Право на работниците и служителите на информиране, консултиране и участие

Европейският съюз допълва дейностите на държавите членки по отношение на правото на информиране и консултиране на работниците и служителите чрез приемане на минимални изисквания посредством директиви или чрез мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки. Редица директиви на ЕС защитават правата на работниците на информиране и консултиране на ниво дружество, като установяват правила както на национално, така и на транснационално равнище.

Правно основание

Членове 5, 114, 115, 151 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

ЕС подкрепя и допълва дейностите на държавите членки, отнасящи се до участието на работниците и служителите, с цел да се постигнат основните цели на европейската социална политика (член 151 от ДФЕС), които включват подобряване на условията на живот и труд, осигуряване на подходяща социална закрила, обезпечаване на високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот.

Постижения

A. Контекст

Правото на работниците и служителите на информиране, консултиране и участие е основна тема в европейските дебати, откакто през 1974 г. беше приета първата социална програма за действие. В приетата през 1989 г. Харта на Общността за основните социални права на работниците (упомената в член 151 от ДФЕС) се подчертава, че е желателно да се поощрява участието на работниците и служителите. При все това предложенията на Комисията в тази област често срещат съпротива. Преди Споразумението за социалната политика да бъде включено през 1997 г. в Договора от Амстердам, липсваше подходящо правно основание за законодателство на Общността в тази област. През 2009 г. Хартата на основните права на Европейския съюз беше интегрирана в член 6, параграф 1 от ДЕС. В член 27 от Хартата се признава правото на работниците на информиране и консултиране.

Що се отнася до участието на работниците и служителите, член 153 от ДФЕС предоставя на Парламента и Съвета правомощието да приемат:

  • мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки;
  • директиви, определящи минималните изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно.

Прилага се обикновената законодателна процедура след провеждане на консултации с Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите.

B. Действащо законодателство

В първата група от директиви се разглеждат правото на работниците или служителите да бъдат информирани за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение и тяхното право да бъдат информирани и консултирани относно съкращения или трансфери:

  • Директива 75/129/ЕИО на Съвета относно колективните уволнения, изменена с директиви 92/56/ЕИО и 98/59/ЕО на Съвета, въвежда изискването работодателите да преговарят с работниците и служителите в случай на масови уволнения;
  • Съгласно Директива 2001/23/ЕО на Съвета относно гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия работниците и служителите трябва да бъдат информирани за причините за всяко прехвърляне и последиците от него;
  • Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност определя минимални процедурни стандарти;
  • Директива (ЕС) 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз въвежда нови права (напр. предоставяне на предварителна информация относно работните графици) за всички работници и служители и всички форми на трудови правоотношения, включително нестандартните и новите трудови правоотношения като работата през платформи.

През 2013 г. Комисията извърши проверка за пригодност, от която заключенията бяха, че директивите като цяло са целесъобразни и че ползите от тях оправдават разходите, но че все още има пропуски, по-специално при тяхното прилагане по отношение на работниците и служителите от публичния сектор, морските лица и малките и средните предприятия. През 2015 г. беше обсъдена идеята за преработване на директивите за информирането и консултирането на работниците и Комисията инициира обществена консултация във връзка с това, но оттогава не са предприети последващи действия.

През януари 2018 г. беше приета директива на Съвета, с която се транспонира споразумение между социалните партньори в сектора на морския транспорт и с която съответно се прекратява изключването на морските лица от директивите за информиране и консултиране на работниците и служителите.

Що се отнася до работниците в публичния сектор, никоя от директивите относно правото на работниците и служителите на информиране и консултиране не се отнася до публичните администрации (вж. дела C-583/10 (Nolan) и C-108/10 (Scattolon) на Съда на Европейския съюз). През декември 2015 г. комитетът за секторен диалог за насърчаване на диалога между социалните партньори в рамките на централните държавни администрации подписа секторно споразумение относно общите минимални стандарти за правото на информиране и консултиране на работниците и служителите, работещи в държавната администрация, и отправи искане то да бъде приложено чрез директива на Съвета. На 5 март 2018 г. Комисията уведоми социалните партньори, че няма да предложи на Съвета директива за изпълнението на това споразумение. Вследствие на правни действия, предприети от Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU), на 24 октомври 2019 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че правото на инициатива на Комисията ѝ дава право да решава дали да направи споразуменията между социалните партньори правнообвързващи във всички държави — членки на ЕС, или не.

Втора група от директиви урежда правото на работниците и служителите на информиране и консултиране в ситуации, които съдържат транснационален елемент:

  • Директива 94/45/EО на Съвета, изменена с Директива 2009/38/EО, за създаване на европейски работнически съвети. В рамките на европейските работнически съвети представители на централното управление и представители на работниците и служителите в цяла Европа разискват въпроси като резултатите от дейността на дружествата, перспективите и политиките в областта на заетостта, преструктурирането и човешките ресурси. Законодателството за европейските работнически съвети се прилага за мултинационалните дружества в ЕС/ЕИП с най-малко 1000 работници, от които поне 150 души работят в две или повече държави членки. Данни за европейските работнически съвети се предоставят чрез специална база данни, поддържана от Европейския синдикален институт (ETUI);
  • Директива 2004/25/EО относно предложенията за поглъщане, съгласно която на работниците и служителите на съответните дружества или на техните представители следва да бъде предоставена възможност да изразят своите виждания относно предвидимите последици от такова предложение за заетостта; прилагат се също така обичайните правила за информиране на работниците и служителите и за провеждане на консултации с тях;
  • Директива (ЕС) 2017/1132 относно някои аспекти на дружественото право изменя Директива (EС) 2019/2121 по отношение на презграничните преобразувания, сливания и разделяния. Изменената директива укрепва позицията на работниците и служителите и техните представители по отношение на информирането, консултирането и правото на участие преди извършването на презграничното преобразуване. Тя възлага на ръководството задължение да поддържа връзка и да се консултира със синдикатите и организациите на работниците относно последиците от планираното преобразуване.

През 2018 г. Комисията публикува оценка по REFIT на Директивата за европейските работнически съвети, в която се стига до заключението, че информацията, предназначена за работниците и служителите, се е подобрила, що се отнася до качеството и обхвата, но че директивата не е довела до увеличаване на броя на европейските работнически съвети. През април 2023 г. Комисията започна консултации с европейските социални партньори с цел преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети.

Трета група директиви има за цел да установи правила, приложими в ситуации с транснационален елемент, които предоставят частично право на участие в процеса на вземане на решения:

  • Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица предвижда правила за участието на работниците и служителите в решенията относно стратегическото развитие на дружеството;
  • Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите гарантира, че представителите на работниците и служителите могат да упражняват влияние върху управлението на европейските кооперативни дружества;
  • Директива (ЕС) 2019/2121 за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния изисква правилата на държавата по местоназначение да се прилагат по отношение на участието на работниците и служителите, т.е. по отношение на формираното в резултат на презграничното сливане дружество се прилагат правилата, които са в сила относно участието на работниците и служителите, ако има такива, в държавата членка, в която се намира седалището му.

Четвъртата група се състои от: две междусекторни споразумения между социалните партньори (прилагани чрез Директива 97/81/EО на Съвета за работата при непълно работно време и Директива 1999/70/ЕО на Съвета за срочната работа), Директива 2008/104/EО относно работата чрез агенции за временна заетост, Рамковото споразумение за цифровизацията (2020 г.) и няколко директиви относно безопасните и здравословни условия на труд, като всички те съдържат косвени разпоредби относно информирането и консултирането. Предложението на Комисията за директива относно подобряването на условията на труд при работата през платформа дава на работниците през платформи правото да бъдат информирани и консултирани относно алгоритмичното управление. Той също така изисква цифровите трудови платформи да дават възможност на хората, работещи през цифрови платформи, да се свързват и общуват помежду си и със своите представители.

C. Други инициативи

Предприятията и представителите на работниците и служителите биха могли също така да сключват транснационални споразумения между предприятия, които представляват форма на социален диалог в мултинационалните компании. Транснационалните споразумения между предприятия са под различна форма и те се изготвят съвместно с оглед на тяхното прилагане в повече от една държава членка от представителите на предприятията и на организациите на работниците и служителите. Въпреки това този вид практика може да повдигне правни и политически въпроси относно взаимовръзката между различните вертикални равнища (международно, европейско, национално) на социалния диалог и хоризонталните области на приложение (междусекторни, специфични за сектора и на равнището на дружествата). Освен това транснационалните споразумения между предприятия могат да бъдат в разрез с националните норми и позовавания, а въведените механизми за разрешаване на спорове са малко на брой.

Комисията поддържа база данни за транснационалните споразумения между предприятия.

На 25 януари 2023 г. Комисията представи съобщение и предложи препоръка на Съвета относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз. В препоръката се подчертава значението на „достъпа до съответната информация за участие в социалния диалог“ като един от факторите, благоприятстващи доброто функциониране на социалния диалог.

Ролята на Европейския парламент

Парламентът прие редица резолюции, в които се призовава работниците и служителите да имат правото да участват в процеса на вземане на решения в дружествата, както и това право да се прилага както в националните, така и в транснационалните дружества, независимо от правния им статут. Още през 2009 г. Парламентът призова в своята резолюция от 19 февруари относно прилагането на Директива 2002/14/ЕО работниците и служителите от публичния сектор да бъдат включени в обхвата на директивите за информирането и консултирането.

В своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени Парламентът призова Комисията да представи нова рамкова директива относно информирането, консултирането и участието на работниците в структурите на европейските дружества, включително във веригите от подизпълнители и франчайзи. Той също така призовава за преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети.

В своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно устойчивото корпоративно управление Парламентът подчерта необходимостта от по-голямо участие на работниците и служителите в процесите на вземане на решения на дружествата, за да се интегрират по-добре дългосрочните цели и различните видове въздействие. Той прикани Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на Директивата за европейския работнически съвет и за създаване на нова рамка за информиране, консултиране и участие на работниците и служителите в европейските дружества. В друга резолюция от 10 март 2021 г. относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност Парламентът призова директивите за информиране и консултиране да се използват, за да се гарантира правото на профсъюзите и представителите на работниците да участват в изготвянето и изпълнението на стратегии за надлежна проверка в своите дружества.

В своята резолюция от 16 декември 2021 г. относно демокрацията на работното място: Европейска рамка за правата на участие на работниците и служителите и преразглеждането на Директивата за европейските работнически съвети Парламентът подчерта значението на участието на работниците и настоя, че преди вземането на управленски решения представителите на работниците следва да получат достъп до необходимата информация, за да преценят какви са последиците от такива решения. Парламентът също така призова за въвеждането на нова рамкова директива относно информирането, консултирането и участието на работниците в различните видове европейски дружества.

В своята резолюция от 2 февруари 2023 г. относно преразглеждането на Директивата за европейските работнически съвети Парламентът повтори призива си за преразглеждане на директивата. Преразглеждането следва да изясни целите, определенията и процедурите и да укрепи правото на представителите на работниците и служителите на информиране и консултиране, особено по време на процесите на преструктуриране.

В отговор на съобщението на Комисията и предложението за препоръка на Съвета относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз Парламентът прие своята резолюция от 1 юни 2023 г. относно укрепването на социалния диалог, в която Комисията се призовава да анализира всички трудови реформи, по-специално свързаните с условията на труд и информирането и консултирането на работниците в националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки. Комисията беше призована да поддържа диалог с националните органи по тези въпроси, за да им помогне да се справят с евентуални недостатъци. Резолюцията също така призовава Комисията, като част от предстоящата си оценка на Директива (ЕС) 2019/2121, да вземе предвид съществуващите добри практики и проучвания и оценки на положителните социално-икономически последици и последици от представителството на работниците и служителите в корпоративните органи. Резолюцията също така настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни и решителни действия, за да гарантират, че предприятията със съюзно измерение зачитат правата на информиране, консултиране и участие на работниците и служителите. Като се има предвид нарастващата цифровизация на работните места, в резолюцията се подчертава необходимостта от навременно и съдържателно информиране и от консултиране на представителите на работниците, включително профсъюзите.

За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по заетост и социални въпроси.

 

Aoife Kennedy