Бюджет за 2021-2027 г.: ниски очаквания в Парламента за срещата на върха
На 12-13 декември лидерите на ЕС ще решават как да инвестират, за да отговорят на очакванията на европейците. В Парламента обаче има съмнения дали обсъжданията ще доведат до резултат.
Докладчиците на Парламента настояват Съветът да финализира позицията си за това как трябва да изглежда бюджетът за 2021-2027 г., известен също като Многогодишната финансова рамка. Настоящият финансов план ще изтече в края на 2020 г. и е нужно държавните ръководители да постигнат съгласие помежду си, за да могат да започнат преговори с Парламента и Комисията.
Ако реализирането на бюджета се забави, както се случи през 2014 г., това би прекъснало финансирането по европейски програми и проекти и би довело до загуби на работни места. Парламентът и Комисията са готови със своите позиции още от 2018 г.
Депутатът Ян Олбрихт (ЕНП, Полша), който е един от докладчиците на Парламента за разходната страна на бюджета, не очаква съществен напредък от срещата на върха в Брюксел, но все пак се надява, че лидерите на страните в ЕС ще съумеят да определят ясен график за приемането на бюджета през 2020 г.
„Не трябва да забравяме, че нашите решения са от ключово значение за крайните бенефициенти на дългосрочния бюджет на ЕС. Затова лидерите трябва да изпратят ясно послание на студентите, малките предприятия, местните и регионалните власти, университетите и селскостопанските производители. Всички те трябва да знаят какво могат да очакват в бъдеще“, подчерта г-н Олбрихт.
Финландското предложение
По-рано през декември финландското председателство на Съвета публикува предложение с конкретни числа, което ще служи за основа на обсъжданията в четвъртък. Другият докладчик на Парламента за разходната част Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия) обаче определя числата, които са на масата за преговори, като неприемливи.
„Ако сме наистина ангажирани и искаме да постигнем резултати за гражданите, имаме нужда от солиден преразпределящ бюджет на ЕС за следващите седем години. Няма да постигнем това с по-голямо орязване на средствата за миграционна политика в допълнение към намаленията, вече предложени от Комисията, в кохезионната и селскостопанската политики“, посочи тя. „Надявам се, че държавните и правителствените ръководители могат да преобърнат тази позиция“.
Парламентът иска инвестиционен бюджет след 2020 г., който да отговаря на политическите ангажименти и амбиции на ЕС за бъдещето, например, за борба с измененията в климата и подкрепа на изследванията, както и запазване на главни политики на ЕС за подпомагане на селското стопанство и на развитието на регионите.
Реформиране на приходната част
Депутатите също така настояват за промени в начина, по който се финансира бюджетът, с добавянето на нови източници ‒ например, от облагане на големите компании в дигиталния сектор, приходи от схемата за търговия с емисии и данък върху използването на пластмаса. Подобни нови източници на приходи биха намалили преките вноски на държавите членки и биха икономисали средства за тях.
Валери Айер (Обнови Европа, Франция), която е сред докладчиците за собствените ресурси на Парламента, смята, че срещата на върха няма да донесе особени резултати относно бюджета. В същото време тя подчертава, че създаването на нови европейски източници на финансиране ще бъде предпоставка за постигането на споразумение по бюджета.
„Нашите държавни и правителствени ръководители трябва да надхвърлят собствените си бюджетни интереси и да вземат предвид какво реално печелят от ЕС от икономическа гледна точка“, заявява тя.
Според неотдавнашно проучване Евробарометър близо 60% от анкетираните граждани от 28-те страни членки смятат, че тяхната страна има полза от членството си в ЕС. Мнозинството искат Парламентът да играе по-голяма роля и ЕС да работи единно по наднационални въпроси като промените в климата и борбата с тероризма.
Другият докладчик на Парламента за приходната част Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия) посочва, че дългосрочният бюджет на ЕС трябва да осигури финансовите средства, за да може ЕС да реализира приоритетите си и да отговори на предизвикателствата. „Европейският съюз тогава би могъл да бъде значим геополитически фактор и да изпълни ангажиментите, поети към своите граждани“.
В преговорния екип на Парламента за дългосрочния бюджет са още председателят на комисията на ЕП по бюджети Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) и депутатът Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия).
Допълнителна информация
-
(отваряне в нов раздел)
Какво прави Европа за отделните региони
