Вътрешен енергиен пазар

За да хармонизира и либерализира вътрешния енергиен пазар на ЕС, Европейският съюз прие мерки за изграждане на конкурентен, насочен към клиентите, гъвкав и недискриминационен пазар на ЕС с пазарни цени на доставките. Тези мерки са насочени към разрешаването на проблеми, свързани с достъпа до пазара, прозрачността и регулацията, защитата на потребителите, междусистемните връзки и сигурността на доставките. Мерките укрепват правата на отделните клиенти, енергийните общности и уязвимите потребители, изясняват ролите и отговорностите на участниците на пазара и регулаторните органи и насърчават развитието на трансевропейски енергийни мрежи. След руското нашествие в Украйна и последвалата енергийна криза структурата на енергийния пазар на ЕС претърпява дълбоки структурни промени.

Правно основание

Членове 114 и 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Цели

Окончателното изграждане на вътрешния пазар на ЕС в енергийния сектор изисква: премахване на множество пречки и търговски бариери; сближаване на данъчните и ценовите политики и мерки по отношение на нормите и стандартите; както и уредба за околната среда и безопасността. Целта е да се осигури функциониращ пазар със справедлив достъп до него и висока степен на защита на потребителите, както и адекватни нива на взаимна свързаност и производствен капацитет.

Постижения

A. Либерализация на пазарите на природен газ и електроенергия

През 90-те години на миналия век Европейският съюз и държавите членки решиха постепенно да отворят за конкуренция своите все още монополни национални пазари на електроенергия и газ.

Първият енергиен пакет, приет между 1996 г. и 1998 г., се състоеше от две директиви и въведе първата либерализация на националните пазари на електроенергия и газ. Вторият енергиен пакет, приет през 2003 г., позволи на промишлените и битовите потребители свободно да избират своите доставчици на газ и електроенергия от по-широк кръг конкуренти.

Третият енергиен пакет, приет през 2009 г., допълнително либерализира вътрешните пазари на електроенергия и газ. С него бяха въведени няколко реформи, като отделяне на енергийните доставки и производството от преносните мрежи (отделяне), нови изисквания за независими регулатори, нова Европейска агенция за сътрудничество между националните регулатори на енергия (ACER), Европейски мрежи на операторите на преносни системи за електроенергия и газ (ЕМОПС-Е и ЕМОПС-Г) и бяха укрепени правата на потребителите на пазарите на дребно. Пакетът представлява крайъгълен камък на вътрешния енергиен пазар.

Четвъртият енергиен пакет, известен още като Пакета „Чиста енергия за всички европейци“, беше приет през 2019 г. и се състоеше от една директива (Директива (ЕС) 2019/944 за електроенергията) и три регламента (Регламент (ЕС) 2019/943 за електроенергията, Регламент (ЕС) 2019/941 за готовност за справяне с рискове и Регламент (ЕС) 2019/942за създаване на Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER). С него бяха въведени нови правила за пазара на електроенергия по отношение на енергията от възобновяеми източници и инвестициите, стимули за потребителите и ограничения за субсидиите за електроцентрали като механизмите за осигуряване на електрогенериращи мощности. Пакетът също така наложи изготвянето на планове за действие при извънредни ситуации и увеличаването на компетентностите на ACER в областта на трансграничното сътрудничество.

Петият енергиен пакет, известен още като „Подготвени за цел 55“ беше публикуван през 2021 г., за да бъдат приведени в съответствие енергийните цели на ЕС с новите европейски амбиции в областта на климата за 2030 г. и 2050 г. След като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. и прекъсна доставките на газ за Европа, Съюзът прие плана REPowerEU с цел бързо да прекрати целия руски внос на енергия от изкопаеми горива, да въведе енергоспестяващи мерки, да диверсифицира вноса си на енергия, да приеме извънредни и структурни мерки по отношение на пазарите на електроенергия и газ и да ускори въвеждането на енергията от възобновяеми източници.

Понастоящем енергийният съюз се основава на прилагането на мерки по отношение на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници, структурата на пазара на електроенергия, сигурността на доставките, вътрешния енергиен пазар, междусистемните връзки, готовността за справяне с рискове и управлението. Ключови актове в пакета са:

Регламентът относно вътрешния пазар на електроенергия (Регламент (ЕС) 2019/943), в който се определят основните пазарни принципи и правила за функционирането на пазарите на електроенергия. Посоченият регламент обхваща пазарното ценообразуване, клиентите като активни участници на пазара, пазарните стимули за декарбонизирано производство на електроенергия, постепенното премахване на пречките пред трансграничните потоци на електроенергия, пряката или непряката отговорност на производителите на електроенергия и условията за създаване на механизми за осигуряване на електрогенериращи мощности.

Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Директива (ЕС) 2019/944) включва няколко разпоредби относно защитата на потребителите, включително свободното определяне на цените за доставка на електроенергия, пазарната ценова конкуренция между доставчиците; защитата на енергийно бедните и уязвимите битови потребители и правото на крайните потребители на електроенергия. Потребителите могат да изискват инсталирането на интелигентни електромери без допълнителни разходи; домакинствата и микропредприятията имат безплатен достъп до поне един инструмент за сравняване на офертите на доставчиците, включително договорите с динамична цена на електроенергията; те имат право да сменят доставчика безплатно в рамките на максимум три седмици и да участват в колективни схеми за смяна на доставчика. Крайните потребители с интелигентни електромери могат да изискват договори с динамична цена на електроенергията с най-малко един голям доставчик; те имат право да действат като активни клиенти без непропорционални или дискриминационни технически изисквания (т.е. да продават самостоятелно произведена електроенергия) и да получават ясни, обобщени договорни условия.

С Регламента за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор (Регламент (ЕС) № 2019/941) се въвеждат общи правила за предотвратяването на кризи в електроснабдяването и подготовката за тях, за да се гарантира трансгранично сътрудничество и сътрудничество при управлението на кризи. Той също така предвижда обща рамка за оценка и мониторинг на сигурността на доставките на електроенергия. Съгласно Регламента от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС-E) се изисква да разработи и предложи обща методология за установяване на рискове в сътрудничество с ACER и Групата за координация в областта на електроенергетиката, която следва да бъде одобрена от ACER.

Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (Директива 2009/73/ЕО) въвежда пазарни и недискриминационни правила за преноса, разпределението, доставките и съхранението на газ. От държавите от ЕС се изисква да отделят преносните системи и системните оператори от вертикално интегрираните енергийни дружества. Това означава, че дружествата, които произвеждат или доставят газ или електроенергия, не могат да упражняват каквито и да е права върху оператор на преносна система и обратно. Държавите от ЕС (или компетентните регулаторни органи в тях) отговарят за осигуряването на недискриминационен достъп на трети страни до преносните и разпределителните системи. За тази цел те публикуват съответните тарифи.

Регламентът относно условията за достъп до газопреносни мрежи (Регламент (ЕО) № 715/2009) въвежда правила за достъп до газопреносни мрежи, съоръжения за съхранение на газ и съоръжения за ВПГ (втечнен природен газ). Регламентът определя начина, по който се установяват тарифите за достъп до мрежите; услугите, които ще се предлагат; разпределянето на капацитет на операторите на газопреносни системи; изискванията за прозрачност и правилата за балансиране; както и таксите при дисбаланс на пазара. Държавите от ЕС или компетентните регулаторни органи отговарят за организирането на система за недискриминационен достъп на трети страни до преносните и разпределителните системи въз основа на публикувани тарифи.

B. Бъдещи действия

Дебатът относно енергийните аспекти на петия енергиен пакет първоначално се проведе в контекста на високите цени на енергията, предизвикани от възстановяването след пандемията. През 2021 г. беше приет пакетът „Подготвени за цел 55“. Освен това преразглеждането на Директива 2009/73/ЕО за природния газ и на Регламент (ЕО) № 715/2009 за природния газ има за цел създаването на нова регулаторна рамка за конкурентни декарбонизирани пазари на газ, включително новия пазар на водород в ЕС, и намаляването на емисиите на метан.

Дебатът относно петия енергиен пакет претърпя радикална промяна след руското нашествие в Украйна. Нуждаейки се от отговор на ескалиращата световна енергийна криза, ЕС представи няколко предложения за дълбоки структурни промени на енергийните си пазари. През март 2022 г. в съобщението REPowerEU беше ясно заявено намерението на ЕС да се освободи постепенно от зависимостта си от руските изкопаеми горива. През май 2022 г., планът REPowerEU приведе в ход тази цел чрез действия за енергоспестяване, диверсифициране на доставките, повишаване на сигурността на енергоснабдяването, замяна на изкопаемите горива и ускоряване на въвеждането на енергията от възобновяеми източници. През юли 2022 г. Комисията предложи нови правила за координирани мерки за намаляване на търсенето на газ — „Да пестим газ за безпроблемна зима“.

Поради неотложния характер на ситуацията, Комисията представи Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ, като определи доброволна целева стойност от 15 %, която обаче е задължителна в случай на извънредна ситуация, за намаляване на потреблението на газ в държавите членки между 1 август 2022 г. и 31 март 2023 г. Регламентът влезе в сила на 9 август 2022 г. През септември 2022 г. той беше последван от нов регламент на Съвета относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и за намаляване на сметките за енергия на европейските граждани и предприятия. Между септември и декември 2022 г. Съветът прие три извънредни временни пазарни мерки: доброволна обща целева стойност от 10 % за намаляване на брутното потребление на електроенергия между 1 декември 2022 г. и 31 март 2023 г. и задължителна целева стойност от 5 % за намаляване на потреблението на електроенергия през върховите часове; горна граница на пазарните приходи от 180 евро/MWh за производители на електроенергия, използващи възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнитни въглища и задължителен временен налог за солидарност за сектора на изкопаемите горива.

На 14 март 2023 г. Комисията предложи реформа на структурата на пазара на електроенергия, по-специално на Регламента и Директивата за електроенергията и на Регламент (ЕС) № 1227/2011 относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT). С предложението се стимулират по-дългосрочни договори и се въвеждат правила за достъпа до възобновяемите енергийни източници и за споделянето на енергията от възобновяеми източници, дългосрочни договори за потребителите, нови схеми за подпомагане на оптимизацията на потреблението и съхранението, мерки за защита на уязвимите потребители, включване в регулираните цени на дребно на домакинствата и МСП в случаи на кризи, както и задължения за държавите членки да посочат доставчици от последна инстанция. През октомври 2023 г. Парламентът и Съветът приеха преговорните си позиции и започнаха тристранната среща за приемането на посоченото законодателство.

C. Регулиране на енергийния пазар: Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия

Агенцията на ЕС за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) беше създадена през 2009 г. и започна да функционира през март 2011 г. ACER отговаря за насърчаване на сътрудничеството между националните регулаторни органи на регионално и европейско равнище и за наблюдението на развитието на мрежата и на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. Тя също така разполага с компетентност да разследва случаи на пазарна злоупотреба и да координира с държавите членки прилагането на подходящи санкции.

През юни 2019 г. Регламент (ЕС) 2019/942 (Регламентът за ACER) засили ролята на ACER при координирането на действията на националните регулатори, особено мерките за трансграничните райони, изложени на риск от фрагментирано вземане на решения на национално или регионално равнище. Съгласно преработения текст на Регламента за електроенергията (Регламент (ЕС) 2019/943) ACER се ползва понастоящем с повече отговорности по отношение на изготвянето и представянето на окончателното предложение за мрежови кодекси на Комисията и за оказване на влияние върху процеса на преразглеждане на регионалния пазар на електроенергия (тръжна зона). В тази връзка Регламентът въведе и такси като допълнителен източник на финансиране за покриване на разходите за дейностите, свързани с Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар („REMIT такси“).

Европейският съюз също така създаде структури за сътрудничество за Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС) за електроенергия и газ в Регламент (ЕС) 2019/943 и Регламент (ЕО) № 715/2009. ЕМОПС и ACER заедно изготвят подробни правила за достъп до мрежите и технически кодекси и гарантират координацията при експлоатацията на мрежите чрез обмен на оперативна информация и разработване на общи стандарти и процедури за безопасност и действие при аварийни ситуации. ЕМОПС отговаря също така за изготвянето на всеки две години на десетгодишен инвестиционен план за мрежите, който на свой ред се преразглежда от ACER.

Регламент (ЕС) 2016/1952 подобрява прозрачността на цените на газа и електроенергията за промишлени крайни потребители, като задължава държавите членки да съобщават на Евростат цените и системите за ценообразуване един или два пъти годишно. Регламент (ЕС) № 1227/2011 относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT) гарантира справедливи търговски практики на енергийните пазари в ЕС.

D. Сигурност на енергийните доставки

Регламент (ЕС) 2019/941 за готовността за справяне с рискове в електроенергийния сектор установява мерки за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия, с цел да се обезпечи добро функциониране на вътрешния пазар на електроенергия, адекватно равнище на свързаност между държавите членки, производствен капацитет и баланс между търсенето и предлагането. В Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз се определя цел за междусистемна електроенергийна свързаност от най-малко 15 % до 2030 г. Регламент (ЕС) 2017/1938 относно сигурността на доставките на газ установява мерки за гарантиране на сигурността на доставките на газ, като позволява приемането на изключителни мерки в случай на извънредна ситуация. Този регламент беше преразгледан през 2022 г. след руското нашествие в Украйна. ЕС прие задължителни цели за запълване на газохранилищата, като изиска от държавите от ЕС да запълнят своите газохранилища до 80 % от техния капацитет до 1 ноември 2022 г. и до 90 % през следващите години.

Регламент (ЕС) 2022/2576 засилва енергийната солидарност чрез по-добра координация на покупките на газ, трансграничен обмен на газ и надеждни референтни показатели за цените. Той предоставя правна рамка за Енергийната платформа на ЕС за подпомагане на държавите от ЕС в подготовката им за зимата на 2023—2024 г., по-специално при запълването на техните газохранилища. Директива 2009/119/EОима за цел да гарантира сигурността на доставките, като задължава държавите членки да поддържат минимални запаси от нефт, равностойни на 90 дни среднодневен нетен внос или на 61 дни среднодневно национално потребление, в зависимост от това коя от двете стойности е по-висока. Приложното поле на Директива 2009/73/ЕО за природния газ обхваща бъдещите газопроводи до и от държави извън ЕС, с дерогации за съществуващите газопроводи. Съществуват специални разпоредби в Директива 2013/30/ЕС относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.

E. Трансевропейска енергийна мрежа (TEN-E)

TEN-E представлява политика, съсредоточена върху свързването на енергийната инфраструктура на държавите членки. Като част от тази политика са определени 11 приоритетни коридора: три за електроенергия, пет за морски електропреносни мрежи и три за водород. Съществуват и три приоритетни тематични области: внедряване на интелигентни електропреносни мрежи, интелигентни газопреносни мрежи и трансгранична мрежа за въглероден диоксид.

С Регламент (ЕС) 2022/869 за TEN-E се определят насоки за трансевропейските енергийни мрежи, като се идентифицират проекти от общ интерес (ПОИ) между държавите от ЕС, проекти от взаимен интерес (ПВИ) между ЕС и държави извън ЕС и приоритетни проекти, свързани с трансевропейските енергийни мрежи. С този регламент се прекрати подкрепата за нови проекти за природен газ и нефт и се въведоха задължителни критерии за устойчивост, приложими към всички проекти. Новите ПОИ в областта на енергията и трансграничната енергия от възобновяеми източници се финансират от Механизма за свързване на Европа за периода 2021—2027 г. за енергетиката (МСЕ-Е) — инструмент за финансиране със седемгодишен бюджет от 5,84 милиарда евро, отпускани под формата на безвъзмездни средства, които се управляват от Изпълнителната агенция за климата, инфраструктурата и околната среда. Комисията изготвя списък на ПОИ чрез делегиран акт, който влиза в сила само ако Парламентът или Съветът не представят възражение в срок от два месеца след като бъдат уведомени.

Роля на Европейския парламент

Чрез приемането на законодателния пакет за вътрешните енергийни пазари Парламентът изрази силна подкрепа за отделянето на собствеността върху преносната инфраструктура в електроенергийния сектор като най-ефективен инструмент за насърчаване по недискриминиращ начин на инвестициите в инфраструктурата, гарантиране на справедливи условия за достъп до мрежата на новите участници и прозрачност на пазара.

Парламентът подчерта също така значението на едно общо европейско виждане относно средносрочните инвестиции (индикативен десетгодишен европейски план, фокусиран върху взаимната свързаност); засилено сътрудничество между регулаторните органи, държавите членки и операторите на преносни системи и силен процес на хармонизиране на условията за достъп до мрежата. По инициатива на Парламента специално внимание беше отделено на правата на потребителите като част от постигнатото споразумение със Съвета: в резолюциите се настоява за увеличаване на правата на потребителите (смяна на доставчика, получаване на директна информация от „интелигентни“ измервателни уреди и ефективно разглеждане на жалбите, отправени до енергиен „омбудсман“).

Парламентът постигна също така признаването на концепцията за „енергийна бедност“. Той решително подкрепи създаването на ACER, подчертавайки, че на Агенцията трябва да се предоставят необходимите правомощия за преодоляване на проблемите, които не могат да бъдат разрешени от националните регулатори и които възпрепятстват интегрирането и правилното функциониране на вътрешния пазар. След нахлуването на Русия в Украйна Парламентът прие няколко резолюции относно постепенното прекратяване на вноса на руски изкопаеми горива, както и следните ключови позиции:

  • На 14 септември 2023 г. Парламентът потвърди началото на преговорите относно пазара на електроенергия. Той желае да укрепи защитата на потребителите срещу нестабилни цени, да гарантира правото на избор между договори с фиксирани и динамични цени и да забрани приемането на едностранни промени в условията на договорите. Парламентът също така призова да бъде забранено на доставчиците да спират доставките на електроенергия, включително по време на спорове, както и да бъдат забранени всякакви изисквания към уязвимите клиенти да използват системи за авансово плащане.
  • На 5 октомври 2022 г. Парламентът прие резолюция относно цените на енергията, като отново призова за незабавно и пълно ембарго върху нефта, въглищата, ядреното гориво и газа от Русия и подчерта позицията си срещу изключването на уязвимите потребители. Той също така призова за подходящ таван на цените за внос на газ по тръбопроводи, нови мерки за справяне със спекулациите, таван на приходите на подпределните производители на електроенергия в полза на потребителите и предприятията, и възложи на Комисията да анализира отделянето на цените на електроенергията от газа. На последно място Парламентът изрази съжаление, че Комисията е избрала регламентите на Съвета като законодателен инструмент за справяне с енергийната криза.
  • На 19 май 2022 г. Парламентът прие резолюция относно социалните и икономическите последици за ЕС от войната на Русия в Украйна, в която призова държавите членки спешно да приемат шестия пакет от санкции. Той повтори призива си за незабавно и пълно ембарго върху вноса на нефт, въглища, ядрено гориво и газ от Русия.
  • На 7 април 2022 г. Парламентът прие резолюция, в която призова да се въведе незабавно и пълно ембарго върху вноса на нефт, въглища, ядрено гориво и газ от Русия, да се изоставят проектите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ и да се разработи план, с който да продължи да се гарантира сигурността на енергийните доставки за ЕС в краткосрочен план.
  • На 1 март 2022 г. Парламентът осъди незаконната, непровокирана и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна, както и участието на Беларус в тази агресия. Той призова обхватът на санкциите да бъде разширен и те да бъдат насочени към стратегическо отслабване на руската икономика и промишлена база, по-специално на военно-промишления комплекс. По-конкретно той призова за ограничения на вноса на основни руски експортни стоки, включително нефт и газ.

За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

 

Matteo Ciucci