Ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика
Моделите на използване на ресурсите в миналото и днес са довели до високи равнища на замърсяване, влошено качество на околната среда и изчерпване на природните ресурси. Традиционно политиката на ЕС в областта на отпадъците е съсредоточена върху устойчиво управление на отпадъците от гледна точка на опазването на околната среда. Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и Пакетът за кръговата икономика полагат основите за превръщането на икономиката на ЕС в устойчива икономика до 2050 г. В рамките на Европейския зелен пакт планът за действие за кръговата икономика предоставя ориентирана към бъдещето програма за по-чист, по-конкурентоспособен ЕС.
Правно основание
Членове 191—193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Цели и постижения
В основата на всички продукти са природни ресурси. Икономиката на ЕС разчита в голяма степен на природните ресурси. Ако нашето потребление и производство се запазят в сегашния си вид, влошаването на състоянието и изчерпването на природните ресурси, както и генерирането на отпадъци, ще продължат. В момента ресурсите се използват в мащаб, който застрашава шансовете на бъдещите поколения — и на развиващите се страни — да имат достъп до подобаващия им дял от ограничените ресурси. Рационалното използване на природните ресурси представлява едно от най-ранните съображения, свързани с околната среда, които са в основата на първите Европейски договори.
A. Ефективно използване на ресурсите
Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа от 2011 г. беше част от водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите на стратегията „Европа 2020“. Тя подкрепи прехода към устойчив растеж чрез нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите и очерта структурните и технологичните промени, необходими до 2050 г., включително основните етапи, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. В нея се предлагаха начини за повишаване на производителността на ресурсите и за прекъсване на връзката между икономическия растеж, от една страна, и използването на ресурсите и неговото въздействие върху околната среда — от друга.
B. Управление и предотвратяване на отпадъците
Рамковата директива за отпадъците от 2008 г. (Директива 2008/98/ЕО) съдържаше основни правила за управление на отпадъците, с акцент върху предотвратяването на образуването на отпадъци. Регламентът относно превози на отпадъци (Регламент (EО) № 1013/2006) определи правила за превозите на отпадъци както в рамките на ЕС, така и между ЕС и държави извън него, със специален акцент върху опазването на околната среда. Той обхвана превоза практически на всички видове отпадъци (с изключение на радиоактивни материали) с автомобилен, железопътен, морски и въздушен транспорт. Регламент (ЕС) № 660/2014 укрепи разпоредбите относно инспекциите с по-строги изисквания за националните инспекции и планиране.
C. Законодателство в областта на производството и потоците от отпадъци
Директива 2000/53/ЕО имаше за цел да намали отпадъците от излезли от употреба превозни средства (ИУПС) и техните компоненти. Освен това тя насърчава производителите и вносителите да ограничат употребата на опасни вещества и да развиват интегрирането на рециклирани материали.
Основната цел на Регламента относно рециклирането на кораби (Регламент (ЕС) № 1257/2013) беше да предотврати, намали и да премахне произшествията, нараняванията и други неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда, причинени от рециклирането и третирането на кораби в ЕС, и по-специално да се гарантира, че опасните отпадъци от рециклирането на корабите подлежат на екологосъобразно управление.
Директива 2002/96/ЕО, изменена с Директива 2012/19/ЕС, имаше за цел да подобри събирането, третирането и обезвреждането на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), например мобилни телефони, компютри, домакински уреди, лампи, медицински изделия и слънчеви панели. Директива 2002/95/ЕО, отменена с Директива 2011/65/ЕС, относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ДООВ), имаше за цел опазването на околната среда и човешкото здраве чрез ограничаване на употребата на олово, живак, кадмий, хром и бромирани забавящи горенето вещества в това оборудване. Прилагането на директивите относно ОЕЕО и ОВЕЕО в държавите членки се оказа трудно — само една трета от всички електрически и електронни отпадъци се събират и третират правилно.
Директива 2006/66/ЕО относно батерии, акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори имаше за цел да подобри управлението на отпадъците и екологичните показатели на такива артикули, като установи правила за тяхното събиране, рециклиране, третиране и обезвреждане. Директивата определи и пределно допустими стойности за някои опасни вещества (по-специално живак и кадмий) в батериите и акумулаторите. В съответствие с Директива 2013/59/Евратом на Съвета относно радиоактивните отпадъци и вещества всяка държава членка трябваше да направи задължително докладването за дейностите, при които има риск от йонизираща радиация. Превозите на радиоактивни отпадъци са обхванати от Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета и Директива 2006/117/Евратом на Съвета.
Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки (Директива 94/62/EО) обхваща всички опаковки на пазара в ЕС и всички отпадъци от опаковки. В Директивата за изменение 2004/12/ЕО се определят критерии и се разяснява определението за „опаковка“. Освен това Директива (ЕС) 2015/720 изменя Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки по отношение на намаляването на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване, които лесно се отклоняват от потоците за управление на отпадъците и се акумулират в нашата околна среда, особено под формата на морски отпадъци.
Директивата относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (Директивата относно минните отпадъци, Директива 2006/21/EО) има за цел да се предприемат мерки за справяне със значимите рискове за околната среда и здравето, свързани с обема и потенциала на замърсяване на настоящите и историческите отпадъци от миннодобивната промишленост.
D. Обработване и обезвреждане на отпадъци
Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (Директива 91/271/ЕИО), преразгледана през 2024 г. (Директива (ЕС) 2024/3019), има за цел да подобри събирането и пречистването на отпадъчните води. Директивата относно депонирането на отпадъци (Директива 1999/31/EО) има за цел да предотврати или намали неблагоприятните въздействия от депонирането на отпадъци върху околната среда, и в частност върху повърхностните води, подпочвените води, почвата и въздуха, както и върху човешкото здраве. Изпълнението остава незадоволително и все още съществуват голям брой незаконни депа за отпадъци.
Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, изменена с Директива (ЕС) 2024/1785, определя правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, включително генерирането на отпадъци, и специални разпоредби за инсталациите за изгаряне и за съвместно изгаряне на отпадъци. След последния преглед са включени също и депата за отпадъци.
E. Пакет за кръговата икономика от 2018 г.
През декември 2015 г. Комисията представи план за действие относно кръговата икономика, както и четири законодателни предложения за изменение на горепосочените правни актове. a) Рамковата директива относно отпадъците; б) Директивата относно депонирането на отпадъци; в) Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки; и г) директивите относно излезлите от употреба превозни средства, относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и относно ОЕЕО.
Приетите през май 2018 г. четири директиви ((EС) 2018/849, (EС) 2018/850, (EС) 2018/851 и (EС)2018/852)) включват, наред с другото, следните ключови елементи:
- обща за ЕС цел за рециклиране на 65 % от битовите отпадъци до 2035 г. (55 % до 2025 г. и 60 % до 2030 г.);
- обща за ЕС цел за рециклиране на 70 % от отпадъците от опаковки до 2030 г.;
- задължителна цел за депата за намаляване на депонирането до максимум 10 % от битовите отпадъци до 2035 г.;
- забрана за депониране на разделно събирани отпадъци, като се изисква разделно събиране на биологичните отпадъци до 2023 г., а на текстилни и опасни отпадъци от домакинствата — до 2025 г.
F. Пластмасите в кръговата икономика
На 16 януари 2018 г. Комисията публикува съобщение, в което излага стратегия за пластмасите в кръговата икономика. В нея се определят основните предизвикателства, включително ниската степен на повторна употреба и рециклиране на пластмасовите отпадъци, емисиите на парникови газове, свързани с производството и изгарянето на пластмаси, както и наличието на пластмасови отпадъци в океаните. Комисията предлага до 2030 г. всички опаковки от пластмаси да бъдат годни за рециклиране или повторно използване. За да се отбележи напредък към постигането на тази цел, стратегията представя широк спектър от мерки, съсредоточени в четири области: 1) подобряване на рентабилността и качеството на рециклирането на пластмаси; 2) ограничаване на замърсяването с пластмасови отпадъци; 3) привличане на инвестиции и иновации във веригата за създаване на стойност от пластмаси и 4) извличане на ползи от глобалните действия.
Като част от стратегията и вследствие на предложение на Комисията от 28 май 2018 г., Съветът и Парламентът договориха намаляване на замърсяването с пластмаси чрез определяне на строги нови ограничения по отношение на някои пластмасови продукти за еднократна употреба (Директива (ЕС) 2019/904). Продуктите, забранени в ЕС, включват пластмасови прибори за хранене, пластмасови чинии и сламки, съдове за храни и напитки, изработени от експандиран полистирол, и клечки за уши, изработени от пластмаса. От 2025 г. нататък държавите членки ще имат задължителната цел всички бутилки за напитки от PET да съдържат поне 25 % рециклирана пластмаса. До 2030 г. всички пластмасови бутилки ще трябва да бъдат произведени от най-малко 30 % рециклиран материал.
G. Новият план за действие за кръговата икономика в рамките на Европейския зелен пакт
Новият план за действие за кръгова икономика за по-чиста и по-конкурентоспособна Европа беше публикуван на 11 март 2020 г. и е един от крайъгълните камъни на Европейския зелен пакт — новата програма на ЕС за устойчив растеж. В него бяха обявени инициативи по целия жизнен цикъл на продуктите, насочени например към тяхното проектиране, насърчаване на процесите на кръговата икономика, насърчаване на устойчивото потребление и целящи да гарантират, че използваните ресурси се задържат възможно най-дълго в икономиката на ЕС. По-конкретно, оформиха се следните правила:
През ноември 2022 г. Комисията публикува съобщение за рамката на политиката за пластмаси на биологична основа, биоразградими и компостируеми пластмаси.
На 12 юли 2023 г. Европейският парламент и Съветът приеха новия Регламент относно батериите. Целта на този акт е да се сведе до минимум въздействието върху околната среда на сектора на акумулаторните батерии, който претърпява експоненциален растеж в резултат на новите социално-икономически условия, технологичното развитие, пазарите и използването на батерии.
Предвид нарастващото количество отпадъци, превозвани от ЕС до държави извън ЕС, и в отговор на призива в рамките на плана за действие за кръговата икономика за по-нататъшни мерки с цел справяне с незаконните превози на отпадъци, на 20 май 2024 г. влезе в сила нов регламент относно превозите на отпадъци. Държавите членки са призовани да гарантират, че ЕС не изнася към трети държави своите проблеми, свързани с управлението на отпадъците, и да улеснят превозите на отпадъци за повторна употреба и рециклиране в ЕС. Износът на отпадъци към държави от ОИСР ще бъде наблюдаван и може да бъде преустановен, ако предизвиква сериозни екологични проблеми в държавата на местоназначение. Износът на отпадъци към държави, които не са членки на ОИСР, ще бъде забранен и ще се разрешава само ако тези държави са в състояние да управляват отпадъците по устойчив начин.
На 11 февруари 2025 г. влезе в сила нов регламент относно опаковките и отпадъците от опаковки. Той има за цел да намали отпадъците от опаковки чрез:
- определяне на задължителни цели за повторна употреба и рециклирано съдържание;
- ограничаване на някои видове опаковки за еднократна употреба; както и
- изискване за свеждане до минимум на използваните опаковки.
Потреблението на текстилни изделия в Европа е на четвърто място по въздействие върху околната среда и изменението на климата — след храната, жилищата и мобилността. На 30 март 2023 г. Комисията публикува стратегията на ЕС за устойчива и кръгова текстилна промишленост, в която се определят конкретни действия, за да се гарантира, че до 2030 г. текстилните продукти, пуснати на пазара на ЕС, са устойчиви и рециклируеми, не съдържат опасни вещества и са произведени при спазване на определени социални и екологични стандарти. На 15 февруари 2025 г. Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по изменения на Рамковата директива за отпадъците, предвиждащи мерки относно хранителните отпадъци и отпадъчните текстилни изделия. Новите правила включват обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци и нова схема за отговорност на производителя, която изисква от производителите на текстил да покриват разходите за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъчните текстилни изделия.
През юли 2023 г. Комисията представи предложение за регламент за отмяна относно излезлите от употреба превозни средства с цел да се повиши степента на повторно използване, рециклиране и извличане на материали.
На 6 октомври 2023 г. Комисията публикува препоръка за подобряване на връщането на устройства, които попадат в обхвата на ОЕЕО.
На 16 октомври 2023 г. Комисията предложи регламент за справяне със замърсяването с пластмасови микрочастици в резултат на загубите на пластмасови гранули. Той има за цел да спомогне за постигането на целта на ЕС за намаляване на изпускането на пластмасови микрочастици в околната среда с 30 % до 2030 г. Пластмасовите гранули са промишлената суровина, използвана за производство на продукти от пластмаса. Те са един от най-големите източници на непреднамерено замърсяване с пластмасови микрочастици.
През 2025 г. Комисията обяви Акт за кръговата икономика за 2026 г. Неговата цел ще бъде да се гарантира, че до 2030 г. 24 % от материалите ще бъдат кръгови.
Роля на Европейския парламент
Парламентът многократно призовава за нов дневен ред за бъдещ европейски растеж, в чиято основа е ефективното използване на ресурсите. Такъв дневен ред би наложил някои радикални промени в нашите модели на производство и потребление. След стратегията на Комисията за пластмасите в кръговата икономика от януари 2018 г. Парламентът прие резолюция относно тази стратегия през септември 2018 г., в която настоятелно призова Комисията, наред с другото, да обмисли въвеждането на изисквания за определено минимално рециклирано съдържание за конкретни пластмасови продукти, пуснати на пазара на ЕС. В нея се препоръчва създаването на истински единен пазар за рециклирани пластмаси, предлагат се мерки за борба с морските отпадъци и се изисква забрана на пластмасовите микрочастици в козметични и почистващи продукти до 2020 г.
В резолюцията на Парламента от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт се призовава за амбициозен нов план за действие за кръговата икономика, целящ да се намали общият отпечатък на производството и потреблението в ЕС по отношение на околната среда и ресурсите, като същевременно се предоставят силни стимули за иновации, устойчива стопанска дейност и пазари за неутрални по отношение на климата и нетоксични кръгови продукти. В нея се изтъква силното полезно взаимодействие между действията в областта на климата и кръговата икономика и се призовава за определяне на цел на равнището на ЕС за ефективно използване на ресурсите.
В своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръговата икономика Парламентът отправя над 130 препоръки в областта на политиката. Наред с другото, той призовава за:
- научно обосновани обвързващи цели на ЕС за намаляване на използването на първични суровини, както и на въздействието върху околната среда;
- обвързващи цели по отношение на материалите и отпечатъка върху околната среда за всяка категория продукти, пуснати на пазара на ЕС;
- обвързващи специфични за продукта и/или специфични за сектора цели за рециклирано съдържание.
На 23 април 2024 г. Парламентът прие преговорната си позиция относно предложения закон за намаляване на замърсяването с пластмасови микрочастици от загубите на пластмасови гранули. След изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. и приемането от Съвета на неговата обща позиция относно свеждането до минимум на загубите на пластмасови гранули през декември 2024 г. преговорите между Парламента и държавите членки започнаха през януари 2025 г. Позицията на Парламента добавя нови елементи към проектозакона, т.е. разширено определение за пластмасови гранули, включване на всички видове транспорт и изисквания по отношение на оценките на риска и етикетирането.
Повече информация по темата може да намерите на уебсайта на комисията ENVI.
Anne Ploeger