Дългосрочният бюджет на ЕС: въведение 

Актуализиран: 
 
Изготвен:   
 

Споделете тази страница: 

Как се финансира Европейският съюз и в какво се инвестират средствата? Научете какво представлява дългосрочният бюджет и как се вземат решенията за него.

Дългосрочният бюджет е инвестиционен план за развитието на Европа  

Дългосрочният бюджет на ЕС помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Той допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.


Бюджетът прави възможно обединяването на ресурси на европейско ниво, като така укрепва Европа и помага за нейния просперитет. Той също така финансира проекти, които подобряват живота на европейците. Кризата с коронавируса и тежките социално-икономически последици от нея правят един амбициозен бюджет на ЕС, отговарящ на очакванията на хората, по-нужен от всякога.


Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС


Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР, накратко). Той определя таван на средствата, които ЕС може да инвестира за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.


Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. Тази предвидимост е нужна например на учените, които работят по проекти в продължение на години.


Разбира се, не всичко може да се предвиди с точност за години напред и затова бюджетът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да реагира на непредвидени спешни случаи и кризи като епидемията от COVID-19. Затова в него са включени инструменти, които могат да се ползват при нужда.


Например, Фондът на ЕС за солидарност е създаден, за да осигурява финансова помощ при големи бедствия в държава членка. Съществува и Фонд за приспособяване към глобализацията, който цели да помогне за намирането на нова работа на работници, уволнени вследствие на структурни промени в световната икономика или на икономическа криза.


От началото на кризата с коронавируса ЕС осигуряваше финансиране за преодоляване на социално-икономическите ефекти от пандемията и подкрепа на системите на задравеопазването в страните от ЕС. Научете повече за хронологията на взетите от ЕС мерки за борба с кризата.


За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет - например, той не финансира разходи за начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да засили икономическия растеж и конкурентоспособността или да покаже реална солидарност в подкрепа на най-силно засегнатите от кризи като тази с COVID-19.


Научете какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС  

Как Европейският съюз инвестира средствата


Бюджетът осигурява финансиране за изследвания и иновации, инвестиции в трансевропейски мрежи и развитие на малкия бизнес. Всичко това е насочено към стимулиране на икономиката и създаване на работни места в ЕС.


Общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет. Следват кохезионните програми, които намаляват разликата в степента на развитие на регионите в Европа. Дългосрочният бюджет също така финансира проекти за осигуряване на хуманитарна помощ и на помощ за развитие на страни извън ЕС.


Научете повече за програмите, финансирани от бюджета, и за финансираните проекти във Вашия регион.


Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС


Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват:


  • директни вноски от страните в ЕС;
  • вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни;
  • глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.

За да спести пари на страните в ЕС, особено предвид последиците от пандемията от коронавируса, Парламентът иска да бъде променен начинът на финансиране на бюджета на ЕС. Депутатите настояваха и се договориха за нови източници на приходи в бюджета.


Вследствие на пандемията се очаква брутният национален доход на страните в ЕС да намалее. За да бъдат осигурени средства за мерките за възстановяване, Парламентът подкрепи повишаване на т.нар. "таван на собствените ресурси" - максималната сума, която ЕС може да поиска от страните членки за финансиране на бюджета.


Научете защо Парламентът настоява за нови източници на средства.

Как се вземат решения за дългосрочния бюджет на ЕС


Преди края на текущия дългосрочен бюджет Европейската комисия прави предложение за това как трябва да изглежда следващият. Това предложение се използва за основа на преговори между Парламента и Съвета, представляващ държавите членки.


Комисията публикува предложение за следващия дългосрочен бюджет, който ще обхваща периода 2021-2027 г., през май 2018 г. Парламентът одобри своята позиция през ноември 2018 г. и я препотвърди през октомври 2019 г. Съветът все още не беше приел своята преговорна позиция, когато избухна пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.

Предвид тежките последици от пандемията Парламентът призова на 17 април и 15 май 2020 г. за мащабен план за възстановяване и реконструкция на европейската икономика и подкрепа на най-засегнатите от кризата. В отговор Европейската комисия предложи фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, свързан с бюджет на ЕС за 2021-2027 г. в размер на 1,1 тлрн. евро.


Научете повече за плана на ЕС за икономическо възстановяване.


Лидерите на страните в ЕС постигнаха споразумение относно дългосрочния бюджет и фонда за възстановяване от COVID-19 през юли 2020 г. В резолюция след това споразумение Парламентът изрази съжаление за съкращенията на ключови програми и призова за демократичен контрол върху плана за възстановяване, както и за ясна връзка между спазването на принципа на правовата държава от държавите в ЕС и достъпа до средства.


Парламентът и Съветът започнаха преговори за окончателния вид на бюджета в края на август 2020 г.

Как ще изглежда бюджетът на ЕС за 2021-2027 г.


След десет седмици на интензивни преговори представители на Парламента и Съвета постигнаха споразумение на 10 ноември 2020 г. по плана на ЕС за финансиране и инвестиции за следващите седем години. Председателят на Парламента Давид Сасоли заяви по повод на резултата от преговорите: „Това е добра сделка за европейците. Този пакет от мерки ще помогне на европейските страни да се възстановят от непосредствената криза и ще инвестира в дългосрочното бъдеще на Европа“.


В преговорите Парламентът договори допълнителни 15 млрд. евро, които ще укрепят ключови програми на ЕС като „ЕС в подкрепа на здравето“, програмата за изследвания „Хоризонт Европа“ и програмата за обучение и младежки обмен „Еразъм +“. Още 1 млрд. евро ще бъдат заделени за непредвидени бъдещи нужди.


Парламентът също така положи много усилия за договарянето на правно обвързващ календар за нови източници на приходи в бюджета. Тези нови източници ще гарантират, че разходите по връщането на заемите в плана за възстановяване няма да натоварят обикновените данъкоплатци в Европа, нито да доведат до съкращаване на действащи програми. Новите приходоизточници включват данък върху нерециклираните пластмасови отпадъци, върху приходите на големите дигитални компании и върху финансовите транзакции.


Поне 30% от бюджета на ЕС и от средствата в плана за възстановяване (на стойност 750 млрд. евро) ще бъдат насочени за мерки за климата. Парламентът също така получи повече правомощия за бюджетен контрол на средствата в плана за възстановяване.


Парламентът одобри седемгодишния бюджет на 16 декември, а Съветът даде одобрение на следващия ден. Заедно със средствата в плана за възстановяване това ще осигури 1,8 трлн. евро инвестиции от ЕС.


В отделни преговори депутати и представители на Съвета постигнаха съгласие за въвеждането на нов механизъм, обвързващ получаването на бюджетни средства от държава членка със спазването на принципа на правовата държава. Новият механизъм ще бъде активиран не само когато нарушение пряко нанася вреди на европейски средства, но и когато има риск от такива вреди. Крайните получатели на европейско финансиране ще бъдат защитени.


Новият регламент за обвързването на бюджета с принципа на правовата държава бе приет от Парламента на 16 декември и влиза в сила от 1 януари 2021 г.. Социологическо проучване от есента на 2020 г. показа, че осем от всеки десет европейци подкрепят обвързването на бюджета с върховенството на закона.