Европейският парламент: организация и функциониране

Организацията и функционирането на Европейския парламент са уредени в Правилника за дейността му. Политическите органи, парламентарните комисии, делегациите и политическите групи определят насоките на дейността на Парламента.

Правно основание

• Член 14 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 223, 224, 226, 229, 231 и 232 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);
• Правилник за дейността на Европейския парламент.

Членство и състав

Общите правила за състава на Европейския парламент са определени в член 14, параграф 2 от ДЕС, който предвижда, че Европейският съвет приема с единодушие, по инициатива на Парламента и с негово съгласие, решение за определяне на състава. В него също така се посочва, че Парламентът трябва да се състои от не повече от 751 представители на гражданите на ЕС (750 членове плюс председателя). Освен това представителството на гражданите е „регресивно пропорционално“, с минимален праг от шестима членове на Парламента за държава членка. Никоя държава членка не може да разполага с повече от 96 места.

Понятието за регресивна пропорционалност означава, че въпреки че общият брой на местата се определя въз основа на броя на населението на държавата членка, държавите членки с по-многобройно население се съгласяват да бъдат непропорционално ниско представени в полза на по-голямото представителство на по-малко населените държави членки: колкото по-голяма е държавата, толкова по-малък е броят на местата като съотношение спрямо нейното население. Това понятие беше допълнително определено в последователните решения на Европейския съвет, приети съгласно член 14, параграф 2 от ДЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Следващите избори за Европейски парламент ще се проведат в периода от 6 до 9 юни 2024 г. На 22 септември 2023 г., след законодателната резолюция на Парламента от 15 юни 2023 г. относно състава на Европейския парламент, Европейският съвет прие решение за определяне на състава на Парламента, с което общият брой на местата в Парламента се увеличи от 705 на 720. Броят на членовете на ЕП, които ще бъдат избрани във всяка държава членка, е следният:

Организация

A. Председателят

Съгласно Правилника за дейността председателят на Парламента се избира измежду неговите членове за мандат от две години и половина с възможност за подновяване (член 19 от Правилника за дейността). Председателят представлява Парламента пред външния свят и в отношенията му с останалите институции на ЕС. Председателят ръководи разискванията в пленарна зала и гарантира, че Правилникът за дейността на Парламента се спазва. В началото на всяко заседание на Европейския съвет председателят на Европейския парламент представя гледната точка на Парламента и неговите съображения, що се отнася до точките от дневния ред и други въпроси. След като бюджетът на ЕС бъде приет от Парламента, председателят го подписва, при което бюджетът влиза в сила. Председателите на Парламента и на Съвета на Европейския съюз подписват всички законодателни актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура. Председателят може да бъде заместен от един от 14-те заместник-председатели (член 23 от Правилника за дейността).

B. Пленарното заседание

Пленарното заседание е Европейският парламент sensu stricto и неговите заседания се председателстват от председателя. То се свиква в Страсбург всеки месец (с изключение на месец август), за сесия с продължителност четири дни от понеделник до четвъртък. Допълнителни месечни сесии се провеждат в Брюксел. Месечната сесия се подразделя на дневни заседания (член 153 от Правилника за дейността). Местата на членовете на ЕП в пленарната зала се разпределят по политически признак, отляво надясно, по споразумение с председателите на политическите групи. Председателят открива заседанието, понякога с отдаване на почит или реч по актуални въпроси. Председателят бива подпомаган в тази задача от 14 заместник-председатели, които могат да поемат председателството. Комисията и Съветът на Европейския съюз участват в заседанията, за да се улесни сътрудничеството между институциите в процеса на вземане на решения. Ако Парламентът поиска това, представителите на двете институции могат също да бъдат призовани да направят изявление или да дадат отчет за дейността си.

C. Политически органи

Политическите органи на Парламента включват Бюрото (член 24 от Правилника за дейността — председателя на Парламента и 14-те заместник-председатели), Председателския съвет (член 26 от Правилника за дейността — председателя на Парламента и председателите на политическите групи), петимата квестори (член 28 от Правилника за дейността — те отговарят за административните и финансовите въпроси, засягащи членовете на ЕП), Съвета на председателите на комисии (член 29 от Правилника за дейността) и Съвета на председателите на делегации (член 30 от Правилника за дейността). Мандатът на председателя, заместник-председателите и квесторите, както и на председателите на комисии и делегации е две години и половина (член 19 от Правилника за дейността).

D. Комисии и делегации

Членовете на ЕП сформират 20 комисии, четири подкомисии и 44 делегации (междупарламентарни делегации и делегации в съвместни парламентарни комитети, комитети за парламентарно сътрудничество и делегации към многостранни парламентарни асамблеи)[1]. Парламентът също така изпраща делегация в Съвместната асамблея, създадена по силата на споразумението между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и ЕС[2]. Парламентът може да създава и специални комисии (член 207 от Правилника за дейността) или анкетни комисии (член 226 от ДФЕС и член 208 от Правилника за дейността). На 10 април 2024 г. Парламентът прие нов член 207а от своя Правилник за дейността — относно временните законодателни комисии, за да се осигури по-добро разпределение на задачите. Новият член предвижда, че когато „въпрос е от компетентността на повече от три комисии, без компетентността на която и да е комисия да има предимство, Председателският съвет може като крайна мярка, въз основа на препоръка на Съвета на председателите на комисии, да предложи на Парламента създаването на временна законодателна комисия, която да разгледа конкретно предложение за правнообвързващ акт или предзаконодателен стратегически документ“.

Съгласно член 213 от Правилника за дейността всяка комисия или делегация избира свое бюро, състоящо се от председател и до четирима заместник-председатели.

E. Политически групи

Членовете на ЕП не заседават в национални делегации, а образуват транснационални групи според политическата си ориентация. Съгласно Правилника за дейността всяка политическа група трябва да се състои от членове, избрани от най-малко една четвърт от държавите членки, като членовете ѝ трябва да са най-малко 23 (член 33 от Правилника за дейността). Политическите групи провеждат редовни заседания през седмицата преди месечната сесия и през седмицата на сесията, както и семинари, по време на които определят водещите принципи на дейността си. Някои политически групи съответстват на наднационални политически партии, функциониращи на равнището на ЕС.

F. Европейски политически партии и фондации

Европейският парламент препоръчва създаването на благоприятна среда за развитието на действително европейски политически партии и фондации, включително чрез приемане на рамково законодателство. Член 224 от ДФЕС предоставя правното основание за приемане, в съответствие с обикновената законодателна процедура, на устав на политическите партии на европейско равнище и на правилата за тяхното финансиране. През 2003 г. беше създадена система за финансиране на европейските политически партии, която позволи създаването на политически фондации на равнище ЕС[3]. В отговор на някои практики на злоупотреба тези правила бяха последно изменени с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/673 от 3 май 2018 г., с оглед засилване на европейското измерение на европейските политически партии, гарантиране на по-справедливо разпределение на средствата и подобряване на правоприлагането.

В момента съществуват следните европейски политически партии: Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Алиансът на либералите и демократите за Европа, Европейската зелена партия, Партията на европейските консерватори и реформисти, Партията на европейската левица, партията „Идентичност и демокрация“, Европейската демократическа партия, Европейският свободен алианс и Европейското християнско политическо движение. Тези наднационални партии работят в тясно сътрудничество със съответните политически групи в Европейския парламент.

Някои от най-важните европейски политически фондации са: Центърът за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“, Фондацията за европейски прогресивни изследвания, Европейският либерален форум, Зелената европейска фондация, Институтът на европейските демократи, Трансформ Европа и Нов курс — Фондация за европейска реформа.

На 22 ноември 2012 г. Парламентът прие резолюция, в която настоятелно призова европейските политически партии да номинират кандидати за длъжността председател на Комисията, с което да се утвърди политическата легитимност както на Парламента, така и на Комисията. Тези договорености бяха изпълнени преди изборите през 2014 г., когато водещите кандидати бяха представени за първи път. След тези избори един от водещите кандидати, Жан-Клод Юнкер, беше избран от Парламента за председател на Комисията на 22 октомври 2014 г. В решението си от 7 февруари 2018 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Парламента и Комисията, Парламентът заяви, че има готовност да отхвърли всеки кандидат за председател на Европейската комисия, който не е номиниран като водещ кандидат (Spitzenkandidat) на дадена европейска политическа партия преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Въпреки че в крайна сметка беше отхвърлен за изборите през 2019 г., процесът на номиниране на водещи кандидати се разглежда като начин за създаване на по-широка платформа за дебат между кандидатите, който води до увеличаване на прозрачността и политическата легитимност на ролята на председателя на Комисията и повишава ангажираността и осведомеността на гражданите на ЕС в този процес. На 3 май 2022 г. Парламентът прие позицията си на първо четене относно реформата на избирателното право, в която изразява мнението, че процесът на водещите кандидати може да бъде формализиран чрез политическо споразумение между европейските политически субекти и чрез междуинституционално споразумение между Парламента и Европейския съвет. Той също така призова европейските политически партии, европейските сдружения на гласоподавателите и европейските изборни организации да номинират своите кандидати за длъжността председател на Комисията най-малко 12 седмици преди изборния ден и заяви, че очаква кандидатите да бъдат поставяни на първо място в съответната листа на избирателния район, обхващащ цялата територия на Съюза.

През 2018 г. в своето съобщение относно институционалните възможности за повишаване на ефективността на работата на Европейския съюз Комисията представи идеята за транснационални листи като стъпка към подобряване на легитимността на институциите на ЕС в очите на гражданите. Създаването на общоевропейски избирателни листи би могло да укрепи европейското измерение на европейските избори, тъй като това ще даде възможност на гражданите да се свържат с кандидатите в цяла Европа. Парламентът обаче считаше, че все още не е дошъл моментът за създаване на транснационален избирателен район за изборите за Европейски парламент през 2019 г., но остави вратата отворена за бъдещи разисквания. В горецитираната си позиция относно реформата на избирателното законодателство, Парламентът предложи да се „въведе задължително географско представителство в листите за избирателния район, обхващащ цялата територия на Съюза“, и насърчи „европейските политически партии, европейските сдружения на избиратели и другите европейски изборни субекти да определят за общоевропейските листи кандидати от всички държави членки“. Тази избирателна реформа следва да доведе до създаването на 28 транснационални места за целия ЕС в допълнение към настоящите 705 места, при пълно зачитане на географския баланс и баланса между половете.

G. Секретариатът на Парламента

Секретариатът на Европейския парламент се оглавява от генералния секретар, който се назначава от Бюрото (член 234 от Правилника за дейността). Съставът и организацията на секретариата също се определят от Бюрото: понастоящем той се състои от 13 генерални дирекции и Правната служба. Задачата му е да координира законодателната дейност и да организира пленарните сесии и заседанията. Той осигурява също техническа, правна и експертна помощ на парламентарните органи и членовете на Парламента, за да ги подпомага при изпълнението на техния мандат. Секретариатът осигурява устен и писмен превод за всички заседания и официални документи.

Работа

Съгласно Договорите Парламентът организира своята работа по независим начин. Той приема своя Правилник за дейността с мнозинство от съставляващите го членове (член 232 от ДФЕС). Освен ако в Договорите не е предвидено друго, Парламентът приема актовете си с мнозинство от подадените гласове (член 231 от ДФЕС). Той взема решения за дневния ред на месечните сесии, които включват главно приемане на доклади, изготвени от парламентарните комисии, въпроси до Комисията и до Съвета на Европейския съюз, разисквания по актуални и неотложни въпроси и изявления на Председателството. Заседанията на комисиите и пленарните заседания са публични и се излъчват пряко по интернет.

Седалище и места на работа

След 7 юли 1981 г. Парламентът прие няколко резолюции относно своето седалище, в които призова правителствата на държавите членки да спазят наложеното им в Договорите задължение за определяне на едно-единствено седалище за институциите. След продължилата дълго липса на отклик от тяхна страна Парламентът прие серия от решения относно своята организация и места на работа (Люксембург, Страсбург и Брюксел). На Европейския съвет в Единбург на 11 и 12 декември 1992 г. правителствата на държавите членки постигнаха споразумение относно седалищата на институциите, според което следва:

• седалището на Парламента да се намира в Страсбург, където се провеждат 12-те редовни месечни сесии, включително сесията, на която се гласува годишният бюджет на ЕС;
• допълнителните месечни сесии да се провеждат в Брюксел;
• парламентарните комисии да заседават в Брюксел;
• секретариатът и административните отдели на Парламента да останат в Люксембург.

Решението беше подложено на критика от страна на Парламента. Съдът на Европейския съюз обаче (Решение от 1 октомври 1997 г. по дело С-345/95) потвърди, че седалището на Парламента е определено в съответствие с разпоредбите на настоящия член 341 от ДФЕС. Същината на това решение беше включена в Договора от Амстердам в приложен към Договорите протокол.

Въпреки че Парламентът разкритикува тези решения, той е задължен да съставя годишния си график в съответствие с тях по предложение на своя Председателски съвет. По правило в рамките на една година Парламентът провежда 12 четиридневни месечни сесии в Страсбург и шест двудневни месечни сесии в Брюксел. Няколко инициативи бяха подети от членове на Европейския парламент за избягване на провеждането на заседания в Страсбург. Така например за 2012 г. беше приет график, който предвиждаше провеждането на две двудневни пленарни заседания през една и съща календарна седмица през октомври в Страсбург, като по този начин общата продължителност на заседанията в Страсбург се намаляваше с четири дни. След жалба от страна на Франция обаче Съдът на Европейския съюз реши, че е необходимо провеждането на две пълни месечни сесии (Дело C-237/11), за да се спазят приетите решения.

Съгласно член 229 от ДФЕС Парламентът може да провежда извънредни месечни сесии по искане на мнозинството от съставляващите го членове, или по искане на Съвета на Европейския съюз или на Комисията. На 18 декември 2006 г., непосредствено след Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г., Парламентът за първи път проведе допълнително пленарно заседание в Брюксел. Впоследствие тази практика на свикване на Парламента непосредствено след заседанията на Европейския съвет се утвърди.

След пандемията от COVID-19 Парламентът също така дава възможност на членовете на ЕП да участват в пленарните сесии дистанционно и да използват процедури за дистанционно гласуване.

Състав на Парламента по групи и държави членки

Таблица, представяща обзор на политическите групи и техния състав, може да бъде намерена на специалната уебстраница на Парламента.

 

Eeva Pavy

04-2024