Европейска централна банка (ЕЦБ)

Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната институция на Икономическия и паричен съюз и отговаря за паричната политика в еврозоната от 1 януари 1999 г. насам. ЕЦБ и всички национални централни банки на държавите — членки на ЕС образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова стабилност. От 2014 г. ЕЦБ отговаря за задачи, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции в рамките на единния надзорен механизъм.

Правно основание

  • Членове 3 и 13 от Договора за Европейски съюз (ДЕС);
  • член 3, параграф 1, буква в), членове 119, 123, 127—134, 138—144, 219 и 282—284 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);
  • Протокол (№ 4) за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, Протокол (№ 16) за някои разпоредби относно Дания, приложени към ДЕС и ДФЕС;
  • Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (Регламент за единния надзорен механизъм (ЕНМ));
  • Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преобразуването на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (Регламент за Единния механизъм за преструктуриране).

Организация и дейност

Съгласно Договорите основните отговорности на ЕЦБ включват провеждане на паричната политика за еврозоната. В допълнение, от ноември 2014 г. Регламентът за ЕНМ възложи на ЕЦБ определени надзорни функции за кредитните институции.

A. Парична функция

Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се състои от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на всички държави членки, включително тези, които не са въвели еврото, докато Евросистемата се състои от ЕЦБ и националните централни банки само на тези държави членки, които са въвели еврото. В ДФЕС се посочва ЕСЦБ, а не Евросистемата, тъй като той е изготвен въз основа на презумпцията, че всички държави членки в крайна сметка ще въведат еврото. За държавите членки, които още не са въвели еврото (тъй като имат дерогация или възможност за неучастие), някои разпоредби на Договора, отнасящи се до ЕСЦБ, не са приложими, което означава, че общите позовавания на ЕСЦБ в Договора на практика се отнасят главно за Евросистемата. Независимостта на ЕЦБ е заложена в член 130 от ДФЕС: „При упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито Европейската централна банка, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от правителство на държава членка или от някой друг орган“.

1. Органи за вземане на решения

Органите за вземане на решения на ЕЦБ са Управителният съвет, Изпълнителният съвет и Генералният съвет. ЕСЦБ се ръководи от органите за вземане на решения на ЕЦБ.

a. Управителен съвет

Управителният съвет на ЕЦБ се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на държавите членки от еврозоната. Той формулира паричната политика и приема необходимите насоки за нейното прилагане. Управителният съвет приема Процедурния правилник на ЕЦБ, изпълнява консултативни функции и решава как ЕСЦБ да бъде представлявана в областта на международното сътрудничество. Управителният съвет също така може да делегира определени правомощия на Изпълнителния съвет. Управителният съвет обикновено заседава два пъти месечно и има месечна ротационна система за право на глас. Управителите от държавите, класирани от първо до пето място в зависимост от размера на техните икономики и техните финансови сектори, имат общо четири гласа при гласуването. Останалите 15 държави имат общо 11 гласа при гласуването. Освен управителите на националните централни банки постоянно право на глас имат и членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

b. Изпълнителен съвет

Изпълнителният съвет се състои от председателя, заместник-председателя и четирима други членове. Те се назначават от Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Съвета, след като той се е консултирал с Парламента и с Управителния съвет на ЕЦБ. Мандатът е осемгодишен и не може да бъде подновяван. Изпълнителният съвет отговаря за текущата и ежедневната дейност на ЕЦБ. Той осъществява паричната политика в съответствие с насоките и решенията, приети от Управителния съвет. Той също така дава указания на националните централни банки и подготвя заседанията на Управителния съвет.

c. Генерален съвет

Генералният съвет е третият орган за вземане на решения на ЕЦБ, но единствено докато има държави — членки на ЕС, които още не са въвели еврото. Той се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на всички държави — членки на ЕС. Други членове на Изпълнителния съвет могат да участват в заседанията на Генералния съвет, но нямат право да гласуват.

2. Цели и задачи

Съгласно член 127, параграф 1 от ДФЕС основната цел на ЕСЦБ е поддържането на ценова стабилност. Без да се засяга тази цел, ЕСЦБ също така подкрепя общите икономически политики на Съюза, за да допринася за постигането на целите на Съюза, които са посочени в член 3 от ДЕС. ЕСЦБ действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, спазвайки принципите, изложени в член 119 от ДФЕС. Основните задачи, изпълнявани чрез ЕСЦБ, са: определяне и осъществяване на паричната политика на Съюза; извършване на валутни операции в съответствие с разпоредбите на член 219 от ДФЕС; съхраняване и управляване на официалните резерви в чуждестранна валута на държавите членки, както и насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи.

3. Правомощия и инструменти

ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти. Държавите членки могат да емитират евромонети, като за размера на тиража се изисква разрешението на ЕЦБ (член 128 от ДФЕС). ЕЦБ приема регламенти и взема решения, необходими за изпълнението на задачите, възложени на ЕСЦБ според Договора и Устава на ЕЦБ. Освен това тя дава препоръки и становища (член 132 от ДФЕС). С ЕЦБ трябва да се провеждат консултации по всеки предложен акт на ЕС, попадащ в сферата на нейната компетентност, а също така и от националните органи относно проекти за нормативни актове в сферата на компетентност на ЕЦБ (член 127, параграф 4 от ДФЕС). Тя може да издава становища по въпросите, за които е поискана консултация. С ЕЦБ също се провеждат консултации относно решения за установяване на общи позиции и относно мерки, свързани с единното представителство на еврозоната в международните финансови институции (член 138 от ДФЕС). Със съдействието на националните централни банки ЕЦБ събира необходимата статистическа информация от компетентните национални органи или пряко от стопанските субекти (член 5 от Устава на ЕЦБ). В Устава на ЕЦБ са изброени различни инструменти, които ЕЦБ може да използва за осъществяването на паричните си функции. ЕЦБ и националните централни банки могат да откриват сметки на кредитни институции, публичноправни субекти и други участници на пазара и да приемат активи като обезпечение. Тя може да извършва операции на отворения пазар и кредитни операции и да изисква минимален резерв. Управителният съвет може да взема решения с мнозинство от две трети и относно други инструменти за паричен контрол. Член 123 от ДФЕС обаче забранява парично финансиране и поставя граници за използването на инструменти на паричната политика. За да гарантира ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи, ЕЦБ може да предоставя инфраструктура и да установява надзорни политики. ЕЦБ може също да установява отношения с централните банки и финансовите институции в други държави, както и с международни организации.

4. Държави членки с дерогация или възможност за неучастие

Членове 139—144 от ДФЕС съдържат специални разпоредби за държавите членки, които имат задължение съгласно Договора да въведат еврото, но още не са изпълнили условията за това (държави членки с дерогация). Някои разпоредби на Договора не са приложими за тези държави членки, а именно целите и задачите на ЕСЦБ (член 127, параграфи 1—3 и 5 от ДФЕС) и емитирането на евромонети (член 128 от ДФЕС). Дания е получила възможност за неучастие и поради това не е задължена да се присъедини към еврозоната, както е определено в Протокол № 16 към ДФЕС.

B. Надзорна функция

От ноември 2014 г. ЕЦБ отговаря за надзора над всички кредитни институции в участващите в единния надзорен механизъм (ЕНМ) държави членки — пряко за най-големите банки или непряко за други кредитни институции. Тя си сътрудничи тясно при изпълнението на тази функция с други участници в Европейската система за финансов надзор. ЕНМ се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи на държавите членки от еврозоната. Компетентните органи на държавите членки извън еврозоната могат да участват в ЕНМ. ЕЦБ упражнява пряк надзор върху най-големите банки, докато националните надзорни органи продължават да наблюдават останалите банки.

1. Надзорен съвет

Надзорният съвет на ЕЦБ се състои от председател, заместник-председател, четирима представители на ЕЦБ (чиито функции може да не са пряко свързани с паричната функция на ЕЦБ) и по един представител на компетентните национални органи във всяка държава членка, участваща в ЕНМ. Европейският парламент трябва да одобри номинациите на ЕЦБ за председател и заместник-председател. Решенията на Надзорния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Надзорният съвет е вътрешен орган, който има задачата да планира, подготвя и осъществява надзорните функции, възложени на ЕЦБ. Той изготвя и предлага на Управителния съвет цялостни проекти за надзорни решения. Те биват приети, ако Управителният съвет не ги отхвърли в рамките на определен срок. Ако участваща държава членка извън еврозоната не е съгласна с проекторешение на Надзорния съвет, се прилага специална процедура и съответната държава членка може дори да поиска прекратяване на тясното сътрудничество.

2. Цели и задачи

Като орган за банков надзор, задачите на ЕЦБ включват предоставяне и отнемане на лиценз на кредитни институции, гарантиране на спазването на пруденциалните изисквания, извършване на надзорни прегледи и участие в допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. Тя също така има задачата да разглежда системния и макропруденциалния риск.

3. Правомощия и инструменти

За да изпълнява своята надзорна роля, ЕЦБ разполага с правомощия за провеждане на разследване (искания за информация, общи разследвания и проверки на място) и с конкретни надзорни правомощия (напр. издаване на лиценз на кредитни институции). ЕЦБ също така има правомощието да налага административни санкции. Тя може също да изисква от кредитните институции да разполагат с по-големи капиталови буфери.

C. Други функции

На ЕЦБ са поверени допълнителни задачи и по силата на други правни основания. Договорът за Европейския механизъм за стабилност (в сила от септември 2012 г.) възложи на ЕЦБ някои задачи във връзка с отпускането на финансова помощ, основно за оценка и анализ. Според учредителните регламенти на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който отговаря за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система в рамките на Европейския съюз, ЕЦБ осигурява секретариата за ЕССР, а председателят на ЕЦБ също така изпълнява функциите на председател на ЕССР. ЕЦБ има консултативна роля при оценката на плановете за преструктуриране на кредитни институции съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Регламента за Единния механизъм за преструктуриране. В рамките на Единния механизъм за преструктуриране ЕЦБ оценява дали дадена кредитна институция не изпълнява задълженията си или има вероятност да не изпълни задълженията си и съответно информира Комисията и Единния съвет за преструктуриране.

Роля на Европейския парламент

ЕЦБ докладва пред Парламента относно въпросите на паричната политика в диалог по паричната политика, провеждан веднъж на три месеца. ЕЦБ също така изготвя годишен доклад относно паричната политика, който се представя пред Парламента. Парламентът приема резолюция относно този годишен доклад. Членовете на ЕП могат да задават въпроси с искане за писмен отговор до ЕЦБ. Също така консултации с Парламента се провеждат и в рамките на процедурата за назначаване на членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

На новите надзорни отговорности на ЕЦБ отговарят допълнителни изисквания за отчетност съгласно Регламента за ЕНМ. Практическите аспекти за това се уреждат от междуинституционално споразумение между Парламента и ЕЦБ. Разпоредбите относно отчетността включват явяване на председателя на Надзорния съвет на изслушвания на комисията по икономически и парични въпроси; отговаряне на въпроси, зададени от Парламента; както и поверителни устни обсъждания с председателя и заместник-председателя на компетентната комисия при поискване. В допълнение ЕЦБ изготвя годишен надзорен доклад, който се представя пред Парламента от председателя на Надзорния съвет.

 

Dražen Rakić / MAJA SABOL