Европейското икономическо пространство (ЕИП), Швейцария и Северът

Европейското икономическо пространство (ЕИП) е създадено през 1994 г. с цел разширяване на обхвата на разпоредбите на ЕС относно неговия вътрешен пазар, за да включва държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Страните по Споразумението за ЕИП са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Швейцария е член на ЕАСТ, но не и на ЕИП. ЕС и членуващите в ЕИП северни държави от ЕАСТ (Норвегия и Исландия) също така са свързани чрез различни „северни политики“ и форуми, които са насочени към бързо развиващите се северни предели на Европа и Арктическия регион като цяло.

Правно основание

За ЕИП: член 217 от Договора за функционирането на Европейския съюз (споразумения за асоцииране).

За Швейцария: Застрахователно споразумение от 1989 г., Двустранни споразумения I от 1999 г., Двустранни споразумения II от 2004 година.

ЕИП

A. Цели

Целта на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е да разшири обхвата на вътрешния пазар на ЕС, за да включва държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Държавите, които понастоящем членуват в ЕАСТ, не желаят да се присъединят към ЕС. Законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар става част от законодателството на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, след като интегрирането му бъде одобрено от тях. Администрацията и управлението на ЕИП се споделят между ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ в рамките на двустълбова структура. Решенията се вземат от съвместни органи на ЕИП (Съвета на ЕИП, Съвместния комитет на ЕИП, Съвместния парламентарен комитет на ЕИП и Консултативния комитет на ЕИП).

B. Контекст

През 1992 г. седемте държави, които по това време са членки на ЕАСТ, договарят споразумение, което им позволява да участват в амбициозния проект за вътрешния пазар на Европейската общност, който стартира през 1985 г. и е завършен в края на 1992 година. Споразумението за ЕИП е подписано на 2 май 1992 г. и влиза в сила на 1 януари 1994 година.

Много скоро след това обаче броят на членовете на ЕИП, които участват в ЕАСТ, намалява: Швейцария решава да не ратифицира споразумението в резултат на отрицателен вот на референдума по този въпрос, а Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС през 1995 година. Единствено Исландия, Норвегия и Лихтенщайн остават в ЕИП. Десетте нови държави членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г., автоматично станаха част от ЕИП, както и България и Румъния с присъединяването си към Съюза през 2007 година. Същото се отнася и за Хърватия през 2013 г., въпреки че в този случай споразумението за нейното участие в ЕИП се прилага временно от април 2014 година. То ще влезе официално в сила след приключване на ратификацията от всички държави членки.

През юни 2009 г. Исландия също подаде молба за членство в ЕС като начин за излизане от световната финансова криза от периода 2007—2008 година. Съветът прие кандидатурата на Исландия на 17 юни 2010 г. и преговорите започнаха през юни 2011 година. През март 2015 г. обаче правителството на Исландия заяви в писмо до Съвета на ЕС, че „Исландия следва да не бъде считана за страна — кандидатка за членство в ЕС“. Въпреки че правителството не оттегли официално заявлението, понастоящем ЕС не третира Исландия като страна кандидатка.

C. Обхват на ЕИП

ЕИП надхвърля обхвата на традиционните споразумения за свободна търговия, като разширява обхвата на пълните права и задължения в рамките на вътрешния пазар на ЕС, за да включва държавите от ЕИП и ЕАСТ (с изключение на Швейцария). ЕИП включва четирите свободи на вътрешния пазар (свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал) и свързаните с тях области на политика (конкуренция, транспорт, енергетика и икономическо и парично сътрудничество). Споразумението включва хоризонтални политики, които са тясно свързани с четирите свободи: социални политики (включително здравословни и безопасни условия на труд, трудово право и равно третиране на мъжете и жените); политики относно защитата на потребителите, околната среда, статистиката и дружественото право; както и редица съпътстващи политики, например политиките, свързани с научните изследвания и технологичното развитие, които не се основават на достиженията на правото на ЕС или на правнообвързващи актове, а се прилагат чрез дейности за сътрудничество.

D. Границите на ЕИП

Споразумението за ЕИП не установява обвързващи разпоредби във всички сектори на вътрешния пазар или в други политики съгласно Договорите за ЕС. По-конкретно, обвързващите му разпоредби не засягат:

  • общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството (въпреки че споразумението съдържа разпоредби относно търговията със селскостопански и рибни продукти);
  • митническия съюз;
  • общата търговска политика;
  • общата външна политика и политика на сигурност
  • областта на правосъдието и вътрешните работи (въпреки че всички страни от ЕАСТ са част от Шенгенското пространство);
  • Икономическия и паричен съюз.

E. Институции и механизми на ЕИП

1. Интегриране на законодателството на ЕС

Новите текстове относно вътрешния пазар на ЕС се разглеждат от Съвместния комитет на ЕИП, който е съставен от представители на ЕС и на трите членуващи в ЕИП държави от ЕАСТ. На своите заседания веднъж месечно този орган решава кое законодателство и кои правни актове на ЕС (мерки, програми и др.) трябва да се интегрират в ЕИП. Официалното интегриране на законодателството се осъществява, като съответните правни актове се включват в списъците на протоколите и приложенията към Споразумението за ЕИП. Няколко хиляди правни акта са включени в Споразумението за ЕИП по този начин. Съветът на ЕИП, който се състои от представители на Съвета на ЕС и министрите на външните работи на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, заседава най-малко два пъти годишно, за да изготви политически насоки за Съвместния комитет. Споразумението за ЕИП съдържа разпоредби за улесняване на приноса на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ на различни етапи от законодателната процедура на ЕС преди приемането на ново законодателство (оформяне на решения).

2. Транспониране

След като даден правен акт на ЕС бъде интегриран в Споразумението за ЕИП, той трябва да бъде транспониран в националното законодателство на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ (в случай че това се изисква съгласно националното законодателство). За целта може да е необходимо само решение на правителството или да се изисква одобрение от страна на парламента. Транспонирането е формална задача и на този етап правните актове могат единствено да бъдат технически адаптирани.

3. Мониторинг

След като законодателството в областта на вътрешния пазар бъде прието от членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ, Надзорният орган на ЕАСТ и Съдът на ЕАСТ извършват мониторинг върху неговото транспониране и прилагане. Надзорният орган на ЕАСТ поддържа индекс на вътрешния пазар, който следи прилагането на законодателството от страна на държавите от ЕИП.

4. Роля на парламентите

Както Европейският парламент, така и националните парламенти на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ участват активно в надзора на прилагането на Споразумението за ЕИП. Съгласно член 95 от споразумението е създаден Съвместен парламентарен комитет на ЕИП, който заседава два пъти годишно. Европейският парламент и националните парламенти на членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ организират заседанията на комитета на ротационен принцип, като председателството се поема за срок от една година последователно от член на ЕП и от член на националния парламент на някоя от членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ. Всяка делегация е съставена от 12 члена. Членове на Федералното събрание на Швейцария участват на заседанията като наблюдатели. Всички приложими за ЕИП правни разпоредби на ЕС подлежат на контрол от страна на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП, чиито членове имат правото да отправят писмени и устни запитвания до представителите на Съвета на ЕИП и до Съвместния комитет на ЕИП и да изразяват мнението си в доклади или резолюции. Същата процедура важи и за упражняването на контрол върху прилагането на законодателството. Всяка година Съвместният парламентарен комитет приема резолюция относно годишния доклад на Съвместния комитет за функционирането на Споразумението за ЕИП, в която изразява становището си относно постигнатия напредък по отношение на интегрирането на правото на ЕС и съществуващото изоставане и отправя препоръки за правилното функциониране на вътрешния пазар.

Швейцария

В качеството си на член на ЕАСТ Швейцария взе участие в преговорите за Споразумението за ЕИП и го подписа на 2 май 1992 година. Непосредствено след това швейцарското правителство подаде молба за присъединяване към ЕС на 22 май 1992 година. След проведения на 6 декември 1992 г. референдум, чийто резултат беше против участието в ЕИП, Федералният съвет на Швейцария обаче преустанови действията, имащи за цел членство на страната в ЕС и ЕИП. От тогава насам Швейцария развива отношенията си с ЕС чрез двустранни споразумения с цел запазване на икономическата си интеграция с ЕС. Двустранните отношения бяха подложени на натиск след антиимигрантската инициатива в Швейцария от февруари 2014 г., чийто резултат постави под въпрос принципите на свободното движение и единния пазар, които стоят в основата на тези отношения. На 16 декември 2016 г. швейцарският парламент прие Федералния закон относно чуждестранните граждани и интеграцията, с който се прилагат резултатите от референдума през 2014 г. по начин, който ограничи въздействието на референдума, с което се създадоха необходимите условия за началото на нормализирането на отношенията между ЕС и Швейцария.

ЕС и Швейцария са подписали над 120 двустранни споразумения, включително споразумение за свободна търговия през 1972 г. и две големи поредици от секторни двустранни споразумения, които хармонизират голяма част от швейцарското законодателство със законодателството на ЕС към момента на подписването. Първата поредица от секторни споразумения (известни под наименованието „Двустранни споразумения I“) беше подписана през 1999 г. и влезе в сила през 2002 година. Тези седем споразумения (относно свободното движение на хора, въздушния транспорт, сухопътния транспорт, търговията със селскостопански продукти, техническите пречки пред търговията, обществените поръчки и сътрудничеството в областта на научните изследвания) обхващат въпросите на свободното движение и взаимното отваряне на пазара. Другата поредица от секторни споразумения (известни под наименованието „Двустранни споразумения II“) беше подписана през 2004 г. и влезе в сила поетапно през периода 2005—2009 година. Тези споразумения са свързани със засилването на икономическото сътрудничество и разширяването на сътрудничеството в областта на убежището и свободата на пътуване в рамките на Шенгенските граници. Те обхващат и участието на Швейцария в Дъблинската система, програмата МЕДИА на ЕС и Европейската агенция за околната среда, както и данъчното облагане на спестяванията, преработените селскостопански продукти, статистиката, борбата с измамите и финансовия принос на Швейцария за икономическото и социалното сближаване в новите държави — членки на ЕС.

Въпреки че споразуменията задълбочиха икономическите отношения, те създадоха сложна и понякога несъгласувана мрежа от задължения. Двустранните споразумения трябва да се актуализират редовно и нямат динамичния характер на Споразумението за ЕИП. Освен това в тях липсват договорености за мониторинг и механизми за ефективно уреждане на спорове. С цел да бъдат решени тези проблеми, на 22 май 2014 г. започнаха преговори между ЕС и Швейцария (ЕС—Швейцария) за институционално рамково споразумение (ИРС). Целта на преговорите беше да се решат няколко трудни въпроса, като се започне с условията за доставчиците на услуги от ЕС в Швейцария и се стигне до ролята на Съда на Европейския съюз в областта на уреждането на спорове. Преговорите за ИРС приключиха на политическо равнище на 23 ноември 2018 година. След това Федералният съвет на Швейцария започна широка вътрешна консултация със съответните комисии на Федералното събрание на Швейцария, партиите, кантоните, социалните партньори и академичните среди / научноизследователската общност, които да послужат като основа за вземане на решение по въпроса дали споразумението да бъде представено за одобрение на швейцарското Федерално събрание. По време на консултацията, която приключи през април 2019 г., бяха повдигнати редица въпроси, по които швейцарската страна изиска допълнителни разяснения.

На 27 септември 2020 г. Швейцария проведе референдум, спонсориран от Швейцарската народна партия, относно прекратяването на споразумението с ЕС за свободно движение на хора. Почти 62 % от гласувалите отхвърлиха инициативата на Швейцарската народна партия.

През януари 2021 г. — след референдума и веднага щом положението, свързано с COVID-19, позволяваше, обсъжданията относно разясненията във връзка с ИРС бяха възобновени. На 26 май 2021 г. обаче Федералният съвет на Швейцария уведоми Европейската комисия за решението си да прекрати преговорите.

На 23 февруари 2022 г. Федералният съвет на Швейцария прие набор от насоки за нов пакет от преговори с ЕС, включително институционални елементи, които да бъдат включени във всяко съществуващо и бъдещо двустранно споразумение, свързано с вътрешния пазар.

Въз основа на този алтернативен подход бяха проведени проучвателни разговори между Европейската комисия и представители на Федералния съвет на Швейцария. На 15 декември 2023 г. Комисията и Федералният съвет публикуваха общо споразумение, което съдържа писмен протокол за резултатите от проучвателните разговори.

На 8 март 2024 г., въз основа на Общото споразумение, Федералният съвет одобри мандата на Швейцария за водене на преговори с ЕС по широк пакет от мерки за задълбочаване на отношенията между ЕС и Швейцария. Съветът на ЕС упълномощи Комисията да преговаря от името на ЕС и одобри мандата за преговори на 12 март 2024 година. Преговорите бяха започнати официално на 18 март от председателя на Комисията — г-жа Урсула фон дер Лайен и от швейцарския президент — г-жа Виола Амхерд.

Северни политики

ЕС участва активно в редица политики и форуми, които са съсредоточени върху бързо развиващите се северни предели на Европа и Арктическия регион като цяло. По-специално, след руското нашествие в Украйна на 24 февруари 2022 г. цялото сътрудничество с Русия в това отношение беше спряно. ЕС участва активно в няколко форума:

  • „Северното измерение“, което от 2007 г. насам служи като обща политика на ЕС, Русия, Норвегия и Исландия. Тази политика доведе до ефективни секторни партньорства за сътрудничество в регионите на Балтийско и Баренцово море. „Северното измерение“ включва парламентарен орган — Парламентарния форум на Северното измерение, сред чиито основатели и членове е и Европейският парламент.
  • Съвет на страните от Балтийско море (CBSS), който беше създаден през 1992 г. от ЕС и държавите в региона на Балтийско море след разпадането на СССР. Всички държави — членки на CBSS, участват в Парламентарната конференция на региона на Балтийско море, чийто член е и Европейският парламент.
  • Сътрудничеството в региона на Баренцово море обхваща северните региони на Финландия, Норвегия и Швеция и северозападните региони на Русия. То се осъществява чрез поднационалния Съвет за региона на Баренцово море, междудържавния Евро-арктически съвет за региона на Баренцово море (чийто член е ЕС) и парламентарна конференция (чийто член е Европейският парламент).
  • Въпроси, свързани със Северния полярен кръг: политиката на ЕС за Арктика се основава на съобщенията на Комисията/Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) (от 2008, 2012, 2016 и 2021 г.), заключенията на Съвета (от 2009, 2014, 2016 и 2019 г.) и резолюциите на Европейския парламент (от 2011, 2014, 2017 и 2021 г.). На 16 март 2017 г. Европейският парламент прие резолюция относно интегрирана политика на ЕС за Арктика, а последната за момента резолюция по темата, озаглавена „Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността“, беше приета на пленарно заседание на 7 октомври 2021 година.
  • На 13 октомври 2021 г. Европейската комисия и ЕСВД представиха новата политика на ЕС за Арктика. От 2013 г. насам ЕС присъства на заседанията на Арктическия съвет, който обаче все още не е взел решение относно искането на ЕС от 2008 г. за статут на официален наблюдател. Европейският парламент е член на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион.
  • Европейският парламент редовно бива канен на годишните сесии на Северния съвет и участва в тях. На 6 октомври 2020 г. Председателският съвет на Парламента одобри искането на Северния съвет за започване на по-официални отношения между двете институции. Междупарламентарни заседания между ЕС и Северния съвет се провеждат ежегодно. Освен това делегации на Европейския парламент и на Северозападния съвет (съставен от парламентаристи от Фарьорските острови, Гренландия и Исландия) заседават съвместно веднъж годишно.

 

María Álvarez López / Algirdas Razauskas