Европейски социален фонд  

Европейският социален фонд (ЕСФ) е създаден съгласно Римския договор с цел подобряване на мобилността на работниците и на възможностите за заетост на общия пазар. Впоследствие неговите задачи и оперативни правила бяха преразгледани, за да отразят промените в състоянието на икономиката и заетостта в държавите членки, както и развитието в политическите приоритети, определени на равнището на ЕС.

Правно основание  

Членове 162 – 164, 174, 175, 177 и 178 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

След влизането в сила на Договора от Лисабон при приемане на общи правила, приложими за структурните фондове, вече се прилага обикновената законодателна процедура.

Цели  

Съгласно Регламент (ЕС) № 1304/2013 ЕСФ има за цел да подобри възможностите за заетост, да засили социалното приобщаване, да се бори срещу бедността, да насърчава образованието, уменията и ученето през целия живот и да разработва политики за активно, всеобхватно и устойчиво приобщаване.

В съответствие с тези приоритети ЕСФ има за задача:

  • да насърчава постигането на високи нива на заетост и на качество на работните места, да подобрява достъпа до пазара на труда, да предоставя подкрепа за географската и професионалната мобилност на работниците и да улеснява тяхното адаптиране към промените в промишлеността;
  • да стимулира постигането на високо ниво на образование и обучение за всички и да подпомага прехода от образование към трудова заетост за младите хора;
  • да води борба с бедността, да подобрява социалното приобщаване и да насърчава равенството между половете, недискриминацията и равните възможности.

Постижения  

A. Предходни програмни периоди

ЕСФ е първият структурен фонд. През ранния период, до 1970 г., от този фонд се възстановяват 50% от разходите на държавите членки за професионално обучение и от надбавките за пренастаняване на работници, засегнати от преструктуриране на икономиката. Общо през този период фондът е подпомогнал над 2 милиона души. През 1971 г. с Решение на Съвета съществено се увеличават средствата за фонда и системата бива променена, като от държавите членки се изисква да подават предварително заявленията за отпускане на помощи. През 1983 г. нова реформа съгласно Решение 83/516/ЕИО на Съвета от 17 октомври 1983 г. променя основния фокус на фонда, като го насочва към борбата с младежката безработица и подпомагането на най-нуждаещите се региони. Чрез включването в Договора за ЕО на целта за икономическо и социално сближаване в рамките на Общността Единният европейски акт (1986 г.) подготвя почвата за всеобхватна реформа (съгласно регламентите от 24 юни и 19 декември 1988 г.), насочена най-вече към въвеждане на координиран подход в планирането и функционирането на структурните фондове. Договорът от Маастрихт разширява обхвата на подкрепата от ЕСФ, описана в член 146, така че да бъде включено „адаптиране към промените в промишлеността и в производствените системи“. Равнището на финансиране, определено за икономическо и социално сближаване през следващия програмен период (1994 – 1999 г.), е удвоено (141 милиарда екю). Инициативи на Общността, които са били пилотни проекти през предходния период, получават потвърждение и по-значителен бюджет (9% от общите ресурси на структурните фондове). Предоставя се съфинансиране за две такива програми, насочени към подпомагане на новаторски транснационални проекти: „Адапт“, имаща за цел подпомагане на работодателите и работниците да предвиждат промените в промишлеността и да се справят с последиците от тях, и „Заетост“, включваща четири насоки за насърчаване на интеграцията на пазара на труда за уязвими групи.

Като част от „Програма 2000“ цялостната рамка на структурните фондове за програмния период 2000 – 2006 г. бива опростена. На ЕСФ, с бюджет от 60 милиарда евро, е възложена двойна отговорност да допринася както за политиката на сближаване, така и за прилагането на Европейската стратегия за заетост (ЕСЗ) (2.3.3); в съответствие с това е променен обхватът на неговата намеса. Съфинансира се само една инициатива на Общността: EQUAL, чийто фокус е върху подкрепата на новаторски транснационални проекти, имащи за цел преодоляване на дискриминацията и на неблагоприятното положение на пазара на труда.

За програмния период 2007 – 2013 г. остават само три структурни фонда: ЕСФ, Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионният фонд. Съвместно те имат за задача постигане на целите на сближаването (с разпределени 81% от средствата), регионалната конкуренция и заетостта (с разпределени 16% от средствата за региони, които не са включени в цел „Сближаване“) и европейското териториално сътрудничество за насърчаване на хармонично развитие в целия ЕС (с разпределени 2,5% от средствата).

Средствата от структурните фондове се разпределят сред държавите членки в съответствие с формула, която отчита броя (и гъстотата) на населението, просперитета на региона, безработицата и равнищата на образование; преговорите за това се водят от държавите членки едновременно с преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) за даден период. Една от основните характеристики на структурните фондове е принципът на допълняемост, според който държавите членки не могат да използват структурни фондове, за да заместят вътрешните си разходи, които така или иначе са планирали.

През периода 2007 – 2013 г. ЕСФ, заедно с другите финансови инструменти на европейската политика на сближаване, изигра ключова роля в Европейския план за действие за възстановяване, приет от Европейския съвет през декември 2008 г., и в координирания европейски план за икономическо възстановяване, представен от Комисията през ноември същата година.

B. Текущ програмен период (2014 – 2020 г.)

1. Пет структурни фонда, управлявани по общи правила

Петте европейски структурни и инвестиционни фонда за програмния период 2014 – 2020 г., т.е. ЕФРР, ЕСФ, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), сега се управляват по набор от общи правила. В допълнение към това отделни регламенти за всеки от фондовете определят областите на интервенция и други подробни правила. В Регламент (ЕС) № 1303/2013 от 17 декември 2013 г. са определени общите принципи, правила и стандарти за функционирането на петте европейски структурни и инвестиционни фонда. В Регламент (ЕС) № 1304/2013 от 17 декември 2013 г. се определя мисията на Европейския социален фонд (ЕСФ), включително обхватът на предоставяната от него подкрепа, специфичните разпоредби и видовете допустими разходи, за които може да бъде предоставено подпомагане.

С общ бюджет от 74 милиарда евро (в сравнение с планираната сума от 75 милиарда евро за периода 2007 – 2013 г.) ЕСФ съфинансира национални или регионални оперативни програми, чието осъществяване протича през седемгодишния период на МФР и които се предлагат от държавите членки и се одобряват с решение на Комисията.

Той е съсредоточен върху следните четири тематични цели:

  • насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила;
  • насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и дискриминацията;
  • инвестиции в образованието, обучението, включително професионалното обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот;
  • повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и ефективна публична администрация.

Ролята на ЕСФ бе засилена за периода 2014 – 2020 г. чрез въвеждането на правно обвързващ минимален дял от 23,1% от общото финансиране за сближаване.

2. Европейският социален фонд и инициативата за младежка заетост

Регламентът за ЕСФ включва Инициативата за младежка заетост, която се финансира от три източника: средства, отпуснати на държавите членки по ЕСФ (3,2 милиарда евро), предназначен за целта бюджет на ЕС (3,2 милиарда евро) и национално съфинансиране на дела на ЕСФ. Инициативата подкрепя млади хора, които не работят, не учат и не се обучават никъде (NEET), в региони, в които младежката безработица е над 25%. През февруари 2015 г. Комисията предложи изменение на регламента за ЕСФ с цел увеличаване на дела на предварителното финансиране на Инициативата за младежка заетост (заплащан след приемането на оперативните програми) от 1 – 1,5% на до 30%, за бюджета за 2015 г., за да се ускори изпълнението в държавите членки.

При отбелязването на 60-ата годишнина на Фонда в началото на 2017 г. Комисията докладва, че само през периода 2007 – 2013 г. той е помогнал на почти 10 милиона европейци да си намерят работа. Членът на Комисията Мариан Тейсен определи дейността на ЕСФ като „60 години успехи“ и подчерта, че Фондът представлява пряка инвестиция в хората. Това събитие отбеляза също така началото на разисквания относно финансирането на човешкия капитал на ЕС след 2020 г.

На 2 май 2018 г. Комисията представи предложението си за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. Предложенията включваха подновен европейски социален фонд (ЕСФ+) с бюджет от 101 милиарда евро за подкрепа на прилагането на принципите на европейския стълб на социалните права. ЕСФ+ ще обедини Европейския социален фонд (ЕСФ), инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), Програмата на ЕС за заетост и социални иновации и Европейската програма в областта на здравето.

Приоритетите на ЕСФ+ са:

  • насърчаване на реформи за подобряване на икономическата и социалната устойчивост и нарастващото социално сближаване, на достъпността, устойчивостта и ефективността на здравните системи и на политиките в областта на общественото здраве, по-специално чрез по-добро привеждане в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;
  • инвестиране в образование и умения (особено основни умения за ползване на цифрови технологии) с цел адаптиране към потребностите на икономиката, насърчаване на заетостта чрез дейности за (повторно) интегриране на пазара на труда, особено за младите хора и дългосрочно безработните лица, и действия за преодоляване на новите рискове за здравето, свързани с променящите се форми на заетост;
  • специално внимание към положението на мигрантите и тяхната интеграция на пазара на труда;
  • насърчаване на социалното приобщаване, гарантиране на високо равнище на здравеопазване, предотвратяване на бедността и неравенството и борба срещу тях;
  • подкрепа на мобилността на пазара на труда и на социалните иновации;
  • намаляване на неравенствата по отношение на достъпа до обществено здравеопазване и качествени здравни грижи между държавите членки, защита на хората от сериозни трансгранични заплахи за здравето, засилване на правомощията на здравните системи с акцент върху преминаването им към цифрови технологии и подкрепа на законодателството на ЕС в областта на здравеопазването.

3. Инструменти за интеграция на пазара на труда, допълващи ЕСФ

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) бе създаден като инструмент на политиката на конкурентоспособност, а не на политиката на сближаване, за МФР 2007 – 2013 г. с цел да бъдат подкрепени работниците, уволнени в резултат на големи структурни промени в световните търговски модели, предизвикани от глобализацията. Докато ЕСФ подкрепя многогодишни програми, насочени към постигането на дългосрочни структурни цели за задържане на хората на работните им места или реинтегрирането им на пазара на труда, ЕФГП реагира на конкретни спешни ситуации, като например масови уволнения на работници вследствие на глобализацията за ограничен период от време.

С оглед на кризата Регламентът за ЕФПГ (Регламент (ЕО) № 1927/2006) бе временно изменен до края на 2011 г., за да се отговори на настъпилите в резултат на тази криза уволнения, като предвиждаше дялове на съфинансиране между 50% и 65%. Новият регламент за ЕФПГ за периода 2014 – 2020 г. (Регламент (ЕС) № 1309/2013) бе приет от Парламента и Съвета през декември 2013 г., като предвиденият бюджет е до 150 милиона евро. Освен уволненията, предизвикани от структурни промени, произтичащи от глобализацията, той включва уволнения в резултат на световната финансова и икономическа криза.

На 2 май 2018 г. Комисията предложи нов, преразгледан ЕФПГ с бюджет от 1,6 милиарда евро, чието приложно поле ще бъде разширено така, че да обхваща и работници, загубили своята работа в резултат от преструктуриране, дължащо се на автоматизация или цифровизация. Прагът на броя съкращения, при който може да се задейства подкрепа от ЕФПГ, също ще бъдат намален от 500 на 250.

Ролята на Европейския парламент  

Влиянието на Парламента върху ЕСФ нараства с времето. Съгласно Договора от Маастрихт Парламентът трябва да одобри общите разпоредби относно фонда, а съгласно Договора от Амстердам приемането на правила за прилагане за ЕСФ се извършва по процедурата за съвместно вземане на решение. Парламентът разглежда ЕСФ като най-важния инструмент на ЕС за борба с безработицата. Поради това той винаги е подкрепял стремежа към ефективно функциониране на фонда и е призовавал за по-опростено законодателство и процедури, които биха могли да подобрят ефективността и качеството на подпомагането от ЕСФ.

В хода на времето Парламентът постепенно разшири обхвата на ЕСФ, така че в него да бъдат включени усилията за борба с неравенството между мъжете и жените, както и дискриминацията и социалното изключване, като се улесни достъпът до заетост за уязвимите групи. Парламентът подкрепи предложението на Комисията относно приноса на ЕСФ за справяне с икономическата криза и в своята резолюция от 7 октомври 2010 г. призова за укрепването на ЕСФ като основна двигателна сила за изпълнението на целите на „Европа 2020“.

Благодарение на Парламента през програмния период 2014 – 2020 г. ЕСФ ще разполага с 23,1% от общите средства за финансиране на сближаването, а 20% от средствата, отпуснати на всяка държава членка по ЕСФ, ще бъдат използвани за социално приобщаване. Съгласно предложението за МФР за периода 2021 – 2027 г. е предвидено тези цифри да нараснат съответно на 27% и 25% (2% от които за най-нуждаещите се лица). Парламентът също така настоя да бъде предоставен достъп до ЕФПГ на нови категории бенефициенти, например самостоятелно заети лица.

Изправен пред предизвикателството на притока на бежанци в последно време, в своята резолюция от 5 юли 2016 г. Парламентът отбеляза, че професионалната интеграция е основно средство за постигане на социално приобщаване, и подчерта възможността да се използва ЕСФ за мерки, имащи за цел интегрирането на бежанците на европейските пазари на труда, като същевременно призова да се отдаде по-голямо значение на фонда. Комисията взе предвид тази загриженост в предложението си за МФР за 2021 – 2027 г. от 2 май 2018 г., като добави конкретно посочване на мигрантите и тяхното интегриране на пазара на труда сред приоритетите на ЕСФ+.

 

Stefan Schulz