Ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика

Моделите на използване на ресурсите в миналото и днес са довели до високи равнища на замърсяване, влошено качество на околната среда и изчерпване на природните ресурси. Традиционно политиката на ЕС в областта на отпадъците е съсредоточена върху устойчиво управление на отпадъците от гледна точка на опазването на околната среда. Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и Пакетът за кръговата икономика полагат основите за превръщането на икономиката на ЕС в устойчива икономика до 2050 година. В рамките на Европейския зелен пакт планът за действие за кръговата икономика предоставя ориентирана към бъдещето програма за по-чист, по-конкурентоспособен ЕС.

Правно основание

Членове 191—193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели и постижения

В основата на всички продукти са природни ресурси. Икономиката на ЕС разчита в голяма степен на природните ресурси. Ако настоящите модели на потребление и на производство се запазят, влошаването на състоянието и изчерпването на природните ресурси, както и генерирането на отпадъци, ще продължат. В момента ресурсите се използват в мащаб, който застрашава шансовете на бъдещите поколения — и на развиващите се страни — да имат достъп до подобаващия им дял от ограничените ресурси. Рационалното използване на природните ресурси представлява едно от най-ранните съображения, свързани с околната среда, които са залегнали в основата на първите Европейски договори.

A. Ефективно използване на ресурсите

Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа от 2011 г. беше част от водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите на стратегията „Европа 2020“. Тя подкрепи прехода към устойчив растеж чрез нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите и очерта структурните и технологичните промени, необходими до 2050 г., включително основните етапи, които трябва да бъдат постигнати до 2020 година. В нея се предлагаха начини за повишаване на производителността на ресурсите и за прекъсване на връзката между икономическия растеж, от една страна, и използването на ресурсите и неговото въздействие върху околната среда — от друга.

B. Управление и предотвратяване на отпадъците

Рамковата директива за отпадъците от 2008 г. имаше за цел да реформира и опрости политиката на ЕС чрез въвеждане на нова рамка и определяне на нови цели с акцент върху предотвратяването на отпадъци. Регламентът относно превози на отпадъци ((EО) № 1013/2006) определи правила за превозите на отпадъци както в рамките на ЕС, така и между ЕС и държавите извън него със специфичната цел за подобряване на опазването на околната среда. Той обхвана превоза практически на всички видове отпадъци (с изключение на радиоактивни материали) с автомобилен, железопътен, морски и въздушен транспорт. Регламент (ЕС) № 660/2014 укрепи разпоредбите относно инспекциите с по-строги изисквания за националните инспекции и планиране.

C. Законодателство в областта на производството и потоците от отпадъци

Директива 2000/53/ЕО имаше за цел да намали отпадъците от излезли от употреба превозни средства (ИУПС) и техните компоненти. Освен това тя насърчава производителите и вносителите да ограничат употребата на опасни вещества и да развиват интегрирането на рециклирани материали.

Основната цел на Регламента относно рециклирането на кораби ((ЕС) № 1257/2013) беше да предотврати, намали и да премахне произшествията, нараняванията и други неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда, причинени от рециклирането и третирането на кораби в ЕС, по-специално — с цел да се гарантира, че опасните отпадъци от рециклирането на корабите подлежат на екологосъобразно управление.

Директива 2002/96/ЕО, изменена с Директива 2012/19/EС, имаше за цел опазване на почвата, водата и въздуха чрез подобряване и намаляване на изхвърлянето на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Директива 2002/95/ЕО, отменена с Директива 2011/65/ЕС, относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВЕЕО), приета успоредно с Директивата относно ОЕЕО, имаше за цел да опази околната среда и човешкото здраве чрез ограничаване на употребата на олово, живак, кадмий, хром и бромирани забавящи горенето вещества в това оборудване. Прилагането на директивите относно ОЕЕО и ОВЕЕО в държавите членки се оказа трудно — само една трета от всички електрически и електронни отпадъци бяха събрани и бяха обработени правилно.

Директива 2006/66/ЕО относно батерии, акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори имаше за цел да подобри управлението на отпадъците и екологичните показатели на такива артикули чрез създаване на правила за тяхното събиране, рециклиране, обработване и обезвреждане. Директивата определи и пределно допустими стойности за някои опасни вещества (по-специално живак и кадмий) в батериите и акумулаторите. В съответствие с Директива 2013/59/Евратом на Съвета относно радиоактивните отпадъци и вещества всяка държава членка трябваше да направи задължително докладването за дейностите, при които има риск от йонизираща радиация. Превозите на радиоактивни отпадъци са обхванати от Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета и Директива 2006/117/Евратом на Съвета.

Директива 94/62/EО относно опаковките и отпадъците от опаковки обхваща всички опаковки на пазара в ЕС и всички отпадъци от опаковки, независимо дали са използвани или са образувани на ниво промишленост, търговия, офис, магазин, услуги, домакинство или нещо друго. В Директивата за изменение 2004/12/ЕО се определят критерии и се разяснява определението за „опаковка“. Освен това Директива (ЕС) 2015/720 изменя Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки по отношение на намаляването на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване, които избягват лесно потоците за управление на отпадъците и се акумулират в нашата околна среда, особено под формата на морски отпадъци.

Директивата относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (Директивата относно минните отпадъци, 2006/21/EО) има за цел справянето със значимите рискове за околната среда и здравето, свързани с обема и потенциала на замърсяване на настоящите и историческите отпадъци от миннодобивната промишленост.

D. Обработване и обезвреждане на отпадъци

Прогресивното прилагане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО) във всички държави членки увеличи количествата на утайките от отпадъчни води, които изискват обезвреждане. Директивата относно депонирането на отпадъци (1999/31/EО) има за цел превенцията или намаляването на неблагоприятните въздействия от депонирането върху околната среда, в частност — върху повърхностните води, подпочвените води, почвата и въздуха, както и върху човешкото здраве. Прилагането все още продължава да е неудовлетворително, тъй като не всички разпоредби са транспонирани във всички държави членки и все още съществуват голям брой незаконни депа.

Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността определя правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, включително генерирането на отпадъци, и специални разпоредби за инсталациите за изгаряне и за съвместно изгаряне на отпадъци.

E. Пакет за кръговата икономика от 2018 г.

През декември 2015 г. Комисията представи план за действие относно кръговата икономика, както и четири законодателни предложения за изменение на горепосочените правни актове. a) Рамковата директива относно отпадъците; б) Директивата относно депонирането на отпадъци; в) Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки; и г) директивите относно излезлите от употреба превозни средства, относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и относно ОЕЕО.

Приетите през май 2018 г. четири директиви ((EС) 2018/849, (EС) 2018/850, (EС) 2018/851 и (EС) 2018/852)) включват, наред с другото, следните ключови елементи:

  • обща за ЕС цел за рециклиране на 65 % от битовите отпадъци до 2035 г. (55 % до 2025 г. и 60 % до 2030 г.);
  • обща за ЕС цел за рециклиране на 70 % от опаковъчните отпадъци до 2030 г.;
  • задължителна цел за депата за намаляване на депонирането с максимум 10 % от битовите отпадъци до 2035 г.;
  • забрана за депониране на разделно събирани отпадъци, като се изисква разделно събиране на биологични отпадъци до 2023 г., а на текстилни и опасни отпадъци от домакинствата — до 2025 година.

F. Пластмасите в кръговата икономика

На 16 януари 2018 г. Комисията публикува съобщение, в което излага стратегия за пластмасите в кръговата икономика. В стратегията се определят основните предизвикателства, включително ниската степен на повторна употреба и рециклиране на пластмасовите отпадъци, емисиите на парникови газове, свързани с производството и изгарянето на пластмаси, както и наличието на пластмасови отпадъци в океаните. Комисията предлага до 2030 г. всички опаковки от пластмаси да бъдат годни за рециклиране или повторно използване. За да се отбележи напредък към постигането на тази цел, стратегията представя широк спектър от мерки, съсредоточени в четири области: 1) подобряване на рентабилността и качеството на рециклирането на пластмаси; 2) ограничаване на замърсяването с пластмасови отпадъци; 3) привличане на инвестиции и иновации във веригата за създаване на стойност от пластмаси; и 4) извличане на ползи от глобалните действия.

Като част от стратегията и вследствие на предложение на Комисията от 28 май 2018 г., Съветът и Парламентът договориха намаляване на замърсяването с пластмаси чрез определяне на строги нови ограничения по отношение на някои пластмасови продукти за еднократна употреба (Директива (ЕС) 2019/904). Продуктите, забранени в ЕС, включват пластмасови прибори за хранене, пластмасови чинии и сламки, съдове за храни и напитки, изработени от експандиран полистирол, и клечки за уши, изработени от пластмаса. От 2025 г. нататък държавите членки ще имат задължителната цел всички бутилки за напитки от PET да съдържат поне 25 % рециклирана пластмаса. До 2030 г. всички пластмасови бутилки ще трябва да бъдат произведени от най-малко 30 % рециклиран материал.

G. Новият план за действие за кръговата икономика в рамките на Европейския зелен пакт

Новият план за действие за кръгова икономика за по-чиста и по-конкурентоспособна Европа беше публикуван на 11 март 2020 г. и е един от крайъгълните камъни на Европейския зелен пакт — новата програма на ЕС за устойчив растеж. В него бяха обявени инициативи по време на целия жизнен цикъл на продуктите, насочени например към тяхното проектиране, насърчаване на процесите на кръгова икономика, насърчаване на устойчивото потребление и стремеж да се гарантира, че използваните ресурси се задържат възможно най-дълго в икономиката на ЕС. По-конкретно, появиха се следните правила:

На 12 юли 2023 г. Европейският парламент и Съветът приеха новия Регламент относно батериите. Целта на този акт е да се сведе до минимум въздействието върху околната среда на сектора на акумулаторните батерии, който претърпява експоненциален растеж в резултат на новите социално-икономически условия, технологичното развитие, пазарите и използването на батерии.

През 2021 г. ЕС въведе разпоредби за изменение относно превоза на пластмасови отпадъци. Предвид нарастващото количество отпадъци, превозвани от ЕС до държави извън ЕС, и в отговор на призива в рамките на плана за действие за кръговата икономика за по-нататъшно справяне с незаконните превози на отпадъци, Комисията предложи нов регламент относно превозите на отпадъци. Държавите членки са призовани да гарантират, че ЕС не изнася към трети държави своите проблеми, свързани с отпадъците, и да улеснят превозите на отпадъци за повторна употреба и рециклиране в ЕС. След приемането от Съвета се очаква прилагането на по-ефикасна система. Износът на отпадъци към държави от ОИСР ще бъде наблюдаван и може да бъде преустановен, ако предизвиква сериозни екологични проблеми в държавата на местоназначение. Износът на отпадъци към държави, които не са членки на ОИСР, ще бъде забранен и ще се разрешава само ако тези държави са в състояние да управляват отпадъците по устойчив начин.

На 30 ноември 2022 г. Комисията представи предложение за преразглеждане на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки. Целта е да се гарантира, че до 2030 г. всички опаковки могат да бъдат използвани повторно или рециклирани, да се преодолее прекомерното опаковане и да се намалят отпадъците от опаковки. На 4 март 2024 г. между Парламента и Съвета беше постигнато предварително споразумение относно преразглеждането на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки. Освен това Комисията прие съобщение за рамката на политиката за пластмаси на биологична основа, биоразградими и компостируеми пластмаси.

Потреблението на текстилни изделия в Европа е на четвърто място по въздействие върху околната среда и изменението на климата — след храната, жилищата и мобилността. На 30 март 2023 г. Комисията публикува стратегията на ЕС за устойчива и кръгова текстилна промишленост. В тази стратегия се определят конкретни действия, за да се гарантира, че до 2030 г. текстилните продукти, пуснати на пазара на ЕС, са устойчиви и рециклируеми, не съдържат опасни вещества и зачитат социалните права и околната среда. През юли същата година Комисията представи предложение за изменение на Рамковата директива за отпадъците с цел отговорността за целия жизнен цикъл на текстилните продукти да бъде прехвърлена върху производителите и да се предотврати образуването на хранителни отпадъци.

През юли 2023 г. Комисията представи предложение за регламент за отмяна относно излезлите от употреба превозни средства. Това предложение надхвърля настоящата Директива 2000/53/ЕО и определя изисквания за кръговост при проектирането и производството на превозни средства, свързани с възможността за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване.

Роля на Европейския парламент

Парламентът многократно призовава за нов дневен ред за бъдещ европейски растеж, в чиято основа е ефективното използване на ресурсите. Такъв дневен ред би наложил някои радикални промени в нашите модели на производство и потребление. След стратегията на Комисията за пластмасите в кръговата икономика от януари 2018 г. Парламентът прие резолюция относно тази стратегия през септември 2018 г., в която настоятелно призова Комисията, наред с другото, да обмисли въвеждането на изисквания за минимално рециклирано съдържание за конкретни пластмасови продукти, пуснати на пазара на ЕС. В нея се препоръчва създаването на истински единен пазар за рециклирани пластмаси, предлагат се мерки за борба с морските отпадъци и се изисква забрана на пластмасовите микрочастици в козметични и почистващи продукти до 2020 година.

В резолюцията на Парламента от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт се призовава за амбициозен нов план за действие за кръговата икономика, целящ да се намали общият отпечатък върху околната среда и ресурсите на производството и потреблението в ЕС, като същевременно се предоставят силни стимули за иновации, устойчива стопанска дейност и пазари за неутрални по отношение на климата и нетоксични кръгови продукти. В нея се изтъква силното полезно взаимодействие между действията в областта на климата и кръговата икономика и се призовава за определянето на цел на равнището на ЕС за ефективно използване на ресурсите.

На 17 януари 2023 г. Парламентът прие преговорната си позиция за преговорите с правителствата на държавите от ЕС относно новия закон за преразглеждане на процедурите и мерките за контрол на ЕС за превози на отпадъци. С преразгледаното законодателство би трябвало да се опазва в по-голяма степен околната среда и да се защитава по-добре човешкото здраве, като същевременно се използват пълноценно възможностите, които предоставят отпадъците, за постигане на целта на ЕС за кръгова икономика с нулево замърсяване. Парламентът призова за създаването на основан на риска механизъм на ЕС за целеви подбор, който да дава насоки на държавите от ЕС, извършващи инспекции за предотвратяване и откриване на незаконни превози на отпадъци.

За повече информация по тази тема, моля, посетете уебсайта на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

 

Georgios Amanatidis / Zuzanna Wala