Ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика

Моделите на използване на ресурсите в миналото и сега са довели до високи равнища на замърсяване, влошаване на качеството на околната среда и изчерпване на природните ресурси. Политиката на ЕС в областта на отпадъците има дълга история и традиционно е била съсредоточена върху по-устойчиво управление на отпадъците от гледна точка на опазването на околната среда. Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа и Пакетът за кръговата икономика следва да променят тази тенденция, като превърнат икономиката на ЕС в устойчива икономика до 2050 г. Четирите нови директиви за отпадъците в приетия неотдавна Пакет за кръговата икономика въвеждат нови цели за управление на отпадъците по отношение на предотвратяването, повторната употреба, рециклирането и депонирането на отпадъци.

Правно основание

Членове 191—193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Постижения

Всички продукти произлизат от природни ресурси. Икономиката на ЕС разчита в голяма степен на природните ресурси. Ако настоящите модели се запазят, влошаването и изчерпването на природните ресурси, както и генерирането на отпадъци ще продължат. В момента ресурсите се използват в мащаб, който застрашава шансовете на бъдещите поколения — и на развиващите се страни — да имат достъп до подобаващия им дял от ограничените ресурси. Понастоящем приблизително 16 тона материали се използват на глава от населението всяка година в ЕС, от които 10 тона се използват за материални запаси (инфраструктури, жилища, дълготрайни стоки) и икономиката оставя 6 тона като отпадъци. Около една трета от битовите отпадъци се депонират в депа и по-малко от половината са рециклирани или компостирани, със значителни различия между държавите членки. Рационалното използване на природните ресурси представлява едно от най-ранните съображения, свързани с околната среда, които са залегнали в основата на първите Европейски договори. Пътната карта за Европа с ефективно използване на ресурсите (COM(2011) 0571) е сред ключовите инициативи на Седмата програма за действие за околната среда. Една от нейните основни цели е да разгърне икономическия потенциал на ЕС, така че той да е в състояние да бъде по-продуктивен, като същевременно използва по-малко ресурси и премине към кръгова икономика. Освен това приетият неотдавна Пакет за кръговата икономика включва мерки, които ще спомогнат да се стимулира преходът на ЕС към кръгова икономика чрез повишаване на рециклирането и повторното използване, в допълнение към това да се насърчи конкурентоспособността в световен план, да се засили устойчивият икономически растеж и да се създадат нови работни места.

A. Ефективно използване на ресурсите

Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа е част от водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите на стратегията „Европа 2020“. Тя подкрепя преминаването към устойчив растеж посредством нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите. Пътната карта отчита напредъка, постигнат във връзка с Тематичната стратегия за устойчиво използване на природните ресурси от 2005 г. (COM(2005) 0670) и Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, и определя рамка за разработване и прилагане на бъдещи действия. Тя също така очертава структурните и технологичните промени, необходими до 2050 г., включително основните етапи, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. В нея се предлагат начини за повишаване на производителността на ресурсите и за прекъсване на връзката между икономическия растеж, от една страна, и използването на ресурсите и неговото въздействие върху околната среда, от друга.

B. Управление и превенция на отпадъците

Рамковата директива относно отпадъците (2008/98/EО) беше продължение на тематичната стратегия за превенция и рециклиране на отпадъците (COM(2005) 0666), отменяща предишната Рамкова директива относно отпадъците (75/442/ЕИО, кодифицирана като 2006/12/ЕО), Директивата относно опасните отпадъци (91/689/ЕИО) и Директивата относно обезвреждането на отработени масла (75/439/ЕИО). Тя имаше за цел да реформира и опрости политиката на ЕС чрез въвеждане на нова рамка и определяне на нови цели с акцент върху превенцията. Тя установи основни концепции и определения в областта на управлението на отпадъците, включително определения за отпадъци, рециклиране и оползотворяване.

Предходният Регламент относно превози на отпадъци ((EО) № 1013/2006) определи правила за превозите на отпадъци както в рамките на ЕС, така и между ЕС и държавите извън него със специфичната цел за подобряване на опазването на околната среда. Той обхвана превоза практически на всички видове отпадъци (с изключение на радиоактивни материали) с автомобилен, железопътен, морски и въздушен транспорт. По-специално износът на опасни отпадъци за държави извън ОИСР и износът на отпадъци за обезвреждане извън ЕС/Европейската асоциация за свободна търговия бяха забранени. При все това незаконните превози на отпадъци продължават да представляват сериозен проблем; новият Регламент ((EС) № 660/2014) за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 цели следователно да гарантира по-еднакво прилагане на Регламента за превозите на отпадъци. Регламентът укрепи разпоредбите относно инспекциите на съществуващото законодателство с по-строги изисквания за националните инспекции и планиране.

C. Законодателство в областта на производството и потоците от отпадъци

Директива 2000/53/EО имаше за цел да намали отпадъците от излезлите от употреба превозни средства и техните компоненти, например чрез увеличаване на нивото на повторна употреба и оползотворяване до 95 % до 2015 г., а на нивото на повторна употреба и рециклиране — до най-малко 85 %. Тя също така насърчаваше производителите и вносителите да ограничат употребата на опасни вещества и да развиват интегрирането на рециклирани материали. Доклад относно прилагането (COM(2009) 0635) показа, че прилагането на Директивата относно излезлите от употреба превозни средства се е оказало проблематично в много държави членки поради различия между броя на анулираните регистрации на автомобили и броя на регистрациите на излезли от употреба превозни средства, както и поради незаконния износ за развиващите се страни.

Регламентът на ЕС относно рециклирането на кораби ((EС) № 1257/2013) влезе в сила на 30 декември 2013 г. Неговата основна цел беше да предотврати, намали и да премахне произшествията, нараняванията и други неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве и околната среда, причинени от рециклирането и третирането на кораби в ЕС, по-специално с цел да се гарантира, че опасните отпадъци от рециклирането на корабите подлежат на екологосъобразно управление. Регламентът определи редица изисквания за корабите от ЕС, корабособствениците от ЕС, съоръженията за рециклиране на кораби, които имат готовност да рециклират кораби от ЕС, и за съответните компетентни органи или администрации.

Директива 2002/96/ЕО, изменена с Директива 2008/34/EО, имаше за цел опазване на почвата, водата и въздуха чрез подобряване и намаляване на изхвърлянето на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Директива 2002/95/ЕО относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ОВЕЕО), приета успоредно с Директивата относно ОЕЕО, имаше за цел да опази околната среда и човешкото здраве чрез ограничаване на употребата на олово, живак, кадмий, хром и бромирани забавящи горенето вещества в това оборудване. Прилагането на директивите относно ОЕЕО и ОВЕЕО в държавите членки се оказа трудно, като само една трета от всички електрически и електронни отпадъци са били събрани и правилно обработени. През 2012 г. съответно беше приет преработен текст на Директивата относно ОЕЕО (Директива 2012/19/EС) и на Директивата относно ОВЕЕО (Директива 2012/18/EС) вследствие на дълъг законодателен процес. Двете директиви изискваха от държавите членки да увеличат своите нива за събиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване и да позволят на потребителите да връщат уреди във всеки магазин, в който се продават малки електрически уреди, без да е необходимо да закупуват нови стоки.

Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори имаше за цел да подобри управлението на отпадъците и екологичните показатели на такива артикули чрез създаване на правила за тяхното събиране, рециклиране, обработване и обезвреждане. Директивата определи и пределно допустими стойности за някои опасни вещества (по-специално живак и кадмий) в батериите и акумулаторите. Директива за изменение 2013/56/ЕО премахна освобождаването за клетъчни батерии с живачно съдържание не повече от 2 % тегловно.

Съгласно Директива 96/29/Евратом относно радиоактивните отпадъци и вещества всяка държава членка трябва да направи задължително докладването за дейностите, при които има риск от йонизираща радиация. Превозите на радиоактивни отпадъци са обхванати от Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета и Директива 2006/117/Евратом на Съвета.

Директива 94/62/EО обхвана всички опаковки на пазара в ЕС и всички отпадъци от опаковки — както използвани, така и произведени от индустриална, търговска, офис дейност, от магазини, услуги, домакинства или на друго ниво. Директивата за изменение 2004/12/ЕО определи критерии и разясни определението за „опаковка“. Освен това Директива (ЕС) 2015/720 от 29 април 2015 година измени Директива 94/62/EО по отношение на намаляването на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване, които избягват лесно потоците за управление на отпадъците и се акумулират в нашата околна среда, особено под формата на морски отпадъци. Директивата предвижда драстично намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички, като се поставя акцент върху всички пластмасови торбички с дебелина под 50 микрона. Много тънките торбички (под 15 микрона и използвани за опаковки в насипно състояние) (например за плодове, зеленчуци, риба) могат да бъдат освободени, ако това спомага за предотвратяване на разхищаването на храни.

Директивата относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (Директивата относно минните отпадъци, 2006/21/EО) имаше за цел справянето със значимите рискове за околната среда и здравето, свързани с обема и потенциала на замърсяване на настоящите и историческите отпадъци от миннодобивната промишленост.

D. Обработване и обезвреждане на отпадъци

Прогресивното прилагане на Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води във всички държави членки увеличи количествата на утайките от отпадъчни води, които изискват обезвреждане.

Директива 96/59/ЕО относно полихлорираните бифенили и полихлорираните терфенили (ПХБ/ПХТ) имаше за цел да сближи законодателството на държавите членки относно контролираното обезвреждане на ПХБ и ПХТ, обеззаразяването или обезвреждането на оборудване, съдържащо ПХБ, и/или обезвреждането на използвани ПХБ, за да се елиминират напълно. Освен това Регламент (ЕО) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители обхващаше ПХБ.

Директивата относно депонирането на отпадъци (1999/31/EО) имаше за цел превенцията или намаляването на неблагоприятните въздействия от депонирането върху околната среда, в частност върху повърхностните води, подпочвените води, почвата и въздуха, както и върху човешкото здраве. Прилагането все още продължава да е неудовлетворително, тъй като не всички разпоредби са транспонирани във всички държави членки и все още съществува голям брой незаконни депа.

Директива 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъците имаше за цел да предотврати или намали, доколкото е възможно, замърсяване на въздуха, водата и почвата, причинено от изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци. Считано от ноември 2010 г. тя беше отменена с Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и свързани директиви.

E. Новият Пакет от мерки за кръговата икономика

През декември 2015 г. Комисията представи план за действие за кръговата икономика и четири законодателни предложения за изменение на следните правни актове: а) Рамковата директива относно отпадъците; б) Директивата относно депонирането на отпадъци; в) Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки; и г) Директивите относно излезлите от употреба превозни средства, относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Някои от тези предложения бяха предизвикани от правни задължения за преразглеждане на целите за управление на отпадъците. Рамковата директива за отпадъците изискваше от Комисията да предприеме следните мерки до края на 2014 г.: преглед на целите за 2020 г. за повторната употреба и рециклирането на битовите отпадъци и отпадъците от строителство и разрушаване, определяне на цели за предотвратяване на образуването на отпадъци за 2020 г., и извършване на оценка на редица мерки, включително режимите на разширена отговорност на производителя. Директивата относно депонирането на отпадъци изискваше от Комисията да направи преглед на заложените в нея цели до юли 2014 г. и Директивата за опаковките — до края на 2012 г.

Приети през май 2018 г. след междуинституционални преговори между Парламента и Съвета, четирите директиви ((EС) 2018/849, (EС) 2018/850, (EС) 2018/851 и (EС) 2018/852) включиха следните основни елементи:

  • Обща за ЕС цел за рециклиране на 65 % от битовите отпадъци до 2035 г. (55 % до 2025 г. и 60 % до 2030 г.);
  • Обща за ЕС цел за рециклиране на 70 % от опаковъчните отпадъци до 2030 г.;
  • Задължителна цел за депата за намаляване на депонирането с максимум 10 % от битовите отпадъци до 2035 г.;
  • Забрана за депониране на разделно събирани отпадъци, като се изисква разделно събиране на биологичните отпадъци до 2023 г. и за текстила и опасните отпадъци от домакинствата до 2025 г.;
  • Популяризиране на икономически инструменти за намаляване на депонирането;
  • Опростени и подобрени определения и хармонизирани методи за изчисляване на равнищата на рециклиране в ЕС;
  • Конкретни мерки за насърчаване на повторното използване и стимулиране на промишлената симбиоза — превръщането на страничен за един отрасъл продукт в суровина за друг;
  • Задължителни режими на разширена отговорност на производителите — за производителите да пускат по-екологосъобразни продукти на пазара и да подкрепят схеми за възстановяване и рециклиране (за опаковки, батерии, електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба превозни средства, например).

F. Пластмасите в кръговата икономика

На 16 януари 2018 г. Комисията публикува съобщение, в което излага стратегия за пластмасите в кръговата икономика. В стратегията се определят основните предизвикателства, включително ниската степен на повторна употреба и рециклиране на пластмасовите отпадъци, емисиите на парникови газове, свързани с производството и изгарянето на пластмаси, както и наличието на пластмасови отпадъци в океаните. Комисията предлага всички опаковки от пластмаси да бъдат годни за рециклиране или повторно използване до 2030 г. С цел да се отбележи напредък към постигането на тази цел, стратегията представя широк спектър от мерки, съсредоточени в четири области: 1) подобряване на рентабилността и качеството на рециклирането на пластмаси; 2) ограничаване на замърсяването с пластмасови отпадъци; 3) привличане на инвестиции и иновации във веригата за създаване на стойност от пластмаси; и 4) овладяване на глобалните действия.

Като част от Стратегията за пластмасите за справяне с разточителните и нанасящи вреда пластмасови отпадъци чрез законодателни действия и вследствие на предложение на Комисията от 28 май 2018 г., на 19 декември 2018 г. Съветът и Парламентът постигнаха временно споразумение за намаляване на замърсяването с пластмаси чрез определяне на строги нови ограничения по отношение на някои пластмасови продукти за еднократна употреба. Продуктите, които ще бъдат забранени в ЕС, включват пластмасови прибори (вилици, ножове, лъжици и пръчици), пластмасови чинии и сламки, съдове за храни и напитки, изработени от експандиран полистирол и памучни клечки за уши, изработени от пластмаса. От 2025 г. нататък държавите членки ще имат задължителната цел всички бутилки за напитки от PET да съдържат поне 25 % рециклирана пластмаса. До 2030 г. всички пластмасови бутилки ще имат поне 30 % рециклирано съдържание.

Роля на Европейския парламент

Парламентът многократно призова за нов дневен ред за бъдещ европейски растеж, в чиято основа е ефективното използване на ресурсите, което би наложило някои радикални промени в нашите модели на производство и потребление. Начин на мислене, който е съсредоточен върху целия жизнен цикъл, следва да подобри използването на вторичните суровини и да създаде правилните икономически стимули за избягването на отпадъци и за повторното им използване.

В качеството си на съзаконодател Парламентът проведе разискване на пакета от мерки за кръговата икономика в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI), съдържащо 2 000 изменения. Позицията на Парламента беше приета в комисията ENVI на 24 януари 2017 г. и без големи промени — на пленарно заседание от 14 март 2017 г. с голямо мнозинство. След междуинституционални преговори на 18 декември 2017 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха предварително споразумение относно четирите законодателни предложения. Договорените текстове бяха приети от Парламента на пленарното заседание през април 2018 г.

След стратегията на Комисията за пластмасите в кръговата икономика от януари 2018 г. Парламентът прие резолюция относно тази стратегия на своята пленарна сесия през септември 2018 г. В резолюцията се призовава Комисията, наред с другото, да обмисли въвеждането на изисквания за минимално рециклирано съдържание за определени пластмасови продукти, пуснати на пазара на ЕС. В нея се препоръчва създаването на истински единен пазар за рециклирани пластмаси, предлагат се мерки за борба с морските отпадъци и се изисква забрана на пластмасовите микрочастици в козметични и почистващи продукти до 2020 г.

 

Georgios Amanatidis