Събития

  1.  COP28 постига напредък относно изкопаемите горива

    ( 30 ноември - 12 декември 2023 г. )

    Конференцията по измененията в климата COP28, която се провежда в Дубай, одобрява пътна карта за преход от използването на изкопаеми горива. Преговарящите постигат споразумение за тройно увеличаване на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и двойно увеличаване на темпа на подобрения на енергийната ефективност до 2030 г. Освен това те постигат напредък по мерките относно адаптирането към измененията в климата и финансирането

  2.  Конференцията за климата COP27 в Шарм ел-Шейх

    ( 6-20 ноември 2022 г. )

    Държавите по света се споразумяват да създадат фонд за посрещане на загубите и щетите на развиващите се страни вследствие на климатични бедствия. Въпреки бавния напредък към постигането на целта за ограничаване на затоплянето в рамките на 1,5 градуса Целзий обаче не е постигнато съгласие по прекратяване на използването на изкопаеми горива.

  3.  Конференцията за климата COP26 в Глазгоу

    ( 1-13 ноември 2021 г. )

    На срещата COP26 в Глазгоу държавите постигат съгласие да работят за климатична неутралност, да увеличат средствата за уязвимите развиващи се страни и да намалят инвестициите в нови проекти за изкопаеми горива. В същото време те не достигат споразумение за постепенно спиране на употребата на въглища.

  4.  Законодателният акт за климата влиза в сила

    ( 29 юли 2021 г. )

    Първият законодателен акт на ЕС за климата, който налага на ЕС правно задължение да постигне климатична неутралност до 2050 г., влиза в сила, след като е одобрен от Парламента и Съвета. Законодателният акт поставя като междинна цел намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г., а след 2050 г. ЕС ще трябва да постигне отрицателни емисии.

  5.  САЩ се присъединяват отново към Споразумението от Париж

    ( 19 февруари 2021 г. )

    Малко след като Джо Байдън става президент на САЩ, страната отново се присъединява към Споразумението от Париж.

  6.  Законодателен акт за климата: Парламентът приема позицията си

    ( 7 октомври 2020 г. )

    Европейският парламент гласува позицията си по законодателния акт за климата, който въвежда правно изискване ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г. Депутатите изразяват подкрепа за по-голямо съкращаване на емисиите до 2030 г. (с 60% спрямо нивата от 1990 г.) и искат всички страни в ЕС да имат нулеви нетни емисии до 2050 г.

  7.  Нулеви нетни емисии в ЕС до 2050 г.

    ( 12 декември 2019 г. )

    Лидерите на страните се споразумяват на среща на върха в Брюксел ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г.

  8.  Европейският зелен пакт

    ( 11 декември 2019 г. )

    Европейската комисия представя Зеления пакт, който поставя за цел Европа да достигне климатична неутралност до 2050 г. Тази цел ще получи правна рамка със законодателен акт за климата.

  9.  Конференция на ООН за климата в Мадрид

    ( 2-13 декември 2019 г. )

    Конференцията за климата COP25 приключва без решения за световна схема за търговия с емисии, яснота за съкращенията на емисиите и насочване на финансови средства към най-уязвимите страни, като тези въпроси са отложени за следващата конференция.

  10.  Европейският парламент обявява извънредна ситуация в областта на климата

    ( 28 ноември 2019 г. )

    Депутатите обявяват, че Европа и светът се намират в извънредна ситуация относно климата. Те изискват от Комисията да синхронизира всички законодателни и бюджетни предложения с целта за ограничаване на глобалното затопляне в рамки под 1,5°C.

  11.  Конференция за климата в Катовице

    ( 3-14 декември 2018 г. )

    Конференцията за климата в Полша приключва със смесени резултати. Страните се договарят за прилагане на практика на Споразумението от Париж, но остават нерешени ключови въпроси като въвеждането на световна схема за търговия с емисии и как да се ограничи ръста на температурата.

  12.  Комитетът на ООН по промените в климата публикува доклад за ръста на температурата с 1,5°C

    ( Октомври 2018 г. )

    Междуправителственият комитет за климатичните промени публикува доклад, изследващ отражението на ръст на температурата с 1,5°C над прединдустриалните нива. Докладът достига до заключение, че емисиите ще трябва да бъдат намалени по-бързо и по-интензивно, отколкото се е предполагало първоначално.

  13.  Конференция за климата в Бон

    ( 6-17 ноември 2017 г. )

    Конференцията COP23 постига съществен напредък по договарянето на ясни и цялостни напътствия за приложение на Споразумението от Париж, които ще гарантират реализирането на практика на споразумението.

  14.  Президентът на САЩ Доналд Тръмп обявява намерението си да оттегли страната от Споразумението от Париж

    ( Юни 2017 г. )
  15.  Конференция за климата в Маракеш

    ( 7-18 ноември 2016 г. )

    Страните заявяват ангажимента си за напредък към пълното прилагане на Споразумението от Париж и приветстват "необикновения импулс в световен мащаб относно измененията в климата"

  16.  Споразумението от Париж влиза в сила

    ( 4 ноември 2016 г. )
  17.  С историческо гласуване Европейският парламент дава съгласие за ратификацията на Споразумението от Париж от страна на ЕС

    ( 4 октомври 2016 г. )

    Съгласието на Парламента открива пътя към влизането в сила на Споразумението от Париж, като с него се изпълняват заложените изисквания много по-рано от предвиденото

  18.  Сключване на Споразумението от Париж

    ( Декември 2015 г. )

    Споразумението от Париж за борба с климатичните изменения е първият всеобщ, правно обвързващ договор. Целта на споразумението е да ограничи ръста на световната температура до много под два градуса Целзий над нивата от прединдустриалната епоха, като в същото време се положат усилия за ограничаването на ръста до 1,5 градуса. Споразумението цели да гарантира, че най-високата точка на емисиите на парникови газове ще бъде постигната възможно най-скоро и ще се постигне баланс между емисиите и изтеглянето на парникови газове през втората половина на 21-ви век. Освен това споразумението засяга въпроси като адаптацията към промените в климата, финансовата и други видове подкрепа за развиващите се страни, трансфера на технологии и натрупване на капацитет, както и загубите и щетите от промените в климата.

  19.  Пети доклад за оценка на Междуправителствения комитет по промените в климата

    ( 2014 г. )

    Докладът очертава натрупаните научни знания относно промените в климата, като представя новите резултати от изследванията след публикацията на предишния четвърти доклад. Текстът подчертава "ясното и растящо" човешко влияние върху климата и предупреждава, че ако не бъде ограничено, то ще повиши вероятността от тежки, дълбоки и невъзвратими последствия за хората и екосистемите.

  20.  Конференция за климата в Лима

    ( Декември 2014 г. )

    Конференцията COP20 налага изискване всички страни да опишат ясно, прозрачно и разбираемо какъв принос възнамеряват да направят за споразумението от 2015 г.

  21.  Конференция за климата във Варшава

    ( Ноември 2013 г. )

    Постига се договореност в рамките на какъв срок страните ще представят плановете си за принос към новото световно споразумение за климата и за начини за ускоряване на мерките преди 2020 г. Установява се механизъм за реагиране на загуби и щети, причинени от климатичните изменения в уязвими развиващи се страни. Страните се споразумяват за ускоряване на прилагането на вече договорени мерки (например, за финансирането) и за подобряване на отчетността относно емисиите.

  22.  Конференция за климата в Доха

    ( 2012 г. )

    Правителствата се споразумяват да работят бързо за всеобщо споразумение относно промените в климата до 2015 г. и за намиране на начини за засилване на мерките преди 2020 г. отвъд вече поетите ангажименти за намаляване на емисиите. Те също така приемат Изменението от Доха на Протокола от Киото, което добавя нови цели за намаляване на емисии за участващите страни за периода 2012-2020 г.

  23.  Конференция за климата в Дърбан

    ( 2011 г. )

    В южноафриканския град Дърбан правителствата се ангажират ясно с приемането на ново всеобщо споразумение за климата до 2015 г. за периода след 2020 г., в рамките на което всички ще вземат участие според възможностите си и ще извличат съвместно ползите от него.

  24.  Приети са Споразуменията от Канкун

    ( 2010 г. )

    Споразуменията от Канкун са цялостен пакет от мерки, приети за подпомагане на усилията на развиващите се страни в областта на климата. Създаден е Зеленият фонд за климата.

  25.  Публикуван е четвъртият доклад за оценка на Междуправителствения комитет по промените в климата

    ( 2007 г. )

    Докладът е най-голямото и подробно обобщение на положението относно промените в климата и е създаден с приноса на много учени и представители на правителства. Основните заключения са, че "затоплянето на климатичната система е недвусмислено" и че "по-голямата част от наблюдавания ръст на средните световни температури от средата на 20-ти век с голяма вероятност се дължи на наблюдавания ръст на причинените от човека концентрации на парникови газове".

  26.  Протоколът от Киото влиза в сила

    ( Февруари 2005 г. )
  27.  Стартирана е Схемата за търговия с емисии на ЕС

    ( Януари 2005 г. )

    Схемата за търговия с емисии на ЕС е най-голямата по рода си в света и е ключов стълб в политиката на ЕС за климата.

  28.  Договореностите от Маракеш

    ( Ноември 2001 г. )

    Договореностите от Маракеш са приети на седмата сесия на Конференцията за климата (COP7). Те описват правилата за прилагане на Протокола от Киото, създават нови инструменти за финансиране и планиране на адаптацията към промените и създават рамка за трансфер на технологии с цел подпомагане на развиващите се държави

  29.  Президентът на САЩ Джордж Буш-младши изтегля страната от процеса от Киото

    ( 11 юни 2001 г. )

    Президентът Буш изтегля САЩ от Процеса от Киото, посочвайки че той поставя по-голям товар за намаляване на емисиите върху индустриализираните страни, отколкото върху развиващите се

  30.  Приет е Протоколът от Киото

    ( 1997 г. )

    Протоколът от Киото е първият договор за намаляване на емисиите на парникови газове по света. С Протокола развитите страни се обвързват да намалят емисиите си със средно 5% за периода 2008-2012 г., като целите за отделните страни варират значително

  31.  Първа конференция за климата в Берлин

    ( 1995 г. )

    Страните, участващи в Конвенцията за климатичните промени, се споразумяват, че поетите ангажименти са недостатъчни за постигане на целите. Те създават процес за договаряне на по-твърди ангажименти от страна на развитите страни и по този начин проправят пътя за Протокола от Киото

  32.  Конвенцията на ООН за климатичните промени влиза в сила

    ( 1994 г. )
  33.  Среща на върха за Земята в Рио

    ( 1992 г. )

    Правителствата са поканени да подпишат Конвенцията за климатичните промени на срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро.

  34.  Приета е Конвенцията за климатичните промени

    ( Май 1992 г. )

    Текстът на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени е приет в централата на ООН в Ню Йорк. Това е ключовият международен договор за намаляване на глобалното затопляне и справяне с последиците от климатичните промени. За първи път се определят обвързващи цели за намаляване на емисиите на парникови газове от развитите държави.

  35.  Първа среща на Междуправителствения комитет за преговори

    ( 1991 г. )
  36.  Първи доклад за оценка от Междуправителствения комитет за климатичните промени

    ( 1990 г. )

    В първия си доклад Междуправителственият комитет за климатичните промени прави извода, че емисиите, генерирани от човечеството, допълват природния компонент на парниковите газове. Текстът подчертава, че климатичните промени са предизвикателство, което изисква международно сътрудничество за справяне с последиците. Докладът има решаваща роля за създаването на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.

  37.  Създаден е Междуправителственият комитет за климатичните промени

    ( 1988 г. )

    Комитетът е научен и междуправителствен орган под егидата на ООН, който предоставя научен поглед към знанията за климатичните промени и тяхното отражение в екологичен и социално-икономически план.

  38.  Приет е Протоколът от Монреал

    ( 1987 г. )

    Протоколът ограничава използването на химически продукти, които могат да нанесат щети на озоновия слон

  39.  Световна конференция за климата в Женева

    ( 1979 г. )

    Тази научна конференция, на която присъстват специалисти от различни области, е една от първите значими международни срещи за измененията в климата. Тя води до създаването на Световната програма за климата.

  40.  Конференция на ООН за околната среда на човека

    ( 1972 г. )

    Това е първата значима конференция на ООН по международни екологични въпроси и бележи важен момент в развитието на международната политика за опазването на околната среда