Социално осигуряване в други държави — членки на ЕС

Координацията на системите за социална сигурност улеснява свободното движение на хора в рамките на ЕС. След основната реформа на законодателството в тази област през 2010 г. Комисията включи в пакета за трудовата мобилност от 2016 г. предложения за допълнително реформиране на системата и за адаптирането ѝ към съвременните икономически и социални реалности в ЕС.

Правно основание

Членове 48 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Цели

Основният принцип, залегнал в Римския договор, е премахване на пречките пред свободното движение на хора между държавите членки (2.1.5). Целта на координирането на системите за социална сигурност е да гарантира, че гражданите на ЕС, които работят и пребивават в държава членка, различна от тяхната собствена, няма да загубят част или всички свои социалноосигурителни права.

Постижения

През 1958 г. Съветът приема два регламента относно социалната сигурност на работниците мигранти, които впоследствие са заменени от Регламент (ЕИО) № 1408/71. Гражданите на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия също са обхванати чрез Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), а гражданите на Швейцария са обхванати чрез Споразумението между ЕС и Швейцария. След Брексит правата на лицата, обхванати от Споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство, продължават да бъдат защитени. За лицата, които не са обхванати от Споразумението за оттегляне, координацията на системите за социална сигурност се урежда от съответния протокол към Споразумението за търговия и сътрудничество.

През 2004 г. Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламентът за координация) отмени Регламент (ЕИО) № 1408/71, въпреки че последният продължава да поражда правни последици за определени актове и споразумения на Общността, по които ЕС все още е страна. През 2010 г. беше извършена основна реформа на системата с приемането на „осъвременения пакет за координация“ — Регламент (ЕО) № 988/2009 и Регламент (ЕО) № 987/2009, установяващ процедура за прилагането на Регламент (ЕО) № 988/2009.

A. Четири основни принципа

Всяка държава членка e свободна самостоятелно да организира своята система за социална сигурност. Като цяло социално осигуряване се предоставя от държавата по месторабота или при отсъствие на трудова заетост, от държавата по пребиваване. Когато участват две или повече държави, Регламентът за координация определя по коя национална схема е осигурен гражданинът на ЕС. Регламентът се основава на четири основни принципа:

1. Равно третиране (членове 4, 5)

Работниците и самостоятелно заетите лица от други държави членки имат същите права и задължения като гражданите на приемащата държава. Правото на еднакво третиране се прилага безусловно за всички работници или самостоятелно заети лица от друга държава членка, които са пребивавали в приемащата държава за определен период от време.

2. Сумиране на периоди (член 6)

Този принцип гарантира, че предишните периоди на осигуряване, трудов стаж или пребиваване в други държави ще бъдат взети предвид при изчисляването на обезщетенията. Ако например националното законодателство изисква работникът да е бил осигурен или да е бил трудово зает за определен период от време, преди да има право на определени обезщетения, принципът на сумиране означава, че компетентната държава членка трябва да вземе предвид периодите на осигуряване и заетост в други държави членки.

3. Принцип на приложимо право на една държава членка (член 10 и член 11, параграф 1)

Този принцип предотвратява неправомерното облагодетелстване от правото на свободно движение. Всяко лице, получаващо обезщетения, е обхванато от законодателството на само една държава и плаща вноски само в тази държава.

4. Възможност за прехвърляне (член 7)

Този принцип означава, че социалноосигурителните обезщетения могат да се изплащат навсякъде в ЕС, и забранява на държавите членки да запазват плащанията само за хората, които живеят в съответната държава. Това обаче не важи за всички социалноосигурителни обезщетения, тъй като се прилагат специални правила, например по отношение на обезщетенията за безработица.

B. Социалноосигурени лица

Първоначално Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага само за работниците, но през 1982 г. обхватът му е разширен и в него са включени и самостоятелно заетите лица. Това включва също членовете на семействата на работниците и самостоятелно заетите лица, лицата на тяхна издръжка, лицата без гражданство и бежанците. Обхватът е постепенно разширен: през 1998 г. — за държавните служители, за да бъдат те третирани по същия начин като останалата част от населението по отношение на общите законоустановени пенсионни права, през 1999 г. — за всички осигурени лица, по-специално студентите и лицата, които не упражняват платена професионална дейност, а през 2003 г. — за гражданите на трети държави, които пребивават законно в ЕС. С последния правен акт — Регламент (ЕС) № 1231/2010, социално осигуряване се предоставя и за гражданите на трети държави, които пребивават законно в ЕС и които са в трансгранична ситуация, както и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица, ако те също се намират в ЕС.

Трансграничните работници, които работят като наети лица или като самостоятелно заети лица в една държава членка и пребивават в друга държава членка, в която се връщат ежедневно или поне веднъж седмично, също са социалноосигурени. Същевременно командированите работници са изключение: те се изпращат с временно назначение и поради това остават в обхвата на системата за социална сигурност на своята държава членка на произход за период до 24 месеца (2.1.13). Само здравните обезщетения в натура могат да бъдат получавани в държавата членка на пребиваване.

C. Включени обезщетения

В член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 са изброени обезщетенията за социална сигурност, за които се прилага регламентът:

1. болест;
2. обезщетения за гледане на малко дете от майката и съответно от бащата;
3. обезщетения за инвалидност;
4. обезщетения за старост;
5. обезщетения за преживели лица;
6. обезщетения при трудови злополуки и професионални болести;
7. помощи при смърт;
8. обезщетения за безработица;
9. предпенсионни обезщетения;
10. семейни обезщетения;
11. някои специални парични обезщетения без плащане на вноски (член 70).

D. Осъвременяване на системата

От 1971 г. законодателството за координация на социалната сигурност е изменяно многократно, за да се вземат предвид развитието на положението на равнище ЕС, промените в законодателството на национално равнище и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

1. Европейска здравноосигурителна карта

С тази карта се улеснява достъпът до медицинско обслужване в случай на непредвидени здравни нужди по време на посещение в друга държава от ЕИП по лични или професионални причини. Достъпът е гарантиран при същите условия и на същата цена като за хората, осигурени в съответната държава. Разходите се възстановяват от системата за социална сигурност на държавата на произход.

2. Допълнителни пенсионни права

Наред със законоустановените пенсионни схеми, допълнителните пенсии често играят важна роля за осигуряване на жизнения стандарт на хората в напреднала възраст. С Директива 2014/50/ЕС се преодоляват редица пречки пред мобилните работници да упражняват правата си на допълнително пенсионно осигуряване, когато се преместват в друга държава членка.

3. Ролята на Европейския орган по труда

Създаден през юли 2019 г., Европейският орган по труда (ЕОТ) осъществява оперативните аспекти на координацията на социалната сигурност. ЕОТ предлага също медиация в случаи на спорове чрез специален Съвет за медиация.

4. Цифровизация при координацията на социалната сигурност

Процесът на преминаване от обмен на информация на хартиен носител към електронен обмен на информация започна с пакета за модернизиране на координацията и доведе до създаването на системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност (EESSI). Системата вече свързва институциите за социална сигурност в 32 държави: 27-те държави — членки на ЕС, плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство.

През септември 2023 г. Комисията представи съобщение относно цифровизацията при координацията на системите за социална сигурност. В съобщението се посочват различни проекти в областта на цифровизацията, включително пилотният проект за Европейски паспорт за социална сигурност (ESSPASS). В центъра на проекта ESSPASS са цифровизацията на процеса на искане и получаване на документи, доказващи социалноосигурителен статус, и проверката на тези документи в реално време. Това ще позволи на институциите за социална сигурност, инспекциите по труда, доставчиците на здравно обслужване и други съответни субекти да проверяват документите незабавно навсякъде в Европа.

5. Текуща реформа

През декември 2016 г. Комисията предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 за неговото прилагане като част от пакета за трудовата мобилност.

Целта на преразглеждането е да се гарантира справедливост чрез по-тясно обвързване на изплащането на обезщетения с държавата членка, събираща осигурителните вноски. Освен това на националните органи се предлагат по-добри инструменти за проверка на социалноосигурителния статус на командированите работници, за да се предотвратяват нелоялни практики и злоупотреби. Основните промени са свързани с обезщетенията за безработица, обезщетенията за дългосрочни грижи, семейните обезщетения и правилата, свързани с икономически неактивните граждани (2.1.5). Към настоящия момент междуинституционалните преговори по предложението не са довели до споразумение.

Ролята на Европейския парламент

Парламентът винаги е показвал силен интерес към проблемите на работниците мигранти, пограничните работници, самостоятелно заетите лица и гражданите на трети държави, работещи в държави членки, различни от държавата, която ги е приела. Неведнъж той е изразявал съжаление, че продължават да съществуват пречки пред напълно свободното движение, и е призовавал Съвета да приеме предложенията за включване на обезщетенията за ранно пенсиониране в обхвата на координацията на системите за социална сигурност, за разширяване на правото на безработните лица да получават обезщетения за безработица в друга държава членка, както и за разширяване на обхвата на законодателството, така че да бъдат включени всички осигурени лица. Повечето от тези искания бяха изпълнени с приемането на Регламент (ЕО) № 883/2004 или са включени в последните предложения на Комисията за преразглеждане на регламента.

В редица свои резолюции (от 14 януари 2014 г. относно социална закрила за всички, от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг и от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост) Парламентът e обръщал внимание на конкретни трудности в тази област, като например случая на самостоятелно заетите лица, работниците на временни договори или договори на непълно работно време, работниците в цифровата икономика и сезонните работници. Той призова също Комисията да преразгледа законодателството и да наблюдава прилагането и координацията на системите за социална сигурност, за да гарантира, че правата на гражданите се зачитат и трудовата мобилност в ЕС може да функционира ефективно.

След избухването на пандемията от COVID-19 и сериозното въздействие, което тя оказа върху трансграничните, граничните, командированите и сезонните работници, на 19 юни 2020 г. Парламентът прие резолюция относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19. В нея се обръща внимание на трудностите, пред които са изправени тези работници: те нямат достъп до адекватна социална закрила и права на социално подпомагане поради ограничената координация между институциите за социално осигуряване на държавите членки; не отговарят непременно на условията за допустимост за мерките за временно подпомагане като схеми за работа на кратък работен ден, адаптирани обезщетения за безработица и мерки за насърчаване на работата от дома; и живеят в положение на правна несигурност по отношение на приложимите схеми за социална сигурност и данъчно облагане.

На 20 май 2021 г. Парламентът прие резолюция относно въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги: трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за съчетаване на нуждите и уменията на пазара на труда. В нея се подчертава, че липсата на достъп до системите за социална сигурност често е резултат от неправомерни форми на нестандартна заетост. Изтъква се също необходимостта от пълна цифровизация на процедурите, свързани с трудовата мобилност и командироването на работници, за да се подобрят предоставянето и обменът на информация между националните органи и да се даде възможност за ефективно прилагане, преносимост и проследимост на правата на работниците.

В резолюцията си от 25 ноември 2021 г. относно въвеждането на Европейски паспорт за социална сигурност Парламентът отново подчерта необходимостта от общоевропейски цифров инструмент за мобилни работници, който да улесни работниците при проследяването и предявяването на искания във връзка със социалноосигурителни вноски и обезщетения, като същевременно подобри прилагането на правилата на ЕС за трудова мобилност и координация на социалната сигурност.

За повече информация по темата посетете уебсайта на комисията по заетост и социални въпроси.

 

Aoife Kennedy

03-2024