Европейското икономическо пространство (ЕИП), Швейцария и Северът

Европейското икономическо пространство (ЕИП) е създадено през 1994 г. с цел разширяване на обхвата на разпоредбите на ЕС относно неговия вътрешен пазар, за да включват държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са членове на ЕИП. Швейцария е член на ЕАСТ, но не участва в ЕИП. ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ (Норвегия и Исландия), също така са свързани с различни „северни политики“ и форуми, които са насочени към бързо развиващите се северни предели на Европа и Арктическия регион като цяло.

Правно основание

За ЕИП: член 217 от Договора за функционирането на Европейския съюз (споразумения за асоцииране).

За Швейцария: Застрахователно споразумение от 1989 г., Двустранни споразумения I от 1999 г. и Двустранни споразумения II от 2004 г.

ЕИП

A. Цели

Целта на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е да разшири обхвата на вътрешния пазар на ЕС, за да включва държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Държавите, които понастоящем членуват в ЕАСТ, не желаят да се присъединят към ЕС. Законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар става част от законодателството на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, след като интегрирането му бъде одобрено от тях. Администрацията и управлението на ЕИП се споделят между ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ в рамките на двустълбова структура. Решенията се вземат от съвместни органи на ЕИП (Съвета на ЕИП, Съвместния комитет на ЕИП, Съвместния парламентарен комитет на ЕИП и Консултативния комитет на ЕИП).

B. Контекст

През 1992 г. седемте държави, които по това време са членки на ЕАСТ, договарят споразумение, което им позволява да участват в амбициозния проект за вътрешния пазар на Европейската общност, който стартира през 1985 г. и приключва в края на 1992 г. Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) е подписано на 2 май 1992 г. и влиза в сила на 1 януари 1994 г.

Много скоро след това обаче броят на членовете на ЕИП, които участват в ЕАСТ, намалява: Швейцария решава да не ратифицира споразумението в резултат на отрицателен вот на референдума по този въпрос, а Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС през 1995 г. Единствено Исландия, Норвегия и Лихтенщайн остават в ЕИП. Десетте нови държави членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г., автоматично станаха част от ЕИП, както и България и Румъния с присъединяването си към Съюза през 2007 г. и Хърватия през 2013 г.[1]

През юни 2009 г. Исландия също подаде молба за членство в ЕС като начин за излизане от световната финансова криза от 2008 г. Съветът прие кандидатурата на Исландия на 17 юни 2010 г. и преговорите започнаха през юни 2011 г. През март 2015 г. обаче коалиционното правителство на Исландия заяви в писмо до Съвета на Европейския съюз, че „Исландия следва да не бъде считана за страна — кандидатка за членство в ЕС“. Въпреки че правителството не оттегли официално заявлението, понастоящем ЕС не третира Исландия като страна кандидатка.

C. Обхват на ЕИП

ЕИП надхвърля обхвата на традиционните споразумения за свободна търговия (ССТ), като разширява обхвата на пълните права и задължения в рамките на вътрешния пазар на ЕС, за да включва държавите от ЕИП и ЕАСТ (с изключение на Швейцария). ЕИП включва четирите свободи на вътрешния пазар (свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал) и свързаните с тях политики (конкуренция, транспорт, енергетика и икономическо и парично сътрудничество). Споразумението включва хоризонтални политики, които са тясно свързани с четирите свободи: социални политики (включително здравословни и безопасни условия на труд, трудово право и равно третиране на мъжете и жените); политики относно защитата на потребителите, околната среда, статистиката и дружественото право; както и редица съпътстващи политики, например политиките, свързани с научните изследвания и технологичното развитие, които не се основават на достиженията на правото на ЕС или на правнообвързващи актове, а се прилагат чрез дейности за сътрудничество.

D. Границите на ЕИП

Споразумението за ЕИП не установява обвързващи разпоредби във всички сектори на вътрешния пазар или в други политики съгласно Договорите за ЕС. По-конкретно обвързващите му разпоредби не засягат:

  • общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството (въпреки че споразумението съдържа разпоредби относно търговията със селскостопански и рибни продукти);
  • митническия съюз;
  • общата търговска политика;
  • общата външна политика и политика на сигурност;
  • областта на правосъдието и вътрешните работи (въпреки че всички страни от ЕАСТ са част от Шенгенското пространство); или
  • Икономическия и паричен съюз (ИПС).

E. Институции и механизми на ЕИП

1. Интегриране на законодателството на ЕС

Новите текстове относно вътрешния пазар на ЕС се разглеждат от съвместен комитет на ЕИП, който е съставен от представители на ЕС и на трите членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ. На своите заседания веднъж месечно този орган решава кое законодателство – и в по-широк смисъл, кои правни актове на ЕС (мерки, програми и др.) – трябва да се интегрират в ЕИП. Официалното интегриране на законодателството се осъществява, като съответните правни актове се включват в списъците на протоколите и приложенията към Споразумението за ЕИП. Няколко хиляди правни акта са включени в Споразумението за ЕИП по този начин. Съветът на ЕИП, който се състои от представители на Съвета на ЕС и министрите на външните работи на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, заседава най-малко два пъти годишно, за да изготви политически насоки за Съвместния комитет. Споразумението за ЕИП съдържа разпоредби за улесняване на приноса на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ на различни етапи от законодателната процедура на ЕС преди приемането на ново законодателство (оформяне на решения).

2. Транспониране

След като даден правен акт на ЕС бъде интегриран в Споразумението за ЕИП, той трябва да бъде транспониран в националното законодателство на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ (в случай че това се изисква съгласно националното законодателство). Това може да означава, че може да е необходимо само решение на правителството; но е възможно също така да се изисква одобрение от страна на парламента. Транспонирането е формална задача и правните актове могат да бъдат единствено технически адаптирани на този етап.

3. Мониторинг

След като законодателството за вътрешния пазар бъде прието от членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, Надзорният орган на ЕАСТ и Съдът на ЕАСТ извършват мониторинг върху неговото транспониране и прилагане. Надзорният орган на ЕАСТ поддържа индекс на вътрешния пазар, който следи прилагането на законодателството от страна на държавите от ЕИП.

4. Роля на парламентите

Както Европейският парламент, така и националните парламенти на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ участват активно в надзора на прилагането на Споразумението за ЕИП. Съгласно член 95 от споразумението е създаден Съвместен парламентарен комитет на ЕИП, който заседава два пъти годишно. Европейският парламент и националните парламенти на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ организират заседанията на комитета на ротационен принцип, като председателството се поема за срок от една година последователно от член на ЕП и от член на националния парламент на някоя от държавите от ЕИП. Всяка делегация е съставена от 12 члена. Членове на Швейцарската федерална асамблея участват на заседанията като наблюдатели. Всички приложими за ЕИП правни разпоредби на ЕС подлежат на контрол от страна на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП, чиито членове имат правото да отправят писмени и устни запитвания до представителите на Съвета на ЕИП и до Съвместния комитет на ЕИП и да изразяват мнението си в доклади или резолюции. Същата процедура важи и за упражняването на контрол върху прилагането на законодателството. Всяка година Съвместният парламентарен комитет приема резолюция относно годишния доклад на Съвместния комитет относно функционирането на Споразумението за ЕИП, в която изразява становището си относно постигнатия напредък по отношение на интегрирането на правото на ЕС и съществуващото изоставане и отправя препоръки за правилното функциониране на вътрешния пазар.

Швейцария

В качеството си на член на ЕАСТ Швейцария взе участие в преговорите за Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и го подписа на 2 май 1992 г. Непосредствено след това швейцарското правителство подаде молба за присъединяване към ЕС на 22 май 1992 г. След проведения на 6 декември 1992 г. референдум, чийто резултат беше против участието в ЕИП, Федералният съвет на Швейцария обаче преустанови действията, имащи за цел членство на страната в ЕС и ЕИП. Оттогава насам Швейцария развива отношенията си с ЕС чрез двустранни споразумения с цел запазване на икономическата си интеграция с ЕС. Двустранните отношения бяха подложени на натиск след антиимигрантската инициатива от февруари 2014 r., чийто резултат постави под въпрос принципите на свободното движение и единния пазар, които стоят в основата на тези отношения. През декември 2016 г. швейцарският парламент прие закона относно чуждестранните граждани, с който се прилагат резултатите от референдума през 2014 г. по начин, който ограничи въздействието на референдума, с което се създадоха необходимите условия за началото на нормализирането на отношенията между ЕС и Швейцария.

ЕС и Швейцария са подписали над 120 двустранни споразумения, включително споразумение за свободна търговия през 1972 r. и две големи поредици от секторни двустранни споразумения, които хармонизират голяма част от швейцарското законодателство със законодателството на ЕС към момента на подписването. Първата поредица от секторни споразумения (известни под наименованието „Двустранни споразумения I“) беше подписана през 1999 г. и влезе в сила през 2002 г. Тези седем споразумения обхващат въпросите за свободното движение и взаимното отваряне на пазарите[2]. Другата поредица от секторни споразумения (известни под наименованието „Двустранни споразумения II“) беше подписана през 2004 г. и влезе в сила поетапно през периода 2005—2009 г. Тези споразумения са свързани главно със засилването на икономическото сътрудничество и разширяването на сътрудничеството в областта на убежището и свободата на пътуване в рамките на Шенгенските граници[3].

Макар че споразуменията повишиха интензивността на икономическите отношения, те също така създадоха сложна и понякога несъгласувана мрежа от задължения. Двустранните споразумения трябва да се актуализират редовно и нямат динамичния характер на Споразумението за ЕИП. В тях също така липсват механизми за надзор или за ефективно уреждане на спорове. С цел да бъдат решени тези проблеми, на 22 май 2014 r. започнаха преговори между ЕС и Швейцария за институционално рамково споразумение (ИРС). Целта на преговорите беше да се решат няколко трудни въпроса — като се започне с условията за доставчиците на услуги от ЕС в Швейцария и се стигне до ролята на Съда на Европейския съюз в областта на уреждането на спорове. Преговорите за ИРС приключиха на политическо равнище на 23 ноември 2018 г. Въпреки това Федералният съвет не успя да постигне съгласие по окончателния текст поради опасенията на Швейцария, че „съпътстващите мерки“[4] и приемането на достиженията на правото на ЕС в областта на свободното движение на хора не са били адекватно отразени. След това съветът започна широка вътрешна консултация със съответните комисии на Федералното събрание, партии, кантони, социални партньори и академичните среди/научноизследователската общност, които ще послужат като основа за вземане на решение дали споразумението да бъде представено за одобрение на швейцарското Федерално събрание. По време на консултацията, която приключи през април 2019 г., бяха повдигнати редица въпроси, по които швейцарската страна се нуждае от допълнителни разяснения.

По време на консултациите бяха изразени опасения по отношение на свободното движение на хора между Швейцария и ЕС. На 27 септември 2020 г. Швейцария проведе референдум, спонсориран от Швейцарската народна партия, относно прекратяването на споразумението за свободно движение на хора с ЕС. Почти 62% от гласувалите отхвърлиха инициативата на Швейцарската народна партия.

След референдума и след като условията, свързани с COVID-19, позволиха това, обсъжданията относно разясненията във връзка с ИРС бяха възобновени през януари 2021 г. На 26 май 2021 г. обаче Федералният съвет на Швейцария уведоми Европейската комисия за решението си да прекрати преговорите. Швейцарското правителство подчерта, че Швейцария и ЕС все пак ще продължат да бъдат близки партньори, и предложи установяването на структуриран диалог за обсъждане на общите приоритети за по-нататъшно сътрудничество. Комисията публикува изявление, в която изразява съжаление във връзка с решението, взето от Федералния съвет на Швейцария, като подчертава, че без това споразумение модернизирането на двустранните отношения няма да бъде възможно и че действащите двустранни споразумения ще престанат да отговарят на реалните условия с течение на времето.

Северни политики

ЕС участва активно в редица политики и форуми, които се фокусират върху бързо променящите се северни предели на Европа и върху Арктическия регион като цяло, и по-специално:

  • „Северното измерение“, което от 2007 г. насам служи като обща политика на ЕС, Русия, Норвегия и Исландия. Тази политика доведе до ефективни секторни партньорства за сътрудничество в регионите на Балтийско и Баренцово море. „Северното измерение“ включва парламентарен орган — Парламентарния форум на Северното измерение, сред чиито основатели е и Европейският парламент.
  • Съветът на балтийските държави (CBSS) беше създаден през 1992 г. от ЕС и държавите в региона на Балтийско море след разпадането на СССР. Всички държави — членки на CBSS, участват в Парламентарната конференция на региона на Балтийско море (BSPC), сред чиито членове е и Европейският парламент.
  • Сътрудничеството в региона на Баренцово море обхваща северните региони на Финландия, Норвегия и Швеция и регионите на Северозападна Русия. То се осъществява чрез поднационалния Съвет за региона на Баренцово море, междудържавния Евро-арктически съвет за региона на Баренцово море (чийто член е ЕС) и парламентарна конференция (чийто член е Европейският парламент).
  • Въпроси, свързани със Северния полярен кръг: политиката на ЕС за Арктика се основава на съобщенията на Комисията / Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) (от 2008, 2012 и 2016 г.), заключенията на Съвета (от 2009, 2014, 2016 и 2019 г.) и резолюциите на Европейския парламент (от 2011, 2014 и 2017 г.). На 16 март 2017 г. Европейският парламент прие резолюция относно интегрирана политика на ЕС за Арктика, а последната за момента резолюция по темата (относно Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността) беше прието на пленарно заседание на 7 октомври 2021 г.
  • На 20 юли 2020 г. Европейската комисия и ЕСВД съвместно започнаха обществена консултация относно бъдещите действия на политиката на Европейския съюз за Арктика. Консултацията има за цел да се съберат мнения относно силните страни и недостатъците на действащата политика с цел да се приеме евентуален актуализиран подход през есента на 2021 г. Консултацията приключи на 10 ноември 2020 г., а резюмето (достъпно онлайн) беше публикувано на 26 януари 2021 г. От 2013 г. насам ЕС присъства на заседанията на Арктическия съвет, който обаче все още не е взел решение относно искането на ЕС от 2008 г. за статут на официален наблюдател. Европейският парламент е член на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион.
  • Европейският парламент редовно бива канен на годишните сесии на Северния съвет и участва в тях. На 6 октомври 2020 г. Председателският съвет на Парламента одобри искането на Северния съвет за започване на по-официални отношения между двете институции. Освен това делегации на Европейския съвет и на Северозападния съвет (съставен от парламентаристи от Фарьорските острови, Гренландия и Исландия) заседават съвместно веднъж годишно.

 

[1]Споразумението относно участието на Хърватия в ЕИП се прилага временно от април 2014 г. и ще влезе официално в сила, след като бъде ратифицирано от всички държави членки.
[2]Седемте споразумения са в следните области: свободно движение на хора, въздушен транспорт, сухопътен транспорт, търговия със селскостопански продукти, технически пречки пред търговията, обществени поръчки и сътрудничество в областта на научните изследвания.
[3]Тези споразумения засягат участието на Швейцария в споразуменията от Шенген и Дъблин, споразуменията относно данъчното облагане на доходи от спестявания, преработените селскостопански продукти, статистиката и борбата с измамите, участието в програма МЕДИА на ЕС и Европейската агенция за околна среда и финансовия принос на Швейцария за икономическото и социалното сближаване в новите държави — членки на ЕС.
[4]„Съпътстващи мерки“: поредица от мерки, въведени едностранно от Швейцария през 2006 г. с цел защита на нейния пазар на труда. Те включват изисквания за уведомяване за доставчиците на услуги от ЕС, вноски от операторите от ЕС за покриване на разходите на тристранните комисии в Швейцария, задължение за предприятията от ЕС да предоставят гаранции по депозитите и определени санкции. ЕС счита тези мерки за несъвместими със свободното движение на хора и за пречка пред търговията и услугите.

María Álvarez López / Ausra Rakstelyte