Достъпни комуникации за предприятията и потребителите
Информационните и комуникационните технологии (ИКТ), както и услугите за данни в момента се използват повече от традиционните телефонни услуги като основни продукти както от потребителите, така и от предприятията. С увеличаването на съдържанието по заявка и с нарастването на услугите 4G/5G, ЕС въведе регулаторна рамка в областта на телекомуникациите. Тази рамка обхваща всички видове далекосъобщения, включително радио- и телевизионното разпръскване. Проучванията показват, че тези услуги допринасят с 86,1 милиарда евро годишно за БВП на ЕС, а чрез новите мерки биха могли да бъдат добавени още 40 милиарда евро.
Правно основание
Тъй като в Договорите не се предвиждат преки правомощия в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги, юрисдикцията в тази област е изведена от различни членове на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Като се има предвид комплексната същност на медийните продукти и услуги, които не могат да се определят нито само като културни продукти, нито просто като икономически стоки, политиките трябваше да бъдат създадени въз основа на тази юрисдикция. ЕС може да предприема съответни действия в рамките на секторните и хоризонталните политики, например политиката в областта на промишлеността (член 173 от ДФЕС); политиката в областта на конкуренцията (членове 101—109 от ДФЕС); политиката в областта на търговията (членове 206 и 207 от ДФЕС); трансевропейските мрежи (членове 170—172 от ДФЕС); научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство (членове 179—190 от ДФЕС); сближаването на законодателствата за технологична хармонизация или използването на сходни технологични стандарти (член 114 от ДФЕС); свободното движение на стоки (членове 28, 30 и 34—35 от ДФЕС); свободното движение на хора, услуги и капитали (членове 45—66 от ДФЕС); образование, професионална квалификация, младеж и спорт (членове 165 и 166 от ДФЕС) и култура (член 167 от ДФЕС).
Цели
С Лисабонската стратегия 10-годишната програма в областта на цифровите технологии за Европа, публикувана през 2010 г., за първи път определи ключовата роля на ИКТ за създаване на условия, в които ЕС да може да постига целите си. През 2015 г. програмата, опирайки се на петгодишната стратегия за цифровия единен пазар (ЦЕП), доразви стъпките, чрез които да се гарантира справедлива, отворена и сигурна цифрова среда, основана на три стълба: осигуряване за потребителите и предприятията на по-добър достъп до цифрови стоки и услуги в цяла Европа, създаване на подходящи условия за процъфтяване на цифровите мрежи и услуги и максимално увеличаване на потенциала за растеж на цифровата икономика.
През 2020 г. втората петгодишна стратегия в областта на цифровите технологии „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ беше съсредоточена върху три ключови цели: технология, която работи за хората, справедлива и конкурентоспособна икономика и отворено, демократично и устойчиво общество. През 2021 г. стратегията беше последвана от 10-годишния „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие“, който превръща амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии за 2030 г. в конкретни измерения.
Постижения
A. Цифров единен пазар
През 2015 г. Комисията публикува стратегията за цифров единен пазар (COM(2015)0192), насочена към премахване на виртуалните граници, увеличаване на цифровата свързаност и улесняване на достъпа на потребителите до трансгранично онлайн съдържание. През януари 2016 г. Парламентът прие резолюция, озаглавена „Към Акт за цифровия единен пазар“.
Този ангажимент за насърчаване на цифровата свързаност беше подновен в „Цифровия компас до 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие“, като една от основните му точки, съсредоточена върху разширяването на инфраструктурата. Съгласно съобщението всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност и всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G. Освен това производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да възлиза на 20 % от световното производство и в целия ЕС следва да бъдат внедрени 10 000 неутрални по отношение на климата периферни възела с висока степен на сигурност. На 17 януари 2022 г. ЕС стартира първия си квантов компютър — високоразвита технологична система, която е част от Jülich Supercomputing Centre в Германия.
B. Регламент относно роуминга
Регламентът относно роуминга установи правилото „роуминг както у дома“, което наложи премахването на таксите за роуминг на дребно, считано от 15 юни 2017 г. в ЕС, като същевременно установи тавани на цените на едро, позволяващи както възстановяване на разходите, така и устойчив „роуминг както у дома“. Регламентът представлява част от постиженията на цифровия единен пазар на ЕС и бе в сила до 30 юни 2022 година. Като се има предвид успехът му, който показва как гражданите на ЕС се възползват от цифровия единен пазар, беше предложен нов регламент, с който настоящите правила да бъдат удължени с още 10 години (COM(2021)0085). Новият регламент, публикуван през април 2022 г., удължава безплатния роуминг в целия ЕС до 2032 година. Освен това той забранява допълнителните такси, по-високи от горните граници за роуминг на едро, след като потребителите са превишили своите пределни стойности за роуминг. Правилата на ЕС за роуминга престанаха да се прилагат за Обединеното кралство, след като то напусна единния пазар на 31 декември 2020 година.
C. Европейски кодекс за електронни съобщения
През 2015 г. и 2016 г. Комисията представи предложения за преобразуване на регулаторната рамка на ЕС в областта на далекосъобщенията, включително на Европейския кодекс за електронни съобщения (ЕКЕС), така че да бъдат заменени четири основни директиви. ЕКЕС (Директива (ЕС) 2018/1972), който влезе в сила през декември 2018 г., обнови действащите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията. В допълнение към това, през декември 2020 г., с делегиран регламент (ЕС) 2021/654 на Комисията бяха установени цени за осъществяване на повикванията в крайната мрежа в целия ЕС, като през 2022 г. беше въведена цена от 0,07 евроцента на минута за повиквания във фиксирани мрежи, а през 2024 г. ще бъде въведена цена от 0,2 евроцента на минута за мобилни повиквания.
D. Регламент относно неприкосновеността на личния живот и сигурността
Засилена защита на потребители и предприятия се осигурява чрез следните мерки: приемане на законодателство в областта на защитата на правото на неприкосновеност на личния живот (Директива 2009/136/EО) и защитата на данните (Регламент (EС) 2016/679 и Директива (EС) 2016/680); укрепване на мандата на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност[1]; приемане на Директива (ЕС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в ЕС(„Директивата за МИС“); укрепване на правото на смяна на стационарен или мобилен оператор в рамките на един работен ден при запазване на оригиналния телефонен номер, т.е. преносимост на номера (Директива 2009/136/ЕО), въвеждане на единния европейски номер за спешни повиквания 112 (Директива 2009/136/ЕО), телефонния номер 116 000 за изчезнали деца, телефонния номер 116 111 за деца, телефонния номер 116 123 за емоционална подкрепа, както и на онлайн платформа за решаване на спорове между потребители и онлайн търговци.
На 16 декември 2020 г. Комисията представи предложение за директива относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (COM(2020)0823), което имаше за цел да замени и доразвие Директивата за МИС. Директива (ЕС) 2022/2555 (Директивата за МИС2), публикувана през декември 2022 г., ефективно ще гарантира, че нивото на киберсигурност в частните и публичните организации отговаря добре на съвременните предизвикателства, пред които са изправени тези организации.
E. Регламенти за конкуренцията и пазара
По-добър достъп до далекосъобщителни услуги беше осигурен чрез въвеждането на законодателство за стимулиране на конкуренцията с ясни и всеобхватни правила, с по-добро качество, по-добри цени и повече услуги (ЕКЕС); чрез инвестиции в широколентови мрежи, поддържащи високоскоростен интернет; чрез оказването на подкрепа за безжичните технологии като LTE и 5G, чрез програмата за политика в областта на радиочестотния спектър; и чрез хармонизиране на използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в ЕС, за да се създаде гигабитова свързаност за всички основни социално-икономически фактори.
За да се подобри съгласуваността на националните регулаторни процедури в областта на далекосъобщенията, Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (Регламент (ЕС) 2018/1971) предвижда сътрудничество между националните регулатори и Комисията. Той насърчава най-добрите практики и общите подходи, като същевременно избягва непоследователното регулиране, което би могло да доведе до нарушения в цифровия единен пазар. Това актуализирано законодателство възлага на националните регулаторни органи задачата да насърчават конкуренцията при предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, както и да определят принципите, които са в основата на техните операции: независимост, безпристрастност и прозрачност, както и право на обжалване.
На 23 ноември 2022 г. Парламентът и Съветът приеха Директива (ЕС) 2022/2380, с която се въвежда „общо решение за зареждане“, наред с другото за мобилни телефони, таблети, слушалки и преносими навигационни системи, считано от 2024 година. Същата хармонизация постепенно ще се прилага и за преносимите компютри до 2026 година. Директивата има за цел да насърчи технологичните иновации, да се противопостави на разпокъсаността на пазара и да намали въздействието върху околната среда от производството на зарядни устройства.
Роля на Европейския парламент
Парламентът е поддръжник на енергичната и напредничава политика в областта на ИКТ и е особено активен по отношение на приемането на законодателни актове в тази област с цел увеличаване на ползите за потребителите и предприятията.
Парламентът припомня необходимостта да се използва спектърът на „цифровия дивидент“, за да се предостави широколентов достъп на всички граждани на ЕС, и подчертава, че са нужни допълнителни действия, за да се гарантират повсеместен и високоскоростен достъп до широколентова инфраструктура, както и цифрова грамотност и умения за всички граждани и потребители. Освен това той подчертава значението на сигурността в киберпространството за гарантиране на сигурна защита на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи за потребителите и предприятията в цифрова среда. Същевременно Парламентът силно насърчава технологичната неутралност, „неутралността на мрежата“ и „свободите в мрежата“ за гражданите на ЕС.
Парламентът се грижи за систематичното консолидиране на тези гаранции посредством съответни законодателни разпоредби. Той изпълнява водеща роля при премахването на пречките пред цифровия единен пазар и модернизирането на правилата на ЕС, които се прилагат в областта на далекосъобщенията към съвременните цифрови и основани на данни продукти и услуги, за да се повишат ползите от цифровизацията за потребителите и предприятията. Примери за това са: Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар с оглед на улесняването на електронния бизнес. В отговор на предложенията на Комисията Парламентът подкрепи модернизирането на правилата за авторското право и актуализирането на правилата на ЕС за аудио-визуалните медийни услуги.
Освен това Парламентът успешно приключи законодателната работа по реформирането на защитата на данните с Директива (ЕС) 2016/680 и Регламент (ЕС) 2016/679. Той извърши обширна законодателна работа по предложенията, представени като последващи действия във връзка със стратегията за цифровия единен пазар и с неговата резолюция, озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“. Парламентът прие и резолюция на тема „Свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)“ в подкрепа на графика за внедряване на 5G свързаност с цел улесняване на свързаността за потребителите и предприятията.
Проучване от 2019 г. показа, че всяка година телекомуникационните услуги добавят 86,1 милиарда евро към БВП на ЕС и че има възможност за добавяне на още 40 милиарда евро чрез ново законодателство. В допълнение към това се проведе проучване относно новите развития в областта на цифровите услуги, което показва, че бъдещата свързаност, развиваща се към 6G технологии, ще стане дори още по-важна за предприятията и потребителите в ЕС.
За повече информация по тази тема посетете уебсайтовете на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Kristi Polluveer / Christina Ratcliff / Jordan De Bono / Barbara Martinello