Информационни фишове за Европейския съюз
Европейски парламент
Моля, попълнете това поле

Малки и средни предприятия

Микропредприятията, малките и средните предприятия (МСП) съставляват 99 % от дружествата в ЕС. Приети са различни програми, за да се повиши конкурентоспособността на МСП чрез научни изследвания и иновации и да се осигури по-добър достъп до финансиране. Стратегиите за осигуряване на по-добри условия за МСП също вземат предвид въглеродната неутралност и цифровия преход. Освен това неотдавнашните геополитически събития подтикнаха към ново мислене за икономическото възстановяване, реконструкцията и изграждането на устойчивост на МСП.

Правно основание

МСП функционират предимно на национално равнище, тъй като относително малко на брой осъществяват трансгранична стопанска дейност в рамките на ЕС. При все това МСП са засегнати от законодателството на ЕС в различни сфери, например данъчно облагане (членове 110 до 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)), конкуренция (членове 101 до 109 от ДФЕС) и дружествено право (право на установяване — членове 49 до 54 от ДФЕС). Определението на Комисията за МСП може да бъде намерено в Препоръка 2003/361/ЕО.

Цели

В МСП са заети приблизително 100 милиона души, като те са основен източник на предприемачество и иновации, които са от решаващо значение за конкурентоспособността на предприятията в ЕС. Политиката на ЕС за МСП има за цел да гарантира, че политиките и дейностите на Съюза са в подкрепа на малкия бизнес и допринасят за превръщането на Европа в по-привлекателно място за учредяване на дружество и за развиване на бизнес.

Постижения

A. Законодателен акт за малкия бизнес в Европа (SBA)

Всеобхватна инициатива за МСП беше представена от Комисията през юни 2008 г. под формата на съобщение относно Законодателен акт за малкия бизнес в Европа (SBA). То имаше за цел създаването на нова политическа рамка, която да интегрира съществуващите инструменти и да се основава на „Европейската харта за малките предприятия“ и на „Модерната политика по отношение на МСП за растеж и заетост“. Необходим беше „подход на политическо партньорство с държавите членки“, а не предложение за изцяло общностен подход.

1. Интелигентно регулиране

Съкращаването на процедурите и намаляването на бюрокрацията е основен приоритет за Комисията в SBA. Изменението на Директивата за просрочените плащания (изискваща от публичните органи да извършват плащания в 30-дневен срок, което служи като гаранция за сигурност за МСП) и Директивата за електронно фактуриране (предоставяща на електронните фактури равен статут с хартиените) са особено полезни за малкия бизнес. Освен това модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки означава, че МСП са по-малко административно обременени при достъпа си до обществени поръчки и имат по-добри възможности за съвместно подаване на оферти в тръжни процедури. Установено е, че същият подход опростява задълженията за финансово отчитане и намалява административната тежест за МСП чрез модернизиране както на обществените поръчки в ЕС, така и на Директивата за счетоводството (понастоящем Директива 2013/34/ЕС).

В своето съобщение относно „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ от април 2021 г. Комисията въведе принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови за създаването на политики на равнището на ЕС, като насочи вниманието на създателите на политики върху последствията и разходите от прилагането на законодателството, особено за МСП. Целта на този подход беше да се компенсират новите административни тежести, произтичащи от законодателните предложения на Комисията, като се намали еквивалентен брой съществуващи тежести.

2. Достъп до финансиране

Финансовите пазари често не успяват да осигурят на МСП финансирането, от което те се нуждаят. Беше постигнат известен напредък в подобряването на наличността на финансиране и кредитиране за МСП чрез предоставяне на заеми, гаранции и рисков капитал. Европейските финансови институции — Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) — увеличиха операциите си, свързани с МСП.

През ноември 2011 г. Комисията предложи „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“. Планът за действие включва, наред с другото, политически инициативи за улесняване на достъпа до пазарите на рисков капитал за МСП.

3. МСП на единния пазар

SBA, съобщението на Комисията относно „За Акт за единния пазар — За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ и Актът за единния пазар ІI акцентирахавърху необходимостта от непрекъснато подобряване на рамковите условия за дружествата на единния пазар. Съществуват или са запланувани различни инициативи и мерки с оглед улесняване на създаването и функционирането на МСП на вътрешния пазар. На МСП са предоставени дерогации в много области, като например правилата за конкуренцията, данъчното облагане и дружественото право.

4. Политика в областта на конкуренцията

Политиката на ЕС във връзка с държавните помощи от много време насам е благоприятна за МСП, като признава особените трудности, с които те се сблъскват. През 2014 г. Комисията прие преразгледания текст на Общия регламент за групово освобождаване за държавна помощ (Регламент (ЕС) № 651/2014). Един от елементите на модернизирането на държавната помощ се състои в повишаване на гъвкавостта, предоставена на държавите членки да предоставят държавна помощ на МСП без предварително нотифициране и одобрение от Комисията, при определени условия. Въз основа на този регламент МСП могат да получават публична подкрепа до 7,5 милиона евро.

B. Програми и мрежи на ЕС за МСП

Примерите за мрежи, насочени към МСП, на първо място включват общите услуги за подпомагане на МСП в ЕС, например „Европейска мрежа на предприятията“ („Enterprise Europe Network“), „Мрежа за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар“ („SOLVIT“), „Вашата Европа — Бизнес“ („Your Europe — Business“), „МСП и околната среда“, както и „Контрол на химичните вещества: национални бюра REACH за подпомагане на МСП“. На второ място подкрепата за иновации и научни изследвания включва „Център за съдействие по всички въпроси от областта на правата върху интелектуалната собственост“ (IPR HelpDesk), електронен портал „Techweb“, предназначен за МСП, „Център за съдействие относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в Китай за МСП“, „Мрежа от Европейски бизнес и иновационни центрове (БИЦ) — МЕБИЦ“ („European Business and Innovation Centres (BIC) Network (EBN)“), „Европейската мрежа за иновации на работното място“ и „Портал към растеж“ („Gate2Growth“).

C. МСП и научноизследователската дейност

Научните изследвания и иновациите са от съществено значение за устойчивия успех и растеж на МСП в ЕС. Програмата „Хоризонт 2020“ за периода 2014 — 2020 г. има за цел създаването на по-добра и по-цялостна среда за подкрепа на научноизследователската дейност и иновациите за МСП. Като част от този подход МСП биват насърчавани да участват посредством нов „специфичен за МСП инструмент“, с цел да се запълнят празнотите във финансирането на ранен етап при високорисковите изследователски и иновационни дейности на МСП.

В допълнение, подобряването на конкурентоспособността на МСП беше една от 11-те тематични цели на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г. Допълнителни инвестиции в МСП бяха направени също така и по линия на други тематични цели, по-специално научни изследвания и иновации, нисковъглеродна икономика и информационни и комуникационни технологии.

„Хоризонт Европа“, програмата на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации, която ще продължи до 2027 г., съдържа нов елемент, какъвто не е имало в нейния предшественик — Европейския съвет за иновации, с бюджет от 10,1 милиарда евро за подкрепа на иновации, които променят правилата на играта, през целия им жизнен цикъл — от научните изследвания на ранен етап до финансирането и разширяването на дейността на стартиращи предприятия и МСП.

D. Програма за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME)

Регламент (ЕС) № 1287/2013 за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) за периода 2014 —2020 г. беше приет през декември 2013 г. С бюджет от 2,3 милиарда евро за периода 2014 — 2020 г. програмата COSME се стремеше да постигне следните общи цели:

  • подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти: механизъм за собствен капитал, предназначен за инвестиции на етапа на растеж, и механизъм за гарантиране на заеми предоставиха на МСП преки или други условия за споделяне на риска с финансови посредници с цел покриване на заеми; 1,3 милиарда евро от бюджета на COSME бяха отпуснати за финансови инструменти;
  • подобряване на достъпа до пазарите както в рамките на Съюза, така и в световен план: чрез Европейската мрежа на предприятията („Enterprise Europe Network“) бяха предоставени услуги в подкрепа на бизнеса, ориентиран към растеж, с цел улесняване на разрастването на бизнеса;
  • насърчаване на предприемачеството: включително развитие на предприемачески умения и нагласи, особено сред начинаещите предприемачи, младите хора и жените.

E. Най-нови инициативи

Съобщенията на Комисията от март 2020 г., озаглавени „Нова промишлена стратегия за Европа“ и „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“, съдържаха предложения за подпомагане, разрастване и разширяване на дейността на МСП. Парламентът реагира на въздействието на пандемията от COVID-19 върху промишлените вериги за доставки и МСП, като през април 2020 г. прие резолюция 2020/2616(RSP) относно координирани действия на ЕС в подкрепа на мерките за икономическо възстановяване. През ноември 2020 г. членовете на ЕП приеха резолюция 2020/2076(INI), в която призовават Европейската комисия да представи преразгледана промишлена стратегия.

Както се подчертава в стратегията за МСП, малките предприятия срещат повече трудности да получат финансиране. През декември 2022 г. Комисията публикува предложение за изменение на Директива 2014/65/ЕС с цел повишаване на привлекателността на публичните капиталови пазари в ЕС за дружествата и улесняване на достъпа до капитал за малките и средните предприятия.

Като взе предвид силно отрицателното въздействие на инфлацията и несигурността, причинени от рязкото покачване на разходите за енергия и суровини, през септември 2023 г. Комисията прие съобщение относно пакет от мерки за подпомагане на МСП. Тук се включват предложения за регламент за борба със забавата на плащанията по търговски сделки (COM(2023)0533) и за директива за създаване на система за данъчно облагане по главно управление за микро-, малките и средните предприятия (COM(2023)0528). Също така се описва набор от мерки за подобряване на достъпа до финансиране и квалифицирани работници, както и за подпомагане на МСП през целия им стопански жизнен цикъл.

Роля на Европейския парламент

През 1983 г. Парламентът обяви Европейска година на малките и средните предприятия и на занаятите и започна серия от инициативи за насърчаване на развитието им. Оттогава Парламентът непрекъснато демонстрира своята ангажираност с насърчаването на развитието на европейските МСП. Например:

  • През юни 2010 г. Парламентът прие резолюция относно „Политика на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят“. Той призова за разработване на инструменти за финансиране на МСП, като микрокредити, рисков капитал за хора, които искат да инвестират в иновативни предприятия, и „бизнес ангели“, които да спонсорират бизнес проекти на млади изследователи. Той също така призова държавите членки и Комисията да създадат данъчни, финансови, стопански и административни стимули за инвестиции.
  • През май 2011 г. Парламентът прие резолюция относно прегледа на „Small Business Act“. Той изтъкна своята загриженост, че тестът за МСП не е прилаган правилно и последователно във всички нови законодателни предложения, особено на национално равнище. Наред с това той предупреждава държавите членки относно опасността от свръхрегулиране на национално равнище („gold-plating“) чрез надхвърляне на изискванията на законодателството на ЕС при транспонирането на директиви в националното законодателство.
  • През октомври 2012 г. Парламентът прие резолюция относно „Малки и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност“. Той постави фокуса върху редица области, включително намаляване на административната тежест, подкрепа за конкурентоспособността и създаването на работни места, създаване на стартиращи предприятия и достъп до информация и финансиране.
  • През януари 2014 г. Парламентът прие резолюция относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта, в която се подчертава значението на МСП за икономиката на ЕС и се призовава за конкретна подкрепа и помощ за МСП.
  • През септември 2016 г. Парламентът прие резолюция относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари.
  • През юли 2017 г. Парламентът прие резолюция относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа.
  • През февруари 2019 г. Парламентът прие резолюция относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката.
  • През април 2020 г. Парламентът прие резолюция относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея.
  • През ноември 2020 г. Парламентът прие резолюция относно нова промишлена стратегия за Европа, в която призовава за промишлена стратегия, която да включва всички промишлени екосистеми, включително МСП.
  • В своята резолюция от юли 2022 г. относно „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ Парламентът призова Комисията да оповести публично своя калкулатор за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови. Той подчерта, че при прилагането на подхода на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови следва да се вземат предвид всички разходи за привеждане в съответствие — както административни разходи, така и разходи за приспособяване — и подчерта необходимостта да се гарантира, че този подход се прилага от държавите членки и от местните и регионалните органи.
  • На 15 септември 2022 г. Парламентът проведе разискване относно състоянието на Съюза на малките и средните предприятия.
  • В своята резолюция от юли 2023 г. относно състоянието на Съюза на МСП Парламентът призова Комисията да извърши цялостна оценка на кумулативния ефект на законодателството на ЕС върху МСП в ЕС и при необходимост да предложи опростявания. Той също така призова за спешно приемане на преразгледана директива за просрочените плащания и за оценка на евентуалното преразглеждане на правилата за държавна помощ, за да се оцени как се защитават интересите на МСП. Комисията беше призована да положи повече усилия по отношение на съюза на капиталовите пазари (СКП) и да освободи финансиране за растежа в Европа;

За повече информация по тази тема, моля, посетете уебсайта на комисията по икономически и парични въпроси и уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

 

Corinne Cordina