Замърсяване на въздуха и шумово замърсяване

Замърсяването на въздуха и прекомерният шум увреждат нашето здраве и околната среда, в която живеем. Замърсяването на въздуха се дължи предимно на промишлеността, транспорта, производството на енергия и селското стопанство. Стратегията на ЕС за качеството на въздуха от 2013 г. имаше за цел да се постигне пълно съответствие с действащото законодателство относно качеството на въздуха до 2020 г. и определи дългосрочни цели за 2030 г. В рамките на Европейския зелен пакт ЕС преразглежда тези стандарти, за да ги приведе в по-тясно съответствие с препоръките на Световната здравна организация. ЕС се стреми също така да подобри цялостното си законодателство относно чистия въздух въз основа на поуките, извлечени от оценката от 2019 г. на директивите за качеството на атмосферния въздух. Директивата относно шума в околната среда от 2002 г. помага да се определят нивата на шума в ЕС и да се предприемат необходимите мерки те да бъдат намалени до приемливи равнища. Отделно законодателство регламентира шумовото замърсяване от специфични източници.

Правно основание

Членове 191, 192 и 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Общ контекст

Замърсяването на въздуха може да доведе до сърдечно-съдови и дихателни заболявания, както и до рак, и е основната причина от екологично естество за преждевременна смърт в ЕС. Някои вещества (например арсен, кадмий, никел и полицикличните ароматни въглеводороди) са генотоксични канцерогени за хората и не съществува установим праг, под който те не представляват опасност. Замърсяването на въздуха също така се отразява отрицателно върху качеството на водата и почвата и уврежда екосистемите, например като предизвиква еутрофикация (прекомерно замърсяване с азот) и киселинен дъжд. Това означава, че са засегнати селското стопанство и горите, както и материалите и сградите. Замърсяването на въздуха има многобройни източници, но се дължи предимно на промишлеността, транспорта, производството на енергия и селското стопанство. Въпреки че замърсяването на въздуха в Европа като цяло е намаляло през последните десетилетия, дългосрочната цел на Съюза от 2013 г., а именно „да се постигнат равнища на качество на въздуха, които да нямат значително отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на човека“, все още не е постигната. Стандартите за качество на въздуха често не се изпълняват, особено в градските райони („критични точки с най-голямо замърсяване на въздуха“), където живеят мнозинството от европейците. Най-проблемните замърсители понастоящем са фините частици, азотните оксиди и тропосферният озон. Според проучване на Евробарометър от 2022 г. европейците са сериозно загрижени за качеството на въздуха и призовават за по-решителни действия.

Нивата на шума в околната среда в градските райони се повишават, основно в резултат на нарастване на обема на трафика и засилване на промишлените и развлекателните дейности. Според оценките около 20% от населението в ЕС е изложено на нива на шум, които се считат за неприемливи. Това може да повлияе на качеството на живота и да предизвика в значителна степен стрес, нарушения на съня и неблагоприятни последици за здравето, например сърдечно-съдови заболявания. Шумът оказва влияние и върху дивата природа.

Постижения в борбата със замърсяването на въздуха

Качеството на въздуха в Европа много се подобри, откакто ЕС за първи път започна да се занимава с този проблем през 70-те години на миналия век. Оттогава значително е намалена концентрацията на вещества като серен диоксид (SO2), въглероден оксид (СО), бензен (C6H6) и олово (Pb). ЕС разполага с три различни правни механизъма, за да управлява замърсяването на въздуха: определяне на общи стандарти за качество на въздуха за концентрациите на замърсители в атмосферния въздух; определяне на национални пределни стойности на общите емисии на замърсяващи вещества; както и разработване на законодателство, което е насочено конкретно към отделните източници, например за контрол на промишлените емисии или определяне на стандарти за емисиите от превозни средства, за енергийната ефективност или за качеството на горивата. Това законодателство се допълва от стратегии и мерки за насърчаване на опазването на околната среда и включването му в други сектори.

A. Качество на атмосферния въздух

Въз основа на целите на Тематичната стратегия срещу замърсяването на въздуха от 2005 г. (да се намалят фините частици със 75% и тропосферния озон с 60%, както и да се намали заплахата за естествената околна среда от подкиселяване и от еутрофикация с 55% спрямо равнищата от 2000 г. – стойности, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.) през юни 2008 г. влезе в сила преразгледана директива за качеството на атмосферния въздух, обединяваща по-голямата част от действащото законодателство в тази област. Само четвъртата „дъщерна директива“ на предишната Рамкова директива за качество на въздуха все още е в сила; тя определя целеви стойности (не толкова строги, колкото пределно допустимите стойности) за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди.

Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух цели да се намали замърсяването на въздуха до нива, при които се свежда до минимум отрицателното въздействие върху здравето на човека или върху околната среда. За тази цел в нея се съдържат мерки за определяне и установяване на цели за качеството на атмосферния въздух (т.е. граници, които не трябва да бъдат превишавани никъде в ЕС) по отношение на основните замърсители на въздуха (серен диоксид, азотни оксиди, (фини) прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон). От държавите членки се изисква да определят зони и градски агломерации с цел оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, да наблюдават дългосрочните тенденции и да направят тази информация публично достояние. Там, където качеството на въздуха е добро, то трябва да се запази; в случаите, когато пределно допустимите стойности са превишени, трябва да се предприемат действия.

В края на 2013 г. Комисията стартира Програмата за чист въздух за Европа с две основни цели: привеждане в съответствие с действащото законодателство до 2020 г. и нови цели за качеството на въздуха за периода до 2030 г. Основният законодателен инструмент за постигане на тези цели е преразгледаната Директива относно националните тавани за емисии (EС) 2016/2284, която определя по-строги национални тавани за емисии за петте ключови замърсителя (серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици), за да се понижи вредното им въздействие върху околната среда и да се намали наполовина въздействието им върху здравето в сравнение с 2005 г. Директивата изисква от държавите членки да изготвят национални програми за контрол на замърсяването на въздуха. С нея също така се транспонират ангажиментите от 2012 г. за намаляване на емисиите до 2020 г., поети от ЕС и неговите държави членки в рамките на преразгледания Протокол от Гьотеборг за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон към Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Като част от програмата беше приета също така нова директива за намаляване на замърсяването на въздуха от средни горивни инсталации, като например тези, които осигуряват производство на електроенергия или битово отопление. През октомври 2022 г. Комисията представи предложението си за преразглеждането на правилата на ЕС за качеството на атмосферния въздух с цел по-тясно съгласуване на стандартите на ЕС за качество на въздуха с новите препоръки на СЗО и укрепване на разпоредбите относно наблюдението, моделирането и плановете за качеството на въздуха, за да се помогне на местните органи да постигнат чист въздух.

B. Автомобилен транспорт

Няколко директиви бяха приети с цел ограничаване на замърсяването от пътния транспорт чрез определянето на стандарти за емисии за различните категории превозни средства като автомобили, лекотоварни автомобили, камиони, автобуси и мотоциклети и чрез регулиране на качеството на горивото. Сегашните стандарти относно емисиите Евро 5 и Евро 6 за автомобили и лекотоварни микробуси, определят пределни стойности на емисиите за редица замърсители на въздуха, по-специално за азотни оксиди и прахови частици. Държавите членки са задължени да отказват типово одобрение, регистрация, продажба и въвеждане в експлоатация на превозни средства (и резервни устройства за контрол на замърсяването), които не са в съответствие с тези пределни стойности. От септември 2017 г. се използва по-реалистичен цикъл на изпитване: за новите модели леки автомобили понастоящем се определят „емисии при реални условия“, така че да се отразяват по-добре реалните условия на движение. Освен това съществуват правила за съответствие в експлоатация (които изискват превозните средства да продължат да отговарят на стандартите, докато са в движение), за надеждност на устройствата за регулиране на замърсяването, за системите за бордова диагностика, за измерването на разхода на гориво и за достъпа на независимите оператори до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства. Подобни правила са въведени и за тежкотоварните превозни средства като автобуси и камиони. Регламент от 2018 г. относно одобряването на типа и надзора на пазара на моторни превозни средства влезе в сила на 1 септември 2020 г., като целта му е да се подобри качеството и независимостта на техническите служби и да се провери дали превозните средства, които вече са в движение, отговарят на изискванията.

Очаква се Комисията да представи предложението си за новите стандарти ЕВРО 7 преди края на 2022 г.

C. Други емисии от транспорта

За да се намали замърсяването на въздуха от корабите, за които се твърди, че са отговорни за 50 000 преждевременни смъртни случая всяка година, ЕС е определил пределни стойности за съдържанието на сяра в горивото, използвано от морските кораби, плаващи в европейски води. Общата пределна стойност за сярата намаля от 3,5% на 0,5% през 2020 г. в съответствие с ограниченията, приети от Международната морска организация. От 2015 г. се прилага още по-строг стандарт от 0,1% в определени „зони за контрол на емисиите на серни оксиди“, например Балтийско море, Ламанша и Северно море. Допълнителни стандарти за емисии бяха определени през 2016 г. за извънпътната подвижна техника (като багери, булдозери и верижни триони), както и за селскостопанските и горските трактори и за плавателните съдове за отдих като спортни лодки.

D. Емисии от промишлеността

Директивата за емисиите от промишлеността от 2010 г. обхваща силно замърсяващи промишлени дейности, които причиняват значителна част от замърсяването в Европа. Тя консолидира и обединява всички свързани с въпроса директиви (относно изгарянето на отпадъците, летливите органични съединения, големите горивни инсталации, комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването и др.) в един съгласуван законодателен инструмент, с цел да се улесни прилагането на законодателството и да се сведе до минимум замърсяването от различни промишлени източници. Директивата за емисиите от промишлеността определя изискванията, на които трябва да отговарят всички промишлени инсталации, съдържа списък от мерки за предотвратяване на замърсяването на водата, въздуха и почвата и служи като основа за изготвянето на лицензи или разрешителни за експлоатация за промишлени инсталации. Посредством интегриран подход тя отчита общите екологични показатели на дадена инсталация, включително използването на суровини или енергийната ефективност. Концепцията за „най-добри налични техники“ играе централна роля, както и гъвкавостта, екологичните инспекции и общественото участие. Директивата за емисиите от промишлеността беше допълнена през 2015 г. с директива относно емисиите, изпускани от средни горивни инсталации.

През април 2022 г. Комисията представи предложенията си за преразглеждане на Директивата за емисиите от промишлеността с цел, например, да се гарантира пълно и последователно прилагане на тази директива във всички държави членки, с по-строг контрол на разрешителните по отношение на емисионните нива във въздуха и водите.

Постижения по отношение на шумовото замърсяване

Подходът на ЕС към шумовото замърсяване е в две направления: обща рамка за определяне на нивата на шумово замърсяване, изискващи действия както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС, и набор от законодателни актове относно основните източници на шум, като например шума от автомобилния, въздушния и железопътния трафик, както и шума от оборудване за използване на открито.

Рамковата директива относно шума в околната среда от 2002 г. има за цел да намали излагането на въздействието на шум в околната среда чрез съгласуване на показателите за шум и методите за оценка, събиране на информация за излагането на шум под формата на „картографиране на шума“ и предоставяне на тази информация на обществеността. Въз основа на това държавите членки са задължени да изготвят планове за действие за справяне с проблемите с шума. Необходимо е да се извършва преглед на картографирането на шума и плановете за действие най-малко на всеки пет години. Във втория доклад относно прилагането през 2017 г. се установи, че държавите от ЕС са постигнали напредък в прилагането на Директивата за шума в околната среда, но че този напредък е различен в отделните държави. Следващият доклад относно прилагането се очаква в края на 2022 г. Регламентът относно нивото на шума от моторни превозни средства от 2014 г. въвежда нов метод на изпитване за измерване на шумовите емисии, намалява действащите гранични стойности на шума и включва допълнителни разпоредби за шумовите емисии в процедурата за одобрение на типа. Други регламенти се отнасят до граничните стойности на шума за мотопеди и мотоциклети и при търкаляне на гуми.

От юни 2016 г. насам правилата на ЕС за шума от въздухоплаването, които са в съответствие с „балансирания подход“, създаден от Международната организация за гражданско въздухоплаване, се прилагат за летища с повече от 50 000 полета на граждански въздухоплавателни средства годишно. Този подход се състои от четири принципни елемента, чието предназначение е да се идентифицира икономически най-ефективният начин за справяне с шума от въздухоплавателните средства на всяко отделно летище: намаляване на равнищата на шум при източника чрез въвеждане на модерни въздухоплавателни средства, управление на териториите около летищата по устойчив начин, коригиране на оперативните процедури с оглед на намаляването на въздействието на шума на земята и ако е необходимо, въвеждане на оперативни ограничения като забрана за полети през нощта.

В контекста на Директивата за оперативната съвместимост на железопътната система от 2008 г., (преработена през 2016 г.), техническите спецификации за оперативна съвместимост относно шума (изменени през 2019 г.) определят максималните равнища на шума, който може да бъде произведен от нови (конвенционални) железопътни превозни средства. Регламентът за таксите за шум от 2015 г. стимулира модернизирането на товарните вагони с намаляващи шума спирачни калодки от композитни материали.

Големите промишлени и селскостопански инсталации, обхванати от Директивата за емисиите от промишлеността, могат да получат разрешения въз основа на използването на най-добрите налични техники като отправна точка. Шумът, издаван от строителна механизация (напр. шум от багери, товарачи, земекопни машини и кулокранове), както и от плавателните съдове за отдих или оборудване за използване на открито, също е предмет на регулиране.

Роля на Европейския парламент

Парламентът изигра решаваща роля при формулирането на модерна политика в областта на околната среда за борба със замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване.

Например членовете на ЕП гласуваха за драстично намаляване на вредното съдържание на сяра в корабните горива от 3,5% на 0,5% до 2020 г. и успешно се противопоставиха на опитите да се отложи този краен срок с пет години. В съответствие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) Парламентът също така призова за по-строги правила за качеството на въздуха, особено по отношение на фините частици. С оглед на разкриването на факта, че в САЩ групата „Фолксваген“ е използвала софтуер за фалшифициране на изпитванията, за да се отчитат по-ниски емисии на NOX, Парламентът създаде временна анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, която да проучи въпроса. В своя окончателен доклад от 2017 г. тази комисия призова за подвеждане под отговорност на държавите членки и производителите на автомобили и настоятелно ги приканва да преоборудват силно замърсяващите автомобили или да ги оттеглят от пазара.

На 25 март 2021 г. Парламентът прие резолюция относно прилагането на директивите относно качеството на атмосферния въздух: Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО. Той отбеляза, че европейските стандарти за качество на въздуха са постигнали само частичен успех в ефективното намаляване на замърсяването на въздуха и ограничаването на неблагоприятното му въздействие върху здравето, качеството на живот и околната среда, и приветства ангажимента, поет в рамките на Европейския зелен пакт, за преразглеждане на стандартите за качество на въздуха в съответствие с настоящите референтни нива на СЗО. Призова ЕС да се превърне в световен лидер в тази област, като приеме и приложи амбициозни стандарти за качество по отношение на всички замърсители на въздуха.

В резолюцията също така се подчерта наличието на все повече доказателства, че излагането на замърсяване на въздуха може да се отрази на здравните резултати на хората, които се заразяват от COVID-19, и се изтъкна необходимостта при разработването на нови мерки срещу замърсяването на въздуха да се вземат предвид поуките, извлечени от пандемията. Членовете на ЕП настояха, че качеството на въздуха следва да бъде приоритет и да се включи във всички съответни законодателни актове на ЕС, като например в областта на климата, енергетиката, транспорта, промишлеността, селското стопанство и отпадъците, както и че следва да се гарантира сближаване между всички области на политиката. В резолюцията също така Комисията и държавите членки бяха призовани да направят оценка на ефективността на действащото законодателство в областта на емисиите и беше отправено искане за възможно най-бързо установяване на набор от минимални изисквания и най-добри практики както за изготвянето, така и за изпълнението на плановете за качеството на въздуха от държавите членки.

По отношение на шума в околната среда Парламентът многократно е подчертавал необходимостта от допълнителни намаления на пределните стойности и усъвършенстване на процедурите по измерване. Той призова за установяване на стойности в ЕС за шума около летищата и за разширяване на обхвата на мерките за намаляване на шума, така че да бъдат включени и военните дозвукови реактивни самолети. Парламентът одобри също така постепенното въвеждане на нови, по-ниски ограничения за шума от автомобилите и проведе успешна кампания за въвеждането на етикети, които да информират потребителите за нивата на шума, по аналогия със съществуващите схеми за ефективност на горивата, шума от гумите и емисиите на CO2.

 

Christian Kurrer