Биологично разнообразие, земеползване и горско стопанство

Европейският съюз изигра важна международна роля за търсенето на решения на проблеми като загубата на биологично разнообразие, обезлесяването и изменението на климата. Конференцията на ООН по околна среда и развитие (UNCED) през 1992 г. отбеляза важна стъпка напред за съхранението на биологичното разнообразие и опазването на природата благодарение на приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие. През 2011 г. ЕС се ангажира със спирането на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г. В Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. се отбелязва, че е важно да се гарантира целостта на всички екосистеми и опазването на биологичното разнообразие. Като част от Европейския зелен пакт Комисията предложи нова стратегия за биологичното разнообразие, която има за цел да насочи биологичното разнообразие в Европа към възстановяване до 2030 г. в полза на хората, климата и планетата.

Правно основание

Членове 3, 11 и 191—193 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Общ контекст

Конференцията на ООН по околна среда и развитие, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., доведе до приемане на Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Конвенция за биологичното разнообразие (КБР), както и на Декларацията от Рио, Декларацията относно принципите за горите и програмата „Дневен ред 21“. КБР е допълнена от два основни протокола: Протоколът от Картахена за биологична безопасност, който беше приет през 2000 г. и влезе в сила през 2003 г., има за цел да защити биологичното разнообразие от потенциалните рискове, свързани с модифицираните живи организми в резултат от съвременната биотехнология; Протоколът от Нагоя за достъпа и споделянето на ползите, който беше приет през 2010 г. и влезе в сила през 2014 г., има за цел да създаде по-голяма правна сигурност и прозрачност както за доставчиците, така и за ползвателите на генетични ресурси. При все това, докладът на КБР, озаглавен „Глобален преглед на биологичното разнообразие 3“, показва, че целта за биологичното разнообразие за 2010 г. не е изпълнена. През 2010 г. в Нагоя (префектура Аичи, Япония) страните по КБР приеха също така преразгледан стратегически план, включващ целите за биологично разнообразие от Аичи: 20 амбициозни цели, организирани в пет стратегически цели за постигане на опазване на биологичното разнообразие до 2020 г., като част от стратегически план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г.

ЕС е също така страна по следните конвенции: Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони (февруари 1971 г.); Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) (от март 1973 г.); Бонската конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (юни 1979 г.); Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания от 1982 г.; Конвенцията за биологичното разнообразие от Рио де Жанейро (юни 1992 г.); както и със следните регионални конвенции: Конвенцията от Хелзинки за защитата на морската среда в района на Балтийско море (1974 г.); Конвенцията от Барселона за Средиземно море (1976 г.); и Конвенцията за опазване на Алпите (1991 г.). ЕС е обвързан и от Конвенцията от Орхус (1998), която предвижда публичен достъп до информация за околната среда, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие.

Международните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) се полагат съгласно РКООНИК. През декември 2015 г. страните по РКООНИК приеха Парижкото споразумение — правно обвързващо споразумение за климата, което се прилага за всички държави и цели ограничаване на глобалното затопляне до под 2 ºC и продължаване на усилията за по-малко от 1,5 ºC. В рамките на РКООНИК инициативата REDD + предоставя инструменти за борба с обезлесяването и деградацията на горите в тропиците. В Парижкото споразумение се отбелязва, че е важно да се гарантира целостта на всички екосистеми, включително океаните, и опазването на биологичното разнообразие. Освен това в Споразумението се посочва ключовата роля на сектора на земеползването за постигането на дългосрочните цели за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Цели и постижения

A. Планове за действие в областта на биологичното разнообразие

През май 2006 г. Комисията прие съобщение и план за действие, озаглавен „Спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г. и след това: запазване на услугите, предлагани от екосистемите, за благото на човека“. Тъй като изглеждаше невероятно ЕС да изпълни своята стратегия от 2010 г. за спиране на загубата на биологично разнообразие, нова стратегия беше приета от Комисията през юни 2011 г. с цел „спирането на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и те да бъдат възстановени [...], като същевременно се засили приносът на ЕС за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.“ През декември 2011 г. Съветът одобри стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г., като включи и следните шест цели: пълно прилагане на законодателството на ЕС за опазване на биоразнообразието; по-добра защита на екосистемите и по-широко използване на екологосъобразни инфраструктури; по-устойчиво земеделие и горско стопанство; по-добро управление на рибните запаси; по-строг контрол върху инвазивни чуждоземни видове; и по-голям принос на ЕС за предотвратяване на загуба на биологично разнообразие в световен мащаб.

B. Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна

Директивата за местообитанията (Директива № 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 97/62/ЕО) създава европейска мрежа — „Натура 2000“. Тя включва „територии от значение за Общността/специални защитени зони“, определени от държавите членки, както и „специални защитени зони“, класифицирани съгласно Директива № 79/409/ЕИО относно опазването на дивите птици. С обща площ от 850 000 кв. км. това е най-голямата съгласувана мрежа от защитени зони в света. Директивата за местообитанията има за цел предимно да насърчава опазването на биологичното разнообразие, като се вземат предвид икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания. Изменената Директива за птиците (2009/147/ЕО) обхваща опазването, управлението и контрола на (дивите) птици, включително правилата за устойчиво ловуване.

C. Инвазивни чужди видове

По-строгите проверки на инвазивните чужди видове са една от шестте цели на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. Инвазивните чужди видове причиняват вреди в размер на милиарди евро всяка година в ЕС, не само за екосистемите, но и за културите и добитъка, разрушават местната екология и оказват влияние върху здравето на човека. Ключова характеристика на Регламент (EU) № 1143/2014 относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове е списъкът на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Регламентът има за цел — чрез превенция, ранно предупреждаване и бързо реагиране — да защитава местното биологично разнообразие и да сведе до минимум и смекчава въздействието на такива видове върху човешкото здраве и икономиката. По-конкретно, държавите членки ще трябва да установят системи за наблюдение и планове за действие.

D. Достъп и поделяне на ползите

След приемането на Протокола от Нагоя за достъпа и разпределението на ползите, през октомври 2012 г. Комисията представи предложение с оглед на определяне на обвързващи изисквания за достъп до генетични ресурси в страната на произход и на гарантиране, че ползите се разпределят справедливо и равноправно. Споразумение между Парламента и Съвета доведе до приемането на Регламент (ЕС) № 511/2014. Съобразно този регламент, генетични ресурси и традиционни знания във връзка с такива ресурси могат да се прехвърлят и да се използват единствено в съответствие с условия, които са съвместно договорени от ползвателите (предприятия, частни колекционерски центрове и институции) и органите на страната на произход.

E. Използване на дивата флора и фауна и търговия с нея

Конвенцията CITES регулира международната търговия, по-конкретно (повторния) износ и внос на живи и мъртви животни и растения и части и продукти от тях, въз основа на система от разрешителни и сертификати. Основният Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях въвежда в правото на ЕС целите, принципите и разпоредбите на Конвенцията CITES. Когато бъде направена промяна в списъка на видовете, изброени в приложенията към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета, например с цел да се изпълнят решенията за включване в списъка на Конференцията на страните по CITES, това се извършва посредством регламент за изпълнение на Комисията, като Регламент (ЕС) 2017/1915, който забранява въвеждането в ЕС на екземпляри от някои видове от дивата фауна и флора.

F. Биологично разнообразие във връзка с хуманното отношение към животните

Комисията създаде План за действие за защита и хуманно отношение към животните в подкрепа на принципа на „трите R-а“ (заместване, намаляване и облекчаване) на използването на животни за научни изследвания. Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни цели (отменяща Директива № 86/609/ЕИО), се основава на този принцип и влезе в сила от 1 януари 2013 г. Освен това Регламент (ЕО) № 1007/2009 има за цел да гарантира, че продуктите, произведени от тюлени, вече не се намират на пазара на ЕС.

G. Морско биологично разнообразие

Морското биологично разнообразие попада в обхвата на плановете за действие в областта на биологичното разнообразие на природните ресурси и рибарството. Прегледът на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие подчертава значението на „доброто екологично състояние“ на моретата и крайбрежните ивици, за да могат да подпомагат биологичното разнообразие. Нещо повече, през юли 2008 г. влезе в сила Рамковата директива за морската стратегия (2008/56/ЕО) относно защитата и опазването на морската среда. Нейната цел е до 2020 г. да се гарантира доброто състояние на морските води на ЕС и да се защити ресурсната база, от която зависят свързаните с морето икономически и социални дейности.

H. Гори

Горите формират почти 30 % от площта на мрежата „Натура 2000“. ЕС разполага с близо 182 милиона хектара гори, покриващи 43 % от сухоземната му площ, поради което няколко мерки на ЕС са насочени към опазването на горите. В Регламента на ЕС относно дървения материал (Регламент (ЕС) № 995/2010) се определят задълженията на операторите, които пускат на пазара на ЕС дървен материал и изделия от дървен материал. Той се противопоставя на търговията с незаконно добит дървен материал и изделия от дървен материал чрез ключови задължения и забранява пускането на пазара на ЕС за първи път на незаконно добит дървен материал и на изделия от дървен материал. Съобщение на Комисията, озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“, беше прието през септември 2013 г. В резултат на това заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. „подчертават значението на сектора на горското стопанство за ЕС и ключовата роля на горите за осъществяването на структурна трансформация на обществото към биотехнологичните икономики“. В средносрочен доклад относно изпълнението на стратегията на ЕС за горите се стига до заключението, че е постигнат значителен напредък по отношение на целите за 2020 г.

I. Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (LULUCF)

Секторът на LULUCF включва използването на почви, дървета, растения, биомаса и дървен материал и негова характерна особеност са не само емисиите на парникови газове, но и възможността за поглъщане на CO2 от атмосферата. До 2020 г. държавите членки са поели ангажимент съгласно Протокола от Киото да гарантират, че емисиите на парникови газове, дължащи се на земеползването, се компенсират с равностойно поглъщане на CO2, което стана възможно благодарение на допълнителни действия в сектора. Сега ЕС се стреми да включи този принцип (т. нар. „правило за отсъствие на дебит“) в правото на ЕС за периода 2021—2030 г. чрез включването на LULUCF в усилията на ЕС за намаляване на емисиите за първи път. Съгласно Регламент (ЕС) 2018/841, който влезе в сила на 9 юли 2018 г., относно включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., емисиите на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство следва да бъдат компенсирани поне от еквивалентно поглъщане на CO2 от атмосферата по време на периода 2021–2030 г.

J. Финансови инструменти

От 1992 г. насам специалният инструмент на ЕС за финансиране за околната среда е програма LIFE. Опазването на природата и на биологичното разнообразие са включени сред подпрограмите за четирите фази, които вече са приключени. Петата фаза на програмата LIFE (въведена с Регламент (ЕС) № 1293/2013 и обхващаща периода 2014—2020 r. от програмата) се състои от две подпрограми съответно относно изменението на климата и околната среда. За природата и биологичното разнообразие, които са част от подпрограмата в областта на околната среда, е предвиден бюджет от 1155 млн. евро. Друго финансиране за подпомагане на биологичното разнообразие е включено в селското стопанство и общата политика в областта на рибарството, Кохезионния и структурните фондове и многогодишните рамкови програми за научни изследвания.

K. Европейският зелен пакт

На 11 декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, амбициозен пакет от планирани мерки, имащи за цел да дават възможност на ЕС да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Европейският зелен пакт предвижда план за действие за превръщане на ЕС в устойчива и конкурентоспособна икономика. Сред предложените действия е нова стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. (публикувана на 20 май 2020 г.) с мерки за справяне с основните причини за загубата на биологично разнообразие, както и нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г. (публикувана на 14 юли 2021 г.) с мерки в подкрепа на вериги за създаване на стойност без обезлесяване. Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. е насочена към петте основни причини за загубата на биологично разнообразие (промени в ползването на земята и морето, свръхексплоатация, изменение на климата, замърсяване и инвазивни чужди видове), определя подобрена рамка за управление, за да се запълнят оставащите пропуски, гарантира пълното прилагане на законодателството на ЕС и обединява всички съществуващи усилия. Стратегията за горите за 2030 г. има за цел да адаптира горите в Европа към новите условия, екстремни метеорологични явления и значителна несигурност, предизвикана от изменението на климата. Това е предпоставка горите да продължат да изпълняват социално-икономическите си функции и да осигуряват жизнеспособни селски райони с процъфтяващо население.

Роля на Европейския парламент

Като съзаконодател Парламентът отдавна подкрепя политиките на ЕС в областта на опазването на биологичното разнообразие и изменението на климата. През септември 2010 г. Парламентът прие резолюция относно прилагането на законодателство, насочено към опазването на биологичното разнообразие с оглед на целта след 2010 г. Той изрази дълбока загриженост относно това, че в международния политически дневен ред липсва осъзнаване на спешната необходимост от спиране на загубата на биологично разнообразие, и призова за подобряване на управлението на биологичното разнообразие както във вътрешните, така и във външните отношения.

През ноември 2016 г. Парламентът прие резолюция в отговор на плана за действие срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна с цел намаляване на тази организирана и разрушителна престъпност, която представлява заплаха за биологичното разнообразие, като води до това, много видове да са вече на прага на изчезването. Планът за действие е структуриран около три приоритета: превенция, прилагане и сътрудничество. Значението на глобалното сътрудничество между държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение беше подчертано. През октомври 2016 г. и октомври 2017 г. Европейският парламент прие резолюции срещу разрешението от Комисията на генетично модифицирани организми (ГМО) — царевица, соя и др. — и за усилия за улесняване на забрана на отглеждането на ГМО от държавите членки в съответствие с целта за опазване на биологичното разнообразие, природата и почвите.

В своята резолюция от 14 октомври 2015 г., озаглавена „Към постигане в Париж на ново международно споразумение за климата“, Парламентът припомни, че изменението на климата ускорява загубата на биологично разнообразие, призова за споразумение, което включва „всеобхватни усилия от страна на всички сектори“, и отбеляза, че земеползването „има значителен разходноефективен потенциал за смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта“.

В резолюцията на Парламента от 16 януари 2020 г. относно 15-ото заседание на Конференцията на страните (COP15) по КБР се подчертава необходимостта от повишаване на амбицията и приобщаващия характер и подобряване на функционирането на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.

Парламентът също така подчерта в своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно нова стратегия на ЕС за горите ключовата роля на стратегията на ЕС за горите за периода след 2020 г. и Европейския зелен пакт за постигане на целите на Парижкото споразумение и Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие.

Накрая, в резолюцията на Парламента от 22 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на тенденцията на обезлесяването в световен мащаб, се подчертава, че търговската политика и инвестиционната политика трябва да бъде преразгледани, за да се отговори по-ефективно на предизвикателството, свързано с обезлесяването в световен мащаб, чрез създаване на равни условия на конкуренция в световен мащаб и отчитане на връзката между търговските споразумения и световното биологично разнообразие, както и горските екосистеми.

 

Christian Kurrer