимо, предлага подходящи мерки.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с опазването на околната среда и човешкото здраве, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 65, параграф 4.

Комисията адресира решението си до всички държави членки, като го съобщава незабавно на тях и на съответния икономически оператор или оператори.

Член 61

Контрол на опаковките, въвеждани на пазара на Съюза

1.  Органите за надзор на пазара незабавно съобщават на органите, определени съгласно член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1020, за мерките, посочени в член 58, параграф 5 от настоящия регламент, когато несъответствието не е ограничено до тяхната национална територия. Съобщаването включва цялата необходима информация, по-специално подробностите, необходими за идентифициране на несъответстващата на изискванията опаковка, за която се прилагат мерките, а в случай на опакован продукт – самия продукт.

2.   Органите, определени съгласно член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1020, използват информацията, съобщена съгласно параграф 1 от настоящия член, за да извършат анализ на риска съгласно член 25, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

3.  Съобщаването на информацията, посочено в параграф 1, се извършва чрез въвеждане на информацията в съответната митническа среда за управление на риска.

4.  Комисията разработва междусистемна връзка за автоматизиране на съобщаването, посочено в параграф 1, от информационната и комуникационната система, посочена в член 58, параграф 6, до митническата среда, посочена в параграф 3. Тази междусистемна връзка започва да функционира не по-късно от две години от датата на приемане на акта за изпълнение, посочен в параграф 5.

5.  На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, с които да определя процедурните правила и подробностите относно договореностите за изпълнение на параграф 4, включително функционалностите, елементите на данните и обработването на данните, както и правилата за обработване на лични данни, поверителността и контрола на междусистемната връзка, посочена в параграф 4.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по силата на член 65, параграф 3.

Член 62

Формално несъответствие

1.  Когато държава членка направи една от следните констатации, тя изисква от съответния икономически оператор да прекрати въпросното несъответствие:

a)  декларацията за съответствие с изискванията на ЕС не е съставена;

б)  декларацията за съответствие с изискванията на ЕС е съставена неправилно;

в)  QR кодът или носителят на данни, посочени в член 12, не осигуряват достъп до необходимата информация в съответствие със същия член;

г)  техническата документация, посочена в приложение VII, не е налице, не е пълна или съдържа грешки;

д)  информацията, посочена в член 15, параграф 6 или член 18, параграф 3, липсва, не е вярна или е непълна;

е)  не е изпълнено някое друго административно изискване, предвидено в член 15 или член 18;

ж)  не са спазени изискванията относно ограниченията за използване на определени формати на опаковки или относно прекомерното опаковане, определени в членове 24 и 25;

з)  по отношение на опаковките за многократна употреба не са изпълнени изискванията за създаване, функциониране или участие в система за повторна употреба, посочени в член 27;

и)  по отношение на повторното пълнене не са изпълнени изискванията за информация, определени в член 28, параграфи 1 и 2;

й)  не са изпълнени изискванията към пунктовете за повторно пълнене, определени в член 28, параграф 3;

к)  не са постигнати целите за повторна употреба и повторно пълнене по член 29;

л)   не са изпълнени изискванията относно рециклируемостта на опаковките, определени в член 6;

м)   не са изпълнени изискванията относно минималното рециклирано съдържание на опаковките, определени в член 7.

2.  Когато несъответствието, посочено в параграф 1, букви а) – е), продължи, съответната държава членка предприема всички подходящи мерки да забрани предоставянето на опаковката на пазара или да осигури нейното изземване или изтегляне от пазара.

3.  Когато несъответствието, посочено в параграф 1, букви ж) – к), продължи, държавите членки прилагат правилата за санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, които са установени от държавите членки в съответствие с член 68.

Глава X

Екологосъобразни обществени поръчки

Член 63

Екологосъобразни обществени поръчки

1.  За да се стимулира предлагането и търсенето на екологично устойчиви опаковки, до ... [60 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията приема актове за изпълнение за определяне на минимални задължителни изисквания за обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива 2014/24/ЕС, за опаковки или опаковани продукти или за услуги, при които се използват опаковки или опаковани продукти, или попадащи в обхвата на Директива 2014/25/ЕС, и възложени от възлагащи органи, както са определени в член 2, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС или член 3, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС, или от възложители, както са определени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС, в които опаковките или опакованите продукти представляват над 30% от прогнозната стойност на договора или от стойността на продуктите, използвани при услугите, които са предмет на договора. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 65, параграф 3.

2.  Изискванията, определени в актовете за изпълнение по параграф 1, се прилагат за процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в същия параграф, които са започнати 12 месеца или по-късно след датата на влизане в сила на съответния акт за изпълнение.

3.  ▌ Минималните задължителни изисквания за екологосъобразни обществени поръчки се основават на изискванията, определени в членове 5 – 11, и на следните елементи:

a)  стойността и обема на обществените поръчки, възложени за опаковки или опаковани продукти или за услугите или строителните дейности, при които се използват опаковки или опаковани продукти;

б)  икономическата целесъобразност за това възлагащите органи или възложителите да купуват екологично по-устойчиви опаковки или опаковани продукти, без това да води до непропорционални разходи;

в)   състоянието на пазара на равнището на Съюза на съответните опаковки или опаковани продукти;

г)   въздействието на изискванията върху конкуренцията;

д)   задълженията за управление на отпадъците от опаковки.

4.   Минималните задължителни изисквания за екологосъобразни обществени поръчки могат да бъдат под формата на:

a)  технически спецификации по смисъла на член 42 от Директива 2014/24/ЕС и член 60 от Директива 2014/25/ЕС;

б)  критерии за подбор по смисъла на член 58 от Директива 2014/24/ЕС и член 80 от Директива 2014/25/ЕС; или

в)  условия за изпълнение на обществените поръчки по смисъла на член 70 от Директива 2014/24/ЕС и член 87 от Директива 2014/25/ЕС.

Минималните задължителни изисквания за екологосъобразни обществени поръчки се разработват в съответствие с принципите, съдържащи се в Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, за да се улесни постигането на целите на настоящия регламент.

5.   Възлагащите органи и възложителите, посочени в параграф 1, могат, в надлежно обосновани случаи, да ползват дерогация от задължителните изисквания, определени в акт за изпълнение, посочен в параграф 1, на основания, свързани с обществената сигурност или общественото здраве. Възлагащите органи и възложителите могат също така, в надлежно обосновани случаи, да ползват дерогация от задължителните изисквания, когато те биха довели до непреодолими технически трудности.

Глава XI

Делегирани правомощия и процедура на комитет

Член 64

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 7, член 6, параграфи 4 и 5, член 7, параграфи 12, 13 и 15, член 9, параграф 5, член 25, параграф 5, член 29, параграфи 12 и 18 и член 63, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от десет години, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 7, член 6, параграфи 4 и 5, член 7, параграфи 12, 13 и 15, член 9, параграф 5, член 25, параграф 5, член 29, параграфи 12 и 18 и член 63, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 7, член 6, параграфи 4 и 5, член 7, параграфи 12, 13 и 15, член 9, параграф 5, член 25, параграф 5, член 29, параграфи 12 и 18 и член 63, параграф 3, влиза в сила единствено, ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 65

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитета, посочен в член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от същия регламент.

Глава XII

Изменения

Член 66

Изменения на Регламент (EС) 2019/1020

Регламент (ЕС) 2019/1020 се изменя, както следва:

1)  в приложение I се добавят следните точки:"

„X [СП: да се въведе следващият пореден номер] Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (ОВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1);

X [СП: да се въведе следващият пореден номер] Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета от ... относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО (ОВ L, …, ELI: …)(80).“;

"

2)  в приложение II точка 8 се заличава.

Член 67

Изменения на Директива (EС) 2019/904

Директива (ЕС) 2019/904 се изменя, както следва:

1-a)   В член 2, параграф 2 в края на изречението се добавя следният текст: „освен ако в Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки изрично не е предвидено друго.“

Член 22, параграф 4а има превес, когато е налице противоречие с член 4 от Директива (ЕС) 2019/904 по отношение на пластмасовите опаковки за еднократна употреба, изброени в точка 3 от приложение V.“;

2)  В член 6, параграф 5, букви а) и б) се заличават от 1 януари 2030 г. или три години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 7, параграф 8, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна;

3)  В член 13, параграф 1, буква д) се заличава от 1 януари 2030 г. или три години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 7, параграф 8, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна;

4)  В член 13 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Комисията прави преглед на данните и информацията, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните и информацията, на източниците на данните и информацията и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни и информация. В оценката могат да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя след първото докладване на данните и информацията от държавите членки и след това на всеки четири години.“;

"

5)   Част Б от приложението се изменя, както следва:

a)  точки 7, 8 и 9 се заменят със следното:"

„7) Съдове за храна, изработени от експандиран (EPS) или екструдиран (XPS) полистирен, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, която:

   a) e предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;
   б) по принцип се консумира от съда; и
   в) е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или претопляне, включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обвивки, съдържащи храна;
   8) Съдове за напитки, изработени от експандиран (EPS) или екструдиран (XPS) полистирен, включително капачки и капаци за тях;
   9) Чаши за напитки, изработени от експандиран (EPS) или екструдиран (XPS) полистирен, включително капаци и капачки за тях.“;

"

б)  добавят се следните точки:"

„10) Запечатващ калъф, който се използва на летища или железопътни гари за защита на багажа по време на превоз;

   11) Парчета полистирен и други пластмаси, които се използват за защита на опаковани стоки по време на превоз и обработка.
   12) Пластмасови пръстени за мултипак опаковки, използвани като групови опаковки, съгласно определението в член 3, точка 5 от Регламент (ЕС) 2024/… на Европейския парламент и на Съвета*(81).

________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО (ОВ L, …, ELI: …).“

"

Глава XIII

Заключителни разпоредби

Член 68

Санкции

1.  До … [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушение на разпоредби на настоящия регламент, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. ▌ Държавите членки незабавно нотифицират на Комисията тези правила и мерки и я нотифицират за всяко последващо изменение, което ги засяга.

2.  За неспазването на изискванията на членове 24 – 29 санкциите включват административни глоби. Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни глоби, настоящият параграф може да се прилага по такъв начин, че процедурата по глобяване да се инициира от компетентния орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните глоби, посочени в настоящия параграф. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции трябва също да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.  До ... [1 година след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки нотифицират на Комисията тези правила и мерки и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, което ги засяга.

Член 69

Оценка

До ... [8 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията извършва оценка на настоящия регламент и на неговия принос за функционирането на вътрешния пазар и подобряването на екологичната устойчивост на опаковките. Тази оценка има част, посветена, наред с другото, на въздействието на настоящия регламент върху хранително-вкусовата система и върху хранителните отпадъци. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно основните констатации от оценката. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад.

Член 70

Отмяна и преходни разпоредби

Директива 94/62/ЕО се отменя, считано от ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Въпреки това се прилагат следните преходни разпоредби:

a)  член 8, параграф 2 от Директива 94/62/ЕО продължава да се прилага до ... [30 месеца след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 12, параграф 6];

б)   член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 94/62/ЕО продължават да се прилагат по отношение на съществените изисквания съгласно приложение II, точка 1, първо тире до 31 декември 2029 г.;

в)  член 5, параграфи 2 и 3, член 6, параграф 1, букви г) и д) и член 6а от Директива 94/62/ЕО продължават да се прилагат до ... [последния ден на календарната година, следваща 36 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент];

г)  член 12, параграфи 3а, 3б, 3в и 4 от Директива 94/62/ЕО продължават да се прилагат до ... [последния ден на същата календарна година, през която изтича срокът от 36 месеца след датата на влизане в сила], с изключение на предаването на данни на Комисията, което продължава да се прилага до ... [последния ден на календарната година, следваща 54 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент]; ▌

д)   Решения 2001/171/EО и 2009/292/EО остават в сила и продължават да се прилагат докато не бъдат отменени с делегирани актове, приети от Комисията съгласно член 5, параграф 7 от настоящия регламент;

е)   Държавите членки може да запазят националните си разпоредби, ограничаващи пускането на пазара на опаковки във форматите и за целите, изброени в точки 2 и 3 от приложение V, до ... [3 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Член 4, параграф 3 не се прилага по отношение на националните мерки, запазени по силата на настоящия параграф, до ... [3 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ХIII.

Член 71

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от … [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Независимо от това член 67, параграф 5 се прилага от ... [48 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в … на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА ИЗДЕЛИЯТА В ОБХВАТА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ОПАКОВКА В ЧЛЕН 3, ТОЧКА 1

Изделия, обхванати от член 3, точка 1, буква а)

Опаковки

Кутии за сладки изделия

Фолио за обвиване на кутии за компактдискове

Пощенски пликове за каталози и списания (със списание вътре)

Подложки за сладкиш, продавани заедно със сладкиша

Ролки, тръби и цилиндри, около които е навит гъвкав материал (напр. пластмасово фолио, алуминий, хартия), с изключение на ролки, тръби и цилиндри, предназначени за части от производствени машини и които не се използват за представяне на продукт като стока за продажба

Саксии за цветя и растения, предназначени да се използват само за ▌ продажба и транспортиране.

Стъклени бутилки за инжекционни разтвори

Шпиндели за компактдискове (продавани заедно с компактдисковете и не са предназначени да бъдат използвани за тяхното съхранение)

Закачалки за дрехи (продавани с дрехите)

Кибритени кутии

Стерилни предпазни системи (торбички, тави и материали, необходими за запазване на стерилността на продукта)

Стоманени бутилки за многократно пълнене, използвани за различни видове газ, с изключение на пожарогасители

Алуминиеви пликове за чай и кафе

Кутии, използвани за тубички с паста за зъби

Артикули, които не са опаковки

Саксии за цветя и растения, включително форми за разсад, използвани в отношенията между предприятията през различни етапи на производството или предназначени да бъдат продадени с растението.

Кутии за инструменти

Восъчни слоеве около сирене

Естествени обвивки за колбаси

Закачалки за дрехи (продавани отделно)

Касети за принтери

Кутии за CD, DVD и видео касети (продавани заедно със CD, DVD или видео касетата в тях)

Шпиндели за компактдискове (продавани празни, предназначени да се използват с цел съхранение)

Разтворими капсули за детергенти

Надгробни светилници (контейнери за свещи)

Механична мелница (вградена в съд за многократно пълнене, напр. мелничка за пипер за многократно пълнене)

Изделия, обхванати от член 3, точка 1, букви г) и д)

Опаковки, проектирани и предназначени за пълнене на мястото на продажба

Хартиени или пластмасови торбички за пазаруване

Чинии и чаши за еднократна употреба

Стреч фолио

Пликове за сандвичи

Алуминиево фолио

Пластмасово фолио за почистени дрехи в обществени перални

Неопаковки

Бъркалки

Прибори за хранене за еднократна употреба

Опаковъчна хартия (продавана отделно на потребителите и стопанските субекти)

Хартиени форми за печене (продавани празни)

Подложки за сладкиши, продавани без сладкиша

Чинии и чаши за еднократна употреба, които не са предназначени за пълнене на мястото на продажба

Изделия, обхванати от член 3, точка 1, букви б) и в)

Опаковки

Етикети, закачени директно върху или прикрепени към продукт, включително самозалепващи етикети, прикрепяни към плодовете и зеленчуците

Четка за спирала за мигли, която е част от капачката на контейнера

Самозалепващи се етикети, прикрепяни към друг елемент от опаковката

Телчета за телбод

Пластмасови ръкави

Дозатор, който е част от капачката на контейнер с детергент

Механична мелница (вградена в съд, който не може да се пълни повторно, напълнен с продукт, напр. мелничка за пипер, напълнена с пипер)

Неопаковки

Етикет за радиочестотна идентификация (RFID)

Стикери за етикетиране на гуми (ЕС 2020/740)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КАТЕГОРИИ И ПАРАМЕТРИ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦИКЛИРУЕМОСТТА НА ОПАКОВКИТЕ

Таблица 1

Примерен списък на опаковъчните материали, видове и категории опаковки, посочени в член 6

Кат.

№ (ново)

Преобладаващ

опаковъчен

материал

Вид опаковка

Формат (илюстративен и неизчерпателен)

Цвят /

Оптична пропускливост

1

Стъкло

Стъклени опаковки и съставни опаковки, от които по-голямата част е стъкло

Бутилки, буркани, флакони, козметични бурканчета, епруветки, ампули, стъкленици, изработени от стъкло (натриево-калциево силикатно стъкло), флакони за аерозоли

-

2

Хартия/картон

Опаковки от хартия/картон

Кутии, тави, групови опаковки, гъвкави хартиени опаковки (напр. фолиа, листове, торбички, капачки, фунийки, обвивки)

-

3

Хартия/картон

Съставни опаковки, от които по-голямата част е хартия/картон

Опаковъчен картон за течности и хартиени чаши (т.е. ламинирани с полиолефин и със или без алуминий), тави, чинии и чаши, метализирана или ламинирана с пластмаса хартия/картон, хартия/картон с пластмасови вложки/прозорци

-

4

Метал

Стоманени опаковки и съставни опаковки, от които по-голямата част е стомана

Твърди формати (флакони за аерозоли, метални кутии, кутии за боя, кутии, тави, варели, туби), изработени от стомана, включително покалаена ламарина и неръждаема стомана

-

5

Метал

Алуминиеви опаковки и съставни опаковки, от които по-голямата част е алуминий – твърди

Твърди формати (метални кутии за храни и напитки, бутилки, аерозоли, варели, туби, метални кутии, кутии, тави), изработени от алуминий

-

6

Метал

Алуминиеви опаковки и съставни опаковки, от които по-голямата част е алуминий – полутвърди и гъвкави

Полутвърди и гъвкави формати (контейнери и тави, туби, фолиа, гъвкаво фолио), изработени от алуминий

-

7

Пластмаса

PET – твърда

Бутилки и флакони

Прозрачен безцветен / оцветен, непрозрачен

8

Пластмаса

PET – твърда

Твърди формати, различни от бутилки и флакони (включително бурканчета, епруветки, буркани, чаши, еднослойни и многослойни тави и съдове, флакони за аерозоли)

Прозрачен безцветен / оцветен, непрозрачен

9

Пластмаса

PET – гъвкава

Фолиа

Естествен / оцветен

10

Пластмаса

PE – твърда

Съдове, бутилки, тави, бурканчета и туби

Естествен / оцветен

11

Пластмаса

PE – гъвкава

Фолиа, включително многослойни опаковки и опаковки, съставени от няколко материала

Естествен / оцветен

12

Пластмаса

PP – твърда

Съдове, бутилки, тави, бурканчета и туби

Естествен / оцветен

13

Пластмаса

PР – гъвкава

Фолиа, включително многослойни опаковки и опаковки, съставени от няколко материала

Естествен / оцветен

14

Пластмаса

HDPE и PP – твърда

Каси и палети, гофрирана пластмаса

Естествен / оцветен

15

Пластмаса

PS и XPS – твърда

Твърди формати (включително опаковки за млечни продукти, тави, чаши и други съдове за храна)

Естествен / оцветен

16

Пластмаса

EPS – твърда

Твърди формати (включва каси за риба / бяла техника и тави)

Естествен / оцветен

17

Пластмаса

Други твърди пластмаси (напр. PVC, PC), включително съставени от няколко материала – твърди

Твърди формати, включително например междинни контейнери за насипни товари, варели

-

18

Пластмаса

Други гъвкави пластмаси, включително съставени от няколко материала – гъвкави

Торбички, блистери, термоформовани опаковки, вакуумни опаковки, опаковки с модифицирана атмосфера/модифицирана влажност, включително например гъвкави междинни контейнери за насипни товари, торби, еластични фолиа

-

19

Пластмаса

Биоразградими пластмаси[1] – твърди (например PLA, PHB) и гъвкави (например PLA)

Твърди и гъвкави формати

-

20

Дървесина, корк

Дървени опаковки, включително корк

Палети, кутии, каси

-

21

Текстил

Естествени и синтетични текстилни влакна

Торби

-

22

Керамика или порцеланов каменин

Глина, камък

Гърнета, контейнери, бутилки, буркани

-

[1] Моля, имайте предвид, че тази категория съдържа пластмаси, които са лесно биоразградими (което означава доказана способност за преобразуване на повече от 90% от първоначалния материал в CO2, вода и минерали чрез биологични процеси в срок от 6 месеца) и независимо от суровините, използвани за тяхното производство. Полимерите на биологична основа, които не са лесно биоразградими, са обхванати от другите съответни категории пластмаси.

Таблица 2

Примерен списък на опаковъчните материали и категориите опаковки, посочени в член 6

Материали

Категории

Връзка към таблица 1, приложение II

Пластмаса

PET – твърда

категории 7, 8

PE — твърда, PP — твърда, HDPE и PP — твърда

категории 10, 12, 14

Фолиа/гъвкави

категории 9, 11, 13, 18

PS, XPS, EPS

категории 15, 16

Други твърди пластмаси

категория 17

Биоразградима (твърда и гъвкава)

категория 19

Хартия/картон

Хартия/картон (с изключение на опаковъчен картон за течности)

категории 2, 3

Опаковъчен картон за течности

категория 3

Метал

Алуминий

категории 5, 6

Стомана

категория 4

Стъкло

Стъкло

категория 1

Дървесина

Дървесина, корк

категория 20

Други

Текстил, керамика/порцелан и други

категории 21, 22

Таблица 3

Класове на рециклируемост

Рециклируемостта на опаковките се изразява в класове на рециклируемост А, В или С.

От 2030 г. рециклируемостта се основава на критерии за проектиране за рециклиране. Критериите за проектиране за рециклиране гарантират кръговостта на използването на получените вторични суровини с достатъчно добро качество, за да заменят първичните суровини.

Оценката въз основа на критериите за проектиране за рециклиране се извършва за всяка категория опаковки, изброени в таблица 1 от приложение II, като се вземат предвид методиката, установена съгласно член 6, параграф 4, и свързаните делегирани актове, както и параметрите, определени в таблица 4 от приложение II. След претегляне на критериите за единица опаковка тя ще бъде класифицирана в категория A, B или C. Когато класът на рециклируемост на дадена единица опаковка е под 70%, се счита, че тя не съответства на класовете на рециклируемост и следователно опаковката ще се счита за технически нерециклируема и пускането ѝ на пазара следва да бъде ограничено.

От 2035 г. се добавя нов фактор за оценка на рециклируемостта на опаковките, а именно оценка за „рециклиране в голям мащаб“. Следователно ще се извършва нова оценка въз основа на количеството (теглото) на действително рециклирания материал от всяка от категориите опаковки в съответствие с методиката, установена с актовете за изпълнение, приети съгласно член 6, параграф 5. Праговете, свързани с годишните рециклирани опаковъчни материали, за съответствие с оценката за рециклиране в голям мащаб, се установяват, като се взема предвид целта, определена в член 3, точка 38.

2030 г.

2035 г.

2038 г.

Клас на рециклируемост

Проектиране за рециклиране (DfR)

Оценка на рециклируемостта на единица, по отношение на теглото

Степен на рециклируемост (за DfR)

Проектиране за рециклиране (DfR)

Оценка на рециклируемостта на единица, по отношение на теглото

Клас на рециклируемост (за оценка за „рециклиране в голям мащаб“ (RaS)

Клас на рециклируемост

Проектиране за рециклиране (DfR)

Оценка на рециклируемостта на единица, по отношение на теглото

Клас на рециклируемост (за оценка за „рециклиране в голям мащаб“)

Клас A

по-голям или равен на 95%

Клас A

по-голям или равен на 95%

Клас A RaS

Клас A

по-голям или равен на 95%

Клас A RaS

Клас В

по-голям или равен на 80%

Клас В

над или равна на 80%

Клас В RaS

Клас В

над или равна на 80%

Клас В RaS

Клас С

по-голям или равен на 70%

Клас С

по-голям или равен на 70%

Клас С RaS

Клас С

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПУСКА НА ПАЗАРА

по-голям или равен на 70%

Клас С RaS

ТЕХНИЧЕСКИ НЕРЕЦИКЛИРУЕМА

под 70%

ТЕХНИЧЕСКИ НЕРЕЦИКЛИРУЕМА

под 70%

НЕ СЕ РЕЦИКЛИРА В ГОЛЯМ МАЩАБ

(под праговете по член 3, точка 38).

ТЕХНИЧЕСКИ НЕРЕЦИКЛИРУЕМА

под 70%

НЕ СЕ РЕЦИКЛИРА В ГОЛЯМ МАЩАБ

(под праговете по член 3, точка 38).

Таблица 4

Неизчерпателен списък на параметрите за определяне на критериите за проектиране за рециклиране съгласно член 6

Списъкът в тази таблица ще се използва като основа при определянето на критериите за проектиране за рециклиране (както е посочено в член 6, параграф 4). След това критериите за проектиране за рециклиране ще бъдат използвани, за да се определят изчисленията, водещи до класовете на рециклируемост, изброени в таблица 3. Освен това при оценката на тези параметри се вземат предвид:

–  възможността за разделяне на който и да е от компонентите на опаковката, било ръчно от потребителите или в преработвателни предприятия,

–  ефективността на процесите на сортиране и рециклиране, например добит материал,

–  развитието на технологиите за сортиране и рециклиране (за да се обърне внимание на аспекта, че опаковката може да не е възможно да бъде сортирана днес, но евентуално би могла да подлежи на сортиране след 2 години), и

–  запазването на функционалността на вторичните суровини, което позволява заместването на първичните суровини.

Функционалността на опаковката, която следните параметри предоставят на опаковката, се взема предвид при определянето на критериите за проектиране за рециклиране.

Параметри за критериите за проектиране за рециклиране

Уместност на параметъра

Добавки

Добавките често се отнасят до вещества, добавени към материали, за да придадат специфични свойства. Наличието на добавки в опаковъчните съдове може да доведе до неправилно сортиране на опаковъчните материали по време на процеса на сортиране и да замърси получените вторични суровини.

Етикети

Степента на обхващане на етикетите може да повлияе на ефективността на процеса на сортиране. Материалът, от който е направен етикетът, и видът на лепилото също оказват влияние върху качеството на вторичната суровина.

Ръкави

Степента на покритие на ръкава върху основното тяло на опаковката влияе върху възможностите за сортиране. Освен това използването на ръкави може да засегне възможността за отделянето им от основното тяло на опаковката.

Материалът, от който е направен ръкавът, може да повлияе както на възможността за сортиране, така и на рециклируемостта на опаковката.

Приспособления за затваряне и други малки опаковъчни компоненти

Приспособленията за затваряне се отнасят за компоненти, използвани за затваряне или запечатване на опаковката. Възможно е да има различни видове приспособления за затваряне, твърди или гъвкави, като например запечатващ калъф, облицовки, капачки, капаци, уплътнения, клапани и др.

Материалът, от който са направени приспособленията за затваряне, може да повлияе както на възможността за сортиране, така и на рециклируемостта на опаковката.

Приспособленията за затваряне, които не са здраво прикрепени към опаковката, могат да увеличат замърсяването.

Малките компоненти на опаковката, прикрепени към основното тяло на опаковката, могат да повлияят на възможността за разделяне и на рециклируемостта. По този начин може да се получат загуби в процеса на сортиране и рециклиране.

Лепящи компоненти

Лепящите компоненти могат да бъдат използвани по такъв начин, че да могат лесно да бъдат отделени в процеса на рециклиране или от крайния ползвател, или по такъв начин, че да не засягат ефективността на процесите на сортиране и рециклиране. Наличието на остатъци от лепящи компоненти върху опаковката може да понижи качеството (чистотата) на вторичните суровини.

Отмиващите се лепящи компоненти могат да гарантират отделяне от основното тяло на опаковката, така че да не остават остатъци от тези компоненти във вторичната суровина.

Оцветители

Оцветителите са вещества, които придават цвят на опаковъчния материал.

Силно оцветените материали в хартия или пластмаса могат да причинят проблеми по отношение на сортирането и да понижат качеството на вторичните суровини.

Състав на материалите

За предпочитане е използването на мономатериали или комбинации от материали, които да позволяват лесно отделяне и да гарантират висок добив на вторични суровини.

Защитни и други покрития

Материал или вещество, добавен(о), за да придаде защитни свойства (защитно покритие), или различни материали, нанесени върху повърхността, за да придадат други свойства (друго покритие).

Наличието на защитни и други покрития в опаковката може да затрудни рециклирането. За предпочитане са комбинации, които осигуряват висок добив на вторични суровини.

Мастила и лакове/печатане/кодиране

Мастилата и лаковете са смеси от оцветители с други вещества, нанесени върху материала чрез печатане или нанасяне на покритие (мастило) или защитно покритие, изработено от смола и/или целулозен естер, разтворен в летлив разтворител (лак). Кодирането се отнася за отпечатване директно върху търговската опаковка с цел кодиране на партиди и друга информация и поставяне на търговска марка.

Използването на мастила с вещества, пораждащи безпокойство, възпрепятства рециклирането, тъй като тези единици опаковка не могат да бъдат рециклирани. Печатарските мастила, когато бъдат изпуснати, могат да замърсят потока на рециклиране чрез водата за измиване. Също така печатарските мастила, които не биват изпускани, могат да намалят прозрачността на потока на рециклиране.

Остатъци от продукти/лекота на изпразване

Остатъците от съдържанието на опаковката могат да повлияят на възможността за сортиране и на рециклируемостта. Проектирането на опаковката следва да дава възможност за лесно изпразване на нейното съдържание и когато се обезврежда, тя следва да бъде напълно празна.

Лекота на

разглобяване

Компоненти, които са здраво прикрепени един към друг, могат да повлияят на възможността за сортиране и на рециклируемостта на опаковката. Проектирането на опаковките може да улесни възможността за отделяне на различните компоненти в различни потоци от материали.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

КОМПОСТИРУЕМИ ОПАКОВКИ

Условия, които трябва да се вземат предвид, когато се налага или въвежда употребата на формат на компостируема опаковка:

a)  не е било възможно да бъде проектирана като опаковка за многократна употреба или продуктите не могат да бъдат пуснати на пазара без опаковка;

б)  проектирана е да постъпи в потока от органични отпадъци в края на жизнения си цикъл;

в)  от такова биоразградимо естество е, че позволява опаковката да се подложи на физическо ▌или биологично разграждане, включително анаеробно разграждане, което в крайна сметка води до преобразуването ѝ във въглероден диоксид и вода, нова микробна биомаса, минерални соли и ▌ при липса на кислород — в метан;

г)  използването ѝ значително увеличава събирането на органични отпадъци в сравнение с използването на некомпостируеми опаковъчни материали;

д)  използването ѝ значително намалява замърсяването на компоста с опаковки, които не могат да се компостират, и ▌не причинява каквито и да било проблеми при обработката на биологични отпадъци;

е)  използването ѝ не води до увеличаване на замърсяването на потоците от отпадъци от некомпостируеми опаковки.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА СВЕЖДАНЕТО ДО МИНИМУМ НА ОПАКОВКИТЕ

Част I

Критерии за ефективност

1.  Защита на продукта: проектирането на опаковката трябва да гарантира защитата на продукта от момента на опаковане или пълнене до крайната употреба, с оглед предотвратяване на значителна повреда, загуба, разваляне или разхищение на продукта. Изискванията могат да включват защита срещу механични или химични повреди, вибрации, натиск, влажност, загуба на влажност, окисляване, светлина, кислород, микробиологични инфекции, вредители, влошаване на органолептичните свойства и т.н. и съдържат препратки към специфични правни актове на Съюза, определящи изискванията за качеството на продукта.

2.  Процеси на производство на опаковките: проектирането на опаковките трябва да е съвместимо с процесите на производство и пълнене на опаковката. Процесите на производство на опаковките могат да определят елементите на проектиране на опаковките, като например формата на съда, допустимите отклонения по отношение на дебелината, размера, приложимостта на щамповане и щанцоване, спецификациите, свеждащи до минимум отпадъците при производството. Процесите, извършвани от произвеждащия оператор на продукти, могат също така да изискват определени елементи на дизайна на опаковката, като устойчивост на удар и стрес, механична якост, скорост и ефективност на производствената линия за опаковане, стабилност върху поточната линия, топлоустойчивост, ефективно затваряне, минимално свободно пространство, хигиена.

3.  Логистика: проектирането на опаковката трябва да осигурява адекватна и безопасна дистрибуция, транспортиране, обработка и складиране на опакования продукт. Изискванията могат да включват координиране на размерите за оптимално използване на пространството, съвместимост със системите за палетизиране и разпалетизиране, система за обработка и складиране, цялост на системата за опаковане по време на превоз и обработка.

4.   Функционалност на опаковката: проектирането на опаковката трябва да гарантира нейната функционалност, като се вземат предвид предназначението на продукта и особеностите, дължащи се на повода за неговата продажба, като например продажби за подарък или по повод на сезонни събития.

5.  Изисквания за информация: проектирането на опаковката трябва да гарантира, че на ползвателите и потребителите може да бъде предоставена цялата необходима информация относно самия опакован продукт, неговата употреба, съхранение и грижи, включително инструкции за безопасност. Изискванията могат да включват предоставяне на информация за продукта, инструкции за съхранение, прилагане и употреба, баркодове, срок на годност.

6.  Хигиена и безопасност: проектирането на опаковката трябва да гарантира безопасността на ползвателите и потребителите, както и безопасността и хигиената на продукта по време на разпространението, крайната употреба и обезвреждането. Изискванията могат да включват: проектиране за безопасно боравене, защита срещу отваряне от деца, защита срещу манипулиране, кражба и фалшифициране, предупреждения за опасност, ясно обозначаване на съдържанието, приспособление за безопасно отваряне, затваряне с декомпресия.

7.  Правни изисквания: проектирането на опаковката трябва да гарантира, че опаковката и опакованият продукт могат да са в съответствие с приложимото право.

8.  Рециклирано съдържание, рециклируемост и повторна употреба: проектирането на опаковката трябва да осигурява възможност за многократна употреба, рециклируемост и включване на рециклирано съдържание, както се изисква съгласно настоящия регламент. Ако опаковката е предназначена за повторна употреба, тя трябва да отговаря на изискванията, определени в член 11, параграф 1. Това означава, че може да се наложи теглото или обемът на опаковката да се увеличи над това, което иначе би било възможно при другите фактори на ефективност, за да се даде възможност например за по-голям брой пътувания/ротации, да се улесни включването на рециклирано съдържание или да се подобри рециклируемостта (напр. при преминаване към мономатериал или остатъчно рециклирано съдържание).

Част II

Методика за оценка и определяне на минималния обем и минималното тегло на опаковката

Оценката на минималния обем и минималното тегло на опаковката, необходими за осигуряване на функционалността на опаковката, описана в член 3, точка 1, трябва да бъде обяснена в техническата документация и да включва най-малко:

a)   описание на резултата от оценката, включително подробности за изчисляването на минималното необходимо тегло и минималния необходим обем на опаковката. Възможните разлики между производствените партиди за една и съща опаковка трябва да се вземат предвид и да се документират;

б)  за всеки критерий за ефективност, посочен в част I, трябва да се се даде описание, в което се обяснява изискването за проектиране, което не позволява да се намали повече теглото или обема на опаковката, без да се застраши функционалността на опаковката, включително безопасността и хигиената, за опакования продукт, опаковката и ползвателя. Трябва де се опише методът, използван за определяне на тези изисквания за проектиране, и да се обяснят причините, които не позволяват по-нататъшно намаляване на теглото или обема на опаковката. Трябва да се проучат всички възможности за намаляване за даден опаковъчен материал, като например намаляването на евентуален излишен слой, който не изпълнява функция на опаковане. Замяната на един опаковъчен материал с друг не трябва да се разглежда като достатъчна;

в)  всички резултати от изпитвания, пазарни проучвания или изследвания, които са били използвани за оценката, извършена по букви а) и б).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ФОРМАТИТЕ НА ОПАКОВКИ

 

Формат на опаковката

Ограничена употреба

Конкретен пример

1.

Групови пластмасови опаковки за еднократна употреба

Пластмасови опаковки, използвани на мястото на продажба ▌за групиране на стоки, продавани в бутилки, метални кутии за напитки, консервни кутии, бурканчета, кофички и пакети, предназначени за удобни опаковки, които позволяват или насърчават потребителите▌ да купуват повече от един продукт. Изключват се груповите опаковки, необходими за улесняване на обработката ▌.

Термосвиваеми фолиа и калъфи

2.

Пластмасови опаковки за еднократна употреба за непреработени пресни плодове и зеленчуци

Пластмасови опаковки за еднократна употреба за по-малко от 1,5 kg предварително опаковани пресни плодове и зеленчуци. Държавите членки могат да предвидят изключения от това ограничение, ако е налице доказана необходимост да се избегне загуба на вода или тургор, микробиологичен риск или физически удар, окисляване, или ако няма друга възможност да се избегне смесването на биологични плодове и зеленчуци с небиологични такива съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, във връзка със сертифицирането или етикетирането, без това да води до несъразмерни икономически и административни разходи.

Мрежи, торби, тави, контейнери

3.

Пластмасови опаковки за еднократна употреба

Пластмасови опаковки за еднократна употреба за храни и напитки, които се пълнят и чието съдържание се консумира в рамките на помещенията в сектор HORECA, включващи всички зони за хранене във и извън дадено място на стопанска дейност, обзаведени с маси и столове, зони за стоене и зони за хранене, предлагани на крайните ползватели съвместно от няколко икономически оператора или трета страна за целите на консумацията на храни и напитки. Заведенията в сектор HORECA, които нямат достъп до питейна вода, са освободени.

Подноси, чинии и чаши за еднократна употреба, торбички, ▌, кутии

4.

Пластмасови опаковки за еднократна употреба за подправки, консерви, сосове, сметана за кафе, захар и овкусители в сектор HORECA

Пластмасови опаковки за еднократна употреба в сектор HORECA, съдържащи отделни порции или дози, използвани за подправки, консерви, сосове, сметана за кафе, захар и овкусители, с изключение на следните случаи:

A)   опаковките, предоставяни заедно с готова храна за вкъщи, предназначена за незабавна консумация без необходимост от допълнителна подготовка;

Б)  опаковките, които са необходими за гарантиране на безопасността и хигиената в заведения, в които има медицинско изискване за индивидуализирани грижи, като болници, клиники, центрове за здравни грижи.

Сашета, съдове, подноси, кутии

5.

Опаковки за еднократна употреба ▌ в сектора ▌на настаняването, предназначени за индивидуална резервация

Опаковки за еднократна употреба за козметични, хигиенни и тоалетни продукти, използвани в сектора на настаняването, съгласно NACE Rev. 2 – Статистическа класификация на икономическите дейности, и предназначени единствено за индивидуална резервация и за изхвърляне преди пристигането на следващия гост.

Шишенца за шампоан, шишенца за лосион за ръце и тяло, сашета за ▌сапун

6.

Много тънки пластмасови торбички за пазаруване

Много тънки пластмасови торбички за пазаруване с изключение на много тънките пластмасови торбички за пазаруване, чието използване се налага от съображения за хигиена или които се предоставят като първични опаковки за насипна храна, когато това помага за предотвратяване на разхищаването на храни.

Много тънки торбички, предоставяни за хранителни стоки в насипно състояние

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СИСТЕМИТЕ ЗА ПУНКТОВЕ ЗА ПОВТОРНА УПОТРЕБА И ПОВТОРНО ПЪЛНЕНЕ

По смисъла на настоящото приложение се прилагат следните определения:

a)   „насоки за управление“ означава описанието на управленската структура на системата за повторна употреба, в което се определя ролята на участниците в системата, собствеността и всяко предвидено прехвърляне на собствеността върху опаковките, както и други свързани с управлението елементи на системата за повторна употреба, определени в настоящото приложение;

б)  „система със затворен цикъл“ означава система за повторна употреба, при която опаковките за многократна употреба се разпространяват от оператор на система или сътрудничеща си група от участници в системата, без да се променя собствеността на опаковките;

в)  „система с отворен цикъл“ означава система за повторна употреба, при която опаковките за многократна употреба циркулират между неопределен брой участници в системата и собствеността върху опаковката се променя в един или повече моменти от процеса на повторна употреба;

г)  „оператор на система“ означава всяко физическо или юридическо лице, което е участник в системата и което управлява система за повторна употреба;

д)  „участници в системата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което участва в системата за повторна употреба и извършва поне едно от следните действия: събира опаковките от крайните ползватели или от други участници в системата, обновява ги, разпределя ги между участниците в системата, транспортира ги, пълни ги с продукти, опакова ги или ги предлага на крайните ползватели. Системата за повторна употреба може да се състои от един или повече участници, които извършват тези действия.

Част A

Изисквания към системите за повторна употреба

1.  Общи изисквания към системите за повторна употреба

Следните изисквания се прилагат за всички системи за повторна употреба и трябва да бъдат изпълнени едновременно:

a)  системата има ясно определена структура на управление, както е описано в насоките;

б)  структурата на управление гарантира, че целите на системата в насоките за управление и, ако е приложимо, целите за повторна употреба и всички други цели на системата могат да бъдат постигнати;

в)  структурата на управление позволява равен достъп и справедливи условия на всички икономически оператори, които желаят да станат част от системата;

г)  структурата на управление дава възможност за равен достъп и справедливи условия за всички крайни ползватели;

д)   системата е проектирана по начин, с който се гарантира, че опаковките за многократна употреба, които се ротират вътре в нея, завършват поне минималния предвиден брой ротации, посочени в делегирания акт, приет съгласно член 11;

е)  системата има правила, определящи нейното функциониране, включително изисквания за използване на опаковките, приети от всички участници в системата, които следва да посочват:

i)  видовете и проектирането на опаковките, които могат да циркулират в системата;

ii)  описание на продуктите, предназначени за използване, пълнене или транспортиране чрез системата;

iii)  срокове и условия за правилно боравене и използване на опаковката;

iv)  подробни изисквания за обновяване на опаковките;

v)  изисквания за събиране на опаковките;

vi)  изисквания за съхранение на опаковките;

vii)  изисквания за опаковане, пълнене или товарене;

viii)  правила за осигуряване на ефективно и ефикасно събиране на опаковките за многократна употреба, включително стимули за крайните ползватели да връщат опаковките в събирателните пунктове или в система за групово събиране;

ix)  правила за осигуряване на равен и справедлив достъп до системата за повторна употреба, включително за уязвимите крайни ползватели;

ж)  операторът на системата контролира правилното функциониране на системата и проверява дали процесът на повторна употреба се развива правилно;

з)  системата разполага с правила за докладване, които позволяват достъп до данни за броя пълнения или повторни употреби (т.е. ротациите по категории), и бракуваните продукти, равнището на събиране (т.е. нивата на връщаемост), продадените единици или еквивалентните единици, включително материала и по категории, или приблизително изчисление, ако изчисляването не е възможно, и броя единици опаковки за многократна употреба или многократно пълнене, прибавени към системата, броя единици опаковки, които са били обработени съгласно плана за край на жизнения цикъл;

и)  проектирането на опаковката се определя в съответствие с взаимно договорени спецификации или стандарти;

й)  системата осигурява справедливо разпределение на разходите и ползите за всички участници в системата;

к)   системата осигурява изпълнението на задълженията за разширена отговорност на производителя по отношение на опаковките за многократна употреба, които са били използвани в системата и са се превърнали в отпадъци.

Системите с отворен цикъл, които нямат оператор на система, са освободени от изискванията, посочени в част А, точка 1, букви б), ж), з) и й).

Системите с отворен цикъл, въведени преди влизането в сила на настоящия регламент, са освободени от изискванията, посочени в част А, точка 1, букви а), б), в), ж), з) и й).

2.  Изисквания към системите със затворен цикъл

В допълнение към общите изисквания по точка 1 трябва да бъдат изпълнени едновременно следните изисквания:

a)  системата разполага с обратна логистика, която улеснява предаването на опаковките от потребителите или крайните ползватели обратно към участниците в системата;

б)  системата осигурява събирането, обновяването и преразпределянето на опаковките;

в)  участниците в системата са длъжни да приемат обратно опаковките от събирателния пункт, ако те са били използвани, събирани и съхранявани в съответствие с правилата за системата.

3.  Изисквания към системите с отворен цикъл

В допълнение към общите изисквания по точка 1 трябва да бъдат изпълнени едновременно следните изисквания:

a)  след като опаковката бъде използвана, участникът в системата решава дали да я използва отново, или да я предаде на друг участник в системата за повторна употреба;

б)  системата гарантира, че събирането, обновяването и преразпределянето на опаковките се изпълняват и са общодостъпни;

в)  обновяването, съответстващо на изискванията на част Б от настоящото приложение, е част от системата.

Част Б

Обновяване

1.  Процесът на обновяване не трябва да създава рискове за здравето и безопасността на отговорните за него лица и трябва да свежда до минимум въздействието си върху околната среда. Той трябва да се извършва в съответствие с приложимото законодателство относно чувствителните при контакт материали, отпадъците и емисиите от промишлеността.

2.  Обновяването трябва да обхваща следните операции, съобразени с формата на опаковката за многократна употреба и нейното предназначение:

a)  оценка на състоянието на опаковката;

б)  отстраняване на повредени или неподлежащи на повторна употреба компоненти;

в)  предаване на отстранените компоненти за подходящ процес на възстановяване;

г)  почистване и измиване в съответствие с необходимите хигиенни условия;

д)  ремонтиране на опаковката;

е)  проверка и оценка на пригодността за използване по предназначение.

3.  Когато е необходимо, процесите на почистване и измиване следва да се прилагат на различни етапи от обновяването и се повтарят.

4.  Обновеният продукт трябва да отговаря на приложимите за него изисквания за здраве и безопасност.

Част В

Изисквания за повторно пълнене

▌ Пунктовете за повторно пълнене трябва да отговарят на следните изисквания:

a)  трябва да разполагат с ясна и точна информация относно:

i)  хигиенните стандарти, на които трябва да отговаря съдът на крайния ползвател, за да може да се използва в пункта за повторно пълнене;

ii)  видовете и характеристиките на съдовете, които могат да се използват за закупуване на продукти чрез повторно пълнене;

iii)   данни за контакт с крайния дистрибутор, за да се гарантира спазването на хигиенните стандарти, определени в приложимото право;

б)  трябва да разполагат с измервателно устройство или да предлагат подобно средство, с което на крайния ползвател се осигурява определено количество за закупуване;

в)  цената, заплащана от крайните ползватели, не трябва да включва теглото на съда за повторно пълнене.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Модул A

Вътрешен контрол на производството

1.  Вътрешният контрол на производството е процедура за оценяване на съответствието, чрез която произвеждащият оператор изпълнява задълженията си по точки 2, 3 и 4 и гарантира и декларира изцяло на своя отговорност, че съответните опаковки отговарят на изискванията на членове 5—12 от настоящия регламент, които се отнасят до тях.

2.  Техническа документация

Произвеждащият оператор изготвя техническата документация. Документацията позволява да се оцени съответствието на опаковката със съответните изисквания и включва адекватен анализ и оценка на риска или рисковете от несъответствие.

В техническата документация се посочват приложимите изисквания и се обхващат, доколкото е необходимо за оценяването, проектирането, производството и действието на опаковката. Техническата документация съдържа, когато е приложимо, най-малко следните елементи:

a)  общо описание на опаковката и нейната предвидена употреба;

б)  идеен проект, производствени чертежи и материали на компонентите ▌; др.

в)  описанията и обясненията, необходими за разбиране на тези чертежи и схеми и за действието на опаковката;

г)  списък на:

i)  хармонизираните стандарти, посочени в член 36, прилагани изцяло или частично;

ii)  общите ▌ спецификации, посочени в член 37, прилагани изцяло или частично;

iii)  други съответни технически спецификации, използвани за измервания или изчислявания;

iv)  когато хармонизирани стандарти и/или общи спецификации се прилагат частично, посочване на частите, които са били приложени;

v)  когато не се прилагат хармонизирани стандарти и/или общи ▌спецификации, описание на решенията, приети за изпълнение на изискванията, посочени в точка 1;

д)  качествено описание на начина, по който са извършени оценките, предвидени в членове 6, 10 и 11; и

е)  протоколи от изпитванията.

3.  Производство

Произвеждащият оператор взема всички необходими мерки за това производственият процес и неговото наблюдение да осигурят съответствието на произвежданите опаковки с техническата документация, посочена в точка 2, и с изискванията, посочени в точка 1.

4.  Декларация за съответствие

Произвеждащият оператор съставя писмена декларация за съответствие за всеки вид опаковка и я съхранява заедно с техническата документация на разположение на националните органи в продължение на 10 години след пускането на опаковката на пазара. Декларацията за съответствие идентифицира опаковката, за която е изготвена.

Копие от декларацията за съответствие се предоставя на съответните органи при поискване.

5.  Упълномощен представител

Задълженията на произвеждащия оператор по точка 4 по отношение на съхраняването на техническата документация могат да бъдат изпълнявани от негов упълномощен представител, от негово име и на негова отговорност, при условие че са посочени в пълномощието.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ЕС ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ №* ...

1.  №... (уникални идентификационни данни на опаковката):

2.  Име и адрес на произвеждащия оператор и ако е приложимо — на неговия упълномощен представител:

3.  Настоящата декларация за съответствие е издадена изцяло на отговорността на произвеждащия оператор:

4.  Предмет на декларацията (идентификация на опаковката, позволяваща проследяването ѝ): описание на опаковката:

5.  Предметът на декларацията, посочен в точка 4, отговаря на изискванията на съответното законодателство на Съюза за хармонизация: ... (позоваване на другите приложими актове на Съюза):

6.  Позоваване на използваните хармонизирани стандарти или общи спецификации или позоваване на другите технически спецификации, по отношение на които се декларира съответствие:

7.  Когато е приложимо, нотифицираният орган ... (име, адрес, номер) ... извърши ... (описание на интервенцията) ... и издаде сертификата(ите): ... (подробности, включително датата на издаване и информация за срока и условията на валидността, когато е приложимо):

8.  Допълнителна информация:

Подписано за и от името на:

(място и дата на издаването):

(име, длъжност) (подпис):

* (идентификационен номер на декларацията)

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ДОКЛАДВАНЕ В РЕГИСТЪРА, ПОСОЧЕН В ЧЛЕН 44

Част I

A. Информация, която се предоставя при регистрацията

1.  Информацията, която трябва да бъде предоставена от производителя или неговия упълномощен представител по отношение на разширената отговорност на производителя , трябва да включва:

a)  име и търговски марки (ако има такива), под които производителят предоставя опаковките си на пазара в държавата членка, и адрес на производителя, включително пощенски код и населено място, улица и номер, държава, телефонен номер, ако има такъв, уебадрес и имейл адрес, като се посочва единно звено за контакт;

б)   когато производителят е възложил на упълномощен представител да изпълнява задълженията, свързани с разширената отговорност на производителя, в допълнение към информацията, посочена в буква а): име и адрес, включително пощенски код и населено място, улица и номер, държава, телефон и имейл адрес на представителя;

в)  национален идентификационен код на производителя, включително номера му в търговския регистър или еквивалентен официален регистрационен номер и европейски или национален данъчен идентификационен номер;

г)  декларация относно начина, по който производителят изпълнява задълженията си съгласно член 45, включително сертификата, издаден от организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, в случаите, в които се прилага член 46, параграф 1.

2.  Когато изпълнението на задълженията по отношение на разширената отговорност на производителя е възложено на организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, информацията, която трябва да се предостави от производителя, трябва да включва името и данните за контакт, включително пощенски код и населено място, улица и номер, държава, телефонен номер, уебадрес и имейл адрес, както и националния идентификационен код на организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, включително номера в търговския регистър или еквивалентен официален регистрационен номер и европейския или националния данъчен идентификационен номер на организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, и пълномощието от представлявания производител, декларация от производителя или, когато е приложимо, от упълномощения представител на производителя за разширената отговорност на производителя или на организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, в която се потвърждава верността на предоставената информация.

3.  Когато организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, която е упълномощена от производителя в съответствие с член 46, параграф 1, изпълнява своите задължения за регистриране съгласно член 44, освен информацията, изисквана съгласно точка 1 от част А от настоящото приложение, тя трябва да предостави:

a)  името и данните за контакт, включително пощенски код и населено място, улица и номер, държава, телефонни номера, уебадрес и имейл адрес на представляваните производители;

б)  пълномощието от всеки представляван производител, когато е приложимо;

в)  когато организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, представлява повече от един производител, тя трябва да посочи поотделно как всеки един от представляваните производители изпълнява отговорностите, определени в член 45.

Част II

Информация, която се предоставя за целите на докладването

Б.  Информация, която се представя за целите на докладването съгласно член 44, параграф 7

a)  национален идентификационен код на производителя;

б)  период на докладване;

в)  количества, изразени в тегло, на категориите опаковки, определени в таблица 1 от приложение II, които производителят предоставя на пазара в държавата членка за първи път;

г)  мерки за гарантиране на отговорността на производителя по отношение на пуснатите на пазара ▌опаковки.

В.  Информация, която се представя за целите на докладването съгласно член 44, параграф 8.

a)   национален идентификационен код на производителя;

б)   период на докладване;

в)   информация за видовете опаковки, посочени в таблица 1;

г)   мерки за гарантиране на отговорността на производителя по отношение на пуснатите на пазара опаковки.

Таблица 1

 

Количества, изразени в тегло, предоставени в държавата членка

Стъкло

 

Пластмаса

 

Хартия/картон

 

Черeн метал

 

Алуминий

 

Дърво

 

Друго

 

Общо

 

Г.  Информация, която се представя за целите на докладването съгласно член 44, параграф 10

a)   количества, изразени в тегло, по категория отпадъци от опаковки, както е определено в таблица 2 от приложение II, събрани в държавата членка и изпратени за сортиране;

б)   количества, изразени в тегло по категория отпадъци от опаковки, които са рециклирани, оползотворени и обезвредени в рамките на държавата членка или изпратени в рамките на Съюза или извън него, както е определено в таблица 3 от приложение XII;

в)   количества, изразени в тегло, на разделно събрани пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба с вместимост до три литра и метални съдове за напитки за еднократна употреба с вместимост до три литра, както е определено в таблица 5 от приложение XII.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДЕПОЗИТНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ВРЪЩАНЕ

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

„оператор на система“ означава всяко физическо или юридическо лице, на което е възложена отговорността да създаде или експлоатира депозитна система за връщане в държава членка.“

Минимални общи изисквания за депозитните системи за връщане

Държавите членки гарантират, че депозитните системи за връщане, установени на тяхна територия, отговарят на следните минимални изисквания:

a)  създаден е или е лицензиран един-единствен оператор на дадена система или в случай че има повече от един оператор на системата, държавите членки приемат мерки за гарантиране на координирането между различните оператори на системата;

б)  управлението и свързаните оперативни правила на системата позволяват равен достъп и справедливи условия за всички икономически оператори, които желаят да станат част от системата, при условие че предоставят на пазара опаковки, които принадлежат към вид или категория опаковки, включени в системата;

в)  създадени са процедури за контрол и системи за докладване, които позволяват на оператора на системата да получава данни за събирането на опаковки, обхванати от депозитната система за връщане;

г)  установено е минимално ниво на депозитите, което е достатъчно за постигане на необходимите равнища на събиране;

д)  установени са минимални изисквания за финансовия капацитет на оператора на системата, които му позволяват да изпълнява функциите си;

е)  операторът на системата е независимо юридическо лице с нестопанска цел;

ж)  операторите на системата изпълняват единствено функциите, произтичащи от правилата на настоящия регламент, както и всички допълнителни функции, свързани с координацията и функционирането на депозитната система за връщане, установени от държавите членки;

з)  операторите на системата координират функционирането на депозитната система за връщане;

и)  операторите на системата съхраняват в писмен вид:

i)  устав, с който се установява тяхната вътрешна организация;

ii)  доказателства за тяхната система за финансиране;

iii)  декларация, доказваща съответствието на системата с изискванията, установени в настоящия регламент, както и с всички допълнителни изисквания, установени в държавата членка, в която тя функционира;

й)  достатъчна част от годишния оборот на оператора на системата се използва за кампании за повишаване на осведомеността по отношение на управлението на ▌отпадъците от опаковки;

к)  операторите на системи трябва да предоставят всякаква информация, поискана от компетентните органи на държавата членка, в която се експлоатира системата, за целите на мониторинга на спазването на изискванията в настоящото приложение;

л)  държавите членки трябва да гарантират, че крайните дистрибутори са задължени да приемат опаковките, свързани с депозит, от опаковъчния материал и във формата, разпространяван от тях, и да предоставят на крайните ползватели поисканите обратно депозити, когато свързаните с депозит опаковки бъдат върнати, освен ако крайните ползватели нямат еднакво достъпно средство да си поискат обратно депозита след използването на свързаните с депозит опаковки, чрез един от каналите за събиране, които осигуряват, за опаковките на храни, рециклиране на опаковки, подходящи за контакт с храни, и които имат разрешение за тази цел от националните органи.

Това задължение не се прилага, когато площта за продажба не позволява на крайните ползватели да връщат опаковките, свързани с депозит. Крайните дистрибутори обаче винаги са длъжни да приемат връщането на празните опаковки от продуктите, които продават;

м)  крайният ползвател може да върне опаковката, свързана с депозита, без да е необходимо да закупува стоки; депозитът се възстановява на потребителя;

н)  всички опаковки, които са свързани с депозит и които трябва да се събират чрез депозитна система за връщане, са ясно обозначени, така че крайните ползватели да могат лесно да определят необходимостта от връщане на такива опаковки;

o)  таксите са прозрачни;

В допълнение към минималните изисквания държавите членки могат да определят допълнителни изисквания по целесъобразност, за да гарантират изпълнението на целите на настоящия регламент, по-специално за повишаване на чистотата на събраните отпадъци от опаковки, намаляване на отпадъците, изхвърлени в околната среда, или насърчаване на други цели на кръговата икономика.

Държавите членки с райони с голям дял на трансгранична стопанска дейност трябва да гарантират, че депозитните системи за връщане позволяват събирането на опаковки от депозитни системи за връщане на други държави членки в определени събирателни пунктове, и трябва да се стремят да дават възможност за връщане на депозита, който е бил начислен на крайния ползвател при покупката на опаковката.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДСТАВИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 52, ПАРАГРАФ 2, БУКВА Г)

Планът за изпълнение, който трябва да се представи съгласно член 52, параграф 2, буква г), трябва съдържа следното:

a)  оценка на минали, настоящи и прогнозни проценти на рециклиране, депониране и други видове третиране на отпадъци от опаковки и на потоците, от които се състоят;

б)  оценка на прилагането на плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци в съответствие с членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО;

в)  причините, поради които държавата членка счита, че не би могла да постигне съответната цел, определена в член 52, параграф 1, буква б), в рамките на определения за нея срок, и оценка на удължението на срока, необходимо за постигането на тази цел;

г)  мерките, необходими за постигане на целите, определени в член 52, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, приложими за държавата членка в рамките на удължението на срока, включително подходящи икономически инструменти и други мерки, за да се предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, определена в член 4, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО и приложение IVа към нея;

д)  график за изпълнението на мерките, посочени в буква г), определяне на органа, компетентен за тяхното изпълнение, и оценка на индивидуалния им принос за постигането на целите, приложими в случай на удължаване на крайния срок;

е)  информация относно финансирането за управлението на отпадъците в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

ж)  мерки за подобряване на качеството на данните, когато е целесъобразно, с оглед на по-добро планиране и мониторинг на изпълнението в сферата на управление на отпадъците.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ДАННИ, КОИТО СЕ ВКЛЮЧВАТ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ В ТЯХНАТА БАЗА ДАННИ ЗА ОПАКОВКИТЕ И ОТПАДЪЦИТЕ ОТ ОПАКОВКИ

(В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТАБЛИЦИ 1—4)

1.  За търговски, групови и транспортни опаковки:

(a)  количества за всяка категория опаковки, генерирани в държавата членка (произведени + внесени + складирани – изнесени) (таблица 1);

(b)  количества опаковки за многократна употреба (таблица 2).

2.  За отпадъци от търговски, групови и транспортни опаковки:

(a)  за всяка категория опаковки (таблица 3):

i)  количествата, предоставени за първи път на пазара на територията на държавата членка;

ii)  количествата генерирани отпадъци от опаковки;

iii)  количествата опаковки, които са обезвредени, оползотворени и рециклирани;

(b)  годишното потребление на много тънки пластмасови торбички за пазаруване, тънки пластмасови торбички за пазаруване и дебели пластмасови торбички за пазаруване на човек, поотделно за всяка категория, както е определено в член 56, параграф 1, буква б) (таблица 4);

(c)  равнище на разделно събиране на форматите опаковки, обхванати от депозитните системи за връщане, както е определено в член 50, параграф 1 (таблица 5).

Таблица 1

Количество опаковки (търговски, групови и транспортни), генерирани на националната територия

 

Произведен тонаж

–  Изнесен тонаж

+ Внесен тонаж

+ Съхраняван тонаж

= Общо

Стъкло

 

 

 

 

 

Пластмаса

 

 

 

 

 

Хартия/картон ▌

 

 

 

 

 

Черeн метал

 

 

 

 

 

Алуминий

 

 

 

 

 

Дърво

 

 

 

 

 

Друго

 

 

 

 

 

Общо

 

 

 

 

 

Таблица 2

Общо количество опаковки за многократна употреба (търговски, групирани и транспортни) , предоставени за първи път на пазара на националната територия

 

Тонаж на опаковките, предоставени на пазара за първи път на територията на тази държава членка

Опаковки за многократна употреба

Търговски опаковки за многократна употреба

Тонаж

Процент от общото количество опаковки за многократна употреба

Тонаж

Процент от общото количество търговски опаковки за многократна употреба

Стъкло

 

 

 

 

 

Пластмаса

 

 

 

 

 

Хартия/картон ▌

 

 

 

 

 

Черeн метал (вкл. покалаена ламарина ▌)

 

 

 

 

 

Алуминий

 

 

 

 

 

Дърво

 

 

 

 

 

Друго

 

 

 

 

 

Общо

 

 

 

 

 

Таблица 3

Количество по категория опаковки, както е определено в таблица 2 от приложение II: опаковки, предоставени за първи път на пазара на територията на държавата членка; генерирани отпадъци от опаковки; и отпадъци от опаковки, които са обезвредени, оползотворени и рециклирани на национална територия и изнесени.

Материал

Категория

Опаковки, предоставени за първи път на пазара на територията на държавата членка (в тонове)

Генериране на отпадъци от опаковки (в тонове)

Общо обезвредени отпадъци от опаковки (в тонове)

Общо оползотворени отпадъци от опаковки (в тонове)

Общо рециклирани отпадъци от опаковки (в тонове)

Общо обезвредени отпадъци от опаковки (в тонове)

Общо оползотворени отпадъци от опаковки (в тонове)

Общо рециклирани отпадъци от опаковки (в тонове)

На националната територия

Извън националната територия

Пластмаса

PET – твърда

 

 

 

 

 

 

 

 

PE – твърда, PP – твърда, HDPE и PP – твърда

 

 

 

 

 

 

 

 

Фолиа/гъвкави

 

 

 

 

 

 

 

 

PS, XPS, EPS

 

 

 

 

 

 

 

 

Други твърди пластмаси

 

 

 

 

 

 

 

 

Биоразградими (твърди и гъвкави)

 

 

 

 

 

 

 

 

Хартия/картон

Хартия/картон (с изключение на опаковъчен картон за течности)

 

 

 

 

 

 

 

 

Опаковъчен картон за течности

 

 

 

 

 

 

 

 

Метал

Алуминий

 

 

 

 

 

 

 

 

Стомана

 

 

 

 

 

 

 

 

Стъкло

Стъкло

 

 

 

 

 

 

 

 

Дърво

Дърво, корк

 

 

 

 

 

 

 

 

Други

Текстил, керамика/порцелан и други

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 4

Количество много тънки пластмасови торбички за пазаруване, тънки пластмасови торбички за пазаруване, дебели пластмасови торбички за пазаруване и много дебели пластмасови торбички за пазаруване на човек, употребени на националната територия

 

Пластмасови торбички за пазаруване, използвани на националната територия

Брой на човек

Тонове на човек

много тънки пластмасови торбички за пазаруване

пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената под 15 микрона

 

 

тънки пластмасови торбички за пазаруване

пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената под 50 микрона

 

 

дебели пластмасови торбички за пазаруване

пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената между 50 и 99 микрона

 

 

Таблица 5

Равнище на разделно събиране на форматите на опаковките, обхванати от депозитните системи за връщане, както е определено в член 50, параграф 1

 

Тонове опаковки, пуснати на пазара за първи път в рамките на националната територия (в тонове)

Разделно събрани в рамките на националната територия чрез депозитната схема за връщане (в тонове)

Пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба с вместимост до 3 литра

 

 

Метални съдове за напитки за еднократна употреба с вместимост до 3 литра

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТO

(1) ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 114.
(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 22 ноември 2024 г. (Приети текстове, P9_TA(2023)0425).
(3)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(4) ОВ C 228, 29.62.2023 г., стр. 114.
(5) Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(6) Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).
(7) Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (OВ L 424, 15.12.2020 г., стр 1).
(8) ОВ C 465, 17.11.2021 г., стр. 11.
(9) Регламент (ЕС).../... на Европейския парламент и на Съвета от... за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти, за изменение на Директива (EС) 2020/1828 и Регламент (EС) 2023/1542 и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО (ОВ L, ..., ELI: ...).
(10)+ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 106/23 (2022/0095(COD)), и добавете в бележката под линия номера, датата и данните за публикацията на този регламент в ОВ.
(11)++ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 106/23 (2022/0095(COD)).
(12) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(13) Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (ОВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1).
(14) Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4).
(15) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.)
(16) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
(17) Регламент (ЕС) № 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45).
(18) Решение 2001/171/ ЕО на Комисията от 19 февруари 2001 г. относно определяне на условията на дерогация за стъклен амбалаж по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО относно опаковки и отпадъци от опаковки (ОВ L 62, 2.3.2001 г., стр. 20).
(19) Решение 2009/292/ЕО на Комисията от 24 март 2009 г. за установяване на условията на дерогация за пластмасови каси и пластмасови палети по отношение на нивата на концентрация на тежки метали, определени в Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 79, 25.3.2009 г., стр. 44).
(20) Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43).
(21) Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).
(22) Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 1).
(23) Регламент (EС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика и за отмяна на Директива 98/79/ЕО и Решение 2010/227/ЕС на Комисията (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 176).
(24) Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35).
(25) Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).
(26) Чувствителните при контакт опаковки се отнасят до пластмасовите опаковки на продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29), Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4), Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1), Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (преработен) (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59), Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 1), Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика и за отмяна на Директива 98/79/ЕО и Решение 2010/227/ЕС на Комисията (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 176), Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 1), Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43), Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67) и Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).
(27) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(28) ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 3.
(29) ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3.
(30) ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 13.
(31) ОВ L 186, 5.8.1995 г., стр. 44.
(32) Регламент (ЕС) 2022/1616 на Комисията от 15 септември 2022 г. относно материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 282/2008 (ОВ L 243, 20.9.2022 г., стp. 3).
(33)Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).
(34)Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(35)Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕО) № 110/2008 (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 1).
(36)Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).
(37)+ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 106/23 (2022/0095(COD)).
(38)Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).
(39)Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 година за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и чрез по-добро информиране (OВ L, 2024/825, 6.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/825/oj).
(40)Решение на Комисията от 28 януари 1997 г. за установяване на идентификационна система за опаковъчните материали съгласно Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 50, 20.2.1997 г., стр. 28).
(41)Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (нотифицирано под номер C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(42)Директива (ЕС) 2015/720 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване (ОВ L 115, 6.5.2015 г., стр. 11).
(43)Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).
(44)Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).
(45)Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).
(46)Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141).
(47)Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1004 на Комисията от 7 юни 2019 г. за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни относно отпадъците в съответствие с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение за изпълнение C(2012) 2384 на Комисията (OВ L 163, 20.6.2019 г., стр. 66).
(48)Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).
(49)Решение за изпълнение (ЕС) 2018/896 на Комисията от 19 юни 2018 г. за определяне на методиката за изчисляване на годишното потребление на тънки пластмасови торбички за пазаруване и за изменение на Решение 2005/270/ЕО (ОВ L 160, 25.6.2018 г., стр. 6).
(50)Решение 2005/270/ЕО на Комисията от 22 март 2005 г. за установяване на формати, свързани със системата от база данни съгласно Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 86, 5.4.2005 г., стр. 6).
(51)Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1). ▌
(52)Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).
(53)Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).
(54)Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).
(55)Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).
(56)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(57)Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(58)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(59)Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29).
(60)Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията (ОВ L 229, 1.9.2009 г., стр. 1).
(61)Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).
(62)Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 1).
(63)Решение (ЕС) 2023/1809 на Комисията от 14 септември 2023 г. за установяване на критерии за присъждане на екомаркировката на ЕС за абсорбиращи продукти за лична хигиена и за менструални чашки за многократна употреба (ОВ L 234, 22.9.2023 г., стр. 142).
(64)Директива 2002/46/EО на Европейския парламент и Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (OВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51).
(65)Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
(66)+ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 106/23 (2022/0095(COD)).
(67) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(68) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(69)Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (OB L 3, 5.1.2002 г., стр. 1).
(70)Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно правната защита на индустриални дизайни (ОВ L 289, 28.10.1998 г., стр. 28).
(71)Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1).
(72)Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 23.12.2015 г., стр. 1).
(73)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1).
(74)Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).
(75)Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18).
(76)Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне и етикетиране на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14).
(77)Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).
(78)Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (OB L 435, 23.12.2020 г., стр. 1).
(79) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/595 на Комисията от 16 март 2023 г. за установяване на формуляра за отчета за собствения ресурс на база нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса съгласно Регламент (ЕС, Евратом) 2021/770 на Съвета (ОВ L 79, 17.3.2023 г., стр. 151).
(80)+ОВ: моля, въведете в текста номера, датата на приемане и данните за публикуването на настоящия регламент [2022/0396 (COD)].
(81)+ОВ: Моля, въведете в текста номера на настоящия регламент [2022/0396(COD)] и попълнете съответната бележка под линия.


Качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа
PDF 133kWORD 57k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа (преработен текст) (COM(2022)0542 – C9-0364/2022 – 2022/0347(COD))
P9_TA(2024)0319A9-0233/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2022)0542),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0364/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 февруари 2023 г.,(1)

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 юли 2023 г.(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),

–  като взе предвид писмото от 27 юни 2023 г., изпратено от комисията по правни въпроси до комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 110, параграф 3 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 8 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 110 и 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по транспорт и туризъм,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0233/2023),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(4), като взема предвид препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (преработен текст)(5)

P9_TC1-COD(2022)0347


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(6),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(7),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(8),

като имат предвид, че:

(1)  Директиви 2004/107/ЕО(9) и 2008/50/ЕО(10) на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед на постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)  В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ Европейската комисия определи амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, която има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. По-специално по отношение на чистия въздух Комисията пое ангажимент за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха и за по-тясно привеждане на стандартите на Съюза за качество на въздуха в съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО). В Европейския зелен пакт Комисията обяви също така засилване на разпоредбите относно мониторинга на качеството на въздуха, моделирането и планирането.

(3)  В своето съобщение от 12 май 2021 г., озаглавено „Път към здравословна планета за всички – План за действие на ЕС: Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ Комисията създаде „План за действие за нулево замърсяване“, в който, наред с другото, се разглеждат аспектите на Европейския зелен пакт, свързани със замърсяването, и се поема допълнителен ангажимент до 2030 г. да се намали с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето, както и да се намали въздействието на замърсяването на въздуха с 25 % в екосистемите в Съюза, в които замърсяването на въздуха застрашава биологичното разнообразие.

(4)  В Плана за действие за нулево замърсяване също така се определя визия за 2050 г., при която замърсяването на въздуха се намалява до нива, които вече не се смятат за вредни за здравето и природните екосистеми. За целта е необходимо да се следва поетапен подход за определяне на настоящите и бъдещите стандарти на Съюза за качество на въздуха, като се установят ▌стандарти за качество на въздуха за 2030 г. и след това и се разработи перспектива за привеждане в съответствие с най-актуалните насоки на СЗО за качеството на въздуха най-късно до 2050 г. въз основа на механизъм за редовен преглед, за да се вземат предвид най-новите научни доказателства. Като се имат предвид връзките между намаляването на замърсяването и декарбонизацията, дългосрочната цел за постигане на амбицията за нулево замърсяване следва да се преследва заедно с намаляването на емисиите на парникови газове, както е установено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета(11).

(5)   През септември 2021 г. СЗО актуализира своите насоки за качество на въздуха, въз основа на систематичен преглед на научни доказателства за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето. В актуализираните насоки на СЗО за качеството на въздуха се изтъкват нови доказателства за последиците, възникващи при ниски нива на експозиция на замърсяване на въздуха, и се формулират по-ниски ориентировъчни нива за качеството на въздуха за прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и за азотен диоксид в сравнение с предишните насоки. В настоящата директива се вземат предвид най-новите научни доказателства, включително най-актуалните насоки на СЗО за качеството на въздуха.

(6)   През последните три десетилетия законодателството на Съюза и националното законодателство доведоха до постоянно намаляване на вредните емисии на замърсители на въздуха и до съответните подобрения в качеството на въздуха. Вариантите на политиката, анализирани в рамките на оценката на въздействието, придружаваща настоящата директива, показват допълнителни нетни социално-икономически ползи от по-нататъшното намаляване на замърсяването на въздуха, като прогнозираните ползи за здравето и околната среда в парично изражение значително надвишават очакваните разходи за изпълнение.

(7)  При предприемането на съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за нулево замърсяване на въздуха държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да се ръководят от ▌„принципа на предпазните мерки“ и от принципите, че трябва да се вземат превантивни мерки, че екологичните щети следва приоритетно да се отразяват още при източника и че замърсителят следва да плаща, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ▌както и от принципа за ненанасяне на вреда на Европейския зелен пакт, като същевременно признават човешкото право на чиста, здравословна и устойчива околна среда, както е признато в Резолюция 76/300, приета от Общото събрание на ООН на 28 юли 2022 г. Те следва, наред с другото, да вземат под внимание следните елементи: приноса на подобреното качество на въздуха за човешкото здраве, качеството на околната среда и устойчивостта на екосистемата, благосъстоянието на гражданите, равенството и защитата на чувствителните лица и уязвимите групи, разходите за здравеопазване, просперитета на обществото, заетостта и конкурентоспособността на икономиката; енергийния преход, повишената енергийна сигурност и борбата с енергийната бедност; продоволствената сигурност и финансовата достъпност; разработването на устойчиви и интелигентни решения за мобилност и транспорт и свързаната с тях инфраструктура; въздействието на промените в поведението; въздействието на фискалните политики; справедливостта и солидарността в отношенията между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства, например особеностите на островите, и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта преходът да бъде справедлив и социално приемлив с помощта на подходящи програми за образование и обучение, включително и за медицинските специалисти; най-добрите налични и най-новите научни доказателства, по-специално констатациите, докладвани от СЗО; необходимостта от интегриране на рисковете, свързани със замърсяването на въздуха, в решенията за инвестиции и планиране; икономическата ефективност, най-добрите налични технологични решения и технологичната неутралност за постигане на намаляване на емисиите на замърсители на въздуха, както и постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(8)   Настоящата директива допринася за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално на ЦУР 3, 7, 10, 11 и 13.

(9)  В Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г., създадена с Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета(12) (Осмата програма за действие за околната среда), се установява, наред с другото, целта за постигане на нетоксична околна среда и за защита на здравето и благосъстоянието на хората, животните и екосистемите от свързани с околната среда рискове и отрицателно въздействие, и за целта се посочва, че наред с другото, са необходими допълнителни подобрения на методите за мониторинг, по-добро международно сътрудничество, по-добра информираност на обществеността и достъп до правосъдие. Това ръководи целите, определени в настоящата директива.

(10)  Комисията следва редовно да прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите, тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда и, наред с другото, преките и непреките разходи за здравеопазване, свързани със замърсяването на въздуха, социално-икономическото въздействие, разходите за околната среда и поведенческото, фискалното и технологичното развитие. Въз основа на своя преглед Комисията следва да оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха все още са подходящи за постигане на целите на настоящата директива. Комисията следва да извърши първия преглед до 31 декември 2030 г. При извършването на преглед Комисията следва да оцени вариантите и сроковете за привеждане в съответствие на стандартите за качество на въздуха с най-новите насоки на СЗО за качеството на въздуха, дали стандартите за качество на въздуха трябва да бъдат актуализирани с оглед на най-актуалната научна информация, дали следва да бъдат обхванати допълнителни замърсители на въздуха и дали следва да бъдат изменени разпоредбите относно отлагането на крайните срокове за постигане и за трансграничното замърсяване на въздуха. След своя преглед Комисията следва, ако счете това за необходимо, да представи предложение за преразглеждане на стандартите за качество на въздуха или за обхващане на други замърсители на въздуха. Когато Комисията счете за необходимо, тя следва също така да представи предложения за въвеждане или преразглеждане на съответното законодателство относно източниците, за да допринесе за постигането на предложените преразгледани стандарти за качество на въздуха на равнището на Съюза, и да предложи допълнителни действия, които да бъдат предприети на равнището на Съюза.

(11)  Следва да се възприеме общ подход при оценката на качеството на атмосферния въздух като се прилагат общи критерии за оценка. При оценката на качеството на атмосферния въздух следва да се вземе предвид големината на населението и екосистемите, изложени на замърсяване на въздуха. Затова е уместно да се разделят териториите на всяка държава членка на зони, отразяващи гъстотата на населението, и териториални единици със средна експозиция.

(12)  Постоянните измервания следва да бъдат задължителни в зони, в които оценъчните прагове са надвишени. Приложенията за моделиране и индикативните измервания в добавка към информацията от постоянните измервания, дават възможност за интерпретиране на данните от гледна точка на географското разпределение на концентрациите. Използването на такива допълнителни методи за оценка следва да направи възможно намаляването на изисквания минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване в зони, в които пределно допустимите стойности или целевите стойности са постигнати, но оценъчните прагове са надвишени. В зоните, където пределно допустимите стойности или целевите стойности са превишени, считано от 2 години след приемането на актове за изпълнение относно приложенията за моделиране и за определяне на пространствената представителност на пунктовете за вземане на проби следва да се използват приложения за моделиране или индикативни измервания в допълнение към задължителните постоянни измервания за оценка на качеството на атмосферния въздух. Следва също така да се извършва допълнителен мониторинг на фоновата концентрация и отлагането на замърсители в атмосферния въздух, за да се даде възможност за по-добро разбиране на нивата на замърсяване и дисперсия.

(13)  Когато е приложимо, следва да се използват приложения за моделиране, за да може да се интерпретират данните от пунктовете в зависимост от географското разпределение на концентрациите на замърсители, което може да подпомогне откриването на нарушаване на стандартите за качество на въздуха и да осигури информация за плановете за качество на въздуха и за пътните карти за качество на въздуха и за разполагането на пунктовете за вземане на проби. В допълнение към изискванията за мониторинг на качеството на въздуха, установени в настоящата директива, за целите на мониторинга държавите членки се насърчават да използват информационни продукти и допълнителни инструменти, като например редовни доклади за оценка и оценка на качеството или онлайн приложения за съответната политика, предоставени от компонента за наблюдение на Земята на космическата програма на ЕС, по-специално услугата за мониторинг на атмосферата на „Коперник“.

(14)  Важно е новите замърсители, които пораждат безпокойство, като ултрафините частици, индустриалните сажди и елементарния въглерод, както и амонякът и окислителния потенциал на праховите частици, да бъдат измервани в комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове и във фонови пунктове в селски райони, за да се подпомогне научното разбиране за тяхното въздействие върху здравето и околната среда, както се препоръчва от СЗО. За държавите членки, чиято територия е под 10 000 km2, измерванията в комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове са достатъчни.

(15)  Подробни измервания на фини прахови частици (ПЧ2,5) следва да се извършат, за да се постигне по-добро разбиране на влиянието на този замърсител и да се разработят подходящи политики. Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. на Икономическата комисия за Европа на Организацията (ИКЕ на ООН), одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета(13) и протоколите към нея, включително Протокола за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон от 1999 г., който беше преразгледан през 2012 г.

(16)  За обезпечаване събирането на достатъчно представителни данни за замърсяването на въздуха, които да бъдат сравними в Съюза като цяло, е важно да се използват стандартизирани измервателни методи и общи критерии за броя и разположението на пунктовете за вземане на проби за оценка на качеството на атмосферния въздух. Освен измерванията могат да се използват и други методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и затова е необходимо да се определят критерии за прилагането на такива методи, както и изисквания за тяхната точност.

(17)  Като важен въпрос в това отношение се признава осигуряването на контролни измерителни методи. Комисията вече е възложила мандат за разработването на стандарти, съобразени с изискванията на Европейския комитет по стандартизация (EN), за измерване на полицикличните ароматни въглеводороди и за оценка на ефективността на системите с датчици за определяне на концентрациите на газообразни замърсители и прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) в атмосферния въздух с оглед на разработването на стандарти и тяхното приемане на по-ранен етап. При липса на стандартизирани методи EN, следва да се допуска използването на референтни методи за измерване, посочени в международни или национални стандарти или техническите спецификации на Европейския комитет по стандартизация (CEN).

(18)  За опазване на човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно и национално равнище, на равнището на Съюза, по-специално по отношение на емисиите от селското стопанство, промишлеността, транспорта, отоплителните и охладителните системи и производството на енергия. Поради това емисиите на вредни замърсители на въздуха следва да се избягват, предотвратяват или намаляват и следва да се определят подходящи стандарти за качество на въздуха въз основа, наред с другото, на най-актуалните научни доказателства, включително препоръките на СЗО.

(19)  Научните доказателства сочат, че серният диоксид, азотният диоксид, азотните оксиди, праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), бензенът, въглеродният оксид, арсенът, кадмият, оловото, никелът, някои полициклични ароматни въглеводороди и озонът са причина за редица съществени неблагоприятни въздействия върху здравето на хората и са свързани с някои незаразни болести, здравословни проблеми и повишена смъртност. Въздействието върху здравето на хората и върху околната среда се проявява посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух и чрез отлаганията на тези вещества.

(20)   Въпреки че замърсяването на въздуха е всеобщ здравен проблем, рисковете не са равномерно разпределени сред населението, като чувствителните лица и уязвимите групи са изложени на по-голям риск от увреждане, отколкото други. Настоящата директива отчита повишените рискове и специфичните нужди на чувствителните лица и уязвимите групи от населението във връзка със замърсяването на въздуха и цели да ги информира и защити.

(21)   Според доклад № 22/2018 на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Неравномерно излагане и неравномерно въздействие: социална уязвимост по отношение на замърсяването на въздуха, шума и крайните температури в Европа“ здравето на хората с по-нисък социално-икономически статус обикновено е по-засегнато от замърсяването на въздуха, отколкото здравето на населението като цяло в резултат както на по-голямото им излагане, така и на по-голямата им уязвимост. Настоящата директива отчита социалните аспекти на замърсяването на въздуха и социално-икономическото въздействие на предприетите мерки.

(22)  Въздействията на ▌арсена, кадмия, оловото, живака, никела и полицикличните ароматни въглеводороди върху здравето на хората, в т.ч. чрез хранителната верига, и върху околната среда, се проявяват също и чрез отлаганията от тях; Трябва да се вземе под внимание и натрупването на тези вещества в почвите и опазването на подпочвените води.

(23)  Средната експозиция на населението на замърсителите с най-голямо документирано въздействие върху човешкото здраве — фините прахови частици (ПЧ2,5) и азотният диоксид следва да бъде намалена въз основа на най-актуалните препоръки на СЗО. За тази цел следва да се въведе задължение за намаляване на средната експозиция като допълнителен стандарт за качество на въздуха в допълнение, но не и като заместител на пределно допустимите стойности.

(24)  Проверката за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух, обхващаща директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО, показа, че пределно допустимите стойности са по-ефективни за намаляване на концентрациите на замърсители, отколкото други видове стандарти за качество на въздуха, като целевите стойности. С цел да се минимизира вредното въздействие върху здравето на хората и като се обръща специално внимание на уязвимите и чувствителните групи от населението, както и на околната среда, следва да се установят пределно допустими стойности за концентрацията на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), бензена, въглеродния оксид, арсена, кадмия, оловото, никела и полицикличните ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Бензо(а)пиренът трябва да се използва като маркер за канцерогенния риск от съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух.

(25)  За да се даде възможност на държавите членки да се подготвят за преразгледаните стандарти за качество на въздуха, определени с настоящата директива, и за да се гарантира правна приемственост, за преходен период пределно допустимите стойности и целевите стойности следва да бъдат идентични с определените съгласно отменените директиви, докато започнат да се прилагат новите пределно допустими стойности.

(26)  Озонът е трансграничен замърсител, образуван в атмосферата от емисиите на първични замърсители. Някои от тези атмосферни замърсители са разглеждани в Директива (ЕС) № 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета(14). Тропосферният озон оказва неблагоприятно въздействие не само върху човешкото здраве, но и върху растителността и екосистемите. Напредъкът в постигане на целевите стойности за качество на въздуха и дългосрочните цели за озона, изложени в настоящата директива, следва да се определят с оглед на целите и ангажиментите за намаляване на емисиите, предвидени в Директива 2016/2284/ЕС, и посредством изпълнението на разходно ефективни мерки, пътни карти за качество на въздуха и планове за качество на въздуха, когато това е целесъобразно.

(27)  Целевите стойности и дългосрочните цели за озона за осигуряване на ефективна защита срещу вредното въздействие от експозицията на озон върху човешкото здраве, растителността и екосистемите следва да се актуализират с оглед на най-съвременните научни доказателства, в т.ч. препоръките на СЗО.

(28)  Алармен праг и информационен праг за серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2.5) и за озон ▌, за защита на населението като цяло, ▌и по-специално на уязвимите лица и чувствителните групи, от кратка експозиция до ▌ повишени концентрации на замърсители. Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно свързаните със здравето рискове от експозиция и с вземането, когато това е приложимо, на краткосрочни мерки за намаляване на нивото на замърсяването в случай на превишаване на алармения праг.

(29)  В съответствие с член 193 от ДФЕС държавите членки могат да продължат да прилагат, или могат да въвеждат по-строги предпазни мерки, при условие че тези мерки са съвместими с Договорите и Комисията е информирана за тях. Това уведомление може да се придружава от обяснение на процеса на определяне на тези стандарти за качество на въздуха и на използваната научна информация.

(30)  Когато състоянието на качеството на въздуха вече е добро, то следва да се поддържа или подобрява. Когато стандартите за качеството на атмосферния въздух, изложени в настоящата директива, са застрашени от неспазване или не са били спазени, държавите членки следва да възприемат подходящи мерки в съответствие с относимите срокове, установени в настоящата директива, за да се съобразят с пределно допустимите стойности, задълженията за намаляване на средната експозиция и критичните нива и по възможност да достигнат ▌целевите стойности и дългосрочните цели за озона.

(31)  Живакът е особено опасно вещество за здравето на хората и за околната среда. Той присъства навсякъде в околната среда, като под формата на метилживак има способността да се натрупва в организмите, и по-специално в организмите, разположени по-високо в хранителната верига. Изпусканият в атмосферата живак може да бъде транспортиран на далечни разстояния.

(32)  С Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета(15) се цели опазването на здравето на хората и околната среда от изпускането на живак, на основата на подхода за жизнения цикъл, като се вземат под внимание неговото производство, употреба, третиране на отпадъците и емисии в атмосферата. Разпоредбите относно мониторинга на живака в настоящата директива допълват посочения регламент и осигуряват информация за него.

(33)  Рисковете от замърсяването на въздуха за растителността и естествените екосистеми са най-големи в места, отдалечени от градските зони. Затова оценката на такива рискове и съобразяването с критичните нива за опазване на растителността следва да се съсредоточат на местата извън застроените зони. При тази оценка следва да се вземат предвид и да се допълнят изискванията, произтичащи от Директива (ЕС) 2016/2284 за наблюдение на въздействието на замърсяването на въздуха върху сухоземните и водните екосистеми и за докладване на тези въздействия.

(34)  Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но не могат да бъдат контролирани. Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, те следва да могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха и задълженията за намаляване на средната експозиция. Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на прахови частици (ПЧ10) и приписвани на опесъчаването през зимата или посипването на пътищата със сол през зимата, следва също да могат да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха, при условие че са били взети достатъчни мерки за намаляване на концентрациите. Приспадането на тези природни емисии не възпрепятства държавите членки да предприемат действия за намаляване на въздействието им върху здравето.

(35)   От решаващо значение е да се извършва систематичен мониторинг на качеството на въздуха в горещите точки на замърсяване на въздуха, в т.ч. там, където нивото на замърсяване е силно повлияно от емисиите от източници на тежко замърсяване, които биха могли да изложат отделни лица и групи от населението на повишени рискове от неблагоприятни последици за здравето. За тази цел държавите членки следва да инсталират пунктове за вземане на проби в горещите точки на замърсяване на въздуха и да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на въздействието на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве в тези горещи точки.

(36)  В зони с особено тежки условия следва по изключение да се удължи крайният срок за постигане съответствие с пределно допустимите стойности за качество на въздуха в случаите, при които в конкретни зони, независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието ▌. Всякакво удължаване на срока за дадена зона ▌следва да бъде придружено от подробна пътна карта за качеството на въздуха, подлежаща на оценка от страна на Комисията. Държавите членки следва да установят в пътната карта подходящи мерки за постигане на възможно най-кратък период на превишаване. Държавите членки следва също така да докажат, че мерките от пътната карта са били приложени, за да се гарантира съответствие ▌.

(37)  Плановете за качество на въздуха следва да бъдат изготвени и актуализирани за зони или териториални единици със средна експозиция, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават относимите пределно допустими стойности за качество на въздуха, целевите стойности ▌ или задълженията за намаляване на средната експозиция. Плановете за качество на въздуха следва също така да бъдат разработени и актуализирани за превишаването на целевите стойности за озона, освен ако не е налице значителен потенциал за намаляване на концентрациите на озон при дадените обстоятелства и мерките за справяне с превишаването биха довели до прекомерни разходи.

(38)   Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността между различните политики, ▌плановете за качеството на въздуха или пътните карти за качество на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност с плановете и програмите, изготвени съгласно директиви 2002/49/ЕО(16) и 2010/75/ЕС(17) на Европейския парламент и на Съвета и Директива (ЕС) 2016/2284.

(39)   Както е установено от съдебната практика на Съда на ЕС(18), фактът, че е изготвен план за качество на въздуха, сам по себе си не означава, че дадена държава членка е изпълнила задълженията си да гарантира, че нивата на замърсителите на въздуха не превишават стандартите за качество на въздуха, установени с настоящата директива.

(40)  Пътните карти за качеството на въздуха следва също така да бъдат изготвени преди 2030 г., когато съществува риск държавите членки да не постигнат пределно допустимите стойности или, когато това е целесъобразно, целевите стойности за озона до тази дата, за да се гарантира, че нивата на замърсителите ще бъдат съответно намалени. Пътната карта за качество на въздуха следва да определи политики и мерки, за да се постигне съответствие с тези пределно допустими стойности и, по целесъобразност, с целевите стойности, до крайния срок за постигане. От съображения за правна яснота и независимо от използваната специфична терминология пътната карта за качество на въздуха е вид план за качество на въздуха, както е определено в настоящата директива.

(41)  Следва да бъдат изготвени планове за действие в краткосрочен план, посочващи необходимите краткосрочни мерки в случай на риск от превишаване на един или повече алармени прагове, за да се намали рискът и да се ограничи неговото времетраене. ▌При определени обстоятелства държавите членки следва да могат да се въздържат от изготвянето на такива краткосрочни планове за действие за озона, ако не е налице значителен потенциал за намаляване на риска, продължителността или сериозността на такова превишаване.

(42)  Замърсяването на въздуха няма граници и се споделя в целия Съюз. В повечето държави членки значителна част от замърсяването се генерира извън тяхната територия. Когато е целесъобразно, държавите членки следва да си сътрудничат, ако след значително замърсяване, произтекло в друга държава членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши някоя пределна стойност, целева стойност ▌, задължение за намаляване на средната експозиция или алармения праг. Трансграничният характер на специфичните замърсители, като например озон и прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), задължава съответните държави членки да сътрудничат помежду си, за да определят източниците на замърсяване на въздуха и мерките, които трябва да се предприемат за справяне с тези източници, както и да изготвят координирани дейности, като например координиране на планове за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие, при които всяка държава членка следва да се справи с източниците на замърсяване на своята територия, за да се отстранят такива превишавания, както и за да се информира обществеността. Когато това е целесъобразно, държавите членки следва да си сътрудничат с трети държави, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение. Комисията следва да бъде ▌информирана своевременно и да бъде поканена да присъства и да съдейства за такова сътрудничество, както и да може да предоставя техническа подкрепа на държавите членки при поискване, когато това е целесъобразно.

(43)  Необходимо е държавите членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с цел да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна по съгласуван и лесноразбираем начин актуална информация, когато такава е на разположение, за концентрацията на всички регламентирани замърсители на атмосферния въздух, информация относно въздействието върху здравето, както и планове за качество на въздуха, пътни карти за качество на въздуха и краткосрочни планове за действие.

(44)   За да се гарантира широк публичен достъп до информация за качеството на въздуха, тази информация следва да се оповестява публично чрез цифрови и, когато е приложимо, нецифрови комуникационни канали.

(45)  Необходимо е да се изпраща информация до Комисията за концентрациите и отлаганията на регламентираните замърсители, която да служи като основа за изготвянето на редовните доклади. За да се улесни използването и сравняването на информация относно качеството на въздуха, данните трябва да се предават на Комисията в стандартизиран формат.

(46)  Необходимо е да се адаптират процедурите за предоставяне, оценка и докладване на данни за качеството на въздуха, за да се направи възможно използването на електронни средства и интернет като основни пътища за предоставяне на информация, така че тези процедури да съответстват на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(19).

(47)  Целесъобразно е да се предвиди възможността за адаптиране на използваните критерии и методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и на предоставяната информация към научния и техническия прогрес.

(48)  Както е установено в съдебната практика на Съда на ЕС(20), държавите членки не могат да ограничават процесуалната легитимация във връзка с оспорването на решение на орган на публичната власт само до онези членове на заинтересованата общественост, които са участвали в предходната административна процедура по приемане на въпросното решение. ▌В допълнение всяка процедура на обжалване е справедлива, безпристрастна и своевременна и не е прекомерно скъпа, като предоставя адекватни ▌средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебна възбрана. Освен това, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз(21), достъп до правосъдие следва да се предоставя най-малко на заинтересованата част от обществеността.

(49)  Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Когато е настъпила вреда за човешкото здраве в резултат на нарушение на националните правила за транспониране на член 19, параграфи 1–5 и член 20 параграфи 1 и 2 от настоящата директива, и това нарушение е било извършено с умисъл или по невнимание, държавите членки следва да гарантират, че лицата, засегнати от такива нарушения, имат право да поискат и получат обезщетение за тези щети от съответния компетентен орган. Правилата за обезщетение, достъп до правосъдие и санкции, установени в настоящата директива, имат за цел да се избегне, предотврати и намали вредното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с член 191, параграф 1 от ДФЕС. Тези правила имат за цел политиките на Съюза да интегрират в себе си високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата, както и да се конкретизира задължението за защита на правото на живот и на неприкосновеност на личността и правото на здравни грижи, предвидено в членове 2, 3 и 35 от Хартата. Настоящата директива допринася и за правото на ефективни правни средства за защита пред съд, установено в член 47 от Хартата, във връзка със защитата на човешкото здраве. Предвидените в настоящата директива санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(50)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на ▌настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на допълнителни технически детайли за приложенията за моделиране. за определяне на пространствената представителност на пунктовете за вземане на проби; относно доказването и изваждането на превишенията, дължащи се на природни източници; за определяне на емисиите от повторното суспендиране на прахови частици след опесъчаване през зимата или посипване на сол по пътищата през зимата; относно изискванията за прогнозите, извършвани с цел отлагане на крайните срокове за постигане на резултати, и относно информацията, която да бъде включена в докладите за изпълнение; и относно изискванията за предаване на информация и докладване за качеството на въздуха по отношение на i) установяването на правила за информацията за качеството на атмосферния въздух, която трябва да се предоставя от държавите членки на Комисията, както и за сроковете, в които тази информация трябва да се съобщава, и ii) рационализирането на начина на докладване на данните и на взаимния обмен на информация и данни от мрежите и отделните пунктове за вземане на проби, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите членки. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(22).

(51)  За да се гарантира, че настоящата директива продължава да изпълнява целите си, по-специално за избягване, предотвратяване и намаляване на вредните последици от качеството на атмосферния въздух върху човешкото здраве и околната среда, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на приложения III – VII, IX и X към настоящата директива, за да се вземат предвид техническият и научният напредък, свързан оценката на качеството на атмосферния въздух, мерките, които да бъдат обсъдени за включване в краткосрочните планове за действие и ▌информацията за обществеността. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(23). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(52)  Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(53)  Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение XI.

(54)   Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяването на разпоредби относно качеството на атмосферния въздух с цел постигане на целта за нулево замърсяване, така че качеството на атмосферния въздух в рамките на Съюза постепенно да се подобри и да достигне равнища, които вече да не се считат за вредни за човешкото здраве, природните екосистеми или биологичното разнообразие, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки поради трансграничния характер на замърсителите на въздуха, а поради своя обхват и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директивата не нахвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цели

1.  С настоящата директива се определят разпоредби за качеството на атмосферния въздух с оглед на постигането на целта за нулево замърсяване ▌, така че качеството на въздуха в рамките на Съюза да се подобрява постепенно до нива, които вече не се смятат за вредни за човешкото здраве, природните екосистеми и биологичното разнообразие, както е определено с помощта на най-добрите налични и най-актуалните научни доказателства, като по този начин се допринася за нетоксична околна среда най-късно до 2050 г.

2.  С настоящата директива се установяват пределно допустими стойности, целеви стойности, задължения за намаляване на средната експозиция, цели за средна концентрация на експозиция, критични нива, алармени прагове, информационни прагове и дългосрочни цели. Тези стандарти за качество на въздуха, които са установени в приложение I, се ▌преразглеждат редовно ▌ съгласно член 3 и в съответствие с препоръките на СЗО.

3.  Освен това настоящата директива допринася за постигането на целите на Съюза за намаляване на замърсяването, целите за биологичното разнообразие и екосистемите в съответствие с 8-ата програма за действие за околната среда, както и за засилени взаимодействия между политиката на Съюза за качеството на атмосферния въздух и други относими политики на Съюза▌.

Член 2

Предмет

Настоящата директива установява разпоредби във връзка със следното ▌:

(1)  ▌определяне и въвеждане на цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда;

(2)  ▌определяне на общи методи и критерии за оценяване на качеството на атмосферния въздух в държавите членки;

(3)  ▌мониторинг на настоящите и дългосрочните тенденции за качество на атмосферния въздух, както и въздействието на мерките на Съюза и на националните мерки за качеството на атмосферния въздух ;

(4)  ▌гарантиране получаването от обществеността на сравнима информация за качеството на атмосферния въздух в целия Съюз;

(5)  ▌запазване на качеството на въздуха, когато то е добро, и подобряването му в останалите случаи;

(6)  ▌насърчаване на засилено сътрудничество между държавите членки и техните компетентни органи и служби с цел намаляване на замърсяването на въздуха.

Член 3

Редовен преглед

1.  До 31 декември 2030 г. и на всеки 5 години след това, а и по-често, ако нови съществени научни констатации, например преразгледаните насоки за качество на въздуха на СЗО, сочат необходимостта от това, Комисията прави преглед на научните доказателства, свързани със замърсителите на въздуха, които са от значение за постигането на определените в член 1 цели, и тяхното въздействие върху човешкото здраве и околната среда, и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с основните констатации.

2.  При прегледа, посочен в параграф 1, се оценява дали приложимите стандарти за качество на въздуха продължават да бъдат подходящи за постигане на целта за избягване, предотвратяване или намаляване на вредните въздействия върху човешкото здраве и околната среда и дали следва да бъдат обхванати допълнителни замърсители на въздуха.

За да се постигнат целите, установени в член 1, при прегледа се оценяват вариантите и сроковете за постигане на съответствие с последните насоки за качество на въздуха на СЗО и с най-актуалните научни доказателства.

При прегледа се оценяват и всички други разпоредби на настоящата директива, включително тези относно отлагането на крайните срокове за постигане и относно трансграничното замърсяване на въздуха, като освен това се оценяват най-актуалните научни доказателства, включително, когато е приложимо, относно замърсителите на въздуха, измерени при комплексите за мониторинг, посочени в член 10, но които понастоящем не са включени в приложение I.

За целите на прегледа Комисията взема предвид, наред с другото, следното:

a)  най-актуалната научна информация от относимите органи на Съюза, международни организации като СЗО и Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и други относими научни организации;

б)  поведенческите промени, фискалните политики и технологичното развитие, които оказват въздействие върху качеството на въздуха и неговата оценка,

в)  ситуациите с оглед на качеството на въздуха и отражението им върху човешкото здраве и околната среда, включително въздействието на озона върху растителността, в държавите членки;

г)   преки и непреки разходи за здравеопазване и околна среда, свързани със замърсяването на въздуха;

д)   естеството и социално-икономическото въздействие на допълнителните действия, които трябва да бъдат изпълнени за постигане на нови цели, както и анализ на разходите и ползите от тези действия;

е)  напредъкът в прилагането на националните мерки и мерките на Съюза за намаляване на замърсителите и в подобряването на качеството на въздуха;

ж)   относимото законодателство за източниците на равнището на Съюза за секторите и дейностите, които допринасят за замърсяването на въздуха, включително напредъка, постигнат при прилагането на това законодателство;

з)   относима информация, предоставена от държавите членки на Комисията за целите на прегледа;

и)   въвеждането от страна на отделните държави членки на по-строги стандарти за качество на въздуха в съответствие с член 193 от ДФЕС.

3.  Европейската агенция за околна среда подпомага Комисията при извършването на прегледа.

4.  Когато в резултат от прегледа Комисията счете за необходимо, тя представя предложение за преразглеждане на стандартите за качество на въздуха или за обхващане на други замърсители на въздуха. Освен това, когато Комисията счете за необходимо, тя представя предложения за въвеждане или преразглеждане на относимото законодателство относно източниците, за да допринесе за постигането на предложените преразгледани стандарти за качество на въздуха на равнището на Съюза.

5.   Ако по време на прегледа Комисията установи, че са необходими допълнителни мерки за постигане на приложимите стандарти за качество на въздуха в значителна част от територията на Съюза, тя може да предложи допълнителни действия, които да бъдат предприети на равнището на Съюза.

Член 4

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „атмосферен въздух“ означава въздухът на открито в тропосферата, с изключение на този на работните места, определени в член 2 от Директива 89/654/ЕИО(24) на Съвета, за които се прилагат разпоредбите относно здравето и безопасността на работното място и до които членовете на обществеността нямат редовен достъп;

(2)   „стандарти за качество на въздуха“ означава пределно допустими стойности, целеви стойности, задължения за намаляване на средната експозиция, цели за средна концентрация на експозиция, критични нива, алармени прагове, информационни прагове и дългосрочни цели;

(3)  „замърсител“ означава всяко вещество, налично в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху човешкото здраве или околната среда;

(4)  „ниво“ означава концентрацията на някой замърсител в атмосферния въздух или отлагането му върху повърхности в определен период от време;

(5)  „обща маса на отлаганията“ е общата маса на замърсителите, която се пренася от атмосферата към повърхностните слоеве, като почвата, растителността, водата или сградите в определен район за определено време;

(6)  „ПЧ10“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ10, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 µm;

(7)  „ПЧ2,5“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ2,5, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 2,5 µm;

(8)  „азотни оксиди“ означава сумарната концентрация в милиардни части (ppbv) на азотен оксид и азотен диоксид, изразена в единици масова концентрация на азотен диоксид (µg/m3);

(9)  „арсен“, „кадмий“, „олово“, „никел“, и „бензо(а)пирен“ означава общото съдържание на тези елементи и съединения във фракцията ПЧ10;

(10)  „полициклични ароматни въглеводороди“ са онези органични съединения, съставени от не по-малко от две кондензирани ароматни ядра, образувани изцяло от въглерод и водород;

(11)  „общо съдържание на живак в газообразно състояние“ са изпарения на елемента живак (Hg0) и химически активен живак в газообразно състояние, т.е. разтворими във вода разновидности на живака с достатъчно високо налягане на парите, така че да могат да съществуват в газообразно състояние;

(12)  „летливи органични съединения“ (ЛОС) означава органични съединения от антропогенни и биогенни източници, различни от метана, които са в състояние да образуват фотохимични окислители при взаимодействието им с азотни оксиди при наличието на слънчева светлина;

(13)  „прекурсори на озона“ означава вещества, които допринасят за образуване на тропосферния озон;

(14)  „сажди“ или BC означава съдържащи въглерод аерозоли, измерени чрез поглъщане на светлина;

(15)  „ултрафини частици“ (УФПЧ) означава частици с диаметър 100 nm или по-малък, когато тези частици се измерват като бройната концентрация на частиците в един кубичен сантиметър при обхват на размера на частиците с долна граница 10 nm и без ограничение на горната граница;

(16)   „окислителен потенциал на праховите частици“ означава мярка за способността на праховите частици да окисляват потенциалните целеви молекули;

(17)  „зона“ означава част от територията на някоя държава членка, определена от последната за целите на оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух;

(18)   „териториална единица със средна експозиция“ означава част от територията на държава членка, определена от тази държава членка за целите на определянето на показателя за средна експозиция, съответстваща на регион по NUTS 1 или NUTS 2, както е определено в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета(25), или на комбинация от два или повече съседни региона по NUTS 1 или NUTS 2, при условие че общият им комбиниран размер е по-малък от цялата територия на тази държава членка и не по-голям от 85 000 km²;

(19)  „агломерация“ означава голям град с по-малки селища около него с население, превишаващо 250 000 жители, или, ако жителите са 250 000 или по-малко на брой, с определена гъстота на населението на km2, която се установява от държавите членки;

(20)  „оценка“ означава всеки метод, използван за измерване, изчисляване, предвиждане или определяне на нивата;

(21)  „оценъчен праг“ означава нивото , което определя режима на оценяване, който да се използва за оценяване на качеството на атмосферния въздух;

(22)  „постоянни измервания“ означава измервания, които се извършват на пунктове за вземане на проби, чрез непрекъснато или произволно вземане на проби в постоянно местоположение за най-малко една календарна година за определяне на нивата в съответствие с относимите цели за качество на данните;

(23)  „индикативни измервания“ означава измервания, извършвани на редовни интервали през една календарна година или чрез случайно вземане на проби, за да се определят нивата в съответствие с цели за качество на данните, които си поставят по-малко строги цели по отношение качеството на данните в сравнение с постоянните измервания;

(24)   „приложение за моделиране“ означава приложение за система за моделиране, разбирано като верига от модели и подмодели, включително всички необходими входящи данни и всяка последваща обработка;

(25)  „обективна оценка“ ▌означава информация за нивото на концентрация или отлагане на даден замърсител, получена чрез експертен анализ, която може да включва и използване на статистически инструменти ▌;

(26)  „пространствена представителност“ означава подход за оценка, при който показателите за качеството на въздуха, наблюдавани в пункт за вземане на проби, са представителни за изрично определен географски район, доколкото показателите за качеството на въздуха в този район не се различават от показателите, наблюдавани в пункта за вземане на проби, с повече от предварително определено допустимо отклонение;

(27)   „горещи точки на замърсяване на въздуха“ означава места в рамките на зона с най-високи концентрации, на които населението е вероятно да бъде изложено пряко или непряко за период, който е значителен спрямо периода на осредняване на пределно допустимите или целевите стойности, включително когато нивото на замърсяване е силно повлияно от емисиите от източници на тежко замърсяване, например намиращи се в близост претоварени пътища и пътища със силен трафик, единствен промишлен източник или промишлена зона с много източници, пристанища, летища, интензивно отопление на жилищни сгради или комбинация от тях;

(28)  „градски фонови пунктове за мониторинг" означава места в градските и крайградските зони, където нивата са представителни за експозицията на градското население като цяло;

(29)  „фонови пунктове за мониторинг в селски райони“ означава места в селските зони, където нивата са представителни за експозицията на населението в селските райони, растителността и природните екосистеми;

(30)  „комплекс за мониторинг“ означава градска или извънградска фонова мониторингова станция, която обединява множество пунктове за вземане на проби с цел събиране на дългосрочни данни за няколко замърсителя;

(31)  „пределно допустима стойност“ означава ниво, което е ▌определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве или околната среда и което трябва да се постигне в рамките на определен срок, след което не трябва да бъде превишавано;

(32)  „целева стойност ▌“ означава ниво, установено въз основа на научни познания с цел избягване, предотвратяване или намаляване на вредното въздействие ▌върху човешкото здраве или околната среда, което следва да бъде постигнато, когато е възможно, в рамките на определен период;

(33)  „показател за средна експозиция на населението“ е средното ниво, определено въз основа на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени в териториална единица със средна експозиция ▌, или, ако в тази териториална единица няма градска зона, във фонови пунктове за мониторинг в селски райони, което отразява експозицията на населението, използвана, за да се провери дали задължението за намаляване средната експозиция на населението и целта за средната концентрация на експозицията за тази териториална единица са били постигнати;

(34)  „задължение за намаляване на средната експозиция“ означава процентното намаление на средната експозиция на населението, изразено като показател за средна експозиция на териториална единица със средна експозиция, ▌определено за съответната година, за да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, и което трябва да бъде постигнато за определен срок и след това не трябва да бъде превишавано;

(35)  „ цел във връзка със средна концентрация на експозицията“ означава ниво, на показателя за средна експозиция, което следва да бъде постигнато, с цел да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве;

(36)  „критично ниво“ означава ниво, при превишаването на което могат да възникнат преки неблагоприятни последици върху някои обекти, като например дървета, други растения или природни екосистеми, но не и върху хората;

(37)  „алармен праг“ означава ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция на населението като цяло, и при превишаването на което държавите членки следва да предприемат незабавни мерки;

(38)  „информационен праг“ означава ниво, превишаването на което е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция за особено чувствителни лица и уязвими групи, и за което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация;

(39)  „дългосрочна цел“ означава ниво, което следва да бъде достигнато в дългосрочен план, освен когато не може да бъде достигнато чрез съразмерни мерки, с цел да се осигури ефективно опазване на човешкото здраве и околната среда;

(40)  „емисии от природни източници“ означава емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност и включват такива явления, като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно суспендиране в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони;

(41)  „план за качество на въздуха“ означава план, в който се определят политики и мерки за съобразяване с допустими стойности, ▌целеви стойности или задължения за намаляване на средната експозиция, след като последните са били превишени;

(42)   „пътна карта за качеството на въздуха“ означава план за качеството на въздуха, приет преди крайния срок за постигане на пределно допустимите стойности и целевите стойности, в който се определят политики и мерки за спазване на тези пределно допустими стойности и целеви стойности в рамките на крайния срок за постигане;

(43)  „краткосрочен план за действие“ означава план, в който се определят спешни мерки, които да бъдат предприети в краткосрочен план за намаляване на непосредствения риск или на продължителността на превишаването на алармените прагове;

(44)  „чувствителни лица и уязвими групи“ означава онези групи от населението, които са постоянно или временно по-чувствителни или по-уязвими по отношение на въздействието от замърсяването на въздуха ▌в сравнение с населението като цяло, поради специфични характеристики, които правят въздействието за здравето от експозицията по-съществено или тъй като имат по-висока чувствителност или по-нисък праг на въздействие върху здравето, или имат намалена способност за защита;

(45)  „заинтересована общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от ▌процедурите за вземане на решения, свързани с прилагането на членове 9, 19 или 20, или имат интерес в тази връзка; за целите на настоящото определение неправителствените организации, съдействащи за опазването на здравето на човека или на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното законодателство, се считат за заинтересовани.

Член 5

Отговорности

Държавите членки определят компетентните органи и структури на съответните нива, които отговарят за следното:

a)  оценка на качеството на атмосферния въздух, включително гарантиране на адекватно функциониране и поддръжка на мрежата за мониторинг;

б)  одобряване на системи за измерване (методи, оборудване, мрежи и лаборатории);

в)  гарантиране на точността на измерванията и предаване и споделяне на данни от измерванията;

г)  насърчаване на точността на приложенията за моделиране;

д)  анализ на методите за оценка;

е)  координиране на тяхната територия, ако Комисията е организирала програми за осигуряване на качеството в рамките на Съюза;

ж)  сътрудничество с други държави членки и с Комисията, включително по въпросите на трансграничното замърсяване на въздуха;

з)  изготвяне на планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха;

и)  създаване на краткосрочни планове за действие;

й)   предоставяне и поддържане на индекс за качеството на въздуха и друга относима публична информация, както е уточнено в приложение X.

Член 6

Определяне на зони и на териториални единици със средна експозиция

Държавите членки определят на своята територия зони и териториални единици със средна експозиция, включително, ако е целесъобразно за целите на оценката и управлението на качеството на въздуха, на нивото на агломерациите. Оценката и управлението на качеството на въздуха се осъществяват във всички зони и териториални единици със средна експозиция.

ГЛАВА II

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ И НОРМИТЕ НА ОТЛАГАНИЯТА

Член 7

Режим на извършване на оценка

1.  Оценъчните прагове, посочени в приложение II, се прилагат към серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), ▌ бензен, въглероден оксид, арсен, кадмий, олово, никел, бензо(а)пирен и озон в атмосферния въздух .

Всяка зона се класифицира по отношение на тези оценъчни прагове.

2.  Държавите членки преразглеждат класификацията, посочена в параграф 1, поне на всеки 5 години в съответствие с процедурата, определена в ▌ параграф 3. Въпреки това класификациите се преразглеждат по-често в случай на значителни промени в дейностите, оказващи влияние върху концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, и ПЧ2,5), ▌бензен, въглероден оксид, арсен, кадмий, олово, никел, бензо(а)пирен или озон.

3.   Превишаванията на оценъчните прагове, определени в приложение II, се определят въз основа на концентрациите през предходните 5 години, когато има налични достатъчно данни. Оценъчният праг се смята за превишен, ако е бил превишаван най-малко през 3 отделни години от предходните 5 години.

Когато данните са налични за по-малко от 5 години, държавите членки могат да комбинират краткосрочни кампании за измервания в течение на годината и на места, които вероятно са типични за наличие на най-високи нива на замърсяване, с ▌информация от инвентаризацията на емисиите и резултатите, получени от приложенията за моделиране, за да се определят превишаванията на оценъчен праг.

Член 8

Критерии за оценка

1.  Държавите членки оценяват качеството на атмосферния въздух по отношение на замърсителите, посочени в член 7, във всички зони, в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2 – 6 от настоящия член, и в съответствие с приложение IV.

2.  Във всички зони, класифицирани като превишаващи оценъчните прагове, установени за замърсителите, посочени в член 7, се използват постоянни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух. Тези постоянни измервания могат да бъдат допълнени с приложения за моделиране или индикативни измервания за оценяване на качеството на въздуха и за получаване на адекватна информация за пространственото разпределение на замърсителите на въздуха и за пространствената представителност на постоянните измервания.

3.  Считано от 2 години след приемането на актовете за изпълнение, посочени в параграф 7 от настоящия член, в допълнение към постоянните измервания се използват приложения за моделиране или индикативни измервания за оценка на качеството на атмосферния въздух във всички зони, в които нивото на замърсителите надвишава съответна пределно допустима стойност или целева стойност, посочена в приложение I.

Приложенията за моделиране или индикативните измервания, посочени в първа алинея, ▌предоставят информация за пространственото разпределение на замърсителите. Когато се използват приложения за моделиране, те също така предоставят информация за пространствената представителност на постоянните измервания и се извършват толкова често, колкото е подходящо, но най-малко на всеки 5 години.

4.  Във всички зони, класифицирани под оценъчните прагове, установени за замърсителите, посочени в член 7, за извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух са достатъчни приложенията на моделиране, индикативните измервания, обективните оценки или комбинация от тях .

5.  Резултатите от приложенията за моделиране, използвани съгласно параграф 3 или 4 от настоящия член или член 9, параграф 3, или от индикативните измервания се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности и целевите стойности.

Ако са налични постоянни измервания, изчислени от приложението за моделиране, с площ на пространствена представителност, обхващаща района на превишаване, държавата членка може да избере да не докладва моделираното превишаване като превишаване на съответните пределно допустими и целеви стойности.

6.  Ако приложенията за моделиране, използвани в съответствие с параграфи 3 или 4, показват превишаване на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност в район от зоната, който не е обхванат от постоянни измервания и от тяхната площ на пространствена представителност, може да се използва поне едно допълнително постоянно или индикативно измерване в евентуални допълнителни горещи точки на замърсяване на въздуха в зоната, определена от приложението за моделиране.

Ако приложенията за моделиране, използвани в съответствие с член 9, параграф 3, показват превишаване на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност в район от зоната, който не е обхванат от постоянни измервания и от тяхната площ на пространствена представителност, се използва поне едно допълнително постоянно или индикативно измерване в евентуални допълнителни горещи точки на замърсяване на въздуха в зоната, определена от приложението за моделиране.

Когато се използват допълнителни постоянни измервания, тези измервания се установяват в рамките на 2 календарни години след моделирането на превишаването. Когато се използват допълнителни индикативни измервания, тези измервания се установяват в рамките на 1 календарна година след моделирането на превишаването. Измерванията обхващат най-малко 1 календарна година в съответствие с изискванията за минимален обхват на данните, определени в буква Б от приложение V, за да се оцени нивото на концентрация на съответния замърсител.

Когато държава членка реши да не провежда допълнителни постоянни или индикативни измервания, за оценката на качеството на въздуха се използва превишаването, показано чрез приложения за моделиране.

7.   В срок до … [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията предоставя чрез актове за изпълнение допълнителни технически подробности за:

a)   приложения за моделиране, включително как резултатите от приложенията за моделиране и индикативните измервания се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха и как могат да бъдат проверени потенциалните превишения, установени чрез тези методи за оценка;

б)   определяне на пространствената представителност на пунктовете за вземане на проби.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

8.  Когато ще се оценяват регионални модели на въздействието върху екосистеми, се обмисля възможността за използване на биоиндикатори, включително в съответствие с мониторинга, предприет съгласно Директива (ЕС) 2016/2284.

Член 9

Пунктове за вземане на проби

1.  Местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), ▌бензен, въглероден оксид, арсен, кадмий, олово, никел, бензо(а)пирен и озон в атмосферния въздух се определя в съответствие с приложение IV .

2.  Във всяка зона, където нивото на замърсителите надвишава оценъчния праг, посочен в приложение II, броят на пунктовете за вземане на проби за всеки замърсител е не по-малък от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в ▌точки А и ▌В ▌от приложение III.

3.  За зоните, където новото на замърсителите надвишава съответния оценъчен праг, определен в приложение II, но не и съответните пределно допустими стойности ▌, ▌целевите стойности и критичните нива, определени в ▌приложение I, минималният брой на пунктове за вземане на проби за постоянни измервания може да бъде намален с до 50% в съответствие с точки А и В от приложение III, при условие че са изпълнени следните условия:

a)  индикативните измервания или приложенията за моделиране предоставят достатъчна информация за извършване на оценка на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности , целевите стойности ▌, критичните нива, алармените прагове и информационните прагове, както и адекватна информация за обществеността, в допълнение към информацията, която предоставят ▌пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване;

б)  броят на пунктовете за вземане на проби, които ще бъдат разположени, и пространственото разпределение на приложенията за индикативно измерване и моделиране са достатъчни за установяване концентрацията на съответния замърсител, в съответствие с целите за качество на данните, определени в точки А и Б от приложение V, и позволяват резултатите от оценката да изпълнят изискванията, установени в точки Д от приложение V;

в)  броят на индикативните измервания, ако са използвани за постигане на изискванията по настоящия параграф, е поне същият като броя на постоянните измервания, които се заменят, а индикативните измервания са равномерно разпределени през цялата календарна година;

г)  по отношение на озона азотният диоксид се измерва във всички останали пунктове за вземане на проби освен във фонови станции в селски райони за оценка на озона, както е посочено в точка Б от приложение IV.

4.  На територията на държава членка се разполагат един или повече пунктове за вземане на проби, адаптирани към целта за мониторинг, установена в раздел 3, точка А от приложение VII, за да се предоставят данни за концентрациите на прекурсорите на озона, изброени в точка Б от същия раздел, на места, определени в съответствие с точка В от същия раздел.

5.   Азотният диоксид се измерва в най-малко 50% от пунктовете за вземане на проби за озон, съгласно изискванията по точка А, таблица 2 от приложение ІІІ. Това измерване е непрекъснато, с изключение в извънградските фонови пунктове, както е посочено в точка Б от приложение ІV, когато могат да се използват други методи на измерване.

6.  Всяка държава членка гарантира, в съответствие с приложение IV, че разпределението на пунктовете за вземане на проби, използвано за изчисляването на показателите за средна експозиция на ПЧ2,5 и азотен диоксид, отразява адекватно експозицията на населението. Броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от този, определен при прилагането на точка Б ▌от приложение III.

7.  Пунктовете за вземане на проби, в които през предходните 3 години са регистрирани превишения на относими пределно допустими стойности или целеви стойности, посочени в раздел 1 от приложение I, не се преместват, освен ако не е необходимо преместване поради специални обстоятелства, включително пространствено развитие. Преместването на такива пунктове за вземане на проби се подпомага от приложения за моделиране или индикативни измервания и, когато е възможно, осигурява непрекъснатост на измерванията и се извършва в рамките на тяхната зона на пространствена представителност. Подробната обосновка за всяко преместване на такива пунктове за вземане на проби изцяло се документира в съответствие с изискванията, посочени в приложение IV, точка Г.

8.   За да се оцени съдържанието на бензо(а)пирена в атмосферния въздух, всяка държава членка наблюдава други съответни полициклични ароматни въглеводороди в ограничен брой пунктове за вземане на проби. Тези полициклични ароматни въглеводороди включват най-малко: бензо(а)антрацен, бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен, бензо(k)флуорантен, индено(1,2,3-cd)пирен и дибенз(а,h)антрацен. Пунктовете за вземане на проби на тези полициклични ароматни въглеводороди трябва да се разполагат заедно с пунктовете за вземане на проби за бензо(а)пирен и се избират по такъв начин, че да могат да се определят географските изменения и дългосрочните тенденции.

9.   В допълнение към мониторинга, изискван съгласно член 10, държавите членки наблюдават нивата на ултрафини частици в съответствие с приложение III, точка Г и приложение VII, раздел 4. Мониторинг на концентрациите на сажди може да се извършва в същите пунктове.

Член 10

Мониторинг на комплексите за мониторинг

1.  Всяка държава членка изгражда поне един комплекс за мониторинг на 10 милиона жители в градски фонов пункт за мониторинг. Държавите членки, които имат по-малко от 10 милиона жители, изграждат поне един комплекс за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг.

▌Държавите членки, чиято територия е повече 10 000 km2, но не повече от 100 000 km2,изграждат поне един комплекс за мониторинг ▌във фонови пунктове за мониторинг в селски райони. Всяка държава членка, чиято територия е повече от 100 000 km2, изгражда поне един комплекс за мониторинг във фонови пунктове за мониторинг в селски райони на всеки 100 000 km2.

2.  Разположението на комплексите за мониторинг се определя за градски фонови пунктове и фонови пунктове за мониторинг в селски райони в съответствие с буква Б от приложение IV.

3.  Всички пунктове за вземане на проби, които отговарят на изискванията, определени в точки Б и В от приложение IV, и които са разположени в комплекси за мониторинг, могат да бъдат взети предвид с цел изпълнение на изискванията за минималния брой пунктове за вземане на проби за съответните замърсители, както е посочено в приложение III.

4.  Държава членка може да създаде с една или повече съседни държави членки, един или повече съвместни комплекси за мониторинг, за да отговори на изискванията, посочени в параграф 1. Това не засяга задължението на всяка държава членка да изгради най-малко един комплекс за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг и задължението на всяка държава членка, чиято територия е повече от 10 000 km2, да изгради поне един комплекс за мониторинг във фонов пункт за мониторинг в селски район.

5.   Измерванията в ▌комплекси за мониторинг в градски фонов пункт за мониторинг и във фонов пункт за мониторинг в селски район включват замърсителите, изброени в раздел 1, таблици 1 и 2 от приложение VII, и могат да включват и замърсителите, изброени в таблица 3 от същия раздел.

6.   Дадена държава членка може да избере да не измерва сажди, ултрафини частици или амоняк в половината от своите комплекси за мониторинг във фонови пунктове за мониторинг в селски райони, ако броят на комплексите за мониторинг във фоновите пунктове в селските райони надвишава броя на комплексите за мониторинг в градските фонови пунктове с пропорция поне 2:1, при условие че подборът на нейните комплекси за мониторинг е представителен за тези замърсители.

7.  Когато е целесъобразно, мониторингът се координира със стратегията за мониторинг и програмата за измервания на ЕМЕР, научноизследователската инфраструктура за аерозоли, облаци и газове в малки количества (ACTRIS), както и с мониторинга на въздействията от замърсяването на въздуха, предприет съгласно Директива (ЕС) 2016/2284.

Член 11

Референтни методи за измерване, приложения за моделиране и цели за качество на данните

1.  Държавите членки прилагат референтните методи на измерване, определени в точки А и В от приложение VI.

Независимо от това, други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, установени в точки Б, В и Г от приложение VI.

2.   Държавите членки използват приложения за моделиране на качеството на въздуха при спазване на условията, определени в точка Д от приложение VI.

3.  Данните от оценката на качеството на въздуха трябва да отговарят на целите за качество на данните, определени в приложение V.

ГЛАВА III

УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Член 12

Изисквания, когато нивата са по-ниски от пределно допустимите стойности ▌, целевите стойности и целите за средна концентрация на експозицията ▌

1.  В зоните, където нивата на замърсители в атмосферния въздух са по-ниски от съответните пределно допустими стойности, определени в раздел 1 от приложение I, държавите членки поддържат нивата на тези замърсители под пределно допустимите стойности.

2.  В зоните, в които нивата на замърсителите в атмосферния въздух са под съответните целеви стойности, определени в раздели 1 и 2 от приложение I, държавите членки предприемат необходимите мерки, които не водят до прекомерни разходи, за да поддържат тези нива под ▌целевите стойности.

Държавите членки се стремят да постигнат дългосрочните цели за озона, определени в раздел 2 от приложение I, и след като бъдат постигнати, се стремят да поддържат нивата на озона под тези дългосрочни цели, доколкото фактори, включително трансграничното естество на озоновото замърсяване, летливите органични съединения от биогенни източници и метеорологичните условия го позволяват, и при условие че всички необходими мерки не водят до прекомерни разходи.

3.  В териториалните единици със средна експозиция, ▌където показателите за средна експозиция на ПЧ2,5 и NO2 са под съответната стойност на целите за средната концентрация на експозиция за тези замърсители, както е посочено в раздел 5 от приложение I, държавите членки поддържат нивата на тези замърсители под целите за средната концентрация на експозиция.

4.  Държавите членки се стремят да постигнат и запазят най-добро качество на атмосферния въздух и високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда с цел постигане на целта за нулево замърсяване, както е посочено в член 1, параграф 1, в съответствие с препоръките на СЗО, и под оценъчните прагове, установени в приложение II.

Член 13

Пределно допустими стойности, ▌целеви стойности и задължения за намаляване на средната експозиция

1.  Държавите членки гарантират, че в техните зони нивата на замърсителите в атмосферния въздух не превишават относимите пределни стойности, установени в раздел 1 от приложение I.

2.  ▌Държавите членки гарантират, като вземат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, че нивата на замърсителите в техните зони не превишават съответните целеви стойности ▌, установени в раздели 1 и 2 ▌от приложение I .

3.  Държавите членки гарантират, че задълженията за намаляване на средната експозиция на ПЧ2,5 и NO2, посочени в раздел 5, точка Б от приложение I, са изпълнени във всичките им териториални единици със средна експозиция ▌, когато те надвишават целта за средната концентрация на експозиция, определена в раздел 5, точка В от приложение I.

4.  Спазването на изискванията по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се оценява в съответствие с приложение IV

5.  Показателите за средна експозиция се оценяват в съответствие с раздел 5, точка А от приложение I.

6.  Крайният срок за постигане на пределно допустимите стойности, посочен в раздел 1, таблица 1 от приложение I, може да се отложи в съответствие с член 18.

7.  Държавите членки могат да запазват или да въвеждат по-високо равнище на защитни мерки, включително стандарти за атмосферния въздух, които са по-строги от посочените в настоящия член, в съответствие с член 193 от ДФЕС. Държавите членки уведомяват Комисията за тези мерки в срок от 3 месеца след тяхното приемане. ▌

Член 14

Критични нива за опазване на растителността и природните екосистеми

Държавите членки осигуряват съобразяването с критичните нива, посочени в раздел 3 от приложение I, оценени в съответствие с точка А, подточка 1 и точка Б, подточка 3 от приложение IV.

Член 15

Превишаване на алармените или информационните прагове

1.  Алармените прагове за концентрации на серен диоксид, азотен диоксид, ▌прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и за озона в атмосферния въздух са тези, определени в раздел 4, точка А от приложение I.

2.  ▌Информационните прагове за концентрации на серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и озона са тези, определени в раздел 4, точка Б от приложение I.

3.   Когато бъде превишен алармен праг, определен в раздел 4, точка А от приложение I, или, когато е целесъобразно, ако се прогнозира, въз основа на приложения за моделиране или на инструменти за прогнозиране, че този праг ще бъде превишен, държавите членки прилагат без ненужно забавяне спешните мерки, посочени в краткосрочните планове за действие, изготвени съгласно член 20.

4.  В случай на превишаване на някой от алармените или информационните прагове, посочени в раздел 4 от приложение I, или, когато е целесъобразно, ако се прогнозира, въз основа на приложения за моделиране или на инструменти за прогнозиране, че този праг ще бъде превишен, държавите членки предприемат необходимите мерки за информиране на обществеността във възможно най-кратък срок и по възможност в рамките на няколко часа, в съответствие с точки 2 и 3 от приложение X, като използват различни медии и комуникационни канали и осигуряват широк обществен достъп .

5.   Държавите членки могат да запазват или да въвеждат по-високо равнище на защитни мерки, включително по-строги алармени прагове или информационни прагове, в съответствие с член 193 от ДФЕС. Държавите членки уведомяват Комисията за тези мерки в рамките на 3 месеца от тяхното приемане.

Член 16

Емисии от природни източници

1.  Държавите членки могат, за определена година , да идентифицират:

a)  зоните , където превишаванията на пределно допустимите стойности за определен замърсител се дължат на емисии от природни източници; както и

б)  териториални единици със средна експозиция, при които случаите на превишаване на нивото, определено от задълженията за намаляване на средната експозиция, се дължат на природни източници.

2.  Държавите членки предоставят на Комисията списъци на всички такива зони и териториални единици със средна експозиция, както и информация за концентрациите и източниците и доказателства, че превишаванията могат да се дължат на природни източници.

3.  Когато Комисията е била информирана за превишаване, което може да бъде отдадено на природни източници в съответствие с параграф 2, това превишаване не се смята за превишаване за целите на настоящата директива. Ако Комисията счита, че доказателствата, предоставени от дадена държава членка, не са достатъчни, тя информира тази държава членка, че превишаването не се счита за дължащо се на природни източници, докато тази държава членка не предостави подходяща допълнителна информация.

4.   До 31 декември 2026 г. Комисията предоставя чрез актове за изпълнение технически подробности относно доказването и изваждането на превишаванията, дължащи се на природни източници. Тези технически подробности уточняват съдържанието на доказателствата, които трябва да бъдат предоставени от държавите членки съгласно параграф 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 17

Превишавания, които могат да се отдадат на зимното опесъчаване или зимното осоляване на пътищата

1.  За дадена година държавите членки могат да определят зони, в които пределно допустимите стойности за ПЧ10 са превишени в атмосферния въздух поради повторното суспендиране на частици при зимното опесъчаване или зимното осоляване на пътищата.

2.  Държавите членки предоставят на Комисията списъци на всички такива зони, посочени в параграф 1, заедно с информация за концентрациите и източниците на ПЧ10 в тези зони.

Държавите членки предоставят също така доказателства, които показват, че всякакви превишавания се дължат на такива повторно суспендирани частици и че са били предприети разумни мерки за понижаването на подобни концентрации.

3.  Без да се засяга член 16, в случаите на зони, посочени в параграф 1 от настоящия член, е необходимо държавите членки да приложат плана за качество на въздуха, предвиден в член 19, само доколкото превишаванията могат да бъдат отдадени на източници на ПЧ10, различни от зимното опесъчаване или зимното осоляване на пътищата.

4.   До 31 декември 2026 г. Комисията предоставя чрез актове за изпълнение технически подробности за методиката за определяне на приноса от повторното суспендиране на прахови частици след зимно опесъчаване или осоляване на пътищата, както и информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки съгласно параграф 2, която включва информация за приноса на повторното суспендиране за дневните нива на концентрация, когато е приложимо.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

Член 18

Удължаване на крайните срокове за постигане и освобождаване от задължението да се прилагат някои пределно допустими стойности

1.  Когато в дадена зона не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), азотен диоксид, бензен или бензо(а)пирен в посочения в таблица 1от раздел 1 приложение I краен срок, ▌държавите членки могат да отложат този краен срок за тази конкретна зона с период, обоснован от пътна карта за качеството на въздуха, и при условие че са изпълнени ▌условията, посочени в параграф 2 от настоящия член:

a)  до 1 януари 2040 г., ако това е оправдано от специфичните за обекта характеристики на дисперсия, орографските гранични условия, неблагоприятните климатични условия, трансграничния пренос на емисии или когато необходимите намаления могат да бъдат постигнати само чрез замяна на значителна част от съществуващите битови отоплителни системи, които са източник на замърсяване, причиняващо превишаване; или

б)  до 1 януари 2035 г., ако са обосновани от прогнози, които показват, че дори като се вземе предвид очакваното въздействие на ефективните мерки срещу замърсяване на въздуха, определени в пътната карта за качеството на въздуха, пределно допустимите стойности не могат да бъдат постигнати до крайния срок за постигане.

Когато крайният срок за постигане е бил отложен в съответствие с първа алинея, буква б) от настоящия параграф, но постигането му не може да бъде постигнато до този удължен срок, държавите членки могат да отложат крайния срок за тази конкретна зона за втори и последен път с период, който не е по-дълъг от 2 години, считано от края на първия период на отлагане, и който е обоснован от актуализирана пътна карта за качеството на въздуха, при условие че са изпълнени условията, посочени в параграф 2.

2.  Държавите членки могат да отложат крайния срок за постигане в съответствие с параграф 1, ако са изпълнени следните условия:

a)   до 31 декември 2028 г. е установена пътна карта за качество на въздуха, която отговаря на изискванията, изброени в член 19, параграфи 6, 7 и 8, за зоната, за която ще се прилага удължаването на срока;

б)   пътната карта за качеството на въздуха, посочена в буква а) от настоящия параграф, се допълва от информацията относно мерките за намаляване на замърсяването на въздуха, посочени в точка Б от приложение VIII, посочва как периодите на превишаване над пределно допустимите стойности ще бъдат свеждани до възможния минимум ;

в)   пътната карта за качеството на въздуха, посочена в буква а) от настоящия параграф, е подкрепена от прогнози за качеството на въздуха, включително тези, изготвени за целите на приложение VIII, точка А, точка 5 и точка 7, буква д), които показват как ще бъдат постигнати пределно допустимите стойности във възможно най-кратък срок и не по-късно от края на отложения краен срок за постигане, като се вземат предвид разумни и пропорционални мерки;

г)   в пътната карта за качество на въздуха, посочен в буква а), се посочва как обществеността, и по-специално чувствителните лица и уязвимите групи, ще бъдат информирани по съгласуван и лесно разбираем начин за последиците от отлагането за човешкото здраве и околната среда;

д)   в пътната карта за качеството на въздуха, посочена в буква а), се посочва как ще бъде мобилизирано допълнително финансиране, включително чрез съответните национални програми и програми на Съюза за финансиране, за да се ускори подобряването на качеството на въздуха в зоната, за която ще се прилага отлагането;

е)   условията, посочени в параграф 3, са изпълнени през целия период на отлагане на крайния срок за постигане;

ж)   когато даден краен срок за постигане е отложен в съответствие с параграф 1, втора алинея, актуализираната пътна карта за качеството на въздуха, посочена в същата алинея, показва, че първата пътна карта за качество на въздуха е изпълнена или че са предприети стъпки с оглед на нейното изпълнение, и се допълва от анализ, показващ, че първоначалните прогнози за съответствие, направени в съответствие с буква в) от настоящия параграф, не са се осъществили.

3.   По време на периода на отлагане на срока за постигане в съответствие с параграф 1 държавата членка гарантира, че са изпълнени следните условия:

a)   мерките в пътната карта за качеството на въздуха, посочена в параграф 1 от настоящия член, когато е приложимо и се актуализират в съответствие с буква б) от настоящия параграф, се изпълняват, както е показано от държавата членка чрез доклад за изпълнението, включително актуализирани прогнози за емисиите и, когато е възможно, за концентрациите, които се предоставят на Комисията на всеки две години и половина и за първи път до 30 юни 2031 г.; когато е уместно, може да се направи позоваване на най-новите програми и прогнози за емисиите, докладвани съгласно Директива (ЕС) 2016/2284, и придружаващия го информационен доклад за инвентаризацията, и когато е приложимо, докладът за изпълнението може да бъде включен в актуализираната пътна карта;

б)   пътната карта за качеството на въздуха, посочена в параграф 1 от настоящия член, се актуализира в съответствие с член 19, параграф 5;

в)   считано от 1 януари 2035 г., нивата на концентрация за съответния замърсител показват обща низходяща тенденция в съответствие с индикативната крива за постигане на съответствие, изчислена в актуализирана пътна карта за качеството на въздуха, изготвена съгласно точка А, точка 7, буква д) от приложение VIII;

г)   докладите за изпълнението и актуализираните пътни карти за качеството на въздуха се съобщават на Комисията в срок от 2 месеца след тяхното приемане.

4.   Държавите членки нотифицират Комисията не по-късно от 31 януари 2029 г., когато смятат, че параграф 1, първа алинея, буква а) или б) е приложим, и представят пътната карта за качество на въздуха, посочена в параграф 1, и всякаква свързана с нея информация, необходима на Комисията, за да прецени дали цитираните причини за отлагането и условията, определени в посочения параграф, са удовлетворени.

Държавите членки уведомяват Комисията не по-късно от 31 януари 2034 г., когато според тях постигането не може да бъде постигнато до крайния срок за постигане, отложен в съответствие с параграф 1, втора алинея, и съобщават актуализираната пътна карта за качеството на въздуха, посочена в параграф 1, и цялата съответна информация, необходима на Комисията, за да прецени дали са изпълнени изтъкнатата причина за второ и последно отлагане и условията, посочени в същия параграф.

По отношение на прогнозите, представени като причина за отлагане, държавите членки обосновават методите, както и данните, използвани за получаване на тези прогнози.

В своята оценка Комисията взема предвид прогнозите за качеството на въздуха, предоставени от засегнатата държава членка, очакваното въздействие върху качеството на атмосферния въздух в посочената държава членка, произтичащо от мерките, които са били предприети от посочената държава членка, както и очакваното въздействие върху качеството на атмосферния въздух, произтичащо от мерките на Съюза.

Когато Комисията не е направила възражения в рамките на 9 месеца след получаване на уведомлението, съответните условия за прилагането на параграф 1 се смятат за удовлетворени.

Ако бъдат направени възражения, Комисията може да изиска от заинтересованата държава членка да коригира или да представи нова пътна карта за качеството на въздуха, за да бъдат изпълнени изискванията, определени в параграф 1.

5.   До 31 декември 2026 г. Комисията предоставя чрез актове за изпълнение допълнителни технически подробности относно изискванията за прогнозите, извършвани за целите на параграф 1 от настоящия член, с цел да покаже как ще бъдат постигнати пределно допустимите стойности, посочени в приложение I, раздел 1, таблица 1, като се вземат предвид разумни и пропорционални мерки. Освен това Комисията конкретизира информацията, която трябва да бъде включена в докладите за изпълнението за целите на параграф 3 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

ГЛАВА IV

ПЛАНОВЕ

Член 19

Планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха

1.  Когато в определени зони нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност или целева стойност, определени в раздел 1 от приложение I, държавите членки изработват планове за качеството на въздуха за тези зони, в които се определят подходящи мерки за постигане на съответната пределно допустима стойност или целева стойност, и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък и във всеки случай не по-дълъг от 4 години от края на календарната година, през която е регистрирано първото превишаване. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност. ▌

Когато в дадена зона превишаването на пределно допустима стойност вече е обхванато от пътна карта за качеството на въздуха, държавите членки гарантират, че мерките, определени в тази пътна карта, са подходящи, за да може периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, и когато е целесъобразно, предприемат допълнителни и по-ефективни мерки и следват процедурата за актуализиране на пътната карта, както е посочено в параграф 5.

2.  Когато в ▌териториални единици, обхващащи поне една зона, нивата на замърсителите в атмосферния въздух надвишават която и да е целева стойност за озона, определена в раздел 2 от приложение I, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези ▌териториални единици, в които се определят подходящи мерки за постигане на целевата стойност за озона и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на целевата стойност за озона. ▌

Когато в дадена териториална единица превишаването на дадена целева стойност за озона вече е обхванато от пътна карта за качеството на въздуха, държавите членки гарантират, че мерките, определени в тази пътна карта, са подходящи, за да може периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, и когато е целесъобразно, следват процедурата за актуализиране на пътната карта, както е посочено в параграф 5.

Държавите членки обаче могат да се въздържат от изготвяне на такива планове за качеството на въздуха или пътни карти за качеството на въздуха с цел справяне с превишаването на пределните стойности на озона, когато няма значителен потенциал за намаляване на концентрациите на озон, като се имат предвид географските и метеорологичните условия, и когато мерките биха довели до непропорционални разходи.

Когато не е изготвен план за качество на въздуха или пътна карта за качеството на въздуха, държавите членки предоставят на обществеността и на Комисията подробна обосновка защо няма значителен потенциал за намаляване на превишаването, което води до решение да не се изготвя план за качеството на въздуха или пътна карта за качеството на въздуха.

Най-малко на всеки 5 години държавите членки правят повторна оценка на потенциала за намаляване на концентрациите на озон.

За териториалните единици ▌, където целевата стойност за озона е превишена, държавите членки гарантират, че съответната национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, изготвена съгласно член 6 от Директива (ЕС) 2016/2284, включва мерки за справяне с прекурсорите на озона, обхванати от споменатата директива.

3.  Когато в дадена териториална единица със средна експозиция задължението за намаляване на средната експозиция, посочено в раздел 5 от приложение I, не е постигнато, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези териториални единици със средна експозиция, в които се определят подходящи мерки за постигане на задължението за намаляване на средната експозиция и за свеждане до възможния минимум на периода на превишаване. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на задължението за намаляване на средната експозиция. В тези планове за качество на въздуха се определят подходящи мерки, за да се изпълни задължението за намаляване на средната експозиция и периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

4.  Когато от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2029 г. в дадена зона или ▌ териториална единица нивата на замърсителите са над пределно допустимите стойности или целевите стойности, които трябва да бъдат постигнати до 1 януари 2030 г., както е посочено в раздел 1, таблица 1 от приложение I и в раздел 2, точка Б от приложение I, и без да се засяга параграф 2, трета алинея от настоящия член, държавите членки изготвят пътна карта за качеството на въздуха за съответния замърсител, за да се постигнат съответните пределно допустими стойности или целеви стойности до изтичането на крайния срок за постигане. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по‑късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано ▌превишаването ▌.

Държавите членки обаче могат да се въздържат от изготвяне на такива пътни карти, когато базовият сценарий, като се следва информацията, изисквана в точка А, точка 5 от приложение VIII, показва, че пределно допустимата стойност или целевата стойност ще бъде постигната с мерките, които вече са в сила, включително когато превишаването се дължи на временни дейности, оказващи влияние върху нивата на замърсителите в рамките на една година. Когато дадена пътна карта не е изготвена съгласно настоящата алинея, държавите членки предоставят на обществеността и на Комисията подробна обосновка.

5.   Когато случаите на превишаване на която и да е пределно допустима стойност, задължение за намаляване на средната експозиция или целева стойност продължават през третата календарна година след крайния срок за изготвяне на план за качество на въздуха или пътна карта за качеството на въздуха и без да се засяга параграф 2, трета алинея, държавите членки актуализират плана за качество на въздуха или пътната карта за качеството на въздуха и съдържащите се в тях мерки, включително тяхното въздействие върху прогнозните емисии и концентрации, не по-късно от 5 години след крайния срок за изготвяне на предишния план за качество на въздуха или пътната карта за качеството на въздуха и предприемат допълнителни и по‑ефективни мерки, за да поддържат периода на превишаване възможно най‑кратък.

6.  Плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха съдържат най-малко следната информация:

a)  информацията, посочена в буква А, точки 1—7 от приложение VIII;

б)  Когато е приложимо, информацията, посочена в буква А, точки 8, 9 и 10 от приложение VIII;

в)  ▌информация относно имащите значение мерки за намаляване на емисиите, изброени в буква Б, точка 2 от приложение VIII.

Държавите членки включват, когато е целесъобразно, мерките, посочени в член 20, параграф 2 и конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни лица и уязвими групи от населението, включително деца, в своите планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха.

При изготвянето на планове за качество на въздуха или на пътни карти за качеството на въздуха държавите членки оценяват риска от превишаване на съответните алармени прагове за съответните замърсители. Този анализ се използва за изготвяне на краткосрочни планове за действие, когато е приложимо.

Когато трябва да бъдат изготвяни планове за качество на въздуха или пътни карти за качество на въздуха по отношение на няколко замърсители или стандарти за качество на въздуха, държавите членки изработват, по целесъобразност, интегрирани планове за качество на въздуха или пътни карти за качество на въздуха, обхващащи всички съответни замърсители и стандарти за качество на въздуха.

Държавите членки гарантират, доколкото е възможно, съответствието на техните планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха с другите планове, които имат значително въздействие върху качеството на въздуха, включително изискваните съгласно Директива 2002/49/ЕО, Директива 2010/75/ЕС и Директива (ЕС) 2016/2284, както и законодателството в областта на климата, биологичното разнообразие, енергетиката, транспорта и селското стопанство .

7.  Държавите членки се консултират с обществеността, в съответствие с Директива № 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(26), и с компетентните органи, които поради своите отговорности в областта на замърсяването на въздуха и качеството на въздуха е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха, относно проектите на планове за качество на въздуха и проектите на пътни карти за качество на въздуха и всички съществени актуализации на плановете и пътните карти за качество на въздуха преди тяхното финализиране. Държавите членки гарантират, че когато се консултират с обществеността, обществеността има достъп до проекта на план за качество на въздуха или проекта на пътна карта за качеството на въздуха, съдържащ минималната информация, изисквана съгласно приложение VIII, и когато е възможно, нетехническо резюме на информацията, посочена в настоящата алинея.

Държавите членки насърчават активното участие на всички заинтересовани страни в подготовката, прилагането и актуализирането на плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха. При изготвянето на планове за качеството на въздуха и на пътни карти за качеството на въздуха държавите членки гарантират, че заинтересованите страни, чиито дейности допринасят за ситуацията на превишаване, биват насърчавани да предлагат мерки, които могат да предприемат, за да помогнат за прекратяване на ситуациите на превишаване, и че в тези консултации биват насърчавани да участват неправителствени организации, като например екологични и здравни организации, организации на потребителите, организации, представляващи интересите на чувствителните лица и уязвимите групи, други съответни здравни органи, включително организации, представляващи медицинските специалисти, и съответните промишлени федерации.

8.  Плановете и пътните карти за качеството на въздуха се съобщават на Комисията в рамките на 2 месеца след приемането им.

Член 20

Краткосрочни планове за действие

1.  Когато в определена зона има риск нивата на замърсителите да превишат един или повече от алармените прагове, посочени в раздел 4 от приложение I, държавите членки разработват краткосрочни планове за действие, съдържащи спешните мерки, които ще се предприемат в краткосрочен план, за да се намали рискът от превишаване или неговата продължителност.

Все пак, когато има риск да бъде превишен аларменият праг за озона, държавите членки могат да се въздържат от разработване на такива краткосрочни планове за действие, когато не съществува значителна вероятност, като се вземат предвид националните географски, метеорологични и икономически условия, да се намали рискът, продължителността или сериозността на такова превишаване.

Когато по отношение на праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) потенциалът за намаляване на риска от такова превишаване е силно ограничен, като се вземат предвид местните географски и метеорологични условия и особеностите на битовите отоплителни системи, държавите членки могат да изготвят краткосрочен план за действие, който е съсредоточен само върху конкретни действия, насочени към защитата както на широката общественост, така и на чувствителните групи от населението и уязвимите групи, както и лесно разбираема информация относно препоръчителното поведение за намаляване на експозицията на измереното или прогнозираното превишаване.

2.  Когато изготвят краткосрочните планове за действие, посочени в параграф 1, държавите членки могат в зависимост от отделния случай да предвиждат ефективни мерки за контрол и, когато е необходимо, за временно спиране на дейности, които допринасят за риска от превишаване на съответните пределно допустими стойности или целеви стойности, или алармени прагове. Държавите членки също така вземат предвид списъка с мерки, посочен в приложение IX, за своите краткосрочни планове за действие и в зависимост от дела на основните източници на замърсяване в ситуацията на превишаване, която трябва да се прекрати, те разглеждат включването, когато е целесъобразно, в тези краткосрочни планове за действие на мерки, свързани с дейности, като например с транспорта, строителните дейности, промишлените инсталации, селското стопанство и употребата на продукти и отопляването на сгради. В рамките на тези планове се разглеждат и специфични действия с цел защитата на чувствителни лица и уязвими групи от населението, включително деца.

3.  Държавите членки се консултират с обществеността, в съответствие с Директива № 2003/35/ЕО, и с компетентните органи, които поради своите отговорности в областта на замърсяването на въздуха и качеството на въздуха е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на краткосрочните планове за качеството на въздуха, относно проектите на краткосрочни планове за качеството на въздуха и всички съществени актуализации на плановете за качеството на въздуха преди тяхното финализиране.

4.  След като държавите членки са разработили краткосрочни планове за действие, те предоставят на обществеността и на подходящи организации, като природозащитни и здравни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни лица и уязвими групи от населението, организации, представляващи медицинските специалисти, и други съответни органи в областта на здравеопазването и съответните сдружения на промишлени предприятия, резултатите от проучванията си за приложимостта и съдържанието на специфичните краткосрочни планове за действие, както и информация за осъществяването на тези планове.

5.  ▌Краткосрочните планове за действие се съобщават на Комисията в срок от 1 година след приемането им в рамките на годишното докладване съгласно член 23.

6.   Когато изготвят своите краткосрочни планове за действие, в които се посочват спешните мерки, които трябва да бъдат предприети, държавите членки могат да изискват от Комисията да организира обмен на най-добри практики, за да се дава възможност на отправилите искане държави членки да се възползват от опита на други държави членки.

Член 21

Трансгранично замърсяване на въздуха

1.  Когато трансгранично замърсяване на въздуха от една или повече държави членки допринася значително за превишаването на пределно допустима стойност, целева стойност за озона, задължение за намаляване на средната експозиция или алармен праг, в друга държава членка, тази друга държава членка уведомява за това държавите членки, от които произхожда замърсяването на въздуха, както и Комисията.

2.  Засегнатите държави членки си сътрудничат помежду си, включително чрез създаване на съвместни екипи от експерти и с техническа подкрепа от Комисията, за да определят източниците на замърсяване на въздуха, приноса на тези източници за превишавания в друга държава членка и мерките, които трябва да бъдат предприемани поотделно и в координация с други държави членки за справяне с тези източници, и да изготвят координирани дейности, като например координиране на плановете за качество на въздуха съгласно член 19, в които всяка държава членка се стреми да се справи с източниците на замърсяване, разположени на нейна територия, с цел премахване на тези превишавания.

Държавите членки изпращат отговор една на друга своевременно и уведомяват Комисията не по-късно от 3 месеца, след като са били уведомени от друга държава членка в съответствие с първа алинея.

3.  Комисията се информира и се приканва да участва или да подпомага всяко сътрудничество по смисъла на параграф 2 от настоящия член. Комисията може да изисква от съответните държави членки да предоставят актуална информация за напредъка в изпълнението на координираните дейности, установени съгласно посочения параграф. Когато е целесъобразно, като взема предвид докладите, изготвени съгласно член 11 от Директива (ЕС) 2016/2284 , Комисията разглежда дали следва да се предприемат по-нататъшни действия на равнището на Съюза, за да се намалят емисиите на прекурсори, на които се дължи трансграничното замърсяване.

4.  Ако е уместно съгласно член 20, държавите членки изготвят и прилагат координирани краткосрочни планове за действие, обхващащи съседните зони в други държави членки Държавите членки гарантират, че съседните зони в други държави членки получават всяка подходяща информация относно краткосрочните планове за действие без неоправдано забавяне.

5.  Когато са превишени алармените или информационните прагове в зони, разположени близо до национални граници, информацията за ситуациите на превишаване се предоставя във възможно най-кратък срок на компетентните власти в засегнатите съседни държави членки. Тази информация се предоставя също така на обществеността.

6.   В уведомлението, посочено в параграф 1, държавите членки могат да посочат за съответната година:

a)  зони, в които трансграничният пренос на замърсяване на въздуха от една или повече държави членки допринася значително за превишаването на пределно допустимите стойности или целевите стойности в тези зони;

б)  териториални единици със средна експозиция, в които трансграничният пренос на замърсяване на въздуха от една или повече държави членки допринася значително за превишаването на нивото, определено от задълженията за намаляване на средната експозиция в тези единици.

Държава членка може също така да предостави на засегнатите държави членки и на Комисията списъците на всички такива зони и териториални единици със средна експозиция, заедно с информация за концентрациите и доказателствата, доказващи, че замърсяването на въздуха от трансгранични източници, включително от трети държави, върху които тази държава членка няма пряк контрол, допринася значително за превишаването. Комисията може да разглежда тази информация, когато е уместно, за целите на член 18.

7.  При изготвянето на планове, предвидени в параграфи 2 и 4, и при информиране на обществеността съгласно параграф 5 държавите членки се стремят, когато е уместно, да търсят сътрудничество с трети държави, и по-специално със страни кандидатки. Държавите членки могат, когато е целесъобразно, да изискват техническа подкрепа от Комисията.

ГЛАВА V

ИНФОРМАЦИЯ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 22

Информиране на обществеността

1.  Държавите членки гарантират, че обществеността, както и съответните организации, като природозащитни и здравни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни лице и уязвими групи от населението, организации, представляващи специалистите в областта на здравеопазването, и други съответни органи в областта на здравеопазването, както и съответните сдружения на промишлени предприятия, се информират, адекватно и своевременно за следното:

a)  качество на въздуха в съответствие с приложение ▌X;

б)   местоположение на пунктовете за вземане на проби за всички замърсители на въздуха, както и информация по всички въпроси, свързани със спазването на изискванията за обхват на данните за всеки пункт за вземане на проби и за всеки замърсител;

в)  всяко решение за удължаване на срокове съгласно член 18; в)

г)  планове и пътни карти за качеството на въздуха, предвидени в член 19;

д)  краткосрочни планове за действие, изготвени съгласно член 20;

е)  въздействията на превишаванията на пределно допустимите стойности, целевите стойности ▌, задълженията за намаляване на средната експозиция, целите за средна концентрация на експозиция, алармените прагове и информационните в обобщената оценка; обобщената оценка да включва, когато е целесъобразно, подробна информация и оценка за околната среда, както и информация за замърсителите, обхванати от член 10 и приложение VII.

2.  Държавите членки установяват и предоставят чрез публичен източник по лесно разбираем начин индекс за качеството на въздуха, който обхваща почасови актуализации най-малко на серния диоксид, азотния диоксид, праховите частици (ПЧ10 и ПЧ2,5) и озона, при условие че съществува задължение за мониторинг на тези замърсители съгласно настоящата директива. Този индекс може да включва допълнителни замърсители, когато е уместно. Доколкото е възможно, индексът за качество на въздуха е сравним във всички държави членки и следва препоръките на СЗО. Индексът за качество на въздуха се основава на индексите за качество на въздуха на европейско равнище, предоставени от Европейската агенция за околна среда, и включва информация относно въздействието върху здравето, включително информация, съобразена с чувствителното население и уязвимите групи. Като алтернатива държавите членки могат да използват индекса за качество на въздуха, предоставен от Европейската агенция за околна среда, за да изпълняват изискванията, посочени в настоящия параграф. Ако държава членка реши да не използва индекса, предоставен от Европейската агенция за околна среда, на национално равнище се предоставя позоваване на този индекс.

3.   Държавите членки правят обществено достояние информацията за симптомите, свързани с пиковото замърсяване на въздуха, както и относно намаляването на излагането на замърсяване на въздуха и поведенческите модели за защита, и насърчават показването на тази информация на места, посещавани от чувствителни лица и уязвими групи, например здравните заведения.

4.  Държавите членки информират обществеността за компетентните органи или структури, определени във връзка със задачите, посочени в член 5.

5.  Информацията , посочена в настоящия член, се предоставя на обществеността безплатно посредством лесно достъпни средства за масово осведомяване и комуникационни канали по последователен и лесно разбираем начин в съответствие с Директива 2007/2/ЕО и Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета(27), като същевременно се гарантира широк обществен достъп до тази информация.

Член 23

Предаване на информация и докладване

1.  Държавите членки гарантират, че информацията за качеството на атмосферния въздух се предоставя на Комисията в рамките на предвидените срокове в съответствие с актовете за изпълнение, посочени в параграф 5, и независимо от съответствието с целите за качество на данните за обхвата на данните, посочени в приложение V .

2.  За специфичните цели на оценяване на съответствието с пределно допустимите стойности, целевите стойности ▌, задълженията за намаляване на средната експозиция, критичните нива информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, се предоставя на Комисията не по-късно от 9 месеца след края на всяка година, която включва:

a)  промените, извършени през тази година в списъка, и границите на зоните, определени съгласно член 6 или всяка териториална единица със средна експозиция;

б)  списък на зоните и териториалните единица със средна експозиция, както и нивото на оценените замърсители;

в)  за зоните в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности, целевите стойности, както и за ▌ териториалните единици със средна експозиция, където нивото на един или повече замърсители са по-високи от целевите стойности или задълженията за намаляване на средната експозиция:

i)  датите и периодите, в които са наблюдавани тези нива;

ii)  ако е уместно, оценка на дела от природни източници и от повторното суспендиране на частици вследствие на зимното опесъчаване или зимното осоляване на пътищата в измерените нива, които са декларирани пред Комисията съгласно членове 16 и 17.

3.  Държавите членки в съответствие с параграф 1 докладват на Комисията относно регистрираните нива и продължителността на периодите, през които са били превишени аларменият или информационният праг.

4.  Държавите членки предоставят на Комисията информацията, посочена в буква Г от приложение IV, в срок от 3 месеца от отправянето на искане за това.

5.  Комисията приема, ▌чрез актове за изпълнение, мерки:

a)  за конкретизиране на информацията, която се предоставя от държавите членки съгласно настоящия член, както и сроковете, в които следва да бъде предоставена такава информация;

б)  за определяне на възможностите за рационализиране на начина, по който се докладват данните, и обмена на информация и данни от мрежи и отделни пунктове за вземане на проби, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите членки.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

ГЛАВА VI

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 24

Изменение на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 25 за изменение на приложения III—VII, IX и X, за да се вземат предвид техническите и научните постижения по отношение на оценката на качеството на атмосферния въздух, мерките, които трябва да бъдат разглеждани за включване в краткосрочните планове за действие, и информацията за обществеността.

Въпреки това измененията могат да не водят до пряка или непряка промяна на някое от следните:

a)  пределно допустими стойности, целеви стойности ▌ и дългосрочни цели за озона, критични нива, алармени и информационни прагове, задължения за намаляване на експозиция и цели за средна концентрация на експозицията, определени в приложение I;

б)  сроковете за постигане на съответствие с всеки от параметрите, посочени в буква а).

Член 25

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 24, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящата директива]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от 9 месеца преди изтичането на 5-годишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 24, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

Делегиран акт, приет съгласно член 24, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 2 месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с 2 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 26

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от „Комитет по качеството на атмосферния въздух“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА VII

ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ, ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И САНКЦИИ

Член 27

Достъп до правосъдие

1.  Държавите членки гарантират, че в съответствие със съответната национална законова система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, за да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на всички решения, действия или бездействия на държавите членка във връзка с местоположението и броя на пунктовете за вземане на проби по линия на член 9 в съответствие със относимите критерии, определени в приложения III и IV, плановете за качеството на въздуха и пътните карти за качеството на въздуха, посочени в член 19, и краткосрочните планове за действие, посочени в член 20, на държавата членка, при условие че е изпълнено някое от следните условия:

a)  те имат достатъчен интерес;

б)  поддържат, че е накърнено право, когато административнопроцесуалното право на дадена държава членка изисква това като предварително условие.

Държавите членки определят какво представлява достатъчен интерес и накърняване на право в съответствие с целта да се даде на заинтересованата общественост широк достъп до правосъдие.

За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, насърчаваща защитата на човешкото здраве или околната среда и отговаряща на всички изисквания, предвидени в националното законодателство, се считат за достатъчни за целите на първа алинея, буква а). За целите на първа алинея, буква б) за такива организации се приема също, че имат права, които могат да бъдат накърнени.

2.  Процедурата на преразглеждане следва да бъде справедлива, безпристрастна и своевременна и да не е прекомерно скъпа, както и да предоставя адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост разпореждания за преустановяване на нарушения.

3.   Държавите членки определят етапа, на който решенията, действията или бездействията могат да бъдат оспорвани, така че достъпът до процедура за обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, да не стане невъзможен или прекомерно труден.

4.  Настоящият член не възпрепятства държавите членки да изискват предварителна процедура на преразглеждане пред административен орган и не засяга изискването за изчерпване на административните процедури на преразглеждане преди прибягването до съдебни процедури на преразглеждане, ако такова изискване съществува съгласно националното право.

5.  Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя практическа информация относно достъпа до процедурите за административните и съдебните процедури на преразглеждане, посочени в настоящия член.

Член 28

Обезщетение за увреждане на човешкото здраве

1.  Държавите членки гарантират, че физическите лица, които са претърпели вреди за човешкото здраве, причинени от нарушение на националните правила за транспониране на член 19, параграфи 1—5 и член 20, параграфи 1 и 2 ▌от настоящата директива, извършено умишлено или поради небрежност от компетентните органи, имат право да предявят иск и да получат обезщетение за тези вреди.

2.  Държавите членки гарантират, че националните правила и процедури, отнасящи се до искове за обезщетение▌, се изготвят и прилагат по такъв начин, че да не правят упражняването на правото на обезщетение за вреди в съответствие с параграф 1 невъзможно или прекомерно трудно.

3.  Държавите членки могат да установят давностни срокове за предявяване на иск за обезщетение по параграф 1 ▌. Тези срокове не започват да текат, преди нарушението да е преустановено и лицето, предявило иск за обезщетение, да знае или може основателно да се очаква да знае, че е претърпяло вреда вследствие на нарушение, посочено в параграф 1.

Член 29

Санкции

1.  Без да се засягат задълженията им съгласно Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(28), държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват без неоправдано забавяне Комисията за тези правила и тези мерки и я уведомяват без неоправдано забавяне за всяко последващо изменение, което се отнася до тях. ▌

2.  Държавите членки гарантират, че санкциите, установени съгласно параграф 1, отчитат надлежно следните обстоятелства, според случая:

a)  естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението;

б)  въздействието върху населението, включително чувствителните лица и уязвимите групи, или околната среда, засегната от нарушението, като се взема предвид целта за постигане на високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда;

в)  дали нарушението е извършено еднократно, или многократно, включително всяко получено в миналото предупреждение или всяка административна или наказателна санкция;

г)  икономическите ползи, които носещото отговорност физическо или юридическо лице е извлякло в резултат на нарушението, доколкото те могат да бъдат определени.

ГЛАВА VIII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1 и 3, член 4, параграфи 2, 7, 9, 14, 15, 16, 18, 18, 21 – 30, параграфи 33, 34 и 41 – 45, членове 5 – 8, член 9, параграфи 1, 2, 3 и 5 – 9, членове 10, 11 и 12, член 13, параграфи 1, 2, 3, 5, 6 и 7, член 15, член 16, параграфи 1, 2 и 4, член 17, параграф 4, членове 18 – 21, член 22, параграфи 1, 2, 3 и 5, членове 23 – 29 и приложения I — X най-късно до ... [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 31

Отмяна

1.  Директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО, изменени с директивите, посочени в част А от приложение XI, се отменят, считано от... [да се въведе дата 1 ден след края на крайния срок за транспониране], без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение X .

2.  Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ХII.

Член 32

Влизане в сила и прилагане

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 2, член 4, параграфи 1, 3–6, 8, 10 – 13, 17, 19, 20, 31, 32 и 35 – 40, член 9, параграф 4, член 13, параграф 4, член 14, член 16, параграф 3, член 17, параграфи 1, 2 и 3 и член 22, параграф 4 се прилагат от ... [деня след датата, посочена в член 30, параграф 1, първа алинея].

Член 33

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Стандарти за качеството на въздуха

Раздел 1 – пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве

Таблица 1 – пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве, които трябва да се достигнат до 1 януари 2030 г.

Период на осредняване

Пределно допустима стойност

 

ПЧ2,5

 

 

1 ден

25 μg/m3

да не се превишава повече от 18 пъти за календарна година

Календарна година

10 µg/m³

 

ПЧ10

 

 

1 ден

45 μg/m3

да не се превишава повече от 18 пъти за календарна година

Календарна година

20 μg/m3

 

Азотен диоксид (NO2)

1 час

200 μg/m3

да не се превишава повече от 3 пъти за календарна година

1 ден

50 µg/m3

да не се превишава повече от 18 пъти за календарна година

Календарна година

20 μg/m3

 

Серен диоксид (SO2)

1 час

350 μg/m3

да не се превишава повече от 3 пъти за календарна година

1 ден

50 μg/m3

да не се превишава повече от 18 пъти за календарна година

Календарна година

20 μg/m3

 

Бензен

 

 

Календарна година

3,4 μg/m3

 

Въглероден оксид (CO)

Максимална дневна 8-часова средна стойност (1)

10 mg/m3

 

1 ден

4 mg/m3

да не се превишава повече от 18 пъти за календарна година

Олово (Pb)

 

 

Календарна година

0,5 μg/m3

 

Арсен (As)

 

 

Календарна година

6,0 ng/m³

 

Кадмий (Cd)

 

 

Календарна година

5,0 ng/m³

 

Никел (Ni)

 

 

Календарна година

20 ng/m³

 

Бензо(a)пирен

 

 

Календарна година

1,0 ng/m³

 

(1)  Максималната дневна 8-часова средна стойност на концентрацията се избира след проверка на пълзящите 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните едночасови стойности и актуализирани на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определен ден започва в 17,00 ч на предходния ден и свършва в 01,00 ч на този ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва в 16,00 ч и завършва в 24,00 ч. на този ден.

Таблица 2 – пределно допустими стойности за опазване на човешкото здраве, които трябва да се достигнат до ... [ДА СЕ ВЪВЕДЕ КРАЙНИЯТ СРОК ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ]

Период на осредняване

Пределно допустима стойност

 

ПЧ2,5

 

 

Календарна година

25 µg/m³

 

ПЧ10

 

 

1 ден

50 μg/m3

да не се превишава повече от 35 пъти за календарна година

Календарна година

40 μg/m3

 

Азотен диоксид (NO2)

1 час

200 μg/m3

да не се превишава повече от 18 пъти за календарна година

Календарна година

40 μg/m3

 

Серен диоксид (SO2)

1 час

350 μg/m3

да не се превишава повече от 24 пъти за календарна година

1 ден

125 μg/m3

да не се превишава повече от 3 пъти за календарна година

Бензен

 

 

Календарна година

5 μg/m3

 

Въглероден оксид (CO)

Максимална дневна 8-часова средна стойност (1)

10 mg/m3

 

Олово (Pb)

 

 

Календарна година

0,5 μg/m3

 

 

 

(1)  Максималната дневна 8-часова средна стойност на концентрацията се избира след проверка на пълзящите 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните едночасови стойности и актуализирани на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определен ден започва в 17,00 ч на предходния ден и свършва в 01,00 ч на този ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва в 16,00 ч и завършва в 24,00 ч. на този ден.

Таблица 3 – Целеви стойности за опазване на човешкото здраве, които трябва да се достигнат до ... [ДА СЕ ВЪВЕДЕ КРАЙНИЯТ СРОК ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ]

Арсен (As)

 

 

Календарна година

6,0 ng/m³

 

Кадмий (Cd)

 

 

Календарна година

5,0 ng/m³

 

Никел (Ni)

 

 

Календарна година

20 ng/m³

 

Бензо(a)пирен

 

 

Календарна година

1,0 ng/m³

 

Раздел 2 – целеви стойности и дългосрочни цели за озона

А.  Определения и критерии

Акумулирана експозиция на озон над прага от 40 ppb (AOT40), (изразена като „(μg/m3) × часа“ означава сумата от разликите между стойностите на средночасовите концентрации над 80 μg/m3 (= 40 ppb и 80 μg/m3 за определен период при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8,00 и 20,00 ч централноевропейско време.

Б.  Целеви стойности за озона

Цел

Период на осредняване

Целева стойност

 

Опазване на човешкото здраве

Максимална дневна 8-часова средна стойност(1)

120 μg/m3

да не се превишава в повече от 18 дни на календарна година, осреднено за тригодишен период (2) (3)

Опазване на растителността

От май до юли

AOT40 (изчислен от едночасовите стойности)

18 000 μg/m3 × h осреднено за период от 5 години (2)

(1)  Максималната дневна 8-часова средна стойност на концентрацията се избира след проверка на пълзящите 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните едночасови стойности и актуализирани на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определен ден започва в 17,00 ч на предходния ден и свършва в 01,00 ч на този ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва в 16,00 ч и завършва в 24,00 ч. на този ден.

(2)  В случаите, когато осреднените стойности за 3 или 5 години не могат да бъдат определени въз основа на наличен цялостен и последователен набор от данни за съответните годишни периоди, минималните годишни данни за проверка на съответствието с целевите стойности за озона са следните:

—  за целевите стойности за опазване на човешкото здраве: валидни данни за едногодишен период;

—  за целевите стойности за опазване на растителността: валидни данни за тригодишен период.

(3)  До 1 януари 2030 г., 120 μg/m3 да не се превишава в повече от 25 дни на календарна година, осреднено за тригодишен период.

В.  Дългосрочни цели за озона (O3), които трябва да бъдат постигнати до 1 януари 2050 г.

Цел

Период на осредняване

Дългосрочна цел

Опазване на човешкото здраве

Максимална дневна 8‑часова средна стойност в рамките на една календарна година

100 μg/m3 (1)

 

Опазване на растителността

От май до юли

AOT40 (изчислен от едночасовите стойности)

6 000 μg/m3 × h

(1)   99ят процентил (т.е. 3 дни с превишаване годишно).

Раздел 3 – Критични ниво за опазване на растителността и природните екосистеми

Период на осредняване

Критично ниво

Серен диоксид (SO2)

1 календарна година и 1 зима (от 1 октомври до 31 март)

20 μg/m3

Азотни оксиди (NOx)

Календарна година

30 μg/m3 NOx

Раздел 4 – алармени ПРАГОВЕ и информационни прагове

А.  Алармени прагове ▌

Трябва да се измерват като почасова средна стойност в продължение на 3 последователни часа за серния диоксид и азотния диоксид, и като дневна средна стойност в продължение на три последователни дни или по-малко за ПЧ10 и ПЧ2,5, в местоположения, които са представителни за качеството на въздуха върху най-малко 100 km2 или върху цялата зона, която от двете стойности е по-малка

Измерва се в продължение на 1 час за озон; за целите на изпълнението на член 20 превишаването на прага трябва да се измерва или прогнозира в продължение на 3 последователни часа.

Замърсител

Период на осредняване

Алармен праг

Серен диоксид (SO2)

1 час

350 μg/m3

Азотен диоксид (NO2)

1 час

200 μg/m3

ПЧ2,5

1 ден

50 μg/m3

ПЧ10

1 ден

90 μg/m3

Озон

1 час

240 μg/m3

Б.  Информационни ▌прагове ▌

Трябва да се измерват в продължение на 1 час за серния диоксид и азотния диоксид, и в продължение на един ден за ПЧ10 и ПЧ2,5, в местоположения, които са представителни за качеството на въздуха върху най-малко 100 km2 или върху цялата зона, която от двете стойности е по-малка.

Измерва се в продължение на 1 час за озон.

Замърсител

Период на осредняване

Информационен праг

Серен диоксид (SO2) 

1 час

275 μg/m3

Азотен диоксид (NO2) 

1 час

150 μg/m3

ПЧ2,5 

1 ден

50 μg/m3

ПЧ10 

1 ден

90 μg/m3

Озон 

1 час

180 μg/m3

Раздел 5 – задължение за намаляване на средната експозиция на ПЧ2,5 и NO2

А.  Показател за средна експозиция

Показателят за средна експозиция (ПСЕ), изразен в μg/m3, се основава на измервания във всички пунктове за вземане на проби в градски фонови пунктове за мониторинг в териториални единици със средна експозиция▌на територията на дадена държава членка. Той се оценява като пълзяща средна годишна концентрация за 3 последователни календарни години за всички пунктове за вземане на проби за съответния замърсител съгласно точка Б от приложение III във всяка териториална единица със средна експозиция. ПСЕ за дадена година е средната концентрация от същата и от предходните 2 години.

Ако съответната държава членка идентифицира ситуации на превишаване, които се дължат на естествени източници, делът на емисиите от естествени източници се приспада преди да се изчисли ПСЕ.

ПСЕ се използва за оценка дали е изпълнено националното задължение за ограничаване на средната експозиция.

Б.  Задължения за намаляване на средната експозиция

От 2030 г. ПСЕ не превишава ниво, което е:

1.   за ПЧ2,5:

a)   когато 10 години преди това ПСЕ е възлизал на < 10,0 µg/m3: 10 % по-ниско, отколкото е бил ПСЕ 10 години по-рано, или 8,5 µg/m3, която от двете стойности е по-ниска, освен ако ПСЕ вече не е по-висок от целта за средна концентрация на експозиция за ПЧ2,5, посочена в точка В;

б)  когато 10 години преди това ПСЕ е възлизал на < 12,0 µg/m3 и ≥ 10,0 µg/m3: 15 % по-ниско, отколкото е бил ПСЕ 10 години по-рано, или 9,0 µg/m3, която от двете стойности е по-ниска;

в)  когато 10 години преди това ПСЕ е възлизал на ≥ 12,0 µg/m3: 25% по-малко, отколкото ПСЕ е бил 10 години по-рано;

2.   за NO2:

a)  когато 10 години по-рано ПСЕ е възлизал на < 20,0 µg/m3: 15 % по-ниско, отколкото е бил ПСЕ 10 години по-рано, или 15,0 µg/m3, която от двете стойности е по-ниска, освен ако ПСЕ вече не е не по-висок от целта за средна концентрация на експозиция за ПЧ2, посочена в точка В;

б)  когато 10 години по-рано ПСЕ е възлизал на ≥ 20,0 µg/m3: 25% по-малко, отколкото ПСЕ е бил 10 години по-рано.

При изчисляването на равнищата за 2030 г., 2031 г. и 2032 г. държавите членки могат да изключат 2020 г. от изчисляването на ПСЕ за базовата година.

В.  Цели за средна концентрация на експозиция

Целите за средна концентрация на експозиция са следните нива на ПЕС.

Замърсител

Цел за средна концентрация на експозиция

ПЧ2,5

ПСЕ = 5 µg/m3

NO2

ПСЕ = 10 µg/m3

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Оценъчни прагове

Раздел 1 – оценъчи прагове за опазване на човешкото здраве

Замърсител

Оценъчни прагове (средногодишна стойност, ако не е посочено друго)

ПЧ2,5

5 µg/m3

ПЧ10

15 µg/m3

Азотен диоксид (NO2)

10 µg/m3

Серен диоксид (SO2)

40 µg/m³ (средна стойност за 24 часа)(1)

Бензен

1,7 µg/m3

Въглероден оксид (CO)

4 mg/m³ (средна стойност за 24 часа)(1)

Олово (Pb)

0,25 µg/m3

Арсен (As)

3,0 ng/m3

Кадмий (Cd)

2,5 ng/m3

Никел (Ni)

10 ng/m3

Бензо(a)пирен

0,30 ng/m3

Озон (O3)

100 µg/m3 (максимална средна стойност за 8 часа)(1)

(1)  99ят процентил (т.е. 3 дни с превишаване годишно).

Раздел 2 – оценъчни прагове за опазване на растителността и природните екосистеми

Замърсител

Оценъчни прагове (средногодишна стойност, ако не е посочено друго)

Серен диоксид (SO2)

8 μg/m3 (средна стойност между 1 октомври и 31 март)

Азотни оксиди (NOx)

19,5 μg/m3

ПРИЛОЖЕНИЕ III

минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване

А.  Минимален брой пунктове за вземане на проби при постоянни измервания за оценка на съответствието на нивата на замърсителите в атмосферния въздух с пределно допустимите стойности и целевите стойности за опазване на човешкото здраве, целевите стойности за озона, дългосрочните цели, алармените прагове и информационните прагове

1.  Неорганизирани източници

Таблица 1 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности и целевите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове и информационните прагове (за всички замърсители с изключение на озона).

Население на зоната (в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби, ако концентрацията надхвърля оценъчните прагове

NO2, SO2, CO, бензен

▌ПЧ10

▌ПЧ2,5

Pb, Cd, As, Ni в ПЧ10

Бензо(а)пирен в PM10

0 - 249

2

2

2

1

1

250 - 499

2

2

2

1

1

500 - 749

2

2

2

1

1

750 - 999

3

2

2

2

2

1 000 - 1 499

4

3

3

2

2

1 500 - 1 999

5

3

4

2

2

2 000 - 2 749

6

4

4

2

3

2 750 - 3 749

7

5

5

2

3

3 750 - 4 749

8

5

6

3

4

4 750 - 5 999

9

6

7

4

5

6 000+

10

7

8

5

5

Таблица 2 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания с цел оценка на съответствието с целевите стойности за озона, дългосрочните цели и алармените и информационните прагове ▌(само за озона)

Население на зоната

(в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби ▌(1)

< 250

1

< 500

2

< 1 000

2

< 1 500

3

< 2 000

4

< 2 750

5

< 3 750

6

≥ 3 750

1 допълнителен пункт на 2 милиона жители

(1)  Най-малко един пункт за вземане на проби в райони, където е вероятна експозиция на населението на най-високи концентрации на озон. В агломерациите най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби се разполагат в крайградски райони.

Таблица 3 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности и целевите стойности за опазване на човешкото здраве и информацията и алармените прагове и информационните прагове в зоните, където се прилага 50 % намаляване на такива измервания (за всички замърсители с изключение на озона)

Население на зоната (в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби, ако броят на пунктовете за вземане на проби е намален с до 50 %

NO2, SO2, CO, бензен

▌ПЧ10

▌ПЧ2,5

Pb, Cd, As, Ni в ПЧ10

Бензо(а)пирен в PM10

0 - 249

1

1

1

1

1

250 - 499

1

1

1

1

1

500 - 749

1

1

1

1

1

750 - 999

2

1

1

1

1

1 000 - 1 499

2

1

2

1

1

1 500 - 1 999

3

2

2

1

1

2 000 - 2 749

3

2

2

1

2

2 750 - 3 749

4

2

3

1

2

3 750 - 4 749

4

3

3

2

2

4 750 - 5 999

5

3

4

2

3

6 000+

5

4

4

3

3

Таблица 4 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания с цел оценка на съответствието с целевите стойности за озона, дългосрочните цели и алармените и информационните прагове в зони, където се прилага намаляване с 50 % на тези измервания (само за озона)

Население на зоната

(в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби, ако броят на пунктовете за вземане на проби е намален с до 50 % (1)

< 250

1

< 500

1

< 1 000

1

< 1 500

2

< 2 000

2

< 2 750

3

< 3 750

3

≥ 3 750

1 допълнителен пункт на 4 милиона жители

(1)  Най-малко един пункт за вземане на проби в райони, където е вероятна експозиция на населението на най-високи концентрации на озон. В агломерациите най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби се разполагат в крайградски райони.

Във всяка зона минималният брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания, посочен в ▌ таблици 1– 4, включва най-малко един фонов пункт за мониторинг за вземане на проби и един пункт за вземане на проби в гореща точка на замърсяване на въздуха съгласно точка Б от приложение IV, при условие че това не увеличава броя на пунктовете за вземане на проби. За азотния диоксид, праховите частици, бензена и въглеродния оксид това включва най-малко един пункт за вземане на проби, специализиран в измерване на приноса на емисиите от транспорта. Въпреки това, в случаите, когато се изисква само 1 пункт за вземане на проби, той трябва да бъде разположен в гореща точка на замърсяване на въздуха.

За всяка зона, за азотния диоксид, праховите частици, бензена и въглеродния оксид, общият брой на фоновите пунктове за мониторинг за вземане на проби и общият брой на пунктовете за вземане на проби в горещи точки на замърсяване на въздуха не трябва да се различават повече от 2 пъти. Броят на пунктовете за вземане на проби за ПЧ2,5 и азотен диоксид в градските фонови пунктове за мониторинг трябва да отговаря на изискванията, посочени в точка Б.

2.  Организирани източници

За оценка на замърсяването в близост до организирани източници броят на пунктовете за вземане на проби с постоянно измерване се изчислява, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението. Такива пунктове за вземане на проби могат да се разполагат по така, че е възможно да се наблюдава прилагането на най‑добрите налични техники („НДНТ“), определени Директива 2010/75/ЕС.

Б.  Минимален брой на пунктовете за вземане на проби с постоянно измерване за оценка на съответствието със задълженията за намаляване на средната експозиция на ПЧ2,5 и NO2 за опазване на човешкото здраве

За целта се организира най-малко по един пункт за вземане проби за ПЧ2,5 и за NO2 на териториална единица със средна експозиция и най-малко по един пункт за вземане на проби на милион жители, пресметнато за градски райони с повече от 100 000 жители. Тези пунктове за вземане на проби могат да съвпадат с пунктовете за вземане на проби съгласно точка А.

В.  Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания за оценка на съответствието с критичните нива за SO2 и NОх и с дългосрочните цели за озона

1.  Критични нива за опазване на растителността и природните екосистеми

Ако максималните концентрации надвишават критичните нива

1 пункт за вземане на проби на всеки 20 000 km2

Ако максималните нива на концентрациите превишават оценъчния праг

1 пункт за вземане на проби на всеки 40 000 km2

В островни зони броят на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се изчислява, като се вземат предвид вероятните модели на дисперсия на замърсяване на атмосферния въздух и възможната експозиция на растителността.

2.  Дългосрочна цел за озона за защита на човешкото здраве и растителността

За измерване във фонови пунктове за мониторинг в селски райони държавите членки осигуряват най-малко един пункт за вземане на проби на 50 000 km2 като средна плътност за всички зони в дадена държава. За сложен терен се препоръчва един пункт за вземане на проби на 25 000 km2.

Г.  Минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване на ултрафини частици при вероятност от възникване на висока концентрация

Ултрафините частици са предмет на измерване на избрани места в допълнение към другите замърсители на въздуха. Когато е целесъобразно, пунктовете за вземане на проби за измерване на ултрафините частици съвпадат с пунктовете за вземане на проби за прахови частици или азотен диоксид, посочени в точка А от настоящото приложение, и се разполагат в съответствие с раздел 4 от приложение VII. За тази цел се създава най-малко един пункт за вземане на проби на 5 милиона жители на място, където има вероятност да възникнат високи концентрации на ултрафини прахови частици. Държавите членки с по‑малко от 5 милиона жители създават най-малко един ▌ пункт за вземане на проби за постоянни измервания на място, където има вероятност да възникнат високи концентрации на ултрафини прахови частици.

За държави членки с повече от два милиона жители комбинираните пунктове, разположени в градски или извънградски фонови пунктове за мониторинг, създадени в съответствие с член 10, не се включват за целите на изпълнението на изискванията за минималния брой пунктове за вземане на проби за ултрафини частици, определени тук.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Оценка на качеството на атмосферния въздух и местоположение на пунктовете за вземане на проби

А.  Обща оценка

Качеството на атмосферния въздух се оценява във всички зони, както следва:

1.  Качеството на атмосферния въздух се оценява на всички места, с изключение на изброените в точка 2.

Точки Б и В се прилагат за местоположението на пунктовете за вземане на проби. Принципите, определени в точки Б и В, също се прилагат, доколкото те са съобразени с определяне на конкретните пунктове за мониторинг, в които концентрациите на съответните замърсители се установяват в случаи, когато качеството на атмосферния въздух се измерва чрез индикативни измервания или приложения за моделиране.

2.  Спазването на пределно допустимите стойности и на целевите стойности, ориентирани към опазване на човешкото здраве, не се оценява на следните места:

a)  всички места, разположени в райони, до които обществеността няма достъп и където няма населено място;

б)  в съответствие с член 4, параграф 1, в сградите на заводи или промишлени площадки, за които се прилагат всички съответни разпоредби за здравето и сигурността на работното място;

в)  на пътното платно на пътища; и на разделителните ивици между пътища, освен когато обикновено съществува достъп за пешеходци или велосипедисти до разделителната ивица.

Б.  Условия за разполагане на пунктовете за вземане на проби в макромащаб

1.  Информация

При разполагането на пунктовете за вземане на проби се вземат предвид националните данни за емисиите, докладвани съгласно Директива (ЕС) 2016/2284, данните за емисиите, докладвани в рамките на Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители и, когато има такива, местните инвентаризации на емисиите.

2.  Опазване на човешкото здраве

a)  пунктовете за вземане на проби, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят надеждни данни за всичко изброено по-долу:

i)  нива на концентрация в горещите точки на замърсяване на въздуха в зоните▌;

ii)  нивата на концентрация в други райони в зоните, които са представителни в това отношение за експозицията на населението както в градски фонови пунктове за мониторинг, така и във фонови пунктове за мониторинг в селските райони;

iii)  за арсен, кадмий, олово, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди — степента на отлагане, представляваща непряката експозиция на населението чрез хранителната верига;

б)  пунктовете за вземане на проби по принцип се разполагат по такъв начин, че да се избегне измерване на микрохабитати в непосредствена близост до пункта за вземане на проби, което означава, че пунктът за вземане на проби, когато това е осъществимо, е разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха за участък от улица с дължина не по-малка от 100 m за пунктове, където се измерват емисиите от пътното движение, най-малко 25 m × 25 m за пунктове, където се измерват емисиите от битовите отоплителни системи, и най-малко 250 m × 250 m за пунктове, където се измерват емисиите от промишлени площадки или други източници, като летища ▌;

в)  Когато се цели извършването на оценка на качеството на въздуха в горещите точки на замърсяване на въздуха, пунктовете за вземане на проби биват разполагани в районите в рамките на зоните с най-високата концентрация, на която населението е вероятно да бъде изложено пряко или косвено за период, който е значим в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимите стойности или на целевите стойности; такива пунктове за вземане на проби се разполагат, когато е уместно и доколкото е възможно, в райони, в които е вероятно чувствителното население и уязвимите групи да бъдат пряко или непряко изложени на риск за период, който е значителен спрямо периода на осредняване на пределно допустимите стойности или целевите стойности, включително, но не само, жилищни райони, училища, болници, заведения за помощ в ежедневието или офис пространства;

г)  пунктовете за вземане на проби в градските фонови пунктове за мониторинг се разполагат така, че техните нива на замърсяване да се повлияват от интегрираните емисии от всички имащи значение източници▌; нивото на замърсяване не бива да е доминирано от един източник, освен ако това не е обичайна ситуация за по-голям градски район; тези пунктове за вземане на проби следва, по общо правило, да са представителни за няколко квадратни километра;

д)  пунктовете за вземане на проби във фонови пунктове за мониторинг в селските райони се разполагат така, че тяхното ниво на замърсяване да се влияе от интегрирания принос от съответни източници, различни от градски райони, главни пътища или промишлени обекти в близост до тях, т.е. на разстояние по-малко от 5 km;

е)  когато се цели извършване на оценка на емисиите от автомобилния транспорт, пунктовете за вземане на проби се разполагат по такъв начин, че да предоставят данни за улиците, където се наблюдават най-високите концентрации, като се взема предвид обемът на трафика (представляващ най-голямата гъстота на трафика в зоната), местните условия за разсейване и пространственото земеползване (напр. в улици тип „каньон“);

ж)  когато целта е да бъде извършвана оценка на емисиите от отопляване на сгради, пунктовете се разполагат от подветрената страна спрямо основните източници в рамките на съответната преобладаваща посока на вятъра за тези източници; ▌

з)  когато целта е да бъде оценяван приносът на промишлени източници, пристанища или летища▌, се инсталира поне един пункт за вземане на проби от подветрената страна спрямо основния източник в съответната преобладаваща посока на вятъра в най‑близкия жилищен район; когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителен пункт за вземане на проби от наветрената страна спрямо основния източник срещу преобладаващата посока на вятъра. пунктовете за вземане на проби могат да се разполагат по начин, който да позволява наблюдение на прилагането на НДНТ;

и)  пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, също са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до пунктовете за вземане на проби; В зоните, в които нивото на замърсителите на въздуха е над оценъчния праг, зоната, за която е представителен всеки пункт за вземане на проби, трябва да бъде ясно определена; цялата зона, когато е възможно, е обхваната от различните райони на представителност, определени за тези пунктове за вземане на проби; концентрациите в райони в дадена зона, които не са обхванати от пунктовете за вземане на проби в тази зона, се оценяват с подходящи методи;

й)  отчита се необходимостта от разполагане на пунктовете за вземане на проби на острови, когато това се налага поради съображения за опазване на човешкото здраве;

к)  когато е възможно, точките за вземане на проби, измерващи арсен, кадмий, олово, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, се разполагат съвместно с пунктовете за вземане на проби за ПЧ10.

3.  Опазване на растителността и природните екосистеми

Пунктовете за вземане на проби, ориентирани към опазване на растителността и природните екосистеми, се разполагат на повече от 20 km от градски райони или на повече от 5 km от други застроени райони, промишлени площадки, магистрали или главни пътища с транспортен трафик, надвишаващ 50 000 превозни средства на ден, което означава, че пунктът за вземане на проби трябва да е разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха в обкръжаващия го район от най-малко 1 000 km2. Държава членка може да осигури разполагането на пункт за вземане на проби на по-малко разстояние или той да е представителен за качеството на въздуха в по-малък район, като се имат предвид географските условия или възможностите за опазване на особено уязвими райони.

Следва да се има предвид необходимостта от оценка на качеството на въздуха на острови.

4.  Допълнителни критерии за пунктовете за вземане на проби за озон

За постоянни и индикативни измервания се прилага следното:

Вид на пункта за вземане на проби

Цели на измерванията

Представителност (1)

Критерии за разполагане в макромащаб

Градски фонови пунктове за мониторинг за оценка на озона

Опазване на човешкото здраве:

оценка на експозицията на озон на градското население, т.е. там, където гъстотата на населението и нивата на озон са относително високи и представителни за цялото население.

1 до

10 km2

Да се избягва влиянието на локални емисии от превозни средства, бензиностанции и др.;

места с добър обмен на въздуха, където могат да се измерят добре смесени нива; когато е уместно и доколкото е възможно места, посещавани от чувствителни лица и уязвими групи, като училища, детски площадки, болници и домове за възрастни хора;

места, като например жилищни и търговски райони в градовете, в паркове (далеч от дървета), на широки улици или площади с нисък или никакъв автомобилен трафик, открити площи за образователни, спортни съоръжения или съоръжения за отдих

Крайградски пунктове за мониторинг за оценка на озона

Опазване на човешкото здраве и растителността:

оценка на експозицията на озон на населението и растителността, намиращи се в покрайнините на градския район с най-високи нива на озона, на които пряко или непряко е възможно да бъдат изложени населението и растителността

10 до

100 km2

На определено разстояние от площи с максимални емисии, от подветрената страна на преобладаващата(ите) посока(и) на вятъра по време на благоприятни условия за образуване на озон;

в места, където населението, чувствителните насаждения или природните екосистеми, разположени във външния пояс на градския район, са изложени на високи нива на озон;

където е уместно, някои крайградски пунктове за вземане на проби, също от наветрената страна спрямо района с максимални емисии, с цел да се определят регионалните фонови нива на озон.

Извънградски пунктове за мониторинг за оценка на озона

Опазване на човешкото здраве и растителността:

оценка на експозицията на населението, посевите и природните екосистеми на концентрации на озон от подрегионален мащаб

Подрегионални нива

(100 до

1000 km2)

Пунктове за вземане на проби могат да се разполагат в малки селища или райони с природни екосистеми, гори или насаждения;

представителни за нивата на озона, отдалечени от въздействието на непосредствените локални емисии, като например от промишлени площадки и пътища;

в открити райони ▌.

Фонови пунктове за мониторинг за оценка на озона в селски райони

Опазване на човешкото здраве и растителността:

оценка на експозицията на посевите и природните екосистеми на концентрации на озон от регионален мащаб, както и експозиция на населението

Регионални/национални/континентални нива

(1 000 до

10 000 km2)

Пунктове за вземане на проби, разположени в райони с по-ниска гъстота на населението, т.е. природни екосистеми и гори, на разстояние не по-малко от 20 km от градски и промишлени райони и от локални емисии;

да се избягват местоположения с благоприятни местни условия за формиране на близки до повърхността инверсии ▌;

не се препоръчват крайбрежни площадки с добре изразен дневен ветрови цикъл от местен характер.

(1)  пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, също са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до пунктовете за вземане на проби.

Местоположението на пунктовете за вземане на проби в извънградски пунктове за мониторинг и във фонови пунктове за мониторинг за оценка на озона в селски райони се съгласува, когато е целесъобразно, с изискванията за мониторинг на Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията(29).

5.  Критерии за определяне на района на пространствената представителност на пунктовете за вземане на проби

При определяне на района на пространствена представителност се вземат предвид следните характеристики:

a)  географският район може да включва области, които не са съседни, но площта му се ограничава от границите на разглежданата зона;

б)  ако представителността се оценява чрез приложения за моделиране, трябва да се използва подходяща за целта система за моделиране и получените чрез моделиране концентрации да се използват на мястото на станцията, за да се предотврати изкривяването на оценката от системното влияние на модела и измерванията.

в)  могат да се вземат предвид други показатели, различни от абсолютната концентрация, напр. процентили;

г)  нивата на допустимо отклонение и възможните стойности на задържане за различните замърсители могат да варират в зависимост от характеристиките на станцията;

д)  средногодишната стойност на наблюдаваната концентрация на замърсители се използва като показател за качеството на въздуха за дадена година.

В.  Условия за разполагане на пунктовете за вземане на проби в микромащаб

Доколкото е осъществимо, се прилага следното:

a)  потокът около входния отвор на пункта за вземане на проби трябва да не е ограничен (в общия случай да е свободен в дъга от поне 270°, или съответно 180° при пунктове за вземане на проби, намиращи се на линията на разположение на сгради) и да няма каквито и да било прегради, препятстващи движението на въздуха в близост до него (разстояние най-малко 1,5 метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда, в случая на пунктове за вземане на проби, които са представителни за качеството на въздуха по линията на разположение на сградите);

б)  по принцип входният отвор на пункта за вземане на проби следва да бъде разположен на височина между 0,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земята; по-високо разположение ▌ може също да бъде подходящо, ако пунктът за вземане на проби е разположен във фонов пункт за мониторинг; решението да се приложи такова по-високо разположение трябва да бъде напълно документирано;

в)  входният отвор на пробовземната сонда не се разполага в непосредствена близост до източниците, за да се избегне директното поглъщане на емисии, които не са смесени с атмосферния въздух, на който е малко вероятно да са изложени членове на обществеността;

г)  изходният отвор на пробовземното устройство е разположен по начин, при който не се допуска повторното циркулиране на изходящия въздух през входния отвор;

д)  за всички замърсители пробовземните сонди, които измерват емисиите от пътното движение, са разположени на не по-малко от 25 m от големи кръстовища и на не повече от 10 m от бордюри; за целите на настоящата точка „бордюр“ означава линията, която отделя движещите се моторни превозни средства от други зони; „голямо кръстовище“ означава кръстовище, което прекъсва транспортния поток и води до различен вид емисии (при спиране и потегляне) в сравнение с останалата част от пътя;

е)  за измерванията на отлаганията във фонови пунктове за мониторинг ▌ се прилагат ▌ насоките и критериите за ЕМЕП;

ж)  за измерване на озона държавите членки гарантират, че пунктът за вземане на проби е разположен далеч от източници като пещи и димоотводи на горивни инсталации и на повече от 10 m от най-близкия път, като разстоянието се увеличава в зависимост от интензивността на движението;

з)   може да се отчита влиянието и на следните фактори:

i)   наслагващи се (интерфериращи) източници;

ii)   сигурност;

iii)   достъп;

iv)   наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;

v)   видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;

vi)   безопасност за населението и обслужващия персонал;

vii)   желателно съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители,

viii)   изисквания, свързани с териториалното планиране.

Г.  Избор на площадка, преглед на последната и документиране

1.  Компетентните органи, отговарящи за оценяването на качеството на въздуха, трябва напълно да документират по отношение на всички зони процедурите по избор на площадки и да записват и съхраняват обяснителна информация относно проекта на мрежата и избора на местоположението на всички площадки за мониторинг. Проектирането на мрежата за мониторинг трябва да бъде подкрепено най-малко с приложения за моделиране или индикативни измервания.

2.  Документацията включва определяне на местоположението на пунктовете за вземане на проби с помощта на пространствени координати, подробни карти и фотографии (от различни географски посоки) на района около пунктовете за мониторинг и включва информация за пространствената представителност на всички пунктове за вземане на проби.

3.  Документацията включва доказателства по отношение на причините за проектирането на мрежата и доказателства, показващи съответствие с точки Б и В, по-специално:

a)  обосновка за подбор на местата, представителни за най-високите нива на замърсяване за всеки замърсител в зоната или агломерацията;

б)  причини за подбора на места, които са представителни за експозицията на населението като цяло; както и

в)  всяко отклонение от критериите за разполагане в микромащаб, причините за отклонението и вероятното въздействие върху измерените нива.

4.  В случаите, при които в дадена зона се използват индикативни измервания, приложения за моделиране или обективна оценка, или тяхна комбинация, документацията включва подробни данни за тези методи и информация как са спазени условията, предвидени в член 9, параграф 3.

5.  Когато се използват индикативни измервания, приложения за моделиране или обективна оценка, компетентните органи използват данни от пространствено равноотдалечени пунктове, докладвани в съответствие с Директива (ЕС) 2016/2284, информация за емисиите, докладвана съгласно Директива 2010/75/ЕС, и когато е налична, инвентаризация на локалните емисии.

6.  За измерванията за озон държавите членки прилагат подходящо разглеждане и анализ на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, повлияващи концентрациите на озон, измервани на съответните площадки.

7.  Когато е приложимо, списъкът на прекурсорите на озона, целта, която се преследва с тяхното измерване и методите, използвани за вземане на проби и измерване, са част от документацията.

8.  Когато е приложимо, информацията за методите за измерване, използвани за измерване на химичния състав на ПЧ2,5, също е част от документацията.

9.  Най-малко на всеки 5 години се преразглеждат критериите за избор, проекта на мрежата и местоположението на пунктовете за мониторинг, определени от компетентните органи с оглед на изискванията на настоящото приложение, за да се осигури, че с течение на времето те продължават да са валидни и оптимални. Прегледът се подкрепя най-малко с приложения за моделиране или индикативни измервания. Когато при такъв преглед се установи, че проектирането на мрежата и местоположението на пунктовете за мониторинг вече не са валидни, компетентният орган ги актуализира във възможно най-кратък срок.

10.  Документацията се актуализира след всеки преглед и други съответни промени в мрежата за наблюдение и се оповестява публично чрез подходящи канали за комуникация.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Цели за качество на данните

А.  Несигурност на измерванията и приложенията за моделиране за оценка на качеството на атмосферния въздух

Таблица 1 – Неопределеност при измерване и моделиране на дългосрочни (средногодишни) концентрации ▌

 

Замърсител на въздуха

Максимална неопределеност на постоянните измервания

Максимална неопределеност на постоянните измервания(1)

Максимално съотношение между неопределеността на приложенията за моделиране и обективната оценка спрямо неопределеността на постоянните измервания

Абсолютна стойност

Относителна стойност

Абсолютна стойност

Относителна стойност

Максимално отношение

ПЧ2,5

3,0 µg/m3

30 %

4,0 µg/m3

40 %

1,7

ПЧ10

4,0 µg/m3

20 %

6,0 µg/m3

30 %

1,3

SO2 / NO2 / NOx

6,0 µg/m3

30 %

8,0 µg/m3

40 %

1,4

Бензен

0,85 µg/m3

25 %

1,2 µg/m3

35 %

1,7

Олово

0,125 µg/m3

25 %

0,175 µg/m3

35 %

1,7

Арсен

2,4 ng/m3

40 %

3,0 ng/m3

50 %

1,1

Кадмий

2,0 ng/m3

40 %

2,5 ng/m3

50 %

1,1

Никел

8,0 ng/m3

40 %

10,0 ng/m3

50 %

1,1

Бензо(a)пирен

0,5 ng/m3

50 %

0,6 ng/m3

60 %

1,1

(1)  Когато се използват индикативни измервания за цели, различни от оценката на съответствието, като например, но не само: проектиране или преглед на мониторинговата мрежа, калибриране и валидиране на приложенията за моделиране, неопределеността може да бъде онази, която е установена за приложенията за моделиране.

Таблица 2 – Несигурност при измерването и моделирането на краткосрочни (дневни, 24-часови, 8-часови и почасови) средни концентрации

 

Замърсител на въздуха

Максимална неопределеност на постоянните измервания

Максимална неопределеност на постоянните измервания(1)

Максимално съотношение между неопределеността на приложенията за моделиране и обективната оценка спрямо неопределеността на постоянните измервания

Абсолютна стойност

Относителна стойност

Абсолютна стойност

Относителна стойност

Максимално отношение

ПЧ2,5 (24-часова стойност)

6,3 µg/m3

25 %

8,8 µg/m3

35 %

2,5

ПЧ10 (24-часова стойност)

11,3 µg/m3

25 %

22,5 µg/m3

50 %

2,2

NO2 (дневна стойност)

7,5 µg/m3

15 %

12,5 µg/m3

25 %

3,2

NO2 (почасова стойност)

30 µg/m3

15 %

50 µg/m3

25 %

3,2

SO2 (дневна стойност)

7,5 µg/m3

15 %

12,5 µg/m3

25 %

3,2

SO2 (почасова стойност)

52,5 µg/m3

15 %

87,5 µg/m3

25 %

3,2

CO (24-часова стойност)

0,6 mg/m3

15 %

1,0 mg/m3

25 %

3,2

CO (8-часова стойност)

1,0 mg/m3

10 %

2,0 mg/m3

20 %

4,9

Озон (8-часoва средна стойност)

18 µg/m3

15 %

30 µg/m3

25 %

2,2

(1)  Когато се използват индикативни измервания за цели, различни от оценката на съответствието, като например, но не само: проектиране или преглед на мониторинговата мрежа, калибриране и валидиране на приложенията за моделиране, неопределеността може да бъде онази, която е установена за приложенията за моделиране.

Когато се оценява спазването на целите за качество на данните съгласно таблици 1 и 2 от настоящата точка, неопределеността при измерванията (изразена въз основа на 95% доверителен интервал) на методите за оценка се изчислява в съответствие с относимия стандарт EN за всеки замърсител. За методи, за които няма стандарт, неопределеността на метода за оценка се оценява в съответствие с принципите на Съвместния комитет за насоки в метрологията (JCGM) 100: 2008 „Оценка на данните от измервания — Ръководство за изразяване на неопределеността при измерване“ и методиката в част 5 от ISO 5725: 1998. За индикативни измервания, при липсата на относим стандарт EN, неопределеността се изчислява в съответствие с насоките за доказването на равностойност, посочени в точка Б от приложение VI.

Процентите на неопределеност в таблици 1 и 2 от настоящата точка се прилагат за всички пределно допустими стойности (и целеви стойности), които се изчисляват чрез просто усредняване на индивидуалните измервания, като например средночасова стойност, среднодневни или средногодишни стойности, без да се взема предвид допълнителната неопределеност за изчисляване на броя на случаите на превишаване. Неопределеността се тълкува като приложима в региона с подходящи пределно допустими стойности ▌или целеви стойности). Изчислението на неопределеността не се прилага за AOT40 и стойностите, които включват повече от 1 година, повече от една станция (напр. ПСЕ) или повече от един компонент. Те не са приложими и за алармените прагове, информационните прагове и критичните нива за опазване на растителността и естествените екосистеми.

Преди 2030 г. относителните стойности за максималните неопределености в таблици 1 и 2 се прилагат за всички замърсители, с изключение на ПЧ2,5 и NO2/NOx в таблица 1, за които максималната неопределеност на постоянните измервания трябва да бъде съответно 25% и 15%. От 2030 г. неопределеността на данните от измерванията, използвани за оценка на качеството на атмосферния въздух, не надвишава ▌ абсолютната стойност, нито относителната стойност, която от тях е по-висока, изразени в настоящата точка.

Максималната неопределеност на приложенията за моделиране се определя като неопределеността при постоянни измервания, умножена по приложимото максимално отношение. Целта за качество на моделирането (т.е. показател за качеството на моделирането, по-малък или равен на 1) се проверява в най-малко 90 % от наличните пунктове за мониторинг в целия оценяван район и за целия съответен период. В даден пункт за мониторинг показателят за качество на моделирането се изчислява като отношение на средноквадратичното(‑те) отклонение(‑я) между резултатите от моделирането и измерванията спрямо квадратния корен на сумата(ите) от квадратите на приложението за моделиране и неопределеността на измерването за целия период на оценка. Трябва да се отбележи, че сумата ще намалее до една стойност, когато се вземат предвид средногодишните стойности. Всички постоянни измервания, които отговарят на целите за качество на данните (т.е. неопределеност на измерването и обхват на данните от измерванията, както е посочено съответно в точки А и Б), разположени в областта на оценката на приложението за моделиране, се използват за оценка на неопределеността на приложението за моделиране. Следва да се отбележи, че максималното отношение трябва да се тълкува като приложимо за целия обхват на концентрации.

За краткосрочни средни стойности на концентрацията максималната неопределеност на данните от измерванията, използвани за оценка на целта за качество на моделирането, е абсолютната неопределеност, изчислена чрез използване на изразената в настоящата точка относителна стойност, над граничната стойност, която намалява линейно от абсолютната стойност при пределно допустимата стойност до прагова стойност при нулева концентрация(30). Трябва да бъдат изпълнени както краткосрочните, така и дългосрочните цели за качество на моделирането.

При моделирането на средногодишната концентрация на бензен, ▌ арсен, кадмий, олово, никел и бензо(а)пирен максималната неопределеност на данните от измерванията, използвани за оценка на целта за качество на моделирането, не надвишава относителната стойност, изразена в настоящата точка.

При моделирането на средногодишната концентрация на ПЧ10, ПЧ2.5 и азотен диоксид максималната неопределеност на данните от измерванията, използвани за оценка на целта за качество на моделирането, не трябва да надвишава нито абсолютната стойност, нито относителната стойност, изразена в настоящата точка.

В случаите, когато за оценката се използва модел за качеството на въздуха, се изготвят препратки към описания на приложенията за моделиране и информация за изчисляването на целта за качество на моделирането.

Неопределеността на обективната оценка не трябва да надвишава неопределеността при индикативни измервания с повече от приложимото максимално отношение и не трябва да надвишава 85 %. Неопределеността при обективната оценка се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация през разглеждания период спрямо пределно допустимата стойност или целевата стойност ▌, без да се отчита моментът на отклоненията.

Б.  Обхват на данните от измерванията за оценка на качеството на атмосферния въздух

„Обхват на данните“ е частта от календарната година, за която са налични валидни данни от измервания, изразена като проценти.

Замърсител на въздуха

Минимален обхват на данните

Постоянни измервания (1)

Индикативни измервания (2)

Средногодишни стойности

1-часова, 8-часова или 24-часова означава ▌

Средногодишни стойности

1-часова, 8-часова или 24-часова означава ▌

SO2, NO2, NOx, CO▌

85 % ▌

85 % ▌

13 %

50 % ▌

O3 и свързани NO и NO2

85 %

85 %

13 %

50 %

ПЧ10, ПЧ2,5 

85 %

85 %

13 %

50 %

Бензен

85 %

-

13 %

-

Бензо(а)пирен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), общо съдържание на живак в газообразно състояние, двувалентен живак в прахови частици и двувалентен живак в газообразно състояние

30 %

-

13 %

-

As, Cd, Ni, Pb 

45 %

-

13 %

-

Сажди, амоняк (NH3), ултрафини частици, разпределение ▌по размер на ултрафините частици

80 %

-

13 %

-

Азотна киселина, левоглюкозан, органичен въглерод (ОВ), елементарен въглерод (ЕВ), химичен състав на ПЧ2,5, окислителен потенциал на ПЧ

45 %

 

13 %

 

Общо отлагане 

-

-

30 %

-

(1)  За O3 минималните изисквания за обхват на данните трябва да бъдат изпълнени както за цялата календарна година, така и за периодите от април до септември и съответно от октомври до март.

Оценката на AOT40 за изискванията за минимално покритие на данните за озона трябва да бъде изпълнена през периода, определен за изчисляване на стойността на AOT40.

(2)  За O3 се прилага минимален обхват на данните за периода от април до септември (през зимния период не се изисква критерий за минимално покритие на данните).

Постоянни измервания за SO2, NO2, CO, O3, PM10, PM2.5 и бензена трябва да се извършват непрекъснато през цялата календарна година.

В останалите случаи измерванията трябва да бъдат равномерно разпределени през календарната година (или през периода от април до септември за индикативни измервания на O3). За да се спазят тези изисквания и да се гарантира, че потенциалните загуби на данни не изкривяват резултатите, изискванията за минимален обхват на данните трябва да бъдат изпълнени за конкретни периоди (тримесечие, месец, работен ден) през цялата година в зависимост от замърсителя и метода или честотата на измерване.

За оценката на средногодишните стойности чрез индикативни измервания и чрез постоянни измервания за замърсителите с минимален обхват на данните под 80%, държавите членки могат да прилагат измервания на случаен принцип вместо непрекъснати измервания, ако могат да докажат, че неопределеността, включително неопределеността, дължаща се на вземане на проби на случаен принцип, отговаря на изискваните цели за качество на данните и на минималния обхват на данните за индикативните измервания. Вземането на проби на случаен принцип е равномерно разпределено в рамките на годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Неопределеността, дължаща се на вземането на проби на случаен принцип. може да бъде определена посредством процедурата, заложена в ISO 11222 (2002) „Качество на въздуха — Определяне на неопределеността при измервания за качество на въздуха, осреднени за период от време“.

Нормалната поддръжка на приборите не се извършва по време на пиковите периоди на замърсяване.

За измерването на нивата на бензо(а)пирен и останалите полициклични ароматни въглеводороди се изисква вземане на проби в продължение на минимум 24 часа. Моментните проби, взети през период не по-дълъг от един месец, могат да се комбинират и анализират като съставна проба, при условие че методът осигурява стабилността на пробите през този период. Разпадането на трите конгенери бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен и бензо(k)флуорантен вероятно е трудно за осъществяване по аналитичен път. В тези случаи те могат да бъдат отчетени сумарно като едно цяло. Вземането на проби е равномерно разпределено през дните от седмицата и през годината. За измерването на отлагания се препоръчва вземането на проби всеки месец или всяка седмица.

Освен това, посочените в предходната алинея разпоредби относно моментните проби са валидни също и за арсена, кадмия, оловото, никела и общия газообразен живак. Също така, допуска се вземането на под-проби от филтрите за ПЧ10 за определяне на съдържанието на метали, при условие че има данни, че под-пробата е представителна за цялото количество и че това не води до влошаване на чувствителността на откриване в сравнение със съответните цели за качество на данните. Като алтернативна възможност на ежедневното вземане на проби, допуска се пробите за съдържание на метали в ПЧ10 да се вземат веднъж седмично, при условие че това не води до нарушаване на изискванията за характеристиките на събирането на данни.

За общата маса на отлаганията държавите членки могат да използват само мокри проби вместо проби от масата на отлаганията, ако могат да докажат, че разликата между резултатите от тези два вида проби е в границите на 10 %. Като правило нормите на отлаганията се дават в μg/m2 на ден.

В.  Критерии за агрегиране на данните за оценка на качеството на атмосферния въздух

За проверка на валидността при агрегиране на данните с цел изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии:

Параметър

Изисквано съотношение валидни данни

1-часова средна стойност

75% (т.е. 45 минути)

8-часова средна стойност

75% от стойностите (т.е. 6 часа)

24-часова средна стойност

75 % от 1-часовите средни стойности (т.е. най-малко 18 едночасови стойности през деня)

Максимална дневна 8-часова средна стойност

75% от едночасовите стойности в течение на 8-часа (т.е. най-малко 18 осемчасови стойности през деня)

Г.  Методи за оценка на съответствието и оценка на статистическите параметри, за да се отчете малкият обхват на данните или значителните загуби на данни

Оценката на съответствието със съответната пределно допустима стойност и с целевите стойности се извършва независимо дали са постигнати целите за качество на данните за обхвата на данните, при условие че наличните данни дават възможност да се направи окончателна оценка. В случаите, свързани с краткосрочните пределно допустими стойности и с целевите стойности ▌, измерванията, които обхващат само част от календарната година и от които не са получени достатъчно валидни данни, както се изисква от точка Б, все пак могат да представляват неспазване. Когато случаят е такъв и няма ясни основания за съмнение в качеството на получените валидни данни, това се смята за превишаване на пределно допустимата стойност или на целевата стойност и се докладва като такова.

Д.  Резултати от оценката на качеството на въздуха

За зоните, в които се използват приложения за моделиране на качеството на въздуха или обективна оценка, се събира следната информация:

a)  описание на провежданите дейности по оценка:

б)  използвани специфични методи, с препратки към описания на метода;

в)  източници на данни и информация;

г)  описание на резултатите, включително на неопределеността, и по-специално размерите на всеки район или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната, над която концентрациите превишават някоя пределно допустима стойност, целева стойност ▌ или дългосрочна цел, и на всяка зона, в която концентрациите превишават оценъчния праг;

д)  населението, потенциално изложено на нивата, които превишават някоя пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве.

Е.  Осигуряване на качество при извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух: Потвърждаване на данните

1.  За да се гарантират точност на измерванията и съответствие с целите за качество на данните, изложени в точка А, съответните компетентни органи и структури, определени съгласно член 5, гарантират следното:

a)  всички измервания, предприети във връзка с оценката на качеството на атмосферния въздух съгласно член 8, да са проследими в съответствие с изискванията, формулирани в хармонизирания стандарт за лабораториите за изпитване и калибриране,

б)  институциите, които експлоатират мрежи и отделни пунктове за вземане проби, да имат въведени системи за осигуряване и контрол на качеството, предвиждащи редовна поддръжка и технически проверки за осигуряване на постоянна точност на измервателните уреди и запазване на тяхната функционалност. Системата за осигуряване на качеството се преглежда съобразно съответната необходимост, но поне веднъж на всеки 5 години, от съответната национална референтна лаборатория;

в)  има въведена процедура за осигуряване/контрол на качеството на процеса на събиране и докладване на данните, както и че организациите, натоварени с тази задача, активно участват в съответните програми за осигуряване на качество в рамките на Европейския съюз;

г)  националните референтни лаборатории са избрани от съответния компетентен орган, определен съгласно член 5 от настоящата директива и са акредитирани за референтните методи, посочени в приложение VI от настоящата директива, поне по отношение на тези замърсители, чиито концентрации надхвърлят оценъчния праг, съгласно съответния хармонизиран стандарт за лаборатории за изпитване и калибриране, препратка към който е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, в съответствие с посоченото в член 2, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(31) за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара; тези лаборатории носят отговорност и за координирането в рамките на съответната държава членка на програмите на Европейския съюз за осигуряване на качество, които се организират от Съвместния изследователски център на Европейската комисия, и също така координират на национално ниво подходящото използване на референтните методи и доказването на еквивалентност на нереферентните методи; националните референтни лаборатории, които организират провеждането на междулабораторни сравнения на национално ниво също са акредитирани съгласно съответния хармонизиран стандарт за изпитвания за пригодност;

д)  националните референтни лаборатории участват най-малко на всеки 3 години в програмите за осигуряване на качеството в рамките на Европейския съюз, организирани от Съвместния изследователски център, поне за онези замърсители, за които концентрациите са над оценъчния праг; препоръчва се участие и за други замърсители; ако резултатите от това участие са незадоволителни, съответната национална лаборатория при следващото си участие в междулабораторни сравнения демонстрира задоволителни коригиращи мерки и представя доклад за тях в Съвместния изследователски център;

е)  че националните референтни лаборатории подпомагат дейностите на Европейската мрежа на националните референтни лаборатории, създадена от Съвместния изследователски център;

ж)  Европейската мрежа на националните референтни лаборатории отговаря за извършването на периодичен преглед, най-малко веднъж на всеки 5 години, на неопределеността на измерванията, посочени в първите две колони на таблици 1 и 2 на точка А от настоящото приложение, и за изготвянето на последващо предложение до Комисията за всички необходими промени.

2.  Всички данни, докладвани съгласно член 23, се смятат за валидни, освен данните, отбелязани като временни.

Ж.  Насърчаване на хармонизирани подходи за моделиране на качеството на въздуха

С цел насърчаване и подкрепа на хармонизираното използване от страна на компетентните органи на научно обосновани подходи за моделиране на качеството на въздуха с акцент върху прилагане на модели, съответните компетентни органи и организации, определени съгласно член 5, гарантират следното:

a)  определените референтни институции участват в Европейската мрежа за моделиране на качеството на въздуха, създадена от Съвместния изследователски център;

б)  най-добрите практики при моделирането на качеството на въздуха, установени от мрежата чрез научен консенсус, са приети в съответните приложения за моделиране на качеството на въздуха за целите на изпълнението на правните изисквания съгласно законодателството на Съюза, без да се засягат адаптациите на моделите, необходими поради изключителни обстоятелства;

в)  качеството на съответните приложения за моделиране на качеството на въздуха периодично се проверява и подобрява чрез междулабораторни сравнения, организирани от Съвместния изследователски център;

г)  Европейската мрежа на националните референтни лаборатории отговаря за извършването на периодичен преглед, най-малко веднъж на всеки 5 години, на неопределеността на измерванията, посочени в последните колони на таблици 1 и 2 на точка А от настоящото приложение, и за изготвянето на последващо предложение до Комисията за всички необходими промени.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Референтни методи за оценка на концентрациите в атмосферния въздух и норми за отлагания

А.  Референтни методи за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (PM10 и PM2,5),▌ бензен, въглероден оксид, арсен, кадмий, олово, живак, никел, полициклични ароматни въглеводороди, озон и други замърсители в атмосферния въздух и норми за отлагания

1.  Референтен метод за измерване на съдържанието на серен диоксид в атмосферния въздух

Референтният метод за измерване на съдържанието на серен диоксид е описан в стандарт EN 14212:2012 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на серен диоксид с ултравиолетова флуоресценция“.

2.  Референтен метод за измерване на съдържанието на азотен диоксид и азотни оксиди в атмосферния въздух

Референтният метод за измерване на съдържанието на азотен диоксид и азотни оксиди е описан в стандарт EN 14211:2012 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на азотен диоксид и азотен оксид чрез хемилуминесценция“.

3.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ПЧ10 в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ПЧ10 е методът, описан в стандарт EN 12341:2023 „Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици ПЧ10 или ПЧ2,5“.

4.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ПЧ2,5 в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ПЧ2,5 е методът, описан в стандарт EN 12341:2023 „Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен измервателен метод за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици ПЧ10 или ПЧ2,5“.

5.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на ▌арсен, кадмий, олово и никел в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби за ▌ арсен, кадмий, олово и никел е методът, описан в стандарт EN 12341:2023 „Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици ПЧ10 или ПЧ2,5“. Референтният метод за измерване на съдържанието на ▌ арсен, кадмий, олово и никел е описан в EN 14902:2005 „Стандартен метод за измерване на Pb, Cd, As и Ni във фракцията ПЧ10 от суспендираните във въздуха частици".

6.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на бензен в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на бензен е описан в EN 14662:2005, части 1 (2005), 2 (2005) и 3 (2016) „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрациите на бензен“.

7.  Референтен метод за измерване нивата на въглероден оксид в атмосферния въздух

Референтният метод за измерване на съдържанието на въглероден оксид е описан в стандарт EN 14626:2012 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване на концентрацията на въглероден моноксид с недисперсионна инфрачервена спектроскопия“.

8.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби за полициклични ароматни въглеводороди е методът, описан в стандарт EN 12341:2023 „Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици ПЧ10 или ПЧ2,5“. Референтният метод за измерване на съдържанието на бензо(а)пирен в атмосферния въздух е описан в стандарт EN 15549:2008 „Качество на въздуха. Стандартен метод за измерване на концентрацията на бензо(а)пирен в атмосферния въздух“. В отсъствието на метод по стандарт на EN за останалите полициклични ароматни въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6, се допуска държавите членки да използват методи по национален стандарт или по стандарти на ISO, като например метода по стандарт ISO 12884.

9.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на общ газообразен живак в атмосферния въздух

Референтният метод за измерване на съдържанието в атмосферния въздух на общ газообразен живак е описан в стандарт EN 15852:2010 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на общия газообразен живак“.

10.  Референтен метод за вземане на проби и анализ на отлагането на арсен, кадмий, олово, никел, живак и полициклични ароматни въглеводороди

Референтният метод за определяне на отлагането на арсен, кадмий, олово и никел е методът, описан в стандарт EN 15841:2009 „ Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на арсен, кадмий, олово и никел, които се отлагат от атмосферата“.

Референтният метод за определяне на отлагането на живак е методът, описан в стандарт EN 15853:2010 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на отлагането на живак“.

Референтният метод за определяне на отлагането на бензо(а)пирен и на другите полицклични въглеводороди, посочени в член 8, параграф 6, е описан в стандарт EN 15980:2011 „Качество на въздуха. Определяне на отлаганията на бенз[a]антрацен, бензо[b]флуорантен, бензо[j]флуорантен, бензо[k]флуорантен, бензо[a]пирен, дибенз[a,h]антрацен и индено[1,2,3-cd]пирен“.

11.  Референтен метод за измерване на съдържанието на озон в атмосферния въздух

Референтният метод за измерване на съдържанието на озон е описан в стандарт EN 14625:2012 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за измерване концентрацията на озон с ултравиолетова фотометрия“.

12.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на съдържанието на елементарен въглерод и органичен въглерод в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби на елементарен въглерод и органичен въглерод е описаният в стандарт EN 12341:2023 „Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици ПЧ10 или ПЧ2,5“. Референтният метод за измерване на съдържанието на елементарен въглерод и органичен въглерод в атмосферния въздух е описан в EN 16909: 2017 „Атмосферен въздух. Измерване на елементарен (в елементарно състояние) въглерод (EC) и органичен въглерод (OC), отложени на филтри“.

13.  Референтен метод за вземане на проби и измерване на NO3-, SO4²-, Cl-, NH4+, Na+, K+, Mg²+, Ca²+ в ПЧ2,5 в атмосферния въздух.

Референтният метод за вземане на проби за NO3-, SO4²-, Cl-, NH4+, Na+, K+, Mg²+, Ca²+ в ПЧ2,5 е методът, описан в стандарт EN 12341:2023 „Атмосферен въздух. Стандартен гравиметричен метод за измерване за определяне на масовата концентрация на суспендирани прахови частици ПЧ10 или ПЧ2,5“. Референтният метод за измерване на NO3-, SO4²-, Cl-, NH4+, Na+, K+, Mg²+, Ca²+ в ПЧ2,5 в атмосферния въздух е описаният в EN 16913:2017 „Атмосферен въздух. Стандартен метод за измерване на NO3-, SO4²-, Cl-, NH4+, Na+, K+, Mg²+, Ca²+ в PM2,5 след отлагане на филтри“.

14.  Методи за вземане на проби и измерване на съдържанието на летливи органични съединения, които са прекурсори на озона, метан, ултрафини частици, сажди, разпределение по размер на ултрафините частици, амоняк, двувалентен живак в прахови частици и двувалентен живак в газообразно състояние, азотна киселина, левоглюкозан и окислителен потенциал на праховите частици

При липса на метод по EN стандарт за вземане на проби и измерване на съдържанието на летливи органични съединения, които са прекурсори на озона, метан, ултрафини частици, сажди, разпределение по размер на ултрафините частици, амоняк, двувалентен живак в прахови частици и двувалентен живак в газообразно състояние, азотна киселина, левоглюкозан и окислителен потенциал на праховите частици, държавите членки могат да изберат методите за вземане на проби и измерване, които използват, в съответствие с приложение V и като вземат предвид целите на измерването, включително целите, определени в раздел 3, точка А и раздел 4, точка А от приложение VII, според случая. Когато съществуват международни, EN или национални референтни методи за измерване или технически спецификации на CEN, те могат да се използват.

Б.  Доказване на равностойност

1.  Всяка държава членка може да използва всеки друг метод, за който може да докаже, че осигурява резултати, равностойни на тези от референтните методи, посочени в точка А, или за прахови частици, всеки друг метод, за който държавата членка може да докаже, че е последователен спрямо референтния метод, например метод за автоматизирано измерване, който отговаря на изискванията на стандарт EN 16450:2017 „Атмосферен въздух. Автоматизирани системи за измерване на концентрацията на фини прахови частици (PM10; PM2,5)“. В такъв случай получените с този друг метод резултати следва да бъдат коригирани, за да се осигурят резултати, равностойни на тези, които биха били получени при прилагане на референтния метод.

2.  Комисията може да изиска държавите членки да подготвят и предадат доклад за доказване на равностойност в съответствие с точка 1.

3.  При оценяване допустимостта на посочения в точка 2 доклад Комисията се позовава на своите насоки за доказване на равностойност. Когато държавите членки са използвали междинни фактори, за да постигнат равностойност, постигнатата равностойност се потвърждава или изменя в съответствие с посочените насоки.

4.  Държавите членки гарантират, че когато е целесъобразно, корекцията се прилага със задна дата към данни от минали измервания, за да се постигне по-добра съпоставимост на данните.

В.  Стандартизиране

За газообразни замърсители обемът следва да бъде стандартизиран при температура 293 К и атмосферно налягане 101,3 kPa. За прахови частици и вещества в тях, които ще се анализират (включително ▌ арсен, кадмий, олово, никел и бензо(a)пирен), обемът на пробата се отнася до условията на околната среда по отношение на температура и атмосферно налягане на датата на измерванията.

Г.  Взаимно признаване на данни

При доказването, че оборудването отговаря на функционалните изисквания на референтните методи, посочени в точка А от настоящото приложение, компетентните власти и органи, определени съгласно член 5, приемат издадени в други държави членки протоколи от изпитвания, при условие че съответните изпитвателни лаборатории са акредитирани по съответния хармонизиран стандарт за лаборатории за изпитване и калибриране.

Подробните протоколи от изпитванията и всички резултати от изпитванията трябва да бъдат на разположение на други компетентни власти или техните определени органи. Протоколите от изпитването трябва да показват, че оборудването отговаря на всички функционални изисквания, включително в случаите, при които някои условия на околната среда или на площадките са специфични за дадена държава членка и попадат извън обхвата на условията, за които съответното оборудване вече е изпитано и е получило одобрение на типа в друга държава членка.

Д.  Референтни приложения за моделиране на качеството на атмосферния въздух

При липса на стандарт на CEN за моделиране на целите за качество, държавите членки могат да изберат приложенията за моделиране, които използват, в съответствие с буква Е от приложение V.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ИЗМЕРВАНИЯТА В КОМПЛЕКСИ ЗА МОНИТОРИНГ И НА МАСОВАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ, ХИМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЧ2,5, ПРЕКУРСОРИТЕ НА ОЗОНА И УЛТРАФИНИТЕ ЧАСТИЦИ

РАЗДЕЛ 1 — ИЗМЕРВАНИЯ НА ЗАМЪРСИТЕЛИТЕ В КОМПЛЕКСИ ЗА МОНИТОРИНГ

Измерванията във всички комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове и във фонови пунктове в селски райони включват замърсителите, посочени съответно в таблици 1 и 2.

Таблица 1 – Замърсители, които следва да се измерват в комплекси за мониторинг в градски фонови пунктове

Замърсител

Тип измерване

ПЧ10, ПЧ2,5, ултрафини частици, сажди

Постоянни измервания

NO2, O3

Постоянни измервания

SO2, CO

Постоянни или индикативни измервания

Разпределение по размер на ултрафините частици

Постоянни или индикативни измервания

Бензо(а)пирен, други полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), според случая(1)

Постоянни или индикативни измервания

Общо отлагане (2) на бензо(а)пирен и други полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), според случая

Постоянни или индикативни измервания

Арсен, кадмий, олово и никел

Постоянни или индикативни измервания

Общо отлагане (2) на Арсен, кадмий, олово, никел и живак

Постоянни или индикативни измервания

Бензен

Постоянни или индикативни измервания

Химичен състав на ПЧ2,5 в съответствие с раздел 1 от приложение VII

Постоянни или индикативни измервания

1 Бензо(а)пирен и други полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), посочени в член 9, параграф 8.

2 Когато разполагането на комплекс за мониторинг в градски фонов пункт не позволява да се прилагат насоките и критериите на EMEP в съответствие с точка В, буква е) от приложение IV, съответното измерване на отлаганията може да се извърши на отделен градски фонов пункт за мониторинг в рамките на зоната на представителност.

Таблица 2 – Замърсители, които следва да се измерват в комплекси за мониторинг във фонови пунктове за мониторинг в селските райони

Замърсител

Тип измерване

ПЧ10, ПЧ2,5, ултрафини частици, сажди

Постоянни измервания

NO2, O3 и амоняк (NH3)

Постоянни измервания

SO2, CO

Постоянни или индикативни измервания

Общо отлагане на бензо(а)пирен и други полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), според случая

Постоянни или индикативни измервания

Общо отлагане на арсен, кадмий, олово, никел и живак

Постоянни или индикативни измервания

Бензо(а)пирен, други полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), според случая(1)

Постоянни или индикативни измервания

Арсен, кадмий, олово и никел

Постоянни или индикативни измервания

Химичен състав на ПЧ2,5 в съответствие с раздел 1 от приложение VII

Постоянни или индикативни измервания

Общ газообразен живак

Постоянни или индикативни измервания

(1)   Бензо(а)пирен и други полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), посочени в член 9, параграф 8.

Таблица 3 — Замърсители, за които се препоръчва да се измерват в комплексите за мониторинг в градски фонови пунктове за мониторинг и във фонови пунктове за мониторинг в селските райони, ако не са обхванати от изискванията на таблици 1 и 2 

Замърсител

Тип измерване

Разпределение по размер на ултрафините частици

Постоянни или индикативни измервания

Потенциал за окисляване на прахови частици

Постоянни или индикативни измервания

Амоняк (NH3)

Постоянни или индикативни измервания

Левоглюкозан, който се измерва като част от химичния състав на ПЧ2,5

Постоянни или индикативни измервания

Общ газообразен живак

Постоянни или индикативни измервания

Двувалентен живак в прахови частици и двувалентен живак в газообразно състояние

Постоянни или индикативни измервания

Азотна киселина

Постоянни или индикативни измервания

РАЗДЕЛ 2 — Измервания на МАСОВАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ И химичния състав на ПЧ2,5

А.  А. Цели

Основните цели на тези измервания са да гарантират осигуряването на подходяща информация за нивата в градските фонови пунктове и във фоновите пунктове за мониторинг в селските райони. Тази информация е от съществено значение, за да се преценят повишените нива в по-замърсени райони (като например градски фонови пунктове за мониторинг, горещи точки на замърсяване на въздуха, промишлено ориентирани и транспортно ориентирани пунктове за мониторинг), да се оценят възможните емисии от пренос на замърсители на далечни разстояния, да се подпомогне анализът на определяне дела на източниците и за разбирането на специфични замърсители, като прахови частици. Също така тя е съществена за увеличеното използване на приложенията за моделиране и в градските райони.

Б.  Вещества

Измерването на ПЧ2,5 включва най-малко общата масова концентрация и концентрациите на съответните съединения, за да се определи химичният състав на частиците. Включва се най-малко списъкът на химичните видове по-долу.

SO42–

Na+

NH4+

Ca2+

елементарен въглерод (ЕВ)

NO3

K+

Cl

Mg2+

органичен въглерод (ОВ)

В.  Разполагане

Измерванията се извършват в градски фонови пунктове за мониторинг и фонови пунктове за мониторинг в селските райони в съответствие с приложение IV.

Раздел 3 – Измервания на прекурсорите на озона

А.  А. Цели

Основните цели на измерванията на прекурсори на озона са анализ на развитието на замърсяването по отношение на прекурсорите на озона, проверка на ефикасността на стратегиите за ограничаване на емисиите, проверка на последователността на инвентаризацията на емисиите, подкрепа за разбирането на образуването на озон и на процесите на дисперсия на неговите прекурсори, както и прилагане на фотохимични модели и съдействие за определяне източниците на емисиите за наблюдаваните концентрации на замърсяване.

Б.  Вещества

Измерването на прекурсорите на озона включва най-малко азотните оксиди (NO и NO2) и по целесъобразност, метан (CH4) и летливи органични съединения (ЛОС). Изборът на конкретните съединения за измерване, ▌зависи от преследваната цел и може да бъде допълнен с други съединения, представляващи интерес. Държавите членки могат да използват метода, който смятат за подходящ за преследваната цел; референтният метод, посочен в приложение VI, се прилага за азотен диоксид и азотни оксиди.

По-долу е даден списъкът на ЛОС, чието измерване се препоръчва:

Химично семейство

Вещество

Тривиално наименование

Наименование по IUPAC

Формула

CAS номер

Алкохоли

Метанол

Метанол

CH4O

67-56-1

Етанол

Етанол

C2H6O

64-17-5

Алдехид

Формалдехид

Метанал

CH2O

50-00-0

Ацеталдехид

Етанал

C2H4O

75-07-0

Метакролеин

2-метилпроп-2-енал

C4H6O

78-85-3

Алкини

Ацетилен

Етин

C2H2

74-86-2

Алкани

Етан

Етан

C2H6

74-84-0

Пропан

Пропан

C3H8

74-98-6

n-бутан

Бутан

C4H10

106-97-8

i-бутан

2-метилпропан

C4H10

75-28-5

n-пентан

Пентан

C5H12

109-66-0

i-пентан

2-метилбутан

C5H12

78-78-4

n-хексан

Хексан

C6H14

110-54-3

i-хексан

2-метилпентан

C6H14

107-83-5

n-хептан

Хептан

C7H16

142-82-5

n-октан

Октан

C8H18

111-65-9

i-октан

2,2,4-триметилпентан

C8H18

540-84-1

Алкени

Етилен

Етен

C2H4

75-21-8

Пропен/пропилен

Пропен

C3H6

115-07-1

1,3-бутадиен

Бута-1,3-диен

C4H6

106-99-0

1-бутен

Бут-1-ен

C4H8

106-98-9

транс-2-бутен

(Е)-бут-2-ен

C4H8

624-64-6

цис-2-бутен

(Z)-бут-2-ен

C4H8

590-18-1

1-пентен

Пент-1-ен

C5H10

109-67-1

2-пентен

(Z)-пент-2-ен

C5H10

627-20-3 (cis-2-пентен)

(E)-пент-2-ен

646-04-8 (транс-2-пентен)

Ароматни въглеводороди

Бензен

Бензен

C6H6

71-43-2

Толуен/метилбензен

Толуен

C7H8

108-88-3

Етилбензен

Етилбензен

C8H10

100-41-4

m + p-ксилен

1,3-диметилбензен

(m-ксилен)

C8H10

108-38-3

(m-ксилен)

1,4-диметилбензен

(p-ксилен)

106-42-3

(p-ксилен)

о-ксилен

1,2-диметилбензен

(o-ксилен)

C8H10

95-47-6

1,2,4-триметилбензен

1,2,4-триметилбензен

C9H12

95-63-6

1,2,3-триметилбензен

1,2,3-триметилбензен

C9H12

526-73-8

1,3,5-триметилбензен

1,3,5-триметилбензен

C9H12

108-67-8

Кетони

Ацетон

Пропан-2-он

C3H6O

67-64-1

Метилетилкетон

Бутан-2-он

C4H8O

78-93-3

Метилвинилкетон

3-бутен-2-он

C4H6O

78-94-4

Терпени

Изопрен

2-метил-1,3-бутадиен

C5H8

78-79-5

p-цимен

1-метил-4-(1-метилетил)бензен

C10H14

99-87-6

Лимонен

1-мeтил-4-(1-метилетенил)циклохексен

C10H16

138-86-3

-Мирцен

7-метил-3-метилен-1,6-октадиен

C10H16

123-35-3

-Пинен

2,6,6-триметилбицикло[3.1.1]хепт-2-ен

C10H16

80-56-8

-Пинен

6,6-диметил-2-метиленбицикло[3.1.1]хептан

C10H16

127-91-3

Камфен

2,2-диметил-3-метиленбицикло[2.2.1]хептан

C10H16

79-92-5

3-Карен

3,7,7-триметилбицикло[4.1.0]хепт-3-ен

C10H16

13466-78-9

1,8-цинеол

1,3,3 триметил-2-оксабицикло[2,2,2]октан

C10H18O

470-82-6

В.  Разполагане

Измерванията се извършват в пунктове за вземане на проби, определени в съответствие с настоящата директива и преценени като целесъобразни по отношение на целите за мониторинг, посочени в точка А от настоящия раздел.

Раздел 4 — Измерване на УЛТРАФИНИ ЧАСТИЦИ (УФПЧ)

А.  А. Цели

Целта на измерванията е да се осигури наличието на достоверна информация за местата, където се наблюдава висока концентрация на УФПЧ, върху която оказват влияние главно източници от въздушния, водния или автомобилния транспорт (като летища, пристанища, пътища), промишлените площадки или отоплителни съоръжения на сгради. Информацията трябва да е подходяща за оценка на повишените нива на концентрация на УФПЧ от тези източници.

Б.  Вещества

УФПЧ.

В.  Разполагане

Пунктовете за вземане на проби се разполагат в съответствие с приложения IV и V на място, където е вероятно да се образуват високи концентрации на УФПЧ, и което е от подветрената страна на основните източници като се отчита съответната преобладаваща посока на вятъра при този източник.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Информация, която се включва в плановете за качество на въздуха ИВ ПЪТНИТЕ КАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ВЪЗДУХА за подобряване на качеството на атмосферния въздух

А.  Информация, която се предоставя съгласно член 19, параграф 6

1.  Местоположение на наднорменото замърсяване

a)  регион;

б)  град/градове (карти);

в)  пункт(ове) за вземане на проби (карта, географски координати).

2.  Обща информация

a)  вид зона (градски, промишлен или извънградски район) или характеристики на териториални единици със средна експозиция или друга териториална единица (включително градски, промишлени или селски райони);

б)  оценка за замърсения район (в km2) и за населението, изложено на замърсяването;

в)  показатели за концентрациите или средната експозиция на съответния замърсител, наблюдавани от най-малко 5 години преди превишаването до най-скорошната дата, включително тяхното сравнение с пределно допустимите стойности или задължението за намаляване на средната експозиция и целта за средна концентрация на експозицията.

3.  Отговорни органи

Наименования и адреси на компетентните органи, отговарящи за разработването и изпълнението на планове за качество на въздуха или на пътни карти за качество на въздуха.

4.  Произход на замърсяването, като се взема предвид докладването съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 и информацията, предоставена в националната програма за контрол на замърсяването на въздуха

a)  списък на главните източници на емисии, отговорни за замърсяването;

б)  общо количество на емисиите от тези източници (в тонове/година);

в)  оценка на нивото на емисиите (напр. градско, регионално, национално равнище и трансграничен пренос на емисии);

г)  разпределение на източниците в националната програма за контрол на замърсяването на въздуха според съответните сектори, които допринасят за превишаването.

5.  Описание на базовия сценарий, използван като основа за плана за качество на въздуха или на пътната карта за качеството на въздуха, за да се демонстрират последиците от бездействието, включително прогнозно развитие както на емисиите, така и на концентрациите.

6.  Идентификация и подробности за мерките за намаляване на замърсяването на въздуха, които могат да бъдат взети предвид при подбора:

a)  изброяване и описание на всички мерки, посочени в плана за качеството на въздуха или в пътната карта за качеството на въздуха, включително определяне на компетентния орган, отговарящ за тяхното изпълнение;

б)  количествено определяне или оценка на намалението на емисиите (в тонове/година) и когато е налично, намалението на концентрациите за всяка мярка по буква а);

7.  Избрани мерки и очакваното им въздействие ▌за постигане на съответствие в сроковете, установени в член 19

a)  изброяване на избраните мерки, включително списък на информацията (като резултатите от моделирането и оценката на мерките) за постигане на съответния стандарт за качество на въздуха в съответствие с приложение I. ако е приложимо, когато списъкът с мерки съгласно точка 6, буква а) включва мерки с възможен висок потенциал за подобряване на качеството на въздуха, но те не са били избрани за приемане — обяснение на причините, поради които мерките не са избрани за приемане;

б)  график за изпълнение на всяка мярка и отговорни участници;

в)  количествено определяне на намалението на емисиите (в тонове/година) в резултат на комбинацията от мерки, посочени в буква а);

г)   очаквано количествено намаляване на концентрацията (в µg/m³) в резултат на набора от мерки, посочени в буква а), във всеки пункт за вземане на проби, където е налице превишаване на пределно допустимите стойности, целевите стойности или показателя за средна експозиция в случай на превишаване на задължението за намаляване на средната експозиция;

д)   индикативна крива на постигането на съответствие и очаквана година на постигане на съответствие за всеки замърсител на въздуха, обхванат от пътната карта за качество на въздуха или от плана за качество на въздуха, като се вземе предвид наборът от мерки, посочени в буква а).

е)  за пътните карти за качеството на въздуха и за плановете за качеството на въздуха, подробно обяснение по какъв начин плановете или пътните карти определят мерки, за да се гарантира, че периодът на превишаване остава възможно най-кратък, включително що се отнася до графика за изпълнение.

8.  Приложение 1 към плановете за качество на въздуха или пътните карти за качество на въздуха: Допълнителна обща информация

a)  климатични данни;

б)  топографски данни;

в)  информация за типа цели, изискващи защита в зоната, когато е приложимо;

г)  изброяване и описание на всички допълнителни мерки, които разкриват целия си потенциал за въздействие върху концентрациите на замърсители на атмосферния въздух в рамките на 3 или повече години;

д)  социално-икономическа информация за съответната област с цел насърчаване на въпросите, свързани с екологичната справедливост и защитата на чувствителните лица и уязвимите групи;

е)  описание на използвания метод и направените допускания или използваните данни за прогнозите за развитието на качеството на въздуха, включително, когато е възможно, степента на несигурност на прогнозите и сценариите за чувствителност, за да се вземат предвид най-добрите, най-вероятните и най-лошите сценарии;

ж)  съпътстващи документи и информация, използвани за оценката.

9.  Приложение 2 към плановете за качество на въздуха или пътните карти за качество на въздуха: Обобщение на мерките за информиране и консултиране на обществеността, предприети съгласно член 19, параграф 7, резултатите от тях и обяснение на начина, по който тези резултати са взети предвид в окончателния план за качество на въздуха или пътната карта за качество на въздуха.

10.  Приложение 3 към плановете за качество на въздуха или пътните карти за качество на въздуха: Оценка на мерките (в случай на актуализация на плана за качеството на въздуха)

a)  оценка на графика на мерките от предишния план за качеството на въздуха;

б)  оценка на въздействието върху намаляването на емисиите и концентрациите на замърсители на мерките от предишния план за качество на въздуха.

Б.  Примерен списък на мерките за намаляване на замърсяването на въздуха

1.  Информация относно състоянието на прилагане на директивите, посочени в член 14, параграф 3, буква б) от Директива (ЕС) 2016/2284.

2.  Информация за всички мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, обсъждани на местно, регионално или национално ниво за изпълнение с оглед постигането на целите за качество на въздуха, като:

a)  ограничаване на емисиите от неподвижни източници като се гарантира, че замърсяващите малки и средни неподвижни горивни инсталации (включително за биомаса) са снабдени с оборудване за намаляване на емисиите, или че те са заменени, както и че енергийната ефективност на сградите е подобрена;

б)  ограничаване на емисиите от превозните средства чрез последващо монтиране на силово задвижване с нулеви емисии и с оборудване за намаляване на емисиите. Разглеждане на въвеждането на икономически стимули за ускоряване на привеждането в съответствие;

в)  възлагане на обществени поръчки от публичните органи, в съответствие с наръчника за екологосъобразни обществени поръчки, за ▌горива, горивно оборудване за намаляване на емисиите и превозни средства с нулеви емисии съгласно определението в член 3, параграф 1, буква м) от Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета(32);

г)  намаляване на емисиите чрез навлизането на превозни средства за колективен и обществен транспорт с нулеви и ниски емисии и/или на превозни средства, оборудвани със съвременни цифрови решения, които оказват въздействие за намаляване на емисиите;

д)  мерки за подобряване на качеството, ефективността, финансовата достъпност и свързаността на колективния и обществения транспорт;

е)  мерки за приемане и внедряване на инфраструктура за алтернативни горива;

ж)  мерки за ограничаване на емисиите от превозни средства чрез градско планиране и управление на движението на превозни средства, включително:

i)  такси за избягване на претоварването на движението, като пътни такси и такси, основани на пробега на потребителите;

ii)  избор на материали за пътища;

iii)  такси за паркиране на терени, които са публична собственост, или други икономически стимули, както и диференцирани такси за замърсяващи превозни средства и за превозни средства с нулеви емисии;

iv)  установяване на схеми за ограничаване на достъпа на превозни средства в градовете, включително зони с ниски емисии и зони с нулеви емисии;

v)  въвеждане на зони със слаб трафик, квартали от типа „суперблок“ и квартали без автомобили;

vi)  въвеждане на улици без автомобили;

vii)  договорености за извършване на доставки с нулеви емисии (на отработили газове) за „последния километър“;

viii)  насърчаване на споделеното и на съвместното ползване на автомобили;

ix)  внедряване на интелигентни транспортни системи;

x)  създаване на мултимодални центрове за връзка между различните решения за устойчив транспорт и паркинг съоръжения;

xi)  стимулиране на колоезденето и ходенето пеша, например чрез разширяване на пространството за велосипедисти и пешеходци, отдаване на приоритет на колоезденето и ходенето пеша при планирането на инфраструктурата, разширяване на мрежата от велосипедни маршрути;

xii)  планиране на компактни градове;

з)  мерки за насърчаване на преминаването към активна мобилност и по-малко замърсяващи видове транспорт (напр. ходене пеша, колоездене, обществен транспорт или железопътен транспорт), включващи:

i)  електрифициране на обществения транспорт, укрепване на мрежата на обществения транспорт и опростяване на достъпа и използването ѝ, например чрез цифрови и взаимосвързани резервации и информация за транзита в реално време;

ii)  осигуряване на безпроблемна интермодалност за пътуване между селските и градските райони, например между железопътния и велосипедния транспорт, както и между автомобилите и обществения транспорт (например схеми „Паркирай и пътувай“);

iii)  пренасочване на фискалните и икономическите стимули към активна и споделена мобилност, включително стимули за колоездене и ходене пеша до работното място;

iv)  схеми за бракуване на най-замърсяващите превозни средства;

i)  мерки за насърчаване на преминаването към превозни средства и извънпътна техника с нулеви емисии както за частни, така и за търговски приложения;

й)  мерки за гарантиране на преференции за използването на горива, отделящи малки количества емисии, в малките, средните и големите неподвижни източници и в подвижните източници;

к)  мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от промишлени източници съгласно Директива 2010/75/ЕС и чрез използването на икономически инструменти като данъци, такси или търговия с емисии, като същевременно се вземат предвид особеностите на МСП;

л)  намаляване на емисиите от морския и въздушния транспорт чрез използване на алтернативни горива и разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива, както и използване на икономически стимули за ускоряване на тяхното внедряване, и въвеждане на специфични изисквания за корабите и лодките на котвена стоянка и за пристанищния трафик, като същевременно се ускори електрозахранването на брега и електрификацията на корабите и пристанищните машини;

м)  мерки за намаляване на емисиите от селското стопанство;

н)  мерки за опазване на здравето на децата или на други чувствителни лица и уязвими групи от населението;

о)  мерки за насърчаване на промени в поведението на потребителите.

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

СПЕШНИ МЕРКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ РАЗГЛЕДАНИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В КРАТКОСРОЧНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ, ИЗИСКВАНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 20

Мерки, които да бъдат обсъдени в краткосрочен план и които са насочени към източниците, допринасящи за риска от превишаване на алармения праг, в зависимост от местните обстоятелства и от съответния замърсител:

a)  ограничаване на движението на превозни средства, по-специално около места, посещавани от чувствителни лица и уязвими групи от населението;

б)  нискотарифен или безплатен обществен транспорт;

в)  временно спиране на строителните дейности;

г)  почистване на улиците;

д)  гъвкави схеми на работа.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

1.  ▌Държавите членки предоставят на обществеността най-малко следната информация:

a)  почасови актуални данни за всеки пункт за вземане на проби от серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), въглероден оксид и озон; това се отнася за информацията от всички пунктове за вземане на проби, за които е налична актуална информация, и поне за информацията от минималния брой пунктове за вземане на проби, изискван съгласно приложение III, ако методът за измерване е подходящ за актуални данни, независимо, че държавите членки предоставят на обществеността възможно най-много информация от актуални данни и постепенно адаптират своите методи за измерване с тази цел; когато е налична, се предоставя и актуална информация, получена в резултат на приложенията за моделиране;

б)  измерените концентрации на всички замърсители и когато е възможно, как те се съпоставят с най-актуалните препоръчани от СЗО ориентировъчни стойности, представени съгласно съответните периоди, посочени в приложение I;

в)  информация за наблюдавано(и) превишаване(ия) на пределно допустима стойност, целева стойност ▌ и задължение за намаляване на средната експозиция, включително най-малко:

i)  място или район на превишаването;

ii)  начален час и продължителност на превишаването;

iii)  измерената концентрация, сравнена с приложимите стандарти за качество на въздуха или показателя за средна експозиция в случай на превишаване на задължението за намаляване на средната експозиция;

г)  информация относно въздействието върху здравето ▌, включително най-малко:

i)  въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на населението като цяло и доколкото е възможно, на всеки замърсител, обхванат от настоящата директива;

ii)  въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето на чувствителните лица и уязвимите групи и доколкото е възможно, на всеки замърсител, обхванат от настоящата директива;

iii)  описание на вероятните симптоми;

iv)  препоръчителни предпазни мерки, които да бъдат взети, разбити по предпазни мерки, които населението като цяло, чувствителните лица и уязвимите групи трябва да предприемат;

v)  източници на допълнителна информация;

д)  информация относно въздействията върху растителността;

е)  информация за превантивните действия за ограничаване на замърсяването и/или излагането на него: указания за главните участъци с източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите;

ж)  информация за кампании за измерване или подобни дейности и, когато са извършени такива, резултатите от тях.

2.  Държавите членки гарантират, че на обществеността своевременно се предоставя информация за установеното или очакваното превишаване на алармените прагове, както и за всякакви информационни прагове. Предоставените данни включват най-малко следната информация:

a)  информация за наблюдавано превишаване:

i)  място или район на превишаването;

ii)  вид превишен праг (алармен или информационен);

iii)  начален час и продължителност на превишаването;

iv)  най-висока едночасова концентрация и освен това, за озона, най-висока 8-часова средна концентрация;

б)  прогнози за следния следобед/ден(дни):

i)  географски район на очаквани превишавания на алармения и/или информационния праг;

ii)  очаквани промени в замърсяването (подобрение, стабилизиране или влошаване), както и причините за тези промени;

в)  информация за съответната група от населението, възможни последствия за здравето и препоръчвано поведение:

i)  информация за рисковите групи от населението;

ii)  описание на вероятните симптоми;

iii)  препоръчани предпазни мерки за засегнатата група от населението;

iv)  източници на допълнителна информация;

г)  информация за краткосрочните планове за действие и превантивните действия за ограничаване на замърсяването или излагането на него: указания за главните участъци с източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите от антропогенни източници;

д)  препоръки за действия с цел ограничаване на излагането на замърсяване;

е)  при прогнозирани превишавания държавите членки предприемат мерки, за да гарантират предоставянето на съответните данни в рамките на възможното.

3.  Когато възникне превишаване или когато съществува риск от превишаване на която и да е пределно допустима стойност, целева стойност ▌, задължение за намаляване на средната експозиция, алармени прагове или информационни прагове, държавите членки гарантират, че информацията, посочена в настоящото приложение, се разпространява допълнително сред обществеността.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Част А

Отменени директиви и списъци на техните последващи изменения (посочени в член 31)

Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3)

 

Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 109)

само точка 3.8 от приложението

Директива (ЕС) 2015/1480 на Комисията

(ОВ L 226, 29.8.2015 г., стр. 4.)

само членове 1 и 2

Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).

 

 

Част Б

Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 31)

Директива

Срок за транспониране

2004/107/ЕО

15 февруари 2007 г.

2008/50/ЕО

11 юни 2010 г.

(ЕС) 2015/1480

31 декември 2016 г.

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТO

Настоящата директива

Директива 2008/50/ЕО

Директива 2004/107/ЕО

Член 1

Член 2

Член 1

Член 1

Член 3

Член 32

Член 8

Член 4

Член 2

Член 2

Член 5

Член 3

Член 6

Член 4

Член 4, параграф 1

Член 7

Член 5 и член 9, параграф 2

Приложение ІІ, буква Б

Член 4, параграфи 2, 3 и 6

Приложение II, раздел II

Член 8

Член 6 и член 9, параграф 1

Член 4, параграфи 1—5 ▌и параграф 10

Член 9

Член 7 и член 10

Приложение V, буква А, точка 1, бележка под линия 1

Член 4, параграфи 7, 8 и 11

Член 10

Член 4, параграф 9

Член 11

Член 8 и член 11

Член 4, параграфи 12 и 13

Член 12

Член 12, член 17, параграфи 1 и 3 и член 18

Член 3, параграф 2

Член 13

Член 13 и член 15, член 16, параграф 2 и член 17, параграф 1

Член 3, параграфи 1 и 3

Член 14

Член 14

Член 15

Член 19, алинея първа

Член 16

Член 20

Член 17

Член 21

Член 18

Член 22

 

Член 19

Член 17, параграф 2 и член 23

Член 3, параграф 3 и член 5, параграф 2

Член 20

Член 24

Член 21

Член 25

Член 22

Член 26

Член 7

Член 23

Член 19, алинея втора, и член 27

Приложение III, буква Г

Член 5, параграфи 1 и 4

Член 24

Член 28

Член 4, параграф 15

Член 25

Член 26

Член 29

Член 6

Член 27

Член 28

Член 29

Член 30

Член 9

Член 30

Член 33

Член 10

Член 31

Член 31—

Член 32

Член 34

Член 11

Член 33

Член 35

Член 12

Приложение І

Приложения VII, XI, XII, XIII и XIV

Приложение І

Приложение ІI

Приложение ІІ, буква Б

Приложение II, буква И

Приложение ІII

Приложения V и IX

Приложение III, Раздел IV

Приложение ІV

Приложения III и VIII

Приложение III, раздели I, II и III

Приложение V

Приложение І

Приложение ІV

Приложение VI

Приложение VI

Приложение V

Приложение VII

Приложения IV и Х

Приложение VIII

Приложение XV

Приложение IX

Приложение X

Приложение XVI

Приложение XІ

Приложение XІI

Приложение XVII

(1) ОВ С 146, 27.4.2023 г., стр. 46.
(2) ОВ C, C/2023/251, 26.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/251/oj.
(3) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.
(4) Тази позиция заменя измененията, приети на 13 септември 2023 г. (Приети текстове, P9_TA(2023)0318).
(5)* ИЗВЪРШЕНА Е ЧАСТИЧНА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА.
(6)ОВ С 146, 27.4.2023 г., стр. 46.
(7)ОВ C, C/2023/251, 26.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/251/oj.
(8)Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(9)Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, OВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3.
(10)Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1).
(11)Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (OB L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(12)Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 година (OB L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).
(13)Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. за сключване на Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 11).
(14)Директива 2016/2284/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр.1).
(15)Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1).
(16)Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).
(17)Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(18)Решение на Съда от 19 ноември 2014 г., ClientEarth/The Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs, C-404/13, ECLI:EU:C:2014:2382, точка 49 и решение на Съда от 10 ноември 2020 г., Европейска комисия/Италианска република, C-644/18, ECLI:EU:C:2020:895, точка 154.
(19)Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
(20)Решение на Съда от 14 януари 2021 г. по дело, LB и др./College van burgemeester en wethouders van de gemeente Echt-Susteren, C–826/18, ECLI:EU:C:2021:7, т. 58 и 59.
(21)Решение на Съда от 25 юли 2008 г. по дело Dieter Janecek/Freistaat Bayern, C-237/07, ECLI:EU:C:2008:447, точка 42; решение на Съда от 19 ноември 2014 г., по дело Client Earth/The Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs, C-404/13, ECLI:EU:C:2014:2382, точка 56; решение на Съда от 26 юни 2019 г. по дело Lies Craeynest and Others/Brussels Hoofdstedelijk Gewest and Brussels Instituut voor Milieubeheer, C-723/17, ECLI:EU:C:2019:533, точка 56; и решение на Съда от 19 декември 2019 г. по дело Deutsche Umwelthilfe eV/Freistaat Bayern, C-752/18, ECLI:EU:C:2019:1114, точка 56;
(22)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(23)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(24)Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (първа специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 393, 30.12.1989 г., стр.1).
(25)Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
(26)Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 26.6.2003 г., стр. 17).
(27)Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор OB L 172, 26.6.2019г., стр. 56).
(28)Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ L 328, 6.12.2008, p. 28).
(29)Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията от 7 ноември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 2152/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно наблюдението на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда (OB L 334, 30.11.2006 г., стр. 1) .
(30)Праговата стойност се определя съответно на 4, 3, 10, 3 и 5 μg/m3 за PM10, PM2,5, O3, NO2 и SO2, и 0,5 mg/m3 за CO. Тези стойности отразяват настоящото равнище на познанията и редовно се актуализират най-малко на всеки 5 години, за да се взема предвид напредъкът в областта.
(31)Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB L 218, 13.8.2008 г, стр. 30).
(32)Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (ЕО) (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13).


Инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации
PDF 128kWORD 49k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (COM(2022)0459 – C9-0315/2022 – 2022/0278(COD))
P9_TA(2024)0320A9-0246/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0459),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 114, 21 и 46 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0315/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2022 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2023 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 16 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид писмата на комисията по бюджети,

–  като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0246/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар)(4)

P9_TC1-COD(2022)0278


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 21, 46 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(5),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(6),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(7),

като имат предвид, че:

(1)  Кризите от миналото, особено първите дни на пандемията от COVID-19, показаха, че свободното движение на стоки, хора и услуги на вътрешния пазар и неговите вериги на доставки могат да бъдат сериозно засегнати. Това може да има последици за трансграничната търговия между държавите членки, като по този начин се създават пречки за правилното функциониране на вътрешния пазар. Освен това по време на тези кризи липсват подходящи инструменти за управление на кризи и механизми за координация, не са обхванати всички аспекти на вътрешния пазар или не е позволена своевременна и ефективна реакция при такива кризи.

(2)  В ранната фаза на кризата с COVID-19 държавите членки въведоха някои пречки пред свободното движение на вътрешния пазар, както и различни мерки по отношение на доставките на някои стоки и услуги, които бяха от критично значение или бяха абсолютно необходими за реагиране на кризата, но тези мерки невинаги бяха обосновани. Предприетите от Комисията ad hoc мерки за възстановяване на функционирането на вътрешния пазар въз основа на съществуващите правила не бяха достатъчни. Съюзът не беше достатъчно подготвен, за да гарантира ефективното производство, снабдяване и разпространение на немедицински стоки от особено значение при криза, като например лични предпазни средства. Мерките за гарантиране на наличието на немедицински стоки от особено значение при криза по време на кризата с COVID-19 по необходимост представляваха действия по реагиране. Кризата с COVID-19 също така разкри недостатъчно споделяне на информация и надзор на производствения капацитет на територията на Съюза, както и уязвимостта, свързана с вътресъюзните и световните вериги на доставки.

(3)   Освен това некоординираните мерки, ограничаващи свободното движение на хора, засегнаха особено силно секторите, зависими от мобилните работници, включително работниците в граничните региони, които играеха ключова роля на вътрешния пазар по това време.

(4)  Чрез интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR) Съветът можеше да обменя информация и да координира някои действия във връзка с кризата с COVID-19, но в други ситуации държавите членки действаха независимо. Но действията на Комисията бяха забавени с няколко седмици поради липсата на мерки за планиране на действия при извънредни ситуации в рамките на целия Съюз и липсата на яснота за това с кой национален орган трябва да се осъществи контакт, за да се намерят бързи решения за въздействието върху вътрешния пазар, предизвикано от кризата. Освен това стана ясно, че некоординираните ограничителни действия, предприемани от държавите членки, ще влошат допълнително въздействието на кризата върху вътрешния пазар. Оказа се, че между държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза е необходимо да съществуват договорености по отношение на планирането на действия при извънредни ситуации, координацията на техническо равнище и сътрудничеството и обмена на информация. Освен това стана ясно, че липсата на ефективна координация между държавите членки задълбочи недостига на стоки и създаде повече пречки пред свободното движение на услуги и хора.

(5)  Представителните организации на икономическите оператори заявиха, че икономическите оператори не са разполагали с достатъчно информация за ограниченията на свободното движение или мерките за реакция при криза, въведени от държавите членки по време на кризата с COVID-19. Това се дължеше, наред с другото, на липсата на прозрачност от страна на органите на държавите членки спрямо икономическите оператори, които не знаеха откъде да получат такава информация, както и на езиковата бариера и административната тежест, произтичаща от отправянето на многократни искания до всички държави членки, особено в постоянно променяща се регулаторна среда. Тази липса на информация попречи на икономическите оператори да вземат информирани бизнес решения за това до каква степен могат да упражнят правото си на свободно движение или да продължат трансграничната си стопанска дейност по време на кризата. Достъпът до информация относно ограниченията за свободното движение и мерките за реакция при кризи на национално равнище и на равнището на Съюза трябва да бъде подобрен.

(6)   Въпреки първоначалната липса на координация, правилата на вътрешния пазар изиграха ключова роля за смекчаване на неблагоприятното въздействие на кризата с COVID-19 и за осигуряване на бързо възстановяване на икономиката на Съюза, по-специално като предотвратиха неоправданите и непропорционални национални ограничения, съдържащи се в едностранните реакции на държавите членки, и като предоставиха силни стимули за намиране на общи решения, насърчавайки по този начин солидарността.

(7)  Събитията, свързани с кризата с COVID-19, откроиха също така необходимостта Съюзът да предприеме координиран подход и да бъде по-добре подготвен за евентуални бъдещи кризи, особено като се има предвид продължаващото въздействие на изменението на климата и произтичащите от него природни бедствия, както и световната икономическа и геополитическа нестабилност. Други кризи, които изискват по-бърза реакция, за да се предотвратят пречки пред свободното движение на вътрешния пазар и да се избегнат сериозни прекъсвания във веригите на доставки, необходими за поддържане на операциите на вътрешния пазар, включват например горски пожари, земетресения или широкомащабни кибератаки. Фактът, че такива кризи представляват изключителни и внезапни събития от извънреден характер и мащаб, означава, че те не могат да бъдат разумно предвидени. Като се има предвид, че не е известно какви кризи биха могли да възникнат и да окажат сериозно въздействие върху вътрешния пазар и неговите вериги на доставки в бъдеще, е необходимо да се предвиди инструмент, който да се прилага при възникването на широк спектър от кризи, които оказват въздействие върху вътрешния пазар.

(8)  Въздействието на кризата върху вътрешния пазар може да възпрепятства функционирането на вътрешния пазар по два начина. То може да доведе до пречки пред свободното движение или до прекъсвания във веригите на доставки. Прекъсванията във веригите на доставки могат да изострят недостига на стоки и услуги на вътрешния пазар и да възпрепятстват производството, което води до допълнителни пречки пред търговията и до нарушаване на конкуренцията между държавите членки и между частните оператори, като по този начин се нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар. Прекъсванията във веригите на доставки могат също така да доведат до появата или вероятната поява на различни национални мерки за справяне с проблемите във веригата на доставки, задействайки режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар. С настоящия регламент следва да се обърне внимание на тези видове въздействия върху вътрешния пазар и да се въведат мерки за избягване на пречките пред свободното движение или прекъсванията във веригата на доставки, които водят до недостиг на стоки или услуги от особено значение при криза.

(9)   За да се избегнат ненужни административни тежести за държавите членки, инцидентите, докладвани чрез ad hoc сигналите за ранно предупреждение, посочени в настоящия регламент, следва да бъдат определени по такъв начин, че да изключват събития, които имат незначително предвидимо въздействие върху свободното движение на стоки, услуги и лица, включително и работници, или във веригите за доставка на стоки и услуги, които са необходими за поддържане на жизненоважни социални функции или икономически дейности на вътрешния пазар.

(10)  За да може рамката от мерки, определени в настоящия регламент, да разгърне пълния си потенциал в контекста на режима на бдителност на вътрешния пазар и режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, Комисията следва да бъде оправомощена да установи подробни разпоредби за готовност за кризи, сътрудничеството, обмен на информация и кризисна комуникация. Тези подробни разпоредби под формата на рамка за действия при извънредни ситуации следва да определят специфичните технически и оперативни аспекти на механизмите за обмен на информация между Комисията и държавите членки. Освен това те следва да определят мерките за оперативна координация между Комисията и държавите членки във връзка с кризисната комуникация. В този контекст, въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, следва да бъде съставен конкретен списък на всички компетентни органи на всяка държава членка, участващи в прилагането на рамката, създадена с настоящия регламент. Този списък следва по-специално да посочва ролите и отговорностите, възложени на компетентните органи в съответните им държави членки при прилагането на режима на бдителност на вътрешния пазар и режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, в съответствие с националното законодателство. Договореностите между Комисията и държавите членки следва също така да включват сигурния обмен на информация относно консултациите с икономическите оператори и социалните партньори във връзка с техните съответни инициативи и действия за смекчаване и реагиране на последиците от потенциална криза.

(11)  ▌Мерките, определени в настоящия регламент, следва да се прилагат съгласувано, прозрачно, ефикасно, пропорционално и своевременно, като надлежно се отчита необходимостта от поддържане на жизненоважни обществени функции, ▌включително обществената сигурност, безопасността, обществения ред или общественото здраве. Настоящият регламент не следва да засяга компетентността на държавите членки, например във връзка с националната политика в областта на общественото здраве, и не следва да засяга отговорността на държавите членки за опазване на националната сигурност или техните правомощия за защита на съществените функции на държавата, включително онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост и да поддържат обществения ред. Поради това настоящият регламент не следва да засяга въпросите, свързани с националната сигурност и отбрана.

(12)  Настоящият регламент предвижда необходимите средства, за да се гарантира по време на криза непрекъснатото функциониране на вътрешния пазар, на предприятията, които извършват дейност на вътрешния пазар, и на неговите стратегически вериги на доставки, включително свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, и достъпността на стоки и услуги от особено значение при криза за гражданите, предприятията и публичните органи; Освен това с настоящия регламент се създава форум за подходяща координация, сътрудничество и обмен на информация. В него се предвиждат също така средствата за своевременна достъпност и наличност на информацията, която е необходима за целенасочена реакция и подходящо пазарно поведение от страна на предприятията и гражданите по време на криза.

(13)  Настоящият регламент следва да допуска, когато е възможно, предвиждане на събитията и кризите, като дава възможност на Съюза да продължи да се възползва от текущия анализ на стратегически важни области от икономиката на вътрешния пазар ▌.

(14)   Чрез укрепване на устойчивостта и подготвеността на промишлеността на Съюза по отношение на суровините от критично значение, регламентът за установяване на рамка за гарантиране на сигурно и устойчиво снабдяване със суровини от критично значение допълва настоящия регламент, което дава възможност на Комисията при режим на бдителност на вътрешния пазар или режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар да задейства целенасочени мерки в случай на заплаха или прекъсване на доставките на стоки от критично значение, включително и суровини от критично значение.

(15)  Настоящият регламент не следва да дублира съществуващата рамка за лекарствените продукти, медицинските изделия или други медицински мерки за противодействие съгласно рамката на ЕС за здравна сигурност, включително регламенти (ЕС) 2022/123(8), (ЕС) 2022/2370(9) и (ЕС) 2022/2371(10) на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2022/2372(11) на Съвета относно готовността и реакцията при кризи в областта на здравеопазването. Рамката на ЕС за здравна сигурност следва да има предимство пред настоящия регламент във връзка с прекъсванията във веригата на доставки и недостига на лекарствени продукти, медицински изделия или други медицински мерки за противодействие, когато са изпълнени условията по тази рамка. Поради това лекарствените продукти, медицинските изделия или други медицински мерки за противодействие по смисъла на регламенти (ЕС) 2022/2371 и (ЕС) 2022/2372 следва, когато са включени в списъка, приет съгласно член 7, параграф 1 от Регламент ( ЕС) 2022/2372, да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, освен по отношение на разпоредбите, свързани със свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар, и по-специално онези, насочени към възстановяване и улесняване на свободното движение ▌.

(16)  Настоящият регламент следва да допълва договореностите за интегрирана реакция на ЕС при политическа криза, прилагани от Съвета съгласно Решение № 2014/415/ЕС(12) на Съвета, по отношение на дейността му във връзка с въздействията на междусекторните кризи върху вътрешния пазар, които изискват вземане на решения във връзка с планирането на действия при извънредни ситуации и прилагането на мерки за бдителност и спешни мерки. Настоящият регламент следва да не засяга интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи, прилагани от Съвета съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1993 на Съвета(13).

(17)  Настоящият регламент не следва да засяга Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС). Настоящият регламент следва да допълва МГЗС и следва да го подпомага, когато е необходимо, по отношение на наличността на стоки от критично значение и свободното движение на работници в областта на гражданската защита, включително тяхното оборудване, за кризи, които попадат в обхвата на МГЗС.

(18)  Настоящият регламент не следва да засяга Регламент (ЕС) 2016/399(14) на Европейския парламент и на Съвета, включително неговата обща рамка за временно въвеждане или разширяване на контрола по вътрешните граници и системата за уведомяване за временно повторно въвеждане на контрол по вътрешните граници.

(19)  Настоящият регламент не следва да засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 178/2002(15) на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на кризи, както е посочено в членове 55—57 от този регламент, изпълняван с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/300(16) на Комисията.

(20)  Настоящият регламент не следва да засяга Европейския механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност. Независимо от това хранителните продукти следва да се подчиняват на разпоредбите на настоящия регламент относно свободното движение, включително разпоредбите относно ▌ограниченията на правото на свободно движение. Мерките по отношение на хранителните продукти ▌ могат също така да бъдат преразгледани с оглед на тяхното съответствие с други относими разпоредби на правото на Съюза.

(21)   Настоящият регламент не следва да засяга способността на Комисията да се консултира или да си сътрудничи от името на Съюза с компетентните органи на държави извън Съюза, в съответствие с правото на Съюза, като се обръща специално внимание на развиващите се държави, с оглед на намирането на общи решения за избягване на прекъсвания във веригите на доставки, в съответствие с международните задължения. Това може да включва, когато е целесъобразно, координация в рамките на съответните международни форуми.

(22)   Едно от предизвикателствата, идентифицирани по време на кризата с COVID-19, беше липсата на мрежа, осигуряваща готовност и обмен на информация между държавите членки, от една страна, и между държавите членки и Комисията, от друга страна. Следователно постигането на целите на настоящия регламент следва да бъде подкрепено от механизъм за управление. На равнището на Съюза настоящият регламент следва да създаде Комитет за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар („Комитета“), съставен от представители на държавите членки и председателстван от Комисията, за да се улесни сътрудничеството, обмена на информация и гладкото, ефективно и хармонизирано прилагане на настоящия регламент. Този Комитет следва да предоставя консултации на Комисията и да я подпомага по конкретни въпроси, включително за последователно прилагане на настоящия регламент и улесняване на сътрудничеството между държавите членки. Той следва да анализира и да обсъжда съответни въпроси, свързани с предстоящи или текущи кризи.

(23)   Комисията следва да председателства Комитета и да осигурява неговия секретариат. Всяка държава членка следва да назначи по един представител и един заместник-представител. Председателят следва да покани представител на Европейския парламент като постоянен наблюдател. За да получи подходяща информация за дейностите на Комитета и да позволи участието на съответните експерти, председателят следва да може да кани експерти да участват в работата на Комитета и да присъстват като наблюдатели на конкретни заседания, провеждани на ad hoc основа, когато присъствието им е важно, предвид дневния ред на заседанието. С цел да се осигури съгласуван и координиран отговор на Съюза на различни кризи, които биха могли да окажат въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, председателят следва също така да кани представители на други органи, имащи отношение към кризата на равнището на Съюза, като наблюдатели на съответните заседания на Комитета. С оглед насърчаване на международното сътрудничество, председателят следва да кани представители на международни организации и държави извън Съюза да участват в съответните заседания на Комитета, съгласно приложимите двустранни или международни споразумения. Председателят следва да може да кани наблюдатели да допринасят за дискусиите със съответния си експертен опит, информация и идеи, но наблюдателите не следва да участват при формулирането на становища, препоръки или съвети към Комитета.

(24)   Комитетът следва да има конкретни задачи във връзка с рамката за действия при извънредни ситуации, режима на бдителност на вътрешния пазар и режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Тези задачи следва да включват размяна на мнения и предоставяне на консултации на Комисията относно оценката на критериите, които трябва да се вземат предвид при задействането на различните режими, както и относно оценката за това дали са изпълнени конкретните предварителни условия за прилагане на специфични мерки за реагиране. Комисията следва да взема предвид във възможно най-голяма степен становищата, препоръките или докладите, приети от Комитета.

(25)   За да се гарантира поверителността на информацията, получена съгласно настоящия регламент, Комитетът се насърчава да предвиди в своя процедурен правилник, че неговите членове и наблюдатели не могат да разкриват търговски и бизнес тайни, както и друга чувствителна и поверителна информация, получена или генерирана по силата на настоящия регламент, и трябва да спазва задълженията за професионална тайна, еквивалентни на тези, приложими за служителите на Комисията.

(26)   За да се гарантира по-голяма прозрачност, отчетност и координация, особено по време на кризи, компетентната комисия на Европейския парламент следва да може да кани председателя на Комитета да се яви пред тази комисия. Европейският парламент следва да бъде информиран във възможно най-кратък срок за всички предложени или приети актове за изпълнение на Съвета. Комисията следва да вземе предвид всички елементи, произтичащи от становищата, изразени в диалога относно извънредните ситуации и устойчивостта, провеждан съгласно настоящия регламент, включително съответните резолюции на Европейския парламент.

(27)  Освен това, за да се насърчи по-голямо участие на ключови заинтересовани страни, и по-специално представители на икономическите оператори, социалните партньори, учените и гражданското общество, Комисията следва да създаде платформа на заинтересованите страни, за да улесни и подкрепи доброволните реакции при извънредни ситуации на вътрешния пазар.

(28)   За да се осигурят ефективна координация и обмен на информация в контекста на рамката за действия при извънредни ситуации, както и в контекста на режима на бдителност на вътрешния пазар и режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, държавите членки следва да създадат централни звена за връзка, които да отговарят за контактите със създаденото от Комисията централно звено за връзка на равнището на Съюза, както и с централните звена за връзка на други държави членки. Централните звена за връзка следва да функционират като координационно звено за контакти със съответните компетентни органи в държавите членки, като събират информация от тези органи, включително, когато е уместно, от органите на регионално и местно равнище. Централните звена за връзка следва също така да отговарят за координацията и обмена на информация. Държавите членки следва да могат да определят вече съществуващ орган като тяхно централно звено за връзка. Тези звена за връзка следва също така да предават цялата информация за кризата на единните звена за контакт в държавите членки, по възможност в реално време.

(29)   Настоящият регламент следва да не засяга способността на Комисията да преценява дали е целесъобразно да се налагат ограничения върху износа на стоки, в съответствие с международните права и задължения на Съюза съгласно Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета(17).

(30)   Настоящият регламент не следва да засяга мерките, предприети съгласно Регламент (ЕО) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета(18).

(31)   Настоящият регламент се прилага, без да се засяга Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета(19), с която се определят хармонизирани минимални правила, за да се гарантира, че услугите, необходими за поддържане на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, се предоставят безпрепятствено на вътрешния пазар, за да се повиши устойчивостта на критичните субекти, предоставящи тези услуги, и за да се подобри трансграничното сътрудничество между компетентните органи.

(32)   С цел по-добра подготовка за потенциални бъдещи кризи и подобряване на устойчивостта по време на кризи, които могат да окажат сериозно отрицателно въздействие върху свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, или да причинят прекъсване във веригите за доставка на стоки и услуги на вътрешния пазар, Комисията следва да насърчава икономическите оператори да изготвят доброволни протоколи при кризи и да ги подкрепя в подобни дейности. Икономическите оператори следва да си запазят свободата да вземат решение дали желаят да участват в такива доброволни протоколи при кризи или не. Участието в такива доброволни протоколи при кризи не следва да води до непропорционална административна тежест. Доброволните кризисни протоколи следва да определят конкретни параметри за очакваните смущения и разпределението на специфичните роли между всички участници, както и да описват механизмите за задействане на тези протоколи и произтичащите от тях действия. Съответните заинтересовани страни, включително органите на държавите членки, органите, службите и агенциите на Съюза и организациите на гражданското общество или други съответни организации, могат също да участват в изготвянето на тези доброволни протоколи при кризи. При определяне на параметрите на смущенията, които трябва да се вземат предвид, икономическите оператори следва да могат да се основават на предишния си опит във връзка с ограниченията на свободното движение и прекъсванията във веригата на доставки, причинени от различни кризи.

(33)   Въз основа на опита от минали кризи Комисията следва да разработи и да управлява програми и материали за обучение на заинтересовани страни от публичния и частния сектор, включително и икономически оператори. Участието в такива обучителни програми и симулации следва да бъде доброволно.

(34)   Като част от готовността за кризи, настоящият регламент следва да осигури възможност за предвиждане на събития и кризи, за които могат да се извършват стрес тестове и симулации, въз основа на текущ анализ на критични сектори от икономиката в рамките на вътрешния пазар, както и на непрекъснати прогнози на Съюза. По-специално Комисията следва да разработи сценарии и параметри в конкретни сектори, като вземе предвид специфичните рискове, свързани с кризата. За да се гарантира готовността за действие при кризи на всички участници, трябва да се определят правила относно стрес тестовете, които следва да се провеждат най-малко веднъж на всеки две години. В този контекст Комисията следва да улесни и насърчи разработването на стратегии за готовност при извънредни ситуации, включително стратегии за комуникация при кризи и обмен на информация относно приложимите ограничения при трудни обстоятелства. Определянето на конкретни целеви сектори следва да се базира на съществуващи инструменти, основани на показатели, които следят развитието на веригите за доставки в Съюза, за да се идентифицират потенциални затруднения, като се вземат предвид съответните специфични критерии, като например търговски потоци, търсене и предлагане, концентрация на предлагането, производство и производствен капацитет в рамките на Съюза и в международен план на различни етапи от веригата за създаване на стойност и взаимозависимости между икономическите оператори.

(35)  Чрез мрежата, създадена между централните звена за връзка на държавите членки и звеното за връзка на равнището на Съюза, следва да може да се обменя информация за ad hoc сигнали за ранно предупреждение. Такива ad hoc сигнали за ранно предупреждение следва да бъдат съобщавани на Комисията в случай на големи инциденти, за да може Съюзът да наблюдава по-добре развитието на потенциална, предстояща или текуща криза, като по този начин се гарантира по-високо ниво на готовност в случай на възникваща или развиваща се криза.

(36)  За да се отчетат извънредният характер и потенциалните важни последици за единния пазар за ▌функционирането на вътрешния пазар при режима на бдителност на вътрешния пазар или режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, на Съвета следва по изключение да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за задействане на режима на бдителност на вътрешния пазар или режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 291, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Актът за изпълнение на Съвета за задействане на режима на бдителност на вътрешния пазар следва да съдържа елементи, които да са неразривно свързани с оценката за изпълнението на предварителните условия, обосноваващи задействането на процедурата, а именно оценка на потенциалното въздействие на кризата върху свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, на вътрешния пазар и по неговите вериги за доставки, списъка на критичните стоки и услуги, които са от съществено значение за поддържането на жизненоважни социални функции или икономически дейности на вътрешния пазар, и мерките за бдителност, които трябва да бъдат предприети. Освен това, когато задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар изисква също така приемането на списък на стоки или услуги от особено значение при криза, или и на двете, този списък следва да бъде приет едновременно със задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, и следователно трябва да бъде неразривно свързан с активирането на този режим. Поради тази причина на Съвета следва също така да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемането на този списък на стоки или услуги от особено значение при криза, както и за всяка негова актуализация. Режимът на бдителност на вътрешния пазар или режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар следва да може да се разшири чрез акт за изпълнение на Съвета, по предложение на Комисията. Ако се окаже, че не е необходимо задействането на нито един от режимите, тогава съответният режим следва да бъде деактивиран.

(37)   За да може Комитетът да получава подходяща информация за потенциална извънредна ситуация на вътрешния пазар, трябва да се осигури мониторинг. Мониторингът следва да засяга веригите на доставки или стоките и услугите от критично значение, за които е задействан режим на бдителност на вътрешния пазар, както и свободното движение на лица, участващи в производството и доставката на такива стоки и услуги. Веригите за доставка на стоки и услуги от критично значение следва да се наблюдават от компетентните органи на държавите членки, въз основа на искания за доброволно предоставяне на информация относно факторите, влияещи върху наличността на избрани стоки и услуги от критично значение, например производствен капацитет, наличност на необходимата работна сила, запаси, ограничения за доставчиците, възможности за диверсификация и заместване, условия на търсене и затруднения.

Искането за доброволно предоставяне на информация във връзка с този мониторинг следва да бъде отправено до всички участници по веригата за доставка на стоки и услуги от критично значение и до други съответни заинтересовани страни, установени на територията на държавите членки. Събирането на информация от икономическите оператори за проблеми със свободното движение по веригите за доставка на стоки и услуги от критично значение е много важно, тъй като липсата на подходяща работна сила е една от основните причини за прекъсвания във веригите на доставки. Мониторингът от страна на органите на държавите членки във връзка с проблеми със свободното движение на лица, участващи в производството и доставката на стоки и услуги, следва да се тълкува широко, за да се включат работници, доставчици на услуги, представители на бизнеса и други лица, участващи в научноизследователската, развойната и маркетинговата дейност на стоки. Компетентните органи на държавите членки следва да предоставят събраната информация на Комисията и на Комитета чрез съответните централни звена за връзка. Тази информация следва да позволи на Комитета да дава насоки на Комисията относно необходимостта от задействане на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

(38)  За националните мерки, които не са хармонизирани съгласно настоящия регламент и които, когато се приемат и прилагат в отговор на извънредна ситуация на вътрешния пазар, засягат свободното движение на стоки или хора ▌или свободното предоставяне на услуги ▌по време на извънредни ситуации на вътрешния пазар, държавите членки следва да гарантират, че тези мерки са в пълно съответствие с ДФЕС и с други разпоредби на законодателството на Съюза, като например Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета(20) и директиви 2004/38/ЕО(21), 2005/36/ЕО(22), 2006/123/ЕО(23) и (ЕС) 2015/1535(24) на Европейския парламент и на Съвета. Ако държавите членки приемат такива мерки, те следва да бъдат обосновани и да зачитат принципите на пропорционалност и недискриминация в съответствие с правото на Съюза.

Освен това, в съответствие с тези принципи, мерките не следва да създават ненужна административна тежест и държавите членки следва да предприемат всички възможни мерки за намаляване на административната тежест, причинена от мерките, приети в отговор на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Също така всички подобни мерки следва надлежно да отчитат положението на граничните и най-отдалечените региони, особено по отношение на трансграничните работници. Държавите членки следва да премахнат мерките, предприети в отговор на извънредна ситуация на вътрешния пазар, които ограничават свободното движение, веднага щом те вече не са необходими. Като цяло националните мерки, ограничаващи свободното движение, които не са хармонизирани съгласно настоящия регламент, по принцип не са оправдани или пропорционални в случай на деактивиране на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, и поради това следва да бъдат премахнати.

(39)   Настоящият регламент не следва да се тълкува като разрешаващ или оправдаващ ограничения спрямо свободното движение на стоки, услуги и хора, когато тези ограничения противоречат на ДФЕС или други разпоредби на правото на Съюза. Например фактът, че някои ограничения са изрично забранени при режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, не следва да се тълкува като оправдание за налагането на такива ограничения извън този режим или като оправдание за налагането на други възможни ограничения, несъвместими с правото на Съюза, които не са изрично забранени от настоящия регламент.

(40)   В член 21 от ДФЕС се предвижда правото на всеки гражданин на ЕС да се движи и да пребивава свободно в рамките на територията на държавите членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Подробните условия и ограничения във връзка с това право са изложени в Директива 2004/38/ЕО. В тази директива са определени общите принципи, приложими за тези ограничения, и съображенията, които могат да бъдат използвани за обосноваване на такива мерки. Тези съображения са свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В този контекст ограниченията на свободата на движение могат да бъдат обосновани, ако са пропорционални и недискриминационни. Настоящият регламент няма за цел да предвижда допълнителни съображения за ограничаване на правото на свободно движение на хора, извън предвидените в глава VI от Директива 2004/38/ЕО.

(41)   Мерките за улесняване на свободното движение на хора и всички други мерки, засягащи свободното движение на хора, предвидени в настоящия регламент, се основават на член 21 от ДФЕС и допълват Директива 2004/38/ЕО при извънредни ситуации на вътрешния пазар. Тези мерки не следва да водят до разрешаване или обосноваване на ограничения на свободното движение, в противоречие с Договорите или друго законодателство на Съюза.

(42)   В член 45 от ДФЕС се предвижда правото на свободно движение на работниците, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Член 46 от ДФЕС е правното основание за приемането на необходимите мерки за осъществяване на свободното движение на работниците, както е определено в член 45 от ДФЕС. Настоящият регламент съдържа разпоредби, които допълват съществуващите мерки с цел по-добро гарантиране на свободното движение на хора, повишаване на прозрачността и предоставяне на административна подкрепа при извънредни ситуации на вътрешния пазар. Тези мерки включват създаването и осигуряването на единни звена за контакт на работниците и техните представители в държавите членки и на равнището на Съюза при режима на бдителност и режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, в съответствие с настоящия регламент.

(43)   Някои национални мерки, които ограничават свободното движение или свободата на предоставяне на услуги и които не следва да се налагат в случай на извънредна ситуация на вътрешния пазар или в отговор на такава ситуация, следва да се забранят, тъй като са явно непропорционални. Поради това всички подобни мерки, предприемани от държавите членки, следва да се оценяват в светлината на тези разпоредби за хармонизиране, а не на ДФЕС или друго право на Съюза.

(44)   По-специално държавите членки не следва да въвеждат мерки, които представляват дискриминация въз основата на националност или, в случай на дружества, на местоположението на тяхното седалище, управителен съвет или основно място на дейност.

(45)   Държавите членки не следва да предприемат мерки, за да пречат на лицата, упражняващи правото си на свободно движение, да се върнат в своята държава членка на пребиваване, ако се окажат в друга държава членка при избухването на криза.

(46)   Държавите членки не следва да предприемат мерки, които да пречат на лицата, упражняващи правото си на свободно движение, да пътуват до други държави членки по наложителни семейни причини, когато това пътуване е разрешено в рамките на държавата членка, която приема мярката при тези обстоятелства.

(47)   Настоящият регламент не следва да възпрепятства държавите членки да разрешават на своите граждани и пребиваващи в тях лица да се завърнат на тяхна територия по време на извънредни ситуации на вътрешния пазар. За да се улесни пътуването, другите държави членки следва да позволят на тези граждани и пребиваващи лица да напуснат тяхната територия, за да пътуват до държавата членка по тяхното гражданство или пребиваване, или да преминат транзитно през тяхната територия, за да достигнат до държавата членка по тяхното гражданство или пребиваване.

(48)   Ограниченията на свободното движение, включително под формата на административни изисквания и процедури, като например процедури за деклариране, регистрация или издаване на разрешения, са забранени, освен ако не отговарят на изискванията на законодателството на Съюза. Когато са приети обосновани и пропорционални административни изисквания и процедури в съответствие с правото на Съюза, при извънредна ситуация на вътрешния пазар държавите членки следва да отдават приоритет на улесняването на спазването на тези изисквания и прилагането на тези процедури за лицата, участващи в производството или доставката на стоки или услуги от особено значение при криза. За целта и когато това е необходимо, за да се улесни свободното движение на такива доставчици или определени категории доставчици, Комисията следва да въведе подходящи мерки, включително цифрови решения и шаблони.

(49)   С настоящия регламент се определят задължения за гарантиране на прозрачност по отношение на национални мерки, приети по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, които ограничават правото на свободно движение на хората. Всички подобни ограничения следва да са в съответствие със законодателството на Съюза, и по-специално разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. Тези задължения не следва да засягат съществуващите задължения за предоставяне на информация или нотификация, които продължават да се прилагат. Свободното движение на хората е много важно за правилното функциониране на вътрешния пазар. Опитът от кризата с COVID-19 показва, че ограниченията на това право на свободно движение могат да имат странични ефекти върху всички други основни свободи. Липсата на информация относно ограниченията на свободното движение на хора поради кризата може да създаде допълнителни трудности за гражданите на Съюза и икономическите оператори при управлението на дейността им по време на криза. Понастоящем не съществува приложима система за прозрачност, която да може да предоставя на гражданите на Съюза и на икономическите оператори информация за ограниченията на свободното движение на хора.

Държавите членки следва да съобщят на Комисията и на другите държави членки текста на националните законови или подзаконови разпоредби, с които се въвеждат ограничения върху упражняването на правото на свободно движение на хора в отговор на криза, както и съответните промени в разпоредбите, веднага след приемането им. Този текст следва да бъде придружен от съображенията за прилагането на тези мерки, включително и аргументи, доказващи основателността и пропорционалността на мерките, както и всички научни или други данни в подкрепа на тяхното приемане, обхвата на мерките, датите на приемане и прилагане, както и срока на действие на тези мерки. За да се гарантира, че гражданите на Съюза и икономическите оператори могат да получат надеждна информация относно ограниченията на свободното движение, държавите членки следва възможно най-бързо да предоставят на обществеността ясна, изчерпателна и навременна информация, обясняваща тези мерки, по-специално за техния обхват, дата на прилагане и срок на действие. Тази информация следва да бъде предоставена и на Комисията. Въз основа на това Комисията следва да публикува съответната информация на специален уебсайт, достъпен на всички официални езици на Съюза.

(50)  За да се гарантира, че предвидените в настоящия регламент специални мерки във връзка с извънредни ситуации на вътрешния пазар се прилагат единствено когато това е абсолютно необходимо за реагиране на конкретната извънредна ситуация на вътрешния пазар, тези мерки следва да изискват ▌задействане чрез актове за изпълнение на Комисията, в които да се посочват причините за това задействане, както и стоките или услугите от особено значение при криза, за които тези мерки се прилагат.

(51)  Освен това, за да се гарантира пропорционалността на тези актове за изпълнение и да се гарантира надлежното зачитане на ролята на икономическите оператори при управлението на кризи, Комисията следва да прибягва до задействане на мерките при извънредна ситуация на вътрешния пазар след задействане от страна на Съвета на извънреден режим на вътрешния пазар, както и ако икономическите оператори не могат доброволно да намерят решение на проблема в разумен срок (двойно задействане). Необходимостта от задействане на мерките при извънредна ситуация на вътрешния пазар следва да бъде обоснована във всеки такъв акт за изпълнение и във връзка с всички конкретни аспекти на кризата.

(52)   За да могат да се направят точни оценки за това дали въвеждането на конкретни мерки при извънредна ситуация на вътрешния пазар би позволило да се намали сериозният недостиг на стоки или услуги от особено значение при криза или непосредствената заплаха от такъв недостиг при извънредна ситуация на вътрешния пазар, Комисията следва да може да изисква информация от икономическите оператори по веригите за доставка на стоки и услуги от особено значение при криза. Тези искания за информация следва, по целесъобразност, да се отнасят до въпроси като: производствения капацитет и запасите от стоки от особено значение при криза в производствени съоръжения, разположени в рамките на Съюза и в държави извън Съюза, които съответните икономически оператори използват или от които сключват договори или закупуват доставки; графика или оценка за очакваното производство за следващите три месеца за всяко производствено съоръжение, разположено в рамките на Съюза и в държави извън Съюза, което съответните икономически оператори използват или от което сключват договори; и подробности за всякакви съответни прекъсвания или недостиг във веригите на доставки. За да се гарантира пълно участие на държавата членка, в която икономическият оператор има производствено съоръжение, Комисията следва незабавно да изпрати копие от искането за информация на тази държава членка и, при поискване от страна на компетентния орган на държава членка, Комисията следва да предостави получената информация на тази държава членка чрез защитени канали.

(53)  Комисията следва да отправя искания за информация до икономическите оператори само когато информацията, необходима за адекватно реагиране на извънредната ситуация на вътрешния пазар, като например информацията, необходима за възлагане на обществени поръчки от Комисията за сметка на или от името на държавите членки или за оценяване на производствения капацитет на производителите на стоки от особено значение при криза, чиито вериги на доставки са били нарушени, все още не е на разположение на Комисията и не може да бъде получена от обществено достъпни източници или в резултат на доброволно предоставена информация. Когато отправя искане за предоставяне на информация посредством акт за изпълнение, Комисията следва да гарантира, че ползата за обществения интерес надделява над възможните неудобства за съответните икономически оператори. Комисията следва да вземе предвид тежестта на едно такова искане за информация, по-специално за микро-, малките и средните предприятия (МСП), и следва да определи съответните срокове за отговор. Когато има вероятност обработката на искането за информация от страна на икономически оператор да наруши значително неговите операции, икономическият оператор следва да може да откаже предоставянето на исканата информация. Икономическият оператор следва да бъде длъжен да предоставя на Комисията мотивите за всеки отказ за предоставяне на исканата информация. Тези мотиви следва да включват по-специално риска от отговорност за нарушаване на договорни задължения за неразкриване на информация в договори, регламентирани от законодателството на трета държава, или риска от разкриване на информация във връзка с националната сигурност при стоки с възможна употреба в контекста на националната сигурност, което може да включва национални резерви.

(54)   Максималният срок, в който икономическият оператор трябва да отговори на искането за предоставяне на информация, следва да бъде 20 работни дни. Конкретният срок следва да се определя за всеки случай поотделно, като при определени обстоятелства той може да бъде по-кратък. Икономическият оператор следва да може да поиска еднократно удължаване на срока, което, при наличието на изрично съгласие от страна на Комисията, може да удължи общия срок до над 20 работни дни. Следва да се предвиди, че искането на икономическия оператор за удължаване на срока трябва да се подаде до Комисията в съответствие с разпоредбите за комуникацията, посочени в индивидуалното решение. Освен това следва да се предвиди, че докато Комисията не отговори на искането за удължаване на срока, първоначалният срок се счита за изцяло приложим.

(55)  При необходимост, задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар следва също така да може да доведе до прилагането на определени процедури за реагиране при кризи, с които се въвеждат корекции в правилата, уреждащи проектирането, производството, оценяването на съответствието и пускането на пазара на стоки, за които се прилагат хармонизирани правила на Съюза, както и някои правила, регламентиращи стоките, които са предмет на общата рамка за безопасност на продуктите на Съюза. Тези процедури за реагиране при кризи следва да дават възможност за бързо пускане на пазара на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, в условията на извънредна ситуация. В случай на хармонизирани продукти органите за оценяване на съответствието следва да дават приоритет на оценяването на съответствието на стоките от особено значение при криза пред всички други текущи заявления за други продукти. ▌В случаите, при които са налице необосновани забавяния в процедурите за оценяване на съответствието на стоки от особено значение при криза, ▌компетентните органи на държавите членки следва да могат да издават разрешения за тези продукти, които не са преминали приложимите процедури за оценяване на съответствието, за да бъдат пуснати на техния съответен пазар, при условие че отговарят на приложимите изисквания за безопасност. Тези разрешения следва да бъдат валидни само на територията на издаващата държава членка, докато валидността им не бъде разширена, така че да обхваща и територията на Съюза чрез акт за изпълнение на Комисията. Валидността на разрешенията, които предоставят дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, следва да бъде ограничена до продължителността на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

Освен това, за да се улесни увеличаването на доставките на хармонизирани и нехармонизирани стоки от особено значение при криза, следва да бъдат въведени известни възможности за гъвкавост по отношение на механизмите за презумпция за съответствие и презумпция за съответствие с общото изискване за безопасност. В условията на извънредна ситуация на вътрешния пазар, производителите на стоки от особено значение при криза следва да могат да използват и национални и международни стандарти, които осигуряват равнище на защита, равностойно на това на ▌европейските стандарти, чиито данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Единствено за хармонизираните стоки от особено значение при криза, в случаите, при които такива европейски стандарти не съществуват или спазването им се оказва прекомерно трудно поради смущенията във вътрешния пазар, Комисията следва да може да издава общи технически спецификации, гарантиращи презумпцията за съответствие, за да осигури на производителите готови за използване технически решения.

(56)  Въвеждането на тези свързани с кризата корекции в съответните секторни хармонизирани правила на Съюза изисква целенасочени корекции на следните 16 акта: ▌Директиви 2000/14/ЕО(25), 2006/42/ЕС(26), 2010/35/ЕС(27), ▌ 2014/29/ЕС(28), 2014/30/ЕС(29), ▌2014/33/ЕС(30), 2014/34/ЕС(31), 2014/35/ЕС(32), 2014/53/ЕС(33), 2014/68/ЕС(34) на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕС) 2016/424(35), (ЕС) 2016/425(36), (ЕС) 2016/426(37), (ЕС) № 305/2011(38), (ЕС) 2023/988(39) и (ЕС) 2023/1230(40) на Европейския парламент и на Съвета. Промените, с които се въвеждат процедури за реагиране при извънредни ситуации във всеки един от съответните актове, следва да се прилагат единствено ако са специално задействани. Задействането на процедурите при извънредни ситуации съгласно съответния акт следва да зависи от задействането на режима на извънредната ситуация на вътрешния пазар съгласно настоящия регламент и да бъде ограничено до продуктите, определени като стоки от особено значение при криза, както и да е ограничено във времето до продължителността на извънредната ситуация на вътрешния пазар.

(57)  В случаите на значителни рискове за функционирането на вътрешния пазар или на остър и продължителен недостиг или изключително голямо търсене на стоки от особено значение при криза, мерките на равнището на Съюза, насочени към осигуряване на наличността на стоки от особено значение при криза, като например искания с приоритет, могат да се окажат абсолютно необходими за гарантирането на нормалното функциониране на вътрешния пазар и на неговите вериги на доставки.

(58)  Като крайно средство за гарантиране на поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар, когато производството или доставката на определени стоки от особено значение при криза не могат да се осъществят чрез други мерки, Комисията следва да може да поиска от икономическите оператори, установени в рамките на Съюза, да произведат или да доставят определени стоки от особено значение при криза. Когато отправя такова искане, Комисията следва да вземе предвид евентуалното неблагоприятно въздействие върху конкуренцията на вътрешния пазар и риска от задълбочаване на смущенията на пазара. Освен това изборът на получателите и бенефициерите на тези искания не следва да бъде дискриминационен.

(59)  Искането с приоритет следва да се базира на обективни, фактически, измерими и обосновани данни. При тези искания следва да се вземат предвид законните интереси на икономическите оператори, както и разходите и усилията, които са необходими за извършването на всяка промяна в хода на производството. В искането с приоритет следва ясно да се посочва, че икономическият оператор носи пълна отговорност за вземането на решението за приемане или отхвърляне на искането. Когато икономическият оператор вземе решение да отхвърли искането с приоритет, той може да откаже категорично или да предостави обосновка за взетото решение, когато информира Комисията за своя отказ.

(60)  При приемане на искането с приоритет задължението за неговото изпълнение следва да има предимство пред други задължения за изпълнение по линия на частното или публичното право. Всяко искане с приоритет се възлага на справедлива и разумна цена. Цената следва да може да се изчисли въз основа на средните пазарни цени през последните години, като всяко увеличение или намаление на цената следва да бъде обосновано, например чрез отчитане на инфлацията или производствените разходи. Предвид това колко е важно да се гарантира доставката на стоки от особено значение при криза, които са необходими за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар, изпълнението на задължението във връзка с искане с приоритет не следва да води до налагането на отговорност на трети страни във връзка с щети, които могат да възникнат поради нарушение на задълженията за изпълнение, регламентирани в законодателството на държава членка, ако нарушението на задълженията за изпълнение е било необходимо във връзка с приоритетни цели. Икономическите оператори, към които може да бъде отправено искане с приоритет, следва да могат да предвидят възможните последици от това искане с приоритет, съгласно условията на техните търговски договори. Без да се засяга приложимостта на други разпоредби, отговорността за дефектни стоки, предвидена в Директива 85/374/ЕИО(41) на Съвета не следва да бъде засегната от това освобождаване от отговорност.

(61)  Когато икономическият оператор изрично е приел искане с приоритет и Комисията е приела акт за изпълнение вследствие на това приемане, икономическият оператор следва да спазва всички условия на този акт за изпълнение. При неспазване на условията, определени в акта за изпълнение, икономическият оператор следва да загуби възможността да се възползва от освобождаване от договорна отговорност. Когато неспазването е умишлено или се дължи на груба небрежност, на икономическия оператор може също да бъде наложена глоба, при спазване на принципа на пропорционалност. Не следва да може да се налагат глоби на икономически оператори, които не са приели изрично искане с приоритет.

(62)  Когато една или повече държави членки са уведомили Комисията за недостиг на стоки и услуги от особено значение при криза или за риск от такъв недостиг, Комисията следва да може да препоръча на държавите членки да предприемат мерки, целящи да гарантират бързото увеличаване на наличността на стоките и услугите от особено значение при криза. Комисията следва да разгледа въздействието на предвидените мерки върху съответните икономически оператори. Тези препоръки могат да включват мерки, които имат за цел да улеснят разширяването, промяната на предназначението или създаването на нов производствен капацитет за стоки от особено значение при криза или на нов капацитет, свързан с дейности по предоставяне на услуги от особено значение при криза, както и да ускорят съответните приложими изисквания за одобрение, издаване на разрешения и регистрация.

(63)  Когато една или повече държави членки са уведомили Комисията за недостиг на стоки или услуги от особено значение при криза, Комисията следва да предаде тази информация на всички компетентни органи на държавите членки и да рационализира координацията във връзка с реакцията. Освен това, за да се гарантира наличността на определени стоки или услуги от особено значение при криза по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар и с оглед на прекратяването на извънредната ситуация на вътрешния пазар, Комисията следва да може да препоръча на държавите членки да разпределят тези стоки или услуги, като зачита надлежно принципите на солидарност, необходимост и пропорционалност. Комисията следва да съдейства за координиране на това разпределяне.

(64)  В допълнение към настоящата възможност за съвместно възлагане на обществени поръчки между Комисията и една или повече държави членки, предвидена в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета(42) („Финансовия регламент“), една или повече държави членки следва също така да могат да поискат от Комисията да стартира процедура за възлагане на обществена поръчка за тяхна сметка или от тяхно име за закупуване на стоки и услуги от критично значение или на стоки и услуги от особено значение при криза, за да се извлече максимална полза от покупателната способност и преговорната позиция на Комисията по време на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар или режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Тези обществени поръчки следва да обхващат придобиването от възлагащия орган, чрез договор, на строителни работи, доставки или услуги от особено значение при криза и придобиването или наемането на земя, сгради или друго недвижимо имущество от икономически оператори, избрани от този възлагащ орган с цел реагиране на кризата. Комисията следва да може да провежда съответната процедура за възлагане на обществена поръчка за сметка на държавите членки или от тяхно име въз основа на споразумение между страните, или да действа като търговец на едро, като купува, съхранява и препродава или дарява доставки и услуги, включително и наеми, в полза на участващите държави членки или избраните партньорски организации.

(65)  Кризата с COVID-19 показа, че Комисията следва да може да закупува стоки и услуги от особено значение при криза съвместно с държави извън Съюза, като например държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и европейските микродържави. Съвместните процедури за възлагане на обществени поръчки, стартирани с цел придобиването на стоки и услуги от особено значение при криза или на стоки и услуги от критично значение, не следва да оказват отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и не следва да представляват дискриминация или ограничаване на търговията, нито пък да водят до нарушаване на конкуренцията или да имат пряко финансово въздействие върху бюджета на държавите, които не участват в съвместната процедура за възлагане на обществена поръчка. Също така е важно да се гарантира, че държавите членки координират действията си, с подкрепата на Комисията и Комитета, преди стартирането на процедури за възлагане на обществени поръчки за стоки и услуги от особено значение при криза. При предприемането на действия при извънредни ситуации държавите членки следва да въведат система за идентифициране на възлагащите органи, попадащи в обхвата на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(43), които възлагат поръчки за стоки и услуги от особено значение при криза по време на извънредни ситуации. Държавите членки следва да могат да разчитат на централните звена за връзка при събирането и предаването на информация за текущи и планирани обществени поръчки от възлагащите органи и възложителите на тяхната територия за целите на спазването на клаузата за координация, предвидена в настоящия регламент.

(66)  Споразумението, уреждащо възлагането на обществени поръчки от Комисията за сметка или от името на една или повече държави членки, или съвместното възлагане на обществени поръчки между Комисията и една или повече държави членки, следва да предвижда, когато е целесъобразно, клауза за изключителни права, съгласно която участващите държави членки се задължават да не възлагат обществени поръчки за въпросните стоки или услуги от особено значение при криза чрез други канали и да не водят паралелни преговори. Когато се предвижда такава клауза за изключителни права, в нея следва да се посочва, че когато държавите членки имат допълнителни нужди от обществени поръчки и тези поръчки не накърняват текущото съвместно възлагане на обществени поръчки или възлагането на обществени поръчки за сметка или от името на държавите членки според оценката на Комисията, участващите държави членки могат да започнат собствена процедура за възлагане на обществени поръчки.

Целта на клаузата за изключителни права е да се гарантира, че не е застрашено текущото съвместно възлагане на обществени поръчки или възлагането на обществени поръчки за сметка или от името на държавите членки. Обществените поръчки de minimis не засягат такива поръчки, и следователно на възлагащите органи и на възложителите от държавите членки следва да бъде разрешено да стартират процедура за възлагане на обществена поръчка, която е под праговете, определени в директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(44). Освен това, като се има предвид, че възлагането на обществена поръчка от икономически оператор, който не участва в текущата тръжна процедура, не нарушава текущата обществена поръчка, клаузата за изключителни права, установена с настоящия регламент, не следва да се прилага за този вид обществена поръчка. Когато дадена държава членка реши да участва в съвместно възлагане на обществена поръчка или във възлагане на обществена поръчка за сметка или от името на държавите членки с цел придобиване на стоки и услуги от особено значение при криза, тя следва да може да използва централните звена за връзка, предвидени в настоящия регламент, за да уведоми всички възлагащи органи и възложители на нейната територия за текущата поръчка, която задейства прилагането на клаузата за изключителни права.

(67)  Прозрачността е основен принцип за ефективното изпълнение на обществени поръчки, който подобрява конкуренцията, повишава ефективността и създава еднакви условия на конкуренция. Европейският парламент следва да бъде информиран за процедурите, свързани със съвместното възлагане на обществени поръчки съгласно настоящия регламент, и при поискване следва да му бъде предоставен достъп до договорите, сключени в резултат на тези процедури, като се гарантира подходяща защита на поверителната информация, всички лични данни, националната сигурност на държавите членки и чувствителната търговска информация, включително търговските тайни.

.

(68)   За притежателите на информация трябва да се осигурят гаранции, че информацията, която те са предоставили в резултат на прилагането на настоящия регламент, се обработва и използва при спазване на принципите на необходимост и пропорционалност. Информацията, получена чрез мониторинг, искания за информация и искания с приоритет, се използва само от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и техните служители, от органите на държавите членки и техните служители или от други лица, включително членовете и наблюдателите на Комитета. Тази информация следва да се използва единствено за целите, за които е поискана.

(69)   Като се има предвид, че Комитетът действа като консултативен орган на Комисията, той следва да спазва принципите, стандартите и правилата на Комисията за защита на класифицираната информация и на чувствителната некласифицирана информация, включително, inter alia, разпоредбите за обработването и съхраняването на такава информация, както е определено в решения (ЕС, Евратом) 2015/443(45) и (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията(46). Служителите на Комисията и на други институции и органи на Съюза, които имат достъп до класифицирана информация и чувствителна некласифицирана информация, свързана с работата на Комитета, следва да бъдат обхванати от изискванията за поверителност съгласно член 339 от ДФЕС, дори след като са преустановили изпълнението на задълженията си.

(70)  Когато дейностите, които трябва да бъдат извършени съгласно настоящия регламент, включват обработване на лични данни, това обработване следва да се извършва в съответствие с приложимото законодателство на Съюза в областта на защитата на личните данни, а именно Регламент (ЕС) 2018/1725(47) на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2016/679(48) на Европейския парламент и на Съвета.

(71)   Необходимо е да се определят правила за цифровите инструменти, за да се осигури готовност за своевременно и ефикасно реагиране на евентуални бъдещи извънредни ситуации и да се гарантира непрекъснатото функциониране на вътрешния пазар, свободното движение на стоки, услуги и хора по време на криза и наличността на стоки и услуги от особено значение при криза за гражданите, предприятията и публичните органи. В настоящия регламент следва също така да се определят правила за цифровите инструменти, които да гарантират приоритизиране и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, регистрация или деклариране с цел улесняване на свободното движение на хора и сигурното предаване и обмен на информация. Комисията и държавите членки следва да използват отново или да разширят, доколкото това е възможно, съществуващите цифрови инструменти. Когато това не е възможно, Комисията и държавите членки следва да създадат, ако е необходимо и обосновано, нови цифрови инструменти. Комисията следва да определи техническите аспекти на тези инструменти или инфраструктури посредством актове за изпълнение.

(72)  За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на спецификациите на рамката за действия при извънредни ситуации, що се отнася до готовността, сътрудничеството, обмена на информация и комуникацията при кризи във връзка с режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Освен това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на възможността да приема мерки за смекчаване на последиците, а именно административни договорености, цифрови инструменти и образци, улесняващи свободното движение на хора. На Комисията следва също така да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на задействането по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на специфични мерки за реагиране при тази ситуация, за да се осигури възможност за бърза и координирана реакция. Освен това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определянето на техническите аспекти на конкретни цифрови инструменти в подкрепа на целите на настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(49).

(73)   Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с въздействията на кризата върху вътрешния пазар, това се налага поради наложителни причини за спешност.

(74)  В настоящия регламент се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). По-специално в него се зачитат правото на неприкосновеност на личния живот на икономическите оператори, залегнало в член 7 от Хартата, правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, свободата на стопанска инициатива и свободата на договаряне, които са защитени от член 16 от Хартата, правото на собственост, защитено от член 17 от Хартата, правото на колективни преговори и правото на колективни действия, защитени от член 28 от Хартата, както и правото на ефективни средства за правна защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата. ▌

(75)  Настоящият регламент не следва да засяга автономността на социалните партньори, призната от ДФЕС.

(76)   Настоящият регламент не следва да се тълкува като засягащ правото за опазване на околната среда, правото на колективни преговори и правото на колективни действия в съответствие с Хартата, включително правото на работниците и служителите да предприемат колективни действия за защита на своите интереси, включително стачки, както и правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи за колективни трудови правоотношения в държавите членки, в съответствие с националното право или практика.

(77)   Други правни актове на Съюза, като например тези, които предвиждат задължения за икономическите оператори да предоставят данни на публичните органи, не засягат настоящия регламент. Поради това, когато други правни актове на Съюза също съдържат разпоредби относно искания за информация от страна на Комисията, които имат същата цел като предвидените в настоящия регламент, след като Съветът е задействал режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, следва да се прилагат само съответните разпоредби на настоящия регламент, които са свързани с исканията за информация.

(78)  Съюзът продължава да бъде изцяло ангажиран с международната солидарност и категорично подкрепя принципа всички мерки, считани за необходими и предприети съгласно настоящия регламент, включително мерките, необходими за предотвратяване или облекчаване на критичен недостиг, да бъдат прилагани по начин, който е целенасочен, прозрачен, пропорционален, временен и съобразен със задълженията в рамките на Световната търговска организация.

(79)  Рамката на Съюза следва да включва междурегионални елементи за установяване на съгласувани, многосекторни и трансгранични извънредни мерки и мерки за бдителност и реагиране при извънредна ситуация на вътрешния пазар, като се вземат предвид по-специално ресурсите, капацитетът и уязвимостта в съседните региони, по-специално граничните региони.

(80)   Комисията следва да извършва редовна оценка за функционирането и ефективността на настоящия регламент и да представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, включително оценка за работата на Комитета, стрес тестовете, обученията и протоколите за действие при кризи, критериите за задействане на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар и на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, както и използването на цифрови инструменти. Освен това в срок от четири месеца след деактивирането на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар или на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, според случая, следва да бъдат представени доклади. Те следва да включват оценка на мерките, приложени съгласно настоящия регламент във връзка с кризата, довела до задействането на този режим, по-специално относно ефективността на тези мерки. Докладите могат да съдържат предложения за евентуални подобрения и да бъдат придружени, когато е целесъобразно, от съответни законодателни предложения.

(81)   Регламент (ЕО) № 2679/98(50) на Съвета предвижда механизъм за двустранни обсъждания и нотификация за пречките пред функционирането на вътрешния пазар. За да се избегне дублирането на правила в случаите, когато е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар, посоченият регламент следва да бъде съответно изменен. Регламент (ЕО) № 2679/98 следва да не засяга по никакъв начин упражняването на основните права, признати на равнището на Съюза и в държавите членки, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия в рамките на специфичните системи за колективни трудови правоотношения в държавите членки, в съответствие с националното право или практика. Също така той следва да не засяга правото на договаряне, сключване на колективни трудови договори или предприемане на колективни действия в съответствие с националното право или практика.

(82)  Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да осигури гладко и безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар чрез въвеждане на извънредни мерки и мерки за бдителност и реагиране при извънредна ситуация на вътрешния пазар, с цел да се улесни координацията на мерките за реагиране в случай на криза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро, поради мащаба или последиците от действието, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Дял I

Общи разпоредби

Глава I

Предмет, цели, обхват и определения

Член 1

Предмет и цели

1.  С настоящия регламент се създава рамка от хармонизирани мерки за ефективно предвиждане, подготовка и реагиране на въздействието на кризи върху вътрешния пазар.

2.   Рамката, посочена в параграф 1, има за цел:

а)   да гарантира и улесни свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници;

б)   да осигури наличността на стоки и услуги от критично значение и на стоки и услуги от особено значение при криза в рамките на вътрешния пазар, когато държавите членки са приели или има вероятност да приемат различни национални мерки; както и

в)   да предотврати създаването на пречки за правилното функциониране на вътрешния пазар.

3.  С настоящия регламент се установяват по-специално:

а)  правила за създаването и функционирането на Комитет за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар, който да подпомага и консултира Комисията във връзка с предвиждането, предотвратяването или реагирането на въздействието на дадена криза върху вътрешния пазар;

б)   извънредни мерки, свързани с предвиждане, планиране и устойчивост;

в)   мерки по време на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар за справяне с въздействието на заплаха от криза, която може да ескалира в извънредна ситуация на вътрешния пазар;

г)  мерки по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар за преодоляване на въздействието на дадена криза върху вътрешния пазар, включително мерки, улесняващи свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, по време на този режим;

д)   правила относно възлагането на обществени поръчки по време на режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

е)   правила относно предоставянето на цифрови инструменти и сътрудничеството между компетентните органи.

Член 2

Обхват

1.  ▌Настоящият регламент се прилага за стоки, услуги и хора, включително и работници, в рамките на вътрешния пазар▌.

2.  Настоящият регламент не се прилага за:

а)  лекарствени продукти съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(51);

б)  медицински изделия съгласно определението в член 2, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/123;

в)  други медицински мерки за противодействие, посочени в член 3, точка 10 от Регламент (ЕС) 2022/2371 и включени в списъка, изготвен в съответствие с член 7, параграф 1 ▌от ▌Регламент (ЕС) 2022/2372;

г)  полупроводници съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2023/1781 на Европейския парламент и на Съвета(52);

д)  енергийни продукти по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета(53), електроенергия по смисъла на член 2, точка 2 от посочената директива и други продукти, посочени в член 2, точка 3 от същата директива;

е)  финансови услуги като банкиране, кредитиране, застраховане и презастраховане, професионално или лично пенсионно осигуряване, ценни книжа, инвестиционни фондове, консултации в сферата на плащанията и инвестициите, включително услугите и дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(54), както и дейности по сетълмент и клиринг и консултантски, посреднически и други спомагателни финансови услуги;

ж)   продукти, свързани с отбраната съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(55) или съгласно определението в националното законодателство на държавите членки в съответствие с правото на Съюза;

3.  Чрез дерогация от параграф 2, букви а), б) и в) от настоящия член, членове 20 – 23 и член 44 от настоящия регламент се прилагат за продуктите, посочени в тези букви.

4.  Настоящият регламент не засяга други правни актове на Съюза за определяне на специфични правила за реагиране при кризи или управление на кризи, като например:

а)   Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(56), което установява Механизъм за гражданска защита на Съюза;

б)   съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2015/479 във връзка с правомощието на Комисията да преценява дали е целесъобразно да се налагат ограничения върху износа на стоки в съответствие с международните права и задължения на Съюза;

в)   регламенти (ЕС) 2022/2371 и (ЕС) 2022/2372 във връзка с рамката на ЕС за здравна сигурност;

г)   Решение 2014/415/ЕС, с което се установяват интегрирани договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), включително ролята на IPCR за координиране на политиката, и Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1993, което определя правила за действието на тези договорености.

5.  Настоящият регламент не засяга правилата на Съюза в областта на конкуренцията▌, включително антитръстовите правила, правилата за сливанията и правилата за държавните помощи.

6.  Настоящият регламент не засяга отговорността на държавите членки за опазване на националната сигурност или техните правомощия за защита на съществените функции на държавата, включително онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост и да поддържат обществения ред. По-специално националната сигурност си остава изключителна отговорност на всяка държава членка.

7.   Настоящият регламент не засяга упражняването на основните права в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). По-специално настоящият регламент не засяга правото да се стачкува или правото да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи за колективни трудови правоотношения в държавите членки, в съответствие с националното право и практика. Освен това той не засяга правото на договаряне, сключване и изпълнение на колективни трудови договори или правото на предприемане на колективни действия в съответствие с националното законодателство и практика.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „криза“ означава извънредно, неочаквано и внезапно природно или причинено от човека събитие от изключително естество и мащаб, което се случва в Съюза или извън него, има или може да има сериозно отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и нарушава свободното движение на стоки, услуги и хора или нарушава функционирането на неговите вериги на доставки;

(2)  „режим на бдителност по отношение на вътрешния пазар“ означава рамка за преодоляване на заплахата от криза, която има потенциала да прерасне в извънредна ситуация на вътрешния пазар през следващите шест месеца;

(3)  „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава рамка за справяне с криза със значително отрицателно въздействие върху вътрешния пазар, която сериозно нарушава свободното движение на стоки, услуги и хора или, когато това сериозно смущение е било или има вероятност да бъде обхванато от различни национални мерки, функционирането на неговите вериги на доставки;

(4)  „критично важни сектори“ означава секторите, които са от системно и жизненоважно значение за Съюза и неговите държави членки за поддържане на обществената сигурност, обществената безопасност, обществения ред или общественото здраве и чието прекъсване, нефункциониране, загуба или унищожаване може да има значително отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар при заплаха от криза;

(5)  „стоки от критично значение“ или „услуги от критично значение“, наричани съвкупно „стоки и услуги от критично значение“, означава стоки или услуги, които са незаменяеми, неподлежащи на диверсифициране или абсолютно необходими за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, с цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и неговите вериги на доставки в критично важните сектори, и които са посочени в акт за изпълнение, приет от Съвета съгласно член 14, параграф 1;

(6)  „стоки от особено значение при криза“ или „услуги от особено значение при криза“, наричани съвкупно „стоки и услуги от особено значение при криза“, означава стоки или услуги, които са незаменяеми, неподлежащи на диверсифициране или абсолютно необходими за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, с цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и неговите вериги на доставки, които се считат за съществени за реагиране при криза и които са посочени в акт за изпълнение, приет от Съвета съгласно член 18, параграф 4;

(7)   „значими инциденти“ означава инциденти, които значително нарушават или могат значително да нарушат функционирането на вътрешния пазар и неговите вериги на доставки;

(8)   „икономически оператор от особено значение“ означава икономически оператор по веригата на доставки, който има способността или капацитета да произвежда или разпределя:

а)  стоки и услуги от критично значение;

б)  стоки от особено значение при криза или услуги от особено значение при криза;

в)  компоненти на стоките, посочени в букви а) и б);

(9)  „микро, малки и средни предприятия“ или „МСП“ означава микропредприятия, малки и средни предприятия съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията(57);

Глава II

Управление

Член 4

Комитет за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар

1.  Създава се Комитет за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар („Комитетът“).

2.  Комитетът се състои от по един представител на всяка държава членка и от един представител на Комисията. Всяка държава членка назначава един представител и един заместник-представител. Освен това държавите членки могат да назначат специален представител за сектора, ако това е целесъобразно, в зависимост от естеството на кризата.

3.  Представителят на Комисията председателства Комитета, а Комисията осигурява неговия секретариат. ▌

4.   Председателят на Комитета („председателят“) кани представител на Европейския парламент като постоянен наблюдател към Комитета.

5.   Председателят може да кани експерти да участват като наблюдатели в работата на Комитета и да присъстват на конкретни заседания, на ad hoc основа, когато присъствието им е необходимо с оглед на дневния ред на заседанието. Тези експерти може да включват представители на икономическите оператори, организации на заинтересованите страни и социални партньори.

6.   Председателят кани представителите на други органи на равнището на Съюза, имащи отношение към кризата, като наблюдатели на съответните заседания на Комитета.

7.   Председателят кани представители на международни организации и държави извън Съюза на съответните заседания на Комитета съгласно приложимите двустранни или международни споразумения.

8.   Наблюдателите нямат право на глас и не участват във формулирането на становища, препоръки или съвети на Комитета. Когато е целесъобразно, председателят може да покани тези наблюдатели да предоставят информация и мнения.

9.   Комитетът заседава най-малко три пъти годишно. На първото си заседание – по предложение на Комисията и съгласувано с нея – Комитетът приема своя процедурен правилник.

10.   Комитетът може да приема становища, препоръки или доклади във връзка със своите задачи, посочени в член 5. Комисията взема предвид по прозрачен начин и в максимална степен тези становища, препоръки или доклади.

Член 5

Задачи на Комитета

1.  За целите на планирането на действия при извънредни ситуации съгласно членове 9 – 13 Комитетът подпомага и консултира Комисията при изпълнението на следните задачи:

а)  предлагане на договорености за административно сътрудничество за улесняване на обмена на информация между Комисията и държавите членки по време на режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар, които трябва да бъдат включени в рамката за действия при извънредни ситуации, посочена в член 9;

б)  оценяване на инцидентите, за които държавите членки са подали сигнал до Комисията в съответствие с член 13, и тяхното въздействие върху вътрешния пазар и неговите вериги на доставки;

в)   събиране на информация с цел прогнозиране на възможността за възникване на криза, анализ на данни и предоставяне на данни за пазара;

г)   провеждане на консултации с представители на икономическите оператори, включително МСП, и на промишлеността, както и със социалните партньори, в зависимост от случая, с цел събиране на данни за пазара в съответствие с член 43;

д)   извършване на анализ на обобщените данни, получени от други органи на равнището на Съюза и на международно равнище, имащи отношение към кризата;

е)   поддържане на регистър за антикризисните мерки на национално равнище и на равнището на Съюза, които са били предприети при предишни кризи и са оказали въздействие върху вътрешния пазар и неговите вериги на доставки; както и

ж)   предоставяне на консултации относно определянето на мерките, които трябва да бъдат избрани с цел предвиждане и планиране, като същевременно се подобрява устойчивостта на вътрешния пазар, както и относно изпълнението на избраните мерки.

2.  За целите на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар, посочен в член 14, Комитетът подпомага и консултира Комисията при изпълнението на следните задачи:

а)  установяване дали са изпълнени критериите за задействане или деактивиране на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар, за да се определи дали е налице заплахата от криза, посочена в член 3, точка 2, и обхватът на тази заплаха;

б)  координиране и улесняване на обмена и споделянето на информация, включително с други съответни органи и други органи на равнището на Съюза, имащи отношение към кризата, както и по целесъобразност с държави извън Съюза, като се обръща специално внимание на държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), държавите кандидатки за членство в Съюза и развиващите се страни, и международни организации; както и

в)   извършване на анализ и обсъждане на въздействието на кризата върху вътрешния пазар, като се отчита надлежно положението в граничните региони, с оглед намирането на възможни решения.

3.  За целите на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, посочен в член 18, Комитетът подпомага и консултира Комисията при изпълнението на следните задачи:

а)  извършване на анализ на имаща отношение към кризата информация, събрана от държавите членки или от Комисията;

б)  установяване дали са изпълнени критериите за задействане или деактивиране на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

в)  предоставяне на консултации относно определянето на мерките, които трябва да бъдат избрани с цел реагиране на равнището на Съюза при извънредна ситуация на вътрешния пазар, както и относно изпълнението на избраните мерки;

г)  извършване на преглед на националните мерки във връзка с кризата;

д)  координиране и улесняване на обмена и споделянето на информация, включително с други органи на равнището на Съюза, имащи отношение към кризата, както и по целесъобразност с държави извън Съюза, като се обръща специално внимание на държавите от ЕАСТ, държавите кандидатки за членство в Съюза и развиващите се страни, и международни организации;

е)   извършване на анализ и обсъждане на въздействието на кризата върху вътрешния пазар, като се отчита надлежно положението в граничните региони, с оглед намирането на възможни решения; както и

ж)   изготвяне, когато е целесъобразно, на списък на категориите лица, участващи в производството или доставката на стоки и услуги от особено значение при криза, за които е необходимо да се изготвят общи образци и формуляри, които да могат да се използват от държавите членки на доброволна основа.

4.  Комисията гарантира участието в работата на Комитета на всички органи на равнището на Съюза, които имат отношение към съответната криза. Комитетът си сътрудничи и се координира тясно, когато е необходимо, с други органи на равнището на Съюза, имащи отношение към кризата, както и с Европейския съвет за суровините от критично значение, създаден с Регламент (ЕС) 2024/...(58)(59). Комисията осигурява координация с мерките, прилагани чрез други механизми на Съюза, като например Механизма за гражданска защита на Съюза (UCPM), интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), рамката на ЕС за здравна сигурност и европейската рамка за суровините от критично значение. Комитетът осигурява обмен на информация с Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в рамките на UCPM и с интегрирания капацитет за ситуационна осведоменост и анализ в рамките на IPCR.

5.   Комитетът, в сътрудничество с Комисията, приема годишен доклад за дейността и го предава на Европейския парламент и на Съвета.

Член 6

Диалог относно извънредните ситуации и устойчивостта

1.   С цел да се засили диалогът между институциите на Съюза и да се гарантира по-голяма прозрачност, отчетност и координация, компетентната комисия на Европейския парламент може да покани Комисията, в качеството ѝ на председател на Комитета, да се яви пред тази компетентна комисия, за да предостави информация по всички въпроси, попадащи в обхвата на настоящия регламент, по-специално след всяко заседание на Комитета и след всяко деактивиране на режимите на бдителност или на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

2.   Европейският парламент следва да се информира във възможно най-кратък срок за всички предложени или приети актове за изпълнение на Съвета съгласно настоящия регламент.

3.   Комисията взема предвид всички елементи, произтичащи от становищата, изразени чрез диалога относно извънредните ситуации и устойчивостта, включително съответните резолюции на Европейския парламент.

Член 7

Платформа за извънредните ситуации и устойчивостта

1.  Комисията създава платформа на заинтересованите страни, за да улесни диалога и партньорствата по сектори, като обединява ключови заинтересовани страни, а именно представители на икономическите оператори, социални партньори, изследователи и гражданското общество. По-специално тази платформа следва да предоставя на заинтересованите страни функционална възможност за:

а)  посочване на доброволните действия, необходими за успешно реагиране при извънредна ситуация на вътрешния пазар;

б)  предоставяне на научни консултации, становища или доклади по въпроси, свързани с кризата;

в)  принос за обмена на информация и най-добри практики, по-специално относно свободното движение на стоки, услуги и хора и избягването на различните национални мерки, които биха могли да създадат трансгранични ограничения.

2.  При прилагането на настоящия регламент Комисията и Комитетът вземат предвид резултатите от диалога и партньорствата по сектори, посочени в параграф 1, както и всеки съответен принос, предоставен от заинтересованите страни в съответствие с посочения параграф.

Член 8

▌Звена за връзка

1.  Всяка държава членка определя централно звено за връзка▌.

2.   Централното звено за връзка на дадена държава членка отговаря за контактите, координацията и обмена на информация със:

а)   централните звена за връзка на другите държави членки и звеното за връзка на равнището на Съюза, посочено в параграф 4;

б)   съответните компетентни органи в тази държава членка, и по-специално националните единни звена за контакт, посочени в член 24.

3.   За да изпълнява задачите си съгласно настоящия регламент, централното звено за връзка на дадена държава членка събира информация от съответните компетентни органи в тази държава членка.

4.  Комисията определя ▌звено за връзка на равнището на Съюза▌.

5.   Звеното за връзка на равнището на Съюза отговаря за осигуряването на координация и обмен на информация, включително обмен на информация, имаща отношение към кризата, с централните звена за връзка на държавите членки, с оглед на управлението на режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

Част II

Планиране на действия при извънредни ситуации на вътрешния пазар

Член 9

Рамка за действия при извънредни ситуации

1.  Като се взема надлежно предвид становището на Комитета и мненията на съответните органи на равнището на Съюза, Комисията може да приеме акт за изпълнение за определяне на подробни разпоредби за рамка за действия при извънредни ситуации по отношение на готовността за кризи, сътрудничеството, обмена на информация и комуникацията при кризи във връзка с режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар. В акта за изпълнение се определят подробни разпоредби относно:

а)  сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки и органите на равнището на Съюза по време на режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

б)  ▌сигурния обмен на информация; както и

в)  прилагането на координиран подход към комуникацията при ▌кризи по време на режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на обществеността, като Комисията изпълнява координираща роля;

2.   Актът за изпълнение по параграф 1 се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.

3.  Комисията и държавите членки гарантират, че са въведени договорености с цел ▌своевременно сътрудничество и сигурен обмен на информация между Комисията, съответните органи на равнището на Съюза и държавите членки относно:

а)  изготвянето на списък на компетентните органи на държавите членки, централните звена за връзка, определени в съответствие с член 8, и единните звена за контакт, посочени в член 24, включително техните данни за връзка, възложената им роля и отговорности по време на режимите на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар съгласно настоящия регламент, в съответствие с националното право;

б)  провеждането на консултации с представителите на икономическите оператори▌, включително МСП, относно техните инициативи и действия за смекчаване и реагиране на потенциални кризи на вътрешния пазар;

в)   провеждането на консултации със социалните партньори относно последиците за свободното движение на работници от техните инициативи и действия за смекчаване и реагиране на потенциална криза;

г)   осъществяването на сътрудничество на техническо равнище при режимите на бдителност и на извънредна ситуация▌;

д)   осъществяване на комуникация при рискове и извънредни ситуации, при което Комисията изпълнява координираща роля, като се вземат предвид ▌вече съществуващите структури.

4.   За да се гарантира функционирането на рамката, създадена в съответствие с параграф 1, Комисията може да провежда стрес тестове, симулации и прегледи по време на действията и след тях, заедно с държавите членки, и да предлага на съответните органи на равнището на Съюза и на държавите членки да актуализират рамката, при необходимост.

5.   За да насърчава и улеснява свободното движение на стоки и услуги по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, Комисията подпомага държавите членки при координирането на усилията им за създаването на единни цифрови формуляри за целите на декларирането, регистрацията или издаването на разрешения за дейности, осъществявани между държавите членки.

Член 10

Доброволни протоколи за действие при кризи

1.  Комитетът може да препоръча на Комисията да инициира изготвянето на доброволни протоколи за действие при кризи от икономическите оператори с цел справяне с кризи при режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

2.  Комисията насърчава и улеснява изготвянето на тези доброволни протоколи за действие при кризи от икономическите оператори. Икономическите оператори могат да решат на доброволна основа дали да участват в доброволните протоколи.

3.  Доброволните протоколи за действие при кризи съдържат:

а)  конкретните параметри на смущението, което доброволният протокол цели да преодолее, и преследваните от него цели;

б)  ролята на всеки участник в доброволния протокол за действие при кризи и подготвителните мерки, които участниците трябва да въведат, след като бъде задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар, за да се смекчат последиците от кризата и да се реагира на нея;

в)  ясна процедура за определяне на момента на задействане и периода, през който трябва да бъдат предприети мерките след задействането на протокола за действие при кризи;

г)  действия за смекчаване и реагиране на потенциални кризи при режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, строго ограничени до това, което е необходимо за справяне с тях;

4.  Когато е целесъобразно, Комисията включва органите на държавите членки и органите, службите и агенциите на Съюза в изготвянето на доброволните протоколи за действие при кризи. Когато това е необходимо и целесъобразно, Комисията може да привлече също организации на гражданското общество или други съответни организации.

Член 11

Обучения и симулации

1.   Комисията разработва и организира редовно обучения за служителите на централните звена за връзка по въпроси на подготовката и координацията при кризи, сътрудничеството и обмена на информация. Тя организира симулации с участието на служителите от централните звена за връзка от всички държави членки въз основа на потенциални сценарии за извънредни ситуации на вътрешния пазар.

2.   По-специално Комисията разработва и управлява програма за обучение, базираща се на поуките, извлечени от предишни кризи, включително аспектите на целия цикъл на управление, с цел да се осигури бърза реакция на кризи при режимите на бдителност или на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Програмата може да включва по-специално следното:

а)  мониторинг, анализ и оценка на всички съответни действия за улесняване на свободното движение на стоки, услуги и хора;

б)  насърчаване на прилагането на най-добри практики на равнището на Съюза и на национално равнище и когато е целесъобразно, на най-добри практики, разработени от държави извън Съюза и международни организации;

в)  разработване на насоки за разпространението на знания и изпълнението на различни задачи на национално равнище и ако е целесъобразно, на регионално и местно равнище;

г)  насърчаване на използването на подходящи нови технологии и цифрови инструменти с цел реагиране при извънредни ситуации на вътрешния пазар.

3.  Комисията разработва и предоставя програми и материали за обучение на заинтересованите страни, включително на икономическите оператори. Ако е целесъобразно, Комисията може да покани заинтересованите страни да участват в обученията и симулациите.

4.   По искане на държава членка, Комисията може да предостави консултации и подкрепа относно мерките за готовност и реагиране, като обърне специално внимание на нуждите и интересите на тази държава членка.

Член 12

Стрес тестове

1.   Комисията, като взема предвид становището на Комитета, провежда и координира стрес тестове, включително и симулации, за да предвиди и да се подготви за евентуална криза на вътрешния пазар.

2.  По-специално Комисията:

а)   разработва сценарии и параметри в даден сектор, които отразяват конкретните рискове, свързани с кризата, за да се оцени потенциалното въздействие върху свободното движение на стоки, услуги и хора в този сектор;

б)   улеснява и насърчава разработването на стратегии за готовност при извънредни ситуации;

в)   определя, в сътрудничество с всички участници, мерки за намаляване на рисковете след приключването на стрес тестовете.

3.   За да определи конкретния сектор, посочен в параграф 2, буква а), Комисията, в сътрудничество с Комитета, използва всички съществуващи инструменти, с които разполага, включително картографиране.

4.   Комисията провежда стрес тестове на равнището на Съюза редовно и поне веднъж на всеки две години. За целта Комисията кани служители от централните звена за връзка на всички държави членки да участват в симулациите. Комисията може да покани също и други съответни субекти, участващи в предотвратяването, готовността и реагирането при извънредни ситуации на вътрешния пазар, да участват на доброволна основа.

5.   Въз основа на искане от две или повече държави членки, Комисията може да провежда стрес тестове в конкретни географски райони или гранични региони в тези държави членки.

6.   Комисията съобщава резултатите от стрес тестовете, проведени съгласно настоящия член, на Комитета и публикува доклад за тях.

Член 13

Ad hoc сигнали за ранно предупреждение

1.  Централното звено за връзка на дадена държава членка уведомява без необосновано забавяне Комисията и централните звена за връзка на другите държави членки за всички ▌значими инциденти.

2.  В съответствие с правото на Съюза и националното законодателство, което е в съответствие с правото на Съюза, централните звена за връзка и всички съответни ▌компетентни органи на държавите членки приемат всички необходими мерки за третиране на информацията, посочена в параграф 1, по начин, който зачита нейната поверителност, защитава сигурността и обществения ред на ▌Съюза или на държавите членки и защитава сигурността и търговските интереси на съответните икономически оператори.

3.  За да определи дали за инцидентите следва да се подаде сигнал, както е посочено в параграф 1, централното звено за връзка на съответната държава членка взема предвид следното:

а)  пазарната позиция или броя на икономическите оператори, засегнати от инцидента;

б)  времетраенето или очакваното времетраене на инцидента;

в)  географския район и дела на вътрешния пазар, засегнат от инцидента и трансграничните му последици, както и въздействието му върху особено уязвими или изложени на риск географски райони, като например най-отдалечените региони на ЕС; както и

г)  последиците от тези инциденти за неподлежащите на диверсифициране и незаменяемите стоки.

Дял III

Бдителност по отношение на вътрешния пазар

Глава I

Режим на бдителност по отношение на вътрешния пазар

Член 14

Критерии за задействане

1.  Когато Комисията, като вземе предвид становището, представено от Комитета, прецени, че са налице елементите, посочени в член 3, точка 2, тя предлага на Съвета да задейства режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар. Съветът може да задейства режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар посредством акт за изпълнение на Съвета. Срокът, за който този режим е задействан, се посочва в акта за изпълнение и е най-много шест месеца. Този акт за изпълнение съдържа следното:

а)  оценка на потенциалното въздействие на кризата върху свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, в рамките на вътрешния пазар и по неговите вериги на доставки;

б)  списък на съответните стоки и услуги от критично значение; и

в)  мерките за бдителност, които трябва да бъдат предприети, включително обосновка за необходимостта и пропорционалността на тези мерки.

2.   Когато преценяват дали са налице елементите, посочени в член 3, точка 2, за да се определи необходимостта от задействане на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар, Комисията и Съветът вземат предвид най-малко следните критерии:

а)   очакваното време преди вероятното задействане на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

б)   броя или пазарната позиция на икономическите оператори, които се очаква да бъдат засегнати от кризата;

в)   степента, в която стоките и услугите от критично значение се очаква да бъдат засегнати от кризата; и

г)   географският район, който се очаква да бъде засегнат от кризата, по-специално въздействието върху граничните региони и най-отдалечените региони.

Член 15

Удължаване на срока и деактивиране на режима

1.  Ако прецени, че причините за задействане на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар съгласно член 14, параграф 1 продължават да са валидни, и като вземе предвид становището на Комитета, Комисията предлага на Съвета да удължи срока на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар▌. При спешни и извънредни промени в обстоятелствата Комисията полага всички възможни усилия да направи това не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока, за който е бил задействан режимът на бдителност по отношение на вътрешния пазар. Въз основа на това предложение Съветът може да удължи срока на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар с не повече от шест месеца наведнъж посредством акт за изпълнение на Съвета.

2.  Когато Комисията, като вземе предвид становището, предоставено от Комитета, установи, че елементите, посочени в член 3, параграф 2, вече не са налице по отношение на някои или всички мерки за бдителност или за някои или всички стоки и услуги от критично значение, тя предлага на Съвета да деактивира изцяло или частично режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар▌. Въз основа на това предложение Съветът може да деактивира режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар посредством акт за изпълнение на Съвета.

Глава II

Мерки за бдителност

Член 16

Мониторинг

1.  Когато режимът на бдителност по отношение на вътрешния пазар е задействан в съответствие с член 14, ▌компетентните органи на държавите членки упражняват мониторинг върху веригите на доставки на стоките и услугите от критично значение и върху свободното движение на хора, включително и работници, участващи в производството и доставката на тези стоки и услуги.

2.  Комисията осигурява стандартизирани и сигурни средства за събирането на информацията, получена чрез мониторинга, посочен в параграф 1, и за обработването на тази информация в обобщен вид, като използва електронни средства. Без да се засяга националното право, което в съответствие с правото на Съюза изисква да се пази поверителността на тази информация, включително търговските тайни, поверителност се гарантира по отношение на чувствителна търговска информация и информация, засягаща сигурността и обществения ред на Съюза или неговите държави членки.

3.  Когато е възможно, държавите членки съставят, актуализират и поддържат списък на ▌икономическите оператори от особено значение, установени на тяхната съответна национална територия, които извършват дейност по веригите на доставки на стоките и услугите от критично значение▌. Съдържанието на този списък е поверително във всички случаи.

4.  Въз основа на списъка, съставен в съответствие с параграф 3 от настоящия член, когато не е възможно да се получи информация от други източници, ▌компетентните органи в държавите членки отправят искания за доброволно предоставяне на информация до операторите от най-голямо значение по веригите на доставки на стоките и услугите от критично значение, които извършват дейност на съответната им национална територия. В тези искания се посочва по-специално каква информация се иска за факторите, оказващи влияние върху наличността на определените стоки и услуги от критично значение. Икономическият оператор, към когото е отправено искането, предоставя исканата информация доброволно в съответствие с правилата на Съюза в областта на конкуренцията, уреждащи обмена на информация. ▌Компетентните органи в държавите членки предават без необосновано забавяне съответните констатации на Комисията и на Комитета чрез съответното централно звено за връзка.

5.  ▌Компетентните органи в държавите членки надлежно вземат предвид административната тежест за икономическите оператори и по-специално за МСП, която може да бъде породена от исканията за информация, и гарантират, че тази административна тежест е сведена до минимум и се спазва поверителността на информацията.

6.  Въз основа на информацията, събрана чрез извършваните в съответствие с параграф 1 дейности по мониторинг, Комисията представя на Комитета доклад относно обобщените констатации.

7.  Комисията може да поиска от Комитета да обсъди обобщените констатации и перспективите за развитие въз основа на информацията, получена от държавите членки съгласно параграфи 1 и 4 по отношение на техния мониторинг на веригите на доставки на стоките и услугите от критично значение, като в този случай се гарантира поверителността и се зачита търговската чувствителност на съответната информация.

8.   Освен това Комисията може да споделя с държавите членки важна информация, получена чрез други средства или системи за мониторинг.

Дял IV

Извънредна ситуация на вътрешния пазар

Глава I

Режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар

Член 17

Критерии за задействане

1.  Когато преценяват дали са налице елементите, посочени в член 3, точка 2, за да се определи необходимостта от задействане на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, Комисията и Съветът, въз основа на конкретни и надеждни доказателства, преценяват дали кризата създава една или повече пречки за свободното движение на стоки, услуги или хора, като оказва въздействие върху поне един сектор с жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар.

Когато кризата води до смущение във функционирането на веригите на доставки, в допълнение към критериите, изброени в първа алинея, Комисията и Съветът преценяват дали стоките или услугите могат да бъдат диверсифицирани или заменени или дали засегнатите работници могат да бъдат заменени.

2.   При прилагането на параграф 1 Комисията и Съветът вземат предвид по-специално следните показатели:

а)   броя на значимите инциденти, за които е подаден сигнал съгласно член 13, параграф 1;

б)  фактът, че кризата е довела до задействането на някой от следните елементи:

i)  подходящ механизъм на Съвета за реакция при кризи, включително IPCR;

ii)  UCPM; или

iii)  някой от механизмите, създадени съгласно рамката на ЕС за здравна сигурност, включително рамката за извънредни ситуации, създадена с Регламент (ЕС) 2022/2372;

в)  оценка на броя или пазарната позиция на икономическите оператори и пазарното търсене за тях, както и оценка на броя на ползвателите, които разчитат на засегнатите от смущенията един или повече сектори на вътрешния пазар за предоставянето на засегнатите стоки или услуги;

г)  оценка на видовете стоки и услуги или на броя на лицата, включително и работници, които са засегнати от кризата;

д)  въздействието или потенциалното въздействие на кризата по отношение на степента и времетраенето ѝ върху жизненоважни обществени функции и икономически дейности, околната среда и обществената безопасност;

е)  факта, че засегнатите от кризата икономически оператори не са били в състояние да предложат в разумен срок решение на конкретните аспекти на кризата на доброволна основа;

ж)  географските райони, включително граничните региони и най-отдалечените региони, които са засегнати и биха могли да бъдат засегнати от кризата, включително всяко трансгранично въздействие върху функционирането на вериги на доставки, които са абсолютно необходими за поддържането на жизненоважни обществени или икономически дейности на вътрешния пазар;

з)  значението на засегнатите икономически оператори за поддържането на задоволително равнище на снабдяване със стоките или услугите, като се взема предвид наличието на алтернативни средства за осигуряването на тези стоки или услуги; и

и)  липсата или недостига на заместители на стоките или услугите.

Член 18

Задействане

1.   Режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар се задейства само ако са изпълнени критериите, определени в член 17, параграф 1.

2.  Режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар може да бъде задействан, без преди това да е бил задействан режимът на бдителност по отношение на вътрешния пазар във връзка със същите стоки или услуги.

Задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на определени стоки и услуги не възпрепятства задействането или продължаването на прилагането на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар или въвеждането на мерките за бдителност, предвидени в член 16, по отношение на същите стоки и услуги. Когато режимът на бдителност по отношение на вътрешния пазар е бил задействан преди това, режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар може да го замени частично или изцяло.

3.  Когато Комисията, като вземе предвид становището на Комитета, прецени, че е налице извънредна ситуация на вътрешния пазар, тя предлага на Съвета да задейства режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и, когато е приложимо, приема списък на стоките и услугите от особено значение при криза.

4.  Съветът може да задейства режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и, когато е приложимо, да приеме списък на стоките от особено значение при криза или на услугите от особено значение при криза, или и двете, посредством акт за изпълнение на Съвета въз основа на предложение на Комисията. Срокът, за който този режим е задействан, се посочва в акта за изпълнение и е най-много шест месеца. Списъкът на стоките и услугите от особено значение при криза може да бъде изменян чрез акт за изпълнение на Съвета, по предложение на Комисията.

Член 19

Удължаване на срока и деактивиране на режима

1.  Ако прецени, че причините за задействане на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар съгласно член 17, параграф 1 продължават да са валидни, и като вземе предвид становището на Комитета, Комисията предлага на Съвета да удължи срока на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. При спешни и извънредни промени в обстоятелствата Комисията полага всички усилия да направи това не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока, за който е бил задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Въз основа на това предложение Съветът може да удължи срока на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар с не повече от шест месеца наведнъж посредством акт за изпълнение на Съвета.

2.  Когато Комитетът разполага с конкретни и надеждни доказателства, че режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар следва да бъде деактивиран, той може да формулира становище в този смисъл и да го предаде на Комисията. Когато Комисията, като вземе предвид становището на Комитета, прецени, че вече не е налице извънредната ситуация на вътрешния пазар, тя незабавно предлага на Съвета да деактивира режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

3.  Мерките, предприети в съответствие с членове 27 – 35 ▌, престават да се прилагат при деактивиране на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. ▌

Глава II

Свободно движение по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар

Раздел I

Мерси за ▌улесняване на свободното движение

Член 20

Ограничения на свободното движение по време на действието на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар

1.  Без да се засяга член 21, когато приемат и прилагат национални мерки за реакция при извънредна ситуация на вътрешния пазар ▌, държавите членки гарантират, че тези мерки са в ▌съответствие с правото на Съюза, включително по отношение на недискриминацията, обосновката и пропорционалността.

2.  Държавите членки гарантират по-специално, че мерките, посочени в параграф 1, се премахват веднага щом престанат да бъдат обосновани или пропорционални.

3.  Държавите членки гарантират, че изискванията, налагани на гражданите или икономическите оператори, не създават неоправдана или ненужна административна тежест.

4.  Държавите членки гарантират, че всички засегнати граждани и заинтересовани страни са информирани по ясен и недвусмислен начин за мерките, ограничаващи свободното движение на стоки, услуги и хора, включително работници и доставчици на услуги, преди тяхното влизане в сила. Държавите членки гарантират постоянен диалог със заинтересованите страни, включително комуникация със социалните партньори и международните партньори.

Член 21

Забранени ограничения на правото на свободното движение по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар

По време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар и при реагирането на извънредна ситуация на вътрешния пазар държавите членки се въздържат от въвеждането на което и да било от изброените по-долу:

а)  всякакви мерки с неограничен срок на действие;

б)  забрани за вътресъюзен износ или други мерки с равностоен ефект по отношение на стоки или услуги от особено значение при криза, или забрани за транзит на стоки от особено значение при криза или на мерки с равностоен ефект;

в)  мерки, които ограничават вътресъюзния износ на стоки, или мерки с равностоен ефект, или мерки, ограничаващи трансграничното предоставяне или получаване на услуги, когато тези ограничения причиняват някое от следните:

(i)  смущения във веригите на доставки на стоки и услуги от особено значение при криза; или

ii)  недостиг или увеличение на недостига на такива стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар ▌;

г)  мерки, създаващи дискриминация между лицата, ползващи се с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, въз основа ▌на гражданството или, в случай на дружества, на местонахождението на тяхното седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност;

д)  мерки, с които на лицата, ползващи се с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, се отказва следното: ▌правото да влизат на територията на държавата членка по тяхното гражданство или пребиваване; правото да напускат територията на държава членка, за да пътуват до държавата членка по тяхното гражданство или пребиваване; или правото на транзитно преминаване през държава членка, за да достигнат до държавата членка по тяхното гражданство или пребиваване;

е)  мерки, с които се налага забрана за служебни пътувания, свързани с научноизследователската и развойна дейност, производството, пускането на пазара или свързани с тях инспекции и поддръжка на стоки от особено значение при криза;

ж)  мерки, с които се налага забрана за пътуване между държавите членки по наложителни семейни причини, когато такова пътуване е разрешено в рамките на държавата членка, въвеждаща такава мярка;

з)  мерки, с които се налагат ограничения за пътуване на доставчиците на услуги, представителите на бизнеса и работниците, които не им позволяват да пътуват между държавите членки с цел достъп до мястото на тяхната дейност или до работното им място, когато няма такива ограничения за пътуване в рамките на държавата членка, въвеждаща такава мярка;

и)  мерки, с които се налагат ограничения, възпрепятстващи:

(i)  пътуванията на доставчиците на услуги от особено значение при криза, представителите на бизнеса и работниците, които участват в производството на стоки от особено значение при криза или в предоставянето на услуги от особено значение при криза, или на работниците в областта на гражданската защита; или

(ii)  транспорта на оборудването на тези работници в областта на гражданската защита до мястото на техните дейности.

Член 22

Мерки за смекчаване по отношение на свободното движение на хора

1.  По време на действие на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и с цел улесняване на свободното движение на хора, посочено в член 21, букви е) — и), Комисията може чрез актове за изпълнение да приема административни договорености или да предоставя на държавите членки цифрови инструменти за улесняване на определянето на категориите лица и на проверката на фактите, посочени в тези разпоредби, от държавите членки, в сътрудничество с другите съответни държави членки и Комисията.

2.  По време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, когато Комисията установи, че държавите членки са въвели образци за удостоверяване, че дадено физическо лице или икономически оператор отговаря на общите изисквания, определени в извънредните национални мерки, и счита, че използването на различни образци от всяка държава членка е пречка за свободното движение на тези физически лица или икономически оператори и тяхното оборудване, Комисията може да издаде чрез актове за изпълнение образци, които да се използват от държавите членки на доброволна основа.

3.   Без да се засягат съответното право на Съюза и приложимото национално законодателство и процедури, държавите членки дават приоритет на процедурите за деклариране, регистрация или издаване на разрешения във връзка с доставчиците на услуги от особено значение при криза.

4.   Комисията определя категориите лица, участващи в производството или доставката на стоки и услуги от особено значение при криза, за които е необходимо да се улесни свободното движение, като утвърждава образци чрез актове за изпълнение, след консултация с Комитета, които могат да се използват от държавите членки на доброволна основа.

5.  Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с въздействието на кризата върху вътрешния пазар Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 45, параграф 3.

6.   Комисията оповестява публично на специален уебсайт информацията относно мерките за смекчаване, които тя е приела съгласно настоящия член.

Раздел II

Прозрачност и административна помощ

Член 23

Прозрачност

1.  Когато режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар е задействан в съответствие с член 18, параграф 4, държавите членки съобщават текста на всички спешни мерки, предприети като реакция при кризата, незабавно и след тяхното приемане, на Комисията и на другите държави членки чрез службата за връзка на равнището на Съюза. Това задължение се прилага само когато тези мерки въвеждат ограничения върху упражняването на правото на свободно движение на хора между държавите членки и все още не са обхванати от задължение за предоставяне на информация или за уведомяване, предвидено в друг акт от законодателство на Съюза. Тези съобщения включват:

a)  причините за вземането на тези мерки, включително причините, доказващи, че мерките са обосновани и пропорционални, както и всякакви свързани с тях научни или други данни в подкрепа на тяхното приемане;

б)  обхвата на тези мерки;

в)  датата на приемане и датата на прилагане, както и срока на действие на тези мерки.

2.  Държавите членки могат да съобщят на Комисията и на другите държави членки чрез службата за връзка на равнището на Съюза проекта на всички мерки, посочени в параграф 1, преди приемането им, заедно с информацията, посочена в параграф 1, букви а) — в).

3.   Съобщението, посочено в параграф 2, не възпрепятства държавите членки да приемат въпросните мерки.

4.  Държавите членки предоставят на обществеността и същевременно на Комисията ясна, изчерпателна и навременна информация, обясняваща мерките, посочени в параграф 1, във възможно най-кратък срок.

5.  Комисията координира обмена на информация между държавите членки и, въз основа на информацията, получена съгласно настоящия член, публикува на специален уебсайт, достъпен на всички официални езици на Съюза, съответната информация за всички ограничения върху упражняването на правото на свободно движение, включително информация за обхвата и срока на действие на въпросните национални мерки и, когато е възможно, информация в реално време. Този специален уебсайт може да включва интерактивна карта със съответната информация в реално време относно тези мерки.

6.  Комисията предоставя на Комитета получената съгласно параграфи 1, 2 и 4 информация.

7.  Информацията, посочена в параграфи 1 и 4, се предава чрез защитен инструмент, предоставен от Комисията.

Член 24

Единни звена за контакт в държавите членки

1.  Всяка държава членка установява национално единно звено за контакт, което предоставя на гражданите, потребителите, икономическите оператори и работниците и техните представители следното:

a)  оказване на съдействие при искането и получаването на информация за националните ограничения на свободното движение на стоки, услуги, хора и работници, въведени по време на действието на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

б)  оказване на съдействие при изпълнението на всякакви свързани с кризи процедури и формалности на национално равнище, въведени поради задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

2.  Държавите членки гарантират, че гражданите, потребителите, икономическите оператори и работниците и техните представители имат възможност да получават по свое искане и чрез съответното единно звено за контакт информация от компетентните органи относно начина, по който като цяло се тълкуват и прилагат съответните национални мерки за реакция при кризи. Когато е целесъобразно, тази информация включва ръководство, в което действията се описват стъпка по стъпка. Информацията се предоставя на ясен, разбираем и понятен език. До нея има лесен достъп от разстояние и по електронен път и тя се актуализира редовно. Държавите членки също така осигуряват достъп до информацията, посочена в параграф 1, на официален език на Съюза, който като цяло се разбира от възможно най-голям брой трансгранични ползватели, и полагат максимални усилия да предоставят тази информация и на други официални езици на Съюза, като обръщат специално внимание на положението и потребностите на граничните региони.

Член 25

Единно звено за контакт на равнището на Съюза

1.  Комисията създава и управлява единно звено за контакт на равнището на Съюза.

2.  Единното звено за контакт на равнището на Съюза предоставя на гражданите, потребителите, икономическите оператори, работниците и техните представители следното:

а)  оказване на съдействие при искането и получаването на информация за мерките за реакция при кризи на равнището на Съюза, които са от значение за или които засягат упражняването на свободното движение на стоки, услуги и хора, включително и работници, по време на действието на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

б)  оказване на съдействие при изпълнението на всякакви свързани с кризи процедури и формалности, въведени на равнището на Съюза поради задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар;

в)  съставяне и публикуване на списък с всички национални мерки във връзка с кризата и национални звена за контакт.

3.   За единното звено за контакт на равнището на Съюза се предоставят достатъчно човешки и финансови ресурси.

Глава III

Мерки за реагиране при извънредна ситуация на вътрешния пазар

Раздел I

Искания за информация, процедури при извънредни ситуации съгласно законодателството в областта на продуктите и искания с приоритет

Член 26

Изискване за двойно задействане

1.  Мерките съгласно настоящия раздел се приемат от Комисията само когато е задействан режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар и Съветът е съставил списък съгласно член 18, параграф 4.

2.  В акта за изпълнение, с който се въвежда мярка съгласно настоящата глава, ясно и конкретно се посочват стоките от особено значение при криза или услугите от особено значение при криза, за които се прилага ▌мярка. Посочената мярка се прилага само за срока на действие на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

Член 27

Искания за информация към икономическите оператори

1.  ▌Комисията може да покани съответните икономически оператори във веригите на доставки на стоки от особено значение при криза или на услуги от особено значение при криза да предоставят на доброволна основа ▌в определен срок конкретна информация, при следните обстоятелства:

a)  налице е сериозен недостиг на стоки от особено значение при криза или на услуги от особено значение при криза или непосредствена заплаха от такъв недостиг;

б)  исканата информация е строго необходима, за да се прецени дали някоя от мерките, предвидени в член 28 или в членове 34—39, може да намали този недостиг или непосредствената заплаха от такъв недостиг;

в)  информацията, предоставена чрез Комитета или получена чрез други средства от държавите членки по време на етапа на действие при извънредни ситуации или по време на действието на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар, не е достатъчна; и

г)  Комисията не може да получи тази информация от други източници.

Комисията, след консултация с Комитета, преценява дали са налице условията, посочени в първа алинея.

2.  Комисията може да отправи искане за информация посредством акт за изпълнение в случай че:

а)  на Комисията не е предоставена информация на доброволна основа в определения срок съгласно параграф 1; или

б)  информацията, получена от Комисията чрез доброволното предоставяне на информация съгласно параграф 1 или от други източници, налични по време на етапа на действие при извънредни ситуации или по време на действието на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар, все още е недостатъчна, за да се прецени дали въвеждането на мерките, предвидени в член 28 или в членове 34—39, би намалило сериозния недостиг на стоки от особено значение при криза или на услуги от особено значение при криза или непосредствената заплаха от такъв недостиг и дали следва да бъдат предприети такива мерки.

3.   Преди да приеме акт за изпълнение, както е посочено в параграф 2, и като взема предвид становището на Комитета, Комисията:

а)  преценява дали това искане за информация е необходимо и пропорционално за постигането на целите, установени в параграф 1, буква б); и

б)  взема надлежно предвид административната тежест, която това искане би могло да породи за съответните икономически оператори, и по-специално за МСП, и съответно определя сроковете за представяне на информацията.

4.  Исканията за информация, посочени в параграфи 1 и 2, се ограничават до целева информация за следното:

а)  ▌производствения капацитет и евентуалните съществуващи запаси от стоки от особено значение при криза ▌в производствени съоръжения, разположени в Съюза или в държави извън Съюза, които съответният оператор използва или от които договаря или закупува доставки, като изцяло се зачитат търговските и производствените тайни ▌;

б)  когато е наличен, графика на очакваната продукция на стоки от особено значение при криза в производствени съоръжения, разположени в Съюза и в държави извън Съюза, които икономическият оператор използва или от които договаря доставки, за трите месеца след получаване на искането за информация;

в)  всички значими смущения или недостиг във веригите на доставки на стоки от особено значение при криза или на услуги от особено значение при криза.

5.   В акта за изпълнение, с който се предвижда искане за информация от Комисията до икономическите оператори съгласно параграф 2:

а)  се посочват стоките и услугите от особено значение при криза, които са от значение за искането за информация;

б)  се посочва категорията на икономическите оператори, които извършват дейност по веригите на доставки на стоки от особено значение при криза или на услуги от особено значение при криза и до които се отнася искането за информация;

в)  се посочва търсената информация, включително, когато е необходимо, се предоставя образец с въпроси, които могат да бъдат отправени към отделните съответни икономически оператори;

г)  се доказва наличието на извънредната необходимост, посочена в параграф 1, буква б), за която се иска информацията, и се включва обобщение на преценката, посочена в параграф 3, буква а);

д)  се обяснява целта на искането и се посочват планираното използване на исканата информация и продължителността на това използване; и

е)  се посочва срокът, в рамките на който икономическият оператор може да поиска от Комисията да промени искането.

Искането за информация, предвидено в акта за изпълнение по първа алинея, се представя на ясен, кратък и разбираем език и се взема предвид защитата на търговските тайни и усилията, които трябва да бъдат положени от икономическия оператор, за да се предостави информацията на доброволна основа, особено ако той е МСП.

6.  След като Комисията поиска информация от икономическите оператори посредством акт за изпълнение съгласно параграф 2, Комисията издава ▌индивидуално официално решение, адресирано до всеки от съответните икономически оператори от категорията, определена в този акт за изпълнение, като изисква от тях да предоставят информацията, посочена в същия акт за изпълнение, или да обяснят защо не могат да предоставят такава информация. Когато е възможно, Комисията разчита на съответните и налични списъци за контакт на съответните икономически оператори, съставени от държавите членки в съответствие с член 16, параграф 3. Комисията може също така, по целесъобразност, да получи необходимата информация за съответните икономически оператори от държавите членки.

7.  Решенията на Комисията, съдържащи индивидуални искания за информация, приети съгласно параграф 6, са надлежно обосновани и пропорционални по отношение на обема, естеството и степента на подробност на исканите данни, както и на честотата на достъп до тези данни, и е необходимо за управлението на извънредната ситуация ▌.

Тези решения съдържат всички посочени по-долу елементи:

а)  позоваване на акта за изпълнение, посочен в параграф 2, на който те се основават;

б)  описание на ситуациите на остър недостиг в резултат на криза или непосредствена заплаха от такъв недостиг, които са довели до решението;

в)  гаранции за защита на данните в съответствие с член 42, за неоповестяване на чувствителна търговска информация, за неоповестяване на търговски тайни и за закрила на интелектуалната собственост, съдържащи се в отговора в съответствие с член 43;

г)  информация относно възможността за оспорване на решението пред Съда на Европейския съюз в съответствие с приложимото право на Съюза;

д)  разумен срок, не по-дълъг от 20 работни дни, в рамките на който трябва да бъде предоставена информацията или обосновката за отказа за предоставяне на такава информация.

При определянето на срока, посочен във втора алинея, буква д), Комисията взема предвид по-специално размера на съответния икономически оператор спрямо служителите и усилията, които са необходими за събиране и предоставяне на информацията.

Икономическият оператор може да поиска еднократно удължаване на срока до два дни преди неговото изтичане, в случай че сериозността на ситуацията изисква такова удължаване. Комисията отговаря в срок от един работен ден на всяко такова искане за удължаване на срока.

8.   Когато обработването на искане за информация от страна на икономически оператор може да наруши значително неговите операции, този икономически оператор може да откаже да предостави исканата информация и представя на Комисията мотивите за този отказ. Комисията не оповестява такъв отказ за предоставяне на исканата информация или мотивите за този отказ.

9.   Комисията препраща незабавно копие от всяко искане за информация, посочено в параграфи 1 и 2, на съответния компетентен орган на държавата членка, на чиято територия се намира икономическият оператор. Ако компетентният орган поиска това, Комисията му предава информацията, която тя е получила от съответния икономически оператор в съответствие с правото на Съюза.

10.   След като получи информация по искане за информация, посочено в параграфи 1 и 2, Комисията:

а)  използва информацията само по начин, който е съвместим с целта, за която е поискана информацията;

б)  осигурява, доколкото е необходимо, обработването на лични данни, прилагането на технически и организационни мерки, които запазват поверителността и целостта на исканата информация, по-специално на личните данни, и които гарантират правата и свободите на субектите на данни;

в)  заличава информацията, веднага след като тя вече не е необходима за посочената цел, и информира незабавно икономическия оператор и компетентния орган на съответната държава членка, че информацията е била заличена, освен ако за целите на прозрачността се изисква архивиране на информацията в съответствие с националното право.

11.  Всеки съответен икономически оператор или всяко лице, което е надлежно упълномощено да представлява този икономически оператор, ▌предоставя исканата информация индивидуално, в съответствие с правилата на Съюза в областта на конкуренцията, уреждащи обмена на информация. ▌

12.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 2 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с въздействието на кризата върху вътрешния пазар Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 45, параграф 3.

13.   Исканията за информация, отправени съгласно настоящия член, не се отнасят до информация, чието оповестяване би било в противоречие с основните интереси на националната сигурност на държавите членки.

Член 28

Задействане на процедури при извънредни ситуации в съответното законодателство на Съюза в областта на продуктите

1.   Когато режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар е задействан чрез акт за изпълнение на Съвета, приет съгласно член 18 от настоящия регламент, и е налице недостиг на определени стоки от особено значение при криза, Комисията може да задейства чрез актове за изпълнение процедурите при извънредни ситуации, включени в правните актове на Съюза, изменени с ▌Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета(60)(61) и Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета(62)(63) по отношение на тези стоки от особено значение при криза. В тези актове за изпълнение се посочват стоките от особено значение при криза и процедурите при извънредни ситуации, които подлежат на задействане, посочват се причините за това задействане и неговата пропорционалност и се посочва се посочва за какъв срок ще важи това задействане.

2.  Задействането на процедури при извънредни ситуации, както е посочено в параграф 1, се прилага само за срока на действие на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с въздействието на кризата върху вътрешния пазар Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 45, параграф 3.

Член 29

Искания с приоритет

1.  В изключителни ситуации, след консултация с държавите членки, в които са установени икономическите оператори, и като се отчита в максимална степен тяхното становище, Комисията може да отправи искане до един или повече икономически оператори, установени в Съюза, да приемат и да дадат приоритет на производството или доставката на стоки от особено значение при криза („искания с приоритет“), когато:

a)  е налице сериозен и продължителен недостиг на стоки от особено значение при криза, които са предмет на искането; и

б)  производството или доставката на тези стоки не могат да бъдат постигнати чрез други мерки, предвидени в настоящия регламент, включително чрез мерките, посочени в член 35 или в дял V.

2.  Комисията доказва, че изборът на получателите и бенефициерите на исканията с приоритет, посочени в настоящия член, е недискриминационен и е в съответствие с правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

3.  Комисията следва да базира исканията с приоритет, посочени в настоящия член, на обективни, фактически, измерими и обосновани данни, които показват, че това приоритизиране е абсолютно необходимо, за да се гарантира поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар, като се вземат предвид законните интереси на икономическия оператор, както и разходите и усилията, необходими за евентуалната промяна в последователността на производството в рамките на веригата на доставки. Комисията посочва изрично в искането с приоритет, че икономическият оператор остава свободен да отхвърли това искане.

4.  Когато икономическият оператор, до когото е отправено искането с приоритет, посочено в параграф 1, е приел изрично това искане, Комисията приема акт за изпълнение, в който се предвиждат:

а)  правното основание за искането с приоритет, което трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор;

б)  стоките, които са предмет на искането с приоритет, и количеството, в което те трябва да бъдат доставени;

в)  сроковете, в рамките на които трябва да бъде изпълнено искането с приоритет;

г)  бенефициерите на искането с приоритет; и

д)  отказът от договорна отговорност при условията, предвидени в параграф 6.

5.  Искането с приоритет, отправено съгласно параграф 4, се прави на справедлива и разумна цена, като се отчитат по подходящ начин алтернативните разходи на икономическия оператор при изпълнението на искането с приоритет в сравнение със съществуващите задължения за изпълнение. Исканията с приоритет имат предимство пред всяко предходно частноправно или публично-правно задължение за изпълнение, свързано със стоките, които са предмет на искането с приоритет, съгласно частното или публичното право.

6.  Икономическият оператор, който е адресат на искане с приоритет съгласно параграф 4, не носи отговорност за неспазване на задължение за изпълнение, което се урежда от правото на държава членка, при условие че:

a)  неспазването на задължението за изпълнение е необходимо за спазването на изискваното приоритизиране;

б)  актът за изпълнение, посочен в параграф 4, е спазен; и

в)  приемането на искането с приоритет не цели единствено неправомерно избягване на задължение за предварително изпълнение.

7.  Исканията с приоритет не включват стоки, чието производство или доставка би противоречало на основните интереси на националната сигурност или на отбраната на държавите членки.

8.  Комисията приема акта за изпълнение, посочен в параграф 4, в съответствие с приложимото право на Съюза, включително принципите на необходимост и пропорционалност, както и задълженията на Съюза съгласно международното право.

9.  Актът за изпълнение, посочен в параграф 4 от настоящия член, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.

10.  Ако даден икономически оператор, след като изрично е приел искане с приоритет, не изпълни това искане умишлено или поради груба небрежност, Комисията, когато счете това за необходимо и пропорционално, може с решение да наложи глоба на съответния икономически оператор. Тази глоба не надхвърля 100 000 EUR. Глобите, налагани на МСП, не надхвърлят 25 000 EUR.

Член 30

Глоби за икономическите оператори за неспазване на изрично прието искане с приоритет

1.  При определянето на размера на глобата по член 29, параграф 10 се вземат предвид размерът и икономическите ресурси на съответния икономически оператор, както и естеството, тежестта и продължителността на неизпълнението на приетото искане с приоритет, като надлежно се вземат предвид принципите на пропорционалност и на целесъобразност.

2.  Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена компетентност да преразглежда решения, с които Комисията е определила глоба в съответствие с параграф 10. Той може да отмени, намали или увеличи наложената глоба.

Член 31

Давностен срок за налагане на глоби

1.  По отношение на правомощието на Комисията да налага глоби в съответствие с член 29, параграф 10 се прилага двугодишен давностен срок.

2.  Срокът започва да тече от деня, в който Комисията узнае за неспазването на приетото искане с приоритет. В случай на продължаващо или повторно неспазване обаче срокът започва да тече от датата на прекратяване на неспазването.

3.  Всяко действие, предприето от Комисията или от компетентните органи на държавите членки, с цел да се осигури спазването на искането с приоритет, прекъсва давностния срок.

4.  Прекъсването на давностния срок се прилага за всички страни, носещи отговорност за участие в неспазването.

5.  При всяко прекъсване давностният срок започва да тече отново. Въпреки това давностният срок изтича най-късно в деня, в който изтича срок, равен на два пъти давностния срок, през който Комисията не е наложила глоба. Този срок се удължава с времето, през което давностният срок е спрял да тече, тъй като решението на Комисията е било предмет на висящо производство пред Съда на Европейския съюз.

Член 32

Давностен срок за принудителното изпълнение на глобите

1.  По отношение на правомощието на Комисията да привежда в изпълнение решения, приети съгласно член 29, параграф 10, се прилага давностен срок от пет години.

2.  Срокът започва да тече в деня, в който решението става окончателно.

3.  Давностният срок за принудителното изпълнение на глобите се прекъсва:

а)  с уведомление за решение, с което се изменя първоначалният размер на глобата или се отхвърля молба за такова изменение;

б)  с всяко действие на Комисията или на държава членка, действаща по искане на Комисията, предназначено за принудителното изпълнение на глобата.

4.  При всяко прекъсване давностният срок започва да тече отново.

5.  Давностният срок за принудително изпълнение на глобите спира да тече за времето, докато:

а)  тече предоставен срок за плащане;

б)  принудителното изпълнение е спряно с решение на Съда на Европейския съюз.

Член 33

Право на изслушване във връзка с налагането на глоби

1.  Преди да вземе решение съгласно член 29, параграф 10, Комисията дава възможност на засегнатия икономически оператор ▌да бъде изслушан относно:

а)  предварителните констатации на Комисията, включително всеки въпрос, по който Комисията е изразила възражения;

б)  мерките, които Комисията може да предприеме с оглед на предварителните констатации съгласно буква а) от настоящия параграф.

2.  Засегнатите икономически оператори могат да представят своите забележки по предварителните констатации на Комисията съгласно параграф 1, буква а) в срок, който се определя от Комисията в нейните предварителни констатации и който не може да бъде по-кратък от 21 дни.

3.  Комисията основава своите решения само на онези възражения, по които засегнатите икономически оператори ▌са имали възможност да изразят становище.

4.  Правото на защита на засегнатия икономически оператор ▌се зачита напълно в хода на всяко производство. На засегнатия икономически оператор ▌се предоставя правото на достъп до преписката на Комисията, при условията на договорено оповестяване и при спазване на законния интерес на икономическите оператори от опазване на техните търговски тайни. Правото на достъп до преписката не обхваща поверителна информация и вътрешни документи на Комисията или на органите на държавите членки. По-специално правото на достъп не обхваща кореспонденцията между Комисията и органите на държавите членки. Нищо в настоящия параграф не възпрепятства Комисията да оповестява и използва информация, необходима за доказване на неспазване.

Раздел II

Други мерки за гарантиране на наличността на стоки и услуги от особено значение при криза

Член 34

Солидарно и координирано разпределение на стоки и услуги от особено значение при криза

1.   В случай на недостиг на стоки и услуги от особено значение при криза, засягащ една или повече държави членки, съответните държави членки могат да уведомят Комисията за това и да посочат необходимите количества и всякаква друга релевантна информация. Комисията предава информацията на съответните компетентни органи и рационализира координацията при реакцията на държавите членки.

2.   В случай че Комисията бъде информирана съгласно параграф 1, че стоки от особено значение при криза или услуги от особено значение при криза са недостатъчни в дадена държава членка за посрещане на нуждите, свързани с извънредната ситуация на вътрешния пазар, Комисията, като вземе предвид становището на Комитета и събраната съгласно настоящия регламент информация, може да препоръча на другите държави членки да разпределят тези стоки или услуги целево, когато това е възможно, като се отчете необходимостта да се предотвратят допълнителни смущения на вътрешния пазар, включително в географски райони, особено засегнати от такива смущения, и в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и солидарност, и като се установи най-ефективното използване на тези стоки или услуги с оглед на прекратяването на извънредната ситуация на вътрешния пазар.

Член 35

Мерки за гарантиране на наличността и доставките на стоки от особено значение при криза или услуги от особено значение при криза

1.  Когато Комисията бъде информирана съгласно член 34, параграф 1, че съществува риск стоки от особено значение при криза или услуги от особено значение при криза да се окажат недостатъчни в дадена държава членка за посрещане на нуждите, свързани с извънредната ситуация на вътрешния пазар, Комисията може, като вземе предвид становището на Комитета, да препоръча на държавите членки да предприемат специални мерки. Тези мерки гарантират възможно най-бързо ефективната реорганизация на веригите на доставки и производствените линии и използването на съществуващите запаси, за да се увеличат наличността и доставките на такива стоки или услуги.

2.  По-специално мерките, посочени в параграф 1, могат да включват мерки:

а)  за улесняване на разширяването или промяната на предназначението на съществуващ производствен капацитет за стоки от особено значение при криза или на създаването на нов такъв капацитет;

б)  за улесняване на разширяването на съществуващ капацитет във връзка с дейностите по отношение на услугите или на изграждането на нов такъв капацитет;

в)  с цел ускоряване на съответните процедури за одобрение и издаване на разрешения, включително екологични разрешения, отнасящи се до или засягащи производството и разпространението на стоки от особено значение при криза;

г)  с цел ускоряване на изискванията за издаване на разрешения и за регистрация на услуги от особено значение при криза;

д)  с цел ускоряване на съответните процедури за одобрение на продукти с оглед на пускането на пазара на стоки от особено значение при криза, които не са предмет на законодателство на Съюза за хармонизиране на условията за предлагане на продукти на пазара.

Дял V

Възлагане на обществени поръчки

Глава I

Възлагане от Комисията на обществени поръчки за сметка или от името на държавите членки по време на режим на бдителност по отношение на вътрешния пазар и на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар

Член 36

Искане от държавите членки до Комисията за възлагане на обществени поръчки за стоки и услуги за тяхна сметка или от тяхно име

1.  Две или повече държави членки могат да поискат от Комисията да започне процедура за възлагане на обществена поръчка за сметка или от името на държавите членки, които желаят да бъдат представлявани от Комисията („участващи държави членки“), за закупуване на стоки и услуги от критично значение или на стоки и услуги от особено значение при криза.

2.  Комисията, след консултация с Комитета, незабавно преценява необходимостта и пропорционалността на искането, посочено в параграф 1. Когато Комисията възнамерява да не се съобрази с това искане, тя информира съответните държави членки и Комитета и посочва мотивите за своя отказ.

3.  Когато Комисията се съгласи да възлага поръчки за сметка или от името на участващите държави членки, тя:

а)  информира всички държави членки и Комитета за намерението си да проведе процедурата за възлагане на обществени поръчки и поканва заинтересованите държави членки да участват;

б)   изготвя предложение за ▌споразумение, което трябва да бъде сключено с участващите държави членки и да позволява на Комисията да възлага обществени поръчки за тяхна сметка или от тяхно име.

В споразумението, основано на предложението, посочено в първа алинея, буква б), се определят подробните условия за възлагането на обществени поръчки, включително практическите договорености, предложените максимални количества, условията за съвместно закупуване или наемане за сметка или от името на участващите държави членки, включително цените и сроковете за доставка.

4.   Когато Комисията отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка в съответствие с член 171 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 („Финансовия регламент“), тя незабавно информира участващите държави членки за това, така че те да могат да започнат незабавно свои собствени процедури за възлагане на обществени поръчки.

Член 37

Установяване и изпълнение на мандата за преговори на Комисията

1.  Със споразумението, посочено в член 36, параграф 3, втора алинея, се установява мандат за преговори на Комисията с цел възлагане на обществени поръчки за закупуването на съответните стоки и услуги от критично значение или на стоки и услуги от особено значение при криза, за сметка или от името на участващите държави членки чрез сключването на нови договори. Този мандат за преговори включва критериите за възлагане.

2.   Комисията приканва участващите държави членки да посочат представители, които да участват в договарянето на споразумението, посочено в член 36, параграф 3, буква б), както и в подготовката на процедурата за възлагане на обществените поръчки.

3.  Съгласно това споразумение Комисията се оправомощава, за сметка или от името на участващите държави членки, при възлагането на обществените поръчки да сключва договори с икономически оператори, включително с отделни производители на стоки и услуги от критично значение или на стоки и услуги от особено значение при криза, за предоставянето на такива стоки или услуги.

4.  Без да се засяга член 171 от Финансовия регламент, Комисията провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки, за сметка или от името на участващите държави членки, включително приемането на решението за възлагане, и сключва произтичащите от него договори с икономическите оператори.

5.   При провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и при изпълнението на произтичащите от тях споразумения Комисията гарантира, че участващите държави членки се третират по недискриминационен начин.

Член 38

Ред и условия за възлагане на обществени поръчки от Комисията за сметка или от името на държавите членки

1.  Възлагането на обществени поръчки съгласно настоящия регламент се извършва от Комисията в съответствие с правилата, определени във Финансовия регламент ▌за нейните собствени обществени поръчки.

2.  Когато това е надлежно обосновано от изключителна спешност или е строго необходимо за адаптиране към непредвидени обстоятелства във връзка с развитието на извънредната ситуация на вътрешния пазар и при условие че изменението не променя съществено предмета на договора, Комисията, със съгласието на изпълнителя, може:

а)  да позволи вече подписаният договор да бъде променен над прага от 50% и до 100% от първоначалната стойност на договора; или

б)  по общо споразумение, с обикновено мнозинство от участващите държави членки, да позволи на други държави членки да се присъединят към вече подписан договор или да подпишат допълнителен договор с избрания изпълнител.

3.   Счита се, че дадено изменение променя съществено предмета на съответния договор или споразумение, когато прави договора или споразумението съвсем различен по същество от първоначално сключения, а именно когато са изпълнени едно или повече от следните условия:

а)  изменението въвежда или премахва съществени условия, които, ако бяха част от първоначалната процедура за възлагане на обществената поръчка, щяха да позволят допускането на оференти, различни от първоначално избраните, или да позволят приемането на оферта, различна от първоначално приетата, или щяха да привлекат допълнителни участници в процедурата за възлагане на обществената поръчка или нямаше да доведат до избора на спечелилия оферент;

б)  изменението променя значително икономическия баланс на договора или споразумението в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор или споразумение;

в)  изменението разширява значително обхвата на договора или споразумението.

Глава II

Съвместно възлагане на обществени поръчки по време на действието на режимите на бдителност по отношение на вътрешния пазар и на извънредна ситуация на вътрешния пазар

Член 39

Процедура за съвместно възлагане на обществени поръчки

1.   ▌Комисията и един или повече възлагащи органи от участващите държави членки могат да проведат процедура за съвместно възлагане на обществени поръчки в съответствие с правилата, определени в член 165, параграф 2 от Финансовия регламент, с оглед на предоставянето на стоки и услуги от критично значение или на стоки и услуги от особено значение при криза. Държавите членки могат да закупуват, наемат или получават по договор за лизинг изцяло капацитета, за който поръчката е била възложена съвместно.

2.   В процедурата за съвместно възлагане на обществени поръчки могат да участват всички държави членки, държавите от Европейската асоциация за свободна търговия и държавите — кандидатки за членство в Съюза, както и Княжество Андора, Княжество Монако, Република Сан Марино и градът-държава Ватикан.

3.   Процедурата за съвместно възлагане на обществени поръчки се предшества от споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки между участващите държави членки и държави извън Съюза, с цел да се определят практическите договорености, уреждащи възлагането на обществените поръчки и критериите за възлагане, в съответствие с приложимото право на Съюза.

4.  Комисията информира Европейския парламент за процедурите за съвместно възлагане на обществени поръчки, проведени в съответствие с настоящия член, и при поискване предоставя достъп до договорите, сключени в резултат на тези процедури, при условие че е осигурена подходяща защита на чувствителната търговска информация, включително на търговските тайни, търговските отношения и интересите на Съюза.

Глава III

Възлагане на обществени поръчки от държавите членки по време на действие на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар

Член 40

Консултации и координация по отношение на индивидуалното възлагане на обществени поръчки от страна на държавите членки

Когато режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар е задействан съгласно член 18, държавите членки полагат всички усилия да се информират взаимно и да информират Комисията за текущите процедури за възлагане на обществени поръчки за стоки и услуги от особено значение при криза.

Преди да започнат нови процедури за възлагане на обществени поръчки в съответствие с приложимата Директива за обществените поръчки, държавите членки:

а)  се информират взаимно за намерението на своите възлагащи органи или възложители да започнат процедури за възлагане на обществени поръчки за стоки и услуги от особено значение при криза;

б)  се консултират с другите държави членки и с Комисията относно най-подходящия начин за възлагане на обществените поръчки; и

в)  координират своите процедури за възлагане на обществени поръчки по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар в дух на солидарност между държавите членки.

Член 41

Клауза за изключителни права

1.   По време на действие на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар споразумението, уреждащо възлагането на обществени поръчки от Комисията за сметка или от името на една или повече участващи държави членки, или съвместното възлагане на обществени поръчки между Комисията и една или повече държави членки, предвижда, когато е целесъобразно, клауза за изключителни права, съгласно която участващите държави членки се задължават да не възлагат обществени поръчки за въпросните стоки или услуги от особено значение при криза по други канали и да не водят паралелни преговори.

Когато е предвидена клауза за изключителни права, в нея се предвижда, че участващите държави членки имат право да започнат собствена процедура за възлагане на обществени поръчки за придобиване на допълнителни количества стоки от особено значение при криза или услуги от особено значение при криза, които са предмет на текущо съвместно възлагане или възлагане на обществени поръчки от Комисията за сметка или от името на държавите членки по начин, който не възпрепятства текущото възлагане на обществени поръчки, при условие че Комисията даде съгласието си за това и след консултация с всички други участващи държави членки. Искането за такова съгласие се отправя до Комисията, която го препраща на останалите участващи държави членки за разглеждане.

2.   Клаузата за изключителни права се прилага по отношение на всички нови договори, включително конкретни договори по рамкови договори, които възлагащите органи или възложителите от участващите държави членки биха решили да сключат по време на задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

Дял VI

Защита на данните, поверителност, правила за сигурност и цифрови инструменти

Член 42

Защита на личните данни

1.  Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите членки, свързани с обработването от тяхна страна на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(64) за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, нито задълженията на Комисията, и когато е целесъобразно, на други институции, органи, служби и агенции на Съюза, свързани с обработването от тяхна страна на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725 при изпълнението на техните отговорности.

2.  Лични данни не се обработват или съобщават освен в случаите, когато това е строго необходимо за целите на настоящия регламент. В такива случаи се прилагат по целесъобразност условията по регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725.

3.  Когато обработването на лични данни не е строго необходимо за изпълнението на механизмите, установени в настоящия регламент, личните данни се анонимизират по такъв начин, че субектът на данните да не може да бъде идентифициран.

Член 43

Конфиденциалност и правила за сигурност относно защитата на получената информация

1.   Информацията, получена в резултат от прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите, за които е поискана.

2.   Държавите членки и Комисията гарантират защитата на търговските и производствените тайни и на другата чувствителна и поверителна информация, получена и генерирана в изпълнение на настоящия регламент, включително по отношение на препоръките и мерките, които трябва да бъдат предприети, в съответствие с правото на Съюза и националното законодателство.

3.   Комисията не споделя никаква информация, която е получила съгласно настоящия регламент, по начин, който може да доведе до идентифициране на отделен оператор, когато споделянето на информацията би довело до потенциални търговски вреди или накърняване на репутацията на този икономически оператор или до разкриване на търговски тайни.

4.   Комитетът е обвързан от правилата на Комисията за сигурност за защитата на класифицираната информация на Европейския съюз и чувствителната некласифицирана информация.

5.   Държавите членки и Комисията гарантират, че не се понижава нивото на класификация или не се декласифицира класифицираната информация, предоставена или обменена съгласно настоящия регламент, без предварителното писмено съгласие на автора на тази информация.

Член 44

Цифрови инструменти

1.   В срок до ... [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент], когато не съществуват подходящи инструменти или ИТ инфраструктури, Комисията и държавите членки създават, поддържат и редовно актуализират оперативно съвместими цифрови инструменти или ИТ инфраструктури в подкрепа на постигането на целите на настоящия регламент. Тези инструменти или инфраструктури се разработват извън времетраенето на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, за да може да се реагира своевременно и ефикасно на евентуални бъдещи извънредни ситуации. Те включват, наред с другото, стандартизирани, защитени и ефективни цифрови инструменти за сигурно събиране и обмен на информация, както и специален единен цифров портал или уебсайт, на който гражданите и предприятията могат да намират и да подават формуляри за декларация, регистрация или издаване на разрешения.

2.   Комисията определя техническите аспекти на тези инструменти или инфраструктури чрез актове за изпълнение, като използва, когато е възможно, вече съществуващи ИТ инструменти или портали. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.

Дял VII

Заключителни разпоредби

Член 45

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитет с наименованието „Комитет в подкрепа на вътрешния пазар в извънредни ситуации и за устойчивост“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

Член 46

Докладване, преглед и оценка

1.  В срок до ... [пет години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно функционирането и ефективността на настоящия регламент.

2.  Освен това в срок от четири месеца след деактивирането на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар или на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, според случая, Комисията извършва оценка и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно мерките, приложени съгласно настоящия регламент във връзка с кризата, довела до задействането на този режим, по-специално относно ефективността на тези мерки.

3.  Посочените в параграфи 1 и 2 доклади са придружени, когато е целесъобразно, от съответните законодателни предложения.

4.  Посочените в параграфи 1 и 2 доклади включват по-специално оценка за следното:

а)  приноса на настоящия регламент за гладкото и ефикасно функциониране на вътрешния пазар, по-специално по отношение на свободното движение на стоки, услуги и хора и избягването на различаващи се национални мерки, които биха създали трансгранични ограничения;

б)  мерките, прилагани съгласно настоящия регламент, включително оценка на принципите на недискриминация и на пропорционалност, и по-специално:

i)  въздействието на мерките, прилагани на етапа на действие при извънредни ситуации, по-специално мерките по отношение на тестовете за устойчивост, обучението и протоколите при кризи, цифровите инструменти, устойчивостта и наличността на стоки;

ii)  въздействието на мерките, прилагани в рамките на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар;

iii)  въздействието на мерките, прилагани по време на действието на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, и по-специално върху основните права, залегнали в Хартата, а именно по отношение на свободата на стопанска инициатива и свободата на гражданите да търсят работа и да работят, както и върху правото на колективни трудови преговори и действия, включително и правото на стачка;

в)  работата на Комитета, включително работата му във връзка с работата на други органи на равнището на Съюза, имащи отношение към кризисните ситуации, и по-специално Механизма за интегрирани договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации и Механизма за гражданска защита на Съюза;

г)  целесъобразността на критериите за задействане на режима на бдителност по отношение на вътрешния пазар или на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, според случая.

5.   За целите на параграфи 1 и 2, компетентните органи на държавите членки и Комитетът предоставят на Комисията информация, по нейно искане.

Когато е необходимо, Комисията може също така да поиска и да получи всякакви релевантни специализирани или научни познания от съответните органи, служби и агенции на Съюза.

Член 47

Изменения на Регламент (ЕО) № 2679/98

Регламент (ЕО) № 2679/98 се изменя, както следва:

1)  Член 2 се заменя със следното:"

„Член 2

Настоящият регламент не засяга по какъвто и да било начин упражняването на основните права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото или свободата да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки, в съответствие с националното право или практика. Той не засяга правото на договаряне и сключване на колективни трудови договори и, в случай на конфликт на интереси, правото на работниците и работодателите да предприемат колективни действия за защита на своите интереси, включително стачка в съответствие с националното право или практика.“;

"

2)  Добавя се следният член:"

„Член 5a

1.  Когато режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар съгласно определението в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*(65), е задействан в съответствие с член 18 от посочения регламент, членове 3, 4 и 5 от настоящия регламент престават да се прилагат по отношение на стоките от особено значение при криза, изброени в съответния акт за изпълнение, приет съгласно член 18, параграф 4 от посочения регламент, за срока на действие на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

2.  Когато се прилага параграф 1 от настоящия член, не се засягат задълженията, произтичащи от настоящия регламент преди задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/...+.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ L, … ELI: ...)’.

"

Член 48

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ... [18 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в [...] на [...] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 95.
(2) ОВ С 157, 3.5.2023 г., стр. 82.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 13 септември 2023 г. (Приети текстове, P9_TA(2023)0317).
(4)* ИЗВЪРШЕНА Е ЧАСТИЧНА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА.
(5)OВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 95.
(6)ОВ С 157, 3.5.2023 г., стр. 82.
(7) Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(8)Регламент (ЕС) 2022/123 на Европейския парламент и на Съвета от 25 януари 2022 г. относно засилена роля на Европейската агенция по лекарствата в готовността за действия при кризи и управлението на кризи по отношение на лекарствените продукти и медицинските изделия (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 1).
(9)Регламент (ЕС) 2022/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 851/2004 за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (OB L 314, 6.12.2022 г., стр. 1).
(10)Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (ОВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 26).
(11)Регламент (ЕС) 2022/2372 на Съвета от 24 октомври 2022 г. относно рамка от мерки за гарантиране на доставките на медицински мерки за противодействие от значение при криза в случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Съюза (ОВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 64).
(12)Решение 2014/415/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 г. относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност (ОВ L 192, 1.7.2014 г., стр. 53).
(13) Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1993 на Съвета от 11 декември 2018 г. относно договорености за интегрирана реакция на ЕС при политическа криза (ОВ L 320, 17.12.2018 г., стр. 28).
(14)Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).
(15) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(16) Решение за изпълнение (ЕС) 2019/300 на Комисията от 19 февруари 2019 г. за установяване на общ план за управление на кризи в областта на безопасността на храните и фуражите (ОВ L 50, 21.2.2019 г., стр. 55).
(17)Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за износ (ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 34).
(18) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).
(19) Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (OВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164).
(20) Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (OВ L 141, 27.5.2011 г., стр .1).
(21) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
(22) Директива 2005/36/EC на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).
(23) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).
(24) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (кодификация) (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
(25) Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите (ОВ L 162, 3.7.2000 г., стр. 1).
(26) Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст) (OВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).
(27) Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане и за отмяна на директиви 76/767/ЕИО, 84/525/ЕИО, 84/526/ЕИО, 84/527/ЕИО и 1999/36/ЕО на Съвета (ОВ L 165, 30.6.2010 г., стр. 1).
(28) Директива 2014/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на обикновените съдове под налягане (преработен текст) (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 45).
(29) Директива 2014/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно електромагнитната съвместимост (преработен текст) (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 79).
(30) Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори (преработен текст) (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 251).
(31) Директива 2014/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно съоръженията и системите за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера (преработен текст) (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 309).
(32) Директива 2014/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (преработен текст) (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 357).
(33) Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).
(34) Директива 2014/68/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на съоръжения под налягане (преработен текст)(ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 164).
(35) Регламент (ЕС) 2016/424 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно въжените линии и за отмяна на Директива 2000/9/ЕО (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 1).
(36) Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 51).
(37) Регламент (ЕС) 2016/426 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно уредите, захранвани с газово гориво, и за отмяна на Директива 2009/142/ЕО (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 99);
(38) Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5).
(39) Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 135, 23.5.2023 г., стр. 1).
(40) Регламент (ЕС) 2023/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2023 г. относно машините и за отмяна на Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 73/361/ЕИО на Съвета (ОВ L 165, 29.6.2023 г., стр. 1).
(41) Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29).
(42)Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(43)Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).
(44)Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014, стр. 243).
(45)Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41).
(46)Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).
(47)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(48)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(49)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(50)Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета от 7 декември 1998 г. относно функционирането на вътрешния пазар по отношение на свободното движение на стоки между държавите членки (ОВ L 337, 12.12.1998 г., стр. 8).
(51)Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).
(52)Регламент (ЕС) 2023/1781 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/694 (Акт за интегралните схеми) (ОВ L 229, 18.9.2023 г., стр. 1.).
(53)Директива 2003/96/EC на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (OВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).
(54)Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(55)Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1).
(56)Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).
(57)Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малките и средните предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(58)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 78/23 (2023/0079(COD).
(59)Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (ОВ L, …, ELI: ...).
(60)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS .../... (2022/0279(COD)), и въведете в бележката под линия номера, датата, заглавието, препратката към публикуването в ОВ и препратката към ELI на посочения регламент.
(61)Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за изменение на регламенти (ЕС) № 305/2011, (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2023/988 и (ЕС) 2023/1230 по отношение на процедурите при извънредни ситуации за оценката на съответствието, презумпцията за съответствие, приемането на общи спецификации и надзора на пазара поради извънредна ситуация на вътрешния пазар (ОВ L, ..., ELI: ...).
(62)++ ОВ: Моля, въведете в текста номера на директивата, съдържаща се в документ PE-CONS .../... (2022/0280(COD)), и въведете в бележката под линия номера, датата, заглавието и препратката към публикацията в ОВ и препратката към ELI на посочената директива.
(63)Директива (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета от ... за изменение на директиви 2000/14/EО, 2006/42/EО, 2010/35/EС, 2014/29/EС, 2014/30/EС, 2014/33/EС, 2014/34/EС, 2014/35/EС, 2014/53/EС и 2014/68/EС по отношение на процедурите при извънредни ситуации за оценката на съответствието, презумпцията за съответствие, приемането на общи спецификации и надзора на пазара поради извънредна ситуация на вътрешния пазар (ОВ L, ..., ELI: ...).
(64) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
(65)+ OВ: моля, въведете в текста номера на настоящия регламент.


Изменение на някои регламенти с оглед на създаването на инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации
PDF 127kWORD 47k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2019/1009 и (ЕС) № 305/2011 с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на единния пазар (COM(2022)0461 – C9-0314/2022 – 2022/0279(COD))
P9_TA(2024)0321A9-0244/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0461),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0314/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2022 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2023 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 16 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0244/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 305/2011, (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2023/988 и (ЕС) 2023/1230 с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, презумпция за съответствие, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на вътрешния пазар(3)

P9_TC1-COD(2022)0279


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета(7)(8) се установяват правила, които имат за цел по време на криза да се осигури нормалното функциониране на вътрешния пазар, включително свободното движение на стоки, услуги и хора, и наличието на стоки и услуги от особено значение при криза, както и на стоки и услуги от критично значение за гражданите, предприятията и публичните органи. Този регламент се прилага както за стоките, така и за услугите.

(2)  С Регламент (ЕС) 2024/...(9) се определят мерки, които следва да се прилагат по последователен, прозрачен, ефикасен, пропорционален и своевременен начин, така че да се предотврати, смекчи и сведе до минимум въздействието на криза върху функционирането на вътрешния пазар.

(3)  С Регламент (ЕС) 2024/...++ се установява многослоен механизъм, състоящ се от планиране на действия при извънредни ситуации и режими на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

(4)  С цел допълване, осигуряване на съгласуваност и допълнително повишаване на ефективността на рамката, установена с Регламент (ЕС) 2024/...++, е целесъобразно да се гарантира, че посочените в този регламент стоки от особено значение при криза могат бързо да бъдат предоставени на вътрешния пазар, за да се допринесе за преодоляване и смекчаване на смущенията на този пазар.

(5)  В редица секторни правни актове на Съюза се определят хармонизирани правила относно проектирането, производството, пускането на пазара и когато е приложимо, оценяването на съответствието на определени продукти. Тези правни актове включват регламенти (ЕС) № 305/2011(10), (ЕС) 2016/424(11), (ЕС) 2016/425(12), (ЕС) 2016/426(13) и (ЕС) 2023/1230(14) на Европейския парламент и на Съвета („изменените регламенти“). Посочените правни актове, с изключение на Регламент (ЕС) № 305/2011, се основават на принципите на новия подход към техническата хармонизация. Освен това регламенти (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426 и (ЕС) 2023/1230 също така са приведени в съответствие с референтните разпоредби, установени с Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(15).

(6)  Нито референтните разпоредби, установени с Решение № 768/2008/ЕО, нито специалните разпоредби, установени със секторното законодателство на Съюза за хармонизация, предвиждат процедури, предназначени да се прилагат по време на криза. Ето защо е целесъобразно в изменените регламенти да се въведат целенасочени корекции, които да позволяват да се реагира на последиците от кризи, засягащи продукти, определени като стоки от особено значение при криза в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/...++ и обхванати от изменените регламенти.

(7)  Опитът от предишни кризи, които засегнаха вътрешния пазар, показа, че процедурите, предвидени в секторните законодателни актове на Съюза, не са проектирани да отговарят на нуждите на сценариите за реакция при криза и не предлагат необходимата регулаторна гъвкавост. Поради това е целесъобразно да се предвиди правно основание за такива процедури за реакция при криза, за да се допълнят мерките, приети съгласно Регламент (ЕС) 2024/...++.

(8)  Нехармонизираните продукти също могат да бъдат определени като стоки от особено значение при криза. Поради това някои от относимите механизми съгласно настоящия регламент, по-специално презумпцията за съответствие с общото изискване за безопасност въз основа на национални изисквания или национални или международни стандарти, биха могли да предоставят допълнителен начин за доказване по време на криза на презумпцията за безопасност на нехармонизираните стоки от особено значение при криза. Това би улеснило пускането на пазара на тези стоки по време на криза.

(9)  С цел да се преодолеят потенциалните последици от смущенията на вътрешния пазар в случай на криза и с цел да се гарантира, че по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на пазара може да бъдат пуснати бързо стоки от особено значение при криза, е целесъобразно да се предвиди изискване органите за оценяване на съответствието да отдават приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на такива стоки пред всички останали неразгледани заявления за продукти, които не са били определени като стоки от особено значение при криза. В контекста на това отдаване на приоритет органът за оценяване на съответствието не следва да има право да начислява на производителя допълнителни несъразмерни разходи. Всички допълнителни разходи, начислявани на производителя от орган за оценяване на съответствието, следва да бъдат строго пропорционални на действителните допълнителни усилия, положени от органа за оценяване на съответствието за прилагането на този приоритет, и следва да бъдат ограничени до времетраенето на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Прехвърлянето на някои допълнителни и пропорционални разходи от органите за оценяване на съответствието към производителите следва да остане изключение и да отразява справедливото разпределение на разходите между всички заинтересовани страни, участващи в усилията за ограничаване на смущенията във функционирането на вътрешния пазар. Разходите, свързани с оценяването на съответствието, не следва да се превръщат в пречка за навлизането на пазара на бъдещи нови производители, по-специално малки и средни предприятия, и не следва да ограничават появата на иновативни продукти. Освен това органите за оценяване на съответствието, нотифицирани съгласно изменените регламенти, следва да бъдат насърчавани да увеличават капацитета си за изпитване на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, за които са били нотифицирани.

(10)  В регламенти (ЕС) № 305/2011, (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета(16) и в Регламент (ЕС) 2023/1230 следва да се установят процедури при извънредни ситуации. Тези процедури следва да започнат да се прилагат едва след задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, само когато конкретна стока, обхваната от посочените регламенти, е определена като стока от особено значение при криза в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/...++ и Комисията е приела акт за изпълнение за задействане на тези процедури в съответствие с посочения регламент.

(11)  Освен това в случаите, когато например смущенията на вътрешния пазар биха могли да засегнат органите за оценяване на съответствието, или в случаите, когато капацитетът за изпитване на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, не би бил достатъчен, е целесъобразно да се предвиди възможността националните компетентни органи по изключение и временно да разрешават пускането на пазара на продукти, които не са преминали обичайните процедури за оценяване на съответствието, изисквани от съответното секторно законодателство на Съюза за хармонизация.

(12)  По отношение на продуктите, попадащи в обхвата на изменените регламенти, които са определени като стоки от особено значение при криза, в контекста на текуща извънредна ситуация на вътрешния пазар националните компетентни органи следва да могат да използват дерогация от задължението за провеждане на процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в изменените регламенти, ▌ когато участието на нотифициран орган е задължително. В такива случаи тези органи следва да могат да издават разрешения за пускане на пазара и когато е приложимо, за пускане в употреба на тези продукти, при условие че е осигурено съответствие с всички приложими съществени изисквания за безопасност. Следва да е възможно да се докаже спазването на тези изисквания чрез различни средства, които може да включват проведено от националните органи изпитване на образци, предоставени от подалия заявление за разрешение производител. Специфичните процедури, които са били следвани за доказване на съответствието, и резултатите от тях следва да бъдат ясно описани в разрешението, издадено от националния компетентен орган.

(13)   Като се има предвид, че съществените изисквания за безопасност, хармонизирани с изменените регламенти, ще продължат да се прилагат и че следва да е възможно национален компетентен орган да издаде разрешение за пускане на продукти на пазара без маркировка „СЕ“ по изключение, временно и в допълнение към процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в тези регламенти, с настоящия регламент се подобряват допълнително условията за функциониране на вътрешния пазар. Поради това настоящият регламент взема предвид както контекста на напълно хармонизираните правила, произтичащи от изменените регламенти, така и допълнителните правила, произтичащи от направените в тях изменения. С тези изменения ще се позволи на националните органи да признават разрешения, издадени в други държави членки, и Комисията ще бъде задължена да разшири валидността на тези национални разрешения от територията на една-единствена държава членка до територията на Съюза посредством актове за изпълнение, при условие че изискванията, определени в разрешението, осигуряват съответствие със съществените изисквания, предвидени в тези изменени регламенти. В изключителни времена на криза подобен паралелен национален разрешителен режим в допълнение към процедурата на Съюза за оценяване на съответствието е обоснован и пропорционален за постигането на легитимната цел за защита на здравето, живота и безопасността на хората. Като не предвижда автоматично взаимно признаване на всяко национално разрешение, което представлява дерогация от процедурите за оценяване на съответствието по време на криза, настоящият регламент за изменение има за цел да се избегне заобикаляне или подкопаване на процедурата за маркировка „СЕ“ и по този начин цели да се запази доверието на потребителите в безопасността на продуктите на пазара на Съюза, носещи маркировката „СЕ“.

Поради това тези нови правила за дерогация, доколкото забраняват поставянето на маркировката „СЕ“ върху продукти, които са одобрени само на национално равнище, не следва да засягат хармонизираното законодателство в областта на продуктите и доверието на потребителите в маркировката „СЕ“, която може да се поставя само ако са спазени всички хармонизирани материалноправни и процедурни правила. Като осигуряват допълнителен, паралелен начин за пускане по изключение на пазара на стоки от особено значение при криза в контекста на извънредна ситуация на вътрешния пазар, правилата за дерогация дават възможност на новите производители да пускат бързо своите продукти на пазара, без да чакат приключването на нормалните процедури за оценяване на съответствието. Такова ускорено и извънредно пускане на пазара допринася за бързото увеличаване на доставките на стоки от особено значение при криза и същевременно улеснява производителите, тъй като им позволява да пускат на пазара първоначални партиди или серии от продукти преди приключването на процедурите за оценяване на съответствието. След като процедурите за оценяване на съответствието приключат успешно, следващите партиди или серии от продукти следва да отговарят изцяло на съответните приложими правила и по този начин да се ползват от свободното движение на стоки. Съвместното съществуване – по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар – на набор от извънредни дерогиращи правила наред със съществуващите правила дава възможност за преход към съществуващите правила, което позволява на производителите да продължат да пускат своите продукти на пазара след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

(14)   Когато Комисията е разширила валидността на разрешение, издадено от държава членка, за цялата територия на Съюза чрез акт за изпълнение, определените в него условия за пускане на пазара на съответните продукти следва да се прилагат само за продуктите, пуснати на пазара след датата на влизане в сила на посочения акт за изпълнение. В този акт за изпълнение може да се предвиди, че предимствата от свободното движение се предоставят и на продукти, които вече са пуснати на пазара въз основа на вече съществуващи разрешения. Всички вече съществуващи разрешения, издадени от държавите членки преди влизането в сила на акт за изпълнение на Комисията, следва да престанат да предоставят правно основание за пускането на стоките на пазара след влизането в сила на акта за изпълнение на Комисията относно същите стоки, а държавите членки следва да предприемат необходимите действия за тази цел. Стоките, които вече са пуснати на пазара въз основа на разрешение, прието от държава членка преди приемането на акта за изпълнение на Комисията, не следва да бъдат изтегляни или изземвани, освен ако по отношение на такива стоки са установени конкретни опасения във връзка с безопасността, които водят до необходимостта Комисията да предприеме коригиращи или ограничителни действия посредством друг акт за изпълнение.

(15)   Валидността на всички разрешения, издадени по време на активен режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с процедурите при извънредни ситуации, установени с настоящия регламент, за пускането на пазара на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, следва да изтича автоматично на датата на изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Следва обаче да е възможно да се издават и разрешения с по-кратък срок на валидност. След изтичането на срока на разрешението стоките от особено значение при криза вече не следва да бъдат пускани на пазара въз основа на това разрешение. Изтичането на срока на разрешението обаче не следва автоматично да поражда задължение за изтегляне или изземване на стоки, които вече са пуснати на пазара въз основа на това разрешение. В случаите, когато пускането на пазара е извършено в нарушение на условията, предвидени в разрешението, или когато са налице достатъчно основания да се смята, че стоките, обхванати от това разрешение, представляват риск за здравето или безопасността на хората, националните органи за надзор на пазара следва да имат право да предприемат всички коригиращи и ограничителни мерки, с които разполагат в съответствие с изменените регламенти. За да се гарантират еднакви условия за прилагането на секторните процедури при извънредни ситуации, Комисията следва да бъде оправомощена да определя правила относно последващите действия, които трябва да се предприемат, и процедурите, които трябва да се следват по отношение на стоките, пуснати на пазара в съответствие с относимите секторни процедури при извънредни ситуации.

(16)   За да се гарантира навременният обмен на информация и да се даде възможност на всички държави членки да реагират, Комисията и другите държави членки следва да бъдат информирани незабавно за всички решения, взети на национално равнище, за разрешаване на стоки от особено значение при криза. Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS), предвидена в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(17), вече предоставя необходимите функции за бързо уведомяване за административни решения и поради това държавите членки следва да могат да я използват за тази цел. Освен това следва да се споделя и информация за всички коригиращи или ограничителни мерки. Съгласно Регламент (ЕС) 2019/1020 тази информация трябва да бъде достъпна в ICSMS, независимо дали за тези мерки трябва да се подадат уведомления в Системата на ЕС за бърз обмен на информация поради това, че продуктите представляват сериозен риск. Двойното въвеждане на данни ще се избягва чрез интерфейса за данни между Системата на ЕС за бърз обмен на информация (Safety Gate) и ICSMS, който ще бъде поддържан от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020.

(17)   Всички разрешения за пускане на пазара на стоки от особено значение при криза, издадени от държавите членки, следва да съдържат най-малко определена информация в подкрепа на оценката, че съответните стоки са в съответствие с приложимите съществени изисквания, и следва да съдържат определени елементи, гарантиращи проследимостта. Елементите, отнасящи се до проследимостта, следва да включват специфични изисквания по отношение на етикетирането, придружаващите документи или всякакви допълнителни средства за гарантиране на идентификацията на съответните стоки и за осигуряване на възможност за проследяването им по веригата на доставки. За да се гарантира еднакво и съгласувано прилагане на изискванията за проследимост в целия Съюз, в актовете за изпълнение на Комисията, с които се разширява валидността на разрешенията, издадени от държава членка, следва също така да се уточняват общите изисквания за проследимост. Тези изисквания следва да включват специфичните разпоредби относно обозначаването, че съответният продукт е „стока от особено значение при криза“. При изтичане на срока на действие или дезактивиране на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар Комисията следва да бъде оправомощена да приема посредством актове за изпълнение всички необходими корекции на изискванията за проследимост на продуктите от особено значение при криза, които вече са пуснати на пазара въз основа на разрешение, издадено от държава членка.

(18)  Когато извънредна ситуация на вътрешния пазар предизвиква експоненциално нарастване на търсенето на определени продукти, и за да се подкрепят усилията на икономическите оператори да отговорят на това търсене, е целесъобразно да се предоставят технически еталони, които могат да бъдат използвани от производителите за проектиране и производство на стоки от особено значение при криза, отговарящи на приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност.

(19)  В редица секторни хармонизирани законодателни актове на Съюза се предвижда възможността даден производител да се ползва от презумпция за съответствие, ако продуктът му отговаря на хармонизиран европейски стандарт. Освен това общата рамка на Съюза за безопасност на продуктите, създадена с Регламент (ЕС) 2023/988, установява при определени условия механизъм за презумпция за съответствие с общото изискване за безопасност, когато даден продукт отговаря на съответните европейски стандарти, референтните данни за които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. В случаите обаче, когато такива стандарти не съществуват или тяхното спазване може да бъде прекомерно трудно поради причинените от кризата смущения, е целесъобразно да се предвидят алтернативни механизми за реакция при кризи.

(20)  По отношение на регламенти (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426 и (ЕС) 2023/1230 компетентните национални органи следва да могат да приемат, че продуктите, произведени в съответствие с европейските стандарти, съответните приложими национални стандарти на държавите членки или съответните приложими международни стандарти, разработени от признат международен орган по стандартизация, определени от Комисията като подходящи за постигане на съответствие и гарантиращи равнище на защита, равностойно на предлаганото от хармонизираните европейски стандарти, отговарят на съответните и приложими съществени изисквания▌. Продуктите, пуснати на пазара въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез механизма за извънредни ситуации, установен с настоящия регламент, не следва да се изтеглят автоматично, когато престане да се прилага актът за изпълнение, в който се изброяват европейските или съответните приложими национални или международни стандарти. В случаите, когато са налице опасения относно съответствието на хармонизиран продукт, който е определен като стока от особено значение при криза и пуснат на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар въз основа на презумпция за съответствие, установена чрез такъв акт за изпълнение, органите за надзор на пазара следва да могат да предприемат всички необходими коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 и съгласно съответното секторно законодателство. След като този акт за изпълнение престане да се прилага, спазването на европейските или съответните приложими национални или международни стандарти вече не следва да води до презумпция за съответствие със съответните и приложими съществени изисквания.

(21)   По отношение на Регламент (ЕС) 2023/988 компетентните национални органи следва да могат да прилагат презумпцията, че продуктите, произведени в съответствие с европейските или националните стандарти на държавите членки или със съответните международни стандарти, разработени от признат международен орган по стандартизация, съответстват на общото изискване за безопасност. Продуктите, пуснати на пазара въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез механизма за извънредни ситуации, установен с настоящия регламент, не следва да се изтеглят автоматично, когато престане да се прилага актът за изпълнение, в който се изброяват европейските или съответните приложими национални или международни стандарти. В случаите, когато има доказателство, че продуктът, определен като стока от особено значение при криза и пуснат на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар въз основа на презумпция за съответствие, установена чрез такъв акт за изпълнение, е опасен, органите за надзор на пазара следва да имат възможността да предприемат всички подходящи мерки съгласно Регламент (ЕС) 2023/988. След като този акт за изпълнение престане да се прилага, доказването на съответствие с въпросните европейски, съответни и приложими международни или национални стандарти вече не следва да води до презумпция за съответствие с общото изискване за безопасност.

(22)  Освен това по отношение на регламенти (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426 и (ЕС) № 2023/1230 Комисията следва да има възможност да приема чрез актове за изпълнение общи спецификации, на които производителите следва да могат да се основават, за да се възползват от презумпция за съответствие с приложимите съществени изисквания. Актът за изпълнение, с който се определят такива общи спецификации, следва да се прилага за времетраенето на режима на извънредната ситуация на вътрешния пазар. Продуктите, пуснати на пазара въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез доказване на съответствие с тези общи спецификации, не следва да се изтеглят автоматично, когато актът за изпълнение, определящ тези общи спецификации, престане да се прилага. В случаите, когато са налице опасения относно съответствието на продукт, определен като стока от особено значение при криза и пуснат на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез доказване на съответствие с общи спецификации, органите за надзор на пазара следва да могат да предприемат всички необходими коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 и съгласно съответното секторно законодателство. След като този акт за изпълнение, определящ общите спецификации, престане да се прилага, доказването на съответствие с тези общи спецификации вече не следва да води до презумпция за съответствие със съответните и приложими съществени изисквания.

(23)  За да се гарантира, че равнището на безопасност, осигурявано от хармонизираните и нехармонизираните продукти, не е изложено на риск, е необходимо да се предвидят правила за засилен надзор на пазара, по-специално по отношение на стоките, определени като имащи особено значение при криза, включително като се предостави възможност за по-тясно сътрудничество и взаимна подкрепа между органите за надзор на пазара.

(24)   В съответствие с относимите разпоредби на изменените регламенти държавите членки следва да определят правила относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на тези регламенти, включително на новите разпоредби, въведени с настоящия регламент, от страна на икономическите оператори и органите за оценяване на съответствието. Държавите членки следва също така да гарантират, че тези правила се прилагат от компетентните национални органи, включително от съответния нотифициращ орган.

(25)  В съответствие с установената си практика Комисията следва систематично да се консултира със съответните заинтересовани страни в рамките на ранните етапи на подготовка на всички проекти на актове за изпълнение за определяне на общи спецификации.

(26)  Регламенти (ЕС) № 305/2011, (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2023/988 и (ЕС) 2023/1230 следва да бъдат съответно изменени.

(27)  За да може настоящият регламент да се прилага от същата дата като Регламент (ЕС) 2024/...++ ▌, неговото прилагане следва да бъде отложено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 305/2011

▌ Регламент (ЕС) № 305/2011 се изменя, както следва:

(1)   в член 2 се добавят следните точки:"

(29) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза по смисъла на член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (30) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).“;

"

(2)  вмъква се следната глава:"

„Глава VIа

▌ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 38а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Членове 38б – 38г от настоящия регламент се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член ▌28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на строителните продукти, обхванати от настоящия регламент.

2.  Членове 38б – 38г от настоящия регламент се прилагат изключително за строителните продукти, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС)2024/...++.

3.  Членове 38б – 38г от настоящия регламент се прилагат единствено по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на строителните продукти, пуснати на пазара в съответствие с членове 38б и 38в. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 64, параграф 2а.

Член 38б

Отдаване на приоритет на оценяването и проверката на постоянството на експлоатационните показатели на строителни продукти, определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за строителни продукти, включени в акта за изпълнение, посочен в член 38а, параграф 1, по отношение на които се изпълняват задачи като трета страна от нотифицирани органи, свързани с оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели, в съответствие с член 28, параграф 1.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно заявленията за изпълнение на задачи като трета страна във връзка с оценяване и проверка на строителни продукти, определени като стоки от особено значение при криза, независимо от това дали заявленията са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 38а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за изпълняване на задачи като трета страна, свързани с оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на строителни продукти в съответствие с параграф 2, не води до допълнителни непропорционални разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на съответния си капацитет за оценяване и проверка по отношение на строителните продукти, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 38в

Оценка и декларация за експлоатационните показатели въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато строителни продукти ▌са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за посочване на подходящи стандарти или за установяване на общи спецификации, които да обхващат методите и критериите за оценяване на експлоатационните показатели на такива продукти във връзка с техните съществени характеристики, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета*, референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи съответните методи и критерии за оценяване на експлоатационните показатели на тези продукти във връзка с техните съществени характеристики, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или
   б) когато сериозните смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат съответните методи и критерии за оценяване на експлоатационните показатели на тези продукти във връзка с техните съществени характеристики и референтните данни за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на оценка и декларация за експлоатационните показатели в съответствие с параграф 5. За тази цел референтните данни за европейските стандарти или референтни данни за съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма съответни приложими европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение може да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 64, параграф 2а, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящия регламент, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засягат членове 4 и 6, методите и критериите, предвидени в стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или част от тях, могат да се използват за оценяване и деклариране на експлоатационните показатели на строителните продукти, обхванати от тези стандарти или общи спецификации, във връзка с техните съществени характеристики. Декларацията за експлоатационните показатели въз основа на стандартите или общите спецификации, посочени в акта за изпълнение по параграф 1 от настоящия член, автоматично престават да се прилагат в деня, в който изтече или е дезактивиран режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

6.  Чрез дерогация от член 85, параграф 3 от настоящия регламент, освен ако има достатъчно основания да се смята, че строителните продукти, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората или не постигат декларираните експлоатационни показатели, декларациите за експлоатационните показатели на строителните продукти, които са пуснати на пазара съгласно тези стандарти или общи спецификации, остават валидни след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или обща спецификация, посочени в параграф 1, са неправилни по отношение на критериите и методите за оценка на експлоатационните показатели във връзка със съществените характеристики, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и ако е целесъобразно, изменя или отменя акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 38г

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка със строителните продукти, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 38а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета**.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират, че се полагат всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на строителните продукти, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 38а, параграф 1.

_______________

* Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

** Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно наблюдението на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 г. (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“;

"

(3)  в член 64 се вмъква следният параграф 2a:"

,,2a. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета*.

____________________

* Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

"

Член 2

Изменения на Регламент (ЕС) 2016/424

▌Регламент (ЕС) 2016/424 се изменя, както следва:

(1)   в член 3 се добавят следните букви:"

(28) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (29) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

ГЛАВА VА

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 43а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Членове 43б – 43д от настоящия регламент се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на подсистемите и компонентите за безопасност, обхванати от настоящия регламент.

2.  Членове 43б – 43д от настоящия регламент се прилагат изключително за подсистемите и компонентите за безопасност, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС)2024/...++.

3.  Членове 43б – 43д от настоящия регламент се прилагат единствено по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

Член 43в, параграф 7 от настоящия регламент обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  ▌Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на подсистемите и компонентите за безопасност, пуснати на пазара или вградени във въжена линия в съответствие с членове 43в и 43г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

Член 41б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на подсистеми и компоненти за безопасност, определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за подсистемите и компонентите за безопасност, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 43а, параграф 1, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието съгласно член 18, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на подсистемите и компонентите за безопасност, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 43а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на подсистеми и компоненти за безопасност в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на подсистемите и компонентите за безопасност, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 43в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 18 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или вграждането във въжена линия на територията на тази държава членка на конкретна подсистема или конкретен компонент за безопасност, включен(а) в акта за изпълнение, посочен в член 43а, параграф 1, за която(който) процедурите за оценяване на съответствието съгласно член 18, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за която(който) е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания, определени в приложение II, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1. При условие, че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания, определени в приложение II към настоящия регламент, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за разширяване на валидността на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретната подсистема или конкретният компонент за безопасност може да бъде пуснат(а) на пазара или вграден(а) във въжена линия. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

Върху подсистемата или компонента за безопасност, подлежащ(а) на разширяването на валидността, посочено в първа алинея, се посочва информацията, че е пуснат(а) на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички обозначения, трябва да бъдат ясни, разбираеми и четливи и когато е необходимо, на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите крайни ползватели, в съответствие с разпоредбите на съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 44, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителят на подсистема или компонент за безопасност, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларира на своя отговорност, че съответната подсистема или компонент за безопасност отговаря на всички приложими съществени изисквания, предвидени в приложение II, и е отговорен за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌ в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които подсистемата или компонентът за безопасност може да бъде пуснат(а) на пазара или вграден(а) във въжена линия. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съществени изисквания;
   б) всички специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответната подсистема или съответния компонент за безопасност;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/++;
   г) всички специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответната подсистема или съответния компонент за безопасност;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на съответната подсистема или съответния компонент за безопасност, която(който) е бил(а) пуснат(а) на пазара или вграден(а) във въжена линия.

7.  Чрез дерогация от членове 7, 20 и 21 на подсистемите или компонентите за безопасност, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 7 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива подсистеми или компоненти за безопасност всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и съгласно настоящия регламент. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, определена в параграфи 1 – 4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в член 18.

Член 43г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато подсистеми и компоненти за безопасност са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за посочване на подходящи стандарти или за установяване на общи спецификации за такива подсистеми и компоненти за безопасност, които да обхващат предвидените в приложение II съществени изисквания в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани референтни данни за хармонизирани стандарти, обхващащи съответните съществени изисквания, посочени в приложение II към настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС) 1025/2012 и публикуването на такива референтни данни не се очаква в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение II към настоящия регламент съответни съществени изисквания и референтните данни за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие съгласно параграф 5. За тази цел референтните данни за европейските стандарти или референтните данни за съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, за който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящия регламент, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 17, подсистемите и компонентите за безопасност, които са в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение II приложими съществени изисквания, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се позовават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 43а, параграф 3, първа алинея от настоящия регламент, освен ако има достатъчно основания да се смята, че съдовете, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, подсистемите или компонентите за безопасност, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на съществените изисквания за безопасност, предвидени в приложение II към настоящия регламент, след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 2 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания, ▌предвидени в приложение II, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията разглежда това подробно обяснение и може, ако е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или с който се установява въпросната обща спецификация.

Член 43д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с подсистеми и компоненти за безопасност, определени като стоки от особено значение при криза, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 43а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на подсистеми и компоненти за безопасност, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно наблюдението на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 г. (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

"

Член 3

Изменение на Регламент (ЕС) 2016/425

▌Регламент (ЕС) 2016/425 се изменя, както следва:

(1)   в член 3 се добавят следните букви:"

(19) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза по смисъла на член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (20) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА VIA

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 41а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Членове 41б—41д от настоящия регламент се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член ▌28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на ЛПС, обхванати от настоящия регламент.

2.  Членове 41б—41д ▌от настоящия регламент се прилагат изключително за ЛПС, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС)2024/...++.

3.  Членове 41б—41д от настоящия регламент се прилагат единствено по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

Член 41г, параграф 7 от настоящия регламент обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на ЛПС, пуснати на пазара в съответствие с членове 41в и 41г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

Член 41б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на ЛПС, определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за ЛПС, изброени в посочения в член 41а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 19, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на ЛПС, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 41а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на ЛПС в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на ЛПС, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 41в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 19 държавата членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара на територията на съответната държава членка на конкретно ЛПС, изброено в акта за изпълнение, посочен в член 17а, параграф 1, за което процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 19, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за което е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, посочени в приложение II към настоящия регламент, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, предоставено в съответствие с параграф 1. При условие, че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, определени в приложение II към настоящия регламент, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за разширяване на валидността на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретното ЛПС може да бъде пуснато на пазара. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

ЛПС, подлежащ на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, носи информацията, че е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички обозначения, трябва да бъдат ясни, разбираеми и четливи и когато е необходимо, на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите крайни ползватели, в съответствие с разпоредбите на съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 44, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на ЛПС, за което се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответното ЛПС отговаря на всички приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които ЛПС може да бъде пуснато на пазара. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответното ЛПС;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/++;+;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответното ЛПС;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на ЛПС, което е било пуснато на пазара.

7.  Чрез дерогация от членове 7, 16 и 17 на ЛПС, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 7 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива ЛПС всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и съгласно настоящия регламент. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, изложена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в член 19.

Член 41г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато ЛПС са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за изброяване на подходящи стандарти или за установяване на общи спецификации за такива ЛПС, които да обхващат предвидените в приложение II към настоящия регламент приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани референтни данни за хармонизирани стандарти, обхващащи съответните съществени изисквания ▌, посочени в приложение II към настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС) 1025/2012 и публикуването на такива референтни данни не се очаква в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение II към настоящия регламент съответни приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето и референтните данни и за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие в съответствие с параграф 5. За тази цел позоваванията на европейските стандарти или позоваванията на съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3, и се прилагат до последния ден от периода, за който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящия регламент, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 14, ЛПС, които са в съответствие със стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение II приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се позовават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 41а, параграф 3, първа алинея от настоящия регламент, освен ако има достатъчно основания да се смята, че ЛПС, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, ЛПС, което е в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и което е пуснато на пазара, се счита за съответстващо на приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в приложение II към настоящия регламент, след изтичането на срока на действие или отмяната на акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, ▌предвидени в приложение II, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и може, когато е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 41д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с ЛПС, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 41а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на ЛПС, изброени в посочения в член 41а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно наблюдението на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 г. (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“.

"

Член 4

Изменение на Регламент (ЕС) 2016/426

▌Регламент (ЕС) 2016/426 се изменя, както следва:

(1)   в член 2 се добавят следните точки:"

(32) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (33) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

ГЛАВА VА

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 40а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Членове 40б—40д от настоящия регламент се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на уредите и устройствата, обхванати от настоящия регламент.

2.  Членове 41б—41д от настоящия регламент се прилагат изключително за уредите и устройствата, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС)2024/...++.

3.  Членове 41б—41д от настоящия регламент се прилагат единствено по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

▌Член 40в, параграф 7 от настоящия регламент обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на уредите и устройствата, пуснати на пазара или използвани за собствени цели на производителя в съответствие с членове 40в и 40г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 3.

Член 40б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на уреди и устройства, определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за всички уреди и устройства, изброени в посочения в член 17а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 14, изискващи задължително участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на уреди и устройства, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 40а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на уреди и устройства в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на уреди и устройства, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 40в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 14 държавата членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или използването от производителя за собствени цели на територията на съответната държава членка на конкретен уред или устройство, включен(о) в посочения в член 40а, параграф 1 акт за изпълнение и за който(което) процедурите за оценяване на съответствието по член 14, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за който(което) е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания, определени в приложение I към настоящия регламент, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, предоставено в съответствие с параграф 1. При условие, че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие със съществените изисквания, определени в приложение I към настоящия регламент, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за разширяване на валидността на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретен уред или устройство може да бъде пуснат(о) на пазара или използван(о) от производителя за собствени цели. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 3.

Уредът или устройството, подлежащ на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, носи информацията, че е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички обозначения, трябва да бъдат ясни, разбираеми и четливи и когато е необходимо, на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите крайни ползватели, в съответствие с разпоредбите на съответната държава членка.

3.  При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 42, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на уреди или устройства, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че даден уред или устройство отговаря на всички приложими съществени изисквания, предвидени в приложение I, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които уредът или устройството може да бъде пуснат(о) на пазара или да бъде използван(о) от производителя за собствени цели. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съществени изисквания, предвидени в приложение I към настоящия регламент;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответния уред или устройство;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответния уред или устройство;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на уреда или устройството, който(което) е пуснат(о) на пазара или е използван(о) от производителя за собствени цели.

7.  Чрез дерогация от членове 6, 16 и 17 на уредите или устройствата, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 6 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива уреди или устройства всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и съгласно настоящия регламент. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, предвидена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в член 14.

Член 40г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато уреди или устройства са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за изброяване на подходящи стандарти или за установяване на общи спецификации за такива уреди или устройства, които да обхващат предвидените в приложение I към настоящия регламент приложими съществени изисквания, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани референтни данни за хармонизирани стандарти, обхващащи съответните съществени изисквания ▌, посочени в приложение II към настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС) 1025/2012 и публикуването на такива референтни данни не се очаква в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++▌, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение I към настоящия регламент съответни приложими съществени изисквания и референтните данни за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие в съответствие с параграф 5. За тази цел позоваванията на европейските стандарти или позоваванията на съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, за който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член ▌.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящия регламент, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 13, уредите или устройствата, които са в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение I приложими съществени изисквания, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се позовават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 40а, параграф 3, първа алинея от настоящия регламент, освен ако има достатъчно основания да се смята, че уредите или устройствата, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, уредите или устройствата, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания, предвидени в приложение I към настоящия регламент, след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания, ▌предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и може, когато е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 40е

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  ▌Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с уреди и устройства, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 40а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на уреди и устройства, изброени в посочения в член 40а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно наблюдението на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 г. (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“.

"

Член 5

Изменение на Регламент (ЕС) 2023/988

Регламент (ЕС) 2023/988 се изменя, както следва:

(1)   В член 2, параграф 1, буква б) се заменя със следното:"

б) Глава IIа, глава III, раздел 1, глави V и VII и глави IX – XI не се прилагат.

"

(2)  в член 3 се добавят следните букви:"

‘(29) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (30) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).“;

"

(3)   вмъква се следната глава:"

ГЛАВА IIA

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 8а

Задействане на процедури при извънредни ситуации, връзка с други разпоредби на настоящия регламент и дезактивиране

1.   Членове 8б и 8в от настоящия регламент се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

2.   Членове 8б и 8в от настоящия регламент се прилагат изключително за обхванатите от настоящия регламент продукти, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС)2024/...++.

3.   Членове 8б и 8в от настоящия регламент се прилагат единствено по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

Член 8б

Презумпция за съответствие с общото изискване за безопасност в контекста на извънредна ситуация на вътрешния пазар

1.   В допълнение към презумпцията за съответствие, предвидена в член 7 от настоящия регламент, когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, взети предвид при задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват съответните европейски стандарти, референтните данни за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012, презумпцията за съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 5, може да бъде установена и за целите на предоставянето на продукти на пазара, ако продуктът съответства на националните изисквания по отношение на рисковете и категориите рискове, обхванати от изискванията за опазване на здравето и безопасност, определени в националното право на държавата членка, в която продуктът се предоставя на пазара, при условие че това право е в съответствие с правото на Съюза.

2.   В допълнение към случаите, когато презумпцията за съответствие с общото изискване за безопасност, определено в член 5, се прилага съгласно параграф 1 от настоящия член и член 7, параграф 1, държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че за целите на предоставянето на продукти на пазара техните компетентни органи считат, че продуктите, които отговарят на съответни европейски стандарти, различни от тези, чиито референтни данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 10, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, на съответни международни стандарти, разработени от признат международен орган по стандартизация, както е определено в член 2, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, или на съответни национални стандарти, разработени от национален орган по стандартизация, както е определено в член 2, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, се счита, че отговарят на общото изискване за безопасност, определено в настоящия регламент, що се отнася до рисковете и категориите рискове, обхванати от тези стандарти, освен ако тези стандарти не са подходящи с оглед на другите елементи на членове 6 и 8 от настоящия регламент.

3.   Член 7, параграф 3 се прилага за презумпцията за съответствие, установена в съответствие с настоящия член.

Член 8в

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.   Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с обхванати от настоящия регламент продукти, които са изброени в посочения в член 8а, параграф 1 акт за изпълнение.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на максимални усилия за предоставяне на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар,“.

"

Член 6

Изменение на Регламент (ЕС) 2023/1230

Регламент (ЕС) 2023/1230 се изменя, както следва:

(1)   в член 3 се добавят следните букви:"

(37) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза по смисъла на член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (38) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

__________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

ГЛАВА IVA

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 25а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.   Членове 25б – 25д от настоящия регламент се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на машини и сродни продукти, обхванати от настоящия регламент.

2.   Членове 25б – 25д от настоящия регламент се прилагат изключително за машини и сродни продукти, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС)2024/...++.

3.   Членове 25б – 25д от настоящия регламент се прилагат единствено по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

Член 25в, параграф 7 от настоящия регламент обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.   Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на машини и сродни продукти, пуснати на пазара или пуснати в експлоатация в съответствие с членове 25в и 25г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 3.

Член 25б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на машини и сродни продукти, определени като стоки от особено значение при криза

1.   Настоящият член се прилага за всички видове машини и сродни продукти, изброени в посочения в член 25а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 25, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.   Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на машини и сродни продукти, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 25а.

3.   Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на машини и сродни продукти в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.   Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на машини и сродни продукти, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 25в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.   Чрез дерогация от член 25 държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или пускането в експлоатация на територията на съответната държава членка на конкретни машини или сродни продукти, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 25а, параграф 1, за които процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 25, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за които е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в настоящия регламент, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, предоставено в съответствие с параграф 1. При условие, че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, определени в приложение III към настоящия регламент, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за разширяване за ограничен период от време на валидността на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретните машини или сродни продукти могат да бъдат пуснати на пазара или пуснати в експлоатация. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 3.

Машините или сродните продукти, подлежащи на разширяване на валидността, посочено в първа алинея, носят информацията, че са пуснати на пазара като „стоки от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички обозначения, трябва да бъдат ясни, разбираеми и четливи и когато е необходимо, на език, който е лесно разбираем за потребителите и другите крайни ползватели, в съответствие с разпоредбите на съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 48, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.   Производителите на машини или сродни продукти, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответните машини или сродни продукти отговарят на всички приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, определени в приложение III, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.   Във всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които машините или сродните продукти могат да бъдат пуснати на пазара или пуснати в експлоатация. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответните машини и сродни продукти;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответните машини и сродни продукти;
   д) мерките, които трябва да се предприемат след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на машините или сродните продукти, които са били пуснати на пазара или въведени в експлоатация.

7.   Чрез дерогация от членове 4, 23 и 24 на машините или сродните продукти, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, не се поставя маркировката „СЕ“ и член 4 не се прилага.

8.   Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива машини и сродни продукти всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 и съгласно настоящия регламент. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

6.   Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, предвидени в член 25.

Член 25г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.   Когато машини или сродни продукти са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за изброяване на подходящи стандарти или за установяване на общи спецификации за такива машини или сродни продукти, които да обхващат предвидените в приложение III към настоящия регламент приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани референтни данни за хармонизирани стандарти, обхващащи съответните съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в приложение III към настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС) 1025/2012 и публикуването на такива референтни данни не се очаква в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение III към настоящия регламент съответни приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност и референтните данни за които вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие в съответствие с параграф 5. За тази цел позоваванията на европейските стандарти или позоваванията на съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 3, и се прилагат до последния ден от периода, за който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертната група, създадени съгласно настоящия регламент, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.   Без да се засяга член 20, машините и сродните продукти, които са в съответствие със стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение III приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, обхванати от посочените стандарти или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се позовават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.   Чрез дерогация от член 25а, параграф 3, първа алинея от настоящия регламент, освен ако има достатъчно основания да се смята, че машините и сродните продукти, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, машините и сродните продукти, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара или пуснати в експлоатация, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в приложение III към настоящия регламент, след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.   Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочена в параграф 1, не отговаря напълно на приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в приложение III, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и ако е целесъобразно, изменя или отменя акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 25д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.   Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с машините и сродните продукти, определени като стоки от особено значение при криза, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 25а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.   Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на машини и сродни продукти, изброени в посочения в член 25а, параграф 1 акт за изпълнение.

"

Член 7

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от ... [дата, идентична с датата на началото на прилагането на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS No ... (2022/0278(COD)▌].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 95.
(2) ОВ С 157, 3.5.2023 г., стр. 82.
(3)* ИЗВЪРШЕНА Е ЧАСТИЧНА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА.
(4)OВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 95.
(5) ОВ С 157, 3.5.2023 г., стр. 82.
(6)Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(7) Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (ОВ ...).
(8)+ ОВ: моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS № ... (2022/0278(COD)), и номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на същия регламент в бележката под линия.
(9)++ОВ: моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS № ... (2022/0278(COD)).
(10)Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5).
(11)Регламент (ЕС) 2016/424 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно въжените линии и за отмяна на Директива 2000/9/ЕО (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 1).
(12)Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 51).
(13)Регламент (ЕС) 2016/426 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно уредите, захранвани с газово гориво, и за отмяна на Директива 2009/142/ЕО (ОВ L 81, 31.3.2016 г., стр. 99).
(14)Регламент (ЕС) 2023/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2023 г. относно машините и за отмяна на Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 73/361/ЕИО на Съвета (ОВ L 165, 29.6.2023 г., стр. 1).
(15)Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Директива 93/465/ЕИО на Съвета (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).
(16)Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 135, 23.5.2023 г., стр. 1).
(17)Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно наблюдението на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 г. (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).


Изменение на някои директиви по отношение на създаването на инструмента в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации
PDF 127kWORD 48k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2010/35/ЕС, 2013/29/ЕС, 2014/28/ЕС, 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, 2014/31/ЕС, 2014/32/ЕС, 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС по отношение на спешните процедури за оценяване на съответствието, приемане на общи спецификации и надзор на пазара поради извънредна ситуация в рамките на единния пазар (COM(2022)0462 – C9-0313/2022 – 2022/0280(COD))
P9_TA(2024)0322A9-0245/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0462),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 91 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0313/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2022 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2023 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 16 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0245/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/14/EО, 2006/42/EО, 2010/35/EС, ▌2014/29/EС, 2014/30/EС, ▌2014/33/EС, 2014/34/EС, 2014/35/EС, 2014/53/EС и 2014/68/EС по отношение на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, презумпцията за съответствие, приемането на общи спецификации и надзора на пазара поради извънредна ситуация на вътрешния пазар(3)

P9_TC1-COD(2022)0280


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 91 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета(7)(8) се установяват правила, които имат за цел по време на криза да се осигури нормалното функциониране на вътрешния пазар, включително свободното движение на стоки, услуги и хора, и наличието на стоки и услуги от особено значение при криза, както и на стоки и услуги от критично значение за гражданите, предприятията и публичните органи. Този регламент се прилага както за стоките, така и за услугите.

(2)  С Регламент (ЕС) 2024/... (9) се определят мерки, които следва да се прилагат по последователен, прозрачен, ефикасен, пропорционален и своевременен начин, така че да се предотврати, смекчи и сведе до минимум въздействието на криза върху функционирането на вътрешния пазар.

(3)  С Регламент (ЕС) 2024/...++ се установява многослоен механизъм, състоящ се от планиране на действия при извънредни ситуации и режими на бдителност и на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

(4)  С цел допълване, осигуряване на съгласуваност и допълнително повишаване на ефективността на рамката, установена с Регламент (ЕС) 2024/...++, е целесъобразно да се гарантира, че посочените в този регламент стоки от особено значение при криза могат бързо да бъдат предоставени на вътрешния пазар на ЕС, за да се допринесе за преодоляване и смекчаване на смущенията на този пазар.

(5)  В редица секторни правни актове на Съюза се определят хармонизирани правила относно проектирането, производството, оценяването на съответствието и пускането на пазара на определени продукти. Тези правни актове включват директиви 2000/14/ЕО(10), 2006/42/ЕО(11), 2010/35/ЕС(12), 2013/29/ЕС(13), 2014/30/ЕС(14), ▌2014/33/ЕС(15), 2014/34/ЕС(16), 2014/35/ЕС(17), 2014/53/ЕС(18) и 2014/68/ЕС(19) на Европейския парламент и на Съвета („изменените директиви“). Освен това повечето от тези правни актове се основават на принципите на новия подход към техническата хармонизация, като също така са приведени в съответствие с референтните разпоредби, установени с Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(20).

(6)  Нито референтните разпоредби, установени с Решение № 768/2008/ЕО, нито специалните разпоредби, установени със секторното законодателство на Съюза за хармонизация, предвиждат процедури, предназначени да се прилагат по време на криза. Ето защо е целесъобразно в изменените директиви да се въведат целенасочени корекции, които да позволяват да се реагира на последиците от кризи, засягащи продукти, определени като стоки от особено значение при криза в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/...++ и обхванати от изменените директиви.

(7)  Опитът от предишни кризи, които засегнаха вътрешния пазар, показа, че процедурите, предвидени в секторните законодателни актове на Съюза, не са проектирани да отговарят на нуждите на сценариите за реакция при криза и не предлагат необходимата регулаторна гъвкавост. Поради това е целесъобразно да се предвиди правно основание за такива процедури за реакция при криза, за да се допълнят мерките, приети съгласно Регламент (ЕС) 2024/...++.

(8)  С цел да се преодолеят потенциалните последици от смущенията на вътрешния пазар в случай на криза и да се гарантира, че по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на пазара може да бъдат пуснати бързо хармонизирани стоки от особено значение при криза, е целесъобразно да се предвиди изискване органите за оценяване на съответствието да отдават приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на такива стоки пред всички останали неразгледани заявления за продукти, които не са били определени като стоки от особено значение при криза. В контекста на това отдаване на приоритет органът за оценяване на съответствието не следва да има право да начислява на производителя допълнителни несъразмерни разходи. Всички допълнителни разходи, начислявани на производителя от орган за оценяване на съответствието, следва да бъдат строго пропорционални на действителните допълнителни усилия, положени от органа за оценяване на съответствието за осъществяване на отдаването на приоритет, и следва да бъдат ограничени до времетраенето на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Прехвърлянето на някои допълнителни и пропорционални разходи от органите за оценяване на съответствието към производителите следва да остане изключение и да отразява справедливото разпределение на разходите между всички заинтересовани страни, участващи в усилията за ограничаване на смущенията във функционирането на вътрешния пазар. Разходите, свързани с оценяването на съответствието, не следва да се превръщат в пречка за навлизането на пазара на бъдещи нови производители, по-специално малки и средни предприятия, и не следва да ограничават появата на иновативни продукти. Освен това органите за оценяване на съответствието, нотифицирани съгласно изменените директиви, следва да бъдат насърчавани да увеличават капацитета си за изпитване на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, за които са били нотифицирани.

(9)  В директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2010/35/ЕС, ▌ 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС,▌2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС следва да се установят процедури при извънредни ситуации. Тези процедури следва да започнат да се прилагат само след задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, само когато конкретна стока, обхваната от посочените директиви, е определена като стока от особено значение при криза в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/...++ и Комисията е приела акт за изпълнение за задействане на тези процедури в съответствие с посочения регламент

(10)  Освен това в случаите, когато например смущенията на вътрешния пазар биха могли да засегнат органите за оценяване на съответствието, или в случаите, когато капацитетът за изпитване на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, не би бил достатъчен, е целесъобразно да се предвиди възможността националните компетентни органи по изключение и временно да разрешават пускането на пазара на продукти, които не са преминали обичайните процедури за оценяване на съответствието, изисквани от съответното секторно законодателство на Съюза за хармонизация.

(11)  По отношение на продуктите, попадащи в обхвата на изменените директиви, които са определени като стоки от особено значение при криза, в контекста на текуща извънредна ситуация на вътрешния пазар националните компетентни органи следва да могат да използват дерогация от задължението за провеждане на процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в изменените директиви, ▌ когато участието на нотифициран орган е задължително. В такива случаи тези органи следва да могат да издават разрешения за пускане на пазара и когато е приложимо, за пускане в употреба на тези продукти, при условие че е осигурено съответствие с всички приложими съществени изисквания за безопасност. Следва да е възможно да се докаже спазването на тези изисквания чрез различни средства, които може да включват проведено от националните органи изпитване на образци, предоставени от подалия заявление за разрешение производител. Специфичните процедури, които са били следвани за доказване на съответствието, и резултатите от тях следва да бъдат ясно описани в разрешението, издадено от националния компетентен орган.

(12)   Като се има предвид, че съществените изисквания за безопасност, хармонизирани с изменените директиви, ще продължат да се прилагат и че следва да е възможно национален компетентен орган да издава разрешение за пускане на продукти на пазара без маркировка „СЕ“ по изключение, временно и в допълнение към процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в тези директиви, с настоящата директива се подобряват допълнително условията за функционирането на вътрешния пазар. Поради това настоящата директива взема предвид както контекста на напълно хармонизираните правила, произтичащи от изменените директиви, така и допълнителните правила, произтичащи от направените в тях изменения. С тези изменения ще се позволи на националните органи да признават разрешения, издадени в други държави членки, и ще се задължи Комисията да разшири валидността на тези национални разрешения от територията на една-единствена държава членка до територията на Съюза чрез актове за изпълнение, при условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания, предвидени в тези изменени директиви. В изключителни времена на криза подобен паралелен национален разрешителен режим в допълнение към процедурата на Съюза за оценяване на съответствието е обоснован и пропорционален за постигането на легитимната цел за защита на здравето, живота и безопасността на хората. Като не се предвижда автоматично взаимно признаване на всяко национално разрешение, което по време на криза се отклонява от процедурите за оценяване на съответствието, с настоящата директива се цели да се избегне заобикаляне или подкопаване на процедурата за маркировка „СЕ“ и по този начин да се запази доверието на потребителите в безопасността на продуктите на пазара на Съюза, носещи маркировката „СЕ“.

Поради това тези нови правила за дерогация, доколкото забраняват поставянето на маркировката „СЕ“ върху продукти, които са одобрени само на национално равнище, не следва да засягат хармонизираното законодателство в областта на продуктите и доверието на потребителите в маркировката „СЕ“, която може да се нанася само ако са спазени всички хармонизирани материалноправни и процедурни правила. Като осигуряват допълнителен, паралелен начин за пускане по изключение на пазара на стоки от особено значение при криза в контекста на извънредна ситуация на вътрешния пазар, правилата за дерогация дават възможност на новите производители да пускат бързо своите продукти на пазара, без да чакат приключването на нормалните процедури за оценяване на съответствието. Такова ускорено и извънредно пускане на пазара допринася за бързото увеличаване на доставките на стоки от особено значение при криза и същевременно улеснява производителите, тъй като им позволява да пускат на пазара първоначални партиди или серии от продукти преди приключването на процедурите за оценяване на съответствието. След като процедурите за оценяване на съответствието приключат успешно, следващите партиди или серии от продукти следва да отговарят напълно на съответните приложими правила и по този начин да се ползват от свободното движение на стоки. Съвместното съществуване – по време на извънредна ситуация на вътрешния пазар – на набор от изключителни, дерогиращи правила наред със съществуващите правила дава възможност за преход към съществуващите правила, което позволява на производителите да продължат да пускат своите продукти на пазара след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

(13)   Когато Комисията е удължила валидността на разрешение, издадено от дадена държава членка, за цялата територия на Съюза чрез акт за изпълнение, определените в него условия за пускане на пазара на съответните продукти следва да се прилагат само за продуктите, пуснати на пазара след датата на влизане в сила на посочения акт за изпълнение. В този акт за изпълнение може да се предвиди, че предимствата от свободното движение се предоставят и на продукти, които вече са пуснати на пазара въз основа на вече съществуващи разрешения. Всички вече съществуващи разрешения, издадени от държавите членки преди влизането в сила на акт за изпълнение на Комисията, следва да престанат да предоставят правно основание за пускането на стоките на пазара след влизането в сила на акта за изпълнение на Комисията относно същите стоки, а държавите членки следва да предприемат необходимите действия за тази цел. Стоките, които вече са пуснати на пазара въз основа на разрешение, прието от дадена държава членка преди приемането на акта за изпълнение на Комисията, не следва да бъдат изтегляни или изземвани, освен ако по отношение на такива стоки са установени конкретни опасения във връзка с безопасността, които водят до необходимостта Комисията да предприеме коригиращи или ограничителни действия посредством друг акт за изпълнение.

(14)   Валидността на всички разрешения, издадени по време на активен режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с процедурите при извънредни ситуации, установени с настоящата директива, за пускането на пазара на продукти, определени като стоки от особено значение при криза, следва да изтича автоматично на датата на изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар. Следва обаче да е възможно да се издават и разрешения с по-кратък срок на валидност. След изтичането на срока на разрешението стоките от особено значение при криза вече не следва да бъдат пускани на пазара въз основа на това разрешение. Изтичането на срока на разрешението обаче не следва автоматично да поражда задължение за изтегляне или изземване на стоки, които вече са пуснати на пазара въз основа на това разрешение. В случаите, когато пускането на пазара е извършено в нарушение на условията, предвидени в разрешението, или когато са налице достатъчно основания да се смята, че стоките, обхванати от това разрешение, представляват риск за здравето или безопасността на хората, националните органи за надзор на пазара следва да имат право да предприемат всички коригиращи и ограничителни мерки, с които разполагат в съответствие с изменените директиви. За да се гарантират еднакви условия за прилагането на секторните процедури при извънредни ситуации, Комисията следва да бъде оправомощена да определя правила относно последващите действия, които трябва да се предприемат, и процедурите, които трябва да се следват по отношение на стоките, пуснати на пазара в съответствие със съответните секторни процедури при извънредни ситуации.

(15)   За да се гарантира навременният обмен на информация и да се даде възможност на всички държави членки да реагират, Комисията и другите държави членки следва да се информират незабавно за всички решения, взети на национално равнище, за разрешаване на стоки от особено значение при криза. Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS), предвидена в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(21), вече предоставя необходимите функции за бързо уведомяване за административни решения и поради това държавите членки следва да могат да я използват за тази цел. Освен това следва да се споделя и информация за всички коригиращи или ограничителни мерки. Съгласно Регламент (ЕС) 2019/1020 тази информация трябва да бъде достъпна в ICSMS, независимо дали за тези мерки трябва да се подадат уведомления в Системата на ЕС за бърз обмен на информация поради това, че продуктите представляват сериозен риск. Двойното въвеждане на данни ще се избягва чрез интерфейса за данни между Системата на ЕС за бърз обмен на информация (Safety Gate) и ICSMS, който ще се поддържа от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020.

(16)   Всички разрешения за пускане на пазара на стоки от особено значение при криза, издадени от държавите членки, следва да съдържат най-малко определена информация в подкрепа на оценката, че съответните стоки са в съответствие с приложимите съществени изисквания, и следва да съдържат определени елементи, гарантиращи проследимостта. Елементите, отнасящи се до проследимостта, следва да включват специфични изисквания по отношение на етикетирането, придружаващите документи или всякакви допълнителни средства за гарантиране на идентификацията на съответните стоки и за осигуряване на възможност за проследяването им по веригата на доставки. За да се гарантира еднакво и съгласувано прилагане на изискванията за проследимост в целия Съюз, в актовете за изпълнение на Комисията, с които се удължава валидността на разрешенията, издадени от дадена държава членка, следва също така да се уточняват общите изисквания за проследимост. Тези изисквания следва да включват специфичните разпоредби относно обозначаването, че съответният продукт е „стока от особено значение при криза“. При изтичане на срока на действие или дезактивиране на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар Комисията следва да бъде оправомощена да приема чрез актове за изпълнение всички необходими корекции на изискванията за проследимост на продуктите от особено значение при криза, които вече са пуснати на пазара въз основа на разрешение, издадено от държава членка.

(17)  Когато извънредна ситуация на вътрешния пазар причинява експоненциално нарастване на търсенето на определени продукти, и за да се подкрепят усилията на икономическите оператори да отговорят на това търсене, е целесъобразно да се предоставят технически еталони, които могат да бъдат използвани от производителите за проектиране и производство на стоки от особено значение при криза, отговарящи на приложимите съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност.

(18)  В редица секторни хармонизирани законодателни актове на Съюза се предвижда възможността даден производител да се ползва от презумпция за съответствие, ако продуктът му отговаря на хармонизиран европейски стандарт. В случаите обаче, когато такива стандарти не съществуват или тяхното спазване може да бъде прекомерно трудно поради причинените от кризата смущения, е целесъобразно да се предвидят алтернативни механизми за реакция при кризи.

(19)  По отношение на директиви 2006/29/ЕС, ▌ 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, ▌ 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС компетентните национални органи следва да могат да приемат, че продуктите, произведени в съответствие с европейските стандарти, съответните приложими национални стандарти на държавите членки или съответните приложими международни стандарти, разработени от признат международен орган по стандартизация, определени от Комисията като подходящи за постигане на съответствие и гарантиращи равнище на защита, равностойно на предлаганото от хармонизираните европейски стандарти, отговарят на съответните и приложими съществени изисквания ▌. Продуктите, пуснати на пазара въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез механизма за извънредни ситуации, установен с настоящата директива, не следва да се изтеглят автоматично, когато престане да се прилага актът за изпълнение, в който се изброяват европейските или съответните приложими национални или международни стандарти. В случаите, когато са налице опасения относно съответствието на хармонизиран продукт, който е определен като стока от особено значение при криза и пуснат на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар въз основа на презумпция за съответствие, установена чрез такъв акт за изпълнение, органите за надзор на пазара следва да могат да предприемат всички необходими коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 и съгласно съответното секторно законодателство. След като този акт за изпълнение престане да се прилага, спазването на европейските или съответните приложими национални или международни стандарти вече не следва да води до презумпция за съответствие със съответните и приложими съществени изисквания.

(20)  Освен това по отношение на директиви 2006/42/ЕО, ▌ 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, ▌ 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС Комисията следва да има възможност да приема чрез актове за изпълнение общи спецификации, на които производителите следва да могат да се основават, за да се възползват от презумпция за съответствие с приложимите съществени изисквания. Актът за изпълнение, с който се определят такива общи спецификации, следва да се прилага за времетраенето на режима на извънредната ситуация на вътрешния пазар. Продуктите, пуснати на пазара въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез доказване на съответствие с тези общи спецификации, не следва да се изтеглят автоматично, когато престане да се прилага актът за изпълнение, определящ тези общи спецификации. В случаите, когато са налице опасения относно съответствието на продукт, определен като стока от особено значение при криза и пуснат на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар въз основа на презумпцията за съответствие, установена чрез доказване на съответствие с общи спецификации, органите за надзор на пазара следва да могат да предприемат всички необходими коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 и в съответното секторно законодателство. След като този акт за изпълнение, определящ общите спецификации, престане да се прилага, доказването на съответствие с тези общи спецификации вече не следва да води до презумпция за съответствие със съответните и приложими съществени изисквания.

(21)  За да се гарантира, че равнището на безопасност, осигурявано от хармонизираните продукти, не е изложено на риск, е необходимо да се предвидят правила за засилен надзор на пазара, по-специално по отношение на стоките, определени като имащи особено значение при криза, включително като се предостави възможност за по-тясно сътрудничество и взаимна подкрепа между органите за надзор на пазара.

(22)   В съответствие със съответните разпоредби на изменените директиви държавите членки следва да установят правила относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на тези директиви, включително на новите разпоредби, въведени с настоящата директива, от страна на икономическите оператори и органите за оценяване на съответствието. Държавите членки следва също така да гарантират, че тези правила се прилагат от компетентните национални органи, включително от съответния нотифициращ орган.

(23)  В съответствие с установената си практика Комисията следва систематично да се консултира със съответните секторни заинтересовани страни в рамките на ранните етапи на подготовка на всички проекти на актове за изпълнение за определяне на общи спецификации.

(24)  Поради това директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2010/35/ЕС, ▌ 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, ▌ 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2000/14/ЕО

Директива 2000/14/ЕО се изменя, както следва:

(1)   в член 3 се добавят следните букви:"

„ж) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   з) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   вмъкват се следните членове:"

„Член 17а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 17б, 17в и 17г от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на съоръженията, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 17б, 17в и 17г от настоящата директива се прилагат само за съоръженията, посочени в член 2, параграф 1, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 17б, 17в и 17г от настоящата директива, се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.

Член ▌17в, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на съоръженията, посочени в член 2, параграф 1 и пуснати на пазара или пуснати в употреба в съответствие с член 17в. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 18, параграф 2.

Член 17б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на съоръжения, които са определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за съоръженията, изброени в посочения в член 17а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 14, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на съоръженията, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 17а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на съоръжения в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на съоръженията, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 17в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 14 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или пускането в употреба на територията на тази държава членка на конкретно съоръжение, посочено в член 12 и изброено в посочения в член 17а, параграф 1 акт за изпълнение, за което процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 14, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени ▌, но за което е доказано съответствие с всички приложими изисквания, предвидени в настоящата директива относно шумовите емисии в околната среда в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите изисквания, определени в настоящата директива по отношение на шумовите емисии в околната среда, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от дадена държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които специфичното оборудване може да бъде пуснато на пазара или пуснато в употреба. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 18, параграф 2.

На съоръжение, подлежащо на удължаването на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че е пуснато на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 3.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на съоръжение, за което се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответното съоръжение отговаря на всички приложими изисквания ▌ относно шумовите емисии в околната среда, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които съоръжението може да бъде пуснато на пазара или да бъде пуснато в употреба. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствие с приложимите изисквания ▌относно шумовите емисии в околната среда;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответното съоръжение;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответното съоръжение;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на съответното съоръжение, което е било пуснато на пазара или въведено в експлоатация.

7.  Чрез дерогация от членове 6 и 11 на съоръженията, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 6 не се прилага.

8.   Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива съоръжения всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. За тези действия те информират незабавно Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в член 14.

Член 17г

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка със съоръжения, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 17а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на съоръжения, изброени в посочения в член 17а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“;

"

(3)   Член 18 се заменя със следното:"

Член 18

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

_____________________

* Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“.

"

Член 2

Изменения на Директива 2006/42/ЕО

▌ Директива 2006/42/ЕО се изменя, както следва:

(1)   В член 2, втора алинея, се добавят следните букви:"

„н) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   о) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“.

"

(2)   вмъкват се следните членове:"

„Член 21б

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 21в—21е от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член ▌ 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на машините, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 21в—21е от настоящата директива се прилагат само за машините, посочени в член 2, параграф 1, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 21в—21е от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.

Член 21г, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  ▌Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на машините, пуснати на пазара или пуснати в експлоатация в съответствие с членове 21г и 21д. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3.

Член 21в

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на машини, които са определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за машините, изброени в посочения в член 21б, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 12, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на машините, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 21б.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на машини в съответствие с параграф 2 ▌не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на машините, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 17г

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 12 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или пускането в експлоатация на територията на съответната държава членка на конкретна машина, посочена в акта за изпълнение, посочен в член 21б, параграф 1, за която процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 12, изискващ задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за която е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, предвидени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, определени в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение, с който се удължава валидността на разрешението, предоставено от дадена държава членка в съответствие с параграф 1, на цялата територия на Съюза, и определя условията, при които конкретната машина може да бъде пусната на пазара или пусната в експлоатация. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3.

На машината, подлежаща на удължаването на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че е пусната на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграфи 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на машина, за която се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответната машина отговаря на всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които машината може да бъде пусната на пазара или пусната в експлоатация. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съгласно настоящата директива съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответната машина;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответната машина;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на машината, която е била пусната на пазара или въведена в експлоатация.

7.  Чрез дерогация от членове 6 и 16 на машините, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 6 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива машини всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. За тези действия те информират незабавно Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в член 12.

Член 21д

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато машини са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за такива машини, които да обхващат предвидените в приложение I от настоящата директива приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета** референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в приложение I към настоящата директива съответни съществени изисквания, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива съответни приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето и за които вече са публикувани референтни данни в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие съгласно параграф 5. За тази цел в тези актове за изпълнение може да бъдат публикувани позовавания на европейските стандарти или позовавания на съответните приложими национални или международни стандарти, а ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение може да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, установени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 7, машините, които са в съответствие със стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение I приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, обхванати от посочените стандарти или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 21б, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че машини, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, машините, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара или пуснати в експлоатация, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, предвидени в приложение I на настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочена в параграф 1, не отговаря напълно на приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, ▌предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и ако е целесъобразно, изменя или отменя акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 21е

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с машини, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 21б, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на машините, изброени в посочения в член 21б, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

** Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012, стр. 12).“;

"

(3)   В член 22 се добавя следният параграф:"

,,4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.“.

"

Член 3

Изменения на Директива 2010/35/ЕС

Директива 2010/35/ЕС се изменя, както следва:

(1)   в член 2 се добавят следните точки:"

27. „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   28. „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар съгласно определението в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА 5А

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 33а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на 33б, 33в и 33г от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на транспортируемо оборудване под налягане, обхванато от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 33б, 33в и 33г от настоящата директива се прилагат само за транспортируемото оборудване под налягане, което е определено като стока от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 33б, 33в и 33г от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.▌

▌Член 33в, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след неговото дезактивиране или изтичане на срока му на действие.

4.  ▌Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на транспортируемото оборудване под налягане, пуснато на пазара в съответствие с член 33в. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 38а, параграф 2.

Член 33б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на транспортируемо оборудване под налягане, определено като стока от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за транспортируемо оборудване под налягане, посочено в посочения в член 33а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо което се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 12, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на транспортируемото оборудване под налягане, посочено в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 33а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на транспортируемо оборудване под налягане в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на транспортируемото оборудване под налягане, посочено в параграф 1, за което са били нотифицирани.

Член 33в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 12 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара на територията на съответната държава членка на конкретно транспортируемо оборудване под налягане, посочено в акта за изпълнение, посочен в член 33а, параграф 1, за което процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 14, изискващ задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за което е доказано съответствие с всички приложими изисквания, предвидени в приложенията към Директива 2008/68/ЕО и в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в разрешението.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите изисквания, определени в приложенията към Директива 2008/68/ЕО и в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които специфичното транспортируемо оборудване под налягане може да бъде пуснато на пазара. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 38а, параграф 2.

На транспортируемото оборудване под налягане, подлежащо на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че е пуснато на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 38а, параграф 3.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграфи 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите и вносителите на транспортируемо оборудване под налягане, за което се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1 от настоящия член, декларират на своя отговорност, че съответното транспортируемо оборудване под налягане отговаря на всички приложими изисквания, предвидени в приложенията към Директива 2008/68/ЕО и в настоящата директива, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които транспортируемото оборудване под налягане може да бъде пуснато на пазара. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите изисквания, предвидени в приложенията към Директива 2008/68/ЕО и в настоящата директива;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответното транспортируемо оборудване под налягане;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответното транспортируемо оборудване под налягане;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на транспортируемото оборудване под налягане, което е било пуснато на пазара.

7.  Чрез дерогация от членове 14 и 16 на транспортируемото оборудване под налягане, за което е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, не се поставя маркировката „Pi“ и член 16 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на дадена държава членка, в която е валидно разрешение съгласно параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право по отношение на това транспортируемо оборудване под налягане да предприемат всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, предвидени в член 18.

Член 33г

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с транспортируемо оборудване под налягане, изброено в акта за изпълнение, посочен в член 33а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.   Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на транспортируемо оборудване под налягане ▌, изброено в акта за изпълнение, посочен в член 33а, параграф 1.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“;

"

(3)   Вмъква се следният член:"

„Член 38a Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по превоза на опасни товари, създаден по силата на член 9 от Директива 2008/68/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

_____________________

* Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“.

"

Член 4

Изменения на Директива 2014/29/ЕС

▌Директива 2014/29/ЕС се изменя, както следва:

(1)   в член 2 се добавят следните точки:"

18) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   19) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   ▌Вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА 5А

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 38а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 38б–38д от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с ▌член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на съдовете, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 38б—38д от настоящата директива се прилагат само за съдовете, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 38бв—38дз от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++. ▌

Член 38в, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след неговото дезактивиране или изтичане на срока му на действие.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на съдовете, пуснати на пазара в съответствие с членове 38в и 38г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 3.

Член 38б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на съдове, които са определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за съдовете, изброени в посочения в член 38а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 13, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на съдовете, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 38а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на съдове в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на съдовете, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 38в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 13 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара на територията на съответната държава членка на конкретни съдове, посочени в акта за изпълнение, посочен в член 38а, параграф 1, за които процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 13, изискващ задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за които е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за безопасност, посочени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност, определени в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретният съд може да бъде пуснат на пазара. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 3.

На съда, подлежащ на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 39, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграфи 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на съд, за който се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответните съдове отговарят на всички приложими съществени изисквания за безопасност, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които съдът може да бъде пуснат на пазара. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съгласно настоящата директива съществени изисквания за безопасност;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответния съд;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответния съд;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на съда, който е бил пуснат на пазара.

7.  Чрез дерогация от членове 5, 15 и 16 на съдовете, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 ▌от настоящия член, не се поставя маркировката „СЕ“ и член 5 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива съдове всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, предвидени в член 13.

Член 38г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато съдове са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за тези съдове, които да обхващат предвидените в приложение I приложими съществени изисквания за безопасност, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в приложение I към настоящата директива съответни съществени изисквания, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или

   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++,значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива съответни приложими съществени изисквания за безопасност и за които вече са публикувани референтни данни в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие в съответствие с параграф 5. За тази цел позоваванията на европейските стандарти или позоваванията на съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 12, съдовете, които са в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение I приложими съществени изисквания за безопасност, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 38а, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че съдовете, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, съдовете, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания за безопасност, предвидени в приложение I на настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 ▌от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочена в параграф 1, не отговаря напълно на приложимите съществени изисквания за безопасност ▌, предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията разглежда това подробно обяснение и може, когато е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или с който е установена съответната обща спецификация.

Член 38д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка със съдове, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 38а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на съдовете▌, изброени в посочения в член 38а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“;

"

Член 5

Изменения на Директива 2014/30/ЕС

Директива 2014/30/ЕС се изменя, както следва:

(1)   В член 3, параграф 1 се добавят следните точки:"

„(26) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (27) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава ▌:"

„ГЛАВА 5А

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 40а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 40б и 40в от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член ▌ 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на устройствата, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 40б и 40в от настоящата директива се прилагат само за устройствата, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 40б и 40в от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.

4.  ▌Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на устройствата, пуснати на пазара в съответствие с член 40б. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2а.

Член 40б

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато устройства са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за тези устройства, които да обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива приложими съществени изисквания ▌в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета* референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в приложение I към настоящата директива съответни съществени изисквания▌, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или

   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива съответни приложими съществени изисквания и за които в Официален вестник на Европейския съюз вече са публикувани референтни данни в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие в съответствие с параграф 5. За тази цел позоваванията на европейските стандарти или позоваванията на съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 41, параграф 2а, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 13, устройствата, които са в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение I приложими съществени изисквания, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 40а, параграф 3 от настоящата директива, ▌освен ако има достатъчно основания да се смята, че устройствата, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, устройствата, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания, предвидени в приложение I на настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 ▌от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания ▌, предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията разглежда това подробно обяснение и може, когато е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или с който е установена съответната обща спецификация.

Член 40в

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с устройства, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 40а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират полагането на всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепването на капацитета за изпитване на устройствата, изброени в посочения в член 40а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“;

"

(3)  в член 41 се вмъква следният параграф ▌:"

,,2a. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“.

"

Член 6

Изменения на Директива 2014/33/ЕС

▌ Директива 2014/33/ЕС се изменя, както следва:

(1)   в член 2 се добавят следните точки: "

„22) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   23) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА VА

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 41а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации▌

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б—41д от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б – 41д от настоящата директива се прилагат само за асансьори и предпазни устройства за асансьори, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б—41д от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++. ▌

▌Член 41в, параграф 8 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след неговото дезактивиране или изтичане на срока му на действие.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори, пуснати на пазара в съответствие с членове 41в и 41г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 3.

Член 41б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на асансьори и предпазни устройства за асансьори, определени като стока от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за асансьори и предпазни устройства за асансьори, изброени в посочения в член 41а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 15 и член 16, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на асансьорите и предпазните устройства за асансьори, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 41а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на асансьори и предпазни устройства за асансьори в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни непропорционални разходи за монтажниците и производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на асансьори и предпазни устройства за асансьори, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 41в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 15 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара на територията на съответната държава членка на конкретно предпазно устройство за асансьори, посочено в акта за изпълнение, посочен в член 41а, параграф 1, за които процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 15, изискващ задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за които е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.  Чрез дерогация от член 16 държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара ▌на територията на съответната държава членка на конкретен асансьор, изброен в акта за изпълнение, посочен в член 41а, параграф 1, за който ▌процедурите за оценяване на съответствието в съответствие с член 16, изискващ задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за които е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за опазване на здравето и безопасност, предвидени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

3.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, издадено в съответствие с параграф 1 или 2. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето , определени в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретният асансьор или предпазно устройство за асансьори може да бъде пуснат на пазара. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1 или параграф 2. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 3.

На асансьорите или предпазните устройства за асансьори, подлежащи на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че са пуснати на пазара като „стоки от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

4.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 42, параграф 4.

5.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 3 или 4, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

6.  Монтажниците на асансьори или ▌производителите на предпазни устройства за асансьори, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1 или 2, декларират на своя отговорност, че съответните асансьори или предпазни устройства за асансьори отговарят на всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

7.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1 или 2, се определят условията и изискванията, при които асансьорът или ▌предпазното устройство за асансьори могат да бъдат пуснати на пазара. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съгласно настоящата директива съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответния асансьор или предпазно устройство за асансьори;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответните асансьори или предпазни устройства за асансьори;
   д) мерките, които трябва да се предприемат след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, по отношение на асансьорите или на предпазните устройства за асансьори, които са били пуснати на пазара.

8.  Чрез дерогация от членове 3, 18 и 19 на асансьорите или на предпазните устройства за асансьори, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, не се поставя маркировката „СЕ“ и член 3 не се прилага.

9.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2, 3 и 5 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива асансьори или на предпазни устройства за асансьори всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

10.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—5 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в членове 15 и 16.

Член 41г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато асансьори и предпазни устройства за асансьори са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за изброяване на подходящите стандарти или за установяване на общи спецификации за такива асансьори и предпазни устройства за асансьори, които да обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, във всеки от следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в приложение I към настоящата директива съответни съществени изисквания, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или

   б) ▌ сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива съответни приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето и за които вече са публикувани референтни данни в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие в съответствие с параграф 5. За тази цел позовавания на европейските стандарти или позовавания на съответните приложими национални или международни стандарти могат да бъдат публикувани в тези актове за изпълнение или, ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение могат да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 42, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, създадени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 14, асансьорите и предпазните устройства за асансьори, които са в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение I приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, обхванати от посочените стандарти или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите и монтажниците да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 41а, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че асансьорите и предпазните устройства за асансьори, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1▌ от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, асансьорите и предпазните устройства за асансьори, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, предвидени в приложение I на настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 ▌от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочена в параграф 1, не отговаря напълно на приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, ▌предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и ако е целесъобразно, изменя или отменя акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 41д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с асансьори и предпазни устройства за асансьори, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 41а, параграф 1. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират, че се полагат всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на асансьори и предпазни устройства за асансьори, изброени в акта за изпълнение, посочен в член 41а, параграф 1.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“;

"

Член 7

Изменения на Директива 2014/34/ЕС

▌ Директива 2014/34/ЕС се изменя, както следва:

(1)   в член 2 се добавят следните точки: "

(27) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (28) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА 5А

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 38а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 38б—38д от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член ▌ 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на продуктите, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 38б—38д от настоящата директива се прилагат само за продукти, които са определени като стоки от особено значение при криза съгласно член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 38б—38д от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.

Член 38в, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на продуктите, пуснати на пазара или използвани за собствени цели на производителя в съответствие с членове 38в и 38г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 3.

Член 38б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на продукти, които са определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за всички продукти, изброени в посочения в член 38а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 13, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на продуктите, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 38а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на продукти в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на продуктите, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 38в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 13 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или използването от производителя за собствени цели на територията на съответната държава членка на конкретен продукт, който е изброен в посочения в член 38а, параграф 1 акт за изпълнение и за който процедурите за оценяване на съответствието по член 13, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени ▌, но за който е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, определени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, предоставено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, определени в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретният продукт може да бъде пуснат на пазара или използван от производителя за собствени цели. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 3.

На продукта, подлежащ на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 39, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на продукти, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответният продукт отговаря на всички приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които продуктът може да бъде пуснат на пазара или да бъде използван от производителя за собствени цели. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите ▌съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответния продукт;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответния продукт;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на продуктите, които са пуснати на пазара или са използвани от производителя за собствени цели.

7.  Чрез дерогация от членове 5, 15 и 16 на продуктите, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 5 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива продукти всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, предвидени в член 13.

Член 38г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато продукти са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за такива продукти, които да обхващат предвидените в приложение II към настоящата директива приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в приложение II към настоящата директива съответни съществени изисквания, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение II към настоящата директива съответни приложими съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето и за които в Официален вестник на Европейския съюз вече са публикувани референтни данни в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие съгласно параграф 5. За тази цел в тези актове за изпълнение може да бъдат публикувани позовавания на европейските стандарти или позовавания на съответните приложими национални или международни стандарти, а ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение може да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, установени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 17, продукти, които са в съответствие със стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение II съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 38а, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че продуктите, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, продуктите, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, предвидени в приложение II към настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар ▌.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, ▌предвидени в приложение II, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията разглежда това подробно обяснение и може, ако е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 38д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.   Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с продукти, изброени в посочения в член 38а, параграф 1 акт за изпълнение. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират, че се полагат всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на продукти, изброени в посочения в член 38а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“.

"

Член 8

Изменения на Директива 2014/35/ЕС

▌ Директива 2014/35/ЕС се изменя, както следва:

(1)   В член 2 се добавят следните точки:"

(15) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (16) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   ▌Вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА 4а

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 22а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 22б и 22в ▌ от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (EU) 2024/...++ по отношение на електрическите съоръжения, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 22б и 22в▌ се прилагат изключително за електрическите съоръжения, които са определени като стоки от особено значение при криза в съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 22б и 22в ▌от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

4.  ▌Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на електрическите съоръжения, пуснати на пазара в съответствие с член 22в. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

Член 22б

▌Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато електрически съоръжения са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за такива електрически съоръжения, които да обхващат посочените в член 3 от настоящата директива и предвидени в приложение I към настоящата директива цели, свързани с безопасността, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи целите, свързани с безопасността, посочени в член 3 от настоящата директива и предвидени в приложение I към настоящата директива, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или

   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат посочените в член 3 от настоящата директива и предвидени в приложение I към настоящата директива цели, свързани с безопасността и за които в Официален вестник на Европейския съюз вече са публикувани референтни данни в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие съгласно параграф 5. За тази цел в тези актове за изпълнение може да бъдат публикувани позовавания на европейските стандарти или позовавания на съответните приложими национални или международни стандарти, а ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение може да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, установени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засягат членове 12, 13 и 14, електрическо съоръжение, което е в съответствие със стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се счита за съответстващо на посочените в член 3 и предвидени в приложение I цели, свързани с безопасността, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 38а, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че електрическите съоръжения, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, електрическите съоръжения, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на посочените в член 3 от настоящата директива и предвидени в приложение I към настоящата директива цели, свързани с безопасността, след изтичането на срока на действие или отмяната на акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар ▌.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на целите, свързани с безопасността, посочени в член 3 и предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията оценява това подробно обяснение и ако е целесъобразно, изменя или отменя акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 22в

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с електрически съоръжения, изброени в посочения в член 22а, параграф 1 акт за изпълнение. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират, че се полагат всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на електрически съоръжения, изброени в посочения в член 22а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“.

"

Член 9

Изменения на Директива 2014/53/ЕС

▌ Директива 2014/53/ЕС се изменя, както следва:

(1)   В член 2, параграф 1 се добавят следните точки:"

„27) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   28) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) .../…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   ▌Вмъква се следната глава: "

„ГЛАВА VА

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 43а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б—41д от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на радиосъоръжения, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б—41д ▌ се прилагат изключително за електрическите съоръжения, които са определени като стоки от особено значение при криза в съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б—41д от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.

Член 43в, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на радиосъоръженията, пуснати на пазара в съответствие с членове 43в и 43г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 3.

Член 43б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на радиосъоръжения, които са определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за всички радиосъоръжения, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието в съответствие с член 17, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на радиосъоръженията, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 43а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на радиосъоръжения в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на радиосъоръженията, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 43в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 17 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара на територията на съответната държава членка на конкретни радиосъоръжения, които са изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение и за които процедурите за оценяване на съответствието по член 17, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени ▌, но за които е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания, определени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, предоставено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания, определени в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретните радиосъоръжения може да бъдат пуснати на пазара. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 3.

На радиосъоръженията, подлежащи на удължаване на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че са пуснати на пазара като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 45, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на радиосъоръжения, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1, декларират на своя отговорност, че съответното радиосъоръжение отговаря на всички приложими съществени изисквания, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌ в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които радиосъоръжението може да бъде пуснато на пазара. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите съществени изисквания ▌;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответното радиосъоръжение;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответното радиосъоръжение;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на радиосъоръженията, които са пуснати на пазара.

7.  Чрез дерогация от членове 9, 19 и 20 на радиосъоръженията, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 9 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива радиосъоръжения всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, предвидени в член 17.

Член 43г

Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато радиосъоръжения са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за такива радиосъоръжения, които да обхващат предвидените в член 3 от настоящата директива приложими съществени изисквания, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в член 3 от настоящата директива съответни съществени изисквания, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат посочените в член 3 от настоящата директива съществени изисквания и за които в Официален вестник на Европейския съюз вече са публикувани референтни данни в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие съгласно параграф 5. За тази цел в тези актове за изпълнение може да бъдат публикувани позовавания на европейските стандарти или позовавания на съответните приложими национални или международни стандарти, а ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение може да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, установени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 16, радиосъоръжение, което е в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се счита за съответстващо на предвидените в член 3 приложими съществени изисквания, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 43а, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че радиосъоръженията, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, радиосъоръженията, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания, предвидени в член 3 от настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар ▌.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1 от настоящия член, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания ▌, предвидени в член 3, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията разглежда това подробно обяснение и може, ако е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или се установява въпросната обща спецификация.

Член 43д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка с радиосъоръженията, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират, че се полагат всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на радиосъоръжения, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“.

"

Член 10

Изменения на Директива 2014/68/ЕС

▌ Директива 2014/68/ЕС се изменя, както следва:

(1)   В член 2 се добавят следните точки:"

(33) „стоки от особено значение при криза“ означава стоки от особено значение при криза съгласно определението в член 3, точка 6 от Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета*+;

   (34) „режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар“ означава режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар по смисъла на член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2024/…++.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).“;

"

(2)   ▌Вмъква се следната глава:"

„ГЛАВА 5А

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 43а

Прилагане на процедури при извънредни ситуации

1.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 43б—43д от настоящата директива се прилагат само ако Комисията е приела акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2024/...++ по отношение на съоръженията под налягане и функционалните групи, обхванати от настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 43б—43д се прилагат изключително за съоръженията под налягане и функционалните групи, които са определени като стоки от особено значение при криза в съответствие с член 18, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/...++.

3.  Държавите членки гарантират, че предприетите мерки за транспониране на членове 41б—41д от настоящата директива се прилагат само по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар, задействан в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/... ++.

Член 43в, параграф 7 от настоящата директива обаче се прилага по време на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар и след изтичането на срока му на действие или неговото дезактивиране.

4.  ▌Комисията може да приема актове за изпълнение относно коригиращите или ограничителните действия, които трябва да бъдат предприети, процедурите, които трябва да се следват, и специфичните изисквания за етикетиране и проследимост по отношение на съоръженията под налягане и функционалните групи, пуснати на пазара или използвани от производителя за собствените му в съответствие с членове 43в и 43г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

Член 43б

Отдаване на приоритет на оценяването на съответствието на съоръжения под налягане и функционални групи, които са определени като стоки от особено значение при криза

1.  Настоящият член се прилага за съоръжения под налягане и функционални групи, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение, спрямо които се прилагат процедури за оценяване на съответствието съгласно член 14, изискващи задължителното участие на нотифициран орган.

2.  Нотифицираните органи полагат всички възможни усилия, за да обработват приоритетно всички заявления за оценяване на съответствието на съоръженията под налягане и функционалните групи, посочени в параграф 1, независимо от това дали тези заявления са подадени преди или след задействането на процедурите при извънредни ситуации в съответствие с член 43а.

3.  Отдаването на приоритет на заявленията за оценяване на съответствието на съоръжения под налягане и функционални групи в съответствие с параграф 2 не води до допълнителни несъразмерни разходи за производителите, подали тези заявления.

4.  Нотифицираните органи полагат разумни усилия за увеличаване на капацитета си за изпитване на съоръженията под налягане и функционалните групи, посочени в параграф 1, за които са били нотифицирани.

Член 43в

Дерогация от процедурите за оценяване на съответствието, изискващи задължителното участие на нотифициран орган

1.  Чрез дерогация от член 14 дадена държава членка може да разреши, при надлежно обосновано искане от страна на икономически оператор, пускането на пазара или използването от производителя за собствени цели на територията на съответната държава членка на конкретно съоръжение под налягане или конкретна функционална група, които са изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение и за които процедурите за оценяване на съответствието по член 14, изискващи задължителното участие на нотифициран орган, не са били проведени, но за които е доказано съответствие с всички приложими съществени изисквания за безопасност, определени в настоящата директива, в съответствие с процедурите, посочени в това разрешение.

2.   Държавата членка информира незабавно Комисията и другите държави членки за всяко разрешение, предоставено в съответствие с параграф 1. При условие че изискванията, определени в разрешението, гарантират съответствие с приложимите съществени изисквания за безопасност, определени в настоящата директива, Комисията приема незабавно акт за изпълнение за удължаване на срока на валидност на разрешението, предоставено от държава членка в съответствие с параграф 1, за цялата територия на Съюза и определя условията, при които конкретното съоръжение под налягане или конкретната функционална група може да бъдат пуснати на пазара или използвани от производителя за собствени цели. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение Комисията може да поиска от националните органи за надзор на пазара да предоставят съответна информация или коментари относно техническата оценка, послужила като основа за разрешението, посочено в параграф 1. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3.

На съоръженията под налягане или функционалните групи, подлежащи на удължаването на валидността, посочено в първа алинея, е посочена информацията, че са пуснати на пазара или са използвани от производителя за собствени цели като „стока от особено значение при криза“. В акта за изпълнение, посочен в първа алинея, се определят съдържанието и представянето на тази информация. Тази информация, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми и смислени и по целесъобразност да се предоставят на език, който е лесноразбираем за потребителите и другите крайни ползватели и който е определен от съответната държава членка.

3.   При надлежно обосновани наложителни причини по спешност във връзка с необходимостта от опазване на здравето и безопасността на хората Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 44, параграф 4.

4.   Докато не бъде приет акт за изпълнение, посочен в параграф 2 или 3, разрешението, предоставено от компетентен национален орган в една държава членка, е валидно само на територията на тази държава членка и на територията на всяка друга държава членка, чиито компетентни национални органи са признали валидността на това разрешение преди приемането на такъв акт за изпълнение. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всяко решение за признаване на валидността на това разрешение.

5.  Производителите на съоръжения под налягане или функционални групи, за които се прилага процедурата по разрешаване, посочена в параграф 1 ▌, декларират на своя отговорност, че съответното съоръжение под налягане или функционална група отговаря на всички приложими съществени изисквания за безопасност, и са отговорни за изпълнението на всички процедури за оценяване на съответствието, посочени от компетентния национален орган.

6.  Във всяко разрешение, издадено ▌в съответствие с параграф 1, се определят условията и изискванията, при които съоръжението под налягане или функционалната група може да бъдат пуснати на пазара или да бъдат използвани от производителя за собствени цели. Тези разрешения съдържат най-малко следното:

   а) описание на процедурите, чрез които е доказано успешно съответствието с приложимите ▌съществени изисквания за безопасност ▌;
   б) всякакви специфични изисквания по отношение на проследимостта на съответното съоръжение под налягане или съответната функционална група;
   в) крайна дата на валидност на разрешението, която не може да е след последния ден от периода, за който е задействан режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++;
   г) всякакви специфични изисквания относно необходимостта да се гарантира непрекъснато оценяване на съответствието по отношение на съответното съоръжение под налягане или съответната функционална група;
   д) мерките, които трябва да се предприемат ▌ след изтичане на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар по отношение на съоръженията под налягане или функционалните групи, които са пуснати на пазара или са използвани от производителя за собствени цели.

7.  Чрез дерогация от членове 5, 18 и 19 на съоръженията под налягане или функционалните групи, за които е издадено разрешение в съответствие с параграф 1 от настоящия член, ▌не се поставя маркировката „СЕ“ и член 5 не се прилага.

8.  Органите за надзор на пазара на държава членка, в която е валидно разрешение в съответствие с параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, имат право да предприемат по отношение на такива съоръжения под налягане или функционални групи всички коригиращи и ограничителни действия на национално равнище, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета* и в настоящата директива. Те незабавно информират Комисията и органите за надзор на пазара на всички останали държави членки за тези действия.

9.  ▌Използването на процедурата по разрешаване, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член, не засяга прилагането на територията на съответната държава членка на съответните процедури за оценяване на съответствието, определени в член 14.

Член 43г

▌Презумпция за съответствие въз основа на стандарти и общи спецификации

1.  Когато съоръжения под налягане и функционални групи са определени като стоки от особено значение при криза, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, в които се изброяват подходящите стандарти или се установяват общи спецификации за такива съоръжения под налягане и функционални групи ▌, които да обхващат предвидените в приложение I от настоящата директива приложими съществени изисквания за безопасност, в следните случаи:

   а) когато в Официален вестник на Европейския съюз не са публикувани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 референтни данни за хармонизираните стандарти, обхващащи предвидените в приложение I към настоящата директива съответни съществени изисквания, и не се очаква тези референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок; или
   б) когато сериозни смущения във функционирането на вътрешния пазар, довели до задействането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2024/...++, значително ограничават възможностите на производителите да използват хармонизираните стандарти, които обхващат предвидените в приложение I към настоящата директива съответни приложими съществени изисквания за безопасност и за които в Официален вестник на Европейския съюз вече са публикувани референтни данни в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определя най-подходящото алтернативно техническо решение за целите на предоставянето на презумпция за съответствие съгласно параграф 5. За тази цел в тези актове за изпълнение може да бъдат публикувани позовавания на европейските стандарти или позовавания на съответните приложими национални или международни стандарти, а ако няма европейски стандарт или съответен приложим национален или международен стандарт, с тези актове за изпълнение може да бъдат установени общи спецификации.

3.  Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат ▌в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 3, и се прилагат ▌до последния ден от периода, през който режимът на извънредна ситуация на вътрешния пазар остава задействан, освен ако тези актове за изпълнение не бъдат изменени или отменени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4.   Преди да изготви проект на акта за изпълнение, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията информира комитета по член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 за това, че според нея условията по параграф 1 от настоящия член са изпълнени. Когато изготвя този проект на акт за изпълнение, Комисията взема предвид становищата на съответните органи или на експертните групи, установени съгласно настоящата директива, и се консултира надлежно с всички имащи отношение заинтересовани страни.

5.  Без да се засяга член 12, съоръженията под налягане или функционалните групи, които са в съответствие със стандартите или с общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, или с части от тях, се считат за съответстващи на предвидените в приложение I приложими съществени изисквания за безопасност, обхванати от посочените стандарти, общи спецификации или части от тях. От деня след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар вече не е възможно производителите да се основават на презумпцията за съответствие, предвидена в стандартите или общите спецификации, посочени в актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член.

6.  Чрез дерогация от член 43а, параграф 3, първа алинея от настоящата директива, освен ако има достатъчно основания да се смята, че съоръженията под налягане или функционалните групи, обхванати от стандартите или общите спецификации, посочени в параграф 1 от настоящия член, представляват риск за здравето или безопасността на хората, съоръженията под налягане или функционалните групи, които са в съответствие с посочените стандарти или общи спецификации и които са пуснати на пазара или са използвани от производителя за собствени цели, се считат за съответстващи на приложимите съществени изисквания за безопасност, предвидени в приложение I към настоящата директива, след изтичането на срока на действие или отмяната на акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и след изтичането на срока на действие или дезактивирането на режима на извънредна ситуация на вътрешния пазар ▌.

7.  Когато държава членка счита, че даден стандарт или дадена обща спецификация, посочени в параграф 1, не отговарят напълно на приложимите съществени изисквания за безопасност, ▌предвидени в приложение I, тя информира Комисията за това, като представя подробно обяснение. Комисията разглежда това подробно обяснение и може, ако е целесъобразно, да измени или отмени акта за изпълнение, в който се посочва стандартът или с който се установява въпросната обща спецификация.

Член 43д

Отдаване на приоритет на дейностите по надзор на пазара и взаимопомощ между съответните органи

1.  Държавите членки отдават приоритет на дейностите по надзор на пазара във връзка със съоръжения под налягане и функционални групи, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение. Комисията подпомага координацията на такива усилия за отдаване на приоритет чрез Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите, създадена съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

2.  Органите за надзор на пазара на държавите членки гарантират, че се полагат всички възможни усилия за оказване на помощ на други органи за надзор на пазара по време на режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар, включително чрез мобилизиране и изпращане на експертни екипи за временно подсилване на персонала на поискалите помощ органи за надзор на пазара или чрез предоставяне на логистична подкрепа, като например укрепване на капацитета за изпитване на съоръжения под налягане и функционални групи, изброени в посочения в член 43а, параграф 1 акт за изпълнение.

____________________

* Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).“.

"

Член 11

Транспониране

1.  В срок до ... [дата, която е идентична на датата на прилагане на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS № ... (2022/0278(COD)] държавите членки приемат и публикуват мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

2.  Те прилагат тези мерки от … [Служба за публикации: моля, въведете датата на прилагане на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS № ... (2022/0278(COD) + 1 ден].

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.  Веднага след влизането в сила на настоящата директива държавите членки правят необходимото, за да информират своевременно Комисията за всеки проект за законови, подзаконови или административни разпоредби, които възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива, за да може Комисията да представи своите забележки.

Член 12

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 95.
(2) ОВ С 157, 3.5.2023 г., стр. 82.
(3)* ИЗВЪРШЕНА Е ЧАСТИЧНА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА.
(4)ОВ С 100, 16.3.2023 г., стр. 95.
(5)ОВ C 157, 3.5.2023 г., стр. 82.
(6)Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(7)+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS № ... (2022/0278(COD)), и въведете в бележката под линия номера, датата, заглавието, данните за публикуването в ОВ и референтния европейски идентификатор на законодателството (ELI) на посочения регламент.
(8) Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на рамка от мерки във връзка с извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар) (OВ ...).
(9)++ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS № .../... (2022/0278(COD)).
(10)Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите (ОВ L 162, 3.7.2000 г., стр. 1).
(11)Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).
(12)Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане и за отмяна на директиви 76/767/ЕИО, 84/525/ЕИО, 84/526/ЕИО, 84/527/ЕИО и 1999/36/ЕО на Съвета (ОВ L 165, 30.6.2010 г., стр. 1).
(13)Директива 2014/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на обикновените съдове под налягане (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 45).
(14)Директива 2014/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно електромагнитната съвместимост (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 79).
(15)Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 251).
(16)Директива 2014/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно съоръженията и системите за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 309).
(17)Директива 2014/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 357).
(18)Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).
(19)Директива 2014/68/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на съоръжения под налягане (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 164).
(20)Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).
(21)Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).


Кодекс на шенгенските граници
PDF 125kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (COM(2021)0891 – C9-0473/2021 – 2021/0428(COD))
P9_TA(2024)0323A9-0280/2023

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2021)0891),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 77, параграф 2, букви б) и д) и член 79, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0473/2021),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 май 2022 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 октомври 2022 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 14 февруари 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0280/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите

P9_TC1-COD(2021)0428


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2024/1717.)

(1) OВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 69.
(2) ОВ C 498, 30.12.2022 г., стр. 114.


Трансграничен обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата
PDF 125kWORD 59k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (COM(2023)0126 – C9-0034/2023 – 2023/0052(COD))
P9_TA(2024)0324A9-0396/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0126),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0034/2023),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 април 2023 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 20 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0396/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата(2)

P9_TC1-COD(2023)0052


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  Директива (ЕС) 2015/413 улеснява трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и по този начин намалява безнаказаността на нарушителите с чуждестранна регистрация. Ефективното трансгранично разследване и правоприлагане при пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, подобрява пътната безопасност, тъй като насърчава водачите с чуждестранна регистрация да извършват по-малко нарушения и да шофират по-безопасно.

(2)   Запознаването на гражданите на ЕС с действащите правила, приложимите санкции в различните държави членки и голямата вероятност за налагане на неизбежни глоби води до увеличаване на безопасността по пътищата и намаляване на броя на пътнотранспортните нарушения и рисковете, свързани с движението по пътищата.

(3)  Практиката на правоприлагащите органи, участващи в разследването на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, показва, че настоящият текст на Директива (ЕС) 2015/413 не улеснява в желаната степен ефективното разследване на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, извършени от водачи с чуждестранна регистрация, и принудителното събиране на паричните глоби. Това води до относителна безнаказаност на водачите с чуждестранна регистрация и има отрицателно въздействие върху пътната безопасност в Съюза. Освен това процесуалните и основните права на водачите с чуждестранна регистрация не винаги се зачитат в контекста на трансграничните разследвания, по-специално поради липсата на прозрачност при определянето на размера на глобите и при процедурите за обжалване. Настоящата директива има за цел да повиши допълнително ефективността на разследването на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, извършени с регистрирани в друга държава членка превозни средства, в подкрепа на целта на Съюза смъртните случаи при всички видове транспорт да бъдат сведени почти до нула до 2050 г. и за по-добра защита на основните и процесуалните права на водачите с чуждестранна регистрация.

(4)  В своята „Рамка за политиката на ЕС в областта на пътната безопасност за периода 2021—2030 г.“(5) Комисията потвърди ангажимента си към амбициозната цел до 2050 г. смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата на Съюза да бъдат сведени почти до нула („нулева смъртност“) и към средносрочната цел за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания с 50% до 2030 г. — цел, първоначално заложена през 2017 г. от министрите на транспорта от ЕС в декларацията от Валета относно пътната безопасност. За да постигне тези цели, Комисията обяви намерението си да преразгледа Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета(6) като част от съобщението „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“(7).

(5)  Приложното поле на директивата следва да бъде разширено, така че в него да бъдат включени и други пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, за да се гарантира равно третиране на водачите. Като се има предвид правното основание, на което е приета Директива (ЕС) 2015/413, а именно член 91, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да се демонстрира пряка връзка между допълнителните нарушения и пътната безопасност, като се включи опасното и непредпазливо поведение, което представлява сериозен риск за участниците в движението по пътищата. Разширяването на приложното поле следва също така да отразява техническия напредък в автоматичното установяване на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата.

(6)  Пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, се категоризират или като административни нарушения, или като престъпления съгласно националното право на държавите членки, което може да доведе до образуване на производства от административни или съдебни органи пред съдилища, компетентни по административни или наказателни дела, в зависимост от приложимите национални процедури. Въпреки това в повечето случаи тези нарушения се преследват от държавите членки в хода на масови процедури и като такива, когато се изисква точното идентифициране на водача от националното законодателство на държавата членка по местонарушението като предварително условие за налагане на съответната санкция, изискванията за използване на Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(8), посочени в член 6 от същата директива, в повечето случаи, особено когато нарушенията се определят като административни, не са изпълнени и поради това тази директива не може да се използва. Във връзка с това органите на държавата членка по местонарушението следва да разполагат с осъществима процедура, за да поискат взаимопомощ от съответните органи на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване чрез ясно определени мерки, които не засягат сериозно правата на заинтересованите лица, за да могат да идентифицират нарушителите до степента, изисквана от националното им законодателство. Това обаче следва да не засяга положенията, при които в отделните случаи условията за прилагане на Директива 2014/41/ЕС се считат за изпълнени, като в такива случаи съдържащите се в нея процедури следва да се прилагат от държавите членки, обвързани от Директива 2014/41/ЕС. Следва да се припомни, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, се урежда от специална правна рамка на Съюза.

Поради това е необходимо прилагането на настоящата директива да не накърнява правата и задълженията на държавите членки, произтичащи от друго приложимо законодателство на Съюза по наказателноправни въпроси, и по-специално тези, предвидени в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета(9), Директива 2014/41/ЕС, що се отнася до процедурите за обмен на доказателства и процедурите за връчване на документи, предвидени в член 5 от Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз(10). Освен това от прилагането на настоящата директива също следва да не бъдат засегнати наказателните производства, в които се изискват конкретни гаранции за заинтересованите лица, и процесуалните гаранции за заподозрените лица и обвиняемите, залегнали в директиви 2010/64/ЕС(11), 2012/13/ЕС(12), 2013/48/ЕС(13), (ЕС) 2016/343(14), (ЕС) 2016/800(15) и (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета(16).

(7)  Отговорностите и правомощията на националните звена за контакт следва да бъдат определени, за да се гарантира, че те си сътрудничат безпрепятствено с всички органи, участващи в разследването на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, които попадат в приложното поле на настоящата директива. Националните звена за контакт следва винаги да са на разположение на тези компетентни органи и да отговарят на техните искания без неоправдано забавяне. Такъв следва да бъде случаят независимо от естеството на нарушението или правния статут на компетентния орган, и по-специално независимо от това дали компетентният орган има национални, поднационални или местни правомощия.

(8)  Основните положения на системата за трансграничен обмен на информация, създадена с Директива (ЕС) 2015/413, се оказаха ефективни. Необходими са обаче допълнителни подобрения и корекции, за да се отстранят проблемите, породени от липсващи, погрешни или неточни данни. Поради това на държавите членки следва да бъдат наложени допълнителни задължения по отношение на необходимостта определени данни да се поддържат актуални и на разположение в съответните бази данни, за да се повиши ефективността на обмена на информация.

(9)   Понастоящем редица държави членки се сблъскват с явление, при което тежки пътнотранспортни нарушения се извършват с автомобили, наети в други държави членки. Водачите на такива наети автомобили, които извършват пътнотранспортни нарушения, остават ненаказани, тъй като могат да се възползват от различията в правилата в отделните държави членки, както и от недостатъците в обмена на информация и взаимопомощта.

(10)  Националното звено за контакт на държавата членка по местонарушението следва ▌ да има право да извършва автоматизирано търсене в регистрите на превозните средства, за да извлича данни за крайните ползватели на превозните средства, когато такава информация вече е на разположение. Освен това следва да се установи срок на съхранение на данните по отношение на самоличността на предишните собственици, държатели и крайни ползватели на превозните средства, за да се предостави на органите подходящата информация, от която се нуждаят за разследването.

(11)  Искането за предоставяне на данни за регистрацията на превозните средства и обменът на елементи на данните при трансгранични случаи следва да се извършват чрез единна електронна система. Поради това, а също и въз основа на вече съществуващата техническа рамка автоматизираното търсене на данни за регистрацията на превозните средства съгласно Директива (ЕС) 2015/413 следва да се извършва само чрез софтуерното приложение с висока степен на сигурност на Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление (EUCARIS) и изменените версии на този софтуер. Това софтуерно приложение следва да даде възможност за експедитивен, икономически ефективен, сигурен и надежден обмен на специфични данни за регистрацията на превозни средства между държавите членки и по този начин да повиши ефикасността на разследването. Държавите членки следва да не обменят ▌ информация чрез други средства, които може да са икономически по-неефективни и да не гарантират защитата на предаваните данни. В процеса на обмен на данни за регистрацията на превозните средства компетентните органи могат да се сблъскат с необичайни искания, които могат да доведат до подозрение за злоупотреба с процеса на обмен на информация и да изискат предприемането на подходящи мерки от компетентните органи. Такива необичайни искания могат по-специално да бъдат искания, които не са обичайни по отношение на своята честота или съдържание, имат внезапен характер или се отнасят само до конкретни престъпления. Държавите членки следва да използват EUCARIS специално за автоматизирано търсене на данни за регистрацията на превозни средства и взаимопомощ при идентифицирането на заинтересованото лице, взаимопомощ при връчването на известието за пътнотранспортно нарушение и на документи относно последващите действия и взаимопомощ при действия по принудително изпълнение.

(12)  За да се осигурят еднакви условия за прилагането на разпоредбите относно търсенията, които трябва да извършват държавите членки, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. За да се гарантира обаче безпрепятственият обмен на данни, докато тези правила станат приложими, следва да бъдат въведени преходни мерки за автоматизирания обмен на данни за регистрацията на превозните средства въз основа на съществуващата електронна система.

(13)  Когато самоличността на заинтересованото лице не може да бъде установена с изискваната от законодателството на държавата членка по местонарушението степен на сигурност въз основа на информацията, получена от регистъра на превозните средства, държавите членки следва да си сътрудничат, за да потвърдят самоличността на заинтересованото лице. За тази цел следва да се въведе процедура за взаимопомощ, насочена към установяване на самоличността на заинтересованото лице или чрез искане за потвърждение въз основа на информация, с която компетентният орган на държавата членка по местонарушението вече разполага, или чрез искане за целево проучване, което да бъде проведено от съответните компетентни органи на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване.

(14)  Компетентните органи на държавите членки следва да използват стандартен електронен формуляр за искането и за отговора, за да предоставят допълнителната информация, поискана от компетентния орган на държавата членка по местонарушението, необходима за установяването на самоличността на заинтересованото лице, и да предоставят исканата информация в разумен срок. Държавите членки следва да използват своите национални звена за контакт, за да се даде възможност за ефикасно предаване с висока степен на сигурност както на изходящото искане за взаимопомощ, така и на входящия отговор по него. Исканата информация трябва да бъде събрана без ненужно забавяне и при всички случаи в рамките на сроковете, посочени в настоящата директива. При събирането на информацията и отговора на искането държавата членка, към която е отправено искането, отчита както необходимостта от своевременно уведомяване на заинтересованото лице, така и факта, че държавата членка, отправила искането, трябва да може да предприеме необходимите стъпки в срок, по-специално по отношение на давностните срокове в нейното национално законодателство.

(15)  Основанията, на които компетентният орган на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване може да откаже предоставянето на взаимопомощ за установяване на самоличността на заинтересованото лице, следва да бъдат посочени изрично. По-специално следва да се въведат предпазни мерки, за да се избегне разкриването чрез тези процедури на самоличността на лица, които се ползват от защита, например защитени свидетели.

(16)  За установяването на самоличността на заинтересованото лице държавите членки следва да могат да използват националните процедури, които биха приложили, ако нарушението, свързано с безопасността по пътищата, е извършено от водач с местна регистрация. Правната сигурност следва да бъде засилена по отношение на приложимостта на специфични мерки, предприети в рамките на такива процедури, а именно по отношение на документите, с които се изисква да бъде потвърдено или отречено извършването на нарушението или се налагат задължения на конкретни лица да съдействат за установяване на самоличността на заинтересованото лице. Тъй като посочените мерки следва да имат същите правни последици за заинтересованите лица, както и в националните случаи, тези лица следва също да се ползват от еднакви стандарти по отношение на основните и процесуалните права.

(17)  Когато в законодателството на Съюза или в националното право на държавите членки изрично се предвижда достъп до информация от други национални бази данни или бази данни на Съюза за целите на Директива (ЕС) 2015/413, или възможност за обмен на такава информация, държавите членки следва да има възможност да обменят информация чрез използването на такива бази данни, като същевременно зачитат основните права на водачите с чуждестранна регистрация.

(18)  Заинтересованите лица може да не са запознати с правната система на държавата членка по местонарушението, нито да говорят нейния официален език или езици, поради което техните процесуални и основни права следва да бъдат по-добре защитени. За да се постигне тази цел, следва да бъдат установени задължителни минимални изисквания за съдържанието на известието за пътнотранспортно нарушение и да се преустанови използването на настоящия, съдържащ само основна информация, образец за уведомително писмо, поместен в приложение II към Директива (ЕС) 2015/413.

(19)  Известието за пътнотранспортно нарушение следва да бъде разбираемо дори за лица без правни познания и да включва най-малкото подробна информация относно правната квалификация и правните последици от нарушението, по-специално като се има предвид, че санкциите за нарушенията в обхвата на Директива (ЕС) 2015/413 могат да бъдат от непаричен характер, например ограничения на правото на нарушителя да управлява моторни превозни средства. Правото на защита следва да бъде затвърдено и чрез предоставяне на подробна информация къде, кога и по какъв начин да се упражни това право ▌ в държавата членка по местонарушението. В това отношение на водачите с чуждестранна регистрация следва да се предостави достатъчно време за правна защита, например обжалване. Когато е приложимо, следва да се предостави и описание на задочните процедури, тъй като заинтересованото лице може да не планира да се върне в държавата членка по местонарушението, за да участва в производството. Възможностите за плащане и начините за намаляване на обема на санкциите също следва да станат лесно разбираеми, за да се насърчи доброволното сътрудничество. И накрая, тъй като известието за пътнотранспортно нарушение следва да бъде първият документ, който заинтересованото лице получава, то следва да съдържа информацията по член 13 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета(17), която в съответствие с член 13, параграф 2, буква г) следва да включва информация за източника на личните данни, и по членове 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(18). Тази информация следва да бъде предоставена в известието за пътнотранспортно нарушение или пряко, или чрез посочване на мястото, където е на разположение. Държавите членки следва да помагат на участниците в движението по пътищата при проверката на автентичността на известията за пътнотранспортно нарушение и документите относно последващите действия. За тази цел държавите членки следва чрез сигурни средства да споделят помежду си и с Комисията използваните при трансгранични случаи образци на известията за пътнотранспортно нарушение и на документите относно последващите действия, които се издават от техните органи. Държавите членки следва също така да се информират взаимно за компетентните органи, които имат право да издават тези документи.

(20)  Когато водач с чуждестранна регистрация бива проверен на място при пътна проверка и това действие води до започване на последващо производство във връзка с извършването на пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, известието за пътнотранспортно нарушение следва да бъде изпратено на въпросния водач с чуждестранна регистрация. В случаите на проверки на място във връзка с извършване на пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, и когато компетентният орган е наложил на място санкцията, свързана с извършеното нарушение, като е накарал водача да плати глобата на място, на водача следва да се предоставят на място само някои съществени елементи.

(21)  За да се гарантира, че заинтересованото лице е лицето, което действително получава известието за пътнотранспортно нарушение и всички документи относно последващите действия, и да се избегне неправилната намеса на трети незаинтересовани лица, следва да се определят правила за връчването на документи.

(22)  В случай че не е възможно документите да бъдат доставени по пощата, с препоръчана пратка, препоръчана поща или чрез равностойни електронни средства, на компетентният орган на държавата членка по местонарушението следва да бъде разрешено да разчита на компетентния орган на държавата членка на регистрация или на пребиваване да връчи документите и съобщенията на заинтересованото лице съгласно националното си законодателство, уреждащо връчването на документи. Държавите членки следва да използват своите национални звена за контакт, за да дадат възможност за сигурно и ефикасно предаване както на изходящото искане за доставяне на процесуалните документи, така и на входящия отговор по него.

(23)  Както известието за пътнотранспортно нарушение, така и документите относно последващите действия следва да се изпращат на езика на документа за регистрацията на превозното средство. В случаите, когато известието за пътнотранспортно нарушение и други последващи съобщения се изпращат на език, който получателят не разбира, заинтересованото лице следва да има право да поиска да получи документите относно последващите действия на друг официален език на ЕС, различен от езика на документа за регистрацията на превозното средство. Компетентният орган на държавата членка по местонарушението следва да уважи това искане.

(24)  Следва да се предвиди ефективен съдебен контрол, в случай че компетентните органи на държавата членка по местонарушението не се придържат към стандартите за езика и правилата за връчване на документи и съответните национални законови разпоредби.

(25)  С цел да се предотвратят злоупотребите, възникнали при изпълнението на предишната директива, и да се защитят основните права на гражданите, засегнати от трансграничните производства, установени с настоящата директива, държавите членки следва да гарантират, че техните компетентни органи и национални звена за контакт, които отговарят за изпълнението на настоящата директива, спазват изцяло възложените им задължения и не оправомощават частни или частно управлявани правни субекти да извършват дейностите, свързани с изпълнението на настоящата директива. По-специално правото на защита на личните данни на лицата, засегнати от тези производства, правото на добра администрация, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на презумпция за невиновност и правото на защита, както и правилното функциониране на механизма за трансграничен обмен на информация, създаден с настоящата директива, изискват само определените национални компетентни органи да могат да образуват, водят и налагат принудително изпълнение на тези производства. Това не следва да засяга възможността компетентните органи да разчитат на услугите за техническа подкрепа, предоставяни от частни или частно управлявани правни субекти, като пощенски услуги, изграждане или поддръжка на радари, анализ на употребата на наркотици или алкохол от частни лаборатории. Преходен период от две години следва да позволи на държавите членки, които при изпълнението на настоящата директива са прибягвали до частни или частно управлявани правни субекти, да гарантират, че техните компетентни органи са напълно оперативни и са в състояние да управляват производствата за трансграничен обмен при пълно спазване на правилата, определени в настоящата директива.

(26)   Важно е да се подчертае, че съществува значителен проблем с неизпълнението на санкциите за пътнотранспортни нарушения, извършени от водачи с чуждестранна регистрация, и че измененията на член 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР, в което се съдържа определението за решение, може да не са достатъчни за ефективното справяне с този проблем.

(27)   Тъй като Рамково решение 2005/214/ПВР не е адаптирано за масова обработка на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, с малки парични санкции, които често се квалифицират като административни, и за да се гарантира равно третиране на водачите с местна и водачите с чуждестранна регистрация, в настоящата директива следва да бъдат установени специални разпоредби за предоставяне на взаимопомощ при трансграничното изпълнение на административни решения относно глоби за пътнотранспортни нарушения.

(28)   Съгласно настоящата директива държавите членки следва да имат възможността да изпълняват административни решения относно глоби за пътнотранспортни нарушения през границите, за да се гарантира равно третиране на водачите с местна и водачите с чуждестранна регистрация. Това не изключва прилагането на Рамково решение 2005/214/ПВР.

(29)   Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да извърши преглед на съществуващите решения за трансграничен електронен достъп до регистрите на пътнотранспортни нарушения, управлявани от националните органи, за да прецени възможностите за подобряване на достъпа на гражданите до техните известия за пътнотранспортни нарушения.

(30)  Обхватът на информацията, която държавите членки докладват на Комисията, следва да бъде разширен, така че да включва елементи, тясно свързани с целта за подобряване на безопасността по пътищата. Следва да се включва и информация за броя на свързаните с безопасността по пътищата пътнотранспортни нарушения, извършени от водачи на регистрирани в трети държави превозни средства и установени от компетентния орган, за да може Комисията да анализира ▌ актуалното състояние в държавите членки и да предлага инициативи, основаващи се на солидни факти. За да се компенсира допълнителната административна тежест за органите на държавите членки, а докладването да се приведе в съответствие с графика за оценка на Комисията, периодът на докладване следва да бъде удължен. Следва да се предвиди преходен период, за да може текущият двугодишен период на докладване да приключи безпроблемно.

(31)   За да се постигнат целите, заложени в документа „Рамка за политиката на ЕС в областта на пътната безопасност за периода 2021—2030 г. — следващи стъпки към „Нулева смъртност“, може да се помисли как да се подходи към свързаните с безопасността по пътищата пътнотранспортни нарушения, извършени от водачи на регистрирани в трети държави превозни средства. За тази цел е необходимо да се проучат различни средства за засилване на сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки и трети държави относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, при условие че на засегнатите лица се предоставя равностойна защита и че се спазват правилата за предаване на лични данни на трети държави. Следва да се проучат и възможностите за специални цифрови решения. Това няма да засегне правото на държавите членки да сключват двустранни или многостранни споразумения за сътрудничество с трети държави за изпълнение на наложени санкции за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да сключват и прилагат двустранни или многостранни споразумения помежду си, доколкото такива споразумения биха надхвърлили процедурите, предвидени в настоящата директива, или биха способствали за тяхното опростяване или улесняване.

(32)  Тъй като данните, свързани с установяването на самоличността на даден нарушител, представляват лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, а правната рамка на Съюза относно обработването на лични данни беше значително изменена след приемането на Директива (ЕС) 2015/413, разпоредбите относно обработването на лични данни следва да бъдат приведени в съответствие с новата правна рамка.

(33)  Съгласно член 62, параграф 6 от Директива (ЕС) 2016/680 Комисията трябва да извърши преглед на други актове от правото на Съюза, които регламентират обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от тази директива, за да прецени необходимостта от привеждането на тези актове в съответствие с посочената директива и ако е целесъобразно, да изготви необходимите предложения за изменение на тези актове, така че да се осигури съгласуван подход към защитата на личните данни в приложното поле на посочената директива. Този преглед(19) доведе до определянето на Директива (ЕС) 2015/413 като един от тези други актове, които трябва да бъдат изменени. Затова следва да се поясни, че обработването на лични данни следва да се извършва и в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680, когато попада в нейното материално и персонално приложно поле.

(34)  Всяко обработване на лични данни съгласно Директива (ЕС) 2015/413 следва да е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, Директива (ЕС) 2016/680 и Регламент (ЕС) 2018/1725(20) в рамките на съответното им приложно поле.

(35)  Правното основание за дейностите по обработване, необходими за установяване на самоличността на заинтересованото лице и за предаване на известието за пътнотранспортно нарушение и на документите относно последващите действия на заинтересованите лица, е определено в Директива (ЕС) 2015/413, в съответствие с член 6, параграф 1, буква д) и когато е приложимо, член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 8 от Директива 2016/680. В съответствие със същите правила в настоящата директива се определя правното основание за задължението на държавите членки да обработват лични данни за целите на взаимопомощта, която си оказват при установяване на самоличността на заинтересованите лицата във връзка с пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, които са изброени в настоящата директива.

(36)  В някои държави членки личните данни на заинтересованите водачи с чуждестранна регистрация се съхраняват в мрежа от сървъри („облак“). Без да се засягат правилата относно нарушенията на сигурността на личните данни, изложени в Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, и относно нарушенията на сигурността на личните данни и инцидентите със сигурността, изложени в Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета(21), държавите членки следва да гарантират, че се информират взаимно относно киберинциденти, свързани с тези данни.

(37)  Следва да бъде създаден онлайн портал (наричан по-нататък „портал за трансграничен обмен на информация“), който да предоставя на участниците в движението по пътищата в Съюза изчерпателна информация относно действащите в държавите членки правила за движение, свързани с безопасността по пътищата. Тази информация следва да бъде разбираема и достъпна. Тази информация следва да включва информация относно правните средства за защита, относно правата, предоставени на заинтересованите лица съгласно настоящата директива, включително възможностите за избор на език, информация относно правилата за защита на данните и относно приложимите санкции, включително, когато е уместно, приложимите нефинансови последици, както и схемите и наличните средства за плащане на глоби за пътнотранспортни нарушения. Нефинансовите последици се отнасят до системите от наказателни точки или до факта, че при извършване на конкретно пътнотранспортно нарушение може да се стигне до лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство чрез временно или постоянно отнемане на свидетелството за управление на заинтересованото лице.

(38)  Комисията следва да предоставя пропорционална финансова подкрепа за инициативи, които подобряват трансграничното сътрудничество при прилагането на правилата за движение, свързани с безопасността по пътищата в Съюза, включително информационни кампании в целия Съюз относно разликите в националното законодателство, със специален акцент върху съседните държави.

(39)   Държавите членки следва да се стремят да гарантират, че приходите от налагани съгласно настоящата директива финансови санкции за нарушения, свързани с безопасността по пътищата, се използват за повишаване на пътната безопасност и за гарантиране на прозрачност по отношение на мерките за безопасност по пътищата.

(40)  С цел да се вземе предвид имащия отношение технически напредък или промените в съответните правни актове на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да актуализира чрез изменение приложението към настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.(22) По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(41)  За да се гарантират еднакви условия за прилагането на Директива (ЕС) 2015/413, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определянето на процедурите и техническите спецификации, включително мерките за киберсигурност, за автоматизираното търсене, което трябва да се извършва във връзка с разследването на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността, съдържанието на стандартния електронен формуляр за искането и начините за предаване на информацията, свързана с искането за взаимопомощ при установяване на самоличността на заинтересованото лице, съдържанието на електронните формуляри за искането за взаимопомощ при връчване на известието за пътнотранспортно нарушение и документите относно последващите действия, както и използването и поддръжката на портала за трансграничен обмен на информация. Техническите решения следва да бъдат приведени в съответствие с Европейската рамка за оперативна съвместимост и съответните решения за оперативно съвместима Европа, посочени в предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за високо ниво на оперативна съвместимост на публичния сектор в целия Съюз (Акт за оперативно съвместима Европа)(23). Изпълнителните правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(24).

(42)  Поради това Директива (ЕС) 2015/413 следва да бъде съответно изменена.

(43)   Държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи и ефективни механизми за изпълнение или събиране на финансови санкции.

(44)  Доколкото целите на настоящата директива, а именно осигуряване на високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза и еднакво третиране на водачите чрез рационализиране на процедурите за взаимопомощ между държавите членки при трансграничното разследване на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и чрез укрепване на защитата на основните права на водачите с чуждестранна регистрация, когато нарушенията са извършени с превозно средство, регистрирано в държава членка, различна от държавата членка по местонарушението, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от настоящата директива могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(45)  В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(25) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на ...

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива (ЕС) 2015/413 се изменя, както следва:

1)   Заглавието на директивата се заменя със следното:"

ДИРЕКТИВА (EС) 2024/… НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от ... за улесняване на трансграничния обмен на информация и за взаимопомощ относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата“;

"

2)   Член 1 се заменя със следното:"

Член 1

Цел

Настоящата директива цели осигуряване на високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза чрез улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и чрез улесняване на изпълнението на санкциите в случаите, когато тези нарушения са извършени с превозно средство, регистрирано в държава членка, различна от държавата членка по местонарушението.“;

"

3)  Член 2 се изменя, както следва:

а)  в първата алинея се добавят следните букви:"

„и) неспазване на безопасна дистанция до движещото се отпред превозно средство;

   й) опасно изпреварване;
   к) опасно паркиране или спиране;
   л) пресичане на една или повече непрекъснати линии;
   м) управление в лента за насрещно движение;
   н) неспазване на правилата за образуване и използване на аварийни коридори или недаване на предимство на превозните средства за спешна помощ;
   о) използване на претоварено превозно средство;
   п) неспазване на правилата за ограничаване на достъпа на превозни средства;
   р) напускане на местопроизшествието;
   с) неспазване на правилата на железопътен прелез.“;

"

б)  добавя се следната алинея:"

„Настоящата директива не засяга правата и задълженията, произтичащи от следните разпоредби на правните актове на Съюза:

   а) Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета*;
   б) Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**;
   в) процедурите за връчване на документи, предвидени в член 5 от Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз***;
   г) разпоредбите относно правата на заподозрените лица и обвиняемите, предвидени в директиви 2010/64/ЕС****, 2012/13/ЕС*****, 2013/48/ЕС******, (ЕС) 2016/343*******, (ЕС) 2016/800******** и (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета*********.

_________________

* Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16).

** Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1).

*** ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.

**** Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1).

***** Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1).

****** Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г., стр. 1).

******* Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 1).

******** Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1).

********* Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 4.11.2016 г., стр. 1).“;

"

4)  Член 3 се изменя, както следва:

а)  букви а), й) и л) се заменят със следното:"

„а) „превозно средство“ означава всяко транспортно средство, подлежащо на регистрация съгласно правото на държавата членка на регистрация или на държавата членка по местонарушението, което обикновено се използва за превоз на пътници или товари по шосе. Това включва състав от превозни средства или ремаркета;

   й) „движение в забранена лента“ означава незаконно използване на част от вече съществуващ постоянен или временен пътен участък, ▌ както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;
   л) „национално звено за контакт“ означава органите, определени за целите на входящия и изходящия автоматизиран обмен на данни за регистрацията на превозни средства в съответствие с член 4, входящите и изходящите искания за взаимопомощ с цел установяване на самоличността на заинтересованото лице в съответствие с член 5в, входящите и изходящите искания за взаимопомощ за изпращане на известието за пътнотранспортно нарушение или на документите относно последващите действия на заинтересованото лице в съответствие с член 5д, както и входящите и изходящите искания за взаимопомощ и техните отговори в хода на изпълнението на окончателни административни решения за глоби, наложени за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, в съответствие с член 5е.“;

"

б)  добавят се следните точки:"

„о) „неспазване на безопасна дистанция до движещото се отпред превозно средство“ означава неподдържане на достатъчно разстояние до превозното средство отпред ▌, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;

   п) „опасно изпреварване“ означава изпреварване на друго превозно средство или на друг участник в движението по пътищата по начин, който нарушава приложимите правила относно изпреварването, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;
   р) „опасно паркиране“ означава паркиране или спиране на превозното средство по начин, който нарушава приложимите правила относно паркирането или спирането по опасен начин, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението. Неплащането на такси за паркиране и други подобни нарушения не се считат за опасно паркиране;
   с) „пресичане на една или повече непрекъснати ▌ линии“ означава преминаване с превозното средство от една пътна лента в друга чрез незаконно пресичане на поне една непрекъсната ▌ линия, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;
   т) „управление в лента за насрещно движение“ означава управление на превозното средство срещу определената посока на движение, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;
   у) „неспазване на правилата за образуване и използване на аварийни коридори или недаване на предимство на превозните средства за спешна помощозначава несъобразяване с правилата за позволяване на превозните средства за спешна помощ, като полицейски автомобили, превозни средства за спасителни действия или пожарни коли, да преминат и да пристигнат на мястото на аварийната ситуация, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;
   ф) „използване на претоварено превозно средство“ означава използване на превозно средство, което не отговаря на изискванията за неговата максимално допустима маса или максимално допустимо натоварване на ос, определени в националните законови, подзаконови или административни разпоредби за транспониране на Директива 96/53/ЕО на Съвета* или в правото на държавата членка по местонарушението за превозните средства или операциите, за които в посочената директива няма определени такива изисквания;
   х) известие за пътнотранспортно нарушение“ означава първото съобщение, издадено от компетентния орган на държавата членка по местонарушението на заинтересованото лице, което съдържа най-малко информацията, посочена в член 5, параграф 2;
   ц) „документи относно последващите действия“ означава всякакви решения или всякакви други документи, които издава компетентният орган на държавата членка по местонарушението след известието за пътнотранспортно нарушение във връзка с това известие или с въпросното пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, до етапа на обжалване пред компетентния орган, който има правомощието да взема правно обвързващи решения;
   ч) заинтересовано лице“ означава лицето, за което е установено, че носи лична отговорност за посочено в член 2, първа алинея пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, в съответствие с националното право на държавата членка по местонарушението, или собственикът, държателят, крайният потребител или водачът на превозното средство, с което е извършено посоченото в член 2, първа алинея пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, независимо от това, че не е установен като носещ лична отговорност, в съответствие с националното право на държавата членка по местонарушението;
   ш) „краен ползвател“ означава всяко ▌ лице, което не е собственикът или държателят на превозното средство, а друго лице, посочено в регистъра на превозните средства на държавата членка на регистрация, което може законно да използва това превозно средство или да отговаря за ежедневните му операции, по-специално по силата на дългосрочен договор за лизинг или наем или като част от автомобилен парк на разположение на служителите;
   щ) „държава членка на пребиваване“ означава всяка държава членка, за която с достатъчна степен на сигурност може да се приеме, че е нормалното местопребиваване на заинтересованото лице;
   ща) „неспазване на правилата за ограничаване на достъпа на превозни средства“ означава неспазване на разпоредбите за достъп на категориите превозни средства за целите на пътната безопасност, които са ясно и видимо разграничени, като например пешеходни зони, зони около училища и велосипедни алеи, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението. Поведение, което попада в обхвата на това определение, не е включено в приложното поле на директивата в следните случаи:
   i) информацията за границите на ограниченията, забраните или задълженията със зонална валидност, текущото състояние на достъпа и условията за движение в зоните с ограничен достъп за превозни средства, както и данните за постоянните ограничения за достъп за превозни средства не е създадена и оповестена по достъпен начин чрез националната точка за достъп в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2022/670 на Комисията**;
   ii) неспазване на правилата, свързани с таксите и налозите, които трябва да бъдат платени преди влизане в зона, подлежаща на ограничения за достъпа на превози средства;
   щб) „напускане на местопроизшествието“ означава ситуация, при която нарушителят бяга с превозното си средство, след като е причинил злополука или пътнотранспортно произшествие, за да избегне последиците от злополуката или пътнотранспортното произшествие, както са определени в правото на държавата членка по местонарушението;
   щв) „неспазване на правилата на железопътен прелез“ означава да не се спре или да се действа по опасен начин на железопътен прелез, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението;
   щг) „компетентен орган“ означава органът, който отговаря за регистрацията на превозните средства или водачите, за започването на последващо производство или разследване на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, изброени в член 2, първа алинея, или за налагането на съответните санкции в съответствие с националното законодателство на държавите членки.

________________

* Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59).

** Делегиран регламент (ЕС) 2022/670 на Комисията от 2 февруари 2022 г. за допълнение на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето в целия ЕС на информационни услуги в реално време за движението по пътищата (ОВ L 122, 25.4.2022 г., стр. 1).“;

"

5)  Вмъква се следният член ▌:"

„Член 3а

Национални звена за контакт

1.  ▌ Всяка държава членка определя едно или повече национални звена за контакт за:

   a) автоматизиран обмен на данни за регистрацията на превозните средства в съответствие с член 4;
   б) входящите и изходящите искания и отговори за взаимопомощ за установяване на самоличността на заинтересованото лице в съответствие с член 5в;
   в) входящите и изходящите искания и отговори за взаимопомощ за връчване на известието за пътнотранспортно нарушение или на документите относно последващите действия на заинтересованото лице в съответствие с член 5д; и
   г) входящите и изходящите искания и отговори за взаимопомощ при изпълнението на окончателни административни решения относно глоба за движение по пътищата, наложени за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, в съответствие с член 5е.

Правомощията на националните звена за контакт се уреждат от приложимото право на съответната държава членка.

2.  Държавите членки гарантират, че съответните им национални звена за контакт си сътрудничат помежду си, за да се гарантира, че цялата необходима информация се споделя своевременно и че се спазват сроковете, предвидени в член 5в, параграфи 4 и 7 и член 5а, параграф 2.“;

"

6)  Член 4 се заменя със следното:"

„Член 4

Процедури за обмен на данни за регистрацията на превозните средства и взаимопомощ между държавите членки

1.  За целите на разследването на изброените в член 2, първа алинея пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, които са били установени на територията на държавата членка по местонарушението, държавата членка на регистрация предоставя на националните звена за контакт на държавата членка по местонарушението достъп до следните национални данни за регистрацията на превозните средства с правомощието да извършват автоматизирано търсене в тях за:

   a) данни, отнасящи се до превозните средства;
   б) данни, отнасящи се до държателите и когато са налични, собствениците и крайните ползватели на превозните средства ▌.

Елементите на данните, посочени в първа алинея, букви а) и б), които са необходими за извършване на търсене, са съдържащите се в приложението.

При извършването на търсене под формата на изходящо искане компетентният орган на държавата членка по местонарушението използва пълен регистрационен номер. Компетентният орган на държавата членка по местонарушението гарантира също така, че всяко изходящо искане включва името на компетентния орган, отправящ искането, потребителското име на лицето, което обработва искането, и референтния номер на искането.

1а.   В случая на пътнотранспортните нарушения, изброени в член 2, първа алинея, за да установи, когато е уместно, дали с дадено превозно средство е извършено съответното пътнотранспортно нарушение, компетентният орган може първо да поиска достъп чрез свето национално звено за контакт само до техническите данни за превозното средство, съдържащи се в раздел 2, част II от приложението. Когато се установи, че е извършено нарушение, компетентният орган може впоследствие да поиска достъп чрез своето национално звено за контакт до личните данни, свързани със заинтересованото лице, съдържащи се в раздел 2, части III, IV, V и VI от приложението.

1б.   Държавата членка по местонарушението използва данните, получени при разследването на изброените в член 2, първа алинея пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, за да установи кой носи лична отговорност за тези пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението.

4.  Националното звено за контакт на държавата членка на регистрация гарантира, че най-малко в следните случаи се връща специално съобщение, с което се предоставя информацията, че към момента на извършване на нарушението:

   a) превозното средство е предадено за вторични суровини;
   б) превозното средство е вписано като откраднато в някой национален регистър;
   в) табелата с регистрационния номер ▌ на превозното средство е вписана като открадната в някой национален регистър;
   г) не е намерена информация за регистрирано превозно средство в националния регистър на превозните средства;
   д) въведеното търсене е установено като неправилно — въз основа на национално изискване за синтаксиса на търсене;
   е) информацията не може да бъде разкрита — в случай че исканата информация би разкрила самоличността на лице, което се ползва от защита в съответствие с националното право на държавата членка на регистрация.

8a.   Националното звено за контакт на държавата членка на регистрация гарантира, че не се споделят други елементи на личните данни освен тези, свързани с извършеното нарушение.

8б.   Държавата членка по местонарушението гарантира, че само нейните компетентни органи имат достъп до обмена на данни за регистрацията на превозните средства през нейните национални звена за контакт.

8в.  За взаимопомощта съгласно членове 5в, 5д или 5е компетентните органи на държавите членки гарантират, че всяко искане за взаимопомощ включва името на компетентния орган, отправящ искането, потребителското име на лицето, което обработва искането, и референтния номер на искането.“;

"

7)  ▌Вмъква се следният член ▌:"

„Член 4а

Национални регистри на превозните средства

1.   Държавите членки гарантират, че елементите на данните, изброени в раздел 2, части I, II и IV от приложението, които са налични в техните национални регистри на превозните средства, са актуални.

2.   За целите на настоящата директива държавите членки съхраняват в националните регистри на превозните средства елементите на данните, посочени в раздел 2, части V и VI от приложението, когато са налични, в продължение на най-малко 12 месеца след всяка промяна на собственика, държателя или крайния ползвател на превозното средство, както се определя в правото на държавите членки.“;

"

8)  Член 5 се заменя със следното:"

„Член 5

Известие за пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата

1.  Компетентният орган на държавата членка по местонарушението решава дали да започне последващо производство по отношение на изброените в член 2, първа алинея пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, или не.

Когато компетентният орган на държавата членка по местонарушението реши да предприеме такова производство, този компетентен орган ▌ информира с известие за пътнотранспортно нарушение заинтересованото лице за пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, и ако е приложимо, за решението за започване на последващо производство, като същевременно спазва срока, посочен в член 5а, параграф 2.

Известието за пътнотранспортно нарушение може да служи за други цели, различни от посочените във втора алинея, необходими за изпълнението, например искане за разкриване на самоличността и адреса на отговорното лице, запитване дали заинтересованото лице признава или отрича извършването на нарушението или искане за плащане.

2.  Известието за пътнотранспортно нарушение съдържа най-малко следното:

   a) посочване, че известието за пътнотранспортно нарушение е издадено за целите на настоящата директива;
   б) наименованието, пощенския адрес, телефонния номер и адреса на електронна поща на компетентния орган на държавата членка по местонарушението;
   в) цялата съответна информация относно пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, по-специално данни за превозното средство, с което е извършено нарушението, включително регистрационния номер на превозното средство, мястото, датата и часа на нарушението, естеството на нарушението, подробно позоваване на нарушените правни разпоредби и когато е целесъобразно, данни относно устройството, използвано за установяване на нарушението;
   г) подробна информация относно правната класификация на пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, приложимите санкции и други правни последици от пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, включително информация, свързана с решения, засягащи правото на управление на моторно превозно средство (включително наказателни точки или други ограничения, наложени върху правото да се управлява моторно превозно средство), в съответствие с националното право на държавата членка по местонарушението;
   д) подробна информация за това къде и по какъв начин да се упражни правото на защита или да се обжалва решението за санкциониране на пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, включително изискванията за допустимост на такова обжалване и срока за подаване на жалба, както и дали и при какви условия се прилагат задочни процедури, в съответствие с национал ното право на държавата членка по местонарушението;
   е) когато е приложимо, информация относно мерките, предприети за установяване на самоличността на заинтересованото лице в съответствие с член 5б, и последиците от отказа за съдействие;
   ж) когато е приложимо, подробна информация за наименованието, адреса и международния номер на банкова сметка (IBAN) на органа, на който може да бъде заплатена наложената парична глоба, за крайния срок за плащане и за жизнеспособни алтернативни и достъпни методи на плащане, по-специално за конкретни софтуерни приложения, доколкото тези методи са достъпни както за водачи с местна регистрация, така и за водачи с чуждестранна регистрация;
   з) ясна и изчерпателна информация относно приложимите правила за защита на данните, правата на субектите на данни, указание къде може да бъде извлечена ▌ информацията, предоставена съгласно член 13 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета, включително информация от кой източник произхождат личните данни, или член 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, или указание, че общоприложимите правила за защита на данните са налични на портала, посочен в член 8 от настоящата директива;
   и) когато е приложимо, подробна информация за това дали и как санкциите за нарушенията, изброени в член 2, първа алинея, могат да бъдат смекчени, включително чрез своевременно плащане на парична глоба.
   й) по време на преходния период, посочен в член 5з, параграф 2, и когато е приложимо, ясно посочване, че изпращащият писмото частен ▌ субект е пълномощник, оправомощен от държавата членка по местонарушението в съответствие с член 5з, и ясно разграничение между размерите на претендираните суми, в зависимост от правното им основание.
   йа) електронна връзка и ако е възможно, QR код към портала, посочен в член 8.

3.  Компетентният орган на държавата членка по местонарушението гарантира, че когато водач с чуждестранна регистрация, който е бил проверен на място при пътна проверка, и когато този компетентен орган не е приключил на място принудителното изпълнение на санкцията, свързана с извършеното нарушение, този водач с чуждестранна регистрация получава известието за пътнотранспортно нарушение, посочено в параграф 2. Това известие за пътнотранспортно нарушение се изпраща на водача с чуждестранна регистрация в съответствие с член 5а, параграф 2.

3а.   Компетентният орган на държавата членка по местонарушението гарантира, че когато водач с чуждестранна регистрация е бил проверен на място при пътна проверка и този компетентен орган е приключил на място принудителното изпълнение на санкцията, свързана с извършеното нарушение, този водач с чуждестранна регистрация получава най-малко следната информация:

   a) финансов бон за финансовата трансакция или известие за налагане на финансова санкция, която трябва да бъде платена в рамките на определен срок;
   б) информация за връзка с компетентния орган;
   в) информация за извършените нарушения и ако е приложимо, как да се гарантира спазването на закона в бъдеще;
   г) ако е възможно, електронна връзка или QR код към портала, посочен в член 8.

Тази информация се предоставя на един от официалните езици на държавата членка по местонарушението или на друг официален език на ЕС, който компетентният орган счете за подходящ.

4.  По искане на заинтересованите лица и както е предвидено в националното право, компетентният орган на държавата членка по местонарушението гарантира, че се предоставя достъп до цялата ▌ информация, с която разполага компетентният орган на държавата членка по местонарушението, отнасяща се до разследването на посочено в член 2, първа алинея пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата. Държавата членка по местонарушението може да третира искането на такава информация като искане за ползване на средства за защита срещу наложената санкция, като в този случай тя информира заинтересованото лице по ясен и кратък начин за този факт в известието за пътнотранспортно нарушение, както и за правните и процедурните последици от такова искане.

5.  Държавите членки гарантират, че началото на сроковете, в които водачите с чуждестранна регистрация могат да упражнят правото си на обжалване или да смекчат санкциите в съответствие с параграф 2, букви д) и и), е пропорционално за осигуряване на ефективно упражняване на тези права и съответства на датата на изпращане или получаване по пощата или по електронен път на известието за пътнотранспортно нарушение или на официалното решение относно отговорността на заинтересованото лице.“;

"

9)  Вмъкват се следните членове ▌:"

„Член 5а

Връчване на известието за пътнотранспортно нарушение и на документите относно последващите действия

1.  Компетентният орган на държавата членка по местонарушението изпраща известието за пътнотранспортно нарушение и документите относно последващите действия на ▌ заинтересованите лица по пощата, с препоръчана пратка или препоръчана поща или по електронен път с еднаква правна сила в съответствие с глава III, раздел 7 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета*(26).

2.  Компетентният орган на държавата членка по местонарушението гарантира, че известието за пътнотранспортно нарушение и всички документи относно последващите действия се изпращат, както е определено в правото на държавата членка по местонарушението. Известието за пътнотранспортно нарушение, адресирано до държателя, собственика или крайния ползвател на превозното средство, се издава не по-късно от 11 месеца след пътнотранспортното нарушение, в случай че автоматизираното търсене по член 4, параграф 1 е било успешно и компетентният орган е установил самоличността и адреса на държателя, собственика или крайния ползвател на превозното средство с необходимата степен на сигурност, изисквана от неговото национално законодателство.

В случай че автоматизираното търсене по член 4, параграф 1 не е било успешно или компетентният орган не е могъл да установи самоличността и адреса на държателя, собственика или крайния ползвател на превозното средство с необходимата степен на сигурност, изисквана от неговото национално законодателство, известието за пътнотранспортно нарушение се издава не по-късно от 5 месеца, след като компетентният орган на държавата членка по местонарушението е установил тази информация.

9.  Държавите членки се насърчават да разрешат на заинтересованите лица да се свързват дистанционно за целите на съдебните производства чрез видео връзка.

Член 5б

Превод на известието за пътнотранспортно нарушение и на документи от съществено значение относно последващите действия

1.  Когато компетентният орган на държавата членка по местонарушението реши да започне последващо производство във връзка с пътнотранспортните нарушения, изброени в член 2, първа алинея, той издава известието за пътнотранспортно нарушение и всички основни документи относно последващите действия на езика на документа за регистрация на превозното средство.

За целите на настоящия член компетентните органи решават дали даден документ относно последващите действия е от съществено значение. Компетентните органи обаче отчитат, че засегнатото лице трябва да разбере обвиненията и да може да упражни изцяло правото си на защита. Това включва по-специално цялата имаща отношение информация относно нарушението, характера на извършеното нарушение, наложената санкция, наличните средства за правна защита, срока за тяхното използване и органа, пред който решението трябва да бъде обжалвано.

2.  Компетентните органи решават във всеки конкретен случай дали някой друг документ е от съществено значение.

3.  Не се изисква превод на части от документи от съществено значение, които нямат отношение към това да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с процедурата срещу тях, в съответствие с параграф 1, втора алинея.

4.  По искане на заинтересованото лице компетентният орган на държавата членка по местонарушението дава на заинтересованото лице възможност да получи документите относно последващите действия на един официален език на ЕС, различен от езика на документа за регистрация на превозното средство.

5.  Държавите членки гарантират, че качеството на превода на известието за пътнотранспортно нарушение и на документите относно последващите действия отговаря най-малко на стандарта, определен в член 3, параграф 9 от Директива 2010/64/ЕС.

6.  Държавата членка по местонарушението гарантира, че известието за пътнотранспортно нарушение и документите относно последващите действия, връчени на заинтересованите лица, се преразглеждат ефективно и бързо от съответния компетентен орган по искане на заинтересованото лице на основание, че тези документи не са в съответствие с настоящия член, член 5, член 5а и член 5д.

Член 5в

Взаимопомощ при установяване на самоличността на заинтересованото лице

1.  Държавите членки си оказват взаимопомощ, когато компетентните органи на ▌ държавата членка по местонарушението, след изчерпване на всички други средства, с които разполагат, по-специално след като:

   a) са извършили автоматизирано търсене в съответствие с член 4, параграф 1; и
   б) са направили справка в други бази данни, които са изрично разрешени в съответствие със законодателството на Съюза и националното законодателство,

и продължават да не могат да установят самоличността на заинтересованото лице с необходимата степен на сигурност, изисквана от тяхното национално законодателство за започване или провеждане на последващите производства, посочени в член 5, параграф 1.

1а.   Държавите членки прилагат взаимопомощта съгласно настоящия член, ако след оценка на обстоятелствата по отделните случаи са изпълнени условията, определени в член 6 от Директива 2014/41/ЕС; държавите членки, обвързани от Директива 2014/41/ЕС, могат да прилагат Директива 2014/41/ЕС само помежду си.

2.  Компетентният орган на държавата членка по местонарушението решава дали да поиска взаимопомощ за получаване на допълнителната информация, посочена в параграф 3, втора алинея. Искането може да бъде подадено само от компетентен орган в съответствие с националното право на тази държава членка. Компетентният орган на държавата членка по местонарушението използва получените данни, за да установи кой носи лична отговорност за пътнотранспортните нарушения, изброени в член 2, първа алинея от настоящата директива, които са извършени на територията на държавата членка по местонарушението.

3.  Когато компетентният орган на държавата членка по местонарушението реши да поиска взаимопомощ в съответствие с параграф 1, той изпраща чрез националното си звено за контакт ▌ електронно структурирано ▌ искане до националното звено за контакт на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване.

От компетентния орган на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване може да бъде поискано:

   б) да установи самоличността и адреса на заинтересованото лице в съответствие с националното си право, включително чрез използване на други национални бази данни, например регистри на свидетелствата за управление на МПС или регистри на населението.
   в) да поиска от собственика, държателя или крайния потребител на превозното средство да предостави информация за самоличността, адреса и друга информация за контакт, когато е налична, на отговорното лице в съответствие с приложимите национални процедури, все едно съответното процесуално-следствено действие е било разпоредено от собствените му органи.

4.  ▌ Освен ако не реши да се позове на някое от основанията за отказ, изброени в параграф 7, или не е възможно да се събере исканата информация, компетентният орган на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване без неоправдано забавяне събира исканата информация, посочена в параграф 3. Без ненужно забавяне и не по-късно от 2 месеца от деня, в който компетентният орган на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване е установил необходимата информация, за да отговори на искането, той отговаря на въпросното искане по електронен път чрез своето национално звено за контакт.

При събирането на допълнителната информация компетентният орган на държавата членка на регистрация и на държавата членка на пребиваване спазва формалностите и процедурите, изрично поискани от компетентния орган на държавата членка по местонарушението, доколкото те не са несъвместими с националното му законодателство.

7.  Компетентният орган на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване може да откаже да предостави допълнителната информация, поискана в съответствие с параграф 3. Той прави това само в следните случаи:

   a) съществува имунитет или привилегия съгласно правото на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване, поради които предоставянето на информацията е невъзможно;
   б) предоставянето на исканата информация би противоречало на принципа ne bis in idem или би изложило на риск текущо разследване на престъпление;
   в) предоставянето на исканата информация би противоречало на основните интереси на националната сигурност на държавата членка, към която е отправено искането, или би им навредило, би застрашило източника на информацията или би наложило използването на класифицирана информация, свързана със специални разузнавателни дейности;
   г) има сериозни основания да се смята, че предоставянето на исканата информация би било несъвместимо със задълженията на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване в съответствие с член 6 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз;
   д) предоставянето на исканата информация би застрашило безопасността на лице или би разкрило самоличността на лице, което се ползва от защита в съответствие с националното право на държава членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване.

Не по-късно от 2 месеца от деня, в който компетентният орган на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване реши да приложи основание за отказ или установи, че не е възможно да се събере исканата информация, той информира за това държавата членка по местонарушението чрез своето национално звено за контакт. Компетентният орган на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване може да реши да не уточнява кое основание за отказ прилага в случаите, посочени в букви б), в) и д).

11.  Електронно структурираното искане ▌ включва следната информация:

   б) елементите на данните, отнасящи се до заинтересованото лице, получени в резултат на автоматизираното търсене, извършено в съответствие с член 4, параграф 1;
   в) ако има такъв, визуалния запис на водача, извлечен от оборудването за установяване на нарушения, по-конкретно от камерите за засичане на скоростта;
   г) данни, отнасящи се до пътнотранспортното нарушение, свързано с безопасността по пътищата, посочено в член 2, първа алинея;
   д) данни, отнасящи се до участващото превозно средство;
   е) причина за искането за взаимопомощ.

Член 5г

Национални мерки, улесняващи установяването на самоличността на отговорното лице

1.  Държавите членки може да предприемат всякакви мерки по отношение на изброени в член 2, първа алинея пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността, за да установят успешно самоличността на отговорното лице, например мерки, свързани със задължението на държателя, собственика или крайния ползвател за сътрудничество при установяване на самоличността на отговорното лице, при условие че се спазват основните и процесуалните права съгласно правото на Съюза и националното право.

2.  В съответствие с параграф 1 компетентните органи може по-специално:

   a) да връчват документи на заинтересованите лица във връзка с пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, изброени в член 2, първа алинея, включително документи, с които се иска от заинтересованите лица да потвърдят отговорността си за пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата;
   б) да прилагат във възможно най-голяма степен задължения, в т.ч. свързаните с тях санкции, наложени на заинтересованите лица, които са от значение за установяването на самоличността на отговорното лице.

Член 5д

Взаимопомощ при връчването на известие за пътнотранспортно нарушение и на документи относно последващите действия

1.   Компетентният орган на държавата членка по местонарушението може да изпрати на заинтересованите лица известието за пътнотранспортно нарушение или документите относно последващите действия чрез компетентните органи на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване в следните случаи:

   a) адресът на лицето, за което е предназначен документът, е неизвестен, непълен или несигурен;
   б) процесуалните правила съгласно националното право на държавата членка по местонарушението изискват доказателство за връчването на документа, различно от доказателството, което може да бъде получено по пощата, с препоръчана пратка, препоръчана поща или чрез равностойни електронни средства;
   в) при невъзможност документът да бъде връчен по пощата, с препоръчана пратка, препоръчана поща или чрез равностойни електронни средства;
   г) държавата членка по местонарушението има основателни причини да смята, че връчването на документа по пощата, с препоръчана пратка, препоръчана поща или чрез равностойни електронни средства в този конкретен случай ще бъде неефективно или нецелесъобразно.

Компетентните органи на държавата членка по местонарушението и на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване комуникират помежду си чрез съответните си национални звена за контакт.

2.   Държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване гарантира, че известието за пътнотранспортно нарушение и документите относно последващите действия, които трябва да бъдат връчени в съответствие с параграф 1, се връчват или в съответствие с националното ѝ право, или когато това е надлежно обосновано, по специален метод, изискван от държавата членка по местонарушението, освен когато този метод е несъвместим с националното ѝ право.

3.   Държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване гарантира, че компетентният орган предоставя електронно структуриран отговор, включващ:

   a) когато доставката е успешна, датата на връчване и данните за лицето, което получава документа;
   б) когато доставката не е успешна, се посочва причина за недоставянето на известието за пътнотранспортно нарушение или на документа относно последващите действия.

Отговорът за успешна доставка се счита за доказателство за връчване на документа.

Член 5е

Взаимопомощ при дейности по правоприлагане

1.   Държавите членки си оказват взаимопомощ по отношение на правоприлагането в случай на неплащане на глоби, наложени за извършване на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, изброени в член 2, първа алинея.

2.   След връчването на заинтересованото лице на известието за пътнотранспортно нарушение и в случай на неплащане на глоба за пътнотранспортно нарушение, наложена от компетентния орган на държавата членка по местонарушението, последната може да поиска от компетентния орган на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване да съдейства за изпълнението на административните решения относно глоби за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, изброени в член 2, първа алинея.

3.   Искането за съдействие отговаря на следните критерии:

   a) решението за глоба за пътнотранспортно нарушение е с административен характер, окончателно и подлежи на изпълнение в съответствие с приложимите законови и подзаконови актове на държавата членка, отправила искането;
   б) държавата членка по местонарушението разполага с доказателство за връчването на искането за плащане на глобата за пътнотранспортно нарушение на заинтересованото лице;
   в) заинтересованото лице е било уведомено и е имало възможност да упражни правните средства за защита срещу административното решение за налагане на глоба за пътнотранспортно нарушение в съответствие с приложимите законови и подзаконови разпоредби на държавата членка по местонарушението; и
   г) глобата за пътнотранспортно нарушение е над 70 евро.

4.   Компетентният орган на държавата членка по местонарушението предава искането, свързано с взаимопомощта, посочена в параграф 1 от настоящия член, на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване в електронно структурирана форма.

5.   Ако заинтересованото лице може да докаже, че плащането на глобата за пътнотранспортно нарушение е извършено, компетентният орган на държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване незабавно уведомява за това компетентния орган на държавата членка по местонарушението.

6.   Компетентните органи на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване признават административното решение за глоба за пътнотранспортно нарушение, което е било предадено в съответствие с настоящия член, без да се изискват допълнителни формалности, и незабавно предприемат всички необходими мерки за неговото изпълнение, освен ако този компетентен орган не реши да се позове на някое от основанията за непризнаване или за неизпълнение, предвидени в параграф 8.

7.   Изпълнението на решението за глоба за пътнотранспортно нарушение се урежда от законовите и подзаконовите разпоредби, приложими в държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване.

8.   Компетентният орган на държавата членка, към която е отправено искането, може да откаже да признае и изпълни административното решение за глоба за пътнотранспортно нарушение, ако се установи, че:

   a) изпълнението на решението за глоба за пътнотранспортно нарушение противоречи на принципа ne bis in idem;
   б) съгласно правото на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване съществува имунитет, поради който е невъзможно да се изпълни административното решение за глоба за пътнотранспортно нарушение;
   в) решението за глоба за пътнотранспортно нарушение вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване поради изтекла давност;
   г) решението за глоба за пътнотранспортно нарушение не е окончателно;
   д) решението за глоба за пътнотранспортно нарушение или поне основното му съдържание не е преведено, както е определено в член 5б;
   е) искането е непълно и не може да бъде изпълнено от компетентните органи на държавата членка по местонарушението; или
   ж) основните права или основните правни принципи, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, са нарушени.

Ако искането бъде отхвърлено, компетентният орган на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване уведомява компетентния орган на държавата членка по местонарушението, като посочва причините за отхвърлянето.

9.   Паричната сума, получена в резултат на изпълнението на решението за глоба за пътнотранспортно нарушение, остава за държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване, освен ако не е договорено друго между държавата членка по местонарушението и държавата членка на регистрация или държавата членка на пребиваване. Сумата се начислява във валутата на държавата членка на регистрация или на държавата членка на пребиваване, в зависимост от това кое е поискано.

10.   Разпоредбите на параграфи 1—9 не възпрепятстват прилагането на Рамково решение 2005/214/ПВР, на двустранни или многостранни споразумения или договорености между държавите членки, доколкото тези споразумения или договорености спомагат за допълнително опростяване или улесняване на процедурите за изпълнение на финансови санкции, попадащи в обхвата на настоящата директива.

Член 5ж

Технически спецификации за обмен на данни за регистрацията на превозните средства и взаимопомощ

1.  Държавите членки използват специално проектирано софтуерно приложение с висока степен на сигурност на Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление (EUCARIS) и изменени версии на този софтуер, за да обменят информация или да обработват взаимопомощта в съответствие с член 3а, параграф 1.

Държавите членки гарантират, че обработването на данните в съответствие с първа алинея е сигурно, икономически ефективно, експедитивно и надеждно и се извършва чрез оперативно съвместими средства в рамките на децентрализирана структура.

2.  Най-късно една година след влизането в сила на настоящата директива Комисията приема актове за изпълнение за установяване на процедурите, съдържанието и техническите спецификации на софтуера, включително мерки за киберсигурност за електронно структурираните искания и отговори, свързани с член 3а, параграф 1, буква а), и средствата за предаване на информацията за обработването на взаимопомощта, включително използването на единни образци и процедури, както е посочено в членове 4, 5в, 5д и 5е.

3.  Информацията, обменяна чрез Eucaris, се предава в криптирана форма.

4.  При установяването на актове за изпълнение Комисията взема предвид следните елементи:

   i) компетентните органи имат възможност да установят пряк и непряк достъп, когато искането не идва от известен член на платформата за електронна комуникация;
   ii) държавата членка на регистрация има възможност да поиска подробна информация за нарушението преди предаването на регистрационните данни на държавата членка по местонарушението и да откаже предаването на регистрационни данни, ако първата молба за подробна информация не получи отговор от тази държава членка в рамките на един месец;
   iii) компетентните органи имат възможност да направят справка с исканията, за да се гарантира, че те са надлежно обосновани и отговарят на изискванията на настоящата директива;
   iv) дневник за справки, водещ до автоматични сигнали до членовете в случай на необичайни пикове на справките; и
   v) установява процеси, за да даде възможност на държавите членки да предприемат подходящи мерки в отговор на тези сигнали и на необичайни искания, за да се намалят рисковете за данните, както и да организира сътрудничеството между държавите членки в областта на наблюдението, управлението и смекчаването на риска, по-специално за неизпращане на данни в отговор на необичайни искания като дерогация от член 4, параграф 1;
   vi) когато компетентните органи имат възможност да обменят данни в синхронен единен режим и когато имат възможност да обменят данни в асинхронен пакетен режим.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 10а, параграф 2.

5.  Докато актовете за изпълнение, посочени в параграф 2 от настоящия член, станат приложими, търсенето по член 3а, параграф 1, буква а) се извършва в съответствие с процедурите, описани в глава 3, точки 2 и 3 от приложението към Решение 2008/616/ПВР**, прилагани съвместно с приложението към настоящата директива.

6.  Всяка държава членка поема своите разходи, произтичащи от администрирането, използването, поддръжката и актуализирането на софтуерното приложение и неговите изменени версии.

Член 5з

Частни правни субекти

1.  Две години след транспонирането на настоящата директива държавите членки гарантират, че компетентните органи не оправомощават частни или частно управлявани правни субекти с отделна правосубектност да извършват дейности, свързани с прилагането на настоящата директива.

2.  До изтичането на периода, посочен в параграф 1, държавите членки гарантират, че само компетентните органи могат да започват и провеждат процедури, свързани с пътнотранспортни нарушения на безопасността по пътищата, изброени в член 2, параграф 1, като например обмен на информация, изпълнение или всякакъв вид взаимопомощ съгласно настоящата директива.

_________________

* Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

** Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).“;

"

10)  Членове 6 и 7 се заменят със следното:"

„Член 6

Докладване и наблюдение

2.  До ... [четири години след датата на влизане в сила на настоящата директива] и на всеки четири години след това всяка държава членка изпраща на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива. Докладът съдържа данни и статистическа информация, съответстваща на всяка календарна година от периода на докладване.

3.  В доклада се посочват броят на автоматизираните търсения, направени от държавата членка по местонарушението в съответствие с член 4, параграф 1, след изпратени искания до националното звено за контакт на държавата членка на регистрация във връзка с изброени в член 2, първа алинея пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата и извършени на нейна територия, както и видът на нарушенията, за които са направени тези искания, и броят в структуриран вид на безрезултатните искания в зависимост от вида неизпълнение. Тази информация може да се основава на данни, предоставяни чрез EUCARIS.

В доклада също така се съдържа описание на положението на национално равнище във връзка с предприетите последващи действия по отношение на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и всички проблеми в тази област, с които са се сблъскали държавите членки. В описанието се посочва най-малко следното:

   a) общият брой регистрирани пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, изброени в член 2, първа алинея, които са установени автоматично или без установяване на самоличността на заинтересованото лице на място;
   б) броят на регистрираните пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, изброени в член 2, първа алинея, които са извършени с превозни средства, регистрирани в държава членка, различна от държавата членка, в която е извършено нарушението, и са установени автоматично или без установяване на самоличността на заинтересованото лице на място;
   в) броят на стационарното или преносимото оборудване за автоматично установяване на нарушения, включително камери за засичане на скоростта;
   г) броят на паричните глоби, платени доброволно от водачи с чуждестранна регистрация;
   д) броят на изпратените по електронен път искания и отговори за взаимопомощ в съответствие с член 5в, параграф 3 и броят на такива искания, по които информацията не е била предоставена;
   е) броят на изпратените по електронен път искания за взаимопомощ и отговори в съответствие с член 5в и член 5д, параграф 1 и броят на такива искания, при които не е било възможно да бъдат връчени документите.
   еа) броят на изпратените по електронен път искания за взаимопомощ и отговори в съответствие с член 5е, броят на тези искания, при които изпълнението на санкциите е било възможно и броят на тези искания, при които изпълнението на санкциите не е било възможно.

3а.   В доклада се посочват също броят и видът на изброените в член 2, първа алинея пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, извършени от водачи на превозни средства, регистрирани в трета държава.

4.  Комисията оценява докладите, изпратени от държавите членки, и информира комитета, посочен в член 10а, относно тяхното съдържание не по-късно от 6 месеца след получаването на докладите от всички държави членки.

Глава 7

Допълнителни задължения

Правните субекти в качеството им на държатели, собственици или крайни ползватели на превозни средства, предмет на обмена на данни по настоящата директива, имат право да получават информация относно обработката на техните данни.

Държавите членки се информират взаимно за киберинциденти, за които са уведомени съгласно член 23 от Директива (ЕС) 2022/2555, когато инцидентите са свързани с данни, съхранявани във виртуални или физически облаци, или с услуги за хостинг в облак.“

"

10)  Вмъква се следният член:"

„Член 7а

Финансова подкрепа за трансгранично сътрудничество при действия по правоприлагане

Комисията предоставя финансова подкрепа за инициативи, които допринасят за трансграничното сътрудничество при прилагането в Съюза на правилата за движение, свързани с безопасността по пътищата, по-специално обмена на най-добри практики, прилагането на методики и техники за интелигентно правоприлагане в държавите членки, увеличаването на изграждането на капацитет на правоприлагащите органи. Финансова подкрепа може да бъде предоставяна и за кампании за повишаване на осведомеността относно трансграничните действия по правоприлагане и за информационни кампании в целия Съюз относно различията в националното законодателство.“;

"

11)  Член 8 се заменя със следното:"

„Член 8

Информационен портал за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата („портал за трансграничен обмен на информация“)

1.  Комисията създава и поддържа онлайн портал за трансграничен обмен на информация, достъпен на всички официални езици на Съюза, посветен на споделянето на информация с участниците в движението по пътищата относно правилата в областта, обхваната от настоящата директива, които са в сила в държавите членки, включително, когато това е от особено значение, по въпроса как да се гарантира спазването им. Това включва информация относно правните средства за защита, правата, предоставени на засегнатите лица съгласно настоящата директива, включително възможностите за избор на език, информация относно правилата за защита на данните и относно приложимите санкции, включително, когато е уместно, приложимите нефинансови последици, както и схемите и наличните средства за плащане на глоби за пътнотранспортни нарушения.

4.  Порталът за трансграничен обмен на информация е съвместим с интерфейса, установен съгласно Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета, и с други портали или платформи с подобна цел, например европейския портал за електронно правосъдие.

5.  Държавите членки предоставят актуална информация на Комисията за целите на настоящия член. Държавите членки гарантират, че на уебсайтовете на компетентните органи е предоставена връзка към онлайн портала.

________________

* Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).“;

"

11)  Вмъква се следният член:"

„Член 8а

Двустранни и многостранни споразумения между държавите членки

Настоящата директива не изключва прилагането на двустранни или многостранни споразумения или договорености между държавите членки, доколкото тези споразумения или договорености позволяват да се надхвърлят предписанията на настоящата директива и способстват за по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите, предвидени в настоящата директива.“;

"

12)  Член 9 се заменя със следното:"

„Член 9

Делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10 за изменение на приложението и неговото актуализиране в съответствие с техническия напредък или в случаите, в които това се изисква от правни актове на Съюза, непосредствено свързани с актуализирането на приложението.“;

"

13)  Вмъкват се следните членове ▌:"

„Член 10a

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета*.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 10б

Докладване от Комисията

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива от държавите членки не по-късно от 18 месеца след получаване на посочените в член 6, параграф 2 доклади от всички държави членки.

Член 10в

Преходно докладване

Най-късно до 6 май 2026 г., държавите членки изпращат на Комисията изчерпателен доклад в съответствие с втора и трета алинея от настоящия член.

В изчерпателния доклад се посочват броят на автоматизираните търсения, направени от държавата членка по местонарушението, след изпратени искания до националните звена за контакт на държавите членки на регистрация във връзка с нарушения, извършени на нейна територия, както и видът на нарушенията, за които са направени тези искания, и броят на безрезултатните искания.

В изчерпателния доклад също така се съдържа описание на положението на национално равнище във връзка с последващите действия, предприети по отношение на пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, въз основа на дела на такива нарушения, по които са били предприети последващи действия под формата на известие за пътнотранспортно нарушение.

________________

* Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“;

"

14)   Вмъква се следният член:"

„Член 11а

Преразглеждане

До ... [три години след транспонирането] Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива от държавите членки. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от предложение до Европейския парламент и до Съвета за по-нататъшно преразглеждане на настоящата директива във връзка с включването на други нарушения, доколкото данните на държавите членки показват тяхното положително и количествено измеримо въздействие върху безопасността по пътищата.“;

"

15)  Приложение I се заменя с текста в приложението към настоящата директива;

16)  Приложение II се заличава.

Член 2

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, най-късно до … [тридесет месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в … на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Елементи на данни, необходими за провеждане на търсенето, посочено в член 4, параграфи 1 и 1а

1.  Елементи на данни при инициирано търсене (изходящо искане)

Точка

З ▌ (1)

Забележки

Държава членка на регистрация

З

Отличителен знак(2) на държавата членка на регистрация на превозното средство, за което е установено, че е извършило нарушение

Регистрационен номер

З

Пълен регистрационен номер на превозното средство, за което е установено, че е извършило нарушение

Данни, свързани с нарушението и/или контрола на превозното средство

З

 

Местонарушение

З

Адрес или километричен камък на мястото, където е извършено нарушението

Държава членка по местонарушението и/или контрола на превозното средство

З

Отличителен знак(3) на държавата членка по местонарушението

Компетентен орган

З

Наименование на компетентния орган в съответствие с член 4, параграф 1, който отговаря за искането на данните или за производството

Потребителско име

З

Потребителско име на лицето в съответствие с член 4, параграф 1, което отговаря за искането на данните или за производството

Референтен номер

З

Референтен номер, предоставен от отговарящия за производството орган, който отправя искането в съответствие с член 4, параграф 1

Дата на нарушението и/или контрола на превозното средство

З

 

Дата на нарушението и/или контрола на превозното средство

З

 

Цел на търсенето

З

Код, посочващ вида пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, съгласно изброяването в член 2, параграф 1

1.  = несъобразена скорост

2.  = управление в нетрезво състояние

3.  = неизползване на обезопасителен колан

4.  = преминаване на червена светлина

5.  = движение в забранена лента

10.  = управление под въздействието на наркотични вещества

11.  = неизползване на предпазна каска

12.  = незаконно използване на мобилен телефон или други средства за комуникация по време на управление

[…] = неспазване на безопасна дистанция от движещото се отпред превозно средство

[…] = опасно изпреварване

[…] = опасно паркиране или спиране

[…] = пресичане на една или повече непрекъснати линии

[…] = управление в лента за насрещно движение

[…] = неспазване на правилата за образуване и използване на аварийни коридори или за даване на предимство на превозните средства за спешна помощ

[…] = използване на претоварено превозно средство

[…] = неспазване на правилата за ограничаване на достъпа на превозни средства;

[…] = напускане на местопроизшествието

[…] = неспазване на правилата на железопътен прелез

1)   З = задължително съобщаване на елемента от данни. ▌

(2)(3) Отличителен знак в съответствие с член 37 от Виенската конвенция от 8 ноември 1968 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, или код на държавата членка в EUCARIS.

2.  Елементи на данни, предоставяни в резултат на инициирано търсене, проведено в съответствие с член 4, параграфи 1 и 1а

Част I. Данни относно превозни средства, предоставени в съответствие с член 4, параграф 1

Точка

З/Н (4)

Забележки (5)

Регистрационен номер

З

(Код А) Пълен регистрационен номер на превозното средство, за което се иска информация

Номер на шасито/идентификационен номер на превозното средство

З

(Код E) Пълен номер на шасито/идентификационен номер на превозното средство, за което се иска информация

Държава членка на регистрация

З

Отличителен знак(6) на държавата членка на регистрация на превозното средство, за което се иска информация

Фабрична марка

З

(Код D.1) Марка на превозното средство, за което се иска информация, например форд, опел, рено

Търговско(и) описание(я) на превозното средство

З

(Код D.3) Търговско описание на превозното средство, за което се иска информация, например фокус, астра, меган

ЕС код на категорията на превозното средство

З

(Код J) например N1, M2, N2, L, T

Дата на първата регистрация

З

(Код B) Дата на първата регистрация на превозното средство, за което се иска информация

Дата на последната регистрация

З

(Код I) Дата на последната регистрация на превозното средство, за което се иска информация

Език

З

Език на документа за регистрация на превозното средство

Предишни запитвания

Н

Дати на предишни запитвания относно превозното средство, за което се иска информация

4)   З = задължително съобщаване на елемента на данни, когато е наличен в национален регистър на държава членка, Н = незадължително съобщаване на елемента на данни.

5)   Кодовете са хармонизирани в съответствие с приложения I и II към Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57).

6)   Отличителен знак в съответствие с член 37 от Виенската конвенция от 8 ноември 1968 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, или код на държавата членка в EUCARIS.

Част II. Данни относно превозни средства, предоставени в съответствие с член 4, параграф 1а

Точка

З/Н (7)

Забележки (8)

Технически допустима максимална маса освен за мотоциклетите

З

(Код F.1)

Максимална допустима товарна маса на превозното средство в експлоатация в държавата членка на регистрация

З

(Код F.2)

Максимална допустима товарна маса на превозното средство в експлоатация в държавата членка на регистрация

З

(Код F.3)

Маса на превозното средство в експлоатация с каросерията и теглично устройство в случай на трактор от категория, различна от М1

З

(Код G)

Брой на осите;

З

(Код L)

Междуосие (в mm)

З

(Код M)

За превозните средства с обща маса, надвишаваща 3500 кг, разпределение на технически допустимата максимална товарна маса между осите:

З

(Код N)

ос 1 (в кг)

(Код N.1)

ос 2 (в кг), при необходимост

(Код N.2)

ос 3 (в кг), при необходимост

(Код N.3)

ос 4 (в кг), при необходимост

(Код N.4)

ос 5 (в кг), при необходимост

(Код N.5)

Технически допустима максимална теглителна маса на ремаркето:

З

(Код O)

със спирачки (в кг)

(Код О.1)

без спирачки (в кг)

(Код O.2)

Двигател:

Н

(Код P)

Тип гориво или източник на енергия

 

(Код P.3)

EURO категория

Н

(Код V.9)

7)   З = задължително съобщаване на елемента на данни, когато е наличен в национален регистър на държава членка. Н = незадължително съобщаване на елемента на данни.

8)   Кодовете са хармонизирани в съответствие с приложения I и II към Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57).

Част III. Данни, отнасящи се до държателите и собствениците на превозните средства

Точка

З/Н (9)

Забележки (10)

Данни, отнасящи се до държателите на превозното средство

(Код C.1)

Данните се отнасят до държателя на конкретното свидетелство за регистрация.

Фамилно име (или търговско наименование) на държателите на регистрацията

З

(Код C.1.1)

Използват се отделни полета за фамилията, частици, титли, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Собствено име

З

(Код C.1.2)

Използват се отделни полета за собственото име (имена) и за инициали, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Адрес

З

(Код C.1.3)

Използват се отделни полета за улицата, номера, пощенския код, селището, държавата на пребиваване и т.н., а адресът се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Електронни средства за комуникация

Н

Имейл адрес за услуги за електронна препоръчана поща в съответствие с член 5а, параграф 1

Пол

Н

Мъжки, женски

Дата на раждане

З

 

Правен субект

З

Физическо или юридическо лице

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

З

Идентификатор, който определя еднозначно лицето или дружеството

Данни, отнасящи се до собствениците на превозното средство

 

(Код C.2) Данните се отнасят до собственика на превозното средство.

Фамилно име (или търговско наименование) на собствениците

З

(Код C.2.1)

Собствено име

З

(Код C.2.2)

Адрес

З

(Код C.2.3)

Електронни средства за комуникация

Н

Имейл адрес за услуги за електронна препоръчана поща в съответствие с член 5а, параграф 1

Пол

Н

Мъжки, женски

Дата на раждане

З

Правен субект

З

Физическо или юридическо лице

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

З

Идентификатор, който определя еднозначно лицето или дружеството

9)   З = задължително съобщаване на елемента на данни, когато е наличен в национален регистър на държава членка. Н = незадължително съобщаване на елемента на данни.

10)   Кодовете са хармонизирани в съответствие с приложения I и II към Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57).

Част IV. Данни, отнасящи се до крайните ползватели на превозните средства

Точка

З/Н (11)

Забележки

Данни, отнасящи се до крайните ползватели на превозните средства

 

Данните се отнасят до крайния ползвател на превозното средство.

(Фамилно) име на предишните крайни ползватели/дружеството

З

Използват се отделни полета за фамилията, частици, титли, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Собствено име

З

Използват се отделни полета за собственото име (имена) и за инициали, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Адрес

З

Използват се отделни полета за улицата, номера, пощенския код, селището, държавата на пребиваване и т.н., а адресът се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Електронни средства за комуникация

Н

Имейл адрес за услуги за електронна препоръчана поща в съответствие с член 5а, параграф 1

Пол

Н

Мъжки, женски

Дата на раждане

З

 

Правен субект

З

Физическо или юридическо лице

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

З

Идентификатор, който определя еднозначно лицето или дружеството

11)   З = задължително съобщаване на елемента на данни, когато е наличен в национален регистър на държава членка. Н = незадължително съобщаване на елемента на данни.

Част V. Данни към момента на извършване на нарушението, отнасящи се до предишните държатели и собственици на превозното средство, което е обект на инициираното търсене в раздел 1 от настоящото приложение, в съответствие с член 4а, параграф 2

Точка

З/Н (12)

Забележки (13)

Данни, отнасящи се до предишните държатели на превозното средство

(Код C.1)

Данните се отнасят до държателя на конкретното свидетелство за регистрация.

Фамилно име (или търговско наименование) на предишния държател на регистрацията

З

(Код C.1.1)

Използват се отделни полета за фамилията, частици, титли, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Собствено име

З

(Код C.1.2)

Използват се отделни полета за собственото име (имена) и за инициали, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Адрес

З

(Код C.1.3)

Използват се отделни полета за улицата, номера, пощенския код, селището, държавата на пребиваване и т.н., а адресът се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Електронни средства за комуникация

Н

Имейл адрес за услуги за електронна препоръчана поща в съответствие с член 5а, параграф 1

Пол

Н

Мъжки, женски

Дата на раждане

З

 

Правен субект

З

Физическо или юридическо лице

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

З

Идентификатор, който определя еднозначно лицето или дружеството

Данни, отнасящи се до предишните собственици на превозното средство

(Код C.2) Данните се отнасят до предишния собственик на превозното средство.

Фамилно име (или търговско наименование) на предишните собственици

З

(Код C.2.1)

Собствено име

З

(Код C.2.2)

Адрес

З

(Код C.2.3)

Електронни средства за комуникация

Н

Имейл адрес за услуги за електронна препоръчана поща в съответствие с член 5а, параграф 1

Пол

Н

Мъжки, женски

Дата на раждане

З

 

Правен субект

З

Физическо или юридическо лице

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

З

Идентификатор, който определя еднозначно лицето или дружеството

12)   З = задължително съобщаване на елемента на данни, когато е наличен в национален регистър на държава членка, Н = незадължително съобщаване на елемента на данни.

13)   Кодовете са хармонизирани в съответствие с приложения I и II към Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57).

Част VI. Данни към момента на извършване на нарушението, свързани с предишен краен ползвател на превозното средство, което е обект на инициираното търсене в раздел 1 от настоящото приложение, в съответствие с член 4а, параграф 2

Точка

З/Н (14)

Забележки

Данни, отнасящи се до предишните крайни ползватели на превозното средство

Данните се отнасят до предишния краен ползвател на превозното средство.

(Фамилно) име на предишните крайни ползватели/дружеството

З

Използват се отделни полета за фамилията, частици, титли, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Собствено име

З

Използват се отделни полета за собственото име (имена) и за инициали, а името се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Адрес

З

Използват се отделни полета за улицата, номера, пощенския код, селището, държавата на пребиваване и т.н., а адресът се предава във формат, подходящ за отпечатване.

Електронни средства за комуникация

Н

Имейл адрес за услуги за електронна препоръчана поща в съответствие с член 5а, параграф 1

Пол

Н

Мъжки, женски

Дата на раждане

З

 

Място на раждане

Н

 

Идентификационен номер

З

Идентификатор, който определя еднозначно лицето или дружеството.

14)   З = задължително съобщаване на елемента на данни, когато е наличен в национален регистър на държава членка, Н = незадължително съобщаване на елемента на данни.

(1) ОВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 154.
(2)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(3)OВ C 228, 29.6.2023 г., стр. 154.
(4) Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(5)SWD(2019) 283 final
(6)Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9).
(7)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020) 789 final).
(8)Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1).
(9)Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (ОВ L 76, 22.3.2005 г., стр. 16).
(10)ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.
(11)Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1).
(12)Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1).
(13)Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г., стр. 1).
(14)Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 1).
(15)Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1).
(16)Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 4.11.2016 г., стр. 1).
(17)Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).
(18)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(19)COM(2020) 262 final.
(20)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(21)Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 80).
(22)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(23) COM(2022) 720 final
(24)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(25)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(26)


Растения, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях
PDF 400kWORD 109k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите, произведени от тях, и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/625 (COM(2023)0411 – C9-0238/2023 – 2023/0226(COD))
P9_TA(2024)0325A9-0014/2024

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0411),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 43, параграф 2, член 114 и член 168, параграф 4, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0238/2023),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Камарата на представителите на Република Кипър и Държавното събрание на Република Унгария в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 октомври 2023 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 17 април 2024 г.(2),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взеха предвид становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0014/2024),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите, произведени от тях, и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/625 и Директива 98/44/ЕО [Изм. 292]

P9_TC1-COD(2023)0226


(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 43 и 114 и член 168, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  От 2001 г. насам, когато беше приета Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ((4)) относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда, значителният напредък в областта на биотехнологиите доведе до разработването на нови геномни техники (НГТ), най-вече на техники за редактиране на генома, които дават възможност да се правят промени в генома на точно определени места. Значителният напредък в генното инженерство вече е допринесъл за широкото използване на селекция с използване на генетични маркери, което дава възможност за идентифициране и мобилизиране на интересни гени, които присъстват в биологичното разнообразие. [Изм. 1]

(1a)   Възможността за патентоване на нови геномни техники и резултатите от тяхното използване рискуват да засилят доминиращата позиция на мултинационалните компании за производство семена по отношение на достъпа на земеделските стопани до семена. В контекст, в който големите компании вече имат монопол върху семената и все повече контролират природните ресурси, подобно положение би лишило земеделските стопани от всякаква свобода на действие, като ги прави зависими от частни компании. Поради тази причина е наложително да се забранят патентите за тези продукти. [Изм. 167]

(2)  НГТ представляват група от разнообразни геномни техники и всяка от тях може да бъде използвана по всевъзможни начини за постигането на различни резултати и продукти. Възможно е използването им да доведе до получаване на организми с модификации, еквивалентни на евентуално получените чрез конвенционални методи за селекция, или до организми с по-сложни модификации. При целенасочената мутагенеза и цисгенеза (включително интрагенеза), спадащи към НГТ, се въвеждат генетични модификации, без да се включва генетичен материал от видове, които не могат да се кръстосват (трансгенеза). Разчита се единствено на генетичния фонд на селекционерите, т.е. на общата генетична информация, която е на разположение за извършване на конвенционална селекция, включително от далечно свързани растителни видове, които могат да бъдат кръстосвани чрез усъвършенствани техники за селекция. Използването на техниките за целенасочена мутагенеза води до получаване на модификация(и) на нуклеотидната секвенция на точно определеницелеви места в генома на даден организъм. Резултатът от техниките за цисгенеза е въвеждане в генома на даден организъм на генетичен материал, който вече е наличен в генетичния фонд на селекционерите. Интрагенезата е подразделение на цисгенезата, чрез която в генома се въвежда пренаредено копие на генетичен материал, съставен от две или повече нуклеотидни секвенции, които вече са налични в генетичния фонд на селекционерите. [Изм. 2]

(3)  В момента се провеждат публични и частни научни изследвания, при които НГТ се използват върху по-голямо разнообразие от култури и от агрономични признаци в сравнение с получените чрез трансгенните техники, разрешени в Съюза или в световен мащаб ((5)). Това включва растения с подобрена толерантност или устойчивост към болести и вредители по растенията, растения, толерантни към хербициди, растения с подобрена толерантност или устойчивост към последиците от изменението на климата и към стресовите фактори на околната среда, с подобрена ефективност на използване на хранителните вещества и водата, растения с по-високи добиви и по-голяма издръжливост, както и с подобрени характеристики, свързани с качеството.Тези видове нови растения, в съчетание със сравнително лесната и бърза приложимост на посочените нови техники, биха могли да донесат ползи за земеделските производители, потребителите и околната среда. Следователно НГТ имат потенциал да допринесат за постигането на целите в областта на иновациите и устойчивостта, заложени в Европейския зелен пакт ((6)) и в стратегията „От фермата до трапезата“ ((7)), Стратегията за биологичното разнообразие ((8)) и Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата ((9)), както и за глобалната продоволствена сигурност ((10)), за целите в Стратегията за биоикономиката ((11)) и за стратегическата автономност на Съюза ((12)). [Изм. 3]

(4)  Съзнателното освобождаване в околната среда на организми, получени чрез НГТ, включително на продукти, съдържащи или състоящи се от такива организми, както и пускането на пазара на храни и фуражи, произведени от посочените организми, са предмет на Директива 2001/18/ЕО и на Регламент (ЕО) № 1830/2003 ((13)) на Европейския парламент и на Съвета, а в случай на храни и фуражи — и на Регламент (ЕО) № 1829/2003 ((14)), докато използването на растителни клетки в контролирани условия е предмет на Директива 2009/41/ЕО, а трансграничното придвижване на растения, получени чрез НГТ, в трети държави се регулира от Регламент (ЕО) № 1946/2003 („законодателството на Съюза относно ГМО“).

(5)  В решението си по дело C-528/16 Confédération paysanne и др.(15) Съдът на Европейския съюз постанови, че ГМО, получени чрез нови техники/методи на мутагенеза, които са се появили или основно са се развили след приемането на Директива 2001/18/ЕО, не могат да се считат за изключени от приложното поле на тази директива.

(6)  В Решение (ЕС) 2019/1904(16) Съветът отправи искане към Комисията да представи до 30 април 2021 г. проучване с оглед на решението на Съда относно статута на новите геномни техники съгласно правото на Съюза, както и предложение (придружено от оценка на въздействието), ако е целесъобразно в зависимост от заключенията от проучването.

(7)  В проучването на Комисията относно новите геномни техники ((17)) се стигна до заключението, че законодателството на Съюза в областта на ГМО не е подходящо за целите на регулирането на съзнателното освобождаване на растения, получени чрез някои НГТ, и на пускането на пазара на свързани с тях продукти, включително храни и фуражи. По-специално в проучването се посочва, че процедурата по разрешаване и изискванията за оценка на риска за ГМО съгласно законодателството на Съюза относно ГМО не са адаптирани към разнообразието от потенциални организми и продукти, които могат да бъдат получени чрез някои НГТ, а именно целенасочена мутагенеза и цисгенеза (включително интрагенеза), и тези изисквания могат да са непропорционални или неподходящи. По време на проучването беше показано, че това важи с особена сила за растенията, получени чрез посочените техники, като се има предвид броят на научните доказателства, които вече са на разположение, по-специално във връзка с безопасността на НГТ. Освен това се срещат затруднения при прилагането и изпълнението на законодателството на Съюза в областта на ГМО по отношение на растенията, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза, и на свързаните с тях продукти. В някои случаи не е възможно генетичните модификации, въведени чрез тези техники, да се различат с аналитични методи от естествените мутации или от генетичните модификации, въведени чрез конвенционални техники за селекция, докато разграничението при генетичните модификации, въведени чрез трансгенеза, обикновено е възможно. Законодателството на Съюза относно ГМО не е благоприятно и за разработването на иновативни и полезни продукти, които биха могли да допринесат за постигането на устойчивост, продоволствена сигурност и гъвкавост на агрохранителна верига.

(8)  Поради това е необходимо да се приеме специфична правна уредба за ГМО, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза, и за свързаните с тях продукти относно случаите, когато са съзнателно освободени в околната среда или пуснати на пазара.

(9)  Въз основа на съвременните научни и технически познания, по-специално по отношение на аспектите на безопасността, настоящият регламент следва да бъде ограничен до ГМО, които са растения, т.е. организми от таксономичните групи Archaeplastida или Phaeophyceae. Наличните знания за други организми, като, и да не включва микроорганизми, гъби и животни, заследва да бъдат преразгледани с оглед на бъдещи законодателни инициативи, които наличните познания са по-ограничениги обхващат. По същата причина настоящият регламент следва да обхваща единствено растения, получени чрез определени НГТ — целенасочена мутагенеза и цисгенеза (включително интрагенеза) (наричани по-нататък „растения, получени чрез НГТ“), но не и чрез други нови геномни техники. Такива растения, получени чрез НГТ, не съдържат генетичен материал от видове, които не могат да се кръстосват. ГМО, произведени чрез други нови геномни техники, посредством които в даден организъм се въвежда генетичен материал от видове, които не могат да се кръстосват (трансгенеза), следва да останат предмет единствено на законодателството на Съюза относно ГМО, като се има предвид, че получените растения могат да са носители на специфични рискове, свързани с трансгена. Нещо повече, няма данни, че към настоящия момент е необходимо да се адаптират действащите изисквания в законодателството на Съюза относно ГМО, които се отнасят за ГМО, получени чрез трансгенеза. [Изм. 5]

(10)  При пълно зачитане на принципа на предпазните мерки правната уредба за растенията, получени чрез НГТ, следва да има общи цели със законодателството на Съюза относно ГМО, за да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и животните и на опазване на околната среда, както и доброто функциониране на вътрешния пазар за съответните растения и продукти, като същевременно се отчита спецификата на растенията, получени чрез НГТ. С тази правна уредба следва да се даде възможност за създаване и пускане на пазара на растения, храни и фуражи, които съдържат, състоят се или са произведени от растения, получени чрез НГТ, и на други продукти, които съдържат или се състоят от растения, получени чрез НГТ („продукти, произведени чрез НГТ“), с цел да се допринесе за постигането на целите в областта на иновациите и устойчивостта, заложени в Европейския зелен пакт и в стратегията „От фермата до трапезата“, Стратегията за биологичното разнообразие и Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, както и за повишаване на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост на Съюза на равнището на Съюза и в световен мащаб. [Изм. 6]

(11)  Настоящият регламент представлява lex specialis по отношение на законодателството на Съюза относно ГМО. С него се въвеждат специални разпоредби за растенията и продуктите, получени чрез НГТ. Когато обаче в настоящия регламент не са предвидени специфични правила, за растенията, получени чрез НГТ, и за продуктите (включително храни и фуражи), произведени от тях, следва да продължат да се прилагат изискванията на законодателството на Съюза относно ГМО и правилата относно ГМО в секторното законодателство, като например Регламент (ЕС) 2017/625 относно официалния контрол или законодателството в областта на някои продукти като растителен репродуктивен материал и горски репродуктивен материал. [Изм. 7]

(12)  Потенциалните рискове, свързани с растенията, получени чрез НГТ, варират от рискови профили, сходни на профилите на конвенционално развъжданите растения, до опасности и рискове от различни видове и степени, които могат да са сходни на опасностите и рисковете при растенията, получени чрез трансгенеза. Поради това в настоящия регламент следва да се предвидят специални правила за адаптиране на изискванията за оценка и управление на риска в зависимост от потенциалните рискове, породени от растенията и продуктите, получени чрез НГТ, или от липсата на такива рискове.

(13)  В настоящия регламент следва да се прави разграничение между две категории растения, получени чрез НГТ.

(13a)   Растенията, получени чрез НГТ, с потенциал да оцелеят, да се размножат и да се разпространят в околната среда, в рамките на обработваемите площи или извън тях, следва да се оценяват при най-висок контрол по отношение на тяхното въздействие върху природата и околната среда. [Изм. 8]

(14)  Растенията, получени чрез НГТ, които освен това биха могли да се появят по естествен път или да бъдат произведени чрез конвенционални техники за селекция, и тяхното поколение, получено чрез конвенционални техники за селекция („растения от категория 1, получени чрез НГТ“), следва да се третират като растения, които са се появили по естествен път или са били произведени чрез конвенционални техники за селекция, като се има предвид, че двете групи растения са равностойни и че рисковете от тях са съпоставими. По този начин се въвежда дерогация от цялото законодателство на Съюза относно ГМО и от всички свързани с ГМО изисквания в секторното законодателство. С цел гарантиране на правната сигурност в настоящия регламент следва да се определят критериите, по които да се установи дали дадено растение, получено чрез НГТ, е еквивалентно на естествено появяващи се или на конвенционално селекционирани растения, както и да се предвиди процедура, по която компетентните органи да проверяват и да вземат решение относно изпълнението на тези критерии преди освобождаването или пускането на пазара на растения, получени чрез НГТ, или на продукти, произведени чрез НГТ. Тези критерии следва да бъдат обективни и научно обосновани. В тях следва да се обхванат видът и степента на генетичните модификации, които могат да се наблюдават в природата или в организми, получени с конвенционални техники за селекция, и следва да се включат гранични стойности както за размера, така и за броя на генетичните модификации на генома на растенията, получени чрез НГТ. Тъй като се наблюдава бързо развитие на научните и на техническите познания в тази област, Комисията следва да бъде оправомощена, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да актуализира посочените критерии с оглед на достиженията на научно-техническия прогрес по отношение на вида и степента на генетичните модификации, които могат да възникнат в природата или чрез конвенционална селекция. [Изм. 9]

(14a)   С оглед на високата степен на сложност на растителните геноми разнообразието на размера на геномните модификации на растенията и техните характеристики следва да бъде отразено в критериите, въз основа на които се счита, че дадено растение, получено чрез НГТ, е еквивалентно на естествено появяващи се или конвенционално селекционирани растения. Полиплоидните растения съдържат повече от две хомоложни хромозоми. В рамките на категорията на полиплоидните растения тетраплоидите, хексаплоидите и октоплоидите имат съответно 4, 6 и 8 хромозомни набора. Полиплоидните растения обикновено проявяват по-голям брой генетични модификации в сравнение с моноплоидните растения. По тези причини всяко ограничение на общия брой индивидуални модификации на дадено растение следва да отразява броя на хромозомите в дадено растение („плоидност“). [Изм. 10]

(15)  За всички растения, получени чрез НГТ, които не са от категория 1 („растения от категория 2, получени чрез НГТ“), следва да продължат да се прилагат изискванията на законодателството на Съюза относно ГМО, тъй като тези растения се характеризират с по-сложни набори от модификации на генома.

(16)  За растенията и продуктите от категория 1, получени чрез НГТ, не следва да се прилагат правилата и изискванията на законодателството на Съюза относно ГМО и на разпоредбите на останалите законодателни актове на Съюза, които се прилагат за ГМО. Преди съзнателно освобождаване, включително преди пускане на пазара, следва да се предостави декларация за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, за да се гарантира, че са налице правна сигурност за операторите и прозрачност.

(17)  Тази декларация следва да се предоставя преди всяко съзнателно освобождаване на растения от категория 1, получени чрез НГТ, с цел, различна от пускане на пазара, като например за полеви изпитвания, които трябва се проведат на територията на Съюза, тъй като критериите се основават на данни, налични преди полевите изпитвания и независещи от тях. Когато на територията на Съюза няма да се провеждат полеви изпитвания, тази декларация следва да се предостави на операторите, преди да пуснат на пазара продукта от категория 1, произведен чрез НГТ.

(18)  Тъй като критериите, въз основа на които се счита, че дадено растение, получено чрез НГТ, е еквивалентно на естествено появяващи се или на конвенционално селекционирани растения, не са свързани с вида дейност, за която се налага съзнателното освобождаване на растението, получено чрез НГТ, декларацията за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, изготвена преди съзнателното му освобождаване с цел, различна от пускане на пазара на територията на Съюза, следва да остане валидна и за пускането на пазара на свързани с него продукти, произведени чрез НГТ. С оглед на високата степен на несигурност по отношение на продукта, който достига до пазара, съществуваща на етапа на полевите изпитвания, и с оглед на вероятното участие на по-малки оператори в такива случаи на освобождаване процедурата за проверка на статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, преди полевите изпитвания следва да се извършва от националните компетентни органи, тъй като така би се създала по-малка административна тежест за операторите, а решение на равнището на Съюза следва да се взема само в случай, че към доклада от проверката са включени коментари от други национални компетентни органи. Когато искането за проверка е подадено преди пускането на пазара на продукти, произведени чрез НГТ, и ако има мотивирани възражения от други държави членки, процедурата следва да се проведе на равнището на Съюзакато се извърши консултация с Комисията и Европейския орган за безопасност на храните („Органът“), за да се гарантират ефективността на процедурата за проверка и съгласуваността на декларациите за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ. [Изм. 11]

(18a)   С цел ефективен подбор на нови сортове, които помагат на селскостопанския сектор да повиши продоволствената сигурност, както и устойчивостта, адаптирането и издръжливостта във връзка с последиците от изменението на климата, е необходимо да се вземе предвид спецификата на полиплоидните растения, които са растения, съдържащи повече от два генома. За тези растения максималният брой генетични модификации, разрешени за включване в категория 1 на растения, получени чрез НГТ, следва да бъде пропорционален на броя на геномите, които те съдържат. [Изм. 12]

(19)  Компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) следва да спазват стриктниподходящи крайни срокове, за да се гарантира, че декларациите за статут на растение от категория 1,получено чрез НГТ, се изготвят в разумен срок. [Изм. 13]

(20)  Проверката за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, е с технически характер и не включва оценка на риска, нито съображения за управление на риска, като решението относно статута е само декларативно. Следователно когато процедурата се провежда на равнището на Съюза, такива решения за изпълнение следва да се приемат чрез процедурата по консултиране, по време на която се предоставя научна и техническа помощ от страна на Органа.

(21)  В решенията, с които се определя статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, следва да се определя идентификационен номер на съответното растение, получено чрез НГТ, за да се осигурят прозрачността и проследимостта на такива растения, когато бъдат включени в базата данни, както и за целите на етикетирането на растителния репродуктивен материал, произведен от тях. Посочената информация следва да включва информация за техниката или техниките, използвана(и) за получаване на признака или признаците. [Изм. 14]

(22)  За растенията от категория 1, получени чрез НГТ, следва да продължат да се прилагат разпоредбите на всички регулаторни рамки, приложими за конвенционално селектираните растения. Както и в случая с традиционните растения и продукти, за тези растения, получени чрез НГТ, и за продуктите, произведени от тях, ще се прилагат разпоредбите на секторното законодателство, приложимо за семената и за останалите видове растителен репродуктивен материал, храни, фуражи и други продукти, както и разпоредбите на хоризонталните рамки, като например законодателството за опазване на природата и за екологична отговорност. Във връзка с това храните от категория 1, произведени чрез НГТ, които се отличават със значително променен състав или структура, оказващи влияние върху хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежеланите вещества в храната, ще се считат за нови храни и следователно ще попаднат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета ((18)), като ще бъдат подложени на оценка на риска в този контекст.

(23)  В Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета ((19)) се забранява използването на ГМО и на продукти, получени от или чрез ГМО, в биологичното производство. Определението за ГМО за целите на посочения регламент се позовава на определението в Директива 2001/18/ЕО, като от забраната се изключват ГМО, получени посредством техниките на генетична модификация, посочени в приложение IБ към Директива 2001/18/ЕО. В резултат на това ще бъде забранено използването в биологичното производство на растения от категория 2, получени чрез НГТ. Необходимо е обаче да се изясни статутът на растенията от категория 1, получени чрез НГТ, за целите на биологичното производство. Понастоящем съвместимостта на използването на нови геномни техники понастоящем е несъвместимо с концепцията за биологичнос принципите на биологичното производство, заложена в Регламент (ЕС) 2018/848, и с възприятието на потребителите за биологични продукти изисква допълнително разглеждане. Поради това използването в биологичното производство на растения от категория 1, получени чрез НГТ, следва също да бъде забранено до провеждането на това допълнително разглеждане. [Изм. 15]

(24)  Следва да се предвиди разпоредба, с която да се осигури прозрачност по отношение на използването на сортовете растения от категория 1, получени чрез НГТ, за да се гарантира, че операторите, които желаят производствените им вериги да продължат да функционират без НГТ, да могат да го направят и по този начин да запазят доверието на потребителите. Растенията, получени чрез НГТ, за които е предоставена декларация за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, следва да бъдат включени в публично достъпна база данни, включваща информация за техниката или техниките, използвана(и) за получаване на признака или признаците. С цел да се осигурят проследимост, прозрачност и избор за операторите по време на научни изследвания и селекция, при продажба на семена на земеделски производители или при предоставяне на растителен репродуктивен материал на трети страни по какъвто и да било друг начин растителният репродуктивен материал от растения от категория 1, получени чрез НГТ, следва да бъде етикетиран като категория 1, получен чрез НГТ. [Изм. 16]

(25)  За растенията от категория 2, получени чрез НГТ, следва да продължат да се прилагат изискванията на законодателството на Съюза относно ГМО, тъй като въз основа на съвременните научни и технически познания е необходимо да се извърши оценка на рисковете от тях. Следва да се предвидят специални правила за адаптиране на процедурите и на някои други правила, определени в Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003, към специфичното естество на растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и към различните нива на риск, който могат да породят.

(26)  За растенията и продуктите от категория 2, получени чрез НГТ, следва да продължат да се прилагат изискванията за предоставяне на съгласие или разрешение в съответствие с Директива 2001/18/ЕО или Регламент (ЕО) № 1829/2003, за да бъдат освободени в околната среда или пуснати на пазара. Като се има предвид голямото разнообразие на тези растения, получени чрез НГТ, обаче обемът на информацията, необходим за извършването на оценка на риска, ще бъде различен за всеки отделен случай. В научните си становища относно растенията, създадени чрез цисгенеза и интрагенеза(20), и растенията, създадени чрез целенасочена мутагенеза(21), Органът препоръча да се предвиди гъвкавост по отношение на изискванията за предоставяне на данни за извършването на оценка на риска от тези растения. Въз основа на Становището на Органа относно критериите за оценка на риска от растения, произведени чрез целенасочена мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза ((22)), съображенията относно историята на безопасна употреба, познаването на околната среда и информацията за функцията и структурата на модифицираната(ите)/вмъкнатата(ите) секвенция(и) следва да бъдат от полза при определянето на вида и количеството данни, необходими за извършване на оценка на риска на тези растения, получени чрез НГТ. Ето защо е необходимо да се установят общи принципи и критерии за извършване на оценка на риска от посочените растения, като същевременно се осигури гъвкавост и възможност за адаптиране на методологиите за оценка на риска към достиженията на научно-техническия прогрес.

(27)  Изискванията относно съдържанието на нотификациите за съгласие за пускане на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от ГМО, различни от храни или фуражи, и относно съдържанието на заявленията за разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирани храни и фуражи са определени в различни законодателни актове. С цел да се осигури съгласуваност между нотификациите за съгласие и заявленията за разрешение за продукти от категория 2, получени чрез НГТ, съдържанието на тези нотификации и заявления следва да бъде еднакво, с изключение на отнасящите се до оценката на безопасността на храните и фуражите, тъй като те са от значение единствено за храните и фуражите от категория 2, произведени чрез НГТ.

(28)  Референтната лаборатория на ЕС за генетично модифицирани организми (EURL), в сътрудничество с Европейската мрежа от лаборатории за ГМО (ENGL), стигна до заключението, че извършването на аналитично изпитване не се счита за осъществимо за всички продукти, получени чрез целенасочена мутагенеза и цисгенеза ((23)). Когато въведените модификации на генетичния материал не са специфични за въпросното растение, получено чрез НГТ, не е възможно растението, получено чрез НГТ, да се разграничи от традиционните растения по тези модификации. В случаите, когато не е възможно да се осигури аналитичен метод за откриване, идентифициране и количествено определяне, ако това е надлежно обосновано от автора на нотификацията или от заявителя, условията за спазване на изискванията за наличие на аналитичен метод следва да се адаптират. Това следва да бъде направено в актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент. Следва също така да се предвиди възможност EURL, подпомагана от ENGL, да приема насоки за заявителите относно минималните изисквания за ефективност на аналитичните методи. Могат да бъдат адаптирани и начините за валидиране на методите.

(29)  В Директива 2001/18/ЕО се изисква да се изготви план за наблюдение на въздействието на ГМО върху околната среда след съзнателното им освобождаване или пускането им на пазара, но се предвижда гъвкавост при изготвянето на плана, като се вземат предвид оценката на риска за околната среда, характеристиките на ГМО, очакваната му употреба и приемащата среда. Генетичните модификации в растенията от категория 2, получени чрез НГТ, могат да варират от промени, при които е необходимо да се извърши единствено ограничена оценка на риска, до сложни промени, при които се налага по-задълбочен анализ на потенциалните рискове. Ето защо изискванията за наблюдение на въздействието върху околната среда на растенията от категория 2, получени чрез НГТ, след пускането им на пазара следва да бъдат адаптирани с оглед на оценката на риска за околната среда и опита от полевите изпитвания, характеристиките на съответното растение, получено чрез НГТ, и характеристиките и мащаба на очакваната употреба, по-специално наличието на история на безопасната употреба на растението и характеристиките на приемащата среда. Поради това неС оглед на принципа на предпазливост винаги следва да се изисква план за наблюдение на въздействията върху околната среда, ако е малко вероятнокогато за първи път е дадено съгласие. Следва да бъде възможно освобождаване от изискването за наблюдение само след подновяване на съгласието, при условие че е доказано, че растението от категория 2, получено чрез НГТ, да създаде не поражда рискове, за които е необходимо да се извършва наблюдение, като например косвени, забавени или непредвидени въздействия върху здравето на хората или върху околната среда. [Изм. 17]

(30)  От съображения за пропорционалност след първото подновяване на разрешението то следва да е валидно за неограничен период от време, освен ако към момента на подновяването не бъде взето друго решение въз основа на оценката на риска и на наличната информация за съответното растение, получено чрез НГТ, което подлежи на повторна оценка, ако е налице нова информация.

(31)  От съображения за правна сигурност и добра администрация срокът, в който Органът трябва да представи становището си по дадено заявление за разрешение, следва да бъде удължаван само когато е необходима допълнителна информация за извършването на оценка на заявлението, като удължаването не следва да надвишава първоначално предвидения срок, освен ако това не е оправдано от естеството на данните или от изключителни обстоятелства.

(32)  На операторите следва да бъде разрешено да допълват етикетирането на продуктите от категория 2, получени чрез НГТ, като ГМО — с цел да се подобри прозрачността и да се повиши информираността на потребителите — като добавят информация за агрономичния признак, който се дължи на генетичната модификация. С цел да се избегне използването на подвеждащи или объркващи обозначения предложението за такова етикетиране следва да бъде представено в нотификацията за получаване на съгласие или в заявлението за разрешение и следва да бъде конкретизирано в съгласието или в решението за издаване на разрешение.

(33)  На потенциалните автори на нотификации или заявители във връзка с растения и продукти от категория 2, получени чрез НГТ и съдържащи агрономични признаци с потенциал да допринесат за постигането на устойчивост на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, следва да се предлагат регулаторни стимули с цел създаването на растения от категория 2, получени чрез НГТ, да се насочи към реализирането на такива агрономични признаци. Критериите за активиране на тези стимули следва да се насочат към обширни категории агрономични признаци с потенциал да допринесат за постигането на устойчивост (като например признаци, свързани с толерантност или устойчивост към биотичен и абиотичен стрес, подобрени хранителни характеристики или повишен добив) и следва да се основават на приноса към получаването на устойчиви биологични и стопански качества съгласно определението в [член 52, параграф 1 от предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал в Съюза(24)]. С оглед изготвянето на критерии, приложими за целия ЕС, не е възможно да се съставят по-точни определения за агрономичните признаци, които да бъдат насочени към конкретни проблеми или в които да се отчитат местни и регионални особености.

(34)  Стимулите следва да се състоят от ускорена процедура за оценка на риска по отношение на заявленията, обработвани по изцяло централизирана процедура (за хранителни и фуражни продукти), и от предоставяне на по-детайлни становища преди подаването на заявления, за да се подпомогнат създателите при изготвянето на досието за целите на оценките на риска за околната среда и на безопасността на храните и фуражите, без да се засягат общите разпоредби относно становищата преди подаването на заявления, уведомяването за провеждане на проучвания и консултациите с трети страни съгласно членове 32а, 32б и 32в от Регламент (ЕО) № 178/2002 ((25)).

(35)  Следва да се предоставят допълнителни стимули, когато авторът на нотификацията или заявителят е малко или средно предприятие (МСП), с цел да се улесни достъпът на тези предприятия до регулаторните процедури, да се увеличи разнообразието сред създателите на растения, получени чрез НГТ, и да се насърчи разработването от страна на малките селекционери на растителни видове и агрономични признаци с помощта на НГТ, като на МСП се предоставят освобождавания от такси за валидиране на методите за откриване и по-детайлните становища преди подаването на заявления, обхващащи и дизайна на проучванията, които трябва да бъдат извършени за целите на оценката на риска.

(36)  Толерантните към хербициди растения са селектирани така, че да са умишлено толерантни към хербициди, за да се отглеждат в съчетание с използването на тези хербициди. Ако такова отглеждане не се извършва при подходящи условия, то може да доведе до развитие на плевели, устойчиви на тези хербициди, или до необходимост от увеличаване на количествата прилагани хербициди, независимо от използваната техника за селекция. Поради тази причина растенията, получени чрез НГТ, които притежават агрономични признаци, толерантни към хербициди, не следва да отговарят на условията за стимулиране по настоящата рамка. С настоящия регламент обаче не следва да се предприемат други специфични мерки по отношение на толерантните към хербицидипопадат в обхвата на растения от категория 1, получени чрез НГТ, тъй като такива мерки са предприети хоризонтално в [предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал в Съюза]. [Изм. 18]

37)   За осигуряване на възможност растенията, получени чрез НГТ, да се използват в помощ на постигането на целите в областта на устойчивостта, заложени в Европейския зелен пакт и в стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие, отглеждането в Съюза на растения, получени чрез НГТ, следва да се улесни. За тази цел е необходимо да се осигури предвидимост за селекционерите и земеделските производители по отношение на възможността да отглеждат такива растения в Съюза. Следователно предвидената в член 26б от Директива 2001/18/ЕО възможност държавите членки да приемат мерки за ограничаване или забрана на отглеждането на растения от категория 2, получени чрез НГТ, на цялата си територия или на част от нея би попречила за постигането на тези цели. [Изм. 239]

(38)  Очаква се определените в настоящия регламент специални правила относно процедурата по разрешаване за растения от категория 2, получени чрез НГТ, да доведат до по-мащабно отглеждане в Съюза на растения от категория 2, получени чрез НГТ, в сравнение с положението до този момент съгласно действащото законодателство на Съюза относно ГМО. Това налага публичните органи на държавите членки да определят мерки за съвместно съществуване, с които да се постигне баланс между интересите на производителите на традиционни, биологични и генетично модифицирани растения и по този начин да се даде възможност на производителите да избират между различните видове производство в съответствие с целта на стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г. 25 % от земеделската земя да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие.

(39)  За постигането на целта да се осигури ефективно функциониране на вътрешния пазар растениятаи свободното движение в целия Съюз на растения, получени чрез НГТ, и свързаните с тяхна продукти, произведени чрез НГТ, съзнателното освобождаване на растения, получени чрез НГТ, и пускането на пазара на продукти, произведени чрез НГТ, следва да се ползват от свободното движение на стоки, при условие че отговарят на изискванията в останалите законодателни актове на Съюзаосновават на хармонизираните изисквания и процедури, определени в настоящия регламент, които водят до приемането на решение, еднакво приложимо за всички държави членки. [Изм. 20]

(40)  Като се има предвид новостта на НГТ, ще бъде важно създаването и наличието на пазара на растения и продукти, получени чрез НГТ, да се наблюдават внимателно и да се оценява всяко съпътстващо въздействие върху здравето на хората и животните, околната среда и екологичната, икономическата и социалната устойчивост. Информациятатекущото разработване на нови геномни техники, Комисията следва да се събира редовно, аизвърши оценка в рамките на пет години след приемането на първото решение, с което се разрешава съзнателното освобождаване или пускането на пазара в Съюза на растения, получени чрез НГТ, или на продукти, произведени чрез НГТ, Комисията. Тази оценка следва да извърши оценка на настоящия регламент, за да измериизмерва постигнатия напредък по отношение на наличието на пазара на ЕС на растения, получени чрез НГТ или на продукти, произведени чрез НГТ, с такива характеристики или свойства, с цел по-нататъшно подобряване на настоящия регламент. [Изм. 21]

(41)  С цел да се осигури високо равнище на защита на здравето и на опазване на околната среда във връзка с растенията, получени чрез НГТ, и с продуктите, произведени чрез НГТ, изискванията, произтичащи от настоящия регламент, следва да се прилагат по недискриминационен начин както за продуктите с произход от Съюза, така и за внесените от трети държави.

(42)  Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, така че растенията и продуктите, получени чрез НГТ, да могат да се движат свободно в рамките на вътрешния пазар, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(43)  Видовете създадени растения, получени чрез НГТ, и въздействието на определени агрономични признаци върху екологичната, социалната и икономическата устойчивост се развиват непрекъснато. Ето защо, въз основа на наличните данни за случаите на създаване и за въздействията на такива растения, при пълно отчитане на принципа на предпазливост Комисията следва да бъде оправомощена, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да адаптира списъка на агрономичните признаци, за които следва да се предоставят стимули или да се поставят ограничения, за да се постигнат целите, заложени в Европейския зелен пакт и в стратегията „От фермата до трапезата“, Стратегията за биологичното разнообразие и Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата. [Изм. 22]

(44)  От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ((26)). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(45)  С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на информацията, която е необходима, за да се докаже, че дадено растение, получено чрез НГТ, е растение от категория 1, получено чрез НГТ, по отношение на изготвянето и представянето на нотификацията за това определяне, както и по отношение на методологията и изискванията за предоставяне на информация за извършването на оценки на риска за околната среда от растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и от храните и фуражите, произведени чрез НГТ, в съответствие с принципите и критериите, установени в настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета((27)).

(45a)   Европейският парламент призова ЕС и неговите държави членки да не издават патенти за биологичен материал и да гарантират свободата на стопанска дейност и освобождаването на селекционерите за сортове. Следва да се гарантира, че селекционерите имат пълен достъп до генетичния материал на растенията, получени чрез НГТ, които по дефиниция не са трансгенни растения. Достъпът до генетичен материал може да бъде гарантиран най-добре, когато правото на патентопритежателите се изчерпва по отношение на селекционерите (освобождаване на селекционерите). Тъй като настоящите разпоредби в патентното право не предвиждат пълно освобождаване на селекционерите, следва да се гарантира, че патентите няма да ограничават използването на растения, получени чрез НГТ, от селекционерите и земеделските производители. Следователно растенията, получени чрез НГТ, не следва да бъдат предмет на патентно законодателство, а за защита на интелектуалната собственост следва да бъдат предмет единствено на системата за правна закрила на Общността на сортовете растения (CPVR), както е предвидено в Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета, който позволява използването на освобождаването на селекционера. Следователно растенията, получени чрез НГТ, получените от тях семена, техният растителен материал, свързаният с тях генетичен материал, като гени и генетични секвенции, и растителните признаци следва да бъдат изключени от патентоспособност. Изключването от патентоспособност следва да се прилага последователно в цялото законодателство. Освен това, за да се избегне издаването на патенти или подаването на заявки за патенти между датата на влизане в сила на настоящия регламент и прилагането на неговите разпоредби, следва да се гарантира, че растителният материал е изключен от патентоспособност от деня на влизане в сила на настоящия регламент. За вече издадени патенти или висящи заявки за патенти, обхващащи растителен материал, действието на патентите следва да бъде допълнително ограничено. Освен това в предстоящото проучване Комисията следва да направи оценка и да разгледа какви по-нататъшни мерки да бъдат взети във връзка с по-широкия проблем за прякото или непрякото даване на патенти за растителен материал, въпреки предишните усилия за отстраняване на пропуските. Оценката следва да разгледа по-специално ролята и въздействието на патентите върху достъпа на селекционерите и земеделските стопани до растителен репродуктивен материал, разнообразие от семена и достъпни цени, както и върху иновациите, и по-специално върху възможностите за МСП. Докладът на Комисията следва да бъде придружен от подходящи законодателни предложения, за да се гарантира извършването на необходимите допълнителни корекции в рамката за правата върху интелектуалната собственост. [Изм. 23]

(46)  Комисията следва редовно да събира информация, за да оценява ефективността на законодателството при реализирането на създаване и осигуряването на наличност на пазара на растения, получени чрез НГТ, и на продукти, произведени чрез НГТ, които могат да допринесат за постигането на целите, заложени в Европейския зелен пакт и в стратегията „От фермата до трапезата“, Стратегията за биологичното разнообразие и Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, както и за да извършва оценка на законодателството. Набелязан е широк набор от показатели(28), които следва да бъдат периодично преразглеждани от Комисията. Показателите следва да са от полза при наблюдението на потенциалните рискове за здравето или за околната среда от растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и от свързаните с тях продукти, произведени чрез НГТ, въздействието на растенията, получени чрез НГТ, върху екологичната, икономическата и социалната устойчивост, както и въздействието върху биологичното земеделие и върху приемането на продуктите, произведени чрез НГТ, от страна на потребителите. Първият мониторингов доклад следва да бъде представен три години след нотифицирането/разрешаването на първите продукти, за да се гарантира, че са налични достатъчно данни след цялостното прилагане на новото законодателство. Мониторингов доклад следва да се изготвя и периодично след това. Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент две години след публикуването на първия мониторингов доклад, за да се даде възможност за пълна проява на въздействието на първите продукти, преминали през проверка или разрешаване.

(47)  Необходимо е някои от препратките към разпоредбите на законодателството на Съюза относно ГМО в Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета ((29)) да бъдат изменени, за да се включат специалните разпоредби на това законодателство, приложими за растенията, получени чрез НГТ.

(47a)   Европейският зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегиите на ЕС за биологичното разнообразие поставят биологичното земеделие в центъра на прехода към устойчиви продоволствени системи, като целта е до 2030 г. европейските земеделски площи за биологично производство да се увеличат на 25 %. Това е ясно признание за екологичните ползи от биологичното земеделие, за намаляването на зависимостта на земеделските стопани от суровини и за устойчивостта на доставките на храни и продоволствената независимост. Настоящият регламент не трябва да подкопава по неблагоприятен начин пътя към преход на европейските продоволствени системи към биологично земеделие до 25 % до 2030 г. [Изм. 241]

(47б)   Трябва да бъдат установени изискванията за проследяване на храна и фуражи, произведени чрез НГТ, за да се улесни правилното етикетиране на такива продукти в съответствие с изискванията на регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 за генетично модифицираните храни и фуражи, за да се гарантира, че точната информация е налична за операторите и консуматорите, за да им се даде възможност по ефективен начин да упражнят своята свобода на избор, както и да се даде възможност за контрол и проверка на исковете за етикетиране. Изискванията за храни и фуражи, произведени чрез НГТ, трябва да са сходни, за да се избегне непоследователност в информацията в случаи на промяна в крайното използване. [Изм. 243]

(48)  Тъй като за прилагането на настоящия регламент се изисква приемане на актове за изпълнение, прилагането следва да бъде отложено във времето, за да се даде възможност за приемането на такива мерки,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

В съответствие с принципа на предпазливост с настоящия регламент се установяват специфични правила за съзнателното освобождаване в околната среда с цел, различна от пускане на пазара, на растения, получени чрез някои нови геномни техники („растения, получени чрез НГТ“), и за пускането на пазара на храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от такива растения, както и на продукти, различни от храни или фуражи, съдържащи или състоящи се от такива растения, като се гарантира високо равнище на защита на околната среда и на здравето на хората и животните. [Изм. 24]

Член 2

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага за:

1)  растения, получени чрез НГТ;

2)  храни, съдържащи, състоящи се или произведени от растения, получени чрез НГТ, или съдържащи съставки, произведени от растения, получени чрез НГТ;

3)  фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от растения, получени чрез НГТ;

4)  продукти, различни от храни и фуражи, които съдържат или се състоят от растения, получени чрез НГТ.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  определенията за „организъм“, „съзнателно освобождаване“ и „пускане на пазара“, посочени в Директива 2001/18/ЕО, определенията за „храни“ и „фуражи“, посочени в Регламент (ЕО) № 178/2002, определението за „проследяване“, посочено в Регламент (ЕО) № 1830/2003, определението за „растение“, посочено в Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета((30)), и определението за „растителен репродуктивен материал“, посочено в [предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал в Съюза(31)];

2)  „растение, получено чрез НГТ“ означава генетично модифицирано растение, получено чрез целенасочена мутагенеза или цисгенеза или чрез комбинация от тях, при условие че не съдържа генетичен материал с произход извън генетичния фонд за целите на конвенционалното селекциониранена селекционерите, когато такъв генетичен материал е бил временно поставен в генома по време на създаването на растението, получено чрез НГТ; [Изм. 25]

3)  „генетично модифициран организъм“ или „ГМО“ означава генетично модифициран организъм съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2001/18/ЕО, с изключение на организмите, които са получени чрез техниките за генетично модифициране, посочени в приложение I Б към Директива 2001/18/ЕО;

4)  „целенасочена мутагенеза“ означава техники за мутагенеза, които водят до получаването на модификация(и) на нуклеотидната секвенция на точно определеницелеви места в генома на даден организъм; [Изм. 26]

5)  „цисгенеза“ означава техники за генетична модификация, в резултат на които в генома на даден организъм се въвежда генетичен материал, който вече е наличен в генетичния фонд на селекционерите;

6)  „генетичен фонд за целите на конвенционалната селекцияна селекционерите“ означава общата генетична информация, налична в рамките на един вид и при други таксономични видове, с които той може да се кръстосва, включително с помощта накато се използват усъвършенствани техники като спасяване посредством ембриокултивиране, индуцирана полиплоидия и кръстоски чрез въвеждане на мостове; [Изм. 27]

7)  „растение от категория 1, получено чрез НГТ“ означава растение, получено чрез НГТ, което:

а)  отговаря на критериите за еквивалентност с традиционни растения, посочени в приложение I; или

б)  е поколение на растението (или растенията), получено чрез НГТ, посочено в буква а), включително поколение, получено чрез кръстосването на такива растения, при условие че не са въведени допълнителни модификации, поради които за него биха се прилагали изискванията на Директива 2001/18/ЕО или на Регламент (ЕО) № 1829/2003;

8)  „растение от категория 2, получено чрез НГТ“ означава растение, получено чрез НГТ, което не е растение от категория 1, получено чрез НГТ;

9)  „растение за храна, получено чрез НГТ“ означава растение, получено чрез НГТ, което може да бъде използвано като храна или като изходен материал за производството на храна;

10)  „растение за фураж, получено чрез НГТ“ означава растение, получено чрез НГТ, което може да бъде използвано като фураж или като изходен материал за производството на фураж;

11)  „произведен от растение, получено чрез НГТ“ означава получен, изцяло или частично, от растение, получено чрез НГТ, но несъдържащ или несъстоящ се от растение, получено чрез НГТ;

12)  „продукт, произведен чрез НГТ“ означава продукт, различен от храни и фуражи, съдържащ или състоящ се от растение, получено чрез НГТ, както и храни и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от такова растение;

13)  „продукт от категория 1, произведен чрез НГТ“ означава продукт, произведен чрез НГТ, при който растението, получено чрез НГТ, което продуктът съдържа, от което се състои или, в случаите на храни или фуражи, от което е произведен, е растение от категория 1, получено чрез НГТ;

14)  „продукт от категория 2, произведен чрез НГТ“ означава продукт, произведен чрез НГТ, при който растението, получено чрез НГТ, което продуктът съдържа, от което се състои или, в случаите на храни или фуражи, от което е произведен, е растение от категория 2, получено чрез НГТ;

15)  „малко или средно предприятие (МСП)“ означава МСП по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията2;

15a)   подходът „Едно здраве“ означава интегриран, обединяващ подход, който има за цел устойчиво балансиране и оптимизиране на здравето на хората, животните, растенията и екосистемите и който признава, че здравето на хората, домашните и дивите животни, растенията и околната среда като цяло, включително екосистемите, са тясно свързани и взаимозависим; [Изм. 28]

15б)   „химерен протеин“ означава протеини, създадени чрез свързване на два или повече гена или части от гени, които първоначално са кодирани за отделни протеини. [Изм. 29]

Член 4

Съзнателно освобождаване на растения, получени чрез НГТ, с цел, различна от пускане на пазара, и пускане на пазара на продукти, произведени чрез НГТ

Без да се засягат други изисквания на правото на Съюза, дадено растение, получено чрез НГТ, може да бъде съзнателно освободено в околната среда с цел, различна от пускане на пазара, и даден продукт, произведен чрез НГТ, може да бъде пуснат на пазара само ако:

1)  растението е растение от категория 1, получено чрез НГТ, и

а)  за него е получено решение, с което се определя този статут, в съответствие с член 6 или 7; или

б)  е поколение на растението (или растенията), посочено(и) в буква а), при условие че продължават да са изпълнени критериите за еквивалентност, посочени в приложение I; или [Изм. 30]

2)  растението е растение от категория 2, получено чрез НГТ, и за него е предоставено съгласие или разрешение в съответствие с глава III. [Изм. 31]

Изпълнението и прилагането на настоящия регламент няма за цел или резултат предотвратяването или възпрепятстването на вноса от трети държави на растения, получени чрез НГТ, и на продукти, произведени чрез НГТ, които отговарят на същите стандарти като установените в настоящия регламент. [Изм. 32]

Член 4a

Изключване от патентоспособност

Растенията, получени чрез НГТ, растителният материал, частите от тях, генетичната информация и технологичните характеристики, които те съдържат, не могат да бъдат патентовани. [Изм. 33]

ГЛАВА II

Растения от категория 1, получени чрез НГТ, и продукти от категория 1, произведени чрез НГТ

Член 5

Статут на растенията от категория 1, получени чрез НГТ

1.  Правилата в законодателството на Съюза, които се прилагат за ГМО, не се прилагат за растенията от категория 1, получени чрез НГТ.

2.  За целите на Регламент (ЕС) 2018/848 правилата, установени в член 5, буква е), подточка iii) и в член 11 от него, се прилагат за растенията от категория 1, получени чрез НГТ, и за продуктите, произведени от или чрез такива растения. [7 години след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията представя доклад за развитието на възприятието на потребителите и производителите, придружен, когато е целесъобразно, от законодателно предложение. [Изм. 34]

3.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 26 за изменение на критериите за еквивалентност на растенията, получени чрез НГТ, с традиционните растения, определени в приложение I, като в процедурата за проверка се вземат предвид свързаните потенциални рискове и функционални последствия с цел адаптирането им към достижениятана тези критерии към последните достижения на научно-техническия прогрес по отношение на видовете и степента на модификациите, които могат да възникнат по естествен път или чрез конвенционална селекция. [Изм. 35]

3a.   Случайното или технически неизбежното наличие на растения от категория 1, получени чрез НГТ, репродуктивен материал или части от тях в биологичното производство или в небиологични продукти, разрешени в биологичното производство в съответствие с членове 24 и 25 от Регламент (ЕС) 2018/848, не представлява несъответствие с посочения регламент. [Изм. 36]

Член 6

Процедура за проверка на статута на растения от категория 1, получени чрез НГТ, преди съзнателно освобождаване с цел, различна от пускане на пазара

1.  С цел да бъде предоставена декларацията за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, която е посочена в член 4, параграф 1, буква а), преди да се предприеме съзнателно освобождаване на растение, получено чрез НГТ, с цел, различна от пускане на пазара, лицето, което възнамерява да предприеме съзнателното освобождаване, подава искане за проверка дали са изпълнени критериите, посочени в приложение I, най-малко един от признаците, посочени в приложение III, част 1, и критериите за изключване в приложение III, част 2 („искане за проверка“),. Искането за проверка следва да бъде подадено до компетентния орган, определен съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2001/18/ЕО, на държавата членка, на чиято територия ще се извърши освобождаването, в съответствие с параграфи 2 и 3 и с акта за изпълнениеделегирания акт, приет съгласно член 276, параграф 11а, буква б). [Изм. 37]

2.  Когато дадено лице възнамерява да извърши такова съзнателно освобождаване в повече от една държава членка едновременно, то подава искането за проверка до компетентния орган на една от тези държави членки.

3.  Искането за проверка, посочено в параграф 1, се подава в съответствие с изискванията относно стандартните формати за данни, когато съществуват такива изисквания съгласно член 39е от Регламент (ЕО) № 178/2002, и трябва да включва посочените по-долу елементи, без да се засяга допълнителната информация, която може да е необходима съгласно член 32б от Регламент (ЕО) № 178/2002:

а)  името и адреса на заявителя;

б)  обозначението и спецификацията на растението, получено чрез НГТ;

в)  описание на признака (или признаците) и характеристиките, които са били въведени или модифицирани, включително информация за техниката или техниките, използвана(и) за получаване на признака или признаците и включително разкриване на секвенцията на генетичната модификация; [Изм. 38]

вa)   всеки патент или текуща заявка за патент, която обхваща цялата или част от растение от категория 1, получено чрез НГТ; [Изм. 253]

г)  копие от проведените проучвания и от всички други налични материали, доказващи, че:

i)  растението представлява растение, получено чрез НГТ, включително че не съдържа генетичен материал с произход извън генетичния фонд за целите на конвенционалната селекцияна селекционерите, когато такъв генетичен материал е бил временно поставен в генома по време на създаването на растението, в съответствие с изискванията за предоставяне на информация, посочени в акта за изпълнениеделегирания акт, приет в съответствие с член 276, параграф 11а, буква а); [Изм. 39]

ii)  растението, получено чрез НГТ, отговаря на критериите, посочени в приложение I, на поне един от признаците в приложение III, част 1 и на критериите за изключване в приложение III, част 2; [Изм. 40]

гa)   наименованието на сорта; [Изм. 41]

д)  в случаите, обхванати от параграф 2 — посочване на държавите членки, в които заявителят възнамерява да извърши съзнателното освобождаване;

е)  посочване на частите от искането за проверка и на друга допълнителна информация, които заявителят иска да се третират като поверителни, придружено с проверима обосновка, в съответствие с член 11 от настоящия регламент и член 39 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

4.  Компетентният орган потвърждава получаването на искането за проверка пред заявителя без неоправдано забавяне, като посочва датата на получаване. Той предоставя искането на останалите държави членки и на Комисията без неоправдано забавяне.

5.  Ако искането за проверка не съдържа цялата необходима информация, компетентният орган обявява в рамките на 30 работни дни от датата на получаването на искането за проверка, че то не се приема. Компетентният орган уведомява без неоправдано забавяне заявителя, останалите държави членки и Комисията, че искането за проверка не се приема, и обосновава решението си.

6.  Ако искането за проверка не се счита за неприемливо съгласно параграф 5, в рамките на 30 работни дни от датата на получаването на искането за проверка компетентният орган проверява дали растението, получено чрез НГТ, отговаря на критериите, посочени в приложение I, и изготвя доклад от проверката. Когато е целесъобразно, компетентният орган може да се консултира с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) при изготвянето на доклада от проверката. Компетентният орган предоставя доклада от проверката на останалите държави членки и на Комисията без неоправдано забавяне. [Изм. 42]

7.  Останалите държави членки и Комисията могат да представят коментаримотивирани възражения по доклада от проверката по отношение на изпълнението на критериите, посочени в приложение I, в рамките на 20 дни от датата на получаването на този доклад. Тези мотивирани възражения се позовават единствено на критериите, посочени в приложение I и приложение III, и включват научна обосновка. [Изм. 43]

8.  При липса на каквито и да било коментаримотивирани научни възражения от страна на държава членка или на Комисията, в рамките на 10 работни дни от изтичането на срока, посочен в параграф 7, компетентниятнационалният компетентен орган, който е изготвил доклада от проверката, приема решение, в което определя дали растението, получено чрез НГТ, е растение от категория 1, получено чрез НГТ. Без неоправдано забавяне тойВ срок до 10 работни дни националният компетентен орган изпраща решението до заявителя, до останалите държави членки и до Комисията. [Изм. 311]

9.  В случаите, когато друга държава членка или Комисията представи коментармотивирано възражение до изтичането на крайния срок, посочен в параграф 7, компетентният орган, който е изготвил доклада от проверката, изпраща коментарите до Комисиятаправи обществено достояние мотивираните възражения без неоправдано забавяне. [Изм. 45]

10.  Комисията, след като се консултира с Европейския орган за безопасност на храните („Органа“), в рамките на 45 работни дни от датата на получаването на коментаритемотивираните възражения изготвя проекторешение, в което определя дали растението, получено чрез НГТ, е растение от категория 1, получено чрез НГТ, като взема предвид получените коментаримотивирани възражения. Решението се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2. [Изм. 46]

11.  Комисията публикува резюме на посочените в параграфи 8 и 10 решения в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

Процедура за проверка на статута на растения от категория 1, получени чрез НГТ, преди пускане на пазара на продукти, произведени чрез НГТ

1.  Когато по силата на член 6 не е изготвена декларация за статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, съгласно определеното в член 4, точка 1, буква а), за да получи такава декларация преди пускането на пазара на продукт, произведен чрез НГТ, лицето, което възнамерява да пусне продукта на пазара, подава искане за проверка до Органа съгласно параграф 2 и акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква б).

2.  Искането за проверка, посочено в параграф 1, се подава до Органа в съответствие с изискванията относно стандартните формати за данни, когато съществуват такива изисквания съгласно член 39е от Регламент (ЕО) № 178/2002, и трябва да включва посочените по-долу елементи, без да се засяга допълнителната информация, която може да е необходима съгласно член 32б от Регламент (ЕО) № 178/2002:

а)  името и адреса на заявителя;

б)  обозначението и спецификацията на растението, получено чрез НГТ;

бa)   наименованието на сорта; [Изм. 48]

в)  описание на признака(или признаците) и характеристиките, които са били въведени или модифицирани, включително информация за техниката или техниките, използвана(и) за получаване на признака или признаците, и информация относно разкриването на секвенцията на генетичната модификация; [Изм. 49]

г)  копие от проведените проучвания и от всички други налични материали, доказващи, че:

i)  растението представлява растение, получено чрез НГТ, включително че не съдържа генетичен материал с произход извън генетичния фонд на селекционерите, когато такъв генетичен материал е бил временно поставен в генома по време на създаването на растението, в съответствие с изискванията за предоставяне на информация, посочени в акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква а);

ii)  растението, получено чрез НГТ, отговаря на критериите, посочени в приложение I;

гa)   план за наблюдение на въздействието върху околната среда; [Изм. 260]

д)  посочване на частите от искането за проверка и на друга допълнителна информация, които заявителят иска да се третират като поверителни, придружено с проверима обосновка, в съответствие с член 11 от настоящия регламент и член 39 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

3.  Органът потвърждава получаването на искането за проверка пред заявителя без забавяне, като посочва датата на получаване. Той предоставя искането за проверка на държавите членки и на Комисията без неоправдано забавяне и обявява публично искането за проверка, съответната подкрепяща информация и всяка допълнителна информация, предоставена от заявителя, в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, без да включва информацията, определена като поверителна в съответствие с членове 39—39д от Регламент (ЕО) № 178/2002 и член 11 от настоящия регламент.

4.  Ако искането за проверка не съдържа цялата необходима информация, Органът обявява в рамките на 30 работни дни от датата на получаването на искането за проверка, че то не се приема. Органът уведомява без неоправдано забавяне заявителя, държавите членки и Комисията, че искането за проверка не се приема, и обосновава решението си.

5.  Ако искането за проверка не се счита за неприемливо съгласно параграф 4, в рамките на 30 работни дни от датата на получаването на искането за проверка Органът представя становището си дали растението, получено чрез НГТ, отговаря на критериите, посочени в приложение I. Органът предоставя становището на Комисията и на държавите членки. В съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 Органът публикува становището си, без да включва информацията, определена като поверителна в съответствие с членове 39—39д от Регламент (ЕО) № 178/2002 и член 11 от настоящия регламент.

6.  В рамките на 30 работни дни от датата на получаването на становището на Органа Комисията изготвя проекторешение, в което определя дали растението, получено чрез НГТ, е растение от категория 1, получено чрез НГТ, като взема предвид полученото становище. Решението се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2.

7.  Комисията публикува резюме на решениетоокончателното решение в Официален вестник на Европейския съюз и публикува на специална и публично достъпна уебстраница своя проект на решение и мотивираните възражения, посочени в член 6. [Изм. 50]

Член 8

Система за обмен на информация между държавите членки, Комисията и Органа

Комисията създава и поддържа електронна система за подаване на искания за проверка в съответствие с членове 6 и 7 и за обмен на информация съгласно настоящия дял.

Член 9

База данни за решенията, с които се определя статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ

1.  Комисията създава и поддържа база данни със списъци на решенията, с които се определя статут на растение от категория 1, получено чрез НГТ, приети в съответствие с член 6, параграфи 8 и 10 и член 7, параграф 6.

Базата данни съдържа следната информация:

а)  името и адреса на заявителя;

б)  обозначението и спецификацията на растението от категория 1, получено чрез НГТ; [Изм. 51]

бa)   наименованието на сорта; [Изм. 52]

в)  обобщено описание на техниката (или техниките), използвана за получаване на генетичната модификация;

г)  описание на признака (или признаците) и характеристиките, които са били въведени или модифицирани;

д)  идентификационен номер; и

дa)   ако е предоставено, становището на ЕОБХ, посочено в член 6, параграф 10 и член 7, параграф 5; както и [Изм. 53]

е)  решението, посочено в член 6, параграф 8 или параграф 10 и член 7, параграф 6, според случая.

2.  Базата данни трябва да бъде публично достъпна в онлайн формат. [Изм. 54]

Член 10

Етикетиране на растителен репродуктивен материал от категория 1, произведен чрез НГТ, включително материал за селекция

Върху растителнияРастения от категория 1, получени чрез НГТ, продукти, съдържащи или състоящи се от растение (растения) от категория 1, получени чрез НГТ, и растителен репродуктивен материал, включително предназначения за селекция и за научни цели, който съдържа или се състои от растение (или растения) от категория 1, получено чрез НГТ, и се предоставя на трети страни, независимо дали срещу заплащане, или безплатно, се поставя етикет с надпис „НГТ кат. 1“,Нови геномни техники“. В случай на растителен репродуктивен материал той бива последван от идентификационния номер на растението (или растенията), получено чрез НГТ, от което е произведен. [Изм. 264]

Бива предоставена подходяща и основаваща се на документи проследяемост по отношение на НГТ чрез предаването и притежаването на информация, че продукти съдържат или се състоят от растения и продукти, получени чрез НГТ, и уникалните кодове на тези НГТ, на всеки етап от тяхното пускане на пазара. [Изм. 265]

Член 11

Поверителност

1.  Заявителят, посочен в членове 6 и 7, може да подаде искане до компетентния орган на държавата членка или до Органа, според случая, за третиране на определени части от информацията, предоставена съгласно настоящия дял, като поверителна; това искане трябва да е придружено от проверима обосновка в съответствие с параграфи 3 и 6.

2.  Компетентният орган или Органът, според случая, извършват оценка на искането за поверителност, посочено в параграф 1.

3.  Компетентният орган или Органът, според случая, може да осигури поверително третиране само по отношение на посочените по-долу елементи на информацията след предоставяне на проверима обосновка, когато оповестяването на тази информация е доказано от заявителя като потенциално вредно за неговите интереси в значителна степен:

а)  елементите на информацията, посочени в член 39, параграф 2, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 178/2002;

б)  информация за нуклеотидната секвенция; и

в)  модели и стратегии за размножаване.

4.  След консултация със заявителя компетентният орган или Органът, според случая, решава коя информация трябва да се третира като поверителна и уведомява заявителя за решението си.

5.  Държавите членки, Комисията и Органът предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че поверителната информация, която е включена в нотификация или която се обменя съгласно настоящата глава, не става публично достояние.

6.  Съответните разпоредби на членове 39д и 41 от Регламент (ЕО) № 178/2002 се прилагат mutatis mutandis.

7.  В случай на оттегляне на искането за проверка от заявителя държавите членки, Комисията и Органът зачитат поверителността, осигурена от компетентния орган или от Органа в съответствие с настоящия член. В случаите, когато искането за проверка е оттеглено, преди компетентният орган или Органът да е взел решение относно съответното искане за поверителност, държавите членки, Комисията и Органът не обявяват публично информацията, за която е поискана поверителност.

Член 11a

Оттегляне на решението

Ако резултатите от наблюдението показват, че съществува риск за здравето или околната среда, или ако нови научни данни подкрепят тази хипотеза, компетентният орган може да оттегли решението си, посочено в член 6, параграф 8 или становището, посочено в член 7, параграф 5. Решението за оттегляне трябва да бъде изпратено с препоръчана поща до бенефициера на решението, който разполага с 15 дни, за да представи становище. В този случай пускането на пазара на растението, получено чрез НГТ, или на продукта, произведен чрез НГТ, бива забранено от деня, следващ датата на получаване на препоръчаното писмо. [Изм. 266]

ГЛАВА III

Растения от категория 2, получени чрез НГТ, и продукти от категория 2, произведени чрез НГТ

Член 12

Статут на растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и на продуктите от категория 2, произведени чрез НГТ

Правилата в законодателството на Съюза, които се прилагат за ГМО, до степента, до която не са обект на дерогация съгласно настоящия регламент, се прилагат за растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и за продуктите от категория 2, произведени чрез НГТ.

РАЗДЕЛ 1

Съзнателно освобождаване на растения от категория 2, получени чрез НГТ, за всяка друга цел, различна от пускане на пазара

Член 13

Съдържание на нотификацията, посочено в член 6 от Директива 2001/18/ЕО

При съзнателното освобождаване на растение от категория 2, получено чрез НГТ, за всяка друга цел, различна от пускане на пазара, нотификацията, посочена в член 6, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО, трябва да включва следното:

а)  името и адреса на автора на нотификацията;

б)  копие от проведените проучвания и от всички други налични материали, доказващи, че растението представлява растение, получено чрез НГТ, включително че не съдържа генетичен материал с произход извън генетичния фонд на селекционерите, когато такъв генетичен материал е бил временно поставен в генома по време на създаването на растението, в съответствие с изискванията за предоставяне на информация, посочени в акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква а);

в)  техническо досие, предоставящо информацията, посочена в приложение II, необходима за извършването на оценката на риска за околната среда от съзнателното освобождаване на растение, получено чрез НГТ, или на комбинация от растения, получени чрез НГТ:

i)  обща информация, включително информация за персонала и обучението;

ii)  информация, свързана с растението (или растенията) от категория 2, получено чрез НГТ;

iii)  информация, отнасяща се за условията на освобождаване и за потенциалната приемаща околна среда;

iv)  информация за взаимодействията между растението (или растенията) от категория 2, получено чрез НГТ, и околната среда;

v)  план за наблюдение с цел установяване на въздействията на растението (или растенията) от категория 2, получено чрез НГТ, върху здравето на хората или околната среда;

vi)  когато е приложимо, информация за контрола, оздравителните методи, обработването на отпадъци и плановете при спешни ситуации;

vii)  посочване на частите от нотификацията и на друга допълнителна информация, които авторът на нотификацията иска да се третират като поверителни, придружено с проверима обосновка, в съответствие с член 25 от Директива 2001/18/ЕО;

viii)  резюме на досието;

г)  оценката на риска за околната среда, извършена съгласно принципите и критериите, посочени в части 1 и 2 от приложение II, и с акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква в).

РАЗДЕЛ 2

Пускане на пазара на продукти от категория 2, произведени чрез НГТ, различни от храни или фуражи

Член 14

Съдържание на нотификацията, посочено в член 13 от Директива 2001/18/ЕО

1.  При пускането на пазара на продукти от категория 2, произведени чрез НГТ, различни от храни и фуражи, нотификацията, посочена в член 13, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, без да се засяга допълнителната информация, която може да е необходима съгласно член 32б от Регламент (ЕО) № 178/2002, трябва да съдържа следното:

а)  името и адреса на автора на нотификацията и на неговия представител, установен в Съюза (ако авторът на нотификацията не е установен в Съюза);

б)  обозначението и спецификацията на растението от категория 2, получено чрез НГТ;

в)  обхват на нотификацията:

i)  култивиране;

ii)  други видове употреба (посочват се в нотификацията);

г)  копие от проведените проучвания и от всички други налични материали, доказващи, че растението представлява растение, получено чрез НГТ, включително че не съдържа генетичен материал с произход извън генетичния фонд на селекционерите, когато такъв генетичен материал е бил временно поставен в генома по време на създаването на растението, в съответствие с изискванията за предоставяне на информация, посочени в акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква а);

д)  оценката на риска за околната среда, извършена съгласно принципите и критериите, посочени в части 1 и 2 от приложение II, и с акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква в);

е)  условията за пускането на пазара на продукта, включително специфични условия на употреба и третиране;

ж)  във връзка с член 15, параграф 4 от Директива 2001/18/ЕО — предложение за срок за съгласието, който не следва да надхвърля 10 години;

з)  когато е целесъобразно, план за наблюдение на въздействията върху околната среда в съответствие с приложение VII към Директива 2001/18/ЕО, включително предложение за продължителността на плана за наблюдение; този срок може да бъде различен от предложения срок за съгласието. Ако въз основа на резултатите от дадено освобождаване, нотифицирано съгласно раздел 1, констатациите от оценката на риска за околната среда, характеристиките на растението, получено чрез НГТ, характеристиките и мащаба на очакваната употреба и характеристиките на приемащата среда, съгласно акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква г), авторът на нотификацията счита, че за растението, получено чрез НГТ, не е необходим план за наблюдение, той може да предложи да не се представя план за наблюдение;

и)  предложение за етикетиране, което да съответства на изискванията, определени в буква А, точка 8 от приложение IV към Директива 2001/18/ЕО, член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 и член 23 от настоящия регламент;

й)  предложени търговски наименования на продуктите и наименования на съдържащите се в тях растения от категория 2, получени чрез НГТ, както и предложение за единен идентификатор на съответното растение от категория 2, получено чрез НГТ, разработено в съответствие с Регламент (ЕО) № 65/2004 на Комисията ((32)). След съгласието всяко ново търговско наименование следва да бъде предоставено на компетентния орган;

к)  описание на начина, по който е предвидено да се използва продуктът. Различията в употребата или управлението на посочения продукт в сравнение с подобни генетично немодифицирани продукти трябва да бъдат откроени;

л)  методи за вземане на проби (включително препратки към съществуващи официални или стандартизирани методи за вземане на проби), откриване, идентифициране и количествено определяне на растението, получено чрез НГТ. В случаите, когато не е възможно да се осигури аналитичен метод за откриване, идентифициране и количествено определяне, ако това е надлежно обосновано от автора на нотификацията, условията за спазване на изискванията за наличие на аналитичен метод трябва да се адаптират съгласно посоченото в акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква д), и съгласно насоките, посочени в член 29, параграф 2;

м)  проби от растението от категория 2, получено чрез НГТ, и неговите контролни проби, както и информация за мястото, където може да бъде намерен референтният материал;

н)  където е приложимо, информацията, изисквана съгласно приложение II към Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие;

о)  посочване на частите от нотификацията и на друга допълнителна информация, които авторът на нотификацията иска да се третират като поверителни, придружено с проверима обосновка, в съответствие с член 25 от Директива 2001/18/ЕО и членове 39—39д от Регламент (ЕО) № 178/2002;

п)  резюме на досието в стандартизиран формат.

2.  Авторът на нотификацията включва в нея информация за данните или резултатите от освобождавания на същото растение от категория 2, получено чрез НГТ, или същата комбинация от растения от категория 2, получени чрез НГТ, които са били или понастоящем са нотифицирани и/или които са осъществени от нотифициращото лице в рамките или извън рамките на Съюза.

3.  Компетентният орган, който изготвя доклада за оценката, посочен в член 14 от Директива 2001/18/ЕО, преглежда нотификацията за съответствие с изискванията в параграфи 1 и 2.

Член 15

Специални разпоредби относно наблюдението

В писменото съгласие по член 19 от Директива 2001/18/ЕО се посочват изискванията за наблюдение в съответствие с член 19, параграф 3, буква е) или се декларира, че не е необходимо да се извършва наблюдение. Разпоредбата на член 17, параграф 2, буква б) от Директива 2001/18/ЕО не се прилага, ако в съгласието не се изисква извършването на наблюдение.

Член 16

Етикетиране в съответствие с член 23

В допълнение към член 19, параграф 3 от Директива 2001/18/ЕО в писменото съгласие се посочва конкретна информация във връзка с етикетирането в съответствие с член 23 от настоящия регламент. [Изм. 56]

Член 17

Срок на валидност на съгласието след подновяването му

1.  След първото подновяване в съответствие с член 17 от Директива 2001/18/ЕО на съгласието, предоставено по силата на част В от същата директива, то е валидно за неограничен период от време, освен ако в решението, посочено в член 17, параграф 6 или 8, не се предвижда подновяването да е за ограничен период от време, по обосновани причини, основани на заключенията от извършената съгласно настоящия регламент оценка на риска, и на опита от употребата, включително резултатите от наблюдението, ако това е посочено в съгласието.

2.  Последното изречение в член 17, параграфи 6 и 8 от Директива 2001/18/ЕО не се прилага.

2a.   Ако резултатите от наблюдението показват, че съществува риск за здравето или околната среда, или ако нови научни данни подкрепят тази хипотеза, компетентният орган може да оттегли решението си. Решението за оттегляне трябва да бъде изпратено с препоръчана поща до бенефициера на решението, който разполага с 15 дни, за да представи становище. В този случай пускането на пазара на растението, получено чрез НГТ, или на продукта, произведен чрез НГТ, бива забранено от деня, следващ датата на получаване на препоръчаното писмо. [Изм. 268]

РАЗДЕЛ 3

Пускане на пазара на растения от категория 2, получени чрез НГТ, за употреба в храни или фуражи и на храни и фуражи от категория 2, произведени чрез НГТ

Член 18

Приложно поле

Настоящият раздел се прилага за:

а)  растения от категория 2, получени чрез НГТ, за употреба в храни или фуражи;

б)  храни, съдържащи, състоящи се или произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ, или съдържащи съставки, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ („храни от категория 2, произведени чрез НГТ“);

в)  фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ („фуражи от категория 2, произведени чрез НГТ“).

Член 19

Специални разпоредби относно заявлението за разрешение, посочено в членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003

1.  Чрез дерогация от член 5, параграф 3, буква д) и член 17, параграф 3, буква д) от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и без да се засяга допълнителната информация, която може да е необходима съгласно член 32б от Регламент (ЕО) № 178/2002, заявлението за разрешение за растение от категория 2, получено чрез НГТ, за употреба в храни или фуражи или за храни или фуражи от категория 2, произведени чрез НГТ, се придружава от копие от проведените проучвания, включително от евентуално извършените независими рецензирани проучвания, както и от всички други налични материали, доказващи, че:

а)  растението представлява растение, получено чрез НГТ, включително че не съдържа генетичен материал с произход извън генетичния фонд на селекционерите, когато такъв генетичен материал е бил временно поставен в генома по време на създаването на растението, в съответствие с изискванията за предоставяне на информация, посочени в акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква а);

б)  храната или фуражът отговарят на критериите, посочени съответно в член 4, параграф 1 или член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, въз основа на оценка на безопасността на храната или на фуража, извършена в съответствие с принципите и критериите, установени в части 1 и 3 от приложение II към настоящия регламент, и с акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква в).

2.  Чрез дерогация от член 5, параграф 3, буква и) и член 17, параграф 3, буква и) от Регламент (ЕО) № 1829/2003 заявлението за разрешение се придружава от описание на методите за вземане на проби (включително препратки към съществуващи официални или стандартизирани методи за вземане на проби), откриване, идентифициране и количествено определяне на растението, получено чрез НГТ, а когато е приложимо — за откриване и идентифициране на растението, получено чрез НГТ, в храната или фуража, произведени чрез НГТ.

В случаите, когато не е възможно да се осигури аналитичен метод за откриване, идентифициране и количествено определяне, ако това е надлежно обосновано от заявителя или се съдържа в заключение на референтната лаборатория на ЕС, посочена в член 32 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, по време на процедурата, упомената в член 20, параграф 4, условията за спазване на изискванията за наличие на аналитичен метод трябва да се адаптират съгласно посоченото в акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква д), и съгласно насоките, посочени в член 29, параграф 2.

3.  Чрез дерогация от член 5, параграф 5 и член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, в случай на растения от категория 2, получени чрез НГТ, или на храни или фуражи, съдържащи или състоящи се от растения от категория 2, получени чрез НГТ, заявлението се придружава и от:

а)  оценката на риска за околната среда, извършена съгласно принципите и критериите, посочени в части 1 и 2 от приложение II, и с акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква в);

б)  когато е целесъобразно, план за наблюдение на въздействията върху околната среда в съответствие с приложение VII към Директива 2001/18/ЕО, включително предложение за продължителността на плана за наблюдение. Този срок може да бъде различен от срока на разрешението. Ако въз основа на резултатите от дадено освобождаване, нотифицирано съгласно раздел 1, констатациите от оценката на риска за околната среда, характеристиките на растението, получено чрез НГТ, характеристиките и мащаба на очакваната употреба и характеристиките на приемащата среда, съгласно акта за изпълнение, приет в съответствие с член 27, буква г), заявителят счита, че за растението, получено чрез НГТ, не е необходим план за наблюдение, той може да предложи да не се представя план за наблюдение.

4.  Заявлението трябва да съдържа и предложение за етикетиране в съответствие с член 23.

Член 20

Специални разпоредби относно становището на Органа

1.  Чрез дерогация от член 6, параграфи 1 и 2 и член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Органът предоставя становище по заявлението за разрешение, посочено в член 19 от настоящия регламент, в рамките на шест месеца от получаването на валидно заявление.

Когато Органът или компетентният орган на държавата членка, извършващ оценката на риска за околната среда или оценката на безопасността на храната или фуража съгласно член 6, параграф 3, букви б) и в) и член 18, параграф 3, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1829/2003, счита, че е необходима допълнителна информация, Органът или националният компетентен орган чрез Органа изисква от заявителя да представи тази информация в определен срок. В този случай шестмесечният срок се удължава с посочения допълнителен срок. Удължаването не надхвърля шест месеца, освен ако това не е оправдано от естеството на изисканите данни или от изключителни обстоятелства.

2.  В допълнение към задачите, посочени в член 6, параграф 3 и член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, Органът проверява дали всички данни и документи, представени от заявителя, са в съответствие с изискванията в член 19 от настоящия регламент.

3.  Чрез дерогация от член 6, параграф 3, буква г) и член 18, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Органът изпраща на референтната лаборатория на Съюза, посочена в член 32 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, данните, упоменати в член 19, параграф 2 от настоящия регламент и в член 5, параграф 3, буква й) и член 17, параграф 3, буква й) от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

4.  Референтната лаборатория на Съюза тества и валидира метода за откриване, идентифициране и количествено определяне, предложен от заявителя в съответствие с член 19, параграф 2, или преценява дали информацията, предоставена от заявителя,. Ако заявителят обосновава прилагането на адаптирани условия за спазване на изискванията във връзка с метода за откриване, упоменати в посочения параграфреферентната лаборатория на Съюза извършва свои собствени научни изследвания и ги анализира, за да потвърди заявената неосъществимост. В такъв случай в решението на референтната лаборатория на Съюза се излагат мотиви и то се оповестява. [Изм. 228]

5.  Чрез дерогация от член 6, параграф 5, буква е) и член 18, параграф 5, буква е) от Регламент (ЕО) № 1829/2003, в случай на положително становище за разрешаване на храната или фуража становището трябва също така да включва следните данни:

а)  метода за откриване, валидиран от референтната лаборатория на Съюза, включително вземане на проби, и, когато е приложимо, за идентифициране и количествено определяне на растението, получено чрез НГТ, както и за откриване и идентифициране на растението, получено чрез НГТ, в храната или фуража, произведени чрез НГТ, и обосновка на всяко адаптиране на метода в случаите, посочени в член 19, параграф 2, втора алинея;

б)  посочване на мястото, където може да се получи достъп до подходящи справочни материали.

6.  В допълнение към данните, посочени в член 6, параграф 5, буква г) и член 18, параграф 5, буква г) от Регламент (ЕО) № 1829/2003, становището трябва също така да включва предложение за етикетиране в съответствие с член 23 от настоящия регламент.

Член 21

Срок на валидност на разрешението след подновяването му

Чрез дерогация от член 11, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, след първото подновяване разрешението е валидно за неограничен период от време, освен ако Комисията не реши да поднови разрешението за ограничен период от време по обосновани причини, основани на заключенията от оценката на риска, която е извършена съгласно настоящия регламент, и на опита от употребата, включително резултатите от наблюдението, ако това е посочено в разрешението.

Ако резултатите от наблюдението показват, че съществува риск за здравето или околната среда, или ако нови научни данни подкрепят тази хипотеза, компетентният орган може да оттегли решението си. Решението за оттегляне трябва да бъде изпратено с препоръчана поща до бенефициера на решението, който разполага с 15 дни, за да представи становище. В този случай пускането на пазара на растението, получено чрез НГТ, или на продукта, произведен чрез НГТ, бива забранено от деня, следващ датата на получаване на препоръчаното писмо. [Изм. 270]

РАЗДЕЛ 4

Общи разпоредби за растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и за продуктите от категория 2, произведени чрез НГТ

Член 22

Стимули за растения от категория 2, получени чрез НГТ, и за продукти от категория 2, произведени чрез НГТ, съдържащи агрономични признаци, свързани с устойчивостта

1.  Стимулите по настоящия член се прилагат за растения от категория 2, получени чрез НГТ, и за продукти от категория 2, произведени чрез НГТ, когато поне един от предвидените агрономични признаци на растението, получено чрез НГТ, предадени чрез генетичната модификация, се съдържа в част 1 от приложение IIIчлен 51, параграф 1 от Регламент (ЕС/…)(33) и когато растението няма нито един от агрономичните признаци, посочени в част 2 от същото приложение. [Изм. 57]

2.  За заявленията за разрешение, подадени в съответствие с член 5 или 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 19, се прилагат следните стимули:

а)  чрез дерогация от член 20, параграф 1, първа алинея от настоящия регламент Органът предоставя становището си по заявлението в рамките на 4 месеца от получаването на валидно заявление, освен ако сложността на продукта не изисква прилагането на срока, посочен в член 20, параграф 1. Срокът може да бъде удължен при условията, посочени в член 20, параграф 1, втора алинея;

б)  когато заявителят е МСП, той се освобождава от плащането на финансовите вноски за референтната лаборатория на Съюза и за Европейската мрежа от лаборатории за ГМО, посочени в член 32 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

3.  В допълнение към член 32а от Регламент (ЕО) № 178/2002 се прилагат и следните разпоредби относно предоставянето на становища преди подаването на заявления за целите на оценката на риска, извършена в съответствие с приложение II, преди нотификациите, подадени съгласно член 13 от Директива 2001/18/ЕО във връзка с член 14, и преди заявленията за разрешение, подадени съгласно член 5 или 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 19:

а)  персоналът на Органа, по искане на потенциален заявител или автор на нотификация, предоставя становища относно правдоподобните рискови хипотези, които потенциалният заявител или автор на нотификация е идентифицирал въз основа на свойствата на растение, продукт или хипотетично растение или продукт, които трябва да бъдат разгледани чрез предоставяне на информацията съгласно части 2 и 3 от приложение II. Становищата обаче трябва да не обхващат дизайна на проучванията за изследване на хипотезите за риска;

б)  когато потенциалният заявител или автор на нотификация е МСП, той може да уведоми Органа за начина, по който възнамерява да се справи с вероятните хипотези за риска, посочени в буква а), които е идентифицирал въз основа на свойствата на растение, продукт или хипотетично растение или продукт, включително за дизайна на проучванията, които възнамерява да извърши в съответствие с изискванията, установени в части 2 и 3 от приложение II. Органът извършва консултации относно нотифицираната информация, включително относно дизайна на проучванията.

4.  Становищата преди подаването на заявления, посочени в параграф 3, трябва да отговарят на следните изисквания:

а)  да не засягат и да не са обвързани с последващата оценка на заявленията или нотификациите от страна на Експертната група по генетично модифицирани организми на Органа. Служителите на Органа, които предоставят становищата, не могат да участват в каквато и да било подготвителна научна или техническа работа, имаща пряко или непряко отношение към заявлението или уведомлението, по което се предоставят становищата;

б)  за потенциални нотификации в съответствие с член 13 от Директива 2001/18/ЕО във връзка с член 14 и за потенциални заявления съгласно член 5 или 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 19 относно растение от категория 2, получено чрез НГТ, което ще се използва като семена или друг растителен репродуктивен материал, становищата преди подаването на заявления се предоставят от Органа съвместно или в тясно сътрудничество с компетентния орган на държавата членка, в която ще бъде подадена нотификацията или заявлението;

в)  Органът незабавно оповестява обобщение на становищата преди подаването на заявления, след като заявленията или нотификациите бъдат оценени като валидни. Член 38, параграф 1, буква а) се прилага mutatis mutandis;

г)  потенциалните заявители или автори на нотификации, които докажат, че са МСП, могат да поискат становищата преди подаването на заявления, посочени в параграф 3, буква а), да се предоставят в различни моменти.

5.  Всяко искане за стимули се подава до Органа в момента на подаването на искане за становище, посочено в параграф 3, или на заявление, посочено в член 5 или 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 19, и се придружава от следната информация:

а)  информацията, необходима, за да се установи, че предвиденият агрономичен признак (или признаци), предаван чрез генетичната модификация на растението от категория 2, получено чрез НГТ, отговаря на условията, посочени в параграф 1;

б)  когато е приложимо, необходимата информация, за да се докаже, че (потенциалният) заявител или автор на нотификация е МСП;

в)  за целите на параграф 3 — информация относно аспектите, посочени в част 1 от приложение II, доколкото е възможно вече да е била предоставена, както и всяка друга информация, която е от значение.

6.  Член 26 от Директива 2001/18/ЕО и член 30 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 се прилагат по отношение на информацията, предоставена на Органа съгласно настоящия член, според случая.

7.  Органът определя практическите мерки за прилагането на параграфи 3—6.

8.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 26 за изменение на списъците с агрономични признаци на растенията, получени чрез НГТ, установени в приложение III, с цел адаптирането им към достиженията на научно-техническия прогрес и към новите доказателства, свързани с въздействието на тези агрономични признаци върху устойчивостта, при спазване на следните условия:

а)  Комисията взема предвид наблюдението на въздействията на настоящия регламент в съответствие с член 30, параграф 3;

б)  Комисията извършва актуален преглед на научната литература относно въздействието върху екологичната, социалната и икономическата устойчивост на агрономичния признак (или признаци), който възнамерява да добави към списъка в приложение III или да заличи от него;

в)  когато е приложимо, Комисията взема предвид резултатите от наблюдението, извършено в съответствие с член 14, буква з) или член 19, параграф 3, на растенията, получени чрез НГТ, които притежават агрономичния признак (или признаци), предаван чрез генетичната модификация.

Член 23

Етикетиране на разрешените продукти от категория 2, произведени чрез НГТ

В допълнение към изискванията за етикетиране, посочени в член 21 от Директива 2001/18/ЕО, членове 12, 13, 24 и 25 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и член 4, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1830/2003, и без да се засягат изискванията на други законодателни актове на Съюза, при етикетирането на разрешените продукти от категория 2, получени чрез НГТ, може да се включи и агрономичният признак (или признаци), предаван чрез генетичната модификация, както е указано в съгласието или разрешението съгласно глава III, раздели 2 или 3 от настоящия регламент.

Член 24

Мерки за избягването на случайното наличие на растения от категория 2, получени чрез НГТ

Държавите членки предприемат подходящи мерки с цел да се избегне случайното наличие на растения от категория 2, получени чрез НГТ, в продукти, за които не се прилагат изискванията на Директива 2001/18/ЕО или на Регламент (ЕО) № 1829/2003.

Член 25

Култивиране

Член 26б от Директива 2001/18/ЕО не се прилага за растенията, получени чрез НГТ, от категория 2.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на определените в настоящия член условия.

2.  Правомощията за приемане на делегираните актове, посочени в член 5, параграф 3, член 6, параграф 11а и член 22, параграф 8, се предоставят на Комисията за срок от 5 години, считано от [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от 9 месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 59]

3.  Делегирането на правомощията, посочени в член 5, параграф 3, член 6, параграф 11а и член 22, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. [Изм. 60]

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество((34)).

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 3, член 6, параграф 11а и член 22, параграф 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посочения срок се удължава с 2 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 61]

Член 27

Актове за изпълнение

Комисията приема актове за изпълнение относно:

а)   необходимата информация, за да се докаже, че дадено растение представлява растение, получено чрез НГТ; [Изм. 62]

б)   подготвянето и представянето на исканията за проверка, посочени в членове 6 и 7; [Изм. 63]

в)  методологията и изискванията за предоставяне на информация за извършването на оценка на риска за околната среда от растенията от категория 2, получени чрез НГТ, и за оценката на безопасността на храните и фуражите от категория 2, произведени чрез НГТ, в съответствие с принципите и критериите, посочени в приложение II;

г)  прилагането на членове 14 и 19, включително на правилата относно подготвянето и представянето на нотификацията или заявлението;

д)  адаптираните условия за спазване на изискванията относно аналитичните методи, посочени в член 14, параграф 1, буква л) и член 19, параграф 2.

Преди приемането на актовете за изпълнение, посочени в букви а)—г), Комисията се консултира с Органа. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 3.

Член 28

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитета, който е създаден по силата на член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 29

Насоки

1.  Преди датата за прилагане на настоящия регламент Органът публикува подробни насоки в помощ на автора на нотификацията или на заявителя при подготвянето и представянето на нотификациите и на заявлението, посочени в глави II и III, и за прилагането на изискванията в приложение II.

2.  Преди датата за прилагане на настоящия регламент създадената съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Референтна лаборатория на ЕС за генетично модифицирани организми, подпомагана от Европейската мрежа от лаборатории за ГМО, публикува подробни насоки в помощ на автора на нотификацията или на заявителя при прилагането на член 14, параграф 1, буква л) и член 19, параграф 2.

Член 30

Наблюдение, докладване и оценка

1.  Не по-рано от три години след приемането на първото решение съгласно член 6, параграф 8 или 10 или член 7, параграф 6, или в съответствие с глава III, раздели 2 или 3 — в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна, а след това — на всеки пет години Комисията изпраща на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно прилагането на настоящия регламент.

2.  В доклада се определят и разглеждат и всички въпроси от сферата на биологичното разнообразие, околната среда, здравето на човека и на животните, промени в агрономичните практики, както и социалноикономически и етични въпроси, които може да са възникнали във връзка с прилагането на настоящия регламент. [Изм. 64]

3.  За целите на докладването, посочено в параграф 1, най-късно до [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] и след провеждане на консултации с компетентните органи на държавите членки в съответствие с Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията изготвя подробна програма за наблюдение на въздействието на настоящия регламент въз основа на показатели, включително предвидените и случайните въздействия и систематичните въздействия върху околната среда, биологичното разнообразие и екосистемите. В програмата се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за събирането и анализа на данните и другите доказателствени елементи. [Изм. 65]

4.  Не по-рано от две години след публикуването на първия доклад, посочен в параграф 1, Комисията извършва оценка на прилагането на настоящия регламент и на въздействието му върху здравето на хората и животните, околната среда, информацията за потребителите, функционирането на вътрешния пазар и икономическата, екологичната и социалната устойчивост.

5.  Комисията представя доклад с основните констатации от оценката, посочена в параграф 4, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

5a.   До юни 2025 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно ролята и въздействието на патентите върху достъпа на селекционерите и земеделските стопани до разнообразен растителен репродуктивен материал, както и върху иновациите, и по-специално върху възможностите за МСП. В доклада се оценява дали са необходими допълнителни правни разпоредби в допълнение към предвидените в член 4а и член 33а от настоящия регламент. Когато е целесъобразно, за да се осигури достъп на селекционерите и земеделските стопани до растителен репродуктивен материал, разнообразие на семената и достъпни цени, докладът се придружава от законодателно предложение за предприемане на необходимите допълнителни корекции в рамката за правата върху интелектуалната собственост. [Изм. 66]

5б.   До 2024 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, в който се прави оценка на спецификите и нуждите за други сектори, които не са обхванати от настоящия регламент, като сектора на микроорганизмите, включително предложение за допълнителни политически действия. [Изм. 67]

5в.   На всеки четири години Комисията оценява критериите за равностойност, установени в приложение I, и при необходимост ги актуализира чрез делегиран акт, както е посочено в член 5, параграф 3. [Изм. 68]

Член 31

Позовавания в други законодателни актове на Съюза

По отношение на растенията от категория 2, получени чрез НГТ, позоваванията в други законодателни актове на Съюза на приложение II или приложение III към Директива 2001/18/ЕО се считат за позовавания на части 1 и 2 от приложение II към настоящия регламент.

Член 32

Административен контрол

Когато Органът взима решение или бездейства да упражни правомощие съгласно настоящия регламент, това решение или бездействие могат да бъдат преразглеждани от Комисията по нейна инициатива или в отговор на молба от държава членка или лице, засегнато пряко и индивидуално.

За тази цел се представя молба пред Комисията в срок от два месеца от деня, в който засегнатата страна е узнала за съответното действие или бездействие.

Комисията изготвя проекторешение в срок от два месеца, като изисква, ако е подходящо, Органът да оттегли решението си или да поправи бездействието си.

Член 33

Изменения на Регламент (ЕС) 2017/625

Член 23 от Регламент (ЕС) 2017/625 се изменя, както следва:

1)  в параграф 2, буква а) подточка ii) се заменя със следното:"

„ii) култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО, в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и в член 14, параграф 1, буква з) и член 19, параграф 3, буква б) от Регламент [позоваване на настоящия регламент];;“

"

2)  в параграф 3 буква б) се заменя със следното:"

„б) култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО, в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и в член 14, параграф 1, буква з) и член 19, параграф 3, буква б) от Регламент [позоваване на настоящия регламент];.“

"

Член 33a

Изменения на Директива 98/44/ЕО(35)

1)   Член 4 от Директива 98/44/ЕО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения се изменя, както следва:

a)   в параграф 1 се добавят следните букви:"

в) растенията, получени чрез НГТ, растителният материал, частите от тях, генетичната информация и технологичните характеристики, които те съдържат, съгласно определеното в Регламент (ЕС) .../... [ОВ: моля, въведете номера на настоящия регламент];

   г) растения, растителен материал, части от тях, генетична информация и технологични характеристики, които те съдържат и които могат да бъдат добити чрез техники, изключени от приложното поле на Директива 2001/18/ЕО, както е посочено в приложение I Б към същата директива.

"

б)   добавя се следният параграф 4:"

4. Параграфи 2 и 3 не засягат изключенията от патентоспособност, обхванати в параграф 1.

"

2)   В член 8 се добавя следният параграф:"

3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 закрилата, предоставена чрез патент на даден биологичен материал, притежаващ специфични свойства в резултат на изобретение, не обхваща биологичен материал, притежаващ тези специфични свойства, получен независимо от патентования биологичен материал и биологичен по своята същност процес, нито биологичен материал, получен от такъв материал чрез възпроизводство или размножаване.

"

3)   В член 9 се добавят следните параграфи:"

2. Чрез дерогация от параграф 1 растителен продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, получена чрез патентоспособен технически процес, не е патентоспособен, ако не се различава от растителните продукти, съдържащи или състоящи се от същата генетична информация, получена чрез биологичен по своята същност процес.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 закрилата, предоставена с патент върху продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, не се разпростира върху растителен материал, в който е включен продуктът, и в който генетичната информация се съдържа и изпълнява своята функция, но който не се различава от растителен материал, получен или който може да бъде получен чрез биологичен по своята същност процес.

4.   Закрилата, предоставена с патент на технически процес, който позволява производството на продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, не обхваща растителния материал, в който продуктът е включен и в който генетичната информация се съдържа и изпълнява функцията си, но който не се различава от растителен материал, получен или който може да бъде получен чрез биологичен по своята същност процес.“. [Изм. 69, 291cp1, 230/rev1 и 291cp3]

"

Член 34

Влизане в сила и прилагане

1.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.  Той се прилага от [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Член 4а и член 33а се прилагат от датата на влизане в сила. [Изм. 70]

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в … на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Критерии за еквивалентност на растенията, получени чрез НГТ, с традиционните растения

Дадено растение, получено чрез НГТ, се счита за еквивалентно на традиционните растения, когато се различава от приемното/родителското растение с не повече от 20 генетични модификации от видоветеако са изпълнени следните условия, посочени в точки 1—5, в която и да било нуклеотидна секвенция, имаща сходство със секвенцията на целевия участък, което може да бъде прогнозирано чрез биоинформационни инструменти. и 1а: [Изм. 71]

1)  субституция или инсерция на не повече от 20 нуклеотида;Броят на следните генетични модификации, които могат да се комбинират една с друга, не надвишава 3 за всяка секвенция на кодиране на протеини (като се има предвид, че мутации във вътрешни и регулаторни секвенции са изключени от тази граница):

a)   субституция или инсерция на не повече от 20 нуклеотида;

б)   делеция на какъвто и да било брой нуклеотиди; [Изм. 72]

1а)  Следните генетични модификации, които могат да се комбинират помежду си, не създават химерен протеин, който не присъства във видове от генетичния фонд за целите на селекцията или не прекъсва ендогенен ген;

a)   инсерция на непрекъсната нуклеотидна секвенция, съществуваща в генетичния фонд за целите на селекцията;

б)   субституция на ендогенна нуклеотидна секвенция с непрекъсната нуклеотидна секвенция, съществуваща в генетичния фонд за целите на селекцията;

в)   инверсия или транслокация на непрекъсната ендогенна нуклеотидна секвенция, съществуваща в генетичния фонд за целите на селекцията. [Изм. 73]

2)   делеция на какъвто и да било брой нуклеотиди; [Изм. 74]

3)   при условие че генетичната модификация не прекъсва ендогенен ген:

а)   целева инсерция на непрекъсната нуклеотидна секвенция, съществуваща в генетичния фонд на селекционера;

б)   целева субституция на ендогенна нуклеотидна секвенция с непрекъсната нуклеотидна секвенция, съществуваща в генетичния фонд на селекционера; [Изм. 75]

4)   целева инверсия на секвенция от какъвто и да било брой нуклеотиди; [Изм. 76]

5)   всяка друга целева модификация с какъвто и да било размер, при условие че получените нуклеотидни секвенции вече се срещат (евентуално с модификации от приетите в точка 1 и/или 2 във вид от генетичния фонд на селекционерите. [Изм. 77]

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Оценка на риска от растения от категория 2, получени чрез НГТ, и от храни и фуражи, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ

В част 1 от настоящото приложение са описани общите принципи, които трябва да се спазват при извършването на оценката на риска за околната среда от растенията от категория 2, получени чрез НГТ, които са посочени в член 13, букви в) и г), член 14, параграф 1, буква д) и член 19, параграф 3, буква а), и оценката на безопасността на храните и фуражите, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ, които са посочени в член 19, параграф 1, буква б). В част 2 е описана специфична информация за оценката на риска за околната среда от растения от категория 2, получени чрез НГТ, а в част 3 — специфична информация за оценката на безопасността на храни и фуражи, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ.

Част 1 — Общи принципи и необходима информация

Оценката на риска за околната среда се извършва в съответствие с принципите, посочени в приложение II към Директива 2001/18/ЕО.

Видът и обемът на посочената в приложение III към Директива 2001/18/ЕО информация, необходима за извършването на оценката на риска за околната среда от растения от категория 2, получени чрез НГТ, и на оценката на безопасността на храни и фуражи, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ, се адаптират към рисковия им профил. Факторите, които трябва да се вземат под внимание, включват:

а)  характеристиките на растението, получено чрез НГТ, и по-специално въведения агрономичен признак (или признаци), функцията на модифицираната или вмъкнатата геномна секвенция (или секвенции) и функцията на всеки ген, нарушен чрез инсерция на цисген или на части от него;

аa)   характеристиките на растението гостоприемник, като алергенност, потенциал за генетичен поток, потенциал за плевели, екологична функция; [Изм. 78]

б)  предишен опит във връзка с консумацията на сходни растения или на продукти, произведени от тях;

в)  предишен опит в отглеждането на същия растителен вид или растителни видове, които проявяват сходни агрономични признаци или в които са модифицирани, вмъкнати или нарушени сходни геномни секвенции;

г)  мащаба и условията на освобождаването;

д)  предвидените условия на употреба на растението, получено чрез НГТ.

Оценката на риска за околната среда от растения от категория 2, получени чрез НГТ, и оценката на риска от храни и фуражи, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ, се състои от следното:

а)  идентифициране и характеризиране на опасностите;

б)  оценка на експозицията;

в)  характеризиране на риска.

Във всички случаи се изисква следната информация:

а)  Идентифициране и характеризиране на опасностите

i)  информация относно приемното растение или (по целесъобразност) родителските растения;

ii)  изследване на молекулните характеристики.

Информацията се предоставя чрез съпоставяне на вече налични данни от научната литература или от други източници или чрез генериране на научни данни, когато е необходимо, посредством извършване на подходящи експериментални проучвания или на проучвания по методите на биоинформатиката.

б)  Оценка на експозицията

Предоставя се информация за вероятността от настъпване на всяка идентифицирана неблагоприятна последица. Тази вероятност се оценява, като се вземат предвид, ако е уместно, характеристиките на приемащата среда (или среди), предвидената функция, ролята в храненето, очакваното равнище на употреба на храните и фуражите в ЕС и обхватът на заявлението за разрешение.

в)  Характеризиране на риска

При характеризирането на риска от растенията, получени чрез НГТ, и от храните и фуражите, произведени от тях, заявителят използва основно информацията от идентифицирането на опасностите, характеризирането на опасностите и оценката на експозицията. Рискът се характеризира, като за всяка потенциална неблагоприятна последица се комбинират нейната величина и възможността за настъпването ѝ, така че да се предостави количествена или полуколичествена прогнозна оценка на риска. Когато е уместно, се описва неопределеността за всеки идентифициран риск.

Представянето на информация за идентифициране и характеризиране на опасностите, посочена в части 2 и 3, се изисква само ако поради специфичните характеристики и предвидената употреба на растението от категория 2, получено чрез НГТ, или на храни или фуражи, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ, се поражда правдоподобна хипотеза за наличие на риск, която може да бъде проверена с помощта на посочената информация.

Част 2 — Специфична информация за оценката на риска за околната среда от растения от категория 2, получени чрез НГТ, относно идентифицирането и характеризирането на опасностите

1)  Анализ на агрономическите и фенотипните характеристики и на характеристиките на състава

2)  Устойчивост и инвазивност

3)  Потенциален трансфер на гени

4)  Взаимодействия на растението, получено чрез НГТ, с целеви организми

5)  Взаимодействия на растението, получено чрез НГТ, с нецелеви организми

6)  Въздействия на специфичните техники на отглеждане, управление и събиране на реколтата

6а)   Въздействия върху биологичното земеделие [Изм. 79]

7)  Последици за биогеохимичните процеси

8)  Въздействие върху здравето на хората и животните

8а)   Въздействия върху защитата и съхраняването на биологичното разнообразие [Изм. 80]

Част 3 — Специфична информация за оценката на безопасността на храни и фуражи, произведени от растения от категория 2, получени чрез НГТ, относно идентифицирането и характеризирането на опасностите

1)  Анализ на агрономическите и фенотипните характеристики и на характеристиките на състава

2)  Токсикология

3)  Алергенност

4)  Оценка на хранителните качества

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Агрономични признаци, посочени в член 6 и член 22 [Изм. 81]

Част 1

Агрономични признаци, обосноваващи прилагането на стимулите, посочени в член 22:

1)  добив, включително стабилност на добива и добив при условия на ниско равнище на използваните ресурси, при условие че тези признаци допринасят също за точка 2, 3 или 4 от настоящото приложение; [Изм. 82]

2)  толерантност/устойчивост на биотичен стрес, включително болести по растенията, причинени от нематоди, гъбички, бактерии, вируси и други вредители;

3)  толерантност/устойчивост на абиотичен стрес, включително предизвикан или засилен от изменението на климата;

4)  по-ефективно използване на ресурсите като вода и хранителни вещества;

5)  признаци, които повишават устойчивостта на съхранението, обработването и разпространението;

6)  подобрение на качеството или на хранителните характеристики;

7)  намалена нужда от външни ресурси, като например продукти за растителна защита и торове, ако това не противоречи на приложение III, част 2. [Изм. 83]

Част 2

Агрономични признаци, изключващи прилагането на стимулите, посочени в член 22: устойчивост към хербициди.

(1) OВ C, C/2024/893, 6.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/893/oj.
(2) Все още непубликувано в Официален вестник.
(3) Тази позиция отговаря на измененията, приети на 7 февруари 2024 г. (Приети текстове, P9_TA(2024)0067).
(4)Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).
(5)Изводите и решенията, получени в резултат на финансираните от ЕС проекти за научни изследвания и иновации в областта на стратегиите за селекция на растенията, могат да допринесат за справяне с предизвикателствата, свързани с откриването, осигуряването на проследимост и автентичност и насърчаването на иновациите в областта на новите геномни техники. В рамките на Седмата рамкова програма и на последвалата я програма „Хоризонт 2020“ бяха финансирани повече от 1000 проекта с общ размер на инвестициите над 3 милиарда евро. Продължава и подкрепата по програма „Хоризонт Европа“ за проекти за нови съвместни научни изследвания в областта на стратегиите за селекция на растенията — SWD(2021) 92 final.
(6)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final).
(7)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система (COM(2020) 381 final).
(8)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. „Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, COM(2020) 380 final.
(9)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final).
(10)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“ (COM(2022) 133 final); Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), 2022 г., Gene editing and agrifood systems (Редактирането на гени, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост), Рим, ISBN 978-92-5-137417-7.
(11)Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, A sustainable bioeconomy for Europe: strengthening the connection between economy, society and the environment: updated bioeconomy strategy (Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда: актуализирана стратегия за биоикономиката), Служба за публикации, 2018 г., https://data.europa.eu/doi/10.2777/792130.
(12)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Преглед на търговската политика — отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021) 66 final).
(13)Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).
(14)Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (OB L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).
(15)Решение на Съда от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др./Premier ministre и Ministre de l’agriculture, de l’agroalimentaire et de la forêt, C-528/16, ECLI:EU:C:2018:583.
(16)Решение (ЕС) 2019/1904 на Съвета от 8 ноември 2019 г. за отправяне на искане към Комисията да представи проучване с оглед на решението на Съда по дело C-528/16 относно статута на новите геномни техники съгласно правото на Съюза, както и предложение, ако е целесъобразно предвид резултатите от проучването (ОВ L 293, 14.11.2019 г., стр. 103).
(17)Проучване относно статута на новите геномни техники съгласно правото на Съюза и с оглед на решението на Съда по дело C-528/16, SWD(2021) 92 final.
(18)Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ L 327, 11.12.2015 г., стр. 1).
(19)Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 1).
(20)Експертна група на ЕОБХ по ГМО (Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми), Mullins E, Bresson J-L, Dalmay T, Dewhurst IC, Epstein MM, Firbank LG, Guerche P, Hejatko J, Moreno FJ, Naegeli H, Nogué F, Sánchez Serrano JJ, Savoini G, Veromann E, Veronesi F, Casacuberta J, Fernandez Dumont A, Gennaro A, Lenzi P, Lewandowska A, Munoz Guajardo IP, Papadopoulou N и Rostoks N, 2022 г. Updated scientific opinion on plants developed through cisgenesis and intragenesis (Актуализирано научно становище относно растенията, създадени чрез цисгенеза и интрагенеза). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2022 г.; 20(10):7621, 33 стр. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2022.7621
(21)Експертна група на ЕОБХ по ГМО (Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми), Naegeli H, Bresson J-L, Dalmay T, Dewhurst IC, Epstein MM, Firbank LG, Guerche P, Hejatko J, Moreno FJ, Mullins E, Nogué F, Sánchez Serrano JJ, Savoini G, Veromann E, Veronesi F, Casacuberta J, Gennaro A, Paraskevopoulos K, Raffaello T и Rostoks N, 2020 г. Applicability of the EFSA Opinion on site-directed nucleases type 3 for the safety assessment of plants developed using site-directed nucleases type 1 and 2 and oligonucleotide-directed mutagenesis (Приложимост на становището на ЕОБХ относно сайт-насочените нуклеази тип 3 за оценка на безопасността на растения, създадени с помощта на сайт-насочени нуклеази тип 1 и 2 и олигонуклеотид-насочена мутагенеза). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2020 г.;18(11):6299, 14 стр. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2020.6299
(22)Експертна група на ЕОБХ по ГМО (Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми), Mullins E, Bresson J-L, Dalmay T, Dewhurst IC, Epstein MM, Firbank LG, Guerche P, Hejatko J, Moreno FJ, Naegeli H, Nogué F, Rostoks N, Sánchez Serrano JJ, Savoini G, Veromann E, Veronesi F, Fernandez A, Gennaro A, Papadopoulou N, Raffaello T и Schoonjans R, 2022 г. Statement on criteria for risk assessment of plants produced by targeted mutagenesis, cisgenesis and intragenesis (Становище относно критериите за оценка на риска от растения, произведени чрез целенасочена мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2022 г.;20(10):7618, 12 стр. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2022.7618
(23)Европейска мрежа от лаборатории за ГМО (ENGL), Detection of food and feed plant products obtained by new mutagenesis techniques (Откриване на хранителни и фуражни продукти от растителен произход, получени чрез нови техники за мутагенеза), 26 март 2019 г. (JRC116289); 13 юни 2023 г. (JRC133689; EUR 31521 EN).
(24)COM(2023) 414 final.
(25)Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OВ L 031, 1.2.2002 г., стр. 1).
(26)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(27)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(28)SWD(2023) 412.
(29)Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение № 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1).
(30)Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета (ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4).
(31)COM(2023) 414 final.
(32)Регламент (ЕО) № 65/2004 на Комисията от 14 януари 2004 г. за създаване на система за разработване и оценка на единните идентификатори за генетично модифицирани организми (ОВ L 10, 16.1.2004 г., стр. 5).
(33)*Предложение на Комисията за регламент относно растителния репродуктивен материал (COM/2023/414), (2023/0227(COD)).
(34)ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(35)Директива 98/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 г. относно правната закрила на биотехнологичните изобретения, OВ L 213, 30.7.1998 г., стр. 13.


Мерки за ранна намеса, условия за преструктуриране и финансиране на действията по преструктуриране (SRMR3)
PDF 367kWORD 105k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (COM(2023)0226 – C9-0139/2023 – 2023/0111(COD))
P9_TA(2024)0326A9-0155/2024

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0226),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0139/2023),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 5 юли 2023 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2023 г.(2),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0155/2024),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране(3)

P9_TC1-COD(2023)0111


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(4),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Съюзната уредба на преструктурирането за кредитни институции и инвестиционни посредници („институции“) беше създадена след световната финансова криза от 2008—2009 г. и одобрените на международно равнище „Ключови характеристики на ефективните режими за преструктуриране на финансови институции“(6) на Съвета за финансова стабилност. Съюзната уредба на преструктурирането се състои от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7) и Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета(8). И двата законодателни акта се прилагат за институциите, установени в Съюза, както и за всеки друг субект, който попада в обхвата на директивата или регламента („субекти“). Целта на нормативната уредба на Съюза е да подготви надлежна процедура при неизпълнение на задълженията от страна на институции и субекти, при която се запазват техните критични функции, избягват се заплахите за финансовата стабилност и същевременно се защитават вложителите и публичните средства. Освен това съюзната уредба на преструктурирането има за цел да насърчи развитието на вътрешния пазар на банкови услуги чрез създаване на хармонизиран режим за координирано справяне с трансгранични кризи и чрез избягване на проблеми, свързани с равнопоставените условия на конкуренция.

(1a)  Понастоящем банковият съюз се основава само на два от предвидените три стълба, а именно Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Поради това той остава незавършен заради липсата на своя трети стълб — европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД). Завършването на банковия съюз е неразделна част от икономическия и паричен съюз и от финансовата стабилност, най-вече чрез намаляване на рисковете от т.нар. „омагьосан кръг“, които възникват в резултат на връзката между банките и държавата.

(2)  Няколко години след като започна да се прилага, действащата понастоящем съюзна уредба на преструктурирането не постигна желаните резултати по отношение на някои от тези цели. По-специално, въпреки че институциите и субектите са постигнали значителен напредък по отношение на възможността за преструктуриране и за целта са отделили значителни ресурси, по-специално чрез изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация и усъвършенстване на механизмите за финансиране на преструктурирането, съюзната уредба на преструктурирането рядко се използва. Вместо това, при несъстоятелност на някои по-малки и средни институции и субекти бяха прилагани предимно нехармонизирани национални мерки. За съжаление вместо финансирани от сектора защитни механизми, включително механизмите за финансиране на преструктурирането, все още се използват парите на данъкоплатците. Тази ситуация вероятно се дължи на неподходящи ориентировъчни критерии. Тези неподходящи критерии се наблюдават при взаимодействието на съюзната уредба на преструктурирането с националните правни норми, при което широката свобода на преценка във връзка с обществения интерес невинаги отразява заложеното в съюзната уредба на преструктурирането намерение. В същото време недостатъчно широкото използване на съюзната уредба на преструктурирането се дължи и на опасенията, че при осигуряването, в рамките на този процес, на достъп на финансиращите се чрез депозити институции до външно финансиране, в частност при отсъствието на други вътрешни ресурси за удовлетворяване на задълженията, техните вложители ще понесат загуби. Още един факт – по-неблагоприятните условия за достъп до финансиране при режима на преструктуриране отколкото извън него, също ограничава прилагането на съюзната уредба на преструктурирането в полза на други решения, които често налагат прибягване до парите на данъкоплатците вместо до собствените ресурси на дадената институция или субект или до финансиран от сектора защитен механизъм. Това положение от своя страна поражда рискове от фрагментиране, от неоптимално управление на неизпълнението на задълженията на институциите и субектите, по-специално при по-малките и средните институции и субекти, както и алтернативни разходи поради неизползваните финансови ресурси. Следователно е необходимо да се осигури, ▌ когато е в услуга на обществения интерес, по-ефективно и последователно прилагане на съюзната уредба на преструктурирането, включително по отношение на по-малките и средните институции▌.

(3)  Съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 806/2014 държавите членки, които са установили тясно сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и съответните национални компетентни органи, се считат за участващи държави членки за целите на посочения регламент. Регламент (ЕС) № 806/2014 обаче не съдържа никакви подробности относно процеса на подготовка за започване на тясно сътрудничество по задачи, свързани с преструктурирането. Поради това е уместно тези подробности да бъдат уточнени.

(4)  При дъщерните предприятия – институции и субекти, които не са определени като субекти за преструктуриране, интензивността и конкретните аспекти на необходимите усилия по планиране на преструктурирането варират в зависимост от техния размер и рисков профил, наличието на критични функции и стратегията за преструктуриране на групата. Поради това, при определянето на мерките по отношение на такива дъщерни предприятия, Единният съвет за преструктуриране („Съветът за преструктуриране“) следва да може да взима предвид тези фактори и по целесъобразност да следва опростен подход.

(5)  Крайният резултат от ликвидацията съгласно националното право на институциите и субектите, за които Съветът за преструктуриране е установил, че са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и е достигнал до заключението, че преструктурирането им не е в услуга на обществения интерес, е напускане на пазара. Това означава, че не е необходим план за действие в случай на неизпълнение на задълженията, независимо дали компетентният орган вече е отнел лиценза на съответната институция или субект. Същото се отнася и за институциите, които при преструктурирането остават след прехвърлянето на активите, правата и задълженията в рамките на стратегията за прехвърляне. Поради това е целесъобразно да се уточни, че в тези ситуации не се изисква приемането на планове за преструктуриране.

(6)  Понастоящем Съветът за преструктуриране може да забрани определени разпределения, когато дадена институция или субект не изпълнява комбинираното изискване за буфер, разглеждано в допълнение към минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ). За да се гарантира правна сигурност и привеждане в съответствие със съществуващите процедури за изпълнение на решенията, взети от Съвета за преструктуриране, е необходимо обаче да се уточнят по-ясно ролите на органите, участващи в процеса на забрана на разпределенията. Поради това е целесъобразно да се предвиди, че Съветът за преструктуриране следва да отправи указание за забрана на такова разпределение до националния орган за преструктуриране, който следва да изпълни решението на Съвета за преструктуриране. Освен това в определени ситуации от институцията или субекта може да се изисква да спазва МИПЗ, определени на основа, различна от изискваната от тази институция или субект с оглед на комбинираното изискване за буфер. Това създава за Съвета за преструктуриране неяснота по отношение на условията за упражняване на правомощията във връзка с МИПЗ, а именно за забрана на разпределенията и за изчисляване на максималната сума за разпределяне. Поради това следва да се предвиди, че в тези случаи Съветът за преструктуриране следва да даде указания на органите за преструктуриране да забраняват определени разпределения въз основа на оценката на комбинираното изискване за буфер по Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията(9). За осигуряване на прозрачност и правна сигурност Съветът за преструктуриране следва да съобщава изчисленото комбинирано изискване за буфер на институцията или субекта, които след това следва публично да го оповестяват.

(7)  Някои от определените с Директива 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 правомощия, които трябва да бъдат упражнявани от органите за преструктуриране, не са включени в Регламент (ЕС) № 806/2014. В рамките на Единния механизъм за преструктуриране това може да създаде несигурност по отношение на това кой и при какви условия следва да упражнява тези правомощия. Поради това е необходимо да се уточни как националните органи за преструктуриране следва да упражняват определени правомощия, предвидени единствено в Директива 2014/59/ЕС, по отношение на субекти и групи, които попадат под пряката отговорност на Съвета за преструктуриране. В тези случаи Съветът за преструктуриране следва да може, когато счете за необходимо, да даде указания на националните органи за преструктуриране да упражнят тези правомощия. По-специално Съветът за преструктуриране следва да може да даде указания на националните органи за преструктуриране да изискват от дадена институция или субект да поддържа подробна документация за финансовите договори, по които институцията или субектът е страна, или да прилагат правомощието за спиране на изпълнението на някои финансови задължения съгласно член 33а от Директива 2014/59/ЕС. Като се има предвид обаче, че разрешенията за намаляване на инструментите на приемливите задължения, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10), който е приложим и за институциите и субектите и задълженията, за които се прилага МИПЗ, не изискват прилагането на националното законодателство, Съветът за преструктуриране следва да може да дава тези разрешения пряко на институциите или субектите, без да е необходимо да дава указания на националните органи за преструктуриране да упражняват това правомощие.

(8)  С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета(11), Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета(12) и Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета(13) в правото на Съюза бяха въведени международните договорености по общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ), публикувани от Съвета за финансова стабилност на 9 ноември 2015 г. („стандарта за ОКПЗ“), за глобалните системно значими банки, посочени в правото на Съюза като глобални системно значими институции (Г-СЗИ). С Регламент (ЕС) 2019/877 и Директива (ЕС) 2019/879 също така беше изменено МИПЗ, предвидено в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014. Необходимо е разпоредбите на Регламент (ЕС) № 806/2014 относно МИПЗ да се приведат в съответствие с прилагането на стандарта за ОКПЗ за Г-СЗИ по отношение на някои задължения, които биха могли да се използват за покриване на частта от МИПЗ, която следва да бъде покрита със собствен капитал и други подчинени задължения. По-специално задълженията, които са от еднакъв ред с някои изключени задължения, следва да бъдат включени в собствения капитал и подчинените приемливи инструменти на субектите за преструктуриране, когато размерът на тези изключени задължения в счетоводния баланс на субекта за преструктуриране не надвишава 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на субекта за преструктуриране и от това включване не произтичат рискове, свързани с принципа за справедливо третиране на кредиторите.

(9)  Правилата за определяне на МИПЗ се отнасят предимно до определянето на подходящото равнище на МИПЗ, като се приема, че инструментът за споделяне на загуби е предпочитаната стратегия за преструктуриране. Регламент (ЕС) № 806/2014 обаче позволява на Съвета за преструктуриране да използва други инструменти за преструктуриране, а именно тези, при които стопанската дейност на институцията в режим на преструктуриране се прехвърля към частен купувач или към мостова институция. Поради това следва да се уточни, че ако в плана за преструктуриране се предвижда използването на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция, самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране, Съветът за преструктуриране следва да определи равнището на МИПЗ за съответния субект за преструктуриране въз основа на особеностите на тези инструменти за преструктуриране и на свързаните с тях различни нужди от поемане на загуби и рекапитализация.

(10)  Равнището на МИПЗ за субектите за преструктуриране е сборът от размера на очакваните загуби при преструктурирането и размера на рекапитализацията, който дава възможност на субекта за преструктуриране да продължи да изпълнява условията за лицензирането си и да извършва дейностите си в продължение на подходящ срок. Някои предпочитани стратегии за преструктуриране включват прехвърлянето на приемател на активи, права и задължения▌, по-специално инструмента за продажба на стопанска дейност. В тези случаи целите, преследвани с компонента за рекапитализация, може да не са толкова важни колкото при стратегия за открита банкова рекапитализация чрез вътрешни източници, тъй като от Съвета за преструктуриране няма да се изисква да гарантира, че субектът за преструктуриране ще започне отново да спазва капиталовите си изисквания след действието по преструктуриране. Загубите в такива случаи се очаква все пак да надвишат капиталовите изисквания на субекта за преструктуриране. Поради това е целесъобразно да се предвиди равнището на МИПЗ на тези субекти за преструктуриране да продължи да включва рекапитализация, чийто размер е съобразен със стратегията за преструктуриране.

(11)  Когато в стратегията за преструктуриране се предвижда използването на инструменти за преструктуриране, различни от изключително споделяне на загуби, нуждите от рекапитализация на съответния субект обикновено ще бъдат по-малки след преструктурирането, отколкото в случай на открита банкова рекапитализация чрез вътрешни източници. В такъв случай при калибрирането на МИПЗ този аспект следва да бъде взет предвид при оценката на изискването за рекапитализация. Поради това, когато коригират равнището на МИПЗ за субектите за преструктуриране, чийто план за преструктуриране предвижда инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция, самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране, Съветът за преструктуриране следва да взима предвид характеристиките на тези инструменти, включително очаквания обхват на прехвърлянето към частния купувач или към мостовата институция, видовете инструменти, които ще бъдат прехвърлени, очакваната стойност и възможностите за търгуване на тези инструменти и структурата на предпочитаната стратегия за преструктуриране, включително допълнителното използване на инструмента за обособяване на активи. Тъй като органът за преструктуриране решава за всеки отделен случай дали да се използват средства от схемата за гарантиране на депозитите за преструктурирането и тъй като не е сигурно предварително дали такова решение ще бъде взето, при калибрирането на равнището на МИПЗ Съветът за преструктуриране не следва да взима предвид потенциалното финансово участие на схемата за гарантиране на депозитите в преструктурирането. Този подход също така намалява вероятността от морален риск, като гарантира, че субектите не приемат предварително, че средствата от съответната схема за гарантиране на депозитите ще бъдат използвани за постигане на целевото равнище от 8% от общите задължения и собствения капитал.

(13)  Съгласно член 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета(14) ЕЦБ е компетентна да изпълнява надзорни задачи във връзка с ранната намеса. Необходимо е да се намалят рисковете, произтичащи от различното транспониране в националното законодателство на мерките за ранна намеса в Директива 2014/59/ЕС, и да се улесни ефективното и последователно прилагане от страна на ЕЦБ на нейните правомощия за предприемане на мерки за ранна намеса. Тези мерки за ранна намеса бяха създадени, за да се даде възможност на компетентните органи да коригират влошаването на финансовото и икономическото положение на дадена институция или субект и да намалят, доколкото е възможно, риска и въздействието от евентуално преструктуриране. Поради липсата на сигурност по отношение на критериите за тяхното прилагане и частичното им припокриване с надзорните мерки обаче тези мерки за ранна намеса бяха рядко използвани. Поради това разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС относно мерките за ранна намеса следва да бъдат отразени в Регламент (ЕС) № 806/2014, като по този начин се осигури единен и пряко приложим правен инструмент за ЕЦБ, а условията за прилагането на тези мерки за ранна намеса следва да бъдат опростени и допълнително уточнени. За да се разсее несигурността по отношение на условията и сроковете за освобождаване на управителния орган и назначаването на временни управители, тези мерки следва да бъдат изрично определени като мерки за ранна намеса и тяхното прилагане следва да подлежи на същите предпоставки. Същевременно от ЕЦБ следва да се изиска да съобразява избраните от нея мерки с даденостите на конкретния случай. За да може да взима предвид рисковете за репутацията, рисковете, свързани с изпирането на пари, както и рисковете, свързани с информационните и комуникационните технологии, ЕЦБ следва да оценява условията за прилагане на мерките за ранна намеса не само въз основа на количествени параметри, в т.ч. изискуемите капитал или ликвидност, равнището на ливъридж, необслужваните заеми или концентрацията на експозиции, но и въз основа на качествени критерии.

(14)  Необходимо е да се гарантира, че Съветът за преструктуриране е в състояние да се подготви за евентуалното преструктуриране на институция или субект. Поради това ЕЦБ или съответният национален компетентен орган следва да информира Съвета за преструктуриране относно влошаването на финансовото състояние на дадена институция или субект на достатъчно ранен етап, а Съветът за преструктуриране следва да разполага с необходимите правомощия за изпълнението на подготвителните мерки. Важно е да се отбележи, че за да се даде възможност на Съвета за преструктуриране да реагира възможно най-бързо при влошаване на състоянието на дадена институция или субект, предварителното прилагане на мерки за ранна намеса не следва да му налага да предприема мерки за предлагане на пазара на институцията или субекта или да иска информация за актуализиране на плана за преструктуриране и изготвяне на оценката. С оглед осигуряване на последователна, координирана, ефективна и навременна реакция при влошаване на финансовото състояние на дадена институция или субект и за да се подготви по подходящ начин евентуалното преструктуриране, е необходимо да се засилят взаимодействието и координацията между ЕЦБ, националните компетентни органи и Съвета за преструктуриране. Веднага щом дадена институция или субект изпълни условията за прилагане на мерки за ранна намеса, ЕЦБ, националните компетентни органи и Съветът за преструктуриране следва да увеличат обмена на информация, включително предварителната информация, и да следят съвместно финансовото състояние на институцията или субекта.

(14a)  Когато Съветът за преструктуриране изисква информация, която е необходима за целите на актуализирането на плановете за преструктуриране, подготовката за евентуално преструктуриране на даден субект или извършване на оценка, ЕЦБ или съответните национални компетентни органи следва да предоставят на Съвета за преструктуриране тази информация, доколкото тя е на тяхно разположение. Ако ЕЦБ или съответните национални компетентни органи все още не разполагат със съответната информация, те следва да си сътрудничат със Съвета за преструктуриране и да координират действията си с него, за да получат информацията, която Съветът за преструктуриране смята за необходима. В контекста на това сътрудничество националните компетентни органи следва да събират необходимата информация при надлежно спазване на принципа на пропорционалност.

(15)  Необходимо е да се осигурят своевременни действия и координиране на ранен етап между Съвета за преструктуриране и ЕЦБ или съответния национален компетентен орган по отношение на по-малко значими трансгранични групи, когато дадена институция или субект е все още действащо предприятие, но с голяма вероятност да стане проблемно. Поради това ЕЦБ или съответният национален компетентен орган следва да уведоми възможно най-рано Съвета за преструктуриране относно този риск. Това уведомление следва да съдържа мотивите за оценката на ЕЦБ или на съответния национален компетентен орган, преглед на алтернативните мерки от страна на частния сектор, както и надзорните действия или мерките за ранна намеса, които са на разположение за предотвратяване на неизпълнението на задълженията на институцията или субекта в разумен срок. Такова ранно уведомяване не следва да засяга процедурите, с които се определя дали са изпълнени условията за преструктуриране. Предварителното уведомяване на Съвета за преструктуриране от страна на ЕЦБ или съответния национален компетентен орган за съществен риск, че дадена институция или субект са проблемни или има вероятност да станат проблемни, не следва да предопределя последващата констатация, че дадена институция или субект действително са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Освен това, ако на по-късен етап се прецени, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни и няма алтернативни решения това да бъде предотвратено в разумен срок, Съветът за преструктуриране трябва да реши дали да предприеме действие по преструктуриране. В такъв случай навременността на решението за прилагане на действие по преструктуриране по отношение на дадена институция или субект може да бъде от основно значение за успешното изпълнение на стратегията за преструктуриране, по-специално поради факта, че по-ранната намеса в институцията или субекта може да допринесе за осигуряването на необходимите капацитет за поемане на загуби и ликвидност за изпълнението на тази стратегия. Поради това е целесъобразно да се даде възможност на Съвета за преструктуриране да прецени, в тясно сътрудничество с ЕЦБ или съответния национален компетентен орган, какво представлява разумен срок за прилагане на алтернативни мерки за избягване на неизпълнението на задълженията на институцията или субекта. При извършването на тази оценка необходимостта от запазване на способността на органа за преструктуриране и на съответния субект да прилагат ефективно стратегията за преструктуриране, когато това в крайна сметка е необходимо, следва също да се вземе предвид, но не следва да възпрепятства предприемането на алтернативни мерки. По-специално предвиденият срок за алтернативните мерки следва да бъде такъв, че да не излага на риск ефективността на евентуалното прилагане на стратегията за преструктуриране. За да се осигури навременен резултат и да се даде възможност на Съвета за преструктуриране да се подготви по подходящ начин за потенциалното преструктуриране на институцията или субекта, Съветът за преструктуриране и ЕЦБ или съответният национален компетентен орган следва да провеждат редовни съвместни заседания, като Съветът за преструктуриране следва да определя честотата на тези заседания според обстоятелствата по случая.

(16)  За да бъдат обхванати съществените нарушения на пруденциалните изисквания, е необходимо да се уточнят допълнително условията за определяне дали предприятията майки, в т.ч. холдингите, са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Нарушението на тези изисквания от страна на предприятие майка следва да се счита за съществено, когато по своя вид и обхват то е сравнимо с нарушение, което, ако е извършено от кредитна институция, би обосновало отнемането на нейния лиценз от компетентния орган в съответствие с член 18 от Директива 2013/36/ЕС.

(17)  Предвидено е нормативната уредба на преструктурирането да се прилага потенциално за всички институции или субекти, независимо от техния размер и модел на стопанска дейност, когато е налице положителна оценка на обществения интерес. За да се гарантира това, следва да бъдат уточнени критериите за прилагане на оценката на обществения интерес по отношение на проблемната институция или субект. В това отношение е необходимо да се поясни, че в зависимост от конкретните обстоятелства някои функции на институцията или субекта могат да се считат за критични, ако прекъсването им би засегнало финансовата стабилност или критични услуги на регионално равнище, по-специално когато заменяемостта на критичните функции се определя от съответния географски пазар.

(18)  Оценката дали преструктурирането на дадена институция или субект е в обществен интерес следва да отразява съображението, че вложителите са по-добре защитени при по-ефективното използване на средствата по схемата за гарантиране на депозитите и свеждането до минимум на загубите за тези средства. Поради това при оценката на обществения интерес следва да се счита, че целта на преструктурирането за защита на вложителите е по-добре постигната при преструктуриране, ако изборът на производство по несъстоятелност би довел до повече разходи за схемата за гарантиране на депозитите.

(19)  Оценката на това дали преструктурирането на дадена институция или субект е в обществен интерес следва също така да отразява, доколкото е възможно, разликата между, от една страна, финансирането, предоставено чрез финансирани от сектора защитни механизми (механизми за финансиране на преструктурирането или схеми за гарантиране на депозитите), и от друга страна, финансирането, предоставено от държавите членки от парите на данъкоплатците. Предоставянето на финансиране от държавите членки съдържа по-висок морален риск и насърчава по-слабо пазарната дисциплина и следва да бъде разглеждано като възможност само при извънредни обстоятелства. Поради това, когато оценява целта за свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, Съветът за преструктуриране следва да предпочита финансиране чрез механизмите за финансиране на преструктурирането или чрез схемата за гарантиране на депозитите пред финансиране чрез равни по размер ресурси от бюджета на държавите членки.

(19a)  Когато националните нормативни уредби за несъстоятелност и преструктуриране постигат ефективно целите на уредбата в същата степен, следва да се отдава предпочитание на варианта, който свежда до минимум риска за данъкоплатците и икономиката. Този подход гарантира разумен и отговорен начин на действие, съобразен с общата цел за защита както на интересите на данъкоплатците, така и на икономическата стабилност в по-широк смисъл.

(19б)  Финансирана от данъкоплатците извънредна финансова подкрепа за институции и субекти следва да се предоставя, ако изобщо се предоставя, само за преодоляване на сериозни смущения в икономиката от изключителен и системен характер, тъй като тя създава значителна тежест за публичните финанси и нарушава еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар.

(20)  За да се гарантира, че целите на преструктурирането се постигат по най-ефективния начин, резултатът от оценката на обществения интерес следва да вземе предвид дали ликвидацията на проблемната институция или субект чрез обичайно производство по несъстоятелност би постигнала целите на преструктурирането по-ефективно от преструктурирането, а не само в същата степен като преструктурирането.

(21)  С оглед на опита, придобит при прилагането на Директива 2014/59/ЕС, Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива № 2014/49/ЕС, е необходимо да се уточнят допълнително условията, при които може по изключение да се предоставят предпазни мерки, които се приемат за извънредна публична финансова подкрепа. За да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията, произтичащо от различията в естеството на схемите за гарантиране на депозити в Съюза, намесата на тези схеми в контекста на превантивните мерки в съответствие с предвидените в Директива 2014/49/ЕС изисквания, които се приемат за извънредна публична финансова подкрепа, следва по изключение да бъде разрешена, когато институцията или субектът бенефициер не отговаря на никое от условията, за да се счита, че са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Предпазните мерки следва да се предприемат на достатъчно ранен етап. За целите на превантивната рекапитализация ЕЦБ понастоящем основава преценката си за платежоспособността на дадена институция или субект на прогнозна оценка за следващите 12 месеца дали институцията или субектът може да спази капиталовите изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 или в Регламент (ЕС) 2019/2033, и допълнителното капиталово изискване, предвидено в Директива 2013/36/ЕС или Директива (ЕС) 2019/2034. Тази практика следва да бъде установена в Регламент (ЕС) № 806/2014. Освен това мерките за управление на обезценените активи, като дружества за управление на активи или схеми за гарантиране на активи, могат да се окажат ефективни и ефикасни за справяне с причините за евентуални финансови затруднения, пред които са изправени институциите и субектите, и за предотвратяване на неизпълнението на задълженията им, и следователно биха могли да представляват подходящи предпазни мерки. Поради това следва да се уточни, че тези предпазни мерки могат да бъдат под формата на мерки за управление на обезценени активи.

(22)  За да се съхрани пазарната дисциплина, да се защитят публичните средства и да се избегне нарушаването на конкуренцията, предпазните мерки следва да останат изключение и да се прилагат само за справяне със сериозни смущения на пазара или за запазване на финансовата стабилност, особено в случай на системна криза. Освен това не следва да се използват предпазни мерки по отношение на понесените или вероятните загуби. Най-надеждният инструмент за установяването на понесени или вероятни загуби е преглед на качеството на активите от страна на ЕЦБ, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган/ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(15), или от националните компетентни органи. ЕЦБ и националните компетентни органи следва да използват този преглед, за да установят понесените или вероятните загуби, когато прегледът може да бъде извършен в разумен срок. Ако това не е възможно, ЕЦБ и националните компетентни органи следва да установят понесените или вероятните загуби по възможно най-надеждния начин при преобладаващите обстоятелства, когато е целесъобразно въз основа на проверки на място.

(23)  Целта на превантивната рекапитализация е да подпомогне тези жизнеспособни институции и субекти, за които е установено, че е вероятно да срещнат временни затруднения в близко бъдеще, и да предотврати по-нататъшно влошаване на тяхното положение. За да се избегне отпускането на публични субсидии на предприятия, които към момента на предоставяне на подпомагането са вече нерентабилни, предпазните мерки, предоставени под формата на придобиване на инструменти на собствения капитал или на други капиталови инструменти или управление на обезценените активи, не следва да надвишават сумата, необходима за покриване на недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на стрес тест или сходна проверка. За да се гарантира, че публичното финансиране в крайна сметка е преустановено, тези предпазни мерки следва също да бъдат ограничени във времето и да съдържат ясен график за тяхното прекратяване (стратегия за прекратяване на мярката за подкрепа“). Безсрочните инструменти, включително базовият собствен капитал от първи ред, следва да се използват само при изключителни обстоятелства и съгласно определени количествени ограничения, тъй като поради естеството си те трудно могат да бъдат временни.

(24)  Предпазните мерки следва да бъдат ограничени до размера, необходим на институцията или субекта, за да поддържа платежоспособността си в случай на неблагоприятен сценарий, определен чрез стрес тест или сходна проверка. При предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи приемащата институция или субект следва да може да използва тази сума за покриване на загуби по прехвърлените активи или в комбинация с придобиване на капиталови инструменти, при условие че не се надвишава общият размер на установения недостиг. Необходимо е също така да се гарантира, че такива предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи са съгласувани със съществуващите правила за държавна помощ и най-добрите практики, че те водят до възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на институцията или субекта, че държавната помощ е ограничена до необходимия минимум и че не се нарушава конкуренцията. Поради тези причини съответните органи следва при предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи да вземат предвид специфичните насоки, включително подробния план за ДУА(16) и Съобщението относно справянето с необслужваните кредити(17). Тези предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи следва също така да бъдат винаги подчинени на първостепенното условие да са с временен характер. При публичните гаранции, предоставени за определен период във връзка с обезценените активи на съответната институция или субект, се очаква да бъде по-добре спазено условието за временен характер, отколкото при прехвърлянето на такива активи към публично подкрепян субект. За да се гарантира, че институциите, които получават подкрепа, отговарят на условията на мярката за подкрепа, ЕЦБ или националните компетентни органи следва да изискват от институциите, които не са изпълнили ангажиментите си, да представят корективен план. Ако ЕЦБ или национален компетентен орган сметне, че с предвидените в корективния план мерки няма да се постигне дългосрочна жизнеспособност на институцията, или когато институцията не изпълнява корективния план, ЕЦБ или съответните национални компетентни органи следва да извършат оценка дали институцията е проблемна или има вероятност да стане проблемна, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014.

(25)  Важно е да се гарантира, че Съветът за преструктуриране предприема бързи и навременни действия по преструктуриране, когато това действие включва предоставяне на държавна помощ или помощ от Фонда. Поради това е необходимо да се даде възможност на Съвета за преструктуриране да приеме съответната схема за преструктуриране, преди Комисията да е оценила дали тази помощ е съвместима с правилата на вътрешния пазар. За да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар при такъв сценарий, отпускането на държавна помощ или помощ от Фонда по схемите за преструктуриране следва все пак да подлежи в крайна сметка на одобрение от страна на Комисията. За да може Комисията да прецени възможно най-рано дали помощта от Фонда е съвместима с правилата на единния пазар и за да се осигури плавен поток на информация, е необходимо също така да се предвиди, че Съветът за преструктуриране и Комисията следва незабавно да обменят цялата необходима информация относно възможното използване на помощ от Фонда и да предвидят специални правила за това кога и каква информация се предоставя на Комисията от Съвета за преструктуриране във връзка с оценката на Комисията относно съвместимостта на помощта от Фонда.

(26)  Процедурата, уреждаща започването на преструктуриране, и процедурата, уреждаща решението за прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване, са сходни. Поради това е целесъобразно да се съгласуват съответните задачи на Съвета за преструктуриране и на ЕЦБ или на националния компетентен орган, според случая, когато, от една страна, те преценяват дали са налице условията за прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване, и от друга, когато оценяват условията за приемане на схема за преструктуриране.

(27)  Възможно е действие по преструктуриране да се прилага за субект за преструктуриране, ръководещ група за преструктуриране, а правомощията за обезценяване и преобразуване да се прилагат за друг субект от същата група. Взаимозависимостите между тези субекти, включително наличието на консолидирани капиталови изисквания, които трябва да бъдат възстановени, и необходимостта от задействане на механизми за намаляване на загубите нагоре — както и на капитал — надолу по веригата, могат да затруднят оценката на нуждите от поемане на загуби и рекапитализация за всеки субект поотделно, а така и определянето на необходимите суми, които да бъдат обезценени и преобразувани за всеки субект. Поради това процедурата за прилагане в тези ситуации на правомощието за обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения следва да се уточни, като Съветът за преструктуриране следва да взима предвид тези взаимозависимости. За тази цел, когато един субект отговаря на условията за прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване, а същевременно друг субект от същата група отговаря на условията за преструктуриране, Съветът за преструктуриране следва да приеме схема за преструктуриране, обхващаща и двата субекта.

(28)  За да се повиши правната сигурност и с оглед на потенциалната значимост на задълженията, които могат да възникнат от бъдещи непредвидими събития, включително изхода от съдебни спорове, водени към момента на преструктурирането, е необходимо да се определи съответното третиране на тези задължения за целите на прилагането на инструмента за споделяне на загуби. В това отношение ръководни следва да бъдат принципите, предвидени в счетоводните правила, и по-специално тези, установени в приетия с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията(18) Международен счетоводен стандарт 37. Въз основа на тях органите за преструктуриране следва да правят разграничение между провизии и условни пасиви. Провизиите са пасиви, които са свързани с вероятен изходящ поток от средства и които могат да бъдат надеждно оценени. Условните пасиви не се признават като счетоводни пасиви, тъй като се отнасят до задължение, което не може да се счита за вероятно към момента на оценката или не може да бъде надеждно оценено.

(29)  Тъй като представляват счетоводни пасиви, следва да се уточни, че такива провизии следва да се третират по същия начин като другите пасиви. Такива провизии следва да могат да участват в споделяне на загубите, освен ако не отговарят на един от специфичните критерии за изключване от обхвата на инструмента за споделяне на загуби. Като се има предвид потенциалното значение на тези провизии при преструктурирането и за да се гарантира сигурност при прилагането на инструмента за споделяне на загуби, следва да се уточни, че провизиите са част от задълженията, които споделят загуби, и следователно за тях се прилага инструментът за споделяне на загуби.

(30)  Съгласно счетоводните принципи условните пасиви не могат да бъдат признати като пасиви и поради това не следва да участват в споделяне на загубите. Необходимо е обаче възникналият условен пасив в резултат на събитие, което е малко вероятно или не може да бъде надеждно оценено към момента на преструктурирането, да не нарушава ефективността на стратегията за преструктуриране и по-специално – на инструмента за споделяне на загуби. За тази цел оценителят следва, като част от оценката за целите на преструктурирането, да установи условните пасиви, които са включени в счетоводния баланс на институцията или субекта в режим на преструктуриране, и доколкото му е възможно да определи количествено потенциалната стойност на тези пасиви. За да се съхрани достатъчно дълго и на необходимото равнище доверието на пазара към институцията или субекта след процеса на преструктуриране, оценителят следва да вземе предвид тази потенциална стойност, когато определя сумата, с която задълженията, които споделят загуби, трябва да бъдат обезценени или преобразувани, за да се възстановят капиталовите отношения на институцията в режим на преструктуриране. По-специално органът за преструктуриране следва да прилага правомощията си за преобразуване на задълженията, които споделят загуби, доколкото това е необходимо, така че рекапитализацията на институцията в режим на преструктуриране да е достатъчна за покриване на потенциалните загуби, които могат да бъдат причинени от пасив, който може да възникне в резултат на малко вероятно събитие. Когато оценява сумата, която трябва да бъде обезценена или преобразувана, органът за преструктуриране следва внимателно да проучи въздействието на потенциалната загуба върху институцията в режим на преструктуриране въз основа на редица фактори, включително вероятността от настъпване на събитието, срока за настъпването му и размера на условния пасив.

(31)  При определени обстоятелства, след финансовото участие на Единния фонд за преструктуриране в размер до най-много 5 % от общите пасиви, в т.ч. собствен капитал, на институцията или субекта, Съветът за преструктуриране може да използва други източници на финансиране за допълнителна подкрепа на действията си по преструктуриране. Следва да се уточни по-ясно при какви обстоятелства Единният фонд за преструктуриране може да предостави допълнителна подкрепа, когато всички задължения с по-нисък ред от депозитите, които не са били — задължително или по преценка — изключени от споделянето на загуби, са били напълно обезценени или преобразувани.

(32)  Успехът на преструктурирането зависи от своевременния достъп на Съвета за преструктуриране до съответната информация от институциите и субектите, които са под негова отговорност, както и от публичните институции и органи. В тази връзка Съветът за преструктуриране следва да има достъп до статистическите данни, събирани от ЕЦБ във функцията ѝ на централна банка, както и до информацията, с която ЕЦБ разполага в качеството си на надзорен орган съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013. Съгласно Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета(19) Съветът за преструктуриране следва да осигурява физическата и логическата защита на поверителната статистическа информация и следва да иска разрешение от ЕЦБ за по-нататъшното ѝ предаване, което може да е необходимо за изпълнението на задачите на Съвета за преструктуриране. Тъй като във връзка с извършване на оценката на обществения интерес може да е необходима съхраняваната от централизираните автоматизирани механизми, създадени съгласно Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета(20), информация относно броя на клиентите, за които дадена институция или субект е единственият или основният банков партньор, Съветът за преструктуриране следва за всеки отделен случай да може да получава тази информация. Следва също така да се уточни точният момент на получаване на непряк достъп до информацията от страна на Съвета за преструктуриране. По-специално, когато съответната информация е на разположение на институция или орган, който е задължен да сътрудничи на Съвета за преструктуриране, когато последният поиска информация, тази институция или орган следва да предостави тази информация на Съвета за преструктуриране. Ако към дадения момент информацията не е налична, независимо от причината за това, Съветът за преструктуриране следва да може да получи тази информация от физическото или юридическото лице, което разполага с тази информация, чрез националните органи за преструктуриране или пряко, след като съответно ги е информирал. Съветът за преструктуриране следва също така да може да уточни процедурата и формата, съгласно които да получава информация от финансовите субекти, за да се гарантира, че тази информация отговаря в максимална степен на неговите нужди, включително виртуални центрове за данни. Освен това, за да се осигури възможно най-широко сътрудничество с всички субекти, които биха могли да разполагат с данни, които са от значение за Съвета за преструктуриране и са необходими за изпълнението на възложените му задачи, както и с цел да се избегне дублирането на отправените до институции и субекти искания, публичните институции и органи, с които Съветът за преструктуриране следва да може да си сътрудничи, да проверява наличието на информация и да обменя информация, следва да включват членовете на Европейската система на централните банки, съответните СГД, Европейския съвет за системен риск, европейските надзорни органи и Европейския механизъм за стабилност. И накрая, за да се гарантира при необходимост своевременната намеса на учредените за Единния фонд за преструктуриране финансови договорености, Съветът за преструктуриране следва да информира Комисията и ЕЦБ веднага щом прецени, че може да е необходимо да задейства такива финансови договорености, както и да предостави на Комисията и ЕЦБ цялата информация, необходима за изпълнението на техните задачи във връзка с тези финансови договорености.

(33)  В член 86, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС се предвижда, че обичайното производство по несъстоятелност по отношение на институциите и субектите, попадащи в обхвата на посочената директива, не може да бъде започнато, освен по инициатива на органа за преструктуриране, и че решението за започване на обичайно производство по несъстоятелност на институция или субект се взима само със съгласието на органа за преструктуриране. Тази разпоредба не е отразена в Регламент (ЕС) № 806/2014. В съответствие с разпределението на задачите, посочено в Регламент (ЕС) № 806/2014, националните органи за преструктуриране следва да се консултират със Съвета за преструктуриране, преди да предприемат действия съгласно член 86, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС спрямо институциите и субектите, за които Съветът за преструктуриране отговаря пряко.

(34)  Критериите за подбор за длъжността заместник-председател на Съвета за преструктуриране са същите като критериите за избор на председател и други щатни членове на Съвета за преструктуриране. Поради това е целесъобразно на заместник-председателя на Съвета за преструктуриране да се дадат същите права на глас като тези, с които се ползват председателят и постоянните членове на Съвета за преструктуриране.

(36)  За да може Съветът за преструктуриране да направи в рамките на пленарната си сесия предварителна оценка на предварителния проектобюджет, преди председателят да представи окончателния си проект, следва да бъде удължен срокът, в който председателят трябва да представи първоначално предложение за годишния бюджет на Съвета за преструктуриране.

(37)  След първоначалния период на натрупване, посочен в член 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014, наличните финансови средства на Единния фонд за преструктуриране може леко да спаднат под целевото равнище, по-специално в резултат на увеличение на гарантираните депозити. Следователно предварителните вноски, които могат при тези обстоятелства да бъдат поискани, вероятно ще бъдат в малък размер. Ето защо в някои години е възможно размерът на тези предварителни вноски да не е съизмерим с разходите за тяхното събиране. Поради това Съветът за преструктуриране следва да може да отложи събирането на предварителните вноски за максимум три години, докато сумата, която трябва да бъде събрана, достигне сума, която съответства на разходите по събирането, при условие че това отлагане не засяга съществено капацитета на Съвета за преструктуриране да използва Единния фонд за преструктуриране.

(38)  Един от компонентите на наличните финансови средства на Единния фонд за преструктуриране са неотменимите ангажименти за плащане. Поради това е необходимо да се уточнят обстоятелствата, при които тези ангажименти за плащане могат да бъдат изискани, както и приложимата процедура при прекратяване на ангажиментите, в случай че дадена институция или субект вече не са задължени да плащат вноски в Единния фонд за преструктуриране. Освен това, за да се осигури по-голяма прозрачност и сигурност по отношение на дела на неотменимите ангажименти за плащане в общия размер на предварителните вноски, които трябва да бъдат набрани, Съветът за преструктуриране следва да определи този дял на годишна основа при спазване на приложимите ограничения.

(39)  Понастоящем максималният годишен размер на извънредните последващи вноски в Единния фонд за преструктуриране, които могат да бъдат поискани, е ограничен до три пъти размера на предварителните вноски. След първоначалния период на натрупване, посочен в член 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014, и при условие че не се използва Единният фонд за преструктуриране, тези предварителни вноски ще зависят само от промените в равнището на гарантираните депозити и поради това е вероятно да намалеят. Определянето на максималния размер на извънредните последващи вноски въз основа на предварителните вноски би могло да доведе до драстично ограничаване на възможността Единният фонд за преструктуриране да набира последващи вноски, като по този начин се намалява способността му за действие. За да се избегне това, следва да се определи различно ограничение, а максималният размер на извънредните последващи вноски, които могат да бъдат поискани, следва да бъде определен на три пъти една осма от целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране.

(40)  Единният фонд за преструктуриране може да се използва за подпомагане на прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция, при което набор от активи, права и задължения на институцията в режим на преструктуриране се прехвърлят на приемател. В този случай Съветът за преструктуриране може да има вземане срещу остатъчната част от институцията или субекта при последващата им ликвидация по обичайно производство по несъстоятелност. Това може да се случи, когато Единният фонд за преструктуриране се използва във връзка със загуби, които кредиторите иначе биха понесли, включително под формата на гаранции за активи и пасиви или покритие на разликата между прехвърлените активи и пасиви. За да се гарантира, че акционерите и кредиторите на остатъчната част от институцията или субекта покриват ефективно загубите на институцията в режим на преструктуриране и повишават вероятността за погасяване при несъстоятелност на задълженията към Съвета за преструктуриране, тези вземания на Съвета за преструктуриране срещу остатъчната част от институцията или субекта, както и вземанията, произтичащи от разумни разходи, правомерно направени от Съвета по преструктуриране, следва да са с по-висок ред от вземанията по депозити и тези на схемите за гарантиране на депозитите. Тъй като обезщетенията, изплатени на акционерите и кредиторите от Единния фонд за преструктуриране поради нарушения на принципа за справедливо третиране на кредиторите, имат за цел да компенсират резултатите от действието по преструктуриране, тези компенсации не следва да пораждат вземания за Съвета за преструктуриране.

(41)  Тъй като някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 806/2014 относно ролята, която схемите за гарантиране на депозитите могат да играят при преструктурирането, са сходни с тези на Директива 2014/59/ЕС, внесените с ...[СП: моля, въведете номера на директивата за изменение на Директива 2014/59/ЕС] изменения на тези разпоредби в Директива 2014/59/ЕС, следва да бъдат отразени в Регламент (ЕС) № 806/2014.

(42)  Прозрачността е от ключово значение за гарантиране на лоялните пазарни отношения, пазарната дисциплина и защитата на инвеститорите. За да се гарантира, че Съветът за преструктуриране може да насърчава усилията за постигане на по-голяма прозрачност и да участва в тях, следва да му бъде позволено да оповестява информацията, получена в резултат на неговите собствени анализи, оценки и решения, включително оценки на възможността за преструктуриране, когато това оповестяване не би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика и когато по-висш обществен интерес диктува оповестяването.

(43)  Поради това Регламент (ЕС) № 806/2014 следва да бъде съответно изменен.

(44)  С цел да се осигури съгласуваност, внесените с ... [СП: моля, въведете номера на директивата за изменение на Директива 2014/59/ЕС] изменения на Регламент (ЕС) № 806/2014, които са сходни с измененията на Директива 2014/59/ЕС, следва да се прилагат от същата дата като датата за транспониране на... [СП: моля, въведете номера на директивата за изменение на Директива 2014/59/ЕС], която е... [СП: моля, въведете следната дата — 18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение]. Няма обаче причина за забавяне на прилагането на измененията на Регламент (ЕС) № 806/2014, които се отнасят изключително до функционирането на Единния механизъм за преструктуриране. Поради това тези изменения следва да се прилагат от … [СП: моля, въведете следната дата — 1 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

(45)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно подобряване на ефективността и ефикасността на нормативната уредба на възстановяване и преструктуриране за институциите и субектите, не могат поради рисковете, които различаващите се национални подходи могат да породят за целостта на единния пазар, да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а — чрез изменение на вече установените на равнището на Съюза правила — могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 806/2014

Регламент (ЕС) № 806/2014 се изменя, както следва:

1)  Член 3, параграф 1 се изменя, както следва:

а)  точка 24а се заменя със следното:"

„субект за преструктуриране“ означава установено в участваща държава членка юридическо лице, което Съветът за преструктуриране или националният орган за преструктуриране е определил в съответствие с член 8 от настоящия регламент като субект, по отношение на който в плана за преструктуриране се предвиждат действия по преструктуриране;“;

"

б)  вмъкват се следните точки 24г и 24д:"

„(24г) „Г-СЗИ извън ЕС“ означава Г-СЗИ извън ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 134 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

   (24д) „Г-СЗИ субект“ означава Г-СЗИ субект съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013;“;

"

в)  точка 49 се заменя със следното:"

„(49) „задължения, които споделят загуби“ означава задълженията, включително пораждащите счетоводни провизии, и капиталовите инструменти, които не са включени в инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на институция или субект по член 2 и които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно член 27, параграф 3;“

"

2)  В член 4 се вмъква следният параграф 1a:"

„1a. Държавите членки информират във възможно най-кратък срок Съвета за преструктуриране за искането си за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

След уведомлението, направено съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, и преди установяването на тясно сътрудничество държавите членки предоставят цялата информация относно установените на тяхна територия субекти и групи, която Съветът за преструктуриране може да изиска да се подготви за задачите, възложени му с настоящия регламент и със Споразумението.“

"

3)  Член 7 се изменя, както следва:

а)  в параграф 3, четвърта алинея първото изречение се заменя със следното:"

„Когато изпълняват задачите, посочени в настоящия параграф, националните органи за преструктуриране прилагат съответните разпоредби на настоящия регламент. Позоваванията на Съвета за преструктуриране в член 5, параграф 2, член 6, параграф 5, член 8, параграфи 6, 8, 12 и 13, член 10, параграфи 1 — 10, член 10а, членове 11 — 14, член 15, параграфи 1, 2 и 3, член 16, член 18, параграфи 1, 1а, 2 и 6, член 20, член 21, параграфи 1 — 7, член 21 параграф 8, втора алинея, член 21, параграфи 9 и 10, член 22, параграфи 1, 3 и 6, членове 23 и 24, член 25, параграф 3, член 27, параграфи 1 — 15, член 27, параграф 16, втора алинея, второ изречение, трета алинея и четвърта алинея, първо, трето и четвърто изречение и член 32 се считат за позовавания на националните органи за преструктуриране по отношение на субектите и групите, посочени в първа алинея от настоящия параграф.“;

"

б)  параграф 5 се изменя, както следва:

i)  думите „член 12, параграф 2“ се заменят с думите „член 12, параграф 3“;

ii)  добавя се следната алинея:"

„След като посоченото в първа алинея уведомление започне да поражда последици, участващите държави членки могат да възложат изпълнението на задачите, свързани с установените на тяхна територия субекти и групи, различни от посочените в параграф 2, обратно на националните органи за преструктуриране, като в този случай първата алинея няма да се прилага. Държавите членки, които възнамеряват да използват тази възможност, уведомяват Съвета за преструктуриране и Комисията за това. Това уведомление поражда последици, считано от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.“

"

4)  Член 8 се изменя, както следва:

а)  в параграф 2 се добавя следната алинея:"

„Съветът за преструктуриране може да даде указания на националните органи за преструктуриране да упражнят правомощията, посочени в член 10, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС. Националните органи за преструктуриране изпълняват указанията на Съвета за преструктуриране в съответствие с член 29 от настоящия регламент.“;

"

аа)  в параграф 9 първа алинея се изменя, както следва:

i)  вмъква се следната буква:"

„аа) когато е приложимо, подробно описание на причините, поради които се определя, че дадена институция трябва да бъде квалифицирана като предвиден за ликвидация субект, включително обяснение как органът за преструктуриране е стигнал до заключението, че институцията няма критични функции;“;

"

ii)  вмъква се следната буква:"

„йа) описание на начина, по който различните стратегии за преструктуриране биха постигнали най-добре целите на преструктурирането, посочени в член 14;“;

"

iii)  вмъква се следната буква:"

„па) подробен и количествен списък на гарантираните депозити и отговарящите на условията депозити от физически лица и микро-, малки и средни предприятия.“;

"

б)  в параграф 10 се добавят следните алинеи:"

„Определянето на мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на посочените в първа алинея, буква б) дъщерни предприятия, които не са субекти за преструктуриране, може да се извършва от Съвета за преструктуриране чрез опростен подход, след консултация със съответните национални органи за преструктуриране, и ако този подход не би ограничил възможността за преструктуриране на групата, като се вземат предвид размерът на дъщерното предприятие, неговият рисков профил, отсъствието на критични функции и стратегията за преструктуриране на групата.

Планът за преструктуриране на групата определя дали субекти в рамките на група за преструктуриране, различни от субекта за преструктуриране, отговарят на изискванията за предвидени за ликвидация субекти. Без да се засягат други фактори, които могат да бъдат счетени за имащи значение от Съвета за преструктуриране, субекти, които предоставят критични функции, не се квалифицират като предвидени за ликвидация субекти.“;

"

ба)  в параграф 11 се добавя следната буква:"

„-aa) се съдържа подробно описание на причините, поради които се определя, че субект от групата трябва да бъде квалифициран като предвиден за ликвидация субект, включително обяснение как органът за преструктуриране е стигнал до заключението, че на институцията липсват критични функции, и как е взето предвид съотношението на общата рискова експозиция и оперативния доход в общата рискова експозиция и оперативния доход на групата, както и коефициентът на ливъридж на субекта от групата в контекста на групата;“;

"

в)  добавя се следният параграф:"

,,14. Съветът за преструктуриране не приема планове за преструктуриране на посочените в параграф 1 субекти и групи, когато се прилага член 22, параграф 5 или когато е образувано производство по несъстоятелност по отношение на субекта или групата ▌ съгласно приложимото национално право в съответствие с член 32б от Директива 2014/59/ЕС.“

"

5)  Член 10 се изменя, както следва:

а)  в параграф 4, четвърта алинея думите „първа алинея“ се заменят с думите „трета алинея“;

б)  в параграф 7 думите „адресиран до институцията или предприятието майка“ се заменят с думите „адресиран до субекта или предприятието майка“, а думите „въздействието върху модела на стопанска дейност на институцията“ се заменят с думите „въздействието върху модела на стопанска дейност на субекта или групата“;

в)  параграф 10 се изменя, както следва:

i)  във втора алинея думата „институция“ се заменя с думите „съответния субект“;

ii)  във втора алинея думата „институция“ се заменя с думите „съответния субект“;

iii)  добавя се следната алинея:"

„Ако предложените от съответния субект мерки намаляват или отстраняват ефективно пречките пред възможността за преструктуриране, Съветът за преструктуриране взема решение след консултация с ЕЦБ или със съответния национален компетентен орган и ако е целесъобразно — с определения макропруденциален орган. В това решение се посочва, че предложените мерки ефективно намаляват или отстраняват пречките пред възможността за преструктуриране и се дават указания на националните органи за преструктуриране да изискат от съответната институция, предприятие майка или дъщерно предприятие на съответната група да приложи предложените мерки.“;

"

г)  добавя се следният параграф:"

13a. В края на всеки цикъл на планиране на преструктурирането органът за преструктуриране публикува анонимизиран списък, който представя в обобщен вид всички установени съществени пречки пред възможността за преструктуриране и съответните действия за преодоляването им. Прилагат се предвидените в член 88 разпоредби за професионалната тайна. “;

"

6)  Член 10а се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 уводният текст се заменя със следното:"

,,1. Когато даден субект изпълнява комбинираното изискване за буфер в допълнение към всяко от изискванията, посочени в член 141а, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2013/36/ЕС, но не изпълнява комбинираното изискване за буфер в допълнение към изискванията, посочени в членове 12г и 12д от настоящия регламент, когато се изчисляват в съответствие с член 12а, параграф 2, буква а) от настоящия регламент, с параграфи 2 и 3 от настоящия член Съветът за преструктуриране се оправомощава да даде указания на националния орган за преструктуриране да забрани на субекта да извършва разпределения над максималната сума за разпределяне във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (М-МСР), изчислена в съответствие с параграф 4 от настоящия регламент, чрез някое от следните действия:“;

"

б)  добавя се следният параграф 7:"

,,7. Когато комбинираното изискване за буфер не се прилага за даден субект на същото основание, както когато от него се изисква да спазва изискванията, посочени в членове 12г и 12д, Съветът за преструктуриране прилага параграфи 1—6 от настоящия член въз основа на оценката на комбинираното изискване за буфер в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията*. Прилага се член 128, четвърта алинея от Директива 2013/36/ЕС.

Съветът за преструктуриране включва оценката на комбинираното изискване за буфер, посочена в първа алинея, в решението за определяне на изискванията, посочени в членове 12г и 12д от настоящия регламент. Субектът оповестява публично оценката на комбинираното изискване за буфер заедно с информацията, посочена в член 45и, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС.

______________________________

* Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията от 26 март 2021 г. за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на методиката, която органите за преструктуриране да използват за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно посочената директива (ОВ L 241, 8.7.2021 г., стр. 1.).“;

"

7)  В член 12 се добавя следният параграф 8:"

,,8. Съветът за преструктуриране отговаря за предоставянето на разрешенията, посочени в член 77, параграф 2 и член 78а от Регламент (ЕС) № 575/2013, на субектите по параграф 1 от настоящия член. Съветът за преструктуриране адресира решението си до съответния субект.“;

"

8)  В член 12а параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Съветът за преструктуриране и националните органи за преструктуриране следят субектите по член 12, параграфи 1 и 3 да изпълняват във всеки един момент изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, когато това се изисква и е определено от Съвета за преструктуриране в съответствие с настоящия член и членове 12б—12и.“;

"

9)  Член 12в се изменя, както следва:

а)  в параграфи 4 и 5 думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субекти“;

б)  в уводния текст на параграф 7 думите „параграф 3“ се заменят с думите „параграф 4“, а думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субекти“;

в)  параграф 8 се изменя, както следва:

i)  в първа алинея думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субекти“;

ii)  във втора алинея, буква в) думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субект“;

г)  добавя се следният параграф 10:"

,,10. Съветът за преструктуриране може да разреши на субектите за преструктуриране да спазват изискванията, посочени в параграфи 4, 5 и 7, като използват собствен капитал или задължения, посочени в параграфи 1 и 3, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

   а) за субектите, които са Г-СЗИ субекти или субекти за преструктуриране и за които се прилага член 12г, параграф 4 или 5, Съветът за преструктуриране не е намалил изискването, посочено в параграф 4 от настоящия член, в съответствие с първа алинея от същия параграф;
   б) посочените в параграф 1 от настоящия член задължения, които не отговарят на условието, посочено в член 72б, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, отговарят на условията по член 72б, параграф 4, букви б) — д) от същия регламент.“;

"

10)  В член 12г, параграф 3, осма алинея и параграф 6, осма алинея думите „критични икономически функции“ се заменят с думите „критични функции“;

11)  Вмъква се следният член:"

„Член 12га

Определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за стратегиите за прехвърляне▌

1.  Когато прилага член 12г по отношение на субект за преструктуриране, чиято предпочитана стратегия за преструктуриране предвижда, самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране, използване на инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция ▌, Съветът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, предвиден в член 12г, параграф 3, по пропорционален начин въз основа на следните съответни критерии:

   а) размер▌, модел на стопанска дейност, модел на финансиране и рисков профил на субекта за преструктуриране или, според случая, размера на частта от субекта за преструктуриране, която е предмет на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция;
   б) акциите, другите инструменти на собственост, активите, правата или задълженията, които ще бъдат прехвърлени на приемателя съгласно посоченото в плана за преструктуриране, като се вземат предвид:
   i) основните стопански дейности и критичните функции на субекта за преструктуриране;
   ii) задълженията, изключени от споделянето на загуби съгласно член 27, параграф 3;
   iii) защитните механизми, посочени в членове 73—80 от Директива 2014/59/ЕС;
   iiia) очакваните изисквания за собствен капитал за всяка мостова институция, която би могла да бъде необходима, за да се осъществи напускане на пазара от субекта за преструктуриране, така че да се гарантира спазване от мостовата институция на Регламент (ЕС) № 575/2013, Директива 2013/36/ЕС и Директива 2014/65/ЕС, в зависимост от случая;
   iiiб) очакваното искане от страна на получателя сделката да бъде капиталово неутрална по отношение на изискванията, приложими за придобиващия субект;
   в) очакваната стойност и възможността за пазарна реализация на посочените в буква б) акции, други инструменти на собственост, активи, права или задължения на субекта за преструктуриране, като се вземат предвид:
   i) всички установени от органа за преструктуриране съществени пречки пред възможността за преструктуриране, които са ▌ свързани с прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция;
   ii) загубите, произтичащи от активите, правата или задълженията, останали в остатъчната част от институцията;
   iia) потенциално неблагоприятна пазарна среда към момента на преструктуриране;
   г) дали предпочитаната стратегия за преструктуриране предвижда прехвърляне на акции или други инструменти на собственост, емитирани от субекта за преструктуриране, или на всички или на част от активите, правата и задълженията на субекта за преструктуриране;
   д) дали предпочитаната стратегия за преструктуриране предвижда прилагането на инструмента за обособяване на активи.

3.  Получената вследствие прилагането на параграф 1 сума не трябва да е по-голяма от сумата, получена в резултат на прилагането на член 12г, параграф 3, или да е по-малка от 13,5% от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-малка от 5% от мярката за общата експозиция на съответния субект, посочен в параграф 1 от настоящия член, изчислена в съответствие с членове 429 и 429а от Регламент (ЕС) № 575/2013.“

"

12)  В член 12д, параграф 1 думите „Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ“ се заменят с думите „Г-СЗИ субект“

13)  Член 12ж се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  втората алинея се заменя със следното:"

„Съветът за преструктуриране, след консултация с компетентните органи, включително с ЕЦБ, може да реши да приложи изискването, предвидено в настоящия член, към субект по член 2, буква б) и към институция по член 2, буква в), която е дъщерно предприятие на субект за преструктуриране, но не е субект за преструктуриране.“;

"

ii)  в трета алинея думите „първа алинея“ се заменят с думите „първа и втора алинеи“;

б)  добавя се следният параграф 4:"

„4. Когато в съответствие с глобалната стратегия за преструктуриране, одобрена от членовете на създадената съгласно член 89 от Директива 2014/59/ЕС европейска колегия за преструктуриране, установените в Съюза дъщерни предприятия или предприятие майка от Съюза и неговите дъщерни институции не са субекти за преструктуриране, дъщерните предприятия, установени в Съюза, или на консолидирана основа — предприятието майка от Съюза, спазват изискването по член 12а, параграф 1, като емитират инструментите, посочени в параграф 2, букви а) и б) от настоящия член, в полза на някое от следните:

   а) крайното им предприятие майка, установено в трета държава;
   б) дъщерните предприятия на това крайно предприятие майка, които са установени в същата трета държава;
   в) други субекти съгласно условията, предвидени в параграф 2, буква а), подточка i) и буква б), подточка ii) от настоящия член.“

"

14)  Член 12к се изменя, както следва:

а)  ▌вмъква се следният параграф:"

„1а. Чрез дерогация от член 12а, параграф 1, Съветът за преструктуриране определя подходящи преходни периоди, през които субектите да изпълнят изискванията по член 12е или 12ж или изискванията, произтичащи от прилагането на член 12в, параграф 4, 5 или 7, в зависимост от случая, ако към институциите или субектите се прилагат тези изисквания, след влизането в сила на [настоящия регламент за изменение]. Крайният срок за изпълнение от субектите на изискванията по член 12е или 12ж или на изискванията, произтичащи от прилагането на член 12в, параграф 4, 5 или 7, е ... [четири години от датата на прилагане на настоящия регламент за изменение].

Съветът за преструктуриране определя междинни целеви нива за изискванията по член 12е или 12ж или за изискванията, произтичащи от прилагането на член 12в, параграф 4, 5 или 7, в зависимост от случая, които се изпълняват от субектите по първа алинея от настоящия параграф до ... [две години от датата на прилагане на настоящия регламент за изменение]. Междинните целеви нива като правило осигуряват линейно натрупване на собствен капитал и приемливи задължения за изпълнение на изискванията.

Когато това е надлежно обосновано и уместно, Съветът за преструктуриране може да определи преходен период, който приключва след ...[четири години от датата на прилагане на настоящия регламент за изменение], въз основа на критериите, посочени в параграф 7, като взема предвид:

   а) развитието на финансовото състояние на субекта;
   б) вероятността субектът да е в състояние да осигури в разумен срок изпълнението на изискванията по член 12е или 12ж или на изискването, произтичащо от прилагането на член 12в, параграф 4, 5 или 7; както и
   в) дали субектът е в състояние да замени задълженията, които вече не отговарят на критериите за приемливост или падеж, а в противен случай — дали тази невъзможност е с индивидуален характер или се дължи на затруднения за целия пазар.“;

"

б)  в параграф 3, буква а) думите „Съветът за преструктуриране или органът за преструктуриране“ се заменят с думите „Съветът за преструктуриране“;

в)  в параграф 4 думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС“;

г)  в параграфи 5 и 6 думите „Съветът за преструктуриране и националните органи за преструктуриране“ се заменят с думите „Съветът за преструктуриране“

15)  Член 13 се заменя със следното:"

Член 13

Мерки за ранна намеса

1.  ЕЦБ разглежда без неоправдано забавяне и ако е целесъобразно, прилага мерки за ранна намеса, когато субектът, посочен в член 7, параграф 2, буква а), отговаря на някое от следните условия:

   а) субектът отговаря на условията, посочени в член 102 от Директива 2013/36/ЕС или в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, и е изпълнено едно от следните изисквания:
   i) субектът не е предприел изискваните от ЕЦБ корективни действия, включително мерките, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 или в член 49 от Директива (ЕС) 2019/2034;
   ii) ЕЦБ счита, че корективните действия, различни от мерките за ранна намеса, са недостатъчни за справяне с проблемите▌;
   б) субектът нарушава или има вероятност да наруши през 12-те месеца след оценката на ЕЦБ изискванията, предвидени в дял II от Директива 2014/65/ЕС, в членове 3—7, членове 14—17 или членове 24, 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 или в членове 12е или 12ж от настоящия регламент.

Когато има значително влошаване на условията, неблагоприятни обстоятелства или е получена нова информация за даден субект, ЕЦБ може да определи, че условието, посочено в първа алинея, буква а), подточка ii), е изпълнено, без преди това да е предприела други корективни действия, включително упражняване на правомощията, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС или в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.

За целите на първа алинея, буква б) ЕЦБ или, по целесъобразност, компетентният орган съгласно Директива 2014/65/ЕС, или Съветът за преструктуриране незабавно информират националния компетентен орган за нарушението или вероятното нарушение.

2.  За целите на параграф 1 мерките за ранна намеса включват следното:

   а) изискването към ръководния орган на субекта да извърши някое от следните действия:
   i) да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в плана за възстановяване;
   ii) да актуализира плана за възстановяване в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕО, когато обстоятелствата, довели до ранна намеса, се различават от допусканията, предвидени в първоначалния план за възстановяване, и да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в актуализирания план в рамките на конкретен срок;
   б) изискването към ръководния орган на субекта да свика или — при неизпълнение на това изискване от страна на ръководния орган — възможност за самостоятелно свикване на събрание на акционерите на субекта, като и в двата случая се определя дневният ред и се изиска разглеждането на определени решения с цел приемането им от акционерите;
   в) изискването към ръководния орган на субекта да изготви, когато е приложимо в съответствие с плана за възстановяване, план за действие за договаряне на преструктурирането на дълга с някои или с всички съответни кредитори;
   г) изискването за промяна на правната структура на институцията;
   д) изискването за освобождаване или смяна в съответствие с член 13а на отделни или на всички членове на висшето ръководство или на ръководния орган на субекта;
   e) назначаването на един или повече временни управители на субекта в съответствие с член 13б;
   еа) изискването ръководният орган на субекта да изготви план, който субектът може да приложи, ако съответният корпоративен орган реши да започне доброволна ликвидация на субекта.

3.  ЕЦБ избира подходящите и навременни мерки за ранна намеса въз основа на принципа на пропорционалност с оглед на заложените цели, като наред с останалата съответна информация взема предвид тежестта на нарушението или вероятното нарушение и бързината на влошаване на финансовото състояние на субекта.

4.  За всяка от мерките, посочени в параграф 2, ЕЦБ определят срок, който е подходящ за изпълнението на съответната мярка и който позволява на ЕЦБ да оцени нейната ефективност.

Оценката на мярката се извършва незабавно след достигане на крайния срок и се споделя със Съвета за преструктуриране и съответните национални органи за преструктуриране. Ако оценката заключи, че мерките не са изпълнени изцяло или не са ефективни, ЕЦБ или съответният национален компетентен орган прави оценка на условието, посочено в член 18, параграф 1, буква а), след консултация със Съвета за преструктуриране и съответния национален орган за преструктуриране.

5.  Когато дадена група се състои от субекти, установени в участващи държави членки, както и в неучастващи държави членки, ЕЦБ представлява националните компетентни органи на участващите държави членки за целите на консултациите и сътрудничеството с неучастващите държави членки в съответствие с член 30 от Директива 2014/59/ЕС.

Когато групата включва субекти, установени в участващи държави членки, и дъщерни предприятия, установени в неучастващи държави членки, или значими клонове в такива държави членки, ЕЦБ своевременно съобщава всички съответни решения или мерки, посочени в членове 13 — 13в, от значение за групата на компетентните органи или органите за преструктуриране на неучастващата държава членка, в зависимост от случая.“

"

16)  Вмъкват се следните членове 13а, 13б и 13в:"

Член 13a

Смяна на висшето ръководство или ръководния орган

За целите на член 13, параграф 2, буква д) новото висше ръководство или ръководен орган, или отделните техни членове, се назначават в съответствие с правото на Съюза и националното право и с одобрението на ЕЦБ.

Член 13б

Временен управител

1.  За целите на член 13, параграф 2, буква е) ЕЦБ може, по целесъобразност с оглед на обстоятелствата, да назначи временен управител, който да извършва някое от следните действия:

   а) да замести временно ръководния орган на субекта;
   б) да работи временно съвместно с ръководния орган на субекта.

ЕЦБ посочва избора си по буква а) или б) към момента на назначаването на временния управител.

За целите на първа алинея, буква б), към момента на назначаването на временния управител ЕЦБ определя допълнително ролята, задълженията и правомощията на временния управител, както и всякакви изисквания към ръководния орган на субекта да се консултира с временния управител или да получава съгласието му, преди да вземе конкретни решения или да предприеме конкретни действия.

ЕЦБ оповестява публично назначаването на временен управител, освен когато временният управител не разполага с правомощието да представлява субекта или взема решения от името на субекта.

Временните управители отговарят на изискванията, предвидени в член 91, параграфи 1, 2 и 8 от Директива 2013/36/ЕС. Оценката на ЕЦБ дали временният управител спазва тези изисквания е неразделна част от решението за назначаване на този временен управител.

2.  ЕЦБ определя правомощията на временния управител към момента на назначаването му въз основа на принципа на пропорционалност с оглед на обстоятелствата. Тези правомощия могат да включват някои или всички правомощия на ръководния орган на субекта съгласно неговия устав и националното право, включително правомощията да упражнява някои или всички административни функции на ръководния орган на субекта. Правомощията на временния управител по отношение на субекта трябва да съответстват на приложимото дружествено право. Тези правомощия могат да бъдат коригирани от ЕЦБ при промяна на обстоятелствата.

3.  ЕЦБ определя ролята и функциите на временния управител към момента на назначаването му. Тази роля и функции могат да включват всички изброени по-долу елементи:

   а) установяване на финансовото състояние на субекта;
   б) управление на дейността или на част от дейността на субекта, с оглед запазване или възстановяване на финансовото му състояние;
   в) предприемане на мерки за възстановяване на стабилното и благоразумно управление на дейността на субекта.

ЕЦБ определя към момента на назначаването всички ограничения на ролята и функциите на временния управител.

4.  ЕЦБ има изключителното правомощие да назначава и освобождава временните управители. ЕЦБ може да освободи временния управител по всяко време и на всяко основание. ЕЦБ може да променя условията на назначение на временния управител по всяко време при спазване на настоящия член.

5.  ЕЦБ може да изисква за определени действия на временния управител да е необходимо предварително съгласие на ЕЦБ. ЕЦБ определя всички такива изисквания в момента на назначаване на временния управител или в момента на всяка промяна на условията на неговото назначаване.

Във всички случаи временният управител може да упражнява правомощието да свиква общо събрание на акционерите на субекта и да определя дневния ред на такова събрание само с предварителното съгласие на ЕЦБ.

6.  По искане на ЕЦБ временният управител изготвя доклади за финансовото състояние на субекта и за действията, извършени в хода на назначаването му, в съответствие с определен от ЕЦБ график най-малко веднъж след изтичане на първите шест месеца и при всички случаи в края на мандата му.

7.  Временният управител се назначава за максимален срок от 1 година. Този срок може да бъде подновен веднъж в изключителни случаи, ако условията за назначаване на временния управител са все още в сила. Тези условия се определят от ЕЦБ, която обосновава всяко подновяване на назначението на временния управител пред акционерите.

8.  При спазване на настоящия член, назначаването на временен управител не засяга правата на акционерите, предвидени в правото на Съюза или националното дружествено право.

9.  Временен управител, назначен съгласно параграфи 1—8 от настоящия член, не се счита за директор „в сянка“, нито за фактически директор съгласно националното право.

Член 13в

Подготовка за преструктуриране

1.  По отношение на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 2, и на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби, ЕЦБ или националните компетентни органи незабавно уведомяват Съвета за преструктуриране за всяко от следните:

   а) всяка от мерките, посочени в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 или член 104, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, която те изискват от даден субект или група да предприеме и която има за цел справяне с влошаването на положението на съответния субект или съответната група;
   б) когато надзорната дейност показва, че условията, предвидени в член 13, параграф 1 от настоящия регламент или в член 27, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, са изпълнени по отношение на даден субект или група, оценката, че тези условия са изпълнени, независимо от мерките за ранна намеса;
   в) прилагането на някоя от мерките за ранна намеса, посочени в член 13 от настоящия регламент или член 27 от Директива 2014/59/ЕС.

Съветът за преструктуриране уведомява Комисията за всяко уведомление, получено от него съгласно първа алинея.

ЕЦБ и съответните компетентни органи следят отблизо в тясно сътрудничество със Съвета за преструктуриране състоянието на посочените в първа алинея субекти и групи и спазването от тяхна страна на мерките по първа алинея, буква а), чиято цел е да се преодолее влошаването на състоянието на тези субекти и групи, и на мерките за ранна намеса по първа алинея, буква в).

2.  ЕЦБ или съответният национален компетентен орган уведомява възможно най-рано Съвета за преструктуриране, когато считат, че е налице съществен риск едно или повече от обстоятелствата по член 18, параграф 4, да бъде в сила по отношение на субект по член 7, параграф 2 или субект по член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби. Уведомлението съдържа:

   а) причините за уведомлението;
   б) преглед на мерките, които биха предотвратили неизпълнението на задълженията от страна на субекта в разумен срок, очакваното им въздействие върху субекта по отношение на обстоятелствата, посочени в член 18, параграф 4, и очаквания срок за прилагането на тези мерки.

След получаване на уведомлението, посочено в първа алинея, Съветът за преструктуриране преценява, в тясно сътрудничество с ЕЦБ или съответния национален компетентен орган, какво представлява разумен срок за целите на оценката на условието, посочено в член 18, параграф 1, буква б), като взема предвид скоростта на влошаване на състоянието на субекта, потенциалното въздействие върху финансовата система, върху защитата на вложителите и върху защитата на средствата на клиентите, риска, че продължителният процес ще увеличи общите разходи за клиентите и за икономиката, необходимостта от ефективно изпълнение на стратегията за преструктуриране и всички други уместни съображения. Съветът за преструктуриране съобщава тази оценка на ЕЦБ или на съответния национален компетентен орган възможно най-рано.

След уведомлението, посочено в първа алинея, ЕЦБ или съответният национален компетентен орган наблюдават в тясно сътрудничество със Съвета за преструктуриране състоянието на субекта, изпълнението на всички съответни мерки в очаквания им срок и всякакви други съществени събития. За тази цел Съветът за преструктуриране и ЕЦБ или съответният национален компетентен орган провеждат редовни срещи, чиято честотата се определя от Съвета за преструктуриране предвид обстоятелствата по случая. ЕЦБ или съответният национален компетентен орган и Съветът за преструктуриране си предоставят незабавно всяка съответна информация.

Съветът за преструктуриране уведомява Комисията за всяка информация, получена от него съгласно първа алинея.

3.  ЕЦБ или съответният национален компетентен орган предоставя на Съвета за преструктуриране цялата поискана от него информация, необходима за всяко от следните действия:

   а) актуализиране на плана за преструктуриране и подготовка за евентуалното преструктуриране на субекта по член 7, параграф 2 или на субекта по член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби;
   б) извършване на оценката по член 20, параграфи 1 — 15.

Ако ЕЦБ или националните компетентни органи все още не разполагат с тази информация, те сътрудничат със Съвета за преструктуриране и координират действията си, за да я получат. За тази цел ЕЦБ и националните компетентни органи разполагат с правомощието да изискват от субекта да им предостави, включително чрез проверки на място, тази информация, която те предоставят на Съвета за преструктуриране.

4.  Съветът за преструктуриране е оправомощен да предлага на пазара субекта по член 7, параграф 2 или субекта по член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби, или да организира такова предлагане сред потенциалните купувачи или да изисква от субекта да направи това с оглед:

   а) подготовка за преструктурирането на този субект при спазване на условията, посочени в член 39, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС, и на изискванията за професионална тайна, предвидени в член 88 от настоящия регламент;
   б) предоставяне на данни за целите на оценяването от Съвета за преструктуриране на условието по член 18, параграф 1, буква б) от настоящия регламент.

4a.  Когато при упражняването на правомощието, посочено в параграф 4, Съветът за преструктуриране реши пряко да предлага съответния субект на потенциални купувачи, той надлежно отчита обстоятелствата по случая и потенциалното въздействие, което упражняването на това правомощие може да окаже върху цялостната позиция на субекта.

5.  За целите на параграф 4 Съветът за преструктуриране има по-специално правомощието да:

   а) поиска от съответния субект да създаде цифрова платформа за споделяне на информацията, необходима за предлагането на този субект, сред потенциалните купувачи или сред ангажираните от Съвета за преструктуриране консултанти и оценители;
   б) да изиска от съответния национален орган за преструктуриране да изготви проект на предварителна схема за преструктуриране на съответния субект.

Когато Съветът за преструктуриране упражнява правомощието си съгласно първа алинея, буква б) от настоящия параграф, се прилага член 88.

6.  Констатацията, че са изпълнени условията по член 13, параграф 1 от настоящия регламент или член 27, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и предварителното приемане на мерки за ранна намеса не са необходими условия, за да може Съветът за преструктуриране да се подготви за преструктурирането на субекта или да упражни правомощията, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член.

7.  Съветът за преструктуриране уведомява Комисията, ЕЦБ, съответните национални компетентни органи и съответните национални органи за преструктуриране за всяко действие, предприето съгласно параграфи 4 и 5.

8.  ЕЦБ, националните компетентни органи, Съветът за преструктуриране и съответните национални органи за преструктуриране си сътрудничат тясно при:

   а) проучването на посочените в параграф 1, първа алинея, буква а) мерки, чиято цел е да се преодолее влошаването на състоянието на субекта и групата, както и мерките, посочени в параграф 1, първа алинея, буква в);
   б) проучването на някое от действията, посочени в параграфи 4 и 5;
   в) изпълнението на действията, посочени в букви а) и б) от настоящата алинея.

ЕЦБ, националните компетентни органи, Съветът за преструктуриране и съответните национални органи за преструктуриране гарантират, че тези мерки и действия са последователни, координирани и ефективни.“

"

17)  В член 14, параграф 2, букви в) и г) се заменят със следното:"

„в) защита на публичните средства, като се свежда до минимум зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, особено когато се предоставя от бюджета на държава членка;

   г) защита на покритите депозити и, доколкото е възможно, също и на непокритата част от отговарящите на условията депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, и защита на инвеститорите по Директива 97/9/ЕО;“

"

18)  В член 16 параграф 2 се заменя със следното:"

‘2. Съветът за преструктуриране предприема действие по преструктуриране по отношение на предприятие майка по член 2, буква б), когато са изпълнени предвидените в член 18, параграф 1 условия.

За тези цели се счита, че предприятието майка по член 2, буква б) е проблемно или има вероятност да стане проблемно при някое от следните обстоятелства:

   а) предприятието майка отговаря на едно или повече от условията, предвидени в член 18, параграф 4, буква б), в) или г);
   б) предприятието майка нарушава съществено или има обективни фактори, които показват, че в близко бъдеще предприятието майка ще наруши съществено приложимите изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 или в националните разпоредби за транспониране на Директива 2013/36/ЕС.“

"

19)  Член 18 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1, 1а, 2 и 3 се заменят със следното:"

„1. Съветът за преструктуриране приема схема за преструктуриране в съответствие с параграф 6 по отношение на субектите по член 7, параграф 2, както и по отношение на субектите по член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагането на посочените разпоредби, единствено когато установи на своя изпълнителна сесия, при получаване на съобщение съгласно втора алинея или по своя собствена инициатива, че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

   а) субектът е проблемен или има вероятност да стане проблемен;
   б) ▌няма реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, включително мерки от институционални защитни схеми, действия на надзорните органи, мерки за ранна намеса или обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по член 21, параграф 1, предприети по отношение на субекта, да предотвратят в разумен срок неизпълнението или вероятното неизпълнение на задължения от страна на субекта;
   в) действието по преструктуриране е необходимо в обществен интерес съгласно параграф 5.

Оценката на условието, посочено в първа алинея, буква а), се извършва от ЕЦБ за субектите по член 7, параграф 2, буква а) или от съответния национален компетентен орган за субектите по член 7, параграф 2, буква б), член 7, параграф 3, втора алинея, член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, след консултация със Съвета за преструктуриране. Съветът за преструктуриране може на своя изпълнителна сесия да извърши такава оценка единствено след като уведоми ЕЦБ или съответния национален компетентен орган за намерението си да извърши такава оценка и само ако ЕЦБ или съответният национален компетентен орган не извършат сами такава оценка в рамките на три календарни дни след получаването на тази информация. ЕЦБ или съответният национален компетентен орган незабавно предоставя на Съвета за преструктуриране всяка съответна информация, която Съветът за преструктуриране изисква с оглед извършване на оценката си, преди или след като е била уведомена от Съвета за преструктуриране за намерението му да извърши оценка на условието, посочено в първа алинея, буква а).

Когато ЕЦБ или съответният национален компетентен орган прецени, че условието, посочено в първа алинея, буква а), е изпълнено по отношение на субект по първа алинея, тя незабавно съобщава оценката си на Комисията и на Съвета за преструктуриране.

Оценката на условието, посочено в първа алинея, буква б), се извършва от Съвета за преструктуриране на неговата изпълнителна сесия и в тясно сътрудничество с ЕЦБ или съответния национален компетентен орган, след незабавна консултация с определен орган на СГД и, когато е целесъобразно, с институционалните защитни схеми, в които институцията е член. Консултацията със институционалните защитни схеми включва разглеждане на наличието на мерки от институционалните защитни схеми, които биха могли да предотвратят неизпълнението на задълженията от страна на институцията в разумен срок. ЕЦБ или съответният национален компетентен орган незабавно предоставя на Съвета за преструктуриране всяка съответна информация, която Съветът за преструктуриране изисква за извършването на оценката си. ЕЦБ или съответният национален компетентен орган може също така да информира Съвета за преструктуриране, че счита за изпълнено условието, посочено в първа алинея, буква б).

1a.  Съветът за преструктуриране приема схема за преструктуриране в съответствие с параграф 1 във връзка с централен орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции, които са част от същата група за преструктуриране единствено когато централният орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции или групата за преструктуриране, към която принадлежат, спазват като едно цяло условията, предвидени в параграф 1, първа алинея.

2.  Без да се засягат случаите, в които ЕЦБ е решила да упражнява пряко надзорните задачи, свързани с кредитни институции, съгласно член 6, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, при получаване на съобщението по параграф 1 във връзка със субект или група по член 7, параграф 3, Съветът за преструктуриране незабавно съобщава своята оценка по параграф 1, четвърта алинея на ЕЦБ или на съответния национален компетентен орган.

3.  Предходното приемане на мярка в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, член 27 от Директива 2014/59/ЕС, член 13 от настоящия регламент или член 104 от Директива 2013/36/ЕС не е условие за предприемането на действие по преструктуриране.“;

"

б)  параграф 4 се изменя, както следва:

i)  в първа алинея буква г) се заменя със следното:"

„г) необходима е извънредна публична финансова подкрепа, освен когато такава подкрепа се предоставя под една от посочените в член 18а, параграф 1 форми“;

"

ii)  втора и трета алинея се заличават.

в)  параграф 5 се заменя със следното:"

„5. За целите на параграф 1, буква в) дадено действие по преструктуриране се приема за действие в обществен интерес, ако това действие по преструктуриране е необходимо за постигането на една или повече от изброените в член 14 цели на преструктурирането и е съобразено с тях, както и ако с ликвидирането на институцията по обичайното производство по несъстоятелност целите на преструктурирането няма да бъдат постигнати по-ефективно.

Приема се, че действието по преструктуриране не е в обществен интерес за целите на параграф 1, буква в) от настоящия член, когато органът за преструктуриране е решил да приложи опростени задължения към дадена институция съгласно член 4. Презумпцията е оборима и не се прилага, когато органът за преструктуриране прецени, че една или повече от целите на преструктурирането биха били изложени на риск при ликвидация на институцията чрез обичайно производство по несъстоятелност.

При извършването на оценката, посочена в първа алинея, Съветът за преструктуриране, въз основа на информацията, с която разполага към момента на оценката, оценява и сравнява цялата извънредна публична финансова подкрепа, която ▌следва да бъде предоставена на субекта — както в случай на преструктуриране, така и в случай на ликвидация в съответствие с приложимото национално право.“;

За целите на втора алинея от настоящия параграф участващите държави членки, схемите за гарантиране на депозити и, когато е необходимо, определеният орган, както се посочва в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС, информират Съвета за преструктуриране за всякакви подготвителни мерки за предоставяне на мерките, посочени в член 18а, параграф 1, букви в) и г) от настоящия регламент, включително всякакви контакти с Комисията преди уведомлението.

"

г)  в параграф 7 втората алинея се заменя със следното:"

„В рамките на 24 часа след като Съветът за преструктуриране ѝ е предал схемата за преструктуриране, Комисията я одобрява или представя възражения по отношение на аспектите на схемата, във връзка с които има свобода на преценка, в случаите, които не са обхванати от трета алинея от настоящия параграф, или по отношение на предложеното използване на държавна помощ или помощ от Фонда, което не се счита за съвместимо с правилата на вътрешния пазар.“;

"

д)  добавят се следните параграфи:"

‘11. Когато са изпълнени условията, посочени в параграф 1, букви а) и б), Съветът за преструктуриране може да даде указания на националните органи за преструктуриране да упражнят правомощията съгласно националното право, с което се транспонира член 33а от Директива 2014/59/ЕС, в съответствие с предвидените в националното право условия. Националните органи за преструктуриране изпълняват указанията на Съвета за преструктуриране в съответствие с член 29.“;

11a.   За да се осигури ефективно и последователно прилагане на настоящия член, Съветът за преструктуриране дава насоки и предоставя инструкции до националните органи за преструктуриране за прилагането на регулаторните технически стандарти, посочени в член 32, параграф 5а от Директива 2014/59/ЕС.

"

20)  Вмъква се следният член 18a:"

Член 18a

Извънредна публична финансова подкрепа

1.  Извънредна публична финансова подкрепа извън действие по преструктуриране може да бъде предоставена на субект по член 2 по изключение при съблюдаване на предвидените в съюзната уредба на държавната помощ условия и изисквания и като изключение само в някой от следните случаи:

   а) когато, за преодоляването на сериозни смущения в икономиката на държава членка от изключителен или системен характер и запазването на финансовата стабилност, извънредната публична финансова подкрепа е под една от следните форми:
   i) държавна гаранция за обезпечаване на ликвидни улеснения, които централните банки предоставят в съответствие с условията на централните банки;
   ii) държавна гаранция на новоемитирани задължения;
   iii) придобиване на инструменти на собствения капитал, различни от инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, или на други капиталови инструменти, или използване на мерки за управление на обезценени активи, чиито цени, продължителност и условия не предоставят неправомерно предимство на съответната институция или субект, ако към момента на предоставяне на публичната подкрепа не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в член 18, параграф 4, букви а), б) или в) или в член 21, параграф 1;
   б) когато извънредната публична финансова подкрепа е под формата на разходоефективна намеса на схема за гарантиране на депозитите ▌в съответствие с условията, предвидени в членове 11а и 11б от Директива 2014/49/ЕС, ако не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в член 18, параграф 4;
   в) когато извънредната публична финансова подкрепа е под формата на разходоефективна намеса на схема за гарантиране на депозитите в рамките на ликвидацията на кредитна институция съгласно член 32б от Директива 2014/59/ЕС и в съответствие с условията, предвидени в член 11, параграф 5 от Директива 2014/49/ЕС;
   г) когато извънредната публична финансова подкрепа е под формата на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, предоставена в рамките на ликвидацията на институцията или субекта съгласно член 32б от Директива 2014/59/ЕС, която не е подкрепа, предоставена от схема за гарантиране на депозитите съгласно член 11, параграф 5 от Директива 2014/49/ЕС.

2.  Мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), удовлетворяват всички изброени по-долу критерии:

   а) мерките са ограничени до платежоспособни субекти, както е потвърдено от ЕЦБ или от съответния национален компетентен орган;
   б) мерките са с предпазен и временен характер и се основават на предварително определена ▌стратегия за прекратяване на мярката, одобрена от ЕЦБ или от съответния национален компетентен орган, включваща ясно определена дата на прекратяване, дата на продажба или график за погасяване за всяка от предвидените мерки; тази информация се оповестява едва една година след приключването на стратегията за прекратяване на мярката за подпомагане, след изпълнението на корективния план или след оценката по седма алинея от настоящия параграф;
   в) мерките са съобразени с целите за преодоляване на последиците от сериозните смущения или за запазване на финансовата стабилност;
   г) мерките не се използват за компенсиране на загуби, които субектът е понесъл или е вероятно да понесе през следващите 12 месеца.

За целите на първа алинея, буква а) даден субект се счита за платежоспособен, когато ЕЦБ или съответният национален компетентен орган са стигнали до заключението, че не е извършено или няма вероятност през следващите 12 месеца, въз основа на очакванията към момента, да настъпи нарушение на някое от изискванията, посочени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, член 104а от Директива 2013/36/ЕС, член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2033, член 40 от Директива (ЕС) 2019/2034, или на съответните приложими изисквания съгласно националното право или правото на Съюза.

За целите на първа алинея, буква г) съответният компетентен орган определя количествено загубите, които субектът е понесъл или е вероятно да понесе. Това количествено определяне се извършва най-малко въз основа на прегледи на качеството на активите, извършени от ЕЦБ, ЕБО или националните органи, или по целесъобразност на проверки на място, извършени от компетентния орган. Когато такива действия не могат да бъдат предприети своевременно, компетентният орган може да основава своята оценка на счетоводния баланс на институцията, при условие че балансът отговаря на приложимите счетоводни правила и стандарти и е заверен от независим външен одитор▌. Компетентният орган полага всички усилия, за да гарантира, че количественото определяне се основава на пазарната стойност на активите, пасивите и задбалансовите позиции на институцията или субекта.

Мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), подточка iii), се ограничават до мерки, които са били оценени от ЕЦБ или съответния национален компетентен орган като необходими за осигуряване на платежоспособността на субекта чрез преодоляване на недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на стрес тестовете, проведени на национално равнище, на равнището на Съюза или на равнището на ЕНМ, или при равностойни действия, извършени от ЕЦБ, ЕБО или националните органи, когато е приложимо, потвърдени от ЕЦБ или от съответния национален компетентен орган.

Чрез дерогация от параграф 1, буква а), подточка iii) придобиването на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред се разрешава по изключение, когато естеството на установения недостиг е такова, че придобиването на други инструменти на собствения капитал или други капиталови инструменти не би позволило на съответния субект да преодолее недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на съответния стрес тест или при равностойни действия. Размерът на придобитите инструменти на базовия собствен капитал от първи ред не надвишава 2 % от общата рискова експозиция на съответната институция или субект, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

В случай че някоя от мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), не бъде изкупена, изплатена или прекратена по друг начин в съответствие със стратегията за прекратяване на мярката, установена към момента на предоставяне на мярката, ЕЦБ или съответният национален компетентен орган изисква от институцията или субекта да представи еднократен корективен план. В корективния план се описват стъпките, които трябва да бъдат предприети за поддържане или възстановяване на спазването на надзорните изисквания, дългосрочната жизнеспособност на институцията или субекта и способността им да възстановят предоставената сума, както и съответния срок.

Когато ЕЦБ или съответният национален компетентен орган не признае еднократния корективен план за надежден или осъществим, или когато институцията или субектът не изпълнява корективния план, в съответствие с член 18 се извършва оценка по въпроса дали има вероятност институцията или субектът е проблемна/проблемен или има вероятност да стане проблемна/проблемен.

2a.  ЕЦБ или съответният национален компетентен орган информира Съвета за преструктуриране за своята оценка по въпроса дали са изпълнени условията, посочени в параграф 2, букви а), б) и г), по отношение на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 2, и на субектите и групите, посочени в член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5.

"

21)  Член 19 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Когато действията по преструктуриране включват предоставяне на държавна помощ в съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС или на помощ от Фонда в съответствие с параграф 3 от настоящия член, схемата за преструктуриране по член 18, параграф 6 от настоящия регламент не влиза в сила, докато Комисията не приеме положително или обвързано с условия решение, или решение да не се повдигат възражения, относно съвместимостта на използването на подобна помощ с правилата на вътрешния пазар. Комисията, като взема предвид необходимостта от своевременно изпълнение на схемата за преструктуриране от страна на Съвета за преструктуриране, взема решение относно съвместимостта на използването на държавна помощ или на помощ от Фонда с правилата на вътрешния пазар най-късно когато одобрява или възразява срещу схемата за преструктуриране по член 18, параграф 7, втора алинея или когато срокът от 24 часа, посочен в член 18, параграф 7, пета алинея, изтече, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано. Ако такова решение не бъде взето в срок от 24 часа след предаването на схемата за преструктуриране от Съвета за преструктуриране, схемата за преструктуриране се счита за разрешена от Комисията и влиза в сила в съответствие с член 18, параграф 7, пета алинея.

При изпълнението на задачите, възложени им с член 18 от настоящия регламент, институциите на Съюза разполагат със структурни механизми, с които се гарантира оперативна независимост и се избягват конфликтите на интереси, които биха могли да възникнат между функциите, на които е възложено изпълнението на тези задачи, и други функции, и оповестяват публично по подходящ начин цялата съответна информация относно вътрешната си организация в това отношение.“;

"

б)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Веднага щом Съветът за преструктуриране прецени, че може да е необходимо да се използва Фондът, той се свързва неофициално, своевременно и по поверителен начин с Комисията, за да обсъди евентуалното използване на Фонда, включително свързаните с това правни и икономически аспекти. Съветът за преструктуриране уведомява официално Комисията за предложеното използване на Фонда, едва след като може с достатъчна степен на сигурност да заключи, че предвидената схема за преструктуриране ще доведе до използването на помощ от Фонда. Това уведомление съдържа цялата информация, от която Комисията се нуждае, за да направи своите оценки съгласно настоящия параграф, и с която Съветът за преструктуриране разполага или която има правомощия да получи в съответствие с настоящия регламент.

След получаване на уведомлението по първа алинея Комисията преценява дали използването на Фонда ще наруши или има риск да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение бенефициера или всяко друго предприятие, така че, доколкото това би засегнало търговията между държавите членки, такова използване на Фонда би било несъвместимо с вътрешния пазар. Комисията прилага към използването на Фонда критериите, установени за прилагането на правилата за държавна помощ, заложени в член 107 от ДФЕС. Съветът за преструктуриране предоставя на Комисията информацията, с която разполага или която има правомощия да получи в съответствие с настоящия регламент и която Комисията счита за необходима за извършването на тази оценка.

При изготвянето на своята оценка Комисията се ръководи от всички приложими регламенти, приети съгласно член 109 от ДФЕС, всички свързани и приложими съобщения и насоки на Комисията, както и всички мерки, приети от Комисията при прилагане на правилата на Договорите относно държавната помощ, които са в сила към момента на изготвяне на оценката. Посочените мерки се прилагат, все едно че позоваванията на държавата членка, която отговаря за уведомяването за помощта, са позовавания на Съвета за преструктуриране, както и с всички други необходими изменения.

Комисията решава относно съвместимостта на използването на Фонда с вътрешния пазар и адресира това решение до Съвета за преструктуриране и до националните органи за преструктуриране на съответната държава членка или държави членки. Посоченото решение може да е обвързано с условия, ангажименти или други задължения по отношение на бенефициера, като се отчита необходимостта от своевременно изпълнение на действията по преструктуриране от страна на Съвета за преструктуриране.

С решението може също така да се определят задължения за Съвета за преструктуриране, националните органи за преструктуриране в участващата държава членка или заинтересованите държави членки или бенефициера, в зависимост от това кой вариант е приложим и до степента, в която съответните задължения попадат в обхвата на съответните им правомощия, за да се даде възможност за наблюдение за спазването на решението. Това може да включва изисквания за определянето на попечител или друго независимо лице, което да оказва съдействие при наблюдението. Попечителят или друго независимо лице може да изпълнява функциите, които са посочени в решението на Комисията.

Всяко решение съгласно настоящия параграф се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Комисията може да вземе отрицателно решение с адресат Съветът за преструктуриране, когато реши, че предложеното използване на Фонда би било несъвместимо с вътрешния пазар и няма да може да бъде приложено под формата, предложена от Съвета за преструктуриране. При получаване на такова решение Съветът за преструктуриране преразглежда своята схема за преструктуриране и подготвя преразгледана схема за преструктуриране.“;

"

в)  параграф 10 се заменя със следното:"

„10. Чрез дерогация от параграф 3, по искане на държава членка или на Съвета за преструктуриране Съветът на ЕС може в срок от 7 дни от подаването на искането да реши с единодушие, че използването на Фонда се счита за съвместимо с правилата на вътрешния пазар, ако това решение е оправдано от извънредни обстоятелства. Комисията взема решение по случая, ако Съветът не е взел решение в рамките на тези 7 дни.“

"

22)  Член 20 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Преди да определи дали са изпълнени условията за преструктуриране или условията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по член 21, параграф 1, Съветът за преструктуриране се уверява, че активите и задълженията на субекта по член 2 се оценяват справедливо, консервативно и реалистично от лице, което е независимо от публични органи, включително от самия Съвет за преструктуриране и националния орган за преструктуриране, както и от съответния субект.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 8a:"

„8a. Когато е необходимо да се предостави информация за решенията, посочени в параграф 5, букви в) и г), оценителят допълва информацията по параграф 7, буква в) с оценка на стойността на задбалансовите активи и пасиви, включително условните пасиви и активи.“;

"

в)  в параграф 18 се добавя следната буква г):"

при определяне на загубите, които схемата за гарантиране на депозитите би понесла при ликвидация на институцията чрез обичайно производство по несъстоятелност, се прилагат критериите и методологията, посочени в член 11д от Директива 2014/49/ЕС и във всеки делегиран акт, приет съгласно същия член.“

"

23)  Член 21 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  първата алинея се изменя, както следва:

—  уводният текст се заменя със следното:"

„1. Като действа в съответствие с предвидената в член 18 процедура, Съветът за преструктуриране упражнява правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по параграф 7а, по отношение на субектите и групите по член 7, параграф 2, както и по отношение на субектите и групите по член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато условията за прилагането на посочените разпоредби са изпълнени и единствено когато прецени на своя изпълнителна сесия, при получаване на съобщение съгласно втора алинея или по своя собствена инициатива, че са изпълнени едно или повече от следните условия:“;

"

—  буква д) се заменя със следното:"

субектът или групата са поискали извънредна публична финансова подкрепа, освен когато такава подкрепа се предоставя под една от посочените в член 18а, параграф 1 форми;“;

"

ii)  втората алинея се заменя със следното:"

„Оценката на условията по първа алинея, букви а) — г) се извършва от ЕЦБ за субектите, посочени в член 7, параграф 2, буква а), или от съответния национален компетентен орган за субектите, посочени в член 7, параграф 2, буква б), член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, както и от Съвета за преструктуриране на неговата изпълнителна сесия, съгласно разпределението на задачите по предвидената в член 18, параграфи 1 и 2 процедура.“;

"

б)  параграф 2 се заличава;

в)  в параграф 3 буква б) се заменя със следното:"

предвид сроковете, необходимостта от ефективно изпълнение на правомощията за обезценяване и преобразуване или стратегията за преструктуриране за групата за преструктуриране и всички други уместни съображения няма реална вероятност някое действие, включително алтернативни мерки от страна на частния сектор, действия на надзорните органи или мерки за ранна намеса, различно от обезценяването или преобразуването на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по параграф 7а, да предотврати в разумен срок неизпълнението на задължения от страна на субекта или групата.“;

"

г)  параграф 9 се заменя със следното:"

„9. Ако са изпълнени едно или повече от условията по параграф 1 по отношение на субект, посочен в този параграф, и условията по член 18, параграф 1 са също изпълнени по отношение на този субект или на субект, принадлежащ към същата група, се прилага процедурата, предвидена в член 18, параграфи 6, 7 и 8.“

"

24)  Член 27 се изменя, както следва:

а)  параграф 7 се заменя със следното:"

„7. Фондът може да направи посочената в параграф 6 вноска само когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

   а) вноската на акционерите, притежателите на съответните капиталови инструменти и други задължения, които споделят загуби чрез намаляване, обезценяване или преобразуване съгласно член 48, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС и член 21, параграф 10 от настоящия регламент, и на схемата за гарантиране на депозитите съгласно член 79 от настоящия регламент и член 109 от Директива 2014/59/ЕС, когато е приложимо, в поемането на загуби и рекапитализацията е равна на сума, не по-малка от 8 % от общите задължения, включително собствения капитал на институцията в режим на преструктуриране, изчислени в съответствие с оценката, предвидена в член 20, параграфи 1 — 15;
   б) вноската на Фонда не надхвърля 5 % от общите задължения, включително собствения капитал на институцията в режим на преструктуриране, изчислени в съответствие с оценката, предвидена в член 20, параграфи 1 — 15.“;

"

в)  в параграф 13 втората алинея се заменя със следното:"

„Предвидената в първа алинея оценка определя сумата, с която задълженията, които споделят загуби, трябва да бъдат обезценени или преобразувани:

   а) за възстановяване на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията в режим на преструктуриране или, когато е приложимо, за определяне на съответното съотношение на мостовата институция, като се взема предвид всяка капиталова вноска от Фонда съгласно член 76, параграф 1, буква г);
   б) за поддържане на необходимото равнище на доверието на пазара към институцията в режим на преструктуриране или към мостовата институция, като се отчита необходимостта от покриване на условните задължения, и осигуряване на възможност институцията в режим на преструктуриране да продължи да изпълнява условията за лицензиране в продължение на най-малко 1 година и да продължи да извършва дейностите, за които е била лицензирана съгласно Директива 2013/36/ЕС или Директива 2014/65/ЕС.“

"

25)  Член 30 се изменя, както следва:

а)  заглавието се заменя със следното:"

„Задължение за сътрудничество и обмен на информация“;

"

б)  вмъкват се следните параграфи 2а, 2б и 2в:"

„2а. Съветът за преструктуриране, ЕССР, ЕБО, ЕОЦКП и ЕОЗППО си сътрудничат тясно и си предоставят цялата информация, необходима за изпълнението на съответните им задачи.

2б.  ЕЦБ и другите членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) си сътрудничат тясно със Съвета за преструктуриране и му предоставят цялата информация, необходима за изпълнението на неговите задачи, включително информацията, събрана от тях в съответствие с техния устав. За съответния обмен се прилага член 88, параграф 6.

2в.  Определените органи по член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС си сътрудничат тясно със Съвета за преструктуриране. Определените органи и Съветът за преструктуриране си предоставят взаимно цялата информация, необходима за изпълнението на съответните им задачи.“;

"

в)  параграф 6 се заменя със следното:"

‘6. Съветът за преструктуриране полага усилия да работи в тясно сътрудничество с всеки инструмент за публична финансова помощ, включително с Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за стабилност (EМС), по специално във всяка от следните ситуации:

   а) при извънредните обстоятелства, посочени в член 27, параграф 9, и когато такъв инструмент е отпуснал или има вероятност да отпусне пряка или непряка финансова помощ на субекти, установени в участваща държава членка;
   б) когато Съветът за преструктуриране е сключил за Фонда финансово споразумение съгласно член 74.“;

"

г)  параграф 7 се заменя със следното:"

„7. Когато е необходимо, Съветът за преструктуриране сключва с ЕЦБ и другите членове на ЕСЦБ, с националните органи за преструктуриране и с националните компетентни органи меморандум за разбирателство, описващ общите условия за осъществяване на сътрудничеството съгласно параграфи 2, 2а, 2б и 4 от настоящия член и съгласно член 74, втора алинея при изпълнението на съответните им задачи съгласно правото на Съюза. Меморандумът подлежи на редовен преглед и се публикува при спазване на изискванията за професионална тайна.“

"

26)  Вмъква се следният член:"

Член 30a

Информация, съхранявана от централизиран автоматизиран механизъм

1.  Органите, управляващи централизираните автоматизирани механизми, създадени с член 32а от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета**, предоставят на Съвета за преструктуриране по негова искане информация относно броя на клиентите, за които субектът по член 2 е единственият или основният банков партньор.

2.  Съветът за преструктуриране изисква информацията, посочена в параграф 1, за всеки случай поотделно и само когато това е необходимо за целите на изпълнението на неговите задачи съгласно настоящия регламент.

3.  Съветът за преструктуриране може да споделя информацията, получена съгласно параграф 1, с националните органи за преструктуриране в контекста на изпълнението на съответните им задачи съгласно настоящия регламент.

______________________________

** Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).“

"

27)  ▌Член 31 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 трета алинея се заменя със следното:"

„Сътрудничеството по отношение на обмена на информация се осъществява в съответствие с член 11 и член 13, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, без да се засягат разпоредбите на глава 5 от настоящия дял. В тази рамка и за целите на оценката на плановете за преструктуриране Съветът за преструктуриране:

   а) може да поиска от националните органи за преструктуриране да представят на Съвета за преструктуриране цялата необходима информация, получена от тях;
   б) при поискване от страна на национален орган за преструктуриране на участваща държава членка предоставя на този орган всяка информация, която е необходима за изпълнението на задачите на този орган съгласно настоящия регламент.“

"

б)  добавя се следният параграф:"

„3. За субектите и групите, посочени в член 7, параграф 2, и за субектите и групите, посочени в член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 5, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби, националните компетентни органи се консултират със Съвета за преструктуриране, преди да действат по член 86 от Директива 2014/59/ЕО.“

"

28)  В член 32, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:"

„Когато дадена група се състои от субекти, установени в участващи държави членки, както и в неучастващи държави членки или трети държави, без да се засягат случаите, в които съгласно настоящия регламент се изисква одобрение на Съвета или на Комисията, Съветът за преструктуриране представлява националните органи за преструктуриране на участващите държави членки за целите на консултациите и сътрудничеството с неучастващи държави членки или с трети държави в съответствие с членове 7, 8, 12, 13, 16, 18, 45з, 55, както и с членове 88 — 92 от Директива 2014/59/ЕС.“

"

29)  Член 34 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 уводният текст се заменя със следното:"

„Като използва пълноценно цялата информация, с която ЕЦБ вече разполага, включително събраната от членовете на ЕСЦБ в съответствие с техния устав, или цялата информация, с която разполагат националните компетентни органи, ЕССР, ЕБО, ЕОЦКП или ЕОЗППО, Съветът за преструктуриране може — чрез националните органи за преструктуриране или пряко, след като съответно ги е информирал — да изиска от изброените по-долу юридически или физически лица да му предоставят цялата информация, необходима за изпълнението на неговите задачи, по определените от него процедура и форма:“;

"

б)  параграфи 5 и 6 се заменят със следното:"

„5. Съветът за преструктуриране, ЕЦБ, членовете на ЕСЦБ, националните компетентни органи, ЕССР, ЕБО, ЕОЦКП, ЕОЗППО и националните органи за преструктуриране могат да изготвят меморандуми за разбирателство, с които се определя процедурата, уреждаща обмена на информация. Обменът на информация между Съвета за преструктуриране, ЕЦБ и другите членове на ЕСЦБ, националните компетентни органи, ЕССР, ЕБО, ЕОЦКП, ЕОЗППО и националните органи за преструктуриране не се счита за нарушаване на изискванията за професионалната тайна.

6.  Националните компетентни органи, ЕЦБ, членовете на ЕСЦБ, ЕССР, ЕБО, ЕОЦКП, ЕОЗППО и националните органи за преструктуриране си сътрудничат със Съвета за преструктуриране, за да проверят дали част или цялата поискана информация е вече на разположение към момента на отправяне на искането. Когато подобна информация е на разположение, националните компетентни органи, ЕЦБ и другите членове на ЕСЦБ, ЕССР, ЕБО, ЕОЦКП, ЕОЗППО или националните органи за преструктуриране предоставят тази информация на Съвета за преструктуриране.“

"

30)  В член 43, параграф 1 се вмъква следната буква аа):"

„аа) заместник-председател, назначен в съответствие с член 56;“

"

30a)  Член 45 се изменя, както следва:

а)  заглавието се заменя със следното:"

Прозрачност и отчетност;

"

б)  вмъква се следният параграф:"

3a. Съветът за преструктуриране публикува своите политики, насоки, общи инструкции, указания и работни документи на своя персонал относно преструктурирането като цяло и относно практиките и методиките за преструктуриране, които трябва да се прилагат в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, доколкото такова публикуване не води до разкриване на поверителна информация.

"

31)  В член 50, параграф 1 буква н) се заменя със следното:"

при спазване на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа назначава счетоводител и вътрешен одитор, които са функционално независими при изпълнението на своите задължения;“;

"

31a)  В член 50, параграф 1 се добавя следната буква:"

ра) гарантира, че с националните органи за преструктуриране се провеждат консултации относно насоките, общите инструкции, политиките или указанията, с които се установяват политиките, практиките или методиките за преструктуриране, за чието изпълнение тези национални органи за преструктуриране ще допринесат.“;

"

32)  Член 53 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:"

„На своята изпълнителна сесия Съветът за преструктуриране се състои от председателя, заместник-председателя и четиримата членове, посочени в член 43, параграф 1, буква б).“;

"

б)  в параграф 5 думите „член 43, параграф 1, букви а) и б)“ се заменят с думите „член 43, параграф 1, букви а), аа) и б)“

33)  В член 55 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

‘1. При разискванията относно отделен субект или група, установена само в една участваща държава членка, ако всички членове, посочени в член 53, параграфи 1 и 3, не могат да постигнат съгласие чрез консенсус в рамките на определения от председателя срок, председателят, заместник-председателят и членовете, посочени в член 43, параграф 1, буква б), вземат решение с обикновено мнозинство.

2.  При разискванията относно трансгранична група, ако всички членове, посочени в член 53, параграфи 1 и 4, не могат да постигнат съгласие с консенсус в рамките на определения от председателя срок, председателят, заместник-председателят и членовете, посочени в член 43, параграф 1, буква б), вземат решение с обикновено мнозинство.“;

"

34)  Член 56 се изменя, както следва:

а)  в параграф 2 буква г) се заменя със следното:"

изготвянето на предварителния проектобюджет и проектобюджета на Съвета за преструктуриране в съответствие с член 61 и изпълнението на бюджета на Съвета за преструктуриране в съответствие с член 63;“;

"

б)  в параграф 5 първа алинея се заменя със следното:"

„Мандатът на председателя, на заместник-председателя и на членовете, посочени в член 43, параграф 1, буква б), е пет години. ▌

Лице, което е заемало ▌длъжността на председател, заместник-председател или член, посочен в член 43, параграф 1, буква б), не може да бъде назначено на някоя от другите две длъжности.;

"

в)  ▌ параграф 6▌ се заменя със следното:

▌"

„6. След изслушване на Съвета за преструктуриране на негова пленарна сесия Комисията предоставя на Европейския парламент списък с подбрани балансирани по отношение на пола кандидати за длъжностите на председател, заместник-председател и членове, посочени в член 43, параграф 1, буква б), и информира Съвета относно списъка с подбраните кандидати. Европейският парламент може да провежда изслушвания на кандидатите от този списък. В съответствие с резултата от Европейския парламент Комисията представя предложение за назначаването на председателя, заместник-председателя и членовете, посочени в член 43, параграф 1, буква б), на Европейския парламент за одобрение. След като бъде одобрено предложението, Съветът приема решение за изпълнение, с което назначава председателя, заместник-председателя и членовете, посочени в член 43, параграф 1, буква б). Съветът приема решението с квалифицирано мнозинство.“;

"

д)  в параграф 7 последното изречение се заменя със следното:"

„Председателят, заместник-председателят и членовете, посочени в член 43, параграф 1, буква б), остават на длъжност до назначаването и встъпването в длъжност на техните приемници в съответствие с решението на Съвета по параграф 6 от настоящия член.“;

"

да)  параграф 8 се заличава.

35)  Член 61 се заменя със следното:"

Член 61

Съставяне на бюджета

1.  До 31 март всяка година председателят изготвя предварителен проектобюджет на Съвета за преструктуриране, включително предварителен разчет на приходите и разходите на Съвета за преструктуриране за следващата година, заедно с щатното разписание за следващата година и го предава на Съвета за преструктуриране на неговата пленарна сесия.

На своята пленарна сесия Съветът за преструктуриране коригира, когато е необходимо, предварителния проектобюджет на Съвета за преструктуриране заедно с проекта на щатното разписание.

2.  Въз основа на предварителния проектобюджет, приет от Съвета за преструктуриране на неговата пленарна сесия, председателят изготвя проектобюджет на Съвета за преструктуриране и го представя на Съвета за преструктуриране за приемане на неговата пленарна сесия.

До 30 ноември всяка година Съветът за преструктуриране коригира, когато е необходимо, на своя пленарна сесия представения от председателя проектобюджет и приема окончателния бюджет на Съвета за преструктуриране заедно с щатното разписание.“;

"

35a)  В член 62 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Съветът за преструктуриране носи отговорността за приемането на стандарти за вътрешен контрол и въвеждането на вътрешни системи за контрол и процедури, които са подходящи за изпълнението на задачите на вътрешния одитор.“;

"

36)  В член 69 параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Ако след първоначалния срок, посочен в параграф 1, наличните финансови средства спаднат под целевото равнище по същия параграф, редовните вноски, изчислени в съответствие с член 70, продължават да се набират до достигане на целевото равнище. Съветът за преструктуриране може да отложи събирането на редовните вноски по член 70 за не повече от три години, докато сумата, която трябва да бъде събрана, достигне сума, която съответства на разходите по събирането, при условие че това отлагане не засяга съществено капацитета на Съвета за преструктуриране да използва Фонда съгласно раздел 3. След като целевото равнище е било достигнато за първи път и наличните финансови средства впоследствие са намалели до по-малко от две трети от целевото равнище, тези вноски се определят на равнище, което позволява целевото равнище да се достигне в срок от четири години.“;

"

37)  Член 70 се изменя, както следва:

а)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Наличните финансови средства, които се вземат предвид, за да се достигне целевото равнище, посочено в член 69, може да включват неотменими ангажименти за плащане, които са гарантирани в пълна степен с обезпечение от нискорискови активи, необременени с права на трети лица, които са на разположение свободно и са набелязани за изключително ползване от Съвета за преструктуриране за целите, посочени в член 76, параграф 1. Делът на тези неотменими ангажименти за плащане не може да надхвърля 30% от общия размер на вноските, набрани съгласно настоящия член. В рамките на този таван Съветът за преструктуриране определя ежегодно дела на неотменимите ангажименти за плащане от общия размер на вноските, които трябва да бъдат набрани в съответствие с настоящия член.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 3a:"

„3a. Съветът за преструктуриране изисква неотменимите ангажименти за плащане, поети съгласно параграф 3 от настоящия член, когато е необходимо използването на Фонда съгласно член 76.

Когато институция или субект престане да попада в обхвата на член 2 и вече няма задължението да плаща вноски в съответствие с параграф 1 от настоящия член, Съветът за преструктуриране изисква неотменимите ангажименти за плащане, поети съгласно параграф 3 и все още дължими. Ако вноската, свързана с неотменимия ангажимент за плащане, бъде надлежно платена при първо поискване, Съветът за преструктуриране отменя ангажимента и връща обезпечението. Ако вноската не бъде надлежно платена при първо поискване, Съветът за преструктуриране изземва обезпечението и отменя ангажимента.“;

"

38)  В член 71, параграф 1 втората алинея се заменя със следното:"

„Общият размер на извънредните последващи вноски на година не надхвърля три пъти по 12,5 % от целевото равнище.“;

"

39)  В член 74 се вмъква следната алинея:"

„Съветът за преструктуриране информира Комисията и ЕЦБ веднага щом прецени, че може да е необходимо да задейства финансовите споразумения, сключени за Фонда в съответствие с настоящия член, и предоставя на Комисията и на ЕЦБ цялата информация, необходима за изпълнението на техните задачи във връзка с тези финансови договорености.“

"

(40)  Член 76 се изменя, както следва:

а)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Когато Съветът за преструктуриране констатира, че използването на Фонда за посочените в параграф 1 цели вероятно ще доведе до прехвърляне на част от загубите на субект по член 2 към Фонда, се прилагат предвидените в член 27 принципи, уреждащи използване на Фонда.“;

"

б)  добавят се следните параграфи 5 и 6:"

,,5. Когато инструментите за преструктуриране, посочени в член 22, параграф 2, буква а) или б), се използват за прехвърляне само на част от активите, правата или задълженията на институцията в режим на преструктуриране, Съветът за преструктуриране има вземане срещу остатъчната част от субекта за всички разходи и загуби, понесени от Фонда в резултат на вноските за преструктуриране съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член във връзка със загуби, които кредиторите иначе биха понесли.

6.  Във всяка участваща държава членка вземанията на Съвета за преструктуриране, посочени в параграф 5 от настоящия член и в член 22, параграф 6, имат същия ред като вземанията на националните механизми за финансиране на преструктурирането съгласно националното право на съответната държава членка, уреждащо обичайното производство по несъстоятелност съгласно член 108, параграф 9 от Директива 2014/59/ЕС.“

"

41)  Член 79 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:"

,,1. Участващите държави членки гарантират, че ако Съветът за преструктуриране предприеме действие по преструктуриране по отношение на кредитна институция и ако чрез това действие вложителите на гарантирани депозити и физическите лица, микро-, малките и средните предприятия, които държат отговарящи на условията депозити, продължават да имат достъп до своите депозити, схемата за гарантиране на депозити, с която е свързана институцията, прави вноска за целите и при условията, предвидени в член 109 от Директива 2014/59/ЕС, с оглед предотвратяване поемането на загуби от тези вложители.

2.  Съветът за преструктуриране, в тясно сътрудничество със схемата за гарантиране на депозити, определя размера на вноската на схемата за гарантиране на депозитите в съответствие с параграф 1, след като се консултира със схемата за гарантиране на депозитите и, когато е необходимо, с определения орган по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС, относно прогнозните разходи за изплащане на гарантираните суми на вложителите съгласно член 11д от Директива 2014/49/ЕС и при спазване на условията, посочени в член 20 от настоящия регламент.

3.  Съветът за преструктуриране уведомява за решението си по първа алинея определения орган по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС и схемата за гарантиране на депозитите, с която е свързана институцията. Схемата за гарантиране на депозитите изпълнява това решение незабавно.“;

"

б)  в параграф 5 втората и третата алинея се заличават;

41a)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 79a

Докладване за ликвидност при преструктуриране

До 31 декември 2024 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета по въпроса за ликвидността при преструктуриране.

В доклада се разглежда дали временен недостиг на ликвидност след рекапитализация на дадена институция в режим на преструктуриране се дължи, наред с другото, на липсващ инструмент в набора от инструменти за преструктуриране, и се разглеждат най-ефективните начини за преодоляване на временния недостиг на ликвидност, като се вземат предвид практиките в други юрисдикции. Докладът представя конкретни варианти на политиката.

Член 79б

До 31 декември 2026 г., в контекста на възобновяването на дискусиите за банковия съюз, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността и обхвата на вътрешния механизъм за прехвърляне на загуби в рамките на групите за преструктуриране в резултат на реформата на рамката за управление на кризи.

По-специално в доклада се прави преглед на обхвата на преструктурирането, равнището на спазване на целевите вътрешни МИПЗ и условията за достъп до финансираните от сектора защитни механизми, по-специално Фонда.“;

"

42)  В член 85, параграф 3 думите „по член“ се заменят с думите „, прието съгласно член“;

43)  В член 88 се добавя следният параграф 7:"

‘7. Настоящият член не възпрепятства Съвета за преструктуриране да оповестява своите анализи или оценки, включително когато те се основават на информация, предоставена от субектите по член 2, или от други органи, посочени в параграф 6 от настоящия член, когато Съветът за преструктуриране прецени, че оповестяването няма да засегне защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика и че е налице обществен интерес, който е по-висш от всички други интереси, посочени в параграф 5 от настоящия член. При това оповестяване се счита, че Съветът за преструктуриране действа в изпълнение на своите функции съгласно настоящия регламент за целите на параграф 1 от настоящия член.“;

"

43a)  В член 94, параграф 1 се вмъква следната буква:"

„аа) взаимодействието между съществуващата рамка и създаването на Европейската схема за застраховане на депозитите.

"

Член 2

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от … [СП: моля, въведете следната дата — 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

Член 1, точка 1, буква а), точки 2 и 3, точка 4, буква a), точка 5, букви a) и б) и буква в), подточки i) и ii), точка 6, буква a), точка 7, точка 13, буква a), подточка i) и буква б), точка 14, букви a), б) и г), точка 19, букви г) и д), точка 21, точка 23, буква a), подточка i), първо тире, букви б) и г), точки 25 — 35 и точки 39, 42 и 43 се прилагат от... [СП: моля, въведете следната дата — 1 месец след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в … на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 307, 31.8.2023 г., стр. 19.
(2) ОВ C 349, 29.9.2023 г., стр. 161.
(3)* Промените в текста са в резултат от приемането на изменение 1. Нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
(4) OВ C , , стр. .
(5) OВ C , , стр. .
(6) Съвет за финансова стабилност, Key Attributes of Effective Resolution Regimes for Financial Institutions, 15 октомври 2014 г.
(7) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(8) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).
(9) Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията от 26 март 2021 г. за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на методиката, която органите за преструктуриране да използват за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно посочената директива (ОВ L 241, 8.7.2021 г., стр. 1.).
(10) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
(12) Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 226).
(13) Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 296).
(14) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).
(15) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(16) COM(2018) 133 final.
(17) COM(2020) 822 final.
(18) Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1).
(19) Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8).
(20) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).


Мерки за ранна намеса, условия за преструктуриране и финансиране на действията по преструктуриране (BRRD3)
PDF 404kWORD 113k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране (COM(2023)0227 – C9-0135/2023 – 2023/0112(COD))
P9_TA(2024)0327A9-0153/2024

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0227),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0135/2023),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 5 юли 2023 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2023 г.(2),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0153/2024),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на мерките за ранна намеса, условията за преструктуриране и финансирането на действията по преструктуриране(3)

P9_TC1-COD(2023)0112


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(4),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Съюзната уредба на преструктурирането за кредитни институции и инвестиционни посредници („институции“) беше създадена след световната финансова криза от 2008—2009 г. и одобрените на международно равнище „Ключови характеристики на ефективните режими за преструктуриране на финансови институции“(6) на Съвета за финансова стабилност. Съюзната уредба на преструктурирането се състои от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7) и Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета(8). И двата законодателни акта се прилагат за институциите, установени в Съюза, както и за всеки друг субект, който попада в обхвата на директивата или регламента („субекти“). Целта на нормативната уредба на Съюза е да подготви надлежна процедура при неизпълнение на задълженията от страна на институции и субекти, при която се запазват техните критични функции, избягват се заплахите за финансовата стабилност и същевременно се защитават вложителите и публичните средства. Освен това съюзната уредба на преструктурирането има за цел да насърчи развитието на вътрешния пазар на банкови услуги чрез създаване на хармонизиран режим за координирано справяне с трансгранични кризи и чрез избягване на проблеми, свързани с нарушаване на конкуренцията и рискове от неравностойно третиране.

(2)  Няколко години след като започна да се прилага, действащата понастоящем съюзна уредба на преструктурирането не постигна желаните резултати по отношение на някои от тези цели. По-специално, въпреки че институциите и субектите са постигнали значителен напредък по отношение на възможността за преструктуриране и за целта са отделили значителни ресурси, по-специално чрез изграждане на капацитет за поемане на загуби и рекапитализация и усъвършенстване на механизмите за финансиране на преструктурирането, съюзната уредба на преструктурирането рядко се използва. Вместо това, при несъстоятелност на някои по-малки и средни институции и субекти бяха прилагани предимно нехармонизирани национални мерки. За съжаление вместо финансирани от сектора защитни механизми, включително механизмите за финансиране на преструктурирането, все още се използват парите на данъкоплатците. Тази ситуация вероятно се дължи на неподходящи ориентировъчни критерии. Тези неподходящи критерии се наблюдават при взаимодействието на съюзната уредба на преструктурирането с националните правни норми, при което широката свобода на преценка във връзка с обществения интерес невинаги отразява заложеното в съюзната уредба на преструктурирането намерение. В същото време недостатъчно широкото използване на съюзната уредба на преструктурирането се дължи и на опасенията, че при осигуряването, в рамките на този процес, на достъп на финансиращите се чрез депозити институции до външно финансиране, в частност при отсъствието на други вътрешни ресурси за удовлетворяване на задълженията, техните вложители ще понесат загуби. Още един факт – по-неблагоприятните условия за достъп до финансиране при режима на преструктуриране отколкото извън него, също ограничава прилагането на съюзната уредба на преструктурирането в полза на други решения, които често налагат прибягване до парите на данъкоплатците вместо до собствените ресурси на дадената институция или субект или до финансиран от сектора защитен механизъм. Това положение от своя страна поражда рискове от фрагментиране, от неоптимално управление на неизпълнението на задълженията на институциите и субектите, по-специално при по-малките и средните институции и субекти, както и алтернативни разходи поради неизползваните финансови ресурси. Следователно е необходимо да се осигури ▌, когато е в услуга на обществения интерес, по-ефективно и последователно прилагане на съюзната уредба на преструктурирането, включително по отношение на по-малките и средните институции ▌.

(2a)  Целта на преразглеждането на Директива 2014/59/ЕС е да се защитят по-добре парите на данъкоплатците и да се създадат нови системни механизми за институции и субекти, които не са обхванати от съществуващата уредба за преструктуриране. Тази уредба има за цел да се намали икономическата тежест за обществото чрез намаляване на общите разходи, свързани с изпадане на банките в несъстоятелност. С въвеждането на преразгледаната нормативна уредба използването на парите на данъкоплатците следва да бъде значително намалено, за да се гарантира, че механизмът за финансиране на преструктурирането се използва по-често и по-ефективно.

(3)  При дъщерните предприятия – институции и субекти, които не са определени като субекти за преструктуриране, интензивността и конкретните аспекти на необходимите усилия по планиране на преструктурирането варират в зависимост от техния размер и рисков профил, наличието на критични функции и стратегията за преструктуриране на групата. Поради това, при определянето на мерките по отношение на такива дъщерни предприятия, органите за преструктуриране следва да могат да взимат предвид тези фактори и по целесъобразност да следват опростен подход.

(3a)  Една от основните цели на настоящата директива за изменение е да се въведе актуализиран подход, който да даде възможност на органите да се справят ефективно с потенциална несъстоятелност на някои банки или на група банки. Този подход следва да насърчава прозрачността и предвидимостта, като същевременно се свеждат до минимум неблагоприятните икономически последици. Подходът е в съответствие с общия принцип на споделяне на загуби от Директива 2014/59/ЕС, като същевременно се запазва практическата осъществимост на справянето с неплатежоспособност на средни по големина банки.

(4)  Крайният резултат от ликвидацията съгласно националното право на институциите и субектите, за които органът за преструктуриране е установил, че са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и е достигнал до заключението, че преструктурирането им не е в услуга на обществения интерес, е напускане на пазара. Това означава, че не е необходим план за действие в случай на неизпълнение на задълженията, независимо дали компетентният орган вече е отнел лиценза на съответната институция или субект. Същото се отнася и за институциите, които при преструктурирането остават след прехвърлянето на активите, правата и задълженията в рамките на стратегията за прехвърляне. Поради това е целесъобразно да се уточни, че в тези ситуации не се изисква приемането на планове за преструктуриране.

(5)  Понастоящем органите за преструктуриране могат да забранят определени разпределения, когато дадена институция или субект не изпълнява комбинираното изискване за буфер, разглеждано в допълнение към минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ). В определени ситуации обаче от институцията или субекта може да се изисква да спазва МИПЗ, определени на основа, различна от изискваната от тази институция или субект с оглед на комбинираното изискване за буфер. Това създава за органите за преструктуриране неяснота по отношение на условията за упражняване на правомощията във връзка с МИПЗ, а именно за забрана на разпределенията и за изчисляване на максималната сума за разпределяне. Поради това следва да се предвиди, че в тези случаи органите за преструктуриране следва да упражняват правомощието да забраняват определени разпределения въз основа на оценката на комбинираното изискване за буфер по Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията(9). За осигуряване на прозрачност и правна сигурност органите за преструктуриране следва да съобщават изчисленото комбинирано изискване за буфер на институцията или субекта, които след това следва публично да го оповестяват.

(6)  За да се даде възможност на компетентните органи да коригират влошаването на финансовото и икономическото положение на дадена институция или субект и да намалят, доколкото е възможно, риска и въздействието от евентуално преструктуриране, бяха създадени мерки за ранна намеса. Поради липсата на сигурност по отношение на предпоставките за тяхното прилагане и частичното им припокриване с надзорните мерки обаче тези мерки за ранна намеса бяха използвани рядко. Ето защо условията за прилагане на тези мерки за ранна намеса следва да бъдат опростени и допълнително уточнени. За да се разсее несигурността по отношение на условията и сроковете за освобождаване на управителния орган и назначаването на временни управители, тези мерки следва да бъдат изрично определени като мерки за ранна намеса и тяхното прилагане следва да подлежи на същите предпоставки. Същевременно от компетентните органи следва да се изиска да съобразяват избраните от тях мерки с даденостите на конкретния случай. За да могат да взимат предвид рисковете за репутацията, рисковете, свързани с изпирането на пари, както и рисковете, свързани с информационните и комуникационните технологии, компетентните органи следва да оценяват условията за прилагане на мерките за ранна намеса не само въз основа на количествени параметри, каквито са изискуемите капитал или ликвидност, равнището на ливъридж, необслужваните заеми или концентрацията на експозиции, но и въз основа на качествени критерии.

(7)  С оглед подобряване на правната сигурност следва да бъдат премахнати предвидените в Директива 2014/59/ЕС мерки за ранна намеса, които се припокриват с вече съществуващите правомощия съгласно пруденциалната рамка, предвидена в Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10) и в Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета(11). Освен това е необходимо да се гарантира, че органите за преструктуриране са в състояние да се подготвят за евентуалното преструктуриране на институция или субект. Поради това компетентният орган следва да информира органите за преструктуриране относно влошаването на финансовото състояние на дадена институция или субект на достатъчно ранен етап, а органите за преструктуриране следва да разполагат с необходимите правомощия за изпълнението на подготвителните мерки. Важно е да се отбележи, че за да се даде възможност на органите за преструктуриране да реагират възможно най-бързо при влошаване на състоянието на дадена институция или субект, предварителното прилагане на мерки за ранна намеса не следва да им налага да предприемат мерки за предлагане на пазара на институцията или субекта или да искат информация за актуализиране на плана за преструктуриране и изготвяне на оценката. С оглед осигуряване на последователна, координирана, ефективна и навременна реакция при влошаване на финансовото състояние на дадена институция или субект и за да се подготви по подходящ начин евентуалното преструктуриране, е необходимо да се засилят взаимодействието и координацията между компетентните органи и органите за преструктуриране. Веднага щом дадена институция или субект изпълни условията за прилагане на мерки за ранна намеса, компетентните органи и органите за преструктуриране следва да увеличат обмена на информация, включително предварителната информация, и да следят съвместно финансовото състояние на институцията или субекта.

(8)  Необходимо е да се осигурят своевременни действия и координиране на ранен етап между компетентния орган и органа за преструктуриране, когато дадена институция или субект е все още действащо предприятие, но с голяма вероятност да стане проблемно. Поради това компетентният орган следва да уведоми възможно най-рано органа за преструктуриране относно този риск. Това уведомление следва да съдържа мотивите за оценката на компетентния орган, преглед на алтернативните мерки от страна на частния сектор, както и надзорните действия или мерките за ранна намеса, които са на разположение за предотвратяване на неизпълнението на задълженията на институцията или субекта в разумен срок. Такова ранно уведомяване не следва да засяга процедурите, с които се определя дали са изпълнени условията за преструктуриране. Предварителното уведомяване на органа за преструктуриране от страна на компетентния орган за съществен риск, че дадена институция или субект са проблемни или има вероятност да станат проблемни, не следва да предопределя последващата констатация, че дадена институция или субект действително са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Освен това, ако на по-късен етап се прецени, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни и няма алтернативни решения това да бъде предотвратено в разумен срок, органът за преструктуриране трябва да реши дали да предприеме действие по преструктуриране. В такъв случай навременността на решението за прилагане на действие по преструктуриране по отношение на дадена институция или субект може да бъде от основно значение за успешното изпълнение на стратегията за преструктуриране, по-специално поради факта, че по-ранната намеса в институцията или субекта може да допринесе за осигуряването на необходимите капацитет за поемане на загуби и ликвидност за изпълнението на тази стратегия. Поради това е целесъобразно да се даде възможност на органа за преструктуриране да прецени, в тясно сътрудничество с компетентния орган, какво представлява разумен срок за прилагане на алтернативни мерки за избягване на неизпълнението на задълженията на институцията или субекта. При извършването на тази оценка необходимостта от запазване на способността на органа за преструктуриране и на съответния субект да прилагат ефективно стратегията за преструктуриране, когато това в крайна сметка е необходимо, следва също да се вземе предвид, но не следва да възпрепятства предприемането на алтернативни мерки. По-специално предвиденият срок за алтернативните мерки следва да бъде такъв, че да не излага на риск ефективността на евентуалното прилагане на стратегията за преструктуриране. За да се осигури навременен резултат и да се даде възможност на органа за преструктуриране да се подготви по подходящ начин за потенциалното преструктуриране на институцията или субекта, органът за преструктуриране и компетентният орган следва да провеждат редовни съвместни заседания, като органът за преструктуриране следва да определя честотата на тези заседания според обстоятелствата по случая.

(9)  Предвидено е нормативната уредба на преструктурирането да се прилага потенциално за всички институции или субекти, независимо от техния размер и модел на стопанска дейност, ако наличните съгласно националното право инструменти не са подходящи за управление на неизпълнението на техните задължения. За да се гарантира това, следва да бъдат уточнени критериите за прилагане на оценката на обществения интерес по отношение на проблемната институция или субект. В това отношение е необходимо да се поясни, че в зависимост от конкретните обстоятелства някои функции на институцията или субекта могат да се считат за критични дори ако тяхното прекратяване би оказало въздействие върху финансовата стабилност или критичните услуги ▌ на регионално равнище, по-специално когато заменяемостта на критичните функции се определя от съответния географски пазар.

(9a)   За да се гарантира, че оценката на въздействието на регионално равнище може да се основава на данни, които са налични по последователен начин в рамките на Съюза, регионалното равнище следва да се разглежда във връзка с териториалните единици на ниво 1 или ниво 2 от Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (ниво 1 или 2 от NUTS ) по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета(12).

(10)  Оценката дали преструктурирането на дадена институция или субект е в обществен интерес следва да отразява съображението, че вложителите са по-добре защитени при по-ефективното използване на средствата по схемата за гарантиране на депозитите („СГД“) и свеждането до минимум на загубите за тези средства. Поради това при оценката на обществения интерес следва да се счита, че целта на преструктурирането за защита на вложителите е по-добре постигната при преструктуриране, ако изборът на производство по несъстоятелност би довел до повече разходи за СГД.

(10a)  Когато националните нормативни уредби за несъстоятелност и преструктуриране постигат ефективно целите на уредбата в същата степен, следва да се отдава предпочитание на варианта, който свежда до минимум риска за данъкоплатците и икономиката. Този подход гарантира разумен и отговорен начин на действие, съобразен с общата цел за защита както на интересите на данъкоплатците, така и на икономическата стабилност в по-широк смисъл.

(11)  Оценката на това дали преструктурирането на дадена институция или субект е в обществен интерес следва също така да отразява, доколкото е възможно, разликата между, от една страна, финансирането, предоставено чрез финансирани от сектора защитни механизми (механизми за финансиране на преструктурирането или СГД), и от друга страна, финансирането, предоставено от държавите членки от парите на данъкоплатците. Предоставянето на финансиране от държавите членки съдържа по-висок морален риск и насърчава по-слабо пазарната дисциплина. Поради това, когато оценяват целта за свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, органите за преструктуриране следва да предпочитат финансиране чрез механизмите за финансиране на преструктурирането или чрез СГД, а възможността за финансиране чрез равни по размер ресурси от бюджета на държавите членки следва да се разглежда само при извънредни обстоятелства.

(11a)   Финансирана от данъкоплатците извънредна финансова подкрепа за институции и субекти следва да се предоставя, ако изобщо се предоставя, само за преодоляване на сериозни смущения в икономиката от изключителен и системен характер, тъй като тя създава значителна тежест за публичните финанси и нарушава еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар.

(12)  За да се гарантира, че целите на преструктурирането се постигат по най-ефективния начин, резултатът от оценката на обществения интерес следва да бъде отрицателен само когато ликвидацията на проблемната институция или субект чрез обичайно производство по несъстоятелност би постигнала целите на преструктурирането по-ефективно, а не само в същата степен като преструктурирането.

(12a)  При избора между преструктуриране и ликвидация следва да се предпочита вариантът с по-ниски разходи като цяло. При тази оценка следва да се вземат предвид различните разходи, включително разходите, свързани с изплащанията от схема за гарантиране на депозитите, както и произтичащите от срока, необходим за възстановяване на активите, и загубата на доходи по време на този процес. В случаите, когато преструктурирането и ликвидацията показват сходни профили на разходите, следва да се отдава предпочитание на варианта, който е свързан с по-малко рискове за икономиката, включително за публичните финанси и въздействието върху стабилността на икономиката.

(13)  Когато проблемните институции или субекти не бъдат поставени в режим на преструктуриране, те следва да бъдат ликвидирани в съответствие с предвидените в националното право процедури. Тези процедури могат да се различават значително в отделните държави членки. Целесъобразно е да се позволи достатъчна гъвкавост за използване на съществуващите национални процедури, но все пак някои аспекти следва да бъдат изяснени, за да се гарантира, че съответните институции или субекти напускат пазара.

(14)  Следва да се гарантира, че съответният национален административен или съдебен орган започва бързо процедурата съгласно националното право, когато за институции или субекти, които не са в режим на преструктуриране, се приема, че са проблемни или че има вероятност да станат проблемни. Когато националното право предвижда доброволна ликвидация на институцията или субекта въз основа на решение на акционерите, тази възможност следва да остане на разположение. Следва обаче да се гарантира, че съответният национален административен или съдебен орган предприема необходимите действия при липса на бързи действия от страна на акционерите.

(15)  Следва също така да се предвиди, че крайният резултат от тези процедури е напускането на проблемната институция или субект на пазара или прекратяването на банковите им дейности. В зависимост от националното право тази цел може да бъде постигната по различни начини, което може да включва продажбата на институцията или субекта или на части от тях, продажбата на дадени активи или пасиви, постепенното прекратяване на дейността или прекратяването на банковите им дейности, включително плащания и приемане на депозити, с оглед на постепенната продажба на активите им с цел изплащане на задълженията към съответните кредитори. За да се подобри обаче предвидимостта на процедурите, тези резултати следва да бъдат постигани в разумен срок.

(16)  Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да отнемат лиценза на институция или субект единствено въз основа на факта, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни и че не са поставени в режим на преструктуриране. Компетентните органи следва да могат да отнемат лиценза във връзка с целта за ликвидация на институцията или субекта в съответствие с националното право, особено в случаите, когато наличните съгласно националното право процедури не могат да бъдат започнати в момента, в който се установи, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни, включително в случаите, когато институцията или субектът все още не са изпаднали в неплатежоспособност според счетоводния си баланс. С оглед допълнителното подсигуряване на целта за ликвидация на институцията или субекта, държавите членки следва да предвидят отнемането на лиценза от компетентния орган да попада сред възможните условия за започване на поне една от процедурите, предвидени в националното право и приложими за институции или субекти, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни, но не са в режим на преструктуриране.

(17)  С оглед на опита, придобит при прилагането на Директива 2014/59/ЕС, Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(13), е необходимо да се уточнят допълнително условията, при които може по изключение да се предоставят превантивни предпазни мерки, които се приемат за извънредна публична финансова подкрепа. За да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията, произтичащо от различията в естеството на СГД в Съюза, намесата на СГД в контекста на превантивните мерки в съответствие с Директива 2014/49/ЕС, които се приемат за извънредна публична финансова подкрепа, следва по изключение да бъде разрешена, когато институцията или субектът бенефициер не отговарят на никое от условията, за да се счита, че са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Предпазните мерки следва да се предприемат на достатъчно ранен етап. За целите на превантивната рекапитализация Европейската централна банка (ЕЦБ) понастоящем основава преценката си за платежоспособността на дадена институция или субект на прогнозна оценка за следващите 12 месеца дали институцията или субектът може да спази капиталовите изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(14) или в Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета(15), и допълнителното капиталово изискване, предвидено в Директива 2013/36/ЕС или Директива (ЕС) 2019/2034. Тази практика следва да бъде установена в Директива 2014/59/ЕС. Освен това мерките за управление на обезценените активи, като дружества за управление на активи или схеми за гарантиране на активи, могат да се окажат ефективни и ефикасни за справяне с причините за евентуални финансови затруднения, пред които са изправени институциите и субектите, и за предотвратяване на неизпълнението на задълженията им, и следователно биха могли да представляват подходящи предпазни мерки. Поради това следва да се уточни, че тези предпазни мерки могат да бъдат под формата на мерки за управление на обезценени активи.

(18)  За да се съхрани пазарната дисциплина, да се защитят публичните средства и да се избегне нарушаването на конкуренцията, предпазните мерки следва да останат изключение и да се прилагат само за справяне със сериозни смущения на пазара или за запазване на финансовата стабилност, особено в случай на системна криза. Освен това не следва да се използват предпазни мерки по отношение на понесените или вероятните загуби. Най-надеждният инструмент за установяването на понесени или вероятни загуби е преглед на качеството на активите от страна на ЕЦБ, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган/ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(16), или от националните компетентни органи. Компетентните органи следва да използват този преглед, за да установят понесените или вероятните загуби, когато прегледът може да бъде извършен в разумен срок. Ако това не е възможно, компетентните органи следва да установят понесените или вероятните загуби по възможно най-надеждния начин при преобладаващите обстоятелства, когато е целесъобразно въз основа на проверки на място.

(19)  Целта на превантивната рекапитализация е да подпомогне тези жизнеспособни институции и субекти, за които е установено, че е вероятно да срещнат временни затруднения в близко бъдеще, и да предотврати по-нататъшно влошаване на тяхното положение. За да се избегне отпускането на публични субсидии на предприятия, които към момента на предоставяне на подпомагането са вече нерентабилни, предпазните мерки, предоставени под формата на придобиване на инструменти на собствения капитал или на други капиталови инструменти или управление на обезценените активи, не следва да надвишават сумата, необходима за покриване на недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на стрес тест или сходна проверка. За да се гарантира, че публичното финансиране в крайна сметка е преустановено, тези предпазни мерки следва също да бъдат ограничени във времето и да съдържат ясен график за тяхното прекратяване (стратегия за прекратяване на мярката за подкрепа“). Безсрочните инструменти, включително базовият собствен капитал от първи ред, следва да се използват само при изключителни обстоятелства и съгласно определени количествени ограничения, тъй като поради естеството си те трудно могат да бъдат временни.

(20)  Предпазните мерки следва да бъдат ограничени до размера, необходим на институцията или субекта, за да поддържа платежоспособността си в случай на неблагоприятен сценарий, определен чрез стрес тест или сходна проверка. При предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи приемащата институция или субект следва да може да използва тази сума за покриване на загуби по прехвърлените активи или в комбинация с придобиване на капиталови инструменти, при условие че не се надвишава общият размер на установения недостиг. Необходимо е също така да се гарантира, че такива предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи са съгласувани със съществуващите правила за държавна помощ и най-добрите практики, че те водят до възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на институцията или субекта, че държавната помощ е ограничена до необходимия минимум и че не се нарушава конкуренцията. Поради тези причини съответните органи следва при предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи да вземат предвид специфичните насоки, включително подробния план за ДУА(17) и Съобщението относно справянето с необслужваните кредити(18). Тези предпазни мерки под формата на мерки за управление на обезценени активи следва винаги да бъдат подчинени на първостепенното условие да са с временен характер. При публичните гаранции, предоставени за определен период във връзка с обезценените активи на съответната институция или субект, се очаква да бъде по-добре спазено условието за временен характер, отколкото при прехвърлянето на такива активи към публично подкрепян субект. За да се гарантира, че институциите, които получават подкрепа, отговарят на условията на мярката за подкрепа, компетентните органи следва да изискват от институциите, които не са изпълнили ангажиментите си, да представят корективен план. Когато компетентен орган счита, че с мерките от корективния план не може да се постигне дългосрочна жизнеспособност на институцията, или когато институцията не е изпълнила корективния план, съответните органи следва да извършват оценка за това дали институцията е проблемна или има вероятност да стане проблемна, в съответствие с член 32 от Директива 2014/59/ЕС.

(21)  За да бъдат обхванати съществените нарушения на пруденциалните изисквания, е необходимо да се уточнят допълнително условията за определяне дали холдингите са проблемни или има вероятност да станат проблемни. Нарушението на тези изисквания от страна на холдинг следва да се счита за съществено, когато по своя вид и обхват то е сравнимо с нарушение, което, ако е извършено от кредитна институция, би обосновало отнемането на нейния лиценз от компетентния орган в съответствие с член 18 от Директива 2013/36/ЕС.

(22)  Съгласно националното си законодателство държавите членки могат да имат правомощия да спират изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение, в т.ч. по отговарящи на условията депозити. Когато спирането на изпълнението на задълженията за плащане или изпълнение не е пряко свързано с финансовото състояние на кредитната институция, депозитите не могат да бъдат неналични за целите на Директива 2014/49/ЕС. Следователно е възможно вложителите да не могат да получат достъп до депозитите си за продължителен период от време. За да се поддържат доверието на вложителите в банковия сектор, както и финансовата стабилност, ако депозитите на вложителите се окажат блокирани поради спиране на плащанията, което не е във връзка с изплащането на тези депозити, държавите членки следва да осигурят на вложителите достъп до подходяща дневна сума от техните депозити, която да покрива по-специално необходимите за издръжката им разходи. Тази процедура следва да се прилага само в извънредни случаи и държавите членки следва да предвидят за вложителите достъп до подходящи дневни суми.

(23)  За да се повиши правната сигурност и с оглед на потенциалната значимост на задълженията, които могат да възникнат от бъдещи непредвидими събития, включително изхода от съдебни спорове, водени към момента на преструктурирането, е необходимо да се определи съответното третиране на тези задължения за целите на прилагането на инструмента за споделяне на загуби. В това отношение ръководни следва да бъдат принципите, предвидени в счетоводните правила, и по-специално тези, установени в приетия с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията Международен счетоводен стандарт 37(19). Въз основа на тях органите за преструктуриране следва да правят разграничение между провизии и условни пасиви. Провизиите са пасиви, които са свързани с вероятен изходящ поток от средства и които могат да бъдат надеждно оценени. Условните пасиви не се признават като счетоводни пасиви, тъй като се отнасят до задължение, което не може да се счита за вероятно към момента на оценката или не може да бъде надеждно оценено.

(24)  Тъй като представляват счетоводни пасиви, следва да се уточни, че такива провизии следва да се третират по същия начин като другите пасиви. Такива провизии следва да могат да участват в споделяне на загубите, освен ако не отговарят на един от специфичните критерии за изключване от обхвата на инструмента за споделяне на загуби. Като се има предвид потенциалното значение на тези провизии при преструктурирането и за да се гарантира сигурност при прилагането на инструмента за споделяне на загуби, следва да се уточни, че провизиите са част от задълженията, които споделят загуби, и следователно за тях се прилага инструментът за споделяне на загуби. Следва също така да се гарантира, че след прилагането на инструмента за споделяне на загуби тези пасиви и всички задължения или вземания, възникнали във връзка с тях, се третират като погасени за всякакви цели. Това се отнася най-вече за пасивите и задълженията, произтичащи от съдебни искове срещу институцията в режим на преструктуриране.

(25)  Съгласно счетоводните принципи условните пасиви не могат да бъдат признати като пасиви и поради това не следва да участват в споделяне на загубите. Необходимо е обаче възникналият условен пасив в резултат на събитие, което е малко вероятно или не може да бъде надеждно оценено към момента на преструктурирането, да не нарушава ефективността на стратегията за преструктуриране и по-специално – на инструмента за споделяне на загуби. За тази цел оценителят следва, като част от оценката за целите на преструктурирането, да установи условните пасиви, които са включени в счетоводния баланс на институцията в режим на преструктуриране, и доколкото му е възможно да определи количествено потенциалната стойност на тези пасиви. За да се съхрани достатъчно дълго и на необходимото равнище доверието на пазара към институцията или субекта след процеса на преструктуриране, оценителят следва да вземе предвид тази потенциална стойност, когато определя сумата, с която задълженията, които споделят загуби, трябва да бъдат обезценени или преобразувани, за да се възстановят капиталовите отношения на институцията в режим на преструктуриране. По-специално органът за преструктуриране следва да прилага правомощията си за преобразуване на задълженията, които споделят загуби, доколкото това е необходимо, така че рекапитализацията на институцията в режим на преструктуриране да е достатъчна за покриване на потенциалните загуби, които могат да бъдат причинени от пасив, който може да възникне в резултат на малко вероятно събитие. Когато оценява сумата, която трябва да бъде обезценена или преобразувана, органът за преструктуриране следва внимателно да проучи въздействието на потенциалната загуба върху институцията в режим на преструктуриране въз основа на редица фактори, включително вероятността от настъпване на събитието, срока за настъпването му и размера на условния пасив.

(26)  При определени обстоятелства, след финансовото участие на механизма за финансиране на преструктурирането в размер до най-много 5 % от общите пасиви, в т.ч. собствен капитал, на институцията или субекта, органите за преструктуриране могат да използват други източници на финансиране за допълнителна подкрепа на действията си по преструктуриране. Следва да се уточни по-ясно при какви обстоятелства механизмът за финансиране на преструктурирането може да предостави допълнителна подкрепа, когато всички задължения с по-нисък ред от депозитите, които не са били — задължително или по преценка — изключени от споделянето на загуби, са били напълно обезценени или преобразувани.

(27)  С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета(20), Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета(21) и Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета(22) в Съюза бяха въведени международните договорености по общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ), публикувани от Съвета за финансова стабилност на 9 ноември 2015 г. („стандарта за ОКПЗ“), за глобалните системно значими банки, посочени в правото на Съюза като глобални системно значими институции (Г-СЗИ). С Регламент (ЕС) 2019/877 и Директива (ЕС) 2019/879 също така беше изменено МИПЗ, предвидено в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014. Необходимо е разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС относно МИПЗ да се приведат в съответствие с прилагането на стандарта за ОКПЗ за Г-СЗИ по отношение на някои задължения, които биха могли да се използват за покриване на частта от МИПЗ, която следва да бъде покрита със собствен капитал и други подчинени задължения. По-специално задълженията, които са от еднакъв ред с някои изключени задължения, следва да бъдат включени в собствения капитал и подчинените приемливи инструменти на субектите за преструктуриране, когато размерът на тези изключени задължения в счетоводния баланс на субекта за преструктуриране не надвишава 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на субекта за преструктуриране и от това включване не произтичат рискове, свързани с принципа за справедливо третиране на кредиторите.

(28)  Правилата за определяне на МИПЗ се отнасят предимно до определянето на подходящото равнище на МИПЗ, като се приема, че инструментът за споделяне на загуби е предпочитаната стратегия за преструктуриране. Директива 2014/59/ЕС обаче позволява на органите за преструктуриране да използват други инструменти за преструктуриране, а именно тези, при които стопанската дейност на институцията в режим на преструктуриране се прехвърля към частен купувач или към мостова институция. Поради това следва да се уточни, че ако в плана за преструктуриране се предвижда използването на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция, самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране, органите за преструктуриране следва да определят равнището на МИПЗ за съответния субект за преструктуриране въз основа на особеностите на тези инструменти за преструктуриране и на свързаните с тях различни нужди от поемане на загуби и рекапитализация.

(29)  Равнището на МИПЗ за субектите за преструктуриране е сборът от размера на очакваните загуби при преструктурирането и размера на рекапитализацията, които дават възможност на субекта за преструктуриране да продължи да изпълнява условията за лицензирането си и да извършва дейностите си в продължение на подходящ срок. Някои предпочитани стратегии за преструктуриране включват прехвърлянето на приемател на активи, права и задължения▌, по-специално инструмента за продажба на стопанска дейност. В тези случаи целите, преследвани с компонента за рекапитализация, може да не са толкова важни, тъй като от органа за преструктуриране няма да се изисква да гарантира, че субектът за преструктуриране ще започне отново да спазва капиталовите си изисквания след действието по преструктуриране. Загубите в такива случаи се очаква все пак да надвишат капиталовите изисквания на субекта за преструктуриране. Поради това е целесъобразно да се предвиди равнището на МИПЗ на тези субекти за преструктуриране да продължи да включва рекапитализация, чийто размер е съобразен със стратегията за преструктуриране.

(30)  Когато в стратегията за преструктуриране се предвижда използването на инструменти за преструктуриране, различни от изключително споделяне на загуби, нуждите от рекапитализация на съответния субект обикновено ще бъдат по-малки след преструктурирането, отколкото в случай на открита банкова рекапитализация чрез вътрешни източници. В такъв случай при калибрирането на МИПЗ този аспект следва да бъде взет предвид при оценката на изискването за рекапитализация. Поради това, когато коригират равнището на МИПЗ за субектите за преструктуриране, чийто план за преструктуриране предвижда инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция, самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране, органите за преструктуриране следва да вземат предвид характеристиките на тези инструменти, включително очаквания обхват на прехвърлянето към частния купувач или към мостовата институция, видовете инструменти, които ще бъдат прехвърлени, очакваната стойност и възможностите за пазарна реализация на тези инструменти и структурата на предпочитаната стратегия за преструктуриране, включително допълнителното използване на инструмента за обособяване на активи. Тъй като органът за преструктуриране решава за всеки отделен случай дали да се използват средства от СГД за преструктуриране и тъй като подобно евентуално решение не може да влияе на калибрирането, при калибрирането на равнището на МИПЗ органите за преструктуриране не следва да вземат предвид потенциалното финансово участие на СГД в преструктурирането.

(32)  Нормативната уредба на преструктурирането и нормативната уредба относно пазарната злоупотреба са свързани помежду си. По-специално, действията, предприети при подготовката за преструктуриране, могат да бъдат считани за вътрешна информация съгласно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета(23), като преждевременното им оповестяване може да нанесе ущърб на процеса на преструктуриране. Институциите в режим на преструктуриране могат да предприемат стъпки за справяне с този проблем, като поискат забавяне на оповестяването на вътрешна информация съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Възможно е обаче подходящите съображения за отправяне по собствена инициатива на такова искане да не са винаги налице в момента на подготовката за преструктуриране. За да се избегнат подобни ситуации, органите за преструктуриране следва да разполагат с правомощието пряко да поискат от името на институция в режим на преструктуриране забавяне на оповестяването на вътрешна информация съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

(33)  За улесняване планирането на преструктурирането, оценката на възможността за преструктуриране и упражняването на правомощието за преодоляване или отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране, както и за да се насърчи обменът на информация, органът за преструктуриране на институция със значими клонове в други държави членки следва да създаде и председателства колегия за преструктуриране.

(34)  След първоначалния период на натрупване, посочен в член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, наличните финансови средства на механизмите за финансиране на преструктурирането може леко да спаднат под целевото равнище, по-специално в резултат на увеличение на гарантираните депозити. Следователно предварителните вноски, които могат при тези обстоятелства да бъдат поискани, вероятно ще бъдат в малък размер. Ето защо в някои години е възможно размерът на тези предварителни вноски да не е съизмерим с разходите за тяхното събиране. Поради това органите за преструктуриране следва да могат да отложат събирането на предварителните вноски за до три години, докато сумата, която трябва да бъде събрана, достигне сума, която съответства на разходите по събирането, при условие че това отлагане не засяга съществено капацитета на органите за преструктуриране да използват механизми за финансиране на преструктурирането.

(35)  Един от компонентите на наличните финансови средства на механизмите за финансиране на преструктурирането са неотменимите ангажименти за плащане. Поради това е необходимо да се уточнят обстоятелствата, при които тези ангажименти за плащане могат да бъдат изискани, както и приложимата процедура при прекратяване на ангажиментите, в случай че дадена институция или субект вече не са задължени да плащат вноски в механизъм за финансиране на преструктурирането. Освен това, за да се осигури по-голяма прозрачност и сигурност по отношение на дела на неотменимите ангажименти за плащане в общия размер на предварителните вноски, които трябва да бъдат набрани, органите за преструктуриране следва да определят този дял на годишна основа при спазване на приложимите ограничения.

(36)  Понастоящем максималният годишен размер на извънредните последващи вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането, които могат да бъдат поискани, е ограничен до три пъти размера на предварителните вноски. След първоначалния период на натрупване, посочен в член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и при условие че не се използват механизмите за финансиране на преструктурирането, тези предварителни вноски ще зависят само от промените в равнището на гарантираните депозити и поради това е вероятно да намалеят. Определянето на максималния размер на извънредните последващи вноски въз основа на предварителните вноски би могло да доведе до драстично ограничаване на възможността механизмите за финансиране на преструктурирането да набират последващи вноски, като по този начин се намалява способността им за действие. За да се избегне това, следва да се определи различно ограничение, а максималният размер на извънредните последващи вноски, които могат да бъдат поискани, следва да бъде определен на три пъти една осма от целевото равнище на съответния механизъм за финансиране на преструктурирането.

(37)  С Директива 2014/59/ЕС частично беше хармонизиран редът на вземанията по депозити съгласно националното законодателство, уреждащо производствата по несъстоятелност. В нея беше предвиден тристепенен подход при подреждането на депозитите, при който гарантираните депозити са с най-висок ред, следвани от отговарящите на условията депозити на физическите лица и на микро-, малките и средните предприятия над гарантирания размер. За останалите депозити, т.е. надвишаващите гарантирания размер депозити на големите предприятия и депозитите, които не отговарят на условията за изплащане от СГД, беше предвидено да са с по-нисък ред, без този ред да се хармонизира допълнително. Накрая, за вземанията на СГД беше определен същият по-висок ред като този на гарантираните депозити. Това обаче не се оказа оптималното решение за защита на вложителите. Частичната хармонизация доведе до различно третиране на останалите вложители в отделните държави членки, по-специално тъй като все по-голям брой държави членки решиха да предоставят правно предимство и на останалите депозити. Тези различия също така затрудниха определянето, в оценките за преструктуриране, на съпоставителния сценарий при несъстоятелност на трансграничните групи. Освен това ▌тристепенният подход при подреждане на вземанията на вложителите можеше да създаде проблеми по отношение на спазването на принципа за справедливо третиране на кредиторите, особено когато депозитите, чийто ред на удовлетворяване не е хармонизиран с Директива 2014/59/ЕС, се нареждат заедно с първостепенните вземания. Накрая, преимущественото удовлетворяване на вземанията на СГД попречи наличните средства за финансиране на тези схеми да бъдат използвани по по-ефикасен и ефективен начин при интервенции, различни от изплащането на гарантирани депозити при несъстоятелност, а именно в рамките на преструктуриране, за алтернативни мерки при несъстоятелност или за превантивни мерки. Защитата на гарантираните депозити не е обвързана с реда на удовлетворяване на вземанията на СГД, а се осигурява чрез задължителните изключения от механизма за споделяне на загуби при преструктуриране и бързото изплащане от СГД, когато депозитите не са налични. Поради това редът на депозитите в настоящата йерархия на вземанията следва да бъде изменен.

(37а)  Промяната в реда на кредиторите не само подобрява достъпността на СГД и Единния фонд за преструктуриране в сравнение с използването на публична подкрепа, но също така проправя пътя за по-ефективни от финансова гледна точка решения при преструктурирането на финансовите институции. Това на свой ред следва да намали разходите за данъкоплатците и да насърчи ефективното използване на различните инструменти, съществуващи във финансовата екосистема на Съюза.

(38)  Поредността на ▌депозитите следва да бъде напълно хармонизирана чрез въвеждане на двустепенен подход, при който ▌депозитите на физически лица и микро-, малки и средни предприятия се подреждат пред отговарящите на условията депозити на големи предприятия и централни и регионални правителства. Този двустепенен подход има за цел да осигури по-висока защита на широк кръг от вложители, отразявайки уникалните характеристики на техните депозити, като същевременно дава възможност за преструктуриране на субекти, които не са обхванати от настоящата нормативна уредба. Същевременно използването на схемите за гарантиране на депозитите при преструктуриране, несъстоятелност и превантивни мерки следва винаги да е обвързано със спазването на съответните условия, по-специално на т.нар. „определяне на разходоефективността“.

(41)  Промените по отношение на преимущественото третиране на депозитите ▌няма да окажат отрицателно въздействие върху защитата, предоставена на гарантираните депозити в случай на несъстоятелност, тъй като тази защита ще продължи да бъде подсигурявана от задължителното изключване на гарантираните депозити от поемане на загуби в случай на преструктуриране, а в краен случай и чрез изплащането на неналичните депозити от СГД.

(42)  Механизмите за финансиране на преструктурирането могат да се използват за подпомагане на прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция, при което набор от активи, права и задължения на институцията в режим на преструктуриране се прехвърлят на приемател. В този случай механизмът за финансиране на преструктурирането може да има вземане срещу остатъчната част от институцията или субекта при последващата им ликвидация по обичайно производство по несъстоятелност. Това може да се случи, когато механизмът за финансиране на преструктурирането се използва във връзка със загуби, които кредиторите иначе биха понесли, включително под формата на гаранции за активи и пасиви или покритие на разликата между прехвърлените активи и пасиви. За да се гарантира, че акционерите и кредиторите на остатъчната част от институцията или субекта покриват ефективно загубите на институцията в режим на преструктуриране и повишават вероятността за погасяване при несъстоятелност на задълженията към защитния механизъм по конкретното преструктуриране, тези вземания на механизма за финансиране на преструктурирането срещу остатъчната част от институцията или субекта, както и вземанията, произтичащи от правомерно извършени разумни разходи, следва да са с по-висок ред от вземанията по депозити и тези на СГД. Тъй като обезщетенията, изплатени на акционерите и кредиторите от механизмите за финансиране на преструктурирането поради нарушения на принципа за справедливо третиране на кредиторите, имат за цел да компенсират резултатите от действието по преструктуриране, тези компенсации не следва да пораждат вземания за тези механизми.

(43)  За да се гарантира достатъчна гъвкавост и да се улесни намесата на СГД в подкрепа на използването на инструментите за преструктуриране, ▌когато е необходимо да се предотврати поемането на загуби от вложителите, следва да се уточнят някои аспекти на използването на СГД при преструктуриране. По-специално е необходимо да се уточни, че СГД може да се използва за сделките по прехвърляне, които включват депозити, в т.ч. отговарящи на условията депозити над гарантирания от СГД размер, както и — в определени случаи и при ясни критерии — депозити, които не подлежат на изплащане от СГД. С финансовото участие на СГД следва да се цели покриване на разликата между стойността на прехвърлените депозити и стойността на активите, прехвърлени на купувач или мостова институция. СГД следва също да може да участва в евентуалното финансиране, което купувачът може да изисква като част от сделката, за да се гарантира запазването на неговата капиталова позиция и спазването на неговите капиталови изисквания. Подкрепата на СГД за действие по преструктуриране следва да бъде чрез парични средства или под друга форма, като например гаранции или споразумения за споделяне на загуби, които могат да сведат до минимум въздействието на подкрепата върху наличните финансови средства на СГД, като същевременно позволяват финансовото участие на СГД да изпълнява поставените му цели.

(44)  Финансовото участие на СГД при преструктуриране следва да подлежи на известни ограничения. Първо, следва да се гарантира, че всяка загуба, която СГД може да понесе в резултат на намеса в преструктурирането, не надвишава загубата, която СГД би понесла при несъстоятелност, ако изплати дължимите суми на вложителите с гарантирани депозити и встъпи в техните вземания върху активите на институцията. Тази стойност следва да бъде определена въз основа на определяне на разходоефективността в съответствие с критериите и методологията в Директива 2014/49/ЕС, като се вземат предвид всички съответни фактори, включително стойността на парите във времето, както и забавянията при събирането на средства при производства по несъстоятелност. Тези критерии и методология следва да се използват и при определяне на третирането, което СГД би получила, ако институцията е обект на обичайно производство по несъстоятелност, когато се извършва последващата оценка с оглед проверка на спазването на принципа за справедливо третиране на кредиторите и определяне на дължимото на СГД обезщетение. Второ, размерът на финансовото участие на СГД за покриване на разликата между активите и пасивите, които ще бъдат прехвърлени на купувач или на мостова институция, не следва да надвишава разликата между прехвърлените активи и прехвърлените депозити и задължения със същия или по-висок ред при несъстоятелност от тези депозити. Това би гарантирало, че финансовото участие на СГД се използва единствено с цел да се избегне по целесъобразност прехвърлянето на загуби на вложителите, а не за защита на кредиторите, чиито вземания при несъстоятелност са с по-нисък ред от депозитите. Сборът на финансовото участие на СГД за покриване на разликата между активите и пасивите и финансовото участие на СГД в собствения капитал на субекта приемател обаче не следва да надвишава разходите за изплащане на дължимите суми на вложителите с гарантирани депозити, изчислени въз основа на определянето на разходоефективността.

(45)  Следва да се уточни, че в рамките на преструктурирането СГД може да участва в прехвърлянето на задължения, различни от гарантираните депозити, само ако органът за преструктуриране сметне, че депозитите, които не са гарантирани, не могат да бъдат предмет на споделяне на загуби, нито да останат в остатъчната част от институцията в режим на преструктуриране, която ще бъде ликвидирана. По-специално органът за преструктуриране следва да може да не разпределя загуби по тези депозити, когато това е строго необходимо и целесъобразно, за да се запази непрекъснатостта на критичните функции и основните стопански дейности или, когато е необходимо, за да се избегне широко разпространение на проблемите и финансова нестабилност, които биха могли да причинят сериозни смущения в икономиката на Съюза или на държава членка. Същите основания следва да се използват и когато при прехвърлянето към купувач или мостова институция се включват задължения, които споделят загуби, с по-нисък ред от този на депозитите. В този случай прехвърлянето на тези задължения, които споделят загуби, не следва да подлежи на финансова подкрепа от СГД. Когато все пак се налага такава финансова подкрепа, тя следва да бъде предоставена от механизма за финансиране на преструктурирането.

(46)  Като се има предвид възможността за използване на СГД при преструктуриране, е необходимо да се уточни допълнително начинът, по който финансовото участие на СГД може да се отчита при изчисляването на изискванията за достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането. Ако сборът на участието на акционерите и кредиторите на институцията в режим на преструктуриране под формата на намаляване, обезценяване или преобразуване на техните задължения и финансовото участие на СГД възлиза най-малко на 8% от общите пасиви на институцията, в т.ч. собствен капитал, институцията следва да има достъп до механизма за финансиране на преструктурирането, за да получи допълнителни средства, когато това е необходимо за гарантиране на ефективното преструктуриране съгласно заложените му цели. Когато тези условия са изпълнени, финансовото участие на СГД следва да бъде ограничено до размера, необходим за осигуряване на достъп до механизма за финансиране на преструктурирането, освен ако сумата, внесена по механизма за финансиране на преструктурирането, надвишава ограничението от 5% от общите задължения, включително собствения капитал, като в този случай финансовото участие на СГД следва да бъде пропорционално на надвишената сума. За да се гарантира, че преструктурирането продължава да се финансира предимно от вътрешните ресурси на институцията, и за да се сведат до минимум нарушенията на конкуренцията, възможността за използване на финансовото участие на СГД с оглед осигуряване на достъп до механизми за финансиране на преструктурирането следва да се ползва само от институции, чийто план за преструктуриране или план за преструктуриране на групата не предвижда, че при неплатежоспособност ликвидацията им се извършва по надлежния ред, като се има предвид, че за тези институции МИПЗ е определено от органите за преструктуриране на равнище, което включва както сумата за поемане на загубите, така и сумата на рекапитализацията. Възможността за използване на финансовото участие на СГД, за да се осигури достъп до механизмите за финансиране на преструктурирането, следва също така да бъде достъпна само за институциите, които спазват МИПЗ.

(47)  С оглед на ролята си за по-нататъшното сближаване на практиките на органите ЕБО следва да следи и да докладва относно уредбата и прилагането на оценките на възможността за преструктуриране на институциите и групите, както и относно действията и подготовката на органите за преструктуриране с цел гарантиране на ефективното прилагане на инструментите и правомощията за преструктуриране. В тези доклади ЕБО следва също така да оцени степента на прозрачност на мерките, предприети от органите за преструктуриране по отношение на съответните външни заинтересовани страни, и степента на техния принос за готовността и възможността за преструктуриране на институциите. Освен това ЕБО следва да докладва за приетите от държавите членки мерки за защита на непрофесионалните инвеститори по отношение на дълговите инструменти, които отговарят на условията за МИПЗ съгласно Директива 2014/59/ЕС, като сравнява и оценява потенциалното въздействие върху трансграничните операции. Обхватът на съществуващите регулаторни технически стандарти относно оценката на допълнителните капиталови изисквания и комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране следва да бъде разширен, така че да включва субекти, които не са определени като субекти за преструктуриране, когато тези изисквания не са определени на същата основа като МИПЗ. В годишния доклад относно МИПЗ ЕБО следва също така да оцени изпълнението от органите за преструктуриране на политиката във връзка с новите правила за калибриране на МИПЗ при стратегиите за прехвърляне. В контекста на задачите си за осигуряване на съгласуван и координиран режим за управление и преодоляване на кризи в Съюза ЕБО следва да координира и контролира провеждането на симулации на кризисни ситуации. Тези симулации следва да обхващат координацията и сътрудничеството между компетентните органи, органите за преструктуриране и СГД по време на влошаването на финансовото състояние на институциите и субектите, като се извършва цялостно изпитване на прилагането на инструментариума при планирането на възстановяването и преструктурирането, ранната намеса и преструктурирането. При това следва да се отчита по-специално трансграничното измерение във взаимодействието между съответните органи и прилагането на наличните инструменти и правомощия. Когато е уместно, действията за симулация на кризисни ситуации следва да обхващат и приемането и прилагането на схеми за преструктуриране в рамките на банковия съюз съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014.

(48)  Висококачествената оценка на въздействието е от решаващо значение за разработването на надеждни и основани на данни законодателни предложения, а фактите и доказателствата са от ключово значение за вземането на решения по време на законодателната процедура. Поради тази причина органите за преструктуриране, компетентните органи, Единният съвет за преструктуриране, ЕЦБ и другите членове на Европейската система на централните банки, както и ЕБО следва при поискване да предоставят на Комисията, цялата информация, от която тя се нуждае във връзка с разработването на политики, включително изготвянето на оценки на въздействието и подготовката и договарянето на законодателни предложения.

(49)  Поради това Директива 2014/59/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(50)  Доколкото целите на настоящата директива, а именно подобряване на ефективността и ефикасността на нормативната уредба на възстановяване и преструктуриране за институциите и субектите, не могат поради рисковете, които различаващите се национални подходи могат да породят за целостта на единния пазар, да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а — чрез изменение на вече установените на равнището на Съюза правила — могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2014/59/ЕС

Директива 2014/59/ЕС се изменя, както следва:

1)  Член 2, параграф 1 се изменя, както следва:

а)  вмъква се следната точка 29a:"

„29а) „алтернативна мярка от страна на частния сектор“ означава всяка подкрепа, която не се приема за извънредна публична финансова подкрепа;“;

"

б)  точка 35 се заменя със следното:"

„35) „критични функции“ означава дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе в една или повече държави членки до срив в предоставянето на услуги от основно значение за реалната икономика или да наруши финансовата стабилност на национално или, когато е относимо, на регионално равнище, поради размера, пазарния дял, външната и вътрешната взаимосвързаност, сложността или трансграничните дейности на институцията или групата, от гледна точка по-специално на заменяемостта на тези дейности, услуги или операции. За целите на настоящата точка регионалното равнище се оценява във връзка с териториалната единица, съответстваща на териториалните единици на ниво 1 от Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (ниво 1 от NUTS ) по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета* или на ниво 2 от NUTS, когато съществено нарушение на предоставянето на услуги на ниво 2 от NUTS води до съществен риск от системна криза на национално равнище

_____________

* Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (OB L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).“;

"

в)  точка 71 се заменя със следното:"

„71) „задължения, които споделят загуби“ означава задълженията, включително пораждащите счетоводни провизии, и капиталовите инструменти, които не са включени в инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) и които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно член 44, параграф 2;“;

"

г)  вмъкват се следните точки 83г и 83д:"

„83г) „Г-СЗИ извън ЕС“ означава Г-СЗИ извън ЕС съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 134 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

   83д) „Г-СЗИ субект“ означава Г-СЗИ субект съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013;“;

"

д)  вмъква се следната точка 93a:"

„93а) за целите на членове 108 и 109 „депозит“ означава депозит съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/49/ЕС;“

"

2)  В член 5 параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:"

„2. Компетентните органи гарантират, че институциите актуализират своите планове за възстановяване най-малко веднъж годишно или след промяна в своята правна или организационна структура, стопанска дейност или финансово положение, която може да се отрази съществено на плана за възстановяване или да наложи промяна в него. Компетентните органи могат да задължат институциите да актуализират плановете си за възстановяване по-често.

Ако в рамките на 12 месеца след последната годишна актуализация на плана за възстановяване не са настъпили посочените в първа алинея промени, компетентните органи могат по изключение да отменят до изтичането на следващия 12-месечен период задължението за актуализиране на плана за възстановяване. Такова освобождаване не се предоставя за повече от два последователни 12-месечни периода.

3.  В плановете за възстановяване не се предвижда достъп до или получаване на някое от следните:

   а) извънредна публична финансова подкрепа;
   б) спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена от централна банка;
   в) помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена от централна банка при нестандартизирани условия за обезпечение, матуритет или лихвен процент.

4.  Когато е целесъобразно, в плановете за възстановяване се включва анализ на това как и кога дадена институция може да кандидатства – при посочените в плана условия – за използването на улеснения от централната банка, които не са изключени от обхвата на плана за възстановяване съгласно параграф 3, и се определят активите, които се очаква да се приемат като обезпечение.“;

"

3)  В член 6 параграф 5 се заменя със следното:"

,,5. Когато компетентният орган прецени, че планът за възстановяване има съществени слабости или са налице съществени пречки за прилагането му, той уведомява институцията или предприятието майка на групата за своята оценка и изисква от нея да представи в рамките на 3 месеца – срок, който с разрешение от органа може да бъде удължен с още 1 месец – преразгледан план, от който става ясно как тези слабости или пречки ще бъдат отстранени.“;

"

4)  В член 8, параграф 2 третата алинея се заменя със следното:"

„В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на компетентен орган да съдейства на компетентните органи за постигането на съвместно решение.“;

"

5)  ▌Член 10 се изменя, както следва:

а)  параграф 7 се изменя, както следва:

i)  вмъква се следната буква:"

„аа) когато е приложимо, подробно описание на причините, поради които се определя, че дадена институция трябва да бъде квалифицирана като предвиден за ликвидация субект, включително обяснение как органът за преструктуриране е стигнал до заключението, че институцията няма критични функции;“;

"

ii)  вмъква се следната буква:"

„йа) описание на начина, по който различните стратегии за преструктуриране биха постигнали най-добре целите на преструктурирането, посочени в член 31;“;

"

iii)  вмъква се следната буква: "

„па) подробен и количествен списък на гарантираните депозити и отговарящите на условията депозити от физически лица и микро-, малки и средни предприятия.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 8a:"

„8a. Органите за преструктуриране не приемат планове за преструктуриране, когато по отношение на субект е образувано производство по несъстоятелност по приложимото национално право съгласно член 32б или когато се прилага член 37, параграф 6.“;

"

в)  в параграф 9 втората алинея се заменя със следното:"

„ЕБО представя на Комисията преразгледаните проекти на регулаторни технически стандарти в срок до ... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].“

"

6)  Член 12 се изменя, както следва:

а)  В параграф 1 се добавят следните трета и четвърта алинея:"

„Определянето на мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на посочените в първа алинея, буква б) дъщерни предприятия, които не са субекти за преструктуриране, може да се извършва от органите за преструктуриране чрез опростен подход, ако този подход не ограничава възможността за преструктуриране на групата, като се вземат предвид размерът на дъщерното предприятие, неговият рисков профил, отсъствието на критични функции и стратегията за преструктуриране на групата.

В плана за преструктуриране на група се определя дали субектите в рамките на групата за преструктуриране, различни от субекта за преструктуриране, отговарят на изискванията за ликвидационни субекти. Без да се засягат други фактори, които могат да бъдат счетени за имащи значение от органите за преструктуриране, субекти, които изпълняват критични функции, не се квалифицират като ликвидационни субекти.“;

"

аа)  параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Планът за преструктуриране на групата се изготвя въз основа на 10 и на информацията, представена съгласно член 11.“

"

аб)  в параграф 3 се вмъква следната буква:"

„-аа) се дава подробно описание на причините, поради които се определя, че дадено дружество от група, посочено в параграф 1, букви а) – г), трябва да бъде квалифицирано като ликвидационен субект, включително обяснение на начина, по който органът за преструктуриране е стигнал до заключението, че институцията няма критични функции, и как са взети предвид съотношението между общата ѝ рискова експозиция и приходи от дейността към общата рискова експозиция и приходите от дейността на групата, както и отношението на ливъридж на субекта от групата в контекста на групата;

"

б)  вмъква се следният параграф 5a:"

„5а. Органите за преструктуриране не приемат планове за преструктуриране, когато по отношение на субект е образувано производство по несъстоятелност по приложимото национално право съгласно член 32б или когато се прилага член 37, параграф 6.“

"

7)  В член 13, параграф 4 четвърта алинея се заменя със следното:"

„В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на орган за преструктуриране да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.“

"

8)  В член 15 се добавя следният параграф 5:"

,,5. ЕБО следи изготвянето на вътрешните политики за предвидените в настоящия член и в член 16 оценки на възможността за преструктуриране на институциите или групите и тяхното прилагане от органите за преструктуриране. ЕБО докладва на Комисията относно съществуващите практики за оценки на възможността за преструктуриране и евентуалните различия между държавите членки до... [СП: моля, въведете следната дата — 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива], като при нужда следи изпълнението на всяка препоръка, съдържаща се в този доклад.

Посоченият в първата алинея доклад обхваща най-малко следното:

   а) оценка на разработените от органите за преструктуриране методологии за оценка на възможността за преструктуриране, с посочване на областите на евентуални различия между държавите членки;
   б) оценка на изисквания от органите за преструктуриране капацитет за изпитване на стратегията за преструктуриране с цел осигуряване на ефективното ѝ изпълнение;
   в) степента на прозрачност, от гледна точна на съответните заинтересовани страни, на разработените от органите за преструктуриране методологии за оценка на възможността за преструктуриране и на резултатите от оценките.“

"

9)  В член 16а се добавя следният параграф 7:"

,,7. Когато комбинираното изискване за буфер не се прилага за даден субект на същото основание, както когато от него се изисква да спазва изискванията, посочени в членове 45в и 45г, органите за преструктуриране прилагат параграфи 1—6 от настоящия член въз основа на оценката на комбинираното изискване за буфер, изчислена в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията*. Прилага се член 128, четвърта алинея от Директива 2013/36/ЕС.

Органът за преструктуриране включва оценката на комбинираното изискване за буфер, посочена в първа алинея, в решението за определяне на изискванията, посочени в членове 45в и 45г от настоящата директива. Субектът оповестява публично оценката на комбинираното изискване за буфер заедно с информацията, посочена в член 45и, параграф 3.

______________________________

* Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията от 26 март 2021 г. за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на методиката, която органите за преструктуриране да използват за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно посочената директива (ОВ L 241, 8.7.2021 г., стр. 1.).“

"

10)  ▌Член 17 се изменя, както следва:

а)  в параграф 4 се добавя следната трета алинея:"

„Ако предложените от съответния субект мерки намаляват или отстраняват ефективно пречките пред възможността за преструктуриране, органът за преструктуриране взима решение след консултация с компетентния орган. В това решение се посочва, че предложените мерки намаляват или отстраняват ефективно пречките пред възможността за преструктуриране, и се изисква от субекта да приложи предложените мерки.“;

"

б)  добавя се следният параграф:"

„8a. В края на всеки цикъл на планиране на преструктурирането органът за преструктуриране публикува анонимизиран списък, който представя в обобщен вид всички установени съществени пречки пред възможността за преструктуриране и съответните действия за преодоляването им. Прилагат се разпоредбите за поверителност предвидени в член 84 от настоящата директива.“

"

11)  Член 18 се изменя, както следва:

а)  параграф 4 се заменя със следното:"

,,4. Органът за преструктуриране на ниво група съобщава всяка мярка, предложена от предприятието майка от Съюза, на консолидиращия надзорник, на ЕБО, на органите за преструктуриране на дъщерните предприятия и на органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значими клонове, доколкото тя е необходима на значимия клон. Органът за преструктуриране на ниво група и органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, след консултация с компетентните органи и с органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значимите клонове, правят всичко възможно в рамките на правомощията си да постигнат съвместно решение в колегията за преструктуриране във връзка с набелязването на съществените пречки и, при необходимост, във връзка с оценяването на мерките, предложени от предприятието майка от Съюза, и на мерките, изискани от органите с цел преодоляване или отстраняване на пречките, при което се взема предвид потенциалното въздействие на мерките във всички държави членки, в които групата извършва дейност.“;

"

б)  параграф 9 се заменя със следното:"

,,9. При отсъствие на съвместно решение за предприемането на мерки, посочени в член 17, параграф 5, буква ж), з) или к), ЕБО може по искане на орган за преструктуриране в съответствие с параграфи 6, 6а или 7 от настоящия член да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съгласие в съответствие с член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

12)  Членове 27 и 28 се заменят със следното:"

„Член 27

Мерки за ранна намеса

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи без ненужно забавяне разглеждат, и ако е целесъобразно, прилагат мерки за ранна намеса, когато институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) отговаря на някое от следните условия:

   а) институцията или субектът отговаря на условията, посочени в член 102 от Директива 2013/36/ЕС или в член 38 от Директива (ЕС) 2019/2034, или компетентният орган е установил, че правилата, стратегиите, процесите и механизмите, прилагани от институцията или субекта, и собственият капитал и ликвидните активи, държани от тази институция или субект, не осигуряват надеждно управление и покритие на техните рискове, като се прилага някое от следните условия:
   i) институцията или субектът не са предприели изискваните от компетентния орган корективни действия, включително мерките, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС или в член 49 от Директива (ЕС) 2019/2034;
   ii) компетентният орган счита, че корективните действия, различни от мерките за ранна намеса, са недостатъчни за справяне с проблемите▌;
   б) институцията или субектът нарушава или има вероятност да наруши през 12-те месеца след оценката на компетентния орган изискванията, предвидени в дял II от Директива 2014/65/ЕС, в членове 3—7, членове 14—17 или членове 24, 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 или в членове 45д или 45е от настоящата директива.

Когато има значително влошаване на условията, неблагоприятни обстоятелства или е получена нова информация за даден субект, компетентният орган може да определи, че условието, посочено в първа алинея, буква а), подточка ii), е изпълнено, без преди това да е предприел други корективни действия, включително упражняване на правомощията, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС или в член 39, параграф 39 от Директива (ЕС) № 2019/2034.

За целите на буква б), първа алинея от настоящия параграф държавите членки гарантират, че компетентните органи съгласно Директива 2014/65/ЕС или Регламент (ЕС) № 600/2014 или, по целесъобразност, органът за преструктуриране, информират незабавно компетентния орган за нарушението или вероятното нарушение.

1a.  За целите на параграф 1 мерките за ранна намеса включват следното:

   а) изискването към ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да извърши някое от следните действия:
   i) да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в плана за възстановяване;
   ii) да актуализира плана за възстановяване в съответствие с член 5, параграф 2, когато обстоятелствата, довели до ранна намеса, се различават от допусканията, предвидени в първоначалния план за възстановяване, и да приложи една или повече от процедурите или мерките, предвидени в актуализирания план в рамките на конкретен срок;
   б) изискването към ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да свика или – при неизпълнение на това изискване от страна на ръководния орган – възможност за самостоятелно свикване на събрание на акционерите на институцията или субекта, като и в двата случая се определя дневният ред и се изиска разглеждането на определени решения с цел приемането им от акционерите;
   в) изискването към ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да изготви, когато е приложимо в съответствие с плана за възстановяване, план за действие за договаряне на преструктурирането на дълга с някои или с всички съответни кредитори;
   г) изискването за промяна на правната структура на институцията;
   д) изискването за освобождаване или смяна в съответствие с член 28 на отделни или на всички членове на висшето ръководство или на ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г);
   e) назначаване в съответствие с член 29 на един или повече временни управители на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г).
   еа) изискването ръководният орган на субекта да изготви план, който субектът може да приложи, ако съответният корпоративен орган на субекта реши да започне доброволна ликвидация на субекта.

2.  Компетентните органи избират подходящите и своевременни мерки за ранна намеса въз основа на принципа на пропорционалност с оглед на заложените цели, като наред с останалата съответна информация вземат предвид тежестта на нарушението или вероятното нарушение и бързината на влошаване на финансовото състояние на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г).

3.  За всяка от мерките, посочени в параграф 1а, компетентните органи определят срок, който е подходящ за изпълнението на съответната мярка и който позволява на компетентния орган да оцени нейната ефективност.

Оценката на мярката се извършва непосредствено след изтичането на срока и се споделя с органа за преструктуриране. Когато в оценката се стигне до заключението, че мерките не са изцяло приложени или не са ефективни, компетентният орган прави оценка на условието, посочено в член 32, параграф 1, буква а), след консултация с органа за преструктуриране.

4.  До …[СП: моля, въведете следната дата — 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] ЕБО издава проекти на регулаторни технически стандарти, за насърчаване на последователното изпълнение на предпоставките за използване на мерките, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 – 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 28

Смяна на висшето ръководство или ръководния орган

За целите на член 27, параграф 1а, буква д) държавите членки гарантират, че новото висше ръководство или ръководен орган, или отделните техни членове, се назначават в съответствие с правото на Съюза и националното право и с одобрението или съгласието на компетентния орган.“

"

13)  Член 29 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:"

,,1. За целите на член 27, параграф 1а, буква е) държавите членки гарантират, че компетентните органи могат, по целесъобразност с оглед на обстоятелствата, да назначат временен управител, който да извършва някое от следните действия:

   а) да замести временно ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г);
   б) да работи временно съвместно с ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г);

Компетентният орган посочва избора си по буква а) или б) към момента на назначаването на временния управител.

За целите на буква б) от първа алинея, към момента на назначаването на временния управител компетентният орган определя допълнително ролята, задълженията и правомощията на временния управител, както и всякакви изисквания към ръководния орган на институцията или субекта да се консултира с временния управител или да получава съгласието му, преди да вземе конкретни решения или да предприеме конкретни действия.

Държавите членки задължават компетентния орган да оповестява публично назначаването на временен управител, освен когато временният управител няма правомощия да представлява или да взема решения от името на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г).

Освен това държавите членки гарантират, че временните управители отговарят на изискванията, предвидени в член 91, параграфи 1, 2 и 8 от Директива 2013/36/ЕС. Оценката на компетентните органи дали временният управител спазва тези изисквания е неразделна част от решението за назначаване на този временен управител.

2.  Компетентният орган определя правомощията на временния управител към момента на назначаването му въз основа на принципа на пропорционалност с оглед на обстоятелствата. Тези правомощия могат да включват някои или всички правомощия на ръководния орган на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) съгласно техния устав и националното право, включително правомощията да упражнява някои или всички административни функции на ръководния орган на институцията или субекта. Правомощията на временния управител по отношение на институцията или субекта трябва да съответстват на приложимото дружествено право. Тези правомощия могат да бъдат коригирани от компетентния орган в случай на промяна в обстоятелствата.

3.  Компетентният орган определя ролята и функциите на временния управител към момента на назначаването му. Тези роли и функции могат да включват:

   а) оценяване на финансовото състояние на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г);
   б) управление на дейността или на част от дейността на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), с оглед предпазване или възстановяване на финансовото им състояние;
   в) предприемане на мерки за възстановяване на стабилното и благоразумно управление на дейността на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г).

Компетентният орган определя към момента на назначаването всички ограничения на ролята и функциите на временния управител.“;

"

б)  в параграф 5 втората алинея се заменя със следното:"

„Във всички случаи временният управител може да упражнява правомощието да свиква общо събрание на акционерите на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) и да определя дневния ред на такова събрание само с предварителното съгласие на компетентния орган.“;

"

в)  параграф 6 се заменя със следното:"

,,6. По искане на компетентния орган временният управител изготвя доклади за финансовото състояние на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) и за действията, извършени в хода на изпълнението на задълженията му, в съответствие с определен от компетентния орган график, най-малко веднъж след изтичането на първите шест месеца, и при всички случаи в края на мандата му.“;

"

ва)  параграф 7 се заменя със следното:"

,,7. Временният управител се назначава за максимален срок от 1 година. Този срок може по изключение да бъде подновен еднократно, ако условията за назначаване на временния управител са все още в сила. Компетентният орган решава дали тези условия са в сила и обосновава това решение пред акционерите.“

"

14)  Член 30 се изменя, както следва:

а)  заглавието се заменя със следното:"

Координация на мерките за ранна намеса по отношение на групи“;

"

б)  параграфи 1 — 4 се заменят със следното:"

,,1. Когато са изпълнени условията за налагане на мерки за ранна намеса съгласно член 27 по отношение на предприятие майка от Съюза, консолидиращият надзорник уведомява ЕБО и се консултира с другите компетентни органи в рамките на надзорната колегия, преди да реши да приложи мярка за ранна намеса.

2.  След уведомлението и консултациите, посочени в параграф 1, консолидиращият надзорник решава дали да приложи мерки за ранна намеса по член 27 по отношение на съответното предприятие майка от Съюза, като взема предвид въздействието на тези мерки върху субектите от групата в други държави членки. Консолидиращият надзорник уведомява за своето решение ЕБО и другите компетентни органи в рамките на надзорната колегия.

3.  Когато са изпълнени условията за налагане на мерки за ранна намеса по член 27 по отношение на дъщерно предприятие на предприятие майка от Съюза, компетентният орган, отговарящ за надзора на индивидуална основа, който възнамерява да предприеме мерки в съответствие с този член, уведомява за това ЕБО и се консултира с консолидиращия надзорник.

При получаване на уведомлението консолидиращият надзорник може да оцени вероятното въздействие от налагането на мерки за ранна намеса по член 27 по отношение на въпросната институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) върху групата или субектите от групата в други държави членки. Консолидиращият надзорник съобщава на компетентния орган резултатите от тази оценка в рамките на 3 дни.

След това уведомление и консултация компетентният орган решава дали да приложи мярка за ранна намеса. В решението се взема надлежно предвид всяка оценка на консолидиращия надзорник. Компетентният орган уведомява консолидиращия надзорник и другите компетентни органи в рамките на надзорната колегия за своето решение.

4.  Когато повече от един компетентен орган възнамерява да приложи мярка за ранна намеса по член 27 по отношение на повече от една институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) в същата група, консолидиращият надзорник и другите съответни компетентни органи преценяват дали не е по-подходящо да се назначи един и същ временен управител за всички съответни субекти или да се координира прилагането на другите мерки за ранна намеса за повече от една институция или субект, за да се улесни намирането на решения за възстановяване на финансовото състояние на съответната институция или субект. Оценката е под формата на съвместно решение на консолидиращия надзорник и другите съответни компетентни органи. Съвместното решение се взема в рамките на 5 дни от датата на уведомлението по параграф 1. Съвместното решение се мотивира и се излага в документ, който консолидиращият надзорник предава на предприятието майка от Съюза.

В съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на компетентен орган да съдейства на компетентните органи за постигането на съгласие.

При отсъствие на съвместно решение в рамките на 5 дни консолидиращият надзорник и компетентните органи на дъщерните предприятия могат да вземат самостоятелни решения за назначаването на временен управител в институциите или субектите по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), за които носят отговорност, и за прилагането на другите мерки за ранна намеса.“;

"

в)  параграф 6 се заменя със следното:"

,,6. За постигането на съгласие в съответствие с член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може, по искане на компетентен орган, да съдейства на компетентните органи, които възнамеряват да приложат една или повече от мерките по член 27, параграф 1а, буква а) от настоящата директива по отношение на раздел А, точки 4, 10, 11 и 19 от приложението към настоящата директива, по член 27, параграф 1а, буква в) от настоящата директива или по член 27, параграф 1а, буква г) от настоящата директива.“

"

15)  Вмъква се следният член 30a:"

„Член 30a

Подготовка за преструктуриране

1.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи незабавно уведомяват органите за преструктуриране за всяко едно от следните:

   а) всяка от мерките по член 104, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, чието предприемане те изискват от институция или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива, които целят да се преодолее влошаването на положението на институция, на съответния субект или група;
   б) когато надзорната дейност показва, че условията по член 27, параграф 1 от настоящата директива са изпълнени по отношение на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) от настоящата директива, оценката, че тези условия са изпълнени, независимо от мерките за ранна намеса;
   в) прилагането на някоя е от мерките за ранна намеса по член 27.

В тясно сътрудничество с органите за преструктуриране компетентните органи следят отблизо състоянието на институцията или субекта и спазването от тяхна страна на мерките по първа алинея, буква а), чиято цел е да се преодолее влошаването на състоянието на институцията или субекта, и на мерките за ранна намеса по първа алинея, буква в).

2.  Компетентните органи уведомяват възможно най-рано органите за преструктуриране, когато считат, че е налице съществен риск едно или повече от обстоятелствата по член 32, параграф 4 да бъде в сила по отношение на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г). Уведомлението съдържа:

   а) причините за уведомлението;
   б) преглед на мерките, които биха предотвратили неизпълнението на задълженията от страна на институцията или субекта в разумен срок, очакваното им въздействие върху институцията или субекта по отношение на обстоятелствата, посочени в член 32, параграф 4, и очаквания срок за прилагането на тези мерки.

След получаване на уведомлението, посочено в първа алинея, органите за преструктуриране преценяват, в тясно сътрудничество с компетентните органи, какво представлява разумен срок за целите на оценката на условието, посочено в член 32, параграф 1, буква б), като вземат предвид скоростта на влошаване на състоянието на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), потенциалното въздействие върху финансовата система, върху защитата на вложителите и върху защитата на средствата на клиентите, рискът едно проточило се във времето производство да увеличи разходите като цяло за клиентите и икономиката, необходимостта от ефективно изпълнение на стратегията за преструктуриране и всички други уместни съображения. Органите за преструктуриране съобщават на компетентния орган резултатите от тази оценка възможно най-рано.

След уведомлението, посочено в първа алинея, компетентните органи и органите за преструктуриране наблюдават в тясно сътрудничество състоянието на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), изпълнението на всички съответни мерки в очаквания им срок и всякакви други съществени събития. За тази цел органите за преструктуриране и компетентните органи провеждат редовни срещи, чиято честотата се определя от органите за преструктуриране предвид обстоятелствата по случая. Компетентните органи и органите за преструктуриране си предоставят незабавно всяка съответна информация.

3.  Компетентните органи предоставят на органите за преструктуриране цялата поискана от тях информация, необходима за всяко от следните действия:

   а) актуализиране на плана за преструктуриране и подготовка за евентуалното преструктуриране на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г);
   б) извършване на оценката по член 36.

Ако компетентните органи все още не разполагат с тази информация, те сътрудничат с органите за преструктуриране и координират действията си, за да я получат. За тази цел компетентните органи разполагат с правомощието да изискват от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да им предостави, както и на органите за преструктуриране, тази информация, включително чрез проверки на място.

4.  Органите за преструктуриране са оправомощени да предложат на пазара институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) или да организират такова предлагане сред потенциалните купувачи или да изискат от институцията или субекта да направи това с оглед:

   а) подготовка за преструктурирането на тази институция или субект при спазване на условията, предвидени в член 39, параграф 2, и на разпоредбите относно поверителността, предвидени в член 84;
   б) предоставяне на данни за целите на оценяването от органа за преструктуриране на условието по член 32, параграф 1, буква б).

4a.  Когато при упражняването на правомощието, посочено в параграф 4, органът за преструктуриране реши да търгува пряко с потенциални купувачи, той надлежно отчита обстоятелствата по случая и потенциалното въздействие на упражняването на това правомощие върху цялостната позиция на субекта.

5.  За целите на параграф 4 органите за преструктуриране имат правомощието да поискат от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да създаде цифрова платформа за споделяне на информацията, необходима за предлагането на тази институция или субект, сред потенциалните купувачи или сред ангажираните от органа за преструктуриране консултанти и оценители. В такива случаи се прилага член 84, параграф 1, буква д).

6.  Констатацията, че са изпълнени условията по член 27, параграф 1, и предварителното приемане на мерки за ранна намеса не са необходими условия, за да могат органите за преструктуриране да се подготвят за преструктурирането на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) или да упражнят правомощията, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член.

7.  Органите за преструктуриране незабавно информират компетентните органи за всяко действие, предприето съгласно параграфи 4 и 5.

8.  Държавите членки гарантират, че компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат тясно при:

   а) проучването на посочените в параграф 1, първа алинея, буква а) от настоящия член мерки, чиято цел е да се преодолее влошаването на състоянието на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), както и мерките, посочени в параграф 1, първа алинея, буква в) от настоящия член;
   б) проучването на някое от действията, посочени в параграфи 4 и 5;
   в) изпълнението на действията, посочени в букви а) и б) от настоящата алинея.

Компетентните органи и органите за преструктуриране гарантират, че тези мерки и действия са последователни, координирани и ефективни.“

"

16)  В член 31, параграф 2, букви в) и г) се заменят със следното:"

„ в) защита на публичните средства, като се свежда до минимум зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, особено когато се предоставя от бюджета на държава членка;

   г) защита на гарантираните депозити, а доколкото е възможно и на негарантираната част от отговарящите на условията депозити от физически лица и микро-, малки и средни предприятия, и защита на инвеститорите по Директива 97/9/ЕО;“

"

17)  Член 32 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

,,1. Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране предприемат спрямо дадена институция действия по преструктуриране, ако след получаване на съобщението по параграф 2 или по собствена инициатива съгласно процедурата по параграф 2 органите за преструктуриране установят, че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

   а) институцията е проблемна или има вероятност да стане проблемна;
   б) ▌ няма реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, включително мерки от институционални защитни схеми, действия на надзорните органи, мерки за ранна намеса или обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по член 59, параграф 2, предприети по отношение на институцията, да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения или опасността от неизпълнение на задължения от страна на институцията;
   в) действието по преструктуриране е в обществен интерес съгласно параграф 5.

2.  Държавите членки гарантират, че след като се консултира с органа за преструктуриране, компетентният орган прави оценка на условието, посочено в параграф 1, буква а).

Държавите членки могат да предвидят възможност условието по параграф 1, буква а) да се оценява не само от компетентния орган, а и от органа за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, когато съгласно националното право органът за преструктуриране разполага с необходимите средства за такава оценка, по-специално подходящ достъп до съответната информация. В такъв случай държавите членки гарантират, че компетентният орган незабавно предоставя на органа за преструктуриране всяка съответна информация, която последният изисква с оглед извършване на оценката си, преди или след като органът за преструктуриране го е уведомил за намерението си да я извърши.

Оценката на условието, посочено в параграф 1, буква б), се извършва от органа за преструктуриране в тясно сътрудничество със с компетентния орган, след незабавна консултация с определен орган на СГД и, когато е целесъобразно, с институционалните защитни схеми, в които институцията е член. Консултацията с ИЗС включва разглеждане на наличието на мерки от ИЗС, които биха могли да предотвратят неизпълнението на задълженията от страна на институцията в разумен срок. Компетентният орган незабавно предоставя на органа за преструктуриране всяка съответна информация, която органът за преструктуриране изисква с оглед извършване на оценката си. Компетентният орган може също така да информира органа за преструктуриране, че счита за изпълнено условието, посочено в параграф 1, буква б).“;

"

б)  параграф 4 се изменя, както следва:

i)  в първа алинея буква г) се заменя със следното:"

„ г) необходима е извънредна публична финансова подкрепа, освен когато такава подкрепа се предоставя под една от посочените в член 32в форми;

"

ii)  от втора до пета алинея се заличават;

в)  параграф 5 се заменя със следното:"

,,5. За целите на параграф 1, буква в) дадено действие по преструктуриране се приема за действие в обществен интерес, ако това действие по преструктуриране е необходимо за постигането на една или повече от изброените в член 31 цели на преструктурирането и е съобразено с тях, както и ако с ликвидирането на институцията по обичайното производство по несъстоятелност целите на преструктурирането няма да бъдат постигнати по-ефективно.

Приема се, че действието по преструктуриране не е в обществен интерес за целите на параграф 1, буква в) от настоящия член, когато органът за преструктуриране е решил да приложи опростени задължения към дадена институция съгласно член 4. Презумпцията е оборима и не се прилага, когато органът за преструктуриране прецени, че една или повече от целите на преструктурирането биха били изложени на риск при ликвидация на институцията чрез обичайно производство по несъстоятелност.

Държавите членки гарантират, че при извършването на оценката, посочена в първа алинея, органът за преструктуриране, въз основа на информацията, с която разполага към момента на оценката, оценява и сравнява цялата извънредна публична финансова подкрепа, която следва ▌ да бъде предоставена на институцията — както в случай на преструктуриране, така и в случай на ликвидация в съответствие с приложимото национално право.“;

5а.  ЕБО допринася за наблюдението и насърчаването на ефективното и последователно прилагане на оценката на обществения интерес, посочена в параграф 5.

В срок до ... [две години след датата на прилагане на настоящата директива за изменение] ЕБО представя доклад относно обхвата и прилагането на параграф 5 в целия Съюз. Посоченият доклад се споделя с Комисията, за да се оцени ефективността на мерките, посочени в параграф 5, и тяхното въздействие върху еднаквите условия на конкуренция.

Въз основа на резултатите от доклада ЕБО може да разработи регулаторни технически стандарти с цел сближаване на практиките и осигуряване на еднакви условия на конкуренция между държавите членки в срок до ... [две години от датата на прилагане на настоящата директива за изменение]. “

"

18)  Членове 32а и 32б се заменят със следното:"

„Член 32a

Условия за преструктуриране на централен орган и кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган

Държавите членки оправомощават органите за преструктуриране да предприемат действие по преструктуриране спрямо централен орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции, които са част от същата група за преструктуриране, единствено когато централният орган и всички дълготрайно свързани с него кредитни институции или групата за преструктуриране, към която принадлежат, спазват като едно цяло условията, установени в член 32, параграф 1.

Член 32б

Производства по отношение на институции и субекти, които не са обект на действие по преструктуриране

1.  Държавите членки оправомощават съответния национален административен или съдебен орган незабавно да започне процедура по надлежна ликвидация в съответствие с приложимото национално право на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), когато органът за преструктуриране е установил, че институцията или субектът отговаря на условията по член 32, параграф 1, букви а) и б), но не и на условието по член 32, параграф 1, буква в).

2.  Държавите членки предвиждат разумен срок за напускането на пазара или прекратяването на банковите дейности от страна на институцията или субектът по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), които подлежат на надлежна ликвидация в съответствие с приложимото национално право.

3.  Държавите членки предвиждат, че когато орган за преструктуриране установи за дадена институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), които отговарят на условията по член 32, параграф 1, букви а) и б), но не и на условието по член 32, параграф 1, буква в), че са проблемни или има вероятност да станат проблемни съгласно член 32, параграф 1, буква а), тази констатация му позволява да отнеме лиценза им по силата на член 18 от Директива 2013/36/ЕС.

4.  Държавите членки гарантират, че отнемането на лиценза на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) е достатъчно условие за незабавното започване от съответния национален административен или съдебен орган на процедура по надлежна ликвидация на институцията или субекта в съответствие с приложимото национално право.“;

"

19)  Вмъква се следният член 32в:"

„Член 32в

Извънредна публична финансова подкрепа

1.  Държавите членки позволяват предоставянето на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) на извънредна публична финансова подкрепа извън действие по преструктуриране при съблюдаване на предвидените в съюзната уредба на държавната помощ условия и изисквания и като изключение само в някой от следните случаи:

   а) когато, за преодоляването на сериозни смущения в икономиката на държава членка от изключителен или системен характер и запазването на финансовата стабилност, извънредната публична финансова подкрепа е под една от следните форми:
   i) държавна гаранция за обезпечаване на ликвидни улеснения, които централните банки предоставят в съответствие с условията на централните банки;
   ii) държавна гаранция на новоемитирани задължения;
   iii) придобиване на инструменти на собствения капитал, различни от инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, или на други капиталови инструменти, или използване на мерки за управление на обезценени активи, чиито цени, продължителност и други условия не предоставят неправомерно предимство на съответната институция или субект, при условие че към момента на предоставяне на публичната подкрепа не са налице нито обстоятелствата, посочени в член 32, параграф 4, букви а), б) или в), нито обстоятелствата, посочени в член 59, параграф 3;
   б) когато извънредната публична финансова подкрепа е под формата на разходоефективна намеса на схема за гарантиране на депозитите ▌в съответствие с условията, предвидени в членове 11а и 11б от Директива 2014/49/ЕС, ако не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в член 32, параграф 4;
   в) когато извънредната публична финансова подкрепа е под формата на разходоефективна намеса на схема за гарантиране на депозитите в рамките на ликвидацията на кредитна институция съгласно член 32б и в съответствие с условията, предвидени в член 11, параграф 5 от Директива 2014/49/ЕС;
   г) когато извънредната публична финансова подкрепа е под формата на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, предоставена в рамките на ликвидацията на институцията или субекта съгласно член 32б от настоящата директива, която не е подкрепа, предоставена от схема за гарантиране на депозитите съгласно член 11, параграф 5 от Директива 2014/49/ЕС.

2.  Мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), удовлетворяват всички изброени по-долу критерии:

   а) мерките са ограничени до платежоспособни институции или субекти, както е потвърдено от компетентния орган;
   б) мерките са с предпазен и временен характер и се основават на предварително определена стратегия за прекратяване на мярката, одобрена компетентния орган, включваща ясно определена дата на прекратяване, дата на продажба или график за погасяване за всяка от предвидените мерки; тази информация се оповестява едва една година, след като стратегията за прекратяване на мярката за подпомагане, изпълнението на корективния план или оценката по седма алинея от настоящия параграф приключат;
   в) мерките са съобразени с целите за преодоляване на последиците от сериозните смущения или за запазване на финансовата стабилност;
   г) мерките не се използват за компенсиране на загуби, които институцията или субектът са понесли или е вероятно да понесат през следващите 12 месеца.

За целите на първа алинея, буква а) дадена институция или субект се считат за платежоспособни, когато компетентният орган е стигнал до заключението, че не е извършено или няма вероятност, въз основа на текущите очаквания, през следващите 12 месеца да настъпи нарушение на някое от изискванията, посочени в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, член 104а от Директива 2013/36/ЕС, член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2033, член 40 от Директива (ЕС) 2019/2034, или на съответните приложими изисквания съгласно правото на Съюза или националното право.

За целите на първа алинея, буква г) съответният компетентен орган определя количествено загубите, които институцията или субектът са понесли или е вероятно да понесат. Това количествено определяне се извършва най-малко въз основа на прегледи на качеството на активите, извършени от ЕЦБ, ЕБО или националните органи, или по целесъобразност на проверки на място, извършени от компетентния орган. Когато такива действия не могат да бъдат предприети своевременно, компетентният орган може да основе оценката си на счетоводния баланс на институцията или субекта, при условие че балансът отговаря на приложимите счетоводни правила и стандарти и е заверен от независим външен одитор. Компетентният орган следва да положи всички усилия, за да гарантира, че количественото определяне се основава на пазарната стойност на активите, пасивите и задбалансовите позиции на институцията или субекта.

Мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), подточка iii), се ограничават до мерки, които са били оценени от компетентния орган като необходими за осигуряване на платежоспособността на институцията или субекта чрез преодоляване на недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на стрес тестовете, проведени на национално равнище, на равнището на Съюза или на равнището на ЕНМ, или при равностойни действия, извършени от Европейската централна банка, ЕБО или националните органи, когато е приложимо, потвърдени от компетентния орган.

Чрез дерогация от параграф 1, буква а), подточка iii) придобиването на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред се разрешава по изключение, когато естеството на установения недостиг е такова, че придобиването на други инструменти на собствения капитал или други капиталови инструменти не би позволило на съответната институция или субект да преодолее недостига на капитал, установен при неблагоприятния сценарий на съответния стрес тест или при равностойни действия. Размерът на придобитите инструменти на базовия собствен капитал от първи ред не надвишава 2 % от общата рискова експозиция на съответната институция или субект, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

В случай че някоя от мерките за подкрепа, посочени в параграф 1, буква а), не бъде изкупена, изплатена или прекратена по друг начин в съответствие със стратегията за прекратяване на мярката, установена към момента на предоставяне на мярката, компетентният орган изисква от институцията или субекта да представи еднократен корективен план. В корективния план се описват стъпките, които трябва да бъдат предприети за поддържане или възстановяване на спазването на надзорните изисквания, дългосрочната жизнеспособност на институцията или субекта и способността им да възстановят предоставената сума, както и съответния срок.

Когато компетентният орган не признае еднократния корективен план за надежден или осъществим, или когато институцията или субектът не изпълнява корективния план, в съответствие с член 32 се извършва оценка по въпроса дали има вероятност институцията или субектът е проблемна/проблемен или има вероятност да стане проблемна/проблемен.

3.  До [СП: моля, въведете следната дата — 1 година след датата на влизане в сила на настоящата директива] ЕБО издава съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки относно видовете тестове, прегледи или действия по параграф 2, четвърта алинея, които могат да доведат до мерките за подкрепа по параграф 1, буква а), подточка iii).“

"

20)  В член 33 параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране предприемат спрямо субект по член 1, параграф 1, буква в) или г) действие за преструктуриране, ако този субект изпълнява условията по член 32, параграф 1.

За тези цели се счита, че субект по член 1, параграф 1, буква в) или г) е проблемен или има вероятност да стане проблемен при някое от следните обстоятелства:

   а) субектът отговаря на едно или повече от условията, предвидени в член 32, параграф 4, буква б), в) или г);
   б) субектът нарушава съществено или има обективни фактори, които показват, че в близко бъдеще субектът ще наруши съществено приложимите изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 или в Директива 2013/36/ЕС.“

"

21)  Член 33а се изменя, както следва:

а)  в параграф 8 първа алинея се заменя със следното:"

„Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране уведомяват незабавно институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) и органите по член 83, параграф 2, букви а)—з) при упражняването на правомощието, посочено в параграф 1 от настоящия член, след като констатират, че институцията или субектът са проблемни или има вероятност да станат проблемни съгласно член 32, параграф 1, буква а), и преди да вземат решение за преструктуриране.“;

"

б)  в параграф 9 се добавя следната втора алинея:"

„Чрез дерогация от първа алинея държавите членки гарантират, че когато тези правомощия се упражняват по отношение на отговарящите на условията депозити и тези депозити не се разглеждат като неналични за целите на Директива 2014/49/ЕС, вложителите имат достъп до подходяща дневна сума от тези депозити.“

"

22)  Член 35 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране могат да назначат извънреден управител, който да замени ръководния орган на институцията в режим на преструктуриране или на мостовата институция или да работи с него. Органите за преструктуриране оповестяват публично назначаването на извънреден управител. Органите за преструктуриране гарантират, че извънредният управител притежава необходимите за изпълнението на функциите си квалификация, умения и познания.

Член 91 от Директива 2013/36/ЕС не се прилага за назначаването на извънредни управители.“;

"

б)  в параграф 2 първото изречение се заменя със следното:"

„Извънредният управител разполага с всички правомощия на акционерите и ръководния орган на институцията в режим на преструктуриране или на мостовата институция.“;

"

в)  параграф 5 се заменя със следното:"

,,5. Държавите членки изискват от извънредния управител в началото и края на мандата му и периодично, в съответствие с определен от органа за преструктуриране график, да изготвя доклади за назначилия го орган за преструктуриране относно икономическото и финансовото положение на институцията в режим на преструктуриране или на мостовата институция и относно действията, предприети в изпълнение на неговия мандат.“

"

23)  Член 36 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:"

,,1. Преди да определят дали са изпълнени условията за преструктуриране или условията за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по член 59, органите за преструктуриране се уверяват, че активите и задълженията на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) се оценяват справедливо, консервативно и реалистично от лице, което е независимо от публични органи, включително от самия орган за преструктуриране, от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г).“;

"

б)  вмъква се следният параграф 7a:"

,,7а. Когато е необходимо да се предостави информация за решенията, посочени в параграф 4, букви в) и г), оценителят допълва информацията по параграф 6, буква в) с оценка на стойността на задбалансовите активи и пасиви, включително условните пасиви и активи.“

"

24)  В член 37 се добавя следният параграф 11:"

,,11. В случай на преструктуриране ЕБО следи действията и подготовката на органите за преструктуриране с цел гарантиране на ефективното прилагане на инструментите и правомощията за преструктуриране. ЕБО докладва на Комисията относно съществуващите практики и евентуалните различия между държавите членки до... [СП: моля, въведете следната дата — 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива], като при нужда следи изпълнението на всяка препоръка, съдържаща се в този доклад.

Посоченият в първата алинея доклад обхваща най-малко следното:

   а) въведените механизми за прилагане на инструмента за споделяне на загуби и ниво на взаимодействие с инфраструктурите на финансовите пазари и органите на трети държави, когато е приложимо;
   б) въведените механизми за привеждане в действие на други инструменти за преструктуриране;
   в) степента на прозрачност, от гледна точна на съответните заинтересовани страни, на посочените в букви а) и б) механизми.“

"

25)  Член 40 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 уводното изречение се заменя със следното:"

„За да се постигнат целите на инструмента „мостова институция“ и като се има предвид необходимостта от запазване на критичните функции в мостовата институция и преследването на целите на преструктурирането, държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране разполагат с правомощието да прехвърлят на мостова институция всички изброени по-долу елементи:“;

"

б)  в параграф 2 втората алинея се заменя със следното:"

„Прилагането на инструмента за споделяне на загуби за целите по член 43, параграф 2, буква б) не трябва да засяга способността на органа за преструктуриране да контролира мостовата институция. Когато прилагането на инструмента за споделяне на загуби позволява капиталът на мостовата институция да бъде изцяло осигурен чрез преобразуване на задължения, които споделят загуби, в акции или други видове капиталови инструменти, изискването мостовата институция да е изцяло или частично собственост на един или повече публични органи може да бъде отменено.“

"

26)  В член 42, параграф 5, буква б) се заменя със следното:"

„б) такова прехвърляне е необходимо с цел да се гарантира правилното функциониране на институцията в режим на преструктуриране, на мостовата институция, или на самото дружество за управление на активите; или“

"

27)  Член 44 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Държавите членки гарантират, че инструментът за споделяне на загуби може да се прилага спрямо всички задължения, включително пораждащите счетоводни провизии, на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), които не са изключени от обхвата му по силата на параграф 2 или 3 от настоящия член.“;

"

б)  параграф 5 се заменя със следното:"

„5. Механизмът за финансиране на преструктурирането може да направи посочената в параграф 4 вноска, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

   а) вноската на акционерите, притежателите на други инструменти на собственост, притежателите на съответните капиталови инструменти и други задължения, които споделят загуби чрез намаляване, обезценяване или преобразуване съгласно член 48, параграф 1 и член 60, параграф 1, и на схемата за гарантиране на депозитите съгласно член 109, когато е приложимо, в поемането на загуби и рекапитализацията, е равна на сума, не по-малка от 8 % от общите задължения, включително собствения капитал на институцията в режим на преструктуриране, изчислени в съответствие с оценката, предвидена в член 36;
   б) вноската на механизма за финансиране на преструктурирането не надхвърля 5 % от общите задължения, включително собствения капитал на институцията в режим на преструктуриране, изчислени в съответствие с оценката по член 36.“

"

28)  ▌Член 44a се изменя, както следва:

а)  добавят се следните параграфи:"

„6a. Държавите членки гарантират, че кредитна институция, емитираща приемливи инструменти, отговарящи на условията за инструменти на допълнителен капитал от първи ред (ДК1), инструменти от втори ред или приемливи задължения, може да продаде тези инструменти на съществуващ вложител в тази кредитна институция, който отговаря на условията за непрофесионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка (11) от Директива 2014/65/ЕС, само когато са изпълнени условията по параграф 1, букви а), б) и в) от настоящия член и към момента на покупката са изпълнени и двете посочени по-долу условия:

   а) вложителят, който отговаря на условията за непрофесионален клиент не инвестира обща сума, надхвърляща 10 % от своя портфейл от финансови инструменти, в инструментите, посочени в настоящия параграф;
   б) първоначалният размер на инвестицията в един или повече от инструментите, посочени в настоящия параграф, възлиза най-малко на 30 000 EUR.

Кредитната институция гарантира, че условията по букви а) и б) от настоящия параграф са изпълнени към момента на покупката, въз основа на информацията, предоставена от непрофесионалния клиент в съответствие с параграф 3.

6б.  Приемливите инструменти, посочени в параграф 6а, продадени от емитиращата кредитна институция на нейните вложители, които отговарят на условията за непрофесионални инвеститори, без да отговарят на условията, предвидени в същия параграф, не се включват в изискванията по член 45д или 45е, докато съответните инструменти се държат от вложителя, на когото са били продадени.

6в.  Като част от оценката на възможността за преструктуриране в съответствие с членове 15 и 16 органите за преструктуриране наблюдават ежегодно за конкретни групи и институции степента, в която приемливите за покриване на МИПЗ инструменти се държат от непрофесионални инвеститори, и докладват резултатите на ЕБО най-малко веднъж годишно. “;

"

б)  добавят се следните параграфи:"

,,7а. От държавите членки не се изисква да прилагат параграфи 6а и 6б от настоящия член към инструментите, посочени в параграф 6а, емитирани преди ...  [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

8.  До... [СП: моля, въведете следната дата — 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] ЕБО докладва на Комисията за прилагането на настоящия член. В доклада се сравняват мерките, приети от държавите членки за спазване на настоящия член, анализира се тяхната ефективност за защита на непрофесионалните инвеститори и се оценява тяхното въздействие върху трансграничните операции.

Въз основа на този доклад Комисията може да представи законодателно предложение за изменение на настоящата директива.

"

29)  В член 45 параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Държавите членки гарантират, че институциите и субектите по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) във всеки един момент изпълняват изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, когато това се изисква и е определено от органа за преструктуриране в съответствие с настоящия член и с членове 45а–45и.“;

"

30)  Член 45б се изменя, както следва:

а)  в параграфи 4, 5 и 7 думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субекти“;

б)  параграф 8 се изменя, както следва:

i)  в първа алинея думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субекти“;

ii)  във втора алинея, буква в) думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субект“;

iii)  в четвърта алинея думата „Г-СЗИ“ се заменя с думите „Г-СЗИ субекти“;

в)  добавя се следният параграф 10:"

,,10. Органите за преструктуриране може да разрешат на субектите за преструктуриране да спазват изискванията, посочени в параграфи 4, 5 и 7, като използват собствен капитал или задължения, посочени в параграфи 1 и 3, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

   а) за субектите, които са Г-СЗИ субекти или субекти за преструктуриране и за които се прилага член 45в, параграф 5 или 6, Съветът за преструктуриране не е намалил изискването, посочено в параграф 4 от настоящия член, в съответствие с първа алинея от същия параграф;
   б) посочените в параграф 1 от настоящия член задължения, които не отговарят на условието, посочено в член 72б, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, отговарят на условията по член 72б, параграф 4, букви б) — д) от същия регламент.“

"

31)  Член 45в се изменя, както следва:

а)  в параграф 3, осма алинея думите „критични икономически функции“ се заменят с думите „критични функции“;

б)  параграф 4 се заменя със следното:"

,,4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на методологията, която да се използва от органите за преструктуриране за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер за:

   а) субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно Директива 2013/36/ЕС;
   б) субектите, които не са субекти за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на субекта съгласно Директива 2013/36/ЕС на същото основание като изискванията, посочени в член 45е от настоящата директива.

ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до [СП: моля, въведете следната дата — 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

в)  в параграф 7, осма алинея думите „критични икономически функции“ се заменят с думите „критични функции“

32)  Вмъква се следният член 45ва:"

Член 45ва

Определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за стратегиите за прехвърляне▌

1.  Когато прилага член 45в по отношение на субект за преструктуриране, чиято предпочитана стратегия за преструктуриране предвижда самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране▌ използването на инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция ▌, органът за преструктуриране определя размера на рекапитализацията, предвиден в член 45в, параграф 3, по пропорционален начин въз основа на следните съответни критерии:

   а) размер▌, модел на стопанска дейност, модел на финансиране и рисков профил на субекта за преструктуриране или, според случая, размера на частта от субекта за преструктуриране, която е предмет на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция;
   б) акциите, другите инструменти на собственост, активите, правата или задълженията, които ще бъдат прехвърлени на приемателя съгласно посоченото в плана за преструктуриране, като се вземат предвид:
   i) основните стопански дейности и критичните функции на субекта за преструктуриране;
   ii) задълженията, изключени от споделянето на загуби съгласно член 44, параграф 2;
   iii) защитните механизми, посочени в членове 73—80;
   iiiа) очакваните изисквания за собствен капитал за всяка мостова институция, която би могла да бъде необходима, за да се осъществи напускане на пазара от субекта за преструктуриране, така че да се гарантира спазване от мостовата институция на Регламент (ЕС) № 575/2013, Директива 2013/36/ЕС и Директива 2014/65/ЕС, в зависимост от случая;
   iiiб) очакваното искане от страна на получателя сделката да бъде капиталово неутрална по отношение на изискванията, приложими за придобиващия субект;
   в) очакваната стойност и възможността за пазарна реализация на посочените в буква б) акции, други инструменти на собственост, активи, права или задължения на субекта за преструктуриране, като се вземат предвид:
   i) всички установени от органа за преструктуриране съществени пречки пред възможността за преструктуриране, които са ▌ свързани с прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност или инструмента за мостова институция;
   ii) загубите, произтичащи от активите, правата или задълженията, останали в остатъчната част от институцията;
   iia) потенциално неблагоприятна пазарна среда към момента на преструктурирането;
   г) дали предпочитаната стратегия за преструктуриране предвижда прехвърляне на акции или други инструменти на собственост, емитирани от субекта за преструктуриране, или на всички или на част от активите, правата и задълженията на субекта за преструктуриране;
   д) дали предпочитаната стратегия за преструктуриране предвижда прилагането на инструмента за обособяване на активи.

3.  Получената вследствие прилагането на параграф 1 сума не трябва да е по-голяма от сумата, получена в резултат на прилагането на член 45в, параграф 3, или да е по-малка от 13,5% от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-малка от 5% от мярката за общата експозиция на съответния субект, посочен в параграф 1 от настоящия член, изчислена в съответствие с членове 429 и 429а от Регламент (ЕС) № 575/2013.

"

33)  В член 45г, параграф 1 уводният текст се заменят със следното:"

„Изискването по член 45, параграф 1 за субект за преструктуриране, който е Г-СЗИ субект, се състои в следното:“

"

34)  В член 45е параграф 1 третата алинея се заменя със следното:"

„Чрез дерогация от първа и втора алинея от настоящия параграф предприятията майки от Съюза, които сами по себе си не са субекти за преструктуриране, но са дъщерни предприятия на субекти от трета държава, спазват изискванията, предвидени в членове 45в и 45г, на консолидирана основа.“

"

35)  Член 45л се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 буква а) се заменя със следното:"

„a) по какъв начин изискването за собствен капитал и приемливи задължения, определено в съответствие с член 45д или 45е, е приложено на национално равнище, включително член 45ва, и по-специално дали има разлики между държавите членки по отношение на нивата, определени за сравними субекти;“

"

б)  в параграф 3, втора алинея се добавя следното изречение:"

„Задължението, посочено в параграф 2, престава да се прилага след представянето на втория доклад.“

"

35a)  В член 45м се вмъква следният параграф 1a:"

„1а. Чрез дерогация от член 45, параграф 1 органите за преструктуриране определят подходящи преходни периоди, през които институциите или субектите по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) да изпълнят изискванията на член 45д или 45е или изискванията на член 45б, параграф 4, 5 или 7, ако институциите или субектите подлежат на тези изисквания в резултат на влизането в сила на ... [настоящата директива за изменение]. Крайният срок за изпълнение от институциите или субектите на изискванията по член 45д или 45е или на изискванията, произтичащи от прилагането на член 45б, параграф 4, 5 или 7, е ... [четири години от датата на прилагане на настоящия регламент за изменение].

Органът за преструктуриране определя междинни целеви нива за изискванията по член 45д или 45е или за изискванията, произтичащи от прилагането на член 45б, параграф 4, 5 или 7, в зависимост от случая, които се изпълняват от институциите или субектите по първа алинея от настоящия параграф до ... [две години от датата на прилагане на настоящата директива за изменение]. Междинните целеви нива като правило осигуряват линейно натрупване на собствен капитал и приемливи задължения за изпълнение на изискванията.

Органът за преструктуриране може да определи преходен период, който приключва след... [четири години от датата на прилагане на настоящата директива за изменение], въз основа на критериите, посочени в параграф 7, като взема предвид:

   а) развитието на финансовото състояние на субекта;
   б) вероятността субектът да е в състояние да осигури в разумен срок изпълнението на изискванията по член 45д или 45е или на изискването, произтичащо от прилагането на член 45б, параграф 4, 5 или 7; както и
   в) дали субектът е в състояние да замени задълженията, които вече не отговарят на критериите за приемливост или падеж, а в противен случай — дали тази невъзможност е с индивидуален характер или се дължи на затруднения за целия пазар.“

"

36)  В член 45м параграф 4 се заменя със следното:"

,,4. Изискванията по член 45б, параграфи 4 и 7 и член 45в, параграфи 5 и 6, в зависимост от случая, не се прилагат в срок от три години след датата, на която субектът за преструктуриране или групата, от която е част субектът за преструктуриране, са счетени за Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС или субектът за преструктуриране е изпаднал в ситуацията, посочена в член 45в, параграф 5 или 6.“

"

37)  В член 46, параграф 2 първата алинея се заменя със следното:"

„Предвидената в параграф 1 от настоящия член оценка определя сумата, с която задълженията, които споделят загуби, трябва да бъдат обезценени или преобразувани:

   а) за възстановяване на съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията в режим на преструктуриране или, когато е приложимо, за определяне на съответното съотношение на мостовата институция, като се взема предвид всяка капиталова вноска от механизма за финансиране на преструктурирането съгласно член 101, параграф 1, буква г) от настоящата директива;
   б) за поддържане на необходимото равнище на доверието на пазара към институцията в режим на преструктуриране или към мостовата институция, като се отчитат условните пасиви, и осигуряване на възможност институцията в режим на преструктуриране да продължи да изпълнява условията за лицензиране в продължение на най-малко 1 година и да продължи да извършва дейностите, за които е била лицензирана съгласно Директива 2013/36/ЕС или Директива 2014/65/ЕС.“

"

38)  В член 47, параграф 1, буква б) подточка i) се заменя със следното:"

„и) съответните капиталови инструменти и приемливи задължения в съответствие с член 59, емитирани от институцията въз основа на правомощията по член 59, параграф 2; или“

"

39)  Член 52 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 се добавя следната алинея:"

„При изключителни обстоятелства органът за преструктуриране може да удължи едномесечния срок за представяне на плана за оздравяване на дейността с още един месец.“;

"

б)  в параграф 5 се добавя следната алинея:"

„Органът за преструктуриране може да изиска от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) да включи допълнителни елементи в плана за оздравяване на дейността.“

"

40)  В член 53 параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Ако при упражняване на правомощието по член 63, параграф 1 буква д) органът за преструктуриране намали до нула размера на главницата или непогасената част, дължима по задължение, включително пораждащо счетоводни провизии, това задължение и всяко друго задължение или вземане във връзка с него, което не е натрупано към момента на упражняване на правомощието, се приема за погасено за всякакви цели и не се признава при последващи производства на институцията в режим на преструктуриране или при неин правоприемник – при последваща ликвидация.“;

"

41)  Член 55 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 буква б) се заменя със следното:"

„б) задължението не представлява депозит по член 108, параграф 1, буква а) или б);“;

"

б)  в параграф 2 петата и шестата алинеи се заменят със следното:"

„Когато органът за преструктуриране, при оценката на възможността за преструктуриране на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) в съответствие с членове 15 и 16 или по всяко друго време, констатира, че в рамките на клас от задължения, който включва приемливи задължения, размерът на задълженията, които не включват посочената в параграф 1 от настоящия член договорна клауза, заедно със задълженията, които са изключени от прилагането на инструмента за споделяне на загуби в съответствие с член 44, параграф 2 или които е вероятно да бъдат изключени в съответствие с член 44, параграф 3, възлиза на повече от 10 % от този клас, той незабавно оценява последиците от това конкретно обстоятелство върху възможността за преструктуриране на институцията или субекта, включително последиците върху възможността за преструктуриране, произтичащи от риска от засягане на защитните механизми за кредиторите, предвидени в член 73, при прилагане на правомощията за обезценяване и преобразуване на приемливи задължения.

Когато органът за преструктуриране достигне до заключението, въз основа на оценката по пета алинея от настоящия параграф, че задълженията, които не включват посочената в параграф 1 от настоящия член договорна клауза, създават съществена пречка пред възможността за преструктуриране, той упражнява правомощията, предвидени в член 17, доколкото е целесъобразно, за отстраняване на тази пречка пред възможността за преструктуриране.“;

"

в)  вмъква се следният параграф:"

„2а. Институциите и дружествата, посочени в член 1, параграф 1, буква б), в) или г), докладват ежегодно на органа за преструктуриране следното:

   а) сумата на непогасените суми по всички задължения, които се уреждат от правото на трета държава;
   б) по отношение на елементите, посочени в буква а):
   i) тяхната структура, включително падежния им профил,
   ii) техния ред при обичайно производство по несъстоятелност, и
   iii) дали задължението е изключено съгласно член 44, параграф 2;
   iv) дали включват в договорните условия изискването съгласно параграф 1;
   v) когато е установено, че от правна или друга гледна точка е невъзможно да се включи договорно признаване на клауза за споделяне на загуби в съответствие с параграф 2, категорията на задължението съгласно параграф 7.

Когато институциите и субектите са част от група за преструктуриране, докладът се изготвя от субекта за преструктуриране по отношение на групата за преструктуриране, до степента, предвидена в параграф 1, втора и трета алинея.“;

"

г)  добавя се следната алинея:"

„8a. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на процедурите и единните формати и образци за докладване на органите за преструктуриране, посочени в параграф 2а.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до ... [една година от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

42)  Член 59 се изменя както следва:

а)  в параграф 3 буква д) се заменя със следното:"

„д) институцията или субектът по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) са поискали извънредна публична финансова подкрепа, освен когато такава подкрепа се предоставя под една от посочените в член 32в форми;“;

"

б)  в параграф 4 буква б) се заменя със следното:"

„б) предвид сроковете, необходимостта от ефективно изпълнение на правомощията за обезценяване и преобразуване или стратегията за преструктуриране за групата за преструктуриране и всички други уместни съображения няма реална вероятност някое действие, включително алтернативни мерки от страна на частния сектор, действия на надзорните органи или мерки за ранна намеса, различно от обезценяването или преобразуването на съответните капиталови инструменти и приемливите задължения по параграф 1а, да предотврати в разумен срок неизпълнението на задължения от страна на институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) или на групата.“

"

43)  Член 63 се изменя както следва:

а)  параграф 1 се изменя както следва:

i)  буква м) се заменя със следното:"

„м) правомощието да изискат от компетентния орган да направи своевременно оценка на приобретателя на квалифицирано капиталово участие, чрез дерогация от сроковете по член 22 от Директива 2013/36/ЕС и член 12 от Директива 2014/65/ЕС;“;

"

ii)  добавя се следната буква н):"

„н) правомощието да отправят искания съгласно член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014 от името на институцията в режим на преструктуриране.“;

"

б)  в параграф 2 буква а) се заменя със следното:"

„а) при спазване на член 3, параграф 6 и член 85, параграф 1 — изисквания да получат одобрението или съгласието на публично или частно лице, включително акционерите или кредиторите на институцията в режим на преструктуриране и компетентните органи за целите на членове 22—27 от Директива 2013/36/ЕС;“

"

44)  Член 71a, параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Параграф 1 се прилага за всеки финансов договор, който отговаря на всички изброени по-долу условия:

   а) договорът създава ново задължение или съществено изменя съществуващо задължение след влизането в сила на разпоредбите, приети на национално равнище с цел транспониране на настоящия член;
   б) договорът предвижда упражняването на едно или повече права за прекратяване или права за изпълнение на обезпечени интереси, за които би се прилагал член 33a, 68, 69, 70 или 71, ако финансовият договор се уреждаше от законодателството на държава членка.“;

"

45)  В член 74, параграф 3 се добавя следната буква г):"

„г) при определяне на загубите, които схемата за гарантиране на депозитите би понесла при ликвидация на институцията чрез обичайно производство по несъстоятелност, се прилагат критериите и методологията, посочени в член 11д от Директива 2014/49/ЕС и във всеки делегиран акт, приет съгласно същия член.“

"

45a)  В член 84 се вмъква следният параграф:"

„6a. Настоящият член не изключва обмена на информация между органите за преструктуриране и данъчните органи в една и съща държава членка, доколкото този обмен е постановен в националното законодателство на държавата членка. Когато тази информация произхожда от друга държава членка, тя се разкрива само с изричното съгласие на съответния орган, който я е оповестил.

"

46)  В член 88 се вмъква следният параграф 6a:"

„6a. За улесняване на изпълнението на задачите, посочени в член 10, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 17, параграф 1, и с оглед обмена на съответната информация, органът за преструктуриране на институция със значими клонове в други държави членки създава и председателства колегия за преструктуриране.

Органът за преструктуриране на институцията, посочена в първа алинея, решава кои органи да участват в заседанията или в дейността на колегията за преструктуриране, като взема предвид значението за тези органи на дейността, която предстои да бъде планирана или координирана, по-специално потенциалното въздействие върху стабилността на финансовата система в съответните държави членки и посочените в първа алинея задачи.

Органът за преструктуриране на институцията, посочена в първа алинея, предварително предоставя на всички членове на колегията за преструктуриране изчерпателна информация относно организацията на заседанията, основните въпроси за обсъждане и дейностите, които ще бъдат разглеждани. Органът за преструктуриране на институцията, посочена в първа алинея, предоставя своевременно на всички членове на колегията и цялата информация във връзка с предприетите на тези заседания действия или мерки.“

"

46a)  В член 90 се добавя следният параграф:"

„4а. Член 84 не изключва обмена на информация между органите за преструктуриране и данъчните органи в една и съща държава членка, доколкото този обмен е предвиден в националното законодателство на държавите членки. Когато тази информация произхожда от друга държава членка, тя се разкрива само с изричното съгласие на съответния орган, който я е оповестил.

"

(47)  Член 91 се изменя както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Когато орган за преструктуриране реши, че институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г), които са дъщерно предприятие в група, отговаря на условията, посочени в член 32 или 33, този орган незабавно съобщава на органа за преструктуриране на ниво група, ако е различен, на консолидиращия надзорник и на членовете на колегията за преструктуриране за въпросната група следната информация:

   а) решението, че институцията или субектът по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) отговаря на условията, посочени в член 32, параграф 1, букви а) и б) или член 33, параграф 1 или 2, в зависимост от случая, или на условията, посочени в член 33, параграф 4;
   б) резултата от оценката на условието, посочено в член 32, параграф 1, буква в);
   в) действията по преструктуриране или мерките във връзка с несъстоятелността, които органът за преструктуриране смята за целесъобразни за тази институция или субект.

Посочената в първа алинея информация може да бъде част от уведомленията, изпратени съгласно член 81, параграф 3 на посочените в първа алинея от настоящия параграф адресати.“;

"

б)  в параграф 7 втората алинея се заменя със следното:"

„В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на орган за преструктуриране да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.“

"

48)  В член 92, параграф 3 втората алинея се заменя със следното:"

„В съответствие с член 31, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може по искане на орган за преструктуриране да съдейства на органите за преструктуриране за постигането на съвместно решение.“

"

49)  В член 97 параграф 4 се заменя със следното:"

,,4. Органите за преструктуриране сключват, когато е целесъобразно, необвързващи споразумения за сътрудничество със съответните органи на трети държави, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези споразумения са в съответствие с рамковото споразумение на ЕБО.

Компетентните органи сключват, когато е целесъобразно, необвързващи споразумения за сътрудничество със съответните органи на трети държави, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези споразумения са в съответствие с рамковото споразумение на ЕБО и гарантират, че информацията, разкрита на органите на третата държава, е предмет на гаранция, че са спазени изискванията за опазване на професионална тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 84.

"

50)  В член 98 параграф 1 се изменя, както следва:

а)  уводното изречение се заменя със следното:"

„Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране и компетентните органи обменят поверителна информация, включително планове за възстановяване, със съответните органи на трети държави само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:“;

"

б)  добавят се следните втора и трета алинея:"

„Държавите членки гарантират, че компетентните органи обменят поверителна информация със съответните органи на трети държави само ако са изпълнени следните условия:

   а) по отношение на информацията, свързана с възстановяването и преструктурирането — условията, посочени в първа алинея;
   б) по отношение на друга информация, с която разполагат компетентните органи — условията, посочени в член 55 от Директива 2013/36/ЕС.

За целите на втора алинея информацията, свързана с възстановяването и преструктурирането, включва цялата информация, пряко свързана със задачите на компетентните органи съгласно настоящата директива, по-специално планирането и плановете за възстановяване, мерките за ранна намеса и обмена с органите за преструктуриране във връзка с планирането на преструктурирането, плановете за преструктуриране и действията по преструктуриране.“

"

51)  В член 101 параграф 2 се заменя със следното:"

„2. Когато органът за преструктуриране констатира, че използването на механизма за финансиране на преструктурирането за целите на параграф 1 от настоящия член вероятно ще доведе до прехвърляне на част от загубите на институция или субект по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) към механизма за финансиране на преструктурирането, се прилагат предвидените в член 44 принципи, уреждащи използването на механизма за финансиране на преструктурирането.“

"

52)  В член 102, параграф 3 първата алинея се заменя със следното:"

„Ако след края на първоначалния срок по параграф 1 от настоящия член наличните финансови средства намалеят под целевото равнище по посочения параграф, набирането на редовни вноски в съответствие с член 103 се възобновява, докато се достигне целевото равнище. Органите за преструктуриране може да отложат събирането на редовните вноски по член 103 с до три години, докато сумата, която трябва да бъде събрана, достигне сума, която съответства на разходите по събирането, при условие че това отлагане не засяга съществено капацитета на органа за преструктуриране да използва механизмите за финансиране на преструктурирането съгласно член 101. След като целевото равнище е било достигнато за първи път и наличните финансови средства впоследствие са намалели до по-малко от две трети от целевото равнище, тези вноски се определят на равнище, което позволява целевото равнище да се достигне в срок от четири години.“

"

53)  Член 103 се изменя, както следва:

а)  параграф 3 се заменя със следното:"

„3. Наличните финансови средства, които се вземат предвид, за да се достигне целевото равнище, посочено в член 102, може да включват неотменими ангажименти за плащане, които са гарантирани в пълна степен с обезпечение от нискорискови активи, необременени с права на трети лица, които са на разположение свободно и са набелязани за изключително ползване от органите за преструктуриране за целите, посочени в член 101, параграф 1. Делът на неотменимите ангажименти за плащане не може да надхвърля 30 % от общия размер на вноските, набрани съгласно настоящия член. В рамките на този таван органът за преструктуриране определя ежегодно дела на неотменимите ангажименти за плащане от общия размер на вноските, които трябва да бъдат набрани в съответствие с настоящия член.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 3a:"

„3a. Органът за преструктуриране изисква неотменимите ангажименти за плащане, поети съгласно параграф 3 от настоящия член, когато е необходимо използването на механизмите за финансиране на преструктурирането съгласно член 101.

Когато субект престане да попада в обхвата на член 1 и вече няма задължението да плаща вноски в съответствие с параграф 1 от настоящия член, органът за преструктуриране изисква неотменимите ангажименти за плащане, поети съгласно параграф 3 и все още дължими. Ако вноската, свързана с неотменимия ангажимент за плащане, бъде надлежно платена при първо поискване, органът за преструктуриране отменя ангажимента и връща обезпечението. Ако вноската не бъде надлежно платена при първо поискване, органът за преструктуриране изземва обезпечението и отменя ангажимента.“

"

54)  В член 104, параграф 1 втората алинея се заменя със следното:"

„Извънредните последващи вноски не надхвърлят три пъти по 12,5 % от целевото равнище, посочено в член 102.“

"

55)  Член 108 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Държавите членки гарантират, че в тяхното национално право, уреждащо обичайното производство по несъстоятелност:

   а) следните вземания са с еднакъв ред, като той е по-висок от реда, предвиден за вземанията на обикновените необезпечени кредитори:
   i) депозити, които са изключени от обхвата на гаранцията съгласно член 5 от Директива 2014/49/ЕС;
   ii) частта от отговарящите на условията депозити на правни субекти, които не са микро-, малки и средни предприятия, която надхвърля размера на гаранцията, предвиден в член 6 от Директива 2014/49/ЕС;
   iii) частта от отговарящите на условията депозити на централни и регионални правителства, която надхвърля размера на гаранцията, предвиден в член 6 от Директива 2014/49/ЕС;
   iv) частта от депозитите на юридически лица, които не са микро-, малки или средни предприятия, които биха били допустими депозити, ако не бяха направени чрез разположени извън Съюза клонове на институции, установени в Съюза, която надхвърля гарантирания размер, предвиден в член 6 от Директива 2014/49/ЕС;
   б) следните вземания са с еднакъв ред, като той е по-висок от реда, предвиден в буква а):
   i) гарантирани депозити;
   ii) схемите за гарантиране на депозитите за тяхното вземане съгласно член 9, параграф 2 от Директива 2014/49/ЕС;
   iii) отговарящи на условията депозити, различни от посочените в буква а), подточки ii) и iii); както и
   iv) депозити, които биха били отговарящи на условията депозити, ако не бяха направени чрез намиращи се извън Съюза клонове на институции, установени в Съюза, различни от посочените в буква а), подточка iv).“;

"

б)  добавят се следните параграфи 8 и 9:"

,,8. Когато инструментите за преструктуриране, посочени в член 37, параграф 3, буква а) или б), се използват за прехвърляне само на част от активите, правата или задълженията на институцията в режим на преструктуриране, механизмът за финансиране на преструктурирането има вземане срещу остатъчната част от институцията или субекта по член 1, параграф 1, буква б), в) или г) за всички разходи и загуби, понесени от механизма за финансиране на преструктурирането в резултат на вноските за преструктуриране съгласно член 101, параграф 1 във връзка със загуби, които кредиторите иначе биха понесли.

9.  Държавите членки гарантират, че в тяхното национално право, уреждащо обичайното производство по несъстоятелност, редът на вземанията на механизма за финансиране на преструктурирането, посочени в параграф 8 от настоящия член и в член 37, параграф 7, е по-висок от реда, предвиден за вземанията на депозитите и на схемите за гарантиране на депозитите съгласно параграф 1 от настоящия член.“;

"

56)  Член 109 се изменя, както следва:

а)  параграфи 1 и 2 се заменят със следното:"

„1. Държавите членки гарантират, че ако органът за преструктуриране предприеме действие по преструктуриране по отношение на кредитна институция и ако това действие запазва достъпа на вложителите до техните депозити, ▌схемата за гарантиране на депозити, с която е свързана институцията, внася следните суми:

   а) когато инструментът за споделяне на загуби се прилага самостоятелно или в комбинация с инструмента за обособяване на активи — сумата, с която гарантираните депозити са щели да бъдат обезценени или преобразувани, за да се покрият загубите и да се рекапитализира институцията в режим на преструктуриране съгласно член 46, параграф 1, ако тези депозити участват в споделянето на загуби;
   б) когато инструментите за продажба на стопанска дейност или за мостова институция се прилагат самостоятелно или в комбинация с други инструменти за преструктуриране:
   i) сумата, необходима за покриване на разликата между стойността на гарантираните депозити и на задълженията със същия или по-висок ред от този на депозитите и стойността на активите на институцията в режим на преструктуриране, които се прехвърлят на приемател; както и
   ii) когато е приложимо, сумата, необходима за гарантиране на запазването на капиталовата позиция на приемателя след прехвърлянето.

В случаите, посочени в първа алинея, буква б), когато на приемателя се прехвърлят и негарантирани депозити или други задължения, които споделят загуби, и органът за преструктуриране прецени, че обстоятелствата по член 44, параграф 3 са налице за тези депозити или задължения, схемата за гарантиране на депозитите внася:

   а) сумата, необходима за покриване на разликата между стойността на депозитите, включително негарантираните, и на задълженията със същия или по-висок ред от този на депозитите и стойността на активите на институцията в режим на преструктуриране, които се прехвърлят на приемател; както и
   б) когато е приложимо, сумата, необходима за гарантиране на запазването на капиталовата позиция на приемателя след прехвърлянето.

Държавите членки гарантират, че след като схемата за гарантиране на депозитите е направила вноска в случаите, посочени във втора алинея, институцията в режим на преструктуриране се въздържа от придобиване на дялове в други предприятия, както и от разпределения във връзка с базовия собствен капитал от първи ред или плащания по инструменти на допълнителния капитал от първи ред, или от други дейности, които могат да доведат до изходящ поток от средства.

Във всички случаи разходите за вноската на схемата за гарантиране на депозитите не надвишават разходите за изплащане на гарантираните суми на вложителите, изчислени от схемата за гарантиране на депозитите съгласно член 11д от Директива 2014/49/ЕС.

Когато при оценка съгласно член 74 е констатирано, че разходите за вноската на схемата за гарантиране на депозити към преструктурирането надхвърлят загубите, които тя би понесла при ликвидация на институцията чрез обичайно производство по несъстоятелност, схемата за гарантиране на депозити има право да получи разликата като плащане от механизма за финансиране на преструктурирането в съответствие с член 75.

2.  Държавите членки гарантират, че органът за преструктуриране определя размера на вноската на схемата за гарантиране на депозитите в съответствие с параграф 1, след като се консултира със схемата за гарантиране на депозитите относно прогнозните разходи за изплащане на гарантираните суми на вложителите съгласно член 11д от Директива 2014/49/ЕС и при спазване на условията, посочени в член 36 от настоящата директива.

Органът за преструктуриране съобщава решението си по първа алинея на схемата за гарантиране на депозитите, с която е свързана институцията. Схемата за гарантиране на депозитите изпълнява това решение незабавно.“;

"

б)  вмъкват се следните параграфи 2а и 2б:"

„2а. Когато средствата на схемата за гарантиране на депозитите се използват в съответствие с параграф 1, първа алинея, буква а) като вноска за рекапитализацията на институцията в режим на преструктуриране, държавите членки гарантират, че схемата за гарантиране на депозитите прехвърля на частния сектор притежаваните от нея акции или други капиталови инструменти в институцията в режим на преструктуриране веднага щом търговските и финансовите обстоятелства позволяват това.

Държавите членки гарантират, че акциите и другите капиталови инструменти, посочени в първа алинея, се предлагат от схемата за гарантиране на депозитите на пазара открито и прозрачно, както и че при продажбата им те не са представени погрешно, нито се дискриминират потенциалните купувачи. Всяка такава продажба се извършва при търговски условия.

2б.  Вноската на схемата за гарантиране на депозитите съгласно параграф 1, втора алинея се взема предвид при изчисляването на праговете, предвидени в член 44, параграф 5, буква а) и в член 44, параграф 8, буква а).

Когато използването на схемата за гарантиране на депозитите съгласно параграф 1, втора алинея, заедно с вноската на акционерите, притежателите на други инструменти на собственост, притежателите на съответните капиталови инструменти и други задължения, които споделят загуби чрез намаляване, обезценяване или преобразуване, позволява използването на механизма за финансиране на преструктурирането, вноската на схемата за гарантиране на депозитите се ограничава до размера, необходим за достигане на праговете, предвидени в член 44, параграф 5, буква а) и в член 44, параграф 8, буква а). След вноската на схемата за гарантиране на депозитите механизмът за финансиране на преструктурирането се използва в съответствие с предвидените в членове 44 и 101 принципи, уреждащи използването на механизма за финансиране на преструктурирането.

Чрез дерогация от ограничението за вноските от схемата за гарантиране на депозитите съгласно втора алинея от настоящия параграф, когато са изпълнени условията по член 44, параграф 7, се изисква допълнителна вноска от схемата за гарантиране на депозитите. Тази допълнителна вноска е равна на сумата, внесена от механизма за финансиране на преструктурирането над границата от 5%, посочена в член 44, параграф 5, буква б), умножена по дела на гарантираните депозити като част от общите задължения в обхвата на прехвърлянето.

Първа и втора алинея обаче не се прилагат за институциите, които отговарят поне едно от следните условия:

   а) институцията е определена като дружество за ликвидация в плана за преструктуриране на групата или в плана за преструктуриране;
   б) институцията е нарушила междинната или окончателната си цел за МИПЗ, в зависимост от случая, през четири тримесечия в рамките на четири години, приключващи 6 месеца преди да бъде установено, че е проблемна или има вероятност да стане проблемна съгласно член 32, параграф 1, буква а). При четиригодишния период не се вземат предвид двете последователни тримесечия, непосредствено предхождащи това определяне на проблемни или вероятни случаи на изпадане в несъстоятелност.

"

в)  параграф 3 се заличава;

г)  в параграф 5 втората и третата алинея се заличават;

57)  В член 111, параграф 1 се добавя следната буква д):"

„ д) неспазване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по член 45д или 45е.“;

"

58)  Член 128 се изменя, както следва:

а)  заглавието се заменя със следното:"

„Сътрудничество и обмен на информация между институциите и органите“;

"

б)  добавя се следната алинея:"

„Органите за преструктуриране, компетентните органи, ЕБО, Единният съвет за преструктуриране, ЕЦБ и други членове на Европейската система на централните банки предоставят, при поискване и в рамките на определен срок, на Комисията цялата информация, необходима за изпълнението на нейните задачи, свързани с разработването на политики, включително изготвянето на оценки на въздействието, подготовката на законодателни предложения и участието в законодателния процес. По отношение на получената информация Комисията и служителите на Комисията спазват изискванията за професионална тайна, предвидени в член 88 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета *.

______________________________

* Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).“

"

59)  Вмъква се следният член 128a:"

„Член 128a

Симулации на управлението на кризи

1.  ЕБО координира провеждането в целия Съюз на редовни проверки на прилагането на настоящата директива, Регламент (ЕС) № 806/2014 и Директива 2014/49/ЕС при трансгранични ситуации по отношение на всеки от следните аспекти:

   а) сътрудничество на компетентните органи при планиране на възстановяването;
   б) сътрудничество между органите за преструктуриране и компетентните органи преди неизпълнението на задълженията и по време на преструктурирането на финансови институции, включително при прилагането на схемите за преструктуриране, приети съгласно член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014.

2.  ЕБО изготвя доклад, в който излага основните констатации и заключения от проверките. Докладът се оповестява публично.“.

"

Член 2

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват най-късно до [СП: моля, въведете следната дата — 18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби от [СП: моля, въведете следната дата — 1 ден след датата на транспониране на настоящата директива за изменение].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ... на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 307, 31.8.2023 г., стр. 19.
(2) ОВ C 349, 29.9.2023 г., стр. 161.
(3)* Промените в текста са в резултат от приемането на изменение 1. Нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
(4) ОВС , , стр. .
(5) ОВ C , , стр. .
(6) Съвет за финансова стабилност, Key Attributes of Effective Resolution Regimes for Financial Institutions, 15 октомври 2014 г.
(7) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).
(8) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).
(9) Делегиран регламент (ЕС) 2021/1118 на Комисията от 26 март 2021 г. за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на методиката, която органите за преструктуриране да използват за оценка на изискването, посочено в член 104а от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, и на комбинираното изискване за буфер за субектите за преструктуриране на консолидираното равнище на групата за преструктуриране, когато тези изисквания не се прилагат по отношение на групата за преструктуриране съгласно посочената директива (ОВ L 241, 8.7.2021 г., стр. 1.).
(10) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(11) Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС, 2014/59/ЕС и 2014/65/ЕС (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 64).
(12) Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
(13) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).
(14) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(15) Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 1).
(16) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(17) COM(2018) 133 final.
(18) COM(2020) 822 final.
(19) Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1).
(20) Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
(21) Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 226).
(22) Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 296).
(23) Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).


Обхват на защитата на депозитите, използването на средствата на схемите за гарантиране на депозити, трансграничното сътрудничество и прозрачността (DGSD2)
PDF 335kWORD 96k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/49/ЕС по отношение на обхвата на защитата на депозитите, използването на средствата на схемите за гарантиране на депозитите, трансграничното сътрудничество и прозрачността (COM(2023)0228 – C9-0133/2023 – 2023/0115(COD))
P9_TA(2024)0328A9-0154/2024

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2023)0228),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0133/2023),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 5 юли 2023 г.(1),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0154/2024),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/49/ЕС по отношение на обхвата на защитата на депозитите, използването на средствата на схемите за гарантиране на депозитите, трансграничното сътрудничество и прозрачността(2)

P9_TC1-COD(2023)0115


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(4),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  В изпълнение на член 19, параграфи 5 и 6 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(6) Комисията направи преглед на прилагането и обхвата на посочената директива и заключи, че целта за защита на вложителите в Съюза чрез създаването на схеми за гарантиране на депозитите (СГД) до голяма степен е постигната. Комисията сметна обаче и че е необходимо да се преодолеят оставащите пропуски в защитата на вложителите и да се подобри функционирането на СГД, като същевременно се уеднаквят критериите за предприемането от СГД на интервенции, които не се отнасят до изплащане на гарантираните депозити.

(1a)  Понастоящем банковият съюз се основава само на два от предвидените три стълба, а именно Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Поради това той остава незавършен заради липсата на своя трети стълб — европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД). Текущият преглед на уредбата на Съюза в областта на управлението на кризи и застраховането на депозитите има за цел да проправи пътя към отдавна очакваното завършване на банковия съюз, включително създаването на ЕСЗД. Завършването на банковия съюз е неделима част от икономическия и паричен съюз и от финансовата стабилност, най-вече чрез намаляване на рисковете от т.нар. „омагьосан кръг“, които възникват в резултат на връзката между банките и държавата.

(1б)  За да се гарантира плавен преход към завършването на банковия съюз, е необходимо също така да се хармонизират функциите, които СГД могат да изпълняват. Поради това редица правомощия съгласно националното право, включени в Директива 2014/49/ЕС, следва да бъдат премахнати и всички СГД следва да могат да финансират мерки за преструктуриране, превантивни мерки и други алтернативни на обезщетяването на вложителите мерки.

(1в)  Уредбата на Съюза в областта на управлението на кризи следва да гарантира във всеки един момент, че загубите не се прехвърлят на обществото и че ресурсите на данъкоплатците не се използват за подпомагане или спасяване на кредитни институции в затруднено положение.

(2)  Неизпълнението на задълженията за плащане на вноски на СГД или за предоставяне на информация на вложителите и СГД може да накърни защитата на вложителите. СГД или, когато е приложимо, определените органи могат да налагат парични санкции за просрочено плащане на вноските. Важно е да се подобри координацията между СГД, определените органи и компетентните органи с цел предприемане на действия за правоприлагане срещу кредитните институции, които не изпълняват задълженията си. Въпреки че прилагането на надзорни мерки и мерки за правоприлагане спрямо кредитните институции от страна на компетентните органи се урежда от националното законодателство и от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7), необходимо е определените органи да имат задължение своевременно да уведомяват компетентните органи за всяко нарушение на задълженията на кредитните институции съгласно правилата за защита на депозитите.

(3)  С цел да подпомогне по-нататъшното сближаването на практиките на СГД и да съдейства на СГД при проверката на тяхната устойчивост, Европейският банков орган (ЕБО) следва да разработи проекти на регулаторни стандарти относно провеждането на тестове за устойчивост на системите на СГД.

(4)  Съгласно член 5, параграф 1, буква г) от Директива 2014/49/ЕС депозитите на някои финансови институции, в т.ч. инвестиционните посредници, са изключени от обхвата на СГД. Въпреки това средствата, които тези финансови институции получават от своите клиенти и депозират в кредитна институция от тяхно име, в рамките на предоставянето на услугите, предлагани от тях, следва да бъдат защитени, ако са изпълнени определени условия.

(5)  Категориите вложители, чиито депозити понастоящем са гарантирани от СГД, са продукт на стремежа да се защитят непрофесионалните инвеститори, докато за професионалните инвеститори се смята, че не се нуждаят от такава защита. Поради това публичните органи са изключени от обхвата на СГД. Повечето публични органи (които в някои държави членки включват училища и болници) обаче не могат да се смятат за професионални инвеститори. Поради това е необходимо да се гарантира, че от защитата на СГД могат да се ползват депозитите на всички непрофесионални инвеститори, в т.ч. публичните органи.

(6)  При депозити, които са резултат от определени събития, включително сделки с недвижими имоти, свързани с частни жилищни имоти, или изплащане на определени застрахователни обезщетения, може временно да се стигне до наличие на голям размер на съответните депозити. Поради тази причина член 6, параграф 2 от Директива 2014/49/ЕС понастоящем задължава държавите членки да гарантират произтичащите от подобни събития депозити в размер над 100 000 евро за срок от най-малко три месеца и не повече от 12 месеца, считано от момента, в който сметката е била заверена със съответната сума, или от момента, в който съответните депозити станат законно прехвърлими. С цел да се уеднакви защитата на вложителите в Съюза и да се намалят административната сложност и правната несигурност във връзка с гарантирането на тези депозити е необходимо в допълнение към гарантирания размер от 100 000 евро да се въведе единен гарантиран минимален размер от поне 500 000 евро и максимален размер от 2 500 000 евро, както и единен период на защита с продължителност 6 месеца. След транспонирането им от страна на държавите членки, Комисията следва да извърши преглед на размера на сумите, които са защитени, за да определи дали максималният размер следва да бъде намален, като отчита факта дали защитените суми са пропорционални и гарантират еднакви условия на конкуренция в целия Съюз.

(7)  При сделките с недвижими имоти, преди окончателното им уреждане средствата могат да минават през различни сметки. Следователно, за да се защитят вложителите, които сключват сделки с недвижими имоти по сходен начин, защитата на временно високо салдо следва да обхване постъпленията от продажбата, както и средствата, депозирани с оглед на предстояща покупка на частен жилищен имот в рамките на предварително определен кратък срок.

(8)  С цел да се осигури своевременно изплащане на сумите, които следва да бъдат възстановени от СГД, и да се опростят административните правила и правилата за изчисляване, следва да се премахне правото на преценка дали да се взимат предвид изискуемите задължения при изчисляването на подлежащата на изплащане сума.

(9)  Необходимо е да се оптимизира оперативният капацитет на СГД и да се намали административното бреме за тях. Поради тази причина следва да се предвиди, че когато става дума за идентифициране на вложителите, които имат право на съответните депозити по сметки на бенефициери, или за извършване на оценка по въпроса дали вложителите удовлетворяват критериите за защита на временно високо салдо, съответните вложители и титуляри на сметки продължават да носят отговорността да докажат със собствени средства, че удовлетворяват съответните критерии.

(10)  За някои депозити, при които СГД трябва да проверява исканията за изплащане, може да се предвиди по-дълъг срок на изплащане. За да се хармонизират правните норми в Съюза, срокът за изплащане следва да се ограничи до 20 работни дни след получаването на съответната документация.

(11)  Административните разходи по изплащането на малки суми по неактивни сметки могат да надхвърлят ползата за дадения вложител. Поради това е необходимо да се уточни, че под определени прагове, които следва да бъдат определени на национално равнище, СГД следва да не бъдат задължени да предприемат активни действия за изплащане на депозитите, държани в такива сметки. Правото на вложителите да изискат изплащането на тези суми обаче следва да бъде съхранено. Освен това, когато същият вложител има други активни сметки, СГД следва да добавят тази сума към подлежащата на изплащане сума.

(12)  СГД разполагат с различни начини за изплащане на гарантираните депозити – от касови плащания до електронни преводи. За да се осигури обаче проследимост на процеса по изплащане от страна на СГД и за да се следват целите на уредбата на Съюза за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, изплащанията на суми над 10 000 евро следва по подразбиране да се извършват по банков път.

(13)  Финансовите институции са изключени от защитата на депозитите. Някои финансови институции обаче, в т.ч. институциите за електронни пари, платежните институции и инвестиционните посредници, също депозират в банкови сметки, често само временно, средствата, които са получили от своите клиенти, в изпълнение на защитните мерки, предвидени за тях в секторното законодателство, в т.ч. Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8), Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета(9) и Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(10). Предвид нарастващата роля на тези финансови институции, СГД следва да защитават тези депозити, при условие че съответните клиенти са идентифицирани или могат да бъдат идентифицирани.

(14)  Клиентите на финансовите институции невинаги знаят кои са кредитните институции, в които финансовите институции са избрали да депозират средствата им. Поради това СГД следва да не обединяват тези депозити с депозит, който същите клиенти може да имат в същата кредитна институция, в която финансовата институция е депозирала техните средства. Кредитните институции може да не знаят кои са клиентите, които имат право върху сумата, държана по сметките на клиенти, или да не могат да проверяват и записват техните лични данни. ▌

(15)  Когато изплащат гарантирани депозити, СГД може да се окажат в ситуации, които пораждат опасения за изпиране на пари. Поради това, когато бъдат уведомени, че в съответствие с приложимите разпоредби за борба с изпирането на пари звено за финансово разузнаване е запорирало банковата или платежната сметка на даден вложител, СГД следва да спрат изплащането на средства в негова полза.

(16)  В член 9 от Директива 2014/49/ЕС се предвижда, че когато СГД извършва плащания при процедура по преструктуриране, тя следва да има вземане към съответната кредитна институция за сума, равна на изплатената от нея, като това вземане следва да е с ранг pari passu спрямо гарантираните депозити. В посочената разпоредба не се прави разграничение между вноската на СГД за открито преструктуриране на банка чрез инструмент за споделяне на загуби и за финансиране на стратегия за прехвърляне (продажба на стопанска дейност или инструмент за мостова институция), в резултат на която остатъчният субект се ликвидира. С цел да се гарантира яснота и правна сигурност за наличието и размера на вземанията на СГД при различни сценарии, е необходимо да се уточни, че когато СГД участва финансово в прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност или на инструмента за мостова институция или в алтернативни мерки, при които набор от активи, права и пасиви, в т.ч. депозити, на кредитната институция се прехвърлят на получател, СГД следва да има вземане срещу остатъчния субект в последващото си производство по ликвидация съгласно националното право. За да се гарантира, че загубите на кредитната институция да се поемат фактически от акционерите и кредиторите ѝ, оставени в остатъчния субект, и за да се подобри възможността за възстановяване, при несъстоятелност, на предоставените от СГД средства, вземанията на СГД следва да са от същия ранг като гарантираните депозити. При открито преструктуриране на банка чрез инструмент за споделяне на загуби (т.е. без прекъсване на дейността на кредитната институция), вноската на СГД е в размер на сумата, с която гарантираните депозити са щели да бъдат обезценени или преобразувани, за да покрият загубите на съответната кредитна институция, ако гарантираните депозити са били обхванати от инструмента за поделяне на загуби. Поради това вноската на СГД следва да не води до вземане срещу намиращата се в процес на преструктуриране институция, тъй като това би обезсмислило вноската на СГД.

(17)  С цел да се гарантират сближаването на практиките на СГД и правната сигурност за вложителите за начина, по които се изплащат гарантираните им депозити, и за да се избегнат оперативни пречки за СГД, е важно да се определи достатъчно дълъг срок, в който вложителите да могат да предявят иск за изплащане на техните депозити, в случай че при такова изплащане СГД не ги е изплатила в сроковете, определени в член 8 от Директива 2014/49/ЕС.

(18)  Член 10, параграф 2 от Директива 2014/49/ЕС задължава държавите членки да гарантират, че до 3 юли 2024 г. наличните финансови средства на всяка СГД са достигнали целево равнище от 0,8 % от размера на гарантираните депозити на нейните членове. За да се оцени обективно дали СГД са изпълнили това изискване, трябва да се посочи точен референтен период за определянето на размера на гарантираните депозити и на наличните финансови средства на СГД. Като се има предвид разширяването на обхвата за използване на СГД, адекватността на целевото равнище от 0,8% следва да подлежи на внимателно наблюдение и оценка.

(19)  С цел да се гарантира устойчивостта на СГД, техните средства следва да се набират чрез стабилни и неотменими вноски. Някои източници на финансиране на СГД, в т.ч. заеми и очаквани възстановявания, са твърде условни, за да бъдат смятани за вноски за постигане на целевото равнище на СГД. За да се уеднаквят условията за СГД за достигане на целевото им равнище и да се гарантира, че наличните финансови средства на СГД се финансират от вноски от сектора, средствата, които са допустими за изчисляването на целевото равнище, следва да бъдат разграничени от средствата, които се смятат за допълнителни източници на финансиране. Изходящите потоци от средства на СГД, в т.ч. предвидимите изплащания на заеми, могат да бъдат планирани и включени в редовните вноски от членовете на СГД и поради това следва да не водят до спад в наличните финансови средства под целевото равнище. Поради това е необходимо да се уточни, че след като целевото равнище бъде постигнато за първи път, четиригодишният срок за попълване следва да се задейства само от недостиг на наличните финансови средства на СГД поради интервенция на СГД (изплащане, превантивни мерки, мерки за преструктуриране или алтернативни мерки). Ако след такава намеса на СГД наличните финансови средства са намалени с по-малко от една трета, срокът за попълване следва да бъде две години. С цел да се гарантира последователното прилагане, ЕБО следва да разработи проект на регулаторни технически стандарти, в които се посочва методиката за изчисляване на целевото равнище от СГД.

(20)  Наличните финансови средства на СГД следва да бъдат незабавно използваеми, за да се реагира на внезапни случаи на изплащане или други интервенции. С оглед на различните практики в Съюза е целесъобразно да се определят изисквания за инвестиционната стратегия за средствата на СГД, за да се смекчи евентуалното отрицателно въздействие върху способността на СГД да изпълнява мандата си. Когато СГД не е компетентна да определи инвестиционната стратегия, органът, структурата или субектът в съответната държава членка, компетентен за определянето на инвестиционната стратегия, следва да спазва при определянето на стратегията принципите по отношение на диверсификацията и инвестиране в нискорискови и ликвидни активи. За да се запазят пълната оперативна независимост и гъвкавост на СГД по отношение на достъпа до нейните средства, когато средствата на СГД се депозират в хазната, те следва да бъдат обособени и заверени в отделна сметка.

(21)  Възможността за набиране на наличните финансови средства на СГД чрез задължителни вноски, плащани от институциите членки към съществуващите схеми за задължителни вноски, създадени от държавите членки за покриване на свързаните със системния риск разходи, не и използвана до момента и поради това следва да се премахне.

(22)  Необходимо е да се засили защитата на вложителите, като същевременно се избегне необходимостта от спешна продажба на активите на СГД и се ограничат възможните отрицателни проциклични ефекти върху банковия сектор, причинени от събирането на извънредни вноски. Поради това на СГД следва да бъде разрешено да използват алтернативни механизми за финансиране, които им предоставят възможност да получават по всяко време краткосрочно финансиране от източници, различни от вноски, включително преди да използват наличните си финансови средства и средствата, събрани чрез извънредни вноски. Тъй като преди всичко кредитните институции следва да поемат разходите и отговорността за финансирането на СГД, алтернативните механизми за финансиране с публични средства следва да не са разрешени.

(23)  С цел да се гарантира адекватно диверсифициране, когато се инвестират средства на СГД, както и сближаване на практиките, ЕБО следва да издаде насоки, които да служат на СГД в това отношение.

(24)  Макар основната роля на СГД е да изплаща гарантираните депозити, други интервенции могат да се окажат за тях по-разходоефективни и да позволят непрекъснат достъп до депозитите чрез улесняване на стратегиите за прехвърляне. На СГД може да се наложи да участват в преструктурирането на кредитни институции. Освен това в някои държави членки СГД могат да финансират превантивни мерки за възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на кредитните институции или алтернативни мерки при несъстоятелност. Тези превантивни и алтернативни мерки могат значително да подобрят защитата на депозитите, но за тях трябва да са приложими подходящи предпазни механизми, в т.ч. единен метод за определяне на сценария с най-ниски разходи, с цел да се гарантират условия на равнопоставеност и да се осигури ефективността на мерките, в т.ч. Разходната ефективност. Тези механизми следва да се прилагат само за интервенциите, финансирани с наличните финансови средства на СГД, уредени съгласно настоящата директива.

(24a)  От съществено значение е всяка намеса на СГД във всеки един сценарий да се извършва с акцент върху икономическата ефективност и прозрачността. Този подход е от съществено значение, за да се избегне нарушаването на еднаквите условия на конкуренция и да се гарантира, че не се предоставят несправедливи предимства на конкретни участници на пазара. Прозрачността и икономическата ефективност са основни принципи, на които се базират почтеността и справедливото функциониране на СГД.

(25)  Мерките за предотвратяване на несъстоятелността на кредитните институции чрез намеса на достатъчно ранен етап могат ефективно да се интегрират в инструментариума за управление на кризи, за да се поддържат доверието на вложителите и финансовата стабилност. Тези мерки могат да бъдат под различна форма – капиталова подкрепа чрез инструменти на собствените средства (в т.ч. на базовия собствен капитал от първи ред) или други капиталови инструменти, гаранции или заеми. СГД са прибягвали до тези мерки по разнороден начин. С цел да се осигури интегритета на инструментариума за управление на кризи и използване на превантивните мерки, което е в съответствие с уредбата за преструктуриране и с правилата за държавната помощ, е необходимо да се определят сроковете и условията за прилагането на тези мерки. Превантивните мерки не са подходящи за поемане на понесените загуби, когато кредитната институция вече е изпаднала в състояние на неплатежоспособна или има вероятност да изпадне в такова състояние, и следва да се използват на ранен етап, за да се предотврати влошаване на финансовото състояние на банката. Поради това определените органи следва да проверяват дали са изпълнени условията за такава намеса на СГД. От своя страна тези условия за използването на наличните финансови средства на СГД следва да не засягат оценката на компетентния орган по въпроса дали дадена институционална защитна схема (ИЗС) отговаря на критериите по член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(11).

(26)  С цел да се гарантира, че превантивните мерки постигат своята цел, от кредитните институции следва да се изиска да представят на компетентните органи бележка, в която се посочват мерките, които се задължават да предприемат. ▌Тази бележка следва да съдържа всички елементи, които имат за цел да се предотврати изтичането на средства и да се укрепи капиталовата и ликвидната позиция на кредитната институция, така че тя да може да спазва в перспектива всички приложими пруденциални и други регулаторни изисквания. Поради това тази бележка следва да съдържа мерките за набиране на капитал, в т.ч. условията за емитиране на права, доброволното преобразуване на подчинените дългови инструменти, действия за управление на пасиви, генериращи капитал продажби на активи, секюритизацията на портфейли и задържане на печалбата, в т.ч. забрана за изплащането на дивиденти и за придобиването на дялове в предприятия. Освен това в бележката следва да бъдат подробно описани недостигът на начален капитал на кредитната институция, приложените мерки за набиране на капитал и въведените предпазни механизми за предотвратяване на изтичането на средства. По същата причина, при прилагането на заложените в бележката мерки, кредитните институции следва да засилят ликвидната си позиция и да се въздържат от агресивни търговски практики, както и от разпределянето на дивиденти или променливо възнаграждение или от обратно изкупуване на собствените акции или на хибридни капиталови инструменти. Тази бележка следва да съдържа и стратегия за прекратяването на полученото подпомагане. В разумен срок кредитната институция следва да представи на компетентния орган план за оздравяване на дейността с цел осигуряване на дългосрочна жизнеспособност. Превантивните мерки, предоставени на кредитна институция, следва да бъдат преустановени, когато компетентният орган не е убеден, че планът за оздравяване на дейността е надежден и осъществим, за да осигури дългосрочна жизнеспособност. Ако кредитната институция е член на ИЗС, посочена в член 1, параграф 2, буква в), ИЗС следва да одобри плана за оздравяване на дейността след консултация с компетентния орган. Ако компетентният орган не е удовлетворен от плана за реорганизация на дейността, той следва да приложи подходящи мерки, за да гарантира, че дългосрочната жизнеспособност е осигурена. Компетентните органи органите за преструктуриране са най-подходящите за оценка на целесъобразността и надеждността на заложените в плана за оздравяване на дейността мерки. Компетентните органи следва да сътрудничат с определените органи на СГД, от която кредитната институция е поискала да финансира превантивна мярка, за да се гарантира, че последните могат да преценят дали са изпълнени всички условия за превантивните мерки. С цел да се осигури еднообразен подход в Съюза по отношение на прилагането на превантивните мерки, ЕБО следва да издаде насоки, които да служат на кредитните институции при изготвянето на ▌план за оздравяване на дейността.

(26a)  За да се намали моралният риск, когато е целесъобразно, кредитната институция, която получава подкрепа от СГД под формата на превантивни мерки, нейните акционери, нейните кредитори или бизнес групата, към която тя принадлежи, следва да допринасят за преструктурирането със собствени средства и да осигуряват подходящо заплащане за превантивната мярка, предоставена от СГД.

(27)  За да се гарантира, че кредитните институции, които получават подкрепа от СГД под формата на превантивни мерки, изпълняват задълженията си, компетентните органи следва да изискат корективен план от кредитните институции, които не ги изпълняват, за да възстановят предоставената им като превантивна мярка сума или да изпълняват стратегията за преустановяване на мерките. Ако компетентен орган сметне, че с предвидените в корективния план мерки няма да може да се постигне дългосрочна жизнеспособност на кредитната институция, СГД следва да престане да я подпомага превантивно и съответните органи следва да извършат оценка по въпроса дали институцията е изпаднала в несъстоятелност или има вероятност това да се случи, в съответствие с член 32 от Директива 2014/59/ЕС. Същите последици следва да са приложими в случаите, когато кредитната институция не изпълнява корективния план. С цел да се осигури последователен подход в Съюза по отношение на превантивните мерки, ЕБО следва да издаде насоки, които да служат на кредитните институции при изготвянето на корективния план.

(28)  С цел да се избегне отрицателно въздействие върху конкуренцията и вътрешния пазар е необходимо да се предвиди, че при алтернативни мерки в случай на несъстоятелност съответните органи, представляващи кредитната институция в националното производство по несъстоятелност (ликвидатор, синдик, управител и др.), следва да предприемат мерки за открито, прозрачно и недискриминационно предлагане на пазара на стопанската дейност на кредитната институция или на част от нея, като същевременно се стремят да получат възможно най-високата продажна цена. Кредитната институция или действащият от нейно име посредник следва да прилага подходящи правила за предлагането на пазара на активите, правата и пасивите, които ще се прехвърлят на потенциалните купувачи. Във всеки случай използването на държавни ресурси следва да продължи да бъде обвързано, когато е приложимо, със спазването на съответните правни норми на Съюза относно държавната помощ съгласно Договора.

(29)  Основната цел на СГД е да защитават гарантираните депозити, поради което те следва да могат да финансират интервенции, които не представляват изплащане, само ако разходите им по такива интервенции са по-ниски в сравнение с разходите по изплащането. Опитът от прилагането на това правило („определяне на сценария с най-ниски разходи“) разкри няколко недостатъка, тъй като настоящата уредба не уточнява как да се определят разходите по тези интервенции или по изплащанията. За да може сценарият с най-ниски разходи да се определя по един и същ начин в целия Съюз, е необходимо да се уточни изчисляването на тези разходи. Същевременно трябва да се избегне въвеждането на прекалено строги условия, които на практика ще възпрепятстват използването на средствата на СГД за интервенции, които не представляват изплащания на гарантирани депозити. При определянето на сценария с най-ниски разходи СГД следва първо да проверяват дали разходите по финансирането на избраната мярка са по-ниски от тези по изплащането на гарантирани депозити. Методиката за оценка на разходите следва да отчита динамиката на стойността на парите във времето.

(30)  Ликвидацията може да бъде продължителен процес, чиято ефективност зависи от ефективността на националната съдебна система, уредбата в областта на несъстоятелността, особеностите на отделните банки и обстоятелствата на изпадане в неплатежоспособност. За интервенциите на СГД в рамките на алтернативни мерки сценарият с най-ниски разходи следва да се определя въз основа на оценка на стойността на активите и пасивите на кредитната институция, както е предвидено в член 36, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и на приблизителната оценка по член 36, параграф 8 от посочената директива. Точната оценка на възстановимите при ликвидация средства обаче може да се окаже трудна в контекста на определянето на сценария с най-ниски разходи за превантивните мерки, за което се предполага да се извършва много преди настъпването на предвидима ликвидация. Поради това следва съответно да се коригира съпоставянето на различни сценарии, което служи за определянето на сценария с най-ниски разходи, като във всеки случай очакваните възстановявания следва да бъдат ограничени до разумна сума въз основа на получените възстановявания при минали събития, които са довели до изплащане.

(31)  Определените органи следва да оценяват свързаните с мярката разходи за СГД, в т.ч. след изплащане на заем, вливане на капитал или използване на гаранция, след като приспаднат очакваните приходи, оперативните разходи и потенциалната загуба, съпоставяйки ги със сценарий, при който след производството по несъстоятелност се получава хипотетична крайна загуба, при който следва да се взимат предвид възстановяванията от СГД като участник в процедурата по ликвидация на банката. Освен това съпоставителният сценарий следва да отчита възможните разходи за СГД във връзка с икономическата и финансовата нестабилност, включително необходимостта да се използват допълнителни средства в рамките на мандата на СГД, за да се защитят вложителите и финансовата стабилност и да се предотврати разпространението на проблемите. С цел да се постигне обективна и по-цялостна картина на действителните разходи по изплащанията на гарантираните депозити, оценката на понесената при тези изплащания загуба следва да отчита и непреките разходи във връзка с тях. Тези непреки разходи следва да включват ▌евентуалните разходи за СГД във връзка с дадено алтернативно финансиране. С цел да се гарантира последователно прилагане на определянето на сценария с най-ниски разходи, ЕБО следва да разработи проект на регулаторни технически стандарти за определяне на методиката за изчисляване на разходите по различните интервенции на СГД. С цел да се осигури съгласуваност на методиката за определяне на сценария с най-ниски разходи с нормативно или договорно възложения мандат на СГД ▌, ▌ЕБО ▌следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти ▌.

(32)  С цел да се постигне по-съгласувана защита на вложителите и да се уточнят съответните отговорности в рамките на Съюза, СГД на държавата членка по произход следва да гарантира изплащането на гарантираните депозити на вложителите, намиращи се в държавите членки, в които членуващите в СГД кредитни институции приемат депозити и други възстановими средства, като предлагат услуги по депозити на трансгранична основа, без да са установени в приемащата държава членка. С цел да се улеснят дейностите по изплащане и предоставяне на информация на вложителите, СГД на приемащата държава членка следва да може да действа като звено за контакт за вложителите в кредитните институции, упражняващи свободата на предоставяне на услуги.

(33)  Сътрудничеството между отделните СГД в Съюза е от жизненоважно значение за осигуряването на бързо и икономически ефективно изплащане на средствата на вложителите в кредитни институции, предоставящи банкови услуги чрез клонове в други държави членки. С оглед на технологичния напредък, който насърчава използването на трансгранични преводи и дистанционна идентификация, СГД на държавата членка по произход следва да има право да изплаща средства пряко на вложителите в клоновете, намиращи се в друга държава членка, ако административното бреме и разходите са по-ниски спрямо вариант, при който изплащането се извършва от СГД на приемащата държава членка. Тази гъвкавост следва да допълни настоящия механизъм за сътрудничество, който изисква СГД на приемащата държава членка да изплаща гарантираните депозити на вложителите в клонове от името на СГД на държавата членка по произход. За да се запази доверието на вложителите както в приемащата държава членка, така и в държавата членка по произход, ЕБО следва да издаде насоки за подпомагане на СГД в рамките на това сътрудничество, като наред с другото предложи списък с условията, при които СГД на държавата членка по произход може да реши да изплати гарантираните депозити на вложителите в клонове, намиращи се в приемащата държава членка.

(34)  Когато преместват седалището си в друга държава членка или преобразуват дъщерното си дружество в клон, или обратното, кредитните институции могат да прехвърлят членството си от една СГД в друга. Член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС изисква вноските на такава кредитна институция, платени през 12-те месеца, предхождащи прехвърлянето, да се прехвърлят на другата СГД пропорционално на размера на прехвърлените гарантирани депозити. За да гарантира, че прехвърлянето на вноски към приемащата СГД не зависи от различаващи се национални разпоредби относно фактурирането или действителната дата на плащане на вноските, СГД по произход следва да изчисли сумата, която трябва да бъде прехвърлена, въз основа на евентуалните задължения на получаващата СГД в резултат от прехвърлянето. ЕБО следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на методиката за изчисляване на сумата, която трябва да бъде прехвърлена, за да се гарантира неутрално въздействие на прехвърлянето върху финансовото състояние на приемащата СГД и на СГД по произход по отношение на покритите от тях рискове.

(35)  Необходимо е да се гарантира еднаква защита за всички вложители в Съюза – нещо, което не може да се гарантира изцяло чрез система за оценка на еквивалентността на защитата, която трети държави са предвидили за вложителите. Поради тази причина клоновете в Съюза на кредитна институция, чието главно управление се намира в трета държава, следва да станат членове на СГД в държавата членка, в която приемат депозити. Това изискване ще осигури съгласуваност с директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, които имат за цел да се въведе по-стабилна пруденциална уредба и уредба за преструктуриране за групите от трети държави, предоставящи банкови услуги в Съюза. От друга страна, следва да се избягва излагането на СГД на икономическите и финансовите рискове в трети държави. Поради това депозитите на кредитни институции от Съюза в клонове, установени в трети държави, следва да не бъдат защитени.

(36)  Стандартизираното и редовно оповестяване на информация повишава осведомеността на вложителите относно защитата на депозитите. С цел да изискванията за оповестяване да се приведат в съответствие с технологичното развитие, тези изисквания следва да вземат предвид новите цифрови канали за комуникация между кредитните институции и вложителите. Вложителите следва да получават ясна и съгласувана информация, в която се разяснява защитата на техните депозити, като същевременно се ограничава съответната административна тежест за кредитните институции или СГД. На ЕБО следва да се възложи разработването на проект на технически стандарти за изпълнение, с които да се определят, от една страна, съдържанието и форматът на информационния документ за вложителите, който да им се предоставя ежегодно, и от друга страна, образецът за сведенията, които СГД или кредитните институции са длъжни да съобщават на вложителите в конкретни ситуации, включително сливания на кредитни институции, определяне, че депозитите са неналични, или изплащане на депозираните средства на клиенти.

(37)  Сливането на кредитна институция или преобразуването на дъщерно дружество в клон (или обратното) може да засегне основните параметри на защитата на вложителите. С цел да се избегне неблагоприятното въздействие върху вложителите с депозити и в двете сливащи се банки, чиято защита на депозитите може да бъде ограничена поради промяна на членството в СГД, всички вложители следва да бъдат информирани за тези промени и да имат право да изтеглят средствата си, без да им бъде наложена санкция, в размер, равен на загубения гарантиран размер на депозитите.

(38)  С цел да се запази финансовата стабилност, да се избегне разпространение на проблемите и да се позволи на вложителите да упражняват, когато е приложимо, правото си на иск във връзка със своите депозити, съответните определени органи, СГД и кредитни институции следва да информират вложителите за неналичността на депозитите им.

(39)  С цел повишаване на прозрачността за вложителите и насърчаване на финансовата стабилност и доверието сред СГД при изпълнението на техния мандат, настоящите изисквания за докладване следва да бъдат усъвършенствани. Освен настоящите изисквания, които позволяват на СГД да изискват всички сведения от членуващите в тях институции, които са им необходими, за да се подготвят за изплащанията на гарантираните депозити, СГД следва също така да могат да изискват и сведенията, които са им необходими, за да се подготвят за изплащания в контекста на трансграничното сътрудничество. Институциите, които членуват в дадена СГД, следва да се задължат да ѝ предоставят при поискване обща информация за всяка съществена трансгранична дейност в друга държава членка. Аналогично, за да може ЕБО да разполага с подходящ набор от сведения за динамиката и използването на наличните финансови средства на СГД, държавите членки следва да гарантират, че СГД уведомяват ЕБО ежегодно за размера на гарантираните депозити и наличните финансови средства, както и за обстоятелствата, довели до използването на средствата на СГД за изплащания или за други мерки. Накрая, за да се отрази засилената роля на СГД в управлението на банковите кризи, което има за цел да улесни използването на средствата на СГД при преструктуриране, СГД следва да имат правото да получават ежегодно обобщението на плановете за преструктуриране на кредитните институции, за да увеличат общата си готовност да предоставят необходимите средства.

(40)  Техническите стандарти в областта на финансовите услуги следва да улеснят постигането на последователна хармонизация и на подходящо ниво защита на вложителите в Съюза. Ефикасно и целесъобразно е да се възложи на ЕБО, като орган със служители с високоспециализирани познания, разработването на проектите на технчески регулаторни стандарти и на стандарти за изпълнение, които не включват политически решения и които подлежат на приемане от Комисията.

(41)  В предвидените в настоящата директива случаи Комисията следва да приема разработените от ЕБО проекти на регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(12) чрез делегирани актове по силата на член 290 от ДФЕС, с цел да се определи следното: a) техническите аспекти, свързани с идентифицирането на клиентите на финансовите институции с цел изплащане на техните депозити, критериите за извършване на изплащанията на титуляр на сметка в полза на всеки клиент или пряко на съответния клиент, както и необходимите правила за недопускане на многократни искания за изплащане в полза на един и същ бенефициер; б) методиката за определяне на сценария с най-ниски разходи; както и в) методиката за изчисляване на допустимите с оглед на целевото равнище налични финансови средства.

(42)  В предвидените в настоящата директива случаи Комисията следва да приема проектите на техническите стандарти за изпълнение, разработени от ЕБО, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 чрез актове за изпълнение по силата на член 291 ДФЕС, с цел да се определи следното: a) съдържанието и формàта на предназначения за вложителите информационен документ, както и образеца, чрез който се предоставят на вложителите изискуемите сведения от страна на СГД или кредитните институции; б) процедурите, които трябва да се следват за предоставяне на информация – от кредитните институции на техните СГД и от СГД и определените органи на ЕБО, както и образците за предоставянето на съответната информация.

(43)  Поради това Директива 2014/49/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(44)  За да се предостави възможност на нечленуващите в установена в Съюза СГД клонове на кредитни институции с главно управление извън Съюза, да се включат в СГД в Съюза, на тези клонове трябва да се осигури достатъчно време, за да предприемат стъпките, които са необходими, за да изпълнят посоченото изискване.

(45)  По силата на Директива 2014/49/ЕС държавите членки могат да признаят за СГД ИЗС, която удовлетворява критериите на член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и на Директива 2014/49/ЕС. С оглед на специфичния бизнес модел на тези ИЗС и в частност на значението на функциите в основата на техния мандат, които те изпълняват в допълнение към функциите, обхванати от настоящата директива, е целесъобразно да се предвиди възможността държавите членки да позволят на ИЗС да продължат да изпълняват тези функции. Освен това, за да им се даде достатъчно време да се адаптират към новите разпоредби, по-специално към гаранциите за прилагането на превантивни мерки, на ИЗС следва да се предостави ▌тригодишен преходен период. За да се гарантират еднакви условия на конкуренция и да се запази висока степен на защита на вложителите, функциите и задачите, изпълнявани в допълнение към обхванатите от настоящата директива, следва да се финансират чрез допълнителни финансови средства над целевото равнище. ИЗС следва да изградят отделен фонд за целите на ИЗС извън функциите, обхванати от настоящата директива, договорени между Европейската централна банка, националния компетентен орган и съответните ИЗС.

(46)  С цел да се позволи на СГД и на определените органи да изградят необходимия оперативен капацитет за прилагане на новите разпоредби относно прибягването до превантивни мерки е целесъобразно прилагането на тези нови разпоредби да се отложи във времето.

(47)  Доколкото целите на настоящата директива – осигуряване на еднаква защита на вложителите в Съюза, не могат поради рисковете, които различаващите се национални подходи могат да породят за целостта на единния пазар, да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а – чрез изменение на вече установените на равнището на Съюза правни норми – могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2014/49/ЕС

Директива 2014/49/ЕС се изменя, както следва:

1)  Член 1 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. С настоящата директива се определят правилата и процедурите за създаване и функциониране на схемите за гарантиране на депозитите (СГД), гарантирането и изплащането на депозитите, както и използването на средствата на СГД за мерки за осигуряване на достъп на вложителите до техните депозити.“;

"

б)  в параграф 2 буква г) се заменя със следното:"

кредитните институции и клоновете на кредитни институции с главно управление извън Съюза, които участват в схемите, посочени в букви а), б) или в) от настоящия параграф.“;

"

2)  В член 2 параграф 1 се изменя, както следва:

a)  в точка 3 уводният текст се заменя със следното:"

„3) депозит“ означава кредитно салдо, което произтича от държани на сметка средства или от временни ситуации вследствие на обичайни банкови операции и което съответната кредитна институция трябва да изплати по силата на приложимите законови и договорни условия, в т.ч. срочен депозит и спестовен депозит, с изключение на кредитното салдо, където:“;

"

б)  в точка 13 уводният текст се заменя със следното:"

„13) „задължение за плащане“ означава неотменимо, напълно обезпечено задължение на кредитна институция да изплати на СГД поисканата от нея парична сума, при условие че обезпечението:“;

"

в)  добавят се следните точки 19 — 23:"

(19) „орган за преструктуриране“ означава органът за преструктуриране по смисъла на член 2, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС;

   (20) „депозити на клиентски средства“ означава средствата по сметки в кредитна институция, чиито титуляр е финансова институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26) от Регламент (ЕС) № 575/2013, които средства тази финансова институция депозира в хода на дейността си за сметка на своите клиенти;
   (21) „съюзна уредба на държавната помощ“ означава уредбата, създадена с членове 107, 108 и 109 от ДФЕС, както и с всички регламенти и актове на Съюза, в т.ч. насоки, съобщения и обяви, изготвени или приети по силата на член 108, параграф 4 или член 109 от ДФЕС;
   (22) „изпиране на пари“ означава изпиране на пари по смисъла на член 2, точка 1) от [въвежда се препратка към предложението за регламент относно борбата с изпирането на пари (COM(2021) 420 final)]*“;
   (23) „финансиране на тероризма“ означава финансиране на тероризма по смисъла на член 2, точка 2) от [въвежда се препратка към предложението за регламент относно борбата с изпирането на пари (COM(2021) 420 final)]**.“; **“:

"

г)  параграф 3 се заменя със следното:"

,,3. Акциите в ирландски „building societies“, с изключение на тези с капиталов характер, обхванати от член 5, параграф 1, буква б), се считат за депозити.“;

_________________________________

* [Въвежда се пълна препратка към предложението за регламент относно борбата с изпирането на пари (COM(2021)420 final)].

** [Въвежда се пълна препратка към предложението за регламент относно борбата с изпирането на пари (COM(2021)420 final)].

"

3)  Член 4 се изменя, както следва:

-a)  параграф 2 се заменя със следното:"

,,2. Дадена схема на договорна основа по член 1, параграф 2, буква б) от настоящата директива може да бъде официално призната за СГД, ако е съобразена с настоящата директива.

ИЗС може да бъде официално призната за СГД, ако удовлетворява критериите на член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и е съобразена с настоящата директива.

Държавите членки гарантират, че до... [36 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] ИЗС, която е призната за СГД съгласно настоящия параграф, отделя наличните си финансови средства, за които се прилага целево равнище в съответствие с член 10, параграф 2 от настоящата директива, от допълнителните финансови средства за изпълнението на мандати, различни от мандатите, регулирани съгласно настоящата директива.“;

"

a)  параграф 4 се заменя със следното:"

,,4. Държавите членки задължават СГД незабавно да уведоми определения орган и компетентния орган на кредитна институция, която вече не изпълнява задълженията си като член на СГД.

Държавите членки задължават компетентния орган, в сътрудничество с определения орган, незабавно да предприема всички подходящи мерки, включително, ако е необходимо, налагане на санкции, за да гарантира, че кредитните институции изпълняват задълженията си като членове на СГД. ▌

Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими в случай на нарушения от страна на кредитни институции на задълженията, които са им наложени като членове на СГД. Санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 4a:"

„4а. Държавите членки оправомощават СГД да начисли на кредитна институция, която не плати посочените в член 10 и в член 11, параграф 4 вноски в указания от СГД срок, законова лихва върху дължимата сума, за периода на просрочие.“;

"

в)  параграфи 5 и 6 се заменят със следното:"

,,5. Държавите членки задължават СГД да уведоми определения орган, когато, въпреки мерките по параграфи 4 и 4а, дадената кредитна институция продължава да не спазва изискванията. Държавите членки задължават определения орган да прецени дали институцията все още изпълнява условията за членство в СГД и да съобщи заключенията си на компетентния орган.

6.  Държавите членки предвиждат, че с решението на компетентния орган да отнеме в съответствие с член 18 от Директива 2013/36/ЕС лиценза на кредитна институция се преустановява членството в СГД на тази кредитна институция. Държавите членки предвиждат, че депозитите, държани на датата, на която кредитната институция е престанала да бъде член на СГД, продължават да бъдат гарантирани от тази СГД за максимален срок от шест месеца.“;

"

ва)  в параграф 7 се добавя следната алинея:"

„Определените органи разполагат с необходимите правомощия за правоприлагане, включително правомощия за налагане на санкции или други административни мерки, за отстраняване на нарушения на настоящата директива от страна на дадена СГД.“;

"

г)  параграф 8 се заличава;

д)  добавя се следният параграф 13:"

,,13. ▌ЕБО изготвя проекти на регулаторни технически стандарти относно обхвата, съдържанието и процедурите на тестовете за устойчивост, посочени в параграф 10.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

Комисията се оправомощава да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

4)  Член 5 се изменя, както следва:

a)  параграф 1 се изменя, както следва:

i)  уводната част се заменя със следното:"

,,1. Следните суми се изключват от сумите, изплащани от СГД:

"

ii)  буква в) се заменя със следното:"

депозити, произтичащи от сделки, във връзка с които е постановена осъдителна присъда за изпиране на пари и финансиране на тероризъм;“;

"

iv)  буква е) се заменя със следното:"

„е) депозити, чийто титуляр, когато са станали неналични, така и не е бил идентифициран съгласно член 16 от Регламент (ЕС) ... [въвежда се съкратена препратка към предложението за регламент относно борбата с изпирането на пари (COM(2021) 420 final)], освен когато титулярят поиска изплащане и докаже, че липсата на идентификация не се дължи на негови действия;“;

"

v)  буква й) се заличава;

vа)  добавя се следната буква:"

„ка) депозити на физически или юридически лица, които са предмет на целенасочени финансови санкции, приети от Съюза.“;

"

б)  параграф 2 се заменя със следното:"

,,2. Чрез дерогация от параграф 1, буква и) държавите членки могат да решат депозитите, държани от лични пенсионни схеми и професионални пенсионни схеми на малки или средни предприятия, да бъдат включени до гарантирания размер, определен в член 6, параграф 1.“;

"

5)  Член 6 се изменя, както следва:

a)  параграф 2 се изменя, както следва:

i)  уводната част се заменя със следното:"

„В допълнение към параграф 1 държавите членки гарантират в размер най-малко на 500 000 евро и в максимален размер от 2 500 000 евро за 6 месеца след заверяване на сметката или от момента, в който станат законово прехвърлими, следните депозити:“;

"

ii)  буква а) се заменя със следното:"

„а) депозити, произтичащи от сключени в четиримесечен срок сделки с частни жилищни имоти или предназначени за предстоящи в близко бъдеще такива сделки, стига страна по тях да е физическо лице, което може документално да докаже наличието им;“;

"

iiа)  добавя се следната алинея:"

„В срок до ... [36 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] Комисията извършва преглед на сумите, които са защитени, както е посочено в първа алинея и както са транспонирани от държавите членки, за да определи дали максималният размер, посочен в същата алинея, следва да бъде намален, като взема предвид дали защитените суми са пропорционални и гарантират еднакви условия на конкуренция в целия Съюз. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, когато е целесъобразно, от законодателно предложение.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 2a:"

,,2а. Държавите членки предвиждат, че гарантираният размер, посочен в параграф 2, допълва гарантирания размер, посочен в параграф 1.“;

"

6)  Член 7 се изменя, както следва:

a)  параграф 5 се заличава;

аа)  параграф 6 се заменя със следното:"

,,6. Държавите членки гарантират, че кредитните институции докладват на своите СГД най-малко веднъж годишно общия размер на отговарящите на условията депозити. Държавите членки гарантират, че СГД могат по всяко време да поискат от кредитните институции да ги информират за общата сума на отговарящите на условията депозити на всеки вложител.“

"

б)  параграф 7 се заменя със следното:"

,,7. Държавите членки предвиждат СГД да възстанови лихвите по депозити, които са натрупани, но не са кредитирани или дебитирани към датата, на която съответният административен орган е направил констатацията, посочена в член 2, параграф 1, точка 8), буква а), или на която съдебен орган е постановил решение, както е посочено в член 2, параграф 1, точка 8), буква б). Гарантираният размер, посочен в член 6, параграф 1, или, при обстоятелствата, посочени в член 6, параграф 2, гарантираният размер, посочен в същия параграф, не се превишава.

Когато лихвените проценти по някои депозити значително надвишават преобладаващия пазарен лихвен процент, определен и основан на прозрачни и публично достъпни данни, СГД разполага с правомощието да коригира възстановената лихва, така че това да отразява преобладаващия пазарен лихвен процент към момента на определянето от съответния административен орган или на решението на съдебния орган. Тази корекция се прави, за да се предотврати морален риск. Критериите и методиката за определяне на „значително надвишаване“ и за корекция се установяват по прозрачен начин в съответствие с насоките, разработени от ЕБО, и подлежат на одобрение от компетентния национален орган.“;

"

7)  Вмъква се следният член 7a:"

„Член 7a

Тежест за доказване на допустимостта на депозитите и на правото върху тях

Държавите членки предвиждат, че в случаите, посочени в член 6, параграф 2 и член 7, параграф 3, вложителят или, когато е уместно, титулярят на сметката доказва, че съответните депозити отговарят на условията на член 6, параграф 2 или, при обстоятелствата, посочени в член 7, параграф 3, правото си върху депозитите.“;

"

8)  Член 8 се изменя, както следва:

-a)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. СГД гарантират, че подлежащата на изплащане сума е налична възможно най-скоро и във всички в рамките на седем работни дни от датата, на която съответен административен орган е направил констатациите съгласно посоченото по член 2, параграф 1, точка 8, буква а) или на която съдебен орган е постановил решение съгласно посоченото в член 2, параграф 1, точка 8, буква б).

"

-aа)  параграф 2 се заличава;

a)  параграф 3 се заменя със следното:"

,,3. Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки разрешават на СГД да прилагат по-дълъг ▌ срок за изплащане на депозитите, посочени в член 6, параграф 2, член 7, параграф 3 и член 8б, който не надвишава 20 работни дни, считано от датата, на която тези СГД са получили от дадения вложител пълната поискана от него документация, или, когато е целесъобразно, от даден титуляр на сметка, за да разгледат исканията и да проверят дали са изпълнени условията за изплащане. По отношение на депозитите, посочени в член 6, параграф 2 и член 7, параграф 3, в случаите, когато СГД не могат да осигурят подлежащата на изплащане сума в срок, по-кратък от седем работни дни, те гарантират, че вложителите получават достъп до подходяща по размер сума от своите гарантирани депозити, за да покрият разходите си за издръжка на живота, в срок от пет работни дни след подаването на искане за съответната сума.“;

"

аа)  параграф 4 се заличава;

б)  параграф 5 се изменя, както следва:

i)  буква в) се заменя със следното:"

„в) чрез дерогация от параграф 9, през последните 24 месеца не е имало трансакция, свързана с депозита (сметката е неактивна), освен когато вложителят има депозити и по друга сметка, която е активна;“;

"

ii)  буква г) се заличава;

в)  параграф 8 се заличава;

г)  параграф 9 се заменя със следното:"

,,9. Държавите членки предвиждат, че когато през последните 24 месеца не е имало трансакция, свързана с депозита, СГД могат да определят равнище за административните разходи, които биха понесли при извършването на такова изплащане. СГД не са задължени да предприемат изплащането на депозити, чиято стойност е под това равнище. Държавите членки задължават СГД да изплатят гарантираните депозити, чиято стойност е под това равнище, ако вложителите им поискат това.“;

"

9)  Вмъкват се следните членове 8а, 8б и 8в:"

„Член 8a

Изплащане на депозити над 10 000 евро

Държавите членки предвиждат, че когато подлежащите на възстановяване суми надхвърлят 10 000 евро, СГД възстановяват средствата на вложителите чрез кредитен преводи, както е определен в член 2, точка 20) от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*.

Член 8б

Гарантиране на депозитите, които представляват клиентски средства

1.  Държавите членки предвиждат СГД да гарантират депозитите, които представляват клиентски средства, когато са налице изброените по-долу обстоятелства:

   a) тези депозити са направени от името и изключително за сметка на клиенти, които отговарят на условията за защита по силата на член 5, параграф 1;
   б) тези депозити са направени за обособяване на клиентските средства в изпълнение на изискванията за защита, предвидени в правото на Съюза, уреждащо дейностите на субектите, посочени в член 5, параграф 1, буква г);
   в) посочените в буква а) клиенти са били – или е било възможно да бъдат – идентифицирани, под крайната отговорност на субекта, титуляр на сметката от името на клиентите, преди датата, на която съответният административен орган е направил констатацията, посочена в член 2, параграф 1, точка 8), буква а), или на която съдебен орган е постановил решение, както е посочено в член 2, параграф 1, точка 8), буква б).

2.  Държавите членки предвиждат размерът на гаранцията, посочен в член 6, параграф 1, да се прилага за всеки клиент, който отговаря на посочените в параграф 1, буква в) от настоящия член условия. Чрез дерогация от член 7, параграф 1, когато определят дадени подлежащи на изплащане клиентски средства, СГД не взимат предвид общите средства, депозирани от този клиент в същата кредитна институция.

3.  Държавите членки гарантират, че СГД изплащат гарантираните депозити пряко на ▌ клиента.

4.  ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на:

   a) техническите аспекти за идентифициране на клиентите, на които се възстановяват средства в съответствие с член 8;

   в) необходимите правила за недопускане на многократни искания за изплащане в полза на един и същ бенефициер.

При разработването на този проект на регулаторни технически стандарти ЕБО взима предвид изброените по-долу елементи:

   a) спецификите на бизнес моделите на различните видове финансови институции по член 5, параграф 1, буква г);
   б) специфичните изисквания на приложимото право на Съюза, уреждащо дейността на финансовите институции по член 5, параграф 1, буква г), за третирането на клиентските средства.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Комисията се оправомощава да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 8в

Спиране на плащанията при подозрение за изпиране на пари или финансиране на тероризма

1.  Държавите членки задължават определения орган да уведоми съответната СГД за резултата от мерките за комплексна проверка на клиента, посочени в член 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) ... , в срок от 24 часа от момента, в който получи информацията, посочена в член 48, параграф 4 от [въвежда се препратка към предложението за директива относно борбата с изпирането на пари, с която се отменя Директива (ЕС) 2015/849 (COM(2021) 423 final)]. [въвежда се съкратена препратка към предложението за регламент относно борбата с изпирането на пари (COM(2021) 420 final)]. Държавите членки ограничават обменяните между определения орган и СГД сведения до строго необходимите за изпълнението от СГД на възложените им с настоящата директива задачи и отговорности и подчиняват самия обмен на изискванията на Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета**.

2.  Държавите членки предвиждат СГД да спрат изплащането, посочено в член 8, параграф 1, на вложител или лице с право върху суми по неговата сметка при обвинение в престъпление, представляващо или свързано с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, до постановяване на съдебното решение.

3.  Държавите членки предвиждат СГД да спрат изплащането, посочено в член 8, параграф 1, за същия срок, който е предвиден в член 20 от [въвежда се съкратена препратка към предложението за директива относно борбата с изпирането на пари, с която се отменя Директива (ЕС) 2015/849 (COM(2021) 423 final)], когато звеното за финансово разузнаване, посочено в член 32 от Директива (ЕС) [въвежда се препратка към предложението за директива относно борбата с изпирането на пари, с която се отменя Директива (ЕС) 2015/849 (COM(2021) 423 final)], ги уведоми, че е решило да спре или да не одобри дадена операция или да не позволи операции по банкова или платежна сметка в съответствие с член 20, параграф 1 или 2 от Директива (ЕС) [въвежда се препратка към предложението за директива относно борбата с изпирането на пари, с която се отменя Директива (ЕС) 2015/849 (COM(2021) 423 final)].

4.  Държавите членки освобождават СГД от отговорност за мерките, предприети съгласно указанията на звеното за финансово разузнаване. СГД използват всяко сведение, получено от звеното за финансово разузнаване, само за целите на настоящата директива.

____________________________________________

* Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

** Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (OВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20).“;

"

10)  В член 9 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:"

,,2. Без да се засягат правата, които могат да имат съгласно националното право, СГД, които извършват съгласно националното право плащания по гарантираните депозити, имат право при ликвидация или възстановяване да стъпят в правата на вложителите до размера на изплатените на вложителите средства. СГД, които правят вноска във връзка с инструментите за преструктуриране, посочени в член 37, параграф 3, буква а) или б) от Директива 2014/59/ЕС, или с мерките, предприети в съответствие с член 11, параграф 5 от настоящата директива, придобиват вземане от остатъчната кредитна институция за всяка загуба, понесена в резултат на направените по силата на член 109 от Директива 2014/59/ЕС вноски за преструктуриране или на извършеното по силата на член 11, параграф 5 от настоящата директива прехвърляне, за сума, равна на тяхната вноска, при условие че остатъчната кредитна институция е прекратила своята дейност. ▌ Това вземане се ползва с еднакъв приоритет с гарантираните депозити съгласно националното право, уреждащо обикновеното производство по несъстоятелност.

3.  Държавите членки предвиждат 5-годишен срок, в който вложителите, чиито депозити не са изплатени или признати от СГД в определените в член 8, параграфи 1 и 3 срокове, могат да искат изплащането им.“;

"

11)  Член 10 се изменя, както следва:

a)  параграф 2 се изменя, както следва:

i)  след първата алинея се вмъкват следните алинеи:"

„За изчисляването на целевото равнище, посочено в първа алинея, референтният период е между 31 декември, предшестващ датата, до която целевото равнище трябва да бъде достигнато, и тази дата.

Когато определят дали СГД е достигнала това целево равнище, държавите членки взимат предвид само наличните финансови средства, предоставени пряко от членовете на СГД или възстановени от тях, след приспадане на административните такси и налози. Тези налични финансови средства включват приходите от инвестираните вноски на членовете в СГД, но изключват изплащанията, които не са поискани от отговарящите на условията вложители при процедурите по изплащане, всякакви дължими от СГД дългове и задължения, включително заеми от други СГД и алтернативни механизми за финансиране, посочени в член 10, параграф 9. Текущ заем към друга СГД съгласно член 12 се разглежда като актив на СГД заемодател и може да се отчита като част от целевото равнище на тази СГД.“;

"

ii)  трета алинея се заменя със следното:"

„Когато посоченото в първа алинея целево равнище бъде достигнато за първи път, а извършените от СГД в съответствие с член 8, параграф 1 и член 11, параграфи 2, 3 и 5 плащания сведат наличните финансови средства на СГД до под две трети от него, СГД определят такъв размер на редовната вноска, който позволява достигането му в рамките на четири години.“;

Когато посоченото в първа алинея целево равнище бъде достигнато за първи път, а вследствие на извършените от СГД в съответствие с член 8, параграф 1 и член 11, параграфи 2, 3 и 5 плащания наличните финансови средства на СГД са намалени с по-малко от една трета от него, СГД определят такъв размер на редовната вноска, който позволява достигането му в рамките на две години.“;

"

iiа)  пета алинея се заменя със следното:"

Държавите членки могат да удължават първоначалния срок по първа алинея с до четири години, ако СГД е изплатила сума в общ размер над 0,8 % от гарантираните депозити, за да изплати суми на вложителите.“;

"

б)  параграф 3 се заменя със следното:"

,,3. Наличните финансови средства, които СГД взимат предвид с оглед на достигането на целевото равнище, посочено в параграф 2, могат да включват задължения за плащане, дължимо в срок от 48 часа при отправяне на искане от СГД. Общият дял на задълженията за плащане не надвишава 30 % от общите налични финансови средства, набрани по силата на параграф 2.

ЕБО издава насоки относно задълженията за плащане, в които се определят критериите за допустимост на тези задължения.“;

"

в)  параграф 4 се заличава;

г)  параграф 7 се заменя със следното:"

,,7. Държавите членки задължават СГД, определените органи или компетентните органи да определят инвестиционна стратегия за наличните финансови средства на СГД, която при това съблюдава принципа на диверсификация и инвестиране в нискорискови и ликвидни активи.

Държавите членки гарантират, че инвестиционната стратегия, посочена в първа алинея от настоящия параграф, е в съответствие с принципите, определени в членове 4, 8 и 10 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/451 на Комисията*.

_______________

* Делегиран регламент (ЕС) 2016/451 на Комисията от 16 декември 2015 година за определяне на общи принципи и критерии за инвестиционната стратегия и на правила за управлението на Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 79, 30.3.2016 г., стр. 2).“;

"

д)  вмъква се следният параграф 7a:"

,,7а. Държавите членки предвиждат за СГД възможност да депозират изцяло или частично наличните си финансови средства в своята национална централна банка или национална хазна, при условие че това е икономически ефективно решение за СГД и че тези налични финансови средства са държани в отделна сметка и че те са вече налични за ползване от СГД в съответствие с членове 11 и 12.“;

"

да)  параграф 9 се заменя със следното:"

,,9. Държавите членки гарантират, че СГД разполагат с подходящи алтернативни механизми за финансиране, които им позволяват да получат краткосрочно финансиране за погасяване на вземанията към тях. Държавите членки гарантират, че алтернативните механизми за финансиране на СГД не се финансират с публични средства.“;

"

е)  параграф 10 се заличава;

ж)  добавят се следните параграфи 11, 12 и 13:"

,,11. Държавите членки предвиждат за СГД възможност да използват, в контекста на мерките, посочени в член 11, параграфи 1, 2, 3 и 5, средствата, произхождащи от посочените в член 10, параграф 9 алтернативни механизми за финансиране▌, преди да използват наличните финансови средства и преди да прибегнат до извънредните вноски, посочени в член 10, параграф 8. ▌

12.  ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на:

   a) методиката за изчисляване на наличните финансови средства, допустими за посоченото в параграф 2 целево равнище, в т.ч. за дефиниране на наличните финансови средства на СГД и на категориите налични финансови средства, набрани от вноски;
   б) процеса за достигане на посоченото в параграф 2 целево равнище, след като СГД е използвала наличните финансови средства в съответствие с член 11.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до ... [Служба за публикации: въвежда се дата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Комисията се оправомощава да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

13.  До... [Служба за публикации: въвежда се дата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] ЕБО разработва насоки за начините, по които СГД биха могли да диверсифицират, а и да инвестират в нискорискови активи, наличните си финансови средства.“;

"

12)  Член 11 се заменя със следното:"

„Член 11

Използване на финансовите средства

1.  Държавите членки предвиждат, че СГД използват наличните финансови средства, посочени в член 10, предимно за сигурно изплащане на гарантираните депозити в съответствие с член 8▌.

2.  Държавите членки предвиждат, че СГД използват наличните финансови средства за финансиране на преструктурирането на кредитни институции в съответствие с член 109 от Директива 2014/59/ЕС. Държавите членки възлагат на органите за преструктуриране да определят, след консултация със СГД по резултата от посоченото в член 11д от настоящата директива определяне на разходоефективността, вноската на СГД във финансирането на преструктурирането на кредитни институции. Държавите членки предвиждат, че СГД реагират незабавно на такава консултация.

3.  Държавите членки разрешават на дадена СГД да използва наличните финансови средства за посочените в член 11а превантивни мерки в полза на кредитна институция, ако са изпълнени изброените по-долу условия:

   a) кредитната институция не е определена като проблемна или има вероятност да стане проблемна, съгласно член 32, параграф 4 от Директива 2014/59/ЕС▌;
   б) СГД е потвърдила, че разходите за мярката не надвишават изчислените в съответствие с член 11д разходи по изплащане на гарантираните депозити;
   в) изпълнени са всички условия на членове 11а и 11б.

4.  Когато наличните финансови средства се използват за превантивни мерки или за алтернативни мерки, както е посочено в параграфи 3 и 5, ▌членуващите в СГД кредитни институции незабавно ѝ предоставят използваните за алтернативни мерки ресурси, при необходимост под формата на извънредни вноски, когато:

   a) възникне необходимост от изплащане на гарантираните депозити или от намесва в преструктурирането, а наличните финансови средства на СГД са под две трети от целевото равнище;
   б) наличните финансови средства на СГД падат под 40% от целевото равнище след финансирането на превантивните мерки, освен ако графикът за изплащане на институцията или институциите, на които са предоставени превантивни мерки, предвижда възстановяване на средствата от тези институции в срок от 12 месеца, в резултат на което наличните финансови средства надвишават 40% от целевото равнище.

5.  Когато кредитна институция се ликвидира в съответствие с член 32б от Директива 2014/59/ЕС с цел да напусне пазара или да прекрати банковата си дейност, държава членка разрешава на СГД да използва наличните финансови средства за алтернативни мерки за запазване на достъпа на вложителите до техните депозити, в т.ч. прехвърляне на активи и задължения, както и на депозитни портфейли, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия:

   a) СГД потвърждава, че разходите за мярката не надвишават изчислените в съответствие с член 11д от настоящата директива разходи по изплащане на гарантираните депозити;
   б) ▌изпълнени са всички условия на член 11г от настоящата директива;
   в) ако мярката е под формата на прехвърляне на активи или задължения, прехвърлянето включва задължения, които са под формата на:
   i) гарантираните депозити;
   ii) отговарящи на условията депозити от физически лица и микро-, малки и средни предприятия;
   iii) депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, които биха били отговарящи на условията депозити, ако не бяха направени в намиращи се извън Съюза клонове на институции, установени в Съюза;
   iv) задължения, които са на първо място спрямо гарантираните депозити в националната йерархия на кредиторите на вземания при несъстоятелност.“;

"

13)  вмъкват се следните членове 11a—11д:"

„Член 11a

Превантивни мерки

1.  ▌Държавите членки обвързват това използване от СГД на наличните финансови средства за превантивните мерки, посочени в член 11, параграф 3, с наличието на изброените по-долу условия:

   a) искането от кредитната институция за финансиране на такива превантивни мерки е придружено от посочената в член 11б бележка, съдържаща мерките;
   б) кредитната институция се е консултирала с компетентния орган по мерките, съдържащи се в посочената в член 11б бележка;
   в) използването на превантивни мерки от СГД е обвързано с условия, наложени на подпомаганата кредитна институция, сред които задължително са по-строго наблюдение на риска при кредитната институция, придружено от правила за управление, които улесняват това наблюдение, ▌по-широки инспекционни права на СГД и по-често докладване до компетентните органи;
   г) използването на превантивни мерки от СГД е обвързано с ефективен достъп на вложителите до гарантираните депозити;
   д) членуващите в СГД кредитни институции са в състояние да плащат извънредните вноски съгласно предвиденото в член 11, параграф 4;
   е) кредитната институция изпълнява задълженията си по настоящата директива, не е получила извънредна публична финансова подкрепа в съответствие с член 32в, параграф 1, буква а) от Директива 2014/59/ЕС през последните пет години и е спазила изцяло графика за възстановяване или е възстановила всяка предишна извънредна публична финансова подкрепа или превантивна мярка;
   еа) превантивните мерките не се използват за компенсиране на загуби, които кредитната институция или субектът са понесли или е вероятно да понесат в близко бъдеще, освен ако отсъствието на тази мярка не води до смущения във финансовата стабилност.

2.  Държавите членки изискват от СГД да разполагат с подходящи за подбора и прилагането на превантивните мерки и за наблюдението на съответните рискове системи за наблюдение и процедури за взимане на решения.

3.  Държавите членки не допускат прилагане от СГД на превантивни мерки, ако определеният орган не е потвърдил, че са изпълнени всички посочени в параграф 1 условия. Определеният орган уведомява компетентния орган и органа за преструктуриране.

Когато институцията бенефициер принадлежи към ИЗС, както е посочено в член 1, параграф 2, буква в), тази ИЗС определя, въз основа на резултатите от посоченото в член 11д определяне на разходоефективността, размера на наличните финансови средства за превантивните мерки, за които се уведомява определеният орган.

4.  Държавите членки задължават СГД да използват наличните си финансови средства за капиталови интервенции, включително рекапитализации, мерки за обезценка на активи и гаранции за активи, само когато са изпълнени условията по член 11б.

Държавите членки задължават СГД да прехвърлят ▌веднага щом търговските и финансовите обстоятелства позволяват това, своите акции или други капиталови инструменти в подпомаганата кредитна институция.

4а.  ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

   а) условията, посочени в параграф 1, буква в);
   б) системите за наблюдение и процедурите за вземане на решения, които СГД трябва да въведат по реда на параграф 2;
   в) като се имат предвид изискванията, определени в член 11б, условията за сътрудничество между органите за преструктуриране, определените органи и компетентните органи съгласно параграфи 1 и 3 от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до ... [една година от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

Комисията се оправомощава да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 11б

Изисквания за финансиране на превантивни мерки

1.  Държавите членки изискват от кредитните институции, които искат от СГД да финансира превантивни мерки съгласно предвиденото в член 11, параграф 3, да представят на компетентния орган бележка с мерките, които те се задължават да предприемат, за да осигурят ▌съответствието с приложимите надзорни изисквания съгласно Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013.

2.  В посочената в параграф 1 бележка се изброяват мерките за ограничаване на риска от влошаване на финансовото положение на кредитната институция и за укрепване на капиталовата и ликвидната ѝ позиция.

2а.  Когато финансовите средства на дадена СГД се използват за превантивни мерки в съответствие с член 11, параграф 3 от настоящата директива, компетентният орган изисква от кредитната институция бенефициер да актуализира, по целесъобразност, плана за възстановяване по смисъла на член 2, параграф 1, точка 32 от Директива 2014/59/ЕС или плана за възстановяване на групата по смисъла на член 2, параграф 1, точка 33 от посочената директива. Компетентният орган възлага на подпомаганата кредитна институция да приложи мерките, посочени в член 6, параграф 6, трета алинея от Директива 2014/59/ЕС, когато са изпълнени условията съгласно член 6, параграф 6 от посочената директива.

3.  При мярка за капиталова подкрепа по параграф 1 държавите членки изискват наличните финансови средства на дадена СГД да покриват само текущия недостиг на капитал въз основа на следните елементи, посочени в бележката:

   а) недостига на начален капитал, установен в рамките на тест за устойчивост на Съюза, преглед на качеството на активите или равностойни действия, или по време на процеса на надзорен преглед и оценка, потвърден от компетентния орган;
   б) мерки за набиране на капитал, които да бъдат приложени в срок до шест месеца от представянето на плана за оздравяване на дейността;
   в) предпазни мерки за предотвратяване на изходящи парични потоци, включително мерките, посочени в параграф 5;
   г) по целесъобразност, вноски от акционерите и притежателите на подчинен дълг на подпомаганата кредитна институция.

При определянето на недостига на капитал СГД може също да вземе под внимание всяка прогнозна оценка на капиталовата адекватност, включително плана за запазване на капитала, посочен в член 142 от Директива 2013/36/ЕС.

Държавите членки изискват, когато кредитна институция е член на ИЗС, както е посочено в член 1, параграф 2, буква в), недостигът на капитал да се определя от ИЗС.

При определянето на недостига на капитал СГД уведомява компетентния орган.

4.  Държавите членки изискват ▌посочената в параграф 1 бележка да съдържа стратегия за прекратяване на превантивните мерки, включително ясен график за изплащане от кредитната институция на всички възстановими средства, получени като превантивна мярка. Тази информация се оповестява едва една година след приключването на стратегията за прекратяване на превантивните мерки, изпълнението на корективния план или приключването на оценката по член 11в, параграф 3.

5.  Държавите членки изискват да не се изплащат дивиденти, да не се предприема обратно изкупуване на акции и да не се изплаща променливо възнаграждение и подпомаганата кредитна институция да не поема неотменим ангажимент за изплащане на дивиденти, обратно изкупуване на акции или изплащане на променливо възнаграждение. Компетентният орган може по изключение да наложи частично ограничение на тази забрана, когато кредитната институция докаже по убедителен за компетентния орган начин, че е правно задължена да изплати дивидентите. Държавите членки изискват ограниченията съгласно настоящия параграф да останат в сила, докато подпомаганата кредитна институция възстанови на СГД в същия размер средствата, използвани за превантивните мерки.

5а.  Държавите задължават кредитната институция бенефициер да представи на компетентния орган в срок до шест месеца от предоставянето на първоначалната финансова подкрепа план за оздравяване на дейността. Когато компетентният орган не е убеден, че планът за оздравяване на дейността е надежден и осъществим за осигуряване на дългосрочна жизнеспособност, превантивните мерки по отношение на съответната кредитна институция се преустановяват и компетентният орган прилага подходящи мерки, за да гарантира дългосрочната жизнеспособност.

Чрез дерогация от първата алинея от настоящия параграф, когато кредитна институция принадлежи към ИЗС, както е посочено в член 1, параграф 2, буква в), планът за оздравяване на дейността се одобрява от ИЗС след консултация с компетентния орган.

6.  ▌Държавите членки изискват ▌мерките, съдържащи се в плана за оздравяване на дейността, посочен в параграф 5а, да бъдат съвместими с плана за преструктуриране на кредитната институция ▌, изискван от Комисията, в съответствие с правната уредба на Съюза за държавната помощ.

6а.  Компетентният орган предоставя плана за оздравяване на дейността на органа за преструктуриране. Органът за преструктуриране може да разгледа плана за оздравяване на дейността, за да набележи евентуални действия, които биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху възможността за преструктуриране на институцията, и може да отправи препоръки по тези въпроси към компетентния орган. Органът за преструктуриране съобщава своята оценка и своите препоръки в рамките на срока, определен от компетентния орган.

Член 11в

Корективен план

1.  Държавите членки изискват от СГД незабавно да уведоми компетентния орган, ако кредитна институция не изпълни задълженията, съдържащи се в посочената в член 11б, параграф 1 бележка или в посочения в член 11б, параграф 5а план за оздравяване на дейността,, или не възстанови на падежа предоставената ѝ като превантивна мярка сума, или не спази посочената в член 11б, параграф 4 стратегия за прекратяване на превантивните мерки.

2.  В посочената в параграф 1 ситуация държавите членки предвиждат компетентният орган да изиска от кредитната институция да представи на определения орган и на СГД еднократен корективен план-график, в който се посочват със съответните срокове стъпките, които тя ще предприеме, за да осигури ▌спазването на надзорните изисквания, да съхрани дългосрочната си жизнеспособност и да изплати дължимата сума, внесена от СГД като превантивна мярка. Определеният орган и СГД се консултират с компетентния орган по отношение на мерките, предвидени в корективния план.

3.  Ако компетентният орган не е убеден в надеждността или осъществимостта на корективния план или ако кредитната институция не спазва корективния план, СГД не предоставя допълнителни превантивни мерки на тази кредитна институция, а съответните органи извършват оценка дали институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна, в съответствие с член 32 от Директива 2014/59/ЕС.

4.  До... [Служба за публикации: въвежда се дата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] ЕБО издава насоки, в които се определят елементите на плана за оздравяване на дейността, който придружава посочените в член 11б, параграфи 3 — 5а превантивни мерки ▌, и на корективния план, посочен в параграф 1 от настоящия член.

Член 11г

▌Алтернативни мерки

1.  ▌Държавите членки предоставят възможност за използването на средства на СГД за посочените в член 11, параграф 5 алтернативни мерки. Държавите членки обвързват това финансиране от СГД с пазарно предлагане — или с предприемането на стъпки за пазарно предлагане — от страна на кредитната институция на активите, правата и пасивите, които тя възнамерява да прехвърли. Без да се засяга уредбата на Съюза за държавната помощ, при такова пазарно предлагане се съблюдават изброените по-долу условия:

   а) пазарното предлагане е открито и прозрачно и не представя погрешно прехвърляните активи, права и пасиви;
   б) пазарното предлагане не облагодетелства, не дискриминира и не предоставя предимство на отделен потенциален купувач;
   в) пазарното предлагане не поражда конфликт на интереси;
   г) при пазарното предлагане се отчита необходимостта от прилагане на бързо решение предвид крайния срок в член 3, параграф 2, втора алинея за констатацията по член 2, параграф 1, точка 8), буква а);
   д) пазарното предлагане има за цел да максимизира във възможно най-голяма степен продажната цена на съответните активи, права и пасиви.

1а.  Държавите членки изискват, когато СГД се използва в съответствие с член 11, параграф 5 по отношение на кредитна институция и при условие че това действие запазва достъпа на физическите лица и на микро-, малките и средните предприятия до техните депозити, за да се предотвратят загуби за тях, СГД, в която членува кредитната институция, да внесе следните суми:

   i) сумата, необходима за покриване на разликата между стойността на гарантираните депозити и на задълженията със същия или по-висок ред и общата стойност на активите, които се прехвърлят на получател; и
   ii) когато е приложимо, сумата, необходима за гарантиране на запазването на капиталовата позиция на получателя след прехвърлянето.

Член 11д

Определяне на разходоефективността

1.  Държавите членки задължават СГД да сравнят посочените по-долу елементи, когато преценяват използването на средствата си за мерките, посочени в член 11, параграф 2, 3 или 5:

   а) прогнозните разходи за СГД по финансиране на мерките, посочени в член 11, параграф 2, 3 или 5;
   б) прогнозните разходи по изплащане на гарантираните депозити в съответствие с член 8, параграф 1.

2.  За посоченото в параграф 1 сравнение се прилага следното:

   а) за оценката на разходите, посочени в параграф 1, буква а), СГД взимат предвид очакваните приходи, оперативните разходи и потенциалната загуба във връзка с мярката;
   б) за мерките, посочени в член 11, параграфи 2 и 5, СГД основават оценката си на посочените в параграф 1, буква б) разходи по изплащане на гарантираните депозити, на оценката на активите и пасивите на кредитната институция, посочена в член 36, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и на оценката, посочена в член 36, параграф 8 от същата директива;
   в) за мерките, посочени в член 11, параграф 2, 3 и 5, когато оценяват посочените в параграф 1, буква б) разходи по изплащане на гарантираните депозити, СГД взимат предвид прогнозното отношение на възстановяванията, ▌потенциалните си допълнителни разходи във връзка с финансирането си и възможните разходи за СГД вследствие на потенциална икономическа и финансова нестабилност, включително необходимостта да се използват допълнителни средства, в рамките на мандата на СГД, за защита на вложителите и на финансовата стабилност, както и за предотвратяване на разпространение на проблемите;
   г) за мерките, посочени в член 11, параграф 3, когато оценяват разходите си по изплащане на гарантираните депозити, СГД умножават по 85% прогнозното отношение на възстановяванията, изчислено по методиката, посочена в параграф 5, буква б).

3.  Държавите членки предвиждат, че средствата, използвани за финансиране на преструктурирането на кредитни институции, както е посочено в член 11, параграф 2, за превантивните мерки, посочени в член 11, параграф 3, или за алтернативните мерки, посочени в член 11, параграф 5, не надхвърлят размера на гарантираните депозити в кредитната институция.

4.  Държавите членки задължават компетентните органи и органите за преструктуриране да предоставят на СГД цялата информация, необходима за сравнението, посочено в параграф 1. Държавите членки задължават органа за преструктуриране да предоставя на СГД прогнозните разходи по вноската на СГД за преструктуриране на кредитни институции, както е посочено в член 11, параграф 2.

4а.  Възможно най-скоро след прилагането на алтернативни мерки държавите членки изискват от СГД да предостави на компетентния орган, на органа за преструктуриране и на определения орган резюме на основните елементи на изчислението, извършено съгласно настоящия член. В това резюме се включва по-специално нетният процент на възстановяване, получен от прогнозните разходи за изплащане на гарантираните депозити за СГД, и обща обосновка на свързаните основни допускания.

5.  Като вземе предвид всички регулаторни технически стандарти, изготвени в съответствие с член 36, параграф 16 от Директива 2014/59/ЕС, ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на:

   а) методиката за изчисляване на посочените в параграф 1, буква а) прогнозни разходи с отчитане на особеностите на съответната мярка;
   б) методиката за изчисляване на посочените в параграф 1, буква б) прогнозни разходи по изплащане на гарантираните депозити, в т.ч. очакваните възстановявания, посочени в параграф 2, буква в), потенциалните допълнителни разходи във връзка с финансирането за СГД и възможните разходи за СГД вследствие на потенциална икономическа и финансова нестабилност, включително необходимостта да се използват допълнителни средства, в рамките на мандата на СГД, за защита на вложителите и на финансовата стабилност, както и за предотвратяване на разпространение на проблемите;
   в) начина, по който в методиките по букви а), б) и в) се отчита, когато е приложимо, икономическата целесъобразност предвид динамиката на стойността на парите във времето.

За изчисляването на потенциалните допълнителни разходи за СГД, посочени в първия параграф, буква б), методиката отчита:

   а) административните разходи, свързани с процеса на изплащане;
   б) административните разходи за налагане на вноски съгласно член 10, параграф 8, ако такива вноски са необходими за финансиране на мярката, и разходите за мобилизиране на алтернативни механизми за финансиране съгласно член 10, параграф 9, ако тези механизми бъдат мобилизирани. 

При посочените в член 11, параграф 2, 3 или 5 мерки методиката в буква б) за изчисляване на посочените в параграф 1, буква б) прогнозни разходи по изплащане на гарантираните депозити отчита ефекта на разпространение на проблемите, икономическите и финансовите рискове и евентуално уронване на доброто име за банковата система, включително, когато е приложимо, защитата на съвместно притежаваната търговска марка и значението на превантивните мерки за нормативно или договорно възложените задачи на СГД, в т.ч. посочените в член 1, параграф 2, буква в) ИЗС.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до ...[Служба за публикации: въвежда се дата = 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Комисията се оправомощава да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

13а)  Член 13 се заменя със следното:"

,,1. Вноските в СГД, посочени в член 10, се основават на размера на гарантираните депозити и на степента на риска, поет от съответните членове на всяка една СГД.

Държавите членки могат да предвидят по-малки вноски за нискорисковите сектори на кредитни институции, членуващи в СГД, които се уреждат от националното право.

Държавите членки могат да решат членовете на ИЗС да плащат по-ниски вноски в СГД.

Държавите членки могат да разрешат за централния орган и всички кредитни институции, които са дълготрайно свързани с този централен орган съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, да се прилага като цяло рисковото тегло, определено за централния орган и институциите, които са свързани с него, на консолидирана основа.

Държавите членки могат да решат кредитните институции да плащат минимална вноска независимо от размера на техните гарантирани депозити.

2.   СГД могат да използват собствени основани на риска методи за определяне и изчисляване на основаните на риска вноски на техните членове. Изчисляването на вноските се извършва пропорционално на риска на членовете и при него се отразяват по подходящ начин рисковите профили на различните модели на стопанска дейност. Тези методи може също така да вземат предвид активите по баланса и рискови показатели като капиталова адекватност, качество и ликвидност на активите.

Всеки метод се одобрява от компетентния орган в сътрудничество с определения орган. ЕБО се уведомява за одобрените методи.

3.  С цел осигуряване на последователното прилагане на настоящата директива ЕБО изготвя проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на методите за изчисляване на вноските в СГД в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

Комисията се оправомощава да допълни настоящата директива, като приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

14)  Член 14 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Държавите членки предвиждат СГД да защитават вложителите в клоновете, създадени от техните кредитни институции членки в други държави членки, и вложителите, намиращи се в държави членки, в които кредитните институции членки упражняват свободата на предоставяне на услуги, посочена в дял V, глава 3 от Директива 2013/36/ЕС.“;

"

б)  в параграф 2 се добавя следната алинея:"

„Чрез дерогация от първа алинея, държавите членки позволяват на СГД на държавата членка по произход да изплаща гарантираните депозити пряко на съответните клонове, когато са изпълнени изброените по-долу условия:

   i) административното бреме и разходите по това изплащане са по-ниски, отколкото ако изплащането се извършва от СГД на приемащата държава членка;
   ii) СГД на държавата членка по произход осигурява на вложителите не по-малко благоприятно третиране, отколкото ако изплащането е било извършено в съответствие с първа алинея;
   iiа) изплащането се извършва в същата валута, в която би било, ако изплащането се извършваше в съответствие с първа алинея.“;

"

в)  вмъкват се следните параграфи 2а и 2б:"

,,2а. Държавите членки предвиждат за СГД на приемащата държава членка възможност да служи, при наличие на споразумение със СГД на държавата членка по произход, за контактен пункт за вложителите в кредитните институции, които упражняват свободата на предоставяне на услуги, както е посочено в дял V, глава 3 от Директива 2013/36/ЕС, като направените разходи ѝ се възстановяват.

2б.  В случаите, посочени в параграфи 2 и 2а, държавите членки предвиждат сключване между СГД на държавата членка по произход и СГД на съответната приемаща държава членка на споразумение за реда и условията на изплащане, в т.ч. за възстановяването на направените разходи, за контактния пункт за вложителите и за графика и начина на изплащане. СГД на държавата членка по произход предоставя на СГД на приемащата държава членка информация относно броя на вложителите, сумата на гарантираните депозити и възможните съответни промени в тях.“;

"

г)  параграф 3 се заменя със следното:"

,,3. Държавите членки предвиждат, че когато кредитна институция престане да членува в СГД и стане член на СГД на друга държава членка или прехвърли някои свои дейности на СГД на друга държава членка, СГД на държавата по произход прехвърля на СГД на приемащата държава сума, която отразява допълнителните потенциални задължения на получаващата СГД в резултат на прехвърлянето, като се вземе предвид въздействието на прехвърлянето върху финансовото състояние както на получаващата СГД, така и на СГД на държавата по произход, по отношение на покрития от тях риск.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на методиката за изчисляване на сумата, която трябва да бъде прехвърлена, за да се гарантира неутрално въздействие на прехвърлянето върху финансовото състояние на двете СГД по отношение на покритите от тях рискове.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти в срок до ... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение].

В съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета на Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема регулаторните технически стандарти, посочени във втора алинея от настоящия параграф.“;

"

д)  вмъква се следният параграф 3а:"

„3а. За целите на параграф 3 държавите членки предвиждат прехвърлянето на посочената в същия параграф сума от СГД на държавата по произход да стане в срок до един месец от промяната на членството в СГД.“;

"

е)  добавя се следният параграф 9:"

,,9. В срок до ... [24 месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] ЕБО издава насоки относно съответните роли на посочените в параграф 2 ▌СГД на държавата членка по произход и СГД на приемащата държава членка, включително списък на обстоятелствата и условията, при които СГД на държавата членка по произход следва да изплати гарантираните депозити в клонове, намиращи се в друга държава членка, както е посочено в параграф 2, трета алинея.“;

"

15)  Член 15 се заменя със следното:"

Член 15

Клонове на кредитни институции от трета държава

Държавите членки изискват от клоновете на кредитни институции с главно управление извън Съюза да станат членове на СГД на тяхна територия, преди да им разрешат да приемат в тях отговарящи на условията депозити.

Държавите членки изискват от тези клонове да правят вноски в СГД, в съответствие с член 13.“;

"

16)  Вмъква се следният член 15а:"

Член 15а

Кредитни институции членки с клонове в трета държава

Държавите членки предвиждат обхватът на дадена СГД да включва вложителите в установен в трета държава клон на членуваща в нея кредитна институция само ако с одобрението на определения орган дадената СГД набира от тази кредитна институция съответните вноски.

ЕБО издава насоки, в които се уточняват обстоятелствата, при които определените органи следва да одобряват гарантирането на депозитите на вложители в клонове, които са установени в трети държави от членуващи в СГД кредитни институции.“;

"

17)  Член 16 се изменя, както следва:

а)  параграф 1 се заменя със следното:"

,,1. Държавите членки изискват от кредитните институции да предоставят на съществуващите и потенциалните вложители информацията, която им е необходима, за да определят в коя СГД в Съюза членуват институцията и клоновете ѝ. Кредитните институции предоставят тази информация под формата на информационен документ, изготвен във формат за извличане на данни по реда на член 2, точка 3) от Регламент (ЕС) XX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета [Регламент относно ЕЕТД]***.

_______________________________________________

*** Регламент (ЕС) XX/XXX на Европейския парламент и на Съвета от [ХХХ г.] за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие.“;

"

б)  вмъква се следният параграф 1а:"

„1а. Държавите членки предвиждат информационният лист, посочен в параграф 1, да съдържа изброените по-долу елементи:

   i) основна информация за защитата на депозитите;
   ii) данни за връзка на кредитната институция като първи контактен пункт за информация за съдържанието на информационния документ;
   iii) посочения в член 6, параграф 1 и член 6, параграф 2 размер на гаранцията на депозитите, изразен в евро или в друга валута, когато е приложимо;
   iv) приложимите изключения от защитата на СГД;
   v) ограниченията на защитата при съвместните сметки;
   vi) срока за изплащане на гарантираните депозити при неплатежоспособност на кредитната институция;
   vii) паричната единица на изплащанията;
   viii) идентификационните данни на гарантиращата дадения депозит СГД, в т.ч. препратка към нейния уебсайт.“;

"

в)  параграф 2 се заменя със следното:"

,,2. Държавите членки изискват от кредитните институции да предоставят посочения в параграф 1 информационен документ, преди да сключат договор за приемане на депозити и впоследствие — всеки път, когато настъпи промяна в предоставената информация. Вложителите потвърждават получаването на информационния документ, освен ако информацията е публично достъпна.“;

"

г)  в параграф 3 първа алинея се заменя със следното:"

„Държавите членки изискват от кредитните институции да потвърждават в извлеченията от сметките на вложителите, че депозитите им са отговарящи на условията депозити, и да включват в тези извлечения препратка към посочения в параграф 1 информационен документ.“;

"

д)  параграф 4 се заменя със следното:"

,,4. Държавите членки задължават кредитните институции да предоставят посочените в параграф 1 сведения на езика, избран по взаимно съгласие между вложителя и кредитната институция при откриването на сметката, или на официалния език или езици на държавата членка, в която е установен клонът.;“

"

е)  параграфи 6 и 7 се заменят със следното:"

,,6. Държавите членки задължават кредитните институции да уведомяват при сливане, преобразуване на дъщерни предприятия в клонове или подобни операции своите вложители най-малко един месец преди дадената операция да породи правно действие, освен ако компетентният орган ▌е предвидил по-кратък срок от съображения за търговска тайна или финансова стабилност. В уведомлението се обяснява как операцията се отразява на защитата на вложителите.

Ако в резултат на операция по първа алинея се снижи защитата на депозитите в дадена кредитна институция, държавите членки задължават тази кредитна институция да уведоми вложителите си за възможността да изтеглят или прехвърлят в друга кредитна институция своите отговарящи на условията депозити, в т.ч. всички натрупани лихви и ползи, като до три месеца, считано от посоченото в първа алинея уведомление, и до размера, равен на снижения гарантиран размер на депозитите им, не им се налагат наказателни такси за това.

7.  Държавите членки задължават кредитните институции, които прекратяват членството си в СГД, да уведомят за това вложителите си най-малко един месец преди такова прекратяване. Тази информация включва обяснение на въздействието на прекратяването върху защитата на вложителите. Държавите членки гарантират, че вложителите в дадена кредитна институция, която е престанала да бъде член на СГД, могат да прехвърлят своите депозити в друга институция, която е член на същата СГД, без никакви разходи по прехвърлянето.“;

"

ж)  вмъква се следният параграф 7а:"

,,7а. Държавите членки задължават определените органи, СГД и съответните кредитни институции да уведомяват вложителите си, в т.ч. чрез съобщение на уебсайта си, за направена от съответния административен орган констатация — както е посочено в член 2, параграф 1, точка 8), буква а), или за постановено от съдебен орган решение — както е посочено в член 2, параграф 1, точка 8), буква б).;“

"

з)  параграф 8 се заменя със следното:"

,,8. Държавите членки задължават кредитните институции да предоставят по електронен път изискуемите по силата на настоящата директива сведения на вложителите си, които използват банкиране онлайн, освен ако тези вложители изрично не поискат получаването им на хартиен носител.“;

"

и)  добавя се следният параграф 9:"

,,9. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на:

   а) съдържанието и формàта на информационния документ, посочен в параграф 1а;
   б) съдържанието — и процедурата за предоставяне — на изискуемите сведения в уведомленията, които определените органи, СГД или кредитните институции отправят към вложителите в случаите, посочени в членове 8б и 8в и в параграфи 6, 7 и 7а от настоящия член.

ЕБО представя на Комисията този проект на технически стандарти за изпълнение до ... [Служба за публикации: въвежда се дата = 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Комисията се оправомощава да приеме техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

18)  Вмъква се следният член 16а:"

Член 16а

Обмен на информация между кредитните институции и СГД и информиране от страна на органите

1.  Държавите членки предвиждат СГД да получават поне веднъж годишно и по всяко време ▌при поискване от членуващите в тях кредитни институции всички необходими сведения за подготовката на изплащането на гарантираните депозити при съблюдаване на предвиденото в член 5, параграф 4 изискване за идентификация, в т.ч. информацията за целите на член 8, параграф 5 и членове 8б и 8в.

2.  Държавите членки задължават членуващите в дадена СГД кредитни институции да ѝ предоставят поне веднъж годишно и по всяка време при поискване сведения за:

   а) вложителите в клоновете на тези кредитни институции;
   б) вложителите, които са получатели на услуги, предоставяни от членуващите институции при упражняване на свободното предоставяне на услуги.

В сведенията по букви а) и б) се посочват държавите членки, в които се намират тези клонове или вложители.

3.  Държавите членки задължават своите СГД да уведомяват до 31 март всяка година ЕБО за размера към 31 декември предходната година на гарантираните депозити в съответната държава членка. До същата дата СГД съобщават на ЕБО и размера на наличните си финансови средства, в т.ч. дела на заетите ресурси, поетите задължения за плащане и графика за постигане на целевото равнище след извършените от СГД плащания, посочени в член 10, параграф 2.

4.  Държавите членки задължават определените органи да уведомяват без ненужно забавяне ЕБО и ЕСП за всяко едно от следните:

   а) констатацията, предвид посочените в член 2, параграф 1, точка 8 обстоятелства, за неналичност на депозитите;
   б) евентуалното прилагане на някоя от мерките, посочени в член 11, параграфи 2, 3 и 5, и размера на средствата, използвани в съответствие с член 8, параграф 1 и член 11, параграфи 2, 3 и 5, а когато е приложимо и е известен — размера на възстановените средства, произтичащите от това разходи за СГД и продължителността на процеса на възстановяване;
   в) наличието и използването на посочените в член 10, параграф 3 алтернативни механизми за финансиране;
   г) всички СГД, преустановили дейността си или създали нови СГД, в т.ч. в резултат на сливане или на трансгранично разширяване на дейността.

В уведомлението, посочено в първа алинея, се съдържа резюме, в което се описват изброените по-долу елементи:

   а) първоначалното състояние на кредитната институция;
   б) мерките, за които са използвани средства на СГД, включително конкретните инструменти, които са били използвани за мерките, посочени в член 11, параграфи 2, 3 и 5;
   в) очакваният размер на използваните налични финансови средства.

5.  ЕБО публикува своевременно получените по силата на параграфи 2 и 3 сведения и посоченото в параграф 4 резюме.

6.  Държавите членки задължават органите за преструктуриране на кредитните институции, които са членове на СГД, да предоставят на СГД ежегодно посоченото в член 10, параграф 7, буква а) от Директива 2014/59/ЕС обобщение на ключовите елементи на плановете за преструктуриране ▌.

7.  ЕБО разработва проект на технически стандарти за изпълнение за определяне на процедурите за предоставяне на предвидените в параграфи 1 — 4 сведения, на използваните за целта образци и на съдържанието на тези сведения според видовете вложители.

ЕБО представя на Комисията този проект на технически стандарти за изпълнение до ... [Служба за публикации: въвежда се дата = 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Комисията се оправомощава да приеме техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

"

19)  Приложение I се заличава.

Член 2

Преходни разпоредби

1.  Държавите членки предвиждат клоновете на кредитните институции, чието главно управление се намира извън Съюза и които приемат отговарящи на условията депозити в държава членка към ... [Служба за публикации: въвежда се датата на влизане в сила], но не са членове на СГД към тази дата, да се присъединят до [Служба за публикации: въвежда се дата = три месеца след влизането в сила] към действаща на тяхна територия СГД. Член 1, точка 15 не се прилага за тези клонове до [Служба за публикации: въвежда се дата = три месеца след влизането в сила].

2.  Чрез дерогация от изменения с настоящата директива член 11, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС и от членове 11а, 11б, 11в и 11д във връзка с превантивните мерки, до [Служба за публикации: въвежда се датата = 36 месеца след влизането в сила на настоящата директива] държавите членки могат да разрешат на посочените в член 1, параграф 1, буква в) ИЗС да спазват националните разпоредби, с които се прилага член 11, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС, приложими към [Служба за публикации: въвежда се датата на влизане в сила на настоящата директива].

Член 3

Транспониране

1.  Държавите членки приемат и публикуват най-късно до ... [Служба за публикации: въвежда се датата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби, считано от ... [Служба за публикации: въвежда се датата = 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те обаче прилагат от ... [Служба за публикации: въвежда се датата = 36 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] разпоредбите, необходими, за да се съобразят с изменения с настоящата директива член 11, параграф 3 и членове 11а, 11б, 11в и 11д във връзка с превантивните мерки.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, те включват в тях позоваване на настоящата директива или го правят при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в … на …година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 307, 31.8.2023 г., стр. 19.
(2)* Промените в текста са в резултат от приемането на изменение 1. Нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
(3) OВ C , , стp. .
(4) OВ C , , стp. .
(5) OВ C , , стp. .
(6) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (преработен текст) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).
(7) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(8) Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).
(9) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).
(10) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).
(11) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(12) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).


Дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта
PDF 126kWORD 53k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (COM(2022)0071 – C9-0050/2022 – 2022/0051(COD))
P9_TA(2024)0329A9-0184/2023

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2022)0071),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 50, параграфи 1 и 2, буква ж) и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0050/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2022 г.(1),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 15 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по развитие, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0184/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и Регламент (ЕС) 2023/2859

P9_TC1-COD(2022)0051


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2024/1760.)

(1) OВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 81.
(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 1 юни 2023 г. (Приети текстове, P9_TA(2023)0209).


Подобряване на условията на труд при работата през платформа
PDF 129kWORD 55k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на условията на труд при работата през платформа (COM(2021)0762 – C9-0454/2021 – 2021/0414(COD))
P9_TA(2024)0330A9-0301/2022
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2021)0762),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 153, параграф 2, буква б) във връзка с член 153, параграф 1, буква б) и член 16, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0454/2021),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 март 2022 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 29 юни 2022 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 11 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по транспорт и туризъм,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0301/2022),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на условията на труд при работата през платформа(3)

P9_TC1-COD(2021)0414


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 2, буква б) във връзка с член 153, параграф 1, буква б) и член 16, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(5),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(6),

като имат предвид, че:

(1)  Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) целите на Съюза са, наред с другото, да насърчава благоденствието на своите народи и да работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес.

(2)  В член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) е предвидено правото на всеки работник на справедливи и равни условия на труд, които зачитат неговото здраве, безопасност и достойнство. Член 27 от Хартата защитава правото на работниците на информиране и консултиране в предприятието. Член 8 от Хартата предвижда, че всеки има право на защита на неговите лични данни. Член 12 от Хартата предвижда, че всеки има право на свобода на събрания и на свободно сдружаване на всяко равнище. Член 16 от Хартата признава свободата на стопанска инициатива. Член 21 от Хартата предвижда правото на недискриминация.

(3)  В принцип 5 от Европейския стълб на социалните права (наричан по-нататък „Стълба“), прогласен в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г.(7), се посочва, че независимо от вида и продължителността на трудовото правоотношение, работниците имат право на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд и достъпа до социална закрила; че в съответствие със законовите разпоредби и колективните споразумения трябва да бъде гарантирана необходимата гъвкавост за работодателите, за да могат бързо да се адаптират към промените в икономическите условия; ▌че следва да се насърчават новаторските форми на труд, които осигуряват качествени условия на труд, предприемачеството и самостоятелната заетост, и да се улеснява професионалната мобилност; че професионалната мобилност следва да се улеснява; и че трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, следва да се предотвратяват, включително чрез забрана на злоупотребата с нетипични договори. В принцип № 7 от Стълба се предвижда, че работниците имат право да бъдат информирани писмено при наемането на работа за своите права и задължения, произтичащи от трудовите правоотношения; че преди уволнение работниците имат право да бъдат информирани за причините и да получат предизвестие в разумен срок, както и право на достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове, а в случай на неоснователно уволнение – право на правна защита, включително подходящо обезщетение. Принцип № 10 от Стълба предвижда, че работниците имат право на високо ниво на защита на здравето и безопасността на работното място, както и право на защита на личните им данни в контекста на заетостта. Социалната среща на върха в Порто през май 2021 г. приветства плана за действие, придружаващ Стълба(8) ▌.

(4)  Цифровизацията променя сферата на труда, като подобрява производителността и увеличава гъвкавостта, но същевременно носи и някои рискове за заетостта и условията на труд. Основаните на алгоритми технологии, включително автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения, дадоха възможност за появата и разрастването на цифровите трудови платформи. Ако са добре регулирани и приложени, новите форми на цифрово взаимодействие и новите технологии в сферата на труда могат да създадат възможности за достъп до достойни и качествени работни места за хората, които традиционно не са имали такъв достъп. Ако обаче не са регулирани, те могат да доведат и до наблюдение, основано на технологиите, да увеличат дисбаланса на силите и непрозрачността при вземането на решения, както и да породят рискове за достойните условия на труд, здравето и безопасността на работното място, равното третиране и правото на неприкосновеност на личния живот.

(5)  Работата през платформа се извършва от физически лица чрез цифровата инфраструктура на цифрови трудови платформи, които предоставят услуга на своите клиенти. Тя се среща в широк спектър от области и се характеризира с висока степен на разнородност на видовете цифрови трудови платформи, обхванатите сектори и извършваните дейности, както и в профилите на лицата, извършващи работа през платформа. Чрез алгоритмите цифровите трудови платформи организират в по-малка или по-голяма степен в зависимост от своя бизнес модел извършването на работата, нейното възнаграждение и отношенията между техните клиенти и лицата, извършващи работата. Работата през платформа може да се извършва изключително онлайн чрез електронни инструменти („онлайн работа през платформа“) или по хибриден начин, съчетаващ процес на онлайн комуникация с последваща дейност във физическия свят („работа през платформа на място“). Много от съществуващите цифрови трудови платформи са международни стопански субекти, които разгръщат своите дейности и бизнес модели в няколко държави членки или през граница.

(6)  Работата през платформа може да предостави възможности за по-лесен достъп до пазара на труда, за получаване на допълнителен доход чрез вторична дейност или за ползване на известна гъвкавост при организацията на работното време. В същото време повечето лица, извършващи работа през платформа, имат друга работа или друг източник на доходи и обикновено са нископлатени, а работата през платформа се развива бързо, създавайки нови бизнес модели и форми на заетост, които понякога избягват съществуващите системи за закрила. Поради това е важно този процес да бъде съпроводен от подходящи гаранции за лицата, извършващи работа през платформа, независимо от естеството на договорните правоотношения. По-специално, работата през платформа може да доведе до непредвидимост на работните часове и да размие границите между трудовите правоотношения и дейността при самостоятелна заетост, както и отговорностите на работодателите и работниците. Неправилното класифициране на трудовия статус има последици за засегнатите лица, тъй като има вероятност да ограничи достъпа до съществуващите трудови и социални права. Това води и до нееднакви условия на конкуренция по отношение на предприятията, които класифицират правилно своите работници, и има последици за системите за колективни трудови правоотношения на държавите членки, за данъчната им основа, както и за обхвата и устойчивостта на техните системи за социална закрила. Въпреки че тези предизвикателства са по-широки от работата през платформа, те са особено остри и належащи в основаната на платформи икономика.

(7)  Съдебните дела в няколко държави членки показаха продължаващото неправилно класифициране на трудовия статус в някои видове работа през платформа, по-специално в секторите, в които цифровите трудови платформи упражняват известна степен на ръководство или контрол ▌. Въпреки че цифровите трудови платформи често класифицират лицата, които работят чрез тях, като самостоятелно заети лица или като „независими изпълнители“, много съдилища установиха, че платформите де факто ръководят и упражняват контрол върху тези лица, като често ги интегрират в основните си стопански дейности ▌. Ето защо тези съдилища промениха класифицирането на приетите за самостоятелно заети лица на работници, наети от платформите. ▌

(8)  Автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения, захранвани от алгоритми, все повече изземат функциите, които ръководителите обикновено изпълняват в предприятията, като например разпределяне на задачи, ценообразуване на отделните задачи, определяне на работния график, даване на указания, оценка на извършената работа, предоставяне на стимули или налагане на санкции. Цифровите трудови платформи по-специално използват такива алгоритмични системи като стандартен начин за организиране и управление на работата през платформи чрез тяхната инфраструктура. Лицата, които извършват работа през платформа и са обект на такова алгоритмично управление, често нямат достъп до информация за начина на работа на алгоритмите, кои лични данни се използват и как тяхното поведение се отразява на решенията, вземани от автоматизираните системи. Представителите на работниците, други представители на лицата, извършващи работа през платформа, инспекциите по труда и други компетентни органи също нямат достъп до тази информация. Освен това лицата, които извършват работа през платформа, често не знаят причините за решенията, които се вземат или подпомагат от автоматизирани системи, и не разполагат с възможността да получат обяснение за тези решения, да обсъждат тези решения с лице за контакт или да ги оспорват и да търсят коригиране, а, когато е приложимо, и правна защита.

(9)  Когато платформите работят в няколко държави членки или трансгранично, често не е ясно къде и от кого се извършва работата през платформата, особено що се отнася до онлайн работата през платформа. Освен това националните органи нямат лесен достъп до данни относно цифровите трудови платформи, включително за броя на лицата, извършващи работа през платформа, техния трудов статус и условията им на труд. Това усложнява прилагането на действащите правила ▌.

(10)  Набор от правни инструменти предвижда минимални стандарти по отношение на условията на труд и трудовите права в целия Съюз. Това включва по-специално Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета(9) за прозрачни и предвидими условия на труд, Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10) относно работното време, Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(11) относно работа чрез агенции за временна заетост, както и други специфични инструменти относно аспекти като здравето и безопасността на работното място, бременните работнички, равновесието между професионалния и личния живот, работата на срочен договор, работата на непълно работно време, командироването на работници, ▌наред с другото. Освен това Съдът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) постанови, че времето „на разположение“, през което възможностите на работника да извършва други дейности са значително ограничени, трябва да се счита за работно време(12). С Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(13) се установява обща рамка за определяне на минималните изисквания за правото на информиране и консултиране на работниците и служителите в предприятия или организации в рамките на Съюза.

(11)  С Препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила(14) се препоръчва на държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират официално и ефективно покритие, адекватност и прозрачност на схемите за социална закрила за всички работници и самостоятелно заети лица. ▌

(12)  С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(15) ▌ се гарантира защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, и по-специално се предвиждат определени права и задължения, както и гаранции по отношение на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на лични данни, включително по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения.

(13)  С Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета(16) се насърчава справедливостта и прозрачността за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, предоставяни от операторите на онлайн платформи. ▌

(14)  Макар че в действащите ▌правни актове на Съюза се предвиждат определени общи гаранции, предизвикателствата при работата през платформа изискват някои допълнителни специални мерки. За да се регламентира по подходящ начин устойчивото развитие на работата през платформа ▌, е необходимо Съюзът да определи минимални права за работниците през платформа и правила за подобряване на защитата на личните данни на лицата, извършващи работа през платформа, с цел да се преодолеят предизвикателствата, произтичащи от работата през платформа. Следва да бъдат въведени мерки, улесняващи правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа в Съюза, а прозрачността относно работата през платформа следва да бъде подобрена, включително в трансгранични случаи. Освен това на лицата, извършващи работа през платформа, следва да се предоставят права, насочени към насърчаване на прозрачността, справедливостта и отчетността. Тези права следва също така да бъдат насочени към защитата на работниците и подобряването на условията на труд при алгоритмичното управление ▌, включително упражняването на колективно договаряне. Това следва да се направи с цел подобряване на правната сигурност и постигане на еднакви условия на конкуренция между цифровите трудови платформи и офлайн доставчиците на услуги и подкрепа за устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в Съюза.

(15)  Комисията предприе двуетапна консултация със социалните партньори в съответствие с член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно подобряването на условията на труд при работата през платформа. Между социалните партньори нямаше съгласие за започване на преговори по тези въпроси. Важно е обаче да се предприемат действия на равнището на Съюза в тази област, като настоящата правна рамка се адаптира към появата на работата през платформа, включително използването на автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения.

(16)  Освен това Комисията проведе обширен обмен на становища със съответните заинтересовани страни, включително цифровите трудови платформи, сдружения на лицата, извършващи работа през платформа, експерти от академичните среди, държавите членки и международни организации и представители на гражданското общество.

(17)  Настоящата директива има за цел да подобри условията на труд на работниците през платформа и да защити личните данни на лицата, извършващи работа през платформа. Двете цели се преследват едновременно и макар да са взаимно подсилващи се и неразривно свързани, едната не е второстепенна по отношение на другата. По отношение на член 153, параграф 1, буква б) от ДФЕС настоящата директива установява правила, които имат за цел да подпомогнат правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа, и да подобрят условията на труд и прозрачността на работата през платформа, включително в трансгранични случаи, както и закрилата на работниците в контекста на алгоритмичното управление. По отношение на член 16 от ДФЕС настоящата директива установява правила за подобряване на защитата на физическите лица, извършващи работа през платформа, по отношение на обработването на техните лични данни чрез повишаване на прозрачността, справедливостта и отчетността на съответните процедури за алгоритмично управление при работата през платформа.

(18)  Настоящата директива следва да се прилага спрямо лица, извършващи работа през платформа в Съюза, които имат или за които, въз основа на преценка на фактите ▌, се смята, че имат трудов договор или трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика във всяка държава членка, като се вземе предвид съдебната практика на Съда ▌. Разпоредбите относно алгоритмичното управление, ▌свързани с обработването на лични данни, следва да се прилагат и за лица, извършващи работа през платформа ▌, които нямат трудов договор или трудово правоотношение.

(19)  Настоящата директива следва да установява задължителни правила, които се прилагат за всички цифрови трудови платформи, независимо от мястото им на установяване и независимо от приложимото иначе право, при условие че работата през платформа, организирана чрез съответната цифрова трудова платформа, се извършва в Съюза. ▌

(20)  Цифровите трудови платформи се различават от другите онлайн платформи по това, че използват автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения, за да организират работата, извършвана от физически лица ▌ по искане, еднократно или многократно, на получателя на услуга, предоставяна от платформата. Автоматизираните системи за наблюдение и за вземане на решения обработват лични данни на лица, извършващи работа през платформа, и вземат или подпомагат решения, които засягат, наред с другото, условията на труд. Тези характеристики превръщат цифровите трудови платформи в отделна форма на организиране на предоставянето на услуги от независими специалисти в сравнение с по-традиционните форми на организиране на предоставянето на услуги, като например традиционните форми на наемане на автомобил с водач или услугите по превоз на пратки. Освен това повишената сложност на структурната организация на цифровите трудови платформи върви ръка за ръка с бързото им развитие, като често създава системи с „променлива геометрия“ в организацията на работата. Може например да има случаи, в които цифровите трудови платформи предоставят услуга, чийто получател е самата цифрова трудова платформа или обособен стопански субект в рамките на същата група предприятия, или организират работата по начин, който размива традиционните модели, които обикновено се разпознават в системите за предоставяне на услуги.

Такъв може да бъде случаят и с платформите за микроработа или краудуъркинг — вид цифрови трудови онлайн платформи, предоставящи на предприятията и други клиенти достъп до голяма и гъвкава работна сила за изпълнението на малки задачи, които могат да се изпълняват дистанционно с помощта на компютър и интернет връзка, като например маркиране. Задачите се разделят и разпределят между голям брой лица („крауд“), които могат да ги изпълнят асинхронно.

(21)  Организирането на работата, извършвана от отделни лица, предполага най-малкото значителна роля за намирането на съответствие между търсенето на услугата и предлагането на работна ръка от физическо лице, което има договорни отношения, независимо от тяхното название и естество, с цифровата трудова платформа и което е на разположение да изпълнява конкретна задача. То може да включва и други дейности, като например обработка на плащанията. Онлайн платформите, които не организират работата, извършвана от отделни лица, а само предоставят средствата, чрез които доставчиците на услуги могат да достигнат до крайния ползвател, без по-нататъшно участие на платформата, например чрез реклама на предложения или искания за услуги или чрез обобщаване и показване на налични доставчици на услуги в определена област, ▌не следва да се смятат за цифрови трудови платформи. Определението за цифрова трудова платформа не следва да включва доставчиците на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи, като краткосрочно отдаване под наем на места за настаняване, или да разрешават на лица неспециалисти да препродават стоки, нито такива, които организират доброволчески дейности. То следва да бъде ограничено до доставчиците на услуги, за които организацията на работата, извършвана от лицето, като превоз на хора или стоки или почистване, представлява необходим и съществен елемент, а не само незначителен и чисто спомагателен компонент.

(22)  Договореностите и процесите, свързани с представителството на работниците, се различават в отделните държави членки, като отразяват съответната им история, институции и икономическа и политическа ситуация. Сред условията, благоприятстващи добре функциониращия социален диалог, е наличието на силни, независими профсъюзи и организации на работодателите с достъп до съответната информация, необходима за участие в социалния диалог и зачитане на основните права на свобода на сдружаване и на колективно договаряне.

(23)  Съгласно Конвенция № 135 (1971 г.) на Международната организация на труда относно представителите на работниците и служителите, която понастоящем е ратифицирана от 24 държави членки, представителите на работниците могат да бъдат лица, които са признати като такива в съответствие с националното право или практика, независимо дали са представители на синдикални организации, а именно представители, посочени или избрани от синдикалните организации или от членовете им; или представители, избрани чрез свободно гласуване от работниците в предприятието в съответствие с националните законови или подзаконови актове или колективни трудови договори и чиито функции не включват действия, признати като изключителен прерогатив на профсъюзите в съответната държава. В Конвенцията се посочва, че когато в едно и също предприятие едновременно има представители на синдикалните организации и свободно избрани представители, това представителство не следва да се използва за подкопаване на позициите на съответните синдикални организации или на техните представители, и че сътрудничеството между избраните представители и съответните синдикални организации или техните представители следва да се насърчава.

(24)  Държавите членки са ратифицирали Конвенция № 98 (1949) на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне, съгласно която действията, насочени към създаване на организации на трудещите се, подчинени на работодателя или на организация на работодатели, или към поддържане на организации на трудещите се чрез финансови средства или по друг начин с намерение тези организации да се поставят под контрола на работодателя или на организация на работодателите, се считат за действия на вмешателство, срещу които държавите членки на МОТ трябва да защитават организациите на работниците. Важно е да се предприемат мерки по такива действия, за да се гарантира, че при определянето или прилагането на практическите договорености за информиране и консултиране съгласно настоящата директива работодателите и представителите на работниците работят в дух на сътрудничество и при надлежно зачитане на своите реципрочни права и задължения, като се отчитат интересите както на предприятието или организацията, така и на работниците.

(25)  В някои случаи лицата, извършващи работа през платформа, нямат преки договорни отношения с цифровата трудова платформа, а са в отношения с посредник, чрез който извършват работа през платформа. Този начин на организиране на работата през платформа често води до широк спектър от различни и сложни многостранни отношения, включително вериги от подизпълнители, както и до размиване на отговорностите между цифровата трудова платформа и посредниците. Лицата, извършващи работа през платформа чрез посредници, са изложени на същите рискове по отношение на неправилното класифициране на техния трудов статус и използването на автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения като лицата, извършващи работа през платформа пряко за цифровата трудова платформа. Поради това държавите членки следва да определят подходящи мерки, за да гарантират, че съгласно настоящата директива те се ползват със същото равнище на защита като лицата, извършващи работа през платформа, които имат преки договорни отношения с цифровата трудова платформа. Държавите членки следва да установят подходящи механизми, включително, когато е целесъобразно, чрез системи за солидарна отговорност.

(26)  За да се борят с фиктивната самостоятелна заетост при работата през платформа и да улеснят правилното определяне на трудовия статус, държавите членки следва да въведат подходящи процедури за предотвратяване и справяне с неправилното класифициране на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа. Целта на тези процедури следва да бъде да се установи наличието на трудово правоотношение, както е определено в националното право, колективните трудови договори или практиката, като се вземе предвид съдебната практика на Съда, и по този начин да се гарантира, че работниците през платформа се ползват в пълна степен от същите трудови права като другите работници съгласно съответното право на Съюза, националното ▌право и колективните трудови договори ▌. Когато съществуването на трудово правоотношение е установено въз основа на факти, страната или страните, действащи като работодател, следва да бъдат ясно определени и следва да спазват съответните работодателски задължения съгласно правото на Съюза, националното право и колективните трудови договори, приложими в сектора на дейност.

(27)  Когато се установи, че дадена страна е работодател и отговаря на условията за агенция за временна заетост в съответствие с Директива 2008/104/ЕО, се прилагат задълженията по посочената директива.

(28)  Принципът на предимство на фактите, според който установяването на наличието на трудово правоотношение следва да се ръководи преди всичко от фактите, свързани с действителното извършване на работата, включително възнаграждението за нея, а не от описанието на правоотношението от страните, в съответствие с Препоръка № ▌ 198 на МОТ от 2006 ▌ г. относно трудовите правоотношения, е от особено значение в случай на работа през платформа, когато договорните условия често се определят едностранно от едната страна.

(29)  Злоупотребата със статуса на самостоятелно заетите лица, било то на национално равнище или в трансгранични случаи, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивна самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице се обяви за самостоятелно заето, докато всъщност изпълнява характерните за трудово правоотношение условия. Такава невярна декларация често се прави, за да се избегнат определени правни или фискални задължения и да се създаде конкурентно предимство в сравнение с дружествата, които спазват закона. Съдът е постановил(17), че класифицирането като самостоятелно заето лице съгласно националното право не изключва възможността същото лице да бъде класифицирано като работник по смисъла на правото на Съюза(18), ако неговата самостоятелност е само привидна, като по този начин се прикрива реално трудово правоотношение.

(30)  Гарантирането на правилно определяне на трудовия статус ▌следва да не възпрепятства подобряването на условията за действително самостоятелно заетите лица, извършващи работа през платформа. Съобщението на Комисията от 30 септември 2022 г., което съдържа насоки относно прилагането на конкурентното право на Съюза към колективните трудови договори във връзка с условията на труд на самостоятелно заетите лица, работещи сами, и в което се посочва, че според Комисията колективните трудови договори между самостоятелно заети лица, работещи сами, и цифровите трудови платформи, отнасящи се за условията на труд, попадат извън обхвата на член 101 от ДФЕС, може, за тази цел, да послужи като полезни насоки. Изключително важно е обаче въвеждането на тези колективни трудови договори да не подкопава целите, преследвани с настоящата директива, по-специално правилното класифициране на лицата, извършващи работа през платформа, по отношение на техния трудов статус.

(31)  Контролът и ръководството може да приемат различни форми in concreto, като се има предвид, че икономическият модел на платформите непрекъснато се развива; например цифровата трудова платформа може да упражнява ръководство и контрол не само чрез преки средства, но и чрез налагане на санкции или други форми на неблагоприятно третиране или натиск. В контекста на работата през платформа, често е трудно за лицата, извършващи работа през платформа, да имат подходящ достъп до необходимите инструменти и информация, за да докажат пред компетентен орган действителното естество на договорните си отношения и произтичащите от тях права. Освен това управлението на лицата, извършващи работа през платформа, чрез автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения, се характеризира с непрозрачен поток от информация от цифровата трудова платформа. Тези характеристики на работата през платформа затвърждават феномена на неправилно класифициране като фиктивна самостоятелна заетост, като по този начин възпрепятстват правилното определяне на трудовия статус и достъпа до достойни условия на живот и труд за работниците през платформи. Поради това държавите членки следва да определят мерки, предвиждащи ефективно процедурно улесняване за лицата, извършващи работа през платформа, при установяването на правилното определяне на техния трудов статус. В този контекст презумпцията за трудово правоотношение в полза на лицата, извършващи работа през платформа, е ефективен инструмент, който допринася значително за подобряването на условията на живот и труд на работниците през платформа. Следователно това правоотношение следва да се счита от правна гледна точка за трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика в държавите членки, като се вземе предвид съдебната практика на Съда, когато се установяват факти, показващи контрол и ръководство.

(32)  Ефективната законова презумпция изисква националното право ефективно да улеснява възможността на лице, извършващо работа през платформа, да се възползва от тази презумпция. Изискванията съгласно законовата презумпция следва да не бъдат обременяващи и следва да намаляват трудностите за лицето, извършващо работа през платформа, при предоставянето на доказателства, показващи съществуването на трудово правоотношение в ситуация на дисбаланс на правомощията спрямо цифровата трудова платформа. Целта на презумпцията е ефективно да се преодолее и коригира дисбалансът на правомощията между лицата, извършващи работа през платформа, и цифровата трудова платформа. Редът и условията на законовата презумпция следва да бъдат определени от държавите членки, доколкото те гарантират създаването на ефективна оборима законова презумпция за заетост, която представлява процедурно улесняване в полза на лицата, извършващи работа през платформа, и не води до увеличаване на тежестта на изискванията към лицата, извършващи работа през платформа, или техните представители, при производства за установяване на техния трудов статус. Прилагането на законовата презумпция не следва автоматично да води до прекласифициране на лицата, извършващи работа през платформа. Когато цифровата трудова платформа се стреми да обори законовата презумпция, тя следва да докаже, че въпросното договорно отношение не е трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика в държавите членки, като се вземе предвид съдебната практика на Съда.

(33)  В съответствие с целта на настоящата директива за подобряване на условията на труд за работниците през платформа чрез правилно определяне на тяхното трудово правоотношение, с което да се гарантира, че те се ползват от съответните права, произтичащи от правото на Съюза, националното право и ▌колективните трудови договори, законовата презумпция следва да се прилага във всички съответни административни или съдебни производства, когато е под въпрос трудовият статус на лицето, извършващо работа през платформа. Въпреки че настоящата директива не налага никакво задължение на държавите членки да прилагат законовата презумпция в данъчни, наказателни и социалноосигурителни производства, от решаващо значение е презумпцията да се прилага ефективно във всички държави членки съгласно настоящата директива. По-специално, нищо в настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки, по силата на националното право, да прилагат тази презумпция в тези или в други административни или съдебни производства или да признават резултатите от производства, при които е била приложена презумпцията, с цел даване на права на прекласифицирани работници съгласно други области на правото.

(34)  В интерес на правната сигурност законовата презумпция следва да няма обратно действие ▌и поради това следва да се прилага само за периода, считан от ... [датата на транспониране на настоящата директива], включително за договорни отношения, сключени преди и все още продължаващи към тази дата. Ето защо исковете, свързани с евентуалното съществуване на трудово правоотношение преди тази дата и произтичащите от това права и задължения до тази дата, следва да се оценяват единствено въз основа на националното право и правото на Съюза, включително Директива (ЕС) 2019/1152, предхождащи настоящата директива. ▌

(35)  Отношенията между лице, извършващо работа през платформа, и цифрова трудова платформа може да не отговарят на изискванията за трудово правоотношение в съответствие с определението, установено в закона, колективните трудови договори или практиката на съответната държава членка, като се има предвид съдебната практика на Съда ▌. Държавите членки следва да гарантират възможността за оборване на законовата презумпция ▌, като се докаже въз основа на горепосоченото определение, че въпросното отношение не е трудово правоотношение. Цифровите трудови платформи ▌имат пълен преглед на всички фактически елементи, определящи правното естество на отношенията, по-специално алгоритмите, чрез които управляват своите операции. Поради това те следва да носят тежестта на доказване, когато твърдят, че въпросното договорно правоотношение не е трудово правоотношение. Успешното оборване на презумпцията в съдебно или административно производство не следва да възпрепятства прилагането на презумпцията в последващи съдебни производства или обжалвания, в съответствие с националното процесуално право.

(36)  Ефективното прилагане на законовата презумпция чрез рамка от подкрепящи мерки е от съществено значение за гарантирането на правна сигурност и прозрачност за всички участващи страни. Тези мерки следва да включват разпространение на изчерпателна информация сред обществеността, разработване на насоки под формата на конкретни и практически препоръки за цифровите трудови платформи, за лицата, извършващи работа през платформа, за социалните партньори и за компетентните национални органи, както и осигуряване на ефективен контрол и проверки в съответствие с националното право и практика, включително по целесъобразност, чрез определяне на цели за такъв контрол и проверки.

(37)  Компетентните национални органи на държавите членки следва да се възползват от сътрудничеството помежду си, включително, наред с другото, чрез обмен на информация, както е предвидено в националното право и практика, за да се гарантира правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа.

(38)  Тези мерки следва да подкрепят правилното определяне на наличието на трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика в съответната държава членка, като се вземе предвид съдебната практика на Съда, включително, ако е уместно, потвърждаването на квалификацията като действително самостоятелно заето лице. За да могат тези органи да изпълняват своите задачи по прилагането на разпоредбите на настоящата директива, като същевременно се подчертава компетентността на държавите членки да вземат решения относно персонала на националните органи, те трябва да разполагат с достатъчно персонал. Това изисква подходящи за компетентните национални органи човешки ресурси, които да притежават необходимите умения и да имат достъп до подходящо обучение, както и да осигуряват наличието на технически експертен опит в областта на алгоритмичното управление. В Конвенция № 81 на МОТ относно инспекцията по труда (1947 г.) са предвидени указания за това как се определят достатъчно на брой инспектори по труда за ефективното изпълнение на техните задължения. Решението на компетентен национален орган, водещо до промяна на трудовия статус на лице, извършващо работа през платформа, следва да бъде взето предвид от компетентните национални органи, когато вземат решение относно инспекциите и контрола, които възнамеряват да извършат.

(39)  При все че с Регламент (ЕС) 2016/679 се установява общата рамка за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, е необходимо да се установят конкретни правила във връзка с опасенията, които са свързани с обработването на лични чрез използване на автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения в контекста на работата през платформа. В член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 вече е предвидено, че държавите членки могат, както е определено от правото или чрез колективните трудови договори, да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица в контекста на трудовите правоотношения. Настоящата директива предвижда по-конкретни гаранции относно обработването на лични данни чрез автоматизирани системи в контекста на работата през платформа, като по този начин се осигурява по-високо ниво на защита на личните данни на лицата, извършващи работа през платформа. По-специално, с настоящата директива се установяват по-специфични правила във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на използването и прозрачността на автоматизираното вземане на решения. С настоящата директива се установяват и допълнителни мерки към Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на работата през платформа, за да се гарантира защитата на личните данни, по-специално когато решенията се вземат или подкрепят от автоматизирано обработване на лични данни. В този контекст термините, свързани със защитата на личните данни в настоящата директива, следва да се разбират в светлината на определенията, установени в Регламент (ЕС) 2016/679.

(40)  Членове 5, 6 и 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 изискват личните данни да се обработват по законосъобразен, справедлив и прозрачен начин. Това предполага определени ограничения върху начина, по който цифровите трудови платформи могат да обработват лични данни чрез автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения. Въпреки това, в конкретния случай на работа през платформа не може да се счита, че съгласието на лицата, извършващи работа през платформа, за обработването на техните лични данни е било свободно изразено. Лицата, извършващи работа през платформа, често нямат истински свободен избор или не могат да откажат или оттеглят съгласието си, без това да навреди на договорните им отношения, като се има предвид дисбалансът на правомощията между лицето, извършващо работа през платформа, и цифровата трудова платформа. Поради това цифровите трудови платформи следва да не обработват личните данни на лицата, извършващи работа през платформа, с основанието, че лицето, извършващо работа през платформа, е дало съгласие за обработването на неговите лични данни.

(41)  Цифровите трудови платформи следва да не обработват — чрез автоматизирани системи за наблюдение и чрез автоматизирана система, използвана за подкрепа или вземане на решения, засягащи лицата, извършващи работа през платформа — лични данни относно емоционалното или психологическото състояние на лицето, извършващо работа през платформа, да не обработват лични данни във връзка с личните им разговори, да не събират лични данни, когато лицето, извършващо работа през платформа, не предлага или не извършва работа през платформа, да не обработват лични данни, за да се предвиди упражняването на основни права, включително правото на сдружаване, правото на колективно договаряне и колективни действия или правото на информиране и консултиране, както е определено в Хартата, и да не обработват лични данни с цел установяване на расовия или етническия произход, миграционния статус, политическите възгледи, религиозните или философските убеждения, увреждания, здравословното състояние, включително хронично заболяване или ХИВ статус, емоционалното или психологическото състояние, членството в синдикални организации, сексуалния живот или сексуалната ориентация на дадено лице.

(42)  Цифровите трудови платформи следва да не обработват биометрични данни на лица, извършващи работа през платформа, с цел установяване на самоличността, а именно установяване на самоличността на дадено лице чрез сравняване на биометричните му данни със съхранените биометрични данни на множество лица в база данни (идентификация чрез съпоставяне на едно към много). Това не засяга възможността цифровите трудови платформи да извършват биометрична проверка, а именно проверка на самоличността на дадено лице чрез сравняване на биометричните му данни с данни, предоставени преди това от същото лице (проверка или удостоверяване на самоличността при сравняване „едно към едно“), когато такова обработване на лични данни е правомерно от гледна точка на Регламент (ЕС) 2016/679 и друго приложимо право на Съюза и национално право.

(43)  Основани на биометрия данни означава лични данни, получени в резултат на специфична техническа обработка, свързана с физически, физиологични или поведенчески характеристики, сигнали или характеристики на физическо лице, например изражения на лицето, движения, честота на пулса, глас, натискане на клавиши или походка, които може да направят възможно или да потвърдят установяването на самоличността на физическо лице или обратното.

(44)  Обработването на лични данни от автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения, използвани от цифровите трудови платформи, има вероятност да доведе до висок риск за правата и свободите на лицата, извършващи работа през платформа. Поради това цифровите трудови платформи следва винаги да извършват оценка на въздействието върху защитата на данните в съответствие с изискванията, определени в член 35 от Регламент (ЕС) 2016/679. Като има предвид въздействието, което решенията, вземани от автоматизирани системи за вземане на решения, оказват върху лицата, извършващи работа през платформа, и по-специално върху работниците през платформа, настоящата директива установява по-конкретни правила относно консултациите с лицата, извършващи работа през платформа, и техните представители в контекста на оценките на въздействието върху защитата на данните.

(45)  В допълнение към предвиденото в Регламент (ЕС) 2016/679 цифровите трудови платформи следва да подлежат на задължения за прозрачност и предоставяне на информация във връзка с автоматизираните системи за наблюдение и ▌автоматизираните системи ▌, използвани за вземане или подпомагане на решения, ▌засягащи лицата, извършващи работа през платформа, включително условията на труд на работниците през платформа, например достъпа им до възложените им задачи, техните доходи, безопасност и здраве, работното им време, тяхното повишение или негов еквивалент и техния договорен статус, включително ограничаването, спирането или прекратяването на техния профил. ▌Следва също така да се уточни какъв вид информация следва да се предоставя на лицата, извършващи работа през платформа, по отношение на тези автоматизирани системи, както и под каква форма и кога следва да бъде предоставена. Отделните работници през платформа следва да получават тази информация в сбита, проста и разбираема форма, доколкото системите и техните характеристики пряко засягат тях самите и, когато е приложимо, техните условия на труд, така че да бъдат ефективно информирани. Те следва също така да имат правото да изискват изчерпателна и подробна информация за всички съответни системи. Всеобхватна и подробна информация относно тези автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения следва също така да се предоставя на представителите на лицата, извършващи работа през платформа, както и на националните компетентни органи по труда по тяхно искане, за да им се даде възможност да изпълняват своите функции.

(46)  В допълнение към правото на преносимост на личните данни, които субектът на данните е предоставил на администратор на данни в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, лицата, извършващи работа през платформа, следва да имат право да получават безпрепятствено и в структуриран, широко използван и машинночетим формат всички лични данни, генерирани чрез извършването на работата им в контекста на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения на цифровата трудова платформа, включително рейтинги и отзиви, да ги предават или да възложат предаването им на трета страна, включително друга цифрова трудова платформа. Цифровите трудови платформи следва да предоставят на лицата, извършващи работа през платформа, инструменти за улесняване на ефективната преносимост на данните, която е безплатна, за да упражняват правата си съгласно настоящата директива и съгласно Регламент (ЕС) 2016/679.

(47)  В някои случаи цифровите трудови платформи не прекратяват официално отношенията си с лице, извършващо работа през платформа, но ограничават профила на лицето, извършващо работа през платформа. Това следва да се разбира като всякакво ограничение, наложено върху възможността за извършване на работа през платформа чрез профила, включително ограничаване на достъпа до профила или достъпа до възложените задачи.

(48)  Цифровите трудови платформи широко използват автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения при управлението на лицата, извършващи работа през платформа. Наблюдението чрез електронни средства може да представлява вмешателство, а решенията, взети или подпомагани от такива системи, като например свързаните с предлагането на възлагане на задачи, с доходите, с тяхната безопасност и здраве, с работното им време, с достъпа им до обучение, с тяхното повишение или статут в рамките на организацията и с договорния статут, може да засягат пряко лицата, извършващи работа през платформа, които може да нямат пряк контакт с човек, който е техен ръководител или надзорник. Поради това цифровите трудови платформи следва да гарантират човешки надзор и редовно и най-малко на всеки две години да извършват оценка на въздействието на индивидуалните решения, ▌взети или подпомогнати от автоматизирани системи за ▌наблюдение или вземане на решения, върху лицата, извършващи работа през платформа, включително, когато е приложимо, техните условия на труд и равно третиране на работното място. Представители на работниците следва да участват активно в процеса на оценка. Цифровите трудови платформи следва да осигурят достатъчно човешки ресурси за тази цел. Лицата, на които ▌от цифровата трудова платформа е възложено изпълнението на функцията по преглед, следва да притежават необходимите компетентност, обучение и правомощия, за да упражняват тази функция, и по-специално правото да отменят автоматизираните решения. Те следва да бъдат защитени от уволнение, дисциплинарни мерки или друго неблагоприятно третиране при упражняването на своите функции. Освен това е важно цифровите трудови платформи да се справят със системните недостатъци при използването на автоматизирани системи ▌ за наблюдение и вземане на решения. Поради това, когато в резултата от надзорните дейности се установят високи рискове от дискриминация на работното място или нарушение на правата на лицата, извършващи работа през платформа, цифровите трудови платформи следва да предприемат подходящи мерки за справяне с тях, включително възможността за прекратяване на тези системи.

(49)  ▌Регламент (ЕС) 2016/679 изисква от администраторите на данни да прилагат подходящи мерки за защита на правата и свободите и легитимните интереси на субекта на данните в случаите, когато последните са обект на решения, основани единствено на автоматизирано обработване. Посочената разпоредба изисква най-малко правото на човешка намеса от страна на администратора, правото да изрази гледната си точка и да оспори решението. В допълнение към Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на алгоритмичното управление и като се има предвид сериозното въздействие върху лицата, извършващи работа през платформа, на решенията за ограничаване, спиране или прекратяване на договорните отношения или на профила на лицето, извършващо работа през платформа, или всяко решение с равностойна вреда, тези решения следва винаги да се вземат от човешко същество. В допълнение към Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на алгоритмичното управление на работата през платформа лицата, извършващи работа през платформа, следва да имат право да получат без ненужно забавяне обяснение от цифровата трудова платформа относно решение, липсата на решение или набор от решения, подпомогнати или, ако е приложимо, взети от автоматизирани системи за вземане на решения.

За тази цел цифровата трудова платформа следва да им предоставя възможност да обсъждат и изясняват фактите, обстоятелствата и причините за тези решения с човек, изпълняващ ролята на лице за контакт на цифровата трудова платформа. Освен това ▌, тъй като има вероятност определени решения да имат особено значителни отрицателни последици за лицата, извършващи работа през платформа, по-специално за техните потенциални доходи, ако дадена цифрова трудова платформа ограничава, спира или прекратява профила на лице, извършващо работа през платформа, отказва плащането за работа, извършена от това лице, или засяга основните аспекти на договорните отношения, цифровата трудова платформа следва да предостави на лицето, извършващо работа през платформа, при първа възможност и най-късно в деня, в който тези решения пораждат действие, писмено изложение на мотивите за това решение. Когато полученото обяснение или мотиви не са задоволителни или когато лицата, извършващи работа през платформа, считат, че правата им са нарушени, те следва също така да имат правото да поискат от цифровата трудова платформа да преразгледа решението и без ненужно забавяне да получат обоснован отговор в разумен срок и при всички случаи в рамките на две седмици от получаване на искането.

Когато тези решения нарушават правата на тези лица, например трудовите права, правото на недискриминация или на защита на личните им данни, цифровата трудова платформа следва да коригира тези решения без ненужно забавяне или, когато това не е възможно, да предостави подходящо обезщетение за претърпените вреди и да предприеме необходимите стъпки за избягване на подобни решения в бъдеще, включително прекратяване на използването на автоматизираната система. Що се отнася до прегледа на решения от човек, специфичните разпоредби на Регламент (ЕС) 2019/1150 следва да имат предимство по отношение на бизнес ползвателите.

(50)  С Директива 89/391/ЕИО на Съвета(19) се въвеждат мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, включително задължението на работодателите да оценяват рисковете по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, и се установяват общите принципи на превенция, които да бъдат прилагани от работодателите. Автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения потенциално оказват значително въздействие върху безопасността и физическото и психичното здраве на работниците през платформа ▌. Алгоритмичното ръководене, оценяване и дисциплина увеличават работните усилия чрез засилване на наблюдението, повишаване на изисквания от работниците темп, свеждане до минимум на пропуските в работния процес и разширяване на трудовата дейност извън традиционното работно място и работно време. Изтъкнатото по-горе ограничено учене на работното място и влияние върху задачите поради използването на непрозрачни алгоритми, интензифициране на работата и несигурност вероятно ще увеличи стреса и тревожността на работната сила. Поради това цифровите трудови платформи следва да оценяват тези рискове, да преценяват дали предпазните мерки на системите са подходящи за справяне с тези рискове и да предприемат съответните превантивни и защитни мерки. Те следва да избягват използването на такива системи да води до неоправдан натиск върху работниците или да излага на риск тяхното здраве. За да се повиши ефективността на тези разпоредби, цифровата трудова платформа следва да предостави своята оценка на риска и оценката на смекчаващите мерки на разположение на работниците през платформа, техните представители и компетентните органи.

(51)  Информирането и консултирането с представителите на работниците, регламентирано на равнището на Съюза съгласно Директива 2002/14/ЕО, са от ключово значение за насърчаването на ефективен социален диалог. Тъй като въвеждането от цифровите трудови платформи на автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения или съществените промени в използването им оказват пряко въздействие върху организацията на труда и индивидуалните условия на труд на работниците през платформа, са необходими допълнителни мерки, за да се гарантира, че цифровите трудови платформи информират и ефективно консултират представителите на работниците през платформа преди вземането на такива решения на подходящото равнище. Като се има предвид техническата сложност на системите за алгоритмично управление, информацията следва да се предоставя своевременно, за да се даде възможност на представителите на работниците през платформа да се подготвят за консултации, с помощта на експерт, избран от работниците през платформа или техните представители, по съгласуван начин, когато е необходимо. Мерките за информиране и консултиране, предвидени в Директива 2002/14/ЕО, остават незасегнати от настоящата директива.

(52)  При липса на представител на работниците следва да е възможно работниците да бъдат пряко информирани от цифровата трудова платформа за всяко такова въвеждане или съществена промяна по отношение на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения.

(53)  Самостоятелно заетите лица представляват▌ част от лицата, извършващи работа през платформа. Въздействието на автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения, използвани от цифровите трудови платформи, върху защитата на техните лични данни и възможностите им за доходи е подобно на въздействието върху работниците през платформа. Поради това правата по ▌ настоящата директива, отнасящи се до защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в контекста на алгоритмично управление, а именно правата, свързани с прозрачността относно автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения, ограниченията за обработване или събиране на лични данни, наблюдението от човек и прегледа от човек на важните решения, следва да се прилагат и за лицата, извършващи работа през платформа, които нямат ▌трудово правоотношение. Правата, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, както и информирането и консултирането на работниците през платформа или техните представители, които са специфични за работниците с оглед на правото на Съюза, не следва да се прилагат за тях. В Регламент (ЕС) 2019/1150 се предвиждат гаранции по отношение на справедливостта и прозрачността за самостоятелно заетите лица, извършващи работа през платформа, при условие че те се считат за бизнес ползватели по смисъла на посочения регламент. Що се отнася до прегледа на важните решения от човек, специфичните разпоредби на Регламент (ЕС) 2019/1150 следва да имат предимство по отношение на бизнес ползвателите.

(54)  Задълженията на цифровите трудови платформи, включително за информиране и консултиране по отношение на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения, се прилагат независимо от това дали автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения се управляват от самата цифрова трудова платформа или от външен доставчик на услуги, който извършва обработване на данни от името на цифровата трудова платформа.

(55)  За да се даде на компетентните национални органи възможност да гарантират, че цифровите трудови платформи спазват законовите и подзаконовите актове в областта на труда ▌, по-специално ако са установени в държава, различна от държавата членка, в която работникът през платформа извършва работа, цифровите трудови платформи следва да декларират работата, извършена от работници през платформа, пред компетентните органи ▌на държавата членка, в която се извършва работата. Систематичната и прозрачна система за предоставяне на информация, включително на трансгранично равнище, също е от основно значение за предотвратяване на нелоялната конкуренция между цифровите трудови платформи. Това задължение не следва да заменя задълженията за деклариране или уведомяване, установени с други инструменти на Съюза.

(56)  Европейският орган по труда допринася за осигуряването на справедлива трудова мобилност в целия Съюз, по-специално улеснява сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки с оглед на последователното, ефикасно и ефективно прилагане и изпълнение на съответното право на Съюза, координира и подпомага съгласуваните и съвместните инспекции, извършва анализи и оценки на риска по въпроси, свързани с трансграничната трудова мобилност, и подпомага държавите членки в борбата с недекларирания труд. Ето защо той има важна роля за справяне с предизвикателствата, свързани с трансграничните дейности на много цифрови трудови платформи, както и на тези, свързани с недекларирания труд при работата през платформа.

(57)  Информацията относно работата през платформа, извършвана от лицата, които ▌извършват работа през платформа чрез цифрови трудови платформи ▌, техния брой, информация относно техния договорен или трудов статус и общите условия, приложими към тези договорни отношения, е от съществено значение за подпомагане на съответните органи при правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа, и за гарантиране на спазването на правните задължения, както и на представителите на работниците през платформа ▌ при изпълнението на техните представителни функции ▌. Тези органи и представители следва също така да имат правото да поискат от цифровите трудови платформи допълнителни разяснения и подробности ▌ по отношение на предоставената информация.

(58)  В няколко държави членки има доказателства за използването на недеклариран труд в платформите за доставка. Тази практика се осъществява чрез самоличност под наем, като лицата, извършващи работа през платформа, с право на работа, които се регистрират в платформата, отдават профилите си на мигранти без документи и на ненавършили пълнолетие лица. Това води до липсата на защита за тези лица, включително незаконно пребиваващи граждани на трети държави, чието положение често ограничава достъпа им до правосъдие поради страх от ответни действия с цел отмъщение или риск от депортиране. Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(20) предвижда минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Задълженията за прозрачност и правилата относно посредниците, установени в настоящата директива, допринасят в значителна степен, заедно с Директива 2009/52/ЕО, за справяне с проблема с недекларирания труд при работата през платформа. Освен това от ключово значение е цифровите трудови платформи да гарантират надеждна проверка на самоличността на работещите през платформа.

(59)  Разработена е широкообхватна система от разпоредби за прилагане на достиженията на правото на Съюза в социалната област, елементи от която следва да се прилагат към настоящата директива, за да се гарантира, че лицата, извършващи работа през платформа, имат достъп до своевременно, ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и право на защита, включително на подходящо обезщетение за претърпени вреди. По-конкретно, предвид основополагащия характер на правото на ефективна правна защита, лицата, извършващи работа през платформа, следва да продължат да се възползват от такава защита дори и след прекратяване на трудовото правоотношение, довело до твърдяно нарушение на правата съгласно настоящата директива.

(60)  Представителите на лицата, извършващи работа през платформа, следва да могат, в съответствие с националното право и националната практика, да представляват едно или няколко лица, извършващи работа през платформа, във всяко съдебно или административно производство за прилагане на което и да е от правата или задълженията, произтичащи от настоящата директива. Предявяването на искове от името или в подкрепа на няколко лица, извършващи работа през платформа, е начин да се улесни производството, което в противен случай не би било образувано поради процесуални и финансови пречки или страх от репресии.

(61)  Работата през платформа се характеризира с липсата на общо работно място, където лицата, извършващи работа през платформа, да могат да се опознаят и да общуват помежду си и със своите представители, също и с оглед на защитата на техните интереси по отношение на цифровата трудова платформа. Поради това е необходимо да се създадат цифрови комуникационни канали в съответствие с организацията на работата на цифровите трудови платформи, където лицата, извършващи работа през платформа, да могат да общуват помежду си поверително и сигурно, а техни представители да могат да се свързват с тях. Цифровите трудови платформи следва да създават такива комуникационни канали в рамките на своята цифрова инфраструктура или чрез подобни ефективни средства, като същевременно зачитат защитата на личните данни и се въздържат от достъп или наблюдение на тези комуникации.

(62)  Лицата, извършващи работа през платформа, са изложени, по-специално при работа през платформа на място, на риск от насилие и тормоз, без да имат физическо работно място, където могат да подават жалби. Тормозът и сексуалният тормоз могат да окажат отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на работниците през платформа. По отношение на работата през платформа държавите членки следва да предвидят превантивни мерки, включително създаването на ефективни канали за подаване на сигнали. Държавите членки се насърчават също така да подкрепят ефективни мерки за борба с насилието и тормоза при работата през платформа, и по-специално да включат подходящи канали за подаване на сигнали за самостоятелно заети лица.

(63)  При административни или съдебни производства, свързани с правата и задълженията, установени в настоящата директива, елементите относно организацията на работата, които позволяват да се установи трудовият статус, и по-специално дали цифровата трудова платформа ▌контролира определени елементи от извършването на работата или го ръководи, както и други елементи, свързани с използването на автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения, може да са притежание на цифровата трудова платформа и да не са лесно достъпни за лицата, извършващи работа през платформа, и компетентните органи. Поради това националните съдилища или компетентните органи следва да могат да разпоредят на цифровата трудова платформа да разкрие всички относими доказателства, които се намират под неин контрол, включително поверителна информация, при условие че се прилагат ефективни мерки за защита на тази информация.

(64)  Като се има предвид, че в ▌настоящата директива се предвиждат по-специфични правила, като и допълнителни правила във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на работата през платформа, за да се гарантира защитата на личните данни на лицата, извършващи работа през платформа, националните надзорни органи, посочени в ▌Регламент (ЕС) 2016/679, следва да бъдат компетентни да наблюдават прилагането на тези гаранции. Процедурната рамка на Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално на глави VI, VII и VIII от него, следва да се прилага за налагането на по-специфичните и допълнителните правила на настоящата директива, по-специално по отношение на механизмите за надзор, сътрудничество и съгласуваност, средствата за правна защита, отговорността и санкциите, включително компетентността за налагане на административни глоби до размера, установен в член 83, параграф 5 от посочения регламент.

(65)  Автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения, използвани в контекста на работата през платформа, включват обработването на лични данни на лицата, извършващи работа през платформа, и засягат условията на труд и правата на работещите през платформа сред тях, което повдига въпроси, свързани със законодателството за защита на данните, както и с други области на правото, като трудовото право ▌. Ето защо надзорните органи за защита на данните и другите компетентни органи ▌следва да си сътрудничат, включително на трансгранично равнище, при прилагането на настоящата директива, включително чрез обмен на съответната информация помежду си, без да се засяга независимостта на надзорните органи за защита на данните.

(66)  За да бъде ефективна защитата на настоящата директива, от съществено значение е лицата, извършващи работа през платформа, които упражняват съответните си права, предоставени им от директивата, да бъдат защитени от уволнение в качеството на работници през платформа или от прекратяване на договора в качеството на самостоятелно заети лица и от равностойни мерки, включително временно спиране на профила.

(67)  Доколкото двояката цел на настоящата директива, а именно да подобри условията на труд при работа през платформа и защитата на личните данни, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради необходимостта да се установят общи минимални изисквания може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(68)  Настоящата директива установява минимални изисквания, като по този начин не засяга правото на държавите членки да въвеждат или запазват разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на лицата, извършващи работа през платформа. Правата, придобити съгласно действащата правна уредба, следва да продължат да се прилагат, включително по отношение на механизмите за установяване на наличието на трудово правоотношение, освен ако с настоящата директива са въведени по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива не може да бъде използвано за намаляване на съществуващи права, установени в действащото национално право или действащото право на Съюза в тази област, нито може да бъде основателна причина за намаляване на общата степен на защита в областта, попадаща в обхвата на настоящата директива, както и на съществуващите прерогативи, предоставени на представителите.

(69)  Следва да се зачита автономността на социалните партньори. Държавите членки следва да могат да разрешат на социалните партньори, при специфични условия, да поддържат, договарят, сключват и прилагат колективни трудови договори, които се отклоняват от някои разпоредби, като същевременно се зачита общата степен на защита на работниците през платформа.

(70)  При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да избягват налагането на ненужни административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП). Поради това държавите членки се приканват да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да се уверят, че МСП не са непропорционално засегнати, като обръщат специално внимание на микропредприятията и на административната тежест ▌.

(71)  Държавите членки могат да поверят изпълнението на настоящата директива на социалните партньори, ако социалните партньори съвместно поискат това и при условие че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да могат по всяко време да гарантират резултатите, които се целят с настоящата директива. Те следва също така, в съответствие с националното право и националната практика, да вземат подходящи мерки за гарантиране на ефективното участие на социалните партньори и за насърчаване и засилване на социалния диалог с оглед на прилагането на разпоредбите на настоящата директива.

(72)  Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г.(21) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано. ▌

(73)  В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(22) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи своето становище на 2 февруари 2022 г.(23),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящата директива ▌се цели да се подобрят условията на труд и защитата на личните данни при работа през платформа чрез:

а)  въвеждането на мерки за улесняване на правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа;

б)  насърчаване на прозрачността, справедливостта, човешкия надзор, безопасността и отчетността при алгоритмичното управление на работата през платформа; и

в)  подобряване на прозрачността при работата през платформа, включително в трансгранични ситуации ▌.

2.  В настоящата директива се определят минимални права, които се прилагат за всяко лице, извършващо работа през платформа в Съюза, което има или което въз основа на преценка на фактите може да се смята, че има трудов договор или трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика ▌ в държавите членки, като се вземе предвид съдебната практика на Съда.▌

С настоящата директива се определят и правила за подобряване на защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни, като се предвиждат мерки за алгоритмично управление, приложими за лицата, извършващи работа през платформа в Съюза, включително тези, които нямат трудов договор или трудово правоотношение.

3.  Настоящата директива се прилага за цифровите трудови платформи, организиращи работа през платформа, извършвана в Съюза, независимо от мястото им на установяване и независимо от приложимото иначе право.

Член 2

Определения

1.  За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)  „цифрова трудова платформа“ означава всяко физическо или юридическо лице, предоставящо ▌услуга, която отговаря на всяко от следните изисквания:

а)  тя се предоставя, поне отчасти, от разстояние чрез електронни средства, като например уебсайт или мобилно приложение;

б)  тя се предоставя по искане на получател на услугата;

в)  тя включва като необходим и съществен елемент организацията на работата, извършвана от отделни лица срещу заплащане, независимо дали тази работа се извършва онлайн ▌ или на определено място;

г)  тя включва използването на автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения;

2)  „работа през платформа“ означава всяка работа, организирана чрез цифрова трудова платформа и извършвана в Съюза от физическо лице въз основа на договорни отношения между цифровата трудова платформа или посредник и физическото лице, независимо дали съществуват договорни отношения между физическото лице или посредник и получателя на услугата;

3)  „лице, извършващо работа през платформа“ означава всяко лице, извършващо работа през платформа, независимо от естеството на договорните отношения или от тяхното определяне от участващите страни ▌;

4)  „работник през платформа“ означава всяко лице, извършващо работа през платформа, което има трудов договор или за което се счита, че има трудово правоотношение по смисъла на закона, колективните трудови договори или установената практика, които са в сила във всяка държава членка, като се взема предвид съдебната практика на Съда;

5)  „посредник“ означава ▌физическо или юридическо лице, което за целите на предоставянето на работа през платформа на или чрез цифрова трудова платформа:

а)  установява договорни отношения с тази цифрова трудова платформа и с лицето, извършващо работа през платформа; или

б)  е част от верига от подизпълнители между тази цифрова трудова платформа и лицето, извършващо работа през платформа;

6)  „представители на работниците“ означава представители на работниците през платформа, като например профсъюзи и представители, които се избират свободно от работниците през платформа в съответствие с националното право и практика;

7)  „представители на лицата, извършващи работа през платформа“ означава представители на работниците и, доколкото това е предвидено в националното право и практика, представители на лицата, извършващи работа през платформа, различни от работниците през платформа;

8)  „автоматизирани системи за наблюдение“ означава системи, които се използват за, или подпомагат, наблюдението, надзора или оценката на работата на лицата, извършващи работа през платформа, или на дейностите, извършвани в работната среда, включително чрез събиране на лични данни посредством електронни средства;

9)  „автоматизирани системи за вземане на решения“ означава системи, които се използват за вземане или подпомагане, чрез електронни средства, на решения, които засягат в значителна степен лицата, извършващи работа през платформа, включително условията на труд на работниците през платформа, и по-специално решения, засягащи тяхното наемане, достъп до възложените задачи и тяхната организация, техните доходи, включително ценообразуването на отделните задачи, тяхната безопасност и здраве, работното им време, достъпа им до обучение, повишение или негов еквивалент, техния договорен статус, включително ограничаването, спирането или прекратяването на техния профил.

2.  Определението за цифрови трудови платформи, посочено в параграф 1, точка 1, не включва доставчиците на услуги, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи или които разрешават на лица неспециалисти да препродават стоки. ▌

Член 3

Посредници

Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че когато цифрова трудова платформа използва посредници, лицата, извършващи работа през платформа, които имат договорни отношения с посредник, се ползват със същото равнище на защита, предоставено съгласно настоящата директива, както лицата, които имат преки договорни отношения с цифрова трудова платформа. За тази цел държавите членки предприемат мерки в съответствие с националното право и практика за установяването на подходящи механизми, които включват, когато е целесъобразно, системи за солидарна отговорност.

ГЛАВА II

ТРУДОВ СТАТУС

Член 4

Правилно определяне на трудовия статус

1.  Държавите членки разполагат с подходящи и ефективни процедури за проверка и гарантиране на правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа, с цел да се установи съществуването на трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика в държавите членки, като се вземе предвид съдебната практика на Съда, включително чрез прилагането на презумпцията за трудово правоотношение в съответствие с член 5.

2.  Определянето на наличието на трудово правоотношение се ръководи преди всичко от фактите, свързани с действителното извършване на работата, включително използването на автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения при организацията на работата през платформа, независимо от това как е класифицирано правоотношението в договорно споразумение, договорено евентуално между участващите страни.

3.  Когато съществуването на трудово правоотношение е установено, страната или страните, които поемат задълженията на работодателя, се определят ясно в съответствие с националните правни системи.

Член 5

Законова презумпция

1.   По законова презумпция договорното отношение между цифрова трудова платформа ▌ и лице, извършващо работа през платформа чрез тази платформа, ▌се счита за трудово правоотношение, когато са установени факти, сочещи контрол и ръководство, съгласно националното право, колективните трудови договори или установената практика в държавите членки и като се вземе предвид съдебната практика на Съда. Когато цифровата трудова платформа се стреми да обори законовата презумпция, то е за да докаже, че въпросното договорно отношение не е трудово правоотношение, както е определено от правото, колективните трудови договори или установената практика в държавите членки, като се вземе предвид съдебната практика на Съда.

2.  За тази цел държавите членки установяват ефективна, оборима законова презумпция за трудово правоотношение, която представлява процедурно улеснение в полза на лицата, извършващи работа през платформа, и гарантират, че тази законова презумпция не води до увеличаване на тежестта на изискванията за лицата, извършващи работа през платформа, или техните представители, в производствата за установяване на техния трудов статус.

3.  Законовата презумпция се прилага във всички съответни административни или съдебни производства ▌, които се отнасят до правилното определяне на трудовия статус на лицето, извършващо работа през платформа ▌.

Законовата презумпция не се прилага при производства по данъчни, наказателни и социалноосигурителни въпроси. Държавите членки обаче могат да прилагат законовата презумпция в тези производства по силата на националното право.

4.  Лицата, извършващи работа през платформа, и — в съответствие с националното право и практика — техните представители имат право да започнат производството, посочено в параграф 3, първа алинея, за правилно определяне на трудовия статус на лицето, извършващо работа през платформа.

5.  Когато компетентен национален орган счита, че дадено лице, извършващо работа през платформа, може да бъде класифицирано погрешно, той предприема подходящи действия или производства в съответствие с националното право и практика, за да установи трудовия статус на това лице.

6.  По отношение на договорни отношения, сключени преди и все още продължаващи към датата, посочена в член 29, параграф 1, законовата презумпция, посочена в настоящия член, се прилага само за периода, започващ от тази дата.

Член 6

Рамка от помощни мерки

Държавите членки създават рамка от помощни мерки, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на законовата презумпция. Те по-специално:

а)  разработват подходящи насоки, включително под формата на конкретни и практически препоръки, целящи цифровите трудови платформи, лицата, извършващи работа през платформа, и социалните партньори да разберат и да прилагат законовата презумпция, включително относно процедурите за оборването ѝ;

б)  разработват насоки▌ и установяват подходящи процедури в съответствие с националното право и практика за компетентните национални органи, включително относно сътрудничеството между различните компетентни национални органи, с цел проактивно установяване, фокусиране и преследване на цифрови трудови платформи, които не спазват правилата за правилно определяне на трудовия статус;

в)  предвиждат ефективен контрол и проверки, извършвани от националните органи в съответствие с националното право или практика, и по-специално предвиждат, когато е целесъобразно, контрол и проверки на конкретни цифрови трудови платформи, когато наличието на трудов статус на лице, извършващо работа през платформа, е било установено от компетентен национален орган, като същевременно гарантират, че този контрол и проверки ▌ са пропорционални и недискриминационни.

г)  осигуряват подходящо обучение за компетентните национални органи, както и наличието на технически експертен опит в областта на алгоритмичното управление, за да могат тези органи да изпълняват задачите, посочени в буква б).

ГЛАВА III

АЛГОРИТМИЧНО УПРАВЛЕНИЕ

Член 7

Ограничения за обработването на лични данни чрез автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения

1.  Цифровите трудови платформи не използват автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения за:

а)  обработване на лични данни относно емоционалното или психологическото състояние на лицето, извършващо работа през платформа;

б)  обработване на лични данни във връзка с частни разговори, включително обмен на информация с други лица, извършващи работа през платформа, и техните представители;

в)  събиране на лични данни, докато лицето, извършващо работа през платформа, не предлага или не извършва работа през платформа;

г)  обработване на лични данни, за да се предвиди упражняването на основни права, включително правото на сдружаване, правото на колективно договаряне и колективни действия или правото на информиране и консултиране, както е определено в Хартата;

д)  обработване на лични данни, за да се определят расовият или етническият произход, миграционният статус, политическите възгледи, религиозните или философските убеждения, увреждания, здравословното състояние, включително хронично заболяване или ХИВ статус, емоционалното или психологическото състояние, членството в синдикални организации, сексуалният живот или сексуалната ориентация на дадено лице;

е)  обработване на биометрични данни, както са определени в член 4, точка 14 от Регламент (ЕС) 2016/679, на лице, извършващо работа през платформа, за да се установи самоличността на това лице, като се сравняват тези данни със съхранявани биометрични данни на физически лица в база данни.

2.  Разпоредбите на настоящия член се прилагат за всички лица, извършващи работа през платформа, от началото на процедурата за набиране или подбор.

3.  В допълнение към автоматизираните системи за наблюдение и за вземане на решения настоящият член се прилага и за цифровите трудови платформи, когато те използват автоматизирани системи, подпомагащи или вземащи решения, които засягат по някакъв начин лицата, извършващи работа през платформа.

Член 8

Оценка на въздействието върху защитата на данни

1.  Обработването на лични данни от цифрова трудова платформа чрез автоматизирани системи за наблюдение и за вземане на решения е вид обработване, което е вероятно да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица по смисъла на член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. При извършването, съгласно член 35, параграф 1 от посочения регламент, на оценка на въздействието от обработването на лични данни от автоматизирани системи за наблюдение и за вземане на решения върху защитата на личните данни на лицата, извършващи работа през платформа, включително върху ограниченията за обработване, посочени в член 7 от настоящата директива, цифровите трудови платформи, които действат като администратори съгласно определението в член 4, точка (7) от посочения регламент, търсят мнението на лицата, извършващи работа през платформа, и техните представители.

2.  Цифровите трудови платформи предоставят оценката на представителите на работниците.

Член 9

Прозрачност относно автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения

1.  Държавите членки изискват от цифровите трудови платформи да информират лицата, извършващи работа през платформа, представителите на работниците през платформа ▌и, при поискване, компетентните национални органи за използването на автоматизирани системи за наблюдение или за вземане на решения.

Тази информация се отнася до:

а)  всички видове решения, които се подпомагат или вземат от автоматизирани системи за вземане на решения, включително когато тези системи подкрепят или вземат решения, които не засягат в значителна степен лицата, извършващи работа през платформа;

б)  по отношение на автоматизираните системи за наблюдение:

i)  факта, че такива системи се използват или са в процес на въвеждане;

ii)  категориите данни и действия, които се наблюдават, надзирават или оценяват от такива системи, включително оценка от получателя на услугата;

iii)  целта на наблюдението и начина, по който система ще я постигне;

iv)  получателите или категориите получатели на личните данни, обработвани от такива системи, и всяко изпращане или предаване на такива лични данни, включително в рамките на група предприятия;

в)  по отношение на автоматизираните системи за вземане на решения:

i)  факта, че такива системи се използват или са в процес на въвеждане;

ii)  категориите решения, които се вземат или подпомагат от такива системи;

iii)  категориите данни и основните параметри, които тези системи отчитат, и относителната важност на тези основни параметри в автоматизираното вземане на решения, включително начина, по който личните данни или поведението на лицето, извършващо работа през платформа, оказват влияние върху решенията;

iv)  основанията за решенията, с които се ограничава, спира или прекратява профилът на лицето, извършващо работа през платформа, или се отказва възнаграждение за извършена от него работа, както и за решенията относно неговия договорен статус ▌или за всяко решение с равностойно или отрицателно въздействие.

2.   Цифровите трудови платформи предоставят информацията, посочена в параграф 1, под формата на писмен документ, който може да бъде в електронен формат. ▌Информацията се представя в ▌прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма, като се използва ясен и прост език.

3.  Лицата, извършващи работа през платформа, получават кратка информация за системите и техните характеристики, които ги засягат пряко, включително техните условия на труд, когато е приложимо, най-късно на първия работен ден преди въвеждането на промени, засягащи условията на труд, организацията на работата или наблюдението на изпълнението на работата, или по всяко време по тяхно искане. По тяхно искане те получават също така изчерпателна и подробна информация за всички съответни системи и техните характеристики.

4.  Представителите на работниците получават изчерпателна и подробна информация за всички съответни системи и техните характеристики. По тяхно искане те получават тази информация преди използването на тези системи или въвеждането на промени, засягащи условията на труд, организацията на работата или наблюдението на изпълнението на работата, или по всяко време. Компетентните национални органи получават изчерпателна и подробна информация по всяко време при поискване от тяхна страна.

5.   Цифровите трудови платформи предоставят информацията, посочена в параграф 1, на лицата, които преминават процедура по наемане или подбор. Тази информация, която се предоставя в съответствие с параграф 2, е кратка, отнася се само до автоматизираните системи за наблюдение или вземане на решения, използвани в тази процедура, и се предоставя преди началото на тази процедура.

6.  Лицата, извършващи работа през платформа, имат право на преносимост на личните данни, генерирани чрез извършването на работата, в контекста на автоматизираните системи за наблюдение и вземане на решения на съответната цифрова трудова платформа, включително рейтинги и отзиви, без да се засягат по неблагоприятен начин правата на получателя на услугата съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Цифровата трудова платформа предоставя безплатно на лицата, извършващи работа през платформа, инструменти за улесняване на ефективното упражняване на техните права на преносимост, посочени в член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и в първото изречение от настоящия параграф. По искане на лицето, извършващо работа през платформа, цифровата трудова платформа предава тези лични данни пряко на трета страна.

Член 10

Човешки надзор на автоматизирани системи

1.  Държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи осъществяват надзор и, с участието на представители на работниците, редовно и най-малко на всеки две години извършват оценка на въздействието на индивидуалните решения, взети или подпомогнати от автоматизирани системи за ▌наблюдение или вземане на решения, използвани от цифровата трудова платформа, върху лицата, извършващи работа през платформа, включително, когато е приложимо, върху техните условия на труд и равното третиране на работното място.

2.  Държавите членки изискват от цифровите трудови платформи да осигурят достатъчно човешки ресурси за ефективен надзор и оценка на въздействието на индивидуалните решения, взети или подпомогнати от автоматизирани системи за наблюдение или вземане на решения. Лицата, на коитоцифровата трудова платформа е възложила функцията за надзор и оценка, разполагат с необходимата компетентност, обучение и правомощия, за да упражняват тази функция, включително за отмяната на автоматизирани решения. Те се ползват със защита срещу уволнение или еквивалентни мерки, дисциплинарни мерки или друго неблагоприятно третиране при упражняването на своите функции.

3.  Когато при надзора или оценката, посочени в параграф 1, се установи висок риск от дискриминация на работното място при използването на автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения или се установи, че индивидуалните решения, взети или подпомогнати от автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения, са нарушили правата на лице, извършващо работа през платформа, цифровата трудова платформа предприема необходимите стъпки, включително, ако е целесъобразно, изменение на автоматизираната система за наблюдение и вземане на решения или прекратяване на нейното използване, за да се избегнат такива решения в бъдеще.

4.  Информацията относно оценката съгласно параграф 1 се предава на представителите на работниците през платформа. Цифровите трудови платформи също така предоставят тази информация на лицата, извършващи работа през платформа, и на компетентните национални органи при поискване от тяхна страна.

5.   Всяко решение за ограничаване, спиране или прекратяване на договорните отношения или на профила на лице, извършващо работа през платформа, или всяко друго решение с равностойна вреда се взема от човешко същество.

Член 11

Преглед от човек

1.  Държавите членки гарантират, че лицата, извършващи работа през платформа, имат право да получат обяснение от цифровата трудова платформа без ненужно забавяне за всяко решение, взето или подпомогнато от автоматизирана система за вземане на решения. Обяснението в устна или писмена форма се представя по прозрачен и разбираем начин, като се използва ясен и прост език. Държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи предоставят на лицата, извършващи работа през платформа, достъп до лице за контакт, определено от цифровата трудова платформа, за обсъждане и изясняване на фактите, обстоятелствата и причините, довели до решението. Цифровите трудови платформи гарантират, че тези лица за контакт притежават необходимата компетентност, обучение и правомощия, за да изпълняват посочената функция.

Цифровите трудови платформи предоставят на лицето, извършващо работа през платформа, писмено изложение на мотивите за всяко решение, подпомогнато или, когато е приложимо, взето от автоматизирана система за вземане на решения, за ограничаване, спиране или прекратяване на профила на лицето, извършващо работа през платформа, за всяко решение за отказ на възнаграждение за извършена от него работа, за всяко решение относно договорния му статус, за всяко решение с подобни последици или всяко друго решение, засягащо основните аспекти на трудовите или други договорни отношения, без ненужно забавяне и най-късно в деня, в който то поражда действие.

2.  Лицата, извършващи работа през платформа, и — в съответствие с националното право или практика — представителите, действащи от името на лицата, извършващи работа през платформа, имат право да поискат от цифровата трудова платформа да преразгледа решенията, посочени в параграф 1. Цифровата трудова платформа отговаря на това искане, като предоставя на лицето, извършващо работа през платформа, достатъчно точен и адекватно обоснован отговор под формата на писмен документ, който може да бъде в електронен формат, без ненужно забавяне и при всички случаи в рамките на две седмици от получаване на искането.

3.  Когато с решението, посочено в параграф 1, се нарушават правата на лице, извършващо работа през платформа, цифровата трудова платформа коригира това решение без ненужно забавяне и при всички случаи в срок от две седмици след приемането на решението. Когато това не е възможно, цифровата трудова платформа предлага подходящо обезщетение за претърпените вреди. При всички случаи цифровата трудова платформа предприема необходимите стъпки, включително ако е целесъобразно, изменение на автоматизираната система за вземане на решения или прекратяване на използването ѝ, за да се избегнат такива решения в бъдеще.

4.  Настоящият член не засяга дисциплинарните процедури и процедурите за уволнение, предвидени в националното законодателство и националните практики и в колективните трудови договори.

5.  Настоящият член не се прилага за лица, извършващи работа през платформа, които са и „бизнес ползватели“ по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2019/1150.

Член 12

Безопасност и здраве

1.   Без да се засягат Директива 89/391/ЕИО на Съвета и свързаните с нея директиви в областта на безопасността и здравето на работното място, по отношение на работниците през платформа цифровите трудови платформи:

а)  оценяват рисковете от автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения за тяхната безопасност и здраве, по-специално по отношение на възможните рискове от трудови злополуки, психосоциалните и ергономичните рискове;

б)  оценяват дали предпазните мерки на тези системи са подходящи за установените рискове с оглед на специфичните характеристики на работната среда;▌

в)  въвеждат подходящи превантивни и защитни мерки.▌

2.  Във връзка с изискванията по параграф 1 от настоящия член цифровите трудови платформи гарантират ефективно информиране, консултиране и участие на работниците през платформа и/или техните представители в съответствие с членове 10 и 11 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета.

3.  Цифровите трудови платформи не използват автоматизирани системи за наблюдение или вземане на решения по начин, който оказва неправомерен натиск върху работниците през платформа или по друг начин излага на риск безопасността и физическото и психическото здраве на работниците през платформа.

4.  В допълнение към автоматизираните системи за вземане на решения настоящият член се прилага и когато те използват автоматизирани системи, подпомагащи или вземащи решения, които засягат по някакъв начин лицата, извършващи работа през платформа.

5.  За да се гарантират безопасността и здравето на работниците през платформа, включително от насилие и тормоз, държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи предприемат превантивни мерки, включително ефективни канали за подаване на сигнали.

Член 13

Информиране и консултиране

1.   Настоящата директива не засяга Директива 89/391/ЕИО по отношение на информирането и консултирането, нито Директиви 2002/14/ЕО и 2009/38/ЕО.

2.  В допълнение към спазването на директивите, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че информирането и консултирането от страна на цифровите трудови платформи съгласно член 2, букви е) и ж) от Директива 2002/14/ЕО с представителите на работниците обхваща и решенията, които е вероятно да доведат до въвеждане или до съществени промени в използването на автоматизирани системи за наблюдение или вземане на решения. За целите на настоящия параграф информирането и консултирането на представителите на работниците се извършва при същите условия относно упражняването на правата на информиране и консултиране като предвидените в Директива 2002/14/ЕО.

3.   Представителите на работниците през платформа ▌могат да бъдат подпомагани от експерт по техен избор, доколкото това им е необходимо ▌ за запознаване с въпроса, който е предмет на информиране и консултиране, и за формулиране на становище. Когато дадена цифрова трудова платформа има повече от 250 работници ▌в съответната държава членка, разходите за експерта се поемат от цифровата трудова платформа, при условие че са пропорционални. Държавите членки могат да определят честотата на исканията за експерт, като същевременно гарантират ефективността на помощта.

Член 14

Информиране на работниците

Когато няма представители на работниците през платформа, държавите членки гарантират, че цифровата трудова платформа информира пряко съответните работници през платформа за решенията, които има вероятност да доведат до въвеждане или до съществени промени в използването на автоматизирани системи за наблюдение или вземане на решения. Информацията се предоставя под формата на писмен документ, който може да бъде в електронен формат, и се представя в прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, като се използва ясен и прост език.

Член 15

Специфични договорености за представителите на лицата, извършващи работа през платформа, различни от представителите на работниците през платформа

Представителите на лицата, извършващи работа през платформа, различни от представителите на работниците, могат да упражняват правата, предоставени на представителите на работниците съгласно член 8, параграф 2, член 9, параграфи 1 и 4, член 10, параграф 4 и член 11, параграф 2, само доколкото те действат от името на лицата, извършващи работа през платформа, които не са работници през платформа, по отношение на защитата на техните лични данни.

ГЛАВА IV

ПРОЗРАЧНОСТ ОТНОСНО РАБОТАТА ПРЕЗ ПЛАТФОРМА

Член 16

Деклариране на работа през платформа

Държавите членки изискват от цифровите трудови платформи ▌ да декларират работата, извършена от работници през платформа, пред компетентните органи ▌на държавата членка, в която се извършва работата, в съответствие с правилата и процедурите, предвидени в правото на съответните държави членки.

Това не засяга специфичните задължения съгласно правото на Съюза, в съответствие с които работата се декларира пред съответните органи на държавата членка в трансгранични случаи.

Член 17

Достъп до съответната информация относно работата през платформа

1.   Държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи ▌предоставят следната информация на разположение на компетентните органи, както и на представителите на лицата, извършващи работа през платформа:

а)  броя на лицата, извършващи работа през платформа чрез съответната цифрова трудова платформа, разбит по равнище на дейност и техния договорен или трудов статус;

б)  общите условия, ▌определени ▌от цифровата трудова платформа и приложими към тези договорни отношения;

в)  средната продължителност на дейността, средния седмичен брой отработени часове на човек и средния доход от дейността на лицата, извършващи работа през платформа редовно чрез съответната цифрова трудова платформа;

г)  посредниците, с които цифровата трудова платформа има договорни отношения.

2.   Държавите членки гарантират, че цифровите трудови платформи предоставят на компетентните национални органи информация относно работата, извършвана от лицата, извършващи работа през платформа, и техния трудов статус.

3.   Информацията по параграф 1 се предоставя за всяка държава членка, в която лица извършват работа през платформа чрез съответната цифрова трудова платформа. По отношение на параграф 1, буква в), информацията се предоставя само при поискване. Информацията се актуализира най-малко на всеки шест месеца, а по отношение на параграф 1, буква б) — всеки път, когато общите условия се променят по същество.

4.  Компетентните органи, посочени в параграф 1, и представителите на лицата, извършващи работа през платформа, имат правото да поискат от цифровите трудови платформи допълнителни разяснения и подробности по отношение на предоставената информация, включително подробности относно трудовия договор. Цифровите трудови платформи отговарят на това искане ▌, като предоставят обоснован отговор без ненужно забавяне.

5.   По отношение на цифровите трудови платформи, които са микро-, малки или средни предприятия, държавите членки могат да предвидят, че честотата на актуализиране на информацията в съответствие с параграф 3 се намалява на веднъж годишно.

ГЛАВА V

СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА И ПРИЛАГАНЕ

Член 18

Право на защита

Без да се засягат членове 79 и 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки гарантират, че лицата, извършващи работа през платформа, включително тези, чието трудово или друго договорно отношение е приключило, имат достъп до своевременно, ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и право на защита, включително на подходящо обезщетение за претърпените вреди, в случай на нарушения на правата им, произтичащи от настоящата директива.

Член 19

Процедури от името или в подкрепа на лица, извършващи работа през платформа

▌Без да се засяга член 80 от Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки гарантират, че представителите на лицата, извършващи работа през платформа, и правните субекти, които в съответствие с ▌националното право или практика ▌ имат законен интерес да защитават правата на лицата, извършващи работа през платформа, могат да участват в съдебни или административни производства за налагане на правата или задълженията, произтичащи от настоящата директива. Те могат да действат от името ▌на едно или няколко лица, извършващи работа през платформа, или в тяхна подкрепа, в случай на нарушение на някое право или задължение, произтичащо от настоящата директива, в съответствие с националното право и националната практика.

Член 20

Канали за комуникация за лицата, извършващи работа през платформа

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че цифровите трудови платформи предоставят възможност на лицата, извършващи работа през платформа, да се свързват и да общуват помежду си поверително и сигурно, да се свързват с представители на лицата, извършващи работа през платформа, както и обратното, чрез цифровата инфраструктура на цифровите трудови платформи или чрез подобни ефективни средства, като същевременно се спазват задълженията съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Държавите членки изискват от цифровите трудови платформи да се въздържат от достъп или наблюдение на тези контакти и комуникации.

Член 21

Достъп до доказателства

1.  Държавите членки гарантират, че при производства, засягащи разпоредбите на настоящата директива, националните съдилища или компетентните органи могат да разпоредят на цифровата трудова платформа да разкрие всички свързани със случая доказателства, които се намират под неин контрол.

2.  Държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощието да разпоредят разкриването на доказателства, съдържащи поверителна информация, в случаите, в които считат, че те са от значение за производството. Те гарантират, че когато разпореждат представянето на такава информация, националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на тази информация.

Член 22

Закрила срещу неблагоприятно третиране или неблагоприятни последици

Държавите членки въвеждат необходимите мерки за защита на лицата, извършващи работа през платформа, включително на тези измежду тях, които са техни представители, срещу неблагоприятно третиране от страна на цифровата трудова платформа и срещу всички неблагоприятни последици вследствие на жалба, подадена до цифровата трудова платформа, или вследствие на производство, започнато с цел да се наложи спазване на правилата, предвидени в настоящата директива.

Член 23

Защита срещу уволнение

1.  Държавите членки предприемат всички необходими мерки за забрана на уволнението, на прекратяването на договора или на равностойна на тях мярка и на всякаква подготовка за уволнение, прекратяване на договора или равностойна на тях мярка спрямо лица, извършващи работа през платформа, заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива.

2.  Лицата, извършващи работа през платформа, които смятат, че са били уволнени, че договорът им е бил прекратен или че срещу тях са били предприети мерки с еквивалентен ефект заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива, могат да поискат от цифровата трудова платформа да представи надлежно обосновани причини за уволнението, прекратяването на договора или еквивалентните мерки. Цифровата трудова платформа предоставя тези основания в писмена форма без ненужно забавяне.

3.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато посочените в параграф 2 лица, извършващи работа през платформа, докажат пред съд или друг компетентен орган или служба факти, въз основа на които може да се предположи, че е извършено такова уволнение, прекратяване на договора или еквивалентни мерки, цифровата трудова платформа трябва да докаже, че уволнението, прекратяването на договора или еквивалентните мерки са на основание, което е различно от посочените в параграф 1.

4.   От държавите членки не се изисква да прилагат параграф 3 към производства, при които съдът или друг компетентен орган или друга компетентна служба разследва фактите по делото.

5.   Параграф 3 не се прилага към наказателните производства, освен ако държавите членки не са предвидили друго.

Член 24

Надзор и санкции

1.  Надзорният орган или органи, отговорни за наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679, отговарят и за наблюдението и гарантирането на прилагането на ▌членове 7—11 от настоящата директива, доколкото те засягат въпроси по защитата на личните данни, съгласно съответните разпоредби на глави VI, VII и VIII от Регламент (ЕС) 2016/679. Таванът за административните глоби, посочени в член 83, параграф 5 от същия регламент, се прилага за нарушения на членове 7 – 11 от настоящата директива.

2.  Органите, посочени в параграф 1, и другите национални компетентни органи ▌, когато е уместно, си сътрудничат при прилагането на настоящата директива в рамките на съответните си правомощия, по-специално когато възникват въпроси относно въздействието на автоматизираните системи за наблюдение или за вземане на решения върху ▌лицата, извършващи работа през платформа. За тази цел тези органи обменят помежду си съответната информация, включително информация, получена в контекста на инспекции или разследвания, при поискване или по своя собствена инициатива. ▌

3.  Компетентните национални органи, с подкрепата на Европейската комисия, си сътрудничат чрез обмен на съответна информация и на най-добри практики относно прилагането на законовата презумпция.

4.  Когато лица, извършващи работа през платформа, извършват работа през платформа в държава членка, различна от тази, в която е установена цифровата трудова платформа, компетентните органи на тези държави членки обменят информация за целите на прилагането на настоящата директива.

5.  Без да се засяга параграф 1, държавите членки въвеждат правила относно санкциите, приложими при нарушение на национални разпоредби, приети съгласно разпоредбите на настоящата директива, ▌или на съответните разпоредби, които вече са в сила и засягат правата, попадащи в обхвата на настоящата директива. Санкциите са ефективни, възпиращи и пропорционални на естеството, тежестта и продължителността на нарушението на предприятието, както и на броя на засегнатите работници.

6.  В случай на нарушения, свързани с отказ на цифрови трудови платформи да спазват правно решение, с което се определя трудовият статус на лицата, извършващи работа през платформа, държавите членки предвиждат санкции, които може да включват финансови санкции.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Насърчаване на колективното договаряне при работа през платформи

Без да се засяга автономността на социалните партньори и като се отчита многообразието от национални практики, държавите членки предприемат подходящи мерки за насърчаване на ролята на социалните партньори и за насърчаване на упражняването на правото на колективно договаряне при работа през платформа, включително мерки за правилно определяне на трудовия статус на работниците през платформа, както и за улесняване на упражняването на техните права, свързани с алгоритмичното управление, посочено в глава III от настоящата директива.

Член 26

Запазване на равнището на защита и по-благоприятни разпоредби

1.  Настоящата директива не представлява валидно основание за намаляване на общото равнище на защита, което вече се предоставя на работниците през платформа в рамките на държавите членки, включително по отношение на установените процедури за правилното определяне на трудовия статус на лицата, извършващи работа през платформа, нито на съществуващите прерогативи на техните представители.

2.  Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците през платформа законови, подзаконови или административни разпоредби или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците през платформа колективни договори в съответствие с целите на настоящата директива. ▌

3.  Настоящата директива не засяга други права, предоставени на лицата, извършващи работа през платформа, съгласно други правни актове на Съюза.

Член 27

Разпространение на информация

Държавите членки гарантират, че националните мерки за транспониране на настоящата директива, заедно със съответните разпоредби, които вече са в сила и са свързани с предмета, посочен в член 1, включително информация относно прилагането на законовата презумпция, се предоставят на вниманието на лицата, извършващи работа през платформа, и на цифровите трудови платформи, включително малките и средните предприятия, както и на широката общественост. Тази информация се предоставя по ясен, изчерпателен и леснодостъпен начин, включително на хората с увреждания.

Член 28

Колективни трудови договори и конкретни правила относно обработването на лични данни

Държавите членки могат, със закон или чрез колективни трудови договори, да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на лицата, извършващи работа през платформа, съгласно членове 9, 10 и 11, в съответствие с член 26, параграф 1. Държавите членки могат да разрешат на социалните партньори да поддържат, договарят, сключват и прилагат колективни трудови договори в съответствие с националното право или практика, в които, при зачитане на общото равнище на защита на работниците през платформа, се установяват договорености относно работата през платформа, отклоняващи се от посочените в членове 12 и 13, а когато съгласно член 29, параграф 4 изпълнението се възлага на социалните партньори — от посочените в член 17.

Член 29

Транспониране и прилагане

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими ▌ за съобразяване с настоящата директива, най-късно до ... [2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които ▌приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.  Държавите членки, в съответствие с националното си право и националната си практика, предприемат подходящи мерки за гарантиране на ефективното участие на социалните партньори и за насърчаване и засилване на социалния диалог с оглед на прилагането на настоящата директива.

4.  Държавите членки могат да поверят прилагането на настоящата директива на социалните партньори, ако социалните партньори съвместно поискат това и при условие че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да могат по всяко време да гарантират резултатите, които се целят с настоящата директива.

Член 30

Преглед от Комисията

До [5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията, след консултации с държавите членки, социалните партньори на равнището на Съюза и основните заинтересовани страни ▌ и като взема под внимание отражението върху микро-, малките и средните предприятия, прави преглед на изпълнението на настоящата директива с цел да предложи, където е уместно, необходимите законодателни изменения. При този преглед Комисията обръща особено внимание на въздействието от използването на посредници върху цялостното изпълнение на настоящата директива, както и на ефективността на оборимата презумпция за заетост, въведена съгласно член 5.

Член 31

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след ▌публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 32

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ...

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 95.
(2) ОВ C 375, 30.9.2022 г., стр. 45.
(3)* ТЕКСТЪТ ПОДЛЕЖИ НА ПРАВНО-ЕЗИКОВА РЕДАКЦИЯ.
(4)ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 95.
(5)ОВ C 375, 30.9.2022 г., стр. 45.
(6)Позиция на Европейския парламент от 24 април 2024 г.
(7)Междуинституционална прокламация относно Европейския стълб на социалните права (ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10).
(8)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021) 102).
(9)Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105).
(10)Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9).
(11)Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9).
(12)Решение на Съда от 21 февруари 2018 г. по дело Ville de Nivelles/Rudy Matzak (C-518/15, ECLI: EU:C:2018:82).
(13)Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29).
(14)ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1.
(15)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1).
(16)Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).
(17)Решения на Съда от 13 януари 2004 г., Debra Allonby/Accrington & Rossendale College, Education Lecturing Services, trading as Protocol Professional and Secretary of State for Education and Employment, C-256/01, ECLI:EU:C:2004:18; от 11 ноември 2010 г., Dita Danosa/LKB Līzings SIA, C-232/09, ECLI:EU:C:2010:674, и от 4 декември 2014 г., FNV Kunsten Informatie en Media/Staat der Nederlanden, C-413/13, ECLI:EU:C:2014:2411.
(18)Решения на Съда от 3 юли 1986 г., Deborah Lawrie-Blum/Провинция Баден-Вюртемберг, C-66/85, ECLI:EU:C:1986:284; от 14 октомври 2010 г., Union Syndicale Solidaires Isère/Premier ministre и др., C-428/09, EU:C:2010:612; от 4 декември 2014 г., FNV Kunsten Informatie en Media/Staat der Nederlanden, C-413/13, EU:C:2014:2411; от 9 юли 2015 г., Ender Balkaya/Kiesel Abbruch- und Recycling Technik GmbH, C-229/14, EU:C:2015:455; от 17 ноември 2016 г., Betriebsrat der Ruhrlandklinik gGmbH/Ruhrlandklinik gGmbH, C-216/15, EU:C:2016:883; от 16 юли 2020 г., UX/Governo della Repubblica italiana, C-658/18, ECLI:EU:C:2020:572; и определение на Съда от 22 април 2020 г., B/ Yodel Delivery Network Ltd, C‑692/19, ECLI:EU:C:2020:288.
(19)Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).
(20)Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24).
(21)ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(22)Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(23)ОВ С ...


Европейско пространство на здравни данни
PDF 127kWORD 44k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 април 2024 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейското пространство на здравни данни (COM(2022)0197 – C9-0167/2022 – 2022/0140(COD))
P9_TA(2024)0331A9-0395/2023
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2022)0197),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 16 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0167/2022),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 септември 2022 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 февруари 2023 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентните комисии съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 22 март 2024 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 58 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0395/2023),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 април 2024 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2024/... на Европейския парламент и на Съвета относно европейското пространство на здравни данни(4)

P9_TC1-COD(2022)0140


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 16 и 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(5),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(6),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(7),

като имат предвид, че:

(1)  Целта на настоящия регламент е да установи европейско пространство на здравни данни (ЕПЗД), за да се подобрят достъпът на физическите лица до техните лични електронни здравни данни и контролът им върху тях в контекста на здравното обслужване (първично използване на електронни здравни данни), както и за да се постигнат по-добре други цели в сектора на здравното обслужване и грижите в полза на обществото, например научни изследвания, иновации, изготвяне на политики, готовност и способност за реакция при заплахи за здравето за предотвратяване на и справяне с бъдещи пандемии, безопасност на пациентите, персонализирана медицина, официална статистика или регулаторни дейности (вторично използване на електронни здравни данни). Освен това целта е да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез установяване на единна правна и техническа рамка, по-специално за разработването, предлагането на пазара и използването на системи за електронни здравни досиета (системи за ЕЗД) в съответствие с ценностите на Съюза. ЕПЗД е ключов компонент за изграждането на силен и устойчив Европейски здравен съюз.

(2)  Вследствие на пандемията от COVID-19 пролича неотложната необходимост от осигуряване на своевременен достъп до качествени електронни здравни данни с цел готовност и реакция при заплахи за здравето, както и с цел профилактика, диагностика и лечение и вторично използване на здравните данни. Подобен своевременен достъп би могъл потенциално да допринесе чрез ефикасно наблюдение и мониторинг на общественото здраве за по-ефективно управление на бъдещи пандемии, за намаляване на разходите и подобрена реакция при заплахи за здравето, и в крайна сметка може да помогне за спасяването на живота на по‑голям брой хора в бъдеще. През 2020 г. Комисията спешно адаптира системата си за управление на клинични данни на пациентите, създадена с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1269 на Комисията(8), за да даде възможност на държавите членки да споделят електронните здравни данни на пациентите с COVID-19, местещи се при различни доставчици на здравно обслужване и между държавите членки по време на пика на пандемията, но това беше само извънредно решение, показващо необходимостта от структурен и съгласуван подход на равнище държави членки и на равнището на Съюза както за да се подобри наличността на електронни здравни данни, така и за да се улесни достъпът до електронни здравни данни с цел да се дадат насоки за ефективни отговори на политиката и да се допринесе за високи стандарти относно здравето на човека.

(3)  Кризата, свързана с COVID-19, решително утвърди работата на мрежата за електронно здравеопазване, доброволна мрежа от органи в областта на цифровото здравеопазване, като основния стълб за разработването на мобилни приложения за проследяване на контактни лица и за предупреждение, както и на техническите аспекти на цифровите COVID сертификати на ЕС. Тя също така показа необходимостта от споделяне на електронни здравни данни, които да са откриваеми, достъпни, оперативно съвместими и пригодни за многократно използване (принципите за управление на данни „FAIR“), и от гарантиране, че електронните здравни данни са възможно най-отворени, като същевременно се спазва принципът на свеждане на данните до минимум. Следва да се осигурят полезните взаимодействия между ЕПЗД, Европейския облак за отворена наука(9) и Европейските научноизследователски инфраструктури, както и да се извлекат поуки от решенията за споделяне на данни, разработвани в рамките на Европейската платформа за данни за COVID-19.

(3а)   Като се има предвид чувствителността на личните здравни данни, с настоящия регламент се цели да се предоставят достатъчни гаранции както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, за да се осигури висока степен на защита на данните, сигурност, поверителност и етично използване. Подобни гаранции са необходими за насърчаване на доверието в безопасното обработване на здравни данни на физическите лица за първично и вторично използване.

(4)  Обработването на лични електронни здравни данни е предмет на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(10), а за целите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза — на Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(11). Позоваванията на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се разбират и като позовавания на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1725 по отношение на институциите и органите, службите и агенциите на Съюза, когато е приложимо.

(5)  Все повече европейци пресичат националните граници, за да работят, учат, посещават роднини или да пътуват. За да се улесни обменът на здравни данни и в съответствие с необходимостта от оправомощаване на гражданите, те следва да могат да имат достъп до своите здравни данни в електронен формат, който да може да бъде признат и приет в целия Съюз. Подобни лични електронни здравни данни биха могли да съдържат лични данни, свързани с физическото или психичното здраве на физическото лице, включително предоставянето на здравни услуги, които разкриват информация за неговото здравословно състояние, лични данни, свързани с наследствените или придобитите генетични характеристики на физическото лице, които дават уникална информация за физиологията или здравето на това физическо лице и които са резултат по-конкретно от анализа на биологична проба от въпросното физическо лице, както и данни, отнасящи се до определящи здравето фактори, като поведение, околна среда, физически влияния, медицински грижи, социални фактори или образование. Електронните здравни данни включват също така данни, които първоначално са били събрани за научноизследователски, статистически, политически или регулаторни цели, или за целите на оценка на заплахите за здравето, и могат да бъдат предоставени в съответствие с правилата от глава IV. Електронните здравни данни се отнасят за всички категории данни, независимо от факта, че тези данни се предоставят от субекта на данните или от други физически или юридически лица, като например здравни специалисти, или се обработват във връзка със здравето или благосъстоянието на дадено физическо лице, и следва също така да включват логически изведени и косвени данни, като например поставени диагнози, изследвания и медицински прегледи, както и данни, наблюдавани и записвани с автоматични средства.

(5б)   В системите за здравеопазване личните електронни здравни данни обикновено са събирани в електронни здравни досиета, които по принцип съдържат в себе си медицинската история на физическото лице, диагнози и лечения, лекарствени лечения, алергии, имунизации, както и рентгенови изображения и лабораторни резултати, а също и други медицински данни, разпръснати в различните структури в системата за здравеопазване (общопрактикуващи лекари, болници, аптеки, служби за полагане на грижи). За да могат физическите лица или медицинските специалисти да имат достъп, да споделят и променят тези електронни здравни данни, някои държави членки са взели необходимите правни и технически мерки и са създали централизирани инфраструктури, свързващи системите за ЕЗД, използвани от доставчиците на здравно обслужване и физическите лица. Като алтернатива някои държави членки подкрепят доставчиците на здравно обслужване от публичния и частния сектор при създаването на пространства на лични здравни данни, за да се осигури оперативна съвместимост между различните доставчици на здравно обслужване. Няколко държави членки също така са осигурили подкрепа или са предоставили услуги за достъп до здравни данни за пациенти и медицински специалисти (например чрез портали на пациента или портали за медицински специалисти). Те също така са взели мерки да гарантират, че системите за ЕЗД или приложенията за поддържане на добро здравословно състояние могат да предават електронни здравни данни към централизираната система за ЕЗД (някои държави членки постигат това, като осигуряват например система за сертифициране). Не всички държави членки обаче са въвели такива системи, а онези, които са ги въвели, са го направили фрагментирано. За да може да се улесни свободното движение на лични здравни данни на територията на Съюза и да се избегнат отрицателните последици за пациентите при получаването на здравно обслужване в трансграничен контекст, са необходими действия от страна на Съюза, за да се гарантира, че лицата имат по-добър достъп до собствените си лични електронни здравни данни и са оправомощени да ги споделят. В това отношение следва да бъдат предприети подходящи действия на равнището на Съюза и на национално равнище като средство за намаляване на разпокъсаността, разнородността и разделението и за изграждане на система, която е лесна за ползване и интуитивна, във всички държави. Всяка цифрова трансформация в сектора на здравеопазването следва да има за цел да бъде приобщаваща и от нея да се възползват и физически лица с ограничени способности за достъп до цифрови услуги и тяхното използване, включително хора с увреждания.

(6)  В глава III от Регламент (ЕС) 2016/679 са изложени специални разпоредби, отнасящи се до правата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни. ЕПЗД надгражда тези права и допълва някои от тях, доколкото се прилагат по отношение на личните електронни здравни данни. Тези права се прилагат независимо от държавата членка, в която се обработват личните електронни здравни данни, вида на доставчика на здравно обслужване, източниците на данни или държавата членка по осигуряване на физическото лице. Правата и правилата, свързани с първичното използване на лични електронни здравни данни съгласно глави II и III от настоящия регламент, се отнасят за всички категории такива данни, независимо от начина, по който са събрани или от предоставящия ги субект, от правното основание за обработване съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 или от статута на администратора на лични данни като публичноправна или частноправна организация. Допълнителните права на достъп и преносимост на лични електронни здравни данни следва да не засягат правата на достъп и преносимост, установени съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Физическите лица продължават да се ползват от тези права при условията, определени в посочения регламент.

(8)  Правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679, следва да продължат да се прилагат. Правото на достъп на физическо лице до данни, установено с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, следва да бъде допълнено в сектора на здравеопазването. Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 не се изисква администраторите на лични данни да предоставят достъп незабавно. ▌Правото на достъп до здравни данни все още като цяло се прилага на много места чрез предоставяне на поисканите здравни данни на хартиен носител или като сканирани документи, което отнема много време за администратора, например болница или друг доставчик на здравно обслужване, предоставящ достъп. Това забавя достъпа до здравни данни на физическите лица и може да има отрицателно въздействие върху физическите лица, ако те се нуждаят от незабавен достъп поради спешни обстоятелства, свързани със здравословното им състояние. Поради това е необходимо да се осигури по-ефикасен начин за достъп от страна на физическите лица до техните лични електронни здравни данни. Те следва да имат право на безплатен, незабавен достъп, доколкото това е технологично осъществимо, до определените приоритетни категории лични електронни здравни данни, като обобщените данни за пациента, чрез услуга за достъп до електронни здравни данни. Това право следва да се прилага независимо от държавата членка, в която се обработват личните електронни здравни данни, вида на доставчика на здравно обслужване, източниците на данни или държавата членка по осигуряване на физическото лице. Обхватът на това допълнително право, установено съгласно настоящия регламент, и условията за упражняването му се различават в някои отношения от правото на достъп по реда на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. То обхваща всички лични данни, съхранявани от администратора, и се упражнява спрямо конкретен администратор, който след това разполага със срок до един месец, за да отговори на искането. Правото на достъп до лични електронни здравни данни по реда на настоящия регламент следва да бъде ограничено до категориите данни, попадащи в неговия обхват, да се упражнява посредством услуга за достъп до електронни здравни данни и да предоставя незабавен отговор. Правата съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 следва да продължават да се прилагат, така че физическите лица да могат да се ползват от правата по двете уредби. По-специално правото на копие на хартиен носител на електронните здравни данни следва да се запази, тъй като то е едно от правата, предоставени съгласно Регламент (ЕС) 2016/679.

(9)  Същевременно следва да се има предвид, че незабавният достъп на физическите лица до някои видове техни лични електронни здравни данни може да бъде вреден за безопасността на физическите лица ▌или неетичен. Така например би било неетично да се информира по електронен път пациент за диагноза на нелечимо заболяване, което вероятно ще доведе до бързата му смърт, вместо тази информация да се предостави за първи път при консултация с пациента. Поради това следва да бъде възможно да се задържи предоставянето на достъп при подобни ситуации за ограничен срок от време, например до момента, когато пациентът и медицинският специалист се свържат. Държавите членки ▌следва да могат да определят подобно изключение, когато то представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, в съответствие с изискванията на член 23 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(9а)   Настоящият регламент не засяга правомощията на държавите членки относно първоначалната регистрация на лични електронни здравни данни, например като изискват получаването на съгласие от физическото лице или прилагат други гаранции при регистрацията на генетични данни. Държавите членки може да изискват тези данни да се предоставят в електронен формат преди прилагането на настоящия регламент. Това не следва да засяга задължението личните електронни здравни данни, регистрирани след началото на прилагането на настоящия регламент, да се предоставят в електронен формат.

(10)  Физическите лица следва да могат да добавят електронни здравни данни към своите ЕЗД или да съхраняват допълнителна информация в отделно лично здравно досие, до което могат да имат достъп медицински специалисти, за да допълват информацията на тяхно разположение. Информацията, въведена от физически лица, може да не е толкова надеждна, колкото електронните здравни данни, въведени и проверени от медицински специалисти, и тя може да няма същата клинична или правна стойност като информацията, предоставена от медицински специалист. Поради това тя следва да бъде ясно разграничима от данните, предоставени от специалисти. Възможността физическите лица да добавят и допълват личните електронни здравни данни не следва да им дава право да променят личните електронни здравни данни, предоставени от медицински специалисти.

(10а)   Предоставянето на физическите лица на по-лесен и по-бърз достъп до техните лични електронни здравни данни също така им дава допълнителна възможност да забележат евентуални грешки, като невярна информация или неправилно прикачени медицински досиета. В такива случаи физическите лица следва да имат възможност да поискат коригиране на неправилните електронни здравни данни онлайн, незабавно и без заплащане, чрез услуга за достъп до електронни здравни данни. Подобни искания за коригиране на данни следва да се разглеждат от съответните администратори на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, ако е необходимо, с участието на медицински специалисти с подходяща специализация, отговарящи за лечението на физическото лице.

(11)  ▌Съгласно член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 правото на преносимост на данните е ограничено до данните, обработвани въз основа на съгласие или договор и които са предоставени от субекта на данните на администратора ▌. Освен това съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 физическото лице има право да поиска личните данни да бъдат предадени директно от един администратор на друг само когато това е технически осъществимо. Посоченият регламент обаче не налага задължение за осигуряване на техническа осъществимост на този пряк пренос. Това право следва да бъде допълнено по реда на настоящия регламент, като по този начин се оправомощят физическите лица най-малкото да обменят и да предоставят достъп поне до приоритетните категории свои лични електронни здравни данни по свой избор и да изтеглят такива здравни данни. Освен това физическите лица следва да имат правото да поискат от доставчик на здравно обслужване да предаде част от техните електронни здравни данни на ясно посочен получател от сектора на социалната сигурност или на услугите за възстановяване на разходи. Предаването следва да бъде еднопосочно.

(12)  ▌Рамката, установена с настоящия регламент, следва да надгражда правото на преносимост на данните, установено в Регламент (ЕС) 2016/679, като гарантира, че физическите лица в качеството си на субекти на данни могат да предават своите електронни здравни данни, включително логически изведени данни в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, независимо от правното основание за обработване на електронните здравни данни. Медицинските специалисти следва да не възпрепятстват упражняването на правата на физическите лица, например като отказват да вземат предвид електронни здравни данни, произхождащи от друга държава членка и предоставени в оперативно съвместимия и надежден европейски формат за обмен на електронни здравни досиета.

(12а)   Достъпът до личните здравни досиета на доставчиците на здравно обслужване или други лица следва да бъде прозрачен за физическите лица. Услугите за достъп до лични здравни данни следва да предоставят подробна информация относно достъпа до данни, например кога и кой субект или физическо лице е осъществил достъп и до какво данни. Физическите лица следва да могат да задействат или изключват автоматични уведомления относно достъпа до техни здравни данни чрез услугите за достъп за медицински специалисти. За да се гарантира еднакво изпълнение, Комисията следва да бъде оправомощена да определя подробни елементи в акт за изпълнение.

(13)  Физическите лица може да не желаят да разрешават достъп до някои части от личните си електронни здравни данни, като същевременно разрешават достъп до други части. Това може се отнася по-специално за случаи, в които става дума за чувствителни здравни проблеми, като свързаните с психичното или сексуалното здраве, за чувствителни процедури, като прекъсване на бременност, или за данни за определени лекарства, които биха могли да разкриват други чувствителни проблеми. По тази причина подобно избирателно споделяне на лични електронни здравни данни следва да бъде подкрепено и прилагано чрез ограничения, определяни от физическото лице по еднакъв начин както при споделяне в рамките на държава членка, така и при трансгранично споделяне на данни. Ограниченията следва да допускат достатъчно подробност, така че да могат да се ограничават части от наборите от данни, например елементи от обобщените данни за пациентите. Преди да определят ограниченията, физическите лица следва да бъдат информирани за рисковете за безопасността на пациента, свързани с ограничаването на достъпа до здравни данни. Тъй като недостъпността на ограничените лични електронни здравни данни може да повлияе на предоставянето или качеството на здравните услуги, предоставяни на физическото лице, то следва да поеме отговорност за факта, че доставчикът на здравно обслужване не може да вземе предвид данните при предоставянето на здравни услуги. Такива ограничения обаче може да имат животозастрашаващи последици и поради това достъпът до лични електронни здравни данни следва да бъде възможен с цел защита на жизненоважни интереси при извънредни ситуации. По-конкретни правни разпоредби относно механизмите на ограниченията, наложени от физическото лице върху части от неговите лични електронни здравни данни, могат да бъдат предвидени от държавите членки в националното законодателство, по‑специално що се отнася до медицинската отговорност, в случай че са наложени ограничения от физическото лице.

(13а)   Освен това поради различията в чувствителността в държавите членки относно степента на контрол на пациентите върху техните здравни данни държавите членки следва да могат да предвидят абсолютно право на възражение срещу всякакъв достъп, освен за първоначалния администратор на лични данни, без да се дава възможност за даване на достъп дори при извънредни обстоятелства. В случай че те направят такъв избор, те следва да определят правилата и конкретните гаранции относно подобни механизми. Подобни правила и гаранции могат също да се отнасят за конкретни категории лични електронни здравни данни, например генетични данни. Правото на възражение означава, че личните електронни здравни данни, свързани с лицата, които са ги използвали, няма да бъдат предоставени чрез услугите, създадени във връзка с ЕПЗД, за лица, различни от доставчика на здравно обслужване, предоставил лечението. За физическите лице, които възразяват срещу достъпа, държавите членки могат да изискат регистрирането и съхранението на електронни здравни данни в система за ЕЗД, която се използва от доставчика на здравно обслужване, предоставил здравните услуги, и която е достъпна само за него. Когато физическо лице е упражнило правото на възражение срещу достъп, доставчиците на здравно обслужване все пак документират предоставеното лечение в съответствие с приложимите правила и имат възможност за достъп до регистрираните от тях данни. Физическите лица, които прилагат правото на възражение срещу достъп, следва да могат да променят решението си. Ако го направят, личните електронни здравни данни, генерирани през периода на недопускане на достъп, може да не бъдат достъпни чрез услугите за достъп и платформата „Моето здраве в ЕС“ (MyHealth@EU).

(15)  Навременният и пълен достъп на медицински специалисти до медицинските досиета на пациентите е от основно значение за осигуряване на непрекъснатост на здравното обслужване, избягване на дублиране и грешки и намаляване на разходите. Поради липсата на оперативна съвместимост обаче в много случаи медицински специалисти нямат достъп до пълните медицински досиета на своите пациенти и не могат да вземат оптимални медицински решения за тяхното диагностициране и лечение, което води до значителни допълнителни разходи както за системите, така и за физическите лица и може да доведе до по-лоши здравни резултати за физическите лица. Електронните здравни данни, предоставени в оперативно съвместим формат, които могат да се предават между доставчиците на здравно обслужване, могат също така да намалят административната тежест за медицинските специалисти, свързана с ръчното въвеждане или копиране на здравни данни между електронните системи. Поради това на медицинските специалисти следва да се предоставят подходящи електронни средства, например подходящи електронни устройства и портали за медицински специалисти или други услуги за достъп за медицински специалисти, за да използват личните електронни здравни данни за изпълнение на задълженията си. Тъй като е трудно да се определи предварително и изчерпателно кои от съществуващите данни в приоритетните категории са с медицинско значение в конкретен епизод от лечението, медицинските специалисти следва да имат широк достъп. При достъпа до данни на свои пациенти медицинските специалисти следва да спазват приложимите закони, кодекси за поведение, деонтологични насоки или други разпоредби, уреждащи етичното поведение по отношение на споделянето или достъпа до информация, по-специално при животозастрашаващи или екстремни ситуации, и да ограничат използването на правата си на достъп до необходимото за конкретния епизод от лечението. В съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 доставчиците на здравно обслужване следва да спазват принципа на свеждане на данните до минимум при достъпа до лични здравни данни, като ограничават данните, до които се получава достъп, така че това да са само данни, които са строго необходими и обосновани за дадена услуга. Предоставянето на услуги за достъп за медицински специалисти е задача от обществен интерес, възложена от настоящия регламент, за чието изпълнение е необходимо обработване на лични данни по смисъла на член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679. С настоящия регламент ▌се предвиждат условия и гаранции за обработването на електронни здравни данни в услугите за достъп за медицински специалисти в съответствие с член 9, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) 2016/679, например подробни разпоредби относно контрола на достъпа, за да се осигури прозрачност спрямо субектите на данни ▌. Настоящият регламент обаче не следва да засяга националните нормативни актове относно обработването на здравни данни с цел предоставяне на здравно обслужване, включително законодателството за определяне на категориите медицински специалисти, които могат да обработват различни категории електронни здравни данни.

(15б)   За да се улесни упражняването на допълнителните права на достъп и преносимост, установени съгласно настоящия регламент, държавите членки следва да създадат една или повече услуги за достъп до електронни здравни данни. Тези услуги могат да се предоставят като онлайн портал на пациента, чрез мобилно приложение или по друг начин на национално или регионално равнище или от доставчици на здравно обслужване. Те следва да бъдат проектирани така, че да са достъпни, включително за хората с увреждания. Предоставянето на такава услуга, за да се осигури на физическите лица възможност за лесен достъп до техните лични електронни здравни данни, е от важен обществен интерес. Обработването на лични електронни здравни данни в рамките на тези услуги е необходимо за изпълнението на задачата, възложена с настоящия регламент по смисъла на член 6, параграф 1, буква д) и член 9, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) 2016/679. В настоящия регламент се предвиждат необходимите условия и гаранции за обработването на електронни здравни данни в рамките на услугите за достъп до електронни здравни данни, например електронна идентификация на физическите лица, които осъществяват достъп до такива услуги.

(15в)   Физическите лица следва да могат да предоставят разрешение на физически лица, които са избрали, например на свои роднини или на други близки физически лица, с което да позволят на тези близки или роднини да имат достъп или да упражняват контрол върху достъпа до личните им електронни здравни данни или да използват цифрови здравни услуги от тяхно име. Такива разрешения могат да бъдат полезни и от съображения за удобство в други ситуации. Държавите членки следва да създадат прокси услуги, които да осигурят условия за привеждане на тези разрешения в действие и да ги свържат с услуги за достъп до лични здравни данни, като портали на пациента или мобилни приложения, насочени към пациентите. Прокси услугите следва също така да дават възможност на настойниците да действат от името на деца на тяхна издръжка; в такива ситуации разрешенията могат да бъдат автоматични. Освен тези прокси услуги, държавите членки следва да установяват и леснодостъпни помощни услуги за физически лица с подходящо обучен персонал, който да им помага да упражняват правата си. За да се вземат предвид случаите, в които показването на някои лични електронни здравни данни на непълнолетни лица на техните настойници може да противоречи на интересите или волята на непълнолетното лице, държавите членки следва да могат да предвидят такива ограничения и гаранции в националното право, както и необходимото техническо изпълнение. Услугите за достъп до лични здравни данни, например портали на пациента или мобилни приложения, следва да използват подобни разрешения и по този начин да дават възможност на упълномощени физически лица да имат достъп до лични електронни здравни данни, попадащи в обхвата на разрешението, за да могат да постигнат желания ефект. Цифровите прокси решения следва да бъдат в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета(12) и с техническите спецификации на европейския портфейл за цифрова самоличност, за да се осигури хоризонтално решение, което е по-удобно за ползване. Това следва да допринесе за намаляване както на административната, така и на финансовата тежест за държавите членки чрез намаляване на риска от разработване на паралелни системи, които не са оперативно съвместими в целия Съюз.

(15г)   В някои държави членки здравните грижи се предоставят от екипи за управление на първичните здравни грижи, определени като групи от медицински специалисти, съсредоточени върху първичните здравни грижи (общопрактикуващи лекари), които извършват дейностите си по първични здравни грижи въз основа на изготвен от тях план за здравно обслужване. Освен това в няколко държави членки съществуват и други видове екипи за здравно обслужване за други цели на здравното обслужване. В контекста на първичното използване на здравни данни в европейското пространство на здравни данни следва да се предостави достъп на здравните специалисти от тези екипи.

(16б)   Надзорните органи, създадени съгласно член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679, са компетентни за наблюдението и прилагането на посочения регламент, и по‑специално да наблюдават обработването на лични електронни здравни данни и да разглеждат всички жалби, подадени от физическите лица. С ЕПЗД се установяват допълнителни права за физическите лица при първично използване, които надхвърлят правата на достъп и преносимост, залегнали в Регламент (ЕС) 2016/679, и допълват тези права. Тези допълнителни права следва да се прилагат и от надзорните органи, създадени съгласно член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679. Държавите членки следва да гарантират, че на тези органи са предоставени финансовите и човешките ресурси, помещенията и инфраструктурата, които са необходими за ефективното изпълнение на тази допълнителна задача. Надзорният орган или надзорните органи, отговарящи за наблюдението и прилагането на обработването на лични електронни здравни данни за първично използване в съответствие с регламента, следва да имат правомощието да налагат административни глоби. Правната система на Дания не позволява налагането на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, посочени в настоящия регламент. Правилата относно административните глоби могат да се прилагат по такъв начин, че в Дания глобите или имуществените санкции да се налагат от компетентните национални съдилища като наказателна санкция, при условие че такова прилагане на правилата има ефект, равностоен на административните глоби, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(16в)   Държавите членки следва да се стремят да се придържат към етични принципи, като европейските принципи за етика в цифровото здравеопазване, приети от мрежата за електронно здравеопазване на 26 януари 2022 г., и към принципа на поверителност между здравните специалисти и пациентите при прилагането на настоящия регламент, като признават тяхното значение — европейските принципи за етика в цифровото здравеопазване предоставят насоки на практикуващите специалисти, изследователите, новаторите, създателите на политики и регулаторните органи.

(17)  Значението на различните категории електронни здравни данни за различните сценарии в здравеопазването е различно. Различните категории са достигнали и различна степен на зрялост по отношение на стандартизацията, поради което прилагането на механизми за техния обмен може да бъде повече или по-малко сложно в зависимост от категорията. Ето защо подобряването на оперативната съвместимост и споделянето на данни следва да бъдат постепенни и е необходимо категориите електронни здравни данни да се степенуват по приоритет. Категории електронни здравни данни, като например обобщени данни за пациента, електронно медицинско предписание и данни за отпуснати лекарства, лабораторни резултати и доклади, епикризи, медицински изображения и доклади, са избрани като най‑подходящи в рамките на мрежата за електронно здравеопазване за повечето здравни ситуации и следва да се считат за приоритетни категории за държавите членки за целите на въвеждането на достъп до тях и тяхното предаване. Когато тези приоритетни категории данни представляват групи електронни здравни данни, настоящият регламент следва да се прилага не само за целите групи, но и за отделните вписвания на данни, попадащи в обхвата им. Например тъй като ваксинационният статус е част от обобщените данни за пациента, правата и изискванията, свързани с обобщените данни за пациента, следва да се прилагат и за такъв специфичен ваксинационен статус, дори ако той се обработва отделно от цялостните обобщени данни за пациента. Когато се установят допълнителни потребности от обмен на други категории електронни здравни данни за целите на здравеопазването, достъпът и обменът на тези допълнителни категории следва да бъде възможен по реда на настоящия регламент. Допълнителните категории следва първо да бъдат приложени на равнището на държавите членки, а обменът им да бъде възможен в трансгранични ситуации между сътрудничещите държави членки на доброволна основа. Особено внимание следва да се обърне на обмена на данни в граничните региони на съседни държави членки, където предоставянето на трансгранични здравни услуги е по-често и се нуждае от още по-бързи процедури, отколкото в целия Съюз като цяло.

(19)  Степента на наличност на лични здравни и генетични данни в електронен формат е различна в отделните държави членки. Чрез ЕПЗД на физическите лица следва да се осигури лесен достъп до тези данни в електронен формат, както и да им се предостави по-добър контрол върху достъпа и споделянето на техните лични електронни здравни данни. По този начин ще се допринесе и за постигането на целта до 2030 г. 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до своите електронни здравни досиета, както е посочено в политическата програма „Път към цифровото десетилетие“. За да се осигурят достъп до електронни здравни данни и възможност за тяхното предаване, тези данни следва да бъдат достъпни и предавани в оперативно съвместим общ европейски формат за обмен на електронни здравни досиета, поне за някои категории електронни здравни данни, като например обобщени данни за пациентите, електронни медицински предписания и данни за отпуснати лекарства, медицински изображения и съответни доклади, резултати от лабораторни изследвания и епикризи, като се предвидят преходни периоди. Когато личните електронни здравни данни се предоставят на доставчик на здравно обслужване или на аптека от физическо лице или се предават от друг администратор на лични данни в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, форматът следва да бъде приет, а получателят следва да може да прочете данните и да ги използва за целите на предоставянето на здравно обслужване или за целите на отпускането на лекарствен продукт, като по този начин се подпомага предоставянето на здравните услуги или отпускането на електронното медицинско предписание. Форматът следва да бъде проектиран по начин, който улеснява, доколкото е възможно, превода на представените електронни здравни данни на официалните езици на Съюза. С Препоръка (ЕС) 2019/243 на Комисията(13) се създава основа за такъв общ европейски формат за обмен на електронни здравни досиета. Оперативната съвместимост на ЕПЗД следва да допринесе за високото качество на европейските масиви от здравни данни. Използването на европейски формат за обмен на електронни здравни досиета следва да се превърне в широко разпространена практика на равнището на ЕС и на национално равнище. Комисията следва да бъде оправомощена да разширява европейския формат за обмен на електронни здравни досиета чрез актове за изпълнение, така че да включва допълнителни категории данни, които да се използват от държавите членки, които желаят това. Европейският формат за обмен на електронни здравни досиета може да има различни профили за използване на равнището на системите за ЕЗД и на равнището на националните органи за контакт в платформата MyHealth@EU за трансграничен обмен на данни.

(20)  Въпреки че системите за ЕЗД са широко разпространени, степента на цифровизиране на здравните данни варира в държавите членки в зависимост от категориите данни и от обсега на доставчиците на здравно обслужване, които регистрират здравни данни в електронен формат. За да се подпомогне упражняването на правата на субектите на данни за достъп до електронни здравни данни и за техния обмен, са необходими действия на Съюза, с цел да се избегне по-нататъшното фрагментиране. За постигане на високо качество и непрекъснатост на здравното обслужване някои категории здравни данни следва систематично и в съответствие със специфични изисквания за качество на данните да бъдат регистрирани в електронен формат. Европейският формат за обмен на електронни здравни досиета следва да представлява основата за спецификациите, свързани с регистрацията и обмена на електронни здравни данни. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на ▌изисквания за качество на данните.

(21)  Телемедицината се превръща във все по-важен инструмент, който може да предостави на пациентите достъп до грижи и да противодейства на неравенствата и който има потенциала да намали неравнопоставеността в здравеопазването и да укрепи свободното движение на гражданите на Съюза през границите. Цифровите и другите технологични инструменти могат да улеснят предоставянето на грижи в отдалечените региони. Когато цифровите услуги съпътстват физическото предоставяне на здравна услуга, цифровата услуга следва да бъде включена в цялостното предоставяне на здравно обслужване. Съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) държавите членки отговарят за своята здравна политика, по-специално за организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, включително регламентирането на дейности като онлайн аптеките, телемедицината и други услуги, които предоставят и за които възстановяват разходите, в съответствие с националното си законодателство. Различните политики в областта на здравеопазването обаче не следва да представляват пречки за свободното движение на електронни здравни данни в контекста на трансгранично здравно обслужване, включително телемедицината, например услуги за онлайн аптека.

(22)  С Регламент (ЕС) № 910/2014 се определят условията, при които държавите членки извършват идентификация на физически лица в трансгранични ситуации, като използват средства за идентификация, издадени от друга държава членка, и се установяват правила за взаимното признаване на такива средства за електронна идентификация. ЕПЗД изисква сигурен достъп до електронни здравни данни, включително при трансгранични сценарии. Услугите за достъп до електронни здравни данни и услугите за телемедицина следва да прилагат правата на физическите лица независимо от тяхната държава членка по осигуряване и следва съответно да подкрепят идентификацията на физическите лица, като използват всички средства за електронна идентификация, признати съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Като се има предвид възможността за предизвикателства при проверката на самоличността в трансгранични ситуации, може да се наложи държавите членки да издават допълнителни токени или кодове за достъп на физически лица, които пристигат от други държави членки и ползват здравно обслужване. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение за оперативно съвместима трансгранична идентификация и удостоверяване на автентичността на физическите лица и медицинските специалисти, включително всякакви допълнителни механизми, които са необходими, за да се осигури на физическите лица възможността да упражняват своите права на лични електронни здравни данни в трансгранични ситуации.

(22а)   Държавите членки следва да създадат съответни органи в областта на цифровото здравеопазване за планиране и прилагане на стандартите за достъп до електронни здравни данни и предаването им, както и за упражняването на правата на физическите лица и медицинските специалисти, като отделни организации или като част от съществуващите в момента органи. Служителите на органите в областта на цифровото здравеопазване не следва да имат финансови или други интереси в сектори или икономически дейности, които биха могли да повлияят на тяхната безпристрастност. Освен това държавите членки следва да улесняват участието на националните участници в сътрудничеството на равнището на Съюза, като насочват експертните знания и консултациите относно разработването на решения, необходими за постигане на целите на ЕПЗД. В повечето държави членки съществуват органи в областта на цифровото здравеопазване, които отговарят за ЕЗД, оперативната съвместимост, сигурността или стандартизацията. При изпълнението на своите задачи органите в областта на цифровото здравеопазване следва да си сътрудничат по-специално с надзорните органи, създадени съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, и надзорните органи, създадени съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014. Те могат също така да си сътрудничат с Европейския съвет по изкуствен интелект съгласно [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106 (COD)], Координационната група по медицинските изделия съгласно Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета(14), Европейския комитет за иновации в областта на данните съгласно Регламент (ЕС) 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета(15) и компетентните органи съгласно Регламент (ЕС) 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета(16).

(22б)   Без да се засягат други административни или извънсъдебни средства за правна защита, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на орган в областта на цифровото здравеопазване. Без да се засягат други средства за административна или извънсъдебна защита, всяко физическо или юридическо лице следва да има право на ефективна съдебна защита, ако орган в областта на цифровото здравеопазване не разгледа жалба или не информира физическото или юридическо лице в срок до три месеца относно напредъка или резултата от жалбата. Дела срещу орган в областта на цифровото здравеопазване следва да се завеждат в съдилищата на държавите членки, в които е установен органът в областта на цифровото здравеопазване.

(23)  Органите в областта на цифровото здравеопазване следва да разполагат с достатъчно технически умения, като е възможно да обединят експерти от различни организации. Дейностите на органите в областта на цифровото здравеопазване следва да бъдат добре планирани и наблюдавани, за да се гарантира тяхната ефективност. Органите в областта на цифровото здравеопазване следва да предприемат необходимите мерки за гарантиране на правата на физическите лица, като създадат национални, регионални и местни технически решения, например национални ЕЗД, решения с посредничество и портали на пациента ▌. При това те следва да прилагат общи стандарти и спецификации в такива решения, да насърчават прилагането на стандартите и спецификациите при възлагането на обществени поръчки и да използват други иновативни средства, включително възстановяване на разходите за решения, които са в съответствие с изискванията за оперативна съвместимост и сигурност на ЕПЗД. Държавите членки следва да изискат предприемането на подходящи инициативи за обучение. По-специално медицинските специалисти следва да бъдат информирани и обучени по отношение на своите права и задължения съгласно настоящия регламент. За да изпълняват задачите си, органите в областта на цифровото здравеопазване следва да си сътрудничат на национално равнище и на равнището на Съюза с други субекти, включително със застрахователни органи, доставчици на здравно обслужване, медицински специалисти, производители на системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние, както и други заинтересовани страни от сектора на здравеопазването или информационните технологии, субекти, които управляват схеми за възстановяване на разходите, органи за оценка на здравните технологии, регулаторни органи и агенции за лекарствени продукти, органи за медицински изделия, възложители на обществени поръчки и органи за киберсигурност или органи за електронна идентификация.

(24)  Достъпът до и предаването на електронни здравни данни е от значение в случаи на трансгранично здравно обслужване, тъй като може да подпомогне непрекъснатостта на здравното обслужване, когато физически лица пътуват до други държави членки или променят мястото си на пребиваване. Непрекъснатостта на здравното обслужване и бързият достъп до лични електронни здравни данни са още по-важни за жителите на граничните региони, които преминават през граница често, за да получат здравно обслужване. В много гранични региони някои специализирани здравни услуги могат да се предоставят по-удобно през границата, а не в същата държава членка. Необходима е инфраструктура за трансгранично предаване на лични електронни здравни данни в случаите, когато физическо лице ползва услугите на доставчик на здравно обслужване, установен в друга държава членка. Следва да се обмисли постепенното разширяване на инфраструктурата и нейното финансиране. За тази цел, като част от действията, предвидени в член 14 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(17), е създадена незадължителна инфраструктура — „Моето здраве в ЕС“ (MyHealth@EU). Чрез MyHealth@EU държавите членки започнаха да предоставят на физическите лица възможността да споделят личните си електронни здравни данни с доставчици на здравно обслужване, когато пътуват в чужбина. Въз основа на този опит участието на държавите членки в цифровата инфраструктура MyHealth@EU, създадена с настоящия регламент, следва да бъде задължително. Техническите спецификации за инфраструктурата MyHealth@EU следва да дават възможност за обмен на приоритетни категории електронни здравни данни, както и на други категории, поддържани от европейския формат за обмен на електронни здравни досиета. Тези спецификации следва да бъдат определени чрез актове за изпълнение и следва да се основават на трансграничните спецификации на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, допълнени освен това от спецификации относно киберсигурността, техническата и семантичната оперативна съвместимост, операциите и управлението на услугите. Настоящият регламент следва да задължи всички държави членки ▌да се присъединят към инфраструктурата, да спазват техническите спецификации за MyHealth@EU и да свържат доставчиците на здравно обслужване, включително аптеките, тъй като това е необходимо за упражняване на установените с настоящия регламент права на физическите лица за достъп и използване на техните лични електронни здравни данни, независимо от държавата членка. ▌

(25)  ▌MyHealth@EU осигурява обща инфраструктура за държавите членки, за да се гарантират свързаност и оперативна съвместимост по ефективен и сигурен начин в подкрепа на трансграничното здравно обслужване, без да се засягат отговорностите на държавите членки преди и след предаването на лични електронни здравни данни чрез тази инфраструктура. Държавите членки отговарят за организацията на своите национални органи за контакт и за [обработването на лични данни за] предоставянето на здравно обслужване преди и след предаването на данните чрез тази инфраструктура. Комисията следва да наблюдава спазването от страна на националните органи за контакт на необходимите изисквания чрез проверки за съответствие. В случай на значително несъответствие на национален орган за контакт с приложимите изисквания Комисията следва да може да спре засегнатите услуги, предоставяни от този национален орган за контакт. Комисията следва да действа като обработващ лични данни от името на държавите членки в рамките на тази инфраструктура и следва да предоставя централизирани услуги за нея. За да се обезпечи спазването на правилата за защита на данните и да се осигури рамка за управление на риска при предаването на лични електронни здравни данни, посредством актове за изпълнение следва да бъдат определени подробно конкретните отговорности на държавите членки, като съвместни администратори, и задълженията на Комисията, като обработващ лични данни от тяхно име. Всяка държава членка носи цялата отговорност за данните и услугите в съответната държава членка. Настоящият регламент предоставя правното основание за обработването на лични електронни здравни данни в тази инфраструктура като задача от обществен интерес, възложена от правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679. Това обработване е необходимо за предоставянето на здравно обслужване, както е посочено в член 9, параграф 2, буква з) от въпросния регламент, в трансгранични ситуации.

(26)  В допълнение към услугите в MyHealth@EU за обмен на лични електронни здравни данни въз основа на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета може да са необходими други услуги или допълнителни инфраструктури, например в случаи на извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, или когато архитектурата на MyHealth@EU не е подходяща за изпълнението на някои случаи на употреба. Примери за такива случаи на употреба включват поддръжка на функционалните възможности на ваксинационните карти, в т.ч. обмен на информация за плановете за ваксинация, или проверка на сертификати за ваксинация или други сертификати, свързани със здравето. Това би било важно и за въвеждането на допълнителна функционална възможност за справяне с кризи в областта на общественото здраве, като например поддръжка на проследяването на контактни лица с цел ограничаване на инфекциозните болести. MyHealth@EU следва да подпомага обмена на лични електронни здравни данни с органите за контакт на съответните трети държави и международни организации, за да допринася за непрекъснатостта на здравното обслужване. Това е от особено значение за трансгранично мобилното население към или от съседни трети държави, за държавите кандидатки и за асоциирането на отвъдморските страни и територии. Свързването на тези национални органи за контакт във връзка с цифровото здравеопазване на трети държави или оперативната съвместимост с цифрови системи, създадени на международно равнище, следва да подлежи на проверка, която да гарантира съответствието на органа за контакт с техническите спецификации, правилата за защита на данните и други изисквания на MyHealth@EU. Освен това, като се има предвид, че връзката с MyHealth@EU ще доведе до предаване на лични електронни здравни данни на трети държави, като споделяне на обобщените данни за пациента, когато пациентът търси грижи в тази трета държава, ще трябва да бъдат въведени съответните инструменти за предаване на данни съгласно глава V от Регламент (ЕС) 2016/679. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение за свързване на такива трети държави и международни организации с MyHealth@EU. При изготвянето на тези актове за изпълнение следва да се вземат предвид интересите на държавите членки в областта на националната сигурност.

(27)  За да се създадат условия за безпроблемен обмен на електронни здравни досиета и да се гарантира зачитането на правата на физическите лица и медицинските специалисти, системите за ЕЗД, предлагани на единния пазар на Съюза, следва да могат да съхраняват и предават по сигурен начин висококачествени електронни здравни данни. Основна цел на ЕПЗД е да гарантира сигурно и свободно движение на електронни здравни данни в Съюза. За тази цел следва да се създаде схема за самооценяване на съответствието на системите за ЕЗД, обработващи една или повече приоритетни категории електронни здравни данни, за да се преодолее разпокъсаността на пазара, като същевременно се осигури пропорционален подход. Чрез това самооценяване системите за ЕЗД ще докажат съответствие с изискванията за оперативна съвместимост, сигурност и контрол на достъпа за съобщаване на лични електронни здравни данни, установени от двата задължителни компонента на ЕЗД, хармонизирани с настоящия регламент, а именно „европейски компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД“ и „европейски компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД“. Тези два компонента са съсредоточени върху трансформирането на данни, въпреки че могат да предполагат непреки изисквания за регистъра на данните и представянето на данните в системите за ЕЗД. Техническите спецификации за „европейския компонент за оперативна съвместимост за системите за ЕЗД“ и за „европейския компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД“ следва да бъдат определени чрез актове за изпълнение и да се основават на използването на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета. Компонентите следва да бъдат проектирани така, че да могат да се използват повторно и да се интегрират безпроблемно с други компоненти в рамките на по-голяма софтуерна система. По отношение на сигурността на тези компоненти тези изисквания следва да обхващат елементи, специфични за системите за ЕЗД, тъй като по-общите свойства, свързани със сигурността, следва да бъдат подкрепени от други механизми, като ▌Регламент 2024/… на Европейския парламент и на Съвета(18) [Законодателен акт за киберустойчивост 2022/0272(COD)]. В подкрепа на този процес следва да се създадат европейски цифрови среди за изпитване, които да предоставят автоматизирани средства за изпитване на това дали хармонизираните компоненти на дадена система за ЕЗД са в съответствие с изискванията, определени в глава III от настоящия регламент. За тази цел на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на общите спецификации за тези среди. Комисията следва да разработи необходимия софтуер за средите за изпитване и да го предостави като отворен код. Държавите членки следва да отговарят за средите за изпитване, тъй като те са по-близо до производителите и са в по-добра позиция да ги подкрепят. Производителите следва да използват тези среди за изпитване на своите продукти, преди да ги пуснат на пазара, като същевременно продължават да носят пълна отговорност за съответствието на своите продукти. Резултатите от изпитването следва да станат част от техническата документация на продуктите. В случай че системата за ЕЗД или част от нея спазва европейски стандарти или общи спецификации, списъкът със съответните европейски стандарти и общи спецификации също се посочва в техническата документация. За да се подпомогне съпоставимостта, Комисията следва да изготви единен образец за техническата документация.

(27а)   Системите за ЕЗД следва да бъдат придружени от информационен лист, който включва информация за професионалните ползватели. Ако системата за ЕЗД не е придружена от подобен информационен лист и от ясни и пълни инструкции за употреба в достъпни формати за лицата с увреждания, производителят на съответната система за ЕЗД, неговият упълномощен представител и всички други съответни икономически оператори следва да бъдат задължени да добавят към системата за ЕЗД въпросния информационен лист и инструкциите за употреба.

(28)  Въпреки че системите за ЕЗД, специално предвидени от производителя да бъдат използвани за обработването на една или повече специфични категории електронни здравни данни, следва да подлежат на задължително самостоятелно сертифициране, софтуерът за общи цели не следва да се счита за системи за ЕЗД дори когато се използва в условията на здравно обслужване и поради това за него не следва да бъде предвидено изискване за спазване на разпоредбите на глава III. Това обхваща случаи като софтуер за обработка на текст, използван за изготвяне на доклади, които след това ще станат част от описателни електронни здравни досиета, мидълуер с общо предназначение или софтуер за управление на бази данни, който се използва като част от решения за съхранение на данни.

(28а)   С настоящия регламент се налага задължителна схема за самооценяване на съответствието за двата задължителни хармонизирани компонента на ЕЗД в системите за ЕЗД, за да се гарантира, че такива системи, пуснати на пазара на Съюза, могат да обменят данни в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета и че те разполагат с необходимите способности за контрол на достъпа. Декларацията за съответствие от производителя е оправдана, като потвърждава, че тези изисквания са гарантирани пропорционално, без да се налага ненужна тежест на държавите членки и производителите.

(28аа)   Държавите членки следва да доразвиват съществуващите механизми, за да гарантират правилното прилагане на режима, уреждащ маркировката „СЕ“, и следва да предприемат подходящи действия в случай на неправилна употреба на тази маркировка. Когато спрямо системите за ЕЗД се прилагат други правни норми на Съюза по отношение на аспекти, които не са обхванати от настоящия регламент, които също изискват нанасяне на маркировката „СЕ“, тази маркировка следва да указва, че системите отговарят и на изискванията на тези други правни норми.

(28б)   Държавите членки следва да запазят правомощията си да определят изисквания, свързани с всички други компоненти на системите за ЕЗД, и реда и условията за свързване на доставчиците на здравно обслужване със съответните им национални инфраструктури, които могат да подлежат на оценка от трето лице на национално равнище. За да се насърчи гладкото функциониране на единния пазар на системи за електронни здравни досиета, продукти в областта на цифровото здравеопазване и свързаните с тях услуги, следва да се осигури възможно най-голяма прозрачност по отношение на националните разпоредби за установяване на изисквания за системите за ЕЗД и разпоредбите за оценяване на тяхното съответствие по отношение на аспекти, различни от хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД съгласно регламента. Държавите членки следва да уведомят Комисията за тези национални изисквания, така че тя да разполага с необходимата информация, за да се гарантира, че те не възпрепятстват, нито взаимодействат неблагоприятно с хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД.

(29)  Някои компоненти на системите за ЕЗД биха могли да се квалифицират като медицински изделия по реда на Регламент (ЕС) 2017/745 или като изделия за инвитро диагностика по реда на Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета(19). Софтуер или модул(и) на софтуер, които попадат в обхвата на определението за медицинско изделие, медицински изделия за инвитро диагностика или високорискова система с изкуствен интелект (ИИ), следва да бъдат сертифицирани в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/745, Регламент (ЕС) 2017/746 и Регламент […] на Европейския парламент и на Съвета [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], в зависимост от случая. Въпреки че тези продукти трябва да отговарят на изискванията съгласно всеки приложим регламент, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че съответното оценяване на съответствието се извършва като съвместна или координирана процедура, за да се ограничи административната тежест върху производителите и другите икономически оператори. Съществените изисквания за оперативна съвместимост, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат само доколкото производителят на медицинско изделие, медицински изделия за инвитро диагностика или високорискова система с ИИ, предоставящи електронни здравни данни, които трябва да бъдат обработвани като част от системата за ЕЗД, твърди, че те са оперативно съвместими с такава система за ЕЗД. В такъв случай разпоредбите относно общите спецификации за системите за ЕЗД следва да се прилагат за тези медицински изделия, медицински изделия за инвитро диагностика и високорискови системи с ИИ.

(30)  За да подкрепят допълнително оперативната съвместимост и сигурността, държавите членки могат да запазят или да определят специфични правила за възлагането на обществени поръчки, възстановяването на разходите, финансирането или използването на системи за ЕЗД на национално равнище в контекста на организацията, предоставянето или финансирането на здравните услуги. Такива специфични правила не следва да възпрепятстват свободното движение на системи за ЕЗД в Съюза. Някои държави членки въведоха задължително сертифициране на системите за ЕЗД или задължително изпитване за оперативна съвместимост за свързването им с националните услуги в областта на цифровото здравеопазване. Такива изисквания обикновено се отразяват в обществени поръчки, организирани от доставчиците на здравно обслужване, националните или регионалните органи. Със задължителното сертифициране на системите за ЕЗД на равнището на Съюза следва да се установи базово равнище, което може да се използва при обществени поръчки на национално равнище.

(31)  С цел да се гарантира ефективното упражняване от страна на пациентите на техните права съгласно настоящия регламент, когато доставчици на здравно обслужване разработват и използват вътрешно дадена система за ЕЗД за извършване на вътрешни дейности, без да я пускат на пазара срещу заплащане или възнаграждение, те също следва да спазват настоящия регламент. В този контекст такива доставчици на здравно обслужване следва да спазват всички изисквания, приложими към производителите за такава вътрешно разработена система, която те въвеждат в експлоатация. Тези доставчици на здравно обслужване обаче може да се нуждаят от допълнително време, за да се подготвят. Поради тази причина тези изисквания следва да се прилагат за подобни системи само след удължен преходен период.

(32)  Необходимо е да се предвиди ясно и пропорционално разпределение на задълженията в зависимост от функциите на всеки оператор в процеса на доставка и разпространение на системи за ЕЗД. Икономическите оператори следва да отговарят за спазването на изискванията по отношение на съответната си функция в този процес и следва да гарантират, че предоставят на пазара само системи за ЕЗД, които отговарят на съответните изисквания.

(33)  Производителите на системи за ЕЗД следва да докажат съответствието със съществените изисквания за оперативна съвместимост и сигурност чрез прилагане на общи спецификации. За тази цел на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на такива общи спецификации по отношение на наборите от данни, системите за кодиране, техническите спецификации, включително стандартите, спецификациите и профилите за обмен на данни, както и изискванията и принципите, свързани със сигурността, поверителността, целостта, безопасността на пациентите и защитата на личните данни, както и спецификациите и изискванията, свързани с управлението на идентификацията и използването на електронна идентификация. Органите в областта на цифровото здравеопазване следва да допринасят за разработването на такива общи спецификации. Когато е приложимо, тези общи спецификации следва да се основават на съществуващите хармонизирани стандарти за хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД и да бъдат съвместими със секторното законодателство. Когато общите спецификации са от особено значение във връзка с изискванията за защита на данните по отношение на системите за ЕЗД, те следва да бъдат обект на консултация с Европейския комитет по защита на данните и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), преди да бъдат приети, по силата на член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(34)  С цел да се гарантира подходящо и ефективно прилагане на изискванията и задълженията, установени в глава III от настоящия регламент, следва да се прилага системата за надзор на пазара и за съответствие на продуктите, установена с Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(20). В зависимост от организацията, определена на национално равнище, тези дейности по надзор на пазара биха могли да се извършват от органите в областта на цифровото здравеопазване, които осигуряват правилното прилагане на глава II, или от отделен орган за надзор на пазара, отговарящ за системите за ЕЗД. Въпреки че определянето на органи в областта на цифровото здравеопазване като органи за надзор на пазара би могло да има важни практически предимства за предлагането на здравеопазване и грижи, следва да се избягват всякакви конфликти на интереси, например чрез разделяне на различните задачи.

(34аа)   Служителите на органите за надзор на пазара не следва да имат преки или косвени икономически, финансови или лични конфликти на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, и по-специално, те не следва да се намират в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение. Държавите членки следва да определят и публикуват процедурата за избор на органи за надзор на пазара. Те следва да гарантират, че процедурата е прозрачна и не допуска конфликти на интереси.

(35)  Ползвателите на приложения за поддържане на добро здравословно състояние, като например мобилни приложения, следва да бъдат информирани за капацитета на такива приложения да бъдат свързани и да предоставят данни на системите за ЕЗД или на националните решения за електронно здравеопазване, в случаите, когато данните, получени от приложения за поддържане на добро здравословно състояние, са полезни за целите на здравеопазването. Възможността от тези приложения да се експортират данни в оперативно съвместим формат също е от значение за целите на преносимостта на данните. Когато е приложимо, ползвателите следва да бъдат информирани за съответствието на тези приложения с изискванията за оперативна съвместимост и сигурност. Въпреки това, предвид големия брой приложения за поддържане на добро здравословно състояние и ограниченото значение за целите на здравеопазването на данните, получени от много от тях, схема за сертифициране на тези приложения не би била пропорционална. Поради това следва да бъде създадена схема за задължително етикетиране за приложенията за поддържане на добро здравословно състояние, за които се твърди, че са оперативно съвместими със системите за ЕЗД, като подходящ механизъм, който да осигури прозрачност за ползвателите на приложения за поддържане на добро здравословно състояние по отношение на съответствието с изискванията, като по този начин се помогне на ползвателите при избора им на подходящи приложения за поддържане на добро здравословно състояние с високи стандарти за оперативна съвместимост и сигурност. Комисията следва да определи в актове за изпълнение подробностите относно формàта и съдържанието на този етикет.

(35а)   Държавите членки следва да запазят свободата си да регулират други аспекти на използването на приложения за поддържане на добро здравословно състояние, както е посочено в член 31, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза.

(36)  Разпространението на информация за сертифицираните системи за ЕЗД и етикетираните приложения за поддържане на добро здравословно състояние е необходимо, за да се даде възможност на възложителите на обществени поръчки и ползвателите на такива продукти да намерят оперативно съвместими решения за своите специфични нужди. Поради това на равнището на Съюза следва да бъде създадена база данни за оперативно съвместими системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/745 и Регламент […] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], подобно на Европейската база данни за медицинските изделия (Eudamed), създадена с Регламент (ЕС) 2017/745. Целите на базата данни на ЕС за оперативно съвместими системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние следва да бъдат повишаване на цялостната прозрачност, избягване на многобройни изисквания за докладване и рационализиране и улесняване на потока от информация. По отношение на медицинските изделия и системите с ИИ регистрацията следва да се поддържа в рамките на съществуващите бази данни, създадени съответно по силата на Регламент (ЕС) 2017/745 и Регламент [...] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], но когато производителите, твърдят, че те съответстват на изискванията за оперативна съвместимост, това следва да се посочва, за да се предостави информация на възложителите на обществени поръчки.

(37)  Без да се възпрепятстват или заменят действащите договорни или други механизми, настоящият регламент има за цел да се създаде общ механизъм за достъп до електронни здравни данни за вторично използване в целия Съюз. Съгласно този механизъм държателите на данни следва да предоставят съхраняваните от тяхданни въз основа на разрешение за обработване на данни или искане за достъп до данни. За обработване на електронни здравни данни за целите на вторичното използване следва да се изисква едно от правните основания, посочени в член 6, параграф 1, букви а), в), д) или е) от Регламент (ЕС) 2016/679 в съчетание с член 9, параграф 2 от посочения регламент. С настоящия регламент се предоставя правно основание в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 за вторичното използване на лични електронни здравни данни, включително гаранциите, позволяващи обработването на специални категории данни, в съответствие с член 9, параграф 2, букви ж), з), и) и й) от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 10, параграф 2, букви ж), з), и) и й) от Регламент (ЕС) 2018/1725, що се отнася до законосъобразните цели, надеждното управление за предоставяне на достъп до здравни данни (чрез участието на органи за предоставяне на достъп до здравни данни) и обработването в защитена среда, както и условията за обработване на данните, определени в разрешението за обработване на данни. Следователно държавите членки не могат повече да запазват или въвеждат, съгласно член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, допълнителни условия, включително ограничения и специални разпоредби, с които се иска съгласието на физически лица, що се отнася до обработването за вторично използване на лични електронни здравни данни съгласно настоящия регламент, с изключение на случаите, посочени в член 33, параграф 8б. В същото време заявителите на данни следва да докажат правно основание съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 5 от Регламент (ЕС) 2018/1725, когато е приложимо, въз основа на което могат да поискат достъп до електронни здравни данни съгласно настоящия регламент, и следва да изпълнят условията, посочени в глава IV. В същото време органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да оцени информацията, предоставена от заявителя на данни, въз основа на което той следва да може да издаде разрешение за обработване на лични електронни здравни данни съгласно настоящия регламент, което следва да изпълнява изискванията и условията, посочени в глава IV от настоящия регламент. По‑конкретно за обработване на електронни здравни данни, съхранявани от държателите на здравни данни, с настоящия регламент се създава правното задължение по смисъла на член 6, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679, в съответствие с член 9, параграф 2, буква и) и буква й) от посочения регламент, за държателя на здравни данни да предоставя личните електронни здравни данни на органите за предоставяне на достъп до здравни данни, а правното основание за целта на първоначалното обработване (например предоставяне на здравно обслужване) остава незасегнато. ▌С настоящия регламент на органите за предоставяне на достъп до здравни данни се възлагат също така задачи от обществен интереспо смисъла на член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679 и се изпълняват изискванията на член 9, параграф 2, букви ж), з), и) и ѝ), според случая, от Регламент (ЕС) 2016/679. ▌Ако ползвателят на здравни данни се опира на правното основание, предоставено от член 6, параграф 1, буква д), член 6, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1725, в този случай именно настоящият регламент следва да предостави гаранциите, изисквани съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(37б)   Вторичното използване на електронни здравни данни може да има големи ползи за обществото. Следва да се насърчава използването на данни и доказателства от практиката, включително докладвани от пациентите резултати, за основани на доказателства регулаторни цели и цели на политиката, както и за научни изследвания, оценка на здравни технологии и клинични цели. Данните и доказателствата от практиката имат потенциала да допълват предоставяните понастоящем здравни данни. За постигането на тази цел е важно наборите от данни, предоставени за вторично използване чрез настоящия регламент, да бъдат възможно най-пълни. Настоящият регламент предвижда необходимите гаранции за смекчаване на някои рискове, свързани с реализирането на тези ползи. Вторичното използване на електронни здравни данни се основава на псевдонимизирани или анонимизирани данни, за да се предотврати идентифицирането на субектите на данни.

(37в)   За да се постигне баланс между необходимостта ползвателите на данни да разполагат с изчерпателни и представителни набори от данни и автономността на физическите лица по отношение на техните лични електронни здравни данни, които се считат за особено чувствителни, физическите лица следва да имат думата при обработването на своите лични електронни здравни данни за вторично използване съгласно настоящия регламент — под формата на право на отказ да предоставят личните си електронни здравни данни за вторично използване. В това отношение следва да бъде осигурен лесно разбираем и достъпен механизъм за отказ в удобен за ползвателите формат. Освен това е наложително на физическите лица да се предостави достатъчна и пълна информация относно правото им на отказ, включително относно ползите и недостатъците при упражняването на това право. От физическите лица не следва да се изисква да посочват никакви основания за отказ и те следва да имат възможност да преразгледат избора си по всяко време. Въпреки това за определени цели, тясно свързани с обществения интерес, например дейности за защита срещу сериозни трансгранични здравни заплахи или научни изследвания по важни причини от обществен интерес, е целесъобразно да се предвиди възможност за държавите членки да създадат, в рамките на своя национален контекст, механизъм за предоставяне на достъп до данни на физически лица, които са се възползвали от правото на отказ, за да се гарантира, че в тези ситуации могат да се предоставят пълни набори от данни. Тези механизми следва да отговарят на определените изисквания за вторично използване съгласно настоящия регламент. Научните изследвания по важни причини от обществен интерес биха могли да включват например научни изследвания, насочени към неудовлетворени медицински потребности, включително във връзка с редки заболявания, или нововъзникващи заплахи за здравето. Правилата относно такива изключения следва да зачитат същността на основните права и свободи и да бъдат необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, за да се отговори на обществения интерес в областта на легитимните научни и обществени цели. Такова изключение следва да бъде достъпно само за ползвателите на здравни данни, които са органи от обществения сектор, включително съответните европейски институции, органи, служби или агенции, на които е възложено изпълнението на задачи в областта на общественото здраве, или друг субект, на който е възложено изпълнението на обществени задачи в областта на общественото здраве или който действа за сметка на или по поръчка на публичен орган, и единствено при условие че данните не могат да бъдат получени своевременно и ефективно чрез алтернативни средства. Тези ползватели на здравни данни следва да докажат, че използването на изключението е необходимо за индивидуално заявление за достъп или искане за достъп до данни. Когато се използва такова изключение, гаранциите по глава IV ще продължат да се прилагат, по-специално забраната за повторно идентифициране, включително опити за това, от страна на ползватели на данни

(38)  В контекста на ЕПЗД електронните здравни данни вече съществуват и се събират от доставчиците на здравно обслужване, професионалните организации, публичните институции, регулаторните органи, изследователите, застрахователите и др. в хода на тяхната дейност. ▌Тези данни също следва да бъдат предоставени за целите на вторичното използване. Голяма част от съществуващите данни за здравословното състояние обаче не се предоставят за цели, различни от тези, за които са били събрани. Това ограничава възможностите на изследователите, новаторите, създателите на политики, регулаторните органи и лекарите да използват тези данни за различни цели, включително за научни изследвания, иновации, изготвяне на политики, регулаторна дейност, безопасност на пациентите или персонализирана медицина. За да се разгърнат напълно ползите от вторичното използване на електронни здравни данни, всички държатели на здравни данни следва да допринесат за тези усилия, като предоставят различни категории електронни здравни данни, които притежават, за вторично използване, при условие че тези усилия винаги се полагат чрез ефективни и защитени процеси и при надлежно зачитане на професионалните задължения, например задълженията за поверителност. В обосновани случаи, например при сложни и обременяващи искания, органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да удължи срока, в който държателите на здравни данни трябва да предоставят исканите електронни здравни данни на органа за предоставяне на достъп до здравни данни.

(39)  Категориите електронни здравни данни, които могат да бъдат обработвани за целите на вторичното използване, следва да бъдат достатъчно широки и гъвкави, за да могат да отговорят на променящите се потребности на ползвателите на здравни данни, като същевременно останат ограничени до данни за здравословното състояние или за които е известно, че влияят на здравето. Те могат да включват и съответни данни от здравната система (електронни здравни досиета, административни данни, данни за отпуснати лекарства, данни от регистри на заболявания, геномни данни и т.н.), както и данни, които оказват влияние върху здравето (например консумация на различни вещества, социално-икономически статус, поведение, включително фактори на околната среда (например замърсяване, радиация, употреба на определени химични вещества). Те ▌включват някои категории данни, първоначално събирани за други цели, например научни изследвания, статистика, безопасност на пациентите, регулаторни дейности или изготвяне на политики (например регистри за изготвяне на политики, регистри относно страничните ефекти на лекарствени продукти или медицински изделия и т.н.). Например европейски бази данни, които улесняват (повторното) използване на данни, са налични в някои области като рака (Европейска информационна система за рака) или редките заболявания (Европейска платформа за регистрация на редки заболявания, регистри на ЕРМ (Европейската референтна мрежа) и др.). Данните могат да включват и данни от медицински изделия, генерирани автоматично, и данни, генерирани от лицата, като например от приложения за поддържане на добро здравословно състояние. Данните за клиничните изпитвания и клиничните проучвания следва да се включват, когато клиничното изпитване или клиничното проучване е приключило, без да се засяга доброволното споделяне на данни от спонсорите на текущи изпитвания и проучвания. Данните за вторично използване▌ следва▌ да се предоставят за предпочитане в структуриран електронен формат, който улеснява обработката им от компютърни системи. Това следва да включва формати като записи в релационна база данни, XML документи или CSV файлове, но също така и свободен текст, аудиоматериали, видеоматериали и изображения, предоставяни в електронен формат.

(39аа)   Ползвателят на здравни данни, който се възползва от достъпа до наборите от данни, предоставени съгласно настоящия регламент, може да обогати данните с различни корекции, анотации и други подобрения, например чрез допълване на липсващи или непълни данни, като по този начин подобри точността, пълнотата или качеството на данните в набора от данни. Ползвателите на здравни данни следва да бъдат насърчавани да докладват критични грешки в наборите от данни на органите за предоставяне на достъп до здравни данни. За да се подпомогне подобряването на първоначалната база данни и по-нататъшното използване на обогатения набор от данни, наборът от данни с такива подобрения и описание на промените следва да се предоставят без заплащане на държателя на първоначалните данни. Държателят на данните следва да предоставя новия набор от данни, освен ако не повдигне обосновано възражение за това пред органа за предоставяне на достъп до здравни данни, например в случаи на ниско качество на обогатените данни. Следва да се гарантира и вторичното използване на нелични електронни данни. По-специално, данните за генома на патогени имат значителна стойност за здравето на човека, както бе доказано по време на пандемията от COVID-19. Своевременният достъп до такива данни и тяхното споделяне се оказаха от съществено значение за бързото разработване на инструменти за откриване, медицински мерки за противодействие и отговори на заплахи за общественото здраве. Най-голяма полза от усилията в областта на геномиката на патогените ще бъде постигната, когато при свързания с общественото здраве процес и научноизследователския процес се споделят набори от данни и се работи съвместно, за да може те да се захранват с информация и да се подобряват.

(39б)   За да се повиши ефективността на вторичното използване на лични електронни здравни данни и да се използват пълноценно възможностите, предоставяни от настоящия регламент, наличието в ЕПЗД на електронните здравни данни, описани в глава IV, следва да бъде възможно по такъв начин, че данните да бъдат възможно най-достъпни, висококачествени, подготвени и подходящи с цел да се създаде научна, иновативна и обществена стойност и качество. Следва да се работи по прилагането на ЕПЗД и допълнително да се подобрят наборите от данни, като се даде приоритет на наборите от данни, които са най-подходящи за създаването на такава стойност и качество.

(40)  ▌Публичноправните или частноправните субекти често получават публично финансиране от национални фондове или от фондове на Съюза, за да събират и обработват електронни здравни данни за научни изследвания, статистика (независимо дали е официална, или не) или други подобни цели, включително в области, в които събирането на такива данни е разпокъсано или трудно, като например редки заболявания, рак и др. Такива данни, събрани и обработени от държателите на здравни данни с подкрепата на публично финансиране от Съюза или национално публично финансиране, следва да бъдат предоставени ▌на органите за предоставяне на достъп до здравни данни, за да се увеличи максимално въздействието на публичните инвестиции и да се подкрепят научните изследвания, иновациите, безопасността на пациентите или изготвянето на политики в полза на обществото. В някои държави членки частноправните субекти, включително частните доставчици на здравно обслужване и професионалните организации, играят ключова роля в сектора на здравеопазването. Здравните данни, съхранявани от такива доставчици, следва също да бъдат предоставени за целите на вторичното използване. Поради това държателите на здравни данни в контекста на вторичното използване на електронни здравни данни следва да бъдат субекти, които са доставчици на услуги в секторите на здравеопазването или полагането на грижи, извършват научни изследвания в секторите на здравеопазването или грижите или разработват продукти или услуги, предназначени за секторите на здравеопазването или грижите. Тези субекти могат да бъдат от публичния или частния сектор или субекти с нестопанска цел. В съответствие с това определение домовете за възрастни хора, центровете за дневни грижи, субектите, предоставящи услуги за хора с увреждания, стопанските и технологичните дейности, свързани с полагането на грижи, например ортопедията, и дружествата, предоставящи услуги за полагане на грижи, следва да се считат за държатели на здравни данни. Юридическите лица, разработващи приложения за поддържане на добро здравословно състояние, също следва да се считат за държатели на здравни данни. Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, които обработват посочените по-горе категории здравни данни и свързани със здравеопазването данни, както и регистрите на смъртността, също следва да се считат за държатели на здравни данни. За да се избегне непропорционална тежест, физическите лица и микропредприятията следва по правило да бъдат освободени от задълженията като държатели на здравни данни. Държавите членки обаче следва да могат да разширят обхвата на задълженията на държателите на данни, за да включва физически лица и микропредприятия в националното си законодателство. За да се намали административната тежест и с оглед на принципите на ефективност и ефикасност, чрез национално законодателство държавите членки следва да могат да решават, че за определени категории държатели на данни задълженията на съответните държатели на данни трябва да се изпълняват от посреднически субекти за здравни данни. Тези посреднически субекти за здравни данни следва да бъдат юридически лица, които могат да обработват и предоставят за вторично използване електронни здравни данни,▌ предоставени от държателите на данни. Тези посреднически субекти за здравни данни изпълняват задачи, различни от посредническите услуги за данни, посочени в член 10 от Регламент (ЕС) 2022/868. „Посреднически субект за здравни данни“ означава юридическо лице, което е в състояние да предоставя на разположение, включително да регистрира, да предоставя, да обработва, да ограничава достъпа до или да обменя електронни здравни данни, предоставени от държатели на данни за вторично използване.

(40в)   Електронните здравни данни, защитени с права върху интелектуална собственост или търговски тайни, включително данни за клинични изпитвания и проучвания, могат да бъдат много полезни за вторично използване и могат да насърчат иновациите в рамките на Съюза в полза на пациентите от Съюза. За да се стимулира непрекъснатото лидерство на Съюза в тази област, споделянето на данни от клинични изпитвания и клинични проучвания чрез ЕПЗД за вторично използване [...]. Те следва да се предоставят, доколкото е възможно, като същевременно се предприемат всички необходими мерки за защита на тези права. Настоящият регламент не следва да се използва за намаляване или заобикаляне на тази защита и следва да спазва съответните разпоредби за прозрачност, предвидени в правото на Съюза, например тези, предвидени за данните от клинични изпитвания и клинични проучвания. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни трябва да прецени как да запази тази защита, като същевременно даде възможност за достъп до такива данни на ползвателите на здравни данни, доколкото е възможно. Ако не е в състояние да направи това, той следва да информира ползвателя на здравни данни и да обясни защо не е възможно да предостави достъп до тези данни. Правните, организационните и техническите мерки за запазване на правата върху интелектуалната собственост или търговските тайни биха могли да включват общи договорни споразумения за достъп до електронни здравни данни, специфични задължения във връзка с тези права в рамките на разрешението за обработване на данни, предварително обработване на данните с цел генериране на косвени данни, които защитават търговска тайна, но все пак са от полза за ползвателя, или конфигуриране на защитената среда за обработване, така че тези данни да не са достъпни за ползвателя на здравни данни.

(41)  Вторичното използване на здравни данни в рамките на ЕПЗД следва да даде възможност на публични и частноправни субекти и субекти с нестопанска цел, както и на отделни изследователи, да имат достъп до здравни данни за научни изследвания, иновации, изготвяне на политики, образователни дейности, безопасност на пациентите, регулаторни дейности или персонализирана медицина в съответствие с целите, определени в настоящия регламент. Достъпът до данни за целите на вторичното използване следва да допринася за общия интерес на обществото. По-специално вторичното използване на здравни данни за целите на научни изследвания и развойни дейности следва да донесе полза за обществото под формата на нови лекарства, медицински изделия, продукти и услуги в областта на здравеопазването на достъпни и справедливи цени за граждани на Съюза, както и да допринесе за подобряване на достъпа и наличността на тези продукти и услуги във всички държави членки. Дейностите, за които достъпът в контекста на настоящия регламент е законосъобразен, могат да включват използване на електронните здравни данни за задачи, изпълнявани от публични органи, като например упражняване на публични задължения, включително задължения за наблюдение на общественото здраве, планиране и докладване, изготвяне на здравна политика, осигуряване на безопасността на пациентите, качество на обслужването и устойчивост на системите за здравеопазване. Публичните органи и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза може да се нуждаят от редовен достъп до електронни здравни данни за продължителен период от време, включително за да изпълняват своите правомощия, предвидени в настоящия регламент. Органите от обществения сектор могат да извършват такива изследователски дейности, като използват трети страни, включително подизпълнители, при условие че органът от публичния сектор във всички случаи остава орган за надзор на тези дейности. Чрез предоставянето на данните следва също така да се подпомагат дейности, свързани с научни изследвания. Понятието „научноизследователски цели“ следва да се тълкува широко, като обхваща например технологичното развитие и демонстрационните дейности, фундаменталните научни изследвания, приложните научни изследвания и частно финансираните научни изследвания. Примери за това са иновационни дейности, включително обучение на алгоритми за изкуствен интелект, които биха могли да се използват в секторите на здравеопазването или грижите за физически лица, както и оценяване и по-нататъшно развитие на съществуващите алгоритми и продукти за такива цели. ЕПЗД следва също така да допринася за фундаменталните научни изследвания; въпреки че ползите за крайните потребители и пациентите може да не са толкова преки при фундаменталните научни изследвания, тези научни изследвания са изключително важни за ползите за обществото в дългосрочен план. В някои случаи информацията за някои физически лица (например геномна информация за физически лица с определено заболяване) би могла да подпомогне диагностицирането или лечението на други физически лица. Необходимо е публичните органи да не бъдат ограничени в обхвата на глава V във връзка с извънредните ситуации от Регламент (ЕС) 2023/2854. Въпреки това органите от обществения сектор могат да поискат подкрепа от органите за предоставяне на достъп до здравни данни за обработването или свързването на данни. Настоящият регламент предоставя на органите от обществения сектор канал за получаване на достъп до информация, която им е необходима за изпълнение на задачите, възложени им по закон, но не разширява правомощията на тези органи от обществения сектор. ▌

(41аа)   Следва да се забрани всеки опит за използване на данните за каквито и да било мерки, които са в ущърб на физическото лице, например за увеличаване на застрахователните премии, за извършване на дейности, които могат да са в ущърб на физическите лица и са свързани със заетостта, пенсиите и банкирането, включително ипотекирането на имоти, за рекламиране на продукти или лечения, за автоматизиране на вземането на отделни решения, за повторно идентифициране на физически лица или за разработване на вредни продукти. Тази забрана се прилага за дейности, които противоречат на етичните разпоредби съгласно националното право, с изключение на етичните разпоредби, свързани със съгласието по отношение на правото на възражение срещу обработването на лични данни и правото на възражение, когато прилагането на общия принцип на предимство на правото на Съюза предполага, че настоящият регламент има предимство пред националното право. Следва да бъдат забранени също така даването на достъп или предоставянето на електронните здравни данни по друг начин на трети страни, които не са посочени в разрешението за обработване на данни. Самоличността на упълномощените лица, по-специално самоличността на главния изследовател, които ще имат право на достъп до електронните здравни данни в защитената среда за обработване, следва да бъде посочена в разрешението за обработване на данни. Главните изследователи са основните лица, които отговарят за искането на достъп до електронните здравни данни и за обработването на исканите данни в защитената среда за обработване от името на ползвателя на здравни данни.

(41аб)   Настоящият регламент не следва да създава правомощия за вторичното използване на здравни данни за целите на правоприлагането. Целите на вторичното използване по настоящия регламент не следва да включват предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наложени наказателноправни санкции от компетентните органи. Поради това съдилищата и другите субекти на правосъдната система не следва да се считат за ползватели на данни при вторичното използване на здравни данни съгласно настоящия регламент. Освен това съдилищата и другите субекти на правосъдната система не следва да попадат в обхвата на определението за държатели на здравни данни и поради това не следва да бъдат адресати на задълженията на държателите на здравни данни съгласно настоящия регламент. Установените със закон правомощия на компетентните органи за получаване на електронни здравни данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и наказателно преследване на престъпления остават незасегнати. По същия начин електронните здравни данни, съхранявани от съдилищата за целите на съдебни производства, са извън обхвата на настоящия регламент.

(42)  Създаването на един или повече органи за предоставяне на достъп до здравни данни, които да подпомагат достъпа до електронни здравни данни в държавите членки, е съществен елемент за насърчаване на вторичното използване на данни за здравословното състояние. Поради това държавите членки следва да създадат един или повече органи за предоставяне на достъп до здравни данни, които да отговарят например на тяхната конституционна, организационна и административна структура. Един от тези органи за предоставяне на достъп до здравни данни обаче следва да бъде определен за координатор, в случай че има повече от един орган за предоставяне на достъп до данни. Когато дадена държава членка създаде няколко органа, тя следва да установи правила на национално равнище, за да осигури координираното участие на тези органи в Комитета по въпросите на ЕПЗД. Тази държава членка следва по-специално да определи един орган за предоставяне на достъп до здравни данни, който да функционира като единно звено за контакт за ефективното участие на тези органи и да осигури бързо и безпрепятствено сътрудничество с другите органи за предоставяне на достъп до здравни данни, Комитета по въпросите на ЕПЗД и Комисията. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни могат да варират по отношение на организацията и размера си — от специално посветена на това цялостна организация до звено или отдел в съществуваща организация▌. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни не следва да бъдат повлиявани при вземането на решения относно достъпа до електронни данни за целите на вторичното използване и следва да избягват конфликти на интереси. Членовете на управителните органи и на органите за вземане на решения, както и служителите на всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни, следва да се въздържат от действия, които са несъвместими със задълженията им, и не следва да упражняват несъвместима професия. Независимостта им обаче не следва да означава, че органът за предоставяне на достъп до здравни данни не може да бъде подлаган на механизми за контрол или наблюдение по отношение на финансовите си разходи, нито на съдебен контрол. Всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни следва да получи финансови, технически и човешки ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи, включително задачите по линия на сътрудничеството с други органи за предоставяне на достъп до здравни данни навсякъде в Съюза. Всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни следва да разполага с отделен публичен годишен бюджет, който може да е част от общия държавен или национален бюджет. За да се осигури по-добър достъп до здравни данни и в допълнение към член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/868, държавите членки следва да възложат на органите за предоставяне на достъп до здравни данни правомощия да вземат решения относно достъпа до здравни данни и тяхното вторично използване. Това би могло да се състои в разпределяне на нови задачи на компетентните органи, определени от държавите членки съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/868, или в определяне на съществуващи или нови секторни органи, които да отговарят за такива задачи във връзка с достъпа до здравни данни. Членовете и служителите на органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да разполагат с необходимите квалификации, опит и умения.

(43)  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да наблюдават прилагането на глава IV от настоящия регламент и да допринасят за последователното ѝ прилагане в целия Съюз. За тази цел органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да си сътрудничат помежду си и с Комисията. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да си сътрудничат и със заинтересованите страни, включително с пациентските организации. В съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да подкрепят държателите на здравни данни, които са малки предприятия, по-специално лекарите и аптеките. Тъй като вторичното използване на здравни данни включва обработване на лични данни за здравословното състояние, се прилагат съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679, а надзорните органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 следва да останат единствените органи, компетентни да прилагат тези правила. ▌Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да информират органите за защита на данните за наложени санкции и потенциални проблеми, свързани с обработването на данни за вторично използване, и да обменят всяка относима информация, с която разполагат, за да гарантират прилагането на съответните правила. В допълнение към задачите, необходими за осигуряване на ефективно вторично използване на здравни данни, органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да се стреми да увеличава наличните допълнителни набори от здравни данни▌ и да насърчава разработването на общи стандарти. Той следва да прилага изпитани най-съвременни техники, които гарантират, че електронните здравни данни се обработват по начин, който защитава правото на личен живот по отношение на информацията, съдържаща се в данните, за които е разрешено вторичното използване, включително техники за псевдонимизиране, анонимизиране, генерализиране, премахване и рандомизиране на личните данни. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни могат да подготвят набори от данни в съответствие с изискванията на ползвателите на данни, свързани с издаденото разрешение за обработване на данни. В това отношение органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да си сътрудничат през границите и да обменят най-добри практики и техники. Това включва правила за анонимизиране на набори от микроданни. Когато е целесъобразно, Комисията следва да определя процедурите и изискванията и осигурява технически инструменти за единна процедура за анонимизиране и псевдонимизиране на електронните здравни данни.

(44)  ▌Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да гарантират прозрачност на вторичното използване, като предоставят публична информация относно предоставените разрешения и тяхната обосновка, мерките, предприети за защита на правата на физическите лица, начина, по който физическите лица могат да упражняват правата си във връзка с вторичното използване, и резултатите от вторичното използване, например връзки към научни публикации. Когато е целесъобразно, тази информация относно резултатите от вторичното използване следва да включва също така обобщение за неспециалисти, което да бъде предоставено от ползвателя на здравни данни. Тези задължения за прозрачност допълват задълженията, определени в член 14 от Регламент (ЕС) 2016/679. Биха могли да се прилагат изключенията по член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. ▌Когато се прилагат такива изключения, тези задължения за прозрачност допринасят за гарантиране на справедливо и прозрачно обработване, както е посочено в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, например информация за целта и категориите данни, които се обработват, като дават възможност на физическите лица да разберат дали техните данни се предоставят за вторично използване съгласно разрешения за обработване на данни.

(44а)  Физическите лица следва да бъдат информирани чрез държателите на здравни данни за съществени констатации, свързани с тяхното здраве, открити от ползвателите на здравни данни. Физическите лица следва да имат право да поискат да не бъдат информирани за такива констатации. Държавите членки биха могли да определят условия за това. В съответствие с член 23, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2016/679 държавите членки следва да могат да ограничат обхвата на задължението за информиране на физически лица, когато това е необходимо за защитата на тези лица с оглед на безопасността на пациентите и етичните норми, като предоставянето на информацията се забавя, докато медицински специалист може да съобщи и обясни на физическите лица информация, която евентуално може да окаже въздействие върху тях.

(44б)   За да се насърчи прозрачността, органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва също така да публикуват двугодишни доклади за дейността, съдържащи общ преглед на техните дейности. Когато държава членка е определила повече от един орган за предоставяне на достъп до здравни данни, координиращият орган следва да изготви и публикува общ доклад. Докладите за дейността трябва да следват структура, договорена в Комитета по въпросите на ЕПЗД, и да предоставят общ преглед на ▌дейностите, включително информация относно решенията за заявленията, одитите и взаимодействието със съответните заинтересовани страни. Тези заинтересовани страни могат да включват представители на физически лица, пациентски организации, медицински специалисти, изследователи и комисии по етика.

▌(46)  За да се подкрепи вторичното използване на електронни здравни данни, държателите на данни следва да се въздържат от задържане на данните, изискване на необосновани такси, които не са прозрачни, нито пропорционални на разходите за предоставяне на данни (и, когато е приложимо, на пределните разходи за събиране на данни), изискване от ползвателите на данни за съвместно публикуване на научните изследвания или други практики, които биха могли да разубедят ползвателите на данни да поискат данните. Когато държател на здравни данни е орган от публичния сектор, частта от таксите, свързани с неговите разходи, не следва да покрива разходите за първоначалното събиране на данните. Когато за предоставянето на разрешение за обработване на данни е необходимо етично одобрение, оценката му следва да се основава на собствените му характеристики. ▌

(47)  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни ▌следва да имат право да събират такси, като се вземат предвид хоризонталните правила, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/868, във връзка със своите задачи. Такива такси могат да отчитат положението и интересите на МСП, отделни изследователи или публични органи. По-специално държавите членки могат да установят политики за органите за предоставяне на достъп до здравни данни в своята юрисдикция, които позволяват за определени категории ползватели на данни да се прилагат намалени такси. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да могат да покриват разходите за своята дейност с такси, установени по пропорционален, обоснован и прозрачен начин. Това може да доведе до по-високи такси за някои потребители, ако обслужването на техните приложения за достъп до данни и искания за достъп до данни изисква повече работа. На държателите на здравни данни следва да бъде разрешено да събират такси и за предоставянето на данни, като тези такси отразяват техните разходи. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да вземат решение относно размера на тези такси, който да включва и таксите, искани от държателя на здравни данни. Тези такси следва да се начисляват от органа за предоставяне на достъп до здравни данни на ползвателя на здравни данни в една фактура. След това органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да прехвърли съответната част на държателя на здравни данни. За да се осигури хармонизиран подход по отношение на политиките и структурата на таксите, Комисията следва да приема актове за изпълнение. Разпоредбите на член 10 от ▌Регламент (ЕС) 2023/2854 следва да се прилагат за таксите, събирани съгласно настоящия регламент.

(48)  С цел да се укрепи прилагането на правилата за вторично използване на електронни здравни данни, следва да бъдат предвидени подходящи мерки, които могат да доведат до административни глоби или принудителни мерки от страна на органите за предоставяне на достъп до здравни данни или до временно или окончателно изключване от рамката на ЕПЗД на ползвателите или държателите на здравни данни, които не изпълняват своите задължения. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да бъде оправомощен да проверява спазването на правилата и да дава възможност на ползвателите и държателите на здравни данни да отговорят на всички констатации, както и да отстранят всяко нарушение. Когато вземат решение относно размера на административната глоба или принудителната мярка за всеки отделен случай, органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да вземат предвид маржовете за разходите и критериите, определени в настоящия регламент, като гарантират, че мерките или глобите са пропорционални.

(49)  Предвид чувствителността на електронните здравни данни е необходимо да се намалят рисковете за неприкосновеността на личния живот на физическите лица, като се приложи принципът за свеждане на данните до минимум, както е посочено в член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679. Поради това нелични електронни здравни данни ▌следва да могат да бъдат използвани във всички случаи, когато това е достатъчно. Ако ползвателят на данните трябва да използва лични електронни здравни данни, той следва ясно да посочи в искането си обосновката за използването на този вид данни, а органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да оцени валидността на тази обосновка. Личните електронни здравни данни следва да се предоставят само в псевдонимизиран формат. Като се вземат предвид конкретните цели на обработването, данните следва да бъдат анонимизирани или псевдонимизирани възможно най-рано по веригата на предоставяне на данни за вторично използване. Псевдонимизирането и анонимизирането могат да ▌се извършват от органите за предоставяне на достъп до здравни данни или от държателите на здравни данни. Като администратори на данни, органите за предоставяне на достъп до здравни данни и държателите на здравни данни могат да делегират тези задачи на обработващите лични данни. Когато предоставя достъп до анонимизиран или псевдонимизиран набор от данни, органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да използва най-съвременна технология и стандарти за анонимизиране или псевдонимизиране, като гарантира във възможно най-голяма степен, че физическите лица не могат да бъдат повторно идентифицирани от ползвателите на здравни данни. Тези технологии и стандарти за анонимизиране на данните следва да бъдат доразвити. Ползвателите на здравни данни не следва да се опитват да идентифицират повторно физически лица от набора от данни, предоставен съгласно настоящия регламент, под страх от административни глоби и принудителни мерки, както е предвидено в настоящия регламент, или евентуални наказателни санкции, когато това е предвидено в националното законодателство. ▌Освен това заявителят на здравни данни следва да може да поиска отговор на дадено искане за достъп до здравни данни▌ в анонимизиран статистически формат. В този случай ползвателят на здравни данни ще обработва само нелични данни, а органът за предоставяне на достъп до здравни данни ще остане единственият администратор на личните данни, необходими за предоставяне на отговор на искането за достъп до здравни данни.

(50)  За да се гарантира, че всички органи за предоставяне на достъп до здравни данни издават разрешения по сходен начин, е необходимо да се установи стандартен общ процес за издаване на разрешения за обработване на данни, като в различните държави членки се подават сходни искания. Заявителят следва да осигури на органите за предоставяне на достъп до здравни данни няколко елемента от информацията, които да помогнат на органа да оцени заявлението за достъп до данни и да реши дали заявителят може да получи разрешение за обработване на данни за целите на вторичното използване на данни, като се осигури и съгласуваност между различните органи за предоставяне на достъп до здравни данни. Информацията, предоставена като част от заявлението за достъп до данни, следва да отговаря на изискванията, установени съгласно настоящия регламент, за да се даде възможност тя да бъде оценена задълбочено, тъй като разрешението за обработване на данни следва да се издава само ако са изпълнени всички необходими условия, посочени в настоящия регламент. Освен това, когато е уместно, тя следва да включва декларация от заявителя на здравни данни, че предвиденото използване на поисканите данни не поражда риск от стигматизация или накърняване на достойнството на физическите лица или на групите, за които се отнася поисканият набор от данни. Въз основа на националното законодателство може да бъде поискана етична оценка. В такъв случай следва да е възможно съществуващите органи по етика да извършват такива оценки за органа за предоставяне на достъп до здравни данни. За тази цел съществуващите органи по етика на държавите членки следва да предоставят своя експертен опит на органа за предоставяне на достъп до здравни данни. Като алтернатива държавите членки могат да решат да превърнат органите по етика или експертния опит в неразделна част от органа за предоставяне на достъп до здравни данни. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни и, когато е приложимо, държателите на здравни данни следва да подпомагат ползвателите на здравни данни при избора на подходящи набори от данни или източници на данни за предвидената цел на вторично използване. Когато заявителят на данни се нуждае от данни в анонимизиран статистически формат, той следва да подаде заявление за искане за достъп до данни, като поиска от органа за предоставяне на достъп до здравни данни да предостави директно резултата. Отказът за издаване на разрешение за обработване на данни от страна на органа за здравни данни не следва да възпрепятства заявителя да подаде ново заявление за достъп до данни. За да се осигури хармонизиран подход между органите за предоставяне на достъп до здравни данни и да се ограничи ненужната административна тежест за заявителите на здравни данни, Комисията следва да подкрепи хармонизацията на заявленията за достъп до здравни данни, както и на исканията за достъп до здравни данни, включително като създаде съответните образци.

(51)  Тъй като ресурсите на органите за предоставяне на достъп до здравни данни са ограничени, те могат да прилагат правила за определяне на приоритети, например да отдават приоритет на публичните институции пред частните субекти, но не следва да правят никаква дискриминация между националните или от организациите от други държави членки в рамките на една и съща категория приоритети. Ползвателят на здравни данни следва да може да удължи срока на разрешението за обработване на данни, за да позволи например достъп до наборите от данни на рецензенти на научна публикация или да даде възможност за допълнителен анализ на набора от данни въз основа на първоначалните констатации. За това ще е необходимо изменение на разрешението за обработване на здравни данни и може да подлежи на допълнителна такса. Във всички случаи обаче разрешението за обработване на данни трябва да отразява тези допълнителни видове използване на набора от данни. За предпочитане е ползвателят на здравни данни да ги посочи в първоначалното си искане за издаване на разрешение за обработване на данни. За да се осигури хармонизиран подход между органите за предоставяне на достъп до здравни данни, Комисията следва да подкрепи хармонизацията на разрешенията за обработване на данни.

(52)  Както показа кризата, свързана с COVID-19, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза със законови правомощия в областта на общественото здраве, особено Комисията, се нуждаят от достъп до здравни данни за по-дълъг период от време и на периодична основа. Такъв може да бъде случаят не само при специфични обстоятелства, предвидени от законодателството на Съюза или националното законодателство по време на криза, но и за редовно предоставяне на научни доказателства и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Достъп до такива данни може да е необходим в определени държави членки или на цялата територия на Съюза. Тези ползватели на здравни данни следва да могат да се възползват от ускорена процедура за предоставяне на данни, обикновено за по-малко от 2 месеца, с възможност за удължаване на срока с един месец в по-сложни случаи.

(53)  Държавите членки следва да имат възможност да определят доверени държатели на данни, за които процедурата за издаване на разрешение за обработване на данни ще се извършва по опростен начин, за да се облекчи административната тежест за органите за предоставяне на достъп до здравни данни при управлението на исканията за достъп до обработваните от тях данни. Доверените държатели на данни следва да имат възможност да оценяват заявленията за достъп до данни, подадени по тази опростена процедура, като вземат предвид експертния си опит във връзка с вида на здравните данни, които обработват, и ▌да издават препоръка относно разрешение за обработване на данни▌. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да продължи да носи отговорност за издаването на окончателното разрешение за обработване на данни и не следва да бъде обвързан от препоръката, предоставена от доверения държател на данни. Посредническите субекти за здравни данни не следва да бъдат определяни като доверени държатели на здравни данни.

(54)  Като се има предвид чувствителността на електронните здравни данни, ползвателите на данни не следва да имат неограничен достъп до тези данни. Целият достъп за вторично използване на исканите електронни здравни данни следва да се осъществява чрез защитена среда за обработване. За да се осигурят стабилни технически гаранции и гаранции за сигурност на електронните здравни данни, органът за предоставяне на достъп до здравни данни или, когато е приложимо, довереният държател на данни следва да предоставя достъп до такива данни в защитена среда за обработване, като спазва високите технически стандарти и стандарти за сигурност, определени съгласно настоящия регламент. ▌Обработването на лични данни в такава защитена среда следва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679, включително, когато защитената среда се управлява от трета страна, на изискванията на член 28 и, когато е приложимо, на глава V. Такава защитена среда за обработване следва да намали рисковете за неприкосновеността на личния живот, свързани с такива дейности по обработване, и да предотврати предаването на електронни здравни данни директно на ползвателите на данни. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни или държателят на данни, който предоставя тази услуга, следва да запази във всички случаи контрола върху достъпа до електронните здравни данни, като достъпът, предоставен на ползвателите на данни, се определя от условията на издаденото разрешение за обработване на данни. Ползвателите на данни следва да извличат от такава защитена среда за обработване само нелични електронни здравни данни, които не съдържат никакви електронни здравни данни. Съответно това е съществена гаранция за запазване на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на техните електронни здравни данни за целите на вторичното използване. Комисията следва да подпомага държавите членки при разработването на общи стандарти за сигурност, за да се насърчат сигурността и оперативната съвместимост на различните защитени среди.

(54а)  В Регламент (ЕС) 2022/868 са определени общите правила за управление на алтруизма по отношение на данните. Като се има предвид, че в сектора на здравеопазването се управляват чувствителни данни, следва да се установят допълнителни критерии чрез правилника, предвиден в Регламент (ЕС) 2022/868. Когато в такъв правилник се предвижда използването на защитена среда за обработване на данни за този сектор, тя следва да отговаря на критериите, установени в настоящия регламент. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да си сътрудничат с органите, определени съгласно Регламент(ЕС) 2022/868 за надзор на дейността на организациите за алтруистично споделяне на данни в сектора на здравеопазването или полагането на грижи.

(55)  За обработването на електронни здравни данни в обхвата на предоставеното разрешение или на дадено искане за достъп до данни държателите на здравни данни, включително доверените държатели, органите за предоставяне на достъп до здравни данни и ползвателите на здравни данни следва на свой ред да се считат за администратор за конкретна част от процеса и съгласно съответните им роли в него. Държателят на здравни данни следва да се счита за администратор на разкриването на поисканите лични електронни здравни данни на органа за предоставяне на достъп до здравни данни, а органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва на свой ред да се счита за администратор за обработването на личните електронни здравни данни, когато подготвя данните и ги предоставя на ползвателя на здравни данни. Ползвателят на здравни данни следва да се счита за администратор за обработването на лични електронни здравни данни в псевдонимизиран формат в защитена среда за обработване и в съответствие със своето разрешение за обработване на данни. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да се счита за обработващ лични данни за сметка на ползвателя на здравни данни за обработване, извършвано от ползвателя на здравни данни съгласно разрешение за обработване на данни в защитена среда за обработване, както и за обработване с цел да се предостави отговор на искане за достъп до здравни данни. По подобен начин довереният държател на здравни данни следва да се счита за администратор за обработването от негова страна на лични електронни здравни данни, свързани с предоставянето на електронни здравни данни на ползвателя на здравни данни съгласно разрешение за обработване на данни или искане за достъп до данни. Следва да се счита, че довереният държател на здравни данни действа като обработващ лични данни за ползвателя на здравни данни, когато предоставя данни чрез защитена среда за обработване.

(55б)  За да се постигне приобщаваща и устойчива рамка за вторично използване на електронни здравни данни в много държави, следва да се създаде трансгранична инфраструктура. Платформата „Здравни данни в ЕС“ (HealthData@EU) следва да ускори вторичното използване на електронни здравни данни, като същевременно повишава правната сигурност, зачита неприкосновеността на личния живот на физическите лица и е оперативно съвместима. Поради чувствителността на здравните данни следва да се спазват, когато е възможно, принципи като „защита на неприкосновеността на личния живот на етапа на проектирането“, „защита на неприкосновеността на личния живот по подразбиране“ и „задаване на въпроси относно данните, вместо преместване на данните“. Държавите членки следва да определят национални органи за контакт за вторично използване на електронни здравни данни, например организационни и технически портали за органите за предоставяне на достъп до здравни данни, и да свържат тези органи за контакт с HealthData@EU. Услугата на Съюза за достъп до данни следва също да се свързва с HealthData@EU. Освен това упълномощени участници в HealthData@EU биха могли да станат научноизследователски инфраструктури, създадени като консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) съгласно Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета(21), като консорциум за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) съгласно Регламент (ЕС) 2022/2481(22), или подобни структури, създадени съгласно друго законодателство на Съюза, както и други видове субекти, включително инфраструктури в рамките на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), инфраструктури, обединени в рамките на Европейския облак за отворена наука (EOSC). Националните органи за контакт на трети държави и системи, създадени на международно равнище, също биха могли да станат упълномощени участници в HealthData@EU, при условие че отговарят на изискванията на настоящия регламент. Със стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии се насърчава свързването на различните общи европейски пространства на данни. Поради това HealthData@EU следва да даде възможност за вторично използване на различни категории електронни здравни данни, включително свързване на здравните данни с данни от други информационни пространства, като например екологичния, селскостопанския, социалния сектор и др. Тази оперативна съвместимост между сектора на здравеопазването и сектори като екологичния, социалния и селскостопанския сектор може да бъде от значение за получаването на допълнителна информация относно определящите здравето фактори. Комисията би могла да предоставя редица услуги в рамките на HealthData@EU, включително подпомагане на обмена на информация между органите за предоставяне на достъп до здравни данни и упълномощените участници за обработване на трансгранични искания за достъп, поддържане на каталози на електронните здравни данни, достъпни чрез инфраструктурата, търсене в мрежата и искания за достъп до метаданни, услуги за свързаност и осигуряване на съответствие. По искане на администраторите на лични данни Комисията може също така да създаде защитена среда, която да позволява предаването и анализирането на данни от различни национални инфраструктури. ▌За целите на ИТ ефективността, рационализацията и оперативната съвместимост на обмена на данни съществуващите системи за обмен на данни следва да се използват повторно във възможно най-голяма степен, като например тези, които се изграждат за обмен на доказателства в рамките на техническата система, основавана на принципа на еднократност, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета(23).

(55в)  Освен това, като се има предвид, че връзката с HealthData@EU може да доведе до предаване на лични данни, свързани със заявителя или ползвателя на здравни данни, към трети държави, за такова споделяне ще трябва да бъдат въведени съответните инструменти за предаване на данни съгласно глава V от Регламент (ЕС) 2016/679.

(56)  В случай на трансгранични регистри или бази данни, като например регистрите на европейските референтни мрежи за редки заболявания, които получават данни от различни доставчици на здравно обслужване в няколко държави членки, органът за предоставяне на достъп до здравни данни, в който се намира координаторът на регистъра, следва да отговаря за предоставянето на достъп до данните.

(57)  Процесът на издаване на разрешение за получаване на достъп до лични здравни данни в различни държави членки може да бъде повтарящ се и тромав за ползвателите на данни. Когато е възможно, следва да се създават полезни взаимодействия за намаляване на тежестта и пречките за ползвателите на данни. Един от начините за постигане на тази цел е да се спазва принципът на подаване на едно заявление, при който с едно заявление ползвателят на данни може да получава разрешение от множество органи за предоставяне на достъп до здравни данни в различни държави членки или упълномощени участници.

(58)  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да осигуряват информация за наличните набори от данни и техните характеристики, така че ползвателите на данни да могат да се информират за елементарни факти за набора от данни и да оценят евентуалното им значение за тях. Ето защо всеки набор от данни следва да включва най-малко информация относно източника, естеството на данните и условията за предоставяне на данните. Държателят на здравни данни следва най-малко веднъж годишно да проверява дали описанието на набора от данни в националния каталог на наборите от данни е точно и актуално. Поради това следва да се създаде каталог на ЕС на наборите от данни, за да се улесни откриваемостта на наборите от данни, налични в ЕПЗД; да се помогне на държателите на данни да публикуват своите набори от данни; да се предостави на всички заинтересовани страни, включително на широката общественост, като се вземат предвид и хората с увреждания, информация за наборите от данни, поместени в ЕПЗД (като етикети за качество и полезност на данните, информационни листове за наборите от данни); да се предостави на ползвателите на данни актуална информация за качеството на данните и ползата от данните за наборите от данни.

(59)  Информацията за качеството на наборите от данни и ползата от наборите от данни значително увеличава стойността на резултатите от научни изследвания и иновации с интензивно използване на данни, като същевременно насърчава вземането на основани на доказателства регулаторни решения и решения, свързани с политиката. Подобряването на качеството и полезността на наборите от данни чрез информиран избор на ползвателите и хармонизиране на свързаните с това изисквания на равнището на Съюза, като се вземат предвид съществуващите стандарти, насоки и препоръки на равнището на Съюза и на международно равнище за събиране и обмен на данни (т.е. принципи за управление на данни „FAIR“: лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и позволяващи повторно използване данни), носи ползи и за държателите на данни, медицинските специалисти, физическите лица и икономиката на Съюза като цяло. С етикета за качество и полезност на данните за наборите от данни ползвателите на данни ще се информират за характеристиките на качеството на даден набор от данни и ползата от него и ще им се даде възможност да избират наборите от данни, които най-добре отговарят на техните потребности. Чрез етикета за качество и полезност на данните не следва да се възпрепятства предоставянето на набори от данни чрез ЕПЗД, а да се осигури механизъм за прозрачност между държателите и ползвателите на данни. Например набор от данни, който не отговаря на нито едно изискване за качество и полезност на данните, следва да бъде обозначен с класа, представляващ най-лошото качество и полезност, но въпреки това следва да бъде предоставен на разположение. При разработването на рамката за качество и полезност на данните следва да се вземат предвид определените в рамките очаквания, описани в член 10 от Регламент [...] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], и съответната документация, посочена в приложение IV. Държавите членки следва да повишат осведомеността относно етикета за качество и полезност на данните чрез комуникационни дейности. Комисията би могла да подкрепи тези дейности. Ползвателите на набори от данни биха могли да ги използват приоритетно в зависимост от тяхната целесъобразност и качество.

(60)  Благодарение на каталога на ЕС на наборите от данни административната тежест за държателите на данни и другите ползватели на бази данни следва да се сведе до минимум; той следва да бъде удобен за ползване, достъпен и рентабилен, да свързва националните каталози на данни и следва да се избягва излишната регистрация на набори от данни. Каталогът на ЕС на наборите от данни може да бъде съгласуван с инициативата data.europa.eu, без да се засягат изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2022/868. Следва да се осигури оперативна съвместимост между каталога на наборите от данни на ЕС, националните каталози с данни и каталозите на набори от данни от европейските научноизследователски инфраструктури и други съответни инфраструктури за споделяне на данни.

(61)  Различните професионални организации, Комисията и други институции продължават да си сътрудничат и да работят за установяване на минимални полета на данни и други характеристики на различни набори от данни (например регистри). Тази работа е по-напреднала в области като рака, редките заболявания, сърдечносъдовите и метаболитните заболявания, оценката на рисковите фактори и статистиката и следва да бъде взета предвид при определянето на нови стандарти и специфични за заболяването хармонизирани образци за структурирани елементи от данни. Въпреки това много набори от данни не са хармонизирани, а това поражда проблеми със съпоставимостта и затруднява трансграничните изследвания. Поради това в актовете за изпълнение следва да се определят по-подробни правила, за да се осигури хармонизирано ▌кодиране и регистриране на електронни здравни данни, таке че да се позволи предоставянето им за вторично използване по последователен начин. Тези набори от данни могат да включват данни от регистри на редки заболявания, бази данни за лекарствата сираци, регистри на раковите заболявания и регистри на особено значими инфекциозни заболявания. Държавите членки следва да работят за постигане на устойчиви икономически и социални ползи от европейските системи и услуги за електронно здравеопазване и на оперативно съвместими приложения, с оглед постигането на високо равнище на доверие и сигурност, подобряване на непрекъснатостта на здравното обслужване и гарантиране на достъп до безопасно и висококачествено здравно обслужване. Съществуващите инфраструктури и регистри за здравни данни могат да предоставят модели, полезни за определяне и прилагане на стандарти за данни и оперативна съвместимост, и следва да бъдат използвани, за да се даде възможност за приемственост и да се надгражда върху съществуващия експертен опит.

(62)  Комисията следва да подкрепя държавите членки в изграждането на капацитет и ефективност в областта на системите за цифрово здравеопазване за целите на първичното и вторичното използване на електронни здравни данни. Държавите членки следва да бъдат подпомагани при укрепването на своя капацитет. Дейностите на равнището на Съюза, като например сравнителен анализ и обмен на най-добри практики, са подходящи мерки в това отношение. Те следва да вземат предвид специфичните условия на различните категории заинтересовани страни, например гражданското общество, изследователите, лекарските общества и МСП.

(62а)   Повишаването на грамотността в областта на цифровото здравеопазване както на физическите лица, така и на медицинските специалисти, е от ключово значение за постигане на доверие, безопасност и подходящо използване на здравни данни, а по този начин и за успешно прилагане на настоящия регламент. Медицинските специалисти са изправени пред дълбока промяна в контекста на цифровизацията и ще им бъдат предоставени допълнителни цифрови инструменти като част от внедряването на ЕПЗД. Медицинските специалисти трябва да повишат грамотността си в областта на цифровото здравеопазване и уменията си в областта на цифровите технологии. Държавите членки следва да предоставят на медицинските специалисти възможността да посещават курсове по цифрова грамотност с цел да могат да се подготвят за работа със системи за ЕЗД. Тези курсове следва да позволят на медицинските специалисти и ИТ операторите да получат достатъчно обучение за работа с нови цифрови инфраструктури, за да гарантират киберсигурността и етичното управление на здравните данни. Обученията следва да се разработват, преразглеждат и актуализират редовно — след консултация и в сътрудничество със съответните експерти. Повишаването на грамотността в областта на цифровото здравеопазване е от основно значение за овластяването на физическите лица да имат истински контрол върху своите здравни данни и активно да управляват своето здраве и грижи, а също и да разберат последиците от управлението на такива данни както за първично, така и за вторично използване. Различните демографски групи имат различна степен на цифрова грамотност, което може да повлияе на способността на физическите лица да упражняват правата си да контролират своите електронни здравни данни. Ето защо държавите членки, включително регионалните и местните органи, следва да подкрепят цифровата здравна грамотност и обществената осведоменост, като същевременно гарантират, че прилагането на настоящия регламент допринася за намаляване на неравенствата и не дискриминира хората, които нямат цифрови умения. Особено внимание следва да се обърне на хората с увреждания и уязвимите групи, включително мигрантите и възрастните хора. Държавите членки следва да създадат целенасочени национални програми за цифрова грамотност, включително програми за максимално социално приобщаване, и да гарантират, че всички физически лица могат ефективно да упражняват правата си съгласно настоящия регламент. Държавите членки следва също да предоставят ориентирани към пациентите насоки за физическите лица във връзка с използването на електронни здравни досиета и с първичното използване на техните лични електронни здравни данни. Насоките следва да бъдат съобразени с нивото на грамотност на пациента в областта на цифровото здравеопазване, като се обръща специално внимание на потребностите на уязвимите групи.

(63)  Използването на фондове следва също да допринася за постигането на целите на ЕПЗД. Възложителите на обществени поръчки, националните компетентни органи в държавите членки, включително органите в областта на цифровото здравеопазване и органите за предоставяне на достъп до здравни данни, и Комисията следва да се позовават на приложимите технически спецификации, стандарти и профили за оперативна съвместимост, сигурност и качество на данните, както и на други изисквания, разработени съгласно настоящия регламент, при определянето на условията за възлагане на обществени поръчки, поканите за представяне на предложения и разпределянето на средства от фондовете на Съюза, включително структурните фондове и Кохезионния фонд. Средствата на Съюза следва да се разпределят по прозрачен начин между държавите членки, като се вземат предвид различните равнища на цифровизация на здравните системи. Предоставянето на данни за вторично използване изисква допълнителни ресурси за здравните системи, по-специално за публичните системи. Тази допълнителна тежест следва да бъде разгледана и ограничена през етапа на прилагане на ЕПЗД.

(63а)   Прилагането на ЕПЗД изисква подходящи инвестиции в изграждане на капацитет и обучение и добре финансиран ангажимент за обществени консултации и контакти както на равнището на държавите членки, така и на равнището на Съюза. Икономическите разходи за прилагането на настоящия регламент следва да се поемат както на равнището на държавите членки, така и на равнището на Съюза, и следва да се намери справедливо разпределение на тази тежест между националните фондове и фондовете на Съюза.

(64)  Някои категории електронни здравни данни могат да останат особено чувствителни, дори когато са в анонимизиран формат и следователно нелични, както вече изрично е предвидено в Регламент (ЕС) 2022/868. Дори в ситуации на използване на най-съвременни техники за анонимизиране остава остатъчен риск капацитетът за повторно идентифициране да е достъпен или да стане достъпен, като се използват средства, различни от тези, за които съществува разумна вероятност да бъдат използвани. Такъв остатъчен риск съществува във връзка с редки заболявания (заболяване, което е животозастрашаващо или с риск от хронично инвалидизиране, засягащо не повече от пет на всеки 10 хиляди души в Съюза), при които ограниченият брой случаи намалява възможността за пълно обобщаване на публикуваните данни, за да се запази неприкосновеността на личния живот на физическите лица, като същевременно се поддържа подходящо ниво на детайлност, за да бъдат данните от значение. Това може да засегне различни видове здравни данни в зависимост от степента на детайлност и описанието на характеристиките на субектите на данни, броя на засегнатите лица или, например, в случаите на данни, включени в електронни здравни досиета, регистри на заболяванията, биобанки, данни, генерирани от лицата, и т.н., когато идентификационните характеристики са по-широки и когато в комбинация с друга информация (например в много малки географски райони) или чрез технологичното развитие на методи, които не са били налични към момента на анонимизирането, може да доведе до повторно идентифициране на субектите на данни, като се използват средства, различни от тези, за които съществува разумна вероятност да бъдат използвани. Възникването на такъв риск от повторно идентифициране на физически лица би породило сериозни опасения и е вероятно да изложи на риск приемането на политиката и правилата относно вторичното използване, предвидени в настоящия регламент. Освен това техниките за обобщаване са използвани по-рядко по отношение на нелични данни, съдържащи например търговски тайни, отколкото при докладването на клинични изпитвания и клинични проучвания, а принудителното изпълнение при нарушения на търговските тайни извън Съюза е по-трудно при липсата на адекватен международен стандарт за закрила. Поради това за тези видове здравни данни продължава да съществува риск от повторно идентифициране след анонимизирането или обобщаването на данните, който риск не би могъл да бъде разумно смекчен априори. Това попада в обхвата на критериите, посочени в член 5, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/868. По този начин тези видове здравни данни биха попаднали в обхвата на правомощията, предвидени в член 5, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/868, за предаване на трети държави. Защитните мерки, пропорционални на риска от повторно идентифициране, ще трябва да отчитат особеностите на различните категории данни или на различните техники за анонимизиране или обобщаване и ще бъдат подробно описани в контекста на делегирания акт съгласно правомощията, предвидени в член 5, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/868.

(64б)   Обработването на големи количества лични здравни данни за целите, предвидени в ЕПЗД, като част от дейностите по обработване на данни в контекста на обслужването на приложения за достъп до данни, разрешения за обработване на данни и искания за достъп до данни води до по-високи рискове от неразрешен достъп до такива лични данни, както и до възможността за киберинциденти. Личните здравни данни са особено чувствителни, тъй като често съставляват интимна информация, която е медицинска тайна и чието разкриване на неоправомощени трети лица може да причини значително страдание. Като взема изцяло предвид принципите, очертани в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, настоящият регламент гарантира пълно зачитане на основните права, правото на неприкосновеност на личния живот и принципа на пропорционалност. За да се осигури докрай цялостността и поверителността на личните електронни здравни данни съгласно регламента, за да се гарантира особено високо равнище на защита и сигурност и за да се намали рискът от незаконен достъп до тези лични електронни здравни данни, регламентът предвижда личните електронни здравни данни да се съхраняват и обработват единствено в рамките на Съюза за целите на изпълнението на задачите, предвидени в настоящия регламент, освен ако не се прилага решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(64г)   Достъпът на субекти от трети държави или международни организации до електронни здравни данни следва да се осъществява единствено въз основа на принципа на взаимност. Предоставянето на достъп на трета държава до здравни данни може да се осъществи единствено в случаи, когато чрез акт за изпълнение Комисията е установила, че въпросната трета държава позволява използването на здравни данни от субекти на Съюза при същите условия и със същите гаранции като в рамките на Съюза. Комисията следва да наблюдава положението в тези трети държави и международни организации, да изготви списък и да предвиди периодичен преглед на този списък. Ако Комисията установи, че трета държава вече не осигурява достъп при същите условия, тя следва да отмени съответния акт за изпълнение.

(65)  За да се насърчи последователното прилагане на настоящия регламент, включително трансграничната оперативна съвместимост на здравните данни, следва да бъде създаден Комитет по въпросите на европейското пространство на здравни данни (Комитет по въпросите на ЕПЗД). Комисията следва да участва в неговите дейности и да го съпредседателства. Комитетът по въпросите на ЕПЗД следва да може да издава писмени становища, свързани с последователното прилагане на настоящия регламент в целия Съюз, включително като подпомага държавите членки да координират използването на електронни здравни данни за целите на здравеопазването, сертифицирането, но също и по отношение на вторичното използване на електронни здравни данни и финансирането за тези дейности. Това може да включва и обмен на информация относно рисковете и инцидентите в защитените среди за обработване. Този вид обмен на информация не засяга задълженията по други правни актове, като например уведомленията за нарушения на сигурността на данните съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. В по-общ план дейностите на Комитета по въпросите на ЕПЗД не засягат правомощията на надзорните органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Като се има предвид, че на национално равнище органите в областта на цифровото здравеопазване, които се занимават с първично използване на електронни здравни данни, може да са различни от органите за предоставяне на достъп до здравни данни, които се занимават с вторично използване на електронни здравни данни, функциите са различни и е необходимо различно сътрудничество във всяка от тези области, Комитетът по въпросите на ЕПЗД следва да може да създава подгрупи, занимаващи се с тези две функции, както и други подгрупи, ако е необходимо. За да се постигне ефективен метод на работа, органите в областта на цифровото здравеопазване и органите за предоставяне на достъп до здравни данни следва да създадат мрежи и връзки на национално равнище с различни други органи и институции, но също и на равнището на Съюза. Такива органи могат да бъдат органите за защита на данните, органите за киберсигурност, електронна идентификация и стандартизация, както и органите и експертните групи съгласно регламенти 2023/2854, […] и […] [Законодателен акт за изкуствения интелект и Акт за киберсигурността]. Комитетът по въпросите на ЕПЗД следва да осъществява дейността си независимо, в полза на обществения интерес и в съответствие със своя Кодекс за поведение.

(65а)   Когато се обсъждат въпросите от значение според Комитета по въпросите на ЕПЗД, комитетът следва да може да кани наблюдатели, например Европейския надзорен орган по защита на данните, представители на институциите на Съюза, включително Европейския парламент, и други заинтересовани страни.

(65б)   Следва да се създаде форум на заинтересованите страни, който да съветва Комитета по въпросите на ЕПЗД при изпълнението на неговите задачи, като осигурява приноса на заинтересованите страни по въпроси, свързани с настоящия регламент. Форумът на заинтересованите страни следва да бъде съставен от представители на пациентите, потребителите, медицинските специалисти, промишлеността, научните изследователи и академичните среди. Той следва да има балансиран състав и да представлява становищата на различни имащи отношение към въпроса заинтересовани страни. Както търговските, така и нетърговските интереси следва да бъдат представени.

(66)  За да се гарантира правилното ежедневно управление на трансграничните инфраструктури за първично и вторично използване на електронни здравни данни, е необходимо да се създадат ръководни групи, състоящи се от представители на държавите членки. Тези групи следва да вземат оперативни решения относно ежедневното техническо управление на инфраструктурите и тяхното техническо развитие, включително относно техническите промени в инфраструктурите, подобряването на функционалните възможности или услугите или осигуряването на оперативна съвместимост с други инфраструктури, цифрови системи или пространства на данни. Техните дейности не включват принос за разработването на актове за изпълнение, засягащи тези инфраструктури. Тези групи могат също така да канят представители на други упълномощени участници като наблюдатели на своите заседания. Тези групи следва да се консултират със съответните експерти при изпълнението на своите задачи.

(66а)   Без да се засягат други административни, съдебни или извънсъдебни средства за защита, всяко физическо или юридическо лице следва да има право да подаде жалба до орган в областта на цифровото здравеопазване или до орган за предоставяне на достъп до здравни данни, ако счита, че правата или интересите му съгласно настоящия регламент са засегнати. Разследването въз основа на жалба следва да подлежи на съдебен контрол и да се извършва в целесъобразна за конкретния случай степен. Органът в областта на цифровото здравеопазване или органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва в разумен срок да информира физическото или юридическото лице за напредъка и резултата от жалбата. Ако случаят изисква допълнително разследване или координация с друг орган в областта на цифровото здравеопазване или орган за предоставяне на достъп до здравни данни, на физическото или юридическото лице следва да се предостави междинна информация. За да се улесни внасянето на жалби, всеки орган в областта на цифровото здравеопазване и орган за предоставяне на достъп до здравни данни следва да вземе мерки, например да предостави формуляр за подаване на жалби, който може да бъде попълнен и по електронен път, без да се изключва възможността за използване на други средства за комуникация. Когато жалбата се отнася до правата на физическите лица във връзка със защитата на техните лични данни, органът в областта на цифровото здравеопазване или органът за предоставяне на достъп до здравни данни следва да предаде жалбата на надзорните органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Органите в областта на цифровото здравеопазване или органите за предоставяне на достъп до здравни данни си сътрудничат за разглеждането и решаването на жалби, включително чрез обмен на цялата съответна информация по електронен път, без ненужно забавяне.

(66б)   Когато дадено физическо лице смята, че правата му по настоящия регламент са нарушени, то следва да има право да възложи на структура, организация или сдружение с нестопанска цел, което е учредено съгласно правото на държава членка, има уставни цели, които са в обществен интерес, и работи в областта на защитата на личните данни, да подаде жалба от негово име.

(66е)   Органът в областта на цифровото здравеопазване, органът за предоставяне на достъп до здравни данни, държателят на здравни данни или ползвателят на здравни данни следва да компенсират всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на действия, които нарушават настоящия регламент. Понятието „вреда“ следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент. Това не засяга евентуални искове за вреди, произтичащи от нарушаване на други разпоредби от правото на Съюза или националното право. Физическите лица следва да получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди.

(66з)   За да се укрепи прилагането на правилата на настоящия регламент, освен или вместо подходящи мерки, наложени от органа за предоставяне на достъп до здравни данни съгласно настоящия регламент, при нарушение на регламента следва да се налагат санкции, включително административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. При налагането на санкции, включително административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, следва да съществуват подходящи процедурни гаранции в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и Хартата на основните права на Европейския съюз, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

(66й)   Целесъобразно е да се определят разпоредби, позволяващи на органите за предоставяне на достъп до здравни данни да налагат административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ за определени нарушения на настоящия регламент, при които определени нарушения следва да се считат за тежки нарушения, като например повторно идентифициране на физически лица, изтегляне на лични здравни данни извън защитената среда за обработване и обработване на данни за забранено използване или без да има разрешение за обработване на данни. В настоящия регламент следва да се посочат нарушенията и максималният размер и критериите за определяне на съответните административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, които следва да се определят от компетентния орган за предоставяне на достъп до здравни данни във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с конкретната ситуация, по-специално при надлежно отчитане на естеството, тежестта и продължителността на нарушението и на последиците от него, както и на мерките, предприети, за да се гарантира спазване на задълженията по настоящия регламент и за да се предотвратят или смекчат последиците от нарушението. Когато административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат на предприятие, понятието „предприятие“ следва да се разбира като предприятие в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС за тези цели. Държавите членки следва да определят дали и до каква степен публичните органи следва да подлежат на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ или отправянето на предупреждение не засяга упражняването на други правомощия на органите за предоставяне на достъп до здравни данни или прилагането на други санкции по настоящия регламент.

(66к)   Правната система на Дания не предвижда налагането на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, посочени в настоящия регламент. Следва да бъде възможно да се прилагат правилата относно административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ по такъв начин, че в Дания глобата или имуществената санкция да се налага от компетентните национални съдилища като наказателноправна санкция, при условие че такова прилагане на правилата в Дания има ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от органите за предоставяне на достъп до здравни данни. Поради това компетентният национален съд следва да вземе под внимание препоръката на органа за предоставяне на достъп до здравни данни, който е задействал процедурата за глобата или имуществената санкция. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(67)  Тъй като целите на настоящия регламент: да се овластят физическите лица чрез засилен контрол върху техните лични здравни данни и да се подкрепи свободното им движение, като се гарантира свободното движение и на техните здравни данни; да се насърчи създаването на истински единен пазар за услуги и продукти в областта на цифровото здравеопазване; да се осигури последователна и ефективна рамка за повторно използване на здравните данни на физическите лица за научни изследвания, иновации, изготвяне на политики и регулаторни дейности, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки само чрез мерки за координация, както показва оценката на цифровите аспекти на Директива 2011/24/ЕС, а по-скоро могат, поради хармонизирането на мерките за правата на физическите лица по отношение на техните електронни здравни данни, оперативната съвместимост на електронните здравни данни и общата рамка и гаранции за първичното и вторичното използване на електронните здравни данни, да бъдат постигнати в по-голяма степен на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(68)  За да се гарантира, че ЕПЗД изпълнява своите цели, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с различните разпоредби за първично и вторично използване на електронни здравни данни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(24). По-специално с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(69)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(25).

(70)  Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, включително чрез установяването на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за тяхното нарушаване. При определянето на размера на санкцията за всеки отделен случай държавите членки следва да вземат предвид допустимите отклонения и критериите, определени в настоящия регламент. Повторното идентифициране на физически лица следва да се счита за сериозно нарушение на настоящия регламент.

(70а)   Прилагането на ЕПЗД ще изисква значителна работа по разработването във всички държави членки и централните служби. За да проследи напредъка, до пълното прилагане на настоящия регламент Комисията следва да докладва ежегодно за постигнатия напредък, като взема предвид предоставената от държавите членки информация. Тези доклади могат да включват препоръки за коригиращи мерки, както и оценка на постигнатия напредък.

(71)  За да се прецени дали настоящият регламент постига ефективно и ефикасно своите цели, дали е съгласуван, дали е все още актуален и дали осигурява добавена стойност на равнището на Съюза, Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент. Комисията следва да извърши частична оценка на настоящия регламент 8 години след датата на влизането му в сила ▌и цялостна оценка 10 години след датата на влизането му в сила. След всяка оценка Комисията следва да представя доклади за основните си констатации на Европейския парламент и на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

(72)  Европейската рамка за оперативна съвместимост(26) за осигуряване на правна, организационна, семантична и техническа оперативна съвместимост следва да се счита за обща отправна точка за успешното трансгранично прилагане на ЕПЗД.

(73)  Оценката на цифровите аспекти на Директива 2011/24/ЕС показва ограничена ефективност на мрежата за електронно здравеопазване, но и силен потенциал за работа на ЕС в тази област, както бе установено при работата по време на пандемията. Поради това член 14 от директивата ще бъде отменен и заменен с настоящия регламент, а директивата ще бъде съответно изменена.

(73а)   Настоящият регламент допълва съществените изисквания, определени в Регламент 2024/... [Законодателен акт за киберустойчивост 2022/0272 (COD)] за системите за електронни здравни досиета, попадащи в обхвата на настоящия регламент, които са продукти с цифрови елементи по смисъла на Регламент 2024/... [Законодателен акт за киберустойчивост 2022/0272 (COD)] и които поради това следва също така да отговарят на съществените изисквания, определени в Регламент 2024/... [Законодателен акт за киберустойчивост 2022/0272(COD)]. Техните производители следва да докажат съответствието, както се изисква от настоящия регламент. За да се улесни спазването на изискванията, производителите могат да изготвят единна техническа документация, съдържаща изискваните от двата правни акта елементи. Следва да е възможно да се докаже съответствието на системите за ЕЗД със съществените изисквания, определени в Регламент 2024/... [Законодателен акт за киберустойчивост 2022/0272(COD)] чрез рамката за оценка съгласно настоящия регламент, с изключение на използването на средата за изпитване съгласно настоящия регламент.

(74)  Съгласно член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейския комитет по защита на данните, които представиха съвместно становище № 03/2022 на 12 юли 2022 г.

(75)  Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на правилата за конкуренцията, и по-специално членове 101 и 102 от ДФЕС. Мерките, предвидени в настоящия регламент, не следва да се използват за ограничаване на конкуренцията по начин, който противоречи на ДФЕС.

(76)  Предвид необходимостта от техническа подготовка, настоящият регламент следва да се прилага от 24 месеца след датата на влизането му в сила. За да се подпомогне успешното внедряване на ЕПЗД и създаването на ефективни условия за сътрудничество в областта на европейските здравни данни, следва да се възприеме поетапен подход за неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и обхват

1.  С настоящия регламент се установява европейско пространство на здравни данни (ЕПЗД), като се предвиждат общи правила, ▌ стандарти ▌, инфраструктури и рамка за управление с оглед на улесняването на достъпа до електронни здравни данни за целите на първичното и вторичното използване на тези данни.

2.  С настоящия регламент:

a)  се уточняват и допълват правата на физическите лица, установени в Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с първичното и вторичното използване на техните лични електронни здравни данни;

б)  се определят общи правила за системите за електронни здравни досиета („системи за ЕЗД“) във връзка с два задължителни софтуерни компонента, а именно „европейския компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД“ и „европейския компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД“, както са определени в член 2, параграф 2, букви нв) и нг), и приложенията за поддържане на добро здравословно състояние, за които се твърди, че са оперативно съвместими със системите за ЕЗД по отношение на тези два компонента в Съюза за първично използване;

в)  се определят общи правила и механизми за подпомагане за първичното и вторичното използване на електронни здравни данни;

г)  се създава ▌трансгранична инфраструктура, позволяваща първичното използване на лични електронни здравни данни в целия Съюз;

д)  се създава ▌трансгранична инфраструктура за вторичното използване на електронни здравни данни;

е)   се установява управление и координация на национално и европейско равнище както за първичното, така и за вторичното използване на електронни здравни данни.

4.  Настоящият регламент не засяга други нормативни актове на Съюза относно достъпа до електронни здравни данни, тяхното споделяне или вторично използване, или изискванията, свързани с обработването на данни във връзка с електронни здравни данни, по-специално регламенти (ЕС) 2016/679, (ЕС) 2018/1725, (ЕС) 536/2014(27), № 223/2009(28), (ЕС) 2022/868 и (ЕС) 2023/2854 и директиви 2002/58/ЕО(29) и (ЕС) 2016/943(30).

4а.   Позоваванията на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 се разбират и като позовавания на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1725, когато е приложимо.

5.  Настоящият регламент не засяга регламенти (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746 и […] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)] по отношение на сигурността на медицинските изделия, медицинските изделия за инвитро диагностика и системите с ИИ, които взаимодействат със системи за ЕЗД.

6.  Настоящият регламент не засяга правото на Съюза или националното право относно обработването на електронни здравни данни за целите на докладването, удовлетворяването на исканията за достъп до информация или доказването или проверката на спазването на правните задължения или правото на Съюза или националното право относно предоставянето на достъп и оповестяването на официални документи.

6а.   Настоящият регламент не засяга специалните разпоредби в правото на Съюза или в националното право, предвиждащи достъп до електронни здравни данни за по-нататъшно обработване от публични органи на държавите членки, институции, органи и агенции на Съюза или от частни субекти, на които съгласно правото на Съюза или националното право е възложена задача от обществен интерес, за целите на изпълнението на тази задача.

6б.   Настоящият регламент не засяга достъпа до електронни здравни данни за вторично използване, договорен в рамките на договорни или административни споразумения между публични или частни субекти.

7.   Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:

a)  в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза;

б)  от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност.

Член 2

Определения

1.  За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)  определенията на понятията „лични данни“, „обработване“, „псевдонимизация“, „администратор“, „обработващ лични данни“, „трета страна“, „съгласие на субекта на данните“, „генетични данни“, „данни за здравословното състояние“, „международна организация“ по смисъла на член 4, точки 1, 2, 5, 7, 8, 10, 11, 13, 15 и 26 от Регламент (ЕС) 2016/679;

б)  определенията на понятията „здравно обслужване“, „държава членка по осигуряване“, „държава членка по местолечение“, „медицински специалист“, „доставчик на здравно обслужване“, „лекарствен продукт“ и „медицинско предписание“ по смисъла на член 3, букви а), в), г), е), ж), и) и к) от Директива 2011/24/ЕС;

в)  определенията на понятията „данни“, „достъп“, „алтруизъм по отношение на данните“, „орган от обществения сектор“ и „защитена среда за обработване“ по смисъла на член 2, точки 1, 13, 16, 17 и 20 от Регламент (ЕС) 2022/868;

г)  определенията на понятията „предоставяне на пазара“, „пускане на пазара“, „надзор на пазара“, „орган за надзор на пазара“, „несъответствие“, „производител“, „вносител“, „дистрибутор“, „икономически оператор“, „коригиращо действие“, ▌ „изземване“ и „изтегляне“ по смисъла на член 2, точки 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 13, 16, ▌22 и 23 от Регламент (ЕС) 2019/1020;

д)  определенията на понятията „медицинско изделие“, „предназначение“, „инструкции за употреба“, „действие“, „лечебно заведение“ и „общи спецификации“ по смисъла на член 2, точки 1, 12, 14, 22, 36 и 71 от Регламент (ЕС) 2017/745;

е)  определенията на понятията „електронна идентификация“, „средство за електронна идентификация“ и „данни за идентификация на лица“ по смисъла на член 3, точки 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014;

ж)   определението на понятието „възлагащи органи“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(31);

з)   определението на понятието „обществено здраве“ по смисъла на член 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета(32).

2.  Освен това за целите на настоящия регламент се прилагат и следните определения:

a)  „лични електронни здравни данни“ означава данни за здравословното състояние и генетични данни, както са определени в член 4, точки 13 и 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, ▌ обработвани в електронен формат ▌;

б)  „нелични електронни здравни данни“ означава електронни здравни данни, различни от личните електронни здравни данни, обхващащи както данни, които са анонимизирани, така че вече да не са свързани с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице, така и данни, които никога не са били свързани със субект на данни;

в)  „електронни здравни данни“ означава лични или нелични електронни здравни данни;

г)  „първично използване на електронни здравни данни“ означава обработването на ▌ електронни здравни данни за целите на предоставянето на здравно обслужване за оценка, поддържане или възстановяване на здравословното състояние на физическото лице, за което се отнасят тези данни, включително медицинско предписание, отпускане и предоставяне на лекарствени продукти и медицински изделия, както и за целите на съответните социални и административни услуги или услуги за възстановяване на разходи;

д)  „вторично използване на електронни здравни данни“ означава обработването на електронни здравни данни за целите, определени в глава IV от настоящия регламент, различни от първоначалните цели, за които са били събрани или изготвени;

е)  „оперативна съвместимост“ означава способността на организациите, както и на софтуерните приложения или устройствата от един и същ производител или от различни производители да взаимодействат помежду си ▌, което включва обмен на информация и знания между тези организации, софтуерни приложения или устройства, без да се променя съдържанието на данните, чрез процесите, поддържани от тях;

з)  „регистриране на електронни здравни данни“ означава документиране на здравни данни в електронен формат чрез ръчно въвеждане на данните, чрез събиране на данните от устройство или чрез преобразуване на неелектронни здравни данни в електронен формат, за да бъдат обработвани в система за ЕЗД или от приложение за поддържане на добро здравословно състояние;

и)  „услуга за достъп до електронни здравни данни“ означава онлайн услуга, като например портал или мобилно приложение, която позволява на физически лица, които не действат в професионално качество, да осъществяват достъп до собствените си електронни здравни данни или до електронните здравни данни на физически лица, до чиито електронни здравни данни са законно упълномощени да осъществяват достъп;

й)  „услуга за достъп за медицински специалисти“ означава услуга, поддържана от система за ЕЗД, която позволява на медицински специалисти да осъществяват достъп до данните на лекуваните от тях физически лица;

м)  „ЕЗД“ (електронно здравно досие) означава съвкупност от електронни здравни данни, свързани с физическо лице и събрани в здравната система, които се обработват за целите на предоставянето на здравно обслужване;

н)  „система за ЕЗД“ (система за електронни здравни досиета) означава всяка система, при която помощното средство или софтуерът позволява съхраняването, посредничеството, импортирането, експортирането, преобразуването, редактирането или преглеждането на лични електронни здравни данни, които принадлежат към приоритетните категории лични електронни здравни данни, посочени в член 5, параграф 1 от настоящия регламент, и са предназначени от производителя да се използват от доставчиците на здравно обслужване при предоставянето на грижи за пациентите или от пациентите за достъп до техните здравни данни;

на)   „пускане в експлоатация“ означава първата употреба на система за ЕЗД в рамките на Съюза и в съответствие с нейното предназначение на система за ЕЗД, по отношение на която се прилага настоящият регламент;

нб)   „софтуерен компонент“ или „компонент“ означава отделна част от софтуера, която осигурява специфична функционална възможност или изпълнява специфични функции или процедури и която може да функционира независимо или заедно с други компоненти;

нв)   „европейски компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД“ (или „компонент за оперативна съвместимост“) означава софтуерен компонент на системата за ЕЗД, който предоставя и получава личните електронни здравни данни, посочени в член 5, във формàта, посочен в член 6 от настоящия регламент; европейският компонент за оперативна съвместимост е независим от европейския компонент за контрол на достъпа;

нг)   „европейски компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД“ (или „компонент за контрол на достъпа“) означава софтуерен компонент на системата за ЕЗД, който предоставя регистрационна информация, свързана с достъпа на медицински специалисти или други лица до личните електронни здравни данни, посочени в член 5, във формàта, определен в приложение II.3.4 към настоящия регламент; европейският компонент за контрол на достъпа е независим от европейския компонент за оперативна съвместимост;

п)  „маркировка „СЕ“ за съответствие“ означава маркировка, чрез която производителят указва, че системата за ЕЗД е в съответствие с приложимите изисквания, установени в настоящия регламент и друго приложимо законодателство на Съюза, предвиждащо нейното нанасяне съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета(33);

па)   „риск“ означава комбинацията от степента на сериозност на вредата и вероятността от възникване на опасност, причиняваща вреда на здравето, безопасността или информационната сигурност;

р)  „сериозен инцидент“ означава всяка неизправност или влошаване на характеристиките или работните показатели на предоставената на пазара система за ЕЗД, които пряко или непряко водят, може да са довели или може да доведат до някое от следните състояния:

i)  смърт на физическо лице, сериозно увреждане на здравето на физическо лице или сериозно увреждане на правата на физическо лице;

ii)  сериозно нарушаване на управлението и действието на критична инфраструктура в сектора на здравеопазването;

ча)   „грижа“ означава професионална услуга, чиято цел е да отговори на специфичните нужди на лице, което поради увреждане или други физически или психически състояния се нуждае от помощ, включително превантивни мерки и мерки за подкрепа, за извършването на основни ежедневни дейности, с цел да се подкрепи личната му автономност;

ш)  „държател на здравни данни“ означава всяко физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друг орган в секторите на здравното обслужване или полагането на грижи, включително услуги за възстановяване на разходите, когато е необходимо, както и всяко физическо или юридическо лице, което разработва продукти или услуги, предназначени за секторите на здравеопазването, здравното обслужване или полагането на грижи; разработва или произвежда приложения за поддържане на добро здравословно състояние; се занимава с научни изследвания, свързани със секторите на здравното обслужване или полагането на грижи; или действа като регистър на смъртността; както и всяка институция, орган, служба или агенция на Съюза; която:

a)   има правото или задължението по силата на ▌приложимото право на Съюза или национално законодателство да обработва лични електронни здравни данни за целите на предоставянето на здравно обслужване или полагането на грижи, или за целите на общественото здраве, възстановяването на разходи, научните изследвания, иновациите, изготвянето на политики, официалната статистика, безопасността на пациентите или регулаторната дейност в качеството си на администратор или съвместен администратор; или

б)   е в състояние да предостави на разположение, включително да регистрира, да предоставя, да ограничава достъпа до или да обменя нелични електронни здравни данни чрез контрол върху техническия проект на даден продукт и свързаните с него услуги.

щ)  „ползвател на здравни данни“ означава физическо или юридическо лице, включително институции, органи или агенции на Съюза, на което е предоставен законоустановен достъп до ▌електронни здравни данни за вторично използване съгласно разрешение за обработване на данни, искане за достъп до данни или одобрение за достъп от упълномощен участник в HealthData@EU;

aа)  „разрешение за обработване на данни“ означава административно решение, издадено на ползвател на здравни данни от орган за предоставяне на достъп до здравни данни ▌, за обработване на определени електронни здравни данни, уточнени в разрешението за обработване на данни, за конкретни цели на вторичното използване ▌ въз основа на условията, определени в глава IV от настоящия регламент;

аб)  „набор от данни“ означава структурирана съвкупност от електронни здравни данни;

аба)   „набори от данни с голямо въздействие за вторичното използване на електронни здравни данни“ означава набори от данни, чието повторно използване е свързано със значителни ползи поради значението им за научните изследвания в областта на здравеопазването;

ав)  „каталог на наборите от данни“ означава сборник с описания на набори от данни, който е подреден систематизирано и се състои от ориентирана към ползвателите част за обществено ползване, в която информацията относно параметрите на отделните набори от данни е достъпна по електронен път чрез онлайн портал;

аг)  „качество на данните“ означава степента, в която елементите на електронните здравни данни са подходящи за целите на тяхното предвидено първично и вторично използване;

ад)  „етикет за качество и полезност на данните“ означава графична диаграма, включваща мащаб, която описва качеството на данните и условията за използване на набора от данни;

ада)   „приложение за поддържане на добро здравословно състояние“ означава всяко помощно средство или софтуер, предназначен(о) от производителя да се използва от физическо лице за обработване на електронни здравни данни специално за предоставяне на информация относно здравето на отделните физически лица, или за предоставяне на грижи за цели, различни от предоставянето на здравно обслужване.

ГЛАВА II

Първично използване на електронни здравни данни

Раздел 1

Права на физическите лица във връзка с първичното използване на техните лични електронни здравни данни

Член 3

[Права на физическите лица във връзка с първичното използване на техните лични електронни здравни данни]

Комисията определя чрез актове за изпълнение изискванията за техническото упражняване на правата, посочени в настоящия раздел.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 5

Приоритетни категории лични електронни здравни данни за целите на първичното използване

1.  За целите на настоящата глава, когато данните се обработват в електронен формат, приоритетните категории лични електронни здравни данни са следните ▌:

a)  обобщени данни за пациентите;

б)  електронни медицински предписания;

в)  електронно отпускане на лекарства;

г)  анализи на медицински изображения и свързани с тях доклади;

д)  резултати от медицински изследвания, включително лабораторни и други диагностични резултати и свързани с тях доклади;

е)  епикризи.

Основните характеристики на приоритетните категории лични електронни здравни данни ▌ са определени в приложение I.

Държавите членки могат да предвидят по силата на националното законодателство достъп до и обмен на лични електронни здравни данни за целите на първичното използване съгласно настоящата глава. Комисията може да определя чрез актове за изпълнение трансгранични спецификации за тези категории данни съгласно член 6, параграф 2аб и член 12, параграф 8.

2.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 67 за изменение на ▌приложение I чрез добавяне, изменяне или премахване на основните характеристики на приоритетните категории лични електронни здравни данни, както е посочено в параграф 1. Измененията отговарят на следните кумулативни критерии:

a)  характеристиката е от значение за здравното обслужване, предоставяно на физически лица;

б)  според най-актуалната информация променената характеристика се използва в повечето държави членки;

в)  промените имат за цел да адаптират приоритетните категории към техническото развитие и международните стандарти.

Член 6

Европейски формат за обмен на електронни здравни досиета

1.  Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите спецификации за приоритетните категории лични електронни здравни данни, посочени в член 5, параграф 1, като установява европейския формат за обмен на електронни здравни досиета. Този формат е общоприет и машинночитаем и позволява предаването на лични електронни здравни данни между различни софтуерни приложения, устройства и доставчици на здравно обслужване. Форматът следва да подпомага предаването на структурирани и неструктурирани здравни данни. Форматът съдържа следните елементи:

a)  хармонизирани набори от данни, съдържащи електронни здравни данни и определящи структури, като например полета за данни и групи данни, за целите на представянето на ▌клиничната информация и други части на електронните здравни данни;

б)  системи за кодиране и стойности, които да бъдат използвани в наборите от данни, съдържащи електронни здравни данни;

в)  технически спецификации за оперативна съвместимост при обмена на електронни здравни данни, включително представяне на съдържанието им, стандарти и профили за тях.

2.  Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2. ▌

2а.  Комисията редовно актуализира европейския формат за обмен на електронни здравни досиета чрез актове за изпълнение, за да интегрира съответните преразглеждания на системите за кодиране и номенклатурите на здравното обслужване.

2аб.   Комисията може да определя чрез актове за изпълнение технически спецификации, с които европейският формат за обмен на електронни здравни досиета се разширява, така че да включва допълнителни категории електронни здравни данни, посочени в член 5, параграф 1, алинея 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

3.  Държавите членки гарантират, че приоритетните категории лични електронни здравни данни, посочени в член 5, се издават в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, посочен в параграф 1. Когато тези данни се предават чрез автоматични средства за първично използване, приемащият доставчик приема формàта на данните и може да ги прочете.

Член 7

Регистрация на лични електронни здравни данни

1.  Държавите членки гарантират, че когато се обработват електронни здравни данни за целите на предоставянето на здравно обслужване, доставчиците на здравно обслужване регистрират съответните лични здравни данни, попадащи изцяло или отчасти в приоритетните категории по член 5 ▌, в електронния формат в система за ЕЗД.

1а.   Когато обработват данни в електронен формат, доставчиците на здравно обслужване гарантират, че личните електронни здравни данни на лекуваните от тях физически лица се актуализират с информацията, свързана с предоставеното здравно обслужване.

2.  Когато лични електронни здравни данни ▌ се регистрират в държава членка по местолечение, която не е държавата членка по осигуряване на съответното лице, държавата членка по местолечение гарантира, че регистрацията се извършва с данните за идентификация на физическото лице в държавата членка по осигуряване.

3.  Комисията определя чрез актове за изпълнение изисквания за качеството на данните, включително семантика, еднородност, съгласуваност на регистрацията на данните, точност и пълнота, за регистрацията на лични електронни здравни данни в системата за ЕЗД, според случая. ▌

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Когато се регистрират или актуализират здравни данни, в електронните здравни досиета се посочват медицинският специалист, моментът и доставчикът на здравно обслужване, който е извършил регистрацията или актуализацията. Държавите членки могат да предвидят записването на други аспекти на регистрацията на данни.

Член 8a

Право на физическите лица на достъп до техните лични електронни здравни данни

1.   Физическите лица имат право на достъп до своите лични електронни здравни данни, най-малко данните, които принадлежат към приоритетните категории по член 5, обработвани за целите на предоставянето на здравно обслужване чрез услугите за достъп до електронни здравни данни, посочени в член 8аа. Достъпът се предоставя незабавно след регистрацията на личните електронни здравни данни в система за ЕЗД, доколкото това е технологично осъществимо, без заплащане и в лесно читаем, обобщен и достъпен формат.

2.   Физическите лица или техните представители, както е посочено в член 8аа, параграф 2, имат право да изтеглят електронно копие, без заплащане, чрез услугите за достъп до електронни здравни данни, посочени в член 8аа, в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, посочен в член 6, най-малко на своите лични електронни здравни данни от приоритетните категории, посочени в член 5.

3.   В съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) 2016/679 държавите членки могат да ограничат обхвата на правата, посочени в параграфи 1 и 2, по-специално когато това е необходимо с цел защита на физическото лице с оглед на безопасността на пациентите и етичните норми чрез забавяне на достъпа му до неговите лични електронни здравни данни за ограничен период от време, докато медицински специалист е в състояние да съобщи и обясни по подходящ начин на физическото лице информация, която може да има сериозно въздействие върху неговото здраве.

Член 8aa

Услуги за достъп до електронни здравни данни за физическите лица и техните представители

1.   Държавите членки гарантират, че се създават една или повече услуги за достъп до електронни здравни данни на национално, регионално или местно равнище, с които се дава възможност на физическите лица за достъп до техните лични електронни здравни данни и за упражняване на правата, посочени в членове 8а—8е и член 8з. Тези услуги за достъп са безплатни за физическите лица и техните представители.

2.   Държавите членки гарантират, че се създават една или повече прокси услуги като функционална възможност на услугите за достъп до здравни данни, които дават възможност:

a)   на физическите лица да упълномощят други избрани от тях физически лица да разполагат с достъп до техните лични електронни здравни данни или част от тях от тяхно име за определен или неопределен срок и ако е необходимо, само за конкретна цел, както и да управляват тези разрешения; и

б)   на законните представители на пациентите да получат достъп до електронните здравни данни на физическите лица, чиито дела управляват, в съответствие с националното право.

Държавите членки установяват правила относно тези разрешения, действията на настойниците и представителите.

2аа.  Чрез прокси услугите се предоставят разрешения по прозрачен и лесноразбираем начин, без заплащане, по електронен път или на хартиен носител. Физическите лица и лицата, действащи от тяхно име, се уведомяват относно техните права във връзка с упълномощаването, начина на тяхното упражняване и какво могат да очакват от процеса на упълномощаване.

Прокси услугите предоставят лесен механизъм за подаване на жалби за физическите лица.

2аб.  Прокси услугите са оперативно съвместими между държавите членки. Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите спецификации, за да гарантира оперативната съвместимост на прокси услугите на държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

2б.  Услугите за достъп до електронни здравни данни, както и прокси услугите са леснодостъпни за лица с увреждания, уязвими групи или лица със слаба цифрова грамотност.

Член 8б

Право на физическите лица да въвеждат информация в собственото си ЕЗД

Физическите лица или техните представители, посочени в член 8аа, параграф 2, имат право да въвеждат информация в собственото си ЕЗД чрез услуги за достъп до електронни здравни данни или приложения, свързани с тези услуги, както е посочено в член 8аа. В такива случаи тази информация е ясно разграничима като въведена от физическото лице или от негов представител. Физическите лица нямат възможността пряко да променят въведените от медицински специалисти електронни здравни данни и свързаната с тях информация.

Член 8в

Право на физическите лица на коригиране

Услугите за електронни здравни данни, посочени в член 8аа, дават възможност на физическите лица лесно да поискат да бъдат коригирани техните лични данни онлайн като начин да упражнят правото си на коригиране съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2016/679. Когато е целесъобразно, администраторът на лични данни потвърждава точността на предоставената в искането информация със съответния медицински специалист.

Правото на държавите членки може също така да даде възможност на физическите лица да упражняват онлайн други права съгласно глава III от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез услугите за достъп до електронни здравни данни, посочени в член 8аа.

Член 8г

Право на физическите лица на преносимост на данните

1.   Физическите лица имат право да предоставят достъп или да поискат от доставчик на здравно обслужване да предаде всички или част от техните електронни здравни данни на избран от тях друг доставчик на здравно обслужване незабавно, без заплащане и без пречки от страна на доставчика на здравно обслужване или от производителите на системите, използвани от този доставчик на здравно обслужване.

2.  Физическите лица имат право в случаите, когато доставчиците на здравно обслужване се намират в различни държави членки, електронните здравни данни да се предават в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, посочен в член 6, чрез трансграничната инфраструктура, посочена в член 12. Приемащият доставчик на здравно обслужване приема тези данни и може да ги прочете.

3.  Физическите лица имат право да поискат от доставчик на здравно обслужване да предаде част от техните електронни здравни данни на ясно посочен получател от сектора на социалната сигурност или на услугите за възстановяване на разходи незабавно, без заплащане и без пречки от страна на доставчика на здравно обслужване или от производителите на системите, използвани от този доставчик на здравно обслужване. Предаването е само еднопосочно.

4.  Когато физическите лица са получили електронно копие на своите приоритетни категории лични електронни здравни данни, посочени в член 3, параграф 2, те могат да предават тези данни на избрани от тях доставчици на здравно обслужване в европейския формат за обмен на електронни здравни досиета, посочен в член 6. Приемащият доставчик приема тези данни и може да ги прочете по целесъобразност.

Член 8д

Право на ограничаване на достъпа

Физическите лица имат право да ограничат достъпа на медицинските специалисти и доставчиците на здравно обслужване до всички или част от своите лични електронни здравни данни, посочени в член 8а.

Когато се упражнява това право, физическите лице се уведомяват, че ограничаването на достъпа може да окаже въздействие върху предоставеното им здравно обслужване.

Фактът, че физическото лице е въвело ограничение, не е видим за доставчиците на здравно обслужване.

Държавите членки установяват правила и конкретни гаранции по отношение на такива механизми за ограничаване.

Член 8е

Право на получаване на информация относно достъпа до данни

Физическите лица имат право да получават информация, включително чрез автоматични уведомления, относно всеки достъп до техните лични електронни здравни данни чрез услугата за достъп на медицински специалисти, предоставена в контекста на здравното обслужване, включително достъп, предоставен в съответствие с член 4, параграф 4.

Информацията се предоставя незабавно и без заплащане чрез услуги за достъп до електронни здравни данни. Информацията е на разположение в продължение на най-малко три години след всеки достъп до данните. Информацията включва най-малко следното:

a)  доставчика на здравно обслужване или други физически лица, които са осъществили достъп до личните електронни здравни данни;

б)  датата и часа на осъществяване на достъп;

в)  личните електронни здравни данни, до които е осъществен достъп.

Държавите членки може да предвидят ограничения на това право при изключителни обстоятелства, когато съществуват фактически данни, че разкриването би изложило на опасност жизненоважните интереси или правата на медицинския специалист или грижата за физическото лице.

Член 8з

Право на физическите лица на отказ от първично използване

1.   Законодателството на държавите членки може да предвижда, че физическите лица имат право на да откажат да се дава достъп до техните лични електронни здравни данни, регистрирани в система за ЕЗД, чрез услугите за достъп до електронни здравни данни, посочени в членове 8аа и -9б. В такива случаи държавите членки следва да гарантират, че упражняването на това право е обратимо.

Ако дадена държава членка предвиди такова право, тя установява правила и конкретни гаранции по отношение на този механизъм за възражение. По-специално държавите членки могат да дадат възможност доставчикът на здравно обслужване или медицинският специалист да получи достъп до личните електронни здравни данни, когато обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, както е посочено в член 9, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679, дори ако пациентът е упражнил правото си на отказ от първично използване.

Член -9a

Достъп на медицински специалисти до лични електронни здравни данни

1.   Когато обработват данни в електронен формат, медицинските специалисти имат достъп до относимите и необходими лични електронни здравни данни на лекуваните от тях физически лица чрез услугите за достъп на медицински специалисти, посочени в член -9б, независимо от държавата членка по осигуряване и държавата членка по местолечение.

1а.  Когато държавите членки по осигуряване на лекуваното физическо лице и държавите членки по местолечение се различават, трансграничният достъп до електронните здравни данни на лекуваното физическо лице се предоставя чрез инфраструктурата, посочена в член 12.

2.  Достъпът, посочен в параграфи 1 и 1а, включва най-малко приоритетните категории в член 5.

В съответствие с принципите, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки също така установяват правила за определяне на категориите лични електронни здравни данни, които са достъпни за различните категории медицински специалисти или различните задачи на здравното обслужване.

Тези правила отчитат възможността за налагане на ограничения в съответствие с член 8д.

2а.  При лечение в държава членка, различна от държавата членка по осигуряване, се прилагат правилата на държавите членки по местолечение, посочени в параграфи 1а и 2.

3.  Когато достъпът до електронни здравни данни е ограничен от физическото лице съгласно член 8д, параграф 1, на доставчика на здравно обслужване или медицинските специалисти не се предоставя информация за ограниченото съдържание на електронните здравни данни.

Когато обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните, доставчикът на здравно обслужване или медицинският специалист може да получи достъп до електронните здравни данни с ограничен достъп.

Тези събития се регистрират в ясен и разбираем формат и са леснодостъпни за субекта на данните.

В законодателството на държавите членки може да бъдат предвидени допълнителни гаранции.

Член -9б

Услуги за достъп на медицински специалисти

За целите на предоставянето на здравно обслужване държавите членки гарантират, че на медицинските специалисти се предоставя достъп до приоритетните категории електронни здравни данни, посочени в член 5, включително за трансгранични грижи, чрез услуги за достъп за медицински специалисти.

Тези услуги са достъпни само за медицински специалисти, които притежават средства за електронна идентификация, признати съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014, или други средства за електронна идентификация, които са в съответствие с общите спецификации, посочени в член 23, и достъпът е безплатен.

Електронните здравни данни в електронните здравни досиета са представени по лесен за ползване начин, за да се даде възможност за лесно ползване от медицинските специалисти.

Член 9

Управление на идентификацията

1.  Когато дадено физическо лице използва ▌ услуги за достъп до лични здравни данни, посочени в член 8аа, това физическо лице има право на електронна идентификация, като използва всяко средство за електронна идентификация, признато съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Държавите членки могат да предвидят допълнителни механизми, за да гарантират подходяща проверка на самоличността в трансгранични ситуации.

2.  Комисията определя чрез актове за изпълнение изискванията за оперативно съвместимия трансграничен механизъм за идентификация и удостоверяване на автентичността на физически лица и медицински специалисти в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014. Чрез механизма се улеснява прехвърляемостта на личните електронни здравни данни в трансграничен контекст. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

3.  Комисията в сътрудничество с държавите членки привежда в действие на равнището на Съюза услугите, необходими за посочения в параграф 2 от настоящия член оперативно съвместим трансграничен механизъм за идентификация и удостоверяване на автентичността, като част от инфраструктурата за трансгранично здравно обслужване, посочена в член 12, параграф 3.

4.  Компетентните органи на държавите членки и Комисията привеждат в действие трансграничния механизъм за идентификация и удостоверяване на автентичността съответно ▌на равнището на държавите членки и на равнището на Съюза.

Член 9a

Компенсация за предоставянето на електронни здравни данни

От приемащия доставчик не се изисква да компенсира доставчика на здравно обслужване за предоставянето на електронни здравни данни. Доставчик на здравно обслужване или трета страна не начислява пряко или непряко на субектите на данни такса, компенсация или разходи за споделяне на данни или за достъпа до тях.

Раздел 1а

Член 10

Орган в областта на цифровото здравеопазване

1.  Всяка държава членка определя един или повече органи в областта на цифровото здравеопазване, отговорни за прилагането и изпълнението на настоящата глава на национално равнище. Държавата членка информира Комисията за това кои са органите в областта на цифровото здравеопазване, до датата за начало на прилагането на настоящия регламент. Когато държава членка определи повече от един орган в областта на цифровото здравеопазване и когато органът в областта на цифровото здравеопазване се състои от множество организации, държавата членка предоставя на Комисията описание на разделението на задачите между тези различни субекти. Комисията прави обществено достъпна тази информация. Когато държава членка определи няколко органа в областта на цифровото здравеопазване, тя определя един, който да изпълнява функцията на координатор.

2.  Всеки орган в областта на цифровото здравеопазване е натоварен със следните задачи и правомощия:

a)  да гарантира упражняването на правата и задълженията, предвидени в глави II и III, като приема необходимите национални, регионални или местни технически решения и установява съответните правила и механизми;

б)  да гарантира, че пълната и актуална информация за упражняването на правата и задълженията, предвидени в глави II и III, е лесно достъпна за физическите лица, медицинските специалисти и доставчиците на здравно обслужване;

в)  при прилагането на техническите решения, посочени в буква а), да ги привежда в съответствие с глави II и III и с приложение II;

г)  да допринася на равнището на Съюза за разработването на технически решения, които дават възможност на физическите лица и медицинските специалисти да упражняват правата и задълженията си, посочени в настоящата глава;

д)  да улеснява лицата с увреждания да упражняват правата си, описани в член 3 от настоящия регламент, в съответствие с Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета(34);

е)  да упражнява надзор върху националните органи за контакт във връзка с цифровото здравеопазване и да си сътрудничи с други органи в областта на цифровото здравеопазване и с Комисията за по-нататъшното разработване на платформата MyHealth@EU;

ж)  да осигурява прилагането на национално равнище на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета в сътрудничество с националните органи и заинтересованите лица;

з)  да допринася на равнището на Съюза за разработването на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета и за изготвянето на общи спецификации за постигане на качество, оперативна съвместимост, сигурност, безопасност, лесно използване, достъпност, недискриминация или по отношение на опасения във връзка с основните права, в съответствие с член 23, както и на спецификациите за базата данни на ЕС за системите за ЕЗД и за приложенията за поддържане на добро здравословно състояние, посочени в член 32;

и)  когато е приложимо, да извършва дейности по надзор на пазара в съответствие с член 28, като гарантира, че се избягва всякакъв конфликт на интереси;

й)  да изгражда национален капацитет за прилагане на оперативна съвместимост и сигурност на първичното използване на електронни здравни данни и да участва в обмена на информация и дейностите за изграждане на капацитет на равнището на Съюза;

л)  да си сътрудничи с органите за надзор на пазара, да участва в дейностите, свързани с овладяването на рисковете, породени от системите за ЕЗД, и на сериозните инциденти и да наблюдава изпълнението на коригиращите действия в съответствие с член 29;

м)  да си сътрудничи с други съответни субекти и органи на местно, регионално, национално равнище или на равнището на Съюза, за да осигури оперативната съвместимост, преносимостта и сигурността на електронните здравни данни ▌;

н)  да си сътрудничи с надзорните органи в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014, Регламент (ЕС) 2016/679, Директива 2022/2555 и с други съответни органи, включително с органите, компетентни в областта на киберсигурността и електронната идентификация.

4.  Всяка държава членка гарантира, че на всеки орган в областта на цифровото здравеопазване са предоставени човешките, техническите и финансовите ресурси, помещенията и инфраструктурата, необходими за ефективното изпълнение на задачите му и упражняването на правомощията му.

5.  При изпълнението на своите задачи органът в областта на цифровото здравеопазване избягва всякакви конфликти на интереси. Служителите на органа в областта на цифровото здравеопазване действат в обществен интерес и по независим начин.

5а.   При изпълнението на своите задачи органите в областта на цифровото здравеопазване си сътрудничат активно и се консултират с представители на съответните заинтересовани страни, включително представители на пациентите, доставчици на здравно обслужване и представители на медицинските специалисти, в т.ч. асоциации на медицински специалисти, потребителски организации и стопански асоциации.

Член 10a

Докладване от страна на органа в областта на цифровото здравеопазване

1.  Органът в областта на цифровото здравеопазване публикува двугодишен доклад за дейността, който съдържа изчерпателен преглед на дейността му. Ако държава членка определи повече от един орган в областта на цифровото здравеопазване, един от тях отговаря за доклада и изисква необходимата информация от другите органи в областта на цифровото здравеопазване. Двугодишният доклад за дейността следва структурата, която е съгласувана на равнището на Съюза в рамките на Комитета по въпросите на ЕПЗД ▌. В доклада е включена най-малко информация относно:

a)  предприетите мерки за прилагането на настоящия регламент;

б)  процента на физическите лица, които имат достъп до различни категории данни от своите електронни здравни досиета;

в)  сведения за обработването на искания от физически лица във връзка с упражняването на техните права съгласно настоящия регламент;

г)  броя на доставчиците на здравно обслужване от различни видове, включително аптеки, болници и други пунктове за предоставяне на здравни грижи, свързани към платформата MyHealth@EU, изчислен:

а)  в абсолютно изражение;

б)  като дял от всички доставчици на здравно обслужване от същия вид; и

в)  като дял от физическите лица, които могат да използват услугите;

д)  обема на електронните здравни данни от различни категории, споделяни през граница чрез MyHealth@EU;

е)  броя случаи на несъответствие със задължителните изисквания.

Член 11

Право на подаване на жалба до орган в областта на цифровото здравеопазване

1.  Без да се засягат други средства за административна или правна защита, физическите и юридическите лица имат право да подадат индивидуално или, когато е уместно, колективно, жалба до органа в областта на цифровото здравеопазване, свързана с разпоредбите в настоящата глава. Когато жалбата се отнася до правата на физическите лица съгласно членове 8а—8е и член 8з от настоящия регламент, органът в областта на цифровото здравеопазване предава жалбата на компетентните надзорни органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Органът в областта на цифровото здравеопазване предоставя необходимата информация, с която разполага, на компетентния надзорен орган съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, за да улесни неговата оценка и разследване.

2.  Компетентният орган в областта на цифровото здравеопазване, до когото е подадена жалбата, информира, в съответствие с националното право, жалбоподателя за хода на производството и за взетото решение, включително, когато е приложимо, че жалбата е отнесена до съответния надзорен орган съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и че оттам нататък надзорният орган ще бъде единствената точка за контакт за жалбоподателя по този въпрос.

3.  Органите в областта на цифровото здравеопазване в различните държави членки си сътрудничат за разглеждането и решаването на жалби, свързани с трансграничния обмен и достъпа до лични електронни здравни данни, включително чрез обмен на цялата съответна информация по електронен път, без ненужно забавяне.

3а.   Всеки орган в областта на цифровото здравеопазване улеснява подаването на жалби.

Член 11a

Отношения с надзорните органи по защита на данните

Надзорният орган или органи, отговорни за наблюдението и прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679, са отговорни и за наблюдението и прилагането на членове 8а—8е и член 8з. Съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 се прилагат mutatis mutandis. Те са компетентни да налагат административни глоби до размера, определен в член 83, параграф 5 от посочения регламент. Тези надзорни органи и органите в областта на цифровото здравеопазване, посочени в член 10 от настоящия регламент, си сътрудничат, когато е уместно, при прилагането на настоящия регламент в рамките на съответните си области на компетентност.

Раздел 2

Трансгранична инфраструктура за първично използване на лични електронни здравни данни

Член 12

MyHealth@EU

1.  Комисията създава централизирана платформа за оперативна съвместимост в цифровото здравеопазване, MyHealth@EU, чрез която да се предоставят услуги за подпомагане и улесняване на обмена на лични електронни здравни данни между националните органи за контакт във връзка с цифровото здравеопазване на държавите членки.

2.  Всяка държава членка определя един национален орган за контакт във връзка с цифровото здравеопазване като организационен и технически портал за предоставянето на услуги, свързани с трансграничния обмен на лични електронни здравни данни в контекста на първичното използване. Националният орган за контакт се свързва с всички други национални органи за контакт във връзка с цифровото здравеопазване, както и с централизираната платформа за оперативна съвместимост в цифровото здравеопазване в рамките на трансграничната инфраструктура MyHealth@EU. Когато определеният национален орган за контакт е структура, състояща се от множество организации, натоварени с осъществяването на различни услуги, държавата членка предоставя на Комисията описание на разделението на задачите между организациите. ▌Всяка държава членка информира Комисията кой е нейният национален орган за контакт до [датата за начало на прилагането на настоящия регламент]. Такъв орган за контакт може да бъде създаден в рамките на органа в областта на цифровото здравеопазване, установен съгласно член 10 от настоящия регламент. Държавите членки информират Комисията за всяка последваща промяна в данните, които идентифицират тези органи за контакт. Комисията и държавите членки правят тази информация обществено достъпна.

3.  Всеки национален орган за контакт във връзка с цифровото здравеопазване осигурява възможност за обмен на личните електронни здравни данни, посочени в член 5, параграф 1 с националните органи за контакт в другите държави членки чрез MyHealth@EU. Обменът се основава на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета. Когато държавите членки позволяват допълнителни категории, националният орган за контакт във връзка с цифровото здравеопазване дава възможност за обмен на допълнителните категории електронни здравни данни, посочени в член 5, параграф 1, буква а), доколкото в правото на държавата членка се предвижда достъп до и обмен на тези допълнителни категории лични електронни здравни данни в съответствие с член 5, параграф 1, буква а).

4.  Комисията приема чрез актове за изпълнение необходимите мерки за техническите разработки на MyHealth@EU, подробни правила относно сигурността, поверителността и защитата на личните електронни здравни данни и относно условията за проверките за съответствие, необходими за целите на присъединяването към MyHealth@EU ▌. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

5.  Държавите членки обезпечават свързаността на всички доставчици на здравно обслужване с техните национални органи за контакт във връзка с цифровото здравеопазване. Държавите членки гарантират, че свързаните доставчици на здравно обслужване имат възможност да извършват двупосочен обмен на електронни здравни данни с националния орган за контакт във връзка с цифровото здравеопазване.

6.  Държавите членки гарантират, че на аптеките, осъществяващи дейност на тяхна територия, в т.ч. онлайн аптеките, е осигурена възможност да отпускат лекарствени продукти по електронни медицински предписания, издадени от други държави членки, при условията, предвидени в член 11 от Директива 2011/24/ЕС. Аптеките оценяват и приемат електронните медицински предписания, които са им предадени от други държави членки чрез MyHealth@EU, при условие че са изпълнени изискванията по член 11 от Директива 2011/24/ЕС. След отпускането на лекарствени продукти въз основа на електронно медицинско предписание от друга държава членка аптеките докладват данните за отпуснати лекарства пред държавата членка, в която е издадено медицинското предписание, чрез MyHealth@EU.

7.  Националните органи за контакт във връзка с цифровото здравеопазване изпълняват функцията на съвместни администратори на лични електронни здравни данни, предавани чрез платформата MyHealth@EU за целите на операциите по обработване, в които участват. Комисията изпълнява функцията на обработващ лични данни.

8.  Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно изискванията за киберсигурност, техническа оперативна съвместимост, семантична оперативна съвместимост, операциите и управлението на услуги във връзка с обработването, извършвано от обработващия лични данни, посочен в параграф 7 от настоящия член, и неговите отговорности към администраторите в съответствие с глава IV от Регламент (ЕС) 2016/679. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

9.  Националните органи за контакт, посочени в параграф 2, отговарят на условията за присъединяване ▌към MyHealth@EU и поддържане на връзка с тази платформа, както е предвидено в параграф 4. Комисията провежда проверки за съответствие, за да установи дали тези органи изпълняват условията.

Член 13

Допълнителни трансгранични услуги и инфраструктури в областта на цифровото здравеопазване

1.  Държавите членки могат да предоставят чрез MyHealth@EU допълнителни услуги, които улесняват телемедицината, мобилното здравеопазване, достъпа на физическите лица до техните преведени здравни данни, обмена или проверката на сертификати, свързани със здравето, включително услуги, свързани с ваксинационни карти, услуги в подкрепа на общественото здраве и наблюдението на общественото здраве или системи, услуги и оперативно съвместими приложения за цифрово здравеопазване, с оглед постигане на високо равнище на доверие и сигурност, подобряване на непрекъснатостта на здравното обслужване и осигуряване на достъп до безопасно и висококачествено здравеопазване. Комисията определя техническите аспекти на тези услуги чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

2.  Комисията и държавите членки могат да улесняват обмена на лични електронни здравни данни с други инфраструктури, като например системата за управление на клинични данни на пациентите или други услуги или инфраструктури в областта на здравеопазването, грижите или социалната сигурност, които могат да станат упълномощени участници в MyHealth@EU. Комисията определя техническите аспекти на този обмен чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2. Свързването на друга инфраструктура към централизираната платформа за цифрово здравеопазване, както и нейното изключване, са въпрос, който се решава от Комисията чрез актове за изпълнение въз основа на резултата от проверките за съответствие на техническите аспекти на този обмен, както е посочено в алинея 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

3.  ▌Национален орган за контакт ▌на трета държава или система, създадена на международно равнище, може да бъде одобрен(а) като участник в MyHealth@EU, при условие че отговаря на изискванията на MyHealth@EU за целите на обмена на лични електронни здравни данни по член 12, при условие че предаването, произтичащо от такава връзка, е в съответствие с правилата в глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 и при условие че изискванията относно правните, организационните, оперативните, семантичните, техническите и свързаните с киберсигурността мерки са равностойни на изискванията, приложими за държавите членки при експлоатирането на услугите MyHealth@EU. Комисията провежда проверки за съответствие, за да установи дали са изпълнени изискванията по първа алинея.

Въз основа на резултата от проверката за съответствие Комисията може чрез акт за изпълнение да вземе както решение за свързване към MyHealth@EU, така и за изключване от MyHealth@EU на националния орган за контакт на третата държава или на системата, създадена на международно равнище. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Комисията поддържа списъка на националните органи за контакт на трета държава или на системите, създадени на международно равнище, свързани с MyHealth@EU съгласно настоящия параграф, и го прави обществено достъпен.

ГЛАВА III

Системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние

Раздел 1

Обхват и общи разпоредби относно системите за ЕЗД

Член 13a

Хармонизирани компоненти на ЕЗД

1.   Системите за ЕЗД включват „европейски компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД“ и „европейски компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД“ („хармонизираните компоненти“) в съответствие с разпоредбите, установени в настоящата глава.

2.   Настоящата глава не се прилага по отношение на софтуера от общ характер, използван в сферата на здравното обслужване.

Член 13б

Пускане на пазара и въвеждане в експлоатация

1.   Системите за ЕЗД, посочени в член 13а, параграф 1, може да бъдат пускани на пазара или въвеждани в експлоатация само ако отговарят на разпоредбите, предвидени в настоящата глава.

2.   Системите за ЕЗД, които са произведени и се използват в рамките на лечебни заведения, установени в Съюза, и системите за ЕЗД, предлагани като услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета(35) на физическо или юридическо лице, установено в Съюза, се считат за въведени в експлоатация.

3.   Държавите членки не могат да забраняват или ограничават пускането на пазара на системи за ЕЗД, които са в съответствие с настоящия регламент, по съображения, отнасящи се до свързани с хармонизираните компоненти аспекти, регулирани от настоящия регламент,

Член 14

Взаимодействие със законодателството, регулиращо медицинските изделия, медицинските изделия за инвитро диагностика и системите с изкуствен интелект (ИИ)

1.  Системите за ЕЗД включват „европейски компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД“ и „европейски компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД“ („хармонизираните компоненти“) в съответствие с разпоредбите, установени в настоящата глава.

3.  Производителите на медицински изделия съгласно определението в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/745 и производителите на медицински изделия за инвитро диагностика съгласно определението в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/746, които твърдят, че тези медицински изделия са оперативно съвместими с хармонизираните компоненти на системи за ЕЗД, са задължени да доказват, че изпълняват съществените изисквания за европейския компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД и европейския компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД, установени в раздел 2 от приложение II към настоящия регламент. По отношение на тези медицински изделия се прилага член 23 от настоящата глава.

4.  За високорискови системи с ИИ съгласно определението в член 6 от Регламент [...] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/745 и чиито доставчици твърдят, че тези системи с ИИ са оперативно съвместими с хармонизираните компоненти на системи за ЕЗД, въпросните доставчици ще трябва да докажат, че изпълняват съществените изисквания за европейския компонент за оперативна съвместимост на системите за ЕЗД и европейския компонент за контрол на достъпа за системите за ЕЗД, установени в раздел 2 от приложение II към настоящия регламент. За тези високорискови системи с ИИ се прилага член 23 от настоящата глава.

5.  Държавите членки могат да запазят или въведат специфични правила за възлагането на обществени поръчки, възстановяването на разходи или финансирането на системи за ЕЗД в контекста на организацията, предоставянето или финансирането на здравните услуги, при условие че подобни изисквания са в съответствие с правото на Съюза и не засягат функционирането или съответствието с изискванията на хармонизираните компоненти.

Член 16

Твърдения

В информационния лист, инструкциите за употреба или друга информация, придружаваща системите за ЕЗД, както и в рекламните материали за системите за ЕЗД, се забранява използването на текст, наименования, търговски марки, изображения и фигури или други знаци, които могат да подведат професионалния потребител съгласно определението в Регламент (ЕС) 2018/1807 по отношение на предназначението, оперативната съвместимост и сигурността, като:

a)  приписват на системата за ЕЗД функции и свойства, каквито тя не притежава;

б)  не информират професионалния потребител за вероятните ограничения, свързани с оперативната съвместимост или характеристиките за сигурност на системата за ЕЗС по отношение на нейното предназначение;

в)  предлагат като част от предназначението на системата за ЕЗД употреби, различни от посочените в техническата документация.

Член 16a

Възлагане на обществени поръчки, възстановяване на разходи и финансиране за системи за ЕЗД

Държавите членки могат да запазят или въведат специфични правила за възлагането на обществени поръчки, възстановяването на разходи или финансирането за системи за ЕЗД в контекста на организацията, предоставянето или финансирането на здравните услуги, при условие че тези изисквания са в съответствие с правото на Съюза и не засягат функционирането или съответствието с изискванията на хармонизираните компоненти.

Раздел 2

Задължения на икономическите оператори по отношение на системите за ЕЗД

Член 17

Задължения на производителите на системи за ЕЗД

1.  Производителите на системи за ЕЗД:

a)  гарантират, че хармонизираните компоненти на техните системи за ЕЗД и системите за ЕЗД като такива, доколкото с настоящата глава се установяват изисквания за тях, са в съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II, и с общите спецификации в съответствие с член 23;

aа)   гарантират, че компонентите на техните системи за ЕЗД не са възпрепятствани или неблагоприятно засегнати от други компоненти на същата система за ЕЗД;

б)  изготвят техническата документация на своите системи за ЕЗД в съответствие с член 24, преди да ги пуснат на пазара, а впоследствие я актуализират;

в)  гарантират, че техните системи за ЕЗД се придружават, безплатно за ползвателя, от посочения в член 25 информационен лист и от ясни и пълни инструкции за употреба;

г)  изготвят ЕС декларацията за съответствие съгласно член 26;

д)  нанасят маркировката „СЕ“ съгласно член 27;

да)   посочват в системата за ЕЗД име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка, пощенски адрес и уебсайт, адрес на електронна поща или други цифрови данни за контакт, чрез които може да се осъществява връзка с тях; адресът посочва единна точка за контакт с производителя, като данните за контакт са на език, който е лесно разбираем за ползвателите и за органите за надзор на пазара;

е)  спазват задълженията за регистрация, посочени в член 32;

ж)  предприемат без неоправдано забавяне всички необходими коригиращи действия по отношение на своите системи за ЕЗД, когато считат или имат основания да считат, че тези системи не съответстват или вече не съответстват на съществените изисквания, установени в приложение II, или изземват или изтеглят такива системи; след това те информират националните органи на държавите членки, в които са предоставили на пазара или въвели в експлоатация своите системи за ЕЗД, относно несъответствието и относно всички предприети коригиращи действия, включително относно графика за тяхното изпълнение, когато тези хармонизирани компоненти на тяхната система за ЕЗД са приведени в съответствие, иззети или изтеглени;

з)  информират дистрибуторите на своята система за ЕЗД, и когато е приложимо, упълномощения представител, вносителите и ползвателите, за несъответствието и за всяко коригиращо действие, изземване или изтегляне по отношение на тази система;

и)  информират дистрибуторите на своята система за ЕЗД и когато е приложимо, упълномощения представител, вносителите и ползвателите за всяка задължителна превантивна поддръжка и честотата, с която трябва да се извършва;

й)  при поискване предоставят на органите за надзор на пазара в държавите членки, на официалния език на съответната държава членка, цялата информация и документация, необходима за доказване, че системата за ЕЗД, която те са пуснали на пазара или въвели в експлоатация, отговаря на съществените изисквания, определени в приложение II.

к)  сътрудничат на органите за надзор на пазара, по тяхно искане, при всяко предприето действие за привеждане на техните системи за ЕЗД, които са пуснали на пазара или въвели в експлоатация, в съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II и член 27а, на официалния език на държавата членка

ка)   създават канали за подаване на жалби и поддържат регистър на жалбите за несъответстващи на изискванията системи за ЕЗД, а също информират дистрибуторите за извършването на всяко подобно наблюдение.

2.  Производителите на системи за ЕЗД гарантират, че са въведени процедури, с които се гарантира, че проектирането, разработването и внедряването на компонентите на системата за ЕЗД, определени в член 2, параграф 2, букви нв) и нг), продължават да съответстват на съществените изисквания, установени в приложение II, и на общите спецификации, посочени в член 23. Промените в проекта или характеристиките на системата за ЕЗД по отношение на тези хармонизирани компоненти се вземат предвид по подходящ начин и се отразяват в техническата документация.

3.  Производителите на системи за ЕЗД съхраняват техническата документация и ЕС декларацията за съответствие с изискванията на ЕС в продължение на 10 години след пускането на пазара на системата за ЕЗД, обхваната от декларацията за съответствие с изискванията на ЕС.

Изходният код или програмната логика, включени в техническата документация, се предоставят на съответните органи при обосновано искане от тяхна страна, при условие че такъв изходен код или програмна логика са необходими, за да могат те да проверят съответствието със съществените изисквания, посочени в приложение II.

3а.   Производителите на системи за ЕЗД, установени извън Съюза, гарантират постоянното наличие на необходимата документация у своя упълномощен представител, за да изпълнява той задачите, посочени в член 18, параграф 2.

3б.   При обосновано искане от орган за надзор на пазара производителите му предоставят на хартиен или електронен носител цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на системата за ЕЗД със съществените изисквания, определени в приложение II, и общите спецификации, посочени в член 23, на език, лесноразбираем за този орган. Те сътрудничат на този орган, по негово искане, във връзка с всякакви мерки, предприети за отстраняване на рисковете, създавани от системата за ЕЗД, която те са пуснали на пазара или въвели в експлоатация.

Член 18

Упълномощени представители

1.  Преди да предостави своята система за ЕЗД на пазара на Съюза, производителят на система за ЕЗД, установен извън Съюза, чрез писмено пълномощно определя упълномощен представител, който е установен в Съюза.

2.  Упълномощеният представител изпълнява задачите, договорени с производителя в пълномощието. Пълномощието позволява на упълномощения представител да извършва най-малко следното:

a)  съхранява на разположение на органите за надзор на пазара декларация за съответствие с изискванията на ЕС и техническата документация за срока, посочен в член 17, параграф 3;

б)  в отговор на обосновано искане от орган за надзор на пазара предоставя на органите на съответната държава членка копие от пълномощното с цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на дадена система за ЕЗД със съществените изисквания, установени в приложение II, както и с общите спецификации по член 23;

ба)   без неоправдано забавяне информира производителя, ако упълномощеният представител има основание да счита, че дадена система за ЕЗД вече не съответства на съществените изисквания, определени в приложение II;

бб)   без неоправдано забавяне информира производителя за жалби, получени от потребители и професионални ползватели;

в)  сътрудничи на органите за надзор на пазара, по тяхно искане, при всяко коригиращо действие, предприето във връзка със системите за ЕЗД, обхванати от пълномощното;

г)  прекратява пълномощието, ако производителят действа в противоречие със задълженията си по настоящия регламент;

д)   гарантира, че техническата документация може да бъде предоставена на съответните органи при поискване.

2в.   В случай на смяна на упълномощения представител подробните условия за смяната обхващат най-малкото следните аспекти:

a)  датата на прекратяване на пълномощието на действащия упълномощен представител и датата на начало на пълномощието на следващия упълномощен представител;

б)  прехвърлянето на документите, включително аспектите във връзка с поверителността и правата на собственост.

2г.   Когато производителят е установен извън Съюза и не е изпълнил задълженията, установени в член 17, упълномощеният представител носи правна отговорност за неспазването на настоящия регламент на същото основание като производителя и е солидарно отговорен с производителя.

Член 19

Задължения на вносителите

1.  Вносителите пускат на пазара на Съюза само системи за ЕЗД, които са в съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II, както и с общите спецификации по член 23.

2.  Преди да предоставят дадена система за ЕЗД на пазара, вносителите гарантират следното:

a)  производителят е изготвил техническата документация и декларацията за съответствие с изискванията на ЕС;

aа)   производителят е идентифициран и е определен упълномощен представител в съответствие с член 18;

б)  системата за ЕЗД е с нанесена маркировка „CE“ за съответствие по член 27 след приключване на процедурата за оценка на съответствието;

в)  системата за ЕЗД се придружава от информационния лист, посочен в член 25, с ясни и пълни инструкции за употреба, в т.ч. действия по поддръжката, включително и в достъпни формати.

3.  В документ, придружаващ системата за ЕЗД, вносителите посочват своето име, регистрирано наименование на предприятието или регистрирана търговска марка, пощенския си адрес и уебсайта си, електронния си адрес или друг цифров контакт, на който може да се осъществи връзка с тях. В адреса се посочва единна точка за контакт, чрез която може да се осъществи връзка с производителя. Данните за осъществяване на връзка са на език, лесноразбираем за ползвателите и за органите за надзор на пазара. Вносителите гарантират, че евентуален допълнителен етикет няма да закрива информацията на етикета, предоставена от производителя.

4.  Вносителите гарантират, че докато носят отговорност за дадена система за ЕЗД, системата за ЕЗД не се променя по такъв начин, че да се застраши нейното съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II и член 27а.

5.  Когато вносител счита или има основание да счита, че дадена система за ЕЗД не съответства или вече не съответства на съществените изисквания, установени в приложение II и член 27а, той не предоставя системата на пазара или я изземва или изтегля, ако вече е била предоставена на пазара, докато тя не бъде приведена в съответствие. Вносителят уведомява незабавно за това производителя на такава система за ЕЗД, ползвателите и органите за надзор на пазара на държавата членка, в която е предоставил системата за ЕЗД на пазара, където е възникнала тази ситуация, като дава подробности, по-специално за несъответствието и за всякакви предприети коригиращи мерки, изземване или изтегляне на тази система. Когато вносител счита или има основания да счита, че система за ЕЗД представлява риск за здравето или безопасността на физическите лица, той незабавно информира органа за надзор на пазара на държавата членка, в която е установен вносителят, както и производителя, а когато е приложимо — упълномощения представител.

6.  Вносителите съхраняват за срока, посочен в член 17, параграф 3, копие от декларацията за съответствие с изискванията на ЕС на разположение на органите за надзор на пазара и гарантират, че при поискване техническата документация може да бъде предоставена на тези органи.

7.  При обосновано искане от органите за надзор на пазара на съответната държава членка вносителите им предоставят цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на дадена система за ЕЗД. Те си сътрудничат с този орган по негово искане, а също и с производителя и когато е приложимо, с упълномощения представител на производителя, на официалния език на държавата членка, в която се намира органът за надзор на пазара. Те сътрудничат на този орган по негово искане при всяко действие, предприето за привеждане на техните системи за ЕЗД в съответствие със съществените изисквания относно въпросните компоненти, както са установени в приложение II, или за да се осигури изтегляне или изземване на техните системи за ЕЗД.

7а.   Производителите създават канали за докладване, гарантират тяхната достъпност, за да се даде възможност на потребителите да подават жалби, и поддържат регистър на жалбите по отношение на несъответстващите на изискванията системи за ЕЗД и на изземванията на системи за ЕЗД. Вносителите проверяват дали установените канали за жалби, посочени в член 17, параграф 2, са публично достъпни и дали позволяват да се подават жалби и да се дава информация относно всички рискове, свързани със здравето и безопасността на ползвателите или с други аспекти на защитата на обществения интерес, или относно всеки сериозен инцидент, засягащ система за ЕЗД. Ако такива канали не са налични, вносителят ги осигурява, като взема предвид потребностите от достъпност на уязвимите групи и лицата с увреждания.

7б.   Вносителите разследват жалбите и информацията относно инцидентите, засягащи системата за ЕЗД, която са пуснали на пазара, и регистрират тези жалби и изземванията на системи, както и всякакви коригиращи мерки, предприети за привеждане в съответствие на системата за ЕЗД, в регистъра, посочен в член 17, параграф 1, буква ка), или в собствения си вътрешен регистър. Вносителите своевременно информират производителя, дистрибуторите, и когато е уместно — упълномощените представители, за проведеното разследване и за резултатите от него.

Член 20

Задължения на дистрибуторите

1.  Преди да предоставят дадена система за ЕЗД на пазара, дистрибуторите проверяват дали:

a)  производителят е изготвил ЕС декларацията за съответствие;

б)  системата за ЕЗД е с нанесена маркировка „CE“ за съответствие;

в)  системата за ЕЗД се придружава от информационния лист, посочен в член 25, с ясни и пълни инструкции за употреба в достъпни формати;

г)  когато е приложимо, дали вносителят е спазил изискванията, посочени в член 19, параграф 3.

2.  Дистрибуторите гарантират, че докато носят отговорност за дадена система за ЕЗД, системата за ЕЗД не се променя по такъв начин, че да се застраши нейното съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II.

3.  Когато дистрибутор счита или има основание да счита, че дадена система за ЕЗД не съответства на съществените изисквания, установени в приложение II, той не предоставя системата за ЕЗД на пазара, докато тя не бъде приведена в съответствие. Освен това дистрибуторът уведомява за това без неоправдано забавяне производителя или вносителя, както и органите за надзор на пазара на държавите членки, в които системата за ЕЗД е била предоставена на пазара. Когато дистрибутор счита или има основания да счита, че система за ЕЗД представлява риск за здравето или безопасността на физическите лица, той информира органа за надзор на пазара на държавата членка, в която е установен дистрибуторът, както и производителя и вносителя.

4.  При обосновано искане от орган за надзор на пазара дистрибуторите му предоставят цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на дадена система за ЕЗД. Те си сътрудничат с този орган, по негово искане, и с производителя, вносителя, а когато е приложимо — и с упълномощения представител на производителя, при всяко действие, предприето за привеждане на системите за ЕЗД в съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II, или за изтеглянето или изземването им.

Член 21

Случаи, в които задълженията на производителите на система за ЕЗД се прилагат и към други икономически оператори

Даден вносител, дистрибутор или потребител се счита за производител за целите на настоящия регламент и е носител на задълженията съгласно член 17, когато извършва някое от следните действия:

a)  предоставя на пазара система за ЕЗД със своето име или търговска марка;

б)   променя система за ЕЗД, която е вече пусната на пазара, по такъв начин, че съответствието с приложимите изисквания може да бъде засегнато;

в)  прави промени в системата за ЕЗД, които водят до промени в предназначението, заявено от производителя.

Член 22

Идентификация на икономическите оператори

При поискване икономическите оператори идентифицират следните лица пред органите за надзор на пазара за период от 10 години след пускането на пазара на последната система за ЕЗД, обхваната от декларацията за съответствие с изискванията на ЕС:

a)  всеки икономически оператор, който им е доставил дадена система за ЕЗД;

б)  всеки икономически оператор, на когото те са доставили система за ЕЗД.

Раздел 3

Съответствие на системата за ЕЗД с изискванията

Член 23

Общи спецификации

1.  Комисията приема чрез актове за изпълнение общи спецификации по отношение на съществените изисквания, посочени в приложение II, включително общ образец за документ и срок за прилагането на тези общи спецификации. Когато е уместно, в общите спецификации се вземат предвид специфичните характеристики на медицинските изделия и високорисковите системи с ИИ, посочени в член 14, параграфи 3 и 4, включително най-съвременните стандарти за здравна информатика и европейския формат за обмен на електронни здравни досиета.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

2.  Общите спецификации, посочени в параграф 1, съдържат следните елементи:

a)  обхват;

б)  приложимост на различните категории системи за ЕЗД или функции, включени в тях;

в)  версия;

г)  срок на действие;

д)  нормативна част;

е)  обяснителна част, включително приложими насоки за изпълнение.

3.  Общите спецификации може да включват елементи, свързани със следното:

a)  набори от данни, съдържащи електронни здравни данни и определящи структури, като например полета за данни и групи данни, за целите на представянето на клиничната информация и други части на електронните здравни данни;

б)  системи за кодиране и стойности, които да се използват в наборите от данни, съдържащи електронни здравни данни, като надлежно се вземат предвид както бъдещото хармонизиране на терминологиите, така и тяхната съвместимост със съществуващите национални терминологии;

в)  други изисквания, свързани с качеството на данните, като например пълнота и точност на електронните здравни данни;

г)  технически спецификации, стандарти или профили за обмена на електронни здравни данни;

д)  изисквания и принципи, свързани със сигурността, поверителността, целостта, безопасността на пациентите и защитата на електронните здравни данни;

е)  спецификации и изисквания, свързани с управлението на идентификацията и използването на електронна идентификация.

4.  Системите за ЕЗД, медицинските изделия, медицинските изделия за инвитро диагностика и високорисковите системи с ИИ, посочени в членове 13а и 14, които са в съответствие с общите спецификации, посочени в параграф 1, се считат за съответстващи на съществените изисквания, включени в тези спецификации или части от тях, посочени в приложение II, които са обхванати от тези общи спецификации или съответните части от тях.

5.  Когато общите спецификации, обхващащи изискванията за оперативна съвместимост и сигурност на системите за ЕЗД, засягат медицински изделия, медицински изделия за инвитро диагностика или високорискови системи с ИИ, попадащи в обхвата на други нормативни актове, като например Регламент (ЕС) 2017/745 и Регламент (ЕС) 2017/746, или […] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], приемането на тези общи спецификации може да бъде предшествано от консултация с Координационната група по медицинските изделия (КГМИ), посочена в член 103 от Регламент (ЕС) 2017/745, или с Европейския съвет по изкуствен интелект, посочен в член 56 от Регламент […] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)] и Европейския комитет по защита на данните, според случая.

6.  Когато системите за ЕЗД се влияят от общите спецификации, включващи изискванията за оперативна съвместимост и сигурност на медицинските изделия, медицинските изделия за инвитро диагностика или високорисковите системи с ИИ, попадащи в обхвата на други нормативни актове, например регламенти (ЕС) 2017/745 и (ЕС) 2017/746, или Регламент [...] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106 (COD)], Комисията гарантира, че приемането на тези общи спецификации се предшества от консултация с Комитета по въпросите на ЕПЗД и Европейския комитет по защита на данните, според случая.

Член 24

Техническа документация

1.  Производителите изготвят техническата документация, преди системата за ЕЗД да бъде пусната на пазара или въведена в експлоатация, като тя редовно се актуализира.

2.  Техническата документация се изготвя по такъв начин, че да покаже, че системата за ЕЗД отговаря на съществените изисквания, определени в приложение II, и да предостави на органите за надзор на пазара цялата необходима информация за оценяване на съответствието на системата за ЕЗД с тези изисквания. Тя съдържа най-малко елементите, посочени в приложение III, и позоваване на резултатите, получени от европейската цифрова среда за изпитване, посочена в член 26а.

3.  Техническата документация се изготвя на официалния език на съответната държава членка или на лесноразбираем език. След обосновано искане от страна на органа за надзор на пазара на държава членка производителят предоставя превод на съответните части на техническата документация на официалния език на тази държава членка.

4.  Когато органът за надзор на пазара поиска техническата документация или превод на части от нея от производителя, той определя краен срок от 30 дни за получаването на тази документация или превод, освен ако не е оправдан по-кратък срок поради сериозен и непосредствен риск. Ако производителят не спазва изискванията на параграфи 1, 2 и 3, органът за надзор на пазара може да поиска от него да проведе за своя сметка в рамките на определен срок изпитване от независим орган, за да се провери съответствието със съществените изисквания, установени в приложение II, и с общите спецификации, посочени в член 23.

Член 25

Информационен лист, придружаващ системата за ЕЗД

1.  Системите за ЕЗД се придружават от информационен лист, съдържащ кратка, пълна, вярна и ясна информация, която е уместна, достъпна и разбираема за професионалните ползватели.

2.  В информационния лист, посочен в параграф 1, се уточняват:

a)  данните за идентификация, регистрираното наименование на предприятието или регистрираната търговска марка и данните за контакт на производителя и когато е приложимо, на неговия упълномощен представител;

б)  наименованието и версията на системата за ЕЗД и датата на пускането ѝ;

в)  нейното предназначение;

г)  категориите електронни здравни данни, които системата за ЕЗД е проектирана да обработва;

д)  стандартите, форматите и спецификациите и техните версии, поддържани от системата за ЕЗД.

3.  Като алтернатива на предоставянето на посочения в параграф 1 информационен лист със системата за ЕЗД производителите могат да въведат информацията, посочена в параграф 2, в базата данни на ЕС по член 32.

Член 26

ЕС декларация за съответствие

1.  В ЕС декларацията за съответствие се посочва, че производителят на системата за ЕЗД е показал, че съществените изисквания съгласно приложение II са изпълнени.

2.  Когато по отношение на аспекти, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, към системите за ЕЗД се прилагат други законодателни актове на Съюза, които също изискват от производителя ЕС декларация за съответствие за доказване на изпълнението на изискванията по дадения законодателен акт, се изготвя само една ЕС декларация за съответствие във връзка с всички актове на Съюза, приложими към системата за ЕЗД. Декларацията съдържа цялата необходима информация за установяване на законодателните актове на Съюза, с които е свързана съответната декларация.

3.  ЕС декларацията за съответствие съдържа ▌информацията, посочена в приложение IV, и се превежда на един или повече официални езици на Съюза, определен(-и) от държавата(-ите) членка(-и), в която(които) се предоставя системата за ЕЗД.

3а.   ЕС декларациите за съответствие са достъпни онлайн за времето на очаквания експлоатационен срок на системата за ЕЗД и при всички случаи в продължение на най-малко 10 години след пускането на пазара или въвеждането в експлоатация на системата за ЕЗД.

4.  Като изготвя ЕС декларация за съответствие, производителят поема отговорността за съответствието на системата за ЕЗД с изискванията, определени в настоящия регламент, когато тази система се пуска на пазара или въвежда в експлоатация.

4б.   Комисията публикува стандартен унифициран образец за ЕС декларацията за съответствие и го прави достъпен в цифров формат на всички официални езици на Съюза.

Член 26а

Европейска цифрова среда за изпитване

1.   Комисията разработва европейска цифрова среда за изпитване, която има за цел да се даде оценка на хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД. Комисията дава достъп до софтуера, поддържащ европейската цифрова среда за изпитване, под формата на отворен код.

2.   Държавите членки създават цифрова среда за изпитване, с която да се оценяват хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД. Тези среди отговарят на общите спецификации за европейските цифрови среди за изпитване, определени съгласно параграф 4. Държавите членки информират Комисията за своите цифрови среди за изпитване.

3.   Преди да пуснат на пазара системи за ЕЗД, производителите използват средите за изпитване, посочени в параграфи 1 и 2, за да оценят хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД. Резултатите от изпитването се включват в документацията, посочена в член 24. Приема се, че е налице съответствие с настоящия регламент по отношение на изпитваните елементи с положителни резултати.

4.   Комисията определя чрез актове за изпълнение общите спецификации за европейската цифрова среда за изпитване. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 27

Маркировка „CE“

1.  Маркировката „CE“ се нанася на видно място по четлив и незаличим начин върху придружаващите документи и когато е приложимо, върху опаковката на системата за ЕЗД.

1а.   Маркировката „CE“ се нанася, преди системата за ЕЗД да бъде предоставена на пазара.

2.  За маркировката „СЕ“ се прилагат основните принципи, определени в член 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета.

Член 27а

Национални изисквания и докладване до Комисията

1.   Държавите членки могат да въведат национални изисквания за системите за ЕЗД и разпоредби относно оценяването на тяхното съответствие във връзка с аспекти, различни от хармонизираните компоненти на тези системи.

2.   Националните изисквания или разпоредби относно оценяването, посочени в параграф 1, не възпрепятстват функционирането на хармонизираните компоненти на системите за ЕЗД и не взаимодействат неблагоприятно с тях.

3.   Когато държавите членки приемат регулаторни мерки в съответствие с параграф 1, те информират Комисията за това.

Раздел 4

Надзор на пазара по отношение на системите за ЕЗД

Член 28

Органи за надзор на пазара

1.  Регламент (ЕС) 2019/1020 се прилага за системите за ЕЗД, обхванати от глава III от настоящия регламент, по отношение на изискванията, приложими към тези системи, и рисковете във връзка с тях.

2.  Държавите членки определят органа или органите за надзор на пазара, отговарящи за прилагането на тази глава. Те предоставят на своите органи за надзор на пазара необходимите правомощия, човешки, финансови и технически ресурси, оборудване и експертни знания за правилното изпълнение на задачите им съгласно настоящия регламент. Органите за надзор на пазара получават правомощията да предприемат мерките, посочени в член 16 от Регламент (ЕС) 2019/1020, за целите на правоприлагането по настоящата глава. Държавите членки съобщават на Комисията кои са въпросните органи за надзор на пазара, а тя публикува списък на тези органи. Комисията и държавите членки правят тази информация обществено достъпна.

3.  Органите за надзор на пазара, определени съгласно настоящия член, може да бъдат органите в областта на цифровото здравеопазване, определени съгласно член 10. Когато орган в областта на цифровото здравеопазване изпълнява задачи на орган за надзор на пазара, държавите членки гарантират, че се избягва всякакъв конфликт на интереси.

4.  Органите за надзор на пазара докладват ежегодно на Комисията резултатите от съответните дейности по надзор на пазара.

4б.   Когато производителят или друг икономически оператор не сътрудничи на органите за надзор на пазара, или в случай че предоставената информация и документация е непълна или неточна, органите за надзор на пазара предприемат всички подходящи мерки, за да забранят или да ограничат предлагането на пазара на съответната система за ЕЗД, докато производителят започне да сътрудничи или предостави пълна и точна информация, или предприемат всички подходящи мерки, за да я изтеглят от пазара или да я изземат.

5.  Органите за надзор на пазара на държавите членки си сътрудничат както помежду си, така и с Комисията. Комисията осигурява организацията на обмена на информацията, необходима за тази цел.

6.  По отношение на медицинските изделия, медицинските изделия за инвитро диагностика или високорисковите системи с ИИ, посочени в член 14, параграфи 3 и 4, отговорните органи за надзора на пазара са тези, които са посочени в член 93 от Регламент (ЕС) 2017/745, член 88 от Регламент (ЕС) 2017/746 или член 59 от Регламент […] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], в зависимост от случая.

Член 29

Овладяване на рискове, породени от системите за ЕЗД и от сериозни инциденти

1.  Когато орган за надзор на пазара на една държава членка има причина да счита, че система за ЕЗД представлява риск за здравето, безопасността или правата на физическите лица или за защитата на личните данни, той извършва оценка по отношение на съответната система за ЕЗД, като тази оценка обхваща всички приложими изисквания, определени в настоящия регламент. Неговите упълномощени представители и всички други съответни икономически оператори си сътрудничат при необходимост с органите за надзор на пазара и предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че съответната система за ЕЗД вече не поражда този риск, когато бъде пусната на пазара, да изтеглят системата за ЕЗД от пазара или да я изземат в разумен срок.

1а.   Когато органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само до националната им територия, те информират Комисията и другите държави членки за резултатите от оценката и за действията, които те са изискали от икономическия оператор.

1б.   Когато орган за надзор на пазара заключи, че дадена система за ЕЗД е причинила вреда на здравето или безопасността на физически лица или на други аспекти на защитата на обществения интерес, производителят незабавно предоставя информация и документация, в зависимост от случая, на засегнатото лице или ползвател и по целесъобразност на други страни, засегнати от вредата, причинена на лицето или ползвателя, без да се засягат правилата за защита на данните.

2.  Икономическият оператор, посочен в параграф 1, гарантира, че са предприети коригиращи действия по отношение на всички съответни системи за ЕЗД, които той е пуснал на пазара в целия Съюз.

3.  Органът за надзор на пазара без неоправдано забавяне информира Комисията и органите за надзор на пазара, или, когато е приложимо, надзорните органи по Регламент (ЕС) 2016/679 на другите държави членки за мерките, разпоредени съгласно параграф 1. Тази информация включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на съответната система за ЕЗД, произхода и веригата на доставки на системата за ЕЗД, естеството на съпътстващия риск и естеството и продължителността на мерките, предприети на национално равнище.

3а.   Когато дадена констатация на орган за надзор на пазара или сериозен инцидент, за който той е уведомен, засяга защитата на личните данни, органът за надзор на пазара незабавно информира съответните надзорни органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и сътрудничи с тях.

4.  Производителите на системи за ЕЗД, пуснати на пазара или въведени в експлоатация, докладват за всеки сериозен инцидент, свързан със система за ЕЗД, на органите за надзор на пазара на държавите членки, в които е възникнал такъв сериозен инцидент, както и на органите за надзор на пазара на държавите членки, където такива системи за ЕЗД са пуснати на пазара или са въведени в експлоатация. Докладът съдържа също така описание на предприетите или планираните от производителя коригиращи действия. Държавите членки могат да предвидят задължение за ползвателите на системи за ЕЗД, пуснати на пазара или въведени в експлоатация, да докладват за такива инциденти.

Производителят извършва това уведомяване, без да се засягат изискванията за уведомяване за инциденти съгласно Директива (ЕС) 2022/2555, веднага щом установи причинно-следствена връзка между системата за ЕЗД и сериозния инцидент или правдоподобна вероятност за такава връзка, и във всеки случай не по-късно от 3 дни, след като производителят е узнал за сериозния инцидент, свързан със системата за ЕЗД.

5.  Органите▌, посочени в параграф 4, незабавно информират другите органи ▌за сериозния инцидент и за коригиращите действия, предприети или планирани от производителя, или които се изискват от него, за да се сведе до минимум рискът от повторение на сериозния инцидент.

6.  Когато органът в областта на цифровото здравеопазване не изпълнява задачите на органа за надзор на пазара, те си сътрудничат. Органът за надзор на пазара информира органа в областта на цифровото здравеопазване за всички сериозни инциденти и за системите за ЕЗД, които пораждат риск, включително за рисковете, свързани с оперативната съвместимост, сигурността и безопасността на пациентите, както и за всяко коригиращо действие, изземване или изтегляне на такива системи за ЕЗД.

6б.   За инциденти, които излагат на риск безопасността на пациентите или информационната сигурност, органите за надзор на пазара могат да предприемат незабавни действия и да изискват незабавни коригиращи действия.

Член 30

Мерки при неизпълнение на задълженията

1.  Когато органът за надзор на пазара направи, inter alia, една от долупосочените констатации, той изисква от производителя на съответната система за ЕЗД, от неговия упълномощен представител и от всички други съответни икономически оператори в определен от него срок да вземат подходящи мерки, за да приведат системата за ЕЗД в съответствие с изискванията:

a)  системата за ЕЗД не е в съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II, и с общите спецификации по член 23;

б)  техническата документация не е налице, не е пълна или не е в съответствие с член 24;

в)  не е съставена декларация за съответствие с изискванията на ЕС или същата е неправилна, както е посочено в член 26;

г)  маркировката „CE“ е нанесена в нарушение на член 27 или не е нанесена такава;

га)   задълженията за регистриране по член 32 не са изпълнени.

1а.   Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в разумен срок, органите за надзор на пазара предприемат всички подходящи временни мерки за забраняване или ограничаване на предоставянето на системата за ЕЗД на своя национален пазар, за изтеглянето на системата за ЕЗД от този пазар, или за нейното изземване.

Органите за надзор на пазара информират Комисията и другите държави членки незабавно за тези мерки. Тази информация включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифициране на несъответстващата на изискванията система за ЕЗД, произхода на тази система, естеството на предполагаемото несъответствие и съпътстващия риск, естеството и продължителността на мерките, предприети на национално равнище, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. По-специално органите за надзор на пазара посочват дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини:

a)   несъответствие на системата за ЕЗД с изискванията, свързани със съществените изисквания по приложение II;

б)   недостатъци в общите спецификации, посочени в член 23;

г)   държавите членки, различни от започналата процедурата по настоящия член държава членка, осведомяват без забавяне Комисията и другите държави членки за всички приети мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на въпросната система за ЕЗД, а в случай на несъгласие с приетата национална мярка — за своите възражения;

д)   когато в срок от три месеца от получаването на информацията, посочена в параграф 1б, втора алинея, не е повдигнато възражение нито от държава членка, нито от Комисията във връзка с временна мярка, предприета от държава членка, тази мярка се смята за обоснована.

2.  Когато несъответствието, посочено в параграф 1, не бъде отстранено, съответният орган за надзор на пазара предприема всички подходящи мерки да ограничи или да забрани пускането на пазара на системата за ЕЗД или да осигури нейното изтегляне или изземване от пазара.

Член 30а

Предпазна процедура на Съюза

1.   Когато при приключването на процедурата, предвидена в член 29, параграф 2 и член 30, параграф 1а, срещу дадена мярка на държава членка са повдигнати възражения, или когато Комисията прецени, че национална мярка противоречи на законодателството на Съюза, Комисията без забавяне започва консултации с държавите членки и със съответния(-те) стопански субект(и) и оценява националната мярка. Въз основа на резултатите от това оценяване Комисията приема акт за изпълнение под формата на решение, с който определя дали националната мярка е обоснована или не. Адресати на решението на Комисията са всички държави членки, като Комисията незабавно го съобщава на тях и на съответния икономически оператор или оператори.

2.   Ако се прецени, че националната мярка е обоснована, всички държави членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че несъответстващата система за ЕЗД е изтеглена от техния пазар, и информират Комисията за това. Ако се прецени, че националната мярка не е обоснована, съответната държава членка оттегля тази мярка.

Раздел 5

Други разпоредби относно оперативната съвместимост

Член 31

▌Етикетиране на приложенията за поддържане на добро здравословно състояние

1.  Когато производителят на приложение за поддържане на добро здравословно състояние твърди, че то е оперативно съвместимо със система за ЕЗД по отношение на хармонизираните компоненти на системи за ЕЗД и следователно, че е в съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II, и общите спецификации в член 23, такова приложение за поддържане на добро здравословно състояние се придружава от етикет, на който ясно се посочва съответствието му с тези изисквания. Етикетът се издава от производителя на приложението за поддържане на добро здравословно състояние.

2.  Етикетът включва следната информация:

a)  категории електронни здравни данни, за които е потвърдено съответствие със съществените изисквания, установени в приложение II;

б)  позоваване на общи спецификации за доказване на съответствието;

в)  срок на валидност на етикета.

3.  Чрез актове за изпълнение Комисията определя формàта и съдържанието на етикета. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

4.  Етикетът се изготвя на един или повече официални езици на Съюза или на лесно разбираеми езици, определени от държавата(-ите) членка(-и), в която(които) приложението за поддържане на добро здравословно състояние е пуснато на пазара или е въведено в експлоатация.

5.  Срокът на валидност на етикета не надвишава 3 години.

6.  Ако приложението за поддържане на добро здравословно състояние представлява неразделна част от устройство или е вградено в устройство след пускането му в експлоатация, придружаващият етикет се показва в самото приложение или се поставя върху устройството, а в случая на софтуер — на цифров етикет. За показване на етикета могат да се използват и двуизмерни (2D) баркодове.

7.  Органите за надзор на пазара проверяват съответствието на приложенията за поддържане на добро здравословно състояние със съществените изисквания, посочени в приложение II.

8.  Всеки доставчик на приложение за поддържане на добро здравословно състояние, за което е издаден етикет, гарантира, че приложението за поддържане на добро здравословно състояние, което е пуснато на пазара или в експлоатация, е придружено безплатно от етикет за всяка отделна единица.

9.  Всеки дистрибутор на приложение за поддържане на добро здравословно състояние, за което е издаден етикет, предоставя етикета на клиентите на мястото на продажба в електронна форма▌.

Член 31а

Оперативна съвместимост на приложенията за поддържане на добро здравословно състояние със системите за ЕЗД

1.   Производителите на приложения за поддържане на добро здравословно състояние могат да твърдят, че е налице оперативна съвместимост с дадена система за ЕЗД, след като са изпълнени съответните условия. Когато това е така, ползвателите на тези приложения за поддържане на добро здравословно състояние надлежно биват информирани относно тази оперативна съвместимост и нейното въздействие.

2.   Оперативна съвместимост на приложенията за поддържане на добро здравословно състояние със системите за ЕЗД не означава автоматично споделяне със системата за ЕЗД или предаване към нея на всички или на част от здравните данни от приложението за поддържане на добро здравословно състояние. Споделянето или предаването на такива данни е възможно единствено след съгласие от страна на физическото лице и в съответствие с член 8б от настоящия регламент, като оперативната съвместимост е ограничена единствено до постигането на тази цел. Производителите на приложения за поддържане на добро здравословно състояние, които твърдят, че е налице оперативна съвместимост със система за ЕЗД, гарантират, че ползвателят може да избира кои категории здравни данни от приложението за поддържане на добро здравословно състояние желае да въведе в системата за ЕЗД и условията за това споделяне или предаване.

Раздел 5а

Регистрация на системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние

Член 32

База данни на ЕС за регистрация на системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние

1.  Комисията създава и поддържа обществено достъпна база данни с информация за системите за ЕЗД, за които е издадена декларация за съответствие с изискванията на ЕС съгласно член 26, и за приложенията за поддържане на добро здравословно състояние, за които е издаден етикет съгласно член 31.

2.  Преди да пусне на пазара или да въведе в експлоатация система за ЕЗД, посочена в член 14, или приложение за поддържане на добро здравословно състояние, посочено в член 31, производителят на такава система за ЕЗД или приложение за поддържане на добро здравословно състояние или, когато е приложимо, неговият упълномощен представител регистрира необходимите данни в базата данни на ЕС, посочена в параграф 1, и включва резултатите от средата за изпитване, посочена в член 26а.

3.  Медицинските изделия, медицинските изделия за инвитро диагностика или високорисковите системи с ИИ, посочени в член 14, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент, се регистрират също и в базата данни, създадена съгласно Регламент (ЕС) 2017/745, Регламент (ЕС) 2017/746 или [...] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], в зависимост от случая. В такива случаи информацията се изпраща и до базата данни на ЕС, посочена в параграф 1.

4.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 67 за определяне на списъка с необходимите данни, които трябва да бъдат регистрирани от производителите на системи за ЕЗД и приложения за поддържане на добро здравословно състояние съгласно параграф 2.

ГЛАВА IV

Вторично използване на електронни здравни данни

Раздел 1

Общи условия по отношение на вторичното използване на електронни здравни данни

Член 32a

Приложимост за държатели на здравни данни

Следните категории държатели на здравни данни се освобождават от задълженията на държателите на здравни данни, определени в настоящата глава:

a)  индивидуални изследователи и физически лица;

б)  юридически лица, които са микропредприятия съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията.

Чрез национални законодателни актове държавите членки могат да предвидят, че задълженията на държателите на здравни данни, установени в настоящата глава, се прилагат за държателите на здравни данни, посочени в параграф 1, които попадат под тяхната юрисдикция.

Чрез национални законодателни актове държавите членки могат да предвидят, че задълженията на определени категории държатели на данни се изпълняват от посреднически субекти за здравни данни. В този случай данните продължават да се считат за предоставени от няколко държатели на данни.

За националните законодателни актове по параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член се съобщава на Комисията до [датата на прилагане на глава IV]. Всяко последващо законодателство или изменение, което ги засяга, се съобщава незабавно на Комисията.

Член 33

Минимални категории електронни данни за вторично използване

1.  Държателите на здравни данни предоставят долупосочените категории електронни данни за вторично използване в съответствие с разпоредбите от настоящата глава:

a)  електронни здравни данни от ЕЗД;

б)  данни за фактори, влияещи на здравето, включително социално-икономически, свързани с околната среда и поведенчески определящи здравето фактори;

ба)   обобщени данни за нуждите от здравно обслужване, ресурсите, отпуснати за здравно обслужване, предоставянето на здравно обслужване и достъпа до него, разходите за това обслужване и финансирането му;

в)  ▌данни за ▌патогени, които оказват влияние върху здравето на човека;

г)  административни данни, свързани със здравното обслужване, включващи данни за отпускане на лекарства, искове и възстановяване на разходи;

д)  генетични, епигенетични и геномни данни за хора;

да)   други молекулярни данни за хора, като протеомни, транскриптомни, метаболомни, липидомни и други „омни“ данни;

е)  електронни здравни данни, генерирани автоматично чрез медицински изделия▌;

еа)   данни от приложения за поддържане на добро здравословно състояние;

ж)  данни относно професионалния статут, специалността и институцията на медицинските специалисти, участващи в лечението на физическо лице;

з)  регистри на здравни данни за цялото население (регистри в сектора на общественото здраве);

и)  ▌данни от медицински регистри и регистри на смъртността;

й)  ▌данни от клинични изпитвания, клинични изследвания и клинични проучвания, предмет съответно на Регламент (ЕС) № 536/2014, Регламент [ВЧП], Регламент (ЕС) 2017/745 и Регламент (ЕС) 2017/746;

к)  други здравни данни от медицински изделия▌;

ка)   данни от регистри за лекарствени продукти и медицински изделия;

л)  данни от кохортни изследвания, въпросници и проучвания, свързани със здравето, след първото публикуване на резултатите;

м)  ▌здравни данни от биобанки и свързани с тях бази данни.

6.  Когато орган от обществения сектор се сдобива с данни при извънредни ситуации, както е определено в член 15, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 2023/2854, в съответствие с правилата, предвидени в посочения регламент, той може да бъде подпомогнат от орган за предоставяне на достъп до здравни данни, който да предостави техническа подкрепа за обработване на данните или да ги комбинира с други данни за съвместен анализ.

8.  Чрез национални законодателни актове държавите членки могат да предвидят, че за вторично използване съгласно настоящия регламент се предоставят и допълнителни категории електронни здравни данни.

8а.   Държавите членки могат да установят правила за обработването и използването на електронни здравни данни, на които са направени различни подобрения, като корекции, анотации и обогатявания, свързани с обработването на електронни здравни данни въз основа на разрешение за обработване на данни по член 46.

8б.   Държавите членки могат да въведат по-строги мерки и допълнителни предпазни мерки на национално равнище, насочени към запазване на чувствителността и стойността на данните, които попадат в обхвата на член 33, параграф 1, букви д), еа), м) и да). Държавите членки уведомяват Комисията за тези правила и мерки, като я уведомяват незабавно и за всички последващи изменения, които засягат въпросните правила и мерки.

Член 33а

Права върху интелектуална собственост и търговски тайни

Електронните здравни данни, защитени с права върху интелектуална собственост, търговски тайни и/или обхванати от правото на регулаторна защита на данните, предвидено в член 10, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО или в член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004, се предоставят за вторично използване в съответствие с принципите, установени в настоящия регламент. В това отношение се прилага следното:

a)   държателите на здравни данни идентифицират всички електронни здравни данни, в които има съдържание или информация, защитена с права върху интелектуална собственост, или търговски тайни, и/или които са обхванати от правото на регулаторна защита на данните, предвидено в член 10, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО или член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004, и уведомяват органа за предоставяне на достъп до здравни данни за такива данни. Те посочват за кои части от наборите от данни става дума и обосновават защо има нужда от специфичната защита, от която се ползват данните. Тази информация се дава, когато на органа за предоставяне на достъп до здравни данни се съобщават описанията на наборите от данни съгласно член 41, параграф 2 за наборите от данни, които този орган държи, или най-късно след получаване на искане от органа за предоставяне на достъп до здравни данни;

б)   органите за предоставяне на достъп до здравни данни предприемат всички конкретни, подходящи и пропорционални мерки, включително правни, организационни и технически мерки, които считат за необходими за запазване на защитата на правата върху интелектуалната собственост, търговските тайни и/или правото на регулаторна защита на данните, предвидено в член 10, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО или член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004. Това дали тези мерки са необходими и целесъобразни се определя от органа за предоставяне на достъп до здравни данни;

в)   при издаването на разрешения за обработване на данни органите за предоставяне на достъп до здравни данни могат да обвържат достъпа до определени електронни здравни данни с правни, организационни и технически мерки. Тези мерки могат да включват договорни споразумения между държателите на здравни данни и ползвателите на здравни данни с цел споделяне на данни, съдържащи информация или съдържание, защитено с права върху интелектуална собственост, или търговски тайни. Комисията разработва и препоръчва незадължителни образци на договорни условия за такива споразумения;

г)   ако предоставянето на достъп до електронни здравни данни за вторична цел породи сериозен риск, за който не може да се намери задоволително решение — риск от нарушаване на правата върху интелектуалната собственост, търговските тайни и/или правото на регулаторна защита на данните, предвидено в член 10, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО или член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004 — органът за предоставяне на достъп до здравни данни отказва достъп на ползвателя на здравни данни в това отношение. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни информира ползвателя на здравни данни за този отказ и обяснява защо не е възможно да се предостави достъп. Държателите на здравни данни и ползвателите на здравни данни имат право да подадат жалба в съответствие с член 38б.

Член 34

Цели, за които електронните здравни данни могат да бъдат обработвани за вторично използване

1.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни предоставят достъп за вторично използване до електронните здравни данни, посочени в член 33, на ползвател на здравни данни само когато ▌ обработването на данните от ползвателя на данни е необходимо за една от следните цели:

a)  ▌ обществен интерес в областта на общественото и професионалното здраве, като например действия за защита срещу сериозни трансгранични здравни заплахи и наблюдение на общественото здраве или действия за подсигуряване на високи равнища на качество и безопасност на здравното обслужване, включително безопасността на пациентите, и на лекарствени продукти или медицински изделия;

б)  изготвяне на политики и регулаторни дейности в подкрепа на органите от обществения сектор или институциите, агенциите и органите на Съюза, включително регулаторни органи в сектора на здравеопазването или полагането на грижи, за да изпълняват задачите си, определени в техните правомощия;

в)  статистически данни, като например статистически данни на национално, многонационално равнище и на равнището на Съюза, определени в Регламент (ЕС) № 223/2009(36), свързани със секторите на здравеопазването или полагането на грижи;

г)  дейности по образование или преподаване в секторите на здравеопазването или полагането на грижи на равнището на професионалното или висшето образование;

д)  научни изследвания, свързани със секторите на здравеопазването или полагането на грижи ▌, които допринасят за общественото здраве или оценката на здравните технологии или за осигуряване на високи равнища на качество и безопасност на здравното обслужване, на лекарствените продукти или на медицинските изделия, като целта е да бъдат от полза за крайните ползватели, като например пациенти, медицински специалисти и медицински администратори, включително:

i)  развойни и иновационни дейности за продукти или услуги;

ii)  обучение, изпитване и оценяване на алгоритми, включително при медицински изделия, медицински изделия за инвитро диагностика, системи с ИИ и приложения в областта на цифровото здравеопазване ▌;

з)  подобряване на предоставянето на грижи, оптимизиране на лечението и предоставяне на здравни грижи въз основа на електронните здравни данни на други физически лица.

2.  Достъпът до електронните здравни данни за целите, посочени в параграф 1, букви а)—в), е запазен за органите от обществения сектор и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при изпълнението на задачите, възложени им със законодателството на Съюза или националното законодателство, включително когато обработването на данни с цел изпълняването на тези задачи се извършва от трета страна от името на органа от обществения сектор или на институциите, агенциите и органите на Съюза.

Член 35

Забранено вторично използване на електронни здравни данни

Ползвателите на здравни данни обработват електронни здравни данни за вторично използване само въз основа на целите, определени в разрешение за обработване на данни съгласно член 46, или в искания за достъп до данни съгласно член 47, и в съответствие с тях.

По-специално се забраняват търсенето на достъп до и обработването на електронни здравни данни, получени чрез разрешение за обработване на данни, издадено съгласно член 46, или искане за достъп до данни, за което е получено разрешение съгласно член 47, за следните видове използване:

a)  вземане на решения, които са в ущърб на физическо лице или група от физически лица, въз основа на неговите електронни здравни данни; за да могат да се определят като „решения“, те трябва да пораждат правно, социално или икономическо действие или подобно значително въздействие върху тези физическите лица;

б)  вземане на решения във връзка с физическо лице или групи физически лица по отношение на предлагане на работа или предлагане на по-неизгодни условия при предоставянето на стоки или услуги, в т.ч. с цел да бъдат изключени от обхвата на обезщетението по застрахователен договор или договор за кредит или да бъдат изменени техните вноски и застрахователни премии или условията на заемите, или всяко друго вземане на решение по отношение на физическо лице или групи физически лица, водещо до дискриминиране въз основа на получените здравни данни;

в)  дейности по реклама и предлагане на пазара ▌;

д)  разработване на продукти или услуги, които може да навредят на физическите лица, общественото здраве или обществата като цяло, които включват, но не се ограничават до незаконни наркотици, алкохолни напитки, тютюневи и никотинови изделия, оръжия или продукти или услуги, които са разработени или модифицирани по такъв начин, че създават пристрастяване или противоречат на обществения ред или пораждат риск за човешкото здраве;

дб)   дейности, които са в противоречие с етичните разпоредби съгласно националното право;

Раздел 2

Управление и механизми за вторично използване на електронни здравни данни

Член 36

Органи за предоставяне на достъп до здравни данни

1.  Държавите членки определят един или повече органи за предоставяне на достъп до здравни данни, които да отговарят за изпълнението на задачите, посочени в членове 37, 38 и 39. Държавите членки могат да създадат един или повече органи от обществения сектор или да разчитат на вече съществуващи органи от обществения сектор, или на вътрешни служби на органи от обществения сектор, които отговарят на изискванията, посочени в настоящия член. Задачите, определени в член 37, могат да бъдат разпределени между различните органи за предоставяне на достъп до здравни данни. Когато държава членка определи няколко органа за предоставяне на достъп до здравни данни, тя определя един орган за предоставяне на достъп до здравни данни, който да изпълнява функцията на звено, отговорно за координирането на задачите с останалите органи за предоставяне на достъп до здравни данни, както в рамките на държавата членка, така и по отношение на органите за предоставяне на достъп до здравни данни в другите държави членки.

Всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни допринася за последователното прилагане на настоящия регламент в рамките на Съюза. За тази цел органите за предоставяне на достъп до здравни данни си сътрудничат помежду си и с Комисията, а при опасения във връзка със защитата на данните — със съответните надзорни органи.

2.  Държавите членки гарантират, че на всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни се предоставят човешките и финансовите ресурси и необходимия експертен опит в подкрепа на неговите задачи и упражняването на правомощията му.

Когато съгласно националното право се изисква оценка от органи по етика, тези органи предоставят експертен опит на органа за предоставяне на достъп до здравни данни. Като алтернатива държавите членки могат да решат да интегрират органите в рамките на органа за предоставяне на достъп до здравни данни.

Държавите членки също така осигуряват техническите ресурси, помещенията и инфраструктурата, необходими за ефективното изпълнение на задачите му и упражняването на правомощията му.

2а.   Държавите членки гарантират, че се избягва всякакъв конфликт на интереси между различните задачи на органите за предоставяне на достъп до здравни данни. Това може да включва организационни гаранции, например функционално разделение между различните функции на органите за предоставяне на достъп до здравни данни, включително между оценяването на заявленията, приемането и подготовката на набори от данни, включително анонимизиране, псевдонимизация, както и предоставяне на данни в защитена среда за обработване.

3.  При изпълнението на задачите си органите за предоставяне на достъп до здравни данни си сътрудничат активно с представители на имащите отношение към темата заинтересовани страни, особено с представителите на пациентите, държателите на данни и ползвателите на данни, и избягват всякакви конфликти на интереси. ▌

3а.   При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент органите за предоставяне на достъп до здравни данни избягват всякакви конфликти на интереси. Служителите на органите за предоставяне на достъп до здравни данни действат в обществен интерес и по независим начин.

4.  Държавите членки информират Комисията относно това кои са органите за предоставяне на достъп до здравни данни, определени съгласно параграф 1, до датата за начало на прилагането на настоящия регламент. Те информират Комисията и за всички последващи промени, свързани с идентификационните данни на тези органи. Комисията и държавите членки правят тази информация обществено достъпна.

Член 36а

Услуга на Съюза за достъп до данни

1.   Комисията изпълнява задачите, посочени в членове 37 и 39, по отношение на държателите на здравни данни, които са институции, органи, служби или агенции на Съюза.

2.   Комисията гарантира, че се предоставят необходимите човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура за ефективното изпълнение на тези задачи и на нейните задължения.

3.   Освен ако няма изрично изключване, позоваванията на задачите и задълженията на органите за предоставяне на достъп до здравни данни в настоящия регламент се прилагат и за Комисията, когато става въпрос за държатели на данни, които са институции, органи, служби или агенции на Съюза.

Член 37

Задачи на органите за предоставяне на достъп до здравни данни

1.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни изпълняват следните задачи:

a)  произнасят се по заявления за достъп до данни съгласно член 45, разрешават и издават разрешения за обработване на данни съгласно член 46 за достъп до електронни здравни данни, попадащи в рамките на тяхната компетентност, с цел вторично използване и вземат решения по искания за достъп до данни съгласно член 47 в съответствие с настоящата глава и глава II от Регламент (ЕС) 2022/868, включително:

iii)   предоставят достъп до електронни здравни данни на ползвателите на здравни данни съгласно разрешение за обработване на данни в защитена среда за обработване в съответствие с изискванията, определени в член 50;

iv)   наблюдават и упражняват надзор върху спазването на изискванията, определени в настоящия регламент, от страна на ползвателите на здравни данни и държателите на здравни данни;

vi)   отправят искане за достъп до електронните здравни данни, посочени в член 33, към съответните държатели на здравни данни съгласно предоставено разрешение за обработване на данни или одобрено искане за достъп до данни;

г)  обработват електронните здравни данни, посочени в член 33, като тук се включват получаването, комбинирането, подготовката и събирането на необходимите поискани данни от държателите на здравни данни, псевдонимизацията или анонимизирането на данните;

е)  вземат всички мерки, необходими за запазването на поверителността на правата върху интелектуалната собственост и регулаторната защита на данните, както и поверителността на търговската тайна, съгласно предвиденото в член 33а и като вземат предвид съответните права на държателя на здравни данни и на ползвателя на здравни данни;

й)  сътрудничат си и наблюдават държателите на данни, за да подсигурят последователното и точно прилагане на етикета за качество и полезност на данните, посочен в член 56;

к)  поддържат система за управление за регистриране и обработване на заявленията за достъп до данни, исканията за достъп до данни, решенията относно тези заявления, както и издадените разрешения за обработване на данни и отговорите на искания за достъп до данни, като предоставят най-малко информация за името на заявителя на данни, целта на достъпа, датата на издаване, срока на валидност на разрешението за обработване на данни и описание на заявлението за данни или искането за достъп до данни;

л)  поддържат система за информация за обществеността, която да спазва задълженията, посочени в член 38;

м)  сътрудничат си на равнището на Съюза и на национално равнище за определянето на общи стандарти, технически изисквания и подходящи мерки ▌за достъп до електронни здравни данни в защитена среда за обработване;

н)  сътрудничат си на равнището на Съюза и на национално равнище и предлагат съвети на Комисията по отношение на техники и най-добри практики за вторичното използване и управлението на електронните здравни данни;

о)  улесняват трансграничния достъп до електронни здравни данни за целите на вторичното използване, хоствани в други държави членки, чрез HealthData@EU и си сътрудничат тясно помежду си, както и с Комисията;

р)  оповестяват по електронен път:

i)  национален каталог на наборите от данни, който включва подробна информация за източника и естеството на електронните здравни данни в съответствие с членове 55, 56 и 58, както и условията за предоставяне на електронни здравни данни. Каталогът на наборите от данни се предоставя и на единните информационни точки съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2022/868;

ii)  всички заявления и искания за достъп до здравни данни без ненужно забавяне след първоначалното им получаване;

iiа)   всички предоставени разрешения за обработване на здравни данни или всички одобрени искания за достъп до данни, както и решенията за отказ, включително тяхната обосновка, в рамките на 30 работни дни след издаването им;

iii)  мерки, свързани с несъответствие по член 43;

iv)  резултатите, съобщени от ползвателите на здравни данни съгласно член [XX];

v)   информационна система за спазване на задълженията, предвидени в член 37а;

vi)   информация за връзката на национално звено за контакт на трета държава или международна организация, веднага след като то/тя стане упълномощен участник в HealthData@EU, по електронен път, най-малко на леснодостъпен уебсайт или интернет портал.

с)  изпълняват задълженията си към физическите лица съгласно член 37а;

у)  изпълняват всякакви други задачи, свързани с предоставянето на възможност за вторично използване на електронни здравни данни в контекста на настоящия регламент.

2.  При изпълнението на своите задачи органите за предоставяне на достъп до здравни данни:

a)  си сътрудничат с надзорните органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 ▌ във връзка с личните електронни здравни данни и Комитета по въпросите на ЕПЗД;

в)  си сътрудничат с всички имащи отношение към темата заинтересовани страни, включително пациентски организации, представители на физически лица, медицински специалисти, изследователи и комисии по етика, когато е приложимо, в съответствие със законодателството на Съюза или националното законодателството;

г)  си сътрудничат с други компетентни органи, включително с националните компетентни органи, осъществяващи надзор над организациите за алтруистично споделяне на данни съгласно Регламент (EС) 2022/868, с компетентните органи съгласно Регламент (EС) 2023/2854 и с националните компетентни органи за Регламент (ЕС) 2017/745, (ЕС) 2017/746 и Регламент [...] [Законодателен акт за изкуствения интелект 2021/0106(COD)], когато е уместно.

3.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни оказват съдействие на органите от обществения сектор, когато тези органи от обществения сектор осъществяват достъп до електронни здравни данни въз основа на член 14 от Регламент (ЕС) 2023/2854.

3а.   Органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да предоставя подкрепа на орган от обществения сектор, когато се сдобива с данни при извънредни ситуации, както е определено в член 15, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 2023/2854, в съответствие с правилата, предвидени в посочения регламент, като предостави техническа подкрепа за обработване на данните или ги комбинира с други данни за съвместен анализ.

Член 37a

Задължения на органите за предоставяне на достъп до здравни данни по отношение на физическите лица

1.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни осигуряват публично оповестяване, възможност за лесно намиране по електронен път и достъпно за физическите лица на условията, при които електронните здравни данни се предоставят за целите на вторичното използване. Това включва информация относно:

a)  правното основание за предоставяне на достъп на ползвателя на здравни данни;

б)  техническите и организационните мерки, предприети за защита на правата на физическите лица;

в)  приложимите права на физическите лица във връзка с вторичното използване на електронни здравни данни;

г)  условията за упражняване на правата на физическите лица в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) 2016/679;

га)   данните за идентификация и за контакт на органа за предоставяне на достъп до здравни данни;

гб)   регистъра, в който се вписва на кого е бил предоставен достъп до кои набори от електронни здравни данни, и разрешението относно целите на обработването им, посочени в член 34, параграф 1;

д)  резултатите или последствията от проектите, за които са били използвани електронните здравни данни.

2.  Ако държава членка е предвидила правото на отказ съгласно член 48а да се упражнява от органите за предоставяне на достъп до здравни данни, съответните органи за предоставяне на достъп до здравни данни ▌предоставят ▌ публична информация относно процедурата за отказ и улесняват упражняването на това право.

3.  Когато органът за предоставяне на достъп до здравни данни е информиран от ползвател на здравни данни за значима констатация, свързана със здравето на физическо лице, както е посочено в член 41а, параграф 5 от настоящия регламент, органът за предоставяне на достъп до здравни данни ▌информира държателя на данни за тази констатация. При условията, определени от националното законодателство, държателят на данни информира физическото лице или лекуващия го медицински специалист. Физическите лица имат право да поискат да не бъдат информирани за такива констатации.

4.  Държавите членки ▌ информират широката общественост за ролята и ползите от органите за предоставяне на достъп до здравни данни.

Член 39

Докладване от страна на органите за предоставяне на достъп до здравни данни

1.  Всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни публикува двугодишен доклад за дейността и го прави обществено достъпен на своя уебсайт. Ако държава членка определи повече от един орган за предоставяне на достъп до здравни данни, координиращият орган, посочен в член 37, параграф 1 отговаря за доклада и изисква необходимата информация от другите органи за предоставяне на достъп до здравни данни. Докладът за дейността следва структурата, която е съгласувана в рамките на Комитета по въпросите на ЕПЗД. Докладът за дейността съдържа най-малко следните категории информация:

a)  информация, свързана с подадените заявления и искания за достъп до електронни здравни данни, като например видове заявители, брой издадени или отказани разрешения за обработване на данни, категории цели на достъпа и категории електронни здравни данни, до които е получен достъп, и обобщение на резултатите от използването на електронни здравни данни, когато е приложимо;

в)  информация за изпълнението на регулаторните и договорните ангажименти от страна на ползвателите и държателите на здравни данни, както и за броя и размера на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ , наложени от органите за предоставяне на достъп до здравни данни;

г)  информация за извършените одити на ползвателите на здравни данни, за да се гарантира съответствието на обработването в защитената среда за обработване в съответствие с член 50, параграф 1, буква д) от настоящия регламент;

д)  информация за вътрешни одити и одити от трети страни на съответствието на защитените среди за обработване с определените стандарти, спецификации и изисквания, според посоченото в член 50, параграф 3 от настоящия регламент;

е)  информация за обработването на искания от физически лица относно упражняването на техните права за защита на данните;

ж)  описание на дейностите му, извършени във връзка с взаимодействието със съответните заинтересовани страни ▌;

и)  приходи от разрешения за обработване на данни и искания за достъп до данни;

к)  среден брой дни от подаването на заявлението до получаването на достъп до данните;

л)  брой издадени етикети за качество на данните от държателите на данни, с разбивка по категории за качество;

м)  брой рецензирани научни публикации, стратегически документи, регулаторни процедури, в които са използвани данни, до които е осъществен достъп чрез ЕПЗД;

н)  брой на продуктите и услугите в областта на цифровото здравеопазване, включително приложения с ИИ, разработени с помощта на данни, до които е осъществен достъп чрез ЕПЗД.

2.  Докладът се изпраща на Комисията и на Комитета по въпросите на ЕПЗД в срок от 6 месеца след крайната дата на двегодишния период на докладване. Докладът е достъпен чрез уебсайта на Комисията.

Член 41

Задължения на държателите на здравни данни

1.  Държателите на здравни данни предоставят съответните електронни здравни данни съгласно член 33, при поискване, на органа за предоставяне на достъп до здравни данни в съответствие с разрешение за обработване на данни съгласно член 46 или искане за достъп до данни съгласно член 47.

1б.   Държателят на здравни данни предоставя поисканите електронни здравни данни, посочени в параграф 1, на разположение на органа за предоставяне на достъп до здравни данни в разумен срок не по-късно от три месеца след получаване на искането от органа за предоставяне на достъп до здравни данни. В обосновани случаи органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да удължи този срок с не повече от три месеца.

1ба.  Държателят на здравни данни изпълнява задълженията си към физическите лица, определени в член 35г.

2.  Държателят на здравни данни представя на органа за предоставяне на достъп до здравни данни ▌ описание на набора от данни, който държи, в съответствие с член 55. Държателят на здравни данни проверява най-малко веднъж годишно дали описанието на набора от данни в националния каталог на наборите от данни е точно и актуално.

3.   Когато наборът от данни се придружава от етикет за качество и полезност на данните съгласно член 56, държателят на здравните данни предоставя достатъчно документи на органа за предоставяне на достъп до здравни данни, за да може той да потвърди точността на етикета.

6.  Държателите на нелични електронни здравни данни осигуряват достъп до данните чрез надеждни отворени бази данни, за да гарантират неограничен достъп за всички ползватели, както и съхранение и опазване на данните. Надеждните отворени публични бази данни въвеждат солидно, прозрачно и устойчиво управление и прозрачен модел за достъп на ползвателите.

Член 41a

Задължения на ползвателите на здравни данни

1.  Ползвателите на здравни данни могат да имат достъп до електронните здравни данни и да ги обработват за целите на вторичното използване, посочено в член 33, само в съответствие с разрешение за обработване на данни съгласно член 46, искане за достъп до данни съгласно член 47 или, в случаите, посочени в член 45, параграф 3, одобрение за достъп до данни от съответния упълномощен участник.

2.   При обработването на електронни здравни данни в рамките на защитените среди за обработване, посочени в член 50, на ползвателите на здравни данни се забранява да предоставят достъп или по друг начин да предоставят електронните здравни данни на трети страни, които не са посочени в разрешението за обработване на данни.

2а.  Ползвателите на здравни данни не идентифицират повторно и не се опитват да идентифицират повторно физическите лица, на които принадлежат електронните здравни данни, получени въз основа на разрешението за обработване на данни, искането за достъп до данни или решението за одобрение на достъп от упълномощен участник в HealthData@EU.

3.   Ползвателите на здравни данни оповестяват публично резултатите от вторичното използване на електронни здравни данни, включително информацията, която е от значение за предоставянето на здравно обслужване, до 18 месеца след приключване на обработването на електронните здравни данни или след получаване на отговор на искането за достъп до данни, посочено в член 47.

В обосновани случаи, свързани с разрешените цели на обработването на електронни здравни данни, този срок може да бъде удължен от органа за предоставяне на достъп до здравни данни, по-специално в случаите, когато резултатът е публикуван в научно списание или друга научна публикация.

Тези резултати или изходни данни съдържат само анонимни данни.

Ползвателите на здравни данни информират органите за предоставяне на достъп до здравни данни, от които е получено разрешението за обработване на данни, и им съдействат информацията, свързана с резултатите, предоставени от потребителите на здравни данни, да бъде публикувана на уебсайтовете на органите за предоставяне на достъп до здравни данни. Това публикуване на уебсайта на органите за предоставяне на достъп до здравни данни не засяга правата на публикуване в научно списание или друга научна публикация.

Когато ползвателите на здравни данни са използвали електронни здравни данни в съответствие с настоящата глава, те цитират източниците на електронните здравни данни и посочват факта, че електронните здравни данни са получени в контекста на ЕПЗД.

4.   Без да се засяга параграф 2, ползвателите на здравни данни информират органа за предоставяне на достъп до здравни данни за всички значими констатации, свързани със здравето на физическото лице, чиито данни са включени в набора от данни.

5.   Ползвателите на здравни данни си сътрудничат с органа за предоставяне на достъп до здравни данни, когато този орган изпълнява своите задачи.

Член 42

Такси

1.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни, включително услугите за достъп на ЕС или надеждни държатели на здравни данни, посочени в член 49, могат да събират такси за предоставяне на електронни здравни данни за вторично използване.

Тези такси ▌ са пропорционални на разходите за предоставяне на данните и не ограничават конкуренцията.

Тези такси покриват всички или част от разходите, свързани с ▌процедурата по обработване на оценка на заявление за достъп до данни или искане за данни, за предоставяне, отказ или изменение на разрешение за обработване на данни съгласно членове 45 и 46 или за предоставяне на отговор на искане за данни съгласно член 47, включително разходи, свързани с консолидирането, подготовката, анонимизирането, псевдонимизацията и предоставянето на електронни здравни данни.

Държавите членки могат да определят намалени такси за определени видове ползватели на данни, намиращи се в Съюза, като например органи от публичния сектор или институции, служби, агенции и органи на Съюза със законен мандат в областта на общественото здраве, университетски изследователи или микропредприятия.

2.  Таксите могат да включват компенсация за разходите, направени от държателя на здравни данни за съставянето и подготовката на електронните здравни данни, които се предоставят за вторично използване. Държателят на здравни данни предоставя оценка на тези разходи на органа за предоставяне на достъп до здравни данни. Когато държателят на здравни данни е орган от публичния сектор, член 6 от Регламент (ЕС) 2022/868 не се прилага ▌. Частта от таксите, свързана с разходите на държателя на здравните данни, се изплаща на държателя на здравните данни.

4.  Всички такси, които органите за предоставяне на достъп до здравни данни или държателите на здравни данни начисляват на ползвателите на здравни данни съгласно настоящия член, са прозрачни и недискриминационни.

5.  Когато държателите и ползвателите на данни не се споразумеят за размера на таксите в рамките на един месец след издаването на разрешението за обработване на данни, органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да определи таксите пропорционално на разходите за предоставяне на електронни здравни данни с цел вторично използване. Когато държателят или ползвателят на данни не е съгласен с таксата, определена от органа за предоставяне на достъп до здравни данни, той има достъп до органите за уреждане на спорове, определени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2023/2854.

5а.   Преди да издаде разрешение за обработване на данни съгласно член 46 или да предостави отговор на искане за достъп до данни съгласно член 47, органът за предоставяне на достъп до здравни данни информира заявителя за очакваните такси. Заявителят се уведомява за възможността да оттегли заявлението. Ако заявителят оттегли заявлението си, на заявителя се начисляват само вече направените разходи.

6.  Комисията ▌ определя чрез актове за изпълнение принципи ▌ за политиките и структурите на таксите, включително удръжките за субектите, изброени в параграф 1, втора алинея, в подкрепа на последователността и прозрачността на практиката в различните държави членки. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 43

Правоприлагане от страна на органите за предоставяне на достъп до здравни данни

2.  При изпълнението на своите задачи по наблюдение и надзор, както е посочено в член 37, параграф 1, буква са), органите за предоставяне на достъп до здравни данни имат право да изискват и да получават цялата необходима информация от държателите на здравни данни и ползвателите на здравни данни, за да проверят спазването на настоящата глава.

3.  Когато органите за предоставяне на достъп до здравни данни установят, че даден ползвател или държател на здравни данни не спазва изискванията на настоящата глава, те незабавно уведомяват ползвателя или държателя на здравни данни за тези констатации и предприемат подходящи мерки. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни предоставя на съответния ползвател на здравни данни или на държателя на здравни данни възможност да изрази становището си в разумен срок, който не надвишава 4 седмици.

Когато констатираното неспазване на изискванията е свързано с възможно нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, органът за предоставяне на достъп до здравни данни незабавно информира надзорните органи съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и им предоставя цялата значима информация относно тази констатация.

4.  По отношение на неспазване от страна на ползвател на здравни данни, органите за предоставяне на достъп до здравни данни са оправомощени да отменят разрешението за обработване на данни, издадено съгласно член 46, и да спрат засегнатата операция по обработване на електронни здравни данни, извършвана от ползвателя на здравни данни, без ненужно забавяне, и предприемат подходящи и пропорционални мерки, целящи да осигурят съответстващо на изискванията обработване от страна на ползвателите на здравни данни.

Като част от тези мерки органите за предоставяне на достъп до здравни данни могат също така, когато е целесъобразно, да изключат или да започнат действия с цел да изключат в съответствие с националното законодателство ползвателя на здравни данни от всякакъв достъп до електронни здравни данни в рамките на ЕПЗД в контекста на вторичното използване за срок до 5 години.

5.  По отношение на неспазване от страна на държател на здравни данни, когато държателите на здравни данни задържат електронните здравни данни и не ги представят на органите за предоставяне на достъп до здравни данни с явното намерение да възпрепятстват използването на електронните здравни данни или не спазват сроковете, посочени в член 41, параграф 1б, органът за предоставяне на достъп до здравни данни има правомощието да налага на държателя на здравни данни глоби за всеки ден забавяне с периодична финансова санкция, които са прозрачни и пропорционални. Размерът на глобите се определя от органа за предоставяне на достъп до здравни данни в съответствие с националното законодателство. В случай на повтарящи се нарушения от страна на държателя на здравни данни на задължението за ▌ сътрудничество с органа за предоставяне на достъп до здравни данни, този орган може да изключи или да започне производство в съответствие с националното право за изключване на държателя на здравни данни от подаването на заявления за достъп до данни в съответствие с глава IV за период до 5 години, като същевременно той продължава да бъде задължен да осигурява достъп до данните съгласно глава IV, когато е приложимо.

6.  Органът за предоставяне на достъп до здравни данни незабавно съобщава на съответния ползвател или държател на здравни данни мерките, наложени съгласно параграфи 4 и 5, и причините, на които те се основават, и определя разумен срок, в който ползвателят или държателят на здравни данни да се съобрази с тези мерки.

7.  Всички ▌ мерки, наложени от органа за предоставяне на достъп до здравни данни съгласно параграф 4, се съобщават на други органи за предоставяне на достъп до здравни данни чрез инструмента, посочен в параграф 8. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни могат да предоставят тази информация на своите уебсайтове.

8.  Комисията определя чрез акт за изпълнение архитектурата на ИТ инструмент, чиято цел е да подпомага и да прави прозрачни за другите органи за предоставяне на достъп до здравни данни мерките, свързани с неспазване, посочени в настоящия член, и по-специално периодичните финансови санкции, отмяната на разрешения за обработване на данни и изключванията, като част от инфраструктурата на HealthData@EU. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

10.  След като изтекат 3 години от момента, когато започва да се прилага глава 4, Комисията, в тясно сътрудничество с Комитета по въпросите на ЕПЗД, издава насоки относно мерките за правоприлагане, включително периодични финансови санкции и други мерки, които да се прилагат от органите за предоставяне на достъп до здравни данни.

Член 43a

Общи условия за налагането на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ от органите за предоставяне на достъп до здравни данни

1.   Всеки орган за предоставяне на достъп до здравни данни гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения, посочени в параграфи 4 и 5, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 43, параграфи 4 и 5, или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложена административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и какъв да бъде размерът му във всеки индивидуален случай, следва да се обърне надлежно внимание на следното:

a)   естеството, тежестта и продължителността на нарушението;

б)   дали други компетентни органи вече са приложили санкции или административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ за същото нарушение;

в)   дали нарушението е извършено умишлено или по непредпазливост;

г)   всяко действие, предприето от държателя или ползвателя на здравни данни за смекчаване на вредите;

д)   степента на отговорност на ползвателя на здравни данни, като се вземат предвид техническите и организационните мерки, приложени от него съгласно член 45, параграф 2, букви д) и е) и член 45, параграф 4 от настоящия регламент;

е)   всички съответни предишни нарушения от държателя или ползвателя на здравни данни;

ж)   степента на сътрудничество с органа за предоставяне на достъп до здравни данни с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

з)   по какъв начин органът за предоставяне на достъп до здравни данни е научил за нарушението, по-специално дали ползвателят на здравни данни е уведомил за нарушението и ако го е направил, в каква степен;

и)   когато срещу съответния администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 43, параграфи 4 и 5, във връзка със същия въпрос, дали посочените мерки са спазени;

й)   всички други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като например пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3.   Ако държател или ползвател на здравни данни, умишлено или по небрежност, за същите или за свързани разрешения за обработване здравни данни или искания за достъп до здравни данни, наруши няколко разпоредби на настоящия регламент, общият размер на административното наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ не надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4.   В съответствие с параграф 2 нарушенията на задълженията на държателя или ползвателя на здравни данни съгласно член 41 и член 41а, параграфи 1, 4, 5 и 7 подлежат на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 евро или, в случай на предприятие, до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете стойности е по-висока.

5.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие, до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете стойности е по-висока;

a)   обработване от ползвателите на здравни данни на електронни здравни данни, получени чрез разрешение за обработване на данни, издадено в съответствие с член 46, за целите, посочени в член 35;

б)   ползватели на здравни данни, които извличат лични електронни здравни данни от защитени среди за обработване;

в)   повторно идентифициране или опит за повторно идентифициране на физическите лица, за които се отнасят електронните здравни данни, получени въз основа на разрешението за обработване на данни или искането за достъп до данни съгласно член 41а, параграф 3;

г)   неспазване на принудителните мерки, наложени от органа за предоставяне на достъп до здравни данни съгласно член 43.

6.   Без да се засягат коригиращите правомощия на органите за предоставяне на достъп до здравни данни съгласно член 43, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

7.   Упражняването от органа за предоставяне на достъп до здравни данни на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

8.  Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага в съответствие с тяхната национална правна рамка по такъв начин, който гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от органите за предоставяне на достъп до здравни данни. Във всички случаи наложените глоби са ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в своето законодателство, които приемат съгласно настоящия параграф, до ... [датата на прилагане на настоящата глава от настоящия регламент] и незабавно за всички последващи законодателни актове за изменение или за всички последващи изменения, които ги засягат.

Член 43б

Отношения с надзорните органи по защита на данните

Надзорният орган или органи, отговорни за наблюдението и прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679, са отговорни и за наблюдението и прилагането на правото на възражение по отношение на обработването на лични електронни здравни данни за вторично използване съгласно член 48а. Съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 се прилагат mutatis mutandis. Те са компетентни да налагат административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ до размера, определен в член 83, параграф 5 от посочения регламент. Тези надзорни органи и органите за предоставяне на достъп до здравни данни, посочени в член 36 от настоящия регламент, си сътрудничат, когато е уместно, при прилагането на настоящия регламент в рамките на съответните си области на компетентност.

Раздел 3

Достъп до електронни здравни данни за вторично използване

Член 44

Свеждане на данните до минимум и ограничение до конкретни цели

1.  Органът за предоставяне на достъп до здравни данни гарантира, че се предоставя достъп само до поисканите електронни здравни данни, които са подходящи, от значение и ограничени до необходимото по отношение на целта на обработването, посочена в заявлението за достъп до данни от ползвателя на здравни данни, и в съответствие с предоставеното разрешение за обработване на данни.

2.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни предоставят електронните здравни данни в анонимизиран формат, когато целта на обработването от страна на ползвателя на здравни данни може да бъде постигната с такива данни, като се вземе предвид информацията, предоставена от ползвателя на здравни данни.

3.  Когато ползвателят на здравни данни е доказал в достатъчна степен, че целта на обработването ▌ не може да бъде постигната с анонимизирани данни в съответствие с член 46, параграф 1, буква в), органите за предоставяне на достъп до здравни данни предоставят достъп до електронни здравни данни в псевдонимизиран формат. Информацията, изисквана за обръщане на псевдонимизацията, е достъпна само за органа за предоставяне на достъп до здравни данни или орган, който действа като доверена трета страна в съответствие с националното законодателство.

Член 45

Заявления за достъп до данни

1.  Всяко физическо или юридическо лице може да подаде заявление за достъп до данни за целите, посочени в член 34, до органа за предоставяне на достъп до здравни данни.

2.  Заявлението за достъп до данни включва:

-a)   данни за идентификация на заявителя на здравни данни, описание на професионалните му функции и дейности, включително самоличността на физическите лица, които ще имат достъп до електронните здравни данни, ако бъде предоставено разрешение за обработване на данни; списъкът на физическите лица може да се актуализира и в този случай се изпраща на органа за предоставяне на достъп до здравни данни;

a)  за коя от целите, посочени в член 34, параграф 1, се иска достъп;

аб)  подробно обяснение на планираното използване и очакваните ползи, свързани с използването на електронните здравни данни, и как тази полза допринася за целите, посочени в буква а);

б)  описание на исканите електронни здравни данни, включително техния обхват и срок, формат и източници на данни, когато е възможно, включително географски обхват, когато се искат данни от държатели на здравни данни в няколко държави членки или от упълномощени участници, посочени в член 52;

в)  описание дали електронните здравни данни трябва да бъдат предоставени в псевдонимизиран или анонимизиран формат, и в случай на псевдонимизиран формат — обосновка защо обработването не може да се извърши чрез използване на анонимизирани данни;

да)   в случай че заявителят възнамерява да въведе наборите от данни, с които вече разполага, в защитената среда за обработване — описание на тези набори от данни;

е)  описание на гаранциите, пропорционални на рисковете, планирани за предотвратяване на всякаква злоупотреба с електронните здравни данни, както и за защита на правата и интересите на държателя на здравни данни и на съответните физически лица, включително за предотвратяване на повторното идентифициране на физически лица в набора от данни;

ж)  обосновано указание за какъв период ще е необходимо да се обработват електронните здравни данни в защитена среда за обработване;

з)  описание на инструментите и компютърните ресурси, необходими за обезпечаване на защитена среда;

за)   когато е приложимо, информация относно оценката на етичните аспекти на обработването, получена в съответствие с националното законодателство, което може да замени тяхната собствена етична оценка;

зб)   когато заявителят желае да се възползва от изключение по член 48а, параграф 3 — обясненията, изисквани от националното законодателство съгласно посочения член.

3.  Когато заявител за получаване на данни, който иска достъп до електронни здравни данни от държатели на здравни данни, установени в повече от една държава членка, или от съответните упълномощени участници, посочени в член 52, заявителят подава едно заявление за достъп до данни чрез органа за предоставяне на достъп до здравни данни на основното място на установяване на заявителя или на един от тези държатели на данни или чрез услугите, предоставяни от Комисията в трансграничната инфраструктура HealthData@EU, посочена в член 52. Заявлението се препраща автоматично на упълномощените участници и на органите за предоставяне на достъп до здравни данни на държавите членки, в които са установени държателите на здравни данни, посочени в заявлението за достъп до данни.

4.  Когато заявителят търси достъп до лични електронни здравни данни в псевдонимизиран формат, заедно със заявлението за достъп до данни се представя следната допълнителна информация:

a)  описание на начина, по който обработването съответства на приложимото законодателство на Съюза и на националното законодателство в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално, член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679;

5.  ▌Органите от обществения сектор и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза предоставят същата информация, която се изисква съгласно член 45, параграф 2 и член 45, параграф 4 с изключение на буква ж) от член 45, параграф 2, съгласно която те предоставят информация относно периода, за който може да се получи достъп до електронните здравни данни, честотата на този достъп или честотата на актуализиране на данните.

Член 46

Разрешение за обработване на данни

1.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни решават да предоставят достъп до електронни здравни данни само когато са изпълнени следните кумулативни критерии:

a)   целта, описана в заявлението за достъп до данни, отговаря на една или повече от целите, изброени в член 34, параграф 1 от настоящия регламент;

б)   исканите данни са необходими, подходящи и пропорционални на целта или целите, описани в заявлението за достъп до здравни данни, като се вземат предвид разпоредбите за свеждане на данните до минимум и ограничаване до конкретни цели в член 44;

в)   обработването е в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално, че в случай на псевдонимизирани данни е налице достатъчна обосновка, че целта не може да бъде постигната с анонимизирани данни;

д)   заявителят е квалифициран по отношение на предвидените цели на използването на данни и притежава подходящ експертен опит, включително професионални квалификации в областта на здравеопазването, грижите, общественото здраве, научните изследвания, в съответствие с етичната практика и приложимите законови и подзаконови актове;

е)   заявителят докаже, че са налице достатъчни технически и организационни мерки, за да се предотврати злоупотреба с електронните здравни данни и да се защитят правата и интересите на държателя на данни и на съответните физически лица;

ж)   информацията относно оценката на етичните аспекти на обработването, когато е приложимо, е в съответствие с националното законодателство;

з)   когато заявителят желае да се възползва от изключение по член 48а, параграф 3 — обясненията, изисквани от националното законодателство, прието съгласно посочения член;

за)  всички други изисквания на настоящата глава са изпълнени от заявителя на здравни данни.

1а.  Органът за предоставяне на достъп до здравни данни взема предвид и следните рискове:

a)   рискове за националната отбрана, сигурността, обществената сигурност и обществения ред;

в)   риск от подкопаване на поверителните данни в правителствените бази данни на регулаторните органи;

2.  Ако в своята оценка органът за предоставяне на достъп до здравни данни стигне до заключението, че изискванията по параграф 1 са изпълнени и рисковете, посочени в параграф 1а, са смекчени в достатъчна степен, органът за предоставяне на достъп до здравни данни издава разрешение за обработване на данни. Органите за предоставяне на достъп до здравни данни отхвърлят всички заявления, ▌ когато не са изпълнени изискванията на настоящата глава.

Когато не са изпълнени изискванията за предоставяне на разрешение за обработване на данни, но са изпълнени изискванията за предоставяне на отговор в анонимен статистически формат съгласно член 47, органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да реши да предостави отговор в анонимен статистически формат съгласно член 47, ако този подход намалява рисковете и ако целта на заявлението за достъп до данни може да бъде изпълнена по този начин, при условие че заявителят на здравни данни е съгласен с тази промяна на процедурата.

3.  Чрез дерогация от Регламент (ЕС) 2022/868 органът за предоставяне на достъп до здравни данни издава или отказва издаването на разрешение за обработване на данни в срок от 3 месеца от получаването на пълно заявление за достъп до данни. Ако органът за предоставяне на достъп до здравни данни установи, че заявлението за предоставяне на достъп до данни е непълно, той уведомява заявителя на здравни данни, на когото се дава възможност да допълни заявлението си. Ако заявителят на здравни данни не изпълни това искане в рамките на четири седмици, не се предоставя разрешение. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да удължи срока за отговор на заявлението за достъп до данни с още 3 месеца, когато това е необходимо, като вземе предвид спешността и сложността на искането, както и обема на подадените искания за решение. В такива случаи органът за предоставяне на достъп до здравни данни уведомява заявителя във възможно най-кратък срок, че е необходимо повече време за разглеждане на заявлението, като посочва и причините за забавянето. ▌

3а.   Когато обработват заявление за трансграничен достъп до електронни здравни данни, посочено в член 45, параграф 3, органите за предоставяне на достъп до здравни данни и съответните упълномощени участници в HealthData@EU, посочени в член 52, остават отговорни за вземането на решения за предоставяне или отказ на достъп до електронни здравни данни в рамките на своите правомощия в съответствие с изискванията, определени в настоящата глава.

Съответните органи за предоставяне на достъп до здравни данни и упълномощените участници се информират взаимно за своите решения и могат да вземат предвид информацията, когато вземат решение за предоставяне или отказ на достъп до електронни здравни данни.

Разрешение за обработване на данни, издадено от един от съответните органи за предоставяне на достъп до здравни данни, може да се ползва от взаимно признаване от другите съответни органи за предоставяне на достъп до здравни данни.

3б.   Държавите членки предвиждат ускорена процедура за подаване на заявления за органите от публичния сектор и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза със законен мандат в областта на общественото здраве, ако обработването на данните трябва да се извършва за целите на член 34, параграф 1, букви а), б) и в). В рамките на ускорената процедура органът за предоставяне на достъп до здравни данни издава или отказва издаването на разрешение за обработване на данни в срок от 2 месеца от получаването на пълно заявление за достъп до данни.

Когато е необходимо, органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да удължи срока за отговор на заявление за достъп до данни с още 1 месец.

4.  След издаването на разрешението за обработване на данни органът за предоставяне на достъп до здравни данни незабавно изисква електронните здравни данни от държателя на здравните данни. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни предоставя електронните здравни данни на ползвателя на здравни данни в срок от 2 месеца след получаването им от държателите на здравни данни, освен ако органът за предоставяне на достъп до здравни данни не посочи, че ще предостави данните в определен по-дълъг срок.

4а.   В ситуациите, посочени в параграф 3а, съответните органи за предоставяне на достъп до здравни данни и упълномощените участници, които са издали разрешение за обработване на данни, могат да решат да предоставят достъп до електронните здравни данни в защитената среда за обработване, предоставена от Комисията, както е посочено в член 52, параграф 10.

5.  Когато органът за предоставяне на достъп до здравни данни откаже да издаде разрешение за обработване на данни, той предоставя на заявителя на здравни данни мотиви за отказа.

6.  Когато органът за предоставяне на достъп до здравни данни издаде разрешение за обработване на данни, той предоставя общите условия, приложими към ползвателя на здравни данни, в разрешението за обработване на данни. Разрешението за обработване на данни съдържа следното:

a)  категориите, спецификацията и формата на електронните здравни данни, до които се осъществява достъп, обхванати от разрешението за обработване на данни, включително техните източници и дали електронните здравни данни ще бъдат достъпни в псевдонимизиран формат в защитената среда за обработване;

б)  подробно описание на целта, за която се предоставят данните;

ба)   когато е подадено заявление за изключение по член 48а, параграф 3, информация дали то е било предоставено или не и причината за съответното решение;

бaa)   самоличността на упълномощените лица, по-специално самоличността на главния изследовател, които ще имат право на достъп до електронните здравни данни в защитената среда за обработване;

в)  срок на валидност на разрешението за обработване на данни;

г)  информация за техническите характеристики и инструменти, с които разполага ползвателят на здравни данни в рамките на защитената среда за обработване;

д)  такси, които се заплащат от ползвателя на здравните данни;

е)  всички допълнителни специфични условия в предоставеното разрешение за обработване на данни.

7.  Ползвателите на данни имат право да осъществяват достъп до електронните здравни данни в защитена среда за обработване и да ги обработват в съответствие с предоставеното им разрешение за обработване на данни въз основа на настоящия регламент.

9.  Разрешението за обработване на данни се издава за срока, необходим за изпълнение на исканите цели, който не надвишава 10 години. Този срок може да бъде удължен еднократно по искане на ползвателя на здравни данни, въз основа на аргументи и документи, обосноваващи това удължаване, предоставени един месец преди изтичането на срока на разрешението за обработване на данни, за период, който не може да надвишава 10 години. ▌ Органът за предоставяне на достъп до здравни данни може да начислява увеличаващи се такси, за да отрази разходите и рисковете, свързани със съхранението на електронни здравни данни за по-дълъг период от време, надвишаващ първоначалния срок. За да намали тези разходи и такси, органът за предоставяне на достъп до здравни данни може също така да предложи на ползвателя на здравни данни да съхранява набора от данни в система за съхранение с намалени възможности. Тези намалени възможности не засягат сигурността на обработвания набор от данни. Електронните здравни данни в защитената среда за обработване се заличават в рамките на 6 месеца след изтичане на срока на разрешението за обработване на данни. По искане от страна на ползвателя на здравни данни формулата за създаване на искания набор от данни може да се съхранява от органа за предоставяне на достъп до здравни данни.

10.  Ако разрешението за обработване на данни трябва да бъде актуализирано, ползвателят на здравни данни подава искане за изменение на разрешението за обработване на данни.

13.  Комисията може чрез акт за изпълнение да определи знак (лого) за признаване на приноса на ЕПЗД. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 47

Искане за достъп до здравни данни

1.  Заявителят може да подаде искане за достъп до здравни данни за целите, посочени в член 34, с оглед получаване на отговор само в анонимизиран статистически формат. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни не предоставя отговор на искане за достъп до здравни данни в какъвто и да било друг формат, а ползвателят на здравни данни няма достъп до електронните здравни данни, използвани за предоставянето на този отговор.

2.  Искането за достъп до здравни данни, посочено в параграф 1, включва следната информация:

a)  описание на самоличността, професионалната функция и дейностите на заявителя;

б)  подробно обяснение на планираното използване на електронните здравни данни, включително за коя от целите, посочени в член 34, параграф 1, се иска достъп;

ба)   описание на исканите електронни здравни данни, техния формат и източниците на данни, когато е възможно;

бб)   описание на съдържанието на статистическите данни;

бг)   описание на гаранциите, планирани за предотвратяване на всякаква злоупотреба с електронните здравни данни;

бд)   описание на начина, по който обработването съответства на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 5, параграф 1 и член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725;

бе)   когато заявителят желае да се възползва от изключение по член 48а, параграф 3 — обясненията, изисквани от националното законодателство съгласно посочения член.

2а.   Органът за предоставяне на достъп до здравни данни преценява дали искането е пълно и взема предвид рисковете, посочени по-горе в член 46, параграф 1а.

3.  ▌ Органът за предоставяне на достъп до здравни данни извършва оценка на искането за достъп до здравни данни в срок от 3 месеца и когато е възможно, предоставя резултата на ползвателя на здравни данни в срок от 3 месеца.

Член 47a

Образци в подкрепа на достъпа до електронни здравни данни за вторично използване

Комисията определя чрез актове за изпълнение образците на заявлението за достъп до данни, посочено в член 45, на разрешението за обработване на данни, посочено в член 46, и на искането за достъп до данни, посочено в член 47.

Член 48a

Право на отказ на обработката на лични електронни здравни данни за вторично използване

1.  Физическите лица имат право да откажат по всяко време и без да посочват причини обработването на свързани с тях лични електронни здравни данни за вторично използване съгласно настоящия регламент. Упражняването на това право е обратимо.

2.  Държавите членки предвиждат достъпен и лесноразбираем механизъм за отказ за упражняване на това право, при който на физическите лица се предоставя възможността изрично да изразят желанието си всички или част от личните им електронни здравни данни да не бъдат обработвани за целите на вторичното използване.

2а.   След като физическото лице изрази своя отказ и когато свързаните с него лични електронни здравни данни могат да бъдат идентифицирани в набор от данни, свързаните с него лични електронни здравни данни не се предоставят или обработват по друг начин съгласно разрешения за обработване на данни съгласно член 46 или искания за достъп до данни съгласно член 47, издадени след като физическото лице е упражнило правото си на отказ. Това не засяга обработването на лични електронни здравни данни, свързани с това физическо лице, за вторично използване съгласно разрешения за обработване на данни или искания за достъп до данни, които са били предоставени, преди физическото лице да е отказало да се използват данните му.

3.   Държавите членки могат да създадат с национален законодателен акт механизъм за предоставяне на данните, по отношение на които е било упражнено правото на отказ, посочено в параграф 1, при следните условия:

a)   Достъпът до данни или заявлението за достъп до данни е подадено от органи от обществения сектор или от институции, органи, служби или агенции на Съюза, с мандат за изпълнението на задачи в областта на общественото здраве, или друг субект, на който е възложено изпълнението на обществени задачи в областта на общественото здраве или който действа за сметка на или по поръчка на публичен орган, когато това е необходимо за някоя от следните цели:

i)  целите, посочени в член 34, параграф 1, букви от а) до в);

ii)  научни изследвания по важни причини от обществен интерес;

б)  данните не могат да бъдат получени чрез алтернативни средства своевременно и ефективно при равностойни условия;

в)  заявителят е предоставил обосновката, посочена в член 46 (1), буква з) или член 47, параграф 2, буква бд).

Условията, изброени в букви а), б) и в), се изпълняват кумулативно.

Националното законодателство, което предвижда такъв механизъм, съдържа конкретни и подходящи мерки за защита на основните права и личните данни на физическите лица.

Когато държава членка е решила да предвиди в националното си право възможността да поиска достъп до данни, по отношение на които е упражнено правото на отказ, посочено в настоящия параграф, и съответните критерии са изпълнени, данните, за които е била упражнено правото на отказ съгласно параграф 1, могат да бъдат включени при изпълнението на задачите по член 37, параграф 1, буква а), подточки iii), vi) и буква г).

4.  Изключенията по параграф 3 следва да зачитат същността на основните права и свободи и да бъдат необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, за да се отговори на обществения интерес в областта на легитимните научни и обществени цели.

5.  Всяко обработване съгласно изключението по параграф 3 отговаря на изискванията на настоящата глава, по-специално забраната за повторно идентифициране, включително опитите за това, в съответствие с член 41, параграф 2а. Всяка законодателна мярка, посочена в параграф 3, съдържа специални разпоредби за безопасност и защита на правата на физическите лица.

6.  Държавите членки уведомяват Комисията за правните разпоредби от тяхното право, които приемат съгласно параграф 3 от настоящия член, както и незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

7.  Ако целите, за които държател на здравни данни обработва лични електронни здравни данни, не изискват или вече не изискват идентифициране на субекта на данните от администратора, държателят на здравни данни не е задължен да поддържа, придобива или обработва допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данните единствено с цел спазване на правото на отказ съгласно настоящия член.

Член 49

Опростена процедура за достъп до електронни здравни данни от доверен държател на здравни данни

1.  Когато орган за предоставяне на достъп до здравни данни получи заявление за достъп до данни съгласно член 45 или искане за достъп до данни съгласно член 47, което обхваща само електронни здравни данни, съхранявани от доверен държател на здравни данни, определен съгласно параграф 2, се прилага процедурата по параграфи 3—6.

1а.   Държавите членки могат да установят процедура, чрез която държателите на здравни данни могат да кандидатстват да бъдат определени като доверени държатели на здравни данни, когато държателят на здравни данни отговаря на следните условия:

a)  могат да предоставят достъп до здравни данни чрез защитена среда за обработване, която е в съответствие с член 50;

б)  притежава необходимия експертен опит за оценка на заявленията за достъп до данни и исканията за достъп данни;

в)  предоставя необходимите гаранции за спазване на настоящия регламент.

Държавите членки определят доверени отделни държатели на данни след оценка на тези условия от съответния орган за предоставяне на достъп до здравни данни.

Държавите членки установяват процедура за редовен преглед на това дали довереният държател на здравни данни продължава да отговаря на съответните условия.

Органите за предоставяне на достъп до здравни данни посочват доверените отделни държатели на данни в каталога на наборите от данни, посочен в член 55.

2.  ▌Заявленията за достъп до данни и исканията за данни, посочени в параграф 1, се подават до органа за предоставяне на достъп до здравни данни, който може да ги препрати на съответния доверен държател на здравни данни.

3.  Довереният държател на здравни данни оценява заявлението за достъп до данни или искането за достъп до данни спрямо критериите, изброени в член 46, параграфи 1 и 1а или член 47, параграфи 2 и 2а, според случая.

4.  Довереният държател на здравни данни предоставя своята оценка, придружена от предложение за решение, на ▌ органа за предоставяне на достъп до здравни данни в срок от 2 месеца след получаване на искането от органа за предоставяне на достъп до здравни данни. В срок от 2 месеца от получаването на оценката органът за предоставяне на достъп до здравни данни издава решение относно заявлението или искането за достъп до данни съгласно настоящия член. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни не е обвързан от предложението, представено от доверения държател на данни.

5.  След решението на органа за предоставяне на достъп до здравни данни да издаде разрешение за обработване на данни или да уважи искането за достъп до данни, довереният държател на здравни данни изпълнява задачите, посочени в член 37, параграф 1, буква г) и член 37, параграф 1, подточка iii).

5а.   Службата на Съюза за достъп до здравни данни може да определи държатели на здравни данни, които са институции, органи или агенции на Съюза, които отговарят на критериите в параграф 1, за доверени държатели на здравни данни. В този случай параграфи 2—5 се прилагат mutatis mutandis.

Член 50

Защитена среда за обработване

1.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни предоставят достъп до електронни здравни данни съгласно разрешение за обработване на данни само посредством защитена среда за обработване при прилагане на технически и организационни мерки и изисквания за сигурност и оперативна съвместимост. По-специално защитената среда за обработване отговаря на следните мерки за сигурност:

a)  ограничаване на достъпа до защитената среда за обработване само до упълномощени физически лица, посочени в съответното разрешение за обработване на данни;

б)  свеждане до минимум на риска от неразрешено четене, копиране, промяна или премахване на електронни здравни данни, намиращи се в защитената среда за обработване, чрез използването на най-съвременни технически и организационни мерки;

в)  ограничаване на въвеждането на електронни здравни данни и проверката, промяната или заличаването на електронни здравни данни, намиращи се в защитената среда за обработване, до ограничен брой упълномощени лица, които могат да бъдат идентифицирани;

г)  гарантиране, че ползвателите на здравни данни имат достъп само до електронните здравни данни, обхванати от тяхното разрешение за обработване на данни, посредством индивидуални и уникални самоличности на ползвател и поверителни режими на достъп;

д)  съхранение на подлежащи на идентифициране записи за достъпа до и дейности в защитената среда за обработване за периода от време, необходим за проверка и одит на всички операции по обработване в тази среда; записите за достъпа следва да се съхраняват за не по-малко от една година;

е)  осигуряване на съответствието и наблюдение на мерките за сигурност, посочени в настоящия член, с цел намаляване на потенциалните заплахи за сигурността.

2.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни гарантират, че електронните здравни данни, получени от държателите на здравни данни във формàта, определен в разрешението за обработване на данни, могат да бъдат качвани от държателите на здравни данни и да бъдат достъпни за ползвателя на здравни данни в защитена среда за обработване.

Органите за предоставяне на достъп до здравни данни гарантират, че ползвателите на здравни данни могат да изтеглят само нелични електронни здравни данни, включително електронни здравни данни в анонимизиран статистически формат, от защитената среда за обработване.

3.  Органите за предоставяне на достъп до здравни данни осигуряват редовни одити, включително извършвани от трети страни, на защитените среди за обработване и предприемат коригиращи действия по отношение на евентуалните недостатъци, рискове или уязвимости, установени в защитените среди за обработване.

3а.   Когато признати организации за алтруистично споделяне на данни по глава IV от Регламент (ЕС) 2022/868 обработват лични електронни здравни данни, използвайки защитена среда за обработване, тази среда също трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, букви а)—е) от настоящия член.

4.  Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите и организационните изисквания и изискванията за информационна сигурност, поверителност, защита на данните и оперативна съвместимост за защитените среди за обработване, включително техническите характеристики и инструменти, с които разполага ползвателят на здравни данни в рамките на защитената среда за обработване. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 51

Администриране

1.  Държателят на здравни данни се счита за администратор за разкриването на поисканите лични електронни здравни данни пред органа за предоставяне на достъп до здравни данни съгласно член 41, параграфи 1 и 1а. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни се счита за администратор за обработването на личните електронни здравни данни при изпълнението на задачите си съгласно настоящия регламент. Независимо от предходното изречение се счита, че органът за предоставяне на достъп до здравни данни действа като обработващ лични данни от името на ползвателя на здравни данни като администратор за обработването съгласно разрешение за обработване на данни в защитената среда за обработване, когато предоставя данни чрез такава среда, както и за обработването с цел да генерира отговор на искане за данни съгласно член 46.

1а.   При положенията, посочени в член 49, довереният държател на здравни данни се счита за администратор за обработването от негова страна на лични електронни здравни данни, свързани с предоставянето на електронни здравни данни на ползвателя на такива данни съгласно разрешение за обработване на данни или искане за достъп до данни. Счита се, че довереният държател на здравни данни действа като обработващ лични данни за ползвателя на здравни данни, когато той предоставя данни чрез защитена среда за обработване.

2.  Комисията може да установи чрез актове за изпълнение образец на споразуменията между администратор и обработващ лични данни в положението по член 51, параграфи 1 и 1а. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Раздел 4

Трансгранична инфраструктура за вторично използване на електронни здравни данни ▌

Член 52

▌HealthData@EU ▌

1.  Всяка държава членка определя един национален орган за контакт във връзка с вторичното използване на електронни здравни данни. Националният орган за контакт е организационен и технически портал, който прави възможно и отговаря за предоставянето на електронни здравни данни за целите на вторичното използване в трансграничен контекст. Всяка държава членка информира Комисията за наименованието и данните за контакт на националния орган за контакт до датата на прилагането на настоящия регламент. Националният орган за контакт може да бъде координиращият орган за предоставяне на достъп до здравни данни съгласно член 36. Комисията и държавите членки правят тази информация обществено достъпна.

1а.   Услугата на Съюза за достъп до данни действа като звено за контакт на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза за вторично използване на електронни здравни данни и отговаря за предоставянето на електронни здравни данни за вторично използване.

2.  Националните органи за контакт, посочени в параграф 1, и органът за контакт, посочен в параграф 1а, се свързват с трансграничната инфраструктура за вторично използване на електронни здравни данни (HealthData@EU). Националните органи за контакт и органът за контакт, посочен в параграф 1а, улесняват трансграничния достъп до електронни здравни данни за целите на вторичното използване за различните упълномощени участници в инфраструктурата. Националните органи за контакт сътрудничат тясно помежду си и с Комисията.

4.  Инфраструктурите за научни изследвания в областта на здравеопазването или подобни структури, чието функциониране се основава на правото на Съюза и които подпомагат използването на електронни здравни данни за научни изследвания, изготвяне на политики, статистически цели, безопасност на пациентите или регулаторна дейност, могат да станат упълномощени участници в HealthData@EU и да се свържат с нея.

5.  Трети държави или международни организации могат да станат упълномощени участници, ако спазват правилата на глава IV от настоящия регламент, предоставят достъп при равностойни условия на ползвателите на данни, намиращи се в Съюза, до електронните здравни данни, с които разполагат техните органи за достъп до здравни данни, при условие че се спазват разпоредбите на глава V от Регламент (ЕС) 2016/679. Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се установява, че национален орган за контакт на трета държава или система, създадена на международно равнище, отговаря на изискванията на HealthData@EU за целите на вторичното използване на здравни данни, отговаря на разпоредбите на глава IV от настоящия регламент, и предоставя достъп на ползвателите на здравни данни, намиращи се в Съюза, до електронните здравни данни, до които има достъп, при равностойни условия. Спазването на посочените правни, организационни и технически изисквания и изисквания за сигурност, включително на стандартите за защитени среди за обработване съгласно член 50, се проверява под контрола на Комисията. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2. Комисията прави обществено достъпен списъка на актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия параграф.

6.  Всеки национален орган за контакт и всеки упълномощен участник придобива необходимия технически капацитет за свързване с HealthData@EU и участие в платформата. Те изпълняват изискванията и техническите спецификации, които са необходими за функционирането на трансграничната инфраструктура и за да им се осигури възможност ▌да се свържат с нея.

8.  Държавите членки и Комисията създават HealthData@EU, за да подкрепят и улеснят трансграничния достъп до електронни здравни данни за целите на вторичното използване, като свързват националните органи за контакт за вторично използване на електронни здравни данни ▌ и упълномощените участници в посочената инфраструктура и в централната платформа, посочена в параграф 9.

9.  Комисията разработва, внедрява и експлоатира централна платформа за HealthData@EU, като предоставя услуги в областта на информационните технологии, необходими за подпомагане и улесняване на обмена на информация между органите за предоставяне на достъп до здравни данни като част от трансграничната инфраструктура за вторично използване на електронни здравни данни. Комисията обработва електронни здравни данни само от името на администраторите в качеството си на обработващ лични данни.

10.  При поискване от два или повече национални органа за контакт в рамките на тази инфраструктура, Комисията може да осигури защитена среда за обработване на данни от повече от една държава членка в съответствие с изискванията на член 50. Когато два или повече национални органа за контакт или упълномощени участници въвеждат електронни здравни данни в защитената среда за обработване, управлявана от Комисията, те са съвместни администратори, а Комисията е обработващ лични данни за целите на обработката на данни в съответната среда.

11.  Националните органи за контакт действат в качеството на съвместни администратори на извършваните в HealthData@EU операции по обработване, в които участват, а Комисията действа в качеството на обработващ лични данни за тях, без да се засягат задачите на органите за достъп до здравни данни преди и след съответните операции по обработване.

12.  Държавите членки и Комисията се стремят да осигурят оперативна съвместимост на HealthData@EU с други съответни общи европейски пространства на данни, както е посочено в Регламент (ЕС) 2022/868 и Регламент (ЕС) 2023/2854.

13.  Чрез актове за изпълнение Комисията ▌определя:

a)  изискванията, техническите спецификации, ИТ архитектурата на HealthData@EU, които гарантират отговарящо на най-съвременните изисквания ниво на сигурност на данните, поверителност и защита на електронните здравни данни в рамките на трансграничната инфраструктура;

aа)   условията и проверките за съответствие ▌ за присъединяване и поддържане на свързаност с HealthData@EU и условията за временно прекъсване на връзката със или окончателно изключване от HealthData@EU, включително конкретни разпоредби за случаите на тежки или многократни нарушения;

б)  минималните критерии, на които трябва да отговарят националните органи за контакт и упълномощените участници в инфраструктурата;

в)  отговорностите на администраторите и обработващия(-ите) лични данни, които участват в трансграничните инфраструктури;

г)  отговорностите на администраторите и обработващия(-ите) лични данни за защитената среда, управлявана от Комисията;

д)  общите спецификации за оперативна съвместимост и архитектура по отношение на HealthData@EU с други общи европейски пространства на данни.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

14.  При положителен резултат от проверката за съответствие Комисията може чрез акт за изпълнение да взема решения за включване на отделни упълномощени участници към съответната инфраструктура или за изключването им. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 53

Достъп до трансгранични регистри или бази данни за електронни здравни данни за целите на вторичното използване

1.  В случай на трансгранични регистри и бази данни органът за предоставяне на достъп до здравни данни, в който е регистриран държателят на здравните данни за конкретния регистър или конкретната база данни, е компетентен да се произнася по заявления за достъп до данни, за да осигури достъп до електронни здравни данни в съответствие с разрешение за обработване на данни. Когато съответните регистри или бази данни имат съвместни администратори, органът за предоставяне на достъп до здравни данни, който взема решение по заявленията за достъп до данни, за да осигурява достъп до електронни здравни данни, е органът в държавата членка, в която е установен един от съвместните администратори.

2.  Когато регистрите или базите данни от няколко държави членки се организират в единна мрежа от регистри или бази данни на равнището на Съюза, съответните регистри могат да определят ▌ координатор, който да осигурява предоставянето на данни от мрежата на регистрите за вторично използване. Органът за предоставяне на достъп до здравни данни на държавата членка, в която се намира координаторът на мрежата, е компетентен да се произнася по заявления за достъп до данни, за да осигурява достъп до електронни здравни данни за мрежата от регистри или бази данни.

Раздел 5

Качество и полезност на здравните данни за целите на вторичното използване

Член 55

Описание на наборите от данни и каталог на наборите от данни

1.  Органът за предоставяне на достъп до здравни данни предоставя чрез публично достъпен и стандартизиран каталог на машинночетими набори от данни информация под формата на метаданни за наличните набори от данни и техните характеристики ▌. Описанието на всеки набор от данни включва информация относно източника, обхвата, основните характеристики, естеството на електронните здравни данни и условията за предоставяне на електронни здравни данни.

1а.   Описанията на наборите от данни в националния каталог на наборите от данни на държавите членки се предоставят на разположение най-малко на един официален език на Съюза. Каталогът с набори от данни за институциите на Съюза, предоставен от услугата на Съюза за достъп до данни, е достъпен на всички официални езици на Съюза.

1б.   Каталогът на наборите от данни се предоставя и на единните информационни точки съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2022/868.

2.  Комисията определя чрез актове за изпълнение минималните елементи ▌, които държателите на здравни данни трябва да предоставят за наборите от данни и техните характеристики. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

Член 56

Етикет за качество и полезност на данните

1.  Наборите от данни, предоставени чрез органи за предоставяне на достъп до здравни данни, могат да имат етикет за качество и полезност на данните на Съюза, прилаган от държателите на здравни данни.

2.  Наборите от данни, съдържащи електронни здравни данни, събрани и обработени с подкрепата на публично финансиране от Съюза или национално публично финансиране, имат етикет за качество и полезност на данните в съответствие с елементите, посочени в параграф 3.

3.  Етикетът за качество и полезност на данните обхваща следните елементи, когато е приложимо:

a)  за документиране на данните: метаданни, придружаваща документация, ▌речник на данните, използвани формат и стандарти, произход и когато е приложимо, модел на данните;

б)  за оценка на техническото качество: пълнота, изключителен характер, точност, валидност, навременност и последователност на данните;

в)  за процесите за управление на качеството на данните: степен на зрялост на процесите за управление на качеството на данните, включително процеси на преглед и одит, оценка на отклоненията;

г)  за оценка на обхвата: период от време, обхваната съвкупност и когато е приложимо, представителност на включената в извадката съвкупност и среден период от време, в който дадено физическо лице фигурира в набора от данни;

д)  за информация относно достъпа и предоставянето: време между събирането на електронните здравни данни и добавянето им към набора от данни, време за предоставяне на електронни здравни данни след одобряване на заявлението за достъп до електронни здравни данни;

е)  за информация относно извършването на промени в данните: обединяване и добавяне на данни към съществуващ набор от данни, включително връзки с други набори от данни;

еа)   когато наборът от данни се придружава от етикет за качество и полезност на данните съгласно член 56, държателят на здравните данни предоставя достатъчно документи на органа за предоставяне на достъп до здравни данни, за да може съответният орган да потвърди точността на етикета.

3а.   Ако орган за предоставяне на достъп до здравни данни има основания да смята, че даден етикет за качество и полезност може да е неточен, той преценява дали данните отговарят на изискванията по параграф 3 и отнема етикета, в случай че данните не отговарят на изискваното качество.

4.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 67 за изменение на списъка с елементи за етикета за качество и полезност на данните. С тези делегирани актове може също така да се изменя списъкът, посочен в параграф 3, като се добавят, изменят или премахват изисквания относно етикета за качество и полезност на данните.

5.  Комисията определя чрез актове за изпълнение визуалните характеристики и техническите спецификации на етикета за качество и полезност на данните въз основа на елементите, посочени в параграф 3. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2. В тези актове за изпълнение се вземат предвид изискванията по член 10 от Регламент [...] [Акт за ИИ 2021/0106(COD)] и всички приети общи спецификации или хармонизирани стандарти в подкрепа на тези изисквания, когато е приложимо.

Член 57

Каталог на ЕС на наборите от данни

1.  Комисията създава и прави обществено достъпен каталог на ЕС на наборите от данни, който свързва националните каталози на наборите от данни, създадени от органите за предоставяне на достъп до здравни данни във всяка държава членка, както и каталози на базите данни на упълномощените участници в HealthData@EU.

2.  Каталогът на ЕС на наборите от данни и националните каталози на наборите от данни, както и каталозите на базите данни на упълномощените участници в HealthData@EU, се правят обществено достъпни.

Член 58

Спецификации за минимални набори от данни

Комисията може да определя чрез актове за изпълнение минималните спецификации за наборите от данни с голямо въздействие за вторичното използване на електронни здравни данни, като вземе предвид съществуващите инфраструктури, стандарти, насоки и препоръки на Съюза. Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2.

ГЛАВА V

Допълнителни действия

Член 59

Изграждане на капацитет

Комисията подкрепя обмена на най-добри практики и експертен опит с цел изграждане на капацитет на държавите членки за укрепване на цифровите здравни системи за първично и вторично използване на електронни здравни данни, като взема предвид специфичните условия на различните категории заинтересовани лица. За да подкрепи изграждането на капацитет, Комисията установява в процес на тясно сътрудничество и консултации с държавите членки показатели за самооценка за целите на първичното и вторичното използване на електронни здравни данни.

Член 59а

Обучение и информация за медицински специалисти

1.  Държавите членки разработват и прилагат или предоставят достъп до програми за обучение на медицинските специалисти с цел те да разбират и ефективно да упражняват ролята си в първичното използване и достъпа до електронни здравни данни, включително във връзка с членове 4, 7 и 9. Комисията подкрепя държавите членки в това отношение.

2.  Обученията и информацията са достъпни, включително във финансово отношение, за всички медицински специалисти, без да се засяга организацията на здравеопазването на национално равнище.

Член 59б

Цифрова грамотност в областта на здравеопазването и достъп до цифрово здравеопазване

1.  Държавите членки насърчават и подкрепят цифровата грамотност в областта на здравеопазването и свързаните с това компетентности и умения у пациентите. Комисията подкрепя държавите членки в това отношение.

2.  Кампаниите или програмите за повишаване на осведомеността имат за цел по-специално да информират пациентите и широката общественост за първичното и вторичното използване на електронните здравни данни в рамките на европейското пространство на здравни данни, включително за произтичащите от него права, както и за предимствата, рисковете и потенциалните ползи за науката и обществото от първичното и вторичното използване на електронни здравни данни.

3.  Кампаниите и програмите, посочени в параграф 2, са съобразени с нуждите на конкретни групи и се разработват и преразглеждат и при необходимост се актуализират.

4.  Държавите членки насърчават достъпа до инфраструктурата, необходима за ефективното управление на електронните здравни данни на физическите лица, в рамките както на първичното, така и на вторичното им използване.

Член 60

Допълнителни изисквания за възлагане на обществени поръчки и финансиране от Съюза

1.  По смисъла на член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС възлагащите органи, включително органите в областта на цифровото здравеопазване и органите за предоставяне на достъп до здравни данни, и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се позовават на приложимите технически спецификации, стандарти и профили, посочени в членове 6, 12, 23, 50, 52 и 56, при възлагането на обществени поръчки и при формулирането на своята документация за обществени поръчки или покани за представяне на предложения, както и при определянето на условията за финансиране от Съюза във връзка с настоящия регламент, включително условията за финансиране от структурните фондове и Кохезионния фонд.

2.  Критериите за получаване на финансиране от Съюза ▌отчитат изискванията, разработени в рамките на глави II, III и IV.

Член 60a

В съответствие с общите принципи на правото на Съюза, които включват основните права, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, държавите членки гарантират особено високо равнище на защита и сигурност при обработването на лични електронни здравни данни за първично използване чрез подходящи технически и организационни мерки. Във връзка с това настоящият регламент не изключва изискване съгласно националното право по отношение на националния контекст, съгласно което, когато лични електронни здравни данни се обработват от доставчици на здравно обслужване за целите на предоставянето на здравно обслужване или от националния орган за контакт в областта на цифровото здравеопазване, свързан с MyHealth@EU, съхраняването на личните електронни здравни данни, посочени в член 5, за целите на първичното използване се намира в рамките на Съюза в съответствие с правото на Съюза и международните ангажименти.

Член 60аа

Съхранение на лични електронни здравни данни от органите за предоставяне на достъп до здравни данни и защитени среди за обработване

1.   Органите за предоставяне на достъп до здравни данни, отделните държатели на данни и услугата на Съюза за достъп до данни съхраняват и обработват лични здравни електронни данни в Европейския съюз, когато извършват псевдонимизация, анонимизиране и всякакви други операции по обработване на лични данни, посочени в членове 45—49, чрез защитени среди за обработване по смисъла на член 50 и член 52, параграф 8 или чрез HealthData@EU. Посоченото изискване се прилага за всеки субект, изпълняващ тези задачи от тяхно име.

2.   По изключение данните, посочени в параграф 1, могат да се съхраняват и обработват в трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в съответната трета държава, обхванати от решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 61

Предаване на трети държави на нелични електронни данни

1.  Неличните електронни здравни данни, предоставени на разположение от органите за предоставяне на достъп до здравни данни на ползвател на здравни данни в трета държава в съответствие с разрешение за обработване на данни съгласно член 46 или искане за достъп до данни съгласно член 47 или на упълномощени участници в трета държава или на международна организация, които се основават на електронни здравни данни на физическо лице, попадащи в една от категориите по член 33 ▌, се считат за изключително чувствителни по смисъла на член 5, параграф 13 от Регламент (ЕС)2022/868, при условие че предаването им на трети държави е свързано с риск от повторно идентифициране чрез средства, различни от тези, за които съществува разумна вероятност да бъдат използвани, по-специално с оглед на ограничения брой физически лица, с които тези данни са свързани, на факта, че те са географски разпръснати, или на очакваното технологично развитие в близко бъдеще.

2.  Защитните мерки за категориите от данни, посочени в параграф 1, са подробно описани в делегирания акт съгласно правомощията, предвидени в член 5, параграф 13 от Регламент (ЕС) 2022/868.

Член 62

Достъп на правителства на трети държави до нелични електронни здравни данни

1.  Органите в областта на цифровото здравеопазване, органите за предоставяне на достъп до здравни данни, упълномощените участници в трансграничните инфраструктури, предвидени в членове 12 и 52, и ползвателите на здравни данни предприемат всички разумни технически, правни и организационни мерки, включително договорни споразумения, за да предотвратят предаването на трета държава или на международна организация, включително достъпа на правителство в трета държава до нелични електронни здравни данни, съхранявани в Съюза, когато такова предаване ▌би довело до противоречие с правото на Съюза или с националното право на съответната държава членка ▌.

2.  Всяко съдебно решение на съд или трибунал на трета държава и всяко решение на административен орган на трета държава, с което се изисква от орган в областта на цифровото здравеопазване, орган за предоставяне на достъп до здравни данни или ползвател на данни да предаде или да предостави достъп до съхранявани в Съюза нелични електронни здравни данни в обхвата на настоящия регламент, се признават или подлежат на изпълнение по какъвто и да било начин само ако се основават на международно споразумение, например договор за правна помощ, което е в сила между отправилата искането трета държава и Съюза или между отправилата искането трета държава и държава членка.

3.  В отсъствието на международно споразумение, както е посочено в параграф 2 от настоящия член, когато орган в областта на цифровото здравеопазване, орган за предоставяне на достъп до здравни данни или ползвател на данни е адресат на решение или съдебно решение на съд или трибунал на трета държава или на решение на административен орган на трета държава за предаване или предоставяне на достъп до съхранявани в Съюза нелични данни в обхвата на настоящия регламент и спазването на такова решение би създало риск адресатът да се окаже в противоречие с правото на Съюза или с националното право на съответната държава членка, предаването на такива данни или достъпът до тях от страна на този орган на трета държава се извършва единствено ако:

a)  системата на третата държава изисква да бъдат посочени основанията и пропорционалността на такова решение или съдебно решение, а също и то да бъде конкретно по своя характер, например чрез установяване на достатъчна връзка с определени заподозрени лица или нарушения;

б)  мотивираното възражение на адресата подлежи на съдебен контрол от компетентен съд или трибунал в третата държава; както и

в)  компетентният съд или трибунал в третата държава, който издава решението или извършва съдебен контрол на решението на административен орган, е оправомощен съгласно правото на съответната трета държава да вземе надлежно предвид относимите правни интереси на доставчика на данните, защитени от правото на Съюза или от приложимото право на държавата членка.

4.  Ако са изпълнени условията, посочени в параграф 2 или 3, органът в областта на цифровото здравеопазване, органът за предоставяне на достъп до здравни данни или органът за алтруистично споделяне на данни предоставя минимално допустимото количество данни в отговор на искане, въз основа на разумно тълкуване на искането.

5.  Преди да изпълнят искането, органите в областта на цифровото здравеопазване, органите за предоставяне на достъп до здравни данни или ползвателите на данни информират държателя на данни за наличието на искане на административен орган на трета държава за достъп до неговите данни, освен когато искането служи за целите на правоприлагането и доколкото това е необходимо за запазване на ефективността на дейността по правоприлагане.

Член 63

Допълнителни условия за предаване на лични електронни здравни данни на трета държава или международна организация

Предаването на лични електронни здравни данни на трета държава или международна организация се извършва в съответствие с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679. Държавите членки могат да запазят съществуващите условия или да въведат допълнителни условия относно международния достъп до и предаването на лични електронни здравни данни, включително ограничения, в съответствие със и при условията на член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, в допълнение към изискванията, определени в член 13, параграф 3 и член 52, параграф 5 от настоящия регламент и изискванията, определени в глава V от Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 63б

Заявления за данни и искания за достъп до данни от страна на трети държави

1.  Без да се засягат членове 45, 46 и 47, за органите за предоставяне на достъп до здравни данни, определени от държавите членки, и услугата на Съюза за достъп до данни, заявленията за данни и исканията за достъп до данни, подадени от ползвател на данни, установен в трета държава, се считат за допустими, ако съответната трета държава:

a)  попада в обхвата на акт за изпълнение, посочен в член 52, параграф 5; или

б)  позволява на заявители от ЕС достъп до електронни здравни данни в съответната трета държава при условия, които не са по-ограничаващи от предвидените в настоящия регламент и следователно са обхванати от актовете за изпълнение, посочени в параграф 2.

Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се установява, че дадена трета държава отговаря на критериите по параграф 1, буква б). Съответните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 68, параграф 2. Комисията прави обществено достъпен списъка на актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия параграф.

Комисията наблюдава събитията в трети държави и международни организации, които може да засегнат функционирането на актовете за изпълнение, приети съгласно параграф 2, и предвижда периодичен преглед на функционирането на настоящия член.

Ако Комисията счита, че дадена трета държава вече не отговаря на изискванията по параграф 1, буква б), тя приема акт за изпълнение за изваждане от списъка на съответната трета държава, която се ползва от достъп.

ГЛАВА VI

Европейско управление и координация

Член 64

Комитет по въпросите на европейското пространство на здравни данни (Комитет по въпросите на ЕПЗД)

1.  Създава се Комитет по въпросите на европейското пространство на здравни данни (Комитет по въпросите на ЕПЗД) с цел улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки и Комисията. Комитетът по въпросите на ЕПЗД се състои от по двама представители от