Интергрупите в Европейския парламент
Заедно с парламентарната работа, извършвана в политическите групи, комисиите, делегациите и по време на пленарните сесии, членовете на Европейския парламент разполагат и с други, по-неформални начини да работят заедно. Един от тези начини е като се включат в т. нар. „интергрупи”. На настоящия етап са регистрирани 23 интергрупи, където депутатите си дават среща, за да дискутират теми и проблеми от общ интерес.
Първите неформални интергрупи датират от времето на първите преки избори за Европейски парламент през 1979 година. След тези избори са създадени няколко интергрупи, търсещи официално признание и логистика от страна на Парламента. Въпреки рестриктивния подход на Бюрото на Европейския парламент (само една интергрупа е официално призната през 1980 г.), броят на интегрупите нараства значително. В началото на парламентарния мандат 1999-2004 г. има около 80 транспартийни групи. Сега официално регистрираните интергрупи са 23, а близо 20 други са нерегистрирани.
Какво представляват интергрупите?
Интергрупите не са официални органи на Европейския парламент, а неформални групи, състоящи се от депутати от различни политически семейства. Те дават възможност на депутатите да се срещат в по-неформална обстановка, да обменят информация и да обсъждат специфични въпроси от общ интерес.
Някои от интергрупите са свързани със специфични политически интереси и каузи – индустриални, регионални или национални, други пък покриват по-широк обхват на дейност или политическа цел. Предвид големия брой и многообразието на политическите партии, представени в Парламента, за депутатите интергрупите са добър начин за общуване, специализация и изграждане на политически приятелства.
Групите се различават по големина, организация и дейност. Популярната Animal Welfare group наброява към 70 активни участници. Срещите се провеждат най-вече по време на пленарните сесии на Парламента в Страсбург и са публични. Някои интергрупи имат своя база в самия Парламент, докато други разполагат с външен секретариат за логистична и административна подкрепа, който им се осигурява от индустрията или от неправителствени организации.
Интергрупите канят известни външни оратори, като комисари и експерти, подготвят парламентарни инициативи, като например предложения за резолюции и писмени декларации и организират различни събития.
Регламентиране на дейността
Тъй като в миналото броят на интергрупите нарастваше много бързо, оказвайки натиск върху ресурсите на Европейския парламент и пораждайки загриженост по повод на прекалено близки връзки с някои лобита, Европейският парламент започна да ги регулира от средата на 90-те години. Потвърждавайки, че групите нямат никакъв официален статут, през 1999 година председателският съвет на Европейския парламент реши, че интергрупите:
Не са органи на Парламента и не могат да се произнасят от негово име;
Не могат да използват името или логото на Парламента;
Не могат да предприемат дейности, които биха могли да доведат до объркване с официални дейности на Парламента;
Могат да се срещат само по време на минисесиите в Страсбург и не могат да се събират по време на гласувания.
От благоденствие на животните до антирасизъм …. и винопроизводство
Въпросите, по които работят интергрупите са разнообразни и многобройни. Някои от тях се занимават с благосъстоянието на животните, антирасизъм, биоетика, здраве и потребители, права на гейовете и лесбийките, винопоизводство и други.
Наред с 23-те официално регистрирани интергрупи съществуват и други: „Приятели на футбола”, „Западна Сахара” и т.н.
Интергрупа за благоденствие и запазване на животните
Тази популярна интергрупа е създадена през 1983 г. с цел осигуряване на подкрепа за каузата на благоденствието и запазването на животните. В нея са представени депутати от повечето политически групи и националности. Сред успехите й фигурират забраната на продукти, получени от малки тюленчета в Европейския съюз, както и Европейската директива за зоопарковете. Неправителствена организация със седалище в Брюксел, Eurogroup for Animal Welfare, осигурява нейния секретариат.