Химични вещества и пестициди
Законодателството на ЕС в областта на химичните вещества и пестицидите има за цел да защити човешкото здраве и околната среда, както и да предотвратява пречките пред търговията. То се състои от правила, които уреждат предлагането на пазара и употребата на определени категории химични продукти, набор от хармонизирани ограничения относно пускането на пазара и употребата на опасни вещества и препарати и протоколи за справяне с големи аварии и износ на опасни вещества. Двете най-важни постижения на равнището на ЕС са Регламентът CLP (класифициране, етикетиране и опаковане) и Регламентът REACH (регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химичните вещества). Понастоящем законодателството на ЕС по тези въпроси се преразглежда въз основа на Европейския зелен пакт и по-специално стратегията за устойчивост в областта на химичните вещества, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие.
Правно основание
Членове 191—193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Цели и постижения
A. Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH)
Политиката на ЕС в областта на химичните вещества беше преразгледана основно с въвеждането през 2006 r. на Регламент (EО) № 1907/2006 (регламента REACH). Регламентът влезе в сила на 1 юни 2007 г., създавайки нова правна рамка за регулиране на разработването и изпитването, производството, пускането на пазара и употребата на химичните вещества и заменяйки около 40 предходни законодателни акта. С регламента REACH се въведе единна система за всички химични вещества и тежестта на доказването при оценката на риска на веществата се прехвърли от публичните органи към дружествата. Освен това в него се изисква замяна на най-опасните химични вещества с подходящи алтернативи.
Европейската агенция по химикали (ECHA) със седалище в Хелзинки, създадена съгласно този регламент, отговаря за управлението на техническите, научните и административните аспекти на регламента REACH и за гарантирането на съгласуваност при неговото прилагане. До ноември 2010 г. промишлените отрасли трябваше да регистрират всички произвеждани или внасяни вещества в количества над 1 000 тона годишно, силно токсични вещества в количества над 100 тона годишно и опасни канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията вещества в количества над 1 тон годишно. През юни 2013 г. задължението за регистрация беше разширено до всички вещества, произвеждани или внасяни в количества от 100—1 000 тона годишно, и накрая, през юни 2018 г., за всички вещества, произвеждани или внасяни в количества от 1—100 тона годишно.
През февруари 2013 г. Комисията публикува преглед на регламента REACH, в който стига до заключението, че регламентът не се нуждае от промени в разпоредителната си част, въпреки че има какво да се желае по отношение на намаляването на финансовата и административната тежест за предприятията и намирането на алтернативи на изпитванията върху животни. През 2017 г. Комисията провежда втора оценка по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), резултатите от която са публикувани в документа COM(2018)0116. Като цяло заключението е, че регламентът REACH е ефективен, но че са установени възможности за по-нататъшното му усъвършенстване и опростяване и за намаляване на административната тежест, което може да се постигне чрез очертаните в доклада действия. Те следва да се изпълняват в съответствие с обновената стратегия за промишлената политика на ЕС, плана за действие на ЕС за кръгова икономика и Седмата програма за действие за околната среда.
На 14 октомври 2020 г. Комисията публикува нова Стратегия за устойчивост в областта на химикалите. Тя е част от амбицията на ЕС за нулево замърсяване, която е ключов ангажимент на Европейския зелен пакт. Стратегията включва преразглеждане на регламента REACH, забрана на използването на най-вредните химикали в потребителски продукти, като играчки, артикули за грижа за децата, козметични продукти, детергенти, материали, влизащи в контакт с храни, и текстил, освен ако не е доказано, че използването им е от съществено значение за обществото, и гарантиране на по-безопасна и по-устойчива употреба на всички химикали.
На 20 януари 2022 г. Комисията започна публични консултации по преразглеждането на REACH.
B. Класификация, опаковане и етикетиране
За да се повиши равнището на защита на човешкото здраве и околната среда, следва да се използват еднакви критерии при установяването и етикетирането на химичните рискове навсякъде в ЕС и по света. Приетият през 2008 г. Регламент (EО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, има за цел привеждане на системата на ЕС в съответствие с Глобалната хармонизирана система на ООН за класифициране и етикетиране на химичните продукти (GHS). Приетите по-рано директиви относно опасните вещества и препарати бяха отменени през юни 2015 г.
На 19 декември 2022 г. Комисията предложи преразгледан регламент относно класифицирането, етикетирането и опаковането на химикали (CLP), с акцент върху предоставянето на информация за опасността, онлайн продажбите и нотифицирането на националните центрове по токсикология. На 31 март 2023 г. беше приет делегиран акт (Регламент 2023/707) за определяне на класовете на опасност, включително на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система.
C. Износ и внос на опасни вещества
Правилата на ЕС по отношение на износа и вноса на опасни химични вещества бяха установени с Регламент (EС) № 649/2012, чиято цел е насърчаване на споделената отговорност и съвместните усилия при международното движение на опасни химични вещества и прилагане на Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди. Процедурата за предварително обосновано съгласие предвижда споделяне на информация относно токсични химични вещества и изчакване на изричното съгласие на съответната държава преди осъществяването на износ на въпросния продукт. На 25 август 2023 г. Комисията публикува Делегиран регламент (ЕС) 2023/1656 на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 649/2012, като добави 35 допълнителни опасни химикала към регламента на ЕС за предварително обоснованото съгласие.
D. Големи аварии
Директива Севезо (82/501/EИО), наречена на едноименната италианска община, пострадала при авария с изпускане на диоксин от намиращ се наблизо промишлен обект през 1976 г., има за цел предотвратяването на големи аварии, като пожари и експлозии, и ограничаването на последствията при възникването им чрез изискване за доклади относно безопасността, планове за действие при извънредни ситуации и предоставяне на информация на обществеността. През 1996 г., с Директива Севезо II (96/82/EО) относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, се въвеждат нови изисквания по отношение на системите за управление на безопасността и аварийното и териториалното планиране, както и по-строги разпоредби относно проверките, извършвани от държавите членки. На фона на поредица от сериозни промишлени аварии (в Тулуза — Франция, Бая Маре — Румъния, и Енсхеде — Нидерландия) и въз основа на проучванията за канцерогенните и опасните за околната среда вещества, обхватът на Директива Севезо II беше разширен с Директива 2003/105/EО. Директива Севезо IIІ (2012/18/EС) беше публикувана през юли 2012 г. след като беше одобрена от Парламента и Съвета. В нея са отразени договорените на равнището на ООН нови международни класификации на веществата, които позволяват по-добра оценка на риска и по-безопасна работа с веществата.
През септември 2021 г. Комисията публикувадоклад относно прилагането и ефективното функциониране на Директива „Севезо III“. Докладът показва, че между 2015 г. и 2018 г. броят на големите промишлени аварии в ЕС се е стабилизирал на ниско равнище: 25 годишно за 12 000 предприятия.
E. Устойчиво използване на пестициди
Веществата, които се използват за потискане на развитието, премахване и предотвратяване на появата на организми, които се считат за вредни, са обединени под наименованието „пестициди“. Понятието включва както продуктите за растителна защита (ПРЗ), използвани за растенията в селското стопанство, градинарството, парковете и градините, така и биоцидните продукти, които имат други приложения, например като дезинфектанти или за защита на материалите. През 2009 г. беше приет пакет за пестицидите, който включва: Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестицидите, с която се цели намаляване на екологичните и здравните рискове, като същевременно се запазват производителността на културите и се подобрява контролът върху използването и разпространението на пестициди; Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита; и Регламент (ЕО) № 1185/2009 относно статистиката за пестицидите, който определя правилата за събиране на информация за годишните количества пестициди, пуснати на пазара и използвани във всяка държава членка.
С Директива 2009/128/EО се въвежда изискването държавите членки да приемат национални планове за действие за определяне на количествени и други цели, мерки и графици, с цел намаляване на риска и въздействието от използването на пестициди върху човешкото здраве и околната среда. Въздушното пръскане на земеделските култури е забранено по принцип, както и пръскането изобщо в непосредствена близост до жилищни зони. Регламентът, в който се разглежда производството и лицензирането на пестициди, съдържа позитивен списък с одобрени „активни вещества“ (химичните съставки на пестицидите), изготвен на равнището на ЕС. На базата на този списък пестицидите се лицензират на национално равнище.
През 2015 г. възниква сериозен спор във връзка с подновяването на одобрението за глифосата, едно от активните вещества, които се срещат най-често в широкоспектърните хербициди по света. Спорът е провокиран от разлики в оценките на канцерогенността: Международната агенция за изследвания в областта на раковите заболявания, клон на Световната здравна организация, класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за човека, докато според Европейския орган за безопасност на храните е малко вероятно той да представлява канцерогенен риск за човека. ECHA по-късно заключи, че глифосатът не принадлежи към групата на канцерогенните вещества. Няколко национални органа в страни извън ЕС също стигнаха до това заключение. В крайна сметка през декември 2017 г. Комисията поднови одобрението на глифосата за пет години, а на 19 септември 2023 г. внесе предложение за регламент за удължаване на срока на одобрението на глифосата с още десет години.
Докладът за изпълнението на Директивата относно устойчивата употреба на пестицидите от 25 май 2020 г. показа, че въпреки че държавите членки са постигнали напредък по отношение на устойчивата употреба на пестицидите, по-малко от една трета от тях са приключили прегледа на своите национални планове за действие в рамките на петгодишния законоустановен срок. Повечето от преразгледалите своите национални планове за действие не са успели да отстранят слабостите, установени от Комисията в първоначалните им национални планове за действие.
В рамките на Европейския зелен пакт, и по-специално на стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие, Комисията ще предприеме действия за намаляване с 50% на употребата и риска от химически пестициди, включително употребата на по-опасните пестициди, до 2030 г. За тази цел на 22 юни 2022 г. Комисията прие предложение за преразглеждане на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди и насърчаване на по-широкото използване на алтернативни начини за защита на реколтата от вредители и болести.
F. Биоцидни продукти
Биоцидите като антибактериални дезинфектанти и спрейове за насекоми са от съществено значение за управлението на вредни организми, засягащи здравето на хората и животните. Те обаче могат да представляват риск за хората, животните и околната среда. През 2013 г. влезе в сила Регламент (ЕС) № 528/2012, чиято цел беше опростяване на механизмите за получаване на разрешение и засилване на ролята на ECHA при преразглеждането на досиетата за одобрение на базата на по-строги изисквания. Законодателният текст отразява установеното при предишния режим с контрола върху пускането на пазара и използването на биоцидни продукти с цел управление на съответните рискове за околната среда и здравето на хората и животните. Тези вещества се одобряват само ако са включени в позитивен списък, а най-токсичните химични вещества са забранени - особено тези, които са канцерогенни, вредят на фертилността или променят гените или хормоните (ендокринни нарушители). В съответствие с принципа на взаимното признаване, вещество, което е разрешено в една държава членка, може да се използва навсякъде в ЕС. С Регламент (ЕО) № 1107/2009 се установяват научни критерии за определянето на нарушаващите ендокринната система свойства на биоцидните продукти, както и на продуктите за растителна защита.
G. Устойчиви органични замърсители
Устойчивите органични замърсители са химични вещества, които се задържат в околната среда поради устойчивостта си на различните форми на разпадане (химично, биологично, и др.). Те се биоакумулират чрез хранителната верига и могат да имат вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Тази група приоритетни замърсители се състои от пестициди (като ДДТ), индустриални химикали (като полихлорирани бифенили) и непреднамерено получени вторични продукти от промишлени процеси (като диоксини и фурани). ЕС е поел ангажимент на международно равнище за упражняване на контрол върху работата с устойчиви органични замърсители, техния износ и внос в рамките на Протокола от Орхус за устойчивите органични замърсители към Женевската конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (в сила от 2003 г.) и Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (в сила от 2004 г.). ЕС постигна допълнителен напредък с Регламент (EО) № 850/2004, който допълни по-старото законодателство на ЕС за устойчивите органични замърсители и го приведе в съответствие с разпоредбите на международните споразумения.
Преработеният Регламент (ЕС) 2019/1021 включва всички изменения и поправки на Регламента за устойчивите органични заместители до 25 юни 2019 г. Той предвижда, inter alia, добавянето на забавителя на горенето decaBDE в приложения I и IV. Ограничението за „следи от непреднамерен замърсител“ се определя на 10 мг/кг при веществата. Въведени са и специални изключения относно използването на decaBDE за въздухоплавателни средства, моторни превозни средства и електрическо и електронно оборудване, както и за вноса. През 2021 г. Комисията прие предложението за преразглеждане на приложения IV и V към Регламента за устойчивите органични замърсители, чиято цел е да се преодолеят отрицателните последици от наличието на някои устойчиви органични замърсители в отпадъците и в материалите, които могат да бъдат оползотворени от тях. В резултат на това по-доброто управление на отпадъците следва също така да сведе до минимум емисиите на устойчиви органични замърсители във въздуха, водата и почвата.
H. Азбест
Азбестът е минерал с влакнеста структура, който е опасен при вдишване. В миналото той се е използвал широко за изолация и други цели поради устойчивостта си на огън и високи температури. Директива 1999/77/EО въвежда забрана на използването на азбест, която е в сила в ЕС от 1 януари 2005 г. Освен това добивът, производството и обработката на продукти от азбест се забранява с Директива 2003/18/EО, отменена с Директива 2009/148/ЕО, с която също така се определят програмни стратегии за премахването му, които да бъдат изпълнени от държавите членки. На 28 септември 2022 г. Комисията представи всеобхватен подход за по-добра защита на хората и околната среда от азбест. Пакетът включва Съобщение относно работата за бъдеще без азбест и предложение за изменение на Директивата относно експозицията на азбест по време на работа.
I. Детергенти
Детергентите са вещества или препарати, съдържащи сапуни и/или други повърхностноактивни вещества, предназначени за измиване и почистване. С Регламент (ЕО) № 648/2004 се хармонизират правилата относно биоразградимостта на повърхностноактивните вещества, ограниченията и забраните по отношение на повърхностноактивните вещества, информацията, която производителите трябва да осигуряват и етикетирането на съставките на детергентите. Впоследствие той е изменен през 2006 г. (Регламент (ЕО) № 907/2006), през 2009 г. (Регламент (EО) № 551/2009) и през 2012 г. (Регламент (EС) № 259/2012) с цел въвеждане на нови тестове за биоразградимост за осигуряване на по-високо равнище на защита на водната околна среда. Освен това, обхватът на тестовете се разширява, така че да включва всички класове повърхностно активни вещества, като по този начин покрива и онези 10% от повърхностноактивните вещества, които дотогава не попадаха в приложното поле на законодателството. На 28 април 2023 г. Комисията представи предложение за отмяна на Регламент (ЕО) № 648/2004. Що се отнася до етикетирането, с Регламент (ЕО) № 907/2006 се разширява и приложеното поле на правилата, като се включват и ароматизиращите съставки, които биха могли да причинят алергии, като от производителите се изисква да разкриват пълния списък на съставките пред лекарите, които лекуват страдащи от алергии пациенти. Използването на фосфати в перилните препарати е забранено от 30 юни 2013 г. и съдържанието на други съдържащи фосфати съединения е ограничено.
Роля на Европейския парламент
Парламентът изигра ключова роля в изработването на регламента REACH. На него се дължи включването по време на първото четене на определени разпоредби — преди всичко в главата за регистрацията — и въвеждането на целеви подход относно изискванията за данните за съществуващи вещества, произведени в по-малки количества (1-10 тона), както и на подхода „едно вещество, една регистрация“ (OSOR), за да се сведат до минимум разходите, с възможност за изключения при определени условия. С цел максимално ограничаване на изпитванията върху животни, Парламентът осигури изискване дружествата да бъдат задължени да споделят данните от изпитвания, проведени върху животни (срещу разумна компенсация), с цел избягване на необходимостта от дублиране на опити. Що се отнася до главата за разрешаването, Парламентът наложи по-строг подход, според който всички вещества, които пораждат много сериозно безпокойство, могат да бъдат разрешени само в случай, че не съществува подходяща алтернатива или технология.
По време на продължителните разисквания по пакета за пестицидите през 2008 г. измененията, внесени от Парламента, осигуриха създаването на подходящо оразмерени буферни зони за защита на водните организми, както и въвеждането на защитни мерки за най-уязвимите групи, включително забрана за използването на пестициди в обществени градини, на спортни площадки и в паркове за отдих, на училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни заведения. В началото на 2013 г., след публикуването на доклад на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно вредното въздействие на някои неоникотиноидни инсектициди, Парламентът призова Комисията да предприеме решителни действия за запазването на популациите от пчели. През март 2013 г. Парламентът прие резолюция относно свързаните с азбест заплахи за здравето на работното място и перспективите за премахване на всичкия съществуващ азбест.
Решението на Парламента от 6 февруари 2018 г. за създаване на специална комисия относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди, беше в отговор на изразените опасения за рисковете, свързани с хербицидното вещество глифосат. Разрешителното за предлагането на пазара на хербицида беше подновено от Комисията за пет години през декември 2017 г. Специалната комисия извърши оценка на: а) процедурата за разрешаване на пестициди в ЕС; б) потенциалните пропуски в начина, по който се прави научна оценка на веществата и по който те се одобряват; в) ролята на Комисията в подновяването на разрешителното за глифосата; г) възможните конфликти на интереси в процедура по одобряване; и д) ролята на агенциите на ЕС и дали те разполагат с необходимите човешки и финансови ресурси, за да изпълняват своите задължения.
На 16 януари 2019 г. Парламентът прие доклада на специалната комисия относно процедурата на ЕС за разрешаване на пестициди (PEST), който наред с другото съдържа следните заключения: на обществеността следва да се предостави достъп до проучванията, използвани в процедурата за издаване на разрешение; рамката на ЕС следва да стимулира иновациите и да насърчава използването на пестициди с нисък риск; изследванията на канцерогенността на глифосата следва да се проверяват от научни експерти; и изискванията по отношение на данните за продуктите за растителна защита следва да включват дългосрочната токсичност.
На 10 юли 2020 г. Парламентът прие резолюция, в която очертава приоритетите си по отношение на предстоящата стратегия за химичните вещества с цел устойчивост. Парламентът поиска, наред с другото, стратегията да се използва за постигане на съгласуваност и полезни взаимодействия между законодателството в областта на химикалите, законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд и свързаното законодателство на Съюза, включително специфичното и общото законодателство в областта на продуктите, законодателството относно водата, почвата и въздуха и законодателството относно източниците на замърсяване, включително промишлените инсталации, както и законодателството относно отпадъците. Той подчертава, че стратегията следва да се основава на солидни и актуални научни доказателства, като се отчитат рискът от веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, опасните химични вещества във вносните продукти, комбинираното въздействие на различни химични вещества и силно устойчивите химични вещества.
За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI).
Georgios Amanatidis / Maria-Mirela Curmei