Свободно движение на работници
Една от четирите свободи, с които се ползват гражданите на ЕС, е свободното движение на работници. Тя включва правото на работниците на движение и пребиваване, правото на влизане и пребиваване за членовете на техните семейства и правото на работа в друга държава членка и на равно третиране с гражданите на съответната държава членка. За държавните служби съществуват ограничения. Европейският орган по труда изпълнява ролята на специализирана агенция за свободното движение на работници, включително командировани работници.
Правно основание
Член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); Член 4, параграф 2, буква а) и членове 20, 26 и 45-48 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Цели
Свободата на движение на работници е един от основополагащите принципи на ЕС още от създаването му. Тя е установена в член 45 от ДФЕС и е основно право на работниците, като допълва свободното движение на стоки, капитали и услуги в рамките на единния европейски пазар. Свободата на движение на работниците означава премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, по отношение на заетостта, възнаграждението и другите условия на труд и назначаване. Освен това в този член се посочва, че работник от ЕС има право да приеме отправено до него предложение за работа, да се движи свободно в страната, да престоява за целите на трудовата заетост и да остане след това при определени условия.
Гражданите на държавите от ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) имат право да работят в ЕС при същите права и задължения като работниците от ЕС. ЕС има и специални споразумения с други държави извън ЕС.
Постижения
По данни на Евростат през 2021 г. 3,9 % (10,2 милиона) от гражданите на ЕС в трудоспособна възраст (20—64 години) са пребивавали в държава от ЕС, различна от тази, на която са граждани, в сравнение с 2,4 % през 2009 г. В допълнение са регистрирани 1,7 милиона трансгранични работници и 3,6 милиона командировки.
A. Действащ общ режим на свободата на движение
Основното право на свободно движение на работниците е залегнало в различни регламенти и директиви от 60-те години на миналия век насам. Основополагащият регламент за свободата на движение на работниците (Регламент 1612/68) и допълващата директива относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване (Директива 68/360 на Съвета) са осъвременявани на няколко пъти. Понастоящем ключовите разпоредби на ЕС са Директива 2004/38/ЕО относно правото на движение и пребиваване, Регламент (ЕС) № 492/2011 относно свободното движение на работници, Регламент (ЕС) 2019/1149 за създаване на Европейски орган по труда. и Директива 2014/54 относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници.
1. Право на движение и пребиваване на работниците
Директива 2004/38/EО въведе гражданството на ЕС като основно правно положение за гражданите на държавите членки, когато упражняват правото си да се движат и да пребивават свободно на територията на ЕС. През първите три месеца всеки гражданин на ЕС има правото да пребивава на територията на друга държава от ЕС без никакви условия или формалности, различни от това да притежава валидна лична карта или паспорт. По отношение на по-дълги периоди приемащата държава членка може да изиска от гражданина да регистрира присъствието си в страната в рамките на разумен и недискриминационен срок.
Правото на гражданите на Съюза да пребивават за повече от три месеца продължава да зависи от определени условия: за тези, които не са работници или самостоятелно заети лица, правото на пребиваване зависи от притежаването на финансови средства, достатъчни, за да не се превърнат те в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка, и от притежаването на здравна осигуровка. Студентите и тези, които завършват професионално обучение, също имат право на пребиваване, както и (неволно) безработните лица, които са се регистрирали като безработни.
Гражданите на ЕС придобиват право на постоянно пребиваване в приемащата държава членка след петгодишен период на законно пребиваване без прекъсване.
Директивата модернизира събирането на семейството, като разшири определението за „член на семейството“ (което преди се ограничаваше до съпруг/съпруга, преки наследници на възраст под 21 години или деца на издръжка, както и преки роднини по възходяща линия на издръжка), като включи регистрирани партньори, живеещи на семейни начала, ако законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното партньорство като равносилно на брак. Независимо от своето гражданство тези членове на семейството имат право на пребиваване в същата държава като работника.
2. Заетост
Регламент (ЕС) № 492/2011 определя правилата за заетостта, равното третиране и семействата на работниците. Всеки гражданин на държава членка има право да търси работа в друга държава членка в съответствие с приложимите към местните работници разпоредби. На държавите членки не се разрешава да прилагат каквито и да било дискриминационни практики, например да ограничават обхвата на предложенията за назначаване на работа до собствените граждани или да изискват езикови умения, надхвърлящи това, което е разумно и необходимо за въпросната работа. Освен това мобилният работник има право да получава от националната служба по заетостта същото съдействие, каквото получават гражданите на приемащата държава членка, като също така има правото да остане в приемащата държава членка за достатъчно дълъг период, който да му позволи да потърси работа, да кандидатства за постъпване на работа и да бъде назначен на работно място. Това право се прилага еднакво за всички работници от други държави членки, независимо дали работят на постоянен договор, дали са наети като сезонни и трансгранични работници или предоставят услуги.
Тези правила обаче не се прилагат за командированите работници, тъй като те не се ползват от правото си на свободно движение: всъщност работодателите им са тези, които се възползват от свободата си да предоставят услуги си в чужбина, за да изпратят временно работници в чужбина. Командированите работници са защитени от Директивата относно командироването на работници (Директива (ЕС) 2018/957 за изменение на Директива 96/71/ЕО), която предвижда същите правила за възнагражденията като тези за местните работници в приемащата държава и урежда периода, след който се прилага трудовото законодателство на приемащата държава (2.1.13).
Що се отнася до условията на труд и заетост на територията на приемащата държава членка, гражданите на една държава членка, които работят в друга държава членка, имат същите социални и данъчни облекчения и достъп до жилищно настаняване, както местните работниците. Освен това те имат право на равно третиране по отношение на упражняването на синдикалните си права.
Правилата за борба с дискриминацията се прилагат също така по отношение на децата на мобилния работник. Държавите членки следва да насърчават тези деца да посещават образователни заведения и курсове за професионално обучение, за да се улесни тяхната интеграция.
Накрая, член 35 от Директива 2004/38/ЕО изрично предоставя на държавите членки правомощия, в случай на злоупотреба или измама, да оттеглят всяко право, предоставено по директивата.
3. Съдебна практика относно свободното движение на работници
След въвеждането на гражданството на ЕС Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) усъвършенства тълкуването на Директива 2004/38/ЕО в ред казуси от съдебната практика в областта на свободното движение на работници. Специална онлайн база данни на Комисията представя съдебната практика в тази област.
B. Ограничения на свободата на движение
Договорът позволява на държава членка да откаже на гражданин на ЕС правото на влизане или пребиваване поради съображения, свързани с обществената политика, обществената сигурност или общественото здраве. Тези мерки трябва да се основават на личното поведение на въпросното лице, което трябва да представлява достатъчно сериозна и непосредствена заплаха за основните интереси на държавата. В това отношение Директива 2004/38/EО предвижда редица процедурни гаранции.
Съгласно член 45, параграф 4 от ДФЕС свободното движение на работници не се прилага за заетостта в публичния сектор, въпреки че тази дерогация е тълкувана по много ограничителен начин от Съда на ЕС.
По време на преходен период след присъединяването на нови държави членки могат да бъдат прилагани определени условия, които ограничават свободното движение на работници от, до и между тези държави членки. В настоящия момент не текат никакви преходни периоди.
На 31 декември 2020 г. Брексит сложи край на свободното движение на работници между Обединеното кралство и ЕС-27. Правата на гражданите на ЕС-27, които вече живееха и работеха в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живееха и работеха в ЕС-27, са обхванати от Споразумението за оттегляне, което дава възможност за продължаване на правото им да останат или работят, гарантира недискриминация и защитава техните социалноосигурителни права. Всички нови трансгранични ситуации, започнали на 1 януари 2021 г. или след това, са обхванати от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство по отношение на социалната сигурност.
C. Мерки за подкрепа на свободата на движение
ЕС положи много усилия за създаването на среда, допринасяща за мобилността на работниците. Сред тях са:
- реформа на системата за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави — членки на ЕС, с цел хармонизиране и улесняване на процедурата. Това включва автоматичното признаване на редица професии в сектора на здравеопазването, както и на квалификациите на архитектите (Директива 2013/55/ЕС за изменение на Директива 2005/36/ЕО 2.1.6);
- издаването през 2016 г. на Европейска професионална карта за избрани регулирани професии;
- координацията на схемите за социална сигурност, включително преносимостта на правата на социална закрила, благодарение на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (EО) № 987/2009 за неговото прилагане, в момента подложен на преразглеждане (2.3.4);
- Европейска здравноосигурителна карта (2004 г.) като доказателство за застраховка в съответствие с Регламент № 883/2004 и директива за трансграничното здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС);
- подобрения в придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права (Директива 2014/50/ЕС);
- задължението да се гарантират правни процедури, които осигуряват защита на работниците, подложени на дискриминация, и да се номинират органи, които насърчават и наблюдават равното третиране (Директива 2014/54/ЕС).
Европейският орган по труда (ЕОТ), инициатива в рамките на Европейския стълб на социалните права, беше създаден на 31 юли 2019 г. Основните му цели са да гарантира по-добро прилагане на правилата на ЕС относно трудовата мобилност и координацията на социалната сигурност, да предоставя услуги в подкрепа на мобилните работници и работодатели, да подпомага координацията между държавите членки при трансграничното правоприлагане, включително съвместни инспекции и медиация за разрешаване на трансгранични спорове, и да насърчава сътрудничеството между държавите членки в борбата с недекларирания труд.
Тази агенция интегрира или поема различни предишни европейски инициативи от значение за трудовата мобилност, по-специално портала за трудова мобилност, EURES (Европейски служби по заетостта) и европейската платформа за противодействие на недекларирания труд.
D. Въздействие от пандемията от COVID-19 и от агресията на Русия срещу Украйна върху свободното движение на работници
Пандемията от COVID-19, която достигна ЕС в началото на 2020 г., доведе до безпрецедентни ограничения на свободното движение на работници в държавите — членки на ЕС, по-специално в резултат на повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници. Вследствие на това трансграничните, сезонните и командированите работници срещаха пречки пред мобилността и сред тях се наблюдаваше повишена безработица. През март 2020 г. Европейската комисия даде насоки за упражняването на правото на свободно движение от работниците по време на епидемията от COVID-19. На 13 октомври 2020 г. Съветът прие препоръка относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19 с разпоредби за отмяна на изискванията за карантина за работниците от критично значение, след което на 1 февруари 2021 г. препоръката беше актуализирана.
След руското нашествие в Украйна милиони хора избягаха от Украйна към Европейския съюз. Комисията незабавно предложи Директива за временната закрила с цел предоставяне на ефективна помощ. Директивата предоставя на хората, бягащи от Украйна, разрешение за пребиваване и достъп до образование и до пазара на труда. Комисията изготви насоки, за да помогне на хората да получат достъп до работни места, обучение и образование за възрастни. Тези насоки имат за цел да гарантират бързото и ефективно интегриране на украинските бежанци на европейския пазар на труда и да улеснят признаването на техните академични и професионални квалификации. Данните от юли 2023 г. показват, че понастоящем над 4,1 милиона души от Украйна се ползват от механизма за временна закрила.
Роля на Европейския парламент
Европейският парламент винаги е подчертавал, че ЕС и неговите държави членки следва да координират усилията си, за да насърчават свободното движение на работници.
В своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС Парламентът припомни, че правото на свободно движение за целите на трудовата заетост не следва да бъде свързвано със злоупотреби със системите за социална сигурност, и призова държавите членки да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да засегнат правото на свободно движение.
В резолюцията си от 16 април 2019 г. Парламентът подкрепи създаването на Европейски орган по труда. Той настоя за създаването на единен портал за свободно движение, както и за възможността ЕОТ да предлага съвместни инспекции по собствена инициатива. Освен това Парламентът добави сътрудничеството относно недекларирания труд към неговите ключови задачи, като по този начин гарантира, че Европейската платформа за противодействие на недекларирания труд (която беше основана през 2016 г. със силна подкрепа от страна на Парламента) ще продължи дейността си.
В своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея Парламентът призова да не бъдат ограничавани трансграничните пътувания на сезонни и трансгранични работници, особено в критичните сектори. На 19 юни 2020 г. Парламентът прие резолюция за защита в ЕС на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата с COVID-19. Една година по-късно, в резолюция от 19 май 2021 г. относно въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги:трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за постигане на съответствие между нуждите и уменията на пазара на труда Парламентът отново обърна внимание на особено уязвимото положение на пограничните, командированите, сезонните, трансграничните и други мобилни работници по време на пандемията от COVID-19 и призова за преодоляване на структурните недостатъци в европейските и националните регулаторни рамки. Парламентът призова за подобряване на изпълнението, правоприлагането и мониторинга на преразгледаната Директива относно командироването на работници и за създаване на обслужване на едно гише, където работниците и работодателите да имат достъп до цифрови услуги за трудовата мобилност и командироването на работници.
За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по заетост и социални въпроси.
Aoife Kennedy