Най-отдалечените региони (НОР)

Европейският съюз подкрепя развитието на своите отдалечени региони, известни като най-отдалечените региони: Гваделупа, Френска Гвиана, Реюнион, Мартиника, Майот и Сен Мартен (Франция), Азорските острови и Мадейра (Португалия) и Канарските острови (Испания). Тази подкрепа е предназначена за преодоляване на ограниченията, произтичащи от географската отдалеченост на тези региони.

Правно основание

Членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Контекст

Части от територията на някои държави членки са разположени в райони на земното кълбо, които са отдалечени от Европа. Тези райони, известни като най-отдалечените региони (НОР), трябва да се справят с редица трудности, свързани с характерните за тях географски особености, по-специално отдалеченост, островен характер, малка площ, труден релеф и климат. Те са икономически зависими от ограничен брой продукти (често селскостопански продукти или природни ресурси). Тези особености действат като ограничения върху потенциала им за бъдещо развитие.

В момента съществуват осем най-отдалечени региона:

  • пет френски отвъдморски департамента — Мартиника, Майот, Гваделупа, Френска Гвиана и Реюнион;
  • една френска отвъдморска общност — Сен Мартен;
  • две португалски автономни области — Мадейра и Азорските острови;
  • една испанска автономна общност — Канарските острови.

Следва да се отбележи, че най-отдалечените региони (НОР) са различно понятие от отвъдморските страни и територии (ОСТ) на ЕС. Съществуват 13 ОСТ, свързани конституционно с Дания, Франция и Нидерландия: ОСТ не са част от единния пазар и трябва да изпълняват задълженията, наложени на държавите извън ЕС по отношение на търговията, по-специално правилата, свързани с произхода, санитарните и фитосанитарните стандарти и защитните мерки. Член 355 от ДФЕС дава възможност на Европейския съвет, по инициатива на съответната държава членка, да измени статута на дадена френска, датска или нидерландска отвъдморска страна или територия (т.е. НОР или ОСТ), без да се налага да се изменя ДФЕС. Така например до края на 2011 г. Сен Бартелеми беше най-отдалечен регион, но през 2012 г. стана ОСТ. Обратното се случи през 2014 г. с Майот, който беше ОСТ и с решение на Европейския съвет стана най-отдалечен регион.

Около пет милиона души живеят в най-отдалечените региони, в някои от които бе отбелязан значителен прираст на населението поради входящата миграция. Темпът на прираст на естественото население също е относително висок, тъй като в повечето от тези региони населението е много по-младо, отколкото в континенталната част на ЕС. През 2020 г. равнището на заетост във всички най-отдалечени региони беше под средното за ЕС, като варира от 43 % в Майот до 71 % на Азорските острови. Единствено на Азорските острови равнището на безработица е под средното за ЕС (6,1 %), като равнищата на безработица на Канарските острови и Майот са над три пъти по-високи от средните. Въпреки високите равнища на безработица Канарските острови са единственият най-отдалечен регион, в който делът на лицата на възраст 25—64 години с висше образование е над средния за ЕС (34,4 % през 2020 г.).

Таблица: Данни относно най-отдалечените региони

  Разстояние от столицата на държавата (км) Площ (км2) Население (*) БВП на глава от населението като процент от средната стойност за ЕС (ЕС=100) (**)
ЕС 27 - 4 225 127 446 828 803 100
Франция - 638 475 67 842 582 104
Португалия - 92 227 10 352 042 76
Испания - 505 983 47 432 805 83
Азорски острови 1 548 2 322 236 488 67
Канарски острови 1 850 (средно за всички острови) 7 447 2 252 237 62
Гваделупа 7 578 1 685 407 810 69
Френска Гвиана 7 841 83 751 296 058 46
Мадейра 1 041 802 251 182 69
Мартиника 7 641 1 108 352 205 76
Реюнион 9 921 2 504 869 993 68
Сен Мартен (***) 6 700 86 (53 за френската част) 32 358 -
Майот  8 444 367  299 022 30
(*) Предварителни данни за 2022 г., източник: Евростат
(**) Източник: Регионално годишно издание на Евростат за 2022 г.
(***) Данни за 2020 г., източници: Institut national de la statistique et des études économiques, (Национален институт за статистика и икономически изследвания), Франция и Ministère des Outre-Mer (Министерство на отвъдморските територии, Франция); за БВП не са налични скорошни данни.

Въпреки голямото разстояние, което ги дели от европейския континент, най-отдалечените региони са неделима част от Европейския съюз и законодателството и споразуменията на ЕС са изцяло приложими на тяхна територия. При все това поради специфичното им географско положение и свързаните с това трудности беше необходимо приспособяване на политиките на ЕС към специфичната им ситуация.

Съответните мерки се отнасят по-специално до области като митническата и търговската политика, данъчната политика, свободните зони, селскостопанската политика и политиката в областта на рибарството и условията за снабдяване със суровини и основни потребителски стоки. Също така правилата за държавните помощи и условията за достъп до структурните фондове и до хоризонталните програми на ЕС могат да се приспособят към нуждите на тези региони (например специални средства за НОР от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)).

Освен специалните средства от ЕФРР, в областта на селското стопанство НОР се ползват от Програмата от специфични мерки за отдалечените региони и за островите, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. С тази програма се поставя акцент върху два основни вида мерки:

  • специфичен режим на снабдяване, предназначен за намаляване на допълнителните разходи за доставки, свързани с основните продукти за консумация от човека, за преработване или за използване като земеделски суровини;
  • мерки за подпомагане на местното селскостопанско производство.

Европейският съюз продължава да подкрепя най-отдалечените региони чрез избрани специфични разпоредби. За периода 2021—2027 г. е разпределено допълнително финансиране за НОР в размер на 1 928 млн. евро по линия на ЕФРР. Европейското териториално сътрудничество ще бъде насочено и към постигането на нова цел (направление), наречена „сътрудничеството между най-отдалечените региони“ (Interreg D) с оглед да се улесни интеграцията на НОР и хармоничното развитие в техните региони. Бюджетът за това направление е 281 милиона евро. Освен това, когато обичайният процент на съфинансиране за програмите по Interreg е 80 %, ставката на съфинансиране за най-отдалечените региони се определя на максимум 85 %.

Стратегия на ЕС за най-отдалечените региони

През октомври 2017 г. Европейската комисия публикува съобщение, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“. Тази стратегия предложи нов подход за по-добро задоволяване на специфичните нужди на всеки от деветте най-отдалечени региона на ЕС. Тя им помогна да създадат нови възможности за своите жители, да повишат конкурентоспособността и иновациите в сектори като селското стопанство, рибарството или туризма и да задълбочат сътрудничеството със съседните държави.

На 3 май 2022 г. Комисията прие обновена стратегия за НОР, която има за цел да отключи техния потенциал чрез подходящи инвестиции и реформи. Тя се основава на обществена консултация, както и на целеви консултации и двустранни срещи с държавите членки, а също и на приноса на Парламента, Европейския икономически и социален комитет и самите НОР. Въз основа на пет основни стълба стратегията представя предложения в редица области, включително социалната политика, здравеопазването, държавната помощ, енергетиката и административния капацитет.

Роля на Европейския парламент

Независимо от факта, че всички решения за това, на кои региони е предоставен статут на най-отдалечен регион се вземат единствено от Европейския съвет, Европейският парламент изпълнява много активна роля в подкрепа на най-отдалечените региони.

Европейският парламент има правомощия, еднакви с тези на Съвета на Европейския съюз по отношение на законодателство относно най-важните политики на ЕС, например регионалната политика, селскостопанската политика, политиката в областта на рибарството и образователната политика. В своята работа Европейският парламент взема предвид особеното положение на най-отдалечените региони и подкрепя инициативи, насочени към повишаване на тяхното развитие.

По време на преговорите относно новата регулаторна рамка Европейският парламент подкрепи принципа, че най-отдалечените региони следва да се ползват с диференцирано третиране по отношение на процентите на съфинансиране, със специални разпоредби на ЕФРР относно производствените инвестиции в предприятията и със специфични правила по отношение на програмите Interreg. Освен това през 2014 г. Европейският парламент прие резолюция относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС. В резолюцията припомни специфичните особености на най-отдалечените региони и подчерта необходимостта от полезни взаимодействия между помощта за най-отдалечените региони от структурните фондове и останалите програми на европейско равнище като „Хоризонт 2020“[1], LIFE+[2] и COSME[3].

През 2017 г. Парламентът прие резолюция относно насърчаването на сближаването и на развитието в най-отдалечените региони на ЕС. В нея се поставя акцент върху прилагането на член 349 от ДФЕС, обхващащ области като търговската политика на ЕС, неговата морска политика, рибарство и син растеж, политиката на сближаване, околна среда и енергия.

На 14 септември 2021 г. Европейският парламент прие резолюция, озаглавена „Към по-силно партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“. Като подчертава големия напредък, постигнат в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., в доклада се отбелязва, че е важно да се запазят разпоредбите за НОР въз основа на член 349 от ДФЕС и да се съчетаят двойните изисквания за защита на местното производство и за справяне с високите разходи за живот.

На 7 юни 2022 г. Парламентът прие резолюция, озаглавена „Островите на ЕС и политиката на сближаване: настоящо положение и бъдещи предизвикателства“. В резолюцията се изразява съжаление относно липсата на визия на ЕС за европейските острови и се призовава за редица действия за преодоляване на различията между НОР и най-развитите региони, като се постави акцент върху селското стопанство и синята икономика.

 

[1]Финансовият инструмент на ЕС за прилагане на „Съюз за иновации“ – водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, насочена към гарантиране на конкурентоспособността на Европа в световен план.
[2]Инструментът на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда и климата.
[3]Конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия.

Frédéric Gouardères