Програма в областта на цифровите технологии за Европа
Широко разпространеното, бързо и мащабно развитие на платформите за цифрови услуги, както и дебатите относно публичните пространства на данни и новите технологии, като например изкуствения интелект, засягат всички области на нашето общество. В нашето ежедневие навлязоха много нови начини за комуникация, пазаруване или достъп до информация онлайн, които непрекъснато се развиват. Европейската програма в областта на цифровите технологии за десетилетието 2020—2030 г. разглежда тези въпроси, като се съсредоточава върху създаването на сигурни цифрови пространства и услуги, осигуряването на еднакви условия на конкуренция на цифровите пазари с големи платформи и укрепването на цифровия суверенитет на Европа, като същевременно допринася за европейската цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г.
Правно основание
Въпреки че Договорите не съдържат никакви специални разпоредби за информационните и комуникационните технологии (ИКТ), ЕС може да предприема съответни действия в рамките на секторните и хоризонталните политики, например промишлената политика (член 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)); политиката в областта на конкуренцията (членове 101, 109 от ДФЕС); политиката в областта на търговията (членове 206, 207 от ДФЕС); трансевропейските мрежи (TEN) (членове 170, 172 от ДФЕС); научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство (членове 179 и 190 от ДФЕС); политиката в областта на енергетиката (член 194 от ДФЕС); сближаването на законодателните разпоредби за подобряване на изграждането и функционирането на вътрешния пазар (член 114 от ДФЕС); свободното движение на стоки (член 26 и членове 28—37 от ДФЕС); свободното движение на хора, услуги и капитали (членове 45 и 66 от ДФЕС); образование, професионална квалификация, младеж и спорт, (членове 165 и 166 от ДФЕС) и култура (член 167 от ДФЕС).
Цели
След Лисабонската стратегия 10-годишната програма в областта на цифровите технологии за Европа определи през 2010 г. за пръв път ключовата роля на ИКТ за постигане на целите на Европа. През 2015 г. стратегията за цифровия единен пазар доразви програмата в областта на цифровите технологии, като установи конкретни правила въз основа на три стълба, насочени към гарантиране на справедлива, отворена и сигурна цифрова среда: 1) предоставяне на по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа; 2) създаване на подходящи условия за развитие на цифровите мрежи и услуги и 3) максимизиране на потенциала за растеж на цифровата икономика.
През 2020 г. втората петгодишна стратегия в областта на цифровите технологии — изграждане на цифровото бъдеще на Европа — беше съсредоточена върху три ключови цели в областта на цифровите технологии: технология в интерес на хората, справедлива и конкурентоспособна икономика и отворено, демократично и устойчиво общество. През 2021 г. стратегията беше допълнена от 10-годишния Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие, който дава конкретни измерения на амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии за 2030 г.
Постижения
Първата програма в областта на цифровите технологии за Европа: 2010—2020 г.
Първата програма в областта на цифровите технологии беше насочена към осигуряване за потребителите и предприятията на по-добър достъп до цифрови стоки и услуги в цяла Европа чрез предоставяне на ЕС на напреднала система от права на ползвателите и защита на потребителите, включително:
- намаляване на цените за електронни комуникации (Регламент (ЕС) № 531/2012) и премахване на таксите за роуминг на 14 юни 2017 г. („роуминг както у дома“);
- по-добра свързаност с интернет за всички с всеобхватно основно широколентово покритие, главно благодарение на развитието на мобилния и сателитния широколентов достъп, позволяващ постигането на гигабитова свързаност за всички основни социално-икономически фактори;
- повишаване на защитата на потребителите на телекомуникациите чрез приемане на законодателство в областта на защитата на правото на неприкосновеност на личния живот (Директива 2009/136/ЕО) и защитата на данните (Директива 95/46/ЕО), допълнително подобрено чрез новата регулаторна рамка в областта на защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680);
С цел да се създадат подходящи условия за развитие на цифровите мрежи и услуги Европейският парламент укрепи Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), който предвижда сътрудничество между националните регулатори и Комисията, насърчава най-добрите практики и общи подходи и хармонизира регулирането в областта на комуникациите в рамките на единния пазар (Регламент (ЕС) 2018/1971).
Стратегията има за цел максималното използване на потенциала за растеж на цифровата икономика чрез насърчаване на уменията в областта на цифровите технологии и на високопроизводителните изчислителни технологии, чрез цифровизация на промишлеността и услугите, развиване на изкуствен интелект (ИИ) и модернизиране на обществените услуги. Бяха приети нови правила относно блокирането на географски принцип (Регламент (ЕС) 2018/302) и преносимостта на цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2017/1128), за да се даде възможност на потребителите да имат достъп и до услуги за онлайн съдържание, закупени в една държава – членка на ЕС, когато посещават друга.
В допълнение към новите регулаторни рамки за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680), посочени по-горе, ЕС предприе редица стъпки за улесняване на развитието на икономика с гъвкаво управление на данните, като например:
- Регламента относно свободното движение на нелични данни (Регламент (ЕС) 2018/1807), който позволява на дружествата и публичните администрации да съхраняват и обработват нелични данни там, където пожелаят;
- Акта за киберсигурността (Регламент (ЕС) 2019/881) за укрепване на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) и за създаване на рамка за сертифициране на киберсигурността за продукти и услуги;
- Директивата относно отворените данни (Директива (ЕС) 2019/1024), в която се предвиждат общи правила за европейски пазар на притежавани от държавата данни.
Втората програма в областта на цифровите технологии за Европа: 2020 — 2030 г.
Втората програма в областта на цифровите технологии се съсредоточава върху дълбоките промени, въведени от цифровите технологии, съществената роля на цифровите услуги и пазари и новите технологични и геополитически амбиции на ЕС. Въз основа на две стратегически съобщения, а именно Изграждане на цифровото бъдеще на Европа и Цифровото десетилетие на Европа, Комисията определи конкретните действия, които ще предприеме, за да подпомогне създаването на безопасни и сигурни цифрови услуги и пазари. Освен това приоритети за настоящото десетилетие са разработването на квантови изчислителни технологии, стратегия за блоковата верига и търговска политика, основана на блокова верига, ориентиран към човека и надежден ИИ, полупроводници (европейски законодателен акт за чиповете), технологичен суверенитет, киберсигурност, гигабитова свързаност, 5G и 6G, европейски пространства на данни и инфраструктура, както и определянето на световни технологични стандарти. На 9 март 2021 г. ЕС предложи Цифров компас (COM(2021)0118) с четири цели в областта на цифровите технологии, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.:
- Умения: най-малко 80% от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да работят 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като повече жени следва да заемат такива работни места;
- Предприятия: 75% от дружествата следва да използват изчислителни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект; над 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС следва да достигнат поне базово ниво на цифров интензитет; и броят на фирмите „еднорози“ в ЕС следва да се удвои;
- Инфраструктура: всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност и всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да съставлява 20% от световното производство;в ЕС следва да бъдат внедрени 10 000 неутрални по отношение на климата периферни възела с висока степен на сигурност, а Европа следва да разполага с първия си квантов компютър;
- Обществени услуги: всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн; всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80% от гражданите следва да ползват възможността за електронна самоличност.
Програмата „Цифрова Европа“ — нова програма на ЕС за финансиране на цифровите технологии с планиран общ бюджет от 7,5 милиарда евро за периода 2021—2027 г. — ще осигури стратегическо финансиране за подкрепа на проекти в пет области: изчисления със суперкомпютър, ИИ, киберсигурност, задълбочени цифрови умения и гарантиране на широко използване на цифровите технологии в икономиката и обществото, включително чрез центрове за цифрови иновации. Фондът ще бъде допълнен от други програми на ЕС, като например „Хоризонт Европа“, механизма за свързване на Европа за цифрова инфраструктура, Механизма за възстановяване и устойчивост и Механизма за структурните фондове. В контекста на икономическото възстановяване от пандемията от COVID-19 държавите членки трябва да заделят най-малко 20 % от своите средства за възстановяване за проекти, които цифровизират техните икономики и общества (Регламент (ЕС) 2021/694).
Както е посочено в Бялата книга за изкуствения интелект, публикувана през февруари 2020 г., се счита, че ИИ играе ключова роля и се очаква да донесе многобройни обществени и икономически ползи за широк кръг сектори. През октомври 2020 г. Европейският парламент прие три законодателни акта относно ИИ, обхващащи етиката, гражданската отговорност и интелектуалната собственост, като поиска от Комисията да създаде всеобхватна и съобразена с бъдещето европейска правна рамка от етични принципи за разработването, внедряването и използването на ИИ, роботиката и свързаните с тях технологии. На 21 април 2021 г. Европейската комисия публикува своето предложение за нов Законодателен акт за изкуствения интелект (COM(2021)0206), с който в правото на ЕС се залага неутрално от технологична гледна точка определение за системи с ИИ и се приема различен набор от правила, съобразени с основан на риска подход. Проектът на доклад относно предложението, изготвен съвместно от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), беше публикуван на 20 април 2022 г.
Обменът на данни е втората основна ос, на която се основава новата Програма в областта на цифровите технологии за Европа. Като се стреми към иновации, основани на данни, ЕС възнамерява да запази баланса между свободното движение на данни и запазването на неприкосновеността на личния живот, сигурността, безопасността и етичните стандарти. Това включва проучване на начини за използване и споделяне на нелични данни с цел разработване на нови доходоносни технологии и бизнес модели. Във връзка с това през февруари 2020 г. заедно с Бялата книга за ИИ беше публикувана Европейска стратегия за данните. Стълб на Европейската стратегия за данните е Европейският акт относно европейска рамка за управление на данните (Регламент (ЕС) 2022/868). Законът беше публикуван в Официален вестник на ЕС на 3 юни 2022 г., влезе в сила на 23 юни 2022 г. и ще се прилага от септември 2023 г. Европейският законодателен акт за управление на данните има за цел да увеличи наличността на данни, да засили възможността за повторно използване и доверието в обмена на данни. Освен това на 23 февруари 2022 г. Комисията публикува предложение за хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване („Законодателен акт за данните“). На 26 януари 2022 г. Комисията предложи декларация относно европейските цифрови права и принципи, насочена към насърчаване на ориентиран към човека цифров преход, основан на европейските ценности. Данните се считат за основен ресурс за обществения напредък като цяло и в частност за икономическия растеж, конкурентоспособността, иновациите и създаването на работни места. Създаването на европейско пространство на данни е един от приоритетите на Комисията за периода 2019—2025 г. и ще включва девет сектора като здравеопазване, околна среда, енергетика, селско стопанство, мобилност, финанси, производство, публична администрация и умения. ЕС ще даде възможност за европейски изчисления в облак като част от своя план NextGenerationEU въз основа на Gaia-X — отворена, прозрачна и сигурна цифрова екосистема, в която свободното движение на данни и услуги може да се предоставя, събира и споделя в среда на доверие. Друг крайъгълен камък на стратегията в областта на цифровите технологии е създаването на по-безопасен и по-отворен цифров единен пазар, който защитава основните права на потребителите и създава еднакви условия на конкуренция за предприятията. Ето защо на 15 декември 2020 г. в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решения Комисията представи на Парламента и на Съвета своето предложение за законодателен пакет в областта на цифровите услуги. Пакетът се състои от две законодателни инициативи: Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари, чиято цел беше да се актуализират правилата, уреждащи цифровите услуги в ЕС. След като влязат в сила, те ще завършат изграждането на цифровия единен пазар чрез съгласуван набор от нови правила, приложими в целия ЕС. В Законодателния акт за цифровите услуги се определят ясни правила за отговорност и отчетност за доставчиците на посреднически услуги, и по-специално за онлайн платформите, като например социалните медии и онлайн пазарите. Много големите онлайн платформи ще бъдат предмет на специфични задължения поради особените рискове, които пораждат във връзка с разпространението както на незаконно, така и на вредно съдържание. В Законодателния акт за цифровите услуги се определят правилата относно това какво ще могат да правят в ЕС дружествата със статут на пазачи на информационния вход. Регламентът ще се прилага за големите дружества, предоставящи т.нар. основни платформени услуги, които са най-податливи на нелоялни практики. Те включват посреднически онлайн услуги, социални мрежи, търсачки, операционни системи, услуги за онлайн реклама, изчисления „в облак“ и услуги за споделяне на видеоклипове, които отговарят на съответните критерии, за да могат дружествата да бъдат определени за „пазачи на информационния вход“.
Изграждането на доверие в онлайн средата е от ключово значение за социалното и икономическото развитие и следователно е допълнителен приоритет. Регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (Регламент (ЕС) № 910/2014) е крайъгълен камък по пътя към създаването на предвидима регулаторна среда, която да помага на гражданите, предприятията и публичните органи да осъществяват сигурни и безпрепятствени взаимодействия по електронен път. Като част от новата програма пакетът за цифровите услуги ще бъде преразгледан, за да се подобри неговата ефективност, да се разшири прилагането му към частния сектор и да се насърчи използването му.
В допълнение към последователното регулиране в рамките на единния пазар ЕС поставя акцент и върху образоването на своите граждани по отношение на използването на цифровите технологии. Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) е обновена политическа инициатива на ЕС в подкрепа на устойчивото и ефективно адаптиране на системите за образование и обучение на държавите – членки на ЕС, към цифровата ера. За постигането на тези цели планът за действие определя две приоритетни области: насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование и повишаване на цифровите умения и компетентности за цифровата трансформация.
В съобщение (COM/2020/0784) от декември 2020 г. Комисията представи своя план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен и аудио-визуален сектор, като се зае с разрешаването на дългогодишни проблеми като разпокъсаността на пазара. В плана за действие също така се подчертава необходимостта ЕС и държавите членки да увеличат националната подкрепа за средствата, предоставяни чрез одобрени национални планове за възстановяване. В плана за действие се посочва разрушителното въздействие на глобалните онлайн платформи върху медийния сектор и необходимостта от справяне с хегемонията на тези платформи на пазарите на данни и реклама.
Планът за действие за европейската демокрация върви ръка за ръка с плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор, който има за цел да помогне на сектора да се възстанови и да се възползва максимално от цифровата трансформация. В първия се разглежда и влошаването на свободата на медиите предвид на физическите и онлайн заплахите срещу журналисти, които се увеличават в редица държави членки. Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) е набор от показатели, които проследяват цифровия напредък на държавите от ЕС в осъществяването на единния европейски цифров пазар. Всяка година профилите на държавите в рамките на DESI подпомагат държавите членки при определянето на областите, в които са необходими приоритетни действия. Новите показатели бяха коригирани, за да включват Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и Цифровия компас.
Роля на Европейския парламент
Парламентът е поддръжник на енергичните и напредничави резолюции в областта на цифровите политики и е особено активен в приемането на законодателни актове в тази област. Той допринася също така за постоянно поддържане на вниманието върху цифрови теми чрез доклади по собствена инициатива, въпроси до Комисията с искане за устен и писмен отговор, проучвания, семинари, становища и резолюции. Освен това Парламентът се застъпва за по-мащабно координиране на националните усилия с цел изграждане на паневропейски услуги и за оказване на подкрепа от страна на ЕС за цифрова научноизследователска и развойна дейност.
Парламентът се грижи за систематичното консолидиране на тези гаранции посредством съответни законодателни разпоредби. Той играе водеща роля при премахването на пречките пред цифровия единен пазар и модернизирането на политиките на ЕС, които засягат съвременните цифрови и основани на данни продукти и услуги, като целта е постигането на максимална цифровизация на европейския сектор на услугите, което ще доведе до възможности за заетост. Усилията му са насочени към стимулирането на трансграничната търговия, хармонизирането на правилата за цифровите договори и осигуряването на достъпни трансгранични колетни услуги. Той подкрепя свободното движение на нелични данни и въвеждането на опростени процедури за деклариране на ДДС. Парламентът обръща специално внимание на гарантирането на неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС в електронната среда, както и на поддържането и коригирането на високо равнище на защита на потребителите.
В своята резолюция от 12 март 2019 г. Парламентът призова Комисията „да оцени необходимостта от допълнително разширяване на обхвата на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС), така че да бъдат включени и други сектори и услуги от критично значение, които не са обхванати от специфично за сектора законодателство“, и да отговори на нарастващите заплахи, породени от цифровизацията. Тези усилия следва да бъдат допълнени от засилена обща политика в областта на киберсигурността, която включва обща европейска платформа и засилена роля на ENISA. Директивата за мрежовата и информационна сигурност (МИС 2) ще замени предишната Директива (ЕС 2016/1148), като задължи ефективно повече субекти и сектори да предприемат мерки за повишаване на равнището на киберсигурност в Европа. В Парламента досието беше възложено на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, която прие доклад на 28 октомври 2021 г. Съзаконодателите постигнаха политическо споразумение по предложението на 13 май 2022 г. След това споразумението трябва да бъде прието от Парламента и Съвета.
Що се отнася до Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари, окончателното гласуване в пленарна зала за двата акта се състоя на 5 юли 2022 г. Законодателният акт за цифровите пазари беше приет на 18 юли 2022 г., след като Съветът одобри позицията на Парламента. След като бъде подписан от председателите на Парламента и на Съвета, той ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще започне да се прилага шест месеца по-късно. Очаква се през септември 2022 г. Съветът да одобри позицията на Парламента относно Законодателния акт за цифровите услуги. Дейността на Парламента във връзка с цифровата трансформация се подкрепя непрекъснато от неговия Тематичен отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота чрез поредица от проучвания и семинар[1] с акцент върху съществуващите предизвикателства и възможности. В проучване[2], което е от значение за предложенията за Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари, специално беше разгледано въздействието на целенасочената реклама върху потребителите и рекламния пазар. Допълнителна академична и пазарна информация беше получена чрез семинар[3], на който бяха проучени последиците и недостатъците на предложенията в настоящия им вид, както и чрез изслушване на Франсис Хауген, подала сигнали за нередности във Facebook (което хвърли светлина върху някои от злоупотребите на Big Tech). През февруари 2022 г. Тематичният отдел на Парламента по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота публикува и проучване[4] на въздействието на инфлуенсърите върху рекламата и защитата на потребителите в рамките на единния пазар, в което се анализира степента, в която инфлуенсърите са отговорни за разпространението на подвеждаща информация и популяризирането на небезопасни продукти. В друго предстоящо проучване ще бъде разгледан въпросът как биха могли да се използват новите технологии за повишаване на безопасността на продуктите и съответно за повишаване на защитата на потребителите. Изводите от тези проучвания вероятно ще окажат влияние върху бъдещото законодателство по въпроса през втората половина на законодателния мандат.
По-специално по отношение на ИИ, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) проведоха през март 2022 г. съвместно публично изслушване. Целта на изслушването беше да се разгледат основните въпроси, свързани с предложението на Комисията за законодателен акт за ИИ (COM(2021)0206).
Christina Ratcliff / Barbara Martinello / Vasileios Litos