Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е един от основните финансови инструменти на европейската политика на сближаване. Създаден е през 1975 г. с цел да спомага за смекчаване на различията в степента на развитие на европейските региони и да подобрява жизнения стандарт в най-необлагодетелстваните региони. Особено внимание се отделя на регионите, които са засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони, които са с много ниска гъстота на населението, и островните, трансграничните и планинските региони.

Правно основание

Членове 174—178 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

Съгласно член 176 от ДФЕС ЕФРР е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в ЕС. Тази цел се постига чрез предоставяне на подкрепа за:

  • развитието и структурното приспособяване на изоставащите региони;
  • преобразуване на регионите със западаща промишленост.

Правилата за ЕФРР за периода 2021—2027 г. са определени в:

  • регламент относно ЕФРР и относно Кохезионния фонд;
  • регламент относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg).

ЕФРР има две основни цели, а именно:

  • инвестиции в растеж и работни места, насочени към укрепване на пазара на труда и на регионалните икономики;
  • европейско териториално сътрудничество, насочено към укрепване на трансграничното, международното и междурегионалното сътрудничество в рамките на ЕС.

Предоставените за първата цел средства бяха разпределени в полза на три различни категории региони:

  • по-силно развитите региони с БВП на глава от населението над 100% от средната стойност за Съюза;
  • регионите в преход с БВП на глава от населението между 75 и 100% от средната стойност за Съюза;
  • най-слабо развитите региони с БВП на глава от населението от под 75% от средната стойност за Съюза.

Подробностите за разпределението и бъдещото използване на средствата от ЕФРР се определят в споразуменията за партньорство, които са споразумения между Комисията и всяка държава членка относно начина на използване на средствата и се създават с помощта на регионални и социални партньори.

Общата рамка за прилагането и изпълнението на ЕФРР е определена в Регламента за общоприложимите разпоредби, който обхваща няколко други фонда на ЕС и определя специфичните цели и обхвата на възможното подпомагане.

Тематична концентрация

В периода 2021—2027 г. политиката на сближаване има пет цели на политиката (ЦП) за ЕФРР, ЕСФ + и Кохезионния фонд:

  • по-интелигентна Европа — иновативна и интелигентна икономическа трансформация (ЦП1);
  • по-екологична, нисковъглеродна Европа (ЦП2);
  • по-добре свързана Европа — мобилност и регионална свързаност на ИКТ (ЦП3);
  • по-социална Европа — реализиране на европейския стълб на социалните права (ЦП4);
  • Европа по-близо до гражданите — устойчиво и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони чрез местни инициативи (ЦП5).

Всеки регион и държава членка трябва да насочат най-малко 30% от отпуснатите им по ЕФРР средства за ЦП 2, т.е. по-екологичен, нисковъглероден преход към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии и една устойчива Европа. Освен това в зависимост от своето благосъстояние всеки регион и държава членка трябва да съсредоточи разходи върху ЦП 1, т.е. по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа. Финансирането трябва да бъде разпределено, както следва:

  • по-слабо развитите региони или държави членки трябва да отделят най-малко 25 % за ЦП1;
  • регионите или държавите членки в преход трябва да отделят най-малко 40 % за ЦП1;
  • по-силно развитите региони или държави членки трябва да заделят най-малко 85 % от отпуснатите за тях средства за ЦП1 и ЦП2.

Чрез ЕФРР се подкрепя също така устойчивото градско развитие. През периода 2021—2027 най-малко 8 % от средствата по ЕФРР (на национално равнище) ще бъдат заделяни за устойчиво градско развитие и за създаването на Европейската инициатива за градовете, което позволява на градските райони да експериментират с иновативни решения за градските предизвикателства.

В политиката на сближаване съществува списък с дейности, които не трябва да бъдат финансирани от ЕФРР. В него са включени извеждането от експлоатация или изграждането на атомни електроцентрали, летищната инфраструктура (с изключение на най-отдалечените региони), някои операции по управлението на отпадъци (например депа) и подкрепа за тютюневата промишленост.

Бюджет и финансови правила

През програмния период 2021—2027 г. ЕС разпредели над 392 милиарда евро за политиката на сближаване. За ЕФРР бяха отпуснати близо 226 милиарда евро. Това включваше 9 милиарда евро за Европейско териториално сътрудничество и 1,9 милиарда евро специални средства за най-отдалечените и слабо населените региони.

По-слабо развитите региони ще се ползват от съфинансиране в размер до 85% от стойността на проектите. Процентът на съфинансиране за регионите в преход и за по-развитите региони ще достига съответно до 60 и до 50 %.

Роля на Европейския парламент

Европейският парламент има еднакви правомощия със Съвета на Европейския съюз при изготвянето на нови разпоредби относно европейските структурни и инвестиционни фондове. Регламентът за ЕФРР и за Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. беше предмет на обикновената законодателна процедура, съгласно която Европейският парламент има пълни права да предлага изменения.- По време на преговорите относно политиката на сближаване на Европейския съюз за периода 2021—2027 г. Европейският парламент успя да увеличи процента на съфинансирането за проекти и да повиши гъвкавостта при прилагането на правилата.- Освен това той увеличи подкрепата, която се осигурява по линия на ЕФРР за градовете и интегрираните политики за развитие на градската среда.

За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по регионално развитие.

 

Kelly Schwarz