Енергия от възобновяеми източници
Възобновяемите енергийни източници, като вятърната, слънчевата и водноелектрическата енергия, океанската и геотермалната енергия, биомасата и биогоривата, предлагат по-чисти алтернативи на изкопаемите горива. Те намаляват замърсяването, разширяват нашите енергийни възможности и намаляват зависимостта ни от нестабилни цени на изкопаемите горива. През 2023 г. законодателите увеличиха целта на Европейския съюз (ЕС) за дела на възобновяемите енергийни източници в брутното потребление на енергия от 32 % на 42,5 % в срок до 2030 г., като стремежът е да се постигне дял от 45 %. През 2023 г. енергията от възобновяеми източници представлява 24,5 % от крайното потребление на енергия в ЕС.
Правно основание и цели
Член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Постижения
A. Европейският зелен пакт
На 26 февруари 2025 г., в съответствие с Пакта за чиста промишленост, ЕС пое ангажимент да ускори внедряването на енергия от възобновяеми източници, да декарбонизира промишлеността и да гарантира, че чистите технологии разполагат с достатъчен производствен капацитет. Новият пакт за промишлеността е разработен въз основа на Европейския зелен пакт, който пое предизвикателствата в областта на енергетиката, климата и околната среда, като се ангажира да постигне неутралност по отношение на климата в срок до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение.
B. Директива за енергията от възобновяеми източници
В Директивата за енергията от възобновяеми източници се определя целта на ЕС за възобновяемите енергийни източници за 2030 година. Целта е да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в общото потребление на енергия в ЕС до най-малко 42,5 % до 2030 г., като същевременно се полагат усилия за постигане на дял от 45 %. Директивата привежда целта на ЕС за енергията от възобновяеми източници в съответствие с новата му амбиция в областта на климата, ускорява енергийния преход в съответствие с решението за постепенно премахване на зависимостта от руските изкопаеми горива и ускорява процедурите за издаване на разрешения за нови проекти за енергия от възобновяеми източници. В него максималният срок за одобряване на нови инсталации се определя на 12 месеца в областите, определени като приоритетни за възобновяемите енергийни източници, и на 24 месеца в останалите случаи.
В директивата се определят следните секторни подцели за държавите от ЕС:
- В сектора на промишлеността се въвежда обвързваща цел от 42 % за водород от възобновяеми източници в общото потребление на водород в срок до 2030 г. и 60 % в срок до 2035 г., както и индикативна цел за средно годишно увеличение от 1,6 процентни пункта за използването на енергия от възобновяеми източници.
- В сградния сектор — индикативна цел от 49 % за дела на енергията от възобновяеми източници в срок до 2030 г., като целите за отопление и охлаждане ще се увеличават с 0,8 процентни пункта годишно до 2025 г. и с 1,1 процентни пункта от 2026 г. до 2030 година на базата на дела им през 2020 г.
- В транспортния сектор се определя цел за 29 % дял на енергията от възобновяеми източници в срок до 2030 г. или намаляване с 14,5 % на емисиите на парникови газове чрез по-широко използване на биогорива от ново поколение и възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO), като водород (виж раздел Г.2).
- При районните отоплителни и охладителни системи — индикативна цел за средно годишно увеличение от 2,2 процентни пункта на дела на енергията от възобновяеми източници и отпадна топлина и отпаден студ в районните отоплителни и охладителни системи.
- В областта на научните изследвания и иновациите се въвежда индикативна цел за 5 % от новоинсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници от иновативни технологии в срок до 2030 година.
С директивата се определяха и потвърждаваха задължителни национални цели в съответствие с общата цел на ЕС. Освен това тя изискваше от държавите от ЕС да разработят индикативни криви за постигане на своите цели, да представят национални планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници и да публикуват национални доклади за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници на всеки две години. Директивата очертаваше различни механизми, които държавите от ЕС биха могли да прилагат, за да насърчават инвестициите във възобновяеми енергийни източници, включително схеми за подпомагане, гаранции за произход, съвместни проекти, сътрудничество с държави извън ЕС, както и критерии за устойчивост на биогоривата.
В съответствие с Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, държавите от ЕС предлагат национални цели в областта на енергетиката и изготвят десетгодишни национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), обхващащи периода от 2021 г. до 2030 година. НПЕК са обект на наблюдение на всеки две години с доклади за напредъка и се оценяват от Комисията, която е упълномощена да предприема мерки на равнище ЕС, за да гарантира тяхната съгласуваност с общите цели на ЕС.
1. Механизъм за финансиране на енергията от възобновяеми източници
С Регламента относно механизъм на Съюза за финансиране на енергията от възобновяеми източници се създава механизъм на ЕС за финансиране, който да подпомогне държавите в постигането на техните индивидуални и колективни цели за енергията от възобновяеми източници. Механизмът свързва държавите, които участват във финансирането на проекти (държавите с финансово участие), с държавите, които са съгласни да бъдат изградени нови проекти на тяхна територия (приемащите държави). Комисията очертава рамката за изпълнение и методите за финансирането на този механизъм, като определя, че действия по линия на механизма могат да бъдат финансирани от държавите от ЕС, от фондовете на ЕС или от участие от страна на частния сектор. Енергията, произведена чрез този механизъм, се отчита за постигането на целите за енергията от възобновяеми източници на всички участващи държави.
2. Трансевропейски енергийни мрежи
Трансевропейските енергийни мрежи са политика, която се съсредоточава върху свързването на енергийната инфраструктура на държавите от ЕС, привеждайки я в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата в срок до 2050 година. С Регламента за TEN-E бяха установени правила на ЕС за трансграничната енергийна инфраструктура. В него се определят 11 приоритетни коридора и три приоритетни тематични области, определят се новите проекти от общ интерес между държавите от ЕС, въвеждат се проекти от взаимен интерес между ЕС и държави извън ЕС, подчертава се ролята на проектите за вятърна енергия от разположени в морето инсталации и се изключват бъдещи проекти за природен газ от финансирането от ЕС. Освен това в него се насърчава интегрирането на възобновяемите енергийни източници и новите технологии за чиста енергия в енергийната система, свързват се регионите, които понастоящем са изолирани от европейските енергийни пазари, укрепват се съществуващите трансгранични междусистемни връзки, насърчава се сътрудничеството с държавите партньори и се предлага начини за опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения и лицензи.
C. Бъдещи стъпки
Преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията
През юли 2021 г., като част от пакета „Подготвени за цел 55“, Комисията публикува предложение за преструктуриране на рамката на Съюза за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията като част от преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. С това предложение се цели данъчното облагане на енергийните продукти да се приведе в съответствие с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, да се насърчи използването на чистите технологии и да се премахнат остарелите освобождавания и намалените ставки, които предоставяха стимули за използването на изкопаеми горива.
През февруари 2025 г., като част от Пакта за чиста промишленост, Планът за действие за достъпна енергия призова Съвета да приключи преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, като посочи варианти, като например намаляването на националните данъци върху електроенергията, прилагането на намалени ставки на ДДС и премахването на налозите, с които се финансират несвързани с енергетиката политики.
D. Специфични въпроси относно ресурсите
1. Слънчева енергия
Като част от плана REPowerEU, целта на стратегията на ЕС за слънчевата енергия е удвояването на фотоволтаичните мощности за слънчева енергия до 320 GW в срок до 2025 г. и за инсталиране на 600 GW в срок до 2030 година. В този план бе включено поетапно правно задължение за инсталиране на слънчеви панели в нови обществени, търговски и жилищни сгради, както и стратегия за удвояване на темпа на внедряване на термопомпи в районните и комуналните отоплителни системи. Съгласно плана от държавите от ЕС се изисква да определят и приемат планове за специални предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници, със съкратени и опростени процедури за издаване на разрешения. В Директивата за енергията от възобновяеми източници се определят бързи процедури за издаване на разрешения за инсталирането на оборудване за слънчева енергия.
2. Биомаса, биогорива и водород
Директивата за енергията от възобновяеми източници включва цел от 1 % в срок до 2025 г. и 5,5 % в срок до 2030 г. за биогоривата от ново поколение, биогаза и възобновяемите горива от небиологичен произход (например водорода), от които поне един процентен пункт от възобновяемите горива от небиологичен произход за транспортния сектор.
През юли 2020 г., със стратегията за интегриране на енергийната система и стратегията за използването на водорода, беше въведена целта за постигане на поне 6 GW електролизьори за водород от възобновяеми източници и производство на до 1 милиона тона водород от възобновяеми източници в ЕС в срок до 2024 година. В стратегиите се определяше и целта за 40 GW и 10 милиона тона в срок до 2030 година.
През 2022 г. в плана REPowerEU беше определена целта за производство и внос на 10 милиона тона водород от възобновяеми източници в срок до 2030 година.
През 2023 г. в Директивата за енергията от възобновяеми източници беше определена индикативната цел от 42 % водород от възобновяеми източници в общото потребление на водород в срок до 2030 г. и 60 % в срок до 2035 г. в промишлеността.
3. Вятърна енергия от разположени в морето инсталации
На 19 ноември 2020 г. Комисията публикува стратегия на ЕС за енергията от възобновяеми източници от инсталации в морето. Чрез тази стратегия се цели да се увеличи производството в ЕС на електроенергия от възобновяеми източници в морето от 12 GW през 2020 г. до над 60 GW в срок до 2030 г. и 300 GW в срок до 2050 година.
С Регламента за TEN-E, който влезе в сила през юни 2022 г., се въведоха необвързващи регионални споразумения за внедряването на морски възобновяеми енергийни източници. През януари 2023 г. държавите от ЕС постигнаха съгласие за по-високи необвързващи цели за генериране на енергия от възобновяеми източници от инсталации в морето от 111 GW в срок до 2030 г. и 317 GW в срок до 2050 година.
4. Морска енергия
През януари 2014 г. Комисията публикува своя план за действие в областта на синята енергия в подкрепа на развитието на морската енергия. Това включва енергията, генерирана от вълните, енергията на приливите и отливите, преобразуването на топлинна енергия и енергията от градиента на солеността. В стратегията за енергията от възобновяеми източници от инсталации в морето също се подчертава необходимостта от значително разрастване на сектора на морските възобновяеми енергийни източници. В нея се предложи петкратно увеличение в срок до 2030 г. и 25-кратно увеличение в срок до 2050 година.
5. Геотермална енергия
През последните години нарасна интересът към геотермалната енергия като възобновяем енергиен източник с голям потенциал за постигане на енергийните цели на ЕС. През 2023 г. геотермалната енергия беше добавена към списъка на възобновяемите енергийни източници. През 2024 г. в своята резолюция относно потенциала на геотермалната енергия като възобновяем източник на отопление/охлаждане Парламентът призова Комисията да представи стратегия на ЕС за геотермалната енергия, за да се постигне целта за най-малко утрояване на дела на търсенето на енергия, покрито от слънчева топлинна и геотермална енергия, в срок до 2030 г., както е обявено в стратегията на ЕС за слънчевата енергия.
Роля на Европейския парламент
Парламентът винаги се е застъпвал за използването на възобновяеми енергийни източници и е подчертавал, че е важно да се определят задължителни цели за 2020 г., а отскоро — и за 2030 година.
През януари 2018 г., с оглед на преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници през 2018 г., Парламентът подкрепи обвързваща за Съюза цел за най-малко 35 % енергия от възобновяеми източници в срок до 2030 г. и укрепи принципа на собствено потребление като право. При все това, след преговори със Съвета, обвързващата за ЕС цел беше намалена до най-малко 32 %.
През януари 2020 г. Парламентът прие резолюция относно Европейския зелен пакт, в която призова за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници и за определяне на обвързващи национални цели.
През май 2021 г. Парламентът прие резолюция относно европейска стратегия за интеграция на енергийните системи и резолюция относно европейска стратегия за водорода, в които се застъпва за декарбонизацията и използването на възобновяеми енергийни източници в производството на електроенергия и водород.
През февруари 2022 г. Парламентът прие резолюция относно европейска стратегия за енергията от възобновяеми източници в морето, като отбеляза, че един икономически конкурентен преход към намаляване с 55 % на емисиите на парникови газове в срок до 2030 г. изисква изградена мощност за вятърна енергия от разположени в морето инсталации от 70—79 GW, и призова ЕС да стигне отвъд тази цел.
През септември 2022 г. Парламентът подкрепи целта на Комисията за повишаване на целта за енергия от възобновяеми източници до 45 % в срок до 2030 г.
През октомври 2023 г. Парламентът и Съветът увеличиха на 42,5 % целта за 2030 г. за енергия от възобновяеми източници, с намерението да постигнат 45 %, което означава почти двойно по-голям от съществуващия дял на енергията от възобновяеми източници в ЕС.
За повече информация по тази тема моля посетете уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) или уебстраницата на Европейския парламент, посветена на енергия от възобновяеми източници.
Kristin BECKER / Matteo Ciucci