Програма в областта на цифровите технологии за Европа
Платформите за цифрови услуги и нововъзникващи технологии като изкуствения интелект оказват огромно влияние върху нашата обществена среда. Подобни иновации променят начина, по който общуваме, пазаруваме и осъществяваме достъп до информация онлайн, което ги прави важна част от ежедневието ни. Тези промени се разглеждат в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа за периода 2020—2030 г. В нея се дава приоритет на създаването на сигурни цифрови пространства, гарантирането на лоялна конкуренция на цифровите пазари и укрепването на цифровия суверенитет на Европа, в съответствие с двойния екологичен и цифров преход.
Правно основание
Въпреки че в Договорите не се предвиждат разпоредби за информационните и комуникационните технологии (ИКТ), ЕС може да действа въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в области на политиката като: промишленост, конкуренция, търговия, трансевропейски мрежи, научни изследвания, енергетика, установяване на единен пазар, свободно движение на стоки, движение на хора и услуги, образование и култура.
Цели
ЕС се стреми да създаде повече възможности за предприятията и хората в едно ориентирано към човека, устойчиво и по-проспериращо цифрово бъдеще. В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа за 2010 г. се подчертава, в съзвучие с предшестващата я Лисабонска стратегия, че ИКТ са от основно значение за постигане на целите на ЕС. През 2015 г. стратегията за цифров единен пазар имаше за цел да осигури по-добър достъп до цифрови стоки и услуги в цяла Европа, да насърчи оптималните условия за цифровите мрежи и услуги и да увеличи потенциала за растеж на цифровата икономика. През 2020 г. стратегията за изграждане на цифровото бъдеще на Европа визираше технологиите, носещи полза на хората, насърчаваше конкурентоспособната икономика и подкрепяше отвореното, демократично общество. През 2021 г. цифровият компас определи цифровите цели на ЕС по отношение на уменията, управлението, предприятията и инфраструктурата за 2030 г.
Постижения
A. Първата програма в областта на цифровите технологии за Европа: 2010—2020 г.
С първата програма в областта на цифровите технологии бяха постигнати няколко ключови цели:
- бяха намалени цените за електронни комуникации (Регламент (ЕС) 2022/612), а на 14 юни 2017 г. бяха премахнати таксите за роуминг(„роуминг както у дома“);
- беше подобрена връзката с интернет чрез гарантиране на всеобхватен основен широколентов достъп посредством използването на мобилни и спътникови технологии;
- бяха засилени защитата на потребителите в телекомуникациите чрез правото на неприкосновеност на личния живот (Директива 2009/136/ЕО) и общите мерки за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680).
За да насърчи развитието на цифровите мрежи и услуги, Парламентът подкрепи Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения. Този орган подпомага сътрудничеството между националните регулатори и Комисията, като насърчава най-добрите практики и допринася за хармонизиране на правилата в сферата на съобщенията (Регламент (ЕС) 2018/1971).
В първата програма в областта на цифровите технологии се поставя акцент върху цифровия растеж чрез насърчаване на цифровите умения, високопроизводителните изчислителни технологии, цифровизацията на промишлеността, развитието на ИИ и модернизирането на обществените услуги. Освен това ЕС установи правила за блокирането на географски принцип (Регламент (ЕС) 2018/302) и преносимостта на цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2017/1128), като даде възможност на потребителите да имат достъп до онлайн съдържание в целия ЕС.
В допълнение към новата регулаторна рамка за защита на данните Съюзът прие редица закони за улесняване на развитието на икономика с гъвкаво управление на данните, като например:
- Регламента относно свободното движение на нелични данни (Регламент (ЕС) 2018/1807), чрез който се позволява на дружествата и публичните администрации да съхраняват и обработват нелични данни там, където пожелаят;
- Акта за киберсигурността (Регламент (ЕС) 2019/881), чрез който се укрепва Агенцията на ЕС за киберсигурност и се създава рамка за сертифициране на киберсигурността за продукти и услуги;
- Директивата относно отворените данни (Директива (ЕС) 2019/1024), чрез която се въвеждат общи правила за европейски пазар на притежавани от държавата данни.
B. Втората програма в областта на цифровите технологии за Европа: 2020—2030 г.
Втората програма в областта на цифровите технологии визира промените, настъпили в резултат на цифровите технологии, и ключовата роля на цифровите услуги и пазари, като се поставя акцент върху технологичните и геополитическите цели на ЕС. В своите съобщения за изграждането на цифровото бъдеще на Европа и за цифровото десетилетие на Европа Комисията дава подробно предложение за действия за постигане на сигурни цифрови услуги и пазари. Тя дава приоритет на квантовите изчислителни технологии, стратегиитеза блоковата верига, ИИ, полупроводниците (европейския законодателен акт за интегралните схеми), цифровия суверенитет, киберсигурността, 5G/6G, европейските пространства на данни и световните технологични стандарти.
През март 2021 г. ЕС въведе цифров компас, с който се очертават четири цели за 2030 г.:
- умения: най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения, а в ЕС следва да работят 20 милиона специалисти в областта на ИКТ с повече жени на подобни позиции;
- предприятия: 75 % от дружествата следва да използват изчислителни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект; над 90 % от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС следва да достигнат най-малко базово ниво на цифров интензитет; и броят на фирмите „еднорози“ (стартиращи предприятия с висока стойност) в ЕС следва да се удвои;
- инфраструктура: всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност и всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да съставлява 20 % от световното производство; в ЕС следва да бъдат внедрени 10 000 неутрални по отношение на климата периферни възела с висока степен на сигурност, а Европа следва да разполага с първия си квантов компютър;
- обществени услуги: всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн; всички граждани следва да имат достъп до медицинските си досиета; а 80 % от гражданите следва да използват възможност за електронно удостоверяване на самоличността.
Програмата „Цифрова Европа“, въведена с Регламент (ЕС) 2021/694, е инициатива на ЕС, с която се отпускат 7,5 милиарда евро (2021—2027 г.) за проекти от областта на цифровите технологии, касаещи суперкомпютрите, ИИ, киберсигурността, задълбочените цифрови умения и интеграцията на цифровите технологии, подкрепени от центрове за цифрови иновации.
1. Данни
Споделянето на данни е от основно значение за концепцията на Европа за цифровите технологии. Насърчавайки иновациите на основата на данни, ЕС се стреми да ги поддържа в баланс с неприкосновеността на личния живот, сигурността, етиката и безопасността, същевременно проучвайки възможностите за използването и споделянето на нелични данни за нови технологии и бизнес модели.
В стратегията на ЕС за данните се въвежда идеята общите европейски пространства за данни да покрият девет сектора, като се гарантира, че повече данни ще станат достъпни за използване в икономиката и в обществото, като същевременно дружествата и лицата, които генерират данните, ще продължат да упражняват контрол. Европейската регулаторна рамка за данните се състои от Общия Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680, Европейския акт за управление на данните (Регламент (ЕС) 2022/868) относно наличието на данни и доверието в данните и Европейския законодателен акт за данните (Регламент (ЕС) 2023/2854) относно справедливия достъп и правата на потребителите, като същевременно се гарантира защитата на личните данни.
2. Изкуствен интелект
В Бялата книга за изкуствения интелект от февруари 2020 г. се подчертава решаващата роля на ИИ в съвременното общество и очакваните социални и икономически ползи от него в различни сектори. Парламентът прие Законодателен акт за ИИ през март 2024 г. С документа се защитава изкуственият интелект с общо предназначение, ограничава се използването на системи за биометрична идентификация от правоприлагащите органи, забранява се социалното оценяване и използването на ИИ за манипулиране или използване на уязвимостите на ползвателите и се гарантира правото на потребителите да подават жалби и да получават смислени обяснения.
През септември 2022 г. Комисията представи предложение за директива за отговорността във връзка с ИИ, с която ще се гарантира еднаква защита за лицата, пострадали от ИИ. Освен това беше представено предложение за нова директива относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за да бъдат обхванати цифрови продукти като ИИ.
3. Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари
Крайъгълен камък на стратегията в областта на цифровите технологии е създаването на по-безопасен и по-отворен цифров единен пазар, в който се поставя акцент върху правата на потребителите и лоялната конкуренция между предприятията. Това включва два законодателни стълба: Акт за цифровите услуги (АЦУ) и Акт за цифровите пазари (АЦП), които модернизират европейските разпоредби за цифровите услуги. Приети от съзаконодателите през 2022 г. и влезли в сила през май 2023 г., те предлагат единен набор от правила за целия Съюз. В АЦУ се определят отговорностите за посредническите услуги, особено за онлайн платформите. За големите платформи има специфични инструкции поради рисковете, които те пораждат във връзка с разпространението на незаконно и на вредно съдържание. В АЦП се определят правила за дружествата със статут на „пазач на информационния вход“, насочени към онези, които са най-податливи на нелоялни практики. Това включва услуги като посредничество онлайн, социални мрежи и изчисления в облак. Въз основа на АЦУ Комисията предложи регламент за рационализиране на събирането и споделянето на данни за целите на краткосрочното наемане на жилища. Законодателната процедура приключи успешно с подписването на окончателния акт на 11 април 2024 г.
4. Електронно управление, електронна самоличност и цифрово евро
Програмата в областта на цифровите технологии поставя акцент върху електронното управление и трансграничното сътрудничество в публичния сектор. През март 2024 г., след предложението на Комисията от ноември 2022 г., Съветът прие Акта за оперативно съвместима Европа (Регламент (ЕС) 2024/903) с цел подобряване на обществените услуги в ЕС. С него се създава съвет на програма „Оперативно съвместима Европа“ с представители на държавите членки, Комисията и други органи на ЕС.
Изграждането на доверие онлайн има решаващо значение за обществения и икономическия растеж. Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация предоставя рамка за сигурни цифрови взаимодействия между гражданите, предприятията и органите. За постигането на тези цели през февруари 2024 г. Парламентът прие рамка за европейска цифрова самоличност, целяща да се даде възможност на 80 % от гражданите на ЕС да имат сигурен достъп до жизненоважни обществени услуги с цифрова самоличност до 2030 г. На 28 юни 2023 г. Комисията представи законодателен пакет за създаване на цифрова форма на парите на централната банка, която да допълни физическата им форма, и определи правилата и условията за нейното използване.
5. Киберсигурност
На 10 ноември 2022 г. в отговор на руската агресия срещу Украйна Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност приеха Политика на ЕС за киберотбрана и План за действие за военната мобилност 2.0. И двата документа целят увеличаване на инвестициите в киберотбрана, укрепване на сътрудничеството между военния и гражданския киберсектор, гарантиране на ефективно управление на киберкризи и затвърждаване на позицията на ЕС в областта на кибертехнологиите от критично значение. Тази позиция укрепва европейската отбранителна технологична и индустриална база, която цели създаването на интегрирана общоевропейска отбранителна промишленост. През декември 2022 г. Директивата МИС 2 (Директива (ЕС) 2022/2555) замени предшестващата я директива, като разшири нейния обхват, за да покрие повече сектори и субекти. Освен това след предложение на Комисията през декември 2023 г. беше постигнато неформално споразумение за законодателен акт за киберустойчивост с цел повишаване на сигурността на различните технологични продукти. През април 2024 г. Парламентът прие Законодателния акт за киберсолидарност, чиято цел е да се укрепи солидарността на равнището на ЕС и по-бързо да се откриват и третират киберзаплахите и инцидентите. Парламентът и Съветът постигнаха споразумение и за изменение на Акта за киберсигурността.
6. Медии и демокрация
През декември 2020 г. в съобщение на Комисията беше представен план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. В него се изтъква необходимостта от по-голяма подкрепа на национално равнище чрез одобрени планове за възстановяване след COVID-19 и се подчертава разрушителното влияние на световните онлайн платформи върху медиите, по-специално тяхното господстващо положение на пазарите на данни и реклама. Чрез Плана за действие за европейската демокрация се допълва гореспоменатият медиен план и се поставя акцент върху укрепването на адаптирането на сектора към цифровите технологии, върху свободата на медиите и плурализма и върху борбата с дезинформацията. В него също така се обсъжда намаляването на свободата на медиите поради нарастващите заплахи срещу журналисти.
7. Образование и умения
Извън рамките на регулаторната дейност ЕС поставя акцент върху цифровото образование. Чрез Плана за действие в областта на цифровото образование 2021—2027 г. се помага на държавите членки да адаптират образователните си системи към ерата на цифровите технологии. В Плана се дава приоритет на създаването на стабилна екосистема за цифрово образование и на подобряването на уменията за цифрова трансформация.
8. Условия на труд при работа през платформа
На 9 декември 2021 г. Комисията предложи директива с пакет от мерки относно подобряването на условията на труд при работата през платформа. Новите правила имат за цел да регулират правилното определяне на трудовия статус на работещите през платформи и правилното използване на алгоритми и ИИ за наблюдение и оценка на работниците в този сектор от страна на цифровите трудови платформи.
9. Цифрова инфраструктура
На 21 февруари 2024 г. Комисията представи нови инициативи за цифровата инфраструктура в Европа с цел започване на дискусии по конкретни предложения за насърчаване на иновациите, сигурността и устойчивостта на цифровата инфраструктура.
Роля на Европейския парламент
В своята резолюция от 12 март 2019 г. Парламентът настоятелно призова Комисията да преразгледа обхвата на Директивата за мрежова и информационна сигурност и да вземе мерки срещу заплахите от цифровизацията, като призова за привеждане в съответствие с политиката на ЕС в областта на киберсигурността и за по-голяма роля на Агенцията на ЕС за киберсигурност.
На 20 октомври 2020 г. Парламентът прие три резолюции относно ИИ, отнасящи се до етиката, гражданската отговорност и интелектуалната собственост, като призова за европейска правна рамка за ИИ, основана на етиката. За да се постигне напредък с цифровия единен пазар, Парламентът прие резолюция относно АЦУ. В него беше предложено законодателният пакет да укрепи вътрешния пазар, да гарантира защитата на потребителите, да гарантира равнопоставеност на незаконосъобразните дейности офлайн и онлайн, да запази прозрачността, да зачита правата и да включва субекти извън ЕС, които засягат потребителите в ЕС. Парламентът също така призова за по-голяма справедливост, прозрачност и отчетност при модерирането на съдържанието на цифрови услуги. Резолюцията се основава на изследване, семинар и поредица проучвания, възложени от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Привеждането на предложенията за АЦУ и АЦП в съответствие с резолюцията на Парламента показва, че Парламентът може да оказва влияние върху законодателната програма дори без да има формално право на законодателна инициатива.
На 20 май 2021 г. в своята резолюция относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа Парламентът призова за премахване на всички пречки пред функционирането на цифровия единен пазар и за подобряване на използването на ИИ за европейските потребители.
На 12 декември 2023 г. Парламентът призова за забрана на техниките, водещи до пристрастяване в проектирането на онлайн услугите, като например безкрайното превъртане и автоматичното възпроизвеждане. Някои членове на ЕП също така поискаха да се въведе цифрово „право да не бъдеш безпокоен“ заедно със списък с добри практики в областта на дизайна.
На 13 декември 2023 г. членовете на ЕП подчертаха необходимостта от преоценка на правилата на ЕС относно блокирането на географски принцип, за да се премахнат всички останали пречки и да се реализира пълният потенциал на единния пазар.
На 13 март 2024 г. в рамките на Европейския план за действие за демокрацията Парламентът одобри закон за свободата и плурализма на медиите, с който се подобрява защитата на независимостта на медиите, и друг закон за прозрачността на демократичните процеси, регулиращ политическата реклама.
За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Alyssia Petit / Zuzanna Wala / Matteo Ciucci / Barbara Martinello