Пропаганда: „Използваните срещу нас инструменти се развиват непрестанно“

Чужди държави могат да опитат да повлияят на резултата от европейските избори с фалшиви новини и дезинформация. Разговаряхме с депутата Ана Фотига за рисковете.

Депутатът Ана Фотига (ЕКР, Полша)
Ана Фотига

В доклад, който Парламентът одобри на 13 март, се изразява безпокойство от разпространението на кампании за дезинформация, особено в социалните медии.

Текстът посочва, че развитието на технологиите прави по-лесно манипулирането на звук и изображения и достигането до голям брой потребители на Интернет.

Докладът също така заявява, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея се опитват да подкопаят демокрациите в Европа и суверенитета на страни като Украйна, Молдова и Грузия, подкрепят екстремистки движения и се стремят да окажат влияние върху изборните резултати.

Разговаряхме с автора на доклада Ана Фотига (ЕКР, Полша).

До каква степен европейските избори са изложени на риск от външна намеса, кибератаки и враждебна пропаганда?

Тук говорим за 27 паралелни изборни процеса в държавите членки, които могат да бъдат обект на атака от чуждестранни фактори, ползващи специално пригодени инструменти: ботове, алгоритми, изкуствен интелект, тролове, манипулирани изображения, фалшиви профили.

Сигурна съм, че след скорошните случаи на опити за намеса в избори и референдуми държавите в ЕС са започнали да анализират ситуацията. Инвестициите в мерки срещу дезинформацията обаче изискват време, а и използваните срещу нас инструменти непрестанно се развиват. Затова на европейско ниво се предприемат конкретни стъпки като Кодекса за поведение срещу дезинформацията, с който социалните медии се ангажират да работят за прозрачност на рекламите на политическа тема и за премахване на фалшиви профили.

Какви подобрения са необходими в борбата с дезинформацията?

Трябва да мислим с една крачка напред, вместо само да реагираме. Определено трябва да се съсредоточим повече върху зловредното използване на изкуствения интелект и да разработим и внедрим технологии, които ефективно се противопоставят на това.

Ключово за успеха е да назоваваме публично извършителите, техните подбудители и целите, които преследват. Отговорът на ЕС трябва да включва набор от мерки, включително целенасочени санкции.

Има ли страни в ЕС, които са по-уязвими на дезинформация?

Агресивните информационни кампании са част от по-широка стратегия. Трябва да възприемаме сериозно информационните кампании, съпътстващи военни офанзиви, и да им се противопоставяме с твърдост и единство.

Дезинформационните кампании на Русия продължават да се концентрират върху източна Украйна и Крим, но винаги са насочени към страни, с които те виждат културни, исторически, езикови или политически връзки. Проектът „ЕС срещу дезинформацията“ е опровергал над 4 000 кампании с широко разнообразие на теми.

Как можем да гарантираме, че в опитите си да се противопоставим на пропагандата, не залитаме в обратната посока и не насърчаваме цензурата и ограничаването на свободата на словото?

Както посочваме в доклада си, свободата на словото и медийният плурализъм са в ядрото на устойчивите демократични общества и предоставят най-добрата защита срещу дезинформацията и враждебната пропаганда. Цензурата би действала срещу нас. Затова ние подчертаваме значението на прозрачността на медийната собственост и на плурализма.

Най-голямото ни безпокойство, което подчертаваме в доклада, засяга социалните мрежи. Осъзнаваме, че забраната на съмнителни профили може да бъде разглеждана като цензура и затова такива действия трябва да имат ясни основания.

Какво мислят хората в Европа за дезинформацията

  • 73% от потребителите в ЕС и 60% от потребителите в България изразяват безпокойство относно дезинформацията онлайн по време на избори (Евробарометър - октомври 2018 г.)
  • 85% от анкетираните в ЕС и 89% от анкетираните в България заявяват, че фалшивите новини са проблем (Евробарометър - февруари 2018 г.)

Допълнителна информация

Статии по темата

Споделете тази статия в: