От намерение до законодателство: какво се случва с решенията на срещите на върха 

 
 

Споделете тази страница: 

Новите законодателни инициативи в ЕС често се основават на споразумения между ръководителите на страните–членки за посоката на развитие, целите и нужните стъпки. Превеждането на направените обещания на срещи на върха в практически мерки с обвързващ характер не винаги се оказва лесно и зависи както от същността на въпроса, така и от политическата среда. За да следи как се изпълняват обявените намерения на най-високо ниво, Парламентът изготви доклад за напредъка, който ще се актуализира постоянно.

Дългият път от началния тласък до крайния текст


В рамките на Европейския съвет, или „срещата на върха“, както често е наричан, ръководителите на страните-членки обсъждат най-важните въпроси пред ЕС (например, икономическата криза или отношенията с други държави) и дават насоки какво да се прави. Съветът определя дневния ред в Европа, задава нужния тласък, който ще доведе до подготовката на конкретните мерки и до тяхното прилагане на практика.


Въз основа на постигнатите споразумения на тези срещи Комисията подготвя законодателни проекти. Те се обсъждат, изменят и в крайна сметка се приемат или отхвърлят от законодателните органи – Съвета на ЕС, който представлява правителствата, и Европейския парламент.


От момента на първоначалния „тласък“ до приемането на законодателния акт обаче могат да се случат много неща. Нерядко правителствата не успяват да постигнат съгласие по един или друг аспект на предложение, което самите те са инициирали, и така законодателният проект остава блокиран в Съвета на ЕС в продължение на месеци, години или дори десетилетия.


Напредъкът по обявените ангажименти под наблюдение


Изследователската служба на ЕП изготви списък, който проследява напредъка по обявените законодателни ангажименти, като ги класифицира в три категории – приети (отбелязани в зелен цвят), „определен напредък“ (в жълт цвят) и „без напредък“ (в червено).


Докладът ясно откроява областите, в които се съсредоточават усилията на институциите в последните години – най-много завършени инициативи има сред икономическите, финансовите и социалните политики, свързани пряко с кризата. От друга страна, околната среда и външните политики явно изостават.


Причините за ограничения напредък или за неговата липса могат силно да се различават, а понякога, особено във външнополитическата област, могат и да не са изцяло под контрола на ЕС. Все пак обаче нерядко забавянето се дължи на липса на съгласие между страните-членки.


Една таблица не може да даде всички отговори, но може да послужи като моментна снимка на това къде има разбирателство и къде са нужни още усилия, за да се превърне началното намерение в законодателство.