Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е един от основните финансови инструменти на европейската политика на сближаване. Създаден е през 1975 г. с цел да спомага за смекчаване на различията в степента на развитие на европейските региони и за подобряване на жизнения стандарт в най-необлагодетелстваните региони. Особено внимание се отделя на регионите, които са засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони, които са с много ниска гъстота на населението, и островните, трансграничните и планинските региони.
Правно основание
Членове 174—178 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Цели
Съгласно член 176 от ДФЕС ЕФРР е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в ЕС. Тази цел се постига чрез предоставяне на подкрепа за:
- развитието и структурното приспособяване на изоставащите региони;
- преобразуване на регионите със западаща промишленост.
Правилата за ЕФРР за периода 2021—2027 г. са определени в:
- регламент относно ЕФРР и относно Кохезионния фонд;
- регламент относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg).
ЕФРР има две основни цели, а именно:
- инвестиции в растеж и работни места, насочени към укрепване на пазара на труда и на регионалните икономики;
- европейско териториално сътрудничество, насочено към укрепване на трансграничното, международното и междурегионалното сътрудничество в рамките на ЕС.
Предоставените за първата цел средства бяха разпределени в полза на три различни категории региони:
- по-силно развитите региони с БВП на глава от населението над 100 % от средната стойност за Съюза;
- регионите в преход с БВП на глава от населението между 75 и 100 % от средната стойност за Съюза;
- най-слабо развитите региони с БВП на глава от населението от под 75 % от средната стойност за Съюза.
Подробностите за разпределението и бъдещото използване на средствата от EФРР се определят в споразуменията за партньорство, които са споразумения между Комисията и всяка държава членка относно начина на използване на средствата и се създават с помощта на регионални и социални партньори.
Общата рамка за прилагането и изпълнението на ЕФРР е определена в Регламента за общоприложимите разпоредби, който обхваща няколко други фонда на ЕС и определя специфичните цели и обхвата на възможното подпомагане.
Тематична концентрация
В периода 2021—2027 г. политиката на сближаване има пет цели на политиката (ЦП) за ЕФРР, Европейския социален фонд плюс и Кохезионния фонд:
- по-интелигентна Европа — иновативна и интелигентна икономическа трансформация (ЦП1);
- по-екологична, нисковъглеродна Европа (ЦП2);
- по-добре свързана Европа — мобилност и регионална свързаност на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) (ЦП3);
- по-социална Европа — реализиране на европейския стълб на социалните права (ЦП4);
- Европа по-близо до гражданите — устойчиво и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони чрез местни инициативи (ЦП5).
Всеки регион и държава членка трябва да насочат най-малко 30 % от отпуснатите им по ЕФРР средства за ЦП 2, т.е. по-екологичен, нисковъглероден преход към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии и една устойчива Европа. Освен това, в зависимост от своето благосъстояние, всеки регион и държава членка трябва да съсредоточи разходи върху ЦП 1, т.е. по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа. Финансирането трябва да бъде разпределено, както следва:
- по-слабо развитите региони или държави членки трябва да отделят най-малко 25 % за ЦП1;
- регионите или държавите членки в преход трябва да отделят най-малко 40 % за ЦП1;
- по-силно развитите региони или държави членки трябва да заделят най-малко 85 % от отпуснатите за тях средства за ЦП1 и ЦП2.
Чрез ЕФРР се подкрепя и устойчивото градско развитие. През периода 2021—2027 най-малко 8 % от средствата по ЕФРР (на национално равнище) ще бъдат заделяни за устойчиво градско развитие и за създаването на Европейската инициатива за градовете, което позволява на градските райони да експериментират с иновативни решения за градските предизвикателства.
В политиката на сближаване съществува списък с дейности, които не трябва да бъдат финансирани от ЕФРР. В този списък са включени извеждането от експлоатация или изграждането на атомни електроцентрали, летищната инфраструктура (с изключение на най-отдалечените региони), някои операции по управлението на отпадъци (например депа) и подкрепа за тютюневата промишленост.
Бюджет и финансови правила
През програмния период 2021—2027 г. ЕС разпредели над 392 милиарда евро за политиката на сближаване. За ЕФРР бяха отпуснати близо 226 милиарда евро. Това включваше 9 милиарда евро за Европейско териториално сътрудничество и 1,9 милиарда евро специални средства за най-отдалечените и слабо населените региони.
По-слабо развитите региони ще се ползват от съфинансиране в размер до 85 % от стойността на проектите. Процентът на съфинансиране за регионите в преход и за по-развитите региони ще достига съответно до 60 % и до 50 %.
Роля на Европейския парламент
Европейският парламент има еднакви правомощия със Съвета на Европейския съюз при изготвянето на нови разпоредби относно европейските структурни и инвестиционни фондове. Регламентът за ЕФРР и за Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. беше предмет на обикновената законодателна процедура, съгласно която Европейският парламент има пълни права да предлага изменения. По време на преговорите относно политиката на сближаване на Европейския съюз за периода 2021—2027 г. Европейският парламент успя да увеличи процента на съфинансирането за проекти и да повиши гъвкавостта при прилагането на правилата. Освен това той увеличи подкрепата, която се осигурява по линия на ЕФРР за градовете и интегрираните политики за развитие на градската среда.
За повече информация по тази тема, моля, посетете уебсайта на комисията по регионално развитие.
Kelly Schwarz